Резолюция на Европейския парламент от 12 май 2011 г. относно „Младежта в движение“ - рамка за подобряване на системите за образование и обучение в Европа (2010/2307(INI))

P7_TA(2011)0230 A7-0169/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 9 юни 2010 г., озаглавено „Нов импулс за европейското сътрудничество в професионалното образование и обучение за подкрепа на стратегията “Европа 2020' (COM(2010)0296),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 септември 2010 г., озаглавено „Младежта в движение“: Инициатива за разгръщане на потенциала на младите хора с цел постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в Европейския съюз (COM(2010)0477),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–  като взе предвид своята резолюция от 18 май 2010 г. относно стратегията на ЕС за инвестиране в младежта и за мобилизиране на нейния потенциал(1),

–  като взе предвид решението на Съвета от 27 ноември 2009 г. относно Европейската година на доброволческите дейности за насърчаване на активна гражданска позиция(2),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. относно стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („ЕТ 2020“)(3),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 11 май 2010 г. относно социалното измерение на образованието и обучението и относно компетентностите в подкрепа на ученето през целия живот и инициативата „Нови умения за нови работни места“(4),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 17 юни 2010 г. относно новата стратегия за работни места и растеж, по-специално частта, потвърждаваща водещите цели за подобряване на образователните равнища,

–  като взе предвид Заключенията на Съвета от 19 ноември 2010 г. относно инициативата „Младежта в движение“, която признава значението на по-интегриран, междусекторен подход в отговор на предизвикателствата, пред които са изправени младите хора(5),

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 28 януари 2011 г.(6) и становището на Европейския икономически и социален комитет от 15 март 2011 г.(7) относно инициативата „Младежта в движение“,

–  като взе предвид членове 165 и 166 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по култура и образование и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0169/2011),

A.  като има предвид, че в контекста на стратегията „ЕС 2020“, познанията и уменията на младите хора са от съществено значение за постигане на целите за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж,

Б.  като има предвид, че „Младежта в движение“, водеща инициатива на стратегията „ЕС 2020“ цели да повиши привлекателността на висшето образование в Европа, общото качество на всички равнища на образование и обучение, както и качество на мобилността, свързана с обучение и работа, чрез по-добро използване на съществуващите европейски програми,

В.  като има предвид, че в стратегията „Европа 2020 г.“ се посочва, че „до 2020 г. всички млади хора в Европа трябва да имат възможност да получат част от образованието си в други държави-членки“,

Г.  като има предвид, че младежта заема ключова роля в петте водещи цели на ЕС за 2020 г.: заетост, научни изследвания и иновация, климат и енергетика, образование и борба срещу бедността,

Д.  като има предвид, че „Младежта в движение“ укрепва съществуващата стратегия на ЕС в областта на младежта (COM(2009)0200), като дава възможност на младите хора да придобият познания, умения и квалификации, които са необходими за работата и живота,

Е.  като има предвид, че младите хора бяха особено тежко засегнати от кризата и процентът на безработица сред младите хора в ЕС е над 20 %, което е повече от два пъти от средната стойност за възрастните, а в някои държави-членки дори надвишава 40  %,

Ж.  като има предвид, че безработицата сред младежите от почти 21 % е едно от най-належащите предизвикателства в Европа,

З.  като има предвид, че поради икономическата криза държавите-членки намаляват своите инвестиции в областта на образованието и обучението, като по този начин пряко влияят на перспективите на младите хора, докато Европа се сблъсква с все по-големи демографски предизвикателства при постигането на необходимия растеж,

И.  като има предвид, че икономическата цена на лошите образователни резултати е значително по-висока отколкото цената на финансовата криза,

Й.  като има предвид, че кризата подчерта необходимостта от реформиране на нашите икономики и общества и ключовата значимост на висококачествени системи за професионално образование и обучение с цел ускоряване на тази реформи и повишаване способността на Европа да реагира спрямо днешните и утрешните предизвикателства,

K.  като има предвид, че поради постепенното намаляване на публичните инвестиции в университетите и последващото повишаване на таксите и/или намаляване на социалните помощи и стипендиите за обучение, все повече млади хора напускат университетската система, което води до увеличаване на социалната пропаст,

Л.  като има предвид, че човешкият капитал е стратегически инструмент за гарантиране на успешното икономическо и социално развитие на обществата ни,

М.  като има предвид, че съгласно данните на „Европас“ все повече млади хора изразяват желание да пътуват в рамките на Европейския съюз за образователни или професионални цели,

Н.  като има предвид, че образованието е от съществено значение за насърчаване на творческата нагласа и новаторския потенциал на младите хора; като има предвид, че образованието дава на младите хора необходимите средства, за да се развиват в интелектуално отношение, да навлязат на пазара на труда, да се развиват като личности и да поемат своята социална и гражданска роля,

O.  като има предвид, че съгласно различни проучвания мобилността способства за чувството за европейско гражданство и ангажираност в демократичните процеси,

П.  като има предвид, че достъпът до програми за мобилност следва да бъде възможен не само за студентите, но също така за младите хора с ниско равнище на квалификация, тъй като този достъп може да увеличи възможностите на пазара на труда,

Р.  като има предвид, че програмите за мобилност следва да бъдат достъпни за всички младежи, без оглед на избраното от тях образование,

С.  като има предвид, че броят на младите хора, които могат да отидат в чужбина, по-специално в рамките на програмите на ЕС, не се увеличава достатъчно,

Т.  като има предвид, че през първото си десетилетие процесът от Болония се сблъска с редица трудности при постигането на своите цели, насочени към развитие на европейското висше образование,

У.  като има предвид, че снижаването на процента на преждевременно напускащите училище е от ключово значение както за предпазване на младите хора от опасността от социално изключване и бедност, така и за подобряване и улесняване на техния достъп до пазара на труда,

Ф.  като има предвид, че преходът от образование и обучение към работа изправя младежите пред голямо предизвикателство,

Х.  като има предвид, че доброволческата дейност се явява важна възможност за придобиване на повече квалификации чрез формално и неформално обучение, за поемане на социална отговорност, за разбиране на значението на европейската интеграция и изпълняване на ролята на активни граждани в множество области, и като има предвид, че тези възможности следва да се насърчават, по-специално в рамките на Европейската година на доброволческата дейност – 2011 г.,

Ц.  като има предвид, че младежките организации са основни „доставчици“ на неформално образование, което допълва формалното образование и е важно за предоставянето на възможности младите хора да придобият умения и квалификации, за да се превърнат в активни граждани и да се улесни достъпът им до пазара на труда; като има предвид, че чрез това младежките организации спомагат за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“,

Ч.  като има предвид, че е от ключово значение за младите хора и младежките организации, които ги представляват, да се включат в процеса на вземане на решения, така че да придобият чувство за съпричастност и да се гарантира, че те допринасят активно със своите възгледи за стратегията за младежта,

Ш.  като има предвид, че основните цели на инициативата „Младежта в движение“ е да се разшири обхватът на европейската политика на сближаване и да се формират граждани, осъзнаващи своята европейска идентичност,

Общи забележки и финансова подкрепа

1.  Приветства „Младежта в движение“ като политическа инициатива, която да даде тласък на съществуващите програми, свързани с образованието, мобилността и младежката заетост, и като насърчение за държавите-членки да постигнат целите на стратегията „ЕС 2020“;

2.  Подчертава, че „Младежта в движение“ насърчава висшите учебни заведения да повишат своите стандарти чрез насърчаване на по-голямо сътрудничество с учебни заведения по целия свят, и изтъква, че сътрудничеството с учебни заведения от САЩ може да бъде особено полезно в това отношение;

3.  Изтъква, че инвестирането в образованието е без съмнение съществено за устойчивия растеж и развитие и че дори в момент на икономическа криза, финансирането за младежта и образованието не следва да бъде считано като разход в настоящето, а като инвестиция за бъдещето на Европа;

4.  Подчертава, че целта на всички инициативи, насочени към младежта, трябва да се насочват всички млади хора по такъв начин, че те да се интегрират успешно в обществото и те да бъдат подготвяни непрестанно за Европа на бъдещето, което означава да им бъдат дадени и възможности да се ангажират с обществени дейности и да помагат за оформянето на обществото, както и на всички млади хора да бъде предоставена възможност да ползват предимствата на училищното, висшето и неформалното образование, професионалното образование и обучение и допълнително обучение, което акцентира върху изпълняването на изискванията на едно модерно, конкурентно, приобщаващо и устойчиво общество, за да бъде улеснен техният достъп до пазара на труда;

5.  Изтъква, че кризата не следва да се използва като причина за намаляване на разходите за образование, тъй като високото образование е необходимо на младежите, за да могат да преодолеят последиците от кризата;

6.  Изразява съжаление относно факта, че според Комисията националните схеми, изготвени от държавите-членки за постигане на образователните цели на стратегията „ЕС 2020“, не са достатъчни;

7.  Признава факта, че пригодността за заетост трябва да бъде една от целите на висшето образование, но подчертава, че това трябва да стимулира креативността и потенциала за иновации на младите хора и трябва да допринася за тяхното интелектуално и социално развитие;

8.  Признава, че успехът на инициативата „Младежта в движение“ зависи най-вече от прилагането на нейните ключови действия от държавите-членки; ето защо отправя искане към Комисията да наблюдава отблизо и да анализира основните елементи в процеса на прилагането й, за да подпомогне държавите-членки и гарантира по-добра координация между тях;

9.  Призовава Комисията да докладва редовно на Парламента относно ефективността на ключовите действия на „Младежта в движение“ и напредъка, постигнат от държавите-членки;

10.  Насърчава европейските институции да започнат интензивен структуриран диалог в областта на образованието в рамката „Образование и обучение 2020“, с цел пълно приобщаване на младежките организации и други заинтересовани страни към прилагането на образователни мерки, с оглед проследяване на програмата „Младежта в движение“ в сътрудничество с младите хора и разискване на приоритетите и действията за младите хора, като им се предоставя по-голяма роля в процеса на вземане на решения по въпрос, които ги засягат;

11.  Призовава Комисията, в своето предложение за нова многогодишна финансова рамка (МФР) да продължи да увеличава постепенно инвестициите в програми за мобилността и младежта като обучение през целия живот („Еразъм“, „Леонардо да Винчи“, „Коменски“, „Грундвиг“), „Мария Кюри“, „Еразмус Мундус“ и „Младежта в действие“, в техния настоящ вид, както и в Европейската доброволческа служба; отправя искане за по-ефективно насърчаване на тези програми и за по-добро информиране относно възможностите, които те предлагат на потенциалните бенефициенти; призовава инвестициите в сътрудничеството със страни кандидатки и потенциални кандидатки да бъдат продължени и да бъде представено предложение за следващото поколение програми за мобилността и младежта в съответствие с целите на стратегия „Европа 2020“;

12.  Изтъква, че младежи, които по някаква причина са имали проблеми с училищното си образование, не следва да бъдат изолирани от трудовия живот, а тези младежи следва да получат целева подкрепа; достъпът до образование не трябва да е обвързан със социалното или финансовото състояние на родителите; от особено значение е хоризонталната мобилност на всички образователни нива - както в сферата на училищното образование, така и в тази на професионалното обучение;

13.  Подчертава, че следва да бъде повишена привлекателността на мобилността и че финансовата подкрепа следва да бъде широкообхватна и достатъчна, със специален фокус върху намиращите се в най-неравностойно положение; отново заявява, че тази позиция следва да бъде отразена в следващите финансови перспективи; призовава, с цел засилване на мобилността при обучението, за увеличаване на дела от бюджета, посветен на програмата „Леонардо“;

14.  Подчертава, че е необходимо амбициозно финансиране, за да се постигне съответствие с целта за осигуряване на възможност за всички да получат част от образованието и обучението си в чужбина; счита, че образованието и обучението трябва да бъдат приоритет за Европейския съюз и че тази цел следва да бъде отразена в следващите финансови перспективи;

15.  Призовава образователните програми, предназначени за насърчаване на мобилността, да бъдат продължени след 2013 г. и освен това приканва Комисията да предвиди увеличаване на предназначените за тях финансови ресурси в контекста на изработване на бъдещите рамкови програми;

16.  Призовава Европейския съюз да мобилизира своите финансови инструменти в помощ на младите хора, като използва по-добре Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд;

17.  Приканва държавите-членки да обезпечат по-голямо финансиране на системите за образование и обучение на всички равнища и да подкрепят финансово прилагането на програмите за мобилност на ЕС на национално равнище, както и да осигурят или да подобрят качеството на образованието като цяло;

18.  Изразява убеждение, че програмата „Младежта в действие“ е от съществено значение за участието на младежта в Европа и тази програма трябва да бъде укрепена и продължена; призовава Комисията да поддържа отделна програма „Младежта в действие“ за предстоящата многогодишна финансова рамка;

19.  Изтъква значението на инициативата „Младежта в действие“, която има значителен принос за включването на младежите в обществото, и призовава Комисията да използва натрупаните знания и умения от програмата „Младежта в действие“;

20.  Насърчава държавите-членки да заложат общи инвестиции в размер на най-малко 2 % от БВП за висше образование, което се препоръчва от Комисията в годишния преглед на растежа и заетостта като минимално изискване за икономики с висока степен на развитие на знанието;

21.  Обръща внимание на значението на гъвкавите образователни програми, които да са съвместими с едновременна заетост;

Младежта и мобилността

22.  Призовава за активно включване на младите хора на всички етапи от програмите на ЕС, от разработването до прилагането им;

23.  Подчертава важността на това, младите хора да бъдат включени не само на пазара на труда и в икономиката, но и във формирането и управлението на бъдещето на Европа; призовава Комисията да представи Зелена книга относно участието на младите хора;

24.  Изразява съгласие, че трябва да се предприемат действия от ранна възраст, за да се снижи процентът на преждевременно напускащите училище под 10 %, съгласно споразумението по смисъла на стратегията „ЕС 2020“ със специален акцент върху областите в неравностойно положение; приветства предложението на Комисията за препоръка на Съвета с оглед подпомагане на усилията на държавите-членки да намалят процента на напускащите училище;

25.  Подчертава, че случаите на преждевременно напускане на училище, като познат фактор за увеличаване на риска от бъдещо изключване както от заетостта, така и от обществото, трябва да бъдат драстично намалени; подчертава, че това явление трябва да се разглежда многостранно, във връзка със социални мерки, за да се насърчи образованието и обучението в необлагодетелстваните райони;

26.  Призовава институциите на ЕС, с оглед на факта, че младежката мобилност може да спомогне за подкрепа на демократичните процеси, да създадат рамка, позволяваща на младите хора от държавите от Европейската политика на съседство да участват активно в инициативата „Младежта в движение“, като по този начин се предоставят по-добри възможности за обучение на младите хора както от държавите-членки на ЕС, така и от държавите от Европейската политика на съседство;

27.  Подчертава, че е важно също да се улесни мобилността на преподавателите и работниците в областта на младежта и образованието, тъй като те могат да изпълняват ролята на катализатори за младите хора, за които те отговарят;

28.  Признава важния принос на регионалните и местните правителства за стимулирането на мобилността;

29.  Призовава Комисията и държавите-членки също така да обърнат специално внимание и да окажат подкрепа на тези, за които е налице най-голям риск, за категориите младежи с по-малко възможности и за тези, които търсят „втори шанс“, за да се върнат отново в образователната система, след като са я напуснали;

30.  Призовава Комисията да събира данни на национално, регионално и местно равнище относно практическите бариери пред мобилността и да предприеме всички необходими стъпки за тяхното премахване, с цел гарантиране на висококачествена мобилност, която е достъпна за всички, през целия образователен цикъл, включително професионалното образование и обучение; счита, че „Индексът на мобилността“ предложен от Комисията ще бъде от голяма полза за постигане на тази цел;

31.  Насърчава Комисията да предприеме повече инициативи за младежка мобилност също и в региони, съседни на ЕС;

32.  Призовава Комисията да предприеме спешни действия за стимулиране на мобилността на гражданите с оглед насърчаване на образованието, заетостта и признаването на професионалните квалификации;

33.  Изтъква, че е важно да бъдат предприети мерки, за да се гарантира, че младежите, включително тези, които идват от необлагодетелствани райони, са мобилни на всеки етап на тяхното образование, разполагат с ефективна система за социална и здравна сигурност, както и че техните стипендии изцяло могат да се прехвърлят, когато те са в чужбина, техните междинни резултати и квалификации се признават във всички държави-членки, както се предлага в Европейската квалификационна рамка;

34.  Признава, че на младите хора с увреждания, както и на младите хора с деца трябва да бъде предоставена допълнителна подкрепа, за да получат достъп до съществуващите програми за мобилност и да се възползват от тях в пълна степен чрез съчетаване на образование, работа и личен живот;

35.  Припомня, че в допълнение към международната мобилност следва да се предоставя насърчаване за интернационализация в собствената държава и да се предоставя подкрепа за създаването на международна мрежа за сътрудничество от университетите и държавите на студентите; подчертава потенциала на виртуалната мобилност на младите хора като допълнение към географската мобилност;

36.  Изтъква значимостта на признаването на уменията, придобити посредством всяка форма на обучение, включително неформалните и неофициалните форми на образование, и тяхната роля за развитие на важни умения и квалификации, които ще гарантират достъп пазара на труда и адаптивност към неговите нужди и призовава уменията и квалификациите, придобити по този начин, да бъдат включени в „индекса на мобилността“;

37.  Препоръчва насърчаването на проекти, подкрепящи предаването на знания и умения от поколение на поколение; привлича вниманието към ползите, които могат да се извлекат от уменията и културния опит на студентите, възползвали се от мобилност в чужбина;

38.  Призовава Комисията да представи всеобхватна стратегия за насърчаване на неформалното образование и за подкрепа на доставчиците на неформално образование;

39.  Подчертава значението на мобилността за засилването на чувството за европейско гражданство, укрепването на европейската култура и европейските ценности на взаимно уважение, по-голямото участие на младите хора в демократичните процеси и изграждането на по-силно европейско измерение у младите хора;

40.  Припомня на държавите-членки да въведат изучаването на втори чужд език в ранна възраст и в образованието в ранна детска възраст; изтъква, че за хората без втори език мобилността няма да се превърне в реалност; изтъква, че е важно да се изучава езикът на съседните държави;

41.  Призовава държавите-членки да насърчават мобилността при учещите и работещите посредством: а) повишаване на информираността и улесняване на достъпа до информация за всички заинтересовани млади хора; б). изтъкване на добавената стойност на мобилността в ранните етапи на образованието; в) гарантиране на това, че резултатите от процеса на учене при мобилност между държавите-членки се удостоверяват; и г) намаляване на административните тежести и стимулиране на сътрудничеството между съответните органи във всички държави-членки;

42.  Призовава Комисията да улесни свързаната с ученето и работата мобилност, като: а) укрепи програмите на ЕС за образование и за млади хора, като „Erasmus“, „Leonardo“ и „Младежта в действие“, б) подобри прилагането на съществуващите европейски инструменти като Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS) и „Europass“; и в) разработва новите инструменти, които вече е проучила, като уебсайта на „Младежта в движение“, картата „Младежта в движение“, европейския паспорт на уменията и пилотния проект „Твоята първа работа с EURES“;

43.  Приветства ключовите нови действия на инициативата „Младежта в действие“ като единен централизиран уебсайт за мобилност, карта за мобилност, която допълва и укрепва напредъка на понастоящем вече установените младежки и студентски карти и европейски паспорт за умения, който следва да се превърне в онлайн портфейл за учене през целия живот, като всички те усъвършенстват полезни, вече съществуващи инструменти за мобилност; призовава освен това за подобряване на видимостта на всички настоящи и бъдещи програми;

Европейско висше образование и процес от Болоня

44.  Подчертава, че е важно да бъде започнат нов, по-конструктивен диалог между всички заинтересовани страни в рамките на процеса от Болоня, като се черпи опит от неговите успехи и проблеми, с оглед неговото подобряване;

45.  Призовава Комисията да разшири обхвата на програмата за модернизация на университетите и да поднови приоритетите, за да се отговори на новите предизвикателства като социалното измерение на висшето образование, насърчаването на обучение, в чийто център е учащият, и подкрепата за държавите-членки за постигането на целта от 40 %;

46.  Счита категорично, че автономността на университетите е необходима, но в същото време подчертава отговорността на университетите спрямо обществото; призовава държавите-членки да инвестират в реформата и модернизацията на висшето образование;

47.  Обръща внимание на необходимостта от намиране на равновесие между системите за висше образование, от една страна, и потребностите на икономиката и обществото като цяло, от друга страна, и свързването им посредством подходящи образователни програми, които да осигуряват на обучаващите се квалификациите и уменията, необходими за бъдещото общество и икономика;

48.  Призовава държавите-членки, регионалните и местните органи да насърчават и засилват сътрудничеството между университетите, центровете за професионално образование и обучение и частния сектор, с цел да се засили диалогът между университетите и бизнеса и да се гарантира по-добра координация между трите компонента от триъгълника на знанието – научноизследователска дейност, образование и иновации;

49.  Подчертава значението на съществуващите програми за финансиране на научни изследвания и иновации в рамките на рамковата програма за научноизследователска и развойна дейност и политиката на сближаване и значението на една по-добра координация с мерките в областта на образованието; счита също така, че трансграничното сътрудничество е от съществено значение за успеха на инициативата „Младежта в движение“; поради това призовава заинтересованите страни да се възползват в пълна степен от съществуващите възможности в рамките на целта „териториално сътрудничество“ на политиката на сближаване;

50.  Подчертава значението на създаването на гъвкави форми на обучение, като отворени университети и използване в по-голяма степен на възможности за придобиване на допълнително образование онлайн, като по този начин на всички младите хора се предоставя достъп до високи стандарти за образование на по-високо ниво и се гарантира, че те не са лишени от тази възможност поради отдалеченост или неподходящи учебни графици; счита, че предвид забавеното навлизане на младите хора на пазара на труда, както и проблемите с гарантирането на устойчивостта на системите за социално осигуряване, от изключително значение е да се създадат подходящите предпоставки за съчетаването на учене и работа;

51.  Насърчава университетите да приведат своите програми и структури в по-голямо съответствие със специфичните потребности на трудовия пазар, да разгледат потребностите на деловите среди при разработването на образователните програми и да следват нови методи за сътрудничество с частни и публични дружества, като насърчават създаването на публично-частни партньорства и спонсорски програми, като същевременно поощряват и подкрепят предприемачеството сред младите хора;

52.  Посочва необходимостта от това, университетите да разработят програми за насърчаване на предприемачеството сред студентите посредством учебни програми и чрез създаване на звена за контакт с финансовите участници, заинтересовани от подкрепата на иновативни проекти;

53.  Подчертава важното значение на насърчаването на предприемачеството и оказването на подкрепа на младите хора при стартирането на собствен бизнес и насърчаването и разширяването на програмата „Еразмус“ за млади предприемачи; поради това препоръчва изпълнението на информационна кампания на ЕС в образователните институции, обхващаща предприемачество, първоначален капитал, данъчно облагане на новосъздаденото предприятие и подкрепа за непрекъснато обучение;

54.  Призовава Комисията да установи база данни за иновационни проекти, улесняваща обмена на добри практики между вече изпробвани и изпитани от държавите-членки или университетите проекти, за да се помогне връзката между абсолвентите и предприятията и да се гарантира на абсолвентите незабавен достъп до трудовата сфера;

55.  Признава стойността на предлагането на стипендии за обучение на студенти от страна на частни предприятия;

56.  Препоръчва вместо обща система за класация на университетите Комисията да въведе информационна система относно програмите на европейските университети, която наред с другото ще публикува редовно публични доклади относно пригодността за намиране на работа на студентите от всяка програма, както и за възможностите за мобилност;

57.  Призовава Комисията да положи всички необходими усилия за доизграждане на европейското пространство за научни изследвания, като се предоставя по-голяма подкрепа за мобилността на младите научни работници с цел насърчаване на високи европейски научни постижения в областта на научноизследователската дейност;

58.  Счита, че държавите-членки трябва да гарантират една система от стипендии, гарантираща достъп до висше образование на равна основа за младите мъже и жени, с цел да се избегне мултиплицирането на неравенствата, с особен акцент върху образованието от трета степен;

Професионално образование и обучение

59.  Призовава държавите-членки да модернизират и увеличат привлекателността и качеството на професионалното образование и обучение, така че то да може да бъде по-добре адаптирано към настоящите и бъдещите потребности на променящия се пазар на труда, който до 2020 г. ще изисква нови познания и умения, основаващи се на дипломи, които следва да бъдат взаимно признавани във всички държави-членки; във връзка с това подчертава големия успех на двойните образователни системи в съответните държави-членки;

60.  Подчертава, че приспособяването на образователните системи и професионалното обучение към бъдещите изисквания по отношение на уменията на пазара на труда е един от ключовите елементи в борбата срещу безработицата сред младите хора и поради това преходът от училище, професионално образование и обучение или висше образование към трудова заетост трябва да бъде подготвян по-добре и да следва непосредствено след образованието или обучението; счита, че трябва да бъде насърчавано по-добро сътрудничество между образователните учреждения, младежките организации, различните сектори на пазара на труда и работодателите, например като специалисти от различни области провеждат лекции или семинари с цел да запознаят учениците и студентите с бъдещата им работа;

61.  Поради това подчертава голямото значение на ефективното изпълнение на инициативата „Европейска гаранция за младите хора“ и превръщането й в средство за активна интеграция на пазара на труда; подчертава, че държавите-членки до този момент не са поели никакви убедителни ангажименти за изпълнение на инициативата „Европейска гаранция за младите хора“ и ги призовава да направят това възможно най-бързо;

62.  Счита, че мобилността за придобиването на нови умения е силен инструмент за подобряване на уменията и компетенциите, личното развитие и активното гражданско участие на младите хора; счита, че поради това доброволната мобилност в рамките на училищното образование и професионалното обучение, допълнителното обучение и висшето образование следва да бъдат насърчавани по отношение на всички млади хора, независимо от техните финансови възможности, социален и етнически произход, курса на образование или обучение, който преминават, както и от техните увреждания здравословни проблеми или географско положение, и следва да бъдат насърчавани с професионални насоки и съвети, предоставяни в рамките на целия процес;

63.  Подчертава, че мобилността не трябва да води до понижаване на социалните стандарти в приемната държава; подчертава значението на взаимното признаване на завършеното училищно образование, професионално обучение и университетски дипломи и следдипломни квалификации, придобити в рамките на ЕС, за повишаване на мобилността;

64.  Призовава за надлежно прилагане на ECVET, EQF и ECTS; ясно заявява, че удостоверение за взаимно признаване трябва да се предоставя в рамките на 12 месеца след датата на получаване на квалификацията; посочва, че Европейският парламент ще бъде редовно информиран с помощта на показателите за мобилност;

65.  Подчертава, че е важно да се подкрепя и допълнително да се насърчава мобилността в областта на професионалното образование и обучение, включително стажовете, като на тези студенти и стажанти се предоставят информация, съвети, насоки и структури за настаняване, когато те са в чужбина; подчертава по-специално необходимостта от установяване на партньорства с центровете за обучение и организациите на деловите среди, за да се гарантират възможности за висококачествена мобилност и те да се превърнат в неразделна част от програмите на обучение;

66.  Изтъква срещаните трудности при прехвърлянето от системата на професионалното образование и обучение в тази на висшето образование и изтъква, че образователните институции трябва да се адаптират, за да улеснят този преход;

67.  Подчертава, че чрез предоставянето на познания и умения на младите хора професионалното и висшето образование и обучение могат да подобрят тяхната мотивация и оптимизъм, както и да им помогнат да изградят самоуважение;

Преход от образование и обучение към работа

68.  Призовава Комисията и държавите-членки да насърчават доброволческия труд, например като се предостави стабилно правно основание за него и той се признае като изработено време, като по този начин той се превърне във възможен вариант за младите хора, особено когато са без работа;

69.  Подчертава категорично, че плавното навлизане на младите хора на пазара на труда зависи главно от модернизирането на институциите за професионално образование и обучение и университетите, включително по отношение на техните програми за обучение, с оглед да се гарантира качеството на обучението и съответствието на тези учебни програми на потребностите на пазара на труда;

70.  Подчертава важността на това, графиците на часовете в университетите да бъдат направени по-гъвкави за студентите, които вече работят и искат да учат едновременно;

71.  Подчертава, че след започване на работа младите хора трябва да получават достъп до професионално образование и обучение, което ще им позволи да повишават квалификацията си по време на работа, и че подходът на непрекъснатото обучение и ученето през целия живот и професионалното развитие трябва да бъдат насърчавани още със започването на трудова дейност, и че трябва да се отправи настоятелен призив към държавите-членки да създадат независима система за консултации относно допълнително образование, за да се гарантира превръщането на повишаването на квалификацията в правило;

72.  Подчертава, че високото качество на началното училищно образование и професионалното обучение във всички специалности и професии увеличава възможностите за работа на младите хора и осигурява квалифицирани служители за предприятията; призовава държавите-членки да създадат подходящи надзорни органи, за да гарантират, че се осигуряват такива форми на образование и обучение;

73.  Подкрепя категорично целта на ЕС за това, 40 % от младите хора да завършат трета или еквивалентна степен на образование (т.е. висше и професионално образование);

74.  Изтъква значимостта на инструментите за предоставяне на насоки на младите хора, за да им се съдейства в техния образователен и професионален избор от началното училище до по-високите нива на образование и обучение с оглед на по-добрата им подготовка за гладко преминаване към активния живот; счита, че трябва да бъдат предприети мерки за засилване на ролята на семейната и социалната среда на младите хора, както и на училището, по отношение на професионалната ориентация и избора на занятие; посочва, че в много случаи за постигане на тази цел е необходима индивидуална подкрепа чрез консултиране на младите хора при професионалния избор и започването на работа;

75.  Приканва образователните институции от трета степен да въведат висококачествени стажове с подобаващо възнаграждение във учебните програми, където това е целесъобразно, с оглед предоставяне възможност на младите хора да се подготвят за трудовата дейност, по-специално за да им се даде възможност за достъп до работни места, изискващи високо равнище на квалификация; посочва, че тези стажове не трябва да заместват реални работни места и трябва да предлагат адекватно заплащане и социална закрила, и подчертава необходимостта от признаването на тези стажове от страна на пазара на труда; призовава държавите-членки да разработят политики, които насърчават наемането на работа на млади хора;

76.  Призовава Комисията да насърчава на европейско равнище инициативи за признаване на периода на стаж като период на заетост за целите на социалната сигурност, както някои държави-членки вече правят;

77.  Счита, че е от жизненоважно значение да се подкрепят инициативите на частния сектор, насочени към младите хора, с оглед насърчаване на създаването на работни места и социалното включване;

78.  Посочва необходимостта да се използват европейската история и европейската култура като основни инструменти за задълбочаване на европейската интеграция;

79.  Счита, че висококачествените системи за образование и обучение могат да спомогнат за увеличаване на шансовете на младите хора да намерят носеща удовлетворение работа, която впоследствие ще увеличи доверието им в бъдещето, ще подхрани тяхната креативност и така ще допринесе за благоденствието на обществото;

80.  Признава ролята на местните и регионалните органи в областта на обучението и мобилността; счита, че техните правомощия и опит следва да бъдат разглеждани като допълващи действията на ЕС; подчертава, че, за да постигне своите цели, ЕС следва да разработи партньорски подход, по-специално към местните и регионалните органи;

Заетост сред младите хора

81.  Подчертава, че положението със заетостта на младите хора зависи от общите икономически политики; настоятелно призовава държавите-членки да се насочат към инвестиции и създаване на работни места; посочва, че строгите финансови ограничения, които включват например съкращения в образователната система и създаването на по-малко работни места, няма да помогнат на младите хора и могат да навредят на обществото и икономиката в по-дългосрочен план;

82.  Подчертава, че трябва да се създадат тесни връзки между водещите инициативи, насочени към борба срещу безработицата, като например инициативите „Младежта в движение“ и „Нови умения за нови работни места“; счита, че социалните партньори, представителите на деловите среди, местните и регионалните органи и младежките организации следва да бъдат включени в разработването на една устойчива стратегия за понижаване на безработицата сред младите хора, при което е необходимо общо за ЕС официално взаимно признаване и удостоверяване на придобитите умения, отразени във формалната и неформалната квалификация (съгласно Европейската квалификационна рамка (ЕКР) на ЕС) и придобити в рамките на формално, неформално и неофициално обучение;

83.  Подчертава, че в резултат на икономическата и финансова криза безработицата сред младите хора (причините за която според МОТ не са размерът на доходите и непреките разходи за труд, правото на участие в управлението и социалните стандарти за закрила) се превърна в голямо предизвикателство в ЕС и досега не е била обект на достатъчно внимание от страна на ЕС и държавите-членки; подчертава, че безработицата в младежка възраст създава за индивида много голям риск от бедност в дългосрочен план; подчертава необходимостта от качествени работни места, за да се предотврати попадането на младите хора в категорията на работещите бедни;

84.  Подчертава, че трудовите договори и договорите за стажове следва да осигуряват социални права за всички от първия ден, в който договорът влиза в сила; отхвърля всякакви предложения за отклоняване от този принцип; подчертава, че не трябва да има съкращаване на сроковете за предизвестие, че договореностите, включени в колективните споразумения и нормативните разпоредби, трябва да се прилагат по същия начин, както се прилагат по отношение на редовните служители, а правото на участие в управлението и свободата на сдружаване трябва де се упражняват без ограничения още от първия работен ден;

85.  Призовава за рамка на ЕС за установяване на права и закрила за нетипичната и несигурна заетост, като се зачита принципът на субсидиарност;

86.  Подчертава, че младите хора трябва да бъдат предпазени от дискриминация на работното място, особено на основата на възраст и професионален опит, чрез ефективното прилагане на Директива 2000/78/ЕО; призовава всички държави-членки да създадат национална стратегия за борба с безработицата сред младите хора;

87.  Подчертава, че основната загриженост на младите хора е да бъдат независими, да имат достъп до здравеопазване и достойно жилище на разумна цена, като същевременно са в състояние да се обучават, да работят и да се развиват; поради това призовава държавите-членки да премахнат свързаните с възрастта дискриминационни практики по отношение на достъпа до социалноосигурителните схеми;

88.  Отново изтъква важността на конкретни, подлежащи на проверка цели, съчетани с адекватни финансови средства, при изпълнението на стратегията „ЕС 2020“ и на интегрираните насоки за намаляване на безработицата сред младите хора; поради това подчертава, че в своите национални програми за реформа държавите-членки следва да се ангажират с повишаване на процента на заетост при младите хора на възраст 15–25 години с 10 % до 2014 г. и да увеличат процента на заетост при младите хора (за тези, които не учат) на 75 % до 2020 г.;

89.  Отбелязва, че тъй като до 2020 г. около 35 % от всички вакантни работни места ще изискват високо ниво на квалификация, съчетано със способност за адаптиране и новаторство, трябва да се положат интензивни усиля за увеличаване на дела на лицата на възраст 30–34 години, завършили висше образование или придобили равностойна квалификация, най-малко на 40 %.

