Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 октомври 2010 г., озаглавено „Водеща инициатива на стратегията “Европа 2020„: Съюз за иновации“ (COM(2010)0546),

–  като взе предвид член 179, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), съгласно който „Съюзът има за цел да укрепва своите научни и технологични основи чрез създаването на европейско изследователско пространство, в което изследователите, научните познания и технологиите се движат свободно, и да насърчава развитието на конкурентоспособността си, включително тази на своята промишленост, както и да насърчава научноизследователските дейности, смятани за необходими по силата на други глави от Договорите“,

–  като взе предвид своята резолюция от 11 ноември 2010 г. относно европейски партньорства за иновации в рамките на водещата инициатива „Съюз за иновации“(1),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 януари 2011 г., озаглавено „Европа за ефективно използване на ресурсите ‐ водеща инициатива на стратегията “Европа 2020' (COM(2011)0021),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 май 2010 г., озаглавено „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ (COM(2010)0245),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 март 2011 г., озаглавено „Пътна карта за постигането на икономика с ниски въглеродни емисии до 2050 г.“ (COM(2011)0112),

–  като взе предвид своята резолюция от 9 март 2011 г. относно промишлената политика в ерата на глобализацията(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 юни 2010 г. относно политиката на Общността в областта на иновациите в един променящ се свят,(3)

–  като взе предвид своята резолюция от 16 юни 2010 г. относно „ЕС 2020“(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 11 ноември 2010 г. относно опростяването на изпълнението на рамковите програми за научни изследвания(5),

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 4 февруари 2011 г. относно иновациите,

–  като взе предвид заключенията на 3049-ото заседание на Съвета по конкурентоспособност от 25 и 26 ноември 2010 г. относно Съюз за иновации за Европа,

–  като взе предвид заключенията на 3035-ото заседание на Съвета по конкурентоспособност от 12 октомври 2010 г. относно „повишаване на привлекателността на програмите на ЕС за научни изследвания и иновации: предизвикателството на опростяването“,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 октомври 2010 г., озаглавено „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията: Извеждане на преден план на конкурентоспособността и устойчивото развитие“ (COM(2010)0614),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 октомври 2010 г., озаглавено „Приносът на регионалната политика за интелигентен растеж в рамките на стратегия “Европа 2020' (COM(2010)0553),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 30 септември 2009 г., озаглавено „С поглед към бъдещето ни: разработване на обща стратегия за главните базови технологии в ЕС“ (COM(2009)0512),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 март 2009 г., озаглавено „Стратегия за НИРД и иновации в ИКТ – по-високи цели за Европа“ (COM(2009)0116),

–  като взе предвид Зелената книга на Комисията, озаглавена „Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии“,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 23 февруари 2011 г., озаглавено „Преглед на “Small Business Act' за Европа' (COM(2011)0078),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 февруари 2007 г., озаглавено „Научната информация в цифровия век: достъп, разпространение и съхранение“ (COM(2007)0056),

–  като взе предвид доклада „Насърчаване на иновативни бизнес модели с екологични ползи“ от ноември 2008 г., изготвен от името на Европейската комисия,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по международна търговия, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, комисията по регионално развитие, комисията по култура и образование и комисията по правни въпроси (A7-0162/2011),

А.  като има предвид, че съгласно член 179, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Съюзът поощрява „предприятията, включително малките и средните, научноизследователските центрове и университети в техните дейности в областта на научните изследвания и технологичното развитие, които с високо качество; тя подкрепя усилията им да си сътрудничат помежду си, като има за цел по-специално да позволи на изследователите да си сътрудничат свободно отвъд границите, а на предприятията да използват пълноценно възможностите на вътрешния пазар, в частност посредством осъществяването на национални публични търгове, определянето на общи стандарти и премахването на правните и финансови пречки пред това сътрудничество“,

Б.  като има предвид, че ускоряването на научните изследвания и иновациите не само е от съществено значение за постигането на устойчив и конкурентоспособен икономически модел и гарантирането на бъдеща заетост, но и ще генерира решения за общите основни социални предизвикателства, пред които е изправено европейското общество, а именно:

В.  като има предвид, че ключът към насърчаването на иновациите се намира в:

Г.  като има предвид, че готовността да се поемат рискове е необходима предпоставка за успешни иновации,

Д.  като има предвид, че, за да се запази европейската конкурентоспособност, е необходима промяна в културата с цел подобряване на предприемачеството в Европа и потенциала за иновации; като има предвид, че трябва да се направят промени, за да се насърчат опитите за поемане на риск и да се подобрят условията за нови предприятия, занимаващи се с иновации, и за предприемачите,

Е.  като има предвид, че с оглед на глобалния икономически контекст Европейският съюз трябва да заеме настъпателна и твърда лидерска позиция по отношение на конкурентоспособността и че ЕС следователно трябва да инвестира в „бум“ на иновации,

Ж.  като има предвид, че Европа се нуждае от модерна, достъпна и добре работеща система за защита на правата на интелектуална собственост с цел насърчаване на иновациите и увеличаване на нашата конкурентоспособност,

З.  като има предвид, че ПИС представляват основна предпоставка за капиталоемка изследователска и развойна дейност и иновации,

И.  като има предвид, че най-добрата възможност за укрепване на иновациите в Европа по отношение на правата на интелектуална собственост е създаването на патент на ЕС,

Й.  като има предвид, че една модерна система на търговските марки на Съюза е от съществено значение за защита на ценностите, представлявани от инвестициите, осъществявани от европейски дружества в областта на дизайна, творчеството и иновациите,

К.  като има предвид, че отделянето на 3 % от БВП на ЕС за научноизследователска и развойна дейност до 2020 г. може да създаде 3,7 милиона работни места и годишният БВП може да нарасне с около 800 милиона евро до 2025 г.,

Л.  като има предвид, че едва 30 % от европейските научни работници са жени и само 13 % от ръководителите на европейски научноизследователски институти са жени,

Интегриран и междудисциплинарен подход

1.  Приветства водещата инициатива „Съюз за иновации“, която за момента е най-значимият и целенасочен опит за въвеждане на стратегическа, интегрирана и ориентирана към бизнеса европейска политика в областта на иновациите за допълване на усилията на държавите-членки, чрез която се направляват иновациите и се наблюдава напредъкът на най-високо политическо равнище, макар и нейният успех да зависи от пълното съдействие на държавите-членки, а също и от нейното изпълнение от тяхна страна, включително чрез финансовата им подкрепа и интелигентната фискална консолидация, отдаваща приоритет на разходите, благоприятни за устойчивия растеж в области като иновации, научни изследвания и образование, така че общите цели в областта на иновациите да насочват политиките на държавите-членки във всички области от значение; приветства стратегическия подход на Европейския съвет, приет на неговото заседание от 4 февруари 2011 г.;

2.  Подкрепя инициативата „Съюз за иновации“ като основен стълб на икономическото, социалното и културното развитие на ЕС, по-специално по отношение на приобщаващото образование на всички равнища, в това число професионалното образование и обучение;

3.  Призовава за широкообхватна концепция за иновациите, която се концентрира върху въздействието и излиза отвъд границите на технологичните иновации и на иновациите, ориентирани към продуктите, включва всички заинтересовани страни, по-специално предприятията, и изтъква различните решаващи роли на гражданите, като същевременно осъществява промяна в начина на мислене; припомня, че иновациите успешно прилагат идеите на практика и са насочени към продукти, процеси, услуги, дейности, системи и организационни структури; предлага Комисията да предложи определение на понятието иновация;

4.  Счита, че иновациите, във всички области на познанията и на икономическата и социалната дейност, трябва да се ръководят от критериите за обществен интерес, подобряване на качеството на живот, насърчаване на социалното благосъстояние и опазване на околната среда и на равновесието в природата;

5.  Отбелязва, че, тъй като иновацията е комплексно понятие, е необходимо да бъдат засилени усилията за въвеждане на нетехнологични иновации и че в този контекст следва да се разпространяват най-добри практики по отношение на този вид иновации, както и че следва да бъдат уточнени правилата и условията, уреждащи достъпа до финансиране по линия на ЕС въз основа на открит и всеобхватен подход;

6.  Призовава да се прави ясно разграничение между „оригинална иновация“, което означава нещо направено за първи път и което не е налично на пазара, и търговски подобрения или промени на продукти, услуги, процеси или дейности, които вече присъстват на пазара;

7.  Счита, че на социално-икономическите иновации трябва да бъде дадено точно, но гъвкаво определение, тъй като в много случаи те не са под формата на продукт или приложение на техническо решение, а под формата на серия от взаимосвързани, дългосрочни институционални, технически или управленски промени, които представляват процес;

