Решение на Европейския парламент от 8 март 2011 г. относно искане за снемане на имунитета на Elmar Brok (2010/2283(IMM))

P7_TA(2011)0075 A7-0047/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид искането за снемане на имунитета на Elmar Brok, предадено от германските съдебни органи на 28 септември 2010 г. и обявено в пленарно заседание на 22 ноември 2010 г.,

–  като изслуша Elmar Brok съгласно член 7, параграф 3 от своя правилник,

–  като взе предвид членове 8 и 9 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз от 8 април 1965 г. и член 6, параграф 2 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.,

–  като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 12 май 1964 г. и 10 юли 1986 г.(1),

–  като взе предвид член 46 от германската конституция (Grundgesetz),

–  като взе предвид германския данъчен кодекс (Abgabenordnung) и по-специално член 370,

–  като взе предвид член 6, параграф 2 и член 7 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A7-0047/2011),

A.  като има предвид, че обстоятелствата, представени в изложението на мотивите, съставляват категоричен случай на fumus persecutionis;

Б.  като има предвид, че срещу известен политик е образувано наказателно преследване за сума и при обстоятелства, които в случай на обикновен гражданин биха довели само до производство от административен характер;

В.  като има предвид освен това, че прокурорът не само се е опитал да откаже да даде информация за обвинението на г-н Brok, позовавайки се на липса на основателна причина, което е недостоверно и нарушаващо във висока степен правата основание, но също така се е погрижил случаят да получи голяма публичност в медиите, като по този начин е причинил максимални вреди на засегнатия член на ЕП;

Г.  като има предвид следователно, че случаят очевидно е fumus persecutionis и че явно наказателното преследване е образувано с единствената цел да се урони престижът на засегнатия член на ЕП;

Д.  като има предвид, че следователно би било напълно нецелесъобразно да се снеме имунитетът на съответния член на ЕП,

1.  Реши да не снеме имунитета на Elmar Brok;

2.  Възлага на своя председател незабавно да предаде настоящото решение и доклада на своята компетентна комисия на компетентните органи на Федерална Република Германия.

(1) Дело 101/63 Wagner/ Fohrmann и Krier [1964 г.] ECR 195, и Дело 149/85 Wybot/ Faure и други [1986 г.] ECR 2391.

Резолюция на Европейския парламент от 8 март 2011 г. относно преразглеждане на директивата относно общата безопасност на продуктите и надзора на пазара (2010/2085(INI))

P7_TA(2011)0076 A7-0033/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 година относно общата безопасност на продуктите(1),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93(2),

–  като взе предвид Решение № 768/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година относно обща рамка за предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Решение 93/465/ЕИО(3),

–  като взе предвид Решение 2010/15/ЕС на Комисията от 16 декември 2009 г. за определяне на насоки за управление на системата на Общността за бърз обмен на информация „RAPEX“, създадена съгласно член 12, и на процедурата по нотификация, установена съгласно член 11 от Директива 2001/95/ЕО (Директива относно общата безопасност на продуктите)(4),

–  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и до Съвета относно прилагането на Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 г. относно общата безопасност на продуктите (COM(2008)0905),

–  като взе предвид работния документ на Комисията „Преразглеждане на Директивата относно общата безопасност на продуктите: резюме на предвидените действия“, ГД „Здравеопазване и потребители“, 18 май 2010 г.,

–  като взе предвид пътната карта „Привеждане в съответствие с Новата законодателна рамка“ (Решение № 768/2008/ЕО), ГД „Предприятия и промишленост“, 15 април 2010 г.,

–  като взе предвид пътната карта „Преразглеждане на Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 година относно общата безопасност на продуктите (Директива относно ОБП)“, ГД „Здравеопазване и потребители“, 25 март 2010 г.,

–  като взе предвид работния документ на Комисията относно връзката между Директивата относно общата безопасност на продуктите (2001/95/ЕО) и разпоредбите относно надзора на пазара на Регламент (ЕО) № 765/2008, ГД „Здравеопазване и потребители“, 2 март 2010 г.,

–  като взе предвид работния документ на Комисията „Преразглеждане на Директивата относно общата безопасност на продуктите: определяне на основните въпроси“, ГД „Здравеопазване и потребители“, 15 септември 2009 г.,

–  като взе предвид информационния документ, поръчан от комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите относно надзора на пазара в държавите-членки, публикуван през октомври 2009 г.,

–  като взе предвид информационния документ, поръчан от комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите относно преразглеждането на Директивата относно общата безопасност на продуктите и надзора на пазара, публикуван през септември 2010 г.,

–  като взе предвид работната среща относно преразглеждането на Директивата относно общата безопасност на продуктите и надзора на пазара, проведена на 30 септември 2010 г.,

–  като взе предвид тристранната среща на високо равнище ЕС-САЩ-Китай, проведена в Шанхай на 25 и 26 октомври 2010 г.,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становищата на комисията по международна търговия и комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A7-0033/2011),

А.  като има предвид, че е от съществено значение да се гарантира, че всички продукти, които се продават на пазара на ЕС, са безопасни, за да се осигури, наред с другото, високо равнище на защита на потребителите,

Б.  като има предвид, че Новата законодателна рамка (наричана по-долу НЗР) беше приета през юли 2008 г., а Регламент (ЕО) № 765/2008 относно надзора на пазара се прилага от 1 януари 2010 г.,

В.  като има предвид, че Директивата относно общата безопасност на продуктите (Директива 2001/95/ЕО), наричана по-долу Директивата относно ОБП, която установява на общностно равнище общи изисквания за безопасност за потребителските стоки, трябва да бъде преразгледана и, чрез интегрирането й, приведена в съответствие с НЗР, по-специално с Регламента относно надзора на пазара,

Г.  като има предвид, че законодателната рамка за безопасност на продуктите и надзор на пазара се състои от три пласта нормативни актове (Директивата относно ОБП, НЗР и директиви за хармонизация на секторно равнище), което води до несигурност и объркване на вътрешния пазар,

Д.  като има предвид, че равнището на надзор на пазара се различава значително сред държавите-членки и много от тях не успяват да отделят необходимите ресурси за ефективен надзор на пазара и тълкуват понятието „продукти, представляващи сериозен риск“ по различен начин, което може да създаде пречки пред свободното движение на стоки; като има предвид, че това може да доведе до нарушаване на конкуренцията и да застраши безопасността на потребителите в рамките на вътрешния пазар,

Е.  като има предвид, че сътрудничеството между органите за надзор на пазара и съвместните действия за надзор на пазара са от съществено значение и поради това следва да бъдат допълнително засилени и за тях да бъдат отделени ресурси,

Ж.  като има предвид, че регламентите внасят предимството на яснота, предсказуемост и ефективност в сравнение с директивите, както е посочено и в доклада „Monti“,

Надзор на пазара
Съдържание

1.  Счита, че настоящата законодателна рамка за надзор на пазара не осигурява достатъчно последователност и поради това следва да се преразгледа и съгласува допълнително;

2.  Предлага на Комисията да създаде обща европейска рамка за надзор на пазара по отношение на всички продукти, които се намират на вътрешния пазар или навлизат на пазара на ЕС; призовава Комисията да участва по-активно в съгласуването на дейностите на европейските органи за надзор на пазара, митническите органи и компетентните органи на държавите-членки;

3.  Призовава държавите-членки и Комисията да отделят подходящи ресурси за ефикасни дейности, свързани с надзора на пазара; подчертава, че неуспехът на системите за надзор на пазара води до нарушаване на конкуренцията, застрашава безопасността на потребителите и подкопава доверието на гражданите във вътрешния пазар; подчертава важността на осигуряването на външните граници на единния пазар, по-специално основните морски пристанища, и призовава Комисията и държавите-членки да предприемат мерки срещу незаконни продукти от трети държави; предлага Комисията да извърши цялостна оценка на местата, през които продуктите навлизат на пазара на ЕС, включително оценка на средствата, необходими за осигуряване на подходящ контрол;

4.  Призовава държавите-членки да въведат координирано санкции, включително големи глоби, за икономически оператори, които преднамерено пускат на единния пазар опасни или неотговарящи на изискванията продукти; предлага забраните на определени продукти да стават публично достояние винаги, когато е възможно, за да се повиши видимостта на граничния контрол и надзора на пазара и да се упражни възпиращ ефект спрямо незаконни участници на пазара;

5.  Призовава Комисията, с участието на органите за надзор на пазара и на митническите органи, да съфинансира по-нататъшни съвместни действия, свързани с надзора на пазара;

6.  Подчертава необходимостта от обмен на най-добри практики между държавите-членки; призовава за съвместно сътрудничество, обединяване на ноу-хау и обмен на най-добри практики между органите за надзор на пазара; припомня значението на сътрудничеството между митническите органи и органите по надзор на пазара на външните граници за извършването на подходящите проверки на продуктите, влизащи в Общността; признава важния принос на организацията PROSAFE във връзка с координирането на действията по съвместния надзор на пазара и обмена на изпитани практики в рамките на Директивата относно ОБП; поради тази причина призовава Комисията да обмисли при какви условия организацията PROSAFE би могла да служи като платформа за разширена координация между държавите-членки по отношение на хармонизирани и нехармонизирани продукти; счита за необходимо създаването на правно основание и предоставянето на достатъчни средства на организацията PROSAFE, така че тя да може да изпълнява тази задача; посочва обаче, че понастоящем координацията чрез PROSAFE е възможна само в определени граници поради ограничените ресурси и неформалната й структура;

7.  Призовава държавите-членки на ЕС да обменят помежду си информация относно справките и проучванията, свързани с безопасността на продуктите; счита, че следва да се включват референтните номера на съответните продукти, с цел да се улесни разпознаването на продуктите от другите органи, които биха могли да извлекат полза от превода и използването на информацията, предоставена в проучванията; призовава държавите-членки да разрешат на своите компетентни органи да предприемат мерки, свързани с надзора на пазара, въз основа на резултатите от изпитванията или проучванията, включително тези, извършени от други държави-членки, с цел да се избегне дублирането на дейности;

8.  Предлага да се създадат бюра за обучение относно безопасността на продуктите, напр. в рамките на службите за контакт във връзка с продукти, които могат да улеснят обучението и да предават информация между отраслите;

9.  Настоятелно призовава Комисията да създаде обществена информационна база данни за безопасност на потребителските продукти, включваща платформа за подаване на жалби, по възможност на основата на вече съществуващи регионални и национални системи в държавите-членки; счита, че това ще повиши осведомеността относно опасни продукти в границите на вътрешния пазар и ще позволи на потребителите да уведомяват по електронен път компетентните органи относно опасни продукти; счита, че базата данни би могла да възникне чрез разработване на съществуващи бази данни, като например европейската система за надзор на пазара (ICSMS) или европейската база данни за нараняванията (IDB); подчертава необходимостта от правно основание за базата данни и от задължителен характер на представянето на доклади от страна на държавите-членки; призовава за създаване на статистическа система за злополуки, основана на тази база данни, от която ще се публикуват задължителни годишни доклади; призовава базата данни да бъде обществено достъпна, като на дружествата се гарантира необходимата поверителност;

10.  Изтъква, че глобализацията, засиленото възлагане на дейности на външни изпълнители и нарастването на международната търговия означават, че все повече продукти се търгуват на пазарите по целия свят; счита, че тясното сътрудничество между глобалните регулатори и другите заинтересовани страни в областта на безопасността на потребителските стоки е от ключово значение за справяне с предизвикателствата на комплексните вериги за доставка и нарастващите търговски обеми;

11.  Призовава Комисията да засили международното сътрудничество в рамките на Международния форум за безопасност на потребителските продукти (ICPSC), така че да обменят изпитани практики и съвместно да предотвратяват производството в трети държави на опасни продукти, предназначени за износ на европейския единен пазар;

Преразглеждане на Директивата относно ОБП
Привеждане на Директивата относно ОБП в съответствие с НЗР - нов регламент за общата безопасност на продуктите и надзор на пазара

12.  Подкрепя преразглеждането на Директивата относно ОБП и на Регламент (ЕО) № 765/2008 по отношение на определенията и задълженията на икономическите оператори, както се определя в Решение № 768/2008/ЕО, като се избягва създаването на излишна административна тежест, особено за малките и средните предприятия (МСП); счита, че наличието на един общ регламент е единственият начин да се осигури единна система за пазарен надзор за всички продукти; поради тази причина призовава настоятелно Комисията да създаде единна система за надзор на пазара за всички продукти, основана на един законодателен акт, обхващащ както Директивата относно ОБП, така и Регламент (ЕО) № 765/2008; счита, че този нов законодателен акт следва да бъде създаден, за да бъде постигнато по-високо равнище на безопасност на продуктите и надзор на пазара, като се изяснява правната основа и се отчитат разпоредбите, разработени по-изчерпателно в двата съществуващи законодателни акта;

13.  Призовава за привеждане в съответствие на изискванията във връзка с възможността за проследяване в Директивата относно ОБП и в НЗР с оглед гарантиране на съгласувана система за проследяване, като се избягва създаването на нови бюрократични спънки;

14.  Изисква от Комисията да обмисли разработването на по-точни критерии за оценяване на безопасността и рисковете, които произтичат от несъответстващи на изискванията на законодателството на ЕС продукти;

Допълнителни специфични промени в Директивата относно ОБП

15.  Счита, че е проблематичен фактът, че продуктите, привеждани в действие от доставчиците на услуги, не са обхванати от настоящата Директива относно ОБП, т.е., че общите изисквания за безопасност се прилагат, когато с продукта борави потребителят в помещенията на доставчика на услуги, но не и ако същият продукт се привежда в действие от доставчика на услуги; подчертава необходимостта да се поправи този правен пропуск;

16.  Призовава за опростяване на европейското законодателство в областта на безопасността на продуктите, по-специално по отношение на целите на Комисията „по-добро законотворчество“ и „мисли първо за малките“, посочени в съобщението „За Акт за единния пазар“, и насърчава разпоредбите относно продуктите, имитиращи храни, да бъдат включени в преработеното предложение;

17.  С оглед гарантиране на безопасността на най-широк кръг от особено уязвими потребители, призовава за въвеждане на посочване на „хора с увреждания“ (заедно с посочването на „деца“ и „възрастни хора“, което вече е налице);

18.  Призовава Комисията да включи задължение производителите да извършват анализ на риска на етапа на проектиране; настоятелно призовава, в случай че са открити някакви рискове, те да бъдат документирани и информация за тях да бъде предоставена на обществените органи;

Спешни мерки на Общността

19.  Подчертава необходимостта от по-ефективна регулаторна рамка, която позволява бърза намеса и надеждни дългосрочни решения, без да се делегират политически решения на органите по стандартизация или на Комисията при липсата на ясен набор от съществени изисквания в рамките на политиките, какъвто е случаят с хармонизираното законодателство;

Възможност за проследяване

20.  Подчертава, че продукти, представляващи сериозен риск, трябва постоянно да бъдат изтегляни или изземвани от пазара възможно най-бързо, а възможността за проследяване по веригата за доставки трябва да бъде гарантирана, което изисква да се предоставят достатъчно ресурси на органите за надзор на пазара;

21.  Подчертава значението на осигуряването на възможност за надеждно проследяване през всички етапи от живота на продукта, като се гарантира, че това не води до увеличена административна тежест;

22.  Подчертава важността на възможността за проследяване на продуктите и на етикетите, за да се определи държавата на произход на продукта и отговорният производител;

23.  Настоява за ефективно прилагане на процедурите за идентификация, които вече са въведени; насърчава Комисията да извършва оценки относно използването на новите технологии, като отчита, че използването на нови технологии следва да бъде съразмерно и не следва да застрашава неприкосновеността на личния живот, сигурността и безопасността на потребителите;

24.  Подчертава при все това, че не следва да се налага едно техническо решение като официална система/метод по отношение на възможността за проследяване в рамките на пазара на ЕС, и призовава за обща съразмерност;

25.  Подчертава необходимостта от подобряване и по-нататъшно укрепване на обмена на информация в рамките на RAPEX във връзка опасни продукти от трети държави (като например Китай и Индия) и за извършване на оценка на нейните най-актуални проучвания;

RAPEX

26.  Признава, че RAPEX е полезен и ефикасен инструмент за разпространяване на информация сред държавите-членки относно мерките, предприети във връзка с опасни продукти, но този инструмент може да бъде допълнително усъвършенстван;

27.  Призовава Комисията да позволи на специалистите, работещи в областта на безопасността на продуктите, търговските и потребителските организации и националните органи да имат достъп до цялата съответна информация, като същевременно се гарантира необходимата поверителност; призовава Комисията да повиши информираността извън ЕС относно RAPEX и относно системите на ЕС за изземане на продукти;

28.  Приветства новите насоки на RAPEX, които допринасят за подобряването на функционирането на RAPEX; призовава Комисията да съгласува новия метод за оценка на риска с вече съществуващите методи за хармонизираните продукти, за да се подпомогнат органите за надзор на пазара в тяхната работа;

29.  Призовава Комисията да обясни класифицирането на продукти като „сериозен риск“ в нотификациите посредством RAPEX;

30.  Отбелязва, че все повече потребителски стоки, които се продават на вътрешния европейски пазар, идват от трети страни; изразява особена загриженост, че всяка година има увеличение на нотификациите посредством RAPEX, свързани с продукти от китайски произход, които са причина за повече от половината от нотификациите посредством RAPEX, и изглежда, че в 20% от случаите не е възможно да се определят производителите на тези продукти; следователно призовава да бъдат положени засилени усилия в международен мащаб и приветства сътрудничеството между ЕС, Китай и САЩ в областта на стратегиите във връзка с възможността за проследяване на продукти; приветства всяка подкрепа, обучение и семинари, организирани от органите на ЕС и Китай за подобряване на безопасността на продуктите; подчертава, че е необходимо да се предприемат мерки във връзка с тези предизвикателства в рамките на многогодишните програми;

31.  Призовава Комисията да обмисли ползата от създаването на система, подобна на системата „RAPEX – Китай“, за други търговски партньори, по-специално за онези, за чиито продукти е съобщавано в рамките на системата RAPEX;

32.  Изисква Комисията да включи в RAPEX, или в която и да е друга подходяща система на равнище на ЕС, глоби за нарушения от страна на държавите-членки, с цел гарантиране на прозрачност и стимули за всички заинтересовани страни;

Онлайн продажби и митници

33.  Изразява загриженост относно затрудненията, които изпитват органите за надзор на пазара при предприемането на действия срещу опасни продукти, продавани онлайн;

34.  Приветства проекта на Комисията „C2013“ в областта на безопасността на продуктите, в рамките на който ще бъдат изготвени насоки за митнически контрол в ЕС; настоятелно призовава Комисията да предостави конкретни инструменти, с които митническите органи да се справят с предизвикателствата на подходящия контрол върху вносните продукти; призовава за допълнително засилено сътрудничество между правоприлагащите органи;

35.  Отчита нарастването на броя продукти от трети страни, закупувани онлайн от потребителите, които не съответстват на европейските стандарти, като по този начин застрашават безопасността и здравето на потребителите; призовава Комисията да засили и стандартизира митническите проверки на продуктите, купувани по интернет, и да извършва надзор на пазара, като отделя специално внимание на продуктите, които могат да причинят непосредствена вреда на потребителите, като например фармацевтичните и хранителните продукти; настоятелно призовава Комисията да проучи възможните решения на този проблем, за да засили доверието на потребителите в електронната търговия;

36.  Призовава Комисията и органите на държавите-членки да осигурят подходящо обучение на служителите, така че да се гарантира по-ефективно откриване на продуктите, представляващи риск; настоятелно призовава за по-добро сътрудничество между митническите органи и органите за надзор на пазара, преди продуктите да бъдат пускани на пазара, което изисква наличието на многогодишна програма и в тази област;

37.  Призовава Комисията и националните компетентни органи да продължат да разработват кампании за повишаване на информираността, насочени към потребителите, с цел те да се информират за рисковете, свързани с покупката на фалшифицирани продукти, особено по интернет;

Стандартизация

38.  Подчертава, че е необходимо органите за надзор на пазара да участват систематично в процеса на разработване на стандарти, свързани със сигурността, тъй като това е подходящо средство да се гарантира, че тяхното познание захранва с информация процеса на стандартизация и да се постигне по-добро разбиране на стандартите, като по този начин се гарантира, че доброволното прилагане на стандарти ще допринесе за подобряване на сигурността и здравето на потребителите, както и за правна сигурност, като се предостави възможност за правилно тълкуване и прилагане на европейските стандарти от страна на органите на държавите-членки;

39.  Призовава Комисията да направи по-ясни на мандатите за изготвяне на стандарти и да обмисли други еволюционни начини за подобряване и интегриране на националните и европейските системи за стандартизация в нехармонизираната област, като се подчертава участието на МСП и същевременно се запазват основните елементи от настоящата структура;

40.  Настоятелно призовава за подобряване на приложимите понастоящем процедури на Комисията за определяне на мандати за разработване на европейски стандарти, за да се гарантира навременната реакция по отношение на нови или възникващи рискове по по-ефикасен начин; подчертава обаче, че новите или изменени процедури следва също така да бъдат обект на контрол от страна на Парламента; подчертава, че Парламентът следва също така да има правото да контролира процедурите за възприемане/прилагане на международни, неевропейски и други стандарти;

41.  Призовава европейските организации за стандартизация и Комисията да проучат всички системи, които евентуално биха били в състояние да ускорят процеса на разработване на стандарти, като се осигурява съответното участие на всички съответни заинтересовани страни, например въвеждане на ускорена процедура или на възможността Комисията да публикува позовавания на текущите европейски стандарти или стандарти ISO, разработени извън рамките на мандатите на Комисията, ако се счита, че тези стандарти предоставят високо равнище на защита на потребителите или с цел да се предприемат временни мерки по отношение на конкретен риск до намирането на трайно решение;

42.  Призовава мандатите на Комисията в областта на стандартизацията да бъдат усъвършенствани с цел да се предостави възможност на европейските организации за стандартизация да разработват европейски стандарти, които отговарят на техническите изисквания, въз основа на които се постига или оценява спазването на дадено политическо решение; в това отношение счита, че е необходимо по-активно участие и по-добра координация между Европейската комисия и европейските организации за стандартизация при изготвянето на проекти на стандарти; като има предвид, че тези организации работят въз основа на наличието на консенсус, счита, че с оглед на доброто функциониране на системата е от ключово значение политическите въпроси да се разглеждат на равнището на формиране на политиката, а не да се делегират на Европейската комисия, органите по стандартизация или административни орган по изпълнението;

43.  Призовава за въвеждането на процедура за формално възражение срещу даден стандарт, като например посочената в Решение № 768/2008/ЕО, която да бъде включена в Директивата относно ОБП; счита, че използването на тази процедура следва да бъде възможно дори и преди стандартът да бъде публикуван в Официален вестник на Европейския съюз, но не следва да бъде заместител за значително увеличаване от страна на държавите-членки на участието на техните органи за надзор на пазара в системата на стандартизация;

44.  Призовава Комисията и всички заинтересовани страни да гарантират финансовата устойчивост на европейската система на стандартизация, включително чрез публично-частни партньорства и многогодишно финансово планиране, тъй като това е изключително важно за осигуряване на нейната ефективност и ефикасност;

45.  Призовава Комисията да предприеме по-нататъшни стъпки, в съответствие с новата законодателна рамка, за да може да бъде задълбочено необходимото преразглеждане;

o
o   o

46.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) OВ L 11, 15.1.2002 г., стр. 4. (2) OВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 30. (3) OВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 82. (4) OВ L 22, 26.1.2010 г., стр. 1.

Резолюция на Европейския парламент от 8 март 2011 г. относно Оценката на управлението на грип H1N1 през периода 2009‐2010 г. в ЕС (2010/2153(INI))

P7_TA(2011)0077 A7-0035/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид Международните здравни правила (IHR) (2005) 2005(1),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 ноември 2005 г. относно подготвеността за грипна пандемия и за планиране на реакцията в Европейската общност (COM(2005)0607),

–  като взе предвид работния документ на Съвета от 30 ноември 2007 г. по въпроси на здравната сигурност(2),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 16 декември 2008 г. относно здравната сигурност(3),

–  като взе предвид междинните насоки на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ЕЦПКЗ) относно използването на специфични ваксини против грипна пандемия по време на пандемията на грип от типа H1N1 през 2009 г.(4),

–  като взе предвид документа на СЗО от април 2009 г., съдържащ насоки относно подготвеността за грипна пандемия и реакцията(5),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 30 април 2009(6) г. относно заразата с грип A(H1N1),

–  като взе предвид обмена на мнения между директора на ЕЦПКЗ и комисията на ЕП по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, който бе проведен на 4 септември 2009 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 септември 2009 г., озаглавено „Грипна пандемия (H1N1) 2009“(7),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 15 септември 2009 г. относно съвместно снабдяване с ваксини срещу пандемията от грипния вирус (H1N1) 2009(8),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 15 септември 2009 г. относно информиране на обществеността и медиите във връзка с грипната пандемия (H1N1) 2009(9),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 15 септември 2009 г. относно съвместно помощта за трети държави за борба срещу грипния вирус A (H1N1)(10),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 15 септември 2009 г. относно регулаторна процедура за разрешаване на антивирусни препарати и ваксини за защита срещу пандемията от грипния вирус (H1N1) 2009(11),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 15 септември 2009 г. относно стратегиите за ваксиниране срещу грипната пандемия (H1N1) за 2009 г.(12),

–  като взе предвид документа, озаглавен „Европейската стратегия за грипния вирус A/H1N1 – наблюдение на рисковете и ползите, свързани с ваксините“ от октомври 2009 г. (13),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 12 октомври 2009 г., озаглавени „Грипна пандемия (H1N1) 2009 - ‐ стратегически подход“(14),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 23 ноември 2009 г. относно здравната сигурност в Европейския съюз и в международен план(15),

–  като взе предвид доклада за оценка от 16 април 2010 г. относно ответните мерки на територията на ЕС при грипната пандемия (H1N1) 2009(16),

–  като взе предвид окончателния доклад от януари 2010 г. относно оценката на Европейската агенция по лекарствата(17),

–  като взе предвид Резолюция 1749 (2010) относно „Действията в отговор на пандемията на грип от типа H1N1 – необходима е по-голяма прозрачност“, приета от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа през юни 2010 г.(18),

–  като взе предвид заключенията от конференцията за поуките от пандемията от A(H1N1) от 1 и 2 юли 2010г.(19),

–  като взе предвид препоръките на Европейския омбудсман по отношение на Европейската агенция по лекарствата от 29 април и 19 май 2010 г.(20),

–  като взе предвид доклада за оценка от 25 август 2010 г. относно стратегии на територията на ЕС за ваксини при пандемия(21),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 13 септември 2010 г. относно поуки от пандемията от A/H1N1 ‐ Здравната сигурност в Европейския съюз(22),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 18 ноември 2010 г. относно поуките от пандемията H1N1 и относно здравната сигурност в Европейския съюз (SEC(2010)1440),

–  като взе предвид „Годишния епидемиологичен доклад относно заразните заболявания в Европа за 2010 г.“, изготвен от ЕЦПКЗ(23),

–  като взе предвид проведения от комисията на Европейския парламент по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните на 5 октомври 2010 г. семинар „Пандемията от грип А (H1N1) ‐реакцията от страна на държавите-членки и Европейския съюз“,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A7-0035/2011),

А.  като има предвид, че националните и международните здравни органи, включително СЗО, заявиха през месец май 2009 г., че грип H1N1 по това време предизвиква само леко заболяване, но че не може да се приема за дадено, че тази тенденция ще се запази,

Б.  като има предвид, че съгласно Международните здравни правила (МЗП) ‐ правен инструмент, обвързващ за държавите, които са страни по него ‐ компетентността на СЗО включва наблюдение на общественото здраве, координиране на международни мерки в областта на общественото здраве и ‐ в случаи на вируси с потенциал за предизвикване на пандемия, да посочва текущата фаза на тревога съгласно скала от едно до шест,

В.  като има предвид, че фазите на една глобална пандемия се определят съгласно разпоредбите на МЗП и при консултиране с други организации и институции и със засегнатите държави-членки,

Г.  като има предвид, че преработените от СЗО през 2009 г. критерии за определянето на „пандемия“ се основават единствено върху разпространението на вируса, като се пренебрегва сериозността на инфекцията,

Д.   като има предвид, че държавите-членки, Европейската комисия и външните организации като СЗО следва да вземат предвид вирулентността на една бъдеща грипна зараза, както и разпространението на вируса, когато вземат решения в сферата на общественото здраве, които могат да засегнат общественото здраве и социалните политики в държавите-членки,

Е.  като има предвид високата степен на непредсказуемост и сериозност на начина, по който можеше да се развие пандемията, като не беше възможно да се изключи възможността пандемията да се влоши в Европа, както това се е случило през 1918 г. и 1968 г.,

Ж.  като има предвид, че въз основа на тревогата за пандемия и последвалите препоръки на СЗО държавите-членки реагираха бързо, в съответствие с принципа на предохранителните мерки, като използваха наличните си ресурси за изпълнение на планове за действие в областта на общественото здраве; като има предвид, че преминаването към най-високата степен на тревога, което показва наличие на пандемия, в някои случаи доведе до решения в сферата на общественото здраве, които бяха непропорционални,

З.  като има предвид, че СЗО обяви край на състоянието на тревога относно грипа H1N1 едва през август 2010 г. (изявление на генералния директор на СЗО от 10 август 2010 г.)(24),

И.  като има предвид, че съгласно принципа на субсидиарност, подготовката и реакцията спрямо здравните рискове в Европейския съюз попада в компетентността на държавите-членки; като има предвид, че Договорът от Лисабон подтиква държавите-членки да укрепят сътрудничеството, споделянето на информация и добри практики в рамките на СЗО и съществуващите структури на Европейския съюз; като има предвид, че предприетите от Комисията мерки за координация с подкрепата на ЕЦПКЗ и Европейската агенция по лекарствата в рамките на СЗО укрепват ефективността на националните мерки,

Й.  като има предвид, че фармацевтичната индустрия трябваше да отговори на неочаквано, спешно и експоненциално искане за доставка на ваксини от страна на държавите-членки; като има предвид, че индустрията трябваше да разработи изключително спешно нова ваксина, която да бъде ефективна срещу вируса,

К.  като има предвид, че разходите, произтичащи от управлението на тази криза в държавите-членки, бяха значителни и вероятно можеха да бъдат намалени чрез по-добро съгласуване между държавите-членки и чрез по-добра координация между държавите-членки и ЕЦПКЗ,

Л.  като има предвид, че средствата, изразходвани от някои държави-членки в рамките на създадените планове за реагиране, са свързани в голямата си част със закупуването на големи количества ваксини и антивирусни лекарства, и като има предвид, че процедурите по закупуване доведоха до сериозна загриженост относно прозрачността и спазването на правилата за обществените поръчки в няколко държави-членки,

М.  като има предвид, че съществуваха значителни разлики в цените между държавите-членки, които имаха предварителни споразумения за закупуване на ваксини, въз основа, наред с другото, на разграничени условия за поемане на отговорност във всяко споразумение,

Н.  като има предвид, че в различни държави-членки бяха заведени съдебни дела по твърдения за корупция и конспирация от страна на държавни служители по отношение на договорите, подписани през лятото на 2009 г. между министерствата на общественото здраве и производителите на ваксини срещу грипа H1N1,

О.  като има предвид, че съгласно становището на Комисията нежеланието на доставчиците на ваксини да поемат цялостна отговорност за изделието вероятно е допринесло за намаляването на доверието на гражданите в безопасността на ваксината; като има предвид, че надеждността на ваксините срещу грип H1N1 бе поставена под въпрос също така поради непълната и противоречива информация относно ползите и рисковете от ваксинирането и относно евентуалния риск от грип H1N1 за широката общественост,

П.  като има предвид, че различните препоръки, които бяха дадени в рамките на ЕС и държавите-членки по отношение на приоритетните за ваксинация групи, илюстрират сериозните неясноти и разминаващи се възгледи относно правилната реакция спрямо грип H1N1,

Р.  като има предвид, че планирането във връзка с подготвеността за грипна пандемия зависи в голяма степен от стратегиите за ваксинация; като има предвид, че стратегиите за ваксинация следва да зависят от три условия, за да бъдат успешни: ефикасност на ваксините, положителен баланс на рискове и ползи и насоченост към рискови групи,

С.  като има предвид, че трябва да се осигури прозрачност относно изпълнението на тези условия,

Т.  като има предвид, че съотношението полза-риск при ваксините понастоящем е доказано чрез проучвания за поносимост и имуногенност въз основа на реалната употреба,

У.  като има предвид, че съществува необходимост от проучвания, независими от фармацевтичните компании, относно ваксините и антивирусните лекарства, така че да съществува баланс между частни проучвания и публично финансирани проучвания,

Ф.  като има предвид, че в случай на бъдеща грипна пандемия трябва да се извърши повече работа за подобряване на резултатите на противогрипните ваксини, особено за високорисковите групи и срещу мутирали варианти,

Х.  като има предвид, че поради ранното придобиване на ваксините и стратегиите за систематична ваксинация, особено сред най-уязвимите групи, ЕС бе най-добре подготвеният регион в света; при все това като има предвид, че възникнаха значителни различия между подготвеността на държави-членки на ЕС и липсата на истинско сътрудничество отслаби цялостната подготвеност на ЕС,

Ц.  като има предвид, че ограниченото сътрудничество между държавите-членки и особено липсата на съвместни обществени поръчки за ваксини, липсата на съвместни запаси, липсата на механизъм за солидарност и посредничество между държавите-членки, както и липсата на предварителни споразумения за закупуване в няколко държави-членки бяха основните фактори, които попречиха на по-добрата подготвеност от страна на ЕС,

Ч.  като има предвид, че въпреки неколкократните искания, отправени от Европейския омбудсман към Европейската агенция по лекарствата (EMA), документите, с които разполага тя, свързани с протоколите за проучванията, клиничните опити и страничните ефекти на медикаментите, подложени на нейната оценка, продължават да са недостъпни за широката публика,

Ш.  като има предвид, че информацията и комуникацията, свързани с грипа H1N1 през 2009‐2010 г. в ЕС, демонстрираха ключовата роля на медиите при предаване на предупреждения и препоръки относно общественото здраве, а също и при подчертаване на избрани аспекти на заразата и нейните последствия, като по този начин потенциално променят възприятията на обществеността и реакциите на публичните органи,

Сътрудничество

1.  Изисква плановете за превенция, установени в ЕС и държавите-членки за бъдещи грипни пандемии да бъдат преразгледани, за да се повиши тяхната ефективност и съгласуваност и те да станат достатъчно автономни и гъвкави, с цел възможно най-бързото и съобразено с всеки отделен случай адаптиране към реалния риск, въз основа на съответната информация в актуализиран вид;

2.  Изисква изясняване и при необходимост преразглеждане на ролите, задълженията, правомощията, ограниченията, взаимоотношенията и отговорностите на ключовите участници и структурите за управление на заплахите за общественото здраве на равнище ЕС, които са Европейската комисия, Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията, Европейската агенция по лекарствата, държавите-членки, но също и на неформалните единици, като комисията за здравна сигурност, Инструмента за спешни операции в областта на общественото здраве или групата „обществено здраве“, съставени от висшестоящи длъжностни лица, които могат да се намесват в процесите на взимане на решения, свързани с управлението на възникнала здравна криза - и призовава тази информация да бъде направена обществено достояние;

3.  Приветства факта, че Комисията е поела ангажимент да проучи възможностите за преразглеждане и за дългосрочно укрепване на правното основание за Комитета за здравна сигурност;

4.  Отправя искане за специално внимание към подготовката между секторите в рамките на сътрудничеството между държавите-членки в Комитета за здравна сигурност;

5.  Подчертава необходимостта от укрепване на сътрудничеството между държавите-членки и от координация между държавите-членки и ЕЦПКЗ с цел осигуряване на съгласувано управление на риска в съответствие с Международните здравни правила в отговор на пандемията;

6.  Призовава за продължаване и подобряване на сътрудничеството и координацията между държавите-членки, институциите и международните и регионалните организации, по-конкретно на ранните етапи на разразяване на вирусна епидемия, за да се извърши оценка на нейната острота и да бъдат взети съответни управленски решения;

7.  Счита за препоръчително да се укрепи мандатът на комисията по обществено здраве, чиято роля и дейност следва да бъдат засилени с цел оказване на по-добра подкрепа на държавите-членки за постигането на съгласуван подход към подготвеността и реакцията на заплахи за общественото здраве и извънредни ситуации с международно измерение, както те са определени в МЗП;

8.  Настоятелно призовава СЗО да преразгледа определението за пандемия, като се взема предвид не само нейното географско разпространение, но и сериозността;

9.  Призовава държавите-членки да ангажират по-отблизо здравни специалисти на всички етапи от подготовката и прилагането на стратегия за превенция и борба срещу пандемии;

10.  Настоятелно призовава Европейския съюз да отпуска повече средства за научноизследователска и развойна дейност във връзка с превантивни мерки в областта на общественото здравеопазване, като се придържа към заявената от него цел за разпределяне на 3 % от европейския БВП за научноизследователска и развойна дейност; по-конкретно призовава за увеличаване на инвестициите, посветени на по-доброто оценяване и предвиждане на въздействието на грипен вирус, както в периода между пандемии, така и в началото на пандемия;

11.  Призовава за продължаване на инвестициите в националните епидемиологични, серологични и вирусологични центрове за наблюдение;

12.  Одобрява въвеждането на процедура, позволяваща на държавите-членки да пристъпват към групово закупуване на ваксини и противовирусни лекарствени продукти на доброволен принцип, за да могат да получат добри цени за даден продукт, близки до себестойността му, наред с другото равнопоставен достъп и гъвкавост за поръчките;

13.  Припомня, че в съответствие със съществуващото законодателство на Съюза в областта на лекарствените продукти отговорността за качеството, безопасността и ефикасността по отношение на разрешените показания на даден лекарствен продукт се поема от производителя и призовава за цялостно прилагане на това законово положение от всички държави-членки за всички договори за снабдяването с ваксини като важен фактор за съхраняването или повторното завоюване на доверието на гражданите в безопасността на ваксините;

14.  Изисква, в рамките на общото и отговорно управление на запасите от ваксини, обмислянето на възможността за улесняване на достъпа на развиващите се страни до ваксини в случай на пандемия;

Независимост

15.  Счита, че Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията (ЕЦПКЗ) трябва да упражнява своите правомощия като независима агенция за оценяване и съобщаване на инфекциозните рискове, като й бъдат предоставени адекватни средства за изпълняването на всички нейни задачи;

16.  Приканва ЕЦПКЗ по данни от СЗО да даде своя принос за преразглеждането на най-добрите практики за готовност на национално равнище и да разработи препоръки за на-добри практики в области като техники за управление на кризи, ваксинация и стратегии за комуникация;

17.  Изисква гарантирането на по-голяма бдителност и пълна прозрачност по отношение на оценката и докладването относно препоръчваните лекарствени продукти в случай на извънредна ситуация за общественото здраве, по-специално в условията на действителна пандемия;

18.  Подчертава необходимостта от наличност на проучвания, независими от фармацевтичните дружества, в областта на ваксините и антивирусните лекарствени средства, включително с оглед на наблюдението на обхвата на ваксинирането;

19.  Желае да се гарантира, че научните експерти нямат финансови или други интереси във фармацевтичната промишленост, които биха могли да окажат влияние върху тяхната безпристрастност; изисква разработването на европейски кодекс за поведение във връзка с упражняването на научната функция експерт във всеки орган на ЕС, отговарящ за безопасността, управлението или прогнозирането на рискове; изисква всеки експерт да се обвърже с етичните принципи на този кодекс за поведение, преди да пристъпи към изпълнение на своите задължения;

20.  Изисква експертите, свързани с фармацевтичния отрасъл, да бъдат изключени от вземането на решения, като същевременно могат да дават консултации;

21.  Изисква по-специално от Европейската комисия, с подкрепата на EMA, да подобри процедурите за ускорено разрешение, позволяващи пускането на пазара на лекарствени продукти, разработени в отговор на здравната криза, чрез приспособяването му, наред с другото, към различните грипни щамове, различните равнища на острота на заболяването и различните целеви групи, така че да се осигури извършването на подходящи клинични изпитания преди избухването на пандемия, за да се гарантира извършването на пълна оценка на баланса рискове-ползи, свързан с употребата на тези лекарствени продукти за съответните целеви групи и да излезе със съответните законодателни процедури при необходимост;

Прозрачност

22.  Призовава за оценка на стратегиите за противогрипна ваксинация, препоръчани в ЕС и прилагани в държавите-членки, която да обхваща ефикасността на ваксините, баланса рискове-ползи и различните препоръчани целеви групи с оглед безопасна и ефективна употреба;

23.  Призовава държавите-членки да докладват на Комисията преди 8 септември 2011 г. следната информация:

24.  Призовава Комисията, с подкрепа от страна на ЕЦПКЗ и на ЕМА, да изготви доклад, обобщаващ информацията, посочена в параграф 23, за всяка отделна държава-членки, преди 8 март 2012 г. и да го направи публично достъпен в качеството на значителен принос към прегледа на съществуващите планове за готовност в случай на грипна пандемия;

25.  Напомня на EMA нормативното задължение да предостави достъп до всички документи, свързани с клиничните опити, протоколите за проучвания и страничните ефекти на оценяваните от нейните експерти лекарствени продукти, включително на ваксините и на противовирусните препарати, препоръчани в рамките на борбата срещу грип H1N1; приветства новите правила за достъп до документи, приети от ЕМА през октомври, 2010 г.;

26.  Счита, че конфликтите на интереси, констатирани при някои експерти, съветващи органите, отговарящи за общественото здравеопазване, пораждат съмнения за злоупотреба с влияние и вредят на доверието в органите, отговарящи за общественото здравеопазване, и в техните препоръки; счита, че всеки конфликт на интереси трябва да бъде избягван;

27.  Изисква приемането на определение за конфликт на интереси, което да бъде общо за всички европейски органи, отговарящи за общественото здравеопазване;

28.  Призовава тези конфликти на интереси да бъдат довеждани до знанието на Парламента чрез вътрешно разследване, извършвано от комисията по бюджетен контрол, за да се установи дали плащанията на гореспоменатите експерти са били извършени по правилен и прозрачен начин и дали са следвани процедури, обикновено използвани в европейските институции, за предотвратяване на такива конфликти на интереси;

29.  Призовава заявленията за интереси на всички експерти, съветващи европейските органи, отговарящи за общественото здравеопазване, да бъдат публикувани, в това число тези на членовете на неформалните групи;

30.  Осъзнава необходимостта от по-ясно и прозрачно оповестяване на рисковете и ползите; подчертава необходимостта от предоставяне на последователно съобщение, предназначено за гражданите, след извършване на оценка на здравния риск; акцентира върху значението на последователна комуникация между държавите-членки във връзка с информационното съдържание на съобщението (например относно естеството на вируса, естеството на риска, начините за превенция, както и рисковете и ползите от превенцията и/или лечението);

31.  Призовава за възприемането на глобален европейски стратегически подход за т. нар. „рискови“ групи относно начините за установяване на връзка с тях в случай на пандемия;

32.  Призовава за изграждане на отношения, основани върху доверието, с медиите, отговарящи за разпространението на съобщенията за общественото здраве; изисква създаването на подбрана група от налични експерти, която да отговаря на въпроси на журналисти по всяко време, както и наличността на говорител;

33.  Подчертава необходимостта от отчетност на специалистите в областта на предоставянето на информация и от здрав разум при изготвянето на съобщения преди всичко в условията на пандемия;

34.  В тази връзка очаква по-обхватно събиране и бързо представяне на съгласувани данни от страна на националните органи за наблюдение на общественото здраве до компетентните органи на ЕС;

35.  Счита за необходимо Комисията и държавите-членки да предприемат своевременно необходимото преразглеждане, в това число за по-добри стратегии за ваксинация и за комуникация с цел изграждане на доверие в мерките за общественото здраве, които имат за цел да подготвят за пандемии или да ги предотвратяват;

o
o   o

36.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на СЗО и на националните парламенти.

