Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 13 октомври 2011 г. - БрюкселОкончателна версия
Споразумение между ЕС и Кабо Верде относно някои аспекти на въздухоплавателните услуги ***
 Схеми за гарантиране на застрахователните вземания
 Бъдещето на ДДС
 Назначаване на член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка
 Предоставяне на гаранция от ЕС на Европейската инвестиционна банка за загуби по заеми и гаранции за проекти, осъществявани извън Европейския съюз ***II
 Записване от Европейския съюз на допълнителни акции в капитала на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) вследствие на решението за увеличаване на този капитал ***I
 Изпълнение на член 10 от Протокола на ООН за огнестрелните оръжия и за установяването на мерки за разрешаване на износа, за внос и за транзитен превоз на огнестрелни оръжия, техни части и компоненти и боеприпаси ***I
 Въвеждане на изключителни търговски мерки за страни и територии, участващи или свързани с процеса на стабилизиране и асоцииране, осъществяван от Европейския съюз ***I
 Подготовка на заседанието на Европейския съвет (23 октомври 2011 г.)
 Присъединяване на България и Румъния към Шенгенското пространство
 Управление на популацията на кучета в Европейския съюз

Споразумение между ЕС и Кабо Верде относно някои аспекти на въздухоплавателните услуги ***
PDF 264kWORD 31k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 октомври 2011 г. относно проекторешение на Съвета за сключване на Споразумението между Европейския съюз и Република Кабо Верде относно някои аспекти на въздухоплавателните услуги (09114/2011 – C7-0123/2011 – 2010/0296(NLE))
P7_TA(2011)0434A7-0307/2011

(Одобрение)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекторешението на Съвета (09114/2011),

–  като взе предвид проекта на Споразумението между Европейския съюз и Република Кабо Верде относно някои аспекти на въздухоплавателните услуги(16459/2010+ COR1 + COR2),

–  като взе предвид искането за одобрение, внесено от Съвета в съответствие с член 100, параграф 2, във връзка с член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) и член 218, параграф 8, първа алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз (C7-0123/2011),

–  като взе предвид член 81 и член 90, параграф 7 от своя правилник,

–  като взе предвид препоръката на Комисията по транспорт и туризъм (A7-0307/2011),

1.  Дава своето одобрение за сключване на споразумението;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки и на Република Кабо Верде.


Схеми за гарантиране на застрахователните вземания
PDF 350kWORD 70k
Резолюция на Европейския парламент от 13 октомври 2011 г. относно схемите за гарантиране на застрахователните вземания (2011/2010(INI))
P7_TA(2011)0435A7-0243/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 12 юли 2010 г., озаглавено „Бяла книга за схемите за гарантиране на застрахователните вземания“ (COM(2010)0370),

–  като взе предвид Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II)(1),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване)(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2006 г. относно кризата в застрахователната компания „Equitable Life“(3),

  като взе предвид окончателния доклад от 23 май 2007 г. на своята анкетна комисия по кризата на застрахователната компания „Equitable Life“ (A6-0203/2007),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по правни въпроси и комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A7-0243/2011),

А.  като има предвид, че финансовата криза показа, че доверието на потребителите във финансовата система може бързо да бъде подкопано в отсъствието на адекватни процеси за компенсиране на загубите на потребителите, понесени в резултат от изпадане в несъстоятелност на финансови институции,

Б.  като има предвид, че схемите за гарантиране на застрахователните вземания могат да бъдат ценен инструмент за намаляване на рисковете, пред които са изправени притежателите на полици или според случая бенефициерите, при изпадане в несъстоятелност на застрахователен субект,

В.  като има предвид, че необходимостта от схемите за гарантиране на застрахователните вземания, тяхната функция и структура не са аналогични нито на схемите за гарантиране на депозитите, нито на схемите за обезщетение на инвеститорите поради различния бизнес модел, използван от застрахователите, и различната степен на излагане на риск на потребителите в случай на изпадане в несъстоятелност на застраховател,

Г.  като има предвид, че в държавите-членки съществува широк кръг от схеми за гарантиране на застрахователните вземания, които предлагат различна степен на защита на потребителите в рамките на различни продуктови линии на основата на различни модели на финансиране,

Д.  като има предвид, че не са възникнали сериозни загуби за притежатели на застрахователни полици или според случая за бенефициери в резултат от финансовата криза, както и че европейският застрахователен сектор излезе от кризата сравнително невредим,

Е.  като има предвид, че с „Платежоспособност II“ се въвежда скала за надзорни мерки за интервенция, която свежда до минимум вероятността от изпадане в несъстоятелност на застраховател и затрудненията за притежателите на полици или според случая за бенефициерите вследствие на подобно събитие,

Ж.  като има предвид, че въвеждането на „Платежоспособност II“ и схеми за гарантиране на застрахователните вземания ще допринесе за създаването на равнопоставени условия на конкуренция на европейския застрахователен пазар и ще спомогне за постигането на завършване на вътрешния пазар,

З.  като има предвид, че съгласно „Платежоспособност II“ вземанията на притежателите на полици и според случая на бенефициерите са гарантирани, когато застраховател изпадне в неплатежоспособност (когато застрахователят наруши капиталовото изискване за платежоспособност), и са изложени на риск само ако застрахователят изпадне в несъстоятелност (когато активите не са достатъчни, за да покрият задълженията),

И.  като има предвид, че трансграничното предоставяне на застраховки в ЕС е слабо, но има вероятност да нарасне в резултат от въвеждането на „Платежоспособност II“ поради капиталовите предимства на една общоевропейска, основаваща се на клонове структура,

Й.  като има предвид, че липсата на хармонизирани схеми за гарантиране на застрахователните вземания на европейско равнище и разнообразието от режими в държавите-членки доведоха до неефективна и нееднаква защита за притежателите на застрахователни полици и забавиха функционирането на застрахователния пазар, нарушавайки трансграничната конкуренция,

К.  като има предвид, че доверието на потребителите във функционирането на вътрешния пазар на финансови услуги може да се гарантира единствено посредством едно постоянно равнище на защита на потребителите, независимо от произхода на доставчика на услуги, преди всичко чрез последователно прилагане на стабилни пруденциални правила и ефективен надзор от Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) и според случая от националните компетентни органи,

Л.  като има предвид, че излагането на данъкоплатците на риск от несъстоятелност на финансовите институции трябва да се свежда до минимум посредством ефективен и пропорционален надзор от страна на националните и европейските надзорни органи,

1.  Отчита, че новият надзорен режим и предстоящата рамка „Платежоспособност II“ ще укрепят допълнително защитата на потребителите;

2.  Призовава Комисията във връзка с правилата и определенията в „Платежоспособност ІІ“ и новата надзорна рамка да направи предложения за директива за трансгранична стандартизация, установяваща последователна и съгласувана трансгранична рамка за национални схеми за гарантиране на застрахователните вземания за всички държави-членки, която предоставя единствено защита от последна инстанция на потребителите в случаи, когато застрахователни предприятия поради неплатежоспособност не са в състояние да изпълнят договорните си задължения;