8.  Посочва, че в Съюза за иновации трябва да се даде приоритет на целите, определени в стратегията „Европа 2020“, Плана за енергийна ефективност 2020, европейската инициатива за ефективно използване на ресурсите 2011-2020 г., инициативата за суровините, Енергийната стратегия за Европа за 2011–2020 г., определяща важната стъпка към Пътната карта за енергията до 2050 г. и Пътната карта за постигането до 2050 г. на икономика с ниски въглеродни емисии;

9.  Посочва, че участието на международния пазар и иновациите са важни стимули за външна конкурентоспособност и растеж и че те са от решаващо значение за постигане на стратегическите цели на „ЕС 2020“;

10.  Подчертава значението за прехода към устойчива глобална икономика на технологиите за смекчаване на изменението на климата, свързани с енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници; признава водещата позиция на ЕС в редица ключови сектори с оглед на щадящото климата и ефективно по отношение на използването на ресурсите промишлено производство; призовава Комисията да определи стратегии за участие на международния пазар и иновации в тези сектори;

11.  Признава, че борбата срещу изменението на климата и усилията за постигане на енергийна ефективност и дематериализация на промишленото производство изискват активна политика относно разпространението на новите технологии в световен мащаб;

12.  Подчертава, че защитата на околната среда, общественото здраве и безопасността на храните, както и борбата срещу изменението на климата, са сред областите, в които има най-остра нужда от активизиране на усилията в областта на иновациите, включително укрепване на съществуващата научна и технологична база; подчертава, че ще е необходимо бъдещите програми на ЕС в сферата на научните изследвания и иновациите да вземат предвид тези области по целесъобразен начин; подчертава, че за тази цел е необходимо да се приеме междусекторен подход, основаващ се на устойчивостта на екосистемите;

13.  Отбелязва, че фрагментирането на пазара в културните и творческите сектори се дължи отчасти на културното многообразие и езиковите предпочитания на потребителите;

14.  Приветства факта, че Комисията поставя акцент върху основните социални предизвикателства, и подчертава, че иновациите и научните изследвания са необходими с оглед на увеличаването на производителността на ресурсите и на устойчивото им използване и заместване, като същевременно се търсят нови начини за увеличава ефективността на използването на ресурсите и енергийното потребление;

15.  Отбелязва, че следва да се избягва лимитирането на даването на приоритет на иновациите в ограничени области, за да не се загуби ценен иновационен потенциал в дългосрочен план;

16.  Счита, че иновациите могат да играят важна роля за засилване на социалното сближаване чрез подобряване качеството на предлаганите услуги и че следователно следва да се разработят конкретни програми за професионално обучение;

17.  Посочва, че при пазарната икономика иновациите не са предназначени изключително за посрещане на основни социални предизвикателства, а играят и особено важна роля в производството на удобни за потребителите и привлекателни продукти в областта на отдиха, технологиите, промишлеността, културата и развлеченията; посочва, че има огромен международен пазар за новаторски високотехнологични продукти за отдих (интелигентни телефони, таблети, конзолни игри, преносими устройства за развлечение и т.н.), както и световен пазар за социални мрежи и новаторски онлайн услуги, където европейските предприятия играят незначителна роля;

18.  Подчертава значението на водещите инициативи „Европа за ефективно използване на ресурсите“ и „Индустриална политика“, както и на усилията за премахване на връзката между икономическия растеж и използването на природните ресурси чрез подпомагане на преминаването към икономика с ниски емисии на въглероден диоксид, основана на знанието, чрез увеличаване на използването на възобновяеми и устойчиви енергийни източници, развиване на технологии, които намаляват въглеродните емисии, и на устойчив транспорт, като същевременно се повишава конкурентоспособността на европейските предприятия;

19.  Припомня, че светът на цифровите технологии и информационните и комуникационните технологии са двигателите на иновациите и по тази причина достъпът до високоскоростни широколентови мрежи е основна предпоставка и за всички европейски партньорства за иновации, тъй като засилва сътрудничеството и участието от страна на гражданите; във връзка с това призовава Комисията и държавите-членки да ускорят въвеждането на високоскоростен интернет, както и насърчаването на електронните инициативи за гарантиране на бързото изпълнение на програмата на ЕС в областта на цифровите технологии;

20.  Призовава Комисията да обърне дължимото внимание на технологиите, които подкрепят „по-интелигентни“, устойчиви системи, даващи възможност на предприятията да развиват услуги, отговарящи на потребностите в реално време, в разнообразни сектори като транспорт и логистика, строителство и услуги по управление на средства и системи, енергоразпределение, телекомуникации и финансови услуги;

21.  Подчертава, че успехът на политиката в областта на иновациите и научните изследвания зависи от:

22.  Подчертава необходимостта от превръщане на търговската политика и политиката в областта на иновациите на ЕС в истинско средство за създаване на работни места, премахване на бедността и устойчиво развитие в целия свят; твърдо вярва, че последователността между вътрешните и външните аспекти на политиките на ЕС е абсолютна необходимост и че оформянето на нова търговска политика трябва да бъде съгласувано със силна промишлена и новаторска политика, създаваща работни места, така че да се гарантира икономически растеж и в резултат на това да се създадат повече и по-добри работни места;

23.  Подчертава връзката на водещата инициатива „Съюз за иновации“ с годишния обзор на растежа като особено важен инструмент за засилено сътрудничество, показващ напредъка през годината в държавите-членки;

24.  Призовава Комисията да разработи интегрирана система от индикатори, като вземе предвид разнообразието на съществуващите икономически системи в държавите-членки и включи предприятията с цел да им бъде предоставена по-добра възможност за наблюдение и оценка на напредъка и на измеримото въздействие на иновационните политики и програми; призовава за създаване на надеждни инфраструктури за данни, които да спомагат за наблюдаване на развитието във финансирането на научните изследвания и настоява за по-нататъшно разработване на „контролно табло“ посредством международно сътрудничество и система, базираща се в по-голяма степен върху показателите и доказателствата и измерваща иновационния капацитет на ЕС в абсолютни стойности при същевременно интелигентно използване на наличните ресурси;

25.  Изтъква, че иновациите и творчеството са процеси, които до известна степен могат да бъдат култивирани, преподавани и усъвършенствани; във връзка с това настоятелно призовава иновациите и творчеството да бъдат включени в по-голяма степен в образователните системи на държавите-членки на ЕС; призовава за установяване и разпространение на най-добрите практики по отношение на творческите и новаторски образователни програми и методи на преподаване, използвани от държавите-членки;

26.  Подчертава решаващата роля на екологичните иновации за постигане на целите на ЕС за 2020 г.; във връзка с това призовава за приемане на амбициозен план за действие в областта на екологичните иновации, който предлага мерки за въвеждане на екологични иновации на всички етапи от веригата на стойностите, включително определяне и увеличаване на средствата за инициативи в тази област чрез програмата за конкурентоспособност и иновации;

27.  Счита, че като се вземе предвид, че обикновено иновациите са тясно свързани с пазара и се развиват чрез неофициални канали, ЕС следва да уточни методите си за оценка на иновациите, така че да отразяват факта, че не могат да се използват еднакви критерии за оценка на всички области;

28.  Подчертава опасността терминът „иновация“ да се превърне в износено клише, което поражда удовлетвореност просто поради непрекъснатата му употреба; сама по себе си иновацията не е панацея за справяне с всеки проблем и не може да бъде призовавана по желание по време на икономическа и социална криза; напротив – тя трябва да бъде непрекъснато усилие в публичния и частния сектор и да бъде подпомагана активно посредством съгласувани стратегии в областта на образованието, научните изследвания, промишлеността, социалните въпроси и околната среда от страна на ЕС и неговите държави-членки;

29.  Признава значението на културните и креативните индустрии във връзка с иновациите, като се има предвид, че изследванията доказват, че предприятията, които използват пропорционално в по-голяма степен услугите на културните и креативните индустрии, имат значително по-добри постижения в областта на иновациите;

30.  Подкрепя принципа на неутралност на мрежите и на открити стандарти като движеща сила за иновациите;

Общество на иновациите в служба на гражданите

31.  Подчертава, че изискванията на гражданите и активният ангажимент на предприятията са основната движеща сила на иновациите; изтъква, че по тази причина създаването на иновативно общество трябва да се основава на участието на неговите граждани, като им се дава възможност да изразяват своите потребности и своя творчески потенциал чрез подход „отдолу нагоре“ и чрез осигуряването на новаторски решения, които позволяват на отделните граждани да дадат своя принос за ефективността на ресурсите;

