Резолюция на Европейския парламент от 6 април 2011 г. относно позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 1/2011 на Европейския съюз за финансовата 2011 година, раздел III – Комисия (07704/2011 – C7-0072/2011 – 2011/2022(BUD))

P7_TA(2011)0128 A7-0115/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз и по-специално член 314 от него, и Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия и по-специално член 106а от него,

–  като взе предвид Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности(1), и по-специално членове 37 и 38 от него,

–  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2011 година, окончателно приет от Комисията на 15 декември 2010 г.(2),

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление(3),

–  като взе предвид проекта на коригиращ бюджет № 1/2011 на Европейския съюз за финансовата 2011 година, представен от Комисията на 14 януари 2011 г. (COM(2011)0009),

–  като взе предвид позицията на Съвета по проекта на коригиращ бюджет № 1/2011, утвърдена на 15 март 2011 г. (07704/2011 – C7-0072/2011),

–  като взе предвид членове 75б и 75д от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A7-0115/2011),

А.  като има предвид, че проектът на коригиращ бюджет № 1/2011 на общия бюджет за 2011 г. е насочен към мобилизирането на фонд „Солидарност“ за сума в размер на 182,4 милиона евро в бюджетни кредити за поети задължения и плащания с цел смекчаване на последиците от наводненията вследствие на обилните валежи в Полша, Словакия, Чешката република, Унгария, Хърватия и Румъния,

Б.  като има предвид, че целта на проекта на коригиращ бюджет № 1/2011 е официално внасяне на тази бюджетна корекция в бюджета за 2011 г.,

В.  като има предвид, че в съвместното изявление за бюджетните кредити за плащания, приложено към бюджета за финансовата 2011 година, е предвидено внасянето на коригиращ бюджет „в случай че вписаните в бюджета за 2011 г. бюджетни кредити са недостатъчни за покриване на разходите“,

Г.  като има предвид, че Съветът взе решение за създаването на „отрицателен резерв“ съгласно член 44 от Финансовия регламент,

Д.  като има предвид, че решението на Съвета е с чисто прагматичен характер и не представлява устойчив и надежден от финансова гледна точка отговор на потенциалните бъдещи непредвидени потребности, поради което следва да се разглежда като еднократно решение,

Е.  като има предвид, че Съветът призова Комисията да представи „във възможно най-кратки срокове“ предложение за създаването на отрицателния резерв,

Ж.  като има предвид, че предстоящият проект на коригиращ бюджет за бюджетирането на излишъците от финансовата 2010 година ще осигури подходяща и своевременна възможност за създаването на отрицателния резерв,

1.  Приема за сведение проекта на коригиращ бюджет № 1/2011;

2.  Счита, че фонд „Солидарност“ на ЕС следва да бъде мобилизиран във възможно най-кратки срокове след природно бедствие и че по заявленията за финансова помощ, оценката и изготвянето на предложения, както и приемането на съответните бюджетни и законодателни актове следва да се работи ефективно и бързо;

3.  Призовава Комисията, без да се засяга нейното право на инициатива, да се възползва от проекта на коригиращ бюджет за бюджетирането на излишъка от финансовата 2010 година, съгласно член 15 от Финансовия регламент, за създаването на отрицателния резерв;

4.  Одобрява без изменения позицията на Съвета по проекта на коригиращ бюджет № 1/2011 и възлага на своя председател да обяви коригиращ бюджет № 1/2011 за окончателно приет и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

5.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и националните парламенти.

(1) ОВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1. (2) ОВ L 68, 15.3.2011 г. (3) ОВ C 139, 14.6.2006 г., стр. 1.

Резолюция на Европейския парламент от 6 април 2011 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, съгласно точка 26 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (COM(2011)0010 – C7-0023/2011 – 2011/2021(BUD))

P7_TA(2011)0129 A7-0114/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2011)0010 – C7-0023/2011),

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление(1) (МИС от 17 май 2006 г.), и по-специално точка 26 от него,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета от 11 ноември 2002 г. относно създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз(2),

–  като взе предвид съвместната декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията, приета по време на заседанието по съгласуване от 17 юли 2008 г. относно фонд „Солидарност“,

–  като взе предвид доклада на своята комисия по бюджети и становището на комисията по регионално развитие (A7-0114/2011),

1.  Одобрява приложеното към настоящата резолюция решение;

2.  Припомня, че точка 26 от МИС от 17 май 2006 г. предвижда, че когато е налице възможност за преразпределяне на бюджетните кредити по функцията, налагаща извършването на допълнителни разходи, Комисията взема това обстоятелство предвид при изготвянето на съответното предложение;

3.  Отбелязва, че Комисията призовава за отделяне на допълнителни бюджетни кредити за поети задължения и за плащания с цел покриване на нуждите на фонд „Солидарност“ на ЕС още в началото на годината, но не намери възможност за прехвърляне или преразпределение на средства в рамките на съответните функции или между тях;

4.  Изразява готовност да разгледа цялостното състояние на плащанията в контекста на резултатите от изпълнението на бюджета за 2010 г.;

5.  Възлага на своя председател да подпише настоящото решение заедно с председателя на Съвета и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

6.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, включително и приложението към нея, на Съвета и на Комисията.

ПРИЛОЖЕНИЕ

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, съгласно точка 26 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление

(Текстът на това приложение не е възпроизведен тук, тъй като той съответства на окончателния акт, Решение 2011/286/ЕС.)

(1) ОВ С 139, 14.6.2006 г., стр. 1. (2) ОВ L 311, 14.11.2002 г., стр. 3.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 6 април 2011 г. относно проекторешение на Съвета за сключване на Протокол за определяне на възможностите за риболов и финансовата помощ, предвидени в Споразумението за партньорство в сектора рибарство между Европейската общност и Съюза Коморски острови (15572/2010 – C7-0020/2011 – 2010/0287(NLE))

P7_TA(2011)0130 A7-0056/2011

(Одобрение)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекторешението на Съвета (15572/2010),

–  като взе предвид проекта за протокол за определяне на възможностите за риболов и финансовата помощ, предвидени в Споразумението за партньорство в сектора рибарство между Европейската общност и Съюза Коморски острови (15571/2010),

–  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 43, параграф 2 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C7-0020/2011),

–  като взе предвид член 81 и член 90, параграф 8 от своя правилник,

–  като взе предвид препоръката на комисията по рибно стопанство и становищата на комисията по бюджети и на комисията по развитие (A7-0056/2011),

1.  Дава своето одобрение за сключването на протокола;

2.  Отправя искане до Комисията да предаде на Парламента заключенията от заседанията и от работата на съвместния комитет, предвиден в член 9 от Споразумението за партньорство в сектора на рибарството между Европейската общност и Съюза Коморски острови (1), както и многогодишната секторна програма, посочена в член 7, параграф 2 от протокола, и резултатите от съответните годишни оценки; призовава да се даде възможност на представители на Европейския парламент в качеството на наблюдатели да присъстват на заседанията и работата на съвместния комитет, предвиден в член 9 от споразумението; призовава Комисията да представи преглед на прилагането на споразумението пред Парламента и Съвета през последната година от прилагането на протокола и преди започването на преговори за подновяване на споразумението;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки и на Съюза Коморски острови.

(1) Одобрено с Регламент (EО) № 1563/2006 на Съвета от 5 октомври 2006 година (OВ L 290, 20.10.2006 г., стр. 6).

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 6 април 2011 г. относно проекторешението на Съвета за сключване на Споразумение под формата на протокол между Европейския съюз и Хашемитско кралство Йордания за създаване на механизъм за уреждане на спорове с действие по отношение на спорове, свързани с търговските разпоредби на Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Хашемитско кралство Йордания, от друга страна (13758/2010 – C7-0057/2011 – 2010/0173(NLE))

P7_TA(2011)0131 A7-0067/2011

(Одобрение)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението за решение на Съвета (13758/2010),

–  като взе предвид поектоспоразумението под формата на протокол между Европейския съюз и Хашемитско кралство Йордания за създаване на механизъм за уреждане на спорове с действие по отношение на спорове, свързани с търговските разпоредби на Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Хашемитско кралство Йордания, от друга страна (13974/2010),

–  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 207, параграф 4, първа алинея, както и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), точка v) от Договора за функционирането на ЕС (C7-0057/2011),

–  като взе предвид член 81 и член 90, параграф 8 от своя правилник,

–  като взе предвид препоръката на комисията по международна търговия (A7-0067/2011),

1.  Дава своето одобрение за сключване на споразумението;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки и на Хашемитско кралство Йордания.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 6 април 2011 г. относно проекторешението на Съвета за сключване на Споразумение между Европейския съюз и Кралство Мароко за създаване на механизъм за уреждане на спорове (13754/2010 – C7-0431/2010 – 2010/0181(NLE))

P7_TA(2011)0132 A7-0066/2011

(Одобрение)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекторешението на Съвета (13754/2010),

–  като взе предвид проектоспоразумението между Европейския съюз и Кралство Мароко за създаване на механизъм за уреждане на спорове (13973/2010),

–  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 207, параграф 4, алинея първа и член 218, параграф 6, алинея втора, буква а), точка v) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C7-0431/2010),

–  като взе предвид член 81 и член 90, параграф 8 от своя правилник,

–  като взе предвид препоръката на комисията по международна търговия (A7-0066/2011),

1.  Дава своето одобрение за сключване на споразумението;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Европейския парламент на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите-членки и на Кралство Мароко.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 6 април 2011 г. относно проекторешението на Съвета за сключване на Споразумение под формата на протокол между Европейския съюз и Арабска република Египет за създаване на механизъм за уреждане на спорове, приложим по отношение на споровете, свързани с търговските разпоредби на Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Eвропейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Арабска република Египет, от друга страна (13762/2010 – C7-0372/2010 – 2010/0229(NLE))

P7_TA(2011)0133 A7-0068/2011

(Одобрение)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекторешението на Съвета (13762/2010),

–  като взе предвид проектоспоразумението под формата на протокол между Европейския съюз и Арабска република Египет за създаване на механизъм за уреждане на спорове, приложим по отношение на споровете, свързани с търговските разпоредби на Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Eвропейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Арабска република Египет, от друга страна (13975/2010),

–  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 207, параграф 4, първа алинея, както и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), точка v) от Договора за функционирането на ЕС (C7-0372/2010),

–  като взе предвид член 81 и член 90, параграф 8 от своя правилник,

–  като взе предвид препоръката на комисията по международна (A7-0068/2011),

1.  Дава своето одобрение за сключване на споразумението;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки и на Арабска република Египет.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 6 април 2011 г. относно проекторешението на Света относно сключването на Протокола към Споразумението за партньорство и сътрудничество, с което се установява партньорство между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Украйна, от друга страна, относно Рамково споразумение между Европейския съюз и Украйна за общите принципи на участие на Украйна в програми на Съюза (13604/2010 – C7-0401/2010 – 2010/0218(NLE))

P7_TA(2011)0134 A7-0063/2011

(Одобрение)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекторешението на Съвета (13604/2010),

–  като взе предвид проекта за протокол към Споразумението за партньорство и сътрудничество, с което се установява партньорство между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Украйна, от друга страна, сключено на 14 юни 1994 г.(1), относно Рамково споразумение между Европейския съюз и Украйна за общите принципи на участие на Украйна в програми на Съюза (13962/2010),

–  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с членове 114, 168, 169, 172, 173, параграф 6, членове 188 и 192, както и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на ЕС (C7-0401/2010),

–  като взе предвид член 81 и член 90, параграф 8 от своя правилник,

–  като взе предвид препоръката на Комисията по външни работи (A7-0063/2011),

1.  Одобрява сключването на протокола;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки и на Украйна.

(1) OВ L 49, 19.2.1998 г., стр. 3.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 6 април 2011 г. относно предложението за решение на Съвета за определяне на правилата за внос от Гренландия в Европейския съюз на рибни продукти, живи двучерупчести мекотели, бодлокожи, ципести, морски коремоноги и странични продукти от тях (COM(2010)0176 – C7-0136/2010 – 2010/0097(COD))

P7_TA(2011)0135 A7-0057/2011

(Обикновена законодателна процедура – първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2010)0176),

–  като взе предвид член 203 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с Парламента (C7-0136/2010),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 и член 43, параграф 2 и член 204 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член единствен в Протокол (№ 34) за специалния режим, приложим за Гренландия, приложен към Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид становището на комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание,

–  като взе предвид мотивираното становище, внесено в рамките на Протокол (№ 2) относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, от италианския Сенат, в което се посочва, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

–  като взе предвид членове 55 и 37 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство (A7-0057/2011),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 6 април 2011 г. с оглед приемането на Регламент (ЕC) № …/2011на Европейския парламент и на Съвета за определяне на правилата за внос от Гренландия в Европейския съюз на рибни продукти, живи двучерупчести мекотели, бодлокожи, ципести, морски коремоноги и странични продукти от тях [Изменение 1]

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 2 и член 204 от него, [Изменение 2]

като взе предвид член единствен в Протокол (№ 34) за специалния режим, приложим за Гренландия, приложен към Договора за функционирането на Европейския съюз, [Изменение 3]

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(2), [Изменение 2]

като има предвид, че:

(1)  Гренландия е включена в списъка на отвъдморските страни и територии, съдържащ се в приложение II към Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). В съответствие с член 198 от ДФЕС цел на асоциирането е да съдейства за икономическото и социалното развитие на отвъдморските страни и територии и да създаде тесни икономически връзки между тях и Съюза като цяло.

(2)  Дания и Гренландия изразиха желание търговията между Съюза и Гренландия с рибни продукти, двучерупчести мекотели, бодлокожи, ципести, морски коремоноги и странични продукти от тях, с произход от Гренландия в съответствие с разпоредбите на приложение III към Решение 2001/822/EО на Съвета от 27 ноември 2001 г. за асоцииране на отвъдморските страни и територии към Европейската общност(3) да бъде разрешена в съответствие с правилата за търговия в рамките на Съюза.

(3)  Целесъобразно е тази търговия да се извършва при спазване на правилата на Съюза по отношение на здравето на животните и безопасността на храните, установени в правните актове на Съюза, както и с правилата за общата организация на пазара на рибни продукти.

(4)  Съответно Дания и Гренландия следва да поемат ангажимента пратките с продукти, изпращани от Гренландия за Европейския съюз, да спазват приложимите правила на Съюза по отношение на здравето на животните, безопасността на храните и общата организация на пазара на рибни продукти. Отговарящите на критериите стопански субекти в областта на фуражите и храните следва да бъдат регистрирани и включени в списък в съответствие с Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните(4).

(5)  Компетентният орган в Гренландия е предоставил на Комисията официално уверение във връзка със спазването на правилата на Съюза и на изискванията в областта на здравето на животните по отношение на въпросните продукти. Това уверение обхваща по-специално прилагането на разпоредбите, съдържащи се в Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 3 октомври 2002 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека(5), в Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход(6) и в Директива 2006/88/EО на Съвета от 24 октомври 2006 г. относно ветеринарно-санитарните изисквания за аквакултури и продукти от тях и за предотвратяване и борба с някои болести по водните животни(7), и включва ангажимент за текущо спазване на правилата за търговия в рамките на Съюза.

(6)  Директива 96/23/EО на Съвета от 29 април 1996 г. относно мерките за наблюдение на някои вещества и остатъците от тях в живите животни и животинските продукти(8) съдържа изискване за създаването на планове за наблюдение на аквакултурите на национално равнище. Тези разпоредби съответно следва да се прилагат и по отношение на Гренландия.

(7)  За да се разреши вносът от Гренландия в Европейския съюз на продукти в съответствие с правилата, установени в правните актове на Съюза по отношение на търговията в рамките на Съюза, Дания и Гренландия следва да поемат ангажимента да транспонират и приложат в Гренландия съответните разпоредби преди датата на приемане на настоящия регламент[Изменение 1]. Дания и Гренландия следва да поемат ангажимента да гарантират, че вносът на съответните продукти от трети държави в Гренландия е съобразен с правилата на Съюза в областта на здравето на животните и безопасността на храните. Ветеринарните проверки на граничните инспекционни пунктове в Гренландия следва да се извършват в съответствие с Директива 97/78/ЕО на Съвета от 18 декември 1997 г. за определяне на принципите, които регулират организацията на ветеринарните проверки на продуктите, въведени в Общността от трети страни(9). Ветеринарните проверки на граничните инспекционни пунктове се извършват в тясно сътрудничество с митническите служители. С цел улесняване на тази задача е целесъобразно на компетентните органи да се предоставят съответните препратки към Комбинираната номенклатура (КН), предвидени в приложение І към Решение 2007/275/ЕО на Комисията от 17 април 2007 г. относно списъците с животни и продукти, които подлежат на проверка в граничните инспекционни пунктове съгласно Директиви 91/496/ЕИО и 97/78/ЕО на Съвета(10).

(8)  В Директива 90/425/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 година относно ветеринарните и зоотехническите проверки, приложими при търговията в Общността с определени видове живи животни и продукти с оглед завършване изграждането на вътрешния пазар(11) се предвижда въвеждането на компютризирана система за връзка между ветеринарните органи (Traces) с цел, по-специално, да се улесни бързият обмен между компетентните органи на информация, имаща отношение към здравето на животните и хуманното отношение към животните. В Решение 2004/292/EО на Комисията от 30 март 2004 г. относно въвеждането на системата Traces(12) се предвижда, че държавите-членки ще използват Traces от 1 април 2004 г. Traces е от съществено значение за ефективното наблюдение на търговията с животни и продукти от животински произход, поради което тя следва да се използва за предаването на данни за движението и търговията с тези продукти в Гренландия.

(9)  Огнищата на болести по животните, изброени в Директива 82/894/EИО на Съвета от 21 декември 1982 г. относно обявяване на болестите по животните в рамките на Общността(13), подлежат на докладване на Комисията посредством Системата за обявяване на болестите по животните (система ADNS) в съответствие с Решение 2005/176/ЕО на Комисията от 1 март 2005 г. за определяне на кодифицираната форма и кодовете за обявяване на болести по животните съгласно Директива 82/894/ЕИО на Съвета(14). Що се отнася до въпросните продукти, тези разпоредби съответно следва да се прилагат и по отношение на Гренландия.

(10)  С Регламент (EО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните(15) се създава система за бързо предупреждение с цел уведомяване за пряк или косвен риск за здравето на човека, произтичащ от храни или фуражи (RASFF). Що се отнася до въпросните продукти, тези разпоредби следва да се прилагат и по отношение на Гренландия.

(11)  Преди Гренландия да може да извърши ветеринарни проверки на продукти, въвеждани на нейна територия от трети страни, следва да се проведе инспекция от страна на ЕС в Гренландия, при която да се провери, че граничните инспекционни пунктове в Гренландия отговарят на изискванията, установени в Директива 97/78/EО и Регламент (ЕО) № 136/2004 на Комисията от 22 януари 2004 г. за определяне на процедурите за ветеринарни проверки на граничните инспекционни пунктове на Общността на продукти, внасяни от трети страни(16) и в Решение 2001/812/EО на Комисията от 21 ноември 2001 г. относно определяне на изискванията за одобряване на гранични инспекционни пунктове, които отговарят за ветеринарните проверки на продукти, въведени в Общността от трети страни(17).

(12)  След положителния резултат от горепосочената инспекция граничните инспекционни пунктове в Гренландия следва да бъдат вписани в Решение 2009/821/ЕО на Комисията от 28 септември 2009 г. относно съставяне на списък на граничните инспекционни пунктове, определяне на някои правила относно инспекциите, извършвани от ветеринарните експерти на Комисията, и определяне на ветеринарните единици в Traces(18). С цел осигуряване на ефективен контрол на рибните продукти, въвеждани в Гренландия и в Европейския съюз, е целесъобразно настоящият регламент[Изменение 1] да се прилага от момента, в който граничните инспекционни пунктове в Гренландия бъдат вписани в Решение 2009/821/ЕО.

(13)  Мерките, необходими за прилагане на настоящият регламент, [Изменение 1] следва да бъдат приети в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (19),

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ[Изменение 1]:

Член 1

Предмет и приложно поле

Настоящият регламент[Изменение 1] се прилага за рибни продукти, двучерупчести мекотели, бодлокожи, ципести и морски коремоноги и за странични продукти от тях („продуктите“), с произход от Гренландия или въведени в Гренландия и след това въведени в Европейския съюз.

Член 2

Определения

Член 3

Общи правила за търговията между Европейския съюз и Гренландия с рибни продукти, живи двучерупчести мекотели, бодлокожи, ципести, морски коремоноги и странични продукти от тях

1.  Държавите-членки разрешават вноса в Европейския съюз на продуктите, пристигащи от Гренландия, в съответствие с правните актове на Съюза по отношение на търговията в рамките на Съюза.

2.  Вносът на продуктите в Съюза се подчинява на следните условия:

Член 4

Планове за наблюдение на аквакултури

Дания и Гренландия представят на Комисията за одобрение планове за наблюдение във връзка с откриването на наличие в аквакултурите в Гренландия на остатъчни субстанции и вещества в съответствие с Директива 96/23/ЕО.

Член 5

Проверки на продукти, внесени в Гренландия от трети страни

1.  Извършват се ветеринарни проверки на пратки с продукти, въведени в Гренландия от трети страни, в съответствие с правилата, установени в Директива 97/78/ЕО.

За да се улеснят тези ветеринарни проверки, Комисията ще предостави на компетентните органи на Дания и Гренландия препратки към CN кодовете, изброени в приложение І към Решение 2007/275/ЕО на Комисията, във връзка с продуктите.

2.  Предложения за разкриване на гранични инспекционни пунктове в Гренландия се представят на Комисията с цел одобрение в съответствие с член 6, параграф 2 от Директива 97/78/ЕО.

Списъкът на одобрените за Гренландия гранични инспекционни пунктове се включва в списъка на граничните инспекционни пунктове в държавите-членки, одобрен в съответствие с Директиви 91/496/ЕИО и 97/78/ЕО.

Член 6

Информационна система

1.  Данните за движението и търговията със съответните продукти в Гренландия се предават на датски език чрез Traces в съответствие с Решение 2004/292/ЕО.

2.  Нотификациите за болести по водните животни, засягащи продуктите от Гренландия, се предават чрез ADNS, в съответствие с Директива 82/894/ЕИО и Решение 2005/176/ЕО.

3.  Нотификациите за преки или непреки рискове за човешкото здраве, произтичащи от продуктите от Гренландия, се предават чрез RASFF, въведена с Регламент (ЕО) № 178/2002.

Член 7

Идентификационен знак

Пратките с продукти, изпращани от Гренландия в Европейския съюз, се маркират с идентификационния знак за Гренландия ‐ „GL“ ‐ в съответствие с правилата, предвидени в приложение ІІ, раздел І, точка Б от Регламент (ЕО) № 853/2004.

Член 8

Потвърждение за съответствие с установените в настоящия регламент условия [Изменение 1]

Дания и Гренландия представят преди посочената в член 11 дата на прилагане на настоящия регламент[Изменение 1] писмено потвърждение за това, че са предприети необходимите мерки за прилагането на настоящия регламент[Изменение 1].

Член 9

Мерки за прилагане

Мерките, необходими за прилагането на настоящия регламент[Изменение 1], се приемат в съответствие с процедурата по член 10.

Член 10

Процедура на комитет

1.  Комисията се подпомага от Постоянния комитет по въпросите на хранителната верига и здравето на животните, създаден с член 58 от Регламент (ЕО) № 178/2002.

2.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 11

Влизане в сила и приложимост

Настоящият регламент[Изменение 1] влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.[Изменение 1]

Той се прилага от датата на вписване в Решение 2009/821/ЕО на първия граничен инспекционен пункт в Гренландия.

Съставено в ….

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1) ОВ ... (2) Позиция на Европейския парламент от 6 април 2011 г. (3) ОВ L 314, 30.11.2001 г., стр. 1. (4) ОВ L 165, 30.4.2004 г., стр. 1. (5) ОВ L 273, 10.10.2002 г., стр. 1. (6) ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 55. (7) ОВ L 328, 24.11.2006 г., стр. 14. (8) ОВ L 125, 23.5.1996 г., стр. 10. (9) ОВ L 24, 30.1.1998 г., стр. 9. (10) ОВ L 116, 4.5.2007 г., стр. 9. (11) ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 29. (12) ОВ L 94, 31.3.2004 г., стр. 63. (13) OВ L 378, 31.12.1982 г., стр. 58. (14) ОВ L 59, 5.3.2005 г., стр. 40. (15) OВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1. (16) OВ L 21, 28.1.2004 г., стр. 11. (17) OВ L 306, 23.11.2001 г., стр. 28. (18) ОВ L 296, 12.11.2009 г., стр. 1. (19) ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 6 април 2011 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на международна закрила в държавите-членки (преработена) (COM(2009)0554 – C7-0248/2009 – 2009/0165(COD))

P7_TA(2011)0136 A7-0085/2011

(Обикновена законодателна процедура – преработка)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2009)0554),

–  като взе предвид член 251, параграф 2 и член 63, параграф 1, точка 1, буква г) и точка 2, буква а) от Договора за създаване на Европейската общност, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0248/2009),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Последствия от влизането в сила на Договора от Лисабон за междуинституционалните механизми за вземане на решения, които са в ход“ (COM(2009)0665),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 и член 78, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 28 април 2010(1),

–  като взе предвид междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно по-структурирано използване на техниката за преработване на правните актове(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 март 2009 г. относно бъдещето на Общата европейска система за предоставяне на убежище(3),

–  като взе предвид писмото, изпратено на 2 февруари 2010 г. от Комисията по правни въпроси до Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в съответствие с член 87, параграф 3 от Правилника за дейността,

–  като взе предвид членове 87 и 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A7-0085/2011),

А.  като има предвид, че съгласно становището на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията въпросното предложение не съдържа никакви изменения по същество освен тези, които са идентифицирани като такива в предложението, и че по отношение на кодификацията на непроменените разпоредби на предишните актове с въпросните изменения предложението се свежда до обикновена кодификация на съществуващите актове, без промяна по същество;

1.  Приема на първо четене позицията, изложена по-долу, като взема под внимание препоръките на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията;

2.  Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 6 април 2011 г. с оглед приемането на Директива 2011/.../ЕС / на Европейския парламент и на Съвета относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на международна закрила в държавите членки (преработка)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 78, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(4),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(5),

като имат предвид, че:

(1)  Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 1 декември 2005 г. относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец трябва да бъде предмет на няколко съществени изменения(6). С оглед постигане на яснота посочената директива следва да бъде преработена.

(2)  Общата политика в областта на убежището, включително Общата европейска система за убежище, е част от целта на Европейския съюз за постепенно създаване на зона на свобода, сигурност и правосъдие, която е отворена за тези, които, принудени от обстоятелствата, търсят по законен път закрила в Съюза.

(3)  Европейският съвет по време на специалното си заседание в Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г. се договори да работи за установяването на Обща европейска система за убежище, която се основава на пълното и цялостно прилагане на Женевската конвенция за статута на бежанците от 28 юли 1951 г., изменена с Нюйоркския протокол от 31 януари 1967 г. („Женевската конвенция“), като по този начин се утвърждава принципът на невръщане, както и че никой няма да бъде върнат обратно, където има опасност от преследване.

(4)  Заключенията от Тампере уточняват, че една такава система следва да включва, в краткосрочна перспектива, общи норми за справедливи и обективни процедури за убежище в държавите-членки и в по-дългосрочна перспектива ‐ норми на Общността по отношение на обща процедура за убежище в Европейската общност.

(5)  Директива 2005/85/EC представляваше една първа мярка в областта на процедурите за убежище.

(6)  Първият етап на създаване на Обща европейска система за убежище е изпълнен. На своето заседание от 4 ноември 2004 г. Европейският съвет прие Програмата от Хага, която определя целите, които следва да бъдат изпълнени в областта на свободата, сигурността и правосъдието за периода 2005─2010 г. В този смисъл Програмата от Хага прикани Европейската комисия да завърши оценката на правните инструменти от първия етап и да представи на Съвета и на Европейския парламент инструментите и мерките от втория етап с цел приемането им преди 2010 г. В съответствие с Програмата от Хага, целта, която се преследва със създаването на Общата европейска система за убежище, е установяването на обща процедура за убежище и единен статут, който е валиден в целия Съюз.

(7)  В Европейския пакт за имиграция и убежище, приет на 16 октомври 2008 г., Европейският съвет отбеляза, че все още съществуват съществени различия между държавите-членки относно предоставянето на закрила и призова за нови инициативи, включително предложение за установяване на единна процедура за убежище, обхващаща общи гаранции, с които да се завърши създаването на Обща европейска система за убежище, предвидена в Програмата от Хага.

(8)  Необходимо е да се мобилизират средствата на Европейския бежански фонд и на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, inter alia, за предоставянето на адекватно подпомагане на усилията на държавите-членки, свързани с изпълнението на стандартите, определени във втората фаза на Общата европейска система за убежище, особено по отношение на онези държави-членки, които са изправени пред особен и непропорционален натиск върху своята система за убежище, по-конкретно поради своето географско или демографско положение. Също така е необходимо в държавите-членки, които получават несъразмерно голям брой молби за убежище в съотношение с тяхното население, да се мобилизира незабавно предоставяне на икономическа и административна техническа подкрепа от Европейския бежански фонд и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, за да могат да спазят разпоредбите на настоящата директивa.[Изменение 1]

(9)  За да се гарантира цялостна и ефикасна оценка на нуждите на кандидатите за международна закрила по смисъла на Директива […./../EС] [относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, и относно съдържанието на предоставената закрила (Директива за признаването)], рамката на Съюза относно процедурите за предоставяне на международна закрила следва да се основава на идеята за единна процедура за убежище.

(10)  Основната цел на настоящата директива е по-нататъшното разработване на минимални норми за процедурите за предоставяне и отнемане на международна закрила в държавите-членки с оглед на създаването на обща процедура за убежище в Съюза.

(11)  Сближаването на нормите за процедурата за предоставяне и отнемане на международна закрила би следвало да допринесе за ограничаването на вторичното движение на кандидатите за международна закрила между държавите-членки в случаите, когато такова движение се дължи на различията в правната рамка при отделните държави-членки, и да създаде равностойни условия за прилагането на Директива […./../EС] [Директива за признаването] в държавите-членки .

(12)  В самата същност на минималните норми се корени правомощието на държавите-членки да въвеждат или запазят по-благоприятни разпоредби за лицата от трети страни или лицата без гражданство, които търсят международна закрила, основана на факта, че съответното лице се нуждае от международна закрила по смисъла на Директива […./../EС] [Директива за признаването] .