3.  Призовава Комисията бързо да представи предложението за директива относно схемите за гарантиране на застрахователните вземания, за да допълни директивите за схемите за гарантиране на депозитите, схемите за обезщетяване на инвеститорите и „Платежоспособност ІІ“;

4.  Признава, че потенциалът за съществуване на неравнопоставеност би могъл да предизвика регулаторен арбитраж, което би повлияло на схемите за гарантиране на застрахователните вземания; призовава Комисията да разгледа взаимодействието между хармонизацията и прилагането на схеми от целия ЕС и принципа на държавата-членка „по произход“, за да изясни дали се стига до значително нарушаване на пазара; счита, че този преглед следва да се проведе три години след пълното прилагане на „Платежоспособност ІІ“;

5.  Изразява съгласие, че директивата „Платежоспособност II“ не създава условия за пълно изключване на случаи на несъстоятелност на застрахователни дружества и не защитава потребителите от загуби в случай на несъстоятелност на застрахователни предприятия; поради тази причина призовава Комисията да гарантира, че общата схема за гарантиране на застрахователните вземания, която ще бъде приета, е последователна и съгласувана с директивата „Платежоспособност II“;

6.  Подкрепя възприемането на принципа на държавата „по произход“, при който полиците, издадени от застраховател, независимо от местоположението на продажбата, се покриват от схемите за гарантиране на застрахователните вземания „по произход“, като признава, че: а) при условията на „Платежоспособност II“ трансграничното предоставяне на застрахователни услуги ще нарасне и б) изпадането в несъстоятелност на даден застраховател ще бъде свързано с неадекватния надзор от страна на надзорния орган „по произход“, така че бремето на отговорността за изпадането в несъстоятелност следва да бъде понесено от схемата за гарантиране на застрахователните вземания „по произход“, която следва да предоставя защита от последна инстанция на потребителите само в случаи, когато застрахователни предприятия поради неплатежоспособност не са в състояние да изпълнят договорните си задължения; призовава Комисията да проведе оценка на въздействието и обществена консултация със заинтересованите страни относно приоритетното включване на животозастраховането и относно практическата полза от включване на общото застраховане в трансгранична схема за гарантиране на застрахователните вземания, за да се гарантира подходящо равнище на защита на потребителите и равнопоставени условия между държавите-членки; счита, че следва да се установи принцип от Комисията и ЕОЗППО, за да се гарантира, че допълнителните разходи за една схема за гарантиране на застрахователните вземания се претеглят спрямо целта за защита на потребителите; отбелязва, че текущото законодателство на ЕС относно схемите за гарантиране на депозити и схеми за защита на инвеститорите обхваща единствено спестовните продукти;

7.  Настоява, че моделът на финансиране на националните схеми за гарантиране на застрахователните вземания следва да бъде определян съгласно принципа на субсидиарност, като това отразява надзорния принцип на държавата „по произход“ и разнообразието на моделите, които се използват от съществуващите схеми за гарантиране на застрахователните вземания; настоятелно призовава Комисията да не препоръчва единствено ex ante подход за финансиране, предвид липсата на убедителни аргументи в полза на подобен подход и затрудненията, които той може да предизвика;

8.  Настоява, че държавите-членки следва да осигурят провеждане на тестове за своите схеми за гарантиране на застрахователните вземания и да бъдат информирани, в случай че компетентните органи установят проблеми в застрахователно дружество, които е вероятно да доведат до интервенция съгласно съответната схема; предлага тези тестове да бъдат провеждани най-малко веднъж на всеки три години или когато се налага от обстоятелствата; счита освен това, че ЕОЗППО следва периодично да извършва партньорски проверки, за да проучи дългосрочната финансова устойчивост на схемите и да поиска подобрения, когато е необходимо;

9.  Признава, че прилагането на принципа на субсидиарност по отношение на избора на модели за предварително (ex ante) или последващо (ex post) финансиране може да доведе до нарушения на конкуренцията между държавите-членки; счита, че подобни нарушения са от еднакво значение както за защитата на потребителите, така и за защитата на данъкоплатците, и че Комисията следва да възприеме предпазлив дългосрочен подход с цел да бъдат обхванати подобни нарушения;

10.  Отчита, че са налице различни начини за гарантиране на защитата на потребителите:

препоръчва и двата подхода да бъдат позволени съгласно бъдещата рамка на схемите за гарантиране на застрахователните вземания, като се вземат предвид различията между националните пазари по отношение на размера, концентрацията, разработките на продукти и набора от предлагани застрахователни продукти;

   безщетение: загуби за притежатели на полици или бенефициери в случай на неплатежоспособност на застраховател се обезщетяват пряко след процес на структурирано уреждане на искове;
   приемственост: приемствеността на застрахователните договори се осигурява чрез прехвърляне на портфейли на останалите застрахователи на пазара или на специален субект, създаден за тази цел;

11.  Настоява, че информацията на разположение на потребителите в случай на неплатежоспособност на застраховател следва да е леснодостъпна, всеобхватна и лесноразбираема и да съдържа ясно указание към кой орган потребителят следва да се обърне при предявяване на искове или отправяне на запитвания; изразява убеждение, че създаването на единна точка за контакт за всички финансови гаранционни схеми и компенсационни схеми би гарантирало, че съществуващото законодателство наистина носи ползи за потребителите, особено по отношение на предоставянето на информация и улесняването на трансграничните контакти и плащания;

12.  Подчертава, че подходът за държава „по произход“ по отношение на схемите за гарантиране на застрахователните вземания може да бъде надежден от гледна точка на потребителите единствено при наличие на съвместимост на опита на потребителите по отношение на двете функции на схемите за гарантиране на застрахователните вземания (прехвърляне на портфейли и искове за обезщетение на притежателите на полици); призовава Комисията да определи единен процес на собствен език и лице за контакт с потребителите в рамките на техния национален надзорен орган за всички застрахователни вземания за обезщетяване, независимо от местоположението на схемите за гарантиране на застрахователните вземания „по произход“; препоръчва на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) да разработи хармонизиран и прозрачен подход, който да се основава на опростеност и най-добри практики, и ако е необходимо, посредством задължителни технически стандарти;

13.  Подчертава, че следва да се подобрят знанията и информираността на потребителите за финансовите услуги и свързаните с тях рискове; следователно предлага да се въведе механизъм, подобен на Европейския стандартизиран информационен формуляр, за застрахователните полици, който би включвал ясни задължителни предупреждения относно риска за комплексните, свързани със застраховки инвестиционни продукти и относно наличието на схема за гарантиране на застрахователните вземания, свързана с определен национален орган, за да бъде по-лесно за притежателите на полици да разбират застрахователните продукти и да получават достъп до цялата необходима информация;

14.  Счита, че надзорните органи по произход и приемащите надзорни органи следва да си сътрудничат изцяло със съответните схеми за гарантиране на застрахователните вземания и европейската надзорна рамка, за да се сведат до минимум затрудненията за притежателите на полици или според случая за бенефициерите в приемащата държава в случай на изпадане в несъстоятелност на застраховател, като действат посредством колегиума на надзорните лица с участието и надзора на ЕОЗППО с цел да се гарантира последователност на подхода между отделните схеми;

15.  Призовава Комисията да изясни ролята на схемите за гарантиране на застрахователните вземания във връзка с посредниците;