32.  Изтъква необходимостта от създаване на култура на учене, любознателност и готовност за поемане на рискове; ето защо призовава Комисията и държавите-членки да положат сериозни усилия за промяна на нагласите към новаторско и задвижвано от любознателност мислене и към готовност за поемане на риск, както и към по-толерантно отношение към несполуките, като насърчават устойчивите модели на потребление и активно поощряват гражданите и предприятията да участват в иновации и в откритата система за иновации; подчертава, че иновацията е процес, който нито може, нито следва да бъде изцяло управляван от правителствата, и се нуждае от благоприятни условия, които позволяват достатъчна гъвкавост за подпомагане на непредвидени нови обстоятелства;

33.  Счита, че напредъкът в научните знания и многобройните им приложения не премахват необходимостта от прозрачна оценка, характеризираща се с широко участие, на етичните, социалните и политическите последици от тези приложения; насочва вниманието към необходимостта от насърчаване и разпространение на научна култура сред широката общественост;

34.  Счита, че следва да се предприемат мерки за оказване на подкрепа за инициативи, насочени към насърчаване на научния диалог и разпространението на научните открития не само сред научната общност, но и сред възможно най-широка публика, като по този начин се предоставя по-важна роля на гражданското общество в областта на научните изследвания;

35.  Счита, че трябва да се даде приоритет на насърчаването на развитието на култура на иновации на регионално равнище както сред предприемачите, младите хора, които преминават през професионално обучение и работниците, така и сред партньорите, които влияят върху дейностите на предприятията, като публични органи, отговорни за вземането на решения на регионално равнище, научноизследователски центрове, бизнес клъстери и финансиращи органи, които в много случаи не са достатъчно осведомени за капацитета за иновации на предприятията в съответните региони, по-специално за този на малките и средните предприятия (включително микропредприятията и занаятчийските предприятия);

36.  Подчертава, че правилното разбиране на научния прогрес и това, до което той води, е най-важно, ако трябва да бъде ангажирано обществото в усилията за иновации; призовава за повишаване на разпространението на научни и технически знания; подчертава значението на ученето през целия живот и мерките, насочени специално към групите население, които имат по-труден достъп до наука и технологии, особено общностите в селските райони;

37.  Призовава Комисията и държавите-членки да насърчават разработването на устойчиви икономически модели, основани на иновации и творчество, които създават и защитават висококвалифицирани работни места в Европа;

38.  Подчертава значението на възприемането по отношение на иновациите на подход „отдолу нагоре“ и на насърчаването на отворена среда за творчески идеи, така че да се стимулира ръстът на производителността, да се дадат права на служителите и да се разработят решения за неудовлетворени социални потребности (например приобщаването и имиграцията);

39.  Призовава за допълване на сегашното предварително финансиране с нови финансови механизми като конкурси, за които се предвиждат награди, или стимулиращи награди за европейските иноватори (физически лица и екипи) с цел да се насърчават идеите и възнаграждават изобретенията, например в области, представляващи ценност за обществото, с оглед на това, знанието да се превърне в обществено благо; приканва Комисията да обмисли дали е подходящо създаването на пилотна система за награждаване в рамките на пилотното европейско партньорство за иновации в областта на остаряването в добро здраве;

40.  Подчертава, че социалните иновации означават нови и ефективни решения на належащи социални нужди, създадени от хора или организации със социална, а не непременно търговска цел; освен това подчертава, че социалните иновации дават на гражданите възможност, независимо в каква роля, да подобряват своята работна и жизнена среда и биха могли по този начин да укрепят европейския социален модел;

41.  Изтъква ролята, която изиграва секторът на социалната икономика (кооперативи, взаимоспомагателни дружества, сдружения и фондации) за иновациите в обществото чрез създаване и прилагане на средствата, с които да се отговори на нуждите, които не са взети предвид от пазара и от конвенционалните форми на предприемачеството;

42.  Счита, че стратегията за иновации на ЕС следва да разгърне потенциала на служителите, като даде възможност и на служителите, незаети в академичната сфера, да бъдат част от различните видове схеми и проекти в областта на иновациите на ЕС и да участват в тях;

43.  Изтъква, че стратегията „Съюз за иновации“ трябва да признава значението на идеите, предложенията и уменията на обикновените работници, когато става дума за иновации; няколко проучвания посочват факта, че задвижваните от работници иновации са не само добри за предприятието, но носят и удовлетворение от работата и – ако се осъществяват по правилния начин – са нещо, което в действителност намалява стреса;

44.  Призовава ЕС и националните, регионални и местни органи, да стартират пилотния проект и да насърчават научните изследвания в областта на социалните иновации и да осигурят публични средства за тяхното подпомагане, както и публично-частни партньорства, които биха могли да служат за база за бъдещи дейности в тази област; подчертава, че социалните иновации следва да бъдат включени в програмите за финансиране и подпомагане като Европейския социален фонд, рамковите програми (РП) и Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации;

45.  Подчертава важността на научните изследвания в сектора на медицината, които в комбинация с иновативни приложения ще засилят растежа и благоденствието в условията на застаряващо общество; подкрепя тясното сътрудничество между научноизследователските отдели на университетите и медицинската индустрия с цел да се създават продукти и услуги, от които гражданите на ЕС спешно ще се нуждаят през следващото десетилетие;

46.  Призовава Комисията да допълни средствата по линия на общата стратегическа рамка за финансиране от ЕС на научните изследвания и иновациите, за да осигури устойчивото изграждане на инфраструктурите за биологични и медицински изследвания като обществена услуга за научни изследвания и развойна дейност, насочена към повишаване на качеството на живот на гражданите, като начин за постигане на напредък по отношение на изграждането на основано на знанието общество, което да може да се справи с обществените предизвикателства в Европа;

47.  Счита, че поставянето на по-силен акцент върху политиката в областта на иновациите представлява възможност за модернизиране и укрепване на обществените услуги както в съществуващите, така и в нововъзникващите области, в редица сфери на икономическия и обществения живот, като по този начин се насърчават качеството и ефективността, разкриването на работни места, борбата срещу бедността и социалното изключване, както и икономическото, социалното и териториалното сближаване;

48.  Счита, че по-голямата координация на усилията в научно-технологичната област и иновациите не следва да означава липса или недостиг на инвестиции в научния капацитет на определени държави-членки или региони, в ущърб на останалите; счита, че по-скоро това следва да включва инвестиции в разработването на разумна и съгласувана база в научно-технологичната област и иновациите в различните страни и региони, в съответствие с техните особености и степен на развитие, с оглед на насърчаването на ползотворно взаимодействие и плодотворно сътрудничество;

49.  Подчертава значението на модернизирането на образователната система; призовава държавите-членки да предприемат мерки за повишаване на предприемаческите и количествените умения и обучението на (младите) европейци, като включат предприемачеството, творчеството и иновациите във всички области на обучение и усъвършенстване на човешкия капитал, което им дава възможност да играят активна роля в областта на иновациите, като например чрез програмата на Комисията „Еразмус за млади предприемачи“, като същевременно запазват занаятите като извор на иновации;

50.  Призовава Комисията да работи в по-тясно сътрудничество с държавите-членки с цел изготвяне на средносрочни и дългосрочни прогнози относно търсените на пазара на труда умения и да поощрява партньорството между университетите и стопанския сектор, за да се подпомогне преходът на младите хора при навлизането им на пазара на труда, като същевременно се спомогне за създаването на иновативно общество, основано на знанието, за развиване на приложните научни изследвания и за създаване на по-добри перспективи на пазара на труда за лицата, които току-що са завършили своето образование;

51.  Отбелязва, че във време на криза е особено важно да се привличат млади хора за нови типове работни места и да се гарантира, че програмите за придобиване на умения насърчават достъпа на младите хора до пазара на труда, за да могат те да се възползват максимално от своя трудов потенциал, да се води борба с високата безработица сред лицата под 25-годишна възраст и да се използват уменията на младото поколение за работа с новите технологии;

52.  Призовава да се преодолее недостигът на умения в областта на науката, технологиите, инженерните науки и математиката; подчертава колко е важно да се повиши равнището на обучение, да се подобри достъпът до учене през целия живот и професионално обучение, да се насърчава непрекъснатото обучение на служителите и да се постигнат необходимите договорености за достъпа до подобни обучения и тяхната организация, които са приобщаващи и не дискриминират жените; при все това счита, че тези мерки следва да са насочени главно към работници, на които се възлага по-нискоквалифицирана работа в сравнение с предишната им работа, които рискуват да загубят работата си поради въвеждането на нови технологии, и към тези, които биват съкратени, защото не притежават уменията, необходими в резултат на преструктурирането и преобразуването; припомня също така необходимостта от по-цялостно развитие на всички дейности по обучението, на всички равнища на обучение, за да се подобрят творчеството, новаторството и предприемачеството;

