Европейският парламент,

–  като взе предвид текущите преговори за Споразумения за асоцииране между ЕС и Украйна, ЕС и Молдова, ЕС и Грузия, ЕС и Армения и ЕС и Азербайджан, които ще включват съществени търговски елементи,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 22 януари 2007 г., с които бяха приети указанията за водене на преговори за Споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна, включващо споразумение за задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 10 май 2010 г., с които бяха приети указанията за водене на преговори за Споразуменията за асоцииране между ЕС и Армения и между ЕС и Грузия, всяко от тях включващо споразумение за задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 15 юни 2009 г., с които бяха приети указанията за водене на преговори за Споразумението за асоцииране между ЕС и Молдова, и допълнителните подробни указания за водене на преговори за задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия, приети от Съвета на 20 юни 2011 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 10 май 2010 г., с които бяха приети указанията за водене на преговори за Споразумението за асоцииране между ЕС и Азербайджан,

–  като взе предвид Споразумението за търговия и сътрудничество, сключено от Европейската общност с тогавашния Съветски съюз през 1989 г. и впоследствие одобрено от Беларус,

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 25 май 2011 г., озаглавено „Нов отговор на промените в съседните държави“ (COM(2011)0303),

–  като взе предвид развитието на европейската политика за съседство (ЕПС) от 2004 г. насам, и по-специално изготвените от Комисията доклади за напредъка по прилагането й,

–  като взе предвид своите препоръките за договаряне на споразумения за присъединяване с Молдова, Грузия, Армения и Азербайджан,

–  като взе предвид плановете за действие, приети съвместно с Армения, Азербайджан, Грузия и Молдова, както и Програмата за асоцииране на Украйна,

–  като взе предвид съвместните декларации от срещата на високо равнище на Източното партньорство, проведена в Прага на 7 май 2009 г., и от срещата на високо равнище на Източното партньорство, проведена във Варшава на 29‐30 септември 2011 г.,

–  като взе предвид създаването на Парламентарната асамблея Евронест с учредителния й акт от 3 май 2011 г.,

–  като взе предвид член 8 от Договора за Европейския съюз и член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по международна търговия (A7-0183/2012),

A.  като има предвид, че сключването и прилагането на споразумения за асоцииране, включващи споразумения за задълбочени и всеобхватни зони за свободна търговия (ЗВЗСТ), е приоритетна цел и амбиция на разглежданата европейска политика за съседство по отношение на източните партньори;

Б.   като има предвид, че четири от шестте държави от Източното партньорство вече са членки на СТО, а правителствата на Азербайджан и Беларус имат само статут на наблюдатели;

В.  като има предвид, че след революционните движения, състояли се през 2011 г. в южните съседи на ЕС, сега известни като Арабската пролет, интересът на ЕС е насочен към южните съседи; като има предвид, че страните от Източното партньорство и търговските отношения на ЕС с тях заслужават вниманието на ЕС;

Г.  като има предвид, че икономическото присъствие на Китай в страните от Източното партньорство продължава да нараства;

Д.  като има предвид, че преговорите с Украйна за ЗВЗСТ бяха приключени през октомври 2011 г.; като има предвид, че ЗВЗСТ ще влезе в сила едва след сключването на Споразумение за асоцииране между ЕС и Украйна, което понастоящем е спряно поради недоволството на ЕС от вътрешните политически събития в Украйна и функционирането на съдебната й система;

Е.  като има предвид, че преговорите с Грузия и Молдова за ЗВЗСТ бяха одобрени от Съвета през декември 2011 г. и първият кръг от преговори следва да се проведе през пролетта на 2012 г.;

Ж.  Д. като има предвид, че през 2011 г. Армения отбеляза значителен напредък в изпълнението на ключовите препоръки и че преговорите за ЗВЗСТ между ЕС и Армения бяха лансирани през февруари 2012 г. и започнаха на 6 март 2012 г.;

З.  като има предвид, че процесът на присъединяване на Азербайджан към СТО е в ход от 1997 г. насам, но е постигнат ограничен напредък, което е една от основните пречки за започването на преговори с ЕС за ЗВЗСТ;

