Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Общата селскостопанска политика през 2020 г.: подготовка за бъдещите предизвикателства в областта на хранителното снабдяване, природните ресурси и териториалния баланс“ (СOM(2010)0672),

–  като взе предвид член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1290/2005 относно финансирането на Общата селскостопанска политика(1),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1698/2005 относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР)(2),

–  като взе предвид Решения 2006/144/ЕО(3) и 2009/61/ЕО на Съвета относно стратегическите насоки на Общността за развитие на селските райони(4),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 за установяване на обща организация на селскостопанските пазари(5),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане на земеделски стопани(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 8 юли 2010 г. относно бъдещето на ОСП след 2013 г.(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 юни 2010 г. относно „ЕС 2020“(8),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 17 март 2011 г. относно Общата селскостопанска политика (ОСП) през 2020 г.,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 18 март 2010 г. относно „Реформата на Общата селскостопанска политика през 2013 г.“,

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите „Общата селскостопанска политика до 2020 г.: подготовка за бъдещите предизвикателства в областта на хранителното снабдяване, природните ресурси и териториалния баланс“,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони и становищата на комисията по развитие, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по промишленост, изследвания и енергетика и комисията по регионално развитие (A7-0202/2011),

А.  като има предвид, че един устойчив, продуктивен и конкурентоспособен европейски сектор на селско стопанство допринася по жизненоважен начин за изпълнение на целите, определени за ОСП от Договорите, и за целите на стратегията „ЕС 2020“, и като има предвид, че той също може да спомогне за справянето с новите политически предизвикателства, свързани със сигурността на снабдяването с храни, енергия и промишлени суровини, изменението на климата, околната среда и биоразнообразието, здравето и демографските промени, и като има предвид, че предстоящата реформа на ОСП ще бъде първата, в която Европейският парламент ще действа като законодател съвместно със Съвета, в съответствие с Договора от Лисабон,

Б.  като има предвид, че продоволствената сигурност остава основното предизвикателство за селското стопанство не само в ЕС, но и в световен мащаб, особено в развиващите се страни, тъй като се предвижда нарастване на световното население от 7 до над 9 милиарда до 2050 г., което според Организацията на ООН за прехрана и земеделие ще изисква увеличаване на земеделското производство в световен мащаб със 70 %, като има предвид, че все по-голямо количество храни ще трябва да бъде произведено в обстановка на повишени производствени разходи, сериозна нестабилност на селскостопанските пазари и нарастващ натиск върху природните ресурси, като това означава, че земеделските стопани ще трябва да произвеждат по-големи количества, като използват по-малко обработваема земя, по-малко вода и като използват намалени енергийни ресурси,

В.  като има предвид, че прехраната е от стратегическо значение и че най-благоприятният начин за гарантиране на продоволствена сигурност е да се гарантира стабилен и конкурентоспособен сектор на селското стопанство; като има предвид, че силната ОСП е от ключово значение за това и за опазването, екологичната устойчивост и икономическото развитие на селските райони на ЕС по отношение на заплахата от запустяване на земите, обезлюдяване на селските райони и икономически упадък,

Г.  като има предвид, че реформата на ОСП от 2003 г. и прегледът на състоянието на общата селскостопанска политика от 2008 г. направиха опит да допринесат за нова структура на ОСП, която е по-ефективна и прозрачна, характеризираща се с по-голяма пазарна ориентация; като има предвид, че този процес трябва да продължи и че административното управление на инструментите и процедурите на ОСП трябва да бъде значително опростено, за да бъде намалена тежестта за земеделските стопани и администрацията,

Д.  като има предвид, че в своята резолюция от 8 юли 2010 г. относно бъдещето на Общата селскостопанска политика след 2013 г. Европейският парламент положи основите за устойчива селскостопанска политика, която би позволила на производителите от ЕС да бъдат конкурентоспособни на местните, регионалните, националните и международните пазари, и като има предвид, че той подкрепи концепцията за многофункционално селско стопанство на широка основа на територията на ЕС, по-специално в области с неблагоприятни природни условия и крайно отдалечени райони, като се имат предвид и трудностите, пред които са изправени малките земеделски стопанства,

Е.  като има предвид, че ОСП трябва да бъде оборудвана с необходимите инструменти, за да се справя със сериозните кризи на пазара и доставките и с крайната нестабилност на цените в селскостопанския отрасъл; като има предвид, че трябва да се гарантира, че тези инструменти са не само актуални и ефективни, но и гъвкави, така че при необходимост да могат да бъдат прилагани в кратки срокове,

Ж.  като има предвид, че включването на подновени и амбициозни цели в ОСП, по-специално във връзка със защитата на потребителите, опазването на околната среда, хуманното отношение към животните и регионалното сближаване, следва да бъде приветствано и че тези високи стандарти следва да бъдат защитавани на международно равнище, за да бъдат гарантирани жизнеспособността и конкурентоспособността на европейските земеделски стопани, които са изправени пред повишаване на производствените разходи; като признава, че дългосрочната производителност и продоволствена сигурност, особено с оглед на климатичните смущения, зависят от надлежната грижа за природните ресурси, по-специално почвата, използването на водите и биологичното разнообразие,

З.  като има предвид, че селскостопанският сектор играе ключова роля в борбата срещу изменението на климата, по-специално чрез намаляване на собствените си емисии на парникови газове, както и чрез разработване на улавяне на въглерод и производство на биомаса и устойчива енергия, като това води до създаването на допълнителни източници на приходи за земеделските стопани,

И.  като има предвид, че ОСП следва също да подкрепя специфичното управление на земеделските земи с голямо биоразнообразие (като земеделски земи с висока природна стойност) и на агроекологичните системи в зоните от „Натура 2000“ и в този контекст прехода към модели на производство, които се нуждаят от по-малко ресурси (включително биологично земеделие), трайно необработвани пасища или селскостопански мочурища,

Й.  като има предвид, че делът на разходите за ОСП в бюджета на ЕС постоянно намалява от почти 75 % през 1985 г. до прогнозираните 39,3 % през 2013 г.; като има предвид, че ОСП, въпреки че е една от най-старите политики на ЕС и единствената, включена в общностния метод, съставлява по-малко от 0,5 % от БВП на ЕС, като в същото време публичните разходи възлизат на приблизително 50 % от БВП, и като има предвид, че като следствие от последователните разширявания на Европейския съюз, земеделската земя се увеличи с 40 %, а броят на земеделските производители нарасна двойно в сравнение с 2004 г.,

К.  като има предвид, че според последното проучване на Евробарометър 90 % от запитаните граждани на ЕС са били на мнение, че земеделските и селските райони са важни за бъдещето на Европа, 83 % от запитаните граждани на ЕС са се обявили за финансовата подкрепа за земеделските производители, а в средно изражение европейските граждани считат, че селскостопанската политика трябва да продължи да се решава на европейско равнище,

Л.  като има предвид, че Европейският парламент вече многократно се е изказвал срещу повторното национализиране на ОСП и срещу разширяването на съфинансирането, което би могло да окаже отрицателно въздействие върху лоялната конкуренция в рамките на вътрешния пазар на ЕС и следователно в очакване на предстоящата реформа за пореден път отхвърля всеки опит за повторно национализиране на ОСП чрез съфинансиране на директните плащания или прехвърляне на средства към втория стълб,

М.  като има предвид, че следва да бъде съхранена ОСП, която се състои от два стълба, с ясно определяне на структурата и целите на всеки стълб и с изграждането им по такъв начин, който да им позволява да се допълват взаимно,