53.  Подчертава колко е важно да се повиши равнището на ученето през целия живот и дейностите за обучение на всички да се разработват така, че да засилват екологическата иновативност и предприемачеството и да гарантират, че работната сила може да приспособи уменията си към потребностите на пазара на труда на една по-устойчива икономика, на основата на концепции за обучение, базирани на компетентността; призовава държавите-членки, работодателите и служителите да признаят управлението на уменията, обучението и ученето в областта на иновациите през целия живот за обща отговорност, както е утвърдено в рамковото споразумение на социалните партньори от 2002 г. относно ученето през целия живот;

54.  Посочва, че предвид недостига на студенти в областта на науката и технологиите трябва да се вземат мерки, за да се гарантира, че студентите не прекъсват следването си или са ограничени при избора на учебно заведение по финансови причини, и че затова е необходимо да се насърчава достъпът до заеми от банки, които могат да бъдат частично финансирани от държавите-членки;

55.  Подчертава необходимостта да бъдат разкривани „дремещи новатори“, по-специално сред малките и средните предприятия; изтъква важната роля на посредническите организации при разкриването на „дремещи новатори“, чрез предоставяне на стимули, консултация и подкрепа за иновациите; отбелязва, че тези организации следва да бъдат укрепени и че за тях следва да се разработи програма, имаща за цел подобряване на обучението, квалификацията и познанията, и че в бъдеще значението на моделите на двойното професионално образование следва да се повиши;

56.  Припомня колко е важно придобиването на основни умения и добро равнище на обща култура с оглед гарантирането на по-добро приспособяване към работната среда; в тази връзка изтъква, че изучаването на езици е от особено значение;

57.  Призовава държавите-членки да създадат групи и условия, при които иновацията да бъде ускорена, и да подкрепят развиването на по-силни партньорства между образователните институции и деловия свят както на национално, така и на международно равнище, като същевременно вземат предвид нуждите на предприятията при изготвянето на програмите за обучение;

58.  Счита, че от съществено значение е създаването на конкретни програми за насърчаване на културата в областта на науката и техниката като част от мерките за насърчаване на иновациите във всички области;

59.  Подкрепя предложението на Комитета на регионите за създаване на „виртуална мрежа за творчество“, която ще бъде отворена за всички (предприятия, местни и регионални органи, публични органи на централната власт, частния сектор и граждани) и ще предоставя съвети, помощ и достъп до рисков капитал и технически услуги; подчертава, че виртуалната мрежа предлага допълнителното преимущество да предоставя по-лесен достъп до експертни съвети, обучение и информация, подкрепа за предприятията и финансови насоки на жителите на острови, на отдалечени, селски, планински и слабонаселени райони;

60.  Приканва Комисията да осъществи сериозен напредък за подобряване на възможностите за професионално развитие на научните работници и за повишаване на мобилността им между научноизследователски сектори и през националните граници; това ще помогне за гарантиране на адекватно предлагане на научни работници и ще подобри качеството на научните изследвания и иновациите в ЕС; научните работници в ЕС следва да имат възможност да се възползват от правилното обучение, привлекателни условия за професионално израстване и премахване на пречките пред мобилността;

61.  Отбелязва, че социалните иновации са предизвикателство за човешкия капитал и в тази област университетите трябва да играят по-голяма роля чрез образование, учене през целия живот, научни изследвания, иновации и предприемачество; подчертава значението на по-отворените и модернизирани университети и нуждата от по-голяма автономия на университетите при определяне на стратегически приоритети и собствена линия на действие в отговор на социалните приоритети;

62.  Подчертава необходимостта от насърчаване на политики за укрепване на сътрудничеството между образователните системи и предприятията при разработването на нови учебни планове и докторски програми, с цел да се гарантира по-добро съчетаване на елементите на „триъгълника на знанието“;

63.  Призовава Комисията да създаде цифрова платформа „Отворени иновации“, където могат да бъдат поставяни европейски проблеми в областта на политиките и предлагани идеи и решения от граждани и заинтересовани страни от цяла Европа;

64.  Отбелязва съществуващата липса на професионални умения в университетите по отношение на по-доброто и проактивно взаимодействие със стопанския сектор; призовава Комисията да стартира нова европейска програма за обучение на университетски ръководители, на служители, занимаващи се с обмен на технологии, и на специалисти посредници в областта на технологиите, и да публикува насоки за професионализиране на тези специалности в университетите;

Опростяване, дефрагментиране, финансиране и стандартизация

65.  Подчертава, че важни алтернативни разходи са свързани със сектори на по-традиционни разходи на ЕС и посочва необходимостта от синхронизиране на стратегическите приоритети на стратегията „ЕС 2020“ с бюджетната политика; по тази причина призовава за научноизследователски и развойни дейности и иновации да бъде разпределен по-голям дял от бюджета на ЕС;

66.  Изтъква сравнително малкия размер на бюджета на ЕС за научноизследователски и развойни дейности и иновации в сравнение с бюджетите на държавите-членки, на които се пада по-голямата част от публичното финансиране на научните изследвания; по тази причина призовава за поставяне на засилен акцент върху инструментите за финансиране със стимулиращо въздействие върху националните разходи за научноизследователски дейности, върху частните инвестиции и върху финансирането от ЕИБ с цел насърчаване на координирането на усилията и стимулиране на инвестициите за постигане на европейските цели;

67.  Призовава Комисията да комбинира съществуващите схеми за помощи и структурите за подпомагане с цел преминаване към опростена и достъпна система за ускоряване на иновациите, да се съсредоточи върху основните социални предизвикателства и активно да предотвратява фрагментирането и бюрокрацията;

68.  Призовава Комисията да извърши оценка на съществуващите схеми за помощи и структури за подпомагане, да създаде „обслужване на едно гише“ в сътрудничество с държавите-членки, т.е. гише за обслужване, където всички заинтересовани страни (особено иновативните малки и средни предприятия), в т.ч. местните и регионалните органи, могат да получат информация и да кандидатстват за финансово подпомагане или да бъдат свързани с потенциални партньори;

69.  Подчертава необходимостта от подпомагане на МСП от първия етап на иновациите до края, така че те да могат да въвеждат иновации и да участват в европейските програми за подпомагане;

70.  Подкрепя стратегиите за интернационализиране на клъстерите, насочени към установяването на подходящи системи за подпомагане и оказване на съдействие на МСП;

71.  Подчертава необходимостта европейските клъстери да повишат своята видимост и да изразяват по-добре своите успехи и своите резултати; счита, че следва да бъде създадена платформа за услуги за иновативни МСП под формата на клъстерна връзка между различните клъстери и технологични паркове в Европа и в света (напр. в района на Средиземно море);

72.  Подчертава, че инвестициите в научноизследователска и развойна дейност обикновено намаляват в периоди на икономическа криза, въпреки че е доказано, че дружествата и държавите-членки, които инвестират най-много по време на такива периоди, печелят сравнително най-голямо пазарно предимство;

73.  Призовава Комисията да въведе единна рамка за политиката за подкрепа и финансиране на иновациите, прилагаща еднакви правила, да създаде взаимодействия и да обедини програмите за подпомагане на научноизследователските и развойни дейности и иновациите, където това е възможно, и да оказва подкрепа на иновациите чрез насочване на повече средства за финансиране към иновациите, както и чрез насърчаване на засиленото участие на финансовия сектор; напомня на държавите-членки да спазват своя ангажимент да посветят приходите от търговете по схемата за търговия с емисии на финансирането на дейности, свързани с климата, включително иновативни проекти;

74.  Призовава Комисията да разгледа въпроса за многофондови програми за държавите-членки и регионите, които желаят да ги използват; счита, че това ще допринесе за работата по по-интегриран и гъвкав начин и ще увеличи ефективността на взаимодействието между различните фондове (структурните фондове и рамковите програми за научноизследователска и развойна дейност);

75.  Присъединява се към призива на Съвета за по-добър баланс между доверието и контрола и между поемането и избягването на рискове, като признава, че иновациите и научните изследвания са високорискови дейности без гарантиран резултат;

