Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2010/2308(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0143/2012

Внесени текстове :

A7-0143/2012

Разисквания :

PV 21/05/2012 - 17
CRE 21/05/2012 - 17

Гласувания :

PV 22/05/2012 - 6.2
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2012)0207

Приети текстове
PDF 372kWORD 80k
Вторник, 22 май 2012 г. - Страсбург
Стратегия за вътрешна сигурност на Европейския съюз
P7_TA(2012)0207A7-0143/2012

Резолюция на Европейския парламент от 22 май 2012 г. относно стратегия за вътрешна сигурност на Европейския съюз (2010/2308(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид, по-специално членове 6, 7, 8, 10, параграф 1, 11, 12, 21, 47-50, 52 и 53 от Хартата на основните права на ЕС,

–  като взе предвид, по-специално, член 2 и член 3, параграф 2 от Договора за Европейския съюз, както и глави 1, 2, 4 и 5 на дял V (Пространство на свобода, сигурност и правосъдие) от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид решението на Съвета от 25 февруари 2010 г. за създаване на постоянен комитет за оперативно сътрудничество в областта на вътрешната сигурност (COSI)(1),

–  като взе предвид „Стокхолмската програма ‐ отворена и сигурна Европа в услуга и за защита на гражданите“ и съобщението на Комисията, озаглавено „Установяване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите на Европа ‐ план за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм “ (COM(2010)0171),

–  като взе предвид стратегията за вътрешна сигурност на Европейския съюз („Към европейски модел за сигурност“), приета от Съвета на 25 и 26 февруари 2010 г.,

–  като взе предвид стратегията за борба с тероризма на Европейския съюз, приета от Съвета на 30 ноември 2005 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Парламента и Съвета, озаглавено „Стратегията за вътрешна сигурност на ЕС в действие: пет стъпки към една по-сигурна Европа“ (COM(2010)0673),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Парламента и Съвета, озаглавено „Първи годишен доклад относно изпълнението на стратегията за вътрешна сигурност на ЕС“ (COM(2011)0790),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Парламента и Съвета относно укрепване на химичната, биологичната, радиологичната и ядрената сигурност в Европейския съюз – ХБРЯ план за действие на ЕС (COM(2009)0273),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 24 и 25 февруари 2011 г. относно съобщението на Комисията относно стратегията за вътрешна сигурност на ЕС в действие,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 8 и 9 ноември 2010 г. относно създаването и прилагането на цикъл на политиката на ЕС за организираната и тежката международна престъпност,

–  като взе предвид заключенията на Съвета за определяне на приоритетите на ЕС в борбата срещу организираната престъпност за периода 2011 г.‐2013 г.

–  като взе предвид становището на Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) от 17 декември 2010 г. относно съобщението на Комисията „Стратегия за вътрешна сигурност на ЕС в действие: пет стъпки към една по-сигурна Европа“,

–  като взе предвид доклада на Европол за обстановката и тенденциите в ЕС, свързани с тероризма („TE-SAT 2011“),

–  като взе предвид Оценката на заплахата от организираната престъпност в ЕС на Европол („OCTA 2011“),

–  като взе предвид Европейската стратегия за сигурност от 2003 г.(2) и доклада от 2008 г. относно доклада за изпълнението й(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2009 г. относно съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета – пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите – Програма от Стокхолм(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2011 г. относно организираната престъпност в Европейския съюз(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 септември 2011 г. относно усилията на ЕС за борба с корупцията(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2011 г. относно политиката на ЕС за борба с тероризма: главни постижения и бъдещи предизвикателства(7),

–  като взе предвид съответната европейска съдебна практика и съдебната практика на националните конституционни съдилища относно критерия за пропорционалност и необходимостта те да бъдат спазвани от страна на държавните органи в едно демократично общество,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по външни работи (A7-0143/2012),

А.  като има предвид, че влизането в сила на Договора от Лисабон допълнително затвърди пространството на свобода, сигурност и правосъдие по отношение на зачитането на основните права и на различните правни системи и традиции на държавите членки; като има предвид, че политиките в това пространство са споделена компетентност на Съюза и държавите членки в съответствие с условията на Договора;

