Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2010/0207(COD)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0225/2011

Внесени текстове :

A7-0225/2011

Разисквания :

PV 15/02/2012 - 18
CRE 15/02/2012 - 18

Гласувания :

PV 16/02/2012 - 8.1
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2012)0049

Приети текстове
PDF 786kWORD 492k
Четвъртък, 16 февруари 2012 г. - Страсбург
Схеми за гарантиране на депозитите ***I
P7_TA(2012)0049A7-0225/2011
Резолюция
 Консолидиран текст
 Приложение
 Приложение
 Приложение
 Приложение
 Приложение

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 16 февруари 2012 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за гарантиране на депозитите (преработка) (COM(2010)0368 – C7-0177/2010 – 2010/0207(COD))

(Обикновена законодателна процедура– преработка)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2010)0368),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 53, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0177/2010),

–  като взе предвид становището на комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание,

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид мотивираните становища, внесени в рамките на Протокол (№ 2) относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност от датския парламент, германския Бундестаг, германския Бундесрат и шведския парламент, в които се посочва, че проектът за законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

–  като взе предвид становището на Европейската централна банка от 16 февруари 2011 г.(1),

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно по-структурирано използване на техниката за преработване на нормативни актове(2),

–  като взе предвид писмото на комисията по правни въпроси от 24 февруари 2011 г. до комисията по икономически и парични въпроси съгласно член 87, параграф 3 от своя правилник,

–  като взе предвид членове 87, 55 и 37 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и комисията по правни въпроси (A7-0225/2011),

А.  като има предвид, че съгласно становището на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията въпросното предложение не съдържа никакви изменения по същество освен тези, които са идентифицирани като такива в предложението, и че по отношение кодификацията на непроменените разпоредби на предишните актове с въпросните изменения предложението се свежда до обикновена кодификация на съществуващите актове, без промяна по същество,

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене, като взема предвид препоръките на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) ОВ C 99, 31.3.2011 г., стр. 1.
(2) ОВ C 77, 28.3.2002 г., стр. 1.


Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 16 февруари 2012 г. с оглед приемането на Директива 2012/.../ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за гарантиране на депозитите (преработена)
P7_TC1-COD(2010)0207

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 53, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейската централна банка(1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(2),

като имат предвид, че:

(1)  В Директива 94/19/ЕО от 30 май 1994 г. на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за гарантиране на депозитите(3) трябва да бъдат внесени няколко съществени изменения. С оглед постигане на яснота посочената директива следва да бъде преработена.

(2)  За да се улесни предприемането и осъществяването на дейността на кредитните институции, е необходимо да се премахнат различиятаводещите до изкривяване на пазара различия между нормативните уредби на държавите-членки по отношение на правилата за схемите за гарантиране на депозитите, на които се подчиняват тези институции. [Изм. 1]

(2а)  За да се предотвратят бъдещи вземания към схемите за гарантиране на депозитите, вниманието следва да бъде съсредоточено върху превантивните действия и надзора, като се осигури координирана и прозрачна оценка на търговските модели на новите и съществуващите участници въз основа на общ подход, съгласуван между европейския надзорен орган (Европейски банков орган), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета(4) (ЕБО) и компетентните органи, което евентуално да доведе до въвеждането на допълнителни изисквания относно надзора, ограничения на дейността, задължителни промени в търговския модел или дори изключване на кредитните институции, които поемат неразумни рискове.[Изм. 2]

(3)  Настоящата директива представлява основно средство за изграждането на вътрешния пазар от гледна точка на свободата на установяване и свободата на предоставяне на финансови услуги в областта на кредитните институции, като същевременно се повишава стабилността на банковата система и се засилва защитата на вложителите. По отношение на макроикономическите разходи, свързани с изпадането на кредитни институции в неплатежоспособност, и отрицателното въздействие върху финансовата стабилност и доверието на вложителите, наред с мярката за изплащане на гарантираните суми на вложителите следва да се осигури достатъчна гъвкавост, за да може чрез схемите за гарантиране на депозитите да се прилагат мерки за превенция и подпомагане. Тъй като в този случай участващите кредитни институции поемат самостоятелно разходите за схемите за гарантиране на депозитите, налице са подходящи стимули за ранно разпознаване на проблеми в участващите кредитни институции и оказване на противодействие в случаи на опасност за сигурността чрез съответни мерки като например изисквания относно преструктурирането. Схеми за гарантиране на депозитите, чрез които могат да се предприемат и превантивни действия, представляват важно допълнение към действията на надзорните органи в рамките на текущия контрол и ликвидирането на кредитни институции по съответния ред. Мерките за подпомагане чрез схеми за гарантиране на депозитите следва обаче винаги да бъдат предмет на определени условия, а техните действия следва винаги да са в съответствие с конкурентното право.[Изм. 3]

(3а)  Подходящите стимули за ефективно действие на схемите за гарантиране на депозитите съществуват по-специално там, където има възможно най-висока степен на съответствие между областите на тяхната компетентност и зоната, в която се понасят разходите от изпадането на кредитната институция в неплатежоспособност. За да се вземе под внимание нарастващата интеграция на вътрешния пазар, следва да бъде възможно обединяване на схемите за гарантиране на депозитите на различни държави-членки или за изграждане на доброволна основа на отделни трансгранични схеми. Предпоставка за одобрение от страна на компетентните органи следва да бъде достатъчната стабилност и балансирания състав на новите и съществуващите схеми за гарантиране на депозитите. Трябва да се избягват отрицателните последици за финансовата стабилност, като например последиците от покриването на няколко високорискови кредитни институции, които в рамките на собствените си схеми за гарантиране на депозитите биха представлявали само среден риск, но съответно не биха постъпили вноски в съществуващите защитни схеми.[Изм. 4]

(4)  С Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. за изменение на Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока за изплащане(5) от Комисията се изисква при необходимост да представи предложения за изменение на Директива 94/19/ЕО. Настоящата директива включва хармонизирането на механизмите за финансиране на схемите за гарантиране на депозитите, възможните модели за въвеждане на вноски, зависещи от риска, ползите и разходите от евентуалното въвеждане на схема за гарантиране на депозитите за целия Европейски съюз, ефектът от различията между законодателствата по отношение на прихващането и насрещните вземания, ефективността на системата, хармонизирането на обхвата на гаранцията по отношение на продуктите и вложителите.

(5)  Директива 94/19/ЕО беше основавана на принципа за хармонизирано минимално ниво на защита на депозитите минимална хармонизация. Вследствие на това в Съюза бяха създадени понастоящем има множество схеми за гарантиране на депозитите, които значително се различават помежду си. Това предизвика изкривяване на пазара при кредитните институции и доведе до ограничение на ползите от вътрешния пазар за вложителите.Чрез формулирането на общовалидни за целия Съюз изисквания към схемите за гарантиране на депозитите, включително по отношение на гарантираните депозити, гарантирания размер, целевото равнище, условията за използване на средствата и договореностите за изплащане, на вложителите се гарантира единно за целия Съюз равнище на защита при еднаква стабилност на схемите за гарантиране на депозитите. Същевременно въвеждането на тези общи изисквания за схемите за гарантиране на депозитите е от решаващо значение за премахване на нарушенията на пазара. Следователно настоящата директива допринася за завършване на изграждането на вътрешния пазар. [Изм. 5]

(6)  С цел повишаване на финансовата стабилност с Настоящата директива следва да се създадат условия на равнопоставеност между кредитните институции, да се даде възможност предоставя на вложителите лесно да разбират характеристиките наинформация относно гарантираните и негарантираните финансови продукти и следва да гарантира предоставянето на информация относно функционирането на схемите за гарантиране на депозитите. и да се улесниВъзможността да се предотврати изпадането на кредитна институция в неплатежоспособност чрез съответни мерки на схемата за гарантиране на депозитите следва да защити доверието във финансовата стабилност и следва да бъде в интерес на частните вложители, нуждаещите се от защита местни органи и преди всичко на малките и средните предприятия (МСП). По този начин може да се избегнат голяма част от отрицателните последици в случай на изпадане в неплатежоспособност на кредитна институция, като например внезапната загуба на връзката с банката. В случай че определено плащане стане изискуемо съгласно гаранция, настоящата директива следва да осигури бързото изплащане на гарантираните суми на вложителите чрез стабилни и надеждни схеми за гарантиране на депозитите. Затова защитата на депозитите следва да бъде максимално хармонизирана и опростена в рамките на възможното.[Изм. 6]

(7)  В случай на закриване на неплатежоспособна кредитна институция вложителите във всички клонове, намиращи се в държава-членка, различна от тази, в която се намира седалището на кредитната институция, трябва да бъдат защитени от същата схема за гарантиране като другите вложители в институцията.

(8)  По принцип настоящата директива изисква всяка кредитна институция да се присъедини към схема за гарантиране на депозити; всяка държава-членка, която допуска клонове на кредитна институция, чието седалище е в трета държава, трябва да реши как да прилага настоящата директива спрямо такива клонове и да отчита необходимостта от защита на вложителите и поддържане на интегритета на финансовата система. От съществено значение е вложителите в такива клонове да бъдат напълно информирани за разпоредбите относно гаранцията, които ги засягат.

(9)  Въпреки че по принцип всички кредитни институции би трябвало да участват в схема за гарантиране на депозитите, следва да се има предвид, че съществуват системи, които защитават самите кредитни институции (институционални защитни схеми) и по-конкретно гарантират ликвидността и платежоспособността им. Тези схеми осигуряват на вложителите защита, която допълва осигуряваната от схемите за гарантиране на депозитите защита. Ако тези схеми са отделни от схемите за гарантиране на депозитите, ролята им за осигуряване на допълнителна защита следва да се отчита при определянето на вноските на членовете им в схемите за гарантиране на депозитите. Хармонизираният размер на гаранцията следва да не засяга схемите за защита на самите кредитни институции, освен ако тези схеми изплащат гарантираните суми по депозитите на вложителите. Вложителите следва да имат право да предявяват вземанията си пред всички схеми, особено ако не може да се осигури защита от взаимна гаранционна схема. Следователно никоя схема или система не следва да бъде изключена от обхвата на настоящата директива.[Изм. 7]

(9а)  Всяка кредитна институция следва да бъде включена в схема за гарантиране на депозитите, която да е призната съгласно настоящата директива, като по този начин ще се осигури високо равнище на защита на потребителите и равнопоставени условия между кредитните институции и ще се предотврати регулаторната конкуренция. Схемите за гарантиране на депозитите следва да могат да осигуряват тази защита непрекъснато.[Изм. 8]

(9б)  Основната задача на една схема за гарантиране на депозитите е да защитава вложителите срещу последиците от изпадането в неплатежоспособност на кредитна институция. Схемите за гарантиране на депозитите следва да могат да осигуряват тази защита по различни начини: следователно в единия край на спектъра от дейности на схемите за гарантиране на депозитите би следвало да стои възможността за схеми, които се занимават единствено с изплащане на гарантираните суми („paybox“).[Изм. 9]

(9в)  Схемите за гарантиране на депозитите следва обаче да имат функции, които да са по-сложни от чистото изплащане на гарантираните суми, като задължат участващите кредитни институции да предоставят допълнителна информация и на тази основа да изградят системи за ранно предупреждение. По този начин зависещите от риска вноски могат да бъдат коригирани на ранен етап или да бъдат предложени превантивни мерки срещу установените рискове. В случай на опасност от дисбаланси схемите за гарантиране на депозитите следва да могат да определят подкрепящи мерки или да използват своите ресурси, за да подпомогнат ликвидацията на проблемните кредитни институции по съответния ред с цел избягване на разходите по изплащане на гарантираните суми на вложителите и другите неблагоприятни последици на неплатежоспособността.[Изм. 10]

(9г)  На другия край на спектъра от дейности схемите за гарантиране на депозитите би следвало да могат да приемат формата на институционални защитни схеми, както е посочено в член 80, параграф 8 от Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции(6). Институционалните защитни схеми предпазват самата кредитна институция, като по-специално осигуряват нейната ликвидност и платежоспособност. Компетентните органи следва да ги признаят за схеми за гарантиране на депозитите, ако изпълняват всички критерии, установени в член 80, параграф 8 от Директива 2006/48/ЕО и в настоящата директива. Чрез тези критерии по-специално се гарантира, че както при другите схеми за гарантиране на депозитите, винаги има на разположение достатъчно средства в случай на необходимост от изплащане.[Изм. 11]

(10)  Институционалните защитни схеми са описани в член 80, параграф 8 от Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (преработена)(7) и може да бъдат признати за схеми за гарантиране на депозитите от компетентните органи, ако изпълняват всички критерии, установени в посочения член и в настоящата директива.[Изм. 12]

(11)  По време на неотдавнашната финансова криза некоординираното увеличение на гарантирания размер на депозитите в Съюза доведе в няколко случая до прехвърляне на средствата на вложителите към банките в държавите с по-висок размер на гаранцията. Тези некоординирани увеличения доведоха до намаляване на ликвидността на някои банки, и то в условията на икономическо напрежение. Когато икономическите условия са стабилни, различните гарантирани размери на депозитите може да накарат вложителите да избират депозитите с най-висока гаранция вместо най-подходящите за тях депозити. Подобни различия в гарантирате размери може да доведат до нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар. Затова е наложително да се осигури хармонизирано ниво на защита от всички признати схеми за гарантиране на депозитите, където и да се намират те в рамките на Съюза. Все пак определени депозити, свързани с личното състояние на вложителите, може да бъдат защитени с по-висока гаранция, но за ограничен период от време. [Изм. 13]

(11а)  По време на финансовата криза съществуващите схеми за гарантиране на депозитите се оказаха неспособни да понесат всички загуби, така че да защитят вложителите. Поради това е необходимо наличните финансови средства на схемите за гарантиране на депозитите да достигат определено целево равнище и да може да се събират извънредни вноски. При необходимост схемите за гарантиране на депозитите следва да имат подходящи механизми за алтернативно набиране на средства, за да могат да получават краткосрочно финансиране с цел покриване на вземанията към тях.[Изм. 14]

(12)  За всички вложители следва да се прилага един и същиедно и също законно право по отношение на схема за гарантиране на депозитите в съответствие с установения в настоящата директива гарантиран размер на депозитите, независимо дали валутата на съответната държава-членка е еврото или не и независимо дали дадена банка е член на система, която защитава самата кредитна институция. Държавите-членки, чиято валута не е евро следва да могат да закръгляват получените от преизчислението суми, без да се засяга равностойната защита на вложителите. [Изм. 15]

(13)  От една страна, гарантираният размер, предписан в настоящата директива, не трябва да оставя твърде голяма част от депозитите без защита, в интерес както на защитата на потребителите, така и на стабилността на финансовата система; от друга страна, трябва да се вземат предвид разходите за финансиране на схемите. Следователно изглежда разумно хармонизираният гарантиран размер да бъде определен на 100 000 EUR

(14)  Настоящата директива запазва принципът на хармонизиран лимит на вложител, а не на депозит. Следователно е уместно да се вземат предвид депозити, направени от вложители, които или не се посочват като титуляри на сметка, или не са еднолични титуляри; следователно лимитът следва да се прилага по отношение на всеки вложител, който може да бъде идентифициран. Принципът на хармонизиран лимит на вложител, а не на депозит не следва да се прилага по отношение на предприятията за колективно инвестиране, за които важат специални правила за защита, които не се прилагат по отношение на горепосочените депозити.

