Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 7 април 2011 г. - Страсбург
Ваксинация против болестта син език ***I
 Положението в Сирия, Бахрейн и Йемен
 Четвърта конференция на ООН относно най-слабо развитите страни
 Доклад относно напредъка, осъществен от Исландия през 2010 г.
 Доклад относно осъществения напредък от страна на бивша югославска република Македония през 2010 г.
 Положението в Кот д'Ивоар
 Преглед на Европейската политика за съседство - Източно измерение
 Преглед на Европейската политика за съседство – Южно измерение
 Използване на сексуалното наслие в конфликтите в Северна Африка и Близкия изток
 Годишен доклад на ЕИБ за 2009 г.
 Случаят на Ai WeiWei в Китай
 Забрана на изборите за тибетското правителство в изгнание в Непал
 Зимбабве

Ваксинация против болестта син език ***I
PDF 373kWORD 55k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 7 април 2011 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2000/75/ЕО по отношение на ваксинацията против болестта син език (COM(2010)0666 – 05499/2011 – C7-0032/2011 – 2010/0326(COD))
P7_TA(2011)0147A7-0121/2011

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2010)0666),

–  като взе предвид писмото на Съвета от 26 януари 2011 г., в което Съветът счита, че правното основание следва да бъде изменено, и иска от Европейския парламент да приеме своята позиция относно предложението на Комисията на основание на член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС (05499/2011 - C7-0032/2011),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет от 15 март 2011 г.(1),

–  като взе предвид становището на Комисията по правни въпроси относно предложената промяна на правното основание,

–  като взе предвид членове 55 и 37 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на Комисията по земеделие и развитие на селските райони (A7-0121/2011),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 7 април 2011 г. с оглед приемането на Директива 2011/.../ЕС на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2000/75/ЕО по отношение на ваксинацията против болестта син език

P7_TC1-COD(2010)0326


ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз и по-специално член 43, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален съвет(2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(3),

като имат предвид, че:

(1)  С Директива 2000/75/ЕО на Съвета от 20 ноември 2000 г. за определяне на условията за борба и ликвидиране на болестта син език(4) се определят правила за контрол и мерки за борба и ликвидиране на болестта син език, включително правила за създаването на предпазна и на надзорна зона и използването на ваксини против болестта син език.

(2)  В миналото в Съюза бяха регистрирани само спорадични прояви на някои серотипове на вируса на болестта син език. Тези появи бяха основно в южните части на територията на Съюза. След приемането на Директива 2000/75/ЕО, и особено след появата в Съюза на серотипове 1 и 8 на болестта син език през 2006 г. и 2007 г., вирусът на болестта син език се разпространи по-широко в Съюза и има потенциал да придобие ендемичен характер в някои области. Поради това борбата с разпространението на този вирус стана трудна.

(3)  Установените в Директива 2000/75/ЕО правила относно ваксинацията против болестта син език се основават на опита от използването на т. нар. „модифицирани живи ваксини“ или „живи атенюирани ваксини“, които бяха единствените налични ваксини към момента на приемане на посочената директива. Използването на посочените ваксини може да доведе до нежелано разпространение на местно равнище на вируса от ваксината също и сред неваксинирани животни.

(4)  През последните години в резултат на нови технологии бяха създадени „инактивирани ваксини“ против болестта син език, които не носят такъв риск за неваксинираните животни. Широкото използване на такива ваксини по време на кампанията за ваксинация през 2008 г. и 2009 г. доведе до значително подобрение в процеса на овладяване на болестта. Понастоящем е широко прието, че ваксинацията с инактивирани ваксини е предпочитаното средство за контрол на болестта син език и за предотвратяване на клинично заболяване в Съюза.

(5)  С цел гарантиране на по-добър контрол върху разпространението на вируса на болестта син език и намаляване на причиняваната от тази болест тежест за селскостопанския сектор е целесъобразно да се изменят прилаганите понастоящем правила относно ваксинацията, определени в Директива 2000/75/ЕО, за да бъдат отчетени най-новите технологични постижения в областта на производството на ваксини.

(6)  За да може ваксинацията през сезон 2011 да се възползва от новите правила, настоящата директива следва да влезе в сила в деня след публикуването й в Официален вестник на Европейския съюз.

(7)  Предвидените в настоящата директива изменения следва да направят правилата относно ваксинацията по-гъвкави и да отчетат също така факта, че вече има налични инактивирани ваксини, които могат да бъдат успешно използвани и извън областите, в които са наложени ограничения по отношение на движението на животни.

(8)  Освен това, при условие че са предприети подходящи предпазни мерки, използването на атенюирани ваксини не следва да се изключва, тъй като те все още могат да бъдат необходими при определени обстоятелства, като например след появата на нов вирусен серотип на болестта син език, срещу който може да няма инактивирани ваксини.

(9)  Поради това Директива 2000/75/ЕО следва да бъде съответно изменена,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 2000/75/ЕО се изменя, както следва:

1)  В член 2 се добавя следната буква:"

   й) „живи атенюирани ваксини“: ваксини, които са произведени чрез адаптиране на полеви изолати на вируса на болестта син език чрез последователно преминаване в тъканни култури или в зародиши от кокоши яйца.
"

2)  Член 5 се заменя със следното:"

Член 5

1.  Компетентният орган на дадена държава-членка може да реши да позволи използването на ваксини против болестта син език, при условие че:

   а) решението за това се основава на резултата от специална оценка на риска, извършена от компетентния орган;
   б) Комисията е информирана преди извършването на такава ваксинация.

2.  Винаги, когато се използват живи атенюирани ваксини, държавите-членки гарантират, че компетентният орган определя границите на:

   а) предпазна зона, включваща най-малко областта на ваксинация;
   б) надзорна зона, включваща част от територията на Съюза, с радиус, увеличен най-малко с 50 km, считано от границите на предпазната зона.

"

3)  В член 6 параграф 1 буква г) се заменя със следното:"

   г) прилага мерките, приети в съответствие с процедурата, установена в член 20, параграф 2, по-специално по отношение на въвеждането на програма за ваксинация или други алтернативни мерки;
"

4)  В член 8 параграф 2 буква б) се заменя със следното:"

б)  Надзорната зона обхваща част от територията на Съюза с радиус, увеличен най-малко с 50 km, считано от границите на предпазната зона, и в която не са правени ваксинации против болестта син език с живи атенюирани ваксини през последните 12 месеца.

"

5)  В член 10 точка 2 се заменя със следното:"

   2. ваксинация против болестта син език с живи атенюирани ваксини е забранена в надзорната зона.
"

Член 2

1.  Държавите-членки приемат и публикуват преди 30 юни 2011 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби и прилагат таблица на съответствието между разпоредбите и настоящата директива.

Държавите-членки прилагат посочените разпоредби най-късно от 1 юли 2011 г.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.  Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 3

Настоящата директива влиза в сила на деня след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1) Все още непубликувано в Официален вестник.
(2) Становище от 15.3.2011 г. (все още непубликувано в Официален вестник).
(3) Позиция на Европейския парламент от 7 април 2011 г.
(4) ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 74.


Положението в Сирия, Бахрейн и Йемен
PDF 285kWORD 64k
Резолюция на Европейския парламент от 7 април 2011 г. относно положението в Сирия, Бахрейн и Йемен
P7_TA(2011)0148RC-B7-0249/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Сирия и Йемен,

–  като взе предвид своята резолюция от 24 март 2011 г. относно отношенията между ЕС и Съвета за сътрудничество в Персийския залив(1),

–  като взе предвид своята резолюция, съдържаща препоръките на Европейския парламент до Съвета относно сключването на Евро-средиземноморско споразумение за асоцииране между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Сирийската арабска република, от друга, приета на 26 октомври 2006 г.(2),

–  като взе предвид изявлението на председателя на Европейския парламент Йежи Бузек относно смъртоносното нападение срещу протестиращи в Сирия на 23 март 2011 г.,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) от 1966 г., по който Бахрейн, Сирия и Йемен са страни,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 1975 г., по която Бахрейн, Сирия и Йемен са страни,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 24 и 25 март 2011 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно Бахрейн и Йемен от 21 март 2011 г.,

–  като взе предвид изявленията на върховния представител/заместник-председателя на Комисията относно Бахрейн от 10, 15 и 17 март 2011 г., относно Сирия от 18, 22, 24 и 26 март 2011 г. и относно Йемен от 10, 12 и 18 март 2011 г. и 5 април 2011 г.,

–  като взе предвид съвместното съобщение от 8 март 2011 г. на върховния представител и Комисията относно „Партньорството за демокрация и споделен просперитет с Южното Средиземноморие“,

–  като взе предвид насоките на ЕС от 2004 г., актуализирани през 2008 г., относно защитниците на правата на човека,

–  като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че след подобни събития в други арабски страни, демонстрантите в Бахрейн, Сирия и Йемен изразиха легитимните си демократични стремежи и силна народна воля за политически, икономически и социални реформи, насочени към изграждане на истинска демокрация и целящи борба с корупцията и непотизма, които да гарантират спазването на принципите на правовата държава, съблюдаването на правата на човека и основните свободи, намаляването на социалните неравенства и създаването на по-добри икономически и социални условия,

Б.  като има предвид, че съответните правителства реагираха като увеличиха насилието и репресията, като въведоха извънредно положение и започнаха да прилагат закони срещу тероризма, за да обосноват сериозни престъпления, включително екзекуции без присъда, отвличания и безследно изчезване, произволни арести, изтезания и несправедливи процеси,

В.  като има предвид, че прекомерната употреба на сила срещу протестиращите от страна на силите за сигурност в Бахрейн, Йемен и Сирия доведе до много загинали, ранени и арестувани и е в нарушение на Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), по който тези държави са страни,

Г.  като има предвид, че демонстрациите в Сирия започнаха в южния град Дараа и след това се разпространиха в цялата страна; като има предвид, че сирийските органи потушиха демонстрациите като използваха бойни муниции, за да разпръснат мирните събирания, арестуваха стотици цивилни граждани и мобилизираха демонстранти в подкрепа на режима в Дамаск и други градове; като има предвид, че сирийското правителство подаде оставка на 29 март 2011 г. и че на Адел Сафар беше възложено да сформира ново правителство; като има предвид, че речта на президента Башар ал Асад пред сирийския парламент на 30 март 2011 г. не отговори на очакванията и не удовлетвори надеждите за значими реформи,

Д.  като има предвид, че от 1963 г. в Сирия е въведено извънредно положение; като има предвид, че извънредното положение ефективно ограничава гражданите при упражняването на техните граждански и политически права, като същевременно осигурява на сирийските органи възможност за текущ контрол върху съдебната система,

Е.  като има предвид, че правителството на Сирия направи редица публични изявления, с които се ангажира със свобода на изразяването и политическо участие (отмяна на извънредното положение, премахване на член 8 от Конституцията на Сирия, в който е заложено, че партията „Баас“ е начело на държавата и обществото, решение на проблемите, предизвикани от преброяването на населението през 1962 г. в провинция „Ал-Хасака“, довел до отнемането на паспортите и регистрирането на стотици хиляди кюрди като чужденци), но не е отбелязало видим напредък по тези въпроси; като има предвид, че известният сирийски правозащитник и критик на правителството Хайтам Ал-Малех беше освободен от затвора през март 2011 г. и призова международната общност да окаже натиск на сирийския режим да спазва своите международни задължения що се отнася до съблюдаването на правата на човека,

Ж.  като има предвид, че споразумението за асоцииране между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Сирийската арабска република, от друга, все още предстои да бъде подписано; като има предвид, че по искане на Сирия от октомври 2009 г. насам подписването на това споразумение се отлага; като има предвид, че зачитането на правата на човека и основните свободи представлява съществен елемент от това споразумение,

З.  като има предвид, че демонстрациите в Бахрейн започнаха на 14 февруари 2011 г., като протестиращите призоваха за политически реформи в посока конституционна монархия и избираемо правителство, както и за премахване на корупцията и на маргинализирането на шиитите, които съставляват повече от 60% от населението, като има предвид, че положението в Бахрейн продължава да е напрегнато, като през последната седмица между 50 и 100 души се водят изчезнали; като има предвид, че данните сочат, че в Бахрейн медицински персонал, правозащитници и политически активисти са били задържани, а болничните отделения се контролират от силите за сигурност,

И.  като има предвид, че по искане на правителството на Бахрейн, сили за сигурност на Съвета за сътрудничество в Персийския залив, идващи от Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Кувейт, бяха разгърнати в Бахрейн,

Й.  като има предвид, че от януари 2011 г. милиони граждани в Йемен демонстрират предимно мирно, като се твърди, че близо сто души са били убити, главно от силите за сигурност, които използват бойни муниции срещу тълпите, и стотици са ранени; като има предвид, че линейките в Йемен са били възпрепятствани от силите за сигурност да закарат ранените антиправителствени демонстранти в болница,

К.  като има предвид, че в Йемен президентът Али Абдула Салех, който управлява страната от 32 години, обеща, че ще се оттегли; като има предвид обаче, че до този момент президентът не е предприел никакви сериозни стъпки, за да изпълни обещанията си за мирен демократичен преход,

Л.  като има предвид, че членове на Съвета за сътрудничество в Персийския залив решиха да поканят правителството на Йемен и представители на опозицията на разговори в Риад, за да намерят разрешение на безизходното положение относно някои конкретни въпроси,

М.  като има предвид, че Йемен е най-бедната страна в Близкия изток, като недохранването е широко разпространено, нефтените запаси - на привършване, населението се увеличава, централното правителството е слабо, недостигът на вода се увеличава, а инвестициите в икономиката на страната - слаби; като има предвид, че има сериозни опасения от възможността за разпадане на йеменската държава, предвид крехкото примирие от февруари и наличието на шиитски бунтовници в северната част, на отцепническо движение в южната част и редица бойци от Ал Кайда, за които се счита, че използват Йемен като база,

Н.  като има предвид, че наскоро беше обявено извънредно положение в Бахрейн и Йемен, като има предвид, че обявяването на извънредно положение в която и да е страна не освобождава националното правителство от неговото основно задължение да спазва принципите на правовата държава и от неговите международни ангажименти във връзка със съблюдаването на правата на човека,

1.  Осъжда категорично насилието и репресиите от страна на силите за сигурност спрямо мирни демонстранти в Бахрейн, Сирия и Йемен и изразява своите съболезнования на семействата на жертвите; изразява своята солидарност с народите в тези страни, приветства тяхната смелост и решимост и твърдо подкрепя техните законни демократични стремежи;

2.  Призовава настоятелно органите в Бахрейн, Сирия и Йемен да се въздържат от използването на насилие срещу протестиращите и да зачитат правото им на свобода на събиране и на изразяване на мнение; осъжда намесата на органите в Бахрейн и Йемен при предоставянето на медицинско обслужване и отказването или ограничаването на достъпа до здравни заведения; подчертава, че лицата, отговорни за човешките жертви и пострадалите, следва да понесат последиците от действията си и да бъдат изправени пред съда; призовава органите да освободят незабавно всички политически затворници, правозащитници и журналисти и всички, които са задържани заради своите мирни действия в контекста на протестите;

3.  Заявява, че прибягването до насилие от страна на държавата срещу собственото й население трябва да има пряко отражение върху нейните двустранни отношения с Европейския съюз; припомня на върховния представител на ЕС/заместник-председател на Комисията, че ЕС може да използва редица инструменти, за да възпрепятства подобни действия, като замразяване на авоари, забрана за пътуване и др.; припомня при все това, че подобно преразглеждане на двустранните отношения не следва да се отрази върху народите като цяло;

4.  Призовава Европейския съюз и неговите държави-членки да вземат изцяло предвид последните и текущите събития и по-нататъшното развитие на положението в Бахрейн, Сирия и Йемен в двустранните си отношения с тези страни, включително прекратяването на по-нататъшни преговори по подписването на все още очакваното Споразумение за асоцииране между ЕС и Сирия; счита, че сключването на подобно споразумение следва да бъде обвързано със способността на сирийските органи да проведат очакваните демократични реформи под осезаема форма;

5.  Призовава Европейския съюз и неговите държави-членки да подкрепят призивите за независими разследвания на нападенията срещу протестиращите в тези страни, като бъде отделено специално внимание на независимо разследване, което да се проведе от Обединените нации (ООН) или от Международния наказателен съд, по случая на нападението срещу демонстранти на 18 март 2011 г. в Сана, Йемен, когато 54 души бяха убити, а повече от 300 бяха ранени; призовава ЕС незабавно да поеме инициативата за свикване на нарочна сесия на СПЧ, за да бъдат разгледани престъпленията, извършени в Сирия, Йемен и Бахрейн по време на потушаването на демонстрациите и репресиите срещу несъгласните с режима;

6.  Призовава правителствата на Бахрейн, Сирия и Йемен незабавно и без предварителни условия да се ангажират с открит и пълноценен политически процес и диалог, с участието на всички демократични политически сили и гражданското общество, за да се поставят основите за изграждането на истинска демокрация, за отмяна на извънредното положение и за прилагането на реални, амбициозни и значими политически, икономически и социални реформи, които са ключови за дългосрочната стабилност и развитие;

7.  Призовава органите в Бахрейн, Сирия и Йемен да спазват международните си ангажименти във връзка със съблюдаването на правата на човека и основните свободи; призовава органите на тези страни да отменят незабавно извънредното положение, да освободят веднага всички политически затворници, правозащитници, журналисти и мирни демонстранти, да заложат в законите и да прилагат на практика свободата на изразяване и на събирания, да засилят мерките за борба с корупцията, да гарантират равни права за малцинствата, да осигурят достъп до средства за комуникация, като интернет и мобилни телефони, да дадат достъп до независими медии;

8.  Отбелязва оттеглянето на правителството на Сирия на 29 март 2011 г., но счита, че подобен акт няма да бъде достатъчен, за да се удовлетвори нарастващото недоволство на сирийския народ; призовава президентът Башар ал Асад да прекрати политиката на репресии на политическата опозиция и на правозащитниците, наистина да отмени извънредното положение, което е в сила от 1963 г., да насърчи процеса на демократичен преход в Сирия и да създаде конкретна програма за политически, икономически и социални реформи;

9.  Призовава правителството на Бахрейн и други страни да се ангажират без забавяне и без предварителни условия с пълноценен и конструктивен диалог, за да започне провеждането на реформи; приветства изявлението на генералния секретар на ООН, че ООН ще осигури подкрепа за усилия, инициирани на национално равнище, ако такава помощ бъде потърсена;

10.  Изразява загрижеността си от присъствието на чуждестранни военни части в Бахрейн под егидата на Съвета за сътрудничество в Персийския залив; призовава Съвета за сътрудничество в Персийския залив да използва възможностите си като регионална структура, за да действа конструктивно и да посредничи в интерес на мирните реформи в Бахрейн;

11.  Призовава президентът на Йемен - г-н Салех, да предприеме конкретни стъпки, за да изпълни своето обещание за мирно прехвърляне на властта чрез конституционните институции; призовава всички страни, включително опозицията, да действат отговорно, да започнат открит и конструктивен диалог незабавно, с оглед постигане на нормален политически преход и да включат в този диалог всички страни и движения, представляващи йеменския народ;

12.  Изразява сериозна загриженост относно равнището на бедност и безработица и нарастващата политическа и икономическа нестабилност в Йемен; настоятелно изисква да бъде ускорено изпълнението на обещанията от конференцията на донорите през 2006 г.; освен това призовава ЕС и Съвета за сътрудничество в Персийския залив да положат специални усилия за оказване на финансова и техническа помощ веднага след като президентът Салех изрази готовност да даде път на демократично съставено правителство;

13.  Призовава Европейския съюз и неговите държави-членки да подкрепят мирните демократични стремежи на народите на Бахрейн, Сирия и Йемен, да преразгледат своята политика спрямо тези страни, да спазват Кодекса за поведение на ЕС относно износа на оръжия и да бъдат готови да помогнат, в случай на сериозен ангажимент от страна на националните органи, при прилагането на конкретни програми за политически, икономически и социални реформи в тези страни;

14.  Призовава Комисията да използва изцяло и ефективно съществуващата подкрепа, предоставена чрез Европейския инструмент за съседство и партньорство, Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) и Инструмента за стабилност, и бързо да очертае конкретни предложения как бъдещото финансовото подпомагане от ЕС може по-добре да помогне на страните и гражданските общества в Близкия изток и в Персийския залив при прехода им към демокрация и спазване на правата на човека;

15.  Изтъква ангажиментите на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Европейската комисия в рамките на съвместното съобщение относно „Партньорство за демокрация и споделен просперитет с Южното Средиземноморие“ за по-нататъшно подпомагане на демократичния преход и за подкрепа на гражданското общество в отговор на настоящите исторически събития в региона, призовава ЕС да подпомогне демократичните процеси в Средиземноморския регион и региона на Персийския залив, за да се гарантира цялостно участие на всички граждани в политическия живот и особено на жените, които изиграха ключова роля в исканията за демократични промени;

16.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председателя на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки, на правителството и парламента на Кралство Бахрейн, на правителството и парламента на Сирийската арабска република и на правителството и парламента на Република Йемен.

(1) Приети текстове, P7_TA(2011)0109.
(2) ОВ C 313 E, 20.12.2006 г., стр. 436.


Четвърта конференция на ООН относно най-слабо развитите страни
PDF 285kWORD 59k
Резолюция на Европейския парламент от 7 април 2011 г. относно Четвъртата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави
P7_TA(2011)0149RC-B7-0228/2011

Европейският парламент,

–  като има предвид, че през 1971 г. ООН призна най-слабо развитите държави (НРД) като най-бедния и слаб сегмент на международната общност,

–  като взе предвид критериите, установени от Комитета на ООН по политиката за развитие за определяне на НРД,

–  като взе предвид Парижката декларация за най-слабо развитите държави, приета през септември 1990 г.,

–  като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН относно изпълнението на програмата за действие за НРД за десетилетието 2001-2010 г. (A/65/80),

–  като взе предвид резултатите от срещата на високо равнище на ООН относно Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), проведена през септември 2010 г.

–  като взе предвид Брюкселската програма за действие (BpoA) за НРД, приета на Третата конференция на ООН относно НРД (НРД-III), проведена в Брюксел през май 2001 г.,

–  като взе предвид решението, взето през 2008 г. от Общото събрание на ООН за свикване на Четвърта конференция на ООН относно НРД (НРД-IV),

–  като има предвид, че НРД-IV ще оцени резултатите от BPoA, която приключва, ще предложи нови действия (2011-2020 г.), замислени да поощряват споделянето на най-добри практики и поуки и ще определи политически решения и предизвикателства, пред които НРД ще бъдат изправени през следващото десетилетие, както и необходимите мерки,

–  като взе предвид Декларацията на ООН от 1986 г. относно правото на развитие,

–  като взе предвид ЦХР за намаляване на бедността наполовина в срок до 2015 г.,

–  като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че понастоящем 48 страни са класифицирани като НРД - 33 в Африка, 14 в Азия и 1 в Латинска Америка; като има предвид, че 16 от тези страни са без излаз на море, а 12 са малки острови,

Б.  като има предвид, че 75 % от 800 милиона жители на НРД преживяват с по-малко от два щатски долара на ден, като има предвид, че от установяването на тази категория от ООН през 1971 г. броят на НРД се е увеличил от 25 на 48 и като има предвид, че единствено Ботсуана през 1994 г., Кабо Верде през 2007 г. и Малдивите през януари 2011 г. са излезли от групата на НРД,

В.  като има предвид, че средният индекс за човешко развитие за НРД се повиши едва от 0,34 на 0,39 в периода между 2000 и 2010 г.; като има предвид, че средно статистическите НРД са на път да постигнат само два, от общо седем, показателя от ЦХР,

Г.  като има предвид, че след НРД-ІІІ и приемането на BpoA бяха предприети редица положителни стъпки, като например инициативата под надслов „Всичко освен оръжие“, и увеличението на Официалната помощ за развитие (ОПР), чийто размер беше удвоен между 2000 и 2008 г., и преките чуждестранни инвестиции, които бяха увеличени от 6 на 33 милиарда щатски долара, което позволи на 19 държави да постигнат темп на растеж от 3 %,

Д.  като има предвид, че препоръките на НРД-ІV могат да бъдат изпълнени само ако изключително важни въпроси, засягащи НРД, като например съгласуваност на политиките в областта на търговията и развитието, селското стопанство, рибарството, инвестициите и изменението на климата се разглеждат по подходящ начин, и важни теми като управление и борба срещу корупцията, по-специално понятието „договор за управление“ (по-конкретно въвеждането в договора на социален праг) между държавите партньори и държавите донори, и въпросът за изграждане на човешки капацитет бъдат включени в дневния ред,

Е.  като има предвид, че НРД-ІV отново ще потвърди глобалния ангажимент за партньорство, за да се отговори на потребностите на НРД; като има предвид, че текущите подготвителни работи за НРД-ІV включват национални консултации, регионални заседания и конференции, включващи широк спектър от заинтересовани страни като парламентаристи, гражданското общество и частния сектор,

Ж.  като има предвид, че подкрепата за устойчивото развитие означава подкрепа за здравеопазването, образованието и обучението, насърчаване на демокрацията и принципа на правовата държава, зачитане на правата на човека и основните свободи, които са съществени компоненти на политиката за развитие на ЕС,

З.  като има предвид, че освен съществуващите структурни предизвикателства, положението в НРД беше отежнено от неотдавнашната световна финансова, продоволствена, енергийна и свързана с изменението на климата криза,

И.  като има предвид, че въпреки че селското стопанство представлява основата за икономиките на много НРД и предоставя близо 90 % от работните места, продоволствената сигурност е застрашена,

Й.  като има предвид, че не може да има значително развитие без съществената роля на държавите въз основа на подобрена способност за ангажиране с икономическо развитие, създаване на благосъстояние и справедливо преразпределяне на богатството, публично-частно партньорство и планирани по подходящ начин чуждестранни инвестиции, които са съобразени изцяло с основните трудови норми на МОТ и с принципите на защита на околната среда; като има предвид, че държавата трябва да поеме отговорността си за осигуряване на стабилност и правна рамка,

К.  като има предвид, че всяка НРД трябва да определи приоритети и решения, подходящи в нейния национален контекст, които се основават на демократичното участие на населението във вземането на решения,

Л.  като има предвид, че успехът на Истанбулската конференция зависи от постигането на конкретни резултати (напр. договор за управление, социален праг, облекчаване на дълговото бреме, помощ за развитието, новаторско финансиране) и от качеството на предложенията от страна на участниците,

1.  Счита, че НРД-ІV следва да бъде ориентирана към постигането на резултати, въз основа на ясни показатели и цел да се намалят наполовина НРД до 2020 г., съчетана с ефикасни и прозрачни механизми на наблюдение и проследяване;

2.  Изтъква, че помощта на ЕС за НРД следва да бъде насочена на първо място към създаване на благосъстояние и развиване на пазарна икономика, които са основна предпоставка за изкореняването на бедността;

3.  Призовава да бъде отдаден приоритет на икономическия растеж като основен елемент за развитие и цялостно намаляване на бедността в НРД;

4.  Вярва, че четвъртата конференция на ООН (UN IV) следва да бъде посветена на съгласуваността на политиките за развитие като важен фактор за промяна на политиките както на международно, така и на национално равнище; поради тази причина призовава всички области на политиките – като например търговия, рибно стопанство, околна среда, селско стопанство, изменение на климата, енергетика, инвестиции и финанси – да подпомагат потребностите от устойчиво развитие на НРД с цел водене на борба срещу бедността и гарантиране на достойни доходи и поминък;

