Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално част трета, дял V, глава 4 от него със заглавие „Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси“,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално дял VI от нея относно правосъдието,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 септември 2011 г., озаглавено „Към политика на ЕС в областта на наказателното право: гарантиране на ефективно прилагане на политиките на ЕС чрез наказателно право“ (COM(2011)0573),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно примерни разпоредби, които да служат като насоки при разискванията в Съвета в областта на наказателното право,

–  като взе предвид резолюцията си от 25 октомври 2011 г. относно организираната престъпност в Европейския съюз(1),

–  като взе предвид препоръката си от 7 май 2009 г. до Съвета относно разработването на пространство на наказателно правосъдие на ЕС(2),

–  като взе предвид изследванията си относно „Хармонизиране на наказателното право в ЕС“(3) и относно „Разработване на пространство на наказателно правосъдие на ЕС“(4),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A7-0144/2012),

А.  като има предвид, че съгласно член 3, параграф 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) Съюзът предоставя на своите граждани пространство на свобода, сигурност и правосъдие без вътрешни граници, в което е гарантирано свободното движение на хора в съчетание с подходящи мерки по отношение на, наред с другото, предотвратяването и борбата с престъпността;

Б.  като има предвид, че съгласно член 83 от ДФЕС Парламентът и Съветът могат да установят минимални правила относно определянето на престъпленията и санкциите,

В.  като има предвид, че същевременно член 83, параграф 3 от ДФЕС въвежда процедурата на т. нар. „аварийна спирачка“, в случай че член на Съвета счита, че предложена законодателна мярка би засегнала основни аспекти на наказателноправната система на неговата държава, като по този начин се отчита, че наказателното право често отразява основните ценности, обичаи и избор на всяко едно общество, при все че се спазва напълно международното право в областта на правата на човека;

Г.  като има предвид, че следователно принципите на субсидиарност и пропорционалност, посочени в член 5 от ДЕС, са особено приложими при законодателни предложения, които уреждат въпроси от областта на наказателното право;

Д.  като има предвид, че системите на наказателното и наказателнопроцесуалното право на държавите членки са се развивали в течение на столетия и като има предвид, че всяка държава членка има свои собствени характеристики и особености, и като има предвид, че следователно държавите членки трябва да бъдат оставени сами да се разпореждат в основните области на наказателното право;

Е.  като има предвид, че принципът на взаимното признаване се прилага във все повече политически области, особено по отношение на присъдите и съдебните решения и като има предвид, че този принцип се основава на взаимно доверие, което изисква хармонизиране на минимални стандарти за закрила във възможно най-висока степен;

Ж.  като има предвид, че хармонизирането на наказателното право в ЕС следва да подпомогне развитието на обща правна култура по отношение на борбата с престъпността, която да допълва, но не и да замества националните правни традиции, и която да влияе положително върху взаимното доверие в рамките на правните системи на държавите – членки на ЕС,

З.  като има предвид, че наказателното право трябва да представлява съгласувана законодателна система, подчинена на набор от основни принципи и стандарти за добро управление, при пълно спазване на Хартата на основните права на ЕС, на Европейската конвенция за правата на човека и други международни конвенции за правата на човека, подписани от държавите членки;

И.  като има предвид, че с оглед на самата му същност, която позволява ограничаване на определени човешки права и основни свободи на заподозрени, обвиняеми и осъдени лица, в допълнение към възможния заклеймяващ ефект на наказателните разследвания, и предвид факта, че прекомерното използване на наказателното законодателство води до намаляване на ефективността, наказателното право трябва да се прилага като крайна мярка (ultima ratio), спрямо точно определено и конкретно поведение, което не би могло да бъде ефективно регулирано чрез по-леки мерки и което нанася значителна вреда на обществото или индивида,

Й.  като има предвид, че наказателното законодателство на ЕС по принцип следва да предвижда санкции само за умишлено извършени деяния или, в изключителни случаи, за такива, свързани с груба небрежност, и че следва да се основава на принципа на личната вина (nulla poena sine culpa), макар и в някои случаи да е оправдано да се предвиди корпоративна отговорност за определени видове престъпления;

К. като има предвид, че съгласно изискването за правна сигурност (lex certa) съставът на престъплението трябва да бъде точно формулиран, за да се гарантира предвидимост на неговото прилагане, обхват и значение;

Л.  като има предвид, че по отношение на директивите държавите членки си запазват известна степен на свобода на действие относно това как да транспонират разпоредбите в националното си законодателство, което означава, че за да се отговори на изискването за правна сигурност, не само законодателството на ЕС само по себе си, но и неговото транспониране в националното законодателство трябва да бъдат от най-високо качество;

М.  като има предвид, че въвеждането на наказателноправни разпоредби на ЕС не е ограничено до пространството на свобода, сигурност и правосъдие, но може да е свързано с множество различни политики;

Н.  като има предвид, че до този момент Европейският съюз често е създавал наказателноправни разпоредби ad hoc, като така е възникнала нуждата от по-голяма съгласуваност;

О.  като има предвид, че е необходимо Парламентът да създаде собствени процедури, за да гарантира, заедно със съзаконодателя, съгласувана наказателноправна система от най-високо качество;

П.  като има предвид, че за да се подпомогне сътрудничеството в областта на наказателното право между Комисията, Съвета и Парламента, е необходимо междуинституционално споразумение;

