Законодателна резолюция на Европейския парламент от 24 март 2011 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 55/2008 на Съвета относно въвеждане на автономни търговски преференции за Република Молдова (COM(2010)0649 – C7-0364/2010 – 2010/0318(COD))

P7_TA(2011)0104 A7-0041/2011

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2010)0649),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 207, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C7-0364/2010),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 55 и член 46, параграф 1 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на Комисията по международна търговия (A7-0041/2011),

1.  Приема своята позиция на първо четене изложена по-долу;

2.  Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, Комисията и националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 24 март 2011 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2011 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 55/2008 на Съвета относно въвеждане на автономни търговски преференции за Република Молдова

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 581/2011.)

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 24 март 2011 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 732/2008 на Съвета за прилагане на схема от общи тарифни преференции за периода от 1 януари 2009 г. до 31 декември 2011 г. (COM(2010)0142 – C7-0135/2010 – 2010/0140(COD))

P7_TA(2011)0105 A7-0051/2011

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията към Европейския парламент и Съвета (COM(2010)0142),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 207, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0135/2010),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по международна търговия и становището на комисията по развитие (A7-0051/2011),

1.  Приема своята позиция на първо четене, изложена по-долу;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Призовава Комисията да представи незабавно предложение за нов регламент за прилагане на схема от общи тарифни преференции;

4.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 24 март 2011 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2011 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 732/2008 на Съвета за прилагане на схема от общи тарифни преференции за периода от 1 януари 2009 г. до 31 декември 2011 г.

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 512/2011.)

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 24 март 2011 г. относно проекторешението на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки на Европейския съюз, заседаващи в Съвета, относно сключването на Протокола за изменение на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга страна (15381/2010 – C7-0385/2010 – 2010/0112(NLE))

P7_TA(2011)0106 A7-0046/2011

(Одобрение)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекторешението на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки на Европейския съюз, заседаващи в Съвета (15381/2010),

–  като взе предвид проекта на протокол за изменение на Споразумението от 2007 г. за въздушен транспорт между Европейската общност и Съединените американски щати (09913/2010),

–  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 100, параграф 2, член 218, параграф 6, втора алинея , буква а), подточка v), както и член 218, параграф 8, първа алинея от Договора за функционирането на ЕС (C7-0385/2010),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 юни 2010 г. относно Споразумението за въздушен транспорт между Европейския съюз и Съединените американски щати(1),

–  като взе предвид член 81 и член 90, параграф 8 от своя правилник,

–  като взе предвид препоръката на Комисията по транспорт и туризъм (A7-0046/2011),

1.  Дава своето одобрение за сключването на протокола;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите-членки и на Конгреса на САЩ.

(1) Приети текстове, P7_TA(2010)0239.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 24 март 2011 г. относно проекторешение на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки на Европейския съюз, заседаващи в рамките на Съвета, за сключването на Споразумение за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна (15380/2010 – C7-0386/2010 – 2009/0018(NLE))

P7_TA(2011)0107 A7-0045/2011

(Одобрение)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекторешението на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета (15380/2010),

–  като взе предвид проекта на споразумение за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави-членки и Канада (08303/10/2009),

–  като взе предвид искането за одобрение, внесено от Съвета в съответствие с член 100, параграф 2, член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), точка v) и член 218, параграф 8, първа алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз (C7-0386/2010),

–  като взе предвид член 81 и член 90, параграф 8 от своя правилник,

–  като взе предвид препоръката на Комисията по транспорт и туризъм (A7-0045/2011),

1.  Дава своето одобрение за сключването на споразумението;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Европейския парламент съответно на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите-членки и на Канада.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 24 март 2011 г. относно проекторешението на Съвета за сключването на Споразумение между Европейския съюз и правителството на Социалистическа република Виетнам относно някои аспекти на услугите за въздушен превоз (14876/2010 – C7-0366/2010 – 2007/0082(NLE))

P7_TA(2011)0108 A7-0044/2011

(Одобрение)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекторешението на Съвета (14876/2010),

–  като взе предвид проекта на споразумение между Европейския съюз и правителството на Социалистическа република Виетнам относно някои аспекти на услугите за въздушен превоз (07170/2009),

–  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 100, параграф 2 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C7-0366/2010),

–  като взе предвид член 81 и член 90, параграф 8 от своя правилник,

–  като взе предвид препоръката на Комисията по транспорт и туризъм (A7-0044/2011),

1.  Дава своето одобрение за сключването на споразумението;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите-членки и на Социалистическа република Виетнам.

Резолюция на Европейския парламент от 24 март 2011 г. относно отношенията между Европейския съюз и Съвета за сътрудничество в Персийския залив (2010/2233(INI))

P7_TA(2011)0109 A7-0042/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид Споразумението за сътрудничество от 25 февруари 1989 г. между Европейския съюз и Съвета за сътрудничество в Персийския залив,

–  като взе предвид своята резолюция от 24 април 2008 г. относно Споразумението за свободна търговия между ЕО и Съвета за сътрудничество в Залива(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 юли 1990 г. относно обхвата на Споразумението за свободна търговия, което предстои да бъде сключено между ЕИО и Съвета за сътрудничество в Залива(2),

–  като взе предвид доклада относно изпълнението на Европейската стратегия за сигурност: гарантиране на сигурността в променящия се свят, одобрен от Съвета през декември 2008 г.,

–  като взе предвид стратегическото партньорство на Европейския съюз със Средиземноморието и Близкия изток, одобрено от Съвета през юни 2004 г.,

–  като взе предвид съвместното комюнике на 20-тия Съвет на министрите от 14 юни 2010 г. в Люксембург,

–  като взе предвид своя доклад от 10 май 2010 г. относно Съюза за Средиземноморието,

–  като взе предвид съвместното комюнике на 19-ия Съвет на министрите от 29 април 2009 г. в Маскат,

–  като взе предвид програмата за съвместно действие (2010-2013 г.) за прилагане на споразумението за сътрудничество между ЕС и Съвета за сътрудничество в Персийския залив от 1988 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно укрепването на сътрудничеството с трети държави в областта на висшето образование (COM(2001)0385),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 май 2007 г. относно реформите в арабския свят: каква стратегия да предприеме Европейският съюз?(3),

–  като взе предвид икономическото споразумение между страните от Съвета за сътрудничество в Залива, подписано на 31 декември 2001 г. в гр. Маскат, Султаната Оман, и декларацията от Доха на Съвета за сътрудничество в Залива относно създаването на митнически съюз на Съвета за сътрудничество на арабските държави от Залива от 21 декември 2002 г.,

–  като взе предвид членове 207 и 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Съветът трябва да поиска одобрението на Парламента преди сключване на международни споразумения в области, в които се прилага обикновената законодателна процедура,

–  като взе предвид годишните доклади на Европейския парламент относно правата на човека,

–  като взе предвид декларацията на Общото събрание на Организацията на обединените нации от 1998 г. за правото и отговорността на лица, групи и обществени органи да насърчават и защитават общопризнатите права на човека и основни свободи ( известна също като „Декларация на ООН за защитниците на правата на човека“),

–  като взе предвид декларациите на Върховния представител от 10, 15 и 17 март 2011 г. и заключенията на Съвета от 21 март 2011 г. за Бахрейн и подчертавайки в тази връзка пълната си подкрепа за свободата на словото и правото на гражданите на мирен протест,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на Комисията по външни работи и становищата на Комисията по международна търговия и Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A7-0042/2011),

A.  като има предвид, че настоящите отношения между ЕС и Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ) изискват постоянно преразглеждане и актуализиране, с оглед на последните значителни и бързо развиващи се събития на място, в центъра на които трябва да бъде заложен стремежът към насърчаване правата на човека и демокрацията,

Б.  като има предвид, че демонстранти в няколко страни от ССПЗ изразиха законен демократичен стремеж; имайки предвид насилствените действия на властите към протестите в Бахрайн, които доведехо до смъртни случаи, наранявания и лишаване от свобода; като има предвид, че военни подкрепления от Саудитска Арабия, ОАЕ, и Кувейт пристигнаха в страната под флага на ССПЗ, за да участват в потушаването на демонстрациите,

В.  като има предвид, че понастоящем регионът на Персийския залив трябва да бъде възприеман в светлината на новия световен бързо развиващ се икономически полюс, съставен от държавите от ССПЗ, отбелязва, че ЕС е вторият по големина търговски партньор на ССПЗ и че последният е петият по големина пазар за износ на ЕС,

Г.  като има предвид, че геополитическото обкръжение на Персийския залив съсредоточава предизвикателства от гледна точка на сигурността, които имат глобални и регионални последици (мирния процес в Близкия Изток, иранската ядрена програма, стабилизирането на Ирак, на Йемен, на Дарфур, тероризма и пиратството), и че до този момент Съветът за сътрудничество в Персийския залив остава единствената стабилна регионална организация, основаваща се на мултилатерализъм и сътрудничество,

Д.  като има предвид, че над една трета от всички суверенни фондове в света се притежават от държавите от Персийския залив и че тези фондове допринесоха за спасяването на световната и европейската финансова система в отговор на кризата,

Е.  като има предвид, че районът на Персийския залив е от съществено значение за ЕС и че в един многополюсен и взаимозависим свят подобни партньорства са в състояние да посрещнат политическите предизвикателства и предизвикателствата, свързани със сигурността,

Ж.  като има предвид, че процесът на либерализация и диверсификация на икономическите структури, започнат в няколко страни членки на Съвета за сътрудничество в Персийския залив, води до нова вътрешна, политическа (конституционни реформи, политическо участие, укрепване на институциите) и социална динамика (зараждане на асоциативна мрежа, сдружения на работодателите, достъп на жените до отговорни постове), която следва да се насърчи и подкрепи,

З.  като има предвид, че условията на живот и труд на работниците мигранти са обезпокоителни и неприемливи, по-специално на жените домашни работници, независимо от ключовата роля, която те играят в икономическата дейност на страните членки на ССПЗ, и от факта, че те съставляват 40% от населението на ССПЗ и представляват близо 80% от населението в някои арабски емирства,

И.  като има предвид, че и шестте страни членки са без изключение наследствени монархии, с ограничено политическо представителство, особено за жените, и в повечето случаи без избран парламент,

Й.  като има предвид, че значимостта на инвестициите на държавите от ССПЗ и общите предизвикателства в държавите от ССПЗ, южни съседки на Европейския съюз, налага взаимоотношения на сътрудничество между Европа, Средиземноморието и Персийския залив,

К.  като има предвид, че геоикономическото преориентиране на държавите от ССПЗ, което произтича от нарастващото търсене на въглеводород на азиатските пазари (Китай, Индия, Сингапур, Япония, Филипините, Южна Корея), води понастоящем до диверсификация на търговските и икономическите връзки, която се консолидира от споразуменията за свободна търговия и развитието на политическия диалог,

Л.  като има предвид ключовата роля на държавите от Съвета за сътрудничество в Персийския залив на световната сцена, поради която те споделят с Европейския съюз общи интереси в областта на международната стабилност и световното икономическо управление,

М.  като има предвид нарастващото влияние на държавите от ССПЗ в арабския и мюсюлманския свят и важната роля, която те могат да изиграят в междукултурния диалог,

Н.  като има предвид, че преговорите по споразумението за свободна търговия между ЕС и ССПЗ, започнати преди 20 години, са до този момент най-дългите търговски преговори, водени от Европейския съюз, без да бъдат приключени,

О.  като има предвид, че е необходимо заемането на ясна позиция и трайно отстояване на ангажимента от страна на Съюза в района на Персийския залив, които да гарантират по-голямата видимост и стратегическо присъствие на Съюза в района,

П.  като има предвид, че включването на политически клаузи, по-специално на клауза относно зачитането на правата на човека, са неизменна част от всяко търговско споразумение, сключвано между Съюза и трета страна,

Р.  като има предвид ограниченото присъствие на Съюза в региона и възприятието за Европа, което често се слива с това за няколко държави-членки, с които има развити дългогодишни връзки,

С.  като има предвид, че Европейският съюз разполага с експертен опит в областта на укрепването на капацитета по отношение на институциите, образованието и научно-изследователската дейност, развитието на възобновяемите енергии и екологията, техническото подпомагане, регулирането, както и политическия и дипломатическия диалог по въпросите на стабилността в съседство и на световната сигурност,

1.  Припомня, че сключването на споразумение за свободна търговия между ЕС и ССПЗ остава приоритет и че един евентуален неуспех би бил в противоречие с интересите на двете страни; подчертава, че сключването на това споразумение ще бъде взаимно признание за надеждността на две структури, избрали мултилатерализма и интеграцията;

2.  Като се има предвид ограниченото присъствие на Съюза в района на Персийския залив, счита, че в рамките на новите структури за външни отношения на Съюза, провеждането на политика за интегрирано общуване следва да допринесе за развиването на целенасочена и ефективна информация относно Съюз в страните от Персийския залив;

3.  Счита, че ЕС трябва да изготви стратегия за региона, която да бъде насочена към укрепване на неговите връзки със ССПЗ, към подкрепа за процеса на регионална интеграция и към насърчаване на двустранните отношения с държавите от ССПЗ;

4.  Изтъква, че целта е създаването на стратегическо партньорство със ССПЗ и неговите държави-членки, което да бъде на равнището на съответната роля на двете структури на международната сцена; подчертава значимостта на установяването за тази цел на периодични срещи на високо равнище на държавните и правителствените ръководители, независимо от напредъка на текущите преговори;

5.  Изтъква също така значението на партньорството в условия на равнопоставеност в сътрудничеството и диалога, като не забравя разликите между двете обединения и потенциала за разширяване на сътрудничеството и диалога в редица сектори;

6.  Отправя искане в рамките на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) повече човешки ресурси да бъдат посветени на региона, както и да бъдат отворени нови дипломатически мисии на ЕС в държавите-членки на ССПЗ, като с това се допринесе за популяризирането на ЕС, за улесняване на политическия диалог и за укрепване на ефикасността на действията на Съюза; подчертава, че тези средства следва преди всичко да представляват преразпределяне на наличните средства на ЕСВД; призовава държавите-членки на ЕС, които имат дипломатически представителства там, да действат съгласно политиката, провеждана от ЕС; подчертава, че диференцираният двустранен подход към държавите от ССПЗ, склонни към тясно сътрудничество с ЕС, може единствено да допълни и засили двустранната рамка; следователно призовава Европейската комисия и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да разгледат перспективите на подобно двустранно сътрудничество;

7.  Припомня констатираната социална и политическа еволюция през последните години в голяма част от държавите-членки на ССПЗ; насърчава всички държави да продължат своите усилия и ги приканва да постигнат по-голям напредък в областта на утвърждаването на правата на човека, борбата срещу дискриминацията, включително основаната на пола, сексуалната ориентация или религията; приканва държавите-членки на Съвета за сътрудничество в Персийския залив да гарантират и насърчават правата на малцинствата, включително религиозните, равенството между мъжете и жените, правото на труд, включително на работниците мигранти, както и свободата на съзнание, изразяване и мнение; насърчава продължаването на диалога по тези въпроси между ЕС и ССПЗ; приканва държавите от ССПЗ да поддържат по-ефикасно връзки с гражданското общество и да съдействат за учредяване на местни структури и сдружения; призовава по-специално държавите-членки на ССПЗ:

8.  Призовава всички държави-членки на ССПЗ да признаят продължителното народно движение за демократична реформа в рамките на целия регион и призовава за пълното ангажиране с нововъзникващите групи на гражданското общество за насърчаване на истински мирен демократичен преход в рамките на собствените им държави, с партньори в региона и с пълното съдействие на Европейския съюз;

9.  Изразява дълбоката си загриженост във връзка с насилствения отговор и използването на сила от властите на Бахрейн срещу протестиращите, както и с участието на чуждестранни военни подкрепления под знамето на ССПЗ при потушаването на протестите; счита, че това остро контрастира с подкрепата на ССПЗ за защитата на граждани, призоваващи за свобода и демокрация в Либия; призовава за незабавно прекратяване на насилието срещу мирни демонстранти и за политически диалог, който да доведе до последващи необходими политически реформи в страната;

10.  Призовава правителствата на държавите-членки от ССПЗ да работят заедно и в дух на сътрудничество, за да намерят разрешение на въпросите, свързани с правата на човека, по-специално по отношение на равенството между половете, положението на лицата без гражданство „bidun“, ограниченията на свободата на изразяване и свободата на събранията, в това число правата на професионалните сдружения и необходимостта от гарантиране на независимостта на съдебната система и правото на бърз и справедлив процеси; призовава предложеното засилване на политическия диалог със ССПЗ да включи диалог относно правата на човека на техническо и политическо равнище;

11.  Приканва страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив да премахнат резервите си по отношение на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, както и на Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, където техните резерви все още важат, и призовава всички държави от Съвета за сътрудничество в Персийския залив да ратифицират факултативните протоколи към Конвенцията за правата на детето и Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация; изтъква също така колко е важно Конвенцията на ООН за работниците мигранти и конвенциите на МОТ 97 и 143 да бъдат ратифицирани и прилагани;

12.  Насърчава Съюза съвместно със ССПЗ да разгледа и открие разрешение на въпроса за премахването на пречките пред пълното и ефективно упражняване на основните права на изповядване на религия от страна на членовете на малцинствени религиозни общности в тази част на света както индивидуално, така и колективно, и в държавната, и в частната сфера;

13.  Подчертава важността на диалога между културите и религиите; припомня, че Европейският съюз и ССПЗ изразиха общия си ангажимент за утвърждаване и защита на ценности като толерантността, умереността и съвместното съществуване;

14.  Насърчава правителствата и съществуващите парламентарни асамблеи на страните от ССПЗ да предприемат незабавни стъпки, за да ратифицират без ограничаващи резерви Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономическите, социалните и културните права, както и да сътрудничат с тематичните структури на Съвета на ООН по правата на човека и да ги поканят да посетят страната, в частност специалния докладчик относно независимостта на съдиите и адвокатите;

15.  Припомня отново противопоставянето на ЕС спрямо смъртното наказание и призива на Парламента за всеобщ мораториум срещу тази практика; отбелязва в тази връзка със съжаление, че смъртното наказание е все още в сила във всички държави-членки на ССПЗ, приканва последните да приемат мораториум върху изпълнението на смъртни присъди; призовава по-специално държавите, които прибягват към методи като обезглавяване, убийство с камъни, разпъване на кръст, бой с камшик или ампутация, да премахнат тези практики;

16.  Приема за сведение съвместната програма за действие, приета от Съвета на министрите на 14 юни 2010 г., предназначена да засили сътрудничеството в редица стратегически области от съвместен интерес, включително чрез създаването на мрежа, която обединява изследователи, академични работници и ръководители на предприятия; изразява съжаление за липсата в тази програма на тема, посветена на открит, редовен и конструктивен политически диалог;

17.  Счита, че прилагането на тази съвместна програма за действие следва да бъде придружено от точна и подробна схема на финансиране, като бъде осъществено от определен специално за тази задача персонал както в Брюксел, така и в държавите-членки на ССПЗ; подчертава, че е важно да се гарантира видимост на програмата и разпространение на широк набор от информация, достъпна за съответните администрации и институции; изисква да бъде извършена оценка на резултатите в края на тригодишния период, и ако тези резултати са задоволителни, да се разгледа възможността за създаване на агенция за сътрудничество между ЕС и ССПЗ;

18.  Призовава ЕС да съсредоточи своите програми за сътрудничество с държавите от ССПЗ в по-голяма степен върху организациите на гражданското общество и подкрепя предоставянето на повече права на жените и младите хора;

19.  Споделя своето дълбоко притеснение относно възможността регионът на Персийския залив да бъде обхванат от надпревара във въоръжаването; приканва Европейския съюз да започне да води стратегически диалог с държавите от ССПЗ по въпросите на сигурността в региона, които са от общ интерес (мирния процес в Близкия изток, ядрената програма на Иран, стабилизирането на Ирак, Йемен и Дарфур, тероризма и пиратството), и в крайна сметка да даде своя принос за изграждането на структура за регионална сигурност в Близкия Изток, съвместно с държавите от Персийския залив;

20.  Припомня, че държавите-членки на ССПЗ са важни регионални участници; подчертава, че Съюзът и ССПЗ имат общи интереси относно насърчаването и запазването на мира и стабилността в Близкия Изток, Северна Африка и Африканския рог, както и в световен мащаб; призовава настоятелно партньорите да укрепят сътрудничеството по тези теми от общ интерес;

21.  Отбелязва декларацията на ССПЗ от 7 март 2011 в Абу Даби, в която се посочва, че „Министерският съвет изисква от Съвета за сигурност да предприеме необходимите мерки за защита на цивилното население, включително налагането над Либия на забранена за полети зона“, която декларация допринесе за решението на Арабската Лига и след това на Съвета за сигурност на ООН да се произнесат в полза на такава зона;

22.  Подновява отново своята подкрепа за арабската инициатива за мир, предложена от една от държавите-членки на ССПЗ и одобрена от всички държави-членки на Лигата на арабските държави и Организацията Ислямска конференция; приканва държавите-членки от ССПЗ да продължат своите усилия за посредничество и за подкрепа в израело-арабския мирен процес; призовава за съвместни подновени усилия на Съюза и ССПЗ, за да се достигне по пътя на преговорите до прекратяване на окупацията на палестинските територии, като продължат да предоставят пълна подкрепа за разрешаване на израело-палестинския конфликт чрез създаване на две държави; подчертава съвместните интереси на ЕС и ССПЗ за съвместна работа за установяването на справедлив и дълготраен регионален мир в Близкия изток; в тази връзка предлага по-често съгласуване между Близкоизточната четворка и комитета за наблюдение на Арабската лига; припомня, че Съюзът е най-големият донор на помощ за палестинския народ; признава подкрепата, предоставена на палестинските бежанци от държавите от ССПЗ, и техния принос за Службата на ООН за подпомагане и строителство (UNRWA); призовава държавите-членки на ССПЗ да допринесат в по-голяма степен за укрепване на палестинските институции и за икономическото развитие като част от правителствената програма на Палестинската власт и по целесъобразност да разгледат възможността за изплащане на своя финансов принос чрез съществуващите механизми за международна помощ;

23.  Приветства продължаването на процеса на интеграция на ССПЗ (митнически съюз, общ пазар и впоследствие - единна валута); насърчава Комисията да предложи на секретариата на ССПЗ да бъде определена съвместно рамка за сътрудничество с цел споделяне на опита в областта на консолидирането на институциите, на административния капацитет, на механизмите за регулиране и разрешаване на спорове; изтъква, че този подход може да допринесе за зараждането на процеси за усвояване на принципите;

24.  Приветства решението на председателите на парламентите от държавите-членки на ССПЗ от заседанието им на 23 ноември 2010 г. в Абу Даби да започнат наблюдение на дейностите на ССПЗ и неговите изпълнителни решения и да учредят годишна конференция на парламентарните институции на държавите-членки на ССПЗ; приветства предстоящото учредяване на междупарламентарна делегация за връзки с Европейския парламент; изразява убеждение, че задълбоченото парламентарно сътрудничество ще има значителен принос за изграждането на стратегическо партньорство между двете структури;

Търговски отношения

25.  Припомня своята резолюция от 24 април 2008 г. относно Споразумението за свободна търговия (ССТ) между ЕО и ССПЗ, която беше подкрепена от 96 % от членовете на Европейския парламент; отбелязва, че повдигнатите в резолюцията въпроси, като необходимостта от реципрочен достъп до пазарите, ефективната защита на правата върху интелектуалната собственост, премахването на нетарифните бариери пред предоставянето на услуги, насърчаването на устойчивото развитие и спазването на международните конвенции, са все още актуални;

26.  Изразява дълбоко съжаление предвид неколкократното отлагане на преговорите между ЕС и ССПЗ относно ССТ за дълъг период от време и решението на ССПЗ да преустанови тези преговори през 2008 г.; счита, че е крайно време да се деблокират тези преговори, за да може да се намери окончателно решение с цел извличане на максимални ползи за обществата и деловите общности на двете страни;

27.  Изразява съжаление поради факта, че ЕС пренебрегна този регион, независимо от неговото стратегическо значение по отношение на петролните доставки, търговските възможности и регионалната стабилност;

28.  Отбелязва, че след 20 години преговори споразумението за свободна търговия все още не е сключено; съзнава, че клаузите относно правата на човека и незаконната миграция са били отхвърлени от някои държави от ССПЗ;

29.  Счита, че предвид стратегическото значение на региона, ССТ следва да се разглежда не само като инструмент за подобряване на благосъстоянието посредством търговията, но също и като средство за насърчаване на геополитическа стабилност;

30.  Отбелязва, че понастоящем ССЗ е шестият по големина експортен пазар на ЕС и че понастоящем ЕС е водещият търговски партньор на ССПЗ; отбелязва, че независимо че търговията е достигнала вече едно интензивно равнище, все още има възможности за нейното задълбочаване, както и за по-голяма диверсификация на търговията между двете страни, предвид големината на пазара на ЕС и усилията от страна на държавите от ССПЗ да диверсифицират износа си; отбелязва, че едно ССТ ще разкрие също нови възможности за техническо сътрудничество и помощ; счита, че сключването на ССТ между ЕС и ССПЗ ще спомогне много за установяването на по-тесни връзки и увеличаването на диверсификацията;

31.  Посочва, че предвид факта, че държавите от ССПЗ напредват към икономическа диверсификация с цел намаляване на своята петролна зависимост, един скок на търговията и инвестициите в услуги би спомогнал за насърчаването на развитието на икономиките на държавите от ССПЗ;

32.  Приветства факта, че през последните две десетилетия икономическите отношения между ЕС и ССПЗ станаха още по-интензивни, а обемът на търговията между двете страни нарасна значително, въпреки че не беше сключено ССТ; приема това като знак, че едно ССТ ще увеличи допълнително този естествен ръст и ще му осигури по-открита, предвидима и сигурна среда;

33.  Отбелязва, че по-голямата част от работата по ССТ вече е приключена и счита, че обхватът на ССТ в настоящия му вид обещава големи преимущества за двете страни; по тази причина призовава двете страни да разглеждат ССТ като значителна и важна стъпка за двата региона и тяхното население; счита, че ЕС и ССПЗ имат общи интереси и потребности и че опитът на ЕС в областта на регионалната интеграция може да послужи като източник на вдъхновение за Залива; счита, че в тази връзка ЕС може да предостави ценна техническа помощ;

34.  Изтъква факта, че ако не бъдат преодолени, липсата на прозрачност при процедурите за възлагане на обществени поръчки и бариерите пред навлизането на чуждестранни инвеститори в сектора на услугите биха могли да застрашат сключването на споразумението;

35.  Изразява твърдо убеждение, че ССТ между ЕС и ССПЗ ще бъде от съществена полза за двете страни; счита, че ССТ с ЕС ще насърчи по-нататъшната икономическа интеграция на ССПЗ и че създаването на митническия съюз на ССПЗ може да даде също така голям тласък на важни проекти като единния пазар на ССПЗ и изграждането на паричен съюз на ССПЗ с единна валута; счита, че ССПЗ би могъл да извлече полза от поуките, взети в хода на създаването на единния пазар и приемането на единна валута от ЕС;

36.  Решително подкрепя посланието, което отправи заместник-председателят на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън по време на срещата на Съвета на министрите на ЕС и ССПЗ през юни 2010 г. и неотдавна на 22 септември 2010 г., по време на срещата на ЕС и ССПЗ извън рамките на срещата на министрите на Общото събрание на ООН, с което показа, че ЕС е готов да положи усилие за окончателно приключване на преговорите; приветства също така реакцията на ССПЗ, който също потвърди волята си да приключи преговорите;

37.  Признава чувствителността на някои държави от ССПЗ по отношение на износните мита, но изразява съжаление предвид неотдавнашното решение на преговарящите от ССПЗ да се върнат към позицията си от 2008 г. в това отношение, т.е. да оставят свързаните с тези въпроси дялове извън ССТ; изразява твърдо убеждение, че никое настоящо ССТ не може да изключи въпроса за износните мита и че съгласно правилата на СТО в ССТ трябва да се предвиди значително либерализиране на вноса и износа;

38.  Препоръчва ЕС да посвети повече средства за ССПЗ посредством Инструмента за сътрудничество с индустриализираните страни и други страни с висок доход (ICIHI), който трябва да стане по-видим и да се съсредоточи върху подходящи програми за обучение на местните длъжностни лица, включително по търговски въпроси;

39.  Припомня, че съгласно Договора от Лисабон международната търговска политика е един от инструментите на външната политика на ЕС и поради това спазването на демократичните принципи и основните права на човека, както и социалното измерение и измерението, свързано с околната среда, са абсолютно необходими за Съюза във всички международни споразумения, които сключва; ето защо призовава всички бъдещи споразумения за свободна търговия да включват ефективна и действаща клауза относно правата на човека;

40.  Отбелязва, че в шестте държави от Съвета за сътрудничество в Персийския залив има 15 милиона работници мигранти, които формират 40 % от цялото население; припомня несигурното положение на работниците мигранти в държавите от Залива, което беше подчертано от Международната организация на труда (МОТ), и подкрепя призива на МОТ за минимална заплата в региона с цел да се предотврати допълнително влошаване на положението на домашните работници и работниците мигранти; също така поддържа правото на всички работници да създават и да се присъединяват към професионални съюзи с цел защита на своите интереси;