И.  като има предвид, че Беларус досега е имал само ограничено участие в различните платформи на Източното партньорство; като има предвид, че това пречи на изпълнението на крайната цел на Източното партньорство, която е укрепването на демокрацията, постигането на напредък, стабилност и просперитет в източните съседи на ЕС; отбелязва икономическата динамика на новото икономическо пространство, състоящо се от Русия, Казахстан и Беларус, и насърчава неговите членове да осъществяват своите търговски дейности в съответствие с международно приетите търговски правила и стандарти, а именно тези, произтичащи от СТО;

Й.  като има предвид, че всички източни партньори на ЕС, тъй като са държави от бившия СССР, имат един и същи исторически и институционален контекст и бяха изправени пред сходни предизвикателства по време на своя политически и социално-икономически преход през последните две десетилетия;

Общи съображения

1.  Подчертава, че перспективата от създаването на ЗВЗСТ с ЕС е един от основните стимули, за да продължат страните партньори да полагат усилия за реформа; счита, че създаването на ЗВЗСТ е един от най-амбициозните инструменти на двустранната търговска политика на ЕС за постигане на стабилна, прозрачна и предвидима икономическа среда, в която да се зачитат демокрацията, основните права и принципите на правовата държава, като се осигурява не само по-голяма икономическа интеграция чрез постепенното отстраняване на всички прегради пред търговията, но също така и сближаване на правните уредби в области, които имат отражение върху търговията със стоки и услуги, по-специално чрез засилване на защитата на инвестициите, опростяване на митническите и граничните процедури, намаляване на техническите и други нетарифни бариери пред търговията, укрепване на санитарните и фитосанитарните норми, напредък в хуманното отношение към животните, подобряване на правните рамки за конкуренцията и обществените поръчки и осигуряване на устойчиво развитие; счита, че установяването на задълбочени и всеобхватни зони за свободна търговия е от основно значение за борбата с тенденциите към протекционизъм в световен мащаб;

2.  Признава, че ЗВЗСТ предоставя на ЕС жизненоважен търговски инструмент за изграждане на дългосрочни икономически отношения с трети държави; признава въздействието на ЗВЗСТ върху цялостното функциониране на държавите, които търговски партньори на ЕС, което далеч надхвърля чисто търговските въпроси, като оказва влияние върху състоянието на демокрацията, правовата държава и други общи стандарти;

3.  Подчертава, че процесът на вземане на решение за оценка на готовността на потенциалните партньори на ЕС за започване на търговски преговори следва да не бъде обременен с политически предразсъдъци и следва да зависи до голяма степен от реалния капацитет на търговския партньор за ефективно изпълнение на условията на ЗВЗСТ;

4.  Признава факта, че ЗВЗСТ биха могли да бъдат основен компонент от едно по-широко политическо споразумение (споразумение за присъединяване); подчертава обаче, че в случаите, когато не е възможно или препоръчително сключването на споразумение за присъединяване с определена трета държава, се разглеждат други стратегии с цел ефективно изпълнение на икономическите и търговските цели на Съюза със съответната трета държава;

5.  Подчертава значението на Цялостната програма за институционално изграждане, инструмента за техническа помощ и обмен на информация (TAIEX) и туининг програмите за подпомагане на източните партньори да изпълнят ключовите препоръки, както и за повишаване на техния капацитет за прилагане;

6.  Признава, че за постигане на по-голяма търговска интеграция с необходимите промени в икономическите структури, които това налага, се изисква полагането на значителни краткосрочни и средносрочни усилия от нашите източни партньори и изразява убеждението, че в дългосрочен план ползите от такава интеграция ще компенсират тези усилия; подчертава, че подкрепата и участието на гражданското общество по места и на международните НПО в насърчаването на дългосрочните ползи е от ключово значение за успеха на процеса на техните реформи;

7.  Се застъпва за укрепване на сътрудничеството между ЕС и източните партньори в редица сектори, по-специално в промишлеността, МСП, изследователската дейност, развитието и иновациите, ИКТ и туризма;

8.  Счита, че диференциацията, придружена от прилагането на принципа „повече за повече“, изложен в гореспоменатото съвместно съобщение „Нов отговор на промените в съседните държави“, е стъпка в правилната посока по отношение на търговските отношения с източните партньори, която дава признание за усилията на тези, които постигат най-голям напредък, и мотивиране на останалите да увеличат усилията си; счита, че търговията следва да бъде фактор за подпомагане на промяната и подчертава значението на условните клаузи и последващото им прилагане;