90.  Признава, че изпълнението на новите интегрирани насоки е отговорност на държавите-членки, докато Комисията следва да подкрепя и контролира действията на национално равнище чрез отворения метод на координация (ОМК); счита, че предложените от Комисията в инициативата целеви групи и показатели следва да бъдат наблюдавани, а напредъкът при изпълнението следва да бъде измерван посредством ясни показатели;

91.  Счита, че държавите-членки трябва да предприемат мерки за предоставяне във възможно най-голяма степен на информация, избор и обучение, за да помогнат на младите хора да реализират своя потенциал, но изразява твърдо убеждение, че това най-добре се постига от хора, които работят на място на местно равнище във всяка държава-членка;

92.  Счита, че трябва да бъде доразвито качеството на услугите в областта на професионалното развитие и ориентиране; подчертава важността на включването на социалните партньори в тяхното проектиране, организиране, предоставяне и финансиране, за да се осигури съответствие с изискванията на пазара на труда и ефикасност;

93.  Подчертава, че по отношение на корпоративната социална отговорност е важно да се предприемат действия в подкрепа на младите хора за един добре обоснован професионален избор, като се вземат предвид нуждите както на националния, така и на европейския пазар на труда, и посочва, че подобни инициативи могат да бъдат придружени от придобиване на трудов стаж;

94.  Счита, че изборът на професия все още е силно зависим от пола и че това е компонент, който допринася за неравенството между половете; подчертава, че това оказва въздействие върху безработицата и бедността при жените; подчертава, че тази свързана с пола дискриминация трябва да бъде преодоляна;

95.  Подчертава, че трябва да бъдат предприети мерки, които да показват една всеобхватна картина на възможностите за образование и обучение и избор на професия на по-късен етап, например с помощта на съветници по въпросите на равенството, и че още в ранна възраст трябва да се направи опит да събуди и насърчава интерес сред момичетата особено към специалностите математика, информатика, естествени науки и технологии и в области от стратегическо значение по отношение на професионалното развитие, а по отношение на момчетата – към професиите в областта на преподаването, грижите и социалната сфера;

96.  Подчертава, че с оглед на бъдещият недостиг на квалифицирани работници трябва да бъдат предприети конкретни мерки за насърчаване на потенциала на момичетата и жените, по-специално посредством конкретни подпомагащи програми, които да насърчават подготовката на момичетата за професии в сферата на науката и техниката;

97.  Приветства по-голямата роля на ЕИБ за създаването на програми за финансиране на студенти, както и за подкрепа на младите хора, които започват самостоятелна стопанска дейност; счита, че ролята на ЕИБ следва да се засили още повече, като се инвестира целенасочено в сектори с голяма добавена стойност в държавите-членки и по-специално в онези предприятия, които полагат най-големи усилия да наемат млади хора и да им осигуряват висококачествено обучение;

98.  Подчертава, че млади хора с по-слаби изгледи за започване на работа, по-специално групата на лицата без работа, необхванати от системите на образование или обучение, трябва да бъдат подкрепени или дори наставлявани по отношение на установяване на техните индивидуални нужди и с фокус върху увеличаването на интегрирането им на пазара на труда и на достъпа им до качествени работни места;

99.  Счита, че финансираните от публични средства безплатни места за обучение и стандартизирана система за подпомагане в процеса на обучение могат да бъдат един ефективен инструмент за интегриране на пазара на труда на млади хора в особено необлагодетелствано положение;

100.  Подчертава обаче, че от съществено значение е първоначалното интегриране на пазара на труда и че всички мерки за интегриране следва да имат за цел насърчаване на достъпа до редовния пазар на труда от ранен етап и трябва да бъдат съчетани с мерки за подкрепа, фокусирани върху потребностите на отделните лица;

101.  Подчертава специфичните затруднения на бедните млади хора да прекарат известно време в чужбина поради финансови и езикови ограничения, а в някои случаи и поради дискриминация; изразява убеждение, че финансовата подкрепа трябва да е насочена по-специално към нуждите на най-необлагодетелстваните;

102.  Подчертава значението на създаването на възможности за заетост на младите хора с увреждания чрез създаването на приспособени програми за обучение и насърчаване на предоставянето на повече безвъзмездни помощи за заетост на тази важна част от младото население с цел подпомагане на по-доброто им интегриране и реализация на потенциала им в обществото;

103.  Призовава държавите-членки и Комисията да насърчават информационни кампании за възможностите за образование и обучение на млади хора с увреждания, като например проекта за обмен на Европейския форум за хора с увреждания и студентската мрежа „Еразъм“;

104.  Подчертава, че работната програма на „Eurofound“ за 2009–2012 г. включва конкретния проект „Активно включване за млади хора с увреждания или здравословни проблеми“ и посочва решаващата роля на центровете за обучение, предлагащи обучения по социални и професионални умения за млади хора с увреждания и такива, които са израснали в институции за социални грижи; призовава за предоставяне на подкрепа за развитието и използването на тези центрове за обучение, където това е необходимо;

105.  Подчертава необходимостта от мерки за пълно изясняване на положението на национално и на европейско равнище по отношение на безработните млади хора, които не участват в образователни програми или в програми за обучение; призовава Комисията в сътрудничество с държавите-членки да установи причините за това маргинализиране на младите хора и да препоръча начини за повторната им интеграция, както и за предприемане на действия за преодоляването на проблема чрез постига на съответните цели през следващото десетилетие по отношение на пригодността за заетост, конкурентоспособността на европейските работници и намаляването на дяла на преждевременно напускащите училище;

106.  Подчертава, че стажовете са подходяща форма на помощ за правилен избор на професия на всички етапи от процеса на избор на професия, отново обръща внимание на необходимостта от определяне на минимални стандарти за стажовете, като доход и социални права, включително договорености относно социалната закрила и социалното осигуряване, за да се подобри качеството на стажовете и да се гарантира тяхната образователна стойност;

107.  Отново изразява своето виждане, че стажовете не трябва да заместват действителни работни места и трябва да бъдат строго ограничени като продължителност; подчертава, че е спешно необходима правно обвързваща европейска рамка за качеството на стажовете, покриваща всички форми на образование и обучение, за да се предотврати експлоатацията на стажантите, и че Комисията следва да представи план за действие с график, включващ общо описание на това, как да се приложи тази рамка за качество;

108.  Приветства инициативата „Твоята първа работа с EURES“ за насърчаване на трудовата мобилност, която следва да е тясно свързана с „Европейски монитор на свободните работни места“, за да се осигури на работниците и работодателите прозрачност и обзор върху целия пазар на труда в ЕС, с цел свободните работни места да се заемат колкото е възможно по-бързо от компетентни хора; посочва обаче, че това не трябва да води до изтичане на специалисти от определени части на ЕС;

109.  Подчертава, че координирани активни мерки на ЕС по отношение на пазара на труда, като например публично финансирани програми за младите хора, и създаването на нови, устойчиви и добри работни места с подходящо заплащане и нови предприятия, както и насърчаване на корпоративната култура в училищата, стимули за започване на инициативи, техническа помощ при започване на икономически дейности, опростяване на административните процедури за ускоряване на съответните формалности, мрежи от услуги на местно равнище за улесняване на управлението, както и връзки с университети и научноизследователски центрове за насърчаване на иновационни продукти и процеси, признаване на доброволния труд като професионален опит и насърчаването на предприемачеството са важни елементи в успешната борба с безработицата сред младите хора и подпомагането на приобщаващия растеж;

110.  Подчертава важността на неформалните и неофициалните форми на обучение и образование и на доброволния труд за развитието на младите хора; подчертава, че придобитите умения не само предлагат възможности на младите хора за тяхното навлизане в света на труда, но също така им позволяват да бъдат активно ангажирани в обществото и да поемат отговорност за своя живот;

111.  Подчертава, че крайната цел на инициативата „Младежта в действие“ е не само да подобри европейските системи за образование и да увеличи пригодността за заетост на младите хора, но също така и да създаде социална среда, в която всеки млад човек ще бъде способен да реализира своя потенциал и стремежи;

o
o   o

112.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета.

(1) Приети текстове, P7_TA(2010)0166. (2) ОВ L 17, 22.1.2010 г., стр. 43. (3) ОВ C 119, 28.5.2009 г., стр. 2. (4) ОВ C 135, 26.5.2010 г., стр. 2 и стр. 8. (5) ОВ С 326, 3.12.2010 г., стр. 9. (6) CdR 292/2010. (7) SOC/395.

Резолюция на Европейския парламент от 12 май 2011 г. относно обучението в ранна детска възраст в Европейския съюз (2010/2159(INI))

P7_TA(2011)0231 A7-0099/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 165 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид член 14 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето, и по-специално член 3, член 18 и член 29 от нея,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания,

–  като взе предвид Решение № 1720/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 г. за създаване на Програма за действие за обучение през целия живот(1),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Образование и грижи в ранна детска възраст: да осигурим за всички деца най-добрия старт в живота за утрешния свят“ (COM(2011)0066),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент, озаглавено „Ефикасност и равнопоставеност на европейските системи за образование и обучение“ (COM(2006)0481),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 20 януари 2010 г. относно отглеждането и образованието на деца през ранното детство(2),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 11 май 2010 г. относно социалното измерение на образованието и обучението(3),

–  като припомня заключенията на Съвета от 26 ноември 2009 г. относно образованието на деца с мигрантски произход(4),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. относно стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („ЕСЕТ 2020 г.“)(5),

–  като взе предвид заключенията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 21 ноември 2008 г. на тема „Да подготвим младите хора за ХХI век: програма за европейско сътрудничество по въпросите на училищата“(6),

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет в Барселона на 15 и 16 март 2002 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 23 септември 2008 г. относно подобряване на качеството на подготовката на учителите(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 24 март 2009 г. относно „Езиковото многообразие: преимущество за Европа и обща отговорност“(8),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по култура и образование (A7-0099/2011),

A.  като има предвид, че обучението в ранна детска възраст полага основите за успешно обучение през целия им живот, което е от основно значение за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“,

Б.  като има предвид, че децата в най-ранна възраст са особено любознателни, готови да учат и способни да възприемат и се формират важни умения като владеенето на език и способността за изразяване, както и социални компетентности; като има предвид, че на тази възраст се полагат основите за бъдещия избор на образование и професионално развитие,

В.  като има предвид, че в целия ЕС образованието и грижите в ранна детска възраст (ОГРДВ) се предоставят по различен начин с различни дефиниции на „качество“, които зависят силно от културните ценности на държавите и регионите и тяхното тълкуване на понятието „детство“,

Г.  като има предвид, че съществува ясна връзка между беден и неравностоен произход и ниски образователни постижения, и като има предвид, че е доказано, че семейства с такъв произход имат най-голяма полза от достъпа до услуги за ОГРДВ; като има предвид, е по-малко вероятно групите в неравностойно положение да търсят достъп до услуги за ОГРДВ поради съображения, свързани с наличността и достъпността на тези услуги,

Д.  като има предвид, че на ОГРДВ обикновено се посвещава по-малко внимание и се отделят по-малки инвестиции, отколкото на кой да е друг образователен етап въпреки ясните свидетелства, че инвестициите в ОГРДВ носят възвращаемост,

Е.  като има предвид, че целите по отношение на ОГРДВ са често прекалено съобразени с пазара на труда и се съсредоточават твърде много върху нуждата да се увеличи броят на професионално заетите жени и твърде непряко върху потребностите и висшия интерес на детето,

Ж.  като има предвид, че редица домакинства срещат големи затруднения при съчетаване на семейните задължения и професионалните ангажименти, свързани със сегашните промени на пазара на труда като например нетипично и гъвкаво работно време, наложено на работещите, и увеличаването на непостоянните работни места,

З.  като има предвид, че съществува пряка връзка между благосъстоянието на родителите и децата и предлагането - количествено и качествено, на услуги за периода на ранна детска възраст,

И.  като има предвид, че грижите за деца традиционно се разглеждат като естествена дейност за жените, което е довело до преобладаване на жените, работещи в сферата на ОГРДВ,

Й.  като има предвид, че квалификацията на персонала варира значително между държавите-членки и между видовете доставчици и като има предвид, че в повечето държави-членки не съществува задължение за доставчиците в предучилищен етап да наемат персонал със специфични квалификации,

К.  като има предвид, че са много малко изследванията, предприети в областта на образованието на деца в ранна възраст на равнище ЕС, които могат да предоставят основа за развитието и прилагането на политики за ОГРДВ за целия ЕС,

Ориентиран към децата подход

1.  Приветства следните цели, поставени в заключенията на Европейския съвет в Барселона: „предоставяне до 2010 г. на грижи за поне 90 % от децата между 3-годишна възраст и задължителната начална училищна възраст, и за най-малко 33 % от децата под 3-годишна възраст“; обаче твърди, че Съветът и Комисията трябва да преразгледат и актуализират тези цели, като поставят нуждите и висшия интерес на детето в центъра на своите политики за ОГРДВ;

2.  Отчита, че стратегията „Европа 2020“, с която се цели създаването на приобщаващо общество чрез повишаване на заетостта, намаляване на дела на преждевременно напускащите училищата и намаляване на бедността, не може да бъде реализирана, освен ако всички деца не получават адекватен старт в живота;

3.  Отбелязва, че ранната детска възраст е от решаващо значение за когнитивното, сетивното и двигателното развитие, емоционалното и личностното развитие и научаването на езици, като също така в нея се полагат основите за обучение през целия живот; препоръчва ОГРДВ да подпомагат здравословното психическо и физическо развитие на децата, като им позволяват да станат по-хармонични хора; поради това препоръчва на държавите-членки да обмислят въвеждането на задължително посещение на детска градина за една година преди започване на училище;

4.  Подчертава, че ранното развитие на поведение на здравословен начин на живот, като например навици за правилно хранене и подходящи и балансирани упражнения, могат да имат силно въздействие върху физическото и умственото развитие и да бъдат основен решаващ фактор за здраве през целия живот; препоръчва децата да не се насочват прекалено рано към интензивни спортни занимания, чийто важен резултат е постигането на добри резултати;

5.  Припомня значението на ученето в ранна възраст за придобиването на знания, по-специално научаването на езици, за владеенето на много езици и за езиковото многообразие;

6.  Насърчава въвеждането и запазването на новаторски педагогически модели за езиковото обучение, по-специално детски ясли и структури за предучилищна възраст с многоезично обучение, които отговарят на целта, поставена в Барселона през 2002 г., включваща изучаването на регионални и малцинствени езици и езиците на съседните държави;

7.  Насочва вниманието към разширяването и оптимизирането на центровете за обучение (детски заведения), които полагат грижи за деца след работното време на детските градини;

8.  Подчертава, че освен образование и възпитание, всички деца имат право на почивка, свободно време и игра;

Универсално предлагане на ОГРДВ

9.  Отбелязва, че съгласно заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. въпросът за неравнопоставеността в образованието следва да се решава чрез осигуряване на висококачествено образование в ранна детска възраст и целева подкрепа, както и чрез насърчаване на приобщаващо образование;

10.  Отчита, че социалните групи в неравностойно положение биха имали полза от допълнителна помощ, но предлагането на ОГРДВ в идеалния случай трябва да бъде универсално за всички родители и деца, независимо от техния произход или финансово състояние;

11.  Подчертава, че по целесъобразност децата с увреждания следва да участват в бъдат в общите услуги за ОГРДВ и че при необходимост да им бъде предлагана допълнителна помощ от експерти;

12.  Призовава държавите-членки без забавяне да приложат Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания;

13.  Подчертава, че държавите-членки следва да предоставят възможност за разнообразни подходи в контекста на концепциите за деца в предучилищна възраст и свързаната с тях практика;

Ангажиране на родителите

14.  Подчертава, че майките и бащите са равностойни партньори при осигуряването на ОГРДВ; отчита, че услугите за ОГРДВ следва изцяло да насърчават участието, като включват целия персонал, родителите и където е възможно самите деца;

15.  Подчертава, че предоставянето на достатъчно дълги периоди на родителски отпуски за майки и бащи и прилагането на ефективни и гъвкави политики на пазара на труда са съществени елементи от една ефективна политика за ОГРДВ;

16.  Насърчава държавите-членки да инвестират в програми за образоване на родители, както и по целесъобразност да предоставят други форми на помощ за родителите, които се нуждаят от допълнителна помощ, като например услуги по домовете; освен това твърди, че на родителите следва да се предоставят възможности за леснодостъпни и безплатни консултации на място в детските заведения;

17.  Подчертава факта, че културните дейности са източник на обогатяване на децата, насърчават диалога между различните култури и развиват широта на духа и толерантност; в тази връзка припомня, че е важно професионалните екипи, работещи с деца, да провеждат междукултурни дейности с децата и техните родители;

18.  Посочва, че все още не във всички държави-членки на децата на родители без законно разрешително за пребиваване се предоставя достъп до обучение в ранна детска възраст;

19.  Призовава държавите-членки да предоставят на децата на търсещи убежище лица, бежанци и лица, получили статут на субсидиарна закрила или разрешение за оставане по изключение по хуманитарни причини достъп до образование в ранна детска възраст, за да не ограничават техните житейски възможности още от самото начало;

По-добро интегриране на услугите

20.  Насърчава държавите-членки да интегрират услугите за ОГРДВ, като подпомагат тяхното създаване и дейности и осигурят по-добро сътрудничество и по-добра координация между различните институции и министерства, работещи по въпросите на политиките и програмите за ранна детска възраст;

21.  Насърчава държавите-членки да предоставят достатъчна степен на автономност на заведенията за полагане на грижи в ранна детска възраст, за да може те да запазят своя уникален характер и творческия си подход в търсенето на решения, целящи благото на децата;

22.  Подчертава значението на новаторски услуги за ОГРДВ, които да имат местен характер и да обединяват членове на общността от здравния и социалния сектор, секторите на образованието и културата, както и други сектори;

23.  Призовава държавите-членки в сътрудничество с местните органи и организации с нестопанска цел да насърчават и финансират мерки и проекти, чрез които на децата от социални групи в неравностойно положение се предлагат ОГРДВ, както и да наблюдават и оценяват тези мерки и проекти;

24.  Отчита, че трябва да се взема предвид многообразието от битови условия в семействата и произтичащите от това различни потребности и приветства едно разнообразно, гъвкаво и новаторско предлагане на ОГРДВ;

25.  Призовава за разработване на европейска рамка за услуги за ОГРДВ, която зачита културното разнообразие в държавите-членки и подчертава споделените цели и ценности;

Икономически ползи

26.  Подчертава, че в условията на нестабилен икономически климат по-големите инвестиции в услугите за ОГРДВ не трябва да бъдат пренебрегвани; подчертава, че държавите-членки следва да посветят подходящи ресурси на услугите за ОГРДВ;

27.  Отново заявява, че за инвестициите в ОГРДВ е доказано, че по-късно носят икономически и обществени ползи, като например повишаване на данъчните постъпления посредством укрепване на работната сила, заедно с намаляване на бъдещите разходи за здравеопазване, по-ниски нива на престъпността и по-малко случаи на противообществени прояви; подчертава, че превенцията е по-резултатен и по-ефективен по отношение на разходите инструмент от намесата на по-късен етап;

28.  Отчита, че качественото образование в ранна детска възраст може да помогне за намаляване на преждевременното напускане на училище, борба срещу пречките по отношение на образованието, пред които са изправени децата от социални групи в неравностойно положение, и намаляване на социалните неравенства в резултат на това, като всичко това засяга обществото като цяло; отбелязва, че младите хора от уязвими социални групи са особено изложени на риск;

29.  Подчертава, че висококачествените услуги за ОГРДВ допълват, а не заместват една солидна система за социални грижи, включваща широк набор от инструменти за борба срещу бедността; призовава държавите-членки да решават проблема с бедността на обществено равнище;

Персонал и качествени услуги

30.  Подчертава, че предучилищната възраст е най-важната фаза за емоционалното и социалното развитие на детето и поради това лицата, които работят с деца в предучилищна възраст, трябва да разполагат с подходяща квалификация; подчертава, че благото и безопасността на децата е от първостепенно значение при назначаването на персонал;

31.  Отбелязва, че положителното въздействие на програмите за ранна намеса могат да се поддържа в дългосрочен план единствено ако те са последвани от висококачествено начално и средно образование;

32.  Отчита, че най-значително влияние върху качеството на услугите за ОГРДВ оказва наличието на квалифицирани и добре обучени служители, работещи с деца в ранна възраст, и поради това призовава държавите-членки да повишат професионалните стандарти, като въведат признати квалификации за работещите в областта на ОГРДВ; отбелязва, че други фактори, включително съотношението между броя на служителите и броя на децата, размер на групите и учебно съдържание, могат също така да влияят на качеството;

33.  Признава необходимостта от повече връзки и пренос на подходи между възпитатели в сферата на ОГРДВ и учители от началното училище, като обръща внимание на приемствеността на методите на обучение;

34.  Призовава държавите-членки да разработят механизми за оценяване на предоставянето на ОГРДВ и да гарантират, че стандартите за качество са спазени, за да се подобрят услугите за ОГРДВ;

35.  Призовава в контекста на прилагането на европейската квалификационна рамка (ЕКР) да се отчита качеството на образованието и съответно резултатите от учебния процес; призовава държавите-членки да осигурят постоянно обучение за работещите в сферата на ОГРДВ, за да се повишават и актуализират техните специфични умения;

36.  Насърчава държавите-членки да гарантират, че всички квалифицирани служители в сферата на ОГРДВ в идеалния случай получават заплати, съответстващи на тези на началните учители;

37.  Призовава държавите-членки да решават проблема за превеса на единия пол в дейностите по осигуряване на грижи, като прилагат политики за увеличаване на броя на мъжете в курсовете за ОГРВД;

Научни изследвания и обмен на най-добри практики

38.  Изтъква, че въпреки наличието на емпирични данни относно децата в ранна възраст от някои държави-членки (събрани, наред с другото, от Националната асоциация за обучение на деца в ранна възраст, УНИЦЕФ, специализираното списание „International Early Years Education Journal“ и ОИСР) все още съществува необходимост да се разбере по-добре развитието на детето по време на обучението в ранна възраст; призовава за разширяване на научните изследвания в целия ЕС и обмен на постигнатите резултатите в рамките на ЕС, като се отчита културното разнообразие на държавите-членки;

39.  Изразява съжаление, че не се използват в достатъчна степен структурните фондове на ЕС и програми като „Комениус“, които дават на служителите в сферата на образованието възможност да участват в обмен в рамките на целия ЕС; призовава държавите-членки да работят за увеличаване на осведомеността за подобни програми и фондове сред служителите в сферата на ОГРДВ;

40.  Приветства намерението на Комисията да насърчава определянето и обмена на добри практики чрез отворения метод на координация, както е посочено в съобщението относно ОГРДВ, и препоръчва на държавите-членки да си сътрудничат и обменят най-добри практики, за да подобрят съществуващите програми в областта на ОГРДВ;

o
o   o

41.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) ОВ L 327, 24.11.2006 г., стр. 45. (2) ОВ C 339, 14.12.2010 г., стр. 1. (3) ОВ C 135, 26.5.2010 г., стр. 2. (4) ОВ C 301, 11.12.2009 г., стр. 5. (5) ОВ C 119, 28.5.2009 г., стр. 2. (6) ОВ C 319, 13.12.2008 г., стр. 20. (7) OВ C 8 E, 14.1.2010 г., стр. 12. (8) OВ C 117 E, 6.5.2010 г., стр. 59.

Резолюция на Европейския парламент от 12 май 2011 г. относно Споразумението за партньорско сътрудничество в областта на рибарството между Европейския съюз и Мавритания

P7_TA(2011)0232 RC-B7-0193/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 208 и 218 от ДФЕС,

–  като взе предвид разпоредбите на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 1982 г.,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1801/2006 на Съвета от 30 ноември 2006 г. относно сключването на Споразумение за партньорско сътрудничество в областта на рибарството между Европейската общност и Ислямска република Мавритания(1),

–  като взе предвид посещението на комисията по рибно стопанство в Мавритания през ноември 2010 г.,

–  като взе предвид въпроса с искане за устен отговор, отправен към Комисията, относно преговорите във връзка с възобновяването на Споразумението за партньорско сътрудничество в областта на рибарството между Европейския съюз и Ислямска република Мавритания (O-000038/2011 – B7-0018/2011),

–  като взе предвид член 115, параграф 5 от своя правилник,

A.  като има предвид, че настоящият протокол към Споразумението за партньорско сътрудничество с Ислямска република Мавритания е в сила до 31 юли 2012 г. и намерението на Комисия да започне преговори за неговото възобновяване, за което получи мандат с насоки от Съвета,

Б.  като има предвид, че Споразумението за партньорско сътрудничество с Мавритания предвижда финансов принос в размер на 305 милиона евро за четиригодишен период, което го прави най-важното международно споразумение за Мавритания, тъй като плащанията и таксите за лицензии от ЕС представляват около една трета от общия държавен доход,

В.  като има предвид, че риболовният сектор на Мавритания е изключително важен за икономиката на Мавритания, тъй като съставлява 10 % от БВП на страната и 50 % от нейния износ, като носи 29 % от приходите в националния бюджет,

Г.  като има предвид, че Мавритания е една от най-бедните страни в Африка, класифицирана като тежко задлъжняла бедна страна (ТЗБС) и финансово зависима от чуждестранна помощ, и се характеризира със значителна политическа нестабилност,

Д.  като има предвид, че сътрудничество трябва да се основава на взаимен интерес и да се проявява чрез взаимно допълващи се инициативи и действия, които предприети както съвместно, така и поотделно, се допълват и гарантират последователност на политиките,

Е.  като има предвид, че по време на неотдавнашното си посещение в Мавритания комисията по рибно стопанство не можа да изясни няколко важни въпроса относно политиката в областта на рибарството на страната, включително състоянието на запасите и равнището на риболовните дейности, извършвани от мавританските и други флоти,

Ж.  като има предвид, че съгласно членове 61 и 62 от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, рибните стопанства трябва да се управляват по такъв начин, че да се поддържат или възстановяват популациите на ловените видове до нива, осигуряващи максимален устойчив улов, с оглед на съответните екологични и икономически фактори,

З.  като има предвид, че Споразумението за партньорско сътрудничество допринесе за свръхексплоатацията на някои запаси, особено по отношение на октопода, и следователно е намалило възможностите за риболов за мавритански рибари и доведе до конкурентно предимство за промишлеността на ЕС поради субсидирани такси за достъп за плавателните съдове на ЕС,

И.  като има предвид, че е от съществено значение, при преговарянето относно възможностите за рибарство в новия протокол, да се отчетат отношенията на Мавритания с трети страни, които също осъществяват риболов в изключителната икономическа зона (ИИЗ) чрез двустранни или частни споразумения,

Й.  като има предвид, че член 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предвижда ясни условия, при които Парламентът да участва в решения относно споразумения в областта на рибарството, и като има предвид, че те обосновават желанието на Парламента да сътрудничи в процеса, като изразява своите приоритети за новите протоколи, които подлежат на преговори,

К.  като има предвид, че приложение II към Рамковото споразумение относно отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия регулира предоставянето на поверителна информация на Парламента и обработката на такава информация, съобразно определението в точка 1.2. от приложение II, от Комисията във връзка с изпълнението на прерогативите и правомощията на Парламента; като има предвид, че двете институции действат в съответствие с взаимните си задължения за лоялно сътрудничество, в духа на пълно взаимно доверие и при най-стриктно спазване на съответните разпоредби от Договора,

Л.  като има предвид, че поради слабото развитие на риболовния сектор в Мавритания, включително липсата на значими пристанища с разтоварителна дейност извън Нуадибу, страната е лишена от добавена стойност, която би получила, ако експлоатираше своите рибни ресурси самостоятелно (включително преработка и продажби),

М.  като има предвид, че следните насоки за подкрепа за риболовния сектор в Мавритания не са приложени задоволително: модернизация и развитие на традиционния крайбрежен риболов в малки мащаби и свързаните с риболова дейности; развитие на пристанищна инфраструктура и по-добри условия за разтоварване на улова; развитие на аквакултурни проекти; подобрено наблюдение и надзор в морето,

1.  Приветства предложението на Комисията да открие преговори относно подновяването на протокола между ЕС и Ислямска република Мавритания, като същевременно подчертава, че той следва да продължи да съществува единствено ако е от взаимна полза, ако се коригира по подходящ начин и се прилага правилно;

2.  Приветства решението на Комисията да въведе клауза относно правата на човека;

3.  Настоява, че всякакъв достъп, договорен за съдове, плаващи под флагове на ЕС, за риболов във водите на Мавритания трябва да се основава на принципа на излишъците от запаси, както е описан в Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право; подчертава, по-специално, че трябва да се извърши стриктна оценка на всички запаси, до които се търси достъп, или които е вероятно да бъдат уловени от флотата на ЕС като страничен улов; подчертава, че всеки достъп, предоставен на ЕС, трябва да бъде свързан с тези ресурси, които не са в състояние да бъдат уловени от мавританската флота; счита, че в случай че се изисква намаляване, то първо трябва да се приложи спрямо флотите от трети страни (ЕС и други), причиняващи най-много щети на околната среда;

4.  Изисква получаването на надеждни данни относно възможностите за риболов и улова на трети страни в мавритански води, за да бъде възможно да се идентифицират ресурсите в излишък; счита, че за запасите, които са общи и за други западноафрикански държави, равнищата на риболовен достъп в Мавритания трябва да бъдат договаряни, като надлежно се имат предвид равнищата на риболов в други държави;

5.  Отбелязва със значително безпокойство, че последващата оценка установи, че повечето запаси в Мавритания са напълно или прекомерно експлоатирани и препоръча намаляване на риболовното усилие за тези запаси; счита, че съвместният научен комитет следва да разполага със значителни ресурси, за да осъществява своята дейност; насърчава Комисията да обсъди с Мавритания разработването на дългосрочен план за управление, който да включва всички риболовни квоти, предоставени от мавританските органи както на националната флота, така и на флоти на трети страни, включително премахването на всяко превишаване на капацитета на дадена флота;

6.  Счита, че всяка подходяща научна информация, включително докладите на съвместния научен комитет, данните относно улова от флотите на ЕС и информацията относно присъдите за нарушения следва да бъде предоставяна на Парламента и да бъде обществено достояние;

7.  Настоятелно приканва Комисията да призове мавританските органи да предоставят гаранции по отношение на тълкуването на мерките на контрол; заявява отново, в частност, че плавателните съдове на ЕС са оборудвани със системи за наблюдение на кораби (VMS) и че това трябва да е инструментът за определяне на тяхното местоположение; изтъква, че прибягването до приблизителна визуална оценка на разстоянието до брега следва да бъде забранено, тъй като се оказа ненадеждно и води до правна несигурност за флота; подчертава, че всяка алтернативна система следва да бъде предмет на предварително взаимно съгласие; счита, че сигналите за позициониране следва да се предават пряко на мавританските органи в реално време; освен това счита, че протоколът следва да гласи, че ако системата VMS на даден плавателен съд не функционира, този плавателен съд е длъжен да я поправи в срок от две седмици или неговото разрешение за риболов ще бъде временно отменено, докато системата не бъде поправена;

8.  Изразява загрижеността си относно процедурите за проверки на плавателни съдове на ЕС от мавританските органи, което е нееднократно възникващ проблем; поставя под въпрос спазването от страна на мавританските органи на Глава VI от приложение II към протокола, в частност на параграф 3 относно процедурите в случай на проверки на плавателни съдове;

9.  Изисква от Комисията да преговаря едновременно относно възможностите за риболов за различните категории плавателни съдове и техническите мерки, които да се прилагат във всеки един случай, с цел да се избегне недостатъчното използване и ситуации, при които риболовът се оказва невъзможен поради технически причини, които водят до значителни загуби на приходи; настоятелно приканва Комисията да гарантира, че риболовните дейности, които попадат в рамките на Споразумението за партньорско сътрудничество в областта на рибарството отговарят на същите критерии за устойчивост както и риболовните дейности във водите на ЕС, включително на тези относно подбора; призовава Комисията да установи диалог с Мавритания с цел оказване на помощ на страната при по-нататъшното развитие на отговорна политика в областта на рибарството, която да отговаря както на изискванията за запазване, така и на целта за насърчаване на икономическото развитие на рибните ресурси;

10.  Призовава Комисията да гарантира, че Кодексът за поведение за отговорен риболов на ФАО се спазва, особено по отношение на препоръката за предоставяне на преференциален достъп за рибари, за които риболовът е занаят, до ресурси в мавритански води;

11.  Насърчава Мавритания да ратифицира съответните международни актове в областта на рибарството, като например Споразумението за мерки на държавния пристанищен контрол и Споразумението на ООН относно рибните запаси;

12.  Счита, че споразуменията в областта на рибарството между ЕС и трети страни следва да се предхождат от широкообхватна дискусия в съответните страни, в която да могат да участват обществеността, организациите на гражданското общество и националните парламенти, като по-този начин се насърчава по-голяма степен на демократичност и прозрачност;

13.  Счита, че средствата, изплатени като обезщетение за достъп до рибните запаси в мавритански води, трябва да бъдат ясно разграничени от финансовата подкрепа за мавританската многогодишна секторна програма в областта на рибарството, и по-специално, всякакво намаляване на възможностите за риболов не трябва да води до намаляване на плащанията на ЕС за многогодишната програма;

14.  Счита освен това, че финансовата подкрепа за мавританската многогодишна програма в областта на рибарството трябва да съответства на потребностите на Мавритания от устойчиво развитие на рибното стопанство, и по-специално управление на рибното стопанство (научни изследвания, контрол, механизми за участие на заинтересованите страни, инфраструктури и т.н.), както гласи рамката между ЕС и Мавритания за сътрудничество и развитие; поддържа становището, че финансовата подкрепа по Споразумението за партньорско сътрудничество в областта на рибарството следва да подпомага и укрепва целите на ЕС в областта на сътрудничеството за развитие, с цел изпълнение на правното задължение на ЕС за съгласуваност на политиките за развитие съгласно член 208 от ДФЕС;

15.  Счита за необходимо извършването на цялостна и подробна оценка на причините за недостатъчното осъществяване на целите, свързани със сътрудничеството за развитие и различните насоки за подкрепа в сектора на рибарството в Мавритания; подчертава, че мавританските органи трябва да участват в изготвянето на тази оценка;

16.  Счита, че Споразумението за партньорско сътрудничество трябва да включва механизми за надзор, с цел гарантиране, че средствата, заделени за развитие и в частност за подобряване на инфраструктура в сектора на рибарството, се използват правилно;

17.  Приветства готовността на регионалния консултативен съвет „Далечно плаване“ собствениците на кораби да заплащат справедлив дял от стойността на улова;

18.  Признава важните инвестиции, които както ЕС, така и някои държави-членки, правят в Мавритания, но призовава за по-големи усилия както от Комисията, така и от държавите-членки, с цел постигане на по-добро координиране на техния финансов принос, за да се постигне реално сътрудничество в контекста на развитието на Мавритания и за да се избегне некоординирано дублиране;

19.  счита, че както се предвижда в член 6, параграф 3 от настоящия протокол, да окаже подкрепа за възможно най-бързото изграждане на необходимите съоръжения за разтоварването на рибата по централното и южното крайбрежие на Мавритания, включително, но не само в Нуакшот, така че рибата, уловена в мавритански води, да се разтоварва в националните пристанища, а не извън страната, както често се случва понастоящем; счита, че това ще увеличи консумацията на риба в местен мащаб и ще подкрепи местната заетост,

20.  Счита, че тези подобрения, съчетани с отстраняването на отломки от кораби и модернизацията на основното пристанище в Нуадибу, би предоставило възможност на флотата на ЕС да функционира по-ефикасно, би улеснило инвестиционните потоци и би усилило въздействието на Споразумението за партньорско сътрудничество върху местната икономика;

21.  Изтъква необходимостта от това, Парламентът да участва в пълна степен както в процеса на преговори, така и в дългосрочното наблюдение на функционирането на новия протокол, с цел спазване на задълженията съобразно ДФЕС относно пълното и неотложно информиране на Парламента; припомня своето убеждение, че Парламентът следва да бъде представен на заседанията на съвместния комитет, предвидени от споразуменията в областта на рибарството, и настоява гражданското общество, включително ЕС и представителните на риболовния сектор на Мавритания да участват също в тези заседания;

22.  Призовава Комисията да предостави на Парламента последващата оценка относно настоящия протокол като некласифициран документ, за да могат членовете на ЕП да дадат информирана оценка относно това дали поставените цели във връзка със споразумението са били постигнати и следователно да решат дали да одобрят подновяването на протокола;

23.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, Съвета, правителствата на държавите-членки и правителството на Мавритания.

(1) ОВ L 343, 8.12.2006 г., стр. 1.