41.  Настоява за спазването на демократичните принципи и основните права, установени от Всеобщата декларация за правата на човека; настоятелно призовава държавите-членки на ССПЗ да се борят с дискриминацията срещу жените и експлоатацията на деца, особено на пазара на труда, и да прилагат ефективно Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и Конвенцията на ООН за правата на детето;

42.  Счита, че ратифицирането и пълното прилагане от страна на държавите-членки на ССПЗ на рамката, установена от Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, Конвенцията на ООН срещу корупцията и Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства следва да играе основна роля в преговорите за ССТ;

43.  Счита, че със сключването на ССТ значително ще се подобрят настоящите отношения между държавите-членки на ЕС и държавите от ССПЗ и че ще се внесе добавена стойност към новата съвместна програма за действие, в частност чрез осигуряването на увеличен капацитет и изграждането на институционална рамка, в това число в секретариата на ССПЗ; изразява съжаление, че дипломатическото присъствие на ЕС в държавите от ССПЗ е все още силно ограничено, и настоява, че в рамките на новата ЕСВД ЕС следва да засили дипломатическото си присъствие в региона, в това число чрез делегация на Съюза във всяка от шестте държави от ССПЗ, които следва да работят в тясно сътрудничество с националните дипломатически служби на държавите-членки на ЕС, представени в държавите от ССПЗ, за да може да се използва максимално техният обединен експертен опит относно региона; счита, че по-значителното дипломатическо присъствие ще увеличи съществено шансовете за бързо сключване на ССТ и последващото му изпълнение;

44.  Предлага провеждането на редовна среща на върха на държавните и правителствените ръководители от ЕС и ССПЗ; подчертава, че тази среща на върха може да задълбочи в извънредно голяма степен политическите, финансовите, икономическите, търговските и културните връзки между ЕС и ССПЗ; решително насърчава лицата, отговорни за вземането на политическите решения на най-високо равнище, както от ЕС, така и от ССПЗ, да организират редовни срещи, за да могат съвместно да определят и насърчават общите интереси, като по този начин се увеличава вероятността от сключването и подписването на ССТ във възможно най-близко бъдеще; счита, че лицата, отговорни за вземането на политическите решения, както от ЕС, така и от ССПЗ, следва да договорят такава среща на върха, независимо от сключването и подписването на ССТ;

45.  Приветства факта, че през годините ЕС и ССПЗ станаха големи инвестиционни партньори и че ССПЗ, заедно с Иран и Йемен, беше най-големият инвеститор в ЕС през 2008 г.; счита, че сключването на ССТ, или най-малкото официалното възобновяване на преговорите, със сигурност ще осигури възможност за нови споразумения, с което ще се насърчат и улеснят взаимните преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) с цел премахване на препятствията пред чуждестранното участие и защитата на инвестициите; припомня, че след влизането в сила на Договора от Лисабон ПЧИ са вече част от правомощията на ЕС и следователно са допълнително основание за бързо сключване на ССТ между ЕС и ССПЗ; отбелязва, че всяко бъдещо ССТ ще разкрива нови възможности за инвестиция за двете страни, като същевременно ще увеличава възможностите на ССПЗ да изпълни критериите като кандидат за споразумение за инвестиции с ЕС в рамките на бъдещата инвестиционна политика на ЕС;

46.  Посочва, че намаляването на тарифите на ССПЗ като следствие от ССТ ще увеличи привлекателността на инвестициите в трети държави за транснационалните предприятия; изразява убеждение, че ССТ ще доведе до увеличение в свързаните с услугите инвестиции, които ще благоприятстват развитието на държавите от ССПЗ и на държавите-членки на ЕС;

47.  Предлага използването на еврото във всички форми на търговия между ЕС и ССПЗ; приветства факта, че още от създаването си ССПЗ изразява желание да бъде създаден митнически и паричен съюз; отбелязва, че митническият съюз е в сила от 2009 г., докато преговорите за единна валута се провеждат понастоящем;

48.  Отбелязва, че шестте държави от ССПЗ разполагат в момента с преференциален достъп до пазара на ЕС съгласно Общата система за преференции на ЕС (ОСП); подчертава, че всички държави от ССПЗ в съответствие с член 15, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 732/2008 на Съвета от 22 юли 2008 г. следва не само да ратифицират, но и действително да прилагат всичките 27 конвенции на МОТ и конвенциите на ООН, посочени в приложение ІІІ към съответния регламент; счита, че с оглед на равнището на икономическото развитие в региона, ССТ ще бъде по-добро средство за разпространение на търговските предимства в целия регион;

49.  Отново потвърждава, че основната цел на ЕС в отношенията му със ССПЗ следва да бъде сключването на ССТ, което ще бъде важно споразумение за свободна търговия между отделните региони, но докато това се случи и предвид резултатите, които някои от основните търговски партньори на ССПЗ вече са постигнали, насърчава заместник-председателят на Комисията/върховен представител на Съюза и члена на Комисията, отговарящ за търговията, да направят оценка на алтернативни подходи по отношение на бъдещите търговски отношения с държавите от ССПЗ под формата на двустранни споразумения между ЕС и държавите от Персийския залив, които вече са склонни да се ангажират в по-голяма степен с ЕС, като вземат предвид разнородните икономики на държавите от Персийския залив, различните действия от страна на тези държави в отговор на финансовата криза и отношенията им с други търговски партньори;

Енергетика

50.  Приветства значителното сътрудничество в областта на енергетиката между ЕС и неговите партньори от Средиземноморието, което вече обхваща възобновяемите енергийни източници; счита, че взаимодействието в този сектор на дейност между трите географски зони трябва да се насърчава поради общите интереси, знанията и уменията в областта на технологиите, финансирането и изобилието на ресурси (слънце, вятър); приветства създаването на експертна мрежа между ЕС и ССПЗ относно чистите енергийни източници, които понастоящем придобиват първостепенно значение за държавите от ССПЗ;

51.  Отбелязва, че с оглед на стратегическите, икономическите, политическите и културните връзки между държавите от Персийския залив и държавите от южната част на Средиземноморието, но също така и на все по-нарастващото влияние на държавите от Персийския залив върху средиземноморските държави, може да бъде разгледана възможността за по-силно и структурирано партньорство между ССПЗ и Съюза за Средиземноморието и че Европейският съюз следва да се ангажира активно в насърчаването на подобен проект, което би било от полза за всички страни;

52.  Изразява задоволство от работата, извършена от експертната група на ЕС-ССПЗ по енергетика, по-специално в областта на природния газ, енергийната ефективност и ядрената безопасност;

53.  Призовава Комисията в светлината на предизвикателството на изменението на климата и нарастващото енергопотребление и в двата региона да разглежда енергийната ефективност като една от главните области на развитие и да подобри сътрудничеството по въпросите на енергийната ефективност;

54.  Признава, че изкопаемите горива понастоящем покриват по-голямата част от енергийните нужди на ЕС; въпреки това отбелязва, че в ЕС бъдещото търсене на петрол ще се влияе от няколко фактора, като например енергийната политика и политиката в областта на климата, разходите за доставки, нестабилността на цените и промишлените разработки (например в областта на енергийната ефективност и електрическата мобилност), които се съчетават и създават дълготрайна несигурност за бъдещото търсене и инвестициите нагоре и надолу по веригата с оглед на производствения капацитет;

55.  Призовава за по-голяма прозрачност на данните за евентуален сценарий относно бъдещото търсене и предлагане на петрол и газ от взаимен интерес на предвидимите петролни пазари; ето защо приветства значението на съвместната инициатива за данните за нефта;

56.  Приветства горещо решителността на съвместното заседание на Съвета на министрите за работа за по-тясно сътрудничество в областта на околната среда и изменението на климата;

57.  Признава, че усилията на ССПЗ за повишаване на потенциала на запасите на природен газ и втечнен природен газ са в съзвучие с желанието на ЕС да разнообразява енергийните източници и маршрути; във връзка с това подчертава значението на увеличаването на износа за ЕС на втечнен природен газ посредством включване на терминали за втечнен природен газ към южния газов коридор и създаването на газопроводни връзки със ССПЗ – или пряко, или чрез свързване на съществуващите и бъдещите газопроводи, като например AGP, „Набуко“ и газопровода ITGI;

58.  насърчава държавите-членки на ССПЗ да координират по-нататъшното разработване на синтетични течни горива от газ (GTL) с техните европейски партньори с цел по-добро включване на GTL в европейския енергиен микс; подчертава, че ССПЗ би могъл също така да използва GTL като алтернативен метод за изпускането на факелен газ в атмосферата;

59.  Подчертава, че ЕС има възможности да инвестира в капацитета за производство на енергия на ССПЗ с използване на най-новите технологии по отношение на производството, преноса и взаимните връзки; във връзка с това насърчава бъдещото сътрудничество, насочено по-специално към интегрирането на електрическите мрежи и интелигентните енергийни мрежи;

Промишленост и суровини

60.  Подчертава колко е важно едно надеждно партньорство между ЕС и ССПЗ в използването на суровините и достъпа до тях; подкрепя отворените пазари на стоки и премахването на нетарифните бариери; приветства всички вече направени усилия в преговорите за свободна търговия за гарантиране на сигурни и устойчиви доставки на суровини;

61.  Призовава за съвместни усилия за справяне със спекулацията и нестабилността на цените на суровините посредством подобрена прозрачност и по-стриктен надзор на извънборсовата търговия с деривати; в този контекст приветства последния призив на ОПЕК за по-строги проверки на извънборсовата търговия, както и усилията на Франция за справяне със спекулацията със суровини в рамките на Г-20;

Научноизследователска и развойна дейност и иновации

62.  Подчертава значението на задълбочаването на двустранното сътрудничество със ССПЗ в областта на научните изследвания и технологичните програми, със специален акцент върху новите, основани на знания, области на промишлеността като например възобновяемите енергийни източници, технологиите за улавяне и съхраняване на въглерод, производните от нефт и газ, енергийната ефективност и биомасата; призовава за създаването на сътрудничество, което включва трансфер на технологии в съчетание със сигурни, устойчиви доставки на суровини;

63.  Призовава за укрепване на сътрудничеството на Европейския съвет по научни изследвания (ERC) и Европейския институт за иновации и технологии (EIT) със Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ) с цел насърчаване и напредък на научния диалог и регионалното сътрудничество и в тази област;

Образование

64.  Припомня, че държавите от Съвета за сътрудничество в Персийския залив превърнаха образованието в национален приоритет, тъй като са значителни потребностите по отношение на човешките ресурси (недостатъчен брой преподаватели), на съдържанието на курсовете на обучение (липса на адаптивност по отношение на пазара на работна ръка) и на качеството на образователните програми (остаряла методология и дидактически материали), както и на прилагането на нови технологии; приканва към активна подкрепа на усилията, възприети от страна на органите, за разрешаване на проблема с този недостиг и за предлагане на амбициозно сътрудничество в областта на висшето, средното и началното образование, което да бъде в състояние да насърчи по-широкия достъп до образование както за мъжете, така и за жените;

65.  Подчертава, че това сътрудничество следва да включва допълнителна подкрепа за обмена на програми за студенти, академични работници и специалисти; отбелязва със съжаление, че програмата „Еразъм Мундус'продължава да бъде практически непозната в региона като цяло, главно поради липсата на информация; приветства инициативите, предприети от френските, британските и немските университети да установят университетски партньорства и програми за обмен; припомня при все това, че Европа продължава да изостава спрямо Съединените щати и Азия в тази област; призовава Комисията да определи информационни дни за популяризиране на място на европейското научно образование и изследователска дейност; настоява, че тези програми за обмен следва да бъдат насочени към студенти, преподаватели, изследователи и административен персонал, като в същото време гарантират балансирано представяне на половете; счита, че следва да бъдат създадени програми за обмен, предназначени за младите възрастови групи, като са насочени към учащите се в средните училища и гимназиите;

66.  Приветства проекта „Al-Jisr“ относно публичната дипломация и дейности за популяризиране, с подкрепа от страна на Европейската комисия, който доказа, че е от огромна полза; насърчава в тази връзка службите на върховния представител/заместник-председател да разгледат възможността за разширяване на дейностите по публична администрация в регион, в който ЕС все още не е ясно разбран и механизмите за преодоляване на този дефицит са ограничени; подчертава, че е важно да се разработи по-добра комуникационна стратегия, в това число че е необходимо политиките и позициите на ЕС да бъдат разяснени на арабски език, така че да обхванат по-широка аудитория в региона;

67.  Изтъква, че липсата на програми за сътрудничество между ЕС и ССПЗ в областта на медиите води до липса на информация; призовава Комисията да предложи мерки, за да приобщи държавите от ССПЗ към по-тясно сътрудничество в тази област с оглед повишаване на видимостта на Съюза в региона и утвърждаване на взаимното разбирателство;

68.  Счита, че е от съществено значение да се намери разрешение на пропуските в Европа по отношение на изследователската дейност и курсовете на обучение, свързани с държавите от Персийския залив; насърчава създаването в университетите на програми за съвременни изследвания, посветени на тази част от Арабския свят; счита, че в региона също следва да се предлагат програми за обучение относно Европейския съюз;

o
o   o

69.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Съвета на Европейския съюз, председателя на Европейската комисия, заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите-членки, на секретариата на Съвета за сътрудничество в Персийския залив, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки на Съвета за сътрудничество в Персийския залив.

(1) ОВ C 259 E, 29.10.2009 г., стр. 83. (2) ОВ C 231, 17.9.1990 г., стр. 216. (3) ОВ C 76 E, 27.3.2008 г., стр. 100.

Решение на Европейския парламент от 24 март 2011 г. относно препоръка на Съвета за назначаването на член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка (00003/2011 – C7-0058/2011 – 2011/0802(NLE))

P7_TA(2011)0110 A7-0064/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид препоръката на Съвета от 15 февруари 2011 г. (00003/2011),

–  като взе предвид член 283, параграф 2 алинея втора от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с Парламента (C7-0058/2011),

–  като взе предвид член 109 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A7-0064/2011),

А.  като има предвид, че с писмо от 18 февруари 2011 г. Европейският съвет се консултира с Европейския парламент относно назначаването на Peter Praet за член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка с осемгодишен мандат, считано от 1 юни 2011 г.,

Б.  като има предвид, че след това комисията по икономически и парични въпроси към Парламента пристъпи към оценяване на пълномощията на кандидата, по-специално с оглед на изискванията, посочени в член 283, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и с оглед на необходимостта от пълна независимост на ЕЦБ съгласно член 130 от същия Договор, и като има предвид, че при провеждането на настоящата оценка комисията получи автобиографията на кандидата, както и неговите отговори на изпратения му писмен въпросник,

В.  като има предвид, че впоследствие комисията проведе на 16 март 2011 г изслушване с кандидата, продължило час и половина, по време на което той направи встъпително изявление и после отговори на въпросите, поставени от членовете на комисията,

1.  Изказва пред Европейския съвет положително становище по препоръката на Съвета за назначаването на Peter Praet за член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка;

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Европейския съвет и на Съвета.

Резолюция на Европейския парламент от 24 март 2011 г. относно назначаването на изпълнителния директор на Европейския надзорен орган (Европейски банков орган)

P7_TA(2011)0111 B7-0222/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид писмото от 10 март 2011 г. от Европейския надзорен орган (Европейски банков орган),

–  като взе предвид член 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган)(1),

–  като взе предвид факта, че по време на своето заседание, проведено на 17 март 2011 г., комисията по икономически и парични въпроси изслуша кандидата, избран от Съвета на надзорниците на Европейския надзорен орган (Европейски банков орган),

–  като взе предвид член 120 от своя правилник,

A.  като има предвид, че Adam Farkas отговаря на критериите, посочени в член 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) №1093/2010),

1.  Одобрява назначаването на Adam Farkas за изпълнителен директор на Европейския надзорен орган (Европейски банков орган);

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета на надзорниците на Европейския надзорен орган (Европейски банков орган).

(1) ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12.

Резолюция на Европейския парламент от 24 март 2011 г. относно назначаването на изпълнителен директор на Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване)

P7_TA(2011)0112 B7-0221/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид писмото от Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) от 10 март 2011 г.,

–  като взе предвид член 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) (1),

–  като взе предвид факта, че на своето заседание на 17 март 2011 г. комисията по икономически и парични въпроси изслуша кандидата, подбран от Съвета на надзорниците на Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване),

–  като взе предвид член 120 от своя правилник,

A.  като има предвид, че Carlos Montalvo отговаря на критериите, посочени в член 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1094/2010,

1.  Одобрява назначаването на Carlos Montalvo за изпълнителен директор на Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване),

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване).

(1) ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 48.

Резолюция на Европейския парламент от 24 март 2011 г. относно назначаването на изпълнителния директор на Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари)

P7_TA(2011)0113 B7-0200/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид писмото от 28 февруари 2011 г. от Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари),

–  като взе предвид член 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари)(1),

–  като взе предвид факта, че по време на своето заседание, проведено на 17 март 2011 г., комисията по икономически и парични въпроси изслуша кандидата, избран от Съвета на надзорниците на Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари),

–  като взе предвид член 120 от своя правилник,

A.  като има предвид, че Verena Ross отговаря на критериите, посочени в член 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) №1095/2010),

1.  Одобрява назначаването на Verena Ross за изпълнителен директор на Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари);

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета на надзорниците на Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари).

(1) ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 84.

Резолюция на Европейския парламент от 24 март 2011 г. относно общите насоки за изготвянето на бюджета за 2012 г. (2011/2042(BUD))

P7_TA(2011)0114 A7-0058/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 313 и 314 от ДФЕС,

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение (МИС) от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 февруари 2011 г. относно стратегията „Европа 2020“(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2010 г. относно Съобщението на Европейската комисия относно работната програма на Комисията за 2011 г.(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2010 г. относно финансовата, икономическа и социална криза: препоръки за мерките и инициативите, които трябва да се предприемат (междинен доклад)(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 юни 2010 г. относно икономическото управление(5),

–  като взе предвид актуализираното финансово програмиране на Комисията за периода 2007-2013 г., представено в съответствие с точка 46 от горепосоченото МИС от 17 май 2006 г.,

–  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2011 година,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно насоките за бюджета за 2012 г.,

–  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A7-0058/2011),

Бюджет за 2012 г. под знака на засиленото европейско икономическо управление, механизма на Европейския семестър и целите на стратегията „Европа 2020“ за насърчаване на растежа и заетостта

1.  Счита, че стратегията „Европа 2020“ следва да помогне на Европа да се възстанови от кризата и да излезе от нея по-силна посредством интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, основаващ се на петте водещи цели на ЕС, а именно насърчаване на заетостта, подобряване на условията и публичните разходи за иновации, изследвания и развитие, постигане на целите за изменението на климата и за енергетиката, подобряване на образователното равнище и насърчаване на социалното включване, по-специално чрез намаляване на бедността; припомня, че самите държави-членки одобриха напълно тези пет цели;

2.  Посочва, че трябва да се гарантира известна съгласуваност между постигането на тези цели и финансирането, отпускано за тях на европейско и национално равнище; настоява, че бюджетната политика на ЕС трябва да бъде в съответствие с този принцип; счита, че Европейският семестър, в качеството си на нов механизъм за засилено европейско икономическо управление, следва да даде възможност да се проучи най-добрият начин за изпълнение на тези пет водещи цели;

3.  Изразява твърдото си убеждение, че Европейският семестър следва да се стреми към подобряване на координацията и съгласуваността на националните и европейските икономически и бюджетни политики; счита, че той следва да се фокусира върху подобряването на взаимодействието между европейските и националните публични инвестиции, за да се постигнат по-добре общите политически цели на ЕС; отбелязва съществените разлики между структурата на бюджета на ЕС и тази на националните бюджети; счита обаче, че общите публични разходи на ЕС и националните публични разходи за общите политически цели следва да бъдат определени възможно най-скоро;

4.  Отчита загрижеността на Съвета за икономическите и бюджетните ограничения на национално равнище, но припомня преди всичко, че съгласно разпоредбите на Договора бюджетът на ЕС не може да отчита публичен дефицит; припомня, че през 2009 г. натрупаният публичен дефицит в ЕС като цяло възлизаше на 801 милиарда евро и че бюджетът на ЕС представлява едва 2 % от общите публични разходи в ЕС;

5.  Счита обаче, че поради трудната икономическа обстановка в целия Съюз е по-важно от всякога да се гарантира правилно изпълнение на бюджета на ЕС, качество на разходите и оптимално усвояване на съществуващото финансиране от Общността; предлага да се извърши цялостен преглед на бюджетните редове, които традиционно имат ниски резултати от изпълнението и където са възникнали проблеми при изпълнението;

6.  Счита, че бюджетът на ЕС носи добавена стойност за националните публични разходи, когато стартира, подпомага и допълва инвестиции в онези области на политиката, които стоят в основата на стратегията „Европа 2020“; освен това счита, че бюджетът на ЕС има решаваща роля в подпомагането на ЕС да излезе от настоящата икономическа и финансова криза чрез своя капацитет на катализатор за насърчаване на инвестициите, растежа и работните места в Европа; счита, че бюджетът на ЕС би могъл най-малкото да смекчи последиците от настоящите ограничителни национални бюджетни политики и същевременно да подкрепи усилията на националните правителства; подчертава също така, че предвид своя преразпределителен характер, понижаването на равнището на бюджета на ЕС може да навреди на европейската солидарност и да окаже неблагоприятно въздействие върху темпа на икономическо развитие в много държави-членки; вярва, че един подход „нетен вносител“/„нетен бенефициент“ в прекия смисъл на думата не отчита надлежно косвените последици за страните от ЕС и следователно подкопава общите цели на политиките на ЕС;

7.  Припомня, че изпълнението на седемте водещи инициативи на стратегията „Европа 2020“ ще изисква огромни по размер, ориентирани към бъдещето инвестиции, които Комисията изчислява на не по-малко от 1 800 милиарда евро до 2020 г. в своето съобщение, озаглавено „Преглед на бюджета на ЕС“ (COM(2010)0700); подчертава, че една от основните цели на стратегията „Европа 2020“ – а именно насърчаване създаването на работни места и качествена заетост за всички европейци, ще бъде постигната, само ако необходимите инвестиции в образованието, в полза на обществото на знанието, научноизследователската и развойна дейност, иновациите, МСП, зелените и новите технологии се вложат сега и не се отлагат повече; призовава за подновяване на политическия компромис, който съчетава намаляването на публичните дефицити и дългове с насърчаването на такива инвестиции; изразява своята готовност, с оглед увеличаване на въздействието на бюджета на ЕС и принос към отговора на ЕС на икономическата криза, да проучи възможните начини за разширяване обхвата на съществуващите инструменти, за да се засили взаимодействието между бюджета на ЕС и действията на ЕИБ, с цел подпомагане на дългосрочните инвестиции; приветства стартирането от Комисията на обществени консултации относно инициативата „Облигации за проекти по стратегията “Европа 2020„;

8.  Поради това се противопоставя на опитите за ограничаване или намаляване на бюджетните кредити, свързани с изпълнението на основните цели и седемте водещи инициативи на стратегията „Европа 2020“; отбелязва, че всеки подобен опит би имал обратен ефект, като най-вероятно ще доведе до провала на стратегията „Европа 2020“, какъвто беше случаят с Лисабонската стратегия; счита, че стратегията „Европа 2020“ може да бъде надеждна, само ако получи достатъчно финансиране и припомня, че Европейският парламент е повдигал многократно този сериозен политически въпрос; потвърждава своето настоятелно искане Комисията да изясни бюджетните аспекти на водещите инициативи и да информира Парламента за бюджетните средства, необходими за изпълнението на стратегията „Европа 2020“;

9.  Подчертава факта, че бюджетните мерки не са единствения фактор за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“, но че усилията в бюджетната сфера трябва да бъдат допълнени с конкретни предложения за опростяване, за да се създаде необходимата среда за постигане на целите на ЕС в областта на заетостта, научните изследвания и иновациите, включително зелените и енергийните технологии; също така изразява убеждението, че постигането на целите на стратегията „Европа 2020“, включително създаването на нови зелени работни места, е въпрос не само на увеличаване на бюджетните средства, но и на качествено преориентиране на съществуващите политики на ЕС, в това число и ОСП, като се вземат надлежно предвид критериите за устойчивост;

10.  Освен това счита, че бюджетните кредити за 2012 г., включително в областите, които не са пряко свързани с реализирането на стратегията „Европа 2020“, трябва да се задържат на подходящо равнище, за да се гарантира продължаването на политиките на ЕС и постигането на целите на ЕС и след настоящата икономическа криза;

11.  Призовава за по-голяма съгласуваност между външните и вътрешните политики на ЕС, като се отчита голямото влияние на международните събития върху икономическата, природната и промишлената среда на ЕС и върху неговата конкурентоспособност и заетост; поради това подчертава необходимостта ЕС да получи необходимите финансови средства, за да може да отговори адекватно на нарастващите глобални предизвикателства и ефективно да защитава и насърчава своите общи интереси и основни ценности, като правата на човека, демокрацията, принципите на правовата държава, основните свободи и опазването на околната среда; припомня, че умерените допълнителни разходи на равнище ЕС често могат да генерират пропорционално по-големи икономии на равнище държави-членки;

12.  Счита, че ЕС трябва да играе важна роля в подпомагането и оказването на финансова подкрепа на арабските страни в този исторически момент от тяхното демократично развитие и икономически и социални промени; в тази връзка приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Партньорство за демокрация и споделен просперитет с Южното Средиземноморие“ (COM(2011)0200));

13.  Изразява съжаление относно липсата на каквото и да било парламентарно измерение в първото издание на Европейския семестър, въпреки ролята на Европейския парламент и 27-те национални парламента в съответните им бюджетни процедури; вместо това е твърдо убеден, че засилването на парламентарното участие би подобрило значително демократичния характер и прозрачността на този механизъм; подкрепя инициативата на комисията по бюджети да организира, като първа стъпка, среща с националните парламенти, за да се обсъдят общите насоки на бюджета на държавите-членки и ЕС за 2012 г.;

14.  Приветства поетите публично ангажименти от унгарското и полското председателство за започване на открит и конструктивен диалог с ЕП по бюджетните въпроси през 2011 г.; отново потвърждава готовността си да работи в тясно сътрудничество със Съвета и Комисията, в пълно съответствие с разпоредбите на Договора от Лисабон; очаква настоящите насоки да бъдат взети предвид изцяло по време на бюджетната процедура за 2012 г.;

Устойчивост и отговорност в основата на бюджета на ЕС за 2012 г.

