Резолюция на Европейския парламент от 15 септември 2011 г. съдържащ препоръките на Европейския парламент до Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност относно преговорите по Споразумението за асоцииране между ЕС и Молдова (2011/2079(INI))

P7_TA(2011)0385 A7-0289/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид текущите преговори между ЕС и Република Молдова за сключване на споразумение за асоцииране,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 15 юни 2009 г. относно Република Молдова, за приемане на директивите за преговори,

–  като взе предвид указанията за воденето на преговори за задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия с Република Молдова, приети от Съвета на 20 юни 2011 г.,

–  като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество, подписано на 28 ноември 1994 г. между Република Молдова и Европейския съюз, влязло в сила на 1 юли 1998 г.,

–  като взе предвид протокола към Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Република Молдова относно участието на Република Молдова в програмите и агенциите на Общността,

–  като взе предвид съвместния план за действие по Европейската политика на съседство (ЕПС) между ЕС и Република Молдова, определящ стратегическите цели, въз основа на ангажираността спрямо споделени ценности и ефективно прилагане на политическата, икономическата и институционалната реформа,

–  като взе предвид стартирания на 15 юни 2010 г. диалог между ЕС и Република Молдова относно визовия режим и плана за действие на Европейската комисия относно либерализиране на визовия режим от 16 декември 2010 г.,

–  като взе предвид съвместната декларация за партньорствата за мобилност между Европейския Съюз и Молдова,

–  като взе предвид приетия на 25 май 2011 г. доклад на Европейската комисия относно напредъка на Република Молдова,

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно Европейската политика за съседство, приети от Съвета по външни работи на 20 юни 2011 г.,

–  като взе предвид съвместното съобщение, озаглавено „Нов отговор на променящо се съседство“ от 25 май 2011 г.,

–  като взе предвид съвместната декларация от срещата на високо равнище, посветена на Източното партньорство, проведена в Прага на 7 май 2009 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно Източното партньорство от 25 октомври 2010 г.,

–  като взе предвид стратегията на ЕС за Дунавския Регион,

–  като взе предвид първия доклад на управителния комитет на Форума на гражданското общество на Източното партньорство,

–  като взе предвид препоръките на Форума на гражданското общество на Източното партньорство,

–  като взе предвид своите предишни резолюции относно Република Молдова и по-специално своите резолюции от 7 май 2009 г. за ситуацията в Република Молдова(1) и от 21 октомври 2010 г. относно проведените реформи и промените в Република Молдова(2), както и препоръките на Комитета за парламентарно сътрудничество ЕС–Република Молдова,

–  като взе предвид своята резолюция от 20 януари 2011 г. относно стратегията на ЕС за Черно море(3),

–  като взе предвид член 49 от Договора за Европейския съюз,

–  като взе предвид член 90, параграф 4 и член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по международна търговия (A7-0289/2011),

A.  като има предвид, че новата философия на ЕПС, която съгласно принципа „повече за повече“ има за цел да третира като приоритетни онези държави, които най-ефективно отговарят на нейните изисквания, създава възможност за Република Молдова да се превърне в големия успех на политиката на ЕС спрямо неговите съседи,

Б.  като има предвид, че Европейският съюз превърна правата на човека и демокрацията в централен аспект на Европейската политика на съседство,

В.  като има предвид, че в контекста на ЕПС Източното партньорство създаде значима политическа рамка за задълбочаване на отношенията, ускоряване на политическото асоцииране и засилване на икономическата интеграция между ЕС и Република Молдова, свързани със силни географски, исторически и културни връзки, посредством оказването на подкрепа на политически и социално-икономически реформи и улесняване на сближаването на законодателството с това на ЕС,

Г.  като има предвид, че Източното партньорство предвижда укрепване на двустранните взаимоотношения, насърчава обмена на информация и опит по въпроси в областта на трансформациите, реформите и модернизациите и предоставя на Европейския Съюз допълнителни инструменти за насърчаване на тези процеси,

Д.  като има предвид, че Източното партньорство предвижда укрепване на двустранните взаимоотношения посредством нови споразумения за асоцииране, при отчитане на конкретното положение и амбиции на държавата партньор и нейната способност да се съобрази с произтичащите ангажименти,

Е.  като има предвид, че контактите между хората са основата за постигане целите на Източното партньорство; със съзнанието, че това не е изцяло възможно без либерализацията на визовия режим,

Ж.  като има предвид, че Република Молдова и други държави от Източното партньорство ще се възползват от привилегировано предложение на ЕС за либерализиране на визовия режим от гледна точка на време и по същество, преди всички други съседни трети държави,

З.  като има предвид, че е от решаващо значение активната ангажираност на Република Молдова и нейната съпричастност към споделените ценности на демокрацията, правовата държава, доброто управление и зачитането на правата на човека, включително правата на малцинствата, да допринесат за напредъка на процеса и успешното протичане на преговорите и за последващото прилагане на споразумението за асоцииране, приспособени към потребностите и способностите на страната и с трайни резултати за развитието й,

И.  като има предвид, че при задълбочаване на отношенията с Република Молдова, ЕС следва да насърчава стабилността и изграждането на доверие, включително като даде активен принос за намирането на своевременно и осъществимо разрешение на конфликта в Приднестровието, който е източник на регионална нестабилност,

Й.  като има предвид, че преговорите с Република Молдова относно споразумението за асоцииране напредват със стабилен темп и досега отбелязват задоволителен напредък, както и преговорите по отношение на визовия диалог; като има предвид, че при все това преговорите относно задълбочената и всеобхватна зона за свободна търговия все още не са започнали,

1.  В контекста на текущите преговори относно споразумението за асоцииране отправя следните препоръки към Съвета, Комисията и Европейска служба за външна дейност:

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, съдържаща препоръките на Европейския парламент, на Съвета, на Европейска служба за външна дейност и на Комисията, както и, за нейно сведение, на Република Молдова.

(1) ОВ C 212 E, 5.8.2010 г., стр. 54. (2) Приети текстове, P7_TA(2010)0385. (3) Приети текстове, P7_TA(2011)0025.

Резолюция на Европейския парламент от 15 септември 2011 г. относно положението в Либия

P7_TA(2011)0386 RC-B7-0513/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид резолюции на Съвета за сигурност на ООН 1970/2011 от 26 февруари 2011 г. и 1973/2011 от 17 март 2011 г.,

–  като взе предвид обявеното на 22 февруари 2011 г. временно прекратяване на преговорите за рамково споразумение между ЕС и Либия,

–  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 18 юли 2011 г. относно Либия,

–  като взе предвид конференцията на международната контактна група, която се състоя в Париж на 1 септември 2011 г.,

–  като взе предвид своите предходни резолюции относно Либия, и по-конкретно резолюцията от 10 март 2011 г.(1), както и своята препоръка от 20 януари 2011 г.(2),

–  като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно Либия от 13 септември 2011 г.,

–  като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник

А.  като има предвид, че след шест месеца бойни действия, които доведоха до хиляди жертви и до тревожни хуманитарни потребности и страдания, режимът на Кадафи приключи и временно правителство, оглавявано от Националния преходен съвет (НПС), се готви да започне работа по изграждането на една нова Либия;

Б.  като има предвид, че резолюции 1970 и 1973 на Съвета за сигурност на ООН бяха приети след бруталните репресии срещу мирни демонстранти, включващи груби и систематични нарушения на правата на човека и неспазването от страна на либийския режим на неговите задължения съгласно международното право да защитава населението на Либия;

В.  като има предвид, че беше създадена коалиция с участието на държави, готови да изпълнят резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН; като има предвид, че на последващ етап този мандат беше поет от НАТО; като има предвид, че ръководената от НАТО въздушна кампания „Зората на Одисей“ ще продължава, докато това е необходимо за защита на цивилното население на Либия;

Г.  като има предвид, че НПС ще трябва едновременно да откликва на най-неотложните хуманитарни потребности на населението на страната, да сложи край на насилието и да установи върховенството на закона, както и да се заеме с изключително тежката задача по изграждане на нация и на функционираща демократична държава; като има предвид, че НПС изрази своя ангажимент да се насочи с бързи темпове към демократична легитимност чрез изготвянето на конституция и провеждането на предсрочни свободни и честни избори;

Д.  като има предвид, че Международният наказателен съд (МНС) издаде на 27 юни 2011 г. заповед за задържането на Муамар Кадафи, неговия син Сейф ал-Ислам Кадафи и бившия началник на разузнавателните служби Абдула ал-Сенуси по обвинение в престъпления срещу човечеството, извършени след началото на народния бунт;

Е.  като има предвид, че според Съвета по правата на човека на ООН около 1 500 бежанци от Либия са загубили живота си, докато са се опитвали да прекосят Средиземно море и да стигнат до Европа от началото на насилието в Либия;

Ж.  като има предвид, че на 1 септември 2011 г. в Париж се проведе среща на високо равнище „Приятели на Либия“, в която участваха приблизително 60 държави и международни организации и която имаше за цел да координира международните усилия за подпомагане на възстановяването на Либия;

З.  като има предвид, че ЕС предостави хуманитарна помощ в размер на над 152 милиона евро, а на 22 май 2011 г. заместник-председателят на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност откри бюро на ЕС в Бенгази за установяване на контакти с либийския НПС и подпомагане на подготовката на Либия за следващия етап от прехода към демокрация; като има предвид, че на 31 август 2011 г. беше открито бюро на ЕС в Триполи;

И.  като има предвид, че за ЕС са жизненоважни демокрацията, стабилността, благоденствието и мира в Северна Африка;

1.  Очаква приключването на шестмесечния конфликт в Либия и приветства падането на 42-годишния самодържавен режим на Муамар Кадафи, който носи отговорност за дългите и потресаващи страдания на народа на Либия; поздравява либийския народ за смелостта и решителността му и подчертава, че стремежът на либийския народ към свобода и независимост следва да бъде движещата сила на процеса на преход, тъй като единствено силен ангажимент на местно равнище ще гарантира неговия успех;

2.  Призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да разработи действителна, ефективна и надеждна обща стратегия за Либия и изисква от държавите-членки на ЕС да прилагат посочената стратегия, като се въздържат от едностранни действия или инициативи, които биха могли да намалят нейното въздействие; призовава ЕС и неговите държави-членки да предоставят цялостна подкрепа за процеса на преход, който трябва да бъде извършен понастоящем с цел координирано създаване на свободна, демократична и просперираща Либия, като се избягва дублиране и се следва многостранен подход;

3.  Изразява пълна подкрепа за Националния преходен съвет (НПС) при изпълнението на неговата трудна задача да изгради нова държава, която да представлява всички либийци; приветства неотдавнашното признаване на НПС и призовава всички държави-членки на ЕС и международната общност да последват примера; приветства факта, че всички постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, в това число най-отскоро Китай, признаха НПС за легитимния орган на управление в Либия; настоятелно призовава държавите от Африканския съюз да признаят НПС; призовава НПС да поеме изцяло своята отговорност за сигурността и благоденствието на либийския народ, да действа по прозрачен начин и като спазва напълно демократичните принципи, както и международното хуманитарно право; призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Съвета и Комисията да продължат да насърчават отношенията с НПС и да съдействат на новите либийски органи за изграждането на обединена, демократична и плуралистична Либия, в която правата на човека, основните свободи и правосъдието са гарантирани на всички либийски граждани, както и на работниците мигранти и бежанците;

4.  Подчертава, че не може да има безнаказаност за престъпления срещу човечеството и че Муамар Кадафи и членовете на неговия режим трябва да носят отговорност и да бъдат съдени за своите престъпления съгласно принципите на правовата държава; настоятелно призовава силите на НПС да се въздържат от репресии и извънсъдебни екзекуции; очаква, в случай че бъдат подведени под съдебна отговорност в Либия за всички престъпления, извършени по време на диктатурата, а не само за престъпленията, за които са били подведени под отговорност от МНС, либийските съдилища и процедури да гарантират цялостно спазване на международните стандарти за справедлив процес, включително прозрачност за международно наблюдение и изключване на смъртното наказание;

5.  Настоятелно призовава всички държави, особено съседните на Либия, да си сътрудничат с новите либийски органи и органите на международното правосъдие, а именно МНС, за да се осигури подвеждането под съдебна отговорност на Кадафи и най-тесния кръг от неговите приближени; припомня, че например Нигер и Буркина Фасо са страни по МНС и следователно са задължени да сътрудничат на Съда и да предадат Кадафи и подведените под отговорност негови роднини на МНС, ако те влязат на тяхна територия; изразява съжаление поради предложението на Гвинея Бисау за предоставяне на убежище на Кадафи, за да отиде да живее в тази страна, като предупреждава, че това би било в противоречие със задълженията на Гвинея Бисау съгласно Споразумението от Котону;

6.  Приветства ангажимента на държавите и международните организации, които участваха на срещата на високо равнище „Приятели на Либия“, провела се в Париж на 1 септември 2011 г., за незабавното освобождаване на замразени либийски активи на стойност 15 милиарда долара, както и решението на ЕС да отмени санкциите по отношение на 28 либийски образувания, включително пристанища, петролни дружества и банки; призовава държавите-членки на ЕС да предприемат стъпки пред Съвета за сигурност на ООН, за да се разреши освобождаването на все още замразените либийски активи и да се помогне на НПС да изпълнява необходимите в този преходен период управленски функции, и призовава държавите-членки по-специално да спазят обещанията от Парижката конференция; призовава за международно разследване относно местонахождението на откраднати активи и парични средства на семейство Кадафи, както и за тяхното връщане на Либия;

7.  Приветства факта, че ЕС бързо демонстрира присъствие в Триполи, скоро след освобождаването на града, като откри бюро на ЕС в столицата; очаква в него да бъде назначен целият необходим персонал възможно най-скоро, за да се продължи важната дейност, развивана от бюрото на ЕС в Бенгази за насърчаване на отношенията с НПС и подпомагане на новите либийски органи при удовлетворяването на най-неотложните потребности на народа на Либия;

