– като взе предвид предложението на Председателския съвет,
– като взе предвид своите решения от 15 юли 2009 г.(1) и 14 декември 2011 г.(2) относно числения състав на постоянните комисии,
– като взе предвид член 183 от своя правилник,
1. Решава да измени броя на членовете на парламентарните комисии, както следва:
Комисия по външни работи: 76 членове;
Комисия по развитие: 30 членове;
Комисия по международна търговия: 31 членове;
Комисия по бюджети: 43 членове;
Комисия по бюджетен контрол: 30 членове;
Комисия по икономически и парични въпроси: 48 членове;
Комисия по заетост и социални въпроси: 49 членове;
Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните: 69 членове;
Комисия по промишленост, изследвания и енергетика: 61 членове;
Комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите: 41 членове;
Комисия по транспорт и туризъм: 47 членове;
Комисия по регионално развитие: 50 членове;
Комисия по земеделие и развитие на селските райони: 44 членове;
Комисия по рибно стопанство: 25 членове;
Комисия по култура и образование: 31 членове;
Комисия по правни въпроси: 25 членове;
Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи: 60 членове;
Комисия по конституционни въпроси: 24 членове;
Комисия по правата на жените и равенството между половете: 35 членове;
Комисия по петиции: 35 членове,
и да измени броя на членовете на парламентарните подкомисии, както следва:
Подкомисия по правата на човека: 31 членове;
Подкомисия по сигурност и отбрана: 31 членове;
2.
Решава, във връзка с решението на Председателския съвет от 9 юли 2009 г. относно състава на бюрата на комисиите, че бюрата на комисиите могат да включват не повече от четирима заместник-председатели;
3.
Възлага на своя председател да предаде за сведение настоящото решение на Съвета и на Комисията.
Заключения от заседанието на Европейския съвет (8-9 декември 2011 г.) относно проекта на международно споразумение относно Съюза за фискална стабилност
270k
41k
Резолюция на Европейския парламент от 18 януари 2012 г. относно заключенията от заседанието на Европейския съвет (8 и 9 декември 2011 г.) във връзка с проекта за международно споразумение за фискален съюз за стабилност (2011/2546(RSP))
– като взе предвид заключенията на заседанието на Европейския съвет от 8 и 9 декември 2011 г.,
– като взе предвид изявлението на държавните и правителствените ръководители от еврозоната от 9 декември 2011 г.,
– като взе предвид пакета за икономическото управление и двете предложения на Комисията относно по-нататъшното укрепване на фискалната дисциплина(1),
– като взе предвид актуалното състояние на преговорите по проекта за международно споразумение за засилен икономически съюз,
– като взе предвид предложението, отправено от името на Парламента чрез неговите представители в специалната работна група,
– като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,
1. Изразява съмнения относно необходимостта от такова междуправителствено споразумение, повечето основни цели на което биха могли да бъдат постигнати по-добре и по-ефективно чрез мерки съгласно правото на ЕС, за да се предприемат решителни, незабавни и устойчиви действия в отговор на настоящата финансова и икономическа криза и социалната криза в много държави – членки на ЕС; запазва при все това готовността си да работи за постигането на конструктивно решение;
2. Потвърждава, че подкрепя предложението, отправено към специалната работна група от членовете на Парламента, определени от Председателския съвет да представляват Парламента; изразява съжаление относно факта, че досега в проекта за международно споразумение от 10 януари 2012 г. не са отразени предложенията на Парламента; отбелязва, че много държави членки подкрепят някои от предложенията, които Парламентът направи на заседанието от 12 януари 2012 г.; ще обмисли позицията си, след като получи окончателния проект, който се очаква на 18 януари 2012 г.;
3. Изразява твърдо убеждение, че паричният съюз може да прерасне в истински икономически и фискален съюз единствено чрез използването на общностния метод; припомня, че ЕС е политически проект, основан на общи ценности и силни общи институции, както и на спазването на общи правила;
4. Освен това по-специално настоява, че:
–
новото споразумение следва изрично да потвърди превъзходството на правото на ЕС спрямо разпоредбите в него;
–
всички мерки за изпълнение на споразумението следва да се вземат в съответствие със съответните процедури, предвидени в договорите за ЕС;
–
споразумението трябва да бъде в съответствие с правото на ЕС, по-специално по отношение на цифрите в Пакта за стабилност и растеж, а ако договарящите се страни желаят да се ангажират с цели, които се отклоняват от правото на ЕС, това трябва да става съобразно приложимите законови процедури на ЕС и не трябва да води до двойни стандарти;
–
всички договарящи страни по споразумението, както настоящите, така и бъдещите членове на еврозоната, трябва да имат еднакво право да участват в срещите на високо равнище на Еврогрупата;
–
демократичната отчетност трябва да бъде гарантирана чрез укрепване на участието както на Европейския парламент, така и на националните парламенти, на съответното им равнище, във всички аспекти на европейската икономическа координация и управление;
–
сътрудничеството между националните парламенти и Европейския парламент трябва да се осъществява по начин, който съответства на договорите за ЕС, както е посочено в член 9 от Протокол № 1 към Договорите;
–
новото споразумение трябва да включва, в правно обвързваща форма, ангажимент на договарящите се страни да предприемат необходимите стъпки, за да гарантират, че основните разпоредби на споразумението ще бъдат включени в Договорите в срок до пет години;
5. Отново призовава за Съюз на стабилност и устойчив растеж; счита, че фискалната дисциплина, макар и основа за устойчив растеж, няма да доведе сама по себе си до възстановяване, и че споразумението трябва да изпрати ясно послание, че европейските лидери ще предприемат еднакво енергични действия и на двата фронта; поради това настоява, че споразумението трябва да включва ангажимент на договарящите се страни за мерки, насърчаващи по-задълбочена конвергенция и по-голяма конкурентоспособност, както и предложения за погасителен фонд, облигации за проекти, данък върху финансовите сделки съгласно правото на ЕС и при гарантиране на фискалната дисциплина – пътна карта за стабилизационни облигации;
6. Подчертава, че същите институционални, правни и политически аргументи се отнасят и за други многостранни споразумения, свързани с финансовата криза, като например Европейския механизъм за стабилност; поради това изисква да бъде включван в тези преговори по същия начин;
7. Запазва правото да използва всички политически и правни инструменти, с които разполага, за да защитава правото на ЕС и ролята на институциите на ЕС, в частност когато елементи на окончателното споразумение са несъвместими с правото на ЕС;
8. Припомня на Комисията, че е длъжна да упражнява изцяло институционалната си роля на пазител на Договорите;
9. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на държавните и правителствени ръководители, председателя на Европейския съвет, председателя на Еврогрупата, Комисията и Европейската централна банка.
Регламент за засилване на икономическия и бюджетния надзор над държавите членки (COM(2011)0819) и Регламент относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове (COM(2011)0821).