5.  Настоятелно призовава ЕС да изпълни своите ангажименти във връзка с достъпа до пазари и облекчаване на дълговете; отново потвърждава значението на постигането на целта за ОПР от 0,15 на 0,20 % от БНД за НРД, като за тази цел се мобилизират вътрешни ресурси и, като допълнителна мярка, новаторски механизми на финансиране;

6.  Припомня целта за излизане от категорията НРД и насочва вниманието към рамката, установена от срещата на високо равнище за ЦХР през септември 2010 г., за ускоряване на премахването на бедността, създаване на устойчиво икономическо развитие, целящо подобряването на жизнения стандарт на населението на НРД, установяване на добро управление и изграждане на капацитет;

7.  Изтъква необходимостта от нови мерки за интегриране на НРД в глобалната икономика и подобряване на достъпа им до пазарите на ЕС; призовава Комисията да увеличи свързаните си с търговията помощи за подпомагане на най-бедните страни при справянето им с конкуренцията, възникваща вследствие на либерализацията на пазарите;

8.  Припомня, че мирът и сигурността са от ключово значение за ефективността на политиките за развитие и че ЕС следва да координира по-ефективно своя подход с цел справяне с въпросите, свързани със стабилността в НРД, и оказване на подкрепа за усилията за придобиване на капацитет за изграждане на мирни, демократични и приобщаващи държави;

9.  Припомня необходимостта от отдаване на приоритет на продоволствената сигурност, селското стопанство, необходимите инфраструктури, изграждането на капацитет, приобщаващия икономически растеж и достъпа до технологии, както и развитието в човешко и социално отношение на НРД;

10.  Призовава за установяването на справедливи и равностойни търговски правила и за прилагането на интегрирани политики по отношение на широк спектър от икономически, социални и екологични въпроси с цел подпомагане на устойчивото развитие;

11.  Припомня необходимостта от предприемане на ефективни мерки във връзка с променливостта на цените, прозрачността и по-доброто регулиране на финансовите пазари с цел защита на НРД и намаляване на тяхната уязвимост;

12.  Припомня, че е необходимо да се допринесе за развитието на национални данъчни системи и на добро управление в областта на данъчните въпроси и призовава ООН да създаде подходящи механизми в тази област;

13.  Настоятелно призовава ЕС и неговите държави-членки да обсъждат прилагането на новаторски механизми за финансиране на развитието по време на НРД IV, като например данък върху финансови транзакции; подчертава, че ОПР и новаторските механизми за финансиране на развитието трябва да бъдат считани за абсолютно необходими и допълващи в борбата срещу бедността;

14.  Настоятелно призовава ООН и ЕС по време на Четвъртата конференция на ООН, посветена на най-слабо развитите държави (НРД – IV), да се занимаят сериозно с преодоляването на отрицателното въздействие от придобиването на селскостопанска земя, като например отчуждаването на дребните земеделски стопани и неустойчивата експлоатация на земята и водата;

15.  Припомня, че дългосрочната цел за сътрудничество за развитие трябва да създаде условията за устойчиво икономическо развитие и справедливо преразпределение на богатството; следователно изтъква необходимостта от определяне на потребностите и стратегиите на НРД, от диверсификация на търговията чрез увеличаване на справедливите цени за производството от НРД и чрез преодоляване на ограниченията по отношение на доставките с цел повишаване на търговския капацитет на НРД и способността им да привличат инвестиции, които зачитат основните трудови стандарти на МОТ и защитата на околната среда;

16.  осъзнава, че инициативата „Всичко освен оръжие“ не е постигнала в пълна степен първоначалните си цели и следователно качеството и обемът на търговията от НРД към пазара на ЕС са под очакваното, в частност поради липсата на подходящи инфраструктури, свързани с търговията и пристанищата; застъпва се за развитието на такава инфраструктура, която остава от ключово значение за повишаване на капацитета в областта на търговията;

17.  Подчертава необходимостта от насърчаване на ефективността на помощта за развитие в съответствие с Парижката декларация и Плана за действие от Акра;

18.  Подчертава ролята, изпълнена от Европейския парламент, и решаващата му роля при приемането на бюджета на ЕС за развитие; следователно изразява убеждението, че Парламентът следва да бъде включен по-отблизо в подготовката на стратегията на ЕС за развитие; освен това счита, че е от съществено значение да бъде въведен механизъм за докладване;

19.  Счита, че приемането в САЩ на новия закон за „полезните изкопаеми от зони на конфликт“ е огромна крачка напред в борбата с незаконния добив на полезни изкопаеми в Африка, която води до граждански войни и конфликти; счита, че ООН следва да представи подобно предложение, за да се гарантира проследимостта на внасяните полезни изкопаеми на световния пазар;

20.  Призовава за изготвяне на оценка на риска, свързан с изменението на климата, за съответните аспекти на политиката на развитие по отношение на планирането и вземането на решения, включително в областта на търговията, селското стопанство и продоволствената сигурност, и изисква резултатите от тази оценка да бъдат използвани за формулиране на ясни насоки за политиката на сътрудничество за развитието;

21.  Изразява своята загриженост във връзка с нарастващата вероятност от природни бедствия, които създават масови миграционни вълни и придават жизнено важен характер на оказването на спешна помощ на тази нова категория разселени лица;

22.  Подчертава значението на регионалното сътрудничество и интеграция и призовава за засилване на регионалните рамки, които позволяват главно на по-малките държави да обединяват ресурси, ноу-хау и експертен опит;

23.  Подчертава, че отсъствието на напредък по отношение на управлението на публичните финанси възпрепятства повечето от тези държави от получаване на бюджетна помощ, която е от основно значение за изграждането на капацитет във всяка държава;

24.  Подчертава значението на развитието на тристранно сътрудничество за НРД, по-специално с държавите с бързоразвиващи се икономики с цел отбелязване на напредък към всеобхватно сътрудничество за постигане на взаимна полза и общо развитие;

25.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и на генералния секретар на Организацията на обединените нации.


Доклад относно напредъка, осъществен от Исландия през 2010 г.
PDF 368kWORD 64k
Резолюция на Европейския парламент от 7 април 2011 г. относно доклада за напредъка на Исландия за 2010 г.
P7_TA(2011)0150B7-0226/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид регламента на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2010 г., който добавя Исландия към списъка от страни, които отговарят на изискванията за предприсъединителна помощ от ЕС за подпомагане на страните кандидатки да приведат законодателството си в съответствие с достиженията на европейското право,

–  като взе предвид становището на Комисията от 24 февруари 2010 г. относно заявлението на Исландия за членство в Европейския съюз (SEC(2010)0153),

–  като взе предвид решението на Европейския съвет от 17 юни 2010 г. за откриване на присъединителни преговори с Исландия,

–  като взе предвид общата позиция на ЕС и общата позиция на правителството на Исландия, приети на заседание на равнище министри за откриване на Междуправителствената конференция за присъединяване на Исландия към Европейския съюз на 27 юли 2010 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Стратегия за разширяване и основни предизвикателства през периода 2010‐2011 г.“ (COM(2010)0660) и доклада за напредъка на Исландия за 2010 г., приет на 9 ноември 2010 г.,

–  взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2009 г. относно стратегията за разширяване за 2009 г., отнасяща се до страните от Западните Балкани, Исландия и Турция(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2010 г. относно кандидатурата на Исландия за членство в Европейския съюз(2),

–  като взе предвид препоръките от първото заседание на Съвместния парламентарен комитет ЕС-Исландия, приети през октомври 2010 г.,

–  като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че Исландия изпълнява критериите от Копенхаген и че преговорите за присъединяване на Исландия бяха открити на 27 юли 2010 г. след одобрение от Съвета на ЕС,

Б.  като има предвид, че процесът на скрининг започна на 15 ноември 2010 г. и е предвидено да продължи до 17 юни 2011 г.,

В.  като има предвид, че както беше подчертано от възобновения консенсус относно разширяването, напредъкът на всяка страна към членство в Европейския съюз се основава на заслуженото от нея,

Г.  като има предвид, че Исландия вече сътрудничи тясно с ЕС като член на Европейското икономическо пространство (ЕИП), Шенгенските споразумения и Регламента от Дъблин и следователно вече е приела значителна част от достиженията на правото на ЕС,

Д.  като има предвид, че Исландия допринася за европейското сближаване и солидарност чрез финансовия механизъм в рамките на ЕИП и сътрудничи с ЕС в областта на поддържането на мира и операциите за управление на кризисни ситуации,

1.  Приветства започването на преговорите за присъединяване на Исландия през юли 2010 г.; счита, че е от съществено значение да се създадат условия за приключване на процеса на присъединяване на Исландия и да се гарантира успехът на присъединяването й;

Политически критерии

2.  Приветства перспективата страна със силна демократична традиция и гражданска култура да стане нов член на ЕС; подчертава, че присъединяването на Исландия към ЕС допълнително ще укрепи ролята на Съюза като фактор, насърчаващ и подкрепящ в световен мащаб правата на човека и основните свободи;

3.  Поздравява Исландия за добрите й резултати по отношение на защитата на правата на човека и гарантирането на високо равнище на сътрудничество с международните механизми за защита на правата на човека;

4.  Подкрепя продължаващата работа за укрепване на законодателната среда по отношение на свободата на изразяване на мнение и достъпа до информация; във връзка с това приветства инициативата за исландски модерни медии, която ще позволи както на Исландия, така и на ЕС да укрепят позициите си по отношение на правната защита на свободата на изразяване на мнение и свободата на информация;

5.  Приветства създаването на Съвместния парламентарен комитет ЕС-Исландия през октомври 2010 г. и изразява убеждение, че този форум ще допринесе за засилване на сътрудничеството между Алтинги и Европейския парламент по време на процеса на присъединяване;

6.  Силно насърчава исландските държавни органи да хармонизират правата на гражданите на ЕС по отношение на правото им да гласуват на местните избори в Исландия;

7.  Отбелязва съществения напредък в укрепването на независимостта на съдебната власт и приветства предприетите мерки от исландските държавни органи през май 2010 г. с цел да се разреши въпросът с правомощията, предоставени на министъра на правосъдието по отношение на назначенията в съдебната власт, както и измененията, внесени в Закона за съдебната система, които укрепват независимостта на съдебната власт, като същевременно поставят ударение върху необходимостта от цялостно прилагане на тези мерки;

8.  Приветства работата, извършена от службата на специалния прокурор, както и доклада на Специалната комисия за разследване, създадена през декември 2008 г. от исландския парламент, с цел да разследва и анализира процесите, водещи до колапса на банковата система, и напредъка, който беше постигнат за преодоляване на политическите, институционалните и административните последици от колапса на исландската банкова система, като същевременно отбелязва, че прилагането на препоръките понастоящем се провежда и трябва да се следва с непрекъснати усилия;

Икономически критерии

9.  Приветства като цяло удовлетворителните резултати, постигнати от Исландия, от изпълнението на задълженията й в рамките на ЕИП и от способността й да издържи на конкурентния натиск и пазарните сили в ЕС;

10.  Отбелязва при все това, че последният доклад за достиженията на ЕАСТ показа, че дефицитът по транспонирането на Исландия леко се е увеличил и че със стойност от 1,3 % той е останал над междинната цел от 1 %, въпреки че закъсненията, свързани с транспонирането, са намалели;

11.  Приветства споразумението, постигнато между представители на правителствата на Исландия, Нидерландия и Обединеното кралство по въпроса Icesave, особено относно гарантирането на възстановяването на разходи, направени при плащане на минимални гаранции на вносителите в клоновете на Landsbanki Islands hf. в Обединеното кралство и Нидерландия; приветства приемането на споразумението от страна на исландския парламент на 17 февруари 2011 г. с мнозинство от три четвърти; отбелязва решението на президента на Исландия да споменава законопроекта за референдум и се надява да се сложи край на процедурата за нарушение, която започна на 26 май 2010 г. от Надзорния орган на ЕАСТ срещу правителството на Исландия;

12.  Приветства факта, че институционалните слабости във финансовия сектор бяха разгледани и че беше постигнат напредък по укрепването на практиките за регулиране и надзор на банките, в частност по отношение на правомощията на органа за финансов надзор;

13.  Приветства представянето от Исландия на първата й предприсъединителна икономическа програма пред Европейската комисия като важна стъпка в предприсъединителната фаза и изразява надежда, че обявеният ежегоден двустранен икономически диалог ще консолидира сътрудничеството между двете страни;

14.  Насърчава исландските държавни органи да продължат по пътя на изработването на стратегия за либерализиране на контрола върху капитала, което представлява важно изискване за присъединяването на страната към ЕС;

15.  Приветства неотдавнашния положителен четвърти преглед на помощната програма на МВФ, която очертава важно развитие на фискално и икономическо консолидиране в Исландия, както и факта, че след свиване за седем последователни тримесечия, исландската икономика излезе от рецесията и реалният брутен вътрешен продукт отбеляза растеж от 1,2 % през периода юли-септември 2010 г. в сравнение с предходното тримесечие;

16.  Приветства политиките за допълнително диверсифициране на икономиката на Исландия като необходима стъпка в посока на икономическото благосъстояние на страната в дългосрочен план; насърчава исландските държавни органи допълнително да развиват туризма, който се счита за обещаващ сектор − носител на по-дългосрочен растеж, и който като цяло отбелязва увеличаващ се дял в производството и заетостта;

17.  Отбелязва позицията на Исландия относно присъединяването към еврозоната − амбиция, която може да бъде постигната след като тя стане член на ЕС и след изпълнение на всички необходими условия;

18.  Изразява загриженост относно високото равнище на безработица в Исландия, в частност безработицата сред младежите, както и относно спада в инвестициите и вътрешното потребление вследствие на икономическата и финансова криза, въпреки че отбелязва признаци за подобрение в някои от тези области; отбелязва, че евтината зелена енергия и свързаните с нея технологии, които Исландия произвежда, биха могли да бъдат по-важен фактор за съживяването на икономиката;

19.  Поздравява Исландия за високия дял на инвестициите й в образование, научноизследователска и развойна дейност, както и за подкрепата и участието й в Лисабонската стратегия, включително приемането на стратегия „Исландия 2020“, която подчертава важността на образованието, научноизследователската и развойната дейност и очертава измерими цели;

Капацитет за поемане на задълженията, свързани с членството

20.  Отбелязва, че Исландия, като член на ЕИП, е значително напреднала по отношение на изискванията на 10 от преговорните глави и частично изпълнява изискванията на 11 от преговорните глави; подчертава, че поемането на задълженията от Исландия в рамките на Споразумението за ЕИП е важно изискване за преговорите за присъединяване;

21.  Призовава Исландия да засили подготовката за привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС, в частност в областите, които не са обхванати от ЕИП, и да гарантира тяхното изпълнение и прилагане до датата на присъединяване;

22.  Призовава Исландия да се подготви за участието си в политиката на ЕС за селското стопанство и развитието на селските райони, и в частност да положи повече усилия с цел създаване на административните структури, необходими за прилагане на тези политики до датата на присъединяване; при все това подчертава особеностите на екосистемата на Исландия и насърчава Комисията и исландските държавни органи да постигнат взаимно задоволително споразумение, като се отчита уникалното естество на исландската околна среда;

23.  Отчита факта, че общата политика в областта на рибарството понастоящем се преразглежда, и че достиженията на правото на ЕС може да бъдат изменени преди присъединяването на Исландия, призовава Исландия и ЕС да се отнесат към тази преговорна глава по конструктивен начин с оглед на постигане на взаимно удовлетворяващо решение за устойчиво управление и експлоатация на рибните ресурси;

24.  Отбелязва добрите резултати, постигнати от Исландия, в областта на управлението на рибните й ресурси по устойчив начин и въз основа на научни оценки;

25.  Призовава исландските държавни органи да адаптират законодателството си към достиженията на правото на ЕС в областта на вътрешния пазар по отношение на правото на установяване, свободата на предоставяне на услуги, както и на свободното движение на капитали в производствения и преработвателния сектор в областта на рибарството;

26.  Призовава Исландия да продължи конструктивнте и преговори с ЕС и Норвегия с цел постигане на решение за спора относно скумрията въз основа на реалистични предложения, които да осигурят бъдещето на запасите, да защитят и запазят работните места в морски риболов и да гарантират дългосрочен устойчив риболов;

27.  Отбелязва, че Исландия може да има ценен принос към политиките на ЕС поради опита си в сферата на възобновяемите енергийни източници, особено по отношение на използването на геотермална енергия, опазването на околната среда и мерките за борба с изменението на климата;

28.  Отбелязва при все това, че между ЕС и Исландия продължават да съществуват сериозни различия по въпроси, свързани с управлението на морската флора и фауна, особено във връзка с китолова; изтъква, че забраната на китолова е част от достиженията на правото на ЕС и призовава за по-широки разисквания по въпроса за премахването на китолова и търговията с китови продукти;

29.  Отбелязва факта, че Исландия е държава без собствена армия и не произвежда оръжие; приветства непрекъснатата подкрепа от страна на Исландия за гражданските операции в рамките на ОПСО и привеждането й в съответствие с по-голямата част от декларациите и решенията в областта на ОВППС;

30.  Приветства традициите на Исландия в областта на външната политика, основани на международното право, правата на човека, равенството между половете, сътрудничеството за развитие и концепцията относно политиката на сигурност, базирана на граждански ценности;

Регионално сътрудничество

31.  Счита, че присъединяването на Исландия към ЕС би засилило перспективите пред Съюза да играе по-активна и конструктивна роля в Северна Европа и в Арктика, допринасяйки за многостранното управление и устойчивите политически решения в региона; разглежда положително участието на Исландия в Северния съвет, както и в политиката на ЕС относно Северното измерение, Евро-арктическия съвет за региона на Баренцово море и в Арктическия съвет, който представлява основният многостранен форум за сътрудничество в Арктика; счита, че присъединяването на Исландия към ЕС допълнително би укрепило европейското присъствие в Арктическия съвет;

32.  Подчертава необходимостта от по-ефективна и координирана политика за Арктика на Европейския съюз и изразява становището, че присъединяването на Исландия към ЕС би засилило северноатлантическото измерение на външните политики на Съюза;

Обществено мнение и подкрепа за разширяване

33.  Насърчава исландските държавни органи да разширят общественото разискване относно присъединяването към ЕС, като отчитат необходимостта от твърд ангажимент, за да бъдат преговорите успешни; поздравява Исландия за създаването на обществен уебсайт eu.mfa.is и приветства разрастващите се и все по-балансирани разисквания в исландските медии относно предимствата и недостатъците във връзка с членството в ЕС;

34.  Призовава Комисията да предостави материална и техническа подкрепа, ако й бъде отправено искане за това от исландските държавни органи, за да им помогне да засилят прозрачността и отчетността във връзка с процеса на присъединяване и да допринесат за организирането на задълбочена и изчерпателна кампания в цялата страна, основаваща се на ясна, точна и базирана на факти информация относно последствията от членството в ЕС, така че исландските граждани да могат да направят информиран избор в бъдещия референдум за присъединяването;

35.  Изразява надежда, че извън рамките на различните политически гледни точки информираното обществено мнение може също да окаже положително въздействие върху ангажимента за членство в ЕС на исландските държавни органи;

36.  Счита, че е от първостепенно значение на гражданите на ЕС да се предостави ясна и всеобхватна базирана на факти информация относно последиците от присъединяването на Исландия; призовава Комисията и държавите-членки да положат усилия за тази цел и счита, че е също толкова съществено да се изслушат съображенията за загриженост и въпросите на гражданите, да се работи по тях и да се отговори на мненията и изразените от тях интереси;

o
o   o

37.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите-членки, председателя на Алтинги и на правителството на Исландия.

(1) OВ C 285 E, 21.10.2010 г., стр. 47.
(2) Приети текстове, P7_TA(2010)0278.


Доклад относно осъществения напредък от страна на бивша югославска република Македония през 2010 г.
PDF 378kWORD 95k
Резолюция на Европейския парламент от 7 април 2011 г. относно доклада за напредъка на бивша югославска република Македония за 2010 г.
P7_TA(2011)0151B7-0225/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид решението на Европейския съвет от 16 декември 2005 г. да даде на бивша югославска република Македония статут на страна, кандидатка за членство в ЕС, и заключенията на председателството на Европейския съвет, публикувани след заседанията на Европейския съвет, проведени на 15-16 юни 2006 г. и 14-15 декември 2006 г.,

–  като взе предвид резолюции № 845 (1993) и 817 (1993) на Съвета за сигурност на ООН, както и Временното споразумение от 1995 г. между Република Гърция и бивша югославска република Македония,

–  като взе предвид доклада на Комисията за напредъка на бивша югославска република Македония за 2010 г. (SEC(2010)1332) и съобщението на Комисията от 9 ноември 2010 г., озаглавено „Стратегия за разширяване и основни предизвикателства през 2010‐2011 г.“(COM(2010)0660),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 февруари 2010 г. относно доклада за напредъка на бивша югославска република Македония през 2009 г.(1),

–  като взе предвид препоръките на Съвместния парламентарен комитет ЕС–бивша югославска република Македония от 30 ноември 2010 г.,

–  като взе предвид Решение 2008/212/EО на Съвета от 18 февруари 2008 г. относно принципите, приоритетите и условията, които се съдържат в Партньорството за присъединяване с бивша югославска република Македония(2),

–  като взе предвид заключенията от заседанията на Съвета по общи въпроси и външни отношения, проведени на 13-14 декември 2010 г.,

–  като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че разширяването на ЕС е силна движеща сила за мира, стабилността и помирението в региона,

Б.  като има предвид, че през 2005 г. Европейският съвет даде на бивша югославска република Македония статут на страна кандидатка за членство в ЕС, но след това не е определял дата за започване на преговори въпреки значителния напредък, постигнат от тази държава по пътя й към ЕС; като има предвид, че двустранните спорове не следва да представляват и да бъдат използвани като пречка пред процеса на присъединяване, въпреки че следва да бъдат разрешени преди членството; като има предвид, че продължаването на процеса на присъединяване би допринесло за стабилността на бивша югославска република Македония и би засилило допълнително междуетническия диалог,

В.  като има предвид, че засилването на икономическия диалог и сътрудничеството със страните, кандидатки за присъединяване, дава възможност на ЕС, заедно с последните, да насочи вниманието си към преодоляване на икономическата криза и допринася за конкурентоспособността на Съюза в световен мащаб,

Г.  като има предвид, че стратегията за разширяване от 2010 г. подчертава като приоритети реформата на публичната администрация и съдебната система, борбата срещу организираната престъпност и корупцията, както и диалога между участниците в политическия живот,

Д.  като има предвид, че ЕС използва всеобхватни процедури за одобрение, които гарантират допускане на нови членове едва след като те са изпълнили всички изисквания и само с активното съгласие на институциите на ЕС и държавите-членки на ЕС,

Е.  като има предвид, че свободата на изразяване и независимостта на медиите продължават да предизвикват загриженост в повечето от страните-кандидатки,

Политически промени

1.  Споделя оценката в доклада на Комисията относно напредъка на бивша югославска република Македония през 2010 г. и изразява съжаление, че Съветът не е взел решение за започване на преговори за присъединяване, както Комисията препоръчва вече втора поредна година и съгласно предишните резолюции на Парламента; припомня своята предишна препоръка към Съвета за незабавно започване на преговорите;

2.  Отбелязва неотдавнашните политически събития, довели до предсрочни избори; призовава всички политически партии да играят активна и конструктивна роля в процеса на подготовка на изборите; подчертава, че свободните и честни избори, провеждани на основата на пълна прозрачност и в съответствие с международните стандарти, са важен елемент от консолидираната демокрация; призовава всички политически партии да участват активно в изборите; изразява загриженост относно настоящата политическа ситуация и отправя призив към всички политически лидери да търсят консенсус въз основа на демократичните институции;

3.  Изтъква, че двустранните проблеми трябва да се решат от засегнатите страни в дух на добросъседство и при отчитане на цялостния интерес на ЕС; призовава всички ключови действащи лица и засегнати страни да положат повече усилия и да проявят отговорност и решимост за разрешаване на всички нерешени въпроси, които не само възпрепятстват процеса на присъединяване на страната-кандидатка и собствената политика на ЕС в региона, но също така биха могли да дадат отражение и върху междуетническите отношения, стабилността в региона и икономическото развитие;

4.  Поздравява страната във връзка с десетата годишнина на Охридското рамково споразумение, което остава крайъгълен камък за междуетническите отношения в страната, и призовава правителството и всички държавни институции да използват тази забележителна годишнина, като средство за продължаване насърчаването на доброто междуетническо сътрудничество и доверието; изразява загриженост обаче във връзка с нарастващото междуетническо напрежение във връзка със строежа на мястото на крепостта Кале в Скопие; призовава всички политически и религиозни водачи, както и медиите, да действат отговорно и да се въздържат от всякакви действия, които биха могли да увеличат междуетническото напрежение; отбелязва със загриженост опасността от засилването на изолационисткия манталитет, който би могъл да се развие като политически заместител на липсата на осезаема европейска перспектива;

5.  Призовава правителството да засили всеобхватния диалог между етническите общности, да вземе надлежно предвид чувствителността на всички общности и малцинства в своите решения като например градоустройствения план за „Скопие 2014“, както и да се въздържа от действия и инициативи, насочени към засилването на националната идентичност за сметка на останалите общности; обръща внимание на необходимостта от ефективно функциониране на парламентарната комисия по междуетнически отношения при интегрирането на малцинствата в законодателния процес и подчертава, че са необходими допълнителни усилия, за да се придвижи процесът на децентрализация в съответствие с Охридското рамково споразумение;

6.  Изразява съжаление, че усилията на ООН за посредничество при решаването на спора за името не са довели до конкретни резултати;

Демокрация, правова държава и права на човека

7.  Припомня, че здравата политическа култура е основата на демокрацията. призовава опозиционните партии да прекратят бойкота на националния парламент и да подновят политическия диалог в рамките на институциите; счита, че е отговорност на правителството и на опозицията да осигурят непосредствен и открит диалог по всички съществуващи предизвикателства пред страната; посочва, че политическата нестабилност би могла да се отрази неблагоприятно на процеса на европейска интеграция, който следва да бъде общ споделен приоритет за всички елементи на обществото; приветства приемането на изменения на Правилника за дейността на парламента, с които се дава възможност за по-голяма ангажираност на опозицията в неговата работа; изразява все пак загрижеността си, че е налице недостатъчен диалог между правителството и опозиционните партии и че властва цялостна обстановка на недоверие и конфронтация; призовава настоятелно двете страни да укрепят обстановката на доверие и да покажат силна ангажираност по отношение използването на новия Правилник за дейността на парламента, така че да се засилят политическия диалог и конструктивното сътрудничество в законодателния процес и парламентарния контрол над правителствените дейности;

8.  Приветства политическата воля за приключване на дълго забавеното оповестяване на имената на агентите, свързани с бившите югославски тайни служби, като важна стъпка към разрушаване на старата комунистическа ера; въпреки това, отбелязва недостатъчен напредък при пълното прилагане на съответните закони; настоятелно призовава правителството да приключи незабавно процеса на лустрация, избягвайки избирателното му използване за политически цели, като например политическа самолегитимация или оклеветяване на политически опоненти;

9.  Поздравява досегашния специален представител на ЕС/ръководител на делегацията на ЕС за отличната му работа; осъжда като неуместни атаките от страна на политици от управляващата партия срещу представителите на ЕС и изразява съжаление, че правителството не се е дистанцирало категорично и публично от подобни обиди; счита тези инциденти за изключително вредни за имиджа на страната;

