Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 10 март 2011 г. - Страсбург
Закона за медиите в Унгария
 Южните съседи на ЕС и по-специално Либия
 Подхода на ЕС към Иран
 16-а сесия на Съвета за правата на човека (Женева, 28 февруари − 25 март 2011 г.)
 Пакистан, и по-специално убийството на Shahbaz BhattiBhatti, министър по въпросите на малцинствата
 Беларус (по-конкретно случаите на Алес Михалевич и Наталия Радина)
 Положението в Кашгар и културно наследство (Синдзян-уйгурски автономен регион)
 Eвропейски устави на взаимоспомагателните дружества, сдруженията и фондациите
 Произшествия с тежкотоварни превозни средства

Закона за медиите в Унгария
PDF 296kWORD 66k
Резолюция на Европейския парламент от 10 март 2011 г. относно закона за медиите в Унгария
P7_TA(2011)0094B7-0191/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 2, 3, 6 и 7 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), членове 49, 56, 114, 167 и 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 10 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), свързани със зачитането, насърчаването и защитата на основните права, по-конкретно на свобода на изразяване и информация и на правото на медиен плурализъм,

–  като взе предвид Директива 2010/13/ЕС от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги),

–  като взе предвид Европейската харта за свободата на печата от 25 май 2009 г., работния документ на Комисията относно медийния плурализъм в държавите-членки на ЕС (SEC(2007)0032), „тристепенния подход към медиен плурализъм“, определен от Комисията, и независимото проучване, осъществено по искане на Комисията и приключено през 2009 г.,

–  като взе предвид своите резолюции от 22 април 2004 г. относно риска от нарушаване на свободата на изразяване и информация в Европейския съюз и особено в Италия(1), от 25 септември 2008 г. относно медийна концентрация и медиен плурализъм в Европейския съюз(2), и от 7 септември 2010 г. относно журналистиката и новите медии – създаване на публична сфера в Европа(3),

–  като взе предвид изявленията на Комисията, както и внесените парламентарни въпроси и разискванията, проведени в Европейския парламент на 8 октомври 2009 г. относно свободата на информация в Италия и на 8 септември 2010 г., както и разискванията относно закона за медиите в Унгария, проведени на съвместно заседание на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по култура и образование на 17 януари 2011 г.,

–  като взе предвид решението на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да поиска от Агенцията за основните права да изготвя годишен сравнителен доклад относно положението що се отнася до свободата, плурализма и независимото управление на медиите в държавите-членки на ЕС, в който да се включват подходящи показатели,

–  като взе предвид Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване, по-специално член 5, параграф 2 и членове 7 и 11 от нея,

–  като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че Европейският съюз се основава на ценностите на демокрацията и принципите на правовата държава, както е посочено в член 2 от ДЕС, и следователно гарантира и насърчава свободата на изразяване и информация, така както е заложено в член 11 от Хартата на основните права и в член 10 от ЕКПЧ, и признава правната стойност на правата, свободите и принципите, изложени в Хартата на основните права, като показа това със своето присъединяване към ЕКПЧ, за която свободата и плурализмът на медиите са основни предпоставки, и като има предвид, че тези права обхващат свободата на изразяване на мнение и свободата на получаване и разпространяване на информация без упражняване на контрол, намеса или натиск от страна на публичните органи,

Б.  като има предвид, че медийният плурализъм и свобода продължават да предизвикват сериозна загриженост в ЕС и неговите държави-членки, главно в Италия, България, Румъния, Чешката република и Естония, както показаха и последните критики, отправени към приетия в Унгария между юни и декември закон за медиите и към извършените по същото време промени в конституцията. Критиките бяха отправени от международни организации като ОССЕ и комисаря по правата на човека към Съвета на Европа, от много международни и национални професионални организации на журналисти, от редактори и издатели, от НПО, които работят в областта на правата на човека и гражданските свободи, както и от държавите-членки и Комисията,

В.  като има предвид, че Комисията изрази безпокойство и поиска информация от унгарското правителство във връзка със съответствието на унгарския закон за медиите с Директивата за аудиовизуалните медийни услуги и с достиженията на общностното право като цяло, по-специално във връзка със задължението за предлагане на балансирано отразяване, приложимо за всички доставчици на аудиовизуални медийни услуги, и също така постави под съмнение съответствието на този закон с принципа на пропорционалност и зачитане на основното право на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация, заложени в член 11 от Хартата на основните права, с принципа на държавата на произход и изискванията за регистрация; и като има предвид, че унгарското правителство в отговор предостави допълнителна информация и започна процес за изменение на закона, за да реши въпросите, поставени от Комисията,

Г.  като има предвид, че ОССЕ изрази сериозни резерви във връзка с материалния и териториален обхват на унгарските закони, свободата на изразяване и регулирането на съдържанието, определянето на едно лице за орган, отговарящ за националните медии и телекомуникации, както и във връзка със съответствието с принципите, от които се ръководи общественото радио- и телевизионно разпространение(4), като посочи, че новото законодателство подкопава медийния плурализъм, премахва политическата и финансовата независимост на обществените медии и затвърждава в дългосрочен план отрицателните последици за свободните медии, и че медийният орган и медийният съвет са политически еднородни(5) и упражняват повсеместен и централизиран правителствен и политически контрол върху всички медии; като има предвид, че допълнителните опасения породи налагането на несъразмерни и прекомерни санкции въз основа на спорни и неопределени основания, липсата на автоматична процедура за временно прекратяване на санкциите в случай, че решение на медийния орган се обжалва пред съда, нарушаването на принципа за поверителност на журналистическите източници и за закрила на семейните ценности,

Д.  като споделя сериозните опасения, изразени от ОССЕ във връзка с политически еднородния състав на медийния орган и медийния съвет, срока и упражняването на повсеместен и централизиран правителствен, съдебен и политически контрол върху всички медии, както и във връзка с факта, че най-проблемните елементи от законодателството противоречат на стандартите на ОССЕ и на международните норми за свобода на изразяване, като например премахването на политическата и финансовата независимост на обществените медии, също материалния и териториален обхват на регламента, както и решението да не се дават определения на основни термини, което прави невъзможно за журналистите да знаят, кога евентуално биха нарушили закона,

Е.  като има предвид, че комисарят по правата на човека към Съвета на Европа призова унгарските органи, при преразглеждането на унгарския медиен закони, да вземат предвид стандартите на Съвета на Европа в областта на свободата на изразяване и медийния плурализъм, съответните препоръки на Комитета на министрите на Съвета на Европа и на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, и по-специално обвързващите стандарти, посочени в ЕКПЧ и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека; като има предвид, че той се позова на използването на неясни определения, които могат да се тълкуват погрешно, на въвеждането на политически небалансиран регулаторен орган с непропорционални правомощия, който не подлежи на пълен съдебен контрол, на заплахи за независимостта на обществените аудиовизуални медии и на намаляването на защитата, с която се ползват журналистическите източници; като има предвид, че той също така подчерта необходимостта всички заинтересовани страни, включително опозиционните партии и гражданското общество, да могат да участват пълноценно в преразглеждането на законодателството, което регламентира един толкова основен аспект от функционирането на демократичното общество(6),

Ж.  като има предвид, че във второ становище, оповестено на 25 февруари 2011 г., комисарят по правата на човека препоръчва „цялостно преразглеждане“ на унгарския пакет от закони за медиите, с цел, наред с другото, отново да започне да се прилага едно добре формулирано законодателство, което насърчава плуралистични и независими медии и укрепва гаранциите, че медийните регулаторни механизми не подлежат на политическо въздействие(7); като има предвид, че той също така твърди, че медиите в Унгария трябва да имат възможност да изпълняват ролята си като пазител на плуралистичното, демократично общество и че за да се постигне това, Унгария следва да се придържа към ангажиментите, които има като член на Съвета на Европа, и да се възползва максимално от експертните познания, с които разполага организацията, в области като свободата на изразяване, медийната независимост и плурализъм,

З.  като има предвид, че съответно унгарският медиен закон следва незабавно да бъде отменен и преразгледан въз основа на коментарите и предложенията на Комисията, ОССЕ и Съвета на Европа, за да се гарантира, че той е изцяло в съответствие с правото на ЕС и европейските ценности и стандарти по отношение на свободата, плурализма и независимото управление на медиите,

И.  като има предвид, че въпреки няколкократните призиви на Парламента за директива относно свободата, плурализма и независимото управление на медиите, Комисията досега отлагаше представянето на това предложение, а то става все по-необходимо и неотложно,

Й.  като има предвид, че критериите от Копенхаген за членство в ЕС, така както са установени през юни 1993 г. на Европейския съвет в Копенхаген, що се отнася до свободата на печата и свободата на изразяване, следва да бъдат спазвани от всички държави-членки на ЕС и прилагани посредством съответното законодателство на ЕС,

К.  като има предвид, че в точки 45 и 46 от своето решение по съединените дела C-39/05 P и C-52/05 P, Съдът постанови, че достъпът до информация осигурява на гражданите по-пряко участие в процеса на вземане на решения и гарантира, че администрацията се ползва с по-голяма легитимност, по-ефективна е и се отчита в по-висока степен пред гражданите в една демократична система, както и че достъпът до информация е „предварително условие за ефективното упражняване на демократичните права на гражданите“,

1.  Призовава унгарските органи да възстановят независимостта на управлението на медиите и да спрат държавната намеса в свободата на изразяване и балансираното отразяване на събитията, и счита, че свръхрегулирането на медиите има негативни последици, тъй като застрашава ефективния плурализъм в публичното пространство;

2.  Приветства сътрудничеството между Комисията и унгарските органи с цел привеждане на унгарския медиен закон в съответствие с Договорите и законодателството на ЕС, и започването на процедура по изменение на законодателния пакет на национално равнище;

3.  Изразява съжаление, че Комисията е взела решение да посочи само три точки във връзка с прилагането на достиженията на общностното право от страна на Унгария и изразява съжаление от липсата на позоваване на член 30 от Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, тъй като по този начин Комисията сама ограничава правомощията си да провери доколко Унгария зачита Хартата на основните права, когато прилага законодателството на ЕС; настоятелно призовава Комисията да проучи, дали Унгария се съобразява с режима за поемане на отговорност, определен в Директива 2000/31/ЕО относно електронната търговия, както и да провери как Унгария е транспонирала рамковите решения на ЕС относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право (2008/913/ПВР) и относно борбата срещу тероризма (2008/919/ПВР), включващи позовавания на свободата на изразяване и на заобикалянето на разпоредбите за свободата на медиите;

4.  Призовава Комисията да продължи стриктния мониторинг и оценка на съответствието на изменения унгарски закон за медиите с европейското законодателство и по-специално с Хартата на основните права;

5.  Призовава унгарските органи да включат всички заинтересовани страни в процеса на преразглеждане на медийния закон и конституцията, която е основата на всяко демократично общество, опиращо се на принципите на правовата държава, като се осъществи подходящ контрол и се осигури баланс, за да се гарантират основните права на малцинството срещу опасността от тирания на мнозинството;

6.  Призовава Комисията, на основание член 265 от ДФЕС, да предприеме действия като внесе законодателно предложение, съгласно член 225 от ДФЕС, относно свободата, плурализма и независимото управление на медиите преди края на годината, с което да се преодолеят пропуските в законодателната рамка на ЕС в областта на медиите, използвайки своите правомощия в областта на вътрешния пазар, аудиовизуалната политика, конкуренцията, далекосъобщенията, държавните субсидии, задължението за предоставяне на обществена услуга и основните права на всяко лице, пребиваващо на територията на ЕС, с цел определяне поне на минималните основни норми, на които трябва да отговарят и които трябва да зачитат в своето национално законодателство всички държави-членки, за да осигуряват, гарантират и насърчават свободата на информация и адекватното равнище на медиен плурализъм и независимо управление на медиите;

7.  Призовава унгарските органи допълнително да преразгледат закона за медиите въз основа на коментарите и предложенията, отправени от Европейския парламент, Комисията, ОССЕ и комисаря по правата на човека към Съвета на Европа, както и с оглед на препоръките, направени от Комитета на министрите и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, и като се съобразят със съдебната практика на Съда на ЕС и на Европейския съд по правата на човека, и в случай, че се установи, че медийният закон е несъвместим с буквата или духа на Договорите или правото на ЕС, с Хартата на основните права или ЕКПЧ, да отменят и да не прилагат закона или тези части от него, които са обявени за несъвместими;

8.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, Агенцията за основните права, ОССЕ и Съвета на Европа.

(1) ОВ C 104 E, 30.4.2004 г., стр. 1026.
(2) ОВ C 8 E, 14.1.2010 г., стр. 85.
(3) Приети текстове, P7_TA(2010)0307.
(4) Анализ и оценка на унгарския пакет от закони и проектозакони в областта на медиите и телекомуникациите, съставени от д-р Karol Jakubowicz за ОССЕ.
(5) Писмо от 14 януари 2010 г. от представителя на ОССЕ по въпросите на свободата на медиите до председателя на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи.
(6) http://www.coe.int/t/commissioner/News/2011/110201Hungary_en.asp.
(7) https://wcd.coe.int/wcd/ViewDoc.jsp?id=1751289.