76.  Обръща внимание на факта, че участниците в процеса на въвеждане на иновации трябва да се справят с процедури и критерии за допустимост, които са различни както в рамките на отделните европейски програми, така и на равнище европейски и национални програми; това води до бюрокрация, високи разходи и пилеене на време и възможности; призовава за общ ангажимент от страна на Комисията и държавите-членки за прилагане на процес на опростяване и сближаване по отношение на процедурите за подбор и критериите за допустимост, използвани в областта на европейските научноизследователски дейности и иновации;

77.  Призовава Европейската комисия да представи пред Европейския парламент външна оценка относно инструментите за иновации, създадени в рамките на Седмата рамкова програма, като технологичните платформи и съвместните технологични инициативи (СТИ), като оценката следва да обхваща дейностите, поканите за представяне на предложения, иновативните проекти и резултатите (ако такива съществуват) и икономическия принос от публични и частни фондове;

78.  Отново посочва необходимостта от значително увеличаване на инвестициите в научноизследователски и развойни дейности и иновации – както частни, така и публични, с цел промишлеността на ЕС да остане лидер в областта на технологиите и да запази конкурентоспособността си на световно равнище в такива области като транспорта и енергийната ефективност; освен това, за да се стимулират частните инвестиции е необходимо да има повишаване на публичното финансиране на научноизследователските и развойни дейности и иновациите;

79.  Призовава бъдещата рамкова програма да насърчи оптималното използване на резултатите от научноизследователските дейности, като ги свърже с процеса на въвеждане на иновации чрез разширяване на обхвата на финансирането на проекти, така че той да включва етапите на демонстрация и създаване на прототипи;

80.  Подчертава значението на по-доброто сътрудничество при изпълнението на политиките и програмите, които засилват взаимодействието в рамките на веригата инфраструктури на научноизследователски и развойни дейности – иновации – създаване на работни места;

81.  Административното и финансово опростяване на процедурите за публично финансиране, особено в рамковите програми на ЕС, е предпоставка за стабилност, правна сигурност за участниците и следователно за повишено участие на промишлеността;

82.  Отново заявява, че рамковите програми следва да продължат да подпомагат съвместните научни изследвания в промишлеността, тъй като това има стимулиращ ефект върху средствата на промишлеността и оказва положително влияние върху създаването на производствени нововъведения в единния пазар;

83.  Настоятелно призовава за поддържането на солидна база на постиженията в основните изследвания, изградена на основата на успешния опит на Европейския съвет за научни изследвания, както и за поддържането на солидна база за приложните научни изследвания и иновации посредством създаване на агенция за приложни научни изследвания и иновации от типа на Европейския съвет за научни изследвания, обединявайки съществуващи структури по целесъобразност;

84.  Счита, че иновациите и творчеството са ключови фактори за икономическото възстановяване на Съюза и че следва да не се подценява значението на преобразуването на научните и технологичните открития на Съюза в нови стоки и услуги;

85.  Припомня, че иновациите успешно прилагат идеите на практика и изтъква фундаменталната връзка между иновациите и пазара; следователно, за да се ускори въвеждането на успешни технологии, услуги и процеси на пазара на ЕС, следва да се осигурят подходящи финансови инструменти, и по-специално такива, които могат да се справят с големите обществени предизвикателства;

86.  Застъпва становището, че използването с търговска цел на резултатите от научните изследвания в ЕС е недостатъчно или твърде бавно, и препоръчва да се създадат бизнес инкубатори, които активно да търсят иновации, да са в контакт с висшите учебни заведения и научноизследователските институти и чиято задача да е да насърчават експлоатацията с търговска цел на резултатите от научните изследвания, например чрез контакти между предприятията или чрез подкрепа за намирането на така наречените „бизнес ангели“ или на начален капитал за започване на нови стопански дейности;

87.  Набляга на необходимостта да се насърчават иновациите чрез създаване на нови пазарни възможности, за да се стимулира търсенето на иновативни продукти и пазарът за тях;

88.  Призовава Комисията и държавите-членки да определят и приложат политическите рамки, насочени към стимулиране на бързия достъп на ползвателите до ценни иновации в целия ЕС, като се гарантира, че новооткритите иновации могат действително да достигнат до потенциалните крайни потребители в разумни срокове;

89.  Подчертава колко е важно да се прави разлика между иновациите и научните изследвания; посочва, че иновациите са комплексен многопластов социално-икономически процес, който включва усилия за увеличаване на разходите за научноизследователска и развойна дейност, подкрепа за малките и средните предприятия и за високотехнологичните дейности, и е насочен към разработването на интегрирани системи въз основа на характеристиките и спецификите на различните територии;

90.  Призовава Комисията да обвърже по-тясно инструментите за финансиране с инструментите за иновации, свързани с търсенето, и да насочи тази помощ в по-голяма степен към МСП и новите дружества, които се нуждаят от ранен достъп до европейския или международния пазар; следователно счита, че е необходимо да се одобрят ясни и конкретни „Правила за участие“, включващи мерки за увеличаване на участието на малките и микропредприятията;

91.  Подчертава значението на програмите за докторанти за европейските иновации и предлага да се разработи европейска рамка за програмите за докторанти, която да насърчава ученето през целия живот и да ангажира предприятията в подпомагането, популяризирането и използването на резултатите от научноизследователските дейности; призовава държавите-членки да отстранят всички законодателни или административни пречки, които биха могли да ограничат достъпа на заинтересованите страни до програмите за докторанти;

92.  Призовава Комисията да обмисли програми, финансирани от няколко фонда, за държавите-членки и регионите, които искат да ги използват; счита, че това ще допринесе за работата по по-интегриран и гъвкав начин и ще увеличи ефективността на различните фондове (структурните фондове и рамковите програми за научноизследователска и развойна дейност);

93.  Подчертава необходимостта от подкрепа на комбинирана финансова структура, както и от разработване на нови финансови механизми, които също комбинират автоматични инструменти с инструменти, основаващи се на безвъзмездни средства, с цел насърчаване на инвестициите, необходими за постигане на стратегическите цели в областта на научноизследователските и развойни дейности;

94.  Приветства предложението на Комисията до 2014 г. да се отпуснат бюджетни кредити с цел подпомагане увеличаването на частното финансиране, необходимо за насърчаване на иновациите в Европа;

95.  Препоръчва да се промени мандатът на ЕИБ, за да може банката да финансира свързани с пазара научноизследователски дейности и иновации, носещи значителен риск; в тази връзка настоятелно призовава Комисията да разшири успешния Инструмент за финансиране с поделяне на риска (ИФПР) на ЕИБ чрез:

96.  Предлага да се създаде европейски фонд за финансиране на иновациите с цел насърчаване на инвестициите в иновативни МСП чрез поделяне на риска и мобилизиране на частните ресурси;

97.  Приветства предложението на Комисията за определяне на специални инвестиции, насочени към новосъздадени иновативни предприятия;

98.  Призовава Комисията да прехвърли по-голяма част от свързаните с пазара научни изследвания, включително демонстрационните проекти, към дългови и капиталови инструменти в бъдещите рамкови програми, които могат да осигурят повече частни капитали, като например Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации, Инструмента за финансиране с поделяне на риска (ИФПР) и Европейската рамка за оперативна съвместимост (ЕРОС), както и да предостави на МСП общоевропейски достъп до тях; изтъква необходимостта от елиминиране на недостига на финансиране за (трансграничните) нови дружества;

99.  Подчертава, че при разработването на инструментите за финансиране е необходимо по-добро разбиране на спецификите, свързани с мащаба на дружеството, неговото развитие, етапа на който то се намира, и сектора му на дейност; призовава за предприемане на спешни действия за отстраняване на основните пречки на първоначалните етапи на иновациите чрез подобряване на достъпа до първоначален капитал, финансиране от т.нар. „бизнес ангели“ и по-голямо капиталово и квазикапиталово финансиране както на европейско, така и на регионално и местно равнище;

100.  Подчертава, че потенциалът за развитие на рисковия капитал в ЕС далеч не е реализиран поради различия в националните правила и данъчни режими; приветства предложението на Комисията да се гарантира, че до 2012 г. фондовете за рисков капитал, установени в някоя държава-членка, ще могат свободно да развиват дейност и да инвестират в рамките на целия ЕС, създавайки по този начин истински „единен пазар на рисков капитал на ЕС“;

101.  Призовава за допълнително развитие на инструментите и механизмите за подобряване на достъпа на МСП до услугите за научни изследвания и иновации (като ваучери за иновации) и други стопански услуги, основани на знанията (моделиране, оценка на риска и т.н.), които са от съществено значение за въвеждането на иновации и предлагането на иновативни решения на пазара от страна на МСП;

102.  Изтъква икономическите ползи и ползите за екологичната ефективност на системите продукт–услуга и икономическите модели, ориентирани към функциите, и призовава Комисията да разработи стратегия в тази област;