10.  Обръща внимание на нуждата от подобряване на изборния закон, за да бъде приведен в съответствие с препоръките на ОССЕ/СДИЧП и Венецианската комисия, изложени в доклада за президентските и местните избори от 2009 г.;

11.  Отново повтаря, че свободните и независими медии са необходимо предварително условие за развитието на стабилна демокрация; отбелязва съществуването на голямо разнообразие и смес от публични и частни медии в страната; изразява все пак загриженост във връзка с политизирането на медиите и намесата в тяхната работа; изразява загриженост във връзка с икономическата зависимост и концентрирането на политическа власт на медиите, които често водят до липсата на редакционна независимост и до ниски журналистически стандарти; обезпокоен е от чувствителното влошаване на положението със свободата на медиите в страната, за което свидетелства значителното придвижване надолу в класацията за 2010 г. на „Репортери без граници“ (от 34 на 68 позиция); отбелязва факта, че Министерството на вътрешните работи публикува на страницата си в интернет призив към гражданите да разобличават „необективните“ журналистически материали, призовава журналистите да поддържат високи професионални стандарти в работа си, да се дистанцират от политически влияния и да установят професионални журналистически сдружения; същевременно настоятелно призовава отговорните органи да укрепят независимостта и свободата на медиите, като прилагат еднакви стандарти към всички тях и подобряват прозрачността по отношение на собствеността върху тях;

12.  Приветства многобройните закони, приети във връзка със съдебната реформа и призовава за допълнителни интензивни усилия за реформата на съдебната система, за да се гарантират нейните професионализъм, ефикасност и независимост от политически натиск; в тази връзка подчертава, че съществуващата правна рамка трябва да се приложи бързо и ефективно; изразява загриженост във връзка с продължаващата роля на Министерството на правосъдието в Съдебния съвет и за критиките, отправяни от правителството и депутатите към Конституционния съд, които пораждат риск от политическа намеса в съдебната система; въпреки това, отбелязва със задоволство, че въпреки това несъгласие, всички съдебни решения бяха приложени; приветства усилията за повишаване на ефективността и прозрачността на съдебната система, в частност намаляване на дългия списък чакащи решение дела в повечето съдилища; също така приветства влизането в сила на закона за правната помощ;

13.  Приветства продължаващите усилия в борбата с корупцията, демонстрирани, наред с другото, чрез прилагането на втория кръг препоръки на Групата държави срещу корупцията (GRECO) и влизането в сила на измененията на Наказателния кодекс; насърчава държавните органи да продължат да прилагат законодателството за борба с корупцията, както и да засилят независимостта, ефективността и ресурсите на съдебната система; при все това припомня, че корупцията продължава да бъде широко разпространена, и призовава за по-нататъшни засилени действия за изкореняването й; подчертава, че спешно трябва да се приложи, по ефективен и безпристрастен начин, законодателството против корупцията, в частност относно финансирането на политическите партии и конфликтите на интереси; обръща внимание на важността на това да се гарантира, че съдебната система действа без политическа намеса; приветства усилията за увеличаване на ефективността и прозрачността на съдебната система; подчертава нуждата да се постигнат резултати в налагането на наказания и осъдителни присъди, спрямо които да може да се измерва напредъкът; призовава за уеднаквяване на съдебната практика, за да се гарантира предвидима съдебна система и обществено доверие;

14.  Призовава Комисията да изготви в следващия си доклад за напредъка оценка на въздействието и резултатите, постигнати при разпределянето на средства на ЕС за реформата на съдебната власт и борбата срещу корупцията; призовава Комисията да предостави на Съвета и на Парламента по-подробна оценка на ефективността на антикорупционните мерки, предприети от бивша югославска република Македония по отношение на обществените поръчки и измамите, и да я представи заедно със следващия доклад за напредъка;

15.  Признава усилията във връзка с реформата на публичната администрация, но призовава за допълнителни усилия в тази област, която продължава да бъде политизирана и да страда от липсата на капацитет и професионализъм; приветства приемането от правителството на Национална стратегия за реформа на публичната администрация и създаването на подкомисия по въпросите на реформата на публичната администрация към Споразумението за стабилизация и асоцииране; изразява загриженост от непрозрачния и инцидентен процес на преобразуване на временни длъжности в постоянни, означаващ още по-голяма степен на политизиране на администрацията; призовава за разработването на ясна стратегия по отношение на човешките ресурси, определяща потребностите на администрацията по отношение на възможностите и уменията, както и за прилагането й посредством назначаване и професионално развитие според заслугите; приветства увеличаването на назначенията на лица от малцинствата, но подчертава, че тези назначения трябва да се извършват въз основа на оценка на потребностите в администрацията, така че да се гарантира, че уменията на новите служители отговарят на изискваните за длъжността;

16.  Приветства продължаващия процес в областта на децентрализацията; отбелязва обаче, че прехвърлянето на отговорности към по-нискостоящи органи следва да се съпровожда от съответните бюджетни средства;

17.  Приветства постигнатия напредък по отношение на реформата на системата на затворите; въпреки това, остава сериозно загрижен поради влошаващите се условия в някои затвори, по-специално по отношение на пренаселеността и неадекватната система на здравеопазване; подчертава необходимостта да се спазва принципът, според който лишените от свобода следва да бъдат обект на подходящо отношение съгласно принципите на ООН;

18.  Приветства приемането на Закона за преброяването на населението и домакинствата от 2011 г., подчертава необходимостта от адекватна подготовка и оперативна организация, за да се проведе точно преброяване; призовава правителството да отдели съответните средства за неговото организиране и подчертава важността на деполитизирането на въпроса, за да има безпристрастно преброяване с възможно най-широко участие;

19.  Подчертава изключителното значение на това да се гарантира, че образователната система подкрепя етническата интеграция; за тази цел приветства стратегията за интегрирано обучение и призовава за бързото й прилагане, наред с другото чрез премахване на сегрегацията по дължина на етническите разделителни линии и увеличаване изучаването на всички официални езици в Бивша югославска република Македония; призовава правителството да подобри процеса на консултация с различните общности и да си сътрудничи тясно с тях в изпълнението на стратегията;

20.  Установява липса на напредък в съвместното тържествено отбелязване на исторически събития, споделяни със съседните държави-членки на ЕС, с цел допринасяне за едно по-добро разбиране на историята и добросъседски отношения, както е подчертано в предишния доклад; настоятелно призовава за въвеждането в училищата на учебници, в които няма идеологически тълкувания на историята;

21.  Изразява сериозна загриженост относно положението на ромската общност, която продължава да е изправена пред проблеми като лоши условия на живот и дискриминация в достъпа до трудовия пазар, здравните грижи и социалните услуги; подчертава особено трудното положение на ромските момичета и жени, които продължават да страдат от двойна дискриминация - и на основата на етническата си принадлежност, и на своя пол; призовава правителството за твърд ангажимент за прилагане на стратегията за ромите и плана за действие за десетилетието на ромското включване; в тази връзка приветства дейностите на правителството, целящи политическата интеграция на ромите, в това число наличието на министър с ромски етнически произход, който да разглежда въпросите, свързани с ромската общност; приветства правителството за свикването на специална среща по темата за интеграцията на ромите по време на председателството на Съвета на Европа;

22.  Приветства приемането на закон срещу дискриминацията като решаваща стъпка за борба с практиките на дискриминация, които са все още широко разпространени, и призовава за неговото бързо и ефективно прилагане; изразява обаче съжаление, че противно на европейското законодателство в този закон сексуалната ориентация е пропусната като основа за дискриминация; призовава за бързо привеждане на националните разпоредби в тази област в съответствие с достиженията на правото и за засилване на механизмите за наблюдение и изтъква, че това е необходимо условие за присъединяването; изразява загриженост по отношение на хода на процедурата на подбор на членове на Комисията за защита от дискриминация; изразява съжаление, че в Комисията не е назначен представител на гражданското общество; призовава за по-нататъшни усилия във връзка с правата на жените, за увеличаване на тяхното участие на пазара на труда и във вземането на политически и бизнес решения и за защита на жените и децата от домашно насилие;

23.  Призовава за полагането на повече усилия в областта на равенството между половете и правата на жените; насърчава македонските органи да приложат изцяло Закона за равните възможности на мъжете и жените и да осигурят постигането на последователност на националния план за действие за равенство между половете; приветства приемането на стратегията в борбата срещу домашното насилие; призовава за прилагането на система за подкрепа на жертвите; настоятелно призовава правителствения и неправителствения сектор да стимулират наличието на по-голяма информираност по тези въпроси;

24.  Осъжда неотдавнашните опити за сплашване и преките нападения над организации на гражданското общество и клеветите, разпространявани за техни водещи активисти; приветства механизмите за консултации с организациите на гражданското общество, въведени от правителството, но изразява загриженост относно липсата на систематичен и прозрачен механизъм за консултации с гражданското общество относно политики, програми или други стратегически документи за национално развитие; подчертава необходимостта от включване на организациите на гражданското общество в процеса на изработването на политики по начин, който да не е избирателен, така че да се стимулира ефективен обществен дебат и да се включат заинтересованите страни в процеса на присъединяване на страната; подчертава решаващата роля на приноса на гражданското общество за задълбочаване на регионалното сътрудничество в социален и политически аспект; приветства приемането на новия закон за гражданските сдружения и призовава органите да прилагат разпоредбите относно организациите от „общ интерес“, като осигурят схеми за финансиране възможно най-бързо;

25.  Отбелязва със задоволство, че помощта от ИПП работи добре в Бившата югославска република Македония; насърчава нейното правителство и Комисията да опростят административната процедура за финансиране по ИПП, с цел да го направи по достъпно за по-малки и нецентрализирани граждански организации, профсъюзи и други бенефициенти;

26.  Подчертава, че Бивша югославска република Македония е ратифицирала осемте основни конвенции в областта на трудовите права на МОТ; изразява загриженост относно факта, че е постигнат скромен напредък в областта на трудовите права и профсъюзите; призовава органите да засилят допълнително трудовите и профсъюзните права, в това отношение насърчава също така правителството да гарантира достатъчен административен капацитет за надлежното прилагане и изпълнение на трудовото право; посочва важната роля на социалния диалог и насърчава правителството да повиши своите амбиции и да установи всеобхватен социален диалог със съответните партньори;

27.  Подчертава значимостта на опазването и поддръжката на културното наследство, което е стълб на европейските ценности и принципи; със съжаление отбелязва, че редица гробища, надписи върху фрески и артефакти, които принадлежат към българското културно наследство, са абсолютно изоставени и в руини;

28.  Приветства напредъка на страната към функционираща пазарна икономика и широкия консенсус относно основните характеристики на икономическата политика на страната; приветства правителството за това, че поддържа макроикономическа стабилност въпреки отрицателното въздействие на световната финансова криза и отбелязва добрите перспективи за икономическия растеж през идните години;

Социално-икономически развития

29.  Изразява загриженост относно продължаващите високи равнища на безработицата, по-конкретно сред младите хора, които се наблюдават в много от държавите в региона; призовава правителството неотложно да приложи по-ефикасни мерки за подобряване на публичните инвестиции с акцент върху политиките на заетост и поемане на работната сила чрез осигуряване на качествени и стабилни работни места при достойни условия на труд; призовава Комисията да помага на органите с увеличена помощ по ИПП;

30.  Отбелязва подобрението на бизнес климата вследствие на предприемането на икономически реформи през последните години и подчертава необходимостта от продължителни структурни реформи в страната; същевременно отбелязва, че чуждестранните инвестиции намаляха още повече от и без друго ниското равнище и че положението се влоши поради световната финансова криза; призовава държавните агенции, които отговарят за привличането на преките чуждестранни инвестиции, да засилят своите усилия за привличането на потенциалните чуждестранни инвеститори;

31.  Поздравява правителството за ефективното и гладко прилагане на Споразумението за стабилизиране и асоцииране с ЕС; за тази цел приветства неотдавнашното решение на правителството да премахне митническите ставки за над сто различни продукта като крачка напред в посока пълното либерализиране на търговията с ЕС; изразява надежда, че тези промени ще увеличат конкурентоспособността на националните производители като по този начин стимулират по-голям икономически растеж; счита това развитие за важен етап, който демонстрира усилията на страната да издържи на засилената конкуренция, пред която ще бъде изправен, след като стане член на ЕС;

32.  Подчертава необходимостта от прилагане на принципите на доброто управление на бюджетните разходи чрез подобряване на свободния достъп до публична информация, консултации със заинтересованите страни в хода на бюджетната процедура и създаване на механизъм на докладване, чрез който да се поеме отговорност за отчетността на разходите; припомня, че непрозрачните бюджетни разходи водят до социално изключване и конфликти, и оспорва легитимността на някои национални кампании;

33.  Приветства неотдавнашното приемане на Закона за енергетиката с цел либерализиране на пазара на електрическа енергия в страната и който е в съответствие със съответните европейски директиви;

34.  Подчертава значимостта на разработването на ефективна и надеждна система за обществен транспорт както в страната, така и на регионално ниво (в това число железопътната връзка София–Скопие–Тирана); за тази цел отново отправя своя призив към органите инвестират в поддръжката и подобряването на железопътната мрежа, която е жизнеспособна алтернатива на автомобилната система; изразява съжаление относно решението на правителството да намали средствата за инвестиции в годишната програма за железопътна инфраструктура и призовава Комисията да предостави необходимото техническо и финансово съдействие в рамките на средствата по ИПП;

35.  Призовава органите на Бивша югославска република Македония и България да отворят отново трансграничната пешеходна и велосипедна пътека между Старо Конярево и Габрене, за да се подобри частта от алеята „Желязна завеса“ между Струмица и Петрич;

36.  Приветства приемането на националната стратегия за устойчиво развитие, но призовава за повече усилия за прилагане на законодателството в областта на околната среда и за предоставяне на съответно финансиране за тази цел; обръща внимание по-конкретно на предизвикателствата в областите на качеството на водите, управлението на отпадъците и опазването на природата; призовава за по-тясно сътрудничество по трансгранични екологични въпроси въз основа на стандартите на ЕС; в тази връзка повтаря своя призив за ефективен контрол на качеството и нивото на водата в пограничните езера Охридско езеро, Преспанско езеро и Дойранско езеро както и на река Вардар; приветства инициативата на тристранния еврорегион „Езеро Преспа“, включващ Бивша югославска република Македония, Гърция и Албания; призовава правителството да разпростре успешния опит със системата за събиране на отпадъчни води в Охрид и към другите езера в региона; освен това приветства постигнатия напредък в изграждането на станция за пречистване на отпадъчни води в Гевгелия;

37.  Изразява дълбока загриженост относно замърсяването на почвите в град Велес, който беше обявен от Световната здравна организация за опасно място за живеене; призовава правителството да се справи с този проблем и да вземе адекватни мерки за опазване на общественото здраве в този район; приканва Комисията да обмисли дали в този конкретен случай могат да се използват средства от ИПП;

Регионални въпроси

38.  Приветства страната за продължаващата й роля на стабилизиращ фактор в региона; подчертава участието й в граждански и военни мисии на ЕС, но при все това напомня на правителството задължението му да се придържа към общите позиции на ОВППС, особено към онези от тях, които се отнасят до ограничителните мерки, по-конкретно в случая на Зимбабве;

39.  Приветства неотдавнашното решение, взето от органите на Сърбия и на Бивша югославска република Македония, да премахнат изискването за международен паспорт за граждани, пътуващи между двете държави, с цел установяване на съвместен контрол върху тяхната обща граница;

40.  Изразява огромно съжаление относно факта, че спорът с Гърция за името продължава да блокира пътя на страната към ЕС, и припомня своята препоръка към Съвета за незабавно започване на преговори за присъединяване; подчертава значението на добросъседските отношения и разбирането на чувствителните за съседните държави-членки въпроси в този процес; призовава правителствата да избягват жестове и пораждащи спорове действия и изявления, които могат да имат отрицателно отражение и да предизвикат напрежение в добросъседските отношения; отбелязва засиления диалог между двамата министър-председатели и ги насърчава да проявят политическа мъдрост и воля за постигане на компромис, така че бързо да се намери решение, което да удовлетворява и двете страни;

41.  Припомня, че съгласно заключенията на Съвета по общи въпроси от 14 декември 2010 г. поддържането на добросъседски отношения, включително договарянето на взаимно приемливо решение по въпроса за името под егидата на ООН, е от съществено значение;

42.  Призовава Комисията и Съвета да започнат разработването на общоприложим арбитражен механизъм, целящ разрешаване на двустранни въпроси между страни, участващи в процеса на разширяване, между държави-членки и страни, участващи в процеса на разширяване, и между държави-членки;

43.  Отбелязва със загриженост използването на исторически аргументи в настоящия дебат, включително явлението на т.нар. „антиквизация“, което има опасност да увеличи напрегнатите отношения със съседните държави и да създаде нови вътрешни разделения;

44.  Приканва върховния представител и члена на Комисията, отговарящ за разширяването и Европейската политика на съседство, да способстват за споразумение по въпроса за името и да предложат политически насоки при пълно зачитане на текущия процес на водене на преговори и разпоредбите на Устава на Организацията на обединените нации; счита, че намирането на взаимно приемливо решение във възможно най-кратък срок е случай, който ще изпита общата външна политика след влизането в сила на Договора от Лисабон, както и способността на Съюза да разрешава трайни международни спорове, възникващи по неговите граници;

45.  Призовава Съвета и Комисията да спазват своите ангажименти към трети държави и да възнаграждават усилията за напредък и реформи на държавите, които отговарят на изискванията на Съюза; отбелязва, че в противен случай готовността на тези държави за реформи може да намалее;

46.  Изразява становището, че по-нататъшно продължаване на статуквото по въпроса за името и по други неразрешени въпроси със съседните страни би могло да урони не само стабилността в страната и региона, но също така и достоверността на политиката на разширяване, и затова призовава всички заинтересовани страни да проявят добра воля, солидарност и отговорност за разрешаване на спорните въпроси; в тази връзка призовава органите в страната да придвижат инициативата за създаване на общи експертни комисии по история и образование с България и Гърция;

o
o   o

47.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки и на правителството и парламента на Бившата югославска република Македония.

(1) OВ C 341 E, 16.12.2010 г., стр. 54.
(2) ОВ L 80, 19.3.2008 г., стр. 32.


Положението в Кот д'Ивоар
PDF 290kWORD 59k
Резолюция на Европейския парламент от 7 април 2011 г. относно положението в Кот д'Ивоар
P7_TA(2011)0152RC-B7-0256/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид предходните си резолюции относно Кот д'Ивоар, и по-конкретно резолюцията си от 16 декември 2010 г.(1),

–  като взе предвид декларацията от Бамако от 3 ноември 2000 г. относно демокрацията, правата на човека и свободите във франкофонския свят,

–  като взе предвид съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН относно Кот д'Ивоар, и по-конкретно резолюции 1946 и 1951 (2010 г.), резолюции 1967, 1968 и 1975 (2011 г.),

–  като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Catherine Ashton относно положението в Кот д'Ивоар, и по-конкретно изявленията от 3, 10, 12 и 19 март и 1 април 2011 г.,

–  като взе предвид заключенията относно Кот д'Ивоар, приети на заседанието на Съвета по външни работи на ЕС на 3065-ото му заседание от 31 януари 2011 г.,

–  като взе предвид Решение 2011/18/ОВППС на Съвета и Регламент (EC) № 25/2011 на Съвета от 14 януари 2011 година за налагане на замразяване на имуществото и определяне на допълнителни лица и стопански субекти, подложени на ограничителни мерки в Кот д'Ивоар,

–  като взе предвид решението, прието от Съвета за мир и сигурност на Африканския съюз в Адис Абеба на 10 март 2011 г.,

–  като взе предвид изявленията на Съвета за сигурност на ООН относно Кот д'Ивоар от 3 и 11 март 2011 г.,

–  като взе предвид съвместното изявление на съпредседателите на Парламентарната асамблея АКТБ–ЕС от 18 март 2011 г., в което се осъжда насилието и нарушаването на правата на човека в Кот д'Ивоар,

–  като взе предвид изявлението на председателя Jerzy Buzek от 18 март 2011 г., в което се призовава за прекратяване на насилието срещу цивилното население в Кот д'Ивоар,

–  като взе предвид резолюцията относно положението в Кот д'Ивоар, приета на 25 март 2011 г. в Абуджа от държавните и правителствени ръководители на Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS),

–  като взе предвид резолюцията на Съвета по правата на човека на ООН от 25 март 2011 г., която учредява международна анкетна комисия за разследване на нарушения на правата на човека в Кот д'Ивоар след президентските избори,

–  като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че през последните четири месеца Кот д'Ивоар изпадна в дълбока политическа криза, произтичаща от отказа на досегашния президент Лоран Гбагбо да предаде властта на законния президент Аласан Уатара, въпреки факта, че последният спечели президентските избори през ноември 2010 г. и беше признат за победител от международната общност, след като ООН удостовери резултатите,

Б.  като има предвид, че дипломатическите усилия за намирането на мирно решение на политическата безизходица след изборите, включително усилията на Африканския съюз, на ECOWAS и на президента на Южна Африка, не постигнаха успех,

В.  като има предвид, че от средата на февруари сраженията както в столицата, така и в западната част на страната се ожесточиха, като обезпокоителни доклади посочват нарастваща употреба на тежка артилерия срещу цивилното население,

Г.  като има предвид, че през последните дни републиканските сили на президента Уатара започнаха широко настъпление с цел установяването му на власт и придобиха контрол над няколко важни области, включително политическата столица Ямусукро и Сан Педро – основно пристанище за износ на какао; като има предвид, че поддържащите Уатара сили вече навлязоха в Абиджан, което доведе до ожесточени боеве със силите, предани на бившия президент,

Д.  като има предвид, че според източници на ООН от декември 2010 г. досега в Кот д'Ивоар има стотици жертви; като има предвид, че действителният брой на жертвите вероятно е много по-голям, тъй като насилието във вътрешността на страната не винаги е отразено в печата,

Е.  като има предвид, че нападенията, умишлено насочени срещу мироопазващите сили и институциите на ООН, представляват военни престъпления; като има предвид, че операцията на ООН в Кот д'Ивоар (ONUCI) е постоянно обект на заплахи и атаки от страна на силите за сигурност, поддържащи Гбагбо, като същевременно бившият президент използва провокативна реторика, за да подбужда хората към насилие срещу силите на ООН и чужденците, пребиваващи в Кот д'Ивоар; като има предвид, че няколко миротворци на ООН бяха тежко ранени или дори убити,

Ж.  като има предвид, че извършените в Кот д'Ивоар зверства, включващи случаи на сексуално насилие, насилствено отвличане, извънсъдебни екзекуции и прекомерна и безразборна употреба на сила срещу цивилното население, се равняват на престъпления срещу човечеството,

З.  като има предвид, че в декларацията, внесена от правителството на Кот д'Ивоар на 18 април 2003 г. съгласно член 12, параграф 3 от Римския статут, страната приема юрисдикцията на Международния наказателен съд (МНС) за престъпления, извършени на нейна територия след 19 септември 2002 г.; като има предвид, че Кот д'Ивоар продължава да бъде подложена на предварително разследване от страна на прокуратурата на МНС,

И.  като има предвид, че положението по отношение на спазването на принципите на правовата държава в Кот д'Ивоар продължава да се влошава, като се поставят все по-големи ограничения върху свободата на словото, свободата на изразяване на мнение и свободата на медиите,

Й.  като има предвид, че икономическото положение в Кот д'Ивоар се влоши значително през последните четири месеца, след като Лоран Гбагбо предприе незаконна национализация в банковия сектор и в сектора на производство на какао, както и произволно отчуждаване на пари и частно имущество, като има предвид, че Международният валутен фонд (МВФ) наскоро предупреди за тежките неблагоприятни икономически последици от настоящото положение в Кот д'Ивоар за целия регион на Западна Африка,

К.  като има предвид, че поради обстановката на насилие, обхванало страната, около 1 милион души са разселени както вътрешно, така и в съседни държави като Либерия, Гана, Того, Мали и Гвинея,

Л.  като има предвид, че на 17 март 2011 г. Комисията увеличи петократно хуманитарната помощ от страна на ЕС за Кот д'Ивоар,

М.  като има предвид, че единодушно приетата Резолюция 1975 (2011 г.) на Съвета за сигурност на ООН призовава настоятелно за незабавното оттегляне на г-н Гбагбо, както и за незабавно прекратяване на насилието срещу цивилното население, като същевременно налага на г-н Гбагбо, неговата съпруга и трима сподвижници целеви финансови санкции и санкции по отношение на пътуването,

1.  Осъжда опитите на бившия президент Гбагбо и неговите поддръжници да узурпират насилствено волята на народа на Кот д'Ивоар; призовава отново г-н Гбагбо да се оттегли и незабавно да предаде властта на Аласан Уатара; приветства във връзка с това приемането на Резолюция 1975 (2011 г.), в която Съветът за сигурност на ООН направи най-решителното си заявление от началото на следизборната криза в Кот д'Ивоар, призовавайки г-н Гбагбо да се оттегли незабавно;

2.  Изразява съжаление от факта, че не е намерено дипломатическо разрешение, включително и тези, подкрепени от Африканския съюз, и че насилието и въоръжената конфронтация са функция на настъпилата след изборите криза;

3.  Приветства призива на жените от Западна Африка за намиране на мирно решение на политическия конфликт в Кот д'Ивоар и за подвеждане под съдебна отговорност на лицата, извършили насилие срещу обикновени хора; изразява съжаление във връзка с факта, че организациите на жените и религиозните и общностните водачи не положиха достатъчно усилия за упражняване на вътрешен натиск и насърчаване на посредничеството в търсене на мирно решение на политическата безизходица в страната;

4.  Припомня, че единственият източник на демократична легитимност са всеобщите избори и че изборът на Аласан Уатара отразява суверенната воля на народа на Кот д'Ивоар; настоятелно призовава всички институции в Кот д'Ивоар, включително силите му за отбрана и сигурност, да се подчинят незабавно на властта на демократично избрания президент Уатара и неговото правителство;

5.  Осъжда най-решително ескалацията на насилието в Кот д'Ивоар, по-конкретно употребата на тежки оръжия срещу цивилното население, и последвалата значителна загуба на човешки живот; изразява своята най-дълбока солидарност с всички невинни жертви на несправедливостта и насилието в Кот д'Ивоар и с техните семейства; подчертава, че насилието срещу цивилното население, включително жени, деца и международно разселени лица, няма да бъде толерирано и трябва да се прекрати незабавно;

6.  Осъжда решително нарушенията на правата на човека и международното хуманитарно право, за които докладите съобщават, че са извършени срещу цивилното население, включително извънсъдебни екзекуции и прояви на сексуално насилие; отбелязва, че според Съвета за сигурност на ООН тези деяния може да се квалифицират като престъпления срещу човечеството; изразява твърдото си противопоставяне срещу всяко използване на медиите за подбуждане към омраза; призовава за премахване на всички ограничения върху упражняването на правото на свобода на словото; осъжда отвличането на четирима души, включително двама граждани на ЕС, от хотел в Абиджан, разположени в квартал, контролиран от силите, поддържащи Гбагбо, и призовава за незабавното им освобождаване;

7.  Настоява, че не може да има безнаказаност и че не следва да се пестят усилия, за да се открият и подведат под отговорност, включително и на международно равнище, всички лица, които са отговорни за престъпления срещу цивилното население; приветства в тази връзка учредяването на анкетна комисия на Съвета по правата на човека на ООН; отбелязва, че Съветът за сигурност на ООН посочи, че МНС ще вземе решение дали положението в Кот д'Ивоар попада в кръга на неговата компетентност; призовава всички участници в Кот д'Ивоар да сътрудничат на тези органи, за да може да се раздаде правосъдие; призовава ЕС да предостави цялата необходима подкрепа за тези проверки;

8.  Осъжда решително проявите на сплашване и възпрепятстване, насочени срещу операцията на ООН в Кот д'Ивоар (ONUCI) и ЕС;

9.  Приветства допълнителните санкции, състоящи се във визова забрана и замразяване на имуществото, приети от Съвета за сигурност на ООН, Африканския съюз и Съвета на Европейския съюз срещу всички физически и юридически лица, които се противопоставят на законната власт на президента, както и решенията, взети от Световната банка и Международния валутен фонд, които отказаха да имат отношения с незаконното правителство; подчертава, че тези санкции трябва да останат в сила до получаването на властта от законните органи;

10.  Приветства факта, че Резолюция на Съвета за сигурност на ООН 1975 (2011 г.) припомни разрешението, дадено на операцията на ООН в Кот д'Ивоар (ONUCI) да изпълни мандата си за защита на цивилното население, включително за да се предотврати по-нататъшно използване на тежки оръжия, и изрази пълна подкрепа на Съвета за сигурност на ООН за това действие; призовава в тази връзка за бързо и значително укрепване на капацитета на операцията на ООН в Кот д'Ивоар (ONUCI), за да се осигури ефективна защита на цивилното население в Кот д'Ивоар;

11.  Отбелязва, че съгласно възложения й мандат операцията на ООН в Кот д'Ивоар (ONUCI) вече е предприела действия в Абиджан, за да спре използването на тежки оръжия и да защити цивилното население и персонала на ООН, като по искане на генералния секретар на ООН помощ й оказват френските сили „Еднорог“;

12.  Приветства и подкрепя усилията за посредничество под егидата на Африканския съюз и Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS), с цел да се предотврати конфронтацията, и призовава отново всички политически сили в Кот д'Ивоар да докажат своята решимост за мирен преход към демокрация и по този начин да избегнат допълнителни кръвопролития; изразява подкрепата си за плана на Африканския съюз за цялостно мирно разрешаване на кризата и подчертава, че всички африкански страни трябва да покажат единство и да действат по съгласуван начин, за да може да се възстанови мирът в Кот д'Ивоар;

13.  Призовава президент Уатара да подпомогне мирния процес и националното помирение, като припомня, че не съществува давност за военни престъпления и престъпления срещу човечеството;

14.  Изразява дълбока загриженост от влошаването на хуманитарното положение в Кот д'Ивоар и съседните страни, особено в Либерия; призовава всички участници в Кот д'Ивоар да гарантират безопасен и безпрепятствен достъп до всички части на страната за хуманитарните организации на място; приветства ангажимента на ЕС, изразено от члена на Комисията г-жа Георгиева, за подпомагане на разрешаването на хуманитарната криза;

15.  Подчертава необходимостта от бързо предприемане на международни политически действия за справяне с хуманитарното положение в Кот д'Ивоар и за предотвратяване на нова миграционна криза в региона; призовава Комисията и държавите-членки да координират усилията си с други международни дарители; призовава международната общност да спази обещанията за хуманитарна помощ с цел справяне с неотложните нужди на населението на Кот д'Ивоар и съседните му страни;

16.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, на заместник-председателя на Европейската комисия/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета за сигурност на ООН и на генералния секретар на ООН, на операцията на Обединените нации в Кот д'Ивоар (ONUCI), на институциите на Африканския съюз, на Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS), на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС, на правителствата на държавите-членки на ЕС и на избрания президент на Кот д'Ивоар Аласан Уатара.