(15)  Държавите-членки следва също така да не бъдат възпрепятствани да създават системи за защита на пенсиите като цяло, които следва да функционират отделногарантират, че депозитите, произтичащи от определени сделки, са гарантирани изцяло от схемите за гарантиране на депозитите за даден период от време. Държавите-членки следва да не бъдат възпрепятствани да защитават определени депозити по социални причини илиТе включват депозитите във връзка със сделки с покупката или продажбата на частни жилищни недвижими имоти, предназначени за частни лица. Това следва да важи и за депозитите, които са защитени по определени социални причини, посочени в националното право, и са свързани със събития от жизнения цикъл като раждане, сключване на брак, развод и по-специално пенсиите за старост или са в резултат на изплащането на определени осигуровки или обезщетения. Във всички случаи следва да се спазват правилата за държавната помощ. [Изм. 16]

(16)  Необходимо е да се хармонизират методите за финансиране на схемите за гарантиране на депозитите или на самите кредитни институции. От една страна, разходите по финансиране на такива схеми трябва да се поемат главнопо принцип от самите кредитни институции; от друга страна, финансовите възможности на такива схеми следва да са пропорционални на техните задължения. За да се гарантира, че за вложителитесхемите за гарантиране на депозитите във всички държави-членки се прилага еднакво ниво на защита и че схемитепоказват еднакво висока степен на стабилност, следва да се определи единно ex-ante целево финансово равнище за всички схеми за гарантиране на депозитите.си заемат взаимно парични средства само ако от съответната схема за гарантиране на депозитите са били положени съществени усилия за финансиране, финансирането на схемите за гарантиране на депозитите следва да бъде хармонизирано на високо равнище. Това обаче не следва да застрашава стабилността на банковата система на съответната държава-членка.[Изм. 17]

(17)  За да бъде ограничена защитата на депозитите до равнището, което е необходимо за осигуряване на правна яснота и прозрачност за вложителите, и за да се избягва прехвърлянето на инвестиционни рискове към схемите за гарантиране на депозитите, определени финансови продукти с инвестиционен характер следва да бъдат изключени от обхвата на гаранцията, по-конкретно продуктите, които не се изплащат по номинална стойност и са на приносител, а не поименнииздадени на приносител, а не на поименно посочено лице. [Изм. 37]

(18)  За определени вложители защитата на депозитите следва да не важи, по-конкретно за публичните органи или за другите финансови институции. Поради факта, че броят им е ограничен в сравнение с всички други вложители, въздействието на това изключение върху финансовата стабилност при изпадане на банка в неплатежоспособност е минимално. Освен това органите на властта имат много по-лесен достъп до кредитиране в сравнение с гражданите. При все това държавите-членки следва да се уверят, че са гарантирани и депозитите на нуждаещите се от защита местни органи. По принцип нефинансовите предприятия следва да бъдат включени в обхвата на защитата независимо от размера им. [Изм. 18]

(19)  Вложители, чиито дейности включват изпирането на пари по смисъла на член 1, параграфи 2 и 3 от Директива 2005/60/EО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. за предотвратяване използването на финансовата система за изпиране на пари и финансирането на тероризъм(8) следва да бъдат изключени от плащанията от страна на схемите за гарантиране на депозитите.

(20)  Разходите на кредитните институции по участие в схема за гарантиране нямат отношение към разходите, които биха възникнали в резултат на масово изтегляне на банкови депозити не само от кредитна институция в затруднение, но също така и от стабилни институции, след загуба на доверието на вложителите в стабилността на банковата система.

(21)  Необходимо е наличните финансови средства на схемите за гарантиране на депозитите да бъдат на определено целево равнище и да може да се събират извънредни вноски. При необходимост схемите за гарантиране на депозитите следва да имат подходящи механизми за алтернативно набиране на средства, за да могат да получават краткосрочно финансиране с цел покриване на вземанията към тях.

(22)  Финансовите средства на Схемите за гарантиране на депозитите следва да бъдат използвани главноразполагат с достатъчно финансови средства за изплащане на гарантираните суми на вложителите в случай на изпадане на кредитна институция в неплатежоспособност. В много случаи обаче следва да бъдат предприети мерки за подпомагане с цел предотвратяване на изпадането на кредитна институция в неплатежоспособност, тъй като тези мерки често са по-ефективни от изплащането на гарантираните суми на вложителите. Освен това с тези мерки могат да се избегнат допълнителните разходи и отрицателните последици за финансовата стабилност и да засили доверието на вложителите. Поради това средствата на схемата за гарантиране на депозитите следва да могат да се използват и за мерки за подпомагане. Мерките за подпомагане следва винаги да бъдат свързани с изисквания към подкрепяната институция. ТеТези мерки обаче биха моглиследва да бъде възможно да се използват и за финансиране на прехвърлянето на депозити към другавъв връзка с ликвидацията на кредитна институция по съответния ред, ако по този начин се постига най-евтината алтернатива на схемата за гарантиране на депозитите. Следователно разходите за схемата за гарантиране на депозитите не следва да надхвърлят размера на гарантираните депозити в съответната кредитна институция. Освен това те биха могли до известна степен ‐ както е предвидено в настоящата директива ‐ да бъдат използвани за финансиране с цел предотвратяване на изпадане на банки в неплатежоспособност. Тези мерки следва да са съобразени с правилата за държавната помощ. Това не засягаТези възможности за действие на схемите за гарантиране на депозитите не следва да засягат бъдещата политика на Комисията по отношение на създаването на национални фондове за спасяване на банки. [Изм. 19]

(22а)  Средства на схемите за гарантиране на депозитите следва да могат да се използват за финансиране на непрекъснатото управление на сметките по отношение на дела на гарантираните депозити на дадена институция.[Изм. 20]

(23)  В точка 14, таблица 1 от приложение І към Директива 2006/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции(9) определени активи се категоризират в съответствие с риска. Посочената таблица следва да бъде взета предвид, за да се гарантира, че схемите за гарантиране на депозитите инвестират само в нискорискови активи.

(24)  При определянето на вноските в схемите за гарантиране на депозитите следва да се отчита степента на риска, поеман от членовете им. Това би дало възможност за отразяване на рисковите профили на отделните банки, в това число техните различни търговски модели, би довело до справедливо изчисляване на вноските и би създало стимули за извършване на по-нискорискова търговска дейност. За тази цел следва да се определи стандартен метод за определяне и изчисляване на базираните на риска вноски в схемите за гарантиране на депозитите. Разработването на набор от основни показатели, задължителни за всички държави-членки, и на набор от незадължителни допълнителни показатели, основан на общ подход, съгласуван между ЕБО и компетентните органи, постепенно би осигурило хармонизация. Въпреки това естеството на поетите от участващите кредитни институции рискове може да се променя в зависимост от условията на пазара и търговските дейности на кредитните институции. Затова е разумно, наред със стандартния метод, да се даде възможност на схемите за гарантиране на депозитите да прилагат и собствени, основани на риска методи, при условие че тези алтернативни основани на риска методи съответстват на насоките, които предстои да бъдат разработени от ЕБО след консултация с Европейския форум на застрахователите на депозити. По този начин се отчитат рисковите профили на отделните банки, постига се по-прецизно изчисляване на вноските съобразно условията на пазара в държавите-членки и се създават стимули за извършване на по-нискорискова търговска дейност. За да се вземат предвид областите на кредитния сектор с особено ниска степен на риск, които са обект на специално регулиране по националното право, следва да се предвидят съответни ограничения на вноските за плащане.[Изм. 21]

(24а)  В някои случаи рентабилността е била използвана като показател за намаляване на риска по отношение на зависещите от риска премии. По този начин не се взема под внимание търговските модели на взаимните гаранционни схеми, които нямат за цел максимално увеличаване на печалбата. Освен това желанието за увеличаване на печалбата може да създаде погрешен стимул за приемане на по-рисковани стратегии. Следва да се възприеме холистичен подход спрямо стабилността на търговския модел.[Изм. 22]

(25)  Защитата на депозитите е съществен елемент от изграждането на вътрешния пазар и задължително допълнение към системата за надзор на кредитните институции предвид солидарността, която тя създава между всички институции на даден финансов пазар в случай на неплатежоспособност на някоя от тях. Затова схемите за гарантиране на депозитите следва да имат право да си заемат взаимно парични средства при нужда. 

(26)  Срокът за изплащане от максимум шест седмици, който е в сила от 31 декември 2010 г., не е в съответствие с необходимостта да се запази доверието на вложителите и не отговаря на техните нужди. Поради това срокът за изплащане следва да се намали на една седмицапет работни дни, но не по-малко от една седмица. [Изм. 23 и 150/rev]

(26а)  Често обаче процедурите, необходими за прилагането на кратък срок за изплащане, все още не съществуват. Ако при все това на вложителите се гарантира кратък срок на изплащане, а след това той не бъде спазен при изпадане на дадена кредитна институция в неплатежоспособност, това може трайно да разколебае доверието на вложителите в схемите за гарантиране на депозитите и по този начин да намали тяхното стабилизиращо действие и предназначение. По тази причина на държавите-членки следва да се предостави възможност в рамките на преходен период до 31 декември 2016 г. да определят срок за изплащане от 20 работни дни, ако след проверка от страна на компетентните органи е установено, че намаленият срок за изплащане не е осъществим. В този случай необходимите процедури за срок за изплащане в рамките на пет работни дни следва да се разработят и изпробват до 31 декември 2016 г. С цел да се гарантира, че през преходния период до тази дата вложителите няма да изпаднат в тежко финансово състояние в случай на неплатежостособност на тяхната кредитна институция, следва да има възможност в рамките на пет работни дни, но не по-малко от една седмица, да им се изплатят от техния отговарящ на условията за възстановяване депозит до максимум 5 000 EUR от приложимата схема за гарантиране на депозитите.[Изм. 24 и 150/rev]

(27)  Схемите за гарантиране на депозитите във всяка държава-членка, в която кредитна институция е установила клонове или пряко предлага услуги, следва да информират вложителите и да им изплащат гарантирания размер на депозитите от името на схемата в държавата-членка, в която на съответната кредитна институция е издаден лицензът за извършване на дейност. Схемите за гарантиране на депозитите, до които може да се отнася настоящата разпоредба, следва да сключват споразумения предварително, за да изпълняват по-лесно тези задачи.

(28)  Информацията е съществен елемент от защитата на вложителите. Затова в извлеченията от сметките на съществуващите вложители следва да се посочва на каква гаранция имат право и коя е компетентната схема; потенциалните вложители следва да получават същите сведения, като им се представя стандартизиран информационен бюлетин, който те трябва да приподпишат. Съдържанието на тази информация следва да бъде еднакво за всички съществуващи и потенциални вложители. Нерегулираното използване за рекламни цели на позовавания на сумата и обхвата на схемите за гарантиране на депозитите би могло да засегне стабилността на банковата система или доверието на вложителите. Затова позоваването на схемите за гарантиране на депозитите в реклами следва да бъде ограничено само до кратко посочване на фактите. Системите, които защитават самата кредитна институция, следва ясно да информират вложителите за функцията сизаконното им право във връзка с определения в настоящата директива гарантиран размер на депозитите, както и за начина, по който се прилага той, без да обещават неограничена гаранция на депозитите.  [Изм. 25]

(29)  За обработката на лични данни, извършвана съгласно настоящата директива, се прилага Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни(10).

(30)  Съгласно настоящата директива е възможно държавите-членки или техните компетентни органи да не отговарят по отношение на вложителите, ако са осигурили създаването и официалното признаване на една или повече схеми за гарантиране на депозитите или за защита на самите кредитни институции, осигуряващи компенсирането или защитата на вложителите съгласно условията, предписани от настоящата директива.

(31)  В своето Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2009 г. за създаване на Европейски банков орган(11) Комисията представи проект за законодателен акт за създаване на Европейска система за финансов надзор и даде подробни сведения за структурата на тази нова надзорна рамка, включваща създаването на Европейски банков орган (ЕБО).

