Европейският парламент,

–  като взе предвид декларациите от шестте срещи на най-високо равнище на държавните и правителствени ръководители на държавите от Латинска Америка и Карибския басейн и от ЕС, проведени в Рио де Жанейро (28 и 29 юни 1999 г.), Мадрид (17 и 18 май 2002 г.), Гуадалахара (28 и 29 май 2004 г.), Виена (12 и 13 май 2006 г.), Лима (16 и 17 май 2008 г.) и Мадрид (17 и 18 май 2010 г.),

–  като взе предвид декларацията, приета на 21-та ибероамериканска среща на най-високо равнище на държавните и правителствени ръководители, проведена в Асунсион (Парагвай) на 28 и 29 октомври 2011 г.,

–  като взе предвид Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и Протокола от Киото към нея, както и резултатите от петнадесетата конференция на страните по РКООНИК, проведена в Копенхаген, от шестнадесетата конференция, проведена в Канкун, и от седемнадесетата конференция, проведена в Дърбън,

–  като взе предвид консенсуса от Монтерей (2002 г.), Конференцията за финансиране на развитието, проведена в Доха (2008 г.), Парижката декларация (2005 г.) и Програмата за действие от Акра (2008 г.),

–  като взе предвид Декларацията на хилядолетието на Организацията на обединените нации от 8 септември 2000 г., в която се набелязват Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) като съвместно съгласувани от международната общност критерии за премахване на бедността,

–  като взе предвид декларацията и плана за действие, приети на срещата на високо равнище в Пусан относно ефективността на помощта за развитие през декември 2011 г.,

–  като взе предвид подготвителния процес за Конференцията на Организацията на обединените нации за устойчиво развитие (Rio+20),

–  като взе предвид съвместното изявление от четиринадесетата среща на министрите на „Групата от Рио“ и ЕС, проведена в Прага на 13 и 14 май 2009 г.,

–  като взе предвид член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в който се посочва, че „основната задача на политиката на Съюза в тази област [на сътрудничеството за развитие] е намаляването и, като крайна цел, изкореняването на бедността. Съюзът взема предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни.“,

–  като взе предвид Европейския консенсус за развитие(1), и по-специално точка 61 от него, където се признава значението на държавите със среден доход за постигането на ЦХР и където са посочени трудностите, пред които са изправени тези държави заедно с трудностите пред държавите със среден и по-висок доход,

–  като взе предвид Кодекса за поведение на ЕС относно взаимното допълване и разделението на труда от 2007 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета на Европейския съюз относно отношенията между Европейския съюз и Латинска Америка от 8 декември 2009 г.,

–  като взе предвид Плана за действие от Мадрид, приет на срещата на най-високо равнище между ЕС и Латинска Америка през май 2010 г., и неговите шест тематични оси: 1 – наука, изследвания, иновации и технология; 2 – устойчиво развитие; околна среда; изменение на климата; биологично разнообразие; енергетика; 3 – регионална интеграция и взаимна свързаност за насърчаване на социалното приобщаване и сближаване; 4 – миграция; 5 – образование и заетост; 6 – наркотици,

–  като взе предвид Регламент (EО) № 1905/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. за създаване на финансов инструмент за развитие на сътрудничеството(2),

–  като взе предвид работния документ на Комисията, относно регионалното програмиране за Латинска Америка (2007–2013 г.) от 12 юли 2007 г. (E/2007/1417) и неговия междинен преглед,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 30 септември 2009 г. озаглавено'Европейският съюз и Латинска Америка: глобални участници в партньорство' (COM(2009)0495),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 септември 2009 г., озаглавено „Съгласуваност на политиките за развитие ‐ установяване на рамка на политиката за единен подход в целия Съюз“ (СОМ(2009)0458), и заключенията на Съвета по общи въпроси и външни отношения от 17 ноември 2009 г. относно съгласуваността на политиката за развитие (СПР), както и Оперативната рамка за ефективност на помощта,

–  като взе предвид Зелената книга на Комисията от 10 ноември 2010 г., озаглавена „Политиката на ЕС за развитие в подкрепа на приобщаващия растеж и устойчивото развитие – повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие“ (COM(2010)0629),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 октомври 2011 г., озаглавено „Повишаване на въздействието на политикана на ЕС за развитие: програма за промяна“ (COM(2011)0637),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до съвета и до Европейския парламент от 20 август 2009 г., озаглавено „Отвъд БВП: измерване на напредъка в свят на промени“ (COM(2009)0433),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Подготовка на многогодишната финансова рамка относно финансирането на сътрудничеството на ЕС за държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и отвъдморските държави и територии за периода 2014–2020 г.“, (COM(2011)0837, SEC(2011)1459, SEC(2011)1460),

–  като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за партньорство за сътрудничество с трети държави, (COM(2011)0843, SEC(2011)1475, SEC(2011)1476),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 29 юни 2011 г., озаглавено „Бюджет за стратегията “Европа 2020' (COM(2011)0500) и работния документ на Комисията от същата дата, озаглавен „Бюджет за стратегията “Европа 2020: настояща система на финансиране, бъдещи предизвикателства, резултати от консултациите със заинтересованите страни и различни възможности за главните хоризонтални и секторни въпроси' (SEC(2011)0868),

–  като взе предвид съвместното съобщение на Върховния представител на съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Глобална Европа: нов подход за финансиране на външната дейност на ЕС“, (COM(2011)0865),

–  като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие, (COM(2011)0840, SEC(2011)1469, SEC(2011)1470),

–  като взе предвид резолюциите на Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея (Евролат), и по-специално резолюциите, приети на петото редовно пленарно заседание, проведено на 18 и 19 май 2011 г. в Монтевидео, Уругвай, относно перспективите пред търговските отношения между Европейския съюз и Латинска Америка, относно стратегии за запазване и създаване на работни места, по-специално за жени и за младежи, и относно отношенията между Европейския съюз и Латинска Америка в областта на сигурността и отбраната,