8.  Препоръчва незабавното изпращане на делегация на Европейския парламент в Либия, която да оцени положението, да изпрати послание на подкрепа и солидарност и да започне диалог с НПС, гражданското общество и други ключови фактори на място;

9.  Подчертава, че правдоподобността на НПС ще зависи от неговата способност да решава най-неотложните въпроси, като същевременно създава условия за функционирането на демократични институции; призовава НПС да постави началото на прозрачен и приобщаващ процес възможно най-скоро с участието на всички основни заинтересовани страни от всички части на страната, за да изгради легитимност и национален консенсус и така да избегне регионални, етнически или племенни фракции, които може да предизвикат продължаване на насилието; призовава НПС да гарантира участието на целия спектър на либийското общество и да оправомощи жените и малцинствата в процеса на преход към демокрация, а именно като стимулира тяхното участие в гражданското общество, медиите, политическите партии и всички видове органи, вземащи политически и икономически решения;

10.  Отбелязва неотдавнашния доклад на Амнести интернешънъл и призовава ПНС да установи контрол и да разоръжи въоръжените групи, да прекрати нарушенията на правата на човека и да разследва сигналите за извършени военни престъпления, за да избегне порочния кръг на насилието и отмъщението; призовава новите органи да поставят незабавно всички места за задържане под контрола на министерството на правосъдието и правата на човека, и да гарантират, че арестите се извършват единствено от официални органи и че всяко преследване приключва със справедлив съдебен процес, изпълняващ международните стандарти;

11.  Отбелязва речта в Триполи на председателя на Временния национален съвет Джалил, в която той обяви, че Либия ще бъде умерена мюсюлманска държава с конституция, която отразява това, и ще приветства участието на жените в обществения живот; заявява, че очаква НПС да изпълни задълженията си и да осъществи ангажиментите, които е поел, за изграждане на толерантна, единна и демократична държава в Либия, като защитава универсалните права на човека на всички либийски граждани, както и на работниците мигранти и чужденците; призовава НПС да насърчава активно и да приобщава жените и младите хора в политическите процеси, насочени към изграждането на политически партии и демократични институции;

12.  Призовава НПС незабавно да започне процес за установяване на справедливост и национално помирение; призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да изпрати експерти и преподаватели по въпросите на медиацията и диалога, които да помагат на НПС и другите либийски участници;

13.  Подчертава важността на разследването на всички нарушения на правата на човека, независимо от това кой е извършителят; счита, че това следва да бъде важна част от процеса на помирение в страната, управляван от самите либийци;

14.  Призовава всички сили на НПС да спазват международните хуманитарни норми при отношението си към военнопленниците, а именно към остатъците от подкрепящите Кадафи сили и наемниците; настоятелно призовава НПС незабавно да освободи африканските работници мигранти и чернокожите либийци, задържани произволно, защото са счетени за подкрепящи Кадафи наемници, и да изправи пред независим съд онези, които са извършили престъпления;

15.  Призовава НПС да защитава правата на малцинствата и уязвимите групи, включително хилядите мигранти от района на Африка на юг от Сахара, които са обект на тормоз единствено поради цвета на кожата си, и да гарантира защитата и евакуацията на мигрантите, все още блокирани в центровете на МОМ или в различни импровизирани лагери; призовава във връзка с това заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да предостави на НПС европейска подкрепа в областта на медиацията с цел да отговори на настоящото извънредно положение в съответствие с правата на човека и хуманитарните стандарти; призовава държавите-членки на ЕС и Комисията да помагат при настаняването на избягалите от конфликта бежанци, които са все още в лагери по границите с Тунис и други държави и за които завръщането в Либия би изложило живота им на опасност;

16.  Подчертава, че либийският народ започна революцията и определи пътя напред; счита, че бъдещето на Либия трябва категорично да бъде определяно от либийския народ, като се гарантира пълният суверенитет на Либия;

17.  Подчертава, че ООН ще изпълнява координираща роля, за да се осигури международна подкрепа за политическия преход в Либия и за възстановяването на страната, в съответствие с изразените от Либия очаквания, по-конкретно на Парижката конференция;

18.  Призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Комисията и държавите-членки на ЕС да предоставят помощ за извършването на реформа в либийския сектор на сигурността, включително на полицията и въоръжените сили, както и за разоръжаване, демобилизиране и реинтеграция на бивши бойци, и за засилване на граничния контрол и контрола на трафика на оръжие в сътрудничество със съседните страни; изразява особена загриженост по повод огромното количество оръжия, притежавано от бойци и цивилни, което излага на опасност живота на населението, особено на уязвими групи като жени и деца;

19.  Подчертава значението на успешния изход от конфликта в Либия за региона и в контекста на Арабската пролет; настоятелно призовава другите лидери в региона да извлекат поука от събитията в Либия и да обърнат внимание на разрастващите си народни движения, настояващи да бъдат зачитани техните права и свободи;

20.  Призовава Националния преходен съвет да се ангажира с високи стандарти за прозрачност в националните стратегически сектори на икономиката, за да може либийските природни ресурси да бъдат от полза за цялото население;

21.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на върховния представител, на правителствата и парламентите на държавите-членки, на Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието, на Африканския съюз, на Арабската лига и на либийския Национален преходен съвет.

(1) Приети текстове, P7_TA(2011)0095. (2) Приети текстове, P7_TA(2011)0020.

Резолюция на Европейския парламент от 15 септември 2011 г. относно положението в Сирия

P7_TA(2011)0387 RC-B7-0482/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Сирия, по-конкретно от 7 юли 2011 г. относно положението в Сирия, Йемен и Бахрейн в контекста на положението в арабския свят и в Северна Африка(1),

–  като взе предвид изявлението на председателя на Европейския парламент относно положението в Сирия и реакциите на международната общност от 19 август 2011 г.,

–  като взе предвид Решение 2011/522/ОВППС на Съвета за изменение на Решение 2011/273/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия, Решение на Съвета 2011/523/ЕС за частично спиране на прилагането на Споразумението за сътрудничество между Европейската икономическа общност и Сирийската арабска република и Регламент (ЕС) № 878/2011 на Съвета от 2 септември 2011 година за изменение на Регламент (ЕС) № 442/2011 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия,

–  като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно Сирия от 8 и 31 юли, 1, 4, 18, 19, 23 и 30 август и 2 септември 2011 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно Сирия от 18 юли 2011 г.,

–  като взе предвид съвместното съобщение относно „Нов отговор на промените в съседните държави“ на Европейската комисия и върховния представител до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 25 май 2011 г.,

–  като взе предвид изявлението на председателя на Съвета за сигурност на ООН от 3 август 2011 г.,

–  като взе предвид резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека относно състоянието на правата на човека в Сирийската арабска република от 23 август 2011 г.,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., по който Сирия е страна,

–  като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че от началото на жестоките репресии срещу мирни демонстранти в Сирия през март 2011 г. и въпреки отмяната на извънредното положение, обявена от правителството на 21 април 2011 г., драматично ескалират систематичните убийства, насилието и изтезанията, като сирийските армия и сили за сигурност продължават да отговарят с целенасочени убийства, мъчения и масови арести; като има предвид, че по данни на ООН над 2 600 души са загубили живота си, много повече са били ранени, а хиляди са били задържани;

Б.  като има предвид, че при проучвателната мисия на върховния комисар от 19 август 2011 г. бяха открити доказателства за стотици екзекуции по бързата процедура, използване на бойни боеприпаси срещу демонстранти, мащабно развръщане на снайперисти по време на протестите, задържане и измъчване на хора от всички възрасти, блокади на малки и големи населени места от силите за сигурност и прекъсване на водоснабдяването;

В.  като има предвид, че правителството на Сирийската арабска република пое ангажименти за извършване на демократични и социални реформи, но не предприе необходимите мерки за изпълнение на тези ангажименти;

Г.  като има предвид, че много сирийци са изправени пред влошаваща се хуманитарна ситуация в резултат на насилието и разселването; като има предвид, че съседните на Сирия държави и международната общност полагат значителни усилия, за да предотвратят по-нататъшното влошаване и ескалиране на тази хуманитарна криза;

Д.  като има предвид, че кризата в Сирия представлява заплаха за стабилността и сигурността в целия регион на Близкия изток;

Е.  като има предвид, че ЕС прие ограничителни мерки спрямо сирийския режим вследствие на ескалацията на свирепата кампания, подета от режима срещу сирийския народ, както и че ЕС обмисля увеличаване на санкциите;

Ж.  като има предвид, че Споразумението за асоцииране между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Сирийската арабска република, от друга страна, все още не е подписано; като има предвид, че подписването на това споразумение се бави по искане на Сирия от октомври 2009 г.; като има предвид, че Съветът реши да не предприема по-нататъшни мерки в тази област, както и да прекрати частично прилагането на действащото Споразумение за сътрудничество;

З.  като има предвид, че новият подход, предлаган от Европейската комисия и върховния представител като нов отговор на промените в съседните страни, се основава на взаимна отчетност и споделен ангажимент към общочовешките ценности за права на човека, демокрация и върховенство на закона;

И.  като има предвид, че Съветът на ООН по правата на човека прие на 23 август 2011 г. резолюция, в която призовава за изпращането на независима международна анкетна комисия с цел разследване на нарушенията на правата на човека в Сирия, които могат да съставляват престъпления срещу човечеството;

1.  Строго осъжда нарастващото прибягване към сила срещу мирни участници в протестите и бруталното и системно преследване на активистите в процеса на защита на демокрацията, защитниците на правата на човека и журналистите; изразява своята дълбока загриженост относно сериозните нарушения на правата на човека, извършвани от сирийските органи, включително масови арести, убийства без съд, произволно задържане, случаи на изчезване и изтезания;

2.  Изразява искрените си съболезнования на семействата на жертвите и своята солидарност със сирийския народ в борбата за неговите права, приветства неговата смелост и решителност и изразява силна подкрепа за стремежа му за постигане на пълно зачитане на принципите на правовата държава, правата на човека и основните свободи, както и гарантирането на по-добри икономически и социални условия;

3.  Подкрепя заключенията на Съвета от 18 юли 2011 г., в които се посочва, че легитимността на сирийския режим започва да поражда въпроси поради факта, че този режим избира да върви по път на репресии, а не на изпълняване на поетите от него задължения във връзка с извършването на мащабни реформи; призовава президента Башар ал Асад и неговия режим незабавно да предадат властта, и отхвърля безнаказаността;

4.  Призовава още веднъж за незабавно прекратяване на жестоките репресивни мерки срещу мирни демонстранти и на тормоза над техните семейства, за освобождаване на всички задържани демонстранти, политически затворници, защитници на правата на човека и журналисти и за предоставяне на пълен достъп до страната на международните хуманитарни и правозащитни организации и международните медии; призовава сирийските органи да прекратят правителствената цензура на местни и чужди публикации, да сложат край на репресивния правителствен контрол над пресата и други печатни издания и да премахнат ограниченията върху интернет и мрежите за мобилни комуникации;

5.  Подновява своя призив за независимо, прозрачно и ефективно разследване на убийствата, арестите, произволните задържания и твърденията за принудително изчезване и случаи на използване на мъчения от страна на сирийските сили за сигурност, така че да се гарантира, че извършителите на такива действия ще бъдат подведени под отговорност; в този контекст приветства неотдавнашната резолюция, приета от Съвета по правата на човека на ООН, която призовава в Сирия да бъде изпратена независима международна анкетна комисия, за да разследва всички твърдения за нарушения на международното право в областта на правата на човека, извършени от режима от март 2011 г. насам, за да се установят фактите и обстоятелствата около тези престъпления и нарушения, да се разкрият отговорните за тях и да се гарантира подвеждането на извършителите под отговорност;

6.  Същевременно призовава за незабавен, истински и приобщаващ политически процес с участието на всички демократични политически участници и организациите на гражданското общество, което би могло да бъде основа за мирен и необратим преход към демокрация в Сирия; приветства в този контекст изявлението на председателя на Съвета за сигурност на ООН от 3 август 2011 г., в което се подчертава, че единственото решение на настоящата криза в Сирия е посредством всеобхватен и воден от Сирия политически процес; призовава членовете на Съвета за сигурност на ООН, и по-специално Русия и Китай, да пристъпят към изготвянето на резолюция, осъждаща използването на смъртоносна сила от страна на сирийския режим, и призоваваща за преустановяване на използването на сила, както и за прилагането на санкции при неспазването на това изискване; отбелязва срещата на генералния секретар на Арабската лига със сирийските органи и изразява надежда, че тя ще бъде последвана от конкретни резултати;

7.  Приветства приемането от Съвета на 2 септември 2011 г. на нови ограничителни мерки срещу сирийския режим, включително забрана за внос на сирийски нефт в ЕС и добавянето на четири сирийски лица и три структури към списъка с лица, които са обект на замразяване на активи и забрана за пътуване; при все това призовава за по-нататъшни санкции, насочени към режима, но с минимални отрицателни последици за условията на живот на населението; призовава ЕС да демонстрира единен фронт в действията си спрямо сирийските органи;

8.  Приветства хуманитарната помощ, предоставена от съседните на Сирия страни, и по-специално Турция, на сирийските бежанци; насърчава ЕС и неговите държави-членки да продължават да работят заедно с членовете на Съвета за сигурност на ООН, със съседните на Сирия страни, Арабската лига, други международни участници и НПО за предотвратяване на възможното ескалиране на настоящата криза в Сирия, включително на хуманитарната криза, в други области в региона, както и по-нататъшното влошаване на хуманитарната криза в страната;

9.  Приветства осъждането на сирийския режим от страна на Турция и Саудитска Арабия; изразява съжаление относно продължаващата подкрепа на Иран за режима на президента ал Асад;

10.  Призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител, Съвета и Комисията за по-нататъшно насърчаване и подкрепа за зараждането на организирани сирийски демократични опозиционни сили, както вътре в страната, така и извън нея;

11.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите-членки, на правителството и парламента на Руската федерация, на правителството и парламента на Китайската народна република, на администрацията и Конгреса на САЩ, на генералния секретар на Арабската лига и на правителството и парламента на Сирийската арабска република.