(13)  Настоящата директива спазва основните права и признати принципи, а именно тези от Хартата на основните права на Европейския съюз. По-специално настоящата директива се стреми да насърчава прилагането на членове 1, 4, 18, 19, 21, 24 и 47 от Хартата и следва да се прилага по съответния начин. [Изменение 2]

(14)  Относно отношението на лицата, които попадат в приложното поле на настоящата директива, държавите-членки имат задълженията, които произтичат от актовете на международното право, по които те са страни.

(15)  Държавите-членки са задължени да спазват напълно принципа за невръщане и правото на убежище, което включва достъп до процедура по предоставяне на убежище за всяко лице, което желае да поиска убежище и е на тяхна територия, включително онези, които са под действителен контрол на орган на Съюза или орган на някоя от държавите-членки. [Изменение 3]

(16)  Важно е по отношение на молбите за международна закрила решенията да се вземат на основа на факти, на първа инстанция, от органи, чийто персонал притежава необходимите познания и е преминал необходимото обучение по въпросите, свързани с правото на убежище и бежанците. [Изменение 4]

(17)  В интерес едновременно и на държавите-членки, и на търсещите международна закрила е молбите за международна закрила да получават възможно най-бързо решение, без това да засяга точността и пълнотата на тяхното разглеждане .

(18)  Понятието обществен ред може inter alia да покрива присъда за тежко престъпление.

(19)  В интерес на правилното определяне на лицата, които се нуждаят от закрила като бежанци, по смисъла на член 1 от Женевската конвенция или като лица, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, всеки кандидат следва да има ефективен достъп до процедурите, възможност да сътрудничи и да влиза във връзка по подходящия начин с компетентните органи, за да представи съответните факти по своя случай, както и да разполага с ефективни процедурни гаранции за разглеждане на молбата му на всички етапи на процедурата. Междувременно процедурата по разглеждане на молбата му за международна закрила следва да осигури по принцип на кандидата поне правото да остане до окончателно решение на решаващия орган и, в случай на отрицателно решение, времето, необходимо за ефективна защита пред съд, и за срока, разрешен от компетентния съд, да има достъп до преводачески услуги, за да изложи аргументите си, ако бъде разпитан от органите, да може да влезе във връзка с представител на Върховния комисар за бежанците на Организацията на обединените нации (ВКБООН) и с организации, които предоставят съвети или консултации на кандидати за международна закрила , да има право на точно съобщаване за решението и фактическите и правните мотиви към решението, да има право на правен или друг съветник, както и право да бъде информиран за правното си положение в решителните етапи на процедурата на език, който той разбира, или за който има разумно основание да се счита, че той разбира, както и, в случай на отрицателно решение, да има право на ефективна защита пред съд. [Изменение 5]

(20)  С цел осигуряване на ефективен достъп до процедурата за разглеждане служителите, които първи влизат в контакт с лица, търсещи международна закрила, и в частност служителите, които осъществяват наблюдение на сухопътните или морските граници или извършват гранични проверки, следва да получат инструкции и необходимото обучение за разпознаване, регистриране и предаване на компетентния решаващ орган на молби за международна закрила. Те следва да бъдат в състояние да предоставят цялата необходима информация относно това къде и как може да се подаде молба за международна закрила на гражданите на трета страна или лица без гражданство, които се намират на територията, включително на границата, в териториалните води или в транзитните зони на държавите-членки, и които желаят да поискат международна закрила. Когато тези лица се намират в териториалните води на държава-членка, те следва да бъдат свалени на сушата, а техните молби – разгледани в съответствие с настоящата директива. [Изменение 6]

(21)  Освен това следва да бъдат предвидени специални процедурни гаранции за кандидати в уязвимо състояние, като непълнолетни, непридружавани непълнолетни, бременни жени, лица, които са били подлагани на мъчение, изнасилване или други сериозни насилствени действия, като насилие въз основа на пола и увреждащи традиционни практики, или лица с увреждания, с цел създаване на условията, необходими за техния ефективен достъп до процедурите и за представяне на елементите, необходими за обосноваване на молбата за международна закрила. [Изменение 7]

(22)  Националните мерки във връзка с откриването и документирането на симптоми и следи от мъчение или друго сериозно физическо или психическо насилие, включително и сексуално насилие, в рамките на процедурите, обхванати от настоящата директива, следва да се основават inter alia на Наръчника за ефективно разследване и документиране на мъчение и други форми на жестоко, нечовешко или унизително третиране или наказание (Истанбулски протокол).

(23)  С цел осигуряване на реална равнопоставеност на кандидатите от мъжки и женски пол процедурите за разглеждане следва да отчитат въпросите, свързани с пола. По-конкретно личните интервюта следва да бъдат организирани по начин, който предоставя възможност както на кандидатите от женски пол, така и на кандидатите от мъжки пол да говорят за своя опит в миналото в случаи, свързани с преследване, основано на пола, с интервюиращ служител от същия пол, ако такова е тяхното желание, преминал обучение конкретно за интервюиране по въпросите, свързани с преследване, основано на пола. Сложността на твърденията, свързани с пола, следва да бъде отчетена в рамките на процедурите въз основа на понятията за сигурна трета страна, сигурна страна на произход или последващи молби. [Изменение 8]

(24)  „Висшите интереси на детето“ следва да имат първостепенно значение за държавите-членки при прилагането на настоящата директива, в съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989 г.

(25)  Процедурите за разглеждане на нуждата от международна закрила следва да бъдат организирани по начин, който дава възможност на решаващите органи за щателно разглеждане на молбите за международна закрила. [Изменение 9]

(26)  Когато един кандидат подаде последваща молба, без да представи нови доказателства или нови основания, би било ненужно да се задължават държавите-членки да стартират нова процедура по пълно разглеждане на молбата. В подобни случаи би следвало държавите-членки да бъдат в състояние да отхвърлят молбата като недопустима в съответствие с принципа за присъдено нещо.

(27)  Голям брой молби за международна закрила се подават на границата или в транзитни зони на държавата-членка, преди да е взето решение за влизането на кандидата. Държавите-членки следва да могат да предвидят процедури за допустимост и/или процедури за разглеждане по същество, които дават възможност за вземане на решение на място по молби, подадени на границата или в транзитни зони .

(28)  Основно съображение при преценката на основателността на молба за международна закрила е сигурността на кандидата в страната му на произход. Когато една трета страна може да бъде счетена за сигурна страна на произход, то държавите-членки следва да могат да я определят като такава и да предположат, че съответният кандидат е на сигурно място там, освен ако последният представи доказателства в полза на противното.

(29)  Предвид достигнатата степен на хармонизация по отношение на условията, на които трябва да отговарят гражданите на трета страна и лицата без гражданство, за да имат основание да търсят статут на бежанец, е необходимо да се изготвят общи критерии за определяне на трети страни като сигурни страни на произход.

(30)  Фактът, че определена трета страна е посочена като сигурна страна на произход за целите на настоящата директива, не би следвало да представлява абсолютна гаранция за сигурността на гражданите на тази страна. По своето естество оценката по въпроса за това определение може да отчита само общата ситуация в страната в граждански, правен и политически аспект, както и въпроса за наличието на информация за това, дали лицата, които извършват преследване или мъчение или проявяват нехуманно или унизително отношение и причиняващи такива страдания, действително биват санкционирани, когато бъдат посочени за отговорни за тези си действия в тази страна. За тази цел е важно, когато един кандидат изтъкне основателни мотиви, които убеждават, че съответната страна не е сигурна в частност, определението на тази страна като сигурна страна да не се счита повече като решаващо по отношение на него.

(31)  Държавите-членки разглеждат всички молби по същество, т.е. извършват преценка дали съответният кандидат отговаря на условията за международна закрила в съответствие с Директива […/../EС] [Директива за признаването], освен ако настоящата директива разпорежда противното, а именно в случаите, когато може да се гарантира, че другата страна ще пристъпи към разглеждането или ще даде ефективна закрила. По-конкретно, държавите-членки не са длъжни да разглеждат по същество молба за международна закрила в случаите, когато първата държава на убежище е предоставила на кандидата статут на бежанец или друга достъпна и ефективна защита и кандидатът е повторно приет в тази страна. Държавите-членки следва да процедират по този начин единствено в случаите, когато кандидат е в безопасност в съответната трета страна.[Изменение 10]

(32)  Държавите-членки нямат задължение също така да разглеждат по същество молба за международна закрила, когато с основание могат да очакват кандидатът, поради достатъчна връзка с трета страна, според определението на националното право, да иска да получи закрила в тази трета страна и съществуват основания да се очаква, че кандидатът ще бъде приет или повторно приет в тази страна. Държавите-членки следва да процедират по този начин единствено в случаите, когато този кандидат би бил на сигурно място в съответната трета страна. С цел да се избегнат вторично движения на кандидата, е необходимо да се установят общи принципи за приемането и определянето от страна на държавите-членки на трети страни като сигурни страни.
▌ [Изменение 11]

(33)  По отношение на отнемането на статута на бежанец или на лице под субсидиарна закрила държавите-членки следва да се убедят, че лицата, които се ползват от международна закрила, са надлежно уведомени за евентуалното преразглеждане на техния статут и имат възможност да изложат своя възглед, преди органите да вземат обосновано решение за отнемането на статута, който им е предоставен.

(34)  Съгласно основен принцип в правото на Съюза, решенията по молба за международна закрила и отнемане на статут на бежанец или на лице под субсидиарна закрила следва да могат ефективно да бъдат обжалвани пред съответния съд.

(35)  В съответствие с член 72 от Договора за функционирането на Европейския съюз настоящата директива не засяга упражняването на отговорностите на държавите-членки относно поддържането на обществения ред и опазването на вътрешната сигурност.

(36)  Настоящата директива не се прилага относно процедурите между държавите-членки, които са уредени с Регламент (ЕС) № […/… ][за установяване на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета страна или лице без гражданство (Регламент от Дъблин)].

(37)  Кандидатите, по отношение на които се прилага Регламент (ЕС) № […/…] [Регламент от Дъблин], следва да имат достъп до основните принципи и гаранции, предвидени в настоящата директива, както и до специалните гаранции, предвидени в същия регламент .

(38)  Прилагането на настоящата разпоредба следва да се оценява периодично.

(39)  Предвид факта, че целта на настоящата директива, а именно изготвянето на минимални норми относно процедурата за предоставяне и отнемане на международна закрила в държавите-членки, не би могла да се изпълни в задоволителна степен от държавите-членки и в тази връзка, поради мащаба или последствията от предприетото действие, би могла да се изпълни по-добре на равнище на Съюза, Съюзът може да предприеме мерки в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност, които са уредени в член 5 от Договора за Европейския Съюз. Съгласно принципа за пропорционалност, установен в посочения член, настоящата директива не надвишава това, което е необходимо за постигането на тази цел.

(40)  Съгласно членове 1 и 2 от Протокола за позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящата директива, не е обвързана от нея и не я прилага.

(41)  Задължението за транспониране на настоящата директива в националното право трябва да бъде ограничено до разпоредбите, които представляват изменение по същество в сравнение с Директива 2005/85/ЕО. Задължението за транспониране на разпоредбите, които не са изменени, произтича от Директива 2005/85/ЕО.

(42)  Настоящата директива следва да не засяга задълженията на държавите-членки по отношение на срока за транспониране в националното право на директивата, посочен в приложение II, част Б,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА І

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Цел

Целта на настоящата директива е да се определят минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на международна закрила в държавите-членки по силата на Директива [ …/…/ЕС] [Директива за признаването].

Член 2

Определения

Член 3

Приложно поле

1.  Настоящата директива се прилага за всяка молба за международна закрила, която е подадена на територията на държави-членки, включително на граница, в териториални води или в транзитна зона, както и по отношение на отнемането на международна закрила.

2.  Настоящата директива не се прилага за молби за дипломатическо или териториално убежище, които са подадени в представителства на държавите-членки.

3.  Държавите-членки могат да решат да прилагат настоящата директива при процедурите за разглеждане на всички видове международна закрила, които попадат извън обхвата на Директива […./.../ЕС] [Директива за признаването].

Член 4

Компетентни органи

1.  Държавите-членки определят по всички процедури решаващ орган, който да отговаря за извършването на съответното разглеждане на молбите, в съответствие с разпоредбите на настоящата директива. Държавите-членки следят за това този орган да разполага с достатъчен брой компетентни и специализирани служители за изпълнението на своите задачи в определените срокове. За тази цел държавите-членки предвиждат първоначални и последващи програми за обучение на служителите, които разглеждат молби и взимат решения във връзка с международна закрила.

2.  Обучението, посочено в параграф 1, включва по-специално:

3.  Държавите-членки обаче могат да предвидят друг орган да бъде компетентен за обработването на случаи съгласно Регламент (ЕС) № …/…. [Регламента от Дъблин].

4.  Когато е определен орган в съответствие с параграф 3, държавите-членки гарантират, че служителите на този орган притежават съответните познания и са преминали необходимото обучение, което им позволява да изпълняват задълженията си по прилагане на настоящата директива. [Изменение 18]

5.  Молбите за международна закрила, които са подадени в една държава-членка до органите на друга държава-членка, които извършват граничен или имиграционен контрол в първата държава-членка, се разглеждат от държавата-членка, на територията на която е подадена молбата.

Член 5

По-благоприятни разпоредби

Държавите-членки могат да предвидят или да запазят по-благоприятни норми по отношение на процедурите за предоставяне и отнемане на международна закрила, стига тези норми да бъдат съвместими с настоящата директива.

ГЛАВА ІІ

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ И ГАРАНЦИИ

Член 6

Достъп до процедурата

1.  Държавите-членки определят компетентни органи, които отговарят за получаването и регистрирането на молби за международна закрила. Без да се нарушават разпоредбите на параграфи 5, 6, 7 и 8, държавите-членки могат да изискват молбите за международна закрила да бъдат подавани лично и/или на определено място.

2.  Държавите-членки следят за това лице, което желае да подаде молба за международна закрила, да разполага с действителна възможност да внесе молба пред компетентния орган възможно най-скоро. Когато кандидатите не могат да внесат своята молба лично, държавите-членки гарантират възможността законен представител да внесе молбата от тяхно име.[Изменение 19]

3.  Държавите-членки гарантират, че всяко пълнолетно правоспособно лице има право да подаде молба за международна закрила от свое име.

4.  Държавите-членки могат да предвидят, че кандидатът може да подаде молба от името на лицата на негова издръжка. В този случай държавите-членки гарантират пълнолетните лица на издръжка на кандидата да са дали съгласието си молбата да бъде подадена от тяхно име; при липса на такова съгласие тези лица имат възможност да подадат молба от свое име.

Съгласието се изисква в момента, в който се подава молбата, или най-късно в момента на личното интервю с пълнолетното лице, което е на издръжка. Преди да се поиска съгласието, всеки възрастен сред тези лица се информира насаме за съответните процедурни последици и за неговото право да подаде отделна молба за международна закрила.

5.  Държавите-членки гарантират, че всеки непълнолетен има право да подаде молба за международна закрила или от свое име – ако съгласно националното право се счита за процесуално дееспособен, или чрез своя законен представител или негов упълномощен представител. Във всички останали случаи се прилага параграф 6.[Изменение 20]

6.  Държавите-членки гарантират, че съответните органи, посочени в член 10 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни(7) имат право да внасят молба за международна закрила от името на непридружаван непълнолетен, ако въз основа на самостоятелна преценка на личната му ситуация, тези органи са на мнение, че непълнолетният може да се нуждае от закрила съгласно Директива […./../EС] [Директива за признаването].

7.  Държавите-членки могат да определят в национално си законодателство:

8.  Държавите-членки гарантират, че граничната охрана, полицейските и имиграционните органи, както и персоналът на места за задържане разполагат с инструкции и са преминали необходимото обучение за разпознаване, регистриране и предаване на молби за международна закрила. Ако тези органи са посочени като компетентни органи по параграф 1, инструкциите съдържат задължение за регистриране на молбата. В противен случай инструкциите изискват предаването на молбата на органа, компетентен за нейната регистрация, заедно с цялата съответна информация. [Изменение 22]

Държавите-членки гарантират, че всеки друг орган, към който е възможно да се обърне лице, което желае да подаде молба за международна закрила, е в състояние да му посочи как и къде може да подаде такава молба и/или да изисква от този орган препращането на молбата му към компетентния орган.

9.  Компетентните органи регистрират молба за международна закрила в рамките на 72 часа от момента, в който лицето е заявило своето желание да подаде молба за международна закрила в съответствие с параграф 8, първа алинея.

Член 7

Информация и съвети на граничните контролно-пропускателни пунктове и местата за задържане

1.  Държавите-членки гарантират предоставянето на информация относно процедурите, които се следват за подаване на молба за международна закрила:

2.  Държавите-членки предвиждат осигуряване на устен превод, с цел да се обезпечи общуването между лицата, които желаят да подадат молба за международна закрила, и граничната охрана или персонала на местата за задържане.

3.  Държавите-членки гарантират, че организации, които предоставят правно съдействие и/или представителство на кандидати за международна закрила, имат бърз достъп до граничните контролно-пропускателни пунктове, включително транзитните зони, и местата за задържане ▌. [Изменение 23]

Държавите-членки могат да предвидят правила, които уреждат присъствието на такива организации в пространствата, посочени в настоящия член, доколкото те не ограничават достъпа на кандидатите до съвети и консултации. [Изменение 24]

Член 8

Право за оставане в държавата-членка до разглеждането на молбата

1.  Кандидатите могат да останат в държавата-членка единствено за целите на процедурата, докато решаващият орган се произнесе окончателно, включително в случаите, в които кандидат обжалва, и за срок, разрешен от компетентния съд. Това право за оставане в държавата-членка не представлява право на пребиваване. [Изменение 25]

2.  Държавите-членки могат да предвидят изключение от това правило единствено ако лице подаде последваща молба, както е описано в член 34, параграф 7 или ако те предадат или екстрадират дадено лице било към друга държава-членка поради задължения, произтичащи от Рамковото решение на Съвета 2002/584/ПВР от 13 юни 2002 относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки или по други причини(8), било към трета страна, с изключение на страната на произход на въпросния кандидат, било към международни наказателни съдилища.

3.  Държава-членка може да екстрадира кандидат към трета страна в съответствие с параграф 2 ▌ ако решението за екстрадиране няма да доведе до пряко или непряко връщане, нарушаващо международните задължения на държавата-членка или изложи кандидата на нехуманно и унизително отношение при пристигането в третата страна. [Изменение 26]

Член 9

Изисквания за разглеждане на молбите

1.  Държавите-членки гарантират, че молбите за международна закрила не са отхвърлени или изключени от разглеждане по причина единствено, че молбата не е подадена в най-кратките възможни срокове.

2.  Молбите за международна закрила се разглеждат най-напред с цел да се установи дали кандидатите отговарят на условията за бежанци. Ако случаят не е такъв, молбите се разглеждат с цел да се установи дали кандидатите отговарят на условията за субсидиарна закрила.

3.  Държавите-членки гарантират решенията по молбите за международна закрила да се вземат от решаващия орган след извършване на подходящо разглеждане. За тази цел държавите-членки гарантират, че:

4.  Органите по глава V получават достъп чрез решаващия орган, чрез кандидата или по-друг начин, до информацията, посочени в параграф 3, буква б), която е необходима за осъществяването на техните задачи.

5.  Държавите-членки предвиждат правила относно превода на документите, които имат отношение към разглеждането на молбата.

Член 10

Изисквания към решенията на решаващия орган

1.  Държавите-членки гарантират, че решенията по молбите за международна закрила се постановяват в писмена форма.

2.  Държавите-членки гарантират при отхвърляне или удовлетворяване на молба по отношение на статут на бежанец и/или на лице под субсидиарна закрила решението да е фактически и правно ясно мотивирано и в писмена форма да е посочен начинът за обжалване на отрицателно решение в момента на издаване на решението, като то се подписва при получаване от получателя. [Изменение 31]

▌ [Изменение 32]

3.  За целите на член 6, параграф 4 и когато молбата се основава на същите основания, държавите-членки могат да приемат едно-единствено решение по отношение на всички лица на издръжка.

4.  Параграф 3 не се прилага в случаите, в които разкриването на особените обстоятелства на дадено лице пред членове на неговото семейство може да застраши интересите на това лице, включително в случаите на преследване, основано на пола, сексуалната ориентация, половата идентичност и/или възрастта. В такива случаи се издава отделно решение за въпросното лице. [Изменение 33]

Член 11

Гаранции за кандидатите за международна закрила

1.  По отношение на процедурите по глава ІІІ държавите-членки гарантират, че всички кандидати за международна закрила се ползват от следните гаранции:

2.  По отношение на процедурите по глава V държавите-членки гарантират, че всички кандидати се ползват с гаранции, които са равностойни на тези по параграф 1, букви б), в) и г) от настоящия член.

Член 12

Задължения на кандидата за международна закрила

1.  От кандидатите за международна закрила се изисква, доколкото им позволяват физическите и психическите възможности, да сътрудничат за изясняване на положението и да разкриват своята самоличност, националност и други елементи, посочени в член 4, параграф 2 от Директива […./../EС] [Директива за признаването] на компетентните органи. Ако те не притежават валиден паспорт или документ, заместващ паспорта, от кандидатите се изисква да сътрудничат за придобиване на документ за самоличност. Ако на кандидата се разреши да остане в държавата-членка по време на разглеждане на молбата му за международна закрила, той не е задължен да осъществи контакт с органите на неговата страна на произход, в случай че има основание за опасение от преследване от страна на тази държава. Държавите-членки могат да наложат на кандидата други задължения да сътрудничи с компетентните органи, доколкото тези задължения са необходими за разглеждането на молбата. [Изменение 36]

2.  По-конкретно, държавите-членки могат да предвидят, че:

Член 13

Лично интервю

1.  Преди да се произнесе решаващият орган, на кандидата се предоставя възможност за провеждане на лично интервю на език, който той разбира, относно неговата молба за международна закрила с лице, което има правомощия, по силата на националното право, за провеждането на подобно интервю. Интервюта по допустимостта на молба за международна закрила или по нейното същество се провеждат винаги от персонала на решаващия орган. [Изменение 38]

Когато едно лице е подало молба за международна закрила от името на лица на негова издръжка, на всеки възрастен, който е свързан с кандидата, следва да бъде предоставена възможност да изрази своето мнение насаме, както и да бъде интервюиран по своята молба.

Държавите-членки ▌определят в своето национално законодателство в кои случаи непълнолетно лице има право на лично интервю, като надлежно отчитат висшия интерес на детето и неговите специфични нужди. [Изменение 39]

2.  Личното интервю по съществото на молбата може да не се проведе, когато:

Когато решаващият орган не предоставя възможност за провеждане на лично интервю на кандидата в съответствие с буква б) или, по целесъобразност, на лице на негова издръжка, решаващият орган позволява на кандидата или на лицето на негова издръжка да промени датата на личното интервю и да предостави допълнителна информация. [Изменение 41]

▌ [Изменение 42]

3.  Липсата на лично интервю в съответствие с параграф 2, буква б) не влияе неблагоприятно върху решението на решаващия орган.

4.  Независимо от член 25, параграф 1, когато се произнасят по молбата за международна закрила, държавите-членки могат да вземат предвид и факта, че кандидатът не е присъствал на личното интервю, освен когато той има основателни причини за своето отсъствие.

Член 14

Изисквания за лично интервю

1.  Обикновено личното интервю се провежда без присъствието на членовете на семейството, освен в случаите, когато решаващият орган счете, че присъствието на други членове на семейството е необходимо за пристъпване към правилното разглеждане на молбата.

2.  Личното интервю се провежда при условия, които гарантират съответстваща поверителност.

3.  Държавите-членки вземат необходимите мерки за това личното интервю да се проведе при условия, които дават възможност на кандидата да изложи основанията за своята молба. За целта държавите-членки:

4.  Държавите-членки могат да предвидят правила, които уреждат присъствието на трети лица на личното интервю.

Член 15

Съдържание на личното интервю

Член 16

Запис и доклад от лично интервю

1.  Държавите-членки гарантират, че се прави запис на всяко лично интервю.

2.  Държавите-членки изискват одобрението на кандидата за съдържанието на записа в края на личното интервю. За тази цел държавите-членки гарантират, че кандидатът има възможност да прави коментар и/или да предостави разяснения по отношение на грешки в превода или недоразумения, отразени в записа.

3.  Когато кандидатът откаже да одобри съдържанието на записа, основанията за този отказ се отбелязват в досието на кандидата.

Отказът на кандидата да одобри съдържанието на записа не възпрепятства решаващия орган да вземе решение по неговата молба.

4.  Без да се засягат разпоредбите на параграфи 1 и 2, държавите-членки могат да гарантират, че ще се съставя писмен доклад за личното интервю, в който се съдържа поне основната информация относно молбата, така както е подадена от кандидата. В тези случаи държавите-членки гарантират, че записът от личното интервю е приложен към доклада.

5.  Държавите-членки гарантират, че кандидатите имат навременен достъп до записа и когато това е приложимо – до доклада от личното им интервю, преди решаващият орган да вземе решение.

Член 17

Съдебномедицински доклади

1.  Държавите-членки дават възможност на кандидатите, при поискване, да преминат медицински преглед в подкрепа на твърдения, свързани с минало преследване или тежки посегателства. За тази цел държавите-членки предоставят на кандидатите разумен период от време, в който да представят на решаващия орган медицинско удостоверение.

2.  Без да се засягат разпоредбите на параграф 1, в случаи, в които има разумни основания да се смята, че кандидатът страда от пост-травматичен стрес, решаващият орган гарантира извършването на медицински преглед, при условие че получи съгласието на кандидата.

3.  Държавите-членки предприемат необходимите стъпки, за да гарантират достъпа до безпристрастна и квалифицирана медицинска помощ за целите на извършване на медицински преглед, посочен в параграф 2, и при непълнолетни кандидати се избира най-малко инвазивния медицински преглед.[Изменение 46]

4.  Държавите-членки приемат по-нататъшни правила и стъпки за установяването и документирането на симптоми на мъчение и други форми на физическо, сексуално или психологическо насилие от значение за прилагането на този член.

5.  Държавите-членки гарантират, че лицата, които интервюират кандидати в съответствие с тази директива, преминават обучение във връзка с установяването на симптоми на мъчение.

6.  Решаващият орган оценява резултатите от медицинските прегледи, посочени в параграфи 1 и 2, заедно с другите елементи на молбата. Тези резултати следва да се отчитат по-специално при установяване на това дали твърденията на кандидата са правдоподобни и достатъчни.

Член 18

Право на съвет относно процедурни и правни аспекти, правна помощ и представителство [Изменение 47]

1.  На кандидатите за международна закрила се дава възможност да се консултират с правен или друг съветник, който е признат или оправомощен за това по националното право, по въпроси, които са свързани с молба за международна закрила, на всеки етап от процедурата, включително след отрицателно решение .

2.  Държавите-членки гарантират предоставянето при поискване на безплатна правна помощ и/или представителство, при условията на параграф 3. За целта държавите-членки:

3.  Държавите-членки могат да предвидят в националното си законодателство безплатната правна помощ и/или представителство да се предоставят:

По отношение на процедурите по глава V държавите-членки могат да решат да предоставят безплатна правна помощ и/или представителство на кандидатите дотолкова, доколкото тази помощ е необходима, за да гарантира ефективния им достъп до правосъдие. Държавите-членки гарантират, че предоставяната по този параграф правна помощ и/или представителство не се ограничава произволно. Държавите-членки могат да изберат да предоставят такава правна помощ и/или представителство, само ако по преценка на съда са налице основания да се очаква успех.[Изменение 51]

4.  Държавите-членки могат да уредят начина и реда на подаване и разглеждане на молбите за правна помощ и/или представителство.

5.  Държавите-членки разрешават и улесняват предоставянето на безплатна правна помощ и/или представителство от страна на неправителствени организации за кандидати за международна закрила в рамките на процедурите по глава III и/или глава V. [Изменение 52]

6.  Държавите-членки могат също така:

7.  Държавите-членки могат да изискват пълно или частично възстановяване на направените разходи, след като финансовото положение на кандидата се подобри значително или ако решението за предоставяне на тези услуги е взето на основание невярна информация, предоставена от кандидата.

Член 19

Обхват на правната помощ и на представителството

1.  Държавите-членки гарантират, че правният или друг съветник, който е признат или оправомощен за това по националното право и който предоставя помощ или представлява определен кандидат за международна закрила по силата на националното право, получава достъп до информацията, която е събрана в досието на кандидата, въз основа на която се взема или ще бъде взето решение.

2.  Държавите-членки гарантират, че правният или друг съветник, който съдейства или представлява кандидата за международна закрила, получава достъп до затворените зони, като местата за задържане или транзитните зони, с цел предоставяне на съвети на кандидата.

Държавите-членки нямат право да ограничават възможностите за посещение при кандидатите, които се намират в такива зони, освен ако това ограничение е по силата на националното законодателство, е от обективна необходимост за сигурността, обществения ред или административното управление в тези зони, или за да се гарантира ефективното разглеждане на молбата и при условие че достъпът на правния или друг съветник не е бил значително ограничен или направен невъзможен.

3.  Държавите-членки разрешават на кандидата да бъде придружаван на личното интервю от правен или друг съветник, който е признат или оправомощен като такъв по националното право, или от квалифициран специалист. [Изменение 53]

4.  Държавите-членки могат да предвидят правила за присъствието на правни или други съветници на всички интервюта в рамките на процедурата, без да се засягат разпоредбите на настоящия член или тези на член 21, параграф 1, буква б).

Държавите-членки могат да изискат от кандидата да присъства на личното интервю, дори когато бива представляван в съответствие с националното право от правен или друг съветник, както и могат да изискат от кандидата да отговаря лично на поставените въпроси.

Отсъствието на правен или друг съветник не е пречка за провеждането на лично интервю с кандидата от решаващия орган, без да се засягат разпоредбите на член 21, параграф 1, буква б).

Член 20

Кандидати със специфични нужди

1.  В съответствие с член 21 от Директива […/…/ЕС] [за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище] [Директива за условията на приемане] държавите-членки предвиждат в своето национално право процедури, които дават възможност да се провери от самото внасяне на молба за международна закрила дали кандидатът има специфични нужди, както и да се посочи естеството на тези нужди.[Изменение 54]

2.  Държавите-членки приемат съответните мерки, за да гарантират, че на кандидатите със специфични нужди се дава възможност да представят елементите на дадена молба възможно най-изчерпателно и с всички налични доказателства. При необходимост сроковете за тях се удължават, за да им се даде възможност да представят доказателства или да предприемат други необходими стъпки в рамките на процедурата.

3.  В случаите, в които решаващият орган смята, че даден кандидат е бил подложен на мъчение, изнасилване или други тежки форми на психологическо, физическо или сексуално насилие, както е посочено в член 21 от Директива […/…/EС] [Директива за условията на приемане], на кандидата се предоставя достатъчно време и съответната помощ за подготовка за личното интервю по същността на неговата молба. Отделя се особено внимание на тези кандидати, които не са посочили своята сексуална ориентация от самото начало.[Изменение 55]

4.  Член 28, параграфи 6 и 7 не се прилагат за кандидатите, посочени в параграф 3 от настоящия член.