Южните съседи на ЕС и по-специално Либия
PDF 383kWORD 73k
Резолюция на Европейския парламент от 10 март 2011 г. относно южните съседи на ЕС и по-специално Либия
P7_TA(2011)0095RC-B7-0169/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН от 1 март 2011 г., с която единодушно се пристъпва към временното прекратяване на членството на Либия в Съвета на ООН по правата на човека,

–  като взе предвид Резолюция 1970/2011 на Съвета за сигурност на ООН от 26 февруари 2011 г.,

–  като взе предвид решението на Съвета от 28 февруари 2011 г. за прилагане на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН и за налагане на допълнителни ограничителни мерки спрямо отговорните за насилствените действия срещу мирното население в Либия,

–  като взе предвид Резолюция S-15/2 на Съвета по правата на човека на ООН, приета на 25 февруари 2011 г.,

–  като взе предвид обявеното на 22 февруари 2011 г. временно прекратяване на преговорите по рамковото споразумение между ЕС и Либия,

–  като взе предвид скорошните заявления на върховния представител Катрин Аштън относно Либия и Северна Африка,

–  като взе предвид своите предишни резолюции относно Либия, и по-специално своята резолюция от 17 юни 2010 г. относно екзекуциите в Либия(1) и своята препоръка от 20 януари 2011 г., в която се изброяват критичните условия относно преговорите за рамково споразумение между ЕС и Либия(2),

–  като взе предвид Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. и Протокола от 31 януари 1967 г. относно статута на бежанците,

–  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите и протокола към нея за основаване на Африкански съд по правата на човека и народите, ратифицирани от Либия съответно на 26 март 1987 г. и 19 ноември 2003 г.,

–  като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че скорошните демонстрации в много арабски държави в Северна Африка и Близкия изток призоваха за слагане на край на авторитарните режими и за политически, икономически и социални реформи, демокрация и по-добри условия на живот за обикновените хора; като има предвид, че мащабните протести в множество арабски държави показаха, че недемократичните и авторитарни режими не могат да гарантират будеща доверие стабилност и че демократичните ценности имат централна роля в икономическите и политическите партньорства,

Б.  като има предвид, че протестите срещу режима в Либия започнаха в град Бенгази на 15 февруари 2011 г. и се достигнаха градовете Al Bayda, Al-Quba, Darnah и Az Zintan, като протестиращите поеха контрола над много градове, особено в източна Либия,

В.  като има предвид, че протестиращите бяха мишена на безпрецедентно яростни атаки от режима на Кадафи, който използва либийските въоръжени сили, милиции, наемници и чуждестранни бойци за насилственото потушаване на протестите, включително с безразборната употреба на картечници, снайперисти и военни самолети и хеликоптери срещу цивилни граждани; като има предвид, че това доведе до бързото увеличение на броя на жертвите и на ранените и задържаните,

Г.  като има предвид, че насилствената и брутална реакция на режима срещу либийското население доведе до дезертирането не само на множество войници, но и до оставката на членове на режима,

Д.  като има предвид, че съгласно Съвета по правата на човека на ООН през последните дни повече от 200 000 души са избягали от Либия към съседните Тунис, Египет и Нигер и че стотици хиляди други бежанци и чуждестранни работници водят отчаяна борба да избегнат конфликта или да напуснат Либия; като има предвид, че така се създава хуманитарно извънредно положение, което изисква бързата намеса на ЕС,

Е.  като има предвид, че след приемането с консенсус на резолюция относно положението на правата на човека в Либия на петнайсетата извънредна сесия на Съвета по правата на човека на ООН на 25 февруари 2011 г., в която се осъждат грубите и систематични нарушения на правата на човека в Либия и се посочва, че някои от тях могат да се разглеждат като престъпления срещу човечеството, Общото събрание на ООН реши на 2 март 2011 г. да прекрати временно членството на Либия в Съвета по правата на човека на ООН, по препоръка на самия Съвет по правата на човека на ООН,

Ж.  като има предвид, че в отговор на резолюцията от 26 февруари 2011 г. на Съвета за сигурност на ООН относно Либия, в която се заявява, че положението следва да се отнесе до Международния наказателен съд, прокурорът на Международния наказателен съд започна на 3 март 2011 г. разследване на предполагаеми престъпления срещу човечеството, извършени в Либия, включително от Муамар Кадафи и членове на режима; като има предвид, че Резолюция 1970 на Съвета за сигурност на ООН налага оръжейно ембарго на страната, забрана за пътуване и замразяване на активите на семейството на Кадафи и на режима, като същевременно разрешава на всички държави-членки на ООН да конфискуват и да се разпореждат със забранено военно оборудване,

З.  като има предвид, че решението на Съвета от 28 февруари 2011 г. налага допълнителни ограничителни мерки, и по-специално визова забрана и замразяване на активите, срещу отговорните за насилствените мерки срещу гражданското население в Либия, като по този начин се прилага резолюцията на Съвета за сигурност на ООН от 26 февруари 2011 г.,

И.  като има предвид, че от началото на бунтовете мнозина световни лидери призоваха нееднократно полковник Кадафи да се оттегли,

Й.  като има предвид, че на 22 февруари 2011 г. членството на Либия в Арабската лига временно беше прекратено и че на 3 март 2011 г. генералният секретар на Арабската лига заяви, че Лигата, в съгласувани действия с Арабския съюз, може да подкрепи създаването в Либия на зона, забранена за полети, в случай че боевете в страната продължат,

К.  като има предвид, че в заявление от 5 март 2011 г. либийският Преходен национален съвет призовава международната общност да изпълни своите задължения да защити либийския народ от нов геноцид и престъпления срещу човечеството без пряка военна намеса на либийска територия,

Л.  като има предвид, че считано от 22 февруари 2011 г. ЕС временно прекрати продължаващите преговори относно рамковото споразумение между ЕС и Либия и всички договори за сътрудничество с Либия,

М.  като има предвид, че за ЕС са жизненоважни демокрацията, стабилността, благоденствието и мира в Северна Африка, като има предвид, че последните събития в Либия, Египет и Тунис подчертаха неотложната нужда от преразглеждане на външната политика на ЕС в региона на Средиземно море,

Н.  като има предвид, че на извънредното заседание на Европейския съвет от петък, 11 март 2011 г. се очаква да бъде щателно разгледан доклада на върховния представител и на Комисията относно бързото адаптиране на инструментите на ЕС, както и доклада на върховния представител относно подпомагането на процесите на преход и трансформация,

1.  Изразява своята солидарност с либийския народ и по-специално с младите либийци, които са водеща сила за демокрацията и за промяната на режима; приветства тяхната смелост и решителността им, като твърдо подкрепя техните легитимни демократични, икономически и социални стремежи;

2.  Осъжда най-строго грубите и систематични нарушения на правата на човека в Либия, и по-специално насилственото потушаване на мирните про-демократични протести и действията срещу журналисти и защитници на правата на човека от страна на режима на Кадафи; изразява дълбокото си съжаление относно големия брой жертви и ранени; поднася своите съболезнования на семействата на жертвите; осъжда насърчаването на враждебност срещу мирното население, проявено в изказванията на Муамар Кадафи и неговия син Сейф ал-Ислам – най-високопоставените представители на режима;

3.  Призовава за незабавното слагане на край на бруталния диктаторски режим на полковник Кадафи и призовава последния незабавно да се оттегли, за да се предотвратят нови кръвопролития и да се позволи извършването на мирен политически преход; призовава либийските органи незабавно да спрат насилието и да позволят мирното решение на създалото се положение съгласно легитимните очаквания на либийския народ; призовава либийските органи да спазват правата на човека и международното хуманитарно право, да вдигнат всички ограничения върху свободата на изразяване, включително в Интернет, както и да предоставят незабавен достъп в страната на чуждестранните медии и на независими наблюдатели в областта на правата на човека;

4.  Изцяло подкрепя Резолюция 1970 на Съвета за сигурност на ООН, в която се осъждат грубите и систематични нарушения на правата на човека в Либия и се призовава въпросът да бъде отнесен до Международния наказателен съд, като същевременно се налага оръжейно ембарго на страната, забрана за пътуване и замразяване на активите на семейството на Муамар Кадафи; подчертава, че извършителите на нападенията срещу мирни граждани носят лична наказателна отговорност според международното право, че те трябва да бъдат изправени пред съд и че не може да има безнаказаност; твърдо подкрепя започването от прокурора на Международния наказателен съд на разследване на предполагаеми престъпления срещу човечеството, извършени от Муамар Кадафи и членове на неговия режим;

5.  Отбелязва, че ЕС първи приложи санкциите, наложени от Съвета за сигурност на ООН, и че мерките на ЕС надхвърлят санкциите на ООН, налагайки отделни санкции; приветства решението на Съвета да забрани търгуването с Либия на оборудване, което би могло да се използва за вътрешни репресии, както и удължаването на списъка на лицата, засегнати от замразяването на активите и визовата забрана; призовава за постоянна оценка на ефективността на санкциите;

6.  Подчертава, че всички мерки следва да обхващат всички либийски активи, включително държавните инвестиционни фондове, управлявани от Либийския орган по инвестициите; призовава замразяването на активите да включва постъпленията от продажбата на нефт и газ; призовава Съвета и държавите-членки да разкрият всички подробности за всички замразени активи; приветства в тази връзка дискусиите за допълнителни санкции от страна на ЕС, включително замразяване на активите на либийски компании, които имат връзки с режима на Кадафи;

7.  Приветства решението на Съвета от 28 февруари 2011 г. за забрана на доставките за Либия на оръжия, муниции и свързано оборудване; призовава Съвета в тази връзка да провери дали са налице нарушения в Кодекса за поведение на ЕС относно износа на оръжия и да възприеме строги мерки за гарантиране на пълното спазване на въпросния кодекс от всички държави-членки; призовава върховния представител да проучи възможността за прилагане на ембаргото чрез използване на морски и въздушни средства в рамките на ОПСО;

8.  Напълно подкрепя решението на Съвета по правата на човека на ООН да изпрати независима международна комисия в Либия, която да разследва нарушенията на международното право в областта на правата на човека, както подкрепя и решението на Общото събрание на ООН от 2 март 2011 г. за временно прекратяване на членството на Либия в Съвета по правата на човека на ООН;

9.  Призовава ЕС и международната общност да предприемат всички възможни мерки, за да изолират напълно Кадафи и неговия режим, както на национално, така и на международно равнище;

10.  Подчертава, че ЕС и неговите държави-членки трябва да изпълнят своята отговорност за предоставяне на защита, за да спасят либийските цивилни граждани от мащабни въоръжени нападения; посочва, че следователно не може да бъде изключен нито един от вариантите, предвидени в Устава на ООН; призовава върховния представител и държавите-членки да имат готовност за решение на Съвета за сигурност на ООН за по-нататъшни мерки, включително за възможността за създаване на забранена за полети зона, която цели да попречи на режима да атакува цивилното население; подчертава, че всички мерки, предприети от ЕС и неговите държави-членки, следва да бъдат в съответствие с мандата на ООН и да се основават на координация с Арабската лига и Африканския съюз, като насърчават и двете организации да насочват международните усилия;

11.  Призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да установи отношения с Преходния национален съвет на Либия и да започне процеса на официализирането им с оглед насърчаване на прехода към демокрация, гарантиране на участието на широк кръг от представители на либийското общество и предоставяне на повече права на жените и малцинствата по време на процеса на преход, и да го подкрепи в освободената област, за да се облекчи положението на местното население и да се отговори на неговите основни хуманитарни нужди, включително от медицинска помощ;

12.  Настоятелно призовава ЕС да допринесе за демократичните реформи и за създаването на институции, гарантиращи принципите на правовата държава в Либия, като осигури подкрепа за развитието на свободни медии и независими организации на гражданското общество, по-специално демократични политически партии, така че в бъдеще да могат да бъдат произведени демократични избори;

13.  Изразява дълбока загриженост предвид разрастването на хуманитарната криза, тъй като повече от 200 000 мигранти бягат от насилието в Либия, като много от тях остават блокирани на границата между Либия и Тунис, а други – в бежанските лагери в Тунис, Египет и Нигер; призовава настоящите и бъдещите либийски органи да предоставят достъп до страната на хуманитарните организации и да гарантират безопасността на хуманитарните работници;

14.  Насърчава Съвета, Комисията и върховния представител да предоставят всички необходими финансови и човешки ресурси, за да подкрепят една сериозна международна хуманитарна операция, като оказват съдействие на ВКБООН и други съответни хуманитарни организации в осигуряването на защита и спешна помощ за всички нуждаещи се; приветства предприетите мерки и отпуснатите до момента средства от члена на Комисията г-жа Георгиева и ГД „Хуманитарна помощ“, както и хуманитарната помощ, предоставена от някои държави-членки в отговор на това предизвикателство; призовава ЕС и държавите-членки да осигурят въздушен и морски транспорт за подпомагане на репатрирането или установяването в друго населено място на мигранти, лица, търсещи политическо убежище, и бежанци от Либия, като се съобразяват с международното право и съответното законодателство на Европейския съюз, и да окажат финансова подкрепа в отговор на съвместния призив на ВКБООН и Международната организация по миграция от 3 март 2011 г.;

15.  Призовава Комисията да гарантира, че се предприемат всички необходими мерки, включително адекватни финансови, човешки и технически ресурси, за да се гарантира, че ЕС може да реагира адекватно в случай на евентуално масово миграционно движение, в съответствие с член 80 от ДФЕС;

16.  Припомня, че в съвместната стратегия Африка-ЕС от 2007 г. лидери от ЕС и Африка се ангажираха да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че незаконно придобитите активи, в това число и финансови, ще бъдат подложени на разследване и върнати в техните страни по произход; настоятелно призовава държавите-членки да предприемат съответните действия и да действат в съответствие с Конвенцията на ООН срещу корупцията, за да се гарантира, че замразените активи ще бъдат върнати на либийския народ в бъдеще;подчертава, че са необходими координирани действия на ЕС, за да се задейства замразяването на активите, държани от семейство Кадафи и познатите негови съдружници в Европа или в европейски финансови институции, които извършват финансови операции в данъчни убежища, като се гарантира, че банките в ЕС съблюдават изискванията за надлежна проверка по отношение на евентуалните трансфери на незаконни средства от Либия;

17.  Подчертава, че дейностите на наемниците са заплаха за международния мир и сигурност и престъпление срещу човечеството и поради тази причина трябва да бъдат прекратени; призовава Съвета и върховния представител да изпратят сериозни предупреждения, които да откажат някои правителства да изпращат наемници, военнослужещи или военно оборудване в помощ на потискането на либийския народ от режима на Кадафи;

18.  Приветства свикването на извънреден Европейски съвет за събитията в Либия и южните съседи на ЕС на 11 март 2011 г.; призовава върховния представител и държавите-членки да разработят цялостна и последователна стратегия за хуманитарния и политически отговор на ситуацията в Либия;

19.  Призовава върховния представител да започне подготовка за участието и подкрепата на ЕС за южните съседи на ЕС, като се обръща особено внимание на развитието на принципите на правовата държава, доброто управление и конституционните и изборните предпоставки за стабилна, плуралистична и мирна демокрация в региона; призовава върховния представител да използва в пълна степен всички съответни външни финансови инструменти на ЕС;

20.  Счита, че революционните промени в Северна Африка и Близкия изток показаха ясно, че положителното влияние и доверие към ЕС в дългосрочен план в този регион ще зависят от способността му да провежда последователна обща външна политика, която е основана на ценности и недвусмислено поддържа новите демократични сили; повтаря призива си ЕС да преразгледа своята политика в подкрепа на демокрацията и правата на човека, за да създаде механизъм за прилагане на клаузата за правата на човека във всички споразумения с трети държави;

21.  Отново отправя искане да участва активно в работата на работната група, създадена с цел да координира отговора на ЕС на кризата в Либия и други места в региона на Средиземно море;

22.  Отново подчертава, че събитията в Либия и в други страни от региона отново изтъкват спешната необходимост от разработване на по-амбициозни и ефективни политики и инструменти, както и от укрепване на тяхната бюджетна основа с цел насърчаване и подкрепа на политическите, икономическите и социалните реформи в страните, които са южни съседи на ЕС; изтъква, че текущият стратегически преглед на европейската политика за съседство (ЕПС) трябва да отчете настоящите събития в Северна Африка и трябва да предложи нови, по-добри начини за отговаряне на нуждите и стремежите на народите там; настоява, че преразглеждането на ЕПС трябва да даде приоритет на критерии, свързани с независимостта на съдебната система, зачитането на основните свободи, плурализма и свободата на пресата и борбата срещу корупцията; призовава за по-добра координация с другите политики на Съюза спрямо засегнатите държави;

23.  Подкрепя становището, че Съюзът за Средиземноморието трябва да се адаптира към новата ера и обстоятелства и да обмисли и предприеме действия по отношение на неотдавнашните събития с цел представяне на предложения относно това как най-добре да бъдат насърчени демокрацията и правата на човека в неговите държави-членки и в региона, включително Либия, и относно евентуалните реформи, така че да засили собствената си роля и да я направи по-съгласувана и ефективна;

24.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите-членки, Съвета за сигурност и Общото събрание на ООН, Съвета по правата на човека на ООН, Лигата на арабските държави, Африканския съюз, Съюза за Средиземноморието, правителствата на съседните на Либия страни и на Преходния национален съвет.