Н.  като има предвид, че дребните земеделски стопани имат жизненоважен принос за постигането на целите на ОСП и като има предвид, че трудностите, пред които те са изправени, следва да бъдат надлежно взети предвид в процеса на реформа,

О.  като има предвид, че в новите държави-членки, прилагащи схемата за единно плащане на площ, голяма част от земеделските стопани, най-вече в животновъдния сектор, нямат право на директни плащания, тъй като не разполагат със земеделска земя,

П.  като има предвид, че земеделските стопани получават постоянно намаляващ дял от добавената стойност, генерирана от веригата на хранителни доставки, и като има предвид, че една правилно функционираща верига на хранителни доставки и предприемането на мерки за подобряване на преговорната позиция на производителите са необходими предпоставки, за да се гарантира, че земеделските стопани получават справедливо възнаграждение на произведените от тях продукти,

Р.  като има предвид, че реалният доход на глава от населението на земеделските стопани през последните две години е намалял рязко и като има предвид, че в резултат от този спад в момента той се намира под нивото, на което е бил преди около 15 години, като има предвид, че доходите от земеделие са чувствително по-ниски (прогнозно с 40 % на работна единица) в сравнение с останалите сектори на икономиката, а доходите на жител в селските райони са значително по-ниски (с около 50 %) в сравнение с градските райони, и като има предвид, че данните на Евростат сочат, че броят на работните места в сектора на селското стопанство е спаднал с 25 % в периода между 2000 г. и 2009 г.,

С.  като има предвид, че световната икономика става все по-интегрирана и че търговските системи се либерализират все повече вследствие на многостранните и двустранните преговори, както и като има предвид, че споразуменията на многостранно и двустранно равнище трябва да гарантират, че методите на производство на трети държави, които изнасят в ЕС, предоставят на европейските потребители същите гаранции по отношение на здраве, безопасност на храните, хуманно отношение към животните, устойчивост и минимални социални стандарти като тези, предоставяни от методите на ЕС,

Т.  като има предвид, че развитието на селските райони, предвид нарастващите неравенства, загубата на социален капитал и сближаване, демографските неравновесия и миграцията извън тях, е жизненоважен компонент на ОСП и че при бъдещите политики за развитие на селските райони следва да се работи за по-добър териториален баланс, така че да предлагат не толкова бюрократично, а основано в по-голяма степен на участието управление на програмите за развитие на селските райони, които следва да включват мерки за повишаване на конкурентоспособността на селскостопанския отрасъл и да подкрепят реално укрепването и диверсификацията на икономиката на селските райони, да допринасят за опазването на околната среда, за насърчаване на образованието и новаторството, за повишаване на качеството на живота в селските райони, особено в районите в по-необлагодетелствано положение, и за противодействие срещу изоставянето на селскостопанската дейност от страна на младите хора,

У.  като има предвид от една страна, че едва 6 % от европейските земеделски стопани са на възраст под 35 години, и, от друга страна, че 4,5 милиона земеделски стопани ще се пенсионират през следващите 10 години; като има предвид следователно, че е уместно обновлението на поколенията да бъде разглеждано като приоритетно предизвикателство за бъдещата ОСП,

Ф.  като има предвид, че ОСП трябва да отчита необходимостта от смекчаване на специфичните ограничения и структурни проблеми, пред които е изправен секторът на селското и горското стопанство в най-отдалечените райони на ЕС в резултат на островния им характер и отдалеченост, и обстоятелството, че икономиката на селските райони е силно зависима от малък брой земеделски продукти,

Х.  като има предвид, че политиката за качество понастоящем е неразделна част от бъдещата ОСП, като това означава, че развитието и укрепването на тази политика, по-специално по отношение на географските указания, ще бъде от решаващо значение за устойчивото развитие и конкурентоспособността на европейското селско стопанство,

1.  В общ план приветства съобщението на Комисията „Общата селскостопанска политика през 2020 г.: подготовка за бъдещите предизвикателства в областта на хранителното снабдяване, природните ресурси и териториалния баланс“; признава необходимостта от по-нататъшна реформа на ОСП в съответствие с променящото се естество на селскостопанския отрасъл в ЕС-27 и новия международен контекст на глобализацията; призовава за продължаване на изпълнението на силна и устойчива ОСП с бюджет, съизмерим с амбициозните цели, които трябва да бъдат осъществявани с оглед справяне с новите предизвикателства; решително отхвърля всички действия, насочени към повторна национализация на ОСП;

2.  Призовава за запазване на структурата на ОСП в два стълба; подчертава, че стълб 1 следва да остане изцяло финансиран от бюджета на ЕС на годишна основа, а по стълб 2 да продължат да се прилагат многогодишното планиране, договорният подход и съфинансирането; настоятелно подчертава, че структурата от два стълба трябва да служи на целта за яснота, като всеки стълб следва да допълва другия, без да се застъпват; първият стълб следва да осигурява изпълнението на целите, изискващи всеобхватен подход, докато вторият стълб следва да бъде ориентиран към постигането на резултати и достатъчно гъвкав, за да може лесно да бъде адаптиран към национална, регионална или местна специфика; по тази причина счита, че, въпреки че съществуващата в момента двустълбова структура следва да се запази, е крайно необходимо да се направят промени в нея, за да се насочат по-ефективно необходимите за всеки един от двата стълба мерки и съответстващите им договорености за финансиране;

3.  Изтъква, че продоволствената сигурност остава основната причина за съществуването на селското стопанство не само в ЕС, но и в целия свят, и особено в развиващите се страни, тъй като до 2050 г. трябва да се отговори на предизвикателството за изхранване на 9 милиарда души, като същевременно се намалява ползването на оскъдните ресурси, а именно вода, енергия и земя; призовава за политика за устойчив, продуктивен и конкурентоспособен европейски сектор на селско стопанство, който допринася значително за изпълнение на целите, определени за ОСП от Договорите и приоритетите на стратегията „ЕС 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; счита, че селското стопанство е в добра позиция, за да осигури значителен принос към справянето с изменението на климата, създаването на нови работни места чрез екологосъобразен растеж и снабдяването с енергия , произведена от възобновяеми енергийни източници, като в същото време продължава да предоставя безопасни, висококачествени хранителни продукти и продоволствена сигурност за европейските потребители;

4.  Счита за изключително важно установяването на ясен набор от правила в дългосрочен план, така че европейските земеделски стопани да могат да планират инвестициите, необходими за модернизиране на селскостопанските практики и за разработване на иновативни методи, което ще доведе до по-правилни в агрономично отношение и по-устойчиви системи на селско стопанство, което е жизненоважен процес за гарантиране на тяхната конкурентоспособност на местните, регионалните и международните пазари;

5.  Счита, че, за целите на опростяването, яснотата и общия подход, средствата за всеки стълб на ОСП трябва да бъдат договорени в началото на реформата;

6.  Призовава бюджетът за селско стопанство на ЕС за следващия финансов период да се запази най-малкото в размера на бюджета за селско стопанство за 2013 г.; признава, че ще бъдат необходими адекватни финансови ресурси, за да се отговори на предизвикателствата в областта на продоволствената сигурност, защитата на околната среда, изменението на климата и териториалния баланс в условията на разширен Европейски съюз, както и за да се даде възможност на ОСП да допринесе за успеха на стратегията „ЕС 2020“;

