Резолюция на Европейския парламент от 8 юни 2011 г. относно междинния преглед на европейските програми за спътникова навигация: оценка на прилагането, бъдещи предизвикателства и финансови перспективи (2009/2226(INI))
Европейският парламент,
– като взе предвид своята резолюция от 20 юни 2007 г.(1) относно финансирането на европейската програма за спътникова радионавигация („Галилео“) съгласно междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. и многогодишната финансова рамка за периода 2007-2013 г.,
– като взе предвид Регламент (ЕО) № 683/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за продължаване на изпълнението на европейските програми за спътникова навигация (EGNOS и Галилео)(2),
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 912/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2010 г. за създаване на Европейската агенция за ГНСС(3),
– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „План за действие във връзка с приложенията, базирани на глобалната навигационна спътникова система (ГНСС)“ (COM(2010)0308),
– като взе предвид доклада за пазара на ГНСС („GNSS Market Report“) на Надзорния орган за европейската глобална навигационна спътникова система (октомври 2010 г.),
– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Преглед на бюджета на ЕС“ (COM(2010)0700),
– като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Междинен преглед на европейските програми за спътникова радионавигация“ (COM(2011)0005),
– като взе предвид член 48 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по външни работи и на комисията по бюджети (A7-0165/2011),
A. като има предвид, че Европейският парламент винаги е оказвал пълна подкрепа за европейската глобална навигационна спътникова система (ГНСС), която се прилага чрез програмите „Галилео“ и EGNOS (Европейска геостационарна служба за навигационно покритие) и която има за цел да подобри ежедневието на европейските граждани, да гарантира автономността и независимостта на Европа и да заеме значителен дял от световния пазар на високи технологии, свързан със спътниковата навигация;
Б. като има предвид, че понастоящем ЕС зависи от Глобалната система за позициониране (GPS) на САЩ, като около 7 % от БВП се генерира от дейности, които са силно зависими от тази система,
В. като има предвид, че се очаква „Галилео“ да има предимства в сравнение с GPS, например по-голяма точност, глобална цялостност, идентифициране и гарантиране на услугата, както и да обезпечи стратегическата автономност на Съюза,
Г. като има предвид, че световният пазар за глобални навигационни спътникови системи се разраства с ускорени темпове и според оценките той ще достигне около 150 милиарда евро през 2020 г., от които по-малко от 20 % ще се генерират в ЕС,
Д. като има предвид, че програмата EGNOS вече се използва ежедневно от 80 000 земеделски стопани в Европа и че наскоро беше сертифицирана за гражданското въздухоплаване, а сертифицирането за морския транспорт се очаква в близко бъдеще,
Е. като има предвид, че „Галилео“ има за цел да се превърне в най-развитата в технологично отношение, авангардна глобална навигационна спътникова система в света, която да е в състояние да определи световния стандарт за бъдещето, като се характеризира с висока концентрация на научна дейност, съвременни технологии и квалифицирани кадри и допринася за иновациите и конкурентоспособността на промишлеността в ЕС,
Ж. като има предвид, че EGNOS и „Галилео“ ще генерират косвени ползи на стойност 60 милиарда евро за икономиката и обществото в ЕС, под формата на повишена сигурност на пътния транспорт и въздухоплаването, по-ниска степен на замърсяване на въздуха и на потреблението на пестициди, нови работни места и обществена сигурност, като се осигурява много висока възвръщаемост в сравнение с други съпоставими инвестиции,
З. като има предвид, че с оглед на изграждането от различни международни структури на четири глобални и две регионални системи за спътникова навигация, скоростта на предоставянето на услугите е от жизненоважно значение за „Галилео“, за да може тази европейска система възможно най-бързо да се превърне във водеща алтернатива при избора на ГНСС,
И. като има предвид, че неуспехът на първоначалното публично-частно партньорство за финансиране на програмите за ГНСС доведе през 2007 г. до решението за продължаване на изпълнението на тези програми чрез финансиране изключително от бюджета на Съюза (3,4 милиарда евро за етапите на проектиране, валидиране и пускане в експлоатация в срок до 2013 г.) и съответно Европейският съюз се явява пълноправен собственик, като „Галилео“ и EGNOS са първите важни проекти от този вид, които са собственост на ЕС,
