Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно разискванията на комисията по петиции,

–  като взе предвид правото на петиции, предвидено в член 227 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид член 20 от ДФЕС, в който се определя понятието гражданство,

–  като взе предвид част втора на ДФЕС, озаглавена 'Недискриминация и гражданство на Съюза„ и дялове III и V от Хартата на основните права,

–  като взе предвид член 45 от ДФЕС, съгласно който гарантираното свободно движение на работници от ЕС налага премахването на всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство, между работниците от държавите членки, що се отнася до трудова заетост, възнаграждение и други условия на труд;

–  като взе предвид членове 3, 10 и 11 от Договора за Европейския съюз и член 8 от ДФЕС,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 октомври 2010 г., озаглавено „Доклад за гражданството на ЕС за 2010 г.: Премахване на пречките за упражняване на правата на гражданите на ЕС“ (COM(2010)0603),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 октомври 2010 г., озаглавено „За Акт за единния пазар – За изграждане на високо конкурентна социална пазарна икономика“ (COM(2010)0608),

–  като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 г. относно свободното движение на работници в Общността(1),

–  като взе предвид Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки(2) (Директива за свободното движение),

–  като взе предвид Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионални квалификации(3) (Директива за квалификациите),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 2 април 2009 г. относно проблемите и перспективите, свързани с европейското гражданство(5),

–  като взе предвид предложението на Комисията от 11 август 2011 г. за решение на Европейския парламент и на Съвета относно Европейската година на гражданите (2013 г.) (COM(2011)0489),

–  като взе предвид Стокхолмската програма, която поставя гражданите в центъра на европейските действия в областта на свободата, сигурността и правосъдието, гарантирайки зачитане на многообразието и защита за най-уязвимите,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по петиции и становищата на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, както и на комисията по култура и образование и комисията по конституционни въпроси (A7-0047/2012),

A.  като има предвид, че гражданите на Съюза – независимо от своите увреждания – имат, наред с другото, правото да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, правото да избират и да бъдат избирани в избори за Европейски парламент и в местни избори в държавата членка на пребиваване, правото на закрила от дипломатическите и консулските органи на друга държава членка в трети държави и правото да внасят петиции до Европейския парламент, да подават жалби до Европейския омбудсман и да се обръщат към институциите и към консултативните органи на Съюза на някой от езиците на Договорите(6);

Б.  като има предвид, че Договорът от Лисабон укрепи и подробно представи концепцията за гражданство на ЕС – въведена за първи път от Договора от Маастрихт през 1992 г. – и правата, произтичащи от това, които също се ръководят от съдебната практика, чрез засилване на статута и облика на Европейския съюз като защитник на правата на гражданите, чрез предоставяне на законодателни средства за стимулиране на активната ангажираност на гражданите на ЕС, както и чрез създаване или насърчаване на нови права като например европейската гражданска инициатива и индивидуалните права, заложени в Хартата на основните права; като има предвид, че гражданството на ЕС следва да бъде разглеждано като набор от права и задължения;

В.  като има предвид, че това показва стремежа на ЕС да поставя гражданите в центъра на своите действия и да работи за изграждането на пространство на свобода, правосъдие и права за всички граждани на ЕС;

Г.  Приветствайки съдебната практика на Съда на ЕС във връзка с тълкуването на член 51 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално решението по дело ERT, в което се подчертава, че институциите на държавите членки също са обвързани с първостепенните основни права на Съюза дори и тогава, когато чрез национални мерки целят да ограничат основните свободи, гарантирани от ДФЕС;

Д.  като има предвид, че свободата на движение е присъща на идеите за права на човека и гражданство на Съюза и е сред основните права и свободи на гражданите на Съюза, признати в Договорите;

Е.  като има предвид, че седем години след влизането в сила на Директивата за свободното движение все още продължават да съществуват много проблеми, свързани с прилагането й; като има предвид, че повечето жалби са свързани с гражданите на ЕС, тяхното право на влизане, тяхното право на пребиваване за период, по-дълъг от три месеца, срокът на валидност на разрешенията за пребиваване, запазването на тяхното право на пребиваване и правото на постоянно пребиваване и правата на членовете на техните семейства;

Ж.  като има предвид, че много граждани не притежават цялата релевантна информация относно своите права, подкрепяни от Директивата за свободното движение, по-специално, когато търсят права за членовете на семейството, които са граждани на трети държави;

З.   като има предвид, че гражданите на ЕС, които имат обичайно пребиваване в Обединеното кралство, и които подават заявление за определени социални придобивки, са длъжни да преминат т.нар. „тест за определяне на правото на пребиваване“, налагащ допълнителни условия за лицата, които не са граждани на Обединеното кралство;

И.  като има предвид, че въпросът, свързан с депортирането на роми от Франция през 2010 г. беше спорен не само от гледна точка на основните права, но и от гледна точка на правото на свободно движение и дискриминация въз основа на националност и расов и етнически произход;