15.  Отбелязва, че за 2012 г. многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2007-2013 г. предвижда общо равнище на бюджетните кредити за поети задължения (БКПЗ) в размер на 147,55 милиарда евро и общ таван на бюджетните кредити за плащания (БКП) в размер на 141,36 милиарда евро; припомня, че във всеки случай тези суми са значително по-ниски (с около 25 милиарда за БКПЗ и около 22 милиарда евро за БКП) от тавана, определен в настоящото решение за собствените ресурси;

16.  Подчертава, че финансовото програмиране, представено от Комисията на 31 януари 2011 г., представлява индикативен референтен пакет за бюджетните кредити за поети задължения за всяка от съществуващите програми и действия на ЕС; отбелязва, че общият размер на бюджетните кредити за поети задължения може да бъде определен на 147,88 милиарда евро;

17.  Подчертава, че тези цифри представляват годишна разбивка на многогодишните общи суми, договорени от Парламента и Съвета по време да приемането на тези програми и действия; подчертава, че планираните годишни суми представляват бюджетни кредити, които дават възможност за постигането на целите и приоритетите на ЕС, особено в контекста на стратегията „Европа 2020“; признава обаче, че по някои функции на МФР може да се допусне известна свобода на действие, предвид изключително временния характер на индикативните суми (по-специално по функция 2), предложени от Комисията в този период от годината;

18.  Посочва, че бюджетът за 2012 г. е шестият от седемте бюджета в рамките на настоящата МФР; счита, че поради тази причина двете направления на бюджетния орган понастоящем имат по-ясен поглед върху пропуските и положителния напредък във връзка със съществуващите многогодишни програми; отбелязва, че вече са извършени средносрочните прегледи на програмите, които са предмет на съвместно вземане на решение, и призовава Комисията да представи всички последици за бюджета в резултат на тези прегледи; в тази връзка подчертава, че ЕП е решен, в случай че се окаже необходимо за оказването на подкрепа и укрепването на политическите приоритети на ЕС, както и за справянето с нови политически потребности, и в тясно сътрудничество със своите специализирани комисии, наред с другото, да се възползва от разпоредбите на точка 37 от Междуинституционалното споразумение (която позволява марж от 5 % законодателна гъвкавост);

19.  Подчертава факта, че оставянето на достатъчно маржове под таваните на всички функции на МФР не е единственото решение, за да се преодолеят непредвидени обстоятелства; посочва хронично недостатъчното финансиране за някои функции на МФР, и по-конкретно за функции 1а, 3б и 4, спрямо нуждите и политическите приоритети на ЕС, одобрени от държавите-членки; счита, че подходът, на който се основават насоките на Съвета за бюджета за 2012 г., не отразява дългосрочна перспектива и би могъл да изложи на риск съществуващите действия и програми, в случай че възникнат непредвидени събития или нови политически приоритети; подчертава, че неотдавнашните събития в няколко северноафрикански страни вече сочат в тази посока, и приканва Комисията да оцени по какъв начин наличните финансови инструменти на ЕС биха могли да се използват за подкрепа на стремежа към демокрация;

20.  Счита, напротив, че различните механизми за гъвкавост, предвидени от МИС (като например прехвърлянето на разходи между функциите или мобилизирането на инструмента за осигуряване на гъвкавост), са инструменти, които трябва да се използват максимално; припомня, че те трябваше да бъдат използвани всяка година от 2007 г. насам в отговор на различните предизвикателства, които възникнаха; очаква от Съвета да съдейства напълно за тяхното използване и да започне такива дискусии на ранен етап, с цел да се избегнат прекомерно дългите и трудни преговори за тяхното мобилизиране;

21.  В тази връзка подчертава, че строгият контрол върху бюджетните кредити за поети задължения ще изисква не само значително преразпределение и промяна на приоритетите, но също така и съвместно определяне на евентуалните отрицателни приоритети и икономии от страна на институциите; настоятелно призовава своите специализирани комисии сериозно да се ангажират в процеса на определяне на ясни политически приоритети във всички области на политики на ЕС; въпреки това подчертава, че за тази цел е необходима по-голяма бюджетна гъвкавост и че може да е необходимо преразглеждане на МФР (например, компенсации между функциите на настоящата МФР), за да може Съюзът да функционира, не само за да се справя с новите предизвикателства, но също така за да се улесни процесът на вземане на решения в рамките на институциите, с цел бюджетните средства да бъдат съобразени с променящите се обстоятелства и приоритети; подчертава, че този процес трябва да бъде напълно прозрачен;

22.  Подчертава, че засилването на редица политики и новите правомощия, установени на равнище ЕС след влизането в сила на Договора от Лисабон, логично следва да предполагат наличието на допълнителен финансов капацитет за ЕС, като случаят не беше такъв през 2011 г. – първата година след влизането в сила на Договора; припомня на Съвета и Комисията политическата декларация, приложена към бюджета за 2011 г., съгласно която Комисията се задължава да обмисли възможните начини за укрепване на приоритетните области на Договора от Лисабон и да извърши цялостна оценка на нуждите при изготвянето на проектобюджета за 2012 г.; очаква от Комисията да последва този пример, например като предложи успешните пилотни проекти или подготвителни действия във връзка с Договора от Лисабон да бъдат преобразувани в многогодишни програми;

23.  Счита, че подходът на Комисията към определянето на субсидиите от бюджета на ЕС за децентрализираните агенции на ЕС е надежден и осигурява правилните стимули; подчертава, че предвидените бюджети за агенциите на ЕС далеч не са ограничени единствено до административните разходи, а напротив, допринасят за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ и целите на ЕС като цяло, определени от законодателния орган; потвърждава необходимостта от внимателно проучване на исканията за нови длъжности във връзка с възложените нови задачи; въпреки това подчертава значението на адекватното финансиране на тези агенции, чиито задачи са се увеличили, за да не се затрудни тяхното изпълнение; призовава за по-специфичен подход по отношение на набирането на специализиран научен персонал с професионален опит, особено когато тези длъжности се финансират изключително от такси и следователно нямат отражение върху бюджета на ЕС; подкрепя работата, извършена от междуинституционалната работна група за бъдещето на агенциите, която беше създадена в началото на 2009 г., и очаква нейните заключения, особено във връзка с горепосочените аспекти;

Равнище на плащанията, неизпълнени поети задължения (RAL) и финансиране на бюджета на ЕС

24.  Отбелязва, че през 2012 г. равнището на плащанията ще бъде пряк резултат от поетите през предходните години правни и политически задължения; счита, че увеличението спрямо бюджета за 2011 г. е предвидимо и в съответствие с общия профил на плащанията през програмния период 2007-2013 г. (вж. таблицата в приложението);

25.  Подчертава неотложната необходимост от решаване на въпроса за нарастващото равнище на неизпълнените поети задължения (RAL) в края на 2010 г. (194 милиарда евро, вж. таблицата в приложението); изразява съжаление за позицията на Съвета, който решава относно равнището на плащания предварително, без да взема под внимание точна оценка на действителните нужди; подчертава факта, че равнището на RAL е особено високо по функция 1б; счита, че предложението на Съвета за намаляване на поетите задължения в бюджета на ЕС с цел да се намали равнището на RAL не е трайно решение, тъй като това би било пагубно за постигането на предварително съгласуваните цели и приоритети на ЕС; във връзка с това подчертава ангажимента на Съвета, поет в съвместна декларация с Парламента, относно възможността за разрешаване на появяващите се потребности за плащания през 2011 г. посредством коригиращ бюджет;

26.  Подчертава, че наличието на известно количество RAL е неизбежно, когато се изпълняват многогодишни програми, и че съществуването на неизпълнени поети задължения по дефиниция изисква извършване на съответните плащания; поради тази причина отправя искане за поддържане на подходящо съотношение между поетите задължения и плащанията и в хода на бюджетната процедура ще направи всичко възможно да намали разликите между бюджетните кредити за поети задължения и бюджетните кредити за плащания;

27.  Споделя становището на Съвета, че реалистичното бюджетиране следва да се насърчава; призовава Комисията да гарантира, че нейният проектобюджет се основава на този принцип; отбелязва обаче, че изпълнението от предходни години, което се подобри през последните години, може да не представлява много точен показател за нуждите през 2012 г. в някои случаи, тъй като изпълнението на някои от програмите би могло да се ускори през 2012 г. и съответно нуждите от плащания да нараснат; подкрепя призива на Съвета към държавите-членки да предоставят по-точни прогнози за изпълнението, по-конкретно с цел да се избегне непълното усвояване на бюджетните кредити, и счита, че по-голямата част от усилията в това отношение следва да бъдат полагани от самите държави-членки, тъй като размерът на проектобюджета на Комисията се определя основно от техните собствени прогнози (особено по функция 2) и капацитет за изпълнение; припомня, че държавите-членки управляват съвместно с Комисията над 80 % от финансирането на ЕС; припомня на държавите-членки тяхната правна отговорност при определянето и прилагането на финансовите правила, приложими за получателите на финансиране от ЕС;

28.  Посочва, че след влизането в сила на Договора от Лисабон защитата на финансовите интереси също е отговорност на държавите-членки; подчертава констатацията на Европейската сметна палата, че системите за управление и контрол в някои от държавите-членки не са напълно ефективни; също така припомня, че все още не е възстановено неправилно изразходваното финансиране по структурните фондове, което възлиза на милиарди евро; отбелязва, че настоящият доклад на ГД „Регионално развитие“ не може да обяви законосъобразността и редовността на разходите на държавите-членки, тъй като някои държави-членки не са изпълнили задължението си да представят своите доклади навреме; посочва, че в резултат на настоящото недостатъчно финансиране за бюджета на ЕС Парламентът може да бъде принуден да определи отрицателни приоритети сред проектите на ЕС и впоследствие да намали техните бюджети;

29.  Осъзнава факта, че равнището на окончателно извършените плащания всяка година води понякога до т.нар. значителен „излишък“ спрямо първоначално договореното от бюджетния орган равнище на плащанията, което означава, че националните вноски на държавите-членки в бюджета на ЕС съответно намаляват и фискалните им позиции се подобряват; не счита, че опасенията на Съвета по отношение на размера и графика на това „възстановяване“ са от значение за решаването на основния деликатен политически въпрос за финансирането на бюджета на ЕС; по-скоро изразява становище, че неизразходваните плащания от година „n“ следва да се пренасят за следващата бюджетна година („n + 1“), вместо да се приспадат от изчислението на националните вноски на държавите-членки; поради тази причина призовава настоятелно Комисията да внесе амбициозни предложения за създаването на нови и истински собствени ресурси на ЕС, с цел да му бъдат осигурени напълно реални и независими финансови ресурси; освен това настоява всички нови собствени ресурси да се основават на цялостна оценка на въздействието и да бъдат насочени към разработването на начини за укрепване на конкурентоспособността и икономическия растеж на ЕС; призовава Съвета към конструктивно сътрудничество в дебата за справедливи нови собствени ресурси за ЕС;

Административни разходи по раздел III от бюджета на ЕС

30.  Взема надлежно предвид писмото от 3 февруари 2011 г. от члена на Комисията, отговарящ за финансовото планиране и бюджета, който потвърждава ангажимента на Комисията за нулево увеличение на персонала, както и усилията й за ограничаване на номиналното увеличение (в сравнение с 2011 г.) на бюджетните кредити за административни разходи по функция 5; осъзнава факта обаче, че докато правомощията на ЕС продължават да се увеличават, тази тенденция не може да бъде устойчива в дългосрочен план и може да окаже неблагоприятно въздействие върху бързото и ефективно изпълнение на действията на ЕС;

31.  Призовава Комисията да проучи дългосрочното отражение на своята политика на възлагане на работа на външни изпълнители и на своя подход за назначаване на все по-голям брой договорно наети служители върху качеството и независимостта на европейската публична администрация; подчертава, че въпреки реализирането на икономии от заплати и пенсии, това води до ситуация, при която все повече служители, работещи за Комисията, не фигурират в щатното й разписание; припомня, че размерът на пенсиите и заплатите се определя от правно обвързващи споразумения, които Комисията трябва да спазва в тяхната цялост;

32.  Подчертава факта, че в случая на многогодишните програми някои специфични административни разходи (включително тези на изпълнителните агенции) са включени в общия финансов пакет на програмите, заедно с т.нар. „оперативни разходи“; посочва, че навикът на Съвета да съкращава хоризонтално средствата по тези бюджетни редове с цел намаляване на административните разходи неизбежно ще доведе до промяна на целия финансов пакет за тези програми, приет съгласно процедурата за съвместно вземане на решение, и би застрашил бързината и качеството на тяхното изпълнение;

o
o   o

33.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, на Съвета и на Сметната палата.

ПРИЛОЖЕНИЕ

(1) ОВ C 139, 14.6.2006 г., стр. 1. (2) Приети текстове, P7_TA(2011)0068. (3) Приети текстове, P7_TA(2010)0481. (4) Приети текстове, P7_TA(2010)0376. (5) Приети текстове, P7_TA(2010)0224.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 24 март 2011 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети страни за единно разрешително за пребиваване и работа на територията на държава-членка и относно общ набор от права на работници от трети страни, които законно пребивават в държава-членка (COM(2007)0638 – C6-0470/2007 – 2007/0229(COD))

P7_TA(2011)0115 A7-0265/2010

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2007)0638),

–  като взе предвид член 63, параграф 3, буква а) и член 67 от Договора за ЕО, съгласно които Съветът се е консултирал с него (C6-0470/2007),

–  като взе предвид своята позиция от 20 ноември 2008 г.(1),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Последствия от влизането в сила на Договора от Лисабон за междуинституционалните механизми за вземане на решения, които са в ход“ (COM(2009)0665),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 и член 79, параграф 2, букви а) и б) от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 9 юли 2008 г.(2),

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 18 юни 2008 г.(3),

–  като взе предвид членове 55 и 56, параграф 3 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на Комисията по заетост и социални въпроси (A7-0265/2010),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, Комисията и националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 24 март 2011 г. с оглед приемането на Директива 2011/.../ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и за работа на територията на държава-членка и относно общ набор от права на работниците от трети държави, законно пребиваващи в държава-членка
[изменение 122 освен ако не е посочено друго]

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 79, параграф 2, букви а) и б) от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

▌

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(4),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(5),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(6),

като имат предвид че:

(1)  За постепенното изграждане на пространство на свобода, сигурност и правосъдие Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предвижда приемането на мерки в области като предоставяне на убежище, имиграция и защита на правата на граждани на трети държави.

(2)  На своето специално заседание в Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г. Европейският съвет призна необходимостта от хармонизиране на националното право, регламентиращо условията за прием и пребиваване на граждани на трети държави. В този контекст Европейският съвет заяви по-конкретно, че Съюзът следва да гарантира справедливо третиране на гражданите на трети държави, пребиваващи законно на територията на държава-членка, и да води по-активна интеграционна политика, за да им даде права и да им възложи задължения, съпоставими с тези на гражданите на Съюза. Европейският съвет съответно приканва Съвета да приеме бързо правните инструменти въз основа на предложения от Комисията. Необходимостта дефинираните в Тампере цели да се постигнат бе потвърдена в Стокхолмската програма, приета от Европейския съвет на 10 и 11 декември 2009 г(7).

(3)  ▌Разпоредбите за единна процедура за кандидатстване, водеща до документ, съчетаващ разрешение за пребиваване и работа, в рамките на един административен акт, биха допринесли за опростяването и хармонизирането на ▌правилата, прилагани в момента в държавите-членки. Подобно процедурно опростяване беше въведено вече в няколко държави-членки и доведе до по-ефективна процедура както за мигрантите, така и за техните работодатели и позволи по-лесно да се контролира законосъобразността на пребиваването и трудовата заетост на мигрантите.

(4)  За да позволят първоначално влизане на територията им, държавите-членки следва да са в състояние своевременно да издават единно разрешение или виза, в случай че такова разрешение се издава само на тяхна територия.

(5)  Следва да се предвидят набор от правила, уреждащи процедурата за обработване на молбите за единно разрешение. Процедурите следва да са ефективни и изпълними, като се вземе предвид нормалното натоварване на администрациите на държавите-членки, а също така прозрачни и безпристрастни, за да гарантират адекватна правна сигурност на заинтересованите лица.

(6)  Условията и критериите за отхвърляне на заявление за единно разрешение следва да бъдат обективни и изложени в националното право, включително задължението да се спазва принципът на преференции на Съюза, така както е постановен по-конкретно в съответните разпоредби на Актовете за присъединяване от 16 април 2003 г. и 25 април 2005 г. Всяко решение за отхвърляне следва да бъде надлежно мотивирано.

(7)  Единното разрешение следва да се издава в съответствие с Регламент (EО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети държави(8), като така се позволява на държавите-членки да вписват допълнителна информация, и най-вече дали на лицето е разрешено да работи или не. За по-доброто контролиране на миграцията, във всички издадени разрешения за пребиваване, а не само в единното разрешение, държавите-членки следва да поместят информация за разрешението за работа, независимо от типа разрешение или документ за пребиваване, въз основа на които гражданинът на трета държава е бил приет на територията на държава-членка и му е бил даден достъп до пазара на труда в тази държава-членка ▌.

(8)  Задължението на държавите-членки да определят дали заявлението за единно разрешение се подава от гражданина на трета държава или от неговия работодател не следва да засяга каквито и да е договорености, изискващи двете страни да участват в процедурата. Държавите-членки следва да решават дали заявлението за единно разрешение трябва да бъде подадена в приемащата държава-членка или от третадържава. В случаите, когато гражданин на трета държава няма право да подава заявление от трета държава, държавите-членки следва да гарантират, че заявлението може да бъде подадено от работодателя в приемащата държава-членка.

(9)  Разпоредбите на настоящата директива относно разрешенията за пребиваване за цел, различна от работа, следва да се прилагат единствено за формата на тези разрешения и не следва да засягат националните правила или правилата на Съюза относно процедурите за приемане и за издаване на такива разрешения.

(10)  Разпоредбите на настоящата директива относно единната процедура за кандидатстване и единното разрешение не следва да се прилагат за унифицирани визи и за визи за дългосрочно пребиваване.

(11)  Срокът за приемане на решение относно заявлението не следва да включва времето, необходимо за признаване на професионални квалификации, нито времето, необходимо за издаване на виза. Настоящата директива следва да не засяга националните процедури за признаване на дипломи.

(12)  Определянето на компетентния орган съгласно настоящата директива не следва да засяга ролята и отговорностите на други органи и, където е приложимо, на социалните партньори, във връзка с разглеждането на заявлението и с решението по него.

(13)  Разпоредбите на настоящата директива не засягат компетентността на държавите-членки да решават относно приемането, включително броя граждани на трети държави, които да се приемат с цел работа.

(14)  На граждани на трети държави, които притежават валиден документ за пътуване и единно разрешение, издадено от държава-членка, прилагаща изцяло достиженията на правото от Шенген, следва да бъде разрешено да влизат и да се движат свободно на територията на държавите-членки, прилагащи изцяло достиженията на правото от Шенген, за период не по-дълъг от три месеца, в съответствие с Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници)(9) и член 21 от Достиженията на правото от Шенген - Конвенция за прилагане на споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници (Конвенция за прилагане на Шенгенското споразумение)(10).

(15)  При липса на право на Съюза правата на гражданите на трети държави варират в зависимост от държавата-членка, в която работят, и от тяхното гражданство.▌ За да продължи развитието на съгласувана имиграционна политика, да се намали разминаването между правата на гражданите на Съюза и тези на гражданите на трети държави, които работят законно в държава-членка, и да се допълнят достиженията на действащото право на Съюза в сферата на имиграцията, следва да се предвиди набор от права, и по-специално да се посочат областите на политиката, където на работници от трети държави, които законно са приети в държава-членка, но все още нямат статут на дългосрочно пребиваващи, се гарантира третиране, равно с това на собствените граждани. Подобни разпоредби имат за цел създаването на минимални еднакви условия в Съюза и признаването на приноса към европейската икономика чрез работа и плащане на данъци на законно работещите в държава-членка граждани на трети държави, както и използването им като предпазна мярка за намаляване на нелоялната конкуренция между собствените граждани и гражданите на трети държави, възникваща от евентуалното експлоатиране на чуждите граждани. Определението за „работник от трета държава“ в настоящата директива означава, без да се засяга тълкуването на понятието за трудово правоотношение в други нормативни актове на Съюза, всеки гражданин на трета държава, който е бил приет в държава-членка, пребивава законно и на когото е разрешено да работи съгласно националното право или практика. [изменение 123]

(16)  Всички граждани на трети държави, които законно пребивават и работят в държава-членка, независимо от първоначалната причина или основание за приема, следва да разполагат поне с един общ набор от права, предоставени под формата на третиране, равно с това на гражданите на съответната приемаща държава-членка. Правото на равно третиране в посочените в настоящата директива области следва да се гарантира не само на тези граждани на трети държави, които имат разрешение за работа в държава-членка, но и на онези, които са приети по други причини и са получили достъп до пазара на труда в тази държава-членка в съответствие с националното право или правото на Съюза, включително лицата, които са приети в съответствие с Директива 2003/86/EО на Съвета от 22 септември 2003 г. относно правото на събиране на семейството(11), Директива 2004/114/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г. относно условията за прием на граждани на трети страни с цел образование, ученически обмен, безвъзмездно обучение или доброволческа дейност(12) или Директива 2005/71/ЕО на Съвета от 12 октомври 2005 г. относно специфична процедура за прием на граждани от трети страни за целите на провеждане на научноизследователска дейност(13).

(17)  Граждани на трети държави, които пребивават дългосрочно в съответствие с Директива 2003/109/ЕО на Съвета(14), не са обхванати от настоящата директива, защото имот по-привилегирован статут и се ползват от специално разрешение за пребиваване, а именно „дългосрочно пребиваващ в ЕС“.

(18)  Командированите граждани на трети държави не са обхванати от настоящата директива. Това не следва да засяга правото на граждани на трети държави, които пребивават законно и законно работят в държава-членка и са командировани в друга държава-членка, да продължат да се ползват от същото отношение като гражданите на държавата-членка по произход за времетраенето на командироването им по отношение на реда и условията на заетост, които не се засягат от прилагането на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги(15) ▌. [изменения 122 и 124]

(19)  Граждани на трети държави, приети за сезонна работа на територията на държава-членка▌, не са обхванати от настоящата директива предвид временния им статут.

(20)  Правото на равно третиране в определени области на политиката е свързано единствено и само с правото на законно пребиваване и с достъпа до пазара на труда в държава-членка, дадено на граждани на трети държави с единното разрешение, което обхваща едновременно разрешението за пребиваване и за работа, и с разрешенията за пребиваване, издадени на други основания, съдържащи информацията за разрешението за работа.

(21)  Условия на труд в настоящата директива следва да се разбира, че обхващат най-малко заплащане и уволнение, здраве и безопасност на работното място, работно време и отпуск, като се отчитат действащите колективни трудови договори. [изменения 122 и 125]

(22)  Придобитите от гражданин на трета държава професионални квалификации в друга държава-членка следва да се признават по същия начин както тези на граждани на Съюза, а квалификации, придобити в трета държава, следва да се вземат предвид в съответствие с разпоредбите на Директива 2005/36/EО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионални квалификации(16). Правото на гражданите на трети държави на равно третиране по отношение на признаването на дипломи, свидетелства и други професионални квалификации в съответствие с приложимите национални процедури, не засяга компетентността на държавите-членки да приемат тези работници от трети държави до трудовите си пазари. [изменения 122 и 126]

(23)  Работниците от трети държави следва да бъдат третирани равноправно по отношение на социалната сигурност. Клоновете на социалната сигурност са посочени в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социално осигуряване.(17). Разпоредбите в настоящата директива за равноправно третиране по отношение на социалната сигурност се прилагат и към работниците, идващи в държава-членка направо от трета държава. И все пак настоящата директива не следва да предоставя на работниците от трети държави повече права от вече предвидените в действащото право на Съюза в сферата на социалната сигурност за граждани на трети държави, които са в трансгранична ситуация между държави-членки. Освен това настоящата директива не следва да предоставя права във връзка със ситуации, които попадат извън обхвата на действие на правото на Съюза, например по отношение нас членове на семейството, пребиваващи в трета държава. Настоящата директива предоставя права само по отношение на тези членове на семейството, които се присъединяват към работника от трета държава, за да пребивават в държава-членка на основание събиране на семейството или на членове на семейството, които вече законно пребивават в държава-членка.[изменения 122 и 127]

(24)  Правото на Съюза не ограничава компетентността на държавите-членки да организират системите си за социална сигурност. При отсъствие на хармонизация на равнището на Съюза, от правото на всяка държава-членка зависи установяването на условията, съгласно които се отпускат обезщетения за социална сигурност, както и размера на тези обезщетения и периода на тяхното отпускане. При все това при упражняването на тази компетентност държавите-членки следва да спазват правото на Съюза. [изменения 122 и 128]

(25)  Държавите-членки следва да осигурят най-малко равно третиране на гражданите на трети държави, които са трудово заети или които след период на заетост са регистрирани като безработни. Всяко ограничение на равното третиране в областта на социалната сигурност по смисъла на настоящата директива следва да не накърнява правата, предоставени при прилагане на Регламент (ЕС) № 1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и на Регламент (ЕО) № 987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези разпоредби единствено на основание тяхното гражданство(18). [изменение 130]

(26)  Равното третиране на работниците от трети държави не обхваща мерките в областта на професионалното обучение, които са финансирани съгласно схеми за социално подпомагане. [изменения 122 и 129]

(27)  Доколкото целите на настоящата директива, а именно установяването на единна процедура за кандидатстване за издаване на единно разрешение на граждани на трети държави за работа в държава-членка и гарантирането на права на законно пребиваващите на територията на държава-членка работници от трети държави, не могат да постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, с оглед на обхвата и последиците от предлаганото действие, могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директивата не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(28)  Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати от Хартата на основните права на Европейския съюз в съответствие с член 6 от Договора за Европейския съюз.

(29)  Настоящата директива следва да се прилага, без да се засягат по-благоприятни разпоредби, съдържащи се в правото на Съюза и в международни инструменти.

(30)  Държавите-членки следва да приведат в действие разпоредбите на настоящата директива, без да допускат дискриминация въз основа на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други възгледи, принадлежност към национално малцинство, материално състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация, в съответствие, по-специално с Директива 2000/43/EО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (19) и Директива 2000/78/EО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите(20).

(31)  В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол (№ 21)относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и към ДФЕС, и без да се засяга член 4 от посочения протокол, тези държави-членки не участват в приемането на настоящата директива, и не са обвързани от нея, нито от нейното прилагане.

(32)  В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол (№ 22) относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящата директива, и не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА

Глава I

Общи разпоредби

Член 1

Предмет

Настоящата директива не засяга компетентността на държавите-членки по отношение на допускането на граждани на трети държави до техните трудови пазари.

Член 2

Определения

Член 3

Приложно поле

1.  Настоящата директива се прилага за:

2.  Настоящата директива не се прилага за граждани на трети държави:

3.  Държавите-членки могат да решат, че глава ІІ от настоящата директива не се прилага за граждани на трети държави, които са получили разрешение за работа на територията на държава-членка за период, който не надвишава шест месеца или са приети в тази държава-членка с цел обучение.

4.  Глава ІІ на настоящата директива не се прилага по отношение на граждани на трети държави, на които е разрешено да работят въз основа на виза.

Глава II

Единна процедура за кандидатстване и единно разрешение

Член 4

Единна процедура за кандидатстване

1.  Заявление за единно разрешение се подава в рамките на единна процедура за кандидатстване. Държавите-членки определят дали заявленията за издаване на единно разрешение трябва да бъдат подадени от гражданина на трета държава или от неговия работодател. Държавите-членки могат също да решат да позволят подаване на заявление от който и да е от двамата. Ако заявлението се внася от гражданин на трета държава, държавите-членки допускат заявлението да бъде подадено от трета държава или, ако това е предвидено от националното право, на територията на държавата-членка, в която той вече е законно приет.

2.  Държавите-членки разглеждат заявлението и приемат решение за издаването, изменението или подновяването на единното разрешение, когато кандидатът отговаря на изискванията, предвидени в националното право или правото на Съюза. Решението за издаване, изменение или подновяване на единното разрешение представлява единен административен акт, съчетаващ разрешение за пребиваване и разрешение за работа ▌.

3.  Единната процедура за кандидатстване не засяга процедурата за издаване на виза, която може да се изисква за първо влизане .

4.  Когато предвидените условия са изпълнени, държавите-членки издават единно разрешение на гражданите на трети държави, които кандидатстват за прием, и на гражданите на трети държави, които вече са били приети и които кандидатстват за подновяване или изменение на разрешението им за пребиваване след влизането в сила на националните разпоредби за прилагане.

Член 5

Компетентен орган

1.  Държавите-членки определят органа, компетентен да приема заявлениято и да издава единното разрешение.

2.  Компетентният орган обработва молбите и приема решения във връзка с тях по възможно най-бързия начин и във всеки случай не по-късно от три месеца след датата, на която е внесено заявлението.

Посоченият в първа алинея срок може да бъде удължен при изключителни обстоятелства, свързани със сложността при разглеждането на заявлението.

Последиците от липсата на решение в рамките на срока, предвиден в настоящия член, се уреждат от националното право на съответната държава-членка.

3.  Компетентният орган уведомява кандидата за решението си писмено в съответствие с процедурата за уведомяване, предвидена в съответното национално право.

4.  Ако информацията или документите, предоставени във връзка със заявлението , са непълни според определените в националното право критерии, компетентният орган уведомява кандидата писмено за изискваната допълнителна информация или документи и може да постави разумен срок за предоставянето им. Срокът, предвиден в параграф 2, спира да тече, докато органът получи изискваната допълнителна информация. Ако допълнителната информация или документи не са представени в рамките на срока, заявлението може да бъде отхвърлено.

Член 6

Единно разрешение

1.  Държавите-членки издават единно разрешение, като използват единния формат, предвиден в Регламент (ЕО) № 1030/2002, и вписват информацията, свързана с разрешението за работа в съответствие с буква а), подточка 7.5‐9 от приложението към същия регламент.

2.  При издаване на единно разрешение държавите-членки не издават допълнителни разрешения ▌като доказателство за предоставения достъп до пазара на труда.

Член 7

Разрешения за пребиваване, издадени за цели, различни от работа

Член 8

Правна защита

1.  Мотивите за решение, с което се отхвърля заявление за единно разрешение или се отказва изменение или подновяване на единно разрешение или се отнема единно разрешение, се излагат в писменото съобщение за решението въз основа на критерии, предвидени от националното право или от правото на Съюза.

2.  Всяко решение, с което се отхвърля заявление за единно разрешение или се отказва изменение или подновяване на единно разрешение или се отнема единно разрешение, може да бъде обжалвано в съответната държава-членка съгласно националното право. В писменото съобщение се посочват съдът или административният орган, пред който се подава жалбата, и срокът за обжалването.

3.  Заявлението може да бъде счетено за недопустимо по съображения, свързани с броя на гражданите на трети държави, пристигащи с цел работа, и да не бъде разглеждана на това основание.

Член 9

Достъп до информация

Държавите-членки предоставят при поискване на гражданина на трета държава и на бъдещите работодатели подходяща информация относно документите, изискващи се за подаване на пълна на заявлението.

Член 10

Такси

Държавите-членки могат да изискват от молителите да заплатят такси ▌. При нужда държавите-членки събират такса за обработване на молбите в съответствие с настоящата директива. Размерът на тази такса е пропорционален и може да определен съобразно разходите за действително предоставените услуги за обработването на молбите и издаването на разрешения.

Член 11

Права въз основа на единното разрешение

Глава III

Право на равноправно третиране

Член 12

Права

1.  Работници от трети държави по смисъла на член 3, параграф 1, букви б) и в) се ползват от право на равноправно третиране с гражданите на държавата-членка, в която пребивават, по отношение на:

2.  Държавите-членки могат да ограничат равното третиране с техните граждани:

Освен това държавите-членки могат да решат, че параграф 1, буква д) във връзка със семейните обезщетения не се прилага по отношение на граждани на трети държави, получили разрешение за работа в държава-членка за период до шест месеца, по отношение на граждани на трети държави, приети с цел обучение, и по отношение на граждани на трети държави, на които се разрешава да работят на основание на виза;

▌[изменения 122 и 137]

3.  Установеното в параграф 1 право на равно третиране не засяга правото на държавата-членка да отнеме или да откаже да поднови разрешение за пребиваване, издадено в съответствие с настоящата директива, разрешение за пребиваване, издадено за цели, различни от работа, или друго разрешение за работа в държава-членка.