(1) Приети текстове, P7_TA(2011)0333.

Резолюция на Европейския парламент от 15 септември 2011 г. относно усилията на ЕС за борба с корупцията

P7_TA(2011)0388 B7-0481/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет от 6 юни 2011 г., озаглавено „Борба с корупцията в ЕС“ (COM(2011)0308), както и Решението на Комисията (C(2011)3673) за установяване на механизъм за докладване на мерките на ЕС за борба с корупцията с цел периодични оценки („Доклад относно борбата с корупцията в ЕС“),

–  като взе предвид член 67, параграф 3 и член 83, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз и Стокхолмската програма - Отворена и сигурна Европа в услуга и за защита на гражданите,

–  като взе предвид своята декларация от 18 май 2010 г. относно усилията на Съюза за борбата с корупцията(1),

–  като взе предвид Рамково решение 2003/568/ПВР на Съвета от 22 юли 2003 година относно борбата с корупцията в частния сектор(2),

–  като взе предвид Конвенцията на ЕС, съставена въз основа на член K.3 от Договора за Европейския съюз относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности(3), както и съставения въз основа на член K.3 от Договора за Европейския съюз Протокол на ЕС към Конвенцията относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, чрез които се криминализира измамата и корупцията, засягащи финансовите интереси на ЕС(4),

–  като взе предвид Конвенцията на ЕС, съставена въз основа на член K.3, параграф 2 от Договора за Европейския съюз относно борбата с корупцията при замесени длъжностни лица на Европейските общности или на държавите-членки на Европейския съюз, чрез която се криминализира измамата и корупцията, независимо от финансовите интереси на ЕС(5),

–  като взе предвид член 115, параграф 5, и член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че корупцията представлява област на изключително сериозни нарушения с трансгранично измерение, чиито последици често се разпростират отвъд границите на ЕС, и като има предвид, че Европейският съюз разполага с универсално право в областта на политиката за борба с корупцията;

Б.  като има предвид, че член 67 от ДФЕС установява задължението на Съюза да гарантира високо равнище на сигурност, включително чрез превенция и борба с престъпността и сближаване на наказателните закони, и като има предвид, че член 83 от ДФЕС посочва корупцията като една от проявите на особено тежка престъпност с трансгранично измерение;

В.  като има предвид, че Стокхолмската програма (4.1) включва корупцията сред транснационалните заплахи, които все още представляват предизвикателство за вътрешната сигурност на Съюза, и които изискват ясен и всеобхватен отговор;

Г.  като има предвид, че четирима от всеки петима граждани на ЕС разглеждат корупцията като сериозен проблем в своите държави-членки (проучване на Евробарометър от 2009 г. относно отношението на европейците спрямо корупцията) и 88 % от анкетираните в рамките на проведено през 2008 г. обществено допитване относно Стокхолмската програма са посочили, че ЕС следва да направи повече в областта на корупцията;

Д.  като има предвид, че се счита, че загубите от корупция възлизат на 120 милиарда евро годишно (COM(2011)0308);

Е.  като има предвид, че корупцията подкопава принципите на правовата държава, води до злоупотреби с обществени средства като цяло, както и със средствата на данъкоплатците от ЕС и нарушаване на пазара, изиграло роля в настоящата икономическа криза;

Ж.  като има предвид, че икономическото възстановяване на държавите-членки, засегнати от икономическата и финансовата криза се възпрепятства от корупцията, неплащането на данъци, данъчните измами и други икономически престъпления; като има предвид, че рискът от възникване на корупционни практики в случаите на широкомащабно дерегулиране и приватизация е особено висок и трябва да бъде посрещнат с всички възможни средства;

З.  като има предвид, че корупцията причинява социални вреди, тъй като организираните престъпни групи си служат с нея, за да извършват други сериозни престъпления, като трафик на наркотици и хора (COM(2011)0308);

И.  като има предвид, че липсва политически ангажимент от страна на лидерите и факторите, отговорни за вземане на решения за борба с корупцията във всичките й форми, както и че антикорупционното законодателство не се прилага еднакво в държавите-членки и като цяло прилагането му е незадоволително (COM(2011)0308);

Й.  като има предвид, че три държави-членки не са ратифицирали Наказателната конвенция срещу корупцията на Съвета на Европа, дванадесет не са ратифицирали Допълнителния протокол към нея и седем не са ратифицирали Гражданската конвенция за корупцията; като има предвид, че три държави-членки все още не са ратифицирали Конвенцията на ООН за борба с корупцията (UNCAC) и пет държави-членки не са ратифицирали Конвенцията на ОИСР за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки;

К.  като има предвид, че усещането за корупция сериозно подкопава взаимното доверие между държавите-членки, като по този начин засяга сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работи;

Л.  като има предвид, че съдебното сътрудничество по делата за корупция с трансгранично измерение продължават да бъдат сложни и бавни;

М.  като има предвид, че ако не се предприемат незабавни и целесъобразни мерки, корупцията може да подкопае доверието в демократичните институции и да отслаби отчетността на политическото ръководство (COM(2011)0308);

Н.  като има предвид, че благодарение на корупцията много диктаторски режими се задържаха на власт и имаха възможност да прехвърлят значителни парични суми по сметки в чуждестранни банки, включително европейски; като има предвид, че е необходимо държавите-членки да положат повече усилията за разкриване и замразяване на откраднати чужди активи, така че те да могат да бъдат върнати на законните им собственици;

1.  Приветства приемането на 6 юни 2011 г. от Комисията на пакет за борба с корупцията(6), който включва съобщение относно борбата с корупцията в ЕС и решение за създаване на „Доклад на ЕС за борба с корупцията“;

2.  Призовава Комисията да изведе като приоритет в програмата за сигурност за следващите години борбата срещу корупцията, включително по отношение на заделените за тази цел човешки ресурси;

3.  Призовава Комисията чрез механизма си за докладване да се заеме с основния проблем на ефективното прилагане на законодателството в областта на борбата с корупцията, както и да въведе възпиращи санкции, включително тези, наложени от правоприлагащите и съдебни органи;

4.  Призовава Комисията да разгледа транспонирането и прилагането на законодателството на ЕС за борба с корупцията, включително възпиращи санкции и да предприеме мерки за стимулиране на транспонирането и прилагането от държавите-членки на съответните международни и регионални инструменти за борба с корупцията;

5.  Призовава Комисията, при прилагане на механизма на ЕС за докладване на мерките за борба с корупцията, да гарантира, че в експертната група и мрежата от кореспонденти изследователи участват независими експерти и че всички експерти притежават доказано равнище на почтеност, добро име и опит, както и че е представено разнообразие от организации на граждански организации;

6.  Призовава Комисията да обмисли съставянето на доклади за борба с корупцията преди 2013 г., като се има предвид неотложността на въпроса с оглед настоящата икономическа криза в много държави-членки;

7.  Призовава Комисията да предприеме действия въз основа на член 83, параграф 1 от ДФЕС за приемане на минимални правила относно определянето и санкциите за корупцията, като се има предвид трансграничното им измерение и последиците за вътрешния пазар;

8.  Отбелязва със загриженост липсата на напредък при прилагането от държавите-членки на Рамковото решение на Съвета 2003/568/JHA относно борбата с корупцията в частния сектор; настоятелно призовава държавите-членки да транспонират и прилагат разпоредбите на посоченото рамково решение;

9.  Призовава Съвета и държавите-членки да приложат изцяло конвенциите на ЕС от 1995 и 1997 година, криминализиращи измамата и корупцията;

10.  Предлага Комисията да предприеме допълнителни действия на равнище ЕС за хармонизиране на законодателството относно защитата на лицата, подаващи сигнали за нарушения (което да включва защита срещу съдебно преследване по обвинение в обида и клевета и подвеждане под наказателна отговорност) и криминализиране на незаконното обогатяване;

11.  Призовава всички институции на ЕС, включително агенциите на ЕС и държавите-членки да гарантират повече прозрачност, като съставят етични кодекси или подобряват вече действащите кодекси, като добавят поне ясни правила относно конфликта на интереси, както и като предприемат действия за превенция и борба с корупцията в политическите среди и медиите, включително като засилят прозрачността и надзора на финансирането и разпределянето на средства;

12.  Призовава държавите-членки да инвестират финансови и човешки ресурси в борбата с корупцията; подчертава необходимостта държавите-членки да сътрудничат с Европол, Евроюст и OLAF в разследването и преследването на свързани с корупция престъпения;

13.  Призовава Комисията и Евроюст да гарантират по-ефикасен и бърз обмен на документи и информация относно дела за корупция с трансгранично измерение между националните съдилища;

14.  Призовава Съвета да гарантира необходимия политически ангажимент за борба с корупцията и прилагане на мерките, приети от Комисията чрез пакета за борба с корупцията и по-обхватния пакет за защита на легалната икономика, който към момента липсва в някои държави-членки;

15.  Призовава Съвета и Комисията да засилят ефективността на съществуващата мрежа от национални координатори за борба с корупцията и призовава Комисията да информира Европейския парламент за дейностите на въпросната мрежа;

16.  Призовава Съвета и държавите-членки да ратифицират и приложат изцяло Конвенцията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за борба с подкупването на чужди служители в международните търговски сделки; подчертава отрицателното въздействие, което подкупването на чужди служители оказва върху основните права на Съюза, политиките в областта на опазването на околната среда и развитието;

17.  Настоятелно призовава Комисията да ускори работата си, за да изпълни задълженията си за докладване, произтичащи от Конвенцията на ООН срещу корупцията;

18.  Отбелязва, че борбата с корупцията предполага повече прозрачност при финансовите трансакции, особено при трансакциите с участие на така наречените офшорни юрисдикции в рамките на ЕС и на други место по света;

19.  Призовава Съвета да действа съвместно с Комисията при сключването на споразумения с трети държави (особено с така наречените офшорни юрисдикции), за целите на осигуряването на обмен на информация относно банковите сметки и финансовите трансакции, отнасящи се до граждани на ЕС и дружества от тези държави;

20.  Призова Комисията да превърне борбата с анонимни фиктивни дружества, установени в неизвестни юрисдикции, в ключов елемент от бъдещата реформа на Директивата за борба с изпирането на пари;

21.  Настоятелно призовава Комисията да гарантира стабилна политика на координация между механизма за докладване на действията за борба с корупцията и новата стратегия за борба с измамите, както и със законодателната инициатива относно възстановяване на незаконно придобити активи, включително в по-обхватния пакет за защита на легалната икономика;

22.  Призовава Комисията да представя на Европейския парламент ежегоден доклад относно прилагането на политиката за борба с корупцията и да внася, когато е необходимо и осъществимо, междинен доклад по специфични проблеми на борбата с корупцията в ЕС;

23.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията и на Съвета.

(1) ОВ C 161 E, 31.5.2011 г., стр. 62 (2) OВ L 192, 31.7.2003 г., стр. 54. (3) OВ C 316, 27.11.1995 г., стр. 49. (4) OВ C 313, 23.10.1996 г., стр. 2. (5) ОВ C 195, 25.6.1997 г., стр. 2. (6) Пакетът за борба с корупцията съдържа съобщение относно борбата с корупцията в ЕС, решение за установяване на механизъм за докладване на мерките на ЕС за борба с корупцията, доклад относно прилагането на Рамково решение 2003/568/ПВР на Съвета относно борбата с корупцията в частния сектор и доклад относно условията на участие на ЕС в групата „Държави срещу корупцията“ (GRECO).

Резолюция на Европейския парламент от 15 септември 2011 г. относно глада в Източна Африка

P7_TA(2011)0389 RC-B7-0490/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Африканския рог,

–  като взе предвид изявлението от 24 август 2011 г. на върховния представител Катрин Аштън относно отговора на ЕС във връзка с недостига на храна в Африканския рог,

–  като взе предвид резултатите от Конференцията на донорите в Адис Абеба, състояла се на 25 август 2011 г.,

–  като взе предвид Целите на хилядолетието за развитие на ООН,

–  като взе предвид Декларацията на ООН за правата на човека,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето,

–  като взе предвид своята резолюция от 17 февруари 2011 г. относно повишаването на цените на храните(1),

–  като взе предвид доклада на Jack Lang, специален съветник на генералния секретар на ООН по правните въпроси, свързани с пиратството в крайбрежните води на Сомалия,

–  като взе предвид пътната карта за приключване на прехода в Сомалия, приета от преходното федерално правителство на Сомалия, регионалните администрации на Пунтланд и Галмудуг и движението Ахлу Суна Уал Джамаа (Ahlu Sunna Wal Jama'a) на 6 септември 2011 г.,

–  като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че смъртните случаи са десетки хиляди, че 750 000 са непосредствено застрашени от глад, а 13,3 милиона души в Сомалия, Етиопия, Кения, Еритрея и Джибути се нуждаят спешно от продоволствени помощи поради най-острия недостиг на храна през последните 60 години;

Б.  като има предвид, че на места процентът на лицата, страдащи от недохранване, е повече от три пъти над прага на бедственото положение и като има предвид, че предвижданията са, че преди да се подобри, положението в целия Африкански рог ще се влоши още повече, като според прогнозата най-тежко ще бъде положението през октомври 2011 г., без перспектива за подобрение преди началото на 2012 г.;

В.  като има предвид, че недостигът на храна в региона се усложнява от фактори, които включват конфликти, оскъдни ресурси, изменение на климата, висок прираст на населението, липса на инфраструктура, нарушени търговски практики и високи цени на потребителските стоки;

Г.  като има предвид, че Сомалия беше най-тежко засегната, като повече от половината от нейното население зависи от продоволствената помощ, 1,4 милиона души са разселени в страната и УНИЦЕФ докладва, че понастоящем 780 000 деца страдат от остро недохранване в Южна Сомалия;

Д.  като има предвид, че хуманитарното положение в Сомалия се влошава от последиците от 20 години конфликт между враждуващи групировки в региона; като има предвид, че въоръжената групировка Ал Шабаб контролира много райони, в които беше обявен недостиг на храна и принуди със сила някои западни агенции за помощ да напуснат района, с което сериозно затрудни усилията за оказване на помощ;

