Европейският парламент,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид членове 165, 166 и 214 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид Решение № 1719/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 г. за създаване на програма „Младежта в действие“ за периода 2007–2013 г.(1),

–  като взе предвид Решение № 1720/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 г. за създаване на програма за действие за обучение през целия живот(2),

–  като взе предвид Решение № 1904/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно създаване на програмата „Европа за гражданите“ за периода 2007–2013 г. за насърчаване на активното европейско гражданство(3),

–  като взе предвид Решение № 2010/37/ЕО на Съвета от 27 ноември 2009 г. относно Европейската година на доброволческите дейности за насърчаване на активна гражданска позиция (2011 г.)(4),

–  като взе предвид резолюцията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 24 април 2006 г. относно признаването на значението на неформалното и самостоятелното учене в областта на европейската политика за младежта(5),

–  като взе предвид резолюцията на Съвета от 27 ноември 2007 г. относно доброволческите дейности на младите хора (14427/1/2007),

–  като взе предвид резолюцията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 16 май 2007 г. относно изпълнението на общите цели за доброволчески дейности на младите хора(6),

–  като взе предвид препоръката на Съвета от 20 ноември 2008 г. относно мобилността на младите доброволци в Европейския съюз(7),

–  като взе предвид Препоръка 2006/961/EО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно транснационалната мобилност в Общността с цел образование и обучение: Европейска харта за качество на мобилността(8),

–  като взе предвид своята декларация от 10 март 2011 г. относно създаването на европейски устави на взаимоспомагателните дружества, сдруженията и фондациите(9),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 3 октомври 2011 г. относно ролята на доброволческите дейности в социалната политика (14552/2011),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 29 ноември 2011 г. относно ролята на доброволческите дейности в спорта за насърчаване на активна гражданска позиция(10),

–  като взе предвид доклада за 2010 г. на Комисията от 27 октомври 2010 г. за гражданството на ЕС, озаглавен „Премахване на пречките за упражняване на правата на гражданите на ЕС“ (COM(2010)0603),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 5 септември 2007 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Подпомагането на пълноценното участие на младите хора в образованието, трудовата дейност и обществото“ (COM(2007)0498),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 април 2009 г. до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Стратегия на ЕС за инвестиране в младежта и за мобилизиране на нейния потенциал – обновен отворен метод на координация за справяне с предизвикателствата и възползване от възможностите, стоящи пред младежта“ (COM(2009)0200),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 – стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 септември 2010 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Младежта в движение – инициатива за разгръщане на потенциала на младите хора с цел постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в Европейския съюз“ (COM(2010)0477),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 септември 2011 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно „Политиките на ЕС и доброволчеството: признаване и насърчаване на трансграничните доброволчески дейности в ЕС“ (COM(2011)0568),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 23 ноември 2010 г. до Европейския парламент и Съвета, озаглавено „Доброволческата дейност като израз на солидарността на гражданите на ЕС: първи размисли за Европейски доброволен корпус за хуманитарна помощ“ (COM(2010)0683),

–  като взе предвид своята резолюция от 22 април 2008 г. за ролята на доброволческата дейност и приноса й за икономическо и социално сближаване(11),

–  като взе предвид член 48 своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по култура и образование и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0166/2012),

A.  като има предвид, че „доброволчество“ означава дейности, включително официално, неформално, самостоятелно и професионално учене и обучение, които се извършват доброволно, въз основа на собствения свободен избор и мотивация на човек, без да се търси финансова печалба и за дело с нестопанска цел, като са от полза за доброволците, лицата, получаващи услуги от доброволческо сдружение, общностите и обществото като цяло;

Б.  като има предвид, че успехът на Европейската година на доброволческите дейности за насърчаване на активна гражданска позиция (2011 г.) на национално, регионално, местно и европейско равнище има положително въздействие по отношение на повишаването на прозрачността и информираността на обществото и следва да окаже влияние върху изготвянето на проекти в областта на публичната политика;

