Европейският парламент,

–  като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид член 81 от Договора за функционирането на ЕС, и по-специално параграф 2, буква в) от него,

–  като взе предвид членове 8 и 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ)и членове 7 и 11 от Хартата за основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид предстоящото присъединяване на Съюза към тази Конвенция в съответствие с член 6, параграф 2 от Договора за Европейския съюз,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела(1), и по-специално член 2 и член 5, параграф 3 от него, както и предложението за преработване на този регламент (COM(2010)0748),

–  като взе предвид решението на Съда от 7 март 1995 г. по дело Shevill (C-68/93, Recueil, стр. I-415),

–  като взе предвид решението на Съда от 25 октомври 2011 г. по съединени дела eDate Advertising GmbH (C-509/09 и C-161/10)(2),

–  като взе предвид становището на генерален адвокат Mancini от 1988 г. по дело Bond van Adverteerders and Others/Netherlands (352/85, Recueil, стр. 2085), решението от 1991 г. по дело Elliniki Radiofonia Tileorasi (ERT-AE) (C-260/89, Recueil, стр. I-2925), решението и становището на генерален адвокат Van Gerven от 1991 г. по дело Society for the Protection of Unborn Children Ireland Ltd (C-159/90, Recueil, стр. I-4685) и становището на генерален адвокат Jacobs от 1993 г. по дело Christos Konstantinidis (C-168/91, Recueil, стр. I-1191),

–  като взе предвид първоначалното предложение на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно приложимото право към извъндоговорни задължения (COM(2003)0427),

–  като взе предвид позицията си от 6 юли 2005 г. относно предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим ІІ)(3),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения ( Рим II )(4) („Регламент Рим ІІ“), по-специално член 30, параграф 2 от него(5),

–  като взе предвид възложеното от Комисията сравнително изследване на ситуацията в 27-те държави членки по отношение на приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от нарушаване на правото на неприкосновеност на личния живот и на правата, свързани с личността(6),

–  като взе предвид явлението „туризъм с цел дело за клевета“(7),

–  като взе предвид Defamation Bill (Закон за клеветата) на Обединеното кралство(8),

–  като взе предвид публичното изслушване, състояло се на 28 януари 2010 г.(9),

–  като взе предвид работните документи, изготвени от Комисията по правни въпроси, както и многобройните научни публикации по този въпрос(10),

–  като взе предвид членове 42 и 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на Комисията по правни въпроси (A7-0152/2012),

А.  като има предвид, че след приемане на решението по делото Shevill Съдът постановява по делото eDate Advertising, че член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че в случай на твърдение за нарушение на правата на личността чрез съдържание, поставено онлайн на уебсайт, лицето, което счита, че правата му са били нарушени, има възможност да предяви иск за отговорност за цялата причинена вреда или пред съдилищата на държавата членка, в която е установен издателят на въпросното съдържание, или пред съдилищата на държавата членка, в която се намира центърът на интересите му. Това лице може също така вместо да предяви иск за отговорност за цялата причинена вреда, да предяви иска си пред съдилищата на всяка държава членка, на територията на която съдържанието, поставено онлайн, е или е било достъпно. Посочените съдилища имат правомощия само по отношение на вредата, причинена на територията на държавата членка на сезирания съд;

Б.  като има предвид, че в Регламент Рим ІІ липсва разпоредба за определяне на приложимото право при нарушаване на правото на неприкосновеност на личния живот и на правата, свързани с личността;

В.  като има предвид, че разискванията относно подходящо правило се характеризираха с полемика относно явлението „туризъм с цел дело за клевета“ – вид търсене на най-благоприятната правна система (forum shopping), при което ищецът избира да предяви иск за клевета в юрисдикцията, в която има най-голяма вероятност да получи благоприятно решение – общо взето тази на Англия и Уелс, която „се счита за най-благосклонна в света“; като има предвид обаче, че въпросът излиза извън границите на Обединеното кралство и е предмет и на други юрисдикции;

