Показалец 
Приети текстове
Сряда, 11 май 2011 г. - Страсбург
Означения или маркировки, идентифициращи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт ***I
 Сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерните единици ***I
 Допустимо ниво на шума и изпускателна уредба на моторни превозни средства ***I
 Селскостопански и горски трактори с тясна колея ***I
 Управление на селскостопански или горски колесни трактори ***I
 Спирачни устройства на селскостопанските или горските колесни трактори (кодифициран текст) ***I
 Работно пространство, достъп до мястото на водача и вратите и прозорците на селскостопански или горски колесни трактори ***I
 Задно монтирани защитни конструкции при преобръщане на селскостопански и горски колесни трактори с тясна колея ***I
 Акциз, приложим върху тютюневите изделия *
 Купюрен строеж и технически спецификации на разменните евро монети *
 Наименования на текстилните влакна и свързаното с тях етикетиране на текстилните продукти ***II
 Изключителни търговски мерки за страни и територии, участващи или свързани с процеса на стабилизиране и асоцииране, осъществяван от Европейския съюз ***I
 Политика в областта на радиочестотния спектър ***I
 Изменение на правилника за дейността на ЕП с оглед създаването на общ регистър за прозрачност между Европейския парламент и Комисията
 Междуинституционално споразумение между Парламента и Комисията относно съвместен Регистър за прозрачността
 Корпоративно управление във финансовите институции
 Споразумение за свободна търговия с Индия
 Търговските отношения между ЕС и Япония
 Подготвяне на горите за изменението на климата
 Годишен доклад от Съвета до Европейския парламент относно главните аспекти и основните решения в областта на ОВППС за 2009 г.
 Развитието на обща политика за сигурност и отбрана след влизането в сила на Договора от Лисабон
 ЕС като участник на световната сцена: неговата ролята в многостранните организации

Означения или маркировки, идентифициращи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт ***I
PDF 277kWORD 34k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 май 2011 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно означенията или маркировките, идентифициращи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт (кодифициран текст) (COM(2010)0506 – C7-0285/2010 – 2010/0259(COD))
P7_TA(2011)0208A7-0095/2011

(Обикновена законодателна процедура – кодификация)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2010)0506),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0285/2010),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 8 декември 2010 г.(1),

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 20 декември 1994 г. относно ускорен метод на работа за официално кодифициране на законодателни текстове(2),

–  като взе предвид членове 86 и 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A7-0095/2011),

А.  като има предвид, че съгласно становището на Консултативната група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество,

1.  Приема своята позиция на първо четене, изложена по-долу;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 11 май 2011 г. с оглед приемането на Директива 2011/.../ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно означенията или маркировките, идентифициращи партидата, към която принадлежи дадена храна (кодифициран текст)

P7_TC1-COD(2010)0259


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива 2011/91/ЕС.)

(1) ОВ С 54, 19.2.2011 г., стр. 34.
(2) OВ C 102, 4.4.1996 г., стр. 2.


Сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерните единици ***I
PDF 428kWORD 239k
Резолюция
Консолидиран текст
Приложение
Приложение
Приложение
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 май 2011 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерните единици (кодифициран текст) (COM(2010)0507 – C7-0287/2010 – 2010/0260(COD))
P7_TA(2011)0209A7-0089/2011

(Обикновена законодателна процедура – кодификация)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2010)0507),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0287/2010),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален съвет от 8 декември 2010 г.(1)

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 20 декември 1994 г. относно ускорен метод на работа за официална кодификация на законодателни текстове(2),

–  като взе предвид членове 86 и 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на Комисията по правни въпроси (A7-0089/2011),

A.  като има предвид, че съгласно становището на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество,

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 11 май 2011 г. с оглед приемането на Директива 2011/.../ЕС на Европейския парламент и на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерните единици (кодифициран текст)

P7_TC1-COD(2010)0260


(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(3),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(4),

като имат предвид, че:

(1)  Директива 80/181/ЕИО на Съвета от 20 декември 1979 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерните единици(5) е била неколкократно и съществено изменяна(6). С оглед постигане на яснота и рационалност посочената директива следва да бъде кодифицирана.

(2)  Мeрните единици са от основно значение в употребата на измервателните уреди за изразяването на всяко направено измерване и за изразяването на обозначенията на величините. Мерните единици се използват в повечето области на човешката дейност. Необходимо е да се осигури максимална яснота в тяхната употреба. Следователно е необходимо да се създадат правила за тяхната употреба в рамките на Съюза за целите на икономиката, общественото здраве, обществената безопасност, както и за административни цели.

(3)  Мерните единици са обект на международни решения, приети от Генералната конференция по мерки и теглилки (CGPM), създадена с Конвенцията за метъра, подписана в Париж на 20 май 1875 г., към която са се присъединили всички държави-членки. В резултат от тези решения беше създадена „Международна система на единиците“ (SI).

(4)  В областта на международния транспорт съществуват международни конвенции и договори, които обвързват Съюза и държавите-членки. Тези конвенции и договори трябва да бъдат спазвани.

(5)  Предвид местния характер на някои изключения, все още прилагани в Обединеното кралство и в Ирландия относно мерните единици, и на ограничения брой на засегнатите продукти, запазването на тези изключения няма да доведе до нетарифни пречки пред търговията и вследствие на това не е необходимо тези изключения да бъдат премахнати.

(6)  Някои трети държави не приемат на пазара си продукти, които са маркирани единствено със законовите мерни единици, установени от настоящата директива. Предприятия, които изнасят своите продукти в тези държави, ще бъдат ощетени, ако допълнителните обозначения бъдат забранени. Следователно, допълнителни обозначения с мерни единици, които не са законови мерни единици, следва да продължат да бъдат разрешени.

(7)  Такива допълнителни обозначения могат също да позволят постепенното и гладко въвеждане на нови метрични единици, които могат да бъдат развити на международно равнище.

(8)  Въпреки това, систематичното използване на допълнителните обозначения за всички измервателни уреди и, наред с това, за медицинските уреди, не е винаги желателно. Държавите-членки трябва да могат да изискват на тяхна територия измервателните уреди да носят обозначенията на величините в една законова мерна единица.

(9)  Настоящата директива не засяга непрекъснатото производство на продукти, които са пуснати на пазара преди датата на прилагане на Директива 80/181/ЕИО. Все пак тя се отнася до пускането на пазара и използването на продукти и оборудване с обозначенията на величините в мерни единици, които вече не са законови мерни единици и които са необходими за допълване или подмяна на елементи или части от продукти, оборудване и измервателни уреди, които вече са пуснати на пазара. Следователно е необходимо държавите-членки да разрешат пускането на пазара и използването на такива продукти и оборудване за допълване или подмяна на елементите, дори когато те носят обозначения за величините в мерни единици, които вече не са законови мерни единици, така че продуктите, оборудването или измервателните уреди, които вече са пуснати на пазара, да продължат да се използват.

(10)  Настоящата директива подкрепя гладкото функциониране на вътрешния пазар чрез изискваното от нея ниво на хармонизиране на мерните единици. В този контекст е уместно Комисията да следи развитието на пазара, свързано с настоящата директива и прилагането ѝ, по-специално по отношение на евентуални пречки пред функционирането на вътрешния пазар и необходимостта от допълнително хармонизиране за преодоляване на тези пречки.

(11)  Уместно е Комисията да продължи усилено да се стреми, в контекста на търговските си отношения с трети държави, включително Трансатлантическия икономически съвет, към приемането на пазарите на трети държави на продуктите, етикетирани само в единици от SI.

(12)  Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното право и за прилагане на директивите, които са посочени в приложение ІІ, част Б,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Законовите мерни единици по смисъла на настоящата директива, които трябва да се използват за изразяване на величините, са:

   а) включените в приложение I, глава I;
   б) включените в приложение І, глава II, само в държавите-членки, в които са били разрешени на 21 април 1973 г.

Член 2

1.  Задълженията, произтичащи от член 1, се отнасят за използваните измервателни уреди, извършените измервания и обозначенията на величината, изразени в мерни единици.

2.  Настоящата директива не засяга употребата в областта на въздушния, морския и железопътния транспорт на мерни единици, различни от задължителните единици, въведени с настоящата директива, които са установени в международни конвенции и договори, обвързващи Съюза или държавите-членки.

Член 3

1.  По смисъла на настоящата директива „допълнително обозначение“ означава обозначение, изразено в мерна единица, включена в приложение І, глава I, и придружено от едно или повече обозначения, изразени в мерни единици, които не са включени в посочената глава.

2.  Разрешава се използването на допълнителни обозначения.

Въпреки това, държавите-членки могат да изискват измервателните уреди да носят обозначенията на величината в една законова мерна единица.

3.  Обозначението, изразено в мерна единица, включена в приложение І, глава I, е приоритетно. По-специално, обозначенията, изразени в мерни единици, които не са включени в посочената глава, се изразяват със символи, не по-големи от символите на съответното обозначение в мерните единици, включени в приложение І, глава I.

Член 4

Използването на мерни единици, които не са или са престанали да бъдат законови, се разрешава за:

   а) продукти и оборудване, които вече са на пазара и/или са в употреба към 20 декември 1979 г.;
   б) елементи и части на продукти и оборудване, които са необходими за допълване или подмяна на елементи или части на продукти и оборудване, посочени в буква а).

Въпреки това, за индикаторите на измервателните уреди може да се изисква използването на законови мерни единици.

Член 5

Въпроси, свързани с прилагането на настоящата директива и по-специално въпроса за допълнителните обозначения, се проучват изчерпателно и ако е необходимо, се приемат подходящи мерки в съответствие с процедурата по член 17 от Директива 2009/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно общите разпоредби за измервателните уреди и за методите за метрологичен контрол(7).

Член 6

Комисията следи развитието на пазара, свързано с настоящата директива и прилагането ѝ, по отношение на гладкото функциониране на вътрешния пазар и международната търговия и най-късно до 31 декември 2019 г. представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, придружен от предложения, когато е уместно.

Член 7

Държавите-членки следят Комисията да бъде уведомявана своевременно за всеки проект за законови, подзаконови или административни разпоредби, които те възнамеряват да приемат в областта, уредена с настоящата директива, за да може Комисията да представи своите бележки.

Член 8

Директива 80/181/ЕИО, изменена с директивите, посочени в приложение ІІ, част А, се отменя, без да се засягат задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното право и за прилагане на директивите, които са посочени в приложение ІІ, част Б.

Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение ІІІ.

Член 9

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването и? в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 10

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ І

ГЛАВА I

ЗАКОНОВИ МЕРНИ ЕДИНИЦИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 1, БУКВА А)

1.  ЕДИНИЦИ В СИСТЕМАТА SI И ТЕХНИТЕ ДЕСЕТИЧНИ КРАТНИ И ДРОБНИ ЕДИНИЦИ

1.1.  Основни единици в системата SI

Величина

Мерна единица

Наименование

Обозначение

Дължина

метър

m

Маса

килограм

kg

Време

секунда

s

Електрически ток

ампер

A

Термодинамична температура

келвин

K

Количество вещество

мол

mol

Светлинен интензитет

кандела

cd

Определенията на основните единици в системата SI са следните:

Единица дължина

Метър е дължината на пътя, изминат от светлината във вакуум за 1/299 792 458 секунди.

(Седемнадесета CGPM (1983), резолюция 1).

Единица за маса

Килограмът е единица за маса; той е равен на масата на международния прототип на килограма.

(Трета CGPM (1901), страница 70 от доклада на конференцията).

Единица за време

Секундата е равна на продължителността на 9 192 631 770 периода на излъчването при преход между две свръхфини нива на атома на цезий 133.

(Тринадесета CGPM (1967), резолюция 1).

Единица за електрически ток

Амперът е постоянен електрически ток, който при протичане през два безкрайно дълги праволинейни и успоредни проводника с нищожно кръгово сечение, поставени на разстояние един метър един от друг във вакуум, предизвиква между тези два проводника взаимодействие със сила, равна на 2 х 10-7 нютона на всеки метър дължина на проводниците.

(Международен комитет по мерки и теглилки (CIPM) (1946), резолюция 2, одобрена от Деветата CGPM (1948)).

Единица за термодинамична температура

Келвин е единица за измерване на температура по термодинамичната скала, равна на 1/273,16 от термодинамичната температура на тройната точка на водата.

Настоящото определение се отнася за вода с изотопен състав, определен от следните съотношения на количеството вещество: 0,00015576 мола 2H за мол 1H, 0,0003799 мола 17O за мол 16O и 0,0020052 мола 18O за мол 16O.

(Тринадесета CGPM (1967 г.), резолюция 4 и Двадесет и трета CGPM (2007 г.), резолюция 10).

Единица за количество вещество

Молът е количеството вещество на система, съдържаща толкова на брой елементарни частици, колкото са атомите в 0,012 кг въглерод 12.

При използването на мола трябва да се укажат елементарните частици, които могат да бъдат: атоми, молекули, йони, електрони, други частици или указани групи от такива частици.

(Четиринадесета CGPM (1971), резолюция 3).

Единица за светлинен интензитет

Канделата е светлинният интензитет в дадена посока от източник на монохромни лъчи с честота 540 х 1012 херца, с интензитет на енергията в тази посока, равен на 1/683 вата за стерадиан.

(Шестнадесета CGPM (1979), резолюция 3).

1.1.1.  Специално наименование и обозначение в системата SI на производната единица за температура за измерване на температурата по Целзий

Величина

Мерна единица

Наименование

Обозначение

Температура по Целзий

градус на Целзий

°C

Температурата по Целзий t се определя като разликата t = T - To между две термодинамични температури Т и To, където To = 273,15 К. Интервалът или разликата на температурата може да бъдат изразени или в келвини или в градуси Целзий. Единицата „градус Целзий“ е равна на единицата „келвин“.

1.2.  Производни единици в системата SI

1.2.1.  Общи правила за производни единици в системата SI

Производните единици, получени кохерентно от основни единици SI, се представят като алгебрични изрази на произведение от степени на основните единици SI с числен коефициент, равен на 1.

1.2.2.  Производни единици в системата SI със специални наименования и обозначения

Величина

Мерна единица

Израз

Наименование

Обозначение

Чрез други единици от системата SI

Чрез основните единици от системата SI

Равнинен ъгъл

радиан

rad

m · m−1

Пространствен ъгъл

стерадиан

sr

m2 · m−2

Честота

херц

Hz

s–1

Сила

нютон

N

m · kg · s–2

Налягане, натиск

паскал

Pa

N · m–2

m–1· kg · s–2

Енергия; работа; количество топлина

джаул

J

N · m

m2· kg · s–2

Мощност(1), поток на енергия

ват

W

J -s–1

m2· kg · s-3

Количество електричество, електричен заряд

кулон

C

s · A

Електричен потенциал, потенциална разлика, електродвижещо напрежение

волт

V

W · A–1

m2· kg · s-3· A-1

Електрично съпротивление

ом

Ω

V · A–1

m2· kg · s 3· A 2

Проводимост

сименс

S

A · V–1

m-2· kg-1· s3· A2

Капацитет

фарад

F

C · V-1

m–2. kg-1· s4· A2

Магнитен поток

вебер

Wb

V · s

m2· kg · s–2 ·A-1

Магнитна индукция

тесла

T

Wb · m–2

kg · s−2· A−1

Индуктивност

хенри

H

Wb · A–1

m2· kg · s–2 · A–2

Светлинен поток

лумен

lm

cd · sr

cd

Осветеност

лукс

lx

lm · m–2

m–2· cd

Активност (на радионуклид)

бекерел

Bq

s-1

Погълната доза, специфична енергия на предаване, керма, индекс на погълната доза

грей

Gy

J · kg–1

m2· s-2

Еквивалентна доза

сиверт

Sv

J · kg–1

m2· s−2

Каталитична активност

катал

kat

mol · s–1

(1) Специални наименования за единиците за мощност: наименованието „волтампер“ (обозначение „VA“), когато се използва за изразяване на активната мощност на променлив електричен ток, и „вар“ (обозначение „var“), когато се използва за изразяване на реактивна електрическа мощност. Наименованието „вар“ не е включено в резолюциите на CGPM.

Производните единици от основните единици в системата SI могат да се изразят чрез единиците, изброени в глава I.

По-конкретно производните единици в системата SI могат да се изразят чрез специалните наименования и обозначения, дадени в таблицата по-горе; например единицата за динамичен вискозитет в системата SI може да се изрази като m –1 · kg · s –1 или N · s · m –2 или Pa · s.

1.3.  Представки и техните обозначения, използвани за означаване на някои десетични кратни и дробни единици

Коефициент

Префикс

Обозначение

1024

йота

Y

1021

зета

Z

1018

екза

E

1015

пета

P

1012

тера

T

109

гига

G

106

мега

M

103

кило

k

102

хекто

h

101

дека

da

10-1

деци

d

10-2

санти

c

10-3

мили

m

10-6

микро

μ

10-9

нано

η

10-12

пикo

р

10-15

фемто

f

10-18

ато

a

10-21

зепто

z

10-24

йокто

y

Наименованията и обозначенията на десетичните кратни и дробни единици за маса се образуват, като се прибавят съответните представки към думата „грам“ и тяхното обозначение към обозначението „g“.

Когато производна единица се изразява като дроб, нейните десетични кратни и дробни единици могат да се означат, като се прибави представка към единиците в числителя или знаменателя, или и на двете места.

Не могат да се използват сложни представки, тоест представки, образувани чрез изброяване на няколко от горните представки.

1.4.  Специални разрешени наименования и обозначения на десетичните кратни и дробни единици в системата SI

Величина

Мерна единица

Наименование

Обозначение

Стойност

Обем

литър

l или L(1)

1 l = 1 dm3 = 10−3 m3

Маса

тон

t

1 t = 1 Mg = 103 kg

Налягане, натиск

бар

bar(2)

1 bar = 105 Pa

(1) За единицата литър могат да се използват и двете обозначения: „l“ и „L“. (Шестнадесета CGPM (1979), резолюция 5).

(2) Единици, посочени в брошурата на Международното бюро за мерки и теглилки (BIPM) като единици, които могат да се използват временно.

Забележка:

Представките и техните обозначения, посочени в точка 1.3, могат да се използват с единиците и обозначенията от таблица 1.4.

2.  ЕДИНИЦИ, ОПРЕДЕЛЕНИ НА БАЗАТА НА ЕДИНИЦИ ОТ СИСТЕМАТА SI, КОИТО НЕ ПРЕДСТАВЛЯВАТ ТЕХНИ ДЕСЕТИЧНИ КРАТНИ ИЛИ ДРОБНИ ЕДИНИЦИ

Величина

Мерна единица

Наименование

Обозначение

Стойност

Равнинен ъгъл

Обороти(*)(1) (a)

1 оборот = 2 π rad

Градус(*) или гон(*)

gon(*)

1 gon = π/200 rad

градус

°

1° = π/180 rad

минута от ъгъла

1′ = π/10 800 rad

секунда от ъгъла

1″ = π/648 000 rad

Време

минута

min

1 min = 60 s

час

h

1 h = 3 600 s

ден

d

1 d = 86 400 s

(1) Знакът (*) след наименованието или обозначението на единицата показва, че тя не е включена в списъците на CGPM, CIPM или BIPM. Това се отнася за цялото приложение.

(a) Няма международно обозначение.

Забележка:

Представките, посочени в точка 1.3, могат да се използват само с наименованията „градус“ и „гон“ и с обозначението „gon“.

3.  ЕДИНИЦИ, ИЗПОЛЗВАНИ СЪС СИСТЕМАТА SI, ЧИИТО СТОЙНОСТИ В SI СА ПОЛУЧЕНИ ПО ЕКСПЕРИМЕНТАЛЕН ПЪТ

Величина

Мерна единица

Наименование

Обозначение

Дефиниция

Енергия

Електронволт

eV

Електронволт е кинетичната енергия, която е придобита от електрон при преминаването му през потенциална разлика от 1 волт във вакуум

Маса

Унифицирана единица на атомна масa

u

Унифицираната единица на атомната маса е равна на 1/12 от масата на атом в нуклид 12С.

Забележка:

Представките и техните обозначения, посочени в точка 1.3, могат да се използват заедно с тези две единици и с техните обозначения.

4.  ЕДИНИЦИ И НАИМЕНОВАНИЯ НА ЕДИНИЦИ, РАЗРЕШЕНИ САМО В СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ОБЛАСТИ

Величина

Мерна единица

Наименование

Обозначение

Стойност

Пречупваща способност на оптичните системи

диоптър(*)

1 диоптър = 1 m−1

Маса на скъпоценните камъни

метричен карат

1 метричен карат = 2 × 10−4kg

Площ на земеделска и на застроена земя

ар

а

1 а = 102 m2

Маса за единица дължина на текстил, вълна и конци

текс(*)

tex(*)

1 tex = 10−6 kg m−1

Кръвно налягане и налягане на други телесни течности

милиметър живачен стълб

mm Hg (*)

1 mm Hg = 133,322 Ра

Ефективна площ на напречното сечение

барн

b

1 b = 10−28 m2

Забележка:

Представките и техните обозначения, посочени в точка 1.3., могат да се използват с горните единици и обозначения, с изключение на „милиметър живачен стълб“ и неговото обозначение. Въпреки това, кратното на 102а се нарича „хектар“. 

5.  СЪСТАВНИ ЕДИНИЦИ

Комбинациите от изброените в глава I единици образуват съставни единици.

ГЛАВА II

ЗАКОНОВИ МЕРНИ ЕДИНИЦИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 1, БУКВА Б), РАЗРЕШЕНИ САМО ЗА СПЕЦИФИЧНИ СЛУЧАИ НА УПОТРЕБА

Величина

Мерна единица

Наименова-ние

Приблизителна стойност

Обозначение

Пътни знаци, измерване на разстояние и скорост

миля

l mile = 1 609 m

mile

ярд

1 yd = 0,9144 m

yd

фут

1 ft = 0,3048 m

ft

инч

1 in = 2,54 x 10-2 m

in

Наливна бира или сайдер; мляко в съдове за многократно ползване

пинта

1 pt = 0,5683 x 10-3 m3

pt

Сделки с ценни метали

тройунция

1 oz tr = 31,10 x 10-3 kg

oz tr

Единиците, изброени в настоящата глава, могат да се комбинират една с друга, както и с тези от глава I, с цел образуване на съставни единици.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Част A

Отменената директива и списък на нейните последователни изменения

(посочени в член 8)

Директива 80/181/ЕИО на Съвета

(ОВ L 39, 15.2.1980 г., стр. 40)

Директива 85/1/ЕИО на Съвета

(ОВ L 2, 3.1.1985 г., стр. 11)

Директива 89/617/ЕИО на Съвета

(ОВ L 357, 7.12.1989 г., стр. 28)

Директива 1999/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 34, 9.2.2000 г., стр. 17)

Директива 2009/3/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 114, 7.5.2009 г., стр. 10)

Част Б

Срокове за транспониране в националното право и за прилагане

(посочени в член 8)

Директива

Срок за транспониране

Дата на прилагане

80/181/ЕИО

30 юни 1981 г.

1 октомври 1981 г.

85/1/ЕИО

1 юли 1985 г.

-

89/617/ЕИО

30 ноември 1991 г.

-

1999/103/ЕО

8 февруари 2001 г.

-

2009/3/ЕО

31 декември 2009 г.

1 януари 2010 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Таблица на съответствието

Директива 80/181/ЕИО

Настоящата директива

Член 1, букви a) и б)

Член 1, букви a) и б)

Член 1, букви в) и г)

-

Член 2, буква a)

Член 2, параграф 1

Член 2, буква б)

Член 2, параграф 2

Член 3, параграф 1

Член 3, параграф 1

Член 3, параграф 2

Член 3, параграф 2, първа алинея

Член 3, параграф 3

Член 3, параграф 2, втора алинея

Член 3, параграф 4

Член 3, параграф 3

Член 4, първа алинея, уводно изречение

Член 4, първа алинея, уводно изречение

Член 4, първа алинея, първо тире

Член 4, първа алинея, буква а)

Член 4, първа алинея, второ тире

Член 4, първа алинея, буква б)

Член 4, втора алинея

Член 4, втора алинея

Член 5

-

Член 6

-

Член 6a

Член 5

Член 6б

Член 6

Член 7, буква a)

-

Член 7, буква б)

Член 7

-

Член 8

-

Член 9

Член 8

Член 10

Приложение, глава І, точки 1 – 1.2

Приложение I, глава І, точки 1 – 1.2

Приложение, глава І, точка 1.2.2

Приложение І, глава І, точка 1.2.1

Приложение, глава І, точка 1.2.3

Приложение І, глава І, точка 1.2.2

Приложение, глава І, точка 1.3. – 5

Приложение І, глава І, точка 1.3 – 5

Приложение, глава ІІ

Приложение І, глава ІІ

Приложение, глави ІІІ и IV

-

-

Приложение ІI

-

Приложение ІII

(1) ОВ С 54, 19.2.2011 г., стр. 31.
(2) ОВ C 102, 4.4.1996 г., стр. 2.
(3) ОВ С 54, 19.2.2011 г., стр. 31.
(4) Позиция на Европейския парламент от 11 май 2011 г.
(5) ОВ L 39, 15.2.1980 г., стр. 40.
(6) Виж приложение ІІ, част А.
(7) ОВ L 106, 28.4.2009 г., стр. 7.


Допустимо ниво на шума и изпускателна уредба на моторни превозни средства ***I
PDF 310kWORD 66k
Резолюция
Консолидиран текст
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 май 2011 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно допустимото ниво на шума и изпускателната уредба на моторни превозни средства (кодифициран текст) (COM(2010)0508 – C7-0288/2010 – 2010/0261(COD))
P7_TA(2011)0210A7-0093/2011

(Обикновена законодателна процедура – кодификация)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2010)0508),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0288/2010),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 8 декември 2010 г.(1)

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 20 декември 1994 г. относно ускорен метод на работа за официална кодификация на законодателни текстове(2),

–  като взе предвид членове 86 и 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A7-0093/2011),

A.  като има предвид, че съгласно становището на Консултативната група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество,

1.  Приема позицията си на първо четене, изложената по-долу ;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 11 май 2011 г. с оглед приемането на Директива 2011/.../ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно допустимото ниво на шума и изпускателната уредба на моторни превозни средства (Кодифициран текст)

P7_TC1-COD(2010)0261


(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

Като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

Като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

След предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

Като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(3),

В съответствие с обикновената законодателна процедура(4),

Като имат предвид, че:

(1)  Директива 70/157/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно допустимото ниво на шума и изпускателната уредба на моторни превозни средства(5) е била неколкократно и съществено изменяна(6). С оглед постигане на яснота и рационалност посочената директива следва да бъде кодифицирана.

(2)  Директива 70/157/ЕИО е една от отделните директиви в системата за одобрение на типа на ЕО, предвидени в Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова директива)(7) и определя техническите предписания относно допустимото ниво на шума и изпускателната уредба на моторни превозни средства. Тези технически предписания целят сближаване на законодателствата на държавите-членки, за да се даде възможност за одобрение на типа на ЕО на процедурата, предвидена в Директива 2007/46/ЕО, която се прилага по отношение на всеки тип превозно средство. Следователно разпоредбите, определени в Директива 2007/46/ЕО относно системите, компонентите и отделните технически възли за превозни средства се прилагат към настоящата Директива.

(3)  Желателно е да бъдат взети предвид техническите изисквания, приети от Икономическата Комисия на ООН за Европа (ИКЕ/ООН) в съответстващите им регламенти, приложени към Споразумението на Икономическата комисия на ООН за Европа относно приемането на единни технически предписания за колесните превозни средства, оборудване и части, които могат да бъдат монтирани и/или използвани на колесни превозни средства и условията за взаимно признаване на одобрения, издавани въз основа на тези предписания (Ревизирано споразумение от 1958 г.)(8).

(4)  Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното право и за прилагане на директивите, които са посочени в приложение V, част Б,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

По смисъла на настоящата директива „превозно средство“ означава всяко моторно превозно средство, предназначено за движение в пътната мрежа, с или без каросерия, имащо най-малко четири колела и проектирано за максимална скорост, по-голяма от 25 километра в час, с изключение на превозните средства, които се движат по релси, както и тракторите в селското и горското стопанство и всякакви подвижни машини.

Член 2

1.  Aко превозните средства или изпускателните уредби отговарят на изискванията на настоящата директива, държавите-членки не могат на основания, свързани с допустимото ниво на шума или изпускателната уредба:

   a) да отказват издаването на одобрение на типа на ЕО или национално одобрение на типа по отношение на даден тип превозно средство или тип изпускателна уредба; или
   б) да отказват регистрацията или да забраняват продажбата, въвеждането в експлоатация или използването на превозни средства или продажбата или въвеждането в експлоатация на изпускателни уредби.

2.  Ако изискванията на настоящата директива не са изпълнени, за тип превозно средство и за типа на изпускателната система, държавите-членки:

   a) прекратяват издаването на одобрение на типа на ЕО; и
   б) могат да отказват да издадат национално одобрение на типа.

3.  Независимо от разпоредбите на параграф 2, що се отнася до резервните части, държавите-членки продължават да издават одобрение на типа на ЕО и да разрешават продажбата или въвеждането в експлоатация на изпускателни уредби в съответствие с вариантите на Директива 70/157/ЕИО на Комисията от 15 декември 1999 г. за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 70/157/ЕИО(9), предходната версия, произтичаща от измененията, въведени с Директива 1999/101/ЕО, при условие че тези изпускателни уредби:

   a) са предназначени за монтиране на вече влезли в експлоатация превозни средства; и
   б) отговарят на изискванията на горепосочената директива, които са били приложими при първата регистрация на превозните средства.

Член 3

Никоя държава-членка не може, на основания, свързани с допустимото ниво на шума или изпускателната уредба, да отказва да издава одобрение на типа на ЕО или национално одобрение на типа по отношение на компонент от изпускателна уредба, разглеждани като обособен технически възел:

   a) ако превозното средство удоволетворява изискванията от приложение I по отношение на нивото на шума и изпускателната уредба;
   б) ако компонентите на изпускателната уредба, разглеждани като обособен технически възел по смисъла на член 3, точка 25 от Директива 2007/46/ЕО, удоволетворява изискванията от приложение II към настоящата Директива.

Член 4

1.  Никоя държава-членка не може, на основания, свързани с допустимото ниво на шума или изпускателната уредба, да забранява пускането на пазара на компонент на изпускателната уредба, разглеждан като обособен технически възел по смисъла на член 3, точка 25 от Директива 2007/46/ЕО, ако по смисъла на член 3 от настоящата Директива, тя (той) са от тип, за който е издадено одобрение на типа.

2.  Държавите-членки забраняват първоначалното въвеждане в експлоатация на моторни превозни средства, нивото на шума или изпускателната уредба на които не удовлетворяват изискванията, съдържащи се в настоящата директива.

Член 5

Необходимите изменения, за привеждане в съответствие на приложения I, II и III с техническия прогрес, с изключение на изискванията, съдържащи се в точки 2.1 и 2.2 от приложение I, се приемат в съответствие с процедурата предвидена в член 40, параграф 2 от Директива 2007/46/ЕО.

Член 6

Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 7

Директива 70/157/ЕИО, изменена с актовете, посочени в приложение IV част А, се отменя, без да се засягат задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното право и за прилагане на директивите, които са посочени в приложение IV, част Б.

Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение V.

Член 8

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването й в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 9

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в

За Европейския парламент: За Съвета:

Председател Председател

Списък на приложенията

ПРИЛОЖЕНИЕ I:

Разпоредби за одобрение на типа на ЕО по отношение на нивото на шума за тип моторни превозни средства

Допълнение 1: Информационен документ

Допълнение 2: Образец на сертификат за одобрение на типа на ЕО

Добавка към сертификат за одобрение на типа на ЕО 

ПРИЛОЖЕНИЕ II:

Административни разпоредби за одобрение на типа на ЕО за изпускателни системи като отделни технически възли (сменяеми изпускателни уредби) 

Допълнение 1: Информационен документ

Допълнение 2: Образец на сертификат за одобрение на типа на ЕО

Добавка за одобрение на типа на ЕО сертификат 

Допълнение 3: Образец на знака за одобрение на типа на ЕО

ПРИЛОЖЕНИЕ III:

Технически изисквания 

ПРИЛОЖЕНИЕ IV:

Част А, Отменената Директива и списък на нейните последователни изменения / Част Б, Списък на сроковете за транспониране и прилагане в националното законодателство

 ПРИЛОЖЕНИЕ V: 

Таблица на съответствието

(Текстът на приложенията не е възпроизведен тук по технически причини. Той може да бъде намерен в предложението на Комисията (СОМ(2010)0508).

(1) ОВ C 54, 19.2.2011 г., стр. 32.
(2) ОВ C 102, 4.4.1996 г., стр. 2.
(3) ОВ C 54, 19.2.2011 г., стр. 32.
(4) Позиция на Европейския парламент от 11 май 2011 г.
(5) OВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 16.
(6) Виж приложение IV, част А.
(7) OВ L 263, 9.10.2007 г., стр. 1.
(8) Публикувано в Приложение I към Решение 97/836/ЕО на Съвета (OВ L 346, 17.12.1997 г., стр. 78).
(9) ОВ L 334, 28.12.1999 г., стр. 41.


Селскостопански и горски трактори с тясна колея ***I
PDF 314kWORD 96k
Резолюция
Консолидиран текст
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 май 2011 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно предно монтирани защитни конструкции при преобръщане на колесните селскостопански и горски трактори с тясна колея (кодифициран текст) (COM(2010)0610 – C7-0340/2010 – 2010/0302(COD))
P7_TA(2011)0211A7-0098/2011

(Обикновена законодателна процедура – кодификация)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2010)0610),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0340/2010),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 19 януари 2011 г.(1),

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 20 декември 1994 г. относно ускорен метод на работа за официално кодифициране на законодателни текстове(2),

–  като взе предвид членове 86 и 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A7-0098/2011),

A.  като има предвид, че съгласно становището на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество,

1.  Приема своята позиция на първо четене, приложена по-долу;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 11 май 2011 г. с оглед приемането на Директива 2011/.../ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно предно монтирани защитни конструкции при преобръщане на колесните селскостопански и горски трактори с тясна колея (Kодифициран текст)

P7_TC1-COD(2010)0302


(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(3),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(4),

като имат предвид, че:

(1)  Директива 87/402/ЕИО на Съвета от 25 юни 1987 относно предно монтирани защитни конструкции при преобръщане на колесните селскостопански и горски трактори с тясна колея(5) е била неколкократно и съществено изменяна(6). С оглед постигане на яснота и рационалност посочената директива следва да бъде кодифицирана.

(2)  Директива 87/402/ЕИО е една от отделните директиви от системата за типово одобрение на ЕО, предвидена в Директива 74/150/ЕИО на Съвета, заменена с Директива 2003/37/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 26 май 2003 г. относно типовото одобрение на селскостопански или горски трактори, на техните ремаркета и на теглително-прикачно оборудване, заедно с техните системи, компоненти и обособени технически възли и за отмяна на Директива 74/150/ЕИО(7), и установява техническите предписания относно дизайна и конструкцията на колесни селскостопански или горски трактори по отношение на предно монтираните защитни конструкции при преобръщане. Тези технически предписания целят сближаване на законодателството на държавите-членки по начин, който да позволи прилагането за всеки тип трактор на процедурата за типово одобрение на ЕО, предвидена в Директива 2003/37/ЕО. Следователно, разпоредбите на Директива 2003/37/ЕО, отнасящи се до селскостопанските или горските трактори, техните ремаркета и теглително-прикачно оборудване, заедно с техните системи, компоненти и обособени технически възли, се прилагат към настоящата директива.

(3)  Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното право и за прилагане на директивите, които са посочени в приложение VІІІ, част Б,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Настоящата директива се прилага по отношение на определените в член 2 й) от Директива 2003/37/ЕО за трактори, притежаващи следните характеристики:

   а) пътен просвет не по-голям от 600 мм, измерен под най-ниските точки от предната или задната ос, с вземане под внимание на диференциала;
   б) фиксирана или регулируема минимална колея на остта, оборудвана с гумите с по-големия размер, по-тясна от 1 150 мм. Допуска се, че оборудваната с по-големия размер гуми ос е отрегулирана за колея не по-голяма от 1 150 мм. Колеята на другата ос трябва да може да се отрегулирва по такъв начин, че външният ръб на гумите с по-малкия размер да не излиза отвъд външния ръб на гумите на другата ос; ако двете оси са оборудвани с джанти и гуми с един и същ размер, фиксираната или регулируема колея на двете оси трябва да бъде по-малка от 1 150 мм;
   в) маса, по-голяма от 600, и не по-голяма от 3 000 килограма, съответстваща на масата на трактора без товар, така както е дефинирано в точка 2.1. от Образец А в приложение І към Директива 2003/37/ЕО, включително масата на защитната конструкция, монтирана в съответствие с настоящата директива, и масата на гумите с най-големия препоръчван от производителя размер.

Член 2

1.  Всяка държава-членка издава типово одобрение на ЕО за компонент за всеки тип защитни конструкции при преобръщане и тяхното закрепване към трактора, ако същите удовлетворяват изискванията по отношение на изработката и на изпитванията, съдържащи се в приложения I и ІІ.

2.  Държавата-членка, издала типово одобрение на ЕО за компонент, предприема необходимите мерки за контрол, доколкото това е необходимо, и ако се налага - в сътрудничество с компетентните органи на останалите държави-членки, върху съответствието на произвежданите модели с одобрения тип. Този контрол се ограничава до извършването на случайни проверки.

Член 3

За всеки тип защитни конструкции при преобръщане и тяхното закрепване към трактора, одобрени в съответствие с член 2, държавите-членки предоставят на производителя на трактора или защитната конструкция при преобръщане, или на неговия упълномощен представител, знак за типово одобрение на ЕО за компонент, съответстващ на изобразения в приложение ІV пример .

Държавите-членки предприемат всички подходящи мерки, за да предотвратят използването на знаци, които могат да доведат до объркване между защитните конструкции при преобръщане, които са били типово одобрени като компоненти по съгласно член 2, и други устройства.

Член 4

Държава-членка не може да забранява пускането на пазара на защитни конструкции при преобръщане или тяхното закрепване към тракторите, на основания, свързани с тяхната конструкция, ако върху същите е нанесен знака за типово одобрение на ЕО за компонент.

Въпреки това дадена държава-членка може да забрани пускането на пазара на защитни конструкции при преобръщане с нанесен върху тях знак за типово одобрение на ЕО за компонент, ако същите показват систематично несъответствие с одобрения тип.

Въпросната държава-членка информира незабавно останалите държави-членки и Комисията за предприетите мерки, като посочва мотивите за своето решение.

Член 5

В срок до един месец компетентните органи на всяка държава-членка изпращат до компетентните органи на останалите държави-членки копия от сертификата за типово одобрение на ЕО за компонент, чийто образец се съдържа в приложение V, съставени за всеки тип защитни конструкции при преобръщане, които са одобрили или отказали да одобрят.

Член 6

1.  Ако държавата-членка, издала типово одобрение на ЕО за компонент, констатира, че някои защитни конструкции и тяхното закрепване към тракторите, с нанесен върху тях един и същ знак за типово одобрение на ЕО за компонент, не съответстват на одобрения от нея тип, тя предприема необходимите мерки, за да осигури привеждането на произвежданите модели в съответствие с одобрения тип.

Компетентните органи на въпросната държава-членка уведомяват компетентните органи на останалите държави-членки за предприетите мерки, които могат, при необходимост, когато е налице сериозно и повтарящо се несъответствие, да прераснат в отнемане на типовото одобрение на ЕО за компонент.

Тези органи предприемат същите мерки, ако бъдат информирани от компетентните органи на друга държава-членка за подобно несъответствие с одобрения тип.

2.  В срок до един месец компетентните органи на държавите-членки взаимно се информират за всяко отнемане на типово одобрение на ЕО за компонент и мотивите за всяка подобна мярка.

Член 7

Всяко решение за отказ или отнемане на типово одобрение на ЕО за компонент по отношение на защитни конструкции срещу преобръщане и тяхното закрепване към тракторите или за забрана на пускане на пазара или в употреба, взето по силата на разпоредбите, приети в изпълнение на настоящата директива, съдържа подробно изложение на мотивите, върху които то се основава.

Това решение се нотифицира на заинтересованата страна, като се указват средствата за правна защита, с които тя разполага по силата на действащото законодателство в съответните държави-членки и за сроковете, в които тези средствата за правна защита може да се упражнят.

Член 8

1.  Относно тракторите, които отговарят на изискванията, определени в настоящата директива, държавите-членки не могат:

   а) да отказват, по отношение на тип трактор, да издават типово одобрение на ЕО или да издават национално типово одобрение;
   б) да забраняват първото пускане в употреба на трактори.

2.  Държавите-членки не могат да откажат да издават национално типово одобрение по отношение на тип трактор, който не отговаря на изискванията, определени в настоящата директива.

Член 9

1.  Никоя държава-членка не може да отказва регистрацията или да забранява употребата на трактори на основания, свързани със защитните конструкции при преобръщане и тяхното закрепване към трактора, ако върху същите е нанесен знака за типово одобрение на ЕО за компонент и ако са удовлетворени изискванията на приложение VІ.

Въпреки това, при спазване на Договора, държавите-членки могат да налагат ограничения върху употребата на тракторите, посочени в член 1 , в онези сфери, в които това е продиктувано от съображения за безопасност, с оглед на специфичния характер на някои терени или земеделски култури. Държавите-членки информират Комисията за подобни ограничения преди тяхното въвеждане и за основанията за тяхното приемане.

2.  Настоящата директива не засяга правото на държавите-членки да постановяват, при спазване на Договора, изисквания, каквито те считат за необходими, за да гарантират защитата на работниците обслужващите употребата на въпросните трактори, при условие че това не предполага промяна защитните, която не съответства на изискванията на настоящата директива.

Член 10

1.  В рамките на процедурата по типово одобрение на ЕО, всеки трактор, по отношение на който се прилага член 1, е оборудван със защитна конструкция при преобръщане.

2.  Посочената в параграф 1 конструкция, освен ако не е задно монтирана защитна конструкция, удовлетворява изискванията на приложения I и ІІ към настоящата директива или изискванията на приложения І до ІV към Директиви 2009/57/ЕО(8) или 2009/75/ЕО(9) на Европейския парламент и на Съвета.

Член 11

Измененията, необходими за привеждане в съответствие на изискванията от приложения I до VІІ с техническия прогрес, се приемат съгласно процедурата посочена в член 20, параграф 3 от Директива 2003/37/ЕО .

Член 12

Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 13

Директива 87/402/ЕИО, изменена с актовете, посочени в приложение VІІІ, част А, се отменя, без да се засягат задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното право и за прилагане на директивите, които са посочени в приложение VІІІ, част Б.

Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение ІX.

Член 14

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден от деня на публикуването й в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 15

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(Текстът на приложенията не е възпроизведен тук по технически причини. Той може да бъде намерен в предложението на Комисията (СОМ(2010)0610).

(1) ОВ С 84, 17.3.2011 г., стр. 54.
(2) ОВ C 102, 4.4.1996 г., стр. 2.
(3) ОВ С 84, 17.3.2011 г., стр. 54.
(4) Позиция на Европейския парламент от 11 май 2011 г.
(5) ОВ L 220, 8.8.1987 г., стр. 1.
(6) Вж приложение VІІІ, част А.
(7) ОВ L 171, 9.7.2003 г., стр. 1.
(8) ОВ L 261, 3.10.2009 г., стр. 1.
(9) ОВ L 261, 3.10.2009 г., стр. 40.


Управление на селскостопански или горски колесни трактори ***I
PDF 303kWORD 50k
Резолюция
Консолидиран текст
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 май 2011 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно монтирането, местоположението, работата и идентификацията на устройствата за управление на селскостопански или горски колесни трактори (кодифициран текст) (COM(2010)0717 – C7-0404/2010 – 2010/0348(COD))
P7_TA(2011)0212A7-0090/2011

(Обикновена законодателна процедура – кодификация)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2010)0717),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0404/2010),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 17 януари 2011 г.(1),

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 20 декември 1994 г. относно ускорен метод на работа за официална кодификация на законодателни текстове(2),

–  като взе предвид членове 86 и 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A7-0090/2011),

A.  като има предвид, че съгласно становището на Консултативната група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество,

1.  Приема позицията си на първо четене, изложена по-долу;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 11 май 2011 г. с оглед приемането на Директива 2011/.../ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно монтирането, местоположението, работата и идентификацията на устройствата за управление на селскостопански или горски колесни трактори (Кодифициран текст)

P7_TC1-COD(2010)0348


(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(3),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(4),

като имат предвид, че:

(1)  Директива 86/415/ЕИО на Съвета от 24 юли 1986 г. относно монтирането, местоположението, работата и идентификацията на устройствата за управление на селскостопански или горски колесни трактори(5) е била неколкократно и съществено изменяна(6). С оглед постигане на яснота и рационалност посочената директива следва да бъде кодифицирана.

(2)  Директива 86/415/ЕИО е една от отделните директиви от системата за типово одобрение на ЕО, предвидена в Директива 74/150/ЕИО на Съвета, заменена с Директива 2003/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. относно типовото одобрение на селскостопански или горски трактори, на техните ремаркета и на теглително-прикачно оборудване, заедно с техните системи, компоненти и обособени технически възли, и за отмяна на Директива 74/150/ЕИО(7), и установява техническите предписания относно монтирането, местоположението, работата и идентификацията на устройствата за управление. Тези технически предписания целят сближаване на законодателството на държавите-членки по начин, който да позволи прилагането за всеки тип трактор на процедурата за типово одобрение на ЕО, предвидена в Директива 2003/37/ЕО. Следователно, разпоредбите на Директива 2003/37/ЕО, отнасящи се до селскостопанските или горските трактори, техните ремаркета и теглително-прикачно оборудване, заедно с техните системи, компоненти и обособени технически възли, се прилагат към настоящата директива.

(3)  Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното право и за прилагане на директивите, които са посочени в приложение VI, част Б,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1.  „Селскостопански или горски трактор“ е всяко моторно превозно средство, съоръжено с колела или с вериги и имащо най-малко две оси, чиято основна функция е неговата теглителна сила и което е специално конструирано да тегли, бута, носи или задвижва определени устройства, машини или ремаркета, предназначени за използване в селското или горското стопанство. Възможно е да е съоръжено за транспортиране на товари или пътници.

2.  Настоящата директива се прилага само за тракторите, определени в параграф 1, които са съоръжени с пневматични гуми и имат максимална проектна скорост между 6 и 40 km/h .

Член 2

Държавите-членки не могат да отказват типово одобрение на ЕО или национално типово одобрение по отношение на трактор или да отказват неговата регистрация или да забраняват неговата продажба, пускане в употреба или използване по причини, свързани с монтирането, местоположението, работата и идентификацията на устройствата за управление, ако последният отговаря на изискванията, определени в приложения I – IV.

Член 3

Настоящата директива не засяга правото на държавите-членки да определят, като съблюдават Договора, изискванията, които те смятат за необходими за осигуряване на защитата на работниците при ползването на тези трактори, при условие че това не означава изменения на тракторите по начин, който не е уточнен в настоящата директива.

Член 4

Измененията, необходими за привеждане в съответствие с техническия прогрес на приложения I – V, се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 20, параграф 3 от Директива 2003/37/EO.

Член 5

Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 6

Директива 86/415/ЕИО, изменена с директивите, посочени в приложение VI, част A, се отменя, без да се засягат задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното право и за прилагане на директивите, които са посочени в приложение VI, част Б.

Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение VII.

Член 7

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването й в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 8

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(Текстът на приложенията не е възпроизведен тук по технически причини. Той може да бъде намерен в предложението на Комисията (СОМ(2010)0717)

(1) OВ C 107, 6.4.2011 г., стр. 74.
(2) ОВ C 102, 4.4.1996 г., стр. 2.
(3) OВ C 107, 6.4.2011 г., стр. 74.
(4) Позиция на Европейския парламент от 11 май 2011 г.
(5) OВ L 240, 26.8.1986 г., стр. 1.
(6) Виж приложение VI, част А.
(7) ОВ L 171, 9.7.2003 г., стр. 1.


Спирачни устройства на селскостопанските или горските колесни трактори (кодифициран текст) ***I
PDF 305kWORD 50k
Резолюция
Консолидиран текст
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 май 2011 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно спирачните устройства на селскостопанските или горските колесни трактори (кодифициран текст) (COM(2010)0729 – C7-0421/2010 – 2010/0349(COD))
P7_TA(2011)0213A7-0092/2011

(Обикновена законодателна процедура – кодификация)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2010)0729),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението до Европейския парламент (C7-0421/2010),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 16 февруари 2011 г.(1),

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 20 декември 1994 г. относно ускорен метод на работа за официална кодификация на законодателни текстове(2),

–  като взе предвид членове 86 и 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A7-0092/2011),

A.  като има предвид, че съгласно становището на Консултативната група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество,

1.  Приема позицията си на първо четене, изложена по-долу;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 11 май 2011 г. с оглед приемането на Директива 2011/.../ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно спирачните устройства на селскостопанските или горските колесни трактори (Кодифициран текст)

P7_TC1-COD(2010)0349


(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(3),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(4),

като имат предвид, че:

(1)  Директива на Съвета 76/432/ЕИО от 6 април 1976 година за сближаване на законодателството на държавите-членки относно спирачните устройства на селскостопанските или горските колесни трактори(5) е била неколкократно и съществено изменяна(6). С оглед постигане на яснота и рационалност посочената директива следва да бъде кодифицирана.

(2)  Директива 76/432/ЕИО е една от отделните директиви от системата за типово одобрение на ЕО, предвидена в Директива 74/150/ЕИО на Съвета, заменена с Директива 2003/37/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 26 май 2003 г. относно типовото одобрение на селскостопански или горски трактори, на техните ремаркета и на теглително-прикачно оборудване, заедно с техните системи, компоненти и обособени технически възли, и за отмяна на Директива 74/150/ЕИО(7), и установява технически предписания относно спирачните устройства. Тези технически предписания целят сближаване на законодателството на държавите-членки по начин, който да позволи прилагането за всеки тип трактор на процедурата за ЕО одобрение на типа, предвидена в Директива 2003/37/ЕО. Следователно, разпоредбите на Директива 2003/37/ЕО, отнасящи се до селскостопанските или горските трактори, техните ремаркета и теглително-прикачно оборудване, заедно с техните системи, компоненти и обособени технически възли, се прилагат към настоящата директива.

(3)  Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното право и за прилагане на директивите, които са посочени в приложение VI, част Б,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1.  Трактор (селскостопански или горски) е всяко моторно превозно средство с колела или с гъсенични вериги, което има най-малко два моста, чиято основна функция е неговата теглителна мощност и което е специално проектирано да тегли, да бута, да носи или да задвижва определени инструменти, машини или ремаркета, предназначени за използване в селското или в горското стопанство. То може да е оборудвано за превоз на товар и пътници.

2.  Настоящата директива се прилага само за тракторите, определени в параграф 1, снабдени с пневматични гуми и имащи максимална конструктивна скорост между 6 и 40 km/h. 

Член 2

1.  По отношение на трактори, които отговарят на изискванията на настоящата директива, държавите-членки не могат на основания, свързани със спирачните устройства:

   а) да отказват по отношение на тип трактор да издават типово одобрение на ЕО или да издават национално типово одобрение; или
   б) да отказват регистрацията, или да забраняват продажбата или пускането в употреба на тракторите.

2.  Държавите-членки могат да отказват да издават национално типово одобрение за тип трактор на основания, свързани със спирачните устройства, ако не са спазени изискванията на настоящата директива.

Член 3

Държавите-членки не могат да забраняват употребата на трактори на основания, свързани с техните спирачни устройства, ако тези трактори са оборудвани с устройствата, предвидени в приложение I до IV, и ако тези устройства отговарят на изискванията, дадени в същите тези приложения.

Член 4

Държавата-членка, която е издала типовото одобрение на ЕО, взема необходимите мерки, за да се информира за всяка модификация на един от компонентите или на една от характеристиките, посочени в точка 1.1 от приложение I. Компетентните органи на тази държава-членка преценяват дали модифицираният тип трактор трябва да се подложи на нови изпитвания, придружени от нов протокол. В случай че изпитванията покажат, че изискванията на настоящата директива не са спазени, модификацията не се одобрява.

Член 5

Измененията, необходими за привеждане в съответствие с техническия прогрес на изискванията на приложениe I до V, се приемат съгласно процедурата, посочена в член 20(3) от Директива 2003/37/EO.

Член 6

 Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива. 

Член 7

Директива 76/432/ЕИО, изменена с директивите, посочени в приложение VI, част A, се отменя, без да се засягат задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното право и за прилагане на директивите, които са посочени в приложение VI, част Б.

Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение VII.

Член 8

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването й в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от […].

Член 9

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в

За Европейския парламент: За Съвета:

Председател Председател

(Текстът на приложенията не е възпроизведен тук по технически причини. Той може да бъде намерен в предложението на Комисията (СОМ(2010)0729).

(1) OВ C 107, 6.4.2011 г., стр. 75.
(2) ОВ C 102, 4.4.1996 г., стр. 2.
(3) OВ C 107, 6.4.2011, стр. 75.
(4) Позиция на Европейския парламент от 11 май 2011 г.
(5) OВ L 122, 8.5.1976, стр. 1.
(6) Виж приложение VI, част А.
(7) ОВ L 171, 9.7.2003, стр. 1.


Работно пространство, достъп до мястото на водача и вратите и прозорците на селскостопански или горски колесни трактори ***I
PDF 304kWORD 52k
Резолюция
Консолидиран текст
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 май 2011 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно работното пространство, достъпа до мястото на водача и вратите и прозорците на селскостопански или горски колесни трактори (кодифициран текст) (COM(2010)0746 – C7-0428/2010 – 2010/0358(COD))
P7_TA(2011)0214A7-0096/2011

(Обикновена законодателна процедура – кодификация)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2010)0746),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0428/2010),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 16 февруари 2011 г.(1),

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 20 декември 1994 г. относно ускорен метод на работа за официално кодифициране на законодателни текстове(2),

–  като взе предвид членове 86 и 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на Комисията по правни въпроси (A7-0096/2011),

A.  като има предвид, че съгласно становището на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество,

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 11 май 2011 г. с оглед приемането на Директива 2011/.../ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно работното пространство, достъпа до мястото на водача и вратите и прозорците на селскостопански или горски колесни трактори (Кодифициран текст)

P7_TC1-COD(2010)0358


(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(3),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(4),

като имат предвид, че:

(1)  Директива 80/720/ЕИО на Съвета от 24 юни 1980 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно работното пространство, достъпа до мястото на водача и до вратите и прозорците на селскостопански или горски колесни трактори(5) е била неколкократно и съществено изменяна(6). С оглед постигане на яснота и рационалност посочената директива следва да бъде кодифицирана.

(2)  Директива 80/720/ЕИО е една от отделните директиви от системата на ЕО за одобрение на типа , предвидена в Директива 74/150/ЕИО на Съвета, заменена с Директива 2003/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. относно типовото одобрение на селскостопански или горски трактори, на техните ремаркета и на теглително-прикачно оборудване, заедно с техните системи, компоненти и обособени технически възли, и за отмяна на Директива 74/150/ЕИО(7), и установява техническите предписания относно дизайна и конструкцията на колесните селскостопански или горски трактори по отношение на работното пространство, достъпа до мястото на водача, както и вратите и прозорците. Тези технически предписания целят сближаване на законодателството на държавите-членки по начин, който да позволи прилагането за всеки тип трактор на процедурата на ЕО за одобрение на типа , предвидена в Директива 2003/37/ЕО. Следователно, разпоредбите на Директива 2003/37/ЕО, отнасящи се до селскостопанските или горските трактори, техните ремаркета и теглително-прикачно оборудване, заедно с техните системи, компоненти и обособени технически възли, се прилагат към настоящата директива. 

(3)  Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното право и за прилагане на директивите, които са посочени в приложение III, част Б,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1.  За целите на настоящата директива „трактор“ означава трактор, както е определен в член 2, буква й) от Директива 2003/37/ЕО.

За целите на настоящата директива се прилагат категориите трактори, определени в приложение II към Директива 2003/37/ЕО.

2.  Настоящата директива се прилага за трактори от категория T1, T3 и T4, както са определени в приложение II към Директива 2003/37/ЕО.

Настоящата директива не се прилага за трактори от категория T4.3, при които базовата точка на седалката на водача, както е определена в приложение II към Директива 2009/144/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(8), е на разстояние, по-голямо от 100 mm от надлъжната равнина на симетрия на трактора.

Член 2

1.  По отношение на трактори, които са в съответствие с изискванията на приложение I, държавите-членки не могат да отказват да издават ЕОодобрение на типа или национално одобрение на типа на трактор, нито да отказват регистрацията или забраняват продажбата, пускането в движение или употреба на основания, свързани със:

   а) работното пространство;
   б) достъпа до мястото на водача (устройствата за качване и слизане);
   в) вратите и прозорците. 