Й.  като има предвид, че на 15 декември 2011 г. Европейският парламент прие резолюция относно свободното движение на работници в рамките на Европейския Съюз, в която се набляга на правата на румънските и българските работници на единния пазар(7); като има предвид, че няколко държави членки решиха да въведат или да продължат да прилагат преходни разпоредби, които ограничават достъпа на българските и румънските граждани до техните пазари на труда; като има предвид, че подобни мерки би могло да доведат до експлоатиране на работници, незаконен труд и липса на достъп до социални придобивки;

К.  като има предвид, че упражняването на редица права, дадени на гражданите по силата на законодателството на Съюза, зависи от, или се засилва, от свободното движение или доброволната мобилност на работниците; като има предвид съответно, че улесняването на свободното движение може да направи по-лесно за гражданите да се възползват изцяло от единния пазар, като това служи също като основен фактор за растеж;

Л.  като има предвид, че правото на свободно движение и пребиваване на територията на държавите членки позволява по-доброто разбиране на ценностите на европейската интеграция, само ако е придружено от конкретни мерки, предприети от Съюза и държавите членки, по въпросите на информацията, обучението, признаването на квалификациите и мобилността на работниците (сред сезонните работници, трансграничните работници, командированите работници, работници, преместени поради преместване на седалището и др.);

М.  като има предвид, че голям брой петиции разкриха проблеми в областта на достъпа до социално осигуряване, включващи основно липса на сътрудничество от страна на националните органи, неправилно прилагане на принципа на сумиране на дължимите надбавки в няколко държави членки (включително преносимост на пенсиите), липса на точна информация относно приложимите правила или тромаво прилагане на процедурите; като има предвид, че Решението на Съда на Европейския съюз от 21 юли 2011 г. (8), потвърждава правото на гражданите на ЕС да се движат в друга държава членка на ЕС и да имат право на социално осигуряване;

Н.  като има предвид, че в рамките на процеса от Болоня по принцип признаваните дипломи за завършено университетско образование се връчват като стъпка към улесненото признаване на дипломите;

О.  като има предвид проблемите, свързани с неправилното прилагане на Директива 2005/36/EО относно признаването на професионалните квалификации (компенсаторни мерки, изискване на допълнителни документи, необосновани отрицателни решения от страна на приемащата държава членка, неоправдани закъснения при обработването на заявления, системно налагане на специфични езикови тестове), което съставлява значителна пречка за упражняването на правата на гражданите в ЕС и по този начин ги лишава от ползите на социалното сближаване;

П.  като има предвид, че вносители на петиции обвиняват Германската служба за младежта (Jugendamt) в дискриминация на съпрузите, които нямат германско гражданство, в смесените бракове; като има предвид, че поради автономното си функциониране Jugendamt допринася в някои случаи за затрудненията пред разведени съпрузи чужденци, желаещи да напуснат германската територия заедно със своите деца;

Р.  като има предвид, че на 25 октомври 2011 г. парламентът прие резолюция(9) относно мобилността и интеграцията на хората с увреждания; като има предвид, че редица петиции са внесени от хора с увреждания, които ежедневно се сблъскват с много препятствия, пречещи им да се ползват от правата си на граждани на ЕС, като например нормалното ползване на образователната система и достъп до осигуряване или до съоръженията на обществения транспорт; като има предвид необходимостта от съгласувана система в ЕС за определяне на степента на увреждане и предвид факта, че липсата на такава система често може да доведе до неравнопоставеност и дори социално изключване;

С.  като има предвид, че всички граждани на ЕС, изправени пред съд на държава членка, имат правото, за целите на своята защита, на достъп до документи, преведени на майчиния им език, с което се избягва всякаква дискриминация въз основа на език, и като има предвид в частност, че всички граждани трябва да бъдат държани в течение за всяко съдебно производство срещу тях, като целият процес протича в рамките на допустими от правна гледна точка срокове;

Т.  като има предвид, че най-големите пречки за упражняването на активно гражданство на Съюза са липсата на информираност у хората за техните права като граждани на Съюза, както и в липсата на ясно структурирани и широко оповестени информационни услуги; като има предвид следователно, че в своите действия за укрепване на гражданство на Съюза Парламентът и Комисията трябва да акцентират върху по-добра и разполагаща със съответното финансиране комуникация спрямо гражданите и държавите членки както на местно, така и на национално равнище, като същевременно премахват всякакви оставащи правни и административни пречки, които възпрепятстват гражданите на ЕС да упражняват своите права, и като им гарантират лесен достъп до ясни и точни съвети;

1.  Приветства доклада за гражданството на ЕС за 2010 г., който определя целта за премахване на пречките пред правата на гражданите на ЕС, като счита, че съдържащите се в него предложения съставляват осезаеми мерки за намаление на ненужните разходи, допринасяйки по този начин за покупателната способност на гражданите на ЕС, която е от особено значение във времена на криза; призовава Комисията да гарантира, че законодателните и незаконодателните мерки, предвидени в доклада, са представени и одобрени възможно най-бързо, за да се осигури това, че правата на гражданите на ЕС са ефективни и че всички държави членки са премахнали изброените по-горе пречки и едновременно с това са въвели административни мерки, улесняващи всеобхватното ползване на тези права, и са премахнали евентуални противоречия между националното и европейското право;