В.  като има предвид, че доброволчеството е опит, свързан с неформално учене, който е подходящ за хора от всички възрастови групи; като има предвид, че то предлага ползи, що се отнася до личностното развитие, управлението на общността, укрепването на демокрацията, гражданските ценности, социалната солидарност и участието в демократичния живот, междукултурното обучение и придобиването на социални и професионални умения, като също така допринася за постигането на целите на политиките на Европейския съюз за социално приобщаване и борба срещу дискриминацията, както и за заетост, образование, култура, развитие на уменията и на чувството за гражданска принадлежност;

Г.  като има предвид, че доброволчеството е важен фактор за създаването на социален капитал и развитие и за насърчаването на социално-икономическото сближаване, имайки предвид потенциала на възможностите за неформално учене да помогнат на доброволците да придобият умения, които да подобрят пригодността им за трудова заетост, като по този начин допринесат за изпълнението на стратегията за растеж „Европа 2020“;

Д.  като има предвид, че все по-голям брой граждани от ЕС от всички възрастови групи участват в доброволчески дейности в областта на образованието, културата, политиката за младежта, спорта, околната среда, устойчивото развитие, здравеопазването, имиграцията, защитата на правата, корпоративната социална отговорност и отношенията на ЕС с трети държави;

Е.  като има предвид, че в държавите членки съществува огромно многообразие от култури, традиции, правни системи и организационни методи по отношение на доброволческите дейности, но продължават да се констатират пречки пред тяхното осъществяване, тъй като доброволчеството не е признато, или е признато в недостатъчна степен, в много от националните правни системи на държавите членки, както и че то не трябва да замества задачи, които имат потенциала да създадат платени работни места;

Ж.  като има предвид, че икономическата криза и фискалната консолидация застрашават финансовата жизнеспособност на много НПО и доставчици на доброволчески услуги, които работят всекидневно за укрепването на активното гражданство, солидарността и социалното приобщаване в цяла Европа;

З.  като има предвид, че икономическата криза и политическите и икономически фактори оказват въздействие върху устойчивото финансиране и набирането на средства, предназначени за доброволчески дейности;

И.  като има предвид, че множество проекти и организации, свързани с доброволческа дейност, не разполагат с ресурсите, необходими за получаването на достъп до финансиране и неговото обезпечаване в рамките на съществуващите програми на ЕС, поради прекомерната административна и бюрократична тежест;

Й.  като има предвид, че действията на ЕС имат добавена стойност за насърчаването на сътрудничество между държавите членки и обмен на информация и добри практики във връзка с доброволчеството, като същевременно се спазва принципът на субсидиарност;

1.  Призовава държавите членки, които нямат ясна или подходяща правна рамка за доброволците, да създадат такава и да изготвят национални стратегии за насърчаване на разрастването на доброволческите дейности, включително признаването на правата на доброволците, и да гарантират качество, защита и равен достъп за всички, без дискриминация, особено що се отнася до адекватния достъп до здравеопазване и социална закрила;

2.  Приканва държавите членки, които не са постигнали съществен напредък в сферата на доброволчеството, в бъдеще да обръщат по-голямо внимание на този сектор при създаването на своите политики и програми, както и при финансирането;

3.  Призовава държавите членки да гарантират, че правата и задълженията на доброволците се признават и спазват и че самите доброволци са запознати с тях; предлага във връзка с това държавите членки да използват Европейската харта за правата и задълженията на доброволците, изготвена от конференцията на заинтересованите страни по време на Втората конвенция на младите хора относно доброволчеството през 2011 г., като критерий за разработването на политики и национално законодателство в тази област;

4.  Изисква от националните, регионалните и местните органи, както и от ЕС, да обърнат специално внимание на младите хора в неравностойно положение и с по-малко възможности (по-специално лицата, страдащи от увреждания), така че те да могат да участват в доброволчески дейности и за тази цел да се ползват от подходяща образователна и финансова подкрепа;

5.  Отбелязва, че доброволчеството намалява риска от социална изолация, като е особено важно всички социални групи да бъдат привлечени към такива дейности, особено хората с увреждания; обръща внимание на необходимостта да се гарантира по-широкото признаване на доброволчеството, както и намаляването на трудностите и пречките от какъвто и да било вид;