103.  Призовава Комисията и държавите-членки да направят преоценка на цялата система на иновациите, за да се премахнат излишните финансови и административни бариери, например:

104.  Изразява съжаление, че иновациите са предмет на дълги бюрократични процедури за одобрение, които забавят иновациите, ограничават конкурентоспособността на пазара на ЕС и спират развитието на научните знания в рамките на медицинската общност, като забавят ползите, които пациентите биха могли да извлекат от тях;

105.  Подчертава значението на това, да се отдаде приоритетно значение на преразглеждането на Директивата за клиничните изпитвания при наличието на диалог с научните работници, с цел да се гарантира подобряване на регулаторната рамка за разработването на лекарствени продукти и сравняването на алтернативни лечения с лекарствени продукти при клиничните изследвания (както е посочено в заключенията на Съвета относно иновациите и солидарността в областта на фармацевтичните продукти, приети в Брюксел на 6 декември 2010 г.);

106.  Подчертава голямото значение на използването на нови познания за създаването на нови и усъвършенствани начини за профилактика, откриване и лечение на ракови заболявания и за насърчаването на ефикасни механизми за предоставяне на достъп до тези открития за пациентите;

107.  Изтъква значението на иновациите в Триъгълника на знанието и призовава за необходимостта от развитието на култура на иновациите във финансовата перспектива и перспективите след 2013 г.;

108.  Приканва държавите-членки, в тясно сътрудничество с регионите, да използват възможно най-добре структурните фондове за научноизследователски и развойни дейности и иновации през настоящия период на финансиране, като се насочат към основните обществени предизвикателства, стремят се да постигнат сближаване в областта на иновациите и научните изследвания и да синхронизират приоритетите на структурните фондове с целите на стратегията „ЕС 2020“; призовава Комисията и държавите-членки да избягват дублирането на дейности, което е свързано с много разходи, като насърчават интелигентни и по-добре насочени стратегии за специализация; счита, че регионите следва да бъдат поощрявани да подкрепят тази структура на европейска специализация;

109.  Изтъква, че средствата за сближаване, предназначени за иновации, остават до голяма степен неизразходвани поради неподходящи административни изисквания и необходимост от съчетаване на средствата, които липсват в периоди на финансови ограничения; отбелязва, че този факт допринася за увеличаване на икономическите различия между държавите-членки, които стоят в основата на настоящата криза в еврозоната; призовава за реформиране и оптимизиране на структурните фондове, така че те да станат достъпни за преструктурирането на участващите стопански субекти, и по-специално МСП;

110.  Счита, че установяването на критерии и стандарти се е доказало като силна движеща сила за насърчаване на иновациите и устойчивата конкурентоспособност в множество сектори на промишлеността; присъединява се към призива на Съвета към Комисията да представи предложения за ускоряване, опростяване, намаляване на разходите и модернизиране на процедурите за стандартизация чрез повишена прозрачност и участие на заинтересованите страни, като по този начин се даде тласък на един по-бърз европейски отговор на развитието на иновациите на световния пазар; изисква от Комисията сериозно да разгледа успешните иновативни механизми като създаването на отворени стандарти, които обединяват заинтересованите страни по цялата верига на стойността;

111.  Посочва, че стандартизацията може да увеличи иновациите и конкурентоспособността, като улесни достъпа до пазари и като позволи оперативна съвместимост; насърчава Комисията да увеличи усилията си за утвърждаване на включването на европейските стандарти, по-специално социалните стандарти и тези в областта на околната среда, в бъдещите споразумения за свободна търговия;

112.  Следователно подчертава, че всички стратегии във връзка с преобразяването на Европа за приспособяване към един свят, превъзмогнал кризата, трябва да се ръководят от принципите за създаване на устойчиви работни места;

113.  Настоятелно призовава Европейската комисия да следва препоръката от междинната оценка на Седмата рамкова програма (експертна група), когато отправя искане за налагане на мораториум върху новите инструменти, които следва да бъдат проучени, докато съществуващите такива не бъдат достатъчно развити и подходящо оценени; по тази причина призовава за приемането на специална предпазна мярка, за да се избегне объркване поради голямото разнообразие на инструментите;

114.  Призовава Комисията да представи на Парламента външна оценка на иновативните инструменти, създадени по Седмата рамкова програма, като например технологичните платформи и съвместните европейски технологични инициативи, и счита, че оценката следва да обхваща дейности, покани за представяне на предложения, иновационни проекти, резултати (ако има такива) и икономическия принос на публичните и частните фондове;

115.  Призовава Комисията, предвид целта за финансиране на научноизследователските и развойни дейности със сума в размер на 3 % от БВП до 2020 г. и признавайки, че научноизследователските дейности и иновациите са единственото сигурно средство за постигане на икономическо възстановяване в ЕС, да обмисли възможността за държавите-членки да се определи временно задължително минимално равнище на финансирането на научноизследователски и развойни дейности в размер на приблизително 1 % от БВП до 2015 г.;

116.  Обръща внимание на факта, че иновациите са важни за икономическото развитие и че Европейският съюз трябва да назначи още около един милион научни работници, за да постигне целта за изразходване на 3 % от БВП за научноизследователска и развойна дейност, както е посочено в стратегията „Европа 2020“; счита, че тази цел може да бъде постигната по-лесно чрез значително увеличаване на броя на жените - научни работници, които са само 39 % от научните работници в публичния сектор и висшето образование и 19 % от научните работници, заети в частния сектор(6);

117.  Подкрепя целта за увеличаване на броя на научните работници в ЕС с един милион до 2020 г. и отбелязва, че подобна огромна инвестиция би имала значителен мултиплициращ ефект върху заетостта, но в същото време счита, че това е много амбициозна цел, която би изисквала поставянето на цели за всяка отделна държава, както и полагането на целенасочени усилия; отбелязва, че публичният сектор не разполага непременно с достатъчно средства за това, така че независимо от силната потребност от увеличаване на броя на местата на научните работници във висшите учебни заведения и публичните научноизследователски институти, по-голямата част от новите научни работници ще бъдат заети в частния сектор; изтъква, че следва да се обръща по-малко внимание на броя на научните работници, отколкото на тяхната иновативност, на качеството на образованието им, на европейското разделение на труда в областта на научните изследвания, на средствата за научни изследвания и на качеството им;

118.  Приветства подкрепата на Комисията за иновациите, характеризиращи се с откритост и сътрудничество, което в дългосрочен план ще доведе до социални и икономически ползи; във връзка с това одобрява ангажимента, поет от Комисията за разпространяването, трансфера и използването на резултатите от изследователската дейност, в това число за осигуряване на отворен достъп до публикациите и данните за държавно финансираната изследователска дейност; насърчава Комисията да намери необходимите средства за постигането на тези цели и изтъква ролята, която гражданите на Европа могат да изиграят в тази област;

Единен пазар и интелектуална собственост

119.  Подчертава, че европейският единен пазар трябва спешно да бъде изграден за всички стоки и услуги, в т.ч. за иновативните здравни продукти, като по този начин се осигури достъп на 500 милиона потребители; отново посочва, че едно голямо предизвикателство за европейския единен пазар представлява фрагментирането на законодателните актове и процесите на утвърждаване;

120.  Подчертава, че в някои сектори, като например здравеопазването, резултатите от научните изследвания се отразяват в иновациите винаги, когато науката позволява това, и поради това счита, че песимизмът на Комисията по отношение на иновациите в много случаи е неоправдан;

121.  Подчертава, че действащите лицензионни практики допринасят за фрагментирането на вътрешния пазар на ЕС; отбелязва, че макар и да е постигнат напредък, все още не е разгледан в достатъчна степен въпросът за потребителското търсене на мултитериториални лицензи и лицензи за множество репертоари за трансгранично и онлайн ползване;

122.  Припомня, че целта на ЕС е да насърчава културните и творческите индустрии както онлайн, така и офлайн, и счита, че широко разпространеното използване на общоевропейски лицензи в съответствие с търсенето на пазара и на потребителите следва да бъде определено като цел и че ако това не може да се постигне в кратки срокове, следва да се извърши всеобхватна оценка на необходимото законодателство за преодоляване на всички евентуални пречки пред създаването на ефективен вътрешен пазар на ЕС, включително на принципа на териториалност;

123.  Приветства преразглеждането от Комисията на системата на търговските марки на Съюза и насърчава Комисията да гарантира предприемането на необходимите мерки, с цел да се осигури, че търговските марки се ползват с една и съща степен на защита в онлайн и офлайн среда;

