Законодателна резолюция на Европейския парламент от 29 март 2012 г. относно проект за решение на Съвета за сключването от Европейския съюз на изменен Устав и Процедурен правилник на Международната група за изследване на каучука (13123/2011 – C7-0332/2011 – 2011/0116(NLE))

P7_TA(2012)0098 A7-0060/2012

(Одобрение)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекта за решение на Съвета (13123/2011),

–  като взе предвид изменения Устав и Процедурен правилник на Международната група за изследване на каучука (13350/2011),

–  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 207, параграфи 3 и 4 , както и член 218, параграф 6, втора алинея, буква a), подточка v) от Договора за функционирането на ЕС (C7-0332/2011),

–  като взе предвид член 81 и член 90, параграф 7 от своя правилник,

–  като взе предвид препоръката на Комисията по международна търговия (A7-0060/2012),

1.  Дава своето одобрение за сключването на изменен Устав и Процедурен правилник на Международната група за изследване на каучука;

2.  Призовава Комисията да полага усилия за увеличаването на броя на членовете на Международната група за изследване на каучука, по-конкретно като започне диалог с основните страни производителки и потребителки на каучук, както и да следи отблизо работата на групата и да докладва пред Парламента за евентуални съществени промени в срок от две години след датата на влизане в сила на изменения Устав и Процедурен правилник на групата;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Международната група за изследване на каучука.

Резолюция на Европейския парламент от 29 март 2012 г. относно функциониране и прилагане на установените права за лицата, пътуващи с въздушен транспорт (2011/2150(INI))

P7_TA(2012)0099 A7-0053/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията за прилагането на Регламент (ЕО) № 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети (COM(2011)0174),

–  като взе предвид доклада на Комисията относно изпълнението и последиците от Регламент (ЕО) № 1107/2006 от 5 юли 2006 г. относно правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт (COM(2011)0166),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 27 октомври 2011 г.(1),

–  като взе предвид резолюцията си от 25 октомври 2011 г. относно мобилността и интеграцията на хората с увреждания и Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010-2020 г.(2), и по-специално параграфи 42, 43, 46, 82 и 97 от нея,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник

–  като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм и становището на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A7-0053/2012),

А.  като има предвид, че Регламент (ЕО) № 261/2004 и Регламент (EО) № 1107/2006 (наричани по-надолу „Регламентите“) представляват положителни стъпки напред по отношение на защитата на правата на пътниците, но съществува необходимост от засилена правна сигурност, по-голяма яснота по отношение на тълкуването и еднакво прилагане на регламентите в ЕС;

Б.  като има предвид, че въпреки че Регламент (ЕО) № 261/2004 предоставя на пътниците сигурни гаранции и действа ефективно от своето въвеждане, кризата, предизвикана от облака вулканична пепел, подчерта необходимостта да се изяснят и преразгледат някои аспекти на регламента, в случай че в бъдеще възникнат отново такива извънредни обстоятелства;

В.  като има предвид, че най-важното право на пътниците е правото да получават услуги по разписание въз основа на основното право на свободно движение и на договорните задължения, възникващи при продаването на билета; като има предвид, че от основно значение е на пътниците да се предоставя разбираема, точна и своевременна информация, която да е достъпна за всички;

Г.  като има предвид, че на пътниците следва да бъде предоставена ефективна система за подаване на жалби, в случай че услугите не се извършват както подобава или бъдат нарушени други права, гарантирани на пътниците, особено предвид на факта, че пътниците плащат цената на билета още преди предоставянето на услугата;

Д.  като има предвид, че е необходимо правната рамка, която защитава правата на пътниците, да гарантира минимален стандарт за защита на потребителите, който да може да устоява на променящите се търговски практики на въздушните превозвачи;

Е.  като има предвид, че с развитието на методите за проверка на пътниците все по-широко се използват методи като скенери за целите на сигурността и поведенческо профилиране на пътниците, което повдига нови въпроси, свързани със защитата на пътниците по отношение на правото на неприкосновеност на личния живот, недискриминацията и общественото здраве;

Ж.  като има предвид, че лица с намалена подвижност и лица с увреждания следва да бъдат осведомявани относно техните права преди пътуването и по начин, достъпен за всички; като има предвид, че персоналът на летището и персоналът на въздушния превозвач следва да са надлежно обучени по отношение на оказването на съдействие на лица с увреждания и на лица с намалена подвижност, за да спомогнат за осигуряване на безпрепятствен и равен достъп до пътувания със самолет, в съответствие с изискванията за „дизайн за всички“/„универсален дизайн“;

Обща рамка

1.  Приветства ангажимента на Комисията да извърши анализ и да преработи съществуващите правила за правата на пътниците, ползващи въздушен транспорт, с цел да се подобри положението на пътниците, особено в случай на голямо закъснение или отмяна на полет; счита, че правилното прилагане на съществуващите правила от страна на държавите членки и въздушните превозвачи, прилагането на достатъчни и лесни средства за правна защита и предоставянето на точна информация на пътниците относно техните права следва да бъдат крайъгълният камък за възстановяване на доверието на пътниците;

2.  Изразява съжаление, че определените от държавите членки правоприлагащи органи не винаги гарантират ефективна защита на правата на пътниците, което е в ущърб на пътниците, ползващи въздушен транспорт;следователно призовава държавите членки да разработят ефективни методи за правоприлагащите органи, особено по отношение на разглеждането на жалбите и санкциите, които да позволяват упражняване на правата на пътниците от гледна точка на правната сигурност;

3.  Подчертава, че пътниците във въздушния транспорт имат не само права, но и задължения, и че спазването им спомага да се гарантира безопасното и гладко протичане на процеса за тях и за останалите пътници преди, по време и след полета;

4.  Подчертава, че еднаквото разглеждане на жалбите в държавите членки е необходимо за създаване на условия на равнопоставеност, и призовава Комисията да осигурява еднакво тълкуване и прилагане на регламентите и да развива по-тясно сътрудничество между правоприлагащите органи, включително посредством обмен на най-добри практики и информация, както и стремеж към по-нататъшно координиране на базите данни;

5.  Призовава Комисията да формализира европейска мрежа от правоприлагащи органи чрез установяване на ясен мандат и на вътрешни правила за работа, за да подобри сътрудничеството и да улесни процеса на приемане на съответните общи решения;

6.  Счита, че е нужно по-ясно определяне на ролята на правоприлагащите органи, че правоприлагащите органи трябва да са независими от въздушните превозвачи и летищата и да не влизат в конфликт на интереси, че те следва да могат да действат по собствена инициатива, както и че трябва да се повиши ефективността на националните санкции, прилагани по отношение на въздушни превозвачи, които нарушават правилата на ЕС; подчертава значението на добрата статистика като база за извършване на редовни и задълбочени оценки на въздействието на правата на пътниците в Европа и следователно счита, че правоприлагащите органи следва да бъдат задължени да публикуват ежегодно подробности относно получените от тях жалби, включително такива, отнасящи се до нелоялни условия, и относно санкциите, прилагани по отношение на въздушните превозвачи, както и че въздушните превозвачи и/или летищата следва да бъдат задължени да събират данните относно броя и продължителността на закъсненията, както на пътниците, така и на техния багаж; счита, че Комисията следва да анализира и публикува тези статистики;

7.  Насърчава Комисията да работи с държавите членки с цел установяване и преодоляване на пропуските в националните органи и процедури за обработка на жалби, както и осигуряване на необходимата координация на законодателството в областта на правата на пътниците, ползващи въздушен транспорт, с очакваните мерки на ЕС за механизми за алтернативно разрешаване на спорове;

8.  Счита, че редовните доклади от страна на въздушните превозвачи и операторите пред правоприлагащите органи за съответните данни относно прилагането на регламента, които ще се публикуват, ще повишат ефикасността на правоприлагащите органи и ще стимулират конкуренцията;