Г.  като има предвид, че високите разходи за уреждане на спорове и потенциално високото равнище на изплащане на обезщетения за вреди в тази юрисдикция се считат за оказващи възпиращо въздействие по отношение на свободата на изразяване; като има предвид, че в случаите, в които разходите са високи, издателите може да бъдат принудени да се съгласят с постигане на споразумение, дори и ако считат, че разполагат с добра защита;

Д.  като има предвид, че Законът за клеветата, който се обсъжда понастоящем в Парламента на Обединеното кралство, се очаква да допринесе за премахване на това възпиращо въздействие върху издателите, но с това едва ли ще се реши трудният проблем, свързан с високите съдебни разноски;

Е.  като има предвид, че интернетът добави като допълнително усложнение виртуалната универсална достъпност, съчетана с дълготрайност на съобщенията и появата на блогове и анонимни съобщения;

Ж.  като има предвид, че свободата на печата и средствата за масово осведомяване е емблемата на демократичното общество;

З.  като има предвид, че правните средства за защита трябва да са достъпни при злоупотреба със свободата, преди всичко когато това е в ущърб на частния живот и репутацията на хората(11); като има предвид, че всяка държава членка следва да гарантира, че такива средства за защита съществуват и са ефективни в случаи на нарушения на такива права; като има предвид, че държавите членки следва да се стремят да гарантират, че на практика непосилно високите юридически разноски няма да доведат до отказ на достъп до правосъдие; като има предвид, че разноските за съдебни производства могат да бъдат разорителни и за средствата за масово осведомяване;

И.  като има предвид, че всяка държава трябва да определи сама своя баланс между правото на зачитане на неприкосновеността на личния живот, гарантирано в член 8 от ЕКПЧ, и правото на свобода на изразяването, гарантирано в член 10 от Хартата на основните права на ЕС, така, както смята за уместно;

Й.  като има предвид, че въпреки това, с присъединяването на Съюза към ЕКПЧ, след време може да стане необходимо за Съюза да намери общ критерий за трансграничните дела, свързани със свободата на доставяне на стоки и услуги, в резултат от „диалектичното развитие“, предвидено от генерален адвокат Mancini в дело Bond van Adverteerders, с оглед също така на решенията по дела Elliniki Radiofonia Tileorasi и Society for the Protection of Unborn Children Ireland Ltd и становището на генерален адвокат Jacobs по дело Christos Konstantinidis; по дело Society for the Protection of Unborn Children Ireland Ltd(12) генерален адвокат Van Gerven излага възгледа, че „национална разпоредба, която, с цел доказване на съвместимостта й с правото [на Съюза], трябва да зависи от правни понятия, като например императивни изисквания от обществен интерес или във връзка с обществения ред, … попада в приложното поле на правото [на Съюза]“ въз основа на това, че въпреки че държавите членки имат известно право на преценка при определянето на понятията за обществения интерес или обществения ред, обхватът на тези понятия в случая на мерки, които попадат в приложното поле на правото на Съюза, остава въпреки всичко предмет на контрол от страна на Съюза, и те трябва да бъдат „обосновани и ясно очертани по начин, еднакъв за целия Съюз съобразно правото на Съюза, и следователно с оглед на общите принципи по отношение на основните права и свободи“;

К.  като има предвид, въпреки това, че не би било целесъобразно приемането на разпоредби на международното частно право за определянето на приложимото право, които да се изопачават по един или друг начин, така че да защитават дадено право повече от друго, или да имат за цел да ограничат обхвата на правото на определена държава членка, особено с оглед на клаузата за обществения ред в член 26 от Регламент „Рим II“; като има предвид, че следователно е изключително важно в Регламент „Брюксел I“ да бъде запазен контролът върху обществения ред;

Л.   като има предвид, че критерият за най-тясната връзка следва да се използва по отношение на правото на отговор, тъй като това средство за защита следва да се предостави бързо и е с временен характер; като има предвид, че разпоредбата от вида, посочен в приложението, следва също така да предвиди автономия на страните и възможността да бъде избрано прилагането на lex fori, при което ищецът избира да заведе дело в съд в държавата, където е седалището на средствата за масово осведомяване, за вреди, понесени в повече от една държава членка;

