Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2011/2030(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0189/2011

Внесени текстове :

A7-0189/2011

Разисквания :

Гласувания :

PV 08/06/2011 - 6.2
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2011)0255

Приети текстове
PDF 433kWORD 128k
Сряда, 8 юни 2011 г. - Страсбург
Шестдесет и шеста сесия на Общото събрание на ООН
P7_TA(2011)0255A7-0189/2011

Препоръка на Европейския парламент от 8 юни 2011 г. до Съвета относно шестдесет и шестата сесия на Общото събрание на ООН (2011/2030(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС) и по-специално член 34 от него,

–  като взе предвид предложението за препоръка до Съвета, внесено от Alexander Graf Lambsdorff от името на групата ALDE, относно приоритетите на Европейския съюз във връзка с шестдесет и шестата сесия на Общото събрание на ООН (B7-0072/2011),

–  като взе предвид своята препоръка до Съвета от 25 март 2010 г. относно шестдесет и петата сесия на Общото събрание на ООН(1),

–  като взе предвид приоритетите на ЕС за шестдесет и петата сесия на Общото събрание на ООН, приети от Съвета на 25 май 2010 г.(2),

–  като взе предвид шестдесет и петата сесия на Общото събрание на ООН, в частност резолюциите на този орган относно „Международно сътрудничество в областта на хуманитарната помощ при природни бедствия, от подпомагане към развитие“(3), „Положението с правата на човека в Ислямска република Иран“(4), „Положението с правата на човека в Демократична народна република Корея“(5), „Насърчаване на демократичен и справедлив международен ред“(6), „Насърчаване на мира като основно изискване за пълноценното упражняване на всички права на човека от всички“(7), „Активизиране на международното сътрудничество в областта на правата на човека“(8), „Оперативни дейности за развитието на системата на ООН“(9), „Роля на ООН при насърчаването на развитието в контекста на глобализацията и взаимозависимостта“(10), „Към нов международен икономически ред“(11), „Сътрудничество между ООН, националните парламенти и Интерпарламентарния съюз“(12), „Ролята на ООН по отношение на управлението в световен мащаб“(13), „Към свят без ядрено оръжие: ускоряване на задълженията за ядрено разоръжаване“(14), „Преглед на структурите на ООН за изграждане на мир“(15) и „Изпълнение на поетия ангажимент: обединени да постигнем Целите на хилядолетието за развитие“(16),

–  като взе предвид проекторезолюцията от 14 септември 2010 г.(17) и резолюцията на Общото събрание на ООН от 3 май 2011 г.(18) относно участието на Европейския съюз в дейността на Организацията на обединените нации,

–  като взе предвид Конференцията от 2010 г. на страните по Договора за неразпространение на ядреното оръжие за преразглеждане на този договор и прегледите на Целите на хилядолетието за развитие, Комисията по изграждане на мира и Съвета по правата на човека,

–  като взе предвид доклада, представен от съръководителите относно прегледа на Комисията по изграждане на мира, озаглавен „Преглед на структурите на ООН за изграждане на мир“(19),

–  като взе предвид новия орган на ООН по въпросите на равенството между половете (Орган на ООН по въпросите на равенството между половете и овластяването на жените – ООН Жени),

–  като взе предвид резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека на тема „Насърчаване на правата на човека и основните свободи чрез по-добро разбиране на традиционните ценности на човечеството“, приета на 24 март 2011 г., и отрицателната позиция на ЕС по отношение на тази резолюция,

–  като взе предвид предварителния списък на теми за включване в проекта на дневен ред за шестдесет и шестата редовна сесия на Общото събрание на ООН(20),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 март 2011 г. относно приоритетите на шестнадесетата сесия на Съвета на ООН по правата на човека и прегледа през 2011 г.(21),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2010 г. относно бъдещето на стратегическото партньорство между ЕС и Африка след третата среща на високо равнище ЕС–Африка(22),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно конференцията за изменението на климата в Канкун (COP-16)(23),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно десетата годишнина от приемането на Резолюция № 1325 (2000) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността(24),

–  като взе предвид своята резолюция от 23 ноември 2010 г. относно гражданско-военното сътрудничество и развитието на гражданско-военен капацитет(25),

–  като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2005 г. относно реформата на ООН(26),

–  като взе предвид член 121, параграф 3 и член 97 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по развитие (A7-0189/2011),

А.  като има предвид, че в момента се осъществява значителна трансформация на международния ред, която изправя Европейския съюз пред предизвикателството да контактува по-активно с настоящите и възникващите световни сили и с други двустранни и многостранни партньори, за да насърчава намирането на ефективни решения на проблеми, които засягат както гражданите на ЕС, така и света като цяло,

Б.  като има предвид, че ЕС следва да играе активна роля при изграждането на Организация на обединените нации, която да може ефективно да допринася за глобални решения, мир и сигурност, демокрация и международен ред, основан на принципите на правовата държава; като има предвид, че съгласно член 21 от Договора за Европейския съюз ЕС официално се ангажира да прилага ефективен многостранен подход, базиран на силна ООН, което е изключително важно с цел справяне с предизвикателствата в световен мащаб като изменението на климата и влошаването на околната среда, универсалността и неделимостта на правата на човека, намаляването на бедността и обезпечаването на развитие за всички, последиците от демографските промени и миграцията и международната организирана престъпност,