(1) Приети текстове, P7_TA(2010)0492.


Преглед на Европейската политика за съседство - Източно измерение
PDF 405kWORD 118k
Резолюция на Европейския парламент от 7 април 2011 г. относно прегледа на европейската политика на съседство - Източното измерение
P7_TA(2011)0153B7-0198/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид заключенията от заседанието на министрите на външните работи в рамките на Източното партньорство от 13 декември 2010 г.,

–  като взе предвид предходните си резолюции относно Европейската политика на съседство (ЕПС) от 19 януари 2006 г.(1), относно укрепване на ЕПС от 15 ноември 2007 г.(2), относно Европейския инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП) от 6 юли 2006 г.(3), относно годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно главните аспекти и основните решения в областта на общата външна политика и политиката на сигурност (ОВППС) от 5 юни 2008 г.(4) и относно преразглеждане на ЕИСП от 19 февруари 2009 г.(5), както и относно подход в регионалната политика за Черно море от 17 януари 2008 г.(6) и относно стратегията на ЕС за Черно море от 20 януари 2011 г.(7),

–  като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 20 май 2010 г. относно необходимостта от стратегия на ЕС относно Южен Кавказ(8),

–  като взе предвид развитието на ЕПС от 2004 г. нататък, и по-специално изготвените от Комисията доклади за напредъка по прилагането й,

–  като взе предвид предходните си резолюции относно Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Република Молдова и Украйна, както и препоръките на комитетите за парламентарно сътрудничество с тези страни, с изключение на Беларус,

–  като взе предвид параграф 41 от резолюцията на Европейския парламент от 15 ноември 2007, в който се призовава за създаването на Парламентарна асамблея EURONEST, включваща ЕС и неговите източни съседи,

–  като взе предвид плановете за действие, приети съвместно с Армения, Азербайджан, Грузия и Молдова, както и Програмата за асоцииране на Украйна,

–  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно ЕПС от 26 юли 2010 г.,

–  като взе предвид съвместната декларация от срещата на високо равнище, посветена на Източното партньорство, проведена в Прага на 7 май 2009 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 12 май 2010 г., озаглавено „Обстоен преглед на Европейската политика за съседство“ (COM(2010)0207),

–  като взе предвид съобщението на Комисията относно Източното партньорство от 3 декември 2008 г. (COM(2008)0823),

–  като взе предвид съобщенията на Комисията относно силна европейска политика за съседство от 5 декември 2007 г. (COM(2007)0774), относно укрепване на ЕПС от 4 декември 2006 г. (COM(2006)0726), относно Европейската политика на съседство - стратегически документ от 12 май 2004 г. (COM(2004)0373), както и относно по-широка Европа - добросъседство: нова рамка за отношенията с източните и южните ни съседи от 11 март 2003 г. (COM(2003)0104),

–  като взе предвид Регламент (EО) № 1638/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 2006 г. за определяне на общи разпоредби относно установяване на Европейски инструмент за съседство и партньорство(9),

–  като взе предвид Специален доклад № 13/2010 на Европейската сметна палата, озаглавен „Успешен ли е стартът на новия Европейски инструмент за съседство и партньорство и постига ли той резултати в Южен Кавказ (Армения, Азербайджан и Грузия)?“,

–  като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че Договорът от Лисабон създаде необходимите условия за подобряване на ефективността и съгласуваността на отношенията на ЕС с всички заинтересовани страни и партньори, и по-специално неговите съседи,

Б.  като има предвид, че съгласно член 8 от Договора за ЕС Съюзът трябва да развива привилегировани отношения със съседните страни с оглед установяване на пространство на просперитет и добросъседство, основано на ценностите на Съюза и характеризиращо се с близки и мирни отношения, изградени на основата на сътрудничеството,

В.  като има предвид, че от стартирането си през 2004 г. ЕПС води до укрепване на отношенията със страните партньори, както и до постигането на някои реални ползи; като има предвид, че все още са налице някои предизвикателства и понастоящем следва да се обърне внимание на изпълнението, с ясно определени приоритети за действие, ясни критерии за сравнение и диференциация въз основа на изпълнението,

Г.  като има предвид, че Източното партньорство е подходяща политическа рамка за задълбочаване на отношенията със и между страните партньори въз основа на принципите за споделено участие и отговорност, както и обвързаност с условия; като има предвид, че укрепването на отношенията изисква поемане на по-голям съвместен ангажимент и постигане на осезаем напредък към добро управление и демократични стандарти,

Д.  като има предвид, че Източното партньорство е насочено към четири тематични платформи за сътрудничество, а именно: демокрация, добро управление и стабилност; икономическа интеграция и сближаване с политиките на ЕС; околна среда, изменение на климата и енергийна сигурност; и контакти между хората,

Е.  като има предвид, че сътрудничеството в рамките на Парламентарната асамблея EURONEST има за цел да доведе до положителни резултати, като служи за платформа за обмен на мнения, за намиране на общи позиции относно глобалните предизвикателства на нашето време, свързани с демокрацията, политиката, икономиката, енергийната сигурност и социалните въпроси, както и за укрепване на връзките между страните от региона и ЕС, както и между самите страни от Източното партньорство,

Ж.  като има предвид, че ЕС следва да насърчава и значително да укрепи прилагането на подход „отдолу нагоре“, като увеличи своята икономическа подкрепа за гражданското общество и като насърчава свободата на печата и свободата на събранията, с цел подкрепа на процесите на демократизация, което е предпоставка за дългосрочно стабилизиране,

З.  като има предвид, че неразрешените регионални конфликти в съседство с Европейския съюз подкопават устойчивото икономическо, социално и политическо развитие на съответните страни и представляват сериозна пречка за регионалното сътрудничество, стабилността и сигурността; като има предвид, че те са също така значителна пречка пред осъществяването на пълния потенциал и приоритетите на ЕПС, като има предвид, че тези конфликти накърняват развитието на едно истинско и ефективно многостранно измерение на ЕПС; като има предвид, че ролята, която следва да играе гражданското общество в съответните страни, продължава да бъде подценявана,

И.  като има предвид, че неотдавнашните демонстрации на хората срещу репресивни режими в Беларус, Тунис и Египет са ясен израз на легитимния им стремеж към демокрация,

Й.  като има предвид, че политиката на ЕС и държавите-членки за подкрепа и сътрудничество с недемократични режими в Тунис и Египет претърпя неуспех и следва да служи като поука за отношенията на ЕС с Беларус, както и че политиката на ЕС като цяло и ЕПС следва да бъдат основани на ценности,

К.  като има предвид, че ЕИСП допринесе за опростяването на финансирането на ЕПС; като има предвид, че процесът на изготвяне на правен инструмент, който да бъде приемник на ЕИСП, следва да отразява заключенията от стратегическия преглед на ЕПС и да включва широкообхватни консултации,

Преглед на ЕПС – общи бележки

1.  Приветства постигнатия в рамките на ЕПС напредък в отношенията между ЕС и съседните страни, потвърждава ценностите, принципите и ангажиментите, върху които е изградена ЕПС, които включват демокрация, върховенство на закона, зачитане на правата на човека и основните свободи, пазарна икономика, устойчиво развитие и добро управление; счита, че ЕПС все още е рамка от стратегическо значение за задълбочаване и засилване на отношенията с нашите най-близки партньори, за да се подкрепят техните политически, социални и икономически реформи, и подчертава, че е важно да се запази принципът на съвместна отговорност при разработването и изпълнението на програмите и дейностите;

2.  Приветства текущия преглед на ЕПС и подчертава, че този процес следва да води до по-нататъшното укрепване на връзките на ЕС със съседните страни, както и че въпреки възможността стремежите и целите на тези страни да се различават, всички те имат потенциал да бъдат сред най-близките политически съюзници на ЕС;

3.  Отбелязва, че двете измерения (южно и източно) на ЕПС следва да се възприемат като неразделни части от една и съща приоритетна политика; подчертава необходимостта от гъвкавост, както и потребността нашият подход да се диференцира в по-голяма степен по отношение на отделните партньори, а средствата да се разходват по по-добър начин;

4.  Подчертава, че стратегическият преглед на ЕПС следва да отразява един засилен политически ангажимент от страна на всички партньори, като се увеличи диференциацията въз основа на постигнатите резултати, на базата на ясно определени критерии за сравнение;

5.  Счита, че е особено полезно да се извършва текуща оценка не само на резултатите, които са постигнати до този момент чрез изпълнението на програмите, но и на адекватността на ресурсите, използвани в рамките на партньорството; счита, че тази процедура ще предостави възможност да се смекчат евентуалните недостатъци и да се поправят погрешните решения в бъдеще;

6.  Подчертава необходимостта от признаване на промените, въведени с Договора от Лисабон, и по-специално засилената роля на заместник-председателя на Комисията/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, създаването на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), назначаването на члена на Европейската комисия, отговарящ за разширяването и за европейската политика на съседство, и новите правомощия на Европейския парламент, с цел да се придаде по-голяма съгласуваност на външната политика на ЕС и да се увеличи ефективността и легитимността на нейното външно измерение и действия; очаква държавите-членки да не предприемат двустранни инициативи със страни от ЕПС, които биха могли да подкопаят ефективността на действията на ЕС;

7.  Призовава ЕСВД и делегациите на ЕС по целия свят да дадат значителен принос, за да се гарантира, че правата на човека и политически принципи са интегрирани в по-висока степен в анализа на политическата ситуация в трети страни и са включени в евентуалните политики за „преобразуване“ чрез проекти за помощи;

ЕПС - Изток

8.  Приветства стартирането на Източното партньорство като политическа рамка за развитие на източното измерение на ЕПС, което цели задълбочаване и укрепване на връзките между ЕС и източните му съседи, насърчаване на политическото асоцииране, икономическата интеграция и сближаването на законодателството, като същевременно подкрепя политическите и социално-икономическите реформи в страните партньори; призовава Съвета, Комисията и ЕСВД да изготвят ясни критерии за мониторинг на тези реформи, като отбелязва, че критериите следва да отчитат особеностите на всеки партньор, включително неговите специфични цели и възможности; призовава Съвета, Комисията и ЕСВД да включат Парламента в изготвянето на тези критерии; подчертава, че икономическите реформи трябва да вървят ръка за ръка с политическите реформи и че доброто управление може да бъде постигнато само чрез отворен и прозрачен процес на вземане на решения, основан на демократични институции;

9.  Подчертава значението на по-нататъшното насърчаване на стабилността и многостранното изграждане на доверие в рамките на Източното партньорство, както е договорено в съвместната декларация от срещата на високо равнище на Източното партньорство в Прага;

10.  Подчертава, че една европейска перспектива, включваща член 49 от Договора за Европейския съюз, би могла да представлява движеща сила за осъществяване на реформи в тези страни, както и би засилила допълнително техния ангажимент към общи ценности и принципи, като например демокрация, правова държава, зачитане на правата на човека и добро управление;

11.  Припомня, че споделените основни ценности, в това число демокрация, върховенство на закона, зачитане на правата на човека и основните свободи, независимост на съдебната система и борба с корупцията, спазването на свободата на медиите и насърчаването на НПО, които представляват основата, върху която са създадени ЕПС и Източното партньорство, следва да си останат основен критерий за оценка на изпълнението на страните партньори на ЕС; за тази цел призовава всички партньори от ЕПС да предприемат конкретни стъпки в тази посока; следователно насърчава Комисията и ЕСВД да предприемат по-амбициозен подход към изпълнението на годишните програми за действие в тази област;

12.  Отбелязва, че от стартирането на ЕПС през 2004 г. се наблюдават смесени резултати, като в някои страни партньори са постигнати положителни резултати във връзка с правата на човека и демократизацията, а в други страни, и по-специално в Беларус, са налице някои негативни резултати;

13.  Отбелязва, че Беларус продължава да бъде единствената източна страна партньор с ограничено участие в двустранната основа на ЕПС и Източното партньорство и нейната по-нататъшна ангажираност с тези програми ще зависи от нейната готовност да се придържа към съвместно споделени ценности и основни принципи; счита, че последните събития в Беларус са оскърбление за виждането на ЕС за спазването на правата на човека, демокрацията и принципа на правовата държава; приветства заключенията на Съвета по външни работи от 31 януари 2011 г. относно Беларус; призовава ЕС да предприеме всички необходими мерки за цялостно прилагане на тези заключения, включително чрез опити за приобщаване на обикновените беларуски граждани към идеята за реформи чрез намаляване на бюрокрацията и разходите, свързани с получаването на шенгенски визи, и чрез улесняване на контактите между хората; в този контекст призовава държавите-членки да използват всички възможности за гъвкавост в рамките на визовите разпоредби на ЕС при издаването на шенгенски визи; настоятелно призовава Европейската комисия и други донори да подкрепят развитието на демократично ориентирани политически партии в Беларус и създаването на по-големи НПО и организации на гражданското общество, както и да подпомагат обществени и граждански инициативи в регионите на Беларус;

14.  Подчертава, че в редица страни нормативната уредба за изборите и тяхното провеждане не съответстваха на международните стандарти; настоява на значението на свободните и честни избори в съответствие с международните стандарти и ангажименти;

15.  Подчертава, че борбата срещу корупцията, особено в съдебната система и полицията, следва да бъдат основен приоритет за ЕС в развитието на отношенията му с източните партньори и че това следва да се отрази във всеобхватната рамка за институционално изграждане; подчертава, че е важно да се засили борбата срещу международните мрежи на организираната престъпност, и призовава за разширяване на сътрудничеството на полицията и съдебните системи с агенциите на ЕС;

16.  Подчертава, че е важно двустранните отношения между ЕС и страните от Източното партньорство да се допълнят с неговото многостранно измерение, като се увеличи броят на дейностите и инициативите, включени в тематичните платформи, и като се обърне специално внимание на укрепването на трансграничните проекти, подобряването на програмите за насърчаване на контактите между хората, разработването на инициативи за регионално сътрудничество и по-нататъшното засилване на активния диалог с гражданското общество, за да бъде насърчено необходимото създаване на открити неправителствени институции и за да бъде засилено социалното сближаване; все пак отбелязва, че двустранното измерение продължава да играе ключова роля и призовава за по-ясно и строго разграничение и обвързаност с условия, като въжделенията и ангажиментите бъдат последвани от изпълнение, а постигането на реален напредък бъде последвано от конкретни стъпки към европейската перспектива; твърдо вярва, че укрепването на отношенията с партньорите, които имат най-добри резултати, ще окаже положително въздействие върху другите страни и може да засили многостранното сътрудничество;

17.  Настоятелно призовава Европейския съвет и Европейската комисия да гарантират, че предложението за либерализация на визовия режим, направено на държавите от Източното партньорство, ще бъде поне толкова благоприятно по отношение на времевия график и съдържанието, колкото предложението, направено на държавите, с които те имат обща граница, така че да не бъдат създавани стимули за предоставяне на чуждестранни паспорти на граждани от държавите от Източното партньорство, например на Грузия, Украйна и Молдова, което би предизвикало дестабилизация в тези държави и поради тази причина може да навреди на сигурността и интересите на самия ЕС;

18.  Подчертава значението на по-нататъшното насърчаване на регионалното сътрудничество в черноморското пространство и засилване на политиките на ЕС по отношение на региона на Черно море, по-специално като се постави началото на пълноправна стратегия на ЕС за Черно море и като се осигурят необходимите финансови и човешки ресурси за ефективното й прилагане; настоява за взаимното допълване между политиките на ЕС за Черно море и Източното партньорство, а също така призовава Комисията и ЕСВД да се възползват пълноценно от различаващите се подходи на двете инициативи и да изяснят на всички равнища как трябва да бъде използвана тази значителна степен на взаимно допълване;

19.  Насърчава държавите от региона да сътрудничат по-тясно помежду си и да се ангажират в един разширен и дългосрочен диалог на всички съответни равнища по отношение на области като свободата, сигурността и правосъдието, и по-специално в управлението на границите, миграцията и убежището, борбата срещу организираната престъпност, трафика на хора, незаконната имиграция, тероризма, изпирането на пари и трафика на наркотици, както и полицейското и съдебното сътрудничество; припомня, че добросъседските отношения са едно от най-важните условия за постигане на напредък към членство в ЕС за всички страни от ЕПС;

20.  Подчертава, че продължават да съществуват тежки проблеми в много страни по отношение на зачитането на свободата на изразяване на мнение, особено в медиите, на свободата на събранията и сдруженията, и че пространството, определено за обществените участници и защитниците на правата на човека, е неоснователно ограничавано;

21.  Приветства активната роля на организациите на гражданското общество за насърчаване на ценностите, върху които се основава ЕПС, и по-специално правата на човека, свободата на медиите и демократизацията; подчертава, че тази роля, както и тяхното участие в изпълнението и мониторинга на проекти по линия на ЕИСП и планове за действие по линия на ЕПС трябва да се подкрепят допълнително, като им се предостави финансова и институционална помощ; приветства активното участие във форума на гражданското общество на организациите на гражданското общество, и по-специално на организациите от страните партньори; насърчава участието на форума на гражданското общество в официалните заседания по платформи и в тематичните работни групи на Източното партньорство;

22.  Счита, че е необходимо да се пристъпи към цялостна оценка на надеждността на всички организации на гражданското общество, които участват в този процес, за да се гарантира легитимността и ефективността на нашите действия;

23.  Подчертава значението на местните органи на управление за демократичното развитие на страните партньори на ЕС и настоятелно призовава Комисията да им оказва активна подкрепа за укрепване на демокрацията и управлението на местно равнище; насърчава разширяването на програмите за побратимяване между местните органи от ЕС и страните партньори и създаването на Местна и регионална асамблея за Източна Европа и за Южен Кавказ;

24.  Подчертава значението на профсъюзите и на социалния диалог като част от демократичното развитие на източните партньори; подчертава, че правата на профсъюзите са ограничени, и призовава източните партньори да укрепят допълнително трудовите права и правата на профсъюзите; препоръчва засилване на социалния диалог и консултациите със социалните партньори;

25.  Подчертава значението на свободата на изразяване и свободните и независими медии, включително в интернет, за развитието на демократичните общества и като средство за насърчаване на обмена и комуникацията между обществата в региона и между тях и ЕС; насърчава ЕС да продължи да предоставя финансиране на телевизия Belsat, радио Racyja и Европейското радио за Беларус, както и да подкрепи създаването и укрепването на други медии, включително и чрез финансов принос, наред с другото и като начин за стимулиране на преки канали за комуникация между обществата; подчертава, че е необходимо да се оттегли подкрепата за контролираните и притежавани от държавата медии, като например тези в Беларус;

26.  Припомня становището си, че споразуменията за асоцииране са важен инструмент за стимулиране на реформите и следва да включват конкретни условия, графици и критерии за изпълнение и да се придружават от процес на редовно наблюдение, с цел ефективно задълбочаване на двустранните отношения с ЕС като цяло и увеличаване на съгласуваността между всички елементи на тези споразумения, т.е. политическите, икономическите, социалните и културните елементи и задълженията по отношение на правата на човека; подчертава, че програмите за всеобхватно изграждане на институциите следва да бъдат започнати възможно най-бързо; подчертава, че като се има предвид амбициозният характер на споразуменията за асоцииране и тяхното голямо значение за бъдещето на Източното партньорство, ЕС следва да подкрепи тези страни чрез предоставяне на техническа и финансова помощ, за да им се даде възможност да спазят ангажиментите си във връзка с изпълнението; припомня на Комисията за нейната отговорност да информира надлежно Европейския парламент и отговорните докладчици относно мандатите за преговори за споразуменията за асоцииране и относно самите преговори;

27.  Приветства работата на консултативната група на ЕС на високо равнище в Армения и сформирането на такава група в Молдова; приканва върховния представител/ заместник-председател и Комисията да обсъдят възможността за предлагане на такава помощ и на други източни партньори;

28.  Счита, че по-тясната икономическа интеграция може да бъде мощна движеща сила за социална и политическа промяна; подчертава, че комплексните и широкообхватни зони за свободна търговия с ЕС трябва да се създадат едва след като се изпълнят необходимите условия; подчертава, че те остават един от основните стимули на Източното партньорство за страните партньори, както и мощен стимул за реформи, при условие че тяхното социално и екологично въздействие е напълно оценено своевременно; признава, че на свой ред концепцията за задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия следва да бъде съответно приспособявана към променящите се условия в отделните държави от Източното партньорство;

29.  Подчертава значението на повишено двустранно и многостранно икономическо сътрудничество между партньорите от ЕПС, тъй като то ще доведе до осезаеми ползи за гражданите, ще подобри политическия климат в региона и ще допринесе за икономическото развитие на страните партньори; следователно насърчава създаването на зони за свободна търговия в страните партньори;

30.  Отбелязва увеличаващото се икономическо присъствие на Китай в държавите от Източното партньорство;

31.  Подчертава значението на подкрепата за мобилността на гражданите, поддържането на контактите между хората и управлението на миграционните потоци, по-специално чрез споразумения за улесняване издаването на визи и за реадмисия, с оглед постепенното преминаване към пълна либерализация на визовия режим, при изпълнение на съответните условия; призовава ЕС активно и незабавно да продължи преговорите за тази цел и междувременно да гарантира по-добро прилагане на споразуменията за улесняване издаването на визи; препоръчва двустранните споразумения да включват актуализация на националните закони за миграцията в страните от ЕПС; настоява, че прилагането на тези споразумения и политики, и по-специално предоставянето на убежище, трябва да се осъществява в пълно съответствие с международните задължения и ангажименти и със стандартите на ЕС, по-конкретно в областта на правата на човека;

32.  В допълнение подчертава факта, че либерализацията на визовия режим може да бъде използвана като силен стимул за насърчаване на демократизацията и реформите за права на човека в страните партньори, както и като средство за признаване на конкретни стъпки за политическо асоцииране и икономическа интеграция с ЕС в рамките на ЕПС;

33.  Предлага Комисията да публикува годишен доклад за оценка относно европейските споразумения за реадмисия;

34.  Вярва, че е необходимо засилено сътрудничество между страните от ЕПС и FRONTEX;

35.  Настоятелно призовава Комисията да обърне специално внимание на мобилността на студенти, преподаватели, научни работници и бизнесмени, като осигури достатъчно средства и подобри и разшири съществуващите програми за отпускане на стипендии; в тази връзка подчертава значението на разработването, в рамките на Източното партньорство, на нови проекти, насочени към по-структурирано сътрудничество в областта на висшето образование и научните изследвания, насърчаващи университетските обмени и публично-частните партньорства в областта на научните изследвания; приветства създаването на партньорства за мобилност с Молдова и Грузия и насърчава сключването на такива партньорства с други източни партньори като част от глобалния подход на ЕС към миграцията; в тази връзка счита, че съществуващата гъвкавост в рамките на Шенгенския визов кодекс следва да бъде използвана и прилагана по-добре с цел улесняване на мобилността на тези групи;

36.  Отново потвърждава силната си подкрепа за финансирания от ЕС проект за отпускане стипендии за Колежа на Европа за дипломирани студенти от държавите от ЕПС и ЕС; вярва, че това ще позволи да се обучат напълно и професионално запознати със същността и духа на политиките, правото и институциите на ЕС бъдещи партньори в дискусиите от европейски и съседни страни, т.е. персонал за работни места, свързани с отношенията между ЕС и ЕПС;

37.  Подчертава значението на секторното сътрудничество предвид нарастващата взаимозависимост, особено в области като енергийната сигурност, околната среда и изменението на климата, образованието, информационните технологии, научните изследвания, транспорта, социалното развитие и приобщаване, заетостта и политиките за създаване на работни места, както и сътрудничеството в областта на здравеопазването; подчертава, че засиленото секторно сътрудничество би могло да насърчи взаимодействието между вътрешните политики на ЕС и ЕПС; в тази връзка счита, че повече страни партньори следва да бъдат насърчавани да подписват с ЕС протоколи за участие в програми и агенции на Общността; в тази връзка приветства присъединяването на Република Молдова и на Украйна към Енергийната общност;