Е.  като има предвид, че е налице ясен отказ на достъп от правителството на Еритрея за продоволствена и друга хуманитарна помощ за населението на страната

Ж.  като има предвид, че повече от 860 000 бежанци от Сомалия са избягали в съседни страни, по-специално в Кения и Етиопия, в търсене на сигурност, храна и вода, като бежанският лагер Дадаб в Кения е пренаселен и наброява повече от 420 000 души;

З.  като има предвид, че понастоящем лагерът Дадаб в Кения е най-големият бежански лагер в света, както и че 440 000 души живеят този лагер, предвиден да приема 90 000 бежанци; като има предвид също така, че хуманитарното положение в лагерите се влошава с всеки изминал ден поради появата на епидемии, като например холера и морбили, а също така и поради множеството регистрирани случаи на изнасилвания;

И.  като има предвид, че повече от 80 % от бежанците са жени и деца, като много от тях са претърпели сексуално насилие и сплашване или на път за бежанските лагери, или в самите лагери;

Й.  като има предвид, че липсата на ред и законност на сушата доведе до увеличаване на пиратството в Индийския океан, нарушавайки сериозно доставките за и от региона, както и че военноморската операция на ЕС EUNAVOR беше в състояние по-скоро да възпре и удържи пиратството, но не и да се справи с основните причини;

К.  като има предвид, че ЕС задели 158 милиона евро за хуманитарна помощ през 2011 г., в допълнение към 440 милиона евро от държавите-членки и повече от 680 милиона евро за региона под формата на дългосрочни помощи в областта на селското стопанство, развитието на селските райони и продоволствена сигурност до 2013 г.;

Л.  като има предвид, че ръководителите на Африканския съюз (АС) се ангажираха да допринесат с повече от 350 милиона долара за хуманитарната операция;

М.  като има предвид, че бързото засилване на операциите в отговор на извънредната ситуация е от първостепенно значение, за да се посрещнат съществуващите хуманитарни нужди и да се предотврати по-нататъшното влошаване на положението; като има предвид, че общата стойност на недостига на средства през следващите шест месеца за провеждането на операциите на Световната продоволствена програма, свързани със сушата в Джибути, Етиопия, Кения и Сомалия, възлиза на 190 милиона долара;

Н.  като има предвид, че засиленото придобиване на земи в Африканския рог (главно от чужди инвеститори) направи неговата нестабилна селскостопанска и продоволствена система още по-уязвима, като не успя да предостави обещаните ползи по отношение на работни места, продоволствия и икономическо развитие;

О.  като има предвид, че въздействието на изменението на климата има сериозно отражение върху добивите от селскостопански култури в региона, което, в съчетание с глобалния икономически спад и увеличаването на цените на продоволствията и горивата, спъва усилията за намаляване на бедността и постигане на Целите на хилядолетието за развитие;

П.  като има предвид, че в доклада на Световната банка от август 2011 г. за наблюдение на цените на продоволствията се заявява, че високите и нестабилни цени на продоволствията на световния пазар излагат на риск най-бедните в развиващите се страни и допринасят за бедственото положение в Африканския рог;

Р.  като има предвид, че повишената ликвидност и достъпност на тези хедж инструменти е свързана с високите цени и голямата нестабилност на съответните спот пазари, както и че за регулаторите е по-трудно да разполагат с цялостна картина на тези пазари, тъй като огромното мнозинство от тези транзакции се извършва извънборсово;

1.  Изразява дълбоко съжаление във връзка със загубата на човешки живот и страданието в региона; призовава ЕС да мобилизира повече помощ в районите, където недостигът от храна е най-изострен и да предостави повече продоволствени помощи, здравни грижи, чиста вода и санитарно оборудване за най-уязвимите;

2.  Призовава всички органи и групировки в региона да позволят на организациите за хуманитарна помощ да имат безпрепятствен достъп до нуждаещите се и да защитават при всякакви обстоятелства гражданското население, по-специално жените и децата, в съответствие с международното хуманитарно право и с правото в областта на правата на човека; призовава за отварянето на хуманитарни коридори, за да може продоволствията и помощите да достигнат по-навътре в засегнатите региони;

3.  Изисква от всички страни незабавно да прекратят злоупотребите спрямо гражданското население, по-специално жени и деца, и да търсят отговорност от извършителите, както и да осигурят достъп до помощ и свобода на движение на всички хора, бягащи от конфликта и от сушата; твърдо осъжда ролята на ислямската милиция Ал Шабаб при възпрепятстването на усилията за доставка на продоволствена помощ на оказващите помощ агенции и на Световната продоволствена програма; напомня на всички страни в региона необходимостта да предоставят помощ и закрила на бежанците в съответствие с международното право;

4.  Призовава за по-силна мобилизация на международната общност, която би трябвало да удвои своите усилия, за да се справи с извънредното положение, така че да отговори на нарастващите хуманитарни нужди и да предотврати ново влошаване на положението предвид недостатъчното налично финансиране;

5.  Изтъква необходимостта от упражняването на контрол върху помощите посредством идентифицирането на надеждни партньори на място, включително добре познати агенции за оказване на помощ и местни общностни лидери, както и посредством по-добра координация и по-добра организация на разпределянето, като по този начин се предотвратява отклоняването и разграбването на доставяните помощи;

6.  Призовава Комисията незабавно да подобри прехода между хуманитарната помощ и помощта за развитие на ЕС, тъй като кризата със сушата в Африканския рог ясно показва, че предоставяната с години спешна помощ за засегнатите от сушата райони не се следва ефективно от дългосрочни политики за развитие, по-специално по отношение на селското стопанство; призовава Комисията и държавите-членки на ЕС да подкрепят проектите на държавите от Източна Африка в областта на капацитета за превенция, както и на системи за ранно предупреждение в случай на недостиг на храна или настъпване на суша;

7.  Приветства ангажиментите, поети от Африканския съюз по отношение на хуманитарната операция, включително мироопазващата мисия AMISOM; при все това изразява съжаление, че до момента само 9 000 от обещаните 20 000 мироопазващи сили са разположени в Сомалия;

8.  Подчертава, че намирането на разрешение на проблема с глада в Африканския рог, и по-специално в Сомалия, ще бъде възможно единствено при условие, че съществуващите политически, икономически, екологични проблеми и проблемите със сигурността, бъдат третирани както на местно равнище, така и от международната общност; призовава за стратегия на ЕС за региона, която да определя политически цели, както и начините на съответствие и взаимовръзка между отделни мерки в сферата на хуманитарната помощ, развитието, сигурността и военното дело;

9.  Призовава Върховния представител/заместник-председател на Комисията да извърши критична оценка на мирния процес от Джибути; изтъква необходимостта от включването на всички равнища на всички засегнати от конфликта в Сомалия, включително групите на гражданското общество и на жените; насърчава установяването на режим на национално помирение, за да бъде започнато възстановяването на страната;

10.  Приветства ангажиментите, поети от ЕС и неговите държави-членки; при все това напомня, че призивът на ООН за спешна помощ е все още с 1 милиарда долара под необходимите средства; настоятелно призовава международната общност да изпълни своите ангажименти, да доставя продоволствена помощ и да подобрява здравните условия на място;

11.  Призовава за насочването на по-голям процент от Официалната помощ за развитие (ОПР) на ЕС към селскостопанското производство и към подкрепа на животновъдските общности в развиващите се страни с цел подсилване на продоволствената сигурност; в този контекст настоятелно призовава международната общност да направи дългосрочни инвестиции в селското стопанство, в качеството му на основен източник на храни и доходи в региона, в изграждането на устойчива инфраструктура, както и да осигури на дребните селскостопански производители достъп до земеделска площ, подкрепяйки по този начин местния пазар и предоставяйки приемлива всекидневна храна за хората в Африканския рог;

12.  Призовава за това информацията относно хранителните запаси и международното ценообразуване да бъде по- прозрачна, по-качествена и по-актуална;

13.  Призовава държавите-членки да гарантират прекратяването от страна на финансовите институции, занимаващи се със спекулативни действия на пазарите за продоволствени и селскостопански стоки, на злоупотребите чрез спекулации, които водят до високи и нестабилни цени на хранителните продукти, както и да поставят справянето с бедността и с човешкото страдание в Африканския рог и в развиващите се страни над печалбите и доходите от спекулацията с цените на хранителните продукти;

14.  Настоятелно призовава гореспоменатите институции да се отнесат сериозно към своята корпоративна социална отговорност и да въведат вътрешни правила, които да гарантират, че те ограничават дейността си на пазарите на продоволствени и селскостопански стоки до обслужването на предприятия от действителната икономика, които имат нужда да се застраховат срещу риск;

15.  Настоятелно призовава Г-20 да увеличи усилията си за приемане на регулиране в световен мащаб за предотвратяване на злоупотребите чрез спекулация, както и да съгласува създаването на превантивни механизми срещу прекомерните колебания на продоволствените цени на световния пазар; подчертава, че страните от Г-20 трябва да потърсят участието и на страни, които не членуват в Г-20, с цел да се обезпечи сближаването по този въпрос в световен мащаб;

16.  Призовава Европейската комисия да представи предложения за изменение на Директивата относно пазарите на финансови инструменти (2004/39/ЕО) и на Директивата относно пазарната злоупотреба (2003/6/ЕО) с цел да се предотвратят злоупотребите чрез спекулации;

17.  Подчертава, че Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) трябва да играе ключова роля в надзора на стоковите пазари; заявява, че ЕОЦКП следва да проявява бдителност в прилагането на регулаторни инструменти за предотвратяване на манипулациите и злоупотребите на пазарите на продоволствени и селскостопански стоки;

18.  Призовава Комисията да актуализира своите насоки в областта на поземлената политика по отношение на заграбването на земи, да обезпечи тяхната съгласуваност с доброволните насоки относно отговорното управление на правото на владение на земя, рибни и горски стопанства, зададени от Комитета по продоволствена сигурност, както и да отдаде по-голямо значение на тези аспекти чрез своите програми за сътрудничество за развитие, търговските си политики и участието си в многостранни финансови институции, като Световната банка и МВФ;

19.  Призовава Комисията и правителствата в региона да направят оценка на настоящото въздействие на придобиването на земеделски площи върху бедността в селските райони и засегнатите от глада райони; призовава Комисията да включи проблема със заграбването на земи в своя политически диалог с развиващите се страни, да подобри докладването и мониторинга на широкомащабно закупуване на земи и да оказва подкрепа на развиващите се страни при вземането на решения относно инвестиции;

20.  Призовава да бъдат положени значителни усилия за по-доброто интегриране на приспособяването към изменението на климата в политиките на ЕС за развитие; призовава ЕС да увеличи значително съответното финансиране и да гарантира, че то е в допълнение към ОПР, да играе смела лидерска роля на предстоящата Конференция на страните (COP 17) по отношение на по-доброто прилагане на политиките за приспособяване към изменението на климата и за засилване на международното управление на политиките за устойчиво развитие;

21.  Призовава ООН, Комисията и Върховния представител/заместник-председател на Комисията, да предприемат действия по отношение на незаконното изхвърляне на токсични отпадъци във водите на Сомалия и да установят политика за справяне с евентуалните опасности за здравето на населението;

22.  Изразява загриженост относно неотдавнашните сведения за злоупотреби с ОПР за извършване на политически репресии в Етиопия; призовава ЕС и държавите-членки да гарантират, че помощта се използва строго за целите на облекчаване на бедността по отчетен и прозрачен начин, като се използват изцяло клаузите в областта на правата на човека на Споразумението от Котону;

23.  Призовава Комисията за по-пълно включване на животновъдските общности в политиката за развитие на ЕС, тъй като те осигуряват значителна част от икономическата активност и производството на белтъчини в региона; счита, че е необходим незабавен диалог с местните органи с цел да се гарантира запазването на техния начин на живот, като отбелязва, че номадското им съществуване е добре адаптирано към сухите райони, където условията не позволяват уседналост на населението;

24.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Европейската комисия / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета за сигурност на ООН и на генералния секретар на ООН, на институциите на Африканския съюз, на правителствата и парламентите на държавите от Междуправителствения орган за развитие, на Панафриканския парламент, на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС, на председателството на Г-20 и на правителствата на държавите-членки на ЕС.

(1) Приети текстове, P7_TA(2011)0071.