6.  Отново изтъква необходимостта доброволческите дейности да бъдат достъпни за имигрантите и за малцинствата като съществен елемент от поощряването на тяхната интеграция и социално приобщаване;

7.  Отбелязва благотворното влияние на сътрудничеството между доброволци от държавите – членки на Европейския съюз, и от трети държави и посочва, че подобно сътрудничество е особено важно в контекста на европейската политика за съседство; отбелязва също така, че освен основните ползи, които произтичат от доброволческите дейности, те могат да допринесат и за насърчаването на демокрацията и принципите на правовата държава в трети държави;

8.  Призовава Съвета и Комисията да продължат да постигат напредък в преговорите за по-облекчени визови режими за гражданите на трети държави, които желаят да влязат в Съюза с цел доброволчество, при условие че те отговарят на критериите за изпълнение на доброволчески дейности;

9.  Призовава държавите членки да приложат разпоредбите на Директива 2004/114/EО(12) на Съвета относно условията за прием на граждани на трети страни с цел образование, ученически обмен, безвъзмездно обучение или доброволческа дейност и да опростят процедурите за издаване на визи за лицата, които желаят да извършват доброволчески дейности, като част от политиката на ЕС за съседство;

10.  Отбелязва, че доброволчеството ангажира гражданите в устойчиво от икономическа, социална и екологична гледна точка местно и трансгранично развитие и често може да осигури бързо предоставяне на помощ в случай на бедствие; изтъква, че то също така играе роля за насърчаването на солидарността, активното гражданство и междукултурното обучение, като предоставя на доброволците възможността да изучават езика и културата на страната, в която работят, и по този начин укрепва социалното сближаване и демокрацията на участието;

11.  Поощрява държавите членки да признаят предимствата на участието в трансгранични доброволчески дейности за осигуряването на нови умения за гражданите, като по този начин се допринася за подобряването на тяхната пригодност за трудова заетост и мобилност и се укрепва развитието на социалното приобщаване, и да подкрепят сътрудничеството между организаторите на доброволчески дейности в страните от ЕС, с цел насърчаване на мобилността на доброволците от всички възрастови групи в цяла Европа, за да се подпомогне взаимното междукултурно обогатяване;

12.  Призовава Комисията да подобри условията за доброволческите организации и центрове за предоставяне на информация и обучение и за съгласуване на дейностите между доброволците и доброволческите организации;

13.  Призовава Комисията да публикува доклад, в който да посочи пречките пред трансграничните доброволчески дейности, например възрастовите ограничения в застрахователните полици, а ако е целесъобразно, да представи законодателни предложения;

14.  Подчертава необходимостта от гарантиране на развитието на висококачествени доброволчески дейности както на национално, така и на трансгранично равнище, посредством структурирана рамка за пълна информираност и подходящо обучение за доброволците, включваща съществуващите най-добри практики, развиването на капацитет за прием за доставчиците на доброволчески услуги и доброволческите организации на местно и национално равнище, признаване на правото на доброволците да съвместяват своята доброволческа работа и личния си живот, както и чрез създаването на необходимата инфраструктура на всички нива;

15.  Подчертава, че е важно да се развиват дейности, които могат да обединяват и канализират мотивацията на потенциалните доброволци, да се извлича полза от личните качества на всеки отделен човек и да се повишава качеството на доброволческата работа във всяка организация и сдружение, както и във всяка държава членка, като се обръща особено внимание на трансграничните доброволчески дейности;

16.  Призовава държавите членки да насърчават използването на времето за доброволчески труд като съфинансиране по европейски проекти, по-специално при трансграничните инициативи;

17.  Настоятелно призовава държавите членки да създават международни инициативи и програми за доброволчески дейности, които да се простират и извън границите на ЕС, като обръща внимание на успешните примери и практики, вече приложени с тази цел в някои държави членки;

18.  Призовава държавите членки да насърчават програми за обучение и да разработват ръководства и материали относно управлението на доброволци и схеми за мотивиране на хората да вземат участие в трансгранични доброволчески дейности;