2.  Отбелязва, че въпреки че правото на внасяне на петиции до Европейския парламент е изрично предвидено в Договорите, то не се познава или използва достатъчно и следователно призовава за подобрена, активна комуникация спрямо гражданите, включваща обосновки и разяснения, относно правото на внасяне на петиции на един от официалните езици на Европейския съюз; призовава освен това Комисията, с цел достигането до възможно най-голям брой граждани и споделянето на най-добри практики, да се присъедини към него при засиленото да предоставяне информация относно правото на внасяне на петиции чрез представителствата им в държавите членки, чрез децентрализираните им информационни мрежи, чрез мрежата на националните омбудсмани и чрез всички организации, сътрудничещи си с Комисията и с Европейския парламент;

3.  Счита, че Европейската гражданска инициатива, която ще се прилага от април 1 април 2012 г., е първият инструмент на транснационална демокрация и ще предостави на гражданите възможността да бъдат активно включени в съставянето на европейските политики и законодателство; призовава за ефективно, прозрачно и отговорно прилагане на Регламента относно Европейската гражданска инициатива и по-специално призовава институциите на ЕС и държавите членки да изпълнят своевременно всички необходими административни и практически договорености, като играят активна роля и участват ефективно при информирането на гражданите относно този нов инструмент, така че всички граждани на ЕС да могат изцяло да се ползват от него и по-специално да използват „Европейската година на гражданите“ (2013 г.) като тласък за повишаване на осведомеността; счита също така, че на комисията по петиции, като се има предвид нейния опит в пряката връзка с гражданите, следва да се повери отговорността за провеждането на публични изслушвания за организаторите на успешни европейски граждански инициативи, както се предвижда в член 11 от Регламента относно Европейската гражданска инициатива; предлага Комисията редовно да представя отчет за прилагането на Европейската гражданска инициатива пред комисията по петиции;

4.  Призовава Комисията, при изготвянето на годишния доклад относно прилагането на Хартата на основните права на ЕС, да се съсредоточава не само върху прилагането на Хартата, но също и върху всички членове от Договорите на ЕС, свързани с основните права, и върху положението на основните права в Европейския съюз; призовава Комисията да включи в този доклад по-подробна информация относно изпълнението на Хартата от държавите членки, когато прилагат европейското право, и относно въпросите, поставени от гражданите, начина, по който ги разглежда, и какви конкретни последващи мерки предприема;

5.  Призовава всички институции, органи, служби и агенции на Съюза да гарантират, че правото на достъп до документи, предвидено в Регламент (ЕО) № 1049/2001(10), важно право, с което се ползват гражданите на ЕС, е гарантирано чрез повишаване на прозрачността и улесняване, опростяване и всеобхватност на достъпа до документи и информация, включително чрез осигуряването на технологии за безпрепятствен достъп, за да се позволи на гражданите да участват по-отблизо в процеса на вземане на решения; посочва в тази връзка централното значение на работата на Европейския омбудсман за упражняването на правото на достъп до документи на институциите на Съюза;

6.  признавайки правото на достъп до информация като един от стълбовете на демокрацията, подчертава, че достъпът до информация не трябва да води до нарушаване на други основни права като правото на неприкосновеност на личния живот или защитата на личните данни; подчертава, че достъпът до информация, с която разполагат институциите на ЕС, е от първостепенен интерес за гражданите, за да разберат политическите и икономическите обсъждания, които стоят зад процеса на вземане на решения; счита, че по-голям достъп до информация относно досиета за разследвания и нарушения могат да бъдат предоставени от Комисията, без да се компрометират целите на разследванията, и че първостепенен обществен интерес може да оправдае достъпа до тези досиета, особено в случаите, когато основните права, човешкото или на животните здраве и опазването на околната среда от необратими вреди могат да бъдат изложени на опасност, както и ако е в ход производство във връзка с дискриминация на малцинства или посегателства срещу човешкото достойнство, при условие че е гарантирана защитата на търговската тайна и на поверителна информация, свързана със съдебни дела, дела в областта на конкуренцията и лични досиета на служителите;

7.  Насърчава Комисията да продължи настоящите си усилия да гарантира, че държавите членки транспонират и прилагат изцяло и по правилен начин Директивата за свободното движение, като използва в пълна степен правомощието си да започва процедури за нарушения; призовава държавите членки да премахнат съществуващите правни и практически бариери пред свободното движение на граждани и да не въвеждат тежки, необосновани административни процедури или да толерират неприемливи практики, ограничаващи прилагането на това право; освен това призовава Комисията да увеличи усилията си за повишаване на осведомеността относно правото на гражданите на свободно движение и да ги подпомага при упражняването му, особено когато то е отказано или ограничено, или ако се прилагат практики, които водят до пряка или косвена дискриминация; в този контекст, призовава Комисията да представи оценка на политиките, свързани със свободното движение, в следващия доклад за гражданството на ЕС и да предложи конкретни начини и средства за подпомагане на прилагането на свободата на движение; посочва, че макар и концепцията за гражданство на Съюза да е тясно обвързана с правото на свободно движение, всички граждани, които не напускат държавата си по произход, също се ползват от своите права на граждани на Съюза;

