Резолюция на Европейския парламент от 27 октомври 2011 г. относно Годишния доклад на Европейския омбудсман за 2010 г. (2011/2106(INI))

P7_TA(2011)0467 A7-0285/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид годишния доклад за дейностите на Европейския омбудсман през 2010 г.,

–  като взе предвид член 24, параграф 3, член 228 и член 298 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид членове 41 и 43 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид своята резолюция от 18 юни 2008 г. (1) относно приемането на решение на Европейския парламент за изменение на неговото Решение 94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом от 9 март 1994 г. относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана,

–  като взе предвид рамковото споразумение за сътрудничество, сключено между Европейския парламент и омбудсмана на 15 март 2006 г., и влязло в сила на 1 април 2006 г.,

–  като взе предвид правилата за прилагане на Устава на омбудсмана от 1 януари 2009 г. (2),

–  като взе предвид своите предишни резолюции относно дейностите на Европейския омбудсман,

–  като взе предвид член 205, параграф 2, изречения второ и трето от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по петиции (A7-0285/2011),

A.  като има предвид, че годишният доклад относно дейностите на Европейския омбудсман през 2010 г. беше официално внесен до председателя на Европейския парламент на 10 май 2011 г. и че омбудсманът г-н Nikiforos Diamandouros е внесъл своя доклад в комисията по петиции на 23 май 2011 г. в Брюксел,

Б.  като има предвид, че член 24 от ДФЕС гласи, че „всеки гражданин на Съюза може да се обръща към омбудсмана, предвиден в член 228“,

В.  като има предвид, че член 41 от Хартата на основните права гласи, че „всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок“,

Г.  като има предвид, че общата външна политика, политиката на сигурност и отговорностите на Европейския съвет попадат в сферата на компетентност на омбудсмана,

Д.  като има предвид, че член 43 от Хартата постановява, че „всеки гражданин на Съюза, както и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или има седалище според устройствения му акт в държава-членка, има право да сезира Европейския омбудсман за случаи на лоша администрация в действията на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, с изключение на Съда на Европейския съюз при изпълнението на неговите съдебни функции“,

Е.  като има предвид, че след влизането в сила на Договора от Лисабон Хартата на основните права на европейския съюз вече е правно обвързваща в повечето държави-членки, което придава допълнителна легитимност на решенията на Европейския омбудсман,

Ж.  като има предвид, че влизането в сила на Договора от Лисабон създаде правна основа за общи правила по отношение на административните процедури в институциите, органите, службите и агенциите на ЕС, които съгласно член 298 от ДФЕС разполагат „с подкрепата на открита, ефикасна и независима европейска администрация“, а също така оказа въздействие и върху работата на Европейския омбудсман, наред с другото като резултат от създаването на Европейска служба за външна дейност и от превръщането на Европейския съвет в институция на ЕС,

З.  като има предвид, че лошо администриране е налице, когато публичен орган не действа в съответствие с правило или принцип, който е задължителен за него,

И.  като има предвид, че г-н Diamandouros беше преизбран за Европейски омбудсман от Парламента на пленарната сесия на 20 януари 2010 г. в Страсбург и положи клетва пред Съда на Европейския съюз на 25 октомври 2010 г. в Люксембург,

Й.  като има предвид, че на 27 септември 2010 г. институцията на Европейския омбудсман отбеляза петнадесетата си годишнина; като има предвид, че през тези петнадесет години омбудсманът е отговорил на повече от 36 000 жалбоподатели и е довел до край повече от 3 800 проверки на случаи на възможно лошо администриране,

К.  като има предвид, че омбудсманът използва петнадесетата годишнина от създаването на институцията за да лансира нова стратегия за мандата си от 2009 до 2014 г.; като има предвид, че тази стратегия се съсредоточава върху изслушване на заинтересованите страни, по-бързо постигане на резултати, положително повлияване на административната култура на Съюза, навременно предоставяне на полезна информация на заинтересованите страни и обществеността и постоянно преосмисляне на използването на наличните ресурси,

Л.  като има предвид, че през 2010 г. омбудсманът е получил 2 667 жалби; като има предвид, че броят им е намалял с повече от 400 в сравнение с 2009 г.,

М.  като има предвид, че през 2010 г. омбудсманът доведе до край 326 проверки (318 през 2009 г.), от които 323 са били вследствие на жалби; като има предвид, че средната продължителност на приключване на проверките е намаляла от 13 месеца през 2008 г. на 9 месеца през 2009 и 2010 г.; като има предвид, че повечето от проверките са доведени до край в рамките на една година (66 %) и над половината (52 %) са доведени до край в рамките на три месеца;

Н.  като има предвид, че омбудсманът може да започва проверки по собствена инициатива, когато възнамерява да проверява възможен случай на лошо администриране въз основа на жалба, подадена от неправоимащо лице или когато изглежда, че става въпрос за системен проблем в институциите; като има предвид, че през 2010 г. омбудсманът е приключил три проверки и е започнал шест проверки по собствена инициатива,

О.  като има предвид, че 65 % от проверките, започнати през 2010 г., засягаха Европейската комисия (56 % през 2009 г.), 10 % засягаха Европейската служба за подбор на персонал (EPSO), 7 % - Европейския парламент, 2 % - Съвета на Европейския съюз и 1 % Съда на Европейския съюз,

П.  като има предвид, че при повече от половината от случаите (55 %), приключени през 2010 г., съответната институция е приела доброволно уреждане на спора или е разрешила въпроса,

Р.  като има предвид, че омбудсманът може да отправи допълнителна забележка, ако при разглеждането на случая се разкрие възможност за повишаване на качеството на администрацията; като има предвид, че омбудсманът е отправил допълнителни забележки в 14 случая през 2010 г. (28 през 2009 г.) с оглед повишаване на качеството на услугите, предоставяни на гражданите,

С.  като има предвид, че критична забележка се отправя в случаите, когато i) засегнатата институция не може да премахне лошото администриране, ii) когато лошото администриране няма общи последици или iii) когато се счита, че не е необходимо омбудсманът да предприема последващи действия,

Т.  като има предвид, че критичната забележка потвърждава пред жалбоподателя, че неговата жалба е обоснована и посочва на институцията допуснатите грешки, така че да се избягва лошо администриране в бъдеще; като има предвид, че през последните няколко години броят на критични забележки показва непрекъснато намаляване, спадайки от 44 през 2008 г. и 35 през 2009 г. до 33 през 2010 г.,

У.  като има предвид, че се изготвя проектопрепоръка в случаите, когато са необходими последващи действия от страна на омбудсмана, когато лошото администриране може да бъде премахнато или когато лошото администриране е особено сериозно или има всеобщи последици,

Ф.  като има предвид, че омбудсманът е установил случаи на лошо администриране в 12 % от случаите (40) през 2010 г.; като има предвид, че е имал положителен резултат в седем от тези случаи чрез изготвянето на проектопрепоръки,

Х.  като има предвид, че, ако институция или орган не отговори по задоволителен начин на проектопрепоръка, омбудсманът може да изпрати специален доклад до Европейския парламент;

Ц.  като има предвид, че специалният доклад представлява последното възможно средство, което да използва омбудсмана и е последната съществена мярка, която той може да предприеме при разглеждането на даден случай, тъй като приемането на резолюция и упражняването на правомощията на Парламента са въпроси, които подлежат на политическа преценка от страна на Парламента,

Ч.  като има предвид, че омбудсманът е представил един специален доклад на Парламента през 2010 г.,

1.  Одобрява годишния доклад за 2010 г., представен от Европейския омбудсман; поздравява омбудсмана за преизбирането му през януари 2010 г.,

2.  Отбелязва новата стратегия, която омбудсманът разработи за настоящия си мандат, и която представлява основата за инициативите и дейностите му; отбелязва, че тази стратегия включва, наред с останалото, продължаващия диалог с жалбоподателите, гражданското общество и останалите заинтересовани страни, определянето на най-добри практики в сътрудничество и при провеждане на консултации с колеги от Европейската мрежа на омбудсманите, превръщането на процедурите на ЕС в по-справедливи и по-прозрачни, и насърчаването на култура на обслужване в администрациите на институциите на ЕС;

3.  Подчертава, че прозрачността, достъпът до информация и зачитането на правата на европейските граждани са решаващи предпоставки за поддържане на доверието между гражданите и институциите;

4.  Счита ролята на омбудсмана за насърчаване на откритостта и отчетността в процесите на вземане на решения и административно управление на Европейския съюз като основен принос за Съюз, в който решенията се вземат „при възможно най-голямо зачитане на принципа на откритост и възможно най-близко до гражданите“, както се посочва в член 1, параграф 2 от Договора за Европейския съюз;

5.  Припомня, че на 27 септември 2010 г. институцията на Европейския омбудсман отбеляза петнадесетата си годишнина; отбелязва, че през тези петнадесет години омбудсманът е отговорил на повече от 36 000 жалби и е изпълнил основна роля в оказването на помощ на европейските институции да предоставят обезщетение и да повишат качеството на администрацията си;

6.  Отбелязва, че опитът от тези петнадесет години дейност е осигурил на институцията на омбудсмана истинско познание за тенденциите в лошото администриране, систематичните проблеми и структурните слабости в администрациите, което й позволява да предоставя насоки на администрации с оглед избягване на повтарянето на грешки и подобряване на качеството и прозрачността в работата им;

7.  Приветства инициативата на омбудсмана редовно да публикува проучвания, в които разглежда последващите действия на институциите на ЕС във връзка с неговите критични и допълнителни забележки; отбелязва, че общата стойност на задоволителни последващи действия през 2009 г. е била 81 % (94 % при допълнителните забележки и 70 % при критичните забележки); счита, че това е поощряващо развитие; въпреки това счита, че има място за подобрение, по-специално по отношение на съотношението при критичните забележки; настоятелно призовава институциите да работят заедно с омбудсмана, за да подобрят броя на последващите действия;

8.  Приветства конструктивното, в по-голямата си част, сътрудничество между омбудсмана и институциите, и органите на ЕС; подкрепя омбудсмана в ролята му на външен контролен механизъм и като полезен източник на продължаващо подобряване на европейската администрация;

9.  Поздравява омбудсмана за новото лого и визуална идентичност на институцията му, както и за годишния му доклад с нов облик, поздравява омбудсмана също така за увеличаването на прозрачността на институцията му чрез публикуване на уебсайта й на информация относно всички нови проверки, които той започва по жалби;

10.  Подчертава необходимостта гражданите да бъдат по-добре осведомени относно начина на функциониране на институцията и на информационния уебсайт в потвърждение на прозрачността на ролята на омбудсмана;

11.  Предлага в момента на представянето на годишния доклад на омбудсмана на заседание на комисията по петиции да присъстват не само представители на Европейската комисия, но също така и съответните администрации на Европейския парламент, Съвета и други институции, агенции, служби и органи на ЕС, които са били предмет на разследване, специален доклад, критични бележки или други мерки, предприети от омбудсмана, за да изкажат мнения по доклада и да вземат участие в дискусията; настоятелно призовава администрациите на Парламента, Съвета и другите заинтересовани институции, агенции и органи на ЕС да бъдат представени на бъдещи заседания, когато се представя и обсъжда годишният доклад на омбудсмана; изразява убеденост, че тяхното участие в подобни дискусии и размяната на мнения относно добрата административна практика и относно проблемите, преодолени в резултат на препоръките и забележките на Европейския омбудсман, биха могли да спомогнат за подобряване на предоставяните на гражданите на ЕС услуги и на диалога между институциите, както и да допринесат за установяването на истинска култура на обслужването;

12.  Призовава омбудсмана да осведомява Парламента за развитието на своите отношения с новата Европейска служба за външна дейност и с Европейския съвет;

13.  Отбелязва, че през 2010 г. омбудсманът е получил 2 667 жалби от граждани, предприятия, асоциации, НПО и регионални служби; отбелязва, че броят им е намалял с повече от 400 жалби в сравнение с предходната година;

14.  Допуска, че намаляването на броя на жалбите, обявени за недопустими, може да се отдаде отчасти на интерактивното ръководство, което беше въведено на уебсайта на омбудсмана през 2009 г., и което ефективно помага да се насочат жалбоподателите към най-правилния орган, който може да им помогне;

15.  Насърчава Европейския омбудсман да продължи да подкрепя дейността на Европейската мрежа на омбудсманите с оглед създаването на всеобхватна база данни и по-доброто осведомяване на гражданите на ЕС относно разпределянето на отговорности между Европейския омбудсман, националните омбудсмани и комисията по петиции на Европейския парламент;

16.  Подчертава, че Парламентът трябва да отпусне ресурси, за да въведе сходен уебпортал за комисията по петиции с оглед насърчаване на видимостта и прозрачността на институцията, с цел и тя да допринася за намаляване на броя на петициите, обявени за недопустими, като същевременно предоставя насоки и съвети на вносителите на петиции и подобрява ефикасността и ефективността на процеса на внасяне и разглеждане на петиции;

