Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Китай и Тибет и по-специално резолюцията си от 25 ноември 2010 г.(1),

–  като взе предвид член 36 от конституцията на Китайската народна република, който гарантира на всички граждани правото на свобода на религиозните убеждения,

–  като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

A.  като има предвид, че зачитането на правата на човека, свободата на религия и свободата на сдружаване са основополагащи принципи на ЕС и приоритет на неговата външна политика;

Б.  като има предвид, че китайското правителство наложи драстични ограничения на тибетските будистки манастири в префектура Аба/Нгаба на провинция Съчуан и в други части на Тибетското плато, включително с брутални нападения на силите за сигурност, произволно задържане на монаси, засилено наблюдение в рамките на манастирите и постоянно полицейско присъствие в манастирите с цел следене на религиозните дейности;

В.  като има предвид, че тези мерки за сигурност са предназначени да ограничат правото на свобода на изразяване, на сдружаване и на религиозни убеждения в тибетските будистки манастири;

Г.  като има предвид, че Phuntsog (на 20 години) и Tsewang Norbu (на 29 години) починаха след като се самозапалиха съответно на 16 март и 15 август 2011 г., в знак на протест срещу ограничителните политики на Китай в Тибет;

Д.  като има предвид, че по-малкият брат на Phuntsog, Lobsang Kelsang, и Lobsang Kunchok (и двамата на 18 години) се самозапалиха на пазара в област Аба/Нгаба на 26 септември 2011 г., и като има предвид, че въпреки че оцеляха, настоящото им състояние остава неясно;

Е.  като има предвид, че Dawa Tsering, 38-годишен монах от манастира Kardze, се самозапали на 25 октомври 2011 г., че китайските сили за сигурност потушиха пламъците и се опитаха да го отведат, че понастоящем монахът се намира под закрилата на други монаси в манастира и че състоянието му е критично;

Ж.  като има предвид, че Kelsang Wangchuk, 17-годишен монах от манастира Кирти, се самозапали на 3 октомври 2011 г. и незабавно беше отведен от китайските войници, който загасиха огъня и го пребиха жестоко преди да го отведат, и като има предвид, че настоящото му състояние и местонахождение е неизвестно;

З.  като има предвид, че двама бивши монаси от Кирти, Choephel (на 19 години) и Kayang (на 18 години) си стиснаха ръцете и се самозапалиха, като същевременно отправиха призив за връщането на Далай Лама и правото на религиозна свобода, и като има предвид, че те загинаха вследствие на протеста;

И.  като има предвид, че бившият монах от Кирти Norbu Damdrul (на 19 години), който се самозапали на 15 октомври 2011 г., беше осмият самозапалил се тибетец, и че настоящото му местонахождение и състояние са неизвестни;

Й.  като има предвид, че на 17 октомври 2011 г. почина Tenzin Wangmo (на 20 години) – монахиня от метоха Ngaba Mamae Dechen Choekorling, и че тя беше първата жена, която прибягна до самозапалване;

К.  като има предвид, че самозапалването може да се разглежда като форма на протест и израз на нарастващото отчаяние на тибетските младежи, особено в манастирската общност на Кирти;

Л.  като има предвид, че тези действия, независимо от личните мотиви, които стоят в тяхната основа, трябва да се разглеждат в по-широкия контекст на религиозните и политическите репресии в област Аба/Нгаба, които датират от много години;

М.  като има предвид, че затягането на държавния контрол върху религиозната практика чрез поредица от разпоредби, приети от китайското правителство през 2007 г., допринесе за отчаянието на тибетците в цялото Тибетско плато;

Н.  като има предвид, че действащите разпоредби значително разшириха държавния контрол върху религиозния живот, като много изрази на религиозна идентичност подлежат на държавно одобрение и контрол, включително признаването на превъплътените лами (духовни учители);

О.  като има предвид, че китайски съд осъди трима тибетски монаси на лишаване от свобода заради смъртта на техния колега монах Phuntsog, който се самозапали на 16 март 2011 г., заради това, че са го скрили и са го лишили от медицинска помощ, и като има предвид, че съдът ги обвини в „умишлено убийство“;

П.  като има предвид, че през март 2011 г., след първия случай на самозапалване, въоръжени сили обградиха манастира Кирти и прекъснаха достъпа му до храна и вода в продължение на няколко дни; като има предвид, че изпратените в манастира нови служители по сигурността наложиха задължителна нова програма за „патриотично образование“, и като има предвид, че повече от 300 монаси бяха отведени във военни камиони и задържани на неизвестни места, за да бъдат подложени на политическо индоктриниране в продължение на няколко седмици;

Р.  като има предвид, че китайското правителство обвини монасите от манастира Кирти в участие в актове, които целят да нарушат социалния ред, в т.ч. вандализъм и самозапалване;

С.  като има предвид, че през последните месеци китайските органи затегнаха сигурността в Тибет и особено в околностите на манастира Кирти, че на журналисти и чужденци е забранено да посещават региона и че полицията патрулира в манастира в пълно бойно снаряжение; като има предвид, че на чуждестранните медии беше забранено да навлизат в неспокойните части на Тибет, че китайската държавна телевизия не предостави информация за протестите и че на монасите е забранено да говорят открито за тях;

1.  Осъжда постоянните репресии от страна на китайските органи над тибетските манастири и ги призовава да прекратят ограниченията и мерките за сигурност, наложени на манастирите и светските общности, и да възстановят каналите за комуникация с монасите от манастира Кирти;

