Резолюция на Европейския парламент от 13 юни 2012 г. относно военния преврат в Гвинея-Бисау (2012/2660(RSP))
Европейският парламент,
– като все предвид първия тур на президентските избори на 18 март 2012 г. и втория тур, насрочен за 29 април 2012 г. в Гвинея-Бисау,
– като взе предвид изявленията на Съвета за сигурност на ООН от 31 март, 13 и 21 април и 8 май 2012 г. и резолюцията му № 2048 от 18 май 2012 г.,
– като взе предвид изявленията на председателя на Комисията на Икономическата общност на Западноафриканските държави (ECOWAS) от 6, 12 и 19 април 2012 г.,
– като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) от 12 и 14 април 2012 г.,
– като взе предвид изявленията на генералния секретар на ООН от 13 и 16 април 2012 г.,
– като взе предвид изявлението на председателя на Европейската комисия от 13 април 2012 г.,
– като взе предвид изявлението на председателството на Общността на португалоезичните държави (CPLP) от 13 април 2012 г.,
– като взе предвид резолюциите от Осмото и Деветото извънредно заседание на Съвета на министрите на CPLP от 14 април и 5 май 2012 г.,
– като взе предвид изявлението на генералния секретар на Международната организация на франкофонията от 16 април 2012 г.,
– като взе предвид решенията на Съвета за мир и сигурност на Африканския съюз (АС) от 17 и 24 април 2012 г.,
– като взе предвид решението на Постоянния съвет на Международната организация на франкофонията от 18 април 2012 г.,
– като взе предвид съвместното изявление на Африканската банка за развитие и на Световната банка от 19 април 2012 г.,
– като взе предвид заключенията на Съвета на Европейския съюз от 23 април и 3 май 2012 г.,
– като взе предвид заключителното комюнике от извънредната среща на високо равнище на държавните и правителствените глави на ECOWAS от 26 април и 3 май 2012 г.,
– като взе предвид дипломатическите, икономическите и финансовите санкции, наложени на Гвинея-Бисау от ECOWAS на 29 април и 31 май 2012 г.,
– като взе предвид специалния доклад на генералния секретар на ООН от 30 април 2012 г.,
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 377/2012 на Съвета от 3 май 2012 година относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи, които застрашават мира, сигурността или стабилността на Република Гвинея Бисау, както и Регламент за изпълнение (ЕС) № 458/2012 на Съвета от 31 май 2012 година за прилагане на член 11, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 377/2012,
– като взе предвид декларацията на председателството от името на Европейския съюз от 18 май 2012 г.,
– като взе предвид резолюциите си от 12 март 2009 г. относно Гвинея-Бисау(1), от 10 март 2010 г. относно изпълнението на Европейската стратегия за сигурност и на Общата политика за сигурност и отбрана(2) и от 11 май 2011 г. относно годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно главните аспекти и основните решения в областта на общата външна политика и политика на сигурност през 2009 г.(3),
– като взе предвид споразумението от Котону и по-специално членове 1, 8, 9, 10, 11, 20 и 33 от него,
– като взе предвид член 110, параграфи 2 и 4 от своя правилник,
А. като има предвид, че на 12 април 2012 г. членове на въоръжените сили насилствено завзеха властта в Гвинея-Бисау и задържаха временно изпълняващия длъжността президент Раймундо Перейра и премиера Карлуш Гомеш Жуниор;
Б. като има предвид, че този незаконен акт беше извършен един ден преди откриването на избирателната кампания за втория тур на президентските избори в Гвинея-Бисау;
В. като има предвид, че прозрачността на текущия избирателен процес в Гвинея-Бисау, в който премиерът Карлуш Гомеш Жуниор получи 48,7 % от гласовете на първия тур, беше призната както на национално, така и на международно равнище;
Г. като има предвид, че военният преврат беше широко осъден от международната общност;
Д. като има предвид, че под егидата на ECOWAS военните ръководители и определени опозиционни партии се договориха за създаването на Преходен национален съвет и на преходно правителство без съгласието на законните политически институции на страната;
Е. като има предвид, че десетилетията политическа нестабилност в Гвинея-Бисау доведоха страната до дълбока политическа, управленческа и хуманитарна криза;
Ж. като има предвид, че военното ръководство в Гвинея-Бисау неведнъж се е намесвало недопустимо в политическия живот на страната и че тези намеси са оказвали изключително отрицателно въздействие върху процесите на институционализация на демокрацията и установяване на правова държава, върху безопасността на населението и развитието на икономиката;