17.  Отбелязва със задоволство непрекъснатото намаляване на броя на критични забележки (33 през 2010 г., 35 през 2009 г., 44 през 2008 г. и 55 през 2007 г.), направени от омбудсмана; изразява мнението, че е очевидно, че институциите на ЕС поемат по-проактивна роля при анализирането на жалбите и че ефективността на омбудсмана му е спечелила известна легитимност в очите на тези институции;

18.  Приветства омбудсмана за това, че средната продължителност на приключване на проверките е станала по-кратка (приблизително девет месеца през 2009 г. и 2010 г.); изисква да се използват необходимите средства за допълнителното й намаляване, за да има възможност още по-добре да отговори на очакванията на гражданите на ЕС;

19.  Отбелязва, че 65 % от проверките, започнати от омбудсмана през 2010 г. са засягали Европейската комисия (219 проверки); изразява загрижеността си от голямото увеличаване от 56 % през 2009 г. (191 проверки) и още веднъж отправя искане към члена на ЕК, а именно члена на ЕК, отговарящ за междуинституционалните отношения и администрацията, да предприеме стъпки за значимо и възможно най-скорошно подобряване на настоящото положение;

20.  Отбелязва загрижеността на омбудсмана във връзка с относително високия брой незадоволителни отговори от страна на Европейската комисия на неговите критически забележки (10 от 32 отговора); споделя гледната точка на омбудсмана, че все още трябва много да се направи за убеждаване на длъжностните лица, че отбранителният подход към омбудсмана представлява пропусната възможност за институциите им и рискува да навреди на имиджа на Съюза като цяло; призовава за радикално подобряване на процеса на предоставяне на отговор, включително съкращаване на сроковете, които това отнема (особено при спешни въпроси), както и даването на отговори, ориентирани по-скоро към разрешаване на проблемите, а не просто отбранителни отговори; подчертава, че европейските граждани имат право на добро администриране съгласно Хартата на основните права на Европейския съюз;

21.  Отбелязва факта, че през 2010 г. най-честите твърдения, разгледани от омбудсмана, са липса на прозрачност в администрацията на ЕС; отбелязва, че това твърдение е възникнало в 33 % от всички приключени проверки и е включвало отказ на информация и на достъп до документи; споделя чувството на неудовлетвореност на омбудсмана от това, че броят на случаи, свързани с прозрачността, е останал все така висок през изминалите години;

22.  Отбелязва, че през 2010 г. омбудсманът е представил един специален доклад, който се отнасяше до отказ от страна на Комисията да разкрие документи и да сътрудничи на омбудсмана в дух на пълна прозрачност; припомня, че докладът на комисията по петиции относно специалния доклад беше приет от Парламента на 25 ноември 2010 г.(3); припомня, че в приетата резолюция Комисията беше настоятелно призована да даде гаранции на Парламента, че ще изпълнява задължението си за лоялно сътрудничество с Европейския омбудсман;

23.  Призовава за стартирането на информационна кампания, предназначена да даде на персонала на институциите на ЕС увереност относно готовността на омбудсмана да изслушва и разглежда проблеми и да подчертае предимствата от намесата на омбудсмана с оглед приближаването на администрациите на институциите на ЕС до неговите граждани;

24.  Припомня, че Регламент (ЕО) № 1049/2001(4) относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията е в сила от 10 години; припомня, че основното понятие, подчертано в този регламент, е че откритостта е правилото, а потайността - изключението; подчертава, че институциите все още се борят с тази идея; споделя мнението, че институциите, агенциите, службите и органите на ЕС трябва да вземат предвид този принцип при съставянето на документите си и да действат по начин, който осигурява справедлив баланс между необходимата и полезна прозрачност и действителната нужда от поверителност;

25.  Припомня, че преработването на Регламент (ЕО) № 1049/2001 все още продължава; изразява съжаление относно липсата на напредък при процедурата на преработване; настоятелно призовава Съвета и Комисията да бъдат по-отворени към предоставянето на достъп до документи и информация на гражданите и на Европейския парламент;

26.  Насърчава омбудсмана да продължи да настоява за основното право на достъп до документи, за правилното прилагане на принципа на прозрачност в процеса на вземане на решения, за благоприятна за гражданите култура на обслужване и за проактивно отношение на институциите, агенциите и органите на ЕС към предоставянето на документи в публичното пространство, което представлява основен принцип за прозрачността и отговорността на институциите на ЕС; предлага сред гражданите на ЕС да се разпространяват примери за добри практики с цел да се противодейства на отрицателния имидж на администрацията на ЕС, както и да се насърчава диалога между различните институции относно проблемите, засягащи качеството на тяхната администрация;

27.  Изразява съгласие с омбудсмана, че кратко изложение на принципите на публичната администрация би допринесло за създаване на култура на обслужване и би насърчило доверието на гражданите в публичната администрация и институциите на ЕС; очаква изявлението на омбудсмана относно принципите на публичната администрация, във връзка с които той понастоящем осъществява консултация с националните си колеги и други заинтересовани лица;

28.  Предлага настоящото изявление относно принципите на публичната администрация да получи възможно най-широко разпространение и да бъде лесно достъпно за гражданите на ЕС, така че да им даде увереност по отношение на ангажираността на ЕС да защитава обществените услуги, които са част от ежедневието им;

29.  При все това счита, че приемането на общи задължителни правила и принципи относно административните процедури в администрацията на ЕС в съответствие с призива на първия Европейски омбудсман и въвеждането на принципа на добро обслужване в този контекст, би било най-добрият начин да се осигури трайна промяна в административната култура на ЕС, и следователно очаква Комисията да приеме за приоритет представянето на проект за регламент с тази цел въз основа на член 298 от ДФЕС;

30.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и доклада на комисията по петиции на Съвета, Комисията, Европейския омбудсман, правителствата и парламентите на държавите-членки, както и на техните омбудсмани и сходни компетентни органи.

(1) OВ С 286 E, 27.11.2009, стр. 172. (2) Приет на 8 юли 2002 г. и изменен с решения на омбудсмана от 5 април 2004 г. и 3 декември 2008 г. (3) Приети текстове, P7_TA(2010)0436. (4) ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 27 октомври 2011 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно борбата със сексуалното малтретиране, сексуалната експлоатация на деца и детската порнография и за отмяна на Рамково решение 2004/68/ПВР (COM(2010)0094 – C7-0088/2010 – 2010/0064(COD))

P7_TA(2011)0468 A7-0294/2011

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2010)0094),

–  като взе предвид член 294, параграф 2, член 82, параграф 2 и член 83, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0088/2010),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предивд становището на Европейския икономически и социален комитет от 15 септември 2010 г.(1),

–  след консултация с Комитета на регионите,

–  като взе предвид поетия с писмо от от 29 юни 2011 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Европейския парламент в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становищата на Комисията по външни работи и на Комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0294/2011),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Одобрява съвместната декларация на Европейския парламент и Съвета, приложено към настоящата резолюция;

3.  Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

4.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 27 октомври 2011 г. с оглед приемането на Директива 2011/.../ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива 2011/93/ЕС.)

ПРИЛОЖЕНИЕ

Съвместна декларация на Европейския парламент и на Съвета относно установяването на контакт с деца за сексуални цели

Като взеха предвид, че установяването на контакт с деца за сексуални цели в реалния живот („off-line grooming“) означава умишлено манипулиране на дете под възрастта за изразяване на съгласие за сексуални действия устно, писмено или чрез аудиовизуални материали или други подобни онагледяващи материали, да се срещне с дадено лице за целите на извършването на някое от престъпленията, посочени в член 3, параграф 4 и член 5, параграф 6 от Директивата относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография,

Като взе предвид обстоятелството, че установяването на контакт с деца за сексуални цели в реалния живот вече е в обхвата на националното законодателство на държавите-членки под различни форми, като опит, подготвително деяние или особена форма на сексуално насилие,

Европейският парламент и Съветът призовават държавите-членки внимателно да разгледат определенията в своето наказателно право по отношение на криминализирането на установяването на контакт с деца за сексуални цели в реалния живот и да подобрят и коригират наказателното си право, ако това е необходимо, по отношение на всякакви правни празнини, които все още съществуват във връзка с този въпрос.

(1) ОВ С 48, 15.2.2011 г., стр. 138.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 27 октомври 2011 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети държави или лицата без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, и относно съдържанието на предоставената закрила (преработка) (COM(2009)0551 – C7-0250/2009 – 2009/0164(COD))

P7_TA(2011)0469 A7-0271/2011

(Обикновена законодателна процедура – преработка)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2009)0551),

–  като взе предвид член 251, параграф 2 и член 63, точка 1, буква в), точка 2, буква а) и точка 3, буква а) от Договора за ЕО, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C7-0250/2009),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Последствия от влизането в сила на Договора от Лисабон за междуинституционалните механизми за вземане на решения, които са в ход“ (COM(2009)0665),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 и член 78, параграф 2, букви а) и б) от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 28 април 2010 г.(1),

–  като взе предвид поетия с писмо от 7 юли 2011 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Европейския парламент съобразно член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно по-структурирано използване на техниката за преработване на правните актове(2),

–  като взе предвид писмото, изпратено на 2 февруари 2010 г. от Комисията по правни въпроси до Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в съответствие с член 87, параграф 3 от своя правилник,

–  като взе предвид член 87 и член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (А7-0271/2011),

А.  като има предвид, че съгласно становището на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията въпросното предложение не съдържа никакви изменения по същество освен тези, които са идентифицирани като такива в предложението, и че по отношение кодификацията на непроменените разпоредби на предишните актове с въпросните изменения предложението се свежда до обикновена кодификация на съществуващите актове, без промяна по същество,

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене, като взема предвид препоръките на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията;

2.  Одобрява съвместната политическа декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията относно обяснителните документи, приложена към настоящата резолюция;

3.  Приема за сведение съвместната политическа декларация на държавите-членки и Комисията относно обяснителните документи, приложена към настоящата резолюция;

4.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 27 октомври 2011 г. с оглед приемането на Директива 2011/.../ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно стандарти за определянето на гражданите на трети държави или лицата без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (преработен текст)

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива 2011/95/ЕС.)

ПРИЛОЖЕНИЕ

Съвместна политическа декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията относно обяснителните документи

Институциите потвърждават, че информацията, която държавите-членки предоставят на Комисията по отношение на транспонирането на директивите в националното право „трябва да бъде ясна и точна“(3) с цел да се улесни Комисията при изпълнението на нейната задача за наблюдение на прилагането на правото на Съюза.

Във връзка с това Европейският парламент и Съветът приветстват Съвместната политическа декларация на държавите-членки и на Комисията относно обяснителните документи.

Следователно, когато необходимостта и пропорционалността, свързани с предоставянето на такива документи, е обоснована в съответствие със Съвместната политическа декларация на държавите-членки и на Комисията относно обяснителните документи, институциите изразяват съгласието си да включат в съответната директива следното съображение:"

В съответствие със Съвместната политическа декларация на държавите-членки и на Комисията относно обяснителните документи от [дата], държавите-членки поемат ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано.

До 1 ноември 2013 г. Комисията ще докладва пред Европейския парламент и Съвета относно изпълнението на двете съвместни политически декларации относно обяснителните документи.

Институциите се задължават да прилагат тези принципи от 1 ноември 2011 г. към новите и внесените предложения за директиви, с изключение на предложенията, по които Европейският парламент и Съветът вече са постигнали съгласие.

Съвместна политическа декларация на държавите-членки и Комисията относно обяснителните документи

Съгласно член 288 от ДФЕС „Директивата е акт, който обвързва по отношение на постигането на даден резултат от държавите-членки, до които е адресиран, като оставя на националните власти свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат.“

Държавите-членки и Комисията отчитат факта, че ефективното прилагане на правото на Съюза е предпоставка за постигането на целите на политиките на Съюза и че, въпреки че отговорността за неговото изпълнение носят главно държавите-членки, правото на Съюза е въпрос от общ интерес, тъй като има за цел, inter alia, да създаде условия на равнопоставеност във всички държави-членки.

Държавите-членки и Комисията потвърждават, че правилното и своевременно транспониране на директивите на Съюза съставлява правно задължение. Те отбелязват, че по силата на Договорите на Комисията е възложена задачата да наблюдава прилагането на правото на Съюза под надзора на Съда на Европейския съюз и споделят общото разбиране, че съобщаването на мерките за транспониране следва да улеснява изпълнението на тази задача от Комисията.

В този контекст държавите-членки потвърждават, че информацията, която трябва да предоставят на Комисията по отношение на транспонирането на директивите в националното право „трябва да бъде ясна и точна“ и „трябва недвусмислено да указва законовите, подзаконовите и административните разпоредби“, или други разпоредби в националното право, както и при необходимост съдебните решения на националните съдилища, с приемането на които държавите-членки смятат, че са изпълнили различните си задължения по директивата(4).