–  като взе предвид резолюциите си от 15 ноември 2001 г. относно глобално партньорство и обща стратегия за отношенията между Европейския съюз и Латинска Америка(3), от 27 април 2006 г. относно засилено партньорство между Европейския съюз и Латинска Америка(4), от 24 април 2008 г. относно петата среща на най-високо равнище между страните от Латинска Америка и Карибския басейн и ЕС, проведена в Лима(5),

–  като взе предвид своите резолюции от 5 май 2010 г. относно стратегията на ЕС за отношенията с Латинска Америка(6), от 21 октомври 2010 г. относно търговските отношения между ЕС и Латинска Америка(7) и от 5 юли 2011 г.относно повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие(8),

–  като взе предвид проучването относно „Нова политика на сътрудничество за развитие на ЕС с Латинска Америка – особено внимание върху социалното сближаване, регионалната интеграция и сътрудничеството Юг-Юг“ (декември 2011 г.),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по развитие и становището на комисията по външни работи (A7-0159/2012),

А.  като има предвид, че общата цел на сътрудничеството за развитие, както е определено в Договора от Лисабон, е изкореняването на бедността и насърчаването на устойчиво икономическо и социално развитие, включително постигане на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) през 2015 г.;

Б.  като има предвид, че регионът е сред групата от държави със среден доход, която е постигнала значителни успехи по отношение намаляването на бедността – от 44 % на 33 % само в рамките на едно десетилетие, както и на неравенството чрез икономически растеж и политически и социални реформи, и въпреки това един от всеки трима латиноамериканци – 180 милиона души, все още живеят под прага на бедността, като 52 милиона от тях живеят с по-малко от 2 евро на ден, и че десет държави от региона продължават да са сред петнадесетте страни с най-голямо неравенство в света(9); като има предвид, че в някои страни показателите за недохранване надвишават 20 % и че 28 милиона от гражданите им не могат да четат и пишат, а 44 милиона души не са обхванати от системите за социална защита;

В.  като има предвид, че според оценки на МВФ средният ръст на БВП в Латинска Америка за 2011 г. е 4,5 % и че понастоящем съществува перспектива за забавяне на глобалната икономика през 2012 г., като все още остава висока несигурността относно последиците от световната икономическа и финансова криза за региона;

Г.  като има предвид, че държавите със среден доход са двигател за развитието и регионалната интеграция и че кризата в тях спъва напредъка на държавите с нисък доход, разположени в съседство;

Д.  като има предвид, че забавянето на икономиката в държавите от региона е неравномерно и че в Боливия, Хондурас, Никарагуа и Суринам външната помощ продължава да е един от най-важните начини за финансиране на развитието наред с паричните средства, превеждани в тези страни от емигрантите, които съставляват между 6 % и 25 % от БВП на тези държави;

Е.  като има предвид, че при определянето на нова политика за сътрудничество трябва да се отчитат специфичните приоритети и потребности на всяка държава и че ЕС трябва да си сътрудничи с всички латиноамерикански държави, особено с тези със средни доходи, когато ръководи сътрудничеството Юг-Юг, борбата срещу бедността и развитието на регионално и глобално равнище;

Ж.  като има предвид, че социалното сближаване е основна цел на стратегическото партньорство от сключването му на срещата на върха в Гуадалахара през 2004 г. поради това, че за региона е важно постигането на по-добро разпределение на приходите и богатствата чрез подходящи политики, стимулиращи устойчивото развитие, по-голяма справедливост и социално сближаване;

З.  като има предвид специалното значение на правата на човека, демокрацията и доброто управление в Програмата за промяна; като има предвид, че Латинска Америка е континент, на който като цяло е установена демокрация, с който Европа споделя демократични ценности и принципи и където е необходимо да се подкрепи държавното управление и институционална структура, заплашени от насилие и несигурност;

И.  като има предвид, че ще бъде по-подходящо помощта в държавите със среден доход да се пренасочи към укрепване на институционалния и нормативен капацитет, изготвяне на публични политики, подкрепа за социалните участници, както и към мобилизиране на ресурси в допълнение към ОПР;

Й.  като има предвид, че двурегионалното стратегическо партньорство между Латинска Америка и Европейския съюз се основава на общи ценности и зачитане на правата на човека и на основните свободи; като има предвид, че две държави от деветте стратегически партньори на ЕС в света са от Латинска Америка (Бразилия и Мексико); като има предвид, че ЕС е основен инвеститор и втори по важност търговски партньор, както и основен донор на помощ за развитие, като предоставя 53 % от общата официална помощ за развитие (ОПР), която регионът получава;

К.  като има предвид, че голяма част от бедните хора в целия свят живее в тези държави със среден доход и че в тях често се наблюдава значително неравенство и слабо управление, които застрашават устойчивостта на собствения им процес на развитие; като има предвид, че много държави със среден доход играят важна роля по въпроси, свързани със световната политика, сигурност и търговия, като произвеждат и опазват глобални обществени блага и действат като регионални „острови на стабилност“; като има предвид също така, че въпреки периодите на стопанско благополучие, тези държави продължават да са уязвими спрямо глобалните рискове от икономически и екологичен характер или спрямо рискове, свързани със сигурността;

Л.  като има предвид, че някои държави от Латинска Америка вече се включват в усилията за сътрудничество за развитие чрез механизми на регионалното сътрудничество и на сътрудничеството Юг–Юг;

М.  като има предвид, че Латинска Америка не може да престане да бъде приоритет за ЕС, както се отразява в двустранните регионални отношения между ЕС и Латинска Америка, които отбелязват съществен напредък през последните години, като например споразуменията за асоцииране с Централна Америка, Чили и Мексико, многостранното търговско споразумение с Колумбия и Перу, преговорите с Меркосур, Плана за действие от Мадрид и създаването на фондацията „ЕС–ЛАК“;

Н.  като има предвид, че съгласно Европейския консенсус за развитие помощта за държавите със среден доход продължава да е от значение за постигането на Целите на хилядолетието за развитие;

