Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2011/2109(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0368/2011

Внесени текстове :

A7-0368/2011

Разисквания :

PV 16/11/2011 - 18
CRE 16/11/2011 - 18

Гласувания :

PV 17/11/2011 - 6.1
CRE 17/11/2011 - 6.1

Приети текстове :

P7_TA(2011)0507

Приети текстове
PDF 402kWORD 116k
Четвъртък, 17 ноември 2011 г. - Страсбург
Подкрепа от страна на ЕС за Международният наказателен съд (МНС): отговор на предизвикателствата и превъзмогване на трудностите
P7_TA(2011)0507A7-0368/2011

Резолюция на Европейския парламент от 17 ноември 2011 г. относно подкрепа от страна на ЕС за Международния наказателен съд (МНС): отговор на предизвикателствата и превъзмогване на трудностите (2011/2109(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд (МНС), който влезе в сила на 1 юли 2002 г.,

–  като взе предвид Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид, която влезе в сила на 12 януари 1951 г.,

–  като взе предвид своите предишни резолюции относно Международния наказателен съд, и по-конкретно тези от 19 ноември 1998 г.(1), 18 януари 2001 г.(2), 28 февруари 2002 г.(3), 26 септември 2002 г.(4) и 19 май 2010 г.(5),

–  като взе предвид своите предишни резолюции относно годишните доклади относно правата на човека по света, последната от които е от 16 декември 2010 г.(6),

–  като взе предвид Обща позиция 2003/444/ОВППС на Съвета от 16 юни 2003 г. относно Международния наказателен съд(7),

–  като взе предвид Решение 2011/168/ОВППС на Съвета от 21 март 2011 г. относно Международния наказателен съд(8),

–  като взе предвид плана за действие от 4 февруари 2004 г. и плана за действие за последващи действия по Решението относно Международния наказателен съд от 12 юли 2011 г.,

–  като взе предвид Споразумението между Международния наказателен съд и Европейския съюз за сътрудничество и взаимопомощ(9),

–  като взе предвид Европейската стратегия за сигурност (ЕСС) от 2003 г., озаглавена „Сигурна Европа в един по-добър свят“, която беше приета от Европейския съвет на 12 декември 2003 г.,

–  като взе предвид Стокхолмската програма за 2010-2014 г., озаглавена „Отворена и сигурна Европа в услуга и за защита на гражданите“ (декември, 2009 г.)(10), и плана за действие за прилагане на Стокхолмската програма (април, 2010 г., COM(2010)0171),

–  като взе предвид Решение 2002/494/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. за създаване на европейска мрежа на точки за контакт по отношение на лицата, отговорни за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления(11) и Решение 2003/335/ПВР на Съвета от 8 май 2003 г. за разследване и наказателно преследване на геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления(12),

–  като взе предвид резолюции на Съвета за сигурност на ООН 1593 (2005) относно Судан/Дарфур и 1970 (2011) относно Либия,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становищата на комисията по развитие и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0368/2011),

А.  като има предвид, че правосъдието, принципът на правовата държава и борбата с безнаказаността са стълбовете на устойчивия мир, като те гарантират правата на човека и основните свободи;

Б.  като има предвид, че към септември 2011 г. 117 държави са ратифицирали Римския статут; като има предвид, че въпреки това постигането на всеобщата му ратификация следва да остане основна цел;

В.  като има предвид, че универсалният характер на правосъдието предполага неговото безпроблемно прилагане без изключения и двойни стандарти; като има предвид, че нито едно място не следва да бъде сигурно убежище за тези, които са извършили геноцид, престъпления срещу човечеството, извънсъдебни екзекуции, военни престъпления, изтезания, масови изнасилвания или насилствени изчезвания;

Г.  като има предвид, че правосъдието следва да се разглежда като неотменен елемент, подкрепящ мира и усилията за разрешаване на конфликтите;

Д.  като има предвид, че поддържането на независимостта на МНС е изключително важно не само за гарантиране на ефективната му работа, но и за насърчаване на универсалността на Римския статут;

Е.  като има предвид, че МНС е първият постоянен международен съдебен орган, правоспособен да подвежда под съдебна отговорност лица за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления, като внася значителен принос за спазването на правата на човека и международното право като се бори с безнаказаността, играе решаваща възпираща роля и изпраща ясен сигнал, че безнаказаността за тези престъпления няма да бъде толерирана;

Ж.  като има предвид, че следването на „интересите на правосъдието“ независимо от политически съображения (член 53 от Римския статут) е основополагащият принцип на Съда; като има предвид, че МНС играе ключова роля за насърчаване на международното правосъдие и по този начин допринася за сигурността, справедливостта и принципите на правовата държава, както и за опазването на мира и подобряване на международната сигурност;

