Европейският парламент,

–  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2011 г. относно насърчаване на мобилността на работниците и служителите в Европейския съюз(1),

–  като взе предвид членове 21, 45 и 47 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и членове 15, 21, 29, 34 и 45 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 151 от ДФЕС,

–  като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 г. относно свободното движение на работници в Общността(2),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 декември 2007 г., озаглавено „Мобилността като средство за повече и по-добри работни места: Планът за действие на ЕС в областта на трудовата мобилност (2007–2010 г.)“ (COM(2007)0773),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 ноември 2008 г. относно въздействието от свободното движение на работници в контекста на разширяването на ЕС (COM(2008)0765),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 юли 2010 г., озаглавено „За свободното движение на работници: права и основни аспекти на развитието“ (COM(2010)0373),

–  като взе предвид своята резолюция от 5 април 2006 г. относно преходните разпоредби за ограничаване на свободното движение на работници на трудовите пазари на ЕС(3),

–  като взе предвид доклада на Комисията до Съвета от 11 ноември 2011 г., озаглавен „За функционирането на преходните разпоредби относно свободното движение на работници от България и Румъния“, (COM (2011)0729),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно определянето на съществуващите пречки за мобилността на вътрешния пазар на труда,

–  като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че правото на пребиваване и работа в друга държава на Съюза е една от основните свободи на ЕС, с която се гарантират еднаквото третиране и защита срещу дискриминация въз основа на националност, основен компонент гражданството на Съюза, признат от Договорите; като има предвид, че въпреки това гражданите на две държави-членки продължават да са изправени пред бариери по отношение на правото на търсене на работа на територията на друга държава-членка;

Б.  като има предвид, че съгласно съобщението на Комисията от 11 ноември 2011 г. мобилните работници от Румъния и България са оказали положително въздействие върху икономиките на държавите-членки, приемащи мобилни работници;

В.  като има предвид, че не е постъпила информация за отрицателно въздействие в онези държави-членки, които не са приложили преходните мерки във връзка със свободното движение на работници, произхождащи от държави-членки, които са се присъединили към ЕС през 2004 и 2007 г.; като има предвид, че редица държави-членки са взели решение да продължат да прилагат ограничения на техните пазари на труда по отношение на лица, които са с румънско или българско гражданство, по-скоро в резултат на политически натиск, а не поради основателни усилия за предотвратяване на евентуални отрицателни въздействия върху техните икономики и трудови пазари;

Г.  като има предвид, че според неотдавнашни статистически данни, в края на 2010 г. мобилните работници от Румъния и България, пребиваващи на територията на друга държава-членка, представляваха 0,6 % от цялото население на ЕС;

Д.  като има предвид, че притокът на работници от Румъния и България е оказал положително въздействие върху пазарите на приемащите държави, тъй като те са навлезли в професии или отрасли с недостиг на работна ръка;

Е.  като има предвид, че в последното свое съобщение Комисията заяви, че мобилните работници от Румъния и България е по-вероятно да се намират в най-производителния в икономическо отношение период от своя живот в сравнение с гражданите на държавата домакин поради факта, че мобилните работници от ЕС-2 на възраст под 35 години представляват 65 % от целия брой на мигрантите, в сравнение с 34 % в ЕС-15;

Ж.  като има предвид, че неотдавнашните данни на Евростат сочат, че мобилните работници от Румъния и България не оказват значително влияние върху заплатите и темповете на безработица в държавите домакини;

З.  като има предвид, че потоците на мобилност се обуславят главно от търсенето на работна ръка и като има предвид, че при несъответствия между търсенето и предлагането на пазара на труда на равнище ЕС преходните бариери могат да възпрепятстват икономическото развитие на европейските дружества и да накърнят правото на труд и пребиваване на територията на друга държава-членка;

И.  като има предвид, че работниците от Румъния и България са изправени пред цялостни или частични ограничения на основната им свобода на придвижване, на която те се радват въз основа на еднаквото третиране, както е признато от Договорите; и като има предвид, че същевременно трансграничната мобилност на работниците в рамките на „услуги“ измества все повече свободното движение на работниците и това би могло да доведе до нелоялна конкуренция по отношение на заплатите и условията на труд;

Й.  като има предвид, че свободното движение на работниците представлява положителен пример в социално и икономическо отношение както за ЕС, така и за държавите-членки, тъй като то е крайъгълен камък в контекста на интеграцията на ЕС, на икономическото развитие, социалното сближаване, индивидуалното израстване на професионално равнище, на оказването на противодействие на отрицателните въздействия от икономическата криза и на превръщането на ЕС в по-голяма икономическа мощ, готова да се справя с предизвикателствата в световен мащаб;

К.  като има предвид, че неотдавнашните промени в нашите общества, особено в отговор на индустриалната промяна, глобализацията, новите начини на работа, демографските промени и развитието на средствата за транспорт, изисква по-висока степен на мобилност на работниците;