16.  Застъпва мнението, че за да се осигури всеобхватна и постоянна защита на притежателите на полици и бенефициерите, Комисията следва да запази и вземе предвид други вече съществуващи защитни механизми и законодателни разпоредби; счита, че схемите за гарантиране на застрахователните вземания следва да бъдат задействани, когато другите защитни механизми не успеят да изпълнят предназначението си;

17.  Настоява, че новото законодателство на ЕС не следва да води до намаляване на защитата, предлагана от съществуващите схеми за гарантиране на застрахователните вземания в държавите-членки, и че потребителите не следва да бъдат изправени пред загуби в резултат от неуспех на регулаторните органи да осъществят адекватен надзор на застрахователите; следователно призовава Комисията да гарантира, че европейската рамка за схемите за гарантиране на застрахователните вземания функционира като последна възможност като предоставя на притежателите на полици (или според случая на бенефициерите), които отговарят на условията за обезщетяване за загуби във възможно най-пълна степен или възможността за прехвърляне на портфейли в разумни срокове, ако предприятието изпадне в неплатежоспособност;

18.  Отчита, че застрахователните предприятия са отговорни за поведението на своите служители и че посредниците са длъжни да притежават застраховка за професионална отговорност; отбелязва, че измамата е обхваната от наказателното и деликтното право; отчита, че правилата относно схема за гарантиране на застрахователните вземания, обхващащи неправомерни продажби и измама, биха могли да намалят бдителността и готовността на надзорните органи да използват надзорни правомощия като по този начин предизвикват „морален риск“;

19.  Отбелязва, че в отсъствието на правно обвързващо определение на ЕС на това какво представлява малко предприятие или микропредприятие и предвид променливия характер на подобни субекти във времето, обхватът на предложението за директива относно схемите за гарантиране на застрахователните вземания следва да се ограничи до физическите лица и че физически лица, пряко свързани с изпадналия в несъстоятелност застраховател, като директори, висш управленски персонал или членове на съвета с право на глас, чиято област на професионална отговорност е свързана с клаузите за неплатежоспособност, следва да бъдат изключени от кръга на потребителите; призовава Комисията да направи повторна оценка на случая за включване на подбрани юридически лица след постигането на споразумение относно правно обвързващо определение; подчертава, че при спазване на принципа на субсидиарност отделните държави-членки могат да изберат да включат юридически лица в обхвата на своите национални схеми за гарантиране на застрахователните вземания;

20.  Отчита, че въпросите, свързани с концентрацията на пазара, биха могли да наложат ограничения върху способността на схемите за гарантиране на застрахователните вземания да абсорбират всички искове на притежателите на полици или според случая на бенефициерите в резултат от несъстоятелността на един или на няколко застрахователи; счита, че правила относно схемите за гарантиране на застрахователните вземания, които биха могли да наложат допълнителни ограничения на концентрираните пазари, трябва да се избягват;

21.  Предвижда надзорна функция на ЕОЗППО при координацията на провеждането от страна на националните органи на конкретно за всеки пазар стрес тестване и при провеждането на стрес тестване на схемите за гарантиране на застрахователните вземания в цяла Европа, като бъдат направени препоръки, където е подходящо, както и при провеждането на редовни партньорски проверки с цел да се гарантира споделянето на подходи, които се основават на най-добри практики;

22.  Отбелязва, че на малки и концентрирани пазари установяването на схеми за гарантиране на застрахователните вземания с неподходящи механизми за финансиране би могло да създаде системни рискове чрез повишаване на степента на взаимосвързаност между застрахователите, което би създало неравнопоставени условия на конкуренция между по-малки и по-големи пазари, тъй като по-малките пазари биха имали по-големи затруднения при справянето с разходите; отбелязва, че тези затруднения трябва да бъдат взети предвид, за да се избегне налагането на допълнителни ограничения на концентрираните пазари; призовава Комисията да предостави на държавите-членки свободата да адаптират правилата относно финансирането и други проектни характеристики на схемите за гарантиране на застрахователните вземания към специфичните потребности на националните пазари;

23.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 335, 17.12.2009 г., стр. 1.
(2) ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 48.
(3) ОВ C 303 E, 13.12.2006 г., стр. 108.


Бъдещето на ДДС
PDF 461kWORD 88k
Резолюция на Европейския парламент от 13 октомври 2011 г. относно бъдещето на ДДС (2011/2082(INI))
P7_TA(2011)0436A7-0318/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид Зелената книга на Европейската комисия относно бъдещето на ДДС (COM(2010)0695),

–  като взе предвид работния документ на службите на Европейската комисия (SEC(2010)1455),

  като взе предвид „Small Business Act“ за Европа (COM (2008)0394),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ („A Digital Agenda for Europe“) (COM(2010)0245),

–  като взе предвид проучването на PWC относно осъществимостта на алтернативните начини за подобряване и опростяване на процеса на събиране на ДДС посредством съвременни технологии и/или финансови посредници,

–  като взе предвид Директива на Съвета 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност(1),

–  като взе предвид насоките на ОИСР относно неутралността на ДДС,

–  като взе предвид публикацията на ЕС ' Тенденции в данъчното облагане на Европейския съюз „(изд. 2010 г.),

–  като взе предвид публикацията на ОИСР относно тенденциите в развитието на данъка върху потреблението за 2010 г.,

–  като взе предвид доклада на Европейския парламент относно координирана стратегия за засилване на борбата с данъчните измами от 2008 г.,

–  като взе предвид Специалния доклад № 8/2007 на Европейската сметна палата относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност, както и отговорите на Комисията(2),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по бюджетен контрол, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и комисията по транспорт и туризъм (A7-0318/2011),

A.  като има предвид, че настоящата система на ДДС в ЕС, която се прилага от 17 години насам, е определяна като временна, като се очаква своевременно да се пристъпи към нова система; като има предвид, че новата инициатива, съдържаща се в Зелената книга на Комисията, представлява само началото на процедура, която вероятно ще бъде продължителна, трудна и сложна, и чийто успех ще зависи от действителната решителност на държавите-членки да разработят „по-опростена, по-солидна и по-ефективна“ система, която е по-прозрачна и е основана на тясно сътрудничество и обмен на най-добри практики между държавите-членки, като същевременно се зачита принципът на субсидиарността,

Б.  като има предвид, че целта за обща система на ДДС е да се увеличи ефикасното функциониране на вътрешния пазар – инструмент от ключово значение за това ЕС да остане конкурентоспособен,

В.  като има предвид, че в Европейския съюз малките и средните предприятия (МСП) представляват 99 % от предприятията,

Г.  като има предвид, че със „Small Business Act“ Европейският съюз желае да подпомогне растежа на МСП, като се използват възможностите и ползите, предлагани от единния пазар,

Д.  като има предвид, че праговете за освобождаване от начисляване на ДДС за МСП са различни в различните държави-членки, и че тези прагове се прилагат изключително за националните дейности,