З.  като има предвид, че МНС разполага с юрисдикция за престъпления, извършени след влизането в сила на Римския статут на 1 юли 2002 г.;

И.  като има предвид, че в съответствие с преамбюла на Римския статут, както и с принципа за взаимно допълване, МНС действа само в случаите, когато националните съдилища не са в състояние или не желаят да водят надеждни дела в съответната държава, така че страните по Статута запазват основната отговорност за наказателно преследване на военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид; като има предвид, че сътрудничеството между държавите – страни по Римския статут и с регионални организации е от изключително значение, особено в ситуации, които засягат юрисдикцията на Съда;

Й.  като има предвид, че политиката на МНС за „положително взаимно допълване“ подкрепя капацитета на националните съдилища за разследване и наказателно преследване на военни престъпления;

К.  като има предвид, че МНС понастоящем провежда разследвания в седем страни (Уганда, Демократична република Конго, региона Дарфур в Судан, Централноафриканската република, Кения, Либия и Кот д'Ивоар) и обяви публично, че анализира информация във връзка с предполагаеми престъпления, извършени в няколко други ситуации; като има предвид, че две дела (Дарфур и Либия) бяха отнесени до Съда от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, три дела (Уганда, Демократична република Конго, Централноафриканската република) бяха отнесени от самите държави – страни по Статута, а две бяха започнати proprio motu от прокурора (Кения и Кот д'Ивоар);

Л.  като има предвид, че мнозинството от 17-те заповеди за арест, издадени от МНС, все още не са изпълнени, включително тези срещу Джоузеф Кони и други лидери на Божията съпротивителна армия по отношение на ситуацията в Северна Уганда, срещу Боско Нтаганда в Демократична република Конго, Ахмед Мохамед Харун, Али Мохамед Али абд-ал-Рахман и президента на Судан Омар Хасан Ахмед ал-Башир, Сейф ал-Ислям Кадафи и Абдула ал-Сануси от Либия;

М.  като има предвид, че справедлив съдебен процес, съответни процесуални права и права на жертвите представляват основни принципи на системата на Римския статут;

Н.  като има предвид, че целта на Съда е раздаването на правосъдие за жертвите и засегнатите общности по всеобхватен и компенсационен начин, включително чрез участие, закрила, правно представителство и информационни дейности;

О.  като има предвид, че Съдът предлага на жертвите право на участие, подкрепено от структури за закрилата на свидетели;

П.  като има предвид, че системата на компенсации за жертвите на престъпления в рамките на правомощията на Съда прави МНС уникална съдебна институция на международно равнище;

Р.  като има предвид, че успехът на производствата във връзка с компенсациите, започнати през 2011 г., зависи от доброволния принос на донори, както и от събирането на глоби и отнемането на имущество от осъдените лица;

С.  като има предвид, че понастоящем Съдът е призован да разглежда бързо нарастващ брой разследвания, случаи и предварителни разследвания, докато някои държави – страни по Римския статут се стремят да държат Съда на същия или дори на намален бюджет;

Т.  като има предвид, че ЕС и неговите държави-членки са силни поддръжници на Съда от неговото създаване, като предоставят непрекъсната политическа, дипломатическа, финансова и логистична подкрепа, включително насърчаването на универсалността и защитата на целостта на Римския статут, с оглед защитата и укрепването на независимостта на Съда;

У.  като има предвид, че борбата с безнаказаността може да успее единствено, когато всички държави – страни по Статута, си сътрудничат в пълна степен с МНС и когато държавите, които не са страни по Статута, също предоставят помощ на съдебната институция;

Необходимост от засилване на подкрепата за Съда чрез политически и дипломатически действия

1.  Отново изразява пълната си подкрепа за МНС, Римския статут и международната наказателноправна система, чиято основна цел е борбата с безнаказаността за геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството;

2.  Отново изразява пълната си подкрепа за службата на прокурора, неговите proprio motu правомощия и напредъка в започването на нови разследвания;

3.  Настоятелно призовава държавите – страни по Римския статут, и държавите, които не са страни, да се въздържат от упражняване на политически натиск върху Съда с цел запазване и гарантиране на неговата безпристрастност и постигане на правосъдие, основано на закона, а не на политически съображения;

4.  Подчертава значението на принципа на универсалност и призовава ЕСВД, държавите-членки на ЕС и Комисията да продължат да полагат сериозни усилия за насърчаване на всеобщо ратифициране на Римския статут и на Споразумението за привилегиите и имунитетите на Международния наказателен съд, и на националното законодателство за прилагането им;