Б.  като има предвид, че по този начин Договорът от Лисабон е обвързал здраво политиката за сигурност на ЕС към специфичното върховенство на закона на ЕС, полагайки основите за развитието на програма за сигурността, споделяна силно от ЕС и държавите членки и предмет на демократичен контрол на европейско и национално равнище; като има предвид, че укрепването на тази политика трябва да се основава на демократичните ценности, правата на човека и основните свободи;

В.  като има предвид, че политиката за сигурност трябва да включва компонент за предотвратяване, който е от особено значение в период, когато икономическите и социалните неравенства се увеличават и по този начин застрашават ефективността на основните права;

Г.  като има предвид, че в Програмата от Стокхолм беше подчертано, че стратегията за вътрешна сигурност на ЕС следва да бъде разработена с цел допълнително да се подобри сигурността в Съюза, защитавайки по този начин живота и безопасността на гражданите на ЕС и борейки се ефективно с организираната престъпност, тероризма и други заплахи, като се зачитат основните права, принципите на международната защита и правовата държава;

Д.  като има предвид, че все още нито държавите членки, нито Комисията са предвидили каквато и да е роля за Парламента в този процес, въпреки влизането в сила на Договора от Лисабон;

Е.  като има предвид, че в съобщението на Комисията относно стратегията за вътрешна сигурност (СВС) за периода 2010–2014 г. са набелязани пет приоритетни области, в които ЕС може да осигури добавена стойност, а именно борба и предотвратяване на тежката и организираната престъпност, тероризма и киберпрестъпността, укрепването на управлението на външните граници и изграждането на устойчивост на природните и предизвиканите от човека бедствия;

Ж.  като има предвид, че първият годишен доклад на Комисията относно изпълнението на СВС потвърди, че всички тези пет цели, набелязани през 2010 г., остават валидни и очерта сегашното състояние на нещата, постигнатия досега напредък и пътя напред;

З.  като има предвид, че съгласно Програмата от Стокхолм „разработването, наблюдението и изпълнението на стратегията за вътрешна сигурност трябва да се превърне в една от приоритетните задачи на [COSI]“;

1.  Приветства работата, предприета с цел да се създаде СВС и най-важните принципи, които са в основата на европейския модел за сигурност, разработен в СВС, особено по отношение на заздравената връзка между сигурността, свободата и неприкосновеността на личния живот и сътрудничеството и солидарността между държавите членки; подчертава, че мерките и сътрудничество на ЕС в областта на сигурността трябва да съответстват на задълженията, свързани с основните права на Съюза, и да са съсредоточени върху целенасоченото прилагане на законодателството и разузнавателните дейности с доказани възможности за намаляване на престъпността и предотвратяване на терористичните нападения;

2.  Подчертава, че свободата, сигурността и правосъдието са цели, които трябва да бъдат преследвани успоредно и вярва, че прилагането на Хартата на ЕС трябва да бъде в основата на всяка напълно разработена СВС; припомня, че за да се постигне свобода и правосъдие, винаги трябва да има стремеж към сигурност в съответствие с принципите на Договорите, върховенството на закона и задълженията, свързани с основните права на Съюза;

3.  Отбелязва напредъка, постигнат от държавите членки и Комисията в контекста на цикъла на политиката на ЕС относно организираната и тежката международна престъпност с оглед на изпълнението на общите стратегически цели чрез действията, основани на междуправителствено сътрудничество на оперативно равнище; все пак вярва, че е необходимо ясно разделение на задачите между ЕС и на национално равнище, че Парламентът трябва да бъде част от процеса по отношение на определяне на политическата посока, прилагането и оценка на резултатите и че през 2013 г. следва да бъде направена задълбочена оценка на цикъла на европейската политика; освен това, счита, че в светлината на естеството си, този цикъл следва да се преименува на „оперативен цикъл на ЕС“; призовава държавите членки редовно да оценяват допълняемостта на националните планове за борба с организираната престъпност с плановете, които трябва да бъдат разработени на европейско равнище, и да анализират постигнатите резултати и бъдещите перспективи от европейска стратегическа и оперативна гледна точка, включвайки институциите на ЕС, съответните агенции на ЕС и националните парламенти;

4.  Освен това счита, че е от съществено значение да се предвидят подходящи финансови ресурси в многогодишната рамка за периода 2014-2020 г. за прилагането на тази стратегия посредством предвидения за тази цел фонд;

5.  Припомня, че ЕС и държавите членки споделят помежду си компетентност за политиките за сигурност и че това е област, в която трябва да се спазва субсидиарността; изразява становището, че рамката на СВС би могла да добави стойност към усилията на всички институции на ЕС и на държавите членки в тази област посредством всеобхватен и последователен подход;