Е.  като има предвид, че ОИСР признава съществуването на световна тенденция, показваща преминаване от пряко към непряко данъчно облагане, с нарастващо значение за системите на ДДС; като има предвид, че Парламентът признава тази тенденция, но същевременно подчертава значението на прякото данъчно облагане за прогресивността на данъчната система; като има предвид, че ОИСР също така отбелязва големи различия по отношение на ефикасността на ДДС в страните от ОИСР, посочвайки наличието на значителни възможности за увеличаването на неговата ефикасност; като има предвид обаче, че всички мерки, насочени към повишаване на ефикасността на ДДС, следва да се съпровождат също така от мерки за борба с измамите, както и да разглеждат възможността за прекратяване на освобождаването от ДДС на финансовите сделки след анализ на възможните последствия, като се отчита предложението за директива на Съвета (2007/0267(CNS)),

Съображения от общ характер

1.  Приветства Зелената книга на Комисията за преглед и реформа на настоящата система на ДДС; изразява съгласие с това, че една цялостна система на ДДС следва да намалява оперативните разходи за ползвателите и административните тежести за органите, като същевременно се бори с измамите, които са значителна тежест за публичните финанси и потребителите;

2.  Подчертава, че защитата на системата на ДДС срещу измами трябва да бъде ключов приоритет, като се вземат предвид масивните загуби, понасяни от държавите-членки, които вероятно възлизат на 100 милиарда евро; специално внимание трябва да се обърне на измамите по схемата на „въртележката“; припомня подробните предложения, съдържащи се в неговата резолюция от 2 септември 2008 г. относно координирана стратегия за засилване на борбата с данъчните измами(3), които продължават да са валидни и следва да бъдат изпълнени без забавяне;

3.  Отбелязва, че определения като „обществено благосъстояние“ или „принципи на социалните причини“, които определят услуги, отговарящи на условията за освобождаване или намаляване на ставката на ДДС, са твърде неясни поради факта, че се определят от националните съдилища в контекста на правото на държавите-членки, и по тази причина крият опасност от постоянно нарушаване на конкуренцията;

4.  Счита, че при настоящата система на ДДС държавите-членки се оказват пред „дилемата на затворника“: премахването на данъчния контрол на границите през 1993 г. не беше заместено от задоволително сътрудничество между държавите-членки; отбелязва, че в резултат те са загубили значително количество потенциални приходи от ДДС и други данъци, тъй като може би някои предприятия, извършващи законни дейности, се въздържат от влизане на единния пазар, и тъй като измамниците се възползват от съществуващата фрагментирана система на ДДС;

5.  Следователно призовава държавите-членки да продължават да градят взаимоотношения, основаващи се на доверие, прозрачност и сътрудничество между националните данъчни администрации, и да създават данъчни партньорства с предприятията в ролята на „агенти“ за събиране на неплатени данъци за данъчните органи;

6.  Настоятелно призовава Комисията да разработи координирана стратегия за засилване на борбата с данъчните измами, тъй като измамите с ДДС засягат финансовите интереси на Общността;

Структура, освобождавания и намалени ставки на ДДС

7.  Призовава държавите-членки да преминат към система на ДДС на широка основа; подчертава също, че настоящият финансов климат поставя важни предизвикателства и че преминаването от пряко към непряко данъчно облагане само по себе си не е достатъчно да гарантира икономическа стабилност; следователно подкрепя търсенето на справедливи алтернативни източници на приходи;

8.  Подчертава значението на задълбоченото разглеждане на последиците за регионалната независимост в рамките на държавите-членки при обсъждането на преминаването от пряко към непряко данъчно облагане;

9.  Припомня, че една от ключовите характеристики на ДДС е принципът на неутралността, и ето защо следва, доколкото това е възможно, предприятията да не понасят свързаната със събирането на ДДС тежест; посочва, че държавите-членки следва да гарантират, че по принцип всички търговски операции се облагат с данък във възможно най-голяма степен и че всякакви освобождавания подлежат на тясно тълкуване, като същевременно гарантират, че стоки и услуги, които са подобни, подлежат на еднакво третиране за целите на ДДС; подчертава например, че независимо от техния формат, всички книги, вестници и списания следва да се третират абсолютно еднакво, което означава, че третирането за целите на ДДС на електронните и аудио книги, вестници и списания и тези на физически носител следва да бъде еднакво, както и че различни услуги за трансграничен транспорт следва да бъдат обхванати от подобен режим на ДДС, независимо от вида на използвания транспорт; отбелязва, че когато освобождаванията не представляват пречка за правилното функциониране на вътрешния пазар, държавите-членки следва да запазят правото да предоставят освобождаване въз основа на тясно тълкувани социални и културни критерии;

10.  Призовава за хармонизирана стандартна или намалена ставка на ДДС за всички форми на трансгранично пътуване в рамките на ЕС, независимо от вида на транспорта, както и за хармонизирани правила, регулиращи възможността за приспадане на ДДС;

11.  Счита, че ставките на ДДС за стоки в сферата на културата следва да бъдат еднакви, независимо от метода, по който биват продавани (онлайн и офлайн); счита, че такова изравняване би допринесло за развитието на електронната търговия и би донесло същите културни и образователни ползи за потребителите, като в същото време насърчава развитието на процъфтяващия сектор на цифровите технологии;

12.  Отбелязва, че в транспортния сектор се наблюдават нарушения на пазара, тъй като някои видове транспорт като автобусния и железопътния се облагат с ДДС, докато други са освободени; това създава неравнопоставени условия на конкуренция, тъй като всички видове транспорт се конкурират за едни и същи трансгранични транспортни услуги;

13.  Призовава за изработване на „зелена“ стратегия за ДДС, насочена към намалени ставки за енергоефективни и екологосъобразни продукти и услуги, неутрализиращи нелоялната конкуренция, която е резултат от външни фактори, които не са отразени в цената на стоката или услугата;

14.  Подчертава, че за да се осигури неутралност, ДДС върху стоки и услуги, използвани за облагаеми икономически дейности, трябва да подлежи на право на приспадане; отбелязва, че понастоящем правилата относно приспадането на данъчен кредит по ДДС са сложни и създават проблеми на предприятията, тъй като възникват въпроси във връзка с предмета на тяхната дейност (обхват), вид на услугата (освобождаване от начисляване на данък) или естеството на услугите (възможност за приспадане);

15.  Отбелязва, във връзка с трансграничните вътреобщностни сделки, че настоящата система на ДДС се е отдалечила от първоначалния ангажимент на държавите-членки да прилагат принципа на произхода, поради липса на политическа подкрепа сред държавите-членки за сътрудничество с цел прилагането на този принцип;

16.  Следователно изразява съгласие с предложението на Комисията за признаване на статуквото и преминаване към принципа на местоназначение; счита, че система на ДДС, основаваща се на принципа на мястото на потреблението, както за стоките, така и за услугите, изглежда обещаваща перспектива, която следва да бъде допълнително анализирана, и че тя следва да се придружава от въвеждането на добре функциониращи механизми на обслужване на едно гише от страна на държавите-членки; подчертава, че въвеждането на механизми на обслужване на едно гише във връзка с ДДС до 1 януари 2015 г. следва да продължава да бъде ключов приоритет за ЕС;

17.  Предвид тенденцията за сближаване на стандартните ставки на ДДС, призовава държавите-членки допълнително да стеснят диапазона на стандартната данъчна ставка; признава, че на държавите-членки трябва да се предостави гъвкавост да определят сами ставката на ДДС, предвид значението на ДДС като бюджетен инструмент;