(32)  Съобразявайки се с надзора, извършван от държавите-членки върху схемите за гарантиране на депозитите, ЕБО следва да допринася за постигането на целта за улесняване на кредитните институции при предприемането и осъществяването на дейността им, като същевременно осигурява ефективна защита за вложителите и свежда до минимум риска за данъкоплатците. За тази цел ЕБО следва да потвърждава дали са спазени условията за отпускането на заеми между схемите за гарантиране на депозитите съгласно настоящата директива и да определя, строго спазвайки сроковете по настоящата директива, сумите, които всяка схема следва да отпусне назаем, първоначалния лихвен процент и срока на заема. Във връзка с това ЕБО следва също така да събира информация относно схемите за гарантиране на депозитите, и по-специално за размерите на гарантираните депозити, потвърдени от компетентните органи. Той следва да информира другите схеми за гарантиране на депозитите за задължението им да отпускат заеми.[Изм. 26]

(33)  Необходимо е въвеждането на ефективен инструмент за утвърждаването на хармонизирани технически стандарти в областта на финансовите услуги, за да се осигурят равнопоставеност и подходяща защита на вложителите в цяла Европа Такива стандарти следва да бъдат разработени, за да се стандартизира изчислението на вноските въз основа на риска.[Изм. 27]

(34)  За да осигурява ефикасно и ефективно функциониране на схемите за гарантиране на депозитите и балансирано отчитане на позициите им в различните държави-членки, ЕБО следва да може да урежда споровете между тях, постановявайки решения със задължителен характер.

(34а)  В своята резолюция от 7 юли 2010 г. с препоръки към Комисията относно трансграничното управление на кризи в банковия сектор Европейският парламент подчерта необходимостта от европейски механизъм за разрешаване на кризите в банковия сектор. Създаването на такъв механизъм за разрешаване на кризите в банковия сектор не следва да засяга защитата на вложителите чрез схема за гарантиране на депозитите.[Изм. 28]

(35)  Правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз следва да бъде делегирано на Комисията,във връзка с член 5, параграф 5 за да може да приспособи определения в настоящата директива гарантиран размер на депозитите за съвкупността от депозити на един и същ вложител в съответствие с инфлацията в Съюза и на базата на измененията на индекса на потребителските цени. От голямо значение е Комисията да проведе подходящи консултации по време на подготвителната си работа, включително на равнище на експерти. При подготовката и изготвянето на делегирани актове Комисията следва да гарантира едновременно, навременно и подходящо предаване на релевантните документи на Европейския парламент и на Съвета. [Изм. 29]

(35a)  Комисията следва също така да бъде оправомощена да приема регулаторни технически стандарти на ЕБО за установяване на определенията и стандартните методи за изчисляване на основаните на риска вноски на кредитните институции към схемите за гарантиране на депозитите, установени в настоящата директивав съответствие с членове 10–14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. ЕБО следва да разработи такива регулаторни технически стандарти и да ги представи на Комисията за одобрение до 31 декември 2012 г.[Изм. 30]

(36)  Съгласно принципа на субсидиарност, изложен в член 5 от Договора за Европейския съюз, целите на действията, които трябва да бъдат предприети ‐ а именно хармонизацията на правилата за функционирането на схемите за гарантиране на депозитите, ‐ може да бъдат постигнати само на равнище ЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(37)  Задължението за транспониране на настоящата директива в националното законодателство следва да бъде ограничено до разпоредбите, които представляват изменение по същество в сравнение с предходните директиви. Задължението за транспониране на разпоредбите, които не са изменени, произтича от предходните директиви.

(38)  Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки, свързани със сроковете за транспониране в националното законодателство на директивите, посочени в приложение IV,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Предмет и обхват

1.  С настоящата директива се установяват правила за функционирането на схемитеевропейската схема за националните схеми за гарантиране на депозитите, чието предназначение е да осигури на вложителите в Съюза обща „спасителна мрежа“, предлагаща високо равнище на защита. [Изм. 31]

2.  Настоящата директива се прилага спрямо всички схеми за гарантиране на депозитите, признати съгласно член 3, параграф 1, и спрямо техните участващи кредитни институции. Схемите за гарантиране на депозитите могат да са създадени по закон или, на договорна основа, както и спрямо институционалнитепод формата на институционални защитни схеми, признати за схеми за гарантиране на депозититесъгласно член 80, параграф 8 от Директива 2006/48/ЕО. [Изм. 32]

3.  Институционалните защитни схеми, определени в член 80, параграф 8 от Директива 2006/48/ЕО, може да бъдат признати за схеми за гарантиране на депозитите от компетентните органи, ако изпълняват всички критерии, изложени в посочения член и в настоящата директива.[Изм. 33]

4.  За целите на настоящата директива, с изключение насамо член 14, параграф 5, втората алинея, член 14, параграф 6а и приложение ІІІ, последната алинея, се прилагат по отношение на институционалните защитни схеми, които не са признати по параграф 3 и не гарантират депозититесъгласно член 3, параграф 1. [Изм. 34]

4а.  Комисията в сътрудничество с ЕБО гарантира запазването на високо равнище на защита на вложителите в случай на създаване на европейски фонд за разрешаване на кризи в банковия сектор.[Изм. 35]

Член 2

Определения

1.  По смисъла на настоящата директива:

  a) „депозит“ означава:
   i) всяко кредитно салдо, което се получава в резултат на средства, оставени по сметка, или от временни положения, произтичащи от обичайни банкови сделки, включително срочни депозити, спестовни депозити и поименни депозити, и което дадена кредитна институция трябва да изплати съгласно приложимите законови и договорни условия., или
   ii) всеки дълг, доказан чрез сертификат, издаден от кредитната институция.[Изм. 36]

Акции в building societies в Обединеното кралство и Ирландия, с изключение на онези с капиталов характер, обхванати от член 2, се разглеждат като депозити.

   съществуването му може да се докаже само със сертификат, различен от извлечение от сметка;издаден е на приносител, а не на поименно посочено лице;[Изм. 37]
   главницата му не подлежи на изплащане по номинална стойност;
   главницата му подлежи на изплащане по номинална стойност само по силата на специална гаранция от или споразумение с кредитната институция или трета страна;
   б) „отговарящи на условията депозити“ са депозитите, които не са изключени от обхвата на защитата по член 4;
   в) „гарантирани депозити“ са отговарящите на условията депозити, които не надвишават гарантирания размер по член 5;
   вa) „вложител“ е титулярът или в случай на съвместна сметка – всеки от титулярите на депозита;[Изм. 38]
   г) „съвместна сметка“ означава сметка, открита на имената на две или повече лица, или сметка, върху която права имат две или повече лица, които може да бъдат упражнявани с подписа на едно или повече от тези лица;
  д) „неналичен депозит“ означава депозит, който е изискуем и дължим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно законовите и договорните условия, приложими към него, когато е налице едно от следните обстоятелства:
   i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно вижданесъгласно информацията, с която разполагат към момента, съответната кредитна институция изглеждае неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и, че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. [Изм. 39]

Компетентните органи установяват това колкото е възможно по-скоро и във всеки случай не по-късно от пет работни дни, след като са се уверили за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са изискуеми и дължими; или

   ii) съдебен орган е издал по причини, които са пряко свързани с финансовото състояние на кредитната институция, решение, чието действие суспендира възможността на вложителите да предявят вземанията си срещу нея, ако това стане, преди да бъде установено посоченото в подточка i);
   е) „кредитна институция“ означава предприятие по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2006/48/EO;
  

е-а) „мерки за превенция и подпомагане“ означава мерки за предотвратяване на изпадането в неплатежоспособност на участващите кредитни институции чрез схемите за гарантиране на депозитите, включващи:

   i) проверка по отношение на икономическото положение и рисковия профил на участващите кредитни институции, съответно по отношение на базовия план при учредяването на институции, както и права на информираност при съществени промени на собствеността и контрола;
   ii) изисквания участващите институции да предоставят информация относно своето икономическо положение и рисков профил, своето развитие и планирани промени в търговската дейност;
   iii) налагане на условия за ограничаване на обема на гарантираните депозити, изцяло или частично, за ограничаване на определени търговски операции, при които въз основата на одит или на предоставени по друг начин сведения има основания да се приеме, че може да съществува непосредствена и голяма опасност при използването на схеми за гарантиране на депозитите;
   iv) събиране на вноски в зависимост от индивидуалния рисков профил на институцията;
   v) споразумение относно обмена на информация с компетентните органи, в това число поверителна информация;
   vi) предоставяне на гаранции, заеми, както и всякакъв вид ликвидна и капитална помощ, включително изпълняването на искове от трети страни.[Изм. 149/rev]
  еa) „мерки във връзка с ликвидацията на кредитните институции по съответния ред“ означава мерки за предотвратяване на прибягването до схема за гарантиране на депозитите, включително:
   i) подкрепа при придобиването на кредитна институция в нестабилно състояние;
   ii) прехвърляне на депозити и съответни активи, включително предприемачески сектори, в междинна кредитна институция;
   iii) принудително сливане с други кредитни институции;
   iv) ликвидация по съответния ред с участието на схемата за гарантиране на депозитите;[Изм. 40]
   ж) „клон“ означава клон по смисъла на член 4, параграф 3 от Директива 2006/48/EO;
   з) „целево равнище“ означава 1,5 % от отговарящите на условиятагарантираните депозити, за чиято гаранциячието гарантиране отговаря дадена схема за гарантиране на депозитите; [Изм. 41]
   и) „налични финансови средства“ означава пари в брой, депозити и нискорискови активи с остатъчен срок до падежа от 24 месеца или по-малко, които може да бъдат осребрени в срок, ненадхвърлящ срока по член 7, параграф 1, и в размер до 10 % от заложените активи; [Изм. 42]   иa) „заложен актив“ означава ангажимент за плащане, който е надлежно подкрепен от висококачествено обезпечение и който отговаря на следните условия:
   i) обезпечението се състои от нискорискови активи, необременени от права на трети страни, които са на разположение и са предназначени за изключително ползване от схемата за гарантиране на депозитите, която притежава неотменимо право да изиска това плащане при поискване;
   ii) правата върху доходите от активите, заложени от тази кредитна институция като обезпечение, принадлежат на кредитна институция;
   iii) обезпечението подлежи на редовен анализ на пазарната стойност и кредитните институции ще гарантират, че пазарната оценка на обезпечението е най-малкото равностойна на ангажимента на тази кредитна институция към схемата; както и
   iv) при оценяването на базовите активи се прилагат допустими отклонения при оценяването (valuation haircuts), а схемата за гарантиране на депозитите изисква поддържането на коригираната с допустимото отклонение пазарна стойност на базовите активи;[Изм. 43]
   й) „нискорискови активи“ са активи, които попадат в първата или втората категория по точка 14, таблица 1 от приложение I към Директива 2006/49/ЕО, но без другите квалифицирани позиции, определени в точка 15 от посоченото приложение;

к)  „изпращаща държава-членка“ означава държава-членка по произход по смисъла на член 4, точка 7 от Директива 2006/48;

л)  „приемаща държава-членка“ означава приемаща държава-членка по смисъла на член 4, точка 8 от Директива 2006/48;

   м) „компетентни органи“ означава компетентните органи по смисъла на член 4, точка 4 от Директива 2006/48/ЕО;

2.  Когато в настоящата директива има позоваване на Регламент (ЕС) № 1093/2010, за целите на посочения регламент органите, които управляват схемите за гарантиране на депозитите, се приемат за компетентни органи по член 4, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 3

Членство и надзор

1.  Всяка държава-членка осигурява в рамките на своята територия създаването и официалното признаване на една или повече схеми за гарантиране на депозитите.

Това не изключва създаването от страна на държавите-членки на трансгранични схеми за гарантиране на депозитите или сливането на схеми от различни държави-членки. Одобрението за такива трансгранични или слети схеми за гарантиране на депозитите се дава от компетентните органи в сътрудничество с ЕБО.[Изм. 44]

В процеса на признаване на схеми за гарантиране на депозитите съответният компетентен орган обръща по-специално внимание на стабилността на схемите за гарантиране на депозитите и балансираната комбинация по отношение на участващите в тях институции. [Изм. 45]

Никоя кредитна институция не може да приема депозити, ако не участва в такава схема.

2.  Ако кредитна институция не спазва присъщите си задължения като участник в схема за гарантиране на депозитите, компетентните органи, които са издали лиценза ѝ, трябва да бъдат уведомени незабавно и в сътрудничество със схемата за гарантиране на депозитите да предприемат в кратки срокове всички необходими мерки, включително налагането на санкции, за да осигурят спазването на задълженията от страна на кредитната институция. [Изм. 46]

3.  Ако тези мерки не успеят да осигурят спазването на задълженията от страна на кредитната институция, схемата може, когато националното право позволява изключването на даден член, с изричното съгласие на компетентните органи да даде предизвестие от поне един месец за намерението си да изключи кредитната институция от участие в схемата. Депозитите, направени преди изтичането на срока на предизвестието, се покриват напълно от схемата. Ако при изтичането на срока на предизвестието кредитната институция не е спазила задълженията си, схемата за гарантиране предприема действия за изключване.

4.  Депозитите, притежавани в момента, когато лицензът на кредитна институция, издаден съгласно член 6 от Директива 2006/48/ЕО, е отнет, продължават да бъдат обхванати от схемата за гарантиране.

5.  Компетентните органи осъществяват постоянен надзор върху всички схеми за гарантиране на депозитите по член 1, в съответствие с действащите правила на Европейската система за финансов надзор (ЕСФН), за да установят дали се спазва настоящата директива. [Изм. 47]

Надзорът върху трансграничните схеми за гарантиране на депозитите надзор се упражнява от ЕБО в сътрудничество с орган, състоящ се от представители на компетентните органи на държавите, в които се намира седалището на участващите кредитни институции.[Изм. 48]

6.  Държавите-членки гарантират, че алтернативните методи, възприети от схемите за гарантиране на депозитите съгласно член 11, параграф 3а, съответстват на разпоредбите на този член и на насоките, приети от ЕБО съгласно член 11, параграф 5, че схемите за гарантиране на депозитите провеждат тестове на своите системи и биват незабавно информирани, в случай че компетентните органи открият проблеми в дадена кредитна институция, които има вероятност да предизвикат намесата на схемите за гарантиране на депозитите. ЕБО координира действията на държавите-членки.[Изм. 49]

Такива тестове се извършват най-малко веднъж на всеки три години или по-често, когато обстоятелствата налагат това. Първият тест ще се осъществи до 31 декември 2013 г. [Изм. 50]

По собствена инициатива или при поискване от Европейския съвет за системен риск (ЕССР), създаден с Регламент (ЕС) № 1092/2010 от 24 ноември 2010 г. на Европейския парламент и на Съвета(12), ЕБО предава на ЕССР информацията за схемите за гарантиране на депозитите, необходима за извършване на анализ на системния риск.[Изм. 51]

В тази връзка ЕБО периодично извършва партньорски проверки най-малко на всеки пет години съгласно член 15 от [регламента за ЕБО]член 30 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. Тези партньорски проверки включват практики на корпоративното управление съгласно параграф 7а. Схемите за гарантиране на депозитите са длъжни да спазват професионалната тайна по член 70 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, когато обменят информация с ЕБО.