5.  Приветства факта, че ЕС и повечето държави-членки поеха конкретни ангажименти на конференцията в Кампала, и препоръчва изпълнението на тези обещания да се осъществи навременно и да бъде докладвано на следващата Асамблея на държавите – страни по Статута, насрочена за 12-21 декември 2011 г. в Ню Йорк;

6.  Приветства приемането на изменения на Римския статут, включително свързани с престъплението агресия, и призовава всички държави-членки на ЕС да ги ратифицират и да ги включат в националното си законодателство;

7.  Приветства преразглеждането на общата позиция на ЕС относно МНС чрез приемането на решението от 21 март 2011 г.; отбелязва, че новото решение отчита предизвикателствата, пред които е изправен Съдът, и подчертава, че решението предоставя добра основа за това ЕС и неговите държави-членки да съдействат на Съда за преодоляването им;

8.  Приветства преразгледания план за действие на ЕС, договорен на 12 юли 2011 г., за последващи действия по Решението относно МНС, който начертава ефективни и конкретни мерки, които ЕС да предприеме с оглед на задълбочаване на неговата бъдеща подкрепа за Съда, и насърчава председателството на Съвета заедно с Комисията, ЕСВД и държавите-членки да възприемат за свой приоритет прилагането на плана за действие;

9.  Подчертава, че едно пълно и бързо сътрудничество между държавите – страни по Статута, включително държавите-членки на ЕС, и Съда остава от съществено значение за ефективността и успеха на международната наказателноправна система;

10.  Призовава ЕС и неговите държави-членки да се съобразяват своевременно с всички искания на Съда за предоставяне на помощ и сътрудничество за гарантиране, наред с другото, на изпълнението на висящите заповеди за арести и предоставянето на информация, включително искания, насочени към подпомагане на идентифицирането, замразяването и конфискуването на финансовите активи на заподозрени лица;

11.  Настоятелно призовава всички държави-членки на ЕС, които все още не са направили това, да приемат национално законодателство за сътрудничество и да сключат рамкови споразумения с МНС за изпълнението на присъдите на Съда и по въпроси, свързани с разследване, събиране на доказателства, намиране, защита и преместване на свидетели, задържане, екстрадиране, задържане под стража и приютяване на подведени под отговорност лица при тяхното условно освобождаване и лишаване от свобода на осъдени лица; призовава държавите-членки взаимно да си сътрудничат чрез своите полицейски, съдебни и други съответни механизми за гарантиране на подходяща подкрепа за МНС;

12.  Насърчава държавите-членки на ЕС да изменят член 83 от Договора за функционирането на Европейския съюз за добавяне на престъпленията под юрисдикцията на МНС към списъка с престъпления, за които ЕС има правомощия; по-конкретно, настоятелно призовава държавите-членки на ЕС да прехвърлят правомощия към ЕС в областта на идентифицирането и конфискуването на активи на подведени под отговорност от МНС лица, въпреки факта, че съдебните производства са започнати от МНС; призовава държавите-членки на ЕС да си сътрудничат при обмена на съответна информация посредством съществуващите служби за възстановяване на активи, както и посредством Мрежата Камден на агенциите за възстановяване на активи (CARIN);

13.  Настоятелно призовава държавите-членки на ЕС напълно да интегрират разпоредбите на Римския статут и Споразумението за привилегиите и имунитетите на Съда в своите национални законодателства;

14.  Приветства приемането по време на Конференцията за преглед в Кампала на изменения на Римския статут, свързани с престъплението агресия, и призовава всички държави-членки на ЕС да ги ратифицират и да ги интегрират в националното си законодателство; препоръчва, в интерес на укрепването на универсалността на Римския статут, чрез съвместно споразумение да се положат усилия за постигане на по-точно определение на съответните престъпления, като се установи акта на агресия, който нарушава международното право;

15.  Отбелязва, че Съдът, съгласно резултатите от конференцията в Кампала, няма да бъде способен да упражнява своята юрисдикция над престъплението агресия до януари 2017 г., когато следва да се вземе решение от държавите – страни по Статута за активиране на тази юрисдикция;

16.  Приветства приноса на някои държави-членки на ЕС в борбата с безнаказаността при най-тежките престъпления, известни на човечеството, чрез прилагането на универсална юрисдикция; насърчава всички държави-членки на ЕС да направят същото; препоръчва да се продължи укрепването на ролята на мрежата на ЕС за контактни звена за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид във връзка с улесняването на сътрудничеството между правоприлагащите органи на ЕС при преследването на тежки престъпления;