О.  като има предвид, че посредством споразуменията, постигнати с партньорите от региона, включително споразуменията за асоцииране и помощта си за развитие ЕС следва да продължава да предоставя значителна подкрепа за процеса на развитие и стабилизиране на региона, и като има предвид, че възможността за преустановяване на тази подкрепа след обобщаването на резултатите от този процес, е основание за сериозна загриженост;

П.  като има предвид, че в настоящото предложение на Комисията относно ИСР се предвижда намаляване на двустранната помощ на ЕС за държавите със среден доход в Латинска Америка и че в списъка с приоритетите за региона вече не присъстват основните услуги;

Р.  като има предвид, че отпуснатите от бюджета средства по действащия ИСР за Латинска Америка сочат, че този регион е най-слабо финансово подкрепен в рамките на раздел IV от бюджета на ЕС в сравнение с други части на света, получаващи европейска помощ;

С.  като има предвид, че социалното сближаване има широко измерение, включващо борбата с бедността, намаляването на неравенството, осигуряването на всеобщ достъп до основни услуги като здравеопазване, образование, право на пенсия и жилище, признаването и защитата на социалния диалог и на трудовите права; като има предвид необходимостта от финансов пакт, който да гарантира най-доброто разпределение на ресурсите по справедлив начин;

Т.  като има предвид, че Китай е вече третият по значимост инвеститор в Латинска Америка и че за някои продукти тази страна е вече основният и дори единственият пазар за износ; като има предвид, че във връзка с това, ЕС следва да играе по-активна роля с цел укрепване на своите търговски и инвестиционни отношения със страните от Латинска Америка в рамките на системата на МТО;

У.  като има предвид, че независимо от различното значение, влагано в концепциите за социално сближаване на европейско равнище и в Латинска Америка, и в двата региона то може да се смята за ръководен принцип на публичните политики, позволяващ насочване на стратегиите за развитие към постигането на благополучие за цялото население, като по този начин се избягва поляризацията, недоволството и загубата на доверие в демократичните институции;

Ф.  като има предвид, че сред основните предизвикателства, с които се срещат донорите в региона, се включва и съгласуваността на политиките, както и по-добрата съгласуваност и взаимно допълване в рамките на по-добро разпределение на труда, което предполага по-голяма концентрация и предвидимост на помощта;

Х.  като има предвид, че създаването на благосъстояние и борбата срещу бедността, неравенството, социалното изключване и дискриминацията – особено срещу жените, младите хора и малцинствените етнически групи – както и подкрепата за социалното сближаване и за зачитането на правата на човека продължават да са ключов приоритет на стратегическото партньорство между ЕС и Латинска Америка;

Ц.  като има предвид, че показателите за борба с детската и майчината смъртност в региона са неблагоприятни и че равенството между половете и участието на жените в политическия и икономическия живот са съществени фактори за намаляване на бедността;

Ч.  като има предвид, че общата система за преференции (ОСП) на ЕС е ключов инструмент, даващ възможност на развиващите се страни за по-голямо участие в международната търговия и следователно за получаване на допълнителни приходи от износ, които да подпомагат икономическия растеж и изпълнението на политическите стратегии за развитие и намаляване на бедността;

Ш.  като има предвид, че индексът за БВП не е достатъчен като единствен показател за измерване на неравенството и за вземане на решения за предоставянето на помощ за развитие от ЕС с основна цел изкореняване на бедността;

Щ.  като има предвид, че износът от латиноамериканските страни към техните съседи е много по-малък, отколкото към контрагенти от други континенти и че относително ниският търговски обмен се дължи на голямата отдалеченост, високите тарифи, митата, съществуването на отделни споразумения за търговия и неподходящите инфраструктурни мрежи;

АА.  като има предвид жизненоважното значение на образованието и обучението, както и осигуряването на всеобщ достъп до услугите на общественото здравеопазване в борбата срещу бедността и за насърчаването на социалното сближаване;

АБ.  като има предвид, че увреждането на околната среда въздейства пряко върху пораждането на бедност; като има предвид, че Латинска Америка е най-богатият регион на планетата по отношение на екологични запаси със страни като Бразилия, Мексико, Перу и Колумбия, които се отличават с най-голямото биологично разнообразие в света, но същевременно този континент е особено уязвим към изменението на климата;

АВ.  като има предвид, че повишаването на събираемостта на данъците е от съществено значение за изграждането на дееспособна държава, която е в състояние да осигурява на своя народ основни услуги като здравеопазване, обществена канализационна инфраструктура и образование;

АГ.  като има предвид, че най-опустошителният ефект от изменението на климата и от глобалното затопляне засяга в голяма степен Латинска Америка и Карибския басейн, което нарежда държавите от региона сред най-уязвимите в света; като има предвид, че природните бедствия са причина за загубата на 54 % от регионалния БВП в Централна Америка;

АД.  като има предвид, че в Програмата за промяна изрично е посочен частният сектор като основен участник, допринасящ за устойчивото развитие и социалното включване;

АЕ.  като има предвид значението на структурирания двустранен регионален и глобален диалог относно миграцията между ЕС и Латинска Америка и че е важно свързаните с миграцията политики и практики на двата региона да гарантират спазването на основните права на всички мигранти;

АЖ.  като има предвид, че някои страни от Латинска Америка се нареждат сред държавите с най-много насилие в света и че престъпността, свързана с явления като трафика на наркотици и организираната престъпност, прането на пари, трафика на оръжия и корупцията, продължава да бъде много сериозен проблем в региона, който представлява заплаха за развитието му;

АЗ.  като има предвид, че предложението на Комисията относно Инструмента за партньорство е насочено към изпълнението на стратегията „Европа 2020“ в региона; като има предвид, че това предложение е насочено най-вече към стратегическите партньори на Съюза и към бързоразвиващите се икономики, като същевременно съдържа глобален подход, насочен към глобалните предизвикателства и заплахи;

