Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 29 септември 2011 г. - Страсбург
Изменение на Регламент (ЕО) № 1927/2006 за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията ***I
 Положението в Палестина
 Обща позиция на ЕС за предстоящата конференция на ООН по въпросите на устойчивото развитие (Рио+20)
 Бъдещето на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията
 Създаване на Европейски доброволен корпус за хуманитарна помощ
 Цивилните инвалиди от войни

Изменение на Регламент (ЕО) № 1927/2006 за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията ***I
PDF 284kWORD 39k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 29 септември 2011 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1927/2006 за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (COM(2011)0336 – C7-0161/2011 – 2011/0147(COD))
P7_TA(2011)0428A7-0308/2011

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2011)0336),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 175, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0161/2011),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

–  след консултация с Европейския икономически и социален комитет,

–  след консултация с Комитета на регионите,

–  като взе предвид член 55 и член 46, параграф 1 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на Комисията по заетост и социални въпроси (A7-0308/2011),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 29 септември 2011 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2011 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1927/2006 за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията

P7_TC1-COD(2011)0147


ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 175, трета алинея от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

след консултация с Европейския икономически и социален комитет,

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с обикновената законодателна процедура(1),

като имат предвид, че:

(1)  С Регламент (ЕО) № 1927/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г.(2) бе създаден Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ), за да се даде възможност на Съюза да оказва помощ и да проявява солидарност към работниците, съкратени в резултат на големи структурни промени в моделите на световната търговия вследствие на глобализацията.

(2)  Като част от противодействието срещу финансовата и икономическа криза Регламент (ЕО) № 1927/2006 бе изменен с Регламент (ЕО) № 546/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г.(3), по-специално чрез предоставянето на временна дерогация, целяща да разшири обхвата на фонда за включване на съкращения, свързани с кризата, и временно увеличаване на процента на съфинансиране от ЕФПГ.

(3)  В светлината на настоящата икономическа и финансова ситуация в Съюза е целесъобразно срокът на действие на тази дерогация да бъде удължен преди изтичането му на 30 декември 2011 г.

(4)  Поради това Регламент (ЕО) № 1927/2006 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

В член 1, параграф 1а от Регламент (ЕО) № 1927/2006 втора алинея се заменя със следното:"

Настоящата дерогация се прилага за всички заявления, подадени до 31 декември 2013 г.

"

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в

За Европейския парламент

Председател

За Съвета

Председател

(1) Позиция на Европейския парламент от 29 септември 2011 г.
(2) ОВ L 48, 22.2.2008 г., стр. 82.
(3) ОВ L 167, 29.6.2009 г., стр. 26.


Положението в Палестина
PDF 266kWORD 41k
Резолюция на Европейския парламент от 29 септември 2011 г. относно положението в Палестина
P7_TA(2011)0429RC-B7-0525/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Близкия изток,

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно близкоизточния мирен процес от 8 декември 2009 г., 13 декември 2010 г. и 18 юли 2011 г.,

–  като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

–  като взе предвид съответните резолюции на ООН, Резолюции 181 (1947 г.) и 194 (1948 г.) на Общото събрание на ООН и Резолюции 242 (1967 г.), 338 (1973 г.), 1397 (2002 г.), 1515 (2003 г.) и 1850 (2008 г.) на Съвета за сигурност на ООН,

–  като взе предвид изявленията на Близкоизточната четворка и по-конкретно изявлението от 23 септември 2011 г.,

–  като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че по време на 66-тата сесия на Общото събрание на ООН президентът на Палестинската национална автономна власт, Махмуд Абас, изиска от ООН признаване на палестинската държавност и членство в ООН;

Б.  като има предвид, че Палестина е със статут на постоянен наблюдател, който не е член на Общото събрание на ООН;

В.  като има предвид, че в своята Резолюция 181 от 29 ноември 1947 г. Общото събрание на ООН призова за създаването на две държави на територията на бившия Мандат в Палестина;

Г.  като има предвид, че ЕС нееднократно е потвърждавал своята подкрепа за решението, основано върху съществуването на две държави, а именно Държавата Израел и една независима, демократична, съседна и жизнеспособна Държава Палестина, които живеят съвместно в мир и сигурност, призовавал е за възобновяването на преките мирни преговори между Израел и палестинците и е заявил, че няма да бъдат признавани промени в границите преди 1967 г., включително във връзка с Ерусалим, с изключение на промените, договорени между страните;

Д.  като има предвид, че съгласно оценката на Световната банка, на МВФ и на ООН, Палестинската власт е преминала прага на изискванията за функционираща държава в ключови сектори, които те са проучили, и палестинските институции са сравними с тези в утвърдени държави;

Е.  като има предвид, че правото на палестинците на самоопределение и на собствена държава е неоспоримо, също както е неоспоримо правото на Израел да съществува в рамките на безопасни граници;

Ж.  като има предвид, че „Арабската пролет“ направи още по-наложително намирането на решение на израелско-палестинския конфликт, което е от основополагащ интерес за заинтересованите страни, за всички народи от региона и за международната общественост;

З.  като има предвид, че по време на неофициалното заседание на 2 и 3 септември 2011 г. външните министри на държавите-членки на ЕС представиха различни позиции по време на обсъждането на близкоизточния мирен процес, както и съответни дипломатически инициативи, предвидени за септемврийската сесия та Общото събрание на Организацията на обединените нации;

1.  Призовава върховния представител/заместник-председател на Комисията и правителствата на държавите-членки на ЕС да продължат да полагат усилия за постигане на обща позиция на ЕС относно искането на палестинската автономна власт за членство в ООН и за избягване на разделение сред държавите-членки;

2.  Подкрепя и призовава държавите-членки да бъдат единни в отговора си на законното искане на палестинците да получат представителство като държава в Организацията на обединените нации в резултат на преговори, който ще приключат по време на текущата 66-а сесия на Общото събрание на ООН;

3.  Призовава, същевременно, международната общност, включително ЕС и неговите държави-членки, да потвърдят отново своята решителна ангажираност що се отнася до сигурността на Държавата Израел;

4.  Потвърждава отново своята решителна подкрепа за решението, основано върху съществуването на две държави, и на базата на границите от 1967 г. с град Ерусалим като столица на двете държави, а именно Държавата Израел и независима, демократична, съседна и жизнеспособна Държава Палестина, които живеят съвместно в мир и сигурност;

5.  Признава и приветства успеха на усилията за държавно изграждане, положени от палестинския президент Махмуд Абас и министър-председателя Салам Фаяд, които бяха подкрепени от ЕС и одобрени от различни участници на международната сцена;

6.  Подчертава отново, че намирането на трайно решение на израелско-палестинския конфликт може да бъде постигнато единствено с мирни и ненасилствени средства;

7.  Подчертава, че с цел преодоляване на неприемливото статукво следва да бъдат възобновени незабавно и в съответствие със сроковете, за които призовава Четворката, преките преговори, които да водят до решение между израелци и палестинци, основано върху съществуването на две държави; подчертава отново, че всички действия, които биха могли да накърнят възможността за договорено споразумение, следва да бъдат избягвани и че не следва да бъдат приемани промени в границите отпреди 1967 г., включително във връзка с Ерусалим, с изключение на промените, договорени между страните; настоява, че постигнатото решение не следва да засяга достойнството на която и да е от страните; призовава израелското правителство да преустанови строителството и разширяването на селища на Западния бряг и в Източен Ерусалим; призовава за прекратяването на ракетните нападения срещу Израел от Ивицата Газа и настоява, че е необходимо трайно примирие;

8.  Настоятелно призовава ЕС и неговите държави-членки да бъдат с единна позиция и да продължат да играят по-активна роля, също в рамките на Четворката, в опитите за постигане на справедлив и траен мир между израелци и палестинци; подчертава централната роля на Четворката и изцяло подкрепя Върховния представител в нейните усилия Близкоизточната четворка да създаде надеждна перспектива за подновяване на мирния процес;

9.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите-членки, председателя на Общото събрание на ООН, правителствата и парламентите на членовете на Съвета за сигурност на ООН, специалния пратеник на Близкоизточната четворка, Кнесета и израелското правителство, президента на Палестинската власт и на Палестинския законодателен съвет.