Р.  като има предвид, че в съответствие с член 67, параграф 1 от ДФЕС Съюзът представлява пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което се зачитат основните права и различните правни системи и традиции на държавите членки;

1.  Подчертава, че предложенията за материални наказателноправни разпоредби на ЕС трябва да са в пълно съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност;

2.  Напомня, че наказателното право трябва напълно да зачита основните права на заподозрените, обвинените и осъдените лица;

3.  Подчертава, че с оглед на това не е достатъчно позоваване на абстрактни понятия и символично въздействие, а че необходимостта от нови материални наказателноправни разпоредби трябва да бъде доказана с помощта на необходимите фактически доказателства, които показват ясно, че:

4.  Признава значението на останалите общи принципи, на които се подчинява наказателното право, като:

5.  Приветства признанието на Комисията в неотдавнашното й съобщение относно политиката на ЕС в областта на наказателното право, че първата стъпка в наказателноправното законодателство следва винаги да бъде вземане на решение относно това дали изобщо да се приемат мерки, свързани с материални наказателноправни разпоредби;

6.  Насърчава Комисията да предложи мерки, които, без да накърняват принципите на необходимост и субсидиарност, да улеснят по-последователно и съгласувано прилагане на действащите в ЕС материални наказателноправни разпоредби на национално равнище;

7.  Подчертава, че мерките за хармонизиране следва да бъдат предложени, на първо място, за да подкрепят прилагането на принципа на взаимното признаване на практика, а не единствено с цел разширяване на приложното поле на хармонизираното наказателно право на ЕС;

8.  Насърчава Комисията да продължи да включва в своите оценки на въздействието критерия за необходимост и пропорционалност, да използва най-добрите практики на държавите членки с висока степен на гаранции в сферата на процесуалните права, да включи оценка, основана на нейния пълен списък с основни права, както и да въведе критерий, определящ по какъв начин предложенията й отразяват горепосочените общи принципи, уреждащи наказателното право;

9.  Подчертава необходимостта от създаването на единни минимални стандарти за закрила във възможно най-висока степен на заподозрените и обвиняемите в наказателни производства с цел укрепване на взаимното доверие;

10.  Насърчава Комисията и държавите членки да вземат под внимание и незаконодателните мерки, които укрепват доверието между различните правни системи в държавите членки, увеличават съгласуваността и насърчават развитието на обща за ЕС правна култура във връзка с борбата с престъпността;

11.  Подчертава необходимостта от по-съгласуван и висококачествен подход на ЕС в областта на наказателното право и осъжда следвания досега фрагментарен подход;

12.  Приветства наличието на група за координация между службите по въпросите на наказателното право в рамките на Комисията и призовава Комисията да предостави на Парламента по-конкретна информация относно нейния мандат и начин на функциониране;

13.  Призовава за създаването на ясен, координиращ орган в рамките на Комисията за всички предложения, които съдържат наказателноправни разпоредби, за да се осигури съгласуван подход;

14.  Приветства съществуването на работна група на Съвета по въпросите на материалното наказателно право и настоява Съветът да предостави на Парламента конкретна информация относно това каква е нейната връзка с другите работни групи на Съвета, които се занимават с наказателноправни разпоредби в области на политиката, различни от правосъдието и вътрешните работи;

15.  Призовава за сключването на междуинституционално споразумение относно принципите и методите на работа, от които да се ръководят предложенията за бъдещи материални наказателноправни разпоредби на ЕС, и призовава Комисията и Съвета да създадат междуинституционална работна група, в рамките на която заедно с Парламента да подготвят такова споразумение и да обсъдят общи въпроси, при целесъобразност при провеждане на консултации с независими експерти, с оглед на гарантирането на съгласуваност на наказателното право на ЕС;

16.  Вярва, че тази междуинституционална работна група следва да оказва помощ при определянето на подходящ обхват и приложение на наказателноправните санкции на равнището на ЕС, както и да разгледа съществуващото законодателство с оглед намаляване на фрагментацията и несъвместимостта между правните системи, характеризиращи настоящия подход;

17.  Решава да проучи по какъв начин може да бъде най-добре гарантиран съгласуван подход към законодателството на ЕС в областта на материалното наказателно право в рамките на Парламента и във връзка с това посочва липсата към момента на комисия по координация, както и важната роля, която правната служба може потенциално да изпълнява;

18.  Подчертава значението на създаването на информационна служба за Парламента, която да подпомага отделните членове на ЕП в ежедневната им работа, като по този начин осигурява качеството на работата на Парламента като съзаконодател;

19.  Подчертава, че един съгласуван подход изисква преди приемането на законодателно предложение във връзка с материалното наказателно право Парламентът да разполага с правен анализ на предложението, който да показва дали са били изцяло изпълнени всички изисквания, посочени в настоящата резолюция, както и какви допълнителни подобрения са необходими;

20.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на националните парламенти на държавите членки и на Съвета на Европа.

(1) Приети текстове, P7_TA(2011)0459. (2) OВ C 212 E, 5.8.2010 г., стр. 116 (3) http://www.europarl.europa.eu/committees/en/studiesdownload.html?languageDocument=EN&file=30499 (4) http://www.europarl.europa.eu/committees/en/studiesdownload.html?languageDocument=EN&file=30168