124.  Подчертава, че силната, балансирана и правилно прилагана система за правата на интелектуална собственост, допринасяща за по-голяма прозрачност и предотвратяваща всяко фрагментиране, е едно от ключовите рамкови условия за иновациите; приветства усилията на Комисията правата на интелектуална собственост да не представляват бариера пред конкуренцията и иновациите; освен това призовава Комисията да разработи всеобхватна стратегия за интелектуалната собственост, която да постига равновесие между правата на изобретателите и насърчаването на широкото използване и достъп до знания и изобретения, и по целесъобразност, да представи законодателни предложения в тази връзка;

125.  Настоятелно призовава Комисията да насочи вниманието си към гарантиране на ефективното ползване от МСП на правата на интелектуална и индустриална собственост;

126.  Счита, че Комисията следва да вземе предвид конкретните проблеми, срещани от МСП при упражняване на правата им върху интелектуалната собственост, в съответствие с принципа „Мисли първо за малките“, въведен от Акта за малките предприятия за Европа, наред с другото, чрез прилагане на принципа на недискриминация по отношение на МСП;

127.  Счита, че добре функциониращото прилагане на правата на интелектуална собственост увеличава стимулите за дружествата да разработват иновативни продукти и следователно увеличава набора от стоки и услуги, предлагани на потребителите;

128.  Призовава за въвеждането на балансиран единен европейски патент; междувременно приветства силната подкрепа от страна на Съвета за процедурата на засилено сътрудничество за единен европейски патент, която ще започне през 2011 г.;

129.  Посочва, че е необходимо да бъдат приети единният европейски патент и уставът на европейското дружество, за да се насърчи преминаването към търговска дейност извън пазара на Общността; подчертава необходимостта от намаляване на разходите за патент на ЕС и правата върху интелектуалната собственост, като се отчитат съществуващите икономически различия между държавите-членки на ЕС, така че те да станат по-конкурентоспособни по отношение на цените в САЩ и Япония;

130.  Призовава за приключване до 2014 г. изграждането на Европейското изследователско пространство – задължение съгласно Договора, за да може ЕС да задържи и привлече най-талантливите хора, да осигури максимална свобода на движение за изследователите, да насърчи трансграничната дейност на научноизследователските и технологичните институти, както и разпространението, предаването и използването на резултатите от научноизследователските дейности; подчертава, че по тази причина ще бъде важно разработването на подходящи механизми за финансиране;

131.  Подчертава необходимостта от поощряване на политики, които стимулират научните работници да остават в държавите-членки на ЕС, чрез насърчаване на привлекателни условия на работа в публичните научноизследователски институти;

132.  Счита, че ефективната политика в областта на иновациите и растежа неизбежно се нуждае от инвестиции в програми за научни изследвания, които улесняват мобилността и обмена между изследователите на международно равнище и укрепват сътрудничеството между научните кръгове и бизнеса (действия по програмата „Мари Кюри“);

133.  Подчертава колко е важно да се създадат както на европейско, така и на национално равнище, благоприятни условия и стимули за засилено участие в докторантури и в иновативни научни изследвания, за да се предотврати изтичането на мозъци и ЕС да може да извлече значителни ползи, като засили конкурентоспособността си чрез модерни и иновативни научни изследвания и проучвания;

134.  Призовава за бързо преразглеждане на законодателството в областта на търговските марки на Общността и в тази връзка – за предприемането на подходящи мерки за гарантиране, че търговските марки се ползват с една и съща степен на защита в онлайн среда и извън нея;

135.  Приветства предложението на Комисията за развитие до края на 2011 г. на основан на знанието европейски пазар за правата върху интелектуалната собственост и за лицензи, включително улесняване на достъпа до неизползвана интелектуална собственост, наред с другото, чрез насърчаване формирането на общи патентни платформи и патентни обединения;

136.  Настоятелно призовава Комисията да изготви законодателни предложения, необходими за създаването на напълно функциониращ цифров единен пазар до 2015 г., тъй като това би подобрило значително рамковите условия за иновациите; подчертава, че инициативите трябва да бъдат амбициозни, по-специално в ключови области като авторското право, електронната търговия, включително политиката за защита на потребителите в рамките на електронната търговия, както и използването на информация, предоставяна от публичния сектор;

137.  Призовава Комисията и държавите-членки да превърнат доизграждането на единния пазар, включително мерките за насърчаване на цифровия единен пазар, в централен елемент на политиката в областта на иновациите, тъй като това ще осигури по-добри цени и по-високо качество за потребителите, ще подпомогне разработването на новаторски продукти, ще стимулира разкриването на работни места в ЕС и ще създаде нови възможности за растеж на ЕС на водещи пазари;

138.  Посочва, че в случай на преминаване към единен пазар на иновациите следва да бъдат съгласувани начините за оценяване на преките и непреките, краткосрочните и дългосрочните, както и икономическите и социалните ползи;

Обществени поръчки

139.  Припомня, че обществените поръчки, чиято стойност възлиза на 17 % от годишния БВП на ЕС, изпълняват важна роля за единния европейски пазар и за стимулиране на иновациите;

140.  Настоятелно призовава държавите-членки да използват стратегически обществените поръчки, насочени към обществените предизвикателства, за стимулиране на иновациите и да ориентират своя бюджет за обществените поръчки към новаторски, устойчиви и екологично ефективни продукти, процеси и услуги, като вземат предвид факта, че офертата с най-ниска стойност невинаги е икономически най-жизнеспособната; следователно призовава Комисията:

141.  Поддържа становището, че иновациите трябва да бъдат ключов елемент от обществената политика в области като околната среда, водата, енергетиката, транспорта, далекосъобщенията, здравеопазването и образованието; подчертава необходимостта от насърчаване на повсеместно разпространение и внедряване на иновациите ‐ в публичния сектор, в частните предприятия, и по-специално в малките и средните предприятия;

142.  Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят усилията на публичния сектор за прилагане на новаторски подходи и за стартиране на новата научноизследователска програма за иновации в публичния сектор, например в областта на електронното правителство, електронното здравеопазване и електронните обществени поръчки, както и да разпространяват най-добри практики сред публичната администрация, което ще намали бюрокрацията и ще включи политики, насочени към гражданите; подчертава значението на публичния сектор за засилване на общественото доверие към вътрешния цифров пазар;

143.  Призовава Комисията, държавите-членки и местните и регионалните органи да насърчават използването на електронни обществени поръчки, и по-специално на предхождащо търговската реализация възлагане на поръчки, включително съвместни и електронни обществени поръчки, като същевременно обръщат надлежно внимание на съответствието с правилата за защита на данните, като неделима част от стратегията на ЕС в областта на иновациите; по-специално призовава Комисията, като част от общия преглед на правната рамка за обществените поръчки, да изясни и опрости съответните правила и да предостави възможност на възлагащите органи да използват по по-прозрачен начин предхождащото търговската реализация възлагане на поръчки; призовава също така Комисията и държавите-членки да насърчават прозрачното включване на конкретни, действителни социални и екологични критерии и критерии за справедливата търговия и иновациите в процеса на възлагане на обществени поръчки, без да се подкопава активното участие на малките и средните предприятия в процеса на изготвяне на нови и новаторски решения и като се зачитат приложимите правила относно конкуренцията;

144.  Отбелязва, че иновативните МСП се сблъскват с проблеми при достъпа до финансиране за интернационализиране и до международните застраховки на търговски кредити, наред с други бариери, и изтъква необходимостта от прилагане на нови мерки за подпомагане на МСП в рамките на преразгледания Акт за малките предприятия и очакваното съобщение относно международната търговска политика и МСП;

145.  Подчертава, че по отношение на достъпа до пазарите за обществени поръчки е необходимо да има реципрочност на международно равнище, като по този начин се дава възможност на предприятията от ЕС да се конкурират при справедливи условия в международен план;

146.  Настоява за необходимостта да се обърне специално внимание на нетарифните бариери, които с постепенното намаляване или премахване на тарифите има вероятност да се превърнат в основни пречки пред международната търговия; счита за необосновани всички бариери, произтичащи от непоследователното прилагане на двустранните и многостранните търговски правила; от друга страна, счита за обосновани всички бариери, следващи от легитимни законодателни и административни дейности на публичните органи, които произтичат от нетърговски области, но имат непредвидени последици за търговията, чието премахване трябва да бъде предмет на обществени консултации и обсъждане;