Обща позиция на ЕС за предстоящата конференция на ООН по въпросите на устойчивото развитие (Рио+20)
PDF 429kWORD 137k
Резолюция на Европейския парламент от 29 септември 2011 г. относно изработването на обща позиция на ЕС за предстоящата конференция на ООН по въпросите на устойчивото развитие (Рио+20)
P7_TA(2011)0430B7-0522/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид конференцията на ООН по въпросите на устойчивото развитие (Рио+20), която ще се проведе в Рио де Жанейро през юни 2012 г. и чието внимание ще бъде насочено към две теми: „Екологичната икономика в контекста на устойчивото развитие и премахването на бедността“ и „Институционална рамка за устойчиво развитие“,

–  като взе предвид въпросите към Комисията и Съвета относно целите на ЕС за конференцията на ООН по въпросите на устойчивото развитие (Рио+20), която ще се проведе в Рио де Жанейро през юни 2012 г. (O-000181/2011 - B7-0436/2011, O-000182/2011 - B7-0437/2011),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Рио+20: към екологична икономика и по-добро управление“ (COM(2011)0363),

–  като взе предвид резултатите от Конференцията за биологичното разнообразие в Нагоя, Япония, 2010 г.,

–  като взе предвид Протокола от Киото от 1997 г.,

–  като взе предвид Декларацията на хилядолетието на Организацията на обединените нации от 8 септември 2000 г., която постави Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) като съвместно определени от международната общност цели за премахване на бедността,

–  като взе предвид инициативата на световно равнище за изследване на икономиката на екосистемите и биологичното разнообразие, подкрепена от държавните и правителствените ръководители от Г8+5 през юни 2007 г., и резултатите от нея, публикувани през 2009 и 2010 г.,

–   като взе предвид докладите за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата,

–  като взе предвид Декларацията на ООН относно правата на коренното население,

–  като взе предвид доклада относно международната оценка на селскостопанските науки и технологии за развитие (IAASTD), приет през 2008 г.,

–   като взе предвид доклада, озаглавен „Агроекология и правото на храна“, от специалния докладчик на ООН по въпросите на правото на храна, представен пред Съвета на ООН по човешките права на 8 март 2011 г.,

–  като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че въпреки че е постигнат напредък в посока към устойчивото развитие от срещите на високо равнище в Рио през 1992 г. и Йоханесбург през 2002 г., все още остават значителни предизвикателства и пропуски в прилагането, като много от ангажиментите, поети от международната общност, все още не са изпълнени докрай;

Б.  като има предвид, че трите цели на срещата на високо равнище в Рио ще бъдат: постигане на подновен политически ангажимент за устойчиво развитие, оценка на напредъка към днешна дата и на оставащите пропуски в прилагането на резултатите от основните срещи на високо равнище по въпросите на устойчивото развитие, както и разглеждане на нови и възникващи предизвикателства;

В.  като има предвид, че следва да се засили взаимодействието между трите конвенции от Рио – за биологичното разнообразие, изменението на климата и опустиняването;

Г.  като има предвид, че не по-малко от 1,4 милиарда души все още живеят в крайна бедност, като половината от тях живеят в Африка на юг от Сахара; като има предвид, че една шеста от населението на света страда от недохранване, че продоволствената несигурност нараства, а безработицата или непълната заетост продължават да бъдат реалност за голяма част от населението в развиващите се страни; като има предвид, че 70 % от хората, които живеят с по-малко от един долар на ден, са жени;

Д.  като има предвид, че изменението на климата представлява сериозна заплаха за намаляването на бедността, правата на човека, мира и сигурността и за постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) в много от развиващите се страни;

Е.  като има предвид, че през 2050 г. се очаква световното население да достигне най-малко 9 милиарда души, като с това ще се увеличи още повече търсенето на наличните ограничени природни ресурси и на капацитета за управление на причинените отпадъчни потоци;

Ж.  като има предвид, че все по-нарастващата нужда от вода, земя и гори води до засилващо се изчерпване и влошаване на тези ресурси; като има предвид, че загубата на биологично разнообразие, свръхуловът на риба, влошаването на екосистемите и обезлесяването продължават с тревожни темпове;

З.  като има предвид, че равнищата на емисиите от парникови газове в световен мащаб продължават да растат;

И.  като има предвид, че световните океани играят централна роля в глобалните климатични процеси, особено по отношение на улавянето на въглерод, че те са основен източник на енергия, убежище на огромно биологично разнообразие, важно транспортно средство, осигуряват устойчиво препитание, както и съществени за живота елементи, в това число храна, лекарства и прясна вода; като има предвид също така, че изменението на климата, неустойчивите риболовни практики и необузданото разрушаване на морските екосистеми, местообитания и видове, наред с други въздействия, застрашават способността на океаните да продължават да предоставят тези услуги;

Й.  като има предвид, че 80 % от глобалните риболовни ресурси са напълно или свръхексплоатирани, а приблизително 20 % от световното население зависи пряко от риболова като основен източник на протеини;

К.  като има предвид, че екологичните бедствия водят до нарастване на броя на разселените лица; като има предвид, че е необходимо да се създаде международен статут за бежанците по климатични и екологични причини;

Л.  като има предвид, че жените и децата са особено уязвими от въздействието на изменението на климата, особено в развиващите се и най-слабо развитите страни; като има предвид, че голям брой жени все още са маргинализирани и страдат от дискриминация;

М.  като има предвид, че предстоящите предизвикателства не са изолирани, а са взаимно свързани и взаимно зависими; като има предвид, че Рио+20 е единственият многостранен форум, на който се разглеждат и трите стълба на устойчивото развитие и който поради това гарантира холистичен подход;

Н.  като има предвид, че използваното от Програмата на ООН за околната среда понятие за подход на тройната спирала би могло да предостави добра основа за разискване;

О.  като има предвид, че съществуват финансово осъществими решения на многобройните предизвикателства на устойчивото развитие; като има предвид, че например инвестициите в поддържането на биологичното разнообразие и екосистемните услуги имат до 100 пъти по-голяма възвръщаемост;

П.  като има предвид, че ограниченията на БВП като показател за човешко благосъстояние и развитие са широко признати;

Р.  като има предвид, че е необходимо да се насърчава устойчиво потребление и производство;

С.  като има предвид, че е налице необходимост да се насърчава социално приобщаващо, здравословно, безопасно и справедливо общество, което зачита основните права и културното разнообразие, създава равни възможности и се бори срещу дискриминацията във всичките й форми;

Т.  като има предвид, че доброто управление на околната среда излиза извън институционалните правила, включващи прозрачност, отчетност и участие на гражданското общество; като има предвид, че 10-ят принцип от Декларацията от Рио потвърждава, че свързаните с околната среда въпроси се разрешават най-добре с участието на всички заинтересовани граждани, и подчертава необходимостта от предоставяне на достъп до информация относно околната среда, право на участие в процесите на вземане на решения и ефективен достъп до съдебни и административни производства;

У.  като има предвид, че през последните двадесет години някои радикални геополитически промени в световен мащаб - в резултат на които някои развиващи се страни са понастоящем основни икономически и политически сили - доведоха до нов баланс на силите и влиянието, от което следват нови роли и нови отговорности;

Ф.  като има предвид, че материалите следва да се внесат в ООН преди 1 ноември 2011 г., тъй като преговорите започват в началото на 2012 г.,

1.  Приветства решението на Общото събрание на ООН в Резолюция 64/236 за свикване на конференция на ООН по въпросите на устойчивото развитие на възможно най-високо равнище през юни 2012 г. в Рио де Жанейро, което представлява уникална възможност за световните лидери да определят програмата за устойчивост за следващите 10 години, като в същото време потвърдят необходимостта от солидарност в световен мащаб; призовава страните да бъдат представени на равнище държавни и/или правителствени ръководители;