9.  Изразява убеждение, че икономическата интеграция на източните партньори с ЕС не може да бъде ефективно осъществена без политически и социални реформи, без участие на гражданското общество в процеса на взимане на решения и без икономическа интеграция между самите източни партньори; изтъква, че икономическата интеграция между тези държави следва да бъде открита, така че да може да натрупа собствени ползи; изразява съжаление в тази връзка, че регионалните замразени конфликти са създавали години наред пречки за ефективността и за развитието на презграничната търговия и продължават да причиняват огромни икономически загуби на някои от източните партньори и да водят до тяхното изолиране;

10.  Счита за важно ЕС да предложи на всички партньори от ЗВЗСТ механизмите за гъвкавост, на които те имат право съгласно правилата на СТО;

11.  Подчертава значението на предотвратяването на конфликти чрез икономическо и социално сближаване;

12.  Призовава Комисията да осигури по-специално механизми за гъвкавост, които да насърчават създаването на нови промишлени отрасли в страните партньори от ЗВЗСТ;

13.  Приветства предложението на Комисията относно многогодишната финансова рамка за периода 2014–2020 г., в което се предлага увеличение с 40 % на финансирането за европейската политика за съседство; подчертава становището си, че източните партньори не могат да поемат самостоятелно разходите за сближаване на законодателствата си и за извършване на необходимите институционални и структурни реформи, както и че финансовата подкрепа на ЕС, която следва да допълва собствените им усилия за реформи, е също от основно значение за успеха; в тази връзка призовава Съвета да запази финансирането, предложено от Комисията;

14.  Подчертава ролята на националните парламенти на източните партньори на ЕС за сближаване на търговското законодателство с достиженията на правото на ЕС, което е необходима предпоставка за сключването и правилното прилагане на бъдещите споразумения за ЗВЗСТ; в тази връзка призовава ЕС и неговите държави членки да им предоставят по-голяма техническа помощ и приканва специално новите държави ‐ членки на ЕС да споделят с тях опита и добрите практики, които са усвоили в процеса на привеждане на собственото си законодателство в съответствие със свързаните с търговията достижения на правото на ЕС;

15.  Приветства присъединяването на Украйна и Молдова към Договора за създаване на Енергийна общност с оглед на неговата потенциално съществена роля за постигането на целите за енергийна сигурност на ЕС и приноса му за сигурността на тези държави;

16.  Приветства всички усилия за укрепване на Източното партньорство, особено водещите инициативи на Комисията за МСП, включително инструмента на ИП за МСП, и тези за регионалните енергийни пазари и енергийната ефективност;

17.  Призовава Комисията да доразвие стратегията на ЕС за Черно море, тъй като тя представлява важен елемент от външната енергийна стратегия на ЕС, като се има предвид геостратегическата й роля, която предлага значителен потенциал за енергийна сигурност и диверсификация на доставките;

18.  Признава значението на Парламентарната асамблея Евронест (ПА), и по-специално нейната комисия по икономическа интеграция, сближаване на законодателствата и конвергенция с политиките на ЕС, както и нейната комисия по въпросите на енергийната сигурност при обсъждане на търговски въпроси между членовете на Европейския парламент и представителите на националните парламенти на източните партньори на ЕС; изразява надеждата си, че в близко бъдеще ще бъдат изпълнени условията за присъединяване на членовете на белоруския парламент към Парламентарната асамблея Евронест;

19.  Подчертава, че създаването на задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия не представлява помощ, предоставяна на източните партньори, а е търговска сделка, която носи взаимни предимства и задължения и за двете страни; изразява съжаление, че прегледът на ЕПС все още не включва подробности относно това как развитието на тази търговска политика би могло да стимулира икономическите интереси на ЕС, като донесе значителни ползи за потребителите, предприятията и работниците; изтъква, че задълбочените и всеобхватни зони за свободна търговия не само ще донесат икономически ползи за източните партньори, но също така могат да ускорят институционалните реформи, модернизацията и развитието;