6.  Счита, че един задълбочен и основан на доказателства и натрупани знания анализ на ЕС на заплахите, които ще трябва да бъдат преодолени, е съществена предпоставка за ефективна СВС и че Европол, с подкрепата на институциите, органите и агенциите на ЕС следва да провежда такъв широкообхватен анализ за ЕС въз основа на по-прозрачна и ясна методология за оценка на заплахата и разчитайки на широк принос от страна на държавите членки;

7.  Припомня, че Европейският парламент вече е пълноправен институционален участник в областта на политиките за сигурност, и следователно има право да участва активно в определянето на функциите и приоритетите на СВС и на модела на сигурност на ЕС и в оценяването на тези инструменти, включително чрез редовно упражняване на контрол за изпълнението на СВС, провеждан съвместно с ЕП, националните парламенти и Съвета по силата на членове 70 и 71 от Договора за функционирането на ЕС и член 6, параграф 2 от Решението за създаване на COSI;

8.  Подкрепя в тази връзка и въз основа на съществуващото сътрудничество между Европейския парламент и националните парламенти, идеята за „парламентарен цикъл на политика“ ‐ който накрая трябва да бъде, наред с другото, синхронизиран с годишния доклад на Комисията в тази област ‐ приключващ с годишен парламентарен доклад за текущото състояние по отношение на СВС;

9.  Подчертава значението на съгласуваността и взаимодействието между вътрешния и външния аспект на сигурността и подчертава значението да се гарантира, че мерките и действията за изпълнение на СВС са в съответствие със задълженията, свързани с основните права на Съюза, по-специално членове 2, 6 и 7 от ДЕС и целите на външната му политика, предвидени в член 21 от ДФЕС, както и с международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно право; приема за сведение съвместния документ относно укрепването на връзките между участниците в общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) и участниците в пространството на свобода, сигурност и правосъдие, както и действията, изложени в Пътната карта; подчертава значението на подходящ обмен на информация, консултация и сътрудничество с всички съответни участници, както и на решения, насочени по-скоро към предвиждане, а не към реагиране на събития; очаква резултата от работата, извършена в рамките на изпълнението на Програмата от Стокхолм относно допълняемостта между действията на държавите членки и ЕС във външното измерение на ПВР, както и работата с оглед на възможно актуализиране на външната стратегия за сигурност на ЕС;

10.  Подчертава, че цялата СВС следва в дългосрочен план да се съсредоточава в по-голяма степен върху ясната връзка между външните заплахи и липсата или неефективното използване на стратегии и мерки, които могат да представляват основен елемент при предотвратяването на заплахите за сигурността, като целенасочено подпомагане на развитието, стратегии за ограничаване на бедността или проекти за възстановяване след природни или причинени от човека бедствия;

11.  Обръща внимание на определянето на петте ключови области, за които са били предложени различни конкретни действия на равнище ЕС и държави членки; счита, че тези цели не са изчерпателни, и че подреждането на приоритетите би могло да бъде по-добре структурирано; подчертава, че борбата срещу тероризма и организираната престъпност е и трябва да остане основен приоритет в рамките на СВС; счита, че въпросът с устойчивостта на природните и предизвиканите от човека бедствия, включително аварии в критични инфраструктури, трябва също да бъде разгледан; въпреки това отбелязва, че не изглежда напълно оправдано или уместно да се предприемат действия в областта на прилагането на правата на интелектуална собственост – въпрос, който е част от задълбочен дебат в рамките на СВС;

12.  Счита, че организираната престъпност във всичките й форми, включително мафията, представлява нарастваща заплаха за свободата, сигурността и правосъдието за гражданите на ЕС, и че борбата с нея трябва да остане приоритет в съответствие с препоръките, изложени в неговата резолюция от 25 октомври 2011 г. относно организираната престъпност в Европейския съюз, въз основа на конкретни данни и информация за съществуващото сътрудничество между ЕС и държавите членки в борбата срещу мафията, прането на пари, корупцията, престъпността на белите якички и другите форми на организирана престъпност;