8.  Повтаря предишните си призиви към държавите членки да гарантират свободата на движение на всички граждани на ЕС и техните семейства, без дискриминация въз основа на тяхната сексуална ориентация или националност; отново призовава държавите членки да приложат изцяло правата, предоставени съгласно членове 2 и 3 от Директива 2004/38/ЕО(11), не само по отношение на съпрузите от различни полове, но също така и по отношение на регистрираните партньори, членовете на домакинството на гражданин на ЕС и партньори, с които гражданинът на ЕС има надлежно доказана стабилна връзка, включително двойките от същия пол, въз основа на принципите на взаимно признаване, равенство, недискриминация, зачитане на достойнството, на личния и семейния живот; призовава в тази връзка Комисията да гарантира стриктното прилагане на директивата;

9.  Призовава държавите членки да премахнат препятствията пред свободното движение на гражданите на ЕС и да предприемат действия, за да насочат и дадат съвети на мобилните работници относно възможностите им за заетост и условията на живот и работа в ЕС, като същевременно запознаят гражданите с присъщите на нелегалния труд рискове и предимствата на законния труд (по отношение на данъците и социалното осигуряване, правото на професионално обучение, на гражданство, на жилище, на събиране на семейството, достъп на децата до обучение и образование) с помощта на вече съществуващите инструменти (EURES);

10.  Призовава за по-добра координация между държавите членки във връзка с проблеми като двойното данъчно облагане и липсата на хармонизация на данъчното облагане на пенсиите на гражданите на ЕС и призовава следователно държавите членки да укрепят и актуализират своите двустранни споразумения за сътрудничество; подкрепя усилията на Комисията да предложи ново законодателство, което да премахне данъчните пречки и счита, че следва да се отдели специално внимание на таксите за регистрация на моторни превозни средства, които преди това са били регистрирани в друга държава членка;

11.  Призовава държавите членки, които в рамките на Договора за присъединяване към ЕС са решили да въведат седемгодишен мораториум до 1 януари 2014 г. за Румъния и България във връзка с правото на свободно движение в ЕС за работници от тези две държави или да продължават да прилагат преходните разпоредби, ограничаващи достъпа на румънски и български граждани до техните пазари на труда(12), да преразгледат възможно най-скоро своите решения, като вземат предвид принципа на равенство, забраната за дискриминация, необоснования характер на тези решения и принципа на солидарност, така че правото на трудова заетост повече да не бъде ограничено за румънските и българските граждани;

12.  Призовава Комисията да обърне повече внимание и да даде по-точен отговор на многобройните петиции, получени относно движението на документите за гражданско състояние и с тяхното признаване, както и последиците от това(13); подчертава важността на това във възможно най-кратък срок да се постигне напредък във връзка с взаимното признаване и гарантирането на свободното движение на документите за гражданско състояние, без дискриминация, в контекста на член 21 от Хартата на основните права;

13.  Подчертава факта, че освен нарушение на основните ценности и принципи, които стоят в основата на Европейския съюз, масовото експулсиране представлява нарушение и на Директивата за свободното движение; припомня, че съгласно Директивата за свободното движение ограниченията на свободата на движение и пребиваване от съображения, свързани с обществения ред и обществената сигурност, могат да бъдат налагани единствено въз основа на личното поведение, без каквато и да било дискриминация въз основа на увреждане, етническия или националния произход, както и че липсата на финансови средства или всеки друг случай, свързан с компенсиране, наказване или лишаване от избирателни права, не може да се използва като основание за автоматично експулсиране на граждани на ЕС (съображение 16, член 14);

14.  Настоятелно призовава държавите членки да премахнат политиките и да анулират и отменят закони, които дискриминират пряко или косвено ромите и други малцинствени групи въз основа на расова и етническа принадлежност, и ги призовава да преустановят всички случаи на преследване, принудително извеждане и експулсиране или на конфискация на имуществото на която и да било малцинствена група; призовава всички държави членки и ЕС да поемат обща отговорност за насърчаването и улесняването на интеграцията на ромските общности, давайки им същите права и задължения като на другите граждани на ЕС, в съответствие с резолюцията на Европейския парламент от 9 март 2011 г. относно стратегията на ЕС за интеграция на ромите(14) и съобщението на Комисията, озаглавено „Рамка на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г.“ (COM(2011)0173), както и да популяризират и защитават техните основни права;

15.  Призовава Комисията да свърже приоритетите за социално приобщаване с ясен набор от цели, които включват защитата на гражданите от дискриминация във всички области на живота и насърчаването на социалния диалог между роми и нероми, с цел борба с расизма и ксенофобията; призовава Комисията, в качеството й на пазител на Договорите, да гарантира пълното прилагане на съответното законодателство и налагането на подходящи санкции за престъпленията на расова основа(15);