2.  Държавите-членки могат да отказват издаването на национално одобрение на типа по отношение на тип трактор, работното пространство, достъпа до мястото на водача, вратите и прозорците, на който не са в съответствие с разпоредбите на настоящата директива.

Член 3

Измененията, необходими за привеждане в съответствие с техническия прогрес на изискванията от приложение I се приемат съгласно процедурата, посочена в член 20, параграф 3 от Директива 2003/37/ЕО.

Член 4

Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 5

Директива 80/720/ЕИО, изменена с директивите, посочени в приложение III, част А, се отменя, без да се засягат задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното право и за прилагане на директивите, които са посочени в приложение III, част Б.

Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение IV.

Член 6

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването й в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 7

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено на

За Европейския парламент: За Съвета:

Председател Председател:

(Текстът на приложенията не е възпроизведен тук по технически причини. Той може да бъде намерен в предложението на Комисията (СОМ(2010)0746).

(1) OВ C 107, 6.4.2011 г., стр. 76.
(2) ОВ C 102, 4.4.1996 г., стр. 2.
(3) OВ C 107, 6.4.2011 г., стр. 76.
(4) Позиция на Европейския парламент от 11 май 2011 г.
(5) ОВ L 194, 28.7.1980 г., стр. 1.
(6) Виж Приложение ІIІ, част А.
(7) ОВ L 171, 9.7.2003 г., стр. 1.
(8) ОВ L 27, 30.1.2010 г., стр. 33.


Задно монтирани защитни конструкции при преобръщане на селскостопански и горски колесни трактори с тясна колея ***I
PDF 318kWORD 98k
Резолюция
Консолидиран текст
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 май 2011 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно задно монтирани защитни конструкции при преобръщане на селскостопански и горски колесни трактори с тясна колея (кодифициран текст) (COM(2010)0510 – C7-0290/2010 – 2010/0264(COD))
P7_TA(2011)0215A7-0101/2011

(Обикновена законодателна процедура – кодификация)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2010)0510),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0290/2010),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 8 декември 2010 г.(1),

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 20 декември 1994 г. относно ускорен метод на работа за официално кодифициране на законодателни текстове(2),

–  като взе предвид членове 86 и 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A7-0101/2011),

A.  като има предвид, че съгласно становището на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество,

1.  Приема своята позиция на първо четене, изложена по-долу;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 11 май 2011 г. с оглед приемането на Директива 2011/.../ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно задно монтирани защитни конструкции при преобръщане на селскостопански и горски колесни трактори с тясна колея (Кодифициран текст)

P7_TC1-COD(2010)0264


(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(3),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(4),

като имат предвид, че:

(1)  Директива на 86/298/ЕИО Съвета от 26 май 1986 г. относно задно монтирани защитни конструкции при преобръщане на селскостопански и горски колесни трактори с тясна колея(5) е била неколкократно и съществено изменяна(6). С оглед постигане на яснота и рационалност посочената директива следва да бъде кодифицирана.

(2)  Директива 86/298/ЕИО е една от отделните директиви от системата за одобрение на типа на ЕО, предвидена в Директива 74/150/ЕИО на Съвета, заменена с Директива 2003/37/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 26 май 2003 г. относно одобрението на типа на селскостопански или горски трактори, на техните ремаркета и на теглително-прикачно оборудване, заедно с техните системи, компоненти и обособени технически възли, и за отмяна на Директива 74/150/ЕИО(7), и установява технически предписания относно дизайна и конструкцията на колесните селскостопански или горски трактори по отношение на задно монтираните защитни конструкции при преобръщане. Тези технически предписания целят сближаване на законодателството на държавите-членки по начин, който да позволи прилагането за всеки тип трактор на процедурата за одобрение на типа на ЕО, предвидена в Директива 2003/37/ЕО. Следователно, разпоредбите на Директива 2003/37/ЕО, отнасящи се до селскостопанските или горските трактори, техните ремаркета и теглително-прикачно оборудване, заедно с техните системи, компоненти и обособени технически възли, се прилагат към настоящата директива. 

(3)  Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране и прилагане в националното право на директивите, които са посочени в приложение VІІ, част Б,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Настоящата директива се прилага за трактори съгласно дефиницията в член 2(й) от Директива 2003/37/ЕО за, които притежават следните характеристики:

   а) пътен просвет не повече от 600 мм, измерен под най-ниските точки от предната или задната ос, като се предвижда допуск за диференциала;
   б) фиксирана или регулируема минимална колесна ширина, по-малка от 1 150 мм при осите, които са оборудвани с най-широките гуми; тъй като оста, която е оборудвана с най-широките гуми се приема, че е регулирана на максимална ширина от 1 150 мм, другата ос трябва да може да се регулира по такъв начин, така че проекцията на външните ръбове на най-тесните гуми да не надвишава тази на външните ръбове на гумите, поставени върху оста с най-широките гуми; когато и двете оси са оборудвани с колела и гуми с еднакъв размер, фиксираната или регулируемата ширина на двете оси трябва да бъде по-малка от 1 150 мм;
   в) маса, по-голяма от 600 килограма и съответстваща на масата на трактора без товар, съгласно определението в точка 2.1 от Образец А в приложение I към Директива 2003/37/ЕО, включително защитната конструкция при преобръщане, монтирана в съответствие с настоящата директива, и гумите с най-големия препоръчван от производителя размер.

Член 2

1.  Всяка държава-членка издава одобрение на типа на ЕО за компонент за всеки тип защитни конструкции при преобръщане и тяхното закрепване към трактора, ако същите удовлетворяват изискванията по отношение на изработката и на изпитванията, съдържащи се в приложения I и ІІ.

2.  Държавата-членка, издала одобрение на типа на ЕО за компонент, предприема необходимите мерки за контрол, доколкото това е необходимо, и ако се налага в сътрудничество с компетентните органи в останалите държави-членки, върху съответствието на произвежданите модели с одобрения тип. Този контрол се ограничава до извършването на случайни проверки.

Член 3

За всеки тип защитни конструкции при преобръщане и тяхното закрепване към трактора, одобрени в съответствие с член 2, държавите-членки предоставят на производителя на трактора или на защитната конструкция при преобръщане, или на негов упълномощен представител, знак за одобрение на типа на ЕО за компонент, съответстващ на показания в приложение IІІ пример.

Държавите-членки предприемат всички подходящи мерки, за да предотвратят използването на знаци, които могат да доведат до объркване между защитните конструкции при преобръщане, които са били типово одобрени като компоненти по смисъла на член 2, и други устройства.

Член 4

Държава-членка не може да забранява пускането на пазара на защитни конструкции при преобръщане или тяхното закрепване към тракторите, за които те са предназначени, на основания, свързани с тяхната конструкция, ако върху същите е нанесен знакът за одобрение на типа на ЕО за компонент.

Независимо от това, дадена държава-членка може да забрани пускането на пазара на защитни конструкции при преобръщане с нанесен върху тях знак за одобрение на типа на ЕО за компонент, ако същите показват системно несъответствие с одобрения тип.

Въпросната държава-членка информира незабавно останалите държави-членки и Комисията за предприетите мерки, като посочва мотивите за решението си.

Член 5

В срок до един месец компетентните органи на всяка държава-членка изпращат до компетентните органи на останалите държави-членки копие от сертификатите за одобрение на типа на ЕО за компонент, образец на който се съдържа в приложение ІV, съставени по отношение на всеки тип защитни конструкции при преобръщане, който държавите-членки одобряват или отказват да одобрят.

Член 6

1.  Ако държавата-членка, издала одобрение на типа на ЕО за компонент, констатира, че някои от защитните конструкции при преобръщане и тяхното закрепване към тракторите, с нанесен върху тях един и същ знак за одобрение на типа на ЕО за компонент, не съответстват на одобрения от нея тип, тя предприема необходимите мерки, за да осигури привеждането на произвежданите модели в съответствие с одобрения тип.

Компетентните органи на въпросната държава-членка уведомяват компетентните органи на останалите държави-членки за предприетите мерки, които могат, при необходимост, когато е налице сериозно и повтарящо се несъответствие, да прераснат в отнемане на одобрението на типа на ЕИО за компонент.

Тези органи предприемат същите мерки, ако бъдат информирани от компетентните органи на друга държава-членка за подобно несъответствие.

2.  В срок от един месец компетентните органи на държавите-членки взаимно се информират за всяко отнемане на одобрение на типа на ЕО за компонент и основанията за всяка подобна мярка.

Член 7

Всяко решение за отказ да се издаде или отнемане на одобрение на типа на ЕО за компонент по отношение на защитни конструкции при преобръщане и тяхното закрепване към тракторите или за забрана за пускане на пазара или в употреба, съдържа подробно изложение на мотивите, върху които то се основава.

Това решение се съобщава на заинтересованата страна, като се указват същевременно и средствата за правна защита, с които тя разполага по силата на действащото законодателство в държавите-членки и сроковете, в които тези средства за правна защита може да се упражнят.

Член 8

1.  По отношение на трактори, които отговарят на изискванията, съдържащи се в настоящата директива, държавите-членки не могат:

   а) да отказват да издават одобрение на типа на ЕО за даден тип трактор, или да издават национално одобрение на типа;
   б) да забраняват първоначалното пускане в употреба на трактори.

2.  Държавите-членки могат да отказват да издават национално одобрение на типа за даден тип трактор, ако той не отговаря на изискванията, съдържащи се в настоящата директива.

Член 9

Никоя държава-членка не може да отказва регистрацията или забранява продажбата или употребата на трактори, на основания, свързани със защитните конструкции при преобръщане или тяхното закрепване към тракторите, ако те са обозначени със знака за одобрение на типа на ЕО за компонент и ако са спазени определените в приложение V изисквания.

Член 10

Настоящата директива не засяга правото на държавите-членки да определят – при надлежно спазване на Договора – изискванията, които те считат за необходими, за да се гарантира защитата на работниците при употреба на въпросните трактори, при условие че това не означава промяна на защитните конструкции при преобръщане по непредвиден в настоящата директива начин.

Член 11

1.  Във връзка с одобрението на типа на ЕО, всеки трактор, за който се отнасят разпоредбите на член 1, е оборудван със защитна конструкция при преобръщане.

2.  Когато защитната конструкция не е от типа с две монтирани в пространството пред седалката на водача колони, посочената в параграф 1 конструкция отговаря на изискванията, предвидени в приложения I и ІІ към настоящата директива или в приложения І ‐ ІV към директиви 2009/57/ЕО(8) или 2009/75/ЕО(9) на Европейския парламент и на Съвета.

Член 12

Измененията, необходими за привеждане на изискванията на приложения І ‐ VІ в съответствие с техническия прогрес, се приемат съгласно процедурата посочена в член 20, параграф 3 от Директива 2003/37/ЕО.

Член 13

Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива. 

Член 14

Директива 86/298/ЕИО, изменена с актовете, посочени в приложение VІІ, част А, се отменя, без да се засягат задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното право и за прилагане на директивите, които са посочени в приложение VІІ, част Б.

Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат в съгласно таблицата на съответствието в приложение VІІІ.

Член 15

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването й в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 16

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

СПИСЪК НА ПРИЛОЖЕНИЯТА

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Условия за одобрение на типа на ЕО за компонент

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Технически изисквания

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Маркиране

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Образец на сертификат за одобрение на типа на ЕО за компонент

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Условия за одобрение на типа на ЕО

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Образец: приложение към сертификата за одобрение на типа на ЕО за тип трактори по отношение на якостните качества на защитните конструкции и якостните качества на закрепването им към трактора

 ПРИЛОЖЕНИЕ VII 

Част А: Отменената директива и списък на нейните последователни изменения

Част Б: Срокове за транспониране в националното право и за прилагане

 ПРИЛОЖЕНИЕ VIII 

Таблица на съответствието

(Текстът на приложенията не е възпроизведен тук по технически причини. Той може да бъде намерен в предложението на Комисията (СОМ(2010)0510).

(1) OВ C 54, 19.2.2011 г., стр. 33.
(2) ОВ C 102, 4.4.1996 г., стр. 2.
(3) OВ C 54, 19.2.2011 г., стр. 33.
(4) Позиция на Европейския парламент от 11 май 2011 г.
(5) ОВ L 186, 8.7.1986 г., стр. 26.
(6) Вж. приложение VІІ, част А.
(7) ОВ L 171, 9.7.2003 г., стр. 1.
(8) ОВ L 261, 3.10.2009 г., стр. 1.
(9) ОВ L 261, 3.10.2009 г., стр. 40.


Акциз, приложим върху тютюневите изделия *
PDF 260kWORD 32k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 май 2011 г. относно предложението за директива на Съвета относно структурата и ставките на акциза върху обработен тютюн (кодифициран текст) (COM(2010)0641 – C7-0403/2010 – 2007/0206(CNS))
P7_TA(2011)0216A7-0100/2011

(Специална законодателна процедура – консултация – кодифициран текст)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2007)0587) и измененото предложение (COM(2010)0641),

–  като взе предвид позицията си от 19 февруари 2008 г.(1),

–  като взе предвид член 113 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C7-0403/2010),

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 20 декември 1994 г. относно ускорен метод на работа за официално кодифициране на законодателни текстове(2),

–  като взе предвид членове 86 и 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A7-0100/2011),

A.  Като има предвид, че съгласно становището на Консултативната група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество,

1.  Одобрява предложението на Комисията, както е адаптирано към препоръките на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) ОВ C 184 E, 6.8.2009 г., стр. 119.
(2) ОВ C 102, 4.4.1996 г., стр. 2.


Купюрен строеж и технически спецификации на разменните евро монети *
PDF 261kWORD 32k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 май 2011 г. относно предложението за регламент на Съвета относно купюрния строеж и техническите спецификации на разменните евро монети (кодифициран текст) (COM(2010)0691 – C7-0034/2011 – 2010/0338(NLE))
P7_TA(2011)0217A7-0102/2011

(Процедура на консултация – кодификация)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2010)0691),

–  като взе предвид член 128, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C7-0034/2011),

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 20 декември 1994 г. относно ускорен метод на работа за официално кодифициране на законодателни текстове(1),

–  като взе предвид членове 86 и 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A7-0102/2011),

A.  като има предвид, че съгласно становището на Консултативната група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество,

1.  Одобрява предложението на Комисията, както е адаптирано към препоръките на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента, Съвета и на Комисията.

(1) ОВ C 102, 4.4.1996 г., стр. 2.


Наименования на текстилните влакна и свързаното с тях етикетиране на текстилните продукти ***II
PDF 286kWORD 83k
Резолюция
Текст
Приложение
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 май 2011 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед приемане на регламент на Европейския парламент и Съвета относно наименованията на текстилните влакна и свързаното с тях етикетиране на текстилните продукти по отношение на техния влакнест състав и за отмяна на Директива 73/44/ЕИО на Съвета, Директива 96/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Директива 2008/121/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (13807/4/2010 – C7-0017/2011 – 2009/0006(COD))
P7_TA(2011)0218A7-0086/2011
ПОПРАВКИ

(Обикновена законодателна процедура: второ четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (13807/4/2010 – C7-0017/2011),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 16 декември 2009 г.(1),

–  като взе предвид позицията си на първо четене(2) относно предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2009)0031),

–  като взе предвид ангажимента, поет от представителя на Съвета с писмо от 20 април 2011 г. за одобрение на позицията на Парламента на второ четене в съответствие с член 294, параграф 8, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз;

–  като взе предвид член 294, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 66 от своя правилник,

–  като взе предвид препоръката за второ четене на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A7-0086/2011),

1.  Приема изложената по-долу позиция на второ четене;

2.  Одобрява съвместното изявление на Парламента и Съвета, приложено към настоящата резолюция;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на второ четене на 11 май 2011 г. с оглед приемането на Регламент (ЕC) № …/2011 на Европейския парламент и на Съвета относно наименованията на текстилните влакна и свързаното с тях етикетиране и маркиране на текстилните продукти по отношение на техния влакнест състав и за отмяна на Директива 73/44/ЕИО, и Директиви 96/73/ЕО и 2008/121/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

P7_TC2-COD(2009)0006


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 1007/2011.)

ПРИЛОЖЕНИЕ

Съвместно изявление на Европейския парламент и на Съвета

Европейският парламент и Съветът съзнават значението на предоставянето на точна информация на потребителите, особено когато продуктите са маркирани с обозначение за произход, така че те да бъдат защитени от измамни, неточни или подвеждащи твърдения. Употребата на нови технологии като електронно етикетиране, включително радиочестотно идентифициране, може да бъде полезен инструмент за предоставяне на подобна информация, като се следва темпото на техническото развитие. Европейският парламент и Съветът приканват Комисията при изготвяне на доклада по член 24а от регламента да разгледа тяхното въздействие върху евентуални нови изисквания за етикетиране, включително с оглед на подобряването на възможността за проследяване на текстилните продукти.

(1) ОВ С 255, 22.9.2010 г., стр. 37.
(2) Приети текстове от 18.5.2010 г., P7_TA(2010)0168.


Изключителни търговски мерки за страни и територии, участващи или свързани с процеса на стабилизиране и асоцииране, осъществяван от Европейския съюз ***I
PDF 455kWORD 98k
Изменения, приети от Европейския парламент на 11 май 2011 г. към предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1215/2009 на Съвета за въвеждане на изключителни търговски мерки за страни и територии, участващи или свързани с процеса на стабилизиране и асоцииране, осъществяван от Европейския съюз (COM(2010)0054 – C7-0042/2010 – 2010/0036(COD))(1)
P7_TA(2011)0219A7-0243/2010

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Текст, предложен от Комисията   Изменение
Изменение 12
Предложение за регламент – акт за изменение
Съображение 7 а (ново)
(7a)  С цел приемане на разпоредбите, които са необходими за прилагането на настоящия регламент, правомощието за приемане на актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз следва да се делегира на Комисията при спазване на подробните правила за прилагането на тарифната квота за продуктите от категория „baby beef“, измененията и техническите корекции, необходими вследствие на изменения на кода по Комбинираната номенклатура и на подразделенията на TARIC, и необходимите корекции след сключването на други споразумения между Съюза и страните и териториите, посочени в настоящия регламент. От особено значение е Комисията да провежда съответните консултации по време на подготвителната си работа, включително на експертно равнище. Комисията, при подготовката и изготвянето на делегираните актове, следва да осигури едновременно, своевременно и подходящо предоставяне на съответните документи на Европейския парламент и на Съвета.
Изменение 13
Предложение за регламент – акт за изменение
Съображение 7 б (ново)
(7б)  С цел осигуряване на всеобщи условия за изпълнението на настоящия регламент по отношение на издаването на сертификат за автентичност, удостоверяващ, че стоките произхождат от съответната страна или територия и съответстват на определението в настоящия регламент, и за временното спиране, изцяло или отчасти, на предвидени в настоящия регламент договорености, изпълнителните правомощия се поверяват на Комисията. Тези изпълнителни правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията.1 Процедурата по консултиране следва да се използва за приемането на актове за изпълнение за издаването на сертификати за автентичност, удостоверяващи, че стоките произхождат от съответната страна или територия и съответстват на определението в настоящия регламент, предвид на последиците от тези мерки; също така, за приемането на актовете за изпълнение за вземане на мерки за спиране изцяло или отчасти на предвидени в настоящия регламент договорености за период от три месеца.
1ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.
Изменение 14
Предложение за регламент – акт за изменение
Член 1 – точка 2 а (нова)
Регламент (ЕО) № 1215/2009
(2a)  В член 2, параграф 2 втората алинея се заменя със следното:
'Ако това условие не бъде спазено [...] по отношение на параграф 1 или параграф 2, Комисията може да прекрати ползите от настоящия регламент за отделни държави или територии, изцяло или отчасти, посредством актове за изпълнение. Актовете за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата на разглеждане, посочена в член 8, параграф 3.„
Изменение 15
Предложение за регламент – акт за изменение
Регламент (ЕО) № 1215/2009
Към всяко искане за внос в рамките на тази квота се прилага сертификат за автентичност, издаден от компетентните органи на територията износител и удостоверяващ, че продуктите произхождат от съответната територия и отговарят на определението в приложение II към настоящия регламент. Този сертификат се изготвя от Комисията в съответствие с процедурата, посочена в член 195, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“).
Към всяко искане за внос в рамките на тази квота се прилага сертификат за автентичност, издаден от компетентните органи на територията износител и удостоверяващ, че продуктите произхождат от съответната територия и отговарят на определението в приложение II към настоящия регламент. Този сертификат се изготвя от Комисията посредством актове за изпълнение. Актовете за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата на консултиране, посочена в член 8, параграф 2.
Изменение 16
Предложение за регламент – акт за изменение
Член 1 – точка 4 а (нова)
Регламент (ЕО) № 1215/2009
(4a)  В член 3, параграф 4 се заменя със следното:
'4.  Независимо от останалите разпоредби на настоящия регламент и по-специално на член 10, предвид изключителната чувствителност на пазара на селскостопански и рибни продукти, ако вносът на селскостопански и рибни продукти предизвика сериозни смущения на пазарите на Съюза и на техните регулаторни механизми, Комисията може да приеме необходимите мерки чрез актове за изпълнение. Актовете за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 8, параграф 3.„
Изменение 17
Предложение за регламент – акт за изменение
Член 1 – точка 5
Регламент (EC) № 1215/2009
Член 4
(5)  Член 4 се заменя със следното:
заличава се
'Член 4
Прилагане на тарифна квота за продуктите от категорията „baby beef“
'Подробните правила за прилагане на тарифната квота за продуктите от категория „baby beef“ се определят от Комисията в съответствие с процедурата, посочена в член 195, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“).„
Изменение 18
Предложение за регламент – акт за изменение
Член 1 – точка 5 а (нова)
Регламент (EC) № 1215/2009
Член 7
5а)  Член 7 се заменя със следното:
'Член 7
Предоставяне на правомощия
Комисията е упълномощена да приема делегирани актове в съответствие с член 7а, отнасящи се за:
а) измененията и техническите корекции, необходими поради промени на кодовете по Комбинираната номенклатура и подразделенията на ТАРИК;
б) измененията, произтичащи от сключването на другите споразумения между Съюза и страните и териториите по член 1.
в) подробните правила за прилагане на тарифната квота за продуктите от категория „baby beef“.
При неотложна необходимост, процедурата предвидена в член 7б се прилага за делегирани актове, приети съгласно настоящия член.„
Изменение 19
Предложение за регламент – акт за изменение
Член 1 – точка 5 б (нова)
Регламент (EC) № 1215/2009
Член 7 a (нов)
5б)   Добавя се следният член:
'Член 7a
Упражняване на делегирането
1.  Правомощията за приемане на делегирани актове се предоставя на Комисията при условията, предвидени в настоящия член.
2.  Делегирането на правомощия, посочено в член 7, се предоставя на Комисията до 31 декември 2015 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди края на този период.
3.  Делегирането на правомощия, посочено в член 7, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решение за оттегляне се прекратява делегирането на правомощия, посочено в това решение. То поражда действие в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз или на посочена в него по-късна дата. Решението не засяга валидността на делегираните актове, които вече са влезли в сила.
4.   Веднага щом приеме делегиран акт, Комисията уведомява за него едновременно Европейския парламент и Съвета.
5.  Делегиран акт, приет съгласно член 7, влиза в сила само в случай че нито Европейският парламент, нито Съветът са повдигнали възражения в срок от два месеца от уведомлението до тях за съответния акт, или ако преди този срок Европейският парламент и Съветът съвместно са уведомили Комисията, че са решили да не повдигат възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.„
Изменение 20
Предложение за регламент – акт за изменение
Член 1 – точка 5 в (нова)
Регламент (EC) № 1215/2009
Член 7 б (нов)
5в)   Добавя се следният член:
'Член 7б
Процедура по спешност
1.  Делегирани актове, приети съгласно настоящия член, влизат в сила незабавно и се прилагат, докато не бъде направено възражение в съответствие с параграф 2. В нотификацията относно делегирания акт до Европейския парламент и Съвета се посочват причините за използването на процедурата по спешност.
2.  Европейският парламент или Съветът могат да възразят срещу делегиран акт в съответствие с процедурата, посочена в член 7а. В такъв случай Комисията отменя акта незабавно след нотифициране на решението за възражение от Европейския парламент или Съвета.„
Изменение 21
Предложение за регламент – акт за изменение
Член 1 – точка 5 г (нова)
Регламент (EC) № 1215/2009
Член 8
5г)   Член 8 се заменя със следното:
Член 8
Процедура на комитета
1.  Комисията се подпомага от Изпълнителния комитет за Западните Балкани. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.
2.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
3.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
Изменение 22
Предложение за регламент – акт за изменение
Член 1 – точка 5 д (нова)
Регламент (EC) № 1215/2009
Член 10 – параграф 1
5д)   Член 10, параграф 1 се изменя, както следва:
а) буква а) се заменя със следното:
'а) информира Изпълнителния комитет за Западните Балкани;„
б) добавя се следната алинея:
'Мерките, посочени в първа алинея, се приемат посредством актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с посочената в член 8, параграф 2 процедура по консултиране.„

(1) Въпросът след това бе върнат на компетентната комисия за доразглеждане съгласно член 57, параграф 2, втора алинея (A7-0243/2010).


Политика в областта на радиочестотния спектър ***I
PDF 622kWORD 247k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 май 2011 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за формулиране на първата програма за политика в областта на радиочестотния спектър (COM(2010)0471 – C7-0270/2010 – 2010/0252(COD))
P7_TA(2011)0220A7-0151/2011

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2010)0471),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0270/2010),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет от 16 февруари 2011 г.(1),

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и Комисията по култура и образование (A7-0151/2011),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 11 май 2011 г. с оглед приемането на Решение №…/2011/ЕC на Европейския парламент и на Съвета за създаване на първата програма за политика в областта на радиочестотния спектър

P7_TC1-COD(2010)0252


(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(3),

като имат предвид, че:

(1)  В член 8а, параграф 3 от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива)(4) се предвижда, че Комисията може да представи законодателно предложение на Европейския парламент и Съвета за създаването на многогодишни програми за политиката в областта на радиочестотния спектър, в които да бъдат формулирани насоките на политиката и целите за стратегическото планиране и хармонизирането на използването на радиочестотния спектър в съответствие с директивите, приложими за електронни съобщителни мрежи и услуги. Тези насоки и цели на политиката следва да са свързани с достъпността и ефективното използване на спектъра, необходими за създаването и функционирането на вътрешния пазар. Програмата за политика в областта на радиочестотния спектър подкрепя целите и ключовите действия, очертани в стратегията „Европа 2020“ и в Програмата в областта на цифровите технологии, и се включва сред 50-те приоритетни действия, предвидени в Акта за единния пазар. Настоящото решение не засяга действащото законодателство на Съюза, по-специално директиви 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 г. относно радионавигационното оборудване и далекосъобщителното крайно оборудване и взаимното признаване на тяхното съответствие(5), 2002/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях (Директива за достъпа)(6), 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за разрешение)(7), 2002/21/ЕО и 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(8) за изменение на директиви 2002/21/ЕО, 2002/19/ЕО и 2002/20/ЕО, както и Решение 676/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно регулаторната рамка за политиката на Европейската общност в областта на радиочестотния спектър (Решение за радиочестотния спектър)(9). Освен това то не засяга мерките, предприети на национално равнище в съответствие със законодателството на Съюза за постигане на цели от общ интерес, по-специално във връзка с регулирането на съдържанието и аудиовизуалната политика, както и правото на държавите-членки да организират и използват радиочестотния си спектър за целите на обществения ред, обществената сигурност и отбраната. [Изменение 1]

(2)  Радиочестотният спектър е ключов обществен ресурс за важни сектори и услуги, включително мобилни, безжични широколентови и спътникови комуникации, телевизионно и радио разпръскване, транспорт, радиолокация и приложения като системи за предупреждение, дистанционни управления, слухови апарати, микрофони и медицинска апаратура. Той стои в основата на обществени услуги като услуги за сигурност и безопасност, включително гражданска защита, и научни дейности като метеорология, наблюдение на Земята, радиоастрономия и космически изследвания. Ефективното използване на радиочестотния спектър има значение и във връзка с универсалния достъп до електронните комуникации, по-специално за гражданите и предприятията, които се намират в слабо населени или отдалечени райони, например селските райони или островите. Поради това регулаторните мерки спрямо радиочестотния спектър имат отражение върху икономиката, безопасността, здравеопазването, обществения интерес, културата, науката, социалната сфера, околната среда и технологиите. [Изменение 2]

(3)  Следва да бъде възприет обновен икономически и социален подход по отношение на управлението, разпределението и използването на радиочестотния спектър, като се обръща особено внимание на създаването на уредба, която гарантира по-голяма ефикасност на радиочестотния спектър, по-добро планиране на честотите и предпазни мерки срещу антиконкурентното поведение и предприемането на антисоциални мерки по отношение на използването на радиочестотния спектър.[Изменение 3]

(4)  Стратегическото планиране и хармонизирането на използването на радиочестотния спектър на равнището на Съюза следва да подобрят единния пазар за безжични електронни съобщителни услуги и оборудване, както и други политики на Съюза, изискващи използване на радиочестотен спектър, като по този начин се създават нови възможности за иновации и разкриване на работни места и същевременно се допринася за икономическото възстановяване и социалното приобщаване в рамките на Съюза, и в същото време се зачита важната социална, културна и икономическа стойност на спектъра. Също така хармонизацията на радиочестотния спектър е особено важна за гарантирането на качеството на услугите, предоставяни от електронните съобщения, както и за създаването на икономии от мащаба, тъй като понижава както разходите за разполагане на безжични мрежи, така и разходите на потребителите за безжични устройства. За тази цел Съюзът се нуждае от програма за политика, която обхваща вътрешния пазар във всички области на политика на Съюза, включващи използването на радиочестотен спектър, като електронни съобщения, научноизследователска и развойна дейност, транспорт, култура и енергетика. На всяка цена следва да се избегне забавяне на необходимата реформа от страна на настоящите притежатели на права.[Изменение 4]

(5)  Тази първа програма следва да насърчава конкуренцията, да въведе общоевропейски условия на равнопоставеност и да положи основите за истински единен цифров пазар. С цел да се осигури пълният потенциал и ползи за потребителите от тази програма за радиочестотния спектър, както и от единният пазар, програмата следва да се допълни от бъдещи и нови предложения, които ще дадат възможност за развитие на онлайн икономиката, като например за защита на личните данни и за европейска система за лицензиране на онлайн съдържанието. [Изменение 5]

(6)  Тази първа програма следва по-специално да подкрепи стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и ориентиран към цялото общество растеж, предвид огромния потенциал на безжичните услуги за насърчаване на основаваща се на информацията икономика, за развиване и подпомагане на сектори, разчитащи на информационни и комуникационни технологии, и за преодоляване на „цифровото“ информационно разделение. Рязкото увеличение по-специално на аудиовизуалните медийни услуги и онлайн съдържанието води до увеличено търсене на скорост и покритие. Тя също е ключов фактор в Програмата в областта на цифровите технологии за Европа („Digital Agenda for Europe“)(10), която има за цел да осигури бърз широколентов достъп до интернет в бъдещата, основаваща се на мрежи икономика на знанието, с амбициозна цел за покритие с универсален широколентов достъп. Предоставянето на широколентов достъп с възможно най-висока скорост и капацитет и гарантирането за всички потребители на не по-малко от 30 Mbps до 2020 г., а за поне половината от европейските домакинства – на широколентов достъп със скорост от поне 100 Mbps, е важно за насърчаването на икономическия растеж и глобалната конкурентоспособност, и необходимо за постигане на устойчивите икономически и социални ползи от цифров единен пазар. Програмата също следва да подкрепя и насърчава други секторни политики на Съюза, като тези за устойчива околна среда и икономическо и социално приобщаване на всички граждани на Съюза. Предвид значението на безжичните приложения за иновациите, тази програма също така е ключова инициатива в подкрепа на политиките на Съюза за иновации. [Изменение 6]

(7)  Първата програма трябва да постави основите за развитие, в рамките на което Съюзът може да поеме водеща роля по отношение на скоростта, мобилността, покритието и капацитета на широколентовия достъп. Тази водеща роля е от съществено значение за установяването на конкурентен единен пазар на цифровите технологии, който да служи като движеща сила за отварянето на вътрешния пазар за всички граждани на Съюза.[Изменение 7]

(8)  Първата програма следва да установи принципите и целите до 2015 г. за държавите-членки и институциите на Съюза и да установи конкретни инициативи за прилагане. Макар и управлението на радиочестотния спектър да продължава да е в голяма степен въпрос от национална компетентност, то следва да се осъществява в съответствие с действащото законодателство на Съюза и да позволява действия за следване на политиките на Съюза. [Изменение 8]

(9)  Програмата също следва да вземе предвид Решение № 676/2002/ЕО и експертните технически познания на Европейската конференция по пощи и далекосъобщения (CEPT), така че политиките на Съюза, които зависят от радиочестотния спектър и са били одобрени от Парламента и Съвета, да могат да се прилагат посредством технически мерки за прилагане, като следва да се отбележи, че такива мерки могат да се предприемат винаги, когато е необходимо, за прилагане на вече съществуващи политики на Съюза.

(10)  Гарантирането на оптималното и продуктивно използване на радиочестотния спектър като обществено благо може да изисква от Комисията и държавите-членки да въведат иновативни подходи за издаване на разрешения, като например колективно използване на спектъра, общи разрешения или споделяне на инфраструктура, наред с традиционни подходи като търговете. Прилагането на такива принципи в Съюза може да бъде улеснено чрез идентифицирането на най-добри практики и насърчаването на обмена на информация, както и чрез определянето на някои общи или сходни условия за използване на радиочестотния спектър. Общите разрешения, които представляват най-подходящата и най-облекчената система за разрешение, са от особен интерес, когато смущенията не представляват риск за разработването на други услуги и са най-подходящи съгласно член 5 от Директива 2002/20/ЕО. [Изменение 9]

(11)  Търговията с права за ползване на радиочестоти, съчетана с гъвкави условия за ползване, следва значително да допринесе за икономическия растеж. Поради това честотните ленти, за които законодателството на Съюза вече е въвело гъвкаво използване, следва незабавно да започнат да се търгуват съгласно Директива 2002/21/ЕО. Освен това въвеждането на общи принципи за формата и съдържанието на такива подлежащи на търгуване права, както и общи мерки за предотвратяване на натрупването на права, което може да породи господстващо положение, както и на неоправдано неизползване на придобити радиочестоти, би улеснило координираното въвеждане от всички държави-членки на тези мерки и би спомогнало за придобиването на такива права навсякъде в Съюза. Освен това, за постигането на целите на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа („Digital Agenda for Europe“) би било целесъобразно дял от печалбите от продажбите чрез търгове на правата за използването на радиочестоти („цифров дивидент“) да се използва за ускоряване на изграждането на широколентови комуникации.[Изменение 11]

(12)  Както е подчертано в Програмата в областта на цифровите технологии за Европа („Digital Agenda for Europe“), безжичните широколентови комуникации са важно средство за подобряване на конкуренцията, за общоевропейски условия на равнопоставеност, за потребителския избор и за достъпа в селските и други райони, където инсталирането на кабелна широколентова връзка е трудно или икономически неизгодно. Въпреки това управлението на радиочестотния спектър може да повлияе на конкуренцията чрез промяна на ролята и мощта на участниците на пазара, например ако настоящи потребители се ползват от неоправдани конкурентни предимства. Ограниченият достъп до радиочестотния спектър, по-специално когато определени радиочестоти започнат да се изчерпват, може да създаде пречка за навлизането на нови услуги или приложения и да затрудни иновациите и конкуренцията. Поради това придобиването на нови права за ползване на радиочестоти, включително чрез търгуване на спектъра или други транзакции между потребители, и въвеждането на нови гъвкави критерии за използването на радиочестоти могат да имат въздействие върху съществуващата конкурентна среда. Следователно, държавите-членки следва да проведат задълбочен анализ на последиците за конкуренцията преди ново разпределение на радиочестоти, както и да предприемат подходящи ex ante или ex post регулаторни мерки (например действия за изменение на съществуващи права, за забрана на определени придобивания на права, за налагане на условия относно презапасяването с радиочестоти и ефективно използване като посочените в член 9 от Директива 2002/21/ЕО, за ограничаване на количеството радиочестоти за всеки оператор или за избягване на прекомерно натрупване на права), с оглед да се избягват изкривявания на конкурентната среда, в съответствие с принципите, залегнали в член 5, параграф 6 от Директива 2002/20/ЕО и член 1, параграф 2 от Директива 87/372/ЕИО на Съвета от 25 юни 1987 г. за честотните ленти, които ще бъдат запазени за координираното въвеждане на обществени общоевропейски наземни клетъчни цифрови мобилни комуникации в Общността(11) (Директивата за GSM услугите). Държавите-членки могат също така да предприемат мерки за постигането на едно по-равномерно разпределяне на радиочестотния спектър между икономическите оператори, като запазват радиочестоти за нови участници в дадена честотна лента или група честотни ленти със сходни характеристики. [Изменение 12]

(13)  Оптималното и ефективно използване на радиочестотния спектър изисква постоянно следене на развитията и актуална и прозрачна информация за използването на радиочестоти на територията на Съюза. При все, че Решение 2007/344/ЕО на Комисията от 16 май 2007 г. относно хармонизирана достъпност на информацията за използването на радиочестотния спектър в Общността(12) изисква от държавите-членки да публикуват информация за правата на ползване, в Съюза има нужда от подробен опис на текущото използване на спектъра и ефикасността от това използване, съобразно обща методика за преглед и оценка с цел подобряване на ефикасността при използването на радиочестоти и радиооборудване, по-специално в диапазона между 300 MHz и 6 GHz, но също така и между 6 GHz и 70 GHz, тъй като тези честоти ще стават все по-важни в следствие на бързите технологични развития. Описът следва да бъде достатъчно подробен за идентифициране на неефикасните технологии и употреби в частния и публичния сектор, както и неизползвани предоставени радиочестоти и възможности за споделяне и за оценка на бъдещи нужди на потребителите и бизнеса. Освен това, като се вземе предвид непрекъснатото нарастване на броя на приложенията, които използват безжични данни, държавите-членки следва да насърчават ефективното използване на радиочестотния спектър за потребителски приложения.[Изменение 13]

(14)  Въпреки че все още се развиват технологично, така наречените „мислещи технологии“ вече следва да бъдат допълнително проучвани и прилагани чрез геопозиционирана информация за използването на радиочестотния спектър, която следва да бъде картографирана в описа.[Изменение 89]

(15)  Хармонизираните стандарти съгласно Директива 1999/5/ЕО са от съществено значение за постигане на ефективно използване на радиочестотния спектър и следва да вземат предвид законово определени условия за споделяне. Европейските стандарти за оборудване и мрежи, различни от радиоелектрическото и радиоелектронно оборудване и мрежи следва също да водят до избягване оказването на вредно влияние върху използването на спектъра. Кумулативното въздействие на нарастващия обем и плътност на безжичните устройства и приложения, съчетано с многообразието на използваните радиочестоти, представлява предизвикателство пред текущите подходи за управление на смущенията. Те следва да бъдат преразгледани и повторно оценени заедно с характеристиките на приемниците и по-сложните механизми за избягване на смущения, с цел да се избегнат вредни смущения или нарушения при настоящото и бъдещо използване на радиочестотния спектър. Наред с това, държавите-членки следва да могат, по целесъобразност и в съответствие с националното право, да въведат компенсаторни мерки, свързани с преките разходи за разрешаване на свързани със смущения въпроси, както и с разходите за миграция. [Изменение 14]

(16)  В съответствие с целите на водещата инициатива на Комисията ‐ Програмата в областта на цифровите технологии за Европа („Digital Agenda for Europe“), безжичните широколентови услуги допринасят значително за икономическото възстановяване и растеж, ако се осигурят достатъчно радиочестоти, правата за ползване се предоставят бързо и се разреши търговия с цел приспособяване към развитието на пазара. Програмата в областта на цифровите технологии за Европа призовава за достъп на всички граждани на Съюза до широколентови комуникации със скорост поне 30 Mbps до 2020 г. Поради това радиочестотният спектър, който вече е хармонизиран, следва до 2012 г. да бъде разрешен за наземни комуникации за гарантиране на лесен достъп до безжични широколентови комуникации за всички, по-специално в рамките на честотните ленти, определени в Решения 2008/477/ЕО(13), 2008/411/ЕО(14) и 2009/766/ЕО(15) на Комисията. Спътников широколентов достъп на приемлива цена би могъл да е бързо и приложимо решение за допълване на наземните широколентови услуги и гарантиране на покритие в най-отдалечените райони на Съюза. [Изменение 15]

(17)  Съгласно многобройни целеви изследвания преносът на данни по мобилни мрежи се увеличава с бързи темпове, като понастоящем се удвоява всяка година. С тези темпове, които вероятно ще се запазят през следващите години, преносът на данни по мобилни мрежи ще се увеличи близо 40 пъти от 2009 до 2014 г. За целите на управлението на този експоненциален растеж ще бъдат необходими редица действия от страна на регулаторните органи и участниците на пазара, включително повишаване на ефективността при използването на радиочестотния спектър, възможно допълнително хармонизиране на разпределението на радиочестотите за безжичните широколентови комуникации и разтоварването на част от преноса към други мрежи посредством устройства с множествена употреба.[Изменение 16]

(18)  Гъвкавостта в използването на честотите следва да нарасне, за да се улеснят иновациите и насърчаването на високоскоростни широколентови връзки, които позволяват на предприятията да намалят разходите и да повишат конкурентоспособността си и дават възможност за създаване на нови интерактивни онлайн услуги, например в сферата на образованието, здравеопазването и на услугите от общ интерес.[Изменение 17]

(19)  Един европейски пазар, на който близо 500 милиона души са свързани към високоскоростни широколентови комуникации, би действал като движеща сила за развитието на вътрешния пазар, като създава уникална в световен мащаб критична маса от ползватели, предоставя нови възможности за всички региони, повишена стойност на всеки един ползвател, а на Европа – способността да се превърне във водеща в света икономика на знанието. Бързото разпространение на широколентовите комуникации е изключително важно за развитието на производителността в Съюза и за появата на нови и малки предприятия, които могат да бъдат водещи в различни сектори, като например в здравеопазването, производството и сектора на услугите.[Изменение 18]

(20)  Според оценките на Международния съюз по далекосъобщенията (ITU) през 2020 г. бъдещите потребности по отношение на диапазона на радиочестотите за развитието на системите IMT-2000 (International Mobile Telecommunications-2000) и IMT-advanced (т.е. мобилни комуникации 3G и 4G) ще обхванат диапазона между 1 280 и 1 720 MHz за сектора на частните мобилни услуги за всеки регион от ITU, в това число Европа. Ако не бъдат освободени допълнителни радиочестоти, за предпочитане хармонизирани на глобално равнище, новите услуги и икономическият растеж ще бъдат възпрепятствани от ограничения, свързани с капацитета на мобилните мрежи. [Изменение 19]

(21)  В допълнение към своевременното и стимулиращо конкуренцията освобождаване на 880-915 MHz-овата и 925-960 MHz-овата честотни ленти (900 MHz-ова лента) съгласно Директива 2009/114/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(16), 790-862 MHz-овата честотна лента (800 MHz-овата честотна лента) може да се използва оптимално за покритие на големи райони с безжични широколентови услуги. Като се надгражда върху хармонизирането на техническите условия съгласно Решение 2010/267/ЕС на Комисията от 6 май 2010 г. относно хармонизирани технически условия за използването на радиочестотна лента 790-862 MHz за наземни системи, позволяващи предоставяне на електронни съобщителни услуги в Европейския съюз(17) и върху Препоръка 2009/848/ЕО на Комисията от 28 октомври 2009 г. за улесняване на освобождаването на цифровия дивидент в Европейския съюз(18) за преустановяване на аналоговото разпръскване до 1 януари 2012 г. и предвид бързите развития в националното регулиране, до 2013 г. тази честотна лента следва по принцип да се предостави за електронни съобщения в Съюза. Необходимо е бързо изпълнение във връзка с тази честотна лента, с цел избягване на технически смущения, особено в граничните райони между държавите-членки. Като се вземе предвид капацитетът на 800 MHz-овата честотна лента за предаване на сигнал над големи площи, към правата следва да се добавят задължения за покритие при спазване на принципите за неутралност по отношение на технологиите и услугите. Следва да бъдат освободени допълнителни радиочестоти за безжични широколентови услуги в 1 452–1 492 MHz- овата честотна лента (1,5 GHz-овата честотна лента) и в 2 300–2 400 MHz- овата честотна лента (2,3 GHz-овата честотна лента), за да се удовлетвори повишаването на търсенето на пренос на данни по мобилни мрежи, и да се гарантират условия на равнопоставеност на различните технологични решения, както и да се подкрепи появата на общоевропейски оператори в рамките на Съюза. Следва да се оцени възможността за допълнително разпределяне на радиочестоти за мобилни услуги, като например 694–790 MHz-овата честотна бента (700 MHz-овата честотна лента), в зависимост от бъдещите потребности от капацитет за безжични широколентови услуги и наземна телевизия.[Изменение 20]

(22)  Увеличаването на възможностите за мобилни широколентови комуникации е изключително важно, за да се предоставят на сектора на културата нови платформи за разпространение и по този начин да се проправи пътят за успешното бъдещо развитие на сектора. Изключително важно е доставчиците на наземни телевизионни услуги и другите участници да могат да поддържат съществуващите услуги, когато допълнителна част от спектъра бъде освободена за безжични услуги. Разходите по миграцията, породени от освобождаването на допълнителни радиочестоти, могат да бъдат покрити чрез лицензионни такси, като така се даде възможност на разпространителите да разполагат със същите възможности, с които се ползват понастоящем в други диапазони от радиочестотния спектър.[Изменение 21]

(23)  Системите за безжичен достъп, включително радиомрежите за местен достъп, се разрастват над разпределените понастоящем без изисквания за лиценз радиочестоти от 2,4 GHz и 5 GHz. За да се създадат условия за следващото поколение безжични технологии, са необходими по-широки канали, позволяващи скорости над 1 Gbps. В допълнение следва да се направи оценка на осъществимостта за разширяване на разпределенията на нелицензиран спектър за безжични системи за достъп, включително местни радиомрежи, установено с Решение 2005/513/ЕО на Комисията(19), във връзка с описа на текущите употреби и нововъзникващи нужди от радиочестотен спектър и в зависимост от използването на спектъра за други употреби.[Изменения 22 и 25]

(24)  Макар че радиоразпръскването ще остане важна платформа за разпространение на съдържание, тъй като все още е най-икономичната платформа за масово разпространение, широколентовите услуги, фиксирани и мобилни, и други нови услуги предоставят нови възможности за сектора на културата да диверсифицира своя диапазон от платформи за разпространение, да доставя услуги при поискване и да се възползва от икономическия потенциал на значителното увеличение на преноса на данни.[Изменение 23]

(25)  Подобно на стандарта за „GSM“, който беше успешно възприет по цял свят благодарение на своевременната и решителна общоевропейска хармонизация, Съюзът следва да има за цел определянето на глобален дневен ред за бъдещото преразпределяне на радиочестотите, по-специално по отношение на най-ефективната част от радиочестотния спектър. Споразуменията в рамките на Световната радиокомуникационна конференция (WRC) през 2016 г. ще бъдат от основно значение за осигуряването на глобалната хармонизация и координация със съседни трети държави.[Изменение 24]

(26)  Тъй като общият подход и икономиите от мащаба са от ключово значение за развитието на широколентовите комуникации на територията на Съюза и за предотвратяване нарушаването на конкуренцията и разпокъсаността на пазара сред държавите-членки, чрез съгласувани действия на държавите-членки и Комисията следва да се определят някои условия по отношение на разрешенията и процедурите. Тези условия следва преди всичко да гарантират на новите участници достъп до по-ниски честотни ленти чрез търгове или други конкурсни процедури. Условията биха могли да включват и задължения за покритие, размер на блока от радиочестоти, график на предоставянето на права, достъп до оператори на виртуални мобилни мрежи (MVNO) и срок на валидност на правата на ползване. На фона на значението на търговията с радиочестоти за подобряване на ефективността при използването на радиочестотния спектър, улесняване на появата на нови общоевропейски услуги и развитие на вътрешния пазар за безжично оборудване и услуги, тези условия следва да се прилагат за честотни ленти, които са разпределени за безжични комуникации и чиито права на ползване могат да се прехвърлят или отдават под наем. [Изменение 26]

(27)  Допълнителни радиочестоти могат да са необходими на други сектори като транспорта (за системите за безопасност за управление и информационни системи), научноизследователска и развойна дейност, култура, електронно здравеопазване, електронно приобщаване и гражданска защита и оказване на помощ при бедствия (PPRD), за последния – с оглед да се увеличи използването на пренос на видео съдържание и данни за бърза и по-ефективна услуга. Оптимизирането на синергиите и преките връзки между политиката в областта на радиочестотния спектър и научноизследователската и развойна дейност, както и извършването на проучвания на радиосъвместимостта между различни потребители на радиочестоти следва да подпомогнат иновациите. Съответните изследователски организации следва да помогнат при разработването на техническите аспекти на регулирането на спектъра, по-специално чрез осигуряване на средства за тестване с цел проверка на моделите на смущаване, свързани със законодателството на Съюза. Освен това резултати от изследвания по Седмата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности(20) изискват преглед на нуждите от радиочестоти на проекти, които могат да имат голям икономически или инвестиционен потенциал, по-специално за малки и средни предприятия (МСП), например мислещо радио (cognitive radio) или електронно здравеопазване. Следва да се гарантира и подходяща защита срещу вредни смущения за подпомагане на научноизследователската и развойна дейност. [Изменение 27]

(28)  В стратегията „Европа 2020“ се установяват екологични цели за устойчива, ефективно използваща ресурсите и конкурентна икономика, например чрез подобряване на ефективността на ресурсите с 20 %. Секторът на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) трябва да изиграе ключова роля, както е подчертано в Програмата в областта на цифровите технологии за Европа. Предложените действия включват ускоряване на общоевропейското въвеждане в експлоатация на интелигентни системи за енергийно управление (интелигентни електроразпределителни мрежи и интелигентни измервателни системи) посредством възможностите за комуникация с цел намаляване на потреблението на електроенергия и разработването на интелигентни транспортни системи и интелигентно управление на трафика с цел намаляване на емисиите от въглероден диоксид от транспортния сектор. Ефективното използване на технологии, свързани с радиочестотния спектър, също така би могло да спомогне за намаляване на потреблението на електроенергия от радиооборудването и да ограничи въздействието върху околната среда в селските и отдалечените райони.

(29)  Защитата на общественото здраве от електромагнитни полета е от съществено значение за благосъстоянието на гражданите и за последователен подход към издаването на разрешения за радиочестоти в Съюза. Макар че защитата на общественото здраве от електромагнитни полета е предмет на Препоръка № 1999/519/ЕО на Съвета от 12 юли 1999 г. относно ограничаването на излагането на широката общественост на електромагнитни полета (0 Hz до 300 GHz)(21), важно е да се постигне по-добро разбиране на реакциите на живите организми на електромагнитни полета и да се гарантира постоянно наблюдение на йонизиращите и нейонизиращите ефекти от използването на радиочестоти върху здравето, включително реалните кумулативни последствия от използването на радиочестотен спектър в различни честотни диапазони от нарастващ брой видове оборудване. При постигането на подходящо равнище на обществена безопасност, държавите-членки следва да гарантират, че защитните мерки са неутрални по отношение на технологиите и услугите.[Изменение 28]

(30)  Важни цели от обществен интерес като безопасността на човешкия живот призовават за координирани технически решения за съвместна работа на службите за безопасност и спасителните служби между държавите-членки. Необходимо е в съгласуван общоевропейски блок от радиочестоти предоставяне на достатъчно радиочестоти за разработването и свободното разпространение на услуги и устройства за безопасност и новаторски общоевропейски или оперативно съвместими решения за безопасност и спешни случаи. Проучвания вече демонстрираха необходимостта от допълнителни хармонизирани радиочестоти под 1 GHz за мобилни широколентови услуги за гражданска защита и оказване на помощ при бедствия (PPDR) на територията на Съюза през следващите 5 до 10 години. Всяко допълнително хармонизирано разпределение на радиочестоти под 1 GHz за гражданска защита и оказване на помощ при бедствия (PPDR) следва да включва и преглед на потенциала за освобождаване и споделяне на други радиочестоти, които са на разположение за PPDR.[Изменение 29]

(31)  Регулирането на радиочестотния спектър има сериозни трансгранични и международни измерения поради начина на разпространение, международния характер на пазарите, зависими от радиоуслуги, и необходимостта от избягване на вредни смущения между държавите. Освен това позоваванията на международни споразумения в Директиви 2002/21/ЕО и 2002/20/ЕО, както са изменени с Директива 2009/140/ЕО, означават, че държавите-членки не следва да поемат международни задължения, които биха попречили или ограничили изпълнението на техните задължения в рамките на Съюза. Държавите-членки следва, в съответствие със съдебната практика, да предприемат всички необходими действия за постигането на подходящо представителство на Съюза по въпросите от негова компетентност в международните организации, натоварени с координацията на радиочестотния спектър. Освен това, когато е засегната политика или компетентност на Съюза, следва Съюзът да провежда подготовка на преговорите и да гарантира, че Съюзът изразява единна позиция в многостранни преговори за създаване на глобални синергии и икономии от мащаба при използване на радиочестотите, включително в Международния съюз по далекосъобщенията (ITU), които съответстват на неговото ниво на отговорност по въпросите на радиочестотния спектър съгласно законодателството на Съюза. [Изменение 30]

(32)  Като изхожда от текущата практика и надгражда върху принципите, определени в заключенията на Съвета от 3 февруари 1992 г. относно процедурите, които да се следват на Световната административна радиоконференция (WARC) от 1992 г., и ако WRC и други многостранни преговори засягат принципи и политически въпроси с важно за Съюза измерение, Съюзът следва да е в състояние да установи нови процедури за защита на своите интереси при многостранни преговори, в допълнение към дългосрочната цел за членство в Международния съюз по далекосъобщенията паралелно с държавите-членки; за тази цел, като взема предвид становището на Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър (RSPG), Комисията може също така да предлага общи цели на политиката пред Европейския парламент и Съвета, както е установено в Директива 2002/21/ЕО.

(33)  С цел избягване на растящия натиск върху честотните ленти, запазени за сателитна навигация и сателитна комуникация, тази широчина трябва да се осигури в новия план за използване на радиочестотния спектър. Световната радиоконференция през 2012 г. включва специфични въпроси, засягащи Съюза, като цифровия дивидент, научни и метеорологични услуги, устойчиво развитие и изменение на климата, спътникови комуникации и използването на радиочестоти за Галилео (формулирано в Регламент (ЕО) № 876/2002 на Съвета от 21 май 2002 г. за създаване на съвместно предприятие „Галилео“(22) и Регламент (ЕО) № 1321/2004 на Съвета от 12 юли 2004 г. за създаване на структури за управление на европейските спътникови радионавигационни програми(23), както и европейската програма за мониторинг на Земята (ГМОСС)(24) ‐ за подобрено използване на данни от наблюдение на Земята. [Изменение 31]

(34)  Държавите-членки следва да продължават двустранните преговори със съседни трети държави, включително държави и потенциални кандидатстващи държави, с цел изпълнение на своите задължения в рамките на Съюза по въпросите за координирането на честоти, както и постигане на споразумения, които могат да създадат положителен прецедент за други държави-членки. Съюзът следва да предоставя политическа и техническа подкрепа на държавите-членки при техните двустранни преговори с трети държави, по-специално със съседни държави ▌, включително кандидатстващи държави и потенциални кандидатстващи държави . Това следва да спомогне и за избягване на вредни смущения, подобряване на ефективността при ползването на спектъра и сближаване на използването на радиочестотния спектър дори отвъд границите на Съюза. Особено наложително е да се предприемат действия в честотните ленти от 800MHz и 3,4‐3,8 GHz за преминаването към клетъчни широколентови технологии и за хармонизирането на радиочестотния спектър, необходим за осъвременяването на контрола на въздушното движение. [Изменение 32]

(35)  С цел осъществяне на целите на тази програма е важно да се разработи подходяща институционална рамка за координирането на управлението и регулирането на спектъра на равнището на Съюза, като същевременно се взема предвид компетентността и експертния опит на националните администрации. Такава рамка може да спомогне и за поставяне на координирането на радиочестотния спектър между държавите-членки в контекста на вътрешнообщностния пазар. Сътрудничеството и координацията между органите по стандартизация, научноизследователските институции и CEPT също са от съществено значение.