2.  Приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Рио+20: към екологична икономика и по-добро управление“; счита обаче, че акцентът върху екологичната икономика и частния сектор не следва да отвлича вниманието от необходимостта да се оправомощат гражданите и да се насърчава добро управление на околната среда отвъд институционалните правила; подчертава, че ЕС може да сподели важен опит в тази област при прилагането на 10-я принцип от Рио;

3.  Призовава Комисията и Съвета да гарантират внасянето на силна и уеднаквена позиция на ЕС в ООН преди 1 ноември 2011 г. за участие в преговорите, които започват в началото на 2012 г.;

4.  Подчертава, че устойчивото развитие трябва да бъде водещо във всички процеси и политики на ЕС, ако ЕС иска да бъде последователен във вътрешен план и в международните си стремежи;

5.  Подчертава, че срещата на високо равнище Рио+20 представлява жизненоважна възможност за засилване на политическия ангажимент за устойчиво развитие на световно равнище, както и на партньорствата между индустриализираните и развиващите се страни;

6.  Подчертава, че е жизнено необходимо да се вложи повече спешност и динамизъм в прилагането и международното управление на политиките за устойчиво развитие, тъй като напредъкът по тях е бавен;

7.  Приканва Комисията и Съвета да гарантират, че срещата на високо равнище Рио+20 няма да завърши единствено с изявления за добра воля, а с осезаеми действия и цели, които могат да бъдат отчетени, както и начини за измерването им, които са необходими, за да се активира взаимодействието между елементите на устойчивото развитие;

8.  Във връзка със съсредоточаването върху „екологичната икономика“ като една от двете основни теми на срещата на високо равнище настоява под „екологична икономика“ да се разбира, че цялата икономика функционира в рамките на устойчивостта, като зачита биологичното разнообразие, поддържа екосистемните услуги, опазването климата и използването на природните ресурси; подчертава, че следва да се съсредоточи повече внимание върху човешкия и екологичен капитал и природните богатства и че устойчивото развитие е повече от просто екологична икономика;

9.  Подчертава, че срещата на високо равнище Рио+20 следва да обърне специално внимание на укрепването на връзките между програмите в областта на околната среда и икономическите и социалните програми, като се промени схващането, че те са три независими стълба, в посока към по-съгласуван и взаимосвързан подход;

10.  Споделя мнението, че отговорът на предизвикателствата, пред които сме изправени, не е забавянето на растежа, а по-скоро насърчаването на устойчивия растеж и екологичната икономика, които предоставят възможности на всички страни независимо от тяхното равнище на развитие и от структурата на техните икономики;

11.  Подчертава необходимостта да бъдат разгледани новите и възникващи предизвикателства като недостигът на ресурси и неговата роля в конфликтите;

12.  Подчертава, че справедливостта следва да стои в основата на концептуалната промяна, която трябва да бъде постигната, и че това следва да бъде обезпечено в световен мащаб, като по този начин се позволи на слабо и най-слабо развитите страни, с помощта на развитите страни, да прокарат проход под нормалната крива на растежа и да излязат на повърхността с по-висок статус по отношение на човешкото благосъстояние, а също и под формата на справедливост в рамките на страните и между поколенията;

13.  Подчертава, че срещата на високо равнище Рио+20 следва да набележи специфични и конкретни цели и начини за измерването и наблюдението им, и в тази връзка призовава за приемането на пътна карта за екологична икономика;

14.  Подчертава, че за да се постигне преход към екологична икономика в контекста на премахването на бедността, е необходимо да бъдат свързани опазването на околната среда и правата на човека и да се обърне внимание на следните три взаимосвързани измерения на политиката:

   инвестиране в устойчиво управление на ключовите ресурси и природните богатства въз основа на съгласувани усилия в научно-изследователската и развойната дейност,
   установяване на подходящ пазар и регулаторни условия, вдъхновени от принципа на справедливост,
   подобряване на управлението и ангажирането на гражданското общество и на частния сектор;

15.  Набляга на необходимостта да се включи принципът за общ, но диференциран подход, принципът на предохранителните мерки, както и принципът „замърсителят плаща“ и разширената отговорност на производителя, за да се насърчи справедливо разпределяне на отговорностите за световно устойчиво развитие; подчертава, че политиките за екологичен растеж следва да са насочени към постигането на печеливши за всички решения чрез поощряване на предприемачеството, конкурентоспособността и новаторството във всички сектори и чрез фокусиране върху областите, в които подобренията са най-икономически ефикасни и екологично ефективни;

16.  Подчертава, че екологичната икономика трябва да се съсредоточи върху отделянето на икономическата дейност от използването на ресурси и влошаването на околната среда;

17.  Призовава Комисията и Съвета да гарантират, че срещата на високо равнище Рио+20 ще се опита да намери решение на продължаващите и задълбочаващи се пропуски по отношение на справедливостта на световно и национално равнище, дължащи се на настоящия икономически модел;

18.  Изразява отново убеждението си, че най-безопасните, най-практичните и най-лесно достъпните решения за взаимосвързаните проблеми на изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и опустиняването се състоят в опазване и разширяване на естествените екосистеми;

19.  Подчертава, че срещата на високо равнище Рио+20 следва да обсъди интегриран подход за разглеждане на многобройните предизвикателства като премахването на бедността, здравеопазването, осигуряването на храна, заетостта, равенството между половете, изменението на климата и снабдяването с енергия; подчертава, че тези проблеми не могат да бъдат решени изолирано и че не съществува магическо решение, което прави сътрудничеството още по-важно; в тази връзка подчертава жизненоважната роля на здравите и естествени екосистеми за постигането на Целите на хилядолетието за развитие;

20.  Призовава срещата на високо равнище Рио+20 да настоява за бърз напредък за осигуряване на ефективност на съществуващата международна законодателна рамка за опазване на околната среда, като насърчи държавите да се присъединят към съществуващите международни инструменти, а подписалите ги страни - да пристъпят към бързото им ратифициране;

Действия по отношение на ресурсите и природните богатства

21.  Подчертава, че преходът към екологична икономика изисква спешни действия по отношение на опазването на екосистемите, ефективните и устойчиви ресурси и природни богатства, като същевременно се насърчават устойчивото потребление и производство; подчертава необходимостта да продължи работата по текущите инициативи за изграждане на капацитет;

22.  Повтаря, че пропагандираното от Комисията понятие за „екологична икономика“ няма автоматично да донесе благоденствие на бедните и да постигне ЦХР, освен ако икономиките не се ръководят правилно, ако природните богатства не се управляват ефективно и справедливо и не се гарантира достъп до разпределението за днешните и бъдещите поколения;

23.  Подчертава необходимостта от постигане и прилагане на планове за устойчиво производство и потребление и от поддържане на въздействието от използването на природни ресурси в безопасни за околната среда граници;

24.  Подчертава, че честният и справедлив достъп до ресурси и разпределението им за днешните и бъдещите поколения е основно предварително условие за развитието и за премахването на бедността и че развиващите се страни, както и регионалните и местните органи, следва да имат възможност да извличат полза от своите природни ресурси по възможно най-устойчив и приобщаващ начин; подчертава, че участието на всички държави в този процес е от първостепенно значение за създаването на устойчиви общества; подчертава, че най-бедните страни и най-бедните сегменти от населението на света ще бъдат най-силно засегнати от последиците от изменението на климата и затова ще се нуждаят от подкрепа за приспособяването си, по-специално за да бъдат взети предвид потребностите и знанието на жените и на най-уязвимите части от населението;

25.  Подчертава колко е важно ресурсите, природните богатства и екосистемните услуги да бъдат ценeни за действителната им стойност без едновременно с това природните системи да се превръщат в стока; призовава да се установят процеси на отчетност за природните богатства и за интегрирането им в структурите за икономическа отчетност и в процесите на вземане на политически решения;