19.  Призовава Комисията и националните, регионалните и местните органи, както и различните организации на гражданското общество, да подобрят информационните мрежи, за да се запознаят всички граждани с възможностите за доброволчески труд, да премахнат пречките за участие, да подобрят достъпа до най-добрите практики в сферата на доброволческите дейности и да насърчават трансграничното сътрудничество;

20.  Поради това предлага да бъде създаден централизиран портал на ЕС, в сътрудничество с организациите и сдруженията, които работят в този сектор, и по-специално техните европейски мрежи, съдържащ база данни с най-добрите практики във връзка с ресурсите от доброволци, както и раздел относно трансграничните доброволчески дейности, с информация за наличните програми, техните разходи и условията за участие, като се осигури възможност за обмен на информация относно административната тежест и правните и фискални аспекти на доброволческия труд, пречките, с които се сблъскват хората при търсенето на достъп до програмите, както и най-добрите методи за преодоляването им;

21.  Насърчава държавите членки да приемат използването на Наръчника на Международната организация на труда (МОТ) за оценката на доброволческия труд и Ръководството на Организацията на обединените нации за организациите с нестопанска цел с оглед на предоставянето на сравними статистически данни, които дават ясна представа за значителния принос на доброволчеството и за потребностите на доброволците и доставчиците на доброволчески услуги в целия Европейски съюз;

22.  Призовава Комисията да насърчи държавите членки да приемат Наръчника на Международната организация на труда (МОТ) за оценката на доброволческия труд, за да се подсигурят стабилни сравними данни, които могат да помогнат за подобряването на мониторинга и изготвянето на политиките;

23.  Отбелязва, че по-възрастните хора, които се занимават с доброволчество, осъществяват по-лесно прехода от трудова заетост към пенсиониране, т.е. преустановяват постепенно активната работа;

24.  Подчертава, че е важно да се информират по-възрастните граждани, които желаят да се включат в доброволчески дейности в друга държава от ЕС, и да им се предлага подходящо финансиране и помощ, насърчавайки активния живот на възрастните като богат източник на мъдрост и опит за обществото;

25.  Отбелязва, че доброволчеството има принос за интеграцията, социалното приобщаване и социалните иновации и може също така да допринесе за намаляването на бедността, като по този начин се спомага за постигането на икономическо и социално сближаване; изтъква, че доброволчеството също така насърчава солидарност между поколенията чрез поощряване на сътрудничеството между младите и възрастните граждани и че допринася за активния живот на възрастните хора и за обществената ангажираност на всеки етап от живота, а освен това помага и за подобряването на опазването на околната среда;

26.  Отбелязва, че доброволчеството повишава толерантността на хората, създава човешки и социален капитал и играе жизненоважна роля по отношение на предоставянето на права на групите от населението, които се намират в положение на социална изолация; подчертава необходимостта от предоставянето на достъп до възможно най-широк набор от възможности за извършване на доброволческа дейност и насърчава Комисията да направи европейските програми по-приобщаващи и отворени за всички възрастови групи;

27.  Насърчава държавите членки да определят национални цели за доброволческия труд и да установят официално изготвяне на доклади и извършване на мониторинг и оценка на доброволческите дейности;

28.  Призовава Комисията и държавите членки да разширят доброволческия профил в областта на спорта, особено на близко до хората равнище, да признаят значимата роля на доброволческите спортни организации за укрепването на културата, насърчаването на социално приобщаване и изтъкването на общностите, както и да намалят пречките, които възпрепятстват доброволческите дейности в спорта в целия ЕС;

29.  Настоятелно призовава националните, регионалните и местните органи, както и ЕС, да признаят важния принос на доброволческия труд и за опазването на околната среда, като подкрепят доброволческите дейности в свързаното с околната среда образование, предотвратяването и управлението на кризи, както и в сферата на опазването на културното наследство и изкуството;

30.  Насърчава предприятията в Европейския съюз да подкрепят активно участието на своите работници и служители и на пенсионирани членове на своя персонал в доброволчески дейности;

31.  Подкрепя предложението на Комисията да се създаде „европейски паспорт на уменията“, така че придобитите по време на доброволчески дейности умения да могат да се признаят официално, както с професионална цел, така и с цел обучение, което е жизненоважен елемент при мотивирането на потенциалните доброволци и при създаването на връзка между неформалното учене и официалното образование;