20.  Отбелязва създаването на зона за свободна търговия на 18 октомври 2011 г. между повечето от членовете на Общността на независимите държави, които включват източните партньори на ЕС, с изключение на Грузия, а понастоящем и на Азербайджан; счита, че сключването на споразумения за свободна търговия с ЕС не следва да е в ущърб на ЗВЗСТ, които страните от Източното партньорство сключват с ЕС; в тази връзка подчертава, че е важно за ЕС да предостави на източните партньори привлекателна и жизнеспособна алтернатива;

21.  Настоява, че стратегията на ЕС спрямо Русия следва надлежно да отчете влиянието на Русия върху източните партньори; отбелязва, че Русия е сключила митническо споразумение с Казахстан и с един от източните партньори ‐ Беларус; изразява съжаление за това, че Русия може да е осуетила търговските преговори между ЕС и някои източни партньори, и по-специално Украйна, като им е предложила алтернативна възможност, основана на краткосрочни решения като по-ниски цени на газа; счита, че такива алтернативи ще се окажат непродуктивни за източните партньори в дългосрочен план;

22.  Настоява, че успехът на споразуменията за ЗВЗСТ до голяма степен ще зависи от изграждането на институциите и от правилното изпълнение на ангажиментите, което може да бъде гарантирано само в една открита и прозрачна бизнес среда без корупция, което представлява предварително условие за успешното прилагане на ЗВЗСТ;

23.  Отбелязва, че просперитетът и стабилността на източните съседи на ЕС са в негов най-голям интерес и освен това отбелязва, че стабилните и предвидими отношения между ЕС и източните му партньори несъмнено ще повишат търговските обеми и в двете посоки;

24.  Отбелязва същевременно, че ЕС е основен партньор за износа на повечето страни от Източното партньорство;

25.  Посочва, че въпреки постигането на достатъчен напредък по изпълнението на ключовите препоръки като условие за разрешаване започването на преговори за ЗВЗСТ, Грузия и Молдова все още трябва да гарантират по време на преговорите, че ангажиментът им към процеса на реформи е с дългосрочен характер и че се ангажират с извършването на продължителен процес на реформи; подчертава, че и двете страни все още трябва да постигнат значителен напредък в регулаторната реформа, по-специално относно техническите пречки за търговията, санитарните и фитосанитарните мерки, правата на интелектуална собственост и законодателството в областта на конкуренцията;

26.  Изразява загриженост относно институционалния капацитет на източните партньори по отношение на действителното прилагане на споразумението за ЗВЗСТ; подчертава, че сключването на ЗВЗСТ само по себе си не гарантира успех, ако не се прилага ефективно и не се придружава от ефективни мерки относно конкуренцията и срещу корупцията;

27.  Отбелязва, че международно приетите трудови стандарти трябва да се спазват при сключването на споразумения за задълбочени и всеобхватни зони за свободна търговия; отбелязва, че спазването на основните трудови права, приети от Международна организация на труда, е ключов елемент от зачитането на правата на човека;

28.  Призовава за прилагане на амбициозен подход за интеграция на икономиките на ЕС и на страните от Източното партньорство посредством ЗВЗСТ чрез включване на други аспекти, свързани със свободната и справедлива търговия; препоръчва всички ЗВЗСТ да съдържат задължителен раздел за устойчивото развитие, с разпоредби за защита на околната среда и международните трудови права;

Армения

29.  Приветства арменското правителство за увеличаването на усилията му да изпълни ключовите препоръки през 2011 г., което доведе до започването на преговори за ЗВЗСТ през февруари 2012 г.;

30.  Приветства лансирането на преговорите за ЗВЗСТ между Армения и ЕС през февруари 2012 г. и тяхното започване на 6 март 2012 г.; насърчава Армения да използва потенциала на ЗВЗСТ за стимулиране на своята икономика, възможностите за износ и достъпа да пазара на ЕС, за ускоряване на необходимите реформи и за общо повишаване на стандартите на Армения до европейско равнище; подчертава, че по-тясната интеграция с ЕС трябва да допринесе за засилване на политическата стабилност и сигурност в региона; изразява надежда във връзка с бързото приключване на преговорите за ЗВЗСТ между ЕС и Армения;