В.  като има предвид, че ЕС е изправен пред множество предизвикателства в бързо променящия се свят, които изискват съгласувана международна реакция; като има предвид, че ЕС може да използва ефективен многостранен подход, универсалните ценности, свързани с правата на човека, една отворена световна икономика, основана на международно договорени прозрачни и справедливи правила, и своя уникален набор от инструменти като основа за своите усилия в тази насока,

Г.  като има предвид, че с Договора от Лисабон бяха създадени нови постоянни структури за външно представителство на ЕС и в резултат от това от новите представители на ЕС се очаква да поемат функции, които преди това бяха изпълнявани от ротационното председателство на ЕС,

Д.  като има предвид, че съгласно член 34 от Договора за ЕС държавите-членки са задължени да координират своите действия в международни организации и на международни конференции и че освен това държавите-членки, които са членки и на Съвета за сигурност на Обединените нации, са задължени да „съгласуват действията си и информират подробно останалите държави-членки, както и върховния представител“ и да „защитават […] позициите и интересите на Съюза“; като има предвид, че държавите-членки, които понастоящем участват в Съвета за сигурност на ООН (Франция, Обединеното кралство, Португалия и Германия), не успяха да действат съгласувано и да постигнат обща позиция по отношение на военната намеса в Либия, по-специално при гласуването по Резолюция № 1973 на Съвета за сигурност на ООН,

Е.  като има предвид, че член 47 от Договора за ЕС предоставя на Съюза юридическа правосубектност, която предполага права и отговорности съгласно международното право; като има предвид, че ЕС споделя целите и съблюдава принципите на Хартата на Организацията на обединените нации; като има предвид, че Договорът от Лисабон като цяло предоставя възможност на Съюза да поеме международна роля, съизмерима с неговия значителен икономически статус и неговите амбиции, и да изпълнява ролята на фактор от световен мащаб, както беше предвидено в европейската стратегия за сигурност от 2003 г., с правомощия да споделя отговорността за глобалната сигурност и да поеме инициативата при определяне на договаряните на многостранна основа общи действия в отговор на общите предизвикателства по по-единен начин; като има предвид, че за да може да действа ефикасно, Съюзът трябва формулира ясно своите стратегически интереси и цели,

Ж.  като има предвид, че глобалните партньорства играят важна роля за постигането на съвместно определени глобални цели; като има предвид, че ЕС е най-големият в световен мащаб източник на помощ за развитие и основен партньор на ООН в усилията й в областта на трите стълба на работата й, включително при кризи и ситуации след криза, и че приносът на държавите-членки възлиза на 38% от редовния бюджет на ООН; като има предвид, че солидното и стабилно партньорство между ЕС и ООН е от основно значение за работата на ООН и ключово за ролята на ЕС като фактор от световен мащаб,

З.  като има предвид, че създаването на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) следва да допринася значително за по-нататъшното изпълнение на резолюции 1325 и 1820 и последващите резолюции на Съвета за сигурност на ООН както чрез вътрешната й структура, така и чрез външните й дейности и политики,

И.  като има предвид, че вследствие на препоръката на Съвета по правата на човека към ООН на 1 март 2011 г. Общото събрание на ООН гласува в подкрепа на прекратяването на членството на Либия в Съвета по правата на човека към ООН,

Й.  като има предвид, че по-решителните усилия за борба срещу тероризма в света увеличиха необходимостта от предприемане на мерки в областта на сигурността, като същевременно се зачитат в пълна степен правата на човека и основните свободи,

1.  Отправя следните препоръки до Съвета:

o
o   o

  

Европейският съюз в системата на Обединените нации

   а) да изведе на преден план ефективния многостранен подход като основен стратегически въпрос за Съюза и да укрепи последователната и осезаема роля на ЕС като участник от световен мащаб в ООН, наред с другото чрез по-добра координация на консултациите в рамките на ЕС по въпроси, свързани с работата на ООН, и чрез насърчаване на по-активната информационна дейност по широк набор от въпроси; да упълномощи заместник-председателя/върховен представител да изготви проект на насоки за редовните консултации между посланиците на държавите-членки и посланиците на ЕС, по-специално между посланиците, които работят на многостранно равнище в места като Женева и Ню Йорк, така че ЕС да може успешно да следва своята програма във връзка с ООН и да изпълни очакванията на членовете на ООН по отношение на способността си да предприема действия; да насърчи по-голямо сближаване както в рамките на системата на ООН, така и между позициите на държавите-членки на ЕС и страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство, за да се реализира в максимална степен потенциалът, предоставен от Договора от Лисабон за засилване на влиянието на ЕС чрез координирано и стратегическо използване на различните му и специфични входящи точки (ЕС и държави-членки); да повиши своята способност да преговаря своевременно с други регионални групи; да предостави на представителите на ЕС подходящ мандат за водене на ефективни преговори от името на държавите-членки,
   б) да се възползва в пълна степен от разпоредбите, съдържащи се в Резолюция A/RES/65/276 на Общото събрание на ООН относно участието на Европейския съюз в дейността на Организацията на обединените нации, която предвижда необходимите условия за ефективното участие на ЕС в работата на Общото събрание на ООН; да потвърди ангажимента си, че ООН ще бъде в центъра на външната политика на ЕС, и да изрази отново становището си, че неговото ефективно участие в работата на ООН е не само стратегически приоритет на ЕС, но е също така в съответствие с постигането на целите на ООН и в този смисъл е в интерес на всички членове на ООН; да подобри координацията на държавите-членки на ЕС в рамките на Съвета за сигурност към ООН и да насърчи държавите-членки, които са и членки на Съвета за сигурност към ООН, в съответствие също с член 34, параграф 2 от Договора за ЕС, да приканят заместник-председателя/върховен представител да представлява ЕС при наличие на обща позиция,
   в) да се стреми към по-добро определяне на приоритетите и обмен на информация между Брюксел и делегацията на ЕС в Ню Йорк, включително по-задълбочено сътрудничество в рамките на Комитета по политика и сигурност и по-ясна и по-структурирана система за оказване на подкрепа от страна на институциите на ЕС в Брюксел,
   г) да се ангажира със стратегическите партньори на ЕС в рамките на системата на ООН; освен това да придаде на стратегическите партньорства многостранно измерение чрез включване на глобални въпроси в дневния ред на двустранните и многостранните срещи на върха на ЕС,
  