М.  като има предвид, че наред с това се счита, че с цел насърчаване на обществени блага като намаляване на броя на съдебните спорове, насърчаване на достъпа до правосъдие, гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар и осигуряване на подходящ баланс между свободата на словото и правото на личен живот, Комисията следва да осъществи широкообхватни консултации със заинтересованите страни, включително журналисти, медии, специалисти адвокати и съдии, с цел предложение за създаването на център за доброволно уреждане на трансгранични спорове, породени от нарушения на правото на неприкосновеност на личния живот и на права, свързани с личността, включително клевета, чрез алтернативни механизми за разрешаване на спорове; като има предвид, че това би бил много по-напредничав и по-подходящ за 21-ви век подход по отношение на решаването на такива спорове, който би способствал за по-модерна и благоприятстваща посредничеството култура на правосъдие;

Н.  като има предвид, че държавите членки биха могли да насърчават и популяризират използването на един бъдещ център за алтернативни механизми за решаване на спорове, като допускат неизползването на центъра да се вземе под внимание при решения относно разноските;

О.  като има предвид, че в края на краищата центърът може да се самофинансира;

1.  Изисква от Комисията да представи въз основа на член 81, параграф 2, буква в) от Договора за функционирането на Европейския съюз предложение за добавяне към Регламент „Рим II“ на разпоредба относно приложимото право по отношение на извъндоговорно задължение, което възниква при нарушения на правото на неприкосновеност на личния живот и на права, свързани с личността, включително клевета, като следва подробните препоръки в приложението в настоящия документ;

2.  Наред с това изисква от Комисията да представи въз основа на член 81, параграф 2, буква г) от Договора за функционирането на Европейския съюз предложение за създаването на център за доброволното уреждане на трансгранични спорове, които възникват при нарушения на правото на неприкосновеност на личния живот и на права, свързани с личността, включително клевета, чрез алтернативни механизми за решаване на спорове;

3.  Потвърждава, че препоръките отчитат основните права и принципа на субсидиарност;

4.  Счита, че исканото предложение не поражда финансови последици;

5.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и приложените към нея подробни препоръки на Комисията и на Съвета.

(1) OВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1. (2) Все още непубликувано в Сборника. (3) ОВ C 157 E, 6.7.2006 г., стр. 370. (4) ОВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 40. (5) Не по-късно от 31 декември 2008 г. Комисията предоставя доклад на Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет относно ситуацията в областта на приложимото право към извъндоговорните задължения, произтичащи от нарушаване на правото на неприкосновеност на личния живот и на правата, свързани с личността, като се отчитат правилата относно свободата на печата и свободата на изразяване в средствата за масово осведомяване, както и въпросите на стълкновение на правни порядъци, свързани с Директива 95/46/EO на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни; (6) JLS/2007/C4/028, Окончателен доклад. (7) Вж. Пети публичен доклад в памет на Dame Ann Ebsworth от Rt Hon.Lord Hoffmann от 2 февруари 2010 г. и Trevor C. Hartley, „Libel Tourism“ and Conflict of Laws („Туризъм с цел дело за клевета и стълкновение на закони“), ICLQ, том 59, стр. 25, януари 2010 г. (8) Публикуван като консултативен документ на http://www.justice.gov.uk/consultations/docs/draft-defamation-bill-consultation.pdf; вж. също първия доклад на съвместния комитет на Парламента на Обединеното Кралство на http://www.publications.parliament.uk/pa/jt201012/jtselect/jtdefam/203/20302.htm. (9) Изслушване относно правата, свързани с личността, по-конкретно във връзка с клевета в контекста на международното частно право, по-специално Регламента Рим II. По отношение на речите на ораторите вж. http://www.europarl.europa.eu/activities/committees/eventsCom.do?page=2&product=CHE&language=EN&body=JURI (10) DT\820547EN.doc и DT\836983EN.doc.; вж. преди всичко публикациите от юли 2010 г. в рамките на онлайн-симпозиума Рим ІІ и клеветата: http://conflictoflaws.net/2010/rome-ii-and-defamation-online-symposiumот Jan von Hein, професор по гражданско право, частно международно право и сравнително право в Университета в Трир, Германия (на когото докладчикът дължи специална благодарност за представеното в настоящия документ предложение), Trevor Hartley, професор емеритус в Лондонското училище по икономика , Andrew Dickinson, гост преподавател по частно международно право в Британския институт по международно и сравнително право и гост професор в Университета в Сидни, Olivera Boskovic, професор по право в Университета в Орлеан, Bettina Heiderhoff, професор по право в Хамбургския университет, Nerea Magallón, бивш професор по право в Университета в Страната на Баските, понастоящем преподавател по частно международно право в Сантяго де Компостела, Louis Perreau-Saussine, професор по право в Университета в Нанси, и Angela Mills Wade, изпълнителен директор на European Publishers Council. Вж. също така Jan-Jaap Kuipers, Towards a European Approach in the Cross-Border Infringement of Personality Rights („Към европейски подход при презграничното нарушаване на правата на личността“), 12 German Law Journal 1681-1706 (2011), достъпна на http://www.germanlawjournal.com/index.php?pageID=11&artID=1379. За ЕС и основните права вж. Darcy S. Binder, The European Court of Justice and the Protection of Fundamental Rights in the European Community (Съдът на Европейските общности и защитата на основните права в Европейската общност): New Developments and Future Possibilities in Expanding Fundamental Rights Review to Member State Action („Нови развития и бъдещи възможности за превръщане на прегледа на основните права в действия на държавите-членки“), Jean Monnet Working Paper № 4/95, достъпна на http://centers.law.nyu.edu/jeanmonnet/papers/95/9504ind.html. (11) В наши дни репутацията, като част от личния живот, се счита за защитена от ЕКПЧ (вж. N. v: Sweden, № 11366/85). (12) Параграф 31.