(1) Приети текстове, P7_TA(2010)0246.
(2) Приети текстове, P7_TA(2011)0020.


Подхода на ЕС към Иран
PDF 406kWORD 116k
Резолюция на Европейския парламент от 10 март 2011 г. относно подхода на ЕС към Иран (2010/2050(INI))
P7_TA(2011)0096A7-0037/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предишни резолюции относно Иран, включително тази от 8 септември 2010 г. относно състоянието на правата на човека в Иран, по-конкретно случаите на Sakineh Mohammadi-Ashtiani и Zahra Bahrami(1), от 10 февруари 2010 г. относно положението в Иран(2) и от 22 октомври 2009 г. относно Иран(3),

–  като взе предвид резолюцията си от 7 октомври 2010 г. относно Световен ден срещу смъртното наказание(4),

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), Международния пакт за икономически, социални и културни права (МПИСКП), Конвенцията за премахването на всички форми на расова дискриминация и Конвенцията за правата на детето, по които Иран е страна,

–  като взе предвид съвместното изявление на Европейския съюз (ЕС) и Съединените американски щати (САЩ) от 8 февруари 2010 г., в което иранското правителство се призовава да изпълнява задълженията си в областта на правата на човека,

–  като взе предвид изявлението на Върховния представител на ЕС Катрин Аштън (оттук нататък наричана „Върховният представител“) от 24 септември 2010 г. относно „възмутителните и неприемливи“ забележки на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад пред Общото събрание на ООН,

–  като взе предвид Декларацията на ЕС относно неразпространението на оръжия за масово унищожение, приета по време на Европейския съвет в Солун на 19-20 юни 2003 г., и Стратегията на ЕС срещу разпространението на оръжия за масово унищожение от 10 декември 2003 г.,

–  като взе предвид изявлението на говорителя на върховния представител от 23 септември 2010 г., с което се осъждат експлозиите в Махабад, Иран,

  като взе предвид доклада относно изпълнението на Европейската стратегия за сигурност (ЕСС), озаглавен „Гарантиране на сигурността в променящия се свят“, приет от Европейския съвет на 12 декември 2008 г.,

–  като взе предвид изявлението на върховния представител от 22 септември 2010 г. от името на Е3+3 относно постигането на ранно решение на базата на преговори, по иранския ядрен въпрос,

–  като взе предвид декларацията на върховния представител от 12 август 2010 г. от името на Европейския съюз относно осъждането на седем ръководители на бахайската общност,

–  като взе предвид изявлението на говорителя на върховния представител от 16 юли 2010 г., с което се осъждат нападенията в Иран,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 22 март 2010 г. относно свободния достъп до информация в Иран,

–  като взе предвид изявлението на върховния представител от 6 юли 2010 г. относно предстоящи екзекуции в Иран,

–  като взе предвид декларацията на върховния представител, направена на 12 юни 2010 г. от името на Европейския съюз относно „сериозно влошеното състояние на правата на човека в Иран след президентските избори през юни 2009 г.“,

–  като взе предвид данните на иранския Статистически център относно повишаването на процента на безработицата в Иран през пролетта на 2010 г. до 14,6 %, като броят на безработните се изчислява на над 3,5 милиона,

–  като взе предвид факта, че Иран е страна по Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) и в това качество се е отказал завинаги от придобиването на ядрени оръжия, и е правно обвързан да декларира и да подчини всичките си ядрени дейности, включително ядрения материал, на предпазните мерки на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ),

–  като взе предвид декларацията на МААЕ от 27 септември 2005 г., че Иран не спазва своите задължения по Договора за неразпространение на ядреното оръжие,

–  като взе предвид факта, че прекратяването на обогатяването на уран и другите изисквания са последователно потвърдени в шест резолюции на Съвета на сигурност на Обединените нации (1696, 1737, 1747, 1803, 1835 и 1929) като условие за възстановяване на правата на Иран по Договора за неразпространение на ядреното оръжие,

–  като взе предвид изявлението на генералния директор на МААЕ Юкия Амано в неговия тримесечен доклад до Управителния съвет на 18 февруари 2010 г., че „Иран не изпълнява изискванията, съдържащи се в съответните резолюции на Управителния съвет и на Съвета за сигурност“,

–  като взе предвид предложението на MAAE за споразумение за предоставяне на ядрено гориво за научноизследователския реактор в Техеран в замяна на нискообогатен уран от запасите на Иран и компромисното предложение, прокарано от турското и бразилското правителство в опит за изграждане на доверие и улесняване на преговорите между Иран и Е3+3, както и между Иран и Виенската група,

–  като взе предвид Резолюция 1929 (2010) на Съвета за сигурност на ООН, с която се въвеждат нови ограничителни мерки срещу Иран и му се налага четвърти кръг от санкции заради ядрената програма,

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно Иран от 26 юли 2010 г. и приемането от Съвета на набор от ограничителни мерки, наложени на Иран в областта на търговията, финансовите услуги, енергетиката и транспорта, и на регламент, с който се разширява списъкът на лицата и организациите, чиито активи се замразяват,

–  като взе предвид допълнителните санкции спрямо Иран, обявени от САЩ, Япония, Канада и Австралия,

–  като взе предвид трайния ангажимент на Европейския съюз да работи за дипломатическо решение на иранския ядрен въпрос,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A7-0037/2011),

A.  като има предвид, че Ислямска република Иран (оттук нататък наричана „Иран“) е изправена пред множество предизвикателства за управлението – от борби за власт между конкуриращи се фракции в управляващия елит на страната до пагубно социално и икономическо напрежение, проблемна среда, що се отнася до регионалната сигурност, и нарастващо народно недоволство вътре в страната, като причина за много от тези предизвикателства е самият режим в Иран,

Б.  като има предвид, че политическите събития в Иран след оспорваните президентски избори през юни 2009 г., за които е широко разпространено мнението, че бяха манипулирани, разкриха големия потенциал за диктувани от народа, демократични промени в страната, начело на които да застане нейното енергично, добре образовано и дейно гражданско общество; отбелязва, че реформаторите най-често се идентифицират със Зеленото движение, което се оформи по време на масовите протести срещу преизбирането на президента Ахмадинеджад,

В.  като има предвид, че иранските сили за сигурност – Революционната гвардия, милицията Басидж и полицейските сили – потушиха жестоко протестите и задържаха произволно хиляди мирни демонстранти и дисиденти, включително студенти и научни работници, активисти за правата на жените, профсъюзни деятели, юристи, журналисти, автори на блогове в интернет, духовници и изтъкнати защитници на правата на човека, с ясния стремеж към сплашване и задушаване на инакомислието; като има предвид, че съдебните органи организираха масови показни съдебни процеси срещу стотици известни реформатори и активисти, като някои от тях получиха дългогодишни присъди, а други дори бяха осъдени на смърт,

Г.  като има предвид, че след избирането на президента Ахмадинеджад през 2005 г. иранската Ислямска революционна гвардия използва средства, натрупани от 1980 г. насам, за да купува държавни предприятия и приватизирани предприятия чрез фондовата борса в Техеран,

Д.  като има предвид, че продължава безнаказаното нарушаване на основните човешки права на иранците – правото на живот, правото на свобода на изразяване и свобода на сдружаване, правото да бъдат свободни от произволно арестуване, задържане и мъчение, и от всички форми на дискриминация,

Е.  като има предвид, че Иран е сред страните с най-добре развита интернет мрежа в Близкия изток и третата най-голяма блогосфера в света след Съединените щати и Китай; като има предвид, че редовните сривове в телекомуникационните и интернет връзките след изборите през юни 2009 г. не са случайни,

Ж.  като има предвид, че Иран все още прилага смъртното наказание и е една от трите страни в света с най-голям брой екзекуции; като има предвид, че Иран държи рекорда за най-голям брой екзекутирани непълнолетни нарушители; като има предвид, че Иран все още прилага смъртно наказание чрез убиване с камъни, което е нарушение на Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права,

З.  като има предвид големия брой иранци, екзекутирани по политически причини, безбройните затворници и стотиците, принудени да напуснат страната от страх за живота си и/или от безсрочно задържане, разпити и изтезания,

И.  като има предвид, че правозащитните органи в Иран (напр. Ислямската комисия по правата на човека и Комисия член 90) са се съюзили с правителството и до голяма степен ролята им е маловажна,

Й.  като има предвид, че ядрената програма на Иран се пазеше в тайна, което с времето подкопа доверието в твърденията на Иран, че програмата преследва единствено мирни цели,

К.  като има предвид, че Иран все още трябва да изпълни задълженията си съгласно всички релевантни резолюции на Съвета за сигурност на ООН, последната от които е Резолюция № 1929, и всички изисквания на Управителния съвет на МААЕ, в които се посочва предоставянето на пълен и безусловен достъп на Агенцията до всички обекти, съоръжения, лица и документи, които биха позволили истинска инспекция на целите на Иран в областта на ядрената енергия и биха дали възможност на МААЕ да изпълни ролята си на пазител, що се отнася до ядрените въпроси,

Л.  като има предвид, че някои от политиките на иранското правителство представляват заплаха за стабилността и мира в региона; като има предвид, че Израел и особено регионът на Персийския залив се чувстват заплашени от агресивната и целенасочена реторика на Иран, от продължаващата ядрена програма и от подкрепата му за „Хизбула“ и „Хамас“, като има предвид, че за целия регион би било от полза стабилизиращото влияние, което Иран би могъл да си възвърне, ако нормализира международните си отношения, особено със своите съседи, ако разсее завинаги тревогите относно истинското предназначение на ядрената си програма и ако гарантира спазване на правата на човека и демокрацията,

М.  като има предвид, че Иран е приел две поколения бежанци от Афганистан, на които е осигурил основни здравни и образователни услуги; като има предвид, че през 2010 г., броят на регистрираните афганистанци, живеещи в Иран надхвърля един милион; като има предвид, че Иран е получил само ограничена международна подкрепа в тази област,

Н.  като има предвид, че Иран е сред трите страни в света с най-големи доказани запаси, както от нефт, така и от природен газ,

О.  като има предвид, че се наблюдава забележително задълбочаване на отношенията между Иран и Турция; като има предвид, че Иран използва своите държавни и недържавни съюзници Сирия, „Хизбула“ и „Хамас“, както и Мюсюлманското братство, за да дестабилизира региона,

П.  като има предвид, че член ІV от Договора за неразпространение на ядреното оръжие отбелязва неотменното право на всички страни по този Договор да развиват изследователска дейност, производство и да използват ядрената енергия за мирни граждански цели при условията на недискриминация и в съответствие с членове І и ІІ от този Договора,

Вътрешно положение

1.  Отбелязва със загриженост вътрешната политическа ситуация, по специално що се отнася до състоянието на демокрацията; отбелязва желанието на иранския народ за демократични промени, особено на младото поколение, и изразява дълбоко съжаление от факта, че иранското правителство и парламент очевидно не могат да отговорят на основателните искания на иранските граждани; подчертава, че главното предизвикателство за оцеляването на режима е народното недоволство от иранското правителство, предизвикано от тежкото социално-икономическо положение, в комбинация с липсата на свобода и на базисно зачитане на човешкото достойнство в Иран;

2.  Подчертава, че демократични промени не могат да се наложат отвън или дори с военни средства, а трябва да бъдат постигнати чрез мирен демократичен процес; изразява своето възхищение от смелостта на десетки хиляди иранци, които продължават да рискуват своята кариера и живот, като призовават за по-голяма свобода и демократични права в Ислямска република Иран;

3.  Подчертава, че въпреки че президентът Ахмадинеджад бе избран през 2005 г. с програма за социална справедливост и икономически популизъм, вътрешните проблеми на Иран продължиха да се влошават, независимо от покачващите се цени на петрола; затова осъжда целта на Махмуд Ахмадинеджад да затвърди политическата си позиция в страната като следва радикален дневен ред в международен план с очакването, че заемането на твърдо антизападна, антиизраелска позиция ще засили водещата роля на Иран в мюсюлманския свят;

4.  Отбелязва, че предишните масови движения в Иран се основаваха на двойния стремеж към благоденствие и свобода, и че тези две неща продължават да са неизпълнените обещания на революцията от 1979 г., посочва, че икономическите проблеми като инфлация, корупция, голяма безработица, недостиг на енергия, неефективен държавен сектор и пилеене на обществени средства, са се засилили драстично през последните няколко години;

5.  Отбелязва, че реформисткото движение включва цял спектър от интелектуални течения и политически програми – от желание за постепенно модернизиране на правителствените институции на Иран до стремеж към пълна смяна на режима;

6.  Изразява солидарността си с милионите иранци, които излязоха на улиците след президентските избори през юни 2009 г. с надеждата за политически промени в Иран;

7.  Силно осъжда незаконното задържане на иранските опозиционни лидери Mir Hossein Mousavi и Mehdi Karroubi заедно с техните съпруги от силите на иранската сигурност и призовава за тяхното незабавно и безусловно освобождаване; посочва, че задържането е извършено в нарушение на иранското право; осъжда отношението на иранските власти към опозицията, която упражнява законното си право на протест и декларира своята солидарност с иранския народ в неговия стремеж към демокрация; изразява съжаление за лицемерието на иранското правителство, което използва излишна сила, заплахи и произволен арест срещу мирни демонстранти, демонстриращи в солидарност с египетския народ на 14 февруари 2011 г., като същевременно твърдеше, че подкрепя свободата в Египет;

8.  Категорично не приема квалификацията, която режимът даде на протестиращите и опонентите на системата след изборите през 2009 г., а именно „врагове на Аллах“ („muharib“), които, съгласно исляма, следва да получат най-тежките наказания; заключава, че докато по време на управлението на шаха критикуването на режима се считаше за престъпление, при сегашния режим то е равносилно на грях срещу исляма;

9.  Предупреждава, че предоставянето на все-по-значима роля на Иранската революционна гвардия в иранското общество, армия, в политическо и икономическо отношение увеличава страховете от по-нататъшно военизиране на държавата; изразява дълбока загриженост от факта, че подобни тенденции могат да доведат до ескалиране на насилието и потискането на политическите опоненти;

10.  Изразява дълбока загриженост относно важната роля в иранското общество, отредена на поставената под централния контрол на Иранската революционна гвардия студентската Басидж организация, а именно контролиране и потискане на инакомислещите студенти, и посочва, че иранското студентско движение е един от основните участници в борбата за демокрация, свобода и справедливост;

Права на човека

11.  Призовава Иран да сложи край на всички форми на дискриминация в страната; изразява загрижеността си от дискриминацията и политическата и социална репресия, особено засягаща жените в Иран; призовава иранските органи да престанат да дискриминират хора въз основа на тяхната сексуална ориентация; осъжда нечовешката и средновековна практика да се дава смъртна присъда за недоказани деяния, свързани с избора на партньори или сексуални практики;

