Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Иран,

–  като взе предвид изявлението от 22 януари 2011 г. на върховния представител на ЕС от името на държавите от групата Е3+3 след разговорите с Иран в Истанбул на 21 и 22 януари 2011 г.,

–  като взе предвид писмото от 21 октомври 2011 г. на върховния представител на ЕС до секретаря на Върховния съвет за национална сигурност на Ислямска република Иран Саед Джалили,

–  като взе предвид доклада на генералния директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) от 8 ноември 2011 г. относно изпълнението на Споразумението за предпазните мерки по Договора за неразпространение на ядреното оръжие, както и съответните разпоредби на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН относно Ислямска република Иран,

–  като взе предвид резолюцията, приета от Управителния съвет на МААЕ на 18 ноември 2011 г.,

–  като взе предвид изявлението на върховния представител на ЕС от 18 ноември 2011 г. относно резолюцията на Управителния съвет на МААЕ,

–  като взе предвид изявлението на върховния представител на ЕС от 29 ноември 2011 г. относно нападението и ограбването на посолството на Обединеното кралство в Техеран,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 9 декември 2011 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно Иран от 14 ноември 2011 г., от 1 декември 2011 г. и от 23 януари 2012 г.,

–  като взе предвид обвързаността на Иран с Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО), необходимостта всички държави, които са страни по този договор, да изпълняват изцяло своите задължения и правото на държавите – страни по договора, да развиват изследванията, производството и употребата на ядрена енергия за мирни цели, в съответствие с членове I и II от този договор, без да бъдат дискриминирани,

–  като взе предвид препоръката на комисията по външни работи до Съвета относно последователна политика по отношение на режими, спрямо които ЕС прилага ограничителни мерки, когато техните ръководители упражняват своите лични и търговски интереси в рамките на ЕС,

–  като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че с ратифицирането на ДНЯО Иран се е отказал от придобиването на ядрени оръжия и е правно обвързан да декларира и да прилага предпазните мерки на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) по отношение на всичките си ядрени дейности, включително ядрения материал;

Б.  като има предвид, че Иран все още трябва да изпълни задълженията си съгласно всички относими резолюции на Съвета за сигурност на ООН, последната от които е Резолюция № 1929 (2010 г.), и всички изисквания на Управителния съвет на МААЕ, в които се посочва предоставянето на пълен и безусловен достъп на Агенцията до всички обекти, съоръжения, лица и документи, които биха позволили действителна инспекция на ядрената програма на Иран и биха дали възможност на МААЕ да изпълни ролята си на пазител, що се отнася до ядрените въпроси;

В.  като има предвид, че в доклада на МААЕ от ноември 2011 г. се изразява „сериозна загриженост по отношение на вероятността ядрената програма на Иран да придобие военно измерение“ поради вероятното продължаване на „някои дейности, свързани с разработването на ядрено взривно устройство“;

Г.  като има предвид, че на 27 декември 2011 г. иранският вицепрезидент Реза Рахими заплаши да използва военна сила с цел затваряне на протока Хормуз, ако бъдат наложени санкции върху износа на петрол от Иран; като има предвид, че е налице допълнително разполагане на европейски и американски военноморски сили, за да се противодейства на тази заплаха, и че военният статус вече е достигнал „повишена бойна готовност“ в целия регион;

Д.  като има предвид, че в нарушение на своите задължения по ДНЯО Иран е изградил тайно съоръжение за обогатяване на уран във Фордо, недалече от Ком, и е уведомил МААЕ за неговото съществуване много след започване на строителството на съоръжението; като има предвид че този подход на засекретяване допълнително подкопава доверието в уверенията на Иран за чисто гражданското естество на неговата ядрена програма;

Е.  като има предвид, че на 5 януари 2012 г. турският министър на външните работи Ахмет Давутоглу предаде покана от върховния представител на ЕС към Иран за възобновяване на ядрените преговори с групата Е3+3; като има предвид, че по време на посещението на турския министър на външните работи иранският външен министър Али Акбар Салехи заяви, че Иран е готов да възобнови разговорите;

Ж.  като има предвид, че външните министри на ЕС приеха допълнителни ограничителни мерки срещу Иран в енергийния сектор, включително поетапно налагане на ембарго върху вноса на ирански суров петрол в ЕС, във финансовия сектор, включително срещу Централната банка на Иран, и в транспортния сектор, както и допълнителни ограничения върху износа, по-конкретно на злато и чувствителни стоки и технологии с двойна употреба, както и включване в ограничителните мерки на допълнителни лица и образувания, няколко от които под контрола на Ислямската революционна гвардия (IRGC);

З.  като има предвид, че Съветът отново потвърди ангажимента си да работи в посока постигане на дипломатическо решение на иранския ядрен въпрос в съответствие с подхода с двойна насоченост;

И.  като има предвид, че Съветът отново потвърди, че целта на ЕС остава постигането на всеобхватно и дългосрочно уреждане на въпроса, което да изгради международно доверие в изцяло мирния характер на ядрената програма на Иран, като същевременно се зачита легитимното право на Иран да използва ядрена енергия за мирни цели в съответствие с ДНЯО;

1.  Заявява отново, че рисковете от разпространение на ядрено оръжие във връзка с иранската ядрена програма остават източник на сериозна загриженост в ЕС, и изразява сериозна загриженост относно изявлението в доклада на МААЕ, според което надеждна информация „показва, че Иран е провел дейности, свързани с разработването на ядрено взривно устройство“;