ПОДРОБНИ ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИЗИСКАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Европейският парламент счита, че следното съображение 32а и следният член 5а следва да се добавят към Регламент (ЕО) № 864/2007 относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“):

Съображение 32а

Настоящият регламент не пречи на държавите членки да прилагат своите конституционни разпоредби в областта на свободата на пресата и свободата на изразяване в медиите. В частност прилагането на разпоредба на правото, посочено от настоящия регламент, което би довело до значително ограничаване на приложното поле на тези конституционни разпоредби, може, в зависимост от обстоятелствата по делото и правовия ред на държавата членка на сезирания съд, да се счита за противоречащо на обществения ред на съда.

Член 5а

Неприкосновеност на личния живот и права, свързани с личността

1.  Правото, приложимо към извъндоговорни задължения, произтичащи от нарушаване на неприкосновеността на личния живот или на права, свързани с личността, включително клевета, е правото на държавата, в която настъпва или има вероятност да настъпи най-значимият елемент или елементи на вредата.

2.  Въпреки това приложимото право е правото на държавата, в която ответникът пребивава обичайно, ако той действително не е можел да предвиди съществените последици от своето деяние в държавата, посочена в параграф 1.

3.  Когато нарушението е причинено от публикация в писмена форма или чрез излъчено предаване, за държава, в която най-значимият елемент или елементи на вредата са се появили или има вероятност да се появят, се счита държавата, към която основно е насочена публикацията или излъченото предаване, или ако това не е явно – държавата, в която се упражнява редакторският контрол, и се прилага законът на тази държава. Държавата, към която е насочена публикацията или към която е насочено предаването, се определя по същество от езика на публикацията или предаването или от размера на продажбите или публиката в дадената държава като част от общия размер на продажбите или публиката или от комбинация от тези фактори.

4.  Правото, приложимо към правото на отговор и другите равностойни мерки, както и спрямо всякакви предохранителни мерки или забранителни съдебни разпореждания срещу издател или излъчващ оператор във връзка със съдържанието на публикация или предаване и по отношение на нарушаване на неприкосновеността на личния живот или на права, отнасящи се до личността, които са резултат от обработването на лични данни, е правото на държавата, в която издателят, излъчващият оператор или лицето, което е обработвало личните данни, пребивава обичайно.