Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 август 2009 г., озаглавено „Отвъд БВП – Измерване на напредъка в свят на промени“ (COM(2009)0433),

–  като взе предвид конференцията на тема „Отвъд БВП“, организирана от Парламента, Комисията, Римския клуб, Световния фонд за дива природа (WWF) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) през ноември 2007 г. в Брюксел,

–  като взе предвид доклада на комисията за измерване на икономическите резултати и социалния напредък (Доклад Stiglitz), представен на 14 септември 2009 г.,

–  като взе предвид инициативата на световно равнище за изследване на икономиката на екосистемите и биоразнообразието (инициативата TEEB), подкрепена от държавните и правителствените ръководители от Г8+5 през юни 2007 г., и резултатите от нея, публикувани през 2009 и 2010 г.,

–   като взе предвид „Преглед на икономиката на изменението на климата“ от Nicholas Stern, публикуван на 30 октомври 2006 г.,

–  като взе предвид декларацията от Истанбул, подписана по време на втория световен форум на ОИСР относно статистиката, знанията и политиката на 30 юни 2007 г.,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 10 и 11 декември 2009 г., 25 и 26 март 2010 г. и 17 юни 2010 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 10 ноември 2009 г. (Икономически и финансови въпроси) относно статистиката,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 23 октомври 2009 г. (Околна среда), озаглавени „Към устойчиво развитие: екологично ефективна икономика в контекста на Лисабонската програма след 2010 г. и стратегията на ЕС за устойчиво развитие“,

–  като взе предвид предложението на Комисията за регламент относно европейските икономически сметки за околната среда (COM (2010)0132),

–  като взе предвид интегрираните насоки ЕС 2020 за европейските политики в областта на икономиката и заетостта, предложени от Комисията на 27 април 2010 г.,

–  като взе предвид съобщенията, озаглавени „Европейско управление: по-добро законотворчество“(COM(2002)0275), „Стратегически преглед на програмата за по-добро регулиране в Европейския съюз“ (COM(2006)0689), „Втори стратегически преглед на програмата за по-добро регулиране в Европейския съюз“ (COM(2008)0032) и „Трети стратегически преглед на програмата за по-добро регулиране в Европейския съюз“ (COM(2009)0015),

–   като взе предвид плана за действие на ЕС за устойчиво потребление и производство (COM(2008)0397),

–  като взе предвид съществуващите статистически инструменти, като например статистическите данни на ЕС за доходите и условията на живот (EU-SILC), изследването на работната сила (LFS), Евробарометър, проучването на европейските ценности и европейското социално проучване (ESS),

–  като взе предвид европейското проучване на качеството на живот (EQLS), координирано от Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound), което предоставя цялостна картина на качеството и условията на живот в европейските държави (обхващайки всички държави-членки на ЕС и страните кандидатки) с над 120 показателя, като осигурява съпоставителни данни между страните(1),

–  като взе предвид своите резолюции от 10 март(2) и 16 юни 2010 г.(3) относно стратегията „ЕС 2020“, своята резолюция от 8 октомври 2009 г.(4) относно срещата на високо равнище на Г-20 в Питсбърг на 24 и 25 септември 2009 година, своята резолюция от 15 юни 2006 г.(5) относно ревизираната стратегия за устойчиво развитие, както и своята резолюция от 24 април 2008 г.(6) относно Зелена книга относно пазарните инструменти за опазването на околната среда и за целите на свързаните с това политики,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на комисията по икономически и парични въпроси, на комисията по развитие, на комисията по заетост и социални въпроси, на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, и на комисията по регионално развитие (A7-0175/2011),

А.  като има предвид, че необходимостта от подобряване на данните и показателите, за да се допълни БВП като показател за цялостното развитие на обществото, се признава все повече от всички международни институции,

1.  Приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Отвъд БВП – Измерване на напредъка в свят на промени“, като възможен допълващ инструмент, с който да се допринесе за подобряване на анализирането и обсъждането на политиките;

2.  Изтъква, че БВП е показател за икономическата активност на пазара, превърнал се в стандартен ориентир, използван от лицата, влияещи върху формирането на политиките по целия свят; подчертава, че БВП е показател за измерване на производството и не измерва устойчивостта на околната среда, ефикасното използване на ресурсите, социалното приобщаване и социалния напредък като цяло; подчертава също така, че БВП може да бъде подвеждащ, в смисъл че възстановителните мерки вследствие на някои събития, като например злополуки и природни бедствия, биват разглеждани като полза, вместо като разходи;

3.  Отбелязва, че освен показателите за измерване на икономическото развитие и производителността, съществуват и други показатели, които влияят и изясняват жизнените стандарти в дадена страна и които досега не са били измервани, макар и да съществуват релевантни показатели;

4.  Подчертава необходимостта от разработване на допълнителни показатели за измерване на средносрочния и дългосрочния икономически и социален напредък; призовава за разработването на ясни и измерими показатели, които да отчитат изменението на климата, биологичното разнообразие, ефикасното използване на ресурсите и социалното приобщаване; освен това призовава да се разработят показатели, които са съсредоточени в по-голяма степен върху перспективата за домакинствата, и отразяват доходите, потреблението и благосъстоянието;