18.  Призовава Комисията да представи предложение за опростяване на трансграничното данъчно облагане до края на декември 2012 г.;

19.  Подчертава, че организациите с нестопанска цел играят важна и изключително полезна роля в поддържането на демокрацията, растежа и благоденствието в Европа; призовава Комисията да предложи механизъм, позволяващ на държавите-членки, които желаят да укрепят гражданското общество, по принцип да освобождават от начисляването на ДДС всички или повечето дейности и операции, извършвани от тези организации; подчертава, че поне по-малките организации с нестопанска цел следва да бъдат обхванати от подобен механизъм;

20.  Призовава държавите-членки до януари 2012 г. да се споразумеят за списък на общите стоки и услуги, които следва да се ползват от освобождаване или от намалена ставка на ДДС;

21.  Приканва държавите-членки да работят в тясно сътрудничество с Комитета по ДДС с оглед на постигането на споразумение за общо тълкуване на правните термини, относими към този контекст, и обратно, това ще означава, че всички други стоки и услуги на европейско равнище ще бъдат изключени от обхвата на такива права;

22.  Призовава Комисията до края на 2013 г. да представи доклад до Европейския парламент и Съвета, съдържащ задължителен списък на общите стоки и услуги въз основа на констатациите, направени от държавите-членки и Комитета по ДДС, които отговарят на условията за намалена ставка на ДДС или на освобождаване съгласно Директивата за ДДС;

Намаляване на бюрокрацията

23.  Призовава държавите-членки в по-голяма степен да координират и сближат административните практики, съсредоточавайки се върху най-добрите практики, и да прилагат мерките, предложени от Комисията през 2009 г., с цел намаляване на административната тежест, произтичаща от законодателството на ЕС в областта на ДДС, най-вече чрез намаляване на честотата на подаване на периодичните декларации за ДДС, опростяване на доказателствата, изисквани за освобождаване от ДДС при износ, премахване на подаването на „нулеви“ декларации за изброяване на вътрешните за ЕС продажби, увеличаване на използването на решения от областта на електронното правителство в съответствие с разпоредбите на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа („Digital Agenda for Europe“)– и по-специално за електронно подаване на декларациите и списъците относно ДДС, премахване на плащането на лихви и санкции по ДДС във връзка с формални грешки, ако съответното юридическо лице не е причинило спад на постъпленията от ДДС на въпросната държава-членка, и да обмислят въвеждането на единна процедура за възстановяване на ДДС, идентификационен номер по ДДС и електронна система за регистрация на възстановявания на ДДС за целия ЕС;

24.  Приветства проучването на цифровия вътрешен пазар; призовава Комисията да подобри оперативната съвместимост на електронните подписи, за да се създаде правна рамка за признаване на системите за сигурно електронно сертифициране, и да обмисли преразглеждане и разширяване на обхвата на Директивата за електронните подписи, за да се намали административната тежест за предприятията, особено за МСП; подчертава необходимостта от взаимно признаване на електронната идентификация и електронната заверка в целия ЕС;

25.  Приветства факта, че от 2010 г. беше въведена нова електронна система за възстановяване на ДДС в рамките на ЕС; призовава Комисията да докладва Парламента не по-късно от юли 2012 г. относно резултатите, силните и слабите страни на новата система; подчертава, че новите правила трябва постоянно да бъдат преразглеждани, за да се гарантира, че осигуряват подходяща защита срещу опитите за измама;

26.  Призовава Комисията в разумен срок от време да представи предложение за стандартна европейска фактура (в хартиен и електронен формат), основаваща се на неутрален в лингвистично отношение образец, която би могла да включва сведения като наименование и пълен адрес, дата на регистрацията и на закриването на номер по ДДС, както и информация за ДДС на групата, с цел улесняване на трансграничните сделки и намаляване на разходите за предприятията;

27.  Призовава държавите-членки и Комисията при работата с предприятията да направят критичен анализ на плана за действие на Комисията с цел да се гарантира постигането на основната цел на програмата за по-добро регулиране – намаляване на административната тежест с 25 % до 2012 г.; ясно е, че мерките в плана за действие на Комисията в областта на ДДС, които имат най-голямо потенциално въздействие, вече са приети от Съвета или се обсъждат в момента; останалите мерки могат да намалят някои административни тежести за предприятията в ЕС, но ползите може да не са всеобщи за ЕС;

28.  Подчертава значението на увеличаването и подкрепата за използването на решения от областта на електронното правителство, по-специално за електронното подаване на декларациите и списъците за ДДС;

29.  Призовава държавите-членки да се споразумеят на равнище ЕС в краткосрочен/средносрочен план относно максимален набор от стандартизирани задължения по ДДС, които могат да бъдат наложени от държавите-членки на предприятията; призовава държавите-членки, работещи с предприятията, да проучат задълженията и административните практики в областта на ДДС, да определят основните „дразнители“ за предприятията в действащата система на ДДС и да обменят идеи и подходи за „най-добра практика“ с оглед на нейното улесняване, повишаването на яснотата и намаляването на административната тежест и пречките пред търговията;

30.  Призовава Комисията и държавите-членки да разгледат възможността за въвеждане на общоевропейски праг за освобождаване от ДДС за МСП, с оглед намаляване на бюрокрацията и разходите и улесняване на достъпа до вътрешния пазар;

31.  Призовава Комисията внимателно да разгледа въпроса за допълнително намаляване на бюрокрацията в областта на ДДС за организациите с нестопанска цел; подчертава, че в системата на ДДС следва да има по-висока степен на гъвкавост за държавите-членки, които желаят да предприемат амбициозни мерки за облекчаване на административната тежест във връзка с ДДС за тези организации;

Ефикасност на събирането на ДДС

32.  Изразява съгласие с Комисията, че е необходимо да бъде подобрена ефикасността на процеса на събиране на ДДС, за да се намали несъответствието в приходите от ДДС и да се ограничи възможността за измами, както и да се защитят добросъвестните търговци срещу опасността от измами с ДДС; подчертава, че борбата с данъчните измами в Европейския съюз е приоритет, и призовава за по-тясно сътрудничество между държавите-членки, Европол, Евроюст и OLAF в тази област; призовава също така за изясняване на термини и определения като „страна на потребление“ и „страна на установяване“;

33.  Подчертава нуждата от подобряване на трансграничното наказателно преследване на вътреобщностните измами с ДДС в държавите-членки, както и от подобряване на отчетността и информираността за риска в тази област;

34.  С цел въвеждане на ефективни трансгранични разследвания и наказателно преследване на тези измами, набляга на значението на създаването на изчерпателно и общоприето определение в законодателството на ЕС на измамните схеми с ДДС или измами с ДДС по схемата на „въртележката“, най-често използваната форма на измама с ДДС, както и хармонизирани административни санкции;

35.  Отбелязва, че липсват точни оценки на размера на измамите с ДДС по схемата на „въртележката“; настоятелно изисква да се разработи точен инструмент за оценка на измамите с ДДС, който да даде също така възможност за извършването на съответни сравнения в тази област между държавите-членки на ЕС;