9.  Изтъква полезната роля на консултативната група по правата на пътниците, ползващи въздушен транспорт, в рамките на която заинтересованите страни могат да предоставят информация във връзка с преразглеждането на регламента, и подчертава значението на тази консултативна група при насърчаването на дискусиите и сътрудничеството между правоприлагащите органи, сдруженията на потребителите и дружествата за въздушни превози, с оглед на развиването и разпространението на най-добри практики в областта на прилагането на законодателството за правата на пътниците, ползващи въздушен транспорт, включително на определянето на разумни и точни времеви рамки за разглеждането на жалби на пътниците;

10.  Подчертава, че по време на основните етапи на пътуването както въздушните превозвачи, така и туроператорите следва да предоставят на пътниците изчерпателна информация относно правата на пътниците във формат, който е лесно разбираем и достъпен за всички и на езика, използван при резервирането на билета, като се започне от момента, когато пътникът обмисля дали да резервира билет; препоръчва тази информация да включва надеждна информация за контакт с отдела за връзка с клиенти на съответния въздушен превозвач и със съответния правоприлагащ орган на държавата членка; приветства инициативата на Комисията за създаване на централизирана интернет страница относно правата на пътниците, ползващи въздушен транспорт, достъпна на всички официални езици на Европейския съюз и във формат, удобен за пътници с увреждания и пътници с намалена подвижност;

11.  Настоятелно призовава Комисията да продължи информационната кампания, започната през 2010 г. с цел повишаване на осведомеността на пътниците относно техните права, и да насърчи мрежите на потребителите също да дават своя принос в координация с правоприлагащите органи;

12.  Призовава Комисията да актуализира всички източници на информация (например съответни уебсайтове на Комисията, документи и брошури), които излагат правата на пътниците, ползващи въздушен транспорт, като се вземат предвид последните решения на Съда на Европейския съюз;

13.  Подчертава, че въздушните превозвачи следва да осигурят на всяко летище, от което летят, присъствието на лице за контакт или служба, която може да осигури такова лице, което да може да взема незабавни решения в случаи на смущения, особено по отношение на оказване на съдействие, възстановяване на разходи, премаршрутиране, промяна на резервация и загубен или закъснял багаж, и при което да може да бъдат подавани жалби; настоятелно призовава Комисията да направи предложение за въвеждането на задължение за осигуряване на централно звено за информация, и по-конкретно на уеб страница, и на нискотарифен телефонен номер и електронен адрес за съответните въздушни превозвачи, с цел да се гарантира, че потребителите са информирани по подходящ начин;

14.  Счита, че всички въздушни превозвачи трябва да предоставят достъпна и ефективна помощ по телефона, достъпна за всички пътници след резервиране на полета; тази помощ трябва да осигурява информация и алтернативни предложения в случай на смущения и при никакви обстоятелства не трябва да надвишава цената на селищен телефонен разговор;

15.  Призовава Комисията да разгледа мерки, които биха осигурили защита както на пристигащите, така и на заминаващите пътници по отношение на обезщетяването им по подходящ начин в случай на изгубване или неприемливо дълго закъснение на багажа им;

16.  Подчертава, че дори пътници, които са запознати с правата си, може да се откажат от възможността да потърсят правата си предвид на тежките процедури за подаване на жалби; счита, че е необходимо правоприлагащите органи да разполагат с нужните ресурси за поддържане на видимо присъствие на по-големите летища в Съюза с оглед предлагане на основни информационни и медиационни услуги;

17.  Счита, че въздушните превозвачи следва да гарантират наличието на незабавен, прост и достъпен начин, без допълнително заплащане, за подаване на писмени жалби от пътниците; призовава Комисията да включи при преразглеждането на Регламент (EО) № 261/2004 правото на всеки пътник да подаде писмена жалба на самото летище или в самолета, с копия до въздушния превозвач и до правоприлагащия орган, както и възможност да подаде жалба чрез други електронни средства; призовава Комисията да изготви стандартен формуляр, преведен на всички езици на Европейския съюз, с цел избягване на езикови проблеми, и да уеднакви процедурите във връзка с жалбите;

18.  Счита, че с цел да се гарантира, че правата на пътниците се насърчават и с цел подаване на жалби, пътниците следва да имат възможност във всеки един момент да разпознават персонала на въздушния превозвач, на полета, служителите по сигурността и персонала на съответното летище;

19.  Подчертава, че пътниците следва да имат пълен достъп до информация относно техните резервационни данни и че следва да бъдат осведомявани как се използват тези данни и на кого се предоставят; счита също така, че с оглед гарантиране правото на пътниците на неприкосновеност на личния живот, въздушният превозвач може да изисква от тях резервационни данни, само когато това е необходимо и съразмерно за резервацията на билета и подчертава, че не следва на пътниците да бъде отказано правото на транспортиране, освен ако отказът на достъп на борда е изискан от компетентен орган в случаи, когато това е оправдано по причини, свързани със сигурността, и когато това е обяснено на пътника от компетентния орган и е потвърдено в писмен вид;

20.  Подчертава, че ако пътник, който вече се е качил на борда, бъде помолен да напусне самолета поради причина, свързана с резервационните му данни, свалянето му от борда трябва да бъде извършено от компетентните органи, а не от членове на екипажа;

21.  Припомня на държавите членки задълженията им за мониторинг на финансовото състояние на въздушните превозвачи и за възможността за прекратяване на оперативния лиценз на въздушния превозвач, в случай че финансовите му средства са недостатъчни; настоятелно призовава Комисията да осигури спазването на тези задължения от страна на националните органи и да гарантира, че пътниците, които не могат да излетят, могат да се върнат в домовете си в случай на неплатежоспособност, банкрут, прекратяване на дейността или отнемане на оперативен лиценз.

22.  Призовава Комисията да осигурява ефективно въвеждане и прилагане на съществуващото законодателство относно прозрачността при ценообразуването и нелоялните търговски практики, за да гарантира, че обявената цена отразява правилно крайната цена и че всички задължителни оперативни разходи и всички административни такси и таксите, свързани с начина на плащане, са включени в тарифите и са посочени/разпространени заедно с изискваната информация; призовава въздушните превозвачи, предвид на различните начини на плащане, и особено на плащането с кредитна карта, да начисляват само действителната цена на своите услуги, в съответствие с Директива 2011/83/ЕС относно правата на потребителите;

23.  Подчертава широкото разпространение на неравноправни клаузи в договорите за въздушен транспорт и все по-честите случаи в националните съдебни практики на забрана на определени условия, редовно използвани от въздушните превозвачи; във връзка с това настоятелно призовава Комисията да обърне внимание на този въпрос, като включи в „черен“ списък конкретни неравноправни клаузи в сектора на въздушния транспорт; подчертава необходимостта от приемането на мерки за защита на пътниците срещу други неравноправни клаузи в договорите, използвани от въздушните превозвачи, като например свързани с договорите въпроси, отнасящи се до неправилно превозване/забавяне/повреждане на багажа, до прехвърляемостта на билетите, извънредни обстоятелства, едностранна реорганизация на полети, както и забраната да се използва само отсечката за връщане на един двупосочен билет, освен ако това не е основано на ограничени и обективни критерии за „неявяване“;

24.  Подчертава, че наличието на ценова дискриминация спрямо пътниците въз основа на държавата, в която пребивават, трябва да се следи по-задълбочено и в случай че бъде установено, да се отстрани;

25.  Призовава Комисията да предложи мерки, които биха позволили на пътниците да поправят лесно и безплатно по-незначителни резервационни данни, както и да отменят онлайн резервация в рамките на 2 часа след първоначалното извършване на резервацията;

26.  Призовава Комисията да предложи мерки, които да дадат възможност за хармонизиране на търговските практики относно ръчния багаж, така че пътниците да бъдат защитени срещу прекомерни ограничения и да им бъде позволено да носят на борда разумно количество ръчен багаж, включително покупки от търговските обекти на летищата;