12.  Изразява ужас от факта, че според годишните доклади относно смъртното наказание в Иран, през 2009 г. са извършени най-голям брой екзекуции в сравнение с последните десет години, като в резултат Иран е страната с най-много екзекуции на глава от населението в света. призовава Иран да представи официални статистически данни относно прилагането на смъртното наказание; призовава Иран да премахне окончателно смъртното наказание за престъпления, извършени преди 18-годишна възраст, и да измени законодателството си, което е в нарушение на международните конвенции за защита на правата на човека, ратифицирани от Иран, включително Конвенцията за правата на детето и Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП); призовава иранските органи да наложат, в съответствие с резолюции № 62/149 и 63/138 на Общото събрание на ООН, мораториум върху екзекуциите в очакване на премахването на смъртното наказание; подчертава факта, че институциите на ЕС трябва да упражняват непрестанен натиск върху Иран по този въпрос;

13.  Остро осъжда екзекуцията в Техеран на 29 януари 2011 г. на Захра Бахрами с иранско и датско гражданство; разтревожен е, че иранските органи са отказали достъп на консулски служители до Захра Бахрами и не са гарантирали прозрачен и справедлив съдебен процес;

14.  Отбелязва твърденията на иранските органи, че са против расовата дискриминация, но подчертава, че иранските етнически малцинства се оплакват от икономическата недоразвитост на провинциите, в които те са мнозинство; осъжда многобройните терористични атаки, извършени от „Джундала“ в Систан и Балучистан от самото основаване на организацията през 2003 г.; в същото време изисква конкретни доказателства за официалните твърдения на Иран, че „Джундала“ е подкрепяна от американските и британските разузнавателни служби;

15.  Изразява дълбокото си безпокойство от това, че Иран продължава да бъде една от малкото страни наред с Афганистан, Сомалия, Саудитска Арабия, Судан и Нигерия, които все още практикуват убиването с камъни; призовава парламента на Иран да приеме законодателство за забрана на тази жестока и нехуманна форма на наказание;

16.  Настоятелно призовава иранските органи да сложат край, както на законово равнище, така и на практика, на всички форми на изтезание и друго жестоко, нехуманно или унизително отношение или наказание, както и да прилагат принципа за справедлив съдебен процес и да прекратят безнаказаността за нарушения на правата на човека; по-конкретно призовава иранския парламент и съдебна система да премахнат такива жестоки и нечовешки наказания като ампутация на крайници, убиване с камъни и бичуване, които са несъвместими с международните задължения на Иран; твърдо отхвърля схващането, лансирано от иранските съдебни органи, че подобни наказания са културно оправдани;

17.  Припомня широко разпространения и основателен възглас „Къде е моят глас?“ на иранските демонстранти от 13 юни 2009 г., израз на убеждението им за широко разпространени измами на изборите от предишния ден, които ще оставят петно върху втория мандат на президента Ахмадинеджад;

18.  Изразява ужас от факта, че стрелбата по протестиращи хора се счита за приемлива от силите за сигурност от нощта на 15 юни 2009 г. нататък, както става ясно от видеозаписи; изразява дълбока загриженост от засилването на репресиите година след народния бунт в Иран, включително от сведенията за произволни задържания, мъчения, малтретиране и екзекутиране на политически дисиденти; осъжда усилията на иранското правителство да заглуши всяка политическа опозиция, както и опитите му да избегне всякакъв международен контрол на нарушенията, извършени по време на размириците след изборите; настоятелно приканва институциите на ЕС да представят на иранските органи подробен списък на всички известни инциденти/актове на насилие срещу цивилни лица в Иран в периода след изборите и да настоява за независимо международно разследване, чийто заключения да бъдат оповестени;

19.  Призовава иранските органи незабавно да освободят всички лица, задържани поради упражняването на тяхното право на свободно изразяване, сдружаване и събиране, и да разследват и да преследват по наказателноправен ред правителствени служители и членове на силите за сигурност, отговорни за убийството, насилието и изтезанията спрямо членове на семействата на дисидентите, демонстрантите и задържаните;

20.  Настоява, че във всички бъдещи преговори с Иран върховният представител следва да отдава първостепенно значение на въпроса с правата на човека; призовава Комисията да приложи всички инструменти, които има на разположение за защита и насърчаване на правата на човека в Иран; настоятелно я призовава да разработи допълнителни мерки в контекста на Европейския инструмент за демокрация и права на човека, за да се осигурява активна закрила на защитниците на правата на човека; подчертава, че е от особено значение да се облекчи процедурата по предоставяне на убежище на защитници на правата на човека и на достъпа до организационни ресурси и комуникационни платформи; насърчава държавите-членки да подкрепят европейската програма за градове-убежища и програмите за разработване на мерки срещу технологията за медийно прехващане;

21.  Изразява съжаление от факта, че ирански съпруг може да твърди, че извънбрачните му връзки са всъщност временни бракове, докато омъжените жени, обвинени в прелюбодейство, не могат да си осигурят отмяна на смъртната присъда по този начин; изразява съжаление от факта, че член 105 от наказателния кодекс на Ислямската република дава право на съдия да осъди прелюбодеец на смърт чрез убиване с камъни само въз основа на „узнати от него обстоятелства“, както и от факта, че Иран се опитва да ограничи международната осведоменост за своята жестокост като не обявява публично смъртните присъди чрез убиване с камъни;

22.  Осъжда системния тормоз над активисти на работническото движение, извършван от иранските органи в противоречие с обещанията на Иран, направени по време на процеса на всеобщия периодичен преглед на ООН, че ще спазва социалните и икономически права на своите граждани и тяхното право на свобода на изразяване; настоятелно призовава иранските органи да освободят всички задържани активисти на работническото движение и да спазва правата на синдикалистите и учителите да участват в Международния ден на труда (1 май) и Националния ден на учителите (2 май); призовава иранското правителство да спазва основните права на работниците, както са определени съгласно международните трудови стандарти;

23.  Осъжда кампанията за уволняване на изтъкнати университетски преподаватели по политически причини като недопустима атака срещу техните човешки права и академична свобода; счита, че тези политики ще задълбочат политизирането и ще понижат качеството на иранските университети, които отдавна са източник на национална гордост и обект на възхита от страна на учени от цял свят; призовава иранските органи да предприемат незабавни мерки, за да възстановят академичната свобода в страната;

24.  Изразява съжаление, че в противоречие с Конституцията членове на религиозните малцинства са подложени на дискриминация по отношение на жилищното настаняване, образованието, назначаването на държавни постове, което кара млади представители на тези малцинства да предпочетат емиграцията; осъжда по-конкретно системното преследване на бахайската общност, вълната от арести на християни през 2009 г. и тормоза над религиозни дисиденти, над приелите друга вяра и над мюсюлмани суфити и сунити; отново призовава за освобождаване на седемте бахайски лидери и призовава иранския парламент да измени иранското законодателство, така че на всички изповядващи различна вяра в Иран, независимо дали тя е призната от конституцията, да се гарантира, че могат да следват своите убеждения без страх от преследване и да им се осигурят равни права по закон и на практика;

25.  Отбелязва, че положението на иранските НПО се е влошило значително след протестите, предизвикани от противоречивите президентски избори на 12 юни 2009 г.; критикува категорично факта, че международните контакти на или финансовата подкрепа за НПО в Иран системно се използват от органите на властта в опит да дискредитират тези организации и тяхната работа;

26.  Изразява сериозната си загриженост относно многобройните ежегодни екзекуции на непълнолетни и публичното убиване на жени с камъни, въпреки международните призиви към Иран да спазва стандартите по отношение на правата на човека;

27.  Призовава за възстановяване на мандата на ООН за специален докладчик за разследване на нарушения на правата на човека и настоява да се осигури търсенето на отговорност от лица, извършили нарушения срещу правата на човека в Иран; настоятелно призовава иранските органи за положителен отговор на отдавна повдигнатите искания от няколко специални докладчика на ООН (напр. относно незаконните и произволните екзекуции, и екзекуциите по съкратена процедура; изтезанията; свобода на изповядването на религия и вярвания; независимостта на съдиите и адвокатите) и за официални посещения в Иран;

28.  Изразява съжаление от факта, че в противоречие с основните принципи на ООН за ролята на адвокатите, положението на адвокатите в Иран значително се влоши след президентските избори през юни 2009 г., тъй като иранските органи прибягват към методи за натиск (например арести, изключвания от адвокатски колегии, нарушаване на свободата на изразяване, данъчни разследвания без изрична заповед, както и други форми на финансов натиск), за да възпрепятстват адвокатите от свободно упражняване на тяхната професия;

29.  Изразява съжаление от факта, че продължава да се влошава положението на защитниците на правата на човека, включително на адвокати по правата на човека и защитници на правата на жените, които са особено на прицел; дълбоко обезпокоен е от факта, че защитниците на правата на човека са обект на различни нападения и несправедливи процеси и са възпрепятствани да упражняват конституционните си права; призовава за незабавно освобождаване на всички защитници на правата на човека и на всички лишени от свобода заради техните убеждения;

30.  Призовава Ислямска република Иран да подпише, ратифицира и приложи Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените;

31.  Подкрепя кампанията „Един милион подписа за промяна на дискриминиращи закони“, чиято цел е да събере един милион подписа в подкрепа на промяната на закони, които водят до дискриминация срещу жените в Иран; настоятелно призовава иранските органи да спрат с актовете на тормоз, прилаган включително от страна на съдебните органи, срещу членове на тази кампания;

32.  Настоятелно призовава иранското правителство да подобри правата на жените, така че да признае ключовата роля на жените в обществото и да спазва ангажиментите на Иран съгласно Международния пакт за граждански и политически права; отново призовава парламента на Иран да приеме законодателство за забрана на жестоката и нехуманна практика на убиване с камъни; призовава върховния представител да обърне специално внимание на правата на жените в Иран и да повдигне пред иранските органи случаите на Сакинех Мохамади Аштиани и Захра Бахрами;

33.  Подчертава, че представителите на институциите на ЕС следва да развиват контакти с представители на различни ирански политически и социални организации, включително изтъкнати ирански правозащитници; призовава Комисията и държавите-членки да увеличат подкрепата за дейности на масово равнище и контакти на междуличностно равнище;

34.  Осъжда репресиите срещу независимите медии от страна на иранските органи, включително цензурата на видео и фотографски материали, които целят да се ограничи достъпа до и потока от информация и комуникация; изразява изключителна загриженост относно факта, че произволното правораздаване в Иран води до силна (авто-)цензура от страна на медиите; настоятелно призовава представителите на ЕС и на неговите държави-членки да припомнят на Иран неговите международни задължения да осигурява подкрепа за свободата на медиите; призовава ЕС и неговите държави-членки, по време на срещите си с иранските си колеги да настояват за възстановяване на многобройните принудително закрити всекидневници, както и за освобождаването на политически затворници, като и в двата случая представят списъци с имена; осъжда практиката на иранското правителство да се експулсират чуждестранни кореспонденти, включително репортери от големи европейски вестници; приветства стартирането на „Евронюз“ на фарси;

35.  Изразява загриженост относно репресията на културното, музикално и творческо изразяване чрез средствата на цензурата и налагането на забрани, както и относно репресиите спрямо творци, музиканти, филмови режисьори, писатели и поети;

36.  Призовава да се сложи край на безнаказаността в Иран чрез установяването на процедура за независим съдебен преглед в страната или чрез отнасяне посредством Съвета за сигурност на ООН към институции, които действат съгласно международното право, като например Международния наказателен съд;

37.  Приветства стъпките, предприети от няколко държави-членки, за да предоставят убежище на ирански правозащитници, дисиденти, журналисти, студенти, жени, деца и творци, които са преследвани заради своите религиозни убеждения, мнение, сексуална ориентация или поради други аспекти на упражняването на правата на човека;

Ядреното досие

38.  Отново заявява, че независимо от правото на Иран да развива своята ядрена енергетика за мирни цели съобразно правилата на режима за неразпространение, рисковете от разпространение във връзка с иранската ядрена програма остават източник на сериозна загриженост за Европейския съюз и международната общност, както е заявено много ясно в редица резолюции на Съвета за сигурност на ООН;

39.  Призовава иранските органи да изпълняват задълженията на Иран по Договора за неразпространение на ядреното оръжие; изисква настойчиво Техеран да ратифицира и прилага допълнителния протокол към споразумението за предпазни мерки; осъжда факта, че Иран продължава да отказва да сътрудничи напълно на МААЕ, като възпрепятства работата на МААЕ, като не осигурява пълен и безусловен достъп до ключови ядрени съоръжения и като възразява срещу назначаването на инспектори;

40.  Подчертава освен това, че в съответствие с основния принцип на Договора за неразпространение на ядреното оръжие, Иран има право да обогатява уран за мирни цели и да получава техническа помощ за това;

41.  Подкрепя двупосочния подход на Съвета за постигане по пътя на преговори на мирно разрешение на настоящата патова ситуация в ядрения спор и го поздравява за новата обща позиция от 26 юли 2010 г., с която се въвеждат нови и по-обхватни, целенасочени, автономни мерки спрямо Иран; изразява съжаление от факта, че Иран не беше готов да приеме направените предложения по време на последния кръг от преговори с Иран във формàта Р5+1, проведени в Истанбул и от последвалия провал на разговорите; остава убеден, обаче, че ЕС следва да разработи по-широка стратегия по отношение на Иран, която да не се ограничава само с ядрения въпрос, а да е насочена и към положението с правата на човека в Иран и към неговата регионална роля;

42.  Припомня, че въпросът за иранската ядрена програма противопоставя Иран на Обединените нации, а не само на „Запада“;

43.  Отбелязва, че допълнителните санкции са логичната последица от липсата на пълно сътрудничество на Иран с МААЕ; призовава върховния представител и държавите-членки на ЕС да направят оценка на всички механизми за осъществяване на прилагането на Общата позиция на ЕС – особено свързаните с издаването на разрешения за износ, митническия и граничния контрол и въздушния и морския превоз на товари – за да може да попречи на Иран да избегне режима на санкции и да е в състояние да извърши реалистична оценка доколко санкциите дават очакваните резултати; отново заявява позицията си, че тези мерки не следва да имат отрицателно въздействие върху населението като цяло; приветства, в този контекст, решението на САЩ да наложат целенасочени санкции на ирански служители, за които е установено, че носят отговорност или са съучастници в сериозни нарушения на правата на човека в Иран след оспорваните президентски избори през юни 2009 г.; призовава Съвета да приеме подобни мерки;

44.  Счита, че са необходими подновени глобални усилия, за да бъде премахната заплахата от ядрени оръжия за света; приветства призива на президента Обама за ядрено разоръжаване и призовава върховния представител да превърне този въпрос в един от приоритетите си както в отношенията си с държавите-членки, така и при контактите си с правителства в Близкия изток и Азия;

45.  Призовава Комисията, Съвета и държавите-членки на ЕС да направят оценка на търговските отношения с Иран извън санкциите, с цел да се ограничат нарушенията на правата на човека чрез износа за Иран на технологии, отговарящи на европейските стандарти, включително мобилни телефони, комуникационни мрежи, технологии с двойна употреба, технологии за наблюдение и софтуер за интернет сканиране, цензура и извличане на данни, включително лични данни; изисква Комисията да внесе предложение за регламент относно нова лицензионна система, ако този преглед подсказва, че е необходимо законодателно действие;