31.  Приветства започването на преговорите за ЗВЗСТ, което ще предостави възможности за засилване на икономическите връзки между двете страни; счита, че е необходимо реформите да бъдат продължени с цел създаване на стабилна и прозрачна икономическа среда, която ще привлече чужди инвестиции, ще подпомогне растежа и ще създаде работни места;

32.  Счита, че сключването на споразумение за ЗВЗСТ ще стимулира икономиката на Армения, наред с другото чрез насърчаване на конкуренцията;

33.  Изразява съжаление, че конфликтът в Нагорни Карабах все още отеква в затворените граници на Армения с Азербайджан и Турция, запазвайки икономическата изолация на страната, дължаща се на липсата на пътища за достъп; подчертава, че отварянето на границите, наред с другото, е важно условие за привличането на чуждестранни инвестиции;

34.  Изразява загриженост относно индикациите за настоящите тесни връзки между политическите и деловите кръгове и значителните пречки за предприятията, включително непрозрачната данъчна система и ниското равнище на защита на инвестициите; признава необходимостта от стабилна институционална рамка за обществените поръчки и политика в областта на конкуренцията, за да се включи ефективен механизъм за прилагане;

35.  Приветства решението на Армения за повторното си присъединяване към Многостранните споразумения за обществени поръчки на Световната търговска организация (СТО) през декември 2011 г.; изразява убеденост, че тази стъпка е от полза за образа на Армения като надежден търговски партньор;

36.  Подчертава, че споразумението за ЗВЗСТ следва да включва сериозен ангажимент от страна на Армения за реформа на нормативната й уредба в посока към стандартите на ЕС, придружен от ефективни мерки срещу корупцията;

37.  Също така препоръчва споразумението за ЗВЗСТ да включва мерки, насочени към подобряване на прилагането на законодателството в областта на конкуренцията, като по този начин се дава възможност за участие на чуждестранни инвеститори и дружества, по-специално в строителния и енергийния сектор на Армения;

38.  Настоятелно призовава Армения да ускори процеса за постигане на съответствие със санитарните и фитосанитарните мерки на ЕС, което би позволило диверсификация на износа на Армения, включвайки в него и селскостопански продукти;

39.  Счита, че отслабването на зависимостта на Армения от руската търговска и правителствена подкрепа в резултат на отварянето на нейните граници и засилването на международното сътрудничество насърчава икономическия й растеж; счита, че сключването на споразумение за ЗВЗСТ с ЕС би било особено полезно в това отношение;

Азербайджан

40.  Признава усилията и постиженията на Азербайджан за сближаване с достиженията на правото на ЕС; във връзка с това приветства неотдавнашното приемане на новия Митнически кодекс и Кодекса за строителството;

41.  Подчертава, че присъединяването на Азербайджан към СТО е основното необходимо предварително условие за започване на преговорите по ЗВЗСТ, което по този начин издига търговските отношения между ЕС и Азербайджан на по-високо равнище; отбелязва, че структурата на икономиката на Азербайджан не предоставя на правителството на страната силна мотивация да се стреми към членство в СТО и към ЗВЗСТ с ЕС; подчертава обаче, че ползите от задълбочената и всеобхватна зона за свободна търговия не са само икономически и че тя също така би могла да доведе до развитие на местната икономика отвъд свръхзависимостта й от износа на енергия; настоятелно призовава правителството на Азербайджан да увеличи своите усилия за членство в СТО; във връзка с това призовава ЕС да предостави на Азербайджан необходимата помощ;

42.  Приветства забележителния икономически растеж на Азербайджан през последните години; посочва обаче, че петролният сектор осигурява 50 % от БВП на Азербайджан, 95 % от износа му и 60 % от неговите бюджетни приходи, което прави икономиката на Азербайджан уязвима по отношение на нестабилността на цените на петрола и всички промени в търсенето в световен мащаб; във връзка с това призовава правителството на Азербайджан да обмисли приемането на ефективни и последователни мерки за диверсификация на икономиката на страната;

43.  Припомня потенциала на Азербайджан за развитие на конкурентоспособно селскостопанско производство и препоръчва на правителството на Азербайджан да вземе под внимание тази област като потенциална важна стъпка към диверсификацията на неговата икономика и износа му за ЕС, при спазване на санитарните и фитосанитарните изисквания на ЕС, както и на износа му за други страни;