(1) http://www.who.int/ihr/en/ (2) http://register.consilium.europa.eu/pdf/en/07/st15/st15789.en07.pdf (3) http://www.consilium.europa.eu/ueDocs/cms_Data/docs/pressData/en/lsa/104770.pdf (4) http://www.ecdc.europa.eu/en/publications/Publications/0908_GUI_Pandemic_Influenza_Vaccines_during _the_H1N1_2009_Pandemic.pdf (5) http://www.who.int/csr/disease/influenza/pipguidance2009/en/index.html (6) http://www.consilium.europa.eu/ueDocs/cms_Data/docs/pressData/en/lsa/107492.pdf (7) http://ec.europa.eu/health/archive/ph_threats/com/influenza/docs/com481_2009_en.pdf (8) http://ec.europa.eu/health/archive/ph_threats/com/influenza/docs/flu_staff1_en.pdf (9) http://ec.europa.eu/health/ph_threats/com/Influenza/docs/flu_staff2_en.pdf (10) http://ec.europa.eu/health/archive/ph_threats/com/influenza/docs/flu_staff3_en.pdf (11) http://ec.europa.eu/health/ph_threats/com/Influenza/docs/flu_staff4_en.pdf (12) http://ec.europa.eu/health/communicable_diseases/diseases/influenza/h1n1/index_en.htm#fragment2 и http://ec.europa.eu/health/archive/ph_threats/com/influenza/docs/flu_staff5_en.pdf (13) http://www.ema.europa.eu/docs/en_GB/document_library/Report/2010/01/WC500044933.pdf (14) http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/lsa/110500.pdf, (15) http://ec.europa.eu/health/preparedness_response/docs/commission_staff_healthsecurity_en.pdf (16) http://ec.europa.eu/health/communicable_diseases/diseases/influenza/h1n1/index_en.htm#fragment2 (17) http://ec.europa.eu/health/files/pharmacos/news/emea_final_report_vfrev2.pdf (18) http://assembly.coe.int/Mainf.asp?link=/Documents/AdoptedText/ta10/ERES1749.htm (19) http://www.consilium.europa.eu/ueDocs/cms_Data/docs/pressData/en/lsa/116478.pdf (20) http://www.ombudsman.europa.eu/press/release.faces/fr/4940/html.bookmark и http://www.ombudsman.europa.eu/press/release.faces/fr/5251/html.bookmark (21) http://ec.europa.eu/health/communicable_diseases/diseases/influenza/h1n1/index_en.htm#fragment2 (22) http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/lsa/116478.pdf (23) http://www.ecdc.europa.eu/en/publications/Publications/1011_SUR_Annual_Epidemiological_Report_on_ Communicable_Diseases_in_Europe.pdf (24) http://www.who.int/mediacentre/news/statements/2010/h1n1_vpc_20100810/en/print.html

Решение на Европейския парламент от 8 март 2011 г. относно предложение за назначаване на Harald Wögerbauer за член на Сметната палата (C7-0029/2011 – 2011/0801(NLE))

P7_TA(2011)0078 A7-0048/2011

(Консултация)

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 286, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C7-0029/2011),

–  като взе предвид, че на своето заседание от 3 март 2011 г. комисията по бюджетен контрол пристъпи към изслушването на предложения от Съвета кандидат за член на Сметната палата,

–  като взе предвид член 108 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A7-0048/2011),

A.  като има предвид, че Harald Wögerbauer отговаря на изискванията, определени в член 286, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

1.  Изказва положително становище относно предложението за назначаване на Harald Wögerbauer за член на Сметната палата;

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и, за сведение, на Сметната палата, както и на другите институции на Европейския съюз и на институциите на държавите-членки за одит.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 8 март 2011 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно определени разпоредби за риболова в зоната по Споразумението за ГКРСМ (Генералната комисия по риболова в Средиземно море) (COM(2009)0477 – C7-0204/2009 – 2009/0129(COD))

P7_TA(2011)0079 A7-0023/2011

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2009)0477),

–  като взе предвид член 37 от Договора за ЕО, съгласно който Съветът се е консултирал с Парламента (C7-0204/2009),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Последствия от влизането в сила на Договора от Лисабон за междуинституционалните механизми за вземане на решения, които са в ход“ (COM(2009)0665),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 и член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 17 март 2010 г.(1),

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство (A7-0023/2011),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 8 март 2011 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2011 на Европейския парламент и на Съвета относно определени разпоредби за риболова в зоната по Споразумението за ГКРСМ (Генералната комисия по риболова в Средиземно море) [Изменение 1]

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз и по-специално член 43, параграф 2 от него, [Изменение 2]

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

▌ [Изменение 3]

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(2), [Изменение 4]

в съответствие с обикновената законодателна процедура(3),[Изменение 5]

като имат предвид, че:

(1)  Споразумението за създаване на Генералната комисия по риболова в Средиземно море („ГКРСМ“), наричано по-нататък Споразумение за ГКРСМ, бе одобрено от Съвета с Решение 98/416/ЕО от 16 юни 1998 г. за присъединяване на Европейската общност към Генералната комисия по риболова в Средиземно море(4).

(2)  Споразумението за ГКРСМ предвижда подходяща рамка за многостранно сътрудничество с цел насърчаване на развитието, опазването, рационалното управление и най-доброто използване на запасите от живи водни ресурси в Средиземно и Черно море на нива, които се считат за устойчиви и са с нисък риск от изчезване.

(3)  Европейският съюз, както и България, Гърция, Испания, Франция, Италия, Кипър, Малта, Румъния и Словения, са договарящи страни по ГКРСМ. [Изменение 6]

(4)  Препоръките, приети от ГКРСМ, са задължителни за договарящите страни по него. Тъй като Съюза е договаряща страна по ГКРСМ, тези препоръки са задължителни за Съюза и следователно следва да бъдат транспонирани в правото на Съюза, в случаите, когато тяхното съдържание не е вече обхванато него. [Изменение 7]

(5)  На нейните годишни заседания през 2005, 2006, 2007 и 2008 г. ГКРСМ прие редица препоръки и резолюции за определени риболовни дейности в зоната по Споразумението за ГКРСМ, които са били временно транспонирани в правото на Съюза чрез годишните регламенти за възможностите за риболов(5) или, в случая с препоръки на ГКРСМ 2005/1 и 2005/2, чрез член 4, параграф 3 и член 24 от Регламент (ЕО) № 1967/2006 на Съвета от 21 декември 2006 г. относно мерките за управление на устойчивата експлоатация на рибните ресурси в Средиземно море(6). [Изменение 8]

(6)  От съображения за яснота, опростяване и правна сигурност, и тъй като постоянният характер на препоръките изисква също постоянен правен инструмент за тяхното транспониране в правото на Съюза, подходящо е да се транспонират тези препоръки чрез един законодателен акт, към който бъдещите препоръки могат да бъдат прибавени чрез изменения. [Изменение 9]

(7)  Препоръките на ГКРСМ се прилагат в цялата зона по Споразумението за ГКРСМ, а именно Средиземноморието, Черно море и свързващите води, както е упоменато в приложение II към Решение 98/416/ЕО , и следователно, за да се осигури яснота на законодателството на Съюза, те следва да бъдат транспонирани в един отделен регламент вместо чрез изменения на Регламент (ЕО) № 1967/2006, който обхваща само Средиземно море. [Изменение 10]

(8)  Определени разпоредби, съдържащи се в Регламент (ЕО) № 1967/2006 следва да се прилагат не само в Средиземно море, но и в цялата зона по споразумението за ГКРСМ Следователно тези разпоредби следва да бъдат заличени от Регламент (ЕО) № 1967/2006 и включени в настоящия регламент.

(9)  „Зони с ограничения за риболов“, установени с препоръки на ГКРСМ относно мерки за управление на пространството, са еквивалентни по своето въздействие на „риболовни защитени зони“, които се споменават в Регламент (ЕО) № 1967/2006.

(10)  На своето годишно заседание от 23-27 март 2009 г. ГКРСМ прие препоръка относно създаването на зона с ограничения за риболов в Лионския залив, въз основа на научно становища от Научния консултативен комитет (НКК), съдържащо се в доклада от неговата 11 сесия (Доклад на ФАО № 890). Уместно е тази мярка да се приложи чрез система за управление на риболовното усилие.

(11)  Селективността на някои риболовни съоръжения не може да надвишава определено ниво при смесените риболовни дейности и поради това, в допълнение към контрола и ограниченията на риболовното усилие, от фундаментално значение е да се ограничи риболовното усилие в зони, където се събират възрастните екземпляри от важни запаси, с цел да се постигне нисък риск от нарушение на възпроизводството, като по този начин стане възможна устойчивата експлоатация на тези запаси. Следователно се препоръчва първоначално да се ограничи риболовното усилие в зоната, изследвана от НКК, до предишни нива и да не се позволява никакво увеличение на това ниво.

(12)  Научните становища, на които се базират мерките за управление, следва да се основават на научното използване на съответните данни за капацитета и дейността на риболовния флот, за биологичния статут на експлоатираните ресурси и за социалната и икономическа ситуация на риболовните дейности; Тези данни трябва да бъдат събрани и предадени в срок, който да позволява спомагателните органи към ГКРСМ да подготвят своите научни становища.

(13)  На годишната сесия през 2008 г. ГКРСМ прие препоръка относно Регионална схема за мерките на пристанищните държави за борба с незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов в зоната по споразумението за ГКРСМ. Докато Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29 септември 2008 година за установяване на система на Общността за предотвратяване, възпрепятстване и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов(7) обхваща като цяло съдържанието на тази препоръка и се прилага от 1 януари 2010 г., при все това има някои аспекти като честота, обхват и процедури за пристанищни инспекции, които трябва да се разгледат в настоящия регламент, с цел да се адаптира мярката към спецификата на зоната по споразумението за ГКРСМ. [Изменение 11]

(14)  С цел гарантиране на единни условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия, които не следва да засягат разпоредбите на настоящия регламент относно делегирани актове и които не следва да се прилагат за разпоредби на настоящия регламент относно мерките на държавния пристанищен контрол и процедурите за инспекции от пристанищни държави следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията(8). [Изменение 47]

(15)  На Комисията следва да бъдат предоставени правомощия за приемане на делегирани актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с включването в законодателството на Съюза на бъдещи изменения към тези мерки на ГКРСМ за опазване, контрол или принудително прилагане, които вече са транспонирани в законодателството на Съюза, които са предмет на някои точно определени несъществени елементи на настоящия регламент и които стават задължителни за Европейския съюз и неговите държави-членки в съответствие с условията по споразумението на ГКРСМ. От особена важност е Комисията да проведе подходящи консултации по време на подготвителната си работа, включително на експертно равнище.[Изменение 13]

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ДЯЛ I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

Настоящият регламент излага правилата за прилагане от Съюза на мерките за опазване, управление, експлоатация, мониторинг, пускане на пазара и принудително изпълнение относно риболовни продукти и продукти от аквакултури, както са установени от Генералната комисия по риболова в Средиземно море („ГКРСМ“).[Изменение 14]

Член 2

Обхват

1.  Настоящият регламент се прилага за риболовните дейности и дейностите, свързани с аквакултурите, извършвани от риболовните кораби на ЕС и граждани на държавите-членки в зоната по Споразумението за ГКРСМ. [Изменение 15]

Той се прилага без да се засягат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1967/2006.

2.  Чрез дерогация от параграф 1, разпоредбите на настоящия регламент не се прилагат към риболовни дейности, извършвани единствено за целите на научни изследвания, които се осъществяват с позволението и в рамките на пълномощията на съответната държава-членка, под чийто флаг плава кораба, за които Комисията и държавата-членка, в чиито води се извършва изследването, са били уведомени предварително. Държави-членки, които осъществяват риболовни дейности за целите на научни изследвания, уведомяват Комисията, държавите-членки, в чиито води се извършват изследванията, и Научно-техническия и икономически комитет по рибарство за целия улов, произтичащ от такива риболовни операции.

Член 3

Определения

ДЯЛ II

ТЕХНИЧЕСКИ МЕРКИ

Глава І

Зони с ограничения за риболов

Раздел I

Зона с ограничения за риболов в Лионския залив

Член 4

Установяване на зона с ограничения за риболов

Зона с ограничения за риболова се установява в източната част на Лионския залив (както е ограничено от линиите, съединяващи следните географски координати):

42°40„ с.ш., 4°20“ и.д.

42°40„ с.ш., 5°00“ и.д.

43°00„ с.ш., 4°20“ и.д.

43°00„ с.ш., 5°00“ и.д.

Член 5

Риболовно усилие

Риболовното усилие за запаси от дънни морски видове при кораби, които използват теглени дънни мрежи, дънни парагади и парагади на средна дълбочина и дънни мрежи в зоните с ограничения на риболова, както е посочено в член 4, не надвишават нивото на риболовното усилие, прилагано през 2008 г. от всяка държава-членка в тази област.

Член 6

Риболовни записи

Не по-късно от …(10) държавите-членки предават на Комисията списък с корабите, плаващи под техен флаг, които имат риболовни записи за 2008 г. в областта, посочена в член 4 и в географска подзона 7 на ГКРСМ, както е определено в приложение I. Списъкът съдържа името на кораба, номера му от регистъра на флота, посочен в приложение І към Регламент (ЕО) № 26/2004 на Комисията от 30 декември 2003 година относно регистъра на риболовния флот на Общността (11), периодът, за който на кораба е разрешено да лови риба в областта, посочена в член 4 и броя на дните, прекарани от всеки кораб през 2008 г. в географска подзона 7 и по-специално в зоната, посочена в член 4. [Изменение 16]

Член 7

Кораби с разрешение

1.  На кораби, които имат разрешение да ловят риба в зоната, посочена в член 4, се издава специално разрешително за риболов от тяхната държава-членка в съответствие с Регламент (ЕО) № 1627/94 на Съвета от 27 юни 1994 година относно постановяване на общите разпоредби за специалните разрешителни за риболов(12).

2.  На риболовни кораби, които нямат записи на риболовни дейности в областта, посочена в член 4, преди 31 декември 2008 г., не се издава разрешение за риболов в нея.

3.  Държавите-членки съобщават на Комисията не по-късно от …(13) действащото към 31 декември 2008 г. национално законодателство относно: [Изменение 17]

Член 8

Защита на уязвимите местообитания

Държавите-членки гарантират, че зоната, посочена в член 4, е защитена от въздействията на всякаква друга човешка дейност, заплашваща опазването на характеристиките на тази зона като зона на събиране на екземпляри, които хвърлят хайвер.

Член 9

Информация

Преди 31 януари всяка година държавите-членки предават на Комисията в електронна форма доклад за риболовните дейности, извършвани в зоната, посочена в член 4.

Раздел II

Зони с ограничения за риболов с цел да се защитят уязвими дълбоководни местообитания

Член 10

Установяване на зони с ограничения за риболов

Член 11

Защита на уязвимите местообитания

Държавите-членки гарантират, че техните компетентни органи са призвани да защитават уязвимите дълбоководни местообитания в зоните, посочени в член 10, и по-специално от въздействието на всяка друга ▌дейност, която ▌застрашава съхраняването на характеристиките на тези специфични местообитания. [Изменение 18]

Глава II

Въвеждане на сезон, забранен за риболова на корифена с устройство за събиране на рибата (УСР)

Член 12

Сезон, забранен за риболов

1.  Риболовът на обикновената корифена (Coryphaena hippurus) с използването на устройство за събиране на рибата се забранява от 1 януари до 14 август всяка година.

2.  Чрез дерогация от параграф 1, ако държава-членка докаже, че поради лоши атмосферни условия риболовните кораби, плаващи под нейния флаг, не са могли да използват обичайния си брой дни за риболов, тази държава-членка може да прехвърли дните, неизползвани от нейните кораби за риболов с УСР, до 31 януари на следващата година. В този случай, преди края на годината държавите-членки предават на Комисията заявление за дните за прехвърляне.

3.  Параграфи 1 и 2 се прилагат също в зоната за управление, посочена в член 26, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1967/2006.

4.  Заявлението съгласно параграф 2 съдържа следната информация:

5.  Комисията решава относно заявленията, посочени в параграф 2 в рамките на 6 седмици от датата на получаване на заявлението и информира писмено държавата-членка за това.

6.  Комисията информира изпълнителния секретариат на ГКРСМ за решенията, взети съгласно параграф 5. Всяка година преди 1 ноември държавите-членки изпращат на комисията доклад за прехвърлянията на дни, изгубени през предходната година, както е посочено в параграф 2.

Член 13

Специално разрешително за риболов

На риболовните кораби с разрешение да участват в риболова на обикновената корифена се издава специално разрешително за риболов съгласно Регламент (ЕО) № 1627/94 и те се включват в списък, съдържащ името на кораба и номера му от регистъра на флота на ЕС, който се предоставя на Комисията от въпросната държава-членка. Независимо от член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1627/94, от корабите с обща дължина, по-малка от 10 метра се изисква да имат специално разрешително за риболов. [Изменение 20]

Това изискване се отнася също до зоната за управление, посочена в член 26, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1967/2006.

Член 14

Събиране на данни

Без да се засяга Регламент (ЕО) № 199/2008 на Съвета от 25 февруари 2008 г. за установяване на общностна рамка за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ и за подкрепа на научните консултации във връзка с Общата политика в областта на рибарството(14), държавите-членки установяват подходяща система за събиране и обработка на данните за улова и усилието на риболовната дейност.

Държавите-членки докладват на Комисията до 15 януари всяка година за броя на корабите, ангажирани в риболовна дейност, за общия брой на разтоварванията на суша и трансбордирането на улов на обикновена корифена, извършени през изминалата година от риболовните кораби, плаващи под техния флаг във всяка географска подзона от зоната по Споразумението за ГКРСМ, както е изложено в приложение I.

Комисията изпраща информацията, получена от държавите-членки, до изпълнителния секретариат на ГКРСМ.„

Глава III

Риболовни съоръжения
▌
[Изменения 21, 22, 23, 24 и 25]

Член 15

Минимален размер на окото на мрежата в Средиземно море

1.  Минималният размер на окото на мрежите, използвани за извършване на трални дейности за експлоатиране на запасите от дънни морски видове в Черно море, е 40 мм. Мрежи с размер на окото, по-малък от 40 мм, не се използват или държат на борда.

2.  До 31 януари 2012 г. мрежите, посочена в параграф 1, се заменят с мрежи с квадратно око от 40 мм при торбата, или, по надеждно обосновано искане на собственика на кораба, с мрежи с ромбоидно око с размер 50 мм, които трябва да имат призната селективност на размера, равна или по-висока на 40 мм при торбата.

3.  Държави-членки, чиито риболовни кораби извършват трални дейности за експлоатиране на запасите от дънни морски видове в Черно море, предават на Комисията, първоначално до 1 октомври 2011 г. и след това на всеки 6 месеца, списъка с риболовните кораби и техният процент от целия национален флот за дълбоководен риболов чрез тралене, които кораби са оборудвани с мрежи с квадратно око от 40 мм при торбата или с мрежи с ромбоидно око с размер поне 50 мм. [Изменение 26]

4.  Комисията изпраща информацията, посочена в параграф 2, до изпълнителния секретариат на ГКРСМ.

Член 16

Риболовът с използване на теглени драги и трални мрежи

Използването на теглени драги и риболовът с трални мрежи на дълбочина над 1000 м се забранява.

ДЯЛ III

КОНТРОЛНИ МЕРКИ

ГЛАВА I

РЕГИСТЪР НА КОРАБИТЕ

Член 17

Регистър на корабите, имащи разрешение за риболов

1.  До 1 декември всяка година всяка държава-членка изпраща на Комисията, чрез обичайната система за обработка на данни, актуализиран списък на корабите с обща дължина повече от 15 метра, плаващи под неин флаг и регистрирани на нейна територия, на които тя разрешава да извършват риболов в зоната по споразумението за ГКРСМ чрез издаване на разрешително за риболов. [Изменение 27]

2.  Списъкът по точка 1 включва следната информация:

3.  Комисията изпраща актуализирания списък на изпълнителния секретар на ГКРСМ до 1 януари всяка година, така че тези кораби да могат да бъдат вписани в регистъра на ГКРСМ на корабите с обща дължина повече от 15 метра, на които е разрешено да извършват риболов в зоната по Споразумението за ГКРСМ („регистър на ГКРСМ“). [Изменение 29]

4.  Всяко изменение на списъка, посочено в параграф 1 се съобщава на Комисията за подаване до изпълнителния секретар на ГКРСМ, като се прилага същата процедура, най-малко 10 работни дни преди корабът да започне риболовна дейност в зоната на ГКРСМ.

5.  Кораби на ЕС с обща дължина повече от 15 метра, които не са включени в списъка, посочен в параграф 1 не извършват риболов, не задържат на борда си и не разтоварват нито един вид риба или черупчести в рамките на зоната по споразумението за ГКРСМ. [Изменение 30]

6.  Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че:

7.  Държавите-членки предприемат всички необходими мерки да забранят риболова, задържането на борда, трансбордирането и разтоварването на сушата на риба и черупчести, уловени в зоната по споразумението за ГКРСМ от кораби с обща дължина повече от 15 метра, които не са включени в регистъра на ГКРСМ.

8.  Държавите-членки незабавно подават до Комисията всякаква информация, указваща, че има основателни причини за подозрение, че кораби с обща дължина повече от 15 метра, невключени в регистъра на ГКРСМ, извършват риболов или трансбордиране на риба и черупчести в зоната по Споразумението за ГКРСМ.

ГЛАВА II

МЕРКИ НА ДЪРЖАВНИЯ ПРИСТАНИЩЕН КОНТРОЛ

Член 18

Обхват

Тази глава се прилага се прилагат за риболовни кораби на трети страни.

Член 19

Предизвестие

Чрез дерогация от член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1005/2008 ▌периодът за предварително уведомление е поне 72 часа преди очаквания час на пристигане в пристанището. [Изменение 33]

Член 20

Пристанищни инспекции

1.  Независимо от член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1005/2008, държавите-членки всяка година извършват инспекции в определените пристанища на поне 15 % от операциите по разтоварване на суша и трансбордиране.

2.  Независимо от член 9, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1005/2008, риболовни кораби, които влизат в пристанище на държава-членка без предварително разрешение, се инспектират при всички случаи.

Член 21

Процедура за инспекция

В допълнение към изискванията, предвидени в член 10 от Регламент (ЕО) № 1005/2008, при пристанищните инспекции трябва да се спазват изискванията, изложени в приложение II.

Член 22

Отказ за използване на пристанище

1.  Държавите-членки не позволяват на кораб от трета страна да използва техните пристанища за разтоварвания на сушата, трансбордиране или преработка на риболовни продукти, уловени в зоната по споразумението за ГКРСМ и отказват достъп на този кораб до пристанищни услуги, включително, inter alia, зареждане с гориво и с провизии, освен в случаи на force majeure или бедствие по смисъла на член 18 от Конвенцията на ООН по морско право, за услуги, абсолютно необходими за справяне с такива ситуации, ако: [Изменение 34]

2.  Параграф 1 се прилага в допълнение към разпоредбите за отказ на използване на пристанище, предвидени от член4, параграф 2 и член 37, параграфи 5 и 6 от Регламент (ЕО) № 1005/2008.

3.  В случаите, когато държава-членка е отказала използването на нейните пристанища в съответствие с параграф 1 или 2, тя незабавно уведомява капитана на кораба, държавата, под чийто флаг плава кораба, Комисията, изпълнителния секретариат на ГКРСМ за такова действие.

4.  Когато основанията за отказ, посочени в параграфи 1 или 2 вече не са приложими, държавата-членка оттегля своя отказ и уведомява за това адресатите на уведомлението, издадено в съответствие с параграф 3.

ДЯЛ IV

СЪТРУДНИЧЕСТВО, ИНФОРМАЦИЯ И ДОКЛАДВАНЕ

Член 23

Сътрудничество и информация

1.  Комисията и държавите-членки си сътрудничат и си обменят информация с изпълнителния секретариат на ГКРСМ, по-специално като:

2.  Държавите-членки гарантират, че техните системи за информация, свързана с националния риболов, позволява пряк електронен обмен на информация за инспекциите на пристанищните държави, посочени в раздел III, между тях и секретариата на GFCM, като се вземат предвид съответните изисквания за поверителност.

3.  Държавите-членки предприемат мерки за споделяне по електронен път на информация между съответните национални агенции и за координиране на дейностите на тези агенции при прилагането на мерките по глава ІІ, дял ІІІ.[Изменение 36]

4.  Държавите-членки създават списък с точки за контакт за целите на настоящия регламент, който се изпраща незабавно по електронен път до Комисията, до изпълнителния секретариат на ГКРСМ и до договарящите страни по ГКРСМ.

Член 24

Докладване на статистически таблици

1.  Държавите-членки предават преди 1 май всяка година на Изпълнителния секретариат на ГКРСМ данни за Задания 1.1, 1.2, 1.3, 1.4 и 1.5 от статистическата матрица на ГКРСМ, както е изложено в приложение III.

▌
[Изменение 37]

2.  Първото предаване на данни за Задания 1.3 и 1.5 се извършва преди 1 февруари 2011 г.

3.  За предаването на данните, посочени в параграф 1, държавите-членки използват системата за въвеждане на данни на ГКРСМ или всеки друг подходящ стандарт за предаване на данни и протокол, установен от секретариата на ГКРСМ и достъпен на следния уебсайт: http://www.gfcm.org/gfcm/topic/16164.

4.  Държавите-членки информират Комисията за предадените данни въз основа на настоящия член.

ДЯЛ V

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 25

Актове за изпълнение[Изменение 48]

Комисията може да приема актове за изпълнение с цел да гарантира единни условия за прилагане на настоящия регламент. Тези актове за изпълнение, които не засягат член 28 от настоящия регламент и които не се прилагат за разпоредбите на настоящия регламент относно мерките на държавния пристанищен контрол в глава ІІ и процедурите за инспекции от пристанищни държави в Приложение ІІ се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 26, параграф 2. [Изменение 49]

Член 26

Процедура на комитет [Изменение 50]

1.  Комисията се подпомага от Комитета по рибарство и аквакултури, създаден съгласно член 30, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2371/2002. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията. [Изменение 51]

2.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011/ЕС. ▌ [Изменение 52]

▌[Изменение 40]

Член 27

Делегиране на правомощия

Член 28

Упражняване на делегирането

1.  Правомощията да приема делегираните актове, посочени в член 28, се предоставят на Комисията за срок от три години от …(15). Комисията изготвя доклад относно делегираното правомощие най-късно шест месеца преди изтичането на тригодишния срок. Делегирането на правомощия се подновява автоматично за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не го оттеглят в съответствие с член 29.

2.  Веднага след приемането на делегиран акт, Комисията уведомява едновременно Европейския парламент и Съвета за това.

3.  Правомощията да приема делегирани актове се предоставят на Комисията при условията, предвидени в членове 29 и 30.

[Изменение 42]

Член 29

Оттегляне на делегирането

1.  Делегирането на правомощия, посочено в член 28, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета.

2.  Институцията, започнала вътрешна процедура за вземане на решение за оттегляне на делегирането на правомощия, се стреми да уведоми за това другата институция и Комисията в разумен срок от време преди вземането на окончателно решение, като посочва делегираните правомощия, по отношение на които може да се извърши оттегляне, както и евентуалните причини за това.

3.  С решението за оттегляне се прекратява делегирането на правомощието, посочено в същото решение. То поражда действие незабавно или на по-късна дата, посочена в него. Решението не засяга валидността на делегираните актове, които вече са в сила. То се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

[Изменение 43]

Член 30

Възражения срещу делегирани актове

1.  Европейският парламент или Съветът могат да направят възражения срещу делегиран акт в срок от два месеца от датата на уведомяването.

По инициатива на Европейския парламент или на Съвета този срок се удължава с два месеца.

2.  Ако към момента на изтичането на срока, посочен в параграф 1, нито Европейският парламент, нито Съветът не е възразил срещу делегирания акт, той се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и влиза в сила на посочената в него дата.

Делегираният акт може да се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и да влезе в сила преди изтичането на този срок, при условие че Европейският парламент и Съветът са уведомили Комисията за намерението си да не представят възражения.

3.  Ако Европейският парламент или Съветът направят възражения срещу делегиран акт в рамките на срока, посочен в параграф 1, делегираният акт не влиза в сила. Институцията, която представя възражения срещу делегирания акт, посочва причините за това.

[Изменение 44]

Член 31

Изменения на Регламент (ЕО) № 1967/2006

Член 32

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в ...

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ I

A)  Таблица на географските подзони на ГКРСМ (ГПЗ)

Б)  Карта на ГПЗ на ГКРСМ (ГКРСМ, 2009 г.)

─ Статистически участъци на ФАО (червено) ─ ГПЗ на ГКРСМ (черно)

В)Географски координати на ГПЗ на ГКРСМ (ГКРСМ, 2009 г.)

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Процедури за инспекции на кораби от пристанищни държави

(1)  Идентификация на корабите

(2)  Разрешения

Пристанищните инспектори се уверяват, че разрешенията за риболов или транспорт на риба и рибни продукти съответстват на данните, събрани съгласно параграф 1, и проверяват срока на разрешенията и тяхната съвместимост със зоните, видовете и риболовните съоръжения.

(3)  Друга документация

Инспекторите на пристанището преглеждат цялата съответна документация, включително и документи в електронен формат. Тази документация може да съдържа дневници, по-специално риболовния дневник, както и списък на екипажа, планове за складиране и чертежи или описания на рибни трюмове, ако има такива. Такива трюмове могат да бъдат подложени на инспекция с цел да се установи дали размерът и формата им отговарят на чертежите и описанията и дали складирането отговаря на плановете за складиране. Когато е уместно, тази документация съдържа също риболовни или търговски документи, издадени от регионални организации за управление на риболова.

(4)  Риболовни съоръжения

a)  Инспекторите на пристанищата се уверяват, че риболовните съоръжения на борда отговарят на условията на разрешенията. Възможно е също риболовните съоръжения да бъдат подложени на проверка, за да се установи дали показателите им, сред които размер на окото на мрежата (и възможното оборудване), дължина на спускане на мрежата, размер на куките, съответстват на разрешените за кораба.

б)  Инспекторите на пристанищната държава имат право също да претърсват кораба за скрито риболовно оборудване, както и за друго незаконно оборудване.

(5)  Риба и риболовни продукти

a)  Инспекторите на пристанищата проверяват, доколкото е възможно, дали рибата и риболовните продукти на борда са били събрани в съответствие с условията, посочени в приложимите за целта разрешения. В рамките на тази дейност пристанищните инспектори проверят риболовния дневник, направените доклади, в това число и тези, предадени от системата за наблюдение на корабите (VMS), по целесъобразност.

б)  За да установят количествата и видовете на борда, инспекторите на пристанищата имат право да проверяват улова в трюма или при разтоварването му. За целта пристанищните инспектори могат да отварят опаковки с предварително пакетирана риба и да разместват опаковки и риба, за да се уверят в изрядността на съдържанието на рибните трюмове.

в)  Ако крабът разтоварва, инспекторите на пристанищата могат да проверяват разтоварваните количества и видове. Подобна проверка може да включва вид на продукта, живо тегло (количества въз основа на дневника) и коефициента на преобразуване, използван за изчисляване на преработеното тегло спрямо живото тегло. Инспекторите на пристанищата могат също да проверяват всякакви възможни задържани на борда количества.

г)  Инспекторите на пристанищата могат за проверяват количеството и състава на улова на борда, включително и чрез вземане на проби.

(6)  Установяване на незаконен, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов

Прилага се член 11 от Регламент (ЕО) № 1005/2008.

(7)  Доклад

След приключване на инспекцията инспекторът изготвя и подписва писмен доклад, като копие от него се дава на капитана на кораба.

(8)  Резултати от инспекциите на пристанищна държава

Резултатите от инспекциите на пристанищна държава включват поне следната информация:

1.  Идентификатори на инспекцията

–  инспекционен орган (име на инспекционния орган или на друга посочена от органите структура);

2.  Идентификация на корабите

–  наименование на кораба;

–  държава на флага (държава, в която корабът е регистриран);

3.  Разрешение за риболов (лицензии/разрешителни)

–  разрешенията на кораба за риболов или превоз на риба и рибни продукти;

–  държави, издаващи разрешенията;

4.  Информация за риболовния рейс

–  дата, време, зона и район на започване на настоящия риболовен рейс;

5.  Резултат от инспекцията на улова

–  начало и край на разтоварването (час и дата):

6.  Резултати от инспекцията на съоръженията

–  подробности за видовете на съоръженията.

7.  Заключения

–  Заключения от инспекцията, включително и посочване на нарушения, за които се предполага, че са били извършени, и позоваване на съответни правила и мерки. Доказателствата се прилагат към доклада от инспекцията.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

A)Сегментиране на флота на ГКРСМ/НКК

Описание на сегментите

A Поливалентни маломащабни кораби без двигател – всички кораби с дължина, по-малка от 12 метра („обща дължина“ (LOA)) и без двигател (ветрова тяга или силова установка).

Б Поливалентни маломащабни кораби с двигател с дължина по-малка от 6 метра – всички кораби с дължина, по-малка от 6 метра („обща дължина“ (LOA)) с двигател

В Поливалентни маломащабни кораби с двигател с дължина между 6 и 12 метра – всички кораби с дължина между 6 и 12 метра („обща дължина“ (LOA)) с двигател, които използват различни съоръжения през годината, като никое от тези съоръжения не преобладава, или използват съоръжения, които не са обхванати от тази класификация.

Г Траулери с дължина под 12 метра – всички кораби с дължина, по-малка от 12 метра („обща дължина“ (LOA)), при които 50 % от риболовното усилие е чрез използване на дънен трал.

Д Траулери с дължина от 12 до 24 метра – всички кораби с дължина между 12 и 24 метра („обща дължина“ (LOA)), при които 50 % от риболовното усилие е чрез използване на дънен трал.

Е Траулери с дължина над 24 метра – всички кораби с дължина над 24 метра („обща дължина“ (LOA)), при които 50 % от риболовното усилие е чрез използване на дънен трал.

Ж Кораби с мрежи гъргър с дължина от 6 до 12 метра – всички кораби с дължина между 6 и 12 метра („обща дължина“ (LOA)), при които 50 % от риболовното усилие е чрез използване на мрежа гъргър.

З Кораби с мрежи гъргър, по-дълги от 12 метра – всички кораби над 12 метра дължина („обща дължина“ (LOA)) при които 50 % от риболовното усилие е чрез използване на мрежа гъргър, с изключение на тези, които използват гъргър за улов на риба тон по всяко време на годината.

И Кораби за риболов с парагада с дължина над 6 метра – всички кораби с дължина над 6 метра („обща дължина“ (LOA)), при които 50 % от риболовното усилие е чрез използване на парагада.

Й Пелагични траулери с дължина над 6 метра – всички кораби с дължина над 6 метра („обща дължина“ (LOA)), при които 50 % от риболовното усилие е чрез използване на пелагичен трал.

К Сейнери за улов на риба тон – всички кораби с гъргър за улов на риба тон за различен период от време през годината.

Л Кораби с драги с дължина над 6 метра – всички кораби с дължина над 6 метра („обща дължина“ (LOA)), при които 50 % от риболовното усилие е чрез използване на драга.

М Поливалентни кораби с дължина над 12 метра – всички кораби с дължина над 12 метра („обща дължина“ (LOA)), които използват различни съоръжения през годината, като никое от тези съоръжения не преобладава, или които използват съоръжения, които не са обхванати от тази класификация.

Забележка: Всички полета в таблицата са отворени за събиране на информация. Относно полетата, които са оставени празни в горната таблица, се счита, че е малко вероятно да бъдат запълнени със значителна информация. При все това, ако е необходимо, препоръчва се смесването на информацията на „празно поле“ с най-подходящото съседно „запълнено поле“.

Б)Таблица за измерване на риболовното усилие(16)

В)  ГКРСМ задание 1 – Операционни единици

(1) ОВ С 354, 28.12.2010 г., стр. 71. (2) OВ C 354, 28.12.2010 г., стр. 71. (3) Позиция на Европейския парламент от 8 март 2011 г. (4) ОВ L 190, 4.7.1998 г., стр. 34. (5) Регламент (ЕО) № 43/2009 на Съвета - членове 28-31, Регламент (ЕО) № 40/2008 на Съвета - членове 29-31, Регламент (ЕО) № 41/2007 на Съвета - членове 26-27, Регламент (ЕО) № 51/2006 на Съвета - приложение III. (6) ОВ L 409, 30.12.2006 г., стр. 11. (7) OВ L 286, 29.10.2008 г., стр. 1. (8) ОВ L 55 от 28.2.2011 г., стр. 13. (9) OВ L 358, 31.12.2002 г., стр. 59. (10) * 20 работни дни след влизането в сила на настоящия регламент. (11) ОВ L 5, 9.1.2004 г., стр. 25. (12) ОВ L 171, 6.7.1994 г., стр. 7. (13) * 20 работни дни след влизането в сила на настоящия регламент. (14) ОВ L 60, 5.3.2008 г., стр. 1 (15) * Дата: три години от датата на влизане в сила на настоящия регламент (16) Отнася се за номиналното усилие (17) Следва да се отнася за специфична област (с посочване на повърхността), с цел да се определи интензитета на риболовната дейност (усилие на квадратен километър) и да се свърже усилието с експлоатираните запаси (18) Мерките за усилието, които не включват времева дейност, трябва да бъдат отнесени към период от време (напр. за година).