46.  Призовава Комисията и Съвета да предприемат незабавни стъпки, за да забранят дружества от ЕС да изнасят за Иран технологии за наблюдение (особено центрове за мониторинг);

47.  Призовава Европейския съвет да разшири списъка с иранци, които са свързани с иранската ядрена и балистична програма и свързаните с тях мрежи за доставка; призовава съответните органи да действат бързо, за да замразят техните активи и да им попречат да влязат на територията на ЕС и да използват юрисдикции на ЕС, за да извършват дейност, свързана с тези програми;

48.  Призовава върховния представител да остави на челни позиции в дневния иранското ядрено досие и въпроса за човешките права на иранците, и призовава Иран да се ангажира със смислени преговори с оглед постигане на всеобхватно и дългосрочно решение на ядрения въпрос;

Външни отношения

49.  Осъжда категорично желанието на иранския президент Ахмадинеджад да заличи Израел, както и антисемитската му реторика, особено отричането на Холокоста и подразбиращата се цел по този начин да постави под съмнение правото на съществуване на държавата Израел; отново потвърждава пълната си подкрепа за съществуването на Израел и за решение на палестинския въпрос на принципа на двете държави;

50.  Призовава Съвета и Комисията внимателно да следят положението в региона на Залива и да направят всичко по силите си за укрепване на мира и стабилността в него;

51.  Признава ролята на Турция като значим регионален фактор и приветства усилията ѝ съвместно с Бразилия за постигане на решение на иранския ядрен въпрос по пътя на преговорите; отбелязва със съжаление обаче, че разпоредбите на тристранното споразумение от 17 май 2010 г. отговарят само отчасти на исканията на МААЕ; призовава турските органи да следват европейския подход към иранската ядрена заплаха; насърчава Турция и Бразилия да включат състоянието на правата на човека в своя диалог с Иран;

52.  Подчертава факта, че Русия е един от основните доставчици на модерно въоръжение и обогатен уран за Иран; приветства решението на Руската федерация тази година да спре продажбата на S-300 на Иран и подкрепата й за санкции на ООН срещу Иран заради ядрената му програма; призовава категорично Русия да спре всякакъв вид разпространение на оръжия и износ на уран за Иран, за да се гарантира ефективността на санкциите срещу Иран и изпълнението на изискванията съгласно ДНЯО;

53.  Насърчава върховния представител да засили трансатлантическата координация и допълване на политиките по отношение на Иран и да се консултира за действията спрямо Иран с постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН и съответните световни и регионални партньори, които споделят загрижеността по отношение на Иран;

54.  Отбелязва общия интерес на ЕС и Иран да се постигне мир и стабилност в Афганистан; приветства конструктивната роля на Иран за подновяването на инфраструктурата и възстановяването на икономиката на Афганистан, както и за предотвратяването на трафика на наркотици от страната; подчертава обаче, че трайният мир и стабилност в Афганистан ще изискват всички съседни държави да се въздържат от политическа намеса в страната;

55.  Призовава върховния представител да установи делегация на ЕС в Техеран, като се има предвид, че сега Европейската служба за външна дейност пое отговорността от председателството да представлява Европейския съюз в трети държави;

56.  Призовава Комисията и Съвета да насърчават Иран да играе конструктивна роля с оглед на бъдещото развитие на Афганистан и подчертава общите цели на ЕС и Иран що се отнася до стабилността на Афганистан и предприемането на ефективни действия за борба с производството на опиум и трафика на наркотици;

o
o   o

57.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки на ЕС, както и на правителството и парламента на Ислямска република Иран.

(1) Приети текстове, P7_TA(2010)0310.
(2) ОВ C 341 E, 16.12.2010 г., стр. 9.
(3) ОВ C 265 E, 30.9.2010 г., стр. 26.
(4) Приети текстове, P7_TA(2010)0351.


16-а сесия на Съвета за правата на човека (Женева, 28 февруари − 25 март 2011 г.)
PDF 401kWORD 95k
Резолюция на Европейския парламент от 10 март 2011 г. относно приоритетите на шестнадесетата сесия на Съвета на ООН по правата на човека и прегледа през 2011 г.
P7_TA(2011)0097RC-B7-0158/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и Хартата на основните права на ЕС,

–  като взе предвид своите предходни резолюции относно Съвета на ООН по правата на човека и по-специално резолюцията си от 25 февруари 2010 г. относно 13-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека(1) и от 14 януари 2009 г. относно развитието на Съвета на ООН по правата на човека, включително ролята на ЕС(2), както и резолюциите си от 16 март 2006 г. относно резултатите от преговорите относно Съвета по правата на човека и 62-рата сесия на Комисията на ООН по правата на човека(3), от 29 януари 2004 г. относно отношенията между Европейския съюз и ООН(4), от 9 юни 2005 г. относно реформата на ООН(5), от 29 септември 2005 г. относно резултатите от световната среща на високо равнище на ООН от 14–16 септември 2005 г.(6) и от 16 декември 2010 г. относно Годишния доклад за 2009 г. относно правата на човека по света и политиката на ЕС в тази област(7),

–  като взе предвид своите резолюции, приети при спешни случаи, относно правата на човека и демокрацията,

–  като взе предвид резолюция A/RES/60/251 на Общото събрание на ООН за създаване на Съвет по правата на човека,

–  като взе предвид предходните редовни и извънредни сесии на Съвета на ООН по правата на човека, както и предишните кръгове на общия периодичен преглед (ОПП),

–  като взе предвид 16-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека и 11-ия кръг на ОПП, който ще се състои от 2 до 13 май 2011 г.,

–  като взе предвид прегледа на Съвета на ООН по правата на човека през 2011 г.,

–  като взе предвид институционалните промени, настъпили след влизането в сила на Договора от Лисабон, по-специално създаването на Европейската служба за външна дейност и на поста върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност,

–  като взе предвид член 2, член 3, параграф 5 и членове 18, 21, 27 и 47 от Договора за Европейски съюз във вида, в който е изменен с Договора от Лисабон,

–  като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че зачитането, насърчаването и защитата на универсалния характер на правата на човека са част от достиженията на правото и етиката на Европейския съюз и представляват крайъгълен камък на европейското единство и цялост(8),

Б.  като има предвид, че Европейският съюз и неговите държави-членки следва да гарантират зачитането на правата на човека в собствените си политики, за да укрепват позицията на Европейския съюз в Съвета на ООН по правата на човека и да я направят заслужаваща доверие,

В.  като има предвид, че Съветът на ООН по правата на човека е единствена по рода си платформа, специализирана по въпросите на всеобщите права на човека, и специфичен форум, който разглежда правата на човека в рамките на системата на ООН; като има предвид, че на него е възложена важната задача и отговорност за укрепване на насърчаването, защитата и зачитането на правата на човека по света,

Г.  като има предвид, че прегледът на Съвета на ООН по правата на човека следва две линии – статута на организацията, който се обсъжда в Ню Йорк, и процедурите – в Женева; като има предвид, че същевременно всички международни участници трябва да полагат усилия за премахване на двойните стандарти и избягване на селективността и политизацията при разглеждане на въпросите, свързани с правата на човека,

Д.  като има предвид, че съображенията, свързани със суверенитета и вътрешната юрисдикция, не може да бъдат използвани и занапред от държавите, за да се избягва надзор върху положението в областта на правата на човека,

Е.  като има предвид, че Европейският съюз следва да действа като фактор от световно значение в контекста на ООН като цяло и по-специално в рамките на Съвета на ООН по правата на човека, както и че един нов подход, въплътен в новата Европейска служба за външна дейност (ЕСВД), следва да играе важна роля в подкрепа на усилията на Съюза за по-ефективни и по-видими действия, за да се отговори на световните предизвикателства и да се предприемат действия спрямо тях по един съгласуван, последователен и ефикасен начин,

Ж.  като има предвид, че в рамките на ЕСВД беше създадена дирекция по въпросите на правата на човека и демокрацията,

З.  като има предвид, че по време на 16-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека ще бъде изпратена делегация на подкомисията по правата на човека на Европейския парламент до Женева , каквато беше практиката и в предишните години за сесиите на Съвета на ООН по правата на човека, а преди това и за сесиите на неговия предшественик – Комисията на ООН по правата на човека,

1.  Подчертава важността на 16-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека и по-специално на прегледа на Съвета на ООН по правата на човека, който предоставя единствена по рода си възможност да се направи оценка на начина, по който Съветът е изпълнил своя мандат, както и възможност за Съвета да подобри своите методи на работа с цел по-ефективна и систематична реакция по отношение на случаите на нарушаване на правата на човека; приветства факта, че при прегледа на Съвета по правата на човека бяха определени двама посредници за този процес, които да действат съвместно – Мароко и Лихтенщайн;

2.  Приветства факта, че в програмата на 16-ата редовна сесия, наред с другото, са докладите относно „Правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства“ и относно „Насърчаване и защита на правата на човека и основните свободи в процеса на противодействие на тероризма“, както и пространни заседания относно правата на детето;

3.  Приветства предложените през тази година специални докладчици по тези ключови въпроси и отбелязва докладите, които ще бъдат представени от специалните докладчици относно изтезанията и други видове жестоко нехуманно или унизително отношение или наказания, относно свободата на вероизповеданията и убежденията, както и относно положението на защитниците на правата на човека; призовава държавите-членки на ЕС да дадат своя активен принос към тези разисквания;

4.  Приветства новата дирекция по въпросите на правата на човека и демокрацията и подкрепя създаването на базирана в Брюксел работната група на Съвета „Права на човека“ (COHOM), която ще включва експерти по въпросите на правата на човека от всичките 27 държави-членки на ЕС, тъй като разположението на Брюксел е по-удобно за наблюдение на политиките на ЕС, и която ще помогне за организирането на многостранно сътрудничество във връзка с двустранното сътрудничество;

5.  Подкрепя назначаването на специален представител на ЕС на високо равнище за правата на човека и отново подчертава необходимостта от национални стратегии за права на човека и демокрация;

6.  Подчертава важността на това ЕС да отстоява общи позиции по въпросите, които ще бъдат обсъждани по време на 16-ата сесия, и приканва държавите-членки на ЕС да укрепят практиката на ЕС за изпращане на „едно послание, но с много гласове“, която даде добри резултати през последните години, например в инициативите на ЕС срещу смъртното наказание;

Работата на Съвета по правата на човека

7.  Отново призовава държавите-членки на ЕС активно да се противопоставят на всеки опит за подкопаване на принципите за универсалност, неделимост и взаимозависимост на правата на човека и да насърчават Съвета на ООН по правата на човека да обръща еднакво внимание на дискриминацията на всякаква основа, включително въз основа на пол, увреждания, раса или етнически произход, възраст, сексуална ориентация, религия или убеждения;

8.  Припомня важността на взаимозависимостта на гражданско-политическите и икономическите, социалните и културните права; изисква водата и санитарните условия да се считат за основно право за подобряване на условията на живот на хората;

9.  Изразява загриженост относно факта, че най-сериозната пречка за по-ефективно изпълнение на мандата от страна на Съвета на ООН по правата но човека е „политиката на блоковете“, която често доминира, и нейното въздействие върху избора на държави и ситуации, към които да се насочи вниманието на Съвета на ООН по правата на човека; отново изразява становището, че способността на Съвета на ООН по правата на човека да предприема ефективни, своевременни и подходящи действия по отношение на положението в отделни държави е от основно значение за неговия авторитет и доверието в него;

10.  Счита, че Съветът по правата но човека трябва да разполага с по-добри средства, за да предприема действия във връзка с хронични и изискващи спешна намеса ситуации, евентуално чрез разширяване на „набора от инструменти“ в областта на правата на човека, като използва експертни групи не само по време на сесиите, но и между тяхното провеждане, и като организира сесиите си и на други места освен в Женева; изразява съжаление, че в няколко случая Съветът на ООН по правата на човека не можа да предприеме спешно и навременно действия във връзка със сериозни ситуации на проблеми с правата на човека поради липсата на подходящи инструменти и подкрепя идеята за независими механизми за реагиране; активно настоява за създаването на специален механизъм на Съвета на ООН по правата на човека, за да се отговаря незабавно на кризи с правата на човека като тези в Близкия изток и Северна Африка, Иран и Беларус;

11.  Приветства опитите в рамките на Съвета на ООН по правата на човека да създаде междурегионална работна група във връзка с положението в Беларус; настоятелно призовава Съвета на ООН по правата на човека да направи изявление, с което категорично да осъди грубите нарушения на правата на човека в тази страна и потискането на демократичната опозиция и обикновените граждани след президентските избори от 19 декември 2010 г., както и да приеме резолюция по въпроса;

12.  Приветства инициативата на САЩ да представи резолюция относно Иран; призовава държавите-членки на ЕС да подкрепят решително създаването на специален механизъм по отношение на Иран; призовава върховния представител и ЕСВД да координират сътрудничеството между ЕС и САЩ по въпросите на правата на човека, които са от общ интерес, като същевременно ЕС следва да действа напълно независимо с цел постигане на ефективност и доверие;

13.  Приветства изпращането на мисия на ООН по правата на човека на високо равнище в Тунис от 27 януари до 2 февруари 2011 г. и решително насърчава цялостното изпълнение на нейните препоръки; отново призовава за създаването на независима международна анкетна комисия, която да разследва всички предполагаеми нарушения на правата на човека, свързани със събитията след 17 декември 2010 г.;

14.  Подкрепя изпращането на мисия на Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека в Египет за оценка на цялостното положение с правата на човека след промяната в ръководството на страната;

15.  Приветства единодушното приемане на резолюцията относно положението на правата на човека в Либия по време на 15-ата специална сесия от 25 февруари 2011 г., с която се осъждат грубите и системни нарушения на правата на човека, извършвани в Либия, като се посочва, че някои от тях вероятно могат да бъдат квалифицирани като престъпления срещу човечеството; призовава за изпращане на независима международна анкетна комисия в Либия, която да разследва всички предполагаеми нарушения на международното право в областта на правата на човека в страната, и решително подкрепя нейната препоръка за временно прекратяване на членството на Либия в Съвета на ООН по правата на човека; във връзка с това приветства решението на Общото събрание от 1 март 2011 г. за временно прекратяване на членството на Либия в Съвета на ООН по правата на човека;

16.  Подкрепя откриването на регионално бюро на Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека в Средиземноморския регион;

17.  Приветства провеждането, по инициатива на Нигерия и Съединените щати, на 14-та извънредна сесия относно положението с правата на човека в Кот д'Ивоар във връзка с приключването на президентските избори през 2010 г., която осъди нарушенията на правата на човека и призова всички заинтересовани страни да зачитат напълно правата на човека и основните свободи, както и принципите на правовата държава; отново изразява своята подкрепа за резултатите от изборите, признати от ООН, и призовава всички участници да признаят правомощията на Alassane Ouattara като избран президент; подкрепя решението на Африканския съюз за създаването на експертна група от държавни ръководители за намирането на мирно и постигнато в резултат на преговори решение за уреждане на следизборната криза в Кот д'Ивоар;