С цел подобряване на качеството на информацията относно транспонирането на директивите на Съюза, когато Комисията счита, че са необходими документи, обясняващи връзката между съставните части на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране, тя обосновава за всеки отделен случай, при представянето на съответните предложения, необходимостта и пропорционалността, свързани с предоставянето на тези документи, като взема предвид по-специално и съответно сложността на директивата и на нейното транспониране, както и евентуалната допълнителна административна тежест.

В обосновани случаи държавите-членки се задължават да приложат към съобщението за мерките за транспониране един или повече обяснителни документи, които могат да бъдат под формата на таблици за съответствие или на други документи, изпълняващи същата функция.

(1) ОВ С 18, 19.1.2011 г., стр. 80. (2) ОВ С 77, 28.3.2002 г., стр. 1. (3) Вж. Решение на Съда от 16 юли 2009 г. по дело C-427/07, точка 107 и цитираната в него съдебна практика. (4) Вж. Решение на Съда от 16 юли 2009 г. по дело C-427/07, точка 107 и цитираната в него съдебна практика.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 27 октомври 2011 г. относно проектопредложението за решение на Съвета за сключване на Споразумението между Европейския съюз и Австралия относно обработката и предаването на резервационни данни за пътниците (PNR данни) от въздушни превозвачи на Австралийската митническа и гранична служба (09825/2011 – C7-0304/2011 – 2011/0126(NLE))

P7_TA(2011)0470 A7-0364/2011

(Одобрение)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекта на решение на Съвета (09825/2011),

–  като взе предвид проекта на Споразумението между Европейския съюз и Австралия за обработка и предаване на резервационни данни на пътниците (PNR данни) от въздушни превозвачи на австралийската митническа служба и на австралийската служба за защита на границите, приложено към посочения проект на решение на Съвета (10093/2011),

–  като взе предвид съобщението на Комисията относно глобалния подход за предаване на резервационни данни на пътниците (PNR данни) на трети държави (COM(2010)0492),

–  като взе предвид своите резолюция от 14 февруари 2007 г. относно SWIFT, Споразумението относно системата за регистрация на пътници (PNR) и трансатлантическия диалог по тези въпроси(1), препоръка от 22 октомври 2008 г. относно оценката на споразумението между Европейския съюз и Австралия за PNR(2), резолюция от 5 май 2010 г. относно започване на преговори за Споразумения със Съединените американски щати, Австралия и Канада(3) относно резервационните данни на пътниците (PNR) и своята резолюция от 11 ноември 2010 г. относно глобалния подход за предаване на резервационни данни на пътниците (PNR данни) на трети държави(4),

–  като взе предвид становищата на Европейския надзорен орган по защита на данните от 19 октомври 2010 г. относно съобщението на Комисията относно глобалния подход за предаване на резервационни данни на пътниците (PNR данни) на трети държави(5) и от 15 юли 2011 г. относно предложението за решение на Съвета за сключването на Споразумението между Европейския съюз и Австралия относно обработката и предаването на резервационни данни за пътниците (PNR) от въздушни превозвачи на Австралийската митническа и гранична служба(6),

–  като взе предвид Становище 7/2010 от 12 ноември 2010 г. относно съобщението на Европейската комисия относно глобалния подход за предаване на резервационни данни на пътниците (PNR данни) на трети държави, приет от работната група за защита на личните данни по член 29,

–  като взе предвид искането за одобрение, внесено от Съвета съгласно член 218, параграф 6, втора алинея, буква a), във връзка с член 82, параграф 1, втора алинея, буква г) и член 87, параграф 2, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C7-0304/2011),

–  като взе предвид член 16 от Договора за функционирането на ЕС и членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 81 и член 90, параграф 7 от своя правилник,

–  като взе предвид препоръката на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на Комисията по външни работи (A7-0364/2011),

1.  Дава своето одобрение за сключване на споразумението;

2.  Счита, че е отпаднало основанието за процедура 2009/0186(NLE) в резултат на замяната на Споразумението PNR между Европейския съюз и Австралия от 2008 г. с ново споразумение PNR;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите-членки и на Австралия.

(1) ОВ С 287 Е, 29.11.2007, стр. 349. (2) ОВ С 15 Е, 21.1.2010, стр. 46. (3) OВ C 81 Е, 15.3.2011, стр. 70. (4) Приети текстове, P7_TA(2010)0397. (5) ОВ C 357, 30.12.2010 г., стр. 7. (6) Все още непубликувано в Официален вестник.

Резолюция на Европейския парламент от 27 октомври 2011 г. относно положението в Египет и Сирия, в частност на християнските общности

P7_TA(2011)0471 RC-B7-0542/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Египет и Сирия, по-специално резолюцията от 15 септември 2011 г. относно положението в Сирия(1), резолюцията от 7 юли 2011 г. относно положението в Сирия, Йемен и Бахрейн в контекста на положението в арабския свят и в Северна Африка(2) и резолюцията от 17 февруари 2011 г. относно положението в Египет(3),

–  като взе предвид резолюцията си от 20 януари 2011 г. относно положението на християните в контекста на свободата на религията(4),

–  като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 8 октомври 2011 г. относно Сирия и от 10 октомври 2011 г. относно Египет,

–  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 20 февруари 2011 г,

–  като взе предвид заключенията относно Сирия на Съвета по външни работи от 10 октомври 2011 г. и заключенията на Европейския съвет от 23 октомври 2011 г.,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) от 1966 г., по който Египет и Сирия са страни,

–  като взе предвид Решение 2011/522/ОВППС на Съвета от 2 септември 2011 г. за изменение на Решение 2011/273/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия(5), Решение 2011/523/ЕС на Съвета от 2 септември 2011 г. за частично спиране на прилагането на Споразумението за сътрудничество между Европейската икономическа общност и Сирийската арабска република(6), Регламент (ЕС) № 878/2011 на Съвета от 2 септември 2011 година за изменение на Регламент (ЕС) № 442/2011 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия(7) и Регламент (ЕС) № 1011/2011 на Съвета от 13 октомври 2011 година за изменение на Регламент (ЕС) № 442/2011 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия(8),

–  като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че свободата на религията, свободата на убежденията, свободата на съвестта и свободата на мисълта са основни и всеобщи ценности и съществени елементи на демокрацията; като има предвид, че Европейският съюз е изразявал многократно ангажимента си в полза на свободата на религията, свободата на убежденията, свободата на съвестта и свободата на мисълта и е подчертавал, че правителствата са задължени да гарантират тези свободи по целия свят;

Египет

Б.  като има предвид, че Египет преминава през критичен период на демократичен преход и е изправен през значителни предизвикателства и трудности в рамките на този процес; като има предвид, че икономическото развитие и по-високият жизнен стандарт на населението са от основно значение за дългосрочната политическа и социална стабилност в страната;

В.  като има предвид, че на 9 октомври 2011 г. в Кайро най-малко 25 египетски граждани бяха убити, а над 300 ‐ранени по време на организирано от коптски християни мирно шествие с изходна точка в района Shubra на северен Кайро, насочено към сградата на държавната телевизия Maspero, с цел да се изрази протест срещу нападението над коптска църква в Асуан, да се води ефективна борба срещу религиозната дискриминация и да се отправи призив за приемането на единен закон за изграждането на религиозни храмове, за определянето на религиозната дискриминация като наказуемо деяние и за възстановяването на пострадалата при нападението църква;

Г.  като има предвид, че в отговор на този трагичен инцидент египетските органи поискаха проверка в областта Maspero от страна на главната прокуратура, проведоха разследване, ръководено от военен съдебен орган, и създадоха анкетна комисия, съставена от представители на съдебните органи, за разследване на тези инциденти, с цел да се подведат под отговорност лицата, които са подбуждали или извършили насилие; като има предвид, че те започнаха незабавно разглеждането на проект за декрет, целящ узаконяването на религиозни храмове, построени без необходимото разрешително, както и обществено разискване ‐ въз основа на искане, отправено от лидерите на различни религиозни групи ‐ относно проект на единен кодекс за изграждането на религиозни храмове с оглед на неговото приемане; египетските органи решиха също така да внесат изменения към Наказателния кодекс, за да се борят с дискриминацията както в обществената, така и в личната сфера;

Д.  като има предвид, че има сведения, че от март 2011 г. досега десетки хиляди копти са напуснали Египет;

Е.  като има предвид, че срещу задържаните в съответствие със закона за извънредно положение цивилни лица се образуват производства във военни съдилища, които нарушават правото на справедлив съдебен процес и лишават подсъдимите от правото на обжалване; като има предвид, че по сведения на организациите за защита на правата на човека над 12 000 цивилни лица са били изправени пред тези специални съдилища от март 2011 г. досега;

Ж.  като има предвид, че Maikel Nabil Sanad беше арестуван от военната полиция на 28 март 2011 г. в дома си в Кайро за това, че е изразил мнение онлайн, включително критика относно ролята на египетската армия по време на и след народната революция; като има предвид, че на 10 април 2011 г. той беше осъден на три години лишаване от свобода по обвинения в „обида на армията“ след несправедлив, ускорен съдебен процес пред военен съд, без неговият адвокат, семейство и приятели да имат достъп до съдебната зала;

З.  като има предвид, че отправените към неправителствени организации заплахи, особено срещу неправителствените организации, които са ангажирани със защитата на правата на човека, в рамките на интензивна клеветническа кампания, инициирана от държавния печат, послужиха за загубата на легитимност и опетняването им в очите на обществеността като организации, действащи срещу интересите на Египет;

И.  като има предвид, че египетската държавна телевизия подстрека към ново насилие с призива си към населението да „защити армията“;

Й.  като има предвид, че преходният период след революцията от 25 януари 2011 г. в Египет се характеризира с тенденцията да се маргинализират жените, които бяха изключени от Комисията по конституционни въпроси, и като има предвид, че като част от преразглеждането на закона за политическите права квотата за жени беше премахната;

К.  като изразява загриженост относно отвличането на коптски момичета и принуждаването им да приемат исляма;

Сирия

Л.  като има предвид, че от началото на ожесточените мерки по отношение на мирните демонстранти в Сирия през март 2011 г. системните убийства, насилието и изтезанията ескалират драматично, а сирийската армия и сили за сигурност продължават да реагират с целенасочени убийства, изтезания и масови арести; като има предвид, че по оценки на ООН над 3 000 души са загубили живота си, много повече са били ранени, а хиляди са задържани; като има предвид, че много сирийци са изправени пред влошаваща се хуманитарна ситуация в резултат на насилието и разселването;

M.  като има предвид, че все още не се позволява никакъв достъп до страната на международни журналисти и наблюдатели; като има предвид, че сведенията от сирийски правозащитници и изображенията от мобилни телефони са единственото средство за документиране на широко разпространените нарушения на правата на човека и системните нападения, целенасочени или произволни, срещу мирни демонстранти и срещу гражданите в Сирия като цяло;

Н.  като има предвид, че настоящите събития в Сирия са придружени от действия, насочени към подбуждане на конфликт между различните етнически групи и вероизповедания и към увеличаване на напрежението между религиозните общности; като има предвид, че има сведения, според които християнското население в Сирия може да е намаляло от 10 на 8 процента; като има предвид, че хиляди иракски християни са дошли в Сирия, за да избягат от целенасоченото насилие в Ирак; като има предвид, че много християни в Сирия се страхуват, че ще станат жертви на сектантско насилие в страната; като има предвид, че християнските общности са призвани да играят важна роля за демократизацията на страната;

О.  като има предвид, че в своите заключения от 10 октомври 2011 г. Съветът приветства усилията на сирийската политическа опозиция за установяването на обща платформа, призова международната общност също да приветства тези усилия и отбеляза създаването на Сирийския национален съвет (СНС) като положителна крачка напред; като има предвид, че в Сирия беше създаден и Национален комитет за демократична промяна;

Египет

1.  Изразява отново своята солидарност с египетския народ в този критичен и труден период на демократичен преход в страната и продължава да подкрепя неговите демократични стремежи; насърчава ЕС и неговите държави-членки да продължат да подкрепят усилията, насочени към ускоряване на демократичните, икономическите и социалните реформи в Египет;

2.  Категорично осъжда убийствата на демонстранти в Египет; поднася своите искрени съболезнования на семействата на всички жертви; призовава органите да гарантират, че силите за сигурност не използват несъразмерна сила; подчертава правото на всички граждани да участват в свободни и мирни демонстрации, при дължимата защита от страна на правоприлагащите органи; призовава египетските органи да освободят 28-те задържани в Maspero християни, както и всички други задържани лица;