Й. като има предвид, че „Галилео“ е гражданска система под граждански контрол и че всички нейни услуги следва да са в съответствие с международното право в областта на космическото пространство, основополагащите договори на ЕС и принципите, предвидени в устава и договорите на ООН,
К. като има предвид, че поради увеличаването на разходите по програмата, което се дължи наред с другото на неточни прогнози за разходите и стратегии за управление на разходите, настоящият бюджет може да финансира единствено първоначалния оперативен капацитет, който включва 18 сателита,
Л. като има предвид, че преди да се вземе решение за допълнителен финансов принос от бюджета на ЕС в следващата многогодишна финансова рамка, Комисията трябва да представи ясна оценка на всички възможни технически варианти и свързаните с тях разходи и ползи,
Междинен преглед: оценка на изпълнението
1. Приветства доклада на Комисията, в който се представя настоящата ситуация и бъдещите предизвикателства, свързани с тази важна, водеща инициатива;
2. При все това изказва съжаление във връзка със забавянето на публикуването на междинния преглед, което в продължение на твърде дълго време предизвикваше чувство на несигурност относно цялостния напредък на проекта и финансовото му състояние, което засяга по неблагоприятен начин внедряването на пазара на приложенията на ГНСС и обществената подкрепа;
3. С цел повишаване на прозрачността призовава Комисията да актуализира стратегическата рамка за ГНСС (C(2008)8378) с оглед на настоящата ситуация, включително основните действия, прогнозирания бюджет и графика, необходими за постигане на целите;
4. Призовава Комисията, с оглед на предотвратяването на превишаването на разходите в бъдеще, да въведе строги мерки за ограничаване на разходите и намаляване на рисковете, включително мерки, необходими за контролиране на разходите по изстрелването на сателитите; предлага Комисията да проучи получените до момента факти и да разгледа възможността за използване за тази цел на независими експерти, включително представители на сектора, с цел да подобри значително ефективността на управлението на проекта;
5. Призовава Комисията да приложи препоръчаните мерки за ограничаване на рисковете, например използване на два източника на доставки, при възлагането на обществени поръчки за всички работни пакети от ключово значение с цел да може да се придържа към амбициозния график, като взема предвид равнището на действителната конкуренция в съответните пазари, както и политическата воля за поддържането в бъдеще на базата за изстрелването на сателитите в Европа, както беше отразено наред с другото в резолюцията, приета на седмото заседание на Съвета по въпросите на космическото пространство от 25 ноември 2010 г.;
Финансово състояние
6. Счита, че изграждането на първоначалния оперативен капацитет, който е в състояние да осигури първоначални услуги, основаващи се на 18 сателита, следва да приключи най-късно в срок до 2014 г., за да се гарантира, че „Галилео“ действително ще се превърне във втората по значение глобална навигационна спътникова система, която служи като отправна точка за производителите на приемници; във връзка с това настоятелно призовава Комисията във възможно най-кратък срок да изстреля четирите сателита за изпитание в орбита, да изготви ясна пътна карта за изстрелването на останалите 14 сателита и да приключи работата по окончателните дейности;
7. Изразява увереност, че целта на пълния оперативен капацитет, основаващ се на съвкупност от 27 сателита и подходящ брой резервни сателити и подходяща наземна инфраструктура, е предпоставка за осигуряване на добавената стойност на „Галилео“ по отношение на идентификацията, високата степен на точност и непрекъснатостта на услугата и следователно за извличане на ползи за икономиката и обществото; счита, че за да се убедят потребителите и инвеститорите в дългосрочната ангажираност на ЕС, е необходима ясна и недвусмислена подкрепа от страна на всички европейски институции за постигане на пълния оперативен капацитет; призовава за тази цел Комисията да изпрати положителен сигнал на пазара;