Резолюция на Европейския парламент от 8 март 2011 г. относно новаторското финансиране на световно и европейско равнище (2010/2105(INI))

P7_TA(2011)0080 A7-0036/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид заключенията от заседанията на Европейския съвет от 17 юни 2010 г. и от 11 декември 2009 г.,

–  като взе предвид протокола от заседанието на Съвета по икономически и финансови въпроси от 19 октомври 2010 г. и цитирания в него доклад до Европейския съвет,

–  като взе предвид програмата на белгийското председателство, по-конкретно предложенията относно новаторското финансиране,

–  като взе предвид своята резолюция от 10 март 2010 г. относно данъците върху финансови сделки – да ги накараме да проработят(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2010 г. относно финансовата, икономическа и социална криза(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 22 септември 2010 г. относно Европейските надзорни органи(3), и по-специално резолюциите си от 22 септември 2010 г. относно Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване(4), от 22 септември 2010 г. относно Европейския банков орган(5), от 22 септември 2010 г. относно Европейския орган за ценни книжа и пазари(6), и от 22 септември 2010 г. относно пруденциалния надзор на макроравнище върху финансовата система и създаване на Европейски комитет за системен риск(7),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията относно новаторското финансиране на световно и европейско равнище (SEC(2010)0409) и съобщението на Комисията относно данъчното облагане на финансовия сектор (COM(2010)0549), както и придружаващият работен документ на службите на Комисията (SEC(2010)1166),

–  като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (COM(2010)0484),

–  като взе предвид съобщението на Комисията относно фондове за преобразуване на проблемни банки (COM(2010)0254),

–  като взе предвид декларацията на Г-20, публикувана на 15 ноември 2008 г. във Вашингтон, декларацията на Г-20, публикувана на 2 април 2009 г. в Лондон, и изявлението на лидерите на срещата на високо равнище на Г-20 от 25 септември 2009 г. в Питсбърг,

–  като взе предвид доклада на МВФ за 2010 г. до Г-20 относно данъчното облагане на финансовия сектор,

–  като взе предвид документа от 15 февруари 2010 г. на Синдикалния консултативен комитет към ОИСР, озаглавен „Параметрите на данъка върху финансовите сделки и недостигът на средства за световните обществени блага в страните от ОИСР, 2010–2020 г.“,

–  като взе предвид доклада на ОИСР за 2010 г., озаглавен „Подминаваният проблем: потребността да се занимаем с дейността на банките“,

–  като взе предвид проучването на Австрийския институт за икономически изследвания, озаглавено „Общ данък върху финансовите сделки: мотиви, приходи, осъществимост и последици“, от март 2008 г.,

–  като взе предвид документа на Фондацията за европейски прогресивни изследвания, озаглавен „Данъците върху финансовите сделки: необходими, осъществими и желани“, от март 2010 г.,

–  като взе предвид проучването на Центъра за изследвания на икономическата политика от декември 2008 г., озаглавено „Ползите от данък върху финансовите сделки“,

–  като взе предвид доклада на Комисията – Доклад за държавните помощи – Доклад за последните промени в подпомагането на финансовия сектор във връзка с кризата (COM(2010)0255),

–  като взе предвид проучването на „Notre Europe“, озаглавено „Все по-малко въглерод в Съюза? Към по-добро европейско данъчно облагане срещу изменението на климата“,

–  като взе предвид заключителния документ от пленарното заседание на високо равнище на Общото събрание на Организацията на обединените нации, озаглавен „Да спазим обещанието: обединени да постигнем Целите на хилядолетието за развитие“, от септември 2010 г.,

–  като взе предвид Декларацията от седмото пленарно заседание на Водещата група за иновативно финансиране за развитие, проведено в Сантяго през януари 2010 г.,

–  като взе предвид доклада за 2010 г. на експертния комитет към Работната група по международните финансови сделки за развитие „Глобализиране на солидарността: в подкрепа на финансовите налози“,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по развитие и комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A7-0036/2011),

A.  като има предвид, че безпрецедентната световна финансова и икономическа криза през 2007 г. разкри значителни дисфункции в нормативната и надзорна рамка на световната финансова система, които могат да бъдат описани като комбинация от нерегулирани финансови пазари, прекомерно сложни продукти и непрозрачни юрисдикции; като има предвид, че Европа се нуждае от по-прозрачни и ефикасни финансови пазари,

Б.  като има предвид, че в целия свят свободните пазари представляват основата за създаване на благосъстояние и като има предвид, че пазарната икономика и свободната търговия създават благосъстояние и спасяват хората от бедност,

В.  като има предвид, че зрелищното покачване на обема на финансовите сделки в световната икономика през последното десетилетие – обем, който през 2007 г. достигна равнище, 73,5 пъти по-високо от номиналния световен БВП, главно поради бума на пазара на деривати – показва задълбочаващото се разделение между финансовите сделки и потребностите на реалната икономика,

Г.  като има предвид, че финансовият сектор зависи силно от търговски модели, като например високочестотната търговия, които са насочени главно към краткосрочни печалби и са изложени на високо равнище на ливъридж, което беше и една от основните причини за финансовата криза; като има предвид, че това причини прекомерна ценова нестабилност и продължаващи отклонения на цените на акциите и стоките от техните основни равнища,

Д.  като има предвид, че способността на предприятията, правителствата и отделните лица да вземат и да си отпускат заеми помежду си е ключов фактор за световната икономика; като има предвид, че финансовата криза даде примери за несполучливи характеристики на международния капиталов пазар; като има предвид, че поради тази причина е необходимо да бъде постигнат баланс между необходимостта от предприемане на мерки, които способстват за запазване на финансовата стабилност, и необходимостта от поддържане на способността на банките да предоставят кредити на икономиката,

Е.  като има предвид, че на срещите на върха на Г-20 във Вашингтон през 2008 г. и в Питсбърг през 2009 г. беше постигнато споразумение за прилагане на реформи за укрепване на регулаторните режими на финансовите пазари и наблюдението с цел да се въздейства върху финансовите институции да поемат своя справедлив дял от отговорността за сътресението,

Ж.  като има предвид, че до този момент основните разходи за кризата се поемаха от данъкоплатците, чиито пари бяха използвани от правителствата в много части, за да спасят частните банки и други финансови институции; като има предвид, че се отправят все повече призиви относно това, финансовите институции и заинтересованите страни, които години наред получаваха прекомерна възвръщаемост на собствения капитал и им бяха изплащани прекомерни годишни бонуси, и които отговарят за по-голямата част от световните корпоративни печалби, да дадат своя справедлив принос за посрещане на разходите,

З.  като има предвид, че в ЕС по-конкретно разходите за спасяването на банките влошиха положението и ускориха появата на фискална и дългова криза, която стовари неочаквана тежест върху публичните бюджети и сериозно застраши процеса на създаване на работни места, предоставянето на социални услуги и постигането на целите, свързани с климата и околната среда,

И.  като има предвид, че краткосрочната ориентираност и спекулациите на пазара на европейски държавни облигации бяха важни фактори за влошаване на кризата на държавния дефицит в еврозоната през 2009–2010 г. и доказаха близките връзки между препятствията във финансовия сектор и проблемите в гарантирането на устойчивостта на публичните финанси във времена на прекомерни бюджетни дефицити и нарастващ публичен и частен дълг,

Й.  като има предвид, че неефективността на Пакта за стабилност и растеж в сегашния му вид и разликите в конкурентоспособността между държавите-членки предизвикаха настоящия дебат относно европейското икономическо управление, ключов компонент от който следва да бъдат мерките за засилване на Пакта за растеж и стабилност, главно в частта му относно предпазните мерки, започването без допълнително забавяне на неизбежните структурни реформи, координацията на политиките в областта на данъчното облагане и на борбата срещу избягването на данъци, данъчните измами и укриването на данъци, с цел да се гарантира данъчна справедливост, като същевременно данъчното бреме постепенно се прехвърли от труда към капитала и към дейностите, свързани със силно отрицателни външни ефекти,

K.  като има предвид, че кризата изтъкна необходимостта от събиране на нови, поставени на широка основа, честни и устойчиви приходи, както и от укрепване и подобряване на ефективността на съществуващото законодателство относно укриването на данъци, за да се гарантира, че фискалната консолидация се комбинира ефективно с дългосрочно икономическо възстановяване и с устойчивост на публичните финанси, създаване на работни места и социално приобщаване, които са ключовите приоритети на плана „ЕС 2020“,

Л.  като има предвид, че сериозните бюджетни ограничения в резултат на неотдавнашната криза идват в момент, когато ЕС е встъпил в изключително важни ангажименти на световно равнище, главно във връзка с целите, свързани с изменението на климата, Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) и помощта за развитие, по-специално за приспособяване към изменението на климата и за смекчаване на неговите последици за развиващите се страни,

M.  като има предвид, че на 17 юни 2010 г. Европейският съвет заяви, че ЕС следва да поеме водеща роля в усилията за създаване на световен подход към въвеждане на системи от данъци и налози за финансовите институции, и призова да се проучи и допълнително разработи въпросът за въвеждане на световен данък върху финансовите сделки,

Н.  като има предвид, че Европейският парламент вече отправи искане до Комисията да извърши оценка на въздействието и да предостави анализ за положителната роля на един данък върху финансовите сделки, като реши, следователно, да изчака въпросния анализ, преди да предприеме допълнителни действия,

1.  Отбелязва работата, извършена досега от Комисията в отговор на отправения призив в резолюцията на Парламента от 10 март 2010 г. за проучване на осъществимостта на идеята за данък върху финансовите сделки на световно равнище и на равнище ЕС; подчертава необходимостта от всеобхватна оценка на въздействието и призовава за обявяване на резултата от оценката на въздействието и възможни конкретни предложения до лятото на 2011 г., както е обявено в съобщението на Комисията относно данъчното облагане на финансовия сектор; подчертава, че едно балансирано и цялостно проучване на осъществимостта на идеята за данък на ЕС върху финансовите сделки следва да бъде основата за изпълнението на процедурата за въвеждането на подобен данък;

2.  Подчертава, че увеличението на ставките и обхвата на съществуващите данъчни инструменти и по-нататъшното орязване на публичните разходи не могат да бъдат нито достатъчно, нито устойчиво решение за справяне с главните предизвикателства, пред които сме изправени на европейско и на световно равнище; подчертава, че при справянето с тези предизвикателства и при обсъждането на нови системи на финансиране, един от основните приоритети следва да бъде създаването на начини за укрепване на европейската конкурентоспособност и на икономическия растеж;

3.  Подчертава, че един добре функциониращ единен пазар представлява най-ценното средство на ЕС в един глобализиран и конкурентен свят и основният двигател на европейския растеж; подчертава, че следва да се акцентира върху укрепването на вътрешния пазар и към намирането на начини за разходване на национални и европейски ресурси по по-интелигентен начин, като се приеме цялостна визия за бюджетна реформа, която обхваща както разходната, така и приходната част на бюджета; посочва, че разходите трябва да се извършват по начин, който носи резултати, а новите финансови инструменти за изпълнение на бюджета трябва да бъдат интелигентни, интегрирани и гъвкави;

4.  Подчертава, че премахването на останалите бариери в рамките на вътрешния пазар е най-добрият начин да се насърчават политики на реален растеж, които дават резултат; отбелязва, че според проучванията около 200 до 300 млрд. евро биха могли да бъдат спестени ежегодно, ако се премахнат всички бариери пред четирите свободи;

5.  Подчертава значението от повторното стартиране на единния пазар и изтъква, че ЕС трябва да изготви и да приложи на практика общи правила с цел да се даде възможност на вътрешния пазар да служи като свързващо звено за структурен растеж; подчертава, че усилията трябва да се съсредоточат върху движещата сила на европейската икономика: двайсетте милиона европейски предприятия, особено малките и средните предприятия, управлявани от предприемачи и други креативни личности;

6.  Набляга на факта, че един от най-големите активи на Европейския съюз е неговият мащаб, и че този актив трябва да бъде изцяло използван, като се разработва потенциалът на единния пазар и като се ползват средства от бюджета на ЕС, за да се създава добавена стойност към усилията на публичния сектор за стимулиране на двигателите на растежа;

7.  Подчертава, че Комисията следва да приеме обща стратегическа рамка, като очертае границите на една всеобхватна инвестиционна стратегия, която превъплъщава целите на „Европа 2020“ в инвестиционни приоритети и определя инвестиционните потребности във връзка с главните цели, водещите проекти и реформите, необходими за максимизиране на въздействието на инвестициите, с подкрепата на политиката на сближаване;

8.  Подчертава, че едно от главните предимства на новаторските инструменти за финансиране е, че те носят двоен дивидент, тъй като могат едновременно да допринасят за постигането на важни политически цели, като например стабилността и прозрачността на финансовите пазари, и да предлагат значителен потенциал за приходи; подчертава, във връзка с това, че ефектите на тези инструменти върху отрицателните външни ефекти, създадени от финансовия сектор, също следва да се вземат предвид;

Данъчно облагане на финансовия сектор

9.  Припомня, че финансовите щети, причинени от укриването на данъци и данъчните измами в Европа, се оценяват на 200–250 млрд. евро всяка година; ето защо счита, че намаляването на мащаба на данъчните измами би допринесло за намаляването на публичните дефицити, без да се увеличават данъците; в този контекст, посочва, че новаторското финансиране следва да съживи усилията на държавите-членки, ЕС и международната общност за борба с избягването на данъци и данъчните измами, както и с други форми на незаконно изтичане на капитали, които оказват съществено въздействие върху бюджета;

10.  Подчертава, че в периода след кризата ЕС трябва да убеди своите граждани, че разполага с волята и инструментите да върви напред с една балансирана комбинация от стратегия за фискална консолидация и политики за стимулиране, за да се опази икономическото възстановяване в дългосрочна перспектива;

11.  Счита, че въпреки че наскоро беше постигнат голям напредък както в регулаторната, така и в надзорната област, данъчната политика е липсващото измерение в подхода на ЕС към финансовия сектор;

12.  Приветства констатацията на Комисията, че финансовият сектор не се облага с данъци в достатъчна степен, по-конкретно заради липсата на ДДС за повечето финансови услуги, и призовава за въвеждането на новаторски финансови мерки за събиране на повече средства от този сектор и за изместване на данъчната тежест от трудещите се хора;

13.  Счита, че въвеждането на данък върху финансовите сделки може да помогне за справяне с изключително вредните търговски модели на финансовите пазари, като например краткосрочните и автоматизирани сделки във високочестотната търговия, както и за ограничаване на спекулациите; подчертава, че следователно един данък върху търговските сделки би могъл да подобри пазарната ефективност, да увеличи прозрачността, да намали прекомерната ценова нестабилност и да създаде стимули за финансовия сектор да реализира дългосрочни инвестиции с добавена стойност за реалната икономика;

14.  Изтъква настоящите прогнози за приходи от данък върху финансовите сделки с ниски ставки, който би могъл със своята широка данъчна основа да носи близо 200 млрд. евро годишно на равнище ЕС и 650 млрд. щ.д. на световно равнище; счита, че това би могло да представлява съществен принос от страна на финансовия сектор за посрещане на разходите от кризата и за устойчивост на публичните финанси;

15.  Отбелязва развитието на дебата относно данъка върху финансовите сделки и различните мнения относно осъществимостта, ефикасността и ефективността на подобен данък, както и зараждащата се дискусия относно данъка върху финансовата дейност; отбелязва същевременно, че до настоящия момент държавите от Г-20 не са успели да насърчат някакви съществени съвместни инициативи по този въпрос; призовава лидерите на Г-20 да ускорят преговорите за споразумение относно минималните общи елементи на един световен данък върху финансовите сделки и да дадат насоки относно желаното бъдеще на тези различни видове данъчно облагане;

16.  Подкрепя въвеждането на данък върху финансовите сделки, който би подобрил функционирането на пазара, като намали спекулациите и помогне за финансирането на глобалните обществени блага и за намаляването на публичните дефицити; счита, че такъв данък върху финансовите сделки трябва да бъде въведен във възможно най-широк мащаб и че ЕС следва да насърчава въвеждането на данък върху финансовите сделки на световно равнище; ако това не се осъществи, ЕС следва да наложи данък върху финансовите сделки на европейско равнище като първа стъпка; призовава Комисията бързо да изготви проучване относно осъществимостта, като отчете необходимостта от равнопоставени условия на конкуренция в световен мащаб, и да представи конкретни законодателни предложения;

17.  Посочва, че при разглеждането на вариантите за данъчно облагане на финансовия сектор на световно равнище и на равнище ЕС следва да се вземат предвид поуките, извлечени от въвеждането на секторни данъци върху сделките на равнището на държавите-членки;

18.  Освен това подчертава, че потокът от чисто спекулативни сделки към други юрисдикции би имал малък брой отрицателни последици, но също така може да има потенциал да допринесе за повишаване на пазарната ефективност; също така подчертава, че не всички действия, считани за спекулации, следва да бъдат осъдени, тъй като определени форми на поемане на рискове, могат да подобрят стабилността на финансовите пазари на ЕС;

19.  Подчертава, че в рамките на централизирания европейски пазар услугите по клиринг и сетълмент биха могли да улеснят въвеждането на данък на ЕС върху финансовите сделки, което ще го направи евтин от административна гледна точка и прост за изпълнение; припомня обаче, че е необходимо при разработването на техническите аспекти на данъка върху финансовите сделки да се отчита фактът, че финансовата индустрия е глобална и взаимосвързана;

20.  Отбелязва съобщението на Комисията като първа стъпка, която спомага за разбирането на тази тема; счита, че тежестта на доказването на евентуалните предимства и/или недостатъци на въвеждането на данък върху финансовите сделки на равнище ЕС се пада на Комисията и на нейната оценка на въздействието;

21.  Отбелязва, че в неотдавнашното съобщение на Комисията беше обявена оценка на въздействието на различните варианти за данъчно облагане на финансовия сектор; призовава Комисията в нейното проучване на осъществимостта да се занимае също и с географската асиметрия на сделките и приходите и възможността за степенувана или диференцирана ставка въз основа на категорията активи, разпределението на данъчното бреме, естеството на участниците в сделката или краткосрочния и спекулативен характер на някои видове сделки; изисква от Комисията да използва всички налични изследвания;

22.  Призовава Комисията да анализира в своето проучване на осъществимостта различните възможности за данък върху финансовите сделки на равнище ЕС и техните въздействия, включително ползите за икономиката и обществото от намаляването на мащаба на спекулативните финансови сделки, които понастоящем причиняват сериозни изкривявания на пазара;

23.  Подчертава, че данъкът върху финансовите сделки на равнище ЕС следва да има възможно най-широката основа, за да гарантира равнопоставени условия на финансовите пазари и да не тласка сделките към по-малко прозрачни инструменти; затова счита, че в проучването на осъществимостта на Комисията следва да бъдат разгледани всички сделки с финансови активи, като например борсови спот сделки и сделки с деривати, търгувани на пазарите, както и извънборсовите деривати; посочва, че степенуването на данъка върху финансовите сделки, с диференцирани ставки в местата за търговия, би могло допълнително да засили стабилността на пазара чрез създаването на положителни стимули за финансовите участници да прехвърлят сделките от извънборсовите пазари към по-прозрачни и добре регулирани места;

24.  В този контекст приветства неотдавнашните предложения на Комисията за извънборсовите деривати и късите продажби, които налагат изрични изисквания за централен клирингов и търговски регистър на всички сделки с изънборсови деривати, като по този начин се прави технически осъществимо прилагането на този данък върху финансовите сделки на равнище ЕС с широка основа;

25.  Настоява да се определи в крайна сметка кой ще плаща данъка, тъй като тежестта на данъците обикновено пада върху потребителите, които в този случай ще бъдат непрофесионалните инвеститори и частните лица; подчертава обаче, че за да се предотврати подобен резултат, са необходими всеобхватни правила за освобождаване от данък и за данъчните прагове;

26.  Приветства неотдавнашните предложения на МВФ, подкрепени от Комисията, за данък върху банковите активи, който да позволи на всяка страна да събере сума с размер между 2 и 4% от БВП за финансиране на бъдещи механизми за разрешаване на кризи; счита, че банковите налози следва да бъдат пропорционални на системното значение на съответната кредитна институция и на равнището на риска, с който е свързана дадена дейност;

27.  Отбелязва, че банковите налози, данъкът върху финансовата дейност и данъкът върху финансовите сделки обслужват различни икономически цели и имат различен потенциал за генериране на приходи; изтъква, че тъй като се основават на балансови позиции, банковите налози не могат да поемат ролята да намаляват финансовите спекулации и допълнително да регулират банкирането „в сянка“; във връзка с това подчертава значението на механизмите за финансов надзор и на прозрачността с оглед на увеличаването на издръжливостта и стабилността на финансовата система;

28.  Отбелязва предложението на МВФ за данък върху финансовата дейност и неотдавнашния ангажимент на Комисията да извърши цялостна оценка на неговото въздействие; подчертава, че данъкът върху финансовата дейност е главно приходно ориентиран данъчен инструмент, който осигурява възможност за облагане на икономическите доходи и печалбите от поемането на прекомерни рискове, и като такъв би могъл да предостави решение във връзка с настоящото освобождаване на финансовия сектор от ДДС;

29.  Е наясно с различните възможности за управлението на допълнителните приходи, които ще се генерират с данъчното облагане на финансовия сектор както на национално, така и на европейско равнище; подчертава, че е необходимо да се разреши въпросът относно целта, за която ще се използват събраните приходи от данък върху финансовите сделки, и че за да получат данъкоплатците правилна представа за причините за допълнителното облагане на финансовия сектор, извършването на оценка и определянето на приоритетния ред на различните възможности следва да се разглеждат като основен елемент в рамките на общите разисквания относно новаторското финансиране; подчертава, че поради глобалния си характер приходите, генерирани от един световен данък върху финансовите сделки, следва да се използват за осигуряване на финансиране за глобалните политически цели, като например развитието и намаляването на бедността в развиващите се страни и борбата срещу изменението на климата; отбелязва целта на Комисията да увеличи размера на бюджета на ЕС чрез използването на новаторски финансови инструменти; изразява убеждението, че за да се запази европейската добавена стойност на гореспоменатите новаторски финансови инструменти, част от тези приходи би могла да се задели за финансиране на проекти и политики на ЕС; припомня, че неотдавнашното съобщение на Комисията относно преглед на бюджета на ЕС разглежда данъчното облагане на финансовия сектор в ЕС като възможен източник на собствени средства; призовава за широк дебат с участието на институциите на ЕС, националните парламенти, заинтересованите страни и представителите на гражданското общество в ЕС относно наличните възможности за избор във връзка с тези политики, дела от приходите, който ще бъде разпределен на равнището на ЕС и на национално равнище, и различните начини за постигането на това; отбелязва, във връзка с управлението на дела от приходите, разпределен на национално равнище, че следва да бъдат оценени всички възможни варианти, включително разпределението на приходите с цел консолидиране на публичните финанси;

30.  Подчертава, че евентуалното въвеждане на тези нови данъчни инструменти във финансовия сектор следва да се анализира на фона на съществуващата данъчна среда в сектора, като се взимат предвид вторичните ефекти и се обръща специално внимание на идентифицирането на взаимодействията между старите и новите данъци;

31.  Отбелязва целта на Комисията да увеличи размера на бюджета на ЕС чрез използването на новаторски финансови инструменти; признава потенциалните ползи от допълването на финансирането от частния сектор с публични средства; при все това осъзнава, че използването на специални инструменти за финансирането на проекти може да доведе до увеличаване на условните пасиви; ето защо счита, че подобни мерки следва да се придружават от напълно прозрачно оповестяване на информация, в съчетание с подходящи насоки за инвестициите, управление на риска, пределни стойности на излагане на риск и процедури за контрол и надзор, като всички те бъдат установени в рамките на характеризиращ се с демократичност отчетност процес;

Еврооблигации и европейски облигационни емисии за финансиране на проекти

32.  Отбелязва, че еврооблигациите все по-често се посочват като общ инструмент за управление на дълга; отбелязва всички неотдавнашни предложения и инициативи във връзка с тази цел; призовава Европейския съвет и Комисията да дадат незабавен отговор на призива, който Парламентът отправи в своята резолюция от 16 декември 2010 г.(8)относно постоянния механизъм за действие при кризи, а именно, да бъде даден необходимият политически сигнал за започването на разследване на Комисията относно бъдещата система на еврооблигациите, с оглед на това да бъдат определени условията, при които подобна система ще бъде ползотворна за всички участващи държави-членки и за еврозоната като цяло;

33.  Подкрепя идеята за издаване на общи европейски облигации за финансиране на проекти, с които да се финансират значителни европейски инфраструктурни потребности и структурни проекти в рамките на плана „ЕС 2020“, и очакваните нови стратегии на ЕС, като например новата стратегия за развитие на енергийната инфраструктура и други мащабни проекти; счита, че облигационните емисии на ЕС за финансиране на проекти биха осигурили необходимите инвестиции и достатъчна степен на доверие, за да се предостави възможност за привличане на необходимата подкрепа за големите инвестиционни проекти, които по този начин ще се превърнат във важен механизъм за осигуряване на максимална публична подкрепа; напомня, че с оглед на обезпечаването на устойчивостта на Европа тези проекти трябва да оказват принос за екологичното преобразуване на нашите икономики, като проправят пътя за икономика с нулеви емисии на въглерод;

34.  Подчертава, че бюджетът на ЕС следва да се използва в по-голяма степен за привличане на заемни средства с цел инвестиции; подчертава, че използването на средства на ЕС в партньорство с частния банков сектор, по-специално чрез Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), следва да се превърне в стандарт за проекти с дългосрочен търговски потенциал;

35.  Призовава Комисията и Европейската централна банка да проучат евентуалните морални рискове за държавите-членки, произтичащи от финансирането на важни инфраструктурни проекти чрез облигационни емисии на ЕС за финансиране на проекти или чрез еврооблигации, особено когато такива инфраструктурни проекти са с транснационален обхват;

Данък върху въглеродните емисии

36.  Подчертава, че текущият модел на данъчно облагане следва напълно да прегърне принципа „замърсителят плаща“, като използва подходящи новаторски инструменти за финансиране, за да премести постепенно данъчното бреме към дейностите, които замърсяват околната среда, създават значителни емисии на парникови газове или използват значителен обем ресурси;

37.  Ето защо подкрепя укрепването на схемата на ЕС за търговия с емисии, както и всеобхватното преразглеждане на Директивата за данъчното облагане на енергийните продукти, така че емисиите на CO2 и енергийното съдържание да станат един от основните критерии за данъчното облагане на енергийните продукти;

38.  Изтъква, че и двата инструмента имат силен двоен дивидент, като предоставят сериозни стимули за преминаване към свободни от въглерод и устойчиви и възобновяеми енергийни източници, от една страна, и значителни допълнителни приходи, от друга страна; при все това напомня, че основното съображение за въвеждането на въглероден данък е да се променят поведенческите и производствените модели, тъй като очакваните приходи ще намалеят, когато моделите на производството се пренасочат към устойчиви и възобновяеми източници на енергия;

39.  Счита, че в рамките на данъка върху въглеродните емисии и преразглеждането на Директивата за данъчното облагане на енергийните продукти следва да се определят минималните задължителни изисквания за всички държави-членки, като всяка държава-членка може да предприема допълнителни мерки, ако счита, че това е целесъобразно;

40.  Подчертава, че следва да се предвидят целесъобразни преходни периоди, с цел да се избегнат изместванията на въглеродни емисии и да се предотврати прехвърлянето на основната тежест върху потребителите с ниски доходи; освен това счита, че е полезно да се предвидят конкретни целенасочени мерки в полза на домакинствата с ниски доходи и да се увеличат инвестициите в обществената инфраструктура и в енергийната ефективност на домакинствата;

41.  При все това счита, че следва да се проучи подробно възможността за постигане на глобално споразумение на равнището на Г-20 или в рамките на СТО, преди да се наложи този данък върху вноса в ЕС, с цел да се гарантира, че този инструмент за корекция на митата не води до недостиг на суровини, от една страна, и до ответни мерки от страна на трети държави срещу износа на ЕС, от друга;

42.  Като има предвид повишеното търсене на енергия в страните с бързо развиваща се икономика, насочва вниманието към неотложната потребност ЕС да извърши целесъобразни инвестиции в сферата на енергийните доставки и енергийната ефективност, които биха укрепили неговата енергийна инфраструктура и биха намалили във възможно най-голяма степен неговата уязвимост спрямо пазарните колебания, които биха могли да имат отрицателни последици за икономиката на ЕС и за целите на стратегията „ЕС 2020“;

43.  Призовава държавите-членки да разгледат възможността за разпределяне на приходи от данъчното облагане, свързано с изменението на климата, за финансиране на изследователски и развойни дейности и мерки, насочени към намаляване на въглеродните емисии и борба с глобалното затопляне, като стимулират енергийната ефективност, предприемат мерки по отношение на енергийната бедност и подобряват енергийната инфраструктура в ЕС и в развиващите се страни; във връзка с това припомня, че съгласно Директивата за схемата на ЕС за търговия с емисии най-малко 50% от приходите от търговете на емисии на въглероден диоксид следва да се заделят за мерки за борба с изменението на климата, включително в развиващите се страни;

44.  Отбелязва, че револвиращите финансови инструменти за мерки в областта на енергийната ефективност представляват новаторски начин за финансиране на щадящи климата проекти; приветства създаването на специален финансов инструмент, който би могъл също да привлече частни инвеститори (в рамките на публично-частните партньорства) и който би използвал неразпределени средства в рамките на Регламента за Европейската енергийна програма за възстановяване за подкрепа на енергийната ефективност и на инициативите в областта на възобновяемите енергийни източници; призовава Комисията да извърши подробна оценка на ефективността на този инструмент и да анализира потенциала за прилагане на подобен подход, включително инициативи в областта на енергетиката, енергийната ефективност и суровините, към бъдещи неусвоени средства от бюджета на ЕС;

45.  Отбелязва значението на енергийната ефективност и съответно призовава Комисията и държавите-членки да използват ефективно структурните фондове за увеличаване на енергийната ефективност на сградите, особено на жилищните сгради; призовава за ефективно използване на финансирането от ЕИБ и други публични финансови институции, както и за координация между фондовете на ЕС и националните фондове и други форми на подпомагане, които могат да увеличат инвестициите в енергийна ефективност с оглед на постигането на целите на ЕС;

46.  Напомня на държавите-членки за възможността за прилагане на намалени ставки на ДДС за услуги, осигуряващи жилищни подобрения и повишена енергийна ефективност;

47.  Счита също така, че икономичното използване на ресурсите и иновациите в екологосъобразни технологии са от голямо значение за конкурентоспособността;

48.  Подчертава, че при разработването и впоследствие при въвеждането на нови, новаторски данъци, е необходимо да се извърши цялостна, трансгранична и междусекторна оценка на различните видове съществуващо и планирано финансиране, данъчно облагане и субсидии за дейности, насочени към опазването на околната среда и климата, като това може да се определи като процес за финансиране на околната среда „в духа на доклада на дьо Ларозиер“, с цел тези инструменти да имат по-ефективна насоченост и да се премахне възможността за застъпване и/или противоречия между политиките;

49.  Отчита, че данъкът върху въглеродните емисии би представлявал по-скоро инструмент за ограничаване на емисиите, отколкото дългосрочен източник на приходи, тъй като този източник в даден момент ще се изчерпи, ако инструментът се окаже ефективен;

Финансиране за развитие

50.  Призовава за потвърждаване на ангажимента от страна на държавите-членки за предоставяне на 0,7% от техния брутен национален доход (БНД) за официалната помощ за развитие; изразява съжаление във връзка с факта, че въпреки че всички държави-членки на ЕС са приели тази цел от 0,7% от БНД по отношение на разходите, единствено Швеция, Люксембург, Дания и Нидерландия са постигнали или превишили тази цел през 2008 г.;

51.  Припомня, че въпреки световната криза, Европейският съюз като цяло, включително неговите държави-членки, продължава да бъде водещият донор на помощ за развитие, като през 2009 г. неговият принос се равнява на 56% от общия размер на помощта за развитие, отпускана в световен мащаб, на стойност 49 млрд. евро, което се утвърждава чрез колективния ангажимент на правителствата на държавите от ЕС да предоставят 0,56% и 0,70% от БНД за официалната помощ за развитие в срок съответно до 2010 г. и 2015 г.;

52.  Подчертава първостепенното значение на доброто финансово управление по отношение на цялата помощ за развитие и хуманитарна помощ на ЕС, по-специално с оглед на това, че европейските институции, участващи във вземането на решения и прилагането на тази помощ, трябва да се отчитат изцяло пред европейските граждани и данъкоплатци;

53.  Подчертава, че новаторското финансиране за развитие може да допълни традиционните механизми за помощ за развитие и по този начин да спомогне за своевременното постигане на техните цели; припомня, че тези новаторски инструменти на финансиране следва да бъдат допълнение към целта на ООН 0,7% от БВП да бъдат предназначени за сътрудничеството за развитие; подчертава, че новаторското финансиране за развитие следва да се характеризира с разнообразие на средствата, така че да се постигне максимален потенциал за генериране на приходи, но и че то следва да бъде изцяло съобразено с приоритетите на всяка страна, като страните проявяват силна ангажираност; същевременно подчертава необходимостта развиващите се страни да активизират усилията си в областта на данъчното облагане, предимно по отношение на събирането на данъци и борбата срещу укриването на данъци, които са от ключово значение за постигането на надеждна фискална политика;

54.  Подчертава, че предоставянето на ефективна, висококачествена помощ за развитие изисква полагането на специални усилия по отношение на координацията на донорите и условията на управление; счита, че преодоляването на проблема, свързан с разпокъсаността на европейската помощ за развитие и водещ до неефективност, която има както финансови, така и политически последици, би осигурило ползи по отношение на ефективността, които според оценките биха възлезли на максимално 6 млрд. евро годишно за държавите-членки и които освен това биха улеснили дейността на администрациите на страните партньори;

55.  Припомня, че за постигането на Целите на хилядолетието за развитие в срок до 2015 г. ще бъдат необходими 300 млрд. щатски долара; осъжда факта, че независимо от неотдавнашното им изявление по време на срещата на високо равнище на ООН относно Целите на хилядолетието за развитие, проведена през септември 2010 г., повечето развити държави все още не са изпълнили своя ангажимент от 2005 г. за увеличаване на помощта за развитие, и посочва, че е необходима значително по-висока степен на съгласуваност на усилията; подчертава, че е неприемливо новаторските механизми на финансиране да бъдат възприемани като насърчаване на определени страни да се отказват от официалната помощ за развитие; подчертава, че ангажиментите по отношение на официалната помощ за развитие и новаторските механизми на финансиране трябва да се разглеждат като съществени и допълващи фактори в борбата с бедността;

56.  Подчертава, че общественият надзор и прозрачността са задължително условие за въвеждане на новаторските системи на финансиране, като отражение на поуките от неотдавнашната финансова и продоволствена криза;

57.  Подчертава неотложната необходимост от подобряване на координацията от страна на ЕС на мерките за създаване на блага на местните пазари, както и че насърчаването на новаторското финансиране за развитие не следва да бъде насочено единствено към увеличаване на данъчното облагане, но и към проучване на други възможности, например увеличаване на приходите на местно равнище, което може да се постигне най-ефективно чрез признаване и защита на правата на собственост, картографиране на земята и подобряване на стопанската и инвестиционната среда в развиващите се страни;

58.  Припомня, че главните пандемични заболявания – СПИН, туберкулоза и малария, които засягат развиващите се страни и по-специално Африка на юг от Сахара, представляват основна пречка за постигането на Целите на хилядолетието за развитие; във връзка с това припомня, че т.нар. „данък солидарност“, налаган върху самолетните билети, е важен финансов инструмент за разрешаване на проблемите в областта на здравето, който трябва да бъде допълнително разработен; в частност призовава Комисията да проучи други механизми на финансиране за разрешаване на здравните въпроси в световен мащаб и да улесни достъпа до лекарства в бедните страни;

59.  Изтъква, че изменението на климата ще засегне по-специално развиващите се страни, и застъпва становището, че финансирането на мерки за облекчаване на последиците от изменението на климата и намаляване на енергийната бедност ще допринесе за постигане на Целите на хилядолетието за развитие;

60.  Приветства факта, че в окончателната декларация от срещата на високо равнище на ООН относно Целите на хилядолетието за развитие, приета на 22 септември 2010 г., е включено, за първи път, конкретно позоваване на ролята на новаторското финансиране за постигане на Целите на хилядолетието за развитие;

61.  Изтъква досегашния успех на новаторските механизми на финансиране, по-специално на международния механизъм за закупуване на лекарства на UNITAID, международния финансов инструмент за имунизации (IFFIm) и предварителния пазарен ангажимент (АМС) за ваксинация против пневмококови заболявания, които до настоящия момент са събрали средства в размер на над 2 млрд. щатски долара; отбелязва, че други новаторски механизми на финансиране също са доказали ефикасността си, например суаповете „дълг срещу природа“ или „дълг срещу здраве“, или данъците върху корабното гориво;

62.  Припомня твърдата подкрепа за прилагането на данък върху финансовите сделки, изразена от редица европейски държавни или правителствени ръководители по време на срещата на високо равнище на ООН относно Целите на хилядолетието за развитие през септември 2010 г., и очаква решителни действия от тяхна страна в подкрепа на този ангажимент;

63.  Призовава държавите-членки, които все още не са се присъединили към създадената през 2006 г. пилотна група относно новаторските механизми на финансиране, да направят това и да участват във всички съществуващи механизми, включително „данъка солидарност“ върху самолетните билети;

64.  Настоятелно призовава Комисията да предложи прилагането на равнище ЕС на новаторските механизми за финансиране на развитието;

65.  Призовава институциите и правителствата на ЕС да разгледат задълбочено възможността за създаването на световна лотария за финансиране на мерките за борба с глада, както предлага Световната продоволствена програма, по подобие на Проекта за храните;

66.  Счита, че официалната помощ за развитие няма да успее да премахне бедността, ако Г-20, ЕС и финансовите институции не предприемат решителни действия срещу корумпираните администрации в страните бенефициенти; ето защо подчертава необходимостта от увеличаване на съдействието от страна на ЕС в областта на укрепването на данъчните служби, съдебните органи и агенциите за борба срещу корупцията в развиващите се страни; настоятелно призовава държавите-членки на ЕС да се борят срещу даването на подкупи от дружества, регистрирани в тяхната юрисдикция и извършващи дейност в развиващи се страни;

67.  Припомня, че според някои оценки развиващите се страни губят ежегодно 800 млрд. евро, т.е. средства, представляващи десетократния размер на официалната помощ за развитие, чрез незаконни практики, например незаконно изтичане на капитали и укриване на данъци, и че предотвратяването и ограничаването на тези загуби би могло да се окаже от решаващо значение за постигането на Целите на хилядолетието за развитие; настоятелно призовава ЕС и държавите-членки да поставят борбата с данъчните убежища, корупцията и вредните данъчни структури начело на дневния ред на всички международни форуми, така че да се даде възможност на развиващите се страни да увеличат вътрешните си приходи;

68.  Напомня за колективната отговорност на Г-20 за смекчаване на въздействието на кризата върху развиващите се страни, които бяха сериозно засегнати от косвените й последици;

69.  Настоятелно призовава, с цел постигане на прозрачност на официалната помощ за развитие, да се насърчава отчетността посредством засилване на националните механизми за контрол и на парламентарния контрол на помощта; призовава ЕС и Г-20 да работят за реализиране на програмата си за борба срещу данъчните убежища и укриването на данъци, насърчавайки отчитането страна по страна;

70.  Призовава Съвета и Комисията да насърчават и да работят за прилагането на новаторски инструменти за финансиране на развитието, например международен данък върху финансовите сделки, транспортни такси, мерки за борба с незаконното изтичане на капитали и намаляване или облекчаване на разходите по паричните преводи;

71.  Отбелязва, че икономическата и финансова криза ще тласне много от развиващите се страни към нова дългова криза, и призовава Комисията и държавите-членки да подновят усилията си за облекчаване на задлъжнялостта на развиващите се страни;

72.  Припомня, че развиващите се страни са най-неподготвени за справяне с изменението на климата и като цяло е вероятно те да бъдат основните жертви на това явление; призовава за изпълнение на финансовия ангажимент на ЕС, поет в рамките на споразумението от Копенхаген и в контекста на Световния алианс за борба с изменението на климата; настоятелно призовава ЕС да поеме основна роля по отношение на съвместните инициативи на индустриализираните страни за оказване на по-мащабен и по-конкретен принос за подкрепа на развитието в третия свят, към който те носят историческа отговорност;

o
o   o

73.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на комисията на Европейския парламент по политическите предизвикателства, Комисията, Европейския съвет, ЕИБ, ЕЦБ, МВФ и Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС.

(1) ОВ C 349 E, 22.12.2010 г., стр. 40. (2) Приети текстове, P7_TA(2010)0376. (3) Приети текстове, P7_TA(2010)0336. (4) Приети текстове, P7_TA(2010)0334. (5) Приети текстове, P7_TA(2010)0337. (6) Приети текстове, P7_TA(2010)0339. (7) Приети текстове, P7_TA(2010)0335. (8) Приети текстове, P7_TA(2010)0491.