27.  Подчертава правото на пътниците на лесен достъп до точна и обективна информация относно въздействието на тяхното пътуване върху околната среда и енергийната ефективност, която следва да се вижда ясно на уебсайта на въздушния превозвач и на самите билети; призовава Комисията и въздушните превозвачи да подкрепят текущата дейност в тази насока, стига предприетите стъпки да са разумни по отношение на свързаните с тях разходи;

28.  Подчертава, че всички пътници, включително деца на възраст под 2 години, трябва да бъдат превозвани безопасно; призовава въздушните превозвачи да осигуряват лесен достъп на борда на пътници с деца и детски колички, като вземат предвид факта, че малките деца, пътуващи с възрастни, могат да бъдат класифицирани като лица с намалена подвижност; призовава въздушните превозвачи да предлагат намалени тарифи за деца, включително за тези над две години, което е вече установена практика при други транспортни средства; призовава Комисията да гарантира на пътниците с деца правото на качване на борда с предимство и възможността за ползване на детски колички до входа на самолета и получаването им на изхода при пристигане;

29.  Счита, че е необходимо да се преразгледа често срещаното неизпълнение от страна на операторите на пътнически превози, които обслужват летищата, на задължението за осигуряване на места за деца, като по този начин се ограничават възможностите за превоз на родителите;

30.  Призовава Комисията да разгледа въпросите относно защитата на пътниците във връзка с новите методи за проверка, като например скенери за целите на сигурността, ръчно претърсване и профилиране на пътниците; счита, че съществуващите разпоредби относно правата на пътниците, както и правоприлагащите органи биха могли да изиграят роля за отстраняване на проблемите, които могат да възникнат;

31.  Призовава да се гарантира необходимото съответствие между законодателството в областта на правата на лицата, ползващи въздушен транспорт, и очакваните мерки на ЕС за колективните искове, за да се гарантира зачитането на правата на пътниците по ефективен начин и да се противодейства на онези компании, които систематично пренебрегват тези права;

32.  Предлага да се създаде ежегодна европейска награда за най-ориентиран към потребителите въздушен превозвач;

33.  Предлага да се направят допълнителни проучвания, за да се разгледа възможността и целесъобразността за създаване на единствен законодателен инструмент, съдържащ всички разпоредби и принципи относно правата на потребителите в гражданското въздухоплаване, за да се намали раздробяването и да се съгласуват несъответствията в различните области на правата на пътниците;

34.  Високо оценява разнообразието от права на пътуващите в зависимост от видовете транспорт, като например воден, сухопътен или въздушен; въпреки това счита, че е необходим цялостен подход, за да се интегрират всички права на пътниците – правото на обезщетение, на възстановяване на разходите, на информация и други – в една изчерпателна, консолидирана законодателна рамка;

Регламент (ЕО) № 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети

35.  Призовава Комисията при всяко бъдещо преразглеждане на Регламента да изяснява понятието „извънредни обстоятелства“ и определението за „отмяна“, както и правилата относно предоставянето на помощ и правото на правна защита и обезщетение; счита, че всяко такова преразглеждане би следвало да отбелязва равнището на защита на пътниците, изисквано по силата на решенията на Съда на Европейския съюз, както и на тълкуването на Съда на понятието „извънредни обстоятелства“; счита тези мерки за важни предвид съществуващите възможности за оспорване на правилата относно обезщетенията, различията в прилагането им на национално равнище и събития като кризата с облака от вулканична пепел през 2010 г.;

36.  Призовава Комисията да разработи единна, пълна и подробна система за оценка на стойността на доказателствата, представяни от въздушните превозвачи в подкрепа на наличието на „извънредни обстоятелства“;

37.  Призовава Комисията да изясни, че в случай на закъснение или отмяна на един полет в рамките на серия от полети в резултат на извънредно обстоятелство, въздушният превозвач може да се позове на същото извънредно обстоятелство във връзка с първия последващ полет в рамките на същата поредица от полети;

38.  Счита, че е изключително необходимо да има ясни правила по отношение на съдържанието, достъпността, времето и точността на информацията, предоставяна на пътниците във въздушния транспорт, която следва да съдържа сведения за причината за всяко закъснение или отмяна, за очакваната продължителност на проблемите, какво се прави в случай на свръхрезервация, както и за съществуващите алтернативни възможности за пътуване;

39.  Подчертава, че предстоящото преразглеждане на регламента следва да определи също така органа, отговорен за своевременното осведомяване на пътниците, ползващи пакетни туристически пътувания, относно всяка промяна в услугата, тъй като договорът е сключен между пътника и туроператора, а не пряко с въздушния превозвач;

40.  Подчертава, че в случай на проблеми при пътуването правото на избор на пътниците между три възможности, а именно възстановяване на средства, премаршрутиране и промяна на резервацията, представлява основно право, и това право на избор следва да бъде предлагано незабавно на всички пътници, които не могат да излетят;

41.  Призовава Комисията да подкрепи мерки за осигуряване на по-добро и по-ефикасно използване на алтернативни видове транспорт, особено при извънредни обстоятелства;

42.  Счита, че пътниците, чийто багаж е изгубен или забавен, следва незабавно да бъдат информирани за техните права по силата на Конвенцията от Монреал и Регламент (ЕО) № 889/2002 и че на европейско равнище са необходими законодателни мерки или мерки за повишаване на осведомеността, с цел повишаване на обществената осведоменост относно правата на пътниците и процедурите по жалбите във връзка с изгубен или доставен със закъснение багаж; счита, че ако забавянето на багажа надвишава шест часа, следва да се предложи обезщетение, пропорционално на нуждите на пътниците, така че те да разполагат с вещите, от които имат нужда, докато чакат пристигането на багажа си; подчертава, че при преразглеждането на Директива 96/67/EО относно наземните услуги в летищата следва да се обърне внимание на цялостното качество и резултатност на услугите за обработване на багажа;

43.  Счита, че в случай на изгубване, забавяне или нанесени щети на багажа, въздушните превозвачи трябва първоначално да обезщетят пътниците, с които са сключили договор, но че впоследствие те трябва да разполагат с правото да търсят обезщетение от летищата или от доставчиците на услуги, ако не те са отговорните за проблемите, възникнали за пътниците;

44.  Призовава Комисията да предложи максимален срок за разглеждане на жалби на пътници, който да бъде два месеца за сектора и два месеца за правоприлагащите органи; счита, че в рамките на 48 часа на пътниците следва да бъде изпращано потвърждение за получаване на жалбата; пътниците, които извършват резервацията си по електронен път, например по интернет, следва също да имат право да се свързват безплатно със своя въздушен превозвач, като използват същото средство, при ясно обозначен адрес за тази цел, така че клиентът да може бързо и лесно да се свърже със съответните служители на въздушния превозвач за разрешаване на евентуални проблеми; счита освен това, че следва да бъдат открити телефонна линия и уеб услуга, чрез които пътниците да могат да получават информация относно състоянието на своите жалби;

45.  Като се стреми да установи пълна отчетност пред пътниците, счита, че следва да се проучи и установи засилено сътрудничество и координация между различните участници като въздушни превозвачи, летища и доставчици на съответни услуги, особено при извънредни обстоятелства;

46.  Настоятелно призовава допълнителните финансови разходи, понесени от въздушните превозвачи съгласно регламента, да не бъдат прехвърляни върху пътниците под формата на по-високи цени;

47.  Отбелязва, че последните решения на Съда на Европейския съюз относно правото на пътниците на обезщетение в случай на забавяне на полети, потвърждават необходимостта от мерки с цел равно третиране, които да гарантират подходящо обезщетение в случай на голямо забавяне, независимо от причината за него, с цел пълно отчитане на понесените от пътника щети; във връзка с това настоятелно приканва Комисията да предложи мерки с тази цел, без да се отменя правото на пренасочване към следващия наличен полет;