38.  Счита, че е необходимо засилване на енергийното сътрудничество, енергийната ефективност и популяризиране на възобновяемите енергийни източници, които ще представляват основни цели в уговореното сътрудничество с източните партньори от ЕПС; подчертава стратегическото значение на проекта Набуко и бързото му изпълнение; също и това на транспортирането на втечнен природен газ по проекта AGRI;

39.  Подчертава необходимостта от предоставяне на подходящо равнище на финансиране от ЕС за сътрудничеството със съседните страни и отново потвърждава значението на ЕИСП като финансов инструмент на ЕПС, който трябва да се развие така, че да отговори по-гъвкаво на различните потребности на съседните страни и региони, да гарантира наличието на пряка връзка между целите на политиката на ЕПС и програмирането на ЕИПС, както и да отрази основаното на постижения естество на бъдещата ЕПС; подчертава обаче необходимостта от гарантиране на по-голяма гъвкавост и бърза реакция при кризи, както и от осигуряване на по-целенасочена помощ, предназначена по-специално за гражданското общество и местните органи, чрез гарантиране прилагането на подхода „отдолу нагоре'и гарантиране на това, че финансовата помощ не е предмет на необоснована държавна намеса; подчертава стойността на наблюдението върху управлението и изпълнението на различните програми по ЕИСП и изтъква, че основен критерий за финансирането на проекти трябва да бъде тяхната добавената стойност за развитието на местните икономики, като се вземат предвид настоящата стойност и действителният принос на всеки проект; призовава Комисията и ЕСВД да провеждат на ранен етап консултации с Парламента и организации на гражданското общество при предстоящото изготвяне на правен инструмент, който да бъде приемник на ЕИСП;

40.  Призовава за увеличаване на финансирането по инструмента за демокрация и права на човека, както и за необходимостта от по-доброто му използване, с цел укрепване на способността на гражданското общество да насърчава правата на човека и демократичната реформа, а също и на това по инструмента за недържавни участници, който подкрепя маломащабни местни дейности за развитие, които да се изпълняват от организации на гражданското общество, по-конкретно в Беларус;

41.  Подчертава значението на това да се поддържа подходящо равнище на финансиране и е окуражен от подобряването на координацията в работата на международните финансови институции и други донори с цел повишаване на ефективността и постигане на взаимодействие; подчертава, че ЕС следва да допринася също така за по-доброто използване на съществуващите ресурси от страните партньори чрез отделяне на по-голямо внимание на практическото сътрудничество, за да се оправомощят техните институции да изпълнят по-добре реформите и ангажиментите, произтичащи от различните споразумения, сключени с ЕС; заявява, че пряката връзка между постиженията и финансовата помощ (напр. инструмент за управление в рамките на ЕИСП) трябва да бъде засилена, по-специално в областта на демокрацията, правата на човека и върховенството на закона;

42.  Счита, че бюджетната подкрепа може да се обсъжда като полезна възможност, която би могла да осигури реални стимули за в бъдеще; счита обаче, че отпускането й следва да се основава на принципа на диференциация и да става при определени условия, в това число придържане на страните бенефициенти към принципите на споделени ценности, ефективното управление на техния бюджет и прилагането на процедури за контрол, постигането на ниски нива на корупция и капацитет за използване на тази подкрепа по прозрачен, ефективен и отговорен начин;

43.  Настоява, че трябва да има голямо увеличение на тавана във функция 4 в рамките на общия бюджет, по-специално за ЕИСП, като се има предвид, че през последните години въпреки известния напредък в насърчаването на засилено сътрудничество и прогресивна икономическа интеграция между Европейския съюз и страните партньори, е необходимо да се направи повече, тъй като възникват нови предизвикателства и области за сътрудничество;

44.  Призовава Комисията да увеличи финансовата подкрепа, но не за сметка на финансирането за Съюза за Средиземноморието, за източния компонент на Европейската политика на съседство с цел постигане на целите и сигурното ефективно изпълнение на Източното партньорство;

45.  Отбелязва, че въпреки че помощта може да действа като лост за държавите от ЕПС, тя не е достатъчна за гарантиране на устойчиво и трайно развитие; следователно призовава държавите от ЕПС да подсилят и мобилизират вътрешните си ресурси, да включат ефективно частния сектор, местното управление и гражданското общество в програмата на ЕПС, както и да гарантират по-голяма степен на участие в проектите на ЕПС;

46.  Отбелязва, че укрепването на младежкото измерение на Източното партньорство е важна инвестиция в бъдещето на отношенията между ЕС и Източното съседство с голям потенциал за идните години и при демократизирането на тези партньори и хармонизирането на законодателството им с европейските стандарти; отново потвърждава, че допълнително 1 000 000 евро, отпуснати за ЕИСП за 2011 г. в рамките на бюджета на ЕС за 2011 г., следва да бъдат изразходвани от Комисията за укрепване на младежкото измерение на Източното партньорство, предоставяйки:

   а) малки субсидии, които да бъдат отпускани чрез покани за представяне на предложения, стартирани от Делегация на ЕО или ЕС, насочени към младежки организации на държави от ЕС и от Източното партньорство за общи проекти;
   б) стипендии за студенти от държавите от ЕПС - Изток;

47.  Приветства резултата от донорската конференция, проведена на 2 февруари 2011 г. за Беларус, с резултат от близо 87 милиона евро, които трябва да бъдат изразходвани за подкрепа на говорителите за правата на човека, укрепване на синдикалните организации, изследователските центрове и студентските организации;

48.  Отбелязва поемането на по-голям ангажимент от ЕС по въпроси, свързани със сигурността в източните съседи на Съюза, във връзка със създаването на Мисия за съдействие в областта на граничния контрол (EUBAM) в Молдова и Мисията за наблюдение на Европейския съюз (EUMM) в Грузия; призовава върховния представител / заместник-председател и ЕСВД да се ангажират в по-голяма степен за намирането на решение на продължителните конфликти в Приднестровието и Южен Кавказ въз основа на принципите на международното право, по-конкретно на неприлагането на сила, на самоопределението и териториалната цялост, чрез по-активни политически позиции, по-активно участие и по-първостепенна роля в постоянни и ad hoc структури за разрешаване на конфликти, включително във вече действащите формати за водене на преговори, особено на ОССЕ;

49.  Призовава върховния представител / заместник-председател и ЕСВД да разработят повече мерки и програми за укрепване на доверието, включително стартиране на нови мисии и комуникационни стратегии за обществеността и разглеждане на прагматични инициативи и новаторски подходи като неформални контакти и консултации с обществата на отцепническите територии, като същевременно се запази политиката на ЕС на непризнаване, за да се подкрепи гражданската култура и диалогът в обществото; подчертава, че е важно принципът за добросъседски отношения и разработването на регионално сътрудничество да се утвърдят чрез ЕПС, Източното партньорство и преговорите за сключване на споразумения за асоцииране; счита, че специалните представители на ЕС все още играят съществена роля, особено когато мандатът им е с регионално измерение, както например в Южен Кавказ; счита, че следва да се прилагат повече и по-добри мерки за разрешаване на продължителните конфликти в региона, които възпрепятстват многостранното измерение;

50.  Във връзка с това обръща внимание на факта, че липсата на напредък по отношение на решаването на неразрешените конфликти в Южен Кавказ възпрепятства развитието на всякакъв вид сътрудничество в региона с изключение на Регионалния център за околна среда, и следователно отслаби ЕПС; изразява становището, че е от най-съществено значение да се определят областите на сътрудничество, където да се включат трите държави, по-специално във връзка с диалога между гражданските общества, младежките организации, независимите медийни органи, както и икономическото взаимодействие, и призовава ЕСВД да положи всички усилия, за да ангажира също така Руската федерация и Турция в тази инициатива;

51.  Вярва, че за да се намали работното натоварване на делегациите на ЕС в тези страни и да се увеличи участието на ЕС в договорени на международно равнище решения за продължителните конфликти, назначаването на специални представители на ЕС може да бъде полезен инструмент в случая на Приднестровието и Южен Кавказ; подчертава, че работата на специалните представители на ЕС следва да се координира от заместник-председателя на Комисията/ върховен представител;

52.  Изразява загриженост, че правата на насилствено разселените лица (както на бежанците, така и на вътрешно разселените лица) не се спазват, включително правото им на връщане, правата на собственост и правото на лична сигурност, в резултат на въоръжени конфликти на териториите на страни партньори; призовава всички страни недвусмислено и безусловно да признаят тези права, необходимостта от бързото им реализиране и от бързо решаване на този проблем при спазване на принципите на международното право; във връзка с това призовава Комисията и държавите-членки на ЕС да продължават и да засилят предоставянето на подкрепа и финансова помощ на ЕС за страните от Източното партньорство, които са изправени пред тази ситуация, по-специално чрез оказване на помощ за ремонтиране и построяване на необходимите сгради и пътища, на инфраструктура за водоснабдяване и енергоснабдяване, на болници и училища;

Роля на Европейския парламент

53.  Подчертава голямото значение на Европейския парламент за насърчаване на политическия дебат и неговата роля за укрепване на свободата и демокрацията сред съседните страни партньори, включително чрез мисиите за наблюдение на парламентарни избори; подчертава своя ангажимент за увеличаване на съгласуваността в работата на ЕП чрез различните парламентарни органи, засилване на връзката му с гражданското общество и повишаване ефективността на работата на неговите органи, включително чрез по-добро използване на неговите делегации в рамките на междупарламентарните органи;

54.  Потвърждава още веднъж твърдата си подкрепа за Парламентарна асамблея за връзки с източните съседни страни (EURONEST), като подчертава ролята на този орган за задълбочаване на демокрацията и демократичните институции, както и за засилване на парламентарното измерение на Източното партньорство; счита, че подобна асамблея ще има полезен принос в изпълнението и укрепването на ЕПС и ще даде добавена стойност на всички страни, заинтересовани да насърчат сътрудничеството, солидарността, взаимното доверие и най-добрите практики; заявява, че парламентаристите на Беларус са добре дошли да се присъединят към Парламентарната асамблея на EURONEST, но едва когато беларуският парламент бъде демократично избран и признат като такъв от Европейския съюз;

55.  Подчертава ролята на Европейския парламент във всички фази и области на развитие на ЕПС, както при вземането на стратегически решения, така и при контрола върху прилагането на ЕПС, и потвърждава своя ангажимент да продължи да упражнява правото си на парламентарен контрол по отношение на прилагането на ЕПС, включително чрез провеждане на редовни дебати с Комисията за прилагането на ЕИСП; все пак изразява съжаление за ограничената консултация и ограничения достъп до документи при подготовката на съответните програмни документи; призовава за предоставяне на достъп на Парламента до мандатите за преговори за всички международни споразумения със страни партньори от ЕПС, в съответствие с член 218, параграф 10 от ДФЕС, който гласи, че Парламентът се информира незабавно и изцяло на всички етапи на процедурата;

56.  Приветства решението на Съвета да свика втора среща на високо равнище на Източното партньорство през втората половина на 2011 г.; в тази връзка призовава държавите-членки на ЕС да използват тази възможност, за да направят преглед на постигнатия напредък и допълнително да прегледат стратегически насоки за Източното партньорство, за да може то да продължи да води до съществени резултати за в бъдеще;

o
o   o

57.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), на Комитета на регионите, на правителствата и националните парламенти на държавите от ЕПС, ОССЕ и Съвета на Европа.

(1) OВ C 287 E, 24.11.2006 г., стр. 312.
(2) OВ C 282 E, 6.11.2008 г., стр. 443.
(3) OВ C 303 E, 13.12.2006 г., стр. 760.
(4) OВ C 285 E, 26.11.2009 г., стр. 11.
(5) OВ C 76 E, 25.3.2010 г., стр. 83.
(6) OВ C 41 E, 19.2.2009 г., стр. 64.
(7) Приети текстове, P7_TA(2011)0025.
(8) Приети текстове, P7_TA(2010)0193.
(9) ОВ L 310, 9.11.2006 г., стр. 1.


Преглед на Европейската политика за съседство – Южно измерение
PDF 431kWORD 142k
Резолюция на Европейския парламент от 7 април 2011 г. относно прегледа на Европейската политика за съседство – южно измерение
P7_TA(2011)0154B7-0199/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид развитието на Европейската политика на съседство (ЕПС) от 2004 г. нататък, и по-специално изготвените от Комисията доклади за напредъка по прилагането й,

–  като взе предвид плановете за действие, приети съвместно с Египет, Израел, Йордания, Ливан, Мароко, Палестинската власт и Тунис,

–  като взе предвид съобщенията на Комисията от 11 март 2003 г. относно „Разширена Европа – съседни страни: нова рамка за отношенията с източните и южните ни съседи“ (COM(2003)0104), от 12 май 2004 г. относно „Европейска политика за съседство – стратегически документ“ (COM(2004)0373), от 4 декември 2006 г. относно „Укрепване на ЕПС“ (COM(2006)0726), от 5 декември 2007 г. относно „Силна европейска политика за съседство“ (COM(2007)0774), както и от 12 май 2010 г. относно „Обстоен преглед на Европейската политика за съседство“ (COM(2010)0207),

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 8 март 2011 г., озаглавено „Партньорство за демокрация и споделен просперитет с Южното Средиземноморие“ (COM(2011)0200),

–  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно ЕПС от 26 юли 2010 г.,

–  като взе предвид своите предходни резолюции от 19 януари 2006 г. относно Европейската политика за съседство (ЕПС)(1), от 6 юли 2006 г. относно Европейския инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП)(2), от 15 ноември 2007 г. относно укрепването на европейската политика на добросъседство(3), от 19 февруари 2009 г. относно Процес от Барселона: Съюз за Средиземноморието(4), от 19 февруари 2009 г. относно прегледа на Европейския инструмент за съседство и партньорство(5), от 20 май 2010 г. относно Съюза за Средиземноморието(6) и от 9 септември 2010 г. относно положението с река Йордан и по-специално на региона на долното течение на река Йордан(7),

–  като взе предвид своите резолюции от 3 февруари 2011 г. относно положението в Тунис(8), от 17 февруари 2011 г. относно положението в Египет(9) и от 10 март 2011 г. относно южните съседи на ЕС и по-специално Либия, обхващащи хуманитарни аспекти(10),

–  като взе предвид заключенията на Съвета за асоцииране ЕС–Мароко от 13 октомври 2008 г., в съответствие с които на Мароко се предоставя статут на напреднала държава,

–  като взе предвид заключенията на Съвета за асоцииране ЕС–Йордания от 26 октомври 2010 г., в съответствие с които на Йордания се предоставя статут на напреднала държава,

–  като взе предвид, че Европейският съвет от Брюксел на 13 и 14 март 2008 г. одобри Процеса от Барселона: Съюз за Средиземноморието,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2008 г., озаглавено „Процес от Барселона: Съюз за Средиземноморието“ (COM(2008)0319),

–  като взе предвид заключителната декларация, приета на заседанието на министрите на външните работи на Съюза за Средиземноморието, което се проведе в Марсилия на 3 и 4 ноември 2008 г.,

–  като взе предвид декларацията на срещата на високо равнище за Средиземноморието, проведена в Париж на13 юли 2008 г.,

–  като взе предвид декларацията от Барселона за установяване на евро-средиземноморско партньорство, приета по време на евро-средиземноморската конференция на министрите на външните работи от 27 и 28 ноември 1995 г.,

–  като взе предвид изявленията на Бюрото на Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието от заседанията, проведени в Париж (12 юли 2008 г.), Кайро (20 ноември 2009 г.), Рабат (22 януари 2010 г.), Палермо (18 юни 2010 г.) и Рим (12 ноември 2010 г.),

–  като взе предвид препоръката на Евро-средиземноморската парламентарна асамблея (ЕСПА), приета на 13 октомври 2008 г. в Аман и предадена на първото заседание на министрите на външните работи от Процеса от Барселона: Съюз за Средиземноморието,

–  като взе предвид препоръките, приети от комисиите на Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието на нейното шесто пленарно заседание, проведено в Аман на 13 и 14 март 2010 г.,

–  като взе предвид заключенията на учредителното заседание на Евро-средиземноморската асамблея на местните и регионалните власти (ARLEM), проведено в Барселона на 21 януари 2010 г.,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1638/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 2006 г. за определяне на общи разпоредби относно установяване на Европейски инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП)(11),

–  като взе предвид своята препоръка до Съвета от 13 декември 2010 г. относно преговорите по рамковото споразумение между ЕС и Либия,

–  като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че зачитането и насърчаването на демокрацията и правата на човека, и по-конкретно правата на жените, принципите на правовата държава, укрепването на сигурността, демократичната стабилност, благополучието, справедливото разпределение на доходите, богатството и възможностите в обществото, и следователно борбата срещу корупцията и насърчаването на доброто управление, са основополагащи принципи и цели на ЕС и трябва да бъдат общи ценности, споделяни със страните партньори от ЕПС, и да станат ключови цели на ЕПС,

Б.  като има предвид, че прегледът на ЕПС следва да вземе предвид демонстрациите, призоваващи за свобода, демокрация и реформи в редица държави в съседния на ЕС южен регион, тъй като те показаха силното желание у хората за истинска промяна и за по-добри условия на живот в региона,

В.  като има предвид, че мотивирани в голяма степен от неравномерното разпределение на богатството и икономическия растеж и от липсата на свободи, гражданските вълнения, породени от общото неудовлетворение на населението от управляващите режими, се разраснаха из целия регион,

Г.   като има предвид, че последиците от икономическата и финансовата криза се прибавиха към вече съществуващите политически, икономически и социални предизвикателства в страните партньори, и по-специално предизвикателствата, свързани с проблема с безработицата и повишаването на цените, което доведе до въстания в региона;

Д.  като има предвид, че събитията в Тунис, Египет, Либия, Сирия, Алжир, Мароко, Йордания и други страни, призоваващи за демократични реформи, изискват от ЕС да измени по подходящ начин ЕПС, за да подкрепи ефективно процеса на политически, икономически и социални реформи, като същевременно недвусмислено заклейми използването на сила за потискане на мирни манифестации,

Е.  като има предвид, че от стартирането си през 2004 г. ЕПС се оказа неефективна за постигане на целите си по отношение на правата на човека и демокрацията и не успя да доведе до необходимите политически, социални и институционални реформи; като има предвид, че в своите отношения с региона ЕС пренебрегна диалога с гражданските общества и демократичните сили по южното крайбрежие на Средиземно море; като има предвид, че все още са налице някои недостатъци и предизвикателства и че понастоящем следва да се обърне внимание на прилагането, като се полага усилие да се действа съвместно с партньорите, които са наистина представители на гражданското общество, и с критичните институции, ключови за изграждането на демокрацията, с ясно определени приоритети за действие, ясни критерии за сравнение и диференциация въз основа на резултатите и постиженията,

Ж.   като има предвид, че съществуват значителни икономически, социални и демографски асиметрии между европейските държави и държавите от южното направление на ЕПС, които изискват действия в общ интерес на всички партньори,

З.  като има предвид, че ЕС трябва да определи по-точно стратегическите цели и приоритети в своето партньорство с източните и южните съседи и следва да отдаде дължимото значение на съответните точки от своя политически дневен ред, както и в рамките на своето бюджетно планиране,

И.  като има предвид, че ЕПС следва да включва по-амбициозни и ефикасни инструменти за насърчаване и подкрепяне на политическите, икономическите и социалните реформи в съседните на ЕС региони,

Й.  като има предвид, че Договорът от Лисабон създаде условията, необходими за подобряването на ефикасността и съгласуваността на политиките на ЕС, както и на неговото функциониране, особено в сферата на външните отношения, чрез създаването на длъжността заместник-председател на Комисията/ върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), и като има предвид, че заместник-председателят/върховен представител следва да гарантира, че гласът на ЕС се чува на международната сцена,

К.  като има предвид, че в член 3 и в член 21 от Договора за Европейския съюз се доразвиват целите на външната политика на Съюза и в центъра на външната дейност на Съюза се поставя насърчаването на правата на човека, и по-конкретно на универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи,

Л.  като има предвид, че съгласно член 8 от Договора за ЕС Съюзът трябва да развива привилегировани отношения със съседните страни с оглед установяване на пространство на просперитет и добросъседство, основано на ценностите на Съюза и характеризиращо се с близки и мирни отношения, изградени на основата на сътрудничеството,

М.  като има предвид, че неразрешените конфликти и нарушенията на международното право в сферата на правата на човека представляват пречка пред изпълнението на ЕПС, като затрудняват икономическото, социалното и политическото развитие, както и регионалното сътрудничество, стабилност и сигурност,

Н.  като има предвид, че през изминалите години стремежът към стабилност в краткосрочен план често е вземал превес над ценностите на демокрацията, социалната справедливост и правата на човека в отношенията на ЕС с южните му съседи,

О.  като има предвид, че ЕС следва да прилага подход „отдолу-нагоре“, като увеличи своята подкрепа за изграждането на институции, гражданското общество и волята за започване на процеси на демократизация, по-конкретно участието на жените и социално-икономическите промени, които са предпоставки за дългосрочно стабилизиране,

П.  като има предвид, че зачитането на правата на човека, и по-специално правата на жените, демокрацията и принципите на правовата държава, включително борбата срещу изтезанията и жестокото, нечовешко или унизително отнасяне, както и противопоставянето на смъртното наказание, са основни принципи на ЕС,

Р.  като има предвид, че Съюзът за Средиземноморието в момента е статичен, особено след отлагането за неопределен срок на втората среща на високо равнище на държавните и правителствените ръководители на Съюза за Средиземноморието и на срещите на равнище министри, както и след оставката на неговия генерален секретар; като има предвид, че регионалният контекст, в който се оформя Съюзът за Средиземноморието, е белязан от териториални конфликти, политически кризи и повишаване на социалното напрежение и доминиран от народните въстания в Тунис, Египет и други средиземноморски и близкоизточни страни, като всички тези фактори възпрепятстват дейността на институциите на Съюза за Средиземноморието, както и стартирането на големите проекти за регионална интеграция, определени от държавните и правителствени ръководители на срещата на високо равнище в Париж през юли 2008 г. и от министрите на външните работи на Съюза за Средиземноморието на срещата им, проведена в Марсилия на 3 и 4 ноември 2008 г., като има предвид, че Съюзът за Средиземноморието, от който се очакваше да утвърди политиката на ЕС в региона, се оказа неефективен и не можа да уталожи нарастващото недоверие и да задоволи основните потребности на засегнатите хора,

С.  като има предвид възможността, предлагана от създаването на Съюза за Средиземноморието, за по-голямо допълване между двустранните политики, от една страна, и регионалните политики, от друга страна, за да се постигнат по-ефективно целите на евро-средиземноморското сътрудничество,

Т.  като има предвид, че други глобални участници, и по-специално страните от групата БРИК, укрепват допълнително своето икономическо присъствие и политическо влияние в южния съседен на ЕС регион,

У.  като има предвид, че въздействието на политическата, икономическа, социална и финансова криза утежни съществуващите политически, икономически и социални предизвикателства, пред които са изправени страните партньори от южното измерение на ЕПС; като има предвид, че цената на реформите, свързани със сближаването с достиженията на правото на Съюза, и приспособяването в съответствие с постепенното задълбочаване на икономическите и социалните отношения, е допълнително предизвикателство за южните съседи на ЕС; като има предвид, че в някои държави тези фактори допринесоха значително за гражданските вълнения и исканията за демократизация и реформи,

Ф.  като има предвид, че въпросът за управлението на водите и особено за справедливото разпределяне на водата, което зачита потребностите на всички хора, живеещи в региона, е от първостепенно значение за трайния мир и стабилността в Близкия изток,

Х.  като има предвид, че демографските тенденции показват, че през следващите двадесет години населението в държавите-членки на ЕС ще бъде стабилно, но все по-застаряващо, докато в страните от южното измерение на ЕПС ще се наблюдава увеличение на населението, а също така и особено голямо увеличение в категорията на лицата в трудоспособна възраст; като има предвид, че икономическият растеж и създаването на работни места в тези държави биха могли да не успеят да издържат на темпото на прогнозираното увеличение на населението, особено с оглед на това, че някои страни вече се сблъскват с много високи равнища на безработицата, и дори още по-високи нива на безработицата сред младежите,

Ц.  като има предвид, че корупцията в страните от южното измерение на ЕПС продължава да бъде повод за сериозна загриженост, като засяга големи части от обществото, както и държавните институции,

Ч.  като има предвид, че ЕИСП допринесе за опростяването на финансирането по ЕПС; като има предвид, че процесът на изготвяне на правен инструмент, който да бъде приемник на ЕИСП, следва да отразява настъпилите напоследък събития в региона и особено законните демократични стремежи на населението, заключенията от стратегическия преглед на ЕПС и да се осъществи на основата на консултации с всички заинтересовани лица, и по-специално с местните участници,

Преглед на ЕПС – общ план

1.  Отново потвърждава ценностите, принципите и ангажиментите, върху които е изградена ЕПС, включващи демокрацията, принципите на правовата държава, зачитането на правата на човека и основните свободи и зачитането на правата на жените, доброто управление, пазарната икономика и устойчивото развитие, и отново заявява, че ЕПС трябва да се превърне в надеждна рамка за задълбочаването и укрепването на отношенията с нашите най-близки партньори, за да се насърчават и подкрепят техните политически, социални и икономически реформи, които имат за дел да се установи и утвърди демокрацията, напредъкът и социалните и икономическите възможности за всички; подчертава, че е важно да се запазят принципите на общата отговорност и общата ангажираност при планирането и изпълнението на програмите в рамките на ЕПС; счита, че от самото си начало, поставено през 2004 г., ЕПС, като единна политическа рамка, чрез диференциация въз основа на резултатите и предоставяне на съобразена с нуждите на партньора помощ, носи осезаеми ползи както за партньорите от ЕПС, така и за ЕС;

2.  Припомня, в светлината на настоящите събития в Южното Средиземноморие, по-специално в Тунис, Египет, Либия, Сирия, Алжир, Мароко, Йордания и други страни, призоваващи за демократични реформи, неуспеха на ЕПС да насърчи и гарантира правата на човека в трети страни; настоятелно призовава ЕС да извлече поуки от тези събития и да преразгледа своята политика в подкрепа на демокрацията и правата на човека, за да създаде механизъм за прилагане на клаузите за правата на човека, включени във всички споразумения с трети страни; настоява, че прегледът на ЕПС трябва да даде приоритет на критерии, свързани с независимостта на съдебната система, зачитането на основните свободи, плурализма и свободата на печата, както и борбата срещу корупцията; призовава за по-добра координация с другите политики на Съюза спрямо тези страни;

3.  Призовава ЕС да окаже решителна подкрепа за процеса на политически и икономически реформи в региона, като използва всички налични в рамките на ЕПС инструменти и като приема при необходимост нови инструменти, за да подпомогне по възможно най-ефикасен начин процеса на демократичен преход със съсредоточаване върху зачитането на основните свободи, доброто управление, независимостта на съдебната система и борбата срещу корупцията, и така отговори на потребностите и очакванията на населението на нашите южни съседи;

4.  Подчертава необходимостта от увеличаване на средствата, отпускани за ЕПС в многогодишната финансова рамка (МФР) за периода след 2013 г., като се отдава приоритет, предвид последните събития, на южното измерение на ЕПС; счита, че новите многогодишни финансови рамки следва да вземат предвид специфичните особености и потребностите на всяка страна;

5.  Подчертава, че на съседните на ЕС страни трябва да се представи конкретно предложение за по-силно политическо партньорство и икономическа интеграция, основани на принципите на откритост, обща ангажираност и обвързаност с условия; призовава това предложение да бъде съобразено с различните потребности на отделните страни и региони, така че да се даде възможност на най-напредналите партньори да постигнат по-бързо съответствие с нормите и ценностите на ЕС;