5.  Съгласно условията, предвидени в член 18, кандидатите със специфични нужди се ползват от безплатна правна помощ при всички предвидени в настоящата директива процедури.[Изменение 56]

Член 21

Гаранции за непридружавани непълнолетни

1.  По отношение на всички процедури, които са предвидени в настоящата директива, и без да се засягат членове 13, 14 и 15, държавите-членки:

Държавите-членки могат да изискат непридружавания непълнолетен да присъства на личното интервю, дори и при наличието на представител.

▌ [Изменение 59]

2.  Държавите-членки гарантират, че:

3.  При спазване на условията, посочени в член 18, се предоставят безплатни правни съвети на непридружавани непълнолетни заедно с техните посочени представители по отношение на процедурните и правни аспекти и безплатно правно представителство.[Изменение 62]

4.  Държавите-членки могат да извършват медицински прегледи за установяване на възрастта на непридружаван непълнолетен в рамките на разглеждането на молбата за международна закрила , когато, вследствие на негови общи твърдения или други съответни доказателства, държавите-членки все още имат съмнения относно неговата възраст . Ако тези съмнения продължат след медицинския преглед, всяко едно решение е винаги в полза на непридружения непълнолетен.[Изменение 63]

Медицинският преглед се извършва при пълно зачитане на човешкото достойнство, като се избират най-надеждните и най-малко инвазивните начини за преглед и се извършва от квалифицирани и безпристрастни медицински експерти.[Изменение 65]

Фактът, че непридружаваният непълнолетен е отказал да премине такъв медицински преглед, не е пречка за решаващия орган да се произнесе по молбата за международна закрила .

5.  Член 28, параграфи 6 и 7, член 30, параграф 2, буква в) и член 36 не се прилагат по отношение на непридружавани непълнолетни.

6.  Висшите интереси на детето имат първостепенно значение за държавите-членки при прилагането на настоящия член.

Член 22

Задържане

1.  Държавите-членки не могат да задържат определено лице единствено поради това, че е кандидат за международна закрила . Основанията и условията на задържане, както и гаранциите на разположение на задържаните кандидати за международна закрила са в съответствие с Директива […/…/EС] [Директива за условията на приемане].

2.  Ако кандидат за международна закрила е задържан, държавите-членки гарантират, че има възможност за бързо съдебно преразглеждане в съответствие с Директива […/…/EС] [Директива за условията на приемане] .

Член 23

Задържане на непълнолетни

Задържането на непълнолетни се забранява изрично при каквито и да е обстоятелства.[Изменение 68]

Член 24

Процедура в случай на оттегляне на молбата

1.  Доколкото по националното право на държавите-членки се предвижда възможност за изрично оттегляне на молбата, когато кандидат изрично оттегли своята молба за международна закрила, държавите-членки гарантират, че решаващият орган взима решение за ▌ прекратяване на разглеждането на молбата и разяснява на кандидата последиците от оттеглянето.[Изменение 69]

2.  Държавите-членки могат да вземат решение решаващият орган да прекрати разглеждането на молбата, без да постанови решение по нея. В този случай те гарантират, че решаващият орган е отбелязал това в досието на кандидата.

Член 25

Процедура в случай на негласно оттегляне или отказ от молба

1.  Когато съществува сериозно основание да се счита, че кандидатът за международна закрила негласно е оттеглил или се е отказал от молбата си за международна закрила без уважителна причина, държавите-членки гарантират, че решаващият орган взима решение за прекратяване на разглеждането или за отхвърляне на молбата на основание, че кандидатът не е доказал, че има право на статут на бежанец в съответствие с Директива [.../.../ЕС] [Директива за признаването] , ако в допълнение към горепосочените причини той:

Държавите-членки могат да определят срокове или да изготвят насоки за целите на прилагането на настоящите разпоредби.

2.  Държавите-членки гарантират, че кандидатът, който се явява отново пред компетентния орган, след като е било взето решение за прекратяване на разглеждането по силата на параграф 1, има право да поиска възобновяване на неговото дело. В рамките на една процедура за убежище може да се подаде само една молба за възобновяване на делото.[Изменение 70]

Държавите-членки гарантират, че подобно лице не се експулсира в нарушение на принципа за невръщане .

Държавите-членки могат да разрешат на решаващия орган да поднови разглеждането от етапа, на който то е било прекратено.

3.  Този член не нарушава разпоредбите на Регламент (ЕС) № …/…. [Регламент от Дъблин].

Член 26

Ролята на ВКБООН

1.  Държавите-членки разрешават на ВКБООН:

2.  Параграф 1 се прилага също така и за всяка организация, която действа от името на ВКБООН на територията на въпросната държава-членка, в съответствие със сключено споразумение с тази държава-членка.

Член 27

Събиране на информация за индивидуални случаи

ГЛАВА ІІІ

ПЪРВОИНСТАНЦИОННИ ПРОЦЕДУРИ

РАЗДЕЛ І

Член 28

Процедура по разглеждане

1.  В процедурата по разглеждане държавите-членки обработват молбите за международна закрила в съответствие с основните принципи и гаранции по глава ІІ.

2.  Държавите-членки гарантират, че тази процедура приключва в най-кратки срокове, без да се накърняват точността и пълнотата на разглеждането.

3.  Държавите-членки гарантират, че процедурата приключва в срок от 6 месеца от подаването на молбата.

Държавите-членки могат да удължат този срок за допълнителен период, който не надвишава 6 месеца, при индивидуални случаи, които включват сложни фактически и материалноправни въпроси.

4.  Когато не може да бъде взето решение в рамките на срока, посочен в параграф 3, първа алинея, държавите-членки гарантират, че кандидатът:

Последиците от невземането на решение в определените в параграф 3 срокове се определят в съответствие с националното законодателство.

5.  Решаващите органи могат да дадат предимство на разглеждането на молба за международна закрила при спазване на основните принципи и гаранции по глава ІІ: [Изменение 73]

6.  Държавите-членки могат да предвидят ускоряване на процедура за разглеждане в съответствие с основните принципи и гаранции по глава ІІ, ако:

7.  В случаи на неоснователни молби, както е посочено в член 29, при които важи което и да било от обстоятелствата, изброени в параграф 6 от настоящия член, държавите-членки, след подходящо и изчерпателно разглеждане, могат да отхвърлят молба като явно неоснователна.

8.  Държавите-членки определят разумни срокове за вземане на решение в рамките на процедурата на първа инстанция съгласно параграф 6.

9.  Фактът, че дадена молба за международна закрила е била подадена след незаконно влизане на територията или на границата, включително и в транзитните зони, както и липсата на документи към момента на влизането или използването на подправени документи, не води сам по себе си до автоматично прибягване към ускорена процедура за разглеждане. [Изменение 78]

Член 29

Неоснователни молби

▌Държавите-членки считат определена молба за международна закрила за неоснователна единствено ако решаващият орган установи, че кандидатът не отговаря на условията за международна закрила съгласно Директива […./../EС] [Директива за признаването]. [Изменение 79]

РАЗДЕЛ ІІ

Член 30

Недопустими молби

1.  В допълнение към случаите, в които молбата не се разглежда в съответствие с Регламент (ЕС) [№ …/….] [Регламент от Дъблин], от държавите-членки не се изисква да разглеждат дали кандидатът отговаря на условията за международна закрила в съответствие с Директива […./../EС] [Директива за признаването], когато молбата се счете за недопустима съгласно настоящия член.

2.  Държавите-членки могат да приемат, че една молба за международна закрила е недопустима единствено ако:

Член 31

Специални правила относно интервю за допустимост

1.  Преди да бъде взето решение, че една молба е недопустима, държавите-членки дават възможност на кандидатите да представят своето становище по отношение на прилагането на основанията, посочени в член 30, към техните конкретни обстоятелства. За тази цел решаващият орган провежда лично интервю относно допустимостта на молбата. Държавите-членки могат да направят изключение само в съответствие с член 35 в случаи на последващи молби. [Изменение 80]

2.  Параграф 1 не засяга разпоредбите на член 5 от Регламент (ЕС) [№ …/….] [Регламент от Дъблин].

3.  Държавите-членки гарантират, че служителят на решаващия орган, който провежда интервюто относно допустимостта на молбата, не е в униформа.[Изменение 81]

Член 32

Понятие за първа страна на убежище

При прилагането на понятието за първа страна на убежище към личното положение на кандидат за международна закрила държавите-членки ▌взимат под внимание член 37, параграф 1.

На кандидата се разрешава да оспори прилагането на понятието за първа страна на убежище на основание, че въпросната първа страна не е сигурна в неговия конкретен случай.[Изменение 83]

▌ [Изменение 84]

РАЗДЕЛ ІІІ

▌[Изменение 85]

Член 33

Понятие за сигурна страна на произход

1.  Една страна, която е определена като сигурна страна на произход в съответствие с настоящата директива, след индивидуално разглеждане на молбата може да се счита за сигурна страна на произход за конкретен кандидат единствено ако:

2.  Държавите-членки уреждат в своето национално законодателство допълнителни норми, ред и условия за прилагането на понятието сигурна страна на произход.

РАЗДЕЛ ІV

Член 34

Последваща молба

1.  Когато лицето, което е подало молба за международна закрила в държава-членка, предостави допълнителни сведения или подаде последваща молба в същата държава-членка, тази държава-членка разглежда тези допълнителни сведения или елементите на последващата молба в рамките на разглеждането на предходната молба, или в рамките на разглеждането на преразглежданото или обжалваното решение, доколкото в тази рамка решаващият орган може да отчете и разгледа всички елементи в подкрепа на новите сведения или последващата молба. [Изменение 87]

2.  С цел вземането на решение относно допустимостта на молба за международна закрила съгласно член 30, параграф 2, буква г), държавите-членки могат да приложат специална процедура, както е посочено в параграф 3 на настоящия член, когато дадено лице подаде последваща молба за международна закрила :

3.  Първоначално последващата молба за международна закрила е предмет на предварително разглеждане с цел да се определи дали след оттеглянето на предходната молба или след решението по параграф 2, буква б) по тази молба са се появили или са били представени от кандидата нови елементи или нови факти, които са свързани с разглеждането на това дали лицето отговаря на условията за бежанец или за субсидиарна закрила по силата на Директива […./../EС] [Директива за признаването].

4.  Ако след предварителния преглед по параграф 3 се установят или бъдат представени от кандидата нови елементи или факти и те увеличават в значителна степен вероятността кандидатът да отговаря на условията за бежанец или за субсидиарна закрила по силата на Директива […./../EС] [Директива за признаването], разглеждането на молбата продължава в съответствие с разпоредбите на глава ІІ.

5.  Държавите членки могат в съответствие с националното си законодателство да продължат разглеждането на последваща молба, при условие че съществуват други причини, които обосновават повторното започване на определена процедура.

▌ [Изменение 88]

6.  Процедурата по настоящия член може да се прилага и в случая с лица на издръжка, които подават молба, след като в съответствие с член 6, параграф 4 от настоящия член са се съгласили техният случай да се разглежда в рамките на молбата, която е подадена от тяхно име. В този случай предварителното разглеждане по параграф 3 от настоящия член би се състояло в разглеждане дали съществуват факти, които са свързани с положението на лицето на издръжка, които биха могли да оправдаят отделна молба.

7.  Ако след прекратяване съгласно параграф 2 на процедурата, свързана с първоначалната молба, въпросното лице подаде нова молба за международна закрила в същата държава-членка преди изпълнението на решение за връщане и новата молба не води до по-нататъшно разглеждане съгласно настоящия член, тази държава-членка може да: [Изменение 113]

В случаите, посочени в букви б) и в) от първа алинея, държавите-членки могат да предвидят дерогация от сроковете, които обикновено се прилагат при процедура за допустимост и/или при ускорена процедура, в съответствие с националното законодателство.

8.  Когато дадено лице, по отношение на което следва да се приложи решение за прехвърляне по силата на Регламент (ЕС) № […/…] [Регламент от Дъблин], предостави допълнителни сведения или подаде последваща молба в държавата-членка, осъществяваща прехвърлянето, тези сведения или последващи молби се разглеждат от отговорната държава-членка, както е определено от настоящия регламент, в съответствие с настоящата директива.

Член 35

Процедурни правила

1.  Държавите-членки гарантират, че кандидатите за международна закрила, чиято молба е обект на предварително разглеждане съгласно член 34, се ползват от гаранциите по член 11, параграф 1.

2.  Държавите-членки могат да уредят в националното си законодателство правила за предварителното разглеждане съгласно член 34. Тези правила могат, inter alia:

Тези правила не могат да направят невъзможен достъпа на кандидата до нова процедура или да водят до ефективна отмяна или сериозни пречки за достъп.

3.  Държавите-членки гарантират, че:

РАЗДЕЛ V

Член 36

Процедури на границата

1.  Държавите-членки могат да предвидят процедури в съответствие с основните принципи и гаранции по глава ІІ, за да вземат решение на границата или в транзитните си зони на държавата-членка относно:

2.  Държавите-членки гарантират, че решение, предвидено в рамките на процедурите по параграф 1, се взема в разумен срок. Ако в срок от четири седмици не е взето решение, кандидатът получава правото да влезе на територията на държавата-членка с цел молбата му да бъде разгледана в съответствие с другите разпоредби на настоящата директива. Спирането на лицата на границата на държавите-членки или в техните транзитни зони е равносилно на задържане съгласно член 22.[Изменение 90]

3.  В случай на пристигания на голям брой хора, граждани на трета страна или лица без гражданство, които подават молби за международна закрила на границата или в транзитна зона, което прави практически невъзможно прилагането на разпоредбите на параграф 1, тези процедури могат също да бъдат прилагани, когато и докато тези граждани на трети страни или лица без гражданство са нормално приютени на места в близост до границата или до транзитната зона.

РАЗДЕЛ VІ

Член 37

Понятие за сигурна трета ▌страна
▌

1.  Трета страна може да се счита за сигурна трета страна, ▌само при условие че в съответната трета страна към лице, търсещо международна закрила, ще се отнасят в съответствие със следните принципи и условия:

2.  Европейският парламент и Съветът, действайки по обикновената законодателна процедура, приемат или изменят общ списък на третите страни, които се считат за сигурни трети страни за целите на параграф 1.

3.  Съответните държави-членки предвиждат в своето национално право реда и условията за прилагане на разпоредбите на параграф 1, както и правила, изискващи:

4.  Когато прилагат решение, което се основава ▌ на настоящия член, засегнатите държави-членки ▌информират кандидата съобразно ▌.

5.  Когато сигурна трета страна не приеме обратно кандидат за убежище, държавите-членки гарантират, че на това лице е предоставен достъп до процедура в съответствие с основните принципи и гаранции по глава ІІ.

6.  Държавите-членки не определят национални списъци на сигурни трети страни на произход или национални списъци на сигурни трети страни.[Изменение 91]

ГЛАВА ІV

ПРОЦЕДУРИ ЗА ОТНЕМАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНА ЗАКРИЛА

Член 38

Отнемане на статут за международна закрила

Държавите-членки гарантират, че може да се започне разглеждане за отнемане на статута за международна закрила на конкретно лице, когато се появят нови елементи или факти, които показват, че има основание за преразглеждане на валидността на неговия статут за международна закрила.

Член 39

Процедурни правила

1.  Държавите-членки гарантират, че когато компетентният орган предвижда отнемането на международна закрила на гражданин на трета страна или лице без гражданство в съответствие с член 14 или член 19 от Директива […./../EС] [Директива за признаването], лицето се ползва от следните гаранции:

2.  Държавите-членки гарантират, че решението на компетентния орган за отнемане на международна закрила се оповестява писмено. В решението се посочват правните и фактическите мотиви, и информацията за начините за обжалване на решението също се съобщава писмено.

3.  След като компетентният орган вземе решение за отнемане на международна закрила се прилагат равностойно член 18, параграф 2, член 19, параграф 1 и член 26.

4.  Чрез дерогация от параграфи 1, 2 и 3 от настоящия член държавите-членки могат да решат, че международната закрила отпада по право, ако лицето, на което е предоставена международна закрила недвусмислено се е отказало от това да бъде признато за лице, ползващо се от международна закрила .

ГЛАВА V

ПРОЦЕДУРИ ЗА ОБЖАЛВАНЕТО

Член 40

Право на ефективна защита

1.  Държавите-членки гарантират, че кандидатите за международна закрила разполагат с право на ефективна защита пред съд срещу следното:

2.  Държавите-членки гарантират, че лицата, за които решаващият орган признава, че отговарят на условията за субсидиарна закрила, имат право на ефективна защита, както е посочено в параграф 1, срещу решение да се счете за неоснователна молба във връзка със статут на бежанец.

Въпросното лице се ползва от правата и преимуществата, гарантирани на лицата, които се ползват от субсидиарна закрила съгласно Директива […./../EС] [Директива за признаването] в очакване на резултата от процедурите за обжалване.

3.  Държавите-членки гарантират, че ефективната защита, посочена в параграф 1, предвижда цялостно разглеждане на фактите и правните въпроси, включително разглеждане ex nunc на нуждите от международна закрила съгласно Директива […./../EС] [Директива за признаването], най-малкото в процедури по обжалване пред първоинстанционен съд.

4.  Държавите-членки предвиждат минимални срокове и други необходими правила, за да може кандидатът да упражни своето право на ефективна защита съгласно параграф 1. [Изменение 92]

Държавите-членки определят минимален срок от четиридесет и пет работни дни, в течение на който кандидатите могат да упражнят своето право на ефективна защита. За кандидатите съгласно ускорената процедура, посочена в член 28, параграф 6, държавите-членки предвиждат минимален срок от тридесет работни дни. Сроковете не правят невъзможен или прекалено труден достъпа на кандидатите до ефективна защита съгласно параграф 1. Държавите-членки могат също да предвидят преразглеждане ex officio на решения, взети съгласно член 36; [Изменение 93]

5.  Без да се засягат разпоредбите на параграф 6, защитата, предвидена в параграф 1 от настоящия член, дава възможност на кандидатите да останат в съответната държава-членка до вземане на решение във връзка с тази защита;

6.  В случай на решение, взето по ускорена процедура съгласно член 28, параграф 6, и на решение да се счита дадена молба за недопустима съгласно член 30, параграф 2, буква г) и ако в тези случаи националното законодателство не предвижда право за оставане в държавата-членка в очакване на резултата от защитата, съдът има правомощия да постанови, било по искане на въпросния кандидат или като действа по собствена инициатива, дали кандидатът може да остане на територията на държавата-членка. [Изменение 94]

Този параграф не се прилага за процедурите, посочени в член 36.

7.  Държавите-членки позволяват на кандидата да остане на територията в очакване на резултата от процедурата, посочена в параграф 6. Изключение може да бъде допуснато за последващи молби, които не водят до по-нататъшно разглеждане съгласно членове 34 и 35, ако е взето решение за връщане съгласно член 3, параграф 4 от Директива 2008/115/EО, и за решения, взети в рамките на процедурата съгласно член 37, ако това е предвидено в националното законодателство.[Изменение 117]

8.  Параграфи 5, 6 и 7 от настоящия член не засягат разпоредбите на член 26 от Регламент (ЕС) № […/…. [Регламент от Дъблин].

9.  Държавите-членки определят срокове за разглеждане от съда по параграф 1 на решението, което е взето от решаващия орган.

10.  Когато на кандидат е предоставен статут, който му предоставя същите права и привилегии по националното право и по правото на Съюза като тези на статут на бежанец по силата на Директива […./../EС] [Директива за признаването], е възможно да се счита, че кандидатът разполага с ефективна защита, когато съдът реши, че защитата съгласно параграф 1 е недопустима или има малка вероятност да бъде успешна, на основание недостатъчния интерес на кандидата от това процедурата да бъде продължена.

11.  Държавите-членки могат също така да определят в националното си законодателство условията, при които може да се счита, че един кандидат е оттеглил или се е отказал негласно от мерките за защита съгласно параграф 1, заедно с правилата за процедурата, която трябва да се прилага в такъв случай.

ГЛАВА VІ

ОБЩИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 41

Обжалване от публичните органи

Настоящата директива не засяга възможността на публичните органи да оспорват съгласно националното законодателство административните и/или съдебните решения.

Член 42

Поверителност

Държавите-членки гарантират, че органите, които прилагат настоящата директива, са обвързани от принципа на поверителност, така както е определено в националното им право, по отношение на информацията, която получават в хода на тяхната работа.

Член 43

Сътрудничество

Всяка държава-членка определя национално звено за контакт и съобщава неговия адрес на Комисията. Комисията предава тази информация на другите държави-членки.

Държавите-членки, като съгласуват с Комисията, вземат всички подходящи мерки за установяване на пряко сътрудничество и обмен на информация между компетентните органи.

Член 44

Доклад

Не по-късно от [… ] Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането и финансовата стойност на настоящата директива в държавите-членки и предлага необходимите изменения. Държавите-членки предоставят на Комисията всяка полезна информация и финансови данни за изготвянето на доклада. След представянето на доклада Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на настоящата директива в държавите-членки най-малко на всеки две години.[Изменение 95]

Член 45

Транспониране

Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с членове […]  най-късно до [… г.] . Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби и прилагат таблица на съответствието между разпоредбите и настоящата директива .

Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с член 28, параграф 3 до ...(9). Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби и прилагат таблица на съответствието между разпоредбите и настоящата директива. [Изменение 96]

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Те включват също така уточнение, че позоваванията в съществуващите законови, подзаконови и административни разпоредби на директивата, отменена с настоящата директива, се считат за позовавания на настоящата директива. Условията и редът на позоваване, както и формулировката на уточнението, се определят от държавите-членки. 

Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, обхванати от настоящата директива, както и таблица на съответствието между тези разпоредби и настоящата директива .

Член 46

Преходни разпоредби

Държавите-членки прилагат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, установени в член 45, първа алинея, към молбите за международна закрила, които са подадени след [… г.] и към процедурите за отнемане на международна закрила, които са започнали след [… г.] . Молби, подадени преди [… г.] и процедури за отнемане на статута на бежанец, започнати преди [… г.], се уреждат от законовите, подзаконовите и административните разпоредби съгласно Директива 2005/85/ЕО.

За молбите за международна закрила, подадени след [… г.], държавите членки прилагат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, установени в член 45, втора алинея. Молбите, подадени преди [… г.], се уреждат от законовите, подзаконовите и административните разпоредби в съответствие с Директива 2005/85/ЕО. 

Член 47

Отмяна

Директива 2005/85/ЕО се отменя считано от [деня след датата, определена в член 45, първа алинея от настоящата директива], без да се засягат задълженията на държавите-членки по отношение на срока за транспониране в националното право на директивата, посочен в приложение II, част Б.

Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение IІІ.

Член 48

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Членове [...] се прилагат считано от [деня след датата, посочена в член 45, първа алинея].

Член 49

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки в съответствие с Договорите.

Съставено в

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ І

Определение на „решаващ орган“

Ирландия нотифицира Комисията за всяка промяна в разпоредбите на член 17, параграф 1 от Закона за бежанците от 1996 г. (с измененията).
▌ [Изменение 85]

ПРИЛОЖЕНИЕ ІІ

Част А

Отменена директива

(посочен в член 47)

Част Б

Срок за транспониране в националното законодателство

(посочен в член 47)

ПРИЛОЖЕНИЕ ІІІ

Таблица на съответствията(10)

(1) ОВ С 18, 19.1.2011 г., стр. 85. (2) OВ C 77, 28.3.2002 г., стр. 1. (3) ОВ C 87 E, 1.4.2010, стр. 10. (4) ОВ С 18, 19.1.2011 г., стр. 85. (5) Позиция на Европейския парламент от 6 април 2011 г. (6) ОВ L 326, 13.12.2005 г., стр. 13. (7) ОВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 98. (8) ОВ L 190, 18.7.2002 г., стр. 1. (9) * Две години от датата на транспониране на настоящата директива. (10) Таблицата на съответствията не е актуализирана.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 6 април 2011 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейската статистика за туризма (COM(2010)0117 – C7-0085/2010 – 2010/0063(COD))

P7_TA(2011)0137 A7-0329/2010

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2010)0117),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 338, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0085/2010),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид становищата, представени от Асамблеята на Република Португалия и от Сената на Италия, по проекта на законодателен акт,

–  като взе предвид ангажимента, поет от представителя на Съвета с писмо от 22 март 2011 г. за одобрение на позицията на Съвета в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм (A7-0329/2010),

1.  Приема на първо четене позицията, изложена по-долу;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 6 април 2011 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2011 на Европейския парламент и на Съвета относно Европейска статистика на туризма и за отмяна на Директива 95/57/ЕО на Съвета

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 692/2011 .)

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 6 април 2011 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (EО) № 861/2006 за установяване на финансови мерки на Общността за прилагането на Общата политика по рибарство и в областта на морското право (COM(2010)0145 – C7-0107/2010 – 2010/0080(COD))

P7_TA(2011)0138 A7-0017/2011

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2010)0145),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 43 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0107/2010),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид позициите, внесени от страна на Асамблеята на Португалската република и на Сената на Италия, относно проекта на законодателен акт,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 15 юли 2010 г.(1),

–  като взе предвид ангажимента, поет от представителя на Съвета с писмо от 11 март 2011 г. за одобрение на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство (A7-0017/2011),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Приканва Комисията отново да се отнесе до Парламента в случай че възнамерява да измени съществено своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, Комисията и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 6 април 2011 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2011 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (EО) № 861/2006 на Съвета за установяване на финансови мерки на Общността за прилагането на Общата политика по рибарството и в областта на морското право

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 693/2011 .)

(1) ОВ С 44, 11.2.2011 г., стр. 171.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 6 април 2011 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1288/2009 на Съвета за определяне на преходни технически мерки от 1 януари 2010 г. до 30 юни 2011 г. (COM(2010)0488 – C7-0282/2010 – 2010/0255(COD))

P7_TA(2011)0139 A7-0024/2011

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2010)0488),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0282/2010),

–  като взе предвид член 294, параграф 3, от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет от 19 януари 2011 г.(1),

–  като взе предвид ангажимента, поет от представителя на Съвета с писмо от 9 март 2011 г. за одобрение на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство (A7-0024/2011),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 6 април 2011 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2011 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 850/98 на Съвета относно опазването на рибните ресурси посредством технически мерки за защита на младите екземпляри морски организми и на Регламент (ЕО) № 1288/2009 на Съвета за определяне на преходни технически мерки от 1 януари 2010 г. до 30 юни 2011 г.

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 579/2011 .)

(1) ОВ С 84, 17.3.2011 г., стр. 47.

