Назначаване на председател на Европейската централна банка
265k
33k
Решение на Европейския парламент от 23 юни 2011 г. относно препоръката на Съвета за назначаването на председател на Европейската централна банка (10057/2011 – C7-0134/2011 – 2011/0804(NLE))
– като взе предвид препоръката на Съвета от 17 май 2011 г. (10057/2011)(1),
– като взе предвид член 283, параграф 2, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Европейският съвет се е консултирал с Парламента (C7-0134/2011),
– като взе предвид член 109 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A7-0229/2011),
А. като има предвид, че с писмо от 20 май 2011 г. Европейският съвет се консултира с Европейския парламент относно назначаването на Mario Draghi за председател на Европейската централна банка с осемгодишен мандат, считано от 1 ноември 2011 г.,
Б. като има предвид, че след това комисията по икономически и парични въпроси към Парламента пристъпи към оценяване на надеждността на кандидата, по-специално с оглед на изискванията, установени в член 283, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и в светлината на необходимостта от пълна независимост на Европейската централна банка съгласно член 130 от ДФЕС, и като има предвид, че при провеждането на тази оценка комисията получи автобиография на кандидата, както и неговите отговори на изпратения му писмен въпросник,
В. като има предвид, че впоследствие комисията проведе на 14 юни 2011 г. изслушване на кандидата, продължило два часа и половина, по време на което той направи встъпително изявление и после отговори на въпроси, зададени от членовете на комисията
1. Дава положително становище по препоръката на Съвета за назначаване на Mario Draghi за председател на Европейската централна банка;
2. Възлага на своя председател да предаде настоящото решение съответно на Европейския съвет, на Съвета и на правителствата на държавите-членки.
Резолюция на Европейския парламент от 23 юни 2011 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за мобилизирането на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията в съответствие с точка 28 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (заявление EGF/2010/031 BE/General Motors Belgium от Белгия) (COM(2011)0212 – C7-0096/2011 – 2011/2074(BUD))
– като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2011)0212 – C7-0096/2011),
– като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление(1) (МИС от 17 май 2006 г.), и по-специално точка 28 от него,
– като взе предвид Регламент (ЕО) № 1927/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията(2) (Регламента за ЕФПГ),
– като взе предвид писмото на комисията по заетост и социални въпроси,
– като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A7-0191/2011),
А. като има предвид, че Европейският съюз създаде подходящи законодателни и бюджетни инструменти, за да осигури допълнителна подкрепа за работници, които са засегнати от последиците от големи структурни изменения в моделите на световната търговия, и да ги подпомогне при повторното им професионално интегриране на пазара на труда,
Б. като има предвид, че обхватът на ЕФПГ беше временно разширен за подадените след 1 май 2009 г. заявления, за да се включи подкрепа за работниците, чието съкращаване е пряк резултат от глобалната финансова и икономическа криза,
В. като има предвид, че финансовата помощ на Съюза за съкратените работници следва да бъде динамична и да се предоставя по възможно най-бърз и най-ефикасен начин, в съответствие със Съвместната декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията, приета по време на заседанието по съгласуване на 17 юли 2008 г., и при надлежно спазване на МИС от 17 май 2006 г. по отношение на вземането на решения за мобилизиране на средства от ЕФПГ,
Г. като има предвид, че Белгия поиска помощ във връзка с 2834 случая на съкращения (всичките в целевата група за подпомагане) в основното предприятие „General Motors Belgium“ и четири от неговите доставчици с предмет на дейност в сектора на превозните средства в региона Антверпен в Белгия по NUTS II,
Д. като има предвид, че заявлението отговаря на критериите за допустимост, установени от Регламента за ЕФПГ,
1. Отправя искане към заинтересованите институции да положат необходимите усилия за ускоряване на мобилизирането на средства от ЕФПГ; в този смисъл оценява подобрената процедура, установена от Комисията вследствие на искането на Парламента за ускоряване на отпускането на безвъзмездни средства, насочена към представянето на бюджетния орган на оценката на Комисията относно допустимостта на заявленията за ЕФПГ, наред с предложението за мобилизиране на средства от ЕФПГ; изразява надежда, че ще бъдат постигнати допълнителни подобрения на процедурата в рамките на предстоящия преглед на ЕФПГ;
2. Припомня ангажимента на институциите да осигурят безпроблемна и бърза процедура за приемането на решенията за мобилизиране на средства от ЕФПГ, като по този начин се предоставя еднократна, ограничена във времето индивидуална подкрепа, насочена към подпомагане на работниците, които са били съкратени в резултат от глобализацията и финансовата и икономическата криза; изтъква ролята, която може да играе ЕФПГ при повторното професионално интегриране на отделните съкратени работници на пазара на труда; призовава все пак за оценка на дългосрочната реинтеграция на тези работници на пазара на труда като пряко следствие от мерките, финансирани от ЕФПГ;
3. Подчертава, че съгласно член 6 от Регламента за ЕФПГ следва да се гарантира, че ЕФПГ подкрепя повторното професионално интегриране на отделните съкратени работници на пазара на труда; отново заявява, че помощта от ЕФПГ не трябва да замества дейностите, които са отговорност на дружествата по силата на националното право или колективни споразумения, нито мерките за преструктуриране на дружества или сектори;
4. Отбелязва, че предоставената информация относно съгласувания пакет персонализирани услуги, който трябва да се финансира от ЕФПГ, съдържа сведения относно взаимното допълване с действията, финансирани от структурните фондове; отново призовава Комисията да представи сравнителна оценка на тези данни и в своите годишни доклади;
5. Приветства факта, че вследствие на многократно отправяните искания на Парламента за първи път в бюджета за 2011 г. са включени бюджетни кредити за плащания в размер на 47 608 950 EUR в бюджетния ред за ЕФПГ 04 05 01; припомня, че ЕФПГ е създаден като отделен специфичен инструмент със свои собствени цели и срокове и че следователно заслужава целево разпределение на средства, вместо трансфери от други бюджетни редове, както се практикуваше в миналото, което може да възпрепятства постигането на различните цели на политиките;
6. Счита, че въпросът за многонационалните дружества, чието преструктуриране или преместване води до съкращения, а впоследствие и до намеса на ЕФПГ, трябва да бъде разгледан в рамките на предстоящия преглед на Регламента за ЕФПГ, без да се възпрепятства достъпът на съкратените работници до ЕФПГ;
7. Одобрява приложеното към настоящата резолюция решение;
8. Възлага на своя председател да подпише настоящото решение заедно с председателя на Съвета и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;
9. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, включително и приложението към нея, на Съвета и на Комисията.
ПРИЛОЖЕНИЕ
РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
за мобилизирането на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията в съответствие с точка 28 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (заявление EGF/2010/031 BE/General Motors Belgium от Белгия)
(Текстът на това приложение не е възпроизведен тук, тъй като той съответства на окончателния акт, Решение 2011/470/ЕС.)
Изменение на член 51: съвместни заседания на комисии
347k
43k
Решение на Европейския парламент от 23 юни 2011 г. относно изменение на член 51 от Правилника за дейността на Европейския парламент относно процедурата на съвместни заседания на комисии (2010/2061(REG))
– като взе предвид писмото на председателя на Съвета на председателите на комисии от 11 март 2010 г. и писмото на председателя на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните от 25 март 2010 г.,
– като взе предвид членове 211 и 212 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси (A7-0197/2011),
1. Реши да внесе в своя правилник следното изменение;
2. Напомня, че настоящото изменение влиза в сила на първия ден от следващата месечна сесия;
3. Възлага на своя председател да предаде за сведение настоящото решение на Съвета и на Комисията.
Текст в сила
Изменение
Изменение 1 Правилник за дейността на Европейския парламент Член 51
Когато са изпълнени условията, посочени в член 49, параграф 1 и член 50, Председателският съвет, ако се увери, че въпросът е от голямо значение, може да реши, че следва да се приложи процедура на съвместни заседания на комисии и общо гласуване. В такъв случай съответните докладчици съставят един проектодоклад, който се разглежда и гласува от съответните комисии на съвместни заседания, които се провеждат под общото председателство на съответните председатели на комисии. Комисиите могат да създадат смесени работни групи, които да подготвят съвместните заседания и гласувания.
1.Когато до Председателския съвет бъде отнесен въпрос за правомощията по реда на член 188, параграф 2, Председателският съвет може да реши да се приложи процедурата на съвместни заседания на комисии и общо гласуване, ако:
- въпросът е неразривно свързан с правомощията на няколко комисии, съгласно предвиденото в приложение VII
- се е уверил, че въпросът е от голямо значение.
2. В такъв случай съответните докладчици съставят един проектодоклад, който се разглежда и гласува от съответните комисии под общото председателство на председателите на комисиите.
На всички етапи от процедурата правата, свързани със статута на компетентна комисия, могат да бъдат използвани от съответните комисии само съвместно. Комисиите могат да създадат работни групи, които да подготвят заседанията и гласуванията.
3.На второ четене при обикновената законодателна процедура позицията на Съвета се разглежда на съвместно заседание на съответните комисии, което, при липсата на договореност между председателите, се провежда в срядата на първата седмица, предвидена за заседания на парламентарните органи, следваща съобщаването на позицията на Съвета на Парламента. Ако не е налице договореност за свикването на заседание на по-късна дата, то се свиква от председателя на Съвета на председателите на комисии. Препоръката за второ четене се гласува на съвместно заседание въз основа общ проект, изготвен от съответните докладчици на съвместно заседаващите комисии, или, ако не е на разположение, общ проект въз основа внесените в съответните комисии предложения за изменение.
На трето четене при обикновената законодателна процедура председателите и докладчиците на съответните комисии участват по право в делегацията към помирителния комитет.
Искане за снемане на имунитета на Adrian Severin
278k
37k
Решение на Европейския парламент от 23 юни 2011 г. на Европейския парламент относно искане за снемане на имунитета на Adrian Severin (2011/2070(IMM))
– като взе предвид искането за снемане на имунитета на Adrian Severin, предадено от Националната дирекция за борба с корупцията (Прокуратура към Върховния касационен съд на Румъния) на 5 април 2011 г. и обявено в пленарно заседание на 6 април 2011 г.,
– като изслуша Adrian Severin на 23 май 2011 г. съгласно член 7, параграф 3 от своя правилник,
– като взе предвид член 9 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз от 8 април 1965 г. и член 6, параграф 2 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.,
– като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 12 май 1964 г., от 10 юли 1986 г., от 15 и 21 октомври 2008 г. и от 19 март 2010 г.(1),
– като взе предвид разпоредбите на член 72, параграф 2 от Конституцията на Румъния,
– като взе предвид разпоредбите на член 4 от Наказателния кодекс на Румъния, съгласно които румънското наказателно право се прилага при престъпления, извършени извън територията на Румъния от румънски гражданин, или когато лицето, въпреки че няма румънско гражданство, има местоживеене в Румъния,
– като взе предвид член 6, параграф 2 и член 7 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на Комисията по правни въпроси (A7-0242/2011),
А. като има предвид, че Националната дирекция за борба с корупцията на Румъния е оправила искане за снемане на имунитета на Adrian Severin, член на Европейския парламент, за да се позволи на Прокуратурата на Румъния да започне разследване на случая и да възбуди преследване срещу Adrian Severin, да поиска претърсване на дома или работното му място, както и претърсване на компютри или друга електроника, което би могло да се окаже необходимо, да повдигне срещу него обвинение в приемане на подкуп и/или търговия с влияние и всяка друга правна квалификация, която би могла да се даде на предполагаемото(ите) престъпление(я) пред компетентните наказателни съдилища,
Б. като има предвид, че снемането на имунитета на Adrian Severin е свързано с предполагаеми корупционни престъпления, които попадат в обхвата на член 6 от румънския Закон № 78/2000, във връзка с член 254 (подкуп) и член 257 (търговия с влияние) от Наказателния кодекс, както и с член 81, буква б) от Закон № 78/2000,
В. като има предвид, че не е от правомощията на Европейския парламент да се произнася относно вината или невинността на члена на ЕП, нито по въпроса дали приписаните му деяния дават основание за наказателно преследване,
Г. като има предвид, че поради това в конкретния случай е целесъобразно да се препоръча снемането на имунитета,
1. Решава да снеме имунитета на Adrian Severin, с изключение на ограниченията на личната му свобода;
2. Възлага на своя председател незабавно да предаде настоящото решение и доклада на своята компетентна комисия на компетентните органи на Румъния и на Adrian Severin.
Решение от 12 май 1964 г. по дело 101/63 Wagner/Fohrmann и Krier (Recueil, стр. 195); решение от 10 юли 1986 г. по дело 149/85 Wybot/Faure и други (Recueil, стр. 2391); решение от 15 октомври 2008 г. по дело T-345/05 Mote/Парламент (Сборник, стр. II-2849); решение от 21 октомври 2008 г. по съединени дела C-200/07 и C-201/07 Marra/De Gregorio и Clemente (Сборник, стр. I-7929); решение от 19 март 2010 г. по дело T-42/06 Gollnisch/Парламент (OВ C 134, 22.5.2010 г., стр. 29).
Възможности за риболов и финансовата помощ, предвидени в Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейския съюз и Република Сейшели ***
267k
35k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 23 юни 2011 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване на Протокола за определяне на възможностите за риболов и финансовата помощ, предвидени в Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейската общност и Република Сейшели (17238/2010 – C7-0031/2011 – 2010/0335(NLE))
– като взе предвид проекта за решение на Съвета (17238/2010),
– като взе предвид проекта на Протокол за определяне на възможностите за риболов и финансова помощ, предвидени в Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейската общност и Република Сейшели (17237/2010),
– като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 43, както и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на ЕС (C7-0031/2011),
– като взе предвид член 81 и член 90, параграф 8 от своя правилник,
– като взе предвид препоръката на Комисията по рибно стопанство и становищата на Комисията по развитие и на Комисията по бюджети (A7-0192/2011),
1. Дава своето одобрение за сключването на протокола;
2. Призовава Комисията да предаде на Парламента заключенията от заседанията и дейността на съвместния комитет, предвиден в член 9 от Споразумението за сътрудничество в областта на рибарството между Европейската общност и Република Сейшели (наричано по-долу „Споразумение за партньорство“), както и многогодишната секторна програма, посочена в член 3 от протокола;
3. Призовава Комисията да представи доклад относно прилагането на споразумението пред Парламента и Съвета през последната година от прилагането на протокола и преди започването на преговорите за подновяване на Споразумението за партньорство;
4. Изисква от Комисията доклад относно развитието на пиратството в изключителната икономическа зона на Сейшелите между 2006 и 2010 г. и неговото въздействие върху риболовната дейност на Сейшелите и върху европейската риболовна дейност;
5. Призовава на заседанията на съвместния комитет, предвиден в член 9 от Споразумението за партньорство, да участват представители на Комисията по рибно стопанство на Парламента, в качеството на наблюдатели;
6. Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите-членки и на Република Сейшели.
Възможности за риболов и финансовите средства, предвидени в Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейския съюз и Демократична република Сао Томе и Принсипи ***
266k
34k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 23 юни 2011 г. относно проекта на Решение на Съвета относно сключване на Протокола за определяне на възможностите за риболов и финансовите средства, предвидени в Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейския съюз и Демократична република Сао Томе и Принсипи (05371/2011) – C7-0119/2011 – 2010/0355 (NLE))
– като взе предвид проекта на Решение на Съвета (05371/2011),
– като взе предвид проекта на Протокол за определяне на възможностите за риболов и финансовите средства, предвидени в Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейския съюз и Демократична република Сао Томе и Принсипи (05370/2011),
– като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 43, както и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на ЕС (C7-0119/2011),
– като взе предвид член 81 и член 90, параграф 8 от своя правилник,
– като взе предвид препоръката на Комисията по рибно стопанство и становищата на Комисията по развитие и на Комисията по бюджети (A7-0194/2011),
1. Дава своето одобрение за сключване на протокола;
2. Призовава Комисията да предаде на Парламента заключенията от заседанията и от работата на съвместния комитет, предвиден в член 9 от Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейския съюз и Демократична република Сао Томе и Принсипи (наричано по-долу „Споразумение за партньорство“), както и многогодишната секторна програма, посочена в член 3 от Протокола, и съответните годишни оценки; призовава Комисията да улесни участието на представителите на Парламента като наблюдатели в заседанията на съвместния комитет, предвиден в член 9 от Споразумението за партньорство; призовава Комисията да представи на Парламента и на Съвета, в рамките на последната година на прилагане на протокола и преди започване на преговори за подновяването му, цялостен доклад относно прилагането му, без ненужни ограничения, свързани с достъпа до документа.
3. Призовава Съвета и Комисията, в рамките на съответните им правомощия, да предоставят незабавно изчерпателна информация на Парламента на всички етапи на процедурата, свързана с протокола и неговото подновяване, съгласно член 13, параграф 2 от Договора за Европейския съюз и член 218, параграф 10 от Договора за функционирането на ЕС.
4. Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите-членки и на Демократична република Сао Томе и Принсипи.
Протокол между ЕС и Андора относно митническите мерки за сигурност ***
264k
31k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 23 юни 2011 г. относно проект на решение на Съвета за сключването на Протокол за включване на митническите мерки за сигурност в обхвата на Споразумението под формата на размяна на писма между Европейската икономическа общност и Княжество Андора (17403/2010 – C7-0036/2011 – 2010/0308(NLE))
– като взе предвид проекторешението на Съвета (17403/2010),
– като взе предвид проекта на Протокол за включване на митническите мерки за сигурност в обхвата на Споразумението под формата на размяна на писма между Европейската икономическа общност и Княжество Андора (17405/2010),
– като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 207, параграф 4, алинея първа и с член 218, параграф 6, алинея втора, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C7-0036/2011),
– като взе предвид член 81 и член 90, параграф 8 от своя правилник,
– като взе предвид препоръката на комисията по международна търговия и становището на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A7-0198/2011),
1. Одобрява сключването на протокола;
2. Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на държавите-членки и на Княжество Андора.
Споразумение между Европейската общност и Канада за безопасност на гражданското въздухоплаване ***
263k
31k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 23 юни 2011 г. относно предложението за решение на Съвета за сключване на Споразумение за безопасност на гражданското въздухоплаване между Европейската общност и Канада (06645/1/2010 – C7-0100/2010 – 2009/0156(NLE))
– като взе предвид проекта за решение на Съвета (06645/1/2010),
– като взе предвид проекта на Споразумение за безопасност на гражданското въздухоплаване между Европейската общност и Канада (15561/2008),
– като взе предвид искането за одобрение, внесено от Съвета в съответствие с член 100, параграф 2, член 207, параграф 4, член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) и член 218, параграф 8, първа алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз (C7-0100/2010),
– като взе предвид член 81 и член 90, параграф 8 от своя правилник,
– като взе предвид препоръката на комисията по транспорт и туризъм (A7-0298/2010),
1. Дава своето одобрение за сключването на споразумението;
2. Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки и на Канада.
Изпълнение на програмите на политиката за сближаване за периода 2007‐2013 г.
458k
115k
Резолюция на Европейския парламент от 23 юни 2011 г. относно доклада за 2010 г. относно изпълнението на програмите на политиката на сближаване за периода 2007‐2013 г. (2010/2139(INI))
– като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 174‐178 от него,
– като взе предвид съобщението на Комисията от 31 март 2010 г., озаглавено „Политика на сближаване: Стратегически доклад за 2010 г. относно изпълнението на програмите за периода 2007‐2013 г.“ (COM(2010)0110),
– като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 31 март 2010 г., озаглавен „Придружаващ документ към съобщението на Комисията от 31 март 2010 г. “Политика на сближаване: Стратегически доклад за 2010 г. относно изпълнението на програмите за периода 2007‐2013 г.' (SEC(2010)0360),
– като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 25 октомври 2010 г., озаглавен „Политиката на сближаване: Отговор на икономическата криза. Преглед на изпълнението на мерките по политиката на сближаване, приети в подкрепа на Европейския план за икономическо възстановяване“ (SEC(2010)1291),
– като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 14 ноември 2008 г., озаглавен „Регионите през 2020 г. ‐ оценка на бъдещите предизвикателства за регионите на ЕС“ (SEC(2008)2868),
– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европа 2020 ‐ Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 26 януари 2011 г., озаглавено „Приносът на регионалната политика за устойчив растеж в рамките на стратегия “Европа 2020' (COM(2011)0017),
– като взе предвид Регламент (EО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд(1),
– като взе предвид Регламент (ЕО) № 1828/2006 на Комисията от 8 декември 2006 г. относно реда и начина на изпълнение на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета за определянето на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и на Регламент (ЕО) № 1080/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския фонд за регионално развитие, и по-специално член 7 от него(2),
– като взе предвид Регламент (ЕО) № 397/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1080/2006 относно Европейския фонд за регионално развитие по отношение на допустимостта на инвестиране в енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници в жилищното строителство(3),
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 437/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1080/2006 относно Европейския фонд за регионално развитие по отношение на допустимите интервенции в сектора на жилищното строителство в полза на маргинализирани общности(4),
– като взе предвид Решение 2006/702/EО на Съвета от 6 октомври 2006 г. относно стратегическите насоки на Общността за сближаване(5),
– като взе предвид своята резолюция от 24 март 2009 г. относно прилагането на регламента относно структурните фондове през периода 2007–2013 г.: резултатите от преговорите във връзка с националните стратегии за сближаване и оперативните програми(6),
– като взе предвид своята резолюция от 20 май 2010 г. относно прилагането на взаимодействието между средствата, предназначени за изследвания и иновации, съгласно Регламент (ЕО) № 1080/2006 относно Европейския фонд за регионално развитие и Седма рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие в градовете и регионите, както и в държавите-членки и в Съюза(7),
– като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2010 г. относно постигане на действително териториално, социално и икономическо сближаване в ЕС ‐ задължително условие за конкурентоспособност на световно равнище(8),
– като взе предвид информационния документ на Комисията № 1 „Целево набелязване“ от 28 февруари 2007 г. (COCOF/2007/0012/00),
– като взе предвид информационната бележка на Комисията от 18 май 2009 г., озаглавена „Индикативна структура за националните стратегически доклади за 2009 г.“ (COCOF 09/0018/01),
– като взе предвид заключенията на Съвета относно Стратегическия доклад на Комисията за 2010 г. относно изпълнението на програмите в областта на политиката на сближаване, приети от Съвета по външни работи на 14 юни 2010 г.,
– като взе предвид становището на Комитета на регионите от 1‐2 декември 2010 г., озаглавено „Политика на сближаване: Стратегически доклад за 2010 г. относно изпълнението на програмите за периода 2007‐2013 г.“ (CdR 159/2010),
– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 14 юли 2010 г., озаглавено „Насърчаване на ефикасни партньорства в управлението на програми в областта на политиката на сближаване въз основа на добрите практики от цикъл 2007‐2013 г.“ (ECO/258),
– като взе предвид член 48 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становищата на комисията по бюджети, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по промишленост, изследвания и енергетика и комисията по транспорт и туризъм (A7-0111/2011),
A. като има предвид, че съгласно член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз, за да насърчи цялостното си хармонично развитие, Съюзът разработва и осъществява свои инициативи, които водят до укрепването на неговото икономическо, социално и териториално сближаване, и по-специално има за цел намаляването на неравенството между нивата на развитие на различните региони и изостаналостта на най-необлагодетелстваните региони като селските райони, районите, засегнати от индустриалния преход, и районите, които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, и като има предвид, че стратегията „ЕС 2020“ трябва да се взема предвид, за да се гарантира превръщането на ЕС в интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика,
Б. като има предвид, че политиката на сближаване играе основна роля по пътя към пълното постигане на целите на „ЕС 2020“, по-специално в областта на заетостта и социалните въпроси, на всички равнища на управление и във всички географски райони;
В. като има предвид, че стратегическото измерение на политиката на сближаване, което гарантира съгласуваност с приоритетите на Европейския съюз ‐ да се превърнат Европа и нейните региони в по-привлекателни места за инвестиции и работа, да се подобри познавателната и иновационна дейност с цел постигане на растеж и създаване на повече и по-добри работни места ‐ се определя и подчертава посредством Регламент (EО) № 1083/2006 на Съвета (по-долу наричан „Общ регламент“), стратегическите насоки на Общността за сближаване (по-долу наричани „стратегически насоки“), националната стратегическа референтна рамка и оперативните програми,
Г. като има предвид, че представянето на стратегически доклади представлява нов инструмент на политиката на сближаване, въведен в настоящия програмен период чрез Общия регламент като инструмент за разглеждане на изпълнението на стратегическите насоки, целящ да увеличи стратегическото съдържание и да насърчава прозрачността и отчетността в рамките на политиката на сближаване, и като има предвид, че при планирането на следващия програмен период следва да се извлекат поуки от получената информация и придобития опит,
Д. като има предвид, че целевото набелязване във връзка с Лисабонската стратегия е мероприятието, чрез което в рамките на одобрените 86 приоритетни схеми бяха определени подгрупи като конкретни приоритети по Лисабонската стратегия за растеж и работни места, и като има предвид, че за регионите по цел „Сближаване“ бяха определени 47 приоритетни теми като целево набелязани приоритети, докато за регионите по цел „Регионална конкурентоспособност и заетост“ бяха определени само 33 приоритетни теми,
Е. като има предвид, че за националните стратегически доклади за 2009 г. Комисията и държавите-членки се съгласиха да обменят данни само относно приоритетните теми по цели, като определената за извличането на данните дата беше 30 септември 2009 г., когато държавите-членки бяха все още засегнати от последиците от икономическата криза, като някои от тях бяха изправени пред първоначални трудности в началото на програмния период, и като има предвид, че се очаква от стратегическия доклад за 2013 г. да могат да бъдат извлечени по-информативни данни,
Ж. като има предвид, че европейските региони все още са изправени пред впечатляващи икономически, социални и свързани с околната среда разлики, отчасти като естествено последствие от последните две вълни на разширяване, а също и поради преките последствия от глобалната финансова и икономическа криза, макар тези разлики да са намалели през последното десетилетие с активния принос на политиката на сближаване, която е от изключително голямо значение за гарантирането на конкурентноспособност и икономически растеж, като същевременно се отчитат специфичните особености на регионите,
З. като има предвид, че политиката на сближаване е ключов елемент от Европейския план за икономическо възстановяване, който демонстрира значението на структурните фондове като инструменти за предоставяне на икономически стимули, по-специално за малките предприятия, за устойчивост и за енергийна ефективност, и като има предвид, че към Комисията беше отправено искане през 2010 г. да представи доклад относно възприемането на мерките, приети като част от ответните действия на Европа срещу кризата,
1. Приветства стратегическия доклад на Комисията относно изпълнението на програмите на политиката на сближаване, съфинансирани от структурните фондове; поздравява държавите-членки за усилията им да подготвят първите си национални стратегически доклади, които се доказаха като ценен източник на информация за изпълнението;
2. Посочва, че когато се извършват сравнителни анализи, следва да се вземе предвид обстоятелството, че пет държави-членки са извлекли данните на по-скорошна дата, а една държава-членка ‐ на по-ранна дата; счита, че е по-подходящо да се сравнява напредъкът на отделните държави-членки със средната стойност за ЕС;
3. Счита, че прозрачността при разпределението на средствата стимулира правилното изпълнение и е ключова предпоставка за постигане на общите цели на политиката на сближаване и поради това трябва да бъде укрепена на всички етапи от изпълнението; счита, че списъкът с получателите на средства трябва да продължи да се оповестява, особено онлайн, тъй като това е ефективен инструмент за повишаване на прозрачността; счита, че определянето на насоки на Общността и въвеждането на стратегически доклади като нов инструмент са допринесли за повишаването на отчетността при изпълнението на целите на политиката; призовава в този контекст за редовен политически дебат с цел подобряване на прозрачността, отчетността и оценката на резултатите от политиката на сближаване;
Изпълнение
4. Отбелязва, че докладваният финансов размер на избраните проекти е 93,4 милиарда евро, което представлява 27,1 % от наличните ресурси на ЕС в настоящия период, и че тази средна стойност е валидна за трите цели на политиката на сближаване, както и за категориите за целево набелязване във връзка с Лисабонската стратегия и за напредъка при изпълнението на стратегическите насоки на Общността; подчертава обаче, че напредъкът се различава значително при отделните държави и по отделните теми, като съвкупният дял на подбор е над 40 % при 9 държави-членки и под 20 % при 4 държави-членки;
5. Отново изразява признателност за националните усилия, довели до средно разпределяне на разходите за изпълнението на Лисабонската стратегия в размер на 65 % от наличните средства в районите по цел „Сближаване“ и в размер на 82 % за регионите по цел „Регионална конкурентоспособност и заетост“, като по този начин бяха надхвърлени първоначално поисканите равнища; отбелязва със задоволство, че според доклада общо 63 милиарда евро са отпуснати за набелязани целево във връзка с Лисабонската стратегия проекти и че подборът на такива проекти е на същото равнище или е малко по-ускорен от подбора по други действия, и поради това настоятелно призовава държавите-членки да продължат в бъдеще да набелязват целево ресурси за проекти, подпомагащи стратегията „ЕС 2020“;
6. Отбелязва, че темпът на напредък при темите от стратегическите насоки на Общността е най-висок по тема „Териториално измерение“ (30 %), над средния при „Подобряване на познавателната и иновационна дейност с цел постигане на растеж“, но е под 27,1 % по другите две насоки, и че освен това делът на подбор е над средния за целево набелязаните във връзка с Лисабонската стратегия проекти както по цел „Сближаване“, така и по цел „Регионална конкурентоспособност и заетост“, но е само 20,5 % по цел „Европейско териториално сътрудничество“; изразява съжаление, че при липсата на показатели за постиженията и резултатите за всички държави-членки анализът на резултатите на политиката, представен в стратегическия доклад, се оказва сериозно ограничен; по тази причина призовава Комисията да преразгледа своите административни изисквания за докладване и призовава държавите-членки да бъдат по-дисциплинирани по отношение на предоставянето на данни за изпълнението на програмата;
7. Предвид икономическата криза и нарастващия брой на безработните приветства отбелязания вече напредък в изпълнението на проектите, свързани с насока „Повече и по-добри работни места“; силно препоръчва обаче на Комисията въвеждането на такива методи на сътрудничество с държавите-членки, които улесняват това, цялото необходимо финансиране да бъде мобилизирано възможно най-бързо и да бъде разпределено ефективно за постигане на ресурсно ефективна и конкурентна, приобщаваща икономика на растежа и високата трудова заетост, осигуряваща социално и териториално сближаване и намаляване на бедността ‐ приоритетни цели в рамките на стратегията „ЕС 2020“, по-специално в областта на заетостта и социалните въпроси, с цел да се засили растежът и производителността и да се подобрят резултатите в областта на заетостта в Европа;
8. Приветства факта, че Европейският социален фонд (ЕСФ) предостави подходяща подкрепа за провеждане на реформите на пазара на труда и се доказа като ефективен инструмент, който допринася за преминаване от пасивни към активни и дори превантивни политики за пазара на труда; призовава държавите-членки да продължават структурните реформи, които ще предпазят пазара на труда от потенциални бъдещи кризи;
9. Призовава държавите-членки да постигнат напредък в изпълнението на съфинансирани мерки и дейности, чиято цел е да подпомогнат на регионално равнище пазарите на труда чрез намаляване на разделението между половете, както и на неравнопоставеността, като например разликата в заплащането и недостатъчната представеност на ръководни длъжности, чрез улесняване на съвместяването на професионалния и семейния живот и чрез насърчаване на превръщането на несигурната работа в работа с права, като се вземе предвид значителният процент на жените, засегнати от несигурни трудови правоотношения;
10. Подчертава важността на подобряването на инфраструктурата и услугите за микрорегионите в неблагоприятно положение с висока концентрация на социално маргинализирано население (например роми), както и на финансовата им достъпност;
11. Подчертава значението на транспорта като цяло за гарантирането на териториалното, икономическото и социалното сближаване; изразява загриженост във връзка с това, че инвестициите в железопътния сектор не напредват планомерно и са под равнището на напредъка в сектора на автомобилния транспорт, което от своя страна не допринася в достатъчна степен за намаляване на въглеродните емисии от транспорта; подчертава в този контекст, че неравновесието в планираните инвестиции за различните видове транспорт вреди на създаването на интермодална европейска система за транспорт, и отбелязва, че допълнителните забавяния при прилагането биха могли да задълбочат неравновесията;
12. Припомня, че около 23,7 % (82 милиарда евро) от разпределеното финансиране по Кохезионния фонд и структурните фондове за периода 2007‐2013 г. са предназначени за транспорт, но само половината от тях ще бъдат изразходвани за проекти от трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) (17 милиарда евро за приоритетната мрежа от TEN-T и 27,2 милиарда евро за цялостната част), а останалата половина е целево набелязана за инвестиции в национални, регионални и местни проекти, които не са посочени в картите на TEN-T; подчертава, че разпределеното за транспорта финансиране по структурните фондове и Кохезионния фонд се разпределя между видовете транспорт и транспортните мрежи по начин, който не взема предвид в достатъчна степен целите на Европейския съюз;
13. Що се отнася до териториалното сътрудничество, обръща внимание на тенденцията да се отлага стартирането на трансгранични проекти и железопътни проекти като цяло и подчертава европейската добавена стойност на мрежата TEN-T, която е особено очевидна в трансграничните участъци на проектите и при свързването им с проекти за национални сухопътни, железопътни и вътрешни водни пътища; предлага в този контекст систематизиране на въвеждането на общи платформи за най-добри практики, организирани на социално-икономическа, географска, демографска и културна основа;
14. Приветства включването на разходи за инвестиции в енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници в жилищното строителство и проекти за жилищно строителство в полза на маргинализирани общности, което се прилага успешно в много региони и следва да продължи в бъдеще;
15. Призовава за по-ефективно изпълнение на програмите в областта на околната среда, по-специално в междусекторните области, които предоставят европейска добавена стойност, като например действията за борба срещу изменението на климата, за неговото смекчаване и приспособяването към него, инвестициите в по-чисти технологии и технологии с ниски нива на въглеродни емисии, дейностите за борба със замърсяването на въздуха и водата, дейностите за опазване на биологичното разнообразие, разширяването на железопътните мрежи, насърчаването на енергийната ефективност, особено в строителния сектор, и на възобновяемите енергийни източници с цел постигане на целите на „ЕС 2020“ и насърчаване на създаването на екологосъобразни работни места и екологосъобразна икономика;
16. Призовава средствата за предотвратяване на екологични бедствия и/или за бързо реагиране да се използват по съответен начин и призовава държавите-членки да ускорят инвестирането в областта на превенцията и възстановяването на индустриални площи и замърсени земи, като се има предвид ниската степен на изпълнение;
17. Изразява съжаление относно забавянията при подбора на проекти за стратегически области като железопътния сектор, някои инвестиции в енергетиката и околната среда, цифровата икономика, социалното приобщаване, управлението и изграждането на капацитет и призовава за подробен анализ на причините за тези забавяния, като в същото време приканва държавите-членки да включат своите региони с цел осъществяване на по-стриктен мониторинг на областите, в които е нужно да се увеличат усилията; от друга страна, подчертава по-високото равнище на усвояване при проектите за околна среда по програмите за европейско териториално сътрудничество и посочва ясната добавена стойност на сътрудничеството в този контекст; подчертава обаче, че държавите-членки може да са настигнали останалите в области, в които изпълнението е изоставало, така че едно забавяне на този конкретен етап не трябва да бъде показателно за цялостното качество на програмния период; посочва в този контекст увеличаването на капацитета за усвояване и изпълнението на бюджета за политиката на сближаване през 2010 г., което произтича, наред с другото, от последните законодателни промени и от достигането на нормални темпове в изпълнението на оперативните програми, тъй като последните системи за управление и контрол най-после бяха одобрени от Комисията;
18. Счита, че незабавно трябва да бъдат предприети коригиращи мерки за подобряване на слабото изпълнение в някои приоритетни области; препоръчва да бъде извършен задълбочен анализ на проблемите, свързани с изпълнението в тези области, в които е имало конкретни забавяния при подбора на проекти, и призовава държавите-членки в този контекст да увеличат усилията за усъвършенстване на подбора на проекти по забавените теми и да ускорят изпълнението на всички избрани проекти, за да се избегне рискът от непостигане на договорените цели;
19. Счита, че в някои случаи бързият подбор и бързото изпълнение на проекти, както и като цяло по-доброто използване на разпределените средства са особено необходими за дейностите, насочени към усъвършенстване на човешкия капитал, насърчаване на здравеопазването и профилактиката на заболяванията, гарантиране на равни възможности, подкрепяне на пазарите на труда и засилване на социалното приобщаване, по-конкретно с цел преодоляване на отрицателните въздействия на икономическата криза;
20. Подчертава факта, че няколко държави-членки са потвърдили, че дисциплината, наложена в резултат на целевото набелязване, е подобрила качеството и целенасочеността на програмирането; отбелязва освен това, че държавите-членки единодушно считат, че поддържането на основните приоритети на техните национални стратегически референтни рамки и оперативни програми, свързани с Лисабонската стратегия, е най-добрият инструмент за справяне с кризата, и потвърждават отново значението на средносрочните и дългосрочните цели, определени в тези документи;
Предизвикателства при изпълнението
21. Подчертава факта, че ефективният подбор и изпълнение на проектите в някои области се възпрепятстват от отсъствието на съответни предпоставки, например по-прости процедури за кандидатстване на национално равнище, ясни национални приоритети за някои области на интервенция, своевременно транспониране на правните норми на ЕС и консолидиран институционален и административен капацитет, както и от прекомерна национална бюрокрация; по тази причина призовава държавите-членки и регионите да улеснят изпълнението на политиката, като преодолеят тези предизвикателства, и по-специално като адаптират правната рамка в областта на държавната помощ, обществените поръчки и правилата във връзка с околната среда, и да проведат институционални реформи;
22. Припомня със съжаление, че значителното забавяне при изпълнението на политиката е в резултат основно от следните фактори: късно приключване на преговорите по многогодишната финансова рамка и законодателния пакет на политиката, което доведе до закъснение при завършването на националните стратегии и оперативни програми, промени в правилата за финансов контрол и критериите за оценка, наложени на национално равнище, застъпване с приключването на периода 2000‐2006 г. и недостиг на публични средства за съфинансиране в държавите-членки;
23. Изразява съжаление във връзка с факта, че въпреки че стратегическият доклад следва да подчертава приноса на програмите, съфинансирани от структурните фондове, към изпълнението на целите на политиката на сближаване, той не предоставя пълни данни за положението относно различията между регионите до 2009 г.;
Ответни действия във връзка с икономическата криза
24. Приветства публикуването на работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Политиката на сближаване: Отговор на икономическата криза. Преглед на изпълнението на мерките по политиката на сближаване, приети в подкрепа на Европейския план за икономическо възстановяване“; подчертава, че този преглед се основава предимно на информацията, предоставена в националните стратегически доклади; призовава Комисията да предприеме необходимите мерки, за да се гарантира, че предоставената от държавите-членки информация е точна;
25. Отбелязва, че в контекста на глобалната финансова и икономическа криза и съществуващото забавяне на икономическия растеж, политиката на сближаване на ЕС има решаващ принос за Европейския план за икономическо възстановяване, тъй като представлява най-големият в Общността източник на инвестиции в реалната икономика и доказа, че дава възможност за гъвкави и подходящи ответни действия на бързо влошаващата се социално-икономическа среда; подчертава, че държавите-членки оцениха това, че кризисните мерки могат да бъдат адаптирани към специфичните им потребности; въпреки това призовава за повишаване на гъвкавостта и намаляване на сложността на правилата за борба с кризата и насърчава държавите-членки да използват бързо всички мерки, предоставени им от Комисията, с цел да се гарантира подходяща и своевременна реакция в съответствие с конкретните потребности, както и успешно излизане от кризата, за да се постигне дългосрочно устойчиво развитие чрез укрепване на конкурентоспособността, повишаване на заетостта и привлекателността на европейските региони;
26. Подчертава, че е важно да се полагат допълнителни усилия, за да се преодолеят трудностите във връзка с измерването на цялостното въздействие на конкретни мерки по Европейския план за икономическо възстановяване, свързани с политиката на сближаване, и изразява съжаление, че по тази причина прегледът може да даде само ограничени познания за отделни примери на национално равнище; въпреки това приветства анализа на добрите практики и първите заключения, представени в доклада;
27. Счита, че признаците на възстановяване от кризата са крехки и че през идните години Европа трябва да преодолее структурните си слабости, в това число чрез интервенции на политиката на сближаване и целеви инвестиции, по-конкретно в научни изследвания и развитие, иновации, образование и технологии, които имат благоприятно въздействие за изграждането на конкурентноспособността на всички сектори; по тази причина подчертава необходимостта от задълбочен анализ на въздействието на мерките, насочени към противодействие на кризата, и от предоставяне на достъпно структурно финансиране, което е мощен инструмент, предназначен за подпомагане на регионите в тяхното икономическо и социално преструктуриране и в насърчаването на икономическо, социално и териториално сближаване и солидарност;
Създаване на взаимодействия и недопускане на разпокъсване по сектори на ресурсите на регионалната политика
28. Споделя мнението на Съвета, изразено в заключенията на Съвета относно Стратегическия доклад за 2010 г. относно реалната добавена стойност, произтичаща от наличието на единен стратегически и интегриран подход за структурните фондове; припомня, че всеки фонд се нуждае от свои собствени правила за успешна интервенция по места при специфични ситуации; подчертава също необходимостта в периода след кризата да се консолидират публичните бюджети и да се увеличат взаимодействията и въздействието на всички налични източници на финансиране (ЕС, национални източници, инструменти на ЕИБ) чрез ефективна координация;
29. Подчертава, че взаимодействията между структурните фондове и другите инструменти на секторните политики, както и между тези инструменти и националните, регионалните и местните ресурси са жизненоважни и създават ценни връзки, даващи възможност за взаимно укрепване, устойчиво изпълнение на програмите и постигане на териториално сближаване; признава, че чрез разпоредбите за целево разпределяне за периода 2007‐2013 г. политиката на сближаване е по-пригодена да създава взаимодействия с политиките в областта на научните изследвания и иновациите; подчертава, че структурните фондове биха могли да бъдат използвани за укрепване на научноизследователската инфраструктура, така че да се гарантира равнището на високи постижения, необходимо за достъп до средствата за научни изследвания; освен това подчертава ползите от взаимодействията между ЕФРР, ЕСФ и ЕЗФРСР; отбелязва, че опитът ясно доказва, че успешното изпълнение на финансираните по ЕСФ програми е от съществено значение за постигане на максимална ефективност на финансирането по ЕФРР за икономически действия; в това отношение припомня потенциала на кръстосаното финансиране, който все още не е напълно използван; с оглед на следващия стратегически доклад приканва Комисията да спомене взаимодействието между структурните фондове, както и тяхното взаимодействие с други финансови инструменти на ЕС;
Мониторинг и оценка
30. Подчертава, че техническата помощ, мониторингът и оценяването стимулират извличането на изводи за усъвършенстване на политиката и заедно с един ефективен финансов контрол ще представляват стимул за подобряване на качеството на резултатите;
31. Изразява съжаление, че само 19 държави-членки са докладвали относно основните показатели и следователно на този етап е невъзможно да се добие ясна първоначална представа за въздействието на политиката по места в целия ЕС; настоятелно насърчава държавите-членки да използват основни показатели при следващия период на изготвяне на стратегически доклади през 2012‐2013 г.; призовава Комисията да се намеси и да предостави подкрепа на държавите-членки и регионите при изготвянето на своевременни, последователни и пълни данни;
32. Подчертава необходимостта Комисията да гарантира ефективни и постоянни системи за мониторинг и контрол с цел да се подобри управлението и ефективността на системата за изпълнение на структурните фондове; призовава Комисията да подобри съгласуваността и качеството на мониторинг на напредъка, постигнат от държавите-членки, като направи задължително използването на минимален набор от основни показатели в националните стратегически доклади през следващия програмен период, за да се улесни сравнението и насочеността към резултатите, като се осигурят по-подробни насоки;
Добри практики
33. Счита, че трябва да се подчертават добрите практики и взаимното учене при изпълнението на политиката и техният обмен да се насърчава заедно с укрепването на административния капацитет, особено на местните и регионалните органи, за да се подобри ефикасността и ефективността и да се избегне повтарянето на минали грешки;
34. Насърчава добрите практики по отношение на националното докладване, като например използване на основни показатели, докладване относно резултатите и постиженията, докладване относно взаимодействията между националните политики и тези на ЕС, организиране на публични дискусии и консултации със заинтересованите страни, представяне на докладите пред националните парламенти за становища и публикуване на докладите на правителствените интернет страници (като всички доклади използват ясна и сбита терминология), тъй като тези практики подобряват качеството на процеса на представяне на доклади и повишават ангажираността на заинтересованите страни в рамките на държавите-членки; настоява, че е необходимо да се следват най-добрите практики в регионите, характеризиращи се с по-ниска степен на усвояване или ефикасност по отношение на програмите за финансиране;
35. Приветства факта, че Комисията посочва как националните, регионалните и местните органи могат да преориентират съществуващите оперативни програми, така че те да съответстват на целите за устойчиво развитие на стратегия „Европа 2020“ и как практиките могат да бъдат пренасочени към целите на интелигентния растеж през настоящия програмен период; призовава държавите-членки да действат без отлагане, да инвестират повече средства в устойчивото развитие и интелигентния растеж, социалното приобщаване и равенството между половете на пазара на труда и да оползотворяват средствата по-ефективно; призовава освен това Комисията да започне разискване за повече подробности относно това, как политиката на сближаване може през настоящия период 2007‐2013 г. да допринася за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“;
Заключения и препоръки
36. Подчертава ролята на МСП като новатори в икономиката и подчертава необходимостта от развиване на този сектор, наред с другото, чрез прилагане на Small Business Act, улесняване на достъпа на МСП до финансиране и оборотен капитал, както и насърчаване на МСП да участват в новаторски проекти с оглед на укрепването на тяхната конкурентоспособност и потенциал за по-висока заетост; подчертава, че много социални и икономически ползи могат да бъдат извлечени от сътрудничеството на местно и регионално равнище между публичните органи, МСП, мрежи на деловите среди, научноизследователски институти и клъстери, както и от ефективното използване на всички налични ресурси, включително инструментите за финансов инженеринг (Jeremie) като елемент на подсилването на капитала на МСП; въпреки това подчертава, че по отношение на заемното финансиране правната сигурност трябва да се подобри по такъв начин, че финансовите посредници и подпомагащите банки да могат да създадат условия за новаторски финансови инструменти, които ще останат валидни за целия програмен период;
37. Изразява твърдото си убеждение, че доброто управление на европейско, национално, регионално и местно равнище и ефективното сътрудничество между различните равнища на управление са от основно значение за обезпечаване качеството на процеса на вземане на решения, стратегическото планиране, повишеният капацитет за усвояване на структурните фондове и Кохезионния фонд и следователно успешното и ефикасно изпълнение на политиката на сближаване; насърчава Комисията и държавите-членки да укрепят и мобилизират управлението на различни равнища в съответствие с Договора и с принципите на субсидиарност и партньорство; поради това подчертава значението на една стратегия за истинско партньорство, както вертикална, така хоризонтална, и препоръчва качеството на участието на партньорите да се оценява, като припомня, че партньорството може да доведе до опростяване, по-специално на процедурата за подбор на проекти; призовава държавите-членки да включат равнищата под националното равнище от самото начало в определянето на инвестиционните приоритети и в самия процес на вземане на решения, както и да ги интегрират доколкото е възможно заедно с участниците от гражданското общество и представителите на общностите в изпълнението на програмите; в това отношение предлага създаването във всяка държава-членка на Териториален пакт на местните и регионалните органи по въпросите на стратегия „Европа 2020“;
38. Счита, че опростяването на разпоредбите и процедурите следва да допринесе за бързо отпускане на средства и плащания и че поради това то следва да продължи и да доведе до подобрени правила през периода след 2013 г., както на равнище ЕС, така и на национално равнище, без да създава големи затруднения за бенефициерите; счита, че регионалната политика следва да бъде по-добре приспособена към потребностите на ползвателите и че при опростяването следва да се намалят излишните административни пречки и разходи, както и другите препятствия, спъващи постигането на целите на политиката, следва да се избягва объркване и грешно тълкуване на настоящите административни практики, а също така, от друга страна, следва да се гарантира по-гъвкавото управление на проекти, съгласуваният контрол и повишената ефикасност на политиката; изразява съжаление, че поради прекомерната бюрокрация, твърде сложните правила, които често се променят, и липсата на хармонизирани процедури много от средствата остават неоползотворени; счита, че трябва да се постигне баланс между опростяването и стабилността на правилата и процедурите;
39. Призовава държавите-членки и регионалните органи да подобрят изграждането на капацитет и да намалят административната тежест, и по-специално да гарантират съфинансиране на проекти чрез национален принос и когато е уместно, да въведат подкрепа чрез финансов инженеринг с цел по-добро усвояване на средствата и предотвратяване на големи закъснения при инвестициите в бъдеще;
40. Подкрепя предлаганите от Комисията идеи, насочени към наблягане на основано на резултати изпълнение на структурните фондове, и счита, че представянето на стратегически доклади, като ценно средство за мониторинг на напредъка в изпълнението, създава основа за партньорски проверки и стратегически разисквания на равнище ЕС; с оглед на постигане на по-добро качество на стратегическото докладване, основано на сравнителни и надеждни данни, насърчава държавите-членки да възприемат един по-аналитичен и стратегически подход, когато изготвят националните доклади, с по-голямо съсредоточаване върху целите, резултатите и стратегическите промени, както и да представят навременна и точна информация относно основните показатели и съгласуваните цели; поради това подчертава, че стратегическият доклад за 2013 г. следва да бъде насочен към резултатите и да бъде съсредоточен повече върху качествения анализ на ефективността на програмите, постиженията, резултатите и ранното въздействие, а не толкова върху прекомерното представяне на статистически данни;
41. Призовава Комисията и държавите-членки да се възползват от възможността, предоставена от междинния преглед на финансовата перспектива за периода 2007‐2013 г. и на политиката на сближаване, за да гарантират повишено усвояване на европейско финансиране през периода 2011‐2013 г.;
42. Призовава всички институции на ЕС и държавите-членки с оглед на следващия кръг от преговори за бъдещата политика на сближаване да допринесат за по-бързото приключване на ключовите документи, каквито са многогодишната финансова рамка и регламентите, при следващия кръг от преговори, с цел преодоляване на първоначалните трудности, които е възможно да възникнат в началото на следващия програмен период;
43. Призовава Комисията да гарантира, че бъдещата политика на сближаване ще се ползва от адекватни финансови ресурси; счита, че тя не трябва да бъде разглеждана просто като инструмент за постигане на целите на секторните политики, тъй като тя е политика на Общността, която предлага значителна добавена стойност и има свой собствен смисъл: икономическо, социално и териториално сближаване; поради това подчертава, че политиката на сближаване следва да продължи да бъде независима и нейните сегашни основи и принципи не следва да бъдат променяни чрез отраслово разпокъсване;
o o o
44. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и държавите-членки.
