Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Близкия изток,

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно близкоизточния мирен процес от 8 декември 2009 г., 13 декември 2010 г. и 18 юли 2011 г.,

–  като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

–  като взе предвид съответните резолюции на ООН, Резолюции 181 (1947 г.) и 194 (1948 г.) на Общото събрание на ООН и Резолюции 242 (1967 г.), 338 (1973 г.), 1397 (2002 г.), 1515 (2003 г.) и 1850 (2008 г.) на Съвета за сигурност на ООН,

–  като взе предвид изявленията на Близкоизточната четворка и по-конкретно изявлението от 23 септември 2011 г.,

–  като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че по време на 66-тата сесия на Общото събрание на ООН президентът на Палестинската национална автономна власт, Махмуд Абас, изиска от ООН признаване на палестинската държавност и членство в ООН;

Б.  като има предвид, че Палестина е със статут на постоянен наблюдател, който не е член на Общото събрание на ООН;

В.  като има предвид, че в своята Резолюция 181 от 29 ноември 1947 г. Общото събрание на ООН призова за създаването на две държави на територията на бившия Мандат в Палестина;

Г.  като има предвид, че ЕС нееднократно е потвърждавал своята подкрепа за решението, основано върху съществуването на две държави, а именно Държавата Израел и една независима, демократична, съседна и жизнеспособна Държава Палестина, които живеят съвместно в мир и сигурност, призовавал е за възобновяването на преките мирни преговори между Израел и палестинците и е заявил, че няма да бъдат признавани промени в границите преди 1967 г., включително във връзка с Ерусалим, с изключение на промените, договорени между страните;

Д.  като има предвид, че съгласно оценката на Световната банка, на МВФ и на ООН, Палестинската власт е преминала прага на изискванията за функционираща държава в ключови сектори, които те са проучили, и палестинските институции са сравними с тези в утвърдени държави;

Е.  като има предвид, че правото на палестинците на самоопределение и на собствена държава е неоспоримо, също както е неоспоримо правото на Израел да съществува в рамките на безопасни граници;

Ж.  като има предвид, че „Арабската пролет“ направи още по-наложително намирането на решение на израелско-палестинския конфликт, което е от основополагащ интерес за заинтересованите страни, за всички народи от региона и за международната общественост;

З.  като има предвид, че по време на неофициалното заседание на 2 и 3 септември 2011 г. външните министри на държавите-членки на ЕС представиха различни позиции по време на обсъждането на близкоизточния мирен процес, както и съответни дипломатически инициативи, предвидени за септемврийската сесия та Общото събрание на Организацията на обединените нации;

1.  Призовава върховния представител/заместник-председател на Комисията и правителствата на държавите-членки на ЕС да продължат да полагат усилия за постигане на обща позиция на ЕС относно искането на палестинската автономна власт за членство в ООН и за избягване на разделение сред държавите-членки;

2.  Подкрепя и призовава държавите-членки да бъдат единни в отговора си на законното искане на палестинците да получат представителство като държава в Организацията на обединените нации в резултат на преговори, който ще приключат по време на текущата 66-а сесия на Общото събрание на ООН;

3.  Призовава, същевременно, международната общност, включително ЕС и неговите държави-членки, да потвърдят отново своята решителна ангажираност що се отнася до сигурността на Държавата Израел;

4.  Потвърждава отново своята решителна подкрепа за решението, основано върху съществуването на две държави, и на базата на границите от 1967 г. с град Ерусалим като столица на двете държави, а именно Държавата Израел и независима, демократична, съседна и жизнеспособна Държава Палестина, които живеят съвместно в мир и сигурност;

5.  Признава и приветства успеха на усилията за държавно изграждане, положени от палестинския президент Махмуд Абас и министър-председателя Салам Фаяд, които бяха подкрепени от ЕС и одобрени от различни участници на международната сцена;

6.  Подчертава отново, че намирането на трайно решение на израелско-палестинския конфликт може да бъде постигнато единствено с мирни и ненасилствени средства;

7.  Подчертава, че с цел преодоляване на неприемливото статукво следва да бъдат възобновени незабавно и в съответствие със сроковете, за които призовава Четворката, преките преговори, които да водят до решение между израелци и палестинци, основано върху съществуването на две държави; подчертава отново, че всички действия, които биха могли да накърнят възможността за договорено споразумение, следва да бъдат избягвани и че не следва да бъдат приемани промени в границите отпреди 1967 г., включително във връзка с Ерусалим, с изключение на промените, договорени между страните; настоява, че постигнатото решение не следва да засяга достойнството на която и да е от страните; призовава израелското правителство да преустанови строителството и разширяването на селища на Западния бряг и в Източен Ерусалим; призовава за прекратяването на ракетните нападения срещу Израел от Ивицата Газа и настоява, че е необходимо трайно примирие;

8.  Настоятелно призовава ЕС и неговите държави-членки да бъдат с единна позиция и да продължат да играят по-активна роля, също в рамките на Четворката, в опитите за постигане на справедлив и траен мир между израелци и палестинци; подчертава централната роля на Четворката и изцяло подкрепя Върховния представител в нейните усилия Близкоизточната четворка да създаде надеждна перспектива за подновяване на мирния процес;

9.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите-членки, председателя на Общото събрание на ООН, правителствата и парламентите на членовете на Съвета за сигурност на ООН, специалния пратеник на Близкоизточната четворка, Кнесета и израелското правителство, президента на Палестинската власт и на Палестинския законодателен съвет.