ЕБО има правомощието да проверява всяка година устойчивостта на стрес на схемите за гарантиране на депозитите посредством различни сценарии с предварително определени „критични точки“ въз основа на актуални цифри, за да определи дали е целесъобразно да се коригират използваният модел на изчисляване и целевото равнище. В тази връзка тестът за устойчивост се основава на сценарий с ниско, средно и високо въздействие.[Изм. 52]

7.  Държавите-членки гарантират, че схемите за гарантиране на депозитите получават ‐по всяко време и когато отправят искане ‐ от своите членове цялата информация, която е необходима, за да се подготви изплащането на гарантираните депозити на вложителите, включително информацията за означенията по член 4, параграф 2. Необходимата за извършването на тестовете за устойчивост информация се предава без прекъсване на схемите за гарантиране на депозитите. От тази информация се заличават всякакви лични данни. Получената информация може да се използва само за извършването на тестовете за устойчивост, за анализ на историческото развитие на устойчивостта на схемите за гарантиране на депозитите или за подготовката за изплащане на гарантираните депозити и не може да се съхранява по-дълго, отколкото е необходимо за тези целие поверителна. [Изм. 53]

7a.  Държавите-членки гарантират, че техните схеми за гарантиране на депозитите са въвели практики за добро корпоративно управление ипо-специално че:

   a) управителните им съвети включват поне един член с неизпълнителни функции и разполагат с открит и прозрачен процес за назначаване на членовете на съветите;
   б) те изготвят годишен отчет за своята дейност.[Изм. 54]

Член 4

Отговарящи на условията депозити

1.  Схемите за гарантиране на депозитите не изплащат суми по следните инструменти :

   a) съгласно член 6, параграф 3 ‐ депозитите, направени от други кредитни институции от тяхно име и за тяхна сметка,
   б) всички инструменти, които биха отговаряли на определението за „собствен капитал“ по член 57 от Директива 2006/48/ЕО,
   в) депозитите, произтичащи от сделки във връзка с които има присъда за изпиране на пари, както е определено в член 1, буква Вчлен 1, параграф 2 от Директива 91/308/ЕИО2005/60/ЕО, [Изм. 55]
   вa) депозитите, във връзка с които вложителят и кредитната институция са се договорили, че депозитът ще бъде използван за погасяване на специални задължения на вложителя към кредитната институция или друга страна, при условие че по силата на закон или договорно споразумение сумата на депозита може да бъде прихваната от вложителя или ще бъде прихваната автоматично срещу такива задължения при обстоятелства, където в противен случай депозитът би станал неналичен;[Изм. 56]
   г) депозитите на финансови институции съгласно определението по член 4, параграф 5 от Директива 2006/48/ЕО,
   д) депозитите на инвестиционни посредници съгласно определението по член 4, параграф 1, подточка 1 от Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 21 април 2004 г. относно пазарите на финансови инструменти(13),
   е) депозитите, чийто титуляр не е бил идентифициран съгласно член 8, параграф 1 от Директива 2005/60/EO, когато са станали неналичникъм момента на активиране, по време на изплащането на гарантираните депозити и след него, [Изм. 57]
   ж) депозитите на застрахователни дружества,
   з) депозитите на предприятия за колективно инвестиране,
   и) депозитите на пенсионни и осигурителни фондове, с изключение на депозитите в лични пенсионни схеми или в професионални пенсионни схеми на работодател, който не е голямо дружество, [Изм. 58]
   й) депозитите на органите на власттаправителството и на централните, регионалните и местните органи, [Изм. 59]
   к) дълговите ценни книжа, издадени от кредитна институция, и задълженията, възникнали от собствени акцепти и записи на заповед.

2.  Държавите-членки гарантират, че кредитните институции означават депозитите по параграф 1 по начин, който позволява тези депозити веднага да бъдат установени.

2a.  Държавите-членки гарантират обаче, че депозитите на местните органи отговарят на условията за изплащане на депозити от страна на схема за гарантиране на депозитите, при условие че е изпълнено едно от следните условия:

   а) те обикновено не наемат професионален касиер; или
   б) загубата на депозитите може да нанесе сериозни вреди на изпълнението на функциите на службите на местно управление.[Изм. 60]

Член 5

Гарантиран размер на депозитите

1.  Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да бъде осигурен гарантиран размер за сбора от всички депозити на всеки вложител от 100 000 EUR, в случай че депозитите са неналични.

1а.  Освен това държавите-членки гарантират, че следните депозити са напълно защитени:

   a) депозитите, създадени в резултат на сделки с недвижимо имущество, свързани с частни жилищни имоти, в срок до 12 месеца след кредитирането на сумата или от момента, в който тези депозити стават законно прехвърлими;
   б) депозитите, които изпълняват цели, определени в националното законодателство, и са свързани с конкретни събития от живота на вложителите, като например сключване на брак, развод, пенсиониране, уволнение, съкращаване, инвалидност или смърт, в срок до 12 месеца след кредитирането на сумата;
   в) депозити, които изпълняват цели, определени в националното законодателство, и се основават на изплащането на осигурителни обезщетения или обезщетение за вреди от престъпления или неправилна присъда, в срок до 12 месеца след кредитирането на сумата или от момента, в който тези депозити стават законно прехвърлими. [Изм. 61]

2.  Държавите-членки гарантират, че схемите за гарантиране на депозитите не се отклоняват отвложителите имат законно право на гарантирания размер на депозитите, определен в параграф 1. Държавите-членки обаче имат право да решат, че се гарантират следните депозити, ако спрямо разходите за изплащането на гарантирания им размер не се прилагат членове 9, 10 и 11:[Изм. 62]

   a) депозитите, създадени в резултат на сделки с жилищни имоти, предназначени за частни лица, в срок до 12 месеца след кредитирането на сумата,[Изм. 63]
   б) депозитите, които съгласно националното законодателство са свързани с изпълнението на социални цели и се отнасят до конкретни събития от живота на вложителите като сключване на брак, развод, инвалидност или смърт. Срокът на гаранцията не може да надвишава 12 месеца от настъпването на такова събитие.[Изм. 64]

3.  Независимо от разпоредбите на параграф 2параграф 1 държавите-членки могат да поддържат или да създават схеми за защита на пенсионни и осигурителни инструменти, ако тези схеми не само гарантират депозитите, а предлагат цялостна гаранция за всички инструменти и положения във връзка с тях. [Изм. 65]

3a.  По отношение на депозити, открити в кредитни институции или клонове на чуждестранни кредитни институции в държавите-членки преди 31 декември 2010 г., както и по отношение на депозити на вложители с основно място на пребиваване в държава-членка, която преди 1 януари 2008 г. е имала законово установена схема за гарантиране на депозитите с фиксиран гарантиран размер между 100 000 EUR и 300 000 EUR за депозити, заинтересованите държави-членки могат да решат, чрез дерогация от параграф 1, че действащият досега фиксиран гарантиран размер остава в сила без изменения. В този случай целевото равнище и основаните на риска вноски на кредитните институции се коригират съответно. [Изм. 66]

4.  Депозитите се изплащат във валутата на държавата-членка, в която е била сметката, или в евро. Ако сумите по параграф 1, изразени в евро,, се преизчисляват в други валути сумите, които действително се изплащат на вложителите, са равностойни на сумите, посочени в настоящата директива.Когато депозитите са деноминирани в друга валута, вложителите имат право да решат дали сумите да бъдат изплатени в някоя от следните валути:

   а) валутата, в която е била сметката към конкретна дата, която е била договорена с компетентните органи и която не е по-късна от крайния срок по член 7, параграф 1, или
   б) валутата на държавата-членка, в която е била сметката,

като в този случай се използва обменният курс за съответния вид валута, в която е бил депозитът към датата, на която компетентните органи са установили фактите по член 2, параграф 1, буква д), подточка i) или на която съдебният орган е постановил решението по член 2, параграф 1, буква д), подточка ii). [Изм. 67]

5.  Държавите-членки, които преизчисляват изразените в евро суми в своята национална валута, първоначално използват за преизчислението обменния курс, който е в сила на ... (14).

Държавите-членки могат да закръгляват получените от преизчислението суми, при условие че закръгляването не надхвърля 2 500 EUR.

Без да се засяга разпоредбата на втора алинея, държавите-членки коригират преизчислените в друга валута гарантирани размери спрямо сумата по параграф 1 на всеки пет години. При настъпване на непредвидени събития като колебания на обменните курсове държавите-членки могат да извършват по-рано корекцията на гарантираните размери, след като се консултират с Комисията.

6.  Сумата, посочена в параграф 1, се преразглежда периодично от Комисията в сътрудничество с ЕБО поне веднъж на всеки пет години. Ако е уместно, Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета предложение за директива за коригиране на сумата, посочена в параграф 1, като се отчитат по-специално развитието на банковия сектор и икономическото и финансово положение в Съюза. Първото преразглеждане ще бъде извършено след 31 декември 2015 г., освен ако поради непредвидени събития се налага да бъде извършено по-рано. [Изм. 68]

7.  Комисията може да коригираe оправомощена да приема делегирани актове, съгласно член 16 относно периодичното актуализиране, поне веднъж на всеки пет години, насумитесумата, посочена в параграф 1, в съответствие с инфлацията в Съюза въз основа на промените в хармонизирания индекс на потребителските цени, публикуван от Комисията след предишната корекция.

Тази мярка, предназначена да изменя несъществени елементи на настоящата директива, се приема в съответствие с член 16.[Изм. 69]

Член 6

Установяване на сумите, които подлежат на изплащане

1.  Лимитът, посочен в член 5, параграф 1, се прилага по отношение на сбора от всички депозити, направени в една и съща кредитна институция, независимо от броя на депозитите, валутата и местонахождението им в рамките на Съюза.

2.  Делът на всеки вложител в съвместна сметка се взема предвид при изчисляването на лимита, предвиден в член 5, параграф 1.

При липса на специални разпоредби такава сметка се разделя поравно между вложителите.

Държавите-членки могат да предвидят, че депозитите по сметка, върху която имат права две или повече лица като съдружници в търговско дружество или членове на асоциация или групировка от подобен характер, без да са юридически лица, могат да бъдат събрани и да бъдат приети като направени от един-единствен вложител с цел изчисляването на лимита, предвиден в член 5, параграф 1.

3.  Когато вложителят няма абсолютно право върху сумите по сметка, лицето, което има абсолютно право, се покрива от гаранцията, при условие че това лице е било идентифицирано или може да бъде идентифицирано преди датата, на която компетентните органи установят фактите по член 2, параграф 1, буква д), подточка i), или когато съдебният орган постанови решението, описано в член 2, параграф 1, буква д, подточка ii). Ако има няколко лица с абсолютно право, делът на всяко от тях, съгласно договореностите за управление на сумите, се взема предвид при изчисляването на лимита, предвиден в член 5, параграф 1.

4.  Сумата, която подлежи на изплащане, се изчислява към датата, на която компетентните органи са установили фактите по член 2, параграф 1, буква д), подточка i) или на която съдебният орган е постановил решението по член 2, параграф 1, буква д), подточка ii). Задълженията на вложителя към кредитната институция не се вземат предвид при изчисляването на сумата за изплащане, при условие че към датата на изплащане вложителят няма просрочени задължения. [Изм. 70]

5.  Държавите-членки гарантират, че схемите за гарантиране на депозитите могат по всяко време да поискат от кредитните институции да ги информират за сбора на сумите по депозитите на всеки вложител.

6.  Лихвите по депозитите, които са натрупани, но не са били кредитирани по сметката на вложителя към датата, на която компетентните органи са установили фактите по член 2, параграф 1, буква д), подточка i) или на която съдебният орган е постановил решението по член 2, параграф 1, буква д), подточка ii), се изплащат от схемата за гарантиране на депозитите. Лимитът по член 5, параграф 1 не може да бъде надхвърлян.

Ако лихвата зависи от стойността на друг финансов инструмент и следователно не може да бъде определена, без да се застраши изплащането на гарантираните суми в срока по член 7, параграф 1, изплащането на тази лихва се ограничава до основния лихвен процент по националното законодателство.

7.  Държавите-членки може да решат, че определени категории депозити, свързани с изпълнението на социални цели съгласно националното законодателство, за които трето лице е издало гаранция, отговаряща на правилата за държавната помощ, не се вземат предвид при събирането на сумите по депозитите на един и същ вложител в една и съща кредитна институция съгласно параграф 1. В такива случаи гаранцията от страна на третото лице се ограничава до гарантирания размер по член 5, параграф 1.

7a.  Държавите-членки могат да решат, че за целите на изплащането съгласно член 7, параграф 1 депозитите на даден вложител в една и съща кредитна институция няма да бъдат събирани, ако законодателството на държавата-членка допуска кредитните институции да извършват дейност под различни търговски наименования. Депозитите в една и съща кредитна институция и под едно и също търговско наименование се събират, като за тази цел се прилага гарантираният размер на депозитите, определен в член 5, параграф 1. В случай че това изчисление покаже по-висока сума от гарантираните депозити на вносител и на кредитна институция отколкото е предвидено в член 5, вноските, изчислени съгласно членове 9 и 11, в схемата за гарантиране на депозитите съответно се увеличават.