З. като има предвид, че нестабилността в Гвинея-Бисау не само възпрепятства ефективната борба срещу трафика на наркотици, но също така представлява заплаха за укрепването на мира в страната и за стабилността в региона на Западна Африка;
И. като има предвид, че предвидените от Европейския съюз средства за Гвинея-Бисау по линия на 10-ия Европейски фонд за развитие (за периода 2008 -2013 г.) възлизат общо на 102,8 милиона евро;
Й. като има предвид, че Гвинея-Бисау има една от най-бедните и най-зависими икономики в региона на Западна Африка, като международната подкрепа съставлява 80 % от националния й бюджет;
К. като има предвид, че настоящата политическа ситуация в страната отклонява вниманието от нуждите на населението и от задълбочаването на хуманитарната криза;
Л. като има предвид, че мисията на ЕС за реформа в сектора на сигурността в Гвинея-Бисау, започнала през юни 2008 г. и водена в рамките на общата политика за сигурност и отбрана, на 30 септември 2010 г. счете мандата си за приключен и напусна страната;
1. Най-категорично осъжда противоконституционното завземане на властта от въоръжените сили в Гвинея-Бисау на 12 април 2012 г.;
2. Отбелязва освобождаването на изпълняващия длъжността президент и на министър-председателя на 27 април 2012 г. и факта, че те бяха принудени да напуснат страната, и изисква двамата да могат свободно да упражняват пълния обем на своите граждански и политически права;
3. Изисква пълно зачитане на физическата неприкосновеност на всички публични длъжностни лица и други граждани, задържани от военните бунтовници, и призовава за безусловното им освобождаване и прекратяване на насилието, грабежите и сплашванията;
4. Осъжда потушаването чрез насилие на мирни демонстрации, призоваващи за възстановяване на правовата държава, и по-конкретно на демонстрацията, състояла се на 25 май 2012 г. в Бисау;
5. Настоятелно призовава всички участници незабавно да прекратят насилствените си и незаконни действия и припомня ангажимента на армията да спазва конституцията на Гвинея-Бисау;
6. Призовава международната общност да упражни цялото необходимо влияние и да предостави цялата необходима помощ за гарантиране на задълбочено разследване на посочените неправомерни действия и за предаването на отговорните лица на правосъдието;
7. Отхвърля самоназначилите се „военно командване“, „Преходен национален съвет“ и „преходно правителство“; подчертава, че не признава самопровъзгласили се военни и временни институции, и настоятелно призовава международната общност да действа по същия начин;
8. Припомня и се присъединява към принципа на ECOWAS за нулева толерантност към властта, получена или поддържана с неконституционни и недемократични средства, и счита, че преходното споразумение в Гвинея-Бисау е в крещящо противоречие с този принцип, нарушава конституцията на страната и узаконява държавния преврат;
9. Изисква незабавното възстановяване на конституционния ред и правовата държава и приключването на избирателния процес, в това число на парламентарните избори, за да може народът на Гвинея-Бисау да реши относно своята съдба чрез свободни и честни избори;
10. Отхвърля всякакви външни опити за възползване от настоящата ситуация и подкопаване на суверенитета на народа на Гвинея-Бисау и на териториалната цялост и независимост на Гвинея-Бисау;
11. Изисква пълно възстановяване и гарантиране на основните свободи, включително свободата на изразяване на мнение и свободата на печата, свободата на събранията и сдруженията и свободата на движение;
12. Призовава за разрешаване на конфликтите чрез политически и мирни средства в рамките на легитимните институции на Гвинея-Бисау;
13. Призовава политическите партии да постигнат консенсус за осъществяването на всеобхватна реформа в армията, полицията, сектора на сигурността и съдебната система като първа стъпка към политическа стабилност;
14. Подкрепя националните и международните усилия, насочени към възстановяване на доверието между политическите участници, военните и силите за сигурност и гражданското общество, за да се завърне страната към конституционно установения ред;
15. Потвърждава твърдото си убеждение, че съществува опасност Гвинея-Бисау да остане нестабилна във военно отношение и неспособна да се справи с широко разпространената корупция или да промени статута си на ключова за трафика на наркотици държава, докато институционалната й структура продължава да бъде нестабилна;