АИ.  като има предвид опасността за демократичните системи и колективната сигурност на Латинска Америка от корупцията, свързана с престъпни мрежи, особено за разпространение и трафик на наркотични вещества, които проникват в институциите, разпределят си зони на териториално влияние, причиняват допълнителни щети, и че тази корупция създава тежки проблеми на политическа нестабилност в управлението;

1.  Припомня, че независимо от факта, че последиците от световната икономическа и финансова криза в Латинска Америка не са толкова сериозни както в други региони, индексите за неравенство и равнищата на бедност все още са много високи, а напредъкът при постигането на шест от ЦХР е недостатъчен;

2.  Подчертава необходимостта от засилване на координацията между Европейския съюз и Латинска Америка за постигане на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), по-специално действията, насочени към борбата с бедността, създаването на работни места, както и социалното приобщаване на маргинализираните групи; подчертава, че Целите на хилядолетието за развитие, насочени към глобално партньорство за развитие (по ЦХР 8), следва да заемат централно място в политиката за сътрудничество с Латинска Америка, като се изберат области, в които да се приложи новата стратегия за „приобщаващ растеж“ в тези държави; подчертава, че в този процес фондацията „ЕС–ЛАК“ може да има голям принос за постигане на тези цели;

3.  Счита, че икономическият и технологичният напредък на някои държави от Латинска Америка налагат преосмисляне на целите на двустранното сътрудничество за развитие на ЕС; призовава към пренасочване на сътрудничеството натам, където то е най-необходимо за намаляване на бедността; подчертава, че сме изправени пред общи предизвикателства, на които трябва да отговорим чрез укрепване на многостранните отношения; подчертава, че връзките между растежа, търговията, развитието и намаляването на бедността не са нито прости, нито автоматични; с оглед на това насърчава Комисията в контекста на дискусията относно бъдещата политика на ЕС за сътрудничество за развитие да предприеме всеобхватно и задълбочено обсъждане на настоящия модел за развитие, и да извлече поуки от изминалите десетилетия, с цел ефективно облекчаване на бедността и неравенството, без намаляване и ограничаване на политическото пространство;

4.  Счита, че политиката на ЕС за сътрудничество и развитие следва да бъде определяна при допитване с Латинска Америка, за да се постигне устойчива, справедлива и добре балансирана политика за развитие спрямо региона;

5.  Изтъква, че въпреки че помощта може да действа като лост за страните от Латинска Америка, тя не е достатъчна за гарантиране на устойчиво и трайно развитие; поради това призовава латиноамериканските страни да укрепят и да мобилизират своите вътрешни ресурси, да създадат прозрачни системи за данъчно облагане и да установят фискално управление без корупция и измами, да включат ефективно частния сектор, местните органи на управление и гражданското общество в програмата „Европейски съюз – Латинска Америка“, по-специално чрез сътрудничество, техническа помощ и организиране на обучения в областта на правото и данъците към местните органи на управление, и да увеличат своята ангажираност в проектите;

6.  Счита, че засиленото инвестиране от страна на Азия, по-специално в залежите на суровини, въглеводороди и селскостопанските ресурси в много страни от Латинска Америка, следва да убеди Европейския съюз да засили бързо и ефективно помощта си за устойчивото развитие в региона;

7.  Изразява становището, че предвид необходимостта от балансиране на политиката за развитие между Латинска Америка и ЕС, Латинска Америка трябва да положи специални усилия да насърчава своята регионална политическа, икономическа и търговска интеграция;

8.  Подчертава необходимостта от обвързване на напредъка в отношенията с Латинска Америка със съгласувана политика за развитие и поради това счита, че е необходимо да се разработят инструменти и цели за сътрудничество, за всяка отделна държава, като средствата се насочат към най-уязвимите сред тях и като се подобри съгласуваността на политиката за развитие (СПР);

9.  Призовава Комисията и Съвета да запазят обема на сътрудничеството за Латинска Америка в рамките на Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР) за периода 2014–2020 г. на една трета от общия размер за географски програми;

10.  Приветства принципа за диференциация и концентрация на помощта, предложен от Комисията; настоява, че диференциацията трябва да се направи постепенно във фазата на програмирането – както по отношение на страните получателки, така и на самите инструменти за сътрудничество, като се развиват други форми на сътрудничество, по-приспособени към държавите със среден доход; препоръчва критериите за прилагане на принципа за диференциация да са обективни и общи за всички страни;

11.  Отбелязва, че диференцираният подход не трябва да води до драстично омаловажаване на значението на региона във външната дейност на ЕС, който е и следва да действа като глобален участник – активен член на международната общност, а не само основен световен донор; счита, че в противен случай ЕС може да се самоосъди на незначително влияние в цели региони, като остави открито пространство за намеса на други глобални участници;

12.  Подчертава, че всяко възможно пренасочване на средства трябва да бъде в полза на географски програми за изкореняване на бедността в държавите от същия регион с нисък и средно нисък доход;

Значението на държавите със среден доход ‐ необходимост от диференциран подход

13.  Изразява загриженост поради липсата на твърдост при въвеждането на установените критерии за допустимост, съдържащи се в предложението на Комисията относно ИСР, с което се отказва достъп до двустранни програми на единадесет държави със среден доход от Латинска Америка; припомня, че някои държави в Латинска Америка са на челните места по отношение неравенство в доходите на глава от населението и че задържащото се неравенство се проявява в контекст на ниска социално-икономическа мобилност; настоява, че държавите от тази група са много разнородни и следователно трябва да се поддържа диференцирано сътрудничество, основано на координация и политически диалог;

14.  Счита, че посланието, което ЕС изпраща към региона, е много тревожно, тъй като на практика това е декларация, че Съюзът не му отдава заслуженото внимание въпреки множеството поети политически и търговски ангажименти и общите глобални интереси;

15.  Подчертава необходимостта, както се посочва в параграф 66 от Европейския консенсус за развитие, от насочване на съответното внимание към държавите със среден доход, по-специално към тези с по-нисък среден доход, много от които се изправят пред проблеми, подобни на стоящите пред държавите с нисък доход;