Европейска програма за градовете и нейното бъдеще в рамките на политиката на сближаване
402k
109k
Резолюция на Европейския парламент от 23 юни 2011 г. относно Европейската програма за градовете и нейното бъдеще в рамките на политиката на сближаване (2010/2158(INI))
– като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално дял XVIII от него,
– като взе предвид Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд(1),
– като взе предвид Регламент (ЕО) № 1080/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно Европейския фонд за регионално развитие(2),
– като взе предвид Решение на Съвета 2006/702/EO от 6 октомври 2006 г. относно стратегическите насоки на Общността за сближаване(3),
– като взе предвид Регламент (ЕО) № 397/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1080/2006 относно Европейския фонд за регионално развитие по отношение на допустимостта на инвестиране в енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници в жилищното строителство(4),
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 1233/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2010 година за изменение на Регламент (ЕО) № 663/2009 за създаване на програма за подпомагане на икономическото възстановяване чрез предоставяне на финансова помощ от Общността на проекти в областта на енергетиката(5),
– като взе предвид своята резолюция от 21 февруари 2008 г. относно последващи действия във връзка с Териториалната програма и Лайпцигската харта – европейска програма за действие за териториално развитие и териториално сближаване(6),
– като взе предвид своята резолюция от 21 октомври 2008 г. относно управлението и партньорството в национален и регионален мащаб, както и въз основа на отделни проекти, в областта на регионалната политика(7),
– като взе предвид своята резолюция от 24 март 2009 г. относно градското измерение на политиката на сближаване през новия програмен период(8),
– като взе предвид своята резолюция от 24 март 2009 г. относно Зелената книга за териториално сближаване и състоянието на дебата относно бъдещата реформа на политиката на сближаване(9),
– като взе предвид своята резолюция от 20 май 2010 г. относно приноса на политиката на сближаване към постигането на целите от Лисабон и на целите на стратегията „ЕС 2020“(10),
– като има предвид своята резолюция от 7 октомври 2010 г. относно политиката на сближаване и регионалната политика на ЕС след 2013 г.(11),
– като взе предвид бележката ad hoc, публикувана от Европейския парламент и озаглавена „Последващи действия във връзка с Териториалната програма и Лайпцигската харта ‐ европейска програма за действие за териториално развитие и териториално сближаване“,
– като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г. относно „Европа 2020 ‐ Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM (2010)2020),
– като взе предвид Петия доклад на Комисията за икономическо, социално и териториално сближаване: бъдещето на политиката на сближаване, публикуван на 9 ноември 2010 г.,
– като взе предвид съобщението на Комисията от 9 ноември 2010 г. относно „Заключения от петия доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване: бъдещето на политиката на сближаване“ (COM(2010)0642),
– като взе предвид синтезирания доклад на Комисията от април 2010 г. относно „Последваща оценка на програмите в рамките на политиката на сближаване през периода 2000‐2006 г., съфинансирани от ЕФРР (цели 1 и 2)“,
– като взе предвид доклада на Комисията от юни 2010 г. относно „Последваща оценка на програмите в рамките на политиката на сближаване през периода 2000‐2006 г.: инициативата на Общността URBAN“,
– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно „Необходимост от прилагане на интегриран подход за обновяване на градската среда“ от 26 май 2010 г.(12),
– като взе предвид становището на Комитета на регионите относно „Ролята на градското обновление за бъдещето на развитието на градските райони в Европа“ от 9 юни 2010 г.(13),
– като взе предвид Териториалната програма на ЕС ‐ „Към по-конкурентоспособна и устойчива Европа с различни региони“ („Териториалната програма“) и Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове („Лайпцигската харта“), които бяха приети на неофициалното заседание в Лайпциг на 24‐25 май 2007 г. на Съвета на министрите, отговарящи за териториалното устройство и развитието на градските райони,
– като взе предвид Декларацията от Толедо, приета на неофициалното заседание на Съвета на министрите относно развитието на градските райони, проведено в Толедо на 22 юни 2010 г.,
– като взе предвид позицията на генералните директори, отговарящи за развитието на градските райони, относно съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската инвестиционна банка: „Заключения от петия доклад относно икономическото, социалното и териториалното сближаване: бъдещето на политиката на сближаване“ (COM(2010)0642/3),
– като взе предвид заключенията на Европейската среща на върха на органите на местното самоуправление, проведена в Барселона на 22‐24 февруари 2010 г. под надслова „Органите на местното самоуправление ‐ главно действащо лице в нова Европа“,
– като взе предвид Споразумението на кметовете, инициирано и подкрепяно от Европейската комисия,
– като взе предвид независимия доклад, изготвен по искане на Комисията и озаглавен „Програма за реформирана политика на сближаване“ (Доклад „Fabrizio Barca“) (2009 г.),
– като взе предвид член 48 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията за регионално развитие и становището на комисията по транспорт и туризъм (A7-0218/2011),
A. като има предвид, че ЕС може да бъде характеризиран чрез своето полицентрично развитие и разнообразието от градски райони и градове с различен размер, които имат разнородна компетентност и ресурси; изразява становището, че би било проблематично да се приеме обща дефиниция за „градски район“ и за термина „градски“ като цяло на чисто статистическа основа, тъй като е трудно да се обобщят в една дефиниция разнообразните условия в държавите-членки и регионите, и поради това счита, че всякакво задължително дефиниране и определяне на градски райони следва да се извършва от държавите-членки в съответствие с принципа на субсидиарност на основата на общи европейски показатели; като има предвид, че следва да се разгледа въпросът за това, как чрез функционален подход може да се достигне до стандартна дефиниция за „градски“ и по този начин да се създаде основата за ясна законова дефиниция на градското измерение на политиките на Съюза; като има предвид също така, че би било полезно, особено в контекста на политиката на сближаване, да съществува дефиниция на градското измерение на функционална основа,
Б. като има предвид, че ЕС чрез своите политики допринася за устойчивото развитие на градските райони и че следва да се взема под внимание, че в допълнение към националните политики за градовете съгласно принципа на субсидиарност следва да бъде определена европейска политика за градовете,
В. като има предвид, че градовете допринасят активно за формулирането на политиките на ЕС и играят важна роля за успешното прилагане на стратегията „ЕС 2020“; като има предвид също така, че ако не се вземе предвид градското измерение на политиките на ЕС и по-специално на политиката на сближаване, това би изложило на риск постигането на целите на стратегията „ЕС 2020“,
Г. като има предвид, че градовете притежават уникален архитектурен и културен потенциал, както и значителни способности за социална интеграция, и като има предвид, че те допринасят за социалния баланс чрез съхраняване на културното разнообразие и поддържане на постоянна връзка между центъра и периферните райони,
Д. като има предвид, че чрез надграждане на основата на опита от инициативите URBAN действията относно градовете бяха интегрирани в регулаторната рамка за целите за сближаване, регионална конкурентоспособност и заетост през програмния период 2007‐2013 г.; като има предвид, че това интегриране категорично разшири финансирането, достъпно за градовете; като има предвид, че в рамките на оперативните програми следва да бъдат идентифицирани ясно определени цели на развитието на градските райони, за се подпомогне концентрирането на ресурси,
Е. като има предвид, че субсидиарността в своята най-усилена и разширена форма съгласно определението в ДФЕС, многостепенното управление и по-доброто формулиране на принципа на партньорство са съществени елементи за правилното прилагане на всички политики на ЕС, и като има предвид, че следва съответно да се увеличи ангажирането на ресурсите и на компетентността на местните и регионалните органи,
Ж. като има предвид, че икономическата криза от последните няколко години засили неравенствата и социалното изключване в обширни зони в периферията на големите градове; като има предвид, че в отговор на кризата местните органи трябва да бъдат в състояние да прилагат практически мерки за борба с бедността и да подкрепят социалното сближаване и заетостта,
З. като има предвид, че в много случаи политиката на създаване на полюси на развитие, основаваща се на подпомагане на икономическата дейност в градовете, не успява да породи достатъчна притегателна сила и поради това има ограничено въздействие в района около съответния град и не допринася за интегрираното развитие,
И. като има предвид, че в много малко на брой райони на градовете, независимо от тяхното благосъстояние или икономическа мощ, могат да съществуват специфични проблеми като крайно социално неравенство, бедност, маргинализация и висока безработица, които политиката на сближаване може да облекчи или премахне,
Й. като има предвид, че опростяването на прилагането на политиката, включително на механизмите за контрол и одит, помага да се подобри ефективността, да се намали процентът на грешките, да се направи структурата на политиката по-удобна за ползвателите, а изпълнението на политиката – по-осезаемо; като има предвид също така, че усилията, насочени към опростяване, следва да продължат и да бъдат съпътствани от опростяване на националните и регионалните процедури, така че представителите на градските райони да могат по-добре да насочват и да управляват усвояването на европейските средства,
Контекст на градското измерение
1. Отбелязва, че Европейската програма за градовете включва, от една страна, градското измерение на политиките на ЕС, по-специално политиката на сближаване, а от друга страна, междуправителственото направление на усилията на европейско равнище за координиране на градските политики на държавите-членки, като последното се изпълнява чрез неформални срещи на министрите, при координиране от последователните председателства на Съвета и с активния принос на Комисията; в този контекст счита, че органите на местното самоуправление следва да бъдат информирани по-добре за дейностите от междуправителственото направление и да бъдат включени в тях по-активно; препоръчва по-тясна координация между двете равнища и по-голямо участие на органите на местното самоуправление; подчертава необходимостта да се подобри координацията на решенията и на действията на административните органи както на европейско, така и на национално равнище;
2. Отбелязва одобряването на Декларацията от Толедо и референтния документ от Толедо относно обновяването на градската среда; изразява съгласие относно необходимостта от повече приемственост и координация за преминаване към съвместна работна програма или „Европейска програма за градовете“; приветства факта, че министрите са подчертали необходимостта да се засили сътрудничеството и координацията с Европейския парламент, както и целта за засилване на градското измерение в политиката на сближаване и насърчаване на устойчивото развитие на градските райони и интегрираните подходи чрез укрепването и разработването на инструменти за изпълнение на Лайпцигската харта на всички равнища; поздравява държавите-членки и Комисията за усилията им да продължат Процеса от Марсилия и да приложат референтна рамка за устойчиви европейски градове; следи с интерес стартирането на етапа на изпитване на референтната рамка; изразява съжаление обаче, че градовете не участват в тези процеси в достатъчна степен; следователно призовава Комисията и държавите-членки да гарантират по-добър поток от информация относно този процес към неучастващите градове и да информират Парламента за по-нататъшните новости;
3. Подчертава факта, че освен значителния принос на действията в рамките на политиката на сближаване към развитието на градските райони, редица други политики (например в областта на околната среда, транспорта и енергетиката) и програми на ЕС имат силно въздействие върху развитието на градовете; подчертава необходимостта от по-добро разбиране на териториалното въздействие на политиките и призовава за утвърждаване на Програмата за градовете в рамките на политиките на ЕС; отново призовава Комисията да извърши оценка на териториалното въздействие на секторните политики и да разшири съществуващите механизми за оценка на въздействието; в този контекст приветства идеите, очертани в Петия доклад относно икономическото, социалното и териториалното сближаване, и извършената от Европейската мрежа за наблюдение на териториалното устройство (ESPON) работа;
Местни потребности и/спрямо европейски приоритети
4. Подчертава факта, че до голяма степен градските райони са тези, които превръщат европейските политики в действие на място; подчертава, че градските райони, в които живеят 73 % от населението на Европа, генерират около 80 % от БВП, потребяват до 70 % от енергията в Съюза и са основните центрове на иновация, знания и култура благодарение, наред с другото, на наличието на МСП и следователно имат значителен принос за икономическия растеж; посочва, че единствено градовете с висококачествени услуги и адекватна инфраструктура могат да привличат и насърчават ориентирани към бъдещето дейности с висока добавена стойност; отбелязва, че от друга страна те също така понасят негативните последици от икономическата производителност (разрастване на градските райони, концентрация на населението, задръствания, замърсяване, ползване на земя, изменение на климата, енергийна несигурност, жилищна криза, пространствена сегрегация, престъпност, миграция и т.н.) и са засегнати от значителни социални неравновесия (висока безработица, социална несигурност и изолация, социална поляризация и т.н.), което излага на риск тяхната роля като „двигатели на растежа“; подчертава, че не само икономическите, но и социалните и екологичните промени в градските райони оказват голямо въздействие върху околните райони, и счита, че Програмата за градовете трябва да се стреми към развиване на устойчиви, интелигентни и приобщаващи инвестиции, така че да се засили ролята на градовете; поради това счита, че една обща ангажираност към градските райони на ЕС е напълно обоснована с оглед да се намалят засягащите всички сфери въздействия на растежа и развитието и същевременно да се решават въпросите, свързани с екологичната устойчивост и социалното сближаване;
5. Посочва, че услугите на градския транспорт попадат в обхвата на принципа на субсидиарност; въпреки това подчертава, че европейското сътрудничество, координация и финансиране биха позволили на местните органи да посрещнат предизвикателствата, пред които са изправени, по-специално във връзка с транспорта;
6. Счита, че увеличаването в максимална степен на приноса на градските райони към икономическия растеж в ЕС, като в същото време се запазят или подобрят характеристиките им като „добри места за живеене“, е споделена цел на европейско, национално, регионално и местно равнище на управление; подчертава, че макар тази цел да е широко споделяна, конкретните мерки за постигането й могат да бъдат различни на различните места; отбелязва, че вследствие на историческото развитие през втората половина на двадесети век някои региони и градове ще трябва да следват по-широк набор от приоритети, включително конвергенция, и следователно счита, че следва да се гарантира достатъчна степен на гъвкавост, която да даде възможност на конкретни градски райони да намерят най-подходящите решения за своите нужди, макро- и микросреда и контекст на развитие;
7. Препоръчва градското измерение на политиката на сближаване, като следва стратегическата концепция да служи за постигането на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, да се съсредоточи върху три цели: първо, да се помогне на градските райони да развият своята основна физическа инфраструктура като предварително условие за растеж, така че напълно да се оползотвори потенциалният им принос към икономическия растеж в Европа, диверсификацията на икономическата база и енергийната и екологичната устойчивост, по-специално с оглед на поддържане и подобряване на качеството на въздуха в градските центрове, без да се нанасят вреди на реките; второ, да се помогне на градските райони да модернизират своите икономически, социални и екологични характеристики чрез интелигентни инвестиции в инфраструктура и услуги, основаващи се на технологични постижения и тясно свързани със специфични регионални, местни и национални изисквания; трето, да се обновяват градските райони чрез възстановяване на индустриални площи и замърсени земи, като същевременно се взема предвид необходимостта от връзки между градските и селските райони с оглед насърчаване на приобщаващото развитие в съответствие със стратегията „Европа 2020“;
8. Изтъква големия потенциал за модернизиране на инфраструктурните инвестиции чрез интелигентни технологии, които биха били насочени към разрешаването на трайни проблеми в управлението на градовете, енергетиката, управлението на водоснабдяването и използването на водата, транспорта, туризма, жилищното настаняване, образованието, здравните и социални грижи, обществената безопасност и т.н. чрез концепцията за „по-интелигентно развитие на градовете“; счита, че подобни инвестиции в инфраструктурата, свързана с информационните и комуникационни технологии (ИКТ), могат да се разглеждат като безспорен двигател за икономически растеж и икономическа дейност, основаваща се на иновации, като съчетават елементи на публичните и частните инвестиции, които могат да бъдат насочени към генерирането на ново предприемачество, устойчиви работни места и интелигентен растеж, в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“ и по-специално партньорството за иновации „Интелигентни градове“;
9. Подчертава, че внедряването на интелигентни транспортни системи може да допринесе значително за подобряването на енергийната ефективност, безопасността и сигурността в публичния сектор, и призовава Комисията и държавите-членки да гарантират координирано и ефективно внедряване на интелигентни системи в рамките на Съюза като цяло и по-специално в градските райони; посочва, че по-специално градовете могат да окажат голям принос за борбата с изменението на климата чрез, например, интелигентни системи за обществен транспорт на местно равнище, енергийна реконструкция на сгради и устойчиво планиране на градските райони, което свежда до минимум разстоянията до работното място и до местата за отдих и култура в градовете и др.; в този контекст подкрепя инициативата „Civitas“ и Споразумението на кметовете; подчертава, че е важно да се използва наличното финансиране за изпълнението на програмите за действие, с цел да се насърчи използването на местния потенциал за възобновяема енергия, и призовава Комисията да осигури, че тези две инициативи ще се актуализират в бъдеще;
10. Подчертава значението на политиката на сближаване за насърчаването на социалните иновации в градските райони, по-специално в необлагодетелстваните квартали, с оглед на стимулирането на вътрешното сближаване и човешкия капитал чрез приобщаващ подход, благоприятстващ участието, например по отношение на обучението и образованието (особено за младите хора), достъпа до микрокредитиране или насърчаването на социалната икономика;
Принцип на многостепенно управление и партньорство
11. отново изразява становището си, че една от слабостите на Лисабонската стратегия беше липсата на добре функциониращо многостепенно управление и недостатъчното участие на регионалните и местните органи и гражданското общество в етапите на разработване, прилагане, разпространяване на информация и оценка на стратегията; подчертава необходимостта от подобряване на системата за управление на стратегията „ЕС 2020“, с по-активно участие на всички заинтересовани лица във всички етапи;
12. Призовава Комисията да осигури, че в предстоящите регламенти държавите-членки официално ще включат политическите лидери на ключови градски райони и сдруженията на местни и регионални органи във всички етапи на вземане на решения в рамките на политиката на сближаване (стратегическо планиране, определяне на предложените „договори за партньорство в областта на развитието и инвестициите“ и водене на преговори по тях), например чрез създаването на нови видове партньорство като териториалните пактове, изготвяни за всяка отделна държава-членка; призовава Комисията да насърчава обучението на градските и местните администрации с цел предоставяне на информация относно програмите и инициативите в областта на градската политика и призовава местните органи съответно да изготвят конкретни програми за действие в рамките на своите специфични стратегии за развитие; счита, че това е единственият начин да се отразят местните потребности, без да се допуска фрагментиране на стратегическите цели и решения;
13. Счита, че връзката между местните планове за действие и основните регионални/национални програми следва да бъде укрепена; подкрепя предложението на Комисията за укрепване на позицията, която заема подходът за развитие на местно равнище в рамките на политиката на сближаване, чрез групи за подкрепа и планове за действие, подобни на включените в програмата „Leader“;
14. Подчертава, че градските райони не се явяват изолирани елементи в рамките на регионите и че поради това тяхното развитие трябва да бъде тясно свързано с околните функционални, крайградски или селски райони; иска допълнително разяснение за специфични ситуации като тези в големите градове, градските райони и агломерациите, в които функциите са тясно взаимосвързани; счита, че многостепенното управление, регионалното планиране и принципът на партньорство са най-ефективните инструменти за предотвратяване на разделението по сектори и фрагментирането на политиките на развитие; припомня, при все това, че вътрешното взаимодействие не винаги е гарантирано; приканва настойчиво Комисията да отправи призив към държавите-членки да насърчават по-специално контактите и обмена на добра практика в областта на стратегиите за селските/градските райони и да включат измерението, свързано с градските/селските райони, в подготвителните документи, за да се обезпечат добри връзки между селските и градските райони;
15. Подчертава положителната роля, която трансграничното сътрудничество, транснационалното сътрудничество и инициативата „URBACT“ играят по отношение на свързването на градовете в мрежа, споделянето на добри практики и намирането на новаторски решения; отбелязва, че сътрудничеството между европейски градове изцяло съответства на Цел 3 (европейско териториално сътрудничество); счита, че през периода 2014‐2020 г. следва да се стимулира градското измерение на целта за европейско териториално сътрудничество; насърчава включването на градовете в междурегионални и трансгранични мрежи за сътрудничество; счита, че подпомогнатите мрежи следва да бъдат свързани с реални проекти за развитие, и призовава Комисията да разшири платформите, за да се предостави възможност за прилагане на експериментален подход към обновяването и развитието на градовете; счита, че експериментирането би могло да бъде полезно по-специално в контекста на ЕСФ, където може да се прилага подход, насочен към специфични групи от населението, който да бъде допълван от обща териториална стратегия;
16. Подчертава, че процесът на „обновяване на градската среда“ и „включване на градското измерение в политиките“ би могъл да доведе до „градски съюз“, който обединява всички заинтересовани страни, участващи в процеса на изграждане на града; този съюз ще продължи да се основава на консенсус и официално да се отъждествява с нови форми на управление, в които социалните и гражданските мрежи играят важна роля, като общата цел е да се модернизира, обновява и преоткрива „съществуващият град“, като се използват по възможно най-добър начин развитите през годините човешки, социални, материални, културни и икономически ресурси, като те бъдат насочени към изграждането на ефикасни, новаторски, интелигентни, по-устойчиви и социално интегрирани градове;
17. Отново отправя призива си към Комисията да създаде програма за обмен „Еразъм за местни и регионални избрани представители“, за да насърчи трансфера на добра практика в стратегическото развитие на местно равнище и на градските райони;
Пределегиране на отговорностите
18. Подчертава, че местните изборни органи носят пряка политическа отговорност по отношение на вземането на стратегически решения и инвестирането на обществени средства; като има предвид това, счита, че държавите-членки следва да обезпечат достатъчно бюджетни средства за тези органи; поради това счита, че за постигането на целите на политиката на сближаване и на стратегията „ЕС 2020“ местните изборни органи трябва да бъдат задължително включвани в процеса на вземане на стратегически решения и да вземат активно участие в изготвянето на оперативни програми, както и да използват широко възможността за пределегиране на отговорностите по изпълнението и оценката на политиката на сближаване, без да се накърнява финансовата отговорност на управляващите органи и държавите-членки; подчертава, че приоритетът на местните органи е благосъстоянието и качеството на живот на техните граждани, които заедно със заинтересованите страни трябва да бъдат включени в стратегиите за развитие на местно равнище;
19. Препоръчва през следващия програмен период да се използва една от следните възможности за прилагане на градското измерение на национално равнище: независими оперативни програми, управлявани от отделни градски райони, съвместни оперативни програми, обхващащи градските райони в отделни държави-членки, общи безвъзмездни средства или обособяване на мерки и ресурси за градовете в рамките на конкретни регионални оперативни програми; признава значението на изготвянето в бъдеще на определени оперативни програми за някои градски райони, които имат за цел да се реализира техният потенциал за развитие;
20. Предупреждава, че, тъй като мащабът и степента на урбанизация се различават значително в различните части на ЕС, особено в региони, които са преобладаващо селски и слабо урбанизирани, делът на ресурсите, отделяни за градоустройствени дейности, също както общото съдържание и приоритетите на оперативните програми, следва да бъде определян по преценка на органите, изготвящи програмите, действащи от името на въпросния регион;
Интегрирано стратегическо планиране
21. Застъпва се за принципи на интегрирано стратегическо планиране, тъй като те могат да помогнат на местните органи да преминат от мислене в рамките на „индивидуални проекти“ към по-стратегическо междусекторно мислене, за да се използва техният присъщ потенциал за развитие; подчертава добавената стойност и новаторското естество, по-специално за необлагодетелстваните квартали, на подхода „отдолу нагоре“, който чрез осигуряване на участието на всички местни заинтересовани страни би предоставил възможност да се реагира по-добре на действителните потребности и ресурси на територията; същевременно изразява съжалението си, че в резултат на неясното общо определение в някои случаи се стига само до формално прилагане; приканва настойчиво Комисията да призове държавите-членки да осигурят подкрепа за развитието на местния административен капацитет за целите на интегрираното стратегическо планиране;
22. Счита, че градските райони са призвани да играят съществена роля при прилагането на макрорегионалните стратегии и създаването на функционални географски обекти;
23. Приканва Комисията да подготви сравнително изследване на досегашната практика на отделните държави-членки по отношение на интегрираното стратегическо планиране и въз основа на резултатите от изследването да изготви специфични насоки на ЕС за практиката на планиране на интегрираното развитие на градските райони, които изясняват също отношенията между тези планове и другите документи, свързани с планирането, и насърчават ефикасните и правно регулирани партньорства, включително трансграничните партньорства между градове; призовава Комисията да направи интегрираното градоустройство правно обвързващо в случаите, в които се използват средства на ЕС за съфинансиране на проекти; приканва местните органи на държавите-членки да започнат нови публично-частни партньорства и новаторски стратегии за развитие на градската инфраструктура, така че да се привлекат инвестиции и да се стимулира стопанската дейност; призовава за подобрена координация между местните и регионалните администрации, така че да се улеснят нови партньорства между градски и селски райони, от една страна, и между малки, средни и големи градове, от друга страна, с цел да се гарантира балансирано регионално развитие; в същото време призовава Комисията да ускори предоставянето на техническа помощ за подобряване на интегрираното планиране на развитието, за широко участие при изготвянето на политиките и за стратегическо развитие на градските райони;
24. Приветства идеята на Комисията за бъдещата Обща стратегическа рамка, която беше изложена в заключенията на Петия доклад за сближаването и която може потенциално да стимулира взаимодействието между средствата, по-специално с оглед преосмисляне на връзките между градските райони и селските райони и периферните градски райони; подчертава европейската добавена стойност на хоризонталния и интегриран подход на политиката на сближаване и за целта насърчава допълнителното взаимодействие с политиките в областта на енергетиката, околната среда и транспорта, което ще бъде особено полезно за градските и периферните градски райони, където в това отношение съществуват големи предизвикателства;
25. Отново изразява убеждението си, че изготвянето на планове за интегрирано развитие на градските райони може да бъде ефективно само при наличието на достатъчни средства за конкретни градоустройствени дейности, и следователно препоръчва наличните ресурси да бъдат съсредоточени в конкретни действия; предлага да се определи минимално равнище на концентрацията на помощта за отделните програмни периоди за необлагодетелстваните квартали в градските райони;
Всеобхватно финансово планиране
26. Подчертава, че неизбежните мерки за икономии на всички равнища от управлението в Европейския съюз създадоха безпрецедентен натиск върху всички видове публични разходи, включително върху стратегическите инвестиции за икономическо развитие; счита, че в интерес на подобряването на ефективността на инвестициите е необходима по-добра координация на всички налични обществени ресурси (европейски, национални, регионални, местни, частни) и тяхното по-стратегическо разпределяне;
27. В този контекст се застъпва за всеобхватно финансово планиране на местно равнище като неизменен компонент на интегрираното планиране на развитието и призовава всички ползватели на обществени средства, в съответствие с идеята за ориентиран към резултатите подход, да се придържат строго към принципа „пари за проекти, а не проекти за пари“;
28. Подчертава европейската добавена стойност на кръстосаното финансиране от ЕФРР и ЕСФ по отношение на гъвкавостта на проектите за социално включване и на плановете/стратегиите за интегрирано развитие на градските райони; призовава Комисията да създаде по-гъвкави условия за подобно кръстосано финансиране, за да насърчи използването му, така че тези правила да не създават пречки при проектирането и изпълнението на тези планове/стратегии; обръща внимание на допълващия характер на тези средства; отбелязва, че по-специално в градските райони, които страдат от социално изключване или замърсяване на околната среда, финансирането от ЕСФ би могло да се използва от градовете, третия сектор и частния сектор за подкрепа на съвместни проекти на местно равнище за предотвратяване на изключването; посочва, че обединяването на съществуващите европейски фондове би могло значително да увеличи наличното финансиране;
29. Счита, че динамизмът на градските райони може да се стимулира чрез ефективното взаимодействие между различните европейски инструменти за финансиране, по-специално по отношение на научните изследвания и иновациите;
30. Подчертава перспективната роля на новите инструменти за финансов инженеринг, основаващи се на принципите „проекти за пари“ и „пари за проекти“, въведени през настоящия програмен период; подчертава необходимостта от създаване на широкомащабни инструменти за финансов инженеринг, които могат да бъдат полезни и приложими в много по-малки градски райони; призовава Комисията да извърши оценка на опита по използването на тези инструменти и при необходимост да ги приспособи, за да подобри конкурентната им позиция на финансовия пазар в сравнение с общите търговски продукти с цел да ги направи по-лесни за използване, практични, привлекателни и следователно и по-ефективни; счита, че лихвените проценти на финансовите инструменти на ЕИБ следва да бъдат понижени в сравнение с търговските заеми за тази цел; призовава държавите-членки, с оглед на положителните резултати, получени от използването на съществуващите инструменти за финансов инженеринг, неизменно да гарантират, че потенциалните ползи от тези финансови инструменти се използват по възможно най-ефективен начин;
31. Счита, че по-специално инициативата „Jessica“ може да бъде максимално ефективна, когато се изпълнява на равнище градове, и поради това изразява съжаление, че някои-държави членки са склонни да централизират изпълнението й;
32. Призовава Комисията да гарантира, че в бъдеще финансовите потоци между европейското, националното и поднационалното равнище ще се организират възможно най-ефективно и гъвкаво; изразява тревога във връзка със съществуващото ниско равнище на предварително финансиране на проекти и счита, че в бъдеще следва да се гарантира чрез регламенти ясното задължение на държавите-членки да използват предварителното финансиране за плащания към публичните бенефициери, например градските органи;
33. Призовава Комисията да се стреми към възможно най-добро хармонизиране на правилата за конкретни фондове и програми на ЕС, в рамките на които проекти за градско и местно развитие могат да бъдат съфинансирани, с цел да се намали максимално бюрокрацията и възможните грешки при изпълнението;
34. Приканва Комитета на регионите да развие идеи за по-добро оформяне на градското измерение в бъдещата политика на сближаване;
o o o
35. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на Комитета на регионите.