32.  Подчертава, че „европейският паспорт на уменията“ не следва да бъде поредица от нови отделни удостоверения, а по-скоро изчерпателен документ, съдържащ, по желание на доброволеца, целия му практически опит, обучения, неспециализирани социални умения и професионални квалификации, придобити посредством учене през целия живот, включително уменията, придобити чрез доброволческа дейност;

33.  Следователно предлага по отношение на студентите уменията, придобити чрез доброволческа дейност, да бъдат включени в Европейската система за натрупване и прехвърляне на кредити (ECTS);

34.  Призовава Комисията да обмисли разработването на сходна система за изчисляване и признаване на уменията, придобити посредством доброволческа дейност, за възрастни хора извън системата на висшето образование;

35.  Призовава Комисията да реализира идеята за европейски паспорт на уменията във възможно най-кратък срок; подчертава, че уменията, придобити по време на доброволческа дейност, също така имат голямо значение за професионалния живот и осигуряват добавена стойност за автобиографиите, като отбелязва, че доброволчеството може да помага на младите хора при избора им на кариера;

36.  Подчертава, че признаването на придобитите посредством доброволческа дейност способности и умения за неформално и самостоятелно обучение и трудов опит е от съществено значение;

37.  Отбелязва, че доброволческата дейност помага на доброволците да разширят своите хоризонти и да развият своята личност, и изтъква факта, че доброволчеството също така носи икономически ползи за държавите членки, тъй като хората, които се включват в доброволчески дейности, допринасят за генерирането на БВП;

38.  Призовава Комисията да разгледа, в рамките на „европейския паспорт на уменията“, необходимостта от приемане на подход на сближаване, който може да се възпроизвежда, за правилен предварителен подбор и проверяване на доброволците, които работят с деца и/или членове на обществото в уязвимо положение;

39.  Настоятелно призовава държавите членки да създадат механизми за валидиране на резултатите от неформалното и официалното обучение, които ще подобрят стойността и преносимостта на уменията, придобити извън системата на официалното образование, като по-специално се улесни получаването на допълнителни кредити по системата ECTS в университета в резултат на доброволчески труд, както и стандартизиран механизъм за признаване на усвоените чрез доброволческа дейност умения в ECTS, като също така проучат начините за премахване на данъчните пречки, с които се сблъскват доброволците при участието си в трансгранични дейности;

40.  Предлага да се създаде рамка за обучение и квалификации за инструкторите доброволци, която да се включи в европейската квалификационна рамка, с цел подобряване мобилността на инструкторите доброволци и увеличаване на възможностите за трансфер на уменията и способностите, развити чрез доброволческа дейност;

41.  Призовава държавите членки да подпомагат доброволческите дейности, извършвани от служители и работници, както и подкрепяните от работодателите доброволчески дейности, и в контекста на корпоративната социална отговорност;

42.  Подкрепя предложението на Комисията да се създаде „Европейски доброволен корпус за хуманитарна помощ“, който да засили участието на доброволци в свързаните със солидарност дейности в контекста на политиката на ЕС за предоставяне на хуманитарна помощ;

43.  Също така призовава Комисията да вземе под внимание съществуващите структури и да ги включи активно от самото начало при създаването на този доброволен корпус; също така подчертава, че не е желателно да има дублиране на дейността на организациите за гражданска защита и то следва да бъде избегнато;

44.  Настоятелно призовава националните, регионалните и местните органи, както и ЕС, да гарантират подходящо и стабилно финансиране и да опростят административните процедури, включвайки данъчни стимули, за организациите, които участват в доброволчески дейности, в това число всички съответни сдружения и мрежи, и по-специално малките сдружения с ограничени средства, с оглед засилване на ролята, дейността и достиженията им в полза на обществото;

45.  Следователно призовава да се изясни понятието „субсидиране на сдружения“, така че „финансирането на сдружения“ да не се смесва с „държавните помощи“, което би могло да затрудни конкуренцията във финансовия сектор;