(36)  Комисията следва ежегодно да докладва на Европейския парламент и на Съвета за резултатите, постигнати съгласно настоящото решение, както и за планираните бъдещи действия. [Изменение 33]

(37)  Комисията е отчела в максимална степен становището на RSPG при изготвянето на своето предложение.

(38)  Настоящото решение не засяга защитата, която се предоставя на участниците на пазара от Директива 2009/140/ЕО,[Изменение 34]

ПРИЕХА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Цел и приложно поле

1.  С настоящото решение се установява многогодишна програма за политика в областта на радиочестотния спектър относно стратегическото планиране и хармонизирането на неговото използване, с цел гарантиране на функционирането на вътрешния пазар.

2.  Настоящото решение обхваща вътрешния пазар във всички области на политика на Съюза, включващи използването на радиочестотен спектър, като електронни съобщения, научноизследователска и развойна дейност, развитие и иновации, транспорт, енергетика и аудиовизуална политика.

3.  Настоящото решение е в съответствие с действащото право на Съюза, по-специално с Директиви 2002/19/ЕО, 2002/20/ЕО, 2002/21/ЕО и 1999/5/ЕО, както и с Решение № 676/2002/ЕО, а също така и с мерките, предприети на национално равнище в съответствие с правото на Съюза и съответните международни споразумения, като се вземат предвид нормативите относно радиосъобщенията на ITU.

4.  Настоящото решение не засяга мерките, предприети на национално равнище в пълно съответствие с правото на Съюза за постигане на целите от общ интерес и по-специално във връзка с регулиране на съдържанието и аудиовизуалната политика.[Изменение 35]

Член 2

Общирегулаторни принципи

1.  Държавите-членки следва да си сътрудничат помежду си и с Комисията по прозрачен начин, с цел гарантиране на последователното прилагане на следните общи регулаторни принципи на територията на Съюза:

   а) насърчаване на ефективното използване на радиочестотния спектър с цел възможно най-добро удовлетворяване на нарастващата потребност от използване на честоти, което отразява важната социална, културна и икономическа стойност на спектъра;
  

   б) прилагане на възможно най-благоприятната, недискриминираща и облекчена система за разрешение по такъв начин, че да се постигне максимална гъвкавост и ефективност при използването на спектъра ▌;
   в) гарантиране на развитието на вътрешнообщностния пазар и цифровите услуги чрез осигуряване на ефективна конкуренция, общоевропейски условия на равнопоставеност и чрез насърчаване на възникването на бъдещи общоевропейски услуги;
   г) насърчав ане на иновациите;
   д) вземане изцяло предвид на съответното законодателство на Съюза относно влиянието на лъченията на електромагнитни полета върху човешкото здраве при определянето на техническите условия за използването на радиочестотния спектър;
   е) насърчаване на неутралността на технологиите и услугите при използването на радиочестотен спектър.[Изменение 36]

2.  За електронните съобщения се прилагат следните конкретни принципи, в съответствие с членове 8а, 9 и 9б от Директива 2002/21/ЕО и с Решение № 676/2002/ЕО:

   а) прилагане на неутралност на технологиите и услугите при използването на радиочестотен спектър за електронносъобщителни мрежи и услуги и прехвърляне или временно отдаване под наем на индивидуални права за използване на радиочестоти;
   б) насърчаване на хармонизацията на използването на радиочестоти навсякъде в Съюза по начин, който е в съответствие с необходимостта да се гарантира ефикасно и ефективно използване на тези честоти;
   в) улесняване на увеличения пренос на данни по мобилни мрежи и на широколентовите услуги, по-специално чрез засилване на гъвкавостта, и насърчаване на иновациите, като се отчете необходимостта от избягване на вредни смущения и гарантиране на техническото качество на услугата;
   г) поддържане и развиване на ефективна конкуренция чрез предотвратяване посредством ex ante или ex post мерки на прекомерно натрупване на радиочестоти, което води до значителни вреди за конкуренцията.[Изменение 37]

Член 3

Цели на политиката

С цел съсредоточаване върху приоритетите на тази първа програма, държавите-членки и Комисията следва да си сътрудничат за подпомагане и изпълнение на следните цели на политиката:

   а) определяне на достатъчен и подходящ радиочестотен спектър за преноса на данни по мобилни мрежи, който да възлиза на поне 1 200 MHz до 2015 г., освен ако програмата за политика в областта на радиочестотния спектър не предвижда друго, за подпомагане на целите на политиката на Съюза, и за най-добър отговор на повишеното търсене на пренос на данни по мобилни мрежи, като по този начин се допусне развитието на частни и публични услуги при отчитане на важни цели от общ интерес, като например културното многообразие и медийния плурализъм;[Изменение 38]
   (б) преодоляване на информационното „цифрово“ разделение в обществото и осъществяване на целите на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа, като се гарантира, че до 2020 г. всички граждани на Съюза имат достъп до широколентови комуникации със скорост от поне 30 Mbps, и се даде възможност Съюзът да разполага с широколентов достъп с възможно най-висока скорост и капацитет;[Изменение 39]
   (в) създаване на необходимите условия, за да може Съюзът да поеме водеща роля в областта на безжичните широколентови електронни съобщителни услуги чрез освобождаване на достатъчно допълнителен радиочестотен спектър в най-ефективните от икономическа гледна точка честотни ленти, за да се осигури широк достъп до тези услуги;[Изменение 40]
   (г) осигуряване на възможности както за търговския сектор, така и за обществените услуги чрез увеличен капацитет за мобилни широколентови комуникации;[Изменение 41]
   д) постигане на максимална гъвкавост при използването на спектъра за насърчаване на инновации и инвестиции чрез съгласувано прилагане в целия Съюз на принципите на неутралност по отношение на технологиите и услугите, за да се гарантират общоевропейски условия на равнопоставеност между технологичните решения, които могат да бъдат приети, и чрез необходимата регулаторна предвидимост, чрез освобождаването на хармонизиран радиочестотен спектър за нови напреднали технологии и чрез възможността за търговия с права за ползване на радиочестоти, като по този начин се създадат възможности за развитието на бъдещи общоевропейски услуги; [Изменение 42]
   е) подобряване на ефективността при използването на спектъра чрез извличане на ползи от генералните разрешения и увеличаване на употребата на такива видове разрешения;
   (ж) насърчаване на споделеното използване на пасивните инфраструктури, като то следва да бъде пропорционално и недискриминационно, както предвижда член 12 от Директива 2002/21/ЕО;[Изменение 43]
   з) поддържане и развиване на ефективна конкуренция, по-специално при електронните съобщителни услуги, чрез предотвратяване ex ante или отстраняване ex post на прекомерно натрупване на радиочестоти от определени икономически оператори, което би могло да доведе до значително възпрепятстване на конкуренцията, чрез оттегляне на права върху радиочестоти или други мерки, или чрез предоставяне на честоти по начин, който коригира нарушаването на пазара; [Изменение 44]
   и) намаляване на разпокъсаността и пълноценно използване на потенциала на вътрешния пазар, за да се установят общоевропейски условия на равнопоставеност с цел насърчаване на икономическия растеж и икономиите от обхвата и мащаба на равнището на Съюза чрез засилване на координацията и хармонизирането съобразно нуждите на техническите условия за използването и достъпността на радиочестотния спектър ▌; [Изменение 45]
   й) избягване на вредни смущения от други радио или различни от радио устройства чрез улесняване на разработването на стандарти, позволяващи гъвкаво и ефективно използване на радиочестотния спектър, и увеличаване на устойчивостта на приемниците спрямо смущения, като се отделя особено внимание на кумулативното въздействие от нарастващите количества и плътност на радио устройствата и приложенията;
   к) при определяне на техническите условия за разпределянето на радиочестоти изцяло да се вземат под внимание резултатите от изследвания, удостоверени от съответните международни организации, на потенциалните въздействия от лъчения на електромагнитни полета върху човешкото здраве, и те да се прилагат по неутрален начин по отношение на технологиите и услугите; [Изменение 46]
   (л) гарантиране на достъпност на новите потребителски продукти и технологии, за да се осигури подкрепата на потребителите за прехода към цифрови технологии и ефективното използване на цифровия дивидент;[Изменение 47]
   (м) намаляване на въглеродния отпечатък в Съюза чрез повишаване на техническата ефективност на мрежите и приложенията за безжични комуникации. [Изменение 48]

Член 4

Повишена ефективност и гъвкавост

1.  До 1 януари 2013 г. държавите-членки следва да приемат еднотипни и подходящи мерки за разрешаване и разпределяне, благоприятстващи развитието на широколентови услуги в съответствие с Директива 2002/20/ЕО, като например по възможност и въз основа на консултации в съответствие с член 12 на съответни оператори да се предоставя пряк или непряк достъп до съседни блокове радиочестоти от поне 10 MHz, с което да се даде възможност за постигане на възможно най-големия капацитет и най-високи скорости на широколентовите мрежи, както и да се позволи ефективна конкуренция. [Изменение 49]

2.  В сътрудничество с Комисията държавите-членки следва да насърчават колективното използване на радиочестотния спектър, както и споделеното и освободено от лицензи използване. Те също следва да насърчават развитието на съществуващите и нови технологии, като бази данни за позициониране и „мислещо радио“ (cognitive radio), например в „свободната зона“ след извършване на подходящи оценки на въздействието. Тези оценки на въздействието следва да бъде предприети в срок от дванадесет месеца след влизане в сила на настоящото решение.[Изменение 90]

3.  Държавите-членки и Комисията следва да си сътрудничат за разработване и хармонизиране на стандарти за радиооборудване и телекомуникационни терминали, както и за електрическо и електронно оборудване и мрежи, основани, когато е необходимо, на мандатите за стандартизация, предоставени от Комисията на съответните органи по стандартизация. Специално внимание се отделя също така на стандартите за оборудване, което да се използва от лица с увреждания, без обаче те да се лишават от правото да използват нестандартизирано оборудване, ако предпочитат. В това отношение ефективното координиране на хармонизацията и стандартизацията на радиочестотния спектър е от особено значение при предоставянето на възможност на потребителите за неограничено използване на устройства, зависещи от радиочестотния спектър, в рамките на вътрешния пазар.[Изменение 51]

4.  Държавите-членки засилват научноизследователската и развойната дейност в областта на новите технологии от типа на когнитивни технологии, тъй като тяхното развитие би могло да означава добавена стойност в бъдеще от гледна точка на ефективността на използването на радиочестотния спектър.[Изменение 52]

5.  Държавите-членки следва да гарантират, че условията и процедурите за подбор насърчават конкуренцията и създаването на общоевропейски условия на равнопоставеност, инвестициите и ефективното използване на радиочестотния спектър като обществено благо, както и едновременното съществуване на нови и стари услуги и устройства. Освен това държавите-членки следва да насърчават текущото ефективно използване на радиочестотния спектър по отношение както на мрежите, така и на потребителските приложения.[Изменение 53]

6.  С цел избягване на евентуална разпокъсаност на вътрешнообщностния пазар поради различни условия и процедури за подбор за хармонизирани честотни ленти, разпределени за електронни съобщителни услуги и подлежащи на търговия във всички държави-членки съгласно член 9б от Директива 2002/21/ЕО, в сътрудничество с държавите-членки и в съответствие с принципа на субсидиарност Комисията посочва най-добри практики и насърчава обмена на информация за такива честотни ленти и разработва указания за условия и процедури за разрешения за такива честотни ленти, например условия за споделяне на инфраструктура и покритие, за да се гарантира създаването на общоевропейски условия на равнопоставеност, което се постига чрез прилагане на принципите за неутралност по отношение на технологиите и услугите.[Изменение 54]

7.  ▌С цел гарантиране на ефективното използване на правата за радиочестоти и избягване на презапасяването с радиочестоти, държавите-членки по целесъобразност предприемат подходящи мерки, включително финансови глоби, използването на инструменти под формата на парични стимули и оттеглянето на права. [Изменение 55]

8.  Мерките, които държавите-членки ще приемат съобразно параграф 1, се предприемат в допълнение към освобождаването в близко бъдеще на 900 MHz-овата честотна лента в съответствие с „Директивата за GSM“ и по начин, който насърчава конкуренцията. Тези мерки се прилагат по недискриминационен начин и не трябва да нарушават конкуренцията в полза на вече доминиращи на пазара оператори.[Изменение 56]

Член 5

Конкуренция

1.  Държавите-членки следва да поддържат и насърчават ефективна конкуренция и да избягват нарушаване на конкуренцията в рамките както на вътрешния пазар, така и на специфичните национални пазари. [Изменение 57]

2.  С цел пълно изпълнение на задълженията по параграф 1 и по-специално за гарантиране, че конкуренцията не се нарушава от предоставяне, натрупване, прехвърляне или изменение на права за ползване на радиочестоти, държавите-членки, преди да осъществят планирано предоставяне на радиочестоти, проучват внимателно вероятността предоставянето на радиочестоти да наруши или намали конкуренцията на съответните пазари на мобилни услуги, при отчитане на вече предоставените на съответните пазарни участници права за ползване на радиочестоти. Ако съществува вероятност предоставяните радиочестоти да нарушат или намалят конкуренцията, държавите-членки предприемат най-подходящите мерки за насърчаване на ефективната конкуренция и поне една от следните мерки, без те да противоречат на прилагането на правилата за конкуренция: [Изменение 58]

   а) държавите-членки могат да ограничават количеството радиочестоти, за които се предоставят права на ползване на даден ▌ оператор, или могат да поставят условия за такива права на ползване, като предоставянето на достъп на едро, национален или регионален роуминг, в определени честотни ленти или в определени групи честоти със сходни характеристики, например честотните ленти под 1 GHz, разпределени за електронни съобщителни услуги; [Изменение 59]
   (б) държавите-членки могат да запазват определена част от честотна лента или група честотни ленти за предоставяне на нови участници, на които преди това не са били предоставяни никакви радиочестоти или са били предоставяни значително по-малко радиочестоти, с цел да се гарантират еднакви правила за старите и новите участници на пазара на мобилни услуги чрез осигуряване на равен достъп до нискочестотни ленти;[Изменение 60]
   в) държавите-членки могат да отказват да предоставят нови права на ползване, да позволят нови употреби на радиочестотен спектър в определени честотни ленти или да наложат условия за предоставянето на нови права на ползване или за разрешаването на нови употреби на радиочестотния спектър, когато това би довело до прекомерно натрупване на радиочестоти от определени икономически оператори, и подобно натрупване е вероятно да има за резултат значително възпрепятстване на конкуренцията; [Изменение 61]
   г) държавите-членки могат да забраняват или да налагат условия по отношение на определени транзакции, прехвърлящи права на ползване на радиочестоти, неподлежащи на национален или европейски контрол на сливанията, ако е вероятно тези транзакции да имат за резултат значително възпрепятстване на конкуренцията;
   д) държавите-членки могат да изменят съществуващите правила в съответствие с член 14 от Директива 2002/20/ЕО, когато това е необходимо за ex post премахване на прекомерно натрупване на радиочестоти при определени икономически оператори, което е вероятно да наруши конкуренцията. [Изменение 62]

3.  В случай че държавите-членки желаят да приемат която и да било от мерките, посочени в параграф 2, те могат да го направят, като наложат условията в съответствие с процедурите за налагане или промяна на условията относно правото на ползване на радиочестотния спектър, посочени в Директива 2002/20/ЕО.[Изменение 63]

4.  Държавите-членки следва да осигурят, че процедурите за разрешение и подбор не водят до забавяния и дискриминация и насърчават ефективна конкуренция, като предотвратяват всички възможни антиконкурентни последици в интерес на гражданите и потребителите в Съюза. [Изменение 64]

Член 6

Радиочестотен спектър за безжични широколентови комуникации

1.  Без да се засягат принципите на неутралност по отношение на технологиите и услугите, в сътрудничество с Комисията държавите-членки предприемат всички необходими стъпки за гарантиране на това, че в рамките на Съюза се разпределя достатъчно хармонизиран радиочестотен спектър за целите на покритие и капацитет, което ще позволи на Съюза да разполага с широколентов достъп с най-високата скорост в света, за да се гарантира, че безжичните приложения и водещата позиция на Европа в новите услуги допринасят ефективно за икономическия растеж, и за постигане на целта всички граждани да имат достъп до широколентови комуникации със скорост, не по-малка от 30 Mbps до 2020 г. [Изменение 65]

2.  До 1 януари 2012 г. държавите-членки следва да направят достъпни честотните ленти, определени с Решения 2008/477/ЕО (2,5‐2,69 GHz), 2008/411/ЕО (3,4‐3,8 GHz) и 2009/766/ЕО (900/1 800 MHz) , с цел насърчаване на разширения достъп до безжични широколентови услуги в интерес на гражданите и потребителите в Съюза, без да се засяга настоящото и бъдещото разпространение на други услуги, които разполагат със същия достъп до този радиочестотен спектър при условията, определени в посочените решения на Комисията. [Изменение 66]

3.  Държавите-членки следва да насърчават текущото надграждане от страна на доставчиците на електронни съобщения на техните мрежи до последните, най-ефективни технологии, така че те да създават свои собствени дивиденти.[Изменение 67]

4.  До 1 януари 2013 г. държавите-членки следва да предоставят 800 MHz-овата честотна лента за електронни съобщителни услуги в съответствие с хармонизираните технически условия, установени съгласно Решение № 676/2002/ЕО. В изключителни случаи, надлежно обосновани поради технически и исторически съображения, Комисията може да разреши специфични дерогации до края на 2015 г. в отговор на надлежно мотивирано заявление от съответната държава-членка. Ако проблемите с трансграничното координиране на честоти с една или повече трети държави биха попречили допълнително на наличността на честотната лента, Комисията може да разреши по изключение ежегодни дерогации до отстраняването на тези пречки. В съответствие с член 9 от Директива 2002/21/ЕО, Комисията в сътрудничество с държавите-членки следва да извършва периодичен преглед на използването на радиочестотния спектър под 1 GHz и да оценява дали би могло да се освободи допълнителен радиочестотен спектър и да се предостави за нови приложения. [Изменение 68]

5.  Комисията се приканва да предприеме действия, в сътрудничество с държавите-членки, на съответните равнища, за да постигне по-нататъшна хармонизация и по-ефикасно използване на честотната лента от 1,5 GHz и честотната лента от 2,3 GHz за безжични широколентови услуги.

Комисията непрекъснато наблюдава изискванията за капацитет по отношение на безжичните широколентови услуги и в сътрудничество с държавите-членки в срок до 1 януари 2015 г. извършва оценка на необходимостта от предприемане на действия за хармонизиране на допълнителни честотни ленти, като например лентата от 700 MHz. Тази оценка отчита развитието на технологиите, свързани с радиочестотния спектър, пазарния опит с новите услуги, потенциалните бъдещи потребности от наземно радио и телевизионно разпръскване и липсата на радиочестотен спектър в другите честотни линии, подходящи за безжично широколентово покритие.

Държавите-членки могат да гарантират, че по целесъобразност разходите за миграция или преразпределяне на използването на спектъра са обезщетени по подходящ начин в съответствие с националното право.[Изменение 69]

6.  В сътрудничество с държавите-членки Комисията осигурява насърчаване на предоставянето на достъп до широколентови ▌ услуги посредством честотната лента 800 MHz в слабо населени райони, например чрез задължения за покритие, което се постига в съответствие с принципите за неутралност по отношение на технологиите и услугите.

В сътрудничество с Комисията държавите-членки разглеждат начини и, когато е целесъобразно, предприемат подходящи технически и регулаторни мерки за гарантиране, че освобождаването на 800 MHz-овата честотна лента не засяга по неблагоприятен начин потребителите на услугите по подготовка на програми и специални прояви (PMSE). [Изменение 70]

7.  Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, извършва оценка на осъществимостта на разширяването на предоставения нелицензиран спектър за системи за безжичен достъп, включително местни радиомрежи, създадени с Решение 2005/513/ЕО, с цялата честотна лента от 5GHz.

Комисията се приканва да следва приетата програма за хармонизация на съответните международни форуми, особено на Световните конференции по въпросите на радиосъобщенията на Международния съюз по далекосъобщенията (ITU).[Изменение 71]

8.  Комисията се приканва да приеме приоритетно подходящи мерки съгласно член 9б, параграф 3 от Директива 2002/21/ЕО, за да гарантира, че държавите-членки позволяват търговия на права на ползване на радиочестоти в рамките на Съюза в хармонизираните честотни ленти 790‐862 MHz , 880‐915 MHz, 925‐960 MHz, 1 710‐1 785 MHz, 1 805‐1 880 MHz, 1 900‐1 980 MHz, 2 010‐2 025 MHz, 2 110‐2 170 MHz, 2,5‐2,69 GHz и 3,4‐3,8 GHz и в други допълнителни части от спектъра, освободени за мобилни услуги, без да се засяга настоящото и бъдещото разпространение на други услуги, които разполагат със същия достъп до този радиочестотен спектър при условията, посочени в решенията на Комисията, приети съобразно Решение № 676/2002/ЕО. [Изменение 72]

9.  За да се гарантира достъп на всички граждани до модерни цифрови услуги, включително широколентови, по-специално в отдалечени и слабо населени райони, държавите-членки и Комисията могат да изследват дали достатъчно радиочестотен спектър е достъпен за предоставянето на широколентови спътникови услуги, ▌ даващи възможност за интернет достъп ▌. [Изменение 73]

10.  В сътрудничество с Комисията държавите-членки следва да проучат възможността за разширяване на достъпността и използването на вътрешни базови станции („picocells“ и „femtocells“). Те следва да отчитат изцяло потенциала на тези клетъчни базови станции и на споделеното и освободеното от лиценз ползване на радиочестотния спектър, за да предоставят основата за безжични решетъчни мрежи, които могат да играят ключова роля за преодоляването на цифровото разделение. [Изменение 92]

Член 7

Нужди от радиочестотен спектър за други политики в областта на безжичните комуникации

С цел да подкрепят по-нататъшното развитие на иновативни аудиовизуални медии и други услуги за гражданите на Съюза, като отчитат икономическите и социалните ползи от цифров единен пазар, държавите-членки в сътрудничество с Комисията гарантират наличието на достатъчно честотни ленти за спътниково и наземно предоставяне на подобни услуги.[Изменение 75]

Член 8

Нужди от радиочестотен спектър за други специфични политики на Съюза[Изменение 76]

1.  Държавите-членки и Комисията следва да осигурят достъпност на радиочестотен спектър и да защитават радиочестотите, необходими за наблюдение на земната атмосфера и повърхност, като позволяват разработването и експлоатацията на космически приложения и подобряват транспортните системи, по-специално за глобалната гражданска навигационна спътникова система Галилео, за Програмата за глобален мониторинг на околната среда и сигурността (GMES), както и за интелигентни транспортни системи и системи за безопасност и управление на транспорта.

2.  В сътрудничество с държавите-членки, Комисията следва да провежда проучвания и да разглежда възможността за проектиране на схеми за разрешения, които биха допринесли за нисковъглеродна политика чрез спестяване на електроенергия при използването на радиочестотния спектър, както и чрез предоставяне на радиочестоти за безжични технологии с потенциал за подобряване на енергоспестяването и енергийната ефективност на други разпределителни мрежи, като например водоснабдителните мрежи, включително интелигентни електроразпределителни мрежи и интелигентни измервателни системи. [Изменение 77]

3.  ▌ Комисията следва да гарантира предоставянето на достатъчно радиочестоти съгласно хармонизирани условия и в хармонизирани честотни ленти за гражданска защита и оказване на помощ при бедствия (PPDR) и да предприема действия за подпомагане на разработването на услуги за безопасност, свободното разпространение на съответни устройства, както и разработването на иновативни, оперативно съвместими решения за ▌ гражданска защита и оказване на помощ при бедствия (PPDR). За да бъде гарантирано ефикасното използване на радиочестотния спектър, Комисията проучва възможностите за използването на честотите с военно приложение от страна на за гражданска защита и оказване на помощ при бедствия PPDR.[Изменение 78]

4.  Държавите-членки и Комисията следва да преразглеждат нуждите от радиочестоти на научната и академичната общност и да си сътрудничат с нея; да идентифицират известен брой изследователски и развойни инициативи и иновативни приложения, които могат да имат значително социално-икономическо въздействие и/или потенциал за инвестиции, и да подготвят разпределянето на достатъчно радиочестоти за такива приложения съгласно хармонизирани технически условия и най-облекчена административна тежест. [Изменение 79]

5.  Държавите-членки, в сътрудничество с Комисията, се стремят да определят минимален набор от хармонизирани основни честотни ленти за услугите по подготовка на програми и специални прояви (PMSE) в Съюза, в съответствие с целите на Съюза за подобряване на интеграцията на вътрешния пазар и достъпа до култура. Тези хармонизирани честотни ленти са на честота 1 GHz или на по-високи честоти.[Изменение 80]

6.  Държавите-членки и Комисията следва да гарантират достъпността на радиочестотния спектър за радиочестотна идентификация (RFID) и други технологии за безжични комуникации в интернет на нещата (IOT) и да работят в посока към стандартизация на разпределението на радиочестоти в интернет на нещата (IOT) в отделните държави-членки.[Изменение 81]

Член 9

Опис и мониторинг на съществуващите ползвания и нововъзникващите нужди от радиочестотен спектър

1.  Комисията създава опис на цялото текущо използване на радиочестотния спектър, като за тази цел държавите-членки следва да предоставят всички необходими фактически данни.

Предоставяната от държавите-членки информация следва да е достатъчно подробна, за да позволява чрез описа да се оценява ефективността на използването на радиочестотния спектър, както и да се определят евентуални бъдещи възможности за хармонизация на радиочестотния спектър с цел подпомагане на политиките на Съюза.

Като първоначална стъпка описът следва да съдържа честотите в диапазона от 300 MHz до 6 GHz, които ще бъдат последвани от честотите от 6 GHz до 70 GHz.

При необходимост държавите-членки следва да предоставят информацията на база лицензи, включително частни ползватели и ползватели от публичния сектор, без това да засяга задържането на чувствителна или поверителна търговска информация.[Изменение 82]

2.  Описът, предвиден в параграф 1, следва да позволява, въз основа на ясно определени и прозрачни критерии и методи, оценяване на техническата ефективност на съществуващите ползвания на радиочестотния спектър и идентифициране на неефективните технологии и приложения, неизползвани или неефективно използвани радиочестоти и възможности за споделяне на радиочестоти въз основа на прозрачни, ясни и съвместно определени критерии и методологии. Освен това следва да се гарантира, че при неоптимално използване ще бъдат взети необходимите мерки, за да се постигне възможно най-ефективно натоварване. В описа следва да са взети предвид бъдещите нужди, включително дългосрочни, за радиочестоти въз основа на потребностите на потребители, на общности, на предприятия и оператори и възможността за посрещане на такива нужди. [Изменение 83]

3.  Описът, посочен в параграф 1, включва преглед на различните видове употреби на радиочестотния спектър от частни и публични потребители и да помага за идентифициране на честотни ленти, които биха могли да се предоставят или преразпределят с цел увеличаване на ефективността на тяхната употреба, насърчаване на инновациите и засилване на конкуренцията в рамките на вътрешнообщностния пазар в полза както на частните, така и на публичните потребители, като същевременно се вземат предвид потенциалните положителни и отрицателни въздействия върху съществуващите потребители на тези честотни ленти.

4.  Описът включва също така доклад относно мерките, предприети от държавите-членки с цел прилагане на решенията на равнището на Съюза по отношение на хармонизацията и използването на определени честотни ленти.[Изменение 84]

Член 10

Международни преговори

1.  Съюзът следва да участва в международни преговори по въпроси в областта на радиочестотния спектър с цел защита на своите интереси и гарантиране на единна позиция на Съюза, като действа в съответствие със законодателството на Съюза, включително, наред с други неща, принципите на вътрешните и външните компетенции на Съюза. [Изменение 85]

2.  Държавите-членки следва да осигуряват съответствие с правото на Съюза на международните споразумения, по които те са страни в рамките на Международния съюз по далекосъобщенията (ITU), и по-специално с имащите отношение към тези споразумения правила и принципи на нормативната уредба на Съюза в областта на електронните съобщения.

3.  Държавите-членки следва да осигурят разрешаване в рамките на международните споразумения на цялостното използване на честотните ленти за целите, за които те са предназначени съгласно законодателството на Съюза, както и че достатъчен обем от подходящо защитен спектър е разполагаем за нуждите на изпълнението на секторните политики на Съюза. [Изменение 86]

4.  С цел решаване на въпроси, свързани с координирането на радиочестотния спектър, които иначе биха възпрепятствали държавите-членки да изпълняват своите задължения съгласно законодателството на Съюза по отношение на политиката в областта на радиочестотния спектър и управлението на спектъра, Съюзът следва да подпомага държавите-членки с политическа и техническа подкрепа при техните двустранни и многостранни преговори с трети държави, по-специално със съседни трети държави, включително кандидатстващи и потенциално кандидатстващи държави. ▌ Съюзът също така следва да подкрепя усилията на трети държави за въвеждане на управление на спектъра, съвместимо с това на Съюза, с цел защита на целите на политиката на Съюза в областта на радиочестотния спектър. [Изменение 87]

5.  При преговаряне с трети държави, държавите-членки са обвързани със своите задължения съгласно законодателството на Съюза. При подписване или приемане по друг начин на международни задължения, свързани с радиочестотния спектър, държавите-членки следва да съпътстват своя подпис или друг акт на приемане със съвместна декларация, гласяща, че те ще изпълняват съответните международни споразумения или ангажименти в съответствие със своите задължения съгласно договорите.

Член 11

Сътрудничество между различни органи

1.  Комисията и държавите-членки следва да си сътрудничат за подобряване на текущата институционална среда с цел насърчаване на координация на управлението на радиочестотния спектър в рамките на Съюза, включително по въпроси, пряко засягащи две или повече държави-членки, с оглед развиване на вътрешнообщностния пазар и осигуряване на цялостно постигане на целите на политиката на Съюза в областта на радиочестотния спектър. Те следва да се стремят да поддържат интересите на Съюза в областта на радиочестотния спектър извън Съюза в съответствие с член 10.

2.  Комисията и държавите-членки следва да осигурят тясно сътрудничество между органите по стандартизация, CEPT и Центъра за съвместни изследвания на Комисията по всички технически въпроси, когато това е необходимо за гарантиране на ефективното използване на радиочестотния спектър. За тази цел те следва да поддържат тясна връзка между управлението на радиочестотния спектър и стандартизацията в полза на вътрешнообщностния пазар.

Член 12

Обществени обсъждания

Когато е уместно, Комисията следва да организира обществени обсъждания за събиране на мненията на всички заинтересовани страни, както и мненията на обществеността като цяло относно използването на радиочестотния спектър в Съюза.

Член 13

Докладване

До 31 декември 2015 г. Комисията извършва преглед на прилагането на настоящата програма за политика в областта на радиочестотния спектър. Комисията докладва ежегодно на Европейския парламент и на Съвета за разработените дейности и приетите мерки съгласно настоящото решение. [Изменение 88]

Член 14

Нотифициране

Държавите-членки следва да прилагат тези насоки на политиката и цели до 1 юли 2015 г., освен ако в предходните членове не е посочено друго.

Държавите-членки следва да предоставят на Комисията цялата информация, необходима за преглед на прилагането на настоящото решение.

Член 15

Влизане в сила

Настоящото решение влиза в сила на двадесетия ден след неговото публикуване в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в ,

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1) ОВ C 107, 6.4.2011 г., стр. 53.
(2) ОВ C 107, 6.4.2011 г., стр. 53.
(3) Позиция на Европейския парламент от 11 май 2011 г.
(4) ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 33.
(5) OВ L 91, 7. 4. 1999 г., стр. 10.
(6) OВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 7.
(7) OВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 21.
(8) OВ L 337, 18.12.2009 г., стр. 37.
(9) OВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 1.
(10) COM(2010)0245.
(11) OВ L 196, 17.7.1987 г., стр. 85.
(12) ОВ L 129, 17.5.2007 г., стр. 67.
(13) Решение 2008/477/ЕО на Комисията от 13 юни 2008 г. за хармонизиране на радиочестотната лента 2 500 - 2 690 MHz за наземни системи позволяващи предоставяне на електронни съобщителни услуги в Общността (ОВ L 163, 24.6.2008 г., стр. 37).
(14) Решение 2008/411/ЕО на Комисията от 21 май 2008 г. относно хармонизирането на радиочестотната лента 3 400 - 3 800 MHz за наземни системи, позволяващи предоставяне на електронни съобщителни услуги в Общността (ОВ L 144, 4.6.2008 г., стр. 77).
(15) Решение 2009/766/ЕО на Комисията от 16 октомври 2009 г. относно хармонизирането на радиочестотните обхвати 900 MHz и 1800 MHz за наземни системи за предоставяне на общоевропейски електронни съобщителни услуги в Общността (ОВ L 274, 20.10.2009 г., стр. 32).
(16) OВ L 274, 20.10.2009 г., стр. 25.
(17) OВ L 117, 11.5.2010 г.,стр. 95.
(18) ОВ L 308, 24.11.2009 г., стp 24.
(19) Решение 2005/513/EО на Комисията от 11 юли 2005 г. относно хармонизираното използване на радиочестотния спектър в честотната лента от 5 GHz за внедряване на безжични системи за достъп, включително местни радиомрежи (WAS/RLAN) (ОВ L 187, 19.7.2005 г., стр. 22).
(20) Решение № 1982/2006/EO на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г относно Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007‐2013 г.) (ОВ L 412, 30.12.2006 г, стр. 1).
(21) OВ L 199, 30.7.1999 г., стр.59.
(22) ОВ L 138, 28.5.2002 г., стр. 1.
(23) ОВ L 246, 20.7.2004 г., стр. 1.
(24) ОВ L 276, 20.10.2010 г., стр. 1.


Изменение на правилника за дейността на ЕП с оглед създаването на общ регистър за прозрачност между Европейския парламент и Комисията
PDF 556kWORD 116k
Решение на Европейския парламент от 11 май 2011 г. относно изменението на Правилника за дейността на Европейския парламент вследствие създаването на общ регистър за прозрачност между Европейския парламент и Комисията (2010/2292(REG))
P7_TA(2011)0221A7-0173/2011

Европейският Парламент,

–  като взе предвид решението на Председателския съвет от 18 ноември 2010 г.,

–  като взе предвид своето решение от 11 май 2011 г.(1), с което се одобрява сключването на споразумението между Европейския парламент и Европейската комисия във връзка със създаването на регистър за прозрачност,

–  като взе предвид членове 211 и 212 и член 127, параграф 2 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на Комисията по конституционни въпроси (A7-0173/2011),

1.  Решава да внесе в своя правилник следните изменения;

2.  Решава текстът на горепосоченото споразумение да бъде включен в Правилника за дейността на ЕП като приложение X, част Б;

3.  Решава измененията да влязат в сила в деня на влизане в сила на споразумението;

4.  Възлага на своя председател да предаде за сведение настоящото решение на Съвета и на Комисията.

Текст в сила   Изменение
Изменение 1
Правилник за дейността на Европейския парламент
Член 9 – заглавие
Финансови интереси на членовете на ЕП, норми за поведение и достъп до Парламента
Финансови интереси на членовете на ЕП, норми за поведение, задължителен регистър за прозрачност за достъп до Парламента
Изменение 2
Правилник за дейността на Европейския парламент
Член 9 – параграф 3 а (нов)
3а.  В началото на всеки парламентарен мандат квесторите определят максималния брой сътрудници, които могат да бъдат акредитирани от всеки член на Парламента (акредитирани сътрудници).
Изменение 3
Правилник за дейността на Европейския парламент
Член 9 – параграф 4
4.  Квесторите отговарят за издаването на поименни пропуски, валидни до една година, на лица, които се нуждаят от чест достъп до помещенията. на Парламента в свой собствен интерес или в интерес на трети лица с оглед предоставяне на информация на членовете на ЕП в рамките на техния парламентарен мандат.
4.   Дългосрочните пропуски се издават на лица извън институциите под отговорността на квесторите. Тези пропуски се издават за максимален срок от една година и подлежат на подновяване. Условията за тяхното ползване се определят от Бюрото.
В замяна от тези лица се изисква
– да спазват кодекса за поведение, публикуван като приложение към настоящия правилник;
– да се впишат в регистър, поддържан от квесторите.
До този регистър се осигурява публичен достъп при поискване във всички работни места на Парламента и в информационните служби в държавите-членки в определена от квесторите форма.
Разпоредбите по прилагането на този параграф се определят в приложението към настоящия правилник.
Пропуските могат да бъдат издавани:
- на лица, които са вписани в регистъра за прозрачност1 или които представляват или работят за организации, вписани в този регистър, като вписването в регистъра обаче не предполага автоматично право на такива пропуски;
- на лица, които желаят да имат чест достъп до сградите на Парламента, но които не попадат в приложното поле на споразумението за създаване на регистър за прозрачност2;
- на местните сътрудници на членовете на ЕП, както и на лицата, сътрудничещи на членовете на Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите.
1Регистър, създаден със споразумение между Европейския парламент и Европейската комисия относно създаването на регистър за прозрачност за организациите и лицата, действащи като независими участници в изготвянето и прилагането на политиките на Европейския съюз (Вж. приложение Х, част Б).
2Вж. приложение Х, част Б.
Изменение 4
Правилник за дейността на Европейския парламент
Член 9 – параграф 4 а (нов)
4а.  Вписаните в регистъра за прозрачност трябва да спазват в рамките на своите отношения с Парламента:
- приложения към споразумението кодекс за поведение1;
процедурите и другите задължения, определени в споразумението; и
- разпоредбите на настоящия член, както и мерките за неговото прилагане.
1 Вж. приложение 3 към споразумението, поместено в приложение X, част Б.
Изменение 5
Правилник за дейността на Европейския парламент
Член 9 – параграф 4 б (нов)
4б.  Квесторите определят доколко кодексът за поведение се прилага към лицата, които, при все че притежават дългосрочен пропуск, не попадат в приложното поле на споразумението.
Изменение 6
Правилник за дейността на Европейския парламент
Член 9 – параграф 4 в (нов)
4в.  Пропускът се отнема с обосновано решение на квесторите в следните случаи:
- заличаване от регистъра за прозрачност, освен ако са налице важни основания не допускащи отнемане на пропуска;
- сериозно нарушаване на задълженията, предвидени в параграф 4а.
Изменение 7
Правилник за дейността на Европейския парламент
Член 9 – параграф 4 г (нов)
4г.  Бюрото, по предложение на генералния секретар, приема необходимите мерки за прилагане на регистъра за прозрачност, в съответствие с разпоредбите на споразумението за създаването на въпросния регистър.
Разпоредбите за прилагане на параграфи 4 до 4г се определят в приложението3.
3 Виж приложение Х, част А..
Изменение 8
Правилник за дейността на Европейския парламент
Приложение І – член 2 – алинеи 2 и 3
Членовете на ЕП се въздържат от получаване на всякакви други подаръци или облаги при изпълнението на служебните си задължения.
Членовете на ЕП се въздържат от получаване на всякакви подаръци или облаги при изпълнението на служебните си задължения.
Декларациите в регистъра се правят на личната отговорност на съответния член на ЕП и трябва да се актуализират всяка година.
Декларациите в регистъра се правят на личната отговорност на съответния член на ЕП и трябва да се актуализират веднага след настъпването на промени, като обновяването им се прави най-малко веднъж годишно. Членовете на ЕП са изцяло отговорни за прозрачността на своите финансови интереси.
Изменение 9
Правилник за дейността на Европейския парламент
Приложение X - заглавие
ПРИЛОЖЕНИЕ X
ПРИЛОЖЕНИЕ X
Разпоредби за прилагане на член 9, параграф 4 - лобиране в Парламента
Регистър за прозрачност
A.  Разпоредби за прилагане на член 9, параграфи 4─4г
Изменение 10
Правилник за дейността на Европейския парламент
Приложение X – член 1
Член 1
Член единствен
Пропуски
Пропуски
1.  Пропускът представлява пластмасова карта със снимка на притежателя, собственото и фамилното му име и наименованието на дружеството, организацията или лицето, за което същият работи.
1.  Дългосрочният пропуск представлява пластмасова карта със снимка на притежателя, собственото и фамилното му име и наименованието на дружеството, организацията или лицето, за което същият работи.
Притежателят носи постоянно и на видно място пропуска си във всички помещения на Парламента. Неспазването на това задължение може да доведе до отнемане на пропуска.
Притежателят носи постоянно и на видно място пропуска във всички помещения на Парламента. Неспазването на това задължение може да доведе до отнемане на пропуска.
Пропуските се различават по форма и цвят от пропуските, които се издават на случайни посетители.
Пропуските се различават по форма и цвят от пропуските, които се издават на случайни посетители.
2.  Пропускът се подновява, само ако притежателят е изпълнил задълженията по член 9, параграф 4 от Правилника за дейността на Европейския парламент.
2.  Пропускът се подновява, само ако притежателят е изпълнил задълженията по член 9, параграф 4а от Правилника за дейността на Европейския парламент.
Всяко възражение, повдигнато от член на Парламента срещу дейността на представител или лоби се отнася до квесторите, които го разглеждат и могат да вземат решение за запазване или отнемане на съответния пропуск.
Всяка жалба, подкрепена от фактически доказателства и попадаща в приложното поле на кодекса за поведение, приложен към споразумението за установяване на регистър за прозрачност1 се отнася до общия секретариат на регистъра за прозрачност. Генералният секретар на Парламента съобщава на квесторите решенията за заличаване от регистъра, а те се произнасят относно отнемането на пропуска.
Решенията, с които квесторите уведомяват за отнемането на един или повече пропуски, приканват техните носители или организациите, които те представляват, да върнат въпросните пропуски на Парламента в 15-дневен срок, считано от момента на уведомяването за това решение.
3.  При никакви обстоятелства пропуските не дават право на достъп на техните притежатели до други заседания на Парламента или на неговите органи, освен тези, които са обявени за публични, като в този случай не дават право на дерогации от правилата за достъп, които се прилагат за всички останали граждани на Съюза.
3.  При никакви обстоятелства пропуските не дават право на достъп на техните притежатели до други заседания на Парламента или на неговите органи, освен тези, които са обявени за публични, като в този случай не дават право на дерогации от правилата за достъп, които се прилагат за всички останали граждани на Съюза.
1 Вж. приложение 3 към споразумението, поместено в част Б от настоящото приложение.
Изменение 11
Правилник за дейността на Европейския парламент
Приложение X – член 2
Член 2
заличава се
Сътрудници
1.  В началото на всеки парламентарен мандат квесторите определят максималния брой сътрудници, които могат да бъдат акредитирани от всеки член на Парламента.
При встъпване в длъжност акредитираните сътрудници подават писмена декларация за професионалните си дейности, както и за всяка друга платена функция или дейност, която извършват.
2.  Сътрудниците имат достъп до Парламента при същите условия, които важат за служителите на Генералния секретариат или на политическите групи.
3.   Всички други лица, включително непосредствено работещите с членовете на Парламента, имат достъп до Парламента само при условията, предвидени в член 9, параграф 4 от Правилника за дейността на Европейския парламент.
Изменение 12
Правилник за дейността на Европейския парламент
Приложение X – член 3
Член 3
заличава се
Кодекс за поведение
1.  В контекста на отношенията си с Парламента, лицата, чиито имена фигурират в регистъра по член 9, параграф 4 от Правилника за дейността на Европейския парламент:
a) трябва да спазват разпоредбите на член 9 от Правилника за дейността на Европейския парламент и на настоящото приложение;
б) трябва да заявят интереса или интересите, които представляват при контактите си с членове на Парламента, техните служители или длъжностните лица на Парламента;
в) трябва да се въздържат от всякакви действия, насочени към непочтено събиране на информация;
г) не могат да претендират за официални взаимоотношения с Парламента в отношенията си с трети страни;
д) не могат да разпространяват на трети страни, с цел извличане на имуществена облага, екземпляри на документи, получени от Парламента;
е) трябва стриктно да спазват разпоредбите на приложение I, член 2, параграф втори;
ж) трябва да се уверят, че всяко оказано съдействие в съответствие с разпоредбите на приложение I, член 2, е декларирано в предвидения за целта регистър;
з) при назначаване на бивши длъжностни лица на институциите, трябва да спазват разпоредбите на Правилника за длъжностните лица;
и) трябва да спазват всички установени от Парламента правила относно правата и отговорностите на бивши членове на ЕП;
й) с цел избягване на евентуален конфликт на интереси, трябва предварително да получат съгласието на съответния член или членове на Парламента относно всяко евентуално договорно или трудово правоотношение, в което встъпват със сътрудник на член на Парламента, и впоследствие да се уверят, че това е декларирано в регистъра, предвиден в член 9, параграф 4 от Правилника за дейността на Европейския парламент.
2.  Всяко нарушение на настоящия кодекс за поведение може да доведе до отнемане на пропуска, издаден на съответните лица и по целесъобразност на организацията, в която работят.
Изменение 13
Правилник за дейността на Европейския парламент
Приложение Х – част Б – заглавие (ново)
Б.  Споразумение между Европейския парламент и Европейската комисия относно създаването на регистър за прозрачност за организациите и лицата, действащи като независими участници в изготвянето и прилагането на политиките на Европейския съюз.

(1) Приети текстове, P7_TA(2011)0222.


Междуинституционално споразумение между Парламента и Комисията относно съвместен Регистър за прозрачността
PDF 458kWORD 167k
Решение
Приложение
Приложение
Приложение
Приложение
Приложение
Решение на Европейския парламент от 11 май 2011 г. относно сключването на междуинституционално споразумение между Европейския парламент и Комисията относно общ регистър за прозрачност (2010/2291(ACI))
P7_TA(2011)0222A7-0174/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид решението на Председателския съвет от 18 ноември 2010 г.,

–  като взе предвид проекта на споразумение между Европейския парламент и Европейската комисия относно създаването на „Регистър за прозрачност“ за организации и самостоятелно заети физически лица, които участват в изготвянето и прилагането на политиките на ЕС (наричан по-долу „споразумението“),

–  като взе предвид своята резолюция от 8 май 2008 г. относно разработването на правната рамка за дейността на представителите на интереси (лобистите) в европейските институции(1),

–  като взе предвид член 127, параграф 1 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси (A7-0174/2011),

А.  като има предвид, че член 11, параграф 2 от Договора за Европейския съюз гласи, че: „Институциите поддържат открит, прозрачен и редовен диалог с представителните организации и гражданското общество“,

Б.  като има предвид, че прозрачността на този диалог се повишава със създаването на общ регистър на организациите и отделните лица, участващи в разработването и прилагането на политиките на ЕС,

В.  като има предвид, че горепосочената резолюция на Парламента от 8 май 2008 г. определи принципите, въз основата на които Парламентът започна преговори с Комисията относно общия регистър,

Г.  като има предвид, че необходимите промени в Правилника за дейността на Европейския парламент са въведени в неговото решение от 11 май 2011 г. относно изменението на Правилника за дейността вследствие на създаването на общ регистър за прозрачност между Европейския парламент и Комисията(2),

1.  Счита споразумението за важна първа стъпка към по-голяма прозрачност и възнамерява своевременно да предложи повишаване на стандартите, с цел да се гарантира последователност в добросъвестното отношение на публичната администрация на Съюза и укрепване на институционалните правила;

2.  Посочва, че чрез общ регистър цялата информация може да бъде намерена на едно място, като по този начин се улесняват гражданите при установяването на това кои участници поддържат контакт с институциите; отбелязва, че той също ще улесни задачата на представителите на интереси, които са длъжни да се регистрират само веднъж;

3.  Отново заявява обаче, че Парламентът запазва своето неограничено право да решава кой следва да получи разрешение за достъп до неговите сгради;

4.  Счита, че споразумението ще предостави силен стимул за регистрация, тъй като ще направи невъзможно получаването на пропуск, даващ право на достъп до Парламента, без първоначална регистрация;

5.  При все това отново потвърждава своя призив за задължителна регистрация на всички лобисти в регистъра за прозрачност и призовава да се предприемат необходимите мерки с цел подготовка за преход към задължителна регистрация в рамките на предстоящия процес на преглед;

6.  Изразява съжаление относно факта, че Съветът все още не е страна по споразумението, въпреки че това е от ключово значение за гарантиране на прозрачност на всички етапи на законотворческия процес на равнището на Съюза; при все това приветства факта, че Съветът даде индикации, че ще стане страна по споразумението; призовава Съвета да се присъедини към общия регистър възможно най-скоро;

7.  Приветства по-специално следните аспекти, които се съдържат в споразумението:

   a) промяната на наименованието на регистъра на „Регистър за прозрачност“;
   б) обхвата на регистъра, който включва всички съответни участници, но изключва, наред с другото, социалните партньори като участници в социалния диалог, както и църквите, политическите партии, местните, регионалните и общинските органи, в т.ч. и представителствата, които са част от тяхната администрация; като се има предвид тяхната институционална роля съгласно Договорите, както и съгласно параграф 10, буква б) и параграфи 11, 12 и 13 от споразумението, те не попадат в обхвата на регистъра; това трябва да се изясни при първото преразглеждане на споразумението; Парламентът би желал Комисията да даде отсега своето съгласие за това;
   в) факта, че регистърът създава прозрачност за широк набор от контакти на европейските институции и в частност обхваща представители на специфични интереси, представители на гражданското общество и представители на публичните органи, като изтъква по този начин различните роли на лобистите и на официалните събеседници на институциите на Съюза;
   г) изискването за съответна финансова информация;
   д) задължителните мерки в случай на неспазване на кодекса за поведение, приложен към споразумението;

8.  Счита, че правилата, приложими за представители на публичните органи и организации, които в рамките на своята дейност обслужват обществени интереси и са обвързани от съответни конституционни норми и основни права, не могат да бъдат идентични с приложимите по отношение на представителите на специфични интереси; е на мнение по-конкретно, че поканата за вписване, отправена към организации с публичен статут, може да се отнася само до организации с независим статут, а не до самите публични органи;

9.  Изисква Бюрото на Парламента да създаде система, при която всички лобисти, попадащи в обхвата на регистъра и осъществяващи среща със съответен член на ЕП относно специфично законодателно досие, да се вписват с посочване на съответната среща в обяснителен меморандум към доклада или препоръката, свързани със съответния проект на законодателен акт;

10.  Одобрява сключването на споразумението в приложение при отчитане на съдържанието на настоящото решение и решава да го приложи към своя Правилник за дейността;

11.  Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и на Комисията за сведение.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Споразумение между Европейския парламент и Европейската комисия относно създаването на регистър за прозрачност за организации и самостоятелно заети физически лица, които участват в изготвянето и прилагането на политиките на ЕС

Европейският парламент и Европейската комисия (наричани по-нататък „страните“):

като взеха предвид Договора за Европейския съюз, по-специално член 11, параграфи 1 и 2 от него, Договора за функционирането на Европейския съюз , и по-специално член 295 от него, и Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия (наричани по-нататък „Договорите“),

като припомня, че европейските политици не действат изолирано от гражданското общество, а поддържат отворен, прозрачен и постоянен диалог с представителни сдружения и гражданското общество,

СЕ СПОРАЗУМЯВАТ:

I.  Създаване на Регистър за прозрачност

1.  В съответствие със своя ангажимент за прозрачност, страните се споразумяват да създадат и управляват общ регистър – „Регистър за прозрачност“ (наричан по-нататък'регистърът„), с цел регистриране и мониторинг на организациите и самостоятелно заетите лица, участващи в изготвянето и прилагането на политиките на ЕС.

II.  Принципи на регистъра

2.  Създаването и управлението на регистъра се основава на съществуващите системи за регистрация, установени и приложени от Европейския парламент през 1996 г. и Европейската комисия през юни 2008 г., допълнени от работата на съвместната работна група на Европейския парламент и Европейската комисия, както и от адаптациите, произтичащи от опита, и от приноса на заинтересованите участници, съдържащ се в съобщението на Европейската комисия, озаглавено „Европейска инициатива за прозрачност: Регистър на представителите на интереси, една година по-късно“, от 28 октомври 2009 г.(3) Този подход не влияе, нито предопределя целите на Европейския парламент, изразени в неговата резолюция от 8 май 2008 г. относно разработването на правната рамка за дейността на представителите на интереси (лобистите) в европейските институции (4).

3.  При създаването и управлението на регистъра се спазват общите принципи на правото на Съюза, в това число принципите за пропорционалност и недопускане на дискриминация.

4.  Създаването и управлението на регистъра няма да накърни правото на членовете на Европейския парламент да упражняват своя парламентарен мандат без ограничение и няма да създаде пречки за достъп на избирателите на членовете на Европейския парламент до неговите помещения.

5.  Създаването и управлението на регистъра няма да засегне правомощията или прерогативите на страните по настоящото споразумение нито да повлияе върху техните собствени организационни правомощия.

6.  Страните по настоящото споразумение се стремят да третират всички субекти, участващи в подобни дейности, по сходен начин, като считат, че следва да са налице равнопоставени условия за регистрацията на организации и самостоятелно заетите физически лица, които участват в изготвянето и прилагането на политиките на ЕС.

III.  Структура на регистъра

7.  Регистърът включва следните елементи:

  a) набор от насоки относно:
   приложно поле на регистъра, допустими дейности и изключения;
   раздели, отворени за регистрация (приложение 1);
   информация, изисквана от регистриралите се субекти, включително изисквания относно обявяване на финансови информация. (приложение 2);
   б) кодекс на поведение (приложение 3);
   в) механизъм за подаване на жалби и мерки, които да се прилагат в случай на неспазване на кодекса на поведение, включително процедура за разглеждане и обработване на жалбите (приложение 4).

IV.  Приложно поле на регистъра

Включени дейности

8.  Приложното поле на регистъра обхваща всички дейности, извън изключените в част IV, извършвани с цел оказване на пряко или непряко влияние върху изготвянето или прилагането на политики и процесите на вземане на решение на европейските институции, независимо от използваните канали или средства за комуникация, което може, наред с другото, да включва наемане на външни изпълнители, медии, договори с професионални посредници, мозъчни тръстове, „платформи“, форуми, кампании и инициативи на местно равнище. Тези дейности могат да включват: inter alia, контакти с членовете на ЕП, длъжностните лица или други служители на институциите на ЕС, подготовка, разпространение и предаване на писма, информационни материали или документи, съдържащи обосновки или позиции, организиране на събития, заседания или дейности по популяризиране, както и социални събития или конференции, за които са били изпратени покани на представители на персонала или на членове на европейските институции. Обхванати са също така доброволни вноски и участие в официални консултации относно предвижданите законодателни и други правни актове и други открити консултации.

9.  От всички организации и самостоятелно заети лица, независимо от техния правен статус, които участват в дейности, попадащи в обхвата на регистъра, се очаква да се регистрират(5).

Изключени дейности

10.  Следните дейности са изключени от приложното поле на регистъра:

   а) Дейности по предоставянето на правни и други професионални консултации, доколкото те са свързани с упражняването от клиент на основното право на справедлив процес, включително правото на защита в рамките на административни процедури, като дейностите, извършвани от адвокати или други специалисти, които участват в тях. Следните дейности не попадат в обхвата на регистъра (независимо от действително участващите страни): консултантска дейност и контакти с публични органи с оглед по-доброто информиране на клиент относно общото правно положение, неговото специфично правно положение или дали конкретна правна или административна постъпка е подходяща или допустима съгласно законодателството в сила; предоставяне на съвети на клиент, за да може той да гарантира, че неговите дейности са в съответствие със законодателството; представителство в контекста на помирителни или посреднически процедури, целящи предотвратяването на спор, представен за разглеждане от съдебен или административен орган. Този подход се прилага за всички делови сектори в Европейския съюз и не се ограничава до някои специфични процедури (конкуренция). Доколкото отделно дружество и неговите съветници участват в конкретно правно или административно дело или процедура, по които те са страна, всяка дейност, която е пряко свързана с това дело и като такава не цели да промени съществуващата правна рамка, не попада в обхвата на регистъра.
   б) дейности на социалните партньори в качеството им на участници в социалния диалог (синдикати, сдружения на работодатели), когато действат в рамките на ролята им, определена от Договорите. Това се прилага mutatis mutandis за всяко образувание, определено да изпълнява институционална роля от Договорите.
   в) дейности в отговор на пряко и индивидуално искане от страна на институция на ЕС или на член на Европейския парламент като например специални или редовни искания за фактологична информация, данни или експертиза, индивидуални покани за публични изслушвания или участие в консултативни комисии или други подобни форуми.

Специални разпоредби

11.  Регистърът не засяга църквите и другите религиозни общности. Въпреки това се изисква техните представителства или правни образувания, бюра и мрежи, създадени с цел тяхното представяне пред европейските институции, както и техните сдружения да бъдат регистрирани.

12.  Регистърът не засяга политическите партии. Въпреки това се изисква всяка организация, създадена и подкрепяна от тях, участваща в дейности, които попадат в обхвата на регистъра, да бъде регистрирана.