ЕС и глобалното управление

   д) да подобри управлението в световен мащаб и да търси устойчиви решения на въпроса за отношенията между Г-формациите и системата на ООН, като на тази основа тематичните дебати и икономическото измерение могат да бъдат обхванати ползотворно от тези групи, при условие че ООН запази водещата си роля и продължи да бъде легитимният орган за управлението в световен мащаб; същевременно да отчита ролята на Г-8 и Г-20 като важни форуми за формулирането на глобални действия, за които ЕС трябва да оказва активен принос чрез координирани позиции; да подкрепи инициативата на председателя на Общото събрание на ООН за организиране на дебати на Общото събрание с участието на председателството на Г-20 преди и след срещите на високо равнище на Г-20,
   е) да допринася за привеждането в действие на новата единна сложна структура за равенство между половете, заменяща четирите съществуващи структури на ООН за равенство между половете в рамките на продължаващия процес за съгласуваност на цялата система; да окаже пълна подкрепа и да се застъпи за предоставянето на подходящ бюджет за „ООН Жени“, с цел този орган да може да изпълни ролята си, свързана с насърчаването на равенството между половете и защитата и овластяването на жените, включително при кризи и ситуации след криза, в тясно сътрудничество с други органи от системата на ООН, и да поддържа тесни контакти с тази организация; да интегрира принципа на равенство между половете във всички действия в рамките на Инструмента за стабилност за подготовка на реакцията при евентуални кризи,
   ж) да оказва принос за подобряване на ефикасността и прозрачността на ООН и на управлението на финансовите средства на ООН,
   з) да използва първоначалния текст за преговорите относно реформата на Съвета за сигурност към ООН като възможност за концентриране на вниманието върху подробностите относно пресечните точки и да постигне реален напредък по отношение на изясняването на правомощията на Съвета за сигурност във връзка с другите органи на ООН, добавянето на членове с оглед на повишаването на представителността и легитимността на Съвета за сигурност и преразглеждането на неговите методи на работа; да подчертае необходимостта от всеобхватна реформа на Съвета за сигурност към ООН с цел повишаване на неговата легитимност, регионално представителство и ефективност; да насърчава осъществяването на процес на реформа, чието начало може да бъде поставено от държавите-членки на ЕС с необратим характер ако, в съответствие с целите на Договора от Лисабон във връзка с усъвършенстването на външната политика на ЕС и ролята на ЕС по отношение на световния мир, сигурност и регулиране, те изискват постоянно членство на ЕС в един разширен и реформиран Съвет за сигурност на ООН; своевременно да поеме инициативата, като насочи държавите-членки към разработване на обща позиция с тази цел; докато такава позиция не бъде приета, да одобри своевременното въвеждане на ротационна система в Съвета за сигурност към ООН, за да осигури постоянно членство на ЕС в Съвета за сигурност към ООН,
   и) да укрепи ролята на Международния наказателен съд и международната наказателноправна система, да насърчи отчетността, да сложи край на безнаказаността и допълнително да насърчи значимата дейност на Международния наказателен съд като единствената постоянна и независима съдебна институция, под чиято юрисдикция попадат повечето тежки престъпления от международно значение, включително геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления; да насърчи силните и тесни връзки между Международния наказателен съд и ООН в съответствие с член 2 от Римския статут и да насърчи ратифицирането на Римския статут от всички държави, които са членки на ООН,
  

Мир, сигурност и правосъдие

  