Цел 3: бъдеща програма за трансгранично и междурегионално сътрудничество и за сътрудничество между съседни страни
413k
99k
Резолюция на Европейския парламент от 23 юни 2011 г. относно цел 3: Предизвикателство пред териториалното сътрудничество - бъдеща програма за трансгранично и междурегионално сътрудничество и за сътрудничество между съседни страни (2010/2155(INI))
– като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално дял XVIII,
– като взе предвид Регламент (ЕО) № 1083/2006 от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1260/1999(1),
– като взе предвид Регламент (ЕО) № 1082/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС)(2),
– като взе предвид Решение 2006/702/ЕО на Съвета от 6 октомври 2006 година относно стратегическите насоки на Общността за сближаване(3),
– като има предвид своята резолюция от 7 октомври 2010 г. относно политиката на сближаване и регионалната политика на ЕС след 2013 г.(4),
– като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2010 г. относно стратегията на Европейския съюз за региона на Балтийско море и ролята на макрорегионите в бъдещата политика на сближаване(5),
– като взе предвид своята резолюция от 20 май 2010 г. относно прилагането на взаимодействието между средствата, предназначени за изследвания и иновации съгласно Регламент (ЕО) № 1080/2006 относно Европейския фонд за регионално развитие и Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие в градовете и регионите, както и в държавите-членки и в Съюза(6),
– като взе предвид своята резолюция от 24 март 2009 г. относно Зелената книга за териториално сближаване и състоянието на дебата относно бъдещата реформа на политиката на сближаване(7),
– като взе предвид своята резолюция от 19 февруари 2009 г. относно прегледа на Европейския инструмент за съседство и партньорство(8),
– като взе предвид своята резолюция от 21 февруари 2008 г. относно последващи действия във връзка с Териториалната програма и Лайпцигската харта – европейска програма за действие за териториално развитие и териториално сближаване(9),
– като взе предвид своята резолюция от 1 декември 2005 г. относно ролята на „еврорегионите“ в развитието на регионалната политика(10),
– като взе предвид своята резолюция от 28 септември 2005 г. относно ролята на териториалното сближаване в регионалното развитие(11),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 8 декември 2010 г. относно стратегията на Европейския съюз за региона на река Дунав (COM(2010)0715) и придружаващия стратегията примерен план за действие (SEC(2010)1489),
– като взе предвид петия доклад на Комисията от 9 ноември 2010 г. относно икономическото, социалното и териториалното сближаване: бъдещето на политиката на сближаване (Пети доклад относно сближаването) (COM(2010)0642),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 19 октомври 2010 г. относно прегледа на бюджета на ЕС (COM(2010)0700) и техническите приложения към него (SEC(2010)7000),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 6 октомври 2010 г. „Приносът на регионалната политика за интелигентен растеж в рамките на стратегия “Европа 2020' (COM (2010)0553),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 31 март 2010 г. относно политиката на сближаване: „Стратегически доклад за 2010 г. относно изпълнението на програмите за периода 2007‐2013 г.“ (COM(2010)0110),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 10 юни 2009 г. относно стратегията на Европейския съюз за региона на Балтийско море (COM(2009)0248) и придружаващия стратегията примерен план за действие (SEC(2009)0712/2),
– като взе предвид своята резолюция от 9 март 2011 г. относно стратегията на ЕС за Атлантическия регион, в която се споменава съобщението на Комисията, планирано за 2011 г.(12),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 6 октомври 2008 г., озаглавено „Глобална Европа: Зелената книга за териториално сближаване: Да превърнем териториалното многообразие в предимство (COM(2008)0616),
– като взе предвид становището по собствена инициатива на Комитета на регионите от 27 януари 2011 г. „Нови перспективи за преразглеждане на регламента относно европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС)“,
– като взе предвид независимия доклад, изготвен по искане на Комисията, озаглавен „Инициатива на Комисията ИНТЕРРЕГ III (2000-2006 г.): последваща оценка“ (№. 2008.CE.16.0.AT.016),
– като взе предвид член 48 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие (A7-0110/2011),
A. като има предвид, че територията на Европейския съюз включва 27 държави-членки и 271 региона,
Б. като има предвид, че 37,5 % от европейското население живее в гранични региони,
В. като има предвид, че разпоредбите в областта на неформалното сътрудничество, европейските региони, еврообластите, ЕГТС, инициативите на Съвета на Европа, последователните договори и вторичното законодателство на Европейския съюз са допринесли за създаването на по-здрави и по-устойчиви връзки между териториите,
Г. като има предвид, че въпреки че основите на териториалното сътрудничество вече са положени, остават все още много предизвикателства, и че естеството на тези предизвикателства зависи от историята и от степента на зрялост на съответното сътрудничество,
Д. като има предвид, че след като границите бяха „премахнати“ в договорите, е важно да се намали въздействието им в ежедневния живот на нашите граждани,
Е. като има предвид, че стремежът на регионалната политика е насърчаване на хармонично развитие на регионите, като се засилва икономическото, социалното и териториалното сближаване в Европейския съюз,
Ж. като има предвид, че целта „Териториално сътрудничество“ - един от компонентите на политиката на сближаване, допринася за „все по-тесния съюз между народите“, като намалява пречките между териториите и регионите,
З. като има предвид, че по външните граници на ЕС целта „териториално сътрудничество“ е един аспект на процеса на предприсъединяване и прилагането на политиката на съседство и като има предвид, че следователно координацията на съответните общностни механизми трябва да бъде подобрена,
И. като има предвид, че териториалното сътрудничество, т.е. сътрудничеството между жители на различни региони, е продължаващ процес на усвояване, който създава чувство за общност и споделено бъдеще,
Й. като има предвид, че гражданите трябва да бъдат поставени в центъра на приоритетите на териториалното сътрудничество, и поради това следва да се препоръча подход, базиран на местоположението,
K. като има предвид, че по-тясното териториално сътрудничество зависи от напредъка на интеграцията и европейското сътрудничество във всички области, който допринася за европейската интеграция и териториалното сближаване, както и че териториалното сътрудничество само по себе си представлява експериментална лаборатория на европейската интеграция,
Л. като има предвид, че малък брой инвестиции се извършват в трансевропейските транспортни мрежи (TEN) в граничните региони, макар че именно трансграничните контактни зони се нуждаят спешно от модернизация, и счита, че един от класическите примерите за европейска добавена стойност е премахването на трансграничните инфраструктурни пречки,
M. като има предвид, че общите правила на структурните фондове, както и влизането в сила на Договора от Лисабон, значително увеличиха значението на териториалното сътрудничество,
Н. като има предвид, че последващата оценка на програмите ИНТЕРРЕГ III за програмния период 2000-2006 г. показва убедително добавената стойност на тази цел за европейския проект,
Укрепване на целта „териториално сътрудничество“
1. Припомня, че териториалното сътрудничество цели да насърчава териториите и регионите да си сътрудничат, за да отговорят заедно на общите предизвикателства, да намалят физическите, културните, административните и регулаторните пречки, които забавят това сътрудничество, и да смекчат „граничното въздействие“;
2. Изразява убеденост в европейската добавена стойност на териториалното сътрудничество и на съществената й роля за задълбочаване на вътрешния пазар и на европейската интеграция в някои секторни политики и призовава за това териториалното сътрудничество да остане един от стълбовете на политиката на сближаване;
3. Подчертава, че целта на териториалното сътрудничество, основано на принципа на икономическо, социално и териториално сближаване, засяга всички региони на ЕС във връзка с помощта си за насърчаване на хармонично развитие на Европейския съюз като цяло;
4. Счита, че териториалното сътрудничество е показало ефективността си и че неговият потенциал и потенциална конкурентоспособност остават недостатъчно разработени поради малките суми, които са му отпуснати; призовава бюджетът за целта „териториално сътрудничество“ да се увеличи от 2,5 % в настоящия програмен период на най-малко 7 % от общия бюджет на политиката на сближаване за следващия програмен период;
5. Препоръчва сегашната структура на цел 3, разделена на три компонента - трансграничен (компонент А) транснационален (компонент Б), междурегионален (компонент В), да бъде запазена, и трансграничният компонент да запази превес по отношение на останалите компоненти, като му бъдат отпуснати поне 70 % от бюджета на териториалното сътрудничество; отбелязва, че следва да има честно и справедливо разпределение на средства в рамките на програмата за всички региони;
6. Счита, че щом разграничаването между трансграничния компонент (компонент А), който отговаря на местните потребности на трансграничните населени райони, и транснационалния компонент (компонент Б), включително т.нар. макрорегионален мащаб, който позволява сътрудничество в по-широки стратегически зони, е необходима по-добра координация между двата компонента;
7. Освен това призовава, с оглед гарантиране на съгласуваността и приемствеността на териториалната дейност, в зависимост от стратегическото естество на проектите, за по-голяма гъвкавост при използване на възможностите, които предлага член 21 от Регламента относно ЕФРР относно местонахождението на операциите в рамките на трансграничното и транснационалното сътрудничество, като се включват морските региони; в тази връзка призовава за известна гъвкавост при прилагането на географската граница от 150 км за крайбрежните и морските региони в рамките на трансграничното сътрудничество;
8. При все това счита, че включването и отварянето на тези региони в географски области извън ЕС не е и не може да бъде просто въпрос на географска отдалеченост, тъй като богатството на историческите, езиковите и културните връзки, които ги свързват с различни части от света им отреждат ключова роля в задълбочаването на тези връзки в полза на световното присъствие на ЕС;
9. Подчертава решаващата роля на териториалното сътрудничество за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“; призовава да бъде проведен далновиден размисъл с цел определяне на стратегическите потребности на всеки граничен регион и област на сътрудничество във връзка със тази стратегия, и впоследствие европейското териториално сътрудничество да бъде включено и разгърнато на всички равнища на стратегическо планиране: европейско, национално, регионално и местно; настоятелно призовава Комисията възможно най-бързо да поясни предложенията си относно съсредоточаването в тематичен план на фондовете във връзка с „тематично меню“ в ЕС 2020;
10. Призовава за отпускането на средства за всяка програма за териториално сътрудничество, въз основа на хармонизирани критерии, за да се отговори по стратегически и интегриран начин на потребностите и спецификите на всяка територия или на всяка област за сътрудничество; призовава в тази връзка Комисията и държавите-членки да помислят за други уместни, стратегически и измерими критерии, отразяващи потребностите на териториите, без да подронват най-важния - демографския критерий;
11. Отново потвърждава значението на междурегионалното сътрудничество (компонент В), но изразява съжаление от липсата на средства, които са отпуснати за него; следователно предлага преразглеждане на границите на дяла на съфинансирането на ЕС за този компонент, като се отдаде внимание също така на способността му да действа като стимул за участници от региони, обхванати от целта „конкурентоспособност и заетост“ с цел повишаване на броя на проекти в компонент В, и призовава за разширяване на тематиката за сътрудничество до въпросите за управлението и управление на оперативни програми, както и териториалното развитие;
12. Насърчава също така регионите по-добре да използват възможностите за междурегионално сътрудничество, които се предлагат от общите правила в рамките на оперативните им програми(13); в тази връзка препоръчва междурегионалният компонент на цел 3 да отговаря също за координирането и организирането на тези проекти, за капитализацията на знанията и обмена на добри практики;
13. Подчертава по отношение на бъдещите оперативни програми за териториално сътрудничество, значението на подкрепата на INTERACT и капацитета за успешни схеми за подпомагане, които биха могли да бъдат вдъхновени от проекта RC LACE; призовава за по-ефективна координация между INTERACT, URBACT, ESPON и компонент В с оглед на по-добро изпълнение на цел 3;
14. Подкрепя ESPON в осъществяването на дейностите си, но предлага да се осигури по-добър достъп до възможности за активно участие в извършваното от него проучване по въпроси на териториалното развитие за местни и регионални органи, като следва да бъде осигурено по-лесно практическо прилагане на получените резултати;
15. Приветства успеха на програмата URBACT в областта на градското устойчиво развитие и призовава за подновяването й и разширяването й до значителна и широкодостъпна инициатива, за да се предложат възможности за споделени познания и преносимост по отношение на местните предизвикателства, пред които са изправени градовете;
16. Призовава европейската Комисия да помисли за начин за инвестиране и включване на местните и регионалните избрани представители в тези европейски мрежи за обмен на опит и добри практики като първа стъпка за прилагане на проекта „Еразъм“ за местни и регионални представители на изборни длъжности;
17. отново заявява, че включването на участници на поднационално равнище в постигането на целите на ЕС е предварително условие за успешно прилагане на териториалното сближаване;
Включване на териториалното сътрудничество в преобладаващата насока
18. Вярва, че е необходимо хармонизиране на целта „териториално сътрудничество“ и целите „сближаване“ и „конкурентоспособност“; призовава програмирането да бъде координирано по-добре, отколкото досега; предлага регионалните оперативни програми да могат да се интересуват и участват в трансграничните, транснационалните и междурегионалните проекти, които се отнасят до тях, като определят териториалния подход за отпускането на финансиране в полза на приоритетни проекти, като връзката към трансевропейските мрежи в граничните райони, предварително дефинирани заедно с партньорите им в програмите в съответствие с принципите на многостепенно управление и партньорство, което ще позволи по-добро експлоатиране на потенциала на териториалното сътрудничество благодарение на отношенията, развити между участници от публичния и частния сектор отвъд границите;
19. Насърчава държавите-членки и регионите да въведат многорегионални оперативни програми, отговарящи на обща териториална проблематика, като например съществуването на планински масив или речен басейн, структуриращи територията;
20. Насърчава Комисията и държавите-членки да съдействат за координирането на политиките в трансгранични райони и пазара на труда, за да се гарантира, че няма да възникнат проблеми, свързани с нарушаване на правилата на конкуренция, в рамките на икономическа и териториална интеграция;
21. Счита, че програмите за трансгранично сътрудничество имат също така важно значение, за да бъдат ефективни и да се постигат резултатите по отношение на намаляването на бедността и интегрирането на групи в неравностойно положение в европейското общество; призовава за това, въпросът да бъде разгледан, когато се разработва регулаторната рамка, и да се гарантира, че в регионите в неравностойно положение са налични подходящи мерки за участие в европейските програми за регионално развитие;
Възприемане на териториален подход при прилагането на други политики на ЕС
22. Отбелязва, че подходите по подобие на стратегията за Балтийско море могат да подобрят трансграничното сътрудничество; счита, че макростратегиите следва да вземат предвид в пълна степен други програми за регионално сътрудничество, за да се породи взаимодействие; припомня, че понятието „макрорегиони“, по инициатива на Съвета, е експериментален логичен начин за координиране на общи проекти, обхващащи дадена широка територия, белязана от обща териториална проблематика, с цел използване на предимствата на един интегриран, многосекторен и териториален подход, основан на общи стратегически действия, получаващ подкрепа от съществуващи фондове;
23. Изтъква, че подобни стратегии, които съществуват или може да съществуват в бъдеще, следва да осигуряват основата за реализирането на по-стратегически и съвместни подходи чрез съответните инструменти за териториално сътрудничество, но не пораждат допълнителни разходи в бюджета на ЕС, нито предвиждат създаването на нови институции или прилагането на ново законодателство;
24. Изисква от Комисията задълбочено проучване на резултатите от първите въведени макрорегионални стратегии; счита, че този процес възбуди интерес, който следва да бъде оползотворен и трябва да се извлекат поуки за прилагането на бъдещите нови макрорегионални стратегии;
25. Посочва, че целта „териториално сътрудничество“ може да включва сътрудничество на макрорегионално равнище, особено с транснационалния си аспект;
26. Препоръчва използването на транснационалните програми за подкрепа на тези териториални стратегии, като координират обмислянето, дефинирането и направляването на макрорегионалните стратегии, макар и това да не води до ненужно дублиране на бюджетни структури на ЕС чрез създаване на специфични бюджетни редове за различни макрорегиони;
27. Подчертава същевременно, че целите на макрорегионалните стратегии допълват целите на микрорегионалното трансгранично сътрудничество и могат да ги съдържат, но не и да ги заместват; поради това подчертава, че трансграничният компонент на териториалното сътрудничество трябва да бъде запазен като отделен и легитимен елемент сам по себе си;
28. Изразява убеденост, че транснационалният компонент на цел 3 може да помогне за подобряване на сътрудничеството в контекста на макрорегионалните стратегии чрез включване в по-голяма степен на регионалните и местните органи и на гражданското общество в изпълнението на практически инициативи;
29. Вярва, че всяка транснационална стратегия трябва да отчита обхвата на възможното координиране с основните насоки на трансевропейските транспортни мрежи и стратегиите, въведени в рамките на интегрираната морска политика;
30. Изтъква, че териториалното сътрудничество засяга вътрешните граници, но също така и външните граници на ЕС, включително и що се отнася до макрорегионалните стратегии, които са в ход и които предстоят; подчертава трудностите, пред които са били изправени трети страни, за получаване на съфинансиране в рамките на разпоредбите за сътрудничество, предвидени в Регламента относно ЕФРР; призовава Комисията да обмисли по какъв начин да се създаде по-добро взаимодействие между инициативите в рамките на ЕФРР, инструмента за предприсъединителна помощ, европейския инструмент за съседство и партньорство и европейския фонд за развитие, и я призовава възможно най-скоро да представи предложение относно нова политика на съседство; призовава за опростяване и хармонизиране на правилата, уреждащи достъпа до различни източници на финансиране, за да се осигури съвместимост и да се улесни използването им от бенефициентите;
31. Призовава Комисията, с оглед на специфичното естество на Европейския инструмент за съседство и партньорство, да прехвърли отговорността за управлението му на ГД „Регионално развитие“ на Комисията, макар че взема предвид аспекти, свързани с външните отношения; отбелязва, че в сегашния си вид ЕИСП не предоставя подходяща основа за отчитане на специфичните елементи на трансграничното сътрудничество; вярва, че следва да се обмисли отделянето му от управлението на външни отношения поне в случаите, когато трети държави, участващи в сътрудничество по външните граници, също финансират сътрудничеството;
32. Призовава за конкретизиране на Плана за действие за разширено съседство, предназначен за най-отдалечените региони в съобщение COM(2004)0343; следователно подчертава необходимостта от съгласувани многосекторни действия в политиките на ЕС, които засягат най-отдалечените региони, по-специално по-добра координация между външния и вътрешния компонент посредством стратегия за райониране;
33. Припомня, че Бяла книга относно териториалното сближаване като последващо действие на Зелената книга би представлявала навременен инструмент за изясняване на начина за прилагане на териториалното сближаване чрез многостепенно управление в бъдещата регионална политика и ще предостави материал за дебата относно следващия законодателен пакет;
34. Заявява, че условията за трансгранично сътрудничество в Инструмента за европейската политика за съседство и партньорство (ИЕПСП) не са достатъчни за неговото подходящо развитие; препоръчва в този смисъл по-ефективна координация между съответните различни генерални дирекции в Европейската комисия; изразява убеждение, че е абсолютно необходимо да се реинтегрират програмите за трансгранично сътрудничество в рамките на Инструмента за европейската политика за съседство и партньорство (ИЕПСП) в целта „териториално сътрудничество“ на политиката на сближаване;
Улесняване на създаването на европейски групи за териториално сътрудничество (ЕГТС)
35. Счита, че ЕГТС представляват неповторим и ценен инструмент за териториално управление и че той отговаря на потребностите за структурирано сътрудничество във финансов аспект, както и по отношение на правния статут и многостепенното управление; припомня, че инструментът на ЕГТС трябва да бъде насърчаван като средство за създаване на системи за трансгранично управление, като се осигурява ангажираността с различните политики на регионално и местно равнище; подчертава също така ключовата им роля за успешното разработване на прилагането на модел на многостепенното управление;
36. Подчертава факта, че ЕГТС могат да допринасят не само за териториалното сближаване, но и за социалното сближаване; отбелязва, че този инструмент има най-добрата способност да сближава различните културни и езикови общности, да насърчава мирното съжителство в една разнообразна Европа и да прави европейската добавена стойност видима за гражданите;
37. Препоръчва изготвянето на една първа оценка на въведените ЕГТС, за да се извлече поука от първоначалния опит;
38. При все това счита, че следва да се улесни прилагането му и призовава Европейската комисия да представи възможно най-скоро предложения за изменение на Регламент (ЕО) № 1082/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно Eвропейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС), като взема предвид откроените проблеми от страна на местните и регионалните органи и вече създадените групи, и въз основа на работата, извършена от Комитета на регионите, целящи:
–
изясняване на статута на ЕГТС в националните правни системи на държавите-членки, за да се постигне подходящо правно съответствие в тази връзка;
–
позволяване на това, ЕГТС да бъдат създавани от заинтересовани страни, установени в държава-членка или в трета страна;
–
преформулиране на член 4, параграф 3 така че срокът от три месеца за обработване на кандидатурите за създаване на ЕГТС да се спазва стриктно,
–
опростяване на правото, което регулира персонала;
–
гарантиране на това, че фискалният режим на ЕГТС не е по-неблагоприятен от друг правен статут за осъществяване на проекти или програми за сътрудничество.
39. Насърчава отпускането на глобални субсидии на ЕГТС, които представят проект в съответствие с целите и стратегиите на съответните програми за сътрудничество, въз основа на общи трансгранични стратегии за развитие, за да им се позволи да управляват пряко структурни фондове, и програми, и изисква в регламентите, които регулират другите европейски фондове, да се вземе в по-голяма степен предвид многонационалният и многостранният характер на ЕГТС, за да се улесни достъпът им до други източници на финансиране;
40. Приветства създаването на европейската платформа за ЕГТС от страна на Комитета на регионите, с която се цели обмен на опит, капитализация на добрите практики и съпътстване в технически план на ЕГТС;
41. Счита, че трансграничните ЕГТС предлагат чудесна възможност за изграждане на Европа на териториално равнище с участието на гражданите на ЕС; призовава трансграничните ЕГТС да създадат и да ръководят, при целесъобразност, „трансграничен форум на гражданското общество“ и да подкрепят трансгранични граждански инициативи;
Опростяване на прилагането
42. Вярва, че прилагането на програмите за териториално сътрудничество все още е твърде сложно, и счита, че цел 3 се нуждае от отделен регламент, отразяващ присъщия международен характер на тези дейности; счита, че към момента прекалено много различни административни органи трябва да участват в прилагането на програмите, и поради това призовава за значително опростяване в това отношение;
43. Призовава Комисията да предвиди специфични мерки, които опростяват правилата за одит и контрол, като водещият принцип е „един управляващ орган за програма“, позволяват по-систематично договаряне на разходите и финансирането на малки проекти посредством фиксирани суми, определят по-точна рамка за европейските правила за допустимост на разходите, гарантират гъвкавост в прилагането на автоматично освобождаване от бюджетни ангажименти, повишават техническата помощ с цел управляващите органи да акцентират по-скоро върху възникването, стратегическото съпътстване на проектите и постигането на резултати, а не единствено върху аспектите на управление и върху административното съответствие на кандидатурите;
44. Призовава държавите-членки да опростят националните си разпоредби, които често внасят допълнителна административна тежест, която не се изисква от законодателството на Общността;
45. Призовава Комисията да изясни възможно най-бързо разпоредбите, ръководещи принципа на обвързаност с условията, предвиден за териториалното сътрудничество; счита, че щом тази условност трябва да позволи благоприятна среда за по-добро използване и по-голяма ефикасност на действието на фондовете, тя не трябва да повишава сложността на изпълнението в ущърб на ръководителите и бенефициентите на програмите;
46. Освен това подчертава, че мерките за включване на участниците от частния сектор трябва да бъдат разширени и опростени; препоръчва въвеждането на системи за финансово инженерство по модела на JEREMIE и JESSICA, за да се улеснят трансграничните проекти, носители на икономическо развитие, участието на участниците от частния сектор и въвеждането на публично-частни партньорства;
Повишаване на видимостта на териториалното сътрудничество
47. Изразява съжаление, че териториалното сътрудничество страда от липса на видимост както на равнището на националните и местните администрации, така и сред гражданите, и по този повод насърчава по-добро информиране за вече осъществени проекти;
48. Призовава Комисията да помисли за решенията, които могат да позволят на ЕГТС и на дейността им да бъдат по-забележими сред участниците в териториалното сътрудничество и гражданите;
49. Счита, че тесните културни и езикови връзки, които се дължат на историята между граничните региони на различни държави-членки, трябва да бъдат използвани за стимулиране на трансграничното сътрудничество;
50. Счита, че засиленото сътрудничество в областта на образованието и културата, участвайки в осъществяването на целите за интелигентен и приобщаващ растеж на стратегията „Европа 2020“, повишава равнището на участие на гражданите и НПО и допринася за повишаване на видимостта на териториалното сътрудничество и за премахване на „мисловните граници“, които поставят пречка пред сближаването на гражданите;
51. Призовава за по-добра координация между управляващите органи и вече съществуващите трансгранични институции като еврорегионите по време на изпълнението на трансгранични програми, за да се гарантира високо равнище на качество, прозрачност и близост до гражданите по отношение на проектите;
52. Призовава към по-добра координация на комуникацията между всички участници, включени в процесите на прилагане на териториалното сътрудничество, предлага всички програми от един и същ компонент да възприемат едно и също разпознаваемо лого (напр. възстановяване на добре познатото ИНТЕРРЕГ) заедно с логото на всяка програма (евентуално със стандартизиран видим размер), и призовава Комисията да предложи широка медийна информационна кампания в граничните региони относно предимствата и постиженията на териториалното сътрудничество в началото на следващия програмен период;
o o o
53. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и държавите-членки.
По-ефективно взаимодействие между Европейския фонд за регионално развитие и други структурни фондове
398k
99k
Резолюция на Европейския парламент от 23 юни 2011 г. относно настоящото положение и бъдещото взаимодействие за постигане на по-голяма ефективност на Европейския фонд за регионално развитие и другите структурни фондове (2010/2160(INI))
– като взе предвид член 174, първа алинея и член 175, първа алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид Регламент (EO) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд(1), и по-специално член 9, параграф 4 от него,
– като взе предвид Решение 2006/702/ЕО на Съвета от 6 октомври 2006 г. относно стратегическите насоки на Общността за сближаване(2),
– като взе предвид своята резолюция от 21 октомври 2008 г. относно управлението и партньорството в национален и регионален мащаб, както и въз основа на отделни проекти, в областта на регионалната политика(3),
– като взе предвид своята резолюция от 11 март 2009 г. относно политиката на сближаване: инвестиране в реалната икономика(4),
– като взе предвид своята резолюция от 24 март 2009 г. относно взаимното допълване и координирането на политиката на сближаване и мерките за развитие на селските райони(5),
– като взе предвид своята резолюция 24 март 2009 г. относно Зелената книга за териториално сближаване и състоянието на дебата относно бъдещата реформа на политиката на сближаване(6),
– като взе предвид своята резолюция от 20 май 2010 г. относно прилагането на взаимодействието между средствата, предназначени за изследвания и иновации, в Регламент (ЕО) № 1080/2006 относно Европейския фонд за регионално развитие и в Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие в градовете и регионите, както и в държавите-членки и в Съюза(7),
– като взе предвид своята резолюция от 20 май 2010 г. относно приноса на политиката на сближаване към постигането на целите от Лисабон и на целите на стратегията „ЕС 2020“(8),
– като взе предвид своята резолюция от 20 май 2010 г. относно осигуряване на единен пазар за потребителите и гражданите(9),
– като взе предвид своята резолюция от 7 октомври 2010 г. относно политиката на сближаване и регионалната политика на ЕС след 2013 г.(10),
– като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2010 г. относно добро управление в рамките на регионалната политика на ЕС(11),
– като взе предвид 20-тия годишен доклад на Комисията за изпълнението на структурните фондове (2008 г.) от 21 декември 2009 г. (COM(2009)0617/2),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „ЕВРОПА 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),
– като взе предвид Съобщението на Комисията от 31 март 2010 г. относно политиката на сближаване: Стратегически доклад за 2010 г. относно изпълнението на програмите за периода 2007‐2013 г.' (COM(2010)0110),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 6 октомври 2010 г. „Приносът на регионалната политика за интелигентен растеж в рамките на стратегия “Европа 2020' (COM (2010)0553),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 19 октомври 2010 г. „Преглед на бюджета на ЕС“ (COM(2010)0700),
– като взе предвид петия доклад на Комисията относно икономическото, социално и териториално сближаване: бъдещето на политиката на сближаване („пети доклад относно сближаването“) от ноември 2010 г.,
– като взе предвид съобщението на Комисията от 9 ноември 2010 г. относно заключенията от петия доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване: бъдещето на политиката на сближаване (COM(2010)0642),
– като взе предвид писмото до председателя на Комисията от членовете на Комисията, отговарящи за регионалната политика, за рибарството и морското дело, за заетостта, социалните въпроси и социалното приобщаване, както и за селското стопанство и развитието на селските райони,
– като взе предвид член 48 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становищата на комисията по бюджети, както и на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0141/2011),
A. като има предвид, че член 174 от ДФЕС предвижда, че за да насърчи цялостното си хармонично развитие, Съюзът разработва и осъществява свои инициативи, които водят до укрепването на неговото икономическо, социално и териториално сближаване,
Б. като има предвид, че съображение 40 от Регламент (ЕО) №1083/2006 на Съвета гласи, че програмирането следва да осигури координацията между самите фондове, както и с другите съществуващи финансови инструменти, с ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), както и че тази координация следва също да обхваща изготвянето на комплексни финансови схеми и публично-частните партньорства,
В. като има предвид, че в своята стратегия „Европа 2020“ Комисията поема ангажимент да работи за мобилизиране на финансовите инструменти на ЕС − по-конкретно фондовете за развитие на селските райони и структурните фондове, програмите за научни изследвания и развитие, трансевропейските мрежи, рамковата програма за конкурентоспособност и иновации и ЕИБ, наред с други − като част от последователна стратегия за финансиране, която обединява финансирането от ЕС и националното обществено и частно финансиране в контекста на водещата инициатива, озаглавена „Европа за ефективно използване на ресурсите“, като по този начин отразява необходимостта от последователност между политики и инструменти,
Г. като има предвид, че петият доклад относно сближаването ясно признава, че ефективното преследване на целите на регионалното развитие изисква тясно координиране на обществените политики на всички равнища,
Д. като има предвид, че в своите заключения от 14 юни 2010 г. относно стратегическия доклад на Комисията за 2010 г. относно изпълнението на програмите на политиката на сближаване Съветът подчерта „необходимостта от допълнително подобряване на координацията между политиката на сближаване и други политики на национално равнище и на равнище ЕС, където е целесъобразно, с цел да се повиши ефективността при съгласуваното изпълнение на общите цели“, както и „реалната добавена стойност, произтичаща от наличието на един стратегически подход и на общи правила за прилагане за Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд и Европейския социален фонд в границите на цялостната рамка на политиката на сближаване“,
Е. като има предвид, че в писмо до председателя на Комисията Барозу членовете на Комисията, отговарящи за регионалната политика, за морското дело и рибарството, за заетостта, социалните въпроси и социалното приобщаване, както и за селското стопанство и развитието на селските райони, признаха „необходимостта от засилване на интеграцията на различните политики на ЕС за постигане на устойчивото и приобщаващо икономическо развитие, към което се стреми Съюзът“, като предложиха „изготвяне на обща стратегическа рамка на равнище ЕС за ЕФРР, ЕСФ, Кохезионния фонд, ЕЗФРСР и ЕФР за периода след 2013 г.“,
Ж. като има предвид, че реформата на структурната политика за програмния период 2007–2013 г. доведе до отделянето на развитието на селските райони от общата рамка на структурните фондове,
З. като има предвид, че рационализирането на разходите изисква по-голяма ефективност и ефикасност на политиките на равнище ЕС, както и на национално, регионално и местно равнище, и като има предвид, че по-тясното координиране и допълване са съществени елементи в бъдещето осъвременяване на политиката на сближаване,
И. като има предвид, че без подкрепяща политическа рамка действителните взаимодействия до голяма степен зависят от организационния и стратегическия капацитет на бенефициерите да комбинират помощ от различни инструменти на ЕС,
Й. като има предвид, че подход, основаващ се на местното развитие, може да допринесе значително за ефикасността и ефективността на политиката на сближаване, а политиката на сближаване остава ключовият инструмент за преодоляване на предизвикателствата, характерни за всяка територия, докато съсредоточаването върху градското измерение на политиката на сближаване, отразяващо по-широки функционални райони, трябва да се придружава от по-балансирани условия за синергично развитие на градските, крайградските и селските райони,
К. като има предвид, че е налице изострена потребност, както и натиск за консолидиране на публичните бюджети, което изисква по-новаторски действия за насърчаване на въздействието на всяко налично финансиране; като има предвид, че ефективното координиране на политиките и инструментите ще спести време и ресурси и ще донесе истински печалби по отношение на ефикасността и ефективността,
Л. като има предвид, че координирането и взаимодействието трябва да бъдат търсени както хоризонтално (с последователност между различните политики), така и вертикално (със сътрудничество и координация между различните равнища на управление),
М. като има предвид, че фрагментираният подход може да доведе до пропуски, припокриване или дори несъвместимост в политиките, до противоречиви публични действия и дублиране на ресурсите, което може да се отрази както на регионалната ефективност на публичните политики, така и на тяхното национално въздействие, и като има предвид, че идеята за интегриран подход изглежда недостатъчно подчертана в последните документи относно политиката на Комисията,
Н. като има предвид, че една по-интегрирана, последователна, ефективна и ефикасна политика на сближаване изисква по-големи усилия за приспособяване на политиките на ЕС към специфичните потребности и активи на различните територии и региони в Съюза,
О. като има предвид, че стратегическите насоки − в контекста на общата насока за подобряване на достъпа до финансиране − изискват по-добра координация между фондовете,
П. като има предвид, че в стратегическите насоки изрично се призовава за насърчаване на взаимодействията между структурните политики, политиките за заетостта и развитието на селските райони, като се подчертава, че в този контекст държавите-членки следва да гарантират взаимодействие и последователност между финансираните действия на дадена територия и в дадена област на дейност на ЕФРР, Кохезионния фонд, ЕСФ, Европейския фонд за рибарството (ЕФР) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР); като има предвид също, че в тях се предвижда главните ръководни принципи във връзка с разграничаването между фондовете и механизмите за координиране на действията, подкрепяни от различни фондове, да се определят в национални стратегически референтни рамки/ национални стратегически планове,
Р. като има предвид, че в своите заключения от 21 февруари 2011 г. относно петия доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване Съветът поиска Комисията да обмисли възможността за създаване на многофондови програми;
С. като има предвид, че някои региони на Европейския съюз се намират в съседство с трети страни, бенефициери на Европейския фонд за развитие, и като има предвид, че следва да може конкретно да се откроят възможностите за съчетаване на финансиране за определени проекти, за да се позволи увеличаването на потенциала за развитие на европейските региони с такива характеристики,
Т. като има предвид, че в средносрочния преглед се признава, че бюджетната гъвкавост е ограничена и има пречки пред новото определяне на приоритетите дори в рамките на самите програми, като същевременно отбелязва, че непоследователността между програмите и тежкото административно бреме са препятствия пред ефективността,
У. като има предвид, че в настоящата следкризисна ситуация е по-важно от преди да се разбират процесите в икономиките на държавите-членки и резултатите, постигнати с помощта на средства на ЕС,
Ф. като има предвид, че е важно да се гарантира видимост и европейска добавена стойност за приноса на ЕС,
Времето и мястото за по-голяма степен на координация и взаимодействие
1. Призовава да се изготвят предложения за обща стратегическа рамка, навреме за следващия период на финансиране след 2013 г., за да се гарантира общ подход и да се оползотворят взаимодействията между всички действия, които обслужват на практика бъдещите цели на политиката на сближаване, както са определени от Договорите и се финансират от ЕФРР, Кохезионния фонд, ЕСФ, ЕЗФРСР и ЕФР;
2. Посочва, че целта на политиката на сближаване следва да бъде постигането на устойчив, интелигентен и приобщаващ икономически растеж, разпределен равномерно в териториално и социално отношение, намаляването на задълбочаващото се неравенство между регионите, създаването на работни места, подобряването на качеството на живота, обучението на работниците за нови професии, включително в областта на устойчивата икономика, социалното и териториалното сближаване и прилагането на европейския социален модел, което представлява фактор за сближаване и конкурентоспособност за европейската икономика;
3. Потвърждава, че политиката на сближаване следва да се използва за постигане на устойчив растеж в целия ЕС и справедливо и равно разпределение на благосъстоянието чрез насърчаване на конкуренцията и поставяне за цел да се намалят социално-икономическите неравенства между регионите в ЕС;
4. Счита, че политиката на сближаване е един от стълбовете на икономическа политика на ЕС, благоприятстваща дългосрочна инвестиционна стратегия и социално приобщаване; счита, че политиката на сближаване е гаранция за подкрепата за най-слабо развитите региони и групите в най-неблагоприятно положение, водеща до балансирано и хармонично развитие на Европейския съюз; отбелязва, че европейската добавена стойност се състои във факта, че всички са в състояние да се възползват от икономическите успехи на ЕС; в съответствие с това защитава тезата, че политиката на сближаване трябва да се запази на независима основа със значително финансиране;
5. Приветства предложението, отправено в прегледа на бюджета, Комисията да приеме обща стратегическа рамка, за да засили интегрирането на политиките на ЕС за изпълнението на стратегията „Европа 2020“; в този контекст призовава за насърчаване на взаимодействията между начините на финансиране на водещите инициативи на стратегията „Европа 2020“; изтъква обаче, че по-доброто взаимодействие между действията, финансирани от гореизброените пет фонда, в рамките на обща стратегическа рамка е от основно значение не само за постигането на целите на „Европа 2020“, но също и главно за постигането на целите на политиката на сближаване, както са определени в Договора;
6. Приветства петия доклад относно сближаването, в който, въпреки че е съсредоточен главно върху това да се изтъкне приносът на регионите и политиката на сближаване за постигането на целите на „Европа 2020“, се съдържат заключения, които доказват решаващата роля на засиленото взаимодействие между структурните фондове, в това число и Кохезионния фонд;
7. Изразява убеждение, че разходите в областта на политиката на сближаване трябва да се рационализират, като се намали фрагментирането на инструментите и каналите за финансиране и се насърчи по-добро допълване между различните инструменти за финансиране; приветства предложението на Комисията за по-добро определяне на приоритетите и тематично концентриране на средства на ЕС и национални средства върху определен брой приоритети, така че да се постигне засилено координиране между фондовете с цел укрепване на стратегическия характер на тази политика; подчертава обаче, че държавите-членки и регионалните и местни органи все още имат нужда от достатъчна гъвкавост за приспособяване на приоритетите към своите специфични потребности, свързани с развитието;
8. Приветства предложението на Комисията относно договорите за партньорство за развитие и инвестиции с цел подобряване на координацията между финансовите средства на Общността и националното финансиране за целите и програмите; подчертава необходимостта от включване на местните и регионалните органи в съставянето и изпълнението на тези договори; призовава за координация на договорите с националните реформи на секторните политики, които имат териториално въздействие (например в областта на транспорта и инфраструктурата за научноизследователска и развойна дейност);
9. Изтъква, че много инициативи за икономическо развитие в рамките на политиката на сближаване не само създават възможности, които би било желателно да се използват, но и действително техният успех зависи от преодоляването както на човешки, така и на физически фактори (подобренията в инфраструктурата, например, не водят автоматично до по-висок растеж, ако не са комбинирани с инвестиции в образование, предприятия и новаторство); затова изразява увереност, че засиленото взаимодействие между ЕФРР, ЕСФ и Кохезионния фонд ще увеличи до максимум въздействието на тези фондове по отношение на развитието;
10. Обръща внимание на ролята, която Европейският фонд за регионално развитие играе за ефективното използване на Европейския социален фонд, тъй като ЕФРР отговаря за създаването на условия като подходяща инфраструктура и адекватна достъпност, без които инвестициите, свързани с трудовата заетост, не могат да бъдат ефективни;
11. Подчертава, че икономическата криза още повече увеличи неотложната необходимост от мерки в секторите, включени в Европейския социален фонд, които да насърчават по-конкретно заетостта, преориентирането в кариерата, социалното приобщаване и намаляването на бедността;
12. Подчертава, че ЕСФ като инструмент за подкрепа на продължаващото обучение, придобиването на квалификации и преориентирането в кариерата следва да бъде разглеждан като важен ресурс, който в действителност не се използва докрай, за насърчаване на всеобхватен и ефективен растеж и основана на знанията конкурентоспособност за Европа;
13. Отбелязва, че целенасочено и координирано изработените политики биха осигурили приоритетно третиране на инвестициите, които биха повлияли най-добре на конкурентоспособността и икономическото развитие в регионите;
14. Застъпва становището, че действията за развитие на селските райони по ЕЗФРСР и действията за устойчиво развитие в рибарството в областите, обхванати от ЕФР, следва да се интегрират в обща рамка с другите структурни фондове, а именно ЕФРР, Кохезионния фонд и ЕСФ; затова призовава Комисията да оцени до каква степен всеобхватният подход към развитието на селските и рибарските общности, в съответствие с целта за териториално сближаване, може да се гарантира чрез прехвърляне на действия за местно развитие по въпросните два фонда под „чадъра на сближаването“, или, най-малкото, чрез по-изяснени взаимодействия между всички фондове; изразява увереност, че такъв подход следва да отчита контекста на ключовите политики с териториално въздействие и би позволил активните участници в процесите на развитие на регионално и местно равнище да провеждат ефективна политика на място, адаптирана към териториалните потребности на селските и рибарските райони или малки острови;
15. Подчертава, че трябва да се засили координацията не само между инструментите на политиката на сближаване като такива (ЕФРР, ЕСФ и Кохезионния фонд), но също и между действията, финансирани от тези инструменти, и действията, провеждани по трансевропейските мрежи, Седмата рамкова програма и Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации;
16. Счита, че взаимодействието може да бъде от значение за целта за териториално сътрудничество между ЕФРР и предприсъединителните инструменти и инструментите за съседство в контекста на трансграничните проекти; призовава Комисията да разгледа в кои случаи следва да се търси също координация с други инструменти на външните аспекти на политиките на ЕС, например ЕФР;
17. Изразява увереност, че тази взаимна подкрепа и координация между политиките на ЕС може несъмнено да гарантира най-добрите възможни резултати на бюджета на ЕС; призовава за разработването на инициативи за финансов инженеринг като например инструментите, финансирани от ЕИБ, и за увеличено използване на тези инструменти;
18. Подчертава обаче факта, че много държави-членки са изправени пред трудности в координирането на различните фондове и изразяват тревога за липса на взаимодействие, в някои случаи дори за припокриване между фондовете; по отношение на това изтъква, че комплексните правила за управление на фондовете изискват твърде високо равнище на институционален капацитет, за да преодолеят пречките и да координират задоволително изпълнението на фондовете; подчертава важното значение на съфинансирането и необходимостта от опростяване на правилата за него, за да се създаде възможност за засилване на взаимодействията между структурните фондове;
19. Подчертава, че опростяването, което е от решаващо значение за успешна политика на сближаване, следва да се извършва на национално и регионално равнище, като по този начин ще се подобряват резултатите; приканва Комисията да предложи по-опростена структура за политиката в бъдеще, която да е основана на по-голяма гъвкавост, пропорционалност и видимост при използването на средства от фондовете, с цел да се улесни тяхното пълноценно и бързо усвояване;
20. Припомня, че ЕФРР и другите структурни фондове по принцип са изпитвали трудности да прехвърлят ефикасно средствата към проекти, по-способни да създадат икономическо развитие и работни места, поради насочеността на тези фондове главно върху капацитета за усвояване, а не толкова върху резултатите;
21. Застъпва се за политика на сближаване, която да е ориентирана в по-голяма степен към постигането на резултати и да е по-малко съсредоточена върху редовността на разходите и процедурите, но да постига ефективен баланс между качеството на интервенциите и финансовия и административния контрол; препоръчва въвеждането на подходящи механизми за оценка за подобряване на институционалния и административния капацитет на органите, които отговарят за управлението на програмите, което ще допринесе за качеството на разходите и ще намали нивото на грешките;
22. Обявява се за опростена структура на бъдещата политика на сближаване, по-гъвкава и способна да съдейства за оптималното усвояване и оптималната ефикасност на средствата;
23. Изтъква, че европейската добавена стойност може и трябва да бъде придобивана с по-добро взаимодействие между финансовите инструменти на политиката на сближаване и по-добра координация между тях и други инструменти за финансиране;
Една цел − сближаването, един набор от инструменти за постигането му
24. Счита, че общите правила за управлението, допустимостта, одитирането и докладването на проектите, финансирани от ЕФРР, ЕСФ, Кохезионния фонд, ЕЗФРСР и ЕФР (по-специално относно мерки за подкрепа на икономическата диверсификация на селските и рибарските райони), не само биха изиграли ключова роля за засилване и улесняване на по-ефективното прилагане на програмите на политиката на сближаване, но също така биха подпомогнали значително усилията за опростяване; счита още, че това би опростило както използването на средствата от бенефициерите, така и управлението им от националните органи, като се намали рискът от грешка и се предвиди необходимото диференциране, което да отрази спецификите на политиките, инструментите и бенефициерите, и също да улесни участието на по-малки заинтересовани страни в програмите на политиката на сближаване, както и по-лесното усвояване на наличното финансиране, при условие че това опростяване бъде придружено от достатъчно финансиране за техническа помощ;
25. Настоява Европейският социален фонд да остане в рамките на регламента относно общите разпоредби за средствата по политиката на сближаване; затова подчертава необходимостта да се поддържа и засилва моделът на един общ регламент, обхващащ управление, допустимост, одит, контрол и докладване, комбиниран с кратки регламенти, насочени към отделните фондове, отразяващи конкретните цели на политиката на всеки фонд; изтъква още, че координирането следва да се извършва на всички равнища на изготвяне на политики, от стратегическото планиране през осъществяването и плащанията до приключването, одита и оценката;
26. Призовава Комисията да проучи най-ефективните начини за увеличаване на взаимодействията на практика; във връзка с това предлага да се обмисли възможността да се позволи на държавите-членки да избират единни оперативни програми по региони или многорегионални оперативни програми в рамките на макрорегионални стратегии, които да включват различни фондове (ЕФРР, ЕСФ, Кохезионен фонд, ЕЗФРСР и ЕФР) с единен управляващ орган, като се обръща особено внимание на приноса на регионите към децентрализиран подход, както и на предоставянето на повече автономия и гъвкавост на регионите, за да им се даде възможност да участват в изготвянето на собствени стратегии и да се остойностят регионалното и местното административно равнище; предлага националните управляващи органи на държавите-членки да изготвят бъдещите оперативни програми така, че те да са добре адаптирани към местните и регионалните цели;
27. Приканва Комисията да предвиди финансирани по няколко фонда програми за държавите-членки и регионите, които желаят да се ползват от тях; счита, че тази мярка би допринесла за по-интегриран и гъвкав начин на работа и би увеличила ефикасността на различните фондове (ЕФРР, ЕСФ, Кохезионен фонд, ЕЗФРСР и ЕФР и Седма рамкова програма за научни изследвания);
28. Призовава Комисията да излезе с предложения за преразглеждане на разпоредбите относно кръстосаното финансиране и намаляване на пречките пред тяхното прилагане, като вземе предвид достоверни и всеобхватни данни за тяхното използване и въздействие, така че да се гарантира по-голямо опростяване и правна сигурност в тяхното прилагане в сравнение с наблюдаваното в момента положение;
29. Призовава за изясняване на териториалния обхват и за хармонизиране на правилата за допустимост между ЕФРР и ЕЗФРСР в селските и крайградските райони, за да се избегне ненужното припокриване на двата фонда; подчертава необходимостта от тясно сътрудничество в подбора и мониторинга на проектите, финансирани от тези два фонда на дадена територия;
30. Подчертава добавената стойност по отношение на гъвкавостта на кръстосаното финансиране от ЕФРР и ЕСФ за проекти за социално приобщаване и стратегии за интегрирано развитие; призовава за разработване на схема за обслужване на едно гише, където да се предоставят практически указания, информация и съвети на заинтересованите, за да се гарантира, че обществеността се информира по подходящ начин за кръстосаното финансиране и изобщо за взаимодействието между фондовете; настоятелно призовава обществеността да бъде осведомявана за този процес на опростяване с цел количеството изисквана информация да се сведе до минимум;
31. Счита, че развитието на човешките ресурси и по-доброто разпространение на информацията са предварително условие за успешното усвояване на средствата и за правилното изпълнение на различни проекти;
32. Същевременно подчертава значението, което има увеличаването на административния капацитет в държавите-членки на регионално и местно равнище, както и сред заинтересованите страни, за да се преодолеят пречките пред ефективното взаимодействие между структурните фондове и другите фондове и да се подкрепя ефективното изготвяне и прилагане на политиките; настоява върху съществената роля на Комисията във връзка с това;
33. Приканва Комисията да подобри както техническата помощ, така и обученията, предназначени за националните, регионалните и местните администрации, за да увеличи капацитета и познаването на правилата, свързани с проблемите на прилагането;
34. Приканва държавите-членки да определят за приоритет инвестициите в институционален капацитет и да опростят своите национални разпоредби, за да намалят административното бреме и да увеличат капацитета за усвояване;
35. Припомня важния принос на зачитането на принципа на субсидиарност и принципа на управлението на много равнища за насърчаването на координацията между различните органи на вземане на решения и за засилването на взаимодействието между различните инструменти за финансиране;
36. Счита, че активното участие на социалните партньори чрез непрекъснат социален и териториален диалог е от жизненоважно значение за по-ефективното използване на средствата;
37. Признава нееднаквото въздействие на икономическата криза на територията на ЕС и върху гражданите; смята, че новата стратегия за използване на фондовете ще бъде по-ефективна, ако включва регионалното и местното равнище на управление, които могат да приспособят стратегическите цели към териториалните особености, наред с другото чрез провеждане на структуриран диалог с всички заинтересовани страни, с организации, работещи за насърчаване на правата на половете, със социалните партньори и с неправителствени организации, но също и с финансовите и банковите институции; подчертава необходимостта да се остави достатъчна свобода на действие за регионални и местни изисквания при формулирането на политически цели;
38. Призовава Комисията да изготви европейски наръчник по въпросите на управлението на много равнища и да насърчава държавите-членки да го прилагат съгласно специфичните местни и регионални цели и да разширят механизмите за управление в областта на политиката на сближаване (т.е. програмиране, финансиране и изпълнение в партньорство между националното, регионалното и местното равнище), така че да обхванат и фондовете по планираната обща стратегическа рамка, така че да се увеличи ефикасността и ефективността на обществените разходи;
39. Призовава Комисията, когато изготвя новата обща стратегическа рамка и предложенията за регламенти, да включва разпоредби, даващи възможност за местни и регионални партньорства (градове, функционални региони, обединения от органи на местното управление), които да включват различните потоци на финансиране от ЕС в последователна и интегрирана рамка на своите съответни територии;
o o o
40. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и държавите-членки.
Изменения, приети от Европейския парламент на 23 юни 2011 г. към предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за предотвратяване и коригиране на макроикономическите неравновесия (COM(2010)0527 – C7-0301/2010 – 2010/0281(COD))(1)
РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите неравновесия
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 121, параграф 6 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
като взеха предвид становището на Европейската централна банка(3),
след като представиха проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(4),
в съответствие с обикновената законодателна процедура,
като имат предвид, че:
(1) Координацията на икономическите политики на държавите-членки в рамките на Съюза следва да бъде развивана в контекста на общите насоки на икономическите политики и насоките за заетостта, и следва да включва съблюдаването на ръководните принципи за ценова стабилност, стабилни и устойчиви публични финанси и парични условия и устойчивост на платежния баланс.
(1а)Постигането и поддържането на динамичен единен пазар следва да се счита за елемент от правилното и гладко функциониране на Икономическия и паричен съюз.
(1б)Усъвършенстваната рамка за икономическо управление следва да разчита на няколко взаимосвързани и съгласувани политики за устойчив растеж, а именно ‐ стратегия на Съюза за растеж и работни места, Европейски семестър за засилена координация на икономическите и бюджетните политики, ефективна рамка за предотвратяване и коригиране на прекомерни бюджетни дефицити (Пактът за стабилност и растеж), строга рамка за предотвратяване и коригиране на макроикономическите неравновесия, засилено регулиране и надзор на финансовия пазар.
(2) Необходимо е да се направят изводи от първото десетилетие на функционирането на Икономическия и паричен съюз и по-специално е необходимо по-добро икономическо управление в Съюза, което да се базира на по-силна национална ангажираност.
(2a)Укрепването на икономическото управление следва да включва по-тясно и по-навременно участие на Европейския парламент и на националните парламенти. Компетентната комисия на Европейския парламент може да предлага на държавата-членка, засегната от препоръката или решението на Съвета съгласно член 7, параграф 2, член 8, параграф 2 и член 10, параграф 4 от настоящия регламент, възможността да вземе участие в размяна на мнения.
(2б)Европейската комисия следва да има по-значителна роля в процедурата за засилено наблюдение по отношение на специфични за отделна държава-членка оценки, мониторинг, мисии, препоръки и предупреждения.
(3) По-конкретно, наблюдението на икономическите политики на държавите-членки следва да се разшири отвъд бюджетното наблюдение, така че да включва по-подробна официална рамка, за да се предотвратяват прекомерните макроикономически неравновесия и да се помага на засегнатите държави-членки да изготвят планове за корективни действия, преди различията да се затвърдят. Това разширяване на рамката за икономическо наблюдение следва да се осъществява успоредно със задълбочаването на фискалния надзор.
(4) Необходима е подробно описана в законодателството процедура, за да се спомогне за справянето с тези неравновесия
(5) Целесъобразно е многостранното наблюдение съгласно член 121, параграфи 3 и 4 от Договора да бъде допълнено със специални правила за откриване на макроикономическите неравновесия, както и за предотвратяване и коригиране на прекомерните макроикономически неравновесия в рамките на Съюза, което следва да бъде съгласувано с годишния цикъл на многостранното наблюдение.
(6) Посочената процедура следва да въведе механизъм за предупреждение с оглед ранно откриване на възникващи макроикономически неравновесия. Тя следва да се основава на използването на индикативна прозрачна таблица с показатели, включваща индикативни критични стойности (прагове), в съчетание с икономическа оценка. В тази оценка следва да се отчита, наред с другото, номиналната и реалната конвергенция в рамките на еврозоната и извън нея.
(6a)Комисията следва тясно да си сътрудничи със Съвета и с Европейския парламент при изготвянето на таблицата и набора от макроикономически и макрофинансови показатели за държавите-членки. Показателите и критичните стойности следва да бъдат установявани и приспособявани, когато е необходимо, за да се адаптират към променящия се характер на макроикономическите неравновесия, наред с другото поради променящите се опасности за макроикономическата стабилност или съобразно по-голямото наличие на съответни статистически данни. Комисията следва да представя за коментар от компетентните комисии на Съвета и Европейския парламент предложенията относно планове за установяване и приспособяване на показателите и критичните стойности. Комисията следва да информира Съвета и Европейския парламент относно промените в показателите и критичните стойности и да обяснява мотивите си за подобни промени.
(7) За да функционира ефективно като елемент от механизма за предупреждение, таблицата следва да се състои от ограничен набор от икономически и финансови показатели, които са от значение за откриването на макроикономически неравновесия, със съответни индикативни критични стойности. Показателите и критичните стойности следва да бъдат приспособявани, когато е необходимо, за да се адаптират към променящия се характер на макроикономическите неравновесия, наред с другото поради променящите се опасности за макроикономическата стабилност или съобразно по-голямото наличие на съответни статистически данни. Показателите не следва да бъдат предвиждани като цели за икономическата политика, а като средства за отчитане на променящия се характер на макроикономическите неравновесия в рамките на Европейския съюз.
(7a)При разработване на таблицата с показатели следва надлежно да се отчетат разнородните икономически обстоятелства, включително последиците от процеса на наваксване.