Резолюция на Европейския парламент от 8 март 2011 г. относно намаляването на неравнопоставеността в здравеопазването в ЕС (2010/2089(INI))

P7_TA(2011)0081 A7-0032/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 168 и 184 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 2 от Договора за Европейския съюз,

–  като взе предвид член 35 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз относно равенството между мъжете и жените във всички области,

–  като взе предвид съобщението на Европейската комисия „Солидарност в здравеопазването: намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването в ЕС“ (COM(2009)0567),

–  като взе предвид Решение № 1350/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. за създаване на втора Програма за действие на Общността в областта на здравето (2008–2013 г.)(1),

–  като взе предвид Решение на Съвета 2010/48/ЕО от 26 ноември 2009 г. относно сключването от Европейската общност на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания(2),

–  като взе предвид съобщението на Европейската комисия „Солидарност в здравеопазването: намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването в ЕС“,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 8 юни 2010 г., озаглавени „Справедливост и здраве във всички политики: солидарност в здравеопазването“,

–  като взе предвид доклада относно втората съвместна оценка, извършена от Комитета за социална закрила и Комисията, на социалните последици от икономическата криза и ответните политически решения,

–  като взе предвид заключенията на Съвета, озаглавени „Общи ценности и принципи в системите на здравеопазването в Европейския съюз“(3),

–  като взе предвид резолюцията на Съвета от 20 ноември 2008 г. относно здравето и благосъстоянието на младежите,

–  като взе предвид окончателния доклад на Комисията по социалните детерминанти на здравето (СЗО, 2008 г.),

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите относно „Солидарност в здравеопазването: намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването в ЕС“(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 1 февруари 2007 г. относно „Насърчаване на здравословния режим на хранене и физическата активност: европейско измерение за превенцията на наднорменото тегло, затлъстяването и хроничните заболявания“(5), както и своята резолюция от 25 септември 2008 г. относно Бялата книга относно здравословните проблеми, свързани с храненето, наднорменото тегло и затлъстяването(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 9 октомври 2008 г. относно Бялата книга, озаглавена „Заедно за здраве: Стратегически подход за ЕС 2008–2013 г.“(7),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0032/2011),

A.  като има предвид, че всеобщността, достъпът до висококачествени грижи, справедливостта и солидарността са общи ценности и принципи, които укрепват системите на здравеопазване в държавите-членки на ЕС,

Б.  като има предвид, че макар и като цяло хората да водят по-дълъг и по-здравословен живот в сравнение с предишните поколения, в контекста на застаряващото население ЕС е изправен пред едно значимо предизвикателство, а именно – големите разминавания в равнището на физическото и психичното здраве, които съществуват и се увеличават между държавите-членки на ЕС и в рамките на отделните държави-членки,

В.  като има предвид, че към момента на раждане разликите в продължителността на живота между социално-икономическите групи в най-горната и в най-долната част на социалната стълбица достигат до 10 години при мъжете и 6 години при жените,

Г.  като има предвид, че специфичното за пола измерение във връзка продължителността на живота също е основен въпрос, който следва да се повдигне в областта на неравнопоставеността в здравеопазването,

Д.  като има предвид, че освен генетични фактори върху здравето въздействат преди всичко начинът на живот на хората, достъпът им до здравни услуги, включително информация и образование по отношение на здравето, профилактика на заболяванията и лечение на кратки и продължителни заболявания; като има предвид, че социално-икономическите групи в най-неравностойно положение са по-податливи на лошо хранене, зависимост от тютюнопушене и алкохол, а тези фактори допринасят значително за появата на много заболявания и оплаквания, включително сърдечно-съдови заболявания и рак,

Е.  като има предвид, че във всички държави-членки са установени форми на здравна неравнопоставеност между групите с по-висок и по-нисък образователен ценз, професионален статус и приходи,

Ж.  като има предвид, че е доказано съществуването на специфично за пола измерение по отношение на недохранването, което показва, че жените страдат повече от недохранване, и че тази неравнопоставеност се изостря все повече, колкото по-нисък е социално-икономическият статус,

З.  като има предвид, че неравнопоставеността на половете и възрастовите групи в биомедицинските изследвания и недостатъчното представителство на жените в клиничните тестове подкопават грижата за пациентите,

И.  като има предвид, че сравнителното измерване на неравнопоставеността в здравеопазването представлява основополагаща първа стъпка към ефикасни действия,

Й.  като има предвид, че заболеваемостта обикновено е по-висока сред хората с по-нисък образователен ценз, професионален статус и приходи и че също така се наблюдават съществени различия в разпространението на повечето специфични форми на увреждания и специфични хронични незаразни заболявания, болестите на устата и форми на психични заболявания,

К.  като има предвид, че тютюнопушенето нараства рязко сред жените, особено сред младите жени, което води до разрушителни последствия за здравето им в бъдеще; и като има предвид, че пушенето сред жените е допълнително свързано с многобройни неблагоприятни страни,

Л.  като има предвид, че Комисията е отбелязала наличието на разграничаване в социален аспект (социален градиент) по отношение на здравословното състояние във всички държави-членки на ЕС (Съобщение на Комисията от 20 октомври 2010 г., озаглавено „Солидарност в здравеопазването: намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването в ЕС“); и като има предвид, че Световната здравна организация определя този социален градиент като връзката между социално-икономическата неравнопоставеност и неравнопоставеността в областта на здравеопазването и достъпа до него,

М.  като има предвид, че многобройни проекти и изследвания потвърждават, че особено появата на наднормено тегло и затлъстяване е следствие от неравнопоставеност в ранна възраст, която е свързана със социално-икономическата среда, и че наднорменото тегло и затлъстяването са най-разпространени сред социално-икономическите групи в най-неравностойно положение; като има предвид, че това би могло да задълбочи още повече здравословната и социално-икономическата неравнопоставеност поради нарасналата опасност от появата на заболявания вследствие на затлъстяването,

Н.  като има предвид, че въпреки социално-икономическия и екологичния напредък, който доведе до цялостно подобрение на здравното състояние на хората за продължителни периоди, множество фактори като хигиената, условията на живот и труд, недохранването, образованието, дохода, употребата на алкохол и тютюнопушенето все още влияят пряко на неравнопоставеността в здравеопазването,

О.  като има предвид, че се очаква изменението на климата да доведе до редица потенциални последици за здравето поради зачестяването на екстремните метеорологични явления като вълни от горещини и наводнения, поради промяната на клиничната картина на заразните болести, както и поради повишеното излагане на ултравиолетовата радиация; като има предвид, че не всички държави от ЕС са еднакво подготвени да се справят с тези предизвикателства,

П.  като има предвид, че неравнопоставеността в здравеопазването произтича не само от множество фактори, свързани с икономиката, околната среда и начина на живот, но и от трудности при достъпа до здравеопазване,

Р.  като има предвид, че неравнопоставеността в здравеопазването е също така свързана с трудности в достъпа до здравеопазване както по икономически причини (не толкова за тежко лечение, с което държавите-членки се справят успешно, а по-скоро за всекидневно лечение като зъболекарски и офталмологични грижи), така и поради неудачното разпределение на медицински ресурси в някои области на ЕС,

С.  като има предвид, че недостигът на специалисти в здравеопазването в някои части на ЕС и фактът, че те лесно могат да се преместят в други части на ЕС, е действителен проблем, и като има предвид, че това положение води до висока степен на неравнопоставеност по отношение на достъпа до здравеопазване и безопасността на пациента,

Т.  като има предвид, че хората, които живеят в отдалечени и островни райони все още имат ограничен достъп до бързо и висококачествено здравеопазване,

У.  като има предвид, че пациенти с хронични заболявания или оплаквания образуват специфична група, която е засегната от неравнопоставеността при достъпа до диагноза и грижи, социални и други подпомагащи услуги и която е в неблагоприятно положение, включително финансови затруднения, недостатъчен достъп до заетост, социална дискриминация и стигматизация,

Ф.  като има предвид, че насилието спрямо жените е широко разпространено във всички страни и сред всички социални класи явление, което оказва драматични последици за физическото и емоционалното здраве на жените и децата,

Х.  като има предвид, че безплодието е медицинско състояние, признато от Световната здравна организация, което оказва особено въздействие върху здравето на жените, и като има предвид, че национално проучване на осведомеността в Обединеното кралство е показало, че над 94 % от жените, страдащи от безплодие, страдат също така от форми на депресия,

Ц.  като има предвид, че са налице големи различия между държавите-членки по отношение на достъпа до лечение на безплодието,

Ч.  като има предвид, че според Евростат – статистическата служба на ЕС, безработицата в 27-те държави-членки на ЕС е достигнала 9,6 % през септември 2010 г., и като има предвид, че в своето становище от 20 май 2010 г. Комитетът за социална закрила към Съвета на Европейския съюз изрази загриженост, че настоящата икономическа и финансова криза ще окаже отрицателно влияние върху достъпа на хората до здравеопазване и върху бюджета за здравеопазване на държавите-членки,

Ш.  като има предвид, че настоящата икономическа и финансова криза може да има тежки последици за сектора на здравеопазването в няколко държави-членки по отношение както на предлагането, така и на търсенето,

Щ.  като има предвид, че ограниченията вследствие на настоящата икономическа и финансова криза, в комбинация с последиците от предстоящите демографски предизвикателства, с които Съюзът ще се сблъска, биха могли да подкопаят сериозно финансовата и организационната стабилност на системите на здравеопазване на държавите-членки, като по този начин възпрепятстват равноправния достъп до здравеопазване на тяхна територия,

АА.  като има предвид, че рисковете за здравето нарастват допълнително, когато бедността се съчетае с други фактори на уязвимост като детска или напреднала възраст, увреждания или малцинствен произход, и обратно – влошеното здравно състояние може да доведе до бедност и/или социално изключване,

АБ.  като има предвид, че първите години от живота се отразяват за цял живот върху много аспекти на здравето и благосъстоянието – от затлъстяването, сърдечните болести и психичните заболявания до образованието, професионалните постижения, икономическия статус и качеството на живот,

АВ.  като има предвид, че неравнопоставеността в здравеопазването има значителни икономически последици за ЕС и държавите-членки; като има предвид, че загубите, свързани с неравнопоставеността в здравеопазването, се оценяват на приблизително 1,4 % от БВП,

АГ.  като има предвид, че в много държави от ЕС справедливият достъп до здравеопазване за мигранти без документи не е гарантиран на практика или в законодателството,

АД.  като има предвид, че в държавите-членки членовете на различни социални групи (например хора с увреждания) все още се сблъскват с препятствия при равноправния прием в здравни заведения, което ограничава достъпа им до здравно обслужване,

АЕ.  като има предвид, че при застаряване на тяхното население държавите-членки са изправени пред проблеми, свързани със зависимост и увеличена необходимост от гериатрични грижи и лечение; като има предвид, че затова е необходима промяна в организацията на здравеопазването; и като има предвид, че неравнопоставеността на възрастните хора по отношение на достъпа до здравеопазване се увеличава,

1.  Приветства ключовите предложения, направени от Комисията в нейното съобщение, озаглавено: „Солидарност в здравеопазването: намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването в ЕС“: 1) по-справедливо разпределение на услугите в сферата на здравеопазването като част от общото социално-икономическо развитие; 2) подобряване на базите данни и знания (включително механизмите за измерване, мониторинг, оценка и докладване); 3) поемане на ангажимент от обществото като цяло за намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването; 4) посрещане на нуждите на уязвимите групи; и 5) подобряване на приноса на политиките на ЕС за намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването;

2.  Подчертава значението на предоставянето на услуги в областта на здравеопазването по начин, съответстващ на основните права; посочва необходимостта от поддържане и подобряване на общия достъп до системите на здравеопазване и до достъпни здравни грижи;

3.  Изтъква, че е важно да бъде подобрен достъпът до профилактика на болестите, укрепване на здравето, първични и специализирани здравни грижи и да бъде намалена неравнопоставеността между различните социални и възрастови групи, и подчертава, че тези цели биха могли да бъдат постигнати посредством оптимизацията на публичните разходи за профилактично и лечебно здравеопазване и целеви програми за уязвимите групи;

4.  Призовава Комисията и държавите-членки да активизират все повече усилията си за справяне със социално-икономическата неравнопоставеност, които накрая биха създали възможност за намаляване на част от тази неравнопоставеност в здравеопазването; освен това, въз основа на универсалните ценности на ЕС – човешко достойнство, свобода, равенство и солидарност, призовава Комисията и държавите-членки да се съсредоточат върху потребностите на уязвимите групи, включително на мигрантите в неравностойно положение, етническите малцинства, децата и юношите, хората с увреждания, като особено внимание се обърне на психичните заболявания, както и пациентите с диагностицирани хронични заболявания или оплаквания, по-възрастните хора, живеещите в бедност хора и хората, страдащи от алкохолизъм и наркомания;

5.  Призовава държавите-членки да гарантират, че по-уязвимите групи от населението, включително мигрантите без документи, имат право на справедлив достъп до здравно обслужване и че той им се предоставя; призовава държавите-членки да оценят дали е осъществима подкрепата за здравеопазването по отношение на нередовните мигранти, като се представи определение въз основа на общите принципи за основните елементи на здравеопазването съобразно определението в националното им законодателство;

6.  Призовава държавите-членки да вземат предвид специфичните изисквания за защита на здравето на жените имигранти, като обърнат специално внимание на гарантирането на предлагане на подходящи услуги за езиково посредничество от страна на здравните структури; посочените структури следва да разработват инициативи, насочени към обучение, имащо за цел да насърчи лекарите и останалите медицински работници към придобиването на междукултурен подход, основан на признаването и зачитането на многообразието и чувствителността на хората, като се взема предвид географският район, от който те произхождат; трябва също така да се считат за приоритетни действията и информационните кампании срещу практиките на генитално осакатяване на жени, включително налагане на тежки наказания за лицата, които ги извършват;

7.  Призовава Европейския съюз и държавите-членки да намерят бързо решение за борба срещу дискриминацията, основаваща се на етнически произход, особено в някои държави-членки, където Директива 2000/43/ЕО на Съвета, забраняваща този тип дискриминация, не се прилага, и където жените с малцинствен етнически произход разполагат с оскъдна или никаква социална защита и слаб или никакъв достъп до здравни услуги;

8.  Призовава държавите-членки да насърчават достъпа до висококачествени правни услуги и информация в сътрудничество с организациите на гражданското общество, за да помогнат на обикновените членове на обществото, включително мигрантите без документи, да научат повече за своите индивидуални права;

9.  Подчертава, че икономическата и финансова криза и режимът на строги икономии, наложен в държавите-членки, особено по отношение на предлагането, може да доведе до намаляване на финансирането за здравеопазване и укрепване на здравето, профилактика на болестите и дългосрочни грижи в резултат на съкращения в бюджета и по-ниски приходи от данъци, като в същото време търсенето на здравни услуги и дългосрочни грижи може да се увеличи в резултат на съчетание от фактори, които допринасят за влошаване на здравния статус сред населението като цяло;

10.  Изтъква, че неравнопоставеността в здравеопазването в ЕС представлява съществено бреме за държавите-членки и техните системи на здравеопазване и че ефективното функциониране на вътрешния пазар и силните и по възможност координирани държавни политики в областта на профилактиката могат да допринесат за подобрения в тази област;

11.  Изтъква, че справянето със социално-икономически фактори, като например затлъстяването, тютюнопушенето и други, достъпността на системите на здравеопазване (застрашена от невъзстановяване на разходите за грижи и лекарства, недостатъчна профилактика и фрагментираност на медицинската демография) и ефективното диагностициране, следва да се разглеждат като ключови аспекти на мерките срещу неравнопоставеността в здравеопазването и че, наред с това, достъпността, включително по отношение на цената, на фармацевтичното лечение следва също да се разглежда като ключов аспект за здравето на отделните граждани; следователно призовава държавите-членки да гарантират, че Директивата за прозрачност (89/105/ЕИО) се прилага правилно и че се предприемат подходящи мерки по отношение на заключенията от съобщението на Комисията от 2008 г. относно проучването на фармацевтичния сектор;

12.  Изтъква, че здравеопазването не е и не бива да се разглежда като общо благо или услуга;

13.  Призовава Съвета и държавите-членки да приложат и извършат оценка на новите мерки за подобряване на ефективността на техните разходи за здравеопазване, по-конкретно чрез инвестиране в профилактични здравни грижи, за да се намалят бъдещите дългосрочни разходи и социални тежести, и да преструктурират системите на здравеопазване, така че да се предостави справедлив достъп до висококачествени здравни грижи (по-специално рутинни медицински грижи) в целия ЕС без дискриминация, и насърчава Комисията да направи проучване на използването на съществуващите европейски средства, за да се насърчат допълнително инвестициите в здравната инфраструктура, научноизследователската дейност и обучение и да се насърчи и ускори здравната профилактика;

14.  Призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че в техните здравни политики и програми са включени справедлив достъп до здравни услуги и възможности за лечение на възрастните пациенти, и да определят подходящия достъп до здравеопазване за възрастните хора като приоритет за Европейската година на активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията през 2012 г.; призовава държавите-членки да насърчават инициативи с цел преодоляване на социалното изолиране при възрастните пациенти, тъй като това има значително въздействие върху здравето на пациента в дългосрочен план; подчертава, че е необходимо Европейският съюз и неговите държави-членки чрез подходяща дългосрочна стратегия да предвидят социалното и икономическото въздействие от застаряването на европейското население, с цел да се гарантира финансова и организационна устойчивост на системите за здравеопазване, както и равностойно и непрекъснато предоставяне на грижи за пациентите;

15.  Призовава държавите-членки да подобрят способността си да следят отблизо социалните последици от кризата на национално, регионално и местно равнище;

16.  Призовава Комисията да подпомага обмяната на опит във връзка с насърчаването на здравното образование, насърчаването на здравословен начин на живот, профилактиката, ранната диагностика и подходящото лечение, по-специално във връзка с консумацията на алкохол, тютюнопушенето, хранителния режим и затлъстяването и наркотиците; призовава държавите-членки да насърчават физическата активност, правилното хранене и програмите за „здравословни училища“, насочени към децата, особено в райони с по-необлагодетелствано положение и да подобряват равнището на личното, социалното и здравното образование, с цел насърчаване на по-здравословно поведение и свързано с начина на живот положително поведение;

17.  Насърчава всички държави-членки да инвестират в инфраструктура за социални, образователни, екологични и здравни услуги, съгласно принципа „здраве във всички политики“, като в същото време съгласуват действия с оглед на квалификацията, обучението и мобилността на здравните специалисти, като по този начин осигуряват капацитет и устойчивост на здравната инфраструктура и работна сила на равнище ЕС, така и на национално равнище;

18.  Подчертава, че неравнопоставеността в здравеопазването в Съюза няма да се преодолее без обща и цялостна стратегия за работната сила в европейския сектор на здравеопазването, включително координирани политики за управление на ресурсите, образование и обучение, минимални стандарти за качество и безопасност, както и регистрация на специалистите в областта;

19.  Призовава държавите-членки да гарантират, че информацията относно здравеопазването, здравословния начин на живот, възможностите за профилактика, ранната диагностика на заболяванията и подходящото лечение е налице във вид и на език, разбираем за всеки, като се използват новите информационни и комуникационни технологии и се обърне особено внимание на здравните услуги онлайн;

20.  Призовава държавите-членки да насърчават въвеждането на технологии за телемедицина, които значително могат да ограничат географските различия при достъпа до определени видове здравни услуги, и по-специално лечението от специалисти, най-вече в граничните региони;

21.  Призовава държавите-членки да насърчават политики, имащи за цел гарантирането на здравословни условия за живот за всички пеленачета, деца и юноши, включително грижи преди зачеването, грижи за майчиното здраве и действия за подкрепа на родителите, по-конкретно бременните жени и кърмачките, с оглед гарантиране на здравословен старт в живота на всички новородени и да избягване на допълнителни, свързани със здравето неравенства, като по този начин признават значението на инвестирането в ранното детско развитие и подходите, основани върху цялостния жизнен път;

22.  Призовава държавите-членки да гарантират, че всички бременни жени и деца, независимо от техния статут, имат право и действително получават социална защита, както е определено в националното им законодателство;

23.  Припомня задължението на ЕС по Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания да гарантира правото на хората с увреждания на най-високи възможни стандарти на здравеопазване, без дискриминация въз основа на инвалидност; настоява, че включването на уврежданията във всички съответни здравни показатели за измерване е ключова стъпка към изпълнението на това задължение;

24.  Призовава ЕС и държавите-членки да включат здравословното състояние на жените и проблема със застаряването (възрастните жени) като част от подхода за равенство между половете и да използват съобразено с половете бюджетно планиране в своите политики, програми и изследвания в областта на здравеопазването от разработването и проектирането им до оценката на въздействието; призовава финансираната от ЕС рамка за научноизследователските програми и финансираните с публични средства агенции да включат в политиките си отчитаща половото измерение оценка на въздействието и да предвидят събирането и анализа на специфични за половете и възрастта данни с оглед на идентифициране на ключови разлики между жените и мъжете във връзка със здравеопазването с цел подкрепа на промяна в политиката и въвеждане и съпоставяне на епидемиологични средства за анализ на причините за различието между продължителността на живота между мъжете и жените;

25.  Счита, че ЕС и държавите-членки следва да гарантират на жените лесен достъп до противозачатъчни средства, както и правото на безопасен аборт;

26.  Призовава Комисията да представи на държавите-членки примери за добри и най-добри практики с цел насърчаване на по-голямо еднообразие в достъпа до лечение на безплодието;

27.  Призовава ЕС и държавите-членки да се съсредоточат върху правата на човека на жените, по-конкретно като предотвратяват и забраняват насилствена стерилизация на жени, както и генитално осакатяване на жени и преследват по съдебен ред лицата, които ги извършват;

28.  Призовава ЕС и държавите-членки да признаят насилието на мъже срещу жени за проблем на общественото здраве, независимо от неговата форма.

29.  Призовава ЕС и държавите-членки да предприемат необходимите мерки във връзка с достъпа до технологиите за асистирана репродукция, с цел премахване на дискриминацията спрямо жените въз основа на семейно положение, сексуална ориентация, както и етническа или културна принадлежност;

30.  Призовава държавите-членки да последват Световната здравна организация в признаването на затлъстяването като хронично заболяване и във връзка с това да предоставят достъп до програми за профилактика на затлъстяването и да се гарантира достъп до лечение с доказани данни за положителен медицински резултат за лица, страдащи от затлъстяване и изискващи лечение, също с оглед да се предотврати развитието на по-нататъшни заболявания;

31.  Призовава ЕС и държавите-членки да интегрират измерението на социалния пол в контрола на тютюнопушенето съгласно препоръките на Рамковата конвенция на СЗО за борба с тютюнопушенето и да предприемат кампании за борба с тютюнопушенето, насочени към млади момичета и жени;

32.  Призовава държавите-членки да насърчават и подкрепят медицинските и фармацевтични изследвания на заболявания, които засягат предимно жените във всички етапи на живота им, а не само през репродуктивната възраст;

33.  Призовава държавите-членки да разрешат проблема с неравенството на достъпа до здравни грижи, които засягат ежедневния живот на хората, например в областта на зъболекарските услуги и офталмологията;

34.  Предлага ЕС и държавите-членки да въведат последователни политики и мерки за подкрепа по отношение на жените, които са без работа или заемат работни места в сектори, където не разполагат с лични здравни осигуровки и да потърсят начини за тяхното осигуряване;

35.  Настоятелно приканва Комисията, в контекста на сътрудничество с компетентните органи на държавите-членки, да насърчава най-добрите практики в областта на ценообразуването и възстановяването на разноски за лекарства, включително приложимите модели за ценови различия на фармацевтичните продукти с цел оптимизиране на достъпността и намаляване на неравенството при достъпа до лекарства;

36.  Припомня, че приемането на Европейски патент, с необходимия езиков режим и единна система за решаване на спорове, е от ключово значение за съживяването на европейската икономика;

37.  Отбелязва, че осъществената работа в рамките на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите по отношение на безопасността на продуктите и рекламирането им, наред с други теми, помогна за предприемането на мерки по отношение на определени аспекти на неравнопоставеността в здравеопазването в ЕС и във връзка с това изтъква значението на наблюдението отблизо на информацията, която фармацевтичните фирми предоставят на пациентите, особено най-уязвимите и най-малко информираните групи, както и необходимостта от ефективна и независима система на фармакологична бдителност;

38.  Призовава държавите-членки да приспособят системите си на здравеопазване към потребностите на групите в най-неблагоприятно положение чрез разработване на методи на определяне на таксите, събирани от здравните специалисти, които да гарантират достъп до здравеопазване за всички пациенти;

39.  Настоятелно приканва Комисията да положи всички усилия за насърчаване на държавите-членки да предлагат възстановяване на разноските на пациентите, както и да направят всичко, което е от съществено значение за намаляване на неравенството на достъпа до лекарствени средства за лечението на състояния или болести, като например остеопороза след менопаузата и болестта на Алцхаймер, разноските за които не се възстановяват в някои държави-членки, като пристъпят към това незабавно;

40.  Подчертава, че наред с националните правителства в много държави регионалните органи играят важна роля по отношение на общественото здраве, укрепването на здравето, профилактиката на болестите и здравните услуги и това налага активното участие от тяхна страна; изтъква, че от изключително важно значение е и приносът от страна на регионалните и местните органи на управление и другите заинтересовани страни, включително по месторабота и в училищата, по-конкретно по отношение на здравното образование, насърчаването на здравословен начин на живот, ефективната профилактика и ранната диагностика на болестите;

41.  Призовава държавите-членки да подкрепят подход за „местни грижи“ и да предоставят интегрирано здравеопазване, достъпно на местно или регионално равнище, което позволява на пациентите да бъдат по-добре подкрепяни в собствената си местна и социална среда;

42.  Насърчава всички държави-членки да преоценят своите политики по въпроси, които оказват значително въздействие върху неравнопоставеността в здравеопазването, като политиките за тютюна, алкохола, храните, фармацевтичните продукти, общественото здраве и предоставянето на здравни грижи;

43.  Насърчава държавите-членки да развиват партньорства в граничните райони с цел поделяне на разходите за инфраструктура и персонал и да намаляват неравнопоставеността по отношение на здравеопазването, в частност по отношение на равния достъп до най-съвременно оборудване;

44.  Изисква от Комисията да проучи въздействието на решенията, основани на национални и регионални оценки на ефективността на лекарствата и медицинските изделия на вътрешния пазар, включително по отношение на достъпа на пациентите, нововъведенията в областта на новите продукти и медицински практики, които са някои от основните елементи, оказващи въздействие върху равнопоставеността в здравеопазването;

45.  Счита, че изпълнението на Директивата 2011/24/ЕС относно правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване следва да се последва от оценки на въздействието с цел възможно най-точно измерване на нейната ефективност за борбата с неравнопоставеността в здравеопазването и гарантиране, че тя поддържа подходящо равнище на обществена защита и гарантира безопасността на пациентите, особено по отношение на географското разпределяне на човешките и материалните медицински ресурси;

46.  Отбелязва, че висококачественото и ефективно трансгранично здравно обслужване изисква повишена прозрачност на информацията за обществеността, пациентите, регулаторните органи и предоставящите здравно обслужване по широк кръг въпроси, сред които са правата на пациентите, достъпът до обезщетения и разпоредбите относно здравните специалисти;

47.  Изразява съжаление поради факта, че Директивата относно трансграничното здравно обслужване не е придружена от законодателно предложение относно мобилността на здравните специалисти, като се отчита рискът от „изтичане на мозъци“ в рамките на ЕС, който би увеличил до опасна степен географската неравнопоставеност в някои държави-членки, и призовава Комисията да поправи този пропуск, евентуално в контекста на бъдещото преразглеждане на Директивата относно професионалните квалификации (2005/36/ЕО);

48.  Настоятелно приканва държавите-членки към цялостно изпълнение на съществуващата Директива относно професионалните квалификации (2005/36/EО); с оглед на сложния характер на медицинските квалификации, насърчава Комисията, в своята оценка и преглед на директивата, да обърне внимание на някои от регулаторните пропуски, които е възможно да оставят пациентите уязвими и да накърнят тяхното право на безопасно лечение; приканва Комисията също да обмисли това, дали да направи регистрацията в системата за информация относно вътрешния пазар задължителна за компетентните органи, и да подобри степента, в която компетентните органи могат активно по собствена инициатива да споделят дисциплинарна информация относно специалисти в областта на здравеопазването чрез създаване на подходящ механизъм за предупреждение;

49.  Настоятелно приканва Комисията, в предстоящото си законодателно предложение в областта на професионалните квалификации, да включи подобрен механизъм за признаване на квалификациите в държавите-членки;

50.  Изтъква, че увеличаването на нововъведенията често води до по-голяма достъпност до лечение, което е особено важно за изолираните или за селските общности;

51.  Призовава Комисията да насърчава, заедно с държавите-членки, разработването на услуги в областта на телемедицината като средство за ограничаване на географските неравенства при предоставянето на здравни услуги на регионално и местно равнище;

52.  Призовава Съвета и Комисията да зачетат в по-голяма степен, в рамките на стратегията Европа 2020, факта, че физическото и психическото здраве и благосъстояние представляват ключ към борбата срещу изолацията, да включат сравнителни показатели, класифицирани по социално-икономически статус и състоянието на общественото здраве в процедурите по наблюдение на стратегията Европа 2020, както и да вземат предвид основаващата се на възрастта дискриминация, по-специално във връзка с клиничните опити за лечения, съответстващи в по-голяма степен на нуждите на възрастните хора;

53.  Счита, че ЕС и държавите-членки трябва да подкрепят гражданското общество и женските организации, които насърчават човешките права на жените, включително техните сексуални и репродуктивни права, правото на здравословен начин на живот и правото на работа, за да гарантират, че жените имат думата по въпросите на европейската и националната здравна политика;

54.  Насърчава всички държави-членки да укрепват и изграждат капацитет и международен обмен и сътрудничество между всички заинтересовани многосекторни участници в разработването и прилагането на политики за намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването;

55.  Призовава държавите-членки да подкрепят и прилагат интегриран подход при създаването на политиките на местно, регионално и национално равнище, като по този начин се стремят към „подход за здраве във всички политики“ (HiAP);

56.  Призовава Комисията и държавите-членки към разработване на общ набор от показатели за наблюдение на неравнопоставеността в здравеопазването по възраст, пол, социално-икономически статус, географското положение и на рисковете, които произтичат от алкохолизма и пристрастяването към наркотици, и към определяне на методология за одит на положението на здравеопазването в държавите-членки с цел идентифициране и определяне на приоритетни области за подобряване и най-добри практики;

57.  Подчертава, че неравнопоставеността в областта на здравеопазването се корени в социалното неравенство изразено в условията на живот и образците за социално поведение, свързани с пола, расата, образователните стандарти, заетостта и неравното разпределение не само на доходите, но и на медицинската помощ, здравната профилактика и услугите в областта на укрепване на здравето;

58.  Подчертава, че здравните рискове за членовете на необлагодетелствани (по-бедни) социални категории стоят зад проблема на неравнопоставеността в областта на здравеопазването, като се има предвид, че тези рискове се утежняват от комбинирането на бедността с други форми на уязвимост;

59.  Призовава Комисията да гарантира, че задачите за намаляване на неравнопоставеността в областта на здравеопазването и за подобряване на достъпа до услуги, свързани с физическото и психическото здраве изцяло се разглеждат и се включват в текущите инициативи като например Партньорството за активен живот на възрастните хора и Платформата на ЕС за борба с бедността и социалното изключване и в бъдещи инициативи, свързани с развитието в ранна детска възраст и политиките за младежта, съсредоточени върху образованието, обучението и заетостта;

60.  Призовава за по-добра координация между агенциите на ЕС, които трябва да играят основна роля в борбата срещу неравнопоставеността в областта на здравеопазването, и по-специално между Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд, Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията и Европейската агенция за безопасност и здраве при работа;

61.  Призовава Комисията към подпомагане на държавите-членки за по-пълноценно използване от тяхна страна на отворения метод на координация за подкрепа на проекти, насочени към факторите, обуславящи неравнопоставеността в областта на здравеопазването;

62.  Призовава Комисията да разработи начини за ангажиране на участието на всички заинтересовани страни на европейско равнище за насърчаване на разбирането и разпространение на добри практики в областта на общественото здравеопазване;

63.  Обръща внимание на изключителната важност, наред с другите здравни фактори, на разнообразното и висококачествено хранене и в тази връзка призовава Комисията да използва в по-голяма степен ефективните програми в рамките на ОСП (безплатно раздаване на мляко и плодове в училищата и на храни за най-необлагодетелстваните групи);

64.  Призовава държавите-членки да създадат мрежа за специализирани социални и здравни услуги и за услуги за предоставяне на консултация, които да са подкрепени и чрез телефонни линии за жените, двойките и семействата, с цел предотвратяване на домашно насилие и предоставяне на заинтересуваните лица на квалифицирана и професионална подкрепа и помощ, в сътрудничество с другите компетентни институции;

65.  Призовава Комисията към подпомагане на държавите-членки за по-пълноценно използване от тяхна страна на политиката на сближаване на ЕС и на структурните фондове в подкрепа на дейности, които допринасят за справяне със социалните фактори, обуславящи здравето, и за намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването; също така призовава Комисията да подпомогне държавите-членки по-добре да използват програмата „ПРОГРЕС“;

66.  Призовава държавите-членки да прекратят осъществяваното в момента съкращаване на публичните разходи, предназначени за здравни услуги, които играят решаваща роля за постигането на високо равнище на опазване на здравето на жените и мъжете;

67.  Призовава Комисията за включване на подход, основан на определящите здравето икономически и екологични фактори и на „справедливост и здраве във всички политики“ при разработването на всички вътрешни и външни политики на ЕС, особено с оглед на постигането на Целите на хилядолетието за развитие, и по-конкретно доброто здравословно състояние на майките;

68.  Настоятелно призовава всички държави-членки да признаят важността на здравето за обществото и да отчитат не само основания на БВП подход при измерването на общественото, общностното и индивидуалното развитие;

69.  Призовава Съвета към насърчаване на усилията за решаване на проблема с неравнопоставеността в здравеопазването като приоритетен въпрос на политиката във всички държави-членки, като се вземат предвид определящите здравето социални фактори и рисковите фактори, свързани с начина на живот, като алкохола, тютюнопушенето и храненето, посредством действия в области на политиките като например политиката за потребителите, заетостта, жилищното настаняване, социалната политика, околната среда, селското стопанство и храните, образованието, условията на живот и труд и изследователската дейност, съобразно с принципа „здраве във всички политики“;

70.  Призовава Комисията да подкрепя дейности, финансирани по настоящия и бъдещия план за действие в областта на общественото здраве, които целят справяне с обуславящите здравето социални фактори;

71.  Призовава Комисията да изготви насоки за подобряване на механизмите за наблюдение на неравнопоставеността в здравеопазването в целия ЕС (между държавите-членки и вътре в тях) посредством подобряване на събирането на данни чрез натрупване на по-систематична и сравнима информация, която да допълва съществуващите данни за неравнопоставеността в здравеопазването и посредством редовен мониторинг и анализ;

72.  Изисква от Комисията да обмисли изготвянето на предложение за препоръка до Съвета, или друга подходяща инициатива на Общността, насочена към насърчаване и развиване от страна на държавите-членки на интегрирани национални или регионални стратегии за намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването;

73.  Призовава Комисията, в своите доклади за напредъка, да направи оценка на ефективността на мерките за намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването и подобренията в здравеопазването в резултат на политиките, свързани с определящите здравето социални, икономически и екологични фактори;

74.  Призовава Комисията да прилага „подхода за здраве във всички политики“ при създаването на политики на равнището на ЕС и да извършва ефективни оценки на въздействието, които отчитат резултатите, свързани с равнопоставеността в здравеопазването;

75.  Твърди, че отворените, конкурентни и правилно функциониращи пазари могат да стимулират нововъведенията, инвестициите и научноизследователската работа в сектора на здравеопазването, и признава, че това трябва да се съпътства от силна финансова подкрепа за публичните научни изследвания, с цел по-нататъшно развитие на модели на устойчиво и ефективно здравеопазване и насърчаване на развитието на нови технологии и техните приложения в областта (например телемедицина), както и от обща методология за оценка на технологиите в здравеопазването, като всичко това следва да бъде от полза за всяко лице, включително онези на по-ниско социално-икономическо равнище, като се отчита застаряването на населението;

76.  Призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят програмите за информиране и повишаване на осведомеността на обществеността, както и да засилят диалога с гражданското общество, социалните партньори и НПО във връзка със здравеопазването и медицинските услуги;

77.  Счита за съществено да бъде увеличен броят на жените, участващи в разработването на здравните политики, в планирането на програмите и в предоставянето на услуги в областта на здравеопазването;

78.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията.

(1) ОВ L 301, 20.11.2007 г., стр. 3. (2) ОВ L 23, 27.1.10 г., стр. 35. (3) ОВ C 146, 22.6.2006 г., стр. 1. (4) ОВ C 232, 27.8.2010 г., стр. 1. (5) ОВ C 250 E, 25.10.2007 г., стр. 93. (6) ОВ C 8 E, 14.1.2010 г., стр. 97. (7) ОВ C 9 E, 15.1.2010 г., стр. 56.

Резолюция на Европейския парламент от 8 март 2011 г.относно данъчно облагане и развитие – сътрудничество с развиващите се държави за насърчаване на доброто управление в областта на данъчното облагане (2010/2102(INI))

P7_TA(2011)0082 A7-0027/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид своята резолюция от 10 февруари 2010 г. относно насърчаването на доброто управление в областта на данъчното облагане(1),

–  като взе предвид съобщението на Комисията относно данъчно облагане и развитие – сътрудничество с развиващите се държави за насърчаване на доброто управление в областта на данъчното облагане (COM(2010)0163),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 март 2010 г. относно въздействието на глобалната финансова и икономическа криза върху развиващите се страни и върху сътрудничеството за развитие(2) и като взе предвид декларацията от Монтерей (2002 г.), Конференцията за финансиране на развитието в Доха (2008 г.), Парижката декларация (2005 г.) и Програмата за действие от Акра (2008 г.), в които изтичането на капитал и незаконните финансови потоци бяха изрично посочени като основна пречка за мобилизирането на национални приходи за постигане на развитие,

–   като взе предвид своята резолюция от 15 юни 2010 г. относно осъществения напредък в посока постигане на Целите на хилядолетието за развитие: средносрочен преглед за подготовка на срещата на високо равнище на ООН през септември 2010 г.(3),

–   като взе предвид срещата на високо равнище на Г-20, състояла се в Сеул на 11–12 ноември 2010 г., и инициативата за засилване на международното сътрудничество с развиващите се страни за борба срещу избягването на плащане на данъци и отклонението от данъчно облагане, започната от министерството за икономическо сътрудничество и развитие на Германия, известно като „International Tax Compact“ (ITC),

–  като взе предвид заключенията на Международната конференция за данъчното облагане, проведена в Претория на 29 август 2008 г.,

–  като взе предвид заключенията от срещата на високо равнище на Г-20, проведена в Лондон на 2-3 април 2009 г.,

–  като взе предвид изявлението на лидерите след срещата на високо равнище на Г-20 в Питсбърг, проведена на 24 и 25 септември 2009 г., и своята резолюция от 8 октомври 2009 г. във връзка с нея(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 24 април 2009 г. относно проведената в Лондон на 2 април 2009 г. среща на високо равнище на Г-20(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 ноември 2007 г. относно проекта за регламент на Комисията за изменение на Регламент (ЕО) № 1725/2003 относно приемането на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на международен стандарт за финансова отчетност (МСФО) 8 относно оповестяване на информация за оперативни сегменти(6),

–  като взе предвид Доклада на държавната комисия на Норвегия „Данъчни убежища и развитие“ от юни 2009 г.,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по развитие, както и становищата на комисията по икономически и парични въпроси и на комисията по международна търговия (A7-0027/2011),

A.  като има предвид, че укрепването на данъчната система е едно от основните предизвикателства, пред които са изправени развиващите се страни в постигането на Целите на хилядолетието за развитие,

Б.  като има предвид, че данъчното облагане може да бъде надежден и устойчив източник на финансови средства за развитие, ако съществува прогресивен данъчен режим, ефективна и ефикасна данъчна администрация, насърчаваща спазването на данъчното законодателство и прозрачно и подотчетно използване на обществени приходи,

В.  като има предвид, че развиващите се страни са изправени пред важни предизвикателства при събирането на данъчни приходи поради недостига на необходимите за събирането на данъците човешки и финансови ресурси, слабия административен капацитет, корупцията, липсата на легитимност на политическата система, неравномерното разпределение на приходите и лошото данъчно управление,

Г.  като има предвид, че сред основните форми на незаконни финансови потоци и особено на изтичане на капитал са погрешното трансферно ценообразуване между страните с цел привличане на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ), изнасянето на приходите от инвестиции, двойното облагодетелстване, движението на големи количества пари в брой,неясният и неизгоден протокол за инвестиции и контрабандата,

Д.  като има предвид, че офшорните центрове и данъчните убежища улесняват незаконното изтичане на капитал в размер на 1 трилион USD годишно; като има предвид, че това незаконно изтичане на капитал се равнява приблизително на десетократния размер на помощите, предоставяни на развиващите се страни за намаляване на бедността и икономическо развитие,

Е.  като има предвид, че данъчните убежища, предлагащи правила за секретност и фиктивна уседналост, съчетани с режими на „нулева данъчна ставка“ с цел привличане на капитали и приходи, които би следвало да бъдат обложени в други страни, създават вредна данъчна конкуренция,

Ж.  като има предвид, че данъчната конкуренция доведе до изместване на данъчното бреме в посока към работниците и домакинствата с ниски доходи и наложи нанасящи вреди съкращения в областта на обществените услуги в бедните страни,

З.  като има предвид, че данъчните измами в развиващите се страни водят до годишна загуба на данъчни постъпления, достигаща десет пъти количеството инжектирана помощ за развитие от развитите страни,

И.  като има предвид, че възможността за повишаване на мобилизацията на вътрешните ресурси е повлияна още повече в глобалния контекст на либерализация на международните пазари, което води до замяната на митническите приходи с други вътрешни източници; като има предвид, че изследвания на МВФ сочат, че докато богатите страни са успели да неутрализират намаляването на търговските данъци като основен източник на доход с други източници на приходи, най-вече чрез ДДС, то най-бедните страни в най-добрия случай са компенсирали около 30 % от загубените търговски данъци(7),

Й.  като има предвид, че „сравнителното изследване“ на ITC показва необходимостта от по- нататъшна координация на донорите в областта на данъчното облагане и развитието,

К.  като има предвид, че съществуването на голям сив сектор в икономиката задържа мобилизирането на вътрешни ресурси,

Л.  като има предвид, че много развиващи се страни не се възползват от скока на цените на суровините като не успяват да получат достоен дял от справедливо наложените лицензионни възнаграждения,

М.  като има предвид, че много развиващи се страни дори не успяват да задържат минимално данъчно равнище, което би било необходимо за финансиране на обществените услуги и международните задължения, като намаляване на бедността,

Н.  като има предвид, че данъците представляват източник на доходи, който е потенциално по-стабилен и устойчив от потоците от помощи и насърчава участието на съответните страни по по-добър начин,

О.  като има предвид, че отчитането на консолидирана основа често прави трудно идентифицирането на предприятията, подлежащи на данъчно облагане, както и определянето на правилното данъчно равнище, поради сложните им корпоративни структури и разпределението на икономическите дейности между тях,

П.   като ома предвид, че така наречените „фондове – лешояди“, често установени в страни – данъчни убежища, усилено изкупуват дългове на развиващи се страни с огромна отстъпка, след което завеждат дела за първоначалния размер на дълга (често с лихвите и наказателните такси) и по този начин в значителна степен ограничават възможностите за действие на развиващите се страни, благодарение на допълнителните им данъчни приходи,

Р.   като има предвид, че не съществуват закони за ограничаване на размера на печалбите, които един „фонд – лешояд“ може да извлече чрез завеждането на дела срещу развиващи се страни за изплащане на целия размер на дълга и като има предвид, че не съществуват регулаторни структури, които да разкрият кои са „фондовете – лешояди“ и също колко са платили за придобиването на дълга, считан преди придобиването му като нямащ никаква стойност,

С.   като има предвид, че в много развиващи се страни съществуват множество ставки на подоходния корпоративен данък, основаващи се не само върху доходите и дивидентите, но също така и върху бизнес секторите, което означава, че секторното разпределение на ресурси бива нарушавано от различните данъчни ставки,

Т.   като има предвид, че спазването на данъчното законодателство следва да се определи като намерение да се плаща на правилното място в правилното време, като „правилно“ означава, че икономическата същност на извършените сделки съвпада с мястото и формата, под която те са отчетени за данъчни цели,

Значението на данъчното облагане за постигане на Целите на хилядолетието за развитие

1.  Изразява съгласие с Комисията, че ефикасните и справедливи данъчни системи имат решаващо значение за намаляване на бедността, за доброто управление и за изграждането на държавни структури;

2.  Приветства инициативата на Комисията да засили способностите на доброто данъчно управление за целите на развитието и отбелязва необходимостта от регулаторна рамка, която да подпомага международното данъчно сътрудничество, прозрачността, развитието на публичния и частния сектор и икономическия растеж;

3.  Подчертава, че в развиващите се страни съотношението данъчно облагане – БВП варира между 10 % и 20 %, докато в развитите страни то варира между 25 % и 40 %; изразява съжаление, че до момента донорите са дали прекалено малка подкрепа за оказване на помощ, свързана с данъчното облагане; във връзка с това приветства предложението на Комисията да предостави по-голяма подкрепа за подпомагането на развиващите се страни при данъчните реформи и укрепването на данъчните администрации, като се има предвид ЕФР за страните от АКТБ, Инструментът за сътрудничество за развитие и Инструментът за ЕПС и партньорство, както и подкрепа за националните надзорни органи, парламентите и недържавните участници;

4.  Отбелязва, че следва да се постави по-голямо ударение върху усилията за изграждане на капацитети в рамките на развиващите се страни, за да им се помогне ефективно да се възползват от обмена на информация и ефективно да се борят с укриването на данъци посредством тяхното собствено вътрешно законодателство;

Трудности, които развиващите се страни срещат при събирането на данъчни приходи

5.  Отбелязва със загриженост, че в много бедни страни данъчната система продължава да се отличава с изключително тясна данъчна основа, освобождаване от данъци на елитите, освобождаване от корпоративен данък, предоставящо високи стимули за избягване на данъчното облагане, тъй като облагаемите предприятия могат да влязат в икономически отношения с освободените от облагане предприятия, за да прехвърлят печалбите си, значителни приходи от природни ресурси, неподлежащи на отчетност, и значителни незаконни потоци от капитали, свързани с избягване на данъци в големи размери;