48.  Подчертава, че равното третиране на продължителните забавяния и отменените полети насърчава въздушните превозвачи да отменят забавени полети, които вероятно биха могли все пак да се осъществят;

49.  Счита, че без да се засягат задълженията на превозвачите съгласно Регламент (ЕО) № 261/2004 и за да се гарантират правата на пътниците, регламентът следва да изясни разпоредбите относно това, дали и кога на пътниците се разрешава сами да се грижат за закупуване на освежителни напитки, резервиране на хотели или алтернативни полети и да изискват от въздушния превозвач възстановяване на разноските в разумни граници; същевременно регламентът следва да включва механизми за защита срещу злоупотреба от страна на пътниците;

Регламент (ЕО) № 1107/2006 относно правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт

50.  Подчертава, че на лицата с намалена подвижност и лицата с увреждания трябва да се дават еднакви възможности за пътуване с въздушен транспорт и неограничен достъп до услуги;

51.  Подчертава необходимостта от предоставяне на специална защита на уязвимите групи потребители, особено на лицата с намалена подвижност и лицата с увреждания; изтъква, че тези уязвими групи се нуждаят от допълнителни гаранции, когато упражняват своите права като пътници, и призовава Комисията, държавите членки и превозвачите да прилагат тези права;

52.  Призовава Комисията и държавите членки да улеснят безпрепятствения достъп на лицата с намалена подвижност и лицата с увреждания до услугите на въздушния транспорт; подчертава, че във връзка с това правото на използване на подвижни устройства, както и на придружаване от признати кучета водачи или кучета помощници, следва да бъде улеснено; приканва Комисията да предложи законодателство относно физическата достъпност на летищата, за да се гарантира, че инфраструктурни пречки не възпрепятстват лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност да се ползват от равни възможности за пътуване;

53.  Призовава Комисията да изготви насоки за тълкуването на Регламент (ЕО) № 1107/2006, по-специално разпоредбите относно сигурността и придружаващите лица;

54.  Насърчава Комисията да приложи план за действие за целия ЕС, включващ всички мерки, които националните органи следва да предприемат, и призовава Комисията да сътрудничи на правоприлагащите органи и съответните представителни организации, за да се подобри прилагането на регламента;

55.  Споделя становището на Комисията, че настоящото определение на лица с намалена подвижност не следва да бъде ограничавано;

56.  Подчертава, че форматът на информацията, процесът на резервиране и процедурите за подаване на жалби трябва да бъдат напълно достъпни, че лицата с намалена подвижност и лицата с увреждания следва да могат да съобщават за потребностите си от помощ едновременно с резервирането на билета и че на пътниците следва да се предоставя потвърждение за съобщаването на необходимостта от помощ; подчертава, че е необходимо бебетата и малките деца да се признават за лица с намалена подвижност на основание на възрастта им;

57.  Подчертава, че макар безопасността по време на полет да е от основен обществен интерес, въздушните превозвачи не могат да отказват качване на борда на лица с намалена подвижност или лица с увреждания под претекст, че нямат придружител; подчертава, че въздушните превозвачи не могат по принцип да изискват такива пътници да бъдат придружавани от друго лице;

58.  Подчертава, че обучението на екипажите на полетите и останалите служители на въздухоплавателните средства, летищата и правоприлагащите органи играе ключова роля и трябва да включва по подходящ начин различните индивидуални потребности на лицата с намалена подвижност и лицата с увреждания, особено по отношение на качването и свалянето от въздухоплавателното средство и боравенето с помощни средства; подчертава, че обучението следва да се предоставя в сътрудничество с организации, представляващи лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност;

59.  Призовава Комисията да внесе предложение, гарантиращо, че лицата с намалена подвижност и лицата с увреждания имат право по всяко време да използват безплатно на борда на въздухоплавателно средство устройства за респираторно подпомагане, преминали проверка за безопасност; счита, че следва да се изработи списък на одобрено оборудване за медицински кислород в сътрудничество с промишлеността и организации, представляващи лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, като надлежно се вземат предвид изискванията за безопасност;

60.  Изразява становището, че установяването на минимални стандарти за помощното оборудване за лицата с намалена подвижност и използването му във всички летища на ЕС е необходимо, за да се гарантира хармонизиран подход към наземните услуги и предоставяне на висококачествено обслужване на лицата с намалена подвижност в Европа;

61.  Изразява становището, че трябва да се установят минимални стандарти за предоставянето на информация в достъпна форма за лицата с намалена подвижност и лицата с увреждания на всички летища на ЕС, особено по отношение на извънредните ситуации; насочва вниманието на Комисията към новите технологии, които вече съществуват, като услуги на езика на знаците във видео формат и услуги в текстови формат;

62.  Призовава за прекратяване на практиките на злоупотреба и/или дискриминация от страна на някои въздушни превозвачи, които изискват от пътниците с намалена подвижност преди качването си на борда да подпишат декларация, с която освобождават въздушния превозвач от отговорност за щети, нанесени на оборудването им за придвижване;

63.  Призовава Комисията да положи усилия с оглед на евентуалното изменение на Конвенцията от Монреал, за да се гарантира, че за оборудването за придвижване на лицата с намалена подвижност се дължи пълно обезщетение, тъй като подобно оборудване е важно за тяхната неприкосновеност, независимост и достойнство и следователно в никакъв случай не може да се сравни с багаж; настоява пътникът да има правото, когато това е възможно, да използва собствената си инвалидна количка до вратата на въздухоплавателното средство и да я получи обратно на вратата след пристигането; междувременно настоява, че лицата с намалена подвижност трябва да бъдат информирани относно правото им да предявят иск за обезщетение за нанесени вреди на оборудването им за придвижване, както и относно правото им да направят специална декларация за интерес в съответствие с Конвенцията от Монреал;

64.  Настоява, че въздушен превозвач, който предлага „цялостна услуга“ и осигурява на пътниците храна и напитки по време на полета, не може да дискриминира пътниците, които се нуждаят от специална храна поради предварително установени здравословни проблеми (напр. целиакия или диабет), и настоява такава специална храна да се предлага на пътниците без допълнително заплащане при всеки полет;

o
o   o

65.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ С 24, 28.1.2012 г., стр. 125. (2) Приети текстове, P7_TA(2011)0453.

Решение на Европейския парламент от 29 март 2012 г. относно искане за защита на привилегиите и имунитета на Luigi de Magistris (2011/2064(IMM))

P7_TA(2012)0100 A7-0070/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид исканията на Luigi de Magistris от 15 март и 1 април 2011 г., обявени на пленарно заседание на 24 март и 6 април 2011 г. за защита на неговия имунитет в рамките на производство, висящо пред съда в Катанцаро, Италия,

–  като изслуша Luigi de Magistris, съгласно член 7, параграф 3 от своя правилник,

–  като взе предвид писмените изявления на Luigi de Magistris, съгласно член 7, параграф 3 от своя правилник,

–  като взе предвид членове 8 и 9 от Протокол №7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, член 6, параграф 2 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.,

–  като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 12 май 1964 г., 10 юли 1986 г., 15 и 21 октомври 2008 г., 19 март 2010 г. и 6 септември 2011 г.(1),

–  като взе предвид член 68 от Конституцията на Република Италия,

–  като взе предвид член 6, параграф 3 и член 7 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A7-0070/2012),

A.  като има предвид, че Luigi de Magistris, член на Европейския парламент, отправи искане за защита на своя парламентарен имунитет във връзка с производство, висящо пред италиански съд;

Б.  като има предвид, че искането на г-н De Magistris се отнася до иск, предявен срещу него пред съда в Катанцаро от г-н Maurizio Mottola di Amato във връзка с две статии, които Luigi de Magistris е публикувал на своя уебсайт в началото на 2011 г.;

В.  като има предвид, че според исковата молба, изявленията, направени в посочените статии съставляват клевета, представляваща основание за предявяване на иск за обезщетение за вреди;

