Европейският парламент,

–  като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид членове 50 и 54 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 21 май 2003 г., озаглавено „Осъвременяване на дружественото право и укрепване на корпоративното управление в Европейския съюз – План за постигане на напредък“ (COM(2003)0284),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 октомври 2010 г., озаглавено „За Акт за единния пазар – За изграждане на високо конкурентна социална пазарна икономика – 50 предложения с оглед подобряване на условията на работа, предприемачество и търговия за всички нас“ (COM(2010)0608),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 април 2011 г., озаглавено „Акт за единния пазар – Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието – “Заедно за нов тип икономически растеж' (COM(2011)0206),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета от 8 октомври 2001 г. относно Устава на Европейското дружество (SE)(1),

–  като взе предвид Директива 2001/86/EО на Съвета от 8 октомври 2001 г. за допълнение на Устава на европейското дружество по отношение на участието на заетите лица(2),

–  като взе предвид Директива 2005/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно презграничните сливания на дружества с ограничена отговорност(3),

–  като взе предвид решенията на Съда по дела Daily Mail(4), Centros(5), Überseering(6), Inspire Art(7), SEVIC Systems(8), Cadbury Schweppes(9) и Cartesio(10),

–  като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2006 г. относно актуалното развитие и перспективите в дружественото право(11),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2007 г. относно Европейското частно дружество и Четиринадесета директива за дружествено право по въпроса за преместването на седалището на дружество(12),

–  като взе предвид своята резолюция от 19 февруари 2009 г. относно прилагането на Директива 2002/14/EО за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност(13),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 март 2009 г., съдържаща препоръки към Комисията относно презгранично преместване на седалища на дружества(14),

–  като взе предвид своята резолюция от 23 ноември 2010 г. относно аспекти на Плана за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм, свързани с гражданското, търговското, семейното и международното частно право(15),

–  като взе предвид членове 42 и 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0008/2012),

А.  като има предвид, че членове 49 и 54 от Договора за функционирането на Европейския съюз гарантират свободата на установяване за всички дружества; като има предвид, че презграничното прехвърляне на дружества е един от съществените елементи в доизграждането на вътрешния пазар; като има предвид, че следва да се отбележи липсата на хармонизация на законодателството по отношение на преместването и реда и условията за преместване на официалното или реалното седалище на дадено дружество по съществуващото национално право, от една държава-членка към друга държава-членка, в рамките на единния пазар и свързания с това риск за заетостта, както и административните трудности, генерираните разходи, социалните последици и липсата на правна сигурност;

Б.  като има предвид, че по-голямата част от участниците в общественото допитване, приключило на 15 април 2004 г., се обявиха в полза на приемането на директива в областта на дружественото право относно трансграничното прехвърляне на седалища на дружества;

В.  като има предвид, че с оглед на различията между изискванията, наложени от държавите-членки за миграция на дружествата, решението на Съда по дело Cartesio потвърждава необходимостта от хармонизиран режим за уреждане на трансграничното прехвърляне на седалища на дружества;

Г.  като има предвид, че в решението си по делото Cartesio Съдът не е предоставил необходимите разяснения по отношение на прехвърлянето на седалището на дружество, както се очакваше от Комисията в нейната оценка на въздействието от 2007 г.(16);

Д.  като има предвид, че законодателите, а не Съдът, установяват въз основа на Договора съответните мерки за постигане на свобода на дружествата за прехвърляне на седалището им;

Е.  като има предвид, че в резултат на изявлението на Комисията в нейната оценка на въздействието от 2007 г., съгласно което „вариантът за “бездействие' изглежда по-пропорционален, тъй като не се изискват по-нататъшни действия на ЕС„(17) мобилността на дружествата все още се сблъсква с високи административни разходи, както и със социални и данъчни разходи;

Ж.  като има предвид, че оценката на въздействието на Комисията от 2007 г. не обхваща последиците за социалните политики и политиките на заетост с изключение на участието на заетите лица;

З.  като има предвид, че следва да се предотврати злоупотребата с дружествата „пощенски кутии“ и фиктивните дружества, които имат за цел заобикаляне на законовите, социалните и фискалните условия;

И.  като имат предвид, че прехвърлянето на седалище на дружество не следва да поражда данъчни последици;

Й.  като има предвид, че преместването на седалището следва да води до запазване на правосубектността на дружеството, с оглед гарантиране на доброто му функциониране;