Ако дадена държава-членка реши да не позволи отделна защита на депозитите за различните търговски наименования в рамките на една и съща кредитна институция, няма да отделни гаранции за титуляр и за търговско наименование. Събирането на депозитите за различни търговски наименования в рамките на една и съща кредитна институция не се прилага за трансграничните случаи.

Кредитните институции от държавите-членки, които прилагат тази разпоредба, не могат да предлагат такава гаранция в своите банкови клонове в държавите-членки, които не позволяват на кредитните институции да извършват дейност под различни търговски наименования. [Изм. 71]

Член 7

Изплащане

1.  Схемите за гарантиране на депозитите трябва да са в състояние да изплатят на вложителите неналичните депозити в рамките на 7 днипет работни дни, но не по-малко от седмица от датата, на която компетентните органи са установили фактите по член 2, параграф 1, буква д, подточка i) или на която съдебният орган е постановил решение, както е посочено в член 2, параграф 1, буква д), подточка ii).

Държавите-членки може да решат, че за депозитите по член 6, параграф 3 важи по-дълъг срок за изплащане. Този срок обаче не може да надхвърля три месеца от датата, на която компетентните органи са установили фактите по член 2, параграф 1, буква д), подточка i) или на която съдебният орган е постановил решение по член 2, параграф 1, буква д), подточка ii).

Държавите членки могат да вземат решение за прилагането на срок за изплащане от 20 работни дни, считано до 31 декември 2016 г., ако след обстойна проверка компетентните органи установят, че схемите за гарантиране на депозитите все още не са в състояние да гарантират срок за изплащане от пет работни дни, но не по-малко от седмица.

Гарантираните суми на вложител, който няма абсолютни права върху сумите по сметките, посочени в член 6, параграф 3, се изплащат в срока по първата алинея. Посоченото плащане се отчита при изплащането на гарантираните суми на лицата, които имат абсолютни права.

1а.  В случай че за периода до 31 декември 2016 г. държавите членки са приели срок за изплащане от 20 работни дни, при поискване от страна на вложител от схемата за гарантиране на депозитите се изплаща еднократно в срок от пет работни дни, но не по-малко от седмица сума до 5 000 EUR за неговия депозит, подлежащ на възстановяване.[Изм. 150/rev]

1б.  Изплащането, посочено в параграф 1, може да бъде отложено когато:

   (а) не е ясно дали дадено лице има законно право да получи сумата или депозитът е предмет на правен спор;
   (б) депозитът е предмет на икономически санкции, наложени от национални правителства или международни органи;
   (в) не е осъществена сделка във връзка с депозита през последните 24 месеца (сметката е „спяща“);
   (г) сумата, която трябва да бъде изплатена, се счита за част от временно високо салдо по смисъла на член 5, параграф 1а;
   (д) когато сумата, която трябва да бъде изплатена, се изплаща от схемата за гарантиране на депозитите на приемащата държава-членка в съответствие с член 12, параграф 2.[Изм. 75]

2.  За изплащането на гарантираните суми не е необходимо вложителите да отправят искане към схемите за гарантиране на депозитите. За тази цел кредитната институция предава цялата необходима информация за депозитите и вложителите веднага щом съответната схема за гарантиране на депозитите поиска тази информация.

3.  Кореспонденцията между схемата за гарантиране на депозитите и вложителя се изготвя на официалния език на Съюза, който се използва от кредитната институция, в която е гарантираният депозит, за кореспонденция с вложителя, или в противен случай – на официалния език или езици на държавата-членка, в която се намира гарантираният депозит. Ако дадена банка извършва пряка дейност в друга държава-членка, без да е създала клонове, информацията се представя на езика, който е бил избран от вложителя при откриването на сметката. [Изм. 76]

4.  Независимо от срока, определен в параграф 1, когато вложител или всяко лице, имащо права върху или интерес във връзка със сумите по дадена сметка, е обвинен(о) в правонарушение, произтичащо от или свързано с изпиране на пари, както е определено в член 1, параграф 2 от Директива 2005/60/ЕО, схемата за гарантиране на депозитите може временно да спре всякакви плащания, засягащи вложителя, до постановяването на съдебно решение. [Изм. 77]

4a.  Не се допуска изплащане, когато не е осъществена сделка във връзка с депозита през последните 24 месеца и стойността на депозита е по-ниска от административните разходи, които биха възникнали в резултат на изплащането. [Изм. 78]

Член 8

Вземания от схеми за гарантиране на депозитите

1.  Държавите-членки гарантират, че вложителят може да предяви правата си на обезщетениечрезна вложителя могат да бъдат предмет на съдебен иск срещу схемата за гарантиране на депозитите. [Изм. 79]

2.  Без това да засяга никакви други права, които те могат да притежават съгласно националното право и при спазване на параграф 3, схемите, които извършват плащания на гарантирани суми в рамките на националното право, имат право на встъпване в правата на вложителите при ликвидационни производства, за сума, равна на техните плащания.

Правата, които са предмет на правото на встъпване, посочено в настоящия параграф, се нареждат непосредствено след правото на вложителя, посочено в параграф 1, и преди всички други права, които се предявяват пред ликвидатора. [Изм. 80]

3.  Когато дадена схема за гарантиране на депозитите отпуска заем на друга схема съгласно процедурата по член 10, отпускащата заема схема за гарантиране на депозитите има право ‐ пропорционално на отпуснатата назаем сума ‐ да встъпи в правата на вложителите по ликвидационни производства за сума, равна на размера на плащанията.

Посоченото право на суброгация не може да се упражнява, преди връщането на заема да стане изискуемо съгласно член 10, параграф 2, буква б). Ако производството по ликвидация завърши преди посочената дата, правото на суброгация се разширява, като в него се включват и постъпленията от ликвидацията, платени на схемата заемополучател.

Правата, за които важи правото на суброгация по настоящия параграф, са първи по ред при удовлетворяване на кредиторите след правото на вложителите по параграф 1 и преди всички други права, които се предявяват пред ликвидатора.

4.  Държавите-членки могат да ограничат срока, в който вложителите, чиито депозити не са изплатени или признати от схемата в срока по член 7, параграф 1, имат право да поискат изплащането на депозитите си. Този срок се определя от датата, на която в рамките на производството по ликвидация съгласно националното законодателство трябва да бъдат регистрирани правата, в които схемата за гарантиране на депозитите е встъпила съгласно параграф 2.

При определянето на срока държавите-членки вземат предвид времето, необходимо на схемата за гарантиране на депозитите за събирането на тези искания преди регистрацията.

Член 9

Финансиране на схемите за гарантиране на депозитите

1.  Държавите-членки гарантират, че схемите за гарантиране на депозитите разполагат с адекватни системи за определяне на потенциалните си задължения. Наличните финансови средства на схемите за гарантиране на депозитите трябва да бъдат пропорционални на тези задължения.

Схемите за гарантиране на депозитите набират наличните финансови средства от редовните вноски, които членовете им трябва да плащат на 30 юни и 30 декември всяка годинапоне веднъж годишно. Това не изключва получаването на допълнително финансиране от други източници. Не може да се изисква плащане на еднократни такси за включване в схемите. [Изм. 81]

Наличните финансови средства трябва да бъдат равни най-малко на целевото равнище. Когато финансовите средства са по-малко от целевото равнище, плащането на вноските започва отново, докато целевото равнище бъде достигнато отново. Редовната вноска надлежно отчита бизнес цикъла и е в размер не по-малко от 0,1 % от гарантираните депозити. Задължението за плащане на вноски е приложимо само когато размерът на средствата, държани от схемата за гарантиране на депозитите, е по-малък от целевото равнище. Когато след първоначално достигане на целевото равнище наличните финансови средства възлизат на по-малко от две трети от целевото равнище поради използването на средства, редовната вноска трябва да бъде в размер не по-малко от 0,25 % от отговарящите на условиятагарантираните депозити. [Изм. 82]

2.  Сборът на депозитите и инвестициите, направени от дадена схема по отношение на един субект, не може да надхвърля 5 % от наличните ѝ финансови средства.Наличните финансови средства на схемите за гарантиране на депозитите са инвестирани нискорисково и достатъчно диверсифицирано и не надхвърлят 5 % от наличните финансови средства на схемата, освен ако за тези депозити или инвестиции не е в сила нулево рисково тегло съгласно приложение VI, част І към Директива 2006/48/ЕО. Дружествата, които са включени в една и съща група за целите на консолидираните счетоводни отчети съгласно Директива 83/349/ЕИО на Съвета(15) или в съответствие с признатите международни счетоводни правила, се приемат за един субект при изчисляването на този лимитза тази цел. [Изм. 83]

3.  Ако наличните финансови средства на дадена схема за гарантиране на депозитите са недостатъчни за изплащане на гарантираните суми на вложителите, когато депозитите станат неналични, членовете ѝ плащат извънредни вноски в размер до 0,5 % от своите отговарящи на условиятагарантирани депозити за една календарна година. Плащането се извършва един ден преди изтичането на срока по член 7, параграф 1. [Изм. 84]

4.  Сборът на вноските по параграфи 1 и 23 не може да надхвърля 1 % от отговарящите на условиятагарантираните депозити за една календарна година. [Изм. 85]

Компетентните органи могат изцяло или частичновременно да освободят дадена кредитна институция от задължението по параграф 2, ако общият размер на плащанията по параграфи 1 и 2 е такъв, че би застрашил удовлетворяването на вземанията на другите кредитори към нея. Такова освобождаване не може да бъде предоставено за срок над 6 месеца, но може да бъде подновявано по искане на кредитната институция. Съответната сума се внася на по-късен етап, когато плащането й вече не застрашава удовлетворяването на вземанията на другите кредитори. Финансовите средства по параграфи 1, 2 и 3 се използват главно за обезпечаване и изплащане на гарантираните суми на вложителите съгласно настоящата директива. До една трета от наличните финансови средства могат да се използват за мерки за превенция и подпомагане съгласно настоящата директива. В този случай схемата за гарантиране на депозитите представя на компетентния орган в срок от един месец отчет, с който доказва, че лимитът на една трета от наличните финансови средства е спазен. [Изм. 86]

5.  Финансовите средства по параграфи 1, 2 и 3 от настоящия член се използват главно за изплащане на гарантираните суми на вложителите съгласно настоящата директива.

Те обаче може да се използват и за финансиране на прехвърлянето на депозити към друга кредитна институция, ако разходите за схемата за гарантиране на депозитите не надхвърлят общия размер на гарантираните депозити в съответната кредитна институция. В този случай, в срок от един месец от прехвърлянето на депозитите схемата за гарантиране на депозитите представя на Европейския банков орган отчет, с който доказва, че посоченият по-горе лимит не е надхвърлен.[Изм. 87]

Държавите-членки могат да позволят на схемите за гарантиране на депозитите да използват финансовите си средства за предотвратяване на неплатежоспособността на дадена банка, без да се ограничават до финансиране на прехвърлянето на депозитите към друга кредитна институция, ако се спазват следните условия:[Изм. 88]

   a) финансовите средства на дадена схема надхвърлят 1 % от отговарящите на условията депозити след тази мярка;[Изм. 89]
   б) в срок от един месец от решението си за тази мярка схемата за гарантиране на депозитите представя на Европейския банков орган отчет, с който доказва, че посоченият по-горе лимит не е надхвърлен.[Изм. 90]

Разглеждайки всеки отделен случай, при обосновано искане на съответната схема за гарантиране на депозитите компетентните органи могат да разрешат делът по буква а) да бъде определен в размер между 0,75% и 1 %.[Изм. 91]

5a.  Схемите за гарантиране на депозитите могат да използват наличните финансови средства над определения в параграф 5 лимит за мерки за превенция и подпомагане, ако са спазени следните условия:

   a) схемите за гарантиране на депозитите разполагат със собствени системи за контрол и класификация на рисковете по отношение на участващите кредитни институции, със съответните възможности за упражняване на влияние;
   б) схемите за гарантиране на депозитите разполагат с необходимите процедури и структури за избор, провеждане и мониторинг на мерките за превенция и подпомагане;
   в) осигуряването на мерки за превенция и подпомагане от схемите за гарантиране на депозитите е свързано с изисквания към подкрепяната кредитна институция, които включват като минимум засилен надзор на риска и допълнителни права за извършване на проверка от страна на схемите за гарантиране на депозитите;
   г) участващите кредитни институции незабавно предоставят на схемите за гарантиране на депозитите средствата, които се използват за мерки за превенция и подпомагане под формата на извънредни вноски, ако възникне необходимост от изплащане на гарантирани суми на вложителите и ако наличните финансови средства на схемите за гарантиране на депозитите възлизат на по-малко от две трети от целевото равнище; и
   д) възможността на участващите кредитни институции да заплащат извънредните вноски съгласно буква г) се гарантира съгласно оценката на компетентния орган. [Изм. 92]

5б.  Финансовите средства могат да се използват и за мерки във връзка с ликвидацията на кредитни институции по съответния ред, при условие че разходите за схемата за гарантиране на депозитите не надхвърлят размера на гарантираните депозити в съответната кредитна институция. Когато ликвидацията се извършва по този начин, в срок от един месец от прехвърлянето на депозитите схемата за гарантиране на депозитите представя на ЕБО отчет, с който потвърждава, че направените разходите не надхвърлят размера на гарантираните депозити. [Изм. 93]

6.  Държавите-членки гарантират, че схемите за гарантиране на депозитите разполагат с адекватни механизми за алтернативно финансиране, които им позволяват да получат краткосрочно финансиране, когато им е необходимо за удовлетворяване на вземанията към тях.