Резолюция на Европейския парламент от 12 май 2011 г. относно равния достъп до пазарите на публичния сектор в ЕС и в трети страни и относно преразглеждането на правната рамка на обществените поръчки, включително концесиите

P7_TA(2011)0233 B7-0284/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид директиви 2004/18/ЕО и 2004/17/ЕО относно процедурите за възлагане на обществени поръчки, както и директиви 89/665/ЕИО, 92/13/ЕИО и 2007/66/ЕО относно процедурите за преразглеждане при възлагане на обществени поръчки,

–  като взе предвид своята резолюция от 18 май 2010 г. относно развитието в областта на обществените поръчки(1),

–  като взе предвид доклада на проф. Mario Monti до председателя на Европейската комисия José Manuel Barroso, озаглавен „Нова стратегия за единния пазар – в служба на европейската икономика и европейското общество“,

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „За Акт за единния пазар – За изграждане на високо конкурентна социална пазарна икономика“ (COM(2010)0608),

–  като взе предвид Зелената книга на Европейската комисия относно модернизирането на политиката на ЕС в областта на обществените поръчки – Към по-ефективен европейски пазар на обществените поръчки (COM(2011)0015),

–  като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че един добре функциониращ пазар на обществените поръчки е от съществено значение за насърчаването на единния пазар, стимулирането на иновациите, засилването на растежа, заетостта и конкурентоспособността, насърчаването на по-високо равнище на опазване на околната среда, климата и защитата на социалните права в рамките на ЕС и постигането на оптимална стойност за публичните органи, гражданите и данъкоплатците,

Б.  като има предвид, че особено с оглед на преодоляването на финансовата и икономическата криза и защитата от евентуални бъдещи кризи, обществените поръчки са от изключително голямо значение, тъй като служат като катализатор за съживяването на икономиката на ЕС и съответно за заетостта и благосъстоянието в ЕС,

В.  като има предвид, че един стабилен и добре обмислен процес на оптимизиране на правната рамка на обществените поръчки е от изключително голямо значение за благосъстоянието на гражданите, потребителите и бизнеса в ЕС, за националните, регионалните и местните органи и следователно за положителното възприемане на ЕС като цяло,

Г.  като има предвид, че в рамките на преразглеждането на правото на ЕС в областта на обществените поръчки по отношение на голям брой въпроси трябва да бъдат определени различни приоритети от гледна точка на спешността, както и да бъдат осъществени тематични връзки с оглед на текущите политически събития на европейско и международно равнище,

Д.  като има предвид, че един обширен набор от теми в рамките на традиционната рамка на обществените поръчки и на тясно свързания въпрос за концесиите ще се нуждае от последователна оценка, основана на систематични консултации със заинтересованите страни,

Е.  като има предвид, че специфичният въпрос относно защитата на равното третиране и лоялната конкуренция на пазарите на обществените поръчки в ЕС и в трети страни спешно се нуждае от повече внимание на политическо равнище, особено с оглед на съществуващите проблеми по отношение на достъпа до пазарите на публичния сектор в трети страни, бавния напредък на преговорите за преразглеждане на Споразумението на СТО за обществените поръчки и очевидното нежелание на много трети страни да се присъединят към него,

1.  Позовава се на своите забележки в резолюцията от 18 май 2010 г. относно развитието в областта на обществените поръчки, и по-специално на параграф 46 от упоменатата резолюция, в който посочва, че решително се обявява срещу протекционистки мерки в областта на обществените поръчки на световно равнище, но същевременно силно вярва в принципа на позитивна реципрочност, изразяваща се в давана на положителен отговор от страна на ЕС за отварянето на дотогава затворен пазар на трета държава, взаимна изгода и пропорционалност в тази област и призовава Комисията да проведе задълбочен анализ на потенциалните ползи и проблеми, ако са наложени пропорционални, целеви ограничения върху достъпа до части от пазарите на обществени поръчки на ЕС, оценка на въздействието, в която да анализира когато това би могло да се използва, и оценка на правното основание за подобен инструмент по отношение на тези търговски партньори, които се възползват от отворения характер на пазара на ЕС, но не са показали никакво намерение да отворят своя собствен пазар за дружества от ЕС, като същевременно продължава да насърчава партньорите на ЕС да предлагат позитивни реципрочни стъпки и пропорционални условия за достъп до пазара на европейските дружества, преди да предлага друг нов текст в областта на обществените поръчки;

2.  Счита, че духът на реципрочност и прозрачност ще осигури всъщност по-отворени пазари на обществени поръчки и ще предотврати прилагането на протекционистки мерки, като се използват всички налични инструменти;

3.  Поради това призовава Комисията да предостави данни относно степента на отвореност на обществените поръчки и да гарантира реципрочност с други индустриализирани държави и значими нововъзникващи икономики; призовава Комисията да потърси нови начини за подобряване на достъпа на европейски дружества до пазара на обществени поръчки извън ЕК, за да гарантира равни условия за европейските и чуждестранни предприятия, конкуриращи се за възлагането на договори за обществени поръчки; в по-общ план предлага бъдещите търговски споразумения, договорени от Съюза да включват глава в областта на устойчивото развитие, която да се базира на принципите на корпоративната социална отговорност определени в актуализираната през 2010 г. версия на Насоките на ОИСР за многонационалните дружества;

4.  Е убеден, че за да се избегнат нови протекционистки мерки, които биха могли да навредят на интересите на износителите от ЕС и в области, различни от пазарите на публичния сектор, Комисията следва да търси адекватни мерки, които няма да позволяват предприемането на ответни мерки групово на равнище ЕС или на национално равнище, а ще се основават на подходящи инструменти в областта на обществените поръчки;

5.  В това отношение призовава Комисията да извърши оценка на проблемите, свързани с предлагането на извънредно ниски оферти, и да предложи подходящи решения;

6.  Препоръчва в случай на необичайно ниски оферти възлагащите органи да предоставят своевременно достатъчно информация на други оференти, което да им позволи да преценят дали има основание за започване на процедура за преразглеждане;

7.  Счита, че спешно е необходимо ЕС да постигне по-добра съгласуваност между неговата обща външна търговска политика и практиките в държавите-членки да се приемат изключително ниски оферти от дружества, чиито държави на произход не са страни по Споразумението за обществените поръчки, в ущърб на дружества от ЕС и на приложимите в държавите-членки на ЕС трудови, социални и екологични стандарти;

8.  С оглед на въпрос 114 от Зелената книга на Комисията относно модернизирането на политиката на ЕС в областта на обществените поръчки, който засяга класирането по важност на различните проблеми, повдигнати в Зелената книга, както и приоритетните сред тях въпроси, подкрепя становището, че е изключително важно да се стигне до ефективни решения относно необходимостта от справедлив, отворен и балансиран достъп до пазара, без при това да се засяга бързото разглеждане на други неотложни въпроси като опростяване и изясняване на правилата, подобряване на достъпа за МСП до обществени поръчки, насърчаване на иновациите чрез обществените поръчки и в последствие разглеждането на други аспекти от преразглеждането в областта на обществените поръчки, които засягат концесиите; поради това призовава Комисията да подходи първо към въпроса относно опростяването на правилата, като постигне добре балансиран достъп до пазарите на публичния сектор, като подобри достъпа за МСП и като втора стъпка да предприеме преразглеждане в областта на обществените поръчки и концесиите, за да се даде възможност за необходимото, тясно участие не само на Европейския парламент и държавите-членки, но и на гражданите и бизнеса, с оглед на постигането на необходимото признаване на всички тези важни въпроси във връзка с единния пазар, които засягат във висока степен общото благосъстояние на ЕС;

9.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P7_TA(2010)0173.

Резолюция на Европейския парламент от 12 май 2011 г. относно кризата в сектора на рибарството в ЕС, породена от по-високите цени на нефта

P7_TA(2011)0234 RC-B7-0297/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 115, параграф 5 от своя правилник,

A.  като има предвид, че енергията е съществен фактор за оперативните разходи в сектора на рибарството и като има предвид, че свързаните с дейността на рибарите разходи зависят в голяма степен от цената на нефта,

Б.  като има предвид, че неотдавнашното повишаване на цените на нефта засегна икономическата жизнеспособност на сектора на рибарството и предизвика безпокойство сред много рибари относно това как да компенсират тези допълнителни разходи; като има предвид, че повишаването на цените на нефта пряко засяга приходите на рибарите,

В.  като има предвид несигурното положение на приходите и възнагражденията на работниците в сектора на рибарството, породено от редица фактори като например нередовния ритъм на рибарските дейности, използвания маркетингов подход и начина на ценообразуване при първоначалната продажба, което означава, че е нужно запазването на някои форми на национално и общностно публично подпомагане,

Г.  като има предвид, че финансовата и икономическа криза се отразява особено силно върху промишлените сектори и върху малките и средни предприятия (МСП) и застрашава дейностите и заетостта в първичния и вторичния сектор,

Д.  като има предвид, че Комисията е приемала и преди временни извънредни мерки за преодоляване на трудностите, изпитвани от сектора на рибарството на фона на покачващите се цени на горивата,

Е.  като има предвид, че цената на рибните продукти и продуктите от аквакултури се определя от баланса между предлагане и търсене и като има предвид, че поради високата степен на зависимост на Европейския съюз от внос от трети държави (60 %) за гарантирането на доставките на вътрешния пазар производителите могат да упражнят много малко или никакво влияние върху цените на рибните продукти,

Ж.  като има предвид, че Комисията разрешава на държавите-членки да предоставят на предприятията в сектора на рибарството помощ de minimis, чийто таван е 30 000 EUR за период от три години и за бенефициент,

1.  Изразява своята загриженост във връзка с трудното икономическо положение, пред което са изправени множество европейски рибари, което се утежнява още повече от поскъпването на горивата; изразява своята подкрепа за рибарите в ЕС и призовава Комисията и Съвета да предприемат подходящи мерки, за да улеснят техните дейности;

2.  Призовава Комисията да приеме извънредни мерки за облекчаване на тежкото икономическо положение, в което се намират европейските рибари, като вземе предвид също така финансовите затруднения, които изпитват понастоящем множество държави;

3.  Изисква от Комисията да повдигне тавана за помощта de minimis от 30 000 на 60 000 EUR за предприятие за преходен период от три години, като същевременно гарантира, че екологичната и социалната устойчивост не се накърняват и не се нарушава конкуренцията между държавите-членки;

4.  Подчертава нуждата от използване на всички налични възможности и финансови маржове в рамките на бюджета на Общността в сектора на рибарството, за да се финансират извънредните мерки за подпомагане на тази промишленост, като по този начин й се позволи да се съвземе от трудностите, възникнали поради високите цени на горивата, и това до прилагането на други видове мерки;

5.  Призовава за въвеждането на механизми за подобряване на цените при първоначална продажба и за насърчаване на справедливо и целесъобразно разпределение на добавената стойност по веригата на стойността на сектора на рибарството, които механизми да доведат до увеличаване на цените на етап производство и да удържат възможно най-ниски цените за крайните потребители;

6.  Настоява, че Европейският фонд за рибарство следва да продължи да предоставя помощ за подобряването на избирателността на риболовните инструменти и за подмяната на моторите с оглед безопасността, опазването на околната среда и/или пестенето на гориво, най вече за дребните крайбрежни рибари и рибарите, използващи традиционни риболовни практики; призовава Комисията да изготви средносрочен и дългосрочен план, насочен към подобряването на ефикасността на използване на горивата в сектора на риболова (включително аквакултурите); призовава освен това Комисията да включи в предстоящите си предложения относно реформата на ОПОР и, по-специално, в предложението си за регламент относно реформата на ЕФР, подходящи мерки за подобряването на ефикасността на използване на горивата в секторите на риболова и на аквакултурите;

7.  Изисква от Комисията да предложи план за действие за крайбрежните региони и островите с активен сектор на рибарство;

8.  Изисква от Комисията по спешност да предложи инвестиции както на европейско, така и национално равнище, в нови технологии, с цел да се повиши енергийната ефективност на риболовните плавателни съдове, както и за да се намали зависимостта на рибарите от изкопаеми горива;

9.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

Резолюция на Европейския парламент от 12 май 2011 г. относно прегледа на „Small Business Act“

P7_TA(2011)0235 B7-0286/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 23 февруари 2011 г., озаглавено „Преглед на “Small Business Act' за Европа' (COM(2011)0078),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 март 2009 г. относно инициативата „Small Business Act“(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2011 г. относно някои практически аспекти на прегледа на инструментите на ЕС в подкрепа на финансирането на МСП през следващия програмен период(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 9 март 2011 г. относно промишлената политика в ерата на глобализацията(3),

–  като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че 23 милиона малки и средни предприятия (МСП) в ЕС, които съставляват около 99 % от всички стопански субекти и осигуряват над 100 милиона работни места, играят основна роля за икономическия растеж, социалното сближаване и създаването на работни места, представляват важен източник на иновации, явяват се от жизненоважно значение за поддържането и разширяването на заетостта, и допринасят за постигането на основните цели на водещите инициативи на „ЕС 2020“,

Б.  като има предвид, че „Small Business Act“ се основава на редица важни политически стълбове като достъп до финансиране, достъп до пазари (единен пазар, международни пазари, обществени поръчки) и по-добро регулиране; като има предвид, че напредъкът по предприемането на конкретни стъпки в рамките на държавите-членки за подобряване на деловата среда за МСП е различен и често незначителен въпреки заявения политически ангажимент към принципите на SBA,

В.  като има предвид, че МСП продължават да бъдат изправени пред значителни проблеми при разширяване на своята дейност, подобряване на своята способност за иновация и достъп до пазарите, което произтича главно от трудностите им за получаване на финансиране, както и постоянни административни тежести, които следва да бъдат намалени,

Г.  като има предвид, че Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации се оказа успешна предвид участието на 100 000 МСП, които се ползват от нея, и очакваното включване на други до края й през 2013 г.,

Прилагане на SBA

1.  Приветства прегледа от Комисията на SBA и изразява подкрепа за новите предложения, насочени към подобряване на достъпа до финансиране, увеличаване достъпа до пазара и продължаване на премахването на бюрократичните пречки чрез укрепено управление и наблюдение, както и посредством интелигентно регулиране и такива мерки като преглед на постиженията на МСП;

2.  Приветства освен това успешното приемане на почти всички законодателни предложения съгласно SBA; насърчава настоятелно държавите-членки да приемат незабавно последното оставащо предложение относно статута на европейското частно дружество, който ще позволи на МСП да осъществяват търговия в ЕС, като в същото време се снижат разходите и се насърчи растежа в тази зона, като се намали с 25 % административната тежест, посочена в SBA, способства се за ефективността на Акта за единния пазар, противодейства се на всякакви протекционистични икономически политики на държавите-членки и се стимулира деловата дейност;

3.  Насърчава държавите-членки да приложат своевременно преразгледаната директива за просрочените плащания, за да се борят ефективно с просрочените плащания и техните отрицателни последици по-специално по отношение на МСП; в това отношение призовава също така Комисията да приложи одобрения пилотен проект за подкрепа на МСП при установяване на ефикасни системи за управление на кредити, като се улесни трансграничното събиране на вземания;

4.  Посочва, че равнището на прилагане на мерките, предвидени в SBA, варира в различните държави-членки; за тази цел, насърчава настоятелно държавите-членки да положат повече усилия в тази посока и да поемат конкретни ангажименти на следващия Съвет за конкурентоспособност;

5.  Счита, че редовният преглед от Комисията трябва да гарантира, че прилагането се извършва по систематичен и цялостен начин; счита, че Комисията следва да разполага с по-ефикасни средства, за да насърчи държавите-членки да прилагат принципите на SBA и я призовава да докладва всяка година относно напредъка по прилагането на SBA, както на равнище Европейски съюз, така и държави-членки;

6.  Приветства назначаването на нов пратеник за МСП от Комисията и подкрепя неговия мандат за наблюдение на напредъка на държавите-членки при прилагането на SBA и популяризиране на интересите на СМП сред цялата Комисията, като в частност се гарантира ефикасното прилагане на принципа „Мисли първо за малките“; призовава държавите-членки да назначат национални пратеници за МСП, които да координират политиките за МСП и да контролират прилагането на SBA в различните администрации;

7.  Призовава Комисията, с оглед на трансверсалната роля на политиката за МСП и обезпечаване последователността на политиката да назначи заместник генерални директори по въпросите на МСП в съответните генерални дирекции (като „Научни изследвания“, „Околна среда, “Вътрешен пазар„, “Заетост„, “Търговия„), които да сътрудничат тясно с пратеника за МСП;

8.  Изразява безпокойство, че тестът за МСП, съгласно Комисията, не е бил приложен правилно и последователно във всички нови законодателни предложения, по-специално на национално равнище; ето защо призовава държавите-членки и Комисията да гарантират, че всяко ново законодателство се оценява от гледна точка на неговото потенциално въздействие върху МСП и че тестът за МСП се прилага редовно като част от оценките на въздействието; призовава освен това Комисията да предложи минимални стандарти и изисквания, основаващи се на най-добрите практики, така че тестът за МСП да се прилага на равнище ЕС и национално равнище;

9.  Подчертава, че е необходимо оценките на въздействието, включващи теста за МСП, да се извършват при пълна независимост и следва винаги да се основават на обективен и обоснован анализ на потенциалните последици; счита следователно, че членовете на Съвета за оценка на въздействието следва да се назначават от Европейския парламент и Съвета въз основа на предложение на Комисията и да не бъдат предмет на насоки от страна на председателя на Комисията; предлага пратеникът за МСП да бъде постоянен член на Съвета за оценка на въздействието, за да наблюдава правилното изпълнение на теста за МСП;

Интелигентно регулиране

10.  Предупреждава, че продължават да са налице бюрократични и административни тежести, които са явяват важна пречка за МСП; приветства становището на Комисията, че държавите-членки би трябвало да избягват възлагането на допълнителни задължения извън предвидените (т.нар. „gold plating“), т.е. да не излизат извън рамките на изискванията на законодателството на ЕС при транспонирането на директивите в националното право. счита, че държавите-членки следва да прилагат таблици за съответствие при транспониране на европейските директиви в националното законодателство, като по този начин ясно се указва коя част от предложението произтича от европейското законодателство и коя част от допълнително национално законодателство;

11.  Подчертава значимостта на електронното правителство и на принципа за еднократност, съгласно който органите на държаните-членки следва да не подават многократни искания за информация;

12.  Приветства усилието на Комисията, засвидетелствано отново в нейното съобщение, за продължаване намаляването на административната тежест върху МСП на национално равнище, тъй като не всички държави-членки са въвели или изпълняват цели за намаляването им; призовава държавите-членки към по-голям политически ангажимент при установяването на тези цели и към по-големи усилия при прилагането им;

13.  Подчертава, че административната тежест е относително по-висока колкото по-малък е размерът на предприятието и призовава за диференциране между микро-, малките и средните предприятия; подчертава, че микропредприятията (<10 служители) съставляват 91,8 % от всички стопански субекти в ЕС и следователно заслужават повече внимание и специално пригоден подход;

Достъп до финансиране

14.  Подчертава, че успешната стратегия за насърчаване на новаторските МСП следва да не се основава на предоставянето на повече субсидии, а на създаването на бизнес среда, в която МСП имат действителна, насърчаваща, въодушевяваща, евтина, ефективна, холистична и всеобхватна свобода и по-добър достъп до всички форми на финансиране и финансови инструменти, като безвъзмездни средства, гаранции и капиталово финансиране; отбелязва, че за иновацията е присъщо известно равнище на неуспех, ето защо подчертава важността на „втория шанс“ при финансирането на неумишлено фалирали предприемачи от МСП;

15.  Призовава по-специално за подобряване на достъпа до финансово подпомагане за първоначалните етапи на иновациите под формата на първоначален капитал, финансиране от т.нар. „бизнес ангели“ и по-голямо капиталово и квазикапиталово финансиране за подпомагане на новосъздадените и малките предприятия, занимаващи се с иновации, както на европейско, така и на регионално и местно равнище; подчертава необходимостта във връзка с тези аспекти от установяване на Европейски фонд за рисков капитал; счита, че Съюзът следва да приспособи тази необходимост, като разшири постоянните продукти за разпределяне на риска, предлагани от Европейската инвестиционна банка чрез Финансовия инструмент за споделяне на риска; подчертава важната роля, която ЕИБ може да играе, по-специално чрез укрепване на програми, като например JASMINE и JEREMIE, които могат да осигурят устойчива подкрепа за задоволяване на нуждите на МСП;

16.  Счита, че за да се гарантира, че новите изисквания съгласно „Базел III“ относно банките не оказват въздействие върху тяхното финансиране за МСП, следва да бъде отделено специфично внимание на цялостен тест за МСП като част от оценката на въздействието на законодателството в директивата относно капиталовите изисквания (ДКИ IV), която се подготвя понастоящем, и на определянето на мерките, за да се гарантира, че банките продължават да изпълняват своята обществена функция за финансиране на реалната икономика, и счита, че е необходимо да бъде поставено по-голямо ударение на равнище ЕС върху предоставянето на гаранционни схеми като алтернативен метод на финансиране;

17.  Приветства в тази връзка факта, че ЕИБ възложи 1 милиард евро да бъдат инвестирани от нейно име и за нейна сметка от Европейския инвестиционен фонд като Механизъм за растеж чрез финансиране тип „мецанин“ посредством инвестиционни фондове, насочени към растеж, иновативни и конкурентоспособни МСП в цяла Европа; следователно призовава за по-нататъшно увеличение на финансирането за тези финансови инструменти, тъй като те спомагат за насърчаване на иновациите, които са в основата на европейската конкурентоспособност;

18.  Подкрепя решително Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации (РПКИ) и доказания й успех и предупреждава за евентуално въздействие върху нейната ефективност и гъвкавост, ако структурата й бъде променена вследствие на евентуалното й вливане в бъдещата програма на ЕС за научни изследвания; призовава за това РПКИ да остане самостоятелна водеща програма за МСП; специален бюджетен ред за SBA следва да бъде приложен в бъдещата програма РПКИ с цел финансиране на конкретни приоритети на SBA;

19.  Изразява съжаление, че до края на 2009 г. само 75 % от общата сума на финансовата подкрепа в размер на 21 милиарда евро беше предоставена напълно – чрез банки посредници – само на 50 000 от общо 23 милиона МСП; следователно призовава за мерки с цел придаване на по-прозрачен, достъпен и ефективен характер на механизма за плащане, особено на системата на партньорските банки посредници, за да се избегне появата на дефицит и да може да се постигне целта за предоставяне на МСП на заеми в пълния размер на 30 милиарда евро между 2008 и 2011 г.;

Достъп до пазари

20.  Приветства приемането на Акта за единния пазар въз основа на инициатива на Европейския парламент и в съответствие с доклада „Monti“; приветства по-специално законодателните мерки, позволяващи на МСП да се възползват изцяло от предимствата на единния пазар, като например европейските правила за фондовете за рисков капитал, обща консолидирана корпоративна данъчна основа (ОККДО),преразгледаните правила за ДДС и опростяването на счетоводните директиви; настоятелно призовава Съвета да се ангажира решително с прилагането на Акта за единния пазар, по-специално приемането на неговите приоритетни мерки до края на 2012 г.; призовава Комисията и Съвета да разгледат внимателно интересите на МСП във връзка с всички мерки в целия процес;

21.  Настоятелно призовава Комисията да укрепи и разшири ролята на европейската мрежа на предприятията (EEN), за да се подпомогнат и подкрепят малките предприятия при полагане на всички усилия за по-ефективно използване на възможностите, предлагани от единния пазар;

22.  Счита, че диалогът между МСП и възложителите на обществени поръчки следва да се укрепи с оглед на улесняване на участието на МСП в процедурите по възлагане на обществени поръчки; предлага в този смисъл да се проучат възможности за подпомагане на МСП с цел създаване на партньорства и консорциуми и съвместно наддаване в търгове за обществени поръчки; призовава Комисията да извърши оценка на въздействието и да разгледа възможността за увеличаване на праговете за възлагане на обществени поръчки в ЕС, което ще позволи на МСП да участват в договори, които иначе биха били обект на специални изисквания и следователно недостижими за МСП; призовава Комисията да проучи публикуването на всички обявления на обществени поръчки в цяла Европа и да се премахне административната тежест, която възпрепятства европейските дружества да извършват трансгранични обществени поръчки; призовава всички държави-членки към по-систематично прилагане на „Европейския кодекс на добрите практики за улесняване на достъпа на МСП до обществени поръчки“;

23.  Призовава Комисията да гарантира в предстоящите предложения за модернизиране на европейската система за стандартизация, че интересите на МСП са представени по задоволителен начин в европейските органи по стандартизация, и да направи стандартите по-достъпни за МСП;

24.  Подчертава ролята на инициативи, като например инициативата за научноизследователска дейност в рамките на малкия бизнес, за подпомагането на органите от публичния сектор при възлагането на малките предприятия на обществени поръчки за научноизследователска и развойна дейност, с цел да се намери разрешение на обществените потребности, като същевременно се укрепи развитието на иновативните продукти и услуги;

Подкрепа за МСП

25.  Отново заявява призива си за създаване на специални национални точки за контакт за физическа или електронна информация и агенции за подкрепа на МСП в съответствие с принципа „едно гише“, които да предоставят достъп до различни източници на информация и услуги за подкрепа, структурирани в съответствие с жизнения цикъл на предприятията;

26.  Счита, че малките предприятия следва да бъдат подпомагани, за да увеличат способността си да се конкурират на международните пазари чрез: повишаване на способността им за износ; разпространение на информация за програми и инициативи, които улесняват достъпа до международния пазар и навлизането на стоки и услуги на МСП; гарантиране, че интересите на малките предприятия са представени по задоволителен начин в двустранни и многостранни търговски преговори;

27.  Подкрепя инициативата на Комисията за „втори шанс“ на МСП, която ще бъде включена в рамките на Европейската седмица за МСП;

Изследвания и иновации

28.  Призовава за продължаване на усилията за опростяване на финансирането за научни изследвания, развитие и иновации и подходящо управление на програмите, по-специално в полза на МСП и съгласно посоченото в резолюцията на Европейския парламент от 11 ноември 2010 г. относно опростяването на изпълнението на рамковите програми за научни изследвания и резолюцията от 16 февруари 2011 г. относно практически аспекти на прегледа на инструментите на ЕС в подкрепа на финансирането на МСП през следващия програмен период;

29.  Приветства намерението на Комисията да предложи по-леки административни и финансови правила за МСП, както и набор от рационализирани инструменти за укрепване на техния капацитет за иновации през пълния цикъл на иновациите, включително и нетехнологични иновации, в рамките на бъдещата рамка за финансиране на изследвания и иновации, и по-специално програмите, които ще заместят Седмата рамкова програма и РПКИ; припомня на Комисията значението на предоставяне на подкрепа за МСП на местно равнище, например посредством включването на иновационни центрове, търговски палати, предприемачески организации и иновативни групи;

30.  Призовава за приемане на единен европейски патент и по-нататъшно развитие и координация на инструменти и програми на европейско равнище (като например ваучери за иновации), които да насърчават капацитета на МСП за управление на иновациите, достъпа им до услуги за научни изследвания и иновации, както и до други стопански услуги, основани на знанието (предприемаческо моделиране, оценка на риска и т.н.); изтъква по-специално най-добрите практики на държавите-членки във връзка с центрове за трансфер на технологии на университетска основа, които улесняват достъпа на МСП до научноизследователска и развойна дейност; призовава Комисията да направи оценка на възможността за създаване на фонд за европейски патент с цел улесняване на тези трансфери на технологии между научноизследователските центрове и предприятията, по-специално иновативните МСП;

31.  Разглежда със съжаление факта, че много малко от нашите иновативни МСП прерастват в по-големи дружества, включващи по-голям брой хора; посочва, че в ЕС има също така по-малко на брой новосъздадени иновативни дружества с интензивна научноизследователска и развойна дейност, отколкото в САЩ, и че сериозните недостатъци по отношение на иновациите и електронните умения възпрепятстват МСП да възприемат иновативни, интелигентни бизнес модели и нови технологии;

32.  Призовава националните правителства да разгледат въпроса за данъчни стимули по отношение на иновативни малки предприятия, които започват дейност, от които предприятията да се ползват през първите години от започване на дейността;

Умения, образование и професионално обучение
33.Изразява съжаление, че SBA не обръща достатъчно внимание на социалните въпроси и въпросите, свързани с пазара на труда, които влияят на предприемачеството и на капацитета на МСП да изпълняват потенциала си за заетост и да наемат работна сила с необходимите умения;
34.Признава, че растежът и иновациите в голяма степен се дължат на предприемаческите МСП; подчертава, че по-голямо внимание следва да се обърне на укрепване на развитието на предприемаческия дух на всички равнища на образование и обучение, като се използват иновативни методи, като например истински мини-дружества в средното образование; подчертава значението на подкрепата за развитието на управленски умения и умения за работа с цифрови технологии, които са необходими на малките предприятия, за да се развиват успешно в настоящата пазарна среда;
35.Призовава Комисията и държавите-членки да разработят и насърчават инициативи в подкрепа на по-добро определяне и прогнозиране на нуждите на МСП от умения, по-специално за да им се даде възможност за осъществяване на дейност по по-устойчив начин, както и да разработят стратегии за обучение по предприемачество и професионално обучение, основано на най-добрите практики на държавите-членки;
36.Призовава Комисията да превърне програмата „Erasmus за млади предприемачи“ в постоянна програма с достатъчен бюджет въз основа на много окуражаващите резултати от подготвителните действия, въпреки че тя все още работи в ограничен мащаб;
Ефикасно използване на ресурсите
37.Приветства признаването от страна на Комисията, че МСП имат ключова роля в прехода към икономика с ефикасно използване на ресурсите; счита, че постигането на целите за ефикасно използване на ресурсите изисква подход на веригата на стойността; следователно призовава Комисията за създаване на секторни, координирани от МСП проекти и дейности, насочени към определяне на евентуални иновации за ефективно използване на ресурсите в рамките на веригите на стойността и доставките;
38.Приветства предложението на Комисията за приемане на план за действие за еко-иновации; призовава за предприемане на амбициозни мерки за подпомагане на МСП при въвеждане на еко-иновативни решения на всички етапи от веригата на стойността, включително и дизайн; счита, че е необходимо да се увеличат средствата за инициативи в тази област, например чрез бъдещата РПКИ, но също така и чрез целенасочено използване на структурните фондове; призовава Комисията да докладва по два пъти на година за напредъка на държавите-членки по отношение на насърчаването на еко-иновациите на МСП;
39.Обръща внимание на потенциала на МСП за енергоспестяване, тъй като понастоящем само 24 % от МСП се ангажират активно в дейности, които намаляват въздействието им върху околната среда; подчертава, че прилагането на икономически ефективни мерки за енергийна ефикасност ще помогне на МСП да намалят сметките си за електроенергия и да увеличат капацитета си за реинвестиране; счита, че съществува силна нужда да се насърчи подобряването на „грамотността за ниски въглеродни емисии“ сред малките и средни предприемачи; подчертава, че докато всяко МСП има на разположение поне един финансов консултант, съществуват много малко експерти, които предоставят съвети на МСП по отношение на икономията на енергия и енергийната ефикасност;

40.  Отбелязва нарастващата незаконна търговия във всички държави-членки с фалшиви и пиратски продукти, внесени от трети страни, които представляват заплаха за конкурентоспособността на европейските МСП;

o
o   o

41.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) ОВ С 87 Е, 1.4.2010 г., стр. 48. (2) Приети текстове, P7_TA(2011)0057. (3) Приети текстове, P7_TA(2011)0093

Резолюция на Европейския парламент от 12 май 2011 г. относно Съюз за иновации: Преобразуването на Европа за приспособяване към един свят, превъзмогнал кризата (2010/2245(INI))

P7_TA(2011)0236 A7-0162/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 октомври 2010 г., озаглавено „Водеща инициатива на стратегията “Европа 2020„: Съюз за иновации“ (COM(2010)0546),

–  като взе предвид член 179, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), съгласно който „Съюзът има за цел да укрепва своите научни и технологични основи чрез създаването на европейско изследователско пространство, в което изследователите, научните познания и технологиите се движат свободно, и да насърчава развитието на конкурентоспособността си, включително тази на своята промишленост, както и да насърчава научноизследователските дейности, смятани за необходими по силата на други глави от Договорите“,

–  като взе предвид своята резолюция от 11 ноември 2010 г. относно европейски партньорства за иновации в рамките на водещата инициатива „Съюз за иновации“(1),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 януари 2011 г., озаглавено „Европа за ефективно използване на ресурсите ‐ водеща инициатива на стратегията “Европа 2020' (COM(2011)0021),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 май 2010 г., озаглавено „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ (COM(2010)0245),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 март 2011 г., озаглавено „Пътна карта за постигането на икономика с ниски въглеродни емисии до 2050 г.“ (COM(2011)0112),

–  като взе предвид своята резолюция от 9 март 2011 г. относно промишлената политика в ерата на глобализацията(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 юни 2010 г. относно политиката на Общността в областта на иновациите в един променящ се свят,(3)

–  като взе предвид своята резолюция от 16 юни 2010 г. относно „ЕС 2020“(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 11 ноември 2010 г. относно опростяването на изпълнението на рамковите програми за научни изследвания(5),

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 4 февруари 2011 г. относно иновациите,

–  като взе предвид заключенията на 3049-ото заседание на Съвета по конкурентоспособност от 25 и 26 ноември 2010 г. относно Съюз за иновации за Европа,

–  като взе предвид заключенията на 3035-ото заседание на Съвета по конкурентоспособност от 12 октомври 2010 г. относно „повишаване на привлекателността на програмите на ЕС за научни изследвания и иновации: предизвикателството на опростяването“,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 октомври 2010 г., озаглавено „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията: Извеждане на преден план на конкурентоспособността и устойчивото развитие“ (COM(2010)0614),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 октомври 2010 г., озаглавено „Приносът на регионалната политика за интелигентен растеж в рамките на стратегия “Европа 2020' (COM(2010)0553),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 30 септември 2009 г., озаглавено „С поглед към бъдещето ни: разработване на обща стратегия за главните базови технологии в ЕС“ (COM(2009)0512),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 март 2009 г., озаглавено „Стратегия за НИРД и иновации в ИКТ – по-високи цели за Европа“ (COM(2009)0116),

–  като взе предвид Зелената книга на Комисията, озаглавена „Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии“,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 23 февруари 2011 г., озаглавено „Преглед на “Small Business Act' за Европа' (COM(2011)0078),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 февруари 2007 г., озаглавено „Научната информация в цифровия век: достъп, разпространение и съхранение“ (COM(2007)0056),

–  като взе предвид доклада „Насърчаване на иновативни бизнес модели с екологични ползи“ от ноември 2008 г., изготвен от името на Европейската комисия,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по международна търговия, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, комисията по регионално развитие, комисията по култура и образование и комисията по правни въпроси (A7-0162/2011),

А.  като има предвид, че съгласно член 179, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Съюзът поощрява „предприятията, включително малките и средните, научноизследователските центрове и университети в техните дейности в областта на научните изследвания и технологичното развитие, които с високо качество; тя подкрепя усилията им да си сътрудничат помежду си, като има за цел по-специално да позволи на изследователите да си сътрудничат свободно отвъд границите, а на предприятията да използват пълноценно възможностите на вътрешния пазар, в частност посредством осъществяването на национални публични търгове, определянето на общи стандарти и премахването на правните и финансови пречки пред това сътрудничество“,

Б.  като има предвид, че ускоряването на научните изследвания и иновациите не само е от съществено значение за постигането на устойчив и конкурентоспособен икономически модел и гарантирането на бъдеща заетост, но и ще генерира решения за общите основни социални предизвикателства, пред които е изправено европейското общество, а именно:

В.  като има предвид, че ключът към насърчаването на иновациите се намира в:

Г.  като има предвид, че готовността да се поемат рискове е необходима предпоставка за успешни иновации,

Д.  като има предвид, че, за да се запази европейската конкурентоспособност, е необходима промяна в културата с цел подобряване на предприемачеството в Европа и потенциала за иновации; като има предвид, че трябва да се направят промени, за да се насърчат опитите за поемане на риск и да се подобрят условията за нови предприятия, занимаващи се с иновации, и за предприемачите,

Е.  като има предвид, че с оглед на глобалния икономически контекст Европейският съюз трябва да заеме настъпателна и твърда лидерска позиция по отношение на конкурентоспособността и че ЕС следователно трябва да инвестира в „бум“ на иновации,

Ж.  като има предвид, че Европа се нуждае от модерна, достъпна и добре работеща система за защита на правата на интелектуална собственост с цел насърчаване на иновациите и увеличаване на нашата конкурентоспособност,

З.  като има предвид, че ПИС представляват основна предпоставка за капиталоемка изследователска и развойна дейност и иновации,

И.  като има предвид, че най-добрата възможност за укрепване на иновациите в Европа по отношение на правата на интелектуална собственост е създаването на патент на ЕС,

Й.  като има предвид, че една модерна система на търговските марки на Съюза е от съществено значение за защита на ценностите, представлявани от инвестициите, осъществявани от европейски дружества в областта на дизайна, творчеството и иновациите,