4.  Работниците от трети държави, които се придвижват в трета държава, или преживелите лица на такива работници, които пребивават в трета държава, тъй като техните права произтичат от тези на работника, получават законоустановени пенсии във връзка със старост, инвалидност и смърт, , които се основават на предишната заетост на работника, и се придобиват в съответствие със правото, установено в член 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 при същите условия и в същия размер като гражданите на съответните държави-членки, когато те се преместват в трета държава. [изменение 141]

Член 13

По-благоприятни разпоредби

1.  Настоящата директива се прилага, без да се засягат по-благоприятните разпоредби на:

2.  Настоящата директива се прилага, без да се засяга правото на държавите-членки да приемат или да запазват по-благоприятни разпоредби за лицата, за които тя се прилага.

Глава IV

Заключителни разпоредби

Член 14

Информация за обществеността

Всяка държава-членка предоставя редовно на обществеността актуализирана информация относно условията за прием и пребиваване на територията й на граждани на трети държави с цел работа.

Член 15

Докладване

1.  Периодично, а за първи път до …(23) Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за прилагането на директивата в държавите-членки и, ако счете за необходимо, предлага изменения.

2.  Всяка година, а за първи път не по-късно от 1 юли ...(24)* държавите-членки изпращат до Комисията ▌статистическа информация за броя на гражданите на трети държави, на които е било издадено ▌единно разрешение през предходната календарна година, в съответствие с Регламент (ЕО) № 862/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно статистиката на Общността за миграцията и международната закрила(25).

Член 16

Транспониране

1.  Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, до…(26) Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби и прилагат таблица на съответствието между разпоредбите и настоящата директива.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или те се придружават от такова позоваване при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.  Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 17

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след датата на нейното публикуване в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 18

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки в съответствие с Договорите.

Съставено в

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1) ОВ С 16 Е, 22.1.2010 г., стр. 240. (2) ОВ С 27, 3.2.2009 г., стр. 114. (3) ОВ С 257, 9.10.2008 г., стр. 20. (4) ОВ C 27, 3.2.2009 г., стр. 114. (5) ОВ C 257, 9.10.2008 г., стр. 20. (6) Позиция на Европейския парламент от 24 март 2011 г. (7) ОВ С 115, 4.5.2010 г., стр. 1. (8) OВ L 157, 15.6.2002 г., стр. 1. (9) OВ L 105, 13.4.2006 г., стр. 1. (10) OВ L 239, 22.9.2000 г., стр. 19. (11) OВ L 251, 3.10.2003 г., стр. 12. (12) OВ L 375, 23.12.2004 г., стр. 12 (13) OВ L 289, 3.11.2005 г., стр. 15 (14) OВ L 16, 23.1.2004 г., стр. 44. (15) OВ L 18, 21.1.1997 г., стр. 1. (16) OВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 22. (17) OВ L 166, 30.4.2004 г., стр. 1. (18) ОВ L 344, 29.12.2010 г., стр. 1. (19) OВ L 180, 19.7.2000 г., стр. 22. (20) OВ L 303, 2.12.2000 г., стр.16. (21) OВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77. (22) OВ L 304, 30.9.2004 г., стр. 12. (23) * ОВ: моля въведете дата 3 години след датата, определена в член 16. (24) ** Една година след крайния срок за транспониране на настоящата директива. (25) ОВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 23. (26) * ОВ: моля въведете дата …

Изменения, приети от Европейския парламент на 24 март 2011 г. към предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно правата на потребителите (COM(2008)0614 – C6-0349/2008 – 2008/0196(COD))

P7_TA(2011)0116 A7-0038/2011

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Предложението беше изменено, както следва(1):