6.  Подчертава, че приходите от данъци не трябва да бъдат възприемани като алтернатива на чуждестранната помощ, а по-скоро като елемент от публичните приходи, позволяващ развитието на тези страни;

7.  Изтъква, че ефикасните, напредничави и справедливи системи за данъчно облагане са решаващи за развитието, тъй като допринасят за финансиране на осигуряването на обществени блага, за изграждането на държавни структури и за доброто управление, както и че целта на бедните страни трябва да бъде да заменят зависимостта си от чуждестранна помощ с данъчна самодостатъчност и че укриването на данъци и избягването на плащане на данъци обаче пречат на осъществяването на тези цели в развитието;

8.  Изразява възмущение от факта, че данъчните убежища отслабват демократичното управление, правят икономическите престъпления по-печеливши, насърчават реализирането на монополна рента и увеличават несправедливото разпределение на данъчните приходи; настоятелно призовава ЕС да превърне борбата срещу данъчните убежища и корупцията в първостепенен приоритет в дневния ред на международните финансови институции и институции за развитие;

9.  Отбелязва, че укриването на данъци води до значителни финансови загуби за развиващите се страни, както и че мерките за борба с данъчните убежища и укриването на данъци е един от приоритетите на ЕС с оглед ефикасното подпомагане на развиващите се страни да получат достъп до собствените си данъчни приходи; припомня във връзка с това нуждата от подходящи мерки на европейско и международно равнище съгласно поетите ангажименти, по-специално от Г-20;

10.  Припомня, че положителните ефекти от споразуменията за икономическо сътрудничество ще се усетят едва в средносрочен и дългосрочен план, докато загубите на приходи са непосредствен резултат от намаляването на митническите ставки;

11.  Подчертава, че следва да се отделя допълнително внимание на трудностите, които развиващите се страни изпитват при събирането на вътрешни приходи в контекста на един глобализиран свят, на предоставянето на много видове изключения на големи вътрешни и чуждестранни предприятия, с цел привличането на инвестиции; призовава ЕС да окаже помощ на развиващите се страни при изграждането на данъчни системи, които им дават възможност да извличат ползи от процеса на глобализация;

12.  Подчертава, че, в резултат на настоящия глобален контекст на либерализиране на търговията, най-бедните страни изпитват трудности да компенсират намаляването на търговските данъци чрез заместването им с други видове вътрешни ресурси, като в най-добрия случай са заместени 30 % от загубените търговски данъци;

13.  Подчертава, че чрез увеличаване на конкуренцията за мобилния капитал данъчните убежища ограничават суверенитета на развиващите се страни да облагат капиталовите доходи като начин за разширяване на данъчната основа, при положение че тя вече е по-тясна от тази на богатите страни;

14.  Отново напомня, че информационната асиметрия, възникваща от правилата за секретност в данъчните убежища, намалява ефикасността на международните финансови пазари, тъй като това доведе до по-високи рискови премии и по този начин увеличи разходите за заемане на капитал както за богатите, така и за бедните страни;

15.  Осъзнава, че качественото и количественото подобряване на използването на националните приходи на развиващите се страни ще даде резултати в дългосрочен план; приканва Европейския съюз да поддържа предложението си за подпомагане във всичките му форми докато развиващите се страни считат, че това е необходимо за финансирането на собственото им развитие;

Подкрепа за ефективни, ефикасни, справедливи и устойчиви данъчни системи

16.  Отново подчертава, че принципите на доброто управление и качеството на институциите представляват най-важният двигател за икономически просперитет; в съответствие с това настоятелно призовава Комисията да сътрудничи на данъчните органи, на съдебните органи и органите за борба с корупцията в развиващите се страни в усилията им да изградят прогресивна и устойчива данъчна система, която в крайна сметка ще донесе „управленски дивиденти“ чрез повишаване на законността и отчетността, и да интегрират ефективно принципите на добро управление в данъчната област в планирането, изпълнението и мониторинга на националните и регионалните стратегически документи; настоятелно призовава държавите-членки да изпълняват поетите от тях задължения по отношение на помощта за събиране на данъци, да се борят срещу даването на подкупи от компании, регистрирани на тяхна територия, но извършващи дейност в развиващи се страни; изказва препоръка Комисията да включва националните парламенти на развиващите се страни в бюджетния процес, като по този начин поощрява хармонични взаимоотношения и насърчава по-голяма прозрачност на процеса;

17.  Припомня, че доброто управление в областта на данъчното облагане не може да бъде изнесено или наложено отвън и че всяка страна следва сама да взема решения относно своята данъчна политика; в този контекст приканва Комисията и националните правителства да не възпрепятстват и да си сътрудничат с всяка страна, която вземе решение за последователно и справедливо увеличение на данъчното облагане, което засяга чуждестранните предприятия на нейна територия, по-специално в областта на добива на първични ресурси, които са важен източник на богатство на развиващите се страни;

18.  Призовава Комисията в съответните споразумения между ЕС и трети страни да включи клауза за управление на данъчното облагане, в това число за контрол над нейното прилагане;

19.  Припомня, че намаляването на митническите ресурси, което се дължи по-конкретно на споразуменията за икономическо партньорство с Европейския съюз, оказва отрицателно въздействие върху непосредствено наличните финансови ресурси на развиващите се страни; в този контекст и с цел компенсиране на тези загуби, призовава Комисията да насърчи развиващите се страни, в рамките на евентуално подпомагане за подобряване на националните данъчни системи, да отдават предимство на преките прогресивни данъци пред косвените данъци, особено тези, налагани върху потреблението, които по своето естество засягат по-тежко населението с ниски доходи;

20.  Призовава за систематично прилагане, в рамките на споразуменията за икономическо партньорство, на мерките за подпомагане на данъчните реформи, като това става под формата на материално подпомагане (ИТ системи) и организационно подпомагане (правно и данъчно обучение на данъчната администрация), ако това се изисква от развиващата се страна; подчертава необходимостта от полагане на специални усилия по отношение на африканските страни, които продължават да не получават дългосрочно подпомагане в данъчната област;

21.  Изразява отново необходимостта от по-голяма последователност между политиката за развитие и търговската политика на Европейския съюз; припомня, че при все че кризата може би е довела до по-голяма динамика на цените на суровините и е провокирала намаляването на притока от капитали към развиващите се страни, Европейският съюз като цяло, включително държавите-членки, остава водещ донор на помощ за развитие, като помощта се равнява на 56 % от общата помощ в световен мащаб или 49 милиарда евро през 2009 г.; подчертава във връзка с това, че за развиващите се страни следва да е приоритет прилагането на ефикасна система на данъчно облагане, така че да се намали зависимостта от външната помощ и от други непредвидими външни финансови потоци;

22.  Призовава за съгласуваност между финансовата подкрепа от ЕС и предоставянето на достъп до пазарите на Съюза за определени страни, както и за тяхното равнище на сътрудничество по отношение на принципите на добро управление в областта на данъчното облагане;

23.  Приветства регионалната инициатива за сътрудничество в областта на данъчното облагане с цел създаване на възможност за развиващите се страни да обсъждат ролята на данъчното облагане при изграждането на държавни структури и капацитет за развитие и да обменят най-добри практики в областта на данъчната администрация;

24.  Припомня, че основното предизвикателство за бедните страни е да разширят данъчната си основа; изтъква, че наред с другите фактори намаляването на търговските данъци е довело до въвеждането на потребителски данъци (ДДС или енергийни данъци); счита, че дори ако ДДС може да създаде възможност за разширяване на данъчната основа на икономики със значителен неформален сектор, недискриминационният характер на ДДС засяга най-сериозно бедните; счита, че помощта на ЕС за развитие следва приоритетно да бъде за инициативи за подобряване на ефективността и прозрачността на данъчните системи, напр. за търсене на начини, с които развиващите се страни могат да разширят своята данъчна основа/източници на данъчни приходи чрез пряко и непряко данъчно облагане;

25.  Припомня, че разширяването на търговския обмен с развиващите се страни трябва да има за цел благоприятстването на устойчивия икономически растеж и развитието на тези страни; констатира, че премахването на митата неминуемо води до загуба на приходи и трябва да бъде по-строго контролирано, по-постепенно и да върви за ръка с прилагането на данъчни реформи, които използват компенсиращи алтернативни приходи (ДДС, поземлен данък, данък върху дохода);

26.  Със загриженост отбелязва, че между 1991 г. и 2004 г. милиарди долари са напуснали африканския континент; подчертава по-конкретно, че това изтичане се оценява на 7,6 % от годишния БВП на региона, което превръща африканските страни в нетни кредитори на страните донори; счита, че държавната помощ за развитие и опрощаването на дълговете от страна на развитите страни ще бъдат ефективни само ако бъдат предприети конкретни мерки в еднаква степен от Г-20, ОИСР и ЕС, с които да се гарантира, че потенциалната данъчна основа на развиващите се страни не се подкопава чрез укриване на данъци; във връзка с това насърчава ООН и ОИСР да продължат соята работа в тази област в тясно сътрудничество с Африканския форум за данъчна администрация;

27.  Настоява, че подходящите средства за намиране на алтернативни източници за събиране на приходи следва да подпомагат, а не да възпрепятстват нововъведенията, предприемчивостта, създаването на средни и малки предприятия, да укрепват местното участие и развитие;

28.  Подчертава, че административните разходи, особено за система с няколко ставки на ДДС, биха били прекалено високи за развиващите се страни, чиито данъчни органи не притежават необходимите финансови и човешки ресурси и следователно следва да бъдат внимателно контролирани; счита, че в подобни случаи акцизите следва да бъдат високо селективни, тясно насочени към няколко стоки, главно въз основа на това, че тяхната консумация поражда негативни странични ефекти за обществото и които обикновено имат нееластично търсене (тютюн, алкохол и т.н.) в случай на ограничения призовава за идентифицирането и облагането с данъци на онези предприятия, които могат да бъдат източник на повишаване на данъчните приходи (например тези заети в добива на суровини);

29.  Подчертава, че важно изискване за увеличаване на прякото данъчно облагане следва да бъде включването на сивия сектор в официалната икономика и подобряването на средата за правене на бизнес;

30.  Подчертава, че в глобалния контекст на данъчната конкуренция развиващите се страни получават по-голям дял от своите данъчни приходи от капитал и имат по-малки възможности за събиране на алтернативни данъци; отбелязва, че намаляването на приходите от данъци поради тази конкуренция следва да бъде разрешено чрез разширяване на данъчната основа или чрез пълно въздържане от конкуренция, ако е уместно и ако други фактори като доброто управление, правната сигурност и избягването на национализация са застрашени в процеса на конкуренция за преки чуждестранни инвестиции; изтъква, че страните с нисък доход се нуждаят от способност да преговорят ефективно с мултинационалните корпорации с оглед обезпечаване на справедлив дял от приходите на корпорациите и припомня, че те следва да разполагат със съразмерни политически възможности за налагане на контрол върху капитала, тъй като правото на събиране и преразпределяне на данъчните приходи е ключов критерий за суверенността и легитимността на страните и следователно – предварително условие за добро управление;

31.  Изтъква, че френското правителство е поръчало изследване относно политическите стимули за облагане, но е необходимо да се направи повече; ето защо отправя искане към Комисията да проучи дали различни подходи спрямо трансфера на помощ, например безвъзмездни средства вместо заеми, могат да спомогнат за ограничаване или компенсиране на потенциално отрицателните последици на помощта върху повишаването на приходите и дали бюджетната подкрепа и свързаните подобрения на прозрачността и ефективността на управлението на публичните разходи допринасят в дългосрочен период за по-голямата готовност на гражданите да плащат данъци;

32.  Отбелязва, че се отделя прекалено малко внимание на начина, по който правителствата могат да използват държавните политики за намаляване на неравенствата в дохода и благосъстоянието, като омаловажават съществуващите разлики между половете по отношение на данъчните задължения;

33.  Призовава за съсредоточаване върху принципите на неутралност, равенство и опростяване по отношение на данъчните системи в развиващите се страни, което следва да се постигне чрез:

34.  Счита за необходимо ОИСР да изготви нови ръководни принципи относно цените за трансферите като незаменимо средство за предотвратяване трансферирането от някои международни компании на печалбите им към страни с по-благоприятно данъчно облагане, така че тези компании да плащат данъците си в страните, включително развиващи се, където на практика са осъществени печалбите;

35.  Счита, че е абсолютно необходима система на ниски данъчни ставки за ниските и средните доходи, основаваща се на широка данъчна основа, и изключваща всякакви дискреционни освобождавания и преференции, по-специално за миннодобивната промишленост; подчертава нуждата от публични инвестиции в проекти с положително отражение на местно равнище в икономически, социален и екологичен аспект, като се внимава да не се разреши установяването на вид данъчен дъмпинг;

Действия за прозрачна, отворена за сътрудничество и справедлива данъчна среда
Неправилно търговско ценообразуване

36.  Подчертава, че неправилното ценообразуване е един от най-значимите двигатели на незаконното изтичане на капитали; призовава Комисията да допринесе за увеличаване на публичния експертен опит по подобни въпроси в развиващите се страни и да работи по конкретни предложения за гарантиране на разглеждането от страна на Г-20, ОИСР, ООН и СТО на по-широк набор от показатели и методи за справяне с неправилното ценообразуване, сред които е „сравнителният метод на печалбата“ на САЩ, който изглежда обещаващ по отношение на определянето на неправилно ценообразуване при сделки;

37.  Призовава за действия срещу незаконното манипулиране на трансферното ценообразуване и за преразглеждане на общите правила за облагане, които са с по-широк обхват от сравнителните методи на печалба, в случай че са налице други по-обещаващи варианти за по-ефективното разрешаване на проблема за погрешното ценообразуване; изтъква, че ЕС, Г-20, ЕС и СТО като цяло следва да съсредоточават своите усилия върху подходи, които разчитат на т. нар. „принцип на сделката между несвързани лица“, съгласно който операциите, които подлежат на облагане, трябва да се извършват при същите условия като тези, които биха били извършени между независими предприятия;

38.  Настоятелно призовава ЕС да защищава в рамките на Г-20 и ОИСР принципа на автоматичен обмен на информация по данъчни въпроси в съответствие с директивата за данъчното облагане на доходи от спестявания, като начин за ограничаване на незаконните финансови потоци в неизвестни юрисдикции;

39.  Призовава за въвеждане на данък върху финансовите операции, приходите от който да се използват за подобряване функционирането на пазара чрез намаляване на спекулациите, за подпомагане финансирането на световни обществени блага, като например развитието и борбата с изменението на климата, и за намаляване на бюджетните дефицити; призовава Комисията бързо да изработи проучване относно осъществимостта, като отчете равните условия в световен мащаб, и ако е уместно, да представи конкретни законодателни предложения;

40.  Предлага в рамките на прегледа на споразумението от Котону да бъде включена специфична клауза във връзка с доброто управление на данъчната система;

41.  Призовава държавите-членки на ЕС в рамките на своите двустранни програми за подпомагане да предприемат подобни мерки;

Добивни индустрии

42.  Настоятелно призовава за разработване на инициативи за насърчаване на по-голяма прозрачност по отношение на рентите от природни ресурси, включително чрез Конвенцията на ОИСР за борба с подкупването и Инициативата за прозрачност на добивната промишленост; приветства приемането на измененията относно „полезните изкопаеми от зони на конфликт“ като Конго и прозрачността към Акта за реформа на финансовото регулиране и отправя искане към Комисията да предложи законодателна инициатива в тази насока, без да омаловажава отговорността на правителствата в развиващия се свят и без да поставя ненужна бюрократична тежест върху дружествата, тъй като това вече беше предмет на критики от заинтересовани страни в развиващия се свят и може да се окаже с обратен ефект;

43.  Подчертава, че експлоатацията на природни ресурси следва да продължи, за да способства за това дадена страна да изпълни своите по-широки социални и икономически цели, което за правителствата в развиващите се страни означава да очертаят визия, ако желаят да направят това, съвместно със заинтересовани страни и експерти в международен план, за начина, по който секторът на природните ресурси се вписва в икономическото бъдеще на страната; счита, че за някои страни най-доброто използване на наличните ресурси може да се състои в това да ги оставят като залежи за бъдеща употреба, а за други, това може да означава те да бъдат извлечени бързо като временен източник на вътрешни приходи, с оглед генерирането на приходи в подкрепа на необходимите инвестиции за растеж и за задоволяване на неотложни човешки потребности;

44.  Посочва, че развиващите се страни следва да бъдат равностойни партньори в разискването и приемането на нови инициативи в сектора на добива на природни ресурси; подчертава, че новите договорености в тази област следва да са под формата на обобщени международни стандарти с оглед да се избегне създаването на допълнителна конфигурация от регламенти, което би било с обратен ефект от гледна точка на правителствата, данъчната администрация и международните компании;

45.  Подчертава, че предложенията на Комисията и неправителствените инициативи относно прозрачността в сектора на добивната промишленост, например Хартата за природните ресурси, „Екваторалните принципи“ и Насоките за инвеститори и дружества, изготвени от „Critical Resource“, са в действителност насочени към предприятията; те създават правна сигурност и устойчиви дългосрочни партньорства и действат като гаранции срещу повторната национализация, повторното започване на преговори или експулсиране; отбелязва, че са налице също така проблеми, които трябва да бъдат разрешени, като например фактът, че на предприятията може да се наложи да разкриват чувствителна информация от търговска гледна точка, което ги поставя в неизгодна конкурентна позиция, или че някои споразумения с правителства се основават на информация, която е секретна;

46.  Отбелязва, че доходите от ресурси следва винаги да бъдат възприемани като временни средства за увеличаване на вътрешния доход; изтъква, че успехът при облагането на ресурсите често води до предимство при преки данъци, като например корпоративните данъци, и при неданъчни приходи като лицензионните възнаграждения;

47.  Изтъква, че редица „рентиерски“ страни, които се ползват от изобилни доходи от природни ресурси, по-специално от нефт и полезни изкопаеми, имат малък стимул, за да бъдат отговорни, активни или ефективни; потвърждава отново, че силните механизми за институционален и демократичен контрол са от жизненоважно значение за борба с икономическите престъпления; по-специално, призовава Комисията да ускори своята помощ за развитие относно съставянето на договори между многонационалните предприятия и развиващите се страни по проблемите, свързани с добива на природни ресурси;

48.  Призовава Комисията и Съветът да се ангажират по-активно с Инициативата за прозрачност в добивната промишленост чрез предоставяне на финансови средства и участие в нейния ръководен орган;

49.  Припомня, че качеството на финансовата отчетност е от съществено значение за ефективната борба с избягването на данъци; счита, че отчитането по страни е от основно значение за добивната промишленост, но припомня, че то би било от полза също така за инвеститорите във всички сектори, като по този начин допринася в общ план за доброто управление; във връзка с това отправя искане към Комисията да насърчи включването на изискване в стандарта за финансова отчетност на Съвета по международни счетоводни стандарти за това, мултинационалните корпорации да отчитат приходите си и заплатените данъци по страни; припомня, че това искане е в съответствие с необходимостта от подобряване на корпоративната социална отговорност на многонационалните предприятия; призовава Комисията да включи отчитането по страни в преработката на счетоводните директиви;

50.  Призовава за въвеждане на задължения за докладване за всяка отделна страна за трансгранични дружества, включително печалбите преди и след данъчно облагане, с цел засилване на прозрачността и достъпа на данъчната администрация до съответните данни; счита, че за да се гарантира, че всички отрасли и дружества са еднакво обхванати, ЕС следва да въведе принципа като част от предстоящите процеси на преразглеждане на директивата за прозрачността и на директивите на ЕС в областта на счетоводството, докато на международно равнище Комисията следва да упражнява натиск върху Съвета по международните счетоводни стандарти (СМСС) с цел своевременно разработване на съответната всеобхватна норма; отново призовава Комисията да докладва на Парламента относно резултатите от публичните консултации и относно разискванията със СМСС в рамките на следващите шест месеца;

51.  Подчертава важността на отчитането по страни и изисква преговорите в тази област да бъдат ускорени:

Подобряване на координацията между донорите

52.  Отбелязва резултата от изследването на International Tax Compact, съгласно който е необходима по-добра координация на донорите в областта на данъчното облагане и развитието; насърчава Комисията да предприеме инициативи в тази насока и да засили подкрепата си за такива многостранни и регионални инициативи като Африканския форум за данъчна администрация и Междуамериканския център за данъчни администрации;

Подобряване на международната архитектура за борба с данъчните убежища

53.  Подчертава, че конвенционалните форми на официална подкрепа на развитието няма да премахнат бедността в световен мащаб, ако не бъдат предприети амбициозни мерки в рамките на Г-20, ОИСР и ЕС за ограничаване на данъчните убежища и вредните данъчни структури;

54.  Отбелязва, че от срещата на високо равнище на Г-20 на 2 април 2009 г. офшорните финансови центрове са поели задължение за спазване на стандартите на ОИСР за прозрачност и обмен на информация; въпреки това отбелязва, че вредните структури на данъчните убежища все още са много разпространени; призовава отново за действия извън рамките на ОИСР за борба с данъчните убежища с оглед на многобройните им недостатъци; в тази връзка изказва отново своето безпокойство относно факта, че международните стандарти на ОИСР изискват обмен на информация при поискване, но не съществува автоматичен обмен на информация в съответствие с директивата относно данъчното облагане на доходи от спестявания; отправя също критика по отношение на факта, че ОИСР позволява на правителствата да избягват вписване в черния й списък въз основа на обещания за възприемане на принципите на обмена на информация, без да гарантира действителното прилагане на тези принципи; счита също, че изискването да се сключат споразумения с дванадесет други страни с цел изваждане от черния списък не е обективно, тъй като не е обвързано с никакви качествени показатели за обективна оценка на спазването на практиките на доброто управление;

55.  Изтъква, че всяка година от развиващите се страни към данъчните убежища и незаконните финансови потоци изтича значителната сума от 800 милиарда евро; отбелязва, че по-голямата прозрачност във финансовия процес би могла да бъде решаваща стъпка към облекчаване на бедността и създаване на значително богатство;

56.  Счита, че обменът на автоматична информация следва да се състои при всички обстоятелства; във връзка с това приветства предложението на Комисията относно административно сътрудничество в областта на данъчното облагане с оглед разширяване на сътрудничеството между държавите-членки с цел обхващане на всякакъв вид данъци, премахване на банковата тайна и установяване на автоматичния обмен на информация като общо правило;

57.  Приветства факта, че някои държави-членки са сред подписалите Конвенцията на Съвета на Европа и ОИСР за административната взаимопомощ по данъчни въпроси, и призовава 17-те държави-членки, които не са я подписали, да я подпишат;

58.  Призовава ЕС да ускори действията си и да предприеме конкретни мерки, например санкции, срещу данъчните убежища, укриването на данъци и незаконното изтичане на капитали; призовава Съвета да разгледа възможността за многостранен механизъм за автоматичен обмен на данъчна информация в тясно сътрудничество с Комитета на експертите за международно сътрудничество в данъчната област на ООН;

59.  Призовава Комисията да приеме по-строги критерии за идентифицирането на данъчните убежища и да предприеме действия за приемане на международно многостранно споразумение с обвързващ характер за автоматичен обмен на данъчна информация, включително за тръстове и фондации, предвиждащо ответни мерки в случай на неспазване на изискванията; призовава Комисията да оказва подкрепа на развиващите се страни в борбата им срещу незаконното изтичане на финансови средства и изтичането на капитал, тъй като е установено, че това е основна пречка пред мобилизацията на национални приходи за развитие; по-конкретно насочва вниманието на Комисията към позиция на Европейския парламент от 24 април 2009 г. относно предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 2003/48/EО относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания(8) и препоръчаните мерки за борба срещу данъчните убежища;

60.  Изразява загриженост относно нежеланите последствия от данъчните договори върху разпределението на данъчни приходи; отбелязва, че методът за предоставяне на право на данъчно облагане, основаващо се на принципа на мястото на постоянното пребиваване вместо на страната източник спомага за това, данъчните убежища да бъдат по-изгодни; счита, че данъчните договори следва да бъдат проверявани по отношение на тяхната справедливост, което означава възможност за предоставяне на основното право за данъчно облагане в страната източник, в която се извършва реалната дейност;

61.  Отбелязва със съжаление факта, че Г-20 все още не са предложили ясен график и конкретен механизъм за санкции, за да може борбата срещу данъчните убежища да бъде ефективна; призовава за приемане на международна конвенция с цел премахване на вредните данъчни структури, която да съдържа санкции както за юрисдикции, отказващи сътрудничество, така и за финансови институции, извършващи дейност с данъчни убежища; настоятелно призовава ЕС да приеме мерки, сходни със закона на САЩ за спиране на злоупотребите с данъчните убежища и да разгледа възможността за оттегляне на банковите лицензи на финансови институции, които работят с данъчни убежища;

62.  Счита, че ЕС следва също така да гарантира последователност при прилагането на равнище ЕС и в международен план на стандартите в областта на пруденциалния надзор, данъчното облагане и прането на пари;

63.  Призовава за разкриване на международно равнище на структурите така наречените „фондове-лешояди“ с оглед тяхното идентифициране и забрана на техните дейности;

64.  Призовава за създаването, в рамките на споразуменията за икономическо сътрудничество, на независим контролен механизъм, натоварен с оценката на нетното данъчно отражение на премахването на митата едновременно с напредъка в областта на данъчните реформи по страни; призовава за включването на клауза, предвиждаща задължителното цялостно преразглеждане в рамките на от три до петгодишен срок на всяко споразумение за икономическо сътрудничество, като по този начин се прави възможно изменението на разпоредбите на всяко споразумение, така че да се благоприятства в по-голяма степен изкореняването на бедността, устойчивото развитие и регионалната интеграция; призовава още за задължително преразглеждане на напредъка на отделните страни във връзка с прилагането на данъчните реформи или ефикасното събиране на данъци в светлината на последните текстове на Модела на данъчна конвенция относно приходите и капитала на ОИСР;

65.  Подчертава, че е необходимо данъчните администрации в развиващите се страни да си сътрудничат, ако те не са част от съответните министерства на финансите, по-специално относно данъчната и бюджетната политика, по начин, който не насърчава съперничеството и подозрителността, а способства за добрите отношения и доброто управление по данъчните въпроси;

66.  Призовава за установяване или (ако те вече съществуват) за институционално подобрение на така наречените (полу-) независими органи по приходите чрез адекватни системи на контрол и взаимоограничения, за да се предотврати злоупотребата с данъчните органи;

67.  Изтъква в този контекст, че висшият статус и управленческата самостоятелност на независимите органи по приходите следва да се компенсира от плуралистични схеми на управление, които предоставят сигурност относно това:

68.  Счита, че разработването на ефикасна данъчна система в развиващите се страни трябва да бъде в основата на техните публични финанси; счита, че новата инвестиционна политика на ЕС в развиващите се страни следва да допринесе за установяването на по-добра и по-благоприятна за частни чуждестранни и местни инвеститори среда и да се създадат условия за по-ефикасна международна помощ; подчертава, че инвестиционната политика на ЕС трябва да се съсредоточи върху развитието на МСП, включително чрез предоставяне на микрокредитиране, и да насърчава иновациите, ефикасността на публичните служби, публично-частните партньорства и трансфера на знания с оглед насърчаване на растежа;

o
o   o

69.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) ОВ C 341 E, 16.12.2010 г., стр. 29. (2) ОВ C 4 E, 7.1.2011 г., стр. 34. (3) Приети текстове, P7_TA(2010)0210. (4) ОВ C 230 E, 26.8.2010 г., стр. 1. (5) ОВ C 184 E, 8.7.2010 г., стр. 94. (6) ОВ C 282E, 6.11.2008 г., стр. 323. (7) Например вж. проучване на Baunsgaard & Keen (2005 г.) цитирано в доклада на МВФ от 15 февруари 2005 г., озаглавен „Справяне с последиците за приходите след реформа на търговията“, в който МВФ стига до заключението, че „много държави с нисък доход и някои държави със среден доход са имали трудности при заместването на приходите от търговските данъци“. (8) ОВ C 184 E, 8.7.2010 г., стр. 488.

Резолюция на Европейския парламент от 8 март 2011 г. относно селското стопанство в ЕС и международната търговия (2010/2110(INI))

P7_TA(2011)0083 A7-0030/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид част трета, дял ІІІ и част пета, дялове ІІ и V от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид принципите, свързани с изискванията за хуманно отношение към животните, установени в член 13 от ДФЕС,

–  като взе предвид споразуменията на СТО и по-специално Споразумението за селското стопанство, договорено по време на Уругвайския кръг и влязло в сила на 1 януари 1995 г.,

–  като взе предвид декларацията, приета на Четвъртата министерска конференция, проведена в Доха на 9‐14 ноември 2001 г., решението, прието от Общия съвет на СТО на 1 август 2004 г., и декларацията, приета на Шестата министерска конференция, проведена в Хонконг на 13‐18 декември 2005 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 4 април 2006 г. относно оценката на кръга преговори от Доха след министерската конференция на СТО в Хонконг(1),

–  като взе предвид преразгледаните проекти за предложения за договаряне в областта на селското стопанство, разпространени на 6 декември 2008 г. от председателя на преговорите в рамките на СТО в областта на селското стопанство,

–  като взе предвид меморандума за разбирателство от 15 май 2009 г. между Съединените американски щати и Европейската комисия относно вноса на говеждо месо от животни, при чието отглеждане не са били използвани определени хормони на растежа, и увеличените мита, прилагани от Съединените американски щати към определени продукти от Европейските общности,

–  като взе предвид взаимно съгласуваното решение, постигнато на 15 юли 2009 г. между Канада и Европейския съюз относно спора, озаглавен „Европейски общности ‐ мерки, имащи въздействие върху одобрението на биотехнологични продукти и търговията с тях“,

–  като взе предвид споразумението, парафирано на 15 декември 2009 г., между ЕС и латиноамериканските държави, с което се установяват условията за окончателното уреждане на нерешените спорове по отношение на режима на ЕС за внос на банани (Споразумение от Женева),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 декември 2009 г. относно перспективите пред Програмата за развитие от Доха (ПРД) след Седмата министерска конференция на СТО(2),

–  като взе предвид приключването на 17 декември 2009 г. на преговорите между ЕС и Мароко относно споразумение за мерките за либерализация, свързани със селскостопанските продукти и продуктите от рибното стопанство,

–  като взе предвид приключването на 1 март 2010 г. на преговорите между ЕС, Перу и Колумбия относно подписването на многостранно споразумение,

–  като взе предвид взаимно съгласуваното решение, постигнато на 18 март 2010 г. между Аржентина и Европейския съюз относно спора, озаглавен „Европейски общности ‐ мерки, имащи въздействие върху одобрението на биотехнологични продукти и търговията с тях“,

–  като взе предвид своята резолюция от 25 март 2010 г. относно политиката за качество на селскостопанските продукти: каква стратегия да се приложи?(3),

–  като взе предвид приключването на 19 май 2010 г. на преговорите между ЕС и страните от Централна Америка относно търговския стълб на споразумението за асоцииране,

–  като взе предвид своята резолюция от 8 юли 2010 г. относно бъдещето на Общата селскостопанска политика след 2013 г.(4),

–  като взе предвид споразумението за свободна търговия между ЕС и Южна Корея, подписано на 6 октомври 2010 г.,

–  като взе предвид текущите преговори между ЕС и Меркосур за сключване на споразумение за асоцииране,

–  като взе предвид текущите преговори между ЕС и Канада за сключване на всеобхватно икономическо и търговско споразумение,

–  като взе предвид текущите преговори между ЕС и Индия за сключване на споразумение за свободна търговия,

–  като взе предвид текущите преговори между ЕС и Украйна за сключване на споразумение за асоцииране,

–  като взе предвид своето проучване, озаглавено „Преглед на преговорите в рамките на СТО в областта на селското стопанство след неуспеха на разговорите от 2008 г.“, от юни 2009 г.,

–  като взе предвид насоките, озаглавени „Географски указания и споразуменията ТРИПС: 10 години по-късно. Пътна карта за притежателите на географски указания от ЕС относно получаването на защита в други страни членки на СТО“, чието изготвяне беше възложено от Комисията,

–  като взе предвид предложението на Комисията от 15 септември 2010 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (COM(2010)0484),

–  като взе предвид въпроса за либерализирането на митата за Пакистан, предвидено в член 1 от предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за спешното въвеждане на автономни търговски преференции по отношение на Пакистан (COM(2010)0552),

–  като взе предвид Целите на хилядолетието за развитие на ООН,

–  като взе предвид член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони и становищата на комисията по международна търговия и комисията по развитие (A7-0030/2011),

A.  като има предвид, че ЕС продължава да бъде безспорно най-големият вносител на селскостопански стоки в света, като стойността на вноса почти се е удвоила през последното десетилетие и сега възлиза на почти 20 % от вноса в световен мащаб;

Б.  като има предвид, че делът на ЕС в световния износ на селскостопански продукти намалява в резултат от по-бързия растеж на други ключови търговски партньори в областта на селското стопанство; като има предвид, че крайните продукти представляват 68 % от стойността на износа на ЕС за периода 2007‐2009, докато междинните продукти и суровините представляват съответно 23 % и 9 %; като има предвид освен това, че цените на световния пазар са фактор за трудностите, пред които е изправен ЕС при износа на своите продукти, предвид факта, че като цяло цените са ниски и Съюзът има по-високи производствени разходи;

В.  като има предвид, че търговският дефицит на ЕС в областта на селското стопанство достигна рекордния размер от 7 милиарда евро през 2008 г.; като има предвид, че търговският дефицит на ЕС по отношение на Меркосур например се е увеличил повече от два пъти от 2000 г. досега и вносът в ЕС на селскостопански продукти от Меркосур в момента е на стойност 19 милиарда евро, докато износът е на стойност 1 милиард евро;

Г.  като има предвид, че ЕС е най-големият вносител на селскостопански продукти от развиващите се страни в света, като внася повече такива продукти, отколкото САЩ, Япония, Канада, Австралия и Нова Зеландия, взети заедно; като има предвид, че в резултат от инициативата „Всичко освен оръжие“ (ВОО) за най-слабо развитите страни, общата система за преференции (ОСП) и споразуменията за икономическо партньорство (СИП) около 71 % от общия внос в ЕС на селскостопански продукти са с произход от развиващите се страни;

Д.  като има предвид, че проектите за предложения за договаряне в областта на селското стопанство в рамките на СТО от 2008 г. биха наложили още по-големи отстъпки от страна на ЕС, отколкото определените в и без това сериозното предложение, направено от ЕС през октомври 2005 г.;

Е.  като има предвид, че прилагането на концепцията за последователност на политиките за развитие (ППР) по отношение на селското стопанство и търговията ще окаже въздействие също така върху изпълнението на Целите на хилядолетието за развитие № 1 (преодоляване на крайната бедност и глада) и № 8 (глобално партньорство за развитие), включително чрез осигуряване на по-справедливи търговски правила и пазарен достъп;

Ж.  като има предвид, че ЕС вече е намалил драстично своята вътрешна подкрепа, нарушаваща търговията, за разлика от някои основни свои търговски партньори, по-специално САЩ, които запазиха, а в някои случаи и засилиха своите инструменти съгласно закона за земеделието от 2008 г.;

З.  като има предвид, че ЕС предприе едностранно значително намаляване на възстановяванията при износ, като по този начин техният дял в бюджета на ОСП спадна от 29,5 % през 1993 г. до едва 1,2 % през 2009 г., а делът на стойността на износа на земеделски продукти, за който се изплащат възстановявания при износ, спадна съответно от 25 % през 1992 г. до едва 0,9 % през 2009 г.; като има предвид, че някои ключови търговски партньори продължават да използват в значителна степен други форми на стимулиране на износа;

И.  като има предвид, че в рамките на спора относно хормоните, използвани в говедовъдството, САЩ продължават да налагат санкции на ЕС и дори обявиха, че ще ги редуват, така че да обхванат и други селскостопански продукти от ЕС, с цел да се увеличи въздействието на тези санкции (т.нар. „ротационно законодателство“); като има предвид, че съгласно меморандума за разбирателство ЕС предоставя тарифна квота за внос с нулева митническа ставка за 20 000 тона говеждо месо;

Й.  като има предвид, че САЩ обжалваха пред СТО правилата на ЕС за хигиената при производството на птиче месо и търговията с него;

K.  като има предвид, че бе постигнато взаимно съгласувано решение с Канада и Аржентина относно „спора за генетично модифицираните организми (ГМО)“; като има предвид, че САЩ внесоха искане за общи ответни мерки;

Л.  като има предвид, че решението на експертната група на СТО относно захарта бе един от основните двигатели на реформата на ЕС в областта на захарта през 2006 г. и продължава да оказва значително въздействие върху търговията със захар; като има предвид, че общата организация на пазара на захар спазва всички търговски ангажименти на ЕС; като има предвид, че за три години ЕС от втори по големина износител на захар се превърна във втори по големина нетен вносител на захар, главно в полза на развиващи се страни (най-слабо развити страни и страни от АКТБ);

M.  като има предвид, че реформата от 2006 г. в областта на захарта постигна своите цели за увеличаване на конкурентоспособността, намаляване на цените на захарта и свиване на квотите за производство на захар с около 30 %; като има предвид обаче, че това доведе до закриването на 83 предприятия от общо 189 в ЕС-27, до загубата на 16 500 пряко свързани с тази дейност работни места в селските райони и до прекратяване на отглеждането на захарно цвекло за около 140 000 земеделски стопани;

Н.  като има предвид, че световният пазар на захар е един от най-нестабилните пазари на селскостопански продукти и на него доминира една страна (Бразилия); като има предвид, че производството на захар в ЕС предлага надеждни доставки за световния пазар и осигурява редовни вътрешни доставки на висококачествени и устойчиви продукти за европейските потребители;

O.  като има предвид, че ЕС насърчава устойчивото производство на енергия от възобновяеми източници чрез изисквания, които трябва да бъдат приложени до края на 2010 г.; като има предвид, че ЕС вече внася над 25 % от биоетанола за гориво, който потребява, като това не включва биоетанола, внесен под формата на смеси с цел избягване на плащането на вносни мита; като има предвид, че Комисията трябва да гарантира баланса между вътрешното производство и вноса на биоетанол в съответствие с член 23, параграф 5, буква а) от Директивата за енергията от възобновяеми източници (Директива 2009/28/ЕО)(5));

П.  като има предвид, че Четвъртата сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на Световната здравна организация (СЗО) за контрол на тютюна ще се проведе през ноември 2010 г.; като има предвид, че бяха започнати консултации с обществеността относно възможното преразглеждане на Директивата за тютюневите изделия (2001/37/ЕО)(6)); като има предвид, че няколко членове на СТО повдигнаха въпроса за съответствието със споразумението за технически пречки пред търговията (ТПТ) на канадския закон С-32, който по същество води до забрана на всички традиционни бленди тютюневи изделия, с изключение на онези, при които се използва само тютюн от сорт „Вирджиния“, единственият сорт, който се произвежда в Канада и се използва за производството на канадски тютюневи изделия;

Р.  като има предвид, че в международните търговски споразумения ЕС трябва да постигне баланс между либерализирането на пазара и защитата на икономическите сектори и на правата на работниците и потребителите;

С.  като има предвид, че търговските споразумения на ЕС с трети страни трябва да защитават секторите в ЕС, които изпитват затруднения ‐ по-специално секторите на производството на плодове и зеленчуци, животновъдството и зърнопроизводството, в които приходите спаднаха значително ‐ и същевременно да им предлагат реални възможности за износ;

Т.  като има предвид, че сключването на международни търговски споразумения от ЕС не трябва да има отрицателно въздействие върху местните дребни земеделски стопани, които имат съществен принос за продоволствената сигурност в своите региони;

У.  като има предвид, че при сключването на международни търговски споразумения ЕС трябва да се стреми към осигуряването на по-добър мониторинг върху спазването на правата на човека и на социалните и екологичните стандарти;

Ф.  като има предвид, че за сключването на търговски споразумения, договаряни от Комисията, се изисква одобрението на Парламента,

Съгласуваност между селскостопанската и общата търговска политика на ЕС

1.  Счита, че земеделският сектор на ЕС има ясна добавена стойност за европейската икономика и изпълнява ключова роля в стратегията „Европа 2020“ за справяне с икономическите, социалните и екологичните предизвикателства, пред които е изправен ЕС; подчертава необходимостта да се гарантира съгласуваност между селскостопанската и търговската политика и политиката на развитие на ЕС;

2.  Подчертава, че външнотърговската политика не трябва да излага на риск способността на ЕС за поддържане на силен селскостопански сектор и за гарантиране на продоволствената сигурност в контекста на засилени колебания на пазара; призовава Комисията да защити във всички форуми и по-специално в СТО многофункционалната роля на селското стопанство в ЕС, включително неговата съществена роля за осигуряване на заетост и за поддържане на жизнеността на селските райони, и европейския модел на хранително-вкусовата промишленост, който е стратегически компонент от европейската икономика;

3.  Осъжда подхода на Комисията, която прави прекалено често отстъпки в областта на селското стопанство с цел да получи по-голям достъп до пазарите на промишлени стоки и услуги в трети страни; призовава Комисията в бъдеще да не поставя на заден план интересите на селското стопанство в полза на интересите на промишления сектор и сектора на услугите;

4.  Призовава Комисията да предложи подход, с който да се постигне баланс между вътрешното производство и вноса, като за всеки селскостопански сектор се вземе предвид развитието на двустранните и многостранните търговски преговори, както и стандартите на ЕС в областта на околната среда, социалните въпроси, хуманното отношение към животните и безопасността и зачитането на правата на човека;

5.  Подчертава, че по отношение на селскостопанския сектор Комисията трябва да извършва оценки на въздействието, които да се огласяват публично преди започването на преговорите, а в предложенията за актуализиране да се вземат предвид новите позиции, възникнали в хода на преговорите; подчертава необходимостта от подходящ и прозрачен процес на консултации с всички заинтересовани страни, особено в Парламента и Комисията; припомня, че в споразумението за свободна търговия между ЕС и Южна Корея са включени национални консултативни съвети, и отбелязва, че това би могло да бъде прецедент за включването на заинтересованите страни в бъдещи търговски споразумения;