(8) Достигането на една или повече критични стойности не означава непременно възникване на макроикономически неравновесия, тъй като икономическата политика следва да отчита взаимозависимостта между макроикономическите променливи. Не следва да се правят заключения от автоматично разчитане на таблицата: икономическата преценка следва да гарантира, че цялата налична информация, независимо дали от таблицата с показатели или извън нея, е взета предвид и е част от обстоен анализ.
(9) Въз основа на процедурата за многостранно наблюдение и механизма за предупреждение или в случай на неочаквани значими икономически събития, изискващи спешен анализ за целите на настоящия регламент, Комисията следва да идентифицира държавите-членки, подлежащи на задълбочен преглед. Задълбоченият преглед следва да бъде предприет без презумпцията, че съществува неравновесие, и следва да включва обстоен анализ на източниците на неравновесия в съответната държава-членка, като надлежно се вземат предвид специфичните за държавата икономически условия и обстоятелства и по-широк набор от аналитични инструменти, показатели и специфична за държавата качествена информация. При изготвяне на задълбочения преглед от Комисията държавата-членка оказва сътрудничество, за да гарантира, че предоставената на Комисията информация е възможно най-пълна и точна. Освен това Комисията надлежно взема под внимание всяка друга информация, която по мнение на съответните държави-членки има отношение и която държавата-членка е изпратила на Комисията и на Съвета. Задълбоченият преглед следва да бъде обсъждан в Съвета и в Еврогрупата за държавите-членки, чиято парична единица е еврото. Когато е уместно, задълбоченият преглед отчита отправените от Съвета към подложените на преглед държави-членки препоръки или покани, приети в съответствие с членове 121, 126 и 148 от Договора и съгласно членове 6, 7, 8 и 10 от настоящия регламент, както и намеренията на съответната държава-членка, свързани с политиката и отразени в националните програми за реформи, и най-добрите международни практики по отношение на показателите и методиките. Когато реши да извърши задълбочено проучване в случай на значими и неочаквани икономически събития, изискващи спешен анализ, Комисията следва да уведоми съответните държави-членки за това.
(10) За осъществяване на процедура за мониторинг и коригиране на неблагоприятни макроикономически неравновесия, съдържаща предпазни и корективни елементи, са необходими усъвършенствани инструменти за наблюдение въз основа на тези, използвани в процедурата за многостранно наблюдение. Това може да включва мисии на Комисията за засилено наблюдение в държавите-членки в сътрудничество с Европейската централна банка (ЕЦБ) за държавите-членки, чиято парична единица е еврото, или за държавите-членки, участващи във Валутния механизъм ІІ (ЕRM ІІ), както и допълнително докладване от държавата-членка в случай на сериозни неравновесия, включително неравновесия, застрашаващи правилното функциониране на Икономическия и паричен съюз. Социалните партньори и другите заинтересовани лица на национално равнище следва, когато е уместно, да бъдат включвани в диалога.
(11) При оценката на неравновесията следва да се отчитат тяхната сериозност ▌и възможното разпространение на отрицателни икономически и финансови последици, които засилват уязвимостта на икономиката на ЕС и представляват заплаха за гладкото функциониране на паричния съюз. Във всички държави-членки, най-вече в еврозоната, са необходими действия за преодоляване на макроикономическите неравновесия и различията по отношение на конкурентоспособността. Въпреки това естеството, значението и неотложността на предизвикателствата пред политиката могат значително да се различават в зависимост от засегнатите държави-членки. Предвид уязвимостта и мащаба на приспособяването, което се изисква, необходимостта от политически действия е особено належаща в онези държави-членки, в които трайно се наблюдават голям дефицит по текущата сметка и загуба на конкурентоспособност. Освен това в държавите-членки, които натрупват голям излишък по текущата сметка, политиките следва да имат за цел набелязване и осъществяване на структурни реформи, които да спомогнат за засилване на вътрешното търсене и на потенциала им за растеж.
(11a) Следва да се вземат предвид също и капацитетът на съответната държава-членка за икономическо приспособяване и нейните досегашни резултати в спазването на предишни препоръки, издадени съгласно настоящия регламент, и други препоръки, издадени съгласно член 121 от Договора като част от многостранното наблюдение, и по-специално общите насоки за икономическите политики на държавите-членки и на Съюза.
(12) Ако се установят макроикономически неравновесия, до съответната държава-членка следва да се отправят препоръки, когато е уместно с участието на съответните комисии, с насоки за подходящи мерки за отговор по линия на политиките. Политическите мерките на съответната държава-членка спрямо неравновесията следва да бъдат навременни и с използване на всички налични политически инструменти под контрола на държавните органи. Когато е уместно, съответните заинтересовани лица на национално равнище, включително социалните партньори, следва също да бъдат включвани съгласно разпоредбите на ДФЕС и националните правни и политически механизми. Политическите мерки следва да бъдат съобразени със специфичната среда и обстоятелствата в съответната държава-членка и да обхващат основните области на икономическата политика, включително при необходимост фискалната политика, политиката по отношение на трудовите възнаграждения, трудовия пазар, пазарите на продукти и услуги и регулирането на финансовия сектор. Трябва да се вземат под внимание ангажиментите, поети съгласно споразуменията за ERM ІІ.
(13) Ранните предупреждения и препоръки от Европейския съвет за системен риск до държавите-членки или Съюза се отнасят до рискове от макрофинансов характер. Тези предупреждения и препоръки следва да дават основание и за подходящи последващи действия от страна на Комисията в контекста на наблюдението за неравновесия, когато това е уместно. Независимостта и режимът на поверителност на Европейския съвет за системен риск следва да бъдат строго зачитани.
(14) Ако бъдат установени сериозни макроикономически неравновесия, включително такива, застрашаващи правилното функциониране на Икономическия и паричен съюз, следва да се започне процедура при прекомерно неравновесие, която може да включва издаване на препоръки до съответната държава-членка, повишени изисквания за наблюдение и мониторинг, а по отношение на държавите-членки, чиято парична единица е еврото ‐ възможността за принудително изпълнение в съответствие с Регламент (ЕС) № […/…](5) в случай на продължаващо невземане на корективни мерки.
(15) Всяка държава-членка, срещу която се води процедура при прекомерно неравновесие, следва да приеме план за корективни действия, съдържащ подробности за нейната политика в изпълнение на препоръките на Съвета. Планът за корективни действия следва да включва график за изпълнение на предвижданите мерки. Той следва да бъде одобрен от Съвета чрез препоръка. Препоръката следва да се предаде на Европейския парламент.
(15a)Правомощието за приемане на индивидуални решения, с които се обявява неспазване на препоръките, приети от Съвета в рамките на плана за корективни действия, следва да се възложи на Съвета. Като част от извършваната в рамките на Съвета координация на икономическите политики на държавите-членки съгласно член 121, параграф 1 от Договора, тези индивидуални решения са неразделна част от последващите мерки по посочените препоръки, приемани от Съвета на основата на член 121, параграф 4 от Договора в контекста на плана за корективни действия.
(16) Тъй като държавите-членки не могат да създадат достатъчно ефективна рамка за откриване и предотвратяване на макроикономическите неравновесия поради тесните търговски и финансови взаимовръзки между държавите-членки и страничните ефекти от националните икономически политики върху Съюза и еврозоната като цяло, а тази задача може да бъде решена по-добре на нивото на ЕС, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност съгласно член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа за пропорционалност, определен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на споменатите цели,
(16a)Когато прилагат настоящия регламент, Съветът и Комисията следва изцяло да зачитат ролята на националните парламенти и на социалните партньори, както и различията в националните системи, като системите за определяне на заплащането.
(16б)Ако Съветът счете, че дадена държава-членка вече не е засегната от прекомерно неравновесие, процедурата при прекомерно неравновесие се прекратява, след като по препоръка на Комисията Съветът отмени препоръките, издадени съгласно членове 7, 8 и 10. Това се основава на цялостен анализ на Комисията, показващ, че държавата-членка е действала съгласно препоръките на Съвета и че установените в препоръката за откриване на процедура при прекомерно неравновесие основни причини и свързани с това рискове вече не съществуват, наред с другото като се вземат предвид макроикономическите промени, перспективи и странични ефекти. Следва да се направи публично изявление, за да се оповести прекратяването на процедурата при прекомерно неравновесие,
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Глава І
Предмет и определения
Член 1
Предмет
1.С настоящия регламент се установяват подробни правила за откриване на макроикономически неравновесия, както и за предотвратяване и коригиране на прекомерни макроикономически неравновесия в рамките на Европейския съюз.
1а.Настоящият регламент се прилага в контекста на Европейския семестър, посочен в Регламент EС № […/…] за засилване на наблюдението върху бюджетните позиции и наблюдението и координацията на икономическите политики.
1б.При прилагането на настоящия регламент се зачитат изцяло разпоредбите на член 152 от ДФЕС, а препоръките, издадени съгласно настоящия регламент, зачитат националните практики и институции за определяне на заплащането. При прилагането се взема предвид член 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз и съответно то не засяга правото на договаряне, сключване и прилагане на колективни договори и на колективни действия в съответствие с националното законодателство и практики.
Член 2
Определения
За целите на настоящия регламент:
а)
„неравновесия“ означава всяка тенденция, пораждаща макроикономически промени, които оказват или притежават потенциал за неблагоприятно въздействие върху правилното функциониране на икономиката на дадена държава-членка или на Икономическия и паричен съюз, или на Европейския съюз като цяло.
б)
„прекомерни неравновесия“ означава сериозни неравновесия, включително такива, които застрашават или рискуват да застрашат правилното функциониране на Икономическия и паричен съюз.
Глава II
Откриване на неравновесията
Член 3
Таблица с показатели
1. Таблицата с показатели се използва като средство за улесняване на ранното установяване и мониторинг на неравновесията.
2. Таблицата се състои от малък брой подходящи, практически, прости, измерими и налични макроикономически и макрофинансови показатели за държавите-членки. Тя дава възможност за ранно установяване на макроикономически неравновесия, които възникват в краткосрочен план, както и на неравновесия, които възникват поради структурни и дългосрочни тенденции.
2a.Наред с другото таблицата включва показатели, които са полезни за ранното установяване на:
a)
вътрешни неравновесия, включително такива, които могат да възникнат поради публична и частна задлъжнялост, промени на финансовите пазари и на пазарите за активи, включително жилища, развитието на потока от кредити в частния сектор и развитието на безработицата,
б)
външни неравновесия, включително такива, които могат да възникнат поради развитието в позициите на държавите-членки по отношение на текущата сметка и нетните инвестиции, реалните ефективни валутни курсове, дяловете от експортния пазар, промените в цени и разходи, както и неценовата конкурентоспособност, като се вземат предвид различните компоненти на производителността.
2б.При извършване на икономическото разчитане на таблицата в механизма за предупреждение, Комисията обръща непосредствено внимание на промените в реалната икономика, включително икономическия растеж, резултатите по отношение на заетостта и безработицата, номиналната и реалната конвергенция в рамките на еврозоната и извън нея, промените в производителността и съответните й движещи сили като научноизследователска и развойна дейност и чуждестранни/вътрешни инвестиции, както и на секторните промени, включително в енергетиката, които засягат резултатите във връзка с БВП и текущата сметка.
В таблицата се включват и индикативни критични стойности за тези показатели, които да служат като нива на предупреждение. Подборът на показателите и на критичните стойности допринася за насърчаване на конкурентоспособността в ЕС.
Таблицата с показатели, и по-специално критичните стойности за предупреждение, са симетрични, когато е уместно, и се диференцират за държавите-членки от еврозоната и за тези извън нея, ако това е оправдано от специфичните характеристики на паричния съюз и съответните икономически обстоятелства. При разработване на таблицата следва също надлежно да се отчетат разнородните икономически обстоятелства, включително последиците от процеса на наваксване.
2в.При определянето на показателите, отнасящи се до стабилността на финансовия пазар, се обръща дължимото внимание на работата на Европейския съвет за системен риск. Комисията отправя покана към Европейския съвет за системен риск да представи възгледите си относно проектопоказател, отнасящ се до стабилността на финансовия пазар.
3. Списъкът с показатели и критичните стойности, включени в таблицата, ▌се публикуват.
4. ▌Редовно се оценява доколко таблицата отговаря на своето предназначение, включително по отношение на набора от показатели, зададените критични стойности и използваната методика, и при необходимост се извършва приспособяване или изменение. Измененията в използваната методика, състава на таблицата с показатели и съответните критични стойности се публикуват.
4a.Стойностите на показателите в таблицата се актуализират поне веднъж годишно.
Член 4
Механизъм за предупреждение
1. Механизмът за предупреждение има за цел да улесни ранното установяване и мониторинга на неравновесията. Комисията изготвя годишен доклад с качествена икономическа и финансова оценка въз основа на таблица с набор от показатели, сравнени с индикативните критични стойности. Докладът, който съдържа стойностите на показателите от таблицата, се публикува.
2. Докладът на Комисията съдържа икономическа и финансова оценка, разглеждаща в перспектива развитието по различните показатели и ползваща при необходимост други съответни икономически и финансови показатели при оценка на развитието в неравновесията. Не следва се правят заключения от механично разчитане на показателите от таблицата. Оценката взема предвид развитието на неравновесията в Съюза и еврозоната. В доклада се посочва също така дали достигането на ▌критични стойности в една или повече държави-членки означава евентуално възникване на неравновесия. Оценяването на държави-членки с голям дефицит по текущата сметка може да се различава от това на държави-членки, които натрупват голям излишък по текущата сметка.
3. В доклада се посочват държавите-членки, които според Комисията може да са засегнати или може да са изложени на риск от това, да бъдат засегнати от неравновесия.
3a.Докладът следва да се предостави своевременно на Европейския парламент, на Съвета и на Икономическия и социален комитет.
4. Като част от многостранното наблюдение съгласно член 121, параграф 3 от Договора, Съветът обсъжда и прави цялостна оценка на доклада на Комисията▌. Еврогрупата обсъжда доклада, доколкото той се отнася ▌до държави-членки, чиято парична единица е еврото.
Член 5
Задълбочен преглед
1. Като надлежно отчита обсъжданията в Съвета и Еврогрупата, предвидени в член 3, параграф 4, или в случай на неочаквани значими икономически събития, изискващи спешен анализ за целите на настоящия регламент, Комисията подготвя задълбочен преглед за всяка държава-членка, за която смята, че може да е засегната или че може да е изложена на риск да бъде засегната от неравновесия. ▌.
Задълбоченият преглед стъпва върху подробния анализ на специфичните за дадена държава обстоятелства, включително различните изходни позиции на държавите-членки; той проучва широк кръг икономически променливи и включва използването на аналитични инструменти и специфична за държавата качествена информация. При него се отчитат националната специфика по отношение на колективните трудови правоотношения и социалния диалог.
Освен това Комисията надлежно взема под внимание всяка друга информация, която по мнение на съответната държава-членка е приложима и която държавата-членка е представила.
Прегледът се провежда в съчетание с мисии за наблюдение в съответната държава-членка съгласно член 11д.
2. Задълбоченият преглед включва оценка дали въпросната държава-членка е засегната от неравновесия и дали тези неравновесия са прекомерни. Той проучва произхода на установените неравновесия на фона на преобладаващите икономически обстоятелства, включително дълбоките търговски и финансови взаимовръзки между държавите-членки и страничните ефекти от националните икономически политики. Прегледът анализира съответните промени, свързани със стратегията на Съюза за растеж и работни места. Той също така разглежда доколко в случая са приложими икономическите промени в Съюза и в еврозоната като цяло. При него се вземат предвид по-конкретно:
а)
по целесъобразност ‐ препоръките или поканите от страна на Съвета, отправени до подложените на преглед държави-членки, приети в съответствие с членове 121, 126 и 148 от Договора и съгласно членове 6, 7, 8 и 10 от настоящия регламент;
б)
намеренията на съответната държава-членка, свързани с политиката и отразени в националните програми за реформи, и когато е уместно ‐ в програмата ѝ за стабилност или конвергентната ѝ програма ▌;
в)
всички ▌предупреждения или препоръки от Европейския съвет за системен риск относно системните рискове, разглеждани или отнасящи се до подложената на преглед държава-членка. Зачита се режимът на поверителност на Европейския съвет за системен риск.
2a.Задълбоченият преглед се публикува. Комисията информира Европейския парламент и Съвета за резултатите от задълбочения преглед.
Член 6
Предпазни действия
1. Ако въз основа на задълбочения преглед, посочен в член 5 от настоящия регламент, Комисията смята, че в дадена държава-членка съществуват неравновесия, тя информира за това Съвета и Еврогрупата, както и Европейския парламент. По препоръка на Комисията Съветът може да отправи необходимите препоръки към въпросната държава-членка в съответствие с процедурата, формулирана в член 121, параграф 2 от ДФЕС.
2. Съветът информира за препоръката Европейския парламент. Препоръките на Съвета се публикуват.
2a.Препоръките на Съвета и на Комисията изцяло зачитат разпоредбите на член 152 от ДФЕС и вземат предвид член 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
3. Съветът преразглежда веднъж годишно препоръката в контекста на Европейския семестър и може да я приспособява при необходимост съгласно параграф 1.
ГЛАВА III
Процедура при прекомерно неравновесие
Член 7
Откриване на процедурата при прекомерно неравновесие
1. Ако въз основа на задълбочения преглед, посочен в член 5, Комисията смята, че въпросната държава-членка е засегната от прекомерни неравновесия, тя информира за това Съвета и Еврогрупата, както и Европейския парламент.
Комисията също така информира съответните европейски надзорни органи и Европейския съвет за системен риск, който се приканва да предприеме стъпките, които счете за необходими.
2. По препоръка на Комисията Съветът може да приеме препоръка в съответствие с член 121, параграф 4 от Договора, като обяви съществуването на прекомерно неравновесие и препоръча на въпросната държава-членка да предприеме корективни действия.
В препоръката се описват естеството на неравновесията и техните последици и ▌се посочва набор от препоръки по отношение на политиките, които да се следват, както и срок, в който въпросната държава-членка трябва да представи план за корективни действия. Съгласно член 121, параграф 4 от Договора Съветът може да публикува препоръката си.
Член 8
План за корективни действия
1. Всяка държава-членка, за която е открита процедура при прекомерно неравновесие, представя на Съвета и Комисията план за корективни действия, основаващ се на препоръката в съответствие с член 7 и в срока, определен в тази препоръка. В плана за корективни действия се посочват специфичните ▌политически действия, които въпросната държава-членка е осъществила или възнамерява да осъществи, и се съдържа график за тяхното изпълнение. Планът за корективни действия отчита икономическото и социалното въздействие на тези политически действия и съответства на общите насоки за икономическите политики и насоките за заетостта.
2. В срок от два месеца след представянето на плана за корективни действия и въз основа на доклад от Комисията Съветът оценява плана. Ако въз основа на препоръка на Комисията се прецени, че планираните действия са достатъчни, Съветът одобрява плана с препоръка, в която се изброяват необходимите специфични действия и сроковете за осъществяването им и се установява график за наблюдение, като се обръща необходимото внимание на начините на предаване и като се отчита, че между приемането на корективните действия и реалното преодоляване на неравновесията може да измине значителен период от време.
2a.Ако се прецени, че предприетите или предвижданите действия в плана за корективни действия са недостатъчни или графикът за осъществяването им е неподходящ, въз основа на препоръка на Комисията Съветът приема препоръка към държавата-членка да представи нов план за корективни действия, като правило в срок от два месеца. Новият план за корективни действия се разглежда съгласно процедурата, предвидена в настоящия член.
3. Планът за корективни действия, докладът на Комисията и препоръката на Съвета, посочени в параграфи 2 и 2а, се публикуват.
Член 9
Мониторинг на корективните действия
1. Комисията извършва мониторинг на изпълнението на препоръката, приета съгласно член 8, параграф 2. За тази цел държавата-членка редовно се отчита пред Съвета и Комисията чрез доклади за напредъка, чиято честота се определя от Съвета в препоръката, посочена в член 8, параграф 2.
2. Докладите за напредъка на държавите-членки се публикуват от Съвета.
3. Комисията може да осъществява разширени мисии за наблюдение в съответната държава-членка, за да извършва мониторинг на изпълнението на плана за корективни действия, във взаимодействие с ЕЦБ, когато тези мисии се отнасят за държави-членки, чиято парична единица е еврото, или държави-членки, участващи в ERM II. Следователно социалните партньори и другите заинтересовани лица на национално равнище, когато е уместно, се включват в диалога.
4. При значителна съответна промяна на икономическите обстоятелства ▌Съветът по препоръка на Комисията може да измени препоръките, приети съгласно член 8, параграф 2, в съответствие с процедурата, предвидена в същия член. Когато е уместно, съответната държава-членка се приканва да представи преработен план за корективни действия, който се оценява в съответствие с процедурата, предвидена в член 8.
Член 10
Оценка на корективните действия
1. Въз основа на доклад на Комисията Съветът оценява дали съответната държава-членка е предприела препоръчаните корективни действия в съответствие с препоръката, отправена съгласно член 8, параграф 2.
2. Докладът на Комисията се публикува.
3. Съветът извършва оценката в срока, определен от Съвета в препоръките, приети в съответствие с член 8, параграф 2.
4. Когато прецени, че държавата-членка не е предприела препоръчаните корективни действия, Съветът по препоръка на Комисията приема решение, с което обявява неспазването, и препоръка, определяща нови срокове за предприемане на корективни действия. В този случай се информира Европейският съвет и се публикуват заключенията от мисиите за наблюдение, посочени в член 9, параграф 3.
Препоръката на Комисията за обявяване на неспазване се счита за приета от Съвета, освен ако той не вземе решение с квалифицирано мнозинство за отхвърляне на препоръката в срок от десет дни от приемането й от Комисията. Съответната държава-членка може да поиска свикване на заседание на Съвета, за да се гласува решението.
Съгласно член 11д Европейският парламент може по своя собствена инициатива или по искане на държава-членка да покани председателя на Съвета, на Комисията и когато е уместно, председателя на Еврогрупата да се явят пред компетентната комисия на ЕП за разискване на решението, обявяващо неспазване.
5. Ако Съветът прецени на основата на доклада от Комисията, че държавата-членка е предприела препоръчаните корективни действия, се счита, че процедурата при прекомерно неравновесие протича съгласно предвиденото и се спира временно, а мониторингът продължава в съответствие с графика, приет в препоръките съгласно член 8, параграф 2. Съветът публикува основанията си за временното спиране на процедурата, като отчита корективните политически действия, предприети от държавата-членка.
▌
Член 11
Прекратяване на процедурата при прекомерно неравновесие
Съветът отменя препоръките, издадени съгласно членове 7, 8 и 10 въз основа на препоръка на Комисията веднага след като прецени, че въпросната държава-членка вече не е засегната от прекомерни неравновесия, както е изложено в препоръката, посочена в член 7, параграф 2, и прави публично изявление, в което отразява този факт.
Член 11а
Гласуване в Съвета
По отношение на мерките, посочени в членове 7‐11, Съветът действа, без да взема предвид гласа на члена на Съвета, който представлява съответната държава-членка.
Член 11б
Мисии за наблюдение
1.Комисията осигурява постоянен диалог с органите на държавите-членки в съответствие с целите на настоящия регламент. За тази цел Комисията по-конкретно провежда мисии с цел да се оцени действителното икономическо положение в държавата-членка и да се определят евентуални рискове или трудности при изпълнението на целите на настоящия регламент.
2.Разширено наблюдение може да се предприеме по отношение на държави-членки, които са предмет на препоръка относно съществуването на положение на прекомерно неравновесие съгласно член 7, параграф 2 от настоящия регламент, за целите на мониторинг на място.
3.Когато съответната държава-членка е сред държавите, чиято парична единица е еврото, или участва в ЕRM ІІ, Комисията може да покани представители на Европейската централна банка, ако е уместно, за участие в мисиите за наблюдение.
4.Комисията докладва на Съвета относно резултата от мисията, посочена във втория параграф, и ако е уместно, може да реши да публикува констатациите си.
5.При организиране на мисиите за наблюдение по втора алинея Комисията изпраща предварителните си констатации на съответните държави-членки за коментар.
Член 11в
Икономически диалог
1.За да се насърчи диалогът между институциите на Съюза, по-конкретно Европейския парламент, Съвета и Комисията, и за да се гарантира по-голяма прозрачност и отчетност, компетентната комисия на Европейския парламент може да кани председателя на Съвета, на Комисията и когато е уместно, председателя на Европейския съвет или председателя на Еврогрупата да се явят пред комисията за разискване на
a)
информация, предоставена от Съвета относно общите насоки за икономическата политика съгласно член 121, параграф 2 от ДФЕС;
б)
общи насоки към държавите-членки, дадени от Комисията в началото на годишния цикъл на наблюдение;
в)
евентуални заключения на Европейския съвет относно ориентации за икономическите политики в контекста на Европейския семестър;
г)
резултатите от многостранното наблюдение, извършвано съгласно настоящия регламент;
д)
евентуални заключения на Европейския съвет относно ориентации за многостранното наблюдение и резултатите от него;
е)
евентуален преглед на провеждането на многостранното наблюдение в края на Европейския семестър;
ж)
препоръки, приети съгласно член 7, параграф 2, член 8, параграф 2 и член 10, параграф 4 от настоящия регламент;
2.Компетентната комисия на Европейския парламент може да предлага на държавата-членка, засегната от препоръката или решението на Съвета съгласно член 7, параграф 2, член 8, параграф 2 и член 10, параграф 4, възможността да вземе участие в размяна на мнения.
3.Комисията и Съветът информират редовно Европейския парламент за резултатите от прилагането на настоящия регламент.
Член 11г
Преразглеждане
1.До три години след влизането в сила на настоящия регламент и на всеки пет години след това Комисията публикува доклад относно прилагането на настоящия регламент.
В този доклад се оценява, наред с другото:
а)
ефективността на предложението;
б)
напредъкът при гарантиране на по-тясно координиране на икономическите политики и трайна конвергенция на икономическите резултати на държавите-членки съгласно Договора.
Когато е уместно, този доклад се придружава от предложение за изменения на настоящия регламент.
3.Докладът се изпраща на Европейския парламент и на Съвета.
Член 11д
Доклад
Ежегодно след това Комисията публикува доклад относно прилагането на настоящия регламент, включително актуализиране на таблицата с показатели съгласно член 4, и го представя на Съвета и на Европейския парламент в контекста на Европейския семестър.
ГЛАВА IV
Заключителни разпоредби
Член 12
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Изменения, приети от Европейския парламент на 23 юни 2011 г. към предложението за регламент на Съвета за изменение на Регламент (EО) № 1467/97 за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (COM(2010)0522 – C7-0396/2010 – 2010/0276(CNS))(1)
РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА за изменение на Регламент (ЕО) № 1467/97 за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз и по-специално член 126, параграф 14, втора алинея от него,
като взе предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателен акт на националните парламенти,
като взе предвид позицията на Европейския парламент(3),
като взе предвид становището на Европейската централна банка(4),
в съответствие със специална законодателна процедура,
като има предвид, че:
(1) Координацията на икономическите политики на държавите-членки в рамките на Съюза, както е предвидено в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), следва да води до спазване на ръководните принципи за ценова стабилност, стабилни публични финанси и парични условия, както и устойчивост на платежния баланс.
(2) Пактът за стабилност и растеж първоначално е включвал Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики(5), Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит(6) и Резолюция на Европейския съвет от 17 юни 1997 година относно Пакта за стабилност и растеж(7). Регламенти (ЕО) № 1466/97 и (ЕО) № 1467/97 бяха изменени през 2005 г. съответно от Регламенти (ЕО) № 1055/2005 и (ЕО) № 1056/2005. Освен това беше приет доклад на Съвета от 20 март 2005 г., озаглавен „Подобряване на изпълнението на Пакта за стабилност и растеж“.
(3) Пактът за стабилност и растеж се основава на целта за осигуряване на стабилни и устойчиви публични финанси като средство за укрепване на условията за ценова стабилност и за висок и устойчив растеж, подкрепен от финансова стабилност и водещ до създаване на заетост.
(4) Необходимо е да бъде укрепена общата рамка за икономическо управление, включително по отношение на подобряване на бюджетното наблюдение, в съответствие с високата степен на интеграция между икономиките на държавите-членки в рамките на Европейския съюз и особено в еврозоната.
(4а)Постигането и поддържането на динамичен единен пазар следва да се счита за елемент на правилното и гладко функциониране на Икономическия и паричен съюз.
(4б)Подобрената рамка за икономическо управление следва да разчита на няколко взаимосвързани политики за устойчив растеж и създаване на работни места, които следва да бъдат съгласувани помежду си, по-конкретно стратегия на Съюза за създаване на растеж и работни места, със специален фокус върху развиването и укрепването на вътрешния пазар, насърчаването на международната търговия и конкурентоспособност, ефективна рамка за предотвратяване и коригиране на прекомерен бюджетен дефицит (Пакт за стабилност и растеж), стабилна рамка за предотвратяване и коригиране на макроикономически дисбаланси, минимални изисквания за националните бюджетни рамки, засилено регулиране и надзор на финансовия пазар, включително пруденциален надзор на макроравнище от страна на Европейския съвет за системен риск.
(4в)Постигането и поддържането на динамичен единен пазар следва да се счита за елемент на правилното и гладко функциониране на Икономическия и паричен съюз.
(4г)Пактът за стабилност и растеж и цялостната рамка за икономическото управление следва да допълват и подкрепят стратегията на Съюза за растеж и работни места. Взаимосвързаността на различните елементи не следва да предполага изключения от разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж.
(4д)Укрепването на икономическото управление следва да включва по-непосредствено и по-навременно участие на Европейския парламент и на националните парламенти.Компетентната комисия на Европейския парламент може да предложи на държавата-членка, за която се отнася препоръка на Съвета, отправена в съответствие с член 126, параграф 7 от Договора, предизвестие, дадено в съответствие с член 126, параграф 9 от Договора или решение, взето съгласно член 126, параграф 11 от Договора, възможността да участва в обмяна на мнения.
(4е)Опитът, придобит по време на първото десетилетие от функционирането на Икономическия и паричен съюз, и допуснатите грешки показват необходимост от подобряване на икономическото управление в Съюза, което следва да бъде изградено на основата на по-силна национална ангажираност по отношение на общоприетите правила и политики и на по-стабилна рамка за наблюдение на националните икономически политики на равнището на Съюза.
(4ж)Комисията следва да има по-силна роля в процедурата за засилено наблюдение. Това се отнася до специфични за държавите-членки оценки, мониторинг, включително мисии, препоръки.
(4з)При прилагането на настоящия регламент Комисията и Съветът следва да вземат надлежно предвид всички фактори от значение, както и икономическото и бюджетното положение на съответните държави-членки.
(5) Следва да се засилят правилата за бюджетната дисциплина, по-специално като се придаде по-голямо значение на равнището и изменението на дълга и на общата устойчивост. Механизмите за осигуряване на спазването и прилагането на тези правила също следва да бъдат укрепени.
(5а)Комисията следва да има по-значителна роля в процедурата за засилено наблюдение по отношение на конкретни за държавите-членки оценки, мониторинг, мисии, препоръки и предупреждения.
(6) Прилагането на съществуващата процедура при прекомерен дефицит въз основа на двата критерия ‐ за дефицита и за дълга, изисква ▌ количествена референтна стойност, която взема предвид бизнес цикъла и спрямо която да се преценява дали съотношението на държавния дълг към брутния вътрешен продукт намалява в достатъчна степен и дали се приближава към референтната стойност със задоволителен темп. За да се даде възможност на държавите-членки, които са обект на процедура при прекомерен дефицит към датата на приемането на настоящия регламент, да приспособят своите политики към количествената референтна стойност за намаляване на дълга, следва да се въведе преходен период. Това следва да се прилага също така и за държавите-членки, които са предмет на коригираща програма на Европейския съюз/Международния валутен фонд.
(7) ▌Неспазването на количествената референтна стойност за намаляване на дълга не следва да е достатъчно условие, за да се установи наличието на прекомерен дефицит: за тази цел следва да се вземе предвид цялата съвкупност от действащи фактори, обхванати от доклад на Комисията съгласно член 126, параграф 3 от ДФЕС. По-конкретно, оценката на ефекта на цикъла, както и на компонентите на разликата между изменението на държавния дълг и бюджетното салдо, върху развитието на дълга може да бъде достатъчно условие, за да се изключи наличието на прекомерен дефицит въз основа на критерия за дълга.
(8) При установяването на наличие на прекомерен дефицит въз основа на критерия за дефицита и стъпките, водещи до него, е необходимо да се вземе под внимание цялата съвкупност от действащи фактори, обхванати от доклада съгласно член 126, параграф 3 от Договора, ако съотношението на държавния дълг към брутния вътрешен продукт не надхвърля референтната стойност.
(8а)Когато се вземат предвид цялостните пенсионни реформи като един от действащите фактори, основното съображение следва да бъде дали те укрепват дългосрочната устойчивост на пенсионната система като цяло, като същевременно не увеличават рисковете за състоянието на бюджета в средносрочен план.
(9) В доклада на Комисията съгласно член 126, параграф 3 от Договора следва да бъде разгледано по подходящ начин качеството на националната фискална рамка, тъй като тя играе решаваща роля за подпомагане на фискалната консолидация и устойчивите публични финанси. Това разглеждане следва да включва минималните изисквания, посочени в Директива на Съвета [относно изискванията за бюджетните рамки на държавите-членки], както и други одобрени желателни изисквания по отношение на фискалната дисциплина.
(10) За да се подпомогне наблюдението на изпълнението на препоръките на Съвета и на предизвестията за коригиране на състоянието на прекомерен дефицит, е необходимо в тях да се посочват годишните бюджетни цели в съответствие с изискваното подобрение на бюджетното салдо, коригирано спрямо фазата на икономическия цикъл и с изчистени еднократни и временни мерки. В този смисъл годишната референтна стойност от 0,5 % от БВП следва да се разбира като средна годишна основа.
(11) При оценяването на ефективността на действията се използва възможността за съобразяване с разходните цели на консолидирания държавен бюджет като референтна стойност във връзка с прилагането на набелязани специфични мерки за приходите.
(12) Когато се преценява дали да бъде удължен срокът за коригиране на прекомерния дефицит, е необходимо да се обърне специално внимание на сериозните икономически спадове за еврозоната или за ЕС като цяло, при условие че това не застрашава фискалната устойчивост в средносрочен план.
(13) Уместно е да се засили прилагането на финансовите санкции, предвидени в член 126, параграф 11 от Договора, така че те да представляват реален стимул за съобразяване с предизвестията съгласно член 126, параграф 9.
(14) За да се подсигури спазването от страна на участващите държави-членки на рамката на Съюза за фискално наблюдение, въз основа на член 136 от Договора следва да бъдат разработени съобразени с правилата санкции, които гарантират справедливи, навременни и ефективни механизми за спазване на правилата на Пакта за стабилност и растеж.
(14а)Събраните глоби следва да се влагат в механизми за стабилност за предоставяне на финансова помощ, създадени от държавите-членки, чиято парична единица е еврото, с цел гарантиране на стабилността на еврозоната като цяло.
(15) Позоваванията, съдържащи се в Регламент (ЕО) № 1467/97, следва да вземат под внимание новата номерация на членовете в Договора за функционирането на Европейския съюз, както и замяната на Регламент (ЕО) № 3605/93 на Съвета с Регламент (ЕО) № 479/2009 на Съвета от 25 май 2009 г. за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за създаване на Европейската общност(8).
(16) Поради това Регламент (ЕО) № 1467/97 следва да бъде съответно изменен,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Регламент (ЕО) № 1467/97 се изменя, както следва:
1. Член 1 се заменя със следния текст:"
Член 1
1. Настоящият регламент установява разпоредбите за ускоряване и изясняване на процедурата при прекомерен дефицит. Процедурата при прекомерен дефицит има за цел да възпира възникването на прекомерни бюджетни дефицити, а в случай че те възникнат – да способства за тяхното бързо коригиране, като съблюдаването на бюджетната дисциплина се проверява въз основа на критериите за дефицита по държавния бюджет и за държавния дълг.
2. За целите на настоящия регламент под „участващи държави-членки“ се разбира онези държави-членки, чиято парична единица е еврото.
"
2. Член 2 се изменя, както следва:
а)
в параграф 1 първата алинея се заменя със следния текст:" Смята се, че бюджетният дефицит надхвърля референтната стойност по изключение съгласно член 126, параграф 2, буква а), второ тире от Договора тогава, когато е резултат от необичайно събитие извън контрола на съответната държава-членка със значително влияние върху финансовото състояние на общото управление, или когато е резултат от сериозен икономически спад."
б)
създава се следният параграф ▌:" 1а. Когато надхвърля референтната стойност, съотношението на държавния дълг към брутния вътрешен продукт (БВП) се смята за достатъчно намаляващо и за приближаващо референтната стойност със задоволителен темп в съответствие с член 126, параграф 2, буква б) от Договора, ако разликата по отношение на референтната стойност е намаляла през предходните три години със среден темп от ▌една двадесета годишно като референтна стойност въз основа на промените през последните три години, за които има данни. Изискването съгласно критерия за дълга се смята също за изпълнено, ако предоставените от Комисията бюджетни прогнози сочат, че изискваното намаление на разликата ще настъпи през тригодишния период, който включва двете години, следващи последната година, за която има данни. За държава-членка, която е обект на процедура при прекомерен дефицит към [датата на приемане на настоящия регламент ‐ да се попълни], и за срок от три години от коригирането на прекомерния дефицит изискването съгласно критерия за дълга се смята за изпълнено, ако държавата-членка осъществи достатъчен напредък към спазването на референтната стойност съгласно оценките в становището на Съвета във връзка с нейната програма за стабилност или за конвергенция. При прилагането на референтната стойност за изменението на дълга следва да бъде взето предвид влиянието на цикъла върху темпа на намалението на дълга."
в)
параграф 3 се заменя със следния текст:" 3. Когато подготвя доклад по смисъла на член 126, параграф 3 от Договора, Комисията взема предвид всички фактори, посочени в този член, дотолкова, доколкото те значително засягат оценката на спазването на критериите за дефицита и дълга на съответната държава-членка. Докладът отразява по подходящ начин:
–
развитието на икономическите показатели в средносрочен план, по-конкретно потенциалния растеж, включително различните вноски на трудещите се, натрупването на капитал и общата производителност на факторите, цикличните процеси и нетните спестявания в частния сектор;
–
развитието на средносрочното бюджетно състояние (по-конкретно корекциите в посока постигане на средносрочната бюджетна цел, нивото на основния баланс и промените в първичните разходи – както текущи, така и капиталови, изпълнението на политиките в контекста на предотвратяването и коригирането на прекомерните макроикономически дисбаланси, изпълнението на политиките в контекста на общата стратегия за растеж на Съюза, както и качеството на публичните финанси като цяло, по-специално ефективността на националните бюджетни рамки)▌;
–
в доклада се анализират също развитието на средносрочната държавна дългова позиция, нейната динамика и устойчивост (по-специално ▌рисковите фактори, включително падежната структура и валутното изражение на дълга, разликата между изменението на държавния дълг и бюджетното салдо и компонентите на тази разлика, натрупаните резерви и други финансови активи; гаранциите, особено такива, които са свързани с финансовия сектор; и евентуални ▌скрити задължения, свързани със застаряването на населението, както и дълга на частния сектор дотолкова, доколкото той може да представлява потенциално скрито задължение за държавата);
–
освен това Комисията обръща подобаващо и изрично внимание на всички други фактори, които според становището на съответната държава-членка са от значение за цялостната качествена оценка на изпълнението на критериите за дефицита и дълга и които държавата-членка е представила на Съвета и на Комисията. Във връзка с това се обръща специално внимание на: финансовите вноски за повишаване на международната солидарност и за постигане на политическите цели на Съюза; дълга, възникнал под формата на двустранна и многостранна подкрепа между държавите-членки в контекста на гарантиране на финансовата стабилност; дълга, свързан с операциите за финансово стабилизиране по време на големи финансови смущения.
"
г)
параграф 4 се заменя със следния текст:" 4. Комисията и Съветът правят балансирана цялостна оценка на всички действащи фактори, по-специално на степента, в която те се отразяват на оценката на спазването на критерия за дефицита и/или критерия за дълга като влошаващи или подобряващи фактори. При оценката на спазването на критерия за дефицита, ако съотношението на държавния дълг към БВП надхвърля референтната стойност, тези фактори се вземат под внимание на отделните етапи на вземането на решение за наличие на прекомерен дефицит, предвидени в член 126, параграфи 4, 5 и 6 от Договора, само ако е изцяло изпълнено двойното условие на ръководния принцип, а именно че преди да бъдат взети предвид съответните фактори, дефицитът на консолидирания държавен бюджет остава близо до референтната стойност и неговото превишение над референтната стойност е временно. Тези фактори обаче се вземат предвид на отделните етапи на вземането на решение за наличие на прекомерен дефицит при оценката на спазването на критерия за дълга."
га)
параграф 5 се заменя със следния текст:" 5.При оценката на спазването на критериите за дефицита и за дълга и при последващите етапи от процедурата при прекомерен дефицит Комисията и Съветът отчитат надлежно извършването на пенсионни реформи, с които се въвежда многостълбова система, включваща задължителен стълб изцяло на капиталов принцип, както и нетните разходи на стълб държавно обществено осигуряване. По-специално се вземат предвид характеристиките на пенсионната система като цяло, създадена чрез реформата, а именно дали те укрепват дългосрочната устойчивост, като същевременно не увеличават рисковете за състоянието на бюджета в средносрочен план."
гб)
параграф 6 се заменя със следното:" 6.Ако Съветът, въз основа на предложението на Комисията, реши, като се основава на член 126, параграф 6 от ДФЕС, че в дадена държава-членка е налице прекомерен дефицит, Съветът и Комисията вземат предвид съответните фактори, посочени в параграф 3, тъй като те влияят на положението на съответната държава-членка, и при последващите процедурни стъпки съгласно член 126 от ДФЕС, включително посочените в член 3, параграф 5 и член 5, параграф 2 от настоящия регламент, и по-специално при установяването на краен срок за коригирането на прекомерния дефицит и неговото евентуално удължаване. При все това тези фактори не се вземат предвид за решението на Съвета съгласно член 126, параграф 12 от ДФЕС за отмяна на някои или всички негови решения съгласно член 126, параграфи 6–9 и параграф 11 от ДФЕС."
д)
параграф 7 се заменя със следното:" 7. За държави-членки, в които прекомерният дефицит над референтната стойност отразява извършването на пенсионна реформа, въвеждаща многостълбова система, която включва задължителен стълб изцяло на капиталов принцип, Комисията и Съветът, отчитат също и разходите за реформата ▌, когато оценяват развитието на размера на дефицита в рамките на процедурата при прекомерен дефицит, при положение че дефицитът не превишава в значителна степен равнище, което може да се счита за близко до референтната стойност, а съотношението на дълга не надхвърля референтната стойност, при условие че се запазва фискалната устойчивост като цяло. Нетните разходи се вземат предвид и при решението на Съвета съгласно член 126, параграф 12 от ДФЕС за отмяна на някои или всички негови решения съгласно член 126, параграфи 6–9 и параграф 11 от ДФЕС, ако дефицитът е намалявал значително и постоянно и е достигнал ниво, близо до референтната стойност ▌."
2a.Създава се следният раздел:"
РАЗДЕЛ 1а
ИКОНОМИЧЕСКИ ДИАЛОГ
Член 2a
1.За да се активизира диалогът между институциите на Съюза, и по-конкретно Европейския парламент, Съвета и Комисията, както и за да се гарантира по-голяма прозрачност и отчетност, компетентната комисия на Европейския парламент може да покани председателя на Съвета, Комисията и когато това е целесъобразно, председателя на Еврогрупата, да се явят пред комисията за провеждане на разисквания върху препоръка на Съвета въз основа на член 126, параграф 7 от ДФЕС и уведомление съгласно член 126, параграф 9 от ДФЕС, както и решения, взети в съответствие с член 126, параграфи 6 и 11 от ДФЕС.
Компетентната комисия на Европейския парламент може да предложи на държавите-членки, засегнати от подобни препоръки, уведомления и решения, възможността да участват в обмяна на мнения.
2.Комисията и Съветът редовно информират Европейския парламент относно прилагането на настоящия регламент.
"
3. Член 3 се изменя, както следва:
а)
параграф 2 се заменя със следното:" 2. Вземайки предвид становището, посочено в параграф 1, Комисията, ако прецени, че е налице прекомерен дефицит, представя становище и предложение до Съвета в съответствие с член 126, параграфи 5 и 6 от ДФЕС и уведомява Европейския парламент."
б)
В параграф 3 позоваването „член 4, параграф 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 3605/93“ се заменя с позоваването „член 3, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 479/2009“.
в)
параграф 4 се заменя със следното:" 4. Препоръката на Съвета, направена в съответствие с член 126, параграф 7 от ДФЕС, определя срок не по-дълъг от шест месеца, за да бъдат предприети ефективни действия от съответната държава-членка. Когато ситуацията го налага, срокът за ефективни действия може да бъде три месеца. Препоръката на Съвета следва също така да определи краен срок за коригиране на прекомерния дефицит, което следва да бъде завършено в годината, следваща годината на неговото установяване, освен ако са налице особени обстоятелства. В своята препоръка Съветът изисква държавата-членка да постигне годишни бюджетни цели, които въз основа на прогнозите, аргументиращи препоръката, са съобразени с минимално годишно подобрение от поне 0,5 % от БВП като референтна стойност, с отчитане на цикличните колебания и с изчистени еднократни и временни мерки, за да се гарантира коригирането на прекомерния дефицит в рамките на срока, определен в препоръката."