Резолюция на Европейския парламент относно от 6 април 2011 г. бюджетната прогноза за приходите и разходите на Европейския парламент за финансовата 2012 година (2011/2018(BUD))

P7_TA(2011)0140 A7-0087/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 314 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид Регламент (ЕО, Eвратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности(1), и по-специално член 31 от него,

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 9 март 2011 г. относно насоките за бюджетната процедура за финансовата 2012 година – раздели I, II, IV, V, VI, VII, VIII, IX и Х(3),

–  като взе предвид доклада на генералния секретар до Бюрото относно изготвянето на предварителния проект на бюджетна прогноза на Парламента за финансовата 2012 година,

–  като взе предвид предварителния проект на бюджетна прогноза, изготвен от Бюрото на 23 март 2011 г. съгласно член 23, параграф 7 и член 79, параграф 1 от Правилника за дейността на Европейския парламент,

–  като взе предвид проекта на бюджетна прогноза, изготвен от комисията по бюджети съгласно член 79, параграф 2 от Правилника за дейността на Европейския парламент,

–  като взе предвид член 79 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A7-0087/2011),

A.  като има предвид, че настоящото финансово, икономическо и социално състояние на Съюза повелява институциите да отговорят с необходимото качество и ефективност и да прилагат строги процедури на управление, за да се реализират икономии; счита, че тези икономии следва да включват бюджетни редове, свързани с членовете на Европейския парламент,

Б.  като има предвид, че институциите следва да разполагат с достатъчно ресурси, въпреки че в настоящата икономическа обстановка тези ресурси следва да бъдат управлявани строго и ефективно,

В.  като има предвид, че е особено желателно комисията по бюджети и Бюрото да продължат засиленото сътрудничество по време на годишната бюджетна процедура съгласно членове 23 и 79 от Правилника за дейността на Европейския парламент, съгласно които Бюрото отговаря за вземането на финансови, организационни и административни решения относно вътрешната организация на Парламента, както и за изготвянето на предварителния проект на бюджетна прогноза на Европейския парламент, докато комисията по бюджети докладва в пленарна зала относно бюджетната прогноза на Парламента в контекста на годишната процедура,

Г.  като има предвид, че прерогативите на пленарните заседания по отношение на приемането на бюджетната прогноза и окончателния бюджет ще бъдат запазени напълно, в съответствие с Договора и Правилника за дейността,

Д.  като има предвид, че на 15 и 22 март 2011 г. беше проведено заседание за предварително съгласуване между делегации на Бюрото и комисията по бюджети,

Е.  като има предвид, че в свое писмо, изпратено неотдавна, членът на Комисията, отговарящ за бюджета, призова всички институции да положат всички възможни усилия за ограничаване на разходите при изготвянето на своите прогнози за разходите във връзка с проектобюджета за 2012 г.,

Обща рамка и общ бюджет

1.  Приветства доброто до момента сътрудничество между Бюрото на Европейския парламент и комисията по бюджети по време на текущата бюджетна процедура и споразумението между Бюрото и комисията по бюджети, постигнато на заседанието за предварително съгласуване от 22 март 2011 г.;

2.  Отбелязва, че размерът на предварителния проект на бюджетна прогноза за 2012 г., предложен на Бюрото от генералния секретар, възлиза на 1 773 560 543 EUR, което представлява 20,26 % от функция 5 от многогодишната финансова рамка (МФР); отбелязва, че размерът на предложеното увеличение е 5,20 % спрямо бюджета за 2011 г.;

3.  Приветства факта, че Бюрото прие икономии спрямо първоначално предложения предварителен проект на бюджетна прогноза за 2012 г., приет на неговото заседание от 23 март 2011 г. след предварително съгласуване с комисията по бюджети; потвърждава предложението на Бюрото и определя общия размер на проекта на бюджетната прогноза за 2012 г. на 1 724 575 043 EUR, което представлява 19,7 % от функция 5 от МФР; отбелязва, че размерът на предложеното увеличение е 2,30 % спрямо бюджета за 2011 г.;

4.  Призовава за дългосрочен преглед на бюджета на Парламента; призовава за определяне на потенциалните възможности за бъдещи икономии с цел намаляване на разходите и създаване на ресурси за дългосрочното функциониране на Парламента като част от законодателен орган;

5.  Отново потвърждава, че в контекста на трудните икономически и бюджетни условия в държавите-членки, Парламентът следва да демонстрира своята бюджетна отговорност и да предприеме самоограничения, като се задържи под текущия процент на инфлация(4); съгласно междуинституционалната позиция потребностите във връзка с разширяването следва да бъдат включени посредством писмо за внасяне на корекции или коригиращ бюджет; потребностите във връзка с 18-те нови членове на ЕП вследствие на Договора от Лисабон също ще бъдат включени посредством писмо за внасяне на корекции или коригиращ бюджет;

6.  Освен това настоятелно призовава администрацията да представи обективна оценка на бюджета на Европейския парламент с цел определяне на всички възможности за икономии, както и да предостави тази оценка на комисията по бюджети своевременно, преди края на бюджетната процедура;

7.  Припомня, че таванът по функция 5 от МФР за бюджета на Съюза през 2012 г. е 8 754 милиона евро;

8.  Счита, че Европейският парламент и другите институции следва да демонстрират бюджетна отговорност и самоограничение в условията на икономическа криза и тежко бреме на държавния дълг и ограничения в момент, когато продължават да се полагат усилия за бюджетна консолидация на национално равнище, без да възпрепятстват стремежа към отлична законодателна работа;

Специфични въпроси

9.  Насърчава Бюрото да приложи строг подход на управление на човешките ресурси, преди да създаде нови длъжности в Парламента;

10.  Счита, че продължаващите усилия за модернизиране и рационализиране на администрацията, както и предложенията за 2012 г. следва да допринасят за намаляване на доставките на услуги от външни изпълнители и очаква реализирането на значителни икономии в тази област, за да се постигне равнище на разходите, сравнимо най-малкото с това от 2010 г.;

11.  Приветства предложението на генералния секретар да се продължи изпълнението на политиката на Парламента в областта на околната среда, да се започне информационна кампания, да се осигури подкрепа за многогодишната стратегия в областта на ИКТ и да се продължи модернизацията и рационализацията на администрацията;

12.  Усилията да се модернизира и рационализира администрацията трябва също да включват сигурността на Парламента; изисква резерв от 3 милиона евро, който да бъде освободен при представянето на надеждна концепция за подобрения и план на разходите; припомня гореспоменатата резолюция от 9 март 2011 г. относно насоките за бюджетната процедура за 2012 г. - Други раздели, че следва да се разгледа подробно въпросът дали правото на свободен достъп на европейските граждани за среща с техните европейски представители може да се съчетае по-ефективно с неотложната необходимост, свързана с гарантирането на сигурността на лицата, работещи в институциите; призовава генералния секретар да представи такъв доклад до 30 юни 2011 г.;

13.  Припомня значението на всички споменати въпроси в насоките за бюджета за 2012 г., като например модернизацията на системите за софтуерни приложения, в това число стратегията за цифровите технологии по отношение на инструментите на Web 2.0 и социалните мрежи, системата за изчислителни облаци и Wifi, информационната и комуникационната политика, системата за управление на знанията, писмения и устния превод, политиката в областта на околната среда и СОУОСО, както и активните политики на недискриминация;

14.  Счита, че при изпълнението на бюджета за 2012 г. следва да се постигнат допълнителни икономии чрез намаляване по-специално на потреблението на вода, електроенергия и хартия, както и че следва да бъде положено усилие за намаляване на транспортните разходи във връзка с официални мисии и пътувания;

15.  Изтъква потребността от постоянно и равномерно разпространяване на информация за европейските граждани и изисква от своята администрация непрекъснато да наблюдава съществуващите и потенциалните местоположения на информационните бюра на ЕП, особено когато се предлагат безплатни помещения;

16.  Призовава за извършване на пълен преглед на настоящите връзки между Европейския парламент и националните парламенти, за да се види как могат да се подобрят секторните контакти между парламентарните комисии на Европейския парламент и държавите-членки, с цел постигане на по-задълбочен и задоволителен диалог;

Сгради в строеж

17.  Припомня своята позиция в гореспоменатата резолюция от 9 март 2011 г., изразена в неговата резолюция относно насоките за бюджетната процедура за 2012 г. счита, че ранното плащане, с оглед намаляване на разходите за финансиране, остава един от ключовите приоритети за бъдещето; в тази връзка призовава за оптимално използване на бюджетните средства, за разработване на средносрочна и дългосрочна стратегия, насочена към намиране на най-доброто решение и отчитаща необходимостта от оценка на различните варианти и алтернативни възможности за финансиране, при спазване на принципите на прозрачност и добро финансово управление;

18.  Отново заявява, че Европейският парламент ще разгледа допълнителното финансиране само въз основа на необходимата информация относно (1) сумата и източниците на очакваните начини на финансиране, (2) допълнителна информация за правните последици и при условие че (3) всички решения, свързани с проекта, са предмет на подобаваща процедура за вземане на решение, гарантираща открит дебат и прозрачност; отбелязва прогнозата за общите разходи за създаването на Дома на европейската история, очакваните текущи разходи и потребностите от персонал; призовава Бюрото да намали очакваните текущи разходи; изисква – с цел поддържането на прозрачен и ползотворен диалог със заинтересованите страни – да му бъде представен бизнес план, определящ дългосрочната бизнес стратегия на Дома на европейската история и изисква да бъде информиран възможно най-скоро относно проекта за строеж съгласно член 179, параграф 3 от Финансовия регламент; предлага резерв от 2 милиона евро до получаването на споменатия бизнес план;

19.  Не подкрепя създаването на нов бюджетен ред на този етап, особено за Дома на европейската история; по тази причина изисква сумата от 1 милион евро, която беше разпределена за новата позиция „3247“ (Дом на европейската история), да бъде пренесена по глава 10 1 (резерв за непредвидени разходи); счита все пак, че създаването на такъв бюджетен ред следва да бъде част от прозрачна процедура и да бъде одобрено от бюджетния орган;

Заключителни съображения

20.  Приема бюджетната прогноза за финансовата 2012 година и припомня, че позицията на Парламента относно проектобюджета във вида, в който е изменен от Съвета, ще бъде приета през октомври 2011 г. съгласно процедурата, посочена в Договора;

o
o   o

21.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и бюджетната прогноза на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 248, 16.9.2002 г., стp. 1. (2) ОВ С 139, 14.6.2006 г., стр. 1. (3) Приети текстове, P7_TA(2011)0088. (4) Съобщение за пресата на Евростат 41/2011, 16 март 2011 г.

Резолюция на Европейския парламент от 6 април 2011 г. относно бъдещата европейска политика в областта на международните инвестиции (2010/2203(INI))

P7_TA(2011)0141 A7-0070/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 7 юли 2010 г., озаглавено „Към цялостна европейска политика в областта на международните инвестиции“ (COM(2010)0343), както и предложението на Комисията от 7 юли 2010 г. за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за одобряване на преходни разпоредби за двустранни инвестиционни споразумения (ДИС) между държавите-членки и трети държави (COM(2010)0344),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г. озаглавено „Европа 2020 - стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020), и съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Кометата на регионите от 9 ноември 2010 г., озаглавено „Търговия, растеж и световни дела. Търговската политика като ключов елемент на стратегията ЕС - 2020“ (COM(2010)0612),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 25 октомври 2010 г. относно цялостна европейска политика в областта на международните инвестиции,

–  като взе предвид актуализираните „Ръководни насоки на ОИСР за мултинационалните предприятия“,

–  като взе предвид практиката на Съда на Европейския съюз по дела за неизпълнение на задължения от държавите-членки и по-конкретно решението от 3 март 2009 г. по делото Комисията срещу Австрия (Дело C-205/06), решението от 3 март 2009 г. по делото Комисията срещу Швеция (Дело C-249/06), и решението от 19 ноември 2009 г. по делото Комисията срещу Финландия (Дело C-118/07),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на Комисията по международна търговия и становищата на Комисията по развитие и Комисията по икономически и парични въпроси (A7-0070/2011),

A.  като има предвид, че Договорът от Лисабон включи преките чуждестранни инвестиции в областта на изключителната компетентност на ЕС, както това е посочено в членове 3, параграф 1, буква д, 206 и 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

Б.  като има предвид, че от 1959 г. на двустранно равнище държавите-членки са сключили над 1200 двустранни инвестиционни споразумения, а като цяло бяха сключени близо 3000 двустранни инвестиционни споразумения,

В.  като има предвид, че вътрешните инвестиции могат да подобрят конкурентоспособността на приемащите държави и че същевременно е възможно, в случай на външни инвестиции, да се окаже необходимо предоставянето на помощ за приспособяване на нискоквалифицирани работници; като има предвид, че всяко правителство носи отговорност да насърчава благоприятното въздействие на инвестициите, като същевременно предотвратява възможните увреждащи последици от тях,

Г.  като има предвид, че членове 206 и 207 от ДФЕС не съдържат определение за ПЧИ, а Съдът на Европейския съюз(1) уточни разбирането си за термина ПЧИ въз основа на три критерии: тя следва да се счита за дълготрайна инвестиция, която представлява най-малко 10% от собствения капитал/дялове от дъщерно дружество и предоставя на инвеститора управленски контрол над дейностите на дъщерното дружество; като има предвид, че посоченото определение съответства на това на МВФ и ОИСР и се различава, най-вече от това за портфейлни инвестиции и права върху интелектуалната собственост; като име предвид, че е трудно да се направи ясно разграничение между ПЧИ и портфейлните инвестиции, и е трудно да се приложи едно строго правно определение в инвестиционната практика на реалния свят,

Д.  като има предвид, че някои държави-членки използват широкообхватни определения на термина „чуждестранен инвеститор“, съгласно които дори само пощенски адрес се счита за достатъчен за определяне на националността на дадено предприятие, като има предвид, че това позволи на някои предприятия да внесат искове срещу собствените си държави въз основа на подписани с трети държави ДИС, като има предвид, че всяко европейско дружество следва да може да се позове на бъдещи инвестиционни споразумение на ЕС или споразумения за свободна търговия, съдържащи посветени на инвестициите глави,

Е.  като има предвид, че появата на нови държави като местни или световни сили, разполагащи с голям капацитет за инвестиции, измени класическата представа, според която инвеститорите произхождаха единствено от развитите държави,

Ж.  като има предвид, че след първите дела за уреждане на спорове от 90-те години и въпреки положителния като цяло опит, бяха изяснени голям брой проблеми, дължащи се на употребата на неясен език в споразуменията, който оставя отворена възможността за тълкуване, най-вече относно възможността от възникване на конфликти между частни интереси и регулаторните функции на публичните органи, например случаите, при които приемането на легитимно законодателство е довело до осъждането на държава от международен арбитраж заради нарушаване на принципа на „справедливо и безпристрастно третиране“,

З.  като има предвид, че САЩ и Канада, които са сред първите държави, срещу които са постановени подобни решения, приеха собствен модел на ДИС, с цел да ограничат обхвата на съдебното тълкуване и да гарантират по-добра защита за областта на публична намеса,

И.  като има предвид, че Комисията състави списък от държави, които ще бъдат привилегировани партньори при преговорите за първите споразумения за инвестиции (Канада, Китай, Индия, Меркосур, Русия и Сингапур),

Й.  като има предвид, че новосъздадената Европейска служба за външна дейност (ЕСВД) засилва и световното присъствие и роля на ЕС, включително насърчаването и защитата на търговските цели на ЕС, в областта на инвестициите,

1.  Признава, че в резултат на Договора от Лисабон, ПЧИ сега попадат в обхвата на изключителната компетентност на ЕС; отбелязва, че посочената нова компетентност на ЕС представлява двойно предизвикателство, от една страна, за управлението на действащите ДИС и, от друга, за определянето на европейска инвестиционна политика, която отговаря на очакванията на инвеститорите и държавите-бенефициери, но също така на по-широките икономически интереси на ЕС и целите на външната политика;

2.  Приветства тази нова област на компетентност на ЕС и призовава Комисията и държавите-членки да използват тази възможност, за да изградят съвместно с Парламента интегрирана и последователна инвестиционно политика, която насърчава висококачествени инвестиции и допринася позитивно за икономическия напредък в световен мащаб и за устойчивото развитие; отбелязва, че Парламентът трябва да бъде включен в подходяща степен в определянето на бъдещата инвестиционна политики, както и че това изисква надлежно консултиране относно мандатите за предстоящите преговори, както и предоставяне на редовна и съществена информация за състоянието на текущите преговори;

3.  Отбелязва, че Ес представлява важен икономически блок, които понася значителна тежест при преговорите; счита, че една обща инвестиционна политика ще отговори на очакванията както на инвеститорите, така и на заинтересованите държави, и ще помогне за повишаването на конкурентоспособността на ЕС и неговите предприятия и за увеличаването на заетостта;

4.  Посочва необходимостта от координирана европейска рамка, която е предназначена да осигурява сигурност и да насърчава утвърждаването на принципите и целите на ЕС;

5.  Припомня, че в настоящата фаза на глобализацията се наблюдава драстично увеличение на ПЧИ, които през 2007 г. – годината, преди инвестициите да бъдат засегнати от световната икономическа и финансова криза, достигнаха рекордното равнище от 1 500 милиарда евро, като ЕС беше най-големият източник на ПЧИ в цялата световна икономика; все пак подчертава, че през 2008 и 2009 г. в резултат на световната финансова и икономическа криза, инвестициите спаднаха; подчертава също така, че около 80% от общата стойност на всички ПЧИ засяга трансгранични сливания и придобивания;

6.  Приветства съобщението на Комисията „Към цялостна европейска политика в областта на международните инвестиции“, но подчертава, че е необходимо насочването на по-широк фокус върху защитата на инвеститорите да бъде придружено с повече внимание към правото да се защити капацитетът за регулиране на държавата и за изпълнение от страна на ЕС на задължението да съгласува политиките за развитие;

7.  Счита, че инвестициите могат да имат положително отражение върху растежа и трудовата заетост не само в ЕС, но и в развиващите се страни, тъй като инвеститорите активно допринасят за целите за развитие на приемащите държави, като подпомагат например местната икономика чрез трансфер на технологии и използват местен труд и производствени ресурси;

8.  Призовава Комисията да вземе предвид уроците, научени на многостранно, множествено и двустранно равнище, най-вече във връзка с провала на преговорите на ОИСР за сключване на многостранно споразумение за инвестициите;

9.  Настоятелно призовава Комисията да разработи стратегията на ЕС за инвестициите внимателно и координирано, като използва най-добрите практики в областта на ДИС; отбелязва различията в съдържанието на споразуменията на държавите-членки и призовава Комисията да отстрани тези различия, за да се осигури стабилен образец на равнището на ЕС за инвестиционните споразумения, който ще подлежи на корекции и в зависимост от равнището на развитие на партньорската държава;

10.  Призовава Комисията да оповести възможно най-бързо незадължителни насоки под формата на образец на ДИС, които могат да се използват от държавите-членки с цел да се повиши сигурността и последователността;

Определения и приложно поле

11.  Призовава Комисията да предостави ясно определение на инвестициите, които подлежат на защита, включително ПЧИ и портфейлните инвестиции; счита все пак, че спекулативните форми на инвестиции във вида, определен от Комисията, не следва да се защитават; подчертава, че когато в приложното поле на инвестиционното споразумение са включени правата върху интелектуалната собственост, включително споразуменията, за които вече са предложени проектомандати, разпоредбите следва да избягват неблагоприятно въздействие върху производството на генерични лекарствени продукти и трябва да спазват предвидените от споразумението ТРИПС изключения в областта на общественото здраве;

12.  Отбелязва със загриженост, че преговарянето по широка гама от инвестиции би довело до смесването на областите на изключителна и споделена компетентност;

13.  Призовава за въвеждане на термина „инвеститор от ЕС“, който, отразявайки духа на член 207 от ДФЕС, би подчертал важността на насърчаването на инвеститорите от всички държави-членки при равни условия, гарантирайки им условия за функциониране и защита на техните инвестиции на равни начала;

14.  Припомня, че стандартното ДИС, сключено от държава-членка на ЕС използва широко определение за „чуждестранен инвеститор“; призовава Комисията да направи оценка дали поради тази причина не са допуснати злоупотреби; призовава Комисията въз основа на тази оценка да предостави ясно определение на понятието „чуждестранен инвеститор“ и да използва най-новите критерии на ОИСР за определяне на понятието ПЧИ;

Защита на инвеститорите

15.  Подчертава, че защитата на всички инвеститори от ЕС трябва да остане основен приоритет за инвестиционните споразумения;

16.  Отбелязва, че договарянето на ДИС е процес, който отнема време; призовава Комисията да инвестира в своите човешки и материални ресурси при преговорите и сключването на инвестиционни споразумения на ЕС;

17.  Счита, че отправеното от Съвета искане в заключенията във връзка със съобщението искане, че новата европейска правна уредба не следва да се отразява отрицателно върху защитата на инвеститорите и гаранциите, произтичащи от действащите споразумения, може да създаде риск от оспорване на всяко ново споразумение и може да изложи на опасност необходимия баланс между защитата на инвеститорите и защитата на правото на регулиране, в епоха на увеличени вътрешни инвестиции; освен това, счита, че подобна формулировка на критерия за оценяване може да противоречи на смисъла и духа на член 207 от ДФЕС;

18.  Счита, че необходимостта от установяване на най-добри практики, която се посочва и в заключенията на Съвета, представлява най-разумният и ефективен вариант, който позволява разработването на последователна европейска инвестиционна политика;

19.  Счита, че бъдещите инвестиционни споразумения, сключени от ЕС, следва да се основават на най-добрите практики, почерпени от опита на държавите-членки и да включват следните стандарти:

20.  Призовава Комисията да направи оценка на потенциалното въздействие на включването на защитна клауза в бъдещите европейски инвестиционни споразумения и да представи доклад както на Европейския парламент, така и на Съвета;

21.  Призовава Комисията да гарантира реципрочност при договарянето на достъп до пазара с основните търговски партньори от развитите държави и големите нововъзникващи икономики, като същевременно отчита необходимостта чувствителните сектори да бъдат изключени и да се запази асиметрията в търговските отношенията на ЕС с развиващите се страни;

22.  Отбелязва, че очакваното подобряване на сигурността ще помогне на МСП да инвестират в чужбина, и в тази връзка посочва, че гласът на МСП трябва да бъде чут по време на преговорите;

Защита на правото на регулиране

23.  Подчертава, че бъдещите инвестиционни споразумения, сключени от ЕС трябва да спазват възможността за публична намеса;

24.  Изразява дълбоко съжаление по повод равнището на свобода на действие на международните арбитражи за даване на разширително тълкуване на клаузите за защита на инвеститорите, като по този начин се лишава от смисъл установената от публичен орган нормативна уредба; призовава Комисията да установи ясно определени стандарти за защита на инвеститорите, за да се избегнат подобни проблеми в новите инвестиционни споразумения;

25.  Призовава Комисията да включи във всички бъдещи споразумения специални клаузи, които установяват правото на страните по споразумението да приемат мерки, които наред с другото, уреждат областите на опазване на околната среда, общественото здраве, правата на работниците и потребителите, политиката в областта на промишлеността и културното многообразие;

26.  Подчертава, че Комисията взема решение според конкретния случай за сектори, които не са обхванати от бъдещите споразумения, например чувствителни сектори като култура, образование, обществено здравеопазване и стратегически сектори, важни за националната отбрана, и призовава Комисията да информира Европейския парламент относно мандата, който й се възлага за всеки отделен случай; отбелязва, че ЕС следва да осъзнава и загрижеността на партньорите си сред развиващите се страни и не следва да настоява за допълнителна либерализация, ако те считат, че тяхното развитие налага защита за определени сектори, най-вече сектора на обществените услуги;

Включване на социални и екологични норми

27.  Подчертава, че бъдещата политика на ЕС трябва да насърчава също и устойчивите, щадящи околната среда (особено важен въпрос в областта на добивната промишленост) и благоприятстващи висококачествените условия на труд инвестиции в съответните предприятия; призовава Комисията да включва във всички бъдещи споразумения, препратка към актуализираните Ръководни насоки на ОИСР за мултинационалните предприятия;

28.  Отново призовава в отнасящите се до инвестициите глави в ССТ във всички подписвани от ЕС споразумения за ССТ да бъде включена клауза за определяне на корпоративната социална отговорност, както и ефективни социални и екологични клаузи;

29.  Изисква Комисията да оценява как такива клаузи са включени в ДИС на държавите-членки, както и как биха могли да бъдат включени в бъдещи отделни инвестиционни споразумения;

30.  Приветства факта, че понастоящем редица ДИС съдържат клауза, която не допуска занижаване на степента на защита на законодателството в социалната и екологична област с цел привличане на инвестиции и призовава Комисията да обмисли включването на подобни клаузи в бъдещите споразумения;

Механизъм за уреждане на спорове и отговорност на ЕС

31.  Счита, че основните промени следва да засегнат действащия режим за уреждане на спорове, така че да включат повече прозрачност, предоставяне на страните на възможност за обжалване, задължение за изчерпване на средствата за правна защита на местно равнище, в случай че те са достатъчно надеждни, за да гарантират справедлив съдебен процес, възможност за използване на подготвени от приятел на съда заключения (amicus curiae) и задължение да се избере едно единствено място на държавата на инвеститора за арбитраж;

32.  Счита, че, за да се гарантира всеобхватна защита на инвестициите, наред с процедурата за уреждане на междудържавни спорове, приложение следва да намери и процедурата за уреждане на спорове между инвеститор и държава,

33.  Осъзнава, че ЕС не може да използва действащите механизми за уреждане на спорове - Международна конвенция за уреждане на инвестиционни спорове (ICSID) и Комисията на Организацията на обединените нации по международно търговско право (UNCITRAL), тъй като ЕС не членува в нито една от двете организации; призовава ЕС да включи глава относно уреждането на спорове във всеки нов инвестиционен договор на ЕС в съответствие с предложената в настоящата резолюция реформа; изисква Комисията и държавите-членки да поемат отговорностите си на основни международни действащи лица и да работят за осъществяването на необходимите реформи на правилата, уреждащи дейността на Международната конвенция за уреждане на инвестиционни спорове и на Комисията на Организацията на обединените нации по международно търговско право;

34.  Призовава Комисията да представи решения, които да дадат възможност на малките и средни предприятия да финансират по-добре високите разходи по процедурите за уреждане на спорове.

35.  Призовава Комисията да представи възможно най-бързо уредба в областта на начина на поделяне на отговорностите между равнището на ЕС и националното равнище, особено във финансово отношение, в случай че ЕС загуби дело при международен арбитраж;

Избор на партньори и правомощия на Парламента

36.  Подкрепя принципа за бъдещите инвестиционни споразумения на ЕС с предимство да се ползват партньори, които са държави с големи пазарни възможности, но в които чуждестранните инвестиции се нуждаят от повече защита;

37.  Отбелязва, че инвестиционният риск обикновено е по-висок в развиващите се и най--слабо развитите страни и че силната и ефективна защита на инвеститорите под формата на инвестиционни договори е от ключово значение за защитата на европейските инвеститори и може да подобри управлението, като по този начин постигне необходимата за увеличаването на ПЧИ в тези страни стабилна среда; отбелязва, че за да бъдат по-полезни за тези държави, инвестиционните споразумения следва да се основават и на задълженията на инвеститора по отношение на зачитането на правата на човека и стандартите за борба с корупцията, доколкото те са част от по-широко партньорство между ЕС и развиващите се страни за целите на намаляване на бедността; призовава Комисията да оценява жизнеспособните бъдещи партньори като се основава на най-добрите практики в областта на ДИС на държавите-членки;

38.  Изразява загриженост във връзка с това, че ПЧИ в най-слабо развитите страни са изключително ограничени и че има тенденция да се концентрират в природни ресурси;

39.  Счита, че трябва да се окаже по-силна подкрепа на местните дружества в развиващите се страни, по-специално чрез стимули за увеличаване на тяхната производителност, за ангажирането им в по-тясно сътрудничество и за подобряване на уменията на работната ръка – области със значителен потенциал за засилване на икономическото развитие, конкурентоспособността и растежа в развиващите се страни; насърчава също така трансфера на нови екологични технологии на ЕС към развиващите се страни като най-добрият начин за насърчаване на екологичен и устойчив растеж;

40.  Призовава Комисията и държавите-членки изцяло да вземат предвид позицията на Парламента преди започването на инвестиционните преговори, както и по време на преговорите; припомня съдържанието на рамковото споразумение относно отношенията между Европейския парламент и Комисията, и призовава Комисията да се консултира с Парламента относно проекта за мандат за преговори достатъчно рано, за да може Парламентът да изрази своята позиция, която трябва да бъде надлежно взета предвид от Комисията и Съвета;

41.  Подчертава необходимостта от включването на ролята на делегациите на ЕСВД в стратегията за бъдещата инвестиционна политика, като признава техните възможности и местно ноу-хау за стратегически предимства при постигането на новите цели на политиката;

o
o   o

42.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на държавите-членки, на Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите.

(1) Съдебно решение от 12 декември 2006 г. по дело Test Claimants in the FII Group Litigation срещу Commissioners of Inland Revenue (Дело C-446/04).

Резолюция на Европейския парламент от 6 април 2011 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейския съюз ‐ Борба с измамите ‐ годишен доклад за 2009 г. (2010/2247(INI))

P7_TA(2011)0142 A7-0050/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите резолюции относно предишни годишни доклади на Комисията и на Европейската служба за борба с измамите (OLAF),

–  като взе предвид доклада на Комисията от 14 юли 2010 г. до Съвета и Европейския парламент, озаглавен „Защита на финансовите интереси на Общността – Борба с измамите - годишен доклад за 2009 г.“ (COM(2010)0382), както и придружаващите го документи (SEC(2010)0897 и SEC(2010)0898),

–  като взе предвид Десетия доклад за дейността на Европейската служба за борба с измамите – годишен доклад за 2010 г.(1),

–  като взе предвид годишния доклад на Сметната палата за изпълнението на бюджета за финансовата 2009 година, придружен от отговорите на проверените институции(2),

–  като взе предвид годишния доклад на Сметната палата за дейностите, финансирани по линия на осмия, деветия и десетия Европейски фондове за развитие, за финансовата 2009 г., придружен от отговорите на Комисията(3),

–  като взе предвид член 319, параграф 3 и член 325, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности(4),

–  като взе предвид своята декларация от 18 май 2010 г. относно усилията на Съюза в борбата срещу корупцията(5), с оглед гарантиране, че средствата на ЕС не са обект на корупция,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A7-0050/2011),

Общи забележки

1.  Изразява съжаление, че като цяло докладът на Комисията относно „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз ‐ Борба с измамите ‐ годишен доклад за 2009 г. (COM(2010)0382) (“доклад PIF 2009„), представен съгласно член 325, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), не предоставя информация относно равнището на нередности и измами в отделните държави-членки, тъй като вниманието е съсредоточено върху равнището на докладване и следователно докладът не дава възможност за придобиване на обща представа за действителното равнище на нередности и измами в държавите-членки, нито за определяне и предприемане на мерки за дисциплиниране на държавите-членки с най-висок процент на нередности и измами;

2.  Подчертава, че измамата е пример за умишлено закононарушение и представлява криминално деяние, докато нередност е неспазване на правилата; изразява съжаление за това, че в доклада на Комисията измамите не се разглеждат подробно, а подходът към нередностите е много общ; посочва, че в член 325 от Договора за функционирането на Европейския съюз става въпрос за измамите, а не за нередностите и призовава да се прави разграничение между измама и грешки или нередности;

3.  Отбелязва, че през последните няколко години са разработени техники за разкриване на измами като част от един по-общ процес на борба с корупцията и настоятелно призовава Комисията да насърчава проучванията в тази област и да приложи, първоначално под формата на пилотни проекти, в сътрудничество с държавите-членки, подходящи нови методологии, разработвани за измерване на явлението „нередности и измами“;

4.  Призовава Комисията да поеме отговорност за гарантиране на изпълнението от държавите-членки на задълженията им за докладване, с оглед предоставяне на надеждни и сравними данни относно нередностите и измамите, дори ако за тази цел Комисията трябва да промени системата от санкции за неспазване на тези задължения за докладване;

5.  Изразява съжаление по повод на факта, че продължава неправомерното изразходване на големи суми от средства на ЕС и призовава Комисията да предприеме необходимите действия за бързото възстановяване на тези средства;

6.  Изразява загриженост относно равнището на съществуващите нередности, които не са отстранени или е обявено, че не могат да бъдат отстранени в Италия в края на финансовата 2009 г.;

7.  Призовава Комисията да търси по-голяма отговорност от държавите-членки за размера на нередностите, които все още трябва да се отстранят;

8.  Отбелязва, че законодателството на Общността изисква държавите-членки да докладват за всички нередности в срок до два месеца от края на тримесечието, в което дадена нередност е била обект на първи административен или съдебен констативен акт, и/или е получена нова информация относно нередност, за която вече е докладвано; призовава държавите-членки да положат всички необходими усилия, включително рационализиране на националните административни процедури, за да спазят изискваните крайни срокове и да съкратят времето от момента на установяване на дадена нередност до момента на нейното докладване; призовава държавите-членки в своите усилия за борба с измамите да действат преди всичко като защитници на парите на данъкоплатците;

9.  Отправя запитване за мерките, предприети от Комисията, за борба с увеличаването на случаите на съмнения за измама и на свързаните с тях суми, в сравнение с общия брой случаи на нередности в държавите-членки Полша, Румъния и България;

10.  Изразява загриженост относно подозрително ниските равнища на измама в Испания и Франция, като се има предвид големината на страните и получаваната от тях финансова помощ, както е описано в доклада „PIF 2009“ на Комисията, и следователно призовава Комисията да включи подробна информация относно прилаганата методология на докладване и капацитета за разкриване на измами в тези страни;

11.  Призовава държавите-членки, които все още не са ратифицирали Конвенцията от 26 юли 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности(6) или протоколите към нея(7) (инструментите PIF), т.е. Чешката република, Малта и Естония, незабавно да пристъпят към ратификацията на тези правни инструменти; настоятелно приканва държавите-членки, които са ратифицирали инструментите PIF, да положат повече усилия за подобряване на националното си законодателство в наказателната област, за защита на финансовите интереси на Съюза, по-специално чрез отстраняване на съществуващите слабости, посочени във втория доклад на Комисията относно прилагането на Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности и протоколите към нея (COM(2008)0077);

12.  Приветства въвеждането през 2009 г. на Система за управление на нередностите (СУН), приложение, разработено и поддържано от OLAF, както и положителните резултати, които последваха; изразява загриженост за това, че Комисията обяснява увеличаването на броя на докладваните случаи, както и финансовите последици с използването на ново високотехнологично докладване; призовава Комисията да представи на Парламента подробна методология за наскоро въведеното високотехнологично докладване и да го включи в доклада за следващата година; призовава държавите-членки към пълно прилагане на СУН и към по-ефективно изпълнение на изискването за докладване;