Г.  като има предвид, че статиите са публикувани на уебсайта по времето, когато Luigi de Magistris е бил член на Европейския парламент, след избирането му в изборите за Европейски парламент през 2009 г.;

Д.  като има предвид, че съгласно член 8 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз членовете на Европейския парламент не могат да бъдат подлагани под каквато и да било форма на претърсване, задържане или съдебно производство във връзка с изразените от тях мнения или подадените от тях гласове при изпълнението на задълженията им, и като има предвид, че съгласно член 9 от Протокола членовете на ЕП на територията на тяхната собствена държава се ползват с имунитетите, предоставяни на членовете на националните парламенти;

Е.  като има предвид, че Luigi de Magistris се позовава едновременно на член 8 и 9 от Протокола, но че единствено член 9 във връзка с член 68 от италианската Конституция е относим към случая, и по тази причина очевидно позоваването следва да бъде единствено на член 8;

Ж.  като има предвид, че в съответствие с установената практика на Парламента фактът, че съдебното производство е с гражданскоправен или административноправен характер или съдържа определени елементи, които попадат в обхвата на гражданското или административното право, сам по себе си не пречи на прилагането на имунитета, осигурен от горепосочения член;

З.  като има предвид, че фактите по случая във вида, в който са изложени в исковата молба и писмените изявления на Luigi de Magistris пред комисията по правни въпроси, сочат, че направените изявления действително имат пряка и явна връзка с изпълнението от Luigi de Magistris на неговите задължения като член на Европейския парламент;

И.  като има предвид, че следователно при публикуването на въпросните статии Luigi de Magistris е действал в изпълнение на задълженията си като член на Европейския парламент;

1.  Решава да защити привилегиите и имунитета на Luigi de Magistris;

2.  Възлага на своя председател незабавно да предаде настоящото решение и доклада на своята компетентна комисия на компетентния орган на Република Италия и на Luigi de Magistris.

(1) Решение от 1964 г. по дело Wagner/Fohrmann и Krier, (101/63, Сборник, стр.195), Решение от 1986 г. по дело Wybot/Faure и други, (149/85, Сборник, стр. 2391), Решение от 2008 г. по дело Mote/Парламент, (T-345/05, Сборник, стр. II-2849), Решение от 2008 г. по съединени дела Marra/De Gregorio и Clemente, (C-200/07 и C-201/07, Сборник, стр. I-7929), Решение от 2010 г. по дело Gollnisch/Парламент , (T-42/06, Сборник II-1135) и Решение по дело Patriciello, C-163/10 (все още непубликувано в Сборника).

Решение на Европейския парламент от 29 март 2012 г. относно искане за защита на привилегиите и имунитета на Luigi de Magistris (2011/2097(IMM))

P7_TA(2012)0101 A7-0073/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид искането на Luigi de Magistris от 11 април 2011 г., обявено на пленарно заседание на 9 май 2011 г., за защита на имунитета му във връзка с производство, висящо пред Съда на Cosenza, Италия,

–  като изслуша Luigi de Magistris, съгласно член 7, параграф 3 от своя правилник,

–  като взе предвид писмените заявления, направени от Luigi de Magistris в съответствие с член 7, параграф 3 от Правилника за дейността,

–  като взе предвид членове 8 и 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, както и член 6, параграф 2 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.,

–  като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 12 май 1964 г., 10 юли 1986 г., 15 и 21 октомври 2008 г., 19 март 2010 г. и 6 септември 2011 г.(1),

–  като взе предвид член 68 от Конституцията на Република Италия,

–  като взе предвид член 6, параграф 3 и член 7 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A7-0073/2012),

A.  като има предвид, че Luigi de Magistris, член на Европейския парламент, отправи искане за защита на своя парламентарен имунитет във връзка с производство, висящо пред италиански съд;

Б.  като има предвид, че искането от Luigi De Magistris е свързано с искова молба, подадена срещу него до Съда на Cosenza от името на д-р Vincenza Bruno Bossio във връзка с направени от Luigi de Magistris твърдения в книгата му „Assalto al PM, storia di un cattivo magistrate“ („Атака срещу държавния обвинител, историята на един лош магистрат“), публикувана през април 2010 г.;

В.  като има предвид, че според исковата молба изявленията, направени в тази книга, представляват клевета, която е довела до иск за обезщетяване на претърпени вреди;

Г.  като има предвид, че въпросната книга е публикувана по времето, когато Luigi de Magistris е член на Европейския парламент, след избирането му на изборите за Европейски парламент през 2009 г.;

Д.  като има предвид, че съгласно член 8 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз членовете на Европейския парламент не могат да бъдат подлагани под каквато и да било форма на претърсване, задържане или съдебно производство във връзка с изразените от тях мнения или подадените от тях гласове при изпълнението на задълженията им, както и че съобразно член 9 от този протокол, членовете имат, на територията на собствената си държава, имунитетите на членовете на техния парламент;

Е.  като има предвид, че Luigi de Magistris се позовава както на член 8, така и на член 9 от Протокола, но че член 9 не е релевантен предвид член 68 от Конституцията на Италианската република, и следователно той очевидно разчита само на член 8;

Ж.  като има предвид, че в съответствие с установената практика на Парламента фактът, че съдебното производство е с гражданскоправен или административноправен характер или съдържа определени елементи, които попадат в обхвата на гражданското или административното право, сам по себе си не пречи на прилагането на имунитета, осигурен от горепосочения член;

З.  като има предвид, че фактите по случая във вида, в който са изложени в исковата молба и в писмените заявления на Luigi de Magistris пред комисията по правни въпроси, сочат, че направените изявления нямат пряка и явна връзка с изпълнението от Luigi de Magistris на неговите задължения като член на Европейския парламент;

И.  като има предвид, че следователно при публикуването на въпросната книга Luigi de Magistris не е действал в изпълнение на задълженията си като член на Европейския парламент,

1.  Решава да не защити привилегиите и имунитета на Luigi de Magistris;

2.  Възлага на своя председател незабавно да предаде настоящото решение и доклада на своята компетентна комисия на компетентния орган на Италианската република и на Luigi de Magistris.

(1) Решение от 1964 г. по дело Wagner/Fohrmann и Krier, (101/63, Сборник, стр.195), Решение от 1986 г. по дело Wybot/Faure и други, (149/85, Сборник, стр. 2391), Решение от 2008 г. по дело Mote/Парламент, (T-345/05, Сборник, стр. II-2849), Решение от 2008 г. по съединени дела Marra/De Gregorio и Clemente, (C-200/07 и C-201/07, Сборник, стр. I-7929), Решение от 2010 г. по дело Gollnisch/Парламент, (T-42/06, Сборник, стр. II-1135) и Решение по дело Patriciello, C-163/10 (все още непубликувано в Сборника).