К.  като има предвид, че отделянето на 3 % от БВП на ЕС за научноизследователска и развойна дейност до 2020 г. може да създаде 3,7 милиона работни места и годишният БВП може да нарасне с около 800 милиона евро до 2025 г.,

Л.  като има предвид, че едва 30 % от европейските научни работници са жени и само 13 % от ръководителите на европейски научноизследователски институти са жени,

Интегриран и междудисциплинарен подход

1.  Приветства водещата инициатива „Съюз за иновации“, която за момента е най-значимият и целенасочен опит за въвеждане на стратегическа, интегрирана и ориентирана към бизнеса европейска политика в областта на иновациите за допълване на усилията на държавите-членки, чрез която се направляват иновациите и се наблюдава напредъкът на най-високо политическо равнище, макар и нейният успех да зависи от пълното съдействие на държавите-членки, а също и от нейното изпълнение от тяхна страна, включително чрез финансовата им подкрепа и интелигентната фискална консолидация, отдаваща приоритет на разходите, благоприятни за устойчивия растеж в области като иновации, научни изследвания и образование, така че общите цели в областта на иновациите да насочват политиките на държавите-членки във всички области от значение; приветства стратегическия подход на Европейския съвет, приет на неговото заседание от 4 февруари 2011 г.;

2.  Подкрепя инициативата „Съюз за иновации“ като основен стълб на икономическото, социалното и културното развитие на ЕС, по-специално по отношение на приобщаващото образование на всички равнища, в това число професионалното образование и обучение;

3.  Призовава за широкообхватна концепция за иновациите, която се концентрира върху въздействието и излиза отвъд границите на технологичните иновации и на иновациите, ориентирани към продуктите, включва всички заинтересовани страни, по-специално предприятията, и изтъква различните решаващи роли на гражданите, като същевременно осъществява промяна в начина на мислене; припомня, че иновациите успешно прилагат идеите на практика и са насочени към продукти, процеси, услуги, дейности, системи и организационни структури; предлага Комисията да предложи определение на понятието иновация;

4.  Счита, че иновациите, във всички области на познанията и на икономическата и социалната дейност, трябва да се ръководят от критериите за обществен интерес, подобряване на качеството на живот, насърчаване на социалното благосъстояние и опазване на околната среда и на равновесието в природата;

5.  Отбелязва, че, тъй като иновацията е комплексно понятие, е необходимо да бъдат засилени усилията за въвеждане на нетехнологични иновации и че в този контекст следва да се разпространяват най-добри практики по отношение на този вид иновации, както и че следва да бъдат уточнени правилата и условията, уреждащи достъпа до финансиране по линия на ЕС въз основа на открит и всеобхватен подход;

6.  Призовава да се прави ясно разграничение между „оригинална иновация“, което означава нещо направено за първи път и което не е налично на пазара, и търговски подобрения или промени на продукти, услуги, процеси или дейности, които вече присъстват на пазара;

7.  Счита, че на социално-икономическите иновации трябва да бъде дадено точно, но гъвкаво определение, тъй като в много случаи те не са под формата на продукт или приложение на техническо решение, а под формата на серия от взаимосвързани, дългосрочни институционални, технически или управленски промени, които представляват процес;

8.  Посочва, че в Съюза за иновации трябва да се даде приоритет на целите, определени в стратегията „Европа 2020“, Плана за енергийна ефективност 2020, европейската инициатива за ефективно използване на ресурсите 2011-2020 г., инициативата за суровините, Енергийната стратегия за Европа за 2011–2020 г., определяща важната стъпка към Пътната карта за енергията до 2050 г. и Пътната карта за постигането до 2050 г. на икономика с ниски въглеродни емисии;

9.  Посочва, че участието на международния пазар и иновациите са важни стимули за външна конкурентоспособност и растеж и че те са от решаващо значение за постигане на стратегическите цели на „ЕС 2020“;

10.  Подчертава значението за прехода към устойчива глобална икономика на технологиите за смекчаване на изменението на климата, свързани с енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници; признава водещата позиция на ЕС в редица ключови сектори с оглед на щадящото климата и ефективно по отношение на използването на ресурсите промишлено производство; призовава Комисията да определи стратегии за участие на международния пазар и иновации в тези сектори;

11.  Признава, че борбата срещу изменението на климата и усилията за постигане на енергийна ефективност и дематериализация на промишленото производство изискват активна политика относно разпространението на новите технологии в световен мащаб;

12.  Подчертава, че защитата на околната среда, общественото здраве и безопасността на храните, както и борбата срещу изменението на климата, са сред областите, в които има най-остра нужда от активизиране на усилията в областта на иновациите, включително укрепване на съществуващата научна и технологична база; подчертава, че ще е необходимо бъдещите програми на ЕС в сферата на научните изследвания и иновациите да вземат предвид тези области по целесъобразен начин; подчертава, че за тази цел е необходимо да се приеме междусекторен подход, основаващ се на устойчивостта на екосистемите;

13.  Отбелязва, че фрагментирането на пазара в културните и творческите сектори се дължи отчасти на културното многообразие и езиковите предпочитания на потребителите;

14.  Приветства факта, че Комисията поставя акцент върху основните социални предизвикателства, и подчертава, че иновациите и научните изследвания са необходими с оглед на увеличаването на производителността на ресурсите и на устойчивото им използване и заместване, като същевременно се търсят нови начини за увеличава ефективността на използването на ресурсите и енергийното потребление;

15.  Отбелязва, че следва да се избягва лимитирането на даването на приоритет на иновациите в ограничени области, за да не се загуби ценен иновационен потенциал в дългосрочен план;

16.  Счита, че иновациите могат да играят важна роля за засилване на социалното сближаване чрез подобряване качеството на предлаганите услуги и че следователно следва да се разработят конкретни програми за професионално обучение;

17.  Посочва, че при пазарната икономика иновациите не са предназначени изключително за посрещане на основни социални предизвикателства, а играят и особено важна роля в производството на удобни за потребителите и привлекателни продукти в областта на отдиха, технологиите, промишлеността, културата и развлеченията; посочва, че има огромен международен пазар за новаторски високотехнологични продукти за отдих (интелигентни телефони, таблети, конзолни игри, преносими устройства за развлечение и т.н.), както и световен пазар за социални мрежи и новаторски онлайн услуги, където европейските предприятия играят незначителна роля;

18.  Подчертава значението на водещите инициативи „Европа за ефективно използване на ресурсите“ и „Индустриална политика“, както и на усилията за премахване на връзката между икономическия растеж и използването на природните ресурси чрез подпомагане на преминаването към икономика с ниски емисии на въглероден диоксид, основана на знанието, чрез увеличаване на използването на възобновяеми и устойчиви енергийни източници, развиване на технологии, които намаляват въглеродните емисии, и на устойчив транспорт, като същевременно се повишава конкурентоспособността на европейските предприятия;

19.  Припомня, че светът на цифровите технологии и информационните и комуникационните технологии са двигателите на иновациите и по тази причина достъпът до високоскоростни широколентови мрежи е основна предпоставка и за всички европейски партньорства за иновации, тъй като засилва сътрудничеството и участието от страна на гражданите; във връзка с това призовава Комисията и държавите-членки да ускорят въвеждането на високоскоростен интернет, както и насърчаването на електронните инициативи за гарантиране на бързото изпълнение на програмата на ЕС в областта на цифровите технологии;

20.  Призовава Комисията да обърне дължимото внимание на технологиите, които подкрепят „по-интелигентни“, устойчиви системи, даващи възможност на предприятията да развиват услуги, отговарящи на потребностите в реално време, в разнообразни сектори като транспорт и логистика, строителство и услуги по управление на средства и системи, енергоразпределение, телекомуникации и финансови услуги;

21.  Подчертава, че успехът на политиката в областта на иновациите и научните изследвания зависи от:

22.  Подчертава необходимостта от превръщане на търговската политика и политиката в областта на иновациите на ЕС в истинско средство за създаване на работни места, премахване на бедността и устойчиво развитие в целия свят; твърдо вярва, че последователността между вътрешните и външните аспекти на политиките на ЕС е абсолютна необходимост и че оформянето на нова търговска политика трябва да бъде съгласувано със силна промишлена и новаторска политика, създаваща работни места, така че да се гарантира икономически растеж и в резултат на това да се създадат повече и по-добри работни места;

23.  Подчертава връзката на водещата инициатива „Съюз за иновации“ с годишния обзор на растежа като особено важен инструмент за засилено сътрудничество, показващ напредъка през годината в държавите-членки;

24.  Призовава Комисията да разработи интегрирана система от индикатори, като вземе предвид разнообразието на съществуващите икономически системи в държавите-членки и включи предприятията с цел да им бъде предоставена по-добра възможност за наблюдение и оценка на напредъка и на измеримото въздействие на иновационните политики и програми; призовава за създаване на надеждни инфраструктури за данни, които да спомагат за наблюдаване на развитието във финансирането на научните изследвания и настоява за по-нататъшно разработване на „контролно табло“ посредством международно сътрудничество и система, базираща се в по-голяма степен върху показателите и доказателствата и измерваща иновационния капацитет на ЕС в абсолютни стойности при същевременно интелигентно използване на наличните ресурси;

25.  Изтъква, че иновациите и творчеството са процеси, които до известна степен могат да бъдат култивирани, преподавани и усъвършенствани; във връзка с това настоятелно призовава иновациите и творчеството да бъдат включени в по-голяма степен в образователните системи на държавите-членки на ЕС; призовава за установяване и разпространение на най-добрите практики по отношение на творческите и новаторски образователни програми и методи на преподаване, използвани от държавите-членки;

26.  Подчертава решаващата роля на екологичните иновации за постигане на целите на ЕС за 2020 г.; във връзка с това призовава за приемане на амбициозен план за действие в областта на екологичните иновации, който предлага мерки за въвеждане на екологични иновации на всички етапи от веригата на стойностите, включително определяне и увеличаване на средствата за инициативи в тази област чрез програмата за конкурентоспособност и иновации;

27.  Счита, че като се вземе предвид, че обикновено иновациите са тясно свързани с пазара и се развиват чрез неофициални канали, ЕС следва да уточни методите си за оценка на иновациите, така че да отразяват факта, че не могат да се използват еднакви критерии за оценка на всички области;

28.  Подчертава опасността терминът „иновация“ да се превърне в износено клише, което поражда удовлетвореност просто поради непрекъснатата му употреба; сама по себе си иновацията не е панацея за справяне с всеки проблем и не може да бъде призовавана по желание по време на икономическа и социална криза; напротив – тя трябва да бъде непрекъснато усилие в публичния и частния сектор и да бъде подпомагана активно посредством съгласувани стратегии в областта на образованието, научните изследвания, промишлеността, социалните въпроси и околната среда от страна на ЕС и неговите държави-членки;

29.  Признава значението на културните и креативните индустрии във връзка с иновациите, като се има предвид, че изследванията доказват, че предприятията, които използват пропорционално в по-голяма степен услугите на културните и креативните индустрии, имат значително по-добри постижения в областта на иновациите;

30.  Подкрепя принципа на неутралност на мрежите и на открити стандарти като движеща сила за иновациите;

Общество на иновациите в служба на гражданите

31.  Подчертава, че изискванията на гражданите и активният ангажимент на предприятията са основната движеща сила на иновациите; изтъква, че по тази причина създаването на иновативно общество трябва да се основава на участието на неговите граждани, като им се дава възможност да изразяват своите потребности и своя творчески потенциал чрез подход „отдолу нагоре“ и чрез осигуряването на новаторски решения, които позволяват на отделните граждани да дадат своя принос за ефективността на ресурсите;

32.  Изтъква необходимостта от създаване на култура на учене, любознателност и готовност за поемане на рискове; ето защо призовава Комисията и държавите-членки да положат сериозни усилия за промяна на нагласите към новаторско и задвижвано от любознателност мислене и към готовност за поемане на риск, както и към по-толерантно отношение към несполуките, като насърчават устойчивите модели на потребление и активно поощряват гражданите и предприятията да участват в иновации и в откритата система за иновации; подчертава, че иновацията е процес, който нито може, нито следва да бъде изцяло управляван от правителствата, и се нуждае от благоприятни условия, които позволяват достатъчна гъвкавост за подпомагане на непредвидени нови обстоятелства;

33.  Счита, че напредъкът в научните знания и многобройните им приложения не премахват необходимостта от прозрачна оценка, характеризираща се с широко участие, на етичните, социалните и политическите последици от тези приложения; насочва вниманието към необходимостта от насърчаване и разпространение на научна култура сред широката общественост;

34.  Счита, че следва да се предприемат мерки за оказване на подкрепа за инициативи, насочени към насърчаване на научния диалог и разпространението на научните открития не само сред научната общност, но и сред възможно най-широка публика, като по този начин се предоставя по-важна роля на гражданското общество в областта на научните изследвания;

35.  Счита, че трябва да се даде приоритет на насърчаването на развитието на култура на иновации на регионално равнище както сред предприемачите, младите хора, които преминават през професионално обучение и работниците, така и сред партньорите, които влияят върху дейностите на предприятията, като публични органи, отговорни за вземането на решения на регионално равнище, научноизследователски центрове, бизнес клъстери и финансиращи органи, които в много случаи не са достатъчно осведомени за капацитета за иновации на предприятията в съответните региони, по-специално за този на малките и средните предприятия (включително микропредприятията и занаятчийските предприятия);

36.  Подчертава, че правилното разбиране на научния прогрес и това, до което той води, е най-важно, ако трябва да бъде ангажирано обществото в усилията за иновации; призовава за повишаване на разпространението на научни и технически знания; подчертава значението на ученето през целия живот и мерките, насочени специално към групите население, които имат по-труден достъп до наука и технологии, особено общностите в селските райони;

37.  Призовава Комисията и държавите-членки да насърчават разработването на устойчиви икономически модели, основани на иновации и творчество, които създават и защитават висококвалифицирани работни места в Европа;

38.  Подчертава значението на възприемането по отношение на иновациите на подход „отдолу нагоре“ и на насърчаването на отворена среда за творчески идеи, така че да се стимулира ръстът на производителността, да се дадат права на служителите и да се разработят решения за неудовлетворени социални потребности (например приобщаването и имиграцията);

39.  Призовава за допълване на сегашното предварително финансиране с нови финансови механизми като конкурси, за които се предвиждат награди, или стимулиращи награди за европейските иноватори (физически лица и екипи) с цел да се насърчават идеите и възнаграждават изобретенията, например в области, представляващи ценност за обществото, с оглед на това, знанието да се превърне в обществено благо; приканва Комисията да обмисли дали е подходящо създаването на пилотна система за награждаване в рамките на пилотното европейско партньорство за иновации в областта на остаряването в добро здраве;

40.  Подчертава, че социалните иновации означават нови и ефективни решения на належащи социални нужди, създадени от хора или организации със социална, а не непременно търговска цел; освен това подчертава, че социалните иновации дават на гражданите възможност, независимо в каква роля, да подобряват своята работна и жизнена среда и биха могли по този начин да укрепят европейския социален модел;

41.  Изтъква ролята, която изиграва секторът на социалната икономика (кооперативи, взаимоспомагателни дружества, сдружения и фондации) за иновациите в обществото чрез създаване и прилагане на средствата, с които да се отговори на нуждите, които не са взети предвид от пазара и от конвенционалните форми на предприемачеството;

42.  Счита, че стратегията за иновации на ЕС следва да разгърне потенциала на служителите, като даде възможност и на служителите, незаети в академичната сфера, да бъдат част от различните видове схеми и проекти в областта на иновациите на ЕС и да участват в тях;

43.  Изтъква, че стратегията „Съюз за иновации“ трябва да признава значението на идеите, предложенията и уменията на обикновените работници, когато става дума за иновации; няколко проучвания посочват факта, че задвижваните от работници иновации са не само добри за предприятието, но носят и удовлетворение от работата и – ако се осъществяват по правилния начин – са нещо, което в действителност намалява стреса;

44.  Призовава ЕС и националните, регионални и местни органи, да стартират пилотния проект и да насърчават научните изследвания в областта на социалните иновации и да осигурят публични средства за тяхното подпомагане, както и публично-частни партньорства, които биха могли да служат за база за бъдещи дейности в тази област; подчертава, че социалните иновации следва да бъдат включени в програмите за финансиране и подпомагане като Европейския социален фонд, рамковите програми (РП) и Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации;

45.  Подчертава важността на научните изследвания в сектора на медицината, които в комбинация с иновативни приложения ще засилят растежа и благоденствието в условията на застаряващо общество; подкрепя тясното сътрудничество между научноизследователските отдели на университетите и медицинската индустрия с цел да се създават продукти и услуги, от които гражданите на ЕС спешно ще се нуждаят през следващото десетилетие;

46.  Призовава Комисията да допълни средствата по линия на общата стратегическа рамка за финансиране от ЕС на научните изследвания и иновациите, за да осигури устойчивото изграждане на инфраструктурите за биологични и медицински изследвания като обществена услуга за научни изследвания и развойна дейност, насочена към повишаване на качеството на живот на гражданите, като начин за постигане на напредък по отношение на изграждането на основано на знанието общество, което да може да се справи с обществените предизвикателства в Европа;

47.  Счита, че поставянето на по-силен акцент върху политиката в областта на иновациите представлява възможност за модернизиране и укрепване на обществените услуги както в съществуващите, така и в нововъзникващите области, в редица сфери на икономическия и обществения живот, като по този начин се насърчават качеството и ефективността, разкриването на работни места, борбата срещу бедността и социалното изключване, както и икономическото, социалното и териториалното сближаване;

48.  Счита, че по-голямата координация на усилията в научно-технологичната област и иновациите не следва да означава липса или недостиг на инвестиции в научния капацитет на определени държави-членки или региони, в ущърб на останалите; счита, че по-скоро това следва да включва инвестиции в разработването на разумна и съгласувана база в научно-технологичната област и иновациите в различните страни и региони, в съответствие с техните особености и степен на развитие, с оглед на насърчаването на ползотворно взаимодействие и плодотворно сътрудничество;

49.  Подчертава значението на модернизирането на образователната система; призовава държавите-членки да предприемат мерки за повишаване на предприемаческите и количествените умения и обучението на (младите) европейци, като включат предприемачеството, творчеството и иновациите във всички области на обучение и усъвършенстване на човешкия капитал, което им дава възможност да играят активна роля в областта на иновациите, като например чрез програмата на Комисията „Еразмус за млади предприемачи“, като същевременно запазват занаятите като извор на иновации;

50.  Призовава Комисията да работи в по-тясно сътрудничество с държавите-членки с цел изготвяне на средносрочни и дългосрочни прогнози относно търсените на пазара на труда умения и да поощрява партньорството между университетите и стопанския сектор, за да се подпомогне преходът на младите хора при навлизането им на пазара на труда, като същевременно се спомогне за създаването на иновативно общество, основано на знанието, за развиване на приложните научни изследвания и за създаване на по-добри перспективи на пазара на труда за лицата, които току-що са завършили своето образование;

51.  Отбелязва, че във време на криза е особено важно да се привличат млади хора за нови типове работни места и да се гарантира, че програмите за придобиване на умения насърчават достъпа на младите хора до пазара на труда, за да могат те да се възползват максимално от своя трудов потенциал, да се води борба с високата безработица сред лицата под 25-годишна възраст и да се използват уменията на младото поколение за работа с новите технологии;

52.  Призовава да се преодолее недостигът на умения в областта на науката, технологиите, инженерните науки и математиката; подчертава колко е важно да се повиши равнището на обучение, да се подобри достъпът до учене през целия живот и професионално обучение, да се насърчава непрекъснатото обучение на служителите и да се постигнат необходимите договорености за достъпа до подобни обучения и тяхната организация, които са приобщаващи и не дискриминират жените; при все това счита, че тези мерки следва да са насочени главно към работници, на които се възлага по-нискоквалифицирана работа в сравнение с предишната им работа, които рискуват да загубят работата си поради въвеждането на нови технологии, и към тези, които биват съкратени, защото не притежават уменията, необходими в резултат на преструктурирането и преобразуването; припомня също така необходимостта от по-цялостно развитие на всички дейности по обучението, на всички равнища на обучение, за да се подобрят творчеството, новаторството и предприемачеството;

53.  Подчертава колко е важно да се повиши равнището на ученето през целия живот и дейностите за обучение на всички да се разработват така, че да засилват екологическата иновативност и предприемачеството и да гарантират, че работната сила може да приспособи уменията си към потребностите на пазара на труда на една по-устойчива икономика, на основата на концепции за обучение, базирани на компетентността; призовава държавите-членки, работодателите и служителите да признаят управлението на уменията, обучението и ученето в областта на иновациите през целия живот за обща отговорност, както е утвърдено в рамковото споразумение на социалните партньори от 2002 г. относно ученето през целия живот;

54.  Посочва, че предвид недостига на студенти в областта на науката и технологиите трябва да се вземат мерки, за да се гарантира, че студентите не прекъсват следването си или са ограничени при избора на учебно заведение по финансови причини, и че затова е необходимо да се насърчава достъпът до заеми от банки, които могат да бъдат частично финансирани от държавите-членки;

55.  Подчертава необходимостта да бъдат разкривани „дремещи новатори“, по-специално сред малките и средните предприятия; изтъква важната роля на посредническите организации при разкриването на „дремещи новатори“, чрез предоставяне на стимули, консултация и подкрепа за иновациите; отбелязва, че тези организации следва да бъдат укрепени и че за тях следва да се разработи програма, имаща за цел подобряване на обучението, квалификацията и познанията, и че в бъдеще значението на моделите на двойното професионално образование следва да се повиши;

56.  Припомня колко е важно придобиването на основни умения и добро равнище на обща култура с оглед гарантирането на по-добро приспособяване към работната среда; в тази връзка изтъква, че изучаването на езици е от особено значение;

57.  Призовава държавите-членки да създадат групи и условия, при които иновацията да бъде ускорена, и да подкрепят развиването на по-силни партньорства между образователните институции и деловия свят както на национално, така и на международно равнище, като същевременно вземат предвид нуждите на предприятията при изготвянето на програмите за обучение;

58.  Счита, че от съществено значение е създаването на конкретни програми за насърчаване на културата в областта на науката и техниката като част от мерките за насърчаване на иновациите във всички области;

59.  Подкрепя предложението на Комитета на регионите за създаване на „виртуална мрежа за творчество“, която ще бъде отворена за всички (предприятия, местни и регионални органи, публични органи на централната власт, частния сектор и граждани) и ще предоставя съвети, помощ и достъп до рисков капитал и технически услуги; подчертава, че виртуалната мрежа предлага допълнителното преимущество да предоставя по-лесен достъп до експертни съвети, обучение и информация, подкрепа за предприятията и финансови насоки на жителите на острови, на отдалечени, селски, планински и слабонаселени райони;

60.  Приканва Комисията да осъществи сериозен напредък за подобряване на възможностите за професионално развитие на научните работници и за повишаване на мобилността им между научноизследователски сектори и през националните граници; това ще помогне за гарантиране на адекватно предлагане на научни работници и ще подобри качеството на научните изследвания и иновациите в ЕС; научните работници в ЕС следва да имат възможност да се възползват от правилното обучение, привлекателни условия за професионално израстване и премахване на пречките пред мобилността;

61.  Отбелязва, че социалните иновации са предизвикателство за човешкия капитал и в тази област университетите трябва да играят по-голяма роля чрез образование, учене през целия живот, научни изследвания, иновации и предприемачество; подчертава значението на по-отворените и модернизирани университети и нуждата от по-голяма автономия на университетите при определяне на стратегически приоритети и собствена линия на действие в отговор на социалните приоритети;

62.  Подчертава необходимостта от насърчаване на политики за укрепване на сътрудничеството между образователните системи и предприятията при разработването на нови учебни планове и докторски програми, с цел да се гарантира по-добро съчетаване на елементите на „триъгълника на знанието“;

63.  Призовава Комисията да създаде цифрова платформа „Отворени иновации“, където могат да бъдат поставяни европейски проблеми в областта на политиките и предлагани идеи и решения от граждани и заинтересовани страни от цяла Европа;

64.  Отбелязва съществуващата липса на професионални умения в университетите по отношение на по-доброто и проактивно взаимодействие със стопанския сектор; призовава Комисията да стартира нова европейска програма за обучение на университетски ръководители, на служители, занимаващи се с обмен на технологии, и на специалисти посредници в областта на технологиите, и да публикува насоки за професионализиране на тези специалности в университетите;

Опростяване, дефрагментиране, финансиране и стандартизация

65.  Подчертава, че важни алтернативни разходи са свързани със сектори на по-традиционни разходи на ЕС и посочва необходимостта от синхронизиране на стратегическите приоритети на стратегията „ЕС 2020“ с бюджетната политика; по тази причина призовава за научноизследователски и развойни дейности и иновации да бъде разпределен по-голям дял от бюджета на ЕС;

66.  Изтъква сравнително малкия размер на бюджета на ЕС за научноизследователски и развойни дейности и иновации в сравнение с бюджетите на държавите-членки, на които се пада по-голямата част от публичното финансиране на научните изследвания; по тази причина призовава за поставяне на засилен акцент върху инструментите за финансиране със стимулиращо въздействие върху националните разходи за научноизследователски дейности, върху частните инвестиции и върху финансирането от ЕИБ с цел насърчаване на координирането на усилията и стимулиране на инвестициите за постигане на европейските цели;

67.  Призовава Комисията да комбинира съществуващите схеми за помощи и структурите за подпомагане с цел преминаване към опростена и достъпна система за ускоряване на иновациите, да се съсредоточи върху основните социални предизвикателства и активно да предотвратява фрагментирането и бюрокрацията;

68.  Призовава Комисията да извърши оценка на съществуващите схеми за помощи и структури за подпомагане, да създаде „обслужване на едно гише“ в сътрудничество с държавите-членки, т.е. гише за обслужване, където всички заинтересовани страни (особено иновативните малки и средни предприятия), в т.ч. местните и регионалните органи, могат да получат информация и да кандидатстват за финансово подпомагане или да бъдат свързани с потенциални партньори;

69.  Подчертава необходимостта от подпомагане на МСП от първия етап на иновациите до края, така че те да могат да въвеждат иновации и да участват в европейските програми за подпомагане;

70.  Подкрепя стратегиите за интернационализиране на клъстерите, насочени към установяването на подходящи системи за подпомагане и оказване на съдействие на МСП;

71.  Подчертава необходимостта европейските клъстери да повишат своята видимост и да изразяват по-добре своите успехи и своите резултати; счита, че следва да бъде създадена платформа за услуги за иновативни МСП под формата на клъстерна връзка между различните клъстери и технологични паркове в Европа и в света (напр. в района на Средиземно море);

72.  Подчертава, че инвестициите в научноизследователска и развойна дейност обикновено намаляват в периоди на икономическа криза, въпреки че е доказано, че дружествата и държавите-членки, които инвестират най-много по време на такива периоди, печелят сравнително най-голямо пазарно предимство;

73.  Призовава Комисията да въведе единна рамка за политиката за подкрепа и финансиране на иновациите, прилагаща еднакви правила, да създаде взаимодействия и да обедини програмите за подпомагане на научноизследователските и развойни дейности и иновациите, където това е възможно, и да оказва подкрепа на иновациите чрез насочване на повече средства за финансиране към иновациите, както и чрез насърчаване на засиленото участие на финансовия сектор; напомня на държавите-членки да спазват своя ангажимент да посветят приходите от търговете по схемата за търговия с емисии на финансирането на дейности, свързани с климата, включително иновативни проекти;

74.  Призовава Комисията да разгледа въпроса за многофондови програми за държавите-членки и регионите, които желаят да ги използват; счита, че това ще допринесе за работата по по-интегриран и гъвкав начин и ще увеличи ефективността на взаимодействието между различните фондове (структурните фондове и рамковите програми за научноизследователска и развойна дейност);

75.  Присъединява се към призива на Съвета за по-добър баланс между доверието и контрола и между поемането и избягването на рискове, като признава, че иновациите и научните изследвания са високорискови дейности без гарантиран резултат;

76.  Обръща внимание на факта, че участниците в процеса на въвеждане на иновации трябва да се справят с процедури и критерии за допустимост, които са различни както в рамките на отделните европейски програми, така и на равнище европейски и национални програми; това води до бюрокрация, високи разходи и пилеене на време и възможности; призовава за общ ангажимент от страна на Комисията и държавите-членки за прилагане на процес на опростяване и сближаване по отношение на процедурите за подбор и критериите за допустимост, използвани в областта на европейските научноизследователски дейности и иновации;

77.  Призовава Европейската комисия да представи пред Европейския парламент външна оценка относно инструментите за иновации, създадени в рамките на Седмата рамкова програма, като технологичните платформи и съвместните технологични инициативи (СТИ), като оценката следва да обхваща дейностите, поканите за представяне на предложения, иновативните проекти и резултатите (ако такива съществуват) и икономическия принос от публични и частни фондове;

78.  Отново посочва необходимостта от значително увеличаване на инвестициите в научноизследователски и развойни дейности и иновации – както частни, така и публични, с цел промишлеността на ЕС да остане лидер в областта на технологиите и да запази конкурентоспособността си на световно равнище в такива области като транспорта и енергийната ефективност; освен това, за да се стимулират частните инвестиции е необходимо да има повишаване на публичното финансиране на научноизследователските и развойни дейности и иновациите;

79.  Призовава бъдещата рамкова програма да насърчи оптималното използване на резултатите от научноизследователските дейности, като ги свърже с процеса на въвеждане на иновации чрез разширяване на обхвата на финансирането на проекти, така че той да включва етапите на демонстрация и създаване на прототипи;

80.  Подчертава значението на по-доброто сътрудничество при изпълнението на политиките и програмите, които засилват взаимодействието в рамките на веригата инфраструктури на научноизследователски и развойни дейности – иновации – създаване на работни места;

81.  Административното и финансово опростяване на процедурите за публично финансиране, особено в рамковите програми на ЕС, е предпоставка за стабилност, правна сигурност за участниците и следователно за повишено участие на промишлеността;

82.  Отново заявява, че рамковите програми следва да продължат да подпомагат съвместните научни изследвания в промишлеността, тъй като това има стимулиращ ефект върху средствата на промишлеността и оказва положително влияние върху създаването на производствени нововъведения в единния пазар;

83.  Настоятелно призовава за поддържането на солидна база на постиженията в основните изследвания, изградена на основата на успешния опит на Европейския съвет за научни изследвания, както и за поддържането на солидна база за приложните научни изследвания и иновации посредством създаване на агенция за приложни научни изследвания и иновации от типа на Европейския съвет за научни изследвания, обединявайки съществуващи структури по целесъобразност;

84.  Счита, че иновациите и творчеството са ключови фактори за икономическото възстановяване на Съюза и че следва да не се подценява значението на преобразуването на научните и технологичните открития на Съюза в нови стоки и услуги;

85.  Припомня, че иновациите успешно прилагат идеите на практика и изтъква фундаменталната връзка между иновациите и пазара; следователно, за да се ускори въвеждането на успешни технологии, услуги и процеси на пазара на ЕС, следва да се осигурят подходящи финансови инструменти, и по-специално такива, които могат да се справят с големите обществени предизвикателства;

86.  Застъпва становището, че използването с търговска цел на резултатите от научните изследвания в ЕС е недостатъчно или твърде бавно, и препоръчва да се създадат бизнес инкубатори, които активно да търсят иновации, да са в контакт с висшите учебни заведения и научноизследователските институти и чиято задача да е да насърчават експлоатацията с търговска цел на резултатите от научните изследвания, например чрез контакти между предприятията или чрез подкрепа за намирането на така наречените „бизнес ангели“ или на начален капитал за започване на нови стопански дейности;

87.  Набляга на необходимостта да се насърчават иновациите чрез създаване на нови пазарни възможности, за да се стимулира търсенето на иновативни продукти и пазарът за тях;

88.  Призовава Комисията и държавите-членки да определят и приложат политическите рамки, насочени към стимулиране на бързия достъп на ползвателите до ценни иновации в целия ЕС, като се гарантира, че новооткритите иновации могат действително да достигнат до потенциалните крайни потребители в разумни срокове;

89.  Подчертава колко е важно да се прави разлика между иновациите и научните изследвания; посочва, че иновациите са комплексен многопластов социално-икономически процес, който включва усилия за увеличаване на разходите за научноизследователска и развойна дейност, подкрепа за малките и средните предприятия и за високотехнологичните дейности, и е насочен към разработването на интегрирани системи въз основа на характеристиките и спецификите на различните територии;

90.  Призовава Комисията да обвърже по-тясно инструментите за финансиране с инструментите за иновации, свързани с търсенето, и да насочи тази помощ в по-голяма степен към МСП и новите дружества, които се нуждаят от ранен достъп до европейския или международния пазар; следователно счита, че е необходимо да се одобрят ясни и конкретни „Правила за участие“, включващи мерки за увеличаване на участието на малките и микропредприятията;

91.  Подчертава значението на програмите за докторанти за европейските иновации и предлага да се разработи европейска рамка за програмите за докторанти, която да насърчава ученето през целия живот и да ангажира предприятията в подпомагането, популяризирането и използването на резултатите от научноизследователските дейности; призовава държавите-членки да отстранят всички законодателни или административни пречки, които биха могли да ограничат достъпа на заинтересованите страни до програмите за докторанти;

92.  Призовава Комисията да обмисли програми, финансирани от няколко фонда, за държавите-членки и регионите, които искат да ги използват; счита, че това ще допринесе за работата по по-интегриран и гъвкав начин и ще увеличи ефективността на различните фондове (структурните фондове и рамковите програми за научноизследователска и развойна дейност);

93.  Подчертава необходимостта от подкрепа на комбинирана финансова структура, както и от разработване на нови финансови механизми, които също комбинират автоматични инструменти с инструменти, основаващи се на безвъзмездни средства, с цел насърчаване на инвестициите, необходими за постигане на стратегическите цели в областта на научноизследователските и развойни дейности;

94.  Приветства предложението на Комисията до 2014 г. да се отпуснат бюджетни кредити с цел подпомагане увеличаването на частното финансиране, необходимо за насърчаване на иновациите в Европа;

95.  Препоръчва да се промени мандатът на ЕИБ, за да може банката да финансира свързани с пазара научноизследователски дейности и иновации, носещи значителен риск; в тази връзка настоятелно призовава Комисията да разшири успешния Инструмент за финансиране с поделяне на риска (ИФПР) на ЕИБ чрез:

96.  Предлага да се създаде европейски фонд за финансиране на иновациите с цел насърчаване на инвестициите в иновативни МСП чрез поделяне на риска и мобилизиране на частните ресурси;

97.  Приветства предложението на Комисията за определяне на специални инвестиции, насочени към новосъздадени иновативни предприятия;

98.  Призовава Комисията да прехвърли по-голяма част от свързаните с пазара научни изследвания, включително демонстрационните проекти, към дългови и капиталови инструменти в бъдещите рамкови програми, които могат да осигурят повече частни капитали, като например Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации, Инструмента за финансиране с поделяне на риска (ИФПР) и Европейската рамка за оперативна съвместимост (ЕРОС), както и да предостави на МСП общоевропейски достъп до тях; изтъква необходимостта от елиминиране на недостига на финансиране за (трансграничните) нови дружества;

99.  Подчертава, че при разработването на инструментите за финансиране е необходимо по-добро разбиране на спецификите, свързани с мащаба на дружеството, неговото развитие, етапа на който то се намира, и сектора му на дейност; призовава за предприемане на спешни действия за отстраняване на основните пречки на първоначалните етапи на иновациите чрез подобряване на достъпа до първоначален капитал, финансиране от т.нар. „бизнес ангели“ и по-голямо капиталово и квазикапиталово финансиране както на европейско, така и на регионално и местно равнище;

100.  Подчертава, че потенциалът за развитие на рисковия капитал в ЕС далеч не е реализиран поради различия в националните правила и данъчни режими; приветства предложението на Комисията да се гарантира, че до 2012 г. фондовете за рисков капитал, установени в някоя държава-членка, ще могат свободно да развиват дейност и да инвестират в рамките на целия ЕС, създавайки по този начин истински „единен пазар на рисков капитал на ЕС“;

101.  Призовава за допълнително развитие на инструментите и механизмите за подобряване на достъпа на МСП до услугите за научни изследвания и иновации (като ваучери за иновации) и други стопански услуги, основани на знанията (моделиране, оценка на риска и т.н.), които са от съществено значение за въвеждането на иновации и предлагането на иновативни решения на пазара от страна на МСП;