44.  Призовава правителството на Азербайджан да се ангажира реално с борбата срещу корупцията и социалните неравенства, които могат да доведат до социални вълнения, да подобри достъпа на предприятията до финансиране, като по този начин направи икономиката на страната по-конкурентоспособна и атрактивна за чуждестранни инвестиции;

45.  Силно подкрепя надграждането на търговския компонент от бъдещото Споразумение за асоцииране между ЕС и Азербайджан до ЗВЗСТ, след като бъдат изпълнени всички условия;

Беларус

46.  Изразява съжаление, че Беларус, въпреки безспорния си потенциал, все повече и повече се отдалечава от ЕС по отношение на политическите и икономическите си стандарти като цяло, както и по отношение на икономическия си модел;

47.  Подчертава значението на стратегическото положение на Беларус като страна за транзитен пренос на енергия, особено доставки на природен газ за ЕС; следователно призовава Беларус веднага да ратифицира и надлежно да прилага Енергийната харта;

48.  Припомня, че ЕС е вторият по големина търговски партньор на Беларус след Русия;

49.  Подчертава необходимостта от повече помощ от ЕС за подобряване на ефективността на административните структури, по-специално необходимостта от борба с корупцията;

50.  Посочва трудностите при оценката на реалната икономическа ситуация в Беларус, дължащи се на официалната статистика, която според независими наблюдатели прикрива реалността, че според сведенията 20 % от белорусите живеят под прага на бедността;

51.  Отбелязва, че 80 % от дружествата са публична собственост и развитието на частния сектор е възпрепятствано от дискриминационни и произволни мерки, промени в законодателството и тежко данъчно облагане, които принуждават частния сектор отчасти да работи в сивата икономика;

52.  Припомня, че поради отрицателния политически и икономически климат в Беларус Международният валутен фонд и Световната банка замразиха кредитите си за Беларус през 1996 г., а ЕС направи същото през 1997 г.; посочва, че всичко това е разубедило и продължава да разубеждава чуждестранните инвеститори, като понастоящем на преките чуждестранни инвестиции се дължи само 1 % от БВП на страната;

53.  Счита, че ЕС следва да подпомага укрепването на гражданското общество в Беларус чрез пренасочване на финансови средства от ЕС в тази посока;

54.  Изразява убеденост, че трябва да се извършат дълбоки институционални и структурни реформи, за да се започне изграждането на функционираща, прозрачна и отворена пазарна икономика;

55.  Изтъква, че присъединяването на страната към СТО е условие за започването на преговори за какъвто и да било вид споразумение за свободна търговия с ЕС; във връзка с това призовава Беларус действително да се ангажира с процеса на присъединяване към СТО; отбелязва, че Беларус, която е членка на Митническия съюз с Русия и Казахстан, би могла да извлече полза от опита на Русия относно процеса на присъединяване към СТО;

56.  Изразява убеденост, че ЕС следва да положи всички възможни усилия, за да ангажира Беларус в един действителен политически и икономически диалог и да й предостави стимули за реформи, които са крайно необходими и са от изключително значение за гражданите на Беларус; в това отношение отбелязва настоящите целенасочени рестриктивни икономически мерки на ЕС срещу Беларус; счита, че ЕС следва да продължи със своите целенасочени индивидуални рестриктивни мерки, като същевременно продължи да подпомага гражданското общество и предприемачите, не само с цел подобряване на икономическите условия, но и с цел укрепване на правовата държава и засилване на прозрачността и борбата с корупцията;

Грузия

57.  Посочва, че според оценката на Световната банка Грузия е една от икономиките с най-бърз процес на реформи и че е класирана от Световната банка като 16-то най-добро място в света за осъществяване на стопанска дейност;

58.  Признава извършената възстановителна работа в Грузия след войната от 2008 г. и отварянето й към нови пазари;

59.  Признава, че грузинското правителство се опитва да засили защитата на правата на интелектуална собственост, но изтъква, че в Грузия все още е налице най-голямото предполагаемо разпространение на пиратски софтуер в сравнение с която и да било друга страна; във връзка с това призовава правителството на Грузия да изготви закони за прилагането на правата върху интелектуалната собственост, като вземе под подобаващо внимание обаче правата на човека и принципа на пропорционалност;