36.  Набляга на значението на едно по-интензивно и бързо сътрудничество между държавите-членки, по-добро наблюдение на обмена на информация и повече преки контакти между местните данъчни служби посредством общ онлайн информационен портал, за да се гарантира, че държавите-членки си съдействат ефикасно; настоятелно призовава за засилване на сътрудничеството между съдебните органи на държавите-членки, Евроюст, Европол и OLAF;

37.  Призовава Комисията да направи предложение за опростяване и консолидиране на законодателството на Общността в областта на борбата срещу измамите и да преодолее слабостите в сътрудничеството между Комисията и държавите-членки в рамките на този процес;

38.  Призовава Комисията да гарантира, че новосъздаденият (през ноември 2010 г.) „Eurofisc“ има практическа добавена стойност за трансграничните разследвания на държавите-членки във връзка с измамите с ДДС, да докладва редовно относно неговото функциониране на Парламента и да предостави достъп на обществеността до тези доклади;

39.  Подчертава, че възможностите за измами с ДДС могат значително да бъдат намалени чрез използване на повече нови технологии и иновативни решения; настоятелно призовава Комисията да засили още повече подкрепата си за съществуващата система за обмен на информация за ДДС (VIES), като съкрати сроковете за събиране и получаване на данни и като предостави по-широк пряк достъп до данните;

40.  Счита обаче, че на този етап разискванията относно начините на събиране на ДДС са от второстепенно значение в сравнение с намирането на решение на основните недостатъци и проблеми, присъщи на настоящите правила и процедури, и че на този етап първи приоритет следва да бъдат справянето с липсата на хармонизация и необходимостта от стандартизиране на процедурите и намаляване на езиковите бариери, като се намалява уязвимостта на системата спрямо измами;

41.  Посочва необходимостта от ясен европейски тълкувателен орган, от когото държавите-членки да могат да получават отговори с обвързваща сила с оглед на обща данъчна методология и еднакво прилагане на правилата за ДДС;

42.  Припомня, че независимо от това, че международните оператори често са подготвени да се справят с проблемите, произтичащи от извършването на стопанска дейност в световен мащаб, данъчните администрации често не разполагат със същото равнище на знания и експертен опит; подчертава следователно, че сътрудничеството трябва да бъде структурирано по начин, който да спомага за отделяне на почтените от измамниците и за това системата да бъде направена разбираема и за двете страни;

43.  Счита, че ограниченият модел „склад за данни“ (със стандартен одитен файл(4)), в съчетание с модела на сертифицираното данъчнозадължено лице, са най-обещаващите модели за събиране на ДДС, които понастоящем разглежда проучването на Комисията, тъй като те вече се прилагат успешно в някои държави-членки и имат доказани резултати за повишаването на ефикасността на процеса на събиране на ДДС;

Правна процедура

44.  Счита, че стопанската общност изисква ясни правила за ДДС, които повишават правната сигурност и вероятността от еднакво тълкуване от страна на държавите-членки; счита също така, че настоящата директива на Съвета съдържа неясни разпоредби, които увеличават възможността от многобройни интерпретации, а произтичащата в резултат от тези фактори сложна система на ДДС възпрепятства трансграничните дейности и води до ненужни административни тежести; счита, че правилата относно ДДС не следва да подкопават политиките на ЕС в други области, като например устойчивостта;

45.  Следователно призовава държавите-членки да повишат степента на хармонизация, като:

   използват във възможно най-голяма степен регламенти, вместо директиви, тъй като регламентите водят до незабавна хармонизация и правна сигурност;
   позволят, като алтернатива, на Комисията да издаде общ правилник на ЕС за ДДС под формата на решения за прилагане, със съгласието на мнозинството от държавите-членки(5), променяйки ролята на Комитета по ДДС;
   установят процедура на равнището на ЕС за осъвременяване и координиране на националните процедури за прилагане, предоставяйки по-голяма роля на Комисията;
   най-общо включат заинтересованите страни и предприятията в процесите на изготвяне и прилагане на свързаното с ДДС законодателство както на равнището на ЕС, така и на национално равнище, и по-специално като включат външни експерти в работата на Комитета по ДДС на ниво ЕС;

46.  Счита, че предприятията се нуждаят от ясни и еднозначни европейски правила за ДДС с оглед на подпомагането на трансграничните дейности и свеждането до минимум на административните тежести и в резултат на това – на разходите за предприятията; призовава държавите-членки да повишат качеството и яснотата, като:

o
o   o

   извършват всеобхватни и висококачествени оценки на въздействието, привличайки предприятия от ЕС като част от този процес, в подкрепа на законодателните предложения;
   поддържат връзка с предприятията на национално равнище по време на преговорите и на етапите на изпълнение;
   използват регламенти на Съвета в подкрепа на директиви на Съвета в области, където това ще осигури допълнителна яснота;
   предоставят добра, своевременна и достъпна информация и насоки относно националните правила, включително на равнището на ЕС, по-специално в области, в които третирането не е еднакво;
   търсят възможности за използване на технология за разпространение на информация на равнището на ЕС; споделят идеи и подходи за най-добри практики във Форума на ЕС или в Комитета по ДДС;
   включват предприятия, евентуално в ролята на външни експерти, в подкрепа на някои аспекти на работата на Комитета по ДДС на европейско равнище;
   най-общо, увеличават участието на предприятията в процесите, използвайки по този начин знанията, натрупани от тях при функционирането им като „агенти“ за събиране на неплатени данъци и занимаващи се ежедневно с вътреобщностни сделки;

47.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и националните парламенти.

(1) OВ L 347, 11.12.2006 г., стр. 1.
(2) OВ C 20, 25.1.2008 г., стр. 1.
(3) ОВ C 295 E, 4.12.2009 г., стр. 13.
(4) Съгласно определението/препоръката в насоките на ОИСР.
(5) Както предлага Европейската комисия в COM(1997)0325 от 25.6.1997 г.


Назначаване на член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка
PDF 265kWORD 32k
Решение на Европейския парламент от 13 октомври 2011 г. относно препоръката на Съвета за назначаване на член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка (14862/2011 – C7-0312/2011 – 2011/0806(NLE))
P7_TA(2011)0437A7-0337/2011

(Консултация)

Европейският парламент,

–  като взе предвид препоръката на Съвета от 4 октомври 2011 г. (14862/2011),

–  като взе предвид член 283, параграф 2, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Европейският съвет се е консултирал с Парламента (C7-0312/2011),

–  като взе предвид член 109 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A7-0337/2011),

A.  като има предвид, че с писмо от 4 октомври 2011 г. Европейският съвет се консултира с Европейския парламент относно назначаването на Jörg Asmussen за член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка за мандат от осем години;

Б.  като има предвид, че след това комисията по икономически и парични въпроси на Парламента пристъпи към извършването на оценка на акредитивните писма на предложения кандидат, по-специално с оглед на изискванията, посочени в член 283, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и в контекста на необходимостта от пълна независимост на Европейската централна банка, съгласно член 130 от ДФЕС, както и че при извършването на тази оценка кандидатът предостави на комисията автобиография, както и своите отговори на изпратения му писмен въпросник;

В.  като има предвид, че впоследствие, на 10 октомври 2011 г., комисията проведе изслушване на кандидата, продължило час и половина, по време на което той направи встъпителна декларация, а след това отговори на въпросите, зададени от членовете на комисията;

1.  Изказва положително становище относно препоръката на Съвета за назначаване на Jörg Asmussen за член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка;

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Европейския съвет, на Съвета и на правителствата на държавите-членки.