Резолюция на Европейския парламент от 15 септември 2011 г. относно позицията и ангажимента на Европейския съюз с оглед на срещата на високо равнище на ООН относно профилактиката и контрола върху незаразните заболявания

P7_TA(2011)0390 RC-B7-0488/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид плана за действие на Световната здравна организация (СЗО) във връзка с глобалната стратегия за профилактика и контрол върху незаразните заболявания за периода 2008‐2013 г. (1) ,

–  като взе предвид резолюцията на Световната здравна организация от 11 септември 2006 г. относно профилактиката и контрола върху незаразните заболявания в европейския регион на СЗО(2),

–  като взе предвид Резолюция 64/265 на ООН относно профилактиката и контрола върху незаразните заболявания от октомври 2010 г. (3) ,

–  като взе предвид декларацията от Москва относно здравословния начин на живот и контрола върху незаразните заболявания от април 2011 г. (4),

–  като взе предвид резолюцията на Световната здравна асамблея относно незаразните заболявания от май 2011 г. (5) ,

–  като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН относно профилактиката и контрола върху незаразните заболявания(6),

–  като взе предвид доклада на СЗО от 2008 г. относно наблюдението, профилактиката и контрола върху хроничните заболявания на дихателната система в световен мащаб(7),

–  като взе предвид декларацията от Парма и ангажимента за предприемане на действия, приети от държавите-членки от европейския регион на СЗО през март 2011 г. (8) ,

–  като взе предвид декларацията на СЗО от Астурия от 2011 г. (9),

–  като взе предвид Европейската харта за борба срещу затлъстяването, приета през ноември 2006 г. (10) ,

–  като взе предвид членове 168 и 179 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид член 35 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид своята резолюция от 1 февруари 2007 г., озаглавена „Насърчаване на здравословното хранене и физическата активност: Европейско измерение за превенцията на наднорменото тегло, затлъстяването и хроничните заболявания“(11), и своята резолюция от 25 септември 2008 г. относно Бялата книга относно здравословните проблеми, свързани с храненето, наднорменото тегло и затлъстяването(12),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 юли 2007 г. относно мерки за борба със сърдечносъдовите заболявания(13), своята резолюция от 10 април 2008 г. относно борбата срещу рака в разширения Европейски съюз(14) и своята декларация от 27 април 2006 г. относно диабета(15),

–  като взе предвид своята резолюция от 4 септември 2008 г. относно средносрочния преглед на Европейския план за действие в областта на околната среда и здравето 2004-2010 г.(16),

–  като взе предвид Решение № 1600/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юли 2002 г. за установяване на Шеста програма за действие на Общността за околната среда(17),

–  като взе предвид своята резолюция от 11 ноември 2010 г. относно демографски предизвикателства и солидарност между поколенията(18) и своята резолюция от 8 март 2011 г. относно намаляването на неравнопоставеността в здравеопазването в ЕС(19),

–  като взе предвид своята резолюция от 6 май 2010 г. относно съобщението на Комисията относно действия срещу рака: европейско партньорство(20) и своята резолюция от същата дата относно Бялата книга на Комисията „Адаптиране спрямо изменението на климата ‐ към европейска рамка за действие“(21),

–  като взе предвид решението на Съвета 2004/513/EO от 2 юни 2004 година относно сключването на Рамковата конвенция на Световната здравна организация (СЗО) за контрол на тютюна(22),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 2004 г. относно сърдечното здраве(23),

–  като взе предвид Решение № 1350/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година за създаване на втора Програма за действие на Общността в областта на здравето (2008‐2013 г.)(24),

–  като взе предвид Решение № 1982/2006/EO на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007‐2013 г.)(25),

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно новаторските подходи към хроничните заболявания в системите на общественото здраве и здравеопазването от 7 декември 2010 г.(26),

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно общите ценности и принципи в системите за здравеопазване в Европейския съюз от 22 юни 2006 г. и заключенията на Съвета на тема „Към модерни и устойчиви здравни системи, отговарящи на очакванията на потребителите“ от 6 юни 2011 г.(27),

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно ролята на ЕС в световното здравеопазване от 10 май 2010 г.(28),

–  като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че според СЗО 86 % от всички смъртни случаи в Европа са причинени от незаразни заболявания;

Б.  като има предвид, че четирите най-разпространени незаразни заболявания са сърдечносъдовите заболявания, респираторните заболявания, ракът и диабетът; като има предвид, че другите важни незаразни заболявания не следва да бъдат пренебрегвани;

В.  като има предвид, че сърдечносъдовите заболявания са най-честата причина за смърт, като причиняват смъртта на над 2 милиона души годишно; като има предвид, че най-разпространените сърдечносъдови заболявания са коронарната болест на сърцето и инсултът, които са причина съответно за над една трета (т.е. 741 000) и малко над една четвърт (т.е. 508 000) от всички смъртни случаи, дължащи се на сърдечносъдови заболявания;

Г.  като има предвид, че ракът е втората най-честа причина за смърт и че заболеваемостта от рак сред населението е 3‐4 % и стига до 10‐15 % с увеличаването на възрастта; като има предвид, че всяка година в ЕС се диагностират 2,45 милиона случая на рак и се регистрират 1,23 милиона смъртни случая, причинени от рак; като има предвид, че заболеваемостта от рак сред децата в Европа се увеличава с повече от 1 % годишно;

Д.  като има предвид, че милиони хора в Европа страдат от предотвратими хронични респираторни заболявания, като астма и хронична обструктивна белодробна болест;

Е.  като има предвид, че няма общоевропейска стратегия или инициатива, която да се занимава обстойно с диабета (първи и втори тип) ‐ заболяване, от което според оценките страдат над 32 милиона граждани на ЕС, като приблизително същият брой страдат от нарушен глюкозен толеранс, при който вероятността от развиване на хроничен диабет е много голяма; като има предвид, че тези данни се очаква да се увеличат с 16 % до 2030 г. поради широкото разпространение на затлъстяването, застаряването на населението в Европа и други фактори, които все още трябва да бъдат определени и за които са необходими повече изследвания;

Ж.  като има предвид, че повечето хронични незаразни заболявания са свързани с четири рискови фактора: тютюнопушене, небалансиран хранителен режим, консумация на алкохол и липса на физическа активност; като има предвид, че излагането на замърсяващи околната среда вещества е петият съществен рисков фактор, който трябва да бъде взет предвид;

З.  като има предвид, че тютюнопушенето е водещата причина за предотвратими смъртни случаи и че то убива един от всеки двама дългогодишни пушачи;

И.  като има предвид, че консумацията на алкохол, небалансираното хранене, замърсяването на околната среда и липсата на физическа активност могат значително да увеличат риска от развитие на определени видове сърдечносъдови заболявания, рак и диабет;

Й.  като има предвид, че все повече се признава важната роля на физическите упражнения за предотвратяване на незаразните заболявания;

К.  като има предвид, че седем рискови фактора за преждевременна смърт (високо кръвно налягане, високи стойности на холестерола, висок индекс на телесната маса, неконсумиране на достатъчно количество плодове и зеленчуци, прекомерна консумация на алкохол, пушене) са свързани с хранителни навици и навици, свързани с физическата активност;

Л.  като има предвид, че повечето хронични незаразни заболявания могат да бъдат предотвратени, по-специално чрез намаляване или избягване на основните рискови фактори като тютюнопушене, небалансиран хранителен режим, липса на физическа активност, консумация на алкохол и излагане на някои химически вещества; като има предвид, че ефективната политика в областта на околната среда, включително прилагането на съществуващото законодателство и стандарти, разкрива значителни възможности в областта на профилактиката;

М.  като има предвид, че допълнителни фактори като възраст, пол, генетично наследство или физиологично състояние, в това число затлъстяване, също следва да се вземат под внимание при разработването на стратегии за профилактика и ранно идентифициране;

Н.  като има предвид, че повечето незаразни заболявания имат сходни симптоми като изпитване на хронична болка и проблеми с психичното здраве, които пряко засягат страдащите от тях и качеството на техния живот и към които следва да се прилага общ, хоризонтален подход, така че здравните системи да могат да се справят с тези заболявания по-ефективно от гледна точка на разходите;

О.  като има предвид, че възможностите за профилактика продължават да не се използват напълно, въпреки данните, че обхващащите цялото население стратегии за профилактика на незаразните заболявания неизменно водят до намаляване на разходите;

П.  като има предвид, че понастоящем 97 % от разходите за здравеопазване се използват за лечение, а само 3 % за профилактика, и като има предвид, че разходите за лечение и контрол на незаразните заболявания се увеличават драстично поради по-широкото предлагане на диагностициране и лечения;

Р.  като има предвид, че СЗО счита, че разпространението на незаразните заболявания придобива епидемични размери и очаква то да отнеме живота на 52 милиона души до 2030 г.;

С.  като има предвид, че Световният икономически форум и Университетът по обществено здраве в Харвард (Harvard School of Public Health) публикуваха данни, според които в периода 2005‐2030 г. незаразните заболявания ще причинят икономически производствени загуби в световен мащаб, възлизащи на 25 трилиона евро;

Т.  като има предвид, че незаразните заболявания биха могли да затруднят изпълнението на стратегията „Европа 2020“ и да лишат хората от правото на здравословен и продуктивен живот;

У.  като има предвид, че на ЕС се полага да изпълнява ключова роля за ускоряване на напредъка по отношение на световните предизвикателства в областта на здравето, включително за постигане на Целите на хилядолетието за развитие, свързани със здравеопазването и незаразните заболявания, както се заявява в заключенията на Съвета относно ролята на ЕС по отношение на здравеопазването в световен мащаб;

Ф.  като има предвид, че някои фактори за незаразни заболявания несъмнено са свързани с глобални проблеми, като например замърсяването на околната среда, и следователно тяхното разрешаване следва да бъде извършено на глобално равнище; като има предвид, че други аспекти могат да бъдат решени на национално или регионално равнище, в съответствие с принципа на субсидиарност;

Х.  като има предвид, че пренаталните фактори, включително излагането на замърсяване на околната среда, имат трайно въздействие върху много аспекти на здравето и благоденствието, по-специално върху вероятността за развитие на заболявания на дихателната система, и могат да допринесат за развитието на рак и диабет;

Ц.  като има предвид, че въпреки че като цяло днес хората се радват на по-дълъг живот и по-добро здраве в сравнение с предходните поколения, ЕС е изправен ‐ в контекста на едно застаряващо население и растящ брой „най-възрастни възрастни хора“ ‐ пред широко разпространение на хронични заболявания и множествена заболеваемост и произтичащата от това заплаха или увеличен натиск върху устойчивостта на националните здравни системи;

Ч.  като има предвид, че социално-икономическите фактори също са определящи за здравето и че съществува неравнопоставеност в областта на здравеопазването както между, така и в самите държави-членки;

Ш.  като има предвид, че към 2020 г. недостигът на здравни работници в Европа, включително на лекари, медицински сестри, зъболекари, фармацевти и физиотерапевти, ще възлезе на един милион;

Щ.  като има предвид, че социалните и екологичните фактори следва ясно да бъдат посочени като фактори от определящо значение за здравето, с оглед на това, че например замърсяването на въздуха в затворени помещения причинява смъртта на 1,6 милиона души всяка година, представлява сериозна заплаха за здравето, свързана с околната среда, в Европа и води до значително намаляване на продължителността на живота и производителността;

АА.  като има предвид, че гражданите на ЕС са загрижени във връзка с потенциалното отражение на околната среда върху тяхното здраве, като потенциалното въздействие на опасните химикали е повод за най-голяма загриженост; като има предвид например, че всяка година замърсяването с фини частици се свързва с над 455 000 смъртни случаи вследствие на сърдечносъдови и респираторни заболявания в 27-те държави-членки на ЕС;

1.  Призовава за силен политически ангажимент от страна на Комисията и държавите-членки на ЕС, който да отразява значението и мащаба на разпространението в световен мащаб на незаразните заболявания;

2.  Настоятелно призовава ЕС да се застъпи за приемането на амбициозна цел за намаляване на предотвратимата смъртност, свързана с незаразни заболявания, например целта на СТО смъртността в национален мащаб в срок до 2025 г. да се намали с 25 % в сравнение с данните за 2010 г.;

3.  Призовава ЕС и неговите държави-членки да подкрепят следните пет ключови ангажимента и да ги включат в политическото изявление, което ще бъде направено на срещата на високо равнище на ООН относно незаразните заболявания през септември 2011 г.:

4.  Призовава ЕС и неговите държави-членки да прилагат активно политическата декларация, която ще последва срещата на високо равнище, като осигурят участието на всички съответни агенции и институции на ЕС с оглед на преодоляването на предизвикателствата, свързани с незаразните заболявания;

5.  Призовава ЕС и неговите държави-членки да активизират първичната профилактика, научните изследвания, ранната диагностика и контрола в областта на четирите най-разпространени незаразни заболявания, т.е. сърдечносъдовите, респираторните и раковите заболявания и диабета, без да се пренебрегват други важни незаразни заболявания, например умствените и неврологичните смущения, включително болестта на Алцхаймер; подчертава значението на ранното разпознаване на лицата, които са изложени на висок риск от развиване на тези заболявания или от смърт вследствие от тях или които страдат от предразположеност, хронични или тежки заболявания и рискови фактори, които задълбочават незаразните заболявания;

6.  Подчертава необходимостта от комплексен и всеобхватен подход към хроничните заболявания, при който акцентът е върху пациентите и който включва профилактика на заболяванията и насърчаване на здравословен начин на живот, ранна диагностика, наблюдение и здравна просвета, както и обществени кампании за повишаване на осведомеността относно рисковите фактори, вече съществуващите заболявания и нездравословния начин на живот (тютюнопушене, нездравословно хранене, липса на физическа активност и консумация на алкохол), и координация на болничните грижи и грижите по домовете;

7.  Призовава за прилагане от ранна възраст на стратегии за профилактика във връзка с незаразните заболявания; подчертава необходимостта от повишаване на образованието в училищата относно здравословни хранителни навици и навици, свързани с физическата активност; отбелязва, че в световен мащаб за тази образователна дейност следва да бъдат предоставени съответни средства;

8.  Отбелязва, че следва да се прилагат своевременно и изцяло политиките, които обхващат поведенческите, социалните, икономическите и екологичните фактори, свързани с незаразните заболявания, , за да се гарантира, че действията в отговор на тези заболявания са възможно най-ефективни, като същевременно се повишава качеството на живот и равенството в областта на здравеопазването;

9.  Отчита, че акцентът при моделите за дългосрочни здравни грижи при хронични заболявания в напреднала фаза следва да се измести към хората в ранните етапи на незаразните заболявания, като крайната цел е не просто да се контролират заболяванията, но и да се подобри прогнозата на страдащите от хронични заболявания; същевременно подчертава значението на палиативните грижи;

10.  Приветства акцента, който предходни председателства на ЕС поставиха върху профилактиката и контрола върху хроничните незаразни заболявания, включително приоритетното значение, отдадено от испанското председателство на сърдечносъдовите заболявания, и конференциите, организирани от полското председателство, на тема „Хронични заболявания на дихателната система при децата“ и „Здравна солидарност ‐ преодоляване на неравенството в областта на здравеопазването между държавите-членки на ЕС“;

11.  Призовава за изготвяне на ясни протоколи и основаващи се на данни насоки за най-разпространените незаразни заболявания, за да се гарантира целесъобразен подход към пациентите и подходящо лечение от страна на здравните работници, включително специалисти, лекари, осигуряващи първична медицинска помощ, и специализирани медицински сестри;