16.  Призовава Комисията и Съвета в рамките на принципа за диференциация да направят обективен и прозрачен анализ с цел преразглеждане и разширяване на използваните показатели за оценка на развитието, като не се ограничават до равнището на доход, а тълкуват икономическите критерии в светлината на други фактори като индекса на бедност, степента на уязвимост и подготвеност при кризи на ECHO, коефициента на Джини и коефициента на неравенство; обръща внимание, че класификацията на държавите според равнището на доход се основава на изчисления, които прикриват неравенството и бедността;

17.  Настоятелно призовава, като се вземат предвид посочените показатели, ЕС да продължи двустранното сътрудничество при бъдещия ИСР поне с Колумбия, Еквадор и Перу;

18.  Призовава Комисията да представи съгласувана стратегия за постепенно оттегляне на двустранната помощ за държавите със среден доход, която им позволява да стабилизират положението си на „отделени“ от помощта държави, като по този начин се следва принципът на предвидимост на помощта, приет на проведения в Пусан форум относно ефективността на помощта;

19.  Призовава Комисията да гарантира, че при въпросното постепенно оттегляне на двустранната помощ след влизане в сила на новия инструмент за сътрудничество за развитие (ИСР) се съблюдават следните критерии:

20.  Подчертава, че е необходимо допълнително увеличение с повече от 1 млрд. евро на Инструмента за партньорство в подкрепа на новия модел на сътрудничество с държави със среден и средно висок доход, като гарантира предвидимост, измеримост и контрол на финансирането; настоява, че е необходимо да се гарантира, че това е инструмент за засилване на действията на ЕС в отговор на глобалните предизвикателства като борбата с неравенството, изменението на климата, сигурността и борбата с наркотрафика;

Социално приобщаване и борба срещу бедността

21.  Счита, че високите нива на неравенство и липсата на ефективен механизъм за социална защита са най-голямата пречка за укрепване на демокрацията и за справедлив и устойчив икономически растеж в региона и поради това изисква да се обърне по-голямо внимание на връзката между демократичната управляемост и социалното сближаване;

22.  Счита, че целта за социално сближаване в партньорството между ЕС и Латинска Америка няма да може да се осъществи преди постигането на висока степен на развитие и равенство в разпределението на дохода и богатството и че въпросната цел изисква да се гарантира изкореняването на бедността чрез по-справедливи и прогресивни фискални политики, укрепващи данъчния капацитет и борбата с измамите и укриването на данъци;

23.  Подчертава значението на помощта за развитие чрез търговия; счита, че търговският обмен между Латинска Америка и ЕС е ключов фактор за облекчаване на бедността и гарантиране на създаването на благосъстояние и на двата континента; предупреждава за наличието на протекционистки тенденции, породени от настоящата икономическа и финансова криза;

24.  Подчертава, че е важно да се запази целта от 20 % за образователните и здравните програми и настоява, че трябва се взема предвид аспекта на равенството между половете на пазара на труда и в обществото като цяло; отново настоява, че образованието и инвестициите в човешки капитал са в основата на социалното сближаване и на социално-икономическото развитие; призовава за прилагането на ефективни политики и адекватно финансиране в борбата с неграмотността, чието ниво остава високо в някои страни от региона, като засяга най-вече момичетата и жените, както и за насърчаването на достъпа до безплатно обществено образование (начално и средно), което в много случаи е ограничено поради липсата на достатъчно средства в бюджетите на някои държави; във връзка с това подкрепя проекта, изготвен от Организацията на ибероамериканските държави (ОИД) за образование, наука и култура ‐ „Образователни цели за 2021 г.: образованието, което желаем за поколението между двете столетия“;

25.  Подчертава, че въпреки устойчивото подобряване по отношение обхващането на децата в училище и разходите за образование в Латинска Америка през последните десетилетия, качеството продължава да бъде ниско, а достъпът – неравнопоставен; изтъква дейността, осъществена от Европейския съюз чрез програмите „Еразъм“, „Alban“ и „Alfa“, и призовава Комисията да запази предвидените за тях бюджетни кредити в досегашния размер;

26.  Обръща отново внимание на факта, че големите разлики по отношение успеваемостта в училище в Латинска Америка между селските и градските райони, видовете училища (обществени или частни), в зависимост от пола или социално-икономическото положение продължават да се увеличават през последните години, като по този начин се задълбочава проблемът с липсата на социално сближаване;

27.  Подчертава, че социалното сближаване е тясно свързано с други политики като търговията, инвестициите и финансите; счита, че при тематичното, националното и регионалното програмиране ИСР следва да включва по-ефективно целите за социално сближаване, като подкрепя основно по-справедливи фискални, данъчни и социални политики, насърчаващи равния достъп до публични услуги, достойния труд и реформата в съдебната система;

28.  Посочва значението на програми като EuroSocial, URB-AL, AL-INVEST и COPOLAD, както и на програмите за укрепване на диалога и сътрудничеството между ЕС и Латинска Америка за създаването на модели за управление на миграцията и политиките за развитие; счита, че тези програми следва да се засилят в новия ИСР, като се проучи потенциалът им за тристранно сътрудничество;

29.  Отбелязва, че чрез ИСР Европейският съюз би следвало да предоставя необходимите средства за подобряване на условията на живот на децата и за това те да имат възможност да разгръщат в пълна степен способностите и потенциала си по-специално в рамките на семейството;

30.  Подчертава отново значението на форума за социално сближаване между ЕС и Латинска Америка и призовава да се засили функцията му на пространство на двустранен регионален политически диалог за социално сближаване чрез насърчаването на по-амбициозни механизми за координация на сътрудничеството в тази област, както и да се стимулира включването на темата за социалното сближаване в дневния ред на основните международни форуми;

31.  Посочва, че фондацията „ЕС–ЛАК“ може да изпълнява важна роля при координацията и подкрепата на действията и обсъжданията на гражданското общество относно ролята на международното сътрудничество за стимулиране на социалното сближаване в региона;