3.  Приветства усилията, полагани от египетските органи за идентифициране на авторите и извършителите на нападенията срещу християнските общности; подчертава, че е важно независим граждански съдебен орган да проведе независимо, задълбочено и прозрачно разследване на събитията в Maspero, за да се подведат под отговорност всички виновни за тях лица; подчертава, че трябва да бъде изцяло разгледана ролята на медиите; отбелязва изявленията на правителството относно незабавното разглеждане на проект за декрет, целящ узаконяването на религиозни храмове, построени без необходимото разрешително, както и относно укрепването на правните инструменти, предназначени за борба с дискриминацията както в обществената, така и в личната сфера; подчертава при все това отговорността, която египетското правителство и органи на управление носят за обезпечаването на сигурността на всички граждани в страната и за подвеждането под съдебна отговорност на лицата, които носят вина за насилието;

4.  Призовава египетските органи да гарантират пълното зачитане на всички основни права, включително свободата на сдружаване, свободата на мирни събрания, свободата на изразяване на мнение, както и свободата на религията, свободата на съвестта и свобода на мисълта, за всички египетски граждани, включително коптските християни, и за това, коптските християнски общности да не стават жертва на ожесточени нападения и да могат да живеят мирно и да изразяват своите убеждения свободно в цялата страна; призовава за подходяща защита на църквите, за да се постави край на продължаващата агресия и разрушаване на църквите от ислямски екстремисти; приветства продължаващите усилия за приемане на Общ кодекс за изграждане на религиозни храмове; подчертава, че правото на свобода на мисълта, съвестта и религията е основно човешко право, гарантирано от правни инструменти; настоятелно призовава египетските органи да сложат край на дискриминацията срещу коптските християни, например като заличат позовавания на религията от всички официални документи, и да гарантират равна степен на достойнство и равни възможности за всички граждани на Египет за достъп до всички публични и политически постове, включително представителство във въоръжените сили, в парламента и правителството;

5.  Призовава държавите-членки на ЕС да се придържат стриктно към общата позиция на ЕС относно износа на оръжие; настоятелно приканва заместник-председателя на Европейската комисия/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Катрин Аштън, да настоява пред държавите-членки за пълно изпълнение и спазване на изискванията на общата позиция;

6.  Счита, че една нова конституция би трябвало изрично да предвижда защитата на всички основни права, включително свободата на сдруженията, свободата на мирни събрания, свободата на изразяване на мнение, свободата на религията, свободата на съвестта, свободата на мисълта и защитата на малцинствата; призовава египетските органи да гарантират, че конституционните норми включват всички лица и не предоставят възможност за дискриминация по отношение на когото и да било в египетското общество;

7.  Подчертава значението на провеждането в Египет на свободни, честни и прозрачни избори за представители в Народното събрание и в Шура в края на 2011 г. и началото на 2012 г. и на избори за президент през 2012 г.; насърчава ЕС и неговите държави-членки да продължат да подкрепят и подпомагат органите на управление, политическите партии и гражданското общество в Египет в усилията им за постигане на тази цел; насърчава египетските органи на управление да улеснят дейността на чуждестранните организации, които възнамеряват да проследят изборния процес на място; призовава временното правителство на Египет да бъде заместено при първа възможност от правителство, сформирано в съответствие с резултатите от свободните избори;

8.  Призовава Върховния съвет на въоръжените сили незабавно да отмени закона за извънредно положение, тъй като той нарушава правото на свобода на изразяването на мнение и правото на свобода на мирни събрания и на свободно сдружаване, с цел парламентарните избори, предвидени за края на годината, да не бъдат произведени в условията на извънредно положение;

9.  Приветства във връзка с това изменението на Наказателния кодекс, с което се квалифицира като наказуемо деяние дискриминацията, основана на пол, раса, език, религия или вероизповедание;

10.  Счита, че ЕС следва да приеме мерки в случай на тежки нарушения на правата на човека на които и да са граждани в Египет; подчертава, че е необходимо ЕС да бъде готов да приеме допълнителни мерки, за да подпомогне египтяните, които се стремят към демократично бъдеще чрез мирни средства;

11.  Призовава египетските органи на управление да приемат нов закон за сдруженията в съответствие с международните стандарти в областта на правата на човека и в тясно сътрудничество с неправителствените организации и правозащитните групи; подчертава, че зачитането на правата на жените, равенството между половете и участието на жените в политиката са от решаващо значение за действителното демократично развитие в Египет;

12.  Изразява дълбока загриженост във връзка със здравословното състояние на лишения от свобода блогър, Maikel Nabil Sanad, и призовава за незабавното му освобождаване; призовава настоятелно египетското правителство и органи на управление своевременно да спрат производствата, образувани във военни съдилища срещу граждани; призовава настоятелно египетските органи на управление да гарантират, че организациите на гражданското общество не са подлагани на преки или косвени заплахи в страната, и да улеснят участието на тези организации в процеса на демократичен преход, включително в изборния процес;

Сирия

13.  Строго осъжда несъразмерната и брутална употреба на сила срещу участници в мирни протести и системното преследване на поддръжници на демокрацията, правозащитници, журналисти, лекари и медицински персонал; изразява дълбока загриженост във връзка с тежките нарушения на правата на човека, извършвани от сирийските органи, включително масови арести, извънсъдебни убийства, произволни задържания, насилствени изчезвания и изтезания, включително на деца, които може да представляват престъпления срещу човечеството; отново отправя своя призив към президента, г-н Башар ал Асад, и към неговия режим да предадат властта незабавно, за да дадат възможност в Сирия да се извърши демократичен преход, с цел да се започне процес на дълбоки демократични реформи;

14.  Поднася своите искрени съболезнования на семействата на жертвите; приветства куража и решимостта на сирийския народ и силно подкрепя неговия стремеж към постигане на пълно зачитане на принципите на правовата държава, правата на човека и основните свободи, както и гаранциите за по-добри икономически и социални условия;

15.  Отново отправя призив за независимо, прозрачно и ефективно разследване на убийствата, арестите, произволните задържания и предполагаемите случаи на насилствено изчезване или изтезания от страна на сирийските сили за сигурност, с цел извършителите на тези актове да бъдат подведени под отговорност от международната общност; счита, че Съветът за сигурност на ООН следва да сезира Международния наказателен съд относно Сирия, с цел да се потърси справедливост за сирийското население и да се избегнат нови жертви на тези практики; призовава за осигуряване на пълен достъп до страната за международните хуманитарни и правозащитни организации, както и за международните средства за масово осведомяване, и подчертава призива на сирийските опозиционни сили и демонстранти за изпращането на международни наблюдатели;

16.  Изразява дълбока загриженост във връзка с положението на християните в Сирия, особено по отношение на тяхната сигурност; осъжда действията, насочени към подбуждане на конфликт между различните вероизповедания; настоятелно приканва настоящите и бъдещите сирийски органи да предоставят надеждна и ефикасна защита на християнските общности;

17.  Подчертава значението на зачитането на правата на човека и основните свободи в Сирия, по-специално на свободата на религията, свободата на убежденията, свободата на съвестта и свободата на мисълта; в този контекст изразява подкрепата си за християнската общност в страната и същевременно насърчава тази общност да изпълнява положителна и градивна роля в рамките на текущите събития в Сирия; насърчава също така сирийските опозиционни сили да заявят или потвърдят своя ангажимент по отношение на правата на човека и основните свободи, по-специално свободата на религията, свободата на убежденията, свободата на съвестта и свободата на мисълта;

18.  Приветства положителното изявление на Съвета относно усилията на сирийската политическа опозиция да приеме обща платформа; отново отправя своя призив към заместник-председателя/върховен представител, г-жа Аштън, Съвета и Комисията да продължат да насърчават и подкрепят възникването на организирани сирийски демократични опозиционни сили както в страната, така и извън нея;

19.  Приветства ангажимента на ЕС да продължи да настоява за предприемане на решителни мерки от страна на ООН за повишаване на международния натиск; отново отправя призив към членовете на Съвета за сигурност на ООН, по-специално към Русия и Китай, да не блокират евентуалната резолюция, осъждаща използването на смъртоносна сила от страна на сирийския режим и призоваваща за преустановяване на използването на сила, и да приложат санкции при неспазването на това изискване; изразява силна подкрепа за решението на ЕС от 23 септември 2011 г. за приемане на допълнителни санкции срещу сирийския режим; подчертава, че е необходимо ЕС да бъде готов да приеме допълнителни мерки, за да подпомогне сирийците, които се стремят към демократично бъдеще чрез мирни средства;

20.  Приветства осъждането на сирийския режим от страна на Турция и Саудитска Арабия, както и ролята на Турция при приемането на бежанци;

21.  Осъжда категорично наблюдаваните на територията на ЕС прояви на насилие, тормоз или сплашване на някои сирийски граждани и припомня, че правото на свободни, мирни и безопасни протести е изцяло гарантирано в държавите-членки на ЕС, включително за протестиращите срещу управлението на президента Башар ал Асад;

o
o   o

22.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите-членки, правителството и парламента на Руската федерация, правителството и парламента на Китайската народна република, правителството и Конгреса на САЩ, генералния секретар на Арабската лига, правителството на Арабска република Египет и правителството и парламента на Сирийската арабска република.

(1) Приети текстове, P7_TA(2011)0387. (2) Приети текстове, P7_TA(2011)0333. (3) Приети текстове, P7_TA(2011)0064. (4) Приети текстове, P7_TA(2011)0021. (5) ОВ L 228, 3.9.2011 г., стр. 16. (6) ОВ L 228, 3.9.2011 г., стр. 19. (7) ОВ L 228, 3.9.2011 г., стр. 1. (8) ОВ L 269, 14.10.2011 г., стр. 18.

Резолюция на Европейския парламент от 27 октомври 2011 г. относно текущите събития в Украйна

P7_TA(2011)0472 RC-B7-0543/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Украйна,

–  като взе предвид доклада за напредъка на Украйна за 2010 г.и прегледа на Европейската политика за съседство (ЕПС) от 25 май 2011 г.,

–  като взе предвид изявлението от 11 октомври 2011 г. на своя председател относно присъдата срещу бившия украински министър-председател Юлия Тимошенко,

–  като взе предвид изявленията от 5 август и 11 октомври 2011 г. на върховния представител Катрин Аштън от името на Европейския съюз по повод присъдата по делото срещу Юлия Тимошенко,

–  като взе предвид съвместната декларация на срещата на високо равнище на Източното партньорство, проведена на 29–30 септември 2011 г. във Варшава,

–  като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество (СПС) между Европейския съюз и Украйна, влязло в сила на 1 март 1998 г., и текущите преговори за ново споразумение за асоцииране, включително задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия, чиято цел е да замести СПС,

–  като взе предвид Националната индикативна програма за 2011-2013 г. за Украйна,

–  като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че ЕС насърчава една стабилна и демократична Украйна, която спазва принципите на социалната пазарна икономика и на правовата държава, и зачита правата на човека, защитава малцинствата и гарантира основните права; като има предвид, че вътрешната политическа стабилност на Украйна, както и концентрирането върху вътрешната реформа и съблюдаването на принципите на правовата държава, което включва установяването на справедлив, безпристрастен и независим съдебен процес, е предварително условие за по-нататъшното развитие на отношенията между ЕС и Украйна;

Б.  като има предвид, че основните цели на външната политика на Европейския парламент са засилване и насърчаване на отношенията с Украйна и укрепване на Европейската политика за съседство (ЕПС), която се стреми да поощрява политическите, икономическите и културните връзки на съответните страни с ЕС и неговите държави-членки;

В.  като има предвид, че решението от 11 октомври 2011 г. на Печерския районен съд в Украйна да осъди бившия министър-председател Юлия Тимошенко на седем години лишаване от свобода, три години забрана за политическа дейност, глоба от 200 милиона щатски долара и конфискуване на цялата й собственост, е широко възприемано или като акт на отмъщение, или като част от опит за осъждане и лишаване от свобода на членове на опозицията с цел да им се попречи да се кандидатират и да участват в кампанията за парламентарните избори следващата година и за президентските избори през 2015 година;

Г.  като има предвид, че на 12 октомври 2011 г. Службата за сигурност на Украйна образува ново наказателно производство срещу Юлия Тимошенко и бившия министър-председател Павло Лазаренко по обвинение в заговор, по време на мандата като президент и действителен собственик на Обединените енергийни системи на Украйна, за злоупотреба с украински публични финансови средства в особено големи размери;

Д.  като има предвид, че нараства броят на длъжностните лица, които са подведени под наказателна отговорност за своите действия, включително бивши правителствени министри, но преди всичко ръководители и заместник-ръководители на държавни служби и инспекторати, ръководители на подразделения на правоприлагащите органи, съдии в районни съдилища и ръководители на местни органи;

Е.  като има предвид, че украинското правителство се ангажира със спектър от законодателни реформи за привеждането на частното и публичното право на страната в съответствие с европейските и международните стандарти;