г)
създава се следният параграф ▌:" 4а) В срока, посочен в параграф 4, съответната държава-членка докладва на Комисията и на Съвета относно мерките, предприети в отговор на препоръката на Съвета съгласно член 126, параграф 7 от ДФЕС. Докладът включва целите за държавни разходи и приходи и за дискреционните мерки по отношение на разходите и приходите в съответствие с препоръката на Съвета съгласно член 126, параграф 7 от ДФЕС, както и информация относно взетите мерки и естеството на мерките, предвидени за постигане на целите. Докладът се оповестява публично."
д)
параграф 5 се заменя със следното:" 5. Ако са били предприети ефективни действия съгласно препоръка по член 126, параграф 7 от Договора и след приемането на препоръката са възникнали неочаквани неблагоприятни икономически събития със значими отрицателни последици за държавните финанси, Съветът може да реши по препоръка на Комисията да приеме преразгледана препоръка съгласно член 126, параграф 7 от Договора. Преразгледаната препоръка, вземайки предвид факторите, посочени в член 2, параграф 3 от настоящия регламент, принципно може да удължи срока за коригиране на прекомерния дефицит с една година. Съветът оценява наличието на неочаквани неблагоприятни икономически събития със значими отрицателни последствия за държавните финанси въз основа на икономическите прогнози в своята препоръка. В случай на сериозен икономически спад за еврозоната или за ЕС като цяло, Съветът може също да реши, по препоръка на Комисията, да приеме преразгледана препоръка съгласно член 126, параграф 7 от Договора, при условие че това не застрашава фискалната устойчивост в средносрочен план."
4. Член 4 се изменя, както следва:
а)
параграф 1 се заменя със следното:" 1.Всяко решение на Съвета да направи своите препоръки публично достояние, когато е установено, че не са предприети ефективни действия съгласно член 126, параграф 8 от ДФЕС, се взема незабавно след изтичане на срока, определен в съответствие с член 3, параграф 4 от настоящия регламент."
б) ▌параграф 2 се заменя със следното:"
2. Съветът, когато преценява дали са били предприети ефективни действия в отговор на неговите препоръки, отправени в съответствие с член 126, параграф 7 от ДФЕС, основава решението си на доклада, представен от съответната държава-членка съгласно член 3, параграф 4а от настоящия регламент, и неговото изпълнение, както и на всякакви други публично оповестени решения на правителството на съответната държава-членка.
Когато Съветът установи, в съответствие с член 126, параграф 8 от ДФЕС, че съответната държава-членка не е предприела ефективни действия, той докладва съответно на Европейския съвет.
"
5. Член 5 се изменя, както следва:
а)
параграф 1 се заменя със следното:" 1. Всяко решение на Съвета за отправяне на предизвестие до съответната държава-членка от еврозоната да вземе мерки за намаляване на дефицита съгласно член 126, параграф 9 от Договора, се взема в срок от два месеца от решението на Съвета, установяващо, че не са предприети ефективни действия съгласно член 126, параграф 8. В предизвестието Съветът изисква от държавата-членка да постигне годишните бюджетни цели, които, въз основа на прогнозите, аргументиращи предизвестието, са съобразени с минимално годишно подобрение от поне 0,5 % от БВП като референтна стойност, с отчитане на цикличните колебания и с изчистени еднократни и временни мерки, за да се гарантира коригирането на прекомерния дефицит в рамките на срока, определен в предизвестието. Съветът също така указва мерките, благоприятстващи постигането на тези цели."
б)
създава се следният параграф ▌:" 1а) След предизвестието на Съвета, отправено в съответствие с член 126, параграф 9 от ДФЕС, съответната държава-членка докладва на Комисията и на Съвета относно предприетите действия в отговор на предизвестието на Съвета. Докладът включва целите за държавните разходи и приходи и за дискреционните мерки по отношение на разходите и приходите, както и информация относно взетите мерки в отговор на конкретните препоръки на Съвета, за да се позволи на Съвета при необходимост да вземе решение в съответствие с член 6, параграф 2 от настоящия регламент. Докладът се оповестява публично."
в)
параграф 2 се заменя със следното:" 2. Ако са били предприети ефективни действия съгласно предизвестие по член 126, параграф 9 от Договора и след приемането на предизвестието са възникнали неочаквани неблагоприятни икономически събития със значими отрицателни последици за държавните финанси, Съветът може да реши по препоръка на Комисията да приеме преразгледано известие съгласно член 126, параграф 9 от Договора. Преразгледаното предизвестие, вземайки предвид факторите, посочени в член 2, параграф 3 от настоящия регламент, може по изключение да удължи срока за коригиране на прекомерния дефицит по правило с една година. Съветът оценява наличието на неочаквани неблагоприятни икономически събития със значими отрицателни последствия за държавните финанси въз основа на икономическите прогнози в своето предизвестие. В случай на сериозен икономически спад за еврозоната или за ЕС като цяло, Съветът също така може да реши, по препоръка от Комисията, да приеме преразгледано предизвестие съгласно член 126, параграф 7 от Договора, при условие че това не застрашава фискалната устойчивост в средносрочен план."
6. Член 6 се заменя със следното:"
Член 6
1. Съветът, когато преценява дали са били предприети ефективни действия в отговор на неговото предизвестие, изпратено в съответствие с член 126, параграф 9 от ДФЕС, основава решението си на доклада, представен от съответната държава-членка съгласно член 5, параграф 1а от настоящия регламент, и неговото изпълнение, както и на всякакви други публично оповестени решения на правителството на съответната държава-членка. Резултатите от мисията за наблюдение, която се провежда от Комисията в съответствие с член 10а, се вземат предвид.
2. Когато са изпълнени условията за прилагане на член 126, параграф 11 от ДФЕС, Съветът налага санкции в съответствие с член 126, параграф 11 от ДФЕС. Всяко подобно решение следва да бъде взето не по-късно от четири месеца след решението на Съвета за отправяне на предизвестие до съответната участваща държава-членка да предприеме мерки в съответствие с член 126, параграф 9 от ДФЕС.
"
7. ▌Член 7 се заменя със следното:"
Член 7
В случай че участващата държава-членка не успее да предприеме действия, съответстващи на последователните решения на Съвета съгласно член 126, параграфи 7 и 9 от ДФЕС, решението на Съвета за налагане на санкции в съответствие с член 126, параграф 11 от ДФЕС, следва да бъде взето в рамките на шестнадесет месеца от датите за докладването на данните, определени в член 3, параграфи 2 и 3 от Регламент (EО) № 479/2009. В случай че се прилага член 3, параграф 5 или член 5, параграф 2 от настоящия регламент, 16-месечният срок се променя съответно. Ускорена процедура се използва в случай на преднамерено планиран дефицит, за който Съветът е решил, че е прекомерен.„
8. Член 8 се заменя със следното:
„Член 8
Решенията на Съвета за засилване на санкциите в съответствие с член 126, параграф 11 от Договора, се вземат не по-късно от два месеца след датите за предоставяне на информация съгласно Регламент (ЕО) № 479/2009. Решенията на Съвета за отмяна на някои или на всички негови решения в съответствие с член 126, параграф 12 от Договора се вземат възможно най-скоро и във всички случаи не по-късно от два месеца след датите за предоставяне на информация съгласно Регламент (ЕО) № 479/2009.
"
9. В член 9, параграф 3 позоваването „член 6“ се заменя с позоваването „член 6, параграф 2“.
10. Член 10 се изменя, както следва:
а)
уводното изречение на параграф 1 се заменя със следния текст:" 1. Комисията и Съветът извършват редовно наблюдение на прилагането на действията, предприети:"
б)
в параграф 3 позоваването „Регламент (ЕО) № 3605/93“ се заменя с позоваването „Регламент (ЕО) № 479/2009“.
10a.Създава се следният член:"
Член 10а
1.Комисията поддържа постоянен диалог с органите на държавите-членки в съответствие с целите на настоящия регламент. За тази цел Комисията по-специално провежда мисии с цел оценка на действителното икономическо положение в държавата-членка и определяне на рисковете или трудностите при спазването на целите на настоящия регламент.
2.Засилено наблюдение може да бъде предприето по отношение на държави-членки, които са обект на препоръки и предизвестия, публикувани след решение в съответствие с член 126, параграф 8 и решения съгласно член 126, параграф 11 от ДФЕС за целите на наблюдението in situ. Съответните държави-членки предоставят цялата информация, необходима за подготовката и провеждането на мисията.
3.В случаите, когато съответната държава-членка е държава-членка, чиято парична единица е еврото или която участва в ERM II, Комисията може да покани представители на Европейската централна банка, по целесъобразност, да участват в мисиите за наблюдение.
4.Комисията докладва на Съвета за резултатите от мисията, посочена в параграф 2, и ако това е целесъобразно, може да реши да оповести публично констатациите си.
5.При организиране на мисиите за наблюдение, посочени в параграф 2, Комисията изпраща временните си заключения на съответните държави-членки за коментар.
"
11. Член 11 се заменя със следния текст:"
Член 11
Когато Съветът реши да наложи санкции на участваща държава-членка в съответствие с член 126, параграф 11 от ДФЕС, като правило се налага глоба. Съветът може да реши да допълни тази глоба с други мерки, предвидени в член 126, параграф 11 от ДФЕС.
"
12. Член 12 се заменя със следния текст:"
Член 12
1. Размерът на глобата се определя въз основа на твърд компонент, възлизащ на 0,2 % от БВП, и променлив компонент. Променливият компонент възлиза на една десета от разликата между дефицита като процент от БВП за предходната година и референтната стойност за дефицита на държавния бюджет, или ‐ в случай че неспазването на бюджетната дисциплина включва критерия за дълга ‐ салдото по консолидирания държавен бюджет като процент от БВП, което е трябвало да бъде постигнато през същата година съгласно предизвестието, отправено в съответствие с член 126, параграф 9 от Договора.
2. Всяка следваща година, докато решението за съществуването на прекомерен дефицит не бъде отменено, Съветът преценява дали съответната участваща държава-членка е предприела ефективно действие в отговор на предизвестието на Съвета съгласно член 126, параграф 9 от ДФЕС. В тази годишна оценка Съветът решава в съответствие с член 126, параграф 11 от ДФЕС да засили санкциите, освен ако съответната участваща държава-членка не се е съобразила с предизвестието на Съвета. Ако е взето решение за допълнителна глоба, тя се изчислява по същия начин, по който се изчислява променливият компонент на глобата в параграф 1.
3. Всяка отделна глоба, посочена в параграфи 1 и 2, не може да надхвърля горната граница от 0,5 % от БВП.
"
13. Член 13 се отменя и позоваването на него в член 15 се заменя с позоваването „член 12“.
14. Член 16 се заменя със следното:"
Член 16
Средствата от глобите, посочени в член 12 от настоящия регламент, представляват други приходи, както е посочено в член 311 от Договора, и се влагат в Европейския инструмент за финансова стабилност. От момента, в който държавите-членки, чиято парична единица е еврото, създадат друг механизъм за стабилност за предоставяне на финансова помощ с цел гарантиране на стабилността на еврозоната като цяло, глобите се влагат в този механизъм.
"
14a.Създава се следният член:"
Член 17а
1.В срок от три години след влизането в сила на настоящия регламент и веднъж на всеки пет години след това Комисията публикува доклад относно неговото прилагане.
В този доклад се оценява, наред с другото:
а)
ефективността на регламента;
б)
напредъкът в осигуряването на по-тясно координиране на икономическите политики и устойчиво сближаване на икономическите показатели на държавите-членки в съответствие с Договора.
2.В случаите, когато това е целесъобразно, докладът се придружава от предложение за изменение на настоящия регламент.
3.Този доклад се изпраща на Европейския парламент и на Съвета.
"
15. Всички позовавания на „член 104“ се заменят в регламента с позовавания на „член 126 от ДФЕС.
16. В точка 2 от приложението позоваванията в колона І на „член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 3605/93 на Съвета“ се заменят с позоваването „член 3, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 479/2009 на Съвета.“
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Изменения, приети от Европейския парламент на 23 юни 2011 г. към предложението за директива на Съвета относно изискванията за бюджетните рамки на държавите-членки (COM(2010)0523 – C7-0397/2010 – 2010/0277(NLE))(1)
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА относно изискванията за бюджетните рамки на държавите-членки
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 126, параграф 14, трета алинея от него,
като взе предвид предложението на Европейската комисия,
като взе предвид становището на Европейския парламент(3),
като взе предвид становището на Европейската централна банка(4),
като има предвид, че:
(1) Съществува необходимост от доразвиване на опита, придобит през първото десетилетие от функционирането на Икономическия и паричен съюз. Неотдавнашните събития в икономиката поставиха нови предизвикателства пред провеждането на фискалната политика в Съюза и по-конкретно изведоха на преден план необходимостта от засилване на националното участие и от хармонизирани изисквания по отношение на правилата и процедурите, съставящи бюджетните рамки на държавите-членки. По-специално е необходимо да се уточнят действията, които националните органи трябва да предприемат, за да изпълнят разпоредбите на приложения към Договорите Протокол (№ 12) относно процедурата при прекомерен дефицит, и по-специално член 3 от него.
(2) Администрациите на държавите-членки и подсекторите на държавното управление поддържат системи за счетоводно отчитане на публичния сектор, включващи елементи като счетоводство, вътрешен контрол, финансова отчетност и одит. Те следва да се разграничават от статистическите данни, които се отнасят до резултатите от базираните на статистически методики държавни финанси, както и от прогнозите или бюджетните действия, засягащи бъдещи държавни финанси.
(3) Цялостните и надеждни публични счетоводни практики за всички сектори на държавното управление са предпоставка за изготвянето на висококачествени статистически данни, които са съпоставими между всички държави-членки. Вътрешният контрол следва да гарантира, че съществуващите правила се изпълняват в рамките на целия сектор на държавното управление. Независимото одитиране, осъществено от държавни институции, като например сметни палати, или частни одиторски органи, следва да насърчава най-добрите международни практики.
(4) Наличието на фискални данни е от първостепенно значение за правилното функциониране на рамката за бюджетно наблюдение на Съюза. Постоянното наличие на своевременно представени и надеждни фискални данни е гаранция за правилното и навременно наблюдение, което от своя страна позволява бърза реакция в случай на неочаквани процеси в развитието на бюджета. Решаващ фактор за гарантиране на качеството на фискалните данни е прозрачността, която трябва да включва постоянния публичен достъп до тях.
(5) Що се отнася до статистиката, Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно европейската статистика(5) установи законодателна рамка за изготвянето на европейска статистика с оглед на формулирането, прилагането, контрола и оценката на политиките на Съюза. С този регламент се определят също принципите на разработването, изготвянето и разпространението на европейска статистика: професионална независимост, безпристрастност, обективност, надеждност, статистическа поверителност и разходна ефективност, като се посочват конкретни определения за тези принципи. Измененият Регламент (ЕО) № 479/2009 на Съвета от 25 май 2009 г. за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за създаване на Европейската общност(6), засили правомощията на Комисията относно проверките на статистически данни, използвани за процедурата при прекомерен дефицит.
(6) Определенията за „държавен“, „дефицит“ и „инвестиция“ са посочени в Протокола относно процедурата при прекомерен дефицит чрез позоваване на Европейската система за интегрирани икономически сметки (ЕSA), заменена от Европейската система от национални и регионални сметки в Общността (приета с Регламент (ЕО) № 2223/96 на Съвета от 25 юни 1996 г. относно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността(7) и наричана по-долу „ESA 95“).
(6a)Наличието на данни по ESA 95 и тяхното качество са от първостепенно значение за правилното функциониране на рамката за фискално наблюдение на ЕС. ESA 95 се базира на информация, осигурявана на начислена основа. Тази фискална статистика с натрупване обаче се основава на предходно събиране на данни на касова основа или техния еквивалент. Тези данни могат да играят определена роля за засилване на навременното бюджетно наблюдение, с цел да се избегне късното откриване на съществени бюджетни грешки. Наличието на динамични редове от данни на касова основа за развитието на бюджета може да разкрие процеси, които налагат по-стриктно наблюдение. Фискалните данни на касова основа (или еквивалентни стойности от счетоводното отчитане на публичния сектор, ако не са налични данни на касова основа), които трябва да се публикуват, следва да включват най-малко общо салдо, общ размер на приходите и общ размер на разходите. В обосновани случаи, когато например съществуват голям брой органи на местното управление, навременното публикуване на данни може да се основава на подходящи техники за прогнозиране на базата на извадка от органи, с последващо коригиране чрез използване на данните за всички органи.
(7) Необективните и нереалистичните макроикономически и бюджетни прогнози могат да се окажат съществена пречка пред ефективността на фискалното планиране, вследствие на което да отслабят ангажимента към бюджетната дисциплина, докато прозрачността и обсъждането на методиките за прогнозиране могат значително да повишат качеството на макроикономическите и бюджетни прогнози за фискално планиране.
(8) Прозрачността представлява съществен фактор, гарантиращ използването на реалистични прогнози за провеждане на бюджетната политика, и трябва да включва публичния достъп не само до официалните макроикономически и бюджетни прогнози, изготвени за фискално планиране, но и до методиките, хипотезите и съответните параметри, залегнали в основата на такива прогнози.
(9) Анализът на чувствителността и съответните бюджетни предвиждания, допълващи най-вероятния макрофискален сценарий, позволяват анализиране на насоките, в които биха се развили основните променливи фискални показатели при различни хипотези за растежа и лихвените проценти, и така намаляват значително риска от нарушаване на бюджетната дисциплина поради грешки в прогнозирането.
(10) Прогнозите на Комисията и информацията относно моделите, на които се основават, могат да предоставят на държавите-членки подходящ еталон за техния най-вероятен макрофискален сценарий, като повишават обосноваността на прогнозите, използвани за бюджетно планиране, макар че степента, в която може да се очаква, че държавите-членки ще сравняват прогнозите, използвани за бюджетно планиране, с прогнозите на Комисията, ще зависи от графика на изготвянето на прогнозите и от сравнимостта на прогнозните методики и хипотези. Прогнозите от други независими органи могат също да предоставят полезни еталони.
(10a)Значителните разлики между избрания макрофискален сценарий и прогнозата на Комисията следва да се опишат с обосновка, в частност ако равнището или растежът на променливите във външните хипотези се отклоняват значително от стойностите, отразени в прогнозите на Комисията.
(10б)С оглед на взаимозависимостта между бюджетите на държавите-членки и бюджета на Съюза, с цел оказване на подкрепа на държавите-членки при изготвянето на техните бюджетни прогнози, Комисията следва да предостави прогнози за разходите на ЕС въз основа на равнището на разходите, планирани в многогодишната финансова рамка.
(10в)С цел улесняване на изготвянето на прогнози, използвани за бюджетно планиране, и изясняване на разликите между прогнозите на Комисията и държавите-членки, всяка година всяка държава-членки следва да има възможността да обсъди с Комисията хипотезите, които стоят в основата на изготвянето на макроикономически и бюджетни прогнози.
(11) Решаващ фактор за повишаване на качеството на официалните макроикономически и бюджетни прогнози е те да бъдат подложени на редовна, непредубедена и всеобхватна оценка, основана на обективни критерии. Обстойната оценка включва внимателно изследване на икономическите хипотези, сравнение с прогнози, изготвени от други институции, и оценка на точността на предишни прогнози.
(12) Предвид документираната ефективност, показана от основаните на правила бюджетни рамки на държавите-членки при засилването на националното прилагане на фискалните правила на ЕС и повишаването на бюджетната дисциплина, стриктните специфични за държавите числово изразени фискални правила, съгласувани с бюджетните цели на равнището на Съюза, трябва да бъдат крайъгълен камък в засилената рамка за бюджетно наблюдение на Съюза. Стриктните числово изразени фискални правила следва да съдържат конкретни дефиниции на целите, както и механизми за ефективен и навременен контрол. Това следва да се основава на надежден и независим анализ, извършван от независими органи или органи, които разполагат с функционална автономия по отношение на фискалните органи на държавите-членки. Заедно с това политическият опит показва, че за да се постигне ефективно функциониране на числово изразените фискални правила, трябва да се предвидят последици в случай на тяхното неизпълнение, които съответно биха могли да се изразяват и само в загуба на репутация.
(12а)С оглед на това, че по силата на Протокол (№15) относно някои разпоредби, отнасящи се до Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия, референтните стойности, посочени в Протокол (№12) относно процедурата при прекомерен дефицит, не са пряко обвързващи за Обединеното Кралство, задължението за въвеждане на числово изразени фискални правила, които ефективно насърчават спазването на специфичните референтни стойности за прекомерния дефицит, и свързаното с него задължение за това, многогодишните цели в средносрочните бюджетни рамки да бъдат съвместими с тези правила, не следва да се прилагат за Обединеното кралство.
(13) Държавите-членки следва да избягват процикличните финансови политики, а усилията за постигането на фискална консолидация следва да бъдат по-задълбочени в периодите на благоприятна икономическа конюнктура. Числово изразените фискални правила с конкретно определени параметри спомагат за постигането на тези цели и следва да се отразяват в ежегодното бюджетно законодателство на държавите-членки.
(14) Националното фискално планиране може да бъде съгласувано с предпазните и корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж само ако включва приемането на многогодишна перспектива и по-специално постигането на средносрочните бюджетни цели. Единственото предназначение на средносрочните бюджетни рамки е да гарантират, че бюджетните рамки на държавите-членки са в съответствие със законодателството на Съюза. В контекста на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики(8) и на Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит(9) предпазните и корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж следва да не се разглеждат поотделно.
(15) Въпреки че одобряването на годишните закони за бюджета представлява най-важният етап в бюджетния процес, при който в държавите-членки се вземат важни бюджетни решения, повечето фискални мерки пораждат последици за бюджета, които далеч надхвърлят годишния бюджетен цикъл. Ето защо едногодишните перспективи предоставят недостатъчна база за стабилни бюджетни политики. С цел да се наложи многогодишната бюджетна перспектива на рамката за бюджетен надзор на Съюза планирането на годишните закони за бюджета следва да се базира на многогодишно фискално планиране, произтичащо от средносрочната бюджетна рамка.
(15а)Тази средносрочна бюджетна рамка следва да съдържа, наред с другото, прогнози за всички основни разходни и приходни позиции за съответната бюджетна година и за периода след нея на базата на непроменени политики. Всяка държава-членка следва да бъде в състояние да определи по подходящ начин непроменените политики и да оповести това публично, заедно с използваните методики, хипотези и съответни параметри.
(15б)Настоящата директива не забранява на ново правителство на държава-членка да актуализира средносрочната си бюджетна рамка, така че тя да отразява неговите нови политически приоритети, при условие че държавата-членка изтъкне разликите по отношение на предходната средносрочна бюджетна рамка.
(16) Разпоредбите на създадената от Договора рамка за бюджетно наблюдение и по-специално Пактът за стабилност и растеж се отнасят до държавното управление като цяло, което обхваща подсекторите „централно управление“, „регионално управление“, „местно управление“ и „социалноосигурителни фондове“, посочени в Регламент (ЕО) № 2223/96.
(17) Много от държавите-членки претърпяха значителна фискална децентрализация с възлагането на бюджетни правомощия на регионалните администрации. Следователно ролята на тези администрации в осигуряване на изпълнението на Пакта за стабилност и растеж нарасна значително и следва да се положат особени усилия, за да се гарантира, че всички подсектори на държавното управление са надлежно включени в обхвата на задълженията и процедурите, установени в националните бюджетни рамки, като това се отнася най-вече ‐ но не единствено ‐ за по-децентрализираните държави-членки.
(18) За да могат ефективно да насърчават бюджетната дисциплина и устойчивите публични финанси, бюджетните рамки следва да включват всички видове публични финанси. Поради тази причина следва да се обърне особено внимание на дейностите на органите и фондовете на държавното управление, които не са част от редовните бюджети на подсекторно равнищe, имащи незабавно или средносрочно въздействие върху бюджетните позиции на държавите-членки. Тяхното общо въздействие върху салдото на консолидирания държавен бюджет и държавния дълг следва да се представя в рамките на годишните бюджетни процеси и средносрочните бюджетни планове.
(18а)По подобен начин особено внимание изисква наличието на условни задължения. По-конкретно, условните задължения включват евентуални задължения, които зависят от настъпването или не на определено събитие в бъдеще, или сегашни задължения, при които няма вероятност за извършване на плащането или сумата не може да бъде изчислена по надежден начин. В условните задължения се включва например подходяща информация за държавните гаранции, необслужваните кредити и задълженията, произтичащи от дейността на публични дружества, в т.ч., когато е целесъобразно, за вероятността и потенциалната дата на падеж на разходите, свързани с условни задължения. Чувствителността на пазара следва да се отчита надлежно.
(18б)Комисията следва редовно да наблюдава изпълнението на настоящата директива. Следва да се набележат и споделят най-добрите практики относно разпоредбите на петте глави, които разглеждат различните аспекти на националните бюджетни рамки.
(18в)В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество(10) държавите-членки се насърчават да изготвят за себе си и в интерес на Съюза свои собствени таблици, които, доколкото е възможно, илюстрират съответствието между настоящата директива и мерките за транспониране, и да ги направят обществено достояние.
(19) Тъй като целта на действието, което следва да се предприеме ‐ а именно уеднаквеното спазване на бюджетна дисциплина съгласно изискванията на Договора ‐ не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки, а е по-скоро изпълнима на равнище ЕС, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, така както е изложен в същия член, в настоящата директива не се предвижда повече от необходимото за постигането на тази цел,
ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
ГЛАВА I
Предмет и определения
Член 1
Предмет
Настоящата директива определя подробни правила относно характеристиките на бюджетните рамки на държавите-членки, необходими за гарантиране на спазването на посочените в Договора задължения на държавите-членки за избягване на прекомерен държавен дефицит.
Член 2
Определения
За целите на настоящата директива се прилагат определенията за „държавен“, „дефицит“ и „инвестиция“, посочени в член 2 от Протокол (№ 12) относно процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договорите. Прилага се определението за „подсектори на държавното управление“, посочено в Регламент (ЕО) № 2223/96 (ESA 95).
Освен това се прилага следното определение:
„бюджетна рамка“ означава съвкупността от договорености, процедури, правила и институции, върху които се основава провеждането на бюджетните политики на държавното управление, и по-специално:
а)
системите на бюджетно счетоводство и статистическа отчетност;
б)
правилата и процедурите, уреждащи изготвянето на прогнози за бюджетното планиране;
в)
специфични за държавите числово изразени фискални правила, които допринасят за съгласуваността на провеждането на фискалната политика от държавите-членки със съответните им задължения съгласно Договора, във вид на обобщаващ показател на бюджетните резултати, като например държавен бюджетен дефицит, заеми, дълг или значителен компонент от тях;
г)
бюджетните процедури, които включват процедурни правила, подкрепящи всички етапи на бюджетния процес;
д)
средносрочните бюджетни рамки като специфична съвкупност от национални бюджетни процедури, които разширяват перспективата за изготвяне на фискалната политика отвъд годишния бюджетен график, включително определяне на приоритетите на политиката и на средносрочните бюджетни цели;
е)
механизмите за независимо наблюдение и анализ с оглед повишаване на прозрачността на елементите на бюджетния процес ▌;
ж)
механизмите и правилата, регулиращи фискалните взаимоотношения между публичните органи в различните подсектори на държавното управление.
ГЛАВА II
Счетоводство и статистика
Член 3
1. Държавите-членки поддържат национални системи за счетоводно отчитане на публичния сектор, които обхващат по изчерпателен и последователен начин всички подсектори на държавното управление ▌и съдържат информацията, необходима за съставяне на данните на база начисляване, с оглед на изготвяне на данни, базирани на ESA 95. Тези системи за счетоводно отчитане на публичния сектор са предмет на вътрешен контрол и независим одит.
2. Държавите-членки се грижат за навременната и редовна наличност на фискални данни за всички подсектори на държавното управление съобразно посоченото в Регламент (ЕО) № 2223/96 (ESA 95). По-специално държавите-членки публикуват:
а)
фискални данни на касова основа (или еквивалентната стойност от счетоводното отчитане на публичния сектор, ако не са налични данни на касова основа), както следва:
–
▌ежемесечно за централното управление, регионалното управление и социалноосигурителните подсектори, преди края на следващия месец, и
–
на всяко тримесечие за подсектора на местното управление, преди края на следващото тримесечие;
б)
подробна таблица с данни за преобразуването, в която е посочена методологията на преминаването от данни на касова основа (или еквивалентни стойности от счетоводното отчитане на публичния сектор, ако не са налични данни на касова основа) към данни, базирани на ESA-95.
ГЛАВА III
Прогнози
Член 4
1. Държавите-членки гарантират, че фискалното планиране се основава на реалистични макроикономически и бюджетни прогнози, за чието изготвяне е използвана актуална информация. Бюджетното планиране се основава на най-вероятния макрофискален сценарий или на по-предпазлив сценарий ▌. Макроикономическите и бюджетните прогнози се сравняват с най-актуалните прогнози на Комисията и, по целесъобразност, с тези на други независими органи. Значителни разлики между избрания макрофискален сценарий и прогнозата на Комисията се описват с обосновка, в частност ако равнището или растежът на променливите във външните хипотези се отклоняват значително от стойностите, отразени в прогнозите на Комисията.
1a.Комисията публикува методиките, хипотезите и съответните параметри, залегнали в основата на нейните макроикономически и бюджетни прогнози.
1б.С цел оказване на подкрепа на държавите-членки при изготвянето на техните бюджетни прогнози, Комисията предоставя прогнози за разходите на ЕС въз основа на равнището на разходите, планирани в многогодишната финансова рамка.
2. В рамките на анализа на чувствителността макроикономическите и бюджетните прогнози разглеждат измененията на основните фискални променливи при различни хипотези за растежа и лихвените проценти. Диапазонът на алтернативните хипотези, използвани при макроикономическите и бюджетните прогнози, се определя в зависимост от предишните прогнозни резултати и се стреми да отчете съответните сценарии за риск.
3. Държавите-членки уточняват коя институция отговаря за изготвянето на макроикономическите и бюджетни прогнози и правят публично достояние официалните макроикономически и бюджетни прогнози, изготвени с оглед на фискалното планиране, включително използваните за тях методики, хипотези и съответните параметри, на които се основават тези прогнози. Най-малко ежегодно държавите-членки и Комисията провеждат технически диалог относно хипотезите, на които се основава изготвянето на макроикономическите и бюджетните прогнози.
4. ▌Макроикономическите и бюджетните прогнози за фискално планиране се подлагат на редовна, безпристрастна и всеобхватна оценка, основана на обективни критерии, включително последваща оценка. Резултатите от тази оценка се съобщават публично и се вземат предвид по подходящ начин в бъдещите макроикономически и бюджетни прогнози. Ако при оценката се идентифицира значително отклонение, което касае макроикономическите прогнози за период от поне четири последователни години, съответната държава-членка предприема необходимите действия и го оповестява.
4a.Размерът на дълга и дефицита на държавите-членки се публикува от Комисията (Евростат) всяко тримесечие.
ГЛАВА IV
Числово изразени фискални правила
Член 5
Държавите-членки въвеждат специфични за всяка държава числово изразени фискални правила, които действително засилват изпълнението в многогодишен план от страна на държавното управление като цяло на съответните им произтичащи от Договора задължения в областта на бюджетната политика. Тези правила насърчават по-специално:
а)
съответствие с референтните стойности за дефицита и дълга, определени съгласно Договора;
б)
приемането на многогодишна перспектива за фискално планиране, включително спазването на средносрочните бюджетни цели на държавите-членки.
Член 6
1. Без да се накърняват предвидените в Договора разпоредби относно рамката за бюджетен надзор на Съюза, специфичните за държавите числово изразени фискални правила включват конкретни данни за следните елементи:
а)
определяне на целите и обхват на правилата;
б)
ефективен и навременен контрол върху спазването на правилата въз основата на надежден и независим анализ, извършван от независими органи или органи, които разполагат с функционална автономия по отношение на фискалните органи на държавите-членки;
в)
последици в случай на неспазване;
2.Ако числово изразените фискални правила съдържат дерогационни клаузи, в тези клаузи се определя ограничен брой специфични обстоятелства, съвместими със задълженията на държавите-членки, които произтичат от Договора в областта на бюджетната политика, и стриктни процедури, при които е разрешено временно неспазване на дадено правило.
Член 7
Годишните закони за бюджета на държавите-членки отразяват ▌ специфичните за тях действащи числово изразени фискални правила.
Член 7a
Членове 5‐7 не се прилагат за Обединеното кралство.
ГЛАВА V
Средносрочни бюджетни рамки
Член 8
1. Държавите-членки установяват надеждна, ефективна средносрочна бюджетна рамка, предвиждаща приемането на перспектива за фискално планиране с продължителност от най-малко три години, за да се гарантира, че националното фискално планиране следва многогодишна перспектива за фискално планиране.
2. Средносрочните бюджетни рамки включват процедури за определяне на следните елементи:
а)
изчерпателни и прозрачни многогодишни бюджетни цели по отношение на общия държавен дефицит, дълг и всички други обобщаващи фискални показатели като разходи, за да се гарантира, че те отговарят на числово изразените фискални правила, предвидени в действащата глава IV;
б)
▌прогнози за всички основни разходни и приходни позиции на държавното управление, с повече подробности относно централното управление и сферата на социалната сигурност, за съответната бюджетна година и за периода след нея на базата на непроменени политики;
в)
описание на предвижданите средносрочни политики с въздействие върху финансовите средства на държавното управление, разделени по основни приходни и разходни позиции ▌, което показва как се постига приспособяването към средносрочните бюджетни цели в сравнение с предвижданията в рамките на непроменените политики;
ва)
оценка на това, как с оглед на прякото им дългосрочно въздействие върху финансовите средства на държавното управление горепосочените предвидени политики може да засегнат дългосрочната устойчивост на публичните финанси.
3. Предвижданията, приети в рамките на средносрочните бюджетни рамки, се основават на реалистични макроикономически и бюджетни прогнози в съответствие с глава III.
Член 9
Годишните закони за бюджета са в съответствие с разпоредбите, произтичащи от средносрочната бюджетна рамка. По-конкретно предвижданията за приходите и разходите, заедно с приоритетите, определени от средносрочната бюджетна рамка съгласно член 8, параграф 2, представляват основата за изготвянето на годишния бюджет. Всяко отклонение от тези разпоредби подлежи на надлежно обяснение.
Член 9а
Настоящата директива не забранява на ново правителство на държава-членка да актуализира средносрочната си бюджетна рамка, така че тя да отразява неговите нови политически приоритети, при условие че държавата-членка изтъкне разликите по отношение на предходната средносрочна бюджетна рамка.
ГЛАВА VІ
Прозрачност на финансовите средства на държавното управление и пълен обхват на бюджетните рамки
Член 10
Държавите-членки гарантират, че всички мерки, предприети с оглед на съответствието с глави II, III и IV, са съгласувани между всички подсектори на държавното управление и ги обхващат изцяло. По-специално това включва съгласуваност на счетоводните правила и процедури ▌ и надеждността на използваните системи за събиране и обработка на данни.
Член 11
1. Държавите-членки създават подходящи механизми за координация между подсекторите на държавното управление, за да гарантират, че всички подсектори са изцяло и последователно обхванати във фискалното планиране, специфичните числово изразени фискални правила, и в изготвянето на бюджетните прогнози и многогодишното планиране, както се уточнява в многогодишната бюджетна рамка.
▌
2. Ясно се посочват бюджетните отговорности на публичните органи в различните подсектори на държавното управление с цел да се повиши фискалната отчетност.
Член 13
1. Всички органи и фондове на държавното управление, които не са част от редовните бюджети на подсекторно равнище, се посочват и представят, заедно с друга подходяща информация, в рамките на годишните бюджетни процеси. Тяхното общо въздействие върху салдото на консолидирания държавен бюджет и държавния дълг се представя в рамките на годишните бюджетни процеси и средносрочните бюджетни планове.
2. Държавите-членки публикуват подробна информация относно въздействието на данъчните разходи върху приходите.
3. За всички подсектори на държавното управление държавните-членки публикуват съответната информация относно условните задължения с потенциално значително въздействие върху публичните бюджети, включително държавни гаранции, необслужвани кредити и задължения, произтичащи от дейността на публични дружества, в това число техния обхват ▌. Наред с това, държавите-членки публикуват информация относно участията на държавното управление в капитала на частни и държавни корпорации за икономически значими суми.
ГЛАВА VII
Заключителни разпоредби
Член 14
1. Държавите-членки въвеждат в сила разпоредбите, необходими с оглед изпълнението на настоящата директива, не по-късно от 31 декември 2013 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби. Съветът насърчава държавите-членки да изготвят за себе си и в интерес на Съюза свои собствени таблици на съответствието, които, доколкото е възможно, илюстрират съответствието между ▌настоящата директива и мерките за транспониране, и да ги направят обществено достояние.
1a.Комисията предоставя междинен доклад за напредъка относно изпълнението на основните разпоредби на настоящата директива въз основа на съответната информация от държавите-членки, който се представя не по-късно от една година след датата на влизане в сила на директивата.
1б. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.
2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Член 14a
1.Пет години след датата на транспониране, посочена в член 14, параграф 1, Комисията публикува преглед на пригодността на разпоредбите на директивата.
2.Прегледът оценява, наред с другото, пригодността на:
а)
статистическите изисквания за всички подсектори на управлението;
б)
изграждането и ефективността на числово изразените фискални правила в държавите-членки;
в)
общото равнище на прозрачност на публичните финанси в държавите-членки.
3.Не по-късно от края на 2012 г. Комисията следва да осъществи оценка на пригодността на Международните счетоводни стандарти за публичния сектор по отношение на държавите-членки.
Член 15
Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след датата на публикуването й в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 16
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно европейската статистика и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1101/2008 на Европейския парламент и на Съвета за предоставянето на поверителна статистическа информация на Статистическата служба на Европейските общности, на Регламент (ЕО) № 322/97 на Съвета относно статистиката на Общността и на Решение 89/382/ЕИО, Евратом на Съвета за създаване на Статистически програмен комитет на Европейските общности (ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 164).
Изменения, приети от Европейския парламент на 23 юни 2011 г. към предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за ефективното прилагане на бюджетно наблюдение в еврозоната (COM(2010)0524 – C7-0298/2010 – 2010/0278(COD))(1)
РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА за ефективното прилагане на бюджетно наблюдение в еврозоната
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 136 във връзка с член 121, параграф 6 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
като взеха предвид становището на Европейската централна банка(3),
след като представиха проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като взеха предвид становището Европейския икономически и социален комитет(4),
в съответствие с обикновената законодателна процедура,
като имат предвид, че:
(1) Държавите-членки, чиято парична единица е еврото, имат особен интерес и отговорност да провеждат икономическа политика, която насърчава правилното функциониране на Икономическия и паричен съюз, и да избягват политика, която го застрашава.
(2) В Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се предвижда възможност за приемане на специални мерки в еврозоната, чието действие надхвърля това на приложимите към всички държави-членки разпоредби, с цел да се осигури правилното функциониране на Икономическия и паричен съюз.
(2a)Опитът, придобит по време на първото десетилетие от функционирането на Икономическия и паричен съюз, и допуснатите грешки показват необходимост от подобряване на икономическото управление в Съюза, което следва да бъде изградено на основата на по-силна национална ангажираност по отношение на общоприетите правила и политики и на по-стабилна рамка за наблюдение на националните икономически политики на равнището на Съюза.
(2б)Подобрената рамка за икономическо управление следва да разчита на няколко взаимно свързани и последователни политики за устойчив растеж и създаване на работни места, и по-конкретно стратегия на Съюза за растеж и създаване на работни места, отделяща особено внимание на развитието и укрепването на вътрешния пазар, насърчаването на международната търговия и конкурентоспособност, ефективна рамка за недопускане на прекомерен държавен дефицит и неговото коригиране (Пакта за стабилност и растеж), стабилна рамка за предотвратяване и коригиране на макроикономически дисбаланси, минимални изисквания спрямо националните бюджетни рамки, засилено регулиране и надзор на финансовите пазари, включително макропруденциален надзор от Европейския съвет за системен риск.
(2в)Пактът за стабилност и растеж и цялата рамка за икономическо управление следва да допълват и да са в съответствие със стратегията на Съюза за растеж и работни места. Взаимосвързаността между различните елементи не следва да предполага изключения от разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж.
(2г)Укрепването на икономическото управление следва да включва по-тясно и по-своевременно включване на Европейския парламент и националните парламенти.
(2д)Постигането и поддържането на динамичен единен пазар следва да се разглежда като елемент на правилното и безпрепятствено функциониране на Икономическия и паричен съюз.
(2е)Комисията следва да има по-силна координираща роля в процедурите за засилено наблюдение, основно по отношение на конкретни за държавите-членки оценки, мониторинг, мисии in situ, препоръки и предупреждения.
(2ж)Комисията следва да има по-значителна роля в процедурата на засилено наблюдение по отношение на конкретни за всяка една от държавите-членки оценки, мониторинг, мисии, препоръки и предупреждения. В частност, ролята на Съвета следва да бъде ограничена по отношение на вземането на решение относно санкциите и в Съвета следва да се използва гласуването с обратно квалифицирано мнозинство.
(2з)Може да се установи диалог с Европейския парламент, като по този начин се даде възможност на Комисията да оповести публично своите анализи, а на председателя на Съвета, на Комисията и по целесъобразност на председателя на Европейския парламент или на председателя на Еврогрупата – възможност за обсъждане. Такова публично разискване би могло да осигури възможност за обсъждане на последиците от националните решения и публичен партньорски натиск. Компетентната комисия на Европейския парламент може да предложи на държавата-членка, която е засегната от решенията на Съвета, взети в съответствие с членове 3, 4 и 5 от настоящия регламент, възможност да участва в размяна на мнения.
(3) За по-ефективното прилагане на бюджетно наблюдение в еврозоната са необходими допълнителни санкции. Тези санкции следва да повишат доверието в рамката за фискално наблюдение на Съюза.
(4) Правилата, въведени с настоящия регламент, следва да осигурят наличието на справедливи, навременни, постъпателни и ефективни механизми за следване на предпазните и корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж, и по-специално Регламент (ЕО) № 1466/97 от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики(5) и Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит, като спазването на бюджетната дисциплина се проверява въз основа на критериите за държавния дефицит и за държавния дълг(6).
(5) Санкциите за държавите-членки, чиято парична единица е еврото, съгласно настоящия регламент в рамките на предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж, следва да създадат стимули за коригиране и поддържане на средносрочната бюджетна цел.
(5a)С цел да се предотврати погрешно представяне, умишлено или поради груба небрежност, на държавния дефицит и данните за дълга, които са основен източник за координиране на икономическата политика в Европейския съюз, следва да бъде налагана глоба на държавата-членка, която носи отговорност за погрешното представяне.
(6) С цел да се допълнят правилата относно изчисляване на глобите, налагани за манипулиране на статистика, както и относно процедурата, следвана от Комисията за разследване на такива действия, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на подробни критерии за определяне на размера на глобата и за провеждане на разследванията от страна на Комисията. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да провежда подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготвянето и съставянето на делегирани актове Комисията следва да осигурява едновременно, своевременно и подходящо предаване на съответните документи на Европейския парламент и Съвета.
(7) Сред предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж коригирането и изпълнението на средносрочната бюджетна цел следва да бъдат осигурени чрез задължение за учредяване на лихвоносен депозит, което се налага временно на държава-членка, чиято парична единица е еврото и която не осъществява задоволителен напредък към бюджетната консолидация. Към това следва да се пристъпва, в случай че ▌държава-членка, дори и с бюджетен дефицит под референтната стойност от 3 % от БВП, се отклонява значително от средносрочната бюджетна цел или от подходящия план за корекции за постигането на тази цел и не успява да коригира отклонението.
(8) Наложеният лихвоносен депозит следва да бъде освободен в полза на съответната държава-членка заедно с натрупаните по него лихви, след като Съветът се увери, че ситуацията, пораждаща задължение за учредяване на депозит, вече не съществува.
(9) Сред корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж санкциите за държави-членки, чиято парична единица е еврото, следва да са под формата на задължение за учредяване на безлихвен депозит, свързан с решение на Съвета за установяване на наличието на прекомерен дефицит, когато на съответната държава-членка вече е бил наложен лихвоносен депозит в превантивните марки на Пакта за стабилност и растеж или в случаи на особено сериозно неспазване на правните задължения на бюджетната политика, определени в Пакта за стабилност и растеж, и задължението за заплащане на глоба при неспазване на препоръка на Съвета за коригиране на прекомерния държавен дефицит. ▌
(9a)За да се избегне прилагането с обратно действие на санкциите от превантивните мерки на Пакта за стабилност и растеж, предвидени в настоящия регламент, тези санкции във всеки случай следва да се прилагат само по отношение на съответните препоръки, приети от Съвета съгласно член 6, параграф 2, четвърта алинея от Регламент (ЕО) № 1466/97 след влизането в сила на настоящия регламент. По същия начин, за да се избегне прилагането с обратно действие на санкциите от корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж, предвидени в настоящия регламент, тези мерки във всеки случай следва да се прилагат само по отношение на съответните препоръки и решения за коригиране на прекомерния държавен дефицит, приети от Съвета след влизането в сила на настоящия регламент.