147.  Потвърждава, че трансферът на технологии в полза на развитието и с оглед на постигането на Целите на хилядолетието за развитие трябва да бъде важен аспект от европейската търговска политика, но признава, че Комисията следва да наблюдава трансфера на ноу-хау в областта на високите технологии от ЕС към трети държави, с цел получаване на по-качествена информация за иновационните модели и бъдещите промени и избягване на нелоялна конкуренция;

148.  Подчертава важната роля, която МСП могат да изпълняват, ако правилата за обществените поръчки бъдат разработени с приспособими изисквания (включително капиталови изисквания и мащаб на договорите) според размера на участващото предприятие;

149.  Подчертава, че е важно ЕС и неговите държави-членки да започнат научно сътрудничество с трети държави; счита, че на предприятията от ЕС трябва да се гарантира по-добър достъп до програмите за научноизследователски и развойни дейности в трети държави;

150.  Подчертава, че ЕС и държавите-членки следва да координират своите действия във връзка със споразуменията и мерките в областта на науката и технологиите по отношение на трети държави; счита, че следва да се обмисли възможността за сключване на рамкови споразумения между ЕС и неговите държави-членки и трети държави;

Европейски партньорства за иновации (ЕПИ)

151.  Припомня своята резолюция от 11 ноември 2010 г. относно Европейските партньорства за иновации:

152.  Подчертава, че Европейските партньорства за иновации трябва:

153.  Счита за отлична целта, поставена пред пилотното партньорство за активен живот на възрастните хора и за остаряване в добро здраве, до 2020 г. продължителността на живота в добро здраве да се увеличи с две години, и счита, че следва да се определят ясни цели за всички иновационни партньорства, които без иновационни мерки биха страдали от липса на визия и мотивация, поради което би било по-трудно да се поставят измерими междинни и частични цели;

154.  Приветства т.нар. европейски партньорства за иновации, целящи увеличаване и координиране на инвестициите в научни изследвания и развойна дейност, както и подобряване на координацията на обществените поръчки с оглед ускоряване внедряването на иновациите на пазара; при все това подчертава, че политиките в областта на обществените поръчки следва да имат за цел не да заместят частните пазари или да нарушат конкуренцията, а да ги допълват, като стимулират разпространението на иновациите и същевременно запазват готовността на пазарите да се развиват в нови посоки;

155.  Призовава Комисията да включи в регламента за различните фондове през периода 2014–2020 г. предложения за конкретно улесняване на Европейските партньорства за иновации;

156.  Призовава Комисията да докладва веднъж годишно пред Парламента за всички европейски партньорства за иновации и два пъти годишно за първия пилотен проект, и изисква Европейският парламент да участва на всички етапи от изпълнението на ЕПИ;

157.  Призовава Комисията да създаде партньорство за иновации в областта на суровините;

Регионите като важен партньор

158.  Подчертава, че пълната ангажираност на регионалните и местните органи е от жизненоважно значение за постигането на целите на Съюза за иновации, тъй като те изпълняват важна роля за събирането на едно място на предприятия, образователни институции, публични органи и граждани по стандарта на „ромба“, като служат за посредник между тези различни участници, държавите-членки и ЕС; по тази причина призовава Комисията да предложи области за обсъждане и режим на действие, където регионите да могат да участват и да дадат своя принос за намирането на най-подходящите отговори на основните предизвикателства пред обществото, в съответствие с принципа на субсидиарност, като същевременно се признават специфичните нужди на различните региони;

159.  Отбелязва заключенията на европейската работна група за иновации от 2009 г., че икономическата и финансовата криза оказва несъразмерно въздействие в различните страни и региони, което засяга отрицателно целта за конвергенция; изразява безпокойството си, че настоящите бюджетни ограничения, наложени на държавите-членки, могат да доведат до по-големи ограничения в научно-технологичната област и иновациите, с потенциално вредни последици; изразява съгласието си, че инициативата „Съюз за иновации“ следва да включва всички държави-членки и региони и че това е от съществено значение, за да се избегне създаването на „иновационна пропаст“ между по-развитите и по-малко развитите страни и региони;

160.  Призовава всеки регион да инвестира в иновации и да адаптира стратегията си за иновации, за да се повиши нейната ефективност, освен това да увеличи човешкия си капитал и да насърчи способността и желанието на предприятията да въвеждат иновации и да бъдат конкурентни на световния пазар;

161.  Отбелязва, че лицата, вземащи решения на регионално равнище, следва изцяло да осъзнават потенциала за икономически растеж, който изследователските и иновационни дейности предлагат на всички региони, тъй като по-голямата част от иновациите се зараждат при взаимодействието с практиката (иновации, основани на търсенето и потреблението) и най-често са финансирани от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР); следователно отбелязва, че доколкото дейностите в областта на иновациите невинаги или не непременно изискват наличието на висши учебни заведения, региони без университети и изследователски центрове следва също да са в състояние да развиват собствени иновационни възможности и да извличат максимална полза от регионалните и местните ресурси и активи по отношение на потенциала за иновации;

162.  Отбелязва, че насърчаването на иновациите на регионално равнище може да спомогне за намаляване на регионалните различия; въпреки това насърчава различните равнища (регионално, национално и европейско) да координират усилията си по-ефективно като част от планирането на научноизследователски и развойни дейности в цяла Европа;

163.  Посочва, че иновациите – както при изготвянето на политиките, така и в дейностите на предприятията и научноизследователските центрове – са от основно значение за допълването на политиката на ЕС за териториално сближаване и по своето естество могат решително да допринесат за постигане на целите на сближаването и преодоляване на пречките, съществуващи в това отношение в области със специфични географски и демографски характеристики;

164.  Обръща внимание на приноса на културното многообразие за иновациите; във връзка с това счита, че на действията за опазване и насърчаване на регионалното културно многообразие следва да се отреди важна роля в политиката за иновации;

165.  Подчертава ключовата роля на регионите в изготвянето на политики за стимулиране на иновациите на национално равнище; въпреки това посочва, че в много държави-членки регионалните и местните бюджети са недостатъчни, а националните бюджети за иновации са ниски;

166.  Подчертава, че пълният потенциал за иновации на регионите на ЕС трябва да бъде мобилизиран с цел постигане на целите на „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, и изтъква, че бъдещата регионална политика следва да разглежда посоченото предизвикателство като основен приоритет; счита, че всички цели на регионалната политика следва да бъдат заложени като приоритет и подчертава необходимостта да се гарантира, че конкурентоспособността на Европа се осигурява чрез прилагането на световни стандарти; призовава промишлеността да бъде включена в екологичните иновации, тъй като предприемачите играят много важна роля за по-широкото разпространение на тези иновации на регионално равнище; отбелязва в това отношение, че информирането на предприемачите – чрез представяне на нови бизнес възможности – ще бъде от съществено значение за успеха на стратегия, насочена към развитието на ресурсно-ефективни икономики и устойчиви промишлени отрасли;

167.  Изтъква ролята на иновативния потенциал на държавите, които не са членки на ЕС, но си сътрудничат с ЕС в рамките на Източното партньорство, и призовава тези държави да бъдат включени в инициативата „Съюз за иновации“;

168.  Подчертава големия потенциал на градовете в усилията за научноизследователски дейности и иновации; счита, че една по-интелигентна политика за развитие на градовете, както и инициативата „интелигентни градове“ в областта на енергетиката, основана на технологичния прогрес и отчитаща факта, че 80 % от населението на Европа живее в градовете, където се наблюдава и най-голямото социално неравенство, би допринесла за устойчиви икономически иновации;

Изпълнение на стратегията

169.  Приканва Европейската комисия да превърне настоящия стратегически документ „Съюз за иновации“ в план за действие с конкретни, измерими и с определени срокове цели; призовава Комисията редовно да наблюдава напредъка, като оценява пречките и предлага механизми за постигане на подобрение, и редовно докладва пред Европейския парламент и пред Съвета;

170.  Приканва Европейската комисия да оцени специфичните инструменти на европейската политика в областта на иновациите спрямо основните външни конкуренти на ЕС (САЩ, Япония и страните от групата БРИК) и да представи доклад със сравнителен анализ на техните резултати по отношение на иновациите;

o
o   o

171.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и държавите-членки.

(1) Приети текстове, P7_TA(2010)0398. (2) Приети текстове, P7_TA(2011)0093. (3) Приети текстове, P7_TA(2010)0209. (4) Приети текстове, P7_TA(2010)0223. (5) Приети текстове, P7_TA(2010)0401. (6) Прессъобщение, озаглавено „She Figures 2009 – major findings and trends“, Европейска комисия, 2009, http://europa.eu/rapid/pressReleasesAction.do?reference=MEMO/09/519&format=HTML&aged=0&language=EN&guiLanguage=en.