5.  Приветства инициативата на Комисията да представи индекс за екологичното състояние, който да бъде представян редом с БВП, и който първоначално ще включва следните основни елементи на политиката в областта на околната среда: „изменение на климата и използване на енергията“, „природа и биоразнообразие“, „замърсяване на въздуха и отражение върху здравето“, „използване и замърсяване на водата“, „генериране на отпадъци и използване на ресурсите“;

6.  Изразява очакване пренасочването на вниманието към по-широкообхватни и по-устойчиви показатели да доведе и до по-систематично съсредоточаване върху социалните и екологичните фактори в развиващите се страни, включително изменението на климата, биологичното разнообразие, здравеопазването, образованието и управлението, и по този начин да се даде възможност политиките за развитие да се насочат към най-силно нуждаещите се и намиращите се в най-неблагоприятно положение групи от населението; подчертава, че тези показатели следва да бъдат съвместими и в съответствие със съществуващите глобални инициативи, като например индекса на човешко развитие на ООН;

7.  Подчертава необходимостта от измерване на качеството на живот в обществото; счита, че постигането и поддържането на качество на живот включва важни и многостранни фактори като здравеопазване, образование, култура, трудова заетост, жилищно настаняване, екологични условия и т.н.; счита, че на показателите, които измерват тези фактори, следва се отдаде по-голямо значение; предлага показателите на EQLS, които обхващат ключовите области на качеството на живот, да служат като основа за по-нататъшното разработване на качествените и количествените показатели;

8.  Отбелязва мерките и инструментите, възприети на европейско равнище за измерване и анализ на възможните последици от законодателните инициативи върху напредъка, като например оценките на въздействието, включително анализите на съотношението разходи-ползи, на разходната ефективност, многофакторните анализи, оценките на риска, събирането на данни, статистиката, свързаните с околната среда икономически отчети, политическия анализ на различни политически равнища, докладите относно мониторинга на изпълнението и прилагането и прегледите, извършвани в различни области на законодателството на ЕС; подкрепя изцяло създаването на солидна нормативна уредба за европейските икономически отчети за околната среда като положителна стъпка в процеса „БВП и отвъд него“;

9.  Отбелязва нарастващото международно признание на ограниченията на БВП като показател за социалния напредък, природните ресурси и екосистемните услуги, за мащабните трансформации като тези, свързани с изменението на климата и устойчивото развитие; признава напредъка, постигнат на различни форуми, като например Програмата за развитие на ООН (ПРООН), Световната банка и ОИСР, и от страна на Комисията, наред с други, по отношение на разработването на показатели за измерване и анализ на напредъка;

10.  Подчертава, че е важно да се постигне съгласие за прилагане на системен подход за създаване на съгласувана система „Отвъд БВП“, с цел да се допринесе за подобряване на анализирането и обсъждането на политиките;

11.  Подчертава, че предизвикателството се състои в това, да се разработи ясен и разбираем набор от показатели, които да бъдат същевременно теоретически последователни, политически актуални и емпирично измерими и да осигуряват съпоставимост между страни и региони; подчертава, че е необходимо тази работа да се извърши в тясно сътрудничество с други заинтересовани институции и организации;

12.  Подчертава необходимостта от разработване на надеждни, хармонизирани и навременни статистически данни, както и от получаване на поредици от данни и показатели, обхващащи дълъг период, които могат да се използват за планиране на бъдещи промени и формиране на политики; препоръчва различните бази данни, поддържани от публичните органи, да бъдат по-добре използвани и комбинирани, както и да се използва еднообразна методология, общи стандарти, определения, класификации и правила за отчетност във всяка държава-членка, за да се гарантира качеството и сравнимостта на данните; призовава събирането и обработването на данните да се извършва в съответствие с принципите на професионална независимост, безпристрастност, обективност, статистическа поверителност и разходна ефективност, като се обръща съответно внимание и на въпросите, свързани със защитата на личните данни; счита, че Евростат следва да играе водеща роля в този процес;

13.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) EQLS обхваща следните основни области на концепцията за качество на живот: стопански ресурси, лишения; здравеопазване и достъп до здравни грижи; заетост и качество на работните места; баланс между професионалния и личния живот; семейни отношения и подкрепа; социално приобщаване/изолация (живот на общността и социално участие); образование и обучение; качество на жилищния фонд и местна околна среда; социален капитал и качество на обществото; качество на обществените услуги; субективно благоденствие (включително щастие, удовлетвореност от живота, оптимизъм за бъдещето). (2) ОВ C 349 E, 22.12.2010 г., стр. 30. (3) Приети текстове, P7_TA(2010)0223. (4) ОВ C 230 E, 26.8.2010 г., стр. 1. (5) ОВ C 300 E, 9.12.2006 г., стр. 487. (6) ОВ C 259 E, 29.10.2009 г., стр. 86.