(10) Размерът на лихвоносния депозит, на безлихвения депозит и на глобата, предвидени в настоящия регламент, следва да бъде така фиксиран, че да осигурява справедливо постепенно нарастване на санкциите в рамките на предпазните и корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж и да създава достатъчно стимули за държавите-членки, чиято парична единица е еврото, да съблюдават фискалната рамка на Съюза. Глобата, свързана с член 126, параграф 11 от Договора и установена в член 12 от Регламент (ЕО) № 1467/97(7), се състои от фиксиран компонент, равен на 0,2 % от БВП, и от променлив компонент. По този начин се гарантира постепенно нарастване на санкциите и равнопоставено третиране на държавите-членки, ако лихвоносният депозит, безлихвения депозит и глобата, установени в настоящия регламент, се равняват на 0,2 % от БВП – размерът на твърдо определения компонент на глобата, свързана с член 126, параграф 11 от Договора.
(10a)Комисията следва също да може да дава препоръка за намаляване на размера на санкцията или нейната отмяна поради изключителни икономически обстоятелства.
(11) Следва да бъде предвидена възможност Съветът да намалява или отменя санкциите, наложени на държавите-членки, чиято парична единица е еврото, въз основа на препоръка на Комисията след мотивирано искане от страна на съответната държава-членка. В рамките на корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж Комисията следва също да може да дава препоръка за намаляване на размера на санкцията или нейната отмяна поради изключителни икономически обстоятелства.
(12) Безлихвеният депозит следва да бъде освободен, след като прекомерният дефицит бъде коригиран, а лихвата върху тези депозити, както и събраните глоби, следва да се влагат в механизми за стабилност, които целят предоставяне на финансова помощ и са създадени от държавите-членки, чиято парична единица е еврото, с цел да се гарантира стабилността на еврозоната като цяло.
(13) Правомощията за приемане на конкретни решения за привеждане в изпълнение на механизмите за налагане на санкции, изложени в настоящия регламент, следва да бъдат дадени на Съвета. Като част от координацията на икономическите политики на държавите-членки, извършвана от Съвета, както е посочено в член 121, параграф 1 от ДФЕС, тези конкретни решения са неразделна част от последващия контрол на мерките, приети от Съвета в съответствие с членове 121 и 126 от ДФЕС и Регламенти (ЕО) № 1466/97 и (ЕО) № 1467/97.
(14) Тъй като настоящият регламент съдържа общи правила за ефективното прилагане на Регламенти (ЕО) № 1466/97 и (ЕО) № 1467/97, той следва да бъде приет в съответствие с обикновената законодателна процедура, посочена в член 121, параграф 6.
(15) Тъй като целта за създаване на единен механизъм за налагане на санкции не може да бъде постигната в достатъчна степен на ниво държави-членки, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.
(15a)За да се осигури постоянен диалог с държавите-членки, които се стремят да постигнат целите на настоящия регламент, Комисията следва да провежда мисии за наблюдение.
(15б)Комисията следва да предприема редовно обща оценка на системата за икономическо управление, и по-конкретно на ефективността и адекватността на нейните санкции. Тази оценка следва да се допълва при необходимост от съответни предложения.
(15в)При прилагане на настоящия регламент Комисията следва да вземе предвид настоящото икономическо положение на съответните държави-членки,
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Глава I
Предмет
Член 1
Предмет и обхват
1. Настоящият регламент определя система от санкции, целящи по-ефективно прилагане на предпазните и корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж в еврозоната.
2. Настоящият регламент се прилага спрямо държавите-членки, чиято парична единица е еврото.
Глава Ia
Икономически диалог
Член 1a
С цел да се подобри диалогът между институциите на Съюза, по-конкретно между Европейския парламент, Съвета и Комисията, както и за да се гарантира по-голяма прозрачност и отчетност, компетентната комисия на Европейския парламент може да покани председателя на Съвета, Комисията и по целесъобразност председателя на Еврогрупата да се яви пред комисията с цел обсъждане на решенията, взети съгласно членове 3, 4 и 5 от настоящия регламент.
Компетентната комисия на Европейския парламент може да предложи на държавата-членка, която е засегната от тези решения, възможност да участва в размяна на мнения.
Член 2
Определения
За целите на настоящия регламент:
(1)
„предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж“ означава многостранната система за наблюдение, организирана от Регламент (ЕО) № 1466/97 от 7 юли 1997 г.;
(2)
„корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж“ означава процедурата за избягване на прекомерния дефицит на държавите-членки, уредена с член 126 от Договора и Регламент (ЕО) № 1467/97 от 7 юли 1997 г.;
(3)
„изключителни икономически обстоятелства“ означава обстоятелства, при които излишъкът на държавния дефицит над референтната стойност се счита за изключение по смисъла на член 126, параграф 2, буква а), второ тире от Договора и както е посочено в Регламент (ЕО) № 1467/97.
Глава II
Санкции в рамките на предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж
Член 3
Лихвоносен депозит
1. Когато Съветът приеме решение, с което установява, че държава-членка не е предприела действия в отговор на препоръката на Съвета, посочена в член 6, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета, в срок от 20 дни от приемането на препоръката на Съвета Комисията отправя препоръка до Съвета да наложи учредяването на лихвоносен депозит ▌. Решението се счита за прието от Съвета, освен ако той вземе решение с квалифицирано мнозинство да отхвърли препоръката в срок от десет дни след приемането й от Комисията. Съветът може да измени препоръката на Комисията с квалифицирано мнозинство.
2. Размерът на лихвоносния депозит в препоръката на Комисията възлиза на 0,2 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на съответната държава-членка за предходната година.
▌
4. Чрез дерогация ▌и след получаване на мотивирано искане от страна на съответната държава-членка, отправено до Комисията в срок от 10 дни след приемането на препоръката на Съвета, посочена в параграф 1, Комисията може да препоръча намаляване на размера на лихвоносния депозит или неговата отмяна.
4a.Лихвата по депозита отразява кредитния риск на Комисията и съответния инвестиционен период.
5. Когато ситуацията, предизвикала посочената в параграф 1 препоръка, вече не съществува, Съветът взема решение въз основа на препоръка на Комисията да възстанови депозита и натрупаните по него лихви на съответната държава-членка. Съветът може да измени препоръката на Комисията с квалифицирано мнозинство.
Глава III
Санкции в рамките на корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж
Член 4
Безлихвен депозит
1. Когато Съветът прецени в съответствие с член 126, параграф 6 от Договора, че е налице прекомерен дефицит в държава-членка, учредила лихвоносен депозит към Комисията в съответствие с член 3, параграф 1, или в случаи на особено сериозно неспазване на правните задължения на бюджетната политика, определени в Пакта за стабилност и растеж, в срок от 20 дни от приемането на решението на Съвета Комисията отправя препоръка до Съвета да наложи учредяването на безлихвен депозит. Решението се счита за прието от Съвета, освен ако той вземе решение с квалифицирано мнозинство да отхвърли препоръката в срок от 10 дни след приемането й от Комисията. Съветът може да измени препоръката на Комисията с квалифицирано мнозинство.
2. Размерът на препоръчания от Комисията безлихвен депозит възлиза на 0,2 % от БВП на съответната държава-членка за предходната година.
▌
4. Чрез дерогация ▌, при изключителни икономически обстоятелства или въз основа на мотивирано искане от съответната държава-членка, изпратено до Комисията в срок от 10 дни от приемането на решението на Съвета в съответствие с член 126, параграф 6 от Договора, Комисията може да препоръча по-нисък размер на безлихвения депозит или отмяната му.
4a.Депозитът се учредява към Комисията. Ако държавата-членка има учреден лихвоносен депозит към Комисията в съответствие с член 3, лихвоносният депозит се превръща в безлихвен депозит.
Ако размерът на учредения по-рано лихвоносен депозит и натрупаните по него лихви надвишава размера на изисквания безлихвен депозит, остатъкът се възстановява на държавата-членка.
Ако размерът на изисквания безлихвен депозит надвишава размера на учредения по-рано лихвоносен депозит и натрупаните по него лихви, държавата-членка довнася остатъка, когато учредява безлихвения депозит.
Член 5
Глоба
1. Когато в срок от 20 дни от приемането на решението на Съвета в съответствие с член 126, параграф 8 от ДФЕС държавата-членка не е предприела ефективни действия да коригира прекомерния си дефицит, Комисията отправя препоръка до Съвета за налагане на глоба. Решението се счита за прието от Съвета, освен ако той вземе решение с квалифицирано мнозинство да отхвърли препоръката в срок от 10 дни след приемането й от Комисията. Съветът може да измени препоръката на Комисията с квалифицирано мнозинство.
2. Размерът на препоръчаната от Комисията глоба възлиза на 0,2 % от БВП на съответната държава-членка за предходната година.
▌
4. Чрез дерогация ▌, при изключителни икономически обстоятелства или въз основа на мотивирано искане от съответната държава-членка, изпратено до Комисията в срок от 10 дни от приемането на решението на Съвета в съответствие с член 126, параграф 8 от ДФЕС, Комисията може да препоръча по-нисък размер на глобата или отмяната й.
4a.Ако държавата-членка има учреден безлихвен депозит към Комисията в съответствие с член 4, безлихвеният депозит се превръща в глоба.
Ако размерът на учредения по-рано безлихвен депозит надвишава размера на изискваната глоба, остатъкът се възстановява на държавата-членка.
Ако размерът на глобата надвишава размера на учредения по-рано безлихвен депозит или ако не е бил учредяван безлихвен депозит, държавата-членка довнася остатъка, когато заплаща глобата.
Член 6
Възстановяване на безлихвения депозит
Ако Съветът вземе решение в съответствие с член 126, параграф 12 от Договора да отмени някои или всички решения, всички безлихвени депозити, учредени от държавата-членка към Комисията, се възстановяват на съответната държава-членка.
Член 6а
Санкциониране на манипулирането на статистика
1.По препоръка на Комисията Съветът може да реши да наложи глоба на държава-членка, която умишлено или поради груба небрежност представи погрешно данни за дефицита и за дълга, които са от значение за прилагането на членове 121 и 126 от Договора и Протокола (№ 12 ), приложен към Договора.
2.Глобите, посочени в параграф 1, са ефективни, възпиращи и пропорционални на естеството и сериозността на нарушението, както и на продължителността на нарушението. Размерът на глобата не надвишава 0,2 % от БВП.
3.С цел да се установи наличието на нарушенията, посочени в параграф 1 от настоящия член, Комисията може да извършва всички необходими разследвания. Комисията може да реши да започне разследване, когато установи, че съществуват сериозни указания за евентуалното наличие на факти, които могат да представляват нарушение по смисъла на параграф 1 от настоящия член. Комисията разследва предполагаемите нарушения, като взема предвид всички коментари, представени от държава-членка, обект на разследване. За да изпълни задачите си, Комисията може да поиска от държава-членка, обект на разследване, предоставяне на информация, провеждане на проверки на място и присъединяване към сметките на всички органи на държавно управление на централно, областно и местно равнище и на равнище социална сигурност. Ако това се изисква от националното законодателство на държава-членка, обект на разследване, преди извършването на проверката на място се получава разрешение от съдебен орган.
След като приключи разследването и преди да изпрати предложение до Съвета, Комисията дава на държавата-членка, обект на разследване, възможност да бъде изслушана по въпросите, предмет на разследването. Комисията основава предложението си до Съвета само на фактите, на които съответната държава-членка е имала възможност да направи коментар.
Правото на защита на държавата-членка, обект на разследване, се съблюдава изцяло в хода на разследването.
4.На Комисията се дава правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член -8а по отношение на а) подробни критерии за определяне на размера на глобата; б) подробни правила относно процедурата за разследванията, посочени в параграф 3, съпътстващите мерки и докладването на разследванията, както и подробни процедурни правила, насочени към гарантиране на правата на защита, достъпа до документи, представителството, разпоредбите относно поверителността и сроковете и събирането на глоби.
5.Съдът разполага с неограничена юрисдикция да осъществява контрол върху решения, с които Съветът е наложил глоба в съответствие с параграф 1. Той може да отменя, намалява или увеличава глобата.
Член 6б
Глобите, наложени в съответствие с членове 3–6а, са от административен характер.
Член 7
Разпределение на лихвите и глобите
Лихвите, получени от Комисията от учредените в съответствие с член 4 депозити и събраните в съответствие с членове 5 и 6а глоби, представляват други приходи по смисъла на член 311 от Договора и се влагат в ▌Европейския инструмент за финансова стабилност. От момента, в който държавите-членки, чиято парична единица е еврото, създадат друг механизъм за стабилност за предоставяне на финансова помощ с цел гарантиране на стабилността на еврозоната като цяло, лихвите и глобите се влагат в този механизъм.
Глава ІV
Общи разпоредби
Член -8
Делегиране
1.Правомощията за приемане на делегирани актове се дават на Комисията при условията, предвидени в настоящия член.
2.Делегирането на правомощия, посочено в член 6а, се предоставя на Комисията за срок от три години, считано от датата на влизане в сила на настоящия регламент. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди края на тригодишния период. Делегирането на правомощия се подновява мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът възразят срещу подобно подновяване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.
3.Делегирането на правомощия, посочено в член 6а, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. Решението за оттегляне прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не накърнява действителността на делегираните актове, които вече са в сила.
4.След като приеме делегиран акт, Комисията незабавно нотифицира за това едновременно Европейския парламент и Съвета.
5.Делегиран акт, приет съгласно член 6а, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са направили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на Европейския парламент и Съвета относно акта или ако преди изтичането на този срок както Европейският парламент, така и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се увеличава с 2 месеца по искане на Европейския парламент или на Съвета.
Член 8
Гласуване в Съвета
По отношение на мерките, посочени в членове 3, 4 и 5, право на глас имат само членовете на Съвета, представляващи държавите-членки, чиято парична единица е еврото, а Съветът не зачита гласа на члена на Съвета, представляващ съответната държава-членка.
Квалифицираното мнозинство от членовете на Съвета, посочени в предходния параграф, се определя в съответствие с член 238, параграф 3, буква б) от Договора.
Член 8a
Преглед
1.В срок от три години след влизането в сила на настоящия регламент и на всеки пет години след това Комисията публикува доклад относно прилагането на настоящия регламент.
В този доклад се оценява, наред с другото:
а)
ефективността на настоящия регламент, включително възможността Съветът и Комисията да действат за преодоляване на положения, които излагат на опасност правилното функциониране на Паричния съюз;
б)
напредъкът за гарантиране на по-тясна координация на икономическите политики и устойчива конвергенция на икономическите резултати на държавите-членки в съответствие с ДФЕС.
2.По целесъобразност докладът се придружава от предложение за изменение на настоящия регламент.
3.Докладът се предава на Европейския парламент и на Съвета.
4.Преди края на 2011 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно възможността за въвеждане на „еврооблигации“.
Член 9
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на [хх] ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите-членки в съответствие с Договорите.
Изменения, приети от Европейския парламент на 23 юни 2011 г. към предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (EО) № 1466/97 за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики (COM(2010)0526 – C7-0300/2010 – 2010/0280(COD))(1)
РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА за изменение на Регламент (EО) № 1466/97 за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПEЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 121, параграф 6 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
като взеха предвид становището на Европейската централна банка(3),
след като представиха проекта на законодателния акт на националните парламенти,
в съответствие с обикновената законодателна процедура,
като имат предвид, че:
(1) Координацията на икономическите политики на държавите-членки в рамките на Съюза, както е предвидено в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), следва да включва спазване на ръководните принципи на ценова стабилност, стабилни публични финанси и парични условия и устойчивост на платежния баланс.
(2) Пактът за стабилност и растеж първоначално включва Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики(4), Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит(5) и Резолюция на Европейския съвет от 17 юни 1997 г. относно Пакта за стабилност и растеж(6). Регламенти (ЕО) № 1466/97 и (ЕО) № 1467/97 бяха изменени през 2005 г. съответно от Регламенти (ЕО) № 1055/2005 и (ЕО) № 1056/2005. Освен това беше приет Доклад на Съвета от 20 март 2005 г., озаглавен „Подобряване на изпълнението на Пакта за стабилност и растеж“.
(3) Пактът за стабилност и растеж се основава на целта за осигуряване на стабилни публични финанси като средство за укрепване на условията за ценова стабилност и за висок и устойчив растеж, подкрепен от финансова стабилност, като по този начин спомага за постигане на целите на Съюза за устойчив растеж и ▌заетост.
(4) Предпазната част на Пакта за стабилност и растеж изисква от държавите-членки да постигнат и поддържат средносрочна бюджетна цел, както и да представят в тази връзка програми за стабилност и конвергенция.
(4a)За предпазната част на Пакта за стабилност и растеж би било от полза наличието на по-строги форми на наблюдение, за да се гарантира съответствие и спазване от страна на държавите-членки на рамката на Съюза за бюджетна координация.
(5) Съдържанието на програмите за стабилност и конвергенция, както и процедурата за тяхното разглеждане следва да бъдат допълнително развити както на национално ниво, така и на равнището на Съюза с оглед на натрупания опит с прилагането на Пакта за стабилност и растеж.
(5a)Бюджетните цели на програмите за стабилност и конвергенция следва изрично да вземат предвид мерките, приети в съответствие с общите насоки за икономическите политики, насоките за политиките за заетост на държавите-членки и на Съюза и, най-общо, националните програми за реформи.
(5б)Представянето и оценяването на програмите за стабилност и конвергенция следва да се извършва преди вземане на основни решения относно националните бюджети за следващите години. По тази причина следва да се определи конкретен краен срок за представяне на програмите за стабилност и конвергенция. Поради специфичните особености на бюджетната година в Обединеното кралство, за датата на представяне на програмите за конвергенция на Обединеното кралство следва да се предвидят специални разпоредби.
(5в)Комисията следва да има по-значителна роля в процедурата за засилено наблюдение по отношение на оценки, конкретни за всяка държава-членка, мониторинг, мисии, препоръки и предупреждения.
(5г)Натрупаният опит и грешките по време на първото десетилетие от функционирането на икономическия и паричен съюз показват необходимост от подобряване на икономическото управление в Съюза, което следва да бъде изградено на основата на по-силна национална ангажираност по отношение на общоприети правила и политики и на по-стабилна рамка на равнището на Съюза за наблюдение на националните икономически политики.
(5д)Подобрената рамка за икономическо управление следва да разчита на няколко взаимосвързани политики за устойчив растеж и създаване на работни места, които следва да бъдат съгласувани помежду си, по-конкретно стратегия на Съюза за растеж и създаване на работни места, със специален фокус върху развиването и укрепването на вътрешния пазар, насърчаването на международната търговия и конкурентоспособността, ефективна рамка за предотвратяване и коригиране на прекомерните бюджетни дефицити (Пакт за стабилност и растеж), стабилна рамка за предотвратяване и коригиране на макроикономически дисбаланси, минимални изисквания за националните бюджетни рамки, засилено регулиране и надзор на финансовия пазар, включително пруденциален надзор на макроравнище от страна на Европейския съвет за системен риск.
(5е)Пактът за стабилност и растеж и цялостната рамка за икономическо управление допълват и подкрепят стратегията на Съюза за растеж и създаване на работни места. Взаимовръзките между отделните елементи не следва да предполагат изключения от разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж.
(5ж)Укрепването на икономическото управление следва да включва по-непосредствено и по-навременно участие на Европейския парламент и националните парламенти. Компетентната комисия на Европейския парламент може, в съответствие с член 6, параграф 2 и член 10, параграф 2, да предложи на държавата-членка, засегната от препоръката на Съвета, възможността да участва в размяна на мнения.
(5з)Програмите за стабилност и конвергенция и националните програми за реформи следва да бъдат синхронизирано подготвени и предадени в съгласувани срокове. Тези програми следва да бъдат предадени на Съвета и Комисията. Програмите следва да бъдат направени обществено достояние.
(5и)В рамките на Европейския семестър цикълът на наблюдение и координация на политиката започва в началото на годината с хоризонтален преглед, съгласно който въз основа на аналитични данни, предоставени от Комисията и Съвета, Европейският съвет определя основните предизвикателства пред Съюза и еврозоната и предоставя стратегически насоки за политиките. Разисквания ще се провеждат също и в Европейския парламент в началото на годишния цикъл на наблюдение в подходящ срок преди да се проведат разискванията в Европейския съвет. От държавите-членки се очаква да се съобразят с хоризонталните насоки на Европейския съвет при изготвянето на програмите за стабилност или конвергенция и на националните програми за реформи.
(5й)За да се повиши националната ангажираност с Пакта за стабилност и растеж, националните бюджетни рамки следва да бъдат синхронизирани с целите на многостранното наблюдение в Съюза и по-специално със Семестъра.
(5к)В съответствие с правните и политическите условия във всяка държава-членка, националните парламенти следва да участват надлежно в Семестъра и при подготовката на програмите за стабилност, програмите за конвергенция и националните програми за реформи, за да се увеличи прозрачността, ангажираността и отчетността по отношение на взетите решения. При необходимост в рамките на Семестъра ще се провеждат консултации с Икономическия и финансов комитет, Комитета за икономическа политика, Комитета по заетостта и Комитета за социална закрила. Релевантните заинтересовани страни, по-специално социалните партньори, ще участват в рамките на Семестъра, когато е необходимо, във връзка с основни въпроси на политиката в съответствие с разпоредбите на ДФЕС и националните правни и политически условия.
(6) Спазването на средносрочната бюджетна цел за състоянието на бюджета следва да позволи на държавите-членки да имат предпазен марж спрямо референтната стойност от 3 % от БВП, за да се подсигурят устойчиви публични финанси или бърз напредък към устойчивост, като същевременно се остави възможност за бюджетно маневриране, особено като се имат предвид нуждите от публични инвестиции. Средносрочната бюджетна цел следва да се актуализира редовно въз основа на общоприета методология, която отразява по подобаващ начин рисковете от явни и скрити задължения за публичните финанси съгласно предвиденото в целите на Пакта за стабилност и растеж.
(7) Задължението за постигане и поддържане на средносрочна бюджетна цел трябва да бъде прилагано практически чрез конкретизиране на принципите на плана за корекции за постигане на средносрочната цел. Тези принципи следва, наред с другото, да гарантират, че извънредните постъпления, а именно приходите, които надхвърлят обичайно очакваните приходи от икономическия растеж, се отпускат за намаляване на дълга.
(8) Задължението за постигане и поддържане на средносрочна цел следва да се прилага както от участващите държави-членки, така и от неучастващите държави-членки.
(9) Преценката дали е осъществен достатъчен напредък по отношение на средносрочната бюджетна цел следва да се прави въз основа на цялостна оценка, която използва като критерий структурния баланс и включва анализ на разходите, при който не се отчитат дискреционните мерки по отношение на приходите. Във връзка с това и докато не бъде постигната средносрочната бюджетна цел, темпът на нарастване на държавните разходи обикновено не следва да надхвърля референтния средносрочен темп на нарастване на потенциалния БВП, като надхвърлянето на тази норма се съпътства от дискреционно повишение на държавните приходи, а дискреционният спад на приходите се компенсира от намаляване на разходите. Референтният средносрочен темп на нарастване на потенциалния БВП следва да се изчислява на базата на общоприета методология. Комисията следва да направи публично достояние методиката за изчисляване на тези прогнози и произтичащия референтен средносрочен темп на нарастване на потенциалния БВП. Следва да се отчита потенциалната много висока променливост на разходите за инвестиции, особено при малките държави-членки.
(9a)За държавите-членки, изправени пред равнище на дълга, надвишаващо 60 % от БВП, или пред изразени рискове по отношение на цялостната устойчивост на дълга, следва да се изисква ускорен план за корекции за постигане на средносрочните бюджетни цели.
(10) С цел да се улесни икономическото възстановяване, следва да се разрешава временно отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната цел, когато то е в резултат на необичайно събитие извън контрола на дадената държава-членка и има значително въздействие върху финансовата позиция на консолидирания държавен бюджет или в случай на сериозен икономически спад в еврозоната или в ЕС като цяло, при условие че с това не се излага на опасност фискалната устойчивост в средносрочен план. Провеждането на значителни структурни реформи също следва да се взема предвид, когато се разрешава временно отклонение от средносрочната бюджетна цел или от извършването на необходимите корекции за постигането й, при условие че се поддържа предпазен марж спрямо референтната стойност на дефицита. В този контекст специално внимание следва да се обърне на системните пенсионни реформи, където отклонението следва да отразява преките допълнителни разходи от отклоняването на вноските от стълба на държавното обществено осигуряване към стълба изцяло на базата на лични спестявания в пенсионен фонд. Мерките за прехвърляне на активи от стълба изцяло на базата на лични спестявания в пенсионен фонд обратно към стълба на държавното обществено осигуряване следва да се разглеждат като необичайни и временни по своя характер и следователно да се изключват от структурния баланс, използван за оценка на напредъка към средносрочната бюджетна цел.
(11) В случай на значително отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел Комисията следва да отправи предупреждение към съответната държава-членка, след което в рамките на един месец Съветът да разгледа положението и да последва препоръка ▌за ▌необходимите корективни мерки. В препоръката следва да се определи срок от не повече от пет месеца за вземане на мерки във връзка с отклонението. Съответната държава-членка следва да докладва на Съвета за предприетите действия. Ако съответната държава-членка не предприеме подходящи действия в рамките на определения от Съвета срок, Съветът следва да приеме решение, с което се констатира, че не са били предприети ефективни действия, и да докладва на Европейския съвет. Решението следва да се счита за прието от Съвета, освен ако той реши с квалифицирано мнозинство да го отхвърли в срок от десет дни след приемането му от Комисията. Същевременно Комисията може да препоръча на Съвета да приеме преразгледани препоръки. При необходимост Комисията може да покани ЕЦБ да участва в мисия за наблюдение в държави-членки от еврозоната и в държави-членки, които участват във валутен механизъм ІІ. Комисията представя на Съвета резултатите от тази мисия и, ако е целесъобразно, може да реши да оповести публично констатациите си.
(12) За да се осигури съответствие с рамката за фискално наблюдение на Съюза от страна на участващите държави-членки, следва да бъде създаден специален механизъм за принудително изпълнение въз основа на член 136 от ДФЕС за случаите на значително отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел.
(13) Позоваванията, включени в Регламент (ЕО) № 1466/97, следва да вземат под внимание новата номерация на членовете в ДФЕС.
(14) Поради това Регламент (ЕО) № 1466/97 следва да бъде съответно изменен,
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Регламент (ЕО) № 1466/97 се изменя, както следва:
-1.Член 1 се заменя със следния текст:"
Член 1
Настоящият регламент определя правилата, регулиращи съдържанието, представянето, проучването и мониторинга на програмите за стабилност и програмите за конвергенция като част от многостранното наблюдение, осъществявано от Съвета и Комисията с цел предотвратяване в ранен етап на възникването на случаи на прекомерен дефицит по консолидирания държавен бюджет и подпомагане на наблюдението и координацията на икономическите политики, като по този начин спомага за постигане на целите на Съюза за растеж и заетост.
"
1. Член 2 се заменя със следния текст:"
Член 2
За целите на настоящия регламент:
a)
'участващи държави-членки' означава онези държави-членки, чиято валута е еврото;
б)„неучастващи държави-членки“ означава държавите-членки, различни от държавите, чиято валута е еврото;
1a.Добавя се следният раздел:
'РАЗДЕЛ 1-A
ЕВРОПЕЙСКИ СЕМЕСТЪР ЗА КООРДИНАЦИЯ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ПОЛИТИКИ
Член 2-a
1.За да осигури по-тясна координация на икономическите политики и устойчиво сближаване на икономическите показатели на държавите-членки, Съветът ще извършва многостранното наблюдение като неразделна част от Европейския семестър за координация на икономическите политики, в съответствие с целите и изискванията, определени в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).
2.Семестърът включва:
a)
формулирането и наблюдението на прилагането на общите насоки за икономическите политики на държавите-членки и на Съюза (общи насоки за икономическите политики) в съответствие с член 121, параграф 2 от ДФЕС;
б)
формулирането и прегледа на прилагането на насоките за заетостта, които държавите-членки трябва да вземат предвид съгласно член 148, параграф 2 от ДФЕС (насоки за заетостта);
в)
представянето и оценяването на програмите на държавите-членки за стабилност или конвергенция в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент;
г)
представянето и оценяването на националните програми на държавите-членки за реформи, които са в подкрепа на стратегията на Съюза за растеж и създаване на работни места и са изготвени в съответствие с насоките, посочени в гореспоменатите точки i) и ii), и с общите насоки за държавите-членки, определени от Комисията и Европейския съвет в началото на годишния цикъл на наблюдение;
д)
наблюдението с цел предотвратяване и коригиране на макроикономическите дисбаланси съгласно Регламент (ЕС) № .../2011 на Европейския парламент и на Съвета от ...(7) за предотвратяване и коригиране на макроикономическите неравновесия*.
3.В хода на Семестъра, за да се осигурят навременни и интегрирани политически съвети по отношение на намеренията за макрофискалната и макроструктурната политика, Съветът, след оценка на тези програми въз основа на препоръки от Комисията, изпраща насоки до държавите-членки като използва пълноценно правните инструменти, предоставени съгласно членове 121 и 148 от ДФЕС и съгласно настоящия регламент и Регламент (ЕС) № .../2011(8)+ [за предотвратяване и коригиране на макроикономическите неравновесия].
Държавите-членки вземат надлежно предвид изпратените им насоки при разработването на своите икономически и бюджетни политики, както и на политиките в сферата на заетостта, преди да вземат важни решения относно националните бюджети за следващите години. Комисията следва да извършва мониторинг на напредъка.
Неспазването на получените насоки от страна на държава-членка може да доведе до:
a)
последващи препоръки за предприемане на конкретни мерки;
б)
предупреждение от Комисията съгласно член 121, параграф 4 от ДФЕС;
в)
мерки съгласно настоящия регламент, Регламент (ЕО) № 1467/97 и Регламент (ЕС) № .../2011++ [за предотвратяване и коригиране на макроикономическите неравновесия].
Прилагането на мерките ще подлежи на засилен мониторинг от страна на Комисията и може да включва мисии за наблюдение, съгласно член -11 от настоящия регламент.
4.Европейският парламент ще участва надлежно в Семестъра, за да се увеличи прозрачността, ангажираността и отчетността по отношение на взетите решения, по-специално чрез икономическия диалог, провеждан в съответствие с член 2аб от настоящия регламент. При необходимост в рамките на Семестъра ще се провеждат консултации с Икономическия и финансов комитет, Комитета за икономическа политика, Комитета по заетостта и Комитета за социална закрила. Релевантните заинтересовани страни, по-специално социалните партньори, ще участват в рамките на Семестъра, когато е необходимо, във връзка с основни въпроси на политиката в съответствие с разпоредбите на ДФЕС и националните правни и политически условия.
Председателят на Съвета и Комисията в съответствие с член 121 от ДФЕС и, когато е целесъобразно, председателят на Еврогрупата докладват всяка година на Европейския парламент и на Европейския съвет за резултатите от многостранното наблюдение. Докладите следва да бъдат част от икономическия диалог, посочен в член 2-аб от настоящия регламент.
* ОВ L ...
"
1б.Добавя се следният раздел:"
РАЗДЕЛ 1-Aа
ИКОНОМИЧЕСКИ ДИАЛОГ
Член 2-аб
За да се засили диалогът между институциите на Съюза, по-конкретно Европейския парламент, Съвета и Комисията, и за да се гарантира по-голяма прозрачност и отчетност, компетентната комисия на Европейския парламент може да покани председателя на Съвета, Комисията и, по целесъобразност, председателя на Европейския съвет или председателя на Еврогрупата да се явят в комисията за обсъждане на:
a)
информация, предоставена й от Съвета относно общите насоки на икономическата политика, съгласно член 121, параграф 2 от ДФЕС;
б)
общите насоки за държавите-членки, определени от Комисията в началото на годишния цикъл на наблюдение;
в)
заключения, направени от Европейския съвет относно насоките за икономическите политики в контекста на Европейския семестър;
г)
резултатите от многостранното наблюдение, проведено съгласно настоящия регламент;
д)
заключения на Европейския съвет относно насоките за и резултатите от многостранното наблюдение;
е)
преглед на провеждането на многостранното наблюдение в края на Европейския семестър;
ж)
препоръки на Съвета до държави-членки, отправени в съответствие с член 121, параграф 4 от ДФЕС, в случай на значително отклонение по смисъла на член 6, параграф 2 и член 10, параграф 2 от настоящия регламент;
2.Компетентната комисия на Европейския парламент може да предложи на държава-членка, към която е отправена препоръката на Съвета в съответствие с член 6, параграф 2 и член 10, параграф 2, да вземе участие в размяна на мнения.
3.Комисията и Съветът редовно информират Европейския парламент относно прилагането на настоящия регламент.
"
1в.Член 2а се заменя със следното:"
Всяка държава-членка има диференцирана средносрочна цел за своето бюджетно състояние. Тези специфични за отделните страни средносрочни бюджетни цели могат да се отклоняват от изискването за състояние близо до балансиран бюджет или на излишък, като в същото време предвиждат предпазен марж с оглед на изискването за бюджетен дефицит от не повече от 3 % от БВП. Средносрочните бюджетни цели гарантират устойчивостта на публичните финанси или бърз напредък в постигането на такава устойчивост, като в същото време предоставят възможности за бюджетно преструктуриране, вземайки предвид по-специално нуждите от публични инвестиции.
Като се вземат предвид тези фактори, за държавите-членки в еврозоната и държавите-членки от валутен механизъм ІІ специфичните за страните средносрочни бюджетни цели следва да се дефинират в диапазона от структурен дефицит в размер на 1 % от БВП до структурен баланс или излишък, коригирани спрямо фазата на икономическия цикъл, без да се отчитат еднократни и временни мерки.
Средносрочната бюджетна цел се преразглежда на всеки три години. Средносрочната бюджетна цел на дадена държава-членка може да се преразгледа допълнително в случай на прилагане на структурна реформа с голямо въздействие върху устойчивостта на публичните финанси.
Спазването на средносрочната бюджетна цел се включва в националните средносрочни бюджетни рамки в съответствие с член 6, параграф 1 от Директива 2011/.../ЕС на Съвета от ... (9) относно изискванията за бюджетни рамки на държавите-членки*.
* ОВ L ...
"
2. Член 3 се изменя, както следва:
a)
параграф 1 се заменя със следното:" 1. Всяка участваща държава-членка предоставя на Съвета и на Европейската комисия редовно, в интервалите от време, определени в член 121 от ДФЕС, информацията, необходима за целите на многостранното наблюдение, под формата на програма за стабилност, която създава необходимата основа за устойчивост на публичните финанси, спомагаща за стабилност на цените, за силен устойчив растеж и за създаване на заетост.„;"
б)
в параграф 2 букви а), б) и в) се заменят със следното:"
„a)
средносрочната бюджетна цел и плана за корекции за постигане на тази цел за салдото на консолидирания държавен бюджет като процент от БВП, очакваното развитие на съотношението на брутния държавен дълг спрямо БВП, очаквания растеж на държавните разходи, включително съответните средства за бруто образуване на основен капитал, по-специално имайки предвид условията и критериите за установяване на растежа на разходите съгласно член 5, параграф 1, очаквания растеж на държавните приходи при непроменена политика и количествена оценка на планираните дискреционни мерки по отношение на приходите;
"
аа)
информация относно скрити задължения, свързани със застаряването на населението, и условни задължения като публични гаранции, с потенциално голямо въздействие върху сметките за сектор „Държавно управление“;
аб)
информация относно съгласуваността на програмата за стабилност с общите насоки за икономическата политика и с националната програма за реформи;
б)
основните предвиждания за очакваното икономическо развитие и важни икономически промени, релевантни за реализирането на програмата за стабилност, като правителствени разходи за инвестиции, действителен растеж на брутния вътрешен продукт, заетост и инфлация;
в)
количествена оценка на предприетите или предвижданите бюджетни и други мерки на икономическата политика за постигане целите на програмата, съдържаща анализ на разходите и ползите на основните структурни реформи, които имат преки положителни ефекти върху бюджета в дългосрочен план, включително чрез повишаване на устойчивия потенциален растеж;„;
ба)
добавя се следният параграф:" 2а.Програмата за стабилност се основава на най-вероятния макрофискален сценарий или на по-предпазлив сценарий. Макроикономическите и бюджетните прогнози се сравняват с най-актуалните прогнози на Комисията и, при необходимост, тези на други независими органи. Значителни различия между избрания макрофискален сценарий и прогнозата на Комисията се описват с обосновка, по-специално ако равнището или растежът на външните допускания се отклонява значително от стойностите, посочени в прогнозите на Комисията.
Точното естество на информацията, включена в букви а), аа), б), в) и г) се определя в хармонизирана рамка, създадена от Комисията в сътрудничество с държавите-членки.
"
в)
параграф 3 се заменя със следното:" 3. Информацията относно развитието на салдото на консолидирания държавен бюджет и дела на дълга, растежа на държавните разходи, очаквания път на растеж на държавните приходи при непроменена политика, планираните дискреционни мерки по отношение на приходите, подходящо изразени в количествено отношение, и основните икономически допускания, посочени в параграф 2, букви а) и б), се представя на годишна основа и обхваща предходната година, текущата година и най-малко следващите три години."
4.Всяка програма включва информация относно нейния статут в контекста на националните процедури, а именно дали програмата е представена на националния парламент, дали националният парламент е имал възможност да обсъди становището на Съвета относно предходната програма, или, ако е относимо, всяка препоръка или предупреждение, и дали програмата е получила одобрението на парламента.
3. Член 4 се заменя със следния текст:"
Член 4
1. Програмите за стабилност се представят всяка година през април, за предпочитане до средата на месеца и не по-късно от 30 април. ▌
2. Държавите-членки оповестяват публично своите програми за стабилност.„.
"
4. Член 5 се заменя със следния текст:"
„Член 5
1. Въз основа на оценките, извършвани от Комисията и Икономическия и финансов комитет, Съветът, в рамките на многостранното наблюдение съгласно член 121 от ДФЕС, разглежда средносрочните бюджетни цели, представени от държавата-членка в нейната програма за стабилност, оценява дали икономическите допускания, на които се основава програмата, са реалистични и дали планът за корекции за постигането на средносрочната бюджетна цел е подходящ, включително придружаващият го план за дела на дълга, и дали предприетите или предложените мерки за спазване на плана за корекции са достатъчни за постигане на средносрочната бюджетна цел по време на цикъла.
Когато оценяват плана за корекции за постигането на средносрочната бюджетна цел, Съветът и Комисията проверяват дали съответната държава-членка изпълнява задължението си за ежегодно адекватно подобрение на бюджетното салдо с изчистени еднократни и други временни мерки и коригирано спрямо фазата на икономическия цикъл, необходимо за изпълнение на нейната средносрочна бюджетна цел с референтна стойност от 0,5 % от БВП. За държавите-членки, които са изправени пред ниво на задлъжнялост, надвишаващо 60 % от БВП, или пред подчертан риск от устойчивост на задлъжнялостта като цяло, Съветът и Комисията проверяват дали годишното подобрение на бюджетното салдо с изчистени еднократни и други временни мерки и коригирано спрямо фазата на икономическия цикъл надвишава 0,5 % от БВП. Съветът и Комисията вземат предвид дали се полагат повече усилия за корекции при благоприятна икономическа конюнктура, като те може да са по-ограничени в периоди на неблагоприятна икономическа конюнктура. По-специално се вземат предвид извънредните постъпления и спадовете в приходите.
Преценката дали е осъществен достатъчен напредък по отношение на средносрочната бюджетна цел се прави въз основа на цялостна оценка, която използва като критерий структурния баланс и включва анализ на разходите, при който не се отчитат дискреционните мерки по отношение на приходите. За тази цел Съветът и Комисията оценяват дали нарастването на държавните разходи, разгледано заедно с резултата от взетите или планирани мерки по отношение на приходите, отговаря на следните условия▌:
a)
при държавите-членки, които са постигнали средносрочната бюджетна цел, годишното нарастване на разходите не надхвърля референтния средносрочен темп на растеж на потенциалния БВП, освен ако надхвърлянето е съпътствано от дискреционни мерки по отношение на приходите;
б)
при държавите-членки, които все още не са постигнали средносрочната бюджетна цел, годишното нарастване на разходите не надхвърля определено равнище под референтния средносрочен темп на растеж на потенциалния БВП, освен ако надхвърлянето е съпътствано от дискреционни мерки по отношение на приходите. Разликата между темпа на нарастване на държавните разходи и референтния средносрочен темп на растеж на потенциалния БВП се определя така, че да се осигури съответният напредък към постигането на средносрочната бюджетна цел;
в)
при държавите-членки, които все още не са постигнали своята средносрочна бюджетна цел, дискреционното намаляване на държавните приходи по определени пера е съпътствано или от намаляване на разходите, или от дискреционно нарастване на държавните приходи по други пера, или от комбинация от двете.
От съвкупните разходи се изключват разходите за лихви, разходите по програми на ЕС, които изцяло се покриват от приходи от средства на ЕС, и недискреционните промени в разходите за обезщетения при безработица.
Нарастването на разходите над средносрочната референтна стойност не се счита за неспазване на целевия показател, при положение че се компенсира изцяло от законово обосновано увеличение на приходите.
Референтният средносрочен темп на растеж на потенциалния БВП се определя въз основа на прогнози за бъдещето и на ретроспективни прогнози. Прогнозите се актуализират редовно. Комисията прави публично достояние методиката за изчисляване на тези прогнози и произтичащата референтна стойност на средносрочния темп на растеж на потенциалния БВП.
Когато се определя планът за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел за държавите-членки, които още не са я постигнали, и допускайки временно отклонение от тази цел за държавите-членки, които вече са я постигнали, при условие че е запазен съответният предпазен марж спрямо референтната стойност за дефицита, и че състоянието на бюджета се очаква да се доближи към средносрочната бюджетна цел в рамките на програмния период, Съветът и Комисията вземат предвид осъществяването на основни структурни реформи, които оказват пряко положително отражение върху бюджета в дългосрочен план, включително чрез повишаването на потенциалния устойчив растеж, оказвайки по този начин осезаемо влияние върху дългосрочната устойчивост на публичните финанси.
Специално внимание се обръща на пенсионните реформи, въвеждащи многостълбова система, която включва задължителен „стълб“, изцяло на базата на лични спестявания в пенсионен фонд. На държави-членки, прилагащи такива реформи, се разрешава отклонение от плана за корекции за постигане на тяхната средносрочна бюджетна цел или от самата цел, като отклонението отразява размера на прякото допълнително въздействие на реформата върху салдото на консолидирания държавен бюджет, при условие че ▌е запазен съответният предпазен марж спрямо референтната стойност за дефицита.
Съветът и Комисията също така проверяват дали съдържанието на програмите за стабилност улеснява постигането на устойчива и действителна конвергенция в рамките на еврозоната, по-тясното координиране на икономическите политики и дали икономическите политики на съответната държава-членка са в съответствие с общите насоки за икономическите политики и насоките за заетостта на държавите-членки и на Съюза.
В случай на необичайно събитие извън контрола на дадената държава-членка, което има значително въздействие върху финансовата позиция на консолидирания държавен бюджет или в периоди на сериозен икономически спад в еврозоната или Съюза като цяло, дадена държава-членка може да получи правото да се отклони временно от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел, посочена в третата алинея, при условие че с това не се излага на опасност фискалната устойчивост в средносрочен план.
2. Съветът и Комисията извършва оценка на програмите за стабилност в рамките на не повече от три месеца от предоставянето им. Съветът, по препоръка на Комисията и след консултации с Икономическия и финансов комитет, при необходимост приема становище относно програмата. Когато Съветът, в съответствие с член 121 от ДФЕС, прецени, че целите и съдържанието на програмата следва да бъдат засилени, като се обърне специално внимание на плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел, Съветът в своето становище приканва съответната държава-членка да коригира програмата си.
"
5. Член 6 се заменя със следния текст:"
Член 6
1. Като част от многостранното наблюдение съгласно член 121, параграф 3 от ДФЕС Съветът и Комисията извършват мониторинг на прилагането на програмите за стабилност въз основа на информацията, предоставена от участващите държави-членки и оценките, дадени от Комисията и Икономическия и финансов комитет, по-специално с цел да бъде установено съществуващо или очаквано значително отклонение на състоянието на бюджетите от средносрочната бюджетна цел, или плана за корекции за постигане на тази цел ▌.
2. В случай че се наблюдава значително отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната цел, посочен в член 5, параграф 1, алинея трета от настоящия регламент, а също и с цел предотвратяване на възникването на прекомерен дефицит, в съответствие с член 121, параграф 4 от ДФЕС Комисията отправя предупреждение към съответната държава-членка.
Съветът, в рамките на един месец от датата на приемане на ранното предупреждението, посочено в алинея първа, разглежда положението и приема препоръка за необходимите политически мерки на базата на препоръка от Комисията, основана на член 121, параграф 4. В препоръката се определя срок от не повече от пет месеца за вземане на мерки във връзка с отклонението. Срокът се намалява на три месеца, ако в предупреждението си Комисията счита, че положението е особено сериозно и че спешните действия са оправдани. Съветът, по предложение от Комисията, публично оповестява препоръката.
В рамките на срока, определен от Съвета в препоръката съгласно член 121, параграф 4 от ДФЕС, съответната държава-членка докладва на Съвета относно действията, предприети в отговор на въпросната препоръка.
