Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2012 г. относно предприемането на действия във връзка с епидемията от диабет в ЕС (2011/2911(RSP))
Европейският парламент,
– като взе предвид член 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид Декларацията от Сейнт Винсент относно грижите за болните от диабет и изследователската дейност в тази област в Европа, приета по време на първото заседание по Програмата за действие относно диабета, проведено в Сейнт Винсент в периода 10-12 октомври 1989 г.(1),
– като взе предвид създаването от Комисията на 15 март 2005 г. на Платформа на ЕС относно храненето, физическата активност и здравето(2),
– като взе предвид Зелената книга на Комисията от 8 декември 2005 г., озаглавена „Насърчаване на здравословното хранене и физическата активност: европейско измерение за превенция на наднорменото тегло, затлъстяването и хроничните заболявания“, в която се засягат факторите за възникването на диабет тип 2 (COM(2005)0637),
– като взе предвид заключенията на конференцията на австрийското председателство на тема „Превенция на диабета тип 2“, проведена на 15-16 февруари 2006 г. във Виена(3),
– като взе предвид своята декларация от 27 април 2006 г. относно диабета(4),
– като взе предвид заключенията на Съвета относно „Насърчаване на здравословния начин на живот и превенция на диабета тип 2“(5),
– като взе предвид резолюцията на Регионалния комитет на СЗО за Европа от 11 септември 2006 г. относно „Профилактиката и контрола на незаразните заболявания в европейския регион на СЗО“(6),
– като взе предвид Резолюция 61/225 на Общото събрание на ООН от 20 декември 2006 г. относно Световния ден за борба с диабета,
– като взе предвид Решение № 1350/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. за създаване на втора Програма за действие на Общността в областта на здравето (2008‐2013 г.)(7) и последващото Решение на Комисията от 22 февруари 2011 г. за приемане на решение за финансиране за 2011 г. в рамките на втората програма за действие на Общността в областта на здравето (2008‐2013 г.) и относно критериите за подбор, отпускане и други критерии за финансирането на действия по тази програма(8),
– като взе предвид Бялата книга на Комисията от 23 октомври 2007 г., озаглавена „Заедно за здраве: Стратегически подход за ЕС 2008–2013 г.“ (COM(2007)0630),
– като взе предвид Седмата рамкова програма за научни изследвания (2007–2013 г.)(9) и Рамковата програма за изследвания и иновации (COM(2011)0808),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 20 октомври 2009 г., озаглавено „Солидарност в здравеопазването: намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването в ЕС“ (COM(2009)0567),
– като взе предвид Резолюция 64/265 на Общото събрание на ООН от 13 май 2010 г. относно превенцията и контрола на незаразните заболявания,
– като взе предвид най-важните резултати и препоръки на проекта FP7-HEALTH- 200701, изложени в „DIAMAP – Пътна карта за изследователската дейност в областта на диабета в Европа“(10),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 6 октомври 2010 г., озаглавено „Водеща инициатива на стратегията “Европа 2020' Съюз за иновации' (COM(2010)0546), и неговото пилотно партньорство „Активен живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве“,
– като взе предвид заключенията на Съвета от 7 декември 2010 г., озаглавени „Новаторски подходи към хроничните заболявания в системите на общественото здраве и здравеопазването“,
– като взе предвид Резолюция 65/238 на Общото събрание на ООН от 24 декември 2010 г. относно обхвата, механизмите, формата и организацията на заседанието на високо равнище на Общото събрание по въпросите на превенцията и контрола на незаразните заболявания,
– като взе предвид декларацията от Москва, приета по време на първата световна министерска конференция на ООН относно здравословния начин на живот и контрола върху незаразните заболявания, проведена в Москва на 28 и 29 април 2011 г.(11),
– като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 15 септември 2011 г. относно позицията и ангажимента на Европейския съюз с оглед на срещата на високо равнище на ООН относно профилактиката и контрола върху незаразните заболявания(12),
– като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,
A. като има предвид, че диабетът е едно от най-разпространените незаразни заболявания, за което се счита, че засяга над 32 милиона граждани на ЕС, което представлява близо 10 % от общото население на ЕС, като освен тях 32 милиона граждани страдат от нарушен глюкозен толеранс и има голяма вероятност постепенно да проявят клиничните признаци на диабета(13);
Б. като има предвид, че броят на лицата, живеещи с диабет в Европа, се очаква да нарасне с 16,6 % до 2030 г. в резултат на епидемията от наднормено тегло, застаряването на населението и други фактори, които предстои да бъдат определени;
В. като има предвид, че диабетът тип 2 намалява очакваната продължителност на живота с 5 до 10 години(14) и че диабетът тип 1 намалява очакваната продължителност на живота с около 20 години(15), и като има предвид твърденията, че 325 000 смъртни случаи всяка година се дължат на диабета в рамките на ЕС(16), което ще рече по един гражданин на ЕС на всеки две минути;