K.  като има предвид, че прехвърлянето не следва да накърнява правата на заинтересованите лица (миноритарни съдружници, работници и служители, кредитори), възникнали преди прехвърлянето;

Л.  като има предвид, че процедурата по прехвърлянето следва да бъде уредена със строги правила по отношение на прозрачността и информацията за заинтересованите лица, преди да се извърши прехвърлянето;

M.  като има предвид, че правата на участие на работниците и служителите са от голямо значение при прехвърляне на седалището на дружество;

Н.  като има предвид, че следва да се осигури съгласуваност на процедурите за участие на работниците и служителите между различните законодателни разпоредби на директивите в областта на дружественото право;

1.  Изисква от Комисията да представи в кратки срокове, въз основа на член 50, параграф 1 и параграф 2, буква ж) от Договора за функционирането на Европейския съюз, предложение за директива относно трансграничното прехвърляне на седалища на дружества, което да е в съответствие с подробните препоръки, посочени в приложението;

2.  Потвърждава, че препоръките отчитат основните права и принципа на субсидиарност;

3.  Счита, че исканото предложение не поражда финансови последици;

4.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и придружаващите я подробни препоръки на Комисията и на Съвета, както и на парламентите и правителствата на държавите-членки.

(1) ОВ L 294, 10.11.2001 г., стр. 1. (2) ОВ L 294, 10.11.2001 г., стр. 22. (3) ОВ L 310, 25.11.2005 г., стр. 1. (4) Решение от 1988 г. по дело Daily Mail (81/87, Recueil , стр. 5483). (5) Решение от 1999 г. по дело Centros (C-212/97, Recueil, стр. I-1459). (6) Решение от 2002 г. по дело Überseering (C-208/00, Recueil, стр. I-9919). (7) Решение от 2003 г. по дело Inspire Art (C-167/01, Recueil, стр. I-10155). (8) Решение от 2005 г. по дело SEVIC Systems (C-411/03, Recueil, стр. I-10805). (9) Решение от 2006 г. по дело Cadbury Schweppes (C-196/04, Recueil, стр. I-7995). (10) Решение от 2008 г. по дело Cartesio (C-210/06, Сборник, стр. I-9641). (11) ОВ С 303 Е, 13.12.2006 г., стр. 114. (12) ОВ С 263 Е, 16.10.2008 г., стр. 671. (13) ОВ С 76 Е, 25.3.2010 г., стр. 11. (14) ОВ С 87 Е, 1.4.2010 г., стр. 5. (15) Приети текстове, P7_TA(2010)0426. (16) Работен документ на службите на Комисията: Оценка на въздействието върху Директивата относно трансграничното прехвърляне на седалища на дружества, SEC (2007) 1707, точка 3.5.2, стр. 24-25. (17) Работен документ на службите на Комисията: Оценка на въздействието върху Директивата относно трансграничното прехвърляне на седалища на дружества, SEC (2007) 1707, точка 6.2.4, стр. 39.

ПОДРОБНИ ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИСКАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Препоръка 1 (относно обхвата на директивата, която следва да се приеме)

Директивата следва да се прилага по отношение на дружествата с ограничена отговорност по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 2005/56/ЕО.

Нейният обхват следва да предвижда подходящо разрешаване на въпроса за разделянето между седалище и място на управление на дружеството.

Препоръка 2 (относно последиците от трансгранично прехвърляне на седалище на дружество)

Директивата следва да позволява на дружествата да упражняват своето право на установяване, като мигрират в приемаща държава-членка, без да губят своята правосубектност, и се преобразуват в дружества, чието положение се регулира от правото на приемащата държава-членка, без да е необходимо да се закриват.

Прехвърлянето не бива да заобикаля законови, социални и фискални условия.

Прехвърлянето следва да влиза в сила на датата на регистрация в приемащата държава-членка. Считано от датата на регистрация в приемащата държава-членка, положението на дружеството следва да се регулира от законодателството на тази държава.

Прехвърлянето не бива да засяга правните отношения на дружеството с трети страни.

Прехвърлянето не следва да поражда данъчни последици, в съответствие с разпоредбите на Директива 90/434/ЕИО(1).

Препоръка 3 (относно правилата за прозрачността и информацията преди решението за прехвърляне)

Ръководството или управителният съвет на дружеството, планиращо прехвърляне, следва да изготви доклад и план на прехвърлянето. Преди ръководството да вземе решение относно доклада и плана на прехвърлянето, представителите на работниците и служителите или, ако няма представители, самите работници и служители, следва да бъдат информирани и консултирани относно предложеното прехвърляне по смисъла на член 4 от Директива 2002/14/ЕО(2).