7.  Изразява убеденост, че тази нова селскостопанска политика, насочена към системи за устойчиво производство на храни, трябва да се основава, на първо място, на по-голямо цялостно допълване между първия стълб, който обхваща директните плащания, и втория стълб, който е свързан с мерките за подпомагане на развитието на селските райони; счита, че обществените средства по новата ОСП трябва да бъдат признати за законна форма на плащане за предоставяните на обществото обществени блага, разходите за които не се компенсират от пазарните цени, и че обществените средства следва да бъдат изразходвани за стимулиране на земеделските стопани да предоставят допълнителни услуги в областта на околната среда в европейски мащаб; вярва, че този целенасочен подход ще осъществи целите на ЕС, като в същото време ще предложи необходимата за отчитане на европейското селскостопанско многообразие гъвкавост; счита, че такава система ще доведе до това, всеки компонент на плащанията да носи ясни обществени ползи по начин, прозрачен за данъкоплатците, земеделските стопани и обществото като цяло;

8.  Призовава устойчивостта, конкурентоспособността и справедливостта да се превърнат в ръководни принципи за една ОСП, която съхранява специалния характер на отделните сектори и на производствените обекти, с цел да гарантира на населението безопасни и здравословни храни в достатъчно количество и на подходящи цени и да обезпечи снабдяването със суровини за силна европейска преработвателна и хранително-вкусова промишленост, както и за производство на енергия от възобновяеми източници; подчертава, че стандартите на ЕС по отношение на безопасността на храните, опазването на околната среда, хуманното отношение към животните и спазването на минимални социални норми са най-високите в света; призовава за ОСП, която гарантира тези високи стандарти на европейското селско стопанство в международната конкуренция (външна защита на качеството);

9.  Признава, че голяма част от тези нови предизвикателства и цели са въплътени в правно обвързващи международни ангажименти и договори, съгласувани и подписани от ЕС, като протокола от Киото/споразуменията от Канкун и конвенциите от Рамсар и Нагоя;

10.  Подчертава, че опростяването е от съществено значение и трябва да бъде ръководна цел на бъдещата ОСП, с намаляване на равнище държава-членка на разходите за управление на политиката, и също така че са необходими общи правни основания, които трябва да бъдат оповестявани своевременно и да се поддават на единно тълкуване;

11.  Подчертава, че развитието на политика в областта на качеството на храните, включително от гледна точка на географско указание (ЗНП/ЗГУ/ХТСХ), трябва да бъде приоритетен аспект на ОСП и да бъде задълбочено и засилено, така че ЕС да може да поддържа своята водеща позиция в тази област; счита, че за тези висококачествени продукти следва да бъде разрешено използването на оригиналните инструменти за управление, защита и реклама, което ще им даде възможност да се развият по един хармоничен начин и да продължат да дават своя съществен принос за устойчивия растеж и конкурентоспособност на европейското земеделие;

12.  Призовава Комисията да засили своите усилия в научноизследователската и развойната дейност за целите на иновациите и популяризирането; поради това призовава за отделяне на постоянно внимание на научноизследователската дейност в областта на земеделието и храните в бъдещите програми на ЕС за научноизследователска и развойна дейност;

Директни плащания

13.  Отбелязва, че несвързаните с производството директни плащания, обусловени от изисквания за кръстосано спазване, могат да допринасят за стабилизиране на доходите на земеделските стопани, като позволяват на земеделските стопани да предоставят, в допълнение към производството на храни, жизненоважни обществени блага за цялото общество, като например екосистемни услуги, заетост, управление на ландшафта и жизнеността на икономиката на селските райони на територията на ЕС; счита, че директните плащания следва да възнаграждават земеделските стопани за предоставянето на тези обществени блага, тъй като сам по себе си пазарът не предоставя обществени блага и все още не възмездява земеделските стопани за тяхното предоставяне, и то в период, когато земеделските стопани често са изправени пред високи производствени разходи за производството на висококачествени храни и пред ниски изкупни цени (цени франко земеделското стопанство) за произведените от тях продукти;

14.  Изисква и за в бъдеще силен и добре финансиран първи стълб, способен да посрещне новите предизвикателства пред европейското селско стопанство;

15.  Изисква справедливо разпределяне на средствата в ОСП за първия и втория стълб както между държавите-членки, така и между земеделските стопани в рамките на една държава-членка, при което прагматичният подход следва да бъде основен принцип за обективни критерии; отхвърля големите неравенства при разпределянето на тези средства между държавите-членки; счита, че това ще доведе до постепенно заместване, след един преходен период, на системата, основана на остарели исторически референтни стойности, с подпомагане, което е справедливо и поради това е разпределено по-ефективно между държавите, различните земеделски отрасли и земеделските стопани; изтъква също така, че това налага по-ефективни плащания за подпомагане, които са по-добре насочени и предлагат по-големи стимули с цел да се подпомогне селското стопанство да осъществи промяна към по-устойчиви селскостопански системи; в съответствие със съобщението на Комисията, отхвърля еднаквите фиксирани директни плащания за целия ЕС, които не биха взели предвид европейското многообразие; счита запазването на многообразието на селското стопанство и неговите производствени обекти в ЕС за основна цел и следователно изказва становище за зачитане на специфичните условия на производство в държавите-членки, доколкото е възможно, чрез по-целенасочена система за директни плащания;

16.  Подкрепя, поради това, схема за единно плащане, която ще доведе до известно преразпределение с цел справедливо разпределяне на средствата за пряко подпомагане в целия ЕС; предлага всяка държава-членка да получава минимален процент от средната за ЕС стойност на директните плащания и да се определят горни граници; изказва становище за възможно най-бързо прилагане с ограничен преходен период;

17.  Препоръчва при директните плащания към отделните производители да се преустанови ползването на специфичните за съответното стопанство исторически референтни стойности, използвани за разпределение сред държавите-членки, и призовава за преход през следващия финансов период към регионална или национална премия, въз основа на площ, при необвързани с производството плащания; признава при все това, че ситуациите в отделните държави-членки са много различни, което изисква специфични мерки по региони;

18.  Застъпва становището, че държавите-членки, които в момента използват схемата за единно плащане на площ (СЕПП), следва след ограничен преходен период да преминат в системата на режима на единно плащане с права на плащане; призовава да се предостави подкрепа за това преминаване, включително финансова и техническа подкрепа;

19.  Приветства признаването на ролята на дребните земеделски стопани в развитието на селското стопанство и на селските райони в Европа; изразява своята подкрепа за установяването на специфична, опростена схема за подпомагане на дребните земеделски стопани, които допринасят за стабилизиране на развитието на селските райони; призовава Комисията, с цел прозрачност и правна сигурност, да установи гъвкави и обективни критерии за определяне на статута на дребните земеделски стопани от всяка държава-членка; изисква тези държави-членки да решат, в съответствие с принципа на субсидиарност, кои земеделски стопани могат да участват в тази схема;

20.  Призовава за по-нататъшно опростяване на схемата за директни плащания, по-специално за опростени правила за прехвърляне на права на плащане при неактивиране, за правилата относно националния резерв в зависимост от прехода към регионално/национално единно плащане на площ, за сливане на минимални права за получаване на плащане и за ефективна и небюрократична система за мониторинг за двата стълба; застъпва становището, че административни системи, които функционират доказано добре, следва да бъдат разглеждани благосклонно в контекста на мащаба на предписания мониторинг;