26.  Счита, че е част от отговорността на индустриализираните страни да подкрепят развиващите се страни в техния стремеж за развитие и да им предоставят възможност да не повтарят същите грешки по отношение на използването на ресурсите и неустойчивия начин на развитие;

27.  Подчертава, че добивът и използването на ресурси оказва силно отражение върху околната среда и местните общности; настоятелно призовава Комисията да интегрира понятието за вътрешно отчитане на външните разходи за околната среда и общностите в разискванията и преговорите на срещата на високо равнище Рио+20;

28.  Подчертава спешната необходимост да се обърне внимание на оскъдните ресурси, като например суровините, тяхното устойчиво използване и възможности за рециклиране, а също и да се подобрят изследванията на технологиите за ефективно използване на ресурсите, достъпът до тях и разпространението им;

Вода

29.  Подчертава, че срещата на високо равнище Рио+20 следва да поднови ангажимента си за насърчаване на опазването на водните ресурси и устойчиво управление на водата като обществено благо; счита, че създаването на международни партньорства в тази насока би могло да помогне за постигането на тази цел, особено чрез програми за адаптиране към изменението на климата, насочени към улавянето на водите там, където падат;

30.  Подчертава, че в резолюцията на Общото събрание на ООН от 28 юли 2010 г. достъпът до питейна вода се признава за право на човека и се призовава за специална защита на водата като елемент, особено уязвим от въздействието на изменението на климата, което би могло да доведе до спад в количествено и качествено отношение на наличната вода, по-специално на питейната вода;

31.  Призовава срещата на високо равнище Рио+20 да гарантира постигането на правото на човека на вода и канализация в световен мащаб;

32.  Подчертава важността на интегрираното управление на речните басейни и призовава за засилване на политиките за подобряване на достъпа до вода, продължителността на нейното задържане, качеството и ефективността, както и за трансгранично сътрудничество по отношение на трансгранични речни басейни;

Морска среда и океани

33.  Подчертава необходимостта да се подобри управлението и да се засили опазването на морската среда, морското биологично разнообразие и океаните; счита, че моретата и океаните следва да станат един от ключовите стълбове на Рамката от Рио наред с опазването на климата и на биологичното разнообразие;

34.  Приканва срещата на високо равнище Рио+20 да започне конкретни преговори за приемане на международни законодателни инструменти за:

Подобни инструменти следва да създадат правна рамка за защитени морски зони с множествена употреба, оценки на въздействието върху околната среда и честно и справедливо поделяне на ползите, получени от използването на генетични и други ресурси. Те следва да установят и механизми за наблюдение и прилагане;

   контрол на замърсяването на моретата и океаните, което има наземен произход,
   устойчиво управление и оценка на човешките дейности в области извън националната юрисдикция, и
   запазване на морското биологично разнообразие, въвеждане и признаване на защитени морски зони в международни води.

35.  Призовава за бързо създаване на глобална система за мониторинг на морските екосистеми, която да проследява промените в морските екосистеми и риболовните ресурси;

36.  Счита, че следва да се поеме твърд ангажимент за устойчиво управление на рибарството, по-конкретно чрез: програми за устойчив улов, осигуряване на подновен политически ангажимент за прилагане на международните споразумения за опазване и устойчиво управление на живите морски ресурси; постигане на съгласие относно процес за преглед на прилагането, за да се гарантира, че на риболова е разрешено да продължи единствено ако той се осъществява в съответствие с международните задължения; както и чрез укрепване на регионалните организации за управление на рибарството и въвеждане на добри практики по отношение на институциите, прозрачността и отчетността, наблюдението и механизмите за прилагане;

37.  Настоява, че е необходимо да се прилага принципът на предохранителните мерки и екосистемния подход по отношение на всяка дейност, която има въздействие върху живата околна среда;

Енергетика

38.  Посочва, че конвенционалните изкопаеми енергийни източници като нефт, природен газ или въглища са все по-оскъдни; отново набляга на приноса им за парниковия ефект, докато неконвенционалните източници следва да бъдат подлагани на оценка на въздействието върху околната среда и производителността;

39.  Предупреждава против всякакви операции по офшорни проучвания и добив на нефт в екологично уязвими райони като Арктика, за да се улесни преходът към невъглеродно производство на енергия в международен мащаб, и се противопоставя на добива на нефт от битуминозни пясъци и битуминозни шисти;

40.  Подчертава, че преходът към екологична икономика изисква радикална трансформация на енергийния сектор, за да се насърчи използването на възобновяема енергия и енергийната ефективност, както и всеобщия достъп до енергия и за най-бедните, и да се подпомогне електрификацията, особено в най-слабо развитите страни; набляга на необходимостта от технологии за възобновяема енергия и (междуотраслови) технологии и трансфер на ноу-хау, особено за да се подкрепи използването на възобновяема енергия в малък мащаб и на местно равнище с цел да не се възпрепятства тяхното право на развитие;

41.  Призовава за глобални цели и мерки за увеличаване използването на възобновяема енергия и енергийната ефективност в световен мащаб;

42.  Счита, че възобновяемата енергия и енергийната ефективност имат потенциала да смекчат изменението на климата, да допринесат за социалното и икономическо развитие, да подобрят сигурността на снабдяването и да донесат ползи за околната среда и за здравето;

43.  Призовава срещата на високо равнище Рио + 20 да осигури гаранции за устойчивостта на биогоривото и на биоенергийните продукти и в тази връзка подчертава, че трябва напълно да се зачитат правата на човека и опазването на околната среда;

44.  Счита, че кратките срокове, използвани понастоящем в счетоводните методи по отношение на парниковите газове, получени при използването на земята, промените в предназначението на земята и горското стопанство, излагат на опасност постигнатото като икономии на парникови газове; призовава за преразглеждане на тази методика, така че да бъде защитена способността за адаптация на природните екосистеми;

45.  Счита, че външните разходи за доставките на енергия следва да бъдат отчетени в цената на енергията;

46.  Припомня, вземайки предвид катастрофата във Фукушима, абсолютната необходимост от обезпечаване на най-високо равнище на ядрена безопасност в рамките на ЕС и от насърчаване на съответните изисквания на международно равнище;

Селско стопанство и продоволствена сигурност

47.  Подчертава, че достъпът до подходяща и здравословна храна е основно човешко право и поради това призовава за силни и координирани действия против създадените от човека причини за глада и за гарантиране на продоволствен суверенитет за развиващите се страни;

48.  Подчертава, че е необходимо спешно да се стимулира дребномащабното устойчиво биологично селско стопанство в контекста на премахването на бедността, като се отчете, че вече съществуват подходящи многофункционални селскостопански системи с ниска степен на въздействие, използващи традиционни посеви, и че те трябва да се насърчават;

49.  Счита, че секторът на животновъдството е ключова част от екологичната икономика, че прилагането на хуманни и устойчиви практики на животновъдно стопанство е от жизненоважно значение и че подобряването и закрилата на препитанията играят важна роля за намаляване на въздействието на климатичните изменения, особено в развиващите се страни и в селските райони;

50.  Споделя становището на Комисията, че съществуващите инициативи за насърчаване на устойчиво селско стопанство, които се градят на многостранни действия (като тези на ФАО), регионални, национални и локални действия (напр. биологичното селско стопанство и селското стопанство с висока стойност за околната среда, енергийноефективни парници, устойчиви помещения за животните, прецизно земеделие, неутрални по отношение на емисиите CO2 селскостопанско предприемачество, биомаса и ферментация на торове) и стопански действия, следва да бъдат засилени и че освен това следва да бъдат стартирани нови инициативи и партньорства съгласно правилата за управление на Комитета по световна продоволствена сигурност, за да станат по-устойчиви потреблението и производството на храни, да се насърчи устойчивостта на общностите и да се намали гладът;

51.  Изисква глобални мерки за създаване на по-голяма прозрачност на стоковия пазар и за спиране на финансовите спекулации, които допринасят за високата нестабилност на цените на храните, а с това и за глобалните продоволствени кризи, чрез приемане на препоръките на специалния докладчик на ООН по въпросите на правото на храна; отбелязва със загриженост световните тенденции за едромащабно закупуване на земи в развиващите се страни от чуждестранни субекти; подчертава необходимостта от спиране на тази тенденция, за да се гарантира продоволствената сигурност и защитят правата на дребните собственици и местните общности;