13.  Регистърът не засяга местни, регионални и общински органи на управление. Въпреки това се изисква техните представителства или правни образувания, бюра и мрежи, създадени с цел тяхното представяне пред европейските институции, както и техните сдружения да бъдат регистрирани.

14.  Изисква се да бъдат регистрирани мрежи, платформи или други форми на колективна дейност без правен статут или правосубектност, но които де факто се явяват източник на организирано влияние и участват в дейности, попадащи в обхвата на регистъра. В такива случаи техните членове следва да определят един от тях за лице, отговарящо за техните връзки с администрацията на регистъра.

15.  Дейностите, които трябва да се вземат предвид за деклариране на финансовите интереси в регистъра са тези, които са посочени по отношение на всички институции на ЕС, агенции и органи и техните членове, длъжностни лица и други служители. Тези дейности включват също така дейности, насочени към органи на държавите-членки, които функционират на равнището на ЕС и които участват в процеса на вземане на решения.

16.  Европейски мрежи, федерации, асоциации или платформи се насърчават да представят общи и прозрачни насоки за своите членове, в които се посочват дейностите, включващи се в това определение. Те следва да направят тези насоки обществено достояние.

V.  Правила, приложими за субектите, които се регистрират

17.  С регистрирането си съответните организации и физически лица:

   се съгласяват предоставената от тях за включване в регистъра информация да бъде публично достояние;
   се съгласяват да действат съобразно кодекса за поведение; когато това е релевантно – да предоставят текста на всеки професионален кодекс за поведение, към който трябва да се придържат;
   гарантират, че предоставената от тях информация за включване в регистъра е вярна;
   приемат всяка жалба срещу тях да бъде разглеждана въз основа съдържащите се правила в кодекса за поведение, който кодекс е в основата на регистъра;
   се съгласяват спрямо тях да бъде наложена всяка мярка, която се прилага в случай на нарушаване на кодекса за поведение, и признават, че мерките, предвидени в приложение 4, може да бъдат приложени спрямо тях в случай на неспазване на правилата, съдържащи се в кодекса за поведение;
   отбелязват, че на страните по настоящото предложение може да се наложи, при поискване и при условие, че са спазени разпоредбите на Регламент (ЕО) №1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, Съвета и Комисията(6), да разкрият съдържанието на кореспонденцията и други документи относно дейностите на субектите, които се регистрират.

VI.  Мерки в случай на неспазване на кодекса за поведение

18.  Неспазването на кодекса за поведение от регистриралите се субекти или от техните представители може да доведе до мерки като временно отстраняване или заличаване от регистъра и, ако е приложимо, до отнемано на пропуските за достъп до Европейския парламент на съответното лице или, ако е приложимо, на неговата фирма след провеждането на разследване, при което се отчитат надлежно съразмерността и правото на защита. Решението за прилагане на такива мерки може да бъде публикувано на интернет страницата на регистъра.

19.  Всеки може да подаде подкрепена с фактически данни жалба в случай на предполагаемо неспазване на кодекса за поведение. За целта се следва процедурата, предвидена в приложение 4.

VII.  Изпълнение

20.  Генералните секретари на Европейския парламент и на Европейската комисия са отговорни за контрола на системата и всички ключови оперативни аспекти, като те взимат по взаимно съгласие необходимите мерки за прилагане на настоящото споразумение.

21.  Службите на Европейския парламент и на Европейската комисия създават съвместна оперативна структура за прилагането на системата, а именно: „Съвместният секретариат на регистъра за прозрачност“. Той ще се състои от група длъжностни лица от Европейския парламент и от Европейската комисия въз основа договореност между компетентните служби. Съвместният секретариат на регистъра за прозрачност ще бъде координиран от началник отдел от генералния секретариат на Европейската Комисия. В задачите му ще се включва прилагането на мерките за допринасяне на качественото съдържание на регистъра.

22.  Издаването и контролирането на дългосрочните пропуски за достъп до сградите на Европейския парламент остава процес, който се контролира от самата институция. Такива пропуски за лица, представляващи или работещи за организации, които попадат в обхвата на Регистъра за прозрачност, ще бъдат издавани единствено, ако тези организации или лица са се регистрирали, въпреки че регистрацията не предоставя автоматично право на такъв пропуск.

23.  Въпреки че системата ще бъде управлявана съвместно, страните по настоящтото споразумение остават свободни да използват независимо една от друга регистъра за своите собствени специфични цели, включително създаването на стимули като предоставянето на информация на регистриралия се субект при започването на публични консултации или организирането на събития.

24.  Страните извършват подходящи вътрешни дейности за обучение и информиране, за да се увеличи информираността сред членовете и персонала за общия регистър и за процедурата на внасяне на жалби.

25.  Страните предприемат подходящи външни мерки за повишаване на информираността относно регистъра и за насърчаване неговото използване.

26.  Посредством лесна за ползване търсачка системата ще публикува на уебстраницата Europa редица редовни основни статистики, които се извличат от базата данни. Публичното съдържание на базата данни ще бъде на разположение при поискване в електронен, машинночетим формат.

27.  След консултация със заинтересованите страни генералните секретари на Европейския парламент и на Европейската комисия представят годишен доклад относно работата на регистъра на компетентните заместник-председатели на Европейския парламент и Европейската комисия.

VIII.  Участие на други институции и органи

28.  Европейският съвет и Съветът са поканени да се включат в регистъра. Други институции, органи и агенции на ЕС се насърчават да използват системата като референтен инструмент за собствените им взаимоотношения с организации и самостоятелно заети физически лица, участващи в законотворчеството и прилагането на политиките на ЕС.

IX.  Заключителни разпоредби

29.  Преминаването от регистрите на страните по настоящото споразумение към нов общ регистър ще се извърши в преходен период от дванайсет месеца, считано от влизането в действие на общата система. Съществуващите регистрирали се субекти във всяка една от двете системи ще бъдат поканени да подновят своята регистрация в общата система.

След започването на дейността на общия регистър:

   регистриралите се субекти ще разполагат с възможността да преминат от съществуващата регистрация към новия регистър на избраната от тях дата, но не по-късно от деня на подновяване на тяхната регистрация в Комисията или, за тези, които са регистрирани единствено в списъка на акредитираните организации на Парламента – не по-късно от края на дванайсетмесечния период.
   всяка регистрация на нов орган или актуализиране на съществуващи данни ще бъдат възможни единствено чрез новия общ регистър.

30.  Общият регистър ще бъде подложен на преразглеждане не по-късно от две години след датата му на влизане в действие.

Приложение 1

'Регистър за прозрачност„

Организации и самостоятелно заети физически лица, които участват в изготвянето и прилагането на политиките на ЕС

Раздели

Особености/забележки

I – Професионални консултанти / правни кантори/самостоятелно заети консултанти

подраздел

Професионални консултанти

Фирми, работещи по договори за лобиране, застъпничество, обществени дела и дейности относно връзките с правителствата

подраздел

Правни кантори

Правни кантори, работещи по договори за лобиране, застъпничество, обществени дела и дейности относно връзките с правителствата

подраздел

Самостоятелно заети консултанти

Самостоятелно заети консултанти или адвокати, работещи по договори за лобиране, застъпничество, обществени дела и дейности относно връзките с правителствата

II – „Вътрешни“ лобисти , търговски /професионални асоциации

подраздел

Компании и сдружения

Отделни компании или сдружения от компании (с или без самостоятелна правосубектност), упражняващи за собствена сметка дейности по „вътрешно“ лобиране, застъпничество, обществени дела и дейности относно връзките с правителствата.

подраздел

Търговски, стопански и професионални асоциации,

подраздел

Профсъюзи

подраздел

Сходни

III - НПО

подраздел

Неправителствени организации, платформи &мрежи и сходни

Организации с нестопанска цел, с или без правен статус, които са независими от публичната власт, политически партии или търговски организации. В т.ч. фондации , благотворителни организации и т.н.

IV – Мозъчни тръстове, академични и научноизследователски институции

подраздел

Мозъчни тръстове и научноизследователски институции

Специализирани мозъчни тръстове и научноизследователски институции, занимаващи се наред с другото с дейностите и политиките на Европейския съюз

подраздел

Академични институции

Институции, чиято основна цел е образованието, но които се занимават с дейностите и политиките на Европейския съюз

V – Организации, представляващи църкви и религиозни общности

NB: Регистърът не засяга самите църкви

подраздел

Организации, представляващи църкви и религиозни общности

Правни образувания, бюра или мрежи, изградени с оглед провеждането на представителни дейности

VI – Местни, регионални и общински органи, други публични или смесени организации и т.н.

NB: Регистърът не засяга самите публични органи

подраздел

Местни и регионални органи (поднационално равнище)

Правни образувания, представителства, асоциации или мрежи, създадени, за да представляват местните и регионални органи (поднационално равнище)

подраздел

Други публични или смесени органи и т.н.

Включително други организации с публичен или смесен (публичен/частен) статус

Приложение 2

Информация, предоставяна от субектите, които се регистрират

I.  ОБЩА И ОСНОВНА ИНФОРМАЦИЯ

   - Име(на), адрес, тел. номер, електронна поща и уебстраница на организацията.

–  а) самоличност на законово отговорното за организацията лице и б) име на директора или управляващия партньор на организацията или, ако е приложимо основна точка за контакт във връзка с дейностите, обхванати от регистъра. Имена на лицата, на които са поискани пропуски за достъп до сградите на ЕП(7).

   брой лица (членове, персонал и т.н.), участващи в дейности, попадащи в обхвата на регистъра.
   цели/мандат – области на интерес – дейности, държава, където се упражнява дейност – членство в мрежи – обща информация, попадащи в обхвата на регистъра.
   ако е приложимо: брой членове (физически лица и организации).

II.  СПЕЦИАЛНА ИНФОРМАЦИЯ

А.  ДЕЙНОСТИ

Основни законодателни предложения, обхванати през предходната година чрез дейности на субекта, който се регистрира, попадащи в обхвата на регистъра за прозрачност

Б.  ФИНАНСОВА ИНФОРМАЦИЯ

Всички предоставени финансови данни следва да обхващат цяла година, през която се е извършвала дейност, и да се отнасят до непосредствено приключилата финансова година към датата на регистрация или подновяване на регистрацията.

Двойното отчитане не е изключено. Финансовата декларация, подадена от професионалните консултантски фирми / адвокатски кантори / самостоятелно заетите консултанти относно техните клиенти (списък и таблица) не освобождава съответните клиенти от задължението им да посочат тези договорни дейности в собствените си декларации, за да се избегне подценяване на деклариратите им финансови разходи.

  I – Професионални консултантски фирми / правни кантори / самостоятелно заети консултанти (Раздел I): Оборотът, свързан с дейностите, попадащи в обхвата на регистъра, както и относителната тежест на техните клиенти съгласно следната таблица:

Оборот, изразен в евро

Размер, изразен в евро

0 – 500 000

50 000

500 000 – 1 000 000

100 000

> 1 000 000

250 000

  „Вътрешни“ лобисти, търговски /професионални асоциации (Раздел II от Приложение I): Оценка на разходите, свързани с дейностите, попадащи в обхвата на регистъра

-  Неправителствени организации, мозъчни тръстове и научноизследователски институции ‐ религиозни организации ‐ асоциации на местните, регионалните и общинските органи на управление, други публични или смесени структури и др. (Раздели III - VI от Приложение I):: Общ бюджет и разбивка на основните източници на финансиране

В допълнение за всички субекти, които се регистрират: Размер и източник на полученото финансиране от институциите на ЕС през финансовата година, предшестваща регистрацията (финансова година n-1).

Приложение 3

Кодекс за поведение

В своите отношения с институциите на ЕС и с техните членове, служители и друг персонал субектите, които се регистрират:

   а) винаги се представят, като посочват името си и наименованието на образуванието или образуванията, за които те работят или които те представляват; декларират интересите и целите и по целесъобразност посочват клиентите или членовете, които те представляват;
   б) не получават или не правят опити да получат информация или обезпечат решение по нечестен път или чрез оказване на неправомерен натиск или посредством неподобаващо поведение;
   в) не се позовават на наличието на официални отношения с ЕС или с която и да е от неговите институции при контактите си с трети страни, нито се представят погрешно при регистрацията с цел да подведат трети страни или служители или друг персонал на ЕС;
   г) гарантират, че доколкото им е известно, информацията, която те предоставят при регистрацията и впоследствие в рамките на своите дейности, попадащи в обхвата на регистъра, е пълна, актуална и неподвеждаща;
   д) не продават на трети страни копия на документи, получени от институция на ЕС;
   е) не убеждават служители или друг персонал на ЕС, членове на европейските институции или техни сътрудници или стажанти да нарушават правилата и нормите на поведение, приложими към тях;
   ж) ако наемат на работа бивши служители на ЕС или сътрудници или стажанти на членове на европейските институции, те зачитат тяхното задължение да спазват правилата и изискванията за поверителност, които се прилагат към тях;
   з) съблюдават всички правила относно правата и отговорностите на бившите членове на Европейския парламент и Европейската комисия;
   и) уведомяват лицата, които те представляват, относно техните задължения по отношение на институциите на ЕС.

Лицата, които представляват или работят за образувания, които са се регистрирали в Европейския парламент с цел да получат поименен, непрехвърлим пропуск за достъп до сградите на Европейския парламент:

   й) спазват стриктно разпоредбите на член 9 и приложение X, както и разпоредбите на приложение I, член 2, втора алинея от Правилника за дейността на Европейския парламент;
   к) се уверяват, че всяко оказано съдействие в съответствие с разпоредбите на приложение I, член 2, втора алинея от Правилника за дейността на Европейския парламент, е декларирано в предвидения за целта регистър;
   л) с цел да избегнат евентуален конфликт на интереси, получават предварително съгласието на съответния член или членове на Европейския парламент по отношение на всякакъв вид договорни отношения със сътрудник на член на ЕП или наемането му на работа и впоследствие декларират това в регистъра.

Приложение 4

Процедура за разглеждане и обработване на жалби

Етап 1: Подаване на жалба

1.  Жалби могат да се подават чрез попълване на стандартен формуляр на интернет сайта на регистъра. Формулярът включва информация относно регистриралия се субект, с който е свързана жалбата, името и координатите на жалбоподателя и подробна информация относно жалбата, включително по правило документи или други материали, подкрепящи жалбата. Анонимните жалби не се разглеждат.

2.  В жалбата се посочват една или повече клаузи от кодекса за поведение, за които жалбоподателят твърди, че са били нарушени. Жалбите относно информация, вписана в регистъра, се разглеждат като нарушения на буква г) от кодекса за поведение(8).

3.  Жалбоподателят трябва по принцип да предостави документи и/или други материали в подкрепа на своята жалба.

Етап 2: Решение за допустимост

4.  Съвместният секретариат на регистъра за прозрачност:

   а) проверява дали са предоставени достатъчно елементи в подкрепа на жалбата под формата на документи, други писмени материали или лични показания; за да бъдат допустими, тези съществени елементи следва по принцип да бъдат получени или от самата организация, която е обект на обвиненията, или от документ от трета страна.
   б) въз основа на това взема решение относно допустимостта на жалбата;
   в) регистрира жалбата и определя краен срок (20 работни дни) за вземането на решение относно това, дали жалбата се счита за обоснована.

5.  Ако се счете, че жалбата е недопустима, жалбоподателят бива информиран чрез писмо, в което се посочват причините за това решение. Ако жалбата е допустима, по нея се провежда разследване, както е посочено по-долу.

Етап 3: Разследване

6.  След регистрирането на жалбата, Съвместният секретариат на регистъра за прозрачност уведомява по писмен път регистриралия субект, срещу когото е подадена жалба, относно жалбата и нейното съдържание и го приканва да представи своите обяснения, доводи или други елементи за защита в срок от 10 работни дни.

7.  Цялата информация, събрана по време на разследването, се разглежда от Съвместният секретариат на регистъра за прозрачност.

8.  Съвместният секретариат на регистъра за прозрачност може да вземе решение да изслуша регистриралия се субект, срещу когото е подадена жалба, или жалбоподателя.

Етап 4: Решение по жалбата

9.  Ако разследването покаже, че жалбата е неоснователна, Съвместният секретариат на регистъра за прозрачност уведомява и двете страни по жалбата за това решение. Ако се установи, че жалбата е обоснована, съответният регистрирал се субект може да бъде временно отстранен от регистъра, с цел да предприеме мерки за разрешаване на проблема (вж. параграфи 11-14), или към него могат да се приложат мерки, вариращи от дългосрочно отстраняване от регистъра до заличаване от регистъра и отнемане, по целесъобразност, на всякакви пропуски за достъп до Европейския парламент (вж. етапи 6 и 7 по-долу).

Етап 5: Мерки в случай на неспазване на кодекса за поведение

10.  Мерките, които могат да се прилагат в случаи на неспазване на кодекса за поведение, варират от временно отстраняване до заличаване от регистъра (вж. таблицата по-долу).

11.  Ако се установи, че вписаната в регистъра информация е погрешна или непълна, съответният регистрирал сесубект се приканва да коригира информацията в срок от осем седмици, като през този период неговата регистрация временно се преустановява. За срока на временно отстраняване от регистъра пропускът или пропуските за ЕП, ако има такива, не се отнемат.

12.  Ако в рамките на осемседмичния срок, посочен в параграф 11, регистриралият се субект коригира данните, неговата регистрация се възобновява. Ако регистриралият се субект не предприеме действия в рамките на осемседмичния срок, посочен в параграф 11, може да бъде наложена мярка.

13.  Ако регистриралият се субект поиска повече време, за да поправи информацията в съответствие с параграф 11, и посочи уважителни причини, периодът на временно отстраняване от регистъра може да бъде удължен.

14.  При неспазване на кодекса за поведение по други причини, регистрацията на въпросния регистрирал се субект се преустановява за срок от осем седмици, през което време Европейският парламент и Европейската комисия и вземат окончателно решение относно прилагането на евентуална мярка.

15.  Всяко решение за заличаване на субект от регистъра включва и забрана за бъдеща регистрация в срок от една или две години.

Етап 6: Решение относно мярката, която следва да се приложи

16.  Компетентните служби на Европейския парламент и на Европейската комисия изготвят съвместно проекторешение относно мярката, която следва да се приложи, и го предават на генералните секретариати на институциите за вземане на окончателно решение. Уведомяват се отговорните заместник-председатели на Европейския парламент и на Европейската комисия.

17.  Съвместният секретариат на регистъра за прозрачност уведомява незабавно двете страни (жалбоподателя и регистриралият се субект, срещу когото е насочена жалбата) за избраната мярка и я прилагат.

Етап 7: Отнемане (ако е приложимо) на пропуска за достъп до Европейския парламент

18.  Решенията за заличаване от регистъра, които включват отнемане на пропуска или пропуските за достъп до Европейския парламент, се съобщават от генералния секретар на Европейския парламент на отговорния квестор, който се приканва да разреши отнемането на пропуските за достъп до ЕП, с които разполага съответната организация или физическо лице.

19.  Регистриралият се субект се приканва да върне всички пропуски за достъп до ЕП или част от тях в срок от 15 дни.

Таблица на мерките, които могат да се предприемат в случай на неспазване на кодекса за поведение

Вид неспазване

Мярка

Упоменаване на мярката в регистъра

Отнемане на пропуска за ЕП

1

Неволно неспазване, което е незабавно коригирано

Писмено уведомление, в което се посочват фактите и тяхното коригиране

Не

Не

2

Умишлено неспазване на кодекса, което изисква промяна на поведението или коригиране на информация в регистъра

Временно отстраняване от регистъра за максимален срок от шест месеца или до извършването на изисканото коригиращо действие в рамките на определения срок

Да, по време на периода на отстраняване от регистъра

Не

3

Неколкократно неспазване на кодекса

- Липса на промяна на поведението

- Липса на коригиране на информацията в рамките на срока, определен в мярка 2

Заличаване от регистъра за срок от една година

Да

Да

4

Сериозни случаи на умишлено неспазване на кодекса

Заличаване от регистъра за срок от две години.

Да

Да

(1) OВ C 271 E, 12.11.2009 г., стр. 48.
(2) Приети текстове, P7_TA(2011)0221.
(3) COM(2009)0612.
(4) ОВ C 271 E, 12.11.2009 г., стр. 48.
(5)3 Не се изисква да бъдат регистрирани правителствата на държавите-членки, правителства на трети страни, международни междуправителствени организации, както и техни дипломатически мисии.
(6) OВ L 145, 31.5.2001 г, стр. 43.
(7) Тази информация ще бъде изискана от регистрираните субекти в края на процеса на регистрация, за да бъде предоставена на органите на ЕП. Имената на лицата, на които са били предоставени пропуски, ще бъдат тогава автоматично включени от системата въз основа на осъвременената информация на ЕП след решението на последния за предоставяне на пропуските. Регистрацията не предполага автоматично право на пропуск за достъп до ЕП.
(8) Буква г) изиква от регистрираните субекти в отношенията им с институциите на ЕС, техните членове, служители и друг персонал да'гарантират, че доколкото им е известно, информацията, която те предоставят при регистрацията и впоследствие в рамките на своите дейности, попадащи в обхвата на регистъра, е пълна, актуална и неподвеждаща„.


Корпоративно управление във финансовите институции
PDF 377kWORD 84k
Резолюция на Европейския парламент от 11 май 2011 г. относно корпоративното управление във финансовите институции (2010/2303(INI))
P7_TA(2011)0223A7-0074/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

  като взе предвид Директива 2010/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за изменение на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО по отношение на капиталовите изисквания за търговските портфейли и за пресекюритизация и на надзорния преглед на политиките за възнагражденията(1),

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по правни въпроси и комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A7-0074/2011),

Подход

1.  Приветства Зелената книга на Комисията и възможността да се подобрят структурите на корпоративното управление в ЕС като цяло;

2.  Подчертава, че правилното функциониране на вътрешния пазар зависи от стабилността на финансовата система и едновременно с това от доверието на европейските граждани и потребители във финансовите институции и операции; отбелязва, че досега прилаганите системи на възнаграждения са довели до неподходящи структури;

3.  Съзнава, че вследствие на финансовата криза стана ясно, че качеството на защитата на потребителите и гаранциите в сектора на финансовите услуги се нуждаят от осезаемо и значително подобрение, особено по отношение на аспектите, свързани с мониторинга и надзора;

4.  Счита, че финансовият сектор следва да задоволява потребностите на реалната икономика, да допринася за устойчивия растеж и да демонстрира възможно най-голяма степен на социална отговорност;

5.  Отбелязва, че по време на последната финансова криза много финансови институции по света изпаднаха в несъстоятелност, за което данъкоплатците платиха скъпо; счита, че Комисията с право проучва всяка евентуална причина за слабости във функционирането на финансовите институции, за да се предотврати възникването на нова криза;

6.  Отбелязва липса на ценности и етика в поведението на някои участници на финансовите пазари и институции; подчертава, че финансовите пазари и институции трябва да отчитат, като част от своята корпоративна социална отговорност, интересите на всички заинтересовани страни, в това число интересите на своите клиенти, акционери и служители;

7.  Отбелязва, че въведеният в САЩ закон Сарбейнс-Оксли не успя да защити американските институции по време на финансовата криза, а в същото време увеличи разходите на всички котирани на борсата дружества за спазването му, и по-специално разходите на МСП, като намали конкурентоспособността и възпрепятства учредяването на нови котирани на борсата дружества; подчертава, че предвид настоящите икономически обстоятелства и необходимостта от растеж е задължително в ЕС да бъдат избегнати последици като тези, до които доведе законът Сарбейнс-Оксли;

8.  Отбелязва разнообразието от структури на корпоративно управление в рамките на Европейския съюз и многообразието от подходи, възприети от държавите-членки при регулирането на тези структури; признава, че прилагането на универсален подход би било неподходящо и в ущърб на конкурентоспособността на финансовите институции; отбелязва, че националните надзорни органи са запознати с различните подходи и в много случаи са най-подходящи за вземането на решения в съответствие с принципите на ЕС; подчертава все пак, че са необходими минимален брой строги стандарти, чрез които да се гарантира добро управление във финансовия сектор в ЕС;

9.  Признава, че областта на корпоративното управление се развива непрекъснато; счита, че е подходящо да се прилага пропорционален подход, в условията на равнопоставеност, който да съчетава целенасочени, основани на принципи разпоредби и гъвкави кодекси за най-добри практики на обяснение в случай на неспазване („изпълнение или обяснение“); подчертава, че той трябва да бъде допълнен с редовни външни оценки и подходящ регулаторен надзор;

10.  Счита, че в други области все пак може да бъде по-подходяща засилена процедура на „изпълнение или обяснение“ с контрол със специфични законодателни изисквания и по-задълбочени проверки на спазването или отклонението от разпоредбите, както и че е необходима както качествена, така и количествена оценка, така че спазването на разпоредбите да бъде ефективно, а не формално;

11.  Отправя искане към Комисията да подлага всяко разглеждано от нея предложение за подобряване на корпоративното управление на оценка на икономическата ефективност, съсредоточена върху необходимостта да се поддържат силни, устойчиви и конкурентоспособни финансови институции, така че те да спомагат за икономическия растеж, като отчита по какъв начин въздейства липсата на уредба върху финансовата стабилност и реалната икономика;

Риск

12.  Отбелязва, че някои финансови институции и надзорни органи не осъзнават, че естеството, мащабът и сложността на риска, който са поели, са допринесли за финансовата криза; счита, че ефективното управление на риска е основен елемент от съществено значение за предотвратяването на кризи в бъдеще;

13.  Призовава за изграждането във всички финансови институции на ефективна система на управление, с подходящо управление на риска, контрол на спазването на разпоредбите, с функции за вътрешен одит (и с актюерски функции в застрахователните дружества), стратегии, политики, процеси и процедури;

14.  Подчертава, че рискът е присъщ на финансовия сектор и е необходим за осигуряване на ликвидност, насърчаване на конкурентоспособността и допринасяне за постигането на икономически растеж и заетост; отбелязва, че с оглед на предотвратяване на бъдещи финансови кризи е абсолютно необходимо пълно разбиране и оценка на риска от страна на управителните съвети;

15.  Призовава за създаването на задължителни комитети по риска или равностойни механизми на равнище управителен съвет във всички икономически значими финансови институции и на равнище управителен съвет на предприятията майки за всички икономически значими финансови групи; надзорните органи в ЕС, след консултации с компетентните национални органи, следва да определят критерии и процеси за оценка на пригодността на лицата, които ще заемат ръководни длъжности, и на лицата, поемащи съществени рискове, които да бъдат прилагани от финансовите институции, като националните органи следва да гарантират спазването на тези критерии;

16.  Счита, че комитетът по риска или друг равностоен орган следва да отговаря за надзора и да предоставя консултации на управителния съвет относно текущите рискови експозиции на съответната финансова институция, както и да дава консултации за бъдещата стратегия в областта на риска, включително стратегията за управление на капитала и ликвидността, като взема под внимание оценките на финансовата стабилност, разработени от надзорните органи и националните банки;

17.  Подчертава, че окончателна отговорност за управлението на риска носят управителните съвети, които трябва да поемат също така отговорност за доказване на спазването на разпоредбите и изготвянето на плановете за възстановяване;

18.  Подчертава, че във всяка институция поемането на прекомерни рискове е несъвместимо с най-важната отговорност на членовете на нейния управителен съвет, а именно дългосрочна и устойчива стопанска стратегия;

19.  Счита, че дружествата следва да въведат вътрешна процедура, потвърдена от надзорния орган, за решаване на конфликти, които могат да възникнат между управлението на риска и оперативните отдели; в допълнение следва да съществува задължение за управителния съвет да информира надзорните органи за всеки съществен риск, с който са запознати неговите членове;

20.  Подкрепя създаването на канали за насочване на информацията относно вътрешни конфликти или неподходящи практики в дадено предприятие към комитета по риска или външните надзорници, като също така признава, че практиките понякога се различават от политиките и че ръководството на предприятието не винаги е запознато с действителните практики;

21.  счита, че комуникационната система между функцията по управление на риска и управителния съвет следва да се подобри чрез създаването на процедура за предаване на конфликти или проблеми на висшестоящите органи, които да ги решават;

22.  Подчертава, че директорът по управлението на риска следва да разполага с възможност за пряка връзка с управителния съвет на дружеството; с оглед на гарантиране на неговата независимост и обективност, назначаването и освобождаването му се решават от управителния съвет в неговия пълен състав;

23.  Предлага също така да бъдат установени процедури за вписване в протокола, в случаите когато решенията на комитета по риска са отменени, като протоколът следва да се предоставя на одиторите и надзорните органи;

24.  Отбелязва Директивата за прозрачността, която изисква от институциите да разкриват основните рискове при прегледа на дейността си, и Четвъртата директива в областта на дружественото право, която изисква институциите да описват своите системи за вътрешен контрол във връзка с рисковете на финансовото отчитане; отбелязва, че от финансовите институции следва да се изисква да оповестяват плановете за възстановяване и свързаните с тях доклади на надзорните органи;

25.  Счита, че финансовите институции следва задължително да изготвят годишен доклад – с възможно най-малко бюрокрация – относно адекватността и ефективността на техните системи за вътрешен контрол, като докладът се приема от управителния съвет; счита освен това, че също така следва да бъде задължително годишният доклад, изготвен от външните одитори на институцията, да включва подобна оценка; подчертава обаче, че в ЕС трябва да се избегнат последици като тези, до които доведе законът Сарбейнс-Оксли;

26.  Счита, че следва да се проследява с повече внимание прилагането на мерки за повишаване на осведомеността във финансовите институции относно рисковете, тъй като по-добрата осведоменост относно рисковете на всички равнища в институцията – включително сред нейните служители – е от решаващо значение за подобряване на управлението на риска;

27.  Изразява съгласие с необходимостта от засилване на мерките на равнище ЕС за предотвратяване на конфликти на интереси с цел запазване на обективността и независимата преценка на членовете на управителните съвети в банковия сектор, сектора на ценните книжа и застрахователния сектор;

Управителни съвети

28.  Призовава надзорните органи от ЕС, след консултации с компетентните национални органи, да разработят критерии за оценка на компетенциите и пригодността на лицата, които ще изпълняват контролираните функции, като се вземат предвид естеството, сложността и размера на финансовата институция; надзорните органи трябва да извършват оценките и да изпълняват своята процедура за одобрение своевременно и ефикасно, като надлежно се взема под внимание становището на регулираните дружества; за големите и важни за системата финансови институции надзорните органи следва да извършват задълбочени проверки на пригодността, опита и разнообразието сред директорите, индивидуално и взети заедно, както и пригодността им при назначаване, а също така по-широкия състав на директорите в управителния орган и времето, което могат да отделят те, като се вземат предвид другите им дейности;

29.  Призовава Комисията да създаде законодателство с изискването големите финансови институции да подлагат своите управителни съвети на редовни външни оценки, насочени към гарантиране не само на високи стандарти по отношение на приноса на отделните директори, но целящи да гарантират също така, че управителният съвет като цяло и неговите комитети са способни да постигат стратегическите цели на институцията и да управляват риска; изисква големите финансови институции да потвърждават в годишните си доклади, че са предприели такава оценка, да посочват името на външния оценител, описание на обхвата на оценката, както и че са предприели действия съгласно неговите препоръки; призовава ЕНО да разработят насоки относно обхвата на тези оценки, след консултации с предприятията от сектора, акционерите и регулаторните органи;

30.  Счита, че функцията на главен изпълнителен директор и функцията на председател на управителния съвет следва да са отделни, но отбелязва, че има обстоятелства, при които съчетаването на функциите би могло да бъде необходимо в краткосрочен план; подчертава наред с това, че корпоративното управление и политиките за възнагражденията трябва да спазват и насърчават принципите на равенство на заплащането и еднакво третиране на жените и мъжете, залегнали в Договорите и в директивите на ЕС;

31.  Счита, че като колектив членовете на монистичните или надзорните съвети следва да са лица, които притежават актуални и подходящи професионална квалификация, познания и опит, включително финансови, за съвместно управление на финансовото предприятие; отправя искане всички икономически значими финансови институции да определят и неизпълнителни членове на управителните съвети; счита обаче, че всяка финансова институция следва да има управителен съвет с разнообразен опит, експертни познания и характер, така че да осигурява стабилно и разумно управление, и че назначенията следва да се основават на заслуги;

32.  Подчертава, че едно по-голямо многообразие сред членовете на управителните съвети ще намали степента на уязвимост на финансовия сектор по отношение на кризи и ще допринася за икономическа стабилност; призовава Комисията да представи план за поетапно увеличаване на многообразието по полов признак с цел постигането на представителство от поне 30 % на всеки от двата пола в управителните съвети на финансовите институции, да гарантира постигането на тази цел в обозримо бъдеще и да разгледа мерки за увеличаване на професионалното, социалното и културното многообразие;

33.  Подчертава, че по-голямото разнообразие сред членовете на съветите вероятно ще подобри качеството на дебатите и процесите на вземане на решение;

34.  Подчертава значението на представителите на работниците и служителите в управителните съвети, по-специално въз основа на дългосрочния им интерес от устойчиво корпоративно управление, както и опита и познанията им относно вътрешните структури на предприятието;

35.  Счита, че финансовите институции, които са публична собственост, и финансовите органи трябва да гарантират открит и независим процес на назначаване;

36.  Подчертава, че членовете на управителните съвети трябва да отделят достатъчно време за изпълнението на своите задължения и че насоките за това изпълнение следва да бъдат разработени от надзорните органи на ЕС и да бъдат контролирани от съветите и националните надзорни органи;

37.  Счита, че следва да съществува презумпция против това дадено лице да членува в прекалено голям брой управителни съвети на различни финансови групи;

38.  Призовава за ефективно прилагане на правилата за консултиране и системите за участие на заетите лица, избрани в рамките на Директива 2001/86/ЕО за допълнение на Устава на европейското дружество;

39.  Счита, че както висшето ръководство, така и управителният съвет следва да се отчитат фактически и да носят отговорност за установяването и прилагането на принципите на корпоративното управление на всички равнища на дружеството/корпорацията;

40.  Счита, че е необходим ясно определен европейски минимален стандарт по отношение на отговорността на членовете на управителните съвети на финансовите институции;

41.  Отбелязва, че Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка, Европейският инвестиционен фонд и централните банки на всички държави-членки се управляват от мъже; отбелязва, че понастоящем само няколко жени заемат ръководни позиции в централните банки на държавите-членки и във финансовите институции;

42.  Счита, че членовете на управителните съвети следва да изпълняват функциите си с грижата на добър стопанин и да имат задължението да докладват съществени рискове на надзорните органи;

43.  Приканва Комисията и държавите-членки да предприемат мерки за равностойно представителство на мъжете и жените по отношение на назначаването на управители във финансовите институции и органи на Европейския съюз;

44.  Насърчава Комисията да поощрява политики, които могат да помогнат на дружествата от финансовия сектор в днешната икономическа среда да ценят и поддържат по-балансирано представителство на мъжете и жените в органите за вземане на решения;

45.  Подчертава, че корпоративното управление и политиките за възнагражденията трябва да спазват и насърчават принципите на равенство на заплащането и еднакво третиране на жените и мъжете, залегнали в Договорите и в директивите на ЕС;

Възнаграждение

46.  Счита, че политиките за възнагражденията трябва да се основават върху дългосрочно постигнатите от отделните индивиди и дружеството резултати, така че да не допринасят за поемане на прекомерни рискове, и че политиките за възнагражденията, а така също и заплащанията, не следва в никакъв случай да подкопават стабилността на дадено дружество;

47.  Приветства вече въведените от финансовите институции промени в политиката за възнагражденията, съобразно които плащанията на бонуси се обвързват с дългосрочния икономически успех на институцията и се извършват най-рано след три години; наред с това приветства и факта, че е възможно да бъде поискано възстановяване на платени бонуси, ако икономическите цели не са постигнати.

48.  Подчертава, че всички опции за придобиване на акции трябва да бъдат оповестени надлежно и да имат правопораждащи срокове от най-малко три години; счита, че трябва да се използват повече инструментите на условния капитал, отколкото акции, тъй като при тях има по-малка опасност от конфликт на интереси, водещ до предприемане на недалновидни действия;

49.  Отбелязва, че въпросът за възнагражденията във финансовите институции е предмет на Директивата за капиталовите изисквания III;

50.  Подчертава значението на една строга политика за възнагражденията, както се предвижда в Директивата за капиталовите изисквания и Директивата „Платежоспособност II“, и очаква, че тези и други вече предприети законодателни мерки ще бъдат приложени бързо между 2011 г. и 2013 г; призовава Комисията да публикува доклад за оценка през 2015 г.

51.  Признава различията в структурните подходи в отделните държави-членки; насърчава практиките, които засилват корпоративното управление в съответствие с правната форма, големината, естеството, сложността и икономическия модел на съответната финансова институция;

52.  Отбелязва, че прилагането на съществуващите препоръки относно възнаграждението на членовете на управителните съвети на котирани на фондовата борса дружества не е нито уеднаквено, нито задоволително; ето защо призовава Комисията да внесе предложение за законодателство на равнището на ЕС относно възнагражденията на членовете на управителните съвети на котирани на фондовата борса дружества с цел да се гарантира, че структурата на заплащане на възнаграждения в котирани на фондовата борса дружества не насърчава поемането на прекомерни рискове, и че осигурява условия на равнопоставеност в рамките на ЕС;

53.  Подчертава преди всичко загрижеността си относно факта, че понастоящем акционерите не могат и не упражняват надлежен контрол над политиките за възнагражденията във финансовите институции;

54.  Настоява, че акционерите се нуждаят от пълна прозрачност, за да могат да провеждат адекватен контрол над политиките за възнагражденията, и призовава по-специално за публикуването на броя на служителите във всяка институция, които получават общо възнаграждение по-високо от 1 милион евро, на части от най-малко 1 милион евро;

55.  Счита, че акционерите следва да спомагат за разработването на устойчиви политики за възнагражденията и следва да имат възможност да изразят мнението си относно политиките за възнагражденията с право на отхвърляне на политиката за възнагражденията, определена от комисията по възнагражденията на общото събрание;

Надзорни органи, одитори и финансови институции

56.  Счита, че засиленият диалог на три равнища между надзорните органи, одиторите (вътрешни и външни) и институциите ще увеличи вероятността от ранно идентифициране на значителен или системен риск; насърчава надзорните органи, Европейския комитет за системен риск, одиторите и институциите да започнат отворени дискусии и да се увеличи честотата на срещите с цел улесняване на пруденциалния надзор; също така препоръчва да се провеждат двустранни срещи между одиторите и надзорните органи на важни финансови институции; счита, че е отговорност на управителните съвети и на вътрешните одитори да гарантират, че са налице необходимите механизми за вътрешен контрол, за да се идентифицират системни рискове и да се установи процедура за информиране на управителния съвет и надзорните органи за тези рискове с цел избягване на отрицателни последици;

57.  Подчертава, че основната роля на одиторите не следва да бъде неправомерно възпрепятствана от вменяването на допълнителни задължения, като например проверка и оценка на информация, която не е свързана с одита, които са извън тяхната компетентност; счита, че одиторите следва да докладват пряко на надзорните органи, когато имат информация, пораждаща съществена загриженост във връзка с надзора, и следва да участват в оценки на конкретни контролни механизми за целия сектор;

58.  Настоява, че публичните органи, в т.ч. ЕНО и националните надзорни органи трябва да се придържат към високи стандарти за независимост и еквиваленти на корпоративното управление;

Акционери и годишни общи събрания

59.  Насърчава институционалните акционери да играят по-активна роля и да въздействат върху управителния съвет и неговата стратегия, за да се отчитат по подходящ начин и да се отразяват дългосрочните интереси на техните бенефициенти;

60.  Призовава за законодателство, което да изисква от всички лица, оправомощени да управляват инвестиции от името на трети страни в ЕС, да заявят публично дали прилагат и правят разкрития в съответствие с даден кодекс на управление; ако да, то кой кодекс и защо, а ако не, то защо не;

61.  Счита, че за важните сделки, които превишават определен и пропорционален размер, следва да се изисква специално одобрение от акционерите или да се спазва задължението за информиране на акционерите, преди сделката да влезе в сила, при условие че участието на акционерите е осъществимо, спазва се принципът на поверителност и ежедневната работа на финансовата институция не се нарушава; ЕОЦКП може да издаде насоки относно подходящите критерии при консултиране със съответните национални органи;

62.  Признава, че е необходима прозрачност по отношение на сделките между свързани лица и че за значителни сделки, които включват свързано лице, следва да се уведомява органът по ценните книжа и те да се придружават от писмо от независим консултант, с което се потвърждава, че сделката е справедлива и разумна, или те следва да се подлагат на гласуване от акционерите, като свързаното лице е изключено от гласуването; ЕОЦКП може да издаде насоки относно подходящите критерии при консултиране със съответните национални органи;

63.  Призовава всеки член на управителния съвет да бъде задължително избиран всяка година, както и за задължително изискване всяка година да се одобрява политиката на съвета или за освобождаване на съвета от отговорност на годишното общо събрание с цел повишаване на отговорността на управителния съвет и насърчаване на култура на по-голяма отговорност;

64.  Призовава за разследване на потискането на ефективния контрол от страна на акционерите и за премахване на регулаторните пречки пред разумното съдействие;

65.  Призовава за въвеждането на електронно гласуване с цел да се насърчават акционерите да участват в корпоративното управление на финансовите институции;

66.  Счита, че всички дружества с ограничена отговорност следва да могат да посочат в своя устав дали съдружниците могат да останат анонимни или трябва да бъдат поименно известни, и че в последния случай трябва да се приеме закон, който да гарантира действителното публично оповестяване на тяхната самоличност;

o
o   o

67.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 329, 14.12.2010 г., стр. 3.


Споразумение за свободна търговия с Индия
PDF 377kWORD 79k
Резолюция на Европейския парламент от 11 май 2011 г. относно текущото състояние на преговорите за сключване на споразумение за свободна търговия между ЕС и Индия
P7_TA(2011)0224B7-0291/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) относно многонационалните предприятия, както и Тристранната декларация на Международната организация на труда (МОТ) относно многонационалните предприятия и социалната политика,

–  като взе предвид Министерската декларация от четвъртата сесия на Министерската конференция на СТО, приета на 14 ноември 2001 г. в Доха, и по-специално параграф 44 относно специалното и диференцирано третиране (СДТ),

–  като взе предвид своята резолюция от 29 септември 2005 г. относно отношенията между ЕС и Индия: Стратегическо партньорство(1),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 4 октомври 2006 г., озаглавено „Глобална Европа: конкурентоспособна в световен мащаб. Принос към стратегията за растеж и заетост на ЕС“ (COM(2006)0567),

–  като взе предвид своята резолюция от 26 март 2009 г. относно споразумение за свободна търговия между ЕС и Индия(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 юли 2007 г. относно споразумението ТРИПС и достъпа до лекарствени продукти(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 22 май 2007 г. за Глобална Европа ‐ външни аспекти на конкурентоспособността(4),

–  като взе предвид документа за национална стратегия за Индия (2007–2013 г.),

–  като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че Европейският съюз следва да продължи да разглежда като приоритет основаната на правила многостранна търговска система, установена от СТО, която предлага най-добрите перспективи за открита и справедлива международна търговия чрез установяване на подходящи правила и гарантиране на тяхното спазване,

Б.  като има предвид, че успешно и балансирано приключване на Плана за развитие от Доха (ПРД) е от ключово значение както за Европейския съюз, така и за Индия, и като има предвид, че такова споразумение не изключва двустранни споразумения СТО+, които могат да имат допълващ характер по отношение на многостранните правила,

В.  като има предвид, че Европейският съюз е най-големият източник на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в Индия с дял, възлизащ на 27 % от общия размер на ПЧИ през 2009 г.; като има предвид обаче, че дялът на ЕС е спаднал през последните три години от 37 % от общия размер на ПЧИ през 2007 г. на 32 % през 2008 г. и 27 % през 2009 г., докато ПЧИ от ЕС към Китай през 2009 г. бяха значително по-високи - 5,3 млрд. евро - от тези към Индия, възлизащи на 3,1 млрд. евро,

Г.  като има предвид, че Индия беше седемнайсетият по важност търговски партньор на Европейския съюз през 2000 г., а през 2010 г. се нареди на осмо място (с обем на търговията 67,8 млрд.); като има предвид обаче, че относителният дял на ЕС на индийския пазар спадна от 23,2 % през 1999 г. на 14,5% през 2009 г., докато пазарният дял на Китай се умножи четирикратно за същия период - от 2,6 % през 1999 г. на 11,3 % през 2009 г.,

Д.  като има предвид, че Индия е най-големият бенефициер по схемата на Общата система за преференции (GSP); като има предвид, че вносът от Индия в Европейския съюз на преференциални ставки или безмитно достигна стойност от 19,9 млрд. евро през 2009 г., което означава 83 % от общия внос от Индия,

Е.  като има предвид, че двете страни очакват да си осигурят значителни ползи от премахването на тарифите, либерализирането на търговията с услуги и на установяването, и потвърждават своя ангажимент за намаляване на тарифите и по-нататъшна либерализация на установяването и на търговията с услуги,

Ж.  като има предвид, че е необходимо достъпът до пазара да бъде придружен от прозрачни и адекватни правила и стандарти с цел да се гарантират ползите от либерализацията на търговията,

З.  като има предвид, че пазарният достъп е възпрепятстван от нетарифни бариери пред търговията (НБТ) като изисквания от съображения, свързани със здравето и безопасността, или технически пречки, количествени ограничения, процедури за оценка на съответствието, механизми за търговска защита, митнически процедури, вътрешно данъчно облагане и неуспешно приемане на международни норми и стандарти,

И.  като има предвид, че следва да се обърне още по-надлежно внимание на елементите за признаване, подходяща и ефективна защита, прилагане и изпълнение на правата върху интелектуалната собственост (ПИС), в т.ч. патенти, търговски марки или марки за услуги, авторски и сродни права, географски указания (включително марки за произход), промишлен дизайн и топология на интегрални схеми,

Й.  като има предвид, че фалшивите лекарства могат да бъдат пагубни за здравето; като има предвид, че ЕС и Индия следва да обединят усилия за разрешаването на този проблем,

К.   като има предвид, че Индия е един от главните производители и износители на генерични лекарства,

Л.  като има предвид, че успехът и устойчивостта на здравните програми зависят в значителна степен от продължаващото наличие на качествени генерични лекарства на ниска цена; като има предвид ключовата роля на Индия като доставчик на такива продукти и като има предвид доказаното вредно въздействие на предвидените в ТРИПС+ правила в областта на интелектуалната собственост върху наличието на генерични лекарства,

М.  като има предвид, че член 1, параграф 1 от Споразумението за сътрудничество предвижда спазване на правата на човека и демократичните принципи; като има предвид, че това съставлява съществен елемент от споразумението,

Н.  като има предвид, че достъпът на предприятията от ЕС до индийския пазар е все още възпрепятстван от няколко НБТ като обременяващи изисквания от съображения, свързани със здравето и безопасността, или технически пречки, количествени ограничения, прекомерно ограничаващи процедури за оценка на съответствието, неоправдани механизми за търговска защита, митнически процедури, вътрешно данъчно облагане и неуспешно приемане на международни норми и стандарти,

Общи въпроси

1.  Счита, че споразумението за свободна търговия следва да е балансирано и съвместимо с правилата и задълженията в рамките на СТО; счита, че успехът на Програмата за развитие от Доха остава търговски приоритет на Европейския съюз и че преговорите с Индия относно споразумение за свободна търговия трябва по този начин да допълват многостранните правила;

2.  Приветства резултата от срещата на върха между ЕС и Индия, проведена през декември 2010 г., и насърчава преговарящите страни да ускорят процеса на преговори и да продължават да се допитват до ключовите заинтересовани страни; припомня обещанието на Европейския съюз и Индия за ускоряване на преговорите по споразумение за свободна търговия и за съществен и ефективен напредък за ранното сключване на амбициозно и балансирано, широкообхватно споразумение за търговия и инвестиции; изразява разочарование от бавния темп на преговорите; призовава двете страни да положат всички усилия да сключат обширно, амбициозно и балансирано споразумение за свободна търговия до края на 2011 г.;

3.  Насърчава федералното правителство на Индия и правителствата на отделните щати да синхронизират политиките и процедурите с цел максимално увеличаване на потенциалните ползи;

4.  Припомня, че целите на общата търговска политика следва да бъдат изцяло съгласувани с общите цели на Европейския съюз, както и че съгласно член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз общата търговска политика на Европейския съюз трябва да се провежда „съгласно принципите и целите на външната дейност на Съюза“ и че съгласно член 3 от Договора за Европейския съюз Съюзът трябва да допринася, наред с другото, за устойчивото развитие, премахването на бедността и защитата на правата на човека;

5.  Насочва вниманието, въз основа на взаимното допълване на двете икономики, към потенциала за увеличаване на търговията и инвестициите между ЕС и Индия и възможностите за развиване на стопанска дейност в резултат от споразумението за свободна търговия; счита сключването на споразумението за свободна търговия между ЕС и Индия за сценарий, при който всички ще спечелят, но препоръчва да бъде извършена оценка на съществуващите секторни специфики с цел да се установят възможни неизгодни за чувствителните сектори на ЕС последици от споразумението;

6.  Изисква от Комисията да включи амбициозна глава за устойчивото развитие като основна част от споразумението за свободна търговия;

Търговия със стоки

7.  Приветства резултатите от много симулации за свободна търговия, които показват, че споразумението за свободна търговия би увеличило общия износ и внос както за Европейския съюз, така и за Индия; подчертава, че при настоящия среден темп на растеж двустранната търговия се очаква да се увеличи до 160,6 млрд. до 2015 г.;

8.  Отбелязва, че средните тарифи, прилагани от Индия, са намалели, но все още са по-високи от тарифите на ЕС; изтъква особено, че средната тарифа на Индия за пазарен достъп за неселскостопански стоки е в момента 10,4 % в сравнение със средните за ЕС 4 %, докато средната тарифа на Индия за селскостопански стоки е 31,8 % в сравнение със средните за ЕС 13,5 %;

9.  Подчертава, че целта за промишлената търговия следва да бъде взаимното пълно премахване на митата, асиметрично във времето, и че всяко възможно изключение от тази цел следва да бъде ограничено и да подлежи на преразглеждане, без да означава изключването на сектори, които са от значение за двете страни като например автомобилната промишленост;

10.  Отбелязва, че споразумението следва да зачита чувствителността по отношение на търговията със селскостопански стоки, но това не следва да препятства отварянето на пазара в области, в които има взаимно допълване;

11.  Призовава Комисията да отчита всяко отрицателно въздействие върху европейското селско стопанство, особено в областите на отварянето на пазарите, ГМО, млякото, говеждото месо, защитата на интелектуалната собственост и етикетирането за произход;

12.  Счита, че е важно споразумението за свободна търговия да включва амбициозни глави за техническите бариери пред търговията и санитарни и фитосанитарни мерки; в тази връзка призовава Комисията да обърне внимание на неуредените въпроси като хуманното отношение към животните;

13.  Призовава и двете страни да гарантират, че регулирането и нетарифните бариери се уреждат по начин, който не възпрепятства цялостната търговия; призовава ЕС и Индия да изградят ефективна дисциплина, която да предотврати възникването на ненужни регулаторни пречки пред търговията и да преодолее съществуващите пречки, като същевременно се спазва правото на двете страни да регулират;

14.  Подчертава, че споразумението за свободна търговия следва да включва обвързващ механизъм за уреждане на спорове между държавите и разпоредби за медиацията по въпросите на нетарифните бариери, както и ефективна предпазна клауза;

Търговия с услуги, установяване

15.  Признава, че услугите са най-бързо развиващият се сектор на индийската икономика; отбелязва, че Индия има настъпателни интереси в либерализацията на начини на предоставяне 1 и 4 по Общото споразумение за търговията с услуги (ГАТС); отбелязва, че Европейският съюз би желал да приключи либерализацията на достъпа до пазара и националното третиране по начин на предоставяне 3 за повечето услуги; отбелязва, че амбициите на споразумението за свободна търговия не могат да бъдат постигнати без ангажираност по начин на предоставяне 4; изтъква, че националната акредитация на професионалните квалификации и акредитацията им на равнище ЕС, споразуменията за взаимно признаване и изискванията за лицензиране в рамките на професионалните услуги носят големи ползи както в ЕС, така и в Индия, и тези въпроси лесно биха могли да бъдат обхванати от споразумението за свободна търговия; изисква при все това да се извърши обстоен анализ по отделни държави-членки, за да се избегнат отрицателни последици за трудовия пазар на ЕС, като същевременно се позволи съгласно начин на предоставяне 4 временно пребиваване на необходими квалифицирани специалисти;

16.  Посочва, че либерализирането на услугите по никакъв начин не трябва да уврежда правото на регулиране на услугите, включително обществените услуги;

17.  Отбелязва, че търговията с услуги между ЕС и Индия е сравнително небалансирана, като ЕС изнася 1,9 % от своите услуги за Индия, а Индия изпраща за ЕС 11,6 % от общия си износ;

18.  Насърчава Индия да разработи подходящо законодателство в областта на защитата на данните, което би й позволило да получи статут на държава с необходимото равнище на защита, което да дава възможност за прехвърлянето на лични данни от ЕС въз основа на и в съответствие със законодателството на ЕС;

19.  Счита, че като се позволи на чужди адвокатски и счетоводни дружества да развиват дейност в Индия, ще се създадат значителни ползи за индийската икономика и нейните специалисти, и за европейските дружества, които имат експертен опит в международното право и счетоводство, както и за техните клиенти; призовава Комисията да проучи заедно с индийските органи възможността и обхвата на либерализация на правните услуги по силата на споразумението за свободна търговия;

20.  Насърчава Индия за по-нататъшно отваряне на нейните сектори на банковата дейност, застраховането и търговията на дребно в съответствие с реформите, обявени от индийските органи като признание на факта, че подходящото финансово законодателство е важно за гарантиране на надзора на финансовите услуги, намаляване на системния риск и предоставяне на най-високо възможно равнище на защита на потребителите;

Инвестиции

21.  Призовава Комисията да включи при преговорите по споразумението за свободна търговия глава относно инвестициите като част от споразумението и така да създаде възможност за много по-гладко протичане на процеса на инвестиране от всяка страна на пазара на другата чрез насърчаване и защита на инвестиционните сделки, в съчетание с проучване на непосредствените възможности; предлага такова споразумение за инвестициите да предвиди създаването на система на единни информационни звена за инвеститори в двете икономики с цел да им се разясняват разликите между инвестиционните правила и практики на двете страни и да им се предоставя информация относно всички правни аспекти;

22.  Призовава Комисията да гарантира, че разпоредбите за защита на инвестициите не накърняват възможността на страните да издават задължителни лицензи, нито уронват други политики в областта на общественото здравеопазване;

Обществени поръчки

23.  Отбелязва, че Индия е съгласна да включи възлагането на обществени поръчки в споразумението за свободна търговия; изразява съжаление обаче, че това е факт само на федерално равнище на управление; призовава Комисията да преговаря за ефективни и прозрачни системи за възлагане на обществени поръчки; призовава Индия да прилага прозрачни и справедливи процедури при възлагането на обществени поръчки и да предостави на европейските предприятия достъп до системите на обществените поръчки; призовава Индия да гарантира възможно най-широк обхват, като включи по-конкретно предприятия от публичния сектор;

Търговия и конкуренция

24.  Приветства напредъка, осъществен при изготвянето на глава относно търговията и конкуренцията в споразумението за свободна търговия между ЕС и Индия, и призовава двете страни да засилят своето сътрудничество по въпроси, свързани с конкуренцията в търговията, правата върху интелектуалната собственост и промишлената и търговската политика;

25.  Приветства ангажимента на Индия за строг режим по отношение на правата върху интелектуалната собственост и прилагане на разпоредбите за гъвкавост на ТРИПС в международното и национално законодателство с цел изпълнение на задълженията й в областта на общественото здравеопазване, особено във връзка с достъпа до основни лекарства; насърчава Индия да прилага и изпълнява строго този режим, като подобри достъпа до основни лекарства; призовава ЕС и Индия да гарантират, че поетите в рамките на споразумението за свободна търговия ангажименти не възпрепятстват достъпа до основни лекарства, като същевременно Индия развива своя капацитет от генерична към основана на научноизследователска дейност промишленост; подкрепя сътрудничеството между ЕС и Индия в съответните им основани на научноизследователска дейност промишлености с оглед гарантиране на взаимно полезен растеж в тези сектори;

26.  Отправя искане до Комисията да не изисква изключителност на данните в контекста на преговорите по правата върху интелектуалната собственост, както се заявява в резолюцията на ЕП от 12 юли 2007 г., и да признае, че изключителността на данните би имала значителни последици за производството на генерични лекарства и следователно е вредна за достъпа на развиващите се страни до лекарства и за тяхната политика на обществено здравеопазване;

27.  Призовава Комисията и съответните индийски органи да работят заедно върху общо определение на фалшивите лекарства, така че то да не се отрази неблагоприятно върху достъпа до основни лекарства, и да координират действия за ефективна борба с фалшифицирането, и по-конкретно с фалшивите лекарства, които са пагубни за здравето на пациентите;

28.  Изтъква, че е от съществено значение постигането на високо равнище на защита на географските указания най-късно към момента на влизане в сила на споразумението за свободна търговия;

Търговия и устойчиво развитие

29.  Признава, че глава относно устойчивото развитие е съществена част от всяко сключвано от ЕС споразумение за свободна търговия, и призовава двете страни да договорят амбициозна глава, която да отразява общия ангажимент за насърчаване на устойчивото развитие и приобщаващия растеж въз основа на споделени ценности; настоятелно призовава Комисията да включи правно обвързващи клаузи за правата на човека, социалните и екологичните стандарти, както и за прилагането на тези клаузи, като се предвидят мерки в случай на нарушение;

30.  Изисква тази глава да включва като минимум зачитането на осемте основни конвенции и четирите приоритетни конвенции на МОТ и на международно приетите екологични стандарти, а също и да установява стимули, насърчаващи предприятията да поемат ангажименти във връзка с корпоративната социална отговорност;

31.  Приветства всички усилия на индийското правителство за премахване на детския труд; призовава индийското правителство и Комисията да продължават да финансират дейности, целящи да дадат на децата възможност да ходят на училище;

32.  Подчертава необходимостта от гарантиране, че дружествата от ЕС, които се възползват от специалните икономически зони, спазват основните трудови права и другите трудови права въз основа на ратифицираните от Индия конвенции на МОТ;

33.  Подчертава, че правата на човека, демокрацията и сигурността са основни елементи на отношенията между ЕС и Индия; затова призовава двете страни да гарантират по-динамичен диалог по неразрешените въпроси, особено що се отнася до Кашмир;

34.  Твърдо подкрепя практиката да се включват правно обвързващи клаузи относно правата на човека във всички международни споразумения на ЕС, в това число ясен и точен механизъм за консултации по подобие на предвиденото в член 96 от Споразумението от Котону;

Роля на Европейския парламент

35.  Очаква Съветът и Комисията да представят споразумението за свободна търговия на Парламента за одобрение в съответствие с Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС)(5);

36.  Изисква от Комисията и Съвета да вземат изцяло предвид исканията на ЕП, изразени в настоящата резолюция, преди да сключат споразумението за свободна търговия; припомня, че за да влезе в сила, споразумението за свободна търговия се нуждае от одобрението на ЕП; призовава Комисията и Съвета да не предлагат временно прилагане на споразумението, преди ЕП да е дал одобрението си;

Други съображения

37.  Приветства напредъка на Индия в превръщането й от изключителен бенефициер на помощ за развитие и в донор;

38.  Изтъква, че ако икономическото сътрудничество между ЕС и Индия се основава на система от споделени универсални ценности, това сътрудничество може да се превърне в стандарт за сътрудничеството с други страни;

39.  Счита, че ЕС трябва да отделя специално внимание на сектора на малките и средните предприятия (МСП) в Индия и следователно предлага във всички програми за сътрудничество за развитие между Европейския съюз и Индия МСП да бъдат подкрепяни посредством мерки за подпомагане на финансирането на основаващи се на пазара местни проекти;

40.  Приветства разпространяването навсякъде в Индия на микрокредитирането, което получи признание като ефективен начин за създаване на развитие, ръководено на най-ниско равнище;

o
o   o

41.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки и на Индия.