16.  Изразява загриженост поради факта, че въпреки че правото на свободно движение и пребиваване е твърдо заложено в първичното право на Съюза и добре развито във вторичното право, правилата продължават да се прилагат по незадоволителен начин; посочва, че държавите членки следва да работят съвместно за премахването на всички оставащи административни и правни пречки, доведени до знанието им от институциите на ЕС или от комисията по петиции; призовава Комисията да извърши внимателна преценка на това дали законодателството и практиките на държавите членки нарушават правата на гражданите на ЕС съгласно Договорите и Директивата за свободното движение и дали не обременяват неоснователно гражданите на ЕС и техните семейства, като косвено ограничават правото им на свободно движение;

17.  Припомня, че почти 80-те милиона души с увреждания в Европейския съюз продължават да бъдат изправени пред често непреодолими пречки при различни форми на упражняване на тяхното право на свободно движение като граждани на Съюза; съответно призовава институциите на ЕС и държавите членки да установяват и отстраняват пречките и бариерите, ограничаващи възможността на лицата с увреждания да се ползват от правата на граждани на ЕС, и да улеснят възможно най-бързо достъпа на лицата с увреждания до всички превозни средства, инфраструктурни съоръжения, обществено образование и информация, без забавяне и допълнителни разходи, в съответствие с Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010‐2020 г. (COM(2010)0636) и с основаната на тази стратегия резолюция на парламента от 25 октомври 2011 г., спомената по-горе; също така обръща внимание на изключително големия брой възрастни хора с ограничена мобилност; призовава за създаването на програма от типа на „Еразъм“ за лицата с увреждания;

18.  Настоятелно призовава държавите членки да гарантират, че на заподозрените и обвиняемите лица с увреден слух, включително на пострадалите от престъпления, се осигуряват, ако те желаят това, подходящи преводачи на жестомимичен език, в интерес на защитата на техните права и запазването на тяхното достойнство, и насочва вниманието на Комисията към необходимостта от подобни услуги;

19.  Призовава Комисията и държавите членки – с оглед на предложенията на Комисията за улесняване на достъпа до трансгранично здравно обслужване и предвид факта, че правото на пациентите на информация е основно право – да информират по-точно гражданите на ЕС относно техните права и средствата, с които разполагат за упражняването им, включително практичните аспекти като възстановяването на разходите въз основа на европейската здравноосигурителна карта; призовава Комисията и държавите членки да използват максимално наличния потенциал за услуги в областта на телемедицината и електронното здравеопазване до 2020 г., като същевременно спазват изцяло европейските разпоредби за защита на данните; приветства инициативата на Комисията за разработване на нова система за електронен обмен на социалноосигурителни данни и съответно призовава за засилено сътрудничество между националните системи за социална сигурност; освен това подкрепя пилотните проекти, насочени към предоставянето на гражданите на ЕС на сигурен онлайн достъп до медицинските им данни и гарантиране на оперативната съвместимост на медицинските досиета на пациентите;

20.  Отбелязва, че най-големите пречки, които не позволяват на гражданите да се възползват от по-голямата продуктова палитра и конкурентните цени на единния пазар, са липсата на знания за техните права на потребители в други държави членки и липсата на информация за потребителите, които извършват покупки по интернет в други държави членки; счита, че информацията, предназначена за потребителите, е сложна понякога и че е необходимо опростяване, например при етикетирането;

21.  Припомня неотдавнашните публикации на Комисията на тема „Упражняване на правата на потребителите“ и „Двадесет основни проблема“, в които се подчертават празнотите в информацията, законодателството и прилагането, които все още съществуват в рамките на единния пазар, например практиките на злоупотреба от някои справочни услуги; призовава Комисията да разглежда развитието на единния пазар на цифровите технологии като приоритет; приветства работата и ангажимента на Комисията за прилагане на Акта за единния пазар; изисква допълнителни действия от страна на държавите членки в сътрудничество с Комисията за преодоляване на пречките, възпрепятстващи достъпа на гражданите до онлайн услуги; във връзка с това отбелязва предложението на Комисията за създаване на европейско договорно право;

22.  Счита, че достъпът до банкови услуги за гражданите на ЕС, които са се установили в друга държава членка, следва да бъде допълнително улеснен; настоятелно призовава Комисията да предприеме необходимите законодателни мерки, за да гарантира достъп до основна разплащателна сметка за всички граждани на ЕС; подчертава необходимостта от подобряване на прозрачността на банковите такси;

23.  Отбелязва различията между държавите членки по въпросите на мобилната телефония и интернет абонамента; подчертава, че намаленията на тарифите за роуминг се дължат единствено на законодателството на ЕС; изисква съответно публикуването във всяка държава членка на цените за текстови съобщения, мултимедийни съобщения, минута разговор и интернет връзка, с цел да се насърчи създаването на фиксирани европейски ставки, които да позволят намаляването на разходите за мобилност;

24.  Осъжда практиките на обвързани продажби; призовава Европейската година на гражданите да се използва като възможност за привличане на вниманието на гражданите към мерките, които са им предоставили защита като потребители и които са спомогнали за запазването на покупателната им способност във време на криза;

25.  Призовава Комисията да следи за правилното прилагане от страна на държавите членки на регламентите за координация на системите за социална сигурност, като се фокусира върху новите аспекти, въведени с Регламенти (ЕО) № 883/2004 и (ЕО) № 987/2009, които влязоха в сила на 1 май 2010 г.;