Ако съответната държава-членка не предприеме подходящи действия в рамките на срока, определен в препоръка на Съвета съгласно алинея втора, Комисията незабавно препоръчва на Съвета да приеме решение, с което се констатира, че не е предприето действие. Решението се счита за прието от Съвета, освен ако той вземе решение с квалифицирано мнозинство да го отхвърли в срок от десет дни след приемането му от Комисията. Същевременно Комисията може да препоръча на Съвета да приеме преразгледана препоръка съгласно член 121, параграф 4 относно необходимите политически мерки. Съветът представя официален доклад н Европейския съвет относно взетите решения.
Процедурата от препоръката на Съвета, съгласно посоченото в алинея втора, до решението на Съвета и доклада до Европейския съвет съгласно посоченото в алинея четвърта, не продължава повече от шест месеца.
3.Отклонението от средносрочната бюджетна цел или от подходящия план за корекции за постигането на тази цел се оценява въз основа на цялостна оценка, която използва като критерий структурния баланс и включва анализ на разходите, в който не се отчитат дискреционните мерки по отношение на приходите, както е посочено в член 5, параграф 1.
За да се прецени дали отклонението е значително, оценката по-конкретно включва следните критерии:
за държавите-членки, които не са постигнали средносрочната бюджетна цел, когато се оценява промяната в структурния баланс, дали отклонението е в размер на най-малко 0,5 % от БВП в рамките на една година или най-малко 0,25 % от БВП средногодишно за две последователни години; при оценка на динамиката на разходите, като не се отчитат дискреционните мерки по отношение на приходите, дали общото въздействие на отклонението върху салдото на държавния бюджет възлиза на минимум 0,5 % от БВП в рамките на една година или като сбор за две последователни години.
Отклонението в динамиката на разходите не се счита за значително, ако съответната държава-членка е преизпълнила ▌средносрочната бюджетна цел, като се има предвид възможността за значителни извънредни постъпления, а бюджетните планове, изложени в програмата за стабилност, не застрашават изпълнението на тази цел през програмния период.
Отклонението може да не бъде взето под внимание и ако е в резултат на необичайно събитие извън контрола на дадената държава-членка и има значително въздействие върху финансовата позиция на консолидирания държавен бюджет или в условията на сериозен икономически спад в еврозоната или в ЕС като цяло, при условие че с това не се излага на опасност фискалната устойчивост в средносрочен план.
"
6. Член 7 се изменя, както следва:
a)
параграф 1 се заменя със следното:" 1. Всяка неучастваща държава-членка ▌предоставя на Съвета и на Комисията информацията, необходима за упражняването на регулярното многостранно наблюдение съгласно член 121 от ДФЕС, под формата на програма за конвергенция, която създава необходимата основа за устойчивост на публичните финанси, спомагаща за стабилност на цените, за силен устойчив растеж и за създаване на заетост."
б)
в параграф 2 букви а), б) и в) се заменят със следното:"
a)
средносрочната бюджетна цел и плана за корекции за постигане на тази цел за салдото на консолидирания държавен бюджет като процент от БВП, очакваното развитие на съотношението на брутния държавен дълг спрямо БВП, очаквания растеж на държавните разходи, включително съответните средства за бруто образуване на основен капитал, по-специално имайки предвид условията и критериите за установяване на растежа на разходите съгласно член 9, параграф 1, очаквания растеж на държавните приходи при непроменена политика и количествена оценка на планираните дискреционни мерки по отношение на приходите, средносрочните цели на паричната политика, връзката на тези цели със стабилността на валутния курс, както и с постигането на устойчиво сближаване;
"
аа)
информация относно скрити задължения, свързани със застаряване на населението, и условни задължения като публичните гаранции, с потенциално голямо въздействие върху сметките за сектор „Държавно управление“;
аб)
информация относно съгласуваността на програмата за стабилност с общите насоки за икономическата политика, с насоките за заетостта и с националната програма за реформи;
б)
основните предвиждания относно очакваното икономическо развитие и важни икономически промени, които са релевантни по отношение на реализирането на програмата за конвергенция като държавни разходи за инвестиции, действителен растеж на БВП, заетост и инфлация;
в)
количествена оценка на предприетите или предвижданите бюджетни и други мерки на икономическата политика за постигане целите на програмата, съдържаща анализ на разходите и ползите на основните структурни реформи, които имат преки положителни ефекти върху бюджета в дългосрочен план, включително чрез повишаване на потенциалния устойчив растеж;„
ба)
добавя се следният параграф:" 2а.Програмата за конвергенция се основава на най-вероятния макрофискален сценарий или на по-предпазлив сценарий. Макроикономическите и бюджетните прогнози се сравняват с най-актуалните прогнози на Комисията и, при необходимост, тези на други независими органи. Значителни различия между избрания макрофискален сценарий и прогнозата на Комисията се описват с обосновка, по-специално ако равнището или растежът на външните допускания се отклонява значително от стойностите, посочени в прогнозите на Комисията. Точният характер на информацията, включена в параграф 2, букви а), аа), б), в) и г) се определя в хармонизирана рамка, създадена от Комисията в сътрудничество с държавите-членки."
в)
параграф 3 се заменя със следното:" 3. Информацията относно развитието на салдото на консолидирания държавен бюджет и дела на дълга, растежа на държавните разходи, очаквания път на развитие на държавните приходи при непроменена политика, планираните дискреционни мерки по отношение на приходите, подходящо изразени в количествено отношение, и основните икономически допускания, посочени в параграф 2, букви а) и б), се представя на годишна основа и обхваща предходната година, текущата година и най-малко следващите три години."
4.Всяка програма включва информация относно нейния статут в контекста на националните процедури, а именно дали програмата е представена на националния парламент и дали националният парламент е имал възможност да обсъди становището на Съвета относно предходната програма, или, ако е относимо, всяка препоръка или предупреждение, и дали програмата е получила одобрението на парламента.
7. Член 8 се заменя със следния текст:"
Член 8
1. Програмите за конвергенция се представят всяка година през април, за предпочитане до средата на месеца и не по-късно от 30 април.
2. Държавите-членки оповестяват публично своите програми за конвергенция.
"
8. Член 9 се заменя със следния текст:"
Член 9
1. Въз основа на оценките, извършвани от Комисията и Икономическия и финансов комитет, Съветът, в рамките на многостранното наблюдение съгласно член 121 от ДФЕС, разглежда средносрочните бюджетни цели, представени от съответната държава-членка в нейната програма за конвергенция, оценява дали икономическите допускания, на които се основава програмата, са реалистични, дали планът за корекции за постигането на средносрочната бюджетна цел е подходящ, включително придружаващият го план за съотношението на дълга, и дали предприетите или предложените мерки за спазване на плана за корекции са достатъчни за постигане на средносрочната бюджетна цел по време на цикъла.
Когато оценяват плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел, Съветът и Комисията вземат предвид дали се полагат повече усилия при благоприятна икономическа конюнктура, докато те може да са по-ограничени в периоди на неблагоприятна икономическа конюнктура. По-специално се вземат предвид извънредните постъпления и спадовете в приходите. За държавите-членки, изправени пред равнище на дълга, надвишаващо 60 % от БВП, или пред изразени рискове по отношение на цялостната устойчивост на дълга, Съветът проверява дали годишното подобрение на циклично коригираното бюджетно салдо с изчистени еднократни и други временни мерки надвишава 0,5 % от БВП. За държавите-членки от валутен механизъм 2 Съветът и Комисията проверяват дали съответната държава-членка следва политика на подходящо годишно подобрение на структурния баланс с изчистени еднократни и временни мерки, което е необходимо за постигане на средносрочната бюджетна цел, с референтна стойност в размер на 0,5% от БВП.
Преценката дали е осъществен достатъчен напредък по отношение на средносрочната бюджетна цел се прави въз основа на цялостна оценка, която използва като критерий структурния баланс и включва анализ на разходите, при който не се отчитат дискреционните мерки по отношение на приходите. За тази цел Съветът и Комисията оценяват дали нарастването на държавните разходи, разгледано заедно с резултата от взетите или планирани мерки по отношение на приходите, отговаря на следните условия:
a)
при държавите-членки, които са постигнали средносрочната бюджетна цел, годишното нарастване на разходите не надхвърля референтния средносрочен темп на растеж на потенциалния БВП, освен ако надхвърлянето е съпътствано от дискреционни мерки по отношение на приходите;
б)
при държавите-членки, които все още не са постигнали средносрочната бюджетна цел, годишното нарастване на разходите не надхвърля определено равнище под референтния средносрочен темп на растеж на потенциалния БВП, освен ако надхвърлянето е съпътствано от дискреционни мерки по отношение на приходите. Разликата между темпа на нарастване на държавните разходи и референтния средносрочен темп на растеж на потенциалния БВП се определя така, че да се осигурят необходимите корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел;
в)
при държавите-членки, които все още не са постигнали своята средносрочна бюджетна цел, дискреционното намаляване на държавните приходи по определени пера е съпътствано или от намаляване на разходите, или от дискреционно нарастване на държавните приходи по други пера, или от комбинация от двете.
От съвкупните разходи се изключват разходите за лихви, разходите по програми на ЕС, които изцяло се покриват от приходи от средства на ЕС, и недискреционните промени в разходите за обезщетения при безработица.
Нарастването на разходите над средносрочната референтна стойност не се счита за неспазване на целевия показател, доколкото то се компенсира изцяло от законово обосновано нарастване на приходите.
Референтният средносрочен темп на растеж на потенциалния БВП се определя въз основа на прогнози за бъдещето и на ретроспективни прогнози. Прогнозите се актуализират редовно. Комисията прави публично достояние методиката за изчисляване на тези прогнози и произтичащата референтна стойност на средносрочния темп на потенциален растеж на БВП.
Когато се определя планът за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел за държавите-членки, които още не са я постигнали, и допускайки временно отклонение от тази цел за държавите-членки, които вече са я постигнали, при условие че е запазен съответният предпазен марж спрямо референтната стойност за дефицита, и че състоянието на бюджета се очаква да се доближи към средносрочната бюджетна цел в рамките на програмния период, Съветът и Комисията вземат предвид осъществяването на основни структурни реформи, които оказват пряко положително отражение върху бюджета в дългосрочен план, включително чрез повишаването на потенциалния устойчив растеж, оказвайки по този начин осезаемо влияние върху дългосрочната устойчивост на публичните финанси.
Специално внимание трябва да се обърне на пенсионните реформи, въвеждащи многостълбова система, която включва задължителен „стълб“, изцяло на базата на лични спестявания в пенсионен фонд. На държави-членки, прилагащи такива реформи, се разрешава отклонение от плана за корекции за постигане на тяхната средносрочна бюджетна цел или от самата цел, като отклонението отразява размера на прякото допълнително въздействие на реформата върху салдото на консолидирания държавен бюджет, при условие че ▌е запазен съответният предпазен марж спрямо референтната стойност за дефицита.
Съветът и Комисията също така проверяват дали съдържанието на програмите за конвергенция улеснява постигането на устойчива и действителна конвергенция, по-тясното координиране на икономическите политики и дали икономическите политики на съответната държава-членка са в съответствие с общите насоки за икономическите политики и насоките за заетостта на държавите-членки и на Съюза. Освен това за държавите-членки от валутен механизъм 2 Съветът проверява дали съдържанието на програмите за конвергенция осигурява безпроблемно участие във валутно-курсовия механизъм.
В случай на необичайно събитие извън контрола на дадената държава-членка, което има значително въздействие върху финансовата позиция на консолидирания държавен бюджет или в периоди на сериозен икономически спад в еврозоната или Съюза като цяло, дадена държава-членка може да получи правото да се отклони временно от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел, посочена в алинея трета, при условие че с това не се излага на опасност фискалната устойчивост в средносрочен план.
2. Съветът извършва оценка на програмите за конвергенция в рамките на не повече от три месеца от предоставянето им. Съветът, по препоръка на Комисията и след консултации с Икономическия и финансов комитет, при необходимост приема становище относно програмата. Когато Съветът, в съответствие с член 121 от ДФЕС, прецени, че целите и съдържанието на програмата следва да бъдат засилени, като се обърне специално внимание на плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел, Съветът в своето становище приканва съответната държава-членка да коригира програмата си.
"
9. Член 10 се заменя със следния текст:"
Член 10
1. Като част от многостранното наблюдение съгласно член 121, параграф 3 от ДФЕС Съветът и Комисията извършват мониторинг на прилагането на програмите за конвергенция въз основа на информацията, предоставена от участващите държави-членки и оценките, дадени от Комисията и Икономическия и финансов комитет, по-специално с цел да бъде установено съществуващо или очаквано значително отклонение на състоянието на бюджетите от средносрочната бюджетна цел, или плана за корекции за постигане на тази цел ▌.
Освен това Съветът и Комисията извършват мониторинг на икономическите политики на неучастващите държави-членки с оглед на целите на програмите за конвергенция, с цел да бъде гарантирано, че техните политики са насочени към устойчивост, като по този начин се избягва неточното изравняване на обменните курсове и прекомерното вариране на номиналните обменни курсове.
2. В случай че се наблюдава значително отклонение от плана за коригиране за постигане на средносрочната цел, посочен в член 9, параграф 1, алинея трета от настоящия регламент, а също и с цел предотвратяване на възникването на прекомерен дефицит, в съответствие с член 121, параграф 4 от ДФЕС Комисията отправя предупреждение към съответната държава-членка.
Съветът, в рамките на един месец от датата на приемане на ранното предупреждението, посочено в алинея първа, разглежда положението и приема препоръка за необходимите политически мерки на базата на препоръка от Комисията, основана на член 121, параграф 4. В препоръката се определя срок от не повече от пет месеца за вземане на мерки във връзка с отклонението. Срокът се намалява на три месеца, ако в предупреждението си Комисията счита, че положението е особено сериозно и че спешните действия са оправдани. Съветът, по предложение от Комисията, публично оповестява препоръката.
В рамките на срока, определен от Съвета в препоръката съгласно член 121, параграф 4 от ДФЕС, съответната държава-членка докладва на Съвета относно действията, предприети в отговор на въпросната препоръка.
Ако съответната държава-членка не предприеме подходящи действия в рамките на срока, определен в препоръка на Съвета съгласно алинея втора, Комисията незабавно препоръчва на Съвета да приеме решение, с което се констатира, че не е предприето действие. Когато взема това решение, Съветът не отчита гласа на този негов член, който представлява засегнатата държава-членка. Същевременно Комисията може да препоръча на Съвета да приеме преразгледана препоръка съгласно член 121, параграф 4 относно необходимите политически мерки. Съветът представя официален доклад н Европейския съвет относно взетите решения.
Процедурата от препоръката на Съвета, съгласно посоченото в алинея втора, до решението на Съвета и доклада до Европейския съвет съгласно посоченото в алинея четвърта, не продължава повече от шест месеца.
3.Отклонението от средносрочната бюджетна цел или от подходящия план за корекции за постигането на тази цел се оценява въз основа на цялостна оценка, която използва като критерий структурния баланс и включва анализ на разходите, в който не се отчитат дискреционните мерки по отношение на приходите, както е посочено в член 9, параграф 1.
За да се прецени дали отклонението е значително, оценката по-конкретно включва следните критерии:
за държавите-членки, които не са постигнали средносрочната бюджетна цел, когато се оценява промяната в структурния баланс, дали отклонението е в размер на най-малко 0,5 % от БВП в рамките на една година или най-малко 0,25 % от БВП средногодишно за две последователни години; при оценка на динамиката на разходите, като не се отчитат дискреционните мерки по отношение на приходите, дали общото въздействие на отклонението върху салдото на държавния бюджет възлиза на минимум 0,5 % от БВП в рамките на една година или като сбор за две последователни години.
Отклонението в динамиката на разходите не се счита за значително, ако съответната държава-членка е преизпълнила ▌средносрочната бюджетна цел, като се има предвид възможността за значителни извънредни постъпления, а бюджетните планове, изложени в програмата за конвергенция, не застрашават изпълнението на тази цел през програмния период.
Отклонението може да не бъде взето под внимание и ако е в резултат на необичайно събитие извън контрола на дадената държава-членка и има значително въздействие върху финансовата позиция на консолидирания държавен бюджет или в условията на сериозен икономически спад в еврозоната или в ЕС като цяло, при условие че с това не се излага на опасност фискалната устойчивост в средносрочен план.
"
9a.Добавя се следният раздел:"
РАЗДЕЛ 3А
ПРИНЦИП НА СТАТИСТИЧЕСКАТА НЕЗАВИСИМОСТ
Член 10a
С цел да се гарантира, че многостранното наблюдение се основава на сигурни и независими статистически данни, държавите-членки следва да гарантират професионалната независимост на националните статистически органи, която е съгласувана с Кодекса на европейската статистическа практика съгласно Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно европейската статистика*. За това се изисква поне наличието на:
a)
прозрачни процедури за подбор на персонал и за освобождаване от работа, които трябва да се основават единствено на професионални критерии;
б)
бюджетни средства, които трябва де отпускат ежегодно или на многогодишен принцип;
в)
дата за публикуването на статистическа информация с ключово значение, която трябва да бъде определена значително по-рано.
* ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 164.
9б.Добавя се следният член:
Член -11
1.Комисията гарантира постоянен диалог с органите на държавите-членки в съответствие с целите на настоящия регламент. За целта Комисията провежда по-специално мисии за оценка на настоящото икономическо положение в държавата-членка и идентифициране на рискове или трудности, свързани с изпълнението на целите на настоящия регламент.
2.Засилено наблюдение може да бъде предприето за държави-членки, които са обект на препоръки, отправени съгласно член 6, параграф 2 и член 10, параграф 2 за целите на мониторинга на място. Съответната държава-членка предоставя необходимата информация за подготвянето и провеждането на мисията.
3.Когато въпросната държава-членка е държава-членки, чиято валута е еврото или която участва във валутен механизъм 2, Комисията може да покани представители на Европейската централна банка, ако е целесъобразно, да участват в мисии за наблюдение.
4.Комисията представя на Съвета резултатите от мисията, посочена в параграф 2, и, ако е целесъобразно, може да реши да оповести публично констатациите си.
5.При организиране на мисиите за наблюдение, посочени в параграф 2, Комисията изпраща предварителните си констатации на съответните държави-членки за коментар.
"
9в.Добавя се следният член:"
Член 12а
Преразглеждане
1.В рамките на три години след влизане в сила на настоящия регламент и на всеки пет години след това Комисията публикува доклад относно прилагането на настоящия регламент.
В този доклад се оценява, наред с другото:
a)
ефективността на регламента,
б)
напредъкът в посока осигуряване на по-тясна координация на икономическите политики и устойчиво сближаване на икономическите показатели на държавите-членки в съответствие в ДФЕС.
2.Ако е целесъобразно, докладът се придружава от предложение за изменение на настоящия регламент.
3.Докладът се изпраща на Европейския парламент и на Съвета.
"
10. Всички позовавания на „член 99“ се заменят в регламента с позовавания на „член 121“.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Изменения, приети от Европейския парламент на 23 юни 2011 г. към предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно мерките за принудително изпълнение с цел коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в еврозоната (COM(2010)0525 – C7-0299/2010 – 2010/0279(COD))(1)
РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно мерки за принудително изпълнение за коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в еврозоната
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 136 във връзка с член 121, параграф 6 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
като взеха предвид становището на Европейската централна банка(3),
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(4),
в съответствие с обикновената законодателна процедура,
като имат предвид, както следва:
(-1)Подобрената рамка за икономическо управление следва да разчита на няколко взаимосвързани политики за устойчив растеж и създаване на работни места, които следва да бъдат съгласувани помежду си, по-конкретно стратегия на Съюза за растеж и създаване на работни места, със специален фокус върху развиването и укрепването на вътрешния пазар, насърчаването на международната търговия и конкурентоспособност, ефективна рамка за предотвратяване и коригиране на прекомерни бюджетни дефицити (Пакт за стабилност и растеж), стабилна рамка за предотвратяване и коригиране на макроикономически дисбаланси, минимални изисквания за националните бюджетни рамки, засилено регулиране и наблюдение на финансовия пазар.
(-1а)Комисията следва да има по-значителна роля в процедурата за засилено наблюдение по отношение на конкретни за всяка държава-членка оценки, мониторинг, мисии, препоръки и предупреждения.
(1) Координацията на икономическите политики на държавите-членки в рамките на Съюза следва да се развива в контекста на общите насоки за икономическите политики и насоките за създаване на работни места, както е предвидено в Договора, следва да води до спазване на ръководните принципи за ценова стабилност, стабилни и устойчиви публични финанси и парични условия, както и устойчивост на платежния баланс.
(2) Опитът, натрупан по време на първото десетилетие от функционирането на Икономическия и паричен съюз, показва необходимост от подобряване на икономическото управление в Съюза, което следва да бъде изградено на основата на по-силна национална ангажираност по отношение на общоприети правила и политики и на по-стабилна рамка на равнището на Съюза за наблюдение на националните икономически политики.
(2a)Постигането и поддържането на динамичен единен пазар следва да се счита като елемент на правилното и гладко функциониране на Икономическия и паричен съюз.
(3) По-конкретно, наблюдението на икономическата политика на държавите-членки следва да се разшири отвъд бюджетното наблюдение, за да се предотвратяват прекомерните макроикономически дисбаланси и да се помага на засегнатите държави-членки да разработват корективни планове преди затвърждаването на различията и преди икономическите и финансови събития да вземат траен обрат в изключително неблагоприятна посока. Това разширяване на обхвата следва да бъде извършено заедно със задълбочаване на фискалното наблюдение.
(4) Необходима е законодателна процедура, която да спомогне за преодоляването на такива дисбаланси.
(5) Целесъобразно е многостранното наблюдение по член 121, параграфи 3 и 4 от ДФЕС, да бъде допълнено със специални разпоредби за откриване, предотвратяване и коригиране на макроикономическите дисбаланси. От първостепенно значение е процедурата да бъде включена в годишния цикъл на многостранното наблюдение.
(5a)Надеждните статистически данни са основата за наблюдението на макроикономическите дисбаланси. За да се гарантират надеждни и независими статистики, държавите-членки следва да гарантират, професионалната независимост на националните статистически органи, като в това отношение трябва да е налице съответствие с Кодекса на европейската статистическа практика съгласно Регламент (ЕО) №223/2009. Освен това, наличието на надеждни фискални данни е релевантно за наблюдението на макроикономическите дисбаланси. Това изискване следва да се гарантира от правилата, посочени в тази връзка в Регламент (Ео) № [.../...] относно ефективно прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната, и по-специално в член 6а от него.
(5б)Укрепването на икономическото управление следва да включва по-тясно и по-навременно участие на Европейския парламент и националните парламенти. Компетентната комисия на Европейския парламент може да предостави възможността на засегнатата от решение на Съвета държава-членка съгласно член 3 от настоящия регламент да участва в размяна на мнения.
(6) Прилагането на Регламент (ЕС) № […/…] следва да бъде засилено чрез въвеждането на лихвоносни депозити при неспазване на препоръката за предприемане на препоръчаните корективни действия, които ще се превърнат в годишна глоба в случай на повторно неспазване на препоръката за преодоляване на прекомерните макроикономически дисбаланси в рамките на същата процедура за дисбаланси. Тези мерки за принудително изпълнение се прилагат в държавите-членки, чиято парична единица е еврото▌.
▌
(8) В случай на неизпълнение на препоръките на Съвета се налага лихвоносен депозит или глоба, докато Съветът установи, че държавата-членка е предприела корективни действия за изпълнение на препоръките.
(9) Освен това при продължаващо неизпълнение от страна на държавата-членка на изискването за изготвяне на план за корективни действия в отговор на препоръка на Съвета по правило също следва да се налага годишна глоба. Тази глоба следва да остава в сила, докато Съветът установи, че държавата-членка е представила план за корективни действия, достатъчни за изпълнението на препоръката.
(10) За да се осигури равноправно третиране на държавите-членки, лихвоносният депозит и глобата следва да бъдат еднакви за всички държави-членки, чиято парична единица е еврото ‐ в размер на 0,1 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на съответната държава-членка за предходната година.
(10a)Комисията следва също така да е в състояние да препоръча намаляване на размера на санкцията или нейната отмяна поради изключителни икономически обстоятелства.
(11) Процедурата за налагането на санкции на държавите-членки, които не вземат ефективни мерки за коригиране на прекомерните макроикономическидисбаланси, следва да бъде тълкувана по такъв начин, че налагането на санкции на съответните държави-членки да бъде правило, а не изключение.
(12) Средствата от глобите, посочени в член 3 от настоящия регламент, съставляват други приходи по смисъла на член 311 от Договора и се влагат в механизмите за стабилност, които целят предоставяне на финансова помощ и са създадени от държавите-членки, чиято парична единица е еврото, с цел да се гарантира стабилността на еврозоната като цяло.
(13) Правомощието да приема индивидуални решения за налагането на санкции съгласно настоящия регламент следва да бъде поверено на Съвета. Като част от извършваната от Съвета координация на икономическата политика на държавите-членки съгласно член 121, параграф 1 от ДФЕС, тези индивидуални решения представляват естествено продължение на мерките, приемани от Съвета съгласно член 121 от ДФЕС и Регламент (ЕС) № […/…].
(14) Тъй като настоящият регламент съдържа общи правила за ефективното изпълнение на Регламент (ЕС) № […/…], той следва да бъде приет съгласно обикновената законодателна процедура по член 121, параграф 6 от Договора.
(15) Държавите-членки не могат да създадат достатъчно ефективна рамка за откриване и предотвратяване на макроикономически дисбаланси поради тесните търговски и финансови взаимовръзки между тях и поради разпространението на ефектите от националната икономическа политика върху еврозоната и Съюза като цяло. Такава рамка може да бъде създадена по-добре на равнището на Съюза и затова Съюзът може да приеме мерки съгласно принципа на субсидиарност по член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа за пропорционалност, изложен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Предмет и обхват
1. С настоящия регламент се създава система от санкции с цел ефективно коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в еврозоната.
2. Настоящият регламент се прилага спрямо държавите-членки, чиято парична единица е еврото.
Член 2
Определения
За целите на настоящия регламент се прилагат определенията, предвидени в член 2 от Регламент (ЕС) № […/…].
Освен това се прилага и следното определение:
„изключителни икономически обстоятелства“ са обстоятелствата, при които се счита, че държавният дефицит превишава референтната стойност по изключение по смисъла на член 126, параграф 2, буква а), второ тире от ДФЕС и съгласно Регламент (ЕО) № 1467/97(5) на Съвета.
Член 3
Санкции
1. По препоръка на Комисията Съветът налага със свое решение лихвоносен депозит, ако се приеме решение на Съвета за корективни действия ▌в съответствие с член 10, параграф 4 от ▌Регламент (ЕС) № […/2011], в което Съветът заключава ▌, че съответната държава-членка не е предприела препоръчаните корективни действия след препоръка.
1a.Налага се годишна глоба с решение на Съвета, който действа по препоръка на Комисията, в следните случаи:
a)
ако са били приети две последователни препоръки на Съвета за същата процедура за дисбаланс в съответствие с член 8, параграф 3 от Регламент (ЕС) № […/…], при което Съветът счита, че държавата-членка е представила план с недостатъчни корективни действия,
б)
ако са били приети две последователни решения на Съвета по същата процедура за дисбаланс, с които се обявява неспазването в съответствие с член 10, параграф 4 от Регламент (ЕС) № […/…],
Глобата се налага посредством превръщане на наложения лихвоносен депозит в годишна глоба в съответствие с член 3, параграф 1.
1б.Решенията, посочени в параграфи 1 и 1а се считат за приети от Съвета, освен ако той вземе решение с квалифицирано мнозинство да отхвърли препоръката в срок от десет дни след приемането й от Комисията. Съветът може да измени препоръката с квалифицирано мнозинство.
1в.Препоръката на Комисията за решение на Съвета се изготвя в рамките на двадесет дни, след като бъдат изпълнени условията по параграфи 1 и 1а.
2. Лихвоносният депозит или годишната глоба, които трябва да бъдат препоръчани от Комисията, са в размер на 0,1% от БВП на съответната държава-членка за предходната година.
3. Чрез дерогация от параграф 2, поради наличието на изключителни икономически обстоятелства или въз основа на мотивирано искане от съответната държава-членка, изпратено до Комисията в срок от десет дни след като бъдат изпълнени условията по параграфи 1 и 1а, Комисията може да предложи лихвоносният депозит или глобата да бъдат намалени или отменени.
4. Ако дадена държава-членка е открила лихвоносен депозит или е платила годишна глоба за определена календарна година и след това съгласно член 10, параграф 1 от Регламент (ЕС) № […/…] Съветът заключи, че държавата-членка е предприела препоръчаните корективни действия в течение на съответната година, платената като депозит сума за съответната година заедно с начислената лихва или платената като глоба сума за съответната година се връща на държавата-членка пропорционално на изминалото време.
Член 4
Предоставяне на приходите от глоби
Средствата от глобите, посочени в член 3 от настоящия регламент, съставляват други приходи по смисъла на член 311 от Договора и се влагат в Европейския инструмент за финансова стабилност. От момента, в който държавите-членки, чиято парична единица е еврото, създадат друг механизъм за стабилност за предоставяне на финансова помощ с цел гарантиране на стабилността на еврозоната като цяло, глобите се влагат в този механизъм.
Член 5
Гласуване в Съвета
При приемането на мерките по член 3 гласуват само членовете на Съвета, представляващи държавите-членки, чиято парична единица е еврото, а Съветът взема решение, без да се брои гласът на този член, който представлява засегнатата държава-членка.
Квалифицираното мнозинство от членовете на Съвета, посочени в първия параграф, се определя в съответствие с член 238, параграф 3, буква а) от Договора.
Член 5а
Икономически диалог
За да се активизира диалогът между институциите на Съюза, по-конкретно Европейския парламент, Съвета и Комисията, както и за да се гарантира по-голяма прозрачност и отчетност, компетентната комисия на Европейския парламент може да покани председателя на Съвета, Комисията и, по целесъобразност, председателя на Еврогрупата, да се явят пред комисията с цел да се обсъдят решенията, взети съгласно член 3 от настоящия регламент.
Компетентната комисия на Европейския парламент може да предостави възможността на засегнатата от такива решения държава-членка да участва в размяната на мнения.
Член 5б
Преразглеждане
1.Не по-късно от три години след влизането в сила на настоящия регламент и след това на всеки пет години Комисията публикува доклад относно прилагането на настоящия регламент. В този доклад се оценява, наред с другото:
a)
ефективността на регламента,
б)
напредъка при осигуряването на по-тясна координация на икономическите политики и устойчивото сближаване на икономическите резултати на държавите-членки в съответствие с Договора.
2.По целесъобразност докладът се придружава от предложение за изменение на настоящия регламент.
3.Докладът и всички придружаващи предложения се препращат на Европейския парламент и на Съвета.
Член 6
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите-членки в съответствие с Договорите.
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 23 юни 2011 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно правата на потребителите (COM(2008)0614 – C6-0349/2008 – 2008/0196(COD))
(Обикновена законодателна процедура: първо четене)
Европейският парламент,
– като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2008)0614),
– като взе предвид член 251, параграф 2 и член 95 от Договора за ЕО, съгласно които Комисията е внесла предложението (C6-0349/2008),
– като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Последствия от влизането в сила на Договора от Лисабон за междуинституционалните механизми за вземане на решения, които са в ход“ (COM(2009)0665),
– като взе предвид член 294, параграф 3 и член 114 от Договора за функционирането на ЕС,
– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 16 юли 2009 г.(1) ,
– като взе предвид становището на Комитета на регионите от 22 април 2009 г.(2) ,
– като взе предвид поетия с писмо от 15 юни 2011 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Европейския парламент съобразно член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,
– като взе предвид член 55 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становищата на Комисията по правни въпроси и на Комисията по икономически и парични въпроси (A7-0038/2011),
1. Приема изложената по-долу позиция на първо четене(3);
2. Одобрява своето изявление, приложено към настоящата резолюция;
3. Отбелязва съвместно изявление на унгарското председателство и настъпващите полско, датско и кипърско председателство, приложени към настоящата резолюция;
4. Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.
Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 23 юни 2011 г. с оглед приемането на Директива 2011/.../ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива 2011/83/ЕС.)
ПРИЛОЖЕНИЕ
Изявление на Европейския парламент относно таблиците за съответствие
Европейският парламент изразява съжаление, че Съветът не е готов да приеме задължителното публикуване на таблиците за съответствие във връзка с предложението за Директива относно правата на потребителите. С настоящото се декларира, че споразумението, постигнато между Европейския парламент и Съвета по време на тристранната среща на 6 юни 2011 г. по отношение на тази директива, не засяга резултата от междуинституционалните преговори относно таблиците за съответствие.
Европейският парламент призовава Комисията да го информира в срок от дванадесет месеца след приемането на това споразумение в пленарна зала и да изготви доклад в края на срока за транспониране относно практиката на държавите-членки за съставяне на техни собствени таблици, в който да се вижда, доколкото е възможно, съответствието между посочената директива и мерките за транспониране, и да осигури публичен достъп до тях.
Европейският парламент приветства постигнатото споразумение за включване в Директивата относно правата на потребителите на задължителни изисквания за докладване относно разпоредбите на тази директива, Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, които дават на държавите-членки избор по отношение на нормативната уредба (членове 29, 32 и 33).
Изявление на унгарското председателство и на предстоящите полско, датско и кипърско председателства на Съвета относно таблиците за съответствие
С настоящото изявление се декларира, че споразумението, постигнато между Съвета и Европейския парламент по време на тристранната среща на 6 юни 2011 г. по отношение на Директива на Европейския парламент и на Съвета относно правата на потребителите, с което се изменят Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и се отменят Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, не засяга резултата от междуинституционалните преговори относно таблиците за съответствие.
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 23 юни 2011 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2000/25/EО по отношение на разпоредбите за тракторите, пуснати на пазара по силата на механизма на гъвкавост (COM(2010)0607 – C7-0342/2010 – 2010/0301(COD))
(Обикновена законодателна процедура: първо четене)
Европейският парламент,
– като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2010)0607),
– като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0342/2010),
– като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,
– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 16 февруари 2011 г.(1),
– като взе предвид член 55 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становището на Комисията по транспорт и туризъм (A7-0091/2011),
1. Приема изложената по-долу позиция на първо четене;
2. Изисква Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;
3. Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.
Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 23 юни 2011 г. с оглед приемането на Директива 2011/.../ЕС на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2000/25/EО по отношение на разпоредбите за тракторите, пуснати на пазара по силата на механизма на гъвкавост
(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива 2011/72/ЕС.)
Управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци *
752k
447k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 23 юни 2011 г. относно предложението за директива на Съвета относно управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци (COM(2010)0618 – C7-0387/2010 – 2010/0306(NLE))
– като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2010)0618),
– като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално членове 31 и 32, съгласно които Съветът се е консултирал с него (C7-0387/2010),
– като взе предвид член 55 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на Комисията по заетост и социални въпроси и на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A7-0214/2011),
1. Одобрява предложението на Комисията, както е изменено;
2. Приканва Комисията съответно да внесе промени в предложението си, съгласно член 293, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС и член 106а от Договора за Евратом;
3. Приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това;
4. Призовава Съвета отново да се консултира с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението на Комисията;
5. Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.
Текст, предложен от Комисията
Изменение
Изменение 1 Предложение за директива Съображение 1
(1) В член 2, буква б) от Договора се предвижда установяване на единни стандарти за безопасност с цел опазване здравето на работниците и на населението.
(1) В член 2, буква б) от Договора за Евратом се предвижда установяване на единни стандарти за безопасност с цел опазване здравето на работниците и на населението.
Изменение 2 Предложение за директива Съображение 2
(2) В член 30 от Договора се предвижда установяване на основни стандарти за опазване здравето на работниците и на населението срещу опасностите, произтичащи от йонизиращи лъчения.
(2) В член 30 от Договора за Евратом се предвижда установяване на основни стандарти за опазване здравето на работниците и на населението срещу опасностите, произтичащи от йонизиращи лъчения.
Изменение 3 Предложение за директива Съображение 3
(3) В член 37 от Договора се изисква държавите-членки да предоставят на Комисията общи данни за всеки план за погребване на радиоактивни отпадъци.
(3) В член 37 от Договора за Евратом се изисква държавите-членки да предоставят на Комисията общи данни за всеки план за погребване на радиоактивни отпадъци.
Изменение 4 Предложение за директива Съображение 3 а (ново)
(3a)Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г.1 урежда въвеждането на мерки за насърчаване на подобрения в областта на безопасните и здравословни условия на труд на работниците. 1ОВ L 183, 29.6.1989 г., стр. 1.
Изменение 5 Предложение за директива Съображение 4
(4) Директива 96/29/Евратом на Съвета от 13 май 1996 г. относно постановяване на основните норми на безопасност за защита на здравето на работниците и населението срещу опасностите, произтичащи от йонизиращото лъчение22, се прилага за всички практики, които включват риск от йонизиращо лъчение, което се излъчва от изкуствен източник или от естествен източник на лъчение в случаите, в които естествени радионуклиди се обработват или са били обработвани с оглед на техните свойства радиоактивност, делене или възпроизвеждане. Тя включва също така разрешените изхвърляния на материали, получени от такива практики. Разпоредбите на гореспоменатата директива са допълнени от по-специфично законодателство.
(4) Директива 96/29/Евратом на Съвета от 13 май 1996 г.22установява основните норми на безопасност. Директивата се прилага за всички практики, които включват риск от йонизиращо лъчение, което се излъчва от изкуствен източник или от естествен източник на лъчение в случаите, в които естествени радионуклиди се обработват или са били обработвани с оглед на техните свойства радиоактивност, делене или възпроизвеждане. Тя включва също така разрешените изхвърляния на материали, получени от такива практики. Разпоредбите на гореспоменатата директива са допълнени от по-специфично законодателство.
22 OВ L 159, 29.6.1996 г., стр. 1.
22 Директива 96/29/Евратом на Съвета от 13 май 1996 г. относно постановяване на основните норми на безопасност за защита на здравето на работниците и населението срещу опасностите, произтичащи от йонизиращото лъчение (OВ L 159, 29.6.1996 г., стр. 1).
Изменение 131 Предложение за директива Съображение 4 a (ново)
(4а)Тъй като нито Договорът за Евратом, нито ДФЕС предоставят на Парламента правомощия за съвместно вземане на решения в областта на ядрената енергетика, от изключително голямо значение е да се намери нова правна основа за бъдещо законодателство в тази област.
Изменение 6 Предложение за директива Съображение 15 а (ново)
(15a)Трите бивши страни-кандидатки за членство в ЕС – Литва, Словакия и България, експлоатираха стари атомни електроцентрали съветски модел, който не можеше да бъде икономически обновен, за да отговаря на стандартите на ЕС за безопасност; поради това електроцентралите бяха спрени и впоследствие изведени от експлоатация.
Изменение 7 Предложение за директива Съображение 15 б (ново)
(15б)Извеждането от експлоатация на атомните електроцентрали на тези три държави-членки представляваше значителна финансова и икономическа тежест за тях, която те не можеха да поемат напълно, и поради това Съюзът предостави финансови средства на тези държави-членки, които бяха предназначени да покрият част от разходите по проектите за извеждане от експлоатация и третиране на отпадъците и за компенсиране на икономическите последици.
Изменение 8 Предложение за директива Съображение 18
(18) През 2006 г. МААЕ актуализира целия си набор от стандарти и публикува Основните принципи за безопасност37, които бяха спонсорирани съвместно от Евратом, ОИСР/NEA и други международни организации. Както се посочва от спонсориращите организации, прилагането на основните принципи за безопасност ще улесни прилагането на международните стандарти за безопасност и ще спомогне за по-голяма съгласуваност между мерките в различните държави. Ето защо е желателно всички държави да се присъединят и да пропагандират тези принципи. Принципите ще бъдат задължителни за МААЕ по отношение на нейната дейност и за държавите по отношение на дейност, подпомагана от МААЕ. Държави и спонсориращи организации могат да възприемат принципите по собствено усмотрение с цел прилагане за техните собствени дейности.
(18) През 2006 г. МААЕ актуализира целия си набор от стандарти и публикува Основните принципи за безопасност37, които бяха разработени съвместно от Евратом, ОИСР/NEA и други международни организации. Както се посочва от спонсориращите организации, прилагането на основните принципи за безопасност ще улесни прилагането на международните стандарти за безопасност и ще спомогне за по-голяма съгласуваност между мерките в различните държави. Ето защо е желателно всички държави да се присъединят и да пропагандират тези принципи. Принципите ще бъдат задължителни за МААЕ по отношение на нейната дейност и за държавите по отношение на дейност, подпомагана от МААЕ. Държави и спонсориращи организации могат да възприемат принципите по собствено усмотрение с цел прилагане за техните собствени дейности.
Изменение 9 Предложение за директива Съображение 19 а (ново)
(19a)Орхуската конвенция от 25 юни 1998 г. относно достъпа до информация, общественото участие в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпросите на околната среда предоставя права на обществеността и налага на страните по нея и на органите на публична власт задължения относно достъпа до информация, общественото участие и достъпа до правосъдие по въпросите на околната среда, които включват управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци.
Изменение 10 Предложение за директива Съображение 19 б (ново)
(19б)Международната организация на труда прие конвенция1 и препоръка2 относно защитата от лъчения при всички дейности, които включват експозиция на работниците на йонизиращи лъчения при изпълнение на работата, и изисква да бъдат предприети подходящи стъпки за гарантиране на ефективната защита на работниците в светлината на наличното до този момент знание.
1C115 Конвенция за защитата на работниците от йонизиращи лъчения, приета на 22 юни 1960 г. 2R114 Препоръка относно защитата на работниците от йонизиращи лъчения, приета на 22 юни 1960 г.
Изменение11 Предложение за директива Съображение 22 а (ново)
(22a)Европейският парламент също така заяви, че всички предприятия в сферата на атомната енергетика във всички държави-членки следва да разполагат с достатъчно финансови средства за покриване на всички разходи по извеждането от експлоатация, включително управлението на отпадъците, за да се спази принципът „замърсителят плаща“ и да се избегне всякакво прибягване до държавна помощ, и призова Комисията да изготви точни определения относно използването на финансовите средства, предназначени за извеждането от експлоатация във всяка една държава-членка, като се вземат предвид както извеждането от експлоатация, така и управлението, кондиционирането и окончателното погребване на произтичащите от него радиоактивни отпадъци1.
1 Резолюция на Европейския парламент от 16 ноември 2005 г. относно използването на финансовите средства, предназначени за извеждането от експлоатация на атомни електроцентрали (ОВ С 280 Е, 18.11.2006 г., стр. 117).
Изменение 12 Предложение за директива Съображение 23
(23) В Съюза, както и в световен мащаб, е налице все по-широко признаване на необходимостта от отговорно използване на ядрената енергия, която обхваща по-специално ядрената безопасност и сигурност. В този контекст е необходимо да се обърне внимание на проблема на управлението на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, за да се гарантира безопасно, оптимизирано и устойчиво използване на ядрената енергия.
(23) В Съюза, както и в световен мащаб, особено след последната сериозна ядрена авария в Япония, е налице все по-широко признаване на необходимостта от засилване на правилата относно ядрената безопасност и сигурност. В този контекст е необходимо да се обърне внимание на много важния проблем на управлението на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, за да се гарантира безопасно, оптимизирано и устойчиво съхранение и/или погребване.
Изменение 13 Предложение за директива Съображение 23 a (ново)
(23a)В този контекст следва да бъде подчертано, че голяма част от отработеното гориво е възстановима. Поради тази причина рециклирането на отработеното гориво е аспект, който трябва да бъде взет предвид заедно с погребването на окончателните отпадъци.
Изменение 15 Предложение за директива Съображение 25
(25) Експлоатацията на ядрените реактори генерира също така отработено гориво. Всяка държава-членка може да определи своята политика за горивния цикъл, като счете отработеното гориво за ценен ресурс, който може да бъде преработен, или да реши да го отстранява като отпадък. Който и вариант да бъде избран, трябва да се вземе предвид погребването на високоактивните отпадъци, резултат от разделянето при преработката на отработеното гориво, или погребването на отработеното гориво, разглеждано като отпадък.
(25) Експлоатацията на ядрените реактори генерира също така отработено гориво. Всяка държава-членка може да определи своята политика за горивния цикъл, като счете отработеното гориво за ценен ресурс, който може да бъде преработен и рециклиран, или да реши да го отстранява като отпадък. Който и вариант да бъде избран, трябва да се вземе предвид погребването на високоактивните отпадъци, резултат от разделянето при преработката на отработеното гориво, или погребването на отработеното гориво, разглеждано като отпадък.
Изменение 115 Предложение за директива Съображение 25 a (ново)
(25a)Отработеното гориво, което се съхранява като запас, представлява допълнителен потенциален източник на радиоактивност в околната среда, по-специално ако охлаждащите резервоари вече не са покрити.
Изменение 132 Предложение за директива Съображение 27
(27) Радиоактивните отпадъци, включително отработено гориво, считано за отпадък, изисква мерки за съхраняване и изолиране от хората и жизнената им среда в дългосрочен план. Специфичното им естество (съдържанието на радионуклиди) изисква мерки за защита на човешкото здраве и околната среда срещу опасностите, произтичащи от йонизиращи лъчения, включително погребване в подходящи съоръжения като крайна точка за тяхното управление. Съхраняването на радиоактивни отпадъци, включително дългосрочното съхраняване, е временно решение, но не и алтернатива на погребването.