Предоставяне на гаранция от ЕС на Европейската инвестиционна банка за загуби по заеми и гаранции за проекти, осъществявани извън Европейския съюз ***II
PDF 264kWORD 33k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 октомври 2011 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед на приемането на решение на Европейския парламент и на Съвета за предоставяне на гаранция от ЕС на Европейската инвестиционна банка за загуби по заеми и гаранции по заеми за проекти, осъществявани извън Съюза и за отмяна на Решение № 633/2009/ЕО (12443/1/2011 – C7-0270/2011 – 2010/0101(COD))
P7_TA(2011)0438A7-0327/2011

(Обикновена законодателна процедура: второ четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (12443/1/2011 – C7-0270/2011),

–  като взе предвид позицията си на първо четене(1) относно предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2010)0174),

–  като взе предвид член 294, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 72 от своя правилник,

–  като взе предвид препоръката за второ четене на комисията по бюджети (A7-0327/2011),

1.  Одобрява позицията на Съвета на първо четене;

2.  Констатира, че актът е приет в съответствие с позицията на Съвета;

3.  Възлага на своя председател да подпише акта заедно с председателя на Съвета съгласно член 297, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

4.  Възлага на своя генерален секретар да подпише акта, след като е направена проверка за надлежното изпълнение на всички процедури, и съвместно с генералния секретар на Съвета да пристъпи към публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

5.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) Приети текстове от 17.2.2011 г., P7_TA(2011)0062.


Записване от Европейския съюз на допълнителни акции в капитала на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) вследствие на решението за увеличаване на този капитал ***I
PDF 277kWORD 35k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 октомври 2011 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно записването от Европейския съюз на допълнителни акции в капитала на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) вследствие решението за увеличаване на този капитал (COM(2011)0034 – C7-0038/2011 – 2011/0014(COD))
P7_TA(2011)0439A7-0227/2011

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2011)0034),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 212 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0038/2011),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид ангажимента, поет от представителя на Съвета с писмо от 14 септември 2011 г. за одобрение на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по бюджети (A7-0227/2011),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 13 октомври 2011 г. с оглед приемането на Решение № …/2011/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно записването от Европейския съюз на допълнителни акции в капитала на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) вследствие решението за увеличаване на този капитал

P7_TC1-COD(2011)0014


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Решение № 1219/2011/ЕС.)


Изпълнение на член 10 от Протокола на ООН за огнестрелните оръжия и за установяването на мерки за разрешаване на износа, за внос и за транзитен превоз на огнестрелни оръжия, техни части и компоненти и боеприпаси ***I
PDF 280kWORD 41k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 октомври 2011 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изпълнението на член 10 от Протокола на ООН за огнестрелните оръжия и за установяването на мерки за разрешаване на износа, за внос и за транзитен превоз на огнестрелни оръжия, техни части и компоненти и боеприпаси (COM(2010)0273 – C7-0138/2010 – 2010/0147(COD))
P7_TA(2011)0440A7-0157/2011

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2010)0273),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 207, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0138/2010),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид поетия с писмо от 14 септември 2011 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Европейския парламент съобразно член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид член 55 от своя правилник

–  като взе предвид доклада на Комисията по международна търговия и становището на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A7-0157/2011),

1.  Приема на първо четене изложената по-долу позиция;

2.  Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 13 октомври 2011 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2012 на Европейския парламент и на Съвета за изпълнение на член 10 от Протокола на Организацията на обединените нации срещу незаконното производство и трафика с огнестрелни оръжия, техните части и компоненти и боеприпаси, допълващ Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност („Протокол за огнестрелните оръжия“), и за установяване на разрешения за износа и мерки за вноса и транзита на огнестрелни оръжия, техни части и компоненти и боеприпаси

P7_TC1-COD(2010)0147


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 258/2012.)


Въвеждане на изключителни търговски мерки за страни и територии, участващи или свързани с процеса на стабилизиране и асоцииране, осъществяван от Европейския съюз ***I
PDF 283kWORD 35k
Резолюция
Текст
Приложение
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 октомври 2011 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1215/2009 на Съвета за въвеждане на изключителни търговски мерки за страни и територии, участващи или свързани с процеса на стабилизиране и асоцииране, осъществяван от Европейския съюз (COM(2010)0054 – C7-0042/2010 – 2010/0036(COD))
P7_TA(2011)0441A7-0243/2010

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2010)0054),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 207, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0042/2010),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид поетия с писмо от 20 юли 2011 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Европейския парламент съобразно член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по международна търговия (A7-0243/2010),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене(1);

2.  Одобрява съвместното изявление на Парламента,, Съвета и Комисията, приложена към настоящата резолюция;

3.  Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст;

4.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 13 октомври 2011 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2011 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1215/2009 на Съвета за въвеждане на изключителни търговски мерки за страни и територии, участващи или свързани с процеса на стабилизиране и асоцииране, осъществяван от Европейския съюз

P7_TC1-COD(2010)0036


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 1336/2011.)

ПРИЛОЖЕНИЕ

Съвместна декларация на Европейския парламент, Съвета и Европейската комисия относно избора на процедури за приемане на актове за изпълнение

Европейският парламент, Съветът и Европейската комисия заявяват, че изборът на процедури за приемане на актове за изпълнение по отношение на това предложение не засяга избора на процедури в бъдещи предложения и не създава прецедент по отношение на тях.

(1) Настоящата позиция заменя измененията, приети на 11 май 2011 г. (Приети текстове P7_TA(2011)0219).


Подготовка на заседанието на Европейския съвет (23 октомври 2011 г.)
PDF 256kWORD 35k
Резолюция на Европейския парламент от 13 октомври 2011 г. относно подготовката на Европейския съвет (23 октомври 2011 г.)
P7_TA(2011)0442B7-0534/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид изявлението относно състоянието на Съюза от 28 септември 2011 г.,

–  като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

1.  Изразява убеждението си, че предстоящото заседание на Европейския съвет е от голямо значение и трябва окончателно и решително да посочи пътя напред;

2.  Призовава председателя на Комисията да представи цялостен план с ясна пътна карта, в която да бъдат изложени отделните фази за изпълнението му;

3.  Настоява този план да се основава изцяло на общностния метод и да предвижда използването на съществуващите институционални структури;

4.  Подчертава необходимостта, този план да има ясна времева рамка, с цел да се възстанови доверието и да се очертае пътят напред;

5.  Счита, че този план следва да включва най-малко следните елементи:

   план на ЕС за рекапитализация на европейските банки,
   включване в общностния метод на Европейския инструмент за финансова стабилност и Европейски механизъм за стабилност, както и оценка на това, дали съществуващите и предвидени средства ще бъдат достатъчни, за да поставят под контрол кризата с държавния дълг,
   значим план за растеж, инвестиции и работни места в Европа, който да включва също така облигационни емисии за финансиране на проекти,
   начини за подобряване на усилията на държавите-членки да координират и хармонизират определени елементи на своите данъчни системи, включително мерките срещу данъчни измами, укриване и неплащане на данъци,
   предложение за механизъм с по-бързо и по-силно действие, който да позволява на Комисията да прилага достиженията на правото в областта на единния пазар в държавите-членки;
   икономическо управление за еврозоната, основаващо се на общностния метод,
   предложения за завършване на прегледа на уредбата за финансовите пазари, с който да се постигне по-голяма устойчивост на икономиката на ЕС на бъдещи кризи,
   доклад за създаване на система за общо емитиране на европейски държавни облигации (еврооблигации) въз основа на съвместна и отделна отговорност преди края на 2011 г.; тези еврооблигации следва да послужат за укрепване на фискалната дисциплина и увеличаване на стабилността на еврозоната чрез пазарите и като се използва увеличаването на ликвидността, да се гарантира, че държавите-членки с най-висок кредитен рейтинг няма да бъдат наказвани с по-високи лихвени проценти;

6.  Подчертава, че демократичната легитимност и отчетност на този план и свързаните с него мерки трябва да бъдат гарантирани чрез участието на Европейския парламент, по-специално по отношение на създаването на икономическо управление;

7.  Ще направи оценка на резултата от заседанието на Европейския съвет в светлината на горното;

8.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет и на Комисията.


Присъединяване на България и Румъния към Шенгенското пространство
PDF 263kWORD 36k
Резолюция на Европейския парламент от 13 октомври 2011 г. относно присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство
P7_TA(2011)0443B7-0532/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид позицията си от 8 юни 2011 г. относно проекта за решение на Съвета относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в Република България и в Румъния(1),

–  като взе предвид заключенията на Съвета по правосъдие и вътрешни работи, проведен на 9 и 10 юни 2011 г. в Люксембург,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет, състоял се на 24 и 25 юни 2011 г.,

–  като взе предвид въпросите с искане за устен отговор от 29 септември 2011 г. до Съвета и Комисията относно приемането на България и Румъния в Шенген (O-000224/2011 – B7-0440/2011, O-000225/2011 – B7-0621/2011, O-000223/2011 – B7-0439/2011),

–  като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че правото на свобода на движение е основно право, гарантирано на гражданите на ЕС с Договорите;

Б.  като има предвид, че създаването на Шенгенското пространство и интегрирането на достиженията на правото от Шенген в рамката на ЕС е едно от най-големите постижения на процеса на европейска интеграция;

В.  като има предвид, че България и Румъния са изпълнили всички критерии за успешно приключване на процеса на оценка на Шенген;

Г.  като има предвид, че подготвеността и на двете страни да се присъединят към Шенген беше потвърдена от Парламента в неговата резолюция от 8 юни 2011 г. и от Съвета в неговите заключения от 9 юни 2011 г.;

Д.  като има предвид, че по време на Европейския съвет на 24 юни 2011 г. държавните и правителствените ръководители се споразумяха, че решението относно присъединяването на България и Румъния следва да бъде взето не по-късно от септември 2011 г.;

Е.  като има предвид, че взимането на решение относно присъединяването на България и Румъния беше отложено, след като на заседанието си на 22 септември 2011 г. Съветът не гласува по този въпрос;

1.  Посочва, че и двете страни изцяло са преформулирали и реорганизирали своите системи за интегрирано управление на границите, като са инвестирали значителни средства в своите правоприлагащи органи, включително са осигурили обучение и най-нови технологии, и видимо са укрепили институционалната и правната си рамка – факт, признат във всички доклади за оценката на Шенген;

2.  Отбелязва постоянната подкрепа и солидарност, демонстрирани от България и Румъния като надеждни партньори в Югоизточна Европа, както и непрекъснатия им принос за сигурността на границите в тази част на ЕС;

3.  Подчертава, че и двете страни изцяло са приложили достиженията на правото от Шенген, което съгласно Договора за тяхното присъединяване и съществуващата правна рамка на ЕС е единственото предварително условие за тяхното присъединяване към Шенгенското пространство;

4.  Призовава настоятелно всички държави-членки да вземат решение относно разширяването на Шенгенското пространство, така че България и Румъния да бъдат включени в него, единствено на основата на достиженията на правото и процедурите от Шенген; счита, че не могат да бъдат налагани допълнителни критерии на държави-членки, които вече са в процес на присъединяване към Шенгенското пространство;

5.  Отново заявява подкрепата на Парламента за разширяването на Шенгенското пространство, така че в него да бъдат включени България и Румъния, призовава Европейския съвет да действа в съответствие с Договора за Европейския съюз и да вземе необходимите мерки, за да даде възможност на Румъния и България да се присъединят към Шенгенското пространство;

6.  Призовава държавите-членки да спазват ангажиментите си, произтичащи от правната рамка на ЕС, що се отнася до критериите за присъединяване към Шенген, и да не дават превес на националния популизъм;

7.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, Съвета и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) Приети текстове, P7_TA(2011)0254.


Управление на популацията на кучета в Европейския съюз
PDF 67kWORD 33k
Декларация на Европейския парламент от 13 октомври 2011 г. относно управлението на популацията на кучета в Европейския съюз
P7_TA(2011)0444P7_DCL(2011)0026

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 13 от ДФЕС,

–  като взе предвид своята резолюцията от 5 май 2010 г. относно оценката на плана за действие за защита и хуманно отношение към животните за периода 2006-2010 г.(1),

–  като взе предвид член 123 от своя правилник,

А.  като има предвид, че според Договора животните са чувствителни същества и ЕС и държавите-членки трябва напълно да зачитат изискванията за хуманно отношение към тях,

Б.  като има предвид, че в някои държави-членки безпризорните животни представляват заплаха за общественото здраве и сигурност,

В.  като има предвид, че някои държави-членки предприемат крайни мерки срещу безпризорните животни,

1.  Призовава Комисията да гарантира, че принципът, посочен в член 13 на ДФЕС, се спазва от държавите-членки;

2.  Призовава държавите-членки да приемат цялостна стратегия за управление на популацията на кучета, която да включва мерки като закони за контрол на кучетата и закони срещу жестокостта, подкрепа за ветеринарни процедури, включващи ваксиниране против бяс и кастрация, доколкото е необходима за контрола на броя на нежеланите кучета, както и насърчаване на инициативата „Да бъдем отговорни собственици на домашни любимци“;

3.  Изисква от Комисията да насърчи държавите-членки да въведат задължителна идентификация и регистрация на всяко куче, следвайки системи, съвместими в целия ЕС, с цел да се предотврати разпространението на болести;

4.  Възлага на своя председател да предаде настоящата декларация, придружена от списък с имената на подписалите я лица(2), на Комисията и на правителствата на държавите-членки.

(1) ОВ C 81 E, 15.3.2011 г., стр. 25.
(2) Списъкът на подписалите се е публикуван в Приложение 1 към протокола от заседанието на 13.10.2011 г. (P7_PV(2011)10-13(ANN1)).

Правна информация - Политика за поверителност