26.  Изразява загриженост поради факта, че органите на Обединеното кралство са задължили много вносители на петиции да преминат „теста за определяне на правото на пребиваване“, за да получат достъп до социални жилища или други социални придобивки, като например помощи за търсещите работа(16); обръща особено внимание на факта, че това изискване поражда непряка дискриминация въз основа на националността, в нарушение на член 4 от Регламент (ЕО) № 883/2004; настоятелно призовава Обединеното кралство да приведе своето законодателство в съответствие с правото на ЕС;

27.  Настоятелно призовава Обединеното кралство да се придържа към решенията на Съда на Европейския съюз по отношение на прехвърляемостта на паричните обезщетения(17) за болест и да не прилага т. нар. „проверка за предшестващо пребиваване“, когато могат да се използват други показателни елементи за установяването на истинска връзка със системата за социално осигуряване на Обединеното кралство;

28.  Счита, че една актуализирана Директива за квалификациите следва да се фокусира върху премахването на пречките пред мобилността в областта на образованието, като се обръща специално внимание на младите хора и същевременно се опростяват източниците на информация, с които понастоящем разполагат специалистите, и като се гарантира координацията с портала „Вашата Европа“; настоятелно призовава Комисията да рационализира предоставянето на информация относно мобилността за студентите, преподавателите и изследователите в ЕС посредством създаването на система за обслужване на едно гише; изразява съгласието си, че доброволната европейска професионална карта би могла да служи като инструмент за улесняване на мобилността сред европейските граждани и да осигури модел за „Европа на гражданите“;

29.  Настоятелно призовава държавите членки, които още не са направили това, да създадат системата от компенсационни мерки, която се изисква съгласно член 10 от Директивата за квалификациите, в рамките на общата система, защото в противен случай изглежда се създава дискриминация въз основа на националността; в тази връзка посочва, че гражданите на държавите членки, които се присъединиха към ЕС съответно през 2004 и 2007 г., и по-конкретно здравните специалисти (лекари, акушерки и медицински сестри), съобщават, че срещат проблеми във връзка с признаването на тяхната квалификация или придобити права в държава членка, различна от тяхната собствена(18);

30.  Припомня, че една от най-старите неприключени петиции касае дискриминационното отношение, на което са подложени преподавателите по чужди езици („lettori“) в няколко италиански университета(19); призовава Комисията да проучи допълнително т. нар. реформа Gelmini, която влезе в сила през декември 2010 г.; призовава италианските органи и съответните университети да намерят спешно решение на този случай; все пак счита, че това не е изолиран случай и че следователно омбудсманите в държавите членки биха могли да се срещнат, за да обменят мнения относно решенията, които трябва да бъдат въведени в Европа;

31.  Предлага да се създаде специфичен и много редовно обновяван интернет портал, който да позволява на националните, регионалните и местните органи да посочват икономическите сектори, търсещи работна ръка, за да се улесни доброволната мобилност;

32.  Припомня, че Регламент (ЕО) № 2201/2003(20) определя принципа, че децата следва да могат да запазят своите отношения с двамата си родители след тяхната раздяла, дори ако те живеят в различни държави членки; посочва, че макар въвеждането и прилагането на материалноправни норми за правата за достъп понастоящем да е въпрос от компетентността на държавата членка, държавите членки трябва да зачитат правото на Съюза при упражняването на своите правомощия и по-конкретно разпоредбите на Договора относно свободата на всички граждани на ЕС да пътуват и да пребивават в друга държава членка(21), както и запазването на връзката между родители и деца, баби, дядовци и внуци и братя и сестри; добавя, че продължителните понякога изчаквания и броят на процедурите, създаващи ограничения за родителите, пожелали да се завърнат в родината си със своето(ите) дете(ца), са пречка пред свободното движение на гражданите на ЕС; призовава Комисията да разследва твърденията за дискриминация спрямо съпрузите, които нямат германско гражданство, в смесените бракове от страна на Германската служба за младежта (Jugendamt);

33.  Подчертава значението на административното сътрудничество по въпроси, свързани с гражданското състояние; отбелязва, например, че всяка държава членка, която възнамерява да измени признатите в друга държава – членка на Съюза документи за гражданското състояние на дете, трябва да информира въпросната държава членка за намерението си, за да не се могат да се изменят документи, като например актовете за раждане, така че да се заличат установяващите самоличността на детето данни;

34.  Посочва, че всеки гражданин на Съюза, признат като родител на дете, родено във или извън брака, трябва да бъде информиран за своите възможности за правна защита в случай на раздяла, за да получи право на срещи с детето, освен в случаите когато се установи с общо съгласие между държавите, откъдето произхождат родителите и детето, че това би изложило детето на реална опасност;

35.  Призовава за назначаването на омбудсман или поне на омбудсман за децата във всяка държава членка, който да разполага с достатъчни правомощия за достъп до всякакви документи и да преразглежда съдебни решения, с цел съвместяване на исковете и правните трудности на разделящите се родители, за да им се попречи да възприемат поведение, което излиза извън рамките на закона, с цел да наложат това, което считат за свое право и право на своите деца; добавя, че всеки гражданин може да сезира омбудсмана в своята родина или в държавата, където счита, че правата му не са били спазени;