Съгласуваност на политиката за развитие

32.  Припомня важното значение на съгласуваността на политиката за развитие (СПР), определена в член 208 от ДФЕС, за изкореняване на бедността, подкрепа на икономическите и социалните права, опазване на околната среда, добро управление и за устойчиво и приобщаващо развитие;

33.  Призовава Комисията да подобри видимостта на проектите, които управлява в страните от Латинска Америка, и да ги направи по-лесно разбираеми за гражданите на тези страни, като изтъква добавената стойност на сътрудничеството с ЕС;

34.  Подчертава, че споразуменията на ЕС за асоцииране/свободна търговия не трябва да влизат в противоречие с целта за съгласуваност на политиките за развитие; във връзка с това настоятелно призовава Комисията да гарантира, че потребностите и опасенията с оглед на развитието са подобаващо отразени в главите, отнасящи се до търговията, като финансови услуги, обществени поръчки и права върху интелектуалната собственост, и да гарантира посредством силни механизми спазването на общите стандарти за социалните, трудовите и екологичните права при всички текущи преговорни процеси или при тяхното преразглеждане;

35.  Изразява съжаление, че предложението на Комисията за регламент относно схема за общи митнически преференции пренебрегва стратегическия характер на връзките с Латинска Америка, като лишава голям брой държави от региона от този инструмент, въпреки че той е от съществено значение за развитието на региона;

36.  Призовава ЕСВД и Комисията да консолидират усилията си, за да положат основите на бъдещо пълно споразумение за асоцииране с Андската общност в интерес на икономическия растеж и социалното развитие на членуващите в нея държави и в съответствие с ценностите, принципите и целите на ЕС, които винаги са насърчавали интеграцията на Латинска Америка;

37.  Призовава ЕС да гарантира, че ресурсите, определени за развитие, не се отклоняват;

38.  Счита, че сключването на споразумение за асоцииране между ЕС и Меркосур би могло да стимулира и подобри сътрудничеството и развитието между Латинска Америка и Европейския съюз, при условие, че се основава на принципа на справедлива търговия и на зачитането на международните трудови и екологични стандарти и на принципа за правна сигурност на инвестициите и при условие, че партньорите също така действат по надежден начин;

39.  Подчертава, че новият ИСР следва да подпомага процеса на регионална интеграция; във връзка с това припомня, че споразуменията за асоцииране и многостранните търговски споразумения, ако бъдат правилно насочени, като се вземат под внимание асиметриите, могат да бъдат мощен стимул за развитие и регионална интеграция, но счита, че несъгласуваността между политиките излага на опасност този процес; настоятелно призовава ЕС да гарантира, че никое двустранно сключено споразумение не подкопава процеса на интеграция на Латинска Америка; отбелязва също така, че междурегионалните отношения бележат спад за сметка на двустранните отношения и това изместване в посока към двустранност води до увеличаване на разпокъсаността и съперничеството в рамките на латиноамериканските регионални блокове;

40.  Настоява, че е необходимо в делегациите на ЕС да се създадат центрове за СПР и да се разработят механизми за мониторинг в тази област;

41.  Подчертава необходимостта Европейският съюз да развива по-добре съгласувана с политиките за развитие търговска политика, с цел търговията да бъде също така средство за насърчаване на справедливи и равнопоставени социални норми, по-специално чрез включването в споразуменията за партньорство на социални клаузи, зачитащи правата на човека;

42.  Подчертава, че е важно да има по-голяма съгласуваност на ОПР и счита, че присъствието на ЕС и на три страни от Латинска Америка в Г20 следва да допринесе за сближаване на позиции, позволяващи съвместно прилагане на СПР;

43.  Припомня задължението за спазване на принципа, установен в член 208 относно СПР, и за избягване на отрицателните последици, до които за региона би довело изключването на 11 страни от двустранното сътрудничество с ЕС, както и премахването на търговските преференции, произтичащи от схемата на Общата система за преференции плюс (ОСП+);

44.  Припомня, че гражданското общество играе важна роля за укрепването на демокрацията и при определянето, осъществяването и контрола на политиките за развитие в Латинска Америка; изказва съжаление поради недостатъчното значение, което се отдава на гражданското общество в настоящите програми за сътрудничество и недостатъчните средства, предвидени за него;

45.  Подчертава, че в съответствие с понятието за демократична ангажираност, следва да се оказва подкрепа на парламентите, органите на местната и регионалната власт и гражданското общество в усилията им да играят ролята си за определяне на стратегии за развитие, като се търси отговорност от правителствата за отчитане, наблюдение и оценка на изпълнението и постигнатите резултати; подчертава по-специално колко е важно да се засили ролята на народните представители от Латинска Америка в процесите за вземане на решения;

46.  във връзка с това изразява силна тревога, че в наскоро договорените споразумение за асоцииране и споразумение за свободна търговия с латиноамерикански страни допитването до гражданското общество е ограничено изрично до въпроси, свързани с главата за устойчиво развитие;

47.  Счита, че помощта за гражданското общество следва да бъде един от приоритетите и на следващия ИСР; подчертава, че тази помощ следва да бъде включена в националните стратегии и регионалните програми на инструмента, като изтъква по този начин решаващата му роля в борбата с неравенството и корупцията, както и при контрола върху използването на финансовите ресурси;

48.  Призовава Комисията да предостави по-голяма финансова, техническа и експертна подкрепа на националните парламентарни администрации на страните от Латинска Америка в рамките на регионалните стратегически програми с цел повишаване на тяхната ефективност, прозрачност и отчетност, което е от изключително значение, за да могат парламентите да изпълняват отредената им роля в демократичните процеси за вземане на решения;

49.  Припомня, че Европейският консенсус за развитие посочва в своя параграф 18, че ЕС ще засили помощта си за създаването на капацитет на недържавните структури с цел укрепване на тяхната роля в процеса на развитие и постигане на напредък в политическия, социалния и икономическия диалог; изразява съжаление поради факта, че Зелената книга относно повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие до голяма степен не успява да обясни в какво ще се състоят участието и укрепването на гражданското общество в бъдещата политика за сътрудничество за развитие на ЕС;