Докладът следва да се представи на акционерите и на представителите на работниците и служителите или, ако няма представители, на самите работници и служители.

Докладът следва да описва и обосновава икономическите, правните и социалните аспекти на прехвърлянето и да разяснява неговите последици за акционерите, кредиторите и работниците и служителите, които могат да разгледат доклада в определен срок, който не може да бъде по-кратък от един месец или по-дълъг от три месеца преди датата на събранието на акционерите за одобряване на прехвърлянето.

Докладът и планът за прехвърляне следва да се представят на съдружниците и представителите на работниците и служителите на дружеството за разглеждане в подходящ срок преди датата на общото събрание на съдружниците.

Планът за прехвърляне следва да се публикува в съответствие с разпоредбите на Директива 2009/101/ЕО(3).

Препоръка 4 (относно решението на събранието на акционерите)

Общото събрание на съдружниците следва да одобри предложението за прехвърляне в съответствие с установените условия и с мнозинството, необходимо за изменение на учредителния договор и устава съгласно законодателството, приложимо спрямо дружеството в държавата-членка по произход.

Ако дружеството се управлява въз основа на участие на работници и служители, по решение на събранието на съдружниците прехвърлянето може да бъде обвързано с условие за изрично одобрение на приетото участие на работниците и служителите.

Държавите-членки следва да имат възможност да приемат разпоредби, които целят да осигурят подходяща степен на защита за миноритарните съдружници, които са против прехвърлянето, например правото да се пенсионират от дружеството според законодателството, приложимо в неговата държава-членка по произход.

Препоръка 5 (относно проверката на законосъобразността на прехвърлянето)

Държавата-членка по произход на дружеството следва да провери законосъобразността на процедурата по прехвърляне на седалище в съответствие със своето законодателство.

Компетентният орган, определен от държавата-членка по произход, следва да издаде удостоверение, с което всичките изисквани действия и формалности се обявяват за окончателно извършени преди прехвърлянето.

Удостоверението, екземпляр от учредителния договор и устава, предвидени за дружеството в приемащата държава-членка, както и екземпляр от предложението за прехвърляне следва да се представят в рамките на подходящ срок пред органа, отговарящ за регистрацията в приемащата държава-членка. Тези документи следва да са достатъчни за регистрацията на дружеството в приемащата държава-членка. Органът, отговарящ за регистрацията в приемащата държава-членка, следва да се увери, че са изпълнени съществените и формалните условия за прехвърлянето, включително изискванията в приемащата държава-членка за създаването на такова дружество.

Компетентният орган в приемащата държава-членка следва незабавно да уведомява за регистрацията съответния орган в държавата-членка по произход на дружеството. Тогава органът в държавата-членка по произход следва да заличи дружеството от регистъра.

С цел защита на трети страни, регистрацията в приемащата държава-членка и заличаването от регистъра в държавата-членка по произход следва съответно да се оповестят.

Препоръка 6 (относно мерките за защита)

Всяко дружество, срещу което е започната процедура по прекратяване, ликвидация, несъстоятелност или спиране на плащанията или други подобни процедури, следва да няма право да предприема трансгранично прехвърляне на своето седалище.

За целите на висящите съдебни или административни производства, които са започнали преди прехвърлянето на седалището, дружеството следва да се разглежда като дружество със седалище в държавата-членка по произход. Кредиторите следва да имат право на обезпечение.

Препоръка 7 (относно участието на работници и служители)

Правата на участие на работниците и служителите следва да се запазят при прехвърлянето. По правило те следва да се регулират от законодателството на приемащата държава-членка.

Освен това законодателните разпоредби относно правата на работници и служители следва да съответстват на достиженията на правото на Съюза.

(1) Директива 90/434/ЕИО на Съвета от 23 юли 1990 година относно общата система за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията, разделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношение на дружества от различни държави-членки (OВ L 225, 20.8.1990 г., стр. 1). (2) Директива 2002/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 г. за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност (ОВ L 80, 23.3.2002 г., стр. 29). (3) Директива 2009/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за координиране на гаранциите, които държавите-членки изискват от дружествата по смисъла на член 48, втора алинея от Договора, за защита на интересите на членовете и на трети лица с цел тези гаранции да станат равностойни (OВ L 258, 1.10.2009 г., стр. 11).