102.  Изтъква икономическите ползи и ползите за екологичната ефективност на системите продукт–услуга и икономическите модели, ориентирани към функциите, и призовава Комисията да разработи стратегия в тази област;

103.  Призовава Комисията и държавите-членки да направят преоценка на цялата система на иновациите, за да се премахнат излишните финансови и административни бариери, например:

104.  Изразява съжаление, че иновациите са предмет на дълги бюрократични процедури за одобрение, които забавят иновациите, ограничават конкурентоспособността на пазара на ЕС и спират развитието на научните знания в рамките на медицинската общност, като забавят ползите, които пациентите биха могли да извлекат от тях;

105.  Подчертава значението на това, да се отдаде приоритетно значение на преразглеждането на Директивата за клиничните изпитвания при наличието на диалог с научните работници, с цел да се гарантира подобряване на регулаторната рамка за разработването на лекарствени продукти и сравняването на алтернативни лечения с лекарствени продукти при клиничните изследвания (както е посочено в заключенията на Съвета относно иновациите и солидарността в областта на фармацевтичните продукти, приети в Брюксел на 6 декември 2010 г.);

106.  Подчертава голямото значение на използването на нови познания за създаването на нови и усъвършенствани начини за профилактика, откриване и лечение на ракови заболявания и за насърчаването на ефикасни механизми за предоставяне на достъп до тези открития за пациентите;

107.  Изтъква значението на иновациите в Триъгълника на знанието и призовава за необходимостта от развитието на култура на иновациите във финансовата перспектива и перспективите след 2013 г.;

108.  Приканва държавите-членки, в тясно сътрудничество с регионите, да използват възможно най-добре структурните фондове за научноизследователски и развойни дейности и иновации през настоящия период на финансиране, като се насочат към основните обществени предизвикателства, стремят се да постигнат сближаване в областта на иновациите и научните изследвания и да синхронизират приоритетите на структурните фондове с целите на стратегията „ЕС 2020“; призовава Комисията и държавите-членки да избягват дублирането на дейности, което е свързано с много разходи, като насърчават интелигентни и по-добре насочени стратегии за специализация; счита, че регионите следва да бъдат поощрявани да подкрепят тази структура на европейска специализация;

109.  Изтъква, че средствата за сближаване, предназначени за иновации, остават до голяма степен неизразходвани поради неподходящи административни изисквания и необходимост от съчетаване на средствата, които липсват в периоди на финансови ограничения; отбелязва, че този факт допринася за увеличаване на икономическите различия между държавите-членки, които стоят в основата на настоящата криза в еврозоната; призовава за реформиране и оптимизиране на структурните фондове, така че те да станат достъпни за преструктурирането на участващите стопански субекти, и по-специално МСП;

110.  Счита, че установяването на критерии и стандарти се е доказало като силна движеща сила за насърчаване на иновациите и устойчивата конкурентоспособност в множество сектори на промишлеността; присъединява се към призива на Съвета към Комисията да представи предложения за ускоряване, опростяване, намаляване на разходите и модернизиране на процедурите за стандартизация чрез повишена прозрачност и участие на заинтересованите страни, като по този начин се даде тласък на един по-бърз европейски отговор на развитието на иновациите на световния пазар; изисква от Комисията сериозно да разгледа успешните иновативни механизми като създаването на отворени стандарти, които обединяват заинтересованите страни по цялата верига на стойността;

111.  Посочва, че стандартизацията може да увеличи иновациите и конкурентоспособността, като улесни достъпа до пазари и като позволи оперативна съвместимост; насърчава Комисията да увеличи усилията си за утвърждаване на включването на европейските стандарти, по-специално социалните стандарти и тези в областта на околната среда, в бъдещите споразумения за свободна търговия;

112.  Следователно подчертава, че всички стратегии във връзка с преобразяването на Европа за приспособяване към един свят, превъзмогнал кризата, трябва да се ръководят от принципите за създаване на устойчиви работни места;

113.  Настоятелно призовава Европейската комисия да следва препоръката от междинната оценка на Седмата рамкова програма (експертна група), когато отправя искане за налагане на мораториум върху новите инструменти, които следва да бъдат проучени, докато съществуващите такива не бъдат достатъчно развити и подходящо оценени; по тази причина призовава за приемането на специална предпазна мярка, за да се избегне объркване поради голямото разнообразие на инструментите;

114.  Призовава Комисията да представи на Парламента външна оценка на иновативните инструменти, създадени по Седмата рамкова програма, като например технологичните платформи и съвместните европейски технологични инициативи, и счита, че оценката следва да обхваща дейности, покани за представяне на предложения, иновационни проекти, резултати (ако има такива) и икономическия принос на публичните и частните фондове;

115.  Призовава Комисията, предвид целта за финансиране на научноизследователските и развойни дейности със сума в размер на 3 % от БВП до 2020 г. и признавайки, че научноизследователските дейности и иновациите са единственото сигурно средство за постигане на икономическо възстановяване в ЕС, да обмисли възможността за държавите-членки да се определи временно задължително минимално равнище на финансирането на научноизследователски и развойни дейности в размер на приблизително 1 % от БВП до 2015 г.;

116.  Обръща внимание на факта, че иновациите са важни за икономическото развитие и че Европейският съюз трябва да назначи още около един милион научни работници, за да постигне целта за изразходване на 3 % от БВП за научноизследователска и развойна дейност, както е посочено в стратегията „Европа 2020“; счита, че тази цел може да бъде постигната по-лесно чрез значително увеличаване на броя на жените - научни работници, които са само 39 % от научните работници в публичния сектор и висшето образование и 19 % от научните работници, заети в частния сектор(6);

117.  Подкрепя целта за увеличаване на броя на научните работници в ЕС с един милион до 2020 г. и отбелязва, че подобна огромна инвестиция би имала значителен мултиплициращ ефект върху заетостта, но в същото време счита, че това е много амбициозна цел, която би изисквала поставянето на цели за всяка отделна държава, както и полагането на целенасочени усилия; отбелязва, че публичният сектор не разполага непременно с достатъчно средства за това, така че независимо от силната потребност от увеличаване на броя на местата на научните работници във висшите учебни заведения и публичните научноизследователски институти, по-голямата част от новите научни работници ще бъдат заети в частния сектор; изтъква, че следва да се обръща по-малко внимание на броя на научните работници, отколкото на тяхната иновативност, на качеството на образованието им, на европейското разделение на труда в областта на научните изследвания, на средствата за научни изследвания и на качеството им;

118.  Приветства подкрепата на Комисията за иновациите, характеризиращи се с откритост и сътрудничество, което в дългосрочен план ще доведе до социални и икономически ползи; във връзка с това одобрява ангажимента, поет от Комисията за разпространяването, трансфера и използването на резултатите от изследователската дейност, в това число за осигуряване на отворен достъп до публикациите и данните за държавно финансираната изследователска дейност; насърчава Комисията да намери необходимите средства за постигането на тези цели и изтъква ролята, която гражданите на Европа могат да изиграят в тази област;

Единен пазар и интелектуална собственост

119.  Подчертава, че европейският единен пазар трябва спешно да бъде изграден за всички стоки и услуги, в т.ч. за иновативните здравни продукти, като по този начин се осигури достъп на 500 милиона потребители; отново посочва, че едно голямо предизвикателство за европейския единен пазар представлява фрагментирането на законодателните актове и процесите на утвърждаване;

120.  Подчертава, че в някои сектори, като например здравеопазването, резултатите от научните изследвания се отразяват в иновациите винаги, когато науката позволява това, и поради това счита, че песимизмът на Комисията по отношение на иновациите в много случаи е неоправдан;

121.  Подчертава, че действащите лицензионни практики допринасят за фрагментирането на вътрешния пазар на ЕС; отбелязва, че макар и да е постигнат напредък, все още не е разгледан в достатъчна степен въпросът за потребителското търсене на мултитериториални лицензи и лицензи за множество репертоари за трансгранично и онлайн ползване;

122.  Припомня, че целта на ЕС е да насърчава културните и творческите индустрии както онлайн, така и офлайн, и счита, че широко разпространеното използване на общоевропейски лицензи в съответствие с търсенето на пазара и на потребителите следва да бъде определено като цел и че ако това не може да се постигне в кратки срокове, следва да се извърши всеобхватна оценка на необходимото законодателство за преодоляване на всички евентуални пречки пред създаването на ефективен вътрешен пазар на ЕС, включително на принципа на териториалност;

123.  Приветства преразглеждането от Комисията на системата на търговските марки на Съюза и насърчава Комисията да гарантира предприемането на необходимите мерки, с цел да се осигури, че търговските марки се ползват с една и съща степен на защита в онлайн и офлайн среда;

124.  Подчертава, че силната, балансирана и правилно прилагана система за правата на интелектуална собственост, допринасяща за по-голяма прозрачност и предотвратяваща всяко фрагментиране, е едно от ключовите рамкови условия за иновациите; приветства усилията на Комисията правата на интелектуална собственост да не представляват бариера пред конкуренцията и иновациите; освен това призовава Комисията да разработи всеобхватна стратегия за интелектуалната собственост, която да постига равновесие между правата на изобретателите и насърчаването на широкото използване и достъп до знания и изобретения, и по целесъобразност, да представи законодателни предложения в тази връзка;

125.  Настоятелно призовава Комисията да насочи вниманието си към гарантиране на ефективното ползване от МСП на правата на интелектуална и индустриална собственост;

126.  Счита, че Комисията следва да вземе предвид конкретните проблеми, срещани от МСП при упражняване на правата им върху интелектуалната собственост, в съответствие с принципа „Мисли първо за малките“, въведен от Акта за малките предприятия за Европа, наред с другото, чрез прилагане на принципа на недискриминация по отношение на МСП;

127.  Счита, че добре функциониращото прилагане на правата на интелектуална собственост увеличава стимулите за дружествата да разработват иновативни продукти и следователно увеличава набора от стоки и услуги, предлагани на потребителите;

128.  Призовава за въвеждането на балансиран единен европейски патент; междувременно приветства силната подкрепа от страна на Съвета за процедурата на засилено сътрудничество за единен европейски патент, която ще започне през 2011 г.;

129.  Посочва, че е необходимо да бъдат приети единният европейски патент и уставът на европейското дружество, за да се насърчи преминаването към търговска дейност извън пазара на Общността; подчертава необходимостта от намаляване на разходите за патент на ЕС и правата върху интелектуалната собственост, като се отчитат съществуващите икономически различия между държавите-членки на ЕС, така че те да станат по-конкурентоспособни по отношение на цените в САЩ и Япония;

130.  Призовава за приключване до 2014 г. изграждането на Европейското изследователско пространство – задължение съгласно Договора, за да може ЕС да задържи и привлече най-талантливите хора, да осигури максимална свобода на движение за изследователите, да насърчи трансграничната дейност на научноизследователските и технологичните институти, както и разпространението, предаването и използването на резултатите от научноизследователските дейности; подчертава, че по тази причина ще бъде важно разработването на подходящи механизми за финансиране;

131.  Подчертава необходимостта от поощряване на политики, които стимулират научните работници да остават в държавите-членки на ЕС, чрез насърчаване на привлекателни условия на работа в публичните научноизследователски институти;

132.  Счита, че ефективната политика в областта на иновациите и растежа неизбежно се нуждае от инвестиции в програми за научни изследвания, които улесняват мобилността и обмена между изследователите на международно равнище и укрепват сътрудничеството между научните кръгове и бизнеса (действия по програмата „Мари Кюри“);

133.  Подчертава колко е важно да се създадат както на европейско, така и на национално равнище, благоприятни условия и стимули за засилено участие в докторантури и в иновативни научни изследвания, за да се предотврати изтичането на мозъци и ЕС да може да извлече значителни ползи, като засили конкурентоспособността си чрез модерни и иновативни научни изследвания и проучвания;

134.  Призовава за бързо преразглеждане на законодателството в областта на търговските марки на Общността и в тази връзка – за предприемането на подходящи мерки за гарантиране, че търговските марки се ползват с една и съща степен на защита в онлайн среда и извън нея;

135.  Приветства предложението на Комисията за развитие до края на 2011 г. на основан на знанието европейски пазар за правата върху интелектуалната собственост и за лицензи, включително улесняване на достъпа до неизползвана интелектуална собственост, наред с другото, чрез насърчаване формирането на общи патентни платформи и патентни обединения;

136.  Настоятелно призовава Комисията да изготви законодателни предложения, необходими за създаването на напълно функциониращ цифров единен пазар до 2015 г., тъй като това би подобрило значително рамковите условия за иновациите; подчертава, че инициативите трябва да бъдат амбициозни, по-специално в ключови области като авторското право, електронната търговия, включително политиката за защита на потребителите в рамките на електронната търговия, както и използването на информация, предоставяна от публичния сектор;

137.  Призовава Комисията и държавите-членки да превърнат доизграждането на единния пазар, включително мерките за насърчаване на цифровия единен пазар, в централен елемент на политиката в областта на иновациите, тъй като това ще осигури по-добри цени и по-високо качество за потребителите, ще подпомогне разработването на новаторски продукти, ще стимулира разкриването на работни места в ЕС и ще създаде нови възможности за растеж на ЕС на водещи пазари;

138.  Посочва, че в случай на преминаване към единен пазар на иновациите следва да бъдат съгласувани начините за оценяване на преките и непреките, краткосрочните и дългосрочните, както и икономическите и социалните ползи;

Обществени поръчки

139.  Припомня, че обществените поръчки, чиято стойност възлиза на 17 % от годишния БВП на ЕС, изпълняват важна роля за единния европейски пазар и за стимулиране на иновациите;

140.  Настоятелно призовава държавите-членки да използват стратегически обществените поръчки, насочени към обществените предизвикателства, за стимулиране на иновациите и да ориентират своя бюджет за обществените поръчки към новаторски, устойчиви и екологично ефективни продукти, процеси и услуги, като вземат предвид факта, че офертата с най-ниска стойност невинаги е икономически най-жизнеспособната; следователно призовава Комисията:

141.  Поддържа становището, че иновациите трябва да бъдат ключов елемент от обществената политика в области като околната среда, водата, енергетиката, транспорта, далекосъобщенията, здравеопазването и образованието; подчертава необходимостта от насърчаване на повсеместно разпространение и внедряване на иновациите ‐ в публичния сектор, в частните предприятия, и по-специално в малките и средните предприятия;

142.  Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят усилията на публичния сектор за прилагане на новаторски подходи и за стартиране на новата научноизследователска програма за иновации в публичния сектор, например в областта на електронното правителство, електронното здравеопазване и електронните обществени поръчки, както и да разпространяват най-добри практики сред публичната администрация, което ще намали бюрокрацията и ще включи политики, насочени към гражданите; подчертава значението на публичния сектор за засилване на общественото доверие към вътрешния цифров пазар;

143.  Призовава Комисията, държавите-членки и местните и регионалните органи да насърчават използването на електронни обществени поръчки, и по-специално на предхождащо търговската реализация възлагане на поръчки, включително съвместни и електронни обществени поръчки, като същевременно обръщат надлежно внимание на съответствието с правилата за защита на данните, като неделима част от стратегията на ЕС в областта на иновациите; по-специално призовава Комисията, като част от общия преглед на правната рамка за обществените поръчки, да изясни и опрости съответните правила и да предостави възможност на възлагащите органи да използват по по-прозрачен начин предхождащото търговската реализация възлагане на поръчки; призовава също така Комисията и държавите-членки да насърчават прозрачното включване на конкретни, действителни социални и екологични критерии и критерии за справедливата търговия и иновациите в процеса на възлагане на обществени поръчки, без да се подкопава активното участие на малките и средните предприятия в процеса на изготвяне на нови и новаторски решения и като се зачитат приложимите правила относно конкуренцията;

144.  Отбелязва, че иновативните МСП се сблъскват с проблеми при достъпа до финансиране за интернационализиране и до международните застраховки на търговски кредити, наред с други бариери, и изтъква необходимостта от прилагане на нови мерки за подпомагане на МСП в рамките на преразгледания Акт за малките предприятия и очакваното съобщение относно международната търговска политика и МСП;

145.  Подчертава, че по отношение на достъпа до пазарите за обществени поръчки е необходимо да има реципрочност на международно равнище, като по този начин се дава възможност на предприятията от ЕС да се конкурират при справедливи условия в международен план;

146.  Настоява за необходимостта да се обърне специално внимание на нетарифните бариери, които с постепенното намаляване или премахване на тарифите има вероятност да се превърнат в основни пречки пред международната търговия; счита за необосновани всички бариери, произтичащи от непоследователното прилагане на двустранните и многостранните търговски правила; от друга страна, счита за обосновани всички бариери, следващи от легитимни законодателни и административни дейности на публичните органи, които произтичат от нетърговски области, но имат непредвидени последици за търговията, чието премахване трябва да бъде предмет на обществени консултации и обсъждане;

147.  Потвърждава, че трансферът на технологии в полза на развитието и с оглед на постигането на Целите на хилядолетието за развитие трябва да бъде важен аспект от европейската търговска политика, но признава, че Комисията следва да наблюдава трансфера на ноу-хау в областта на високите технологии от ЕС към трети държави, с цел получаване на по-качествена информация за иновационните модели и бъдещите промени и избягване на нелоялна конкуренция;

148.  Подчертава важната роля, която МСП могат да изпълняват, ако правилата за обществените поръчки бъдат разработени с приспособими изисквания (включително капиталови изисквания и мащаб на договорите) според размера на участващото предприятие;

149.  Подчертава, че е важно ЕС и неговите държави-членки да започнат научно сътрудничество с трети държави; счита, че на предприятията от ЕС трябва да се гарантира по-добър достъп до програмите за научноизследователски и развойни дейности в трети държави;

150.  Подчертава, че ЕС и държавите-членки следва да координират своите действия във връзка със споразуменията и мерките в областта на науката и технологиите по отношение на трети държави; счита, че следва да се обмисли възможността за сключване на рамкови споразумения между ЕС и неговите държави-членки и трети държави;

Европейски партньорства за иновации (ЕПИ)

151.  Припомня своята резолюция от 11 ноември 2010 г. относно Европейските партньорства за иновации:

152.  Подчертава, че Европейските партньорства за иновации трябва:

153.  Счита за отлична целта, поставена пред пилотното партньорство за активен живот на възрастните хора и за остаряване в добро здраве, до 2020 г. продължителността на живота в добро здраве да се увеличи с две години, и счита, че следва да се определят ясни цели за всички иновационни партньорства, които без иновационни мерки биха страдали от липса на визия и мотивация, поради което би било по-трудно да се поставят измерими междинни и частични цели;

154.  Приветства т.нар. европейски партньорства за иновации, целящи увеличаване и координиране на инвестициите в научни изследвания и развойна дейност, както и подобряване на координацията на обществените поръчки с оглед ускоряване внедряването на иновациите на пазара; при все това подчертава, че политиките в областта на обществените поръчки следва да имат за цел не да заместят частните пазари или да нарушат конкуренцията, а да ги допълват, като стимулират разпространението на иновациите и същевременно запазват готовността на пазарите да се развиват в нови посоки;

155.  Призовава Комисията да включи в регламента за различните фондове през периода 2014–2020 г. предложения за конкретно улесняване на Европейските партньорства за иновации;

156.  Призовава Комисията да докладва веднъж годишно пред Парламента за всички европейски партньорства за иновации и два пъти годишно за първия пилотен проект, и изисква Европейският парламент да участва на всички етапи от изпълнението на ЕПИ;

157.  Призовава Комисията да създаде партньорство за иновации в областта на суровините;

Регионите като важен партньор

158.  Подчертава, че пълната ангажираност на регионалните и местните органи е от жизненоважно значение за постигането на целите на Съюза за иновации, тъй като те изпълняват важна роля за събирането на едно място на предприятия, образователни институции, публични органи и граждани по стандарта на „ромба“, като служат за посредник между тези различни участници, държавите-членки и ЕС; по тази причина призовава Комисията да предложи области за обсъждане и режим на действие, където регионите да могат да участват и да дадат своя принос за намирането на най-подходящите отговори на основните предизвикателства пред обществото, в съответствие с принципа на субсидиарност, като същевременно се признават специфичните нужди на различните региони;

159.  Отбелязва заключенията на европейската работна група за иновации от 2009 г., че икономическата и финансовата криза оказва несъразмерно въздействие в различните страни и региони, което засяга отрицателно целта за конвергенция; изразява безпокойството си, че настоящите бюджетни ограничения, наложени на държавите-членки, могат да доведат до по-големи ограничения в научно-технологичната област и иновациите, с потенциално вредни последици; изразява съгласието си, че инициативата „Съюз за иновации“ следва да включва всички държави-членки и региони и че това е от съществено значение, за да се избегне създаването на „иновационна пропаст“ между по-развитите и по-малко развитите страни и региони;

160.  Призовава всеки регион да инвестира в иновации и да адаптира стратегията си за иновации, за да се повиши нейната ефективност, освен това да увеличи човешкия си капитал и да насърчи способността и желанието на предприятията да въвеждат иновации и да бъдат конкурентни на световния пазар;

161.  Отбелязва, че лицата, вземащи решения на регионално равнище, следва изцяло да осъзнават потенциала за икономически растеж, който изследователските и иновационни дейности предлагат на всички региони, тъй като по-голямата част от иновациите се зараждат при взаимодействието с практиката (иновации, основани на търсенето и потреблението) и най-често са финансирани от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР); следователно отбелязва, че доколкото дейностите в областта на иновациите невинаги или не непременно изискват наличието на висши учебни заведения, региони без университети и изследователски центрове следва също да са в състояние да развиват собствени иновационни възможности и да извличат максимална полза от регионалните и местните ресурси и активи по отношение на потенциала за иновации;

162.  Отбелязва, че насърчаването на иновациите на регионално равнище може да спомогне за намаляване на регионалните различия; въпреки това насърчава различните равнища (регионално, национално и европейско) да координират усилията си по-ефективно като част от планирането на научноизследователски и развойни дейности в цяла Европа;

163.  Посочва, че иновациите – както при изготвянето на политиките, така и в дейностите на предприятията и научноизследователските центрове – са от основно значение за допълването на политиката на ЕС за териториално сближаване и по своето естество могат решително да допринесат за постигане на целите на сближаването и преодоляване на пречките, съществуващи в това отношение в области със специфични географски и демографски характеристики;

164.  Обръща внимание на приноса на културното многообразие за иновациите; във връзка с това счита, че на действията за опазване и насърчаване на регионалното културно многообразие следва да се отреди важна роля в политиката за иновации;

165.  Подчертава ключовата роля на регионите в изготвянето на политики за стимулиране на иновациите на национално равнище; въпреки това посочва, че в много държави-членки регионалните и местните бюджети са недостатъчни, а националните бюджети за иновации са ниски;

166.  Подчертава, че пълният потенциал за иновации на регионите на ЕС трябва да бъде мобилизиран с цел постигане на целите на „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, и изтъква, че бъдещата регионална политика следва да разглежда посоченото предизвикателство като основен приоритет; счита, че всички цели на регионалната политика следва да бъдат заложени като приоритет и подчертава необходимостта да се гарантира, че конкурентоспособността на Европа се осигурява чрез прилагането на световни стандарти; призовава промишлеността да бъде включена в екологичните иновации, тъй като предприемачите играят много важна роля за по-широкото разпространение на тези иновации на регионално равнище; отбелязва в това отношение, че информирането на предприемачите – чрез представяне на нови бизнес възможности – ще бъде от съществено значение за успеха на стратегия, насочена към развитието на ресурсно-ефективни икономики и устойчиви промишлени отрасли;

167.  Изтъква ролята на иновативния потенциал на държавите, които не са членки на ЕС, но си сътрудничат с ЕС в рамките на Източното партньорство, и призовава тези държави да бъдат включени в инициативата „Съюз за иновации“;

168.  Подчертава големия потенциал на градовете в усилията за научноизследователски дейности и иновации; счита, че една по-интелигентна политика за развитие на градовете, както и инициативата „интелигентни градове“ в областта на енергетиката, основана на технологичния прогрес и отчитаща факта, че 80 % от населението на Европа живее в градовете, където се наблюдава и най-голямото социално неравенство, би допринесла за устойчиви икономически иновации;

Изпълнение на стратегията

169.  Приканва Европейската комисия да превърне настоящия стратегически документ „Съюз за иновации“ в план за действие с конкретни, измерими и с определени срокове цели; призовава Комисията редовно да наблюдава напредъка, като оценява пречките и предлага механизми за постигане на подобрение, и редовно докладва пред Европейския парламент и пред Съвета;

170.  Приканва Европейската комисия да оцени специфичните инструменти на европейската политика в областта на иновациите спрямо основните външни конкуренти на ЕС (САЩ, Япония и страните от групата БРИК) и да представи доклад със сравнителен анализ на техните резултати по отношение на иновациите;

o
o   o

171.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и държавите-членки.

(1) Приети текстове, P7_TA(2010)0398. (2) Приети текстове, P7_TA(2011)0093. (3) Приети текстове, P7_TA(2010)0209. (4) Приети текстове, P7_TA(2010)0223. (5) Приети текстове, P7_TA(2010)0401. (6) Прессъобщение, озаглавено „She Figures 2009 – major findings and trends“, Европейска комисия, 2009, http://europa.eu/rapid/pressReleasesAction.do?reference=MEMO/09/519&format=HTML&aged=0&language=EN&guiLanguage=en.

Резолюция на Европейския парламент от 12 май 2011 г. относно предложената конвенция на МОТ, допълнена от препоръка, във връзка с домашните работници

P7_TA(2011)0237 B7-0296/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид въпроса от 24 февруари 2011 г. към Комисията относно Конвенцията на МОТ във връзка с домашните работници (O-000092/2011 – B7-0305/2011),

–  като взе предвид своята резолюция от 23 март 2006 г. относно демографските предизвикателства и солидарността между поколенията(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2008 г. относно стратегията на Общността за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2007‐2012 г.(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 19 октомври 2010 г. относно жените, работещи при несигурни условия на труд(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2010 г. относно ролята на минималния доход за борбата срещу бедността и насърчаването на общество, основаващо се на принципа на интеграцията в Европа(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2010 г. относно нетипични трудови договори, гарантиране на професионалното развитие, „гъвкавост и сигурност“ и нови форми на социален диалог(5),

–  като взе предвид Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място(6), както и своите индивидуални директиви,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 24 май 2006 г., озаглавено „Насърчаване на осигуряването на достоен труд за всички – приносът на ЕС за осъществяването на програмата за достоен труд в целия свят“ (COM(2006)0249), както и резолюцията на Европейския парламент от 23 май 2007 г.(7) за насърчаване осигуряването на достойни условия на труд за всички,

–  като взе предвид докладите IV(1) и IV (2) на Международната организация на труда (МОТ), озаглавени „Достоен труд за домашните работници“, изготвени за 99-тата сесия на Международната конференция на труда през юни 2010 г., както и докладите IV(1) (или така нареченият „кафяв“ доклад ) и IV(2) (или така нареченият „син“ доклад, публикуван в два тома), озаглавени „Достоен труд за домашните работници“, изготвени за 100-ната сесия на Международната конференция на труда през юни 2011 г.,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно професионализацията на домашните работници(8),

–  като взе предвид Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, по-специално член 4.1 от нея, забраняващ робството и принудителната домакинска работа, и член 14, забраняващ дискриминацията,

–  като взе предвид Европейската конвенция за правния статут на работниците-мигранти (1977),

–  като взе предвид европейското споразумение относно постовете за детегледачки (au pair) (1969 г.),

–  като взе предвид препоръка 1663 на Европейската харта за правата на домашните работници (2004 г.),

–  като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че кризата унищожи милиони работни места и задълбочи проблема с несигурността и бедността; като има предвид, че 17 % от жителите на ЕС са изложени на риск от бедност; и като има предвид, че 23 милиона жители на ЕС са безработни,

Б.  като има предвид, че в някои държави голяма част от домашния труд се осъществява в рамките на сивата икономика, в несигурни условия на заетост и/или под формата на недеклариран труд,

В.  като има предвид, че в индустриализираните държави делът на домашния труд представлява между 5 и 9 % от работните места; като има предвид, че голямото мнозинство от хората, заети в този сектор, са жени; като има предвид, че този труд бива подценяван, ниско платен и неофициален и като има предвид, че уязвимостта на домашните работници означава, че те биват дискриминирани и лесно могат да станат жертва на неравностойно, несправедливо или злонамерено третиране,

Г.  като има предвид, че работниците мигранти, заемащи нискоквалифицирани и временни работни места в периферията на пазара на труда, или работни места като домашни работници, могат да станат жертва на многостранна дискриминация, тъй като те често работят при лоши и нерегламентирани условия; като има предвид, че е необходимо да бъдат положени усилия за свеждането до минимум на случаите на лошо третиране, нередовно заплащане и актове на физическо или сексуално насилие спрямо работниците мигранти; като има предвид, че те често не са запознати с правата си, имат ограничен достъп до обществените услуги или достъпът им до тях е свързан със затруднения, имат ограничени познания за местния език и са лишени от социални мрежи; и като има предвид, че домашните работници, придружаващи работодателя си от трета страна са особено уязвими,

Д.  като има предвид, че целта на конвенцията е да предостави правно признаване на домашния труд като такъв, да даде едни и същи права на всички домашни работници и да предотврати нарушенията и злоупотребите, така че да създаде правна рамка за всички домашни работници и да гарантира, че трудът им не бива упражняван извън регулаторната рамка,

Е.  като има предвид, че много работодатели на домашни работници не разполагат с познания, нито получават подходящи съвети и помощ по въпросите на трудовото право, социалното осигуряване и задълженията на работодателите на домашни работници,

Ж.  като има предвид, че детегледачките представляват категория домашни работници, на които често не се гледа като на редовни работници; като има предвид, че множество доклади сочат, че това може да доведе до злоупотреби, например посредством принуждаване на детегледачките да работят прекалено много часове; като има предвид, че детегледачките трябва да получават защита, която да бъде равна на тази на останалите домашни работници,

1.  Приветства и подкрепя инициативата на МОТ за приемане на конвенцията, допълнена от препоръка, относно достоен труд за домашните работници; призовава държавите-членки на ЕС, които са членки на МОТ, да приемат тези инструменти на конференцията на МОТ през юни 2011 г.; призовава държавите-членки на ЕС да ратифицират и приложат конвенцията и препоръката в най-кратки срокове;

2.  Счита, че приемането, ратифицирането и прилагането на конвенция на МОТ относно достоен труд за домашните работници може да има въздействие посредством ограничаването на броя на бедните работници;

3.  Счита, че приемането, ратифицирането и прилагането на такава една конвенция би отговорило на нуждите на една от най-уязвимите категории работници;

4.  Счита, че приемането, ратифицирането и прилагането на такава една конвенция не само ще подобри положението на голям брой жени на пазара на труда за домашен труд, гарантирайки им достойни условия на труд, но също така ще подобри степента на социалното им приобщаване;

5.  Напълно подкрепя основаващия се на правата подход към заетостта, представен в проекта на конвенцията и препоръката; одобрява акцента, поставен върху създаването на достойни условия на труд за домашните работници и подкрепя определението за домашен работник, изложено в конвенцията; приветства факта, че конвенцията ясно посочва, че всеки работник, обхванат от това определение, има правото да бъде третиран по начин, съответстващ на основните трудови норми, по отношение на социалното осигуряване, принципа на недискриминация и равностойно третиране – както в процеса на търсене на работно място, така и на самото работно място – закрила срещу практиките на злоупотреби от страна на трудовите агенции, обучение и професионално развитие, здравеопазване и безопасност, закрила на майчинството и разпоредби относно работното и почивното време, закрила срещу злоупотреби и тормоз, свобода на сдружаване и представителство, колективно договаряне, колективни действия и обучение през целия живот; подкрепя призива в конвенцията за минимална възраст за трудова заетост и за изкореняване на различията в заплащането, основаващите се на пола или етническата принадлежност;

6.  Призовава за предоставянето на по-широк достъп до достъпни и качествени грижи за децата и възрастните хора, което ще допринесе за това да се гарантира, че работниците не са принудени да поемат тези задължения на неофициален принцип; в допълнение към това изтъква необходимостта от това да се гарантира, че несигурните работни места за полагане на домашен труд биват трансформирани, когато това е възможно, в достойни, добре платени, устойчиви работни места;

7.  Призовава за разработването на кампания за постепенно трансформиране на работниците, работещи при несигурни условия, в редовни работници; призовава за приемането на програма, имаща за цел обучението на работниците относно последиците от труда в несигурни условия, включително последиците за здравето и безопасността на работното място;

8.  Счита, че използването на най-добри практики от някои региони и държави-членки, например модели на договори, би могло да предостави по-стабилни форми на заетост за домашните работници, заети в семейни домове;

9.  Счита, че конвенцията следва да се съсредоточи върху насърчаването на продуктивни и носещи удовлетворение висококачествени работни места, както и върху разработването на разпоредби в трудовото право, които да осигуряват ефективна защита на правата на домашните работници, да им гарантират равностойно третиране, максимално равнище на защита и да защитават личното им достойнство;

10.  Отбелязва, че тенденцията към повишаване на дела на нестандартни или необичайни договори има силно изразено полово и възрастово измерение, и това следва да бъде отчетено в текста на конвенцията и препоръката;

11.  Изтъква, че високата безработица и сегментацията на пазара на труда трябва да бъдат преодолени посредством предоставянето на равни права на всички работници, както и посредством инвестиции в създаването на работни места, в умения и обучение през целия живот;

12.  Подчертава, че борбата срещу недекларирания труд следва да бъде придружена от мерки за създаване на жизнеспособни и устойчиви алтернативи за заетост и за подкрепа на хората при достъпа им до отворения пазар на труда, включително посредством действителна самостоятелна заетост;

13.  Счита, че конвенцията следва да разглежда политики, даващи възможност на всички хора, включително на най-слабите и ощетените, да имат ефективен достъп до официалния пазар на труда и до равни възможности;

14.  Призовава държавите-членки да ратифицират Международната конвенция за защита правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства, приета от Общото събрание на ООН на 18 декември 1990 г.(9);

15.  Счита, че е необходимо да се намери разрешение на проблема с недекларирания труд; отбелязва, че секторът на домашния труд се характеризира с висока степен на неформалност и недеклариран труд, че много работници мигранти са заети в този сектор, както и че техните права биват често нарушавани; освен това счита, че от съществена важност е борбата срещу несигурните условия на труд като цяло, имайки предвид, че този проблем засяга най-вече работниците мигранти и по този начин тяхната така или иначе уязвима позиция бива допълнително влошена;

16.  Счита, че е възможно да се наложи адаптиране на законодателството за създаването на гъвкави и сигурни договорни разпоредби, гарантиращи равностойно третиране; счита за особено важно да бъде проучено конкретното положение, пред което са изправени работниците мигранти и техните семейства;

17.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и МОТ.

(1) ОВ C 292 E, 1.12.2006 г., стр. 131. (2) ОВ C 41 E, 19.2.2009 г., стр. 14. (3) Приети текстове, P7_TA(2010)0365. (4) Приети текстове, P7_TA(2010)0375. (5) Приети текстове, P7_TA(2010)0263. (6) ОВ L 183, 29.6.1989, стр. 1. (7) OВ C 102 E, 24.4.2008 г., стр. 321. (8) EESC, SOC/372, 26 May 2010. (9) A/RES/45/158.