21.  Отбелязва, че са необходими мерки, насочени към проблема със смяната на поколенията в селскостопанския сектор, като се има предвид, че едва 6 % от европейските земеделски стопани са по-млади от 35 години, а в същото време 4,5 милиона земеделски стопани ще се пенсионират през следващите десет години; признава, че младите земеделски стопани са изправени пред много препятствия при стартирането на дейността си, например високите разходи за инвестиране и липсата на достъп до земя и кредити; подчертава факта, че мерките, насочени към млади земеделски стопани, съдържащи се във втория стълб, се оказаха недостатъчни, за да спрат бързия темп на застаряване в селскостопанския сектор, и призовава за предложения за спиране на тази неустойчива тенденция, които следва да включват изменения на правилата за националния резерв, за да ги насочи в по-голяма степен към младите хора;

22.  Подчертава, че ОСП следва да бъде неутрална по отношение на пола и че и на двамата съпрузи, когато те работят в селското стопанство, следва да се предоставят еднакви права; подчертава факта, че от 26,7 милиона редовно заети лица в селското стопанство в Европейския съюз около 42 % са жени, но че едва едно от всеки пет стопанства (около 29 %) се управлява от жена;

23.  Застъпва становището, че отделянето на плащанията от производството вече е доказало значението си, тъй като дава по-голяма свобода на земеделските стопани при вземането на решения и гарантира, че земеделските стопани могат да реагират на сигналите, които подава пазарът, и като поставя по-голямата част от ОСП в съответствие със „зелената кутия“ на СТО; подкрепя предложението на Комисията обвързаните с производството премии да продължат да бъдат плащани и в бъдеще в някои райони, в които няма алтернатива на установените, обвързани с много разходи форми на производство и продукти; признава поради това, че обвързаните с производството премии могат да се поддържат в тясно ограничена рамка дори след 2013 г.;

24.  Поради това призовава да се даде на държавите-членки възможността част от плащанията да останат изцяло или частично обвързани с производството в рамките на поетите от Съюза ангажименти към СТО, за да бъдат финансирани мерки, свързани със смекчаване на въздействието от отделянето на плащанията от производството в специфични райони и сектори, които са икономически, екологично и социално уязвими; в допълнение към това вярва, че тези плащания биха могли да насърчат екологични мерки, свързани с площта, и териториалното сближаване и да насърчават, подкрепят и укрепват ключови селскостопански сектори, включително подобряване на качеството, производството на земеделски суровини, някои специфични видове производство или някои видове селско стопанство;

25.  Констатира, че поради исторически причини земеделските стопанства в Европейския съюз имат изключително разнообразна структура, що се отнася до размера на стопанството, организацията на труда, производителността на труда и правната форма; съзнава, че директните плащания се предоставят по начин, който често подставя под въпрос тяхната законност; отбелязва предложението на Комисията за въвеждане на горна граница за директните плащания и приветства този опит за разрешаване на въпроса относно легитимността на ОСП и нейното приемане от обществото; изисква от Комисията да обмисли въвеждането на подобни механизми, които да подпомогнат това развитие, като например система за постепенно намаление на преките плащания в зависимост от размера на земеделските стопанства, която отчита обективните критерии трудова заетост и устойчиви практики;

26.  Призовава Комисията да представи практически предложения за подпомагане на сектора на животновъдството в средносрочен и дългосрочен план, за да се справи с повишаващите се цени на суровините; счита, че това би могло да стимулира използването на системи от тревни пасища и протеинови култури при редуване на културите, което би дало по-големи икономически преимущества за земеделските стопани, би спомогнало за справяне с новите предизвикателства и би намалило зависимостта от внос на протеинови култури, а би могло да се отрази благоприятно и върху производствените разходи за фуражи; призовава Комисията да предложи елемент на гъвкавост за държавите-членки по подобие на настоящия член 68, така че животновъдните стопанства, които се съсредоточават върху качество и устойчивост, да не бъдат изключени от новата система за помощ и да бъдат отчетен техният специфичен характер;

27.  Застъпва становището, че преките плащания следва да бъдат предназначени изключително за активни земеделски стопани; разбира при това, че в схемата на несвързани с производството преки плащания всеки собственик на стопанство, който ползва селскостопански площи за каквото и да било производство и ги поддържа в добро земеделско и екологично състояние, следва да получи преки плащания; иска следователно от Комисията да даде дефиниция за активен земеделски стопанин, която може да се използва в административно отношение от държавите-членки без допълнителни управленски усилия и разходи, като при това следва да се гарантира, че традиционните селскостопански дейности (основното, спомагателното и допълнителното производство), независимо от правното положение, са класифицирани като активни селскостопански дейности и че се вземат предвид диапазонът на земеползване и различните договорености за управление на замята, както и управлението на общински земи; счита да необходимо да уточни, че определението на понятието активен земеделски стопанин следва да изключва случаи, в които административните разходи за извършване на плащане всъщност са по-големи от размера на самото плащане;

28.  Подкрепя компенсирането на неблагоприятните природни условия във втория стълб и отхвърля допълнителните плащания във втория стълб въз основа на допълнителните административни тежести;

Защита на ресурсите и компонент на политиката в областта на околната среда

29.  Застъпва становището, че подобрената защита и управление на природните ресурси са основна част на устойчивата селскостопанска дейност, които оправдават, в рамките на новите предизвикателства и целите на стратегията „ЕС 2020“, допълнителни стимули за насърчаване на земеделските стопани да възприемат екологосъобразни практики, които излизат извън основните изисквания на кръстосаното спазване, и които биха спомогнали за допълването на вече съществуващите агроекологични програми;

30.  Счита, че защитата на природните ресурси следва да се обвърже по-тясно с предоставянето на директни плащания, и поради това призовава за въвеждане чрез екологосъобразен компонент на схема от стимули на равнище ЕС, целяща да се увеличи устойчивостта на земеделските стопанства и дългосрочната продоволствена сигурност чрез ефективно управление на оскъдните ресурси (вода, енергия, земя), като същевременно се намалят производствените разходи в дългосрочен план чрез намаляване на употребата на влаганите ресурси; счита, че тази схема следва да предоставя максимална подкрепа за земеделските стопани, които имат ангажимент или желаят да поемат такъв, стъпка по стъпка, за по-голямо използване на селскостопански практики, целящи да се постигнат по-устойчиви производствени системи;

31.  Подчертава, че тази схема следва да се придружава от опростяване на системата на кръстосано спазване за получатели на директни плащания, да се прилага чрез прости мерки, да установява баланс между екологичните и икономическите резултати, да бъде подходяща от агрономична гледна точка и да не дискриминира земеделските стопани, които вече участват до голяма степен в агроекологични програми;

32.  Отхвърля прилагането на нова система за допълнително плащане, която води до допълнителни системи за контрол и санкции с цел повишаване на екологосъобразността; настоява, че трябва да се избягват практическите пречки за земеделските стопани и административните усложнения за органите; настоява освен това, с оглед на оптимизирането на административните процедури, свързани с тези мерки, всички контролни механизми в селското стопанство да се прилагат едновременно, доколкото е възможно;

33.  Поради това призовава Комисията да представи възможно най-скоро оценка на въздействието на практическите административни условия, свързани с прилагането на екологосъобразен компонент; подчертава, че мерките по отношение на околната среда имат потенциала да стимулират производствената ефективност на земеделските стопани и настоява, че следва да бъдат покрити всички възможни разходи и пропуснати приходи от прилагането на подобни мерки;