18.  С оглед на докладите на специалните докладчици относно положението с правата на човека в Корейска народнодемократична република (КНДР) и относно положението с правата на човека в Мианмар/Бирма отново призовава ЕС публично да подкрепи създаването на анкетни комисии на ООН за оценка на нарушенията на правата на човека в тези държави и за оценка на степента, в която тези нарушения представляват престъпления срещу човечеството; изразява съжаление относно липсата на сътрудничество от страна на КНДР със специалния докладчик и отправя искане за удължаване на мандата на специалния докладчик за Мианмар/Бирма;

19.  Настоятелно призовава ЕС проактивно да допринася и подкрепя, на предстоящата сесия на Съвета по правата на човека, приемането на резолюция във връзка с доклада за последващите действия на комисията от независими експерти до международната информационна мисия за конфликта в Газа, за да се гарантира отговорност за нарушенията на международното право и да се подкрепи сезирането на ОС и механизмите на международното правосъдие, в случай че Израел и Палестина не са изпълнили задължението си да проведат разследвания в съответствие с международните стандарти; призовава също така върховния представител активно да следи за спазването на констатациите на „Последващи действия след доклада на международната информационна мисия относно инцидента с хуманитарната флотилия“, като осигурява спазването за принципите на отчетност и отговорност; във връзка с това подчертава, че аспектите, свързани с правата на човека, трябва първо да бъдат обсъдени в рамките на Съвета за асоцииране ЕС–Израел; изразява особена загриженост поради факта, че заключенията на Съвета за асоцииране ЕС–Израел от 21 февруари 2011 г. не отразяват позицията на ЕС по този въпрос;

20.  Приветства изявленията на върховния комисар на ООН по правата на човека по време на нейното първо посещение в окупираните палестински територии и Израел, и по-специално категоричното й послание, отправено с нейните критики към заселническата политика на Израел, и че „международните закони за правата на човека и международното хуманитарно право не подлежат на преговори“; подчертава значението на мирната демократизация на Близкия изток;

21.  Изразява съжаление, че въпреки че критериите за членство в Съвета на ООН по правата на човека, определени с Резолюция 60/251 на Общото събрание, предполагат пълно сътрудничество с този орган, текущата практика на доброволни ангажименти е довела до много разнородни и незадоволителни резултати; по тази причина отново заявява, че всички членове следва да разполагат с ефективни постоянни покани за участие в специалните процедури, което да бъде минималното изискване за членство, в допълнение към солидната им репутация на участници, ангажирани с правата на човека; подчертава значението на една действително конкурентна среда в изборния процес; призовава за премахването на възможността регионалните групи да представят предварително изготвен списък на кандидати за членство в Съвета на ООН по правата на човека;

22.  Призовава държавите-членки на ЕС и ЕСВД да се ангажират активно в прегледа през 2011 г. на Съвета на ООН по правата на човека, за да се укрепи спазването на неговия мандат; подчертава, че Съветът на ООН по правата на човека следва да бъде по-скоро превантивен механизъм за ранно предупреждение и че за тази цел следва да се използва опитът от специалните процедури; подчертава отново необходимостта от прозрачен и всеобхватен преглед, като се вземат предвид становищата на НПО, гражданското общество и всички други заинтересовани лица; призовава ЕСВД да информира подкомисията по правата на човека на Европейския парламент за състоянието на прегледа;

23.  Отново изразява своята позиция, че прегледът следва да запази независимостта на Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека, и се противопоставя на всякакви опити за промяна на статута на службата, тъй като това може да повлияе отрицателно на финансирането и съответно на нейната независимост; приветства неотдавнашното назначаване на помощник генерален секретар на ООН по правата на човека, който ще ръководи офиса на Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека в Ню Йорк; счита, че тази нова длъжност ще спомогне за укрепване на контактите, диалога и прозрачността между Общото събрание на ООН и другите органи на ООТ, включително Съвета за сигурност на ООН и Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека; подчертава необходимостта да се осигури достатъчно финансиране за издръжката на регионалните и местните офиси на Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека, така че те да бъдат в състояние да продължат работата си по места;

24.  Настоява за съхраняването и укрепването на специалните процедури, както и за гарантирането на възможността на Съвета на ООН по правата на човека да разглежда конкретни случаи на нарушения на правата на човека чрез резолюции и мандати по държави; подчертава значението на неделимостта на правата на човека, било то социални, икономически, културни, граждански или политически; отбелязва със загриженост относително ниската ефективност на механизма за внасяне на жалби, който е уникален универсален механизъм, ориентиран към потърпевшите, в сравнение с големия брой получени жалби; подчертава необходимостта да се разгледа този въпрос в рамките на прегледа на Съвета на ООН по правата на човека;

Всеобщ периодичен преглед (ВПП)

25.  Признава добавената стойност на ВПП като споделен опит за всички правителства, при който всички държави членки на ООН се третират и контролират еднакво, независимо от факта, че трябва доброволно да приемат да бъдат подложени на прегледа и да предприемат последващи действия съобразно препоръките; посочва, че до декември 2011 г. всички държави членки на ООН ще са били подложени на преглед в рамките на този механизъм;

26.  Настоява, че е от съществено значение да се поддържа пространство за гражданското общество в Съвета по правата на човека с цел засилване на участието на гражданското общество в диалога, като се разкриват нови възможности за неправителствените организации (НПО) за влизане в диалог в рамките на определени държави;

27.  Подкрепя по-широкото участие на НПО във ВПП, като се допусне представянето на писмени препоръки за обсъждане от работната група и участие в нейните разисквания;

28.  Отбелязва възможността, която ВПП предлага на държавите, да се ангажират с изпълнението на своите задължения в областта на правата на човека и за последващи действия съобразно заключенията на структурите по договорите и специалните процедури;

29.  Потвърждава факта, че препоръките следва да бъдат ориентирани в по-голяма степен към резултатите, и призовава за по-голямо участие на независими експерти и национални институции по правата на човека във ВПП, за да се гарантира, че това е ефективен механизъм за последващи действия; счита, че в процеса на ВПП може да бъде внесен независим експертен опит чрез наблюдението от страна на експерти на процеса на прегледа и представянето на обобщение и анализ на ВПП при приемането на окончателния доклад;

30.  Изразява съжаление, че първият цикъл от прегледа на някои държави не оправда очакванията за прозрачен, неселективен и неконфронтационен процес; признава в това отношение ролята на държавите-членки на ЕС в опитите да се преодолее „блоковия манталитет“; насърчава държавите-членки на ЕС да предоставят техническа помощ за подпомагане на изпълнението на препоръките;

31.  Призовава държавите-членки на ЕС да продължат да участват в прегледа на Съвета на ООН по правата на човека, за да гарантират, че няма разминаване между първия и втория цикъл на ВПП, както и че вторият цикъл е съсредоточен върху изпълнението и проследяването на препоръките; подкрепя становището, че държавите, подложени на ВПП, следва да предоставят ясни отговори на всяка препоръка и срокове за изпълнението на препоръките на работната група; отбелязва, че представянето на междинен доклад за състоянието на изпълнението може да допринесе за този процес;

Специални процедури

32.  Отново заявява, че специалните процедури са залегнали в основата на механизмите на ООН относно правата на човека, както и че надеждността и ефективността на Съвета на ООН по правата на човека в областта на защитата на правата на човека се основава на сътрудничество със специалните процедури и тяхното пълно прилагане; подчертава във връзка с това, че укрепването на независимостта и взаимодействието на специалните процедури със Съвета е от основно значение;

33.  Осъжда опитите да се подкопае независимостта на специалните процедури чрез подчиняването им на контрол от страна на правителствата; подчертава, че всякакъв контрол би политизирал и понижил ефективността на системата;

34.  Отново заявява, че специалните процедури относно положението по държави са основен инструмент за подобряване на правата на човека по места; подчертава, че поради ключови елементи като тяхната периодичност и опита, на който се основават, мандатите по държави не могат да бъдат заменени от ВПП;

35.  Призовава държавите-членки на ЕС да защитават целостта и отчетността на Съвета на ООН по правата на човека в прегледа, като подкрепят създаването на механизъм за проследяване на изпълнението на препоръките от специалните процедури в допълнение към приемането на критерии за подбор и по-прозрачен процес на назначения, основаващ се на подготовката, уменията, квалификацията и опита на кандидатите; подкрепя предложението на НПО за укрепване на капацитета за ранно предупреждение на специалните процедури чрез механизъм, който им дава възможност да задействат автоматично разглеждане на дадено положение от страна на Съвета на ООН по правата на човека;

Участие на ЕС

36.  Приветства участието на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност в 16-та сесия на Съвета на ООН по правата на човека;

37.  Настоява ЕСВД, и по-конкретно делегациите на ЕС в Женева и Ню Йорк, да повишат съгласуваността, видимостта и доверието в действията на ЕС в рамките на Съвета на ООН по правата на човека чрез по-нататъшно развитие на трансрегионалните контакти и сътрудничество и по-специално за лобиране сред умерените държави във всички групи;

38.  Във връзка с това отново изразява своята позиция по отношение на концепцията за „оклеветяване на религии“ и въпреки че признава необходимостта от цялостно решение на проблема с дискриминацията срещу религиозните малцинства, счита за нецелесъобразно включването на тази концепция в Протокола за допълващи стандарти относно расизма, расовата дискриминация, ксенофобията и всички форми на дискриминация; приветства допълнителната проява, организирана от делегацията на ЕС в чест на 25-годишнината от създаването на мандата на специалния докладчик за свободата на религиозна принадлежност или убеждения; изисква от ЕС да работи съвместно с основните поддръжници на резолюцията относно оклеветяването, която ще бъде представена, и други заинтересовани страни, за да се предложи алтернатива на тази резолюция;

39.  Подкрепя междурегионалната декларация относно правата на лесбийки, гейове, бисексуални или транссексуални лица (ЛГБТЛ), която предстои да бъде представена;

40.  Отново изразява подкрепата си за активното участие на ЕС в работата на Съвета на ООН по правата на човека от неговото създаване досега, и по-точно чрез подкрепа, самостоятелно или съвместно с други участници, на резолюции, оповестяване на изявления и участие в интерактивни диалози и дебати; признава ангажиментите, поети от ЕС за справяне с положението в отделни държави в рамките на Съвета на ООН по правата на човека, и подчертава, че е важно тези ангажименти да бъдат неотклонно изпълнявани;

41.  Подкрепя съвместната инициатива на ЕС и групата на държавите от Латинска Америка и Карибския басейн (GRULAC) за резолюция относно децата, живеещи и работещи на улицата;

42.  Призовава държавите-членки на ЕС да направят всичко възможно за запазването на мандатите за всички специални процедури и призовава по-специално за подновяване на мандата на специалния докладчик на ООН за положението на защитниците на правата на човека;

43.  Изразява съжаление, че като страничен ефект от усилията на ЕС за постигане на консенсус, често пъти се създава впечатлението, че Съюзът занижава своите амбиции, и счита, че ЕС следва много по-смело да предлага и/или подкрепя резолюциите по държави;

44.  Отбелязва със загриженост, че ЕС не беше в състояние да въздейства ефективно в рамките на цялостната система на ООН; подчертава необходимостта ЕС да даде приоритет на Съвета по правата на човека и да координира по-добре действията между държавите-членки и призовава Съвета да приеме насоки за улесняване на координацията и вземането на решения в този контекст, както и да се стреми към изграждането на коалиции/съюзи с основните регионални партньори и всички умерени държави в стремежа за преодоляване на логиката на разделяне на блокове в рамките на Съвета по правата на човека;

45.  Обръща внимание, че е важно от практическа гледна точка делегациите на ЕС в Женева и Ню Йорк да са по-големи и по-добре обезпечени; подчертава, че това, което се случва в Женева и Ню Йорк, трябва да бъде неразделна част от външната политика на ЕС, с акцент върху подобряването на вътрешната координация, и подчертава също така необходимостта от добро взаимодействие между действията на двустранно и многостранно равнище;

46.  Изразява съжаление поради факта, че резолюцията, внесена от ЕС на Общото събрание на ООН през септември 2010 г. с цел укрепване на неговия „статут“, така че да съответства на новите институционални разпоредби вследствие на Договора от Лисабон, беше отложена; посочва, че този укрепен статут ще даде на ЕС възможност да има постоянен представител (председателя на Европейския съвет и/или върховния представител), да изразява единна позиция и ще повиши видимостта и влиянието на ЕС като фактор от световно значение; настоява, че е необходимо да се продължат усилията, полагани от „специалната работна група“ на ЕСВД в тясно сътрудничество с държавите-членки на ЕС за насърчаване на приемането на резолюцията;

47.  Възлага на своята делегация на 16-та сесия на Съвета на ООН по правата на човека да изрази безпокойството, изразено в настоящата резолюция; призовава делегацията да докладва на подкомисията по правата на човека относно своето посещение и счита, че е задължително да продължи да изпраща делегация на Европейския парламент на съответните сесии на Съвета на ООН по правата на човека;

48.  Отново призовава държавите-членки на ЕС да гарантират спазването на правата на човека в собствената си вътрешна политика, за да се избегнат двойните стандарти и с оглед на текущия процес на присъединяване на ЕС към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, тъй като един евентуален провал в това отношение може да отслаби позицията на ЕС в Съвета на ООН по правата на човека;

o
o   o

49.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, Съвета за сигурност на ООН, генералния секретар на ООН, председателя на 64-тото Общо събрание, председателя на Съвета на ООН по правата на човека, върховния комисар на ООН по правата на човека, както и на работната група на ЕС и ООН, създадена от комисията по външни работи.

(1) ОВ C 348 E, 21.12.2010 г., стр. 6.
(2) ОВ C 46 E, 24.2.2010 г., стр. 71.
(3) ОВ C 291 E, 30.11.2006 г., стр. 409.
(4) ОВ C 96 E, 21.4.2004 г., стр. 79.
(5) ОВ C 124 E, 25.5.2006 г., стр. 549.
(6) ОВ C 227 E, 21.9.2006 г., стр. 582.
(7) Приети текстове, P7_TA(2010)0489.
(8) Член 2, член 3, параграф 5 и член 6 от Договора за Европейския съюз.