Ж.  като има предвид, че ЕС продължава да подчертава необходимостта от спазване на принципите на правовата държава, включително чрез установяване на справедлив, безпристрастен и независим съдебен процес, като по този начин се избягва каквато и да е опасност от създаване на впечатление, че съдебните мерки се използват избирателно; като има предвид, че ЕС счита тези принципи за особено важни в страна, която се стреми към установяване на по-тесни договорни отношения и надграждане на базата на политическото си асоцииране със Съюза;

1.  Счита, че задълбочаването на отношенията между ЕС и Украйна и фактът, че на Украйна беше дадена европейска перспектива, са от голямо значение и в интерес и на двете страни; признава стремежите на Украйна, съгласно член 49 от Договора за Европейския съюз, при условие че са изпълнени всички критерии, включително зачитането на принципите на демокрацията, спазването на правата на човека, основните свободи и принципите на правовата държава;

2.  Изразява съжаление по повод на присъдата срещу бившия министър-председател Юлия Тимошенко като едно нарушение на правата на човека и злоупотреба със съдебната система за целите на политическа репресия срещу водещ украински опозиционен политик; подчертава, че законът, избирателно приложен спрямо Тимошенко, датира от съветската епоха и предвижда наказателно преследване за политически решения; като има предвид, че членове 364 и 365 от същия закон, които понастоящем са в процес на преразглеждане от Върховната рада, не съответстват на европейските норми и на тези на ООН;

3.  Настоятелно призовава украинските органи да гарантират справедлив, прозрачен и безпристрастен съдебен процес, ако Юлия Тимошенко обжалва присъдата, както и при другите съдебни производства срещу членове на предишното правителство; настоява на Юлия Тимошенко да се разреши да упражни правото си да участва пълноценно в политическия процес както понастоящем, така и при предстоящите избори в Украйна;

4.  Изразява загриженост, че процесът срещу Тимошенко противоречи на поетия от украинското правителство ангажимент за демокрация и спазване на европейските ценности;

5.  Изразява истинска загриженост от продължителното задържане на бившия министър на вътрешните работи Юри Луценко, срещу когото все още няма произнесена присъда в рамките на съдебния процес, както и от други подобни случаи;

6.  Настоява, че всички съдебни производства срещу бивши и настоящи висши правителствени длъжностни лица следва да протичат в съответствие с европейските норми за справедливост, безпристрастност, прозрачност и независимост;

7.  Счита, че ако не бъде преразгледана присъдата срещу Юлия Тимошенко, сключването на споразумението за асоцииране и неговото ратифициране ще бъдат изложени на опасност, като същевременно страната ще се отдалечи от осъществяването на своята европейска перспектива; изразява загриженост от някои сигнали за намаляване на демократичните свободи и от възможното употребяване на държавните институции за партийни цели и за осъществяването на политическо отмъщение;

8.  Подчертава, че укрепването на принципите на правовата държава и вътрешната реформа, включително реална борба срещу корупцията, са от основно значение не само за сключването и ратифицирането на споразумението за асоцииране и за задълбочаването на отношенията между ЕС и Украйна, но също така и за консолидирането на демокрацията в Украйна;

9.  Приветства постигнатото споразумение за задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия; счита това споразумение за солидна основа за евентуалното приключване на преговорите по споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Украйна;

10.  Изразява тревога от докладите за влошаване на положението със свободата на медиите и плурализма в Украйна; призовава органите да предприемат всички необходими стъпки, за да защитават тези основни аспекти на демократичното общество и да се въздържат от каквито и да са опити да контролират пряко или косвено съдържанието на репортажите по националните медии;

11.  Решително подкрепя препоръките, изброени в съвместното становище на Венецианската комисия и ОССЕ/БДИЧП относно проекта за закон за парламентарни избори; счита за особено важно тези препоръки да бъдат приети и приложени по един бърз, обхватен и изчерпателен начин, който да включва и опозицията, и гражданското общество;

12.  Настоятелно призовава всички политически сили в Украйна да проведат честно и прозрачно разискване относно процеса на вземане на политически решения; настоява, че разследването на възможни пропуски в рамките на този процес следва да се извършва от парламентарна анкетна комисия;

13.  Счита, че отложената неотдавна среща с президента Янукович би предоставила чудесна възможност за обсъждане на сериозните притеснения, които бяха изложени на украинското правителство, и за възобновяване на конструктивния диалог, който би могъл да доведе до парафирането на споразумението за асоцииране, при условие че се осъществи значим напредък по оставащите технически въпроси и ключови политически пречки; призовава Съвета и Комисията да пренасрочат срещата с президента Янукович, така че тя да се проведе преди планираната среща на високо равнище между ЕС и Украйна през декември 2011 г.;

14.  Призовава Комисията да подкрепя съдебната реформа в Украйна, като използва по-добре Програмата на ЕС за изграждане на капацитет, и да обсъди създаването на Консултативна група на ЕС на високо равнище за Украйна, за да подпомогне Украйна в нейните усилия за привеждане в съответствие със законодателството на ЕС, включително в областта на съдебната система;

15.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите-членки, правителството и парламента на Украйна и на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и на Парламентарната асамблея на ОССЕ.

Резолюция на Европейския парламент от 27 октомври 2011 г. относно антимикробната резистентност като заплаха за общественото здраве

P7_TA(2011)0473 B7-0538/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид своята резолюция от 12 май 2011 г. относно резистентността към антибиотици, в която се поставя акцент върху здравето на животните,

–  като взе предвид научното становище на Европейския орган за безопасност на храните от август 2011 г. относно рисковете за общественото здраве от бактериални щамове, произвеждащи бета лактамази с разширен спектър и/или бета лактамази клас С в храни и у животни, отглеждани за производство на храни,

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 18 ноември 2009 г. относно антимикробната резистентност (SANCO/6876/2009r6),

–  като взе предвид съвместния технически доклад на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) и Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) от септември 2009 г., озаглавен „Предизвикателството на бактериите: време е за реагиране – призив за намаляване на изоставането в разработването на нови антибактериални агенти срещу устойчивите на полимедикаментозно лечение бактерии“,

–  като взе предвид Препоръка 2002/77/EО на Съвета от 15 ноември 2001 г. относно разумното използване на антимикробни агенти в хуманната медицина(1) и резолюцията на Европейския парламент от 23 октомври 2001 г. относно предложението за такава препоръка на Съвета(2),

–  като взе предвид Съобщението на Комисията от 20 юни 2001 г. относно стратегията на Общността срещу антимикробната резистентност (COM(2001)0333),

–  като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че антимикробните агенти са в състояние да разрушават или предотвратяват растежа на бактерии, вируси и други микроорганизми (антибиотиците са микробни агенти, които противодействат само срещу бактерии) и с това са изиграли значителна роля за подобряване на общественото здраве, като са спомогнали за намаляване на смъртността от заболявания и инфекции, които преди това са били нелечими или смъртоносни;

Б.  като има предвид, че тяхната употреба е довела до положение, при което някои микроорганизми, допреди това чувствителни на тези антимикробни агенти, сега са развили така наречената „антимикробна резистентност“;

В.  като има предвид, че този естествен процес се ускорява от прекомерната и неконтролирана употреба на тези антимикробни агенти, като по този начин се подкопават постигнатите успехи на медицината;

Г.  като има предвид, че въвеждането в употреба на всеки нов антибиотик винаги е било и ще бъде последвано от резистентност у бактериите, към които той е насочен; като има предвид, че поддържането на ефективен капацитет за борба с инфекциозните заболявания изисква както разработване на нови антимикробни агенти, така и по-добро опазване на съществуващите антибиотични средства, и че е важно да се гарантира ефективен контрол над употребата на антибиотици и използването им само при необходимост;

Д.  като има предвид, че в продължение на приблизително четири десетилетия (от 40-те до 70-те години на 20 век) фармацевтичната промишленост осигуряваше постоянен поток от нови антибиотици, включително и такива с нови механизми на действие, които заобикаляха проблемите, причинени от резистентността към ползвани преди това агенти; като има предвид, че оттогава насам са разработени и разрешени само няколко нови антимикробни средства;

Е.  като има предвид, че антимикробната резистентност е важен и до голяма степен неразрешен въпрос, който се е превърнал в заплаха за общественото здраве в Европа и в световен мащаб, като води до по-дълги и сложни лечения, намалява качеството на живота, увеличава риска от летален изход (25 000 пациенти в ЕС умират ежегодно от инфекции, причинени от резистентни микроорганизми), поражда допълнителни разходи за здравеопазването и загуба на производителност от най-малко 1,5 милиарда евро годишно;

Ж.  като има предвид, че висок процент от вътрешноболничните инфекции са причинени от бактерии с висока резистентност като резистентния на метицилин Staphylococcus aureus (MRSA) и C. difficile, които представляват сериозна заплаха за безопасността на пациентите;

З.  като има предвид, че антимикробната резистентност се е превърнала в толкова критичен въпрос, че Световната здравна организация я обяви за тема на тазгодишния Световен ден на здравето, 7 април 2011 г., и че от 2008 г. насам Европейският съюз организира ежегодно на 18 ноември Европейски ден на осведомеността относно антибиотиците;

И.  като има предвид, че неподходящото и нерационално използване на антимикробни лекарства създава благоприятни условия за появата, разпространението и трайното присъствие на резистентни микроорганизми;

Й.  като има предвид, че антимикробната резистентност сред хората често бива причинявана от неправилна дозировка на антибиотични лекарства, от неправилно лечение и чрез постоянно излагане на патогенните елементи на антимикробни средства в болничните заведения;

К.  като има предвид, че добрата хигиена под формата на ефективно измиване и изсушаване на ръцете може да спомогне да се намали необходимостта от антибиотици и антимикробни агенти;

Л.  като има предвид, че въпреки забраната за употреба на антибиотици като стимуланти за растеж и желанието да се намали неправилната „профилактична“ употреба на антибиотици за ветеринарни цели, антимикробната резистентност засяга както хората, така и животните, и потенциално може да се пренася и в двете посоки и поради това – като проблем, засягащ различни области, изисква координиран подход на равнище Съюз; като има предвид, че следователно са необходими допълнителни усилия за подобряване на селскостопанските практики, така че да се минимизира рискът, свързан с използването на антибиотици за ветеринарни цели, и развитието на резистентност при хората;

М.  като има предвид, че добрите животновъдни практики свеждат до минимум необходимостта от антибиотици;

Н.  като има предвид, че поради това действията, предприемани срещу резистентността към антимикробни агенти в лекарствата за употреба от човека, не могат да се предприемат отделно от мерките за борба с резистентността към антимикробни агенти във ветеринарните лекарства, животинските храни и отглеждането на растителни култури;

О.  като има предвид, че EPRUMA(3) е действаща европейска инициатива на множество заинтересовани страни, насърчаваща отговорната употреба на ветеринарни лекарства; като има предвид, че концепцията „Здравето е едно“ (One Health) обхваща както лекарствата за употреба от човека, така и ветеринарните лекарства, а EPRUMA разглежда антимикробните средства като въпрос, попадащ в сферата на „One Health“;

П.  като има предвид, че антимикробната резистентност е феномен, който очевидно има трансгранични последици, и че не може да се изключи опасността от възникване на отделни случаи, които вероятно не биха били управляеми с настоящите ресурси и познания и биха могли да имат непредсказуеми медицински, социални и икономически отражения;

1.  Отбелязва със загриженост, че заплахата за общественото здраве от антимикробната резистентност нараства в Европа и в целия свят въпреки действията, предприети на европейско и на международно равнище;

2.  Призовава за по-нататъшно засилване на борбата с резистентността към антимикробни агенти в лекарствата за употреба от човека, като се акцентира върху следните аспекти в посочения ред по важност:

3.  Призовава Комисията да представи незабавно предложение за законодателна рамка за действие срещу антимикробната резистентност, като насърчи инициативи за „разумна употреба“ и подкрепи разпространяването на такива инициативи и информация за тях;

Разумна употреба на антимикробни агенти

4.  Отново потвърждава, че е необходимо да се действа спешно, за да се избегне или дори преобърне тенденцията на увеличаване на резистентните микроорганизми, като се намали ненужната или неподходяща употреба на антимикробни агенти;

5.  Подчертава, че крайната цел е запазването на антимикробните средства като ефикасно средство в борбата срещу заболяванията както сред животните, така и сред хората, като употребата на антимикробни средства се ограничава до случаите, при които тя е абсолютно необходима;

6.  Отбелязва, че в доклад на Комисията относно изпълнението на препоръката на Съвета от 2001 г.(4) и в проучване на Евробарометър от 2010 г. са установени редица недостатъци и пропуски в насърчаването на разумна употреба на антимикробните агенти;

7.  Отбелязва, че равнището на достъп до информация относно антимикробната резистентност и въздействието върху потребителското поведение на гражданите не е еднакво в целия Съюз, особено по отношение на прилагането на законодателството относно употребата на антибиотици само по лекарско предписание, тъй като процентът продадени без рецепта антибиотици през 2008 г. е доста различен в различните държави-членки;