16. Подчертава значението на създаването на „Кризисна контактна група“ за Гвинея-Бисау, координирана от ООН и включваща представители на Африканския съюз (АС), ECOWAS и CPLP, както е посочено в специалния доклад на генералния секретар на ООН от 30 април 2012 г. относно положението в Гвинея-Бисау, и призовава ЕС да участва в групата;
17. Подкрепя желанието на ЕС за сътрудничество със западноафриканските държави и с неговите регионални и международни партньори, включително ООН, АС, CPLP и ECOWAS, с оглед създаването на ефективно партньорство, което може да допринесе за установяване на мир и за трайно стабилизиране на Гвинея-Бисау;
18. Приветства наложените, за съжаление необходими, дипломатически, икономически и финансови санкции на Гвинея-Бисау от ECOWAS, приетите от Съвета на Европейския съюз ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи, заплашващи мира, сигурността или стабилността на Република Гвинея-Бисау, както и забраната за пътуване, наложена на определени лица, от Съвета за сигурност на ООН;
19. Призовава всички международни партньори постоянно и отблизо да следят положението в Гвинея-Бисау и да имат готовност да преразгледат целесъобразността на приетите мерки, включително необходимостта от затягането им, като същевременно полагат всички усилия да избегнат всякакви отрицателни последици за населението;
20. Отбелязва решението на ECOWAS да разположи своите сили, намиращи се в състояние на готовност, за да подсигури изтеглянето на анголската техническа военна мисия за подпомагане (MISSANG) и пристигането на нейния първи контингент в Гвинея-Бисау;
21. Приветства предложението на CPLP за сформиране на сили за стабилизиране на Гвинея-Бисау в рамките на ООН и с мандат, определен от Съвета за сигурност на ООН съвместно с ECOWAS, АС и ЕС, като се отчита опитът на анголската техническа военна мисия за подпомагане (MISSANG);
22. Призовава Съвета да предостави консултации и помощ в подкрепа на неотложната реформа на секторите на отбраната и сигурността в Гвинея-Бисау и да обмисли начини за оказване на ефективна подкрепа за разполагането на международна стабилизационна операция в рамките на ОПСО;
23. насърчава ЕС, ООН, АС, ECOWAS и CPLP съвместно да координират различните военни сили на съседните държави, които вече са разположени, включително тези на Ангола, Нигерия, Сенегал и Буркина Фасо;
24. Призовава ЕС да изиска от органите на държавите, които предоставят военни сили и сили за сигурност - всички от които са партньори от АКТБ - да гарантират, че те няма да се използват за поддържане на незаконния ред, към който се стремят авторите на преврата и самоназначилите се преходни органи, или да извършват злоупотреби с правата на човека срещу населението на Гвинея-Бисау;
25. Съжалява, че мисията на ЕС за реформа в сектора на сигурността в Гвинея-Бисау приключи през 2010 г.;
26. Приканва ЗП/ВП и Съвета да проучат възможността за изпращане на нова мисия за реформа в сектора на сигурността в Гвинея-Бисау, която да има засилен мандат да помогне за реформата на секторите на отбраната и сигурността, да насърчи изграждането на капацитет, да реформира публичната администрация и да подкрепи правовата държава, веднага след като законните органи възстановят пълното управление в Гвинея-Бисау и отправят искане за такава мисия;
27. Още веднъж настоятелно призовава Съвета и ЗП/ВП да обмислят нови начини да помогнат на законното правителство на Гвинея-Бисау да води борба с трафика на наркотици и с организираната престъпност, като по този начин попречат на превръщането на страната в още една провалена наркодържава;
28. Припомня, че трафикът на наркотици в Гвинея-Бисау е насочен към европейския пазар и е свързан с други престъпни мрежи, действащи в региона, в т.ч. терористични мрежи, по-специално в Сахел и Нигерия;
29. Призовава за засилване на ангажимента на ЕС и на международната общност за изграждане на демократична и стабилна Гвинея-Бисау;
30. Обръща внимание на хуманитарното положение в Гвинея-Бисау, по-конкретно на вътрешно разселените лица и бежанците, както и на риска от епидемии и опасността за продоволствената сигурност и здравеопазването, и призовава ЕС и международната общност незабавно да вземат конкретни и подходящи мерки за оказване на помощ;
31. Отправя искане към Комисията да продължи хуманитарната помощ и прякото подпомагане на населението;
32. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата на държавите членки, на генералния секретар на ООН и на ECOWAS, на институциите на Африканския съюз, на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС, на секретариата на CPLP и на правителството и парламента на Гвинея-Бисау.