6.  Призовава за повече съсредоточаване върху сътрудничеството с организациите на гражданското общество, тъй като те бяха основните движещи сили за народните въстания в целия регион;

7.  Подчертава необходимостта от предоставяне на подходящо равнище на финансиране от ЕС за сътрудничеството със съседните страни и отново потвърждава значението на ЕИСП като основен финансов инструмент на ЕПС, който следва да се развие, за да отговори по-гъвкаво на различните потребности на съседните страни и региони, да гарантира пряката връзка между целите на политиката на ЕПС и планирането на ЕИПС, както и да отрази естеството, основано на постижения, на бъдещата ЕПС; подчертава обаче необходимостта от осигуряване на по-целенасочена помощ, предназначена по-специално за гражданското общество и за местните общности, като се запазва прилагането на подход „отдолу-нагоре“; подчертава значението на процесите на мониторинг на управлението и изпълнението на различните програми по ЕИСП;

8.  Подчертава, че трябва да бъдат предприети всички необходими мерки, включително адекватни финансови, човешки и технически ресурси, за да се гарантира, че ЕС може да реагира адекватно в случай на евентуално масово миграционно движение, в съответствие с член 80 от ДФЕС;

9.  Подчертава, че стратегическият преглед на ЕПС следва да разгледа по подходящ начин въпроса за недостатъците на тази политика и да препоръча засилен политически ангажимент от страна на всички партньори, като същевременно се увеличи диференциацията въз основа на постигнатите резултати, на базата на ясно определени критерии за сравнение; призовава при прегледа да се обръща специално внимание и на спешната нужда от развиване на многостранното измерение, с цел да се установи задълбочен и последователен политически диалог по същество със страните партньори;

10.  Счита за особено важно постоянното оценяване не само на резултатите, постигнати до момента от прилаганите програми, но и на адекватността на използваните ресурси в рамките на партньорството; счита, че тази процедура ще даде възможност да се коригират евентуалните недостатъци и да се поправят погрешните решения в бъдеще;

11.  Призовава Съвета и Комисията да преразгледат ЕПС по отношение на южните съседи, с цел да се предоставят ресурси и помощ, необходими за истински демократичен преход, и да се положи основата за важни политически, социални и институционални реформи; настоява, че прегледът на политиката за съседство трябва да даде приоритет на критерии, свързани с независимостта на съдебната система, зачитането на основните свободи, включително свободата на медиите, и борбата срещу корупцията;

12.  Признава и подчертава разликата между „европейските съседи“ – страни, които могат официално да станат членки на ЕС след изпълнение на критериите от Копенхаген, и „съседите на Европа“ – държави, които не могат да се присъединят към ЕС поради географското си положение;

13.  Счита, че поради това е крайно важно и неотложно да се преосмисли и преразгледа щателно стратегията на ЕС спрямо Средиземноморието и че тази нова стратегия следва да засили политическия диалог и подкрепата за всички демократични и социални сили, включително участниците, представляващи гражданското общество; призовава Съвета във връзка с това да определи набор от политически критерии, които страните от ЕПС трябва да изпълнят, за да получат „статут на напреднала държава“;

14.  Подчертава, че е необходимо да се признаят и използват промените, въведени с Договора от Лисабон, по-специално засилената роля на заместник-председателя/върховен представител, създаването на ЕСВД и новите правомощия на Парламента, с цел да се осигури по-висока степен на съгласуваност на външната политика на ЕС и да се увеличи ефикасността и легитимността на нейното външно измерение и действия; счита, че само ако Съветът и Комисията са в състояние да извлекат поуките от миналите и настоящите събития и извършат подробен и всеобхватен анализ на недостатъците на настоящата ЕПС, ЕС ще бъде в състояние да разработи печелеща доверие и ефективна политика към своите средиземноморски партньори;

15.  Подчертава значението на партньорството между ЕС и южните съседни държави и подчертава, че това тясно сътрудничество е в интерес и на двете страни;

16.  Счита, че ЕС следва да извлече поуки от неотдавнашните събития в южните съседни региони и че ЕПС следва да бъде преразгледана в тази светлина, като се цели установяване на партньорство с обществата, а не само с държавите;

Южно измерение

17.  Подчертава значението на създаването на работна група с участието на Парламента в отговор на призивите за наблюдение на процесите на демократичен преход, отправени от участниците, борещи се за демократична промяна, в частност във връзка с произвеждането на свободни и демократични избори и изграждането на институции, включително и на независима съдебна система;

18.  в светлината на последните събития в региона твърдо подкрепя законните демократични стремежи, изразени от хората в няколко държави от южните съседни на ЕС региони, и призовава органите в тези държави да извършат, доколкото е възможно, мирен преход към реална демокрация; подчертава, че стратегическият преглед на ЕПС трябва да вземе изцяло под внимание и да отрази тези събития;

19.  Призовава в това отношение ЕС да предостави значителна подкрепа за демократичните промени в южните съседи в партньорство със съответните общества, която да бъде оказана чрез мобилизиране, преразглеждане и адаптиране на съществуващите инструменти, целящи насърчаване на политическите, икономическите и социалните реформи; във връзка с това призовава Съвета и Комисията да предоставят достъп до краткосрочни преходни механизми за финансова подкрепа, включително заеми, за тези страни, които са изразили необходимост от такива механизми в резултат на бързи демократични промени и извънреден спад на ликвидността; освен това призовава Комисията да преразгледа възможно най-бързо Националните индикативни програми на Тунис и Египет за 2011–2013 г., за да вземе предвид новите спешни нужди на тези партньори по отношение на изграждането на демокрация;

20.  Подчертава значението на по-интензивния политически диалог с южните съседи на ЕС; подчертава отново, че укрепването на демокрацията, принципите на правовата държава, доброто управление, борбата срещу корупцията и зачитането на правата на човека и основните свободи са съществени елементи от този диалог; подчертава в това отношение колко е важно зачитането на свободата на съвестта, религията и мисълта, свободата на изразяване на мнение, свободата на печата и на медиите, свободата на сдружаване, правата на жените и равенството между половете, закрилата на малцинствата и борбата срещу дискриминацията на основата на сексуална ориентация;

21.  Отбелязва, че статут на напреднала държава вече е предоставен или понастоящем е предмет на преговори с някои от страните партньори; подчертава значението на това, да се прилага по-прозрачен и съгласуван подход към тази диференциация, за да се създаде съдържателен процес, носещ резултати, и да се установят ясни критерии за сравнение, за да се избегне прилагането на двойни стандарти по отношение на критериите, които трябва да са изпълнени за предоставяне на статут на напреднала държава;

22.  Подчертава необходимостта да се адаптират критериите от Копенхаген към изискванията за получаване на статут на напреднала държава; призовава Комисията да гарантира, че ще дава статут на напреднала държава на трети държави, когато те изпълнят тези критерии;

23.  Подчертава, че борбата срещу корупцията, особено в съдебната система и полицията, следва да бъде основен приоритет за ЕС в развитието на отношенията му с южните партньори;

24.  Настоява с него да се провеждат консултации на всички етапи от предоставянето на статут на напреднала държава на страни партньори и относно разработването на плановете за действие в областта на ЕПС в съответствие с новата му роля съгласно Договора от Лисабон; призовава Съвета и ЕСВД да включват Европейския парламент в процеса на вземане на решение относно предоставянето на статут на напреднала държава, като разработят ясен консултативен механизъм, който да се използва на всички етапи от преговорите, включително относно критериите, които трябва да бъдат изпълнени, и в установяването на приоритетите и насоките, включени в плановете за действие;

25.  Подчертава, че едно ефикасно партньорство между ЕС и южните му съседи може да се основава само на взаимодействие между взаимосвързаните двустранни и многостранни измерения на това сътрудничество, и следователно изразява съжаление, че ЕПС не взема в достатъчна степен предвид нуждата от укрепване на многостранното измерение;

26.  Отдава заслуга на храбростта на тунизийците, египтяните и либийците, които се надигнаха, за да поискат демокрация и свобода, и призовава всички институции на ЕС да окажат възможно най-голяма подкрепа на процеса на демократичен преход в тези страни;

27.  Изразява дълбоко съжаление за загубата на човешки живот по време на мирните въстания в Тунис и Египет и призовава органите на властта да извършат подходящи разследвания на въпросните инциденти и да изправят отговорните пред правосъдието;

28.  Счита, че израелско-палестинският конфликт е в основата на политическото напрежение в Близкия изток и в Средиземноморието като цяло;

29.  Призовава заместник-председателя/върховен представител да се заеме активно с разрешаването на конфликти и изграждането на доверие в региона, като осигури активна роля за ЕС като участник, а не само като платец, по-специално в близкоизточния мирен процес и в конфликта в Западна Сахара; счита, че разрешаването на конфликти е ключът към политическото, икономическото и социалното развитие в региона и към напредъка на регионалното измерение на ЕПС и нейните многостранни форми на сътрудничество, като например Съюза за Средиземноморието; отбелязва, че намирането, съгласно международното право, на всеобхватно решение на различните конфликти в южния съседен на ЕС регион, и по-специално на арабско-израелския конфликт, е ключово за пълния успех на ЕПС;

30.  Счита, че междукултурният диалог в рамките на Средиземноморския регион е от ключово значение за укрепване на взаимното разбирателство, солидарността, толерантността и благосъстоянието на народите, които го населяват; очаква прегледът да разгледа въпроса за разработване на инструменти за тази цел;

31.  Дълбоко е загрижен поради продължаващото отлагане за неопределен срок на втората среща на върха на държавните и правителствените ръководители на Съюза за Средиземноморието, както и на срещите на Съюза за Средиземноморието на равнище министри, което изпраща отрицателно послание към народите и институциите в региона; счита, че оставката на генералния секретар подчертава необходимостта от изясняване на процедурите и институциите на Съюза за Средиземноморието; припомня, че политическото напрежение и регионалните конфликти в Средиземноморието не следва да са пречка за постигането на конкретен напредък в посока към отраслово и многостранно сътрудничество и че именно чрез осъществяването на мащабни интеграционни проекти и чрез открит политически диалог Съюзът за Средиземноморието може да допринесе за създаването на климат на доверие, който благоприятства преследването на общите цели за справедливост и сигурност в дух на солидарност и мир;

32.  Изразява съжаление относно недостатъчното финансиране, отпуснато за Съюза за Средиземноморието, и много слабото ангажиране на държавите-членки от двата бряга на Средиземно море; изразява съжаление поради неопределения подход на ЕС по отношение на средиземноморската политика и призовава ЕС да разработи дългосрочна стратегическа визия относно развитието и стабилизацията на региона; подчертава, че е необходимо евро-средиземноморският интеграционен процес да се превърне в политически приоритет в европейския дневен ред;

33.  Изразява убеждението си, че Съюзът за Средиземноморието следва да се преобразува, за да вземе предвид новото развитие на събитията в региона; счита, че този нов Съюз за Средиземноморието следва да насърчава стабилно икономическо, социално и демократично развитие и да създаде силна обща основа за осъществяването на тясна връзка между ЕС и неговите южни партньори; счита, че тази нова общност би открила и нови перспективи за постигането на траен мир в Близкия изток, скрепен в рамките на различните общества в региона и независещ само от мимолетната политическа воля на неговите авторитарни лидери;

34.  Отбелязва, че прегледът следва да обърне внимание на неуспеха на Съюза за Средиземноморието да отговори на очакванията и да извърши оценка на бъдещите предизвикателства, както и да обмисли нови пътища за засилване на двустранните инструменти в рамките на ЕПС; в това отношение смята, че следва да се заделят повече ресурси за областите, в които може да се постигне реален напредък;

35.  Изразява загриженост във връзка с липсата на напредък в създаването на Евро-средиземноморска зона за свободна търговия; призовава за провеждане на съгласувани преговори веднага щом бъдат изпълнени изискванията за задълбочени и всеобхватни зони за свободна търговия, предназначени да формират базата на Евро-средиземноморска зона за свободна търговия, като се вземат надлежно предвид социално-икономическите реалности на всяка от страните партньори и при условие че се извърши своевременна пълна оценка на социалното и екологическото въздействие на тези споразумения; изразява съжаление относно факта, че различните действащи лица не са постигнали действителен напредък при създаването на необходимите условия; насърчава също развитието на двустранно и многостранно икономическо сътрудничество Юг‐Юг, което би донесло осезаеми ползи за гражданите на участващите страни и би подобрило политическия климат в региона;

36.  Подчертава, че е необходимо да се поставят като цел най-важните конкретни въпроси във всяка една от съответните държави, но отново изтъква, че социално-икономическото положение, по-специално това на по-младите поколения, трябва да бъде особен акцент на ЕПС;

37.  Счита, че засиленото подрегионално сътрудничество между държави-членки и страни от ЕПС със специфични общи интереси, ценности и тревоги би могло да създаде положителен импулс за целия Средиземноморски регион; насърчава държавите-членки да проучат потенциала на променливите конфигурации като модел за сътрудничество и подчертава, че бъдещата ЕПС следва да улеснява и насърчава този подход, по-специално чрез своя бюджет за регионално финансиране;

38.  Счита, че в контекста на политиката за южното измерение на съседството трябва да се разгледа проблемът, свързан с незаконната имиграция; призовава Съвета и Комисията да контролират изпълнението на споразуменията с всички южни съседни страни и съществуващите двустранни споразумения между държавите-членки на ЕС и всички регионални действащи лица, що се отнася до въпросите, свързани с имиграцията и по-специално реадмисията;

39.  Изразява съжаление поради асиметричния подход, възприет от ЕС спрямо неговите източни и южни съседи по отношение на мобилността и визовата политика; по отношение на мобилността препоръчва улесняване на визовите процедури за страните от южното измерение на ЕПС ‐ особено за студенти, научни работници и делови хора – и приемане на евро-средиземноморско партньорство за мобилност; подчертава важната роля, която могат да изиграят някои страни от ЕПС при управляването на миграционните потоци; подчертава, че сътрудничеството за управление на миграционните потоци трябва да съответства изцяло на ценностите на ЕС и на международните правни задължения; настоява, че споразумения за реадмисия със страни партньори следва да бъдат предвиждани само по отношение на незаконните имигранти, като по такъв начин се изключват онези, които се обявяват за търсещи убежище, бежанци или нуждаещи се от закрила лица, и потвърждава, че „принципът на неотблъскване“ се прилага за всеки, който е заплашен от смъртно наказание, нехуманно отношение или изтезания; призовава за по-тясно сътрудничество, за да се прекрати трафикът на хора, и за подобряване на условията на живот на работниците мигранти както в ЕС, така и в страните от южното измерение на ЕПС;

40.  Призовава заместник-председателя/върховен представител, ЕСВД и Комисията да поставят на челно място в дневния ред на разговорите си със страните от южното измерение на ЕПС политическите приоритети на ЕС за премахване на смъртното наказание, зачитане на правата на човека, в т.ч. правата на жените, зачитане на основните свободи, включително свободата на съвестта и вероизповеданието, свободата на сдружаване и на медиите, спазване на принципите на правовата държава, независимост на съдебната власт, борба срещу изтезанията и жестокото и нечовешко отношение, борбата срещу безнаказаността, а също така и ратифицирането на няколко международни правни инструмента, включително Римския статут на Международния наказателен съд и Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г.;

41.  Призовава, в контекста на преразглеждането на споразуменията със страните от южното измерение на ЕПС, за възобновяване на вниманието върху пълното спазване на правото на свобода на вероизповеданието в заинтересованите държави, по-специално на всички религиозни малцинства; подчертава, че правото на свобода на вероизповеданието включва свободата на изповядване на собствената религия, индивидуално или в общност с други хора, на обществено място или в личния живот, чрез богослужение, вероучение, ритуали и обреди, както и че тази свобода също така трябва да включва правото на промяна на вероизповеданието;

42.  Подчертава, че договорните отношения на ЕС с всички държави от ЕПС съдържат разпоредби относно редовен форум, на който да се разглеждат въпроси на правата на човека, под формата на подкомисии по правата на човека; призовава ЕСВД да използва докрай тези разпоредби и да ангажира съществуващите подкомисии във всички преговори, да оказва натиск те да бъдат направени по-ефективни и ориентирани към резултатите и да гарантира участието на организации на гражданското общество и защитници на правата на човека; препоръчва неформалната работна група ЕС-Израел по правата на човека да прерасне в нормална подкомисия; призовава ЕСВД също така да вземе участие в структурирано сътрудничество между работната група по правата на човека (COHOM) и подкомисията по правата на човека на Европейския парламент;

43.  Призовава заместник-председателя/върховен представител, ЕСВД и Комисията да се стремят активно към насърчаването и защитата на свободата на комуникацията и достъпа до информация, включително в интернет;

44.  Призовава заместник-председателя/върховен представител, ЕСВД и Комисията да укрепват ролята на организациите на гражданското общество, особено на организациите за защита на правата на човека и организациите на жените, при мониторинга на политиките и при планирането и осъществяването на подпомагане чрез специален инструмент за изграждане на капацитет; в това отношение изтъква необходимостта от предоставяне на повече права на жените и призовава ЕСВД и Комисията да анализират систематично въздействието на техните проекти и програми върху въпросите, свързани с пола, както и да се застъпят за отчитане на правата на жените и равенството между половете при ревизирането на конституции, наказателни кодекси, закони за семейството и други гражданскоправни закони, а също така и в рамките на диалога относно правата на човека, провеждан със страните партньори от ЕПС; настоява заместник-председателят/върховен представител, ЕСВД и Комисията да не заздравяват отношенията между ЕС и трети държави, ако съответните държави не включват в достатъчна степен организациите на гражданското общество в своите политики; отбелязва, че организациите на гражданското общество са най-верните и силни съюзници на ЕС при популяризирането на демократичните ценности, доброто управление и правата на човека в страните партньори; призовава за засилено участие на регионалните и местните органи, както и на съсловните организации и социалните партньори, в сътрудничеството на ЕС с неговите южни съседи; във връзка с това призовава Съвета и Комисията да подсилят още повече Европейския инструмент за демокрация и права на човека и да се възползват от него по по-ефикасен начин;

45.  Подчертава необходимостта от прилагане на принципа на равнопоставеност между мъжете и жените и от подпомагане на конкретни действия, така че в страните от ЕПС да се постигне ефективен и систематичен подход по въпросите, свързани с равнопоставеността между двата пола; настоятелно призовава правителствата и гражданското общество да повишат социалното приобщаване на жените, да се борят срещу неграмотността при жените и да насърчават трудовата заетост на жените с цел да се гарантира значително присъствие на жени на всички нива;

46.  Подчертава значението на структурираното сътрудничество в областта на висшето образование и научноизследователската дейност с оглед насърчаване на взаимното признаване на квалификации и образователни системи, целящо по-конкретно повишаване мобилността на студенти, научни работници и преподаватели, подкрепено от мерки за борба срещу „изтичането на мозъци“; приветства в това отношение подпомагането, предоставяно от програмата „Темпус“ за висшето образование, и обмените, организирани по Действие 2 на програмата „Еразмус Мундус“, както и създаването на Евро-средиземноморския университет (EMUNI), който е изграден като евро-средиземноморска мрежа от университети както на единия, така и на другия бряг на Средиземно море;

47.  Подчертава важната роля на местните органи в демократичното развитие на нашите страни партньори и поощрява разширяването на програмите за побратимяване между местните органи от ЕС и от страните партньори;

48.  Подчертава значението на профсъюзите и социалния диалог като част от демократичното развитие на южните партньори; насърчава тези страни да укрепват трудовите и профсъюзните права; отбелязва важната роля, която може да изпълнява социалният диалог при разглеждането на социално-икономическите предизвикателства в региона;

49.  Настоява, че е важно повече да се сближат инвестициите, обучението, научните изследвания и новаторството, като се обръща специално внимание на обучението, адаптирано към потребностите на пазара на труда, за да се посрещнат социално-икономическите предизвикателства в региона; призовава да се обърне специално внимание на жените и групите в неравностойно положение, като например младите хора; същевременно подчертава, че е жизнено важно да се подпомагат допълнително проектите за местно развитие, така че да се допринесе за съживяването на най-уязвимите градове и региони;

50.  Подчертава, че добре функциониращата, ефикасна, безопасна и сигурна мултимодална транспортна система е предварително условие за икономически растеж и развитие, стимулиращо търговията и интеграцията между Европейския съюз и неговите южни партньори от Средиземноморието; призовава Комисията да представи междинна оценка на Регионалния план за действие в областта на транспорта (2007‐2013 г.) по отношение на Средиземноморския басейн и да вземе предвид тези резултати при създаването на бъдещ план за действие в областта на транспорта;

51.  Счита, че устойчивото развитие следва да бъде критерий, важащ за целия преглед на ЕПС, при съсредоточаване по-специално върху подобряването на защитата на околната среда, развитието на изобилния потенциал на региона за възобновяема енергия и насърчаването на политики и проекти, които благоприятстват по-добрата употреба на оскъдните водни ресурси;

52.  Повтаря своя призив към Съвета, Комисията и държавите-членки на ЕС да насърчат и подкрепят един цялостен план за справяне с пораженията, нанесени на река Йордан, и да продължат да предоставят финансова и техническа помощ за възстановяването на реката, и по-специално долното течение на река Йордан, включително в рамките на Съюза за Средиземноморието;

53.  Подчертава големия потенциал на сътрудничеството в енергетиката и на възобновяемите енергийни източници като вятърната енергия, слънчевата енергия и енергията на вълните; подкрепя координираното осъществяване на Средиземноморския план за слънчева енергия и на промишлени инициативи, чиято цел следва да бъде посрещането на основните потребности на страните партньори, както и приемането на евро-средиземноморска стратегия за енергийна ефективност; подчертава значението на подкрепата за изграждане на транс-евро-средиземноморски връзки в електроенергийния, газовия и петролния сектор, за да се повиши сигурността на енергийните доставки чрез създаването на интелигентна мрежа, свързваща целия Евро-средиземноморски регион;

54.  Припомня значението на селското стопанство, насърчаващо местните селскостопански производители, развитието на селските райони, продоволствената сигурност и независимост, на приспособяването към изменението на климата, на достъпа до водите и рационалното им използване, както и на енергията; препоръчва сътрудничеството в селското стопанство да се определи за приоритет на ЕПС в подкрепа на Евро-средиземноморската пътна карта за селско стопанство и за средство за стабилизиране на цените на хранителните продукти на национално, регионално и световно равнище;

55.  Повтаря своя призив за създаване на евро-средиземноморски сили за гражданска защита, имайки предвид, че увеличаването на мащаба и броя на природните бедствия изисква да се заделят подходящите средства, както и че подобна инициатива би засилила солидарността между хората от Евро-средиземноморския регион;

56.  Подчертава значението на по-тясното сътрудничество с многостранни регионални организации от южните региони, по-специално Арабската лига, както и Африканския съюз, с оглед на успешното преодоляване на предизвикателствата в посочените по-горе области; призовава Комисията да разгледа възможността за нов структуриран диалог с тези форуми по време на прегледа на ЕПС;

57.  Отново потвърждава значението на ЕИСП като финансов инструмент за ЕПС; подчертава обаче необходимостта от осигуряване на по-голяма гъвкавост и от гарантиране, че помощта е насочена по-ефективно, по-специално към гражданското общество и местните общности, като се запазва прилагането на подход „отдолу-нагоре“; също така призовава за цялостен анализ на ефикасността на ЕИСП с цел по-добро използване на наличните финансови инструменти и средства в контекста на отношенията на ЕС с южните му съседи, както и за да се гарантира правилно използване на помощта за развитие и подпомагането в страните бенефициери; счита за жизнено важни прозрачността при финансирането и включването на антикорупционни механизми в инструментите за финансиране; подчертава значението на процесите на мониторинг на управлението и изпълнението на различните програми по ЕИСП; подчертава колко е важно да се засилят трансграничните проекти, да се придвижат напред програмите за насърчаване на връзките между народите и да се разработят стимули за регионално сътрудничество; призовава Комисията и ЕСВД да проведат консултации с Парламента и със заинтересовани страни от гражданското общество на ранен етап при предстоящото изготвяне на инструмент, който да бъде приемник на ЕИСП;

58.  Призовава Съвета да приеме законодателното предложение за изменение на член 23 от Регламента за ЕИСП, представено от Комисията през май 2008 г. и прието от Европейския парламент на 8 юли 2008 г., което би позволило реинвестирането на средства, получени обратно след предишни операции, и по такъв начин би предоставило на ЕС така необходимия инструмент за облекчаване на последствията от настоящата финансова криза върху реалната икономика и от въздействието от ескалирането на цените на хранителните продукти в съседните региони, и по-специално на юг;

59.  Подчертава, че ЕИСП не е единственият наличен инструмент за финансиране на програми и действия в областта на ЕПС, и затова изтъква необходимостта от съгласуван подход, основаващ се на използването на всички финансови инструменти; следователно призовава ЕСВД и Комисията да представят ясен преглед на заделените парични средства по страна бенефициер, включително разбивка по инструмент;

60.  Подчертава необходимостта от увеличаване на средствата, отпускани за южното измерение на ЕПС в предстоящата многогодишна финансова рамка за периода 2014‐2020 г., за да се гарантира, че финансирането отговаря на политическите амбиции, и за да се приложат разпоредбите на статута на напреднала държава, без да бъдат засегнати другите приоритети на ЕПС; подчертава, че е необходимо да се спазва споразумението, постигнато след декларацията на Комисията пред КОРЕПЕР през 2006 г., което предвижда 2/3 от общия размер на средствата от ЕИСП за южните страни и 1/3 за източните страни, според демографската тежест;

61.  Изтъква обаче, че всяко увеличение на отпуснатите средства следва да се базира на прецизна оценка на потребностите и да е съобразено с повишаването на ефективността на осъществените програми, адаптирани и с определени приоритети в съответствие с изискванията на всяка страна бенефициер;

62.  Приветства работата, извършена от Механизма за евро-средиземноморски инвестиции и партньорство на ЕИБ (FEMIP), и подчертава необходимостта от повече взаимодействия с други международни финансови институции, които също извършват дейност в този регион, и отново предлага да се създаде евро-средиземноморска финансова институция за съвместно развитие, чийто основен акционер ще остане ЕИБ; подкрепя увеличаването на горната граница на гаранцията на ЕИБ, за да се осигури възможност на ЕИБ да поддържа интензивността на своите операции в региона през следващите години; приканва Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) да промени устава си, за да може също да участва в този процес на финансова помощ;

Роля на Европейския парламент

63.  Подчертава ключовата роля на Европейския парламент за гарантиране, че стабилността и благоденствието на Европа са тясно свързани с демократичното управление и икономическия и социален напредък в нейните южни съседи от ЕПС, и за поощряване на политическия дебат, пълната свобода, демократичните реформи и принципите на правовата държава сред съседните й партньори, по-специално чрез междупарламентарните делегации и Парламентарната асамблея ‐ Съюз за Средиземноморието;

64.  Потвърждава своя ангажимент да продължи да упражнява правото си на парламентарен контрол по отношение на прилагането на ЕПС, също така чрез провеждане на редовни дискусии с Комисията за прилагането на ЕИСП; приветства широките консултации между Комисията и ЕСВД относно прегледа на ЕПС и се надява, че Комисията и ЕСВД също така ще гарантират, че с Парламента се осъществяват систематични и пълни консултации при изготвяне на съответните документи, като например плановете за действие в областта на ЕПС; освен това призовава за предоставяне на достъп на Парламента до мандатите за преговори по всички международни споразумения, които са в процес на сключване със страните партньори от ЕПС, в съответствие с член 218, параграф 10 от ДФЕС, който гласи, че Европейският парламент трябва да получава незабавно изчерпателна информация на всички етапи на процедурата;

o
o   o

65.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/ върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Европейската служба за външна дейност, на правителствата и парламентите на държавите-членки и страните от ЕПС, както и на генералния секретар на Съюза за Средиземноморието.