8. Изразява съжаление във връзка с факта, че не е предложено допълнително финансиране за тази програма чрез адаптиране на текущата многогодишна финансова рамка, което доведе до допълнително забавяне и нови разходи и вероятно до пропускане на ценна възможност; с оглед на това счита, че пълният оперативен капацитет следва да се изгради най-късно в срок до 2018 г., което според Комисията се очаква да изисква допълнително финансиране от 1,9 милиарда евро и годишно финансиране в размер на приблизително 800 милиона евро от 2014 г. нататък за покриване на оперативните разходи; призовава Комисията да полага активни усилия за всякакви възможни спестявания, свързани с финансовата ефективност, и да въведе целесъобразна финансова структура (като взема предвид, наред с другото, приходите от търговската служба на „Галилео“) за ограничаване на необходимото допълнително финансиране;
9. Изтъква факта, настоящото финансиране на ЕС за изследователската и развойна дейност е едва 15 милиона евро на година; предупреждава относно вредите за другите научно-изследователски и развойни програми, в случай че допълнителното финансиране за тези дейности бъде приспаднато от текущата рамкова програма (Седма рамкова програма); заема становището, че в бъдеще следва да се предоставя достатъчно финансиране в рамките на Осмата рамкова програма и чрез други мерки за улесняване на разработването на основаващи се на ГНСС продукти и услуги;
10. Подчертава необходимостта от увеличаване на финансирането с оглед на стимулирането на разработването на приложенията и услугите, свързани с ГНСС , което е от основно значение, за да се гарантира, че се извлича максимална полза от инфраструктурните инвестиции, които „Галилео“ представлява, и че е разработен пълният капацитет на системата „Галилео“;
Обществена осведоменост
11. Изразява силното си убеждение, че допълнителното финансиране за ГНСС може да се обезпечи единствено ако се повиши значително осведомеността сред лицата, вземащи решения, и широката общественост относно ползите, които ГНСС предлага на икономиката и обществото в ЕС; приветства предприемането на конкретни инициативи като годишния конкурс „Galileo Masters“, за който през 2010 г. имаше 350 записани за участие от 44 държави, детския конкурс в рамките на „Галилео“ и наградата за иновации в областта на ГНСС;
12. Настоятелно призовава Комисията и Европейската агенция за ГНСС да положат много по-големи усилия за повишаване на осведомеността относно ГНСС сред потенциалните потребители и инвеститори, като насърчат използването на основаващите се на ГНСС услуги, както и като проучат и обединят търсенето на тези услуги в Европа; в този контекст подчертава, че „Галилео“ е в интерес на обществото на европейско равнище и по този начин има основателни претенции за финансиране от обществените фондове;
13. Призовава Комисията и Европейската агенция за ГНСС да подходят към националните органи и към занимаващите се с космически технологии МСП като към потенциални крайни потребители на приложенията на ГНСС, като за тази цел използват подходящи тръжни процедури, кампании за осведомяване и механизми за трансфер на технологии, като едновременно с това подчертават значението на поддържането на европейското регионално равновесие;
Международно измерение
14. Призовава Комисията да осигури активното участие на региони в света, в които внедряването на европейската технология и приложения в областта на ГНСС може да спомогне за развитието на пазарите, например Латинска Америка, Югоизточна Азия или Африка;
15. Подкрепя Комисията в нейните усилия за осигуряване на съответствието и оперативната съвместимост на „Галилео“ с други системи за сателитна навигация и за постигане на стандартизация на световно равнище; във връзка с това настоятелно приканва Комисията и държавите-членки да използват всички налични средства, за да разрешат своевременно текущите въпроси, свързани със съвместимостта с Китай;
Бъдещи предизвикателства: финансиране и управление
16. Подчертава стратегическото значение на политиката в областта на космическото пространство и програмата за ГНСС по отношение на волята за създаването на действителна европейска промишлена стратегия, основана на конкретни проекти, които носят осезаеми ползи за гражданите и предприятията; призовава във връзка с това Комисията да отчете важната роля, която сателитната навигация може да изпълнява, и да я включи като елемент при разработването на всички други политики на Общността в тази сфера;