Л.  като има предвид, че мобилността на територията на ЕС е жизнено важна, за да бъде гарантирано, че всички граждани на ЕС имат еднакви права и отговорности;

М.  като има предвид, че в последното съобщение на Комисията се посочва, че смущенията на националните пазари на труда са резултат от множество фактори като икономическата и финансова криза и структурни проблеми на пазара на труда и не се дължат на притока на румънски и български работници;

Н.  като има предвид, че през 2010 г. румънските и българските работници представляваха само 1 % от всички безработни лица (на възраст между 15 и 64 години) в ЕС в сравнение с 4,1 % от граждани на трети държави и следователно не са оказали въздействие върху кризата на пазара на труда на отделни държави;

О.  като има предвид, че при настоящия икономически спад на европейско равнище, изпращаните от мобилни работници парични преводи в държавите на произход могат да имат нетно положително въздействие върху платежните баланси на изпращащите държави;

П.  като има предвид, че някои държави-членки са обявили намерението си да запазят в сила ограниченията за български и румънски работници до 2014 г., а други държави-членки са обявили, че ще отворят своите пазари на труда за всички работници от ЕС;

1.  Счита, че мобилността на работниците в ЕС не може никога да бъда разглеждана като заплаха за националните трудови пазари;

2.  Призовава държавите-членки да отменят всички преходни мерки, които са в сила, поради факта, че няма реални икономически основания за ограничаване на правото на работа и пребиваване на територията на друга държава-членка за румънски и български граждани; счита, че тези бариери действат срещу интересите на гражданите на ЕС; призовава за реалното прилагане на преференциалната клауза в целия Съюз;

3.  Призовава Съвета да подкрепи доклада на Комисията до Съвета, озаглавен „За функционирането на преходните разпоредби относно свободното движение на работници от България и Румъния“ (COM(2011)0729), и да следва предложената линия, когато оценява дали преходните бариери са разумна и необходима мярка;

4.  Призовава Комисията да предложи ясно определение за понятието „сериозни смущения на пазарите на труда или заплаха за тях“;

5.  Призовава Комисията да изготви набор от ясни показатели и по-добра методология, базирана на икономически и социални показатели, които могат да се използват, за да се оцени дали съществува ясно основание за удължаване на цялостните или частични ограничения, наложени от държавите-членки за противодействие на отрицателните смущения на техните национални пазари на труда, които биха могли да бъдат причинени от румънски и български работници, и също така да прилагат този начин на действие в случаите, когато дадена държава-членка иска разрешение за прилагането на предпазната клауза;

6.  Призовава Комисията да оповести по най-прозрачен начин критериите, въз основа на които се допуска дадена държава-членка да запази преходните ограничения, при отчитане на последиците от такова решение за икономиката на ЕС, както и на приетите от Съда на Европейския съюз основания във връзка със стриктното тълкуване на дерогациите от основните свободи;

7.  Счита, че държавите-членки, които запазват ограниченията, без да предоставят ясно и прозрачно основание, свързано със сериозни смущения на пазара на труда, в съответствие със съответните решения на Съда на Европейския съюз, нарушават Договорите; призовава Комисията, в качеството си на пазител на Договорите, да гарантира спазването на принципа на свободно движение;

8.  Призовава Комисията и държавите-членки да премахнат ограничителните преходни периоди, за да могат българските и румънските граждани да се ползват от еднакво третиране съобразно Договорите, като по този начин се гарантира справедлива конкуренция между дружествата и се предотвратява социалният и икономическият дъмпинг;

9.  отбелязва, че преходните мерки са с обратен ефект в борбата с фиктивната самостоятелна заетост, недекларирания труд и незаконната заетост, тъй като работниците без право на свободен достъп до легалния пазар на труда понякога избират фиктивната самостоятелна заетост или незаконната работа, което води до злоупотреби с техните трудови права;

10.  Призовава ЕС-25 да проведат консултации с организации на работодателите и работниците и служителите, преди да вземат решение дали да преустановят или да продължат действието на цялостните или частични ограничения по отношение на свободата на движение на работниците от Румъния и България;

11.  Призовава държавите-членки, които възнамеряват да запазят ограниченията на пазара на труда за румънските и българските работници, да представят ясно и прозрачно цялостно основание в съответствие с определените от Комисията критерии и методология, обосновано с убедителни аргументи и данни, в това число всички съответни социално-икономически показатели, които са довели до заключението, че географската мобилност поражда сериозни смущения на техните национални пазари на труда;

12.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) Приети текстове, P7_TA(2011)0455. (2) ОВ L 257, 19.10.1968 г., стр. 2. (3) ОВ C 293 E, 2.12.2006 г., стр. 230.