17.  Подчертава основната роля на международните наказателноправни юрисдикции за борбата с безнаказаността и за справянето със съответните нарушения на международното право по отношение на незаконното използване и вербуване на деца войници; решително се противопоставя на набора или вербуването на деца под 18-годишна възраст за въоръжените сили или използването им по какъвто и да било начин при военни действия; посочва значението на опазването на правото им на спокойно детство, образование, физическа неприкосновеност, безопасност и сексуална независимост;

18.  Призовава за създаването на ефективни политики и подкрепящи механизми, които да гарантират, че участието на жертвите в съдебните процеси на МНС има значително въздействие, и да включват по-достъпни психологически, медицински и правни консултации и лесен достъп до програми за защита на свидетелите; подчертава значението на популяризирането на информираността относно сексуалното насилие в конфликтните райони посредством правни програми, документиране на основаните на пола престъпления във въоръжените конфликти, обучение на адвокати, съдии и активисти относно Римския статут и международната юриспруденция във връзка с основаните на пола престъпления срещу жени и деца;

19.  Настоятелно призовава Европейския съюз и неговите държави-членки да гарантират съществуването на програми за обучение за, но не ограничени до, полицейски следователи, прокурори, съдии и военни лица, които наблягат, на първо място, върху разпоредбите на Римския статут и съответното международно право и, на второ място, върху предотвратяването, засичането, разследването и преследването на нарушения на тези принципи;

20.  Отбелязва Споразумението за сътрудничество и взаимопомощ между Международния наказателен съд и Европейския съюз; призовава държавите-членки на ЕС да прилагат принципа на универсална юрисдикция в борбата с безнаказаността и престъпленията срещу човечеството и подчертава значението на този принцип за ефикасността и успеха на системата на международното наказателно правосъдие;

21.  Силно насърчава ЕС и неговите държави-членки да използват всяка дипломатическа възможност и всеки дипломатически инструмент за упражняване на натиск с цел ефективно сътрудничество с МНС, и по-специално по отношение на изпълнението на издадени заповеди за арест;

22.  Силно насърчава ЕС и неговите държави-членки, със съдействието на ЕСВД, да създадат набор от строги вътрешни насоки по модела на съществуващите насоки на ООН и МНС, които се спазват от службата на прокурора, и в които се посочва кодексът на поведение за контакт между длъжностните лица на ЕС и служителите на държавите-членки и лицата, търсени от МНС, и по-конкретно, когато последните все още заемат официални длъжности, независимо от техния статус и от това дали са граждани на държави, които не са страни по Римския статут;

23.  Отправя искане към ЕС и неговите държави-членки, в случай че държава партньор издаде покана или изрази желание за разрешаване на посещения на нейна територия на лице, което е субект на заповед за арест на МНС, незабавно да упражнят силен натиск върху тази държава с оглед или задържане или подпомагане на операция по задържане или, най-малко, предотвратяване на пътуването на такова лице; отбелязва, че наскоро подобни покани бяха издадени на суданския президент Омар ал-Башир от страна на Чад, Китай, Джибути, Кения и Малайзия, наред с други страни;

24.  Признава наскорошното решение на прокурора на МНС да издаде заповеди за арест за Сейф ал-Ислям Кадафи и началника на разузнаването Абдула ал-Сануси от Либия, във връзка с предполагаемите престъпления срещу човечеството от началото на размириците в страната; подчертава, че тяхното успешно залавяне и последващ съдебен процес в МНС ще осъществят ключов принос за борбата срещу безнаказаността в региона;

25.  Изразява своята дълбока загриженост, че държавите – страни по Римския статут на МНС като Чад, Джибути и Кения наскоро приветстваха президента на Судан ал-Башир на своята територия, без да го задържат и да го предадат на Съда, въпреки ясното си правно задължение съгласно Римския статут той да бъде задържан и предаден;

26.  Подчертава важността на решително действие от страна на ЕС за предвиждане и избягване или осъждане на подобни случаи на липса на сътрудничество; припомня, че е необходимо ЕС (и държавите-членки) да създадат вътрешен протокол с конкретни, стандартни действия, позволяващи им да реагират своевременно и последователно на случаи на липса на сътрудничество със Съда, когато е подходящо, в координация с механизми на други съответни институции, включително Асамблеята на държавите – страни по статута на МНС;

27.  Отбелязва, че африканските държави изиграха основна роля в създаването на МНС и счита тяхната подкрепа и тясно сътрудничество за жизненоважни за ефективното функциониране и независимост на Съда;