34.  Счита, че всички държави-членки следва да се стремят към по-нататъшно екологизиране въз основа на приоритетен списък на мерките, обвързани с площта, и/ или мерките на равнище стопанства, които се финансират от ЕС на сто процента; счита, че всеки получател на тези конкретни плащания в ЕС трябва да прилага определен брой мерки за екологизиране, които следва да надграждат на основата на съществуващите структури и да са избрани от национален или регионален списък, установен от съответната държава-членка въз основа на по-широк списък на равнище ЕС, приложим към всички видове финансиране; счита, че примерите за подобни мерки биха могли да включват:

35.  Изразява убеждение, че ЕС има значителна роля за посрещането на предизвикателствата на осигуряването на прехраната и енергийната сигурност и поради това следва да гарантира, че селското стопанство участва пълноценно в справянето с тези две предизвикателства; поради това счита, че предложението на Комисията за включване на задължително оставяне на земя под угар в списъка с мерки за постигане на устойчивост е неподходящо,

36.  Призовава в ОСП да се включат цели за използване на устойчива енергия; счита, че селскостопанският сектор до 2020 г. би могъл да използва 40 % възобновяеми горива и до 2030 г. изобщо да не използва изкопаеми горива;

37.  Отбелязва, че биотехнологиите от следващо поколение вече са готови и поради това настоятелно призовава Комисията да разработи междусекторна политика за биомасата за биотехнологиите от следващо поколение, включително критерии за устойчивост за биомасата, като част от реформата на ОСП, така че да се позволи развитието на устойчив пазар за биомаса от селското и горското стопанство и селскостопанско-промишлените предприятия посредством стимулиране на събирането на налични остатъци за производството на биоенергия, като същевременно се предотвратява увеличението на емисиите и загубата на биоразнообразие;

38.  Подчертава, че рационални европейски политики, като например по-евтин дизел за селскостопанска употреба, освобождаване от акциз за електроенергия и горива, произведени за земеделски цели, особено за захранвани с електричество помпи за напояване, биха могли да подпомогнат европейските земеделски стопани да увеличат своето производство и да снабдяват както вътрешния, така и външния пазар със селскостопански продукти; подчертава също важността на това, новаторските системи за напояване да гарантират устойчивостта на европейското селско стопанство, предвид опустошителните ефекти от изменението на климата като суша, жеги и опустиняване на земеделската земя, предназначена за снабдяване на хората с храни;

39.  Подчертава нуждата от разработване на ефикасни системи за напояване, така че да се гарантират ефикасни земеделски методи в държавите-членки, които да могат да задоволят търсенето на хранителни продукти на национално равнище и да доставят земеделски продукти на експортния пазар, като се има предвид, че в бъдеще ще има недостиг на вода, и по-специално на питейна вода;

40.  Изразява съжаление, че целите на ЕС по отношение на биоразнообразието още не са постигнати, и очаква ОСП да допринася за усилията за постигане на тези цели и на целите от Нагоя за биоразнообразието;

41.  Призовава за това, новата ОСП да насърчава запазването на генното разнообразие, да съответства на Директива 98/58/ЕО относно хуманното отношение към животните и да не финансира производството на храни от клонирани животни и тяхното потомство или поколения;

42.  Вярва, че производствените методи, които зачитат хуманното отношение към животните, имат също така положително въздействие върху здравето на животните, качеството на храните и безопасността на храните, като същевременно са по-екологосъобразни;

43.  Подчертава значението на проучването на всички възможности за сътрудничество между държавите-членки, включващо всички заинтересовани страни, за целите на защитата на почвите;

Кръстосано спазване и опростяване

44.  Посочва, че съгласно системата за кръстосано спазване предоставянето на директни плащания подлежи на спазване на нормативните изисквания и поддържане на стопанството в добро земеделско и екологично състояние, като остава едно от най-подходящите средства за оптимално предоставяне на базови услуги във връзка с екосистемите от страна на земеделските стопани и отговаря на новите екологични предизвикателства чрез гарантиране на предоставянето на основни обществени блага; отбелязва обаче, че въвеждането на кръстосано спазване се сблъсква с редица проблеми във връзка с администрирането и с приемането от страна на земеделските стопани;

45.  Счита, че директните плащания не са оправдани без обвързване с условия и затова следва да се прилага еднакво за всички получатели на директни плащания система на кръстосано спазване, която е опростена и ефикасна в практически и административен план по отношение на контрола; подчертава, че кръстосаното спазване трябва да се основава на риска и да бъде пропорционално и че трябва да бъде зачитано и прилагано в достатъчна степен от компетентните национални и европейски органи;

46.  Счита, че по-добрата защита и управление на ресурсите следва също така да бъдат основен елемент от земеделието в рамките на кръстосаното спазване, в резултат на което могат да бъдат постигнати повече ползи за околната среда; призовава за оптимизирано, ефективно и ефикасно осъществяване на контрола по кръстосаното спазване и за целеви подход към обхвата на кръстосаното спазване; призовава за обмен и интегриране на системите за най-добри практики между разплащателните агенции и органите за мониторинг, като например оперативната съвместимост на бази данни и оптималното използване на целесъобразни технологии, с цел да се намали, доколкото е възможно, административната тежест за земеделските стопани и администрацията; счита, че кръстосаното спазване следва да се ограничи до стандарти, свързани със селското стопанство, които се поддават на систематичен, опростен мониторинг и са основани на задължение за постигане на резултати, и че правилата следва да бъдат хармонизирани; подчертава важността на съществуването на равнища на толерантност и прилагането на пропорционалност в рамките на всяка нова система за санкции;

47.  Счита, че мониторингът на кръстосаното спазване би трябвало да е в по-голяма степен свързан с критерии за постигане на резултати и със стимули за земеделските стопани да постигат резултати; счита освен това, че самите земеделски стопани следва да участват в по-голяма степен в този мониторинг с оглед на тяхното ноу-хау и практически опит и счита, че това би послужило за пример и би мотивирало особено по-малко ефективните земеделските стопани;

48.  Отхвърля въвеждането на обременяващи и неясни изисквания, произтичащи от Рамковата директива за водите, в системата за кръстосано спазване, докато не се изясни състоянието на прилагане на тази директива във всички държави-членки;

49.  Признава значителните усилия, вече положени в животновъдния сектор, който е понастоящем в затруднения, за привеждане на сградите и оборудването в съответствие с хигиенните и здравни стандарти; без да се засягат основните принципи на безопасност на храните и проследимост, призовава за критичен преглед на някои стандарти, свързани с хигиената, здравето и идентификацията на животните, с цел да бъде сложен край на непропорционално големите тежести, наложени на малките и средните предприятия (МСП); призовава по-конкретно Комисията да прегледа хигиенните стандарти на ЕС, особено тези за местен или директен маркетинг и за трайността на продуктите, за да ги направи пропорционални на рисковете и да избегне създаването на непропорционално бреме за малките производствени канали, като например преките отношения производител‐потребител и късите вериги за хранително снабдяване;

Пазарни инструменти, мрежа за сигурност и управление на риска

50.  Счита, че е от значение възможността да се предприемат действия срещу прекалена нестабилност на цените и да се реагира своевременно на кризи, причинени от нестабилност на пазара в рамките на ОСП и на световните пазари; признава основната роля, която мерките за пазарна подкрепа са играли в миналото при отговора на кризи в селскостопанския сектор, по-специално ролята на мерките за интервенция и частно складиране; подчертава,че мерките в подкрепа на пазара трябва да бъдат ефективни и да се задействат веднага щом са необходими, за да се избягнат сериозни проблеми за производителите, преработвателите и потребителите и да се даде на ОСП възможност да изпълни първостепенната си стратегическа цел: продоволствената сигурност;