46.  Призовава Комисията да предложи механизъм, който да позволява на държавите членки, желаещи да укрепят гражданското общество, да освобождават от ДДС всички или повечето от дейностите и транзакциите, извършвани от доброволчески организации с нестопанска цел; подчертава, че поне по-малките организации с нестопанска цел следва да бъдат обхванати от подобен механизъм;

47.  Призовава държавите членки да гарантират правна сигурност за доброволците – не на последно място по отношение на въпросите, свързани с осигуряването, – така че различните режими в различните държави членки да насърчават трансграничното доброволчество, както и да гарантират по-добро предоставяне на информация на доброволците във връзка с техните права и отнасящите се до тях регулаторни и институционални разпоредби в различните държави членки;

48.  Призовава Комисията да подпомогне процеса на премахване на съществуващите пречки;

49.  Призовава държавите членки да преразгледат своите разпоредби по отношение на трансграничните данъци и социалното осигуряване във връзка с трансграничното доброволчество, за да се гарантира, че те не създават допълнителни пречки пред тази дейност и че трансграничните доброволци могат да получават социалноосигурителните обезщетения, на които имат право, в съответствие с Регламент (EО) № 883/2004;

50.  Подчертава, че макар да е важен ресурс в нашата икономика и общество, доброволчеството не трябва да бъде алтернатива на редовната, платена работа или да я замества, като също така не трябва при никакви обстоятелства да представлява причина за неизпълнение на социалните задължения на правителствата;

51.  Счита, че този аспект следва да бъде специално изтъкнат в сектора за полагане на грижи, където обемът на доброволческите дейности продължава да нараства; освен това отбелязва, че насърчаването на доброволчеството като средство за придобиване, развиване или поддържане на умения следва да не води до превръщането на доброволчеството в задължително изискване, тъй като това би подкопало фундаменталния му характер;

52.  Призовава националните, регионалните и местните органи, както и ЕС в частност, да запознаят участниците и партньорите в доброволческите дейности със съществуващите европейски програми, по-специално програмите по цел „европейско териториално сътрудничество“ в рамките на политиката на сближаване, и да улеснят достъпа им до тях, за да могат да ги използват по-ефективно в своите проекти и трансгранични дейности;

53.  Призовава държавите членки да насърчават и реализират национални схеми за трансгранични доброволчески дейности, за да се допринесе за тяхното развитие в целия ЕС;

54.  По-специално призовава Комисията, като част от изготвянето на новите многогодишни програми и като се има предвид важният опит, придобит през 2011 г. – европейската година на доброволчеството, да се увери, че е гарантирано финансиране за доброволческите проекти и за структурите, организирани с доброволчески дейности, и да създаде и поощри ефикасна междуинституционална координация с цел насърчаване на ролята на доброволчеството в рамките на политиките на ЕС;

55.  Призовава Комисията да гарантира, че проектите за доброволчески дейности имат свободен достъп до информацията относно наличното финансиране и съответните програми и че процедурите за кандидатстване не са недостъпни заради прекомерни бюрократични спънки;

56.  Призовава Комисията да осигури предоставянето на адекватно финансиране за програмите в различните области на политиката в подкрепа на трансграничните доброволчески дейности; призовава държавите членки да прилагат активно схеми за насърчаване на националното и трансграничното доброволчество; призовава да се обърне специално внимание на финансовата подкрепа за инфраструктурата, необходима за осъществяването на доброволческа дейност; заявява, че обществените субсидии за доброволчески дейности следва да се разпределят, без да се проявява дискриминация спрямо която и да било организация;

57.  Предлага създаването на трансгранична мрежа на доброволческите организации в различните държави членки чрез координирането на съществуващите доброволчески организации, като същевременно се улесни обменът на добри практики и опит, и счита, че нови звена за контакт следва да се откриват единствено в държавите членки, които все още не разполагат с такива структури;

58.  Призовава Комисията да предложи „европейски устав за сдруженията“, за да им се осигури правната рамка, в която да извършват дейността си, да се намалят административните разходи, свързани с трансграничните доброволчески дейности, и да се създадат доброволчески структури на европейско равнище, които да поощряват мобилността на доброволците в ЕС;