Текст, предложен от Комисията   Изменение Изменение 1 Предложение за директива Съображение 2 (2)  Тези директиви са преразгледани в светлината на придобития опит с цел опростяване и актуализиране на приложимите правила, отстраняване на несъответствията и нежеланите нормативни празноти. Преразглеждането показва, че е целесъобразно четирите директиви да бъдат заменени от настоящата единна директива. В съответствие с това настоящата директива следва да предвиди общоприложими правила за общите аспекти и да изостави възприетия в предишните директиви подход за минимална хармонизация, съгласно който държавите-членки биха могли да запазват или приемат по-строги национални правила. (2)  Тези директиви са преразгледани в светлината на придобития опит с цел опростяване и актуализиране на приложимите правила, отстраняване на несъответствията и нежеланите нормативни празноти. Преразглеждането показва, че е целесъобразно четирите директиви да бъдат заменени от настоящата единна директива. В съответствие с това настоящата директива следва да предвиди общоприложими правила за общите аспекти, като същевременно позволява на държавите-членки да запазват или приемат по-строги национални правила по отношение на определени други аспекти, предвиждащи по-високо равнище на защита на потребителите. Изменение 2 Предложение за директива Съображение 5 (5)  Потребителите не използват пълноценно трансграничния потенциал на продажбите от разстояние, които следва да бъдат сред основните видими резултати на вътрешния пазар. В сравнение със значителния ръст в националните продажби от разстояние през последните няколко години, ръстът в трансграничните продажби от разстояние остава ограничен. Тази разлика е особено значителна при интернет продажбите, които притежават висок потенциал за растеж. Трансграничният потенциал на договорите, сключени извън търговския обект (преки продажби), се ограничава от няколко фактора, сред които и различните национални правила за защита на потребителите, наложени на индустрията. В сравнение с ръста от последните няколко години в националните преки продажби, и по-специално тези от сектора на услугите (напр. комунални услуги), броят на потребителите, използващи този канал за трансгранични покупки, остава непроменен. В отговор на подобрените бизнес възможности в много държави-членки малките и средни предприятия (в т.ч. и самостоятелните предприемачи) или агентите на дружествата, реализиращи преки продажби, следва да проявяват повече интерес към бизнес възможностите в други държави-членки, особено в пограничните райони. Поради това пълната хармонизация на потребителската информация и правото на отказ при договорите от разстояние и тези, сключени извън търговския обект, ще спомогнат за по-доброто функциониране на вътрешния пазар между търговците и потребителите. (5)  Трансграничният потенциал на продажбите от разстояние, които следва да бъдат сред основните видими резултати на вътрешния пазар, не се използва пълноценно. В сравнение със значителния ръст в националните продажби от разстояние през последните няколко години, ръстът в трансграничните продажби от разстояние остава ограничен. Тази разлика е особено значителна при интернет продажбите, които притежават висок потенциал за растеж. Трансграничният потенциал на договорите, сключени извън търговския обект (преки продажби), се ограничава от няколко фактора, сред които и различните национални правила за защита на потребителите, наложени на индустрията. В сравнение с ръста от последните няколко години в националните преки продажби, и по-специално тези от сектора на услугите (напр. комунални услуги), броят на потребителите, използващи този канал за трансгранични покупки, остава непроменен. В отговор на подобрените бизнес възможности в много държави-членки малките и средни предприятия (в т.ч. и самостоятелните търговци) или агентите на дружествата, реализиращи преки продажби, следва да проявяват повече интерес към бизнес възможностите в други държави-членки, особено в пограничните райони. Поради това пълната хармонизация на определена потребителска информация и на правото на отказ при договорите от разстояние и тези, сключени извън търговския обект, ще спомогне за високо равнище на защита на потребителите и за по-доброто функциониране на вътрешния пазар между търговците и потребителите. Изменение 3 Предложение за директива Съображение 6 (6)  Законите на държавите-членки, отнасящи се до потребителските договори, показват сериозни различия, които могат в значителна степен да изкривят конкуренцията и да създадат пречки за гладкото функциониране на вътрешния пазар. Съществуващото общностно законодателство относно потребителските договори, сключени от разстояние или извън търговския обект, потребителските стоки и гаранциите, както и законодателството относно неравноправните договорни клаузи установява минимални стандарти за хармонизация на законодателството, които позволяват на държавите-членки да запазят или въведат по-строги мерки, с които да гарантират по-високо ниво на защита на потребителите на своя територия. От друга страна, редица въпроси са уредени непоследователно в различните директиви или не са регламентирани. Различните държави-членки са подходили различно към тях. В резултат националните разпоредби, с които са приложени директивите относно потребителското договорно право, до голяма степен се различават. заличава се Изменение 4 Предложение за директива Съображение 7 (7)  Тези различия създават значителни бариери на вътрешния пазар, които имат отражение и за бизнеса, и за потребителите. Поради тях за бизнеса, желаещ да реализира трансгранични продажби на стоки или предоставяне на услуги, се увеличават разходите за привеждане в съответствие. От друга страна фрагментарността подкопава доверието на потребителите във вътрешния пазар. Отрицателното въздействие върху доверието на потребителите се засилва поради разликите в нивото на защита на потребителите в Общността. Този проблем е особено остро изразен при новите пазарни явления. (7)  Някои различия в законодателството на държавите-членки в областта на сключените с потребителите договори, по-специално договорите, сключени от разстояние или извън търговския обект, създават значителни бариери на вътрешния пазар, които имат отражение и за търговците, и за потребителите. Поради тях за търговците, желаещи да реализират трансгранични продажби на стоки или предоставяне на услуги, се увеличават разходите за привеждане в съответствие. От друга страна непропорционалната фрагментарност подкопава доверието на потребителите във вътрешния пазар. Изменение 5 Предложение за директива Съображение 8 (8)  Пълната хармонизация на някои основни регулаторни аспекти ще увеличи значително правната сигурност както за потребителите, така и за търговците. Както потребителите, така и търговците ще могат да разчитат на една единна регулаторна рамка, изградена върху ясно дефинирани правни понятия, с която се уреждат определени аспекти на договорите между търговци и потребители в Общността. В резултат ще бъдат премахнати бариерите, породени от фрагментарността на правилата, а в тази си област вътрешният пазар ще бъде завършен. Тези бариери могат да бъдат премахнати единствено чрез установяването на единни правила на равнище Общност. Същевременно за потребителите ще се осигури високо общо ниво на защита в цялата Общност. (8)  Освен ако не е предвидено друго и съгласно член 169 от Договора за функционирането на Европейския съюз, разпоредбите на настоящата директива не следва да възпрепятстват държавите-членки да приемат или да запазват по-строги мерки в националното право, които подобряват защитата на потребителите. Въпреки това пълната хармонизация на някои основни регулаторни аспекти е оправдана с цел осигуряване на единна регулаторна рамка за защита на потребителите и с цел значително увеличаване на правната сигурност както за потребителите, така и за търговците при трансгранична стопанска дейност. В този случай както потребителите, така и търговците ще могат да разчитат на една единна регулаторна рамка, изградена върху ясно дефинирани правни понятия, с която се уреждат определени аспекти на договорите между търговци и потребители в Съюза. По този начин потребителите ще се възползват от високо общо равнище на защита на цялата територия на Съюза. Освен това, с установяването на единни правила на равнището на Съюза, това би следвало да премахне бариерите, породени от непропорционалната фрагментарност на правилата, и дадоизгради вътрешния пазар в тази област. Изменение 6 Предложение за директива Съображение 10 a (ново) (10а)  Настоящата директива не следва да се отнася за здравното обслужване, тоест здравните услуги, предоставяни от здравни специалисти на пациенти с оглед оценка, поддържане или възстановяване на тяхното здраве. Изменение 7 Предложение за директива Съображение 10 б (ново) (10б)  Хазартните игри, включително лотарията и транзакциите при залагания, следва да бъдат изключени от обхвата на настоящата директива с оглед на много специфичния характер на тези дейности, с оглед на който на държавите-членки следва да бъде дадена възможност за приемане на други, включително по-строги, мерки за защита на потребителите по отношение на такива дейности. Изменение 8 Предложение за директива Съображение 11 (11)  Съществуващото общностно законодателство относно потребителските финансови услуги съдържа редица правила относно защитата на потребителите. Поради тази причина разпоредбите на настоящата директива обхващат договорите, касаещи финансови услуги, само дотолкова, доколкото това е необходимо с цел запълване на регулаторните празноти. (11)  Съществуващото законодателство на Съюза, отнасящо се, inter alia , до потребителските финансови услуги или пакетните туристически пътувания съдържа редица правила относно защитата на потребителите. Поради тази причина, членове 5 до 19 и член 23а от настоящата директива не следва да обхващат договорите, касаещи финансови услуги и членове 9 до 19 не следва да обхващат договори, сключени от разстояние или извън търговския обект за пакетни пътувания, без да се засягат други разпоредби на съществуващото законодателство на Съюза. По отношение на финансовите услуги, държавите-членки следва да бъдат насърчавани да черпят идеи от съществуващото законодателство на Съюза в тази област при изработването на закони в области, които не се регулират на равнището на Съюза, по начин, който да осигурява равни условия за всички потребители и всички договори, отнасящи се до финансови услуги. Комисията следва да се стреми да допълва законодателството на Съюза в областта на финансовите услуги с цел запълване на съществуващите празноти и защита на потребителите при всички видове договори. Изменение 9 Предложение за директива Съображение 11 a (ново) (11а)  Членове 9 до 19 от настоящата директива не засягат прилагането на разпоредбите на държавите-членки във връзка с придобиването на недвижимо имущество или с гаранциите за такова имущество или с възникването или прехвърлянето на вещни права върху недвижимо имущество. Това включва споразумения, свързани с такива правни актове, като продажбата на недвижимо имущество на зелено и закупуването на изплащане. Изменение 10 Предложение за директива Съображение 11 б (ново) (11б)  Тъй като за договори, които са установени в съответствие с разпоредбите на държавите-членки с помощта на длъжностно лице, не съществува специална ситуация от психологическа гледна точка, тези договори следва да бъдат изключени от обхвата на членове 9 до 19 от настоящата директива. Изменение 11 Предложение за директива Съображение 11 в (ново) (11в)  За целите на настоящата директива, договорите за лизинг на моторни превозни средства, които предвиждат връщане на моторното превозно средство след изтичане на договора, следва да се разглеждат като договори за услуги за отдаване под наем на моторни превозни средства. Изменение 12 Предложение за директива Съображение 11 г (ново) (11г)  Много държави-членки са избрали да прилагат национални правила за защита на потребителите спрямо други субекти като неправителствени организации, новоучредени търговски дружества и малки или средни предприятия, а други държави-членки може да искат да направят това. Следва да се припомни, че държавите-членки могат да разширяват обхвата на националните правила, приети в изпълнение на настоящата директива, така че в него да бъдат включени физически или юридически лица, които не са потребители по смисъла на настоящата директива. Изменение 13 Предложение за директива Съображение 11 д (ново) (11д)  Цифрово съдържание, което се предава на потребителите в цифров формат, при което потребителят получава възможност за постоянно използване или използване по начин, подобен на физическо притежание на стока, следва да се счита за стока за целите на прилагането на разпоредбите на настоящата директива, приложими към договорите за продажба. Правото на отказ обаче следва да се прилага само до момента в който потребителят реши да изтегли цифровото съдържание. Изменение 14 Предложение за директива Съображение 12 (12)  Новото определение за договор от разстояние следва да обхваща всички случаи, при които договори за продажба и услуги се сключват, като се използват изключително едно или няколко средства за комуникация от разстояние (като поръчка по пощата, интернет, телефон или факс). Така следва да се създадат равни условия за всички търговци от разстояние. Това следва да подобри и правната сигурност в сравнение със сегашното определение, което изисква наличието на организирана система за продажби от разстояние, поддържана от търговеца, до сключването на договора. (12)  Новото определение за договор от разстояние следва да обхваща всички случаи, при които договори за доставяне на стоки или предоставяне на услуги се сключват между търговец и потребител съгласно организирана система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги, без едновременното физическо присъствие на страните и като се използват изключително едно или няколко средства за комуникация от разстояние (като поръчка по пощата, интернет, телефон или факс). Интернет сайтове, които предлагат само информация относно търговеца и стоките и/или услугите, които предлага не следва да бъдат включени в обхвата на определението на такива организирани системи за продажби от разстояние или предоставяне на услуги, дори ако в тях се посочват едно или няколко средства за комуникация от разстояние. Така следва да се създадат равни условия за всички търговци от разстояние. Изменение 15 Предложение за директива Съображение 13 (13)  Конкретните обстоятелства, при които е представена офертата или е уговорен договора, не следва да бъдат от значение за определението на договор, сключен от разстояние. Фактът, че търговецът продава от разстояние само понякога или че използва организирана система, поддържана от трета страна, например онлайн платформа, не следва да лишава потребителите от защита. Аналогично сделка, договорена лице в лице между търговеца и потребителя извън търговския обект, следва да се счита за договор от разстояние, ако договорът впоследствие е сключен, като се използват изключително и само средства за комуникация от разстояние като интернет или телефон. По-опростеното определение на договор от разстояние следва да подобри правната сигурност за търговците и да ги предпази от нелоялна конкуренция. (13)  Конкретните обстоятелства, при които е представена офертата или е уговорен договора, не следва да бъдат от значение за определението на договор, сключен от разстояние. Фактът, че търговецът използва организирана система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги, поддържана от трета страна, например онлайн платформа, не следва да лишава потребителите от защита. Аналогично сделка, договорена лице в лице между търговеца и потребителя извън търговския обект, следва да се счита за договор от разстояние, ако договорът впоследствие е сключен, като се използват изключително и само средства за комуникация от разстояние като интернет или телефон. По-опростеното определение на договор от разстояние следва да подобри правната сигурност за търговците и да ги предпази от нелоялна конкуренция. Изменение 16 Предложение за директива Съображение 14 (14)  Определението на договор, сключен извън търговския обект, следва да бъде договор, сключен при едновременното физическо присъствие на търговеца и на потребителя извън търговския обект, например в дома или работното място на потребителя. Когато средата, в която се извършва сделката, е различна от тази на търговския обект, потребителите са поставени под психологически натиск, независимо дали са поискали посещението на търговеца или не. Освен това, с цел недопускане заобикаляне на нормите, когато контактът с потребителя е осъществен извън търговския обект, договорът, уговорен например в дома на потребителя, но сключен в търговски обект, следва да се разглежда като договор, сключен извън търговския обект. (14)  Определението на договор, сключен извън търговския обект, следва да бъде договор, сключен при едновременното физическо присъствие на търговеца и на потребителя извън търговския обект, например в дома или работното място на потребителя. Когато средата, в която се извършва сделката, е различна от тази на търговския обект, потребителите временно се намират в специална ситуация, която се отличава от ситуацията в търговски обект например от психологична гледна точка и от гледна точка на възможностите за сравняване на стоки и цени, при това независимо дали са поискали посещението на търговеца или не. Освен това, с цел недопускане заобикаляне на нормите, когато контактът с потребителя е осъществен извън търговския обект, договорът, уговорен например в дома на потребителя, но сключен в търговски обект, следва да се разглежда като договор, сключен извън търговския обект само когато основните компоненти от договора са били определени по време на екскурзия, мероприятие, свързано със свободното време или търговска демонстрация. Въпреки това, сделки, при които равностойността, която следва да бъде заплатена от потребителя, не надвишава 40 EUR, не следва да бъдат включени в изискванията за предоставяне на информация, предвидени в настоящата директива, с цел да се избегне прекомерното обременяване с изисквания за предоставяне на информация например на уличните търговци, при които стоките се предоставят веднага. Тези случаи също така не подлежат на правото на отказ от сделка, тъй като последиците от такива сделки са напълно разбираеми. Независимо от това държавите-членки следва да бъдат свободни и да бъдат насърчавани да определят по ниски стойности при този вид сделки. Изменение 17 Предложение за директива Съображение 15 (15)  Под търговски обекти следва да се разбира обекти под всякаква форма (например магазини или камиони), служещи на търговеца като негово постоянно място за извършване на търговия. Пазарните сергии и панаирни щандове следва да се разглеждат като търговски обекти, въпреки че евентуално се използват временно от търговеца. Други краткосрочно наети обекти, в които търговецът не се е установил (като хотели, ресторанти, конферентни центрове, кинозали, наети от търговци, които не са установени в тях) следва да не се разглеждат като търговски обекти. Аналогично на това всички обществени места, в т.ч. общественият транспорт или обществените обекти, както и частните домове или работните места, следва да не се разглеждат като търговски обекти. (15)  Под търговски обекти следва да се разбира обекти под всякаква форма (например магазини, таксита или камиони), служещи на търговеца като негово постоянно място за извършване на неговата дейност. Пазарните сергии следва да се разглеждат като търговски обекти, независимо дали се използват временно или редовно от търговеца. Други краткосрочно наети обекти, в които търговецът не се е установил (като хотели, ресторанти, конферентни центрове, кинозали, наети от търговци, които не са установени в тях) следва да не се разглеждат като търговски обекти. Аналогично на това всички обществени места, в т.ч. общественият транспорт или обществените обекти, както и частните домове или работните места, следва да не се разглеждат като търговски обекти. Изменение 18 Предложение за директива Съображение 16 (16)   Определението за траен носител следва да включва по-специално документи на хартия, устройства за съхранение на данни с USB интерфейс, CD-ROM дискове, DVD дискове, карти с памет и твърдия диск на компютъра, върху който е записано съобщението от електронната поща или файл във формат pdf. (16)   Трайните носители следва да включват по-специално хартия, устройства за съхранение на данни с USB интерфейс, CD-ROM дискове, DVD дискове, карти с памет или твърдите дискове на компютрите. За да бъде „траен носител“ съобщение от електронната поща или уебсайт следва на първо място да дават възможност на потребителя да запази информацията за времето, необходимо за защита на интересите му в отношенията му с търговеца. На второ място съобщението от електронната поща или уеб сайтът следва да бъдат записани по начин, който не дава възможност на търговеца да ги променя едностранно. Изменение 19 Предложение за директива Съображение 17 (17)  Потребителите следва да имат правото да получат информация преди сключването на договора. Търговците обаче не следва да бъдат задължени да предоставят тази информация, когато тя е ясна от контекста. Така например при една сделка, осъществяваща се в търговски обект, основните характеристики на продукта, самоличността на търговеца и организацията на доставка могат да бъдат ясни от контекста. При сделките от разстояние и извън търговския обект търговецът следва винаги да осигурява информация относно организацията на плащането, доставката, изпълнението и политиката му за разглеждане на рекламации, тъй като тази информация може да не бъде ясна от контекста. (17)  На потребителя следва да се предоставя подробна информация преди да бъде обвързан с договор, сключен на място,договор от разстояние, договор, сключен извън търговския обект, или със съответната оферта за договор. При предоставянето на такава информация търговецът следва да отчита специфичните нужди на потребителите, които са особено уязвими поради психически или физически недъг, възраст или доверчивост по начин, който търговецът би могъл да предвиди. Въпреки това, отчитането на такива специфични нужди не следва да води до различни нива на защита на потребителите. Изменение 228 Предложение за директива Съображение 17 а (ново) (17a)  Независимо от освобождаването на търговеца да предоставя информацията, посочена в член 9, на траен носител при сключването на договор извън търговския обект със смесени цели, по който търговецът и потребителят изпълняват незабавно своите договорни задължения и плащането от страна на потребителя не надвишава200 евро, все пак търговецът следва да предостави на потребителя изчерпателна информация относно основните аспекти на договора, по-конкретно относно цената, преди потребителят да се обвърже с този договор. Изменение 20 Предложение за директива Съображение 20 (20)  Потребителят следва да знае дали се договаря с търговец или с посредник, действащ от името на друг потребител, тъй като във втория случай потребителят може да не бъде защитен по настоящата директива. Поради това посредникът следва да информира за това обстоятелство и за последствията от него. В понятието за посредник следва да не се включват търговските онлайн платформи, които не сключват договори от името или за сметка на друга страна. заличава се Изменение 21 Предложение за директива Съображение 22 (22)  Тъй като при продажбите от разстояние потребителят не може да види стоката преди сключването на договора, той следва да има право на отказ, което му позволява да се увери в естеството и функционирането на стоките. (22)  Тъй като при продажбите от разстояние потребителят не може да види стоката преди сключването на договора, той следва да има право на отказ, което му позволява до изтичането на срока за отказ да се увери в естеството, качеството и функционирането на стоките. Такова право на отказ следва да се предоставя и за договори, сключени извън търговския обект. Изменение 22 Предложение за директива Съображение 24 (24)  С цел гарантиране на правната сигурност е целесъобразно Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета от 3 юни 1971 г. за определяне на правилата, приложими за срокове, дати и крайни срокове да се прилага при изчисляването на сроковете, съдържащи се в настоящата директива. Поради това всички срокове, съдържащи се в настоящата директива, следва да се разбират като изразени в календарни дни. заличава се Изменение 23 Предложение за директива Съображение 26 (26)  Когато потребителят поръча от един и същи търговец повече от една стока, той следва да може да упражни правото си на отказ спрямо всяка от стоките. Ако стоките се доставят поотделно, срокът за упражняване на отказ следва да започва в момента, в който потребителят влезе във фактическо владение на всяка отделна стока. Когато една стока се доставя на отделни партиди или части, срокът за отказ следва да започва в момента, в който потребителят или посочена от него трета страна влезе във фактическо владение на последната партида или част. (26)  Когато стоките се доставят с повече от една доставка, срокът за упражняване на отказ следва да започва да тече от деня, в който потребителят или трета страна, различна от превозвача и посочена от потребителя, влезе във фактическо владение на първата частична доставка. Когато една стока се доставя на отделни партиди или части, срокът за отказ следва да започва да тече от деня, в който потребителят влезе във фактическо владение на последната партида или част. Когато са поръчани повече стоки с една поръчка, които обаче са доставени поотделно, срокът за упражняване на правото на отказ следва да започва да тече при доставката на последната поръчана стока на потребителя. Изменение 24 Предложение за директива Съображение 27 (27)  Ако търговецът не е информирал потребителя за правото му на отказ преди сключването на договор от разстояние или извън търговския обект, срокът за упражняване правото на отказ следва да бъде удължен. С цел обаче да се гарантира правна сигурност в течение на времето, следва да се въведе тримесечен ограничителен срок, при условие че търговецът е изпълнил изцяло договорните си задължения. Търговецът следва да се разглежда като изпълнил изцяло задълженията си, когато е доставил стоките или изцяло е извършил услугите, поръчани от потребителя. (27)  Ако търговецът не е информирал потребителя за правото му на отказ преди сключването на договор от разстояние или извън търговския обект, срокът за упражняване правото на отказ следва да бъде удължен. С цел обаче да се гарантира правна сигурност в течение на времето, следва да се въведе едногодишен ограничителен срок. Въпреки това държавите-членки следва да могат да запазват съществуващото национално законодателство и да удължават този ограничителен период. Изменение 229 Предложение за директива Съображение 28 (28)  Разликите в начина, по който се упражнява правото на отказ в различните държави-членки, пораждат разходи за търговците, продаващи зад граница. Въвеждането на хармонизиран стандартен формуляр за отказ, който да се използва от потребителите, следва да опрости процеса на отказа и да внесе правна сигурност. Поради тези причини държавите-членки следва да се въздържат от добавяне на каквито и да било изисквания по оформлението на стандартния за цялата Общност формуляр, например такива, свързани с размера на шрифта. (28)  Разликите в начина, по който се упражнява правото на отказ в различните държави-членки, пораждат разходи за търговците, продаващи зад граница. Въвеждането на хармонизиран стандартен формуляр за отказ, който може да се използва от потребителите, следва да опрости процеса на отказа и да внесе правна сигурност. Поради тези причини държавите-членки следва да се въздържат от добавяне на каквито и да било изисквания по оформлението на стандартния за целия Съюз формуляр, например такива, свързани с размера на шрифта. Въпреки това потребителят следва да запази правото си на отказ, като използва своя собствена формулировка, при условие че неговото заявление до търговеца е ясно формулирано. Това изискване би могло да бъде изпълнено и чрез връщане на стоките, изпращане на писмо или чрез телефонно обаждане, но доказателствената тежест за доказване, че правото на отказ е било упражнено в рамките на срока, уточнен в настоящата директива, може да падне върху потребителя. Поради тази причина в интерес на потребителя е да използва траен носител, когато съобщава отказа си на търговеца. Изменение 26 Предложение за директива Съображение 30 (30)  В случай на отказ търговецът следва да възстанови всички получени от потребителя суми, включително тези за разходите на търговеца за доставка на стоката до потребителя. (30)  В случай на отказ търговецът следва да възстанови всички получени от потребителя суми, включително тези за разходите на търговеца за доставка на стоката до потребителя, освен разходите за експресна доставка, изрично поискана от потребителя. Сумите следва да могат да се възстановяват чрез всякакъв начин на плащане при условие, че е законен в държавата-членка, в която потребителят ги получава. Следователно сумите не могат да се възстановяват под формата на ваучери или други стоки. Изменение 230 Предложение за директива Съображение 32 (32)  С цел да се избегнат случаи, при които търговецът възстановява разходите на потребител, който не е върнал стоките, от потребителя следва да се изисква да върне стоките не по-късно от четиринадесет дни, след като е информирал търговеца за решението си да се откаже. (32)  С цел да се избегнат случаи, при които търговецът възстановява разходите на потребител, който не е върнал стоките, от потребителя следва да се изисква да върне стоките не по-късно от четиринадесет дни, след като е информирал търговеца за решението си да се откаже. Съответно на търговеца следва да бъде предоставена възможността да обвързва възстановяването на разходите с изискването потребителят да представи доказателство, че е върнал стоките. Изменение 231 Предложение за директива Съображение 33 (33)  Спрямо правото на отказ следва да съществуват някои изключения, например в случаите, когато правото на отказ би било неуместно с оглед естеството на продукта. Това е валидно например за вина, доставяни много след сключването на договор със спекулативен характер, при който стойността зависи от пазарните колебания („vin en primeur“). (33)  Спрямо правото на отказ следва да съществуват някои изключения, например в случаите, когато правото на отказ би било неуместно с оглед естеството на продукта и когато упражняването на право на отказ би довело до несправедливо ощетяване на търговеца. Това е валидно особено за храни и други чувствителни от гледна точка на хигиената или бързоразвалящи се стоки, например за вина, доставяни много след сключването на договор със спекулативен характер, при който стойността зависи от пазарните колебания („vin en primeur“). Изключение от упражняването на право на отказ следва да бъде направено и за определени други стоки и услуги, като например горива, чиито цени зависят от колебанията на пазара. Изменение 28 Предложение за директива Съображение 34 (34)  Освен това, в случаи на сключени от разстояние договори за услуги, чието изпълнение започва по време на срок за отказ (например файлове с данни, изтеглени от потребителя през този срок), би било некоректно на потребителя да се позволи да се откаже, след като е ползвал услугата изцяло или отчасти. Поради това потребителят, с неговото изрично предварително съгласие, следва да губи правото си на отказ в момента, в който започне изпълнението на договора. (34)  Освен това, в случаи на сключени от разстояние и извън търговски обект договори за услуги, чието изпълнение започва по време на срок за отказ (например файлове с данни, изтеглени от потребителя през този срок), би било некоректно на потребителя да се позволи да се откаже, след като е ползвал услугата изцяло или отчасти. Поради това потребителят, с неговото изрично предварително съгласие, следва да губи правото си на отказ в момента, в който започне изпълнението на договора, при условие, че това споразумение представлява информирано съгласие, т.е. потребителят е осведомен за последствията от този избор по отношение на изгубването на правото му на отказ. Изменение 29 Предложение за директива Съображение 37 (37)  С оглед опростяване и предоставяне на правна сигурност правото на отказ следва да се прилага към всички видове договори, сключени извън търговския обект, освен при строго определени обстоятелства, които лесно могат да бъдат доказани. Поради това правото на отказ следва да не се прилага при спешни ремонти в жилището на потребителя, при които подобно право на отказ би било несъвместимо със спешната обстановка, както и при системи за доставка по домовете от супермаркети, които дават възможност на потребителите да избират храни, напитки и други стоки за текущо потребление в домакинството през уебсайта на супермаркета и да ги получават в дома си. Тези стоки са с неголяма стойност и се купуват редовно от потребителите за ежедневна консумация или употреба в домакинството и поради това следва да не бъдат обект на право на отказ. Основните трудности за потребителите и основните спорове с търговците са свързани с доставката на стоките, включително загубване или повреда на стоките по време на транспортиране, както и просрочена или частична доставка. Следователно е целесъобразно националните правила за доставка и прехвърляне на риска да бъдат изяснени и хармонизирани. (37)  С оглед опростяване и предоставяне на правна сигурност правото на отказ следва да се прилага към всички видове договори, сключени от разстояние и извън търговския обект, освен при строго определени обстоятелства, които лесно могат да бъдат доказани. Изменение 30 Предложение за директива Съображение 37 a (ново) (37a)  Основните трудности за потребителите и основните спорове с търговците са свързани с доставката на стоките, включително загубване или повреда на стоките по време на транспортиране, както и забавена или частична доставка. Следователно е целесъобразно националните правила за доставка и прехвърляне на риска да бъдат хармонизирани. Изменение 31 Предложение за директива Съображение 37 б (ново) (37б)  Ако търговецът не изпълни задълженията си за доставка на стоките, потребителят, върху траен носител на данни, го приканва да извърши доставката в срок от не по-малко от седем дни и му съобщава намерението си да се откаже от договора, ако доставката не бъде извършена. Когато до момента на изтичане на срока не е било предприето е действие, следва да се приеме, че потребителят се е отказал от договора. Без накърняване на правата му да иска обезщетение за вреди, в случай на вече извършено плащане потребителят има право на възстановяване на сумата, в срок от седем дни след отказ от договора. Държавите-членки следва да разполагат с възможност да приемат или запазват национални правни разпоредби, с оглед гарантиране на по-високо равнище на защита на потребителите. Изменение 32 Предложение за директива Съображение 38 (38)  В контекста на потребителските продажби доставката на стоки може да се осъществи по разнообразни начини. Гъвкавостта, необходима, за да бъдат отчетени тези разлики, може да бъде осигурена само от правило, по отношение на което е разрешена свободна дерогация. Потребителят следва да бъде защитен от всички рискове за загуба или повреда на стоките по време на транспортирането им, организирано или осъществявано от търговеца. Въведеното правило относно прехвърлянето на риска следва да не се прилага в случаите, когато потребителят неоснователно забавя влизането във владение на стоките (например когато потребителят не прибира стоките си от пощенската станция в срока, определен от нея). При тези обстоятелства потребителят следва да поеме риска от загуба или влошаване на състоянието на стоките след момента на доставката, договорен с търговеца. (38)  В контекста на потребителските продажби доставката на стоки може да се осъществи по разнообразни начини: или веднага или на по-късна дата. Ако страните не са се договорили за конкретна дата на доставка, търговецът следва да направи доставката на стоките във възможно най-кратък срок, но във всички случаи не по-късно от 30 дни след сключването на договора. Потребителят следва да бъде защитен от всички рискове за загуба или повреда на стоките по време на транспортирането им, организирано или осъществявано от търговеца. Въведеното правило относно прехвърлянето на риска следва да не се прилага в случаите, когато потребителят неоснователно забавя влизането във владение на стоките (например когато потребителят не прибира стоките си от пощенската станция в срока, определен от нея). При тези обстоятелства потребителят следва да поеме риска от загуба или влошаване на състоянието на стоките след момента на доставката, договорен с търговеца. Изменение 33 Предложение за директива Съображение 38 a (ново) (38a)  При много сделки потребителите не разполагат с достатъчен избор на начини на плащане или заплащат такси, ако откажат да използват определен начин. Това положение следва да се уреди чрез разпоредба, която да гарантира, че търговецът ще предлага на потребителя различни начини на плащане, като в случаите на договори от разстояние следва да се предвиждат както електронни, така и неелектронни начини на плащане. Например една неелектронна система за плащане би се изразила във възможността за отпечатване на поръчка от уебсайта на търговеца, която да бъде заплатена в брой в банка или в някой друг пункт за контакт на търговеца. Изменение 34 Предложение за директива Съображение 39 (39)  Търговецът следва да отговаря пред потребителя, в случай че стоките не съответстват на договора. Следва да се счита, че стоките съответстват на договора, ако те отговарят на няколко условия, отнасящи се най-вече до качествата им. Качеството и характеристиките, които потребителите в разумна степен могат да очакват, ще зависи inter alia от това дали стоките са нови или втора употреба, както и от техния очакван срок на експлоатация. (39)  Търговецът следва да отговаря пред потребителя, в случай че стоките не съответстват на договора. Следва да се счита, че стоките съответстват на договора, ако те отговарят на няколко условия, отнасящи се най-вече до качеството и количеството им. Качеството и характеристиките, които потребителите в разумна степен могат да очакват, ще зависи inter alia от това дали стоките са нови или втора употреба, както и от техния очакван срок на експлоатация. Липса на съответствие с договора за дадена стока се предполага и тогава, когато става въпрос за погрешна или непълна доставка. Изменение 35 Предложение за директива Съображение 40 (40)  Ако стоката не съответства на договора, потребителят по свой избор има право да изиска поправка или замяна на стоките, освен ако търговецът не докаже, че тези корективни мерки са незаконосъобразни, изпълнението им е невъзможно или те налагат непропорционални усилия от негова страна. Усилията на търговеца следва да бъдат определени обективно, като се вземат предвид направените от търговеца разходи за коригиране липсата на съответствие, стойността на стоките и значимостта на липсата на съответствие. Липсата на резервни части следва да не бъде основателна причина за оправдаване на това търговецът да не коригира липсата на съответствие в разумен срок или без да прави непропорционални усилия. (40)   На първо място потребителят следва да има възможността да изиска от търговеца поправка на стоката или замяна, освен ако тези корективни мерки са невъзможни или непропорционални. Дали дадена корективна мярка е непропорционална, следва да бъде установено обективно. Една корективна мярка следва да се счита за непропорционална, когато в сравнение с други мерки води до прекомерни разходи. За да се определи дали разходите са прекомерни, разходите за корективната мярка следва да са значително по-високи от разходите за друг вид корективна мярка. Изменение 36 Предложение за директива Съображение 41 (41)  Потребителят следва да не заплаща за разходи за коригиране липсата на съответствие, по-специално пощенски разходи и разходи за труд и материали. Освен това потребителят следва да не компенсира търговеца за ползването на дефектните стоки. (41)  Потребителят следва да не заплаща за разходи за коригиране липсата на съответствие, по-специално пощенски разходи и разходи за труд и материали. Освен това потребителят следва да не компенсира търговеца за ползването на дефектните