51.  Подчертава, че ОСП следва да включва определен брой гъвкави и ефективни пазарни инструменти, изпълняващи функция на мрежа за сигурност, определени на подходящи равнища, налични в случай на сериозни смущения на пазара; счита, че тези инструменти не следва да бъдат постоянно активирани и не трябва да служат за постоянен и неограничен канал за реализация на продукция; някои от тези инструменти вече съществуват, но могат да бъдат адаптирани, други могат да бъдат създадени съгласно нуждите; счита, че като се имат предвид много различните условия, които съществуват в отделните сектори, диференцираните секторни решения са за предпочитане пред всеобхватните подходи; обръща внимание на трудностите, които земеделските стопани срещат при опитите си да планират предварително в периоди на изключителна нестабилност; счита, че, като се има предвид повишената нестабилност на пазарите, пазарните инструменти следва да бъдат преразгледани, за да се увеличи тяхната ефективност и гъвкавост, да се осигури по-бързо въвеждане, разширяване на обхвата към други сектори, при необходимост, и приспособяване към текущите пазарни цени и да се предостави ефективна мрежа за сигурност, без да се нарушава пазарът;

52.  Застъпва становището, че сред тези пазарни инструменти следва да присъстват специални инструменти за управление на предлагането, чието справедливо и недискриминационно функциониране може да гарантира ефективно управление на пазара и да предотвратява кризи в резултат на свръхпроизводство, без това да струва нищо на бюджета на Съюза;

53.  Призовава за многопластова мрежа за сигурност, която обхваща всички сектори, състояща се от комбинация от инструменти като публично и частно складиране, публична интервенция, инструменти за пазарни смущения и клауза за извънредни ситуации; изисква при временни смущения на пазара за специфични сектори да се допускат частното складиране и публичната интервенция; призовава освен това да се установят инструмент за пазарни смущения и клауза за извънредни ситуации общо за всички сектори, което да даде възможност на Комисията при определени обстоятелства в случай на криза да предприема действия за ограничен период до една година, които да бъдат по-ефективни, отколкото досега; поради това счита, че в бъдещите бюджети на ЕС следва да се предвиди специален резервен бюджетен ред, който да може да бъде активиран бързо, за да предостави инструмент за бързо реагиране в случай на сериозна криза в селскостопанските пазари;

54.  Счита, че прилагането на инструменти за намеса попада в изпълнителните правомощия на Комисията; подчертава обаче, че Европейският парламент трябва да бъде незабавно информиран за планираните действия; в този контекст подчертава, че Комисията трябва надлежно да взема предвид позициите, приети от Парламента;

55.  Призовава ефективността на системата за интервенция да бъде подобрена чрез годишна оценка, извършвана прагматично и в контекста на ситуацията на пазарите;

56.  Счита, че с оглед на предвижданите екологични, климатични и епидемиологични предизвикателства и с оглед на значителните колебания на цените на селскостопанските пазари от жизненоважно значение е да има допълнителни, по-ефективни мерки за превенция на риска, достъпни за всички земеделски стопани в различните държави-членки, на равнището на Съюза, на държавите-членки и на отделните стопанства с цел защита на доходите;

57.  Припомня, че пазарно ориентираното производство, директните плащания и конкурентоспособността са в центъра на всяко застраховане срещу риск и че и земеделските производители носят отговорност за съобразяването с риска и предвиждането на риска; подкрепя в тази връзка държавите-членки в това, да предоставят на земеделските стопани национални инструменти за застраховане срещу риск без повторна национализация и нарушаване на пазарите; счита поради това, че Комисията следва да разработи общи правила за доброволно подпомагане на системите за управление на риска от страна на държавите-членки, евентуално чрез установяването на общи правила, съответстващи на тези на СТО, при единната организация на пазара, за да се изключи всяко нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар; призовава освен това Комисията да изпраща уведомление за всички мерки, свързани с въвеждането на управление на риска, и да представя съответната оценка на въздействието заедно със законодателните предложения;

58.  Счита, че застрахователни схеми в частния сектор, както и застрахователни схеми срещу множество рискове (например застраховка срещу климатични рискове, застраховка срещу загуба на доход), фючърсни договори и взаимни фондове, частично финансирани с публични средства, биха могли да бъдат развити и стимулирани в държавите-членки с оглед на нарастващите рискове; в това отношение насърчава особено съвместните действия от земеделски производители за формиране на консорциуми и кооперативи; приветства развитието на нови иновативни инструменти; подчертава обаче, че те следва да спазват правилата на СТО и не следва да нарушават условията за конкуренция и търговията в рамките на ЕС; следователно призовава за рамка, която да бъде предоставена за държавите-членки, прилагащи тези мерки, която следва да бъде заложена в единната обща организация на пазара;

59.  Призовава Комисията да провери доколко е възможно ролята на групите от производители или междубраншовите организации при превенция на риска и при насърчаване на качеството да обхване всички сектори на производството; призовава мерки от този вид да вземат по-специално предвид продуктите, обхванати от схеми за знак за качество;

60.  Призовава Комисията да предложи конкретни мерки в рамките на реформата на ОСП, ориентирани към насърчаване на създаването на нови организации на производители, с цел да се укрепят пазарните им позиции;

61.  Застъпва се за това, режимът на пазара на захарта от 2006 г. в сегашната му форма да се удължи поне до 2020 г., и призовава за подходящи мерки, за да се защити производството на захар в Европа и да се позволи на сектора на захарта в ЕС да подобри своята конкурентоспособност в една стабилна рамка;

62.  Настоява, че е необходимо да се оцени специфичното положение в сектора на млякото и млечните продукти преди март 2015 г., за да се гарантира гладкото функциониране и стабилността на пазара на мляко;

63.  Счита, че Комисията следва да разгледа възможността да предложи запазване на правата за разсаждане на растения в лозарския сектор след 2015 г. и следва да вземе този въпрос предвид в своя доклад, който трябва да бъде предаден през 2012 г., относно оценка на реформата на OОП на вино от 2008 г.;

64.  Подчертава ключовата роля на млекопроизводството за европейското селско стопанство и за поминъка и поддържането на селските райони, особено на млекопроизводителните пасищни райони и на по-малко облагодетелстваните в природно отношение райони в рамките на ЕС, и подчертава необходимостта да се гарантира устойчива сигурност на доставките на млечни продукти за европейските потребители; изразява убеждение, че сигурни доставки на млечни продукти могат да бъдат гарантирани най-добре чрез стабилен пазар за тези продукти, на който земеделските стопани да могат да получават справедлива цена за своето производство; поради това призовава Комисията да наблюдава пазара на млечни продукти и да създава условия за устойчивото му развитие чрез достатъчни инструменти на политиката за млякото и млечните продукти за периода след 2015 г. и чрез рамка на лоялна конкуренция, гарантираща по-силна позиция за първичните производители и по-балансирано разпределение на възвръщаемостта по цялата верига на производство на храни (от стопанството до търговията на дребно);

65.  Счита, че следва да бъдат укрепени системите за управление в производството на плодове и зеленчуци (цитрусови плодове и всички съответни продукти), вино и зехтин и че е необходим по-ефективен фонд за кризи при производството на плодове и зеленчуци, по-добро управление на кризи в сектора на виното и осъвременена система за частно складиране на зехтин;