13.  Призовава Комисията и Съвета да отдадат приоритет на борбата срещу корупцията в контекста на програмата за сигурност на ЕС и да отпуснат подходящи ресурси, като се има предвид, че Програмата от Стокхолм (4.1) изброява корупцията сред транснационалните заплахи, които продължават да поставят предизвикателство пред вътрешната сигурност на Съюза и налагат ясен и изчерпателен отговор;

14.  Припомня значението на предотвратяването и борбата срещу тероризма и свързаните с него дейности, включително финансирането му, и очаква предложението за рамка за административни мерки като например замразяване на средствата на лица, заподозрени в тероризъм, в съответствие с член 75 от ДФЕС; в допълнение, излизайки извън специфичната рамка на СВС, призовава Комисията и държавите членки да разгледат приемането на специфично законодателство за жертвите на тероризма, за да се признае техният обществен характер, и да се включат по-подробни разпоредби, които гарантират адекватна защита, помощ и признание;

15.  Счита, че e от първостепенно значение да се провежда решителна борба срещу екологичната, икономическата и корпоративната престъпност, чието въздействието е особено вредно за условията на живот на гражданите на ЕС, особено във време на криза; по този повод изразява съжаление във връзка с взетите от някои държави членки мерки за намаляване на наказанията за престъпления в тези области; подчертава също така несъответствието между предложенията в тези области и заклеймяването на някои по-леки закононарушения;

16.  Приветства факта, че борбата срещу киберпрестъпността е приоритет в СВС и подчертава значението от съсредоточаване върху превенцията; отбелязва и подкрепя ангажимента на Комисията да разработи през 2012 г. всеобхватна стратегия за сигурността в интернет; настоятелно призовава държавите-членки да ратифицират Конвенцията относно киберпрестъпността на Съвета на Европа;

17.  Отново заявява, че укрепването на полицейското и съдебното сътрудничество на равнището на ЕС, включително чрез Европол и Евроюст, както и чрез подходящо обучение, е от решаващо значение за правилната СВС и трябва да включва компетентните органи на държавите членки, както и институциите и агенциите на ЕС; призовава Комисията и държавите членки да направят това приоритет за СВС; призовава също така за подходящи и последователни правни инструменти, улесняващи използването на доказателства;

18.  Подчертава приноса на мисиите на ОПСО за насърчаване зачитането на принципа на правовата държава и за поддържане на мира и сигурността в съседните на ЕС страни и по целия свят, като по този начин се съдейства за предотвратяване на разпадането на държавността и за премахване на убежищата на транснационална престъпна и терористична дейност;

19.  В тази връзка изразява съжаление, че на СВС все още й липсва подходящо „измерение за справедливост“; припомня, в съответствие с Програмата от Стокхолм, че взаимното доверие трябва да бъде укрепено чрез постепенно развиване на европейска правна култура, основана на разнообразието от правни системи и на единството чрез европейското законодателство, и че съдебните системи на държавите членки следва да работят заедно съгласувано и ефективно в съответствие с техните национални правни традиции; вярва, че създаването на набор от приоритети в областта на съдебното сътрудничество трябва да се разглежда в контекста на тясна връзка между всички измерения на пространството, заложени в дял V от ДФЕС, а именно пространството на свобода, сигурност и правосъдие; подчертава значението на правилно прилагане на споразуменията за съдебното сътрудничество с трети държави;

20.  Вярва, че по отношение на връзките между вътрешната и външната сигурност, сътрудничеството на ЕС с други международни институции като НАТО и ОССЕ следва допълнително да бъде насърчавано;

21.  Подчертава, че борбата срещу тероризма е приоритет за СВС, чиито цели и инструменти трябва да бъдат оценени правилно, както е посочено в неговата резолюция от 14 декември 2011 г. относно политиката на ЕС за борба с тероризма: главни постижения и бъдещи предизвикателства„; изтъква, че на политиките за превенция и защита трябва да се даде допълнителен приоритет, заедно с наказателното преследване и реагиране; в тази връзка изразява становището, че е необходимо да се обърне повече внимание на целевото правоприлагане и разузнавателните дейности с доказани възможности за предотвратяване на терористични нападения, които се провеждат в съответствие с принципите за необходимост, пропорционалност и зачитане на основните права и въз основа на подходящ контрол и отчетност; припомня, че това е от съществено значение, ако ЕС трябва да бъде надежден участник в насърчаването на основните права както в него, така и навън;