стоки. Потребителят следва да има право да претендира обезщетение за вреди в съответствие с разпоредбите на приложимото национално право за всяка загуба вследствие на липса на съответствие с договора за продажби, която търговецът не е отстранил. Следва да е възможно такива обезщетения да включват обезщетения за неимуществени вреди в случай че приложимото национално право предвижда това. Изменение 37 Предложение за директива Съображение 42 (42)  Когато търговецът откаже или за пореден път не коригира липсата на съответствие, потребителят следва да има правото свободно да избере която и да е от съществуващите корективни мерки. Отказът на търговеца може да бъде изричен или мълчалив, в смисъл, че търговецът не отговаря на или игнорира искането на потребителя да коригира липсата на съответствие. (42)  Потребителят следва да има правото свободно да избере която и да е от съществуващите корективни мерки, ако няма право за поправка или замяна на стоките. Държавите-членки следва да разполагат с възможността да приемат или запазват национални правни разпоредби относно свободния избор на корективните мерки при липса на съответствие, за да осигурят по-високо равнище на защита на потребителите. Изменение 38 Предложение за директива Съображение 42 a (ново) (42а)  Следва да се предвиди отговорност от страна на търговеца в определени случаи на липса на съответствие, съществуващи в момента на прехвърляне на риска на потребителя, дори ако липсата на съответствие се прояви едва след това. Изменение 39 Предложение за директива Съображение 42 б (ново) (42б)  Когато търговецът като краен продавач отговаря пред потребителя в резултат от действие или бездействие на производителя, следва да бъде гарантирано, че търговецът като краен продавач има право да предяви регресен иск срещу лицето или лицата, отговорни в договорната верига. За тази цел националните разпоредби на държавите-членки следва да определят отговорното(ите) лице(а), както и съответните действия и процедури. Изменение 40 Предложение за директива Съображение 42 в (ново) (42в)  При липса на съответствие потребителят следва да има право на срок на отговорност от две години. В полза на потребителя следва да се възприеме оборима презумпция, че липса на съответствие, появила се в срок от шест месеца след прехвърлянето на риска върху потребителя, е съществувала още по време на прехвърлянето на риска. Държавите-членки следва да разполагат с възможността да приемат или запазват национални правни разпоредби относно срокове на отговорност, продължителност на обръщането на тежестта на доказване или специфични правила при значителна липса на съответствие, появила се след изтичане на срока на отговорност, за да осигурят по-високо равнище на защита на потребителите. Изменение 41 Предложение за директива Съображение 43 (43)  С Директива 1999/44/ЕО на държавите-членки беше разрешено да определят срок от поне два месеца, по време на който потребителят трябва да информира търговеца за евентуална липса на съответствие. Разминаващото се законодателство за транспониране създаде пречки пред търговията. Следователно е необходимо тази регулаторна възможност да се премахне и правната сигурност да бъде подобрена като потребителите се задължат да информират търговеца за липсата на съответствие в срок от два месеца от датата на нейното установяване. заличава се Изменение 42 Предложение за директива Съображение 44 (44)  Някои търговци и производители предлагат на потребителите търговски гаранции. За да се гарантира, че потребителите не биват подвеждани, търговските гаранциите следва да съдържат определени данни, включително срок на гаранцията, териториален обхват и изявление, че търговската гаранция не накърнява законните права на потребителя. (44)  Някои търговци и производители предлагат на потребителите търговски гаранции. За да се гарантира, че потребителите не биват подвеждани, търговските гаранции следва да съдържат определени данни, включително срок на гаранцията, териториален обхват и изявление, че търговската гаранция не накърнява законните права на потребителя по силата на действащите национални разпоредби, както и тези, предвидени в настоящата директива. Изменение 43 Предложение за директива Съображение 45 a (ново) (45а)  Хармонизираните нормативни аспекти се отнасят само за договори, сключени между търговци и потребители. Следователно разпоредбите относно неравноправните договорни клаузи не следва да засягат националното право в областта на трудовите договори, договорите във връзка с наследствени права, договорите в областта на семейното право, както и дружествени договори и устави на дружества и условия на облигации. Изменение 44 Предложение за директива Съображение 46 (46)  Разпоредбите относно неравноправните договорни клаузи следва да не се прилагат за договорните клаузи, които пряко или косвено отразяват задължителни законови или регулаторни разпоредби на държавата-членка, които са в съответствие със законодателството на Общността. По подобен начин клаузите, които отразяват принципите и разпоредбите на международни конвенции, по които Общността или държавите-членки са страни, по-специално в сферата на транспорта, следва да не бъдат обект на теста за неравнопоставеност. (46)  Разпоредбите относно неравноправните договорни клаузи следва да не се прилагат за договорните клаузи, които пряко или косвено отразяват законови и регулаторни разпоредби или разпоредби, свързани с обществения ред на държавата-членка, които са в съответствие със законодателството на Съюза. По подобен начин договорните клаузи следва да отразяват принципите и разпоредбите на Хартата на основните права на Европейския съюз. Клаузите, които отразяват принципите и разпоредбите на международни конвенции, по които Съюзът или държавите-членки са страни, по-специално в сферата на транспорта, следва да не бъдат обект на теста за неравнопоставеност. Изменение 45 Предложение за директива Съображение 47 (47)  Потребителските договори следва да бъдат написани на ясен, разбираем език и да бъдат четливи. Търговците следва да имат свобода да избират вида или размера на шрифта, който да се използва за написването на договорните клаузи. На потребителя следва да се даде възможност да прочете клаузите, преди да сключи договора. Такава възможност може да бъде дадена на потребителя, като при поискване му се предоставят клаузите (за договори в търговския обект) или те му се осигурят по друг начин (например на уебсайта на търговеца за договорите от разстояние) или като към формуляра за поръчка бъдат прикачени стандартните условия (за договори извън търговския обект). Търговецът следва да потърси изричното съгласие на потребителя за всяко допълнително плащане извън възнаграждението за основното договорено задължение на търговеца. Заключаването на наличие на съгласие посредством използването на системи, предполагащи отказът да бъде изрично изразен, например предварително отбелязани онлайн полета, следва да бъде забранено. (47)  Всички договорни клаузи следва да се формулират по ясен и разбираем начин. Ако договорната клауза е в писмена форма, тя винаги следва да се изготвя на ясен и разбираем език. Търговците следва да имат свобода да избират вида или размера на шрифта, който да се използва за написването на договорните клаузи. На потребителя следва да се даде възможност да прочете клаузите, преди да сключи договора. Такава възможност може да бъде дадена на потребителя, като при поискване му се предоставят клаузите (за договори в търговския обект) или те му се осигурят по друг начин (например на уебсайта на търговеца за договорите от разстояние) или като към формуляра за поръчка бъдат прикачени стандартните условия (за договори извън търговския обект). Търговецът следва да потърси изричното съгласие на потребителя за всяко допълнително плащане извън възнаграждението за основното договорено задължение на търговеца. Заключаването на наличие на съгласие посредством използването на системи, предполагащи отказът да бъде изрично изразен, например предварително отбелязани онлайн полета, следва да бъде забранено. Изменение 46 Предложение за директива Съображение 47 a (ново) (47а)  Търговците следва да имат свобода да избират начина, по който се съобщават договорните клаузи, например вида или размера на шрифта, който се използва за написването на договорните клаузи. Държавите-членки следва да се въздържат от това, да налагат изисквания относно оформлението, с изключение на такива, които се отнасят до лица с увреждания, или когато стоките или услугите могат да представляват особен риск за здравето и безопасността на потребителя или на трето лице. Държавите-членки могат също така да налагат допълнителни изисквания, когато поради сложността на договорите за такива стоки или услуги съществува риск от ощетяване на потребителите, включително във връзка с въпроси, свързани с конкуренцията в дадения сектор. Това може да се отнася например за договори, свързани с финансови услуги, доставка на газ, електроенергия и вода, телекомуникации и недвижимо имущество. Това обаче не следва да се отнася до формалните национални изисквания относно сключването на договора или други формални изисквания, като например езика на клаузите, изисквания за съдържанието на клаузите или формулировката на определени договорни клаузи за конкретни сектори. Настоящата директива не следва да хармонизира езиковите изисквания, приложими за потребителските договори. Поради това държавите-членки следва да могат да запазват или да въвеждат в своето национално право езикови изисквания по отношение на договорните клаузи. Изменение 47 Предложение за директива Съображение 49 (49)  За целите на настоящата директива следва да не се прави оценка нито на равнопоставеността на клаузите, които описват основния предмет на договора, нито на съотношението качество‐цена на доставяните стоки или услуги, освен в случаите, когато тези клаузи не отговарят на изискванията за прозрачност. Основният предмет на договора и съотношението качество‐цена обаче следва да бъдат взети под внимание, когато се оценява равнопоставеността на други клаузи. Например в застрахователните договори клаузите, които ясно определят или очертават застрахователния риск и отговорността на застрахователя, следва да не подлежат на оценка, тъй като тези ограничения се отчитат при изчисляване на застрахователната премия, заплащана от потребителя. (49)  За целите на настоящата директива следва да не се прави оценка нито на равнопоставеността на клаузите, които описват основния предмет на договора, нито на съотношението качество‐цена на доставяните стоки или услуги, освен в случаите, когато тези клаузи не отговарят на изискванията за прозрачност. Основният предмет на договора и съотношението качество‐цена обаче следва да бъдат взети под внимание, когато се оценява равнопоставеността на други клаузи. Например в застрахователните договори клаузите, които ясно определят или очертават застрахователния риск и отговорността на застрахователя, следва да не подлежат на оценка, тъй като тези ограничения се отчитат при изчисляване на застрахователната премия, заплащана от потребителя. Това изключване не се отнася до възнаграждението, предвидено за търговеца от допълнително заплащане или заплащане за непредвидени случаи, залегнало в договора, включително такси и заплащане за нарушаване на която и да е от договорните клаузи, което следва изцяло да подлежи на теста за равнопоставеност. Изменение 48 Предложение за директива Съображение 50 (50)  С цел да се гарантира правната сигурност и да се подобри функционирането на вътрешния пазар, директивата следва да съдържа два списъка с неравноправни клаузи. Приложение ІІ съдържа списък с клаузи, които при всички обстоятелства следа да се считат за неравноправни. Приложение ІІІ съдържа списък с клаузи, които следва да се считат за неравноправни, освен ако търговецът не докаже обратното. Тези списъци следва да се прилагат във всички държави-членки. (50)  С цел да се гарантира правната сигурност и да се подобри функционирането на вътрешния пазар, директивата следва да съдържа два неизчерпателни списъка с неравноправни клаузи. Приложение ІІ съдържа списък с клаузи, които при всички обстоятелства следва да се считат за неравноправни. Приложение ІІІ съдържа списък с клаузи, които следва да се считат за неравноправни, освен ако търговецът не докаже обратното. Изменение 49 Предложение за директива Съображение 51 (51)  Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията. заличава се Изменение 50 Предложение за директива Съображение 52 (52)  По-специално Комисията следва да бъде оправомощена да изменя приложения ІІ и ІІІ относно договорните клаузи, считани за или разглеждани като неравноправни. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, те следва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО. заличава се Изменение 51 Предложение за директива Съображение 53 (53)  Правомощието на Комисията да изменя приложения ІІ и ІІІ следва да се използва, за да се гарантира последователно прилагане на правилата относно неравноправните клаузи, като към приложенията се добавят договорни клаузи, които следва да се считат за неравноправни при всички обстоятелства или които следва да бъдат считани за неравноправни, освен ако търговецът не докаже обратното. заличава се Изменение 52 Предложение за директива Съображение 55 a (ново) (55а)  Държавите-членки следва да гарантират, че националните им органи поддържат необходимото ниво на сътрудничество с мрежата на Европейския потребителски центр (ЕЦП), за да реагират при трансгранични случаи, особено по отношение на искания, които са в процес на разглеждане пред ЕЦП. Изменение 53 Предложение за директива Съображение 60 (60)  Европейската комисия ще потърси най-целесъобразния начин, по-който да гарантира, че всички потребители са осведомени за правата си в обекта, в който се осъществява продажбата. (60)  Комисията, след консултиране с държавите-членки и заинтересованите страни, ще потърси най-целесъобразния начин, по-който да гарантира, че всички потребители и търговци са осведомени за правата си в обекта, в който се осъществява продажбата. Комисията следва да се възползва особено от средствата, предоставени от инструментите на информационните и комуникационните технологии и обществените медии. Изменение 54 Предложение за директива Съображение 61 a (ново) (61а)  Следва да се предвиди процес на взаимна оценка, в рамките на който по време на периода, определен за транспониране на настоящата директива, държавите-членки трябва най-напред да предприемат преразглеждане на законодателството си, за да установят кои по-строги разпоредби, които са в съответствие с Договора за функционирането на Европейския съюз, ще запазят или ще приемат в своето национално право, за да осигурят по-високо равнище на защита на потребителите. До края на срока за транспониране на настоящата директива държавите-членки следва да изготвят доклад за резултатите от това преразглеждане. Комисията следва да предаде всеки доклад на всички останали държави-членки и на съответните заинтересовани страни. В рамките на срок от шест месеца държавите-членки и Европейския парламент могат да представят своите съображения по тези доклади. Най-късно една година след изтичане на срока за транспониране на настоящата директива и след това на всеки три години Комисията следва да изготвя доклад, придружен, по целесъобразност, от законодателни предложения. Ако е необходимо, Комисията следва да подпомага държавите-членки в разработването на общ метод. Изменение 55 Предложение за директива Съображение 61 б (ново) (61б)  За да се гарантира високо равнище на защита на потребителите във всички държави-членки, лицата и организациите, които имат законен интерес към защитата на потребителите, следва да бъдат насърчавани да съобщават на държавите-членки и на Комисията оценките си и да издават необвързващи препоръки, така че те да могат да бъдат взети предвид в рамките на преразглеждането на настоящата директива. Изменение 56 Предложение за директива Съображение 63 (63)  Целесъобразно е настоящата директива да бъде преразгледана, в случай че бъде установено наличие на пречки пред вътрешния пазар. Преразглеждането може да доведе до предложение на Комисията за изменение на директивата, което може да включва изменения в други законови актове за защита на потребителите, отразяващи ангажимента в Стратегията на Комисията за политика за защита на потребителите да прави преглед на достиженията на правото на Общността, с цел постигане на висока степен на единна защита на потребителите. заличава се Изменение 57 Предложение за директива Член 1 Целта на настоящата директива е да допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар и да постигане високо ниво на защита на потребителите, като сближи някои аспекти на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно договорите между потребители и търговци. Целта на настоящата директива е да постигне високо ниво на защита на потребителите и да допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар, като сближи някои аспекти на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно договорите между потребители и търговци. Изменение 59 Предложение за директива Член 2 – точка 1 (1) „потребител“ означава всяко физическо лице, което участва в договори, попадащи в приложното поле на настоящата директива, с цели, които са извън неговата търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия; (1)„потребител“ означава всяко физическо лице, което участва в договори, попадащи в приложното поле на настоящата директива, с цели, които са предимно извън неговата търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия. Държавите-членки могат да запазват или разширяват прилагането на правилата на настоящата директива, така че те да обхващат юридически или физически лица, които не са „потребители“ по смисъла на параграф първи от настоящата точка; Изменение 60 Предложение за директива Член 2 – точка 2 (2) „търговец“ означава всяко физическо или юридическо лице, което участва в договори, попадащи в приложното поле на настоящата директива, с цели във връзка с неговата търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия, както и всяко лице, което действа от името и/или за сметка на търговеца; (2) „търговец“ означава всяко физическо или юридическо лице, което, независимо дали собствеността върху него е публична или частна, действа за цели във връзка с неговата търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия, както и всяко лице, което действа за сметка на търговецвъв връзка с договори, обхванати от настоящата директива; Изменение 61 Предложение за директива Член 2 – точка 2 a (нова) (2а) „стоки“ означава всяка движима материална вещ и всяка нематериална вещ, която може да бъде използвана по начин, който може да бъде равностоен на физическо владение, с изключение на стоки, продавани при принудително изпълнение или други мерки от оправомощен от закона орган. По смисъла на настоящата директива вода, газ и електричество се разглеждат като „стоки“, когато те се предлагат за продажба в ограничен обем или определено количество; Изменение 62 Предложение за директива Член 2 – точка 2 б (нова) (2б) „стока, изработена по спецификация на потребителя“ означава стока, която не е предварително произведена, произведена въз основа на личен избор или решение на потребителя; Изменение 63 Предложение за директива Член 2 – точка 3 (3) „договор за продажба“ означава всеки договор за продажбата на стоки от търговец на потребител, включително всеки договор със смесена цел, обект на който са и стоки, и услуги; заличава се Изменение 64 Предложение за директива Член 2 – точка 4 (4) „стоки“ означава всяка движима материална вещ, с изключение на: заличава се a) стоките, продавани при принудително изпълнение или други мерки от оправомощен от закона орган; б) вода и газ, когато не се предлагат за продажба в ограничен обем или определено количество; в) електроенергия; Изменение 65 Предложение за директива Член 2 – точка 5 (5) „договор за услуга“ означава всеки договор, различен от договор за продажба, чрез който от търговец се предоставя услуга на потребител; (5) „услуга“ означава всяко извършване на дейности или друга услуга от всякакъв вид от страна на търговеца в полза на потребителя срещу заплащане; Изменение 66 Предложение за директива Член 2 – точка 5 a (нова) (5а) 'договор за продажба' означава всеки договор, чрез който търговец прехвърля съгласно приложимото национално право собственост върху стоки на потребител или се задължава да прехвърли собственост върху стоки, а потребителят се задължава да плати договорената цена. Като договори за продажба по смисъла на настоящата директива се считат и договорите за доставка на стоки, чиято направа или чието производство предстои; Изменение 67 Предложение за директива Член 2 – точка 5 б (нова) (5б) „договор със смесена цел“ означава всеки договор, който съдържа както елементи относно предоставяне на услуги, така и елементи относно доставка на стоки; Изменение 68 Предложение за директива Член 2 – точка 6 (6) „договор от разстояние“ означава всеки договор за продажба или услуга, при който търговецът използва за сключването на договора изключително и само едно или няколко средства за комуникация от разстояние; (6) „договор от разстояние“ означава всеки договор за доставка на стока или предоставяне на услуга, сключен между търговец и потребител съгласно организирана схема за продажби от разстояние или предоставяне на услуга, при която търговецът и потребителят, при сключването на договора, не присъстват едновременно физически, а по-скоро използват изключително и само едно или няколко средства за комуникация от разстояние; Изменение 69 Предложение за директива Член 2 – точка 7 (7) „средство за комуникация от разстояние“ означава всяко средство, което може, без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, да бъде използвано за сключването на договор между тези страни; заличава се Изменение 70 Предложение за директива Член 2 – точка 8 (8) „договор извън търговския обект“ означава: (8) „договор извън търговския обект“ означава всеки договор между търговец и потребител за доставка на стока или предоставяне на услуга: а) всеки договор за продажба или услуга, сключен извън търговския обект с едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя или всеки договор за продажба или услуга, за който при същите обстоятелства е направена оферта от потребителя, или а) който е сключен извън търговския обект с едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, или аа) за който е направена оферта от потребителя при едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя извън търговски обект, или б) всеки договор за продажба или услуга, сключен в търговския обект, но договорен извън търговския обект, при едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя. б) чиито основни елементи са определени по време на екскурзия, мероприятие, свързано със свободното време или демонстрация с цел продажби, организирани от търговеца извън търговския обект, при едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, като целта на въпросната екскурзия, мероприятие, свързано със свободното време или демонстрация с цел продажби е последващото сключване на договор в търговския обект. Изменение 71 Предложение за директива Член 2 – точка 9 – буква б) б) пазарни сергии и панаирни щандове, на които търговецът осъществява дейността си редовно или временно; б) пазарни сергии, на които търговецът осъществява дейността си редовно или временно; Изменение 72 Предложение за директива Член 2 – точка 12 (12) „продукт“ означава всяка стока или услуга, включително недвижимо имущество, права и задължения; заличава се Изменение 73 Предложение за директива Член 2 – точка 14 (14) „дължима професионална грижа“ означава стандарт на специални умения и грижа, за който в разумна степен може да се очаква да бъде приложен от търговеца към потребителите и който е съизмерим с честната пазарна практика и/или с общия принцип на добросъвестност в сферата на дейност на търговеца; заличава се Изменение 74 Предложение за директива Член 2 – точка 15 (15) „търг“ означава метод на продажба, при който стоки или услуги се предлагат от търговеца чрез процедура за получаване на конкурентни оферти, която може да включва използването на средства за комуникация от разстояние и при която предложилият най-високата цена е длъжен да закупи стоките или услугите. Сделка, сключена въз основа на оферта с фиксирана цена, въпреки дадената на потребителя възможност да я сключи чрез процедура с наддаване, не е търг; заличава се Изменение 75 Предложение за директива Член 2 – точка 16 (16) „публичен търг“ означава метод на продажба, при който стоки или услуги се предлагат от търговеца на потребители, които присъстват или имат възможност да присъстват лично на търга, чрез процедура на конкурентно наддаване, ръководена от провеждащ търга, като предложилият най-висока цена е длъжен да закупи стоките; (16) „публичен търг“ означава метод на продажба, при който стока или услуга се предлага от търговеца на потребители, в рамките на мероприятие, до което обществеността има физически достъп, чрез прозрачна процедура на конкурентно наддаване, ръководена от трето лице (провеждащия търга), което срещу заплащане действа в качеството на агент на търговеца. При търг с наддаване стоката или услугата се продава на потребителя или на лицето, действащо за негова сметка, предложило най-висока цена. При търг с намаляване на цената, стоката или услугата се продава на потребителя или на лицето, действащо за негова сметка, което първо е заявило съгласието си за незабавно закупуване на стоката или услугата на предложената цена. Изменение 76 Предложение за директива Член 2 – точка 17 (17) „производител“ означава производител на стоки, вносител на стоки на територията на Общността или всяко лице, което претендира да бъде производител като поставя своето име, търговска марка или друг отличителен знак върху стоките; (17) „производител“ означава производител на стоки, вносител на стоки на територията на Съюза или всяко лице, което претендира да бъде производител като поставя своето име, търговска марка или друг отличителен знак върху стоките; Изменение 77 Предложение за директива Член 2 – точка 18 (18) „търговска гаранция“ означава всеки ангажимент от страна на търговеца или производителя („гаранта“) към потребителя да възстанови заплатената цена или да замени или ремонтира стоки, или да предостави сервизно обслужване за тях, по какъвто и да било начин, ако те не отговарят на спецификациите, посочени в заявлението за предоставяне на търговска гаранция или в съответната реклама, съществуваща към или преди момента на сключване на договора; (18) „търговска гаранция“ означава всеки ангажимент от страна на търговеца или производителя („гаранта“) към потребителя, в допълнение към неговите законови задължения във връзка с гаранцията за съответствие, да възстанови заплатената цена или да замени или ремонтира стоки, или да предостави сервизно обслужване за тях, по какъвто и да било начин, ако те не отговарят на спецификациите или на всякакви други изисквания, които не са свързани със съответствието, посочени в заявлението за предоставяне на търговска гаранция или в съответната реклама, съществуваща към или преди момента на сключване на договора; Изменение 78 Предложение за директива Член 2 – точка 19 (19) „посредник“ означава търговец, който сключва договор от името или за сметка на потребителя; заличава се Изменение 79 Предложение за директива Член 2 – точка 20 (20) „допълнителен договор“ означава договор, чрез който потребителят придобива стоки или услуги във връзка с договор от разстояние или договор извън търговския обект, като тези стоки и услуги се предоставят от търговеца или от трета страна въз основа на договореност между третата страна и търговеца. (20) „свързан договор“ означава всеки договор за доставка на стока или предоставяне на услуга: а) който представлява, от обективна гледна точка, единно цяло във връзка с договор от разстояние или договор извън търговския обект; както и б) когато стоките се доставят или услугите се предоставят от търговеца или от трета страна въз основа на договореност между тази трета страна и търговеца. Единното цяло се счита, че съществува, когато стоките или услугите, предоставяни по силата на свързания договор, се отнасят до изпълнението на договора от разстояние или на договора извън търговския обект, какъвто може да е случаят, или с използването на стоките, които са били доставени, или на услугите, които са били предоставени, съгласно този договор от разстояние или договор извън търговския обект. Изменения 80 и 232 Предложение за директива Член 3 1.  Настоящата директива се прилага при условията и до степента, предвидени в разпоредбите й, към договори за продажба и услуги, сключени между търговец и потребител. 1.  Настоящата директива се прилага при условията и до степента, предвидени в разпоредбите й, към договори, сключени между търговец и потребител за доставка на стока или предоставяне на услуга, както и към договори със смесени цели. 2.  Настоящата директива се прилага за финансовите услуги само по отношение на някои договори извън търговския обект, предвидени в членове 8‐20, неравноправните договорни клаузи, предвидени в членове 30‐39, и общите разпоредби, предвидени в членове 40‐46, във връзка с член 4 относно пълната хармонизация. 2.  Настоящата директива не накърнява специфичното секторно законодателство на Съюза, уреждащо договорите, сключени между търговец и потребител. 2a.  Настоящата директива не се прилага по отношение на договори, свързани с: а) социални услуги; б) здравно обслужване, т.е. здравни услуги, предоставяни от здравни специалисти на пациенти с оглед оценка, поддържане или възстановяване на тяхното здраве; в) хазарт, който включва правенето на залози с материална стойност в игри на късмета, включително лотарии, игри в казина и транзакции по залагането. 2б.  Разпоредбите на членове 5 - 19 и член 23 не се прилагат към договори: а) свързани с финансови услуги; б) попадащи в обхвата на Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 г. относно дистанционна търговия на потребителски финансови услуги1. 3.   За договорите, попадащи в приложното поле на Директива 94/47/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 90/314/ЕИО на Съвета, се прилагат само членове 30‐39 относно неравноправните договорни клаузи във връзка с член 4 относно пълната хармонизация. 3.   В зависимост от разпоредбите на параграфи 4 до 4в от настоящия член, членове 9 - 19 се прилагат към договори от разстояние и договори, сключени извън търговския обект. 4.   Членове 5, 7, 9 и 11 не засягат разпоредбите относно информационните изисквания, съдържащи се Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. 4.   Членове 9 ‐ 19 не се прилагат за договори от разстояние и договори, сключени извън търговския обект: а) свързани с възникването, придобиването или прехвърлянето на вещни права върху недвижимо имущество или със строеж или съществена реконструкция на сграда, или с отдаване под наем на сграда или апартамент; б) попадащи в приложното поле на Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 г. относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки2 или Директива 2008/122/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 януари 2009 г. относно защитата на потребителите по отношение на някои аспекти на договорите за разпределено във времето ползване на собственост, дългосрочни ваканционни продукти, препродажба и замяна3; в) които в съответствие с разпоредбите на държавите-членки се сключват от длъжностно лице, което има законовото задължение да бъде независимо и безпристрастно и трябва да гарантира, чрез предоставянето на изчерпателна правна информация, че потребителят сключва договора единствено след внимателно обмисляне, както и че е информиран за правния му обхват. 4а.  Разпоредбите на членове 9 - 19 не се прилагат по отношение на договори, сключени извън търговския обект, при които сделката се изпълнява незабавно и от двете страни и плащането от страна на потребителя не надвишава 40 EUR, ако такива договори, поради своето естество обикновено се сключват извън търговски обекти. Държавите-членки могат да определят по-ниска стойност в националното си законодателство. 4б.  Членове 9‐19 не се прилагат за договори от разстояние, които: а) се сключват чрез автомати за продажба или автоматизирани търговски обекти; б) са сключени с телекомуникационни оператори чрез платени обществени телефони за целите на ползването на последните или свързани с отделни, осъществени от потребителя телефонни, интернет или телефакс връзки. 4в.  Член 11, параграф 1, буква б) и членове от 12 до 19 не се прилагат за договори от разстояние и за тези, сключени извън търговския обект, за осигуряване на хотелско настаняване, транспорт, услуги по отдаване на автомобили под наем, кетъринг, развлечения ако в тях е предвидена конкретна дата или срок на изпълнение. 4г.  В зависимост от разпоредбите на параграфи 4д, 4е и 4ж от настоящия член, членове 22 -29 се прилагат към договори за продажба. Без да се засягат разпоредбите на член 24, параграф 5, при договори със смесена цел, членове от 22 -29 се прилагат само за стоките. 4д.  Членове 22а и 23а се прилагат и за договорите за услуги и договорите със смесена цел. 4е.  Членове 22 - 29 не се прилагат за: a) електроенергия; б) вода и газ, когато не се предлагат за продажба в ограничен обем или определено количество. 4ж.  Членове 22 - 29 не се прилагат за стоки втора употреба, които се продават на публичен търг. ____________________ ОВ L271, 9.10.2002 г., стр. 16. 2OВ L 158, 23.6.1990 г., стр. 59. 3ОВ L 33 от 3.2.2009 г., стр. 10. Изменение 81 Предложение за директива Член 4 – заглавие Пълна хармонизация Степен на хармонизация Изменение 82 Предложение за директива Член 4 Държавите-членки нямат право да запазват или въвеждат в своето национално право разпоредби, отклоняващи се от заложените в настоящата директива, включително по-строги или по-снизходителни разпоредби, с които да гарантират различно ниво на защита на потребителите. 1.  С изключение на предвиденото в параграфи 2 и3, държавите-членки могат да запазват или въвеждат в своето национално право по-строги разпоредби, съвместими с Договора за функционирането на Европейския съюз, за да гарантират по-високо ниво на защита на потребителите при условията и до степента, определени в член 5, член 9, параграф 5 и 6, членове 22 до 29, член 31, параграф 4 и членове 34 и 35. 2.  Държавите-членки могат да запазват или въвеждат в националното си законодателство по-строги разпоредби, съвместими с Договора за функционирането на Европейския съюз, за да гарантират по-високо равнище на защита на потребителите, както е определено в член 12, параграф 4 и член 13, параграф 2. 3.  Държавите-членки нямат право да запазват или въвеждат в своето национално право разпоредби, отклоняващи се от заложените в член 2, член 9, параграфи от 1 до 4 и параграф 8, членове 10 и 11, член 12, параграфи от 1 до 3, член 13, параграф 1, членове 14 -19, членове 30 -33 и член 36 , включително по-строги разпоредби, с които да гарантират различно ниво на защита на потребителите. Изменение 83 Предложение за директива Член 4 а (нов) Член 4a Срокове, дати и крайни срокове Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета от 3 юни 1971 г. за определяне на правилата, приложими за срокове, дати и крайни срокове се прилага при изчисляването на сроковете, датите и крайните срокове, съдържащи се в настоящата директива. ____________________ OВ L 124, 8.6.1971 г., стр. 1. Изменение 84 Предложение за директива Глава II – заглавие Информация за потребителя Информация за потребителя при договорите в търговски обект Изменение 85 Предложение за директива Член 5 – заглавие Общи информационни изисквания Информационни изисквания при договорите в търговски обект Изменение 86 Предложение за директива Член 5 – параграф 1 – уводна част 1.   Преди сключването на всеки договор за продажба или услуги търговецът предоставя на потребителя следната информация, ако тя не е ясна от контекста: 1.   При сключването на договор в търговски обект търговецът своевременно предоставя по ясен и разбираем начин на потребителя следната информация, ако тя не е ясна от контекста: Изменение 87 Предложение за директива Член 5 – параграф 1 – буква a) a) основните характеристики на продукта, до степен, уместна предвид средството за комуникация и продукта; a) основните характеристики на стоката или услугата, до степен, уместна предвид стоката или услугата; Изменение 88 Предложение за директива Член 5 – параграф 1 – буква б) б) селищен адрес и самоличност на търговеца, например неговото търговско наименование и, когато е приложимо, селищен адрес и самоличност на търговеца, от чието име той действа; б) самоличност на търговеца, например неговото търговско наименование; Изменение 89 Предложение за директива Член 5 – параграф 1 – буква б a) (нова) ба) адресът на мястото на стопанска дейност на търговеца, както и номер на факс и адрес на електронната поща, ако съществува такъв, така че потребителят да може бързо да установи контакт с търговеца и да общува ефективно с търговеца; Изменение 90 Предложение за директива Член 5 – параграф 1 – буква в) в) цената с включени данъци или, когато естеството на продукта е такова, че цената не може да бъде изчислена предварително в разумни граници, начинът, по който тя се изчислява, както и, когато е целесъобразно, всички допълнителни разходи за транспорт, доставка или пощенски такси или, когато тези такси не могат да бъдат изчислени предварително в разумни граници, обстоятелството, че такива допълнителни такси могат да бъдат дължими; в) общата цена с включени данъци или, когато естеството на стоката или услугата е такова, че цената не може да бъде изчислена предварително в разумни граници, начинът, по който тя се изчислява, както и, когато е целесъобразно, всички допълнителни разходи за транспорт, доставка или пощенски такси и всички други разходи или, когато тези такси не могат да бъдат изчислени предварително в разумни граници, обстоятелството, че такива допълнителни такси могат да бъдат дължими. В случай на безсрочен договор общата цена означава общите месечни разходи; Изменение 91 Предложение за директива Член 5 – параграф 1 – буква г г) организацията на плащане, доставка, изпълнение и политиката за разглеждане на жалби, в случай на отклонения от изискванията за дължима професионална грижа; г) когато е уместно, организацията на плащане, доставка, изпълнение, датата, до която търговецът се наема да достави стоките или да предостави услугата, и политиката на търговеца за разглеждане на жалби; Изменение 92 Предложение за директива Член 5 – параграф 1 – буква е е) наличието на сервизно обслужване след продажбата и условията за него, както и търговски гаранции, където това е приложимо; е) освен припомнянето за наличието на законни права за съответствие за стоките, наличието на сервизно обслужване след продажбата и условията за него, както и търговски гаранции, където това е приложимо; еa) съществуването на кодекси на поведение и начина, по който те могат да бъдат получени, когато е приложимо; Изменение 93 Предложение за директива Член 5 – параграф 1 – буква ж) ж) срока на договора, когато това е приложимо, или, ако договорът е безсрочен, условията за неговото прекратяване; ж) срока на договора, когато това е приложимо, или, ако договорът е безсрочен или автоматично се подновява, условията за неговото прекратяване; Изменение 94 Предложение за директива Член 5 – параграф 1 – буква и и) наличието на депозити или други финансови гаранции, които се заплащат или дават от потребителя по искане на търговеца, и условията по тях. и) когато е приложимо, наличието на депозити или други финансови гаранции, които се заплащат или дават от потребителя по искане на търговеца, и условията по тях; Изменение 95 Предложение за директива Член 5 – параграф 1 – букви и a, и б и и в (нови) иа) прилагането на мерки по техническата защита на цифровото съдържание, където е приложимо; иб) всяка оперативна съвместимост на цифрово съдържание с хардуер и софтуер според информацията, с която търговецът разполага или с която разумно може да се предположи, че той е запознат, включително всякаква липса на оперативна съвместимост, по целесъобразност; ив) възможността за достъп до извънсъдебна процедура за жалби и компенсации, на която подлежи търговецът, и предпоставките за получаване на този достъп, по целесъобразност. Изменение 96 Предложение за директива Член 5 – параграф 2 2.  При публичните търгове информацията от параграф 1, буква б) може да бъде заменена със селищния адрес и самоличността на провеждащия търга. 