2.  Изразява дълбоко съжаление, че Иран ускори дейностите си по обогатяване на уран в нарушение на шест резолюции на Съвета за сигурност на ООН и на единадесет резолюции на Управителния съвет на МААЕ, както е видно от неотдавнашното започване на операции по обогатяване на уран до 20 % в подземното съоръжение във Фордо, близо до Ком;

3.  Отправя отново призива си към Иран за незабавно прекратяване на развиването на технологията за обогатяване на уран, която далеч надхвърля необходимостта от гарантиране на сигурността на доставките от гориво за граждански цели и не зачита международното безпокойство, свързано с незаконни военни намерения;

4.  Подкрепя допълнителните ограничителни мерки, приети от Съвета срещу Иран в енергийния и финансовия сектор, както и допълнителните санкции срещу лица и образувания, включително няколко, които са под контрола на Ислямската революционна гвардия (IRGC); признава, че санкциите и дипломатическите мерки биха могли да бъдат от помощ, за да накарат иранското правителство да приеме и спазва резолюциите на ООН, като по този начин се избегне по-нататъшна ескалация; отбелязва, че санкциите не са цел сами по себе си и че до този момент санкциите, които ЕС е наложил на Иран, не са постигнали поставените цели;

5.  Заявява отново отдавна поддържаната от ЕС позиция, че неуредените въпроси с Иран относно неговата ядрена програма трябва да бъдат решени по мирен път и че няма военно решение на конфликта;

6.  Отбелязва, че ще бъде въведено поетапно ембарго на износа на ирански суров петрол за ЕС и че сключените вече договори могат да бъдат изпълнявани до 1 юли 2012 г.; призовава Съвета да вземе решение относно мерките, които да компенсират последиците от ембаргото върху различните държави – членки на ЕС;

7.  Изисква налагането на целенасочени санкции или ограничителни мерки, съразмерни с набелязаните цели, които да въздействат основно върху отговорните представители на елита на репресивни или престъпни режими и върху отговорните лица извън държавните структури на държави в упадък, като неблагоприятното въздействие на санкциите върху цивилното население, особено върху най-уязвимите групи, бъде сведено до минимум в рамките на възможното;

8.  Подкрепя ангажимента на Съвета да работи за постигане на дипломатическо решение на иранския ядрен въпрос в съответствие с подхода с двойна насоченост и целта на ЕС да постигне цялостно и дългосрочно уреждане на въпроса; призовава иранските органи да дадат положителен отговор на предложението за преговори по същество, съдържащо се в писмото на върховния представител на ЕС от 21 октомври 2011 г., като ясно демонстрират готовността си да се ангажират с мерки за изграждане на доверие и да се включат в съдържателни преговори, без да поставят предварителни условия, с цел действително преодоляване на съществуващите опасения по отношение на ядрения въпрос;

9.  Подновява призива си към иранските органи да изпълняват задълженията на Иран по ДНЯО; призовава настоятелно иранския парламент и правителство да ратифицират и прилагат Допълнителния протокол и да прилагат изцяло разпоредбите на Общото споразумение за предпазните мерки;

10.  Приветства факта, че Иран се съгласи да приеме делегация на високо равнище от МААЕ, която да извърши проверки, под ръководството на заместник генералния директор Herman Nackaerts, от 29 до 31 януари 2012 г.;

11.  Призовава настоятелно Иран да сътрудничи изцяло с МААЕ по всички неуредени въпроси, особено тези, които дават повод за безпокойство във връзка с евентуално военно измерение на ядрената програма на Иран, включително чрез осигуряване на незабавен, пълен и безусловен достъп до всички обекти, съоръжения, лица и документи, изискани от МААЕ, както и да не възразява срещу назначаването на инспектори; подчертава колко е важно да са гарантира, че МААЕ разполага с всички необходими ресурси и правомощия за осъществяването на своята дейност в Иран;

12.  Подкрепя усилията на МААЕ да следи развитието на иранската ядрена програма, за да предоставя на международната общност точен преглед на положението;

13.  Признава, че диалогът и сътрудничеството с Турция могат да изиграят важна роля с оглед постигането на решение;

14.  Осъжда решително иранската заплаха за затваряне на протока Хормуз; настоятелно призовава иранските органи да не блокират протока Хормуз; счита, че подобно действие може да доведе до регионален конфликт и да предизвика ответни мерки от страна на международната общност;

15.  Изразява съжаление относно продължаващия отказ на Китай и Русия да подкрепят санкциите срещу Иран в рамките на Съвета за сигурност на ООН; призовава Русия да прекрати предоставянето на помощ за развитието на иранската ядрена програма, докато Иран започне да спазва напълно задълженията си съгласно съответните резолюции на ООН;

16.  Осъжда категорично нападението срещу посолството на Обединеното кралство в Техеран на 29 ноември 2011 г.; призовава иранското правителство да изпълни своите международни задължения, включително съгласно Виенската конвенция, за защита на дипломати и посолства;

17.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите – членки на ЕС, на правителството и парламента на Турция, на правителството и парламента на Китайската народна република, на правителството и парламента на Руската федерация, на генералния директор на МААЕ, на генералния секретар на ООН, на Службата на върховния лидер и на правителството и парламента на Ислямска република Иран.