50.  Призовава заместник-председателя на Комисията/ върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, както и Европейската служба за външна дейност да гарантират единството, последователността и ефективността на външната дейност на ЕС спрямо Латинска Америка, както е посочено в Договора от Лисабон;

Насилие и престъпност

51.  Изразява загриженост относно обществените последици от високите равнища на престъпност и насилие в региона, по-специално на убийствата на жени; счита, че е необходимо да се определи нова, по-ефективна стратегия, която да премахне това явление, както и икономическите, социалните и политическите причини, които ги пораждат;

52.  Изисква от Комисията категорично да подкрепи процесите на допитване до местните общности, засегнати от проекти в добивната промишленост; в този контекст заявява отново, че е важно да се осигури отчитането на добивната промишленост по отделни държави, както се посочва в предложението за директива относно отчетността и прозрачността като средство за справяне с корупцията, подкупите и данъчните измами;

53.  Припомня, че престъпността и несигурността оказват голямо влияние върху доверието на гражданите към публичните и демократични институции, както и по отношение защитата правата на човека;

54.  Припомня, че една от приоритетните цели на външната дейност на Европейския съюз е да благоприятства укрепването на демократичните системи и защитата на правата на човека по света и следователно в Латинска Америка;

55.  Изразява загрижеността си във връзка с осезаемото влияние на ширещото се в региона насилие, основано на пола;

56.  Призовава Европейската комисия да превърне борбата с безнаказаността в свой абсолютен приоритет на политиката за развитието на Латинска Америка и до края на 2012 г. да представи съобщение по този въпрос с отделни глави, посветени на съдебното сътрудничество, сътрудничеството във финансовата област и обмена на информация, както и на закрилата на жертвите;

57.  Изразява загриженост по повод на увеличаващото се насилие спрямо жени; изисква от Комисията да установи ясно отговорностите в рамките на ЕСВД и да координира съответните действия на делегациите на ЕС с тези на посолствата на държавите членки в съответните страни с оглед на превръщането на декларацията на върховния представител Catherine Ashton от юни 2010 година относно убийствата на жени в конкретни политики, подсигурени с достатъчно средства;

58.  Изисква от Комисията да осигури политическа и финансова подкрепа за работата на Интерамериканската система за защита на правата на човека по отношение на убийствата на жени и да допринесе за изпълнението на нейните присъди;

59.  Настоятелно призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да осъществява консултации с Европейския парламент и да го осведомява за текущите разговори относно правата на човека, както и да сътрудничи, в контекста на двустранното регионално партньорство, за търсенето на начини за прекратяване на убийствата на жени и други форми на насилието срещу жени;

60.  Приканва Комисията да вземе активно участие и редовно да повдига темата в рамките на политическите разговори, и по-специално в продължаващите разговори относно правата на човека, и да предложи сътрудничество при търсенето на средства за прекратяване на насилието над жени и убийствата на жени в контекста на двустранното регионално партньорство;

Изменение на климата

61.  Изразява загриженост във връзка с последиците от изменението на климата върху устойчивото развитие, опазването на биологичното разнообразие, обезлесяването и селскостопанското производство в Латинска Америка;

62.  Настоява, че ЕС не следва да насърчава и подкрепя широкомащабното производство на агрогорива в рамките на сътрудничеството си за развитие поради отрицателното въздействие на това производство върху продоволствената сигурност, обезлесяването, достъпа до земя и околната среда;

63.  Призовава местните органи на страните от Латинска Америка да обръщат специално внимание на нарастващите инвестиции, които биха могли да възпрепятстват устойчивото развитие и да навредят на екосистемите, по-конкретно в рамките на отрицателните последствия от изменението на климата;

64.  Припомня, че изменението на климата представлява допълнителна тежест за Латинска Америка и че съществува спешна необходимост от финансиране на действия за борба с него, смекчаване на неговите последици и приспособяване към него;

65.  Призовава към насърчаване на обмена на опит и информация между ЕС и Латинска Америка в рамките на програмата „EuroClima“ и на сътрудничеството Юг–Юг в съответствие с Плана за действие от Мадрид; припомня значението на образованието за екологичната устойчивост;

66.  Отбелязва, че независимо от факта, че разполага с 30 % от водните ресурси на планетата, разпределението на водата в Латинска Америка е много неравномерно и непостоянно; настоява Комисията да запази помощта си за страните партньори с цел по-добро управление на снабдяването с водни ресурси и тяхното пречистване;

67.  Припомня поетия от ЕС ангажимент да допринася за засилване на ролята на устойчивата енергия като една от предпоставките за устойчиво развитие;

Частен сектор и инфраструктура

68.  Отбелязва, че механизмите от типа на Механизма за инвестиции в Латинска Америка са създадени, за да придобиват все по-голямо значение в сътрудничеството за развитие на ЕС, чиито приоритети са енергийната ефективност, производството на енергия от възобновяеми източници, транспорта, опазването на биологичното разнообразие и подкрепата за МСП и подчертава потенциалното значение на неговата роля за стимулиране на регионалната интеграция и програмите за международна конкурентоспособност на региона; подчертава факта, че гражданското общество трябва да играе основна и подобаваща роля за надзора на политиките за развитие, но отбелязва, че няма предвиден механизъм в структурата на Механизма за инвестиции в Латинска Америка, който да гарантира представителството и участието на гражданското общество; във връзка с това призовава Комисията да гарантира, че представителството и участието на парламентите и гражданското общество е осигурено, за да се гарантират ефективният контрол и проследяването на фондовете на ЕС за сътрудничество за развитие;

69.  Подчертава необходимостта от допълнително проучване на опита от прилагането на Механизма за инвестиции в Латинска Америка и настоява бъдещите проекти, при тяхното осъществяване, да бъдат подлагани на ясно установени и прозрачни механизми за контрол и на проучвания за въздействието им върху обществото и околната среда;

