Европейският парламент,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права и Допълнителния протокол към него, по които Филипините са страна,

–  като взе предвид стратегическия документ по държави на Комисията за Филипините за периода 2007-2013 г.,

–  като взе предвид споразумение за финансиране на програмата на ЕС-Филипините за подкрепа на правосъдието, което беше подписано през октомври 2009 г. и има за цел да ускори съдебните производства срещу извършителите на извънсъдебни екзекуции, и новата програма „Правосъдие за всички“,

–  като взе предвид неотдавнашната ратификация от страна на Филипините на Римския статут на Международния наказателен съд и на Факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание,

–  като взе предвид доклада на работната група на ООН за общия периодичен преглед относно Филипините от 31 май 2012 г.,

–  като взе предвид изявлението на заместник-председателя/върховен представител Катрин Аштън от 24 април 2012 г.,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Филипините, и по-специално резолюцията си от 21 януари 2010 г.(1),

–  като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че Есмаел Амил Еног, служител на фамилията Ампатуан от Магинданао, изчезна през март 2012 г., след като свидетелства пред съда, че е закарал въоръжени членове на милиция до мястото, на което са били убити 57 жертви през 2009 г.; като има предвид, че осакатеното му тяло, носещо следи от изтезания, беше намерено на 31 май 2012 г.;

Б.  като има предвид, че – безпрецедентен акт – ръководителите на фамилията Амапатуан, обвинени в организирането на масовото избиване в Магинданао, бяха арестувани след събитията от 23 ноември 2009 г., като активите и банковите сметки на 28 членове и приближени на клана бяха замразени;

В.  като има предвид, че съдебният процес срещу обвинените за извършването на масовото избиване в Магинданао започна на 8 септември 2010 г. в Манила; като има предвид, че Андал Ампатуан и няколко от синовете му са подсъдими за масовото избиване, а около стотина други заподозрени все още са на свобода;

Г.  като има предвид, че Есмаел Еног беше третият убит свидетел от началото на съдебния процес през 2010 г., а близките на други свидетели сигнализираха, че са били обект на нападения, заплахи, предложения за подкуп или тормоз;

Д.  като има предвид, че бруталната смърт на г-н Еног е ясен индикатор за факта, че атмосферата на безнаказаност, позволила масовото избиване в Магинданао, все още съществува в страната;

Е.  като има предвид, че според информации, публикувани от международната преса, четирима журналисти са убити през 2012 г. и Филипините са считани за опасна за медиите държава от страна на организациите, наблюдаващи правата на човека;

Ж.  като има предвид, че извънсъдебните екзекуции и насилствените изчезвания значително са намалели след идването на власт на президента Акино; като има предвид обаче, че капацитетът на правителството за ефективна борба с ширещата се безнаказаност на извършителите на такива деяния и за справяне с политически мотивираното насилие в страната остава недостатъчен;

З.  като има предвид, че според правозащитните организации от няколко стотици случая на извънсъдебни екзекуции през последното десетилетие само по 7, включващи 11 обвиняеми, са повдигнати обвинения и по нито един от тези случаи – от идването на президента Акино на власт насам;

И.  като има предвид, че след масовото избиване в Магинданао правителството създаде Независима комисия срещу частните армии с цел разпускане на частните милиции, но без конкретни резултати до настоящия момент;

Й.  като има предвид, че съгласно доклада от май 2011 г. на Независимата комисия срещу частните армии съществуват най-малко 72 действащи частни въоръжени групировки в страната;

К.  като има предвид, че последният общ периодичен преглед относно Филипините отново отправи препоръките от 2008 г, а именно: слагане на край на безнаказаността за извънсъдебните екзекуции, насилствените изчезвания и изтезанията и подвеждане на отговорните за такива актове под съдебна отговорност; увеличаване на усилията за пълна забрана на изтезанията, извънсъдебните екзекуции и насилствените изчезвания; прекратяване на безнаказаността чрез подвеждане на извършителите под съдебна отговорност и гарантиране на адекватна защита за журналистите и правозащитниците;

Л.  като има предвид, че Законът за принудителното или недоброволно изчезване беше прието от Сената на Филипините през юни 2011 г. и от Камарата на представителите на Филипините през май 2012 г.;