60.  Взема под внимание това, че Грузия демонстрира явен икономически растеж и инвестиционни равнища, и подчертава, че ЗВЗСТ би била допълнителен фактор за подпомагането на растеж на широка основа и привличането на чуждестранни инвестиции;

61.  Насърчава Грузия да подобри законодателството си, да увеличи ефективността на своите институции и да осигури високи стандарти за контрол на качеството по отношение на своите продукти, за да спази изискванията, установени от Европейската комисия;

62.  Приветства новата система за обществени поръчки на Грузия, която дава възможност за електронни търгове за всички видове договори, независимо от техния размер или характер; посочва, че Грузия също така следва да служи като пример за държавите – членки на ЕС, в тази област;

63.  Призовава Грузия да гарантира, че след приключването на преговорите за ЗВЗСТ единствено продуктите с произход от региони, които официално признават принадлежността си към грузинската държава, ще отговарят на изискванията за допустимост за ползване на търговски преференции;

Молдова

64.  Признава със задоволство, че Молдова, въпреки крехката си икономика, през последните години премина през забележителен процес на реформи и значително подобри икономическите си резултати; в тази връзка подчертава жизненоважното значение на финансовата помощ, предоставяна от Международния валутен фонд, и макрофинансовата помощ, предоставяна от ЕС;

65.  Счита, че бъдещата задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия следва да се прилага за цялата територия на Молдова, която официално признава принадлежността си към молдовската държава;

66.  Отбелязва, че понастоящем по-голямата част от износа на Молдова произхожда от селското стопанство и поради това се сблъсква с ожесточена конкуренция и строги изисквания на пазара на ЕС; счита, че една задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия следва да спомогне за диверсификацията на молдовския износ и да направи страната по-конкурентоспособна, като ще даде възможност на Молдова да привлече чуждестранни инвестиции, за да прекрати зависимостта си от преводи на парични средства и да осъществи прехода към конкурентоспособна по отношение на износа пазарна икономика;

67.  Подчертава, че е важно да се продължи привеждането на Молдова в съответствие с ЕС по отношение на нейната инфраструктура и системи за техническо регулиране, стандартизация, оценка на съответствието, изпитване, наблюдение на пазара и метрология;

68.  Посочва, че все още е необходим значителен напредък в областта на услугите и защитата на инвестициите;

69.  Призовава органите на ЕС да се ангажират по-активно с намирането на мирно решение на проблемите, свързани с териториалната реинтеграция на Молдова;

Украйна

70.  Приветства сключването на споразумението за задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия между ЕС и Украйна като първото по рода си споразумение за свободна търговия между ЕС и източен партньор; счита, че това новаторско споразумение, както и опитът, натрупан по време на неговото договаряне, несъмнено ще служат като полезен пример при бъдещите преговори за ЗВЗСТ;

71.  Посочва, че Украйна е най-големият източен партньор на ЕС и че ЗВЗСТ отваря нов пазар за ЕС от 46 милиона потребители; счита, че най-големите ползи за ЕС от прилагането на споразумението за ЗВЗСТ ще произтекат от по-стабилния и предвидим търговски и инвестиционен режим в Украйна;

72.  Приветства усилията на украинските органи да съсредоточат усилията си върху преодоляването на социалните и географските неравенства, по-специално между столицата и регионите;

73.  Изразява съжаление за забавянето на подписването на споразумението за асоцииране, което е условието за влизането в сила на ЗВЗСТ; изразява надежда, че скоро ще бъдат преодолени пречките за подписването;

74.  Отбелязва факта, че Комисията изключи възможността за временно прилагане на ЗВЗСТ преди сключването на споразумението за асоцииране и одобрението му от Европейския парламент; отбелязва, че прилагането както на споразумението за асоцииране, така и на ЗВЗСТ ще доведе до структурни и политически реформи, като поради това желае бързо прилагане и на двете;

75.  Признава, че по отношение на интеграцията в европейските структури Украйна е постигнала известен напредък и е започнала да адаптира правната си система към ЕС и към международните стандарти, като също така е постигнала голям напредък по отношение на приемането на стандартите и нормите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР); отбелязва обаче, че бизнес климатът в Украйна все още е на сто петдесет и второ място в класацията „Doing Business“ на Световната банка, с влошаване на трансграничните търговски проблеми;