17. Посочва, че дългосрочната стабилност е важна с оглед на свеждането до минимум на допълнителното забавяне, скъпо струващото повторно проектиране и дестабилизирането на потребителската база; във връзка с това призовава Комисията да представи своевременно законодателни предложения относно бъдещото равнище на услугите, финансирането и управлението на програмите за ГНСС; освен това изразява увереност, че от основно значение за доброто управление на програмите е да се гарантира запазването на съответните познания и придобит опит;
18. Призовава Комисията да включи в оценката на въздействието, която предстои да бъде извършена в рамките на предстоящото законодателно предложение, ясна и всеобхватна информация относно:
–
техническите спецификации (точност, географско покритие, цялост и др.) на услугите (открити услуги, безопасност на живота, търговски услуги, обществено регулирани услуги), които различните спътникови конфигурации на „Галилео“ могат да предоставят (включително първоначален работен капацитет или пълен оперативен капацитет, в комбинация с други системи за ГНСС или самостоятелно);
–
ролята на услугите в рамките на EGNOS по отношение на различните възможни конфигурации на „Галилео“ и дали е необходимо EGNOS да се поддържа в състояние на пълен работен капацитет;
–
разходите, свързани с възможните конфигурации на „Галилео“ и EGNOS, по отношение не само на инфраструктурните инвестиции, но и на разходите за управление и непредвидените разходи (включително първоначален работен капацитет, пълен работен капацитет и други възможни варианти);
19. Счита, че „Галилео“ и EGNOS в качеството си на европейски програми, които са собственост на ЕС и които служат на обществените интереси на равнището на ЕС, следва да се финансират предимно от бюджета на ЕС; счита, че наред със средствата от бюджета на ЕС следва да се проучат всички други възможни източници на финансиране, включително новаторските видове финансиране; подчертава, че вземането на спешни бюджетни решения за специфични случаи, както е правено в миналото, би могло да застраши успеха и добавената стойност на подобни стратегически, мащабни проекти на ЕС и да подкопае генерираната политическа воля по отношение на тях; поради това счита, че следва да се намери надеждно, всеобхватно и дългосрочно финансово решение; предлага да се предостави предварително определена годишна сума от бюджета на ЕС (за финансиране на доизграждането на инфраструктурата на „Галилео“ и на оперативните разходи); посочва, че прогнозните суми, включени в междинния преглед за периода след 2013 г., са само ориентировъчни, и призовава Комисията да представи подробна разбивка на прогнозните финансови нужди в срок до лятото на 2011 г., с цел повишаване на отчетността, предвидимостта и прозрачността на проекта;
20. Счита, че непредвидените допълнителни разходи следва да се финансират от бюджета на Общността, без да се застрашават другите текущи програми; във връзка с това призовава Комисията да извърши оценка на възможността за създаване на резервен фонд за „Галилео“ за покриване на непредвидените разходи;
21. Счита, че дългосрочната структура за администриране и управление на ГНСС следва да отразява разделението на задачите и отговорностите между Комисията, Европейската агенция за ГНСС и Европейската космическа агенция, както и други актуални аспекти, като целесъобразното поделяне на разходите, механизма за споделяне на приходите, режима за отговорността, политиката на ценообразуване и възможното участие и принос на частния сектор за програмите за ГНСС; в този контекст призовава Комисията да постигне бърз напредък в рамките на текущото обсъждане на бъдещите схеми за управление на експлоатацията на системата, да поеме отговорност за дългосрочните дейности и приспособяване на инфраструктурата, да гарантира предоставянето на непрекъснати данни и услуги на потребителите и да увеличи в максимална степен възможностите за развитие на търговските услуги;
22. Подчертава значението на това, всяка дългосрочна структура за администриране и управление на ГНСС да бъде напълно прозрачна, да се отличава с финансова стабилност и отчетност и да се управлява по възможно най-отговорен начин; в тази връзка отбелязва, че координацията със Съвета и Европейския парламент следва да се извършва редовно и да включва подробни актуализирани данни;
23. Призовава Комисията да създаде подходящи механизми, за да гарантира, че основаващите се на ГНСС услуги и приложения, както частно, така и обществено регулирани, спазват основните права на гражданите като неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни;
o o o
24. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и Европейската космическа агенция.