1.  Решително осъжда убийството на третия свидетел на масовото избиване в Магинданао и убийството на четирима журналисти и изразява своята солидарност със семействата на убитите;

2.  Изразява сериозните си опасения във връзка със съдебната независимост и бавния процес на произнасяне на съдебни решения срещу нарушаването на правата на човека в страната и призовава за незабавно независимо разследване на скорошните случаи на убийства;

3.  Призовава правителството на Филипините да предприеме допълнителни мерки с цел прекратяване на безнаказаността за извънсъдебните екзекуции, насилствените изчезвания и изтезанията и подвеждане на отговорните за такива деяния лица под съдебна отговорност, включително извършителите на масовото избиване в Магинданао, които все още са на свобода; призовава също така за освобождаване на всички отвлечени лица, все още държани в плен, и за изясняване на всички други нерешени случаи;

4.  Приветства повдигането на обвинение срещу 196 лица за масовото избиване в Магинданао, но изразява съжаление относно факта, че до момента не е постигнат реален напредък на съдебния процес;

5.  Настоятелно призовава правителството на Филипините да ратифицира Международната конвенция за защитата на всички лица срещу насилствено изчезване и да приложи Закона за принудителното или недоброволно изчезване;

6.  Призовава правителството на Филипините да гарантира адекватна защита за правозащитниците, синдикалните дейци и журналистите, ефективно да разследва и подлага на съдебно преследване нападенията срещу журналисти и да въведе в правото на държавата силно законодателство, забраняващо такива деяния и налагащо наказателноправни санкции;

7.  Настоятелно призовава държавните органи да създадат, в рамките на комисията по правата на човека, специална програма за защита на свидетелите и жертвите, включително защита на семействата на жертвите, в случаите, в които има сериозно нарушаване на правата на човека, по-специално когато предполагаемите извършители са войници, полицейски или държавни служители;

8.  Изразява безпокойство, че прибягването до изтезания и малтретиране на заподозрените, задържани от полицията, продължава да е широко разпространено, и настоятелно призовава органите на Филипините да увеличат усилията си за решителна борба срещу нарушенията на филипинския закон за борба с тероризма от 2009 г.;

9.  Настоятелно призовава правителството за незабавна забрана и разформироване на паравоенните сили (включително когато паравоенната дейност е под военно ръководство) и на местните милиции и за установяването на пълен военен и полицейски контрол върху въоръжените цивилни части, по-специално Географските части на въоръжените цивилни сили и организациите на цивилни доброволци;

10.  Призовава правителството да предприеме конкретни мерки за изпълнение на препоръките, отправени към Филипините на наскоро проведения общ периодичен преглед; настоятелно го призовава да отмени, без повече забавяне, Изпълнителна заповед 546, с цел забрана на частните армии;

11.  Приветства ратифицирането от страна на Филипините на Римския статут на Международния наказателен съд на 30 август 2011 г. и на Факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание на 17 април 2012 г.;

12.  Приветства важните стъпки, предприети от правителството на Филипините в неговите опити за предотвратяване на убийствата и подвеждането на техните извършители под съдебна отговорност, както и създаването на нова оперативна група на Прокуратурата за справяне с извънсъдебните екзекуции и насилствените изчезвания;

13.  Приветства успешното изпълнение на програмата EPJUST и новата програма ЕС-Филипините за подкрепа за правосъдието „Правосъдие за всички“, която ще стартира скоро и ще отпусне сумата от 10 милиона евро за периода 2012-2015 г. с цел насърчаване на равен достъп до правосъдие и ефективното му прилагане за всички граждани като цяло, и по-специално за бедните и за лицата в необлагодетелствано положение, особено жените, децата, малцинствата и коренното население, както и дейците в областта на правата на човека и социалната сфера;

14.  Призовава правителството на Филипините да разреши на специалния докладчикът на ООН да посети страната, за да проучи на място положението с правата на човека;

15.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на президента и правителството на Филипините, на върховния комисар на ООН по правата на човека и на правителствата на държавите – членки на АСЕАН.

(1) ОВ C 305 E, 11.11.2010 г., стр. 11.