28.  Призовава африканските държави – страни по Римския статут на МНС да изпълняват своите задължения съгласно Римския статут на МНС и, в съответствие с Учредителния акт на Африканския съюз, активно да подкрепят задачата за подвеждане под отговорност на най-големите нарушители по света, като оказват силна подкрепа на Съда по време на заседанията на Африканския съюз (АС), и настоятелно призовава АС да прекъсне цикъла на безнаказаност за най-тежките престъпления и да подпомага жертвите на жестокостите; изразява подкрепата си за искането на Съда за откриване на служба за връзки с Африканския съюз в Адис Абеба;

29.  Настоятелно призовава ЕС и неговите държави-членки да включат работата на МНС и разпоредбите на Римския статут в програмите си за развитие, насочени към укрепване на принципите на правовата държава; призовава ЕС и неговите държави-членки да предоставят необходимата техническа, логистична и финансова помощ и експертни знания на развиващите се държави, които разполагат с ограничени ресурси за приспособяване на своите национални законодателства към принципите на Римския статут и за сътрудничество с МНС, независимо от това дали тези държави са ратифицирали Статута или не; също така насърчава ЕС и неговите държави-членки да подкрепят програми за обучение за полицейските, съдебните, военните и административните органи на развиващите се държави, които да ги запознават с разпоредбите на Римския статут;

30.  Насърчава по време на следващата Съвместна парламентарна асамблея АКТБ–ЕС да бъде обсъдена борбата срещу безнаказаността в международното сътрудничество за развитие и съответния политически диалог, както се препоръчва в редица резолюции и в член 11, параграф 6 от преразгледаното споразумение от Котону, с оглед включването на борбата срещу безнаказаността и укрепването на принципите на правовата държава в рамките на съществуващите програми и действия за сътрудничество за развитие;

31.  Насърчава ЕСВД и дипломатическите служби на държавите-членки на ЕС да прилагат систематично и целенасочено използваните от тях дипломатически инструменти както за засилване на подкрепата за МНС, така и за насърчаване на по-широкото ратифициране и прилагане на Римския статут; отбелязва, че тези инструменти включват, демарши, политически декларации, изявления, клаузи относно МНС в споразуменията с трети страни, както и политически диалог и диалог относно правата на човека; съветва да се предприемат подходящи действия въз основа на оценка на резултатите;

32.  Подчертава необходимостта МНС да разшири своето внимание отвъд ситуации на въоръжен конфликт и по-активно да разследва извънредни ситуации във връзка с правата на човека, които достигат равнището на престъпления срещу човечеството, и ситуации, в които местните органи очевидно не желаят да проведат разследване, нито да преследват и накажат предполагаемите нарушители;

33.  Настоятелно призовава Върховния представител/заместник-председател и държавите-членки на ЕС да положат дипломатически усилия за насърчаване на членовете на Съвета за сигурност на ООН да се стремят към сезиране на МНС за започване на разследвания по случаи, при които официални длъжностни лица от държави, които не са страни по Статута, предполагаемо са участвали в престъпления срещу човечеството, но продължават да се възползват от продължаваща безнаказаност, включително последните ситуации в Иран, Сирия, Бахрейн и Йемен;

34.  Признава ролята на ЕС за насърчаване на повсеместното ратифициране на Римския статут и на Споразумението за привилегиите и имунитетите на Съда и приветства наскорошното присъединяване към Римския статут или неговото ратифициране от Тунис, Филипините, Малдивските острови, Гренада, Молдова, Сейнт Лусия и Сейшелските острови, с което общият брой на държавите – страни по Римския статут достигна 118; призовава за присъединяването към Римския статут на повече азиатски и северноафрикански държави, както и на държави от Близкия изток и на юг от Сахара;

35.  Настоятелно призовава ЕС, и по-специално ЕСВД, да продължи да насърчава универсалността на Римския статут и на Споразумението за привилегиите и имунитетите и борбата с безнаказаността, както и зачитането на Съда, сътрудничеството с него и подпомагането му в контекста на отношенията на ЕС с трети страни, включително в рамките на Споразумението от Котону и на диалога между ЕС и регионалните организации, като Африканския съюз, Арабската лига, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН); подчертава значението за Съда на насърчаването на ратифицирането и прилагането на Римския статут в двустранния диалог на ЕС с трети страни относно правата на човека;

36.  Призовава Комисията и ЕСВД да се стремят по-систематично към включването на клауза за МНС при договарянето на мандати и споразумения с трети страни;