(1) ОВ C 227 Е, 21.9.2006 г., стр. 589.
(2) ОВ C 117 Е, 6.5.2010 г., стр. 166.
(3) ОВ C 175 Е, 10.7.2008 г., стр. 591.
(4) ОВ C 102 Е, 24.4.2008 г., стр. 128.
(5) Член 218, параграф 6, буква а), подточка v) от ДФЕС.


Търговските отношения между ЕС и Япония
PDF 296kWORD 60k
Резолюция на Европейския парламент от 11 май 2011 г. относно търговските отношения между ЕС и Япония
P7_TA(2011)0225B7-0287/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид своята резолюция от 17 февруари 2011 г. относно стратегията „Европа 2020“(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти в международните търговски споразумения(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2009 г. относно засилването на ролята на европейските малки и средни предприятия в международната търговия(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 18 декември 2008 г. относно въздействието на подправянето на продукти върху международната търговия(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 4 септември 2008 г. относно търговията с услуги(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 20 май 2008 г. относно търговия със суровини и стоки(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 19 февруари 2008 г. относно стратегията на ЕС за осигуряване на по-добър достъп до външни пазари за европейските предприятия(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 22 май 2007 г. за Глобална Европа ‐ външни аспекти на конкурентоспособността(8),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Търговия, растеж и световни дела – Търговската политика като ключов елемент на стратегията на ЕС 2020“ (COM(2010)0612),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Глобална Европа: конкурентоспособна в световен мащаб. Принос към стратегията на ЕС за растеж и работни места“ (COM(2006)0567),

–   като взе предвид доклада на Комисията за пречките пред търговията и инвестициите, публикуван на 10 март 2011 г.,

–  като взе предвид Съвместната декларация за връзките между Европейската общност и нейните държави-членки и Япония, подписана на 18 юли 1991 г. в Хага,

–  като взе предвид Споразумението между ЕС и Япония за взаимно признаване, сключено през 2001 г.(9),

–  като взе предвид Споразумението между ЕС и Япония относно сътрудничеството по дейности, нарушаващи конкуренцията, сключено през 2003 г.(10),

–  като взе предвид Споразумението между Европейската общност и Япония за сътрудничество и административна взаимопомощ в митническата област, сключено през 2008 г.(11),

–  като взе предвид десетгодишния план за действие, приет на Десетата среща на върха ЕС‐Япония, състояла се в Брюксел на 8 декември 2001 г.,

–  като взе предвид съвместната декларация, приета на Деветнадесетата среща на върха ЕС‐Япония, състояла се в Токио на 28 април 2010 г.,

–  като взе предвид съвместната декларация, приета на Осемнадесетата среща на върха ЕС‐Япония, състояла се в Прага на 4 май 2009 г.,

–  като взе предвид доклада на Copenhagen Economics, озаглавен „Assessment of barriers to trade and investment between the EU and Japan“ („Оценка на пречките пред търговския и инвестиционен обмен между ЕС и Япония“), публикуван на 30 ноември 2009 г.,

–  като взе предвид резултатите от проведеното от Комисията обществено допитване относно търговските отношения между ЕС и Япония, публикувано на 21 февруари 2011 г.,

–   като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 24 и 25 март 2011 г.,

–  като взе предвид заплануваната среща на върха ЕС‐Япония, която трябва да се състои в Брюксел на 25 май 2011 г.,

–  като взе предвид 115, параграф 5, и член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че основаната на правила многостранна търговска система, създадена чрез Световната търговска организация (СТО), е най-подходящата рамка за регулиране и за насърчаване на открита и справедлива търговия,

Б.  като има предвид, че е съществено многостранните, плурилатералните и двустранните споразумения да се схващат като част от общ инструментариум на международните дела и следователно като стандартни характеристики на едни балансирани и допълващи се политически и търговски отношения,

В.   като има предвид, че ЕС следва да запази ангажираността си за постигането на балансирани резултати от Програмата за развитие от Доха (ПРД) като предпочитан подход, което би помогнало на развиващите се страни да се интегрират в международната система за търговия, като успоредно с това постига напредък чрез двустранни и плурилатерални търговски споразумения с други индустриализирани страни, при които е реалистично постигането на взаимна изгода и икономически растеж в по-кратки срокове,

Г.  като има предвид, че през 2009 г. сборът от БВП на ЕС и Япония се равняваше на над една четвърт от световния БВП, а делът им в световната търговия надхвърли 20 %,

Д.  като има предвид, че Япония и ЕС извършват значителни взаимни инвестиции в икономиките си, като общият обем на преките чуждестранни инвестиции през 2009 г. беше 200 милиарда евро,

Е.   като има предвид, че през 2010 г. общия обем на двустранната търговия между ЕС и Япония, третата по размер на БВП национална икономика в света, се равняваше на 120 милиарда евро, като Япония е шестият по големина търговски партньор на ЕС, а ЕС е третият по големина търговски партньор на Япония,

Ж.  като има предвид, че както Съветът, така и Комисията отбелязват, че способността на Япония да премахне регулаторните бариери пред търговията е предварително условие за започване на преговори за споразумение за свободна търговия между ЕС и Япония, като така се насърчава по-тясната икономическа интеграция между двата стратегически търговски партньора,

З.  като има предвид, че ЕС и Япония са изправени пред общи предизвикателства, като например политическия и икономически възход на Китай, икономическия спад след световната финансова криза, демографски спад и неотложна нужда от достъп до суровини и енергийни източници, както и гарантиране на тяхната ценова стабилност, за стимулиране на съответните си индустрии,

И.  като има предвид, че откритата и справедлива търговия е мощен инструмент за създаване на повече растеж и благоденствие в обществото, който се опира на сравнителните предимства на всяка съответна икономика и потенциалните взаимодействия, произтичащи от по-голяма икономическа интеграция и нов принос към основана на знанието икономика,

Й.  като има предвид, че както ЕС, така и Япония като цяло имат ниски тарифи за стоки, като над две трети от стойността на износа на Съюза за Япония е безмитна, а освен това безмитна е и над една трета от стойността на износа на Япония за ЕС,

К.  като има предвид, че въпреки тези ниски тарифи обемите на двустранната търговия между ЕС и Япония изостават от голямата част от търговския обмен на ЕС с другите основни търговски партньори, най-вече заради отрицателния ефект от японските нетарифни бариери (НТБ) върху възможностите за достъп до пазара за европейските предприятия,

Л.  като има предвид, че в проучването на Copenhagen Economics от ноември 2009 г. се оценява, че търговските разходи, свързани с НТБ, са по-високи от съществуващите тарифни равнища и че по-голямата част от евентуалните икономически ползи са в премахването на тези НТБ; като има предвид, че проучването оценява потенциалното увеличение на износа на ЕС за Япония на 43 милиарда евро, а това на японския износ за ЕС на 53 милиарда евро, ако се намалят във възможно най-голяма степен тарифите и нетарифните мерки,

М.  като има предвид, че Комисията в своя доклад за пречките пред търговията и инвестициите за 2011 г. посочва пречките пред достъпа до обществени поръчки, недостатъчното признаване на международните стандарти за медицинска апаратура и преференциалното третиране на водещите национални дружества във финансовите услуги (напр. пощенската служба) като три основни области на загриженост за ЕС по отношение на НТБ на Япония,

Н.  като има предвид, че се преценява, че защитата и прилагането на правата на интелектуална собственост в Япония са на високо равнище и че Япония и ЕС споделят общи цели и подходи по въпросите, свързани с правата на интелектуална собственост, с изключение на географските указания, и имат ангажимент за борба в плурилатерален план срещу фалшифицирането и пиратството като страни по Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA);

О.  като има предвид, че индустрията на правата на интелектуална собственост е сектор с висока добавена стойност и източник на растеж както в ЕС, така и в Япония, особено по отношение на по-нататъшното разработване на интелигентни продукти и услуги,

П.  като има предвид необходимостта от повдигане на въпроси, свързани с инвестициите и търговията с услуги в рамките на всички търговски разговори с Япония, за да се гарантира, че отварянето на пазара няма да застраши нито европейските, нито японските правила за защита на обществените услуги и културното многообразие,

Р.  като изразява отново солидарността си с японския народ след неотдавнашните природни бедствия,

1.  Счита, че многостранната търговска система, представлявана от СТО, остава далеч най-ефективната рамка за постигане на открита и справедлива търговия в световен мащаб; счита, че Европейският съюз и Япония следва да допринасят за успешно приключване на преговорите по ПРД;

2.  Подчертава, че подкрепя споразумение за свободна търговия между ЕС и Япония, но не е удовлетворен от нищожния напредък в групата на високо равнище през последните няколко години; счита, че Япония трябва да поеме значителни ангажименти за премахване на нетарифните бариери и пречки пред достъпа до японски обществени поръчки, преди да се даде начало на преговори;

3.  Подчертава, че либерализирането на търговията между ЕС и Япония следва да не пречи, а да съществува съвместно с правила за защита на обществените услуги и културното разнообразие и да подкрепя регулаторното сближаване и придържането към многостранни стандарти, където такива съществуват;

4.  Подчертава, че се ангажира с укрепването на търговските отношения между ЕС и Япония чрез съсредоточаване върху премахването на нетарифните бариери пред търговията и инвестициите, включително многобройните ограничителни правила и регулаторни мерки, които трябва да спазват дружествата от ЕС за достъп до японския пазар;

5.  Счита, че в търговските преговори с Япония Комисията като един от своите приоритети следва да се съсредоточи върху премахването на онези бариери и пречки, които спъват в най-голяма степен пазарния достъп за европейски МСП;

6.  Счита, че намаляването или премахването на японските тарифи върху продукти от сферата на информационните и комуникационни технологии (ИКТ), включително техните части и компоненти, би увеличило конкурентостта и би създало нови висококачествени работни места в ЕС; освен това призовава за засилено взаимно сътрудничество между ЕС и Япония в сферата на научноизследователската и развойна дейност, и по-специално за прилагане на правата на интелектуална собственост, за да се ускори обменът на информация за патенти между съответните патентни служби;

7.  Счита, че равнището на амбициозност на Комисията по отношение на споразумение за свободна търговия между ЕС и Япония, и особено увеличаването на пазарния достъп за европейски предприятия, следва да се допълва от съвместно договорени и всеобхватни ангажименти за устойчиво развитие;

8.  Подчертава, че едно споразумение за свободна търговия между ЕС и Япония не само би донесло ползи във връзка с увеличаването на двустранната търговия със стоки и услуги, но също така би насърчило сътрудничеството в сферата на новаторството, регулаторното сътрудничество и борбата срещу пазарната злоупотреба и ‐ не на последно място, сътрудничеството за мерки по широкообхватни предизвикателства в сферата на околната среда;

9.  Призовава държавите-членки и Комисията във всички преговори с Япония да подкрепят и насърчават инициативи, насочени към утвърждаване на правата на човека и на социалните и екологичните стандарти;

10.  Счита, че една всеобхватна оценка на устойчивостта и въздействието е от първостепенно значение за общата оценка на търговските отношения между ЕС и Япония; отправя искане към Комисията да представи своевременно такава оценка, като посочи подробно преди всичко възможните предимства и недостатъци на засилването на търговските отношения между ЕС и Япония за всички засегнати сектори и най-вече за всички промишлени сектори и за тези, които са по-чувствителни, като например автомобилния сектор, секторите електроника, авиация и машиностроене;;

11.  Препоръчва при изготвянето на споразумение за свободна търговия между ЕС и Япония да се включат ефективни двустранни предпазни мерки за предотвратяване на внезапно нарастване на вноса, което би причинило или би създало риск да причини сериозни вреди на промишлеността в ЕС и Япония, особено в чувствителни сектори като автомобилостроенето, електрониката, авиацията и машиностроенето;

12.  Изразява убеждението си, че едно споразумение за свободна търговия между ЕС и Япония има потенциал да доведе до печеливша за двете страни ситуация, която носи ползи и за двете икономики;

13.  Подчертава, че Парламентът ще трябва да даде своето одобрение за евентуалното споразумение за свободна търговия между ЕС и Япония;

14.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки и на правителството и парламента на Япония.

(1) Приети текстове, P7_TA(2011)0068.
(2) Приети текстове, P7_TA(2010)0434.
(3) ОВ C 67 E, 18.3.2010 г., стр. 101.
(4) OВ C 45 E, 23.2.2010 г., стр. 47.
(5) OВ C 295 E, 4.12.2009 г., стр. 67.
(6) ОВ C 279 E, 19.11.2009 г., стр. 5
(7) OВ C 184 E, 6.8.2009 г., стр. 16.
(8) OВ C 102 E, 24.4.2008 г., стр. 128.
(9) ОВ L 284, 29.10.2001 г., стр. 3.
(10) ОВ L 183, 22.7.2003 г., стр. 12.
(11) ОВ L 62, 6.3.2008 г., стр. 24.


Подготвяне на горите за изменението на климата
PDF 489kWORD 156k
Резолюция на Европейския парламент от 11 май 2011 г. относно Зелената книга относно опазването на горите и информацията за горите в ЕС: подготвяне на горите за изменението на климата (2010/2106(INI))
P7_TA(2011)0226A7-0113/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид Зелената книга на Комисията относно опазването на горите и информацията за горите в ЕС: подготвяне на горите за изменението на климата (СОМ (2010)0066),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 11 юни 2010 г. относно подготвянето на горите за изменението на климата,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 15 март 2010 г. относно биологичното разнообразие след 2010 г.,

–  като взе предвид Бялата книга на Комисията, озаглавена „Адаптиране спрямо изменението на климата: към европейска рамка за действие“ (COM(2009)0147) и своята резолюция по този въпрос от 6 май 2010 г.(1),

–  като взе предвид Министерската конференция за защита на горите в Европа (MКЗГЕ) - „FOREST EUROPE“, различните си резолюции и експертната дейност, проведена за предоставяне на насоки, критерии и показатели за устойчивото управление на горите,

–  като взе предвид резолюцията на Съвета от 26 февруари 1999 г. относно стратегията на ЕС за горското стопанство(2) и доклада на Комисията относно нейното прилагане (COM(2005)0084),

–  като взе предвид Плана за действие на ЕС за горите за периода 2006-2011 г. (COM(2006)0302) и средносрочната оценка за неговото изпълнение, извършена от външна група оценители(3),

–  като взе предвид Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици(4), Обобщаващия доклад относно природозащитния статус на типовете естествени местообитания и биологичните видове съгласно изискванията на член 17 от Директивата за местообитанията (COM(2009)0358), своите резолюции от 21 септември 2010 г. относно прилагането на законодателството на ЕС, целящо опазването на биологичното разнообразие(5) и от 3 февруари 2009 г. относно дивата природа в Европа(6),

–  като взе предвид заключенията на Конференцията за биологичното разнообразие (UNEP COP10) в Нагоя през октомври 2010 г., и целите за биологичното разнообразие от Айчи, по-специално ангажимента за защита на 17 % от сухоземната и вътрешната акватория чрез ефективни мерки за съхраняване, интегрирани в по-широк ландшафт,

–  като взе предвид проучването, озаглавено „Организация на комуникацията във връзка с горите в рамките на Европейския съюз: възприемане на горите и горското стопанство от страна на обществеността“(7),

–  като взе предвид Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации за изменение на климата (РКОНИК), Протокола от Киото и Ръководството на Междуправителствения комитет по изменение на климата относно добрата практика при земеползването, промените в предназначението на земята и горското стопанство (ЗППЗГС),

–  като взе предвид Плана за действие на ЕС за биомасата (COM(2005)0628),

–  като взе предвид Директива 2009/28/ЕО на Eвропейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (Директивата за възобновяемата енергия)(8), Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността (Директива за търговията с емисии)(9), Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година относно усилията на държавите-членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г. (Решението за разпределение на усилията)(10), доклада на Комисията относно изискванията за устойчивост при използването на източниците на твърда и газообразна биомаса в електроенергетиката и системите за топлинна и хладилна енергия (COM(2010)0011), глава 9 „Горско стопанство“ от четвъртия доклад за оценка на IPPC и резултатите от общественото допитване във връзка с изготвянето на доклад за устойчива схема за енергийните приложения на биомасата,

–  като взе предвид Европейската програма за изменение на климата и работата, извършена от експертната група относно политиката в областта на климата за ЗППЗГС(11),

–  като взе предвид своите проучвания № 449.292, озаглавено „Оценка на Зелената книга относно опазването на горите и информацията за горите в ЕС: подготвяне на горите за изменението на климата“, № 440.329 относно горите и Европейската схема за търговия с емисии на парникови газове и относно Европейската политика за опазване на горите от пожари, както и заключенията от заседанието на подгрупата „Горско стопанство“ към интергрупата „Изменение на климата, биоразнообразие и устойчиво развитие“ на 13.7.2010 г. в Брюксел,

–  като взе предвид Европейската конвенция за ландшафта от 2000 г. (Конвенцията от Флоренция),

–  като взе предвид Директива 1999/105/ЕО на Съвета относно търговията с горски репродуктивен материал(12) и преразглеждането на Фитосанитарния режим на ЕС,

–  като взе предвид обобщаващия доклад към инициативата за изследване на икономиката на екосистемите и биоразнообразието, озаглавен „Интегриране на икономическите аспекти на природата“, както и актуални въпроси, свързани с климата, включени в тази инициатива,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 26 април 2010 г. относно предотвратяването на горските пожари в рамките на ЕС,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 8 и 9 ноември 2010 г. относно новаторските решения за финансиране на действията за превенция на бедствията,

–  като взе предвид Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно защитата на околната среда чрез наказателно право(13),

–  като взе предвид доклада относно окончателното прилагане на Регламента за насочване на вниманието към горите (СОМ (2010) 0430),

–  като взе предвид Техническия доклад на Европейската агенция за околна среда №9/2006, озаглавен „Видове гори в Европа: категории и видове, за които трябва да се провежда политика на устойчиво управление на горите и изготвяне на доклади във връзка с това“,

–  като взе предвид доклада, внесен пред Генерална дирекция по Земеделие и развитие на селските райони на Европейската комисия, озаглавен „Въздействието на изменението на климата върху европейските гори и възможности за приспособяване към него“(14),

–  като взе предвид доклада на Генерална дирекция Околна среда на Европейската Комисия, озаглавен „Възможностите на политиките на ЕС за опазване на европейските гори от вредни въздействия“(15).

–  като взе предвид Специален доклад №9/2004 на Европейската сметна палата относно мерките в областта на горското стопанство в рамките на политиката за развитие на селските райони (заедно с отговорите от страна на Комисията),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. за определяне на задълженията на операторите, които пускат на пазара дървен материал и изделия от дървен материал(16),

–  като взе предвид препоръките на мрежата от експерти ФАО/ИК на ООН/МОТ за прилагане на устойчиво управление на горите,

–  като взе предвид, че резолюция Х1 от Министерската конференция по опазване на горите в Европа от Хелзинки, дава следното определение на „устойчивото управление на горите“: „управлението и използването на горите и залесените земи по начин и в степен, позволяващи да се съхрани биологичното им разнообразие, производителността, капацитетът за възстановяване, жизнеността и потенциалът им да изпълняват, понастоящем и в бъдеще, подходящи екологични, икономически и социални функции на местно, национално и глобално равнище, без да се причинява вреда на други екосистеми“,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на своята комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на комисията по земеделие и развитие на селските райони и на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A7-0113/2011),

A.  като има предвид, че горите и залесените земи обхващат над 42 % от площта на ЕС, че промишлеността, свързана с горите, с оборот, надхвърлящ 300 милиарда евро, осигурява над 2 милиона работни места, предимно в селските райони, като допринася за икономическия растеж, работните места и просперитета, чрез осигуряване на дървесина и възможности за туризъм;

Б.  като има предвид, че горите в ЕС представляват съвкупности от биосфери, а не просто от дървета, с множество предназначения и предоставят безценни екосистемни услуги, в това число съхранение на въглерод, регулиране на дебита на течащите води, запазване на ландшафта, поддържане на плодородието на почвите и защитата им от ерозия и опустиняване, и защита от природни бедствия, които са от огромно значение за земеделието, развитието на селските райони и качеството на живот на европейските граждани,

В.  като има предвид, че около 40 % от горите в ЕС са публична собственост, а около 60 % се притежават от повече от над 10 милиона частни собственици, и че следователно както частни, така и публични заинтересовани страни носят отговорност за опазването на горите и устойчивото им управление чрез прилагането на устойчиво управление на горите на място,

Г.  като има предвид, че въпреки предизвикващата тревога скорост на обезлесяване в различни части на света, дългосрочната тенденция към увеличаване на площта на горите в ЕС е стабилна и въглерода в дървесната биомаса се счита, че се увеличава; като има предвид, че въпреки общата положителна тенденция, съхранението на въглерод в горите в Европа остава много под естествения капацитет и че тази тенденция може да се обърне със засилването на натиска за увеличаване на дърводобива и загубата на приблизително 500°000 хектара гори в ЕС всяка година в резултат на горски пожари и незаконна сеч;

Д.  като има предвид, че 30 % от зоните по Натура 2000 са горски местообитания, и че тези зони изпълняват съществена роля в изграждането на мрежата от местообитания, и като има предвид, че 66 % от горските местообитания от интерес за Общността се характеризират с неблагоприятен природозащитен статус;

Е.  като има предвид, че планинските гори представляват една трета от общата горска площ на ЕС и са съществен елемент на природния ландшафт, тъй като допринасят за защитата на почвите, за регулиране на водоснабдяването; като има предвид, че горите играят основна роля в икономическите дейности на местно равнище;

Ж.  като има предвид, че защитата на последните останали зони дива природа може да допринесе за спиране на загубата на биологичното разнообразие и деградирането на екосистемните услуги в ЕС до 2020 г.;

З.  като има предвид, че се предвижда производството на енергия от биомаса да достигне 58 % от възобновяемата енергия в ЕС до 2020 г., като делът на биомаса от горското стопанство се очаква в относителни стойности да намалее и като има предвид постоянно нарастващо търсена на дървен материал за енергийни цели; като има предвид, че поради това е необходима бдителност за предотвратяване на незаконната сеч и на засилването на практиките в горското стопанство, които биха могли да увеличат съотношението между сечта и прираста до над 100 % в някои държави-членки, в разрез с целите в областта на изменението на климата и биологичното разнообразие; като има предвид, че енергията от биомаса трябва да зависи по-малко от биомасата от горското стопанство,

И.  като има предвид, че опазването на горите и техните функции следва да се насърчава във всички политики на ЕС, засягащи горите,

Й.  като има предвид, че горите съставляват живи и развиващи се екосистеми, често излизащи извън рамките на държавните граници, които могат да бъдат класифицирани по различни начини, така например според биоклиматичните зони или видовете гори, и като има предвид, че с цел насочването на решенията на политиките на ЕС Европейската агенция за околната среда е съставила номенклатура на горите; като има предвид, че политиките на ЕС, имащи отражение върху горите, следва да отчетат най-новите научни постижения във всички области, като например „континенталния вододел“, както и че, за да могат да бъдат от полза, тези политики не бива да бъдат прекалено общи,

K.  като има предвид, че различните видове гори и секторът на горското стопанство са изправени пред различни и непредвидими биотични и абиотични заплахи, дължащи се на изменението на климата, като например вредители, бури, суша и пожари, които превръщат устойчивостта на горите в крайъгълния камък на усилията за опазването им,

Л.  като има предвид, че надеждната и сравнима информация относно състоянието на горите в ЕС и последиците от изменението на климата е важно предварително условие за политиката и планирането, включително относно смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптацията към него,

M.  като има предвид, че спонтанните и умишлените пожари, често предизвиквани със скрити цели, унищожават повече от 400 000 хектара гори годишно, най-вече, но не само, в региона на Средиземноморието, с големи последици за човешкия живот, собственост, заетостта, биологичното разнообразие и защитните функции на горите; като има предвид, че възстановяването след пожар е особено трудно за всички гори, а в случая на мрежата Натура 2000, пожарите пречат на постигането на целите на мрежата,

Н.  като има предвид, че гореспоменатата Бяла книга „Адаптиране спрямо изменението на климата“ включва горите като една от основните области за действие, като подчертава, че стратегията на ЕС за горското стопанство следва да се актуализира във връзка с аспектите, свързани с климата,

O.  като има предвид, че едва 5 % от европейските горски площи представляват стари, първични и незасегнати от човешката дейност гори; като има предвид, че малкият дял на този вид гори, в съчетание с нарастващото разпокъсване на оставащите горски площи от всички видове гори засилва податливостта на горите спрямо климатичните заплахи и отчасти обяснява продължаващия лош природозащитен статус на много горски видове от европейски интерес;

П.  като има предвид, че подобряването на защитните функции на горите следва да формира част от стратегиите на ЕС и на държавите-членки за гражданска защита, особено предвид свързаните с климата екстремни явления като пожари и наводнения,

Р.  като има предвид, че докладът TEEB представи убедително съотношение между разходите и ползите за публични инвестиции в основани на екосистемите подходи за адаптиране към изменението на климата и смекчаването на последиците от него, особено по отношение на „зелената“ инфраструктура, като възстановяване и опазване на горите,

С.  като има предвид, че различните национални, регионални и местни системи за управление на горите трябва да бъдат зачитани, а също така подпомагани, за да се засили техният капацитет за приспособяване,

Т.  като има предвид, че капацитетът на европейските гори в качеството им на ефективен поглътител на въглероден диоксид (CO2), амоняк (NH3) и азотни оксиди (NOX) е все още недостатъчно оползотворен, както и че дървеният материал, произлизащ от устойчиво стопанисвани гори, може да има трайни положителни резултати по отношение на смекчаването на последиците от изменението на климата, служейки като годен за рециклиране, богат на въглерод заместител на енергоемките материали, като сплавите на метали, пластмаса и бетон, които са широко използвани в строителството и другите видове промишленост,

У.  като има предвид, че според събраните от Комисията данни лятното затопляне в Южна Европа ще бъде два пъти по-бързо, отколкото в останалата част на континента и летните валежи на юг ще намаляват с 5 % на десетилетие,

Ф.  като има предвид, че планът за действие на ЕС в областта на горите има четири цели: подобряване на дългосрочната конкурентоспособност, опазване на околната среда, принос за качеството на живот и засилване на координацията, като има предвид, че е постигнат значителен напредък за осъществяването на първата цел,

Х.  като има предвид, че паневропейският процес за опазване на горите е постигнал консенсус на доброволна основа на европейско равнище относно устойчивото управление на горите, като има предвид, че съществуващият контекст за устойчивото управление на горите не е напълно признат и последователно прилаган;

Ц.  като има предвид, че в рамките на паневропейския процес за опазване на горите беше проведена обширна предварителна подготовка за преговори за създаването на правнообвързващ инструмент и че съответните решения се очаква да бъдат взети на следващата конференция в Осло през юни 2011 г.,

Ч.  като има предвид, че регламентите относно предотвратяването на горските пожари(17) и относно насочване на вниманието към горите(18) спират да се прилагат, като това води до докладване ad hoc и неадекватно финансиране,

Ш.  като има предвид, че генетичният подбор следва да се стреми и да бъде насочен към подобряване на показателите за адаптиране на горската екосистема,

Щ.  като има предвид, че е необходима повече информация относно влиянието на горите върху климатичните тенденции на европейско равнище,

AA.  като има предвид, че гореспоменатият доклад пред Комисията относно „Възможностите на политиките на ЕС за опазване на европейските гори от вредни въздействия“, идентифицира и проучи четири възможности на политиките, обхващащи продължаване на настоящия подход, отворения метод на координация, повишено наблюдение и въвеждане на рамкова директива за горите,

1.  Приветства Зелената книга на Комисията относно опазването на горите и информацията за горите в ЕС: подготвяне на горите за изменението на климата; счита, че стратегията на ЕС относно горите следва да бъде засилена с оглед подобряване устойчивото управление и съхранението на горите, съгласно принципите на субсидиарност и пропорционалност;

2.  Подчертава обаче, че съгласно член 5 от Договора за Европейския съюз, ЕС може да предприема действия в области, където е очевидно, че целите на предложеното действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки;

3.  Приветства становището на Комисията, че горите следва да се разглеждат като главен участник при решаването на кризата, свързана с изменението на климата; подчертава, че устойчивото управление на горите е от основно значение, за да може ЕС да постигне своите цели в областта на климата и да предостави необходимите екосистемни услуги като биологично разнообразие, защита срещу природни бедствия и улавяне на CO2 от атмосферата;

4.  Припомня, че горите образуват биосфери, обхващащи много повече от дървета, и че тяхната устойчивост следователно зависи от биологичното разнообразие не само на дърветата, но и на всички горски организми, по-специално на обитаващите горите диви животни, както и че горите са от съществено значение за приспособяване на европейските общества към изменението на климата;

5.  Подчертава, че горите са основният поглътител на въглерод и изпълняват изключително важна роля в борбата с изменението на климата; поради това е от съществено значение Европейският съюз да укрепи стратегията си за борба с природните явления, които влошават състоянието на горските площи, например пожарите и замърсяването на въздуха;

6.  Изразява убеждението, че екологичната устойчивост е предпоставка, за да могат горите в ЕС да продължат да изпълняват икономическа си и социална функция;

7.  Подчертава ролята на горското биологично разнообразие при приспособяването към изменението на климата и нуждата от повишаване на знанията относно показателите на горското биологично разнообразие, включително, по-специално, генетичната способност на горите, в името на по-доброто приспособяване;

8.  Поздравява Комисията за подробния анализ на биотичните и абиотичните заплахи, изготвен в рамките на Зелената книга, и обръща вниманието й върху необходимостта от разглеждане и на други фактори, които са пряко свързани с последствията от изменението на климата за горите, например обезлистяването, тъй като през последните 20 години в горите в Южна Европа се наблюдава удвояване на горските площи, засегнати от обезлистяване, което се отразява пряко на процесите на поглъщане на въглерод и води до намаляване на балансиращото въздействие на горите по време на суша и при горещи вълни поради преждевременното опадане на листа на дърветата;

9.  Признава важния принос за устойчивото горско стопанство на съществуващите глобални сертификационни схеми като Съвета за стопанисване на горите (FSC) и Програмата за подпомагане на горските сертификационни системи (PEFC);

Стратегията за горското стопанство и Планът за действие за горите на ЕС

10.  Подчертава, че горепосочените Стратегия на ЕС за горското стопанство и План за действие на ЕС за горите следва да бъдат актуализирани, за да включат измерението на изменението на климата и по-широкообхватните въпроси, свързани с опазването на горите; припомня, че едно такова преразглеждане трябва да бъде предхождано от всеобхватно разискване относно политиката в областта на горите с държавите-членки и с всички участници, засегнати от реализирането на предложените мерки;

11.  Приветства успеха на усилията, полагани от ЕС, за постигане на конкурентоспособност в световен план за европейските промишлени сектори в областта на горското стопанство;

12.  Призовава Комисията и държавите-членки да засилят усилията за постигане на целите на Плана за действие в областта на горите, свързани с околната среда и качеството на живот, чието изпълнение изостава във времето;

13.  Призовава Комисията да направи анализ на политиките на ЕС, оказващи въздействие върху горите в ЕС, за да провери дали тези политики са съгласувани и дали гарантират защита на горите;

14.  Призовава Комисията да направи анализ на финансирането за горите и горското стопанство, което е налично понастоящем, и да преразпредели съществуващите средства, които упражняват отрицателно въздействие върху горското биологично разнообразие, в съответствие с гореспоменатите заключения на Съвета от март 2010 г.;

15.  Призовава Комисията и държавите-членки да ускорят прилагането на действията, изложени в Съобщението на Комисията от 27 февруари 2008 г. относно иновационна и устойчива промишленост в областта на горското стопанство в ЕС (COM(2008)0113), като вземат под внимание факта, че прекомерното регулиране може да намали конкурентоспособността на продуктите от дърво в сравнение с невъзобновяемите и енергоемки материали;

16.  Изтъква, че мерките за опазване на горите следва да отразят трансграничния характер на биотичните и абиотичните заплахи в зависимост от техния вид, биоклиматичната зона и регионалните условия; освен това подчертава, че действия за подпомагане, координиране и допълване на инициативите за политики на държавите-членки и регионите следва да бъдат предприемани в случаите, когато ЕС има добавена стойност и в съответствие с разработената от Европейската агенция за околната среда номенклатура на горите;

17.  Изтъква, че опазването на горите зависи от дългосрочния ангажимент от страна на държавите-членки, регионите, промишлените отрасли, свързани с горското стопанство, и от държавните и частните собственици на гори;

18.  Счита, че северните бореални гори (тайга) и средиземноморските гори са много ценни за европейското биологично разнообразие и като поглътители на атмосферния въглерод и следва да бъдат предмет на по-добра защита;

19.  Счита, че дългосрочното горско планиране следва да бъде гъвкаво, адаптивно и основано на участието, като взема предвид всички възможни сценарии и позволява обмислянето на многобройни възможности за бъдещо развитие, и като предоставя реалистична и надеждна основа за подкрепа при вземането на управленски решения; освен това счита, че на равнище Ес това следва да се осъществи под формата на постоянен „Горски форум“, с оглед гарантирането на закрилата на горите в дългосрочен план;

Устойчиво управление на горите

20.  Приветства успеха на паневропейския процес за опазване на горите за засилване на устойчивото управление на горите и за постигане на европейски консенсус относно насоките, критериите и показателите за устойчиво управление на горите; при все това отбелязва, че в съществуващия контекст на устойчиво управление на горите липсва последователност в прилагането;

21.  Припомня, че целта на устойчивото управление на горите е да съчетава аспектите, свързани с производството и опазването на горите, като гарантира непрекъснатост на техните икономически, социални и екологични функции в съответствие с националните, регионалните и местните приоритети; отбелязва с безпокойство, че нарастващата тенденция за разглеждане само на икономическата перспектива на горите, като се забравят техните екологични и социални аспекти, е несъвместима с принципите на устойчивото управление на горите;

22.  Призовава Комисията да направи предложения за допълнение на горепосочения Регламент (ЕС) № 995/2010, за да се гарантира, че дървеният материал или изделията от дървен материал, пуснати на европейския пазар, са резултат от устойчиво управлявани гори;

23.  Насърчава държавите-членки и Комисията да продължат усилията си за справяне с незаконната сеч и търговията с така получения дървен материал, тъй като по този начин ще спомогнат за борбата срещу обезлесяването, деградацията на горите и загубата на биологично разнообразие;

24.  Призовава за засилване на връзката между националните програми в областта на горите (НПГ) и Плана за действие за горите чрез структурирано докладване пред Постоянния комитет по горите;

25.  Счита, че устойчивото управление на горите е от същностно значение за способността на горите в ЕС да продължат да изпълняват икономическите си, екологични и социални функции; призовава Комисията и държавите-членки да покажат своята подкрепа за общоевропейския процес за опазване на горите, като направят устойчивото управление на горите задължително в рамките на Европейския съюз; освен това счита, че подобен ангажимент би спомогнал за асимилирането на принципите на устойчивостта в горското стопанство и би послужил като възможно най-добрата подкрепа за паневропейския процес за опазване на горите и за правнообвързващите споразумения, по които се работи в рамките на паневропейския процес за опазване на горите и на Форума на ООН за горите;

26.  Изразява подкрепата си за цялостно прилагане на устойчивото управление на горите в контекста на дългосрочните национални програми в областта на горите, при включване на националните и регионалните приоритети, на измерими цели и критерии за оценка, и при отчитане на нарастващите опасности за горите от изменението на климата;

27.  Подчертава, че плановете за развитие на селските райони и оперативните програми не следва да се считат за равностойни на националните програми в областта на горите; призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че националните програми в областта на горите вземат предвид заключенията и препоръките в изследванията относно въздействието на изменението на климата върху водните ресурси, екосистемите и биоразнообразието, както и че стратегиите и програмите за развитие на селските райони са в съответствие с програмите за горите, стратегиите за биологичното разнообразие и с планове за действие в областта на възобновяемите енергийни източници;

28.  Отбелязва, че генетичното разнообразие, естественото регенериране и разнообразието в структурите и смесицата от видове на всички горски организми са общи елементи на възможностите за приспособяване на горите, общовалидни за всички биоклиматични зони, системи за устойчиво управление и видове гори; отбелязва също така, че устойчивото управление на горите гарантира икономическата жизнеспособност на горите с търговско предназначение, но не я налага в случаите на гори, чиито първични функции са различни от добива на дървен материал;

29.  Счита, че дългосрочната защита на горите зависи от създаването или поддържането на горски екосистеми с много различен дървесен състав, възраст и структура;

30.  Призовава Комисията да отправи препоръки относно начините за адаптиране на националните системи за гражданска защита, за да се справят с въздействието на изменението на климата върху горите; особено настоятелно призовава Комисията да предприеме действия за увеличаване на Тактическия резерв на ЕС за борба срещу горските пожари по отношение на средства и капацитет;

31.  Предупреждава за опасностите от неограничената търговска експлоатация на горските ресурси, която много често, особено в случая ресурсите на естествените гори, води до тяхното необратимо унищожаване;

32.  Счита, че предвид значението им за поглъщането на CO2, дърветата, отглеждани със селскостопанска цел, с оглед борбата срещу изменението на климата следва да бъдат оценявани по същия начин като традиционните непроизводителни гори.

Общи предложения

33.  Призовава Комисията да пристъпи към изготвянето на Бяла книга за защитата на горите в ЕС, като вземе предвид резултатите от общественото допитване относно Зелената книга, общоприетия възглед за необходимостта да се подготвим за изменението на климата, проучванията относно възможностите за политиките и възможностите за приспособяване; счита, че освен, че трябва да потвърждава приноса на горите към икономиката посредством продуктите - от дървен или друг материал - и услугите, предоставяни благодарение на горите, Бялата книга би следвало да се съсредоточи върху съхраняването и увеличаването на европейските гори, тъй като те помагат на европейските общества за смекчаване на последствията от изменението на климата и за адаптирането към тях; счита също така, че трябва да бъде осигурено по-високо равнище на защита за висококачествените местообитания и защитните гори, изпълняващи функции за защита от наводнения, свличания, пожари, опустиняване, загуба на биологично разнообразие и екстремни климатични явления; счита, че достатъчните финансови средства, обменът на опит и насърчаването на научните изследвания и на разпространяването на информация, представляват необходими аспекти на предложенията на Комисията;

34.  Потвърждава становището си относно необходимостта от повишено равнище на финансиране за мерките на ЕС относно опазването на горите, посредством стълба за развитие на селските райони на Общата селскостопанска политика (ОСП); изтъква, че новите предизвикателства вследствие на изменението на климата ясно показват, че опазването на горите се нуждае от повече финансиране, както и че е възможно да се наложи използването на нови форми на подкрепа;

35.  Настоятелно призовава Комисията внимателно да проучи и да докладва на Парламента и на Съвета относно възможностите за въвеждане на плащания за екосистемни услуги, отчитащи икономическата им стойност и възнаграждаващи съхранението на горското биологично разнообразие и възстановяването на горските екосистеми; изтъква значението на признаването от страна на предприятията на надеждността, популярността и другите финансови ползи, произтичащи от участието им в опазването на биоразнообразието и на горите;

36.  Настоятелно призовава Комисията да представи законодателно предложение за предотвратяване на горските пожари, в което да бъде включено финансирането за планове за превенция, оценка на риска, Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS), установяване на пожари, инфраструктура, обучение и образование, както и за възстановяване на горите след пожари, като бъде включена евентуална забрана за строителството върху земи, пострадали от горски пожари, за срок от 30 години;

37.  Призовава Комисията да представи законодателно предложение, което да налага забрана за строителство върху земи, освободени вследствие на пожари, за които е доказано, че са възникнали умишлено;

38.  Призовава да се отстранят юридическите пречки за устойчиво управление на горите;

39.  Обръща внимание върху необходимостта от установяване на подходяща финансова рамка за засилване на борбата срещу горските пожари и призовава за по-голяма гъвкавост в мобилизирането на фонд „Солидарност“;

40.  Настоятелно призовава Комисията да представи законодателно предложение за информация за горите, при отчитане на климатичните заплахи и необходимостта от събиране и разпространяване на удачни, хармонизирани и съпоставими данни във връзка с горското покритие, биологичното разнообразие, биотичните и абиотичните заплахи и предназначението на земята в контекста на РКОНИК, Конвенцията за биологичното разнообразие и отчетите за околната среда; призовава Комисията да състави и наблюдава показатели по отношение на защитните функции на горите, като например задържане на почвата и капацитет за задържане на вода;

41.  Призовава Комисията да подкрепи научноизследователската дейност в областта на влиянието на горите върху регионалния модел на времето в ЕС с цел актуализация на стратегиите за управление на горите във връзка с промените в мащаба, състава и местоположението на горите и въздействието на тези промени;

42.  Призовава Комисията и държавите-членки да разработват и разпространяват насоки за най-добри практики по отношение на принципите на устойчиво управление, съответстващи на нуждите на частните и държавните собственици, както и на местните общности, с цел гарантиране устойчивостта спрямо изменението на климата; освен това отбелязва значението на обмена на най-добри практики относно това, как предприятията и промишлените отрасли могат да допринесат за целите в областта на биоразнообразието чрез по-добро отчитане на съображения, свързани с жизнения цикъл, и как могат да изградят връзката между опазването на биоразнообразието и генерирането на приходи; подчертава необходимостта от укрепване на политиката в областта на комуникацията и информацията, с цел гарантирането на устойчиво управление на горите, информиране на обществеността и насърчаване на използването на устойчиво снабдяване с дървесина;

43.  Подчертава необходимостта от засилени усилия за координация и информация по отношение на защитата на горите; счита, че са необходими повече усилия за гарантиране на съгласуваността на вътрешните мерки на ЕС с външнополитическите позиции относно горите (сътрудничество, развитие, търговия с тропически дървен материал и др.)

44.  Счита, че горите представляват част от общото културно и екологично наследство на човечеството, както и че забележителните дървета трябва да бъдат защитавани, независимо дали се намират в горите или извън тях; в това отношение призовава Комисията и държавите-членки да разработят подходящи стратегии за тяхната закрила, включително да разгледат възможността за създаване на обсерватории за горското наследство; освен това насърчава държавите-членки да подкрепят, в рамките на техните национални политики, равния и обществен достъп до горите и природните зони, като признава, че правото на обществен достъп до горите и природните зони (allemansrätten), практикувано в някои държави-членки, носи много ползи по отношение на демократичния достъп до отдих, оценяване на екосистемите и уважение към природното наследство;

45.  С цел постигането на целите на стратегията ЕС 2020 по отношение на националните планове за действие относно горите, призовава всяка държава-членка или регион да разработят стратегия за горите, включваща презалесяване на речните брегове, улавяне на дъждовните води, селскостопански дейности, както и резултатите от научните изследвания за определяне на най-добре приспособяващите се към сушата традиционни видове растения или дървета;

Научни изследвания за горите

46.  Изтъква, че макар и Европа да притежава безспорни знания в областта на горското стопанство, които са резултат от дълговековни традиционни практики в тази област, необходимо е увеличаване на финансовите средства за научни изследвания в областта на въздействието на изменението на климата върху горите; счита, че като се има предвид научната несигурност, свързана с времетраенето и размера на заплахите за горите в различните области, е необходимо да се заделят средствата за изследвания за изменението на климата, в зависимост от конкретните нужди на различните биоклиматични зони и приложимите за тях решения, така че да бъдат обогатени съответните познания;

47.  Призовава държавите-членки да изготвят съвместни дългосрочни научно-изследователски програми за подобряване на разбирането за въздействието и уязвимостта и за подкрепа на мерки за приспособяване в лесовъдството; призовава Комисията да насърчи включването на проекти във връзка с познанията за горските екосистеми и техния капацитет за адаптиране към последиците от изменението на климата в рамките на многогодишната рамка за научно-изследователско и технологично развитие;

48.  Призовава Комисията да подготви план за действие за опазване на горите на Европейския съюз, за да се предотврати отрицателното въздействие от разпространението на насекоми и болести, причинявани от изменението на климата;

49.  Призовава държавите-членки да ускорят проучванията върху изменението на климата и последствията от него за горите; да стимулират разширяването на осведомеността относно многообразното значение на горите и важността на устойчивото управление; да подкрепят обучението на работещите в сферата на горското стопанство, както при постъпването им на служба, така и в течение на работата, с особен акцент върху областите на експертни познания, за които се очаква да бъдат необходими вследствие на изменението на климата (насърчаване на разнообразието, превенция на вреди и възстановяване); както и да насърчават обмена на познания и опит;

50.  Счита, че предвид необходимостта от ефективни изследвания за установяване на „защитния потенциал“ на горските екосистеми, от прогностични изследвания и изследвания относно стратегията за смекчаване на последствията от изменението на климата за целия сектор на горското стопанство и дърводобива, е целесъобразно те да бъдат координирани и финансирани на равнището на Европейския съюз;

ОСП Втори стълб

51.  Изтъква, че разискванията относно бъдещето на ОСП след 2013 г. следва да отчитат факта, че горите изпълняват основни екологични функции и допринасят за постигането на социалните и икономическите цели на селскостопанското развитие и националните икономики; ето защо призовава държавите-членки и регионите да си сътрудничат изцяло с органите за управление на горите и с широката общественост при изготвянето на програми за развитие на селските райони, с цел гарантирането на съответствие между различните политики на ЕС, като отчитат, че в някои случаи горското стопанство може да бъде независим отрасъл в селското стопанство;

52.  Припомня, че горите играят ключова роля за предоставянето на социално-икономически и екологични обществени блага за благополучието на обществото и за развитието, по-специално в селските райони; призовава Комисията да разработи подход на политика, който да отчита тази роля, като в същото време зачита правото на собственост на собствениците;

53.  В този смисъл приветства вниманието, отделено в последното Съобщение на Комисията относно реформата на ОСП(19) на ролята на земеделския стопанин за предотвратяването на горските пожари, за управление на горското наследство и неговата защита срещу заплахите за биологичното разнообразие, например вредителите, и най-вече стожери за територията, тъй като поддържането на дейностите на земеделския стопанин е най-голямата гаранция за предотвратяване на обезлюдяването;

54.  Продължава да счита, че селскостопанските производители, групите на производителите и държавните органи следва да бъдат допустими за мерките в областта на горското стопанство от втория стълб на ОСП; счита, че Европейският съюз следва да продължава да подпомага залесяването в рамките на националните програми за развитие на селските райони, като същевременно се увери, че тези инициативи не нанасят вреди на пазара, както и че мерките за залесяване се основават на местен, устойчив спрямо вредители и пожари материал, и допринасят за съхранението на биологичното разнообразие; в допълнение към това изтъква, че усилията за залесяване трябва да се съсредоточават върху дървесни видове, които значително подобряват качеството на почвите и биоразнообразието, като в същото време се отчитат характеристиките на местоположението за засаждане, местните видове и необходимостта от смесени гори;

55.  Предупреждава, също както Съветът в своите заключения от 11 юни 2010 г., за сериозните проблеми при изпълнение на основните функции на горите, до които може да доведе тяхното изоставяне;

56.  Счита, че е необходимо да бъде насърчавано и подкрепяно установяването на асоциации на производителите и на органите в горското стопанство, упражняващи устойчиво управление на горите, особено в областите, характеризиращи се с малки гори, тъй като това би помогнало да се балансира предлагането на многото блага и услуги, предоставяни от горите; счита, че подобни асоциации и органи биха засилили влиянието при преговори на производителите във веригата за търговия с дървен материал, като допринасят за създаването на справедливи условия и едновременно с това помагат за решаването на проблемите, свързани с икономическата криза, международната конкуренция и изменението на климата и като се борят срещу незаконната сеч;

57.  Продължава да счита, че трябва да бъде увеличена помощта за участниците от държавния и частния сектор, които работят за опазване на биологичното разнообразие на видовете, местообитанията и екосистемните услуги и да бъдат включени методи за доброволно опазване и области, свързани със зоните по Натура 2000, тъй като биологичното разнообразие е от жизненоважно значение за поддържането, развитието и приспособяването на селското стопанство;

58.  Призовава за замяна на системата на заплащане срещу представяне на фактура със стандартна система или такава, основаваща се на размера на площта;

59.  Призовава за разработването на стандарт за добри практики в областта на лесовъдството, който да се използва като основа за подкрепа съгласно всички мерки във връзка с горите;

60.  Призовава за задължително включване на горската среда и мерките по Натура 2000 в програмите за развитие на селските райони и помощта, основаваща се на размера на площта, за мрежата Натура 2000 при преките плащания;

61.  Призовава за включване на нова мярка на ОСП „консервация in situ и ex situ на идентифициран горски генетичен материал“;

62.  категорично отхвърля прилагането на правата на интелектуална собственост върху горските генетични ресурси;

63.  Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да гарантират дългосрочните перспективи на горското стопанство и проектите за опазване на горите във всички дейности на ЕС за финансиране;

Гражданска защита и предотвратяване на пожари

64.  Изразява убеждението, че предотвратяването на горските пожари е много по-рентабилно от борбата с тях;

65.  Изтъква, че е необходимо спешно да се приложат на практика приетите наскоро от него препоръки относно предотвратяването на природни бедствия и бедствия, предизвикани от човека(20), особено що се отнася до подкрепата на проекти за залесяване/презалесяване, като се дава преимущество на местните видове и смесените гори, в интерес на биоразнообразието и по-добрата устойчивост на пожари, бури и вредители; обръща също така внимание на допълнителните затруднения, пред които са изправени островите и най-отдалечените региони при справяне с пожарите; настоява за специално отношение към тези региони с помощта на отделни финансови инструменти, включително чрез фонд „Солидарност“;

66.  Счита, че предотвратяването на горските пожари посредством планиране и взаимосвързаност на ландшафта, инфраструктурата и обучението трябва да бъде стабилно вкоренено в политиките на ЕС в областта на опазването на горите, адаптирането и гражданската защита;

67.  Посочва, че в сухи области и региони с опасност от опустиняване, залесяването с продуктивни видове ще от полза за населението и ще гарантира ангажираността му със задачите за съхраняване и борба с пожарите;

68.  Изтъква неоспоримата важност за обществената сигурност на горските площи, които предпазват човешките местообитания от отрицателното въздействие на природните явления;

Доклади и отчети за емисиите

69.  Счита, че схемата за търговия с квоти за емисии в настоящия й вид е несъвместима с отчитането на земеползването, промените в предназначението на земята и горското стопанство (ЗППЗГС) основно поради различията в годишните изисквания за съответствие за промишлените инсталации по схемата за търговия с квоти за емисии и по-дългите срокове, които са необходими, за да могат измененията във въглеродните запаси в ландшафта да се проявят и да бъдат регистрирани; и поради тази причина не трябва да се прави връзка; ето защо призовава Комисията да преразгледа как по-най добър начин да осигури финансиране за намаляване на емисиите на въглерод посредством дейности, свързани със ЗППЗГС;

70.  Признава предизвикателствата във връзка с разглеждането на включването на ЗППЗГС в целите на държавите-членки съгласно решението за разпределение на усилията; по-специално изразява загриженост, че различията в точността на счетоводното отчитане и големите естествени промени могат да подкопаят режима на съответствие съгласно решението; поради това призовава за отделни цели за сектора на ЗППЗГС;

71.  Изразява ангажираността си за постигане на целта за възобновяеми енергийни източници и на целта за изменение на климата с не повече от 2 градуса по Целзий, поставени в рамките на стратегията ЕС 2020; при все това изразява безпокойството си по отношение това, че кратките срокове, използвани в настоящата методология за изчисляване на емисиите на парникови газове и произлизащото твърдение относно въглеродната неутралност на дървесната биомаса, биха могли да възпрепятстват постигането им; призовава Комисията да се допита до МКИК и да установи нова методология за изчисляване на емисиите на парникови газове, при която да се упражнява контрол за по-дълъг период от време върху перспективите и емисиите от биомаса, дължащи се на земеползването, промените в предназначението на земята и горското стопанство, при оценка на въглеродния поток в национален мащаб и при включване на отделните фази на горското стопанство (засаждане, разреждане и добив);

72.  Посочва, че разработените от Комисията настоящи критерии за „биогоривата“ не са подходящи в случая на биомаса и призовава за разработването на нови, правнообвързващи критерии за устойчивост по отношение на биомасата за енергийни цели; посочва, че Комисията следва да се допита до работата и заключенията на паневропейския процес за опазване на горите, за да разработи критерии, отчитащи възможните рискове от изкривяване на пазара в сферата на възобновяемите енергийни източници, без да се основават на твърдението за въглеродна неутралност, да вземат под внимание непреките емисии и да бъдат в ущърб на целите на ЕС 2020 за възобновяемите енергийни източници и биологичното разнообразие; отбелязва, че подробностите по прилагането на критериите следва да бъдат оставени за уточнение на местно равнище, при отчитане на специфичните за терена условия;

73.  Призовава за прилагането на определения за горите въз основа на екологичната класификация на горите като предложената от ЕИП през 2007 г., така че да може да се прави разграничение между богатите на въглерод стари гори, интензивно управляваните монокултури и другите видове гори, включително средиземноморските храстовидни видове, в зависимост от биомите и етапите на последователност;

74.  Подчертава значението на опазването на разнообразието на горите във всички етапи на последователност в рамките на ЕС, с цел да се гарантира биологичното разнообразие на и в самите гори, тъй като на всеки етап на последователност се създават условия за следващите, а без единна защита на всички отделни етапи последователността на следващите ще бъде поставена под сериозна заплаха;

Външно измерение

75.  Призовава Комисията и държавите-членки да работят на международно равнище за създаването на ново определение на ООН на горите, което да поясни определението за естествени гори въз основа на биомите и да направи разграничение между местни гори и такива, в които преобладават дървесни монокултури и неместни видове; в това отношение отбелязва, че предвид на това, че Европейският съюз е най-големият донор на помощи за развиващите се страни (над 600 милиона евро за сектора на горското стопанство през 2003 г.) - това определение ще подобри в значителна степен последователността на политиките и „добавената стойност; изразява съжаление, че Зелената книга не отчита необходимостта от координиране на действията на ЕС във и извън Съюз и от постигане на световно правнообвързващо споразумение в рамките на Форума на ООН за горите;

76.  Отбелязва значението на световното сътрудничество, както на административно, така и на научноизследователско равнище, при определянето на стандарти, най-добри практики и при прехвърлянето на технологии и научен ноу-хау, особено в контекста на системата за намаляване на емисиите от обезлесяване и деградация на горите (НЕОД); отбелязва също така, че справедливото споделяне на ползите от системата за намаляване на емисиите от обезлесяване и деградация (НЕОД) не може да бъде постигнато без активното сътрудничество и обмен на най-добри практики; подчертава значението на програмата GMES (Глобален мониторинг за околната среда и сигурността) за картографирането, наблюдението и регистрирането на горските райони на европейско и международно равнище, както и ползата, с която събраната по този начин информация може да допринесе за преговорите в рамките на ООН по въпросите на изменението на климата;

o
o   o

77.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) ОВ С 81 Е, 15.3.2011 г., стр. 115.
(2) ОВ C 56, 26.2.1999 г., стр. 1.
(3) Договор за извършване на услуга № 30-CE-0227729/00-59.
(4) ОВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7.
(5) Приети текстове, P7_TA(2010)0325.
(6) ОВ C 67 E, 18.3.2010 г., стр. 1.
(7) Тръжна процедура №AGRI-2008-EVAL-10 // Рамков договор № 30-ЕО-0101908/00-50.
(8) ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 16.
(9) OВ L 140, 5. 6. 2009 г., стр. 63.
(10) ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 136.
(11) Доклад от 16.9.2010 г.
(12) ОВ L 11, 15. 1.2000 г., стр. 17.
(13) ОВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 28.
(14) AGRI-2007-G4-06.
(15) ENV.B.1/ETU/2008/0049.
(16) ОВ L 295, 12.11.2010 г., стр. 23.
(17) Регламент (ЕИО) № 2158/92 на Съвета от 23 юли 1992 г. за опазване на горския фонд в Общността от пожари, (ОВ L 217, 31.7.1992 г., стр. 3.).
(18) Регламент (ЕО) № 2152/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. относно наблюдението на горите и на взаимодействията в околната среда в рамките на Общността (Forest Focus), (ОВ L 324, 11.12.2003 г., стр. 1.).
(19) Съобщение на Комисията от 18 ноември 2010 г., озаглавено „Общата селскостопанска политика през 2020 г.: подготовка за бъдещите предизвикателства в областта на хранителното снабдяване, природните ресурси и териториалния баланс“ (COM(2010)0672).
(20) Резолюция на Европейския парламент от 21 септември 2010 г. относно Подход на Общността за превенция на природни и причинени от човека бедствия (P7_TA(2010)0326).