Предотвратяване и управление на кризи, медиация, опазване и изграждане на мира

   й) да укрепи структурите за предотвратяване на кризи и тяхната ефективност в рамките на Програмата на ООН за развитие с оглед на поемането от тази организация на водеща роля по отношение на предотвратяването на кризи и възстановяването след кризи; да заздрави структурите на ЕС за предотвратяване на конфликти и да подобри сътрудничеството в тази област с ООН, ОССЕ, Африканския съюз и други международни и регионални организации, както и с гражданското общество, икономически субекти, частни дружества, отделни лица и експертни организации,
   к) да работи за постигането на консенсус и разработването на по-оперативен подход по отношение на доктрината, свързана с „отговорността за защита“; като изтъква значението й за предотвратяването на конфликти и за разрешаването им по мирен път чрез медиация, да насърчава прилагането на „отговорността за защита“, наред с другото чрез допълнително усъвършенстване на механизмите за прилагането й и чрез укрепване на ролята на регионални организации като Африканския съюз и Арабската лига, чрез засилване на механизмите за ранно предупреждение в рамките на ООН и чрез по-добро определяне на ролите на съответните органи на ООН; да приеме за сведение Резолюция 1970 (2011 г.) на Съвета за сигурност към ООН от 26 февруари 2011 г., в която за първи път всички постоянни членове на Съвета за сигурност се договориха да призоват Международния наказателен съд да започне разследване срещу действащо правителство въз основа на твърдения за извършени престъпления срещу човечеството и в името на доктрината за отговорността за защита по отношение на текуща криза; да приеме за сведение също Резолюция 1973 (2011 г.) на Съвета за сигурност към ООН от 17 март 2011 г., в която се подчертава решителността на международната общност да гарантира защитата на гражданското население и районите с гражданско население, като първия случай на прилагане на практика на доктрината за отговорността за защита в рамките на ясен мандат на ООН и по отношение на текуща криза,
   л) да отдаде признание на дейността на органите за медиация на ООН като звеното за оказване на съдействие при медиация към Отдела по политически въпроси и да се застъпва за повишаване на броя на техния персонал; да подкрепя партньорството на ЕС със звеното за оказване на съдействие при медиация и да гарантира, че Европейската служба за външна дейност играе жизненоважна роля в това отношение,
   м) да насърчава сигурността и стабилизирането в райони, белязани от кризи, чрез предотвратяване на конфликти, медиация, диалог, изграждане на капацитет на местно равнище, възстановяване след конфликти и стратегии за възстановяване и изграждане на мир, които насърчават трайните решения чрез плавен преход от кратко- и средносрочни усилия към по-дългосрочни стратегии за развитие; да гарантира, че политиките за изграждане на мир и за развитие се планират и прилагат в рамките на всеобхватна и единна стратегия на ООН, която отчита на ранен етап потребностите, свързани с изграждането на мира и бъдещия преход към по-дългосрочна стратегия, както във фазата на планиране, така и на изпълнение, и върху която ЕС основава собствените си мерки; с оглед на това, че стабилизацията на раздирана от конфликт страна изисква по-сложни действия и интегриран подход, а не само войски, да организира необходимия капацитет чрез такава стратегия, с цел да се предприемат адекватни действия по отношение на дълбоките причини за конфликта предвид на това, че половината от страните, в които се осъществяват операции на мироопазване, изпадат отново в конфликт в рамките на 10 години след оттеглянето на мироопазващите сили,
   н) да настоява върху необходимостта от извличане на поуки от неотдавнашните събития в Япония и да представи предложения; да повиши нормите за безопасност в съществуващите ядрени централи, по-специално в земетръсните райони; да отправи призив за подобрено сътрудничество в случай на подобни причинени от човека или природни бедствия с цел свеждане до минимум на последствията за хората и околната среда от изпускането на радиоактивни вещества,
   о) да разработи ясно формулирана стратегическа визия относно инструментите на ЕС за предотвратяване и управление на кризи и да проучи възможностите за конкретно управление на проекти чрез новосъздадената Европейска служба за външна дейност, като признае важността на предотвратяването и управлението на кризи в рамките на външната дейност на ЕС,
   п) да се съсредоточи върху гарантирането на ангажираността на национално равнище по отношение на стратегиите за изграждане на мир от първоначалното проектиране до изпълнението на място, въз основа на най-добрите практики и примери за успех; да предложи междусекторна програма за развитие, въз основа на която изграждането на държавни структури се подпомага от добре преценени усилия за изграждане на мир и развитие със силно подчертани икономически аспекти,
   р) да постави по-силен акцент върху укрепването на мира в ситуации след конфликти чрез предоставяне на стратегически съвети, както и чрез възползване от експертния опит и финансирането от целия свят за подпомагане на проекти за възстановяване; да мобилизира ресурси и нови източници на финансиране и да финансира ранно възстановяване с оглед на възстановяването след конфликт,
   с) да спомогне за използването на повече цивилни експерти от женски пол и да подкрепя националните планове за действие в духа на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност към ООН и плана за действие на генералния секретар на ООН за гарантиране на участието на жените в изграждането на мира,
  