52.  Изразява съжаление за бавния напредък по преговорите и ангажиментите в контекста на Конвенцията на ООН за борба с опустиняването (UNCCD); счита, че почвите са оскъден ресурс и че влошаването на качеството на земите и промяната в тяхната употреба се нуждаят от глобален отговор; призовава за конкретни действия, ефикасни мерки и контрол, особено що се отнася до производството на биогорива;

53.  Подчертава жизненоважното значение на това да се използва целият потенциал и гарантират правата на собственост на дребните и коренни производители и на семейни земеделски стопанства, които отговарят за по-голямата част от продоволственото снабдяване в световен мащаб и които се нуждаят от специфична подкрепа за производството и достъп до пазара;

54.  Подчертава необходимостта от приложни изследвания и иновации в областта на селското стопанство, за да се стимулират устойчиви решения като напр. прецизното земеделие, за което са нужни напояване и продукти за растителна защита;

55.  Споделя препоръките на Организацията за прехрана и земеделие (FAO), Международния фонд за развитие на селското стопанство (IFAD), МВФ, ОИСР, Конференцията на Организацията на обединените нации за търговия и развитие (UNCTAD), Световната програма за прехраната (WFP), Световната банка, СТО, Международния научно-изследователски институт за политиката в областта на прехраната (IFPRI) и Работната група на високо равнище на ООН по въпросите на глобалната криза в продоволственото осигуряване (UN HLTF) към държавите от Г-20 да премахнат от настоящите си национални политики разпоредбите, които субсидират или нареждат производството или потреблението на биогорива, най-малкото докато не бъдат въведени гаранции за премахване на конкуренцията с производството на храни, биологичното разнообразие и опазването на климата;

Гори

56.  Подчертава, че обезлесяването и влошаването на качеството на горите нанасят екологически и социални щети, които са трудно обратими, като дългосрочно нарушаване на състоянието на водите, образуване на степи и опустиняване, изменение на климата, загуба на биологично разнообразие, бедност в селските райони, конфликти за земя, достъп до ресурси, права и ползи, чиято обща икономическа цена далеч надхвърля разходите за опазване и мерки за подобряване; счита, че срещата на високо равнище Рио+20 следва да има за цел да се гарантира управление на горите, основано на участието, честно и справедливо споделяне на ползите и опазване и устойчиво използване на горите в световен мащаб;

57.  Подчертава необходимостта да се насърчава устойчивото управление на горите и води борба с обезлесяването, наред с другото, чрез затварянето на пазарите за незаконно или неустойчиво добит дървен материал; подчертава необходимостта от установяване на партньорство с правителствата, местните общности и групи на коренното население, гражданското общество и частния сектор за постигането на тази цел;

58.  Подчертава в този контекст необходимостта от изпълнение на поетия в Нагоя ангажимент да се намали поне наполовина, а където е възможно, да се сведе до нула скоростта на загуба на всички природни местообитания, в т.ч. горите, до 2020 г.;

59.  Счита, че разработването на инструмента REDD+ в рамките на РКООНИК следва да гарантира спазване и принос към целите и задачите за цялостно опазване на горите и че, например, следва да се разработи конкретна инфраструктура за сателитно наблюдение и наблюдение на място, за да се оцени събирането на въглерод в една гора, която е обект на опазване, както и зачитане на правата на човека и на съответните разпоредби на Конвенцията за биологичното разнообразие; поради това призовава за по-голяма прозрачност при разпределянето на съответните фондове и за по-строг мониторинг; подчертава, че разработването на инструмента REDD+ следва да обезпечи значителни ползи за биологичното разнообразие и за жизненоважните екосистемни услуги, надхвърлящи смекчаването на изменението на климата, и следва да допринесе за укрепване на правата и подобряване на поминъка на лицата, зависещи от горите, особено на коренните и местни общности;

60.  изразява своята загриженост относно новия Кодекс за горите, който предстои да бъде приет от Сената на Бразилия, който ще засили обезлесяването в басейна на р. Амазонка и по такъв начин ще попречи на международните усилия за смекчаване на последиците от изменението на климата;

61.  Призовава страната-домакин Бразилия да поеме ясен ангажимент за защита на горите в басейна на р. Амазонка и да спре криминалното преследване на представителите на гражданското общество, борещи се за опазване на околната среда;

62.  Призовава Комисията да представи навреме за срещата на високо равнище Рио+20 проучване, оценяващо въздействието на потреблението на хранителни и нехранителни продукти в ЕС върху обезлесяването; призовава проучването също така да оцени въздействията на съществуващите политики и законодателство на ЕС върху обезлесяването и да очертае нови инициативи за политики в отговор на установените въздействия;

Химикали и опасни вещества

63.  Подкрепя становището на Комисията, че е дошло време за установяване на по-здрав и последователен международен режим, ръководещ използването на химикали и опасни вещества, и че срещата на високо равнище Рио+20 следва да си постави задача да изпълни тази цел, като призовава законодателството на ЕС относно REACH да бъде прието за модел от възможно най-много страни;

Управление на отпадъците

64.  Набляга на факта, че доброто управление на отпадъците не само намалява въздействието върху околната среда, но също така представлява източник на повторно използваеми и рециклирани материали и заетост;

65.  Подчертава, че много ресурси, които понастоящем се депонират, изгарят или оказват отрицателно въздействие върху околната среда и местните общности, могат да бъдат повторно използвани и рециклирани; подчертава, че следва да бъдат положени сериозни усилия за рециклиране на тези ресурси, така че да се придаде допълнителна стойност на местните общества посредством работни места и иновации, и че рециклирането и повторното използване предотвратяват унищожаването на природни местообитания и местни общества;

Създаване на условия за стимулиране на пазарите и инвестиране в човешкия капитал

66.  Подчертава необходимостта от интегриране на биологичното разнообразие, екосистемните услуги и природните ресурси в националните сметки, както и във всички планове и стратегии за развитие/изкореняване на бедността;

Субсидии, вредни за околната среда

67.  Подчертава спешната необходимост да се обърне внимание на вредните за околната среда субсидии и да се разработят и внедрят положителни стимули за оползотворяване и опазване на биологичното разнообразие;

68.  Приветства в тази връзка обръщането на по-голямо внимание на преминаването към екологична ОСП в предложенията за реформа на ОСП;

69.  Призовава срещата на високо равнище Рио+20 да постави начало на поредица от координирани действия на държавите за определяне и постепенно спиране до 2020 г. на всички вредни за околната среда субсидии в съответствие с ангажиментите от Нагоя;

Регулаторни и основани на пазара инструменти

70.  Подчертава, че използването на регулаторни инструменти – както на национално, така и на международно равнище – заедно с основани на пазара инструменти, ще играе жизненоважна роля за общата устойчивост на нашето общество; в този контекст набляга, че спешно трябва да се обърне внимание на въздействието на международното корабоплаване и въздухоплаване върху климата и подчертава примера на ЕС и неговите цели 20-20-20, както и на прогресивните му политики в областта на околната среда и стандартите му като цяло;

71.  Подчертава, че е необходима ясна, надеждна и всеобхватна регулаторна рамка, за да се даде възможност на участниците да изместят икономическата логика в посоката на ефективна, отговорна и екологична икономика;

72.  Призовава на международно равнище да бъде въведен данък върху финансовите операции;

73.  Подчертава, че фискалните реформи, целящи прехвърляне на данъчната тежест от труда към използването на ресурсите и към замърсяването, може да помогне за постигане на печеливш резултат както за заетостта, така и за околната среда, тъй като това изместване прави по-привлекателни ефективността на ресурсите, рециклирането и повторното използване и по такъв начин предоставя повече възможности за работни места;