12.  Подчертава необходимостта от научни изследвания и просвета на всички равнища в областта на хроничните заболявания, по-специално относно четирите най-разпространени незаразни заболявания, без да се пренебрегват други важни незаразни заболявания, както и относно намаляването на рисковите фактори, обществените здравни мерки като цяло и взаимодействието между източниците на замърсяване и последиците за здравето, като мултидисциплинарното сътрудничество в областта на незаразните заболявания представлява научноизследователски приоритет в регионите и страните, които разполагат с достатъчни средства;

13.  Настоятелно призовава държавите-членки да съблюдават стандартите на ЕС за качеството на въздуха и да прилагат насоките на СЗО за качеството на въздуха в затворените помещения и на открито, както и Декларацията от Парма и ангажимента за предприемане на действия от 2010 г., в който се упоменава необходимостта от справяне с последиците от изменението на климата за здравето;

14.  Подчертава необходимостта от незабавно и ефективно преразглеждане на Директивата за тютюневите изделия;

15.  Подчертава, че за да се постигнат целите, свързани с незаразните заболявания, и да се преодолеят предизвикателствата в областта на общественото здравеопазване и социалната и икономическата сфера, за ЕС и държавите-членки е важно да включат в по-голяма степен профилактиката и намаляването на рисковите фактори във всички съответни законодателни и тематични области, и по-специално в техните политики по отношение на околната среда, храните и потребителите;

16.  Отчита, че съгласно член 168 от Договора за функционирането на ЕС държавите-членки носят основната отговорност за действията, свързани със здравните въпроси, но подчертава значението на изготвянето на стратегия на ЕС за хроничните незаразни заболявания, която да бъде последвана от препоръка на Съвета, с отделни раздели, в които се разглеждат четирите най-разпространени незаразни заболявания и се взема предвид също половата специфика, в сътрудничество със съответните заинтересовани страни, включително пациентите и здравните специалисти;

17.  Призовава държавите-членки да приемат в срок до 2013 г. национални планове относно незаразните заболявания, по-специално относно четирите най-разпространени незаразни заболявания, като предвидените ресурси са съразмерни със значимостта на тежестта, свързана с незаразните заболявания, и да създадат механизъм за координация на високо равнище и в световен мащаб на действията, свързани с незаразните заболявания;

18.  Отбелязва, че прилагането на националните планове относно незаразните заболявания, свързани с по-ефективната профилактика, диагностициране и контрол на незаразните заболявания и рисковите фактори като вече съществуващите заболявания и хроничните и тежките болести, би могло да намали значително цялостната тежест, свързана с незаразните заболявания, и по този начин да окаже положителен принос за поддържането на устойчивостта на националните системи за здравеопазване;

19.  Призовава Комисията постоянно да следи и да докладва за напредъка в рамките на целия ЕС по отношение на прилагането от държавите-членки на техните национални планове относно незаразните заболявания, по-специално относно четирите най-разпространени незаразни заболявания, с акцент върху напредъка по отношение на профилактиката, ранното откриване, контрола на заболяванията и научните изследвания;

20.  Призовава държавите-членки да предприемат действия, за да увеличат броя на медицинските служители, които са обучени и които са действително наети на работа в рамките на системите за здравеопазване, с оглед на по-ефикасното справяне с тежестта, свързана с незаразните заболявания;

21.  Подчертава необходимостта от последователност и от съгласуван подход, който да обхваща политическата декларация на ООН и текущите действия на Съвета на ЕС и Комисията, например процеса на размисъл относно хроничните заболявания;

22.  Отправя искане към Комисията да разгледа и извърши оценка на възможността за разширяване на мандата на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, така че в него да се включат незаразните заболявания, и за използване на този орган като център за събиране на данни и разработване на препоръки относно незаразните заболявания, като по този начин политиците, учените и лекарите получават информация за най-добрите практики и задълбочават своите познания за незаразните заболявания;

23.  Подчертава необходимостта от централизирано събиране на данни с оглед на получаването на сравними данни, които да предоставят възможност за по-добро планиране и изготвяне на по-добри препоръки в рамките на целия ЕС;

24.  Призовава за подробно преразглеждане на прилагането на политическата декларация на ООН в срок до 2014 г.;

25.  Призовава държавите-членки и Комисията да осигурят, че на заседанието на ООН на 19 и 20 септември 2011 г. ще присъства тяхна делегация на високо равнище, която ще представи една амбициозна и координирана позиция на ЕС;

26.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите-членки, на посланика на ЕС в ООН, на генералния секретар на ООН и на генералния директор на СЗО.

(1) http://whqlibdoc.who.int/publications/2009/9789241597418_eng.pdf (2) http://www.euro.who.int/__data/assets/pdf_file/0004/77575/RC56_eres02.pdf (3) http://www.un.org/ga/search/view_doc.asp?symbol=A/RES/64/265&Lang=E (4) http://www.un.org/en/ga/president/65/issues/moscow_declaration_en.pdf (5) http://apps.who.int/gb/ebwha/pdf_files/WHA64/A64_R11-en.pdf (6) http://www.un.org/ga/search/view_doc.asp?symbol=A/66/83&Lang=E (7) http://www.who.int/gard/publications/GARD%20Book%202007.pdf (8) http://www.euro.who.int/__data/assets/pdf_file/0011/78608/E93618.pdf (9) http://www.iarc.fr/en/media-centre/iarcnews/2011/asturiasdeclaration.php (10) http://www.euro.who.int/__data/assets/pdf_file/0009/87462/E89567.pdf (11) ОВ C 250 E, 25.10.2007 г., стр. 93. (12) ОВ C 8 E, 14.1.2010 г., стр. 97. (13) ОВ C 175 E, 10.7.2008 г., стр. 561. (14) ОВ C 247 E, 15.10.2009 г., стр. 11. (15) ОВ C 296 E, 6.12.2006 г., стр. 273. (16) OВ C 295 E, 4.12.2009 г., стр. 83. (17) ОВ L 242, 10.9.2002, стр. 1. (18) Приети текстове, P7_TA(2010)0400. (19) Приети текстове, P7_TA(2011)0081. (20) ОВ C 81 E, 15.3.2011 г., стр. 95. (21) ОВ C 81 E, 15.3.2011 г., стр. 115. (22) http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2004:213:0008:0024:EN:PDF (23) www.consilium.europa.eu/uedocs/NewsWord/en/lsa/80729.doc (24) http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2007:301:0008:0024:EN:PDF (25) http://cordis.europa.eu/documents/documentlibrary/90798681EN6.pdf (26) http://www.consilium.europa.eu/ueDocs/cms_Data/docs/pressData/en/lsa/118282.pdf (27) http://www.consilium.europa.eu/ueDocs/cms_Data/docs/pressData/en/lsa/122395.pdf (28) http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_Data/docs/pressdata/EN/foraff/114352.pdf

Резолюция на Европейския парламент от 15 септември 2011 г. относно политическия подход на Европейския съюз към Световната конференция по радиосъобщения през 2012 г. на Международния съюз по далекосъобщения (WRC-12)

P7_TA(2011)0391 B7-0480/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията COM(2011)0180 от 6 април 2011 г, озаглавено „Политическият подход на Европейския съюз към Световната конференция по радиосъобщения през 2012 година на Международния съюз по далекосъобщения (WRC-12)“ ,

–  като взе предвид програмата на WRC-12 на Международния съюз по далекосъобщения (ITU),

–  като взе предвид програмата в областта на цифровите технологии в рамките на стратегията „Европа 2020“,

–  като взе предвид становището на групата за политика в областта на радиочестотния спектър относно общите политически цели за WRC-12,

–  като взе предвид позицията си относно групата за политика в областта на радиочестотния спектър от 11 май 2011 г.(1),

–  като взе предвид заключенията на Съюза по транспорт, телекомуникации и енергетика от 27 май 2011 г. относно WRC-12,

–  като взе предвид член 8а, параграф 4 и член 9, параграф 1 от Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. за изменение на директиви 2002/21/ЕО от 7 март 2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги,

–  като взе предвид член 115, параграф 5, и член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че конференцията през 2012 г. ще приключи с приемането на изменения на Правилника за радиосъобщенията на IТU;

Б.  като има предвид, че държавите-членки следва да осигуряват съответствие на международните споразумения, по които те са страни в рамките на ITU, с действащото право на Европейския съюз и по-специално с имащите отношение към тези споразумения правила и принципи на нормативната уредба на ЕС в областта на електронните съобщения;

В.  като се има предвид, че радиочестотният спектър е ограничен обществен ресурс, който е от решаващо значение за все по-голям брой сектори на икономиката;

Г.  като има предвид, че, както беше подчертано в „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“, безжичният широколентов достъп и особено съобщителните услуги са важни стимули за растежа и конкурентоспособността на Европа на световно равнище;

Д.  като има предвид, че Европа ще може да оползотвори изцяло потенциала на цифровата икономика единствено чрез създаването на добре функциониращ вътрешен пазар на цифрови технологии с равни условия на общоевропейско равнище;

Е.  като има предвид, че хармонизираното освобождаване на допълнителен радиочестотен спектър на световно и европейско равнище е важно средство за облекчаване на недостига да капацитет в мобилните мрежи и за насърчаване на новите услуги и икономическия растеж;

Ж.  като има предвид, че една от основните точки в дневния ред на конференцията се основава на достъпността на радиочестотния спектър и по-специално е свързана с цифровия дивидент в честотната лента от 800 MHz ;

З.  като има предвид, че още няколко точки в дневния ред са свързани с политиките на ЕС (информационно общество, транспорт, политика за космическото пространство, програмата „Галилео“, вътрешен пазар, околна среда, аудиовизуална политика, научни изследвания...);

И.  като има предвид, че на всяка Световна конференция по радиосъобщения се съставя програмата за следващата конференция;

1.  Приветства съобщението на Комисията и изразява съгласие с анализа относно значението на въздействието на WRC-12 върху политиките на ЕС;

2.  Счита, че ЕС трябва да говори с един глас при многостранни преговори, за да защитава интересите си и създава световни синергии и икономии от мащаба при използването на радиочестотния спектър; следователно решително насърчава държавите-членки да подкрепят изцяло тези политически насоки и активно да ги популяризират и защитават в рамките на WRC-12; освен това счита, че докато Комисията не е упълномощена да говори от името на ЕС в рамките на ITU, държавите-членки следва да координират тясно обща позиция на Съюза въз основа на групата за политика в областта на радиочестотния спектър съвместно с Комисията;

3.  Насочва вниманието към 25-те отделни точки в дневния ред на WRC-12 и тяхното потенциално въздействие върху политиките и целите на ЕС;

4.  Призовава държавите-членки да гарантират тези цели и да отхвърлят всякакви изменения на Правилника за съобщенията на ITU, които биха засегнали техния обхват и тяхната същност; в този контекст изисква от Комисията да гарантира, че се зачитат принципите на Договора за ЕС и на достиженията на правото на ЕС;

5.  Счита, че Комисията следва да оказва на държавите-членки техническа и политическа помощ при техните двустранни и многостранни преговори с трети държави и да сътрудничи с държавите-членки при сключването на международни споразумения, особено на споразумения със съседни трети държави, при които може да се стигне до намеса в резултат на различни планове за разпределение;

6.  Припомня своята позиция в рамките на групата за политика в областта на радиочестотния спектър, особено с оглед на проведеното от ITU проучване на потребностите от авангардни международни мобилни комуникации (IMT Advanced), необходимостта от предоставяне на достатъчен и подходящ радиочестотен спектър за мобилен пренос на данни, възлизащ общо на поне 1 200 MHz до 2015 г. с цел да се подпомогнат целите на политиките на Съюза и да се отговори по най-добрия начин на нарастващото търсене на мобилен пренос на данни; напомня, че всички нови мерки следва да бъдат прозрачни и да не нарушават правилата на конкуренцията или да поставят в неблагоприятно положение новите участници на телекомуникационния пазар;

7.  Настоятелно призовава държавите-членки да подкрепят Комисията в насърчаването на включването на тази съществена точка в дневния ред на следващата Световна конференция по радиосъобщения през 2016 г.; в тази връзка отново подчертава значението на това ЕС да направи преглед на използването на радиочестотния спектър в Съюза към момента и на ефективността на това използване, както беше предложено от групата за политика в областта на радиочестотния спектър;

8.  Отново призовава държавите-членки и Комисията да следват амбициозна програма за хармонизация съгласно заключенията на ITU и призовава Комисията да извърши оценка и преглед на необходимостта от освобождаване на допълнителни честотни ленти от спектъра, като се има предвид развитието на технологиите в областта на радиочестотния спектър, пазарния опит с нови услуги, евентуалните бъдещи потребности на наземното разпространяване на радио- и телевизионен сигнал и недостига на радиочестотен спектър в други честотни ленти, подходящи за покритие с безжичен широколентов достъп, за да стане това възможно, в зависимост от това дали ще бъдат взети необходимите решения, до 2012 и 2016 г.;

9.  Подчертава, че услугите на безжичния широколентов достъп допринасят в значителна степен за икономическото възстановяване и растеж; необходим е достатъчен и ефикасно управляван радиочестотен спектър, за да се отговори на нарастващото потребителско търсене по отношение както на капацитета, така и на покритието;

10.  Счита, че една по-силна роля на ЕС в политиката в областта на радиочестотния спектър изисква по-силна официална позиция на ЕС в рамките на ITU и следователно категорично подкрепя преразглеждането на неговия статус в рамките на следващата пълномощна конференция на ITU през 2014 г.;

11.  Подчертава важността на сътрудничеството и координацията между държавите-членки, за да може ЕС да оползотвори пълния потенциал на възможностите за новаторство по отношение на технологиите в областта на радиочестотния спектър;

12.  Изтъква значението на това ЕС да играе водеща роля по отношение на технологиите в областта на радиочестотния спектър и да дава пример в световен мащаб за най-добри практики и сближаване;

13.  Подчертава уязвимостта на устройствата, използващи радиочестотния спектър, по отношение на кибернетични атаки и изтъква необходимостта от координиран подход в световен мащаб спрямо засилването на сигурността в кибернетичното пространство;

14.  Изисква от Комисията да докладва относно резултатите и постиженията на WRC-12;

15.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) Приети текстове, P7_TA(2011)0220.