Партньорства за световно сътрудничество при управлението на кризи

   т) да възприеме като стратегически приоритет за ЕС укрепването на международните партньорства за управление на кризи и подобряването на диалога с други значими фактори при разрешаването на кризи, каквито са ООН, НАТО и Африканския съюз, както и с трети държави като САЩ, Турция, Норвегия и Канада; да синхронизира действията на място, да споделя информация и да обединява ресурси в областта на опазването и изграждането на мира, включително сътрудничество за управление на кризи и по-специално в областта на морската сигурност, както и в борбата срещу тероризма, в рамките на международното право; да подобри координацията в това отношение с международните финансови институции и двустранните донори,
   у) като припомня, че Съвета за сигурност към ООН носи главната отговорност за поддържането на международния мир и международната сигурност, да подчертае необходимостта от тясно сътрудничество между ЕС и ООН в областта на гражданското и военното управление на кризи и по-специално при операциите за оказване на хуманитарна помощ; да активизира усилията си с цел да гарантира, че държавите-членки на ЕС участват в достатъчна степен в мисиите на ООН и че участието им е координирано; да проучи допълнително начините за оказване на по-голям принос от страна на ЕС като цяло към ръководените от ООН усилия, например като проведе операции за бързо реагиране на ЕС „за свързващи дейности“ или по-дългосрочни операции, или като осигури участието на ЕС в по-големи мисии на ООН,
   ф) да създаде по-обширна стратегическа рамка за партньорство при управлението на кризи между ЕС и регионални и подрегионални организации като Африканския съюз, Арабската лига или Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) и ООН и по-конкретно да заздрави отношенията между Съвета за мир и сигурност на Африканския съюз, Съвета за сигурност към ООН и Комитета по политика и сигурност на ЕС, за да допринесе за гарантирането на последователност и взаимно подпомагане на усилията в подкрепа на АС; да подобри предсказуемостта, устойчивостта и гъвкавостта на финансирането на мирните операции с мандат на ООН, предприети от Африканския съюз; да търси решения, допринасящи за по-тясното сътрудничество между ЕС и Африканския съюз в конкретните им оперативни области, повишавайки по този начин капацитета за ранно предупреждение и предотвратяване на конфликти и обезпечавайки обмена на най-добри практики и експертни познания в областта на управлението на кризисни ситуации,
   х) да допринесе за консолидиране на постигнатия напредък при прилагането на „африканската структура за мир и сигурност“ с оглед на предизвикателствата в областта на мира и сигурността в Африка; да подчертае значението на предоставянето на предвидимо и устойчиво финансиране за операциите за поддържане на мира в Африка, на необходимостта от създаване на капацитет на местно равнище за справяне с неуспехите и на волята за защита на цивилното население при военни конфликти,
   ц) като има предвид регионалното измерение на конфликтите в Африка, да полага усилия за укрепване на отношенията с подрегионални организации като Икономическата общност на западноафриканските държави, Южноафриканската общност за развитие и Междуправителствения орган по развитие и да ги включва заедно с държавите от региона в управлението на кризи,
  

Структури за изграждане на мира, преглед на Комисията по изграждане на мира

   ч) да допринесе за това, структурите на ООН за изграждане на мира да оправдаят очакванията, които съпровождаха тяхното създаване, като подкрепи препоръките, отправени в рамките на процеса на преглед на Комисията по изграждане на мира, с цел също да се повиши ефективността на Комисията по изграждане на мира; да подкрепи възникването на стабилна и всеобхватна структура за изграждане на мира, основаваща се на партньорството между развиващите се и развитите страни, като обръща по-специално внимание на подобряването на резултатите на място, подобрява отношенията с международните финансови институции – с оглед на създаването на работни места и разрешаването на икономическите проблеми – и благоприятства установяването на по-тясна взаимовръзка между опазването и изграждането на мира; да насърчава по-структурираните взаимоотношения между Комисията по изграждане на мира, Генералната дирекция за глобални и многостранни въпроси на Европейската служба за външна дейност, особено нейната дирекция за предотвратяване на конфликти и политика на сигурност, и Общото събрание на ООН, Съвета за сигурност към ООН и Икономическия и социален съвет, с оглед на по-активното взаимодействие между опазването и изграждането на мира и дейностите за развитие, провеждани на място; да търси начини за укрепване на консултативната роля на Комисията за изграждане на мира спрямо Съвета за сигурност към ООН, пред който тя се отчита, за подобряване на сътрудничеството между Комисията за изграждане на мира и Службата за подпомагане на изграждането на мира и за заздравяване на връзките с регионалните организации и международните финансови институции; освен това да подобри съществуващото партньорство между Комисията за изграждане на мира на ООН и Партньорството за изграждане на мира на ЕС чрез подход „отдолу нагоре“ за разрешаване на конфликти, който взема предвид дейностите на недържавни участници в изграждането на мира,
   ш) да полага усилия за реализиране на потенциала на Комисията за изграждане на мира чрез по-силна връзка с действията на място, за да се повиши максимално стойността на различните входящи точки на Комисията за изграждане на мира и екипите на ООН на място, които биха могли да се възползват от нейните стратегически насоки и политическо влияние, особено при изграждането на институции,
  

Ядрено разоръжаване и неразпространение на ядреното оръжие, реформа на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), преглед на Договора за неразпространение на ядреното оръжие , борба срещу тероризма и организираната престъпност