37.  Призовава ръководителите от ЕС да мотивират всички държави, които все още не са страни по Римския статут, да станат такива; при това особен акцент следва да се постави върху постоянните и непостоянните членове на Съвета за сигурност на ООН;

38.  Приветства участието на Съединените щати като наблюдател в Асамблеята на държавите – страни по Римския статут на МНС и изразява надежда, че САЩ скоро ще станат държава – страна по Статута;

39.  Приветства наскорошното присъединяване на Тунис към Римския статут и изразява надежда, че този факт ще изпрати положителен сигнал на други северноафрикански и близкоизточни страни, така че те биха могли да последват този пример; също така приветства наскорошното ратифициране на Римския статут от Филипините, като това увеличава броя на азиатските държави в системата на Съда и е важен сигнал, че азиатското присъствие в МНС нараства; приветства наскорошното ратифициране на Римския статут от Малдивските острови и неотдавнашния проектозакон на Националната асамблея на Република Кабо Верде, с който се разрешава ратифицирането на Римския статут, като изразява надежда, че нейното правителство ще предприеме незабавно съответни действия; изразява надежда, че всички латиноамерикански държави ще се присъединят към МНС;

40.  Призовава Турция – единствената официална страна кандидатка за членство в ЕС, която все още не е сторила това, да стане държава – страна по Римския статут и по Споразумението за привилегиите и имунитетите във възможно най-кратки срокове, като подчертава необходимостта бъдещите страни кандидатки и потенциални страни кандидатки, както и страните партньори, обхванати от Европейската политика за съседство (ЕПС), да сторят същото;

41.  Призовава ЕС и държавите-членки на ЕС да подкрепят капацитета и политическата воля на трети страни, по-специално държави, в които има дела, разследвани от МНС, и държави, които са предмет на предварителен анализ от страна на МНС, да започнат национални производства по случаи, свързани с геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството; в този контекст призовава ЕС и неговите държави-членки да подпомогнат процесите на реформи и националните усилия за изграждане на капацитет, които имат за цел укрепване на независимия съдебен и правоприлагащ сектор и системата от центрове за лишаване от свобода във всички държави, които са пряко засегнати от обвинение в извършване на сериозни международни престъпления;

42.  Подчертава, че ефективността на принципа на Съда за взаимно допълване зависи от основното задължение на държавите – страни по неговия статут да разследват и да преследват по съдебен път военни престъпления, геноцид и престъпления срещу човечеството; изразява своята загриженост, че не всички държави-членки на ЕС разполагат със законодателство, в което тези престъпления са определени съгласно националното право, въз основа на което техните съдилища да могат да упражняват своята юрисдикция;

43.  Настоятелно призовава тези държави, които все още не са направили това, да приемат цялостно и ефективно законодателство за прилагане при прозрачна консултация с гражданското общество, и да осигурят на своите национални съдебни системи необходимите инструменти за разследване и съдебно преследване на тези престъпления;

44.  Отново потвърждава необходимостта ЕС и неговите държави-членки да засилят дипломатическите си усилия сред държавите, които не са страни по Римския статут, и регионалните организации (като например АС, АСЕАН и Арабската лига) за насърчаване на по-добро разбиране на мандата на МНС, т.е. преследването на извършителите на военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид, включително посредством разработването на специална комуникационна стратегия по този въпрос, и да насърчават по-голяма подкрепа за Съда и неговия мандат, по-специално във форуми на ООН, като например Съвета за сигурност на ООН;

45.  Потвърждава решаващата роля на дипломатическата подкрепа на държавите-членки на ЕС за мандата на МНС и за неговите дейности във форумите на ООН, включително Общото събрание на ООН и Съвета за сигурност на ООН;

46.  Подчертава необходимостта от полагането на непрекъснати дипломатически усилия за насърчаване на членовете на Съвета за сигурност на ООН да гарантират своевременното сезиране при случаи, както е установено в член 13, буква б) от Римския статут, и както това беше наскоро илюстрирано с единодушното сезиране на МНС относно положението в Либия от страна на Съвета за сигурност на ООН; също така изразява своята надежда, че Съветът за сигурност на ООН ще се въздържа от отлагане на разследвания или наказателни преследвания на Съда, както е установено в член 16 от Римския статут;

47.  Призовава държавите членки на Съвета за сигурност на ООН и членки на Общото събрание на ООН да намерят подходящи начини и средства за предоставяне на финансови средства на Съда от страна на ООН, с цел покриване на разходите, свързани със започването на разследвания и наказателни преследвания в ситуации, за които е бил сезиран от страна на Съвета за сигурност на ООН, в съответствие с член 115 от Римския статут;

