Резолюция на Европейския парламент от 15 февруари 2012 г. относно приложимостта на въвеждането на стабилизационни облигации (2011/2959(RSP))
Европейският парламент,
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 1173/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. за ефективното прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната(1) (част от „пакета 6“),
– като взе предвид Зелената книга на Комисията от 23 ноември 2011 г. относно приложимостта на въвеждането на стабилизационни облигации,
– като взе предвид представянето на заместник-председателя на Комисията Рен пред комисията по икономически и парични въпроси на 23 ноември 2011 г. и размяната на мнения с германския съвет на икономическите експерти относно Европейския пакт за обратно изкупуване на дълга на 29 ноември 2011 г.,
– като взе предвид междинния доклад на председателя на Европейския съвет г-н ван Ромпьой, озаглавен „Към по-силен икономически съюз'от 6 декември 2011 г.,
– като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че Парламентът отправи искане Комисията да представи доклад за възможността да бъдат въведени еврооблигации, което е неразделна част от споразумението между Парламента и Съвета относно пакета за икономическо управление („пакета 6“);
Б. като има предвид, че еврозоната е в уникално положение, при което държавите-членки на еврозоната имат единна валута без обща фискална политика и единен пазар на облигации;
В. като има предвид, че за емитирането на облигации със солидарна отговорност би бил необходим процес на по-дълбока интеграция;
1. Изразява дълбока загриженост във връзка с непрекъснатото напрежение на пазарите на държавни облигации в еврозоната, което се отразява в разширяване на спредовете, висока колебливост и уязвимост към спекулативни атаки през последните две години;
2. Счита, че еврозоната като емитент на втората международна валута в света носи съвместна отговорност за стабилността на международната парична система;
3. Подчертава, че е от стратегически дългосрочен интерес за еврозоната и нейните държави-членки да извлекат всички възможни ползи от еврото, което има потенциал да се превърне в глобална резервна валута;
4. По-специално отбелязва, че пазарът на държавни облигации в САЩ и пазарът на държавни облигации в цялата еврозона са сравними по размер, но не и по ликвидност, разнообразие и ценообразуване; посочва, че би могло да бъде в интерес на еврозоната да развива общ ликвиден и диверсифициран пазар на облигации и че един пазар на стабилизационни облигации би представлявал жизнеспособна алтернатива на пазара на облигации на САЩ и би утвърдил еврото като глобално „безопасно убежище“;
5. Също така счита, че еврозоната и нейните държави-членки носят отговорност за гарантиране на дългосрочната стабилност на валутата, използвана от над 330 милиона души и от много дружества и инвеститори, която индиректно оказва влияние върху останалия свят;
6. Посочва, че стабилизационните облигации биха се различавали от облигациите, емитирани от федерални държави като САЩ и Германия, и поради това не могат точно да се сравняват с американските държавни облигации и с Bundesanleihen;
7. Приветства представянето на Зелената книга, която отговаря на отдавнашно искане на Европейския парламент, и я счита за полезна отправна точка за по-нататъшно обмисляне; изразява непредубеденост и готовност да обсъжда активно всички въпроси, както силни страни, така и слабости, свързани с приложимостта на въвеждането на стабилизационни облигации под различни форми; насърчава Комисията още повече да задълбочи анализа си след широк обществен дебат, в който следва да участват и Европейският парламент и националните парламенти, както и ЕЦБ, ако счете това за целесъобразно; счита, че нито един от трите варианта, представени от Комисията, не е сам по себе си отговор на настоящата криза с държавните дългове;
8. Отбелязва, че според оценката на Комисията, която е част от Зелената книга относно приложимостта на въвеждането на стабилизационни облигации, стабилизационните облигации ще улесняват провеждането на паричната политика в еврозоната и ще повишат ефективността на пазара на държавни облигации и на по-широката финансова система на еврозоната;
9. Повтаря позицията си, че за общо имитиране на облигации трябва да съществува устойчива фискална рамка, целяща както засилено икономическо управление, така и икономически растеж в еврозоната, и че последователността е ключов въпрос, включващ обвързваща пътна карта, подобна на критериите от Маастрихт за въвеждането на единната валута, и използваща всички поуки от тях;
10. Счита, че целите в основата на решенията, взети на Европейския съвет от 8-9 декември 2011 г. за допълнително укрепване на устойчивостта на публичните финанси, също допринасят за създаването на необходимите условия за евентуално въвеждане на стабилизационни облигации;
11. Вярва, че стабилизационните облигации биха могли да бъдат допълнително средство за стимулиране на спазването на Пакта за стабилност и растеж, при условие че те обръщат внимание на проблемите на моралния риск и споделената отговорност; отбелязва, че е необходима допълнителна работа във връзка с вариантите, представени в Зелената книга, по въпроси като:
–
ефективни пазарни стимули за намаляване равнищата на дълга,
–
критерии за присъединяване и оттегляне, споразумения за условност, споразумения за падеж, преразпределение на ползите от финансирането за настоящите страни с кредитен рейтинг AAA,
–
система за диференциране на лихвените проценти между държави-членки с различен кредитен рейтинг,
–
бюджетна дисциплина и увеличаване на конкурентоспособността,
–
про-циклични и свързани с дълга дефлационни ефекти,
–
достатъчна привлекателност за пазарните инвеститори при контролиране или избягване на свръхобезпечеността и преразпределение на рисковете между държавите,
–
предимство на стабилизационните облигации пред националните облигации, в случай че дадена държава-членка не изпълнява задълженията по дълга си,
–
критерии за отпускане на заеми на държавите-членки и възможността за обслужване на дълга,
–
измерими и приложими програми за дълга,
–
условията на обвързваща пътна карта, подобна на критериите от Маастрихт за въвеждането на единната валута,
–
взаимодействие с Европейския инструмент за финансова стабилност/Европейския механизъм за стабилност за онези държави-членки, които имат проблеми с ликвидността,
–
подходящи правни изисквания, включително изменения на договорите и конституциите;
12. Счита, че перспективата за стабилизационни облигации може да засили стабилността в еврозоната в средносрочен план; при все това призовава Комисията да представи бързо предложения, с които да обърне решително внимание на сегашната криза с държавните дългове, като Европейския пакт за обратно изкупуване на дълга, предложен от германския съвет на икономическите експерти, и/или финализирането и ратифицирането на договор за Европейски механизъм за стабилност и/или евро-сметки, както и съвместно управление на държавни дългови емисии;
13. Посочва, че настоящата резолюция представлява предварителен отговор на Зелената книга на Комисията, който ще бъде последван от по-обхватна резолюция под формата на доклад по собствена инициатива;
14. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на Европейската централна банка.