   щ) като последица от ядрената авария в Япония да извърши цялостна реформа на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) чрез преустановяване на нейната двойна функция за контролиране и същевременно насърчаване на използването на ядрена енергия и да ограничи отговорностите на МААЕ до това, да извършва надзор над ядрената енергийна промишленост и да проверява съответствието с Договора за неразпространение на ядреното оръжие; освен това да положи усилия, за да осигури, че отсега нататък нормите за безопасност се определят и контролират от Световната здравна организация (СЗО), като във връзка с това държавите-членки ще бъдат правно задължени да спазват тези норми, а СЗО ще разполага с необходимия персонал за осъществяване на допълнителните задачи,
   аа) да насърчава прилагането на препоръките, отправени в рамките на прегледа от 2010 г. на Договора за неразпространение на ядреното оръжие, по-специално да се стреми към изграждането на по-безопасен свят за всички и към постигането, като дългосрочна цел, на мир и сигурност в свят без ядрени оръжия, да подобри прозрачността с цел укрепване на взаимното доверие, да постигне по-бърз действителен напредък при ядреното разоръжаване, да предприеме ефективни мерки за ядрено разоръжаване, в съответствие с основните принципи на прозрачност, проверки и необратимост, да насърчава държавите, разполагащи с ядрени оръжия, да докладват редовно относно изпълнението на своите ангажименти и да прави преглед на изпълнението,
   аб) да работи за допълнителното разработване на канали и механизми за сътрудничество с външните партньори на ЕС, особено със САЩ, в областта на борбата срещу тероризма, по-специално с оглед на прилагането на Глобалната стратегия на ООН срещу тероризма, участвайки в групата Г-8 Рим/Лион и в групата за действие за борба с тероризма, укрепвайки съответните световни договорености и активизирайки усилията за сключване на всеобхватна конвенция за борба с международния тероризъм; да си сътрудничи с тези партньори по-ефективно и по по-структуриран начин, както на стратегическо, така и практическо равнище; да прояви лидерство и да даде пример, като укрепи зачитането на основните права и на правовата държава в качеството им на основополагащи принципи на подхода на ЕС към борбата срещу тероризма,
  

Развитие

   ав) да настоява за необходимостта от хармонизиране на усилията на различни органи на ООН с цел по-успешно насърчаване на ефикасността и ефективността на действията, свързани с развитието и социалните въпроси по света; да изпълни ангажиментите, поети на срещата на върха относно Целите на хилядолетието за развитие що се отнася до обединяването на ресурсите, необходими за постигането на целите до 2015 г., по-специално като изпълни ангажиментите на ЕС по отношение на официалната помощ за развитие; активно да се застъпи за увеличаване на равнищата на финансовите инвестиции с цел постигане на Целите на хилядолетието за развитие и в най-кратки срокове да развие и възпроизведе изпитани новаторски програми и политики, целящи цялостно развитие и икономическа и социална трансформация,
   аг) да съсредоточи усилия за постигане на Целите на хилядолетието за развитие, особено по отношение на по-изостаналите региони и държави, най-вече Африка на юг от Сахара и най-слабо развитите държави, както и уязвимите или разкъсваните от конфликти държави,
  

Най-слабо развити страни

   ад) да осигури ефикасността на механизмите за контрол и одит, свързани с прилагането на програмата за действие, приета на Конференцията на ООН относно най-слабо развитите страни,
   ае) да гарантира, че дългосрочното и устойчиво развитие продължава да фигурира като широкообхватна и последователна цел в програмите за действие на най-слабо развитите страни и на техните партньори,
  

Борба с неравенството

   аж) да гарантира, че страните със средни доходи и с висока степен на неравенство продължават да получават подкрепа и финансиране за намаляване на бедността и подобряване на социалното сближаване, тъй като най-много бедни хора живеят в страни със средни доходи,
   аз) да подкрепя намаляването на неравенството между половете и оправомощаването на жените в рамките на развитието, тъй като делът на жените сред бедните е несъразмерно голям,
  

Ефективност на помощта

   аи) да проучи как програмата за ефективност на помощта може да се преобразува в програма за ефективност на развитието, като за целта изработи конкретни стратегии по отношение на уязвимите държави и местата, възстановяващи се след конфликти,
   ай) да постигне всички цели от Програмата от Акра въз основа на ефективното участие на парламентите, организациите на гражданското общество и местните органи на управление,
   ак) да гарантира, че социалните, политическите, икономическите и екологичните предизвикателства се преодоляват последователно,
  

Право на развитие

   ал) да подкрепи Декларацията на ООН за правото на развитие от 1986 г., която гласи, че държавите имат задължение да сътрудничат помежду си за осигуряване на развитие и премахване на пречките пред развитието, да упражняват правата си и да изпълняват задълженията си по такъв начин, че да способстват за изграждането на нов международен икономически ред, основаващ се на суверенно равенство, взаимозависимост и взаимен интерес,
   ам) да продължи да отдава приоритетно значение на правото на развитие, като се има предвид, че тази година честваме 25-годишнината от приемането на Декларацията на ООН за правото на развитие,
   ан) да препоръча консолидиране на констатациите на работната група на високо равнище, с цел да се гарантира ефективно прилагане на правото на развитие,
   ао) да предприеме подходящи мерки, за да превърне правото на развитие в неразделна част от политиката за развитие, общия периодичен преглед и дейността на органите и механизмите по договорите на ООН за правата на човека,
  

Международна хуманитарна помощ

   ап) да изготви международна програма за хуманитарната помощ за справяне с пълния набор от хуманитарни предизвикателства, увеличаващото се равнище на хуманитарните потребности и сложния характер на хуманитарните ситуации,
   ар) да увеличи световното хуманитарно финансиране и да подобри функционирането и ефективността на системата за предоставяне на хуманитарна помощ;
   ас) да предприеме общи международни инициативи за засилване на взаимодействието между хуманитарната помощ и развитието, както и връзката между помощта, възстановяването и развитието,
  