Резолюция на Европейския парламент от 12 май 2011 г. относно резистентността към антибиотици

P7_TA(2011)0238 B7-0295/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид своята резолюция от 22 май 2008 г. относно нова стратегия на Европейския съюз за здравето на животните (2007-2013 г.)(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 5 май 2010 г. относно оценката на плана за действие за защита и хуманно отношение към животните за периода 2006-2010 г.(2),

–  като взе предвид Директива 2003/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. относно мониторинга на зоонозите и заразните агенти, причиняващи зоонози и Регламент (EО) № 2160/2003 на Европейския парламент и на Съвета oт 17 ноември 2003 г. относно контрола на салмонела и други специфични агенти, причиняващи зоонози, които присъстват в хранителната верига,

–  като взе предвид съвместното становище относно антимикробна резистентност (AMR) с акцент върху зоонотичните инфекции, изготвено от Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ЕЦПКЗ/ECDC), Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), Европейската агенция по лекарствата (EMEA) и Научния комитет по нововъзникващи и новооткрити рискове за здравето (SCENIHR), Вестник на Европейския орган за безопасност на храните (EFSA Journal) 2009 г.; 7(11):1372,

–  като взе предвид въпроса с искане за устен отговор (O-000048/2011 – B7-0304/2011) до Комисията от 1 март 2011 г. относно резистентността към антибиотици,

–  като взе предвид доклада на СЗО, озаглавен „Медицинско въздействие на използването на антимикробни средства при отглеждането на животни за храна“,

–  като взе предвид своята резолюцията относно предложението за препоръка на Съвета за разумно използване на антимикробните агенти в хуманната медицина(3),

–  като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че за европейския животновъден отрасъл антимикробната резистентност (AMR) е въпрос, свързан със здравето на животните, особено когато лечението е неуспешно; като има предвид, че в редица държави-членки вече са дадени насоки за разумна употреба на антимикробни средства и че това е довело до намаляване на използването на антимикробни средства,

Б.  като има предвид, че животновъдният отрасъл (млечни продукти, говеждо месо, свинско и птиче месо, яйца, овче и козе мляко и производство на месо) играе важна роля в селскостопанската икономика на Европейския съюз,

В.  като има предвид, че основната цел на селските стопани е да полагат грижи за здравето и производителността на селскостопанските животни чрез добри селскостопански практики (хигиена, доброкачествени фуражи, правилен подход в животновъдството, отговорно управление на здравето на животните),

Г.  като има предвид, че въпреки мерките, предприети от селските стопани, животните все пак продължават да се разболяват и да се нуждаят от лечение,

Д.  като има предвид, че при правилна употреба антимикробните средства помагат на селските стопани да поддържат здравето и производителността на селскостопанските животни и да гарантират доброто състояние на животните,

Е.  като има предвид, че за в бъдеще европейският животновъден отрасъл трябва да разчита на безопасността и ефикасността на лечението с антимикробни средства,

Ж.  като има предвид, че даването на антимикробни средства както на животни, така и на хора трябва да отчита евентуалната заплаха от антимикробна резистентност (AMR),

З.  като има предвид, че значителна част от антимикробните средства се предписва за използване при животни и че AMR засяга както хората, така и животните и също може да преминава от хора към животни и от животни към хора и че поради тази причина въпросът действително обхваща много области и следователно е необходим координиран подход на общностно равнище,

И.  като има предвид, че антимикробната резистентност сред хората често бива причинявана от неправилна дозировка на антибиотичните лекарства, от неправилно лечение и чрез постоянно излагане на патогенните елементи на антимикробни средства в болничните заведения,

Й.  като има предвид, че преносът на патогенни бактерии, съдържащи гени на AMR, представлява особено голяма заплаха за хората, като например за земеделските стопани и за хората, заети в селското стопанство, които са в ежедневен контакт с животните,

К.  като има предвид, че отглеждането на животни в гъсто населени пространства може да стимулира по-високо равнище на заболеваемост; като има предвид, че неправилната употреба на антимикробни средства при животните обикновено може да бъде считана за рисков фактор, свързан с появата на резистентност с последствия за общественото здраве и за здравето на животните,

Л.  като има предвид, че ролята на животните, на храните от животински произход и на резистентните бактерии, които се появяват в животновъдството, за преноса на AMR върху хората, както и произтичащите от това евентуални рискове все още не са достатъчно изяснени,

М.  като има предвид, че употребата на антимикробни средства на субтерапевтично равнище за дълги периоди от време обикновено създава по-голям риск по отношение на възникването на AMR и/или на нейното усилване и разпространение в сравнение с терапевтичните лечения,

Н.  като има предвид, че употребата на антимикробни средства на субтерапевтично ниво е забранена в ЕС,

О.  като има предвид, че в дългосрочен план намалената употреба на антимикробни средства ще доведе до намаляване на разходите както за селските стопани, така и за обществото като цяло, при условие че бъде съхранена ефективността на антимикробните средства,

П.  като има предвид, че прекомерното и неправилно използване на биоциди също може да допринесе за AMR,

Р.  като им предвид, че химичното обеззаразяване на кланичните трупове, което е незаконно в Европа, също може да допринесе за AMR,

С.  като има предвид, че хранителните продукти могат да се окажат важен носител за разпространението на AMR,

Т.  като има предвид, че животните, които не се използват за производство на храни, като например домашните любимци, също могат да служат като резервоари и да улесняват преноса на AMR, и като припомня използването не по обозначеното върху етикета предназначение на антимикробните лекарствени средства, предназначени за употреба в хуманната медицина,

У.  като има предвид, че въпреки че понастоящем изглежда невъзможно съществуването на съвременно животновъдство без възможността за използване на антимикробни средства за лекуване на болести, доброто здраве на животните и разумната и отговорна употреба на антимикробни средства биха спомогнали за предотвратяването на AMR,

Ф.  като има предвид, че антимикробната резистентност при животните се различава между различните видове и различните форми на животновъдство,

Х.  като има предвид, че в своята резолюция от 5 май 2010 г. относно оценката на плана за действие за защита и хуманно отношение към животните за периода 2006-2010 г. Европейският парламент подчерта връзката между хуманното отношение към животните, здравето на животните и общественото здраве и настоятелно призова Комисията и държавите-членки да се заемат по отговорен начин с решаването на проблема с нарастването на AMR сред животните,

Ц.  като има предвид по-специално, че Европейският парламент призова Комисията да събира и анализира данни за употребата на продукти, свързани със здравето на животните, в това число и антимикробни средства, с оглед осигуряването на ефективното използване на подобни продукти,

Дейности за съвместно събиране на данни

1.  Приветства усилията на Комисията и нейните агенции по отношение на дейностите за съвместно събиране на данни в тази област, по-специално инициативата от 2009 г. за създаване на ESVAC (Европейска мрежа за надзор на потреблението на антимикробни средства във ветеринарната медицина); изразява съжаление във връзка с факта, че не всички държави-членки са се присъединили към мрежата ESVAC и призовава това да бъде сторено от повече държави; призовава Комисията да предоставя на мрежата ESVAC достатъчно финансови ресурси, така че тя да може да изпълнява своите задачи; призовава Комисията да предостави незабавно подходяща правна рамка, така че на държавите-членки да бъдат дадени правомощия за извършване на ефикасно събиране на данни;

2.  Призовава Комисията да се стреми към събиране на данни, което е хармонизирано и съпоставимо и с дейности, предприемани в трети държави, като например в САЩ;

3.  Признава, че правилното събиране и анализ на съпоставими данни относно продажбите на ветеринарни препарати – и последващата употреба на тези продукти върху животни – са важна първа крачка; подчертава необходимостта от получаването на пълна картина на действителното ползване понастоящем на антимикробни средства – къде, кога, как и върху какви животни – без да се създават допълнителни финансови или административни тежести за животновъдите или други притежатели на животни;

4.  Подчертава, че данните трябва не само да бъдат събирани, но също така правилно анализирани, а констатациите да намират практическо приложение и да бъдат предприемани необходимите действия на равнище ЕС и на равнище държави-членки, като също така се отчитат различията между животинските видове и формите на животновъдство;

5.  Приема, че тези данни трябва да бъдат поставени в подходящ контекст, тъй като селскостопанските практики и интензивността са различни в отделните държави-членки;

Научни изследвания

6.  Призовава за провеждане на допълнителни научни изследвания в областта нови антимикробни средства и на други алтернативи (ваксинация, биологична сигурност, развъждане с цел резистентност) и на подкрепени от доказателства стратегии за превенция и контрол на инфекциозните болести сред животните; подчертава значението на рамковите програми на ЕС за научни изследвания в това отношение; в този контекст подчертава значението на разработването на ефективни системи за животновъдство, които намаляват необходимостта от предписване на антимикробни средства;

7.  Призовава за по-ефективно съгласуване на ресурсите за научноизследователска дейност по отношение на хуманния и ветеринарния аспект чрез създаване на мрежа от съществуващи научноизследователски институти;

8.  Призовава за научни изследвания в областта на ролята на животните, на храната от животински произход, на устойчивите системи за производство, включващи здрави породи, дълголетие на животните, подобряване на управлението на стадата, своевременно предотвратяване на заболявания, възможност за движение и достъп до открити пространства и намаляване на гъстотата на животните, както и други условия, които гарантират задоволяването на биологичните потребности на животните, а така също и на резистентните бактерии, появяващи се в животновъдството, за преноса на AMR върху хората и произтичащите от това евентуални рискове;

Мониторинг и надзор

9.  Призовава всички държави-членки да извършват редовно и систематично мониторинг и надзор на AMR както сред животните, които се използват за производство на храни, така и сред домашните любимци, без да се създават допълнителни финансови или административни тежести за животновъдите и другите притежатели на животни или ветеринарните лекари; подчертава необходимостта от хармонизирани данни, включително информация за рисковите фактори, която да бъде лесно достъпна от единен портал за достъп; подчертава необходимостта от представяне на годишни доклади от страна на държавите-членки, които да съдържат данни, даващи възможност за сравнение в целия Европейски съюз;

10.  Призовава бъдещите бюджети на Службата по храните и ветеринарните въпроси (FVO) и на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) да отразяват нарасналата потребност от допълнителни инспекции и анализи в тази област;

11.  Призовава всички заинтересовани участници да осъзнаят своята отговорност за предотвратяване както на развитието, така и на разпространението на AMR, всеки в своята сфера на дейност, като например ветеринарна медицина и животновъдство;

12.  Предлага хармонизираният мониторинг на AMR в индикаторните бактерии (като напр. E.coli и E. enterococci) да бъде установен в съответствие с научни становища;

Съхраняване на ефикасността на антимикробните средства

13.  Подчертава, че крайната цел е запазването на антимикробните средства като ефикасно средство в борбата срещу заболяванията както сред животните, така и сред хората, като употребата на антимикробни средства се ограничава до случаите, когато тя е абсолютно необходима;

14.  Призовава за разумна и отговорна употреба на антимикробни средства при животните и за предоставяне на повече информация на ветеринарните лекари и земеделските стопани относно стратегии за свеждане до минимум на развитието на AMR; призовава за обмен на най-добри практики, като например приемане на насоки относно разумната употреба на антимикробни средства като важно средство за борба срещу развитието на AMR;

15.  Призовава за установяване на добри практики за животновъдството, които намаляват опасността от AMR; подчертава, че тези практики следва да бъдат прилагани по-специално спрямо млади животни, които произхождат от различни животновъдни стопанства и поради тази причина увеличават риска от заразни болести;

16.  Призовава държавите-членки и Службата по храните и ветеринарните въпроси (FVO) да гарантират по-ефективен контрол върху прилагането на забраната (2006 г.) за използване на антимикробните средства като стимулатори на растежа;

17.  Призовава Комисията да работи за въвеждането на международна забрана за използване на антимикробните средства като стимулатори на растежа в животинските фуражи, както и да повдигне този въпрос по време на водени от нея двустранни преговори с трети държави, например със САЩ;

18.  Призовава Комисията да направи оценка и да наблюдава как държавите-членки изпълняват и прилагат съответното европейско законодателство в областта на антимикробните средства;

19.  Призовава Комисията да разработи пространен многогодишен план за действие срещу AMR в рамките на стратегията на ЕС за здравето на животните; счита, че този план за действие следва да обхваща всички животни съгласно стратегията за хуманно отношение към животните, включително домашните любимци, и да подчертава логичната връзка между здравето на животните и използването на антимикробни средства, както и връзката между здравето на животните и човешкото здраве;

20.  Счита, че този план за действие следва да съдържа подробен преглед на различните начини за използването на антимикробните средства с профилактична цел, за да бъде разрешен спорът относно естеството на рутинната профилактика и относно определението на понятието „приемлива профилактика“;

21.  Като има предвид, че обработените животински протеини от непреживни животни показват явни ползи за здравето на животните и тяхното хранене, което би могло да допринесе значително за балансираното хранене на едностомашните животни, включително развъждана риба, и същевременно да спомогне за намаляването на употребата на антимикробни средства, изисква от Европейската комисия да отмени съществуващите ограничения при условия, които биха гарантирали максимално равнище на безопасност на храните;

o
o   o

22.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ C 279 E, 19.11.2009 г., стр. 89. (2) ОВ C 81 E, 15.3.2011 г., стр. 25. (3) ОВ C 112 E, 9.5.2002 г., стр. 106.

Резолюция на Европейския парламент от 12 май 2011 г. относно културното измерение на външната дейност на ЕС (2010/2161(INI))

P7_TA(2011)0239 A7-0112/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 167 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид член 27, параграф 3 от Договора за Европейския съюз,

–  като взе предвид член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид Конвенцията на ЮНЕСКО от 2005 г. за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване (Конвенция на ЮНЕСКО),

–  като взе предвид Решение 2010/427/EС на Съвета от 26 юли 2010 г. за определяне на организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност(1),

–  като взе предвид Директива 2010/13/EС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги)(2),

–  като взе предвид Решение № 1041/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на програма за сътрудничество в областта на аудиовизията с професионалисти от трети държави (MEDIA Mundus 2011–2013 г.)(3),

–  като взе предвид Решение № 1983/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно Европейската година на междукултурния диалог (2008 г.)(4),

–  като взе предвид Европейската програма за култура в глобализиращия се свят (COM(2007)0242),

–  като взе предвид доклада на Комисията за изпълнението на Европейската програма за култура (COM(2010)0390),

–  като взе предвид своята резолюция от 5 май 2010 г. относно „Europeana – следващи стъпки“(5),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 18 и 19 ноември 2010 г. относно работния план за културата за периода 2011-2014 г. (2010/С 325/01)(6),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 20 ноември 2008 г. относно насърчаването на културното многообразие и междукултурния диалог във външните отношения на Съюза и неговите държави-членки (2008/C 320/04)(7),

–  като взе предвид Декларацията на Хилядолетието на Организацията на обединените нации (2000 г.) и по-специално членовете под заглавието „Права на човека, демокрация и добро управление“,

–  като взе предвид резолюцията на ООН, озаглавена „Да спазим обещанието: обединени да постигнем Целите на хилядолетието за развитие“ от 22 септември 2010 г.,

–  като взе предвид резолюцията на ООН от 20 декември 2010 г., озаглавена „Култура и развитие“,

–  като взе предвид Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС, подписано в Котону на 23 юни 2000 г.(8), изменено за първи път в Люксембург на 25 юни 2005 г. (9) и за втори път в Ouagadougou на 22 юни 2010 г.(10),

–  като взе предвид протокола относно сътрудничеството в областта на културата, приложен към модела на споразумението за свободна търговия,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по култура и образование (A7-0112/2011),

А.  като има предвид, че ЕС е общност от ценности, характеризираща се с културно многообразие, чието мото – „Единство в многообразието“, намира израз по различни начини,

Б.  като има предвид, че поредицата от разширявания на ЕС, личната мобилност в споделяното европейско пространство, установените и новите миграционни потоци и всички видове обмен с останалата част на света подпомагат стимулирането на културното многообразие,

В.  като има предвид, че културата има истинска стойност, обогатява живота на хората и насърчава взаимното разбирателство и уважение,

Г.  като има предвид, че Европейската програма за култура поставя стратегическата цел за насърчаване на културата като важен елемент на международните отношения на ЕС,

Д.  като има предвид, че културата може и следва да улеснява развитието, приобщаването, иновациите, демокрацията, правата на човека, образованието, предотвратяването на конфликти и помиряването, взаимното разбирателство, толерантността и творчеството,

Е.  като има предвид, че Съюзът и неговите държави-членки, гражданите, предприятията и гражданското общество както в рамките на ЕС, така и в трети страни, са ключови участници в културните връзки,

Ж.  като има предвид, че културните блага, включително спортът, допринасят за нематериалното развитие и икономиката на ЕС, като насърчават реализирането на общество, основаващо се на знанията, по-специално чрез културните индустрии и туризма,

З.  като има предвид, че хората на изкуството действат на практика като дипломати в областта на културата, като обменят и предоставят различни естетически, политически, морални и социални ценности,

И.  като има предвид, че новите медии и комуникационни технологии, като например интернет, могат да бъдат инструмент за свобода на изразяване, плурализъм, обмен на информация, права на човека, развитие, свободата на събранията, демокрация и приобщаване, като и за улесняване на достъпа до културно съдържание и образование,

Й.  като има предвид, че културното сътрудничество и културният диалог, които представляват градивни елементи на културната дипломация, могат да служат като инструменти за световния мир и стабилност,

Култура и европейски ценности

1.  Подчертава всеобхватното естество и значението на културата във всички аспекти на живота и счита, че културата трябва да бъде взета предвид във всички външни политики на ЕС съгласно член 167, параграф 4 от ДФЕС;

2.  Подчертава необходимостта всички институции на ЕС да признаят в по-голяма степен стойността на културата като фактор, спомагащ за толерантност и разбирателство, както и като инструмент за растеж и по-приобщаващи общества;

3.  Призовава за сътрудничество с регионите във всяка държава-членка при изготвянето, прилагането и насърчаването на политиките в областта на културата;

4.  Подчертава, че демократичните и основните свободи като свободата на изразяване, свободата на печата, свободата от недостиг и страх, свободата от нетолерантност и омраза, свободата на достъп до печатна и цифрова информация, както и привилегията на свързване и общуване – онлайн и офлайн, са важни предпоставки за културно изразяване, културен обмен и културно многообразие;

5.  Припомня значението на протоколите относно сътрудничеството в областта на културата и тяхната добавена стойност за двустранните споразумения в областта на развитието и търговията; настоятелно призовава Комисията да представи стратегията си за бъдещите протоколи относно сътрудничеството в областта на културата и да се консултира с Парламента и гражданското общество във връзка с тази стратегия;

6.  Отново заявява, че културата изпълнява роля в двустранните споразумения за развитие и търговия, както и чрез такива мерки като европейските инструменти за развитие и сътрудничество, за стабилност, за демокрация и права на човека и за предприсъединяване, Европейската политика на съседство (ЕПС), Източното партньорство, Съюза за Средиземноморието и Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ), като всички те разпределят ресурси за културни програми;

7.  Подчертава, че трансатлантическото сътрудничество и сътрудничеството със съседните европейски държави е важно за поддържането на общите интереси и общите ценности;

8.  Оценява публично-частното сътрудничество, в което важна роля изпълнява гражданското общество, включително НПО и европейските културни мрежи, за решаването на културните аспекти на външната дейност на ЕС;

Програми на ЕС

9.  Изразява загриженост относно фрагментираността на политиките в областта на културата и проекти на ЕС, която възпрепятства стратегическото и ефективно използване на ресурсите за култура и развитието на видима обща стратегия на ЕС относно културните аспекти на външните отношения на ЕС;

10.  Настоятелно призовава за съгласуване на вътрешните действия в Комисията между различните генерални дирекции, които са фокусирани върху външните отношения (външна политика, разширяване, търговия, развитие), образованието и културата, както и върху програмата в областта на цифровите технологии;

11.  Заявява, че културният и образователният обмен могат потенциално да укрепят гражданското общество, да насърчат демократизацията и доброто управление, както и развитието на умения, да утвърдят правата на човека и основните свободи и да осигурят градивни елементи за трайно сътрудничество;

12.  Подкрепя нарастващото участие на трети страни в програмите на ЕС за културата, мобилността, младежта, образованието и обучението и призовава достъпът до тези програми да бъде улеснен за (млади) хора от трети страни, като например съседните европейски страни;

13.  Призовава за съгласувани стратегии за насърчаване на младежката мобилност на културни дейци, хора на изкуството и творци, за културно и образователно развитие (включително медийна и компютърна грамотност) и достъп до художествено изразяване в цялото му многообразие; поради това насърчава взаимодействието между програмите в областта на културата, спорта, образованието, медиите, езиковото многообразие и младежта;

14.  Насърчава сътрудничеството със специалисти, посреднически организации и гражданското общество както в държавите-членки, така и в трети страни, при изготвянето и прилагането на външните политики в областта на културата и при популяризирането на културните събития и обмени, които подобряват взаимното разбирателство, като същевременно надлежно вземат предвид европейското културно и езиково разнообразие;

15.  Призовава за създаването на виза за културни цели за граждани на трети страни, хора на изкуството и други специалисти в сферата на културата по модела на съществуващата програма „научна виза“, прилагана от 2005 г.; призовава също така Комисията да предложи инициатива за виза за краткосрочен престой с цел премахване на бариерите и пречките пред мобилността в сектора на културата;

Медии и нови информационни технологии

16.  Подчертава колко е важно ЕС да предприема действия по света за насърчаване на зачитането на свободата на изразяване, свободата на пресата и свободата на достъпа до аудиовизуални медии и нови информационни технологии по начин, съответстващ на авторските права;

17.  Осъжда факта, че репресивните режими цензурират и контролират интернет и настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да насърчават интернет свободата в глобален мащаб;

18.  Потвърждава принципа на мрежовия неутралитет, който има за цел да гарантира запазването на интернет като свободна и отворена технология, която насърчава демократичната комуникация;

19.  Изтъква ролята на интернет като средство за утвърждаване на европейската култура и призовава държавите-членки да продължат да развиват инвестирането в широколентов интернет в целия ЕС;

20.  Подчертава значението на новите медии и преди всичко на интернет като свободни, лесно достъпни и удобни за потребителя платформи за комуникация и информация, които следва да се използват активно в ЕС и извън него като част от междукултурния диалог; освен това подчертава значението на новите медии за осигуряване на достъп до продукти от областта на културата и културно съдържание, както и за по-доброто опознаване на европейското културно наследство и история във ЕС и извън него, както показват ключови проекти като „Европеана“;

21.  Призовава Комисията да създаде централен портал в интернет, който да предоставя както информация относно съществуващите програми на ЕС за подпомагане в областта на външните отношения, които имат културен елемент, така и относно планирането и организацията на културни събития от общоевропейско значение от външните представители на ЕС, а от друга страна да действа като централна информационна платформа за улесняване на свързването в мрежа на културни дейци, институции и гражданското общество и същевременно да съдържа препратки към други събития, спонсорирани от ЕС, като например Европеана;

Културна дипломация и културно сътрудничество

22.  Подчертава значението на културната дипломация и културното сътрудничество за поддържането и разпространяването на интересите на ЕС и държавите-членки по света и на ценностите, които изграждат европейската култура; подчертава необходимостта ЕС да действа като фактор (от световно значение) с глобална перспектива и глобална отговорност;

23.  Застъпва становището, че външните действия на ЕС следва да са насочени преди всичко към насърчаване на мира и помирението, правата на човека, международната търговия и икономическото развитие, като същевременно не се пренебрегват културните аспекти на дипломацията;

24.  Изтъква необходимостта от създаването на ефективни стратегии за провеждането на междукултурни преговори и счита, че междукултурният подход за тази цел би улеснил сключването на благоприятни споразумения, като ЕС и третите държави партньорки бъдат поставени при равни условия;

25.  Настоятелно призовава да бъде възложено на едно лице във всяко представителство на ЕС в чужбина да отговаря за координацията на културните връзки и взаимодействия между ЕС и трети страни и за пропагандирането на европейската култура в тясно сътрудничество с културни дейци и мрежови организации, като например EUNIC;

26.  Подчертава необходимостта от възприемане на цялостен подход в популяризирането на културата и на културния обмен, а така също и ролята на културата за насърчаването на демократизацията, правата на човека, предотвратяването на конфликти и укрепването на мира;

27.  Насърчава стартирането на политически диалог в областта на културата, подобно на започнатия наскоро между ЕС и Индия, с цел засилване на контактите между народите;

28.  Насърчава определянето на приоритети, които да бъдат пряко свързани с културното измерение в рамките на ЕИДПЧ, включително укрепването на принципите на правовата държава, управлението и предотвратяването на конфликти, сътрудничеството с гражданското общество и ролята на новите технологии по отношение на свободата на изразяване, демократичното участие и правата на човека;

Външни отношения на ЕС и Европейска служба за външна дейност (ЕСВД)

29.  Очаква проектът на организационната структура на ЕСВД да включва длъжности, специално приспособени към културните аспекти, и препоръчва да бъде създадено координационно звено за тази цел;

30.  Призовава ЕСВД и Комисията да координират стратегическото разгръщане на културните аспекти във външната политика, като интегрират културата последователно и систематично във външните отношения на ЕС и като се стремят към взаимно допълване с външните политики на държавите-членки в областта на културата;

31.  Призовава за подходящо обучение и усъвършенстване на персонала на ЕСВД по отношение на културните и цифровите аспекти на външната политика, така че те да могат да осигуряват координация между делегациите на ЕС в тази област, както и за предлагане на възможности за съвместно европейско обучение на национални експерти и на персонала на културните институти, а така също и за това, учебните бази да бъдат открити за глобално участие;

32.  Призовава за включването на ГД „Културна и цифрова дипломация“ в организационната структура на ЕСВД;

33.  Насърчава ЕСВД, при изграждането на ресурсите и компетентностите си в областта на културата, да си сътрудничи с мрежи като EUNIC, за да може да заимства от техния опит като независимо свързващо звено между държавите-членки и посредническите културни организации, както и да създава и използва взаимодействие;

34.  Насърчава ЕСВД да вземе предвид наскоро създадения Знак за европейско наследство на ЕС като средство, което да се използва при взаимоотношенията с трети страни с оглед подобряване на познанията за културата и историята на европейските народи и разпространяването им;

35.  Призовава Комисията да създаде междуведомствена работна група за културата в контекста на външните отношения на ЕС с цел развитие и разширяване на координацията, съгласуването, стратегията и обмена на най-добри практики и във връзка с това да вземе под внимание дейностите и инициативите на Съвета на Европа и да докладва на Парламента относно дейността на работната група;

36.  Предлага Европейската комисия да представя на Парламента редовни доклади за изпълнението на настоящата резолюция относно ролята на културата във външните отношения на ЕС;

37.  Предлага създаването на специфични информационни системи за подпомагане на мобилността на хората на изкуството и на други специалисти в сферата на културата, както се предвижда в проучването, озаглавено „Информационни системи за стимулиране на мобилността на хората на изкуството и на специалистите в сферата на културата ‐ проучване за осъществимост“(11) ;

38.  Настоятелно призовава Комисията да предложи и приеме през 2011 г. Зелена книга относно стратегия за сътрудничеството в областта на културата във външната дейност на ЕС, която да бъде последвана от съобщение;

39.  Насърчава предприемането на конкретни стъпки за стимулиране на изграждането на капацитет чрез участие на гражданското общество, както и финансирането на независими инициативи;

Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване

40.  Призовава ЕСВД да насърчава третите страни да разработват политики в областта на културата и системно да ги призовава да ратифицират и изпълняват Конвенцията на ЮНЕСКО;

41.  Припомня на държавите-членки значението на техните ангажименти по ратифицирането на Конвенцията на ЮНЕСКО, тъй като защитата на културното многообразие в света изисква информирана и балансирана политика в областта на цифровите технологии;

42.  Призовава Комисията да отчита надлежно двойствения характер на продуктите и услугите от областта на културата при провеждането на преговори във връзка с двустранни и многостранни споразумения и при сключването на протоколи в сферата на културата и да отдава преференциално отношение на развиващите се страни в съответствие с член 16 от Конвенцията на ЮНЕСКО;

43.  Приветства неотдавнашното подписване на споразумение между ЕС и ЮНЕСКО за механизъм за експертни консултации в размер на 1 милион евро с цел подпомагане на управлението в сектора на културата и даване на възможност на правителствата на развиващите се страни да се възползват от знанията на експерти при разработването на ефективни и устойчиви политики в областта на културата;

44.  Насърчава държавите-членки и Комисията да засилят усилията си за сътрудничество, за да продължат да подобряват националните правни рамки и политиките за защита и опазване на културното наследство и културните дадености в съответствие с националното законодателство и международните правни рамки, в това число мерки за борба с незаконния трафик на културно богатство и на интелектуална собственост; насърчава ги да предотвратяват незаконното присвояване на културно наследство и на продукти на културната дейност, като същевременно признават значението на авторските права и на интелектуална собственост за запазване на средствата за препитание на лицата, ангажирани в създаването на култура;

45.  Призовава за съгласувана стратегия на ЕС за популяризиране на европейските културни дейности и програми на международно равнище, основаваща се на защитата на многообразието и на двойствения характер на продуктите и дейностите в областта на културата, която обхваща наред с другото по-добра координация на вече съществуващите програми за външни дейности на ЕС с културни елементи и прилагането им в споразуменията с трети страни и съгласуваност със съдържащите се в Договорите клаузи за съвместимост от гледна точка на културата с принципа на субсидиарност и с Конвенцията на ЮНЕСКО;

46.  Призовава за съгласувана стратегия за защита и популяризиране на културното и природното наследство, както материално, така и нематериално, и за международно сътрудничество в зоните на конфликти, например чрез Blue Shield, която отрежда на културата роля при предотвратяването на конфликти и възстановяването на мира;

47.  Призовава за това персоналът, който се изпраща в зони на конфликти и в зони след конфликти, да бъде обучен по въпросите на културните аспекти на дейността с цел опазване на културното наследство и насърчаване на помирението, демокрацията и правата на човека;

48.  Желае да се гарантира, че в рамките на съществуващите финансови инструменти оперативните програми са насочени към опростяване, ефективност и координация на политиките на ЕС;

49.  Насърчава утвърждаването на ролята на културата в рамките на ЕИДПЧ, в неговата дейност за укрепването на принципите на правовата държава, управлението и предотвратяването на конфликти, сътрудничеството с гражданското общество и ролята на новите технологии по отношение на свободата на изразяване, демократичното участие и правата на човека;

50.  Признава, че всички права на човека трябва да бъдат зачитани, както е посочено във Всеобщата декларация за правата на човека, в Международния пакт за икономически, социални и културни права и в Хартата на основните права на ЕС и следователно признава връзката между културните права, многообразието и правата на човека и се противопоставя на използването на аргументи, свързани с културата, за да се оправдае нарушаването на правата на човека;

51.  Предлага включването на глава относно културата в Годишния преглед на правата на човека и интегрирането на културата в работата на междупарламентарните делегации;

52.  Настоятелно призовава развиването на дейности в областта на културата да не бъде използвано като аргумент за ограничаване на свободното движение на специалисти от сферата на културата между ЕС и трети държави;

53.  Подкрепя установяването на отношения в областта на културата със страни, с които не съществуват други партньорства, като начална стъпка към развитие на по-нататъшни връзки;

o
o   o

54.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) ОВ L 201, 3.8.2010 г., стр. 30. (2) ОВ L 95, 15.4.2010 г., стр. 1. (3) ОВ L 288, 4.11.2009 г., стр. 10. (4) ОВ L 412, 30.12.2006 г., стр. 44. (5) ОВ C 81 E, 15.3.2011 г., стр. 16. (6) ОВ C 325, 2.12.2010 г., стр. 1. (7) ОВ C 320, 16.12.2008 г., стр. 10. (8) ОВ L 317, 15.12.2000 г., стр. 3. (9) ОВ L 209, 11.8.2005 г., стр. 27. (10) ОВ L 287, 4.11.2010 г., стр. 3. (11) ГД „Образование и култура“ към Европейската комисия, март 2009 г.