(1) ОВ C 287 E, 24.11.2006 г., стр. 312.
(2) ОВ C 303 E, 13.12.2006 г., стр. 760.
(3) ОВ C 282 E, 6.11.2008 г., стр. 443.
(4) ОВ C 76 E, 25.3.2010 г., стр. 76.
(5) ОВ C 76 E, 25.3.2010 г., стр. 83.
(6) Приети текстове, P7_TA(2010)0192.
(7) Приети текстове, P7_TA(2010)0314.
(8) Приети текстове, P7_TA(2011)0038.
(9) Приети текстове, P7_TA(2011)0064.
(10) Приети текстове, P7_TA(2011)0095.
(11) OВ L 310, 9.11.2006 г., стр. 1.


Използване на сексуалното наслие в конфликтите в Северна Африка и Близкия изток
PDF 283kWORD 61k
Резолюция на Европейския парламент от 7 април 2011 г. относно използването на сексуално насилие по време на конфликти в Северна Африка и Близкия изток
P7_TA(2011)0155RC-B7-0244/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид своята резолюция от 17 януари 2008 г. относно положението в Демократична република Конго и изнасилването като военно престъпление(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2009 г. относно премахването на насилието срещу жените(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно десетата годишнина от приемането на Резолюция № 1325 (2000 г.) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 февруари 2011 г. относно положението в Египет(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 март 2011 г. относно южните съседи на ЕС и по-специално Либия(5),

–  като взе предвид декларацията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, г-жа Катрин Аштън, от името на Европейския съюз по повод на Международния ден за премахване на насилието срещу жените, 25 ноември 2010 г.,

–  като взе предвид декларацията на върховния представител г-жа Катрин Аштън от името на Европейския съюз по повод на Международния ден на жените, 8 март 2011 г.,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 10 декември 1948 г.,

–  като взе предвид Резолюции 1325 (2000 г.) и 1820 (2008 г.) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, както и Резолюция 1888 (2009 г.) на Съвета за сигурност на ООН относно сексуалното насилие срещу жени и деца по време на въоръжени конфликти,

–  като взе предвид назначаването през март 2010 г. на специален представител на генералния секретар на ООН по въпросите на сексуалното насилие по време на въоръжени конфликти, както и новата структура на ООН за равенство между половете (ООН Жени),

–  като взе предвид насоките на ЕС относно насилието и дискриминацията срещу жени и момичета и насоките на ЕС относно децата и въоръжените конфликти,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 10 декември 1984 г. и Декларация 3318 на Общото събрание на ООН относно защитата на жените и децата при критични обстоятелства и въоръжени конфликти от 14 декември 1974 г., по-специално параграф 4 от нея, в който се призовава за ефективни мерки срещу преследването, изтезаването, насилието и унизителното отношение, чиито жертви са жени,

–  като взе предвид разпоредбите на правните инструменти на ООН в областта на правата на човека, по-специално инструментите, свързани с правата на жените, като Устава на ООН, Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права, Конвенцията за преследване на търговията с хора и експлоатацията на чужда проституция, Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и факултативния протокол към нея, Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г.,

–  като взе предвид други инструменти на ООН за борба срещу насилието срещу жени, например Виенската декларация и програма за действие, приети на 25 юни 1993 г. по време на Световната конференция по правата на човека (A/CONF. 157/23), и Декларацията на ООН за премахване на насилието срещу жени, приета на 20 декември 1993 г. (A/RES/48/104),

–  като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН от 12 декември 1997 г., озаглавена „Мерки в областта на предотвратяването на престъпления и наказателното право за премахване на насилието срещу жени“ (A/RES/52/86), резолюцията от 18 декември 2002 г., озаглавена „Действия за изкореняване на престъпленията срещу жени, извършени в името на честта“ (A/RES/57/179), и резолюцията от 22 декември 2003 г., озаглавена „Премахване на домашното насилие срещу жените“ (A/RES/58/147),

–  като взе предвид декларацията и платформата за действие от Пекин, приети от Четвъртата световна конференция за жените на 15 септември 1995 г., и резолюцията си от 18 май 2000 г. относно последващите действия във връзка с платформата за действие от Пекин(6), резолюцията си от 10 март 2005 г. относно последващите действия във връзка с Четвъртата световна конференция за жените – платформа за действие (Пекин+10)(7) и резолюцията си от 25 февруари 2010 г. относно Пекин+15 – Програма за действие на ООН за равенство между половете(8),

–  като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН от 19 декември 2006 г., озаглавена „Активизиране на усилията за премахване на всички форми на насилие срещу жените“ (A/RES/61/143), и резолюции № 1325 и 1820 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността,

–  като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд, приет през 1998 г., и по-специално членове 7 и 8 от него, в които изнасилването, сексуалното робство, насилствената проституция, насилственото забременяване и насилствената стерилизация или всяка друга форма на сексуално насилие се определят като престъпления против човечеството и военни престъпления и се отъждествяват с форма на изтезание и тежко военно престъпление, независимо дали тези действия се извършват систематично или не, по време на международни или вътрешни конфликти,

–  като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че жените участваха активно в движенията за повече демокрация, права и свободи в Северна Африка и Близкия изток,

Б.  като има предвид, че като част от конфликта, свързан с тези революции, заварените режими в Либия и Египет прибягнаха до сексуални нападения, чиито жертви бяха жени и които по-специално имаха за цел да направят жените уязвими,

В.  като има предвид, че сексуалното насилие изглежда се използва като средство за сплашване и унижаване на жените, включително в бежански лагери, и като има предвид, че появилият се вакуум във властта може да доведе до влошаване на положението с правата на жените и момичетата,

Г.  като има предвид, че либийката Иман ал-Обейди, която разказа пред репортери в хотел в Триполи, че е била жертва на групово изнасилване и малтретирана от войници, беше задържана и отведена на неизвестно място на 26 март 2011 г. и че сега срещу нея е заведено дело за клевета от мъжете, които обвинява, че са я изнасилили,

Д.  като има предвид, че в Египет жени, участвали в протести, твърдят, че са били подложени на „проверка за девственост“ от представители на армията, след като са били принудително отведени от площад „Тахрир“ на 9 март 2011 г. и впоследствие са били подложени на изтезания и изнасилване, като „проверките за девственост“ са били извършени и фотографирани в присъствието на мъже войници; като има предвид, че някои египтянки ще бъдат изправени пред военни съдилища за това, че не са преминали успешно проверката за девственост,

Е.  като има предвид, че когато са част от широко разпространена и системна практика, изнасилването и сексуалното робство се признават съгласно Женевската конвенция за престъпления срещу човечеството и военни престъпления, които следва да бъдат разглеждани от Международния наказателен съд; като има предвид, че понастоящем изнасилването също се признава за елемент на престъплението геноцид, когато се извършва с цел да се унищожи, изцяло или частично, определена група; като има предвид, че ЕС следва да подкрепя усилията, насочени към преустановяване на безнаказаността на лицата, упражняващи сексуално насилие над жени и деца,

Ж.  като има предвид, че е доказано, че въоръжените конфликти имат непропорционално и уникално въздействие върху жените; като има предвид, че на жените следва да бъде предоставена по-активна роля за изграждане на мира и предотвратяване на конфликти и че в регионите, белязани от войни и конфликти, жените и децата следва да получават по-добра защита, чрез участие, предотвратяване и закрила,

З.  като има предвид, че изпълнението на задълженията по резолюции 1820, 1888, 1889 и 1325 на Съвета за сигурност на ООН е обща грижа и отговорност на всички държави-членки на ООН, независимо дали са засегнати от конфликти, дали са донори или други; като има предвид, че във връзка с това следва да се привлече вниманието към приемането през декември 2008 г. на насоки на ЕС относно насилието срещу жени и момичета, както и на насоки на ЕС относно децата и въоръжените конфликти и борбата с всички форми на дискриминация спрямо тях, които изпращат ясния политически сигнал, че тези въпроси са от приоритетно значение за Съюза,

1.  Призовава Комисията и правителствата на държавите-членки да се противопоставят категорично на използването на сексуални нападения, заплахи и целенасочени действия срещу жени в Либия и Египет;

2.  Решително осъжда принудителната „проверка за девственост“, наложена от представители на египетската армия по отношение на протестиращи жени, задържани на площад „Тахрир“, и счита тази практика за недопустима, тъй като е равносилна на форма на изтезание; призовава Върховния военен съвет на Египет да предприеме незабавни мерки за прекратяване на това унизително отношение и да гарантира, че всички служители на силите за сигурност и армията получават ясни инструкции, че изтезанията и други форми на малтретиране, включително принудителната „проверка за девственост“, няма да бъдат повече толерирани и ще бъдат щателно разследвани;

3.  Призовава египетските държавни органи да предприемат спешни мерки за прекратяване на изтезанията, да разследват всички случаи на тормоз по отношение на мирни демонстранти и да прекратят съдебното преследване на цивилни лица от военни трибунали; изразява особена загриженост във връзка с докладите на организации за защита на правата на човека, съгласно които непълнолетни лица са били задържани и осъдени от военни трибунали;

4.  Препоръчва да бъде проведено независимо разследване с цел извършителите да бъдат подведени под отговорност, по-специално във връзка с престъпленията по смисъла на Римския статут на Международния наказателен съд, извършени от Муамар Кадафи; счита, че лицата с доказана отговорност за подобни деяния трябва да бъдат изправени пред съд и че жените, които са дали сведения за подобни нарушения, трябва да бъдат защитени от репресии;

5.  Подчертава, че всеки следва да има право да изрази мнението си за демократичното бъдеще на своята страна, без да бъде задържан, изтезаван или подлаган на унизително и дискриминационно отношение;

6.  Изразява твърдо убеждение, че протичащите промени в Северна Африка и Близкия изток трябва да допринесат за слагане на край на дискриминацията на жените и за пълното участие на жените в обществото на равни начала с мъжете и в съответствие с Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените;

7.  Подчертава необходимостта от гарантиране на правата на жените като цяло в рамките на новите демократични и правни структури на тези общества;

8.  Подчертава, че следва да се отчете ролята на жените в революциите и в процесите на демократизация, като същевременно изтъква специфичните заплахи, пред които те са изправени, и необходимостта от подкрепа и защита на техните права;

9.  Призовава държавите-членки на ЕС активно да насърчават в дългосрочен план, както в политическо, така и във финансово отношение, пълното прилагане на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН и създаването на европейско равнище на предвидените в нея институции и механизми за контрол и призовава ООН да гарантира прилагането на резолюцията на всички равнища в международен мащаб;

10.  Подчертава, че е необходимо да се отдаде приоритетно значение на правата на човека в рамките на мерките по линия на европейската политика за съседство като неразделна част от процеса на демократизация, и изтъква необходимостта от споделяне на опита на ЕС в областта на политиката за равенство между половете и на борбата с насилието, основано на пола;

11.  Подчертава необходимостта от прилагане на принципа на равенство на мъжете и жените и от оказване на подкрепа за конкретни действия, с цел в страните, които попадат в обхвата на европейската политика за съседство, да се прилага ефективен и систематичен подход по въпросите, свързани с равенството; настоятелно призовава правителствата и гражданското общество да активизират социалното приобщаване на жените, включително чрез борба срещу неграмотността и насърчаване на трудовата заетост и да увеличат финансовата им независимост, с цел да се гарантира значително присъствие на жени на всички равнища; подчертава, че равенството трябва да стане неразделна част от процеса на демократизация и че освен това образованието за жени и момичета следва да бъде приоритет и следва да включва повишаване на осведомеността относно техните права;

12.  Призовава заместник-председателя/върховен представител, Европейската служба за външна дейност и Комисията да поставят на челно място в дневния ред на разговорите със страните от южното измерение на европейската политика за съседство политическите приоритети на ЕС, а именно премахване на смъртното наказание, зачитане на правата на човека, в т.ч. човешките права на жените, и основните свободи, а също така ратифицирането на редица международни правни инструменти, включително Римския статут на Международния наказателен съд и Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г.;

13.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

(1) ОВ C 41 E, 19.2.2009 г., стр. 83.
(2) ОВ C 285 E, 21.10.2010 г., стр. 53.
(3) Приети текстове, P7_TA(2010)0439.
(4) Приети текстове, P7_TA(2011)0064.
(5) Приети текстове, P7_TA(2011)0095.
(6) OВ C 59, 23.2.2001 г., стр. 258.
(7) ОВ C 320 E, 15.12.2005 г., стр. 247.
(8) ОВ C 348 E, 21.12.2010 г., стр. 11.


Годишен доклад на ЕИБ за 2009 г.
PDF 394kWORD 88k
Резолюция на Европейския парламент от 7 април 2011 г. относно годишния доклад на Европейската инвестиционна банка за 2009 г. (2010/2248(INI))
P7_TA(2011)0156A7-0073/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид Годишния доклад на Групата на ЕИБ за 2009 г. (доклад за дейността и за корпоративната социална отговорност, финансов доклад и статистически доклад),

–  като взе предвид своята резолюция от 6 май 2010 г. относно годишния доклад на Европейската инвестиционна банка за 2008 г.(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 март 2009 г. относно годишните доклади на Европейската инвестиционна банка и на Европейската банка за възстановяване и развитие за 2007 г.(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 юни 2010 г. относно ЕС 2020(3),

–  като взе предвид член 48 от Правилника за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по бюджетен контрол (A7-0073/2011),

Новият Устав на ЕИБ

1.  Приветства внесените от Договора от Лисабон промени, позволяващи повече гъвкавост във дейностите на ЕИБ, свързани с финансиране, включително: дялови участия като допълнение към обичайните дейности на банката; възможността за създаване на клонове и други образувания с цел регулиране на т.нар. специални дейности и осигуряване на по-широки услуги за техническа помощ; и укрепването на Одитния комитет;

2.  Припомня внесените от Договора от Лисабон промени, изясняващи целите на финансирането от страна на ЕИБ в трети държави, които трябва да подкрепят общите принципи относно взаимодействието на ЕС с останалата част от света, в съответствие с посоченото в член 3, параграф 5 от ДЕС, а по силата на гаранцията трябва да подкрепят целите на външните действия на ЕС, определени в член 21 от ДЕС;

3.  Е запознат с искането от страна на някои държави-членки ЕИБ да поема повече риск при операциите си по финансиране, но обръща внимание на факта, че това не следва да излага на риск кредитния рейтинг ААА на ЕИБ, ключов фактор, позволяващ на ЕИБ да предоставя своите заеми при най-добрите условия;

4.  Припомня, че целта на ЕИБ е да подкрепя целите на политиките на ЕС и че Банката се отчита пред Сметната палата, OLAF и държавите-членки на ЕС, както и – на доброволен принцип – пред Европейския парламент;

5.  Препоръчва обаче да се обмисли предложението за въвеждане на пруденциален регулаторен надзор по отношение на качеството на финансовото състояние на ЕИБ, точното отчитане на нейните резултати и спазването на правилата за добра стопанска практика;

6.  Предлага регулаторният контрол:

   да се осъществява от Европейската централна банка на основание член 127, параграф 6 от Договора за функционирането на ЕС;
   или, ако това е невъзможно и на доброволен принцип от страна на ЕИБ, да се провежда от Европейския банков орган със или без участието на един или повече национални регулаторни органи, или от независим одитор;

7.  Призовава Комисията до 30 ноември 2011 г. да предостави на Парламента правен анализ на възможните варианти за пруденциален надзор на ЕИБ;

8.  Предлага Комисията, съвместно с ЕИБ (с оглед на качеството на човешките ресурси и опита на ЕИБ в областта на финансирането на големи инфраструктурни проекти), да се ангажира с процес на стратегически анализ на финансирането на инвестиции, без да изключва нито един възможен сценарий, включително безвъзмездни средства, освобождаване на средства, вписани от държавите-членки в капитала на ЕИБ, средства на Европейския съюз, вписани в капитала на ЕИБ, заеми, иновативни инструменти, финансов инженеринг, подходящ за дългосрочни проекти без непосредствена възвръщаемост, развитие на гаранционни схеми, създаване на раздел за инвестиции в бюджета на Съюза, финансови консорциуми между европейски, национални и местни органи и публично-частни партньорства;

9.  Въпреки това припомня отправените предупреждения и своята загриженост предвид факта, че част от управлението от страна на ЕИБ на програми и фондове на ЕС беше изключено от процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, което създава специфични изисквания за координация между Комисията и ЕИБ и затруднява постигането на общ поглед върху постигнатите резултати; потвърждава своето искане към ЕИБ да представи изчерпателна информация за резултатите: поставени и постигнати цели, причини за евентуално отклонение и резултати от извършените оценки; призовава Комисията да предостави подробна информация за процедурите по координация с ЕИБ и тяхната ефективност;

10.  Призовава Комисията да получи от ЕИБ декларация относно дейностите със значителен мултипликационен ефект, които са гарантирани от европейския бюджет;

11.  Подчертава, че в края на 2009 г. гаранциите от бюджета на ЕС достигнаха сумата от 19,2 милиарда евро за кредитите, отпуснати от ЕИБ; подчертава, че това е значителна сума за бюджета на ЕС, и очаква подробно разяснение на свързания риск; счита, че ЕИБ следва също така да разясни разпределянето на лихвите по заеми, получени в резултат на този голям размер на гаранциите;

12.  Изисква подробни обяснения относно таксите за управление, които ЕИБ получи от бюджета на ЕС;

13.  Отново предлага Европейският съюз да бъде допуснат да стане акционер на ЕИБ;

Финансиране, предоставяно от ЕИБ в ЕС
Световната финансова криза и нейното отражение върху ЕИБ

14.  Приветства съсредоточаването от страна на Банката върху трите области, в които Европа беше най-тежко засегната от кризата, а именно малките и средните предприятия, регионите по цел „Конвергенция“ и действията относно климата;

15.  Признава изключително важната роля, която ЕИБ изпълнява при подпомагането на МСП, особено по време на финансова криза и икономически спад, и я призовава да улесни взаимодействието между своята схема за отпускане на общи заеми и безвъзмездните средства от структурните фондове;

16.  Посочва важността на МСП за европейската икономика и поради това приветства увеличаването на финансирането, отпуснато от ЕИБ на МСП между 2008 г и 2010 г., с общ размер 30,8 милиарда евро, и признава, че тази сума надвишава годишната целева сума от 7,5 милиарда евро за периода; приветства създаването на Европейския механизъм за микрофинансиране „Прогрес“ през март 2010 г. с финансиране в размер на 200 милиона евро от Комисията и Банката; същевременно подчертава трудностите, с които се сблъскват МСП при опитите си да получат заеми, и във връзка с това, призовава ЕИБ да продължи да увеличава прозрачността на своите дейности по отпускане на заеми чрез финансови посредници; за тази цел призовава по отношение на нейните финансови посредници да бъдат установени ясни условия за финансиране и критерии за ефективност на заемите; призовава да бъде въведено задължение за ЕИБ да представя ежегодни доклади относно отпусканите от нея заеми на МСП, включително оценка на достъпността и ефективността на тези заеми, както и на мерките, насочени към постигането на по-висок процент на достигане на средствата до получателите;

17.  Препоръчва ролята на ЕИБ да бъде по-целенасочена, избирателна и ефективна, както и ориентирана към резултатите; счита, че в работата си с малките и средните предприятия ЕИБ следва най-вече да си партнира с прозрачни и отговорни финансови посредници, свързани с местната икономика; счита, че по отношение на отпускането на заеми на МСП ЕИБ следва активно да оповестява информация чрез своята интернет страница, по-специално що се отнася до предоставената сума, броя на отпуснатите до момента заеми и регионите и промишлените сектори, за които те са отпуснати; счита, че следва също така да се предоставя информация за условията, които финансовият посредник следва да изпълни;

18.  Приветства договарянето на достъпа на ЕИБ до предоставяната от ЕЦБ ликвидност чрез Banque Centrale du Luxembourg с оглед на улесняването на програмите на ЕИБ за отпускане на заеми и управлението на ликвидността;

19.  Отбелязва, че целта „Конвергенция“ на политиката за сближаване на ЕС е централна цел за ЕИБ; подчертава добавената стойност от съвместните действия на ЕИБ и Европейската комисия в областта на техническата помощ (JASPERS), чрез което се предоставя допълнителна подкрепа и се осигурява преимущество за интервенцията по линия на структурните фондове;

20.  Насърчава ЕИБ да осигури на регионите, обхванати от цел „Конвергенция“, техническата помощ и съфинансирането, от които те се нуждаят, за да могат да усвояват по-голям дял от средствата на тяхно разположение, по-специално за проекти в приоритетните сектори, като транспортна инфраструктура, както и за други проекти за насърчаване на растежа и заетостта и проекти – част от стратегията „Европа 2020“, в съответствие с високи социални стандарти и стандарти в областта на прозрачността и околната среда;

21.  Призовава ЕИБ да приведе своите операции в пълно съответствие с целта на ЕС за бърз преход към нисковъглеродна икономика и да приеме план за постепенното прекратяване на предоставянето на заеми за изкопаеми горива, включително заемите за електроцентрали, захранвани с въглища, и за удвояване на усилията за ускоряване на преминаването към възобновяеми енергийни източници и ефективни в енергийно отношение технологии;

22.  Изразява своята загриженост поради продължаващата липса на прозрачност по отношение на начина, по който се отпускат и контролират „общите заеми“, що се отнася до управлението на данъците, като следователно счита за необходимо да се гарантира, че кредитополучателите не се възползват от услугите на данъчни убежища, нито прибягват до други практики за укриване на данъци;

23.  Призовава за по-голяма съгласуваност между дейностите на ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд, най-вече с цел насочеността на фонда да бъде приспособена в по-голяма степен към целите на „Европа 2020“; във връзка с това настоява за разграничаването на дейностите между структурите и оптимизиране на начина, по който се използват техните баланси;

24.  Приветства решението на Групата на ЕИБ да си сътрудничи по-тясно с Комисията в рамките на политиката на сближаване във връзка с трите съвместни инициативи JESSICA, JEREMIE и JASMINE, чиято цел е постигането на по-голяма ефикасност и ефективност на политиката на сближаване, както и подсилването на функцията на структурните фондове, свързана с действието им като лостов механизъм; признава, че горепосоченото сътрудничество се оказа полезно и благотворно, особено в контекста на икономическата криза;

Финансиране от ЕИБ след 2013 г.

25.  Счита, че е настъпил моментът за значително увеличение на дългосрочните стратегически инвестиции в Европа, като се отдели специално внимание на ключовите области в европейските инфраструктури и сближаване; във връзка с това изисква:

   по-голяма прозрачност на дейността на ЕИБ пред Европейския парламент,
   ясно задължение за отговорност на ЕИБ пред Европейския парламент,
   целенасочено използване на финансовите инструменти;

26.  Насърчава ЕИБ да разработи своята оперативна стратегия за периода след 2013 г. в съответствие със стратегията „Европа 2020“;

27.  Счита, че стратегията „Европа 2020“ възприема интересен и положителен подход по отношение на финансовите инструменти; с цел повишаване на ефикасността, изисква ЕИБ и Комисията да отчитат следните цели: опростяване на процедурите и максимално увеличаване на мултиплициращите фактори и на катализиращия ефект на Групата на ЕИБ с цел привличане на инвеститори от публичния и частния сектор;

28.  Приканва ЕИБ да продължи да придава важно значение на съвместните инициативи с Комисията в контекста на съвместната си работа с нея, особено по отношение на политиката на сближаване; признава ролята, която изпълняват тези инициативи, на катализатор за по-нататъшното развитие, наред с другото що се отнася до подготовката на следващия програмен период след 2013 г.;

29.  Насърчава ЕИБ да представя в своите инвестиционни проекти класация на приоритетите, като използва методологии като анализа на разходите и ползите, за да постигне възможно най-високия мултипликационен ефект върху БВП;

30.  Подкрепя участниците като ЕИБ, които са източник на качествени инвестиции, по-специално благодарение на опита на банката в прилагането на иновативни инструменти като например механизма за структурирано финансиране, механизма за финансиране с поделяне на риска и европейския механизъм за чист транспорт;

31.  Насърчава разширяването на сливането на безвъзмездните средства от ЕС със заемите от ЕИБ, като средство за засилване на ефекта на лоста на наличните ресурси, при условие че новите финансови инструменти са прецизни, интегрирани и гъвкави;

32.  Счита, че обширният опит при създаването и използването на финансови инструменти, придобит през настоящия програмен период, следва да позволи както на Комисията, така и на ЕИБ да излязат извън пределите на текущото приложно поле и употреба на тези инструменти и да приложат новаторски методи, разширявайки обхвата на предлаганите продукти;

33.  Счита, че са необходими ясни и отделни цели и правна рамка по отношение на облигациите, които ЕИБ емитира за набиране на собствено финансиране, както и за бъдещите облигации за финансиране на проекти;

34.  Посочва факта, че ЕИБ се самофинансира чрез успешно емитиране на общи облигации, подкрепени от всички държави-членки на ЕС;

35.  Приветства идеята за облигации за финансиране на проекти, чиято цел е повишаването на кредитните рейтинги на облигации, които самите дружества емитират, в рамките на стратегията „Европа 2020“ и използват за финансиране на европейските инфраструктури в областта на транспорта, енергетиката и информационните технологии и постигане на екологосъобразна икономика; счита, че подобни облигационни емисии за финансиране на проекти биха повлияли положително наличността на капитал за устойчиви инвестиции за насърчаване на растежа и заетостта, допълвайки националните инвестиции и инвестициите от Кохезионния фонд; счита, че този инструмент следва да подобри кредитния рейтинг на избрани проекти и да привлече частно финансиране за допълване на националните инвестиции и инвестициите от Кохезионния фонд;

36.  Следователно изисква от Комисията и ЕИБ да представят конкретни предложения за създаването на облигации за финансиране на проекти; подчертава, че Парламентът трябва да бъде изцяло включен в създаването на подобни инструменти и приканва да бъде разгледан въпросът за използването на бюджета на ЕС в следващата многогодишна финансова рамка като първи по ред буфер, покриващ предварително определена загуба, с ЕИБ в ролята на второстепенен източник на финансиране;

37.  Счита, че е налице ясна необходимост от допълнителна подкрепа от страна на ЕИБ в следните области: МСП, дружества със средна капитализация и други ключови проекти за насърчаване на растежа и заетостта като част от стратегията „Европа 2020“;

38.  Настоятелно призовава ЕИБ да инвестира в товарни превози в европейския железопътен сектор, както и в други трансевропейски мрежи на товарни превози с акцент върху пристанищата на Средиземно море, Черно море и Балтийско море, с цел тяхното окончателно свързване с европейските пазари;

39.  Настоятелно призовава ЕИБ да предоставя повече подкрепа за изграждането на трансевропейската транспортна мрежа, с цел произвеждане на ефект на лоста за повече инвестиции както от публичния, така и от частния сектор; счита, че и в този случай облигациите за финансиране на проекти могат да служат като допълващ инвестиционен инструмент, наред с бюджета на фонда за трансевропейската транспортна мрежа; настоятелно призовава бъдещите инвестиции да бъдат съсредоточени върху трансграничните участъци на трансевропейската транспортна мрежа, така че да се оптимизира създадената европейска добавена стойност;