Права на човека

  

Институционални въпроси

   ат) да гарантира, че Европейската служба за външна дейност разполага с достатъчно персонал и ресурси, както и че между нея и другите международни органи, регионалните организации и тяхната дейност за насърчаване на правата на човека се наблюдава добра интеграция и координация; да гарантира, че препоръките и приетите резолюции, както и изтъкнатите приоритети в рамките на системата на ООН и други международни институции се вземат предвид при разработването на политики и инструменти на ЕС, по-специално в областта на правата на човека,
   ау) да продължи да участва активно в прегледа на Съвета по правата на човека в Ню Йорк, както и в последващите действия, и да укрепи съгласуваността с неговия мандат; да предприеме мерки по отношение на способността на Съвета по правата на човека да се справя с неотложни ситуации, свързани със сериозни нарушения на правата на човека, както в неотдавнашните случаи с Либия и Кот д'Ивоар, и да увеличи капацитета му за прилагане на съществуващите международни норми и стандарти; да подкрепи решението на Общото събрание на ООН от 1 март 2011 г. за прекратяване на членството на Либия в Съвета по правата на човека на ООН; да продължи да полага решителни усилия и да използва специални процедури, за да превърне Съвета по правата на човека от орган, предприемащ действия едва след събитията, в механизъм за ранно предупреждение и превенция, който да бъде в състояние да определя приоритетите и да предприема действия по отношение на изначалните причини за потъпкването на правата на човека, с цел да предотврати нови или още по-сериозни случаи на подобни нарушения, включително посредством оказване на подкрепа за изграждане на капацитета на националните институции за защита на правата на човека,
   аф) да търси начини за подобряване на процедурите за избор на Съвета по правата на човека на ООН с оглед на въпроса за качеството на неговите членове; да разгледа възможността за установяване на ясни критерии за членство в Съвета по правата на човека на ООН с цел предотвратяване на членството на държави, в които нарушенията на правата на човека са често и широко разпространено явление; в рамките на прегледа да съхрани независимостта на Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека и да се противопостави на всякакви опити за промяна на статуса на службата, които биха могли да повлияят отрицателно на нейното финансиране и съответно на нейната независимост,
   ах) да развие жизнеспособни работни отношения между Съвета по правата на човека на ООН и Третия комитет, както и между Съвета по правата на човека и върховния комисар ООН по правата на човека, и да предприеме мерки по отношение на все по-явните признаци на разногласия между държавите-членки във връзка с гласуването в Съвета по правата на човека,
   ац) да постигне съгласие по обща позиция преди Конференцията за преглед на изпълнението на договореностите от Дърбан (т.нар. „Дърбан 3“), насрочена за септември 2011 г., като доказателство за желанието и способността на държавите-членки „да говорят с единен глас“ на световните форуми, да утвърди влиянието на ЕС в рамките на ООН и отново да потвърди своя ангажимент за борба срещу расизма, ксенофобията и фанатизма по уравновесен и недискриминационен начин,
  

Въпроси, свързани с правата на човека

   ач) да продължи своите усилия в рамките на Третия комитет на Общото събрание на ООН по голям брой резолюции, по-специално по отношение на призива за налагане на мораториум върху смъртното наказание, който получи подкрепата на още държави, по отношение на правата на детето, националните и езиковите малцинства, свободата на изразяване на мнение и свободата на средствата за масово осведомяване, религиозната нетърпимост, премахването на изтезанията и резолюциите относно отделни държави като Бирма/Мианмар, Северна Корея и Иран; да подкрепя всички усилия за премахване на изтезанията; по-специално да насърчи приемането на факултативния протокол към Конвенцията на ООН против изтезанията,
   аш) да продължи международните усилия, насочени към това, да се гарантира, че всички права на човека се считат за универсални, неделими, взаимозависими и взаимосвързани; в този контекст да положи усилия за възпрепятстване на употребата на неясната концепция за „традиционните ценности на човечеството“, чието естество подкопава нормите, установени съгласно международното право в областта на правата на човека, и би могло да доведе до неприемливи опити за оправдаване на нарушения на правата на човека с доводи, че тези нарушения произтичат от традиционните ценности, норми или практики,
   ащ) да подкрепя финансирането чрез специални бюджетни ангажименти, както и капацитета, отчетността и ефективността на „ООН Жени“, така че да може да координира съответните дейности по-ефективно; да включи призмата на равенството между половете във всички политики на ООН и да създаде институционална последователност/взаимодействие; да съсредоточи усилия, също посредством по-добро стратегическо планиране, върху прилагането на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН, особено що се отнася до участието на жените в мирните преговори, предоставяйки им по този начин възможността да се превърнат в посредници, повишавайки нивото на техните умения, давайки им възможност да участват във вземането на решения и като цяло установявайки взаимовръзки между жените и развитието,
   ба) да формулира стратегия спрямо държавите, които отказват да сътрудничат пълноценно с механизмите на ООН и да предоставят достъп за независими експерти на ООН и специални докладчици, с оглед на убеждаването на тези държави да им предоставят пълен достъп до своята територия и да не възпрепятстват работата им; да полага усилия за запазване на независимостта на специалните процедури,
  бб) да отдаде възможно най-голямо значение в политически и дипломатически план и съответно да предостави максимална подкрепа чрез различните двустранни и многостранни форуми, на които ЕС е активен партньор, на всички инициативи, които се стремят към:

Изменение на климата
   – налагане на мораториум в световен мащаб върху гениталното осакатяване на жени,
   – декриминализиране на хомосексуалността в световен мащаб,
   бв) да поеме водеща роля в областта на световното управление на климата и международното сътрудничество по въпросите на изменението на климата; да насочи вниманието си към твърдата политическа ангажираност с трети страни и да развие допълнително диалога с други ключови страни, каквито са САЩ, Русия, бързо развиващите се икономики (Китай, Бразилия, Индия) и развиващите се страни, като се има предвид, че изменението на климата се е превърнало в ключов елемент на международните отношения и основна заплаха пред постигането на Целите на хилядолетието за развитие; да допринесе за изграждането на институционална структура, която да бъде приобщаваща, прозрачна, справедлива и да осигурява балансирано участие в съответните управителни органи както на развитите, така и на развиващите се страни; да положи стабилна основа за преговорите на следващата среща, която ще се проведе в края на 2011 г. в Южна Африка (17-а конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК)), като използва значителния напредък, осъществен на 16-ата конференция на страните по РКООНИК в Канкун, и като има предвид поуките, извлечени от незадоволителния резултат от 15-ата конференция на страните по РКООНИК в Копенхаген;
   бг) да се стреми към по-стратегическо сътрудничество и да откликва по-активно на потребностите на трети държави, като в същото време допълнително развива възможностите на Европейската служба за външна дейност за изграждане на политика за дипломатическа дейност по въпросите на климата; да подкрепя активното участие на Комисията в текущия дебат относно пропуските в закрилата и свързаните с тях действия, иницииран от върховния комисар на ООН за бежанците в рамките на диалога на върховния комисар от 2010 г. относно предизвикателствата пред закрилата, който се стреми към подобряване на съществуващата международна рамка за закрила на принудително разселените лица и лицата без гражданство; да участва активно в разискванията относно термина „климатичен бежанец“, който е предназначен да обхване хората, принудени да напуснат своя дом вследствие на изменението на климата и да търсят убежище в чужбина, включително относно евентуалното правно определение на този термин, който все още не е признат от международното право или от което и да е правно обвързващо международно споразумение,
  

Заключителни препоръки

   бд) да насърчава разискванията по въпроса за ролята на парламентите и регионалните асамблеи в системата на ООН, който се очаква да фигурира в дневния ред за 66-ата сесия на Общото събрание на ООН, както и по въпроса за създаване на Парламентарна асамблея на ООН; освен това да насърчава взаимодействието между правителствата и парламентите по проблемите от световен мащаб,
   бе) да се застъпи за създаването на Парламентарна асамблея на Организацията на обединените нации в рамките на системата на ООН с цел засилване на демократичния характер, демократичната отчетност и прозрачността на управлението в световен мащаб и с цел предоставяне на възможност за по-активно гражданско участие в дейностите на ООН, като се отчита, че Парламентарната асамблея на ООН би допълвала съществуващите органи, включително Междупарламентарния съюз,

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящата препоръка на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета и ‐за сведение ‐ на Комисията.

(1) ОВ С 4 Е, 7.1.2011 г., стр. 49.
(2) Съвет на Европейския съюз, 10170/2010.
(3) Резолюция A/RES/65/264 на Общото събрание на ООН.
(4) Резолюция A/RES/65/226 на Общото събрание на ООН.
(5) Резолюция A/RES/65/225 на Общото събрание на ООН.
(6) Резолюция A/RES/65/223 на Общото събрание на ООН.
(7) Резолюция A/RES/65/222 на Общото събрание на ООН.
(8) Резолюция A/RES/65/218 на Общото събрание на ООН.
(9) Резолюция A/RES/65/177 на Общото събрание на ООН.
(10) Резолюция A/RES/65/168 на Общото събрание на ООН.
(11) Резолюция A/RES/65/167 на Общото събрание на ООН.
(12) Резолюция A/RES/65/123 на Общото събрание на ООН.
(13) Резолюция A/RES/65/94 на Общото събрание на ООН.
(14) Резолюция A/RES/65/59 на Общото събрание на ООН.
(15) Резолюция A/RES/65/7 на Общото събрание на ООН.
(16) Резолюция A/RES/65/1 на Общото събрание на ООН.
(17) Проекторезолюция A/RES/64/L0.67 на Общото събрание на Организацията на обединените нации.
(18) Резолюция A/RES/65/276 на Общото събрание на Организацията на обединените нации.
(19) Резолюция A/64/868-S/2010/393 на Общото събрание на ООН, приложение.
(20) Документ на Общото събрание на ООН, A/66/50.
(21) Приети текстове, P7_TA(2011)0097.
(22) Приети текстове, P7_TA(2010)0482.
(23) Приети текстове, P7_TA(2010)0442.
(24) Приети текстове, P7_TA(2010)0439.
(25) Приети текстове, P7_TA(2010)0419.
(26) OВ C 124E, 25.5.2006 г., стр.549.

Правна информация - Политика за поверителност