Резолюция на Европейския парламент от 12 май 2011 г. относно „Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии“ (2010/2156(INI))

P7_TA(2011)0240 A7-0143/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 167 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид Конвенцията за опазване и насърчаване на многообразието от форми и културно изразяване на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, приета на 20 октомври 2005 г.,

–  като взе предвид Решение 2006/515/ЕО на Съвета от 18 май 2006 г. относно сключването на Конвенция за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване(1),

–  като взе предвид Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги)(2),

–  като взе предвид Решение № 1855/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно създаване на програма „Култура“ (2007-2013 г.)(3),

–  като взе предвид Решение № 1718/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 година за прилагане на програма за подпомагане на европейския аудио-визуален сектор (МЕДИА 2007)(4),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 3 януари 2008 г. относно творческото онлайн съдържание в единния пазар (COM(2007)0836),

–  като взе предвид своята резолюция от 5 май 2010 г. относно „Europeana ‐ следващи стъпки“(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 19 февруари 2009 г. относно социалната икономика(6),

–  като взе предвид резолюцията си от 10 април 2008 г. относно Европейска програма за културата в глобализиращия се свят(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 април 2008 г. относно индустриите, свързани с културата в рамките на Лисабонската стратегия(8),

–  като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2007 г. относно социалния статус на дейците на изкуството(9),

–  като взе предвид Заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. относно културата като катализатор за творчество и иновации(10),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 30 юни 2010 г., озаглавено „Европа – водеща световна туристическа дестинация – нова политическа рамка за европейския туризъм“ (COM(2010)0352),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 26 август 2010 г., озаглавено „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ (COM(2010)0245/2),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 октомври 2009 г., озаглавено „Авторското право в икономиката на знанието“ (COM(2009)0532),

–  като взе предвид Зелената книга на Комисията от 27 април 2010 г., озаглавена „Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии“ (COM(2010)0183),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по култура и образование, както и становищата на комисията по международна търговия, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по регионално развитие и комисията по правни въпроси (A7-0143/2011),

A.  като има предвид, че културните и творческите индустрии се характеризират с двойно естество – икономическо, поради приноса им за икономическото развитие по отношение на заетостта, икономическия растеж и създаването на блага, но и културно, благодарение на дейностите, допринасящи за социалната и културна интеграция на гражданите в обществото, като участват в насърчаването на ценностите и културните идентичности, както и в създаването на европейско културно наследство,

Б.  като има предвид, че това двойно естество я отличава от другите видове индустрии, от съществено значение е да се вземе предвид прилагането на специфични политики и мерки,

В.  като има предвид, че тази специфика се признава и насърчава от Европейския съюз на международната сцена, тъй като той е приел политика за запазване на своите културни сътрудничества в рамките на СТО и е ратифицирал Конвенцията на Юнеско,

Г.  като има предвид, че Общото споразумение за търговията с услуги (GATS) предвижда правото за изпълняване на политики за опазване на културното многообразие, прилагано системно от ЕС и неговите държави-членки,

Д.  като има предвид, че съгласно член 167, параграф 4 от ДФЕС е необходимо културата да се интегрира в другите европейски вътрешни и външни политики и в това отношение е нужна голяма бдителност, в контекста на настоящата глобализация, за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване,

Е.  като има предвид, че Конвенцията на Юнеско признава съществената роля на културните и творческите индустрии за създаването, разпространението и предоставянето на достъп до голямо многообразие от продукти и услуги в областта на културата, и насърчава международното сътрудничество,

Ж.  като има предвид подкрепата, която държавите-членки следва да оказват на културата и творчеството като основни фактори за запазване и подобряване на културното наследство и ландшафта, които трябва да се опазват и съхраняват, за да се допринесе за създаването на чувство за идентичност и да повишават информираността на гражданите по отношение на културата,

З.  като има предвид, че в Европейския съюз културните и творческите индустрии играят важна роля за насърчаване на културното и езиковото многообразие, плурализма, социалното и териториалното сближаване, но също така и за демократизация на достъпа до културата и стимулиране на междукултурния диалог в целия ЕС,

И.  като има предвид, че културното многообразие на Европа, и по-специално нейното богато наследство от регионални езици и култури, е незаменима основа за развитието на културните и творческите индустрии,

Й.  като има предвид, че в разискването за създаването на единен пазар в сектора на творческото съдържание трябва да се обърне особено внимание на културните и езиковите особености,

K.  като има предвид, че културните и творческите индустрии са лаборатории за художествени, технически и управленски иновации и че дават възможност за по-широко разпространение на произведенията и хората на изкуството на европейско и международно равнище,

Л.  като има предвид, че секторът на културните и творческите индустрии се подпомага и популяризира чрез различни инициативи, подкрепяни от Европейския парламент и от Съвета на Европа, като например наградата Европа, наградата LUX и културните маршрути,

M.  като има предвид ролята, която играят творческите и културните индустрии за поддържането на специфични, ценни и уникални компетенции и умения, плод на сливането на съвременната креативност и опита от миналото, и че по-специално в някои сектори, като например модата, часовникарството и бижутерството, ръчните умения и знанията на работниците, занаятчиите и творците са в основата на репутацията и световния успех на европейските индустрии от сектора,

Н.  като има предвид, че понастоящем хората на изкуството не разполагат с правен статут на равнище ЕС, който да отчита специфичния характер на тяхната работа и кариера, по-специално по отношение на мобилността, условията на труд и социалната закрила,

O.  като има предвид, че културните и творческите индустрии, които съставляват близо 5 милиона работни места и 2,6% от БВП на ЕС, са един от основните фактори за растеж в Съюза, като създават нови работни места, играят ключови роли в световните вериги за създаване на стойност, поощряват иновациите, осигуряват добавена стойност като фактор за социалното сближаване и служат като ефикасно средство в борбата срещу настоящата рецесия,

П.  като има предвид влиянието, което културните и творческите индустрии оказват върху почти всички други икономически сектори, като им осигуряват иновации, които са от определящо значение за конкурентоспособността, по-специално във връзка с информационните и комуникационните технологии,

Р.  като има предвид, че в цифровата ера тези индустрии са двигател за икономиката, като допринасят значително за иновациите и напредъка на новите информационни и комуникационни технологии и спомагат за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“,

С.  като има предвид, че творческите и културните индустрии могат да създават блага и работни места, при условие че им се осигурят необходимите средства, за да бъдат конкурентоспособни с творческите и културните индустрии на страните извън ЕС в рамките на европейска стратегия за международна конкуренция,

Т.  като има предвид, че сред хората от творческите и културните индустрии има и самостоятелно заети лица,

У.  като има предвид, че културните и творческите индустрии са пазар, който бележи растеж в ЕС, а също така и област, в която ЕС има потенциал да се превърне в лидер на световния пазар,

Ф.  като има предвид, че развитието на търговията на културни и творчески продукти и услуги е важен стълб за културата, развитието и демокрацията,

Х.  като има предвид, че креативността зависи от достъпа до вече съществуващите познания, произведения и творчески съдържания,

Ц.  като има предвид съществената роля на културното съдържание в цифровата икономика и че растежът на цифровизацията в Европа в бъдеще ще зависи от предлагането на качествено и разнообразно културно съдържание,

Ч.  като има предвид, че ерата на цифровите технологии открива нови перспективи за тези индустрии чрез създаването на нови икономически модели, които предоставят на потребителите възможност за достъп до разнообразно и качествено предлагане,

Ш.  като има предвид, че индустрията на съдържанието полага големи усилия за развитието на законно предлагане на културно онлайн съдържание и че всички заинтересовани страни следва да обединят сили за повишаване информираността относно съществуващото законно предлагане на онлайн съдържание,

Щ.  като има предвид, че вестниците и списанията са елементи от културните индустрии, както и от плуралистичната и разнообразна европейска медийна среда,

AA.  като има предвид, че цифровата ера също така носи предизвикателства за устойчивостта на традиционните сектори на тези индустрии, включително издателската дейност, търговията с книги и печатните медии,

AБ.  като има предвид, че за да процъфтяват, културните и творческите индустрии в Европа имат нужда от модерна, достъпна и сигурна в правно отношение система за защита на правата върху интелектуалната собственост,

AВ.  като има предвид, че е важно за гражданите да се осигури образование в областта на изкуството и културата и да се зачита творческият процес, с цел развитие на креативността, познанията за изкуството, културата, културното наследство и културното многообразие в Европейския съюз, образованието следва да разшири познанията не само за цифровите права, но и за задълженията, за да се насърчи по-доброто разбиране и зачитането на произведенията, защитени от права върху интелектуалната собственост,

AГ.  като има предвид, че технологичният напредък в информационните и комуникационните технологии не променя по никакъв начин необходимостта от защита на правата върху интелектуалната собственост,

AД.  като има предвид, че се изисква по-добро спазване на действащата правна рамка за защита на тези права, както и реформи по отношение, наред с другото, на опростяването на процедурите за издаване на лиценз в културните индустрии, за да могат да се използват в пълна степен предоставените нови възможности, като същевременно се гарантира добре балансирана система за защита на правата, отчитаща интересите както на творците, така и на потребителите,

AЕ.  като има предвид, че съвременната система на търговските марки в Съюза е от основно значение за защитата на стойността, която представляват инвестициите на европейските дружества в дизайн, творчество и иновации,

AЖ.  като има предвид, че е необходимо да се осигурят стратегически инвестиции за културните и творческите индустрии, включително чрез гарантиране на достъп до финансиране, съобразено с тяхната специфика и нужди, с цел те да играят пълноценна роля в динамизирането на европейската икономика,

AЗ.  като има предвид важната роля на културните и творческите индустрии за развитието на центрове за творчество на местно и регионално равнище, които дават възможност за по-голяма привлекателност на териториите, за създаване и развитие на предприятия и работни места в местната и регионалната икономика, благоприятстват туристическата атрактивност, създаването на нови предприятия и просперитета на тези територии и насърчават културния и творческия сектор, както и опазването, стимулирането и подчертаването на значението на европейското културно наследство, благодарение на множество междинни звена като местните и регионалните органи,

AИ.  като има предвид по-специално Европейския инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП) и неговия регионален план за действие, одобрен и финансиран за периода 2011–2013 г.,

AЙ.  като има предвид, че ролята на Европейския алианс на творческите индустрии следва да бъде засилена,

Движеща роля на културните и творческите индустрии в ЕС

1.  Подчертава необходимостта от анализ на културните и творческите индустрии и последиците от тяхната дейност за европейската икономика, като те бъдат идентифицирани, определени и описани сектор по сектор, с цел да се подчертае спецификата им, да се разберат по-добре целите и трудностите и да се приложат по-ефективни мерки;

2.  Призовава Комисията да продължи да полага усилия за по-добро определение на културните и творческите дейности, с оглед на това да бъде извършен задълбочен анализ на въздействието на тези индустрии върху дългосрочния растеж и конкурентоспособността в международен план, както и да насърчава по-голямо признание за специфичните характеристики на сектора;

3.  Призовава държавите-членки да поемат твърд ангажимент за опазване и подкрепа на своето културно наследство, като признаят, че условието за развитие на културните и творческите индустрии е наличието на двойствена икономика, съвместяваща публични и частни инвестиции;

4.  Счита, че културните и творческите индустрии следва да бъдат поставени в центъра на нова европейска политическа програма в съответствие с икономическите нужди на сектора и в контекста на цифровизацията, както и че бъдещата програма „Култура“ следва да отразява нуждите на културния и творческия сектор в цифровата ера чрез един по-прагматичен и по-всеобхватен подход;

5.  Признава, че като източници на икономически и социални иновации в много други сектори на икономиката, културните и творческите индустрии притежават голям потенциал за взаимодействие;

6.  Призовава Комисията да продължи своите усилия за подкрепа, стимулиране и улесняване на развитието на културната и творческата рамка, като насърчава по-усъвършенствана система на сътрудничество между държавите-членки и институциите на ЕС на базата на споделяне на опит за добри практики; препоръчва Комисията да включи местните и регионалните органи в процеса на последващи действия към Зелената книга в съответствие с принципа за субсидиарност;

7.  Приканва Комисията да изготви Бяла книга с оглед на все по-засилващото се значение на културните и творческите индустрии, а също и на целта за укрепване на този сектор, който е от стратегическо значение за постигането на целите на „Европа 2020“;

Образование, обучение и повишаване на осведомеността

8.  Насърчава както държавите-членки, така и Европейската комисия да поощряват образованието в областта на изкуството и културата (при поставяне на особен акцент върху креативността) на всяка възраст, от начално до висше и/или професионално образование, и развиването на творчески и предприемачески умения, включително чрез обучение през целия живот, по-специално предвид неговата функция за повишаване на осведомеността за креативността и обучението за правилно използване на информационните и комуникационните технологии и зачитане на правата върху интелектуалната собственост;

9.  Подчертава предимствата на обучение, съвместяващо от една страна теоретичното познание на историята на културата и техниката, а от друга страна – приложното художествено творчество и управлението на културните активи в предприятия, ателиета и др., така че да се увеличат уменията едновременно в теоретичен и практичен аспект;

10.  Подчертава значението на образователните програми, които акцентират върху професионалното обучение, развитието на идеи и повествования, електронните умения, техническите, предприемаческите и маркетинговите умения, включително използването на социални мрежи, както и уменията на работниците;

11.  Подчертава потенциала на тясното сътрудничество и диалога между културните и творческите индустрии, университетите, научноизследователските центрове, художествените училища и школи за осигуряването на съвместни програми за обучение и възможности за учене през целия живот;

12.  Припомня на Комисията и на държавите-членки нуждата от спешно признаване на професионалните квалификации в областта на културните и творческите индустрии, с цел насърчаване на мобилността на учащите се и на преподавателите, както и за по-нататъшно развитие на възможностите за учебни стажове в работна среда за хората на изкуството и творците;

13.  Приканва Комисията да се обърне към държавите-членки, за да се допълни рамката на взаимно признаване на дипломите за професионална квалификация и на програмите на обучение, по-специално във връзка с новите компетентности, които се изискват от сектора на културните и творческите индустрии;

14.  Призовава Комисията да насърчава съвместни научни изследвания и програми за партньорство между културните и творческите индустрии и сектора на образованието и обучението, включително продължаващото професионално обучение, за да се дадат на гражданите креативни и междукултурни компетентности, да се улесни прилагането на нови техники и нови творчески инструменти в учебния сектор, да се насърчава обучението през целия живот, по-специално чрез Европейския социален фонд, предвид множеството технологични промени в този сектор, както и да се насърчават иновациите в културните и творческите индустрии чрез научни изследвания и образование;

15.  Приканва държавите-членки да насърчават провеждането на обучения по управление, бизнес и предприемачество, предназначени по-конкретно за специалистите от културните и творчески индустрии, за да им се осигурят умения за комуникация и предприемачество, които са необходими в непрекъснато променящата се социално-икономическа среда; изтъква положителния опит от обучението и управлението в аудиовизуалния сектор по линия на програмата „Медия“ и се надява на програмата „Култура“ също да се предоставят подобни инструменти;

16.  Предлага да се създадат нови пилотни проекти по програмите „Еразъм“ и „Еразъм за млади предприемачи“, за да може да се установи по-голямо сътрудничество между университетите и предприятията в културния и творческия сектор;

17.  Подчертава необходимостта от предаването на техники и умения, както и целесъобразността от подобряване на обучението, създаване на програми за професионално обучение, посветени на културните и творческите индустрии, по-добро използване на съществуващите програми и учебни планове, чрез осигуряване на интердисциплинарно обучение и наблягане на сътрудничеството и партньорствата между образователни институции, студенти, специалисти в областта на културата и творци, различни по големина предприятия, включително частния и публичния сектор, занаятчии и финансови организации;

18.  Признава значението на културните и творческите индустрии за насърчаване на развитието на европейското съдържание, допринасяйки по този начин за културното сближаване на държавите-членки и за по-тесните връзки между техните народи;

19.  Подчертава, че междукултурното учене и умения помагат на хората да разберат други култури и допринасят за социалната интеграция;

Условия на труд и предприемачество

20.  Признава въздействието, конкурентоспособността и бъдещия потенциал на културните и творческите индустрии като важен двигател за устойчив растеж в Европа, който може да играе решаваща роля за икономическото възстановяване на ЕС;

21.  Приканва Комисията да признае културните и творческите индустрии за продуктивна част от европейската икономика, най-вече по отношение на тяхната способност да подпомагат повишаването на конкурентоспособността на другите сектори на икономиката;

22.  Подчертава, че е необходимо да се започне обсъждане на условията на труд, както и на икономическите, социалните, правните и данъчните аспекти на тези сектори, като се отдели особено внимание на предприемаческия аспект на културните и творческите индустрии и на условията на труд;

23.  Във връзка с това подчертава, че е необходимо да се води борба с дискриминацията по отношение на заплащането и да се подобри съответствието между заеманото работно място и равнището на квалификация;

24.  Поради това приканва Европейската комисия да анализира въздействието на културните и творческите индустрии върху европейската икономика и да публикува наръчник за оценка на постиженията в различните области на сектора във връзка със заетостта и създаването на икономически блага;

25.  Подчертава необходимостта от развитие на силен предприемачески дух в областта на културата и творчеството на местно, регионално, национално и европейско равнище;

26.  Подчертава необходимостта от създаването на оптимални условия за наемане на работа на млади висшисти и специалисти в този сектор, поощряване на възможностите им да станат самостоятелно заети предприемачи и запознаването им с особеностите в сферата на културата и изкуството във връзка с някои икономически, данъчни, финансови и технологични въпроси, както и в областта на комуникацията и маркетинга, правата върху интелектуалната собственост и предаването на знания между поколенията;

27.  Призовава Европейската комисия да създаде многоезична платформа, позволяваща изграждането на мрежа на европейско равнище, включваща всички специалисти в областта на културата и изкуството, за да могат те да обменят опит, най-добри практики и експертни умения и да си сътрудничат в рамките на общи или пилотни проекти с транснационално и трансгранично измерение, и да разполагат с пълна информация за действащите правни норми (като въпроси, свързани с авторските права, социалните права) и за възможностите за финансиране;

28.  Призовава Комисията и държавите-членки отново да включат организациите с нестопанска цел и стопанските субекти в социалната икономика към културните и творческите индустрии, както е посочено в Резолюцията на Парламента от 19 февруари 2009 г. относно социалната икономика, тъй като те реализират дейност в сектори, които имат отношение към културните и творческите индустрии, като по този начин се даде възможност за приемане на данъчни облекчения, лесен достъп до кредитиране и защита на заетостта;

29.  Призовава Комисията да зачита и признава действията на културните служби, организациите с нестопанска цел и частните инициативи, които участват в развитието на солидарна икономика, основаваща се на творчеството; призовава Комисията и държавите-членки да насърчават и продължават добрите практики за улесняване на достъпа на младежите, независимо от техния статут (студенти, чираци, стажанти, безработни и други), и на най-уязвимите групи до културата и творческите съдържания, например чрез намаление на тарифите, т.нар. „чекове за културни събития“ или безплатни културни дейности;

Статут на дейците на изкуството

30.  Отново потвърждава, че трябва да се създаде статут на европейските дейци на изкуството, така че те да могат да се ползват със задоволителни условия на работа и подходящи мерки по отношение на данъчните режими, правото им на работа, социалноосигурителните права и авторските права с оглед подобряване мобилността в рамките на Европейския съюз;

31.  Приканва държавите-членки, които все още не са взели мерки за прилагане на препоръката на Юнеско, да признаят професионалния статут на дейците на изкуството;

Творчески професии

32.  Припомня, че творческите професии съставляват един от стълбовете на нашето културно наследство и на нашата икономика и че следователно трябва да се осигури тяхната непреходност чрез съответните механизми за предаване на знанията и умения, както се подчертава в резолюцията на Европейския парламент от 10 април 2008 г. относно индустриите, свързани с културата в Европа;

33.  Отново потвърждава целта за запазване на специфичните особености на някои занаяти и предаването на умения, особено в културния, творческия и занаятчийския сектор, както и за гарантиране на механизмите за предаване на знания; предлага да се поощри създаването на местно, регионално и териториално равнище на центрове за предаване на знания, най-вече за традиционния творчески сектор;

34.  Посочва, че икономическият модел за културните и творческите индустрии, включително в сектора на луксозните стоки и услуги, представителен за тези индустрии, се основава на иновациите, постоянната креативност, доверието на потребителите и инвестициите в работни места, които често изискват висока квалификация и уникални познания; приканва Комисията да насърчи устойчивостта на този икономически модел в своите предложения относно културните и творческите индустрии, като разработи регулаторна рамка, адаптирана към техните специфични особености, най-вече по отношение на зачитането на правата върху интелектуалната собственост;

35.  Подчертава риска от недостиг на работна ръка за някои висококвалифицирани или твърде специфични професии, които допринасят за съществуването на културните и творческите индустрии в Европейския съюз, и приканва Комисията и държавите-членки, съвместно с предприятията, да предприемат необходимите мерки за гарантиране на запазването на тези изключителни умения и за улесняване обучението на ново поколение от занаятчии и работници, специализирани в тези професии;

Към по-голямо разпространение на произведенията на изкуството в цифровата ера

36.  Насърчава държавите-членки да развиват разпространението и движението на произведения на изкуството в целия Европейски съюз;

37.  Признава, че трябва да се насърчават не само иновациите в технологичното производство, но и иновациите в процесите на управление, в разработването на самите проекти и в тяхното разпространение и маркетинг;

38.  Приканва Комисията да обсъди възможността за създаване на специфични дейности и подходящи инструменти за подкрепа и развитие на европейските културни и творчески индустрии, в частност МСП, с цел да се подобри създаването, производството, насърчаването и разпространението на продуктите и услугите в областта на културата;

39.  Подчертава, че използването онлайн може да представлява реална възможност за по-добро разпространение и движение на европейските произведения, най-вече аудиовизуалните, при условие че законното предлагане може да се развие в среда на здравословна конкуренция, която ефективно разрешава проблема с незаконното предлагане на защитени произведения, и се установят нови начини за възнаграждаване на творците, при които те имат финансов интерес от успеха на произведенията си;

40.  Призовава Европейската комисия да гарантира строгото прилагане на член 13 от Директивата за аудиовизуалните медийни услуги(11), който предвижда, че държавите-членки следва да гарантират, че аудиовизуалните медийни услуги по заявка насърчават създаването и достъпа до европейски произведения, както и да представи доклад пред Парламента относно прилагането на тази разпоредба не по-късно от 2012 г.;

41.  Подчертава, че за да се гарантира по-голямо разпространение на европейските произведения и репертоари, трябва да се лансират инициативи за подобряване и насърчаване на превода, дублирането, субтитрирането и цифровизацията на европейските произведения на културата и в тези области да се разработят специални мерки в рамките на новото поколение програми „Медия“ и „Култура“ за периода 2014-2020 г.;

42.  Призовава Европейската комисия да насърчи развитието на културните и творческите индустрии, особено в интернет, като предприеме подходящи стъпки, за да гарантира, че всички заинтересовани страни споделят отговорността за установяването на равна защита на продуктите и услугите в цифровата среда с цел изграждане на по-голямо потребителско доверие в интернет;

43.  Приканва Европейската комисия да установи правна рамка, за да гарантира високо равнище на доверие в цифровото пространство – търговско и нетърговско, така че културните и творческите индустрии, от една страна, и потребителите, от друга страна, да могат напълно да се възползват от каналите за цифрово разпространение, без да се страхуват от подвеждащи практики или злоупотреби;

44.  Приканва Комисията и държавите-членки да обърнат специално внимание на ролята на библиотеките като институции за разпространение на културата и като форуми за диалог; счита, че на библиотеките, заедно с образователния и културния сектор, следва да се възложат отговорности и да се предоставят ресурси за преминаване към цифровизация; припомня, че този процес не търпи отлагане, тъй като европейските библиотеки дори и сега разполагат с ограничени средства за успешното преминаване към цифровизация;

45.  Подчертава по-специално, че е важно европейската цифрова библиотека да бъде разширена и разработена като ключов център за представяне на културното наследство, общата памет и творчеството на Европа и като отправна точка за образователни, културни, новаторски и предприемачески дейности; изтъква, че творческите обмени съставляват един от стълбовете на нашето културно наследство и на нашата икономика, и че следователно трябва да се осигури тяхната непреходност чрез съответните механизми за предаване на знанията и уменията;

46.  Подчертава необходимостта от надлежно отчитане на предизвикателствата, пред които са изправени традиционните сектори на културните и творческите индустрии, като издателската дейност, търговията с книги и печатните медии;

47.  Предвид засилващото се преминаване към производство и разпространение на цифрово съдържание от страна на издателската индустрия приканва Комисията да предприеме инициативи за насърчаване и увеличаване на цифровата грамотност; подчертава, че издателите следва да бъдат тясно ангажирани в инициативите за грамотност в областта на цифровите медии;

За един вътрешен пазар на културно и творческо съдържание

48.  Настоятелно призовава държавите-членки и Комисията да създадат единен европейски цифров пазар и механизми за техническа и финансова подкрепа на културните и творческите индустрии, с цел цифровизация на цялото културно наследство, както и да приемат общи европейски норми и стандарти;

49.  Подчертава значението на бързото прилагане и успеха на инициативата „Програма в областта на цифровите технологии“, за да могат културните и творческите индустрии да се възползват напълно от всички възможности, създадени от далекообхватните, високоскоростни широколентови връзки и новите безжични технологии, както и да се приспособят успешно към тях;

50.  Призовава държавите-членки и Комисията да предприемат необходимите мерки за създаване на европейски вътрешен пазар за културно и творческо онлайн съдържание, като гарантират достъп на европейските граждани до това съдържание и осигурят защита и справедливи възнаграждения за носителите на права и консолидиране на всички канали за финансиране на творческия сектор;

51.  Призовава Комисията да подкрепи нови и иновативни бизнес модели в творческия и културния сектор, адаптирани към последиците от глобализацията и предизвикателствата, свързани с цифровата ера, и по-специално във връзка с индустриите, създаващи съдържание;

52.  Подчертава, че оперативната съвместимост и стандартите са важни за създаването на условия на равен достъп до нови платформи и оборудване; призовава Комисията да насърчава оперативната съвместимост между платформите, да разработва стандарти, които помагат за създаването на благоприятстващ иновациите пазар, и да избягва използването на системи, които могат да ограничат достъпа до разнообразно съдържание;

53.  Призовава Комисията да насърчава използването, разпространението и разработването на безплатен софтуер и отворени стандарти, които съставляват потенциал за новаторство, творчество и разпространение на знания и за създаване на работни места;

54.  Отбелязва, че фрагментирането на пазара в културните и творческите сектори се дължи отчасти на културното многообразие и езиковите предпочитания на потребителите;

55.  Подчертава, че е от значение да се разгледа въпросът какъв е най-подходящият начин за адаптиране на регулаторните рамки, и по-конкретно на действащите правила, свързани с политиката в областта на конкуренцията, към особеностите в сектора на културата, за да се гарантира културното многообразие, както и достъпът на потребителите до различни по вид и качество съдържание и услуги в областта на културата;

56.  Отбелязва, че електронната търговия и интернет се развиват с такава невероятна скорост, като „поколенията“ технологии се заменят от нови с все по-бързи темпове, че следва да се правят опити регулаторните мерки на ЕС да отговарят на настоящите социални и търговски изисквания, така че да не бъдат безполезни, като изостават и пречат на пълното разгръщане на потенциала на културните и творческите индустрии на държавите-членки на ЕС;

57.  Изтъква необходимостта от обсъждане на оптималните условия за развитие на този единен пазар, по-специално в областта на данъчното облагане, например, по отношение на данъците, удържани при източника, приложими за доходите от авторски права, чрез осигуряване на възможност за въвеждане на намалена ставка на ДДС за продукти и услуги в областта на културата, разпространявани на материален носител или по интернет, с цел насърчаване на развитието им;

58.  Подчертава, че правилата за ДДС и липсата на достъпни методи за плащане за онлайн продажби също представляват пречка за правилното функциониране на вътрешния пазар и трябва да бъдат спешно разгледани;

59.  затова призовава Комисията да представи възможно най-скоро конкретни законодателни предложения за преодоляване на тези проблеми, за да се премахнат съществуващите пречки пред развитието на вътрешния пазар, особено в онлайн среда, като същевременно се зачита потребителското търсене и културното многообразие;

60.  Призовава Комисията да разгледа, във връзка с водещата инициатива „Програма в областта на цифровите технологии“, необходимостта от подпомагане на приспособяването на европейската електронна издателска дейност към предизвикателствата в резултат от конкуренцията посредством създаването на условия, благоприятстващи оперативната съвместимост на системите, преносимостта от едно устройство на друго и лоялната конкуренция;

Права върху интелектуална собственост

61.  Подчертава, че правото върху интелектуалната собственост е основен актив на дружествата от творческите индустрии, стимул за индивидуалното творчество и инвестиция в творческия процес; ето защо призовава за създаването на схеми, с които да се помогне на културните и творческите индустрии да се приспособят към цифровизацията посредством новите онлайн услуги въз основа на нови форми на управление на правата, насърчаващи авторските права; освен това призовава за балансирана регулаторна рамка, уреждаща защитата и прилагането на правата върху интелектуалната собственост;

62.  Подчертава потребността от ефективно прилагане на правата върху интелектуалната собственост както в офлайн, така и в онлайн среда, и подчертава във връзка с това, че всички мерки следва да бъдат внимателно оценявани, за да се гарантира тяхната ефикасност, пропорционалност и съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз;

63.  Призовава Комисията да адаптира авторските права към цифровата ера, за да се даде възможност на културните и творческите индустрии да се възползват от възможностите, създавани от цифровите технологии и медийното сближаване, и да разгледа конкретни начини за улесняване на използването на творческото съдържание и архивираните материали и за лесно достъпни системи за обслужване на едно гише във връзка с уреждането на права;

64.  В тази връзка подчертава съществената роля на дружествата за колективно управление на авторски права за развитието на европейското творчество и цифровата икономика; призовава Комисията, в контекста на изготвяното в настоящия момент предложение за директива за колективното управление, да създаде подходяща правна рамка за дейността на дружествата за колективно управление на авторски права и за събирането на репертоарите, обект на авторски права;

65.  Призовава Комисията да създаде благоприятни възможности за надеждна паневропейска система за лицензиране, която се основава на съществуващите мултитериториални модели за лицензиране на индивидуални и колективни права и която улеснява създаването на услуги с широко разнообразие на съдържанието, увеличавайки по този начин законния достъп до културното онлайн съдържание;

66.  Призовава Комисията и държавите-членки да насърчават обмена на най-добри практики по отношение на ефективните методи за повишаване на осведомеността на обществеността относно въздействието на нарушаването на правата върху интелектуалната собственост;

67.  Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки, съвместно със заинтересованите страни, да организират кампания за повишаване на осведомеността на европейско, национално и местно равнище, особено сред младите европейски потребители, относно необходимостта от зачитане на правата върху интелектуалната собственост;

68.  Приканва Комисията и държавите-членки да разрешат проблема с търговските злоупотреби и нарушенията на правата върху интелектуалната собственост, на които културните и творческите индустрии могат да бъдат жертва както в реалната, така и в цифровата икономика;

69.  Подчертава нуждата от намиране на окончателно решение за „жаждата за книги“, изпитвана от хората с увредено зрение и хората, които поради физическо или психологично увреждане не могат да четат печатни произведени в стандартен формат; напомня на Комисията и държавите-членки за техните задължения, съгласно Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, да предприемат всички подходящи мерки, за да гарантират, че лицата с увреждания имат достъп до културни материали в достъпни формати и че законите, защитаващи правата върху интелектуалната собственост, не представляват прекомерна или дискриминационна пречка за достъпа на лица с увреждания до културни материали;

70.  Призовава Комисията да работи активно и позитивно в рамките на Световната организация за интелектуална собственост за приемането на задължителна правна норма въз основа на предложението за договор, изготвено от Световния съюз на слепите и представено в Световната организация за интелектуална собственост през 2009 г.;

71.  Подчертава необходимостта да се разреши въпросът с осиротелите произведения; приветства заявеното от Комисията намерение да представи предложения в тази област; отбелязва, че проблемът с осиротелите произведения и „черната дупка на 20-и век“ не се ограничава до печатните творби, като например книги и списания, а обхваща всички видове творби, включително снимки, музика и аудиовизуални произведения;

72.  Призовава Комисията да насърчава финансовата подкрепа за инициативите на частния сектор за създаване на широко достъпни бази данни за права и музикални, аудиовизуални и други репертоари; тези бази данни ще увеличат прозрачността и ще рационализират процедурите за уреждане на правата;

73.  Призовава Комисията да насърчава създаването на справедливи, безпристрастни и ефективни алтернативни механизми за уреждане на спорове за всички заинтересовани лица;

74.  Счита, че Комисията следва да вземе предвид конкретните проблеми, срещани от МСП при упражняване на правата им върху интелектуална собственост, в съответствие с принципа „Мисли първо за малките“, въведен от „Small Business Act“ за Европа , наред с другото, чрез прилагане на принципа на недискриминация по отношение на МСП;

75.  Приветства преразглеждането от Комисията на системата на търговските марки в ЕС и насърчава Комисията да осигури предприемането на съответните мерки за гарантиране, че търговските марки могат да се ползват от еднакво равнище на защита в онлайн и в офлайн среда.

Финансиране на културните и творческите индустрии

76.  Припомня, че всички политики и мерки за подпомагане и финансиране в полза на културните и творческите индустрии трябва да отчитат характеристиките, които са присъщи на всяка отделна област от културния и творческия сектор;

77.  Призовава Комисията да предостави по право на културните и творческите индустрии статут на МСП във връзка с всички условия за достъп до кредитиране, подпомагане при започване на стопанска дейност и защита на заетостта, които следва да бъдат подходящо адаптирани към особеностите на сектора, със специален акцент върху ниската капитализация, търговската марка като актив , високия риск в началния етап, силното въздействие на информационните технологии, нередовната заетост и необходимостта от централизирани услуги;

78.  Призовава всички заинтересовани участници да помислят върху създаването на нови и новаторски финансови инструменти – както на европейско, така и на национално равнище, като механизми за банково гарантиране, възстановими авансови плащания, фондове за рисков капитал и стимули за създаване на местни партньорства, които да отчитат специфичните нужди на тези индустрии и по-специално факта, че единствената форма на капитал на творците, в много случаи, е нематериална;

79.  Насърчава мобилизирането на съществуващите европейски фондове и програми (например, инструмента за микрофинансиране) в помощ на развитието на малки предприятия и микропредприятия в културния и творческия сектор, така че да се оптимизира подпомагането на предприятията, като се улесни достъпът до информация за възможностите за финансиране, както и опростяването на процедурата за кандидатстване в тази връзка;

80.  Предлага създаването на краткосрочно микрофинансиране за насърчаване на експериментирането и разработването на новаторски културни и творчески проекти;

81.  Препоръчва Комисията да оцени значението на структурните фондове и настоящите и бъдещите програми в областта на културата, аудиовизуалните медии, младежта и образованието от гледна точка на техните възможности за развиване на творческия сектор, както и да изготви заключения и да действа в съответствие с тях с цел по-добра политика на подпомагане;

82.  Освен това признава ефективността на програмите на ЕС като програмата за иновациите и конкурентоспособността, предоставящи на МСП достъп до финансиране; предлага Комисията да извърши оценка на възможността за изготвяне на подобни специфични програми за културните и творческите индустрии;

83.  Призовава Комисията да обмисли създаването на специален бюджетен ред за водещата инициатива „Програма в областта на цифровите технологии“ за подпомагане на преминаването към цифровизация в европейските кина, с цел да се гарантира, че всички граждани на ЕС имат достъп до съдържание, отразяващо многообразието на идентичности в Европа и целият европейски кинематографичен сектор да стане по-конкурентоспособен;

84.  Подчертава важността на меценатството и публично-частните партньорства за целите на финансирането и подпомагането на културните и творческите дейности и приканва към подобряване на достъпа до кредитиране за тези сектори, както и към разглеждане на алтернативни формули като данъчни облекчения или данъчни стимули, за да се поощри меценатството от страна на предприятията;

85.  Подчертава колко е важно да бъдат обучени специалисти от банковия сектор да предоставят консултации относно финансирането на културни и творчески проекти, така че да се осигури по-добър достъп до кредитиране от финансовите институции;

86.  Подчертава значението на развитието на консултантски услуги по финансови въпроси и въпроси, свързани с управлението на предприятията, за да могат работещите в културния и творческия сектор, и по-специално МСП и много малките предприятия, да разберат същността на инструментите, необходими за доброто управление на предприятията, с оглед подобряване на процеса на създаване, производство, популяризиране и разпространение на стоки и услуги в областта на културата;

87.  Изтъква необходимостта от обучението на специалисти, които да могат да гарантират икономическата и финансова жизнеспособност на културните и творческите проекти, с цел да се подобри достъпът до кредитиране от финансовите и банковите институции, които като цяло не са запознати със специфичните особености на този сектор;

88.  Призовава Комисията, в контекста на Програмата в областта на цифровите технологии, да подпомага МСП, развиващи дейност в областта на културните и творческите индустрии, в търсенето на конкурентоспособни и благоприятни за потребителите новаторски модели на стопанска дейност онлайн, основани на съфинансиране и споделяне на риска между културните и творческите индустрии и посредниците;

89.  Ето защо призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че процедурите за възлагане на обществени поръчки не водят до излишни разходи и бюрократични проблеми за МСП;

90.  Във връзка със стартирането на Осмата рамкова програма за научни изследвания през декември 2011 г. призовава Комисията да предвиди финансиране за осъществяването на проекти и създаването на нови предприятия в областта на културните и творческите индустрии от млади хора на възраст под 35 години;

91.  Изисква в рамките на Европейския инструмент за съседство и партньорство и неговия План за регионално действие (RIP) за периода 2011–2013 г. да се предостави приоритетно финансиране за културните и творческите индустрии, с особен акцент върху аудиовизуалния сектор и създаването и разпространението на аудиовизуални произведения в Евро-средиземноморския регион;

92.  Предлага да се използва рамката на Европейския алианс на творческите индустрии (ECIA), за да се осигури платформа за достъп до информация и съвети относно инвестиционната готовност и дългосрочните стопански стратегии, достъп до заеми, гаранционни фондове и трансгранични частни инвестиции; призовава да бъде проучена възможността за създаване на банка за творческите индустрии;

93.  Насърчава държавите-членки и местните и регионалните органи да създават благоприятни условия за контакт между културните и творческите индустрии и организациите, които могат да ги финансират, и приканва тези органи да повишат осведомеността на финансовите организации относно особеностите на културните и творческите индустрии, за да ги насърчат да инвестират в тези индустрии, и по-специално в МСП и много малките предприятия, въз основа на културни проекти със силен икономически потенциал;

94.  Насърчава местните, териториалните и регионалните органи да повишат осведомеността на финансовите институции относно особеностите на културните и творческите индустрии, така че да бъдат мотивирани да инвестират в тях, по-специално в МСП;

Местно и регионално сътрудничество

95.  Подчертава, че културните и творческите индустрии често допринасят за преобразуването на западащите местни икономики, като благоприятстват появата на нови видове икономически дейности, създават нови и устойчиви работни места и увеличават привлекателността на европейските градове и региони и са в интерес по този начин на социалното и териториалното сближаване;

96.  Подчертава, че културата играе съществена роля за устойчивото развитие на трансграничните територии, и отчита, че инфраструктурите и оборудването в областта на културните и творческите индустрии могат да допринесат за постигането на териториално сближаване; убеден е, че стимулирането на културата и творчеството е неразделна част от териториалното сътрудничество, която следва да бъде засилена;

97.  Призовава всички органи, ангажирани на местно равнище, да използват програмите за териториално сътрудничество с цел използване и трансфер на най-добри практики за развитие на сектора на културните и творческите индустрии;

98.  Препоръчва, от една страна, по-интензивно изследване на взаимозависимостта между предоставянето на продукти и услуги в областта на културата и местоположението на предприятията от сектора на културните и творческите индустрии, както и анализиране на значението на културата на равнище ЕС като фактор за вземането на решение за установяване на предприятие, и от друга страна – подкрепа за академично изследване на въздействието на културните и творческите предприятия върху местата, където са се установили;

99.  Призовава Комисията и държавите-членки да документират наличната информация за практиките, потребностите и добрия опит в областта на трансграничното културно и творческо сътрудничество, с цел придобиване на специфичен експертен опит в сферата на културата, творчеството и трансграничните територии (особено в такива малко изследвани области като връзката между култура, творчество и икономика) и разработване на трансгранични стратегии за управление на културното наследство и ресурси;

100.  Призовава местните и регионалните органи да създадат средища за контакти и да създадат основата за изграждането на местни мрежи с цел повишаване на осведомеността относно културните и творческите индустрии сред работещите в сектора – чрез обмен на опит, експериментиране, подобряване на уменията и обучение по иновационни технологии, например цифровите технологии, както и сред широката общественост – чрез обучения, дебати и други творчески и културни прояви, и да развиват творчески центрове и бизнес инкубатори, за да се даде възможност на креативните млади специалисти и предприятия да работят в мрежа, да насърчават иновациите и да популяризират сектора;

101.  Призовава местните и регионалните органи да се обединят в мрежи с цел обмен на добри практики и разработване на трансгранични и транснационални пилотни проекти;

102.  Изтъква, че местните и регионалните органи могат да допринесат значително за по-доброто разпространение и движение на продуктите в областта на културата, като организират, подпомагат и популяризират културни прояви;

103.  Изтъква, че инфраструктурата и оборудването в областта на културните и творческите индустрии играят важна роля за развитието на физическата среда в населените места, за създаването на привлекателна за инвестиране среда и, по-специално, възстановяването и съживяването на стари индустриални зони, и че културното наследство придава добавена стойност и индивидуалност в развитието и обновяването на селските райони, особено чрез приноса си за селския туризъм и за предотвратяването на обезлюдяването на тези райони;

104.  Счита, че това е също така изключително важен фактор в контекста на стратегиите за възстановяването на стари индустриални зони, както и в контекста на политиките за определяне на нововъзникващите секторни области на туризма, както и в даването на нова дефиниция на традиционния туризъм;

105.  Затова счита, че създаването на културни и творчески индустрии и развитието на вече съществуващите трябва да се подкрепя посредством стратегии за национално, регионално и местно развитие, в партньорство между публичните органи, представляващи различните области на политиките, МСП и съответните представители на гражданското общество;

106.  Ето защо насърчава държавите-членки и регионите да създават възможности за подобно сътрудничество, да създават политики, които съчетават инвестициите в инфраструктура с инвестициите в човешки капитал, и да проучат схемите за иновационни ваучери с цел подпомагане на МСП и физическите лица в културните и творческите индустрии да придобиват професионални умения.