Годишен доклад от Съвета до Европейския парламент относно главните аспекти и основните решения в областта на ОВППС за 2009 г.
PDF 484kWORD 197k
Резолюция на Европейския парламент от 11 май 2011 г. относно годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно главните аспекти и основните решения в областта на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) през 2009 г., представен на Европейския парламент в изпълнение на част ІІ, раздел Ж, параграф 43 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. (2010/2124(INI))
P7_TA(2011)0227A7-0168/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно главните аспекти и основните решения в областта на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) през 2009 г., представен на Европейския парламент съгласно част ІІ, раздел Ж, параграф 43 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г.(1),

–  като взе предвид горепосоченото Междуинституционално споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина и доброто финансово управление,

–  като взе предвид своите резолюции от 19 февруари 2009 г.(2) и 10 март 2010 г.(3) относно годишните доклади относно ОВППС съответно за 2007 г. и 2008 г.,

–  като взе предвид своята позиция от 8 юли 2010 г.(4) относно Европейската служба за външна дейност,

–  като взе предвид своята резолюция от 11 ноември 2010 г. относно укрепването на ОССЕ: роля на ЕС(5),

–  като взе предвид декларацията на заместник-председателя на комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно политическата отчетност(6),

–  като взе предвид изявлението, което върховният представител направи на пленарното заседание на Европейския парламент на 8 юли 2010 г. относно основната организация на централното управление на ЕСВД(7),

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 16 септември 2010 г. относно външните отношения на ЕС,

–  като взе предвид член 119, параграф 1 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по бюджети (A7-0168/2011),

A.  като има предвид, че ЕС следва да продължи да развива своите външнополитически цели и да утвърждава своите ценности и интереси в световен мащаб с обща цел да допринася за мира, сигурността, солидарността, предотвратяването на конфликти, насърчаването на демокрацията, защитата на правата на човека, равенството между половете, зачитането на международното право, подкрепата за международните институции, ефективните многостранни отношения и взаимното уважение между нациите, устойчивото развитие, свободната и справедлива търговия и премахването на бедността,

Б.  като има предвид, че изпълнението на Договора от Лисабон внася ново измерение във външната дейност на ЕС и ще играе важна роля за засилване на съгласуваността, последователността и ефективността на външната политика на ЕС и в по-широк план, на външната дейност,

В.  като има предвид, че Договорът от Лисабон поражда нов импулс за външната политика на ЕС, по-специално като предоставя институционални и оперативни инструменти, които биха дали възможност на Съюза да поеме роля на международно равнище, отговаряща на неговия важен икономически статус и на неговите амбиции, и да се организира по такъв начин, че да бъде ефективен фактор в световен мащаб, който е в състояние да споделя отговорността за световната сигурност и да поеме водеща роля при определянето на общата реакция спрямо общите предизвикателства,

Г.  като има предвид, че новият импулс във външната дейност на ЕС изисква от ЕС също така да действа по-стратегически, за да използва своето влияние на международната сцена; като има предвид, че способността на ЕС да влияе върху международния ред зависи не само от наличието на съгласуваност между неговите политики, фактори и институции, но и от наличието на реална стратегическа концепция за външната политика на ЕС, която трябва да обединява всички държави-членки около общи приоритети и цели, така че те да са силни и единни на международната сцена; като има предвид, че външната политика на ЕС трябва да бъде подсигурена с необходимите средства и инструменти, с цел да се даде възможност на Съюза да действа ефективно и последователно на световната сцена,

Д.  като има предвид факта, че в момента се осъществява значителна трансформация на сегашния международен ред с възникването на нови предизвикателства и създаването на нови структури на силите, които принуждават ЕС да развива по-активни отношения с настоящите и възникващите сили и недържавни участници, както и в рамките на двустранни и многостранни партньорства и институции, за да насърчава намирането на ефективни решения за проблеми, които са общи за европейските граждани и за света като цяло и могат да въздействат на световната сигурност,

Е.  като има предвид, че новият импулс трябва също така да доведе до определянето на нов модел за стратегическите партньорства на ЕС ‐ както нови, така и вече съществуващи ‐ и като има предвид, че това следва да се основава на споделени всеобщи ценности като стремеж към демокрация, зачитане на правата на човека, основните свободи и принципите на правовата държава и международното право, както и на взаимни ползи, интереси и общо разбиране за световната сигурност,

Ж.  като има предвид, че парламентарният контрол спрямо външната политика на ЕС е от съществено значение, за да бъде европейската външна дейност разбирана и подкрепяна от гражданите на ЕС; като има предвид, че контролът увеличава легитимността на тази дейност; като има предвид, че Европейският парламент и националните парламенти трябва заедно да определят организирането и насърчаването на ефективно и редовно интерпарламентарно сътрудничество в рамките на ЕС в съответствие с членове 9 и 10 от Протокол № 1 към Договора от Лисабон,

Годишен доклад на Съвета относно ОВППС за 2009 г.

1.  Приветства годишния доклад на Съвета и изразява задоволство от неговата прозрачна и тематично ориентирана структура, която предлага ясен преглед на политиките и действията в областта на общата външна политика и политика на сигурност; приветства също така амбицията на Съвета да постави още по-силен акцент и да насочи в по-голяма степен вниманието към регионалния контекст на конфликтите и проблемите; изразява съжаление обаче предвид факта, че в доклада не са очертани възможни подходи за решаването на тези конфликти и проблеми;

2.  Призовава Съвета да не ограничава обсега на годишния доклад относно ОВППС до обикновено описание на дейностите в рамките на ОВППС, а да го превърне в насочен към политиката и решенията инструмент; счита, че докладът следва да съставлява нещо повече от каталог на събития и тенденции по държави и следва също така да засяга въпроса за ефективността на външната политика на ЕС и за средствата, необходими за преследване на целите на външната дейност на ЕС; призовава Съвета да включи в доклада и оценка на координацията и съгласуваността между ОВППС и други външни политики на Съюза, както и стратегически и организационни препоръки за бъдещето въз основа на оценката на действията в рамките на ОВППС;

3.  Счита, че годишният доклад относно ОВППС следва да бъде основан на новата институционална рамка, създадена от Договора от Лисабон, и да служи като инструмент за засилен междуинституционален диалог, по-специално чрез обсъждане на прилагането на външнополитическа стратегия на ЕС, оценяване на нейната ефективност и очертаване на бъдещата й посока;

Прилагане на Договора от Лисабон

4.  Отново заявява позицията си в подкрепа на разработването на съгласувана външнополитическа стратегия на ЕС, основана на целите и принципите, установени в член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), която следва ясно да посочи общите интереси на ЕС в областта на външната политика и политика на сигурност; призовава заместник-председателя/върховен представител да използва в пълна степен своите правомощия за иницииране, налагане и гарантиране на съгласуваност с ОВППС, като включва пълноценно съответните органи на Парламента в това начинание;;

5.  Подчертава необходимостта от повишаване на съгласуваността между Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), Комисията и държавите-членки под ръководството на заместник-председателя/върховен представител; призовава за подобряване на взаимодействието между дейността на равнище ЕС и на национално равнище и за засилване на координацията между различните институционални фактори с цел да се интегрират по-добре всички съответни инструменти и политики и да се отправя единно послание на ЕС по ключови политически въпроси; счита, че сътрудничеството на всички равнища между ЕСВД, съответните органи и комисии в Европейския парламент и съответните служби в Комисията е от съществено значение, за да се даде на ЕС възможност да разработи стратегически подход по отношение на съседните си региони и страните кандидатки, потенциални кандидатки и други страни партньори, както и по отношение на други области на политиките като насърчаването на демокрацията и правата на човека, търговията, развитието, енергийната сигурност и правосъдието и вътрешните работи;

6.  Изразява очакване ЕСВД, като насърчава по-тясна координация между ОВППС и други външни политики, да помогне за укрепване на ролята и влиянието на ЕС на световната сцена и да му позволи да преследва своите интереси и да утвърждава своите ценности по-ефикасно по начин, който съответства на неговия настоящ международен търговски и икономически статус; призовава заместник-председателя/върховен представител да създаде необходимите структури и механизми за координация в рамките на ЕСВД;

7.  Отбелязва обаче, че успоредно със създаването на ЕСВД, постигането на пълна съгласуваност и ефективност на общата политика на ЕС ще изисква преди всичко политическата воля на държавите-членки на ЕС да преодолеят различията във вижданията си по ключови въпроси на външната политика; счита, че е от основно значение във връзка с това държавите-членки на ЕС не само да се споразумеят относно обща стратегия в областта на външната политика и политиката на сигурност, но и да гарантират, че техните национални политики подкрепят позициите на ЕС;

8.  Изразява съжаление, че в няколко случая изявления на отделни държави-членки на ЕС или групи от такива са оставили впечатление за липса на единство и са направили работата на заместник-председателя/върховен представител особено трудна; поради това приканва държавите-членки да се въздържат от подобни индивидуални и некоординирани действия и изявления и да допринасят за ефективна и видима ОВППС; изисква, от друга страна, от заместник-председателя/върховен представител ясно да разгласява позициите на ЕС, да реагира бързо и видимо и да придаде на ОВППС ясен и конкретен профил;

9.  Подчертава, че ролята на специалните представители на ЕС следва по принцип да се състои в това да представляват и координират политиката на ЕС спрямо региони, представляващи специфичен интерес за ЕС в стратегическо отношение или по отношение на сигурността, които изискват постоянно присъствие и видимост на ЕС; счита, че трябва да се установи тясна координация на действията между специалните представители на ЕС и съответните отдели на ЕСВД и че важни тематични въпроси, които преди са били от компетентността на личните представители, следва да бъдат преразгледани и да се направят предложения тази роля да бъде поета от високопоставени длъжностни лица от ЕСВД или специални представители на ЕС; счита, че е от основно значение определянето на ролята и мандатите на специалните представители на ЕС да бъде обвързано с условието за провеждане на предварителни консултации с Парламента и да бъдат направени предложения, съгласно член 36, параграф 1 от ДЕС, относно процедурите и обхвата на сведенията и докладите, които да бъдат предоставяни на разположение на Парламента от специалните представители на ЕС;

10.  Припомня предоставения му от Договора прерогатив относно това, с него да се извършва консултиране в областта на ОВППС и общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), неговите възгледи надлежно да бъдат вземани предвид и да изготвя препоръки; призовава заместник-председателя/върховен представител да обедини задълженията за консултиране и докладване, които до момента се изпълняват от Комисията и Съвета в областта на външната дейност; отправя искане до Съвета да възприеме конструктивен подход в рамките на помирителния комитет за инструментите за външна помощ, включително Инструмента за стабилност, чрез признаване на правото на Европейския парламент на демократичен контрол върху стратегическите документи и многогодишните планове за действие, както е установено в член 290 от ДФЕС;

11.  Подчертава, че в преразгледаното Междуинституционално споразумение от 2006 г. за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление трябва да се осигури повече прозрачност на бюджетната процедура във връзка с ОВППС и надлежно да се определят информационните изисквания на бюджетния орган, за да може този орган да бъде информиран изчерпателно и редовно относно предисторията, контекста и финансовите последици от политическите решения в тази област на политики; счита, че Европейският парламент следва да получава подходяща информация преди приемането на мандати и стратегии в областта на ОВППС; приветства подкрепата, изразена от заместник-председателя/върховен представител за предложението всички важни мисии в областта на ОПСО да бъдат посочвани в бюджета; в тази връзка счита, че за да има пълна прозрачност и демократичен контрол, са необходими отделни бюджетни редове за всяка една мисия; отново изразява позицията си, че с цел постигането на по-голяма демократична легитимност на ОВППС с компетентните органи на Парламента следва да се извършва консултиране преди започването на мисии в рамките на ОПСО и следва по-специално тези органи да могат да наблюдават по подходящ начин тези мисии; подчертава, че с цел изпълняване на критериите за надеждност и самоопределяне, предвидени в Договора от Лисабон, за целите на ОВППС трябва да се отпуснат достатъчно бюджетни средства;

12.  Счита, че редовните съвместни консултативни заседания относно ОВППС следва да се допълват от допълнителни срещи, които да се провеждат при възникване на необходимост от предоставяне на предварителна информация; предлага във връзка с това заседанията да бъдат насочени и към извличането на ключови стратегически и военно-политически поуки с цел подобряване на планирането и управлението на бъдещи мисии и подпомагане на разработването на далновиден подход по отношение на бъдещите потребности; припомня освен това правото си да бъде консултиран и необходимостта да бъде добре информиран относно механизмите за неотложно финансиране на определени инициативи, лансирани в рамките на ОПСО, съгласно член 41, параграф 3 от ДЕС;

13.  Подкрепя създаването в бюджета за 2011 г. на бюджетни позиции, посветени на трите основни мисии, провеждани в рамките на ОВППС/ОПСО, съгласно постигнатото в четиристранната процедура в Мадрид споразумение относно създаването и функционирането на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и съгласно Финансовия регламент, както е изменен относно ЕСВД; счита, че това подобрено идентифициране на мисиите ще увеличи както прозрачността, така и отчетността на ОВППС/ОПСО и ще послужи на интересите на ЕС; подчертава, че идентифицирането на основни мисии по ОВППС/ОПСО не трябва да бъде в ущърб на информацията и прозрачността относно мисии с по-малък мащаб и по-малка политическа видимост;

14.  Въпреки това разглежда тази нова номенклатура като минимална предпоставка и само първа стъпка към цялостен подробен бюджет за ОВППС, който би дал възможност за всеобхватен преглед и проследяване на мисиите, провеждани в рамките на тази политика; счита, че подобна нова номенклатура няма да застраши нито необходимата гъвкавост на бюджета на ОВППС, нито приемствеността в действията при мисиите, които са вече в ход;

15.  Припомня духа на ДФЕС, който цели да превърне съвместното вземане на решение в използвана в общия случай процедура и който по аналогия сочи към премахване на специфични разпоредби или процедури, които се прилагаха към някои инструменти или политики съгласно предишния Договор и Междуинституционалното споразумение; с настоящото потвърждава, че разпоредбите, ограничаващи гъвкавостта на финансирането на ОВППС, понастоящем са неоснователни; подчертава, че съгласно горепосоченото и за да се увеличи ефикасността и отчетността на ОВППС, междуинституционалните отношения трябва най-накрая да бъдат проникнати от нова култура на диалог, взаимно доверие и обмен на информация както на етапа на дефиниране, така и на етапа на провеждане и на етапа на последваща оценка;

16.  Подчертава, че в контекста на бъдещите размишления относно Многогодишната финансова рамка 2014‐2020 г. трябва да бъде проведен подробен анализ на финансовите изисквания за ОВППС в дългосрочен план;

17.  Отново заявява своята позиция, че в съответствие с член 218, параграф 6 от ДФЕС за всички международни споразумения, включително и тези, свързани предимно с ОВППС, с изключение единствено на тези, които се отнасят изключително и само за ОВППС, се изисква становище/одобрение на Европейския парламент; в съответствие с член 218, параграф 10 от ДФЕС на Европейския парламент трябва да се предоставя изчерпателна информация на първоначалния етап, на етапа на преговорите и на крайния етап на процедурата, водеща до сключването на международни споразумения; изразява очакване заместник-председателят/върховен представител да предоставя всяка съответна информация относно преговорите по време на цялата процедура, включително насоки за преговори и проекти на текстове, по които се водят преговори, и припомня, че в декларацията относно политическата отчетност заместник-председателят/върховен представител се ангажира да изпълнява разпоредбите на Рамковото споразумение относно международните споразумения във връзка с поверителните документи в областта на ОВППС; призовава за установяването на ефикасен метод на действие, съчетаващ зачитането на прерогативите на Парламента и необходимата степен на поверителност; счита, че е необходимо всеобхватно споразумение, включващо всички институции и обхващащо всички органи на ЕС, за да се регламентира достъпът до поверителни документи от страна на членовете на Парламента;

18.  Отбелязва своето задължение съгласно Договора да определя, заедно с националните парламенти, организацията и насърчаването на ефективно и редовно междупарламентарно сътрудничество, по-специално в областта на общата външна политика, политиката на сигурност и политиката на отбрана; изразява съжаление поради факта, че все още няма споразумение относно доразвиването на тази дейност; настоява, че представителството на Парламента във всяка нова форма на междуинституционално сътрудничество следва да отразява обхвата и значението на неговата роля в сферата на външните отношения и въз основа на това отново подчертава своята готовност за постигане на споразумения с националните парламенти, които ще доведат до действително засилване на парламентарното измерение на Европейския съюз като фактор от световно значение;

Основни тематични въпроси в областта на ОВППС

19.  Подчертава, че действията в рамките на ОПСО следва да бъдат включени в една цялостна политика, насочена към страни и региони в криза, където ценностите и стратегическите интереси на ЕС са в опасност и където операции в рамките на ОПСО биха предоставили истинска добавена стойност за насърчаването на мира, стабилността и принципите на правовата държава; подчертава освен това необходимостта от процес на извличане на поуки, който да бъде по-точен при оценяване на успешното изпълнение на всяка операция и на нейното дълготрайно въздействие по места;

20.  Призовава върховния представител/заместник-председателя, Съвета и държавите-членки да преодолеят дисбаланса между капацитетите за планиране на граждански и военни операции в рамките на ЕСВД и да увеличат броя на служителите, специализирани в областта на правосъдието, държавната администрация, митниците и посредничеството, за да се гарантира, че за мисиите в рамките на ОПСО може да бъде осигурен подходящ и достатъчен експертен ресурс;

21.  Подчертава необходимостта от оптимална координация между реакцията на ЕС при бедствие и другите инструменти на ЕС ‐ като например гражданските и/или военните мисии в рамките на ОПСО ‐ които вече са разгърнати по места или които могат да бъдат сформирани вследствие на криза; застъпва становището, че в много случаи прекалено строгото разделение между граждански и военни операции за управление на кризи е израз на твърде отживели институционални модели и че гражданско-военното взаимодействие може по-добре да отговори на действителното положение на място; поради това подчертава необходимостта от системна оценка на нуждите според конкретния случай с цел гарантиране на най-подходящата реакция, тъй като някои кризи могат да изискват комбинация от военни и граждански инструменти, на основата на всеобхватно разбиране на връзките между сигурността и развитието;

22.  Счита, че един от стратегическите приоритети на ЕС е укрепването на международните партньорства за управление на кризи и засилването на диалога с други основни фактори при управлението на кризи ‐ като ООН, НАТО, Африканския съюз (АС), ОССЕ и трети държави като САЩ, Турция, Норвегия и Канада ‐ както и синхронизирането на действията, обменът на информация и обединяването на ресурси в областта на мироопазването и укрепването на мира, включително сътрудничеството при управление на кризи и по-специално морската сигурност, както и борбата срещу тероризма съгласно международното право;

23.  Подчертава, че създаването на ЕСВД предоставя на ЕС уникална възможност за изпълнение на неговите ангажименти по отношение на предотвратяването на конфликти и укрепването на мира, с особено внимание към Програмата от Гьотеборг, и за допълнително разширяване на капацитета на ЕС за предотвратяване на конфликти като алтернатива на управлението на кризи; в тази връзка подчертава важността на поставянето на Дирекцията за предотвратяване на конфликти и политика на сигурност в равностойно положение с други дирекции чрез адекватното й осигуряване с ресурси за планиране на политики и чрез засилване на връзките с географските отдели и установяване на официални отношения със съответните работни групи на Съвета; счита, че съществуващото разделение между структурата за управление на кризи и Дирекцията за предотвратяване на конфликти и политика на сигурност също следва да бъде преразгледано;

24.  Предупреждава за риска от това, държавите-членки на ЕС да станат прекалено зависими от трети държави за енергийните си доставки, което в крайна сметка би могло да подкопае независимостта на външната политика на ЕС; в това отношение подчертава, че понятието за енергийната сигурност е фундаментално свързано със сигурността на доставките; поради това припомня спешната необходимост да се предприемат действия относно енергийните предизвикателства чрез насърчаване както на възобновяеми, така и на местни енергийни източници, завършване на изграждането на ефективен вътрешен енергиен пазар и прилагане на обща европейска външна енергийна политика, основана на по-добро координиране на политиките на държавите-членки в тази област, на разнообразяването на доставчиците на енергия и на улесняването на стратегически проекти за енергийна инфраструктура като „Набуко“ или други жизнеспособни алтернативи за южен коридор; подкрепя създаването на интегрирана оперативно съвместима европейска енергийна мрежа; изразява съжаление, че държавите-членки са активно ангажирани с подпомагането на инициативи, които на практика са конкурентни на усилията, насочени към осигуряване и разнообразяване на източниците на енергийни доставки;

25.  Приветства решението на Европейския съвет да прикани Комисията да представи до юни 2011 г. съобщение относно сигурността на доставките и международното сътрудничество с цел допълнително подобряване на последователността и съгласуваността на външната дейност на ЕС в областта на енергетиката; призовава във връзка с това заместник-председателя/върховен представител да следва решително препоръките на Парламента за разработването на последователна и съгласувана политика, по-специално чрез насърчаване на сближаването в ЕС в условията на конструктивен диалог с доставчиците на енергия, и особено с Русия, както и с транзитните държави; счита, че енергийната сигурност също следва да бъде изцяло отразена в политиката за разширяване и политиката за съседство на ЕС, включително чрез политически диалог и практическо сътрудничество с партньорите;

26.  Насочва вниманието към ново поколение предизвикателства и рискове за сигурността, напр. кибератаки, социално напрежение, политически бунтове, световни престъпни мрежи и икономически дейности, застрашаващи принципите на правовата държава и принципите на демокрацията, и подчертава важността на формулирането на стратегии, подходящи за тези нови явления;

27.  Подчертава необходимостта от координиране на подготовката за предотвратяване на необичайни заплахи като киберзаплахите; призовава Комисията и Съвета да извършат задълбочен анализ на заплахите и нуждите в тази област, водещ до многоизмерна и всеобхватна европейска стратегия за киберсигурност, която следва да включва планове за непредвидени ситуации в случай на кибератаки;

28.  Подчертава, че европейската външна политика следва да взема предвид външното измерение на европейското пространство на свобода, сигурност и правосъдие; отново подчертава важността на добре организираното управление на миграционните потоци; счита за съществено да се гарантира сътрудничеството на страните по произход и на транзитните страни и да се насърчи отношение на стабилно сътрудничество у тези страни, като се прилага политика на положителна обвързаност с условия;

29.  Отново заявява позицията си, че ЕС трябва да укрепва водещата си позиция в областта на глобалното управление на климата и да развива по-нататъшен диалог с други ключови фактори като бързоразвиващите се сили (Китай, Бразилия, Индия), Русия, САЩ и развиващите се страни, като се има предвид, че изменението на климата се превърна в ключов елемент на международните отношения;

30.  Счита, че за да бъдат в съответствие с ценностите на самия ЕС, външната политика и външната дейност на ЕС трябва да отдават приоритет на насърчаването на демокрацията и принципите на правовата държава, доброто управление и справедливите общества, предвид факта, че основаното на правила демократично общество представлява основата за отстояване на правата на човека и за укрепване на стабилността; поради това отново изразява позицията си, че правата на човека трябва да бъдат дълбоко интегрирани във външната политика на ЕС; вярва, че новата институционална структура на ЕС, и по-специално ЕСВД и специално създаденият отдел, предлага възможност за увеличаване на съгласуваността и ефективността на ЕС в тази област; настоятелно призовава заместник-председателя/върховен представител проактивно, чрез двустранни отношения с трети държави и активно участие на международни форуми, да се стреми към ангажиране на трети държави за зачитането на правата на човека, както и да се обяви против нарушенията на правата на човека и да не се въздържа да предприеме адекватни мерки, ако те са нарушени; като има предвид нарастващите случаи на тежки нарушения на свободата на убежденията, призовава Комисията да извърши подробна оценка и да интегрира свободата на убежденията в политиката на ЕС за правата на човека;

31.  Счита въпроса относно свободата на вероизповеданието и убежденията навсякъде по света ‐ особено на християните, на преследваните или застрашените малцинства и на религиозните дисиденти ‐ и диалога между религиите за нов ключов въпрос за ОВППС; подчертава, че свободата на вероизповеданието и убежденията е основно право на човека, а диалогът между религиите е инструмент за справяне с дискриминация и насилие на религиозна основа и затова допринася за политическата и обществената стабилност; поради това призовава заместник-председателя/върховен представител спешно да разработи стратегия на ЕС за прилагането на правото на човека на свобода на вероизповеданието и убежденията; също така приканва заместник-председателя/върховен представител да създаде постоянен капацитет в рамките на дирекцията на ЕСВД по правата на човека, за да се наблюдава положението с правителствените и обществените ограничения на свободата на вероизповеданието и убежденията и сродните й права;

32.  Настоятелно призовава заместник-председателя/върховен представител да гарантира, че политиките и действията в рамките на ОВППС напълно прилагат Резолюция № 1325 (2000) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, която призовава за участие на жените във всички аспекти и на всички равнища при разрешаването на конфликти; призовава също така политиките в сферата на ОВППС да вземат предвид Резолюция № 1820 (2008) на Съвета за сигурност на ООН относно сексуалното насилие при конфликти и след конфликти, както и последващите резолюции на Съвета за сигурност на ООН 1888 (2009), 1889 (2009) и 1960 (2010), които допълват гореспоменатите резолюции; призовава заместник-председателя/върховен представител, държавите-членки на ЕС и ръководителите на мисии по ОПСО да превърнат сътрудничеството и консултациите с местни организации на жените в стандартен елемент от всяка мисия по ОПСО; отбелязва със съжаление, че само една жена е била номинирана досега за висока длъжност в ЕСВД и че има само една жена сред 11-те специални представители на ЕС;

Основни географски приоритети на ОВППС
Многостранна дипломация, международни организации

33.  Подчертава, че ефективното многостранно сътрудничество следва да бъде висшият стратегически въпрос за Съюза и че в този контекст ЕС следва да поеме водеща роля в международното сътрудничество, да подкрепя международните институции, да улеснява постигането на международен консенсус и да способства за действията в глобален мащаб; подчертава спешната необходимост да се предприемат действия във връзка с глобалните проблеми, които са повод за обща загриженост за гражданите на ЕС, като борбата срещу тероризма, организираната престъпност, пандемиите и изменението на климата, киберсигурността, постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) и премахването на бедността, гарантирането на енергийна сигурност, неразпространението на оръжия за масово унищожение, мирното разрешаване на конфликти и разоръжаването, управлението на миграцията и насърчаването на правата на човека и гражданските свободи; насочва вниманието към необходимостта от подобрен мониторинг на средствата на ЕС в съответствие със Специален доклад № 15/2009 на Европейската сметна палата;

34.  Приветства приемането на резолюция на Общото събрание на ООН относно участието на ЕС в работата на ООН на 3 май 2011 г., която взема предвид институционалните промени, въведени от Договора от Лисабон, и дава възможност на представители на ЕС да представят позициите на ЕС в ООН по бърз и ефективен начин; счита, че ангажирането със стратегическите партньори на ЕС е от първостепенна важност за намирането на решения на големи регионални и световни проблеми; препоръчва също така на стратегическите партньорства да се придаде многостранно измерение, като се включат въпросите от световен мащаб в дневния ред на двустранните и многостранните срещи на високо равнище на ЕС; приканва Франция и Обединеното кралство, като постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН и в съответствие с член 34, параграф 2 от ДЕС, да поискат заместник-председателят/върховен представител да бъде канена да представя позицията на ЕС винаги, когато ЕС е формулирал позиция по тема от дневния ред на Съвета за сигурност на ООН; счита, че Европейският съюз следва бъде представен в многостранните финансови организации, по-специално Международния валутен фонд и Световната банка, без да се нарушава представителството на държавите-членки;

35.  Счита, че ЕС следва да използва възможността, свързана с приемането на новата стратегическа концепция на НАТО, за да укрепи значително партньорството си с НАТО, като в същото време развива своята външната политика и политиката си за сигурност и отбрана; приветства като положителна стъпка в това отношение конкретния набор от предложения, представени от заместник-председателя/върховен представител пред генералния секретар на НАТО, които имат за цел приемането на отношения между двете организации; подчертава, че за ЕС са приложими повечето заплахи за сигурността, набелязани от НАТО в новата стратегическа концепция; посочва необходимостта да се намерят прагматични начини за преодоляване на съществуващи затруднения; в тази връзка призовава ЕС да упражни своето влияние за успешно приключване на продължаващия процес за всеобхватно разрешаване на кипърския проблем, което да премахне всички разногласия между Кипър и Турция, спъващи развитието на едно по-тясно сътрудничество между ЕС и НАТО;

36.  Счита за важно да се гарантира, че съществуващите сили и капацитет, които в голяма степен са общи за двете организации, се използват възможно най-ефективно, и че условията се оптимизират за сигурността на европейските военни сили и граждански субекти; приканва НАТО да се въздържа от развиване на граждански капацитет за управление на кризи, което би дублирало структурите и капацитета на ЕС; призовава за последователна стратегия за неразпространение на ядрено оръжие и разоръжаване в рамките на сътрудничеството между ЕС и НАТО и в съответствие с плана за действие от Конференцията за преразглеждане на ДНЯО от 2010 г.; насърчава както НАТО, така и Русия да работят за по-стабилни отношения, основани на взаимно доверие;

37.  Признава, че ОССЕ трябва да се укрепи, а неговите ценности да бъдат отново потвърдени; изразява твърдото убеждение, че ЕС следва да се ангажира ефективно със задачата за укрепване на ОССЕ, включително като гарантира, че процесът няма да доведе до отслабването на никое от трите измерения на тази организация (политико-военно, икономическо и екологично, човешко); изтъква, че ЕС следва също така да подчертае важността на продължаването на процеса от Корфу и провеждането на редовни срещи на високо равнище, за да се предостави политическа подкрепа и да се повиши видимостта на дейността на ОССЕ;

38.  Признава нарастващия международен статут и важност на Арктика и призовава за социално, екологично и икономически устойчива политика на ЕС за Арктика, вземайки предвид правата на местното и коренното население; признава Арктическия съвет, политиката за Северното измерение и Арктическия съвет от региона на Баренцово море като фокусни точки за сътрудничество в Арктика и подкрепя стремежа на ЕС да се превърне в постоянен наблюдател в Арктическия съвет; подчертава необходимостта от арктическо звено в рамките на ЕСВД;

Трансатлантически отношения

39.  Отново заявява своя ангажимент към трансатлантическото партньорство като важен елемент и един от основните стълбове на външната дейност на ЕС; освен това призовава ЕС да потвърди отново своя ангажимент към трансатлантическото партньорство със САЩ и целта за трансатлантически пазар без бариери, което би следвало да осигури основата за засилено трансатлантическо партньорство; настоятелно призовава заместник-председателя/върховен представител да се стреми към по-добро координиране и засилено сътрудничество между ЕС и неговия най-близък съюзник ‐ САЩ; призовава заместник-председателя/върховен представител да гарантира, че ЕС действа като координиран, активен, равнопоставен, но автономен партньор на САЩ, наред с другото при укрепването на глобалната сигурност и стабилност, насърчаването на мира и зачитането на правата на човека; освен това настоятелно призовава за възприемане на единен подход по отношение на глобалните предизвикателства като неразпространението на ядреното оръжие, тероризма, изменението на климата и енергийната сигурност и за осигуряване на съвместен подход към глобалното управление чрез подкрепяне и реформиране на международните институции и насърчаване на съблюдаването на международното право и мирното разрешаване на конфликти; призовава заместник-председателя/върховен представител тясно да координира и да развива полезни взаимодействия със САЩ с оглед на гарантиране на стабилността и сигурността на европейския континент и по света, включително на основата на желателното сътрудничество със съответните фактори като Русия, Китай, Индия и Турция, и във връзка със стабилността в широкия Близък изток, Средиземноморието, Иран, Афганистан и Пакистан;

40.  Настоятелно призовава за развитието на всеобхватна стратегия на ЕС и САЩ за подобряване на ситуацията със сигурността в широкия Близък изток, Иран, Афганистан и Пакистан, което включва сътрудничество с Турция, Русия и Китай;

Западните Балкани

41.  Потвърждава перспективата за членство в ЕС на всички страни от Западните Балкани и подчертава важното значение на поддържането на постоянен ангажимент към този процес на разширяване ‐ както от страна на държавите от региона, така и от страна на ЕС; припомня, че перспективата за разширяване на ЕС е важен стимул за продължаването на политическите и икономическите реформи в държавите от Западните Балкани, като допринася за ефективната стабилност и развитие на региона;

42.  Признава напредъка, постигнат от всички държави в региона по пътя им към ЕС; отбелязва обаче, че политическата нестабилност и институционалните слабости, заедно с нерешените двустранни проблеми, възпрепятстват по-нататъшния напредък на някои държави в процеса на интеграция в ЕС; подчертава, че Съюзът се нуждае от ясна, обща визия по отношение на региона; призовава заместник-председателя/върховен представител и Комисията да се ангажират активно с разрешаването на трайните проблеми;

43.  Отбелязва факта, че положението в Косово остава стабилно и мирно, но деликатно; изразява загриженост поради сериозните проблеми и нарушения на избирателния закон, извършени в много общини по време на последните избори, и призовава ЕС да следи отблизо положението с демокрацията в Косово; настоятелно призовава всички заинтересовани страни да предприемат мерки за подобряването на демократичните права и условията на живот на всички хора, живеещи в Косово, и подчертава важното значение на избирателната реформа и на честните избори като част от протичащия в Косово демократичен преход; призовава политиците в Косово да спазват конституцията; настоятелно призовава новото правителство на Косово и парламента да подобрят бъдещите изборни процеси с цел да се гарантират демократичните права на всички граждани на Косово и да се подобрят перспективите на Косово за европейска интеграция; съзнава, че не всички държави-членки са признали независимостта на Косово;

44.  Приветства диалога между Косово и Сърбия и подчертава, че те могат да допринесат за стабилността не само в Косово, но и в целия регион, както и да спомогнат за подобряването на положението, в което се намира целият народ на Косово; изразява пълна подкрепа за това, Мисията за правова държава EULEX в Косово да се занимае с проблема с изчезналите лица във връзка с конфликта в Косово, като разследва организираната престъпност и преследва по съдебен път съответните престъпници, по-специално в отговор на твърденията за нехуманно отношение и трафик на човешки органи по време на конфликта и непосредствено след него; призовава за цялостно разследване на тези твърдения от страна на EULEX и за показни съдебни процеси за всички лица, които в крайна сметка се окажат отговорни за деянията; повтаря, че е необходимо Мисията за правова държава EULEX в Косово да подкрепя и подпомага местната администрация с цел добро управление, като се гарантира, че мисията е в състояние да функционира ефективно на цялата територия на Косово, чрез активизирането на нейните дейности в северната част на Косово; призовава Комисията да започне незабавно диалога относно визовия режим с органите в Прищина, за да се определи пътната карта за либерализацията на визовия режим;

45.  Призовава заместник-председателя/върховен представител и Комисията да засилят диалога с политическите лидери в Босна и Херцеговина след изборите, за да се помогне на страната и на нейните народи да продължат по пътя към интеграция в ЕС; счита, че Босна и Херцеговина е постигнала ограничен напредък по отношение на реформите, свързани с процеса на интеграция в ЕС, и че преобладаващите етнически програми и програми на автономните общности могат да попречат на изпълнението на изискванията за членство в ЕС и НАТО;

46.  Изразява дълбока загриженост по отношение на продължаващия вътрешен конфликт в Албания и призовава правителството и опозицията да се въздържат от използването на сила и да започнат нов диалог за прекратяване на конфликта, като намерят трайно компромисно решение; във връзка с това приветства инициативата, предприета от представителя на заместник-председателя/върховен представител, при съгласуване на действията с члена на ЕК, отговарящ за разширяването и политиката за съседство;

Източното партньорство

47.  Насърчава заместник-председателя/върховен представител и Комисията да следват своя ангажимент към Източното партньорство с източните съседи на ЕС, с оглед на тяхното политическо приобщаване и икономическа интеграция, включително в областта на енергетиката, въз основа на споделени европейски ценности и в рамките на условия и стимули, предназначени да предизвикат провеждането на реформи; припомня, че нерешените конфликти в региона държат засегнатите страни в ситуация, в която мирът е неустойчив; призовава засегнатите страни да търсят мирно разрешаване на проблемите в дългосрочен план; подчертава, че е важно при продължаващите преговори за споразумение за асоцииране с държавите от Източното партньорство да се вземат под внимание международните стандарти относно правата на човека; призовава за инициативи и действия, които биха насърчили и ускорили регионалното сътрудничество в Южен Кавказ;

48.  Изразява надежда, че започнатият от Комисията процес на реформиране на Европейската политика за съседство ще доведе до ново стратегическо виждане и диференциран подход в рамките на същата политика, що се отнася до областите, които представляват интерес, в съответствие с многообразието от интереси, предизвикателства и регионални заплахи за Съюза;

49.  Потвърждава необходимостта от последователен подход в процесите на регионално сътрудничество чрез привеждане в действие на инициативите и инструментите, предложени от ЕС за неговите източни съседи (Европейско партньорство, Черноморско взаимодействие/Стратегия на ЕС за Черно море и т.н.); застъпва становището, че е необходимо да се гарантира допълването и разграничаването на предложените инициативи, особено на равнище проект, за по-ефикасно използване на ресурсите и с цел получаване на конкретни резултати;

50.  Осъжда суровите репресии, на които бяха подложени членове на опозицията, журналисти и представители на гражданското общество от страна на режима на беларуския президент Лукашенко след президентските избори на 19 декември 2010 г., и призовава за незабавното освобождаване на всички задържани, както и за свалянето на всички обвинения от тях; приветства решението на Съвета от 31 януари 2011 г. за налагане на визова забрана и за замразяване на финансовите активи на 157 подбрани беларуски длъжностни лица; застъпва позицията, че санкциите срещу беларуските правителствени служители следва да останат в сила до освобождаването на всички политически затворници от беларуските затвори; приветства резултатите от Международната конференция на донорите за „солидарност с Беларус“ от 2 февруари 2011 г., на която ЕС пое задължението да отдели 17,3 милиона евро за дейности в подкрепа на гражданското общество, по-специално студентите и независимите медии; застъпва становището, че Комисията следва да засили междуличностните контакти между ЕС и Беларус; поощрява държавите-членки, които все още не са го сторили, да предприемат едностранни стъпки, насочени към улесняване на издаването и намаляване на цените на краткосрочните визи, по-специално на шенгенските визи, тъй като те са от най-голямо значение за широката общественост, студентите и останалите млади хора; подчертава, че е важно да се гарантира, че Беларус няма да остане изолирана, особено от съществуващите регионални рамки;

51.  Призовава за бързото създаване на Парламентарната асамблея ЕВРОНЕСТ, без участието на беларуския парламент, с което да се подчертае ролята й за укрепване на демокрацията и демократичните институции, както и значението й за засилването на парламентарното измерение на партньорството;

52.  Изразява съжаление относно липсата на значителен напредък по отношение на разрешаването на замразените конфликти в Южен Кавказ; подчертава, че това е спънка, която възпрепятства развитието на истинско многостранно и регионално измерение на Източното партньорство; очаква повишена ангажираност на ЕСВД в региона и призовава за по-активна роля, насочена към улесняване на диалога между страните, разработване на мерки за изграждане на доверие и насърчаване на междуличностните контакти, като по този начин се проправя пътят за трайно уреждане на конфликтите;

53.  Подчертава, че е важно ЕС да играе по-активна роля при разрешаването на замразените конфликти в Приднестровието и Южен Кавказ;

54.  Приветства и подкрепя ангажимента на органите на Република Молдова за засилване на техните отношения с Европейския съюз във връзка със сключването на Споразумението за асоцииране, развитието на диалог за визова либерализация и започването на преговори по споразумение за свободна търговия;

Стратегията на Европейския съюз за Черно море

55.  Призовава Комисията да ускори прилагането на проектите в рамките на Черноморското взаимодействие и да поддържа този въпрос в дневния ред на ЕСВД;

56.  Подчертава значението на Черноморския регион в рамките на Източното партньорство и счита, че в това отношение е необходимо по-голямо участие на Европейския съюз;

Централна Азия

57.  Признава големия потенциал за развиване на стратегическо сътрудничество между ЕС и Централна Азия, като взема предвид геополитическото положение на региона, и призовава за засилено сътрудничество с цел справяне с общите предизвикателства пред сигурността, както и по политически, икономически и енергийни въпроси; изтъква, че въпросите, свързани с управлението на водите, трябва неотложно да бъдат разгледани на регионално равнище с оглед насърчаване на всеобхватно дългосрочно развитие, подобряване на сигурността на хората, улесняване на добрите съседски отношения и предотвратяването на конфликти;

Русия

58.  Призовава заместник-председателя/върховен представител да гарантира, че подходът на ЕС към Русия, включително в преговорите за ново споразумение между ЕС и Русия, е съгласуван; също така настоятелно призовава заместник-председателя/върховен представител да гарантира, че засилването на принципа на правовата държава, включително международното право, на принципите на реципрочност и прозрачност, както и на ангажимента към ценностите на плуралистичната демокрация и зачитането на правата на човека, е залегнало в основата на новото всеобхватно споразумение; подчертава, че неделима част от това ново споразумение трябва да представлява ангажиментът за подобряване на положението с правата на човека в Русия и за борба с корупцията, особено в съдебната система; очаква постигането на стабилен напредък в текущите преговори;

59.  Подчертава, че засилването на принципа на правовата държава във всички области на руския обществен живот, включително в икономиката, би облагодетелствало обществото като цяло; призовава за засилване на диалога между ЕС и Русия в областта на правата на човека с цел насърчаване на положителни промени в положението с правата на човека в Русия; призовава за действия и за изпълнение на инициативи, които биха засилили контактите между гражданското общество в ЕС и Русия и биха укрепили руското гражданско общество; във връзка с това подчертава важното значение на Партньорството за модернизация; същевременно подчертава необходимостта да се даде нов тласък на партньорството с Русия, въз основа на взаимно уважение и реципрочност, по въпросите, свързани с борбата срещу тероризма, енергийната сигурност и енергийните доставки, изменението на климата, разоръжаването, предотвратяването на конфликти и неразпространението на ядреното оръжие, включително по отношение на Иран, Афганистан и Близкия изток, за да се постигне целта за укрепване на световната сигурност и стабилност;

60.  Призовава заместник-председателя/върховен представител да засили преговорите с Русия с цел подсигуряване на безусловното изпълнение и прилагане на всички разпоредби на споразумението от шест точки, сключено през 2008 г. от Русия, Европейския съюз и Грузия, както и да работи за постигането на окончателно решение относно този конфликт, което да зачита териториалната цялост на Грузия; застъпва становището, че Русия по-специално следва да гарантира пълен и неограничен достъп на Мисията за наблюдение на Европейския съюз (EUMM) в Абхазия и Южна Осетия; подчертава необходимостта от осигуряване на стабилност в гореспоменатите грузински региони;

Турция

61.  Подчертава необходимостта от възприемане на дългосрочен стратегически подход както от ЕС, така и от Турция във връзка с бъдещето на техните отношения; приветства изявлението на Съвета от 14 декември 2010 г., което призовава за засилено сътрудничество по въпросите от взаимен интерес, свързани със сигурността и външната политика; застъпва становището, че все по-активната външна политика на Анкара поставя нови предизвикателства и предлага нови възможности за ОВППС; настоятелно призовава заместник-председателя/върховен представител да ангажира Турция в институционализиран диалог по ключови стратегически въпроси – като енергийната политика, стабилността в региона на Западните Балкани и Кавказ, ядрената програма на Иран или демократичното пробуждане, което протича в Близкия изток, като по този начин се гарантира по-точно съгласуване на целите, както и придаване на нова динамика на двустранните отношения; при все това подчертава, че такъв диалог не следва да замества, а да допълва и укрепва процеса на присъединяването на Турция към ЕС;

62.  Изразява съжаление относно практическия застой в процеса на присъединяване на Турция; припомня, че всички държави-членки на ЕС , и Турция носят съвместна отговорност за преодоляването на пречките по пътя на Турция към членство в ЕС; предупреждава за сериозни дълготрайни проблеми, в случай че отношенията между ЕС и Турция не се стабилизират и ако ЕС и НАТО продължат да бъдат възпрепятствани да постигнат своята цел за по-тясно сътрудничество; във всеки случай изразява надежда, че Турция ще продължи своето модернизиране с европейска насоченост;

Близкият изток и районът на Средиземно море

63.  Подкрепя възобновяването на преките преговори за мир между Израел и Палестинската автономна власт и подчертава необходимостта от преговори по същество, които да се проведат в рамките на ограничен период и в атмосфера на взаимно доверие – атмосфера, която може да просъществува само ако Израел незабавно преустанови политиката, свързана с продължаващото изграждане на селища; припомня, че ЕС е най-големият спонсор на Палестинската автономна власт и основният търговски партньор на Израел, поради което има пряк интерес от убеждаването на двете страни да засегнат възможно най-скоро фундаменталните въпроси, които трябва да се уредят (а именно за бежанците, границите и статута на Йерусалим), и от наличието на жизнеспособна палестинска държава, живееща в мир в съседство с израелската държава; подчертава необходимостта от двудържавно решение и признава правото на двете страни да живеят една до друга в условия на сигурност, просперитет и мир; поради това приветства заключенията на Съвета относно Близкоизточния мирен процес от 13 декември 2010 г. и обявената воля на ЕС за подпомагане на страните с цел постигане на тази цел;

64.  Призовава ЕС, в съответствие със заключенията на Съвета от 12 декември 2009 г., да се ангажира с изпълнението на по-силна политическа роля, съизмерима с неговото финансово участие в региона; изразява убеждение, че съществува неотложна необходимост от цялостна промяна на политиката на ЕС относно Близкия изток, за да изпълнява той решителна и последователна политическа роля, с помощта на ефективни дипломатически инструменти, насочена към постигането на мир и сигурност в този съседен регион с жизненоважно стратегическо значение за ЕС; призовава заместник-председателя/върховен представител да представи нова европейска стратегия за региона, в която да бъдат очертани интересите и целите на ЕС, както и средствата, които Съюзът може да използва, и която да насърчава демокрацията и принципа на правовата държава в региона и да насочва ресурсите предимно за укрепването на гражданското общество;

65.  Изразява дълбоко безпокойство относно използването на сила срещу жители на лагера Ашраф в Ирак, което води до жертви, и изразява съжаление относно загубите на човешки живот; призовава иракското правителство да се въздържа от използването на сила и да зачита правата на жителите на лагера; призовава за независимо международно проучване, включително свободен достъп до лагера Ашраф, за широкообхватна оценка на положението на място; призовава всички страни да се въздържат и да намерят мирно и трайно решение на въпроса;

66.  Заявява своята солидарност с гражданите на южните съседни държави, борещи се за демокрация, свобода и социална справедливост; призовава ЕС да предложи недвусмислена и своевременна подкрепа за новите стремежи за демокрация, свобода и социална справедливост; остава обезпокоен от това, че в средиземноморската политика на ЕС липсва ясно, дългосрочно стратегическо виждане по отношение на напредъка и развитието в региона; призовава да се изяснят и подобрят обосновката, целите и методите на работа на Съюза за Средиземноморието; следователно счита, че е изключително важно и неотложно да се преосмисли и преразгледа стратегията на ЕС спрямо Средиземноморието, като във връзка с това настоятелно призовава при стратегическия преглед на ЕПС изцяло да се вземе предвид и да се отрази новото развитие на събитията в региона и да се установи политически диалог с южните съседи на ЕС; в допълнение призовава за преструктуриране на Съюза за Средиземноморието с цел да се окаже активен и ефикасен принос за изграждането на демократични, устойчиви и справедливи общества в целия регион; подчертава важното значение на участието на жените в демократичния преход и в институционалните реформи; отново подчертава, че укрепването на демокрацията, принципът на правовата държава, доброто управление, борбата срещу корупцията и зачитането на правата на човека и основните свободи са съществени елементи от този диалог;

67.  Припомня ролята си в бюджетната процедура на ЕС и подчертава необходимостта да се гарантира демократичната легитимност на Съюза за Средиземноморието, както и че решенията се вземат по прозрачен начин, а Европейският парламент, Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието и националните парламенти участват в процеса на вземане на решенията;

68.  Следи отблизо положението в Тунис, Египет и другите държави в региона; подкрепя основателните стремежи на народите към демокрация, свобода и социална справедливост; призовава ЕС да изгради партньорство, което да се основава на взаимния интерес и да съсредоточава вниманието върху заетостта, образованието и обучението, с цел да се спомогне за смекчаването на настоящата социална и икономическа криза в тези страни, както и да предостави подходящата помощ, необходима за подпомагането на провежданите в момента политически реформи и на социалното и икономическо развитие; подчертава, че е важно да се подпомогне изграждането на институционален капацитет, независимата съдебна система, укрепването на организациите на гражданското общество и формирането на плуралистични политически партии в рамките на една светска система; приветства референдума относно конституционните реформи в Египет; поощрява египетските органи да продължат с преразглеждането на конституцията и на избирателния закон с оглед провеждане на честни и свободни избори;

69.  Изразява съжаление поради липсата на съгласуваност между държавите-членки на ЕС относно начина, по който да се търси решение на ситуацията в Либия, което стеснява приложното поле за всеобхватни действия в рамките на ОВППС по този въпрос от страна на заместник-председателя/върховен представител; приветства обаче решението на Съвета относно организирането на военна операция на Европейския съюз в подкрепа на операциите за хуманитарна помощ като реакция на кризисното положение в Либия, така наречената операция „EUFOR Libya“;

70.  Изтъква, че жестоките мерки срещу мирни протестиращи в Сирия, със стотици убити и арестувани, трябва да се прекратят незабавно; призовава сирийския президент и правителство да предприемат мерки по отношение на легитимните искания на сирийския народ като се ангажират с реален национален диалог, целящ изпълнението на важни политически, икономически и социални реформи, както и да сложат край на политиката на репресиране на политическата опозиция, гражданското общество и защитниците на правата на човека; приветства резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека, която осъжда жестокостта на сирийското правителство по отношение на мирни демонстранти, както и изпращането на мисия за установяване на фактите в страната от Върховния комисар на ООН по правата на човека; настоятелно приканва ЕС и неговите държави-членки да отчетат в пълна степен текущите събития в Сирия в своите двустранни отношения със страната, включително преустановяването на по-нататъшните преговори относно Споразумението за асоцииране ЕС-Сирия, прегледа на сътрудничеството със сирийските органи съобразно ИЕПД и сериозни и целенасочени санкции спрямо сирийския режим с цел постигане на промяна в политиките на режима;

71.  Настоятелно призовава органите в Бахрейн и Йемен да се въздържат от използването на сила срещу протестиращите и да зачитат правото им на свобода на събранията и изразяване на мнение; подчертава, че от лицата, отговорни за човешките жертви и причинените наранявания, ще бъде потърсена отговорност в най-кратък срок или в националните съдилища или пред Международния наказателен съд (МНС) в Хага;; призовава Европейския съюз и неговите държави-членки да подкрепят мирните демократични стремежи на народите на Бахрейн и Йемен, да преразгледат своята политика спрямо тези страни, да спазват Кодекса за поведение на ЕС относно износа на оръжия и да бъдат готови да помогнат, в случай на сериозен ангажимент от страна на националните органи, при прилагането на конкретни програми за политически, икономически и социални реформи в тези страни; изразява дълбоката си загриженост от развитието на събитията в Бахрейн и особено от осъждането на смърт на четирима професори на 28 април 2011 г.; приканва ЗП/ВП да упражни натиск върху властите на Бахрейн да приемат мораториум върху изпълнението на смъртните присъди, както и да осигури справедлив процес с адекватно представителство по делото и с право на обжалване.