13.  Отправя искане към Комисията да включи в доклада си за следващата година съпоставка на броя на нередностите, докладвани посредством новото високотехнологично докладване и посредством традиционните методи на докладване; призовава държавите-членки да докладват за евентуални нередности в по-кратки срокове;

14.  Предвид сериозните съмнения за качеството на предоставяната от държавите-членки информация, отново изразява съжаление за това, че Комисията полага повече усилия за убеждаване на Европейския парламент в необходимостта от въвеждане на „допустим риск от грешка“, отколкото за убеждаване на държавите-членки в необходимостта от въвеждане на задължителни национални декларации за управление, надлежно одитирани от Националната сметна палата и консолидирани от Сметната палата; призовава Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, и чрез изготвяне на подходящ доклад в съответствие с Договора, да предостави на Парламента разумни гаранции за постигането на тази цел и за провеждането на ефективна борба с измамите;

Приходи: собствени ресурси

15.  Изразява загриженост за съотношението между измамите и нередностите в областта на собствените ресурси в държавите-членки Австрия, Испания, Италия, Румъния и Словакия, тъй като измамите представляват повече от половината от всички случаи на нередности във всяка от тези държави-членки; призовава държавите-членки да предприемат всички необходими мерки, включително тясно сътрудничество с европейските институции, с цел премахване на всички причини, водещи до измами със средства на ЕС;

16.  Изразява съжаление за слабостите в националния митнически контрол, открити от Сметната палата, особено по отношение на извършването на анализ на риска при избора на търговци и внос, които да бъдат подложени на митнически контрол, което увеличава риска от пропускане на нередности и би могло да доведе до загуба на традиционни собствени ресурси; призовава държавите-членки да подобрят системите си за митнически контрол и Комисията да предостави съответна подкрепа в това отношение;

17.  Подчертава факта, че близо 70 % от всички митнически процедури за внос са опростени, което означава, че имат съществено отражение върху събирането на традиционните собствени ресурси и върху ефективността на общата търговска политика; в този контекст счита за неприемлива липсата на ефективен контрол върху опростените процедури за внос в държавите-членки, посочена в специален доклад № 1/2010 на Сметната палата, и призовава Комисията да продължи разследването на ефективността на контрола по отношение на опростените процедури в държавите-членки, и по-специално да разследва напредъка, постигнат във връзка с извършваните от държавите-членки последващи одити, и да представи резултатите от това разследване на Парламента до края на 2011 г.;

18.  Отбелязва резултатите от разследванията, проведени от OLAF в областта на собствените ресурси; изразява дълбока загриженост за мащаба на измамите със стоки, внасяни от Китай, и настоятелно призовава държавите-членки незабавно да възстановят въпросните суми;

19.  Приветства успешното провеждане на съвместната митническа операция Diabolo II, в която участваха митнически служители от 13 азиатски страни и 27-те държави-членка на ЕС, координирани от Европейската комисия чрез OLAF;

20.  Приветства споразуменията за борба срещу незаконната търговия с тютюневи изделия, сключени от Европейския съюз и неговите държави-членки с производители на тютюневи изделия; счита, че е във финансов интерес на ЕС да продължи борбата срещу контрабандата на цигари, в резултат на която всяка година бюджетът на ЕС губи приходи в размер на около един милиард евро; настоятелно призовава OLAF да продължи да играе водеща роля в международните преговори за подписването на Протокол за премахване на незаконната търговия с тютюневи изделия съгласно член 15 на Рамковата конвенция за контрол на тютюна на Световната здравна организация, което ще допринесе за борбата с незаконната търговия в Съюза; счита, че 500-те милиона евро, които трябва да бъдат изплатени от съответните две компании - British American Tobacco и Imperial Tobacco, следва да се използват от Комисията и съответните държави-членки за засилване на мерките срещу измамите;

Разходи: селско стопанство

21.  Приветства заключението на Комисията, че общата дисциплина на докладване в тази група политики се е подобрила и че спазването на изискванията сега е 95 %; призовава държавите-членки, които все още закъсняват с докладването (Австрия, Финландия, Нидерландия, Словакия и Обединеното кралство), незабавно да поправят това положение;

22.  Призовава Комисията да наблюдава отблизо положението в Испания и Италия, които докладваха съответно за най-голям брой нередности и най-крупни суми във връзка с нередности, и да докладва на Европейския парламент конкретните мерки, които е предприела за решаване на проблемите в тези две държави-членки;

23.  Призовава Комисията да установи дали несъответствието между по-високите разходи и минималния процент докладвани нередности, както и значителното вариране на процента докладвани нередности (Естония – 88,25%; Кипър, Унгария, Латвия, Малта, Словения и Словакия – 0,00%) са свързани с ефективността на системите за контрол, с оглед на извършването на преглед на тези системи;

24.  Изразява дълбока загриженост относно заключението на Сметната палата, че в плащанията в тази група политики през 2009 г. е имало съществени грешки и че системите за надзор и контрол са били в най-добрия случай частично ефективни за гарантиране на регулярност на плащанията; изразява съжаление относно заключението на Сметната палата, че макар че интегрираната система за управление и контрол е добре замислена по принцип, нейната ефективност се затруднява от неточни данни в базите данни, непълни кръстосани проверки или неправилно или непълно проследяване на коригирането на установени аномалии; призовава Комисията да следи отблизо ефективността на системите за надзор и контрол, създадени в държавите-членки, за да се гарантира, че информацията относно процента на нередностите във всяка държава-членка отразява реално и справедливо действителното положение; призовава Комисията за преодоляване на слабостите в ефективността на интегрираната система за управление и контрол;

25.  Отбелязва, че окончателни цифри могат да бъдат установени само за финансовите години, които могат да бъдат счетени за финализирани, и че в този контекст, към днешна дата, последната финансова година, която може да бъде счетена за финализирана, е 2004 г.;

26.  Изразява съжаление за катастрофалното положение с глобалния процент на възстановяване в тази група политики, който през 2009 г. беше 42 % от сумата от EUR 1 266 милиона, дължима в края на финансовата 2006 г.; изразява особена загриженост относно забележката на Сметната палата, че сумата от EUR 121 милиона, възстановена в периода 2007-2009 г. от бенефициерите представлява 10 % от общата сума за възстановяване; намира това положение за неприемливо и призовава държавите-членки спешно да го поправят; призовава Комисията да предприеме всички необходими мерки за изграждане на ефективна система за възстановяване и да информира Европейския парламент в доклада си следващата година за защитата на финансовите интереси на ЕС и постигнатия напредък;

Разходи: Политика на сближаване

27.  Изразява съжаление по повод факта, че данните, съдържащи се в доклада PIF за 2009 г. не предоставят достоверна картина относно броя на нередностите и измамите в тази група политики, тъй като високото равнище на нередности и/или измами може да се дължи на ефективно докладване и/или системи за борба с измамите.

28.  Изразява дълбока загриженост от факта, че Сметната палата е констатирала висок процент на материални грешки във връзка с плащанията за 2009 г. (над 5 %);

29.  Отбелязва, че важен източник на грешки при отчитането на разходите за сближаване са сериозните нарушения при прилагането на правилата за обществените поръчки; следователно призовава Комисията да предложи незабавно ново законодателство за опростяване и актуализиране на тези правила;

30.  Изразява дълбока загриженост от констатациите на Сметната палата, че най-малко 30 % от грешките, открити от Палатата в извадката за 2009 г., са можели да бъдат открити и отстранени от държавите-членки преди сертифицирането пред Комисията на декларираните разходи, въз основа на наличната им информация; призовава държавите-членки да положат повече усилия, за да подобрят своите механизми за откриване и отстраняване на грешките;

31.  Призовава Комисията да предостави на Европейския парламент информация за мерките, които са били предприети по отношение на нередностите, докладвани от държавите-членки и открити от Комисията в тази група политики;

32.  Не е удовлетворен от процента на възстановяване, който надвишава 50% за програмния период 2000-2006 г.; настоятелно призовава държавите-членки да положат повече усилия за възстановяване на неправомерно изплатените суми и призовава Комисията да предприеме действия за да гарантира по-висок процент на възстановяване – като се има предвид, че Комисията изпълнява бюджета на своя собствена отговорност, в съответствие с член 317 от ДФЕС;

Разходи: Предприсъединителни фондове

33.  Изразява дълбока загриженост относно съмненията за изключително висок процент на измамите в България по Специалната предприсъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони (САПАРД) през 2009 г., който за целия програмен период възлиза на 20% и представлява най-високият процент, отчитан за всички анализирани фондове (в областта на сближаването и земеделието); отбелязва, че повече случаи на съмнения за измама са били открити чрез външен контрол/намеса, отколкото чрез упражняване на вътрешен контрол на национално равнище; отбелязва, че Комисията изпълни правилно своите задължения, като преустанови през 2008 г. плащанията по САПАРД и ги възстанови на 14 септември 2009 г. след извършването на щателни проверки; призовава Комисията да продължи да упражнява надзор над българските органи, за да се подобри допълнително това положение;

34.  Oтбелязва, че Чешката република, Естония, Латвия и Словения отчетоха нулев процент на измами по програма САПАРД и поставя под въпрос надеждността на докладваната информация или способността на тези държави за разкриване на измами; подчертава, че подобно нулево или ниско равнище на процента измами би могло да показва слабости в системите за контрол, както и обратното; настоятелно приканва Комисията да представи данни за ефективността на механизмите за контрол и да прилага, съвместно с OLAF, по-строг контрол над изразходването на финансовите средства на ЕС;

35.  Счита за неприемлив твърде ниския процент на възстановяване на средства при съмнения за измама по предприсъединителните фондове, който е едва 4,6% за целия програмен период, и призовава Комисията да въведе ефективна система, за да се справи с тази ситуация;

Обществени поръчки, по-висока степен на прозрачност и борба срещу корупцията

36.  Призовава Комисията, съответните агенции на Съюза и държавите-членки да предприемат мерки и да осигурят ресурси, за да гарантират, че средствата от ЕС не са предмет на корупция, да приемат възпиращи санкции за случаите, в които са констатирани измами и корупция, и да ускорят конфискуването на имущество, придобито от престъпна дейност, свързана с измами, укриване на данъци и престъпления, свързани с изпиране на пари;

37.  Призовава Комисията и държавите-членки да разработят, да приложат и да оценяват периодично еднакви системи за възлагане на обществени поръчки, за да се предотвратят измамите и корупцията, да определят и да прилагат ясни условия за участие в процедури по възлагане на обществени поръчки, както и критерии, въз основа на които да се вземат решения за възлагане на обществени поръчки, а също така и да приемат и приложат системи за преразглеждане на решения за възлагане на обществени поръчки на национално равнище, да гарантират прозрачност и отчетност в публичните финанси и да приемат и приложат системи за управление на риска и за вътрешен контрол;

38.  Приветства Зелената книга на Комисията относно осъвременяването на политиката на ЕС в сферата на обществените поръчки, озаглавена „Към по-ефективен европейски пазар на обществените поръчки“; призовава Съвета и Комисията да финализират приемането на реформата на основните правила на ЕС за обществените поръчки (Директива 2004/17/EО и Директива 2004/18/EО) не по-късно от края на 2012 г.;

39.  Следвайки искането си от миналогодишния си доклад относно защитата на финансовите интереси на Общността, настоятелно призовава OLAF да представи в следващия си годишен доклад подробен анализ на въведените от всяка държава-членка стратегии и мерки в борбата с измамите, както и по отношение на предотвратяването и разкриването на нередности при разходването на европейски средства, включително когато причина за това е корупцията; счита, че следва да се обръща специално внимание на реализирането на средствата от земеделските и структурните фондове; счита, че в доклада, съдържащ информация за 27 държави, следва да се подложи на анализ подходът, следван от националните съдебни и разследващи органи, както и количеството и качеството на извършените проверки, а също така и статистиката и причините в случаите, в които националните органи не са повдигнали обвинение вследствие на доклади на OLAF;

40.  Следвайки искането от миналогодишния доклад относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, настоятелно призовава Съвета да финализира сключването на споразуменията за сътрудничество с Лихтенщайн във възможно най-кратък срок, и да предостави мандат на Комисията за договаряне на споразумения за борба с измамите с Андора, Монако, Сан Марино и Швейцария;

41.  Настоятелно призовава Комисията да предприеме действия за гарантиране на прозрачност при бенефициерите на средства от ЕС чрез единна информационна система; призовава Комисията да разработи мерки за увеличаване на прозрачността на правните разпоредби, както и система, при която всички бенефициери на средства от ЕС да се публикуват на един и същи уебсайт, независимо от това, кой управлява тези средства, и въз основа на стандартни категории информация, която ще се предоставя от всички държави-членки, на поне един от работните езици на Съюза; призовава държавите-членки да си сътрудничат с Комисията и да й предоставят пълна и достоверна информация относно бенефициерите на средствата от ЕС, които се управляват от държавите-членки; приканва Комисията да извърши оценка на системата за „съвместно управление“ и да представи, като въпрос от приоритетно значение, доклад пред Парламента;

o
o   o

42.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Съда на Европейския съюз, Европейската сметна палата, Надзорния комитет към Европейската служба за борба с измамите и Европейската служба за борба с измамите.

(1) http://ec.europa.eu/anti_fraud/reports/olaf/2009/en.pdf (2) ОВ С 303, 9.11.2010 г., стр. 1. (3) ОВ С 303, 9.11.2010 г., стр. 243. (4) ОВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1. (5) Приети текстове, P7_TA(2010)0176. (6) ОВ С 316, 27.11.1995 г., стр. 48. (7) ОВ C 313, 23.10.1996 г., стр. 1, ОВ C 151, 20.5.1997 г., стр. 1 и ОВ C 221, 19.7.1997 г., стр. 11.

Резолюция на Европейския парламент от 6 април 2011 г. относно прилагането на Регламент (ЕО) № 2004/2003 относно статута и финансирането на политическите партии на европейско равнище (2010/2201(INI))

P7_TA(2011)0143 A7-0062/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 10, параграф 4 от Договора за Европейския съюз и член 224 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 12, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 2004/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно статута и финансирането на политическите партии на европейско равнище (политически партии и техните фондации съгласно определенията в член 2, параграфи 3 и 4 от него) и правилата относно финансирането им(1) (Регламент за финансирането), по-специално член 12 от него,

–  като взе предвид своята резолюция от 23 март 2006 г. относно европейските политически партии(2),

–  като взе предвид доклада на генералния секретар от 18 октомври 2010 г. на вниманието на Бюрото относно финансирането на политически партии на европейско равнище, представен съгласно член 15 от Решението на Бюрото от 29 март 2004 г.(3) относно прилагането на Регламента за финансирането,

–  като взе предвид докладната записка на Бюрото от 10 януари 2011 г. като преразгледания текст на решенията на Бюрото, взети на 13 декември 2010 г.,

–  като взе предвид член 210, параграф 6 и член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси (A7-0062/2011),

А.  като има предвид, че в член 10, параграф 4 от Договора за Европейския съюз се посочва, че „политическите партии на европейско равнище допринасят за формирането на европейско политическо съзнание и за изразяването на волята на гражданите на Съюза“, и като има предвид, че Парламентът и Съветът, в съответствие с член 224 от Договора за функционирането на Европейския съюз, определят чрез регламенти правилата за политическите партии и техните политически фондации и в частност правилата за тяхното финансиране,

Б.  като има предвид, че в Хартата на основните права на Европейския съюз ясно се посочва, че политическите партии на равнище Съюз допринасят за изразяване на политическата воля на гражданите на Съюза,

В.  като има предвид, че Европейският съюз трябва да функционира въз основа на принципа на „представителната демокрация“, както се посочва в член 10, параграф 1 от Договора за Европейския съюз,

Г.  като има предвид, че основите за европейските политически партии са заложени в договорите от Маастрихт и Ница, които въвеждат възможността за финансиране и по този начин им предоставят оперативна автономност по отношение на парламентарните групи,

Д.  като има предвид, че през 2007 г., вследствие на призива от страна на Парламента(4), Комисията представи съобщение за въвеждане на финансиране на политическите фондации на европейско равнище (европейски политически фондации), което беше прието през декември 2007 г. с оглед оказване на подкрепа на европейските политически партии в дебата по въпроси, свързани с публичната политика и европейската интеграция,

Е.  като има предвид, че регламентът за изменение от 2007 г.(5) цели улесняване на процеса на интегриране на европейските политически партии, като дава възможност на политическите партии в рамките на Съюза да се структурират и организират по-ефективно,

Ж.  като има предвид, че регламентът за изменение от 2007 г. значително укрепи ролята на европейските политически партии в изборите за Европейски парламент, като определи, че в техните разходи може да се включва финансирането на предизборни кампании; като има предвид при все това, че тази възможност бе ограничена от условието, че съответните бюджетни кредити не следва да бъдат използвани за пряко или непряко финансиране на национални политически партии или кандидати,

З.  като има предвид, че всички европейски политически партии, които са финансирани, са подписали кодекс за поведение, считан от Бюрото за обвързващ за всички страни и установяващ правилата, които трябва да се спазват по време на предизборните кампании,

И.  като има предвид, че укрепването на ролята на европейските политически партии е по необходимост свързано с тяхното участие в изборите за Европейски парламент,

Й.  като има предвид, че регламентът за изменение от 2007 г. призовава за по-широко официално признаване на европейските политически партии,

К.  като има предвид, че регламентът за изменение от 2007 г. е ориентиран към създаването на напълно организирани и ефективни политически партии на равнище Европейски съюз и държави-членки чрез балансиран процес на институционализиране,

Л.  като има предвид, че регламентът за изменение от 2007 г. се стреми към организационно сближаване на политическите партии и техните фондации на европейско равнище, като същевременно признава различните функции, изпълнявани съответно от политическите партии и политическите фондации,

М.  като има предвид, че това организационно сближаване може да се постигне единствено чрез установяване на общ политически, правен и фискален статут на европейските политически партии, макар че това не трябва да води до стандартизиране на организацията на европейските политически партии и на техните фондации, която е единствено в компетентността на европейските политически партии и техните фондации,

Н.  като има предвид, че изискването за приемане на правен статут на европейските политически партии и техните политически фондации, основаващ се на законодателството на Европейския съюз, е ясна и съществена стъпка към засилване на демокрацията в рамките на Съюза,

О.  като има предвид, че организационното и функционално сближаване и подобряването на процеса на финансиране могат да бъдат осъществени единствено чрез приемане на единен и общ европейски статут за всички европейски политически партии и техните политически фондации, който се основава на законодателството на Европейския съюз,

П.  като има предвид, че регламентът относно политическите партии на европейско равнище не прави разграничение между признаването и финансирането на политическите партии,

Р.  като има предвид, че в докладната записка на Бюрото от 10 януари 2011 г. се препоръчват по-строги критерии за финансирането на европейските политически партии; като има предвид, че това е равностойно на ограничаване на конкуренцията между партиите на европейско равнище, доколкото критериите за правно признаване и финансиране на политическите партии са идентични,

С.  като има предвид, че регламентът за изменение от 2007 г. предоставя ясна правна и финансова основа за създаването на интегрирани политически партии на равнище Европейски съюз с оглед укрепване на европейското политическо съзнание и ефективно изразяване на волята на гражданите на Европейския съюз,

Т.  като има предвид, че финансирането на европейските политически партии е предмет на разпоредбите на дял VI „Безвъзмездни средства“ от Финансовия регламент(6) и неговите правила за прилагане(7),

У.  като има предвид, че Бюрото като орган, отговорен за прилагането на Регламента за финансирането в Парламента, през 2006 г. взе решения относно редица важни подобрения на правилата за прилагане като увеличаване на възможността за предварително финансиране от 50 % на 80 % с оглед опростяване на процедурата и подобряване платежоспособността на бенефициерите, както и смекчаване на правилата относно трансферите между глави от бюджетите на бенефициерите с оглед да им се предостави възможност да приспособят своите бюджети към променящите се политически обстоятелства,

Ф.  като има предвид, че опитът във връзка с финансирането на европейските политически партии и свързаните с тях европейски политически фондации показа, че те се нуждаят от по-голяма гъвкавост и съпоставими условия по отношение на прехвърлянето на средства за следващата финансова година и създаването на резерви от излишъка от собствени ресурси над препоръчания минимум за техните разходи, които да бъдат финансирани от собствени средства,

Х.  като има предвид, че европейските политически партии разходват средно почти половината от своя бюджет за централизирана администрация (персонал, наеми и др.) и още една четвърт за заседания на (уставни и неуставни) партийни органи, като остатъкът се разходва за предизборни кампании и подкрепа на свързани организации,

Ц.  като има предвид, че европейските политически фондации имат различен модел на разходване на средства, като отделят средно 40 % от своя бюджет за централизираната администрация и заседания и още 40 % – за външни услуги като проучвания, изследвания, публикации и семинари,

Ч.  като има предвид, че основният източник на собствени ресурси на европейските политически партии е членският внос, събиран от членуващите партии, и че по-малко от 5 % от техните общи приходи е съставен от индивидуален членски внос и дарения,

Ш.  като има предвид, че делът в общите приходи, който се финансира от бюджета на Съюза, е по-висок в случая на европейските политически партии, отколкото в този на европейските политически фондации,

Щ.  като има предвид, че даренията все още не съставляват значителна част от финансирането, като през 2009 г. само три партии и две фондации са получавали редовно дарения,

АА.  като има предвид, че е налице потенциален конфликт между целта за улесняване и ускоряване на финансирането, така че то да стане по-ефективно, от една страна, и целта за снижаване на финансовия риск за бюджета на Съюза, от друга страна,

AБ.  като има предвид, че през периода, обхванат от настоящия доклад, т.е. 2008-2011 г., не се е налагало да бъдат налагани санкции на нито една финансирана партия или фондация,

AВ.  като има предвид, че европейските политически партии и фондации трябва да придобият правосубектност в съответствие със законодателството на държавите-членки на тяхното седалище, за да отговарят на условията за финансиране, и че те не притежават общ правен статут,

AГ.  като има предвид, че субсидиите за европейските политически партии и фондации са „безвъзмездни средства“ по смисъла на Дял VI от Финансовия регламент и неговите правила за прилагане, но специфичното им естество означава, че те не са сравними с никакви безвъзмездни средства, предоставяни или управлявани от Комисията; като има предвид, че това е отразено в значителен брой разпоредби на Финансовия регламент, които установяват изключения; като има предвид, че това решение не е задоволително,

Нова политическа среда

1.  Отбелязва, че политическите партии и свързаните с тях политически фондации са основни инструменти на парламентарната демокрация, които държат отговорни членовете на парламентите и позволяват да се изгради политическата воля на гражданите, да се изготвят политически програми, да се обучават и подбират кандидати, да се поддържа диалог с гражданите и да им се позволи да изразяват своите възгледи;

2.  Подчертава, че Договорът от Лисабон предвижда тази роля на политическите партии и техните фондации с оглед създаване на европейски полис, политическо пространство на равнище ЕС и европейска демокрация, чийто ключов съставен елемент е Европейската гражданска инициатива;

3.  Отбелязва, че европейските политически партии, такива каквито са, не са в позицията да изпълнят в пълна степен тази роля, тъй като те са просто организации, обединяващи национални партии, и не са в пряка връзка с избирателите в държавите-членки;

4.  Отбелязва освен това със задоволство, че европейските политически партии и политически фондации при все това са необходими действащи лица в политическия живот на Европейския съюз, по-специално при оформянето и изразяването на съответните позиции на различните „политически семейства“;

5.  Подчертава необходимостта всички европейски политически партии да спазват най-високи стандарти на вътрешнопартийна демокрация (по отношение на демократичните избори на партийни органи и демократичните процеси на вземане на решения, включително във връзка с подбора на кандидати);

6.  Приема становището, че ако е изпълнила условията да се счита за политическа партия на равнище ЕС, дадена партия може да получава финансиране единствено ако е представена в Европейския парламент с поне един от своите членове;

7.  Посочва, че политическите партии имат права, задължения и отговорности и ето защо следва да прилагат сближаващи се общи организационни модели; счита, че въпросното организационно сближаване може да се постигне единствено чрез общ правен и фискален статут, основан на правото на ЕС, на европейските политически партии и техните политически фондации;

8.  Изразява убедеността си, че автентичният правен статут на европейските политически партии и тяхната правосубектност, основани пряко на правото на Европейския съюз, ще позволи на европейските политически партии и на техните политически фондации да действат като представителни субекти на европейския публичен интерес;

9.  Приема за сведение, че по въпросите, които засягат общите европейски предизвикателства, както и Европейския съюз и неговото развитие, европейските политически партии следва да си взаимодействат и да се конкурират на три равнища: на регионално, на национално и на европейско равнище; счита, че е от съществено значение за европейските политически партии да бъдат ефективни и продуктивни на равнище ЕС и на национално равнище, а също и в по-широк план;

10.  Подчертава важните предизвикателства по отношение на организационния капацитет, пред които европейските политически партии ще трябва да се изправят в контекста на реформите, които могат да бъдат извършени в европейската избирателна система (създаване на допълнителен избирателен район, създаване на транснационални листи);

11.  Отбелязва, че това по принцип е в съответствие с идеята за европейски политически партии, които участват в кампании за референдуми, когато въпросните референдуми са пряко свързани с въпроси в областта на Европейския съюз;

12.  Затова взема решение да изиска от Комисията да предложи проект на статут на европейските политически партии в съответствие с член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

13.  Отбелязва, че в по-краткосрочен план е необходимо да се подобри регулаторната среда на европейските политически партии и фондации, включително като се предприемат първоначални стъпки за приемане на европейски статут;

Допълнителни предложения за реформа

14.  Счита, че членовете на регионални парламенти или асамблеи следва да бъдат взети под внимание във връзка с изпълнението на условията за финансиране, единствено ако въпросният парламент или асамблея имат законодателни правомощия;

15.  Изтъква, че предоставянето на финансиране и приключването на сметките на европейските политически партии и фондации са бюрократични и тромави процедури; счита, че това произтича до голяма степен от факта, че плащанията за финансиране се считат за „безвъзмездни средства“ по смисъла на Финансовия регламент, което е подходящо за финансиране на проекти или сдружения, но не и на партии;

16.  Счита следователно, че Комисията следва да предложи създаването на нов дял във Финансовия регламент, който да бъде посветен единствено на финансирането на европейските партии и фондации и да бъде специално предназначен за него; счита, че Регламентът за финансирането следва, що се отнася до неговото прилагане, да се позовава на разпоредбите на този нов дял;

17.  Подчертава, че самофинансирането на партиите и фондациите е знак за жизнеспособност; счита, че то следва да бъде насърчавано чрез увеличаване на настоящото ограничение за дарения от 12 000 евро на година на 25 000 евро на година/ на дарител, което обаче следва да се комбинира с изискване да се разкрие самоличността на дарителите към момента на получаването в съответствие с действащото законодателство и в интерес на прозрачността;

18.  Счита, че изискването за представяне на „годишна работна програма“ като предварително условие за финансиране е неподходящо за политическите партии; посочва освен това, че подобно изискване не съществува в нито една от държавите-членки на ЕС;

19.  Подчертава факта, че графикът за финансиране е от изключително значение, за да може то да изпълни целта си; призовава, като изключение от правилата за прилагане на Финансовия регламент, за предоставяне на финансирането в началото на финансовата година в размер на 100 % вместо 80 %; счита, че с оглед на положителния опит в миналото рискът за Парламента е незначителен;

20.  Посочва, че Финансовият регламент предвижда, че „С безвъзмездните средства не може да се финансира пълният размер на оперативните разходи на органа бенефициер“; отбелязва, че спазването на това правило е особено трудно за фондациите и води до уклончиви счетоводни техники (напр. апортни вноски); посочва, че почти никоя от схемите за финансиране в държавите-членки не изисква частично самофинансиране, тъй като това може да постави в неблагоприятно положение по-малките или наскоро създадените партии;

21.  Посочва, че независимите ресурси, които европейските политически партии са длъжни да доказват, биха могли да бъдат намалени до 10 % от общия им бюджет, с цел допълнително да се засили развитието им; счита същевременно, че собствените им ресурси под формата на физически ресурси следва да не превишават 7,5 % от общия им бюджет;

22.  Посочва, че в случая с европейските политически фондации следва да се предприеме преразглеждане на правния инструмент като възможност за премахване на изискването за доказване, че те разполагат със собствени ресурси;

23.  Посочва, че в контекста на това преразглеждане следва да се премахне ограничението, наложено на европейските политически фондации да използват своите средства в рамките на Европейския съюз, като по този начин им се даде възможност да играят роля както в рамките на ЕС, така и извън него;

24.  Подчертава обаче, че смекчаването на режима на финансиране би трябвало да бъде балансирано чрез предвиждане на санкции в Регламента за финансирането, които понастоящем липсват; тези санкции биха могли да бъдат предвидени под формата на имуществени санкции в случай на нарушаване на правилата относно, например, прозрачността на даренията; подчертава необходимостта от определяне на едни и същи условия за създаването на резерви от собствени ресурси над ограничението и прехвърлянето на средства както за европейските политически партии, така и за свързаните с тях европейски политически фондации;

25.  Посочва, че от 2008 г. насам европейските политически партии са получили правото да използват суми, получени като безвъзмездни средства за „финансиране на кампании, провеждани … във връзка с изборите за Европейски парламент“ (член 8, параграф 3 от Регламента за финансирането); посочва освен това обаче, че им е забранено да използват тези суми за финансиране на „кампании във връзка с референдуми“; счита обаче, че ако европейските политически партии трябва да играят важна политическа роля на равнище ЕС, те следва да имат право да участват в такива кампании, в случай че предметът на референдума е в пряка връзка с въпроси, свързани с Европейския съюз;

26.  Приканва европейските политически партии да започнат процес на разглеждане на условията за пряко индивидуално членство и подходящи договорености за пряко или непряко участие на лица във вътрешните дейности и процесите на вземане на решения на партиите;

o
o   o

27.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 297, 15.11.2003 г., стр. 1. (2) OВ C 292 E, 1.12.2006 г., стр. 127. (3) Изменено с Решение на Бюрото от 1 февруари 2006 г. и 18 февруари 2008 г. (4) Резолюция от 23 март 2006 г. относно европейските политически партии, параграф 14 (ОВ C 292 E, 1.12.2006 г., стр. 127). (5) Регламент (ЕО) № 1524/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2007 г., ОВ L 343, 27.12.2007 г., стр. 5. (6) Решение (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г., ОВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1. (7) Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 г., ОВ L 357, 31.12.2002 г., стр. 1.