107.  Счита, че Комисията би могла да обърне по-голямо внимание на побратимяването на градовете, общините и регионите, което от много години насам представлява отлично средство за културно и творческо сътрудничество и информационен обмен; призовава Комисията в сътрудничество с европейските асоциации на местни и регионални органи да насърчава модерни и висококачествени инициативи за побратимяване и обмен, в които участват всички обществени групи;

108.  Предлага създаването на програма за действие, посветена на трансграничното насърчаване на културата и културното сътрудничество, като част от Европейската година на доброволческата дейност;

Европейска столица на културата

109.  Подчертава широкото признание за инициативата „Европейски столици на културата“ като „лаборатория“ за градско развитие чрез култура; приканва Комисията да популяризира тази инициатива и да осигури подходящи условия за трансфер на най-добри практики, културно сътрудничество и създаване на мрежи за споделяне на опит относно възможностите на културните и творческите индустрии, за да се използва пълният потенциал на тези сектори;

110.  Призовава в програмата на събитията по повод честването на Европейските столици на културата да бъде включено обсъждане на потенциала на творческите и културните индустрии;

Мода и туризъм

111.  Счита за необходимо да се добави в изготвения в Зелената книга списък на секторите на културните и творческите индустрии и модата и културният и устойчив туризъм; посочва, че тези два сектора се отличават със силен творчески елемент и предприемачески дух, което има важно въздействие по отношение на икономиката и международната конкурентоспособност на ЕС;

112.  Подчертава голямото значение на туризма за културните и творческите индустрии и препоръчва Комисията да насърчава градовете и регионите да използват в по-голяма степен културата като уникален актив, да осъществяват по-тясно сътрудничество помежду си в областта на културния туризъм, да развиват форми на сътрудничество между секторите на културата и на туризма и да подкрепят и двата сектора в съвместни проекти в областта на маркетинга;

Международни отношения и търговия

113.  Подчертава значението на горепосочената конвенция на Юнеско като съществен инструмент, който гарантира, че „културното изключение“ в международната търговия със стоки и услуги от културно и творческо естество се поддържа в международната рамка на СТО;

114.  Отбелязва, по отношение на насърчаването на културния обмен и многообразие, че пред достъпа до пазара на трети страни има много тарифни и нетарифни бариери, които, заедно с несигурността на мрежите за разпространение и използване, затрудняват истинското присъствие на европейската култура на този пазар;

115.  Подчертава големия потенциал на културните и творческите индустрии в международната търговия и счита, че тяхното значение се подценява поради трудностите със събиране на данни;

116.  Призовава Комисията, предвид разпространението на двустранните търговски споразумения, да представи пред Европейския парламент ясна и всеобхватна стратегия относно протоколите за културно сътрудничество, приложени към тези споразумения, с цел адаптиране на предлагането на европейско сътрудничество към нуждите и специфичните особености на културните и творческите индустрии в страните партньори, в съответствие с поетите ангажименти в рамките на СТО и буквата и духа на конвенцията на Юнеско;

117.  Приканва държавите-членки и Комисията да засилят износа на културни и творчески продукти и услуги и да положат усилия за повишаване на осведомеността относно европейските културни и творчески индустрии извън ЕС;

o
o   o

118.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) ОВ L 201, 25.7.2006 г., стр. 15. (2) ОВ L 95, 15.4.2010 г., стр. 1. (3) ОВ L 372, 27.12.2006 г., стр. 1. (4) ОВ L 327, 24.11.2006 г., стр. 12. (5) ОВ C 81 E, 15.3.2011 г., стр. 16. (6) ОВ C 76 E, 25.3.2010 г., стр. 16. (7) ОВ C 247 E, 15.10.2009 г., стр. 32. (8) ОВ C 247 E, 15.10.2009 г., стр. 25. (9) ОВ C 125 E, 22.5.2008 г., стр. 223. (10) http://ec.europa.eu/culture/our-policy-development/doc/CONS_NATIVE_CS_2009_08749_1_EN.pdf. (11) ОВ L 95, 15.4.2010 г., стр. 1.

Резолюция на Европейския парламент от 12 май 2011 г. относно Сараево – Европейска столица на културата през 2014 г.

P7_TA(2011)0241 B7-0281/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 167, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид Решение № 1622/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 2006 година за установяване на действията на Общността „Европейска столица на културата“ за годините 2007‐2019(1),

–  като взе предвид Меморандума за разбирателство, установяващ реда и условията за пълноценното участие на Босна и Херцеговина в програма „Култура“ 2007 – 2013 г., подписан на 21 декември 2010 г.,

–  като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че беше създадено действие на Общността, наречено „Европейска столица на културата“, с цел да подчертава богатството и разнообразието на европейските култури и техните общи черти, както и да насърчава по-доброто взаимно разбирателство между европейските граждани,

Б.  като има предвид, че горепосоченото решение за създаване на действие на Общността за събитието „Европейска столица на културата“ за годините 2007 до 2019 понастоящем се прилага само за държавите-членки на ЕС,

В.  като има предвид, че неколкократно на градове в трети европейски държави беше предоставена възможността да спечелят титлата „Европейска столица на културата“,

Г.  като има предвид, че Сараево заема специално място в европейската история и култура, както и че на града предстои да отбележи през 2014 г. няколко важни годишнини,

Д.  като има предвид, че Градският съвет на Сараево и местните културни дейци са извършили усилена подготовка за кандидатстване за тази титла,

1.  Призовава Съвета да присъди титлата „Европейска столица на културата“ за 2014 г. по изключение на Сараево;

2.  Счита, че това би представлявало важна стъпка към преодоляване на европейското разделение от миналото и представяне на обновена Европа чрез присъждането на титлата „Европейска столица на културата“ на град, който през 20 век беше свидетел на толкова трагични събития;

3.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на Комитета на регионите.

(1) ОВ L 304, 3.11.2006 г., стр. 1.

Резолюция на Европейския парламент от 12 май 2011 г. относно положението в Шри Ланка

P7_TA(2011)0242 RC-B7-0324/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид доклада от 31 март 2011 г. на експертната група на генералния секретар на ООН относно отговорността в Шри Ланка,

–  като взе предвид изявлението на генералния секретар на ООН от 25 април 2011 г. относно публикуването на доклада на експертната група относно Шри Ланка,

–  като взе предвид конвенциите, по които Шри Ланка е страна, които изискват от държавата да разследва предполагаемите нарушения на международното хуманитарно право и право в областта на правата на човека и да преследва по съдебен ред лицата, носещи отговорност,

–  като взе предвид декларацията относно назначаването на експертна комисия на ООН по проблемите на отговорността в Шри Ланка, направена от името на Европейския съюз на 1 юли 2010 г. от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП),

–  като взе предвид декларацията, направена от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на 10 май 2011 г. във връзка с доклада на експертната група на генералния секретар на ООН относно отговорността в Шри Ланка,

–  като взе предвид предишните си резолюции от 5 февруари 2009 г.(1), 12 март 2009 г.(2) и 22 октомври 2009 г.(3) относно Шри Ланка,

–  като взе предвид Втория допълнителен протокол към Четвъртата Женевска конвенция относно защитата на жертвите на въоръжени конфликти с немеждународен характер,

–  като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

A.  Като има предвид, че през май 2009 г. дългогодишният конфликт в Шри Ланка приключи с предаването на „Тигрите за освобождение на Тамил Илам“ (LTTE) и смъртта на техния лидер; като има предвид, че в резултат на конфликта множество граждани на Шри Ланка живеят като вътрешно разселени лица, най-вече в северната част на страната,

Б.  като има предвид, че според оценките в последните месеци на конфликта ожесточените боеве в районите с цивилно население са довели до хиляди случаи на загинали и ранени цивилни граждани,

В.  като има предвид, че на 23 май 2009 г. по време на посещение на Бан Ки-мун в Шри Ланка малко след края на конфликта президентът Mahinda Rajapaksa и Бан Ки-мун публикуваха съвместно изявление, в което генералният секретар на ООН подчерта значението на процеса на отговорност, а правителството на Шри Ланка се съгласи да предприеме мерки за разглеждане на твърденията за нарушения на военните закони,

Г.  като има предвид, че на 15 май 2010 г. правителството на Шри Ланка назначи осемчленна комисия за извлечените поуки и помирение (LLRC), която да разгледа събитията, настъпили в Шри Ланка между февруари 2002 г. и май 2009 г., с цел да се гарантира отговорност, правосъдие и помирение в страната,

Д.  като има предвид, че на 22 юни 2010 г. генералният секретар на ООН обяви назначаването на експертна комисия, която ще го консултира по проблема с отговорността във връзка с предполагаемите нарушения на международното хуманитарно право и право в областта на правата на човека през последните етапи на конфликта в Шри Ланка,

Е.  като има предвид, че докладът на ООН, публикуван на 25 април 2011 г., счете за достоверни твърденията, че както правителствените сили, така и „Тигрите за освобождение на Тамил Илам“ са извършили военни операции в грубо нарушение на защитата, правата, благосъстоянието и живота на цивилните граждани и не са спазили нормите на международното право,

Ж.  като има предвид, че в последните етапи на конфликта международната общност неведнъж призова правителството на Шри Ланка да позволи на международни наблюдатели да влязат в страната, за да наблюдават хуманитарното положение на цивилното население, което е засегнато от боевете,

З.  като има предвид, че експертната група заключи също, че усилията на Шри Ланка, почти две години след края на войната, са твърде далече от международните стандарти за отговорност,

1.  Изразява своята загриженост относно сериозния характер на твърденията в доклада на ООН; подчертава, че тези твърдения и проблемът с отговорността за тях трябва да бъдат адекватно разгледани преди да може да бъде постигнато трайно помирение в Шри Ланка;

2.  Отчита, че експертната група е счела за достоверни твърденията, които, ако бъдат доказани, показват, че са извършени множество сериозни нарушения на международното хуманитарно право и международното право в областта на правата на човека както от правителството на Шри Ланка, така и от „Тигрите за освобождение на Тамил Илам“, някои от които биха могли да се разглеждат като военни престъпления и престъпления срещу човечеството;

3.  Приветства инициативата на генералния секретар на ООН за назначаване на експертна група за отговорността в Шри Ланка във връзка с предполагаемите нарушения на международното хуманитарно право и право в областта на правата на човека през последните етапи на въоръжения конфликт;

4.  Приветства решението на Бан Ки-мун да публикува доклада на 25 април 2011 г.;

5.  Подчертава, че ангажиментът относно правата на човека и отговорността беше ключов момент от съвместното изявление, публикувано от президента на Шри Ланка и генералния секретар на ООН на 23 май 2009 г.;

6.  Приветства решението на генералния секретар на ООН да даде положителен отговор на препоръката на експертната група за преглед на действията на ООН във връзка с изпълнението на нейните хуманитарни и защитни мандати по време на войната в Шри Ланка, особено в последните етапи на конфликта; отбелязва, че експертната група е препоръчала на генералния секретар на ООН да пристъпи незабавно към създаване на независим международен механизъм, но той е бил уведомен, че това ще изисква съгласието на приемащата страна или решение от държавите-членки чрез подходящ междуправителствен форум;

7.  Счита, че в интерес на правосъдието и помирението в Шри Ланка твърденията, съдържащи се в доклада на експертната група на ООН, дават основание за пълно, безпристрастно и прозрачно разследване; насърчава правителството на Шри Ланка да отговори конструктивно на препоръките, отправени от експертната група;

8.  Изразява дълбока загриженост поради тревожната липса на независимост на съдебната власт, която би могла да играе допълваща роля към един независим разследващ орган; настоятелно призовава правителството на Шри Ланка да гарантира възстановително и наказателно правосъдие;

9.  Призовава правителството на Шри Ланка, в съответствие с международните си задължения и с оглед подобряване на вътрешния си процес на отговорност, да допринесе за усилията, които вече се полагат за постигането на пълно помирение;

10.  В тази връзка признава, че правителството на Шри Ланка е създало комисия за извлечените поуки и помирение (LLRC); настоятелно призовава тази комисия да вземе сериозно предвид доклада на ООН; отбелязва, че тя има право да поиска от прокурора на Шри Ланка да образува наказателно производство въз основа на констатациите й;

11.  Призовава за отчетност както от страна на „Тигрите за освобождение на Тамил Илам“, така и от правителството на Шри Ланка, за предполагаемите нарушения на международното хуманитарно право и право в областта на правата на човека;

12.  Настоятелно призовава правителството на Шри Ланка да изпълни препоръките на експертната група, като започне с „незабавните мерки“, и незабавно да започне истински разследвания на нарушенията на международното хуманитарно право и право в областта на правата на човека, за които се твърди, че са извършени от двете страни, участващи във въоръжения конфликт;

13.  Призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител, Съвета и Комисията да окажат подкрепа за по-нататъшните усилия за укрепване на процеса на отговорност в Шри Ланка и да подкрепят доклада на ООН;

14.  Настоятелно призовава правителството на Шри Ланка да прояви инициатива при разглеждането на истинските политически, икономически и социални тревоги и интереси на своите тамилски граждани; съответно настоятелно призовава правителството на Шри Ланка да предприеме активни мерки по отношение на политическата децентрализация и да насърчи назначаването на тамилски граждани в държавната администрация, полицията и въоръжените сили, така че тамилските граждани да се чувстват по-сигурни, да признаят поражението на „Тигрите за освобождение на Тамил Илам“ като освобождение и да очакват светло и проспериращо бъдеще, при равни условия със своите синхалски съграждани;

15.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки, на генералния секретар на ООН, както и на президента, правителството и парламента на Шри Ланка.

(1) ОВ C 67 E, 18.3.2010 г., стр. 141. (2) ОВ C 87 E, 1.4.2010 г., стр. 127. (3) ОВ C 265 E, 30.9.2010 г., стр. 29.

Резолюция на Европейския парламент от 12 май 2011 г. относно Азербайджан

P7_TA(2011)0243 RC-B7-0330/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Азербайджан, и по-специално резолюцията си от 17 декември 2009 г.(1),

–  като взе предвид резолюциите си от 20 май 2010 г.(2) относно необходимостта от стратегия на ЕС относно Южен Кавказ, от 7 април 2011 г.(3) относно прегледа на европейската политика на съседство - Източното измерение и от 20 януари 2011 г.(4) относно стратегията на ЕС за Черно море,

–  като взе предвид изявлението на говорителя на члена на Европейската комисия, отговарящ за разширяването и европейската политика на съседство от 18 април 2011 г. и изявлението на Бюрото на Делегацията на ЕС в Баку от 10 март 2011 г.,

–  като взе предвид заключенията от заседанието на министрите на външните работи в рамките на Източното партньорство от 13 декември 2010 г.,

–  като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕО и Азербайджан, влязло в сила на 1 юли 1999 г.,

–  като взе предвид изявленията на представителя на ОССЕ по въпросите, свързани със свободата на медиите, относно нападенията срещу журналисти от 10 март 2011 г. и от 28 март 2011 г.,

–  като взе предвид доклада на мисията за наблюдение на изборите на Службата за демократични институции и права на човека относно парламентарните избори, проведени на 7 ноември 2010 г.,

–  като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник

A.  като има предвид, че Азербайджан участва активно в европейската политика за съседство и в Източното партньорство, че е сред учредителите на Евронест и че е поел ангажимент за зачитане на принципите на демокрацията, правата на човека и правовата държава, които са основните ценности, на които се опират тези инициативи,

Б.  като има предвид, че от 15 юли 2010 г. се водят преговори относно споразумение за асоцииране между ЕС и Азербайджан, основано на съвместни ангажименти по отношение на набор от общи ценности и обхващащо широк кръг от области, включително политическия диалог, правосъдието, свободата и сигурността, както и търговията и сътрудничеството в секторните политики,

В.  като има предвид обаче, че макар и – че съгласно съвместното изявление на мисията за наблюдение на изборите, състояща се от членове на Парламентарната асамблея на ОССЕ, на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и на Европейския парламент, проведените на 7 ноември 2010 г. парламентарни избори в Азербайджанска република са се характеризирали с мирна атмосфера и всички политически партии са участвали в политическия процес, като цяло провеждането на тези избори не е било достатъчно, за да представлява значим напредък в демократичното развитие на страната,

Г.  като има предвид, че след мирните протести срещу правителството на 11 март и 2 април 2011 г. в Азербайджан се прилага в широки мащаби ограничаване на свободата на словото и на събранията; като има предвид, че ограничителните мерки включват задържане, тормоз и заплахи по отношение на активисти на гражданското общество, на работещи в медиите и на политици от опозицията в Азербайджан,

Д.  като има предвид, че случаите на активистите Джабар Савалан и Бахтияр Хаджиев са особено тревожни; като има предвид, че срещу г-н Савалан, член на младежката група на азербайджанската партия „Народен фронт“, и г-н Хаджиев, активист и бивш кандидат за парламентарен член, са били предприети действия, както изглежда, тъй като са използвали Фейсбук, за да призовават за демонстрации срещу правителството; като има предвид, че г-н Савалан е осъден на две години и половина лишаване от свобода за предполагаемо притежаване на наркотици; като има предвид, че г-н Хаджиев е арестуван на 4 март, след като е призовал във Фейсбук за демонстрации срещу правителството, и че сега е изправен пред две години лишаване от свобода за предполагаемо неизпълнение на задължението за военна служба; като има предвид, че съществуват сериозни съмнения относно справедливостта на процесите на г-н Савалан и г-н Хаджиев,

Е.  като има предвид, че към средата на март азербайджанските съдилища са осъдили най-малко 30 души, участвали в тези мирни протести, на 5 до 8 дни лишаване от свобода на съдебни процеси, провеждани през нощта и обществеността не е имала достъп до тях; като има предвид, че по-голямата част от обвиняемите не са имали достъп до избран от тях адвокат; като има предвид, че полицията е отказала да позволи на задържаните да се свържат с адвокати, и като има предвид, че адвокатите на някои от обвиняемите не са знаели къде или кога ще се проведат съдебните процеси,

Ж.  като има предвид, че около 200 активисти са арестувани на 2 април 2011 г., включително ръководителят на младежката организация на партия „Мусават“, Турал Абасли,

З.  като има предвид, че Азербайджанският дом на правата на човека, който е член на международната мрежа на Домовете на правата на човека, регистриран в Азербайджан през май 2007 г., беше затворен от органите вследствие на заповед на Министерството на правосъдието, издадена на 10 март 2011 г.; като има предвид, че Министерството обоснова затварянето, като се позова на нарушаване от страна на организацията на азербайджанския закон за неправителствените организации,

И.  като има предвид, че Европейският съд по правата на човека постанови, че Азербайджанската република трябва да освободи от затвор лишения от свобода журналист Ейнула Фатулаев и да му изплати 25 000 EUR за морални щети,

Й.  като има предвид, че Азербайджан е член на Съвета на Европа и страна по Европейската конвенция за защита на правата на човека, както и по редица други международни договори в областта на правата на човека, включително Международния пакт за граждански и политически права,

1.  Изразява дълбокото си безпокойство по повод на увеличаващия се брой инциденти, свързани с тормоз, нападения и упражняване на насилие срещу азербайджански активисти от гражданското общество и социалната мрежа и журналисти;

2.  Изразява дълбоко съжаление по повод на практиката на заплахи, задържане, съдебно преследване и осъждане на независими журналисти и политически активисти различни наказателни обвинения;

3.  Изразява съжаление по повод арестуването на около 200 души преди и по време на протестите срещу правителството от 2 април 2011 г. в Баку; призовава азербайджанските органи да позволят мирните протести, както и свободата на събранията, които са централни принципи на отвореното и демократично общество; изразява съжаление по повод упражняването на физическо насилие срещу демонстрантите;

4.  Призовава азербайджанските органи да освободят всички членове на опозицията, младежки активисти и блогъри, които все още са държани в предварителен арест след мирните демонстрации, проведени на 11 март и 2 и 17 април 2011 г., както и да освободят г-н Савалан и г-н Хаджиев и да оттеглят обвиненията срещу тях; призовава правителството на Азербайджан да спазва международните конвенции, които е ратифицирало, като зачита свободата на словото;

5.  Настоятелно призовава органите да запазят всички необходими условия, даващи възможност на медиите, включително опозиционните медии, да функционират, така че журналистите да могат да работят и отразяват свободно събитията, без върху тях да се оказва натиск, и да обърнат специално внимание на сигурността на журналистите; в тази връзка припомня обещанието, дадено от президента Илхам Алиев през 2005 г., в което той увери, че правата на всеки един журналист са опазвани и защитавани от държавата;

6.  Изразява тревогата си във връзка със сведенията за заплахи в затвора срещу редактора на вестник Ейнула Фатулаев, задълбочаващото се влошаване на здравословното му състояние и отказвания му достъп до здравни грижи и призовава за незабавното му освобождаване;

7.  Изразява тревогата си относно влошаването на положението с правата на човека в Азербайджанска република; призовава азербайджанските органи да опазят основните свободи, гарантирани от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и други международни договори, по които Азербайджанска република е страна, и да спазват ангажиментите в рамките на ОССЕ и Съвета на Европа;

8.  Изразява съжаление по повод на наскоро отправените писмени предупреждения за „прекратяване на дейността“, изпратени от азербайджанското Министерство на правосъдието до Националния демократичен институт и мрежата на Домовете на правата на човека, и настоятелно призовава в тази връзка азербайджанските органи да позволят на тази мрежа да продължи дейността си в страната, без да й се създават повече пречки;

9.  Призовава азербайджанските органи да поддържат диалог с членовете на организации на гражданското общество и да предприемат всички стъпки, за да се даде възможност на гражданите свободно да участват в мирни демократични действия и да се позволи на активистите да се организират свободно и без намеса от страна на държавата;

10.  Насърчава органите на Азербайджан да позволят провеждането на мирни демонстрации на подходящи места и ги призовава настоятелно да се не прибягват до заплахи срещу организаторите, като ги задържат и им предявяват наказателни и други обвинения; изразява съжаление, че някои младежки активисти са били изключени от държавния университет на Баку, тъй като не са се явили на изпити, когато са били задържани от полицията във връзка с политическите си дейности;

11.  Приветства наскорошното освобождаване от затвора на двамата блогъри Аднан Хаджизаде и Емин Абдулаев (Мили);

12.  Счита, че достъпът до информационните и комуникационните технологии, включително свободният и нецензуриран достъп до интернет, е от основно значение за развитието на демокрацията и принципите на правовата държава и е средство за насърчаване на обмена и общуването между гражданите на Азербайджан и ЕС;

13.  Призовава азербайджанските органи да предприемат мерки във връзка с проблемите, посочени в заключителния доклад на Службата за демократични институции и човешки права на ОССЕ относно парламентарните избори и очаква по-нататъшно сътрудничество с Венецианската комисия, за да се гарантира, че избирателното законодателство на Азербайджан изцяло съответства на международните норми и стандарти;

14.  Призовава Азербайджан да увеличи усилията си за цялостното прилагане на плана за действие в рамките на европейската политика за съседство през последната година на този план и призовава Комисията да продължи да подкрепя усилията на Азербайджан в тази посока;

15.  Приветства създаването на новите подкомисии към комисията за сътрудничество между ЕС и Азербайджан, които ще укрепят институционалната рамка за дискусии в областта на правосъдието, свободата и сигурността и относно зачитането на правата на човека и демокрацията;

16.  Приветства приноса на Азербайджан към Източното партньорство и участието на делегацията на Мили Меджлис (азербайджанския парламент) на учредителното заседание на Парламентарната асамблея Евронест;

17.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на върховния представител/заместник-председателят на Комисията, на Съвета, на Комисията, на президента, правителството и парламента на Азербайджан, както и на Службата за демократични институции и човешки права на ОССЕ.

(1) ОВ C 286 E, 22.10.2010 г., стр. 27. (2) Приети текстове, P7_TA(2010)0193. (3) Приети текстове, P7_TA(2011)0153. (4) Приети текстове, P7_TA(2011)0025.

Резолюция на Европейския парламент от 12 май 2011 г. относно Беларус

P7_TA(2011)0244 RC-B7-0334/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид предходните си резолюции относно Беларус, по-специално резолюциите от 10 март 2011 г.(1), 20 януари 2011 г.(2) и 17 декември 2009 г.(3),

–  като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън от 18 февруари 2011 г. относно приемането и произнасянето на присъда на беларуски представител на опозицията и изявлението на нейния говорител от 10 април 2011 г. относно репресиите срещу независимите медии в Беларус,

–  като взе предвид Решение 2011/69/ОВППС на Съвета от 31 януари 2011 г. за изменение на Решение 2010/639/ОВППС на Съвета относно ограничителните мерки срещу някои длъжностни лица на Беларус,

–  като взе предвид окончателния доклад относно президентските избори в Беларус, публикуван от Бюрото за демократични институции и права на човека (ОССЕ/БДИПЧ) и Парламентарната асамблея на ОССЕ от 22 февруари 2011 г.,

–  като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

А.  като има предвид, че кандидатите за президент: Алес Михалевич, Владимир Некляев, Виталий Римашевски, Андрей Санников, Николай Статкевич и Дмитрий Ус и ръководителите на техните предизборни кампании, по-специално Павел Северинец, Владимир Кобец, Сергей Марцелев, понастоящем са изправени пред съдебни процеси, в резултат на които е възможно да получат присъди до 15 години лишаване от свобода,

Б.  като има предвид, че редица активисти на опозицията, включително Анатолий Лебедко, лидер на опозиционната Обединена гражданска партия (ОГП), бившите кандидати за президенти Виталий Римашевски и Алес Михалевич, главният редактор на портала за онлайн новини Наталия Радина, Андрей Дмитриев, мениджър на предизборната кампания на опозиционния кандидат за президент, Владимир Некляев, и активистът на кампанията „Кажи истината!“, Сергей Возняк, бяха освободени от центъра за предварително задържане на КГБ и поставени под домашен арест, докато разследването срещу тях продължава; като има предвид, че Алес Михалевич и Наталия Радина напуснаха страната, за да избегнат съдебен процес, докато Дмитрий Бондаренко, доверено лице на Андрей Санников при последната кампания за президентските избори, бе осъден на две години наказателна колония с общ режим,

В.  като има предвид, че Александър Атрошчанков, Александър Молчанов, Дмитрий Новик, Васил Парфянко, членове на екипите за предизборна кампания на кандидатите на демократичната опозиция Владимир Некляев и Андрей Санников, Никита Лиховид, член на движението „За свобода“, активистите на Младежкия фронт Алес Киркевич, Змицер Дашкевич и Едуард Лобов, Павел Виноградов, активист на кампанията „Говори истината“, непартийният активист Андрей Протосеня, историкът Дмитрий Дрозд, участникът в протестите Владимир Хомиченко Khamichenka и Дмитрий Бондаренко, координатор на гражданската кампания „Европейска Беларус“, бяха осъдени на лишаване от свобода от една до четири години във връзка с демонстрациите, проведени на 19 декември 2010 г.,

Г.  като има предвид съществуващите доказателства за това, че полицията изтезава хора, за да ги принуди да признаят престъпления срещу държавата, в които те са обвинени, включително случаите на Олга Класовска и Алес Михалевич,

Д.  като има предвид, че на 25 април 2011 г. Министерството на информацията на Беларус е внесло заявление пред Върховния икономически съд, с което се иска закриването на независимите вестници „Народная воля“ и „Наша нива“,

Е.  като има предвид, че Анджей Почобут, журналист, работещ за телевизионния канал „Белсат“ и вестник „Газета Виборча“, е бил арестуван и е изправен пред лишаване от свобода до две години по обвинения в „обида на президента“ вследствие на публикувана неотдавна статия; като има предвид, че Анджей Почобут е признат от „Амнести Интернешънъл“ за лишен от свобода заради убежденията си; като има предвид, че Ирина Халип, съпруга на Андрей Санников, също така бе арестувана и е изправена пред обвинения във връзка с протестите; като има предвид, че понастоящем тя е под домашен арест и й е забранено да се свързва със съпруга си,

Ж.  като има предвид, че репресивните мерки срещу членовете на демократичната опозиция, свободните медии, активистите на гражданското общество и защитниците на правата на човека са засилени още повече въпреки многократните призиви на международната общност за незабавното им прекратяване; като има предвид, че това положение представлява сериозно нарушение на многобройните международни ангажименти, поети от Беларус,

1.  Решително осъжда всички присъди въз основа на наказателното обвинение в „масови безредици“ и счита, че те са произволни и политически мотивирани; подчертава, че съгласно получените сведения властите не са успели да докажат вината на обвиняемите, че процесите са проведени при закрити врата, че на задържаните е отказана възможността да призоват свои свидетели и да се срещат насаме и редовно със своите процесуални представители, че адвокатите на обвинените са получили няколко предупреждения от Министерството на правосъдието и че някои от тях са били лишени от адвокатски права; поради това заявява, че съдебните процеси не са били проведени безпристрастно;

2.  Счита всички обвинения срещу кандидатите за президент Владимир Некляев, Витали Римашевски, Николай Статкевич, Дмитрий Ус и Андрей Санников за незаконни и недопустими; призовава кандидатите да бъдат оправдани и да не бъдат подлагани на по-нататъшно преследване; във връзка с това осъжда незачитането на основните права на свобода на сдружаване и свобода на изразяване, демонстрирано от беларуските органи и призовава за незабавно и безусловно освобождаване на всички участници в протестите, които все още са задържани и за снемане на всички обвинения от тях;

3.  Изразява своята дълбока загриженост поради влошаването на положението на защитниците на правата на човека в Беларус; решително осъжда неотдавнашните клеветнически твърдения, например срещу Алес Бяляцки, председател на Центъра за права на човека „Вясна“, отправени от президента на Беларус и няколко журналисти от държавните медии, които заявиха в своите коментари относно бомбения атентат в метрото в Минск, че „в страната има пета колона“;

4.  Осъжда продължаващата атмосфера на страх и сплашване на политическите опоненти в Беларус и продължаващото преследване на опозиционни фигури от президентските избори през декември 2010 г. насам;

5.  Настоятелно призовава властите на Беларус да премахнат пречките пред свободата на движение на украинските граждани Марина Цапок и Максим Кицюк и на руския гражданин Андрей Юров, представители на Комитета по международен контрол на положението на правата на човека в Беларус, на които бе отказан достъп на територията на Беларус, както и на Алик Мнацаканян и Виктория Громова, руски защитници на правата на човека, които бяха задържани на 4 май 2011 г. в бюрото на Центъра за права на човека „Вясна“, а скоро след това депортирани от Беларус и им бе наложена забрана за влизане в страната в продължение на две години; във връзка с това осъжда всички действия срещу защитниците на правата на човека, извършвани от беларуските власти;

6.  Осъжда систематичния тормоз и сплашване, както и увеличаващия се натиск върху независимите журналисти и медии в Беларус; във връзка с това настоятелно призовава беларуските власти да спрат процедурата за закриване на седмичниците „Народная воля“ и „Наша нива“, да се въздържат от ограничаване на достъпа до два независими интернет портала „Карта “97' и „Белоруский партизан“, което би довело до значителни ограничения на медийния плурализъм в Беларус, както и да освободят Анджей Почобут и да снемат всички обвинения към него;

7.  Осъжда липсата на каквото и да било независимо разследване на бруталното използване на сила от полицията и службите на КГБ срещу участниците в протестите в деня на изборите, по-специално като се има предвид, че Беларус отхвърли призива на 14 държави-членки на ЕС за изпращане на проучвателна мисия за правата на човека под егидата на ОССЕ, която да разследва мащабните репресии срещу опозицията непосредствено след изборите през декември 2010 г.; приветства междинния доклад на д-р Neil Jarman, специален докладчик на Комитета по международен контрол на положението на правата на човека в Беларус и изразява възмущението си от факта, че защитници на правата на човека от различни страни от ОССЕ отново са били задържани в Минск;

8.  Призовава Комисията, Съвета, върховния представител и други страни партньори на ЕС да разширят рестриктивните мерки срещу режима в Беларус, включително чрез налагане на целенасочени икономически санкции, по-специално срещу държавни предприятия;

9.  Подчертава, че в светлината на продължаващите безпрецедентни репресии срещу опозицията ЕС трябва да намери нови пътища за подкрепа на беларуското гражданско общество за улесняване на повишаването на обществената осведоменост, предотвратяване на пълното фрагментиране на политическата опозиция и поддържане на политическа алтернатива на режима на Лукашенко; призовава за поддържане и засилване на подкрепата от страна на ЕС за партиите на демократичната опозиция, организациите на гражданското общество и независимите медии, например чрез Европейския инструмент за демокрация и права на човека;

10.  Подчертава, че потенциалният ангажимент на ЕС към Беларус ще бъде предмет на строги условия и ще зависи от ангажимента на Беларус по отношение на спазването на човешките права и принципите на правовата държава, както се заявява в Съвместна декларация от срещата на високо равнище в Прага за Източното партньорство от 7 май 2009 г., подписан и от правителството на Беларус;

11.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки, на парламентарните асамблеи на ОССЕ и Съвета на Европа и на правителството и парламента на Беларус.

(1) Приети текстове, P7_TA(2011)0099. (2) Приети текстове, P7_TA(2011)0022. (3) ОВ C 286 E, 22.10.2010 г., стр. 16.

Декларация на Европейския парламент от 12 май 2011 г. относно „Почистване в Европа“ и „Да го направим в целия свят – 2012 г.“

P7_TA(2011)0245 P7_DCL(2011)0003

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 123 от своя правилник,

A.  като има предвид, че изпълнението и прилагането на законодателството на ЕС в областта на отпадъците е недобро,

Б.  като има предвид, че липсата на социална отговорност и осведоменост по екологичните въпроси продължава да бъде проблем в много държави-членки,

В.  като има предвид, че от 2008 г. движението „Да го направим!“ провежда развивани близо до народа национални граждански инициативи, с масово участие на граждани от Естония, Латвия, Литва, Португалия, Словения и Румъния, и тези инициативи доведоха до постигането на конкретни резултати, като например откриването и обозначаването на незаконни сметища и тяхното почистване,

1.  Отбелязва, че „Да го направим в целия свят!“ е доброволно движение, което прикани всички страни в Европа да обединят своите усилия в един ден през 2012 г. с цел извършване на най-голямото почистване, организирано до този момент;

2.  Призовава политиците да насърчават активно инициативите, а гражданите – да се включат в тях;

3.  Счита, че този ефективен инструмент следва да получи широка подкрепа, за да се повиши осведомеността и да се увеличи отговорността относно управлението на отпадъците, с оглед постигане на възможно най-високото равнище на рециклирането;

4.  Призовава Комисията да подкрепи тази инициатива с всички налични средства и да създаде уебсайт, на който да се публикуват съществуващите данни относно националните регистри за сметосъбирането, както и карти, указващи местоположението на незаконните сметища;

5.  Призовава държавите-членки да положат допълнителни усилия с цел пълно изпълнение и прилагане в тях на съществуващото законодателство на ЕС в областта на отпадъците;

6.  Възлага на своя председател да предаде настоящата декларация, придружена от списък с имената на подписалите я лица(1), на Комисията, Съвета и правителствата и парламентите на 27-те държави-членки.

(1) Списъкът на подписалите се е публикуван в Приложение 1 към протокола от заседанието на 12.5.2011 г. (P7_PV(2011)05-12(ANN1)).