Решение на Европейския парламент от 29 март 2012 г. относно искането за защита на привилегиите и имунитета на Luigi de Magistris (2011/2098(IMM))

P7_TA(2012)0102 A7-0074/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид искането на Luigi de Magistris от 3 май 2011 г., обявено на пленарно заседание на 9 май 2011 г., за защита на имунитета му във връзка с производство, висящо пред Съда на Милано, Италия,

–  като изслуша Luigi de Magistris съгласно член 7, параграф 3 от своя правилник,

–  като взе предвид писмените заявления, направени от Luigi de Magistris в съответствие с член 7, параграф 3 от Правилника за дейността,

–  като взе предвид членове 8 и 9 от приложения към Договора за функционирането на Европейския съюз Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, както и член 6, параграф 2 от Акта от 20 септември 1976 г. за избиране на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори,

–  като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 12 май 1964 г., 10 юли 1986 г., 15 и 21 октомври 2008 г., 19 март 2010 г. и 6 септември 2011 г.,(1)

–  като взе предвид член 68 от Конституцията на Република Италия,

–  като взе предвид член 6, параграф 3 и член 7 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A7-0074/2012),

А.  като има предвид, че Luigi de Magistris, член на Европейския парламент, отправи искане за защита на своя парламентарен имунитет във връзка с производство, висящо пред италиански съд;

Б.  като има предвид, че искането от Luigi De Magistris е свързано с искова молба, подадена срещу него до Съда на Милано от името на г-н Giancarlo Pittelli във връзка с направени от Luigi de Magistris твърдения в книгата му „Assalto al PM, storia di un cattivo magistrate“ („Атака срещу държавния обвинител, историята на един лош магистрат“), публикувана през април 2010 г.;

В.  като има предвид, че според исковата молба изявленията, направени в тази книга, представляват клевета, която е довела до иск за обезщетяване на претърпени вреди;

Г.  като има предвид, че въпросната книга е публикувана по времето, когато Luigi de Magistris е член на Европейския парламент, след избирането му на изборите за Европейски парламент през 2009 г.;

Д.  като има предвид, че съгласно член 8 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз членовете на Европейския парламент не могат да бъдат подлагани под каквато и да било форма на претърсване, задържане или съдебно производство във връзка с изразените от тях мнения или подадените от тях гласове при изпълнението на задълженията им, както и че съобразно член 9 от този протокол, членовете имат, на територията на собствената си държава, имунитетите на членовете на техния парламент;

Е.  като има предвид, че Luigi de Magistris се позовава както на член 8, така и на член 9 от Протокола, но че член 9 не е релевантен предвид член 68 от Конституцията на Италианската република, и следователно той очевидно разчита само на член 8;

Ж.  като има предвид, че в съответствие с установената практика на Парламента фактът, че съдебното производство е с гражданскоправен или административноправен характер или съдържа определени елементи, които попадат в обхвата на гражданското или административното право, сам по себе си не пречи на прилагането на имунитета, осигурен от горепосочения член;

З.  като има предвид, че фактите по случая във вида, в който са изложени в исковата молба и в писмените заявления на Luigi de Magistris пред комисията по правни въпроси, сочат, че направените изявления нямат пряка и явна връзка с изпълнението от Luigi de Magistris на неговите задължения като член на Европейския парламент;

И.  като има предвид, че следователно при публикуването на въпросната книга Luigi de Magistris не е действал в изпълнение на задълженията си като член на Европейския парламент,

1.  Решава да не защити привилегиите и имунитета на Luigi de Magistris;

2.  Възлага на своя председател незабавно да предаде настоящото решение и доклада на своята компетентна комисия на компетентния орган на Италианската република и на Luigi de Magistris.

(1) Решение от 1964 г. по дело Wagner/Fohrmann и Krier, (101/63, Сборник, стр.195), Решение от 1986 г. по дело Wybot/Faure и други, (149/85, Сборник, стр. 2391), Решение от 2008 г. по дело Mote/Парламент, (T-345/05, Сборник, стр. II-2849), Решение от 2008 г. по съединени дела Marra/De Gregorio и Clemente, (C-200/07 и C-201/07, Сборник, стр. I-7929), Решение от 2010 г. по дело Gollnisch/Парламент , (T-42/06, Сборник, стр. II-1135) и Решение по дело Patriciello, C-163/10 (все още непубликувано в Сборника).

Решение на Европейския парламент от 29 март 2012 г. относно искане за защита на привилегиите и имунитета на Luigi de Magistris (2011/2189(IMM))

P7_TA(2012)0103 A7-0075/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид искането на Luigi de Magistris от 20 юли 2011 г., обявено на пленарно заседание на 12 септември 2011 г., за защита на неговия имунитет в рамките на образувано производство в съда на Ламеция, Италия,

–  като изслуша Luigi de Magistris, съгласно член 7, параграф 3 от своя правилник,

–  като взе предвид писмените заявления на Luigi de Magistris, съгласно член 7, параграф 3 от своя правилник,

–  като взе предвид членове 8 и 9 от Протокол №7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, приложен към Договора за функционирането на Европейския съюз, член 6, параграф 2 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.,

–  като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 12 май 1964 г., 10 юли 1986 г., 15 и 21 октомври 2008 г., 19 март 2010 г. и 6 септември 2011 г.(1),

–  като взе предвид член 68 от Конституцията на Република Италия,

–  като взе предвид член 6, параграф 3 и член 7 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A7-0075/2012),

А.  като има предвид, че Luigi de Magistris, член на Европейския парламент, отправи искане за защита на своя парламентарен имунитет във връзка с производство, висящо пред италиански съд;

Б.  като има предвид, че искането на Luigi de Magistris е свързано с искова молба, подадена срещу него в съда на Ламеция от името на г-н Antonio Saladino във връзка с изявления, направени от Luigi de Magistris в интервю, публикувано в италианския вестник Il Fatto Quotidiano на 9 март 2011 г.;

В.  като има предвид, че според исковата молба изявленията, направени в това интервю, представляват клевета, която е довела до иск за обезщетяване на претърпени вреди;

Г.  като има предвид, че изявленията са направени и интервюто е публикувано по времето, когато Luigi de Magistris е член на Европейския парламент, след избирането му на изборите за Европейски парламент през 2009 г.;

Д.  като има предвид, че съгласно член 8 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз членовете на Европейския парламент не могат да бъдат подлагани под каквато и да било форма на претърсване, задържане или съдебно производство във връзка с изразените от тях мнения или подадените от тях гласове при изпълнението на задълженията им, както и че съобразно член 9 от този протокол, членовете имат, на територията на собствената си държава, имунитетите на членовете на техния парламент;

Е.  като има предвид, че Luigi de Magistris се позовава както на член 8, така и на член 9 от Протокола, но че член 9 не е релевантен предвид член 68 от конституцията на Италия, и следователно той очевидно разчита само на член 8;

Ж.  като има предвид, че в съответствие с установената практика на Парламента фактът, че съдебното производство е с гражданскоправен или административноправен характер или съдържа определени елементи, които попадат в обхвата на гражданското или административното право, сам по себе си не пречи на прилагането на имунитета, осигурен от горепосочения член;

З.  като има предвид, че фактите по случая във вида, в който са изложени в исковата молба и в писмените заявления на Luigi de Magistris пред комисията по правни въпроси, сочат, че направените изявления нямат пряка и явна връзка с изпълнението от Luigi de Magistris на неговите задължения като член на Европейския парламент;

И.  като има предвид, че следователно Luigi de Magistris не е действал в изпълнение на задълженията си като член на Европейския парламент, когато прави въпросните изявления;

1.  Решава да не защити привилегиите и имунитета на Luigi de Magistris;

2.  Възлага на своя председател незабавно да предаде настоящото решение и доклада на своята компетентна комисия на компетентния орган на Италианската република и на Luigi de Magistris.

(1) Решение от 1964 г. по дело Wagner/Fohrmann и Krier, (101/63, Recueil, стр.195), Решение от 1986 г. по дело Wybot/Faure и други, (149/85, Recueil, стр. 2391), Решение от 2008 г. по дело Mote/Парламент, (T-345/05, Сборник, стр. II-2849), Решение от 2008 г. по съединени дела Marra/De Gregorio и Clemente, (C-200/07 и C-201/07, Сборник, стр. I-7929), Решение от 2010 г. по дело Gollnisch/Парламент , (T-42/06, Сборник, стр. II-1135) и Решение по дело Patriciello, C-163/10 (все още непубликувано в Сборника).