74.  Призовава Европейската комисия да насърчи включването на аспекти, свързани с околната среда, в международните търговски преговори;

Финансиране

75.  Подчертава, че преходът към световна екологична икономика ще изисква широкомащабни финансови инвестиции, подчертава, че единствено публичните средства няма да са достатъчни и че публичното финансиране ще трябва да катализира и да набира много повече частни инвестиции; набляга на необходимостта от насърчаване на иновациите и новите технологии чрез подобряване на достъпа до финансиране;

76.  Приканва срещата на високо равнище Рио+20 да препоръча реформиране на съществуващите стратегии за финансиране и при необходимост да установи нови публично-частни финансови схеми и партньорства;

77.  Счита, че развиващите се страни се нуждаят от стабилна дългосрочна рамка за финансова подкрепа, изграждане на капацитет и трансфер на технологии, за да се насърчи устойчивото развитие и да им се даде възможност да прескочат енергийно- и въглеродоинтензивния път на развитие, извървян от индустриализираните страни;

78.  Призовава срещата на високо равнище Рио + 20 да засили мерките и увеличи ресурсите, с които се разполага за смекчаване на глобалните рискове, свързани с околната среда и за механизми за намаляване на риска от бедствия;

79.  Подчертава, че официалната помощ за развитие (ОПР) следва да бъде по-добре контролирана, включително като се използват алтернативни мерки на поетите ангажименти за развитие, като програмируемата помощ за страните на ОИСР или индекса за ангажираност за развитие, така че да се гарантира спазване на многостранните споразумения в областта на околната среда и принос към изпълнението на Целите на хилядолетието за развитие, както и към по-широки цели, свързани с екологичната икономика;

80.  Счита, че е от съществено значение най-бедните страни да имат достъп до новаторски форми на финансиране, за да се преодолее липсата на собствен капитал, която те изпитват;

81.  Призовава за мониторинг на въздействието на финансирането върху равновесието между половете, за да се гарантира съобразено с половете финансиране;

Приобщаване на гражданите

82.  Счита, че е от най-голямо значение да продължи оправомощаването на гражданите за участие в екологичното управление, и призовава срещата на високо равнище Рио+20 да осъществи напредък в гарантирането на ефективно глобално прилагане на 10-ия принцип от Рио; счита, че ЕС може да предложи за международно обсъждане важен опит от над 10-годишното си прилагане на Орхуската конвенция;

83.  Призовава разпоредбите на Орхуската конвенция да надхвърлят Икономическа комисия за Европа на ООН чрез глобална конвенция или чрез отваряне на Орхуската конвенция за страни, които не са членове на ИКЕ на ООН;

84.  Препоръчва всеобхватен подход към принципите за спазване на правата на човека при същевременно прилагане на политики за устойчиво развитие; подчертава необходимостта от предоставяне на подходящо ниво на защита за народите, които са най-силно засегнати от изменението на климата;

85.  Подчертава, че който и да е регулаторен инструмент може да има успех единствено ако се съчетава с информация и образование; освен това счита, че промените на ценностите и подходите отдолу-нагоре са изключително важни, и призовава конкретно за инициативи за мобилизиране на младите хора, тъй като именно следващото поколение ще бъде засегнато от последиците от нашите действия;

Обучение

86.  Подчертава необходимостта от подкрепа за програмите за образование и обучение, особено за млади хора, във всички страни; счита, че насърчаването на нови умения ще спомогне за създаването на нови работни места на световния пазар на труда и ще генерира положителен мултипликационен ефект на социално равнище;

Технологии

87.  Набляга на важността на научно-изследователската и развойна дейност и новаторството и на необходимостта от научно и технологическо сътрудничество;

88.  Отчита, че технологическите иновации, оценки и пренос са съществени за посрещане на икономическите и социалните предизвикателства и предизвикателствата, свързани с околната среда; също така обаче подчертава, че технологическото развитие не може да бъде единственото решение на проблемите, свързани с околната среда, или за премахване на бедността;

89.  Подчертава, че иновациите означават не само технически иновации - новаторството в социалната област предоставя нови и ефективни решения на належащи социални нужди, създадени от хора или организации със социална, а не непременно търговска цел; подчертава освен това, че социалните иновации предоставят възможност за гражданите, в каквато и да е тяхна роля, да подобрят работната и жизнената си среда, като по такъв начин спомогнат за оправомощаването на гражданското общество в световен мащаб предоставят възможност за участие на гражданското общество в опазването и устойчивото използване на природните ресурси;

90.  Противопоставя се на предложения за широкомащабни геоинженерни проекти;

91.  Припомня, че защитата на знанията, иновациите и практиките на коренните и местни общности е изрична част от първоначалните споразумения от срещата на високо равнище в Рио, тъй като те предоставят изпитани от времето, безопасни и устойчиви начини на работа с природата;

92.  Подчертава, че въвеждането на нови и нововъзникващи технологии не трябва да излага на риск целите за справедливо и устойчиво развитие и премахване на бедността; подчертава, че технологиите могат да имат различни екологични, социални и икономически въздействия и че без подходящ контрол някои технологии могат да доведат до неустойчива експлоатация на природните ресурси (като вода, земя, биомаса), увеличаване на бедността и други вредни социални последици;

93.  Подкрепя следователно Стратегическия план от Бали за технологическа подкрепа и изграждане на капацитет за свързани с околната среда технологии, както и целите за оценка и пренос на щадящи околната среда технологии; изисква в рамките на системата на ООН да се създадат възможности за мониторинг, оценяване и предоставяне на информация относно новите технологии с оглед на интегрирането на по-широка концепция за устойчивост и насърчаване на устойчивото развитие на продукти и процеси във всички области;

Измерване на напредъка

94.  Призовава за спешни проучвания за разработване на нови мерни единици за измерване на напредъка в посока към справедливост и устойчиво развитие;

95.  Подчертава, че срещата на високо равнище Рио+20 следва да изработи алтернативен модел за измерване на растежа и благоденствието „отвъд БВП“, като надгражда инициативи като напр. международната система от интегрирани икономически сметки за околната среда (SEEA), индекса на човешкото развитие и проекта на ОИСР за измерване на напредъка на обществата; подчертава, че това е необходимо, за да се измерва напредъкът в широк смисъл, включващ икономически, социални и свързани с околната среда измерения; затова призовава за приемането на ясни и измерими показатели, които да отчитат изменението на климата, биологичното разнообразие, ефикасното използване на ресурсите и социалното приобщаване;

96.  Призовава за широко обсъждане относно международното включване на тези показатели в общоизползваните процеси за оценяване на обществения и личния напредък;

97.  Призовава за признаване на принципа на запазване на равнището на защита в контекста на опазването на околната среда, както и на основните права;

Подобряване на управлението и участие на частния сектор

98.  Подчертава спешната необходимост да се подобри управлението в областта на устойчивото развитие;

99.  Счита, че Програмата на ООН за околната среда трябва да бъде подсилена в рамките на системата на ООН, например нейното преобразуване в специализирана агенция на ООН (по подобие на МОТ), тъй като това би бил най-перспективният начин за подобряване на международното управление в областта на околната среда и за напредък към световно устойчиво развитие; при все това в този контекст посочва всички възможности, набелязани в заключенията от Хелзинки и Найроби;

100.  Призовава за учредяването, под егидата на Програмата на ООН за околната среда, на специален комитет от учени по модела на Междуправителствения комитет по изменение на климата, който да бъде натоварен със задачата да направи обзор и оценка от гледна точка на различните сектори на най-новата научна, техническа и социално-икономическа информация от цял свят, имаща отношение към разбирането на биологичното разнообразие и устойчивостта;

101.  Повтаря предложението си за международен съд в областта на околната среда, за да стане международното законодателство в тази област по-обвързващо и подлежащо на прилагане, или поне за международен орган като например омбудсман с правомощия на медиатор;