59.  Подчертава ролята, която доброволческият труд може да изпълнява за популяризирането на политиките на ЕС;

60.  Призовава Комисията да отдаде дължимото признание на доброволчеството и да го популяризира в съответните политики на ЕС, като се вземе под внимание комплексният характер на тези дейности и като се гарантира, че самите политики насърчават развитието на доброволчеството и поощряват участието на всички слоеве на обществото;

61.  Призовава Комисията да отдаде дължимото признание в програмите и проектите на ЕС на истинския принос на работата на доброволците за общността;

62.  Призовава Комисията да отпусне достатъчно средства за създаването на Фонд за развитие на европейски доброволчески център, имащ за цел изграждането на инфраструктура за подпомагане на доброволчеството;

63.  Призовава Комисията и държавите членки да позволят времето, през което са ангажирани доброволците, да се включва като съфинансиране във всички програми, финансирани от ЕС, на базата на принос в натура с финансова стойност;

64.  Препоръчва на Комисията и на държавите членки да запазят приемственост между 2011 година и следващите години, като включат в решителна степен доброволческото измерение – израз на активна гражданска позиция, която подпомага социалната интеграция, включително на възрастните граждани – както в Европейската година на активния живот на възрастните хора (2012 г.), така и в предложената Европейска година на гражданите (2013 г.);

65.  Обръща внимание на необходимостта от насърчаване на доброволчеството, по-конкретно по време на Европейската година на гражданите през 2013 г., и призовава Комисията да включи подкрепата за доброволческата дейност в международните политики за подпомагане на развитието, не на последно място с оглед на изпълнението на всички задачи, определени в Целите на хилядолетието за развитие;

66.  Изразява подкрепата си за официално разглеждане на предложението на „Solidarité“ за междуинституционална програма за човешки ресурси в институциите на ЕС с цел улесняване на участието на служителите и стажантите от институциите в доброволчески, хуманитарни и обществени дейности – както като част от обучението на служителите, така и под формата на доброволен труд през свободното им време;

67.  Подчертава факта, че с предложената програма се реализират икономии и се осигурява значителна добавена стойност, като тя би помогнала за изпълнението на политиките и програмите на ЕС;

68.  Препоръчва на Комисията да запази полезните звена за контакт, изградени както с „EYV 2011 Alliance“, така и с неговия приемник – Платформата за доброволчество, които включват много организации на гражданското общество за доброволческа дейност и работа в мрежа, а също така и с националните органи за координация, стратегическите партньори и говорителите на националните правителства в този сектор, имайки предвид многото различни органи, отговарящи за доброволческата дейност в ЕС, и поощрява тези звена за контакт да се включат в предложения централизиран портал на ЕС, като паневропейска платформа, с цел да се улесни по-нататъшната координация и засилването на трансграничната дейност;

69.  Подчертава важното значение на мрежите за контакт и обмена на добри практики за разпространението на информацията относно съществуващите процедури на ЕС, които могат да подпомагат и да подкрепят трансграничните доброволчески дейности;

70.  Призовава Комисията да предприеме действия, когато сметне, че това е целесъобразно, във връзка с Политическата програма за доброволчеството в Европа, изготвена от доброволческите организации, които участват в „EYV 2011 Alliance“;

71.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 327, 24.11.2006 г., стр. 30. (2) ОВ L 327, 24.11.2006 г., стр. 45. (3) ОВ L 378, 27.12.2006 г., стр. 32. (4) ОВ L 17, 22.1.2010 г., стр. 43. (5) OВ C 168, 20.7.2006 г., стр. 1. (6) OВ C 241, 20.9.2008 г., стр. 1. (7) OВ C 319, 13.12.2008 г., стр. 8. (8) ОВ L 394, 30.12.2006 г., стр. 5. (9) Приети текстове, P7_TA(2011)0101. (10) OВ C 372, 20.12.2011 г., стр. 24. (11) OВ C 259 E, 29.10.2009 г., стр. 9. (12) ОВ L 375, 23.12.2004 г., стр. 12.