2.  Изразява дълбока загриженост предвид сведенията, които се появяват от април миналата година, за самозапалването на осем тибетски будистки монаси и една монахиня в близост до манастира Кирти в Нгаба в китайската провинция Съчуан;

3.  Настоятелно призовава китайското правителство да премахне ограниченията и строгите мерки за сигурност, наложени на манастира Кирти, и да предоставят информация за местонахождението на монасите, които бяха насилствено отведени от манастира; настоятелно призовава китайските органи да позволят на независими международни медии и наблюдатели на правата на човека да посетят региона;

4.  Призовава китайското правителство да гарантира свободата на религията на всички свои граждани в съответствие с член 18 на Всеобщата декларация за правата на човека и да отмени наказателните и административните санкции, на религиозна основа, които се налагат на гражданите за упражняване на правото им свободно да изповядват своята религия;

5.  Призовава китайските органи да зачитат правата на тибетците във всички китайски провинции и да предприемат проактивни стъпки за разрешаване на основните оплаквания на тибетското население на Китай;

6.  Призовава китайските органи да престанат да провеждат политики, които застрашават тибетските език, култура, религия, наследство и околна среда в нарушение на конституцията на Китай и китайските закони, които предвиждат автономия за етническите малцинства;

7.  Настоятелно призовава правителството на Китайската народна република да предостави пълни подробности относно положението, в което се намират 300-те монаси, които бяха отведени от манастира Кирти в Тибет през април 2011 г.; случаят предизвика намесата на представители на няколко специални процедури на Съвета по правата на човека, включително на работната група по насилствените или принудителни изчезвания;

8.  Настоятелно призовава правителството на Китайската народна република да носи отговорност за положението на тибетците, „хоспитализирани“ след самозапалването си, включително за достъпа им до медицинско лечение;

9.  Осъжда присъдата срещу монасите от Кирти и настоява на правото им на справедлив процес и на осигуряване на подходяща съдебна защита по време на целия този процес; призовава да бъде позволен достъп на независими наблюдатели до задържаните монаси от Кирти;

10.  Призовава върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да излезе с публично изявление, с което да изрази загрижеността на Европейския съюз за нарастващото напрежение в област Аба/Нгаба и да призове за зачитане на правата на човека и основните свободи и за сдържаност от страна на силите за сигурност;

11.  Призовава китайските органи да се въздържат от провеждането на контрапродуктивни политики и агресивни програми за „патриотично възпитание“ в провинциите, населени с тибетци като Съчуан, Гансу и Цинхай, места, в които нарушения на правата на човека доведоха до напрежение;

12.  Призовава китайските органи да зачитат традиционните ритуали на тибетците, свързани със смъртта, и да връщат останките съгласно будистките ритуали без забавяния или препятствия;

13.  Отправя искане към ЕС и неговите държави-членки да призоват китайското правителство да поднови диалога си с Далай Лама и неговите представители с оглед на предоставянето на истинска автономия на тибетците в рамките на Китайската народна република и да спре кампанията си за дискредитиране на Далай Лама като религиозен водач;

14.  Призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да повдигне въпроси, свързани със зачитането на правата на човека на следващата среща на високо равнище между ЕС и Китай и призовава председателя на Комисията и председателя на Европейския съвет ясно да се застъпят за уникалната религиозна, културна и езикова идентичност на Тибет в официалните си речи при откриването и закриването на срещата на високо равнище, ако тя не бъде включена в дневния ред на разискванията;

15.  Призовава ЕСВД и делегацията на ЕС в Китай непрекъснато да следят положението с правата на човека в Китай и да продължат – на срещите си и в кореспонденцията си с китайски официални лица – да повдигат конкретни случаи на лишаване от свобода на тибетци за мирно упражняване на правото им да изповядват религията си, и да представят доклад на Парламента през следващите 12 месеца с предложения за действия или политики, които трябва да бъдат предприети;

16.  Повтаря призива си към Съвета да назначи специален представител на ЕС за Тибет с оглед на улесняване на възобновяването на диалога между китайските органи и пратениците на Далай Лама във връзка с определянето на истински автономен статут за Тибет в рамките на Китайската народна република;

17.  Призовава държавите-членки, които членуват в Г-20, и председателя на Комисията и председателя на Европейския съвет да повдигнат въпроса за положението с правата на човека в Тибет на срещите си с председателя на Китайската народна република Ху Дзинтао на предстоящата среща на високо равнище на Г-20 в Кан на 3 и 4 ноември 2011 г.

18.  Призовава Китайската народна република да зачита религиозните свободи и основните права на човека на монашеските и светските общности в Нгаба и да преустанови действието на разпоредбите за упражняване на религиозен контрол, за да позволи на будистите от Тибет да посочат и образоват религиозни учители в съответствие с тибетските традиции, да преразгледа политиките в областта на религията и сигурността, провеждани от 2008 г. насам, и да започне прозрачен диалог с водачите на будистките училища в Тибет;

19.  Призовава правителството на Китайската народна република да спазва международно приетите стандарти в областта на правата на човека и задълженията си по международни конвенции за правата на човека по отношение на свободата на религията или убежденията;

20.  Изразява необходимостта правата на малцинствените общности в Китай да бъдат включени в дневния ред на бъдещите кръгове на диалога между ЕС и Китай по правата на човека;

21.  Настоятелно призовава правителството на Китай да ратифицира Международния пакт за граждански и политически права;

22.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, върховния представител на Съюза/ заместник-председател на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки и на правителството и парламента на Китайската народна република.

(1) Приети текстове, P7_TA(2010)0449.