8.  Отбелязва в тази връзка, че Европа е слаба колкото най-слабата брънка във веригата, затова следва да се обърне особено внимание на страните с високи равнища на антимикробна резистентност;

9.  Призовава Комисията да излезе с предложения за значително намаляване на употребата на антибиотици и за установяване и дефиниране на общи принципи и най-добри практики за разумна употреба на антимикробни агенти, в които да доразвие съдържащото се в препоръката на Съвета от 15 ноември 2001 г. и да гарантира, че тези принципи и методи се прилагат по подходящ начин в Европейския съюз;

10.  Признава, че съществуват много погрешни схващания за антибиотиците и техните въздействия и че съгласно проучване, възложено от Комисията, 53% от европейците все още вярват, че антибиотиците убиват вируси, а 47% смятат, че те са ефективни срещу настинки и грип (специален Евробарометър 338 относно антимикробната резистентност, април 2010 г.);

11.  Признава, че неспазването на предписанията от страна на пациентите, като например незавършване на курса на лечение или неспазване на препоръчаната дозировка, допринася сериозно за антимикробната резистентност;

12.  Призовава Комисията да проучи въпроса за неправилната употреба и продажба на антимикробни агенти със или без рецепта по цялата верига от доктора и фармацевта до пациента, що се отнася до поведението на всички участници, и да приложи всеобхватна дългосрочна стратегия за повишаване на осведомеността на всички тези участници;

13.  Подчертава факта, че за гарантиране на разумна употреба на антимикробни агенти е необходимо съответните участници да обърнат внимание на по-доброто използване на наличните антибиотици, като разгледат отблизо дозировката, продължителността на лечението и комбинирането на лекарства;

14.  Призовава Комисията и държавите-членки да поощряват старателното измиване и изсушаване на ръцете – по-специално в болниците – с цел да се предотврати разпространението на инфекции и да се намали необходимостта от антибиотици;

15.  Затова приветства ежегодния Европейски ден на осведомеността относно антибиотиците, 18 ноември, целящ да повишава осведомеността за заплахата за общественото здраве, която крие антимикробната резистентност, и призоваващ към по-разумна употреба на антибиотиците чрез многостранни действия в държавите-членки;

Наблюдение и контрол върху антимикробната резистентност

16.  Подчертава значението на добре функционираща система за наблюдение и контрол за събирането на достоверни и сравними данни за степента на повлияване на патогените от антимикробни агенти и за причинените от тях инфекции, които да позволяват анализ на тенденциите, ранно предупреждение и наблюдение на разпространението на резистентността на национално, регионално и общностно равнище, както и за събиране на данни за предписването и употребата на антимикробни агенти, така че да може да се наблюдава общата употреба;

17.  Затова приветства работата, започната от Европейската система за наблюдение на антимикробната устойчивост (EARSS) и Европейската мрежа за надзор на потреблението на антимикробни средства във ветеринарната медицина (ESVAC), продължавана понастоящем от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, за събиране на висококачествени, сравними данни от целия ЕС относно антимикробната резистентност, като същевременно признава, че продължават да съществуват много трудности по отношение на достъпа до данни и качеството на тези данни в някои страни; приветства също така работата, започната от Европейския проект за наблюдение на потреблението на антимикробни средства и продължавана от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, за събиране на висококачествени, сравними данни от целия ЕС относно потреблението на антимикробни средства;

18.  Подчертава значението на диагностиката в борбата срещу антимикробната резистентност и призовава за повече инвестиции в тази област и за по-ефикасна и по-добра употреба на наличните диагностични инструменти;

19.  Призовава Комисията, Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията и други заинтересовани агенции на ЕС да си сътрудничат и да разработят незабавно хармонизирана и интегрирана система за наблюдение на антимикробната резистентност и употребата на антимикробни средства в Европа, включително система за ранно предупреждение и реагиране при нови механизми на резистентност и нови щамове;

Необходимост от изследвания и разработване на нови антимикробни агенти и алтернативни лечения

20.  Признава, че все по-голямото несъответствие между честотата на инфекциите, причинени от резистентни микроорганизми, и спада в изследователската и развойна дейност за нови антимикробни агенти понастоящем заплашва да върне сектора на публичното здравеопазване в ерата преди откриването на антибиотиците;

21.  Счита, че спадът в изследователската и развойна дейност е резултат от неефективност на пазара, и призовава Комисията да направи предложения, чрез регулаторни и други видове мерки, за създаване на нови или подобряване на съществуващите стимули за фармацевтичната промишленост да увеличи инвестирането в изследователска и развойна дейност за нови антимикробни агенти и възможни техни алтернативи;

22.  Потвърждава необходимостта от повече изследвания на нови антимикробни агенти и на възможни алтернативи по рамковите програми на ЕС за научни изследвания и насърчава научното сътрудничество на равнище ЕС, което може да доведе до повишаване на ефективността;

23.  Отбелязва, че липсата на бърза диагностика е допринесла както за свръхупотребата на антибиотици, така и за повишаването на разходите за разработки;

24.  Признава необходимостта от насърчаване на допълнителни мерки като употребата на ефективни ваксини за предотвратяване на инфекциите, съгласно формулировките в заключенията на Съвета за иновативни насърчителни мерки за ефикасни антибиотици от 1 декември 2009 г.;

Цялостен подход

25.  Призовава Комисията да гарантира, че мерките спрямо антимикробната резистентност и общественото здраве са част от цялостен подход към темата, отчитащ връзките с мерките за борба с резистентността към антимикробни агенти във ветеринарните лекарства, животинските храни и отглеждането на растителни култури, особено що се отнася до риска от кръстосано предаване;

26.  Призовава Комисията да обърне внимание на липсата на информация за употребата на антибиотици във ветеринарните лекарства в ЕС, като събере висококачествени, сравними, класифицирани по животински вид данни за всяка държава-членка;

27.  Приветства усилията за привеждане в съответствие и подобряване на регулаторната оценка на новите антибиотици;

28.  Призовава Комисията да продължи да оказва подкрепа на EARSS и ESVAC за събирането на данни за употребата на антибиотици като основа за бъдещи мерки за гарантиране на отговорна употреба;

29.  Призовава Комисията да направи законодателни предложения за поетапно премахване на профилактичната употреба на антибиотици в животновъдството;

30.  Подчертава, че секторите на животновъдството и интензивното рибно стопанство следва да се съсредоточат върху превенция на заболяемостта чрез добра хигиена и добри условия на живот и развъждане, както и върху стриктни мерки за биологична сигурност, вместо върху профилактичната употреба на антибиотици;

31.  Призовава по-конкретно за установяване на добри практики в животновъдството, които да сведат до минимум риска от антимикробна резистентност; подчертава, че тези практики следва да бъдат прилагани по-специално спрямо млади животни, които произхождат от различни животновъдни стопанства и поради това увеличават риска от заразни болести;

32.  Отбелязва, че когато фармацевтични остатъчни продукти не се изхвърлят по правилен начин, те попадат във водните пътища, като по тази начин увеличават непреднамереното излагане на различни вещества, свързани с резистентността към антибиотици; призовава Комисията да насърчава по-нататъшни изследвания на въздействието на дългосрочното излагане на фармацевтични остатъчни продукти чрез водата и почвата;

33.  Призовава за разделяне, доколкото е възможно, на активните съставки и механизмите на въздействие, използвани в хуманната и във ветеринарната медицина, така че да се намали рискът от пренасяне на резистентност към антибиотици от животни към хора, но посочва, че това не трябва да води до налагане на ограничения върху съществуващите възможности за ефективно лечение;

34.  Счита, че употребата на така наречените „антибиотици за краен случай“, предназначени за проблемни човешки патогени, следва да бъде разрешена за селскостопанско приложение само при лицензирани условия в съчетание с мониторинг на резистентността, за предпочитане на индивидуална основа;

Международно сътрудничество

35.  Призовава Комисията да засили тясното си сътрудничество със Световната здравна организация (СЗО), Световната организация за здравеопазване на животните (OIE) и други съответни страни и международни организации за по-ефективно справяне с антимикробната резистентност на световно равнище; в този контекст приветства създаването на Трансатлантическа работна група ЕС-САЩ по спешна антимикробна резистентност (TATFAR);

36.  Призовава Комисията да гарантира наличието на достатъчни финансови и човешки ресурси за изпълнението на съответните стратегии;

o
o   o

37.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 34, 5.2.2002 г., стр. 13. (2) ОВ C 112 E, 9.5.2002 г., стр. 106. (3) Европейска платформа за отговорна употреба на лекарства при животните. (4) Работен документ на службите на Комисията, придружаващ документ към втория доклад от Комисията до Съвета, изготвен въз основа на докладите на държавите-членки относно изпълнението на Препоръката на Съвета (2002/77/EC) за разумно използване на антимикробните агенти в хуманната медицина.

Резолюция на Европейския парламент от 27 октомври 2011 г. относно Тибет, по-конкретно самозапалването на монахини и монаси

P7_TA(2011)0474 RC-B7-0540/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Китай и Тибет и по-специално резолюцията си от 25 ноември 2010 г.(1),

–  като взе предвид член 36 от конституцията на Китайската народна република, който гарантира на всички граждани правото на свобода на религиозните убеждения,

–  като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

A.  като има предвид, че зачитането на правата на човека, свободата на религия и свободата на сдружаване са основополагащи принципи на ЕС и приоритет на неговата външна политика;

Б.  като има предвид, че китайското правителство наложи драстични ограничения на тибетските будистки манастири в префектура Аба/Нгаба на провинция Съчуан и в други части на Тибетското плато, включително с брутални нападения на силите за сигурност, произволно задържане на монаси, засилено наблюдение в рамките на манастирите и постоянно полицейско присъствие в манастирите с цел следене на религиозните дейности;

В.  като има предвид, че тези мерки за сигурност са предназначени да ограничат правото на свобода на изразяване, на сдружаване и на религиозни убеждения в тибетските будистки манастири;

Г.  като има предвид, че Phuntsog (на 20 години) и Tsewang Norbu (на 29 години) починаха след като се самозапалиха съответно на 16 март и 15 август 2011 г., в знак на протест срещу ограничителните политики на Китай в Тибет;

Д.  като има предвид, че по-малкият брат на Phuntsog, Lobsang Kelsang, и Lobsang Kunchok (и двамата на 18 години) се самозапалиха на пазара в област Аба/Нгаба на 26 септември 2011 г., и като има предвид, че въпреки че оцеляха, настоящото им състояние остава неясно;

Е.  като има предвид, че Dawa Tsering, 38-годишен монах от манастира Kardze, се самозапали на 25 октомври 2011 г., че китайските сили за сигурност потушиха пламъците и се опитаха да го отведат, че понастоящем монахът се намира под закрилата на други монаси в манастира и че състоянието му е критично;

Ж.  като има предвид, че Kelsang Wangchuk, 17-годишен монах от манастира Кирти, се самозапали на 3 октомври 2011 г. и незабавно беше отведен от китайските войници, който загасиха огъня и го пребиха жестоко преди да го отведат, и като има предвид, че настоящото му състояние и местонахождение е неизвестно;

З.  като има предвид, че двама бивши монаси от Кирти, Choephel (на 19 години) и Kayang (на 18 години) си стиснаха ръцете и се самозапалиха, като същевременно отправиха призив за връщането на Далай Лама и правото на религиозна свобода, и като има предвид, че те загинаха вследствие на протеста;

И.  като има предвид, че бившият монах от Кирти Norbu Damdrul (на 19 години), който се самозапали на 15 октомври 2011 г., беше осмият самозапалил се тибетец, и че настоящото му местонахождение и състояние са неизвестни;

Й.  като има предвид, че на 17 октомври 2011 г. почина Tenzin Wangmo (на 20 години) – монахиня от метоха Ngaba Mamae Dechen Choekorling, и че тя беше първата жена, която прибягна до самозапалване;

К.  като има предвид, че самозапалването може да се разглежда като форма на протест и израз на нарастващото отчаяние на тибетските младежи, особено в манастирската общност на Кирти;

Л.  като има предвид, че тези действия, независимо от личните мотиви, които стоят в тяхната основа, трябва да се разглеждат в по-широкия контекст на религиозните и политическите репресии в област Аба/Нгаба, които датират от много години;

М.  като има предвид, че затягането на държавния контрол върху религиозната практика чрез поредица от разпоредби, приети от китайското правителство през 2007 г., допринесе за отчаянието на тибетците в цялото Тибетско плато;

Н.  като има предвид, че действащите разпоредби значително разшириха държавния контрол върху религиозния живот, като много изрази на религиозна идентичност подлежат на държавно одобрение и контрол, включително признаването на превъплътените лами (духовни учители);

О.  като има предвид, че китайски съд осъди трима тибетски монаси на лишаване от свобода заради смъртта на техния колега монах Phuntsog, който се самозапали на 16 март 2011 г., заради това, че са го скрили и са го лишили от медицинска помощ, и като има предвид, че съдът ги обвини в „умишлено убийство“;