7.  Държавите-членки информират ЕБО ежемесечновсяко тримесечие за общия размер на отговарящите на условията депозити и гарантираните депозити на своята територия , както и за размера на наличните финансови средства на своите схеми за гарантиране на депозитите. Тази информация се потвърждава от компетентните органи и заедно с потвърждението се изпраща на ЕБО в едномесечен срок от 10 дни след края на всеки месец. [Изм. 94]

Държавите-членки гарантират, че информацията по първата алинея се публикува на интернет сайтовете на схемите за гарантиране на депозитите и на ЕБО поне веднъж годишно. [Изм. 95]

7a.  Всяка схема за гарантиране на депозитите спазва специфичните правила за управление и сформира специален комитет, съставен от висши представители на схемата за гарантиране на депозитите, нейните членове и компетентните органи, които разработват и вземат решения за прозрачни инвестиционни насоки за наличните финансови средства. Тези насоки отчитат такива фактори като съгласуване на сроковете, качество, диверсификация и свързаност на инвестициите.[Изм. 96]

Член 10

Заемане на средства между схемите за гарантиране на депозитите

1.  Всяка схема има право да вземе заем от всички други схеми за гарантиране на депозитите по член 1, параграф 2Държавите-членки могат да разрешават на схеми за гарантиране на депозитите да отпускат заеми на други схеми за гарантиране на депозитите на доброволна основа в рамките на Съюза, ако се спазват всички посочени по-долу условия: [Изм. 97]

   a) схемата заемополучател не може да изпълни задълженията си по член 8, параграф 1 заради предишни плащания съгласно член 9, параграф 5, първата и втората алинея, [Изм. 87]
   б) положението по буква а) се дължи на недостиг на налични финансови средства съгласно член 9,
   в) схемата заемополучател е прибягнала до използването на извънредните вноски по член 9, параграф 3,
   г) схемата заемополучател поема правното задължение да използва получените назаем средства за удовлетворяването на вземанията по член 8, параграф 1,
   д) схемата заемополучател понастоящем няма задължение за погасяване на заем от друга схема за гарантиране на депозитите съгласно настоящия член,
   е) схемата заемополучател посочваинформира компетентните органи за размера на заема, който иска, [Изм. 98]
   ж) общият размер на заема не може да надхвърля 0,5 % от отговарящите на условиятагарантираните депозити на схемата заемополучател, [Изм. 99]
   з) схемата заемополучател уведомява незабавно ЕБО, като посочва защо са изпълнени условията по настоящата алинея и размера на искания заем.

Размерът на заема по буква е) от първата алинея се определя по следния начин:

[размер на гарантираните депозити, които трябва да бъдат изплатени съгласно член 8, параграф 1] – [налични финансови средства + максимален размер на извънредните вноски по член 9, параграф 3][Изм. 100]

Другите схеми за гарантиране на депозитите действат като схеми заемодатели. За тази цел държавите-членки, в които са създадени повече от една схема, определят една схема, която действа като схема заемодател в съответната държава-членка, и уведомяват Европейския банков орган за това. Държавите-членки могат да вземат решение дали и как другите схеми за гарантиране на депозитите в същата държава-членка трябва да възстановяват отпуснатия заем на схемата заемодател.[Изм. 101]

Схемите за гарантиране на депозитите, които са задължени да изплатят заем на други схеми за гарантиране на депозитите съгласно настоящия член, не могат да отпускат заеми на други схеми за гарантиране на депозитите.

2.  Заемът следва да отговаря на следните условия:

   a) всяка схема отпуска заем в размер, пропорционален на общия размер на отговарящите на условията депозити на всяка схема, без да взема предвид схемата заемополучател и схемите за гарантиране на депозитите по буква а). Тези размери се изчисляват въз основа на най-актуалната потвърдена месечна информация по член 9, параграф 7.[Изм. 102]
   б) схемата заемополучател трябва да изплати заема в срок от най-много 5 години, включително на годишни вноски. Лихва се дължи само към момента на изплащането.
   в) лихвеният процент е най-малко равен на лихвения процент по овърнайт кредитите (т.нар. пределно кредитно улеснение) на Европейската централна банка през кредитния период. [Изм. 103]
   ва) вземащата заем схема информира ЕБО за първоначалния лихвен процент, както и срока на заема.[Изм. 104]

3.  ЕБО потвърждава дали изискванията по параграф 1параграфи 1 и 2 са спазени, посочва изчислените съгласно параграф 2, буква а) суми, които трябва да бъдат отпуснати назаем от всяка схема, и първоначалния лихвен процент съгласно параграф 2, буква в), както и срока на заема. [Изм. 105]

ЕБО предава на отпускащите заем схеми за гарантиране на депозитите потвърждението си заедно с информацията по параграф 1, буква з). Те трябва да получат потвърждението и информацията в срок от два работни дни. Отпускащите заем схеми за гарантиране на депозитите своевременно и не по-късно от още 2 работни дни след получаването на потвърждението и информацията плащат сумата на схемата заемополучател.[Изм. 105]

5.  Държавите-членки гарантират, че събираните от схемата заемополучател вноски са достатъчни, за да може тя да изплати получения заем и да възстанови целевото равнище на наличните финансови средства възможно най-бързо.

Член 11

Изчисляване на вноските за схемите за гарантиране на депозитите

1.  Вноските за схемите за гарантиране на депозитите по член 9 се определят за всеки член въз основа пропорционално на степента на риска, на който е изложен. Кредитните институции не може да плащат по-малко от 75 % или повече от 200 % 250 %от сумата, която би трябвало да плати една банка, изложена на среден риск. Държавите-членки могат да решат, че членовете на институционалните защитни схеми по член 1, параграфи 3 и 4параграф 4 трябва да плащат по-ниски вноски за схемите за гарантиране на депозитите, но не по-малко от 37,5 % от сумата, която би трябвало да плати една банка, изложена на среден риск.

Държавите-членки могат да предвидят по-малки вноски за нискорисковите сектори, които се регулират от национални правила. [Изм. 107]

1а.  Държавите-членки могат да разрешат всички кредитни институции, които са филиали на един и същ централен орган съгласно член 3, параграф 1 от Директива 2006/48/EO, да имат като цяло рисковото тегло, определено за централния орган и институциите, които са негови филиали, на консолидирана база. Държавите-членки могат да изискват от кредитните институции да плащат минимална вноска независимо от размера на техните гарантирани депозити. [Изм. 112]

2.  УстановяванетоПриложения І и ІІ описват стандартния метод за установяване на риска, на който е изложена дадена банка, и изчислението на вноските се основават на елементите, посочени в приложения І и ІІна участващите институции в схемата за гарантиране на депозитите. [Изм. 108]

3.  Параграф 2 не се прилага за схемите за гарантиране на депозитите по член 1, параграф 2.[Изм. 109]

3a.  Независимо от параграфи 1 и 2 схемите за гарантиране на депозитите могат да използват собствени алтернативни, основани на риска методи за определяне и изчисляване на основаните на риска вноски на членуващите в тях институции. Изчисляването на вноските се извършва пропорционално на търговския риск на участващите институции и при него се отразяват по подходящ начин рисковите профили на различните търговски модели. Алтернативният метод може също така да вземе предвид активите на баланса и рискови показатели като капиталовата адекватност, качеството и ликвидността на активите.

Всеки алтернативен метод се одобрява от компетентните органи и ЕБО и съответства на насоките, разработени от ЕБО съгласно член 11, параграф 5. ЕБО извършва проверка за спазването на насоките най-малко веднъж на пет години и винаги когато има промяна на алтернативния метод на схемата за гарантиране на депозитите. [Изм. 110]

4.  За да се гарантира дефинирането на елементите на определенията и методите съгласно приложение ІІ, част А, на Комисията се делегират съответните правомощия. Тези проектниефективна хармонизация на определенията и установяването на стандартен метод съгласно параграфи 1 и 2, ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти се приемат съгласно членове 7‐7г от [регламента за ЕБО]. Европейският банков орган може да разработи проектниАко е необходимо, ЕБО може да предложи корекции в определенията и методите, за да се гарантира пълна съпоставимост и да се избегнат елементите на изкривяване.

ЕБО представя своите проекти на регулаторни технически стандарти, които да бъдат представени на Комисията за одобрение до 31 декември 2012 г.

На Комисията се делегират правомощия за приемане на посочените в първата алинея регулаторни технически стандарти съгласно членове 10–14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.[Изм. 111]

4а.  В своя анализ на риска и за целите на разработването на проекти на регулаторни технически стандарти ЕБО взема предвид механизмите за контрол на управлението, създадени от кредитните институции. Той осигурява разпространението на примери за най-добри практики чрез ЕСФН.[Изм. 113]

5.  До 31 декември 2012 г. ЕБО издава насоки съгласно член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 за прилагането на приложение ІІ, част Б съгласно [член 8 от регламента за ЕБО]и за разработените от схемите за гарантиране на депозитите методи, основани на риска по параграф 3а. [Изм. 114]

Член 12

Сътрудничество в рамките на Съюза

1.  Схемите за гарантиране на депозитите обхващат вложителите в клонове, установени от кредитни институции в други държави-членки.

2.  Гарантираните суми на вложителите в клонове, създадени от кредитни институции в други държави-членки, или на вложителите в дадена държава-членка в кредитна институция, чийто лиценз е издаден в друга държава-членка, се изплащат от схемата в приемащата държава-членка от името на схемата в изпращащата държава-членка. Схемата в изпращащата държава-членка възстановява разходите напредоставя предварително необходимите средства, за да може схемата в приемащата държава-членка да изпълни задължението на схемата в изпращащата държава-членка за изплащане на съответната сума на вложителите съгласно параграф 1. [Изм. 115]

Освен това схемата в приемащата държава-членка информира заинтересованите вложители от името на схемата в изпращащата държава-членка и има право да получава кореспонденцията от съответните вложители от името на схемата в изпращащата държава-членка.

3.  Ако дадена кредитна институция прекрати членството си в дадена схема и се присъедини към друга схема, вноските, платени през 6-те месецапоследната година преди прекратяването на членството, се възстановяват или прехвърлят пропорционално на другата схема, в случай че това не представляват редовни вноски съгласно член 9, параграф 1, трета алинея или извънредни вноски съгласно член 9, параграф 3. Това не важи, ако кредитната институция е била изключена от схема съгласно член 3, параграф 3. [Изм. 116]

4.  Държавите-членки гарантират, че схемите за гарантиране на депозитите в изпращащата държава-членка обменят информацията по член 3, параграф 7 със схемите в приемащата държава-членка. В този случай важат ограниченията, установени в посочения член.

Кредитните институции, които желаят доброволно да се прехвърлят от една схема за гарантиране на депозитите в друга в съответствие с разпоредбите на настоящата директива трябва да дадат предизвестие от най-малко 6 месеца за своето намерение. По време на този период кредитната институция е задължена да плаща вноски в своята първоначална схема за гарантиране на депозитите по отношение както на предварителното, така и на последващото финансиране.[Изм. 117]

5.  За да се улесни ефективното сътрудничество между схемите за гарантиране на депозитите, особено във връзка с настоящия член и член 10, схемите за гарантиране на депозитите или ‐ когато това е целесъобразно ‐ компетентните органи трябва да имат писмени споразумения за сътрудничество. В тези споразумения се вземат предвид изискванията на Директива 95/46/ЕО.

Схемите за гарантиране на депозитите информират ЕБО относно съществуването и съдържанието на такива споразумения. ЕБО може да издава становища по тези споразумения съгласно член 6, параграф 2, буква е) и член 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. Ако компетентните органи или схемите за гарантиране на депозитите не могат да постигнат споразумение или ако между тях има спор относно тълкуването на такова споразумение, ЕБО урежда споровете съгласно член 11 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Липсата на такива споразумения не засяга вземанията на вложителите по член 8, параграф 2 или на кредитните институции по параграф 3 от настоящия член.

Член 13

Клонове на кредитни институции в трети държави

1.  Държавите-членки проверяват дали клоновете, установени от кредитна институция, чието седалище се намира извън Съюза, имат защита, еквивалентна на предвидената от настоящата директива.

В противен случай държавите-членки могат съгласно член 38, параграф1 от Директива 2006/48/ЕО да предвидят, че клоновете, установени от кредитна институция, чието седалище се намира извън Съюза, трябва да се присъединят към схеми за гарантиране на депозитите, действащи в рамките на техните територии.

1а.  За да се гарантира последователна хармонизация на параграф 1, ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на общи критерии за еквивалентност.

ЕБО представя тези проекти на регулаторни технически стандарти на Комисията до [...].

На Комисията се делегират правомощия за приемане на посочените в първата алинея регулаторни технически стандарти съгласно членове 10–14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.[Изм. 118]

2.  На съществуващите и потенциалните вложители в клонове, установени от кредитна институция, чието седалище се намира извън Съюза и която не е член на действаща в държава-членка схема, се предоставя от страна на кредитната институция цялата релевантна информация, отнасяща се до разпоредбите за гаранцията, които важат за техните депозити.

3.  Информацията, посочена в параграф 2, се предоставя на официалния език или езици на държавата-членка, в която е установен клонът, а по искане на вложителя и ако клонът е в състояние да изпълни изискването – на други езици, по начин, предписан от националното законодателство, и се изготвя в ясна и разбираема форма. [Изм. 151/rev]

Член 14

Предоставяне на информация на вложителите

1.  Държавите-членки гарантират, че кредитните институции предоставят на съществуващите и потенциалните вложители необходимата информация за идентифицирането на схемата за гарантиране на депозити, на която са членове институцията и клоновете ѝ в Съюза. Когато определен депозит не е гарантиран от схема за гарантиране на депозитите в съответствие с член 4, параграф 1, букви а) до ж) и букви и) до к) и член 4, параграф 2, кредитната институция уведомява съответно вложителя и в този случай кредитната институция предлага на вложителя възможност да изтегли своите депозити, включително с всички придобити лихви и ползи, без никакви наказателни такси. [Изм. 119]

2.  Информацията се предоставя на потенциалните вложители преди сключването на договора за откриване на депозита и се приподписва от тях. За целта се използва образецът от приложение ІІІ. 