Резолюция на Европейския парламент от 6 април 2011 г. относно управлението и партньорството в рамките на единния пазар (2010/2289(INI))

P7_TA(2011)0144 A7-0083/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „За Акт за единния пазар за изграждане на високо конкурентна социална пазарна икономика: 50 предложения с оглед подобряване на условията на работа, предприемачество и търговия за всички нас“ (COM(2010)0608),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010) 2020),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Единен пазар за Европа през 21-ви век“ (COM(2007)0724) и придружаващия работен документ на службите на Комисията, озаглавен „Единният пазар: преглед на постиженията“ (SEC(2007) 1521),

–   като взе предвид своята резолюция от 4 септември 2007 г. относно прегледа на единния пазар(1) и работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Преглед на единния пазар: година по-късно“ (SEC(2008)3064),

–  като взе предвид съобщението на Комисията относно „Разумно регулиране в Европейския съюз“ (СOM(2010)0543),

–   като взе предвид 27-мия годишен доклад на Комисията относно контрола върху прилагането на правото на Европейския съюз и придружаващия работен документ на службите на Комисията, озаглавен „Ситуацията в различните сектори“ (SEC(2010)1143),

–   като взе предвид препоръката на Комисията от 29 юни 2009 г. относно мерки за подобряване на функционирането на единния пазар(2),

–   като взе предвид заключенията на Съвета от 10 декември 2010 г. относно Акта за единния пазар,

–   като взе предвид доклада на професор Марио Монти до Комисията относно съживяването на единния пазар,

–   като взе предвид своята резолюция от 20 май 2010 г. относно осигуряване на единен пазар за потребителите и гражданите(3),

–   като взе предвид Индекса на вътрешния пазар № 21 (2010) и своите резолюции от 9 март 2010 г.(4) и 23 септември 2008 г.(5) относно индекса на вътрешния пазар,

–   като взе предвид съобщението на Комисията относно „Европа на резултатите − прилагане на правото на Общността“ (СOM(2007)0502),

–   като взе предвид членове от 258 до 260 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС),

–  като взе предвид членове 7, 10 и 15 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становищата на комисията по заетост и социални въпроси и комисията по правни въпроси (A7-0083/2011),

А.  като има предвид, че рестартирането на единния пазар изисква активната подкрепа на всички граждани, европейски институции, държави-членки и заинтересовани страни,

Б.  като има предвид, че за да разполага с активната подкрепа на всички заинтересовани страни, по време на консултациите и диалога с Комисията, както и в експертните групи е важно да се гарантира ефективно представителство на гражданското общество и на МСП,

В.  като има предвид, че подходящото разпространение, формулиране и управление на различните консултации и доклади на европейските институции (ЕС 2010 г., Доклад за гражданството за 2010 г., Интегрирана промишлена политика, Програма за цифровите технологии за Европа, доклад на Монти, резолюция на Европейския парламент относно осигуряване на единен пазар за потребителите и гражданите, доклад на Гонсалес и доклади на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите на Европейския парламент и др.) е от особено значение за успешното рестартиране на единния пазар,

Г.  като има предвид, че между правилата на единния пазар и ползите, които гражданите и предприятията могат да извлекат от тях на практика, продължават да съществуват значителни различия,

Д.  като има предвид, че средният дефицит на транспониране в ЕС е 1,7%, при отчитане на случаите, когато времето за транспониране на дадена директива превишава крайния срок и когато Комисията е образувала процедура за нарушение за несъответствие,

Въведение

1.  Приветства с интерес съобщението на Комисията „За Акт за единния пазар“, и по-специално глава ІІІ от него и предлагания в него глобален подход, с цел възстановяване на баланса на единния пазар между предприятията и гражданите и подобряване на демократичността и прозрачността на процеса на вземане на решения; подчертава, че този подход цели да гарантира възможно най-голям баланс между предложенията в трите части на съобщението;

2.  Счита, че трите глави от съобщението имат еднакво значение и са взаимно свързани; затова следва да бъдат разглеждани чрез съгласуван подход, без да се изолират един от друг различните коментирани въпроси;

3.  Настоятелно призовава Комисията и Съвета да подобрят цялостния подход към рестартирането на единния пазар, като интегрират приоритетите на единния пазар във всички области на политиките, които са от първостепенно значение за изграждането на единния пазар в полза на европейските граждани, потребители и предприятия;

4.  Счита, че засилването на европейското икономическо управление, прилагането на стратегията „ЕС 2020“ и рестартирането на единния пазар са еднакво важни за съживяването на европейската икономика и следва да бъдат разглеждани заедно;

5.  Счита, че изграждането на конкурентен единен пазар, без бариери следва да приключи, за да се осигурят в ежедневния живот конкретни предимства за работниците, учащите, пенсионерите и гражданите като цяло, както и за предприятията, особено малките и средните предприятия;

6.  Призовава Комисията да определи график за изпълнение на Акта за единния пазар и да публикува редовно актуализирана информация за постигнатия осезаем напредък, за да запознае по-добре европейската общественост с прилагането на Акта и да подчертае ползите от него;

Обща оценка
Засилване на политическото лидерство и партньорство

7.  Изразява увереност, че едно от основните предизвикателства при рестартирането на единния пазар е гарантирането на политическо лидерство, ангажираност и координация; счита, че предоставянето на подробни насоки от най-високо политическо равнище е от първостепенно значение за рестартирането на единния пазар;

8.  Предлага на председателя на Комисията да се даде мандат за координиране и надзор на рестартирането на единния пазар, в тясно сътрудничество с председателя на Европейския съвет и компетентните органи в държавите-членки; призовава председателите на Комисията и на Европейския съвет да координират отблизо своите съответни действия, които следва да насърчават икономическия растеж, конкурентоспособността, социалната пазарна икономика и устойчивото развитие в Съюза;

9.  Подчертава засилената роля на ЕП и националните парламенти съгласно Договора от Лисабон; настоятелно призовава да се засили ролята на Парламента в процеса на изготвяне на законодателството в областта на единния пазар; насърчава националните парламенти да се ангажират с правилата на единния пазар през целия законодателен цикъл и да участват в съвместни дейности с Европейския парламент, което ще доведе до по-добро взаимодействие между двете парламентарни равнища;

10.  Приветства подхода на Комисията, който поставя диалога и партньорството в центъра на обновения единен пазар, и призовава всички заинтересовани страни да положат повече усилия, за да гарантират, че този подход се прилага на практика така, че единният пазар да може да изпълнява пълноценно своята роля за насърчаване на растежа и създаване на силно конкурентна пазарна икономика;

11.  Призовава Комисията, съвместно с председателството, да организира ежегодно Форум за единния пазар, в който да участват представители на европейските институции, държавите-членки, гражданското общество и бизнес организации с цел оценка на напредъка по рестартирането на единния пазар, обмен на най-добри практики и решаване на значими въпроси, предизвикващи тревога у европейските граждани; насърчава Комисията да продължава да определя 20-те най-чести източници на недоволство и неудовлетвореност във връзка с единния пазар, с които гражданите се сблъскват; предлага Форумът за единния пазар да се използва от Комисията за представяне на тези проблеми и съответните им решения;

12.  Настоятелно призовава правителствата на държавите-членки да проявят ангажираност към рестартирането на единния пазар; приветства инициативите, подети от държавите-членки за оптимизиране на работата им с директивите в областта на единния пазар, с цел подобряване на координацията, създаване на механизми за стимулиране и отдаване на по-голямо политическо значение на транспонирането; счита, че е важно при обсъждането на приоритетите за новото законодателство да се увеличат стимулите и да се акцентира върху своевременното и правилно транспониране, правилното прилагане и по-доброто изпълнение на законодателството в областта на единния пазар;

13.  Отбелязва, че правилата на единния пазар често се прилагат от местните и регионалните органи; подчертава необходимостта от по-голямо участие на регионалните и местните органи в изграждането на единния пазар, в съответствие с принципите на субсидиарност и партньорство, на всички етапи от процеса на вземане на решения; за да се подчертае този децентрализиран подход, предлага да се създаде „Териториален пакт на местните и регионалните органи относно стратегията “Европа 2020' във всяка държава-членка, с цел постигане на по-силна ангажираност при изпълнението на стратегията „ЕС 2020“;

14.  Счита, че „доброто управление“ на единния пазар трябва да зачита ролята на двете консултативни институции на европейско равнище – Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, както и ролята на социалните партньори;

15.  Подчертава, че диалогът със социалните партньори и гражданското общество е от съществено значение за възстановяване на доверието в единния пазар; очаква нови и смели идеи от страна на Комисията относно начините за действително подобряване на този диалог; изисква социалните партньори да бъдат включвани и консултирани при разглеждането на всички законодателни актове, свързани с единния пазар и засягащи пазара на труда;

16.  Приветства намерението на Комисията да засили открития, прозрачен и редовен диалог с гражданското общество;

17.  Призовава Комисията да публикува Зелена книга относно насоките за консултациите на европейските институции с представителни сдружения и гражданското общество, като гарантира, че тези консултации са широки, интерактивни и добавят стойност към предлаганите политики;

18.  Призовава Комисията максимално да приспособява диалога и комуникацията към потребностите на обикновените граждани, например като предостави достъп до всички свои обществени консултации на всички официални езици на Европейския съюз или като използва разбираем за обикновените граждани език;

19.  Настоятелно призовава Комисията да стартира информационна и образователна кампания за същността на единния пазар и за целите, които са определени за засилване на динамиката на пазара и същевременно включване на измеренията на социалното и регионалното сближаване; подчертава необходимостта тази информационна кампания да улеснява по-доброто участие и способност за включване на всеки гражданин, работник и потребител, с оглед постигането на конкурентоспособен, справедлив и балансиран пазар;

20.  Счита, че употребата на нови инструменти и подходи за съвместна работа в Web 2.0 предлага възможност за постигане на по-отворено, отговорно, отзивчиво и ефективно управление на единния пазар;

Регулиране на единния пазар

21.  Счита, че инициативите на отделни държави-членки не могат да бъдат ефективни без координирани действия на равнището на ЕС и че е много важно Европейският съюз да говори със силен, единен глас и да прилага общи мерки; счита, че солидарността, на която се основава европейският модел на социална икономика, както и координацията на ответните реакции на страните бяха от решаващо значение за избягване на краткотрайните протекционистки мерки, предприемани от отделните държави-членки; изразява своята загриженост за това, че повторната поява на икономически протекционизъм на национално равнище най-вероятно ще доведе до фрагментиране на вътрешния пазар и намаляване на конкурентоспособността, и следователно е необходимо да се избягва; изразява загриженост, че настоящата икономическа и финансова криза би могла да се използва като претекст за съживяване на протекционистки мерки в отделни държави-членки, докато икономическият спад изисква вместо това прилагане на общи защитни механизми;

22.  Счита, че напредъкът в областта на вътрешния пазар не следва да се основава на най-малкия общ знаменател; затова насърчава Комисията да заеме водеща позиция и да представи смели предложения; насърчава държавите-членки да използват метода на засиленото сътрудничество в области, където процесът на постигане на споразумение между 27-те държави-членки не е постижим; отбелязва, че и други държави биха могли да се включат на по-късен етап в тези водещи инициативи;

23.  Счита, че общата ефективност и легитимност на единния пазар страда от сложността на управлението на единния пазар;

24.  Счита, че следва да се обърне повече внимание на качеството и яснотата на законодателството на ЕС, за да се улесни прилагането на правилата на единния пазар от държавите-членки;

25.  Счита, че използването на регламенти вместо директиви, по целесъобразност, би могло да допринесе за по-ясна регулаторна среда и би намалило разходите, свързани с транспонирането; призовава Комисията да разработи по-целенасочен подход за избора на законодателни инструменти, в зависимост от правните аспекти и характеристиките по същество на приложимите разпоредбите, при спазване на принципите на субсидиарност и на пропорционалност;

26.  Насърчава Комисията и Съвета да положат повече усилия за прилагане на стратегията за разумно регулиране, с цел по-нататъшно подобряване на качеството на регулирането, при пълно спазване на принципите на субсидиарност и пропорционалност;

27.  Настоятелно призовава Комисията да продължи да извършва независима предварителна и последваща оценка на законодателството, с участието на заинтересованите страни, с оглед подобряване на ефективността на законодателството;

28.  Предлага на Комисията да систематизира и подобри теста за МСП, като отчита разликите в тяхното положение, за да оцени последствията от законодателните предложения за тези предприятия;

29.  Счита, че таблиците за съответствие допринасят за по-добро транспониране и значително улесняват прилагането на правилата на единния пазар; настоятелно призовава държавите-членки да изготвят таблици за съответствие и да осигурят публичен достъп до тях по отношение на цялото законодателство в областта на единния пазар; посочва, че в бъдеще Парламентът може да не включва доклади за компромисни текстове, съгласувани със Съвета, в дневния ред на пленарните заседания, ако не са предоставени таблици за съответствие;

Административна координация, механизми за разрешаване на спорове и информация

30.  Подкрепя предложенията в Акта за единния пазар, които целят по-нататъшно развитие на административното сътрудничество между държавите-членки, включително разширяване на информационната система за вътрешния пазар, така че да обхване и други свързани с това законодателни области, при отчитане на сигурността и използваемостта на системата; призовава Комисията да подкрепи държавите-членки чрез предоставяне на обучение и насоки;

31.  Счита, че местните и регионалните органи биха могли да участват в разработването и разширяването на информационната система за вътрешния пазар, след обстойна оценка на ползите и проблемите, които едно такова разширяване на системата може да донесе;

32.  Подчертава значението на по-добрата комуникация и разширяването на информационната система за вътрешния пазар, тъй като по-специално за МСП е важно да се осигури ясна информация относно вътрешния пазар;

33.  Приветства намерението на Комисията да си сътрудничи с държавите-членки за укрепване и подобряване на неформалните инструменти за разрешаване на проблеми като SOLVIT, пилотния проект на ЕС и европейските потребителски центрове; призовава Комисията да предложи пътна карта за развитието и свързването на различните инструменти за разрешаване на проблеми, с цел осигуряване на ефективност и лесна приложимост и избягване на излишно дублиране; призовава държавите-членки да осигурят подходящи ресурси за тези инструменти за разрешаване на проблеми;

34.  Призовава Комисията да развие допълнително и да популяризира интернет страницата „Вашата Европа“, за да предложи единен портал за цялата информация и за всички услуги за оказване на съдействие, от които гражданите и предприятията се нуждаят, за да се възползват от своите права в рамките на единния пазар;

35.  Призовава държавите-членки да превърнат единичните звена за контакт съгласно Директивата за услугите в удобни за използване и лесно достъпни центрове за електронно управление, където предприятията могат да получат цялата необходима информация на съответните езици на ЕС, да уредят всички формалности и да предприемат необходимите мерки чрез електронни средства за предоставяне на услуги в съответните държави-членки;

36.  Признава важната роля на мрежата EURES за улесняване на свободното движение на работниците в рамките на Съюза и за гарантиране на тясното сътрудничество между националните служби по заетостта; призовава държавите-членки да увеличат осведомеността на обществеността за тази полезна услуга, за да могат повече граждани на ЕС да се възползват напълно от възможностите за заетост в целия ЕС;

37.  Призовава националните парламенти, регионалните и местните органи и социалните партньори да участват активно в информирането за ползите от единния пазар;

Транспониране и прилагане

38.  Призовава Комисията да използва всички правомощия съгласно Договорите за подобряване на транспонирането, прилагането и изпълнението на правилата на единния пазар в полза на европейските граждани, потребители и предприятия; призовава държавите-членки да увеличат усилията си за пълно и правилно прилагане на правилата на единния пазар;

39.  Счита, че процедурата за нарушение продължава да бъде ключов инструмент за гарантиране на функционирането на единния пазар, но подчертава, че като допълнение към нея следва да се разгледат и други инструменти, които отнемат по-малко време и не са толкова тромави;

40.  Призовава Комисията да не се поддава на каквато и да е политическа намеса и незабавно да образува процедури за нарушение, когато механизмите за разрешаване на спорове преди съдебното производство не дадат резултат;

41.  Отбелязва, че неотдавнашната съдебна практика на Съда на ЕС предоставя на Комисията нови възможности за преследване на „общи и структурни нарушения“ на правилата на единния пазар, извършени от държавите-членки;

42.  Призовава Комисията да използва пълноценно промените, въведени с член 260 от ДФЕС, които имат за цел да опростят и ускорят налагането на финансови санкции в контекста на процедурите за нарушение;

43.  Счита, че Комисията следва да поеме по-активна роля при прилагането на правилата на единния пазар, като извършва по-систематично и независимо наблюдение, с цел ускоряване и бързо изпълнение на процедурите за нарушение;

44.  Изразява съжаление, че прекалено много процедури за нарушение се влачат дълго преди прекратяването им или сезирането на Съда на ЕС; отправя искане към Комисията да определи референтен критерий от 12 месеца като максимално средно време за обработка на нарушения, от започването на процедурата до внасянето на иск в Съда на ЕС; изразява дълбоко съжаление за това, че тези процедури не оказват пряко въздействие върху граждани или жителите на ЕС, евентуално пострадали от неприлагането на законодателството на ЕС;

45.  Отправя искане към Комисията да информира по-добре и по прозрачен начин относно текущите процедури за нарушение;

46.  Призовава Комисията да предложи референтен критерий за спазването от страна на държавите-членки на решенията на Съда на ЕС;

47.  Подкрепя инициативите на Комисията за по-нататъшно подобряване на използването на алтернативното разрешаване на спорове, с цел осигуряване на бърз и ефективен достъп до прости и евтини процедури за извънсъдебно уреждане на спорове за потребителите и предприятията при национални и трансгранични спорове, включващи както онлайн, така и офлайн покупки; приветства консултациите, започнати от Комисията; настоява върху необходимостта от предоставяне на по-добра информация за гражданите относно съществуването на механизми за алтернативно разрешаване на спорове;

48.  Призовава Комисията да насочи вниманието си също и към предотвратяването на спорове, например чрез по-строги мерки, предотвратяващи нелоялни търговски практики;

49.  Приветства намерението на Комисията да проведе обществени консултации относно европейски подход към колективните искове и се противопоставя на въвеждането на механизми за колективни искове по модела на САЩ, който съдържа силни икономически стимули за предявяване на неоснователни съдебни искове;

50.  Отбелязва, че всяко предложение за колективни искове при нарушаване на правото в областта на конкуренцията трябва да е съобразено със становището на Парламента, изразено в неговата резолюция от 26 март 2009 г. относно действия при вреди, причинени от нарушаване на антитръстовите правила на ЕС; настоява Парламентът да участва в приемането на такъв акт чрез обикновената законодателна процедура и призовава Комисията да разгледа възможността за налагане на минимални стандарти по отношение на правото на обезщетение за вреди, произтичащи от нарушение на правото на ЕС като цяло;

Наблюдение, оценка и модернизиране

51.  Подкрепя целенасочен и основан на факти подход за наблюдение и оценка на пазара; приканва Комисията да продължи да разработва инструментите си за наблюдение на пазара, като например механизма за предупреждение в Директивата за услугите, като усъвършенства методологията, показателите и събирането на данни и същевременно спазва принципите на практичност и ефективност на разходите;

52.  Посочва необходимостта от по-бърза и ясна оценка на състоянието на прилагане от държавите-членки на цялото законодателство в областта на единния пазар;

53.  Подчертава взаимната оценка, предвидена в Директивата за услугите, като новаторски начин за използване на партньорски натиск с цел повишаване на качеството на транспонирането; подкрепя използването, по целесъобразност, на взаимна оценка в други области, например в областта на свободното движение на стоки;

54.  Насърчава държавите-членки да извършват редовен преглед на националните правила и процедури, които оказват въздействие върху свободното движение на стоки и услуги с цел да се опростят и актуализират националните правила и да се отстрани дублирането на дейности; счита, че процесът на проучване на националното право, използван за прилагането на Директивата за услугите, би могъл да бъде ефикасен инструмент в други области, за да се премахне дублирането на дейности и необоснованите национални пречки пред свободното движение;

55.  Настоятелно призовава Комисията да подкрепи усилията на публичния сектор за приемане на новаторски подходи, като използва нови технологии и процедури и разпространява най-добри практики в публичната администрация, които ще намалят бюрокрацията и ще включат насочени към гражданите политики;

Основни приоритети

56.  Отправя искане всяко пролетно заседание на Европейския съвет да бъде посветено на изготвянето на оценка за състоянието на единния пазар, подкрепена от процес на наблюдение;

57.  Призовава Комисията да публикува Зелена книга относно насоките за консултациите на европейските институции с представителни сдружения и гражданското общество, като гарантира, че тези консултации са широки, интерактивни и добавят стойност към предлаганите политики;

58.  Настоятелно призовава държавите-членки да изготвят таблици за съответствие и да осигурят публичен достъп до тях по отношение на цялото законодателство в областта на единния пазар;

59.  Призовава държавите-членки да намалят дефицита на транспониране на директивите в областта на единния пазар до 0,5% за неприетото законодателство и 0,5% за неправилно транспонираното законодателство до края на 2012 г.;

60.  Призовава Комисията да представи законодателно предложение относно използването на алтернативни средства за разрешаване на спорове в ЕС до края на 2011 г. и подчертава значението на бързото му приемане;

o
o   o

61.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) ОВ C 187 E, 24.7.2008 г., стр. 80. (2) ОВ L 176 E, 7.7.2009 г., стр. 17. (3) Приети текстове, P7_TA(2010)0186. (4) ОВ C 349 E, 22.12.2010 г., стр. 25. (5) OВ C 8 E, 14.1.2010 г., стp. 7.

Резолюция на Европейския парламент от 6 април 2011 г. относно Единният пазар за европейците (2010/2278(INI))

P7_TA(2011)0145 A7-0072/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, включена в Договорите чрез член 6 от Договора за ЕС,

–  като взе предвид член 26 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който гласи, че „вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, в което свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали е осигурено в съответствие с разпоредбите на Договорите“,

–  като взе предвид член 3, параграф 3 от Договора за ЕС, който ангажира Съюза да работи за „силно конкурентна социална пазарна икономика, която има за цел пълна заетост и социален прогрес, и високо равнище на защита и подобряване качеството на околната среда“,

–  като взе предвид, че член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз гласи, че „при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът взема предвид изискванията, свързани с насърчаването на висока степен на заетост, с осигуряването на адекватна социална закрила, с борбата срещу социалното изключване, както и с постигане на високо равнище на образование, обучение и опазване на човешкото здраве“,

–  като взе предвид член 11 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който гласи, че „изискванията за защита на околната среда трябва да бъдат включени в определянето и изпълнението на политиките и действията на Съюза, в частност, за да се насърчи устойчивото развитие“,

–  като взе предвид член 12 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който гласи, че „изискванията за защита на потребителите се вземат под внимание при определянето и осъществяването на другите политики и действия на Съюза“,

–  като взе предвид член 14 от Договора за функционирането на Европейския съюз и Протокол 26 към него относно услугите от общ (икономически) интерес,

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския съвет, озаглавено „ЕВРОПА 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „За Акт за единния пазар – За изграждане на високо конкурентна социална пазарна икономика“ (COM(2010)0608),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Програма за гражданите: постигане на резултати за Европа“ (COM(2006)0211),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Единен пазар за Европа през 21-ви век“ (COM(2007)0724) и придружаващия работен документ на службите на Комисията, озаглавен „Единният пазар: преглед на постиженията“ (SEC(2007)1521), резолюцията на Парламента от 4 септември 2007 г. относно прегледа на единния пазар(1) и работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Прегледът на единния пазар: година по-късно“ (SEC(2008)3064),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Възможности, достъп и солидарност: към нова социална визия за Европа на XXI век“ (COM(2007)0726) и съобщението на Комисията, озаглавено „Услуги от общ интерес, включващи социални услуги от общ интерес: нов европейски ангажимент“ (COM(2007)0725) и резолюцията на Парламента от 27 септември 2006 г. относно Бялата книга на Комисията относно услугите от общ интерес(2),

–  като взе предвид препоръката на Комисията от 29 юни 2009 г. относно мерки за подобряване на функционирането на единния пазар(3) и препоръката на Комисията от 12 юли 2004 г. относно транспонирането в националното законодателство на директивите относно вътрешния пазар(4),

–  като взе предвид Индекса на вътрешния пазар от юли 2009 г. (SEC(2009)1007) и резолюциите на Парламента от 9 март 2010 г.(5) и 23 септември 2008 г.(6) относно индекса на вътрешния пазар,

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент и Европейския икономически и социален съвет, озаглавено „Стратегия на ЕС за политика за защита на потребителите 2007-2013 г. – Увеличаване на правата на потребителите, повишаване на тяхното благосъстояние, осигуряване на ефективната им защита“ и резолюцията на Европейския парламент от 20 май 2008 г. относно „Стратегия на ЕС за политика за защита на потребителите 2007-2013 г.“(7),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 януари 2009 г., озаглавено „Проследяване на резултатите за потребителите в единния пазар: Второ издание на индекса за развитие на пазарите на дребно“ (COM(2009)0025), както и придружаващия го работен документ на службите на Комисията, озаглавен „Второ издание на индекса за развитие на пазарите на дребно“ (SEC(2009)0076),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юли 2009 г. относно прилагането на законодателството на Общността за защита на потребителите (COM(2009)0330) и доклада на Комисията от 2 юли 2009 г. относно прилагането на Регламент (ЕО)º№°2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (регламент за сътрудничество в областта на защита на потребителите) (COM(2009)0336),

–  като взе предвид съобщението на Комисията относно трансграничната електронна търговия между търговци и потребители в ЕС (COM(2009)0557),

–  като взе предвид своята резолюция от 9 март 2010 г. относно защитата на потребителите(8),

–  като взе предвид доклада на проф. Марио Монти до Комисията относно съживяването на единния пазар,

–  като взе предвид своята резолюция от 20 май 2010 г. относно осигуряване на единен пазар за потребителите и гражданите(9),

–  като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2010 г. относно финансовата, икономическата и социалната криза(10);

–  като взе предвид съобщението на Комисията относно инициативата „Младежта в движение“ (COM(2010)0477),

–  като взе предвид своята резолюция от 21 септември 2010 г. относно доизграждането на вътрешния пазар по отношение на електронната търговия(11),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Доклад за гражданството на ЕС за 2010 г.: Премахване на пречките за упражняване на правата на гражданите на ЕС (COM(2010)0603);

–  като взе предвид доклада на Европейския икономически и социален комитет, специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, озаглавен „Пречки пред европейския единен пазар 2008 г.“(12),

–  като взе предвид годишния доклад на SOLVIT за 2008 г. относно развитието и резултатите на мрежата SOLVIT (SEC(2009)0142), работния документ на службите на Комисията от 8 май 2008 г. относно план за действие относно интегриран подход към предоставяне на услуги за подпомагане на граждани и предприятия във връзка с единния пазар (SEC(2008)1882) и резолюцията на Парламента от 9 март 2010 г. относно SOLVIT(13),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти, целта на който е да създаде цялостна рамка от правила и принципи за акредитацията и наблюдението на пазара(14),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становищата на комисията по икономически и парични въпроси, комисията по заетост и социални въпроси, комисия по правни въпроси и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по петиции (A7-0072/2011),

А.  като има предвид, че доизграждането на единния пазар е необходимо условие, за да се даде възможност на Европейския съюз да достигне пълния си потенциал по отношение на конкурeнтоспособността, интелигентния, приобщаващ и устойчив растеж, създаването на повече и на по-добри работни места, усилията за създаване на еднакви условия за предприятията и равни права за всички европейски граждани и укрепването на една високо конкурентна социална пазарна икономика;

Б.  като има предвид, че Актът за единния пазар засяга европейците като активни участници в европейската икономика;

В.  като има предвид, че единният пазар не може да се разглежда само от икономическа гледна точка, а трябва да бъде поставен в една по-широка правна рамка, предоставяща конкретни основни права на гражданите, потребителите, работниците, предприемачите и предприятията, особено всички видове малки и средни предприятия (МСП);

Г.  като има предвид, че съществуват твърде много препятствия пред гражданите, които искат да учат или работят в друга държава-членка или да пазаруват през границите, и пред МСП, които искат да се установяват в друга държава-членка или да търгуват през границите; като има предвид, че тези препятствия се дължат, наред с другото, на недостатъчно хармонизирано национално законодателство, ниска преносимост на социалноосигурителните права, както и прекомерна бюрокрация, което затруднява свободното движение на хора, стоки, услуги и капитал в рамките на Съюза;

Д.  като има предвид, че доизграждането на единния пазар изисква цялостно виждане за по-нататъшно укрепване на неговото развитие, както се посочва в доклада Monti и в резолюцията относно осигуряването на единен пазар за потребителите и гражданите, което да включва всички съответни политики в една единствена стратегическа цел относно пазара, обхващаща не само политиките в областта на конкуренцията, но и, наред с другото, политиките в областта на промишлеността, потребителите, енергетиката, транспорта, цифровизацията, околната среда, изменението на климата, търговията, политиките в областта на регионалната справедливост и гражданството, за да се постигне високо равнище на интеграция;

Е.  като има предвид, че единният пазар следва да предлага на европейските потребители по-голям избор на по-ниски цени, особено на тези, които живеят в по-малко достъпни региони като например островни, планински и слабо населени региони, или които страдат от намалена мобилност,

Ж..  като има предвид, че печатните и онлайн материали, публикувани от Комисията, често са прекалено абстрактни или прекалено сложни, за да ангажират наистина гражданите и наистина да достигнат до широка аудитория;

З.  като има предвид, че е важно Актът за единния пазар да не се състои от серия изолирани мерки и че всички предложения трябва да допринасят за постигането на една съгласувана цел;

Въведение

1.  Приветства съобщението на Комисията, озаглавено „За Акт за единния пазар“ и особено глава ІІ „Възвръщане на доверието: сърцето на единния пазар трябва да бъдат самите европейци“, в която се съдържат 19 инициативи, ориентирани към нуждите европейските граждани;

2.  Счита, че предложенията в съобщението в общи линии съответстват на очакванията на Парламента, но е необходимо да бъдат допълнително засилени за да бъдат гражданите в центъра на проекта за единен пазар;

3.  Изразява съжаление, че съобщението е разделено на 3 глави – за европейците, предприятията и управлението, вместо бъде структурирано по теми; посочва, че конкурентоспособността на единния пазар и неговото приемане от гражданите следва да се разглеждат не като противоречащи си, а като взаимно подкрепящи се цели; счита обаче, че трите глави на съобщението са еднакво важни и взаимосвързани, и следва да се разглеждат посредством съгласуван подход, като се отчитат предложенията и тревогите на заинтересованите страни на равнище ЕС и в държавите-членки;

4.  Изразява твърдо убеждение, че Актът за единния пазар трябва да представлява съгласуван и балансиран пакет от мерки, който се придържа към духа на доклада Grech (A7-0132/2010), и доклада Monti, и който полага основите на Европа на добавената стойност за гражданите, както и за предприятията;