Г. като има предвид, че намаляването на идентифицираните рискови фактори, а именно свързаните с начина на живот, все повече се счита за ключова стратегия за превенция, която е в състояние да намали възникването, разпространението и усложненията на двата типа диабет;
Д. като има предвид, че все още е необходимо извършването на изследвания с цел установяването на рисковите фактори за диабета тип 1, като изследванията се насочват към генетичната предразположеност, а диабетът тип 1 се придобива във все по-ранна възраст;
Е. като има предвид, че диабетът тип 2 е заболяване, което може да бъде предотвратено, и за което рисковите фактори като беден и небалансиран хранителен режим, наднормено тегло, липса на физическа активност и употреба на алкохол са ясно установени и към тях може да се подходи чрез ефективни стратегии за превенция;
Ж. като има предвид, че понастоящем не съществува лечение за диабета;
З. като има предвид, че усложненията за диабета тип 2 могат да бъдат предотвратени чрез насърчаването на здравословен начин на живот и ранно диагностициране; като има предвид обаче, че той често бива диагностициран твърде късно и че близо 50 % от всички лица, страдащи от диабет, понастоящем не са наясно със своето състояние(17);
И. като има предвид, че близо 75 % от всички лица, страдащи от диабет, не владеят добре своето състояние, което води да нарастваща опасност от усложнения, загуба на производителност и разходи за обществото(18), както се констатира в едно неотдавнашно проучване(19);
Й. като има предвид, че в повечето държави членки над 10 % от разходите за здравеопазване се дължат на диабета, като този процент се покачва понякога до 18,5 %(20), а общите разходи за здравеопазване за всеки гражданин на ЕС, страдащ от диабет, възлизат средно на 2 100 евро на година(21); като има предвид, че тези разходи неминуемо ще нараснат, предвид все по-големия брой на лицата, страдащи от диабет, застаряването на населението и свързаното с това увеличаване на случаите на висока степен на коморбидност;
K. като има предвид, че диабетът е водеща причина за инфаркт, инсулт, ослепяване, ампутация и бъбречна недостатъчност при неадекватна намеса или късно диагностициране;
Л. като има предвид, че насърчаването на здравословен начин на живот и обръщането на внимание на четирите основни здравни фактора – тютюнопушене, беден хранителен режим, липса на физическа дейност и употреба на алкохол – във всички области на политиката могат да дадат значителен принос за превенцията на диабета, на неговите усложнения и на икономическите и социалните разходи, до които води;
M. като има предвид, че лицата, страдащи от диабет, трябва да осигуряват на 95 % грижите за себе си(22) и че тежестта на диабета, падаща върху отделните лица и техните семейства, не е само от финансово естество, но повдига също така въпроси от психологическо и социално естество и води до намаляване на качеството на живота;
Н. като има предвид, че само 16 от 27-те държави членки разполагат с установена национална рамкова програма за предприемане на действия във връзка с проблема на диабета и че не съществуват ясни критерии за това какво може да представлява една добра програма или за това кои са държавите с най-добрите практики(23); като има предвид, че съществуват съществени разлики и неравенства в качеството на лечението на диабета в рамките на ЕС;
O. като има предвид, че не съществува правна рамка на ЕС за борба с дискриминацията срещу лицата, страдащи от диабет или други хронични заболявания, и че предубежденията срещу лицата, страдащи от тях, все още са широко разпространени в училищата, на работното място, в социалните клубове, при застрахователните полици и по време на издаването на свидетелства за правоуправление в целия ЕС;
П. като има предвид, че в ЕС има недостиг на средства и на инфраструктура за координирането на изследователската дейност в областта на диабета, което се отразява отрицателно на конкурентоспособността на изследователската дейност в областта на диабета в рамките на ЕС и пречи на лицата, страдащи от диабет, да се възползват пълноценно от изследванията в Европа;
Р. като има предвид, че понастоящем не съществува европейска стратегия за справяне с диабета въпреки заключенията на австрийското председателство на Съвета относно насърчаването на здравословния начин на живот и превенция на диабета тип 2(24), обширния списък с резолюции на ООН и писмената декларация на Европейския парламент относно диабета;
1. Приветства заключенията на Съвета от 7 декември 2010 г., озаглавени „Новаторски подходи към хроничните заболявания в системите на общественото здраве и здравеопазването“(25) и призовава държавите членки и Комисията да започнат процес на размисъл, който да има за цел определяне на възможностите за оптимизиране на действията за справяне с предизвикателствата, свързани с хроничните заболявания;
2. Отбелязва своята резолюция от 15 септември 2011 г., спомената по-горе, относно позицията и ангажимента на Европейския съюз с оглед на предстоящата среща на високо равнище на ООН относно профилактиката и контрола върху незаразните заболявания, която акцентира върху диабета като едно от четирите основни такива заболявания;
3. Призовава Комисията да изготви и приложи целенасочена стратегия на ЕС относно диабета, под формата на препоръка на Съвета на ЕС относно превенцията на диабета и диагностиката, управлението, образованието и изследванията в тази област;