72.  Отново изразява пълната си подкрепа за Специалния трибунал за Ливан, в качеството му на независим съд, създаден с Резолюция 1757 на Съвета за сигурност на ООН, при спазване на най-високите съдебни стандарти; потвърждава решителната си подкрепа за суверенитета, единството и териториалната цялост на Ливан и за пълноценното функциониране на всички ливански институции; подчертава, че вътрешната стабилност и спазването на международното право са напълно съвместими; призовава всички ливански политически сили да продължат участието си в открития и конструктивен диалог, за да благоприятстват благополучието, просперитета и сигурността на всички ливански граждани; приветства решаващата роля на временните сили на ООН в Ливан (UNIFIL) и призовава за изпълнението на всички разпоредби на Резолюция 1701 на Съвета за сигурност на ООН;

Азия

73.  Подчертава, че отправна точка за всяко дългосрочно решение на кризата в Афганистан трябва да бъдат интересите на афганистанските граждани по отношение на тяхната вътрешна сигурност, гражданска защита, както и икономически и социален напредък, като следва да се включат конкретни мерки за премахването на бедността и дискриминацията срещу жените, за засилване на зачитането на правата на човека и принципа на правовата държава, а също така и механизмите за помирение, прекратяването на производството на опиум, изграждането на стабилна държава, интегрирането на Афганистан в международната общност и прогонването на Ал Кайда от страната; подчертава, че Афганистан трябва да бъде подсигурен с полицейски сили, способни да гарантират минимален стандарт на сигурност, така че да стане възможно последващото изтегляне на чуждестранното военно присъствие от държавата; отново заявява своята позиция, че значимото ангажиране на ЕС и на международната общност като цяло в Афганистан следва да се съсредоточи върху подпомагането на гражданите на Афганистан да изградят своята собствена държава, с по-силни демократични институции, способни да представляват народа, като се гарантира принципът на правовата държава, мирът, териториалната цялост, устойчивото икономическо и социално развитие, подобряването на условията на живот за цялото население, и по-специално за жените и децата, като същевременно се зачитат историческите, религиозните, духовните и културните традиции на всички етнически и религиозни общности в страната; също така припомня, че е важно да се подпомогне гражданското общество, изграждането на демократични институции, като например се осигури обучение за силите за сигурност и съдиите, както и независимите медии, НПО и парламентарния контрол;

74.  Отново изразява своето становище, че Пакистан играе ключова роля в региона и че стабилният, светският и зачитащ принципите на правовата държава Пакистан е от жизненоважно значение за стабилността в Афганистан и в региона като цяло; подчертава също така потенциалната ключова роля на Пакистан за афганистанския мирен процес; подчертава, че Пакистан не трябва да служи като убежище за Ал-Кайда и талибаните; признава, че опустошителните наводнения през август 2010 г. възпрепятстваха новото правителство на Пакистан, което бе започнало да бележи напредък в преодоляването на многобройните предизвикателства; настоятелно призовава Съвета и Комисията да дадат, заедно с широката международна общност, решителен израз на своята солидарност и конкретна подкрепа предвид спешната необходимост от възстановяване и реконструкция на Пакистан след наводненията и стремежите на страната да изгради силно, благоденстващо общество; приветства и също така поощрява усилията на ЕС за увеличаване на политическата подкрепа за ускоряване на институционалното изграждане и изграждането на капацитет в Пакистан и за подпомагане на пакистанските демократични институции в борбата с екстремизма, по-специално чрез стремежа към премахване на законите за богохулство и чрез подпомагането на гражданското общество в Пакистан; призовава Пакистан незабавно да се присъедини към Договора за неразпространение на ядреното оръжие и напълно да си сътрудничи с Международната агенция за атомна енергия при разкриването на информация за пакистанския ядрен арсенал и съоръжения;

75.  Напълно подкрепя ангажимента на Е3+3 (Германия, Китай, Обединеното кралство, Русия, САЩ и Франция) за своевременно договаряне на решение на иранския ядрен въпрос с оглед възстановяване на международното доверие в изключително мирния характер на иранската ядрена програма, в съответствие с основния принцип на Договора за неразпространение на ядреното оръжие; подкрепя двустранния подход на Съвета, насочен към намирането на дипломатическо решение, тъй като това е единственият приложим вариант за реагиране на иранския ядрен въпрос; изразява съжаление поради това, че не можа да се избегне приемането на Резолюция 1929 (2010) на Съвета за сигурност на ООН за нов, четвърти пакет от санкции срещу Иран заради ядрената му програма и допълнителните ограничителни мерки, обявени от ЕС, САЩ, Япония, Канада и Австралия, в резултат на липсата на пълно сътрудничество от страна на Иран с Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), що се отнася до целите на ядрената програма на Иран; подчертава, че решение на ядрения въпрос не може да бъде намерено за сметка на подкрепата на ЕС за иранското гражданско общество и неговите справедливи искания за универсални права на човека и действително демократични избори;

76.  Решително осъжда продължаващата провокативна и разпалваща конфликти антисемитска реторика на иранския президент, който призова Израел да бъде „заличен“, и по-специално изразява съжаление относно заплахите, отправени срещу самото съществуване на Държавата Израел; изразява сериозната си загриженост поради експоненциално нарастващия брой на екзекуциите в Иран, които се свеждат до извършвано от държавата извънсъдебно убийство, с оглед на липсата на надлежен съдебен процес, както и поради продължаващите систематични репресии на граждани, които се стремят към повече свобода и демокрация; подчертава, че официалните контакти между делегациите на Европейския парламент и на Меджлиса следва да се използват и за разглеждането на въпросите, свързани с човешките права, и да зависят от изпълнението на условия, касаещи свободния достъп за посещаване на политически затворници и защитници на правата на човека, като на представителите следва да им бъде предоставена възможността да си разменят свободно пълната гама от политически възгледи; призовава заместник-председателя/върховен представител да вземе мерки за повторно установяване на делегация на ЕС в Иран, за да може да се следи положението на място от гледната точка на ЕС; настоятелно призовава иранския режим да се въздържа от намеса във вътрешните работи на Ирак;

77.  Изразява задоволство от засилването на диалога по сектори с Китай и призовава за съгласувани съвместни действия по спорните въпроси, изтъкнати на последната среща на най-високо равнище между ЕС и Китай; приветства напредъка към по-добро икономическо и съдебно управление; изразява дълбока загриженост във връзка с продължаващите тежки и систематични нарушения на правата на човека в страната, включително правата на малцинствата и особено правата на тибетците, уйгурите и монголците, и призовава заместник-председателя/върховен представител да засили диалога за правата на човека и да гарантира, че правата на човека присъстват постоянно в дневния ред;

78.  Отбелязва, че на отношенията с Япония ще се отразят много сериозно ужасното земетресение, цунамито и последвалата ядрена катастрофа, която нанесе удар на страната, като очаква ЕС да демонстрира солидарност и да предостави подкрепа, за да помогне на японските органи да преодолеят последиците от бедствието; счита, че особено след неотдавна настъпилите драматични събития отношенията на ЕС с Япония – страна, която споделя демократичните ценности на ЕС и неговата загриженост за правата на човека – остават изключително важни както от икономическа гледна точка, така и по отношение на съвместната работа в рамките на международните форуми; подчертава, че настоящото насочване на вниманието към Китай не трябва да хвърля сянка върху нуждата от полагане на усилия за засилване на сътрудничеството с Япония и премахване на оставащите пречки пред икономическото взаимопроникване;

79.  Приветства стъпките, предприети от страните на двата бряга на Тайванския проток, които доведоха до подписването през юни 2010 г. на 15 споразумения, включително Рамковото споразумение за икономическо сътрудничество (РСИС) и споразумение за правата на интелектуална собственост; имайки предвид, че разширяването на икономическите отношения между двете страни на протока е в интерес както на двете страни, така и на ЕС, решително подкрепя засилването на икономическите връзки между ЕС и Тайван и подписването на споразумение за икономическо сътрудничество между ЕС и Тайван; отново изразява своята подкрепа за пълноценното участие на Тайван като наблюдател в съответните международни организации и дейности, като Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКОНИК), Световната здравна организация (СЗО) и Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО); приветства решението на ЕС да предостави освобождаване от визовия режим за тайванските граждани, което ще допринесе за засилването на търговските и инвестиционните отношения между ЕС и Тайван, както и за междуличностните контакти;

80.  Признава огромното значение на Индия като нововъзникваща регионална икономическа сила и като голям демократичен партньор за Европа; приветства сътрудничеството на Индия с ЕС, особено в Афганистан, както и при операцията „Аталанта“; призовава за по-тясно сътрудничество по въпросите, свързани с ядреното разоръжаване, изменението на климата, глобалното икономическо управление, както и насърчаването на демокрацията и спазването на принципа на правовата държава и правата на човека; изразява своята загриженост във връзка с предизвикателствата пред гражданските свободи и правата на човека в Джаму и Кашмир и продължаващата културна дискриминация на основание на кастата; очаква стратегическото партньорство с Индия да се развива в съответствие със съвместния план за действие, така че да доведе до конкретни резултати; очаква с нетърпение ранното сключване и подписване на споразумение за свободна търговия, но същевременно подчертава, че е важно протичащите в момента преговори за такова споразумение да не излагат по никакъв начин на опасност усилията за намаляване на бедността в Индия;

Африка

81.  Изразява решителна подкрепа и насърчава партньорствата с Африканския съюз и други африкански регионални организации, които с дейността си целят постигането на стабилност и сигурност на африканския континент и осигуряването на напредък в други основни области, като демократичното управление и правата на човека, изменението на климата и постигането на Целите на хилядолетието за развитие; счита, че процесът на постепенно засилване на ангажираността и предоставяне на правомощия на Африканския съюз по отношение на въпросите, свързани със сигурността и стабилността на африканския континент, по-специално що се отнася до мироопазващите мисии, изисква укрепване на процеса на институционално изграждане и процеса на вземане на решения в рамките на Африканския съюз и счита, че ЕС следва да подпомага Африканския съюз във връзка с това;

82.  Изразява подкрепата си за решението да се разработи цялостен подход на ЕС по отношение на региона на Африканския рог, чрез подпомагане на повторното изграждане на държавните институции в Сомалия и обвързване на човешката сигурност с развитието, принципа на правовата държава и зачитането на правата на човека и правата на жените, като се обхванат по този начин всички инструменти на ЕС с оглед осигуряване на дългосрочни решения;

83.  Приветства готовността на ЕС да подкрепи мирното прилагане на Всеобхватното мирно споразумение в Судан и да работи за дългосрочна стабилност в региона; едновременно с това подчертава необходимостта да се подновят усилията за справяне с несигурността и постигане на трайно мирно споразумение за Дарфур; застъпва становището, че предстоящата независимост на Южен Судан има последствия за стабилността на културно разделените държави и създава предизвикателства, за които заместник-председателят/върховен представител следва да бъде подготвен; поздравява суданския народ за безпроблемното протичане на референдума в Южен Судан, съгласно информацията от мисията на ЕС за наблюдение на изборите; призовава ЕС да продължи да подкрепя усилията на страните за напредък в обсъждането на нерешените въпроси от Всеобхватното мирно споразумение, обръщайки специално внимание на положението на бежанците и завърналите се лица, и да обмисли необходимите мерки за гарантиране на устойчивостта на отношенията между Севера и Юга след референдума;

84.  Припомня, че Alassane Ouattara е единственият законен победител на президентските избори, проведени в Кот д'Ивоар на 28 ноември 2010 г., както и че изборните резултати не могат да бъдат оспорвани; отбелязва задържането на досегашния лидер Laurent Gbagbo и изразява надежда, че това ще допринесе за прекратяването на насилието; настоятелно призовава всички политически и въоръжени сили в страната да се съобразят с волята на нейните избиратели и да гарантират незабавното мирно предаване на властта, като в това отношение призовава за възстановяване на реда и законността; приканва ЕС да окаже пълна подкрепа на президента Оuattara в усилията му за помирение, възстановяване и развитие, както и за насърчаването на просперитет и стабилност за народа на Кот д'Ивоар;

85.  Счита, че ЕС следва да възприеме всеобхватен подход по отношение на въпросите, свързани със сигурността и стабилността в региона на Сахел; подчертава, че тероризмът и транснационалната организирана престъпност (наркотици, оръжия, цигари и трафик на хора) представляват сериозна заплаха не само за държавите от региона, но и пряко за Европейския съюз; счита, че ЕС трябва да помогне на държавите от региона да разработят политики и инструменти за справяне с тези нарастващи заплахи за сигурността, като използва всички подходящи инструменти на ЕС за разрешаването на трайните конфликти, като конфликта в Западна Сахара, и за насърчаването на демократични реформи във всички държави от региона, премахване на бедността, гарантиране на устойчиво развитие, справяне с проблемите в региона, свързани с изменението на климата, управление на миграционните потоци юг–юг и юг–север и гарантиране на демокрацията и върховенството на закона, правата на човека, институционалното изграждане (по-специално в сектора на сигурността) и борбата срещу организираната престъпност; счита, че следва да се стартира и процес на постигане на консенсус между страните от региона в сътрудничество с Африканския съюз и с постепенно увеличаване на ангажираността му с този процес;

86.  Приветства решението на Съвета по отношение на Зимбабве за възобновяване на ограничителните мерки срещу някои политици, длъжностни лица и дружества, които поддържат режима на Мугабе на власт; изразява съжаление, че все още не са извършени достатъчно демократични промени, и призовава по-специално държавите от Южноафриканската общност за развитие да помогнат да се гарантира, че Зимбабве напредва бързо към свободни и честни международно наблюдавани избори и че има бързо движение в посока плавен властови преход;

87.  Изразява безпокойство поради прекратяването на мисията на ОПСО в Гвинея Бисау през септември 2010 г. и настоятелно призовава Съвета и заместник-председателя/върховен представител да обмислят нови начини за борба с организираната престъпност в Гвинея Бисау, предотвратявайки превръщането на тази страна в поредната наркодържава;

Латинска Америка

88.  Приветства приключването на преговорите по Споразумението за асоцииране с Централна Америка и Многостранното споразумение за търговия с Перу и Колумбия; подчертава обаче, че ЕС следва да продължи да дава приоритет на процесите на регионална интеграция в Латинска Америка; отбелязва със задоволство, че преговорите по Споразумението за асоцииране с Меркосур бяха възобновени, и призовава за бързото им приключване;

89.  Признава положителните резултати от срещата на най-високо равнище между ЕС и страните от Латинска Америка и Карибския басейн в Мадрид и подчертава необходимостта да се наблюдава изпълнението на плана за действие от Мадрид; припомня необходимостта от приемането на Евро-латиноамериканска харта за мир и сигурност, като в нея се включат, въз основа на Устава на ООН и свързаното с него международно право, стратегии и насоки за съвместни политически действия и действия в областта на сигурността за справяне с общите заплахи и предизвикателства;

o
o   o

90.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки на ЕС, генералния секретар на Организацията на обединените нации, генералния секретар на НАТО, председателя на Парламентарната асамблея на НАТО, председателстващия ОССЕ, председателя на Парламентарната асамблея на ОССЕ, председателя на Комитета на министрите на Съвета на Европа и председателя на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

(1) ОВ С 139, 14.6.2006 г., стр. 1.
(2) ОВ C 76 Е, 25.3.2010 г., стр. 54.
(3) ОВ C 349 E, 22.12.2010, стр. 51.
(4) Приети текстове, P7_TA(2010)0280.
(5) Приети текстове, P7_TA(2010)0399.
(6) Приети текстове, P7_TA(2010)0280, второ приложение.
(7) Приети текстове, P7_TA(2010)0280, второ приложение.


Развитието на обща политика за сигурност и отбрана след влизането в сила на Договора от Лисабон
PDF 455kWORD 183k
Резолюция на Европейския парламент от 11 май 2011 г. относно развитието на общата политика за сигурност и отбрана след влизането в сила на Договора от Лисабон (2010/2299(INI))
P7_TA(2011)0228A7-0166/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид дял V от Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз;

–  като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

–  като взе предвид Европейската стратегия за сигурност, озаглавена „Сигурна Европа в един по-добър свят“, приета от Европейския съвет на 12 декември 2003 г., и доклада относно нейното изпълнение, озаглавен „Гарантиране на сигурността в променящия се свят“, приет от Европейския съвет на 11–12 декември 2008 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи (отбрана) относно ОПСО, приети на 9 декември 2010 г. и на 31 януари 2011 г.,

–  като взе предвид резултатите от срещата на върха между Обединеното кралство и Франция относно сътрудничеството в сигурността и отбраната, проведена на 2 ноември 2010 г.,

–  като взе предвид Стратегията за вътрешна сигурност за Европейския съюз, приета от Европейския съвет на 25–26 март 2010 г.,

–  като взе предвид решението на Съвета от 26 юли 2010 г. за определяне на организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 23 ноември 2010 г., озаглавена „Гражданско-военното сътрудничество и развитието на гражданско-военен капацитет“(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 март 2010 г., озаглавена „Прилагането на Европейската стратегия за сигурност и на Общата политика за сигурност и отбрана“(3),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A7-0166/2011),

Външна политика и политика на сигурност

1.  Припомня, че международната система претърпява бърза и дълбока промяна, която е резултат от преместването на силата към развиващи се международни участници и задълбочаващата взаимозависимост и обхваща икономическите и финансови проблеми, влошаването на състоянието на околната среда и изменението на климата, недостига на енергийни ресурси и суровини и взаимосвързаните предизвикателства пред сигурността;

2.  Признава, че в бурна международна обстановка и по време на икономическа и финансова криза ЕС е длъжен да увеличи своята стратегическа автономност, за да отстоява своите ценности, да преследва своите интереси и да защитава своите граждани чрез развиването на споделена визия за основните предизвикателства и заплахи и чрез организиране на капацитета и ресурсите си така, че да намери адекватно разрешение за тях, като по този начин дава своя принос за запазване на международния мир и стабилност, включително чрез стремежа си към ефективен многостранен подход;

3.  Счита, че стратегическата автономност в областта на сигурността налага ЕС да има способността да съгласува общи политически цели и стратегически насоки, да създаде стратегически партньорства с подходящи международни организации, включително НАТО, и държави, да събере подходяща информация и да направи общи анализи и оценки, да впрегне и при необходимост да обедини финансови, граждански и военни ресурси, да планира и ръководи ефективни операции за управление на кризи за разширения кръг от мисии от вида на Петерсберг и да изработи и въведе обща политика за отбрана, като положи първите реални основи за изграждане на обща отбрана;

4.  Подчертава, че новите разпоредби относно общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), въведена с Договора от Лисабон, предоставят категорично политическо изявление за намерението на Съюза да действа като сила за стабилност в света и предоставят ясна правна рамка за укрепване на капацитета му за следване на неговата външна политика и политика за сигурност чрез всеобхватен подход, който включва използване на всички инструменти, които са на разположение на ЕС и на неговите държави-членки, за предотвратяване и управление на кризи и конфликти и за изграждане на траен мир;

5.  По-специално припомня, че:

   a) ОВППС и ОПСО, която е неразделна част от първата, са поставени в правнообвързващата институционална рамка на принципите на ЕС (демокрация, принципи на правовата държава, универсалност и неделимост на правата на човека и основните свободи, зачитане на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитане на принципите на Устава на Организацията на обединените нации и принципите на международното право, включително отговорността за осигуряване на защита) и техните цели са слети с общите цели на външната дейност на ЕС;
   б) когато провежда външната политика и политиката на сигурност, ЕС трябва да осигурява съгласуваност и последователност между различните области на външната си дейност, както и между външните и вътрешните си политики; отбелязва, че заместник-председателят/върховният представител (ЗП/ВП) има специална отговорност по този въпрос;
   в) ЗП/ВП, в тясно сътрудничество с държавите-членки, провежда ОВППС, предлага решения относно ОПСО, мисии и използване на националните ресурси и инструментите на ЕС, съвместно с Комисията, при необходимост координира техните граждански и военни аспекти и председателства Съвета по външни работи, като същевременно действа в качеството на заместник-председател на Комисията, отговарящ както за отговорността й във външните отношения, така и за координацията и съгласуваността на цялостната външна дейност на ЕС;
   г) върховният представител има правомощия да отправя предложения до Съвета по общата външна политика и политика за сигурност, по собствена инициатива или по искане на Европейския съвет, и под цялостното ръководство на Европейския съвет, като в този случай Съветът може да гласува с квалифицирано мнозинство;

6.  Подчертава, че задължението за съгласуваност, определено с Договора, новата формулировка на член 40 ДЕС (според която осъществяването на ОВППС и останалите политики на ЕС не засягат прилагането на съответните процедури) и неотдавнашната практика на Съда на ЕС (вж. случая с МОЛВ), защитава предимството на общностния метод и особеностите и прерогативите на ОВППС, като същевременно насърчава сближаването на различните политики, инструменти, ресурси и правни основания в един цялостен, всеобхватен подход, при който допринасянето за мира и сигурността на глобално равнище става пресечна цел на външната и вътрешна дейност на ЕС, и ОПСО е един от нейните инструменти; отбелязва, че военните активи могат също така да бъдат разгърнати в случай на природни и причинени от човека бедствия, както беше показано на практика от Военния секретариат на ЕС при координацията на военния капацитет в подкрепа на граждански операции за хуманитарна помощ по време на наводненията в Пакистан през 2010 г. в съответствие с приложимите насоки на ООН за ползването на средства за военна и гражданска защита при международно оказване на помощ при бедствия (Насоки от Осло) и по искане на Комисията;

7.  Следователно изразява загриженост, че повече от една година след влизането в сила на Договора от Лисабон все още няма ясни признаци за всеобхватен подход на ЕС след Лисабон, който да спомага за преодоляване на традиционните процедурни и институционални пречки, като същевременно запазва съответните правни прерогативи, когато е застрашена сигурността на европейските граждани;

8.  Изразява убеждение, че надеждната външна политика на сигурност изисква задълбочена взаимозависимост между държавите-членки и по-добра вътрешна съгласуваност и взаимно доверие и солидарност, по подобие на това, което беше постигнато в сферата на вътрешната сигурност чрез шенгенското сътрудничество (въз основа на което шенгенските държави, които защитават собствените си граници, защитават и границите на другите държави-членки, националните разпоредби имат континентален обсег и задачите, свързани със защитата на собствената сигурност, могат да се изпълняват и на територията на друга държава-членка или в съвместни екипи, които работят в съответствие с европейските разпоредби);

9.  Изразява съжаление от нежеланието на държавите-членки на ЕС за определяне на обща позиция относно кризата в Либия, Резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН и начините за прилагането й; изразява дълбока загриженост относно риска от разглеждане на ad hoc коалиции или двустранно сътрудничество като реални заместители на ОПСО, тъй като нито една европейска държава няма капацитета да бъде значителен фактор по отношение на сигурността и отбраната в света през 21-ви век; припомня, че Договорът от Лисабон предвижда възможността за възлагане на изпълнението на операция за управление на кризи на група държави-членки, но само в рамките на решение на Съвета за определяне на целите, обхвата и условията на нейното прилагане и в сътрудничество със ЗП/ВП; настоява, че общата реакция спрямо събитията в Либия е от съществено значение за формулирането на нов надежден подход за нашата политика на съседство по южната граница, отново подчертава, че мандатът, предоставен с Резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН за защита на гражданското население в Либия, не следва да бъде надхвърлян чрез непропорционална употреба на сила; призовава ЗП/ВП да предприеме конкретни инициативи за гарантиране на бързо прекратяване на огъня, за да бъдат спрени кръвопролитието и страданията на либийското население; настоятелно призовава ЗП/ВП да изпълнява силна и пряка роля за поощряване на политическите инициативи в тази посока; счита, че е от съществено значение да се работи в тясна връзка с Националния преходен временен съвет, Африканския съюз и Арабската лига, за да се насочи настоящият военен конфликт към политически и дипломатически решения, включително целта за оставка на режима на Кадафи; подчертава, че изработването на стратегия за региона на Сахел и Африканския рог е още една конкретна възможност за демонстриране на способността на ЕС да намери разрешение на предизвикателства както за сигурността, така и за развитието;

10.  Настоятелно призовава Европейския съвет да изпълни задачата си за определяне на стратегическите интереси и политическите цели на ЕС, като изготви европейска външнополитическа стратегия, съобразена с промените в международния контекст, която следва да се основана на ефективно сближаване на различните измерения на външната дейност на ЕС и редовно да се подлага на преразглеждане; призовава ЗП/ВП и Съвета да се основават на концепцията за сигурност на хората, да я поставят в центъра на европейската външнополитическа стратегия и да я превърнат в реална политическа насока;

11.  Призовава Европейския съвет и неговия председател да пристъпят към тази задача чрез влизане в политически диалог с Европейския парламент и да обсъдят неговите препоръки; подчертава, че този диалог е необходим в контекста на новите разпоредби на Договорите и на изискването да се определи и приложи европейска стратегия за външната политика на основата на ефективен всеобхватен подход; предлага такъв диалог да се провежда редовно, като се съсредоточава както върху постигнатия напредък, така и върху перспективите;

12.  Подчертава, че възлагането на Европейския парламент на функцията на пряко представителство на гражданите на Съюза превръща Европейския парламент в основен източник на демократична легитимност за ОВППС и ОПСО и придава съществено значение на правото му да изисква неговите становища и препоръки да се вземат надлежно под внимание;

13.  Освен това припомня, че съгласно Договора ЗП/ВП трябва да бъде одобрен чрез гласуване от Европейския парламент и че Парламентът участва в процеса на вземане на решения за бюджета за външната дейност на ЕС, включително гражданските мисии на ОВППС и ОПСО и административните разходи, породени от военното координиране на ЕС, както и че неговото съгласие е необходимо за превръщане на стратегиите на Съюза в законодателни разпоредби и за сключване на международни споразумения, включително такива, които се отнасят предимно до ОВППС, с изключение на споразуменията, които се отнасят единствено до ОВППС;

14.  Изразява желание да подобри сътрудничеството с националните парламенти на държавите-членки на ЕС при упражняването на демократичния контрол върху ОВППС и ОПСО с цел взаимно укрепване на тяхното влияние върху политическия избор, който правят останалите европейски институции и държавите-членки, при пълно съблюдаване на прерогативите на националните парламенти по отношение на политиката на отбрана; съжалява за липсата на споразумение на проведената на 4-5 април 2011 г. конференция на председателите на парламенти от ЕС относно характеристиките на една междупарламентарна конференция, посветена на ОВППС/ОПСО, и с нетърпение очаква постигането на споразумение с националните парламенти за нови форми на междупарламентарно сътрудничество в тази област; припомня, че член 9 от Протокол № 1 към Договора от Лисабон относно ролята на националните парламенти ясно посочва, че организирането и насърчаването на всяка форма на ефективно и редовно интерпарламентарно сътрудничество в рамките на Съюза се определят съвместно от Европейския парламент и националните парламенти;

15.  Подчертава възложената от Договорите роля на Комисията в осъществяването на политиките и действията, свързани с другите измерения на външната дейност на ЕС, в предлагането на законодателни инициативи, в изпълнението на бюджета и управлението на програмите на Общността и в организирането на външното представителство на ЕС с изключение на ОВППС; приканва Съвета, Комисията и Парламента да засилят своето сътрудничество, за да гарантират, без да се накърняват съответните им прерогативи, съгласуваността между различните области на външната дейност на ЕС с цел по-ефективно използване на инструментите на ОПСО;

16.  Подчертава, че правомощията на ЗП/ВП не са просто „двойна длъжност“, а представляват сливане на функции и на източници на легитимност, като го поставят в центъра на процеса на изграждане на единство между различните инструменти, участници и процедури в рамките на външната дейност на ЕС; приканва ЗП/ВП да изпълнява проактивно своята роля и да провежда конструктивен диалог с Парламента в рамките на двойните усилия активно да се насърчава постигането на политически консенсус между държавите-членки относно стратегическите насоки и политическия избор на ОВППС и на ОПСО и да се осигури последователност, ефективна координация и оползотворяване на потенциала на ОВППС и ОПСО за синергия с другите области на външната дейност на ЕС и с неговите вътрешни политики с външни проекции или последици;

17.  Счита, че ЕСВД играе основна роля за изграждане на ефективен всеобхватен подход, основан на пълна интеграция между ОВППС, ОПСО и другите измерения на външната дейност на Съюза, по-специално политиките в областта на сътрудничеството за развитие, търговията и енергийната сигурност; приветства резултата от преговорите, който доведе до създаването на ЕСВД като структура в служба на институциите на ЕС и на различните измерения на неговата външна дейност и който осигури предоставяне на широк набор от правомощия на службата, като в същото време гарантира стабилни отношения с Комисията и пълно съобразяване с нейните прерогативи, и изразява надежда, че възлагането на ЕСВД на стратегическото планиране на основните финансови инструменти, свързани с външната дейност на ЕС, ще се изрази в действително единство в прилагането им, в рамките на принципите и целите на Съюза;

18.  Потвърждава отново подкрепата за по-добра координация и по-голяма синергия между структурите и гражданския и военния капацитет за управление на кризи в рамките на цялостния подход, като в същото време се запази разликата между гражданските и военните функции и различните процедури за вземане на решения и командни вериги;

19.  Изразява съжаление, че временното планиране на ЕСВД не включва в структурите на ОПСО всички съществуващи структури, занимаващи се в съответствие със споразумението от Мадрид с планирането и програмирането на реакцията при кризи, предотвратяването на конфликти и изграждането на мир; приканва в този контекст на първо място към организирането на редовни заседания на съвет за управление на кризи, който да включва дирекцията за управление и планиране при кризи (CMPD), CPCC, ВСЕС, Обединения ситуационен център на ЕС (SITCEN), структурите за изграждане на мир, предотвратяване на конфликти, посредничество и политиката на сигурност, председателя на КПС, отделите по географски признак и другите заинтересовани тематични структури, които да бъдат ръководени от ЗП/ВП и изпълнителния генерален секретар, и според обстоятелствата с участието на структурите на Комисията за хуманитарна помощ, гражданска защита и вътрешна сигурност; тези заседания ще бъдат координирани от изпълнителен директор за реагиране при кризи; приканва ЗП/ВП и Комисията да предоставят на този съвет ефикасна система за ранно предупреждение при извънредни ситуации и голяма обща оперативна зала към ЕСВД, която да може да гарантира денонощното наблюдение през цялата седмица, като по този начин се избегнат съществуващите дублирания, които не отговарят на необходимостта да се разполага с подходяща система за наблюдение и бърза реакция при кризи; счита, че следва да се гарантира редовно координиране и обмен между тази система и Европейския център за спешно реагиране, който в момента се разработва от Комисията, с цел гарантиране на подходящи взаимодействия при взаимно съблюдаване на съответните правомощия; на второ място, призовава за постоянна работна структура, включваща гореспоменатите действащи лица, която да надхвърля управлението на остри кризи, с цел разработване на общи подходи в области като правовата държава и реформата на сектора на сигурността; на трето място, призовава за междинно преразглеждане на настоящата организация с оглед установяване на истински интегрирано стратегическо планиране и концептуално развитие в областта на управлението на кризи и изграждането на мир за службата за външна дейност;

20.  Счита, че Съветът за управление на кризи следва да предоставя на ЕСВД единно планиране на евентуални случаи във връзка с възможното възникване на кризи и различните им варианти, а от друга страна, да координира чрез платформа за кризи за конкретно управление на реагирането при кризи, която да работи както в Брюксел, така и по места, прилагането на различните финансови инструменти и възможности, с които разполага ЕС, без да се засягат специфичните процедури за вземане на решения и правните основания, свързани съответно с използването на гражданския и военния капацитет в областта на ОВППС/ОПСО или с прилагането на инструменти на Общността;

21.  Подчертава необходимостта да се укрепят, разпределят и организират по-рационално структурите, службите и гражданските и военни отдели за реагиране при кризи към ЕСВД и Комисията, и по-конкретно:

   a) призовава за засилване на отдела за оперативно планиране на граждански операции на CPCC;
   б) отново заявява искането за интегриране в структурите на ЕСВД за управление на кризи и изграждане на мир на Службата за инструментите в областта на външната политика (FPIS), компетентна по въпросите на планирането и програмирането на мерките за реакция при кризи по член 3 от Инструмента за стабилност, а именно чрез прехвърляне в ЕСВД на 12 AD и 5 AST позиции от бившия отдел Relex/A2, които бяха включени в Отдел 2 на новата служба за инструментите в областта на външната политика, припомня, че този трансфер е условие за прехвърляне на резерва към съответния бюджетен ред на Комисията;
   в) подкрепя създаването на споделен център на службите за управление на мисии на ОПСО, който да представлява една междуинституционална служба, съставена от Отдел 3 „Операции на инструментите на външната политика по линия на ОВППС“ на Комисията (бившата Relex/A3) и отдел „Подкрепа на мисии“ на CPCC; отбелязва, че новата служба, чрез занимаване с персонала, логистиката, възлагането на поръчки и финансовите отговорности във връзка с гражданските мисии на ОПСО и чрез освобождаване на ръководителя на мисия от част от неговите административни задължения, би гарантирала по-голяма ефикасност чрез обединяване на административните функции, като се започне от процеса на подбор и наемане на персонала; и чрез централизиране на възлагането на поръчки и управлението на оборудването;

22.  Изразява съжаление от слабите резултати, постигнати от процеса „Гражданска приоритетна цел 2010“ по отношение на гражданския капацитет, и по-конкретно противоречието между броя на служителите, наети от държавите-членки „на хартия“ и действителния брой на служителите, които са на разположение за мисиите, както и от слабия напредък в областта на обучението на човешките ресурси (липса на общи стандарти, ограничен брой програми за обучение, качени в програмата за възможности за обучение в рамките на приложението „Schoolmaster“ в софтуерната среда „Goalkeeper“); приканва ЗП/ВП, Съвета и държавите-членки да предприемат координирани мерки за възобновяване на процеса на развитие на гражданския капацитет, в частност по отношение на набиране, равенство между половете, обучение и разгръщане; по-специално, подчертава важността на непрекъснатото надграждане върху наследството на двете граждански приоритетни цели, което ЕС е провеждал до момента с цел посрещане на тези изключителни предизвикателства; призовава за създаването на механизъм на Общността за засилване на гражданския капацитет, по-специално обучение и увеличаване на гражданското участие в Европейския колеж по сигурност и отбрана;

Сигурност и отбрана

23.  Отново потвърждава, че достойният за доверие, надежден и достъпен военен капацитет е неотменимо условие за една автономна ОПСО и за един цялостен подход и че държавите-членки трябва да го осигуряват; в допълнение подчертава, че този военен капацитет може да бъде приложен за различни цели, не на последно място цивилни, като се спазват принципите, на които се основава дейността на ЕС на международната сцена, и автономността на правния ред на ЕС;

24.  Изразява съжаление по отношение на ярко изразения контраст между 200 милиарда евро, които държавите-членки разходват годишно за отбрана, липсата на средства на разположение на ЕС и мъчително дългите конференции за набиране на военни части за военни операции на ЕС, като същевременно сме изправени пред излишък на капацитет и персонал; осъжда факта, че в продължение на повече от дванадесет години методът на процеса на набиране на военни части все още не е довел до фактически подобрения по отношение на количеството и качеството на военния капацитет, наличен за мисии на ОПСО; подчертава необходимостта от редовно оценяване на подобренията на военния капацитет; изтъква, че се увеличава несъответствието между нарастващото търсене от чужбина и ресурсите, които държавите-членки предоставят на Съюза;

25.  Отбелязва със загриженост, че настоящите икономически ограничения биха могли да доведат до несъгласувани съкращения на европейско равнище и до постоянни дублирания, които биха могли да поставят под въпрос самата ОПСО, докато крайната цел следва да бъде насърчаването на държавите-членки към по-интелигентни разходи за отбрана чрез обединяване и споделяне на по-голяма част от техния отбранителен капацитет, бюджет и изисквания, постигайки същевременно по-голяма сигурност за гражданите; приканва държавите-членки да постигнат по-голяма прозрачност по отношение на съответните им бюджети за отбрана;

26.  Припомня, че ОВППС и ОПСО следва също да водят до разоръжаване и неразпространение на оръжия, вариращи от малки оръжия и леки въоръжения (МОЛВ) до ядрени бойни глави и балистични ракети; настоятелно призовава ЗП/ВП да даде приоритет на тази политика чрез насърчаване на нова поредица от проактивни мерки, насочени към въпросите в областта на наземни мини, касетъчни боеприпаси, боеприпаси от обеднен уран и малки оръжия и леки въоръжения, биологични, химически и ядрени оръжия за масово унищожаване и техните средства за доставяне; настоятелно призовава ЗП/ВП да докладва ежегодно на Европейския парламент за прилагането на Конференцията за преразглеждане на Договора за неразпространение на ядреното оръжие от 2010 г. и нейния план за действие за разоръжаване и неразпространение;

27.  Изразява съжаление от широко разпространеното дублиране на отбранителни програми в ЕС, като например повече от 20 програми за бронирани транспортни средства, 6 различни програми за ударни подводници, 5 програми за ракети земя-въздух и 3 програми за бойни въздухоплавателни средства, и неговите последици, а именно – не са постигнати икономии от мащаба, ограничените икономически ресурси се прахосват и цените за европейското отбранително оборудване са прекалено завишени, което освен това води до запазване на разпокъсаността на европейска отбранителна технологична и индустриална база (ЕОТИБ), затруднява конкурентоспособността на целия европейски промишлен сектор в областта на сигурността и в тази връзка директно застрашава технологичното лидерство и заетостта;

28.  Потвърждава, че всички посочени по-горе аспекти следва да се разрешат чрез силна обща политическа воля в дългосрочен план, която да използва напълно потенциала на Договора от Лисабон, и че всяка една политика за обща отбрана, която има за цел постепенното преминаване към обща отбрана, трябва да спомага за засилване на способността на ЕС да реагира на кризи и да гарантира дългосрочно изграждане на мир, но най-вече да засили стратегическата автономност на Европа и нейната способност да предприема действия; призовава за провеждане на извънредно заседание на Европейския съвет по въпросите на европейската сигурност и отбрана; възобновява своя призив за изготвяне на Бяла книга относно европейската сигурност и отбрана, която да бъде създадена в рамките на процес, включващ всички заинтересовани участници на ЕС, и да се основава на прегледи на националната отбрана и сигурност във всичките държави-членки, които се придържат към общ модел и позволяват директно сравняване на силните и слабите страни на текущите допускания за капацитет и планиране;

29.  Настоятелно призовава държавите-членки да подкрепят Европейската агенция по отбраната в качеството й на експертна агенция на ЕС, на която е възложена ролята да набелязва и развива отбранителния капацитет в областта на управлението на кризи и насърчаването и засилването на европейското сътрудничество в областта на въоръжаването;

30.  Отбелязва, че Френско-британското споразумение относно сътрудничеството в областта на сигурността и отбраната от 2 ноември 2010 г. е сключено извън рамката на Договора за Европейския съюз; изразява надежда, че независимо от това този най-скорошен опит за френско-британско сътрудничество може да действа като катализатор за бъдещ напредък на европейско равнище в съответствие с институционалната рамка на Съюза и с логичните изисквания за рационализиране, оперативна съвместимост и ефективност на разходите; подчертава, че Европейската агенция по отбрана (ЕАО) следва да играе помощна роля в този контекст; счита, че настоящото френско-британско сътрудничество в областта на отбраната следва да осигури пътна карта за по-ефективно европейско сътрудничество в областта на отбраната въз основа на планиране на капацитет и взаимозависимост; настоятелно призовава правителствата на Франция и Обединеното кралство да се ангажират с бъдещи европейски многостранни споразумения за обединяване и споделяне;

31.  Подчертава, че постоянното структурирано сътрудничество (ПСС), уредено в Договора, предвижда правни гаранции и задължения и също така представлява инструмент за насърчаване на по-добро използване на активите на ОПСО във време на икономически ограничения и за преодоляване на липсата на съгласие между държавите-членки; приканва Съвета и държавите-членки да определят в кратки срокове целите и съдържанието на това сътрудничество, като в него се включат всички държави-членки, които докажат, че имат политическа воля и военен капацитет;

32.  Счита, че е необходимо да се засили ролята на министрите на отбраната в Съвета по външни работи;

33.  Припомня, че клаузата относно оказване на взаимна помощ представлява правно задължение за ефективна солидарност в случай на външна атака срещу една от държавите-членки, без това да е в конфликт с ролята на НАТО в европейската система за сигурност, като същевременно се зачита неутралността на някои от държавите-членки; поради това препоръчва сериозно да се обмисли реалното въздействие на клаузата за оказване на взаимна помощ в случай на въоръжено нападение на територията на държава-членка, като се обсъдят неразрешените проблеми относно разпоредбите за прилагане, които бяха премахнати от проекта на Договора за функционирането на Европейския съюз; приканва да бъдат изготвени политически насоки, които са особено необходими в контекста на неотдавнашното прекратяване на изменения Договор от Брюксел (ЗЕС);

34.  Признава, че в процеса на разработване на ОПСО вече настъпи времето политическото и институционално постижение да се последва от конкретни постижения по отношение на военния капацитет; подчертава големия потенциал на разпоредбите, включени в Договора от Лисабон, насочени към насърчаване на развитието на този капацитет и към очертаване на прогресивната рамка на политиката за отбрана на ЕС, и отново потвърждава, че ефективното им използване е неотложно;

35.  Препоръчва на държавите-членки да се ангажират напълно в предоставянето и устойчивото развитие на военен капацитет, който да отговаря на все по-ясно изразено внимание към качествените аспекти; подкрепя исканията, отправени на неофициалната среща на министрите на отбраната в Гент, германско-шведския доклад и инициативата от Ваймар, и приканва да се премине незабавно към оперативната фаза в съответствие със заключенията на Съвета от декември 2010 г., в които министрите на отбраната се договориха, че ЕАО следва да засили работата си за улесняване определянето на области за обединяване и споделяне на военен капацитет, включително с помощта на екип от съветници; подчертава необходимостта от това този нов подход за развиване на капацитет да постигне успех; призовава държавите-членки да спазват крайния срок, определен от Съвета от декември 2010 г.; припомня, че главнокомандващите на военните сили на ЕС получиха задача да прегледат своя капацитет до май 2011 г., че на Военния секретариат на ЕС беше възложено да използва тези данни за изготвянето на преглед до средата на 2011 г. и че министрите на отбраната в ЕС ще приемат окончателни заключения до края на тази година; призовава Агенцията да придаде приоритетно значение на тази нова инициатива и да набележи потенциално нови проекти за сътрудничество (например в области като сателитните комуникации, медицинската помощ, военноморската логистика и киберсигурността), за да се избегне дублиране на разходите и за да се повиши оперативната съвместимост;

36.  Подкрепя препоръките на Съвета по външни работи от януари 2011 г., които насърчават ЗП/ВП да задълбочи темите, разгледани по време на инициативата от Ваймар, за да бъдат предприети конкретни действия въз основа на доклад, който ще бъде представен от ВП на Съвета по външни работи до средата на 2011 г., с оглед постигане, доколкото е възможно, на конкретни резултати до края на годината, включително възможността за разширяване на такива инициативи към други заинтересовани държави-членки;

37.  Отново потвърждава, че е необходимо да се преодолее сегашната асиметрия по отношение на капацитета за планиране и провеждане на граждански и военни операции, като на ЕС се предостави постоянен капацитет за планиране и провеждане на граждански и военни операции или оперативен щаб (ОЩ), който да позволи по-активно и ефективно от гледна точка на разходите реагиране на ЕС; подчертава ограниченото използване на споразуменията „Берлин Плюс“, които досега засягаха само наследяването на предишни мисии на НАТО, и обръща внимание на проблемите, свързани с принципа на рамкова нация, основан на използването на пет национални оперативни щаба, с което липсата на предварително планиране се добавя към трудностите при генерирането на сила и нарасналата сложност на координирането на гражданските и военните възможности;

38.  Счита, че настоящият оперативен център, въпреки че представлява първа положителна стъпка, не отговаря на изискванията и на равнището на амбиции на един постоянен оперативен щаб и трябва вместо това да бъде постоянен и в състояние да управлява по-големи мисии, трябва да му се предостави подходящ персонал и оперативна инфраструктура и трябва да се намери разрешение на ненадеждността на инфраструктурата на комуникационните и информационни системи на Съюза, която се дължи преди всичко на липсата на постоянна структура за командване и контрол (C2) (и съответна правна рамка) и която може да окаже отрицателно въздействие върху информираността относно ситуацията; препоръчва съвместяването на военния ОЩ с гражданския щаб, за да се даде възможност за провеждане на целия набор от военни и граждански операции, като се използват максимално възможните синергии, при същевременно зачитане на специфичните граждански и военни вериги на командване и различните процедури за вземане на решения и договорености за финансиране;

39.  Приветства факта, че в отговора си на инициативата от Ваймар ЗП/ВП призна необходимостта от капацитет на ЕС за провеждане на военни операции; счита, че при анализа на ефективността на разходите, изискан от ЗП/ВП, следва да се вземат под внимание и разходите, които произтичат от липсата на ОЩ на ЕС; заявява своето намерение да насърчи проучване относно този аспект и относно възможните разходи и механизми за финансиране на новата структура;

40.  Признава значението на бойните групи, но препоръчва сериозно да се преразгледа концепцията и структурата на тези групи, които досега не са използвани, с цел повишаване на степента на гъвкавост и ефикасност; счита, че:

   би могъл да се разгледа въпросът за специализиране на една от двете бойни групи в способности за определени ниши и/или способности, подходяща за конфликти с ниска интензивност, при които се изисква изпълнението на комбинирани задачи (цивилни/военни);
   оперативните разходи да се прехвърлят на механизма за финансиране на военни операции (Athena), чието преразглеждане е предвидено да бъде извършено по време на полското председателство;

41.  Подчертава, че съгласно Договора европейската политика за капацитет и въоръжаване се определя с участието на ЕАО, и призовава за сътрудничество на институциите и органите на ЕС и държавите-членки с тази цел в процеса на разработване и прилагане на такава политика;

42.  Насърчава тясно сътрудничество между Агенцията и Комисията с оглед засилване на капацитетите с двойно предназначение, за да се намери най-всеобхватният подход за изследвания в областта на сигурността и да се постигне по-добро взаимодействие при управлението на гражданските и военните ресурси, по-специално посредством темата за сигурност от Рамковата програма за научни изследвания и технологично развитие; следователно приветства перспективата на Осмата рамкова програма, която ще бъде насочена и към външната сигурност; призовава също така Комисията да признае реалността на гражданско-военното естество на управлението на кризи и да разгледа въпроса за финансирането със средства от Общността на изследвания в областта на сигурността и отбраната с гражданско приложение; отбелязва въпреки това, че това сътрудничество не следва да превишава необходимото от гледна точка на гражданско-военното сътрудничество за поддържане на мира, предотвратяването на конфликти и засилването на международната сигурност, както и дейностите по управление на кризи;

43.  Настоятелно призовава ръководителя на ЕАО (ВП/ЗП), както и Съвета, да представят своевременно ново решение на Съвета за създаване на ЕАО, основано на новата роля на ЕАО съгласно посоченото в Договора от Лисабон; поставя под въпрос настоящото правно основание на ЕАО, датиращо от 2004 г., с оглед на Договора от Лисабон и последствията от него върху ЕАО; призовава Съвета да уведоми Европейския парламент за необходимите промени по съвместното действие на Съвета за създаването на ЕАО в резултат от включването на ЕАО в Договора от Лисабон;

44.  Призовава за установяването на силно партньорство между Комисията, Парламента, ЕАО и участващите държави-членки относно подготовката на Осмата рамкова програма във връзка с инвестициите в технологични области от общ интерес на равнище ЕС, като се има предвид също така, че разходите за инвестиции в НИРД в сектора на отбраната в Европа понастоящем се равняват на приблизително 10 % от тези на САЩ;

45.  Призовава за тясно сътрудничество между ЕАО и Организацията за сътрудничество в областта на въоръженията (OCCAR); изисква информация от ръководителя на ЕАО (ВП/ЗП) относно резултатите от преговорите за административно споразумение за сътрудничество между тях, които започнаха през април 2009 г.;

46.  Отново потвърждава, че една от предпоставките за автономност и доверие в ОПСО е създаването на по-конкурентоспособен и ефикасен европейски пазар на отбраната и сигурността, отворен за обществени поръчки със засилена европейска отбранителна технологична и индустриална база (ЕОТИБ), която взема предвид ключови промишлен възможности, сигурност на доставките между държавите, задълбочаваща се и диверсифицирана база от доставчици и по-голямо сътрудничество в областта на въоръжението;

47.  Подчертава, че за европейския пазар на отбраната е важно транспонирането на следните директиви в националните законодателства на всички държави-членки:

   (до 30 юни 2011г.) Директива 2009/43/EО относно трансфера на продукти, свързани с отбраната, вътре в Общността, и
   (до 31 август 2011 г.) Директива 2009/81/EО относно процедурите за възлагане на някои поръчки в областта на отбраната и сигурността;
  

препоръчва на държавите-членки да спазват стриктно сроковете, под контрола на Комисията, и да предоставят необходимите регламенти за прилагане, като заедно с това подготвят персонала за прилагане на новото законодателство; призовава държавите-членки да вземат предвид съответните обяснителни бележки, издадени от Комисията;

48.  Препоръчва спешното преразглеждане на прилагането на Oбщата позиция, определяща уеднаквени правила за контрола на износа на технологии и военни стоки, приета на 8 декември 2008 г., с цел гарантиране на стриктно и последователно изпълнение от всички съответни национални органи във всяка държава-членка;

49.  Настоятелно призовава държавите-членки да се придържат към кодекса за поведение на ЕАО относно обществените поръчки в областта на отбраната и към нейния кодекс за поведение относно компенсациите с цел предотвратяване на нарушения на правилата на вътрешния пазар и намаляване на възможностите за корупция;

50.  Подчертава, че с цел укрепване на възникващия европейски пазар на сигурност и отбрана трябва да се преодолее липсата на регламенти и стандарти, която ограничава пазарните възможности за големите дружества и МСП и пречи на оперативната съвместимост между системите за сигурност; изцяло подкрепя дейността на ЕАО в рамките на новото правно основание на Договора от Лисабон; препоръчва тясно сътрудничество между ЕАО и Комисията за създаване на европейски пазар на отбраната; призовава Комисията да започне, в сътрудничество с ЕАО, първоначално обсъждане на европейска индустриална политика в областта на сигурността и отбраната;

51.  Приканва държавите-членки да разглеждат участието в EAO като постоянен ангажимент и да предоставят на Агенцията подходящи човешки и икономически ресурси; настоятелно призовава държавите-членки да увеличат разходите, предназначени за оперативни проекти и проучвания (досега средно около 25 % от бюджета), ако за съжаление забраните за увеличаване на бюджета се проточат във времето;

52.  Призовава държавите, които участват в ЕАО, да допринасят към дейността и инициативите, които трябва да бъдат представяни от ЗП/ВП в качеството му на ръководител на агенцията, и приканва ЗП/ВП да установи работни методи, които да подобряват капацитета на участващите държави за поемане на отговорност при вземане на решения и да са в съответствие с междуправителствения характер на Агенцията и с разпоредбите на Договора с цел изграждане на политически консенсус;

53.  Счита, че е необходимо приемане на регулаторни мерки на ЕС, включващи всеобхватна нормативна уредба за установяването, регистрацията, лицензирането, наблюдаването и докладването на нарушения на приложимото законодателство от частни военни и охранителни дружества – както на вътрешно, така и на външно равнище;

54.  Следователно призовава Комисията и Съвета да започнат подходящи действия:

   на вътрешно равнище, изготвянето на препоръка, която да проправи пътя към директива, насочена към хармонизиране на националните мерки за регулиране на услугите на частните военни и охранителни дружества, включително доставчици на услуги, и възлагането на поръчки за услуги;
   на външно равнище, изготвянето на кодекс за поведение, който да проправи пътя към решение, уреждащо износа на услуги на частни военни и охранителни дружества към трети държави до степента, до която тази област не е обхваната от гореспоменатата директива;

Външна и вътрешна сигурност

55.  Счита, че вътрешните и външните аспекти на сигурността на ЕС следва да се третират като допълващи измерения на същата стратегия, както изясни Европейският съвет след заседанието си в Тампере (1999 г.), Фейра (2000) и Стокхолм (2010 г.), когато прие европейските цели в областта на свободата, сигурността и правосъдието за периода 2010–2014 г.; подчертава, че при никакви обстоятелства такива основни ценности и норми, като права на човека, основни права и свободи и хуманитарно право, не подлежат на договаряне в контекста на борбата срещу международния тероризъм и че едно от заключенията на временната комисия на Европейския парламент за предполагаемото използване на европейски държави от ЦРУ за превозването и незаконното задържане на затворници е, че националните и европейските антитерористични политики и мерки се нуждаят от повече парламентарен контрол;

56.  Следователно става все по-ясно, че в съвременния контекст, и по-специално след 11 септември, много транснационални заплахи, като тероризъм, разпространение на оръжия за масово унищожаване, организирана престъпност, киберпрестъпност, наркотици и трафик на хора, не могат да бъдат решени без координирани действия, които включват „външни“ политики на сигурност и „вътрешни“ законодателни и политически мерки и инструменти, както вече беше подчертано в първия план за действие на Съюза за борба с тероризма (2001 г.) и в стратегията на Европейския съюз за борба срещу тероризма (2005 г.); припомня, че докладът на Съвета от 2008 г. за изпълнението на Европейската стратегия за сигурност изтъква, че разпадането на държавността засяга европейската сигурност, както се вижда от случая със Сомалия;

57.  Потвърждава, че връзките между вътрешните и външните политики на сигурност са все по-очевидни в държавите-членки и особено в трети държави като САЩ, където през 2003 г. беше създадено министерството на вътрешната сигурност чрез сливането на 22 федерални агенции, в което в момента работят повече от 200 000 души, като годишният му бюджет надхвърля 40 милиарда щатски долара; не е изненада, че основните мисии на това министерство са отчасти същите като тези, които Европейският съюз свързва със създаването на пространството на свобода, сигурност и правосъдие (защита на външните граници, миграция, борба с тероризма);

58.  Приветства факта, че ключовите разпоредби в Договора от Лисабон отразяват привеждането в съответствие в този контекст и изтъкват необходимостта от взаимодействие между външна и вътрешна сигурност, като включват:

   разширяване на мандата на ОПСО чрез по-мащабни мисии от типа Петерсберг, които могат да допринесат за борбата срещу тероризма, включително чрез подкрепа на трети държави за борба с тероризма на тяхна територия; препоръчва разширително тълкуване на посочените разпоредби в съответствие със съответните резолюции на ООН и при пълно зачитане на правата на човека и основните свободи; въпреки това припомня, че военната реакция сама по себе си не е достатъчна за да се победи международния тероризъм и призовава за устойчиви международни усилия за идентифициране и разглеждане на основателните оплаквания във връзка с явлението, като същевременно засилва диалога и разширява разбирателството между цивилизациите;
   клауза за солидарност: подкрепя необходимостта да се активира посочения механизъм и приветства ангажимента на Комисията и на ЗП/ВП за широкообхватно предложение – което предстои да бъде представено през 2011 г – което да е основата на колективен ангажимент на ЕС да се приложи на практика клаузата за солидарност;

59.  Счита, че Европейската стратегия за сигурност (2003 г.) и Стратегията за вътрешна сигурност (2010 г.) последователно определят различни общи сектори, като тероризъм, организирана престъпност и киберсигурност – които оказват въздействие и в двете измерения на сигурността; ето защо изразява съгласие с идеята за необходимостта да подобри начина, по който обединяваме вътрешните и външните измерения, разработен от Комисията в нейното съобщение озаглавено'Стратегията на ЕС за вътрешна сигурност: пет стъпки към една по-сигурна Европа' (2010 г.) (COM(2010)0673);

60.  Счита, че взаимното допълване на целите по отношение на външната и вътрешната сигурност се отразява от факта, че:

   COPS и COSI (комитет за оперативно сътрудничество в областта на вътрешната сигурност, създаден с ДФЕС), както и SITCEN, Комисията и агенции, свързани със сигурността, като ЕВРОПОЛ, ЕВРОЮСТ, FRONTEX ще работят заедно и ще представят на институциите на ЕС обща оценка на заплахата;
   ще бъде разработен информационен модел в областта на сигурността чрез свързване на шенгенската информационна система с всички останали европейски мрежи като ВИС и ЕВРОДАК, използвайки опита и най-добрите практики от други държави; подчертава, че рисковете за неприкосновеността на личните данни и етичните последици от тази нужда трябва да се вземат предвид;
   проследяването на финансирането на тероризма се осигурява чрез сключването на споразумение между Европейския съюз и Съединените американски щати относно обработката и изпращането на данни за финансови съобщения от Европейския съюз до Съединените щати за целите на Програмата за проследяване на финансирането на тероризма и чрез всички законодателни мерки, изискващи възможност за проследяване на подозрителни транзакции;
   определянето на европейските критични инфраструктури отчита въздействието на човешки действия като терористични атаки и кибератаки;

61.  Счита, че всички гореизброени инициативи следователно биха могли да бъдат стартирани само със солидна правна основа и законодателни мерки, които могат да бъдат приети съгласно действащия в рамките на ЕС общ ред, при който правилото е квалифицирано мнозинство в Съвета, съвместно вземане на решения в Европейския парламент и не на последно място – съдебен контрол от страна на Съда на Европейския съюз;

62.  Счита, че тогава ще бъде логично, когато една и съща заплаха изисква задействането на мерки за външна и вътрешна сигурност, ЕС да следва да отдаде приоритет на по-ефективните – и правно обосновани – налични мерки, като последните са тези, възникващи от вътрешната компетентност; ролята на Европейския парламент следва също да бъде решаваща за свързаните конкретни стратегии и мерки в областта на ОВППС;

63.  Припомня на Съвета и на ЗП/ВП, че са длъжни да информират Парламента относно състоянието на външните отношения, и в частност за отношенията с трети държави и международни организации, с които се договарят или сключват международни споразумения в интерес на Европейския съюз; припомня на Съвета, че споразуменията, свързани с обмен на поверителна информация с трети държави и международни организации, когато не се отнасят изключително до ОВППС, трябва да бъдат договаряни и сключвани, като се информира и присъединява Европейският парламент, съгласно член 218 от ДФЕС; в този смисъл си запазва правото да прецени дали между държавите-членки и Европейския съюз, заседания в рамките на Съвета относно защитата на класифицираната информация, обменяна в интерес на Европейския съюз не засяга упражняването на прерогативите, които Договорът му признава;