5.  Счита, че рестартирането и задълбочаването на единния пазар са от съществено значение в контекста на политиките на ЕС за борба с последиците от финансовата и икономическата криза и като част от стратегията „ЕС 2020“;

6.  Счита, че европейците все още не са използвали напълно потенциала на единния пазар в много области, включително свободното движение на хора, стоки и услуги и че са необходими нови стимули, по-специално, за да се гарантира ефективна географска мобилност на работната ръка в Европа;

7.  Счита, че стратегията за единния пазар следва да укрепва социалното подпомагане и правата на работниците и да гарантира справедливи условия на труд за всички граждани на Европейския съюз;

8.  Подкрепя идеята на Комисията чрез Акта за единния пазар да започне повсеместен и прагматичен дебат в цяла Европа относно ползите от вътрешния пазар и свързаните с него разходи и призовава Комисията да гарантира ефективното прилагане на правилата на вътрешния пазар, които намаляват административната тежест върху гражданите;

9.  Споделя убеждението, че пълното изграждане на европейския единен пазар следва да формира основата за завършването на процеса на политическа и икономическа интеграция;

10.  Подчертава по-специално ангажимента на Комисията в това съобщение да насърчава нови подходи към устойчивото развитие;

11.  Подчертава, че не само законодателството в областта на единния пазар се изпълнява и прилага незадоволително от страна на държавите-членки, но и други законодателни актове, които засягат правата на европейските граждани и на други лица, пребиваващи законно на територията на ЕС; призовава държавите-членки да гарантират по-специално по-доброто прилагане на Директивата за свободното движение (2004/38/EО);

12.  Счита, че усилията за доизграждането на единен пазар трябва да бъдат ориентирани към тревогите и правата на гражданите, потребителите, ползвателите на обществени услуги и предприятията и да им носят осезаеми ползи, за да се възстанови пълното им доверие в единния пазар и за да могат да виждат по-добре възможностите, които този пазар им предлага;

13.  Настоятелно призовава държавите-членки и Комисията да обединят силите си, за да може посланието за единен пазар да достигне до гражданите, за да гарантират, че неговите ползи се осъзнават и че техните права като потребители са правилно и широко разбрани и прилагани; в тази връзка потвърждава необходимостта от по-добри комуникационни стратегии, които наистина да заинтересуват и ангажират мнозинството от гражданите и от широко и творческо използване на съвременните технологии;

14.  Подчертава, че основна цел на единния пазар за европейците са работните места и създаването на нови работни места и че е жизненоважно да се създаде среда, в която предприятията и гражданите могат изцяло да упражняват правата си;

15.  Подчертава, че единният пазар предлага огромен потенциал по отношение на заетостта, растежа и конкурентоспособността и че е необходимо да се приемат силни структурни политики, за да бъде използван този потенциал изцяло;

16.  Подчертава, че демографските предизвикателства изискват стратегия, която да помогне за създаване на работни места, които запълват празнините на пазара на труда на ЕС;

17.  Споделя становището, изразено в резолюцията от 20 май 2010 г. относно осигуряване на единен пазар за потребителите и гражданите, че Комисията трябва да насърчава „насоченото към потребителите законодателство“ за единния пазар, така че да се гарантира отчитането в пълна степен на интересите на потребителите във функционирането на единния пазар;

18.  Посочва, че доверието на гражданите и потребителите е решаващо за функционирането на единния пазар и че то не бива да се приема като нещо дадено, а трябва да бъде непрекъснато извоювано; счита по-специално, че, за да изпълнят обещанията си, държавите-членки и институциите на ЕС трябва да гарантират, че настоящата рамка за единния пазар функционира с пълен капацитет; подчертава, че доверието на гражданите е не по-малко необходимо за успешното доизграждане на единния пазар от благоприятната среда за предприятията; счита, че икономическата интеграция следва да бъде придружена от подходящи социални, екологични мерки и мерки за защита на потребителите, за да се постигнат и двете цели;

19.  Освен това счита, че по въпроса за създаване на добавена стойност за европейските граждани, предложенията за единния пазар трябва да зачитат принципите на субсидиарност, на суверенитет на държавите-членки и да насърчават обмена на най-добри практики между държавите-членки;

20.  Подчертава липсата на пряка комуникация с гражданите и счита, че представителствата на ЕС в държавите-членки трябва да получат мандат незабавно да отговарят на негативни или заблуждаващи репортажи в средствата за масова информация, като представят фактите, и следва да направят допълнителни усилия за разпространяване на информация за европейското законодателство, проекти и програми, насърчавайки по този начин информиран дебат по европейските въпроси; освен това препоръчва широкото и творческо използване на съвременни технологии, включително ролеви видеоигри, които младите хора могат да играят под формата на състезание на европейско равнище (например като част от училищно състезание на ЕС), като същевременно се учат и информират как функционират икономиката и ЕС;

21.  Посочва, че ефективността и демократичната легитимност на разширения ЕС може и следва да се подобряват, тъй като подкрепата на европейските граждани за ЕС очевидно еродира; счита, че се отделят твърде малко време и усилия или че се използва неправилен метод за обединяването на европейците, което би следвало да е основна задача на ЕС; следователно призовава да се положат повече усилия от държавите-членки и институциите на ЕС с цел убеждаване на хората в Европа в значението на ценностите на ЕС и в полезността и ползите от ЕС.

22.  Счита, че борбата срещу корупцията и организираната престъпност е съществена за правилното функциониране на вътрешния пазар, и призовава Комисията и държавите-членки да продължават дейността си в тази област, като използват всички налични инструменти, включително механизма за сътрудничество и проверка;

23.  Подчертава необходимостта при изготвянето на Акта за единния пазар да се отчитат целите на Стокхолмската програма, по-конкретно отворени граници и свободно движение на стоки, капитали, услуги и хора;

24.  Потвърждава, че държавите-членки са длъжни да приемат и прилагат европейското законодателство относно вътрешния пазар и правата на европейските граждани, свързани с него;

25.  Подчертава, че осъществяването на единния пазар трябва да продължи при пълно зачитане на залегналите в Хартата на основните права на гражданите и лицата, пребиваващи на територията на ЕС; .

26.  Счита, че процесът на внасяне на петиции може да допринесе положително за помагането на гражданите да се възползват от вътрешния пазар;

27.  Приканва Комисията да приеме ясна и лесно достъпна „Харта на гражданите“ относно тяхното право да живеят и да работят навсякъде в ЕС, както и да изготви многоезична информация за ежедневните проблеми, с които гражданите се сблъскват, когато се придвижват, пазаруват или осъществяват продажби в Европа, както и за стандартите за социална и здравна защита, а също и за защита на потребителите и околната среда, на които те могат да разчитат;

28.  Счита, че 19-те действия, предложени от Комисията, следва да се подредят по приоритети според тяхното въздействие върху създаването на работни места и осигуряване на осезаеми ползи, както и според осъществимостта им за европейските граждани и предприятия в реалистични срокове;

29.  Припомня призива в своята резолюция относно социалната икономика за по-добро признаване на предприятията на социалната икономика, включително общо въвеждане на концепцията в политиките на ЕС, за засилен диалог с представителите на социалната икономика, за подобряване на подкрепата за тези предприятия и признаване в контекста на социалния диалог; припомня призива в същата тази резолюция националните регистри да отчитат предприятията на социалната икономика, както и за конкретни статистически данни за дейността на предприятията на социалната икономика;

30.  Призовава за стартиране на телевизионно европейско състезание за европейско трансгранично предприятие на годината, за да се отворят очите на хората за възможностите и ползите от единния пазар и за потенциала на младите хора с идеи; счита, че привлекателността на това да видиш хора от различни части на Европа да се събират заедно, за да разработят бизнес план, да намерят финансиране и да започнат нещо положително заедно, ще помогне за популяризиране както на идеята за Европа и единния пазар, така и идеята за предприемачество; освен това счита, че проследяването на предприятието победител през годината – като се обръща внимание и на неговите служители, техните приятели и семейства – би могло да разкрие ползите и недостатъците на единния пазар, и начините за коригиране на тези недостатъци, за да могат хората да осъзнаят какво действително представлява Европа и от чисто човешка гледна точка;

31.  Припомня необходимостта интегрираните политики на ЕС да отчитат положението на регионите със специфични териториални характеристики, и по-специално на най-отдалечените региони, както е определено в член 349 от Договора за функционирането на ЕС, за да се даде възможност за пълно интегриране на тези региони и на техните предприятия, работници и граждани във вътрешния пазар на ЕС и в резултат на това за пълноценното им възползване от него; насърчава Комисията да запази и допълнително да развие специфичните разпоредби за тези региони; припомня необходимостта от установяване на разширения План за действие за европейско съседство, посочен в нейното съобщение COM (2004)0343, като допълнение към интеграцията на единния пазар; и накрая призовава предложенията в главата, озаглавена „Укрепване на солидарността в единния пазар“ да се разширят и засилят, и по-специално да се обърне необходимото внимание на въздействието на единния пазар в най-необлагодетелстваните региони, за да се предвиждат и подкрепят техните усилия за приспособяване;

Обща оценка

32.  Призовава Комисията да предприеме спешни мерки за насърчаване на мобилността на гражданите в подкрепа на устойчивия растеж, заетостта и социалното включване и призовава за създаването на „индекс на мобилността“ за измерването й; в тази връзка приветства инициативите на Комисията относно признаването на професионалните квалификации, инициативата „Младежта в движение“, „Европейския паспорт на знанията и уменията“, предложението относно правата на пътниците във въздушния транспорт и инициативата относно достъпа до определени основни банкови услуги и предложената инициатива за увеличаване на прозрачността и съпоставимостта на банковите такси; предлага Комисията в своите оценки на въздействието да включва анализ на разходите и ползите и да търси взаимодействия между гореспоменатите инициативи; призовава Комисията да увеличи и разшири участието в програми за мобилност, особено сред младите хора, и да популяризира тези програми;

33.  Отбелязва, че въпросите, свързани с безопасността на продуктите и наблюдението на пазара, са от изключителна важност за европейските граждани; затова приветства многогодишния план за действие на Комисията за развитие на европейски надзор на пазара, основан на насоки за митнически контрол във връзка с безопасността на продуктите и настоятелно призовава Комисията да създаде система за надзор на единния пазар за всички продукти, основана на един законодателен акт, който обхваща Директивата относно общата безопасност на продуктите и Регламента за наблюдение на пазара; призовава Комисията да играе по-активна роля при координирането на дейностите на националните митнически органи и органите за надзор на пазара и обмена на най-добри практики между тях, с оглед увеличаване на ефективността на граничния контрол върху стоки, внасяни от трети страни; призовава държавите-членки и Комисията да използват необходимите ресурси за ефективен надзор на пазара;

34.  Призовава Комисията да изиска от държавите-членки, които продължават да прилагат ограничения на своите пазари на труда, да преразгледат преходните си разпоредби, за да отворят пазарите на труда за всички европейски работници;

35.  Счита, че притокът на висококвалифицирани мигранти и сезонни работници би бил от полза за европейската икономика; следователно призовава държавите-членки да ускорят премахването на съществуващите ограничения на техните пазари на труда по отношение на всички граждани на ЕС; освен това призовава Комисията допълнително да развие имиграционната политика по отношение на тези групи, като има предвид, че държавите на произход не трябва да бъдат лишавани от жизненоважни човешки ресурси, като същевременно подобри мерките по управлението на външните граници и предотвратяването на незаконната имиграция;

36.  Отново заявява, че принципът на недискриминация в рамките на вътрешния пазар премахва изискването към граждани на други държави-членки да предоставят оригинални документи, заверени техни копия, удостоверения за гражданство или официални преводи на документи, за да се възползват от дадена услуга или от по-благоприятни условия или цени;

37.  Счита, че Директивата за услугите предоставя основната рамка за по-висока степен на свободно движение на доставчиците на услуги и има за цел да укрепи правата на потребителите като получатели на услуги и да подобри наличието на информация, помощ и прозрачност по отношение на доставчиците и техните услуги;

38.  Призовава Комисията да представи практически предложения за разширяване на защитата на потребителите срещу нелоялни търговски практики с цел включване на малките предприятия;

39.  Приветства намерението на Комисията да предложи законодателна инициатива за реформа на системата за признаване на професионалните квалификации; призова Комисията да направи оценка на достиженията на правото и да публикува Зелена книга до септември 2011 г.; обръща внимание на необходимостта от гарантиране на преносимостта на пенсионните права; призовава държавите-членки по-ефективно да координират своите пенсионни политики и да обменят добри практики на европейско равнище;

40.  Призовава за установяване на по-ясна връзка между програмите за средно и висше образование и нуждите на пазара на труда, подчертавайки важната роля на стажовете, призовава Комисията да насърчава формалното и неформалното обучение; счита, че професионалните карти биха могли да са конкретна мярка за улесняване мобилността на специалистите в рамките на единния пазар поне в някои сектори; настоятелно призовава Комисията, преди прегледа си, да проведе оценка на въздействието от въвеждането на европейски професионални карти, вземайки предвид свързаните с тях ползи, добавена стойност и разходи;

41.  Счита, че Комисията следва да подпомогне финансово европейски обмен на умения, при който малки и средни предприятия да могат да се възползват от уменията на по-големи предприятия, като по този начин се насърчават взаимодействието и наставничеството;

42.  Приветства намерението на Комисията да приеме съобщение за приоритетите на енергийните инфраструктури за периода до 2020–2030 г.; призовава Комисията да разреши въпроса с липсващите инфраструктурни връзки, както и да улесни интегрирането на възобновяемите източници на енергия, за да изгради напълно функциониращ вътрешен пазар на енергия;

43.  Приветства обявяването на законодателна инициатива за прилагането на Директивата относно командироването на работници (96/71/ЕО) с оглед на гарантиране зачитането на правата на командированите работници и поясняване на задълженията на националните органи и предприятията; призовава държавите-членки да коригират недостатъците при прилагането и изпълнението на директивата;

44.  Приветства обявяването от страна на Комисията на мярка за осигуряване на достъп до определени основни банкови услуги; отбелязва, че мерките за проверка, прилагани към клиенти, за които се смята, че представляват повишен риск за банките, следва да бъдат обективно обосновани и пропорционални; приветства предложената инициатива за увеличаване на прозрачността и съпоставимостта на банковите такси;

45.  Призовава Комисията да включи в програмата си ключови инициативи за финансови услуги (напр. единната зона за плащания в евро (SEPA) и по-голяма правна сигурност по отношение на притежавани ценни книжа), които са тясно свързани с единния пазар; подчертава, че фрагментираната система на плащане е пречка пред трансграничната търговия; призовава Комисията да продължи да подобрява системата на единната зона за плащания в евро (ЕЗПЕ) с цел да се даде определение на основна услуга за плащане, която е на разположение за всички кредитни карти, като се повиши прозрачността на разходите за операциите и се намалят обменните такси в ЕС;

46.  Призовава за мерки за създаване на подходяща правна рамка за фондации, взаимоспомагателни дружества и асоциации, за да им се даде европейски статут, да се предотврати правната несигурност и да се насърчават други предприятия на социалната икономика и други социални проекти; приветства намерението на Комисията да преразгледа Регламент (ЕО) № 1435/2003 относно устава на Европейското кооперативно дружество и призовава за създаването на действително автономен устав като част от това преразглеждане; подчертава необходимостта от подобряване на трансграничния достъп за предприятията на социалната икономика и от използване в максимална степен на техния предприемачески, социален, културен и новаторски потенциал в рамките на единния пазар;

47.  Приветства намерението на Комисията да вземе предвид социалното въздействие на предлаганото законодателство за единния пазар когато и необходимо, за да се вземат по-добре информирани и по-обосновани политически решения; насърчава Комисията да предложи набор от показатели, които биха могли да бъдат използвани за измерване на социалното въздействие на законодателството; счита, че тази оценка на въздействието следва да се предприеме като част от една интегрирана оценка, която разглежда всички съответни въздействия на предложението (т.е. финансово и екологично въздействие, както и въздействие върху конкурентоспособността, създаването на работни места и растежа);

48.  Призовава Комисията, в рамките на рестартирането на по-конкурентоспособен единен пазар, създаващ устойчив растеж и повече и по-добри работни места, да осигури спазването на всички социални права; счита, че за тази цел Комисията следва да включи препратка към социалните политики и права в законодателството в областта на единния пазар, когато има основания за това в контекста на заключенията на оценка на социалното въздействие на предлаганото законодателство; освен това подчертава, че при необходимост следва да бъдат надлежно отчетени новите членове 8 и 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз и влизането в сила на Хартата на основните права на ЕС, което гарантира на европейците цял набор от граждански, политически, икономически и социални права, както и правото да преговарят, сключват и прилагат колективни трудови договори в съответствие с националното право и практики и при надлежно спазване на правото на ЕС;

49.  Приветства намерението на Комисията да представи законодателно предложение относно ипотечните кредити, за да отговори на настоящата липса на защита на потребителите, правната несигурност във връзка с ипотечните кредити и недостатъчната съпоставимост на условията и възможностите за избор, предлагани от лицата, предоставящи ипотечни кредити, да се гарантира стабилност на икономическата и финансовата система и да се намалят пречките, така че лицата, предоставящи ипотечни кредити, да могат да извършват стопанска дейност, а гражданите да могат да получават ипотечни кредити, в друга държава-членка;

50.  Изразява съжаление относно факта, че в съобщението на Комисията относно Акта за единния пазар не се предвиждат действия относно таксите за роуминг, въпреки осезаемия характер на такива мерки и големите очаквания на гражданите в тази област; настоятелно призовава Комисията да предложи разширяване на съществуващия регламент относно роуминга както по отношение на срока − до юни 2015 г., така и по отношение на приложното поле, като въведе пределни цени на дребно за роуминга на данни; счита, че с оглед постигане на целите на програмата в областта на цифровите технологии, тази инициатива следва да бъде включена в приложното поле на Акта за единния пазар; призовава в телекомуникационния сектор да се насърчава стопански модел, основан на фиксирани такси за роуминг при предаване на данни, гласови съобщения и текстови съобщения в целия ЕС;

51.  Призовава Комисията да предприеме спешни мерки, за да стабилизира финансовите пазари, да гарантира, че тези пазари функционират в полза на реалната икономика, и да създаде единен пазар на дребно, подлежащ на подходящо регулиране и надзор, с двойната цел за постигане на високо ниво на защита на потребителите и за гарантиране на финансова стабилност чрез избягване на „балони“, особено във връзка с недвижимото имущество;

52.  Призовава Комисията да идентифицира и отстрани данъчните пречки, пред които все още са изправени европейските граждани; призовава за по-категорични действия с цел предотвратяване на двойното данъчно облагане на европейски граждани;

53.  Приветства инициативата на Комисията за започване на обществена консултация относно корпоративното управление и повишаването на прозрачността на информацията, предоставяна от предприятията във връзка със социални и екологични въпроси и зачитане на правата на човека, но подчертава, че е важно да се предприемат допълнителни конкретни мерки за насърчаване на добри и отговорни политики на възнаграждение, подходящо участие на жените в управителните и изпълнителните съвети, оценяване на дългосрочния ангажимент на акционерите и засилване на схемите за консултации, участие и дялово участие на служителите; призовава по-специално за насърчаване на схемите за дялово участие на служителите, засилване на ангажимента на дългосрочните инвеститори и насърчаване на правото на служителите и техните представители на информация и консултации, заедно с правото на участие в управителните органи; подчертава, че повишената прозрачност, добрите отношения с персонала и производствените процеси, които са в съответствие с устойчивото развитие, също са в интерес на предприятията, техните собственици и онези, които инвестират в тях;

54.  Отбелязва предложението на Комисията относно инициативата за социално предприемачество и препоръчва започването на процес на консултации относно този проект, за да се направи оценка на потенциала на тази мярка от гледна точка на икономическия растеж и създаването на работни места;

55.  Счита, че Актът за единния пазар следва да предложи начини, съгласно които публичният сектор може по-добре да включи предприятията при насърчаването на новаторски мерки за предоставянето на обществени услуги; призовава Комисията и държавите-членки, въз основа на съответните си области на компетентност, да гарантират, че услугите от общ икономически интерес (УОИИ), включително социалните услуги от общ интерес (СУОИ), са осигурени чрез рамка за универсален достъп, високо качество, достъпни цени и ясни правила за финансиране чрез осигуряване на публичните органи на „инструментариум“ за оценка на качеството на такива услуги; счита, че Комисията следва да предприеме специфични за отделните сектори инициативи, като използва всички налични възможности, основаващи се на и в съответствие с член 14 от Договора за функционирането на Европейския съюз и с Протокол № 26 към него, с цел да гарантира, че услугите от общ икономически интерес и социалните услуги от общ интерес могат да се предоставят на подходящо равнище при спазване на принципа на субсидиарност;

56.  Призовава Комисията да улесни прилагането на правилата на ЕС чрез поясняване на критериите за съвместимост на държавната помощ и обществените поръчки във връзка със социалните услуги от общ интерес (СУОИ) с вътрешния пазар;

57.  Призовава за стратегическо и подходящо използване на средствата по структурните фондове и Кохезионния фонд, както и за разширяване на трансевропейските мрежи с оглед на развитието на единния пазар;

58.  Обръща особено внимание на добавената стойност на мрежата TEN-T, особено във връзка с проектите, които са транснационални по своя характер и които намаляват задръстванията; посочва, че TEN-T предоставя ефективна рамка за движение на хора и стоки в рамките на ЕС, и отбелязва, че стратегията „Европа 2020“ признава европейската добавена стойност на ускоряването на стратегически проекти, които са трансгранични, намаляват задръстванията и подкрепят интермодалните възли (градове, пристанища, летища и логистични платформи);

59.  Подкрепя концепцията за основна мрежа, състояща се от приоритетни проекти, които спазват тези принципи, които следва впоследствие да бъдат основните бенефициери на финансиране от ЕС, и настоятелно призовава подпомаганите от ЕС инвестиции в областта на транспорта да съответстват на други свързани проекти в областта на транспортната инфраструктура, които получават финансиране от ЕС от други източници;

60.  Приветства въвеждането на реални права за пътниците в гражданското въздухоплаване, железопътния, морския и автобусния сектор в рамките на ЕС и признава, че тези права са особено важни за улесняване на свободното движение на хора в рамките на единния пазар;

61.  Призовава преразглеждането на прилагането на тези права във въздухоплавателния сектор да бъде последвано, при необходимост, от законодателни предложения за поясняване и консолидиране на тези права с оглед на гарантиране на единното им прилагане в целия Европейския съюз и премахване на риска от нарушаване на конкуренцията на единния пазар както в рамките на отделните видове транспорт, така и помежду им; призовава тези предложения да включват адекватна защита за потребителите в такива области като пакетни пътувания, несъстоятелност и прекомерно високи такси за услуги;

62.  Посочва, че съществуващата законодателна рамка, регламентираща правата на пътниците при въздушния транспорт, се нуждае от по-добри мерки за прилагане, така че гражданите, особено лицата с ограничена подвижност, да могат в пълна степен да се възползват от своите права; призовава Комисията да приеме предложение за изменение на регламента относно правата на пътниците при въздушния транспорт, за да се повиши защитата на потребителите, и съобщение относно правата на пътниците, използващи всички видове транспорт, които да бъдат последвани от законодателни предложения;

63.  Призовава Комисията да направи преглед на придобития до момента опит в областта на правата на пътниците, да определи общи модели между видовете транспорт и да даде общи политически насоки за следващите години, като се съсредоточи особено върху начините, по които да се повиши осведомеността на пътниците относно техните права и начините на упражняването им;

64.  Призовава Комисията да насърчава използването на нови технологии в една ефективна, интелигентна и устойчива транспортна система, която подпомага пътниците чрез подкрепа на използването на интегрирана продажба на билети;

65.  Подчертава необходимостта от изграждането на единния цифров пазар и отбелязва, че ползите от него ще имат пряко въздействие върху ежедневния живот на европейците; призовава за мерки за насърчаване на електронното здравеопазване и универсален достъп до широколентовите услуги на достъпни цени; приветства предложението за решение за определяне на програма за действия в областта на европейския радиочестотен спектър, по-специално освобождаването в резултат от „цифровия дивидент“ на 800 MHz-овата честотна лента до 2013 г., така че безжичният широколентов пазар да може да расте и да гарантира бърз интернет достъп за всички граждани, особено за тези, които живеят в по-малко достъпни части на Европа като например острови, планински региони, селски райони и слабо населени райони;

66.  Настоятелно призовава държавите-членки да разгледат предложението на Комисията относно хоризонталната директива срещу дискриминацията (COM(2008)0426) не само от гледна точка на разходите, но и по отношение на потенциалните ползи в случаите, когато лица, които преди не са чувствали, че са в безопасно и сигурно положение в определени области, започнат да получават услуги в тези области;

67.  Подкрепя решително 25-те действия за подобряване на ежедневието на гражданите на ЕС, които се съдържат в доклада за гражданството на ЕС за 2010 г. (COM(2010)0603), по-конкретно действията, свързани с увеличаване на защитата на жертвите, заподозрените лица и обвиняемите;

68.  Приветства Директивата относно правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване и призовава държавите-членки да я прилагат в пълна степен;

Основни приоритети

69.  Призовава Комисията да одобри следния списък от предложения като основни приоритети на Парламента:

o
o   o

70.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) ОВ C 187 E, 24.7.2008 г., стр. 80. (2) ОВ С 306 E, 15.12.2006 г., стр. 277. (3) ОВ L 176, 7.7.2009 г., стp. 17. (4) ОВ L 98, 16.4.2005 г., стp. 47. (5) OВ C 349 E, 22.12.2010 г., стр. 25. (6) ОВ C 8 E , 14.1.2010 г., стр. 7. (7) OВ C 279 E, 19.11.2009 г., стр. 17. (8) OВ C 349 E, 22.12.2010 г., стр. 1. (9) Приети текстове, P7_TA(2010)0186. (10) Приети текстове, P7_TA(2010)0376. (11) Приети текстове, P7_TA(2010)0320. (12) http://www.eesc.europa.eu/smo/news/Obstacles_December-2008.pdf. (13) OВ C 349 E, 22.12.2010 г., стр. 10. (14) ОВ L 218, 13.08.2008 г., стp. 30.