102.  Призовава срещата на високо равнище Рио+20 да стартира стратегия за засилване на съгласуваността между различните многостранни споразумения в областта на околната среда; в тази връзка подчертава необходимостта от координиран подход между трите конвенции от Рио (за биологичното разнообразие, изменението на климата и опустиняването), тъй като те са неразривно свързани, действат в едни и същи екосистеми и разглеждат взаимно зависими въпроси;

103.  Набляга на необходимостта от включване на световни, национални и местни действащи лица в процесите на прилагане;

104.  Подчертава необходимостта от засилване участието на министрите на финансите, на икономиката, министрите по въпросите на развитието и по въпросите на околната среда и др. в политиките за устойчиво развитие;

105.  Призовава срещата на високо равнище Рио+20 да засили ангажираността на ключовите заинтересовани лица, включително частния сектор, и подчертава, че бизнесът и гражданското общество, и особено НПО, социалните движения и коренните общности, трябва да играят водеща роля;

106.  Подчертава колко е важно бизнесът и гражданското общество да работят заедно с развиващите се и развити страни, за да се постигнат осезаеми резултати;

107.  Подчертава значението на ангажирането на гражданите; призовава за повишаване на осведомеността, за предоставяне на повече информация относно устойчивото потребление и за въвеждане и стимулиране на инициативи, за да се променят ценностите и поведението и да се улесни вземането на отговорни решения от страна както на гражданите, така и на промишлеността;

108.  Подчертава необходимостта от действия за стимулиране на промяна на поведението в посока към устойчив модел на потребление;

109.  Подчертава, че всички основни заинтересовани лица следва да имат пълен, открит и справедлив достъп до всички преговори, междусесийни и подготвителни заседания за Рио+20;

110.  Счита, че парламентарните представители следва да играят активна роля във връзка с конференцията; в идеалния случай Европейският парламент следва да бъде официално представен на конференцията и да му бъде предоставен статут, еднакъв с този на делегацията на Комисията, или най-малкото такъв, какъвто е бил статутът му на други конференции;

o
o   o

111.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки и на генералния секретар на Организацията на обединените нации.


Бъдещето на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията
PDF 280kWORD 54k
Резолюция на Европейския парламент от 29 септември 2011 г. относно бъдещето на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията
P7_TA(2011)0431B7-0521/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление(1), с което беше създаден Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) ,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1927/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията(2)

–  като взе предвид Регламент (EО) № 546/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за изменение на Регламент (ЕО) №1927/2006 за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията(3),

–  като взе предвид Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности(4),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Бюджет за стратегията “Европа 2020' (COM(2011)0500),

–  като взе предвид годишните доклади на Комисията за дейността на ЕФПГ,

–  като взе предвид конференциите на заинтересованите страни, проведени от Европейската комисия през януари и март 2011 г. с държавите-членки и представители на социалните партньори, относно бъдещето на ЕФПГ,

–  като взе предвид резолюциите, които прие от януари 2007 г. насам относно мобилизирането на средства от ЕФПГ, включително коментарите на комисията по заетост и социални въпроси (EMPL) относно съответните заявления,

–  като взе предвид своята резолюция от 7 септември 2010 г. относно финансирането и функционирането на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията(5), включително становището на комисията по заетост и социални въпроси (EMPL) от 25 юни 2010 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2011 г. озаглавена „Инвестиция за бъдещето: нова многогодишна финансова рамка за конкурентоспособна, устойчива и приобщаваща Европа“(6),

–  като взе предвид разискванията на специалната работна група на комисията по заетост и социални въпроси относно ЕФПГ,

–  като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че ЕФПГ беше въведен за подкрепа на мерките за работниците, които са най-неблагоприятно засегнати от масови уволнения, предизвикани от глобализацията или от финансовата и икономическата криза в Европейския съюз с цел спомагане за реинтеграция на пазара на труда,

Б.  като има предвид, че в голяма част от случаите средства от ЕФПГ са били мобилизирани в отговор на съкращенията, предизвикани от финансовата и икономическата криза,

В.  като има предвид, че Комисията предлага да се удължи до края на 2013 г. временната дерогация, която позволява ЕФПГ да се използва за подкрепа на работници, съкратени в резултат на световната и икономическата криза,

Г.  като има предвид, че ЕФПГ беше замислен като инструмент за бърза намеса в случай на масови съкращения, с оглед да се предотврати безработица в дългосрочен план при тежки условия на пазара на труда; като има предвид, че първоначалната цел на ЕФПГ като инструмент беше да облекчава, в рамките на кратък период от време, остри и непредвидени проблеми на пазара на труда, предизвикани от освобождаване на голям брой работници от големи предприятия или от МСП в определен сектор в даден район; същевременно повтаря, че дългосрочните цели на „Европа 2020“, насочени към увеличаване на трудовата заетост и степента на пригодност за заетост, се подкрепят от Европейския социален фонд (ЕСФ),

Д.  като има предвид, че прекалено дългата процедура за мобилизиране на средства от ЕФПГ беше определена като основен недостатък на съответния регламент,

Е.  като има предвид, че някои държави-членки се борят, за да използват ЕФПГ вследствие на затрудненията да намерят съответното национално финансиране,

Ж.  като има предвид, че ЕФПГ е допринесъл за направляването на новаторски мерки, замислени да повишат пригодността за заетост на работниците;

З.  като има предвид, че настоящият Регламент за ЕФПГ доказа, че е достатъчно гъвкав, за да се прилага в различни системи на пазара на труда и в различен контекст в ЕС;

И.  като има предвид, че ЕФПГ е финансирал допълнителни мерки към тези, които са финансирани от ЕСФ, наред с отпусканите суми по време на обучение и преквалификация;

1.  Припомня, че ЕФПГ беше създаден с цел да покаже солидарността на Европа с работниците, засегнати от масови съкращения, в резултат на глобализацията и че беше разширен през 2009 г., като част от плана за възстановяване, за да обхване също и уволненията, предизвикани от финансовата и икономическата криза;

2.  Признава добавената стойност на ЕФПГ като инструмент за бърза намеса с ограничени възможности за съфинансиране на активни мерки на пазара на труда в помощ на работниците, които са изгубили работата си, да навлязат отново на пазара на труда; изтъква също така, че в бъдеще акцентът следва да бъде поставен върху устойчиви политики за пазара на труда; насърчава държавите-членки да използват Европейския фонд за приспособяване към глобализацията за преследване на целите на ЕС и за насърчаване на нови умения, включително във връзка с нови, устойчиви, висококачествени, екологосъобразни работни места;

3.  Изразява удовлетворение от това, че ЕФПГ успя да подкрепи близо 10 % от всички съкратени работници в ЕС през периода 2009-2010 г. и отбелязва, че 40 % от работниците, обхванати от ЕФПГ през 2009 г., са били успешно реинтегрирани на пазара на труда въпреки отрицателното въздействие на финансовата и икономическата криза върху пазара на труда;

4.  Подкрепя предложението на Комисията да продължи ЕФПГ след настоящата МФР и настоява за спешно изясняване на ситуацията във връзка със земеделските производители и лицата със срочни договори;

5.  Призовава продълженият ЕФПГ да бъде тясно свързан с европейската рамка за преструктуриране, която е необходима за предвиждане и управление на прехода;

6.  Изразява мнението, че най-голямата добавена стойност, която може да предостави обновеният ЕФПГ, ще бъде ефективна подкрепа за обучение и преквалификация на работници, с цел реинтегрирането им в заетостта в трудни ситуации на пазара на труда, причинени от непредвидено преструктуриране на компании или сектори, което създава или утежнява несъответствията на способностите; подчертава, че един такъв инструмент ще предоставя полезно допълнение към мерките, финансирани от ЕСФ, насочени главно към приспособяване към световните предизвикателства и с оглед на устойчивото икономическо развитие; освен това подчертава, че от една страна този инструмент ще гарантира солидарността на ЕС с работниците, засегнати неблагоприятно от преструктурирането и че от друга страна, всички държави-членки ще могат да се възползват от неговата навременна, целенасочена и съобразена интервенция с цел да се избегне дългосрочна безработица;