36.  Призовава държавите членки, които не са ратифицирали Решението на Съвета от 12 юли 2010 г. за разрешаване на засилено сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла, да го ратифицират в интерес на равните възможности на гражданите на ЕС при избора на бракоразводно законодателство; освен това приканва Комисията да популяризира този нов инструмент по време на Европейската година на гражданството предвид факта, че неизбежно броят на международните разводи расте успоредно с броя на международните бракове;

37.  Счита, че всеки гражданин, който счита, че правата му са били нарушени, трябва да разполага с възможност да ги защити на местно, национално или европейско равнище;

38.  Отново обръща внимание на проблемите, пред които са изправени гражданите на ЕС, които решиха да упражнят правото си на установяване съгласно член 49 от ДФЕС и закупиха законно имоти в Испания, които впоследствие станаха незаконни; настоятелно призовава испанските органи да преразгледат цялостно начина на прилагане на Ley de Costas (закон за крайбрежната ивица), за да се избегне засягането на правата на частните собственици, като се вземе предвид фактът, че вещното право не попада в сферата на компетентност на ЕС и е подчинено на принципа на субсидиарност, залегнал в Договорите;

39.  Отново подчертава ключовия приоритет на комисията по петиции: да намери решение на дългогодишните проблеми със собствеността; посочва, че гражданите на ЕС – местни и чуждестранни граждани, имаха редица сериозни проблеми със сделките с имоти и банковите гаранции и че нарушаването на правата на собственост допринесе за липсата на доверие на трансграничния пазар на имоти и за икономическите проблеми на Европа; призовава за разширяване на европейските принципи за защита на потребителите и свободно движение към собствеността и повтаря призива си за пълно зачитане на правото на законно придобита собственост;

40.  Признава, че съществуват редица препятствия, които не позволяват на гражданите на ЕС да се ползват в пълна степен от избирателните си права, в случаите когато пребивават в държава, различна от тяхната собствена, като има предвид, че това е най-осезаемото политическо право на гражданите на Съюза и неговото упражняване трябва да бъде освободено от всякакви дискриминиращи и утежняващи формалности; призовава Комисията и държавите членки да осведомяват гражданите за това право в по-голяма степен посредством целенасочени информационни кампании преди съответните избори; приветства желанието на Комисията да опрости процедурата, която позволява на гражданите на ЕС да бъдат избирани в избори за Европейски парламент в държавата членка, в която пребивават, и я насърчава да извърши подготвителната техническа работа за подобряване на механизмите за предотвратяване на дублирането на гласове или загубата на право за гласуване; съответно предлага да се създаде европейски избирателен списък за изборите за Европейски парламент; подкрепя действията на Комисията с оглед на публикуването на резултатите от изборите за Европейски парламент едновременно във всички държави членки; призовава държавите членки да намерят по-добри решения за подобряването на правилата за провеждане на избори и да насърчават най-добрите практики; подчертава, че наред с другото по-прякото участие на гражданите посредством европейските политически партии е решителна стъпка за постигането на „повече“ Европа и по-истинска демокрация;

41.  Предлага членството в европейска политическа партия да се предлага по-често при присъединяване към национална партия с цел да се насърчава участието на гражданите в политиката в Европа;

42.  Счита, че създаването на физически и онлайн център за обслужване на „едно гише“ за гражданите, портала „Вашата Европа“, е от голямо значение за лицата, които търсят съвет или правна защита, независимо от това дали пребивават дългосрочно или са нови жители; същевременно признава, че създадените от Комисията информационни мрежи и мрежи за решаване на проблеми (Europe Direct, SOLVIT и европейските потребителски центрове) са важни партньори в разглеждането на жалби във връзка с лошото функциониране на вътрешния пазар или ограниченията на правата на гражданите на ЕС; призовава Комисията да насърчава по-активно тези достъпни онлайн услуги не само чрез участието на съществуващите служби за съдействие и решаване на проблеми на равнище ЕС, но и по-специално чрез възприемането на по-всеобхватен и по-активен подход при осведомяването на гражданите за тях;

43.  Счита, че трансграничните работници, които са много потърпевши от бюрокрацията в държавите членки, се нуждаят от по-добра и по-целенасочена информация за своите социални и професионални права; насърчава Комисията да изготви информационни материали, в които с ясни и прости термини се представят правата на всички граждани на ЕС, които се движат, работят, учат, пазаруват, пътуват и упражняват своите политически права зад граница; счита, че новата система за АРС (алтернативно разрешаване на спорове), насочена към гражданите и изградена на основата на съществуващите консултативни органи и административни структури, може да постигне много в осигуряването на евтини, подходящи и достъпни процедури за извънсъдебно разрешаване на спорове за потребителите;

44.  Предлага Комисията да проведе проучване, за да разбере как гражданите на ЕС биха желали да се информират за дейностите на Съюза, за да се отговори по-пряко на техните очаквания;

45.  Призовава Комисията да подобри предоставянето на информация в целия ЕС относно дейностите на Съюза, като увеличи броя на местните информационни бюра;