70.  Изтъква по-специално значението на помощта за малките и средните предприятия поради приноса им за развитието, икономическия растеж на региона и за социалното и икономическото укрепване; подчертава, че МСП са основен източник за създаване на работни места; счита, че ще е необходима и подкрепа за дейностите, свързани с корпоративната социална отговорност на техните европейски партньори, с оглед създаване на благоприятни условия за постигане на целите на политиката на ЕС за приобщаващ растеж;

71.  Подчертава спешната необходимост да се даде тласък на изграждането на инфраструктура в Латинска Америка с оглед поддържане на настоящите високи равнища на растеж и създаване на благоприятна среда за социално приобщаване; препоръчва използването на инструменти като Механизма за инвестиции в Латинска Америка за подкрепа на транспортни, енергийни и телекомуникационни инфраструктурни проекти, тъй като настоящите инвестиции от страна на латиноамериканските държави в тези области са значително по-малки от необходимите; припомня, че използването на ОПР за такива проекти следва да се обосновава в зависимост от приноса им за намаляването на бедността, стимулирането на социалното сближаване и осигуряването на висококачествени обществени услуги за населението;

72.  Настоява, че Комисията трябва да разработи ясни насоки за прозрачен процес за вземане на решения при подбора на проектите и да гарантира съгласуваност с Европейския консенсус за развитието, принципа за ангажираност на страната и ангажимента на ЕС за необвързаност на предоставяната от него помощ;

73.  Настоява за необходимостта от съсредоточаване на механизмите за съчетаване на безвъзмездни средства и заеми в области като маломащабното и местното производство на енергия и селскостопански продукти и в полза на МСП и частния сектор на микропредприятия в развиващите се страни;

Диференцирано сътрудничество научно-технически изследвания

74.  Призовава да бъде задълбочено сътрудничество с някои държави със среден доход в областта на науката, технологиите и иновациите в рамките на програмата „Хоризонт 2020“;

75.  Изразява убеждение, че започването на задълбочен диалог в областта на науката, висшето образование и обучението, технологиите и иновациите ще даде тласък за създаването на евро-латиноамериканско пространство на иновации и знания и ще допринесе за насърчаване на конкурентоспособността;

76.  Счита, че следва да се насърчават временната мобилност на научни работници и помощта за университети и изследователски центрове в области като: здравеопазване, продоволствена сигурност, мореплавателски и морски изследвания, производство на енергия от възобновяеми източници, борба с изменението на климата и приспособяване към него;

77.  Припомня, че Европейският съюз следва да вземе по-добре под внимание и да използва основното предимство, което представлява геостратегическото разположение на някои най-отдалечени региони на ЕС в близост до Латинска Америка;

78.  Отбелязва, че укрепването на настоящата работа на научно-изследователските институти за селскостопански практики е от съществено значение за развитието на континента;

Подкрепа за регионалното сътрудничество, за сътрудничеството Юг–Юг и тристранното сътрудничество

79.  Призовава Комисията да обмисли по-задълбочено възможността за включването на сътрудничеството Юг–Юг в политиката за сътрудничество;

80.  Припомня, че Латинска Америка е най-динамичният регион в света по отношение на сътрудничеството Юг–Юг, като по този начин става очевидна важната роля на държавите със среден доход за осъществяване на регионалната интеграция и на международните цели за развитие;

81.  Припомня, че до момента ЕС не разполага с ясно стратегическо определение относно сътрудничеството Юг–Юг(10), което да му позволи да развива по-активна политика в тази област; подчертава необходимостта от установяването на показатели за социално-икономическото въздействие на различните форми на сътрудничеството Юг–Юг и на тристранните модели на сътрудничество;

82.  Отново подчертава важното значение на междурегионалния търговски обмен и тристранното сътрудничество и ролята им за постигане на ЦХР, изкореняването на бедността, подкрепата за заетостта и за равенството между половете, образованието, социалното сближаване, земеделието и устойчивото развитие;

83.  Счита, че следва да се разширят инициативите за двустранно регионално сътрудничество, сътрудничество Юг–Юг и тристранно сътрудничество в сектори като наука и изследвания, устойчиво развитие, околна среда, изменение на климата, енергетика, социално сближаване, образование и заетост;

84.  Подчертава необходимостта от разширяване на политическия диалог ЕС–Латинска Америка на различни равнища като срещите на високо равнище на държавните ръководители и Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея (Евролат) като важни инструменти за изграждане на политически консенсус; призовава за мерки, гарантиращи, че поетите политически ангажименти на срещите на високо равнище ЕС–Латинска Америка се съпътстват от заделяне на необходимите финансови средства;

85.  Препоръчва на асамблеята Евролат и на фондацията „ЕС–ЛАК“ да отдадат в работните си програми подобаваща стратегическа важност на сътрудничеството Юг–Юг и на тристранното сътрудничество;

86.  Счита, че сътрудничеството Юг–Юг и тристранното сътрудничество следва да бъдат един от основните въпроси на седмата среща на най-високо равнище на ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн в Чили като ясно продължение на заключенията от срещата на най-високо равнище в Мадрид;

o
o   o

87.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и на всички страни от Латинска Америка и Карибския басейн, на фондацията „ЕС–ЛАК“, на Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея, на Латиноамериканския парламент, на Централноамериканския парламент, на Андския парламент и на Парламента на Меркосур.

(1) OВ С 46, 24.2.2006 г., стр. 1. (2) OВ L 378, 27.12.2006 г., стр. 41. (3) OВ C 140 E, 16.3.2002 г., стp. 569. (4) OВ C 296 E, 6.12.2006 г., стp. 123. (5) OВ C 259 E, 29.10.2009 г., стp. 64. (6) OВ C 81 E, 15.3.2011 г., стp. 54. (7) ОВ С 70 Е, 8.3.2012 г., стр. 79. (8) Приети текстове, P7_TA(2011)0320. (9) Данни от ИКЛАК и ОИСР. (10) Припомня, че съществуват насоки по тази тема във връзка с бързоразвиващите се икономики, но се касае за донякъде фрагментарен подход.