48.  Призовава държавите-членки на ЕС да гарантират, че координацията и сътрудничеството с МНС са включени в мандата на съответните регионални специални представители на ЕС; призовава Върховния представител да назначи „специален представител на ЕС по международно хуманитарно право и международно правосъдие“ с мандат за насърчаване, включване и представляване на ангажимента на ЕС за борба с безнаказаността и към МНС във външните политики на ЕС;

49.  Призовава ЕСВД да гарантира, че МНС е включен във всичките външнополитически приоритети на ЕС, като систематично взема предвид борбата с безнаказаността и принципа за взаимно допълване в по-широкия контекст на помощта за развитие и подпомагането на правовата държава, както и по-конкретно да насърчава държавите в преход от южното Средиземноморие да подпишат и ратифицират Римския статут;

50.  Потвърждава, че ЕС следва да гарантира, че ЕСВД разполага с необходимите експертни знания и капацитет на високо равнище, за да превърне МНС в истински приоритет; препоръчва ЕСВД да осигури адекватни равнища на попълване на персонал както в Брюксел, така и в рамките на делегациите на длъжностни лица, на които е възложено разглеждането на въпроси, свързани с международното правосъдие, и ЕСВД и Европейската комисия допълнително да разработят обучение на персонала относно международно правосъдие и свързани с МНС въпроси, като създадат програма за обмен на персонал с МНС с цел насърчаване на взаимно познание за институциите и улесняване на по-нататъшното сътрудничество;

51.  Настоятелно призовава държавите – страни по статута на МНС, Европейския съюз и самия МНС, включително службата на прокурора, да не щадят усилия при преследването и налагането на наказания на извършителите на сексуални престъпления срещу човечеството, които попадат в материалната компетентност на МНС (член 7 от Римския статут) и които се отнасят до изнасилване, сексуално робство, насилствена проституция, насилствено забременяване, насилствена стерилизация, сексуално насилие под всякаква друга форма с подобна тежест, както и преследване въз основа на пола; отбелязва, че подобни сексуални престъпления са особено низки, тъй като често са извършвани в голям мащаб и могат едновременно да представляват военни престъпления и престъпления срещу човечеството (член 8 от Римския статут), тъй като са насочени срещу най-уязвимата част от населението – жени, деца и граждани – в страни, вече отслабени поради конфликти и/или недостиг на храна или глад;

52.  В контекста на предстоящия избор на шест нови съдии и на нов прокурор, който ще се състои по време на сесията на Асамблеята на държавите – страни по Статута през декември 2011 г., настоятелно призовава държавите-членки на ЕС да изберат най-висококвалифицираните кандидати чрез справедлив, прозрачен и основан на качества процес, като гарантират баланс по отношение на географския произход и пола, и да насърчават държавите от региони, които са облагодетелствани от минимални изисквания за гласуване (като например Групата на държавите от Латинска Америка и Карибския басейн (GRULAC)), да се възползват от това и да номинират достатъчно кандидати, гарантирайки по този начин уравновесено регионално представителство на скамейката; отбелязва, че изборът на нов прокурор е от изключително значение за ефективността и легитимността на Съда и изразява удовлетворение от работата на комисията по подбор, създадена от Бюрото на Асамблеята на държавите – страни по Римския статут;

53.  Приветства предложенията за създаване на консултативна комисия за получаване и разглеждане на всички кандидатури на нови съдии, както е посочено в член 36, параграф 4 от Римския статут, а също и създаването на комисия по подбор за прокурор на МНС, и изразява своето становище, че работата на комисията по подбор не следва да се влияе от политически съображения;

Необходимост от гарантиране на допълнителна финансова и логистична подкрепа за Съда

54.  Приветства финансовата и логистичната подкрепа от ЕС и от отделните държави-членки за МНС до момента и препоръчва продължаването на настоящите форми на подкрепа или посредством редовния бюджет на МНС, финансиран от вноски на държавите страни, или посредством финансиране от ЕС като например Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ), по-конкретно в следните области: информационни дейности, целящи оказване на помощ на жертвите и засегнатите общности; правно представителство; преместване на свидетели; участие и закрила на жертвите/свидетелите при специално отчитане на потребностите на жените жертви и младежите/децата жертви; предоставяне на подкрепа, даваща възможност на Съда да покрие спешните оперативни потребности, произтичащи от нови разследвания; призовава ЕС и неговите държави-членки да подкрепят усилията на Съда за повишаване на присъствието му по места, като признават значението на присъствието на МНС по места за популяризиране на разбирането и подкрепата за мандата му, а също така като ангажират и подпомагат общностите, станали жертва на престъпления, попадащи под юрисдикцията на Съда; изразява своето безпокойство, че липсата на ресурси продължава да е препятствие за оптималното функциониране на Съда;