3.  Информацията на вложителите се предоставя в извлеченията от сметките им. Тази информация включва потвърждение, че депозитите отговарят на условията. Освен това се включва и препратка към информационния бюлетин от приложение ІІІ и се посочва къде може да се получи. Информационният бюлетин от приложение ІІІ се прилага също така към едно от извлеченията по техните сметки поне веднъж годишно. Може да се посочиПосочва се и интернет сайтът на компетентната схема за гарантиране на депозитите.

Интернет сайтът съдържа необходимата информация за вложителите, по-специално информация за разпоредбите относно процеса и условията на гарантиране на депозитите съгласно предвиденото в настоящата директива.[Изм. 120]

4.  Информацията, предвидена в параграф 1, се предоставя по начин, определен от националното законодателство, на официалния език или езици на държавата-членка, в която е установен клонът, а по искане на вложителя и ако клонът е в състояние да изпълни изискването – на други езици. [Изм. 121]

5.  Държавите-членки ограничават използването за рекламни цели на информацията, посочена в параграф 1параграфи 1, 2 и 3, до фактическо позоваване на схемата, гарантираща продукта, за който се отнася рекламата. [Изм. 122]

Кредитните институции, които членуват в схема по член 1, параграфи 3 и 4, информират вложителите по подходящ и лесноразбираем начин относно функционирането на схемата за гарантиране на депозитите. В същото време кредитната институция предоставя на вложителите информация за максималния гарантиран размер, както и други въпроси във връзка със схемата за гарантиране на депозитите. В информацията не може да се споменава за неограничена гаранция на депозитите. [Изм. 123]

6.  При сливане на кредитни институции вложителите в тях биват информирани за сливането поне един месец преди пораждането на правно действие от сливането. Вложителите биват уведомени, че когато сливането породи правно действие, всички техни депозити във всяка от сливащите се банки ще бъдат събрани след сливането при определянето на гарантирания размер по схемата за гарантиране на депозитите. На вложителите се предоставя срок от три месеца след обявяването на сливането, за да им се даде възможността да прехвърлят своите депозити, включително с всички придобити лихви и ползи, доколкото надвишават гарантирания размера съгласно член 5, параграф 1, към друга банка или банкова структура с различно търговско наименование без никакви наказателни такси. Ако по време на този тримесечен срок сумата, посочена в член 5, параграф 1, бъде надвишена, защитата се разширява чрез умножаване на гарантирания размера по член 5, параграф 1, по броя на кредитните институции, които са се слели.[Изм. 124]

6а.  В случай на напускане или изключване на кредитна институция от схема за гарантиране на депозитите, напусналата кредитна институция информира своите вложители в срок от един месец.[Изм. 125]

7.  Ако даден вложител използва банкиране по интернет, информацията, която трябва да му бъде съобщена съгласно настоящата директива, му се предава по електронен път по подходящ начин, който да привлече вниманието му , а ако вложителят пожелае - на хартиен носител. [Изм. 126]

7а.  Държавите-членки гарантират въвеждането на подходящи процедури, така че схемите за гарантиране на депозитите да са в състояние да обменят информация и да общуват ефективно с други схеми за гарантиране на депозитите, участващите в тях кредитни институции и съответните компетентни органи както в рамките на тяхната собствена юрисдикция, така и с други агенции в трансграничен план при целесъобразност.[Изм. 127]

Член 15

Списък на кредитните институции с лиценз

В списъка на получилите лиценз кредитни институции, който Комисията трябва да изготви съгласно член 14 от Директива 2006/48/ЕО, Комисията посочва по прозрачен начин статута на всяка кредитна институция по отношение на настоящата директива. [Изм. 128]

Член 16

Делегиране на правомощия

1.  Правомощията да приема делегирани актове се предоставят на Комисията при условията, предвидени в настоящия член.

1а.  Правомощията да приема делегираните актове по член 5, параграф 7 се предоставят на Комисията за неопределен срок, считано от …(16).

1б.  Делегирането на правомощията по член 5, параграф 7 може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. Решението за оттегляне прекратява делегирането на правомощието, посочено в него. Решението за оттегляне влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз или на посочена в него по-късна дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

2.  След като приеме делегиран акт, Комисията незабавно уведомява едновременно Европейския парламент и Съвета.

3.  Правомощията за приемане на делегирани актове се предоставят на Комисията съгласно условията по членове 17 и 18.Делегиран акт, приет съгласно член 5, параграф 7, влиза в сила само в случай че нито Европейският парламент, нито Съветът не са повдигнали възражения в срок от три месеца от уведомлението до тях за съответния акт, или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да повдигат възражения. Този срок се удължава с три месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета. [Изм. 129]

Член 17

Отмяна на делегираните правомощия

1.  Европейският парламент или Съветът могат да отменят посочените в член 16 делегирани правомощия по всяко време.

2.  Институцията, която е започнала вътрешна процедура за вземане на решение дали да отмени делегирането на правомощия, полага необходимите усилия да уведоми другата институция и Комисията в разумен срок преди приемането на окончателното решение, като посочи делегираните правомощия, които би могло да бъдат отменени, и евентуалните основания за отмяната.

3.  С решението за отмяна се прекратяват делегираните правомощия, посочени в него. Решението влиза в сила незабавно или на посочена в него по-късна дата. Решението не засяга валидността на делегираните актове, които вече са влезли в сила. То се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.[Изм. 130]

Член 18

Възражения срещу делегираните актове

1.  В срок от два месеца от датата на уведомлението Европейският парламент и Съветът могат да възразят срещу делегирания акт. По инициатива на Европейския парламент или Съвета този срок се удължава с един месец.

2.  Ако до изтичането на посочения срок нито Европейският парламент, нито Съветът е възразил срещу делегирания акт, той се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и влиза в сила на датата, посочена в него.

Делегираният акт може да бъде публикуван в Официален вестник на Европейския съюз и да влезе в сила преди изтичането на посочения срок, ако и Европейският парламент, и Съветът са информирали Комисията за намерението си да не повдигат възражения.

3.  Ако Европейският парламент или Съветът възрази срещу делегиран акт, той не влиза в сила. Институцията, която повдига възражение, посочва основанията за това възражение срещу делегирания акт.[Изм. 131]

Член 19

Преходни разпоредби.

1.  Вноските за схемите за гарантиране на депозитите по член 9 се разпределят възможно най-равномерно до достигането на целевото равнище на наличните финансови средства, посочено в член 9, параграф 1, третата алинея.[Изм. 132]

1a.  Ако дадена схема за гарантиране на депозитите не може да определи гарантираните депозити на участващите в нея кредитни институции към момента на влизане в сила на настоящата директива, целевото равнище съгласно член 2, параграф 1, буква з) се отнася за отговарящите на условията депозити от схемата. От 1 януари 2015 г. гарантираните депозити действат като основа за определяне на целевото равнище за всички схеми за гарантиране на депозити. [Изм. 133]

2.  Вложителите, които притежават: дългови ценни книжа, издадени от същата кредитна институция, и задължения, произтичащи от собствени акцепти или записи на заповед; депозити, чието съществуване може да се докаже само със сертификат, различен от извлечение от сметкаиздадени на приносител, а не на поименно посочено лице, депозити, по които главницата не подлежи на изплащане по номинална стойност; или депозити, по които главницата подлежи на изплащане по номинална стойност само въз основа на специална гаранция от или споразумение с кредитната институция или трета страна, биват информирани, че депозитите им вече не са защитени от схема за гарантиране на депозитите.

3.  Когато определени депозити вече не са гарантирани изцяло или частично от схемите за гарантиране на депозитите след транспонирането на настоящата директива или на Директива 2009/14/ЕО в националното законодателство, държавите-членки могат да разрешат тези депозити да бъдат защитени до 31 декември 2014 г., ако са били открити преди 30 юни 2010 г. Държавите-членки гарантират, че след 31 декември 2014 г. никоя схема не предлага по-високи или по-пълни гаранции в сравнение с предвидените в настоящата директива, независимо кога са били открити депозитите.

4.  До 31 декември 2015 г.2 януари 2014 г. Комисията представя на Европейския парламент и Съвета доклад, а при необходимост и законодателно предложение, за да се установи дали съществуващите схемипо въпроса как схемите за гарантиране на депозитите трябва да бъдат заменени с една обща схема за целия Съюз, които функционират в Съюза, могат да си сътрудничат, координирани от ЕБО, чрез европейска схема за предотвратяване на рискове, възникващи в резултат от трансграничните дейности, и да защитават депозитите от тези рискове. [Изм. 134]

5.  До 31 декември 2015 г. Комисията, подпомагана от ЕБО, представя на Европейския парламент и Съвета доклад за напредъка при изпълнението на настоящата директива. В посочения доклад следва да се разглежда по-конкретно:възможността за определяне на

   целевото равнище на наличните финансови средства въз основа на гарантираните депозити, с оценка на уместността на определения процент или оценка на другите регулаторни варианти; в тази връзка целевото равнище отразява неизплатените депозити през предходните десет години в рамките на установени на правна или договорна основа защитни схеми или институционални защитни схеми, както е посочено в член 80, параграф 8 от Директива 2006/48/ЕО;
   кумулативният ефект на регулаторните задължения на кредитните институции, например капиталовите изисквания;
   взаимовръзката между законодателството относно схемите за гарантиране на депозитите и бъдещото законодателство в областта на управлението на кризи;
   въздействието върху разнообразието от банкови модели, без да се забравя необходимостта от неговото запазване;
   адекватността на настоящия гарантиран размер за вложителите;

В докладът се оценява дали въпросите, посочени в първа алинея са решени по начин, който запазва защитата на вложителите. [Изм. 135]

Член 20

Транспониране

1.  Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с член 1, член 2, параграф 1, букви а), в), г), е), з)‐м), член 2, параграф 2, член 3, параграфи 1, 3, 5‐7, член 4, параграф 1, букви г)‐к), член 5, параграфи 2‐5, член 6, параграфи 4‐7, член 7, параграфи 1‐3, член 8, параграфи 2‐4, членове 9‐11, член 12, член 13, параграфи 1 и 2, член 14, параграфи 1‐3 и 5‐7, член 19 и приложения І‐ІІІ настоящата директива в срок до 31 декември 2012 г. Те незабавно съобщават на Комисията текстовете на посочените мерки и предават таблица на съответствието между разпоредбите и настоящата директива. [Изм. 136]

Чрез дерогация от първата алинея държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с член 9, параграф 1, третата алинея, член 9, параграф 3 и член 10 до 31 декември 2020 г.[Изм. 137]

Чрез дерогация от първата алинея държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с член 7, параграф 1 и член 9, параграф 5 до 31 декември 2013 г. Независимо от това делът от отговарящите на условията депозити по член 9, параграф 5, буква а) не се прилага до 1 януари 2014 г. До 31 декември 2017 г. се прилага дял от 0,5 %. Между посочената дата и 31 декември 2020 г. се прилага дял от 0,75 %.[Изм. 138]

Когато държавите-членки приемат посочените разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Те включват също така уточнение, че позоваванията в действащи законови, подзаконови и административни разпоредби на директивите, отменени с настоящата директива, се считат за позовавания на настоящата директива. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.  Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното си право, които приемат в областта, обхваната от настоящата директива.

Член 21

Отмяна

От 31 декември 2012 г. се отменя Директива 94/19/ЕО и последващите ѝ изменения, без да се засягат задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното право и за прилагане на директивите, посочени в приложение ІV към настоящата директива.

Позоваванията на отменените директиви се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение V.

Член 22

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден от публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 2, параграф 1, букви б), д) и ж), член 4, параграф1, букви а), б) и в), член 5, параграф 1, член 6, параграфи 1, 2 и 3, член 7, параграф 4, член 8, параграф 1, член 12, параграф 1, член 13, параграф 3, член 14, параграф 4 и членове 15‐18 се прилагат от 1 януари 2013 г.

Член 23

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в .

За Европейския парламент

Председател

За Съвета

Председател

(1) ОВ C 99, 31.3.2011 г., стр. 1
(2) Позиция на Европейския парламент от 16 февруари 2012 г.
(3) ОВ L 135, 31.5.1994 г., стр. 5.
(4) ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12.
(5) ОВ L 68, 13.3.2009 г., стр. 3.
(6) ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 1.
(7) ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 1.
(8) ОВ L 309, 25.11.2005 г., стр. 15.
(9) ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 201.
(10) ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.
(11) Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски банков орган, COM(2009) 501.
(12) ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 1.
(13) ОВ L 145, 30.4.2004 г., стр. 1.
(14)* Дата на влизане в сила на настоящата директива.
(15) Седма директива на Съвета 83/349/ЕИО от 13 юни 1983 г. приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора относно консолидираните счетоводни отчети (ОВ L 193, 18.7.1983 г., стр. 1).
(16)* Дата на влизане в сила на настоящата директива.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Определяне на зависещите от риска вноски за схемите за гарантиране на депозитите

1.  Използват се следните формули:

   a) размерът на зависещите от риска вноски на един член 

Ci = TC * RSi

   б) делът на един член от риска

20120216-P7_TA(2012)0049_BG-p0000001.jpg

   в) рисково претегленият размер на вноската на един член 

RAi = CB *20120216-P7_TA(2012)0049_BG-p0000002.jpg

където:

Ci е размерът на вноската на i-тия член на схемата за гарантиране на депозитите (СГД)

TC е общият размер на вноските, които трябва да събере схемата

RSi е делът на i-тия член от риска

RAi е рисково претегленият размер на вноската на i-тия член 

RAk са рисково претеглените размери на вноските на всеки от членовете, които са n на брой

CB е основата за определяне на вноските (т.е. най-късно от 1 януари 2015 г. гарантираните депозити, респ. ако те не могат да бъдат изчислени за всички участващи кредитни институции в схемата за гарантиране на депозитите, отговарящите на условията депозити) [Изм. 139]

βi е рисковият коефициент, присъден на i-тия член съгласно приложение ІІ.