Пакистан, и по-специално убийството на Shahbaz BhattiBhatti, министър по въпросите на малцинствата
PDF 293kWORD 61k
Резолюция на Европейския парламент от 10 март 2011 г. относно Пакистан, и по-специално убийството на Shahbaz Bhatti
P7_TA(2011)0098RC-B7-0166/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предишни резолюции относно правата на човека и демокрацията в Пакистан, и по-специално своята резолюция от 20 януари 2011 г.(1), както и резолюциите от 20 май 2010 г.(2), 12 юли 2007 г.(3), 25 октомври 2007 г.(4) и 15 ноември 2007 г.(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 декември 2010 г. относно годишния доклад за 2009 г. за правата на човека по света и политиката на Европейския съюз в тази област(6),

–  като взе предвид заключенията на Света относно нетърпимостта, дискриминацията и насилието на основата на религиозна принадлежност или убеждения, приети на 21 февруари 2011 г.,

–  като взе предвид изявлението на върховния представител на ЕС Катрин Аштън от 2 март 2011 г. относно убийството на Shahbaz Bhatti, министър по въпросите на малцинствата от пакистанското правителство,

–  като взе предвид изявлението на председателя на ЕП Jerzy Buzek от 2 март 2011 г.,

–  като взе предвид член 18 от Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. (ВДПЧ),

–  като взе предвид Международния пакт на ООН за граждански и политически права,

–  като взе предвид Декларацията на ООН от 1981 г. за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения,

–  като взе предвид член 19 от пакистанската конституция относно свободата на словото,

–  като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

А.  като има предвид, че на 2 март 2011 г. пакистанският министър по въпросите на малцинствата Shahbaz Bhatti беше убит от въоръжени мъже, които открили огън по автомобила му, докато той пътувал за работа в столицата Исламабад; като има предвид, че група, наричаща себе си Техрик-е-Талибан Пенджаб (движение на талибаните от Пенджаб), пое отговорността за убийството и съобщи, че министърът е убит заради позицията му по законите за богохулството,

Б.  като има предвид, че въпреки нееднократните заплахи за живота на г-н Bhatti, отправени от ислямистки групировки, пакистанските власти отказаха да изпълнят специалното му искане да ползва официален брониран автомобил, както и сам да избере свои доверени телохранители,

В.  като има предвид, че Shahbaz Bhatti беше единственият християнин, член на пакистанското правителство, и един от малкото водещи политици в страната, които имаха смелостта да се борят срещу тези закони и улесняваните от тях несправедливости,

Г.  като има предвид, че това убийство се случва само два месеца след убийството на губернатора на провинция Пенджаб Salman Taseer, извършено от един от собствените му телохранители, който не беше съгласен с това, че Taseer се противопоставя на пакистанските закони за богохулството,

Д.  като има предвид, че на 1 март 2011 г. трети виден пакистански защитник на човешките права Naeem Sabir Jamaldini, координатор на пакистанската комисия по правата на човека, беше убит по същия начин, като той беше особено активен в борбата срещу нарушенията на човешките права в региона Балучистан,

Е.  като има предвид, че се съобщава за издаването на фетва срещу Sherry Rehman - бивш пакистански министър, политик-реформатор и известна журналистка, която беше сочена като следваща мишена за убийство,

Ж.  като има предвид, че министър Bhatti и губернаторът Taseer само са повторили изложената позиция на управляващата Пакистанска народна партия; като има предвид, че на 30 декември 2010 г. правителството на Gilani публично се отметна от своя манифест, в който се ангажираше да преразгледа законите за богохулството, като остави привържениците на реформата изолирани и уязвими по отношение на непрекъснатите заплахи, отправяни от радикални религиозни лидери и екстремистки военни групировки, които сплашват, заплашват и убиват хора с противоположно на тяхното мнение,

З.  като има предвид, че постоянно се заплашват и дори убиват представители на политическите партии, медиите и гражданското общество, като например активисти за защита на правата на жените и правата на човека, и че следователно общественият дебат във връзка със законите за богохулството все повече бива задушаван,

И.  като има предвид, че в член 3, параграф 5 от Договора за Европейския съюз се посочва, че насърчаването на демокрацията и зачитането на правата на човека и гражданските свободи са основни принципи и цели на Европейския съюз и представляват обща основа за неговите отношения с трети държави; като има предвид, че помощта на ЕС за развитието зависи от спазването на правата на човека и правата на малцинствата,

1.  Строго осъжда жестокото убийство на Shahbaz Bhatti, министър по въпросите на малцинствата в пакистанското правителство, извършено на 2 март 2011 г., и изразява искрените си съболезнования на семейството и приятелите на жертвата и на народа на Пакистан, както и своята солидарност с всички онези, които все още надигат глас, въпреки че са заплашвани;

2.  Приветства министър Shahbaz Bhatti за смелостта и доказаната му ангажираност към каузата на справедливостта, междурелигиозния диалог и свободата на религията и убежденията в Пакистан, както и за неговата загриженост за Asia Bibi - християнка и майка на пет деца, осъдена на смърт за богохулство, въпреки непрекъснатите заплахи и огромния личен риск, който той поемаше;

3.  Признава всеотдайността на министър Shahbaz Bhatti в борбата срещу законите за богохулството и улесняваните от тях несправедливости; признава напредъка, постигнат по време на мандата му като министър, включително воденето на важни дискретни преговори за евентуални изменения на тези закони;

4.  Отбелязва, че за разлика от слабата обществена реакция във връзка с убийството на губернатора Salman Taseer, убийството на министър Shahbaz Bhatti беше публично осъдено от различните политически групи, от медиите, както и от целия религиозен и етнически спектър на пакистанското общество; изразява надежда, че това възмущение ще допринесе за сплотяване на всички онези, които се опитват да защитават демократичните ценности, залегнали в пакистанската конституция;

5.  Настоятелно призовава пакистанските власти да проведат пълно разследване на всички аспекти от убийството Shahbaz Bhatti и незабавно да подведат под съдебна отговорност всички извършители на това престъпление в съответствие със строгото върховенство на закона, както и да гарантират бърз и справедлив съдебен процес срещу убиеца на покойния губернатор Salman Taseer;

6.  Призовава правителството на Пакистан да засили мерките за гарантиране на сигурността на министрите от кабинета, както и на лицата, намиращи се под конкретна заплаха от религиозни екстремисти и терористи, като например бившия министър на информацията Sherry Rehman и адвокатите защитници по случаи на обвинения в богохулство;

7.  Насърчава правителството на Пакистан да назначи незабавно нов министър на малцинствата и потвърждава позицията си, че това трябва да бъде силна и безпристрастна личност, представляваща малцинствата;

8.  Насърчава правителството на Пакистан да подкрепя министерството на малцинствата в работата му по продължаване на делото и убежденията на Shahbaz Bhatti, по-специално по отношение на националния диалог между религиозните лидери и местните проекти относно районните комитети за междурелигиозна хармония;

9.  Отново отправя настойчив призив към правителството на Пакистан, всички политически партии, гражданското общество и медиите, да бъдат единни и да се борят срещу екстремистките атаки; изразява надежда, че правителството на Пакистан ще отразява, както в своя състав, така и в действията си, мултиетническия и мултирелигиозен състав на пакистанското общество;

10.  Призовава за неотложна и значима промяна на политиката за прекратяване на подхода на помирение с такива екстремисти, подкрепян от военните, съдебната власт, медиите и политическата класа, като се има предвид до колко драматични последици доведе статуквото; призовава правителството на Пакистан да не позволява гласовете в страната в защита на религиозната търпимост и зачитането на универсалните принципи на правата на човека да бъдат заглушавани от екстремистите;

11.  изразява дълбоката си загриженост, породена от атмосферата на нетърпимост и насилие и настоятелно призовава правителството на Пакистан да преследва подстрекателите на насилието в страната, по-специално лицата, призоваващи и в някои случаи предлагащи награди за смъртта на отделни хора и на групи, с които имат разногласия, както и да вземе допълнителни мерки за улесняване на разискванията по този проблем;

12.  Силно одобрява усилията на бившия министър Sherry Rehman и на покойния министър на малцинствата Shahbaz Bhatti за изменение на законите, отнасящи се до богохулството, с цел да се предотвратят злоупотребите с тях; призовава правителството да отмени тези закони, както и останалото дискриминационно законодателство, наред с другото Дял 295 Б и В от Наказателният кодекс, представляващи остатъци от миналото; също така настоятелно призовава правителството на Пакистан да прилага съществуващото законодателство, например член 137 от Наказателния кодекс, определящо езика на омразата като престъпление;

13.  Призовава компетентните институции на ЕС да включат въпроса за религиозната търпимост в политическия си диалог с Пакистан, като на този въпрос се даде централно място в дългосрочната борба с религиозния екстремизъм;

14.  Предлага ЕС да покани правителството на Пакистан на годишна съвместна кръгла маса относно положението на малцинствата в Пакистан и да включи Европейския парламент в подготовката и осъществяването на това събитие;

15.  Призовава компетентните институции на ЕС да продължат предоставянето на финансова подкрепа за организациите и защитниците на правата на човека и да предвидят практически мерки за подкрепа на растящото движение на гражданското общество в Пакистан срещу законите относно богохулството и други дискриминационни законодателни актове;

16.  Приветства неотдавнашните заключения на Съвета относно нетърпимостта, дискриминацията и насилието въз основа на религиозната вяра, в които се говори за подобряване качеството на действията на ЕС в тази област; призовава компетентните институции на ЕС да положат активни усилия за решаване на проблема с религиозното преследване по света;

17.  Призовава компетентните институции на ЕС да проучат възможността за използване на европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДЧП) за финансиране на действия в подкрепа на борбата срещу религиозната нетърпимост, екстремизма и дискриминационното законодателство в цял свят; отново отправя призив към върховния представител за разработване на постоянен капацитет в рамките на Дирекцията по правата на човека на Европейската служба за външна дейност, която да наблюдава положението с правителствените и обществените ограничения на свободата на съвестта и свързаните с нея права;

18.  Призовава компетентните институции на ЕС да насърчат правителството на Пакистан отново да създаде отделно министерство на правата на човека, както и действително работеща, независима и безпристрастна национална комисия по правата на човека;

19.  Настоятелно призовава компетентните институции на ЕС да настояват пакистанското правителство да поддържа клаузата за демокрацията и правата на човека, заложена в споразумението за сътрудничество между Европейския съюз и Ислямска република Пакистан; призовава Европейската служба за външна дейност да представи доклад относно изпълнението на споразумението за сътрудничество между Европейския съюз и Ислямска република Пакистан и клаузата за демокрацията и правата на човека;

20.  Припомня, че Пакистан има някои задължение като страна, която е подписала Международния пакт на ООН за граждански и политически права и призовава компетентните органи на Пакистан да започнат процес за преразглеждане на обхвата на специалните резерви към този пакт, някои от които ограничават права, залегнали в Конституцията на Пакистан или са в разрез с принципа на превъзходство на международното право спрямо националното; счита, че начинът по който се прилагат понастоящем законите за богохулството представлява недвусмислено нарушение на тези задължения и призовава Европейска служба за външна дейност да вземе предвид този факт при разглеждането на евентуалното прилагане на схемата на ОСП+ за Пакистан от 2013 г. нататък, както и да докладва впоследствие на ЕП по случая;

21.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Европейската служба за външна дейност, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите-членки и на правителството и парламента на Пакистан.

(1) Приети текстове, P7_TA(2011)0026.
(2) Приети текстове, P7_TA(2010)0194.
(3) ОВ C 175 E, 10.7.2008 г., стр. 583.
(4) ОВ C 263 E, 16.10.2008 г., стр. 666.
(5) ОВ C 282 E, 6.11.2008 г., стр. 432.
(6) Приети текстове, P7_TA(2010)0489.


Беларус (по-конкретно случаите на Алес Михалевич и Наталия Радина)
PDF 276kWORD 50k
Резолюция на Европейския парламент от 10 март 2011 г. относно Беларус (по-конкретно случаите на Алес Михалевич и Наталия Радина)
P7_TA(2011)0099RC-B7-0167/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предходни резолюции относно Беларус, и по-конкретно тези от 20 януари 2011 г.(1), 17 декември 2009 г.(2) и 22 май 2008 г.(3),

–  като взе предвид изявлението, направено в Брюксел на 18 февруари 2011 г. от върховния представител на ЕС Катрин Аштън относно осъждането и произнасянето на присъда на беларуски представител на опозицията,

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно Беларус, приети на 3065-то заседание на Съвета по външни работи в Брюксел на 31 януари 2011 г.,

–  като взе предвид Решение 2011/69/ОВППС на Съвета от 31 януари 2011 година за изменение на Решение 2010/639/ОВППС на Съвета относно ограничителните мерки срещу някои длъжностни лица на Беларус,

–  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (Конвенция срещу изтезанията), по която Беларус е страна,

–  като взе предвид Правилата на ООН относно минималните стандарти за отношението към лишени от свобода лица,

–  като взе предвид Насоките на политиката на ЕС към трети страни относно изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, приети през 2001 г. и преразгледани през 2008 г.,

–  като взе предвид Резолюция 1790 (2011) от 27 януари 2011 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа относно положението в Беларус след президентските избори,

–  като взе предвид доклада на Амнести Интернешънъл от 2 февруари 2011 г., озаглавен „Сигурност, мир и ред? Нарушения след изборите в Беларус“,

–  като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

A.  като има предвид, че голям брой опозиционни фигури, в това число бивши кандидати за президентския пост, журналисти и защитници на правата на човека бяха арестувани след събитията от 19 декември 2010 г. в Минск и досега са задържани в центъра за задържане на КГБ; като има предвид, че репресиите и политически мотивираните процеси срещу опозицията и защитниците на правата на човека продължават и до днес, като повече от 40 души са понастоящем обвинени и изправени пред заплахата от лишаване от свобода за срок до 15 години,

Б.  като има предвид, че градската прокуратура на Минск е удължила до 5 месеца срока на разследване на случая с т.нар. „масови безредици“, свързан със събитията от 19 декември 2010 г.; като има предвид, че процесите срещу кандидатите за президент, опозиционните активисти, защитниците на правата на човека и журналистите, започнати във връзка с този случай, са политически мотивирани,

В.  като има предвид, че Аляксандър Атрошчанков, Аляксандър Молчанов, Дмитрий Новик, Васил Парфянко, членове на екипите за предизборната кампания на кандидатите на демократичната опозиция Владимир Някляев и Андрей Саников бяха осъдени на три до четири години лишаване от свобода в колония със засилена охрана във връзка с демонстрациите от 19 декември 2010 г.; като има предвид, че както техните адвокати заявиха, органите на властта не са доказали тяхната вина,

Г.  като има предвид, че на техните адвокати нееднократно е отказвано да се срещат с тях; като има предвид, че в резултат на заплахи от КГБ адвокатите са били принудени да се откажат от техните дела и след това Министерството на правосъдието ги е лишило от правото да упражняват професията си,

Д.  като има предвид, че Алес Михалевич, бивш кандидат за президент, задържан след протестите след изборите, беше освободен едва на 26 февруари 2011 г., след като беше подписал документ, задължаващ го да сътрудничи на беларуския КГБ, нещо, което той след това публично отказа,

Е.  като има предвид, че на 28 февруари 2011 г. Алес Михалевич излезе с изявление, в което разказва за психически и физически изтезания, на които са подложени политическите затворници, за да се принудят да признаят и да приемат доказателства за своята вина,

Ж.  като има предвид, че Наталия Радина, редактор на опозиционния уебсайт Charter 97, също беше задържана през декември 2010 г. по обвинения в организиране и участие в масови безредици след президентските избори; като има предвид, че Радина беше освободена от центъра на КГБ за предварително задържане и й беше забранено да напуска града си, докато приключи разследването на нейния случай,

З.  като има предвид, че след освобождаването си Наталия Радина заяви, че по време на задържането служители на КГБ са я подложили на психически натиск и са се опитали да я вербуват за доносчик на КГБ; като има предвид, че нейното изявление потвърждава свидетелствата за изтезания на политически затворници в центъра за задържане в Минск,

И.  като има предвид, че Комитетът за държавна безопасност на Беларус отрече всякакво прилагане на насилие спрямо задържаните в центъра за задържане на КГБ,