7.  Изразява становището, че въвеждането на по-бързи процедури за намеса, за да се може средства от ЕФПГ да бъдат мобилизирани по-ефективно и бързо, е основното предизвикателство на бъдещето;

8.  Отчита усилията на Комисията за представяне на осъществими решения с оглед намаляване на продължителността на процедурите за кандидатстване и мобилизиране на средства до максимум шест месеца от датата на подаване на заявлението до прехвърлянето на парите на съответната държава-членка в съответствие с бюджетните процедури, определени понастоящем за ЕФПГ; при все това отбелязва липсата на постигнат напредък през четирите години, през които функционира ЕФПГ, и настоятелно призовава държавите-членки да ускорят прилагането му като концентрират мерките от обхвата му в началото на периода без поставят в неизгодно положение държавите-членки, които изпитват бюджетни затруднения;

9.  Настоятелно призовава бъдещият ЕФПГ да има силен акцент върху новаторството, в съответствие с целите на „Европа 2020“, и призовава Комисията да направи предложения, посредством които кризата на местно, регионално или национално равнище, която води до съществени загуби на работни места, може също да се разглежда в рамките на ЕФПГ;

10.  Подчертава, че Комисията трябва да гарантира, че приетите мерки са съгласувани съвместими с целите на стратегията „Европа 2020“ и да използва част от този бюджет за техническа подкрепа за насърчаване и за разпространяване на най-добри практики и взаимно обучение между държавите-членки;

11.  Настоятелно призовава Комисията да гарантира съгласуваност между намесите на ЕФПГ и действията, насочени към предприятия и сектори в областта на правилата за конкуренция на ЕС и индустриалната политика;

12.  Призовава за подобрения в бъдещия Регламент за ЕФПГ, за да се гарантира, че фондът не поражда опасност от морален риск при мултинационални компании;

13.  Настоява, че социалните партньори и местните органи следва да бъдат тясно включени в процедурата на кандидатстване, и преди всичко, в съставянето на координирания пакет от мерки; отново повтаря, че социалните партньори следва да участват в мониторинга на прилагането и в оценяването на резултатите за работниците;

14.  Настоятелно призовава Комисията да проучи начини за гарантиране на това, че финансиране от ЕФПГ не се използва непряко от мултинационални дружества с нетни печалби за намаляване на разходите им за управление на преструктурирането по един социално отговорен начин и за избягване на отговорностите им; призовава Комисията да създаде рамка на ЕС за предвиждане и управление на промените и преструктурирането, съобразно която тези дружества носят отговорност за мерките за повторно наемане на работа;

15.  Настоятелно призовава Комисията да определи причините за това, че някои държави-членки до момента не са използвали ЕФПГ въпреки масовите съкращения и да предложи съответните решения, за да се гарантира, че финансирането от ЕФПГ се разпределя в съответствие с целите на Съюза за насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване и солидарност между държавите-членки (член 3 от ДЕС);

16.  Подчертава, че ЕФПГ следва да продължи да финансира само активните мерки на пазара на труда, които са допълнителни към мерките, предвидени в съответствие с националното право в случаи на масови съкращения; в допълнение на това предлага в бъдеще сумите, отпускани от ЕФПГ, да бъдат винаги съчетавани с мерки за обучение или преквалификация, финансирани също от ЕФПГ, и те да не заменят сумите, предвидени в съответствие с националното или общностното право или колективни споразумения;

17.  Изисква от Комисията да проучи възможността за привеждане на процента на съфинансиране от ЕФПГ в съответствие с приложимия процент за структурните фондове в съответната държава-членка;

18.  Призовава заявленията за финансиране да предоставят информация за източниците на съфинансиране;

19.  Настоятелно призовава Комисията да контролира по-отблизо процеса на прилагане, за да се гарантира, че резултатите от мерките са еднакво полезни за всички работници, и да състави база данни с най-добрите практики и модели;

20.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и парламентите и правителствата на държавите-членки.

(1) ОВ C 139, 14.6.2006 г., стр. 1.
(2) ОВ L 406, 30.12.2006 г., стр. 1.
(3) ОВ L 167, 29.6.2009 г., стр. 26.
(4) ОВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1.
(5) Приети текстове, P7_TA(2010)0303.
(6) Приети текстове, P7_TA(2011)0266.


Създаване на Европейски доброволен корпус за хуманитарна помощ
PDF 68kWORD 33k
Декларация на Европейския парламент от 29 септември 2011 г. относно създаването на Европейски доброволен корпус за хуманитарна помощ
P7_TA(2011)0432P7_DCL(2011)0025

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 123 от своя правилник,

А.  като има предвид, че член 214, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз предвижда: „С цел установяването на рамка за съвместен принос на младите европейски граждани към действията на Съюза в областта на хуманитарната помощ, се създава Европейски доброволен корпус за хуманитарна помощ“,

Б.  като има предвид, че на 23 ноември 2010 г. Комисията издаде съобщение относно „Доброволческата дейност като израз на солидарността на гражданите на ЕС: първи размисли за Европейски доброволен корпус за хуманитарна помощ“,

В.  като има предвид, че 2011 г. е обявена за „Европейска година на доброволчеството“.

1.  Заявява, че хуманитарната помощ е основно средство за изразяване на солидарността в Европа;

2.  Подчертава, че дългогодишната европейска традиция на доброволчество е неразделна част от общата ни европейска идентичност;

3.  Подчертава, че Европейският доброволен корпус за хуманитарна помощ ще има добавена стойност за европейските граждани, като насърчи активното им участие и приноса им за постигането на едно по-сплотено общество;

4.  Призовава Европейския парламент и Съвета да определят правила и процедури за действие на корпуса в отговор на бедствията и да работят за по-бързото му създаване;

5.  Счита, че основните компоненти на доброволческата служба следва да бъдат определянето и изборът на доброволци и тяхното обучение и разпределяне;

6.  Подчертава, че доброволческата служба следва да се определя от търсенето и нуждите и че сигурността следва да бъде основен приоритет;

7.  Възлага на своя председател да предаде настоящата декларация, придружена от списък с имената на подписалите я лица(1), на Комисията, Съвета и парламентите на държавите-членки.

(1) Списъкът на подписалите се е публикуван в Приложение 1 към протокола от заседанието на 29.9.2011 г. (P7_PV(2011)09-29(ANN1)).


Цивилните инвалиди от войни
PDF 69kWORD 31k
Декларация на Европейския парламент от 29 септември 2011 г. относно цивилните инвалиди от войни
P7_TA(2011)0433P7_DCL(2011)0021

Европейският парламент,

–  като взе предвид програмата от Стокхолм, приета от Европейския съвет през декември 2009 г.,

–  като взе предвид член 123 от своя правилник,

А.  като има предвид, че Европейският съюз открай време е защитник на международния мир и на премахването на противопехотните мини,

Б.  като има предвид, че цивилните инвалиди от войни, жертвите на противопехотни мини и други изоставени оръжия и жертвите на тероризма в държавите-членки и страните кандидатки са изправени пред непрестанни здравни и социалноикономически затруднения, към чието разрешаване следва да се подходи по всеобхватен и координиран начин,

1.  Счита, че Европа следва да даде пример на останалия свят, като признае и отговори на дългосрочните нужди на жертвите на терористични атаки и цивилните инвалиди от войни и им даде специален статут;

2.  Призовава Комисията да предприеме необходимите стъпки, за да гарантира текущите медицински и социални нужди на цивилните инвалиди от войни и на жертвите на тероризъм да се посрещат без дискриминация в ЕС, с цел да се Помогне на такива лица да водят достоен живот в собствената си среда;

3.  Възлага на своя председател да предаде настоящата декларация, придружена от списък с имената на подписалите я лица(1), на Съвета, на Комисията и на парламентите на държавите-членки.

(1) Списъкът на подписалите се е публикуван в Приложение 2 към протокола от заседанието на 29.9.2011 г. (P7_PV(2011)09-29(ANN2)).

Правна информация - Политика за поверителност