46.  Призовава количеството документи, нуждаещи се от легализиран превод за съдебно производство, да бъдат сведени до абсолютния минимум, за да не се забавя защитата на гражданите и да не се генерират прекомерно високи съдебни разноски;

47.  Изразява желание всеки гражданин на ЕС, който е жертва на прекомерно усърдие или злоупотреба с господстващо положение от страна на административните или полицейските органи на друга държава членка, да може лесно да се обърне към националния или местния орган, отговарящ за жалбите срещу тези органи;

48.  Призовава Комисията, която подкрепя побратимяването на европейски градове, да не се фокусира изключително върху предоставянето на средства за схеми за побратимяване с участието на новите държави членки или страни извън ЕС, но изразява желание дългогодишните побратимявания да продължат да получават помощ от ЕС, за да се гарантира понастоящем застрашеното им съществуване в дългосрочен план;

49.  Счита, че всеки гражданин на ЕС има правото на свободен достъп до обективна и качествена информация; следи с най-голямо безпокойство създаването на органи за медиен надзор, които са прекалено тясно свързани с правителството;

50.  Счита, че Съюзът следва да комуникира по-редовно чрез телевизията, която е важно средство за предоставянето на информация; приветства по този повод допълнителните бюджетни средства, разпределени за Euronews;

51.  Приветства неотдавнашното предложение на Комисията за засилване на защитата на гражданите на ЕС от страна на дипломатическите и консулските органи на друга държава членка, по-специално като се изясни кога един гражданин се счита за непредставляван и се уточни видът на помощта, която държавите членки обикновено предоставят в случай на необходимост;

52.  Поздравява Комисията за създаването на портала „e-justice“, който предлага полезна информация за правния ред и процедури във всяка държава членки;

53.  Насърчава Комисията да си сътрудничи с комисията по петиции при изготвянето на нов доклад за гражданството през 2013 г.; в този контекст ясно посочва, че комисията по петиции ще извърши критична проверка на постигнатите (до публикуването на следващия доклад) резултати във връзка с укрепването на гражданството на Съюза, по-специално въз основа на постъпващите в комисията петиции, и по целесъобразност ще прикани Комисията да предприеме допълнителни мерки;

54.  Приветства предложението на Комисията да обяви 2013 г. за „Европейската година на гражданите“, като по този начин ще се повиши и затвърди осведомеността за правата и предимствата, свързани с гражданството на ЕС; призовава Комисията – в сътрудничество с местните, регионалните и националните органи и представителите на гражданското общество – да използва тази възможност, за да засили усилията си за защита и популяризиране на правата на гражданите и по този начин да утвърди статута и имиджа на ЕС като защитник на правата на гражданите, който улеснява тяхното упражняване; подчертава значението на използването на стратегическия потенциал на 2013 г. за ускоряване на социално-политическите промени, които са необходими за преодоляването на задълбочилата се вследствие на икономическата криза липса на доверие; призовава гражданството на Съюза да бъде включено като приоритет на действащото председателство на Съвета на Европейския съюз; изразява надежда, че Европейската година на гражданите през 2013 г. ще разгледа социално-икономическите проблеми на ЕС и ще работи за постигането на пазар, който да бъде от полза за гражданите, като същевременно ще увеличи значително общата осведоменост за статута на гражданите на ЕС;

55.  Предлага Комисията да организира конкурс на равнище ЕС през 2012 г. за създаването на лого на Европейската година на гражданите;

56.  Призовава Парламента и Съвета да гарантират, че държавите членки разполагат с достатъчно бюджетни средства, за да осигурят гладкото протичане на Европейската година на гражданите през 2013 г. и на свързаните с нея дейности, в частност тези с участието на медиите, така че да бъдат постигнати определените цели;

57.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, на Европейския омбудсман, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 257, 19.10.1968 г., стр. 2. (2) ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77. (3) ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 22. (4) ОВ L 284, 30.10.2009 г., стр. 1. (5) ОВ C 137 E, 27.5.2010 г., стр. 14. (6) Член 20, параграф 2 от ДФЕС. (7) Приети текстове, P7_TA(2011)0587. (8) Вж. Решение по дело Lucy Stewart/Secretary of State for Work and Pensions, C-503/09. (9) Приети текстове, P7_TA(2011)0453. (10) Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43. (11) OВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77. (12) Вж., наред с другото, петиции 0810/2011 и 0900/2011. (13) Вж., наред с другото, петиция 0632/2008. (14) Приети текстове, P7_TA(2011)0092. (15) Вж., наред с другото, петиции 1351/2008, 0945/2010 и 1300/2010. (16) Вж., наред с другото, петиции 0401/2009 и 1119/2009. (17) Дело C-299/05 от 18 октомври 2007 г. и отскоро, дело C-503/09 от 21 юли 2011 г. (18) Вж., наред с другото, петиция 0112/2009. (19) Вж., наред с другото, петиции 0511/1998 и 0689/1998. (20) Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, OВ L 338, 23.12.2003 г., стр. 1. (21) Вж., наред с другото, петиция 1614/2009.