П.  като има предвид, че през март 2011 г., след първия случай на самозапалване, въоръжени сили обградиха манастира Кирти и прекъснаха достъпа му до храна и вода в продължение на няколко дни; като има предвид, че изпратените в манастира нови служители по сигурността наложиха задължителна нова програма за „патриотично образование“, и като има предвид, че повече от 300 монаси бяха отведени във военни камиони и задържани на неизвестни места, за да бъдат подложени на политическо индоктриниране в продължение на няколко седмици;

Р.  като има предвид, че китайското правителство обвини монасите от манастира Кирти в участие в актове, които целят да нарушат социалния ред, в т.ч. вандализъм и самозапалване;

С.  като има предвид, че през последните месеци китайските органи затегнаха сигурността в Тибет и особено в околностите на манастира Кирти, че на журналисти и чужденци е забранено да посещават региона и че полицията патрулира в манастира в пълно бойно снаряжение; като има предвид, че на чуждестранните медии беше забранено да навлизат в неспокойните части на Тибет, че китайската държавна телевизия не предостави информация за протестите и че на монасите е забранено да говорят открито за тях;

1.  Осъжда постоянните репресии от страна на китайските органи над тибетските манастири и ги призовава да прекратят ограниченията и мерките за сигурност, наложени на манастирите и светските общности, и да възстановят каналите за комуникация с монасите от манастира Кирти;

2.  Изразява дълбока загриженост предвид сведенията, които се появяват от април миналата година, за самозапалването на осем тибетски будистки монаси и една монахиня в близост до манастира Кирти в Нгаба в китайската провинция Съчуан;

3.  Настоятелно призовава китайското правителство да премахне ограниченията и строгите мерки за сигурност, наложени на манастира Кирти, и да предоставят информация за местонахождението на монасите, които бяха насилствено отведени от манастира; настоятелно призовава китайските органи да позволят на независими международни медии и наблюдатели на правата на човека да посетят региона;

4.  Призовава китайското правителство да гарантира свободата на религията на всички свои граждани в съответствие с член 18 на Всеобщата декларация за правата на човека и да отмени наказателните и административните санкции, на религиозна основа, които се налагат на гражданите за упражняване на правото им свободно да изповядват своята религия;

5.  Призовава китайските органи да зачитат правата на тибетците във всички китайски провинции и да предприемат проактивни стъпки за разрешаване на основните оплаквания на тибетското население на Китай;

6.  Призовава китайските органи да престанат да провеждат политики, които застрашават тибетските език, култура, религия, наследство и околна среда в нарушение на конституцията на Китай и китайските закони, които предвиждат автономия за етническите малцинства;

7.  Настоятелно призовава правителството на Китайската народна република да предостави пълни подробности относно положението, в което се намират 300-те монаси, които бяха отведени от манастира Кирти в Тибет през април 2011 г.; случаят предизвика намесата на представители на няколко специални процедури на Съвета по правата на човека, включително на работната група по насилствените или принудителни изчезвания;

8.  Настоятелно призовава правителството на Китайската народна република да носи отговорност за положението на тибетците, „хоспитализирани“ след самозапалването си, включително за достъпа им до медицинско лечение;

9.  Осъжда присъдата срещу монасите от Кирти и настоява на правото им на справедлив процес и на осигуряване на подходяща съдебна защита по време на целия този процес; призовава да бъде позволен достъп на независими наблюдатели до задържаните монаси от Кирти;

10.  Призовава върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да излезе с публично изявление, с което да изрази загрижеността на Европейския съюз за нарастващото напрежение в област Аба/Нгаба и да призове за зачитане на правата на човека и основните свободи и за сдържаност от страна на силите за сигурност;

11.  Призовава китайските органи да се въздържат от провеждането на контрапродуктивни политики и агресивни програми за „патриотично възпитание“ в провинциите, населени с тибетци като Съчуан, Гансу и Цинхай, места, в които нарушения на правата на човека доведоха до напрежение;

12.  Призовава китайските органи да зачитат традиционните ритуали на тибетците, свързани със смъртта, и да връщат останките съгласно будистките ритуали без забавяния или препятствия;

13.  Отправя искане към ЕС и неговите държави-членки да призоват китайското правителство да поднови диалога си с Далай Лама и неговите представители с оглед на предоставянето на истинска автономия на тибетците в рамките на Китайската народна република и да спре кампанията си за дискредитиране на Далай Лама като религиозен водач;

14.  Призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да повдигне въпроси, свързани със зачитането на правата на човека на следващата среща на високо равнище между ЕС и Китай и призовава председателя на Комисията и председателя на Европейския съвет ясно да се застъпят за уникалната религиозна, културна и езикова идентичност на Тибет в официалните си речи при откриването и закриването на срещата на високо равнище, ако тя не бъде включена в дневния ред на разискванията;

15.  Призовава ЕСВД и делегацията на ЕС в Китай непрекъснато да следят положението с правата на човека в Китай и да продължат – на срещите си и в кореспонденцията си с китайски официални лица – да повдигат конкретни случаи на лишаване от свобода на тибетци за мирно упражняване на правото им да изповядват религията си, и да представят доклад на Парламента през следващите 12 месеца с предложения за действия или политики, които трябва да бъдат предприети;

16.  Повтаря призива си към Съвета да назначи специален представител на ЕС за Тибет с оглед на улесняване на възобновяването на диалога между китайските органи и пратениците на Далай Лама във връзка с определянето на истински автономен статут за Тибет в рамките на Китайската народна република;

17.  Призовава държавите-членки, които членуват в Г-20, и председателя на Комисията и председателя на Европейския съвет да повдигнат въпроса за положението с правата на човека в Тибет на срещите си с председателя на Китайската народна република Ху Дзинтао на предстоящата среща на високо равнище на Г-20 в Кан на 3 и 4 ноември 2011 г.

18.  Призовава Китайската народна република да зачита религиозните свободи и основните права на човека на монашеските и светските общности в Нгаба и да преустанови действието на разпоредбите за упражняване на религиозен контрол, за да позволи на будистите от Тибет да посочат и образоват религиозни учители в съответствие с тибетските традиции, да преразгледа политиките в областта на религията и сигурността, провеждани от 2008 г. насам, и да започне прозрачен диалог с водачите на будистките училища в Тибет;

19.  Призовава правителството на Китайската народна република да спазва международно приетите стандарти в областта на правата на човека и задълженията си по международни конвенции за правата на човека по отношение на свободата на религията или убежденията;

20.  Изразява необходимостта правата на малцинствените общности в Китай да бъдат включени в дневния ред на бъдещите кръгове на диалога между ЕС и Китай по правата на човека;

21.  Настоятелно призовава правителството на Китай да ратифицира Международния пакт за граждански и политически права;

22.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, върховния представител на Съюза/ заместник-председател на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки и на правителството и парламента на Китайската народна република.

(1) Приети текстове, P7_TA(2010)0449.

Резолюция на Европейския парламент от 27 октомври 2011 г. относно Бахрейн

P7_TA(2011)0475 RC-B7-0541/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Сирия, Йемен и Бахрейн и по-специално резолюцията от 7 април 2011 г.(1) относно положението в Сирия, Бахрейн и Йемен, както и тази от 7 юли 2011 г.(2) относно положението в Сирия, Йемен и Бахрейн в контекста на положението в арабския свят и в Северна Африка,

–  като взе предвид своята резолюция от 24 март 2011 г.(3) относно отношенията между Европейския съюз и Съвета за сътрудничество в Персийския залив,

–  като взе предвид изявлението на председателя на Парламента от 12 април 2011 г. относно смъртта на двама бахрейнски граждански активисти и изявлението му от 28 април 2011 г., осъждащо смъртните присъди, произнесени срещу четирима бахрейнски граждани за участие в мирни протести,

–  като взе предвид изслушването относно Бахрейн в подкомисията по правата на човека на Европейския парламент, проведено на 3 октомври 2011 г.,

–  като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Европейската комисия/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно Бахрейн, направени на 10, 12 и 18 март 2011 г.; 3 май и 1 юли 2011 г.; 31 август 2011 г. и 8 и 30 септември 2011 г., както и изявленията на заместник-председателя на Европейската комисия/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно положението в Египет, Сирия, Йемен и Бахрейн, направени пред Европейския парламент на 12 октомври 2011 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно Бахрейн от 23 май, 12 април и 21 март 2011 г.,

–  като взе предвид изявленията от 23 юни и 30 септември 2011 г. на генералния секретар на ООН относно присъдите, издадени срещу 21 бахрейнски политически активисти, защитници на правата на човека и опозиционни лидери,

–  като взе предвид изявлението относно Бахрейн, направено от 66-та Генерална асамблея на ООН на 29 септември 2011 г.,

–  като взе предвид изявлението за печата, направено от Министерството на външните работи на Кралство Бахрейн на 5 октомври 2011 г. и изявлението, направено от Министерството на здравеопазването на Бахрейн относно издаването на присъди срещу лекари, медицински сестри и медици на 30 септември 2011 г.,

–  като взе предвид изявлението на прокурора на Бахрейн относно повторното разглеждане на съдебните дела на лекарите, осъдени от военни съдилища, направено на 23 октомври 2011 г.,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, както и Арабската харта за правата на човека, по които Бахрейн е страна,

–  като взе предвид член 19, буква г) от конституцията на Бахрейн,

–  като взе предвид Насоките на Европейския съюз относно защитниците на правата на човека от 2004 г., актуализирани през 2008 г.,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–  като взе предвид Женевската конвенция от 1949 г.,

–  като взе предвид доклада на организацията „Human Rights Watch“, публикуван през февруари 2010 г.,

–  като взе предвид публичния информационен документ, изготвен от лекари и озаглавен „Парализиране на услугите в здравеопазването: ограничителните мерки, наложени от военните в Бахрейн по отношение на пациентите през април 2011 г.“,

–  като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

A.  като има предвид, че, вдъхновени от народните движения в Северна Африка и Близкия изток, от февруари насам в Бахрейн редовно се провеждат мирни протести в подкрепа на демокрацията, призоваващи за институционални, политически, икономически и социални реформи, насочени към постигане на истинска демокрация, борба с корупцията и непотизма, гарантиране на спазването на принципите на правовата държава, правата на човека и основните свободи, намаляване на социалното неравенство и създаване на по-добри икономически и социални условия; като има предвид, че тези мирни демонстрации бяха смазани с прекомерна употреба на сила от страна на органите на властта в Бахрейн, убивайки десетки демонстранти, и като има предвид, че реакцията на международната общност беше твърде бавна и слаба;

Б.  като има предвид, че след искане, отправено от правителството на Бахрейн, хиляди чуждестранни войници от Саудитска Арабия и ОАЕ, под знамето на Съвета за сътрудничество в Персийския залив, бяха разположени в Бахрейн;

В.  като има предвид, че на 29 септември 2011 г. военен съд потвърди присъдите на най-малко 20 лекари и парамедици, осъдени на между пет и 15 години лишаване от свобода по обвинения за антиправителствени действия, докато те са изпълнявали професионалния си дълг и са действали в съответствие с етичния си кодекс, като са лекували ранените протестиращи еднакво и без дискриминация по-рано тази година; като има предвид, че поради международния натиск главният прокурор на Бахрейн, Ali Alboainain, обяви в сряда, 5 октомври 2011 г., че срещу 20-те следва да започнат отново съдебни процеси, пред граждански съдилища, като тези съдебни процеси започнаха на 23 октомври 2011 г.;

Г.  като има предвид, че редица от осъдените лекари са обучени в държави-членки на ЕС, принадлежат към професионални медицински организации със седалище в ЕС и имат добра репутация сред колегите си на международно равнище;

Д.  като има предвид, че целенасочените ограничителни мерки срещу лекари и парамедици имат сериозни последици за работата на международните хуманитарни организации; като има предвид, че Върховният комисар на ООН за правата на човека осъди превземането от силите за сигурност на здравни заведения и произволните задържания и малтретиране на медицинския персонал като шокиращи и незаконни;

Е.  като има предвид, че на 6 септември 2011 г. ръководеният от военни Апелативен съд за национална сигурност потвърди присъдите срещу най-малко 21 видни бахрейнски активисти за правата на човека и противници на режима, включително авторите на интернет блогове и активисти за правата на човека д-р Abduljalil Al-Singace и Abdulhadi Al-Khawaja, всички цивилни, според сведенията − за заговор за сваляне на правителството; като има предвид, че около 60 цивилни лица са били съдени в съдилищата за национална сигурност през тази година;

Ж.  като има предвид, че много други политически активисти, защитници на правата на човека и журналисти бяха задържани по време на последните протести в подкрепа на провеждането на реформи; като има предвид, че според правозащитни организации те са били изтезавани, малтретирани и тормозени от силите за сигурност;