22.  Счита, че е от решаващо значение да се разработят механизми за превенция, по-специално с цел да се позволи ранно откриване на признаци на насилствената радикализация или заплахи, включително заплахи от насилие или войнстващ екстремизъм; припомня значението на дейности, насочени към борба с насилствената радикализация в уязвими групи на населението и очаква бъдещата работа на мрежата на ЕС за привличане на вниманието към проблема, свързан с радикализацията, с мисия за улесняване на споделянето на знания, повишаване на осведомеността и определяне на иновативни решения;

23.  Признава акцента върху граничната сигурност в контекста на СВС, но вярва, че управлението на границите и мобилността на хората не са просто проблеми, свързани със сигурността, а основни характеристики на една по-широка политическа стратегия, включваща измерението за сигурността, както и политиките за имиграция, убежище и развитие на равнището на ЕС и политики, подкрепящи икономическо, социално и демократично развитие и насърчаващи правата на човека в трети държави; освен това подчертава, че стремежът към сигурността трябва да е при зачитане на постиженията на Съюза, а именно правото на свободно движение през вътрешните граници;

24.  Отново подчертава значението на осигуряване на координация на действията на държавите членки по отношение на управлението на външните граници и подчертава, че тясното сътрудничество с граничещите с ЕС съседни държави е от съществено значение за улесняването на свободното движение и повишената солидарност и сигурност на външните граници; подчертава, че постепенното въвеждане на интегрирано управление на границите следва да бъде насочено към улесняване на пътуването;

25.  Поради това счита, че СВС трябва да продължи да отразява виждането на Програмата от Стокхолм и счита, че е целесъобразно да предприеме парламентарен междинен преглед на Програмата от Стокхолм преди края на 2013 г. с цел да оцени своите стратегически, законодателни и финансови приоритети, също така счита, че е необходима допълнителна оценка по отношение на съответните европейски агенции, които понастоящем са „лисабонизирани“ (Европол, Евроюст и Европейската съдебна мрежа), както и на други агенции и органи; припомня, че провежданите от агенциите акции и операции трябва да бъдат в съответствие с мандата, определен в решенията за тяхното създаване и функциониране, и да зачитат демократичните ценности и принципи и свободите и основните права, залегнали в Хартата на основните права на ЕС;

26.  Припомня, че обработването и събирането на лични данни в рамките на СВС трябва при всички положения да бъде в съответствие с принципите на ЕС за защита на данните, особено тези за необходимостта, пропорционалността и законността, и със съответното законодателство на ЕС в тази област; приветства предложенията за защита на данните, направени от Комисията на 25 януари 2012 г., но счита, че предложението за директива в областта на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и правоприлагането трябва да бъде по-амбициозно и да предвижда по-твърди предпазни мерки, по-специално в разпоредбите относно профилирането и автоматизираното обработване;

27.  В тази връзка потвърждава необходимостта от правилен демократичен контрол и оценка на работата на агенциите, свързани с ПССП, с цел да се избегне рискът от размиване на разделението „между политически съвет и същинско създаване на политика“ във връзка с тези агенции;

28.  Настоятелно призовава заместник-председателя/върховния представител и Комисията да представят предложенията си, планирани за 2011 г., относно прилагането на клаузата за солидарност, които не следва да повтарят съществуващите инициативи, а да очертаят рамката за използването и координацията на наличните европейски и национални инструменти, включително ОПСО, в ситуациите, посочени в член 222 от ДФЕС; счита, че само с пълния спектър от възможности, които предоставя прилагането на клаузата за солидарност между всички държави членки, ЕС ще има готовност да предотвратява и да реагира безопасно и координирано на всяка заплаха, насочена срещу сигурността на една или повече държави членки;

29.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на националните парламенти.

(1) ОВ L 52, 3.3.2010 г., стр. 50.
(2) „Сигурна Европа в един по-добър свят – Европейска стратегия за сигурност“, одобрена от Европейския съвет, проведен в Брюксел на 12 декември 2003 г., и изготвена в рамките на отговорностите на върховния представител на ЕС Javier Solana.
(3) „Доклад относно изпълнението на Европейската стратегия за сигурност ‐ гарантиране на сигурността в променящия се свят“, S407/08.
(4) ОВ C 285 E, 21.10.2010 г., стр. 12.
(5) Приети текстове P7_TA(2011)0459.
(6) Приети текстове P7_TA(2011)0388.
(7) Приети текстове P7_TA(2011)0577.

Правна информация - Политика за поверителност