2.  Параграф 1 не се прилага при договори за доставка на стока или предоставяне на услуга, които се отнасят за търговски сделки във връзка с всекидневния живот и при които търговецът трябва да предостави стоката или услугата незабавно при сключване на договора. Изменение 97 Предложение за директива Член 5 – параграф 3 3.  Информацията, посочена в параграф 1, представлява неотменна част от договора за продажба или услуга. 3.  Държавите-членки могат да приемат или запазят допълнителни изисквания за преддоговорната информаци . Изменение 98 Предложение за директива Член 6 – параграф 2 2.  Без да се засягат разпоредбите на член 7, параграф 2, член 13 и член 42, последствията от всяко нарушение на член 5 се определят в съответствие с приложимото национално право. Държавите-членки предвиждат в своето национално право ефективни средства за правна защита в договорното право за всяко нарушение на член 5. 2.  Без да се засягат разпоредбите на член 13 и член 42, последствията от всяко нарушение на член 5 се определят в съответствие с приложимото национално право. Държавите-членки предвиждат в своето национално право ефективни и пропорционални средства за правна защита за всяко нарушение на член 5. Изменение 99 Предложение за директива Член 7 Член 7 Специални информационни изисквания за посредниците заличава се 1.  Преди сключването на договора посредникът уведомява потребителя, че действа от името или за сметка на друг потребител и че сключеният договор няма да бъде разглеждан като договор между потребителя и търговеца, а като договор между двама потребители и като такъв няма да попада в приложното поле на настоящата директива. 2.  За посредник, който не изпълни задължението по параграф 1, се счита, че е сключил договора от свое име. 3.  Настоящият член не се прилага за публични търгове. Изменение 100 Предложение за директива Член 8 Член 8 заличава се Приложно поле Настоящата глава не се прилага за договори от разстояние и тези, сключени извън търговския обект. Изменение 101 Предложение за директива Член 9 Член 9 Информационни изисквания за договорите от разстояние и договорите извън търговския обект Преддоговорни информационни изисквания за договори от разстояние и договори, сключени извън търговския обект Що се отнася до договорите от разстояние или договорите извън търговския обект, търговецът предоставя следната информация, която е неделима част от договора: 1.  Преди потребителят да е обвързан с договор от разстояние, с договор, сключен извън търговския обект, или със съответно предложение за сключване на договор, търговецът своевременно предоставя на потребителя по ясен и разбираем начин следната информация, ако тя не е ясна от контекста: a) във всички случаи информацията, посочена в членове 5 и 7 и чрез дерогация от член 5, параграф 1, буква г), организацията на плащането, доставката и изпълнението; a) основните характеристики на стоката или услугата, до степен, уместна предвид средството за комуникация и стоката или услугата; б) когато се прилага право на отказ, условията и процедурите за неговото упражняване в съответствие с приложение І; б) самоличността на търговеца, например неговото търговско наименование; ба) адресът на мястото на стопанска дейност на търговеца, както и номер на телефон, факс и адрес на електронната поща, ако съществува такъв, така че потребителят да може бързо да установи контакт с търговеца и да общува ефективно с него; в) в случай че не съвпада със селищния му адрес, селищния адрес на мястото на стопанска дейност на търговеца (когато е приложимо ‐ на търговеца, от чието име той действа), към което потребителят може да адресира евентуални жалби; в) общата цена с включени данъци или, когато естеството на стоката или услугата е такова, че цената не може да бъде изчислена предварително в разумни граници, начинът, по който тя се изчислява, както и, когато е целесъобразно, всички допълнителни разходи за транспорт, доставка или пощенски такси и всички други разходи или, когато тези такси не могат да бъдат изчислени предварително в разумни граници, обстоятелството, че такива допълнителни такси могат да бъдат дължими; в случай на безсрочен договор, общата цена означава общите месечни разходи; г) съществуването на кодекси на поведение и начина, по който те могат да бъдат получени, когато е приложимо; г) организацията на плащане, доставка, изпълнение, датата, до която търговецът се задължава да достави стоките или да предостави услугата, и политиката на търговеца за разглеждане на жалби; д) възможността за използване на доброволно уреждане на споровете, където е приложимо; д) когато се прилага право на отказ, условията, срока и процедурата за упражняване на това право, включително евентуалните разходи за връщане на стоките от потребителя; за тази цел търговецът може да използва примерните указания за отказ, изложени в приложение І, част А, и примерния формуляр за отказ, изложен в приложение I, част Б, или друго ясно формулирано заявление; ако търговецът информира потребителя чрез примерните указания относно упражняването на правото на отказ, изложени в приложение І, част А, информационните изисквания съгласно този член относно правото на отказ се считат за изпълнени от търговеца; да) когато правото на отказ не е приложимо в съответствие с член 19, параграф 1, потребителят се уведомява, че не може да упражни право на отказ; е) обстоятелството, че договорът ще бъде сключен с търговец, в резултат на което потребителят ще се ползва от защитата, осигурена от настоящата директива. е) освен припомнянето за наличието на законни права за съответствие за стоките, и наличието на сервизно обслужване след продажбата и условията за такова, както и търговски гаранции, където това е приложимо; еa) съществуването на кодекси на поведение и начина, по който копия от тях могат да бъдат получени, когато е приложимо; еб) срока на договора, когато това е приложимо, или, ако договорът е безсрочен или се подновява автоматично, условията за неговото прекратяване; ев) минималния срок, за който потребителят има задължения по договора, когато това е приложимо; ег) наличието на депозити или други финансови гаранции, които се заплащат или дават от потребителя по искане на търговеца, и условията по тях; ед) прилагането на мерки по техническата защита на цифровото съдържание, където е приложимо; ее) всяка оперативна съвместимост на цифрово съдържание с хардуер и софтуер според информацията, с която търговецът разполага или с която разумно може да се предположи, че той логично запознат, включително всякаква липса на оперативна съвместимост, по целесъобразност; еж) възможността за достъп до извънсъдебна процедура за жалби и компенсации, на която подлежи търговецът, и предпоставките за получаване на този достъп, по целесъобразност. 2.  При публичните търгове информацията, посочена в параграф 1, букви б), ба) и в), може да бъде заменена с равностойни данни за провеждащия търга. 3.  Информацията, посочена в параграф 1, представлява неразделна част от договора от разстояние или от договора, сключен извън търговския обект. 4.  Държавите-членки не налагат добавянето на нови изисквания към тези от съдържанието на образеца за информацията, която се посочва във формуляра за отказ, изложен в приложение I, част A. 5.  При договори от разстояние и договори, сключени извън търговския обект, свързани с транспортни услуги или здравни изисквания и изисквания за безопасност, държавите-членки могат да приемат или запазват разпоредби от националното право, определящи допълнителни изисквания за преддоговорна информация, ако те са съвместими с Договора за функционирането на Европейския съюз и са целесъобразни с оглед правилното информиране на потребителя. 6.  Държавите-членки могат да приемат или запазват допълнителни изисквания за преддоговорна информация за всички договори от разстояние и за всички договори, сключени извън търговския обект, във връзка с предоставянето на услуги, за които, съгласно член 22, параграф 5 от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар1, те налагат допълнителни информационни изисквания, приложими към доставчиците на услуги, установени на тяхна територия. 7.  Член 5 не засяга Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар2. 8.  По отношение на спазването на информационните изисквания, посочени в настоящата глава, тежестта за доказване се носи от търговеца. ____________________ OВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 36. 2ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1. Изменение 102 Предложение за директива Член 10 – заглавие Изисквания относно формата на договорите извън търговския обект Преддоговорна информация за изискваниятаотносно формата на договорите извън търговския обект Изменение 233 Предложение за директива Член 10 – параграф 1 1.  По отношение на договорите извън търговския обект, информацията, предвидена в член 9, се представя във формуляра за поръчка на ясен и разбираем език и четливо написана. Формулярът за поръчка включва стандартния формуляр за отказ, посочен в приложение І, част Б. 1.  По отношение на договорите извън търговския обект, информацията, предвидена в член 9, се представя на потребителя във формуляра за поръчка на хартиен носител или, ако потребителят даде своето съгласие, на друг траен носител на ясен и разбираем език и четливо написана. Изменение 104 Предложение за директива Член 10 – параграф 2 2.  Договорът извън търговския обект е валиден единствено, ако потребителят подпише формуляр за поръчка, като в случаите, когато формулярът за поръчка не е на хартия, потребителят получи копие от формуляра за поръчка върху друг траен носител. 2.  Договорът извън търговския обект влиза в сила единствено ако потребителят е подписал формуляр за поръчка. Изменение 234 Предложение за директива Член 10 – параграф 2 a (нов) 2a.  Независимо от параграфи 1 и 2, по отношение на договори със смесени цели, сключени извън търговския обект, при които сделката се изпълнява незабавно и от двете страни и плащането от страна на потребителя не надвишава 200 евро: а)  Търговецът не е задължен да предоставя на хартиен или друг траен носител информацията, посочена в член 9; както и б) за да бъде валиден договорът, не се изисква формулярът за поръчки да бъде подписан от потребителя; при условие че тези договори, поради тяхното естество, обикновено биват сключвани извън търговския обект. Изменение 105 Предложение за директива Член 10 – параграф 3 3.  Държавите-членки нямат право да налагат други изисквания относно формата освен тези, предвидени в параграфи 1 и 2. 3.  Държавите-членки нямат право да налагат изисквания за допълнителна преддоговорна информация относно формата за изпълнението на информационните задължения, посочени в член 9, параграф 1. Изменение 106 Предложение за директива Член 11 – заглавие Изисквания относно формата на договорите от разстояние Изисквания за преддоговорната информация относно формата на договорите от разстояние Изменения 107, 235 и 236 Предложение за директива Член 11 – параграф 1 1.  По отношение на договорите от разстояние, информацията, предвидена в член 9, буква а), се представя или предоставя на потребителя преди сключването на договора на ясен и разбираем език и четливо написана, по начин, уместен за използваното средство за комуникация от разстояние. 1.  По отношение на договорите от разстояние, информацията, предвидена в член 9, се представя или предоставя на потребителя на траен носител на ясен и разбираем език и четливо написана, по начин, уместен за използваното средство за комуникация от разстояние. 1a.  Ако сключен по електронен път договор от разстояние за доставка на стока или за предоставяне на услуга, чиито условия не са били договорени индивидуално, задължава потребителя да направи плащане, потребителят се обвързва с този договор единствено ако: а) търговецът е указал ясно и видимо общата цена с изброяване на всички включени в цената компоненти; както и б) потребителят е потвърдил, че е прочел и разбрал информацията, изисквана по силата на буква а). По отношение на договори, сключени чрез интернет страници, настоящото изискване се счита за изпълнено, ако интернет страницата е направена по такъв начин, че обвързваща поръчка може да бъде направена единствено ако потребителят се е регистрирал предварително на интернет страницата на търговеца, за да се възползва от офертата на търговеца. 1б.  Чрез дерогация от параграф 1а, буква б), когато договор от разстояние, посочен в този параграф, се сключва по телефона, потребителят се обвързва с този договор единствено ако търговецът е изпратил на потребителя, на траен носител, потвърждение на своята оферта, включително информацията, изисквана в съответствие с параграф 1а, буква a). Изменение 108 Предложение за директива Член 11 – параграфи 2 2.  В случай че търговецът направи телефонно обаждане до потребителя с цел сключване на договор от разстояние, той трябва да уведоми за самоличността си и за търговската цел на обаждането в началото на разговора с потребителя. 2.  В случай че търговецът или посредник, действащ от името на търговеца, направи телефонно обаждане до потребителя с цел сключване на договор от разстояние, той трябва да уведоми за самоличността си и за търговската цел на обаждането в началото на разговора с потребителя. 2a.  Уебсайтовете за търговия посочват ясно и четливо на своята начална страница дали има някакви ограничения от какъвто и да било вид – включително относно начина на плащане – по отношение на доставката до определени държави-членки. Изменение 109 Предложение за директива Член 11 – параграф 3 3.  Ако договорът е сключен с помощта на носител, който предоставя ограничено пространство или време за представяне на информацията, търговецът осигурява преди сключването на договора върху конкретния носител най-малкото информацията относно основните характеристики на продукта и общата цена, посочени в член 5, параграф 1, букви а) и в). Останалата информация, посочена в членове 5 и 7, се осигурява от търговеца на потребителя по подходящ начин в съответствие с параграф 1. 3.  Ако договорът е сключен с помощта на носител, който предоставя ограничено пространство или време за представяне на информацията, търговецът осигурява преди сключването на договора върху конкретния носител преддоговорната информация относно основните характеристики на стоката или услугата, общата цена, срока на договора и ако договорът е безсрочен – условията за прекратяването му, посочени в член 9, параграф 1, букви а), б), в), д) и ж). Останалата информация, посочена в член 9, се осигурява от търговеца на потребителя по подходящ начин в съответствие с параграф 1. Изменение 110 Предложение за директива Член 11 – параграф 4 4.  Потребителят получава потвърждение за пълната информация, посочена в член 9, букви а) ‐ е), върху траен носител в разумен срок след сключването на договор от разстояние или най-късно в момента на доставка на стоките или при започване изпълнението на услугата, освен ако информацията вече не е представена на потребителя върху траен носител преди сключването на договора от разстояние. заличава се Изменение 237 Предложение за директива Член 11 – параграф 5 5.  Държавите-членки нямат право да налагат други изисквания относно формата освен тези, предвидени в параграфи 1‐4. 5.  Държавите-членки нямат право да налагат изисквания за допълнителна формална преддоговорна информация относно изпълнението на информационните задължения, посочени в член 9, параграф 1. Независимо от алинея 1, по отношение на договор, посочен в параграф 1б от настоящия член, държавите-членки могат да въвеждат или запазват разпоредби на националното законодателство, по силата на които потребителят се обвързва с договора единствено ако е потвърдил на търговеца сключването на договора на траен носител. Държавите-членки съобщават разпоредбите на Комисията, която оповестява тази информация по леснодостъпен начин. Изменение 112 Предложение за директива Член 12 – параграф 1 а (нов) 1а.  В случай на договор от разстояние или договор извън търговския обект срокът за отказ, посочен в параграф 1, започва да тече от деня на сключване на договора или от деня, в който потребителят получи копие от подписания договор върху траен носител, ако той не съвпада с деня на сключване на договора. Изменение 113 Предложение за директива Член 12 – параграф 2 2.  В случая на договор извън търговския обект, срокът за отказ започва да тече от деня, в който потребителят подпише формуляра за поръчка или, в случаи, когато формулярът за поръчка не е на хартия, когато получи копие от формуляра за поръчка върху друг траен носител. 2.   Независимо от параграф 1, в случай на договор от разстояние или договор извън търговския обект за доставка на стоки, срокът за отказ започва да тече от деня, в който потребителят или трета страна, различна от превозвача и посочена от потребителя, влезе във фактическо владение на поръчаните стоки или: В случая на договор от разстояние за продажбата на стоки, срокът за отказ започва да тече от деня, в който потребителят или трета страна, различна от превозвача и посочена от потребителя, влезе във фактическо владение на всяка от поръчаните стоки. В случая на договор от разстояние за предоставяне на услуги, срокът за отказ започва да тече от деня на сключване на договора. а) в случай на няколко стоки, поръчани от потребителя в една поръчка и доставени отделно, датата, на която е доставена последната стока; б) в случай на стоки, състоящи се от многобройни партиди или части, датата, на която е доставена последната партида или част; в) в случай на периодични доставки на стоки от един и същ вид за определен период от време, датата, на която е доставена първата стока. Изменение 115 Предложение за директива Член 12 – параграф 4 4.  Държавите-членки нямат право да забраняват на страните да изпълняват задълженията си по договора по време на срока за отказ. 4.  Държавите-членки не забраняват на страните да изпълняват договорните си задължения по време на срока за отказ. Независимо от това, в случай на договори извън търговския обект, държавите-членки могат да запазят действащото национално законодателство, забраняващо на търговеца да изисква плащания през определен период от време след сключването на договора. Изменение 116 Предложение за директива Член 13 Ако търговецът в нарушение на член 9, буква б), член 10, параграф 1 и член 11, параграф 4, не е осигурил на потребителя информация относно правото за отказ, срокът за отказ изтича три месеца след като търговецът изцяло е изпълнил останалите свои договорни задължения. 1.  Ако търговецът в нарушение на член 9, параграф 1, буква д) не е осигурил на потребителя информация относно правото за отказ, срокът за отказ изтича една година след първоначалния срок за отказ, както е определен в член 12, параграфи 1а и 2. 2.  Независимо от това държавите-членки могат да запазят действащото национално законодателство, предвиждащо по-дълъг период за изтичане на срока за отказ. Изменения 238 и 239 Предложение за директива Член 14 – параграф 1 Потребителят информира търговеца за решението си да се откаже, като върху траен носител направи изявление, адресирано до търговеца и формулирано в свободен текст от потребителя, или като използва стандартния формуляр за отказ, съдържащ се в приложение І, част Б. Преди изтичането на срока за отказ потребителят информира търговеца за решението си да се откаже. За тази цел потребителят може: а) да използва примерния формуляр за отказ, съдържащ се в приложение І, част Б, или да направи друго ясно формулирано заявление; или б) да върне стоките на търговеца, придружени с ясно формулирано изявление, с което потребителят излага своето решение за отказ. Държавите-членки нямат право да предвиждат други изисквания относно формата на стандартния формуляр за отказ. Държавите-членки не предвиждат други формални изисквания относно примерния формуляр за отказ, освен изложените в приложение І, част Б. Изменение 240 Предложение за директива Член 14 – параграф 2 2.  При договорите от разстояние, сключени по Интернет, търговецът има право в допълнение към възможностите, посочени в параграф 1, да предостави на потребителя възможността електронно да попълни и подаде стандартния формуляр за отказ на уебсайта на търговеца. В такъв случай търговецът изпраща незабавно по електронна поща на потребителя съобщение за потвърждение получаването на такъв отказ. 2.  При договорите от разстояние, сключени по Интернет, търговецът има право в допълнение към възможностите, посочени в параграф 1, да предостави на потребителя възможността електронно да попълни и подаде или примерния формуляр за отказ, посочен в приложение І, част Б, или друго ясно формулирано изявление на уебсайта на търговеца. В тези случаи търговецът изпраща незабавно по електронна поща на потребителя потвърждение на получаването на такъв отказ на траен носител. Изменение 119 Предложение за директива Член 15 – букви a и б а) да изпълнят договора, сключен от разстояние или извън търговския обект, или Не се отнася за българския текст б) да сключат договор извън търговския обект в случаите, когато потребителят е направил оферта. б) да сключат договор от разстояние или договор извън търговския обект в случаите, когато потребителят е направил оферта. Изменение 120 Предложение за директива Член 16 – параграф 1 1.  Търговецът възстановява всички суми, получени от потребителя, в тридесетдневен срок от деня, в който получи съобщението за отказ. 1.  Търговецът възстановява всички суми, получени от потребителя, включително, ако е приложимо, разходите за доставка, без необосновано забавяне и във всеки случай не по-късно от четиринадесет дни от деня, в който е бил уведомен за решението за отказ на потребителя в съответствие с член 14. Търговецът може да извърши това възстановяване чрез всякакъв начин на плащане, който е законен в страната, в която потребителят го получава , и при условие, че на потребителя не се налагат никакви такси в резултат от възстановяването. Изменение 241 Предложение за директива Член 16 – параграф 2 2.  При договорите за продажба търговецът има правото да не възстановява суми докато не получи или не си прибере обратно стоките или потребителят не представи доказателства, че е върнал стоките, в зависимост от това кое от двете събития настъпи по-рано. 2.  Независимо от параграф 1, ако потребителят изрично е избрал различна от стандартната доставка, търговецът няма задължение да възстанови допълнителните разходи за доставка. При договорите за продажба търговецът има правото да обвързва възстановяването на сумите с изискването потребителят да представи доказателства, че е върнал стоките. Изменение 122 Предложение за директива Член 17 – параграф 1 1.  При договорите за продажба, при които фактическото владение на стоките е прехвърлено на потребителя или, по негово искане ‐ на трета страна, преди изтичането на срока за отказ, потребителят връща стоките или ги предава на търговеца или на лице, упълномощено от търговеца да ги получи, в четиринадесетдневен срок от деня, в който потребителят съобщи отказа си на търговеца, освен ако търговецът не предложи сам да прибере стоките. 1.  При договорите за доставка на стоки, сключени от разстояние или извън търговския обект, потребителят връща стоките или ги предава на търговеца или на лице, упълномощено от търговеца да ги получи, без забавяне и при всички случаи най-късно четиринадесет дни от деня, в който потребителят съобщи решението си за отказ на търговеца в съответствие с член 14, освен ако търговецът не предложи сам да прибере стоките. Потребителят заплаща единствено преките разходи по връщането на стоките, освен ако търговецът не се е съгласил да покрие тези разходи. Потребителят заплаща единствено преките разходи по връщането на стоките. Той не заплаща тези разходи, когато в договора търговецът се е съгласил да покрие тези разходи или когато цената на стоката, която ще бъде върната, надвишава 40 EUR. Изменение 123 Предложение за директива Член 17 – параграфи 2 и 2 а (нов) 2.  Потребителят носи отговорност за понижена стойност на стоките единствено в следствие на боравене с тях, различно от необходимото, за да се увери в естеството и функционирането на стоките. Потребителят не носи отговорност за понижена стойност на стоките в случаите, когато търговецът не е уведомил за правото на отказ в съответствие с член 9, буква б). При договорите за услуги, при които се прилага правото на отказ, потребителят не заплаща, нито изцяло, нито отчасти за услугите, извършени по време на срока за отказ. 2.  Потребителят носи отговорност за понижена стойност на стоките единствено в следствие на боравене с тях, различно от необходимото, за да установи естеството, качествата и функционирането на стоките. Потребителят в никакъв случай не носи отговорност за понижена стойност на стоките в случаите, когато търговецът не е уведомил за правото на отказ в съответствие с член 9, параграф 1, буква д). 2a.  С изключение на предвиденото в настоящия член потребителят не носи никаква отговорност чрез упражняването на правото на отказ. Изменение 125 Предложение за директива Член 18 – параграф 1 1.  Без да се засягат разпоредбите на член 15 от Директива 2008/48/ЕО, ако потребителят в съответствие с членове 12‐17 упражни правото си на отказ от договор, сключен от разстояние или извън търговския обект, всички допълнителни договори се прекратяват автоматично без разходи за потребителя. 1.  Без да се засяга разпоредбата на член 15 от Директива 2008/48/ЕО, ако потребителят в съответствие с членове 12‐17 упражни правото си на отказ от договор от разстояние или договор извън търговския обект, всичкисвързанидоговори се прекратяват автоматично без разходи за потребителя, които не са предвидени в настоящата директива. Изменение 126 Предложение за директива Член 19 – параграф 1 – уводна част 1.  При договорите от разстояние правото на отказ не се прилага по отношение на следните случаи: 1.  При договорите от разстояние и договорите извън търговския обект правото на отказ не се прилага по отношение на следните: Изменение 127 Предложение за директива Член 19 – параграф 1 – буква a) a) услуги, при които изпълнението е започнало с изричното предварително съгласие на потребителя преди изтичането на четиринадесетдневния срок, посочен в член 12; а) услуги, при които изпълнението е започнало с изричното предварително съгласие на потребителя, дадено върху траен носител преди изтичането на четиринадесетдневния срок, посочен в член 12; в такива случаи съгласието следва да означава и отказ на потребителя от неговото право на отказ; Изменение 128 Предложение за директива Член 19 – параграф 1 – буква б) б) доставка на стоки или услуги, чиято цена се променя в зависимост от колебанията на финансовия пазар, които не могат да бъдат контролирани от търговеца; б) доставка на стоки или услуги, чиято цена се променя в зависимост от колебанията на пазара, които не могат да бъдат контролирани от търговеца и които могат да настъпят по време на срока за отказ; Изменение 129 Предложение за директива Член 19 – параграф 1 – буква в) в) доставка на стоки, изработени по спецификация на потребителя или недвусмислено персонализирани или които бързо влошават качеството си или губят валидността си; в) доставка на стоки или услуги, изработени или предоставени по спецификация на потребителя или недвусмислено персонализирани, изискващи от търговеца да предприеме индивидуализирани приспособявания, които той не може да използва за други цели, или стоки, които бързо влошават качеството си или са с кратък срок на годност; Изменение 130 Предложение за директива Член 19 – параграф 1 – буква г г) доставка на вино, чиято цена е договорена при сключването на договора за продажба, като доставката може да бъде осъществена единствено след срока, посочен в член 22, параграф 1, като действителната й стойност зависи от колебанията на пазара, които не могат да бъдат контролирани от търговеца; г) доставката на хранителни продукти, - напитки - фармацевтични продукти или - други чувствителни от гледна точка на хигиената стоки, чиято опаковка или запечатване вече са били отворени от потребителя, след като той е бил уведомен за изключението от правото на отказ; га) договори, при които потребителят, с цел да отговори на възникнала извънредна ситуация, е поискал незабавно изпълнение от страна на търговеца; ако в такъв случай търговецът предоставя или продава допълнителни услуги или стоки, различни от тези, които са строго необходими за преодоляване на извънредната ситуация, в която е попаднал потребителят, правото на отказ се прилага за тези допълнителни стоки или услуги; гб) договори, при които потребителят специално е поискал от търговеца да посети дома му с цел поправка или поддръжка на собствеността му; ако в случай на такова посещение търговецът предоставя услуги в допълнение към специално поисканите от потребителя или стоки, различни от резервните части, необходими за осъществяване на поддръжката или на поправката, правото на отказ се прилага за тези допълнителни услуги или стоки; Изменение 132 Предложение за директива Член 19 – параграф 1 – буква е) е) доставка на вестници, периодични издания и списания; е) доставка на вестници, периодични издания и списания с изключение на договори за абонамент за доставката на такива издания; Изменение 133 Предложение за директива Член 19 – параграф 1 – буква ж) ж) услуги, свързани с игри и лотарии; заличава се Изменение 134 Предложение за директива Член 19 – параграф 1 – буква з з) договори, сключени по време на търг. з) договори, сключени по време на публичен търг. за) доставката на цифрово съдържание, след като потребителят е започнал да изтегля цифровото съдържание. Изменение 135 Предложение за директива Член 19 – параграф 2 2.  При договорите извън търговския обект правото на отказ не се прилага по отношение на следните случаи: заличава се a) договори за доставка на храни, напитки и други стоки за текущо потребление в домакинството, избрани предварително от потребителя чрез средство за комуникация от разстояние и физически доставени в дома, жилището или работното място на потребителя от търговец, който обичайно продава такива стоки в собствения си търговски обект; б) договори, при които потребителят, с цел да отговори на възникнала извънредна ситуация, е поискал незабавно изпълнение от страна на търговеца; ако в такъв случай търговецът предоставя или продава допълнителни услуги или стоки, различни от тези, които са строго необходими за преодоляване на извънредната ситуация, в която е попаднал потребителят, правото на отказ се прилага за тези допълнителни услуги или стоки; в) договори, при които потребителят специално е поискал от търговеца чрез средство за комуникация от разстояние да посети дома му с цел поправка или поддръжка на собствеността му; ако в такъв случай търговецът предоставя услуги в допълнение на специално поисканите от потребителя или стоки, различни от резервните части, необходими за осъществяване на поддръжката или на поправката, правото на отказ се прилага за тези допълнителни услуги или стоки. Изменение 136 Предложение за директива Член 19 – параграф 3 3.  Страните могат да се договорят да не прилагат параграфи 1 и 2. 2.  Търговецът и потребителят могат да се договорят да не прилагат параграф 1. Изменение 137 Предложение за директива Член 20 Член 20 Договори от разстояние и договори извън търговския обект, за които се прилагат изключения заличава се 1.  Членове 8‐19 не се прилагат за договори от разстояние и договори извън търговския обект: a) за продажба на недвижимо имущество или отнасящи се до други имуществени права във връзка с недвижимо имущество, с изключение на наемните отношения и строителните работи, отнасящи се до недвижимо имущество; б) се сключват чрез автомати за продажба или автоматизирани търговски обекти; в) сключени с телекомуникационни оператори чрез платени обществени телефони за целите на ползването на последните; г) за доставка на храни или напитки от търговец при чести и редовни разносни обиколки на даден квартал в близост до търговския обект на търговеца. 2.  Членове 8‐19 не се прилагат за договори извън търговския обект, отнасящи се до: a) застраховане, б) финансови услуги, чиято цена зависи от колебания на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца и които могат да настъпят по време на срока за отказ, определени в член 6, параграф 2, буква а) от Директива 2002/65/ЕО16 и в) кредити, които попадат в приложното поле на Директива 2008/48/ЕО. 3.  Членове 8‐19 не се прилагат за договорите от разстояние за осигуряване на хотелско настаняване, транспорт, услуги по отдаване на автомобили под наем, кетъринг, развлечения, що се отнася до договорите, в които е предвидена конкретна дата или срок на изпълнение. 16 ОВ L 271 от 09.10.2002 г., стр. 16. Изменение 138 Предложение за директива Член 21 Член 21 Приложно поле заличава се 1.  Разпоредбите на настоящата глава се прилагат за договорите за продажба. Без да се засягат разпоредбите на член 24, параграф 5, в случаите на договори със смесено предназначение, чийто предмет са и стоки, и услуги, настоящата глава се прилага само за стоките. 2.  Разпоредбите на настоящата глава се прилагат и за договори за доставка на стоки, чиято направа или чието производство предстои. 3.  Разпоредбите на настоящата глава не се прилагат за резервните части, заменени от търговеца, в случаите когато той отстранява липсата на съответствие у стоките чрез поправка съгласно член 26. 4.  Държавите-членки имат право да решат да не прилагат настоящата глава за продажбата на стоки втора употреба на публични търгове. Изменение 139 Предложение за директива Член 22 – параграф 1 1.   Освен ако страните на са се споразумели друго, търговецът доставя стоките, като прехвърля фактическото владение на стоките на потребителя или на трета страна, различна от превозвача и посочена от потребителя, в срок не по-дълъг от тридесет дни от деня на сключване на договора. 1.   Ако страните на са се споразумели за срока на доставка, търговецът доставя стоките, като прехвърля фактическото владение на стоките на потребителя или на трета страна, посочена от потребителя и различна от превозвача, колкото е възможно по-бързо, но не по-късно от тридесет дни от деня на сключване на договора. Изменение 140 Предложение за директива Член 22 – параграф 2 2.  В случаите, когато търговецът не изпълни задължението си да достави стоките, потребителят има правото да му бъдат възстановени евентуално заплатените суми в срок от седем дни от датата на доставка, предвидена в параграф 1. 2.  В случаите, когато търговецът не изпълни задължението си да достави стоките в срока, договорен с потребителя или в съответствие с параграф 1, потребителят има правото да прекрати договора, освен ако стоките бъдат доставени в рамките на нов срок, определен от потребителя, който не надхвърля седем дни. За целта потребителят предварително уведомява писмено търговеца, като определя нов срок за доставка и посочва своето намерение да прекрати договора в случай, че доставката не бъде извършена до края на новия срок за доставка. Ако при изтичането на този срок не са били предприети никакви действия, се счита, че потребителят се е отказал от договора. Независимо от първа алинея, потребителят има право да прекрати договора с незабавно действие, ако търговецът по подразбиране или изрично е отказал да достави стоките или ако спазването на договорения срок се счита за съществен елемент от договора, като се вземат предвид обстоятелствата, свързани със сключването на договора. 2а.  При прекратяването на договора търговецът е длъжен да възстанови незабавно и при всички случаи не по-късно от седем дни след прекратяването на договора всички суми, заплатени по договора. 2б.  Настоящият член не засяга правата на потребителя да изисква обезщетение. Изменение 141 Предложение за директива Член 22 а (нов) Член 22a Право на доставка на стоки или услуги в друга държава-членка В случай на договори от разстояние потребителят има правото да изисква от търговеца да достави стоките или да предостави услугите в друга държава-членка. Търговецът изпълнява искането на потребителя, ако това е технически осъществимо и ако потребителят е съгласен да поеме всички свързани разходи. При всички случаи търговецът обявява тези разходи предварително. Изменение 142 Предложение за директива Член 22 б (нов) Член 22б Начини на плащане 1.  Търговецът и потребителят могат да се споразумеят относно авансово плащане или депозит при доставката. 2.  В съответствие с член 52, параграф 3 от Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно платежните услуги във вътрешния пазар1 държавите-членки могат да забранят или да ограничат правото на търговеца да начислява такси на потребителите, като се има предвид необходимостта от стимулиране на конкуренцията и насърчаване на използването на ефективни инструменти за плащане. 3.  По отношение на използването на дадени начини на плащане държавите-членки забраняват на търговците да начисляват такси на потребителите, които надвишават разходите, понесени от търговеца за използването на такива начини. 1 ОВ L 319, 5.12.2007 г., стр. 1. Изменение 143 Предложение за директива Член 23 – параграф 1 1.  Рискът от загуба или повреда на стоките се прехвърля на потребителя в момента, в който той или трета страна, различна от превозвача и посочена от потребителя, влезе във фактическо владение на стоките. 1.  Рискът от загуба или повреда на стоките се прехвърля на потребителя в момента, в който той или трета страна, посочена от потребителя и различна от превозвача, влезе във фактическо владение на стоките. Рискът се прехвърля на потребителя при доставка до превозвача, ако потребителят е възложил на превозвача да транспортира стоките и този избор не е бил предложен от търговеца, без да се нарушават правата на потребителя по отношение на превозвача. Изменение 144 Предложение за директива Член 23 – параграф 2 2.  Посоченият в параграф 1 риск се прехвърля на потребителя в момента на доставката, договорен между страните, ако потребителят или трета страна, различна от превозвача и посочена от потребителя, не е предприел разумно очакваните стъпки за влизане във фактическо владение на стоките. 2.  Посоченият в параграф 1 риск се прехвърля на потребителя в момента на доставката, договорен между страните, ако потребителят или трета страна, различна от превозвача и посочена от потребителя, очевидно не е предприел разумно очакваните стъпки за влизане във фактическо владение на стоките. Изменение 145 Предложение за директива Член 23 а (нов) Член 23а Срок на договорите 1.  Без да се засягат разпоредбите на настоящата директива за неравноправните договорни клаузи, договорите, сключени между потребителите и търговците, не определят първоначален период на поемане на задължения, надвишаващ 12 месеца. 2.  След изтичането на първоначалния период на поемане на задължения от 12 месеца потребителите имат правото да прекратят договора по всяко време. Прекратяването на договора е предмет на спазване на срок за изпращане на предварително уведомление, който не надвишава два месеца. Потребителите имат право да направят такова предварително уведомление преди края на първоначалния срок на поемане на задължения с цел прекратяването на договора да влезе в сила от края на този период. Изменение 146 Предложение за директива Член 24 – параграф 1 1.  Търговецът доставя стоките в съответствие с договора за продажба. 1.  Търговецът доставя стоките в съответствие с договора , по-специално по отношение на качеството и количеството, които страните са определили с общо съгласие. Изменение 147 Предложение за директива Член 24 – параграф 2 – буква a) a) отговарят на даденото от продавача описание и притежават качествата на стоките, представени от продавача пред потребителя под формата на мостра или образец; а) отговарят на даденото от продавача описание и притежават качествата на стоките, представени от продавача пред потребителя под формата на мостра или образец, и Изменение 148 Предложение за директива Член 24 – параграф 2 – буква б) б) годни са за конкретната употреба, желана от потребителя и съобщена от него на търговеца при сключването на договора и приета от търговеца; б) при липсата на договореност относно характеристиките им са годни за предназначението, което са имали предвид страните по договора при сключването на договора, и Изменение 149 Предложение за директива Член 24 – параграф 2 – букви в и г в) годни са за обичайната употреба, за която обикновено служат стоките от същия вид или в) годни са за обичайната употреба, за която обикновено служат стоките от същия вид и показват качествата и действието, обичайни за стоките от същия вид, като се има предвид, inter alia, предназначението, външния вид и крайната им обработка, които потребителят може в разумна степен да очаква, като се има предвид естеството на стоките и евентуалните публични изявления относно конкретните характеристики на стоките, направени от търговеца, производителя или негов представител, по-специално в реклами или върху етикетите. г) притежават качествата и действието, обичайни за стоките от същия вид, които потребителят може в разумна степен да очаква, като се има предвид естеството на стоките и евентуалните публични изявления относно конкретните характеристики на стоките, направени от търговеца, производителя или негов представител, по-специално в реклами или върху етикетите. Изменение 151 Предложение за директива Член 24 – параграф 4 – буква б) б) към момента на сключването на договора изявлението е било коригирано; б) към момента на сключването на договора изявлението е било коригирано своевременно и по начин, равностоен на този, по който е направено, или най-малко по ясен начин в договора; Изменение 152 Предложение за директива Член 24 – параграф 5 5.   