З.  като има предвид, че заместник-генералният секретар на Международната федерация за правата на човека Nabeel Rajab, председател на бахрейнския Център за правата на човека, е бил възпрепятстван да напусне страната и все още е подложен на заплахи и тормоз от страна на силите за сигурност;

И.  като има предвид, че бившият заместник-председател на Асоциацията на учителите на Бахрейн Jalila al-Salman е била арестувана за втори път в дома си на 18 октомври 2011 г.; като има предвид, че на 23 септември 2011 г. 16 жени и четири момичета са били задържани и са били обвинени в „незаконно събиране на обществени места“, участие в безредици и „подстрекаване към омраза на режима“;

Й.  като има предвид, че на 22 май 2011 г. смъртните присъди, издадени срещу Ali Abdullah Hassan al-Sankis и Abdulaziz Abdulridha Ibrahim Hussain, обвинени в убийството на двама полицаи по време на антиправителствените протести в Бахрейн, са били потвърдени от Апелативния съд за национална сигурност; като има предвид, че случаят на двамата мъже е бил отнесен до Касационния съд на Бахрейн за обжалване, който трябва да произнесе своята присъда на 28 ноември 2011 г.;

К.  като има предвид, че стотици хора, включително учители и медицински специалисти, са уволнени, арестувани или обвинени за фалшиви престъпления в масови процеси пред военни съдилища след протестите и много от тях не са били възстановени на работа, след като са уволнени за подкрепа на протестите, въпреки обещанието на краля, че повечето от тях ще бъдат;

Л.  като има предвид, че над 40 души бяха убити от началото на антиправителствените протести, включително Ahmed al-Jaber al-Qatan, за който се твърди, че е застрелян по време на участие в антиправителствен протест на 6 октомври 2011 г. близо до столицата Манама, във връзка с което сега беше започната процедура на разследване;

М.  като има предвид, че положението на национална сигурност в Бахрейн беше отменено на 1 юни 2011 г., а на 2 юли 2011 г. крал Hamad Bin Isa al-Khalifa сложи началото на национален диалог в отговор на загрижеността на бахрейнските граждани вследствие на неотдавнашните събития; като има предвид, че препоръките в резултат от диалога бяха предадени на краля;

Н.  като има предвид, че на 29 юни 2011 г. независимата анкетна комисия на Бахрейн с независимо международно участие беше създадена от крал Хамад, с цел разследване на тежките нарушения на правата на човека, извършени по време на изпълнението на неотдавнашните ограничителни мерки от страна на правителството срещу протестиращи поддръжници на реформите, и че тази комисия ще представи своите заключения на 23 ноември 2011 г.;

О.  като има предвид, че на 24 септември 2011 г. се произведоха избори за долната камара на парламента, с цел попълване на 18 места, освободени от Al-Wefaq, опозиционна партия, която се оттегли от законодателната власт на близкоизточната нация в знак на протест срещу отношението към демонстрантите по време на безредиците по-рано тази година;

1.  Осъжда репресиите на граждани в Бахрейн, които доведоха до десетки загинали и ранени и настоятелно призовава за незабавното и безусловно освобождаване на всички мирни демонстранти, политически активисти, защитници на правата на човека, лекари и парамедици, автори на интернет блогове и журналисти и изразява своята солидарност със семействата на всички жертви;

2.  Призовава силите за сигурност и органите в Бахрейн да спрат насилието, репресиите и задържането на мирни демонстранти и да проявяват извънредна въздържаност в опитите си да контролират протестите; настоятелно призовава органите да действат при строго спазване на тяхното законодателство и международни задължения;

3.  Отново изразява своето становище, че демонстрантите са изразили законните си демократични стремежи и призовава бахрейнското правителство да участва в истински, задълбочен и конструктивен диалог с опозицията, незабавно и без допълнителни предварителни условия, за да осъществи необходимите реформи, да насърчи националното помирение и да възстанови социалния консенсус в страната;

4.  Изразява своята дълбока загриженост във връзка с присъствието на чуждестранни войски в Бахрейн под знамето на Съвета за сътрудничество в Персийския залив и призовава за незабавното им оттегляне; отново призовава Съвета за сътрудничество в Персийския залив да даде конструктивен принос и да посредничи в интерес на мирните реформи в Бахрейн;

5.  Осъжда използването на специални военни съдилища за съдебно преследване на цивилни лица, тъй като това представлява нарушение на международните стандарти за справедлив съдебен процес и подчертава, че цивилните лица трябва да бъдат преследвани по съдебен път в граждански съдилища и че всяко задържано лице заслужава справедлив съдебен процес с адекватен достъп до правна защита и достатъчно време за подготовка на защитата; призовава за незабавно прекратяване на масовите съдебни процеси на цивилни лица пред военния съд, Съда за национална сигурност;

6.  Приветства решението за повторно започване на съдебен процес срещу лекари и медицински сестри в граждански съдилища, но счита, че всички повдигнати срещу тях обвинения следва да бъдат преустановени и призовава гражданските съдилища да освободят лекарите и медицинския персонал безусловно и незабавно, тъй като те са действали в съответствие с професионалните си задължения и срещу тях са повдигнати обвинения за удовлетворяване на потребностите от медицинско обслужване на лицата, които се противопоставят на режима, както и за тежки престъпления, които изглежда са с политически характер и за които не са били представени достоверни доказателства, както и да освободят всички други политически активисти, журналисти, учители, автори на интернет блогове и защитници на правата на човека поради произволния характер на обвиненията и на цялото производство; изразява своята дълбока загриженост относно присъдите за доживотен затвор на най-малко осем опозиционни активисти и относно присъдите на най-малко 13 души, които са били осъдени на до 15 години лишаване от свобода;

7.  Подчертава, че предоставянето на безпристрастно лечение на ранените е основно правно задължение съгласно хуманитарното право и настоятелно призовава Бахрейн, като страна по Женевските конвенции, да изпълнява своите задължения по отношение на предоставянето на здравни грижи на болните и ранените;

8.  Призовава Кралство Бахрейн да позволи на всички медицински лица да възобновят своята работа, както и да позволи на всички медицински лица и на техните екипи за защита достъп до докладите от медицинските прегледи относно разследването на задържаните лекари от страна на независимата анкетна комисия в Бахрейн;

9.  Предупреждава срещу нарушаването на законодателството в областта на националната сигурност;

10.  Призовава органите да възстановят и да спазват всички права на човека и основни свободи, включително плурализма на медиите, както онлайн, така и офлайн, свободата на изразяване и събрания, свободата на вероизповедание, правата на жените и равенството между половете, както и мерки за борба срещу дискриминацията и да сложат край на цензурирането; призовава органите на властта в Бахрейн да приемат заявеното посещение от страна на върховния комисар на Обединените нации за правата на човека;

11.  Отбелязва, че хиляди служители са загубили своята работа поради участието си в мирните антиправителствени протести; призовава националните органи, както и засегнатите европейски предприятия, да разпоредят незабавното възстановяване на работа на тези лица и да гарантират, че те ще бъдат обезщетени за загубата на доходи;

12.  Отбелязва положително решението на крал Хамад да създаде независима комисия за разследване на извършените от силите за сигурност нарушения на правата на човека по време на ограничителните мерки от страна на правителството срещу мирно протестиращи поддръжници на реформите; настоятелно призовава за пълна безпристрастност и прозрачност на комисията и призовава правителството на Бахрейн да не се намесва в нейната работа и да гарантира, че извършителите на престъпления и всички лица, отговорни за белязаните с насилие ограничителни мерки, са подведени под съдебна отговорност и съдени при справедлив съдебен процес;

13.  Приветства създаването на Министерство на правата на човека и социалното развитие в Бахрейн и призовава това министерство да действа в съответствие с международните стандарти и задължения в областта на правата на човека;

14.  Призовава международни наблюдатели да бъдат допуснати до съдебните производства на политически затворници, както и да им се позволи да наблюдават работата на независимата комисия, разследваща нарушенията на правата на човека, с цел да се гарантира обективност съгласно международните стандарти;

15.  Призовава органите на властта в Бахрейн и краля на Бахрейн да заменят смъртните присъди на Ali Abdullah Hassan al-Sankis и Abdulaziz Abdulridha Ibrahim Hussain; отново заявява, че остро се противопоставя срещу използването на смъртното наказание и настоятелно призовава органите на властта в Бахрейн да обявят незабавен мораториум;

16.  Счита, че започнатото разследване относно смъртта на 16-годишен младеж, Ahmed al-Jaber al-Qatan, по време на антиправителствен протест трябва да бъде независимо, като заключенията трябва да бъдат оповестени публично и че отговорните лица трябва да бъдат подведени под съдебна отговорност;

17.  Подчертава значението на помирението като съществена част от реформата и стабилността в разнородното общество на Бахрейн, в което правата на всеки гражданин следва да се гарантират в еднаква степен както от буквата на закона, така и от практическото му прилагане;

18.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите-членки, и на правителството и парламента на Кралство Бахрейн.

(1) Приети текстове, P7_TA(2011)0148. (2) Приети текстове, P7_TA(2011)0333. (3) Приети текстове, P7_TA(2011)0109.

Резолюция на Европейския парламент от 27 октомври 2011 г. относно случая с Рафа Нашед в Сирия

P7_TA(2011)0476 RC-B7-0565/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 18 от Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. и член 18 от Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., по който Сирия е страна,

–  като взе предвид заявленията на говорителя на върховния представител на ЕС, г-жа Катрин Аштън, относно влошаването на положението на правата на човека в Сирия и положението на Рафа Нашед в Сирия, съответно от 30 август 2011 г. и 23 септември 2011 г.,

–  като взе предвид заявленията, в които са призовава за освобождаването на Рафа Нашед, направени на пленарните заседания от 14, 15 и 29 септември 2011 г. от Isabelle Durant и Libor Rouček, заместник-председатели на Парламента, и Veronique de Keyser, заместник-председател на групата S&D,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 10 и 23 октомври 2011 г. и санкциите, приети на 13 октомври 2011 г.,

–  като взе предвид резолюциите на Европейския парламент от 7 април 2011 г.(1) и 7 юли 2011 г.(2) относно положението в Сирия, Бахрейн и Йемен,

–  като взе предвид своята резолюция от 15 септември 2011 г.(3) относно положението в Сирия;

–  като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

A.  като има предвид, че г-жа Рафа Нашед, която е първият практикуващ психоаналитик в Сирия и основател на Школата по психоанализа в Дамаск, беше произволно арестувана и задържана на 10 септември 2011 г. на летището в Дамаск от офицери на Централната разузнавателна служба; като има предвид, че тя е известна с факта, че лекува жертви на психологични травми, както и че е активно ангажирана в подкрепа на диалога между всички сирийци;

Б.  като има предвид, че г-жа Нашед е 66-годишна и нейното здравословно състояние е нестабилно, тъй като страда от заболяване на сърцето, възстановява се от рак, има високо кръвно налягане и трябва редовно да взема лекарства; като има предвид, че в затвора здравословното й състояние се влошава и това изостря нейното заболяване на сърцето;

В.  като има предвид, че г-жа Нашед беше на път за Париж, за да бъде с дъщеря си, която очакваше дете, когато беше отведена в затвора без да бъдат повдигнати обвинения, като първоначално задържането й беше държано в тайна;

Г.  като има предвид, че на 14 септември 2011 г. тя беше обвинена в „дейности, които могат да доведат до дестабилизиране на държавата“, както и че съдията отказа да я освободи под гаранция; като има предвид, че естеството на обвинението и параноята, която е обхванала режима през последните шест месеца, събуждат страхове за продължителен период на задържане, имащ за цел сплашване на цялата общност на интелектуалците в Сирия;

Д.  като има предвид, че за броени часове беше организирана мащабна международна кампания, която включваше петиция, призоваваща за нейното незабавно и безусловно освобождаване;

1.  Твърдо осъжда произволния арест и задържането на Рафа Нашед от сирийските власти;

2.  Изразява дълбоката си загриженост във връзка с положението на г-жа Нашед, предвид нейното нестабилно здравословно състояние;

3.  Призовава сирийските държавни органи незабавно и безусловно да освободят г-жа Нашед поради медицински и хуманитарни причини, да гарантират физическата ѝ безопасност и да я върнат на семейството ѝ незабавно;

4.  Изисква от сирийските власти да позволят на хуманитарни организации и лекари да лекуват жертвите от насилие и да им дадат достъп до всички части на страната, както и да им предоставят възможността да извършват своята законна и мирна работа без страх от репресии и без никакви ограничения, включително съдебен тормоз; призовава сирийските държавни органи да се придържат към международните стандарти в областта на правата на човека и към международните ангажименти, гарантиращи свободата на мнение и на изразяване;

5.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите-членки, на генералния-секретар на Арабската лига и на правителството и парламента на Сирийската арабска република.

(1) Приети текстове, P7_TA(2011)0148. (2) Приети текстове, P7_TA(2011)0333. (3) Приети текстове, P7_TA(2011)0387.