6.  Подчертава, че оценките на въздействието трябва да вземат предвид особеностите на всяка стока, например пазара на говеждо месо, като се отчита сегментирането на пазара; изтъква факта, че предходните оценки на въздействието осигуряваха само обобщени данни; поради това настоятелно призовава Комисията да представи подробни оценки на въздействието, които вземат предвид последствията за конкретните сегменти от пазара, произтичащи от отварянето на селскостопанските пазари на ЕС за страните от търговското обединение Меркосур;

7.  Счита, че решения за по-нататъшно отваряне на пазара на ЕС за внос на селскостопански продукти не следва да се вземат, без да се гарантира възможността за компенсиране на земеделските стопани от ЕС за понесените от тях загуби;

8.  Подчертава факта, че финансовите обезщетения не могат да компенсират отрицателните последствия от прекратяването на производството на селскостопански продукти в ЕС, което гарантира продоволствена сигурност и качество на храните и е от съществено значение за благосъстоянието на селските райони в ЕС и за защитата им от изоставяне на земи и обезлюдяване; във връзка с това подчертава, че е необходимо да се поддържат условията, необходими на земеделските стопани в ЕС за оцеляването на техните стопанства и за това те да получават справедливи доходи във всички държави-членки, като по този начин се даде възможност за поставянето на ново начало за селското стопанство в Европа в светлината на ключовата роля на ОСП в рамките на ЕС;

9.  Припомня, че производителите от ЕС са задължени да отговарят на най-високите стандарти по отношение на качеството, хигиената и устойчивите методи за производство, здравето на растенията, здравето на животните и хуманното отношение към тях, възможностите за проследяване, контрола за остатъци от пестициди, ветеринарната медицина и добавките;

10.  Твърдо настоява, че използваните в трети страни производствени методи за износ в ЕС трябва да предоставят на европейските потребители същите гаранции по отношение на здравето, безопасността на храните, хуманното отношение към животните, устойчивото развитие и определен минимум от социални стандарти подобно на тези, които се изискват от производителите в ЕС; подчертава, че това е единственият начин да се гарантира, че производителите от ЕС могат да се конкурират при равни условия с трети страни и настоятелно заявява, че съществува необходимост от по-строг контрол върху вноса по границите и за засилване на проверките на условията за производство и продажба, извършвани от Службата по храните и ветеринарните въпроси в страните, изнасящи за ЕС, така че да се гарантира спазването на стандартите на ЕС;

11.  Подчертава необходимостта от стриктно спазване на правилата за произход и на механизмите за избягване на тристранна търговия за вносните продукти;

12.  Настоятелно призовава Комисията да насърчава активно интересите на ЕС за настъпателно пазарно присъствие в селското стопанство и да улесни достъпа на продуктите от ЕС до пазарите на трети страни, като се има предвид огромният потенциал за износ и стабилизиране на световните пазари на висококачествените селскостопански хранителни продукти от ЕС; подчертава наред с другото необходимостта от засилване на програмите за насърчаване; отбелязва, че тези мерки са съвместими с правилата на СТО, тъй като попадат в т.нар. „зелена кутия“;

13.  Отбелязва, че най-отдалечените райони са неразделна част от ЕС и че търговските споразумения се отнасят в своята цялост за тези райони; подчертава, че по-ниските митнически тарифи представляват заплаха за крехките икономики на най-отдалечените райони, които се основават предимно на селско стопанство и производство на стоки, подобни на произвежданите от, наред с други, държавите партньори от Латинска Америка; посочва, че съгласно член 349 от ДФЕС политиките на ЕС могат да бъдат съобразени с присъщите за такива региони географски и икономически условия; съответно призовава Комисията по време на преговорите да отчита особеното положение на най-отдалечените райони, за да се гарантира, че развитието им не се накърнява,

Селското стопанство в многостранната търговска система
Програма за развитие от Доха (ПРД)

14.  Счита, че в стремежа си за осигуряване на успешен изход от ПРД ЕС направи изключително щедро предложение по отношение на селското стопанство, което не може да бъде подобрено, но това към момента не е получило равностойно амбициозен отговор от страна на другите развити и напреднали развиващи се страни;

15.  Припомня, че реформата на ОСП от 2003 г. и прегледът на състоянието от 2008 г. показаха сериозността на ангажиментите на ЕС за провеждане на реформи, изпреварвайки вероятните резултатите от кръга от преговори в Доха, като все още се очакват равностойни отстъпки от търговските партньори на ЕС;

16.  Призовава Комисията да спазва стриктно своя мандат за преговори, възложен от Съвета, който определя последната реформа на ОСП като граница на своите действия, при условие че бъдат получени равностойни отстъпки от страна на търговските партньори; изисква от Комисията да се въздържа от предложения, които биха предопределили решенията, които предстои да бъдат взети относно бъдещето на ОСП след 2013 г.;

17.  Подчертава ролята на нетърговските аспекти в Програмата за развитие от Доха; счита, че в преговорите в селскостопанския сектор трябва да се постигне равновесие между икономическото измерение на търговията и нетърговски ценности като социални ценности, екологични аспекти, здравето на човека, здравето на животните и хуманното отношение към животните;

18.  Изразява съжаление относно липсата на напредък по отношение на създаването на многостранен регистър на вината и спиртните напитки, както и по отношение на разширяването на защитата на географските указания за всички селскостопански продукти; припомня, че тези елементи са задължително условие за един балансиран изход от преговорите относно селското стопанство; подчертава необходимостта водещите принципи на политиката за качеството на земеделските продукти в ЕС да бъдат по-широко насърчавани на многостранно и двустранно равнище;

19.  Припомня, че ЕС вече значително намали своята вътрешна подкрепа, нарушаваща търговията, и изисква твърди ангажименти от страна на останалите търговски партньори да направят същото;

20.  Припомня ангажимента, поет от членовете на СТО по време на Министерската конференция в Хонконг през 2005 г., за постигане на премахването на всякакви форми на субсидии за износ, успоредно с налагането на правила за всички експортни мерки с равностоен ефект, особено експортни кредити, държавни предприятия за търговия със селскостопански продукти и регулиране на хранителните помощи;

21.  Счита, че следва да бъде направена оценка на общото намаляване на митническите тарифи в светлината на предложението на ЕС по отношение на стълбовете за вътрешната подкрепа и за конкуренцията в областта на износа и че това намаляване следва да зависи от възможността да се запази специалната предпазна клауза относно конкретно освобождаване от правилата за опростяване на тарифите и относно подходяща гъвкавост във формулата за намаляване на тарифите, както и в обозначаването на чувствителни продукти; счита, че предложеният механизъм за обозначаване на чувствителни продукти е необратимо подкопан от задължението за постигане на значително разширяване на тарифните квоти;

22.  Подчертава необходимостта от запазването на принципа на „единния ангажимент“ в преговорите в рамките на СТО за ПРД; посочва, че от известно време се забелязва тенденция преговорите да се съсредоточават върху ограничен брой от области, за които се преговаря, включително селското стопанство, в които ЕС има основни интереси да се защитава, като се напредва относително по-бавно в други области на преговорите, и това заплашва да подкопае позицията на ЕС на преговорите; посочва също така, че това създава затруднения при даването на оценка на кръга от преговори като цяло;

23.  Отново потвърждава, че развиващите се страни следва законно да могат да прилагат политики, които създават добавена стойност на национално равнище;

24.  Подчертава, че нестабилността на цените доведе до влошаване на проблемите, свързани с недохранването в световен мащаб, както посочва Организацията на Обединените нации по прехрана и земеделие, и че по-голямото либерализиране на световната търговия със селскостопански продукти, което се насърчава от споразуменията на СТО, до момента не позволява да се спре заплахата от глад в света; подчертава, че ЕС също носи отговорност да допринася за световната продоволствена сигурност;

Уреждане на спорове в СТО

25.  Отбелязва факта, че споразумението за търговия с банани решава двадесетгодишен спор, който е един от технически най-сложните, политически най-чувствителните и най-значимите спорове в СТО, представлява важна стъпка към консолидирането на една основана на правила многостранна търговска система и същевременно би могло да има решаващ принос за разрешаването на въпроси, свързани с тропическите продукти и преференциите в преговорите в рамките на СТО;

26.  Призовава Комисията да гарантира, че уреждането на спора за хормоните в говеждото месо ще позволи прекратяването на санкциите за продукти от ЕС, като се гарантира, че вносът на говеждо месо в ЕС е в съответствие с изискванията на ЕС;

27.  Счита във връзка със спора за „хлорираното птиче месо“, че вносът на съответните продукти в ЕС би бил в противоречие с очакванията на обществото в ЕС за безопасност на продуктите и с принципите, залегнали в европейския модел за храните;

28.  Изисква Комисията енергично да защитава режима на ЕС за издаване на разрешение и пускане на пазара на ГМО срещу жалбите в СТО;

Земеделието в многостранните, междурегионалните и двустранните търговски отношения

29.  Счита, че ЕС трябва да си постави като приоритет приключването на многостранните преговори; счита, че двустранните търговски споразумения трябва да допълват многостранните процеси чрез зачитане на равностойни условия на труд, общи правила по отношение на околната среда и стандарти за безопасност на храните, които са вече в сила в Европейския съюз, както и да избягват подпомагането единствено на програми за устойчиво развитие; припомня, че ЕС има значителни настъпателни интереси в селското стопанство, по-специално по отношение на висококачествените преработени продукти; счита, че двустранните търговски споразумения с основните търговски партньори могат успешно да подпомагат експортните интереси на хранително-вкусовата промишленост на ЕС, като осигуряват съществени икономически ползи;

30.  Призовава вносът на селскостопански продукти в ЕС да предоставя на европейските потребители същите гаранции по отношение на защитата на потребителя, хуманното отношение към животните, опазването на околната среда и минималните социални стандарти като тези, предоставяни от европейските производствени методи, и обръща внимание на твърдата позиция на Парламента по този въпрос; призовава Комисията да включва в двустранните търговски споразумения клаузи, които задължават третите държави да спазват същите санитарни и фитосанитарни условия като тези, които са наложени на европейските производители; счита, че подобни споразумения трябва да предвиждат най-малко спазването на международните задължения и стандарти;

31.  Подчертава, че за да се избегне „двойното плащане“ – първо на двустранно и след това на многостранно равнище, принципът на споразумението за „един джоб“ трябва да бъде подкрепен, в съответствие с който двустранните споразумения ще се обвържат с окончателните резултати от преговорите от Доха;

32.  Подчертава значението на строгото прилагане на преференциалните правила за произход на стоките; призовава за преглед на всички търговски преференции, предоставени от Европейския съюз на бързо развиващи се страни, които са членове на Г-20;

33.  Счита, че следва да бъдат въведени ограничения, за да се предотвратят нередни практики в търговията с продукти от хранително-вкусовата промишленост като тристранна търговия, когато една държава изнася своето производството за ЕС, като се възползва от преференциален достъп до пазара на ЕС, а след това посреща собствените си нужди, внасяйки продуктите от друга държава; счита, че за да се предотвратят подобни нередности, отстъпките за достъп до пазара на ЕС, предоставени от ЕС в сключени с трети държави търговски споразумения, следва да не надвишават действителните възможности за производство и износ на въпросните държави;

34.  Призовава Комисията категорично да защити включването на географските указания като съществена част от Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA); изразява съжаление, че в рамките на неотдавна приключилите или продължаващи преговори само списък с избрани географски указания от ЕС се очаква да бъде защитаван от нашите търговски партньори; посочва, че в съответствие със стратегията „Глобална Европа“ двустранните споразумения трябва да осигурят засилена международна защита на географските указания чрез разпоредби от вида „ СТО+“; подчертава необходимостта от подходящ и прозрачен процес на консултиране с всички заинтересовани страни, особено в Парламента и Комисията;

35.  Припомня, че Споразумението за свободна търговия с Южна Корея даде възможност за признаването на значителен брой географски указания; призовава да бъдат направени допълнителни усилия за осигуряването на подобно признаване в бъдещи търговски споразумения; отбелязва, че защитата и признаването на географски указания в трети държави може да бъде много ценно за хранително-вкусовия сектор на ЕС;

36.  Отбелязва, че според Комисията споразумението за свободна търговия между ЕС и Корея ще освободи износителите от ЕС от митническа тежест в размер на 380 милиона евро годишно, като премахва митата за 99 % от износа на селскостопански продукти от ЕС;

37.  Изисква Комисията да гарантира, че търговските споразумения не накърняват системата на ЕС за входни цени на плодовете и зеленчуците, като запазват настоящата схема за внос; при все това призовава Комисията в най-кратък срок да направи необходимите промени, за да подобри действието на системата;

38.  Подчертава по-специално, че сложната система на входни цени, която се прилага за внос на домати от Мароко създава трудности; затова призовава Комисията незабавно да направи необходимите промени;

39.  Изразява силната си загриженост относно споразумението между ЕС и Мароко; посочва, че докато европейските пазари са отворени почти напълно за внос от Мароко, върху някои земеделски продукти за износ от Европа все още се налагат квоти, включително за значими продукти като меки плодове;

40.  Изразява съжаление, че в преговорите за главата за селското стопанство от споразумението за асоцииране с Мароко не бяха дадени гаранции по отношение на спазването на преференциалните квоти за внос или входните цени, отнасящи се износа от Мароко;

41.  Призовава Комисията да изпълнява ангажиментите си по отношение на захарния сектор в ЕС и да прекрати систематичните отстъпки по отношение на захарта в двустранните и многостранните търговски преговори; отбелязва в този контекст инициативите на захарния сектор, които увеличиха неговата конкурентоспособност, като същевременно подобриха екологичната му устойчивост и допринесоха за програмата на ЕС в областта на развитието посредством преференциите, предоставяни на държавите от АКТБ и на най-слабо развитите държави;

42.  Посочва, че всякакви допълнителни двустранни отстъпки за достъп до пазара за захар на ЕС, предоставени на трети държави (например на латиноамерикански държави и Украйна), ще имат дестабилизиращ ефект върху пазара за захар на ЕС и ще доведат до загуба на преференциите за най-слабо развитите държави и държавите от АКТБ; изразява още по-голяма загриженост от факта, че такива отстъпки, като се предоставят на държави, които са нетни вносители, насърчават механизмите на замяна (swap); призовава Комисията да продължи да изключва захарта и извлечените от захар продукти, включително етанол, от обхвата на двустранните преговори;

43.  Призовава Комисията да бди за заобикалянето на вносните мита върху етанола, тъй като все по-големи количества влизат в ЕС под формата на смеси с много ниско вносно мито;

44.  Призовава Комисията да гарантира, че в споразуменията за свободна търговия, сключени от ЕС с държави със значително селскостопанско производство и възможности за износ, например Меркосур, има симетрични отстъпки в тарифите;

45.  Отбелязва възобновяването на преговорите по споразумението за асоцииране между ЕС и Меркосур ‐ споразумение от изключителна важност, което би засегнало 700 милиона души и би било най-амбициозното споразумение между два региона в света, и затова подчертава, че Европейският парламент следва да участва задълбочено във всички етапи на преговорите;

46.  Счита за неприемливо, че Комисията е подновила преговорите с Меркосур, без да оповести публично подробна оценка на въздействието и без да проведе надлежни политически разисквания със Съвета и Парламента; призовава за провеждане и разискване на изследване на въздействието на тези преговори върху европейското селско стопанство и регионите преди размяната на предложения за тарифи между ЕС и Меркосур; посочва, че предвид на последиците за селското стопанство от преговорите следва непременно да се направи връзка с кръга от Доха; съответно призовава Комисията да не приключва преговорите с Меркосур, докато не бъде завършен кръгът от преговори в рамките на СТО, както е посочено в мандата; призовава Комисията да държи Съвета и Парламента надлежно информирани относно развитието на преговорите с Меркосур и в бъдеще да осведомява Съвета и Парламента преди започването на подобни търговски преговори;

47.  Изразява дълбока загриженост относно въздействието върху селскостопанския сектор в ЕС като цяло на евентуално споразумение за асоцииране с Меркосур, предвид на отправеното през март 2006 г. искане от Меркосур за достъп до пазара на ЕС на селскостопански продукти, което е значително по-амбициозно от направеното през 2004 г. от ЕС вече съществено предложение; поради това счита за необходимо да се преразгледат отстъпките по такъв начин, че да бъдат защитени интересите на нашите селскостопански производители;

48.  Счита, че позицията на новите държави-членки не е била взета предвид при преговорите между ЕС и Меркосур въз основа на мандата, приет от Съвета през 1999 г.;

49.  Отбелязва, че селскостопанските предприятия в държавите от Меркосур имат много по-ниски производствени разходи, включително за земя, труд и други капиталови разходи, и че производителите от Меркосур не трябва да спазват същите стандарти като производителите от ЕС по отношение на околната среда, хуманното отношение към животните, безопасността на храните и фитосанитарните мерки; подчертава, че трябва да бъде постигнат балансиран резултат и за двете страни, като се гарантира, че при преговорите се вземат напълно предвид последиците и въздействието, по-специално във връзка с екологичните и социалните предизвикателства; призовава Комисията да извърши оценка на въздействието относно последиците на подобно споразумение за селскостопанския сектор;

50.  Счита, че равнището на пазарна интеграция в митническия съюз на Меркосур понастоящем е недостатъчно, за да гарантира подходящо движение на вносни стоки в рамките на региона; счита, че едно споразумение не би донесло ясни ползи при липсата на разпоредби, гарантиращи цялостно и ефективно движение на стоки в рамките на Меркосур;

51.  Изразява съжаление относно отстъпките в тарифите, които Комисията неотдавна направи за държавите, изнасящи банани за ЕС; призовава за преглед на получената помощ от европейските производители по програмите за помощи за най-отдалечените региони (POSEI), които компенсират тези производители за последиците, които намаляването на тарифите ще има върху цените на пазара на ЕС; счита обаче, че интересите на производителите от Общността и на производителите от АКТБ трябва да бъдат взети предвид в подобни бъдещи преговори, така че тези сектори, които осигуряват многобройни работни места, да не бъдат отслабени;

52.  Подчертава факта, че редица доклади от Хранителна и ветеринарна служба подчертават, че говеждото месо от Бразилия продължава да не отговаря на стандартите на производителите и потребителите от ЕС за безопасност на храните, идентификация и възможност за проследяване на животните, здраве на животните и контрол на болестите;

53.  Настоятелно призовава Комисията да изследва разнообразните доклади, публикувани от бразилската национална агенция за наблюдение на здравето (Anvisa) върху широката употреба в Бразилия на пестициди, които са забранени в ЕС и повечето други части на света, които подчертават произхождащите от тази практика сериозни рискове за здравето;

54.  Изразява силната си загриженост относно политиката, която Аржентина прилага в разрез със задълженията си, произтичащи от СТО, по отношение на ограничаване на вноса на хранителните продукти, конкуриращи се с местното производство; посочва, че тези мерки идват в допълнение към аржентинската система за неавтоматично разрешение за внос, което вече има неблагоприятни последици за износа на ЕС; призовава Комисията да предприеме всички необходими действия, за да гарантира практическо прекратяване на мерките, които противоречат на духа на договарянето на споразумение между ЕС и Меркосур;

55.  Изразява загриженост относно отстъпките, направени в рамките на евро-средиземноморските споразумения по отношение на плодовете и зеленчуците; в тази връзка счита, че допълването на вегетационния период в южните и северните средиземноморски страни следва да продължава да е фактор, от който се ръководи либерализирането на търговията със селскостопански продукти в Съюза за Средиземноморието;

56.  Подчертава, че макар тютюневите продукти да трябва да се управляват от строга регулаторна рамка, регулирането на съставките в тютюневите изделия на равнище ЕС и на международно равнище следва да възприеме пропорционален, основан на риска подход, който отразява научните данни; предупреждава да не се въвеждат никакви неосноваващи се на научни данни забрани за съставки, което би довело на практика до забрана на европейски традиционни смесени тютюневи изделия, защото това би донесло сериозни социално-икономически последствия за тютюнопроизводителите в ЕС (на ориенталски сортове и сорта Бърлей), без да донесе никакви ползи за общественото здраве;

57.  Призовава Комисията при преговори относно търговски споразумения на ЕС, включително на такива с Канада и Украйна, да отчита интересите на гражданите на ЕС, да поддържа откритост и редовно да уведомява Парламента за напредъка на преговорите; изразява съжаление, че Комисията все още не е уведомила Парламента за преговорите за споразумение за свободна търговия между ЕС и Канада, въпреки че тези преговори са започнали през октомври 2009 г.; призовава Комисията да предоставя на Парламента и на отговорните комисии подробна информация относно всеки по-нататъшен кръг от преговорите; също така изразява загриженост относно евентуалните отстъпки в преговорите от страна на Комисията, особено в областта на отварянето на пазара, ГМО, млякото, защитата на интелектуалната собственост и етикетирането за произход и призовава Комисията да не прави отстъпки, които може да имат отрицателно въздействие върху европейското селско стопанство;

58.  Изразява загриженост относно перспективата за допускане на отстъпки по отношение на зърнените култури в преговорите с Украйна, с оглед на факта, че украинското производство е силно конкурентно и че Украйна вече е основният потребител на намалени тарифни квоти за зърнени култури (пшеница и ечемик), предоставени на трети държави; следователно призовава Комисията да ограничи предложението си във връзка с този сектор;

59.  Отново потвърждава значението на търговията със земеделски продукти за икономическото развитие и облекчаването на бедността в развиващите се страни; призовава ЕС да помогне на държавите от АКТБ да се приспособят към увеличаващата се конкуренция в световен мащаб;

60.  Призовава Комисията надлежно да вземе предвид настоящата резолюция при разработването и прилагането на своята бъдеща търговска стратегия;

o
o   o

61.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ C 293 E , 2.12.2006 г., стр. 155. (2) ОВ C 286 E, 22.10.2010 г., стр. 1. (3) ОВ C 4 E, 7.1.2011 г., стр. 25. (4) Приети текстове, P7_TA(2010)0286. (5) ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 16. (6) ОВ L 194, 18.7.2001 г., стр. 26.

Резолюция на Европейския парламент от 8 март 2011 г. относно дефицита на протеинови култури в ЕС: намиране на решение на един отдавна съществуващ проблем? (2010/2111(INI))

P7_TA(2011)0084 A7-0026/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 ноември 2010 г., озаглавено „Общата селскостопанска политика през 2020 г.: подготовка за бъдещите предизвикателства в областта на хранителното снабдяване, природните ресурси и териториалния баланс“ (COM(2010)0672),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 юли 2010 г., озаглавено „Пътна карта относно ТСЕ 2. Стратегически документ относно трансмисивните спонгиформни енцефалопатии за периода 2010‐2015 г.“ (COM(2010)0384),

–  като взе предвид Решение 93/355/ЕИО(1) на Съвета от 8 юни 1993 г. относно сключването на Меморандум за разбирателство относно някои маслодайни семена между Европейската икономическа общност и Съединените американски щати в рамките на ГАТТ, с който бе прието Споразумението от Блеър Хауз, определящо максимални равнища на производството на маслодайни семена и протеинови култури в Европейския съюз, както и специални тарифи за такива култури,

–  като взе предвид доклада от ноември 2009 г., представен на Комисията от LMC International, озаглавен „Оценка на мерките, приложени в рамките на Общата селскостопанска политика в сектора на протеиновите култури“ („Evaluation of Measures applied under the Common Agricultural Policy to the protein crop sector“(2)),

–  като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1431/82(3) на Съвета и Регламент (ЕО) № 1251/1999(4) на Съвета, с които се определят специални мерки в сектора на протеиновите култури и се въвежда максимална гарантирана площ, Регламент (ЕО) № 1782/2003(5) на Съвета и членове 76 – 78 от Регламент (ЕО) № 73/2009(6) на Съвета, които предвиждат постепенното прекратяване на специфичните помощи за протеиновите култури, и Регламент (ЕО) № 1121/2009(7) на Комисията , в който се определят подробни правила относно премиите за протеинови култури,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 767/2009(8) относно пускането на пазара и употребата на фуражи,

–  като взе предвид член 68 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета, който позволява на държавите-членки да предоставят подпомагане за отглеждането на протеинови култури на тяхна територия и който беше използван по-специално от Франция, Испания, Полша и Финландия,

–  като взе предвид проучването на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия от 2007 г., озаглавено „Икономическо отражение на неодобрени ГМО върху вноса на фуражи и животновъдството в ЕС“ („Economic Impact of Unapproved GMOs on EU Feed Imports and Livestock Production“),

–  като взе предвид препоръките относно ролята на изследванията и местните познания, включително ролята на бобовите протеинови култури, направени в доклада „Международна оценка на селскостопанските знания, науки и технологии за развитие“ (IAASTD) относно снабдяването с храни в световен мащаб, изготвен от Програмата за развитие на ООН, Организацията по прехрана и земеделие (ФАО) и Световната банка,

–  като взе предвид изследванията, изискани от комисията по земеделие и развитие на селските райони на Парламента и представени на семинара, проведен на 11 октомври 2010 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2008 г. относно устойчиво земеделие и биогаз: необходимост от преразглеждане на общностното законодателство(9),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони и становището на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A7-0026/2011),

Основни факти относно дефицита на протеинови култури: предлагане, търсене и международна търговия

А.  като има предвид, че за производство на протеинови култури в ЕС в момента се използват само 3 % от обработваемите земи в Съюза и че то осигурява само 30 % от протеиновите култури, използвани за фуражи в ЕС, а тенденцията през последното десетилетие е към увеличаване на този дефицит,

Б.  като има предвид, че в някои държави-членки значителни площи обработваема земя продължават да не се обработват години наред и производственият им потенциал не се използва,

В.  като има предвид, че в исторически план този значителен дефицит в производството на протеинови култури от една страна датира от предишни международни търговски споразумения, по-специално със Съединените щати, които позволиха на ЕС да защити своето производство на зърнени култури и в замяна допуснаха безмитния внос на протеинови култури и маслодайни семена в ЕС (ГАТТ и Споразумението от Блеър Хауз от 1992 г.); като има предвид, че това беше свързано със значителния напредък в ефикасността на производство на протеинови култури и използването на нови технологии извън ЕС, които доведоха до неблагоприятно от гледна точка на конкуренцията положение на селскостопанските производители в ЕС, за които производството на протеинови култури беше икономически неатрактивно,

Г.  като има предвид, че 70 % (45 милиона тона за 2009 г.) от използваните протеинови суровини от растителен произход, по-специално соевото брашно, се внасят, и то главно от Бразилия, Аржентина и САЩ, а около 60 % от този внос (26 милиона тона) се състои от странични продукти от производството на рафинирано растително масло, които се използват под формата на брашно за фуражи (особено соево брашно),

Д.  като има предвид, че поради малките обеми на производство европейската фуражна промишленост използва само 2 милиона тона протеинови култури годишно, но по преценки на нейни представители би била в състояние да използва 20 милиона тона годишно,

Е.  като има предвид, че еквивалентът на този внос е 20 милиона хектара, обработвани извън ЕС, или над 10 % от обработваемата земя в ЕС и че тези продукти не са предмет на същите нормативни разпоредби по отношение на опазването на околната среда, здравето и ГМО като европейските продукти,

Ж.  като има предвид, че появата на нови клиенти за доставчиците от Южна Америка, по-специално Китай, които не са толкова взискателни като Европейския съюз по отношение на производствените условия, и по-скоро липсата на прозрачност в стратегията на доставки, може в средносрочен план да застраши стабилността на пазарите и снабдяването на ЕС,

З.  като има предвид, че целият сектор на животновъдството в ЕС стана уязвим по отношение на нестабилността на цените и нарушенията в търговията и е зависим от вноса на висококачествени протеинови култури на достъпни цени, както и че неговата конкурентоспособност е заплашена от допълнителните разходи за внос на протеинови култури за фуражи, които възникват в резултат на липсата на технически решения в рамките на политиката за нулева толерантност по отношение на наличие на неодобрени ГМО в растенията,

И.  като има предвид, че недостатъчният внос на соя и царевица налага допълнителна тежест под формата на разходи за секторите на животновъдството и производството на фуражи в ЕС и излага на опасност икономическата жизнеспособност на вътрешното производството на месо,

Й.  като има предвид, че като последствие от ниския дял на фуражни бобови култури (люцерна, детелина, сладка детелина и др.) и зърнено-бобови култури (грах, соя, лупина, бакла, фий и др.), произвеждани в ЕС, броят на програмите за научни изследвания в областта на протеиновите култури в ЕС е намалял от 50 през 1980 г. на 15 през 2010 г., а обучението и придобиването на практически опит във вътрешното производство на протеинови култури бяха занемарени, което доведе до ниско равнище на иновациите и на регионално адаптираното производство на маслодайни семена в ЕС,

K.  като има предвид, че ЕС е изключително зависим от соята и царевицата, внасяни от трети страни, и всяко прекъсване на доставките на тези продукти поради минимално присъствие на неразрешени ГМО има изключително скъпо струващи последици за европейския фуражен сектор,

Л.  като има предвид, че една политика на научни изследвания има вероятност да бъде успешна, само ако е придружена със средносрочни и дългосрочни ангажименти, каквито понастоящем не съществуват за протеиновите култури,

M.  като има предвид, че познанията на земеделските стопани относно устойчивите практики, които свързват производството на растителните култури с животновъдството чрез балансирано сеитбообращение и подходящо използване на ливадните площи, могат да бъдат загубени и като има предвид, че качеството на местните протеинови култури освен това не осигурява качеството на съставните фуражи, което е необходимо за различните сектори на животновъдството,

Н.  като има предвид, че за да могат протеиновите култури да се превърнат в устойчив елемент на сеитбените модели, доходите от производството на тези култури трябва да се подобрят в кратки срокове, по-конкретно посредством специфична помощ в рамките на ОСП,

Основни констатации относно предимствата на намаляването на дефицита на протеинови култури

О.  като има предвид, че възстановяването на равновесието между доставките и потреблението на зърнени и протеинови култури и маслодайни семена в ЕС би могло да донесе големи икономически ползи на земеделските стопани и на производителите на храни и фуражи, както и да подобри разнообразието от здравословни, висококачествени храни за потребителите, ако политическата рамка на предстоящата реформа на ОСП обхване изцяло новите предизвикателства, подчертани в съобщението на Комисията,

П.  като има предвид, че всички възможности, предлагани от различните насърчителни мерки, следва да се използват за насърчаване на консумацията от човека на зърнени и протеинови култури и маслодайни семена, които следва да бъдат допълнително защитени от схема за качество на земеделските продукти за защита на географските или традиционни продукти, като по този начин се спомогне за запазване на местните и регионалните храни, произвеждани от тези суровини,

Р.  като има предвид, че в контекста на изменението на климата производството на протеинови култури може да допринесе за намаляване на емисиите на парникови газове чрез асимилиране и фиксиране на азот в почвата (достигащо до 100 kgN/ha месечно) и намаляването вследствие на това на използването на синтетични азотни торове, които съдържат диазотен оксид с потенциал за вредно въздействие върху климата 310 пъти по-голям от този на въглеродния диоксид,

С.  като има предвид, че програмата на ЕС „GL-pro“ показа, че въвеждането на протеинови култури в сеитбообращението веднъж на четири години води до значително понижаване на емисиите на CO2 с около 10 до 15 % и намалява производството на озон,

Т.  като има предвид, че от гледна точка на плодородието на почвата по-високият дял протеинови култури, отглеждани на обработваема земя като част от системите за сеитбообращение, допринася за по-балансирано съхранение на хранителните вещества, по-слабо окисляване на почвата, повишена устойчивост на болести, по-добра структура на почвата (включително увеличена енергийна ефективност при обработката на почвите), употреба на по-малко хербициди и по-голямо биологично разнообразие, което спомага и за опрашването,

У.  като има предвид, че броят на културите в сеитбообращение е фактор за намаляване на вероятността от заболявания и размножаване на плевели, и във връзка с това – за намаляване на използването на препарати за растителна защита, както и че по-високият дял на протеинови култури в сеитбообращението може да допринесе за намаляване на енергопотреблението с 10 %,

Ф.  като има предвид, че що се отнася до управлението на водите, по-специално използването на бобови култури за производство на фуражи – като например постоянно използване на смеси от трева и детелина или смеси от зърнени и протеинови култури, както и постоянното покритие на почвата могат да намалят значително оттичането на хранителни вещества, особено нитрати и фосфати, в подпочвените води,

Х.  като има предвид, че що се отнася до биологичното разнообразие в селското стопанство, разширеното отглеждане на протеинови култури, адаптирани към европейските климатични условия, като боб, соя, грах, леща, лупина, нахут, различни сортове люцерна, разновидности фацелия (Phacelia), обикновен звездан (Lotus corniculatus) и сладка детелина, значително ще стабилизира и подобри разнообразието в рамките на производствената система,

Ц.  като има предвид, че що се отнася до производството на протеинови култури и глобалната продоволствена сигурност трябва да бъде постигнат по-добър баланс между производството на белтъчини от растителен и животински произход, особено по отношение на количеството енергия, вода и външни ресурси, които понастоящем се използват за интензивно производство на белтъчини от животински произход, в сравнение с производството на протеинови култури за консумация от човека, като глобалното продоволствено равновесие следва да остане главен акцент,

Ч.  като има предвид, че няколко политики на ЕС оказват влияние върху недостига на белтъчини в ЕС и че Комисията трябва също да анализира въпросите, свързани с производството на ГМО в рамките на и извън територията на ЕС, развитието в областта на биогоривата и преоценката на пълната забрана на животински протеини във фуражите,

Ш.  като има предвид, че качеството на комбинираните фуражи, които не се внасят, освен чрез използване на местни протеинови култури може да се подобри също така чрез използване на странични продукти от маслодайни култури като соя, слънчоглед и рапица,

Щ.  като има предвид, че използването на фуражни бобови и зърнено-бобови култури вместо внесените протеини – главно соево кюспе – може да доведе до значителни промени в методите на животновъдството и по този начин да изиграе роля за подобряване на качеството на селскостопанските продукти (от стандартни продукти към сертифицирани продукти с промени в спецификациите) и на доходите на производителите,

АА.  като има предвид, че забраната за използване на животински протеини в храни за животни бе въведена след кризата със спонгиформната енцефалопатия по говедата (СЕГ), за да се предотврати всякакво заразяване с трансмисивна спонгиформна енцефалопатия (ТСЕ); като има предвид, че тази забрана следва да бъде отменена само въз основа на научни факти и достатъчни предпазни мерки и мерки за контрол; като има предвид, че въз основа на тези условия следва да се обмисли използването на преработени животински протеини от отпадъци от клане на животни за производството на храни за едностомашни животни (свине и птици), при условие че съставките произхождат от месо, одобрено за консумация от човека, и при пълно спазване и контрол на забраната за рециклиране в рамките на един и същи животински вид и за принудителен канибализъм,

Основни изявления в отговор на съобщението на Комисията: подготвяне на почвата за препоръки и искания

АБ.  като има предвид, че съобщението на Комисията, публикувано на 17 ноември 2010 г., ясно подчертава необходимостта от увеличаване на производството на протеинови култури в рамките на една по-интегрирана система за сеитбообращение,

АВ.  като има предвид, че различни проучвания, направени от ФАО, Комисията и компетентните органи в държавите-членки, са посочили, че увеличеното използване на протеинови култури в селското стопанство на ЕС има потенциал да направи снабдяването с фуражи по-надеждно, например като се използват мерки за опазване на околната среда в селското стопанство,

АГ.  като има предвид, че отглеждането на протеинови култури представлява предимство за земеделските стопани в много области: при производството на фуражи за селскостопански животни, като се използват смесени култури, например зърнени култури и боб, при производството на протеинови култури за консумация от човека и при всички форми на устойчиво селско стопанство,

АД.  като има предвид, че понастоящем държавите-членки могат да предоставят специфична подкрепа за производството на протеинови култури като част от програми за опазване на околната среда в селското стопанство и „мерки по член 68“ за подобряване на качеството на производствените системи и на храните,

АЕ.  като има предвид, че наред с оглеждането на зърнени и царевични култури за производство на фуражи и енергия следва да се насърчава прилагането на разширени системи на сеитбообращение, комбинираното култивиране на място в стопанствата и използването на смесите от трева и детелина, които могат да носят големи ползи за околната среда и земеделието, тъй като отглеждането на бобови култури като част от системата на сеитбообращение може да служи за предотвратяване на болести и за възстановяване почвите, както и да оказва положително въздействие върху популациите от опрашители и да спомага за опазване на климата,

АЖ.  като има предвид, че увеличените добиви от зърнени култури в Централна Европа ще освободят земеделските земи в цяла Европа и ще създадат условия за това други култури, и по-специално протеинови култури, да бъдат разместени в рамките на Европа,

АЗ.  като има предвид, че наблюдаваното напоследък нарастване на колебанията при цените на основните селскостопански продукти предизвика сериозна загриженост относно конкурентоспособността на европейския животновъден отрасъл и високата му зависимост от вноса на протеинови култури; като има предвид, че ЕС се нуждае от истински стратегически план за развитие на растителни протеини и тяхната специфична роля за справяне с новите предизвикателства пред ОСП (изменението на климата, по-добро управление на природните ресурси); като има предвид, че за намаляването на недостига на протеинови култури също така е необходимо да се вложат значителни усилия за разширяване на изследванията и отглеждането на култури, както и на мерките за подобряване на подходящата инфраструктура за производство, складиране и преработка на протеинови култури; като има предвид, че страничните продукти от маслодайни култури и производството на биогорива биха могли да бъдат разглеждани като съставки за храни за животни, при условие че се спазват строги правила, за да се гарантира, че принципът на предпазните мерки се прилага изцяло и че няма риск за здравето на животните и здравето на човека,

АИ.  като има предвид, че въпросът за нулева толерантност при вноса на фуражи трябва да бъде обсъден допълнително и като има предвид, че трябва да бъдат разработени подходи, водещи до практически решения,

АЙ.  като има предвид, че селскостопанските и промишлени пътища на продуктите са свързани в много отношения и някои странични продукти от производството на биогорива са подходящи за храна за животни,

1.  Призовава Комисията да приеме средносрочна до дългосрочна перспектива при преразглеждането на своята политика по отношение на протеиновите култури, като гарантира включването в нейните законодателни предложения за реформа на ОСП на адекватни мерки и инструменти в подкрепа на земеделските стопани при подобряването на системите за сеитбообращение, така че да се намали значително настоящият дефицит на протеинови култури и нестабилността на цените;

2.  Призовава Комисията да представи в кратки срокове на Парламента и на Съвета доклад за възможностите и вариантите за увеличаване на вътрешното производство на протеинови култури в ЕС чрез нови политически инструменти (включително като се вземат предвид използването на маслодайни култури и техните странични продукти и възможностите за заместване на вноса), потенциалното въздействие върху приходите на земеделските стопани, приноса за смекчаване на изменението на климата, последиците за биологичното разнообразие и плодородието на почвата, както и потенциала за намаляване на необходимите външни ресурси от минерални торове и пестициди;

3.  Призовава Комисията да представи доклад относно въздействието на правилото за нулева толерантност към наличието на неразрешени в Европа генетично модифицирани организми във внасяните фуражи, като отделя специално внимание на възможността за въвеждане на пределно допустими норми и тяхното прилагане на практика;

4.  Призовава Комисията да запази общата организация на пазара на сухи фуражи до 2013 г., така че да се гарантира оцеляването на този ключов сектор, който е от жизненоважно значение за производството на фуражни протеини за сектора на животновъдството;

5.  Призовава Комисията да подкрепи изследванията за отглеждане и доставка на семена за протеинови култури в ЕС, включително техния принос за контрола на болестите, и да представи предложения за изследване и развитие на начините за подобряване на службите за съвети, а в рамките на бюджетната функция за развитие на селските райони – за услуги за обучение на земеделски производители относно използването на сеитбообращението, комбинирането на култури и техническите съоръжения за производство на храни за животни на място в стопанствата;

6.  Призовава Комисията – в рамките на подкрепата на развитието на селските райони – да представи мерки за насърчаване на увеличаване на броя на животните с биологичен материал с висока стойност и производствен потенциал в животновъдния сектор, както и за разпространяване на добри практики при въвеждането на оптимални модели на хранене, с оглед гарантиране на съответна реколта от протеинови култури, използвани за фуражи;

7.  Призовава Комисията да предложи рамка за мерки за развитие на селските райони, които въвеждат подобрени, децентрализирани съоръжения за производство на фуражи, съобразени с местните и регионалните сортове култури, съхраняването на тези сортове и подбора и развитието на семена;

8.  Призовава Комисията да извърши оценка на въздействието на настоящите тарифи за внос и търговски споразумения върху различните маслодайни и протеинови култури и да представи на Парламента и Съвета подробно правно проучване на настоящия обхват на споразумението от Блеър Хауз относно производството на протеинови култури в Европа;

9.  Призовава Комисията да гарантира безпрепятствени доставки на соя на пазара на ЕС, като предостави техническо решение относно ниското наличие на ГМО за протеиновите култури за храни и фуражи, внасяни в ЕС; припомня, че недостигът на внос на соя налага допълнително разходно бреме върху животновъдния и фуражния сектор на ЕС и излага на опасност икономическата жизнеспособност на местното месопроизводство;

10.  Призовава Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, да обсъди включването в нейните законодателни предложения за реформа на ОСП и извън нея насърчаването на сеитбообращение с местни протеинови култури като предпазна мярка срещу болести по културите, принос за подобряване на земеделските практики и справяне с новите предизвикателства като продоволствената сигурност, изменението на климата, управлението на ресурсите и т.н.;

11.  Призовава Комисията да приеме подходящи мерки за създаване на пазарни условия, които благоприятстват местното производство в сравнение с вносните продукти и които отговарят на изискванията на хранително-вкусовата промишленост, включително въвеждането на модели за несъдържащи ГМО кратки вериги за доставки и сертифицирана продукция; признава, че местното и близко разположеното селско стопанство носят по-големи ползи за околната среда;

12.  Призовава Комисията да представи законодателно предложение на Парламента и Съвета, с което да се разреши използването на преработени животински протеини от отпадъци от клане на животни за производството на храни за едностомашни животни (свине и птици), при условие че съставките произхождат от месо, одобрено за консумация от човека, и при пълно спазване и контрол на забраната за рециклиране в рамките на един и същи животински вид и за принудителен канибализъм;

13.  Призовава Комисията да въведе специфична рамкова програма за децентрализирани селскостопански изследвания и изследвания на развитието на селските райони и да подобри европейското и международното сътрудничество, включително програми за обучение на място в стопанствата за подобряване на отглеждането на адаптирани към местните условия протеинови култури, с оглед на превръщането му в новаторска област в различните държави-членки;

14.  Призовава Комисията да предложи съгласуван общ политически подход към прилагането на агро-екологичните правила по отношение на хранителните продукти, които се продават в Съюза, с оглед на вноса на генно модифицирани протеинови култури;

15.  Призовава Европейската комисия да установи механизъм за наблюдение на произхода на протеиновите култури, внасяни в Европейския съюз, който да установява по-специално устойчивостта на прилаганите селскостопански практики в страната на произход, като промяната в земеползването и устойчивостта на използването на водата, както и използването на земеделски технологии; подчертава, че редовните проверки на място са също необходими за тази цел;

16.  Призовава Комисията да обсъди включването в нейните законодателни предложения за реформа на ОСП разпоредби за подкрепа за земеделските стопани, отглеждащи протеинови култури в системи за сеитбообращение, които допринасят за намаляването на емисиите на парникови газове и на недостига на протеинови култури в ЕС и подобряват контрола на болестите и плодородието на почвата;

17.  Призовава Комисията да представи основани на стимули мерки за насърчаване на стопанското използване на необработвани земи, които могат да допринесат значително за намаляване на протеиновия дефицит в ЕС;

o
o   o

18.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 147, 18.6.1993 г., стр. 25. (2) http://ec.europa.eu/agriculture/eval/reports/protein_crops/index_en.htm (3) ОВ L 162, 12.6.1982 г., стр. 28. (4) ОВ L 160, 26.6.1999 г., стр. 1. (5) ОВ L 270, 21.10.2003 г., стр. 1. (6) ОВ L 30, 31.1.2009 г., стр. 16. (7) ОВ L 316, 2.12.2009 г., стр. 27. (8) ОВ L 229, 1.9.2009 г., стр. 1. (9) ОВ C 66 E, 20.3.2009 г., стр. 29.