1.  Осъжда неспазването на основните права на свобода на събранията и на свобода на изразяване от страна на беларуските органи и призовава за незабавното и безусловно освобождаване на всички задържани демонстранти, както и за оттегляне на всички политически мотивирани обвинения срещу тях;

2.  Осъжда най-остро прилагането на изтезания срещу задържаните като форма на нечовешко отношение, която е недвусмислено забранена от международното право и е абсолютно неприемлива в европейска страна, една от най-близките съседки на ЕС;

3.  Осъжда неотдавна произнесените строги присъди на млади опозиционни активисти единствено заради участието им в демонстрациите от 19 декември 2010 г. като явно тежко нарушение на техните политически и граждански права и очебийно неспазване на международни конвенции, по които Беларус е страна;

4.  Осъжда атмосферата на страх и сплашване, пред която са изправени политическите опоненти в Беларус; осъжда репресиите и тормоза над активисти на гражданското общество и свободни средства за информация след изборния ден, включително масовите обиски в частни домове, офиси на медийни издания и организации на гражданското общество, изключванията от университети и уволненията от работа; призовава органите на властта да подкрепят свободата на изразяване и медийния плурализъм в Беларус;

5.  Призовава настоятелно Беларус да спазва принципа на правовата държава, международните конвенции и националното право, гарантиращи подобаващо отношение към лишените от свобода и техния безпрепятствен достъп до контакт с родственици, до правни консултации и медицинска помощ, и да сложи край на продължаващия тормоз над политически опоненти, активисти за права на човека и независими медии;

6.  Осъжда решението на адвокатската колегия на Минск да отнеме правоспособността на някои от адвокатите на обвинените в наказателното дело за масовите размирици, включително Алех Ахиев, Павел Сапелко, Татяна Ахиева, Владимир Тусчик и Тамара Хараева, и призовава адвокатската колегия на Минск да отмени това си решение;

7.  Осъжда уволнението на Аляксандър Пилчанка, председател на адвокатската колегия на Минск, от министъра на правосъдието заради изразените от него съмнения в основателността на решението на министерството да отнеме правоспособността на четирима адвокати по т.нар. дела за безредиците и в независимостта на съдебната система и всеки отделен адвокат;

8.  Призовава беларуските органи на властта да проведат цялостно и независимо разследване на твърденията за мъчения на политически затворници, да установят кои са лицата, замесени в подобни практики, и да ги преследват по съдебен ред;

9.  Призовава беларуските органи да преразгледат Закона за обществените мероприятия и да го приведат в съответствие с изискванията на Международния пакт за граждански и политически права;

10.  Призовава Съвета, Комисията, върховния представител на ЕС и още страни партньорки на ЕС да обмислят възможността за разширяване на обхвата на ограничителните мерки, така че да обхващат прокурори, съдии и представители на КГБ, свързани с нарушенията на правата на човека в Беларус, освен ако не се сложи незабавно край на репресиите в тази страна и не се осъществи значителен напредък по отношение на правата на човека и основните свободи; счита, че Съветът следва да разгледа възможността да въведе интелигентни и целенасочени икономически санкции на беларуските държавни дружества;

11.  Приветства ангажимента, поет от още девет страни, а именно Хърватия, Бивша югославска република Македония, Черна гора, Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, да приложат ограничителни мерки срещу някои длъжностни лица на Беларус;

12.  Отново заявява, че ако беларуското правителство не предприеме незабавно мерки за демократизация и спазване на правата на човека, процесът на ангажиране между Европейския съюз и Беларус ще бъде замразен, включително и участието на Беларус в Източното партньорство;

13.  Изтъква, че въпреки политическите последици за отношенията между ЕС и Беларус след погрома над опозицията след изборите, ЕС трябва да засили своята подкрепа за беларуското гражданско общество, включително и под формата на визови облекчения;

14.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на парламентите и правителствата на държавите-членки, на парламентарните асамблеи на ОССЕ и Съвета на Европа и на парламента и правителството на Беларус.

(1) Приети текстове, P7_TA(2011)0022.
(2) ОВ C 286 E, 22.10.2010 г., стр. 16.
(3) ОВ C 279 E, 19.11.2009 г., стр. 113.


Положението в Кашгар и културно наследство (Синдзян-уйгурски автономен регион)
PDF 278kWORD 45k
Резолюция на Европейския парламент от 10 март 2011 г. относно положението и културното наследство в Кашгар (Синцзян-уйгурски автономен регион, Китай)
P7_TA(2011)0100RC-B7-0168/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Китай, по-специално резолюциите за правата на човека и правата на малцинствата и особено резолюциите от 26 ноември 2009 г.(1) и 25 ноември 2010 г.(2),

–  като взе предвид 13-та среща на високо равнище ЕС-Китай, проведена на 6 октомври 2010 г. в Брюксел, в рамките на която се състоя първият културен форум на високо равнище между ЕС и Китай, насочен към засилване на културния диалог и сътрудничеството между ЕС и Китай,

–  като взе предвид Декларацията на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства, приета с Резолюция № 47/135 на Общото събрание от 18 декември 1992 г., в която се заявява, че „държавите защитават съществуването и националната или етническа, културна, религиозна и езикова идентичност на малцинствата, населяващи техните територии“,

–  като взе предвид членове 4, 22 и 119 от Конституцията на Китайската народна република , които постановяват съответно правителствена помощ за културното развитие на региони, населени с национални малцинства, държавна закрила за ценните културни паметници и останки и закрила на културното наследство на националностите,

–  като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

A.  като има предвид, че през 2009 г. китайското правителство обяви „Реформа на опасните сгради в Кашгар“ на стойност 500 млн. долара, програма за градско преустройство, която от 2009 г. насам прогресивно унищожава древния град на Пътя на коприната Кашгар, като планът е да се съборят 85% от традиционните къщи в стария град, да се заместят с модерни блокове, а останалите части от стария град да се превърнат в смесени китайско-уйгурски туристически комплекси,

Б.  като има предвид, че Пекин продължава да изключва град Кашгар от кандидатстване за статут на обект на световното наследство на Организацията за образование, наука и култура към ООН (ЮНЕСКО) подобно на планираната транснационална кандидатура за статут на защитени обекти на няколко културни обекта от Пътя на коприната в Централна Азия,

В.  като има предвид, че град Кашгар е международно значим обект с уникално архитектурно наследство и географско значение като древен център на търговията и туризма,

Г.  като има предвид, че град Кашгар продължава да има висока символична стойност за културната идентичност на уйгурите и хуейците, населяващи региона, както и за културното многообразие на Китай,

Д.  като има предвид, че официалната обосновка на програмата за преустройство – противоземетръсно укрепване – не изисква пълното разрушаване на традиционни сгради, като съществува друг вариант на щадящо културата обновяване,

Е.  като има предвид, че Пекин се е ангажирал с разрушителна модернизация на сгради и в други части на Китай чрез различни местни „планове за развитие“, по силата на които се събарят исторически сгради и обитателите им се преселват насилствено, без да се отчита загубата на безценно историческо и културно наследство и без да се поставя като приоритет опазването – в защитени зони или в музеи – на останки или на предмети и архитектурни конструкции от основни сгради, за да се предадат на бъдещите поколения и на света предмети, илюстриращи хилядолетното китайско историческо и културно развитие,

Ж.  като има предвид, че Пекин непрекъснато прилага репресивни етнокултурни политики в Синцзян-уйгурския автономен регион (СУАР), които достигнаха печална връхна точка по време на насилственото потушаване на бунтовете на протестиращите уйгури в Урумчи през 2009 г.,

З.  като има предвид, че уйгурите и хуейците страдат от продължаващи нарушения на правата на човека, и като има предвид, че на много от тях се отказва подходящо политическо представителство и културно самоопределение,

1.  Призовава китайското правителство незабавно да прекрати разрушаването на културата, застрашаващо оцеляването на архитектурата на Кашгар, и да извърши задълбочени експертни проучвания на методи за щадящо културата обновяване;

2.  Призовава китайското правителство да преустанови всякакво насилствено преселване и социално маргинализиране на уйгурското население на Кашгар, които са причинени от разрушаването на жилищни квартали, и да обезщети по подходящ начин всички вече пострадали лица за претърпените загуби;

3.  Призовава китайските органи да положат всички усилия за постигане на същински диалог между народността Хан и уйгурите, за възприемане на по-всеобхватна и включваща икономическа политика в Синцзян, която да цели укрепването на ангажираността на местно равнище и за защита на културната идентичност на уйгурското население;

4.  Настоятелно призовава китайското правителство да се придържа към конституционните си задължения, като поддържа в необходимата степен културните традиции на Кашгар и СУАР, които са силно повлияни от уйгурската идентичност;

5.  Призовава китайските органи да предприемат повече мерки, за да попречат на незаконната търговия и контрабандата, които допринасят за загубата на наследството на китайските цивилизации;

6.  Призовава китайския министър на културата да преразгледа съществуващата нормативна уредба и закона за защитата на обектите на културата, за да се адаптира променящият се понастоящем начин на живот на малцинствената етническа група, която понякога, неосъзнавайки, че става въпрос за съкровища, използва своето културно наследство по неподходящ начин или отказва защитата му; заявява, че следва да се насърчи образователна кампания на национално равнище по този въпрос;

7.  Настоятелно призовава китайското правителство да оцени възможността да включи град Кашгар в съвместното заявление на Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан за вписване на Пътя на коприната в списъка на ЮНЕСКО на обекти от световното културно наследство;

8.  Призовава китайското правителство да преустанови всички дискриминационни и репресивни политики спрямо уйгурците и хуейците и да зачита тяхното основно право на свобода на културно изразяване, като има предвид по-конкретно Tursunjan Hezim, бивш учител по история, осъден след таен процес на седем години затвор, както и други активисти, осъдени през последните месеци;

9.  Призовава Европейската служба за външна дейност да разработи допълнителни мерки в контекста на Европейския инструмент за демокрация и права на човека, за да защити човешките и културни права на китайските етнически, религиозни и езикови малцинства;

10.  Призовава представителите на ЕС и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да засилят и задълбочат разговорите за правата на човека и правата на малцинствата с Китайската народна република и да направят диалога за правата на човека по-ефективен и ориентиран към резултати;

11.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите-членки, генералния секретар на Организацията на обединените нации, на Съвета на ООН за правата на човека, ЮНЕСКО, Общокитайското събрание на народните представители на Китайската народна република и неговата постоянна комисия и постоянната комисия на регионалната партийна организация на Китайската комунистическа партия в Синцзян-уйгурския автономен регион.

(1) ОВ С 285 Е, 21.10.2010 г., стр. 80.
(2) Приети текстове, P7_TA(2010)0449.


Eвропейски устави на взаимоспомагателните дружества, сдруженията и фондациите
PDF 66kWORD 33k
Декларация на Европейския парламент от 10 март 2011 г. относно създаването на европейски устави на взаимоспомагателните дружества, сдруженията и фондациите
P7_TA(2011)0101P7_DCL(2010)0084

Европейският парламент,

–  като взе предвид своята резолюция от 19 февруари 2009 г. относно социалната икономика(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 20 май 2010 г. относно осигуряване на единен пазар за потребителите и гражданите(2),

–  като взе предвид член 123 своя правилник,

А.  като има предвид, че богатството и стабилността на обществото произтичат от неговото многообразие на предприемачество, и като има предвид, че сдруженията, взаимоспомагателните дружества и фондациите допринасят за въпросното многообразие като предоставят отличителен стопански модел, базиран на основни ценности, а именно солидарност, демократичен контрол и отдаване на приоритет на социалните цели пред печалбата,

Б.  като има предвид, че макар сдруженията, взаимоспомагателните дружества и фондациите досега да са се развивали основно в национален контекст, те трябва да подобрят трансграничния достъп, за да увеличат в максимална степен предприемаческия си потенциал в ЕС,

1.  Отбелязва, че съществува необходимост от създаване на равни условия, които предоставят на сдруженията, взаимоспомагателните дружества и фондациите инструменти и възможности, равностойни на тези, с които разполагат други правни структури на организации, като по този начин дадат европейско измерение на тяхната организация и дейности;

2.  Призовава Комисията да предприеме необходимите стъпки за представяне на предложения относно европейските устави на сдруженията, взаимоспомагателните дружества и фондациите, да предложи проучване на възможностите за реализация и оценка на въздействието за уставите на сдруженията и взаимоспомагателните дружества, както и своевременно да приключи оценката на въздействието за устава на фондациите;

3.  Възлага на своя председател да предаде настоящата декларация, придружена от списък с имената на подписалите я лица(3), на Комисията, Съвета и правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) OВ C 76 E, 25.3.2010 г., стр. 16.
(2) Приети текстове, P7_TA(2010)0186.
(3) Списъкът на подписалите се е публикуван в Приложение 1 към протокола от заседанието на 10 март 2011 г. (P7_PV(2011)03-10(ANN1)).


Произшествия с тежкотоварни превозни средства
PDF 68kWORD 33k
Декларация на Европейския парламент от 10 март 2011 г. относно произшествията с тежкотоварни превозни средства
P7_TA(2011)0102P7_DCL(2010)0081

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 123 от своя правилник,

А.  като има предвид, че тежкотоварните превозни средства представляват 3 % от автомобилния парк на ЕС, но причиняват 14 % от фаталните произшествия, което възлиза на над 4 000 инцидента с фатален край годишно в 27-те държави-членки на Европейския съюз,

Б.  като има предвид, че в Европа всяка година около 400 души, най-вече незащитени участници в движението по пътищата, като велосипедисти, мотоциклетисти и пешеходци, загиват поради „невидимата зона“ при тежкотоварните превозни средства.

В.  като има предвид, че много от тези инциденти могат да бъдат избегнати чрез пълно оборудване с огледала или поставяне на все по-евтините устройства за видео наблюдение, системи за активно предупреждение, модерни системи за аварийно спиране и за предупреждение за напускане на пътната лента,

Г.  като има предвид, че около тежкотоварните превозни средства остава значителна и опасна невидима зона, въпреки повишените изисквания за видимост съгласно директиви 2003/97/ЕО и 2007/38/ЕО съответно за новорегистрирани тежкотоварни превозни средства и за тежкотоварни превозни средства в движение,

Д.  като има предвид, че изискванията от 2007 г. са по-леки от тези от 2003 г. и не се прилагат в достатъчна степен от държавите-членки, въпреки целите на ЕС за намаляване на пътнотранспортните произшествия наполовина,

1.  Призовава Комисията да ускори своята оценка на Директива 2007/38/ЕО и да я преработи в съответствие с технологичния напредък и най-новите изисквания за оборудване за непряко виждане за новорегистрирани товарни автомобили, за да осигури оптимално равнище на безопасност;

2.  Призовава Комисията да гарантира, че няма да се допуска освобождаване от изискванията за задължително оборудване с модерни системи за аварийно спиране и системи за предупреждение за напускане на пътното платно в съответствие с Регламент (ЕО) № 661/2009 относно общата безопасност;

3.  Възлага на своя председател да предаде настоящата декларация, придружена от списък с имената на подписалите я лица(1), на Съвета и на Комисията.

(1) Списъкът на подписалите се е публикуван в Приложение 2 към протокола от заседанието на 10 март 2011 г. (P7_PV(2011)03-10(ANN2)).

Правна информация - Политика за поверителност