Международна търговия

66.  Призовава ЕС да гарантира съгласуваност между ОСП и своите политики в областта на развитието и търговията; по-специално настоятелно призовава ЕС да обръща внимание на положението в развиващите се страни и да не застрашава капацитета за производство на храни и дългосрочната продоволствена сигурност в тези страни и способността на тяхното население да се изхранва, като спазва принципа на съгласуваност на политиките с цел развитие (СПР); поради това счита, че търговските споразумения на ЕС за селско стопанство не следва да пречат на пазарите в най-слабо развитите страни;

67.  Припомня ангажимента, поет от членовете на СТО по време на Министерската конференция в Хонконг през 2005 г., за постигане на премахването на всякакви форми на субсидии за износ, изцяло в паралел с налагането на дисциплина за всички експортни мерки с равностоен ефект, особено експортни кредити, държавни предприятия за търговия със селскостопански продукти и регулиране на хранителни помощи;

68.  Изисква от Комисията да представи подробна оценка на въздействието на всички протичащи в момента търговски преговори, по-специално споразумението за асоцииране между ЕС и Меркосур, които следва да не оказват неблагоприятно влияние върху развиващите се страни и да не възпрепятстват ефективността на ОСП в периода до 2020 г.;

69.  Отбелязва, че храната е не просто стока, а че достъпът до храна е от основно значение за човешкото съществувание; призовава ЕС посредством търговската си политика и политиката си за развитие да насърчава устойчивите селскостопански практики и продоволствената сигурност в най-слабо развитите и в развиващите се страни в контекста на нарастващо търсене и увеличаване на цените на храните,

70.  Призовава Комисията да проучи каква роля е изиграла концентрацията на международната търговия със зърнени култури при нарастването на ценовите колебания;

Веригата на доставка на храни

71.  Призовава да се формулират решения на световно равнище за борба срещу спекулацията със селскостопански стоки и срещу изключителната ценова нестабилност, тъй като те потенциално излагат на риск продоволствената сигурност; признава обаче значението на добре функциониращия фючърсен пазар за селскостопански стоки; счита, че единствено координирано действие на международно равнище е в състояние да намали ефективно прекомерната спекулация; в тази връзка подкрепя предложението на френското председателство на Г-20 групата да договори мерки за борба срещу нарастващата ценова нестабилност на селскостопанските суровини; изказва се в подкрепа на световна система за уведомяване и координирано действие по отношение на запаси от селскостопански продукти, предназначени за осигуряване на продоволствена сигурност; съответно отбелязва, че следва да се обмисли въпросът за поддържане на запаси от жизненоважни селскостопански стоки; подчертава, че поставените цели не могат да бъдат постигнати без увеличаване на капацитета за складиране и без разработване на инструменти за мониторинг и наблюдение на пазарите; подчертава по-специално обезпокоителното въздействие от глобалната ценова нестабилност върху развиващите се страни;

72.  Подчертава обстоятелството, че за разлика от секторите нагоре и надолу по веригата от първичното селскостопанско производство, средните доходи на земеделските стопани и домакинствата в селските райони са в непрекъснат спад през последните десетилетия в сравнение с останалите сектори на икономиката, като достигат едва половината от доходите на градските домакинства, като в същото време търговците, включително търговците на дребно, съществено увеличиха пазарната си мощ и маржовете в хранителната верига;

73.  Призовава да се предприемат мерки за укрепване на управленския капацитет на първичните производители и на организациите на производители и за укрепване на техните позиции за договаряне на изгодни условия спрямо други икономически оператори в хранителната верига (преди всичко търговци на дребно, преработватели и доставчици на ресурси), при зачитане на правилното функциониране на вътрешния пазар; счита, че функционирането на веригата на доставка на храни трябва спешно да се подобри посредством законодателни инициативи за постигане на по-голяма прозрачност в цените на храните и действия за справяне с нелоялни търговски практики, като по този начин се даде възможност на земеделските стопани да получават добавената стойност, която те заслужават; призовава Комисията да укрепва позициите на земеделските стопани и да насърчава лоялната конкуренция; счита, че следва да се разгледа възможността за назначаване на омбудсмани с цел разрешаване на спорове между оператори по веригата на доставка на храни;

74.  Счита освен това, че с оглед поставяне на земеделските стопани в по-силна позиция в хранителната верига, следва да се разработят инструменти, подпомагащи земеделските стопани да използват къси производствени вериги, които са прозрачни и ефективни, имат слабо въздействие върху околната среда, насърчават качеството и предоставят информация за потребителите, включват по-малко посредници и стимулират лоялно и прозрачно ценообразуване;

75.  Призовава да се запази схемата за предоставяне на подкрепа за най-бедните хора в обществото;

Развитие на селските райони

76.  Признава значението на политиките за развитие на селските райони, както са определени и финансирани по втория стълб, с оглед на техния принос за подобряване на резултатите в опазването на околната среда, модернизирането, иновациите, инфраструктурата и конкурентоспособността, както и необходимостта от по-нататъшно развитие на икономиката в селските райони, хранително-вкусовия сектор и нехранителния сектор и по-добро качество на живота в селските райони; подчертава освен това необходимостта от постигане на политически цели, включително целите на стратегията „ЕС 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, които следва по принцип да са от полза също за земеделските стопани и селските общности;

77.  Счита, че мерките за развитие на селските райони трябва да отговарят на предизвикателствата в областта на продоволствената сигурност, устойчивото управление на природните ресурси, изменението на климата, загубата на биоразнообразие и изчерпването на водите и на плодородието на почвите и трябва да подкрепят балансираното териториално сближаване и заетостта; счита, че тези мерки следва също да насърчават независимостта чрез производството в стопанствата на енергия от възобновяеми източници, по-конкретно от отпадъчни селскостопански продукти; потвърждава, че мерките за развитие на селските райони следва да помагат за запазване на увеличена добавена стойност в селските райони, като насърчават развитието на инфраструктурата в тези райони и предоставянето на достъпни услуги на местното население и предприятия;

78.  Счита, че в този контекст следва да се обърне особено внимание на подпомагането на младите земеделски стопани; счита, че като се има предвид бързото застаряване на населението на селските райони в Европа, от съществено значение са привлекателните мерки за насърчаване на започване на дейност от млади земеделски стопани и други нови участници и че следва да се предоставят схеми за подкрепа по втория стълб, например достъп до земя, безвъзмездни помощи и изгодни заеми, особено в сферите на иновациите, модернизацията и развитието на инвестициите и др., и очаква подобни механизми да се прилагат във всички държави-членки;

79.  Предлага значителен процент от земеделската земя да бъде обхваната от агроекологични схеми, което следва да предостави финансови и технически стимули за земеделските стопани да преминават към по-устойчиви модели на селско стопанство, които са по-ефикасни по отношение на ресурсите и се нуждаят от по-малко входящи ресурси;

80.  Подчертава, че политиката за развитие на селските райони трябва да дава възможност за овладяването на целия природен и човешки потенциал на селските райони и чрез качествено земеделско производство, например посредством преки продажби, промоция на продукти, снабдяване на местни пазари и диверсификация, както и пласмент на биомаса, енергийна ефективност и т.н.;

81.  Подчертава, че е необходима подходяща инфраструктура за разработването и разпространението на знания за селското стопанство и иновационни системи, включително възможности за образование и обучение, консултантски услуги за земеделски стопанства и обмен на най-добри практики, така че да бъдат подпомагани иновативните земеделски стопани да предават своя опит и да се подобрят веригите на добавена стойност в селските райони; счита, че подобни програми следва да се предоставят във всички държави-членки;