Резолюция на Европейския парламент от 8 март 2011 г. относно равенство между жените и мъжете в ЕС ‐ 2010 г. (2010/2138(INI))

P7_TA(2011)0085 A7-0029/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3, втора алинея от Договора за Европейски съюз (ДЕС) и член 157 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид член 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ),

–  като взе предвид Стокхолмската програма(1),

–  като взе предвид Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. за прилагане на принципа на равно третиране на лица, без разлика на раса или етнически произход(2), Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите(3) и Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г. относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги(4),

–  като взе предвид годишните доклади на Комисията относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз за 2000 г., 2001 г., 2002 г., 2004 г., 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г. (съответно COM(2001)0179, COM(2002)0258, COM(2003)0098, COM(2004)0115, COM(2005)0044, COM(2006)0071, COM(2007)0049 и COM(2008)0010),

–  като взе предвид доклада на Комисията от 18 декември 2009 г. относно равенството между жените и мъжете ‐ 2010 г. (COM(2009)0694),

–  като взе предвид Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена)(5),

–  като взе предвид Директива 2010/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2010 г. за прилагане на принципа на равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица, и за отмяна на Директива 86/613/ЕИО на Съвета(6),

–  като взе предвид Директива 2010/18/ЕС на Съвета от 8 март 2010 година за прилагане на ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск, сключено между Конфедерацията на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE), Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия (UEAPME), Европейския център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), и за отмяна на Директива 96/34/ЕО(7),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 октомври 2008 г., озаглавено „По-голямо равновесие между професионалния и личния живот: оказване на по-голямо съдействие за съвместяването на професионалния, личния и семейния живот“ (COM(2008)0635),

–  като взе предвид Директива 89/552/ЕИО относно телевизията без граници,

–  като взе предвид доклада на Комисията от 3 октомври 2008 г., озаглавен „Осъществяване на целите от Барселона относно детските заведения за деца в предучилищна възраст“ (COM(2008)0638),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 21 септември 2010 г., озаглавено „Стратегия за равенство между жените и мъжете 2010-2015 г.“ (COM(2010)0491),

–  като взе предвид Конвенцията на ООН от 1979 г. за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW) и Пекинската платформа за действие на ООН,

–  като взе предвид Европейския пакт за равенство между мъжете и жените, приет от Европейския съвет на 23 и 24 март 2006 г.,

–  като взе предвид становището на Консултативния комитет по равни възможности за жените и мъжете към Европейската комисия от 22 март 2007 г. относно разликата в заплащането на жените и мъжете,

–  като взе предвид публикуването на документа на комисаря на Съвета на Европа по правата на човека относно правата на човека и половата идентичност (2009 г.),

–  като взе предвид доклада на Агенцията за основните права относно хомофобията, трансфобията и дискриминацията въз основа на сексуална ориентация и полова идентичност (2010 г.),

–  като взе предвид своята резолюция от 6 май 2009 г. относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда(8),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 февруари 2010 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз – 2009 г.(9),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 юни 2010 г. относно аспекти, свързани с равенството между половете, в контекста на икономическата рецесия и финансовата криза(10),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 юни 2010 г. относно оценка на резултатите от Пътната карта за равенство между жените и мъжете (2006 - 2010 г.) и препоръки за бъдещето(11),

–  като взе предвид своята резолюция от 19 октомври 2010 г. относно жените, работещи при несигурни условия на труд,

–  като взе предвид своята резолюция от 13 март 2007 г. относно пътна карта за равенство между мъжете и жените 2006-2010 г.(12),

–  като взе предвид своята резолюция от 3 септември 2008 г. относно равенството между жените и мъжете – 2008 г.(13),

–  като взе предвид своята резолюция от 18 ноември 2008 г., съдържаща препоръки към Комисията относно прилагането на принципа на еднакво заплащане за мъже и жени(14),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2010 г. относно въздействието на рекламите върху поведението на потребителите(15),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0029/2011),

A.  като има предвид, че равенството между жените и мъжете е основен принцип на Европейския съюз, който се признава в Договора за ЕС и в Хартата на основните права; като има предвид, че все още съществуват много неравенства между жените и мъжете,

Б.  като има предвид, че Европейският съюз не беше пощаден от икономическата и финансовата криза, която оказа пагубно въздействие върху заетостта както на жените, така и на мъжете, и по-специално икономическото положение на жените, и която в дългосрочен план рискува да засегне жените в още по-голяма степен,

В.  като има предвид, че равенството между жените и мъжете оказва положително въздействие върху производителността и икономическия растеж и спомага за увеличаване участието на жените на пазара на труда, което от своя страна води до много социални и икономически ползи,

Г.  като има предвид, че са необходими разграничени по полов признак статистически данни, за да се сравни въздействието на кризата върху жените и върху мъжете; като има предвид, че Европейският институт за равенство между половете би могъл да допринесе значително за постигането на тази цел и като има предвид, че тези данни са необходими, за да се оцени въздействието на бедността върху здравето на жените, и по-специално това на възрастните жени, тъй като е важно да се гарантира защита на здравето на жените,

Д.  като има предвид, че равнището на женската безработица често се подценява поради високото равнище на икономическа неактивност сред жените (2/3 от 63 милиона икономически неактивни лица на възраст между 25 и 64 години) или на частична безработица,

Е.  като има предвид, че равнището на заетост е по-ниско в селските райони; освен това като има предвид, че голяма част от жените не участват на официалния пазар на труда и следователно не са регистрирани като безработни, нито са включени в статистическите данни за безработицата, което води до специфични финансови и правни проблеми във връзка с правото на майчинство и отпуск по болест, придобиването на пенсионни права и достъпа до социално осигуряване, както и до възникването на проблеми в случай на развод; като има предвид, че селските райони са в по-неблагоприятно положение поради липсата на възможности за качествени работни места,

Ж.  като има предвид, че сключването не по тяхно желание на договори за непълно работно време или срочни договори, и по-специално по-ниският размер на тяхното възнаграждение в сравнение с това на мъжете, поставят жените в неблагоприятно положение на пазара на труда; като има предвид, че това несъответствие се отразява върху пенсиите, като крие по-голям риск от увеличаване на бедността сред жените в сравнение с мъжете,

З.  като има предвид, че разликата в заплащането на жените и мъжете все още е средно 18 % в Европейския съюз, като в някои страни надхвърля 25 % и дори 30 % в една държава-членка, и като има предвид, че въпреки положените усилия и постигнатия напредък, разликата в заплащането намалява много бавно,

И.  като има предвид, че майчинството не би трябвало да представлява пречка пред кариерата на жените и че статистическите данни ясно сочат, че жените с деца посвещават по-малко часове на работата от жените без деца, за разлика от бащите, които работят повече от мъжете без деца,

Й.  като има предвид, че по време на Европейския съвет в Барселона през март 2002 г. държавите-членки бяха приканени да създадат до 2010 г. детски заведения за поне 90 % от децата между 3 години и задължителната възраст за започване на училище, и за най-малко 33 % от децата под 3 години, но че броят на посочените детски заведения, получаващи държавно финансиране, в повечето страни е недостатъчен, което оказва особено неблагоприятно въздействие върху семействата в неравностойно положение,

К.  като има предвид, че е налице връзка между равнището на безработица на жените и семейните им задължения; като има предвид, че над 20 милиона европейци (от които две трети са жени) поемат грижите за възрастни зависими лица, което им пречи да упражняват професионална дейност на пълен работен ден; като има предвид, че има опасност посоченото явление да се задълбочи предвид застаряването на населението,

Л.   като има предвид, че достъпът до услуги за отглеждане на деца и помощ за възрастни хора и други зависими лица е от първостепенно значение за гарантирането на равностойно участие на жените и мъжете на пазара на труда, както и в областта на образованието и обучението,

М.  като има предвид, че жените носят много по-голяма отговорност за домакинската работа, отколкото мъжете и че стойността на този труд не се измерва в парично изражение, като се признава неговата стойност, както и факта, че домакинската работа и грижата за деца, болни или възрастни хора представляват труден и неплатен труд,

Н.  като има предвид, че е необходимо да се премахнат стереотипите във връзка с равенството на половете в областта на образованието, които често водят до това, децата да бъдат насочвани към училищни предмети или университетски дисциплини, традиционно признати за женски или мъжки; като има предвид, че е важно да се насърчава разнообразието от училищен и професионален избор,

О.  като има предвид, че броят на жените и момичетата, които се насочват към научното поприще, и по-специално към математиката и сектора на информационните технологии, все още е твърде малък, което води до силна секторна сегрегация по пол,

П.  като има предвид, че кризата може да доведе до увеличаване на секторната и професионалната сегрегация на жените и мъжете, която не само не намалява, но и се увеличава в някои страни,

Р.  като има предвид, че стратегията „ЕС 2020 “ акцентира върху екологичната промяна, сектора на възобновяемите източници на енергия и създаването на екологични работни места, свързани с науката и високите технологии, с цел изграждане на нова, устойчива икономика; като има предвид, че активното включване и реинтеграцията на жените на пазара на труда е от съществено значение за постигането на целта от 75 % заетост за жените и мъжете,

С.  като има предвид, че обикновено процентът на жените с висше образование е по-висок от този на мъжете (58,9 % от дипломите за висше образование са получени от жени), но заплащането на жените все още е средно с 18 % по-ниско от това на мъжете и жените са по-слабо представени на отговорни постове в предприятията, държавната администрация и политическите органи,

Т.  като има предвид, че Мрежата на жените, заемащи отговорни постове в политиката и икономиката, създадена през юни 2008 г., може да допринесе за подобряване на баланса между мъжете и жените на отговорни постове,

У.  като има предвид, че по-голямото представителство на жените на европейско, национално, регионално и местно равнище е необходимо за постигането на действително равенството между мъжете и жените в нашите общества; като има предвид, че в някои държави-членки присъствието на жените в националните парламенти не надвишава 15 %,

Ф.  като има предвид, че предприемането на положителни действия в полза на жените се оказва извънредно важно за гарантиране на пълната им интеграция на пазара на труда и в обществото като цяло,

Х.  като има предвид, че бедността заплашва в по-голяма степен жените, отколкото мъжете, поради прекъсването на професионалната им кариера и получаването на по-ниски възнаграждения и пенсии; като има предвид, че в рамките на Европейската година за борба срещу бедността и социалното изключване не беше обърнато достатъчно внимание на дълбоките причини за женската бедност,

Ц.  като има предвид, че 2011 г. ще бъде Европейска година на доброволчеството и че е важно да се подчертаят потенциалните ползи от насърчаването на принципа за равенство между половете в доброволческите програми,

Ч.  като има предвид, че жените с малцинствен произход, и най-вече ромските жени, редовно се сблъскват с множество форми на дискриминация в различни сектори и се намират в неравностойно положение не само в сравнение с повечето жени, но също така и в сравнение с мъжете от етническите малцинства, както и че рискът от социално изключване в техния случай е изключително висок,

Ш.  като има предвид, че насилието срещу жените представлява посегателство срещу техните основни права, не познава географски, икономически, културни или социални граници и съставлява основна пречка пред равенството; като има предвид, че се счита, че между 20 и 25 % от жените през живота си търпят физическо насилие; като има предвид, че психологическото насилие може да бъде също толкова пагубно, колкото и физическото насилие,

Щ.  като има предвид, че Европейският парламент многократно призовава за създаването на Европейска година за борба с насилието срещу жените,

AA.  като има предвид, че жените са изправени пред различни форми на дискриминация и са по-уязвими по отношение на социалната изолация, бедността и драстичните нарушения на правата на човека като трафика на хора, особено ако те не принадлежат към етническото мнозинство,

1.  Припомня, че кризата засегна най-напред секторите, в които са заети предимно мъже, като строителството и промишлеността, но че след това кризата се разпространи и към някои сектори с по-добре изразен смесен характер, като доведе до увеличаване на равнището на женската безработица; подчертава, че нивото на заплащане е намаляло най-много в доминираните от жени сектори на услугите и в секторите, финансирани от държавния бюджет, където повечето служители са жени, и следователно жените получават по-малки пенсии, което води до по-високо равнище на бедност сред възрастните жени;

2.  Отбелязва, че в страни, постигнали равно третиране на мъжете и жените на пазара на труда, това е оказало положително влияние върху социално-икономическото развитие, и следователно политиките в областта на равенството между половете трябва да се запазят и по време на кризата, както и че въпреки намерението, заявено от държавите-членки и Комисията, все още няма последователно въведени равни условия за мъжете и жените; подчертава, че рецесията засили трайната тенденция през последното десетилетие жените да са засегнати в много по-голяма степен от бедност, безработица и несигурни условия на трудова заетост в сравнение с мъжете, като по този начин се засилва „феминизирането“ на бедността в ЕС;

3.  Подчертава, че Лисабонската стратегия цели интеграцията на 60 % от жените в трудоспособна възраст на пазара на труда, като същевременно усилията на демографско равнище следва да са насочени към насърчаване на повишаването на раждаемостта, за да се посрещнат предизвикателствата на бъдещето;

4.  Подчертава, че участието на жените на пазара на труда е положителен елемент от гледна точка на икономическия растеж; отбелязва, че по данни на ОССЕ участието на жените е допринесло за една четвърт от годишния растеж в периода от 1995 г. до 2008 г.;

5.  Подчертава, че при загуба на работното място, рискът да не бъдат назначени отново е по-голям при жените;

6.  Призовава за определяне на цели за включване на жените в дейности, сектори или на позиции, от които те са били изключени преди това и където те все още са по-слабо представени, чрез мерки за информиране и мотивиране на работодателите да наемат и повишават в длъжност жени, особено в споменатите сектори и категории;

7.  Подчертава, че е необходимо да се обръща много по-голямо внимание на осигуряването на подходящи пенсии за жените, тъй като работещите жени прекъсват кариерата си по-често от мъжете, за да се грижат за деца, болни или възрастни членове на семейството, и в резултат на семейните си задължения са по-склонни от мъжете да работят на непълно работно време или да приемат несигурни работни места;

8.  Призовава въздействието на кризата върху жените да се измери количествено чрез изготвяне на точни статистически данни, чийто показатели, разграничени по полов признак, да бъдат редовно актуализирани и преразглеждани; допълва, че посочените статистически данни следва да дават възможност за намирането на по-целенасочен отговор на цикличните и структурните проблеми в областта на заетостта, с оглед излизане от кризата и насърчаване разпространението на добри практики;

9.  Критикува факта, че плановете за икономическо възстановяване са насочени към сектори на труда, доминирани от мъжете; подчертава факта, че преференциалното подкрепяне на професионалното бъдеще на мъжете пред това на жените води до увеличаване, а не до намаляване на неравенството между половете; подчертава необходимостта от интегриране на политиките за равенство между половете в националните, европейските и международните икономически планове за възстановяване, с цел справяне с кризата;

10.  Изтъква, че процентът на заетост при мъжете и жените е по-нисък в селските райони и че това поставя в неблагоприятно положение живеещите в тези райони поради липсата на качествени работни места; освен това, много жени не участват на официалния пазар на труда и поради това не са регистрирани като безработни, което води до финансови и правни проблеми във връзка с правото на отпуск по майчинство, отпуск по болест и придобиване на пенсионни права;

11.  Подчертава, че настоящата икономическа криза оказа неблагоприятно въздействие върху работниците; отбелязва, че много жени все още са принудени да приемат второкачествени работни места, които не са толкова добре платени, независимо от факта, че през последните години равнището на образованост на жените се е повишило значително и че днес броят на жените, завършващи висше образование, е по-голям от този на мъжете;

12.  Подчертава, че жените работят в много по-голяма степен при несигурни условия на труд и на принудително почасово работно време и съставляват непропорционално голяма част от хората, засегнати от бедността, и следователно призовава държавите-членки да гарантират, че политиките за постигане на целите на стратегията „ЕС -2020 г.“ по отношение на бедността и социалното приобщаване са насочени към жените съобразно техния дял сред засегнатите от бедност лица;

13.  Припомня, че неравенството между жените и мъжете продължава да съществува, въпреки увеличеното участие на жените на пазара на труда; подчертава, че икономическата и финансова криза следва да се разглежда като възможност за представяне на нови и новаторски предложения за заетостта, възнагражденията, работното време и заемането на отговорни постове;

14.  Подчертава положителния ефект от равенството между жените и мъжете за икономическия растеж; посочва, че в множество проучвания е изчислено, че ако женската заетост, работата на непълно работно време и производителността на жените се изравнят с тези на мъжете, БВП ще нарасне с 30 %;

15.  Припомня, че появата на нови сектори със значителен потенциал за създаване на заетост, като например екологията, опазването на околната среда и новите технологии, следва да се вземат предвид при изготвянето на политиките в областта на заетостта; във връзка с това подчертава, че жените са призвани да играят важна роля в тези сектори; приканва държавите-членки да насърчават младите момичета да не пренебрегват тези сектори; насърчава Европейската комисия да изготвя редовно съобщения за тези нови перспективи;

16.  Призовава държавите членки, с подкрепата на Комисията, чрез разширяване на съществуващите мерки да насърчават жените да участват в професионалното обучение в контекста на ученето през целия живот, в отговор на прехода към устойчива икономика, като се акцентира върху МСП, което ще увеличи възможностите за заетост на жените;

17.  Призовава за насърчаване на достъпа на жените до по-големи възможности в областта на образованието, професионалното обучение и заетостта в нетрадиционни сектори и на по-високи нива на отговорност;

18.  Призовава Комисията да насърчава диалога със социалните партньори по въпроси, като например прозрачността на заплащането, условията на договорите за почасова и срочна заетост, предлагани на жени, както и насърчаването на участието на жените в „зелени“ и новаторски сектори;

19.  Подчертава, че организациите, работещи в областта на социалната икономика (фондации, взаимоспомагателни дружества и кооперации), могат да играят важна роля за икономическото възстановяване и че работещите в тях са основно жени; приканва държавите-членки да разгледат сериозно включването на тези организациите в изготвянето на политиките за икономическо възстановяване;

20.  Подчертава, че е важно да се доразвие правната концепция за споделената отговорност, за да се гарантира пълно признаване на правата на жените в областта на селското стопанство, осигуряването на подходяща защита по отношение на социалното осигуряване и признаването на тяхната работа, както и необходимостта от изменение на регламента за Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), за да може, както и при Европейския социален фонд (ЕСФ), да се предприемат положителни действия в полза на жените в бъдещия програмен период 2014-2020 г., което беше възможно през предходни периоди, но не и през текущия период, тъй като тези мерки ще бъдат много полезни за заетостта на жените в селските райони;

21.  Подчертава факта, че премахването на разликите в заплащането представлява приоритет и следователно съжалява за това, че Европейската комисия не положи достатъчно усилия за лансиране на този дебат на европейско равнище, по-конкретно чрез преразглеждане на действащото законодателство във връзка с прилагането на принципа за равно заплащане за мъжете и жените, както поиска Европейският парламент в своята резолюция от 18 ноември 2009 г.;

22.  Призовава държавите-членки да положат повече усилия, за да предотвратят сегрегацията на трудовите пазари по полов признак и да се противопоставят на тенденцията жените да упражняват по-лошо платени професии, като още в училище вниманието на момчетата и момичетата се насочва към целия спектър от възможни професионални дейности и като се разширят възможностите за обучение на жените, за да могат те, в своя професионален живот, да се приспособяват към промените на трудовия пазар; изразява дълбока загриженост за несправедливото положение, при което една жена в ЕС трябва да работи средно 418 календарни дни, за да заработи толкова, колкото един мъж печели за една календарна година, независимо че принципът за равно заплащане за равен труд е включен в договорите на Общността вече повече от половин век;

23.  Подчертава необходимостта от предприемане на спешни действия за борба с дискриминацията при трудовите възнаграждения чрез мерки за преразглеждане на действащата директива, изготвяне на поетапни секторни планове с конкретни цели, които биха могли да включват намаляване на разликите в заплащането до 0,5 % до 2020 г., като стремежът е да се предотврати пряката и непряката дискриминация, или чрез мерки за насърчаване на колективните трудови договори, обучението на консултанти по въпросите на равенството, предприемането на действия по отношение на неравенството между половете при упражняването на неплатен труд и въвеждането на планове за постигане на равенство в предприятията и на другите работни места; счита, че прозрачното определяне на възнагражденията следва да се превърне в правило, за да могат жените работници да имат по-силни позиции при договарянето им;

24.  Призовава Европейската комисия и държавите-членки да въведат мерки, насочени към решаване на настоящия парадокс, при който жените, въпреки че са по-добре образовани, все още са по-ниско платени от мъжете; подчертава, че за постигане на оптимален икономически растеж и истинско устойчиво развитие потенциалът на жените за изграждане на кариера трябва да се оползотворява пълноценно;

25.  Подчертава, че за жените наличието на отделен доход и качествена, добре платена работа е важен фактор за тяхната икономическа независимост, както и за по-голяма равнопоставеност между жените и мъжете в обществото като цяло;

26.  Призовава държавите-членки да прилагат принципа за равенство на половете в националните си пенсионни системи както по отношение на възрастта, така и по отношение на заплащането;

27.  Призовава държавите-членки на ЕС да прилагат стриктно законодателството относно равното възнаграждение за равен труд и призовава Комисията да налага санкции на държавите-членки, които не изпълняват посочените задължения;

28.  Подчертава, че равенството между мъжете и жените не е само въпрос на многообразие и социална справедливост: то е и предпоставка за постигане на целите за устойчив растеж, заетост, конкурентоспособност и социално сближаване, посочени в стратегията „ЕС -2020 г.“; следователно призовава Комисията във всички части на стратегията „ЕС -2020 г.“ да подчертае измерението, свързано с равенството между половете, като обърне изрично внимание на спецификите, произтичащи от пола, и като предвиди конкретни мерки и цели за равенство между жените и мъжете във всички мерки за подобряване на европейската стратегия за трудова заетост;

29.  Призовава Комисията, Съвета и държавите-членки да насърчат приемането в областта на равенството между половете на задължителни предложения вместо незадължителни стратегии и политически документи;

30.  Счита, че Комисията и държавите-членки следва да разработват способи за обучение и прилагане, които да позволяват на всички заинтересовани лица в сферите на тяхната компетентност да вземат предвид перспективата, основана на равните възможности за мъжете и жените, включително оценката на специфичното въздействие на политиките върху жените и мъжете;

31.  Подчертава значението на разработването на качествени и количествени показатели и на разбити по пол статистически данни, отличаващи се с надеждност и съпоставимост, които да са достъпни в случай на необходимост и да могат да бъдат използвани за наблюдение на включването на измерението на пола във всички политики;

32.  Счита, че един от приоритетите следва да бъде борбата за изкореняването на бедността чрез преразглеждане на макроикономическата, паричната и социалната политика, както и политиката в областта на заетостта, които са от ключово значение за гарантирането на икономическа и социална справедливост за жените; счита, че методите, използвани за определяне на равнището на бедност, следва да бъдат преразгледани и че следва да се разработят стратегии за насърчаване на справедливото разпределяне на приходите, гарантиране на минимален доход, достойни възнаграждения и пенсии, създаване на повече качествени работни места с осигурени права за жените, гарантиране на достъп до висококачествени обществени услуги за всички жени и млади момичета и подобряване на социалното благосъстояние и съответните местни услуги, особено детските ясли, детските градини, забавачките, общинските центрове и центровете за отдих, както и услугите в подкрепа на семействата;

33.  Приветства лансираната от Комисията в рамките на ЕС кампания в подкрепа на преодоляването на различията в заплащането на мъжете и жените; отбелязва все пак, че все още са налице различия в заплащането на мъжете и жените и следователно призовава за европейски дебат за борба срещу стереотипите, свързани със съответните роли на мъжете и жените; следователно подчертава значението на организирането на кампании за повишаване на осведомеността в училищата, на работните места и в медиите за борба срещу устойчивите стереотипи по отношение на половете, и най-вече на уронващите достойнството представи; изтъква, че кампаниите следва да подчертават ролята на мъжете за осигуряването на справедливо разпределение на семейните отговорности и съвместяването на професионалния и личния живот;

34.  Отбелязва, че демографските промени изискват да се реализира потенциалът на жените и да се повиши трудовата заетост сред тях, за да се постигне посоченото в стратегията „ЕС -2020 г.“ целево равнище на заетост от 75 % при мъжете и жените на възраст между 20 и 64 години; счита, че същевременно хората следва да имат правото на свободен избор да имат деца и че справедливото съвместяване на професионалния живот е ключово условие за повишаване участието на жените на пазара на труда;

35.  Призовава за изготвянето на конкретни предложения за съвместяване на професионалния и личния живот, най-вече в областта на осигуряването на грижи за зависимите лица и отглеждането на деца;

36.  Подчертава, че Комисията и държавите-членки трябва да насърчават, подкрепят и засилват ролята на жените в социалната икономика с оглед на високата степен на заетост на жени в този сектор, както и значението на услугите, които секторът предлага за поощряване на справедливото съвместяване на професионалния и личния живот;

37.  Призовава Европейската комисия да следи за правилното транспониране от страна на държавите-членки на различните законови разпоредби в областта на съвместяването на професионалния и личния живот чрез адаптиране на условията на труд спрямо мъжете и жените;

38.  Констатира, че почасовата трудова заетост може да доведе до отрицателни последици в личен план, като например да създаде пречки в кариерата и бедност в напреднала възраст, както и поради ниски доходи да налага отпускането на допълнителна държавна помощ за препитание или помощ при болест или безработица;

39.  Подчертава значението на комуникационните кампании за гарантиране на неутралност по отношение на пола на традиционни мъжки или женски професии или дейности; в този смисъл призовава държавите-членки да започнат дебат относно ролята на езика за устойчивостта на стереотипите, особено предвид феминизацията или маскулинизацията на определени названия на професии;

40.  Призовава държавните и частните предприятия да въведат във вътрешните си правилници и уредби планове за постигане на равенство, със строго определени цели в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план, както и да оценяват ежегодно постигането на тези цели;

41.  Призовава за изготвянето на конкретни предложения за постигане на по-добър баланс между професионалния, семейния и личния живот чрез насърчаване на по-добро споделяне на отговорностите между мъжете и жените в областта на професионалния, семейния и социалния живот, най-вече по отношение на осигуряването на грижи за зависими лица и отглеждането на деца;

42.  Призовава държавите-членки да подпомагат трудовата заетост сред групата в неравностойно положение на бременните жени и на майките, които сами се грижат за семейството, като насърчават осигуряването на достойни и стабилни работни места за жените от тази група, които да им позволяват съвместяване на семейния и професионалния живот;

43.  Счита, че с оглед на по-доброто съчетаване на работата и отглеждането на деца е необходимо да се внесат подобрения във връзка с отпуските за отглеждане на деца; следователно призовава Съвета бързо да приеме обща позиция относно позицията на Парламента от 20 октомври 2010 г.(16) за преразглеждането на Директива 92/85/ЕИО на Съвета;

44.  Призовава държавите-членки да насърчат създаването или подобряването на детски заведения, като например детски ясли или детски градини, както и заведения за възрастни хора и други зависими лица, за да предложат качествени и достъпни услуги, съвместими с работното време на възможно най-много хора; счита, че посочените детски заведения предлагат огромна подкрепа за родителите и следва да улеснят достъпа им до пазара на труда;

45.  Подчертава, че семейството е основата на нашето общество и е безусловно свързано с предаването на ценности и със сътрудничеството в дух на солидарност; подчертава, че въвеждането на гъвкаво работно време и осигуряването на възможности за дистанционна работа, както и разширяването на услугите за гледане на деца и предоставянето на професионален статут на полагането на грижи за възрастни хора по домовете са важна крачка към предоставянето на възможност за съвместяване на професионалния и семейния живот и към повишаване на равното участие на жените и мъжете на пазара на труда, както и в областта на образованието и обучението; изразява съжаление, че липсата на подходящи схеми за отпуск, отпуск за отглеждане на дете и гъвкави условия на работа и за двамата родители често възпрепятства жените да участват активно на пазара на труда или да работят на пълно работно време; счита, че това изисква също и промяна в корпоративната култура във връзка с назначаването на работа и заетостта на жените; следователно призовава Съвета, Комисията и държавите-членки да вземат мерки, за да предотвратят намаляването на надбавките или социалните услуги за отглеждането на деца, грижите за възрастни и уязвими хора в резултат на икономическата и финансова криза;

46.  Припомня на Комисията и на държавите членки нуждата от приемане на положителни мерки за жените и мъжете, по-специално за да се улесни връщането им на работа след период, посветен на семейството (за отглеждане на деца и/или полагане на грижи за болен роднина или роднина с увреждания), да се насърчи прилагането на политики за (повторно) приобщаване към пазара на труда, и следователно за възвръщане на финансовата независимост на засегнатите лица;

47.  Подчертава, че образованието играе ключова роля за внушаване на децата още от най-ранна възраст на идеята за равенството между мъжете и жените, за приемане на различните култури и за разбиране на последиците от дискриминацията и предразсъдъците; призовава държавите-членки да създадат за учениците през целия цикъл на училищното им обучение образователни програми, както и програми за информиране и повишаване на осведомеността относно ценностите на Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално на член 23 от нея;

48.  Подчертава, че на младите хора трябва да се предостави свобода на избор на професия; в тази връзка припомня, че е важно учителите да не насочват автоматично своите ученици към избор на професия въз основата на стереотипи, свързани с пола, и че следва да се изтъкне пълната гама от възможности за работа;

49.  Призовава държавите-членки да гарантират чрез програми за повишаване на осведомеността в рамките на образователния сектор, че момичетата не се ориентират автоматично към традиционно женски професии и кариери;

50.  Подчертава необходимостта от засилване на усилията на европейско равнище за увеличаване на представителството на жените в политиката; следователно насърчава по-голямото участие на жените във всички европейски институции, и по-специално на отговорни постове; подчертава, че на национално, регионално и общинско равнище трябва да бъдат положени допълнителни усилия; призовава за определянето на задължителни цели, за да се осигури равно представителство на жените и мъжете; във връзка с това посочва, че прилагането на квоти оказва положително въздействие върху представителството на жените; следователно подчертава, че прилагането на избирателни квоти оказва положително въздействие върху представителството на жените;

51.  Припомня, че само 3 % от големите предприятия се управляват от жени; следователно изтъква примера на Норвегия, където от 2003 г. успешно се прилага политика на квоти, за да се гарантира равенство в управителните съвети на предприятията, като този пример в момента се следва от Испания и Франция; приканва държавите-членки да предприемат ефективни мерки, като например въвеждането на квоти, за да осигурят по-добро представителство на жените в големите дружества, котирани на борсата, както и в управителните съвети на предприятията като цяло, и най-вече тези с публично участие;

52.  Подчертава, че за да се води борба срещу неравенството между половете на работното място в държавите-членки, следва да се утвърдят със закон планове за равенство на мъжете и жените по предприятия или сектори, които да са инициирани и прилагането им да се контролира от работодателите и социалните партньори;

53.  Подчертава необходимостта държавите-членки да предприемат мерки, най-вече по законодателен път, за определяне на задължителни цели, които да гарантират равно представителство на мъжете и жените на отговорни постове в предприятията, публичната администрация и политическите органи;

54.  Приканва държавите-членки да посочат предприятията, които насърчават равенството между половете и съвместяването на професионалния, семейния и личния живот, както и да разпространяват широко добрите практики, по-специално чрез търговско-промишлените камари;

55.  Приветства общия дебат за повишаване на дела на жените на ръководни позиции в промишлеността и във връзка с това отправя предложение за въвеждане на доброволна квота в предприятията, която да се базира на съотношението мъже/жени сред работниците;

56.  Призовава за предприемане на действия на национално и европейско равнище за насърчаване на предприемачеството сред жените чрез създаване на структури за обучение, професионална подготовка и предоставяне на правни консултации, както и чрез улесняване на достъпа до публично и частно финансиране;

57.  насърчава редовния обмен на информация и опит между заинтересованите страни с оглед насърчаване на равенството между половете и прилагане на добри практики на обществено, европейско, национално, регионално и местно равнище в рамките както на частния, така и на публичния сектор;

58.  Приканва държавите-членки и Европейската комисия да обърнат специално внимание на уязвимите групи жени: жените с увреждания, възрастните жени, жените имигранти, лесбийките, бисексуалните и транссексуалните жени или жените от малцинствени групи, както и нискообразованите и необразованите жени, грижещи се за зависими лица; всички тези жени представляват специфични групи, нуждаещи се от прилагане на подходящи за тяхното положение мерки; приканва Комисията да разшири обхвата на Европейската година на доброволчеството (2011 г.), за да може тя да включи и насърчаването на равенството между мъжете и жените;

59.  Призовава Комисията да подкрепи държавите-членки при осигуряването на по-добри професионални перспективи за жени в неравностойно положение, като например жени имигранти, жени от етнически малцинства, жени с увреждания и самотни майки, като по-този начин ще се увеличат шансовете им за икономически независим живот и ще бъде подобрен достъпът им до образование и професионално обучение; обръща внимание на различните форми на дискриминация на основата на пол, етническа или расова принадлежност, а в много случаи и възраст, с които се сблъскват жените имигранти;

60.  Призовава националните, регионалните и местните органи, отговарящи за равенството, да приемат интегриран подход за подобряване на реакцията и справянето им с различните форми на дискриминация; подчертава също, че посочените органи следва да предлагат обучение за съдии, юристи и други служители, за да могат те да откриват, да предотвратяват и да се справят с различните форми на дискриминация;

61.  Припомня, че жените с увреждания често са дискриминирани в областта на социалния, културния, политическия и професионалния живот; приканва Комисията и държавите-членки да представят конкретни предложения за подобряване на тяхното положение;

62.  Приканва Комисията и държавите-членки да обърнат особено внимание на ромските жени при прилагането на Европейската стратегия за интеграция на ромите;

63.  Отбелязва, че транссексуалните лица все още представляват силно изолирана и заклеймявана група, която се сблъсква с високо равнище на неодобрение, изолация и насилие, както съобщава Агенцията на Европейския съюз за основните права; силно насърчава Комисията и държавите-членки да следват препоръките на агенцията за осигуряване по-силна и ясна защита срещу дискриминацията въз основа на половата идентичност;

64.  Подкрепя достъпа на жените и мъжете до подходяща информация и подкрепа за репродуктивното здраве и подчертава, че жените следва да се ползват с равни на мъжете права и възможности да ползват услугите в тази област; подчертава, че жените следва да могат да контролират своите сексуални и репродуктивни права, най-вече чрез лесен достъп до противозачатъчни средства и аборт; призовава държавите-членки и Комисията да предприемат мерки и действия за повишаване на осведомеността сред мъжете относно техните отговорности по сексуални и репродуктивни въпроси;

65.  Припомня, че насилието срещу жените представлява основна пречка за постигане на равенство между жените и мъжете; приканва Комисията да започне изготвянето на предложение за обща директива относно предотвратяване и борба с всички форми на насилие над жените (физическо, сексуално и психическо насилие), и по-специално трафика на жени;

66.  Приветства усилията на европейско и национално равнище за борба с насилието срещу жените, но подчертава, че това явление остава важен нерешен проблем и призовава държавите-членки да предприемат мерки, за да гарантират достъпа до услуги за предоставяне на подкрепа, целящи предотвратяване на насилието въз основа на пола и защита на жените от този вид насилие, независимо от техния правен статут, раса, възраст, сексуална ориентация, етнически произход или религия; приветства подновяването на дебата за този вид насилие, включително чрез създаването на Европейската заповед за осигуряване на защита и Директивата относно трафика на хора; призовава ротационното председателство на ЕС да продължи по този път; подчертава необходимостта Съветът и Комисията да приемат постигнатото в Европейския парламент споразумение относно Европейската заповед за осигуряване на защита, така че директивата да може да влезе в сила възможно най-скоро;

67.  Отново призовава Комисията да лансира през следващите четири години Европейска година за борба с насилието срещу жените; в това отношение изтъква, че това би повишило осведомеността сред европейските граждани и би мобилизирало правителствата да се борят с насилието срещу жените;

68.  Подчертава необходимостта от провеждане на широкомащабно проучване, което да обхваща всички държави от ЕС и да използва обща методология за установяване на реалното измерение на проблема; изтъква важната работа, която предстои да бъде извършена от Европейската обсерватория по проблемите на насилието въз основа на пола, която ще предостави качествени статистически данни в подкрепа на политическите мерки за борба срещу този социален бич;

69.  Призовава държавите-членки да осигурят по-добро обучение и сътрудничество между служителите от сферата на здравеопазването, социалните услуги, полицията и съдебната власт, както и да създадат структури, способни да се справят с всички случаи на насилие срещу жените, включително сериозните и редки форми на физическо и психическо насилие, като например заливането с киселина;

70.  Подчертава значението на държавите-членки, както и на регионалните и местните органи, които предприемат действия за реинтеграция на пазара на труда на жени, претърпели насилие въз основа на пола, чрез използването на инструменти като Европейския социален фонд или програмата PROGRESS;

71.  Изтъква, че следва да бъдат подобрени схемите за подпомагане на женските организации и гражданското общество като цяло, за да допринасят и да участват в процеса на включване на измерението на пола;

72.  Подчертава необходимостта от интегриране на измерението на пола и борбата срещу насилието въз основа на пола във външната политика и политиката за развитие на Европейския съюз;

73.  Призовава Европейската комисия да поощрява държавите-членки да насърчават представянето в медиите, и по-конкретно в рекламни и промоционални материали, на достоен за уважение женски образ, на различните роли и идентичността на жената;

74.  Призовава Комисията и бюджетния орган да съблюдават критериите за отпускане на бюджетни средства за въпроси, свързани с равенството на половете, при изготвянето на бюджетите и на новата многогодишна финансова рамка на ЕС; насърчава държавите-членки да следват този пример при съставянето на националните си бюджети;

75.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата на държавите-членки.

(1) Документ 5731/10 от 3 март 2010 г. на Съвета на Европейския съюз. (2) ОВ L 180, 19.7.2000 г., стр. 22. (3) ОВ L 303, 02.12.2000 г., стр. 16. (4) ОВ L 373, 21.12.2004 г., стр. 37. (5) ОВ L 204, 26.07.2006 г., стр. 23. (6) ОВ L 180, 15.7.2010 г., стр. 1. (7) ОВ L 68, 18.3.2010 г., стр. 13. (8) ОВ C 212 E, 5.8.2010 г., стр. 23. (9) ОВ C 341 E, 16.12.2010 г., стр. 35. (10) Приети текстове, P7_TA(2010)0231. (11) Приети текстове, P7_TA(2010)0232. (12) ОВ С 301E, 13.12.2007 г., стр. 56. (13) ОВ С 295E, 4.12.2009 г., стр. 35. (14) ОВ С 16E, 22.1.2010 г., стр. 21. (15) Приети текстове, P7_TA(2010)0484. (16) Приети текстове, P7_TA(2010)0373.