(27) Радиоактивните отпадъци, включително отработено гориво, считано за отпадък, изискват подходящи мерки за кондициониране, съхраняване и изолиране от хората и жизнената им среда в дългосрочен план. Специфичното им естество (съдържанието на радионуклиди) изисква мерки за защита на човешкото здраве и околната среда срещу опасностите, произтичащи от йонизиращи лъчения, включително погребване в подходящи съоръжения като крайна точка за тяхното управление, с възможност за изваждане въз основа на принципа на реверсивност. Съхраняването на радиоактивни отпадъци, включително дългосрочното съхраняване, е временно решение.
Изменение 133 Предложение за директива Съображение 27 a (ново)
(27a)Рисковете от погребването на радиоактивните отпадъци проличаха при аварията във Фукушима, а подобни аварии биха могли да възникнат в съществуващи съоръжения или в бъдещи съоръжения на територията на Съюза и неговите съседни държави, при които съществува висок риск от земетресения или цунами, като в Akkuyu в Турция. Съюзът трябва да предприеме всички подходящи мерки за предотвратяване на погребването на радиоактивни отпадъци в подобни райони.
Изменение 17 Предложение за директива Съображение 28
(28) За основа на тези мерки трябва да служи национална схема за класификация на радиоактивните отпадъците, която отчита в пълна степен специфичните видове и свойства на радиоактивните отпадъци. Точните критерии, по които отпадъците се причисляват към определен клас отпадъци, ще зависят от конкретната ситуация в държавата по отношение на естеството на отпадъците и вариантите за погребване, които са на разположение или се разглеждат.
(28) За основа на тези мерки трябва да служи национална схема за класификация на радиоактивните отпадъците, която отчита в пълна степен специфичните видове и свойства на радиоактивните отпадъци. Точните критерии, по които отпадъците се причисляват към определен клас отпадъци, ще зависят от конкретната ситуация в държавата по отношение на естеството на отпадъците и вариантите за погребване, които са на разположение или се разглеждат. В националната програма следва да се опише подробно схема за класификация, за да се улеснят комуникацията и обменът на информация между държавите-членки и да се осигури прозрачност.
Изменение 18 Предложение за директива Съображение 29
(29) Типичната концепция за погребване на краткоживеещи ниско- и средноактивни отпадъци е да се погребват близо до повърхността. След 30 години изследвания на техническо ниво е широко възприето, че дълбокото геоложко погребване представлява най-безопасният и най-устойчив вариант за крайна точка на управлението на високоактивни отпадъци и отработено гориво, считано за отпадък. Следователно трябва да се премине към извършване на погребване.
(29) Концепциите за погребване на краткоживеещи ниско- и средноактивни отпадъци варират от погребване близо до повърхността (в сгради, плитко погребване или погребване на няколко десетки метра под повърхността) до най-съвременното погребване в геоложки хранилища на 70-100 м. под повърхността. Почти всички отпадъци с дълъг период на разпад с ниска и средна активност се съхраняват. След 30 години изследвания изпълнимостта на дълбокото геоложко погребване беше доказана на научно равнище, и то може да представлява безопасен и икономичен вариант за крайна точка на управлението на високоактивни радиоактивни отпадъци. Дейностите, извършвани в рамките на „Технологичната платформа за прилагане на геоложко погребване на радиоактивни отпадъци“(IGD-TP), биха могли да улеснят достъпа до експертен опит и технологии в това отношение. Проучват се и различни други варианти като проектирани съоръжения за съхраняване на или близо до повърхността, разполагане в сухи скали или погребване в дълбоки сондажи (на дълбочина 3 000–5 000 м), включително евентуална обратимост и изваждане. Следователно по-нататъшната изследователска дейност във връзка с тези вариантиследва да продължи.
Изменение 19 Предложение за директива Съображение 29 a (ново)
(29a)В контекста на научните изследвания в областта на обезвреждането на радиоактивни отпадъци чрез преобразуване или с помощта на други средства за намаляване на тяхната радиоактивност и период на полуразпад следва също да бъде обмислено и обратимото съхранение в по-дългосрочен план на радиоактивни отпадъци в дълбоки геоложки образувания.
Изменение 20 Предложение за директива Съображение 30
(30) Въпреки че всяка държава-членка е отговорна за своята собствена политика по отношение на управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци, тази политика следва да е съобразена със съответните основни принципи на безопасност, определени от МААЕ. Всяка държава-членка има моралното задължение да избягва прехвърлянето на непосилно бреме върху бъдещите поколения по отношение на съществуващото отработено гориво и радиоактивни отпадъци, както и тези, очаквани от извеждането от експлоатация на съществуващите ядрени инсталации.
(30) Въпреки че всяка държава-членка е отговорна за своята собствена политика по отношение на управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци, тази политика следва не само да е съобразена със съответните основни принципи на безопасност, определени от МААЕ, но също така и да налага най-високи стандарти за безопасност, които отразяват най-най-напредналите практики на регулаторно и оперативно равнище и най-добрата налична технология (НДНТ). Всяка държава-членка има моралното задължение да избягва прехвърлянето на непосилно бреме върху бъдещите поколения по отношение на приетото в миналото и съществуващото отработено гориво и радиоактивни отпадъци, както и тези, очаквани от извеждането от експлоатация на съществуващите ядрени инсталации. Следователно държавите-членки следва да разработят политика за извеждането от експлоатация, която да гарантира, че съоръженията се разрушават по най-безопасен начин възможно най-рано след затварянето им.
Изменение 21 Предложение за директива Съображение 31
(31) За отговорното управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци, всяка държава-членка трябва да създаде национална рамка, която да осигурява политически ангажименти и поетапно вземане на решения, прилагани чрез подходящо законодателство, регулиране и организация с ясно разпределение на отговорностите.
(31) За отговорното управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци, всяка държава-членка трябва да създаде национална рамка, която да гарантира политически ангажименти и поетапно вземане на решения в съответствие с Орхуската конвенция, прилагани чрез подходящо законодателство, регулиране и организация с ясно разпределение на отговорностите.
Изменение 22 Предложение за директива Съображение 32 a (ново)
(32a)Държавите-членки следва да гарантират наличността на достатъчни финансови средства за управлението и съхраняването на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци.
Изменение 23 Предложение за директива Съображение 32 б (ново)
(32б)Необходимо е да бъдат предоставени допълнителни средства за енергийни проекти, включително за възможността за бъдещи проекти за извеждане от експлоатация и последващи проекти за управление на отпадъците.
Изменение 24 Предложение за директива Съображение 33
(33) Следва да бъде създадена национална програма, за да се гарантира транспонирането на политическите решения в ясни разпоредби за своевременно предприемане на всички необходими стъпки на управление на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци от генерирането до погребването. Същата следва да включва всички дейности, които са свързани с манипулирането, предварителното преработване, преработването, кондиционирането, съхраняването и погребването на радиоактивни отпадъци. Националната програма може да бъде базов документ или набор от документи.
(33) Следва да бъде създадена национална програма, за да се гарантира транспонирането на политическите решения в ясни разпоредби за своевременно предприемане на всички необходими стъпки на управление на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци от генерирането до погребването. Същата следва да включва всички дейности, които са свързани с манипулирането, предварителното преработване, преработването, кондиционирането, съхраняването и погребването на радиоактивни отпадъци и отработено гориво и следва да спазва принципите, залегнали в Орхуската конвенция. Националната програма може да бъде базов документ или набор от документи.
Изменение 25 Предложение за директива Съображение 34 а (ново)
(34a)Работниците по цялата верига на управление на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци трябва да бъдат защитени, също и чрез законодателство в областта на здравето и безопасността, независимо от тяхната дейност или статут, а дългосрочните последици за здравето и безопасността на работниците трябва да бъдат вземани предвид във всеки инструмент за управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци. Законодателството на Съюза, както и това на държавите-членки, свързано със здравословните и безопасни условия на труд, се прилага и по отношение на работници, участващи в управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци, и неспазването на това законодателство трябва да води до незабавни и тежки санкции.
Изменение 26 Предложение за директива Съображение 35
(35) Прозрачността при управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци е важна. Тя следва да бъде осигурена чрез изискване за ефективно информиране на обществеността и възможности за участие на всички заинтересовани страни в процесите на вземане на решения.
(35) Прозрачността при управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци е важна и е от решаващо значение наличието на доверие у обществеността в принципите, ръководещи безопасността на хранилищата, и в програмите за управление на отпадъците. Тя следва да бъде осигурена чрез гарантиране на ефективно информиране на обществеността и възможности за участие на всички заинтересовани страни, местни и регионални органи и обществеността в процесите на вземане на решения.
Изменение 27 Предложение за директива Съображение 36
(36) Сътрудничеството между държавите-членки и на международно равнище може да улесни и ускори вземането на решения чрез достъп до експертни знания и технологии.
(36) Сътрудничеството между държавите-членки и на международно равнище може да улесни и ускори вземането на решения чрез достъп до висококачествени експертни знания и технологии, както и до най-добри практики.
Изменение 28 Предложение за директива Съображение 37
(37) Някои държави-членки считат, че съвместното ползване на съоръжения за отработено гориво и радиоактивни отпадъци, включително на съоръжения за погребване, е вариант, който носи потенциални ползи, когато е на основата на споразумения между засегнатите държави-членки.
(37) Някои държави-членки считат, че съвместното ползване на съоръжения за отработено гориво и радиоактивни отпадъци, включително на съоръжения за погребване, е безопасен и икономически ефективен вариант, който носи потенциални ползи, когато е на основата на споразумения между участващите държави. Във връзка с това е важно да не бъдат блокирани конкретни договорености, като например заварените споразумения относно отработено гориво от изследователски реактори. Настоящата директива следва надлежно да определи необходимите условия, които трябва да се изпълнят преди стартирането на такива съвместни проекти.
Изменение 29 Предложение за директива Съображение 39
(39) Обосновката на безопасността и степенуваният подход следва да осигурят основа за решения, свързани с разработването, експлоатацията и затварянето на дадено съоръжение за погребване и да позволят определянето на областите на неопределеност, върху които трябва да се съсредоточи вниманието с цел по-задълбочено разбиране на аспектите, които влияят върху безопасността на системата за погребване, включително естествените (геоложки) и конструктивни бариери и очакваното Й развитие с течение на времето. Обосновката на безопасността следва да включва резултатите от оценката на безопасността и информация за неподатливостта на грешки и надеждността на оценката на безопасността, както и допусканията, направени в нея. Ето защо тя трябва да осигурява набора от аргументи и доказателства в подкрепа на безопасността на съоръжение или дейност, свързани с управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци.
(39) Обосновката на безопасността и степенуваният подход следва да осигурят основа за решения, свързани с разработването, експлоатацията и затварянето на дадено съоръжение за погребване и да позволят определянето на областите на неопределеност, върху които трябва да се съсредоточи вниманието с цел по-задълбочено разбиране на аспектите, които влияят върху безопасността на системата за погребване, включително естествените (геоложки) и конструктивни бариери и очакваното й развитие с течение на времето. Обосновката на безопасността следва да включва резултатите от оценката на безопасността и информация за неподатливостта на грешки и надеждността на оценката на безопасността, както и допусканията, направени в нея. Ето защо демонстрирането на безопасността следва да се основава на набора от аргументи и доказателства в подкрепа на безопасността на съоръжение или дейност, свързани с управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци.
Изменение 30 Предложение за директива Съображение 40
(40) Като признава, че всички опасности, свързани с отработено гориво и радиоактивни отпадъци, трябва да бъдат взети предвид в националната рамка, настоящата директива не обхваща опасностите, несвързани с радиацията, които попадат в обхвата на Договора за функционирането на Европейския съюз.
(40) Като признава, че всички опасности, свързани с отработено гориво и радиоактивни отпадъци, трябва да бъдат взети предвид в националната рамка, настоящата директива не обхваща опасностите, несвързани с радиацията, без радиационни последствия, които попадат в обхвата на Договора за функционирането на Европейския съюз.
Изменение 31 Предложение за директива Съображение 41
(41) Поддържането и доразвиването на знания и умения в областта на управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци като основен елемент за осигуряване на високи нива на безопасност, трябва да се основават на комбинация от обучение чрез експлоатационен опит, научни изследвания и технологични разработки, както и на техническото сътрудничество между всички участници.
(41) Поддържането и доразвиването на знания и умения в областта на управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци като основен елемент за осигуряване на високи нива на защита на здравето и околната среда, безопасност и прозрачност, трябва да се основават на комбинация от обучение чрез експлоатационен опит, научни изследвания и технологични разработки, както и на техническото сътрудничество между всички участници.
Изменение 32 Предложение за директива Съображение 42 a (ново)
(42a)В това отношение Групата на европейските регулатори в областта на ядрената безопасност (ENSREG) би могла да окаже ценен принос за постигането на еднакво прилагане на настоящата директива, като така се улесняват консултациите, обменът на добри практики и сътрудничеството между националните регулаторни органи.
Изменение 33 Предложение за директива Съображение 42 б (ново)
(42б)Настоящата директива би могла да бъде полезен инструмент, който да се взема под внимание, когато се проверява дали проектите, получаващи финансиране от Съюза в контекста на финансовата или техническа помощ по Евратом за съоръжения или дейности за управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци, включват необходимите мерки, за да се гарантира безопасното управление на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци.
Изменение 34 Предложение за директива Член 1 – параграф 2
(2) Тя гарантира, че държавите-членки вземат подходящи национална мерки за постигането на високо ниво на безопасност при управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци за защита на работниците и на населението от опасностите, произтичащи от йонизиращи лъчения.
(2) Тя гарантира, че държавите-членки вземат подходящи национална мерки за постигането на най-високо ниво на безопасност при управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци за защита на работниците, населението и природната среда от опасностите, произтичащи от йонизиращи лъчения.
Изменение 35 Предложение за директива Член 1 – параграф 3
(3) Тя поддържа и насърчава информирането на обществото и неговото участие по отношение на управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци.
(3) Тя гарантира предоставянето на необходимата информация на обществото и неговото участие във връзка с управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци.
Изменение 36 Предложение за директива Член 1 – параграф 4 a (нов)
(4а)Настоящата директива установява минимални стандарти за държавите-членки, въпреки че държавите-членки имат право да налагат по-високи стандарти за управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци.
Изменение 37 Предложение за директива Член 2 - параграф 1 - встъпителна част
(1) Настоящата Директива се прилага за:
(1) Без да се засяга Директива 2009/71/Евратом, настоящата директива се прилага за:
Изменение 38 Предложение за директива Член 2 – параграф 1 – буква а)
а) всички етапи на управлението на отработено гориво, когато отработеното гориво е резултат от експлоатацията на граждански ядрени реактори или се управлява в рамките на граждански дейности;
а) всички етапи на управлението на отработено гориво, когато отработеното гориво е резултат от експлоатацията на граждански ядрени реактори или се управлява в рамките на граждански дейности на територията на ЕС, включително отработеното гориво, произхождащо от военни отбранителни програми, ако и когато то се прехвърля за постоянно и се управлява в рамките на дейности с изключително граждански характер;
Изменение 39 Предложение за директива Член 2 – параграф 1 – буква б)
б) всички етапи на управлението на радиоактивни отпадъци от генерирането до погребването, когато радиоактивните отпадъци са резултат от граждански дейности или се управляват в рамките на граждански дейности;
б) всички етапи на управлението на радиоактивни отпадъци от генерирането и включително до погребването, когато радиоактивните отпадъци са резултат от граждански дейности или се управляват в рамките на граждански дейности на територията на ЕС;
Изменение 40 Предложение за директива Член 3 – точка -1 (нова)
(-1) „разрешени изхвърляния“ означава планирани и контролирани изхвърляния в околната среда на газообразни или течни радиоактивни материали, които произхождат от регулирани ядрени съоръжения или дейности при нормална експлоатация, в рамките на граници, разрешени от компетентния регулаторен орган, и в съответствие с принципите и ограниченията на Директива 96/29/Евратом;
Изменение 41 Предложение за директива Член 3 – точка 3
(3) „погребване“ означава разполагане на отработено гориво или радиоактивни отпадъци в получило съответно разрешително съоръжение, без намерение за изваждане;
(3) „погребване“ означава разполагане по потенциално окончателен начин на отработено гориво или радиоактивни отпадъци в получило съответно разрешително съоръжение, при надлежно спазване на принципа на обратимост;
Изменения 42 и 134 Предложение за директива Член 3 – точка 6
(6) „радиоактивни отпадъци“ означава радиоактивен материал в газообразно, течно или твърдо състояние, за който не се предвижда по-нататъшна употреба от държавата-членка или от физическо или юридическо лице, с чието решение е съгласна държавата-членка, и който се контролира като радиоактивен отпадък от компетентен регулаторен орган съгласно законодателната и регулаторната рамка на държавата-членка;
(6) „радиоактивни отпадъци“ означава радиоактивен материал в газообразно, течно или твърдо състояние, включително отработено гориво и радиоактивни отпадъци, продукт на преработка, чийто обем е намален до технологично възможния минимум и за който не се планира или предвижда, при отчитане на бъдещото технологично развитие и напредък, по-нататъшна употреба от държавата-членка или от физическо или юридическо лице, с чието решение е съгласна държавата-членка, и който се контролира като радиоактивен отпадък от компетентен регулаторен орган съгласно законодателната и регулаторната рамка на държавата-членка;
Изменение 43 Предложение за директива Член 3 – точка 9 а (нова)
(9a) „обект“ означава географски район, в който се намира получило съответно разрешително съоръжение, включително съоръжение за погребване на отработено гориво или радиоактивни отпадъци, или се развива разрешена дейност;
Изменение 44 Предложение за директива Член 3 – точка 9 б (нова)
(9б) „оценка на безопасността“ означава систематичният процес, който се извършва през целия процес на проектирането, за да се гарантира, че предложеният проект отговаря на всички съответни изисквания, свързани с безопасността, и включва официалния анализ на безопасността, но без да се ограничава в неговите рамки;
Изменение 45 Предложение за директива Член 3 – точка 9 в (нова)
(9в) „обосновка на безопасността“ означава набор от доводи и доказателства в подкрепа на безопасността на съоръжение или дейност, който включва констатациите от оценката на безопасността и декларация за надеждността на тези констатации. По отношение на съоръжение за погребване обосновката на безопасността може да се отнася до даден етап от изграждането. В такива случаи обосновката на безопасността следва да признава съществуването на области на несигурност или на неразрешени проблеми и да предоставя насоки, по които да се работи с цел намиране на решения на тези проблеми на бъдещи етапи от изграждането;
Изменение 46 Предложение за директива Член 3 – точка 13
(13) „съхраняване“ означава помещаване на отработено гориво или радиоактивни отпадъци в получило съответно разрешително съоръжение, без намерение за изваждане;
(13) „съхраняване“ означава временното помещаване на отработено гориво или радиоактивни отпадъци в получило съответно разрешително съоръжение до тяхното изваждане;
Изменение 48 Предложение за директива Член 4 – параграф 1
(1) Държавите-членки създават и поддържат национални политики за отработеното гориво и радиоактивните отпадъци. Те носят крайната отговорност за управлението на своето отработено гориво и радиоактивни отпадъци.
(1) Държавите-членки създават и поддържат национални политики за отработеното гориво и радиоактивните отпадъци. Всяка държава-членка носи крайната отговорност за управлението на генерираните на нейна територия отработено гориво и радиоактивни отпадъци.
Изменение 49 Предложение за директива Член 4 – параграф 1 a (нов)
(1а)Държавите-членки гарантират, че националните политики за управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци се прилагат чрез добре обоснован и документиран поетапен процес на вземане на решения, като се взема предвид безопасността в дългосрочен план.
Изменение 50 Предложение за директива Член 4 - параграф 2 - встъпителни думи
(2) Държавите-членки гарантират, че:
(2) Държавите-членки гарантират, че националните политики се основават на следните принципи:
Изменение 51 Предложение за директива Член 4 – параграф 2 – буква а)
а) генерирането на радиоактивни отпадъци се поддържа на минималното практически възможно равнище по отношение както на активността, така и на количеството, посредством подходящи конструктивни мерки и практики на експлоатация и извеждане от експлоатация, включително рециклиране и повторната употреба на традиционните материали;
а) генерирането на радиоактивни отпадъци се поддържа на минималното практически възможно равнище, при спазване на принципа „толкова малко, колкото е разумно постижимо“ (ALARA), по отношение както на активността, така и на количеството, посредством подходящи конструктивни мерки и практики на експлоатация и извеждане от експлоатация, включително преработването и повторната употреба на материалите;
Изменение 121 Предложение за директива Член 4 - параграф 2 – буква г)
г) отработеното гориво и радиоактивните отпадъци се управляват безопасно, включително в дългосрочен план.
г) отработеното гориво и радиоактивните отпадъци се управляват безопасно толкова дълго, колкото крият риск за хората и за околната среда;
Изменение 122 Предложение за директива Член 4 – параграф 2 – буква г а) (нова)
га) избягва се излагането на работниците, обществеността и околната среда на отработено гориво и радиоактивни отпадъци.
Изменение 54 Предложение за директива Член 4 – параграф 2 – буква г б (нова)
гб) се предприемат мерки за покриване на бъдещи рискове за околната среда и здравето на работниците и населението, изложени на риск;
Изменение 55 Предложение за директива Член 4 – параграф 2 – буква г в (нова)
гв) разходите за управление на радиоактивните отпадъци, включително и на отработеното гориво, се покриват от тези, които са генерирали отпадъците;
Изменение 56 Предложение за директива Член 4 – параграф 2 – буква г г (нова)
гг) финансовите резерви, които производителите на отпадъци трябва да осигурят за покриване на всички разходи, произтичащи от управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци, се администрират в контролиран от държавата фонд, с цел да се гарантира, че са на разположение за използване във връзка с безопасно погребване;
Изменение 57 Предложение за директива Член 4 – параграф 2 – буква г д (нова)
гд) компетентните национални органи участват в наблюдението на наличието на подходящи финансови ресурси;
Изменение 58 Предложение за директива Член 4 – параграф 2 – буква г е (нова)
ге) националните парламенти участват в наблюдението на наличието на подходящи финансови ресурси.
Изменение 135 Предложение за директива Член 4 – параграф 2 а (нов)
(2a)Тъй като резервоарите за отработено гориво са свързани със сериозни опасности, особено когато не са покрити, всички отработени горива следва да се преместят от резервоарите в сухи хранилища възможно най-скоро. Като част от този процес приоритет следва да се отдаде на най-старите резервоари за отработено гориво.
Изменение 61 Предложение за директива Член 4 – параграф 3 – алинея 1 б (нова)
Всички подобни договорености се съобщават на Комисията.
Изменение 62 Предложение за директива Член 4 – параграф 3 a (нов)
(3а)Държавите-членки могат да решат, на доброволна основа, да създадат съвместно или регионално съоръжение за погребване в сътрудничество с други държави-членки, с цел да се използват благоприятните геоложки или технически предимства на конкретна площадка и да се сподели финансовата тежест на съвместния проект.
Изменение 63 Предложение за директива Член 4 – параграф 3 б нов)
(3б)Преди да поставят началото на такъв проект посредством междуправителствено споразумение, заинтересованите държави-членки гарантират, че инициативата отговаря на нужните изисквания, като се обхваща поне следното:
а) на всички етапи от разработването на проекта и през целия период на погребването във всички заинтересовани държави-членки се полагат непрестанни грижи, за да се подсигури приемане и подкрепа от обществеността, като се гарантира, че обществеността има достъп до информация и може да участва в процеса на провеждане на консултации;
б) гарантира се сътрудничество между компетентните регулаторни органи и националните органи по безопасност, както и наблюдение от тяхна страна; обосновката на безопасността и спомагателните оценки на безопасността се изготвят във всяка заинтересована държава-членка, като се обхващат проучвателната фаза, фазата на подбора и фазата на изпълнението на съоръжението;
в) постига се споразумение относно въпросите, свързани със задълженията, както и ясно разпределение на отговорностите, като всяка държава-членка носи крайната отговорност за своите собствени радиоактивни отпадъци;
г) договарят се финансовите условия, като се гарантира, че са подсигурени средства за целия срок на действие и за периода след затварянето на съоръжението за погребване, както и че са налични адекватни човешки ресурси, осигуряващи достатъчно голям брой подобаващо квалифициран персонал;
д) в националните програми на заинтересованите държави-членки се предоставя предварителна информация относно правната рамка, организационната структура и техническите схеми и мерки, като се демонстрира, в рамките на ясно определен срок, че планираното погребване отговаря на изискванията на настоящата директива.
Изменение 136 Предложение за директива Член 4 – параграф 3 в (нов)
(3в)В никакъв случай не се допуска износът на радиоактивни отпадъци в държави, които не са членки на ЕС; превозването на отработено гориво извън ЕС следва да се разрешава, при условие че то ще бъде внесено обратно в ЕС след рециклиране.
Изменение 124 Предложение за директива Член 4 - параграф 3 г (нов)
(3г)Забраняват се всички съоръжения за ядрени отпадъци в сеизмични региони или крайбрежни области със значителен риск от повишаване на морското равнище или възможност за цунами.
Изменение 64 Предложение за директива Член 5 – параграф 1 – буква а)
а) национална програма за прилагане на политиката за отработеното гориво и радиоактивните отпадъци;
а) национална програма, спазваща принципа на субсидиарност, за прилагане на политиката за отработеното гориво и радиоактивните отпадъци, която гарантира, че всички субекти, източници на радиоактивни отпадъци, имат достъп до безопасно погребване на радиоактивните отпадъци при едни и същи условия;
Изменение 65 Предложение за директива Член 5 – параграф 1 – буква б а (нова)
ба) национални изисквания за здравето и безопасността, образованието и обучението на работниците;
Изменение 66 Предложение за директива Член 5 – параграф 1 – буква в)
в) система за лицензиране на дейности и съоръжения за управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци, включително забрана на експлоатацията на съоръжение за управление на отработено гориво или радиоактивни отпадъци без лицензия;
в) система за лицензиране на дейности и съоръжения за управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци, включително забрана на експлоатацията на съоръжение за управление на отработено гориво или радиоактивни отпадъци без лицензия, и за гарантиране, че всички радиоактивни отпадъци, независимо от това кой ги създава, се управляват по недискриминационен начин;
Изменение 67 Предложение за директива Член 5 – параграф 1 – буква г)
г) система за подходящ институционален контрол, регулаторни инспекции, документация и докладване;
г) система за подходящ институционален контрол, регулаторни инспекции, документация и докладване, както и необходимото обучение на работниците, участващи в целия процес, с цел осигуряване и поддържане на здравето и безопасността им на работното място;
Изменение 68 Предложение за директива Член 5 – параграф 1 – буква д а (нова)
да) мерки за гарантиране на адекватни финансови ресурси в дългосрочен план за дейности и съоръжения, свързани с управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци;
Изменение 69 Предложение за директива Член 5 – параграф 1 – буква e а) (нова)
еа) мерки за гарантиране, че финансирането, необходимо за управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци и за разполагането, се определя от компетентния регулаторен орган въз основа на прозрачен процес, който редовно се преразглежда и в процеса на който редовно се провеждат консултации с всички заинтересовани лица;
Изменение 70 Предложение за директива Член 5 – параграф 1 – буква e б) (нова)
еб) изчисление на всички разходи, породени от управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци. Информацията, предоставена в тази връзка, трябва да включва, наред с останалото, институциите, които поемат разходите.
Изменение 71 Предложение за директива Член 5 – параграф 2
(2) Държавите-членки гарантират, че националната рамка се поддържа и подобрява, когато е необходимо, при отчитане на експлоатационния опит, изводите, направени от обосновките на безопасността, както е посочено в член 8, технологичното развитие и резултатите от изследванията.
(2) Държавите-членки гарантират, че националната рамка се поддържа и подобрява, когато е необходимо, при отчитане на експлоатационния опит, изводите, направени от обосновките на безопасността, както е посочено в член 3, точка 9в), най-добрите налични технологии (НДНТ), здравните норми и нормите за безопасност и резултатите от изследванията.
Изменение 72 Предложение за директива Член 6 – параграф 1 a (нов)
(1а)Държавите-членки гарантират, че регулаторните им органи подлежат на демократичен контрол.
Изменение 73 Предложение за директива Член 6 – параграф 3 a (нов)
(3а)Компетентният регулаторен орган притежава правомощията и средствата да извършва редовни оценки, разследвания и контрол на ядрената безопасност и при необходимост да предприема действия по прилагане в съоръженията, дори по време на процеса по извеждане от експлоатация. Здравето и безопасността на работниците, включително на всички подизпълнители, както и наличният персонал и обучението са част от тези оценки.
Изменение 137 Предложение за директива Член 6 – параграф 3 б (нов)
(3б)Компетентният регулаторен орган разполага с правомощието да нарежда спирането на определени дейности, когато оценките са показали, че тези дейности не са безопасни. Тези и всички други оценки, направени от компетентния регулаторен орган, се оповестяват;
Изменение 74 Предложение за директива Член 7 – параграф 1
(1) Държавите-членки гарантират, че основната отговорност за ядрената безопасност при управлението на отработено гориво и на радиоактивни отпадъци се носи от притежателя на лицензията. Тази отговорност не може да се делегира.
(1) Държавите-членки гарантират, че основната отговорност за ядрената безопасност при управлението на отработено гориво и на радиоактивни отпадъци се носи от притежателите на лицензия, на които е възложена цялостната отговорност за отработеното гориво и радиоактивните отпадъци от компетентния орган на съответната държава-членка.
Изменение 130 Предложение за директива Член 7 – параграф 1 а (нов)
(1а)Държавите-членки гарантират, че като част от заявлението за лицензия за извършване на дейност по управление на радиоактивни отпадъци или за експлоатация на съоръжение за погребване, разположено на територията на ЕС, се подготвят обосновка на безопасността и съответна оценка на безопасността, и че при необходимост те се актуализират, докато продължава извършването на дейността или съществуването на съоръжението. Обосновката на безопасността и спомагателните оценки на безопасността обхващат избора на площадка, проектирането, изграждането, експлоатацията или затварянето на резервоарите за отработено гориво, съоръжението за съхраняване или съоръжението за погребване, както и дългосрочната безопасност след затварянето, включително чрез пасивни средства, и описват всички аспекти, свързани с безопасността на площадката, проектирането на съоръжението, охлаждащите резервоари за временно съхраняване (включително редовно докладване за количеството на съдържащото се в тях отработено гориво), извеждането от експлоатация на съоръжението или на части от него и управленските мерки за контрол, както и регулаторния контрол. Обосновката на безопасността и спомагателната оценка на безопасността обхващат оценка на рисковете за здравето и безопасността на работниците, включително на тези, наети от подизпълнителите, на уменията и числеността на персонала, необходими за безопасната експлоатация на съоръжението по всяко време, така че да могат да бъдат предприети действия в случай на авария.
Обосновката на безопасността и съответната оценка на безопасността следва да показват осигуреното ниво на защита и да представят гаранции на компетентния регулаторен орган и други заинтересовани страни, че изискванията за безопасност ще бъдат изпълнени. Обосновката за безопасността и съответната оценка на безопасността се предоставят на компетентния регулаторен орган за одобрение.
Изменение 76 Предложение за директива Член 7 – параграф 1 б нов)
(1б)Държавите-членки гарантират, че притежателите на лицензия докладват пред компетентния регулаторен орган и другите имащи отношение компетентни организации и че предоставят на широката общественост достъп до информация, свързана с техните дейности или съоръжения.
Изменение 77 Предложение за директива Член 7 – параграф 2
(2) Държавите-членки гарантират, че националната рамка изисква от притежателите на лицензия, под надзора на компетентния регулаторен орган, редовно да извършват оценка, да проверяват и непрекъснато да подобряват, в рамките на възможното, безопасността на своите дейности и съоръжения по систематичен и удостоверим начин.
(2) Държавите-членки гарантират, че националната рамка изисква от притежателите на лицензия, под надзора на компетентния регулаторен орган, редовно да извършват оценка, да проверяват и непрекъснато да подобряват, в рамките на възможното, безопасността на своите дейности - в това число здравето и безопасността на работниците и подизпълнителите и безопасността на техните съоръжения по систематичен и удостоверим начин в съответствие с най-добрите налични технологии (НДНТ). Притежателите на лицензия докладват пред компетентния регулаторен орган и други имащи отношение компетентни организации, представители на техните служители, подизпълнители и широката общественост относно резултатите от своите оценки.
Изменение 78 Предложение за директива Член 7 – параграф 3
(3) Оценките, посочени в параграф 2, включват проверка на установените мерки за предотвратяване на аварии и ограничаване на последиците от тях, включително проверка на защитните физически бариери и административни процедури на притежателя на лиценза, нарушаването на които би довело до значителни увреждания за работниците и населението поради въздействието на йонизиращи лъчения.
(3) Действията, посочени в параграф 2, подлежат на официално представяне пред компетентния регулаторен орган като част от заявлението за лицензия, което осигурява необходимите гаранции за безопасността на дейността, и включват проверка на установените мерки за предотвратяване на аварии и физически нападения и ограничаване на последиците от тях, включително проверка на защитните физически бариери и административни процедури на притежателя на лиценза, нарушаването на които би довело до увреждания за работниците, населението и природната среда поради въздействието на йонизиращи лъчения.
Изменение 79 Предложение за директива Член 7 – параграф 4
(4) Държавите-членки гарантират, че националната рамка изисква притежателите на лицензия да създават и прилагат системи за управление, в които се отдава необходимото първостепенно значение на ядрената безопасност и които биват редовно проверявани от компетентния регулаторен орган.
(4) Държавите-членки гарантират, че националната рамка изисква притежателите на лицензия да създават и прилагат системи за управление, в които се отдава най-голямо значение на ядрената безопасност и сигурност и които биват редовно проверявани от компетентния регулаторен орган и от тези представители на работниците, които носят конкретна отговорност за здравето и безопасността на работниците.
Изменение 80 Предложение за директива Член 7 – параграф 5
(5) Държавите-членки гарантират, че националната рамка изисква от притежателите на лицензия да осигуряват и поддържат адекватни финансови и човешки ресурси за изпълнение на своите задължения във връзка с управлението на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, формулирани в параграфи 1‐4.
(5) Държавите-членки гарантират, че националната рамка изисква от притежателите на лицензия да осигуряват и поддържат адекватни финансови и човешки ресурси, включително в дългосрочен план, за изпълнение на своите задължения във връзка с управлението на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, формулирани в параграфи 1‐4.
Изменение 81 Предложение за директива Член 7 – параграф 5 a (нов)
(5а)Държавите-членки гарантират, че притежателите на лицензии възможно най-скоро информират трансграничните регионални и местни органи относно своите планове за изграждане на съоръжение за управление на отпадъци, в случай че разстоянието между това съоръжение и националната граница е такова, че е вероятно то да окаже трансгранично влияние по време на изграждането или експлоатацията на съоръжението или след изоставянето му, или в случай на авария или инцидент във връзка със съоръжението.
Изменение 146 Предложение за директива Член 7 a (нов)
Член 7a
Маркиране и документиране
Държавите-членки гарантират, че притежателите на лицензия маркират контейнерите и документират погребването на отработено гориво и радиоактивни отпадъци по начин, който не се влияе от атмосферните условия. Документацията включва както химичния, токсикологичен и радиологичен състав на материала, така и посочване на факта, дали той е в твърдо, течно или газообразно състояние.
Изменение 82 Предложение за директива Член 8
Член 8
заличава се
Обосновка на безопасността
(1)Като част от заявлението за лицензия за съоръжение или дейност се подготвят обосновка на безопасността и съответна оценка на безопасността. Според нуждите те се актуализират с течение на развитието на съоръжението или дейността. Обхватът и подробностите на обосновката на безопасността и оценката на безопасността следва да бъдат съизмерими със сложността на операциите и размера на опасностите, свързани със съоръжението или дейността.
(2)Обосновката на безопасността и съответната оценка на безопасността следва да обхващат избора на площадка, проектирането, изграждането, експлоатацията и извеждането от експлоатация на дадено съоръжение или затварянето на съоръжението за погребване. Обосновка на безопасността следва да посочва стандартите, приложени за тази оценка. Трябва да се обърне внимание дългосрочната безопасност след затварянето и по-специално как тя да се осигурява в най-голямата възможна степен чрез пасивни средства.
(3)Обосновката на безопасността за дадено съоръжение следва да описва всички аспекти, свързани с безопасността на площадката, проектирането на съоръжението, управленските мерки за контрол, както и регулаторния контрол. Обосновката на безопасността и съответната оценка на безопасността следва да показват осигуреното ниво на защита и да представят гаранции на компетентния регулаторен орган и други заинтересовани страни, че изискванията за безопасност ще бъдат изпълнени.
(4)Обосновката на безопасността и съответната оценка на безопасността се предоставят на компетентния регулаторен орган за одобряване.
Изменение 83 Предложение за директива Член 8 а (нов)
Член 8a
Записване и проследяване във връзка със здравето и безопасността на работниците
(1)Държавите-членки създават система за записване и проследяване в областта на управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци.
(2)Държавите-членки гарантират, че системата за записване и проследяване е в състояние да конкретизира местоположението и условията на производство, използване, транспортиране, съхраняване или погребване на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци.
(3)Държавите-членки гарантират, че информацията относно работниците, облъчени по време на работата си с отработено гориво или радиоактивни отпадъци, се съхранява от притежателя на лицензията или от държавен орган, за да бъде възможно проследяването на свързани с работата заболявания в дългосрочен план.
Изменение 84 Предложение за директива Член 8 б (нов)
Член 8б
Процедури и санкции
В съответствие с основните принципи държавите-членки гарантират, че в случай на нарушение на задълженията по настоящата директива се прилагат административни или съдебни процедури, както и санкции, които са ефективни, възпиращи и пропорционални на тежестта на нарушението.
Изменение 85 Предложение за директива Член 9
Държавите-членки гарантират, че националната рамка включва мерки за образование и обучение, покриващи нуждите на всички страни, които имат отговорности, свързани с управлението на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, с цел да се поддържат и доразвиват необходимите експертни знания и умения.
Държавите-членки гарантират, че националната рамка включва мерки за образование и редовно и превантивно обучение, покриващи нуждите на всички страни, които имат отговорности, свързани с управлението на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, с цел да се поддържат, доразвиват и разпространяват необходимите научни и технологически експертни знания и умения в съответствие с техническия и научния прогрес. Държавите-членки обръщат специално внимание на страните, които са непреки участници на работната площадка, и гарантират, че те получават съвременно, подходящо образование и обучение преди извършването на операции, свързани с радиоактивни отпадъци и отработено гориво. Държавите-членки гарантират, че притежателите на лицензия могат да прилагат и финансират тези мерки с цел гарантиране на безопасността и здравето на всички страни, участващи в процеса. Образованието и обучението на работниците отговаря на международно признати норми и подобрява цялостната отговорност за здравето и безопасността в ядрената промишленост. Държавите-членки гарантират също така, че националната рамка съдържа разпоредби за насърчаване на по-нататъшните научни изследвания по отношение на съществуващите проекти за погребване.
Изменение 86 Предложение за директива Член 9 - параграф 1 а (нов)
Държавите-членки гарантират, че националната рамка включва програми за подпомагане на научните изследвания в областта на намаляването на радиоактивните отпадъци и тяхното управление.
Изменение 87 Предложение за директива Член 10 – параграф 1
Държавите-членки гарантират, че националната рамка гарантира наличност на достатъчно финансови средства, когато са необходими, за управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци, при надлежно отчитане на отговорността на субектите, източници на радиоактивни отпадъци.
(1)Държавите-членки гарантират, че националната рамка гарантира наличност на достатъчно финансови средства, когато са необходими с цел покриване на всички нужни разходи, свързани с извеждането от експлоатация и управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци, като по този начин се зачита изцяло отговорността на субектите, източници на радиоактивни отпадъци, в съответствие с принципа „замърсителят плаща“, и се избягва прибягване до помощ от държавата.
Изменение 88 Предложение за директива Член 10 – параграф 1 a (нов)
(1а)Държавите-членки гарантират, че в съответствие с процедурите, които трябва да бъдат установени на национално равнище:
а) правилното извършване на оценка на разходите, свързани със стратегиите за управление на отпадъците, в частност оценка на разходите, свързани с прилагането на дългосрочни управленски решения за ниско-, средно- и високоактивни радиоактивни отпадъци с дълъг период на разпад в зависимост от тяхното естество. Тези разходи включват по-конкретно разходите за извеждане от експлоатация на ядрени инсталации, а по отношение на съоръженията за управление на радиоактивни отпадъци - разходите за тяхното окончателно затваряне, поддръжка и наблюдение;
б) установяването на резерви за покриване на разходите, посочени в буква а), и целевото отделяне на необходимите активи за специалното обезпечаване на тези резерви;
в) извършването на подходящо наблюдение на адекватността на резервите и управлението на активите за покриване на разходите, посочени в буква а), с цел гарантиране на периодично коригиране.
Изменение 89 Предложение за директива Член 10 – параграф 1 б (нов)
(1б)Разходите за погребването се определят по прозрачен начин, публикуват се от държавите-членки и се преразглеждат всяка година. Задълженията, наложени на производителите на радиоактивни отпадъци, се преразглеждат съответно.
Изменение 90 Предложение за директива Член 10 – параграф 1 в (нов)
(1в)Държавите-членки създават или определят национален орган, който е в състояние да осигури експертна оценка на управлението на фондовете и разходите за извеждане от експлоатация, както е посочено в параграф 1а. Този орган е независим от източниците на фондовете.
Изменение 91 Предложение за директива Член 10 – параграф 1 г (нов)
(1г)Държавите-членки редовно докладват на Комисията относно заключенията във връзка с действията на съответния национален орган съгласно установените в член 16 условия.
Изменение 92 Предложение за директива Член 11
Държавите-членки гарантират, че се създават и изпълняват подходящи програми за осигуряване на качеството по отношение на безопасността при управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци.
Държавите-членки гарантират, че се създават и изпълняват подходящи програми за осигуряване на качеството по отношение на управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци.
Изменение 127 Предложение за директива Член 11 – параграф 1 а (нов)
Държавите-членки гарантират, че притежателите на лицензия носят пълна гражданска отговорност по отношение на вредите, причинени от аварии и управление на радиоактивни отпадъци в дългосрочен план, включително вредите за земната, водната и морската среда.
Изменение 93 Предложение за директива Член 12 – параграф 1
(1) Държавите-членки гарантират, че информацията за управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци е на разположение на работниците и на населението. Това задължение включва и гарантиране, че компетентният регулаторен орган информира обществеността в областите на своята компетентност. Информацията се оповестява публично в съответствие с националното законодателство и международните задължения, при условие че това не излага на опасност други интереси, признати в националното законодателство или съгласно международни задължения, като inter alia сигурността.
(1) Държавите-членки гарантират, че цялата информация за управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци, която е необходима за опазване на здравето, безопасността и сигурността на работниците и на населението, се предоставя редовно. Това задължение включва и гарантиране, че компетентният регулаторен орган информира обществеността в областите на своята компетентност. Информацията се оповестява публично в съответствие с националното законодателство и международните задължения, и по-специално Орхуската конвенция. Информацията, отнасяща се пряко до здравето и безопасността на работниците и населението, по-конкретно относно радиоактивните и токсични емисии и облъчването с такива емисии, се прави публично достояние независимо от обстоятелствата.
Изменение 94 Предложение за директива Член 12 – параграф 1 a (нов)
(1а)Държавите-членки гарантират публичното оповестяване на информацията относно финансовите средства за управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци, посочена в член 10, при надлежно отчитане на дела на разходите, направени от производителите.
Изменение 95 Предложение за директива Член 12 – параграф 1 б нов)
(1б)Държавите-членки гарантират, че всички решения относно намиращи се в близост до съседни държави площадки за отработено гориво и радиоактивни отпадъци и тяхното управление включват обществеността и институциите на заинтересованите държави.
Изменение 96 Предложение за директива Член 12 – параграф 2
(2)Държавите-членки гарантират, че на обществеността се предоставят възможности да участва активно в процеса на вземане на решения относно управлението на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци.
заличава се
Изменение 97 Предложение за директива Член 12 а (нов)
Член 12a
Участие на обществеността
(1)Държавите-членки гарантират, че на представители на обществеността се предоставят ранни възможности за ефективно участие в подготовката или преразглеждането на национални програми за управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци, чието изготвяне се изисква в съответствие с член 13, и че представители на обществеността имат достъп до тях след изготвянето им. Те предоставят програмите на обществено достъпна интернет страница.
(2)За тази цел държавите-членки гарантират, че:
а) обществеността е информирана, независимо дали чрез публични съобщения или с други подходящи средства като електронни медии, когато има такива, за всякакви предложения относно подобни програми или за тяхното изменение или преразглеждане, и че съответната информация за такива предложения е направена достояние на обществеността, включително, наред с другото, информация за правото на участие при вземането на решения и относно компетентния орган, към който могат да бъдат отправяни забележки или въпроси;
б) представители на обществеността имат право на забележки и на мнения, когато всички възможности са допустими, преди да са взети решенията по програмите;
в) за целите на вземането на тези решения се държи точна сметка за резултатите от участието на обществеността;
г) след като е прегледал забележките и мненията, изразени от обществеността, компетентният орган полага разумни усилия да я информира за взетите решения и за причините и съображенията, на които се основават тези решения, като включва и информация за процеса на участие на обществеността.
(3)Държавите-членки определят представители от обществеността, които имат право да участват за целите на параграф 2. Държавите-членки определят в подробности реда и условията за участието на обществеността съгласно настоящия член, така че тя да може да се подготви и да участва ефективно. Предоставят се разумни срокове, които да осигуря