82.  Следователно подкрепя въвеждането на целенасочени мерки, които държавите-членки да определят по втория стълб, за да се постигнат общите цели на ЕС в областта на развитието на селските райони (стратегията „ЕС 2020“); подчертава значимостта на съществуването на цялостна целенасочена и ориентирана към резултатите европейска рамка, като същевременно настоява, че държавите-членки и регионалните органи са в най-добра позиция да вземат решения по програмите, които могат на местно равнище да допринесат в най-голяма степен за европейските цели; поради това призовава за използване на субсидиарност и гъвкавост при изготвянето на програми за развитие на селските райони и за силен, насърчаващ участието подход на местно и подрегионално партньорство, с използване на метода LEADER при изготвянето и прилагането на бъдещите европейски и национални програми за развитие на селските райони; счита, че намален национален принос, приложим спрямо по-целенасочените мерки, следва да бъде определен въз основа на оценки на въздействието и подробни симулации;

83.  В контекста на развитието на селските райони препоръчва да се предвидят целенасочени мерки и за защита на планинските гори;

84.  Изисква от Комисията да установи нови инструменти за финансиране, подкрепящи по-конкретно земеделските стопани, които навлизат в селскостопанския сектор, при получаването на достъп до изгодни заеми, или нова система, наречена например JERICHO („Joint Rural Investment CHOice“, Съвместен избор за инвестиции в селските райони), за Фонда за развитие на селските райони, въз основа на опита от инициативата JEREMIE в рамките на структурните фондове;

85.  Подчертава, че по-малко облагодетелстваните райони често имат висока стойност от гледна точка на култивирания ландшафт, опазването на биоразнообразието и предоставянето на екологични ползи, както и за динамиката на селските райони; във връзка с това препоръчва да се запази компенсаторното обезщетение за необлагодетелстваните райони по втория стълб и призовава да се увеличи ефективността му; счита, че целенасоченият характер на подкрепата за земеделските стопани, извършващи дейност в райони в по-неблагоприятно положение е от най-голямо значение за продължаването на земеделските дейности в тези области, като така се намалява заплахата от запустяване на земите; подчертава, че фината настройка на критериите трябва да бъде извършвана от държавите-членки и регионалните и местните органи, в рамката, определена от ЕС;

86.  Подчертава, че селските структури в различните държави-членки са много различни и затова за тях са необходими различни мерки; следователно призовава за повече гъвкавост, за да се дава възможност на държавите-членки и регионите да приемат доброволни мерки, които следва да бъдат съфинансирани от ЕС, при условие че тези мерки са съобщени на Комисията и са одобрени; изтъква, че размерът на съфинансирането следва да продължи да отчита конкретните нужди и обстоятелства на регионите за сближаване в периода след 2013 г.;

87.  Препоръчва за мерките по втория стълб, които са от особено значение за държавите-членки, настоящият размер на съфинансирането да продължи да се прилага след 2013 г.; подчертава обаче, че подобно допълнително национално съфинансиране не следва да води до повторна национализация на втория стълб или увеличаване на различията във възможностите на държавите-членки да съфинансират своите приоритети;

88.  Припомня, че модулацията като средство за финансиране на мерките за развитие на селските райони, във всичките й разновидности, както задължителна, така и доброволна, изтича през 2012 г. и подчертава необходимостта да се осигурят подходящи финансови ресурси за втория стълб пред следващия период на финансиране;

89.  Призовава при разпределянето на бюджетните кредити във втория стълб да се избягват резки промени, тъй като държавите-членки, местните органи и земеделските стопанства имат нужда от сигурност и последователност, които да им позволят да изграждат планове; подчертава, че обсъжданията на разпределянето на това финансиране следва да бъдат неразделни от обсъжданията на разпределението на финансиране по първия стълб; поради това призовава Комисията да възприеме прагматичен подход като основен принцип за преразпределяне на средствата по втория стълб; признава необходимостта от справедливо разпределение на средствата по втория стълб между държавите-членки съобразно обективни критерии, които трябва да отразяват разнообразието в потребностите в различните европейски райони; препоръчва тези промени да бъдат постигнати след ограничен преходен период успоредно с измененията, извършени в разпределението на средства по първия стълб;

90.  Отдава предпочитание на правила относно съфинансирането в развитието на селските райони, които дават възможност на регионално или местно равнище за взаимно допълване между публични и частни средства от съфинансирания на национално равнище дял, като така се укрепват наличните средства за преследване на целите, определени от публичната политика за селските райони;

91.  Призовава за опростяване на всички равнища на програмното планиране и програмното управление във втория стълб, за да се повиши ефективността; призовава освен това за опростени, ефективни и ефикасни системи за мониторинг, оценка и докладване на мерките по кръстосаното спазване; счита, че проверките и мониторингът по първия и втория стълб следва да бъдат хармонизирани и приведени в по-добро съответствие, като им се създадат подобни правила и процедури, за да се намали цялостното бреме на проверките за земеделските стопани; призовава за по-гъвкаво функциониране на петгодишния период на поети задължения за агроекологични мерки;

92.  Призовава кооперациите да бъдат освободени от разпоредбите на Препоръка 2003/61/ЕО на Комисията относно недопустимостта на предприятия, които надхвърлят определени прагове за МСП, за достъп до финансиране за развитието на селските райони и като цяло плащания на помощи над определена граница;

93.  Счита, че най-отдалечените региони следва да продължат да се ползват от специфично третиране в рамките на политиката за развитие на селските райони в бъдеще, тъй като географските затруднения, пред които са изправени, и малкият брой земеделски продукти, от които зависи селската икономика в тези региони, оправдават поддържането на размер на общностното съфинансиране в размер до 85 %, за да бъдат покрити разходите за техните програми за развитие на селските райони;

94.  Приветства преминаването към по-голяма координация на равнището на ЕС между програмите за развитие на селските райони и по-специално политиката на сближаване, с оглед избягването на дублиране, противоречиви цели и застъпване; припомня обаче, че мащабът на проектите в рамките на политиката на сближаване на ЕС и програмите за развитие на селските райони е различен и поради това застъпва становището, че фондовете следва да останат отделни, а програмите за развитие на селските райони ‐ да запазят своя фокус върху селските общности и да бъдат запазени като автономни в политическо отношение инструменти;

95.  Счита, че политиката на сближаване и една нова и силна ОСП ще освободят икономическия потенциал на селските райони и ще създадат сигурни работни места, като по този начин се обезпечи устойчивото развитие на тези области;

96.  Подчертава значението на политиките, предназначени да насърчават трансгранично Сътрудничество между държави-членки и трети държави с оглед на възприемане на практики за опазване на околната среда и гарантиране на устойчивостта на природните ресурси в случаи, когато селскостопанските дейности, и по-специално използването на водите, има трансгранични последствия;

o
o   o

97.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 209, 11.8.2005 г., стр.1. (2) ОВ L 277, 21.10.2005 г., стр. 1. (3) ОВ L 55, 25.2.2006 г., стр. 20. (4) ОВ L 30, 31.1.2009 г., стр. 112. (5) ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1. (6) ОВ L 30, 31.1.2009 г., стр. 16. (7) Приети текстове, P7_TA(2010)0286. (8) Приети текстове, P7_TA(2010)0223.