Резолюция на Европейския парламент от 8 март 2011 г . относно облика на бедността сред жените в Европейския съюз (2010/2162(INI))

P7_TA(2011)0086 A7-0031/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3, алинея втора от Договора за Европейския съюз,

–  като взе предвид членове 8, 151, 153 и 157 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид Хартата на основните права на ЕС и по-конкретно нейните разпоредби относно социалните права и равенството между мъжете и жените,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–  като взе предвид Международния пакт на ООН за икономическите, социалните и културните права от 1966 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 1979 г.,

–  като взе предвид декларацията и програмата за действие, приети в Пекин на 15 септември 1995 г. на Четвъртата световна конференция за жените,

–  като взе предвид Целите на хилядолетието за развитие, определени от Организацията на обединените нации през 2000 г., по-специално цел № 1 (изкореняване на крайната бедност и глада) и цел № 3 (насърчаване на равенството между половете),

–  като взе предвид Резолюция 1558 (2007 г.) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа относно феминизирането на бедността,

–  като взе предвид Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена)(1),

–  като взе предвид Решение № 1098/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година относно Европейската година на борбата с бедността и социалното изключване (2010 г.)(2),

–  като взе предвид Решение 283/2010/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 март 2010 година за създаване на Европейски механизъм за микрофинансиране за трудова заетост и социално приобщаване Прогрес(3),

–  като взе предвид проекта на заключенията на Съвета от 30 октомври 2007 г. относно прегледа на прилагането от държавите-членки и институциите на ЕС на програмата за действие от Пекин – показатели по отношение на жените и бедността (13947/07),

–  като взе предвид доклада на Комисията от 3 октомври 2008 г., озаглавен „Осъществяване на целите от Барселона относно детските заведения за деца в предучилищна възраст“ (COM(2008)0638),

–  като взе предвид доклада на Комисията относно равенството между жените и мъжете ‐ 2010 г. (COM(2009)0694),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията, придружаващ доклада на Комисията относно равенството между жените и мъжете ‐ 2010 г. (SEC(2009)1706),

–  като взе предвид съобщението на Комисията относно стратегията за равенство между жените и мъжете 2010―2015 г. (COM(2010)0491),

–  като взе предвид работните документи на службите на Комисията, придружаващи съобщението на Комисията относно стратегията за равенство между жените и мъжете 2010―2015 г.(SEC(2010)1079) и (SEC(2010)1080),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–  като взе предвид доклада на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд от 24 март 2010 г., озаглавен „Второ проучване на качеството на живот в Европа: семеен живот и трудова заетост“,

–  като взе предвид своята резолюция от 13 октомври 2005 г. относно жените и бедността в Европейския съюз(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 18 ноември 2008 г., съдържаща препоръки към Комисията относно прилагането на принципа на еднакво заплащане за мъже и жени(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 6 май 2009 г. относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 февруари 2010 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз – 2009 г.(7),

–  като взе предвид резолюцията си от 17 юни 2010 г. относно аспекти, свързани с равенството между половете, в контекста на икономическата рецесия и финансовата криза(8),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 юни 2010 г. относно оценка на резултатите от Пътната карта за равенство между жените и мъжете 2006–2010 г. и препоръки за бъдещето(9),

–  като взе предвид своята резолюция от 7 септември 2010 г. относно ролята на жените в едно застаряващо общество(10),

–  като взе предвид резолюцията си от 19 октомври 2010 г. относно жените, работещи при несигурни условия на труд(11),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0031/2011),

A.  като има предвид, че съгласно гореспоменатото Решение 1098/2008/EО, дейностите в рамките на Европейската година на борбата с бедността и социалното изключване следва да са взели предвид различните рискове и аспекти на бедността и социалното изключване, с които се сблъскват жените и мъжете; като има предвид, че 85 милиона европейци живеят под прага на бедността и че 17% от всички жени в 27-те страни на ЕС са класифицирани като живеещи в бедност; като има предвид, наред с това, че през последните 10 години броят на жените, които живеят в бедност, нарасна непропорционално по отношение на броя на мъжете; като има предвид, че често бедността сред родителите води до бедност сред децата и сериозно влияе на по-нататъшния им живот,

Б.  като има предвид, че Европейският съюз е изправен пред сериозна икономическа, финансова и социална криза, която в особена степен е в ущърб на жените в рамките на пазара на труда и в личния им живот, тъй като за тях е по-вероятно да заемат несигурни работни места, да бъдат съкратени и да не са социално осигурени; като има предвид, наред с това, че във времена на икономическа рецесия, хората, които вече са застрашени от бедност, мнозинството от които са жени, стават още по-уязвими, особено групи, които вече са в неравностойно положение,

В.  като има предвид, че строгите мерки за бюджетна дисциплина, прилагани в ЕС, ще окажат особено негативно влияние върху жените, които преобладават в обществения сектор като заети лица и ползватели на услуги,

Г.  като има предвид, че борбата срещу бедността е сред петте измерими цели на Комисията, предложени в рамките на стратегията „Европа 2020“; като има предвид, че интегрираната насока № 10 в рамките на стратегията „Европа 2020“ (Насърчаване на социалното приобщаване и борбата срещу бедността) ще насърчи приемането на национални политики за защита на жените, в частност от риска от бедност, чрез гарантиране на сигурността на доходите на семействата с един родител и на възрастните жени,

Д.  като има предвид, че равенството между половете е оръжие за борба срещу бедността сред жените, както и че има положително въздействие върху производителността и икономическия растеж и води до по-голямо участие на жените на пазара на труда, което на свой ред е свързано с много социални и икономически ползи,

Е.  като има предвид, че средната трудова заетост при жените е 59,1%; като има предвид, че от 2000 г. насам средната разлика в заплащането на жените и мъжете продължава да бъде значителна, достигаща почти 18% в ЕС като цяло и до над 30% в някои държави-членки през 2010 г. и че принципът за равно заплащане на мъжете и жените е един от основните принципи, посочени в европейските договори; като има предвид, че сегрегацията на пазара на труда, основана на пола, има преки последици за жените,

Ж.  като има предвид, че в 16 държави-членки рискът от крайна бедност при жените до голяма степен надвишава риска от крайна бедност при мъжете,

З.  като има предвид, че заетостта сама по себе си не представлява достатъчна защита от крайна бедност; като има предвид, че основно като последица от трудовата сегрегация повече жени отколкото мъже извършват нископлатен труд, като често плащанията за социално осигуряване сами по себе си също не осигуряват защита от крайна бедност,

И.  като има предвид, че колкото по-дълъг е периодът на живот в бедност с особено ниски приходи, толкова по-голям е рискът от изпадане в положение на постоянни икономически лишения и социално изолация; като има предвид следователно, че мерките за борба срещу бедността не бива да си поставят за цел единствено да помагат на тези, които вече живеят при крайни икономически лишения, но и незабавно да предотвратят и да се справят с фактори, които тласкат гражданите, и особено жените, към крайни икономически и социални лишения,

Й.  като има предвид, че има значителни различия по възраст и пол по отношение на времето, отделено за неплатен труд и за ежедневно извършване на дейности, свързани с полагане на грижи; като има предвид, че по-специално жените поемат по-голямата част от неплатения труд,

К.  като има предвид, че всеобщият достъп и финансово достъпни, висококачествени помощни услуги като детски заведения, заведения за грижи за възрастни хора или за други зависими лица е важен за равното участие на жените и мъжете на пазара на труда и като начин за предотвратяване и ограничаване на бедността,

Л.  като има предвид, че през 2008 г. равнището на риска от бедност при възрастните хора над 65 години в ЕС-27 е било 19 %; като има предвид, че възрастните жени са в особено несигурно положение, тъй като тяхното право на доход от пенсия често се основава на тяхното семейно положение (пенсия на съпруг или наследствена пенсия) и те рядко разполагат с достатъчни собствени пенсионни права поради прекъсвания на трудовата си дейност, различия в заплащането и други фактори и в резултат на това жените са по-силно засегнати от мъжете от трайна и крайна бедност (22% от жените на възраст 65 години и повече са изложени на риск от бедност в сравнение с 16% от мъжете),

М.  като има предвид, че има жени, по-специално в селските райони, които са по-често част от сивата икономика в сравнение с мъжете, като те не са регистрирани на официалния пазар на труда или имат срочни трудови договори, което създава специфични проблеми по отношение на социалните права на жените, включително правата им по време на бременност, отпуск по майчинство и за кърмене на деца, придобиването на пенсионни права и достъпа до социално осигуряване,

Н.  като има предвид, че бедността е фактор, свързан с повишения риск от основано на пола насилие, което представлява значителна пречка пред равенството между половете; като има предвид, че тъй като домашното насилие често води до загуба на работа, лошо здравословно състояние и бездомност, то също може да тласне жените към цикъл на бедност; като има предвид, наред с това, че трафикът на хора е съвременен вид робство, което засяга голям брой жени и момичета и представлява значителен фактор, който е причинен от бедността и допринася за бедността,

О.  като има предвид, че насилието спрямо жени, във всички негови форми, е едно от най-разпространените нарушения на правата на човека, за което не важат географски, икономически или социални граници; като има предвид, че насилието представлява критичен проблем в Европейския съюз, където приблизително от 20 % до 25 % от жените страдат от физическо насилие в зряла възраст и над 10 % от тях са жертва на сексуално насилие,

П.  като има предвид, че жените с увреждания страдат от дискриминация в рамките на семейната среда и по отношение на образованието, възможностите им за трудова заетост са ограничени, а социалните придобивки, които получават, в повечето случаи не ги спасяват от бедността; като има предвид, че следователно държавите-членки следва да осигурят на жените с увреждания специализираните грижи, от които се нуждаят, за да могат да се ползват с правата си, и следва да предложат мерки за улесняване на интегрирането им чрез допълнителни програми за подкрепа;

Р.   като има предвид, че жените все по-често носят бремето на бедността, като същевременно са изложени на риск от бедност, по-специално тези категории жени с особени потребности като жени с увреждания, възрастни жени и родители с деца без партньор (особено самотни майки и вдовици с деца на издръжка) и групи, които са най-често уязвими от изолация като жени от ромски произход, според традициите на които домакинската работа и осигуряването на грижи се възлагат само на жените, като преждевременно ги отстраняват от образование и трудова заетост, и жените имигранти; като има предвид необходимостта от подходящи условия на труд, включително защита на права като достойно възнаграждение, отпуск по майчинство и работна среда без дискриминация, които са от съществено значение за такива жени,

С.  като има предвид, че Програмата за напредък е предназначена за подкрепа на ефективното прилагане на принципа за равенство между половете и насърчаване на включването на политиката за равенство между половете в политиките на ЕС; като има предвид, че тази програма е инструмент от извънредно голямо значение за справяне с феминизирането на бедността,

Т.  като има предвид, че продължителността на живота на жените е с около шест години по-голяма от тази на мъжете, като статистиките за населението на ЕС-27 през 2007 г. показват средна продължителност на живот за мъжете 76 години, а за жените – 82 години; като има предвид, че това оказва важно въздействие върху бедността при жените, особено тъй като за тях е по-трудно отколкото за мъжете да получат достъп до системите на социално и пенсионно осигуряване,

Феминизиране на бедността

1.  Счита, че предотвратяването и ограничаването на бедността сред жените е важен елемент на основния принцип на социална солидарност, с който Европейският съюз се е ангажирал съобразно предвиденото в член 3 от Договора за Европейски съюз, което означава равенство между жените и мъжете, социална справедливост и защита и борба срещу социалната изолация и дискриминацията;

2.  Признава, че „феминизирането“ на бедността означава, че при жените се наблюдават по-често случаи на бедност отколкото при мъжете, че бедността при тях е по-силно изразена отколкото при мъжете и че бедността при жените се увеличава;

3.  Посочва, че съгласно показателя на Евростат за процента на застрашените от бедност през 2008 г. приблизително 85 милиона човека в Европейския съюз са били застрашени от бедност и че съгласно показателя „материални лишения“ се оценява, че цифрата би достигнала 120 милиона човека; счита, че от решението на Съвета относно показателите за бедността може да се появят двусмислия във връзка с общата цел за намаляване на бедността и социалната изолация чрез изваждането от бедност на 20 милиона човека до 2020 г. (намаление от 23,5 % съгласно показателя на Евростат за процента на застрашените от бедност, но само от 16,7 % съгласно показателя „материални лишения“); отбелязва, че живеещите в бедност са преди всичко жени, като това положение е предизвикано от безработица, непостоянна работа, ниско заплащане, пенсии под минималното равнище за оцеляване, както и широкоразпространената трудност при получаването на достъп до добри обществени услуги;

4.  Изтъква, че неравнопоставеността между половете възпрепятства намаляването на бедността и застрашава перспективите за икономическо и човешко развитие;

5.  Призовава държавите-членки да включват понятието равенство на половете във всички политики за заетост и специални мерки, така че да подобрят достъпа до работни места, да избегнат прекалено голямото представителство на жените в несигурни трудови правоотношения, да увеличат устойчивото участие и насърчат напредъка на жените в областта на заетостта, както и да намалят сегрегацията на пазара на труда по полов признак, като отстранят преките и непреките причини;

6.  Посочва, че бедността сред жените не е само следствие от икономическата криза, но и последица от различни фактори, включително стереотипи, съществуващите „разлики в заплащането“, пречки, причинени от трудности при съвместяването на семейния и професионалния живот, по-голямата продължителност на живота при жените и, в общ план, различните видове основана на пола дискриминация и превръщането в жертви в повечето случаи на жени;

7.  Припомня, че Комисията определи 2010 г. за Европейска година на борбата с бедността и социалното изключване, за да потвърди и укрепи политическия ангажимент на Съюза за постигане на решителен напредък в борбата с бедността и признае основното право на живеещите в бедност и социална изолация да водят достоен живот и да участват напълно в обществото;

8.  Припомня, че цел на Европейската година на борбата с бедността и социалното изключване (2010 г.) беше не само да служи като медийна кампания, но и да продължи да стимулира многоизмерните политики срещу бедността и по-модерните показатели на бедността; поради тази причина изисква от Комисията да предостави критичен обзор на новите мерки, предприети от държавите-членки, за преодоляване на бедността и социалното изключване в този контекст;

9.  Предполага, че е необходимо твърдо да се поддържа както на европейско, така и на национално равнище, ангажиментът за постигането на по-нататъшен напредък по отношение на равенството между половете посредством стратегии, подкрепящи насоките на Комисията за равенство между мъжете и жените, Европейския пакт за равенство между половете, приет от Съвета на Европа, и рамката за действие за равенство между половете, сключена между европейските социални партньори;

10.  Подчертава, че равенството между половете е една от предпоставките за устойчиво развитие, заетост, конкурентоспособност и социално сближаване;

11.  Призовава Комисията и Съвета да вземат надлежно предвид изискванията на Парламента, повдигнати в неговите резолюции от 15 ноември 2007 г. относно прегледа на постигнатото в областта на социалната действителност(12), от 9 октомври 2008 г. относно насърчаването на социалното включване и борбата с бедността, включително детската бедност в ЕС(13), от 6 май 2009 г. относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда, и от 20 октомври 2010 г. относно ролята на минималния доход за борбата с бедността и насърчаването на общество, основаващо се на принципа на интеграцията в Европа(14), когато разработват политики и мерки за следващия етап на ОМК относно социалното приобщаване и социалната закрила, стратегията за социално приобщаване и водещата инициатива „ЕС 2020“ за борба с бедността и социалното изключване, като включват всички заинтересовани страни в процеса на участие;

12.  Приема за сведение съобщението на Комисията относно стратегията за равенство между жените и мъжете 2010―2015 г.; призовава Европейската комисия и държавите-членки да възприемат подход, продиктуван от равенството между половете, като ключов елемент на всички общи политики и национални програми за изкореняване на бедността и за борба срещу социалната изолация;

13.  Приветства инициативата на Комисията за създаване на „Европейска платформа за борба срещу бедността“; призовава Комисията и държавите-членки да насърчават въпросите, свързани с равенството между половете, в рамките на тази платформа;

14.  Призовава Комисията да укрепи европейската стратегия за социално приобщаване и защита в съответствие с гореспоменатата инициатива „Европейска платформа за борба срещу бедността“ и да увеличи усилията за подобряване положението по-специално на самотните родители, за да им се позволи да живеят достойно;

15.  Отбелязва, че в резултат на икономическата криза в редица държави-членки безработицата и социалните неволи продължават да нарастват и засягат по различен начин младите и възрастните хора, мъжете и жените и техните семейства, и поради тази причина призовава Европейския съюз и държавите-членки да засилят своя ангажимент и да предприемат конкретни мерки за изкореняване на бедността и за борба със социалната изолация, особено бедността сред жените и прякото й въздействие върху семейния живот, тъй като бедността и социалното изключване представляват накърняване на правата на човека, което засяга май-малко един на всеки шестима европейски граждани; призовава Комисията и държавите-членки да поставят особен акцент върху най-уязвимите групи (семейства с един родител, семейства с три и повече деца, лица с увреждания, етнически малцинства, в частност роми, лица, които живеят в най-необлагодетелстваните микрорегиони, лица с намаляваща трудоспособност и млади хора без трудов стаж); счита, че достъпът до образование и до пазара на труда и участието в обществото са необходими за воденето на достоен живот; призовава Европейския съюз и държавите-членки да гарантират, че се взимат мерки за изкореняване на бедността сред децата и че всички деца имат равни възможности в живота;

16.  Посочва, че приобщаването на жените към пазара на труда през последните десетилетия показва не само по-голямо пряко въздействие на рецесията върху самите жени, но също така и върху домакинствата, в които доходите ще бъдат силно повлияни от загубата на работните места на жените; подчертава, че може да се очаква непропорционално нарастване на безработицата сред жените, тъй като е обявено намаляване на бюджета за държавния сектор, а жените са голяма част от заетите в образованието, здравеопазването и социалните услуги;

17.  Насърчава Комисията и държавите-членки да прилагат показателите по отношение на жените и бедността, разработени във връзка с програмата за действие от Пекин, като инструмент за проследяване на въздействието на политиките с по-широк обхват в социалната и икономическата сфера и в областта на трудовата заетост върху ограничаването на бедността; призовава държавите-членки да намерят по-адекватни начини за измерване на бедността сред жените;

18.  Призовава Комисията и държавите-членки да предоставят систематизирани данни, с разбивка по пол, както и информация в рамките на националните доклади и годишния съвместен доклад относно социалната защита и социалното приобщаване;

19.  Призовава Комисията и държавите-членки да въведат нови отделни показатели по отношение на жените и бедността като инструмент за наблюдение на въздействието на широки социални, икономически и свързани със заетостта политики върху жените и бедността;

20.  Подчертава необходимостта от съгласуване на Хартата на жените с обширни консултации с Европейския парламент и при отчитане на гледните точки на социалните партньори и гражданското общество, с оглед насърчаване на механизми за постигане на равенство между половете във всички аспекти на социалния, икономическия и политическия живот;

21.  Насочва вниманието в частност към необходимостта от по-нататъшно продължаване на научните изследвания и анализите по отношение на явлението „феминизиране на бедността“; призовава Комисията и Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд да сътрудничат с Европейския институт за равенство между половете и да поставят началото на целенасочени научни изследвания с цел оценяване, наред с другото, на въздействието на световната криза върху жените;

22.  Настоятелно призовава държавите-членки да гарантират, че всички лица, по-специално младите и възрастните хора, имат достъп до основни грижи;

23.  Настоятелно призовава държавите-членки да гарантират, че възрастните жени със заболявания, типични за тяхната възраст, имат достъп до медицинска профилактика и диагностика като средство за борба срещу социалната изолация и бедността;

24.  Призовава държавите-членки да улеснят достъпа до медицински грижи за жените имигранти при заболявания, дължащи се на различни хранителни навици и ритуали; призовава съответно Комисията и държавите-членки да разработят здравни политики с оглед на предотвратяването и борбата с практики, които са опасни за здравето на жените и са също така причина за социалната изолация и бедност;

25.  Призовава държавите-членки да гарантират, че политиките в областта на равнопоставеността на половете и принципите на ЕС се прилагат на всички равнища, местно и национално;

26.  Припомня, че борбата срещу бедността и социалната изолация трябва да се води както в Европейския съюз, така и извън него, за да бъде изпълнен поетият от Европейския съюз и държавите-членки ангажимент за постигане на Целите на хилядолетието за развитие в срок до 2015 г.;

Борба срещу бедността сред жените посредством политиките в областта на заетостта и социалната закрила

27.  Призовава държавите-членки да създадат специални програми за насърчаване на активното приобщаване или повторната интеграция на жените към пазара на труда, както и конкретни възможности за обучение през целия живот с цел да се осигурят уменията и квалификациите като оправомощаване, изграждане на доверие и на капацитет, необходими с оглед на стратегията „Европа 2020“, която акцентира върху проекти и програми в областта на екологичната трансформация, т.е. сектора на възобновяемите ресурси, науката и свързаните с технологии екологични работни места с оглед на изграждането на нова устойчива икономика; призовава в интерес на това да не се увеличава изпитваната от жените на пазара на труда несигурност, семейните отговорности да бъдат вземани предвид при избора на служители за освобождаване от длъжност, като се отчита, че в много случаи жените поемат попечителство върху децата;

28.  Посочва значителните различия между постоянно пребиваващите в селските райони и в градските области по отношение на достъпа до обучение, заетост и качество на работата; отдава голямо значение на правото на всички тези постоянно пребиваващи, особено на най-младите и най-уязвимите, да получат подходящо образование с професионално обучение и университетско образование и затова призовава държавите-членки и Комисията да подкрепят въпросните групи чрез ефективна система от дейни политики и подходящи мерки за обучение, така че да им дадат възможност бързо да се приспособяват към изискванията на пазара на труда;

29.  Отбелязва, че социалната защита, политиките в областта на пазара на труда и социалната политика допринасят в голяма степен за намаляването на тежестта и продължителността на рецесията, като стабилизират трудовите пазари и потреблението, и че системата за социална защита е стабилизиращ фактор както за приходите, така и за разходите;

30.  Счита, че активната политика за трудова заетост (напр. обучение на работното място, професионално образование и обучение) е особено важна за предотвратяването на бедността и е процес, в който социалните партньори изпълняват съществена роля; освен това счита, че проактивната политика за заетост (напр. професионална практика за младите хора, защитени предприятия и работни места) също е изключително важна, за да се гарантира балансът, да се увеличи достъпът до пазара на труда и да се запазят работните места за групите в по-необлагодетелствано положение;

31.  Подчертава необходимостта от създаване на прозрачна регулаторна рамка за нетипичните форми на заетост, за да се осигурят подходящи условия на труд и достойно заплащане предвид това, че намирането на работа е двигателят на борбата срещу бедността;

32.  Счита, че приобщаването на жените към пазара на труда е ключов момент в борбата срещу бедността и социалната изолация; изтъква значението на оказване на подкрепа за създаването на нови работни места, улесняването на допълнителното обучение и образование за жени, които живеят в риск от бедност, както и засилването на назначаване на работа;

33.  Признава пряката връзка между икономическото неравенство и зависимостта на жените, както и неравенството, което все още съществува между мъжете и жените по отношение на достъпа до образование, семейните отговорности и общото поддържане на семейство, и изразява съжалението си, че разликата в заплащането при двата пола продължава да съществува и да оказва негативно влияние;

34.  Подчертава, че в случай на безработица рискът да не бъдат повторно наети на работа е по-висок за жените и че е по-вероятно те да са в неизгодно положение при наемане на работа, тъй като повече жени са заети в несигурни трудови правоотношения или на непълен работен ден без това да е техен избор или защото жените продължават да са засегнати от неравенство на заплащането;

35.  Посочва, че съгласно специалното проучване на Евробарометър, озаглавено „Равенство между жените и мъжете в ЕС през 2009 г.“, необходимостта от намаляване на разликите в заплащането между мъжете и жените е широко призната в Европа;

36.  Призовава Комисията и държавите-членки да предприемат необходимите мерки, за да премахнат неравенството между половете в рамките на трудовата заетост като част от стратегията „ЕС 2020“; решително насърчава намаляването на разликата в заплащането на жените и мъжете с 1% всяка година да се определи за цел, за да се постигне целта за намаляване на разликата с 10% в срок до 2020 г. и да се гарантира пълно заплащане на жените по време на законно установения отпуск по майчинство съобразно препоръките в неговата позиция от 20 октомври 2010 г.(15) по този въпрос, тъй като това ще допринесе за премахването на неравенството между половете в областта на трудовата заетост; наред с това изтъква необходимостта от положителни действия за увеличаване на представителството на жените в политическите, икономическите и корпоративните органи с правомощия за вземане на решения;

37.  Отбелязва, че достъпът на жените предприемачи до кредити е ограничен, което е голямо препятствие за тяхното професионално развитие и икономическа независимост и което противоречи на принципа на равно третиране;

38.  Призовава лицата, отговорни за изработването на политики, както на равнището на ЕС, така и на национално равнище, да изготвят своите политически отговори с цел ограничаване на отрицателните последици на икономическата криза въз основа на анализ на пазара на труда, който отчита свързаните с пола аспекти, както и въз основа на систематични анализи и оценки на въздействието върху половете;

39.  Призовава Комисията да продължи да предприема инициативи, насочени към признаването на сивата икономика и определянето на количествените показатели на „икономиката на ежедневието“, като прилага подходи, които отчитат различията между половете, в съответствие с проекта „Отвъд БВП“, чието начало беше поставено от Комисията; призовава държавите-членки да предоставят подходящи социални престации за жените и мъжете, които полагат грижи за възрастни или болни роднини или роднини с увреждания, както и за възрастните жени, които получават изключително малки пенсии;

40.  Призовава Комисията да преразгледа съществуващото законодателство, свързано с прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените, съгласно искането, отправено от Парламента в неговата резолюция от 18 ноември 2008 г.(16) (законодателна инициатива, чрез която се отправя искане към Комисията да представи целесъобразно предложение в срок до края на 2009 г.);

41.  Подчертава, че е от решаващо значение да се реформират макроикономическите и социалните политики и политиките в областта на пазара на труда, с цел да се гарантира наличието на икономическа и социална справедливост по отношение на жените, да се преразгледат методите, които се използват за определяне на процента на бедните, да се разработят стратегии за насърчаване на справедливото разпределение на благата, да се гарантират минималните доходи и достойните трудови възнаграждения и пенсии, да се създадат повече висококачествени работни места за жени, придружени от права, да се предостави възможност на жените и момичетата да се възползват от обществените услуги, характеризиращи се с висок стандарт, и да се подобри предоставянето на социални услуги, в т. ч. на местно равнище, включително детски ясли, детски градини и други видове предучилищно образование, центрове за дневни грижи, общински центрове за отдих и услуги в подкрепа на семействата и центрове за общо ползване от различните поколения, които следва да бъдат достъпни, включително във финансово отношение, в еднаква степен за жените и за мъжете, за младите и възрастните хора, и които следва да бъдат съвместими с работата на пълно работно време;

42.  Призовава държавите-членки да създадат центрове за консултации за разкриване на случаи на експлоатация на работнички, която е една от главните причини за бедността и социалното изключване, и за борба срещу това явление;

43.  Призовава държавите-членки да разгледат възможността за преразглеждане на системите за социална закрила с оглед на индивидуализирането на правата в рамките на системите за пенсионно и социално осигуряване, с цел да се премахне така нареченото „предимство на лицето, което изкарва прехраната на семейството“, като се гарантират равни пенсионни права;

44.  Подчертава положителния ефект, който равенството между мъжете и жените оказва върху икономическия растеж; изтъква, че според оценките на редица изследвания, ако нивата на заетост, на заетост при непълно работно време и на производителност сред жените се доближаваха до тези сред мъжете, БВП би се увеличил с 30%, което не само би било от полза за икономиката като цяло, но би намалило също риска от бедност, пред който са изправени много жени;

45.  Призовава Комисията и Съвета да разработят спешно стратегия за намаляване наполовина на бедността сред децата и да я приложат до 2012 г. и по принцип да прекъснат спиралата на бедността предвид на осезаемата опасност трайната бедност да бъде пренесена от родителите към техните деца, което може да доведе до значителни трудности по отношение на възможностите на децата да водят по-добър живот; затова подчертава необходимостта от включване на индивидуалните права на децата във всички политики и мерки на ЕС за наблюдение и оценка на действията, предприемани с цел слагане на край на бедността сред децата, от определяне и разработване на приоритетни действия, от увеличаване на събирането на данни и от по-нататъшното разработване на общи показатели на равнището на ЕС; счита, че в този контекст е от съществено значение да се улесни достъпът на самотните родители до пазара на труда и завръщането им на него, както и социалната защита за семейства с един родител предвид на трудностите, пред които са изправени, като същевременно се гарантира ясна подкрепа за многодетни семейства; счита, че децата от домакинства с по-ниски доходи, в които никой не работи, трябва да получават особено внимание и подкрепа, за да се избегне бедността в бъдеще;

46.  Изисква от съответните национални органи да направят преглед на своите политики в областта на имиграцията, за да отстранят структурните пречки пред пълното участие в пазара на труда на мигрантите, да събират данни относно напредъка по отношение на дискриминацията на уязвимите групи и да извършват оценка на въздействието на намаляването на разходите, свързани с достъпа до здравеопазване, образование и социална защита;

47.  Отбелязва решението на Съвета от 17 юни 2010 г. за предоставяне на възможността на държавите-членки в сътрудничество с регионите да разработват своите национални стратегии за намаляване на броя на хората, изложени на риск от бедност и изолация, въз основа на един от трите показателя, по които беше постигнато съгласие със Съвета; счита, че държавите-членки, използващи единствено показателя „домакинство на безработни“, вероятно пренебрегват систематично проблеми като бедност при работещите, енергийна бедност, бедност при самотните родители, бедност сред децата и социална изолация; настоятелно призовава държавите-членки да не злоупотребяват със свободата да избират своите показатели с цел постигане на по-малко амбициозни цели за борба срещу бедността; насочва вниманието към проблемите, пред които са изправени милиони европейски пенсионери, чиито пенсии са недостатъчни за покриването на ежедневните им разходи, както и за посрещането на свързаните с възрастта характерни потребности особено поради високите цени на лекарствените продукти и медицинското обслужване; подчертава, че училищното и университетското образование за най-уязвимите групи трябва да бъде приоритетна цел, във връзка с която всяка държава-членка трябва да постави цели;

48.  Изтъква, че тъй като еднаквото и пълно участие в икономическия, политическия и социалния живот следва да бъде считано за индивидуално право, политиките за активно социално приобщаване следва да използват цялостен подход за изкореняване на бедността и социалната изолация, особено чрез гарантиране на пълен достъп до висококачествени социални услуги и услуги от общ (икономически) интерес за всички;

49.  Подчертава необходимостта да се развиват подходящи политики за трудова интеграция и обучение на национално равнище съвместно с данъчни облекчения за семействата с един родител, като част от борбата срещу бедността, бедността сред децата и социалната изолация;

50.  Подчертава необходимостта от мерки, които да бъдат взети на национално и европейско равнище, за борба срещу дискриминацията по отношение на възможностите на пазара на труда и политиките за определяне на възнагражденията;

51.  Призовава Комисията да наблюдава отблизо пречките пред социалното участие, като например енергийна бедност, финансово изключване и затруднен достъп до информационни и комуникационни технологии (ИКТ);

52.  Подчертава значението на съгласуването на политиките за борба срещу безработицата и социалната изолация на всички равнища на управление с цел провеждането на ефективна борба срещу бедността;

53.  Призовава държавите-членки да улеснят достъпа до образователни програми и програми за обучение за имигрантите и етническите малцинства, което ще улесни участието им на пазара на труда;

Съвместяване на семейния и професионалния живот от жените, живеещи в бедност или изложени на риск от бедност

54.  Призовава Европейската комисия и държавите-членки да предприемат необходимите мерки, за да насърчават съвместяването на професионалния и личния живот, с оглед на професионалната реализация на работа на пълно работно време на жените, които са изложени на риск от бедност, или да предоставят достъп до работа на непълно работно време и други гъвкави условия на труд, включително чрез условия на труд на непълно работно време, с възможност за отменяне за периодите, посветени на грижи за други лица;

55.  Подчертава, че една трета от семействата с един родител в Европа, живеят в бедност;

56.  Призовава държавите-членки, в контекста на гореспоменатата процедура за изменение на Директива 92/85/ЕИО на Съвета, да вземат необходимите мерки, за да предотвратят освобождаването от длъжност на работнички по време на бременност и майчинство; призовава държавите-членки да вземат активни мерки, за да избегнат дискриминацията срещу бременните жени на пазара на труда, както и мерки за осигуряване на това, че периодът на майчинство не оказва влияние върху правото на работничките на пенсии и че размерът на пенсиите им не се влияе от факта, че са излезли в отпуск по майчинство;

57.  Припомня на държавите-членки, че осигуряването на подходящи грижи за децата е основна част от равенството между половете на пазара на труда; изразява съжаление относно това, че целите, определени на заседанието на Европейския съвет в Барселона през 2002 г., за осигуряване на детски предучилищни заведения за най-малко 90% от децата на възраст между 3 години и задължителната възраст за започване на училище и за най-малко 33% от децата под 3-годишна възраст, за периода до 2010 г., далеч не са изпълнени; призовава Съвета и държавите-членки да подновят и изпълнят своите ангажименти по отношение на целите от Барселона за предоставяне на достъпни, включително във финансово отношение, и висококачествени грижи за децата и да разработят нови цели за полагането на грижи за зависими лица; следователно призовава държавите-членки да подобрят достъпността, по-специално чрез оказване на финансова подкрепа за грижите за деца, както и да подобрят обществените детски заведения и да създадат стимули за дружествата да откриват собствени детски заведения;

58.  Призовава държавите-членки да предприемат целенасочени действия, за да се гарантира, че жените в необлагодетелствана среда се ползват със справедлив достъп до системите за обществено здравеопазване ‐ по-специално до първична медицинска помощ (включително защита на майките и децата), съгласно определението на Световната здравна организация ‐ както и до гинекологични и акушерски здравни грижи, нормални жилищни условия, правосъдие, образование, обучение, обучение през целия живот, спорт и култура, за да се избегне преждевременното напускане на училище и да се улесни гладкият преход от училището към пазара на труда;

59.  Призовава държавите-членки да разработят целесъобразни мерки за оказване на подкрепа на майките в юношеска възраст, които в много случаи срещат трудности при търсенето на работа и живеят в бедност вследствие на факта, че много от тях имат ниска степен на образование, както и вследствие на социалните предразсъдъци;

Борба срещу бедността сред възрастните жени

60.  Подчертава, че жените, особено възрастните, са изложени на риск от бедност в по-голяма степен, отколкото мъжете, ако системите за социално осигуряване се основават на принципа за непрекъснатост на платената трудова заетост; изтъква, че в някои случаи жените не отговарят на това изискване поради прекъсвания на своята трудова дейност и че те са санкционирани в резултат на съществуващата дискриминация в рамките на пазара на труда, по-специално вследствие на разликата в трудовите възнаграждения, отпуска по майчинство и работата на непълно работно време или вследствие на прекъсване или прекратяване на трудовата дейност с оглед на изпълняването на семейни задължения или вследствие на факта, че са работили в предприятието на съпруга си, особено в търговския сектор и селскостопанския сектор, без възнаграждение и без да принадлежат към схема за социално осигуряване; призовава правителствата на държавите-членки да признаят и включат в осигурителния стаж отглеждането на деца, като по този начин жените ще могат да се възползват от пълен размер на пенсиите; препоръчва на държавите-членки да гарантират адекватно пенсионно осигуряване на жените;

61.  Призовава държавите-членки да предприемат действия, за да осигурят справедлив достъп за жените до системите за социално и пенсионно осигуряване, като се вземе предвид по-голямата продължителност на живота на жените, и за да гарантират, че принципът на равно третиране на жените и мъжете се прилага последователно в рамките на системите за пенсионно осигуряване с цел да се намали разликата в пенсиите на жените и мъжете;

62.  Призовава държавите-членки да осигурят подходящи схеми за социална сигурност за жените, които са отговорни за полагането на грижи за болни и възрастни членове на техните семейства или на такива с увреждания, както и за възрастните жени, които получават особено ниски пенсии;

Въздействие на насилието, основано на пола, върху риска от бедност

63.  Изтъква, че насилието срещу жени, което засяга както жертвите, така и извършителите на насилие, независимо от тяхната възраст, образование, доходи или социално положение, все още представлява сериозен проблем на равнището на Европейския съюз, има все по-голямо въздействие върху риска от маргинализация, бедност и социална изолация и може да възпрепятства финансовата независимост, здравословното състояние и достъпа на жените до трудова заетост и образование; още веднъж призовава Комисията да определи Европейска година за борба срещу насилието спрямо жени;

64.  Призовава държавите-членки да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че надлежно се описват, анализират и проучват факторите, които водят до домашно насилие, така че да могат да се разработят своевременно политики за предотвратяване на това насилие и за справяне с последиците от него, например предоставяне на подслон за бездомните жени, които са жертва на домашно насилие;

65.  Подчертава необходимостта да се активизират европейските усилия за премахване на трафика на хора и на сексуалната експлоатация посредством по-тясно съдебно и полицейско сътрудничество; настоятелно призовава държавите-членки да предприемат необходимите мерки, за да премахнат обичайните или традиционни вредни нагласи и практики, включително гениталното осакатяване на жените, ранните и принудителни бракове и престъпленията в името на честта;

66.  Призовава държавите-членки да изготвят национални планове за борба срещу всички форми на насилие спрямо жени, в случай че такива планове все още не са налице, да гарантират последователното и систематично наблюдение за измерване на постигнатия напредък, да осигурят най-високи стандарти на законодателството по отношение на борбата срещу насилието, упражнявано от мъже спрямо жени, и да предоставят подходящо финансиране за оказването на подкрепа и защита на жертвите на насилие, като способ за предотвратяване и ограничаване на бедността;

67.  Отчита освен това, че намирането на уместни решения за преодоляване на бедността сред жените може да бъде един от начините за ограничаване на насилието, основано на пола, тъй като жените, живеещи в бедност, са изложени на по-голям риск от малтретиране;

68.  Изтъква значението на това, държавите-членки и регионалните и местните органи на управление да предприемат мерки за оказване на съдействие за повторната интеграция на пазара на труда на жени, които са били жертва на основано на пола насилие, като използват инструменти като Европейския социален фонд (ЕСФ) и програмата „Прогрес“;

69.  Призовава държавите-членки да предприемат конкретни мерки, които отчитат различията между половете, за разрешаването на проблеми, които са свързани не само с бедността по отношение на доходите, но и с културата, участието в обществения и политическия живот и социалните мрежи;

Ролята на социалния диалог и гражданското общество в рамките на борбата срещу бедността сред жените

70.  Подчертава значението на структурирания социален диалог в рамките на борбата срещу бедността сред жените; във връзка с това изтъква необходимостта от подобряване на системите за участие в организациите на жените, други НПО и съответни заинтересовани страни и гражданското общество като цяло и за сътрудничество с тях;

71.  Счита, че един истински диалог следва да си постави за цел да предостави възможност на групите в най-необлагодетелствано положение, съвместно с националната администрация и администрацията на ЕС, да обменят гледни точки и да допринесат за преодоляването на крайната бедност, като се даде конкретен пример за най-добра практика на европейско равнище в тази област;

72.  Призовава Комисията да запази размера на отпусканите средства, които могат да се използват от организации на гражданското общество за преодоляване и ограничаване на последиците от бедността сред жените;

Осигуряване на финансиране като начин за борба срещу бедността

73.  Подчертава значението на структурните фондове, по-специално Европейския социален фонд, като ключов инструмент за оказване на съдействие на държавите-членки в рамките на борбата срещу бедността и социалната изолация; призовава държавите-членки да осъществяват по-голям брой съфинансирани действия за оказване на по-голяма подкрепа за услуги като детски заведения и заведения за грижи за възрастни и зависими лица, включително като изпитват нови форми и условия на организационно и финансово сътрудничество между публичния и частния сектор; призовава държавите-членки да осигурят, че разпределените средства се използват справедливо и правилно;

74.  Подчертава значението на развитието на правното понятие за съсобственост, с цел да се гарантира, че правата на жените в селскостопанския сектор са изцяло признати, че жените се ползват с целесъобразна социална закрила и че техният труд се признава; подчертава освен това, че е необходимо да се измени Регламентът за Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР)(17), за да се предостави възможност, подобно на Европейския социален фонд, за предприемане на активни мерки за оказване на подкрепа на жените през програмния период 2014‐2020 г., което беше възможно през предишни периоди, за разлика от текущия, и което ще има силно положително въздействие върху заетостта сред жените в селските райони;

75.  Приветства създаването на Европейски механизъм за микрофинансиране за трудова заетост и социално приобщаване; призовава в тази рамка да се предприемат действия, по-специално техническо съдействие и подкрепящи мерки, насочени конкретно към осигуряването на по-широк достъп и предлагане на микрофинансиране за жени, които са изправени пред затруднения при навлизането си на пазара на труда или които желаят да се установят като самостоятелно заети лица или да създадат свои собствени микропредприятия;

o
o   o

76.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и парламентите и правителствата на държавите-членки.

(1) OВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23. (2) ОВ L 298, 7.11.2008 г., стр. 20. (3) ОВ L 87, 7.4.2010 г., стр. 1. (4) ОВ C 233 E, 28.9.2006 г., стр. 130. (5) ОВ C 16 E , 22.1.2010 г., стр. 21. (6) ОВ C 212 E, 5.8.2010 г., стр. 23. (7) ОВ C 341 E, 16.12.2010 г., стр. 35. (8) Приети текстове, P7_TA(2010)0231 (9) Приети текстове, P7_TA(2010)0232. (10) Приети текстове, P7_TA(2010)0306. (11) Приети текстове, P7_TA(2010)0365. (12) ОВ C 282E, 6.11.2008 г., стр. 463. (13) ОВ C 9E, 15.1.2010 г., стр. 11. (14) Приети текстове, P7_TA(2010)0375. (15) Позиция на Европейския парламент от 20 октомври 2010 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 92/85/ЕИО на Съвета за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки (P7_TA(2010)0373). (16) ОВ C 16E , 22.1.2010 г., стр. 21. (17) Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 277, 21.10.2005 г., стр. 1.)

Декларация на Европейския парламент от 8 март 2011 г. относно възстановяването на реципрочността във визовия режим – солидарност с неравностойното положение на чешките граждани вследствие едностранното въвеждане на визи от страна на Канада

P7_TA(2011)0087 P7_DCL(2010)0089

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 123 своя правилник,

A.  като има предвид, че през юли 2009 г. Канада наложи едностранно визов режим за гражданите на Чешката република, които са поставени в неравностойно положение в сравнение с други граждани в ЕС, а Канада, въпреки всички призиви, не е обявила дата, на която ще премахне този визов режим,

Б.  като има предвид, че едно допълнително забавяне на прекратяването на неравностойното положение на чешките граждани би могло да застраши бъдещото ратифициране на всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада,

В.  като има предвид, че Чешката република не може да въведе самостоятелно визов режим за канадските граждани,

Г.  като има предвид, че Комисията и Съветът не действат с достатъчна решителност по този въпрос,

1.  Призовава Комисията и Съвета да увеличат политическия натиск върху Канада, с цел определянето на възможно най-ранна дата за премахване на визовия режим за чешки граждани, както и за прекратяване на други нарушения на реципрочността във визовия режим спрямо гражданите на България и Румъния;

2.  Изтъква, че ако това нарушение на реципрочността не бъде разрешено скоро, ЕС би следвало да наложи последващи ответни мерки;

3.  Призовава Комисията да въведе нов механизъм, заместващ двустранните разпоредби, който да гарантира пълна реципрочност за всички държави-членки по отношение на визовия режим и да обезпечава, че ако трета страна наруши визовата реципрочност, всички държави-членки незабавно възстановяват визовия режим за гражданите на съответната държава;

4.  Възлага на своя председател да предаде настоящата декларация, придружена от списък с имената на подписалите я лица(1), на Комисията, Съвета и парламентите на държавите-членки.

(1) Списъкът на подписалите се е публикуван в Приложение 2 към протокола от заседанието на 8.3.2011 г. (P7_PV(2011)03-08(ANN2)).