Сигурност чрез операции

64.  Приветства факта, че от 2003 г. до днес ЕС е предприел множество операции (24) в три континента с различни видове намеса, като повечето от тях са били граждански мисии, с насоченост към полицията, реформи в сектора за сигурност (РСС) и укрепване на принципите на правовата държава; отбелязва, че от 24 мисии на ОПСО досега, 16 са били от гражданско естество;

65.  Отбелязва, че тази тенденция е потвърдена от профила на 13-те мисии, които се провеждат понастоящем, и че отвъд тази класификация, мисиите трябва да бъдат все по-„мултифункционални“, както в случая с мисия EULEX Kосово, в която са включени няколко функции (полиция, митници и съдебна система) със задачи, свързани с обучаване, наблюдение и подпомагане, както и изпълнителни задачи, или както в случая с по-скорошната мисия EUTM Сомалия, която, разположена в Уганда и насочена към военно обучение на силите за сигурност на временното федерално правителство, е пример за поставяне на по-голямо ударение върху задачите, свързани с реформата на сектора на сигурността, при управление на военни кризи;

66.  Приветства текущото преразглеждане на съществуващите граждански концепции за ОПСО: по-специално принципите на правовата държава ще се считат за централна концепция за граждански мисии, обхващаща полиция, правосъдие, гражданска администрация, митници, граничен контрол и други съответни области в полза на отговорниците за планирането и експертите на терена при създаването и провеждането на мисии със (изпълнителни) задачи за укрепване и/или заместване; подкрепя осъществяваната работа за разработване на концепция за мисии на ОПСО в областта на правосъдието, като отбелязва че следва да се избягва ненужно дублиране с евентуални програми на Общността; в тази връзка призовава да бъде предоставена спешно на Европейския парламент подробна информация от ВП/ЗП относно наемането на частни военни и охранителни дружества в мисии на ОПСО и ОВППС, като се уточнят професионални изисквания и корпоративни стандарти, изисквани от възложителите, приложими регламенти и законови отговорности и задължения, механизми за наблюдение, оценка на ефективността и включени разходи;

67.  Признава също така, че Договорът от Лисабон предвижда разширяването на мисиите от типа Петерсберг, които фактически действаха в годините преди влизането в сила на Договора, като по този начин обновява и предоставя засилена политическо-правна рамка, съответстваща на действителността;

68.  Настоятелно призовава да се използва натрупаният опит, за да се даде нов тласък на мисиите (мисията EUTM Сомалия беше единствената нова намеса през последните две години), тъй като мисиите представляват тест за мандата на ОПСО и следователно важна проверка на доверието в Съюза като международен фактор;

69.  Подчертава спешната необходимост от конкретен напредък относно редица технически, правни, оперативни, но най-вече политическо-стратегически аспекти; силно препоръчва всяка мисия да бъде включена в ясна политическа стратегия (средносрочна и дългосрочна) и подчертава, че мисиите не се предприемат като заместител на политиката; такава връзка е необходима за оперативния успех на намесата и в по-общ план за да се прекъсне порочният кръг, в който ОПСО, вместо да е инструмент на ОВППС, има тенденция да я замести с произтичащите от това противоречия;

70.  Отбелязва със загриженост, че досега в повечето случаи липсваше връзка с ясна политическа стратегия, като в много случаи тя продължава да липсва, като това влияе негативно върху ефективността и ефикасността на мисиите, като например:

   EUPOL Афганистан оказва единствено целево въздействие, съсредоточаващо се само върху длъжностни лица с висок пост в йерархията, и беше въведена в плана за действие на ЕС AFPAK съвсем неотдавна;
   EULEX Kосово, най-важната гражданска мисия на ЕС, срещна много пречки, най-вече поради липса на подкрепящо законодателство и ограничения в персонала; въпреки това тя играе важна роля в областта на върховенството на закона и продължава да осигурява стабилност в региона;
   EUBAM Rafah и EUPOL COPPS, които са широко признати и приети като ключов международен експерт по политически въпроси на палестинска територия, не са били в позиция, която да окаже голямо влияние върху развитието на конфликта, тъй като нямат силна политическа и дипломатическа стратегия, която би трябвало да се търси за нов ангажимент в палестинските територии;
   EUFOR Althea в Босна и Херцеговина (започната през 2004 г. с използване на споразуменията „Берлин Плюс“) би трябвало да е постигнала основните цели, за което е необходима политическа оценка относно възможността да бъде сметната за завършена и да се възстановят значителни финансови и човешки ресурси (над 1400 души);
   ЕС успешно е поел водачеството на международните усилия в борбата срещу пиратството чрез EUNAVFOR Сомалия (военноморски сили, ръководени от Европейския съюз) (операция „Аталанта“), но проблемът със съдебното разглеждане на случаите на пиратство трябва да бъде разрешен спешно, по-специално въз основа на доклада „Lang“, публикуван наскоро от Съвета за сигурност на ООН; операция „Аталанта“ е затруднена поради липсата на прилагане на ясна регионална стратегия, насочена към противопоставяне срещу основните причини за явлението „пиратство“ и ефективно справяне с хроничната нестабилност на Африканския рог; действия, засилващи регионалния капацитет за морско наблюдение, следва да се предприемат незабавно;
   EUTM може да се окаже контрапродуктивна чрез засилване на военния капацитет за евентуално набиране на нередовни военни отряди в Сомалия;
   EUPOL ДР Конго и EUSEC ДР Конго се намират в страната съответно от 2007 г. и 2005 г., но са имали само ограничено, ако изобщо някакво, положително влияние върху целевите групи; препоръчва по-силно фокусиране върху проблема със сексуалното насилие с цел да се увеличи ефективността на двете мисии;

71.  Приветства решението на Съвета да проведе операция EUFOR Либия в подкрепа на операциите по оказване на хуманитарна помощ, при искане от страна на Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси; призовава Съвета незабавно да предостави хуманитарна подкрепа за Мисрата и други населени места, по-специално чрез кораби; изразява дълбоко безпокойство от увеличаващия се брой на жертвите от конфликта в Либия и от информацията за използване от страна на режима на Кадафи на касетъчни боеприпаси и други оръжия срещу цивилното население; изразява дълбоко съжаление от факта, че мандатът на EUFOR беше ограничен до хуманитарните аспекти, когато съществуваше ясна необходимост ЕС да заеме водеща роля при морското разузнаване (прилагане на ембаргото и оказване на съдействие за Frontex) и при оказването на хуманитарна помощ и закрила на цивилно население в Либия; във връзка с това напомня за своята резолюция от 10 март 2011 г., която призовава ВП/ЗП внимателно да проучи възможността за налагане на ембаргото чрез използване на морски и въздушни средства в рамките на ОПСО; изразява съжаление относно решението на някои държави-членки да наложат вето за един по-широк мандат за EUFOR Либия, като в същото време сами провеждат подобни операции; призовава за това да започне планиране за евентуална операция в Либия в средносрочен и дългосрочен аспект – в рамките на ОПСО – в областите на реформата на сектора на сигурността, изграждането на институции и управлението на границите;

72.  Призовава за по-тясна координация по места, за която е от съществено значение ролята на ръководителите на делегации (днес длъжностни лица на ЕСВД, а вече не на Комисията) и на СПЕС; счита, че тази координация трябва да се упражнява на различни равнища, и в частност:

   между различни участници в една и съща мисия на ЕС, за да се избегнат несъответствия и дублиране на усилията, както в миналото, като например в Босна и Херцеговина с различията от миналото между мандатите на EUFOR Althea и ПМЕС по отношение на действията срещу организираната престъпност;
   между мисии на ОПСО и другите участници и инструменти на ЕС, най-вече в Палестина и в мисиите в Африка;
   между проектите за сътрудничество за развитие и мисиите на ОПСО като част от ОВППС;
   между ЕС и други международни участници, действащи в същата област, за да се постигне възможно най-добро качество на сътрудничеството на стратегическо равнище (като например дейностите, свързани с обучението на афганистанските сили за сигурност, поделени между ЕС, Съединените щати и НАТО) и на оперативно равнище (по-специално споразумения за регулиране на свободата на действие на място, за да се даде възможност за обмен на класифицирана информация или сведения, свързани със защитата на европейския персонал от страна на войските на НАТО);

73.  Препоръчва да се преразгледа механизмът Athena, което да доведе до рационализиране и увеличаване на квотата на общите разходи (понастоящем оценявани на около 10%) за по-справедливо разпределение на тежестите на военните операции, които носят по-тежка икономическа отговорност за участниците в мисията, поемащи сега тежка отговорност по отношение на рискове и разходи;

74.  Приветства постигнатия от Мадридското споразумение резултат относно създаването на ЕСВД, което доведе до въвеждане на специални бюджетни редове за основните мисии на ОПСО (EULEX Koсово, EUPOL Афганистан, EUMM Грузия) с цел да се гарантира по-голяма прозрачност и по-добър парламентарен контрол на разходите; подчертава необходимостта от разпределяне на един бюджетен ред за всяка мисия на ОПСО; изразява желание да сътрудничи с новото постоянно председателство на КПС, за да се подобрят и станат по-ефективни съвместните консултативни срещи относно ОВППС в съответствие с декларацията на ЗП/ВП относно политическа отговорност, договорена в Мадрид; заявява своя интерес да се учи от Конгреса на Съединените щати и други национални парламенти, когато става въпрос до процедури и методи за засилен контрол над политиките на сигурност и отбрана;

75.  Призовава за създаване на предвидения от Договора от Лисабон начален фонд за подготвителни дейности във връзка с военни операции с цел ускоряване на отпускането на средства, в рамките на предложеното преразглеждане на механизма Athena;

76.  Препоръчва да бъдат предприети действия за преодоляване на трудностите при набиране на професионалисти за гражданските мисии (както в случая с мисиите EULEX Koсово и EUPOL Афганистан), които се доказаха като най-често прилаганата форма на интервенция и да бъдат приети необходимите разпоредби за бързото им разгръщане и устойчивост;

77.  Препоръчва в рамките на интегриран подход за равно третиране на жените и мъжете в съответствие с Резолюция 1325 на СС на ООН и за по-голяма ефективност на гражданските и военните мисии да бъдат включен по подходящ начин женският личен състав на всички равнища на управлението на кризи; подчертава необходимостта от включване на жени на високи длъжности за вземане на решения, редовни консултации с гражданското общество, включително женски организации, и повишаване на капацитета за работа по въпроси, свързани с равенството между половете в рамките на мисиите; призовава за установяването на адекватни процедури за публични оплаквания в контекста на мисиите на ОПСО, които по-специално биха подпомогнали докладването на сексуално и основано на пола насилие; призовава ЗП/ВП да включи подробен доклад за жените, мира и сигурността в шестмесечната оценка на мисиите на ОПСО; подчертава значимостта на това ЕС да назначава повече жени за полицаи и войници в мисии на ОПСО, като във връзка с това контингентът на жени полицаи в рамките на силите на ООН за опазване на мира в Либерия би могъл да се използва като модел;

78.  Призовава ЗП/ВП да приеме подходящи мерки за оптимизиране на използването на потенциала на европейските ресурси и капацитет и за гражданските мисии, като отбелязва със загриженост високите разходи за мерките за сигурност на мисиите EUJUST LEX Ирак и EUPOL Афганистан, поверени на частни охранителни дружества;

79.  Подкрепя необходимостта от създаване на по-стабилни, официално установени на институционално равнище, процедури, които на редовни интервали да оценяват – въз основа на общи критерии – провеждането на мисии по места; счита, че това би позволило да се изтъкне ползата от опита от политическа, стратегическа, техническа, правна и оперативна гледна точка, и в дългосрочен план би могло да предостави база за подобряване на провежданата намеса и наличие на критерии за прилагане при възникващи кризи, балансирайки по-най-добрия начин стратегическите интереси и наличните ресурси;

Сигурност в партньорство

80.  Потвърждава, че промяната в многополюсното развитие на международната система и определянето на стратегически партньорства трябва да се вместят в рамките на активен ангажимент за насърчаване на многостранността като по-единно измерение със зачитането на всеобщите принципи на правовата държава, с особеното естество на ЕС и с растящата взаимозависимост, която характеризира процеса на глобализацията;

81.  Потвърждава отново, че ЕС напълно съблюдава клаузите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации и признава, че основната отговорност за поддържането на международния мир и сигурност в света е на Съвета за сигурност на ООН;

82.  Отбелязва, че Договорът от Лисабон обвързва Съюза с насърчаването на многостранни решения, по-конкретно в рамките на Обединените нации, и че международните действия на Съюза трябва да почиват на принципите на неговия устав; Международно право и принципи и ценности на ЕС

83.  Потвърждава, че, от правна гледна точка, Договорът от Лисабон преодоля предишното раздвояване между политиките на Съюза и на Общността чрез предоставяне на единна правосубектност и чрез укрепване на автономията на правния ред на ЕС по отношение на международното право, дори когато става въпрос за международната сигурност, както сочи съдебната практика на Съда на ЕС по делото Kadi (според която „международното право може да взаимодейства с правния ред на ЕС само в съответствие с условията, установени от конституционните принципи на Общността“);

84.  Призовава държавите-членки, които членуват в Съвета за сигурност на ООН, да защитават общите позиции и интереси на ЕС и да работят за реформа на ООН, при която ЕС като такъв да може да получи отделно постоянно място;

85.  Подчертава необходимостта от укрепване на сътрудничеството между ЕС и ООН в областта на управлението на кризи, особено в ранните етапи на криза и възстановяване след конфликт, в тясна връзка със съответните структури на новосъздадената ЕСВД;

86.  Призовава държавите-членки да предприемат необходимите стъпки за улесняване на ефективното участие на ЕС в заседанията на Общото събрание на ООН;

87.  Признава, че НАТО е основата на колективната защита за държавите-членки, които са част от него, и се разпростира отвъд своите държави-членки; припомня необходимостта от конструктивно сътрудничество между ЕС и НАТО, по-специално когато двете организации са активни в едни и същи театри на действие; с интерес очаква предложенията на Върховния представител съгласно възложеното от заключенията на Европейския съвет от септември 2010 г. относно сътрудничеството между ЕС и НАТО при управление на кризи;

88.  Приветства съгласието в новата стратегическа концепция на НАТО относно допълнително укрепване на партньорството между ЕС и НАТО; отново потвърждава, че повечето от набелязаните заплахи в новата стратегическа концепция също се споделят от ЕС, и подчертава значението на разширяването на сътрудничеството между ЕС и НАТО при управлението на кризи в духа на взаимно укрепване и зачитане на автономията им за взимане на решения; обръща внимание върху необходимостта от избягване на ненужно дублиране на усилия и ресурси при управлението на кризи, и приканва ЕС и НАТО да задълбочат сътрудничеството помежду си чрез средствата, с които разполагат; настоятелно призовава НАТО за строго ограничаване на развитието на граждански капацитет с цел да се избегне дублиране;

89.  Изтъква изключителното значение на африканския континент за сигурността на ЕС и за опазването на мира и предотвратяването на конфликти; подкрепя тясното сътрудничество между ЕС и Африканския съюз в рамките на партньорство за мир и сигурност във връзка със съвместната стратегия Африка–ЕС; насърчава по-активно участие и отговорност на Африканския съюз, най-вече във връзка с управлението на кризи и отново потвърждава, че е необходимо Комисията и държавите-членки да се ангажират с конкретни мерки в борбата с трафика и разпространението на леко стрелково и малокалибрено оръжие; подкрепя ангажимента на декларацията от Триполи за пълноценното функциониране на африканската архитектура за мир и сигурност;

90.  Препоръчва по-специално да се развие африканският капацитет за ранно предупреждение и предотвратяване на конфликти, да се засили способността за посредничество на „групата на мъдреците“ и проучванията да се съсредоточат върху начина за прилагане на препоръките от доклада „Проди“ относно финансиране на мироопазващите операции в Африка; насърчава развитието на отношенията на сътрудничество и укрепването на капацитета на подрегионалните организации;

91.  Припомня, че освен партньорствата с други международни организации като ООН, НАТО и АС, сътрудничеството с отделни трети държави следва да се разшири в контекста на ОПСО; опитът показва, че третите държави могат да допринесат с важни активи, човешки ресурси, опит и знания за мисиите на ОПСО, като например във връзка с EUFOR Чад/CAR, където Русия осигури така необходимите вертолети, и EUFOR Althea, където държави като Турция и Мароко допринесоха със значителни контингенти войска; освен това участието на трети държави може да увеличи легитимността на операциите на ОПСО и да помогне за установяването на диалог по въпросите на сигурността с важни партньори, запазвайки ангажираността с насърчаване на зачитане на правата на човека и принципите на правовата държава;

92.  Този диалог следва да се занимава със съответна оценка на заплахите, да ангажира (според случая) участието на трети държави в учения и обучение на ЕС и да води до по-тясно взаимно ангажиране на всички; пречките от процедурен характер трябва да се премахнат, за да се улесни сътрудничеството с трети държави и да се избягват забавянията, които могат да причинят преговорите за всеки конкретен принос; възприема възгледа, че, с цел улесняване на тяхното участие с някои трети държави би могло да се сключат рамкови споразумения и да се установят стандартни процедури;

93.  Подчертава значението на сътрудничеството в рамките на ОПСО със съседите на ЕС, което следва да бъде регионално балансирано и да предоставя широк спектър от възможности и би послужило като катализатор за реформите в сектора на сигурността в държавите-партньорки и би допринесло не само за генерирането на граждански и военни възможности за участие на източните и южните партньори на ЕС в мисии в рамките на ОПСО, но също предоставя по-силна подкрепа при управлението на регионалната сигурност;

o
o   o

94.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, на заместник-председателя/върховен представител, на Съвета, на Комисията, както и на парламентите на държавите-членки, на Парламентарната асамблея на НАТО и на генералните секретари на ООН и НАТО.

(1) OВ L 201, 3.8.2010 г., стр. 30.
(2) Приети текстове, P7_TA(2010)0419.
(3) OВ C 349 E, 22.12.2010 г., стр. 63.


ЕС като участник на световната сцена: неговата ролята в многостранните организации
PDF 438kWORD 128k
Резолюция на Европейския парламент от 11 май 2011 г. относно ЕС като глобален фактор: неговата роля в многостранни организации (2010/2298(INI))
P7_TA(2011)0229A7-0181/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет, озаглавено „За ново управление на международните организации“(1),

–  като взе предвид принципа на лоялното сътрудничество между Съюза и държавите-членки, посочен в член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз,

–  като взе предвид член 21, параграф 1 и член 21, параграф 2, буква з) от Договора за Европейския съюз, които призовават Съюза да насърчава намирането на решения на общите проблеми на многостранна основа, по-специално в рамките на Организацията на обединените нации, и да постигне висока степен на сътрудничество за насърчаване на международна система, основана на засилено многостранно сътрудничество и добро глобално управление,

–  като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН относно участието на Европейския съюз в работата на Организацията на обединените нации(2), приета на 3 май 2011 г.,

–  като взе предвид приоритетите на ЕС за 65-ата сесия на Общото събрание на ООН, приети от Съвета на 25 май 2010 г. (3),

–  като взе предвид вътрешните процедури, установени от Европейския съвет през септември 2010 г. за подобряване на външната политика на Европейския съюз чрез по-интегриран подход(4),

–  като взе предвид Европейската стратегия за сигурност, озаглавена „Сигурна Европа в един по-добър свят“, приета от Европейския съвет на 12 декември 2003 г., и доклада на Съвета от 12 декември 2008 г. за нейното прилагане, озаглавен „Гарантиране на сигурността в променящия се свят“,

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент, озаглавено „Европейският съюз и Организацията на обединените нации: изборът на мултилатерализма“ (COM(2003)0526),

–  като взе предвид своята резолюция от 11 ноември 2010 г. относно укрепването на ОССЕ – ролята на ЕС(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2010 г., съдържаща препоръки към Комисията относно подобряването на рамката на ЕС за икономическо управление и за стабилност, по-специално в Еврозоната(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 19 май 2010 г. относно институционалните аспекти на присъединяването на Европейския съюз към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи(7),

–  като взе предвид своята препоръка от 25 март 2010 г. до Съвета относно Шестдесет и петата сесия на Общото събрание на ООН(8),

–  като взе предвид своята резолюция от 19 февруари 2009 г. относно ролята на НАТО в архитектурата на сигурността на ЕС(9);

–  като взе предвид своята резолюция от 14 март 2006 г. относно стратегическия преглед на Международния валутен фонд(10),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по международна търговия (A7-0181/2011),

А.  като има предвид, че процесите на глобализация водят до широк набор от възможности, предизвикателства и заплахи за глобалното управление, като същевременно разкриват социални пропуски и сривове, включително в областта на финансовите пазари, енергийната сигурност, борбата срещу бедността, политиката в областта на изменението на климата и нарушаването на правата на човека; като има предвид, че глобалните предизвикателства и заплахи налагат сътрудничество в световен план и колективни действия за справяне с тях, както и ефективни институции и легитимни правила; като има предвид, че за да бъдат международните организации легитимни и ефективни, те ще трябва да бъдат отражение на всички аспекти на многополюсния свят,

Б.  като има предвид, че ангажиментът на ЕС за ефективен мултилатерализъм, заявен в Европейската стратегия за сигурност от 2003 г., е водещият принцип на европейската външна дейност; като има предвид, че ЕС, като се опира на вътрешния си опит в областта на сътрудничеството между нации и институции, правовия ред и многостепенния мултилатерализъм, носи особена отговорност в световен план, която трябва да потвърждава и в бъдеще; като има предвид, че ЕС разполага с набор от ценности – напр. зачитане на правата на човека, свободата, демокрацията, равенството, братството и върховенството на закона – и политически инструменти, включително единна правосубектност, които са необходими за засилване на многостранните структури,

В.  като има предвид, че добавената стойност на членството на ЕС в многостранни организации се проявява в областите, в които той има изключителни или споделени компетентности: икономически и търговски въпроси, политика в областта на околната среда, помощ за развитие и политика за сигурност и отбрана; като има предвид, че ЕС също може да има добавена стойност в тези многостранни организации или срещи на високо равнище, в които не са представени всичките негови членове;

Г.  като има предвид, че Договорът от Лисабон, посредством въвеждането на правосубектността на Съюза, подобрява капацитета на ЕС за участие в различни международни организации, поверява на ЕС широк набор от компетентности в неговата външна дейност, осигурява на ЕС по-ясен и по-силен глас на световната сцена, по-конкретно със създаването на длъжността заместник-председател на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), както и насърчава всички видове взаимноизгодно сътрудничество на ЕС със съответни международни и регионални организации и групи държави, и като има предвид, че той дава възможност на Съюза да се организира по такъв начин, че да може да се превърне в ефективен глобален фактор,

Д.  като има предвид, че Съюзът, съгласно член 21, параграф 2, буква з), трябва да насърчава международна система, основана на засилено многостранно сътрудничество и добро глобално управление и че държавите-членки, въз основа на член 32 от ДЕС, гарантират, чрез сближаването на своите действия, че Съюзът е в състояние да отстоява интересите и ценностите си на международната сцена; като има предвид, че ангажиментът на ЕС да стане глобален фактор изисква капацитет и воля за предлагане на задълбочени реформи на многостранните организации и форуми,

Е.  като има предвид, че с Договора от Лисабон бяха създадени нови постоянни структури за външното представителство на ЕС, като се предвижда новите представители на ЕС да поемат функции, които досега са изпълнявани от ротационното председателство на ЕС, и като има предвид, че създаването на ЕСВД осигурява възможност за водене на ефективна многостранна дипломация,

Ж.  като има предвид, че представителството на ЕС и неговите държави-членки в многостранни организации, неформални срещи на високо равнище и международни режими е разпокъсано, често неефективно и продължава да варира в значителна степен; като има предвид, че външното представителство на Съюза се е развило като разпиляно, непоследователно и действащо по-скоро на ad hoc-принцип; като има предвид, че в голяма степен разпокъсаното външно представителство вероятно ще накърни посланието на ЕС и неговия ангажимент за ефективен мултилатерализъм и глобално управление и като има предвид, че слабите правомощия и неефективните механизми за координация пречат на ЕС да говори с единен глас на международната сцена и по този начин ограничават неговата решителност и подронват доверието в него; като има предвид, че максималното реализиране на пълния потенциал на Договора от Лисабон в международен план ще изисква силна политическа воля и гъвкавост от страна на държавите-членки по отношение на тяхното представителство и като има предвид, че статутът на ЕС в международните организации често изостава от развитието на правомощията на ЕС,

З.  като има предвид, че външното представителство на ЕС на многостранната сцена е различно – като започнем със случаи, в които всички държави-членки са пълноправни членове, а ЕС има ролята на наблюдател (например Международния паричен и финансов комитет, Комитета за развитие, Съвета на Европа), преминем през случаи, в които всички държави-членки заедно с ЕС са пълноправни членове (например Организацията на ОООН по прехраната и земеделието, Световната търговска организация) или пълноправни участници (например Г-8/Г-20), и стигнем до организации, в които някои държави-членки на ЕС действат като пълноправни членове, а ЕС изобщо няма никакъв статус (Съвета за сигурност на ООН, някои международни финансови институции(МФИ)); като има предвид, че най-сложните ситуации възникват в случаите, когато ЕС и държавите-членки имат споделени правомощия, или са комбинирани изключителни и споделени правомощия,

И.  като има предвид, че световната финансова криза ускори прехвърлянето на относителната икономическа тежест от напредналите икономики към нововъзникващите пазари, и като има предвид, че на този фон ЕС ще има силен и ефективен глас на световната сцена единствено ако изрази единно послание,

Й.  като има предвид, че държавите-членки на ЕС дават приоритет на реформата и укрепването на ООН с цел осигуряване на по-справедливо географско представителство, отразяване на днешната променлива геополитическа действителност в членството на Съвета за сигурност, и с цел организацията да стане способна да изпълнява своите отговорностите и да действа ефективно при предоставянето на решения за световни предизвикателства и реакцията на основни заплахи; като има предвид, че ЕС осигурява над една трета от редовния бюджет на ООН, над две пети от мирните операции на ООН и около половината от всички вноски във фондовете и програмите на ООН, и че във връзка с това неговият финансов ангажимент следва да съответства на неговата политическа тежест,

К.  като има предвид, че институционалните механизми, като например все по-тясното и по-ефективно сътрудничество между държавите-членки на ЕС, могат да бъдат разглеждани като начин за постигане на целта за общо външно представителство на ЕС и неговите държави-членки и като има предвид, че консултациите между националните парламенти и Европейския парламент в областите на ОВППС/ОПСО биха могли да ускорят този процес,

Л.  като има предвид, че реформата на разпределението на гласовете и квотите от 2010 г. в Международния валутен фонд и Световната банка доведе до нарастване на гласовете и представителството на нововъзникващите пазари и развиващите се страни в МФИ, което беше улеснено от приноса на Европа, докато ролята, която играе ЕС – въпреки размера на вноските му в капитала на тези институции – не отговаря изцяло на неговата тежест в световната икономика и в световната търговия и като има предвид, че настоящата организация на външното представителство води до високи транзакционни разходи и разходи за координация,

М.  като има предвид, че общата цел на ЕС и НАТО за осъществяване на „стратегическо партньорство“ следва да позволява ефективни взаимодействия и по-значителна степен на максимизиране на активите на двете организации и да осигури ефективно сътрудничество; като има предвид, че ЕС и НАТО следва да гарантират ефективно управление на кризите, за да се намира възможно-най-добрата реакция спрямо дадена криза, като се действа по действително координиран начин и се използват в пълна степен експертният опит и ресурсите на двете организации в съответствие със заключенията от срещата на върха на НАТО във Вашингтон от 1999 г., Европейския съвет в Ница от 2002 г., Общата декларация на ЕС и НАТО от 16 декември 2002 г., и като се вземе предвид резултатът от срещата на върха на НАТО в Лисабон през ноември 2010 г.,

Н.  като има предвид, че международната дипломация на високо равнище следва да засили своя потенциал, за да стимулира по-широко многостранно сътрудничество, с оглед изграждане на глобална сигурност чрез постигане на Целите на хилядолетието за развитие и повишаване на сигурността на хората,

О.  като има предвид, че настоящите драматични демографски промени, както в ЕС, така и извън него, ще повлияят на мултилатерализма, тъй като новата действителност упражнява натиск за призоваване към адаптиране на членството, местата и правата за гласуване в многостранните организации; като има предвид, че ЕС, в контекста на промяната в баланса на неговото представителство, която неизбежно ще има значително въздействие върху държавите от ЕС, следва да поиска – посредством пълноценно използване на своите дипломатически инструменти – ангажимент от страна на нововъзникващите икономики за конструктивно и прозрачно поведение в развиващата се многостранна система, по-конкретно в областите на устойчивото развитие, премахването на бедността, борбата срещу тероризма и международната организирана престъпност и изменението на климата; като има предвид, че участието на ЕС в нововъзникващи структури за глобално управление и преговорите за нови правила и принципи ще изискват компромиси с тези държави и нови участници, които се опитват да си осигурят влияние на международната сцена,

П.  като има предвид, че насърчаването на демокрацията и зачитането на правата на човека, особено на правата на жените и на децата и свободата на изразяване, правовата държава, укрепването на сигурността, демократичната стабилност, просперитета, справедливото разпределение на доходите, богатството и възможностите в обществото следва да бъде в основата на цялата външна дейност на ЕС; като има предвид, че допълнителното засилване на международната наказателна правосъдна система с цел насърчаване на отговорността и прекратяване на безнаказаността и насърчаването на важната дейност на Международния наказателен съд (МНС) като единствената постоянна и независима съдебна институция, следва да бъдат неразделна част от цялата външна дейност на ЕС,

Засилване на ролята на ЕС в многостранната система

1.  Отбелязва, че механизмите на ЕС за постигане на консенсус и предприемане на съгласувани действия го правят модел на подражание за един основан на правила международен ред и поради това подчертава необходимостта ЕС да си сътрудничи с водещите регионални органи и да участва активно в изграждането и подобряването на международна среда, която позволява на ЕС да популяризира своите ценности и интереси, както се изисква от Договора; по-конкретно, в онези области, в които ЕС има изключителни или споделени правомощия, счита за много важно, с оглед амбициите на ЕС да бъде глобален фактор и да защитава позицията си, да бъдат подобрени вътрешното координиране, необходимо за да говори с един глас, способността да се оформя многостранно сътрудничество или да се водят колективни действия за справяне с международните предизвикателства, по-конкретно онези, които произтичат от отговорността за защита и от необходимостта от засилване на сигурността на хората като средство за постигане на глобална сигурност;

2.  Подчертава рязкото увеличаване на политическите и хуманитарните кризи на световно равнище, което изисква подобрено и превантивно многостранно действие от страна на ЕС; поради това подчертава необходимостта ЕС да използва момента и да се възползва по-добре от своите инструменти в областта на външната политика, за да гарантира по-добро използване на своето влияние в многостранни организации и за да има по-ефективна водеща роля при справянето с текущите и бъдещите международни кризи;

3.  Счита, че съществува необходимост от допълнително включване на недържавни участници в многостранната политика, от насърчаване и улесняване на подобрени консултации с организациите на гражданското общество и социалните партньори в бъдещите ръководни структури на международните организации; признава техния експертен опит, ресурси и обхват като ключови за повишаването на легитимността и ефективността на многостранното сътрудничество; припомня, че е необходим подход „отдолу нагоре“ за справяне с кризисни ситуации;

4.  Подчертава, че ЕС, като засилва сътрудничеството, усъвършенства институциите и ангажира всички заинтересовани страни, следва да играе активна и водеща роля в реформата на глобалното управление, за да направи международните институции и организации по-легитимни, ефективни и благоприятстващи споделената отговорност, като в хода на този процес укрепва своята позиция, преследва своите цели и приоритети и популяризира своите принципи, ценности и интереси; настоятелно заявява, че ЗП/ВП и Комисията, в тясно сътрудничество с Европейския парламент, следва периодично да извършват оценка на приноса си за реформата на глобалното управление и на начина, по който реформите могат да са полезни на ЕС за определяне и установяване на една негова по-силна роля;

5.  Счита, че държавите-членки на ЕС следва все повече да гледат на ЕС като на средство за умножаване на силите за постигане на целите, които те не биха могли да бъдат постигнати самостоятелно, и че когато се говори с единен глас на ЕС, това не само увеличава шансовете за успех, но също така подобрява легитимността и надеждността на ЕС като важен международен фактор в нововъзникващия многополюсен и взаимозависим свят;

6.  Подчертава необходимостта от прилагане на стратегически подход и последователна логика във външното представителство, като се разработи специфична стратегия на ЕС спрямо всяка многостранна организация, насочена към засилване на ролята на ЕС и укрепване на неговите позиции; приканва ЗП/ВП и Комисията да изготвят Бяла книга относно ролята на ЕС в многостранни организации, която да предлага цялостен и стратегически подход както в краткосрочен, така и в средносрочен план до 2020 г.;

7.  Припомня, че ролята на ЗП/ВП е да представлява и да бъде гласът на дипломацията на Европейския съюз и че поради тази причина неговата позиция трябва да бъде утвърдена в многостранните организации;

8.  Призовава ЕС и неговите държави-членки да преразгледат систематично и в стратегически план настоящите договорености за ролята и институционалното представителство на Съюза в многостранни организации и да определят начини за прогресивното засилване на външното представителство на ЕС в съответствие с обсега на неговите правомощия и институционалните иновации на Договора от Лисабон, като се постигне нов баланс между институциите на ЕС и неговите държави-членки; в допълнение настоятелно призовава ЕС и неговите държави-членки да определят органите, при които договореностите относно статуквото са остарели, аномални или неефикасни и подлежат на преразглеждане и промяна; поради това подчертава необходимостта от повече последователност по отношение на различните видове статус на ЕС в многостранни организации и договорни схеми от гледна точка на институционална логика, и призовава Съвета да изготви ясна рамка;

9.  Счита, че в настоящия период на фискална строгост и бюджетни съкращения европейското сътрудничество не представлява вариант, а необходимост; приветства икономиите от мащаба, целящи да осъвременят, рационализират и съсредоточат колективната дипломация на държавите-членки чрез Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), Комисията и делегациите на ЕС с цел отстраняване на ненужните процедурни усложнения и скъпоструващо дублиране на присъствието на множество международни форуми; във връзка с това счита за изключително важно привличането на подкрепа за тези усилия от други членове на многостранни организации, което изисква внимателна подготовка;

10.  Счита, че като общо правило и в духа на Договора от Лисабон, в случаи от изключителна компетентност, ЕС следва да бъде главно действащо лице с пълно членство в дадената многостранна организация, докато неговите държави-членки биха могли – но не задължително – да присъстват като членове, но обикновено без независима роля; изразява становище, че ако държави-членки запазят своето национално представителство в организации, в които ЕС разполага с изключителни компетенции, те следва да подкрепят изразената от ЕС позиция от свое име; счита, също така, че при преобладаване на общи правомощия на Съюза нормата следва да бъде и ЕС, и неговите държави-членки да бъдат членове, като се избягват различията при гласуване между ЕС и отделните държави-членки;

11.  Подчертава необходимостта, в контекста на закъснялата и разпокъсана реакция на държавите-членки на ЕС спрямо политическата нестабилност, разпростираща се в Северна Африка и Близкия изток, от по-добро възползване от институционалните иновации на Договора от Лисабон с цел по-бързи и последователни действия; освен това изтъква необходимостта ЕС да подобри своите умения за предотвратяване на конфликти и управление на кризи с цел проактивно справяне с бъдещи кризи;

12.  Потвърждава ключовата роля на ЕС в мисията за предотвратяване на пиратските нападения ATALANTA, при която военноморските сили на ЕС поемат водеща роля в многостранен контекст, като подкрепят мисията на Африканския съюз (AMISOM) и посредством координация с НАТО и национални военноморски сили на мястото на операциите;

13.  Посочва, че делегациите на ЕС, обслужващи редица международни организации, т.е. в Ню Йорк, Женева, Париж, Рим, Виена и Найроби, се нуждаят от съществена помощ по отношение на квалифицирани човешки ресурси, без да се засягат други делегации на ЕС, за да представят успешно и ефикасно интересите на ЕС; в същото време подчертава необходимостта от предоставянето на допълнителни средства в рамките на централата на ЕСВД, по-специално в нейните структури за управление на кризи и в ГД „Глобални и многостранни въпроси“;

Ролята на ЕС в системата на ООН

14.  Призовава ЕС и неговите държави-членки, като се има предвид, че ООН е единствената международна организация, в която са представени всички държави по света, и най-важният форум, в рамките на който може да се постигне ефективна многостранна дейност, да се стремят да засилват ролята на ЕС и неговата способност в тази глобална рамка за многостранни действия; подчертава необходимостта от превръщане на стратегическата подкрепа за ООН в действия, по-специално по отношение на политиката и средствата за действие в хуманитарната област (реагиране при кризи и извънредни ситуации, помощ за развитие, действия за борба с бедността, мобилизиране за оказване на спешна помощ и ресурси за справяне с природни бедствия) и в областта на разрешаването на конфликти; призовава ЕС да заеме съответстваща позиция за насърчаване на укрепването на гражданските инструменти на Организацията на обединените нации и строго съгласуване с международното право и неговото прилагане от всички държави, групи от държави и многостранни партньори;

15.  Призовава ЕС и неговите държави-членки, като се има предвид, че в няколко програми и конференции на ООН (ПРООН, УНКТАД, СВКПЧ, СПЧ/ООН) ЕС е обикновен наблюдател, въпреки че е важен финансов участник и има значителни политически интереси, да търсят решения за това несъответствие;

16.  Настоява върху необходимостта от намиране на нов институционален баланс между нововъзникващата роля на Г 20, ООН и нейните агенции и международните финансови институции; в този контекст призовава настоятелно ЕС и неговите държави-членки да укрепват глобалното управление и да търсят начини за по-нататъшно подобрение на координацията между образуванията от типа Г и системата на ООН, като икономическото измерение би могло да бъде обслужвано ефективно от тези групи, при условие че ООН запазва централната си роля и остава легитимният орган за действия в световен мащаб; въпреки че счита Г-8 и Г-20 за важни форуми за определяне на действията в световен мащаб, за които ЕС трябва да продължи да дава своя принос чрез съгласувани позиции, призовава ЕС и неговите държави-членки да търсят начини за подобряване на глобалното управление, които използват най-ефективно взаимодействията и взаимно допълващите се фактори и не допускат опасност от подкопаване на системата на ООН;

Общо събрание на ООН

17.  Въпреки че ЕС запазва статута си на наблюдател в Общото събрание на ООН, в съответствие с Устава на ООН и междуправителствения характер на ООН, призовава настоятелно ЕС да гарантира – за да позволи на новите представители на ЕС да се изказват ефективно и своевременно по световни въпроси – че са създадени необходимите условия за ефективното участие на ЕС в работата на Общото събрание на ООН, като същевременно се възползва в пълна степен от всички правомощия, с които разполага в качеството си на организация за регионална интеграция, чрез провеждане на цялостни и всеобхватни консултации с държави-членки на ООН;

18.  Горещо приветства приемането на 3 май 2011 г. на Резолюцията на Общото събрание на ООН относно участието на Европейския съюз в работата на Организацията на обединените нации, отчитаща институционалните промени, внесени от Договора от Лисабон, и даваща възможност на представителите на ЕС да представят и прокарват позициите на ЕС в ООН по навременен и ефикасен начин, посредством набор от условия, даващи правото на делегацията на ЕС на изказвания, както и правото на отговор и възможността за представяне на устни предложения и изменения;

19.  Като има предвид засилената роля на регионалните блокове в международните отношения, и при пълно съблюдаване на междуправителствения характер на ООН, призовава държавите-членки на ЕС да насърчават промяна в структурата на членството на Общото събрание на ООН, повишавайки статута на организациите за регионална интеграция с напреднало ниво на интеграция, като например онези, които притежават собствена правосубектност, като ги прави по-значими наблюдатели;

Съвет за сигурност на ООН

20.  Подчертава необходимостта от всеобхватна реформа на Съвета за сигурност на ООН на основата на първия по рода си текст за преговори и широко разпространена подкрепа за реформа на Съвета за сигурност на ООН, с цел постигане на по-голямо изясняване на компетентността на Съвета за сигурност на ООН по отношение на други органи на ООН и преразглеждане на методите на работа на Съвета за сигурност на ООН; също така подчертава необходимостта от укрепване на легитимността, състава, ефективността и регионалното представителство на Съвета за сигурност на ООН и от по-съгласувана позиция сред държавите-членки на ЕС по тези въпроси;

21.  Отново застъпва становището, че – в съответствие с целите на Договора от Лисабон за засилване на външната политика на ЕС и ролята на ЕС в световния мир, сигурност и регулиране – постигането на членство на ЕС в разширения Съвет за сигурност на ООН продължава да бъде основна дългосрочна цел на Европейския съюз; призовава ЗП/ВП да поеме инициативата за разработване на обща позиция на държавите-членки с тази цел; предлага, с оглед на постигането на тази цел в бъдеще, да се работи по предварителната координация на позициите в рамките на Съвета на ЕС относно въвеждането на нови постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН и реформата на процеса за вземане на решения в Съвета за сигурност на ООН към евентуалното използване на свръхквалифицирано мнозинство;

22.  Призовава заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП), в качеството й на председател на Съвета по външните работи, да се стреми към постигане на общи позиции на ЕС по въпроси, които ще бъдат решавани в рамките на Съвета за сигурност на ООН, така че тези позиции да бъдат прилагани с помощта на съвместно гласуване; насърчава заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП), ЕСВД и държавите-членки на ЕС да играят по-активна роля за създаването на механизми за сътрудничество, които имат за цел да се гарантира, че държавите-членки на ЕС, които участват в дейността на Съвета за сигурност на ООН, защитават общи позиции на ЕС;

23.  Приканва държавите-членки на ЕС, които са членове на Съвета за сигурност на ООН, да информират съответно други държави-членки на ЕС относно своите позиции и да обменят информация с другите държави-членки на ЕС относно развитието на събитията в Съвета за сигурност на ООН; приветства установената наскоро практика определен представител на ЕС да бъде канен да присъства на повечето насрочени разисквания в рамките на Съвета за сигурност на ООН и да взема участие в тях, като разполага с ограничено право да се изказва в Съвета за сигурност на ООН;

Съвет за правата на човека към ООН (UN HRC)

24.  Подчертава необходимостта от координиране на позициите на държавите-членки на ЕС и от засилване на съгласуваността, видимостта и надеждността на действията на ЕС в Съвета за правата на човека към ООН; приветства създаването на дирекцията по правата на човека и демокрацията в рамките на Европейска служба за външна дейност и настоятелно призовава заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) да гарантира, че новите дадености повишават способността на ЕС за междурегионален обхват и сътрудничество по общи инициативи с държави от други блокове; счита, че следва да бъдат установени ясни критерии за членство в Съвета за правата на човека към ООН и че не държави, характеризиращи се с чести и широко разпространени нарушения на правата на човека, не следва да бъде позволявано да членуват в този орган; насърчава ЕДВД и заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) да предприемат действия за завършване в най-кратък срок на сливането на бившите делегации на Съвета и на Комисията в Женева;

Ролята на ЕС в международните финансови институции (МФИ)

25.  Подчертава необходимостта от преглед на реда и условията за представяне на еврозоната/ЕС в международни органи в областта на икономическата, паричната и финансовата стабилност в съответствие с ролята на ЕС като една от водещите световни икономически сили;;

Международен валутен фонд (МВФ)

26.  Като има предвид глобалния обхват на еврозоната и нейната нарастваща отговорност за стабилността на световната икономика, настоява, че когато става въпрос за международно икономическо или финансово управление, следва да бъде застъпван единен възглед;

27.  Въпреки че понастоящем Германия, Обединеното кралство и Франция заемат отделни места в МВФ, а останалите държави-членки на ЕС са разпръснати в седем „избирателни района“, настоятелно призовава ЕС и неговите държави-членки да се заемат с разрешаването на въпроса за неефективното външно икономическо и финансово представителство, което ограничава влиянието на ЕС, въпреки че като цяло държавите-членки на ЕС разполагат с повече от тридесет процента от гласовете в рамките на МВФ; като счита, че паричната политика е от изключителната компетентност на ЕС за тези държави-членки, които споделят единна валута, настоятелно призовава ЕС и неговите съответни държави-членки да се споразумеят своевременно за общо място и „избирателен район“ в изпълнителния съвет на МВФ, евентуално като избирателен район на еврозоната с цел осигуряване в дългосрочен план на последователно представителство на ЕС, включващо Комисията и подлежащо на контрол от страна на Европейския парламент;

28.  Припомня на ЕС и на неговите държави-членки да се възползват от следващите редовни избори на изпълнителни директори на МВФ с цел рационализиране и да полагат целенасочени усилия за обединяване на всички държави-членки в единно място на еврозоната за паричния съюз и в избирателен район за останалите държави-членки, чиято парична единица не е еврото;

29.  Като има предвид, че нито Комисията, нито ротационното председателство на Съвета, нито групата на финансовите министри на държавите на еврозоната разполагат с някакво официално представителство в изпълнителния съвет на МВФ и като им предвид, че ЕЦБ действа единствено като наблюдател по въпроси от дневния ред, които я засягат, изтъква необходимостта на Комисията и на ЕЦБ, в качеството им на органи на Съюза с правомощия в областта на паричната и икономическата политика, да бъде предоставен пълен статут на наблюдатели в изпълнителния съвет на МВФ, за да бъде разрешен проблемът с неадекватно представителство в този съвет;

Световна банка и основни многостранни банки за развитие

30.  Призовава ЕС и неговите държави-членки да разрешат, в съгласие със своите партньори, институционалната аномалия, при която ЕС, който е значителен вносител във фондовете на Световната банка и всъщност е по-голям донор, отколкото всяка от неговите държави-членки и чието оперативно партньорство с Банката е от огромно значение за регионите на Европа и Африка, все пак не разполага дори със статут на наблюдател в изпълнителния съвет на Световната банка (единствено в нейния комитет на министрите); подчертава значението на ЕС като цяло в качеството му на най-големия донор и подчертава полаганите от Съюза усилия за координиране, привеждане в съответствие и намаляване на разпокъсаността на неговите програми за помощ, по-конкретно чрез Парижката декларация относно ефективността на помощта и Европейския консенсус за развитие; в този контекст признава значението на опитите за придобиване на място като наблюдател в изпълнителния съвет и изразява стремеж за реформиране на политически остарели групи от държави чрез поставяне на държавите-членки на ЕС в един „избирателен район“; припомня, че същият принцип на обединяване на държави-членки в един „избирателен район“ на ЕС следва да се прилага и спрямо многостранните банки за развитие и най-вече Азиатската банка за развитие, Междуамериканската банка за развитие и Африканската банка за развитие;

Банка за международни разплащания (БМР)

31.  Като отбелязва, че Банката за международни разплащания (БМР) е международна финансова институция, която обединява централните банки на най-развитите държави, с неотдавнашното включване на централните банки на Китай, Бразилия и Индия, и като има предвид изключителните правомощия на ЕЦБ в областта на паричната политика, предлага ЕЦБ да бъде единствен представител на еврозоната в Съвета на БМР, а Комисията да бъде единственият представител на ЕС в Базелския комитет по банков надзор;

Ролята на ЕС в многостранни организации за сигурност
Организация на Северноатлантическия договор (НАТО)

32.  Като има предвид, че редовните заседания вече се провеждат на всички равнища, че вече са създадени постоянни условия за връзка по военни въпроси и че също така се организират съвместни заседания на Комитета по политика и сигурност (КПС) на ЕС и Северноатлантическия съвет (NAC) на НАТО, призовава ЕС и НАТО да удвоят своите усилия за създаването на рамка за интегрирано сътрудничество, включително постоянни структури за сътрудничество; призовава за установяване на систематични контакти между генералния секретар на НАТО и заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП); предлага да бъдат проучени последиците от създаването на статут на взаимни наблюдатели на равнище Северноатлантически съвет (NAC) на НАТО и Комитета по политика и сигурност (КПС) на ЕС, за да бъдат подобрени условията за сътрудничество в духа на Договора от Лисабон и след приемането от НАТО на новата стратегическа концепция, както и поради силното желание за създаване на стратегическо партньорство между ЕС и НАТО; в тази връзка приветства съществуващото сътрудничество с Европейския парламент и неговото участие в Парламентарната асамблея на НАТО;

33.  Застъпва становището, че спогодбите, позволяващи на ЕС да прибягва до средства и капацитет на НАТО, трябва да се подобрят; подчертава необходимостта двете организации да развиват всеобхватен подход към управлението на кризи, което често изисква многостранна гражданско-военна реакция; отново потвърждава своето убеждение, че последното е съвместимо с изграждането на независима Европа на отбраната чрез постоянно структурирано сътрудничество и Европейската агенция по отбраната (ЕАО);

Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ)

34.  В контекста на официално споразумение между ЕС и ОССЕ призовава за сериозен размисъл относно начините, по които ЕС може да поеме по-голяма отговорност и да участва по-ефективно при постигането на съвместни цели, като прилагането на механизъм за непрестанен диалог, съгласуването на съвместни инициативи и координирането на дейности на място могат да бъдат подходящи инструменти; призовава ЕС и неговите държави-членки и Постоянния съвет на ОССЕ да разработят съвместно механизъм за повишаване на сътрудничеството, координацията и консултациите между двете организации; като има предвид също така, че в член 220, параграф 1 от ДФЕС ОССЕ е включена изрично в списъка на международните организации, с които трябва да бъдат установени подходящи отношения, подчертава необходимостта заместник-председателят на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) да координира позицията на държавите-членки на ЕС по въпроси, свързани с ОССЕ; изтъква необходимостта от установяване на ефективни механизми за сътрудничество в областта на мисиите при провеждане на избори между Парламентарната асамблея на ОССЕ и Европейския парламент с оглед преодоляване на някои от недостатъците, които са се проявили в определени случаи;

35.  Отново изразява своето желание да стане свидетел на възникването на европейска политика на отбрана, от която има все по-спешна нужда в момент, в който светът е изправен пред значително нарастваща нестабилност и заплахи;

Ролята на ЕС в други многостранни организации
Съвет на Европа (СЕ)

36.  С цел засилване на многостранното сътрудничество между ЕС и Съвета на Европа в областите, които са важни както за ЕС, така и за Съвета на Европа, като например принципи на правовата държава, демокрация, образование, защита на правата на човека, свобода на изразяване и свобода на печата и добро управление, и като има предвид, че ЕС е най-големият донор за съвместните оперативни програми със Съвета на Европа, подчертава необходимостта от реформиране на присъствието на ЕС и статута на наблюдател в Съвета на Европа; препоръчва на ЕС да съгласува по-добре своята дейност със Съвета на Европа в областите принципи на правовата държава, демокрация и права на човека с цел повишаване на ефективността на двете институции в гореспоменатите области; по-специално в контекста на предстоящото присъединяване на ЕС към Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) подчертава правото да присъства, с право на гласуване от името на ЕС, на заседанията на Комитета на министрите на Съвета на Европа, когато той, наред с другото, прави преглед на изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека; в допълнение към това, подчертава правото на ЕС да бъде представляван в Управителния комитет по правата на човека, особено след своето присъединяване към Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), което следва да даде на ЕС общо право на участие и гласуване в Комитета на министрите на Съвета на Европа, правото да номинира съдия за Европейския съд по правата на човека, както и правото на Европейския парламент да участва в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, когато последната избира съдии; подчертава, че за да бъде повишена ефективността в областта на правата на човека на общоевропейско равнище, ЕС следва също да се присъедини към други органи на Съвета на Европа, като например Комитета за предотвратяването на изтезанията, Европейска комисия срещу расизма и нетърпимостта и Европейската комисия по ефикасността на правосъдието;

Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

37.  Осъзнава необходимостта, в контекста на член 220, параграф 1 от ДФЕС, в който се призовава за „всякакви форми на полезно сътрудничество“ с ОИСР, от стремеж към превръщане на настоящия статут на ЕС на наблюдател в ОИСР в пълноправно членство поради съществените изключителни и споделени компетентности на ЕС в почти всички комитети на ОИСР;

Световна търговска организация (СТО)

38.  Счита, че ролята на ЕС в рамките на СТО служи за модел на действията на ЕС в други международни организации (включително Конференцията на ООН за търговия и развитие и ОИСР), като се има предвид, че поради своите изключителни компетенции ЕС е пълноправен член на СТО и води преговори от името на всички държави-членки на ЕС, като едновременно с това всички държави-членки на ЕС са членове на СТО със свои права и си сътрудничат, за да действат заедно като единен блок;

39.  Изразява становището, че установяването на две отделни делегации в Женева в резултат от Договора от Лисабон – едната към СТО, а другата към ООН, следва да подобри способността за координиране, присъствието и видимостта на ЕС, но подчертава, че е важно да се гарантира съгласуваност на действията на двете делегации, така че да се избегне всякакво дублиране на работата;

40.  Призовава ЕС да отчита и да защитава в рамките на СТО специфичните европейски интереси; счита, че ЕС следва по-конкретно да държи на специално разглеждане на въпросите на селското стопанство и да се грижи за защитата на определени чувствителни европейски региони или сектори, както и да подкрепя справедливата търговия, която насърчава устойчивото развитие;

41.  Призовава за задълбочено обсъждане на въпроса за по-доброто включване на нетърговските аспекти в обхвата на правилата на СТО, с цел осигуряване на възможност членовете на СТО да преследват легитимни политически цели, като същевременно гарантират достъп до пазара; във връзка с това, подчертава необходимостта да се гарантира, че търговската политика е съгласувана с други политики на ЕС и с международното право, и че действията на СТО са последователни и се подкрепят взаимно с действията на други международни организации.

42.  Определя изпълнителните правомощия на СТО, създадени посредством нейния орган за разрешаване на спорове, като ключов елемент на успеха на тази организация;

Ролята на ЕС в „дипломация на най-високо равнище“ – амбиции за Г-8 и Г-20

43.  Като отбелязва световната икономическа и финансова мощ на ЕС, необходимостта от защита на стратегическите интереси на ЕС на международната сцена и факта, че дневният ред на срещите на най-високо равнище на държавите от Г-8 се е разширил значително и включва редица свързани с политиката и сигурността въпроси, вариращи от правата на човека през регионалната сигурност до контрола върху въоръженията, счита, че ЕС следва да участва пълноправно в процеса Г-7/Г-8 и следва да бъде изцяло представен на срещите на финансовите министри от Г-7; изтъква необходимостта от засилване на координацията на ЕС преди срещите на Г-7 и Г-8, особено чрез гарантиране на активното участие на Европейския парламент;

44.  Като има предвид изключителните или споделени компетентности на ЕС по въпроси, по отношение на които Г-20 упражнява значително и нарастващо значение (като например регулиране на финансовите пазари, координация на икономическата политика, включително въпроси относно обменните курсове, международна парична система, помощ за развитието, търговски въпроси от многостранен характер, борба срещу финансирането на тероризма и прането на пари, въпроси относно околната среда и енергийната сигурност), призовава ЕС и неговите държави-членки да работят съвместно с партньорите си за постигане на цялостна координация и привеждане в съответствие на съобщенията между петте европейски държави и представителя на ЕС, който участва в заседанията на Г-20, за да бъде гарантирано ефективно участие на ЕС в срещите на министрите на държавите от Г-20;

45.  Отбелязва засиленото сътрудничество в „минилатерални“ форуми, свързани със специфични кризисни ситуации, от Г-8 до Контактната група за Балканите, от Близкоизточната четворка до 5+1 за Иран; припомня, че Европейският съюз е изграден върху солидарност между своите членове и че поради това държавите-членки следва да се консултират с партньори за решенията от общ интерес, които в крайна сметка следва да предоставят ефективни и последователни многостранни решения в полза на всички заинтересовани страни; поради това призовава заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) да обмисля начини за преодоляване на текущите предизвикателства пред ефективния мултилатерализъм и счита, че преразгледана стратегия по този въпрос следва да се стреми към постигане на повече видимост и влияние за ЕС, включително задължението за „мини-групите“ за консултации с партньори на ЕС и поискване на мандат от ЕС;

o
o   o

46.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Европейския съвет, на Съвета, на Комисията, на държавите-членки на ЕС и на националните парламенти.

(1) ОВ С 354, 28.12.2010 г., стр. 43.
(2) Резолюция на Общото събрание на ООН A/RES/65/276: Участието на Европейския съюз в работата на Организацията на обединените нации.
(3) Съвет на Европейския съюз, 10170/10.
(4) EUCO 21/01/10 REV 1, приложение I.
(5) Приети текстове, P7_TA(2010)0399.
(6) Приети текстове, P7_TA(2010)0377.
(7) Приети текстове, P7_TA(2010)0184.
(8) ОВ С 4 Е, 7.1.2011 г., стр. 49.
(9) ОВ С 76 Е, 25.3.2010, стр. 69.
(10) ОВ С 291 E, 30.11.2006 г., стр. 118.

Правна информация - Политика за поверителност