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 29 март 2012 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед приемането на решение на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Решение № 573/2007/ЕО за създаване на Европейски фонд за бежанци за периода от 2008 до 2013 г. като част от Общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“ (06444/2/2012 – C7-0072/2012 – 2009/0127(COD))

P7_TA(2012)0104 A7-0063/2012

(Обикновена законодателна процедура: второ четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (06444/2/2012 – C7-0072/2012),

–  като взе предвид позицията си на първо четене(1) относно предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2009)0456),

–  като взе предвид член 294, параграф 7 и член 78, параграф 2, буква ж) от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид становището на Комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание;

–  като взе предвид член 72 и член 37 от своя правилник,

–  като взе предвид препоръката за второ четене на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A7-0063/2012),

1.  Одобрява позицията на Съвета на първо четене;

2.  Одобрява своята декларация, приложена към настоящата резолюция;

3.  Отбелязва изявлението на Съвета и декларацията на Комисията, приложени към настоящата резолюция;

4.  Констатира, че актът е приет в съответствие с позицията на Съвета;

5.  Възлага на своя председател да подпише акта заедно с председателя на Съвета, съгласно член 297, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС;

6.  Възлага на своя генерален секретар да подпише акта, след като е направена проверка за надлежното изпълнение на всички процедури, и съвместно с генералния секретар на Съвета да пристъпи към публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

7.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Декларация на Европейския парламент

Европейският парламент заявява, че разпоредителната част на настоящето решение дава конкретен израз на принципа на солидарност, по-конкретно под формата на нови финансови стимули, предназначени да насърчат презаселването от страна на държавите членки. За да гарантира незабавното му приемане, Европейският парламент одобри текста на решението в настоящата му форма, в дух на компромис, поради което изрично позоваване на член 80 от ДФЕС се ограничава до съображение на решението. Европейският парламент потвърждава, че приемането на настоящето решение не засяга йерархията на достъпните правни основания, по-конкретно що се отнася до бъдещето използване на член 80 от ДФЕС.

Изявление на Съвета

Настоящото решение не засяга преговорите по многогодишната финансова рамка за периода 2014‐2020 г. и съответно преговорите по предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на фонд „Убежище и миграция“ за периода 2014‐2020 г. (COM(2011) 0751), включително относно това дали в Регламента за фонд „Убежище и миграция“ за 2014‐2020 г. да бъдат определени конкретни общи приоритети на ЕС за презаселване, основани, inter alia, и на географски критерии.

Декларация на Комисията

Комисията, в дух на компромис и за да се осигури незабавното приемане на предложението, подкрепя окончателния текст; Комисията обаче отбелязва, че това не накърнява правото ѝ на инициатива по отношение на избора на правни основания, по-конкретно във връзка с бъдещото използване на член 80 ДФЕС.

(1) ОВ С 161 Е, 31.5.2011 г., стр. 161.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 29 март 2012 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед приемане на регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 428/2009 за въвеждане режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба (18144/1/2011 – C7-0070/2012 – 2010/0262(COD))

P7_TA(2012)0105 A7-0078/2012

(Обикновена законодателна процедура: второ четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (18144/1/2011 – C7-0070/2012),

–  като взе предвид доклада на португалския парламент относно проекта на законодателен акт,

–  като взе предвид позицията си на първо четене(1) относно предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2010)0509),

–  като взе предвид член 294, параграф 7 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид член 72 от своя правилник,

–  като взе предвид препоръката за второ четене на Комисията по международна търговия (A7-0078/2012),

1.  Одобрява позицията на Съвета на първо четене;

2.  Констатира, че актът е приет в съответствие с позицията на Съвета;

3.  Възлага на своя председател да подпише акта заедно с председателя на Съвета, съгласно член 297, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС;

4.  Възлага на своя генерален секретар да подпише акта, след като е направена проверка за надлежното изпълнение на всички процедури, и съвместно с генералния секретар на Съвета да пристъпи към публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

5.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) Приети текстове от 13.9.2011 г., P7_TA(2011)0345.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 29 март 2012 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (COM(2010)0484 – C7-0265/2010 – 2010/0250(COD))

P7_TA(2012)0106 A7-0223/2011

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2010)0484),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член114 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0265/2010),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 8 декември 2010 г.(1),

–  като взе предвид становището на Европейската централна банка от 13 януари 2011 г.(2),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид поетия с писмо от 21 март 2012 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и комисията по правни въпроси (A7-0223/2011),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене(3);

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 29 март 2012 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 648/2012.)

(1) ОВ С 54, 19.2.2011 г., стр. 44. (2) OВ C 57, 23.2.2011 г., стр. 1. (3) Тази позиция заменя измененията, приети на 5 юли 2011 г. (Приети текстове, P7_TA(2011)0310).

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 29 март 2012 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2004/40/ЕО относно минималните изисквания за здраве и безопасност, свързани с експозицията на работниците на рискове, дължащи се на физически агенти (електромагнитни полета) (осемнадесета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) (COM(2012)0015 – C7-0020/2012 – 2012/0003(COD))

P7_TA(2012)0107 A7-0042/2012

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2012)0015),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 153, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0020/2012),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет от 22 февруари 2012 г.(1),

–  след консултация с Комитета на регионите,

–  като взе предвид ангажимента, поет от представителя на Съвета с писмо от 7 март 2012 г. за одобрение на позицията на Парламента, в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0042/2012),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 29 март 2012 г. с оглед приемането на Директива 2012/.../ЕС на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2004/40/ЕО относно минималните изисквания за здраве и безопасност, свързани с експозицията на работниците на рискове, дължащи се на физически агенти (електромагнитни полета) (18-та специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 на Директива 89/391/ЕИО)

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива 2012/11/ЕС.)

(1) Все още непубликувано в Официален вестник.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 29 март 2012 г. относно предложението за регламент на Съвета относно административното сътрудничество в областта на акцизите (COM(2011)0730 – C7-0447/2011 – 2011/0330(CNS))

P7_TA(2012)0108 A7-0044/2012

(Специална законодателна процедура – консултация)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2011)0730),

–  като взе предвид член 113 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C7-0447/2011),

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на Комисията по икономически и парични въпроси (A7-0044/2012),

1.  Одобрява предложението на Комисията, както е изменено;

2.  Приканва Комисията съответно да внесе промени в предложението си, съгласно член 293, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС;

3.  Приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това;

4.  Призовава Съвета отново да се консултира с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението на Комисията;