2.  Използват се следните формули:

   a) общата съставна оценка на един член 

20120216-P7_TA(2012)0049_BG-p0000003.jpg20120216-P7_TA(2012)0049_BG-p0000004.jpg20120216-P7_TA(2012)0049_BG-p0000005.jpg= ¾+ ¼

   б) съставната междинна оценка на даден член съгласно основните показатели

20120216-P7_TA(2012)0049_BG-p0000006.jpg20120216-P7_TA(2012)0049_BG-p0000007.jpg20120216-P7_TA(2012)0049_BG-p0000008.jpg20120216-P7_TA(2012)0049_BG-p0000009.jpg20120216-P7_TA(2012)0049_BG-p0000010.jpg= ¼ [+++]

   в) съставната междинна оценка на даден член съгласно допълнителните показатели

20120216-P7_TA(2012)0049_BG-p0000011.jpg20120216-P7_TA(2012)0049_BG-p0000012.jpg20120216-P7_TA(2012)0049_BG-p0000013.jpg20120216-P7_TA(2012)0049_BG-p0000014.jpg20120216-P7_TA(2012)0049_BG-p0000015.jpg=[++ … +]

където:

20120216-P7_TA(2012)0049_BG-p0000016.jpg е общата съставна оценка на i-тия член

20120216-P7_TA(2012)0049_BG-p0000017.jpg е общата съставна междинна оценка на i-тия член съгласно основните показатели

20120216-P7_TA(2012)0049_BG-p0000018.jpg е общата съставна междинна оценка на i-тия член съгласно допълнителните показатели

20120216-P7_TA(2012)0049_BG-p0000019.jpg е променлива, с която се оценява рискът на i-тия член съгласно един индивидуален основен или допълнителен показател, представен в приложение ІІ

x е означението на даден основен или допълнителен показател.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Показатели, оценки и тегла за изчисляване на зависещите от риска вноски

ЧАСТ A

Основни показатели

1.  Следните основни показатели се използват за изчисляване на зависещите от риска вноски:

Категория на риска

Показател

Съотношение

Капиталова адекватност

Позиции на собствения капитал по член 57, букви a)‐вa) от Директива 2006/48/EО и рисково претеглени активи по член 76 от Директива 2006/48/EC

Собствен капитал

Рисково претеглени активи

Качество на активите

Необслужвани заеми

Необслужвани заеми

Общо заеми

Рентабилност

Съобразена с риска възвръщаемост на активите [Изм. 140]

Нетни доходи

Общ среден размер на активите

Ликвидност

Да се определи от държавите-членки при спазване на член 11, параграф 4

2.  Следните оценки се използват за отразяване на рисковите профили във връзка с основните показатели

Равнище на риска

Капиталова адекватност

Качество на активите

Рентабилност

Ликвидност

Много нисък риск

1

1

1

1

Нисък риск

2

2

2

2

Среден риск

3

3

3

3

Висок риск

4

4

4

4

Много висок риск

5

5

5

5

3.  Следните оценки се присъждат на даден член въз основа на действителните стойности на показателите в дадена категория риск:

Елемент

Означение (x)

20120216-P7_TA(2012)0049_BG-p0000020.jpg= 1

20120216-P7_TA(2012)0049_BG-p0000021.jpg= 2

20120216-P7_TA(2012)0049_BG-p0000022.jpg= 3

20120216-P7_TA(2012)0049_BG-p0000023.jpg= 4

20120216-P7_TA(2012)0049_BG-p0000024.jpg= 5

Капиталова адекватност

CA

x > 12,3%

12,3% ≥ x > 9,6%

9,6% ≥ x > 8,2%

8,2% ≥ x > 7%

x ≤ 7%

Качество на активите

AQ

x ≤ 1%

1% < x ≤ 2,1%

2,1% < x ≤ 3,7%

3,7% < x ≤ 6%

x > 6%

Рентабилност

P

x > 1,2%

1,2% ≥ x > 0,9%

0,9% ≥ x > 0,7%

0,7% ≥ x > 0,5%

x ≤ 0,5%

Ликвидност

L

Държавите-членки могат да определят праговете за всяко 20120216-P7_TA(2012)0049_BG-p0000025.jpg при спазване на член 11, параграф 4

4.  Следните рискови тегла (коефициенти) се присъждат на даден член въз основа на съставната му оценка:

Съставна оценка (ρ)

1 < ρ ≤ 1,5

1,5 < ρ ≤ 2,5

2,5 < ρ ≤ 3,5

3,5 < ρ ≤ 4,5

4,5 < ρ ≤ 5

Рисков коефициент (β)

75%

100%

125%

150%

200%

ЧАСТ Б

Допълнителни показатели

1.  Държавите-членки определят допълнителни показатели за изчисляване на зависещите от риска вноски. ВсичкиЗа изчисляване на зависещите от риска вноски всички или част от следните показатели може да се използват за целтадопълнително: [Изм. 141]

Категория на риска

Показател / съотношение

Определение

Капиталова адекватност

Общо капитал

Общо капитал

Рисково претеглени активи

Свръхкапитал*

Свръхкапитал

или

Свръхкапитал

Общо активи

Рисково претеглени активи

Качество на активите

Провизии срещу загуби по кредити

Провизии срещу загуби по кредити

или

Провизии срещу загуби по кредити

Нетни приходи от лихви

Приходи от оперативна дейност

Рисково претеглени активи

Рисково претеглени активи

Общо активи

Рентабилност

Разходи спрямо приходи

Разходи за оперативна дейност

Приходи от оперативна дейност

Нетна печалба

Нетна печалба

Общо капитал

Ликвидност

Да се определи от държавите-членки при спазване на член 11, параграф 5

* Свръхкапитал = Капитал – собствен капитал по член 57, букви a)‐з) от Директива 2006/48/EО.

2.  Следните оценки се използват за отразяване на рисковите профили във връзка с допълнителните показатели

Равнище на риска

Капиталова адекватност

Качество на активите

Рентабилност

Ликвидност

Много нисък риск

1

1

1

1

Нисък риск

2

2

2

2

Среден риск

3

3

3

3

Висок риск

4

4

4

4

Много висок риск

5

5

5

5

3.  Следните рискови тегла (коефициенти) се присъждат на даден член въз основа на съставната му оценка:

Съставна оценка (ρ)

1 < ρ ≤ 1,5

1,5 < ρ ≤ 2,5

2,5 < ρ ≤ 3,5

3,5 < ρ ≤ 4,5

4,5 < ρ ≤ 5

Рисков коефициент (β)

75%

100%

125%

150%

200%


ПРИЛОЖЕНИЕ III

Образец на информационния бюлетин за вложителите

Ако Вашият депозит, който е изискуем и дължим, не е бил изплатен от Вашата кредитна институция по причини, пряко свързани с финансовото ѝ състояние, този депозит се изплаща на вложителяВас, в качеството Ви на вложител, от схема за гарантиране на депозитите. [Наименование на продукта] на [наименование на кредитната институция, в която се държи сметката] по принцип е защитен от компетентната схема за гарантиране на депозитите в съответствие с Директива 2012/.../ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за гарантиране на депозитите(1). [Изм. 142]

Максималният размер, който може да бъде изплатен, е 100 000 EUR на банка. Това означава, че всички Ваши депозити в една и съща банка се събиратсумират, за да се определи гарантираният размер. Например, ако един вложител има спестовнаВие имате депозитна сметка, по която има 90 000 EUR, и разплащателна сметка, по която има 20 000 EUR40 000 EUR, на този вложител ще Ви бъдат изплатени само 100 000 EUR. [Изм. 143]

[Само ако е приложимо]: Този метод се прилага и ако дадена кредитна институция извършва дейност под различни търговски наименования за своите потребители. [Наименование на кредитната институция, в която се държи сметката] извършва дейност и под наименованията [посочват се всички търговски наименования на същата кредитна институция]. Това означава, че всички депозити, държани от кредитната институция под едно или повече търговски наименования, са съответно гарантирани общо до 100 000 EUR. [Изм. 144]

При съвместни сметки лимитът от 100 000 EUR важи за всеки вложител поотделно.

[Само ако е приложимо]: Въпреки това депозитите по сметка, върху която права имат две или повече лица като съдружници в търговско дружество или членове на асоциация или групировка от подобен характер, които не са юридически лица, се събират и се приемат за направени от един-единствен вложител при изчисляването на лимита от 100 000 EUR.

По принцип всички вложители, независимо дали са физически лица или търговски дружества [ако е приложимо в държавата-членка: и уязвими местни органи], са защитени чрез схемите за гарантиране на депозитите. Изключенията за определени депозити са посочени на интернет сайта на компетентната схема за гарантиране на депозитите [интернет сайт на компетентната схема за гарантиране на депозитите]. При поискване, Вашата кредитна институция ще Ви информира дали определени продукти са гарантирани или не. Ако депозитите са гарантирани, кредитната институция ще посочва това и на извлеченията от съответнатаВашата сметка. [Изм. 145]

Компетентната схема за гарантиране на депозитите е [посочете наименованието, адреса, телефона, електронната поща и интернет сайта]. Тази схема ще изплати депозитите Ви (в размер до 100 000 EUR) в срок от шест седмици, а след 31 декември 2013 г. ‐ в срок от една седмицапет [ако е приложимо: 20] работни дни. [Ако е приложимо: При поискване институцията за гарантиране на депозитите ще Ви изплати кредитно салдо в размер до 5 000 EUR в срок от пет работни дни. След 2017 г. Вашите депозити (в размер до 100 000 EUR) ще Ви бъдат възстановявани в срок от пет работни дни.][Изм. 146]

Ако не са Ви изплатили гарантирания размер на депозитите в тозигорепосочения срок, трябва да се свържете с представителите на схемата за гарантиране на депозитите, защото за подаването на искане за изплащане може да има ограничен срокне се допуска след [моля, въведете съответния срок, приложим в държавата-членка, и точно позоваване на националния правен акт и конкретния член, който урежда тези разпоредби]. Повече информация можете да получите на [интернет сайт на компетентната схема за гарантиране на депозитите]. [Изм. 147]

[Само ако е приложимо]: Вашият депозит е гарантиранВашата кредитна институция е част от институционална гаранционна схема [призната/непризната] като схема за гарантиране на депозитите. Това означава, че всички банкикредитни институции, които членуват в тази схема, взаимно се подпомагат, за да избегнат изпадане в неплатежоспособност. Ако Все пак дадена банка изпадне, в случай на неплатежоспособност, Вашите депозити ще Ви бъдат изплатени в размер до 100 000 EUR в рамките на горепосочените схеми за гарантиране на депозитите, признати съгласно националното право. [Изм. 148]

(1)* Номер и данни за публикуването на настоящата директива.


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ЧАСТ A

Отменените директиви и последователните им изменения (съгласно член 21)

Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити

Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. за изменение на Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока за изплащане

ЧАСТ Б

Крайни срокове за транспониране (посочени в член 21)

Директива

Краен срок за транспониране

94/19/EO

1.7.1995 г.

2009/14/EО

30.6.2009 г.

2009/14/ЕО (член 1, точка 3, подточка i), втора алинея, член 7, параграфи 1а и 3 и член 10, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО, изменена с Директива 2009/14/ЕО)

31.12.2010 г.


ПРИЛОЖЕНИЕ V

Таблица на съответствието

Hастоящата директива

Директива 2009/14/ЕО

Директива 94/19/ЕО

Член 1

-

-

Член 2, параграф 1, буква а)

Член 1, параграф 1

Член 2, параграф 1, буква г)

Член 1, параграф 2

Член 2, параграф 1, буква д)

Член 1, параграф 1

Член 1, параграф 3

Член 2, параграф 1, буква е)

Член 1, параграф 4

Член 2, параграф 1, буква ж)

Член 1, параграф 5

Член 3, параграф 1

Член 3, параграф 1

Член 3, параграф 2

Член 3, параграф 2

Член 3, параграф 3

Член 3, параграф 3

Член 3, параграф 4

Член 5

Член 3, параграф 6

Член 1, параграф 6, буква а)

Член 4, параграф 1, букви а)‐в)

Член 2

Член 4, параграф 1, буква г)

Член 7, параграф 2, приложение I, точка 1

Член 4, параграф 1, буква е)

Член 7, параграф 2, приложение I, точка 10

Член 4, параграф 1, буква ж)

Член 7, параграф 2, приложение I, точка 2

Член 4, параграф 1, буква з)

Член 7, параграф 2, приложение I, точка 5

Член 4, параграф 1, буква и)

Член 7, параграф 2, приложение I, точка 6

Член 4, параграф 1, буква й)

Член 7, параграф 2, приложение I, точки 3 и 4

Член 4, параграф 10, буква к)

Член 7, параграф 2, приложение I, точка 12

Член 5, параграф 1

Член 1, параграф 3, буква а)

Член 7, параграф 1

Член 5, параграф 4

Член 1, параграф 3, буква а)

Hастоящата директива

Директива 2009/14/ЕО

Директива 94/19/ЕО

Член 5, параграф 6

Член 7, параграф 4, член 7, параграф 5

Член 5, параграф 7

Член 1, параграф 3, буква г)

Член 6, параграфи 1‐3

Член 8

Член 7, параграф 1

Член 1, параграф 6, буква а)

Член 10, параграф 1

Член 7, параграф 3

Член 10, параграф 4

Член 7, параграф 4

Член 10, параграф 5

Член 8, параграф 1

Член 7, параграф 6

Член 8, параграф 2

Член 11

Член 12, параграф 1

Член 4, параграф 1

Член 13

Член 6

Член 14, параграфи 1‐3

Член 1, параграф 5

Член 9, параграф 1

Член 14, параграф 4

Член 9, параграф 2

Член 14, параграф 5

Член 9, параграф 3

Член 15

Член 13

Членове 16‐18

Член 1, параграф 4

Правна информация - Политика за поверителност