Резолюция на Европейския парламент от 15 септември 2011 г. относно Беларус: арест на защитника на правата на човека Алес Беляцки

P7_TA(2011)0392 RC-B7-0496/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид предходните си резолюции относно Беларус, по-специално резолюциите от 12 май 2011 г.(1), 10 март 2011 г.(2), 20 януари 2011 г.(3) и 17 декември 2009 г.(4),

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно Беларус, приети на 3101-то заседание на Съвета по външни работи на 20 юни 2011 г.,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. и Декларацията на Организацията на обединените нации за защитниците на правата на човека от декември 1988 г.,

–  като взе предвид резолюцията относно свободата на сдружаване в Република Беларус, приета на Конференцията на международните неправителствени организации на Съвета на Европа на 22 юни 2011 г.,

–  като взе предвид резолюцията на Съвета по правата на човека на ООН от 17 юни 2011 г., в която се осъждат нарушенията на правата на човека преди, по време на и след президентските избори в Беларус и се призовава правителството на Беларус да прекрати „преследването“ на лидери на опозицията,

–  като взе предвид изявлението относно ареста на Алес Беляцки в Беларус на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън от 5 август 2011 г.,

–  като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

А.  като има предвид, че Беларус е обвързана с международни ангажименти за спазване на принципите на международното право и основните ценности, включително демокрацията, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека и основните свободи;

Б.  като има предвид, че Алес Беляцки, защитник на правата на човека, председател на Центъра за права на човека „Вясна“ и заместник-председател на Международната федерация по правата на човека, след престой в центъра за задържане на Министерството на вътрешните работи на Беларус, беше арестуван в Минск на 4 август 2011 г. с предявено официално обвинение за укриване на данъци в особено голям мащаб („укриване на печалби в особено голям мащаб) и беше подведен под отговорност на 12 август 2011 г. съгласно раздел II от член 243 от Наказателния кодекс на Беларус; като има предвид, че го очаква като наказание или “ограничаване на свободата' до пет години, или лишаване от свобода от три до седем години и конфискация на имуществото му, включително помещенията, от които се ръководи дейността на „Вясна“;

В.  като има предвид, че служители на Комитета за държавна сигурност (КГБ) и Отдела за финансови разследвания към Комитета по държавен контрол са нахлули в частната собственост на Алес Беляцки в Минск, дома му в Раков и бюрото на „Вясна“ в Минск и че компютърът и друго оборудване са били конфискувани;

Г.  като има предвид, че на 16 август 2011 г. съдия от окръжния съд в Минск отхвърли искането на адвоката на Алес Беляцки за освобождаване на правозащитника под гаранция и че срокът на предварителното задържане на Алес Беляцки беше удължен по-рано тази седмица на два месеца;

Д.  като има предвид, че арестът е свързан с разкриване на информация за банковите сметки на Алес Беляцки пред беларуските органи от страна на някои държави-членки на ЕС; като има предвид, че при търсенето на тази информация беларуските органи се възползваха от международното сътрудничество под формата на двустранно сътрудничество за правна помощ, като използваха системата от международни процедури и споразумения относно финансовите преводи, предназначена за проследяване на терористи и престъпници, с цел постигане на пълен контрол върху неправителствените организации на гражданското общество и беларуската демократична опозиция и дискредитиране на помощта от страна на ЕС за беларуското гражданско общество;

Е.  като има предвид, че беларуските данъчни органи счетоха сумите по сметките на г-н Беляцки за негов личен доход и го обвиниха в укриването им;

Ж.  като има предвид, че беларуските органи системно отказваха регистрирането на национално равнище на почти всички правозащитни организации в страната (на „Вясна“ беше трикратно отказвана регистрация през миналите години); като има предвид, че в резултат на това и поради факта, че чуждестранната помощ за неправителствените организации в Беларус (в случая с „Вясна“, средства, позволяващи на организацията да помага на жертвите на масовите репресии на беларуския режим след президентските избори през декември 2010 г.) трябва да бъде разрешена от беларуските органи, правозащитниците са принудени да си откриват сметки в съседни държави, за да предоставят ефективна помощ на представителите на независимото гражданско общество;

З.  като има предвид, че тормозът срещу правозащитници и активисти е системен и широко разпространен; като има предвид, че има наскоро подадена информация за преследване на правозащитници, журналисти и активисти, борещи се за освобождаването на Алес Беляцки, включително за арести, задържане, разпити, налагане на глоби или конфискуване на печатни материали; като има предвид, че един от засегнатите, г-н Виктор Сазонов, очаква съдебен процес;

И.  като има предвид, че случаят с Алес Беляцки е част от широко разпространена практика на дълъг и продължителен тормоз върху защитниците на гражданското общество и правата на човека след президентските избори през декември 2010 г., което води до драматичен ограничаване на гражданските и политическите свободи в Беларус;

Й.  като има предвид, че голям брой активисти от опозицията, включително бивши кандидати за президент, както и журналисти и правозащитници, бяха задържани поради участието си в мирната следизборна демонстрация на 19 декември 2010 г. в Минск, като им беше предявено обвинение за „предизвикване на масови безредици“ и получиха неоснователно тежки присъди, стигащи до седем години лишаване от свобода в затвори със строг и средно строг режим на охрана; като има предвид, че се съобщава, че някои от тях са били подложени на физически и психологически изтезания, не им е била предоставяна необходимата правна и медицинска помощ или са изпращани обратно в затвора след сериозна хирургическа интервенция без необходимата здравна рехабилитация;

1.  Изразява дълбока загриженост поради влошаването на положението на защитниците на правата на човека в Беларус; решително осъжда неотдавнашния арест и твърдения срещу Алес Бeляцки, председател на Центъра за права на човека „Вясна“, и незачитането от страна на властите в Беларус на основните права на свобода на сдружаване и свобода на изразяване;

2.  Изразява съжаление поради факта, че властите в Беларус продължават да отказват да предоставят правен статут на независими организации за правата на човека в страната и че това прави невъзможна дейността на тези организации поради въвеждането на репресивни закони, целящи да заглушат дейностите на гражданското общество, и впоследствие чрез използването на заплахи за налагане на наказателно правни санкции с цел сплашване на защитниците на правата на човека;

3.  В този контекст и на фона на безпрецедентните действия за разгромяване на гражданското общество в Беларус след изборите за президент през декември 2010 г. вярва, че наказателното производство срещу Алес Беляцки е политически мотивирано и цели да възпрепятства неговата легитимна дейност на защитник на правата на човека;

4.  Призовава г-н Беляцки да бъде освободен от ареста незабавно и безусловно, да бъде прекратено разследването и да бъдат снети всички обвинения срещу него;

5.  Осъжда действията срещу Центъра за права на човека „Вясна“ и настоятелно призовава органите в Беларус да преустановят всички форми на тормоз срещу Алес Беляцки, центъра „Вясна“ и неговите служители, както и срещу други защитници на правата на човека и организации на гражданското общество в страната, и да зачитат принципите на правовата държава;

6.  Призовава беларуските органи да отменят член 93 от наказателния кодекс на Беларус, с който се забранява организирането и участието в дейности на нерегистрирани обществени сдружения, тъй като той противоречи на международните норми за свобода на сдружаване и нарушава поетите от Беларус задължения в рамките на ОССЕ и ООН;

7.  Подчертава, че правната помощ между държавите-членки на ЕС и Беларус не следва да се превръща в инструмент за преследване и репресии по политически причини;

8.  Изразява съжаление поради факта, че законодателството на Беларус, а също така и двустранните и международните механизми са били предмет на съзнателна злоупотреба и изопачаване от страна на органите на Беларус;

9.  Призовава органите на Беларус да спазват всички разпоредби на Декларацията на Организацията на обединените нации относно защитниците на правата на човека и да гарантират при всички обстоятелства зачитането на демократичните принципи, правата на човека и основните свободи в съответствие с Всеобщата декларация за правата на човека и с международните и регионалните инструменти за правата на човека, ратифицирани от Беларус;

10.  Настоятелно призовава органите на Беларус да преработят законодателството на Беларус, по-конкретно относно свободата на сдружаване и свободата на изразяване, да го приведат в съответствие с международните норми и междувременно да се въздържат от по-нататъшни злоупотреби по отношение на законодателството;

11.  Призовава Съвета, Комисията и върховния представител да повишат натиска върху властите в Беларус, като разширят списъка на лицата, подлежащи на забрана за получаване на визи и на замразяване на активите, така че той да включва и лицата, участвали и участващи в ареста и съдебното преследване на Алес Беляцки;

12.  Подчертава, че в контекста на непрекъснатите и безпрецедентни репресии срещу опозицията и гражданското Общество в Беларус ЕС трябва да подкрепя изграждането на демокрацията в Беларус и да намира нови начини за подпомагане на гражданското общество в Беларус и на независимите медии при повишаването на осведомеността сред обществеността;

13.  Призовава участниците в срещата на високо равнище за Източното партньорство, която предстои да бъде проведена във Варшава от 28 до 29 септември 2011 г., да увеличат помощта и да се ангажират ефективно с демократичната опозиция в Беларус и с организациите на гражданското общество, за да насърчават и подкрепят техните усилия за постигане на демокрация;

14.  Призовава беларуските органи да гарантират съответна правна и медицинска помощ за всички политически затворници и да ги освободят незабавно и безусловно, като свалят всички обвинения срещу тях и възстановят изцяло техните граждански права;

15.  Подчертава, че потенциалният ангажимент на ЕС към Беларус следва да бъде предмет на строги условия и в зависимост от ангажимента на Беларус по отношение на спазването на демократичните норми, правата на човека и принципите на правовата държава, както се заявява в Съвместна декларация от срещата на високо равнище в Прага за Източното партньорство от 7 май 2009 г., подписана и от правителството на Беларус;

16.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите-членки, на парламентарните асамблеи на ОССЕ и Съвета на Европа и на правителството и парламента на Беларус.

(1) Приети текстове, P7_TA(2011)0244. (2) Приети текстове, P7_TA(2011)0099. (3) Приети текстове, P7_TA(2011)0022. (4) ОВ C 286 E, 22.10.2010 г., стр. 16.

Резолюция на Европейския парламент от 15 септември 2011 г. относно Судан: положението в Южен Кордофан и избухването на въоръжен конфликт в провинция Сини Нил

P7_TA(2011)0393 RC-B7-0501/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Судан,

–  като взе предвид Всестранното мирно споразумение (ВМС), подписано на 9 януари 2005 г.,

–  като взе предвид декларацията на Африканския съюз от 31 януари 2011 г.,

–  като взе предвид декларацията на ЕС и неговите държави-членки от 9 юли 2011 г. относно независимостта на Република Южен Судан,

–  като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън от 6 септември 2011 г. относно избухването на въоръжен конфликт в провинция Сини Нил, както и от 26 август 2011 г. относно положението в Южен Кордофан,

–  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 20 юни 2011 г,

–  като взе предвид изявлението на члена на Комисията г-жа Георгиева от 26 август 2011 г. относно достъпа на организациите за хуманитарна помощ до Южен Кордофан,

–  като взе предвид изявлението на председателя на Европейския парламент Йежи Бузек от 21 юни 2011 г. относно положението в Абией и Южен Кордофан,

–  като взе предвид изявлението на Африканския съюз от 20 август 2011 г. относно споразумението между правителството на Судан и правителството на Южен Судан относно мисията за оказване на помощ при наблюдението на границата,

–  като взе предвид предварителния доклад на Службата на върховния комисар по правата на човека към ООН от август 2011 г. относно нарушенията на международните стандарти за правата на човека и международното хуманитарно право в Южен Кордофан от 5 до 30 юни 2011 г.,

–  като взе предвид Рамковото споразумение за политическите договорености и договореностите по сигурността в провинциите Сини Нил и Кордофан, подписано на 28 юни 2011 г.,

–  като взе предвид изявлението на генералния секретар на ООН Бан Ки-мун от 2 септември 2011 г., в което той призовава за преустановяване на боевете в провинциите Южен Кордофан и Сини Нил,

–  като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

A.  като има предвид, че положението в Южен Кордофан продължава да бъде напрегнато поради въоръжените сблъсъци между Въоръжените сили на Судан (ВСС) и Народното движение за освобождение на Судан-Север (НДОС-Север) и избухването на нови боеве и в провинция Сини Нил;

Б.  като има предвид, че въоръженият конфликт между Въоръжените сили на Судан и Народното движение за освобождение на Судан в Южен Кордофан доведе до загуби на човешки живот и разселване на хиляди хора в съседни държави;

В.  като има предвид, че на 23 август 2011 г. президентът Башир обяви едностранно двуседмично прекратяване на огъня в Южен Кордофан, но и също така заяви, че няма да бъде разрешено на чуждестранни организации да развиват дейност в региона;

Г.  като има предвид, че на 2 септември 2011 г. президентът Башир обяви суспендирането на временната конституция в провинция Сини Нил и въвеждането на извънредно положение вследствие на кървавите сблъсъци между армията на Судан и военните сили на Южен Судан в региона, което доведе отново до масово изселване на хиляди местни жители;

Д.  като има предвид, че извършените в Южен Кордофан нападения срещу цивилно население включват целенасочени убийства по бърза процедура и извънсъдебни екзекуции, най-вече на мними привърженици на Народното движение за освобождение на Судан, произволни арести и задържания (във връзка с което съществуват опасения, че вероятно задържаните се подлагат на изтезания и други нечовешки и унизителни действия), претърсвания на населените места, за които се предполага, че са насочени срещу членове на етническата група Нуба, насилствени изчезвания, разрушаване на църкви и грабежи;

Е.  като има предвид, че се предполага, че над 200 000 човека са били разселени или тежко засегнати от неотдавнашните боеве и 5 000 човека, за да избягат от конфликта, са влезли в Южен Судан (провинция Единство); като има предвид, че този брой може да се увеличи значително през следващите месеци, тъй като боевете в региона продължават;