40.  Настоятелно призовава ЕИБ да инвестира в газопровода „Набуко“ и други важни проекти в рамките на трансевропейските енергийни мрежи, което ще позволи да бъде посрещнато бъдещото търсене на енергия в ЕС, като се диверсифицира групата от страни доставчици на ЕС и се подобри съчетаването на политики на ЕС, и като се спомогне за осъществяването на ангажиментите на Съюза в областта на околната среда;

Финансиране, предоставяно от ЕИБ извън ЕС
Ролята на ЕИБ в присъединяващите се страни

41.  Счита, че ЕИБ, като част от дейностите й в присъединяващите се страни, следва да се съсредоточи в по-голяма степен върху мерките за енергийна ефективност, инфраструктурата в областта на енергията от възобновяеми източници и околната среда, трансевропейските мрежи и трансевропейските енергийни мрежи, както и публично-частните партньорства в съответствие с високите социални и екологични стандарти и стандарти за прозрачност, и че в съответствие с целите на ЕС в областта на климата, тя следва да отдаде приоритет на устойчивите видове транспорт, по-специално железопътния превоз;

42.  Счита, че ЕИБ следва да предоставя техническа помощ на присъединяващите се страни, както предвижда новият член 18 от Устава на Банката;

Ролята на ЕИБ за развитието

43.  Приветства промените, въведени чрез Договора от Лисабон в член 209, във връзка с член 208 от Договора за ЕО, съгласно който ЕИБ дава своя принос при условията, посочени в нейния устав, за прилагането на мерките, необходими за постигането на целите на политиката на Общността в областта на сътрудничеството за развитие;

44.  Припомня, че стратегията и операциите на ЕИБ за финансиране следва да допринасят за общите принципи, ръководещи външната дейност на ЕС, посочени в член 21 от Договора за Европейския съюз, за целта за развитие и укрепване на демокрацията и правовата държава, целта за зачитане на правата на човека и основните свободи и за спазването на международните споразумения в областта на околната среда, по които Европейския съюз или неговите държави-членки са страни; припомня, че спазването на разпоредбите на Конвенцията от Орхус за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда трябва да бъде гарантирано от ЕИБ на всички съответни етапи на проектите;

45.  Приветства заключението на Комитета на мъдреците, че следва да се разгледа възможността за разработването на „Платформа на ЕС за външно сътрудничество и развитие“; при все това, настоятелно призовава ЕИБ и другите европейски институции внимателно да подходят към въпроса за приложимостта на този нов подход и неговите възможни последици в дългосрочен план за ефективността на общата външна дейност на ЕС, с цел да бъде избегнато размиване на цялостните политики и цели за развитие, като се създават инструменти без предварителна оценка относно целите и приоритетите, на които те ще служат;

46.  Приветства предложеното ново решение, с което ще се засили капацитетът на ЕИБ за подкрепа на целите на ЕС в областта на развитието, ще се заместят регионалните цели с хоризонтални цели на високо равнище и ще се разработят оперативни насоки за всеки регион в рамките на външния мандат; припомня необходимостта от определянето на ясни приоритети, включително източници на възобновяема енергия, градска инфраструктура, развитие на общините, финансови институции под местен контрол;

47.  Препоръчва следните стъпки с цел засилване на ролята на ЕИБ в областта на развитието:

   разпределяне на по-голям брой специализиран персонал с експертен опит във връзка с въпросите на развитието и развиващите се страни, както и увеличаване на местното присъствие на персонала в трети страни;
   увеличаване на дела на местните участници в проектите;
   допълнителен собствен капитал в областта на проекти, насочени към развитие;
   отпускане на повече безвъзмездни помощи;
   проучване на възможността за групиране на дейностите на ЕИБ в трети страни в рамките на единно отделно образувание;

48.  Препоръчва ЕИБ да се съсредоточи върху инвестиции за проекти за енергия от възобновяеми източници в развиващите се страни, и по-специално върху Африка на юг от Сахара;

Сътрудничество между ЕИБ и международни, регионални и национални финансови институции

49.  Признава, че сътрудничеството между ЕИБ и многостранните банки за развитие, регионалните банки за развитие, европейските двустранни агенции за развитие и публичните и частните финансови институции от развиващите се страни следва да се увеличи с цел подкрепа на политиките на ЕС;

50.  Счита, че е необходимо по-голямо сътрудничество при еднакви условия и въз основа на реципрочност с регионалните и националните финансови институции, за да се гарантира по-ефективно използване на ресурсите и насочване към специфични местни потребности;

51.  Насърчава подписването на меморандума за разбирателство, който понастоящем се договаря между ЕИБ, ЕБРД и Комисията, с оглед на укрепването на сътрудничеството във всички общи страни на дейност извън ЕС, с двойната цел техните политики на отпускане на заеми да бъдат съгласувани между тях, както и да бъдат съгласувани с политическите цели на ЕС, като например социалното сближаване и защитата на околната среда;

Офшорни финансови центрове

52.  Призовава ЕИБ да определи ясни условия за финансиране за финансовите посредници и да докладва за напредъка, постигнат по отношение на прозрачността и повишената отчетност, по-специално по отношение на заемите, отпускани чрез финансови посредници; счита, че ЕИБ следва да актуализира и да направи по-строга своята политика относно офшорните финансови центрове, като излезе извън рамките на съществуващите условия на равнопоставеност съгласно списъците на ОИСР и като вземе предвид всички юрисдикции, които биха могли да допуснат избягване и укриване на данъци;

53.  Счита, че не е достатъчно да се разчита на списъка на ОИСР на офшорни финансови центрове и че следва да се прилагат всички международно признати списъци, докато ЕС създаде свой собствен списък; счита обаче, че ЕИБ следва да осъществява собствена независима оценка и мониторинг на съответните отказващи сътрудничество юрисдикции и редовно да оповестява публично резултатите, които биха допълвали анализите от международните референтни списъци и референтните списъци на ЕС;

54.  Счита, че ЕИБ не трябва да взема участие в никакви операции, извършвани от отказваща сътрудничество юрисдикция, посочена от ОИСР, Специалната група за финансови действия (FATF) и други компетентни международни организации, както и вследствие на собствената й независима оценка и мониторинг;

55.  Счита, че ЕИБ следва да прилага много стриктно своята актуализирана и оповестена политика относно отказващи сътрудничество юрисдикции/офшорни финансови центрове, за да гарантира, че операциите й по финансиране не допринасят за никакви форми на укриване на данъци или изпиране на пари;

56.  Отправя искане към ЕИБ да включи в годишния си доклад пред ЕП подробна информация за прилагането на нейната политика относно офшорните финансови центрове, по-специално като докладва относно броя на отхвърлените заявления поради несъответствие и броя на изисканите и изпълнените премествания с цел привеждане в съответствие;

57.  Призовава ЕИБ да засили допълнително процеса на активно и навременно оповестяване на информация относно проектите, включително нейните собствени оценки относно въздействието на проектите върху околната среда, както и тяхното социално въздействие и въздействие върху правата на човека и развитието, докладите за мониторинг и последваща оценка;

o
o   o

58.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Европейската инвестиционна банка, Групата на Световната банка, всички банки за регионално развитие, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) OВ C 81 E, 15.3.2011 г., стр. 135.
(2) OВ C 117 E, 6.5.2010 г., стр. 147.
(3) Приети текстове, P7_TA(2010)0223.


Случаят на Ai WeiWei в Китай
PDF 283kWORD 41k
Резолюция на Европейския парламент от 7 април 2011 г. относно случая Ai Weiwei
P7_TA(2011)0157RC-B7-0274/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид предходните си резолюции по време на текущия парламентарен мандат относно нарушаването на правата на човека в Китай,

–  като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

A.  като има предвид, че вълна от призиви по интернет за китайска „Жасминова революция“ (вдъхновена от развитието на положението в Тунис, Египет и Либия) доведе до поредица от действия и широкомащабни мерки, насочени от китайските органи срещу активистите в областта на правата на човека и дисиденти,

Б.  като има предвид, че международно признатият творец и критик на режима Ai Weiwei не е бил виждан от момента на неговото задържане по време не преминаването на проверките за сигурност на летището в Пекин в неделя, 3 април 2011 г.,

В.  като има предвид, че освен неговото задържане, неговото студио беше неколкократно проверявано от полицията, която конфискува редица негови вещи,

Г.  като има предвид, че на Ai Weiwei неотдавна беше попречено да пътува до Осло, за да присъства на церемонията по връчване на Нобеловата награда за мир и беше държан под домашен арест след откриването на неговата изложба от слънчогледови семки в Лондон, а студиото му в Шанхай беше претърсено,

Д.  като има предвид, че Ai Weiwei е добре познат извън Китай, но му се пречи да осъществява изложби на своите творби в Китай независимо от това, че творчеството му стана известно в резултат на неговото участие в съвместната разработка на олимпийския стадион „Птиче гнездо“,

Е.  като има предвид, че Ai Weiwei стана известен на национално и международно равнище чрез оповестяването на имената на децата, станали жертви по време не земетресението в Sichuan и впоследствие беше бит от неизвестни лица, което доведе до неговия престой в болница в Германия,

Ж.  като има предвид, че Ai Weiwei е една от най-видните личности, подписали Хартата 08, петиция, с която настоятелно се призовава Китай да продължи настойчиво напред с политическата реформа и защитата на правата на човека,

1.  Осъжда неоправданото и неприемливото задържане на критикуващия режима и международно признат творец Ai Weiwei;

2.  Призовава за незабавното и безусловно освобождаване на Ai Weiwei и изразява своята солидарност с неговите мирни действия и инициативи в името на демократичните реформи и защитата на правата на човека;

3.  Изтъква, че полицията е отказала да предостави на съпругата на Ai Weiwei информация, свързана с причините за неговото задържане;

4.  Изтъква, че задържането на Ai Weiwei е характерно за широко разпространеното посегателство върху активистите в областта на правата на човека и дисидентите в Китай, характеризиращо се с редица арести, изключително голям брой присъди лишаване от свобода, увеличен контрол върху личността и репресивни ограничения, налагани на чуждестранните репортери;

5.  Призовава заместник-председателя/върховния представител, Катрин Аштън, да продължи при контактите си с китайските органи да поставя на най-високо равнище въпроса за нарушенията на правата на човека – включително осъждането неотдавна на Liu Xianbin на 10 години затвор и на Liu Xiaobo на 11 години затвор, като например случаите на Liu Xia, Chen Guangcheng, Gao Zhisheng, Liu Xianbin, Hu Jia, Tang Jitian, Jiang Tianyong, Teng Biao, Liu Shihui, Tang Jingling, Li Tiantian, Ran Yunfei, Ding Mao и Chen Wei, като отбелязва със загриженост и репресивните условия, при които живеят техните съпруги и семейства – и да докладва по тези случаи на Европейския парламент след предстоящия диалог на високо политическо равнище между ЕС и Китай, в който ще участва заместник-председателя/върховния представител;

6.  Отбелязва, че положението с правата на човека в Китай продължава да буди сериозна тревога; подчертава необходимостта да се извърши задълбочена оценка на диалога между ЕС и Китай по въпросите на правата на човека, включително на правния семинар между ЕС и Китай относно правата на човека, за да направи преценка на прилаганата методология и постигнатия напредък;

7.  Призовава своята делегация за връзки с Китайската народна република да повдигне и сериозно да разгледа по време на следващото междупарламентарно заседание въпроса за нарушаването на правата на човека, по специално във връзка със случаите, изброени в тази резолюция;

8.  Призовава заместник-председателя/върховния представител да преразгледа този диалог, за да го направи ефективен и резултатен и да предприеме всички необходими мерки за бързото организиране на следващия диалог за правата на човека, в рамките на който да се постави въпросът за тези случаи и други нарушения на правата на човека, на които се позовават резолюции на Европейския парламент;

9.  Припомня, че от 1949 г. в Китай има еднопартийна система и в контекста на последните политически събития, и с оглед на влошаващото се положение в Китай що се отнася до правата на човека, счита, че политическите партии в ЕС следва да преразгледат своите отношения с Китай;

10.  Застъпва становището, че развитието на отношенията с Китай трябва да бъде придружавано от истински, ползотворен и ефективен политически диалог и че зачитането на правата на човека следва да бъде неделима част от новото рамково споразумение, за което в момента се водят преговори с Китай;

11.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя/върховния представител на Съюза , на председателя на Съвета на Европейския съюз, на Комисията и на президента, министър-председателя и Народното събрание на Китайската народна република.


Забрана на изборите за тибетското правителство в изгнание в Непал
PDF 265kWORD 42k
Резолюция на Европейския парламент от 7 април 2011 г. относно забраната на изборите за тибетско правителство в изгнание в Непал
P7_TA(2011)0158RC-B7-0263/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид резолюцията си от 17 юни 2010 г. относно Непал(1) и резолюцията си от 26 октомври 2006 г. относно Тибет(2),

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–  като взе предвид Международния пакт за гражданските и политическите права от 1966 г.,

–  като взе предвид изявлението на Генералния секретар на ООН Бан Ки-мун от 29 май 2010 г. относно политическото положение в Непал,

–  като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

А.  като има предвид, че окупацията на Тибет от страна на Китайската народна република не дава възможност на тибетците демократично да изберат своите представители на територията на Тибет;

Б.  като има предвид, че повече от 82 000 тибетци в изгнание по света бяха поканени да гласуват на 20 март 2011 г. за нов калон трипа (министър председател) на тибетското правителство в изгнание;

В.  като има предвид, че няколко хиляди тибетци в Непал не получиха разрешение да гласуват от непалските органи в Катманду под растящ натиск от страна на китайското правителство;

Г.  като има предвид, че и по време на предишен кръг избори в Непал на 3 октомври 2010 г. полицията в Катманду конфискува урните и затвори местата за гласуване на тибетската общност;

Д.  като има предвид, че на 10 март 2011 г. Далай Лама обяви, че официално ще се оттегли от поста политически лидер на тибетското правителство в изгнание, което се намира в Дхарамсала, Индия, с цел укрепване на демократичната структура на тибетското движение в навечерието на изборите за ново поколение тибетски политически лидери;

Е.  като има предвид твърденията на правителството на Непал, че демонстрациите на тибетците нарушават неговата политика за единен Китай и отново потвърденото му намерение да не допуска „действия, насочени срещу Пекин“ на своя земя и съответното налагане на обща забрана на предвижването на групи тибетци в опит да успокои китайските органи;

Ж.  като има предвид, че непалските органи, особено полицията, неведнъж са били обвинявани, че нарушават основни права на човека на тибетците в изгнание в Непал, като свобода на изразяването, събранията и сдружаването; като има предвид, че тези права са гарантирани за всички лица в Непал по силата на международни конвенции за правата на човека, по които Непал е страна, включително Международния пакт за гражданските и политическите права;

З.  като има предвид, че като цяло положението на много бежанци в Непал, по-специално на тези от Тибет, дава основание за тревога;

И.  като има предвид, че ЕС потвърди ангажимента си да подкрепя демократичното управление, основано на участието, в своите външни отношения с приемането на Заключенията на Съвета относно подкрепата на демокрацията във външните отношения на ЕС на 17 ноември 2009 г.,

1.  Подчертава правото на участие в демократични избори като основно право на всички граждани, което трябва да бъде подкрепяно, защитено и гарантирано във всяка демократична държава;

2.  Призовава правителството на Непал да подкрепя демократичните права на тибетския народ, който провежда уникален вътрешен избирателен процес, който съществува от 1960 г., да организира и участва в демократични избори;

3.  Подчертава значението на мирните демократични избори за укрепването и запазването на тибетската идентичност както на територията на Тибет, така и извън нея;

4.  Настоятелно призовава органите на Непал да зачитат правата на тибетците в Непал на свобода на изразяването, събранията и сдружаването, така както са гарантирани за всички лица в Непал по силата на международни конвенции в областта на правата на човека, по които Непал е страна;

5.  Призовава органите да се въздържат от превантивни арести и ограничения на демонстрациите и свободата на словото, които лишават тибетската общност от правото на законно мирно изразяване и събиране, по време на всички дейности, предприети от тибетската общност в страната и настоятелно призовава правителството на Непал да включи такива права и да гарантира религиозна свобода в новата конституция на Непал, която трябва да влезе в сила до 28 май 2011 г.;

6.  Призовава непалските органи да се придържат към международните си задължения в областта на правата на човека и законите на собствената си страна по отношение на тибетската общност и настоятелно призовава правителството да се противопостави на силния натиск от страна на китайското правителство за заглушаване на гласа на тибетската общност в Непал чрез ограничения, които са не само неоснователни, но и незаконни, съгласно националното и международното право;

7.  Счита, че продължаването на пълното прилагане на „джентълменското споразумение“ за бежанците от Тибет от страна на непалските органи е важно за запазването на контактите между Службата на върховния комисар на ООН за бежанците и тибетските общности;

8.  Призовава Европейската служба за външна дейност внимателно да следи политическото положение в Непал чрез своята делегация в Катманду, особено начина на третиране на тибетските бежанци по отношение на техните конституционно и международно гарантирани права и настоятелно призовава върховния представител на ЕС да обсъди загрижеността относно действията, предприети от правителството на Непал за блокиране на тибетските избори, с непалските и китайските органи;

9.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на държавите-членки, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност, на правителството на Непал и на генералния секретар на ООН.

(1) Приети текстове, P7_TA(2010)0245.
(2) ОВ C 313 E, 20.12.2006 г., стр. 463.


Зимбабве
PDF 288kWORD 53k
Резолюция на Европейския парламент от 7 април 2011 г. относно Зимбабве
P7_TA(2011)0159RC-B7-0265/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид многобройните си предишни резолюции относно Зимбабве, последната от които от 21 октомври 2010 г. относно принудителното изселване в Зимбабве(1),

–  като взе предвид Решение 2011/101/ОВППС(2) на Съвета от 15 февруари 2011 г. за подновяване до 20 февруари 2012 г. на ограничителните мерки срещу Зимбабве, наложени съгласно Обща позиция 2004/161/ОВППС(3), и като взе предвид Регламент (EО) № 1226/2008(4) на Комисията от 8 декември 2008 година, с който се изменя Регламент (EО) № 314/2004 на Съвета относно някои ограничителни мерки по отношение на Зимбабве,

–  като взе предвид декларацията относно Зимбабве, направена от върховния представител от името на Европейския съюз на 15 февруари 2011 г.,

–  като взе предвид комюникето от Ливингстън от 31.03.2011 г. от срещата на високо равнище на Южноафриканската общност за развитие (SADC) на органа на тройката за политика, отбрана и сътрудничество за сигурност,

–  като взе предвид глобалното политическо споразумение (ГПС), с което се създаде правителството на националното единство (ПНЕ) на Зимбабве през февруари 2009 г.,

–  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите, ратифицирана от Зимбабве,

–  като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

A.  като има предвид, че през последните няколко месеца се наблюдава значително увеличение на заплахите, произволните арести и изчезването на политически опоненти на партията ЗАНУ-ПФ, като са налице целенасочени действия срещу множество членове на Движението за демократични промени (MDC), няколко парламентарни представители от MDC и важни членове на ръководството на MDC, като например министърът на енергетиката Elton Mangoma, един от министрите на вътрешните работи Theresa Makone и сваленият председател на парламента на Зимбабве Lovemore Moyo,

Б.  като има предвид, че самият министър-председател на Зимбабве Morgan Tsvangirai потвърди, че президентът Робърт Мугабе и партията ЗАНУ-ПФ не успяха да изпълнят условията на ГПС от 2009 г. и че заплашват със сила членове на правителството на националното единство от партиите MDC-T и MDC-М,

В.  като има предвид, през последните две години ПНЕ се бори за постигането на стабилност в страната и не успя да проправи пътя за демократичен преход чрез законни избори поради умишленото възпрепятстване на процеса от страна на ЗАНУ-ПФ; като има предвид, че вече ужасяващото политическо, икономическо и хуманитарно положение в Зимбабве значително се влоши от декември 2010 г.,

Г.  като има предвид, че зимбабвийските служби за сигурност наскоро нахлуха в офисите на няколко неправителствени организации (Форум на НПО за правата на човека, Коалиция за кризата в Зимбабве), както и в щаба на MDC, конфискуваха документация на НПО и задържаха произволно служители на неправителствени организации и на партията MDC за разпит, като после освободиха задържаните без повдигане на обвинения,

Д.  като има предвид, че Jenni Williams и Magodonga Mahlangu, двама лидери на организацията на гражданското общество „Жените на Зимбабве въстават“, Abel Chikomo, директор на Зимбабвийския форум на НПО за правата на човека, както и други защитници на правата на човека, се сблъскват със системен полицейски тормоз,

Е.  като има предвид, че на 19 февруари 2011 г. службите за сигурност арестуваха 46 активисти на гражданското общество по обвинение в държавна измяна за организиране на публична прожекция на видеозапис, показващ неотдавнашните народни въстания в Северна Африка и Близкия Изток; и като има предвид, че в ареста някои от тези активисти бяха бити, измъчвани и държани в строг тъмничен затвор,

Ж.  като има предвид, че правото на Движението за демократични промени да организира политически митинги беше ограничено от зимбабвийските служби за сигурност, като същевременно ЗАНУ-ПФ може да провежда политически митинги, което е в пряко противоречие с Конституцията на Зимбабве,

З.  като има предвид, че понастоящем партията ЗАНУ-ПФ предприе насилствена национална кампания за принуждаване на зимбабвийските граждани да подпишат петиция, призоваваща за оттегляне на международните ограничителни мерки, наложени срещу важни членове на обкръжението на Мугабе; отбелязва, че лицата, които отказват да подпишат петицията, са брутално бити или арестувани,

И.  като има предвид, че „ограничителните мерки“ на ЕС са насочени конкретно към 163 важни членове на експлоататорския режим на Мугабе и към лицата, които са спомогнали за задържането му, и не засягат народа на Зимбабве като цяло, нито зимбабвийската икономика,

Й.  като има предвид, че ЕС, САЩ, Австралия и Канада продължават да споделят безпокойството си относно положението с правата на човека в диамантените полета в Chiadzwa (Marange), и по-специално във връзка с нарушения на човешките права от страна на членове на зимбабвийските служби за сигурност, и следователно се въздържат от сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес на диаманти, добити в Chiadzwa,

К.  като има предвид, че Зимбабве си остава бедна страна след години на лошо икономическо управление от страна на режима на Мугабе и продължава да получава значителна хуманитарна и друга помощ както от ЕС и от Великобритания, Нидерландия, Германия, Франция и Дания, така и от САЩ, Австралия и Норвегия, като всички тези страни се грижат за задоволяване на най-основните нужди на голяма част от населението на Зимбабве,

Л.  като има предвид, че министър-председателят на Зимбабве призова настоятелно ЕС да не приема акредитивните писма на г-жа Margaret Muchada, номинирана за посланик в ЕС, тъй като нейната едностранна номинация от страна на президента Робърт Мугабе нарушава конституцията на Зимбабве и условията на Глобалното политическо споразумение (ГПС),

1.  Изисква незабавното прекратяване на всички политически мотивирани прояви на тормоз, арести и насилие от страна на органите на държавна сигурност в Зимбабве и на милициите, които се намират или под прекия контрол на Мугабе и партията ЗАНУ ‐ ПФ или са им лоялни; подчертава, че от лицата, отговорни за тези злоупотреби, трябва да бъде потърсена отговорност;

2.  Настоява, че на народа на Зимбабве следва да бъде дадена свобода на изразяване и събиране и да бъде преустановено сплашването на политици и активисти на гражданското общество (по-специално на активистите за правата на човека), както и че всеки избран представител, независимо от политическата принадлежност, а също така и НПО, политическите активисти и представителите на печата и обикновените граждани следва да могат да изразяват свободно своите възгледи, без да се боят от насилствено преследване, произволно лишаване от свобода или изтезания;

3.  Призовава за незабавното и безусловно освобождение на всички произволно арестувани лица и по-конкретно на служителите и последователите на Движението за демократични промени (MDC); осъжда всички условия на арест и задържане, които са в противоречие с международните конвенции по правата на човека;

4.  Настоятелно призовава Съвета, Комисията и държавите-членки да се ангажират активно с Африканския съюз и Общността за развитие на държавите от африканския юг и по-специално с Южноафриканската република, за да гарантират, че сплашването и насилието ще бъдат преустановени по отношение на бъдещи избори в Зимбабве; при все това счита, че евентуални ранни избори не биха могли да решат нерешените въпроси, свързани с политическите и икономически реформи; счита, че всички избори трябва да се основават върху международни норми, включително зачитане на правата на човека, свобода на изразяване и придвижване, с незабавно прекратяване на тормоза и задържането на хора поради техните политически възгледи;

5.  Приветства комюникето от 31 март 2011 г. от Ливингстън на тройката на Общността за развитие на държавите от африканския юг и настоятелно призовава Общността за развитие на държавите от африканския юг да поеме водеща роля и да гарантира, че препоръките на комюникето се спазват от всички партии в Зимбабве с цел провеждане на свободни и честни избори в страната;

6.  Призовава всички политически партии в Зимбабве да постигнат споразумение за пътна карта за провеждане на свободни и честни и контролирани от международната общност избори в Зимбабве;

7.  Настоятелно призовава всички политически партии в Зимбабве да се заемат отново и изцяло с продължаващия процес на конституционна реформа, така че Зимбабве да получи нова конституция преди следващите избори, която да бъде приемлива за народа на Зимбабве;

8.  Приветства неотдавнашното подновяване (февруари 2011 г.) на списъка на ЕС на лицата и организациите с връзки с режима на Мугабе, по отношение на които е налице забрана; подчертава, че тези ограничителни мерки са насочени единствено срещу представители на клептокрацията в Зимбабве и че те по никакъв начин няма да се отразят върху народа на Зимбабве като цяло;

9.  Настоятелно призовава ЕС да поддържа рестриктивните мерки срещу лица и организации с връзки с режима на Мугабе до появата на истински доказателства за промени към по-добро в Зимбабве; призовава Съвета, Комисията и държавите-членки да предприемат действия за разясняване на тази действителност в Зимбабве и в международен план и да действат по-усърдно за завоюване на подкрепа за бърза промяна към истинска демокрация и икономически напредък в страната;

10.  Призовава ЕС да отказва да приеме посланик на Зимбабве в ЕС, който не е номиниран в съответствие с надлежния конституционен процес и при зачитане на Глобалното политическо споразумение (ГПС);

11.  Настоява държавните органи на Зимбабве да изпълнят своите задължения по Кимбърлийския процес, да демилитаризират изцяло диамантените полета в Marange и да въведат прозрачност по отношение на приходите от производството на диаманти;

12.  Приветства ЕС и тези държави-членки и други държави, които продължават да предоставят финансиране за непосредствена подкрепа на народа на Зимбабве; подчертава необходимостта да се гарантира, че тази помощ продължава да се предоставя чрез добросъвестни НПО, че е правилно насочена, надлежно отчетена и без участието на правителствени агенции;

13.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/ върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите-членки, на правителствата на държавите от групата Г8, на правителствата и парламентите на Зимбабве и на Южноафриканската република, на генералния секретар на Британската общност на нациите, на генералния секретар на Организацията на обединените нации, на председателите на Комисията и на Изпълнителния съвет на Африканския съюз, на Панафриканския парламент, на генералния секретар и на правителствата на Общността за развитие на държавите от африканския юг, както и на нейния парламентарен форум.

(1) Приети текстове, P7_TA(2010)0388.
(2) ОВ L 42, 16.2.2011 г., стр. 6.
(3) ОВ L 50, 20.2.2004 г., стр. 66.
(4) ОВ L 331, 10.12.2008 г., стр. 11.

Правна информация - Политика за поверителност