Резолюция на Европейския парламент от 6 април 2011 г. относно единния пазар за предприятията и растежа (2010/2277(INI))

P7_TA(2011)0146 A7-0071/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията „За Акт за единния пазар – За изграждане на високо конкурентна социална пазарна икономика – 50 предложения с оглед подобряване на условията на работа, предприемачество и търговия за всички нас“ (COM(2010)0608),

–   като взе предвид своята резолюция от 20 май 2010 г. относно осигуряване на единен пазар за потребителите и гражданите(1),

–   като взе предвид доклада на проф. Mario Monti от 9 май 2010 г., озаглавен „Нова стратегия за единния пазар“,

–   като взе предвид съобщението на Комисията „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010) 2020),

–   като взе предвид съобщението на Комисията „Водеща инициатива на стратегията “Европа 2020' – Съюз за иновации ' (COM(2010)0546),

–   като взе предвид съобщението на Комисията „Разумно регулиране в Европейския съюз“ (СOM(2010)0543),

–   като взе предвид съобщението на Комисията „Програма в областта на цифровите технологии за Европа (“Digital Agenda for Europe„)“ (COM(2010)0245),

–   като взе предвид доклада „Оценка на достъпа на малките и средните предприятия (МСП) до пазара за възлагане на обществени поръчки в ЕС“(2),

–   като взе предвид съобщението на Комисията относно трансграничната електронна търговия между търговци и потребители в ЕС (COM(2009)0557),

–   като взе предвид препоръката на Комисията от 29 юни 2009 г. относно мерки за подобряване на функционирането на единния пазар(3),

–   като взе предвид съобщението на Комисията „Обществени поръчки, насочени към една по-добра околна среда“ (COM(2008)0400),

–  като взе предвид съобщението на Комисията „Мисли първо за малките!“ – „Small Business Act“ за Европа' (COM(2008)0394),

–   като взе предвид съобщението на Комисията относно „Единен пазар за Европа през 21-ви век“ (COM(2007)0724) и придружаващия работен документ на службите на Комисията, озаглавен „Единният пазар: преглед на постиженията“ (SEC(2007)1521),

–   като взе предвид съобщението на Комисията относно „Възможности, достъп и солидарност: към нова социална визия за Европа на XXI век“ (COM(2007)0726),

–   като взе предвид тълкувателното съобщение на Комисията относно прилагането на правото на Общността в областта на обществените поръчки и концесиите по отношение на институционализирани публично-частни партньорства (ИПЧП) (C(2007)6661),

–  като взе предвид съобщението на Комисията „Време за превключване на по-висока скорост: новото партньорство за растеж и работни места“ (COM(2006)0030),

–   като взе предвид заключенията на Съвета относно Акта за единния пазар от 10 декември 2010 г.,

–   като взе предвид своята резолюция от 21 септември 2010 г. относно доизграждането на вътрешния пазар по отношение на електронната търговия(4),

–   като взе предвид своята резолюция от 18 май 2010 г. относно развитието в областта на обществените поръчки(5),

–   като взе предвид своята резолюция от 9 март 2010 г. относно индекса на вътрешния пазар(6),

–   като взе предвид своята резолюция от 3 февруари 2009 г. относно доставки на развойни продукти: Насърчаване на иновациите с цел обезпечаване устойчивостта и високото качество на обществените услуги в Европа(7),

–   като взе предвид своята резолюция от 30 ноември 2006 г., озаглавена „Време за превключване на по-висока скорост – създаване на Европа на предприемачеството и растежа“ (8),

–   като взе предвид Зелената книга на Комисията относно модернизирането на политиката на ЕС в областта на обществените поръчки (COM(2011)0015),

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становищата на комисията по международна търговия, комисията по икономически и парични въпроси, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, както и на комисията по регионално развитие и на комисията по правни въпроси (A7-0071/2011),

А.  като има предвид, че наличието на единен пазар, основаващ на свободна и лоялна конкуренция, е най-съществената цел на икономическата реформа на ЕС и представлява ключово предимство за конкурентоспособността на Европа по отношение на световната икономика,

Б.  като има предвид, че едно от големите преимущества на вътрешния пазар беше премахването на бариерите пред мобилността и хармонизирането на институционалното регулиране, като това насърчи разбирателството в културната област, интеграцията, икономическия растеж и европейската солидарност,

В.  като има предвид, че е важно да се повиши доверието в единния пазар на всички равнища и да се премахнат съществуващите пречки за дружествата, които започват да развиват стопанска дейност; като има предвид, че голямата административна тежест възпира появата на нови предприемачи,

Г.  като има предвид, че е важно Актът за единния пазар да не се състои от серия от мерки, изолирани една от друга, и всички предложения да се обединят, за да допринесат за постигането на една съгласувана цел,

Д.  като има предвид, че всички предприятия са засегнати от фрагментирането на пазара, но МСП са особено уязвими по отношение на проблемите, произтичащи от него,

Е.  като има предвид, че често единният пазар се възприема като нещо, което до момента е облагодетелствало предимно големите предприятия, въпреки че МСП са движещата сила за растежа на ЕС,

Ж.  като има предвид, че липсата на иновации в ЕС е ключов фактор за ниските равнища на растеж през последните години; като има предвид, че иновациите в областта на екологичните технологии предоставят възможност да се съчетаят дългосрочният растеж и защитата на околната среда,

З.  като има предвид, че за да се постигнат целите на стратегията „ЕС 2020“, единният пазар трябва да осигури условията за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; като има предвид, че единният пазар трябва да се превърне в по-добра среда за иновации и научноизследователска дейност на предприятията в ЕС,

И.  като има предвид, че политиката в областта на конкуренцията е инструмент от основно значение, гарантиращ, че ЕС разполага с динамичен, ефикасен и иновативен вътрешен пазар и е конкурентоспособен на световно равнище,

Й.  като има предвид, че рисковият капитал е важен източник на финансови средства за нови иновативни форми на стопанска дейност; като има предвид, че съществуват пречки пред фондовете за рисков капитал, които желаят да инвестират в различни държави-членки на ЕС,

К.  като има предвид, че разработването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) и тяхното по-широко използване от предприятията в ЕС са от основно значение за нашия бъдещ растеж,

Л.  като има предвид, че електронната търговия и електронните услуги, включително услугите на електронното правителство и на електронното здравеопазване, са все още недостатъчно добре развити на равнище ЕС,

М.  като има предвид, че секторът на пощенските услуги и насърчаването на оперативната съвместимост и сътрудничеството между пощенските системи и услуги може да окаже значително въздействие върху развитието на трансграничната електронна търговия,

Н.  като има предвид, че пред ефективното лицензиране на авторските права има пречки от регулаторен характер, които водят до високо равнище на фрагментация на пазара за аудиовизуални продукти, което е вредно за дружествата в ЕС; като има предвид, че както дружествата, така и потребителите биха спечелили от създаването на истински единен пазар за аудиовизуални продукти и услуги, зачитащ основните права на потребителите на интернет,

О.  като има предвид, че фалшифицирането и пиратството понижават доверието на дружествата в електронната търговия и подхранват фрагментирането на правилата за защита на интелектуалната собственост, което задушава новаторството в единния пазар,

П.  като има предвид, че различията във фискалните разпоредби могат да доведат до съществуването на значителни пречки за трансграничните транзакции; като има предвид, че координацията на националните данъчни политики, предложена от Mario Monti в неговия доклад, би донесла значителна добавена стойност за предприятията и гражданите,

Р.  като има предвид, че обществените поръчки играят важна роля за насърчаването на икономическия растеж, като на тях се падат приблизително 17% от БВП на ЕС; като има предвид, че на трансграничното възлагане на обществени поръчки се пада малък дял от целия пазар на обществени поръчки, въпреки че то съществува като възможност за дружествата от ЕС; като има предвид,че МСП все още имат ограничен достъп до пазарите на обществени поръчки,

С.  като има предвид, че услугите са сектор от съществено значение за икономическия растеж и заетостта, но че единният пазар за услуги е все още недостатъчно добре развит най-вече поради пропуски и трудности, които държавите-членки срещат по отношение на прилагането на Директивата за услугите,

Въведение

1.  Приветства съобщението на Комисията „За Акт за единния пазар“; счита, че трите глави на съобщението са еднакво важни и взаимосвързани и следва да се разглеждат съгласувано, без да се изолират един от друг различните въпроси;

2.  Изтъква по-специално ангажимента на Комисията, изразен в това съобщение, да насърчи нови подходи към устойчивото развитие;

3.  Настоятелно призовава Комисията да извърши финансов одит на приоритетите в бюджета на ЕС за следващата финансова рамка и да даде приоритет на проектите с добавена стойност, които са в състояние да повишат конкурентоспособността на ЕС и интеграцията в областта на научните изследвания, знанията и новаторството;

4.  Подчертава, предвид икономическата и финансова криза, важността на единния пазар за конкурентоспособността на предприятията в ЕС и за растежа и стабилността на европейските икономики, призовава Комисията и държавите-членки да гарантират достатъчно ресурси за подобряване на прилагането на правилата на единния пазар и приветства цялостния подход, използван в съобщението; подчертава допълващия характер на различните мерки, съдържащи се в доклада Monti, чиято съгласуваност не е напълно отразена в Акта за единния пазар;

5.  Поради това призовава Комисията да внесе амбициозен пакет от мерки, подкрепени от ясна и съгласувана стратегия за насърчаване на конкурентоспособността на вътрешния пазар; призовава Комисията да преоткрие духа на доклада на Mario Monti, изразяващ се в насърчаване на либерализирането и конкуренцията, както и в подобряване на фискалното и социалното сближаване;

6.  Подчертава значението на подобряването на икономическото управление на Европейския съюз, за да се създадат такива икономически условия, че предприятията да могат да се възползват от предоставените от единния пазар възможности, които им позволяват растеж и по-голяма конкурентоспособност, и призовава тази връзка да бъде изрично посочена в Акта за единния пазар; призовава Комисията да обърне сериозно внимание на въздействието от вътрешното сближаване на единния пазар върху все по-засилващите се икономически различия между държавите-членки на ЕС;

7.  Подчертава необходимостта от приемане на амбициозна европейска индустриална политика с цел укрепване на реалната икономика и реализиране на прехода към една по-интелигентна и устойчива икономика;

8.  Подчертава, че външното измерение на европейската стратегия, което включва и международната търговия, става все по-важно поради интеграцията на пазарите, и ето защо една подходяща външна стратегия може да бъде наистина полезна за постигане на устойчив растеж, заетост и укрепване на единния пазар за предприятията, в съответствие с целите на стратегията „ЕС 2020“; подчертава необходимостта от превръщането на търговската политика на ЕС в истински двигател на устойчивото развитие и създаването на повече и по-добри работни места; отправя искане до Комисията да разработи търговска политика, която да отговаря на една стабилна индустриална политика за създаване на работни места;

9.  Отбелязва, че политиките на Европейския съюз в областта на единния пазар и регионалното развитие силно се допълват, и изтъква, че напредъкът на вътрешния пазар и бъдещото развитие на регионите в Съюза са взаимозависими, което води до една Европа, белязана от сближаването и конкурентоспособността; приветства предложенията на Комисията, с които се цели задълбочаване на единния пазар; изтъква, че реалната и ефективна достъпност на единния пазар за всички региони на ЕС е предпоставка за свободното движение на хора, стоки, капитали и услуги и по този начин за силен и динамичен единен пазар; в тази връзка изтъква съществената роля, която регионалната политика на Съюза играе за развитието на инфраструктурата и във връзка с балансираното развитие на регионите в икономическо и социално отношение;

Обща оценка
Новаторски единен пазар

10.  Призовава Комисията да приеме последователна и балансирана стратегия в сътрудничество със съответните заинтересовани страни, с оглед подпомагане на иновациите и подкрепяне на иновативния бизнес като най-добър начин за възнаграждаване на творчеството, и защитаване на основните права, например правото на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни;

11.  Изразява силна подкрепа за създаването на благоприятен за МСП патент на равнище ЕС и на единна система за патентно съдопроизводство с цел единният пазар да бъде превърнат в лидер в областта на иновациите и да се засили европейската конкурентоспособност; подчертава, че преводът на патентите на много езици е допълнителна, свързана с разходи тежест, която би възпрепятствала новаторството на единния пазар, и че възможно най-скоро следва да се постигне компромис по езиковите аспекти;

12.  Подкрепя създаването на облигационни заеми на ЕС с цел да се подкрепи новаторството и разкриването на работни места на единния пазар в дългосрочен план и да се финансира осъществяването на големи трансгранични инфраструктурни проекти, по-специално в областта на енергетиката, транспорта и телекомуникациите, които подкрепят екологичното преустройство на нашите икономики; подчертава необходимостта от подходящи структури за управление на риска и от пълно разкриване на всички потенциални задължения;

13.  Изтъква значението на един изцяло функциониращ вътрешен енергиен пазар, за да се постигне по-голяма независимост на енергийните доставки; счита, че това би могло да се постигне чрез подход на регионално обединяване, както и чрез диверсификация на енергийните маршрути и източници; подчертава, че инфраструктурата в Източна Европа следва да бъде подобрена, за съответства на инфраструктурата на държавите-членки от Западна Европа; подчертава, че единният енергиен пазар следва да допринася за поддържането на цени на енергията, които са достъпни както за потребителите, така и за бизнеса; счита, че за да бъдат постигнати целите на ЕС в областта на климата и енергетиката е необходим нов подход за прилагане на подходящи минимални ставки на акциза върху емисиите на СО2 и енергийното съдържание; изтъква необходимостта от допълнителни планове и мерки за енергийна ефективност с цел значително увеличаване на икономиите на енергия; подчертава необходимостта да се популяризират интелигентните мрежи и енергията от възобновяеми източници и местните и регионалните органи да бъдат насърчавани да използват ИКТ в своите планове за енергийна ефективност; призовава Комисията да следи отблизо прилагането на директивите относно енергийното етикетиране, екодизайна, транспорта, сградите и инфраструктурата, за да осигури и приложи общоевропейски рамков подход;

14.  Подкрепя инициативата във връзка с въздействието на продуктите върху околната среда и настоятелно призовава Комисията своевременно да предложи създаване на реална обща система за оценка и етикетиране;

15.  Призовава Комисията да насърчава трансграничните инвестиции и да създаде рамка, за да стимулира ефективното инвестиране на средства от фондове за рисков капитал в рамките на единния пазар, да защитава инвеститорите и да предоставя стимули тези средства да бъдат инвестирани в устойчиви проекти, с цел постигане на амбициозните цели на стратегията „ЕС 2020“; приканва Комисията да проучи възможностите за създаване на европейски фонд за рисков капитал, който да бъде в състояние да инвестира в „доказване на концепция“ на ранен етап и в развитие на стопанска дейност преди търговските инвестиции; изисква от Комисията всяка година да изготвя в своите предложения оценка относно потребностите от публични и частни инвестиции и относно начините, по които те се удовлетворяват или следва да се удовлетворят;

16.  Признава важността на възлагането на обществени поръчки, особено доставките на развойни продукти, и ролята, която те играят за стимулирането на новаторството в единния пазар; насърчава държавите-членки да използват доставките на развойни продукти, за дадат решаващ първоначален тласък на новите пазари за новаторски и екологични технологии, като същевременно подобряват качеството и ефективността на възлагането на обществени поръчки; призовава Комисията и държавите-членки да информират по-добре за съществуващите възможности за възлагането на доставки на развойни продукти на публични органи; призовава Комисията да проучи възможностите за улесняване на трансграничното съвместно възлагане на обществени поръчки;

17.  Настоятелно призовава държавите-членки да положат повече усилия за обединяване на ресурсите за новаторство чрез създаване на иновационни клъстери и мерки за насърчаване участието на МСП в програми на ЕС за научноизследователска дейност; набляга на необходимостта от разпространение и трансгранично използване на резултатите от научните изследвания и новаторството;

Цифров единен пазар

18.  Приветства предложеното от Комисията преразглеждане на Директивата за електронните подписи с оглед предоставяне на правна рамка за трансгранично признаване и оперативна съвместимост на сигурните системи за електронно удостоверяване; подчертава необходимостта от взаимно признаване на електронното удостоверяване на самоличност и на истинност в целия ЕС и изисква от Комисията в тази връзка да се заеме по-специално с проблемите, свързани с дискриминацията срещу получателите на услуги на основание тяхната националност или местожителство;

19.  Счита, че Бялата книга за транспортната политика следва да акцентира върху предложенията за подобряване на устойчивите видове транспорт, включително на интермодалността; подчертава значението на предложения пакет за електронна мобилност, който има за цел да използва нови технологии в подкрепа на ефикасни и устойчиви транспортни системи, особено посредством интегрирана система за продажба на билети; призовава държавите-членки бързо да приложат директивата относно интелигентните транспортни системи;

20.  Призовава Комисията и държавите-членки да предприемат съответните мерки за засилване на доверието на дружествата и гражданите в електронната търговия, а именно чрез гарантиране на високо равнище на защита на потребителите в тази област; подчертава, че това би могло да се постигне след цялостна оценка на Директивата за правата на потребителите и изчерпателна оценка на въздействието на всички възможности за провеждане на политика в Зелената книга относно европейското договорно право; изтъква, че опростяването на регистрацията на трансгранични домейни за стопанска дейност онлайн, както и подобряването на системите за плащане онлайн и улесняването на трансграничното събиране на вземания също биха представлявали полезни мерки за насърчаване на електронната търговия в целия ЕС;

21.  Подчертава неотложната необходимост от съгласуване на политиката на ЕС за стандартизация в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) с пазарните и политическите промени с оглед постигане на целите на европейската политика, изискващи оперативна съвместимост;

22.  Подчертава необходимостта да се преодолеят съществуващите пречки пред електронната търговия в ЕС; подчертава необходимостта от активна политика, която да дава възможност на обществото и на дружествата да се възползват изцяло от този инструмент, който е на тяхно разположение и може да им предоставя качествени продукти и услуги на конкурентни цени; счита, че това е от основно значение в настоящия климат на икономическа криза и че то ще помогне в голяма степен за завършването на единния пазар като средство за борба с нарастващата неравнопоставеност и за защита на потребителите, които са уязвими, живеят в отдалечени райони или страдат от намалена мобилност, както и на групите с ниски доходи и МСП, за които интеграцията в света на електронната търговия е от особено голямо значение;

23.  Подчертава възможността регионите на ЕС да изпълняват значителна роля в подпомагането на стремежа на Комисията за създаване на единен цифров пазар; в тази връзка изтъква значението, което следва да се отдаде на усвояването на средствата, които са на разположение на регионите на ЕС, за да се превъзмогне тяхната липса на развитие в областите на електронната търговия и електронните услуги, които биха могли да бъдат плодотворен източник на бъдещ растеж в регионите;

24.  Счита, че МСП следва да имат право да използват широко електронната търговия в Европа; изразява съжаление относно факта, че Комисията няма да представи предложение за европейска онлайн система за уреждане на спорове във връзка с електронни транзакции преди 2012 г. – дванадесет години, след като Парламентът призова за тази инициатива през септември 2000 г.(9);

25.  Настоятелно призовава държавите-членки да прилагат изцяло Третата директива за пощенските услуги (2008/6/EО); подчертава необходимостта да се гарантира универсален достъп до висококачествени пощенски услуги, да се избягва социалният дъмпинг и да се насърчава оперативната съвместимост и сътрудничеството между пощенските системи и услуги, за да се улесни ефикасното разпределение и проследяването на покупките онлайн, което ще повиши потребителското доверие по отношение на трансграничните покупки;

26.  Подчертава необходимостта от създаване на единен пазар за аудиовизуални стоки онлайн чрез насърчаване на открити стандарти в областта на ИКТ и подкрепа за иновациите и творчеството чрез ефикасно управление на авторското право, включително създаване на общоевропейска система за лицензиране с цел осигуряване на по-широк и по-справедлив достъп до културни стоки и услуги за гражданите и гарантиране, че притежателите на авторски права получават подходящо възнаграждение за произведенията си и се спазват основните права на потребителите в интернет; подчертава необходимостта от хармонизация на онлайн законодателството със съществуващото офлайн законодателство за правата върху интелектуалната собственост, особено за търговските марки, така че потребителите и предприятията да имат повече доверие в електронната търговия;

27.  Посочва необходимостта от засилване на борбата срещу онлайн пиратството с цел защита на правата на създателите, като същевременно се зачитат основните права на потребителите; изтъква, че органите и гражданите трябва да бъдат информирани по подходящ начин за последиците от фалшифицирането и пиратството; приветства обявената от Комисията инициатива, която има за цел борба с пиратството на търговски марки и продукти, по-специално законодателните предложения, които следва да бъдат внесени през 2011 г. и които се стремят да коригират правната рамка спрямо новите предизвикателства на интернет и да повишат мерките в тази област от страна на митническите органи; отбелязва, че в тази връзка може да бъде постигнато взаимодействие с предстоящия план за действие за повишаване на надзора над европейския пазар;

28.  Подчертава също така, че защитата и прилагането на ПИС следва да бъдат развивани като част от по-широк подход, който взема предвид правата и нуждите на потребителите и гражданите на ЕС, но не противоречи на други вътрешни и външни политики на ЕС, например насърчаването на информационното общество, подобряването на образованието, здравните грижи, развитието в трети държави и насърчаването на биологичното и културното разнообразие в международен мащаб;

Благоприятен за бизнеса единен пазар

29.  Подчертава необходимостта от ефективно прилагане и завършване на пакета за финансов надзор за постигането на устойчив вътрешен пазар; призовава Комисията да извърши оценка, която да гарантира прилагането в целия ЕС и ежегодното публикуване на таблица на съответствието; за тази цел счита, че националните и европейските надзорни органи следва да се насърчават да прилагат най-добрите практики;

30.  Призовава Комисията да подобри достъпа на МСП до капиталовите пазари чрез рационализиране на наличната информация относно различните възможности за финансиране от ЕС като например възможностите, предлагани от Програмата за конкурентоспособност и иновации, Европейската инвестиционна банка или Европейския инвестиционен фонд, и чрез опростяване и ускоряване на процедурите за финансиране, както и чрез намаляване на свързаната с тях бюрокрация; за тази цел препоръчва много по-цялостен подход към отпускането на финансиране, особено с оглед подкрепата за прехода към по-устойчива икономика;

31.  Изразява убеждение, че плуралистичната структура на европейския банков пазар отговаря по най-добрия начин на разнообразието от финансови потребности на МСП, както и че разнообразието на правни модели и търговски цели подобрява достъпа до финансиране;

32.  Подчертава икономическото значение на МСП и на микропредприятията в европейската икономика; следователно настоява върху необходимостта от гарантиране на доброто прилагане на принципа „мисли първо за малките“, залегнал в Small Business Act, и подкрепя мерките на Комисията, насочени към премахване на ненужното административно бреме за МСП; предлага МСП с конкретен потенциал за растеж, високи възнаграждения и добри условия на труд да бъдат подпомагани и призовава за диференциране в рамките на „Small Business Act“ с цел привеждането му в съответствие със стратегията „Европа 2020“;

33.  Обръща внимание на значението на местните предприятия за социалните връзки, заетостта и динамизма в необлагодетелстваните райони, най-вече градските райони, изправени пред трудности, и слабо населените области; призовава те да получат подобаваща подкрепа по регионалната политика на Съюза;

34.  Подчертава необходимостта от засилване на способностите на МСП по отношение на изготвянето на проекти и писането на предложения, включително техническа помощ и подходящи образователни програми;

35.  Призовава за приемане на Устав на европейското частно дружество с цел да се улесни създаването и трансграничното функциониране на малки и средни предприятия на единния пазар;

36.  Изразява убеждение, че капиталовите инвеститори ще бъдат по-склонни да финансират малки и микропредприятия на етапа на тяхното стартиране, ако бъдат осигурени по-ефикасни начини за излизане чрез националните или общоевропейските фондови пазари, стимулиращи икономическия растеж, които в момента не функционират адекватно;

37.  Настоятелно призовава всички държави-членки да прилагат изцяло Пакета за стоките;

38.  Посочва значението на взаимосвързаните търговски регистри и призовава Комисията да изготви ясна правна рамка, която да гарантира, че информацията в тези търговски регистри е пълна и точна;

39.  Признава важния принос за растежа и създаването на работни места в сектора на търговията на дребно; призовава Комисията да включи в Акта за единния пазар предложение за европейски план за действие в областта на търговията на дребно, в който да се определят и обхванат многобройните предизвикателства, пред които са изправени търговците на дребно и доставчиците в рамките на единния пазар; счита, че този план за действие следва да се основава на заключенията от работата, която вече започна в Парламента във връзка с „един по-ефективен и справедлив пазар на дребно“;

40.  Подчертава колко е важно да се премахнат ненужните фискални, административни и правни бариери за трансграничната дейност; счита, че са необходими по-ясна рамка за ДДС и задължения за отчитане от страна на предприятията с цел насърчаване на устойчиви модели за производство и потребление, ограничаване на разходите за привеждане в съответствие, борба с измамите с ДДС и повишаване на конкурентоспособността на дружествата от ЕС;

41.  Приветства намерението на Комисията да публикува Зелена книга за корпоративно управление и да започне обществени консултации във връзка с информацията относно социалните и екологични аспекти, както и относно свързаните с правата на човека аспекти на извършваните от дружествата инвестиции; настоятелно призовава Комисията да излезе с конкретни предложения относно частните инвестиции с цел създаване на ефективни стимули за дългосрочни, устойчиви и етични инвестиции, по-добро координиране на корпоративните фискални политики и насърчаване на корпоративната отговорност;

42.  Приветства преразглеждането на Директивата за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията, с оглед тя по-добре да отразява целите, свързани с изменението на климата, при условие че данъчната тежест не е прекомерна за уязвимите потребители;

43.  Сърдечно приветства инициативата на Комисията за директива за въвеждане на обща консолидирана основа на корпоративния данък, и подчертава, че това би могло да намали избягването и укриването на данъци и да увеличи прозрачността и съпоставимостта на ставките на корпоративния данък, като по този начин ще се намалят пречките пред трансграничната дейност;

44.  Призовава Комисията да повиши ефективността и да намали бюрокрацията в рамките на процедурите за обществени поръчки с цел насърчаване на дружествата от ЕС да участват в трансгранични процедури за възлагане на обществени поръчки; подчертава, че е необходимо още повече опростяване, особено за местните и регионални органи, и предоставяне на по-голям достъп на МСП до обществени поръчки; призовава настоятелно Комисията да осигури данни за равнището на откритост на обществените поръчки и да гарантира реципрочност с други индустриализирани страни и с главните бързо развиващи се икономики; приканва Комисията да проучи нови начини за подобряване на достъпа на европейските предприятия до пазарите на обществени поръчки извън ЕС с цел гарантиране на равни условия за европейските и чуждестранни предприятия при възлагането на договори за обществени поръчки;

45.  В по-широк смисъл предлага бъдещите търговски споразумения, договаряни от Съюза, да включват глава относно устойчивото развитие, основана на принципите на корпоративната социална отговорност, определени в преразгледаните през 2010 г. насоки на ОИСР по отношение на многонационалните предприятия;

46.  Призовава Комисията да създаде по-добра координация между мерките, насочени към МСП на вътрешно и международно равнище, и да определя и подпомага МСП, които имат търговски потенциал; счита, че държавите-членки следва да правят повече, за да насърчават МСП да използват съществуващите инициативи и инструменти, например базата данни за пазарен достъп и информационното бюро за износители;

47.  Счита, че Комисията следва да подобри своите усилия за улесняване на трансграничното банкиране чрез премахване на всички съществуващи пречки пред използването на конкурентни системи за клиринг и сетълмент и чрез прилагане на общи правила за търговия;

48.  Счита, че Комисията следва да подпомогне финансово европейски обмен на умения, при който малки и средни предприятия да могат да се възползват от уменията на по-големи предприятия, като по този начин се насърчават взаимодействието и наставничеството;

49.  Призовава за предложение на Комисията, което да преразгледа счетоводните директиви с цел да се избегне скъпоструващо и неефикасно свръхрегулиране, най-вече за МСП, така че тяхната конкурентоспособност и потенциал за растеж да могат да се използват по-ефективно;

Единен пазар на услуги

50.  Подчертава необходимостта от цялостно и правилно прилагане на директивата за услугите, включително създаването на напълно функциониращи единични звена за контакт, които да позволяват онлайн изпълняване на процедурите и на формалностите, което значително може да намали оперативните разходи на предприятията и да насърчи единния пазар на услуги; призовава Комисията и държавите-членки да работят заедно и да предприемат по-нататъшни стъпки в развитието на единния пазар на услуги въз основа на процеса на взаимна оценка; настоятелно призовава Комисията да обърне специално внимание на развитието на единния пазар за онлайн услуги;

51.  Призовава Комисията да насърчава развитието на сектора на търговските услуги и да предприема необходимите регулаторни мерки с цел защита на предприятията, особено на МСП, от нелоялни търговски практики от страна на по-големите предприятия в снабдителната верига; приканва Комисията да даде определение на „очевидно нелоялни търговски практики“ в снабдителната верига, като се консултира със заинтересованите страни, и да предложи по-нататъшни действия за предотвратяване на нелоялните търговски практики по отношение на конкуренцията и свободата на договаряне; припомня своята резолюция от 16 декември 2008 г. относно заблуждаващата реклама от издателства на фирмени указатели(10) и настоятелно призовава Комисията отново да представи предложение за предотвратяване на измамните практики на заблуждаващите фирмени указатели;

52.  Счита, че всяко законодателно предложение относно концесиите за услуги следва да предоставя правна рамка, гарантираща прозрачност, ефективна правна защита както за стопанските субекти, така и за възлагащите органи в целия ЕС; отправя искане към Комисията, преди да излезе с предложение за законодателен акт, да представи доказателства, че общите принципи, залегнали в Договора за функционирането на Европейския съюз (недискриминация, принцип на равно третиране и прозрачност) не се прилагат по удовлетворителен начин в концесиите за услуги на практика;

53.  Приветства намерението на Комисията да предложи законодателна реформа на рамката за стандартизация, която да обхваща и услугите; подчертава, че стандартизацията на услугите следва да доведе до завършване на изграждането на единния пазар, където е доказано, че това си струва, и по-специално трябва изцяло да вземе предвид потребностите на МСП; признава ролята на стандартите за продуктите за функционирането на европейския вътрешен пазар и счита, че стандартите са инструмент от ключово значение за насърчаване на устойчивите и висококачествени стоки и услуги за потребителите и предприятията; призовава за мерки, насърчаващи прозрачността, намаляването на разходите и подобряването на равнището на ангажираност на заинтересованите страни;

54.  Изтъква значението на „интелигентната специализация“ на регионите в интерес на засилване на регионалната конкурентоспособност; счита, че единният пазар на ЕС може да процъфтява като цяло само когато в него участват всички субекти и всички региони, включително и МСП във всички сектори, както и публичният сектор, социалната икономика и самите граждани; счита още, че не само някои високотехнологични области, а всички региони в Европа и всички държави-членки трябва да бъдат ангажирани, като те следва да се съсредоточат върху собствените си силни страни („интелигентна специализация“) в рамките на Европа;

55.  Подчертава значението на външното измерение на вътрешния пазар и по-специално на регулаторното сътрудничество с основните търговски партньори, независимо дали на двустранна или многостранна основа, с цел насърчаване на сближаването на нормативните уредби, еквивалентността между режимите на третите държави и по-широкото възприемане на международните стандарти; насърчава Комисията да проучи съществуващите споразумения с трети страни, в които елементите на вътрешния пазар излизат извън неговите граници, с оглед на тяхната ефективност при осигуряването на правна сигурност за неговите потенциални бенефициенти;

Ключови приоритети
Създаване на патент на ЕС и на единна система за патентно съдопроизводство

56.  Подчертава, че създаването на патент на ЕС и на единна система за съдопроизводство, както и на по-добра система за управление на авторските права, е незаменимо за подкрепата на нововъведенията и творчеството в рамките на единния пазар (Акт за единния пазар, предложения 1 и 2);

Финансиране на иновациите

57.  Призовава Комисията и държавите-членки да вземат надлежно предвид значението на нововъведенията за големия и по-устойчив растеж и създаването на работни места, като се гарантира, че тези нововъведения се финансират по подходящ начин, по-конкретно посредством създаването на европейски облигации за финансиране на проекти на ЕС, специално в областите на енергията, транспорта и телекомуникациите, които да подкрепят екологичното преустройство на нашите икономики, както и посредством законодателна рамка, която да насърчи ефективното инвестиране навсякъде в ЕС от страна на фондовете за рисков капитал; подчертава, че следва да се предоставят стимули за дългосрочни инвестиции в новаторски и създаващи работни места сектори (Акт за единния пазар, предложения 15 и 16);

Стимулиране на електронната търговия

58.  Настоятелно призовава Комисията да предприеме всички необходими стъпки с цел да укрепи доверието на предприятията и потребителите в електронната търговия и да стимулира нейното развитие на единния пазар; подчертава, че План за действие на ЕС за борба с фалшифицирането и пиратството, както и рамкова директива относно управлението на авторските права са от ключово значение за постигането на тази цел (Акт за единния пазар, предложения 2, 3 и 5);

Повишаване на участието на МСП на единния пазар

59.  Подчертава, че е необходимо по-нататъшно действие за превръщане на единния пазар в по-добра среда за МСП; счита, че такова действие следва да включва подобряване на техния достъп до капиталовите пазари, премахване на административните и данъчните пречки пред техните трансгранични дейности чрез приемане на по-ясна рамка за ДДС и на обща консолидирана основа на корпоративния данък, както и чрез преразглеждане на нормативната уредба за обществените поръчки, с цел процедурите да станат по-гъвкави и по-малко бюрократични (Акт за единния пазар, предложения 12, 17, 19 и 20);

Рационализиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки

60.  Изисква от Комисията да преразгледа законодателството във връзка с обществените поръчки и публично-частните партньорства с цел насърчаване на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в рамките на единния пазар и стимулиране на трансграничното възлагане на обществени поръчки; подчертава необходимостта от по-ясна рамка, която да предоставя правна сигурност както на стопанските субекти, така и на възлагащите органи; силно насърчава държавите-членки да използват възлагането на доставки на развойни продукти за публични органи, за да стимулират пазара на новаторски и екологични технологии; настоява върху необходимостта да се гарантира реципрочност с индустриализираните страни и с главните бързо развиващи се икономики в областта на обществените услуги (Акт за единния пазар, предложения 17 и 24);

o
o   o

61.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) Приети текстове, P7_TA(2010)0186. (2) http://ec.europa.eu/enterprise/policies/sme/business-environment/files/smes_access_to_public_procurement_final_report_2010_en.pdf (3) ОВ L 176, 7.7.2009 г., стр. 17. (4) Приети текстове, P7_TA(2010)0320. (5) Приети текстове, P7_TA(2010)0173. (6) ОВ C 349 E, 22.10.2010 г., стр. 25. (7) ОВ C 67 E, 18.3.2010 г., стр. 10. (8) ОВ C 316 E, 22.12.2006 г., стр. 378. (9) ОВ C 146, 17.5.2001 г., стр. 101. (10) OВ C 45 E, 23.2.2010 г., стр. 17.