Всяка липса на съответствие, породена от неправилния монтаж на стоките, се счита за липса на съответствие на самите стоки, ако монтажът съставлява част от договора за продажба и стоките са монтирани от търговеца или на негова отговорност. Същото е валидно и ако стока, предназначена да бъде монтирана от потребителя, е монтирана от потребителя и неправилният й монтаж се дължи на недостатък на инструкцията за монтаж. 5.   Търговецът е отговорен за всяка липса на съответствие, възникнала в резултат на опаковането или породена от неправилния монтаж на стоките, ако монтажът съставлява част от договора за продажба и ако стоките са монтирани от търговеца или на негова отговорност. Същото е валидно и ако стока, предназначена да бъде монтирана от потребителя, е монтирана от потребителя и неправилният й монтаж се дължи на недостатък на инструкцията за монтаж. Изменение 153 Предложение за директива Член 26 – параграф 1 1.  Съгласно разпоредбите на параграфи 2‐5, в случаите, когато стоките не съответстват на договора, потребителят има правото: 1.  В случаите, когато стоките не съответстват на договора, потребителят има правото на: a) липсата на съответствие да бъде отстранена чрез поправка или замяна, a) отстраняване на липсата на съответствие чрез поправка или замяна, съгласно параграфи 2, 3 и 5, или б) намаление на цената; б) разумно намаляване на цената или анулиране на договора съгласно параграфи 4, 5 и 5а. в) анулиране на договора. Изменение 154 Предложение за директива Член 26 – параграф 2 2.   Търговецът отстранява липсата на съответствие, като по свой избор поправя ли заменя стоката. 2.   Потребителят може най-напред да поиска от търговеца да поправи или замени стоката, освен ако това не е невъзможно или непропорционално. Изменение 155 Предложение за директива Член 26 – параграф 3 3.   В случаите, когато търговецът докаже, че отстраняването на липсата на съответствие чрез поправка или замяна е незаконно, невъзможно или би му коствало непропорционални усилия, потребителят може да избере дали цената да му бъде намалена или договорът да бъде анулиран. Усилията на търговеца са непропорционални, ако му налагат разходи, които са прекомерни в сравнение с намалението на цената или анулирането на договора, като се има предвид стойността на стоките, ако същите не показваха липса на съответствие и степента на евентуалната липса. 3.   Счита се, че една от посочените в параграф 2 корективни мерки е непропорционална, ако би предизвикала разходи за търговеца, които биха били неразумни в сравнение с алтернативната корективна мярка: (поправка или замяна), Потребителят обаче не може да предяви иск за анулиране на договора, ако липсата на съответствие е незначителна. а) стойността, която стоката би имала, ако не беше налице липса на съответствие, б) значимостта на липсата на съответствие, в) въпросът, дали алтернативните корективни мерки (поправка или замяна) могат да бъдат осъществени без значително неудобство за потребителя. Поправката или замяната се извършва в разумен срок и без да се причиняват значителни неудобства за потребителя. Изменение 156 Предложение за директива Член 26 – параграф 4 4.   Потребителят може да използва всяка корективна мярка, която е на разположение съгласно параграф 1, когато е налице някое от следните положения: 4.   Без да се засяга параграф 5б, потребителят може да изиска разумно намаляване на цената или анулиране на договора, когато е налице някое от следните положения: a) търговецът мълчаливо или изрично е отказал да отстрани липсата на съответствие; a) потребителят няма право нито на поправка, нито на замяна; aa) търговецът изрично или с поведението си е отказал да отстрани несъответствието; б) търговецът не е отстранил липсата на съответствие в разумен срок; б) търговецът не е отстранил липсата на съответствие в разумен срок; в) търговецът се е опитал да отстрани липсата на съответствие, като е причинил с това значителни неудобства на потребителя; в) търговецът е отстранил липсата на съответствие, като е причинил с това значителни неудобства на потребителя; г) същият дефект се е появил отново и повече от веднъж за кратък период от време. Изменение 158 Предложение за директива Член 26 – параграф 5 а (нов) 5a.  Потребителят няма право да анулира договора, ако несъответствието е незначително. Изменение 159 Предложение за директива Член 26 – параграф 5б (нов) 5б.  За да гарантират още по-високо ниво на защита на потребителите, държавите-членки могат да приемат или запазят в сила в националното си законодателство разпоредби, които в случай на несъответствие дават на потребителите право в кратък срок да анулират договора и да получат пълно възстановяване на заплатените суми или да избират между корективните мерки, посочени в параграф 1. Изменение 160 Предложение за директива Член 27 – параграф 2 2.  Без да се засягат разпоредбите на настоящата глава, потребителят може да претендира за обезщетения за всички претърпени загуби, за които не са приложени корективни мерки съгласно член 26. 2.  При спазване на разпоредбите на приложимото национално законодателство и без да се засягат разпоредбите на настоящата глава, потребителят може да претендира за обезщетения за всички претърпени загуби, за които не са приложени корективни мерки съгласно член 26. Изменение 161 Предложение за директива Член 27 а (нов) Член 27а Право на регресен иск Когато търговецът като краен продавач носи отговорност пред потребителя поради несъответствие в резултат от действие или бездействие на производителя, на предходен продавач в същата верига от договори или на всеки друг посредник, търговецът като краен продавач има правото да предяви регресен иск срещу лицето или лицата, отговорни в договорната верига. Националното право определя по начин, който гарантира ефективността на това право, отговорното лице или лица, срещу които търговецът като краен продавач има право да предяви регресен иск, както и реда и условията за упражняването му. Лицето, за което е установено, че носи отговорност по смисъла на първа алинея, трябва да докаже отсъствието на отговорност за несъответствие или че корективната мярка, приложена от крайния продавач за потребителя, в действителност не е била необходима. Изменение 162 Предложение за директива Член 28 – параграф 2 2.  В случаите, когато търговецът е отстранил липсата на съответствие чрез замяна, той носи отговорност съгласно член 25 в случаите, когато липсата на съответствие бъде установена до две години от момента, в който потребителят или трета страна, посочена от него, влезе във фактическо владение на заменените стоки. заличава се Изменение 163 Предложение за директива Член 28 – параграф 4 4.  За да се възползва от правото си по член 25, потребителят информира търговеца за липсата на съответствие в двумесечен срок от датата, на която е установил липсата на съответствие. заличава се Изменение 164 Предложение за директива Член 28 – параграф 5 а (нов) 5а.  Държавите-членки могат да приемат или запазват разпоредби в националното право, които предвиждат по-дълъг срок на отговорност, по-дълъг период за обръщане на доказателствената тежест в полза на потребителя или специфични правила при значително несъответствие, появило се след изтичане на срока на отговорност, за да осигурят по-високо равнище на защита на потребителите. Изменение 165 Предложение за директива Член 28 а (нов) Член 28а Комуникация и възможност за контакт Търговецът осигурява възможност за контакт при разумни условия по време на срока на договора за услуги или след сключването на договор за продажба до изтичането на срока, посочен в член 28, параграф 1, за формални предложения, уведомления и въпроси от страна на потребителя, свързани с правата и задълженията по договора за услуги или договора за продажба. По-специално той осигурява незабавното получаване на формалните предложения от страна на потребителя във връзка с договора и незабавното уведомяване на потребителя за тяхното получаване. Разходите за получаване и обработка на формални предложения, уведомления и въпроси във връзка с договора за услуги или договора за продажба по телефона не могат да бъдат за сметка на потребителя; правото на доставчика на телекомуникационни услуги да налага такса за тези разговори не се нарушава. Изменение 166 Предложение за директива Член 29 – параграф 2 – уводна част 2.  Заявлението за предоставяне на гаранция се изготвя на ясен, разбираем език и трябва да бъде четливо. То включва следното: 2.  Заявлението за предоставяне на гаранция се изготвя на ясен, разбираем език, трябва да бъде четливо и със същия размер на шрифта. То се изготвя на същия език като този на договора. Заявлението за предоставяне на гаранция включва следното: Изменение 167 Предложение за директива Член 29 – параграф 2 – букви a, б и в a) законни права на потребителя, предвидени в член 26, и ясно заявление, че търговската гаранция не накърнява тези права, a) законни права на потребителя съгласно членове 26 и 28 и разпоредбите на приложимото национално право, както и ясно заявление, че търговската гаранция не накърнява тези права; б) определяне на съдържанието на търговската гаранция и условията за предявяване на претенции, по-специално срок, териториален обхват и наименование и адрес на гаранта, б) определяне на съдържанието на търговската гаранция и условията за предявяване на претенции, по-специално срок, териториален обхват и наименование и адрес на гаранта, в) без да се засягат разпоредбите на членове 32 и 35 и на приложение ІІІ, точка 1, буква й), уточнение, когато е приложимо, че търговската гаранция не може да бъде прехвърляна на следващ купувач. в) информацията, че търговската гаранция може да бъде прехвърляна на следващ купувач. Изменение 168 Предложение за директива Член 29 – параграф 3 3.  При поискване от страна на потребителя, търговецът предоставя заявлението за търговската гаранция на траен носител. 3.  Търговецът предоставя заявлението за търговската гаранция на траен носител, а при поискване от страна на потребителя – и на хартиен носител. Изменение 169 Предложение за директива Член 30 – параграф 1 1.  Разпоредбите на настоящата глава се прилагат за договорни клаузи, изготвени предварително от търговеца или от трета страна, които потребителят е приел без да има възможността да повлияе на тяхното съдържание, особено когато те са част от предварително изготвен стандартен договор. 1.  Разпоредбите на настоящата глава се прилагат за договорни клаузи, изготвени предварително от търговеца или от трета страна, които не са договорени индивидуално. За индивидуално договорена клауза не се счита такава клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да повлияе на съдържанието на договорната клауза, особено когато тя е част от предварително изготвен стандартен договор. Изменение 170 Предложение за директива Член 30 – параграф 2 2.  Обстоятелството, че потребителят е имал възможност да повлияе на съдържанието на определени аспекти на договорни клаузи или на конкретна клауза, не изключва прилагането на разпоредбите на настоящата глава за останалите договорни клаузи, които представляват част от договора. 2.  Обстоятелството, че съдържанието на определени аспекти на договорни клаузи или на конкретна клауза е било индивидуално договорено, не изключва прилагането на разпоредбите на настоящата глава за останалите договорни клаузи, които представляват част от договора. Изменение 171 Предложение за директива Член 30 – параграф 3 3.  Разпоредбите на настоящата глава не се прилагат за договорни клаузи, отразяващи задължителни законови или нормативни разпоредби, които са в съответствие със законодателството на Общността и разпоредбите или принципите на международните конвенции, по които Общността или държавите-членки са страни. 3.  Разпоредбите на настоящата глава не се прилагат за договорни клаузи, отразяващи законови, подзаконови или свързани с публичната политика разпоредби, които са в съответствие със законодателството на Съюза и разпоредбите или принципите на международните конвенции, по които Съюзът или държавите-членки са страни. Изменение 172 Предложение за директива Член 30 а (нов) Член 30а Степен на хармонизация Освен ако е предвидено друго, държавите-членки не запазват, нито въвеждат в своето национално право разпоредби, отклоняващи се от заложените в настоящата глава, включително по-строги или по-снизходителни разпоредби, с които да гарантират различно ниво на защита на потребителите. Изменение 173 Предложение за директива Член 31 – параграф 1 1.  Договорните клаузи се формулират на ясен, разбираем език и трябва да бъдат четливи. 1.  Всички договорни клаузи се формулират по ясен и разбираем начин. Ако договорната клауза е в писмена форма, тя винаги се изготвя на ясен и разбираем език и трябва да бъде четлива. Изменение 174 Предложение за директива Член 31 – параграф 4 4.  Държавите-членки се въздържат от това да налагат изисквания относно оформлението що се отнася до начина, по който договорните клаузи са формулирани или са предоставени на потребителя. 4.  Държавите-членки се въздържат от това да налагат изисквания относно оформлението на договорните клаузи, с изключение на изисквания за оформлението, които се отнасят до лица с увреждания, или когато стоките или услугите могат да представляват особен риск за здравето и безопасността на потребителя или на трето лице, или когато се отнасят до конкретни стоки или услуги, за които съществуват доказателства, указващи на вреда за потребителя. Изменение 175 Предложение за директива Член 32 – параграф 2 2.  Без да се засягат разпоредбите на членове 34 и 38, преценката за неравноправността на едно условие се прави, като се отчита естеството на продуктите, за които е сключен договорът, и се вземат предвид всички съпътствали договора обстоятелства към момента на неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който зависи първият. Когато се прави преценка за равноправността на едно условие, компетентният национален орган взема предвид и начина, по който договорът е написан и съобщен на потребителя от търговеца в съответствие с член 31. 2.  Без да се засягат разпоредбите на членове 34 и 38, преценката за неравноправността на едно условие се прави, като се отчита естеството на продуктите, за които е сключен договорът, и се вземат предвид всички съпътствали договора обстоятелства към момента на неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който зависи първият. Изменение 176 Предложение за директива Член 32 – параграф 2 а (нов) 2a.  Когато се прави преценка за равноправността на едно условие, компетентният национален орган взема предвид и начина, по който договорът е написан и съобщен на потребителя от търговеца в съответствие с член 31, параграфи 1 и 2. Условие, предвидено от търговеца в нарушение на задължението за прозрачност, наложено от член 31 параграфи 1 и 2, може да се счита за неравноправно само на това основание. Изменение 177 Предложение за директива Член 32 – параграф 3 3.  Параграфи 1 и 2 не се прилагат за преценка на основния предмет на договора или за преценка на адекватността на възнаграждението, предвидено за основното договорно задължение на търговеца, при условие че търговецът изпълнява изцяло изискванията на член 31. 3.  Параграфи 1, 2 и 2а от настоящия член не се прилагат за преценка на основния предмет на договора или за преценка на адекватността на възнаграждението, предвидено за основното договорно задължение на търговеца, при условие че търговецът изпълнява изцяло изискванията на член 31, параграфи 1, 2 и 3. Изменение 178 Предложение за директива Член 33 Когато търговецът твърди, че едно договорно условие е индивидуално уговорено, доказателствената тежест пада върху него. Когато търговецът твърди, че едно договорно условие е индивидуално уговорено или че едно договорно условие е в съответствие с изискванията за прозрачност, предвидени в член 31, параграфи 1 и 2, доказателствената тежест пада върху него. Изменение 179 Предложение за директива Член 34 Държавите-членки гарантират, че договорните клаузи, посочени в списъка от приложение ІІ, се считат за неравноправни при всякакви обстоятелства . Списъкът с договорни клаузи се прилага във всички държави-членки и може да бъде изменян единствено в съответствие с член 39, параграф 2 и член 40. 1.  Държавите-членки гарантират, че договорните клаузи, посочени в списъка от приложение ІІ, се считат за неравноправни при всякакви обстоятелства . 2.  Държавите-членки могат да предвидят в националното си законодателство допълнителни договорни клаузи, които да се считат за неравноправни при всякакви обстоятелства. Държавите-членки съобщават на Комисията договорните клаузи, посочени в параграф 1. Комисията оповестява тази информация по леснодостъпен начин. Изменение 180 Предложение за директива Член 35 Държавите-членки гарантират, че договорните клаузи, посочени в списъка от точка 1 на приложение ІІІ, се считат за неравноправни, освен ако търговецът не докаже, че същите са равноправни в съответствие с член 32. Списъкът с договорни клаузи се прилага във всички държави-членки и може да бъде изменян единствено в съответствие с член 39, параграф 2 и член 40. 1.  Държавите-членки гарантират, че договорните клаузи, посочени в списъка от точка 1 на приложение ІІІ, се считат за неравноправни, освен ако търговецът не докаже, че същите са равноправни в съответствие с член 32. 2.  Държавите-членки могат да предвидят в националното си законодателство допълнителни договорни клаузи, които се считат за неравноправни. Държавите-членки съобщават на Комисията договорните клаузи, посочени в параграф 1. Комисията оповестява тази информация по леснодостъпен начин. Изменение 181 Предложение за директива Член 37 Неравноправните договорни клаузи не обвързват потребителя. Договорът остава обвързващ за страните, при условие че може да остане в сила без неравноправните клаузи. Неравноправните съгласно настоящата директива договорни клаузи не обвързват потребителя в съответствие с националното законодателство. Договорът остава обвързващ за страните, при условие че може да остане в сила без неравноправните клаузи. Изменение 182 Предложение за директива Член 38 – параграф 1 1.  Държавите-членки гарантират, че в интерес на потребителите и конкурентите съществуват подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени от търговци с потребители. (не засяга българския текст) Изменение 184 Предложение за директива Член 39 Член 39 заличава се Преразглеждане на клаузите от приложения ІІ и ІІІ 1.  Държавите-членки нотифицират пред Комисията клаузите, за които компетентните национални органи са установили, че са неравноправни и за които считат, че са от значение с оглед изменението на настоящата директива, предвидено в параграф 2. 2.  В светлината на нотификацииите, получени съгласно параграф 1, Комисията изменя приложения ІІ и ІІІ. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 40, параграф 2. Изменение 185 Предложение за директива Член 40 Член 40 Комитет заличава се 1.  Комисията се подпомага от Комитета по неравноправните договорни клаузи в потребителските договори (наричан по-долу „Комитета“). 2.  При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1‐4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, при спазване на разпоредбите на член 8 от него. Изменение 186 Предложение за директива Член 41 – параграф 1 1.  Държавите-членки осигуряват съществуването на адекватни и ефективни средства за гарантиране на съответствие с настоящата директива. 1.  Държавите-членки и Комисията осигуряват съществуването на адекватни и ефективни средства за гарантиране на съответствие с правата на потребителите, предвидени в настоящата директива. Изменение 187 Предложение за директива Член 44 Държавите-членки предприемат подходящи мерки за информиране на потребителите за националните разпоредби, с които е транспонирана настоящата директива, и, когато е необходимо, насърчават търговците и притежаващите кодекси за поведение да информират потребителите за своите кодекси за поведение. Държавите-членки и Комисията предприемат подходящи мерки за информиране на потребителите и търговците, особено чрез средствата на информационните и комуникационните технологии и обществените медии, за националните разпоредби, с които е транспонирана настоящата директива, и, когато е необходимо, насърчават търговците и възприелите кодекси лица да информират потребителите за своите кодекси за поведение. Изменение 188 Предложение за директива Член 45 Потребителят е освободен от представянето на всякаква насрещна престация в случай на непоръчани доставки на продукт, забранени с член 5, параграф 5 и точка 29 от приложение І към Директива 2005/29/ЕО. Отсъствието на отговор от страна на потребителя след такава непоръчана доставка не представлява израз на съгласие. Потребителят е освободен от представянето на всякаква насрещна престация в случай на доставка на непоръчани доставки на стоки или предоставяне на услуга, забранена в съответствие с член 5, параграф 5 и точка 29 от приложение І към Директива 2005/29/ЕО. В тези случаи отсъствието на отговор от страна на потребителя след такава непоръчана доставка не представлява израз на съгласие. Изменение 189 Предложение за директива Член 46 – параграф 2 2.  Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в областта, регулирана с настоящата директива. заличава се Изменение 190 Предложение за директива Член 46 а (нов) Член 46a Докладване и взаимна оценка от държавите-членки 1.  Държавите-членки изготвят доклад до [край на срока за транспониране] и след това на всеки три години , съдържащ следната информация: a) текста на допълнителни изисквания за преддоговорна информация , които държавите-членки приемат или запазват съгласно член 9, параграфи 5 и 6; б) текста на отклоняващи се национални правни разпоредби, които държавите-членки приемат или запазват съгласно член 12, параграф 4 и член 13, параграф 2; в) текста на отклоняващи се национални правни разпоредби, които държавите-членки приемат или запазват съгласно член 22, параграф 2а; г) текста на отклоняващи се национални правни разпоредби, които държавите-членки приемат или запазват съгласно член 26, параграф 5б и член 28, параграф 5а; д) текста на допълнителни договорни клаузи, които държавите-членки обявяват съгласно член 34, параграф 1а за неравноправни при всякакви обстоятелства; д) текста на допълнителни договорни клаузи, които държавите-членки обявяват съгласно член 35, параграф 1а за клаузи, за които се предполага, че са неравноправни; е) текста на решения с принципно значение, заедно със съответните мотиви, които съдилищата, арбитрите или компетентните административни органи вземат в области, попадащи в приложното поле на настоящата директива. 2.  Докладът, посочен в параграф 1, се представя на Комисията. По отношение на информацията, посочена в параграф 1, букви а), б), в), г) и д), държавите-членки дават обяснение защо отклоняващите се национални правни разпоредби са подходящи и пропорционални с оглед постигането на целите на директивата. 3.  Комисията гарантира, че информацията, посочена в параграф 1, букви г) и д), е лесно достъпна за потребители и търговци, inter alia , на специален уебсайт, създадена и поддържана от Комисията. 4.  Комисията изпраща докладите, предвидени в параграф 1, на останалите държави-членки и на Европейския парламент, които представят своите съображения за всеки от тях в срок от шест месеца от получаването. В рамките на същия срок Комисията провежда консултации със заинтересованите страни относно тези доклади. Изменение 191 Предложение за директива Член 46 б (нов) Член 46б Докладване от страна на защитниците на правата на потребителите Лицата или организациите, които съгласно националното право имат законен интерес от защитата на потребителите по смисъла на член 38, параграф 2, уведомяват Комисията за резултатите, които постигат при оценката на прилагането и въздействието на настоящата директива върху правата на потребителите и функционирането на вътрешния пазар. Изменение 192 Предложение за директива Член 46 в (нов) Член 46в Докладване от Комисията и преглед Като вземат предвид информацията, събрана в съответствие с член 46а, параграф 4 и член 46б, Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета до [една година след изтичане на срока за транспониране] и след това на всеки три години подробен доклад за прилагането на настоящата директива. Ако е необходимо, докладът се придружава от законодателни предложения за адаптиране на настоящата директива към промените в областта на правата на потребителите. Изменение 193 Предложение за директива Член - 47 (нов) Директива 2002/65/ЕО Член -47 Изменение на Директива 2002/65/ЕО Член 2, буква а) от Директива 2002/65/ЕО , се заменя със следното: 'а) „договор от разстояние“ означава всеки договор за доставка на стока или предоставяне на услуга, сключен между търговец и потребител съгласно организирана схема за продажби от разстояние или предоставяне на услуга, при която търговецът и потребителят не присъстват едновременно физически при сключването на договора, а по-скоро използват изключително едно или повече средства за дистанционна комуникация; „. ____________________ Изменение 194 Предложение за директива Член 47 – параграф 1 Директиви 85/577/ЕИО, 93/13/ЕИО и 97/7/ЕО и Директива 1999/44/ЕО, изменени с директивите, изброени в приложение ІV, се отменят. Директиви 85/577/ЕИО, 93/13/ЕИО и 97/7/ЕО и Директива 1999/44/ЕО, изменени с директивите, изброени в приложение ІV, се отменят, считано от [дата на транспонирането]. Изменение 195 Предложение за директива Член 48 Член 48 Преглед заличава се Комисията преразглежда настоящата директива и докладва на Европейския парламент и на Съвета не по-късно от [да се въведе същата дата като тази от член 46, параграф 1, втора алинея + пет години]. Ако е необходимо, Комисията прави предложения за адаптирането на директивата според промените в областта. Комисията може да поиска информация от държавите-членки. Вж. изменението на член 46 в.) Изменение 196 Предложение за директива Член 48 а (нов) Член 48а Комисията следва да обмисли представянето на предложение за регламент относно договори, сключени от разстояние и извън търговския обект, от който ще бъдат освободени транспортът и здравните услуги. Изменение 197 Предложение за директива Приложение I – част A A.  Информация, която се посочва във формуляра заотказ А.   Примерни указания относно правото на отказ 1.  Наименование, селищен адрес и адрес на електронна поща на търговеца, на когото трябва да бъде изпратен формулярът за отказ. Право на отказ 2.  Изявление, че потребителят има право да се откаже от договора и че това негово право може да бъде упражнено чрез изпращане на формуляра за отказ, посочен по-долу, върху траен носител на търговеца, посочен в параграф 1: Можете да се откажете на траен носител от настоящия договор до 14 календарни дни след сключването без да е необходимо да представяте причини за това [или – ако стоките са Ви доставени преди изтичането на този срок – като върнете стоките]. а) за договори извън търговския обект ‐ в срок от четиринадесет дни след като потребителят подпише формуляра за поръчка; Срокът за отказ започва да тече [считано от получаването на стоката] 1. Датата [на получаване на стоката] 2 не се включва при изчисляването на срока за отказ. Ако последният ден на срока съвпада с празник, събота или неделя, за ден на изтичането на срока се счита следващият работен ден. Срокът за отказ се счита за спазен, ако уведомлението за отказ е изпратено от Вас преди изтичането му. Изпращането на уведомлението за отказ или на стоката преди изтичането на срока за отказ трябва да бъде доказуемо (например във вид на пощенска разписка). б) за договори от разстояние ‐ в срок от четиринадесет дни след като потребителят или посочено от него трето лице, различно от превозвача, влезе във фактическо владение на стоките; Уведомлението за отказ се изпраща на траен носител (напр. писмо по пощата)3 до: (4). Потребителят може да използва следния формуляр, който обаче не е задължителен. в) за договори за услуги от разстояние: Последствия от отказа - в срок от четиринадесет дни след сключване на договора, когато потребителят не е дал предварително изричното си съгласие изпълнението на договора да започне преди изтичането на четиринадесетдневния срок; За признаване на отказа е необходимо да върнете съответната стока [за наша сметка]5 в рамките на 14 календарни дни след изпращането на уведомлението за отказ. Срокът за възстановяване на плащанията започва да тече от получаване на уведомлението за отказ или на стоките. Датата на получаване на уведомлението не се включва при изчисляването на срока за възстановяване на плащанията. Ако последният ден на срока съвпада с празник, събота или неделя, за ден на изтичането на срока се счита следващият работен ден. - в срок, който изтича при започване на изпълнението на договора, когато потребителят е дал предварително изричното си съгласие, изпълнението на договора да започне преди изтичането на четиринадесетдневния срок. Ако не можете да върнете стоката в първоначалното й състояние, ще носите отговорност за понижаването на стойността на стоката. Това важи само ако влошаване на качеството е настъпило вследствие на използване на стоката по начин, различен от необходимия за установяване на нейното естество и функциониране. Можете да предотвратите влошаването, като избягвате да използвате стоката като ваша собственост и по начин, който би могъл да доведе до влошаване на качеството й. 3.  При всички договори за продажба ‐ изявление, информиращо потребителя за времевите срокове и организацията на връщането на стоките на търговеца и условията за възстановяване на заплатените суми съгласно член 16 и член 17, параграф 2. В случай на валиден отказ ще възстановим плащанията, които сме получили от Вас, в срок от 14 календарни дни. Срокът за възстановяване на плащанията започва да тече от получаването на уведомлението за отказ. Датата на получаване на уведомлението за отказ не се включва при изчисляването на срока за възстановяване на плащанията. Ако последният ден на срока съвпада с празник, събота или неделя, за ден на изтичането на срока се счита следващият работен ден. 4.  За договорите от разстояние, сключени по Интернет, ‐ изявление, че потребителят може по електронен път да попълни и подаде стандартния формуляр за отказ на уебсайта на търговеца и че незабавно ще получи по електронна поща от търговеца съобщение, потвърждаващо получаването на формуляра за отказ. Можем да поставим като условие за възстановяването на разходите получаването на върнатата стока. 5.  Изявление, че потребителят може да използва формуляра за отказ, съдържащ се в част Б. Съвети за алтернативна формулировка на текста: (1)  В следните конкретни случаи текстът в скоби следва да се разбира, както следва: в случая на договори от разстояние или на договори извън търговски обект за предоставянето на услуги: „от деня на сключване на договора или на деня на получаване на копие от подписания договорен документ върху траен носител, ако той не е денят на сключването на договора“. (2)  В следните конкретни случаи текстът в скоби следва да се разбира, както следва: в случая на договори от разстояние или на договори извън търговски обект за предоставянето на услуги: „при сключване на договора или на деня, когато сте получили копие от подписания договорен документ върху траен носител, ако той не е денят на сключването на договора“. (3)  При договорите от разстояние следва да се добави следният текст: a) когато търговецът разреши на потребителя да представи отказ чрез електронна поща: „или по електронна поща“; б) когато търговецът разреши на потребителя електронно да попълни примерния формуляр за отказ на уебсайт: „или на нашия уебсайт“. (4)  За вмъкване: Наименование на търговеца и служебния адрес. При договори от разстояние трябва да се посочи и следното: адрес на електронната поща и/или интернет адрес на търговеца, който потребителят може да използва за отказ на договора. (5)  Ако цената на отказаните стоки не надвишава 40 EUR, текстът в скоби следва да гласи: „за Ваша сметка“. Изменение 198 Предложение за директива Приложение I – част Б (попълнете и изпратете настоящия формуляр единствено ако желаете да се откажете от договора) До: До:(Самоличност, адрес на мястото на стопанска дейност и, по целесъобразност, адрес на електронната поща на търговеца) (*) С настоящото уведомявам/уведомяваме*, че се отказвам/отказваме* от сключения от мен/нас* договор за покупка на следните стоки* /предоставяне на следната услуга* С настоящото уведомявам/уведомяваме**, че се отказвам/отказваме** от сключения от мен/нас** договор за покупка на следните стоки** /предоставяне на следната услуга** Поръчано на*/ получено на* Поръчано на(): Име на потребителя(ите) Име(имена) на потребителя(ите) (): Адрес на потребителя(ите) Адрес(и) на потребителя(ите) (): Подпис на потребителя(ите) (само в случай че настоящият формуляр се изпраща в писмен вид) Подпис(и) на потребителя(ите) (само ако уведомлението е извършено на хартиен носител) (): Дата Дата(): *Ненужното се зачерква. (*)Текст, който трябва да се предостави от търговеца преди потребителят да получи формуляра за попълване. (**) Ненужното се зачерква. () попълва се от потребителя(ите). Изменение 199 Предложение за директива Приложение II – параграф 1 – буква a a) (нова) aa) изключване или ограничаване на отговорността на търговеца за вреди върху собствеността на потребителя, нанесени умишлено или в резултат на груба небрежност чрез действие или бездействие от страна на търговеца; Изменение 201 Предложение за директива Приложение II – параграф 1 – буква в a (нова) ва) предоставяне на изключителна подсъдност за всички спорове, възникнали във връзка с договора, на съда по регистрация на търговеца, освен ако избраният съд не съвпада със съда по местоживеене на потребителя; Изменение 202 Предложение за директива Приложение III – параграф 1 – буква a a (нова) aa) обвързване на потребителя със задължение, което е предмет на условие, чието изпълнение зависи изключително от намерението на търговеца; Изменение 203 Предложение за директива Приложение III – параграф 1 – буква в a (нова) (вa) задължаване на потребителя да закупи допълнителни стоки или услуги, необявени в цената на основния договор; Изменение 204 Предложение за директива Приложение III – параграф 1 – буква в б (нова) вб) прилагане на условни такси, като например санкции за нарушаване на договорните клаузи, които са очевидно непропорционални спрямо разходите, понесени от търговеца в резултат на нарушаването на договорните клаузи; Изменение 205 Предложение за директива Приложение III – параграф 1 – буква г a (нова) гa) изключване или възпрепятстване на правото на потребителя да възложи на трета страна и да я упълномощи да сключи договор между него и търговеца и/или да предприеме действия, които имат за цел сключването или улесняването на сключването на договор между потребителя и търговеца. Изменение 206 Предложение за директива Приложение III – параграф 1 – буква д д) даване на права на търговеца да прекрати безсрочен договор без разумно предизвестие, освен в случаите, когато потребителят е извършил сериозно нарушение на договора· д) даване на права на търговеца да прекрати безсрочен договор без разумно предизвестие, освен в случаите, когато са налице сериозни основания за това; това не се отнася до клаузи в договори за финансови услуги, когато е налице основателна причина, при условие че доставчикът е длъжен незабавно да информира другата страна по договора за това; Изменение 207 Предложение за директива Приложение III – параграф 1 – буква ж ж) допускане търговецът да увеличи договорената с потребителя цена, когато договорът е сключен, без на потребителя да се дава правото да го прекрати ж) включване на разпоредба, съгласно която цената на стока или други активи подлежи на определяне в момента на доставката или предоставянето, или допускане търговецът да увеличи договорената с потребителя цена, когато договорът е сключен, без на потребителя да се дава правото да го прекрати, ако увеличената цена е твърде висока в сравнение с цената, договорена при сключването на договора; това не се отнася до клаузи за индексиране на цената, когато такива са законосъобразни, при условие че начинът на промяна на цената е описан изрично; Изменение 208 Предложение за директива Приложение III – параграф 1 – буква к к) даване право на търговеца едностранно да изменя клаузите на договора, включително и характеристиките на продукта или услугата; к) даване право на търговеца едностранно да изменя клаузите на договора, включително и характеристиките на продукта или услугата, без основателна и посочена в договора причина; това не се отнася до клаузи, съгласно които доставчик на финансови услуги си запазва правото да промени изплащания от потребителя или получаван от него лихвен процент или размера на други такси за финансови услуги без предизвестие, когато е налице основателна причина, при условие че доставчикът е длъжен при първа възможност да информира потребителя, а той от своя страна има право да прекрати договорните отношения с незабавно действие; това не се отнася и до клаузи, съгласно които търговецът си запазва правото едностранно да променя клаузите на безсрочен договор, при условие че е длъжен да информира потребителя, като му даде разумно предизвестие, а потребителят има право да прекрати договорните отношения; Изменение 209 Предложение за директива Приложение III – параграф 1 – буква л a (нова) ла) допускане, в случай че поръчаната стока не е налична, търговецът да достави еквивалентна стока, без да е информирал изрично потребителя относно тази възможност и относно факта, че търговецът трябва да поеме разходите за връщането на стоката, получена по договора от потребителя, ако последният упражни правото си на отказ. Изменение 210 Предложение за директива Приложение III – параграф 2 2.  Точка 1, буква д) не се прилага за клаузи, с които доставчикът на финансова услуга си запазва правото да прекрати едностранно без предизвестие безсрочен договор, при условие че доставчикът е задължен незабавно да информира другата страна или страни по договора за това. заличава се Изменение 211 Предложение за директива Приложение III – параграф 3 – буква в a (нова) вa) договорите за пакетни пътувания, уредени в Директива 90/314/ЕИО. Изменение 212 Предложение за директива Приложение III – параграф 4 – уводна част 4.  Точка 1, буква к) не се прилага за: 4.  Точка 1, букви д), ж) и к) не се прилагат за Изменение 213 Предложение за директива Приложение III – параграф 4 – буква а a) клаузи, според които доставчик на финансови услуги си запазва правото да промени изплащания от потребителя или получаван от него лихвен процент или размера на други такси за финансови услуги без предизвестие при наличие на основателна причина, при условие че доставчикът е задължен при първа възможност да информира другата(ите) страна(и) по договора за това, а тя(те) са в правото си незабавно да разтрогнат договора; заличава се Изменение 214 Предложение за директива Приложение III – параграф 4 – буква б б) сделки с прехвърлими ценни книжа, финансови инструменти и други продукти или услуги, при които цената е свързана с колебания на котировките или индексите на фондовата борса или с курс на финансовия пазар, които търговецът не контролира; заличава се Изменение 215 Предложение за директива Приложение III – параграф 4 – буква г г) клаузи, съгласно които търговецът си запазва правото едностранно да променя клаузите на безсрочен договор, при условие че е задължен да информира потребителя, като му даде разумно предизвестие, а потребителят има правото да прекрати договора. заличава се