55.  Подчертава значителното въздействие на системата на Римския статут върху жертвите, отделните лица и общностите, засегнати от престъпленията, които попадат под юрисдикцията на Съда; счита, че усилията на Съда за повишаване на информираността са от ключово значение за насърчаване на разбирането и подкрепата за неговия мандат, за справяне с очакванията и за даване на възможност на жертвите и на засегнатите общности да следят и разбират международния наказателноправен процес и работата на Съда;

56.  Препоръчва на държавите-членки на ЕС да продължават да осигуряват подходящо финансиране за доверителния фонд на МНС за жертви (с оглед допълване на потенциалните предстоящи компенсации, като същевременно продължава извършването на текущите дейности по подпомагане) и да допринасят за новосъздадения специален фонд на МНС за премествания, за фонда за семейни посещения на задържани лица в седалището на Съда в Хага, за програмата за правна помощ и за разходите, свързани с поддържането и разширяването на присъствието на МНС по места;

57.  Подкрепя решително усилията на МНС за разширяване и засилване на неговото присъствие по места, тъй като това е от ключово значение за подобряване на способността му да изпълнява своите функции, включително разследвания, информиране на жертвите и на засегнатите общности, защита на свидетели и подобряване на правата на жертвите на участие и компенсации, като това присъствие също така е решаващ фактор за увеличаване на въздействието на Съда и способността му да остави силно и положително наследство;

58.  Насърчава ЕС да гарантира подходящо и стабилно финансиране за участниците от гражданското общество, работещи по свързани с МНС въпроси в рамките на Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) и насърчава държавите-членки на ЕС и съществуващите европейски фондации да продължават да подкрепят тези участници;

59.  Насърчава държавите-членки на ЕС и ЕСВД да започнат обсъждания, свързани с прегледа на действащите финансови инструменти на ЕС, по-специално Европейския фонд за развитие (ЕФР), с оглед да се разгледат начините, по които те биха могли допълнително да допринасят за подпомагане на допълващите дейности в страните бенефициенти с цел засилване на борбата с безнаказаността в тези страни;

60.  Признава настоящите усилия на Комисията за създаване на „комплект инструменти на ЕС относно взаимното допълване“, насочен към развиване на националните капацитети за разследване и преследване на предполагаеми международни престъпления, и насърчава Комисията да гарантира неговото прилагане с оглед на интегриране на свързаните с допълването дейности в програмите за помощ и постигане на по-добра съгласуваност между различните инструменти на ЕС;

61.  Призовава всички държави – страни по Римския статут на МНС да насърчават съвместните усилия за подобряване на процесите на национално равнище за най-тежките престъпления като например военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид;

62.  Приветства инициативата на Комисията за организиране на семинар за европейското и африканското гражданско общество за разискване на международното правосъдие в Претория през април 2011 г., отбелязва препоръките от това заседание и призовава Комисията да продължи да подкрепя такива възможности;

63.  Припомня, че Европейският парламент беше един от най-рано проявилите се и гласовити поддръжници на Съда и отбелязва неговата съществена роля в наблюдаването на действията на ЕС по този въпрос; призовава за включването на раздел относно борбата с безнаказаността и МНС в годишния доклад на ЕП за правата на човека по света и освен това предлага Европейският парламент да играе по-силно проактивна роля чрез насърчаване и включване на борбата с безнаказаността и на МНС във всички политики и институции на ЕС, включително в работата на всички комисии, групи и делегации в трети страни;

o
o   o

64.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите-членки.

(1) ОВ C 379, 7.12.1998 г., стр. 265.
(2) ОВ C 262, 18.9.2001 г., стр. 262.
(3) OВ C 293 Е, 28.11.2002 г., стр. 88.
(4) OВ C 273 Е, 14.11.2003 г., стр. 291.
(5) OВ C 161 Е, 31.5.2011 г., стр. 78.
(6) Приети текстове, P7_TA(2010)0489.
(7) ОВ L 150, 18.6.2003 г., стр. 67.
(8) ОВ L 76, 22.3.2011 г., стр. 56.
(9) OВ L 115, 28.4.2006 г., стр. 50.
(10) ОВ С 115, 4.5.2010 г., стр. 1.
(11) ОВ L 167, 26.6.2002 г., стр. 1.
(12) ОВ L 118, 14.5.2003 г. стр. 12.

Правна информация - Политика за поверителност