76.  Подчертава, че успешното прилагане на споразумението за ЗВЗСТ до голяма степен ще зависи от политическата воля и административния капацитет за своевременно и правилно прилагане на всички негови разпоредби; счита, че това е сериозно предизвикателство за Украйна, която има смесени резултати при провеждането на икономическата си и държавна реформа и която все още се бори с изпълнението на всички свои ангажименти, произтичащи от процеса на присъединяване към СТО, както и ангажиментите си по отношение на Световната банка и Международния валутен фонд;

77.  Отново заявява, че основните икономически, политически и институционални реформи, включително широко и постоянно участие на организациите и мрежите на гражданското общество, трябва да се ускорят и да се извършват по по-всеобхватен и последователен начин, за да се гарантира правилното прилагане на споразумението за ЗВЗСТ и да се осигурят произтичащите от него ползи; по-специално призовава за продължаване на икономическите реформи в областта на селското стопанство, енергетиката и транспорта;

78.  Изразява загриженост относно отрицателните индикации по отношение на инвестиционния и бизнес климат в Украйна в резултат на различни институционални и системни недостатъци, като пречките за навлизане на пазара, административните разрешения, прекомерния брой на административните проверки, непрозрачната данъчна и митническа система и лошата администрация, нестабилната и непрозрачна правна система и лошото й функциониране, слабата и корумпирана публична администрация и съдебна система, слабото изпълнение на договорите и недостатъчната защита на правата на собственост, както и недостатъчното развитие и монополизирането на инфраструктурата; настоятелно призовава украинското правителство да ускори процеса на реформи с цел да премахне посочените по-горе пречки за свободната и лоялна търговия и стопанска дейност;

79.  Призовава украинското правителство да потърси по-ефективни решения за проблемите на бизнеса, по-специално по отношение на достъпа до кредитиране и земи, ипотечните заеми, преференциалните кредити за развиване на малки селскостопански предприятия, опростената и по-прозрачна система за събиране на данъци, възстановяването на данъка върху добавената стойност за износителите, митническите формалности и одобрението на процедурите за внос, насърчаването на сектора на МСП и подобряването на правоприлагането в областта на защитата на материалните активи и интелектуалната собственост; тъй като всички тези фактори оказват незабавно и непосредствено въздействие върху количеството и качеството на търговските отношения с ЕС и върху потока преки чуждестранни инвестиции от него към Украйна;

80.  Призовава Украйна да адаптира вътрешното си законодателство, за да улесни свободния и непрекъснат транзитен пренос на газ за държавите – членки на ЕС; отбелязва, че този процес следва да включва преструктуриране на сектора на газа и установяването на справедливо регламентиране на енергийната инфраструктура с оглед на осигуряването на равнопоставеност между чуждестранните доставчици, чуждестранните клиенти и местното търсене на енергия; призовава за засилено сътрудничество между ЕС и Украйна в сектора на енергетиката, за интегриране на сектора на енергетиката на Украйна в сферата на европейската енергетика и за започване на съвместни проекти за модернизация и развитие в сферата на енергийната инфраструктура; призовава правителството да приложи третия енергиен пакет;

81.  Изразява надеждата си, че Украйна ще намери достатъчно политическа воля и смелост, за да създаде политически и регулаторни условия за пълното и своевременно прилагане на споразумението за ЗВЗСТ, което би било от голяма полза за населението й;

82.  Призовава органите на ЕС да предоставят по-голяма подкрепа за подобряване на ефективността на украинските административни структури, както и за насърчаване на стандартите на ЕС в областта на управлението;

o
o   o

83.  Призовава Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност надлежно да вземат предвид горепосочените съображения и препоръки при преговорите и прилагането на търговската част от споразуменията за асоцииране с Армения, Азербайджан, Грузия, Молдова и Украйна, както и при развиването на търговските отношения на ЕС с Беларус;

84.  Призовава Комисията редовно и изцяло да докладва на Европейския парламент относно напредъка при преговорите и относно напредъка при прилагането на всяко споразумение за ЗВЗСТ след влизането му в сила;

85.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Европейската служба за външна дейност и на правителствата и парламентите на държавите членки и на страните от Източното партньорство.