4. Призовава Комисията да разработи общи, стандартизирани критерии и методи за събиране на данни относно диабета и в сътрудничество с държавите членки да координира, събира, регистрира, наблюдава и управлява изчерпателни епидемиологични данни за диабета, както и икономически данни относно преките и непреките разходи, свързани с превенцията и управлението на диабета;
5. Призовава държавите членки за изготвяне, осъществяване и мониторинг на национални програми за борба с диабета, насочени към насърчаване на здравето, намаляване на рисковите фактори и прогнозиране, превенция, ранна диагностика и лечение на диабета, насочени по-специално към големи и високорискови групи, и целящи намаляване на неравенствата и оптимизиране на ресурсите в здравеопазването;
6. Призовава държавите членки да насърчават превенцията на диабета тип 2 и наднорменото тегло (като препоръчва стратегиите да бъдат прилагани от ранна възраст чрез образование по отношение на здравословните хранителни навици и физкултурни занимания в училищата), стратегиите за здравословен начин на живот, в това число физически упражнения и хранителен режим; във връзка с това подчертава необходимостта от привеждане на политиките в областта на храните в съответствие с целите за насърчаване на здравословното хранене, като се предоставя възможност на потребителите за информиран и здравословен избор, както и ранното диагностициране като ключови области на дейност в националните програми за борба с диабета;
7. Призовава Комисията да подкрепи държавите членки, като насърчава обмена на най-добри практики във връзка с добрите национални програми за борба с диабета; изтъква необходимостта Комисията да упражнява постоянен мониторинг на напредъка в държавите членки във връзка с прилагането на националните програми за борба с диабета и да представя резултатите на всеки три години под формата на доклад на Комисията;
8. Призовава държавите членки да разработят програми за управление във връзка със диабета, основани на най-добри практики и на базирани на научни доказателства насоки за лечение;
9. Призовава държавите членки да гарантират в областта на първичните и вторичните здравни грижи постоянен достъп на пациентите до висококвалифицирани интердисциплинарни екипи, висококачествено лечение на диабета и технологии, включително технологии за електронно здравеопазване, както и да подкрепят пациентите в процеса на получаване и поддържане на уменията и разбирането, необходими с цел компетентно самоуправление през целия живот;
10. Призовава Комисията и държавите членки да подобрят координацията на европейските изследвания в областта на диабета, като насърчават сътрудничеството между изследователските дисциплини и като създават общи, споделени инфраструктури за улесняване на европейските усилия за изследвания в областта на диабета, включително в областта на идентифицирането и предотвратяването на рискови фактори,
11. Призовава Комисията и държавите членки да осигурят непрекъсната подкрепа за финансирането в областта на диабета по настоящите и бъдещите рамкови програми на ЕС за научни изследвания, като същевременно диабетът тип 1 и диабетът тип 2 се приемат за отделни заболявания;
12. Призовава Комисията и държавите членки да осигурят правилни и адекватни последващи мерки във връзка с резултатите от срещата на високо равнище на ООН относно незаразните заболявания през септември 2011 г.;
13. Припомня, че за да се постигнат целите, свързани с незаразните заболявания, и да се преодолеят предизвикателствата в областта на общественото здравеопазване и социалната и икономическата сфера, за ЕС и държавите членки е важно да включат в по-голяма степен превенцията и намаляването на рисковите фактори във всички съответни законодателни и тематични области, и по-специално в техните политики по отношение на околната среда, храните и потребителите;
14. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и парламентите на държавите членки.
Международна федерация за борба с диабета. Атлас на Международната федерация за борба с диабета, трето издание, Брюксел, 2006 г. http://www.diabetesatlas.org/sites/default/files/IDF%20Diabetes%20Atlas-2007%20(3rd%20edition).pdf
Диабетът – загадка на политиката: към разработване на референтни стойности в ЕС-25 (2005) Международна федерация за борба с диабета, 2006 г., http://www.idf.org/webdata/docs/idf-europe/DiabetesReport2005.pdf
Диабетът – загадка на политиката: към разработване на референтни стойности в ЕС-25 (2005) Международна федерация за борба с диабета, 2006 г., http://www.idf.org/webdata/docs/idf-europe/DiabetesReport2005.pdf
Разходи, свързани с диабета, тежестта от заболяването и управление в пет държави от ЕС, 2012 г. http://www2.lse.ac.uk/LSEHealthAndSocialCare/research/LSEHealth/MTRG/LSEDiabetesReport26Jan2012.pdf
Диабетът – загадка на политиката: към разработване на референтни стойности в ЕС-27 (2007 г.) http://www.idf.org/webdata/docs/EU-diabetes-policy-audit-2008.pdf
Международна федерация за борба с диабета. Атлас за диабета на IDF (IDF Diabetes Atlas), 4 издание. Брюксел, Белгия, 2009 г. http://www.diabetesatlas.org/downloads
Диабетът – загадка на политиката: към разработване на референтни стойности в ЕС-27 (2007 г.) http://www.idf.org/webdata/docs/EU-diabetes-policy-audit-2008.pdf