Ж.  като има предвид, че въпреки прекратяването на огъня Въоръжените сили на Судан (ВВС) бомбардират безразборно райони с цивилно население в планината Нуба в Южен Кордофан и възпрепятстват доставките на помощи за разселените лица;

З.  като има предвид, че от избухването на конфликта през юни хуманитарните организации не са успели да получат разрешение да работят в Южен Кордофан и не е извършена оценка на нуждите; като има предвид, че правителството на Судан отхвърли искането, след независимостта на южната част от страната в Южен Кордофан, Сини Нил и Абией да останат мироопазващи сили на ООН;

И.  като има предвид, че се съобщава, че силите за сигурност на Южен Судан спъват работата на хуманитарните организации, като конфискуват например автомобили, извършват физически нападения над хуманитарните работници и обири на центрове на международни организации, в т.ч. и на ООН, на чиито сътрудници е отказан достъп до много региони в Южен Кордофан и са били възпрепятствани да извършат разследвания и независима оценка на място;

Й.  като има предвид, че голяма част от населението в региона продължава да страда от липса на храна, положение, което се усложни вследствие на конфликта, повишаването на цените на потребителските стоки и глада в Африканския рог;

К.  като има предвид, че през 2011 г. Комисията предостави 100 милиона евро, включително 11 милиона евро за преходните зони, но финансирането на международния призив за Южен Судан все още е достигнало само 37 %;

Л.  като има предвид, че беше постигнат само незначителен напредък по отношение на аспектите на ВМС, отнасящи се до постигането на споразумение за преговори след референдума относно въпроси като например разпределянето на приходите от добива на нефт, определянето на границите, гражданството, поделянето на дългове и активи, както и референдумите в Южен Кордофан, Сини Нил и Абией;

М.  като има предвид, че положението в Дарфур продължава да буди голяма загриженост, тъй като мисията на ООН в Дарфур съобщава за прояви на тормоз, отвличания и общи заплахи за сигурността от страна на централната военна полиция в лагерите за вътрешно разселени лица;

1.  Изразява съжаление по повод на загубата на човешки живот, насилието, нарушенията на правата на човека и липсата на достъп на хуманитарни организации до провинциите Южен Кордофан и Сини Нил; решително осъжда нахлуването на Въоръжените сили на Судан (ВСС) в провинциите Южен Кордофан и Сини Нил; настоятелно призовава всички страни да преустановят незабавно боевете и да потърсят политическо решение въз основа на споразумението от 28 юни 2011 г.; освен това призовава за отмяна на извънредното положение в провинция Сини Нил;

2.  Припомня задължението на всички страни да спазват международното хуманитарно право и хуманитарното право в областта на правата на човека; изисква преди всичко преустановяването на целенасочените убийства по бърза процедура и извънсъдебните екзекуции, произволните арести и задържания, изтезанията, насилствените изчезвания и грабежите; изисква освен това от Судан да преустанови безразборните въздушни нападения и подчертава, че от лицата, които бъдат счетени за отговорни за нарушенията, трябва да бъде потърсена отговорност чрез извършване на независимо разследване от страна на Обединените нации;

3.  Приветства постигнатото от Африканския съюз споразумение от 8 септември 2011 г., в следствие на което и двете страни се съгласиха да изтеглят въоръжените си сили от оспорваната област Абией; призовава Судан и Южен Судан да спазват всички разпоредби на Всестранното мирно споразумение от 2005 г., за да поддържат траен мир, да защитават правото на човека на самоопределение, да спазват определените граници и в крайна сметка да подготвят пътя за помирение между двете страни; отново потвърждава ангажимента на ЕС да се включи съвместно със Судан и Южен Судан в подпомагането на демократичното управление и спазването на правата на човека на всички судански жители;

4.  Изисква от всички страни да позволят на организациите за хуманитарна помощ незабавен, безпрепятствен достъп до нуждаещите се, без употреба на заплахи и насилие; категорично подчертава задължението за защита на цивилното население и на хуманитарните работници; изразява загриженост по повод на това, че само контролирани от правителството органи и местни сътрудници на хуманитарни организации могат да разпределят хуманитарна помощ, докато същевременно запасите и доставките на основни продукти все повече се изчерпват;

5.  Изразява загриженост по повод на съобщения за опити от страна на правителството да принудят разселени лица да се върнат в области, в които би могло да съществува опасност за живота и сигурността им; призовава за зачитане на правата на вътрешно разселените лица;

6.  Призовава Комисията, държавите-членки на ЕС и международната общественост да изпълнят поетите от тях ангажименти за финансиране на региона, преди всичко да търсят начини за справяне с острия недостиг на продоволствени помощи, спешен подслон и защита; призовава за внимателно наблюдение на положението по отношение на продоволствената сигурност и за предприемане на мерки, в случай че това положение се влоши; счита, че допълнителна помощ може да се окаже необходима за предотвратяване на надвисналата опасност от нова мащабна хуманитарна криза в региона;

7.  Призовава международната общност, като подчертава своята подкрепа за усилията на групата на високо равнище на Африканския съюз по изпълнението на споразумението за Судан под ръководството на Табо Мбеки и с участието на Арабската лига, да улесни провеждането на преговорите между страните по ВМС и подпомогне усилията от страна на специалния представител на генералния секретар на ООН за Судан;

8.  Изразява дълбока загриженост по повод на съобщенията за усиленото използване на противопехотни мини в региона; припомня решителното си противопоставяне на използването на противопехотни мини и призовава за незабавно преустановяване на подобни действия;

9.  Призовава Африканския съюз да засили сътрудничеството си с МНС, за да насърчи осведомеността в Африка по отношение на правата на човека и да осигури спазването им; призовава за прекратяване на безнаказаността по отношение на всички престъпления, извършени по време на войната в Судан и изразява надежда, че в рамките на необходимото възстановяване на правосъдието, на принципите на правовата държава и на справедливостта по отношение на жертвите президентът Омар ал-Башир ще бъде изправен скоро пред съда в Хага;

10.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Европейската комисия/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета за сигурност на ООН и на генералния секретар на ООН, на специалния представител на ЕС за Южен Судан, правителството на Судан, правителството на Южен Судан, институциите на Африканския съюз и председателя на групата на високо равнище на Африканския съюз за Судан, на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС и на правителствата на държавите-членки на ЕС.

Резолюция на Европейския парламент от 15 септември 2011 г. относно Еритрея: случаят Dawit Isaak

P7_TA(2011)0394 RC-B7-0505/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

–  като взе предвид член 2, член 3, член 6, параграф 3 и член 21, параграф 2, букви а) и б) от Договора за Европейския Съюз,

–  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите, по която Еритрея е страна, и по-конкретно членове 6, 7 и 9 от нея;

–  като взе предвид член 9 от Споразумението за партньорство АКТБ-ЕС, така както е ревизирано през 2005 г. (Споразумението от Котону), което Еритрея е подписала,

–  като взе предвид декларацията на председателството на Съвета от 22 септември 2008 г. относно политическите затворници в Еритрея и изявленията на Съвета и Комисията относно Еритрея и положението с правата на човека оттогава досега,

–  като взе предвид своите предишни резолюции относно Еритрея и по-конкретно онези, свързани с правата на човека и случая Dawit Isaak,

–  като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

A.  дълбоко загрижен от влошаването на положението с правата на човека в Еритрея и демонстративната липса на сътрудничество от страна на органите на Еритрея въпреки многобройните призиви на Европейския съюз и на международните организации по правата на човека;

Б.  като има предвид, че ЕС е поел ясен и силен ангажимент за защита на правата на човека като основна ценност, и като има предвид, че свободата на печата и свободата на словото са сред тези всеобщи и жизнено важни права;

В.  като има предвид, че никога не трябва да се правят компромиси с принципите на правовата държава;

Г.  като има предвид, че след публично изразената критика към президента Isaias Afewerki през 2001 г. хиляди граждани на Еритрея, между които и бивши високопоставени членове на управляващата партия, са хвърлени в затворите без обвинение, без справедлив процес и без достъп до техните адвокати или до семействата им;

Д.  като има предвид, че след септември 2001 г. десет независими журналисти са били задържани в Асмара, между които шведският гражданин Dawit Isaak, който не е бил разследван за никакво престъпление и чиято съдба органите на Еритрея отказват да коментират;

Е.  като има предвид, че на 23 септември 2011 г. г-н Isaak, бивш репортер на независим вестник в Еритрея, ще е прекарал 10 пълни години в затвора без отправено обвинение, без процес или съдебно изслушване, и като има предвид, че в международен план се счита, че той е затворен поради убежденията си;

Ж.  като има предвид, че правното становище, предоставено на председателя на Парламента през септември 2010 г., подчертава факта, че ЕС носи правно и морално задължение да защитава своите граждани в съответствие с Европейската конвенция за правата на човека и съдебната практика на Съда на Европейския съюз;

З.  шокиран от продължаващия отказ на правителството на Еритрея да предостави информация за положението на затворниците, в това число мястото на тяхното задържане и дали все още са живи;

И.  като има предвид, че според сведения на бивши надзиратели в затвори повече от половината от служителите и журналистите, арестувани през 2001 г., са мъртви;

Й.  като има предвид, че ЕС представлява важен партньор за Еритрея по отношение на помощта за развитие и подпомагането;

1.  С голяма загриженост отбелязва продължаващото плачевно положение с правата на човека в Еритрея, по-конкретно липсата на свобода на изразяване и продължаващото наличие на политически затворници, задържани в противоречие с принципите на правовата държава и конституцията на Еритрея;

2.  Изразява съжаление поради факта, че Dawit Isaak все още не е освободен и е трябвало да прекара 10 години в затвора поради своите убеждения; изразява своите опасения за живота на г-н Isaak при печално известните тежки условия в затворите на Еритрея и без достъп до необходимото здравеопазване;

3.  Призовава органите на Еритрея незабавно да освободят Dawit Isaak и бившите високопоставени служители в съответствие с Всеобщата декларация за правата на човека;

4.  Призовава органите на Еритрея да премахнат забраната върху независимата преса на страната и незабавно да освободят независимите журналисти и всички останали, които са хвърлени в затвора единствено поради това, че са упражнявали правото си на свобода на изразяване;

5.  Отново повтаря призива си към Държавата Еритрея незабавно да освободи всички политически затворници, включително Dawit Isaak; поставя искане, ако не могат да бъдат освободени веднага, Държавата Еритрея да предостави медицинска помощ и правно съдействие за тези и други затворници; изисква освен това да бъде предоставен достъп на представители на ЕС и на държавите-членки на ЕС до г-н Isaak, за да се установят потребностите му от медицинска и друг вид помощ;

6.  Призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да ускори усилията на ЕС и неговите държави-членки за осигуряване на освобождаването на Dawit Isaak;

7.  Призовава Съвета да използва по-активно механизмите за диалог, свързани с програмата на ЕС за подпомагане развитието на Еритрея , за да намери неотложно решения, които да доведат до освобождаването на политическите затворници и до подобряване на демократичното управление в страната; призовава Съвета във връзка с това да гарантира, че помощта на ЕС за развитие не облагодетелства правителството на Еритрея, а е строго насочена към нуждите на народа на Еритрея;

8.  Отправя апел към Африканския съюз, като партньор на ЕС с изричен ангажимент към всеобщите ценности на демокрацията и правата на човека, да засили своята дейност във връзка с достойното за съжаление положение в Еритрея и да работи заедно с ЕС за гарантиране освобождаването на Dawit Isaak и на други политически затворници;

9.  С интерес следи съдебния процес на обжалване habeas corpus по случая на г-н Isaak, внесен във Върховния съд на Еритрея през юли 2011 г. от европейски адвокати;

10.  Отново потвърждава своето искане за провеждането на вътрешноеритрейска национална конференция, която да събере лидери на различните политически партии и представители на гражданското общество с оглед намиране на решение на настоящата криза и насочване на страната на пътя на демокрацията, политическия плурализъм и устойчивото развитие;

11.  Подчертава възможно най-силно сериозността и неотложния характер на посочените по-горе въпроси;

12.  Изразява своята сърдечна подкрепа и съчувствие на семействата на тези политически затворници;

13.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Европейската комисия / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на парламентите и правителствата на държавите-членки, на парламента и правителството на Еритрея, на Панафриканския парламент, на Общия пазар на Източна и Южна Африка, на Междуправителствения орган за развитие, на съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС и на Африканския съюз.

Декларация на Европейския парламент от 15 септември 2011 г. относно епилепсията

P7_TA(2011)0395 P7_DCL(2011)0022

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 123 от своя правилник,

А.  като има предвид, че епилепсията е най-разпространеното сериозно неврологично заболяване,

Б.  като има предвид, че в Европа 6 000 000 души имат епилепсия, а всяка година се диагностицират 300 000 нови случая,

В.  като има предвид, че до 70 % от хората с епилепсия могат да предотвратят появата на пристъпи с подходящо лечение, а 40 % от хората с епилепсия в Европа не получават такова лечение,

Г.  като има предвид, че 40 % от децата с епилепсия срещат затруднения в училище,

Д.  като има предвид, че равнището на безработица сред хората с епилепсия в Европа е високо,

Е.  като има предвид, че хората с епилепсия често са изолирани от обществото и са обект на предразсъдъци,

Ж.  като има предвид, че епилепсията се отразява на здравето, но и на останалите аспекти от живота и може да представлява физическо, психологическо и социално бреме за отделните лица и за семействата,

1.  Призовава Комисията и Съвета да:

2.  Призовава държавите-членки да въведат подходящо законодателство за защита на правата на всички хора с епилепсия;

3.  Възлага на своя председател да предаде настоящата декларация, придружена от списък с имената на подписалите я лица(1), на Комисията и парламентите на държавите-членки.

(1) Списъкът на подписалите се е публикуван в Приложение 1 към протокола от заседанието на 15.9.2011 г. (P7_PV(2011)09-15(ANN1)).