5.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Текст, предложен от Комисията   Изменение Изменение 1 Предложение за регламент Съображение 2 a (ново) (2a)  Създаването на европейски фискален съюз следва да съдържа разширен, бърз, ефикасен, удобен за потребителя и – доколкото е възможно – автоматичен обмен на информация между държавите членки с цел подобряване на борбата срещу укриването на данъци. Изменение 2 Предложение за регламент Съображение 11 (11)  Обратната информация е подходящ начин да се гарантира непрекъснатото подобряване на качеството на обменяната информация. Ето защо следва да се въведе рамка за предоставянето на обратна информация. (11)  Обратната информация е подходящ начин да се гарантира непрекъснатото подобряване на качеството на обменяната информация и да се опростяват бюрократичните процедури. Ето защо следва да се въведе рамка за предоставянето на обратна информация. Изменение 3 Предложение за регламент Съображение 14 a (ново) (14a)  Лични данни, обработени съгласно настоящия регламент, следва да се съхраняват не по-дълго от необходимото, в съответствие с приложимото национално право и правото на Съюза. Изменение 4 Предложение за регламент Съображение 19 (19)  С оглед на ефективното прилагане на настоящия регламент може да бъде необходимо да се ограничи обхватът на някои права и задължения, предвидени в Директива 95/46/ЕО, по-конкретно правата, определени в член 10, член 11, параграф 1, член 12 и член 21 от нея, за да опазят интересите, посочени в член 13, параграф 1, буква д) от същата директива, като се има предвид потенциалната загуба на приходи за държавите членки и изключителното значение на информацията, покривана от настоящия регламент, за ефективността на борбата срещу измамите. Държавите членки следва да бъдат задължени да прилагат тези ограничения, доколкото те са необходими и пропорционални. (19)  С оглед на ефективното прилагане на настоящия регламент може да бъде необходимо да се ограничи обхватът на някои права и задължения, предвидени в Директива 95/46/ЕО, по-конкретно правата, определени в член 10, член 11, параграф 1, член 12 и член 21 от нея, за да се защитят интересите, посочени в член 13, параграф 1, буква д) от същата директива, като се има предвид потенциалната загуба на приходи за държавите членки и изключителното значение на информацията, обхваната от настоящия регламент, за ефективността на борбата с измамите. Държавите членки следва да бъдат задължени да прилагат тези ограничения, доколкото те са необходими и пропорционални. Като се има предвид необходимостта от запазване на доказателства в случаите на предполагаеми фискални нередности или на измама, както и за да се предотврати възпрепятстването на правилната оценка на съответствието със законодателството в областта на акцизите, в хода на обмена на лични данни по силата на настоящия регламент следва да е възможно при необходимост да се ограничат задълженията на администратора на лични данни и правата на субекта на данните, отнасящи се до предоставяне на информация, достъп до данни и публичност на операциите по обработка. Изменение 5 Предложение за регламент Съображение 20 (20)  За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на член 8, член 16, член 19, член 20, член 21 и член 34 от настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията. (20)  За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на настоящия регламент и да се определят основните категории данни, които могат да бъдат обменяни от държавите членки по силата на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията. Изменение 6 Предложение за регламент Съображение 20 a (ново) (20a)  Обработката на лични данни, отнасящи се до правонарушения, наказателни присъди или мерки за сигурност, се извършва в съответствие с член 8, параграф 5 от Директива 95/46/ЕО или член 10, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 45/2001. Изменение 7 Предложение за регламент Съображение 22 (22)  Необходимо е да се наблюдава и оценява функционирането на настоящия регламент. С оглед на това следва да се предвиди разпоредба за събирането на статистическа и друга информация от държавите членки и за съставянето на редовни доклади от Комисията. (22)  Необходимо е да се наблюдава и оценява функционирането на настоящия регламент. С оглед на това следва да се предвиди разпоредба за събирането на статистическа и друга информация от държавите членки и за съставянето на редовни доклади от Комисията. Събирането на данни от държавите членки и докладите на Комисията следва да се представят ежегодно и да се предоставят както на Европейския парламент, така и на Съвета. Изменение 8 Предложение за регламент Съображение 25 a (ново) (25a)  Комисията следва да установи нов форум за ДДС и акцизите, подобен на Съвместния форум на ЕС по трансферното ценообразуване (СФТЦ), в рамките на който дружествата да могат да разглеждат въпроси, свързани с корпоративния ДДС, както и спорове между държавите членки. Изменение 9 Предложение за регламент Член 8 - параграф 3 3.  Искането, посочена в параграф 1, може да включва мотивирано искане за конкретно административно разследване. Ако запитаният орган реши, че извършването на административно разследване не е необходимо, той уведомява незабавно запитващия орган за причините за своето решение. 3.  Искането, посочено в параграф 1, може да включва мотивирано искане за конкретно административно разследване. Изменение 10 Предложение за регламент Член 8 - параграф 5 5.  Запитаният орган може да поиска запитващият орган да предостави доклад за последващото действие, предприето от запитващата държава членка въз основа на предоставената информация. Ако има отправено такова искане, запитващият орган изпраща такъв доклад възможно най-бързо, без да се накърняват правилата за опазване на тайна и защита на данните, приложими в неговата държава членка, при условие че това не му налага непропорционална тежест. 5.  Запитаният орган може да поиска запитващият орган да предостави доклад за последващото действие, предприето от запитващата държава членка въз основа на предоставената информация. Ако има отправено такова искане, запитващият орган изпраща такъв доклад възможно най-бързо, без да се накърняват правилата за опазване на тайна и защита на данните, приложими в неговата държава членка. Изменение 11 Предложение за регламент Член 9 - параграф 4 4.  Когато използването на документ за административна взаимопомощ не е практично, обменът на съобщения може да се извършва частично или изцяло по други начини. При такива изключителни случаи съобщението се придружава с обяснение за това защо използването на документа за административна взаимопомощ не е било практично. 4.  Когато използването на документ за административна взаимопомощ не е практично, обменът на съобщения може да се извършва частично или изцяло по други начини. При такива изключителни случаи, когато запитаният орган счете това за необходимо, съобщението се придружава от обяснение на причините, поради които използването на документа за административна взаимопомощ не е било практично. Изменение 13 Предложение за регламент Член 13 - параграф 1 1.  С оглед обмена на информацията, необходима за правилното прилагане на законодателството в областта на акцизите, две или повече държави членки могат да се споразумеят въз основа на анализ на риска за извършването на паралелен контрол на собствената си територия относно задълженията за акциз на един или повече стопански субекти или други лица, които са от общ или допълващ се интерес в случаите, когато този контрол е по-ефикасен от контрола, осъществяван само от една държава членка. 1.  С цел осигуряване на правилното прилагане на законодателството в областта на акцизите, две или повече държави членки могат, когато е целесъобразно, да се споразумеят въз основа на анализ на риска за извършването на паралелен контрол на собствената си територия относно задълженията за акциз на един или повече стопански субекти или други лица, които са от общ или допълващ се интерес в случаите, когато този контрол е по-ефикасен от контрола, осъществяван само от една държава членка. Изменение 15 Предложение за регламент Член 15 – параграф 4 – алинея 1 – буква а) а) точните категории информация, която се обменя съгласно член 15, параграф 1; а) точните категории информация, която да се обменя съгласно член 15, параграф 1, с оглед създаване на изчерпателен списък на информация, който да се актуализира два пъти годишно с цел привеждането му в съответствие с новите изисквания по отношение на обмена. Изменение 16 Предложение за регламент Член 16 – параграф 1 – алинея 2 За тази цел те могат да използват компютризираната система, когато системата може да обработи такава информация. За тази цел е желателно да се използва компютризираната система, когато системата може да обработи такава информация. Изменение 17 Предложение за регламент Член 16 - параграф 2 2.  Органът, изпратил информация до друг орган съгласно параграф 1, може да изисква органът да представи доклад за последващи действия, предприети от запитващата държава членка въз основа на предоставената информация. Ако се отправи такова искане, другият орган, без да накърнява правилата за опазване на тайна и защита на данните, приложими в неговата държава членка, изпраща такъв доклад във възможно най-кратък срок, при условие че това не му налага непропорционална административна тежест. 2.  Органът, изпратил информация до друг орган съгласно параграф 1, може да изисква органът да представи доклад за последващи действия, предприети от запитващата държава членка въз основа на предоставената информация. Когато органът е предал информацията в резултат на установяването на необичайна, но икономически значима нередност, той изисква такъв доклад за последващи действия. Ако се отправи такова искане, другият орган, без да накърнява правилата за опазване на тайна и защита на данните, приложими в неговата държава членка, изпраща такъв доклад във възможно най-кратък срок, при условие че това не му налага непропорционална административна тежест. Изменение 18 Предложение за регламент Член 19 – параграф 2 – буква б) б) името и адреса на стопанския субект или помещенията; б) името и адреса на стопанския субект или помещенията,или – за регистрираните получатели съгласно параграф 1, буква а), точка ii) – адреса за доставки, утвърден от компетентния орган на държавата членка по регистрация; Изменения 19 и 20 Предложение за регламент Член 23 Исканията за взаимопомощ, включително исканията за уведомяване и приложените документи, могат да бъдат изготвени на всеки език, договорен между запитания и запитващия орган. Исканията се придружават от превод на официалния език или на един от официалните езици на държавата членка, в която е установен запитаният орган, само ако запитаният орган предостави обосновано обяснение на необходимостта от превод. Исканията за взаимопомощ, включително исканията за уведомяване и приложените документи, могат да бъдат изготвени на всеки език, предварително договорен между запитания и запитващия орган. Исканията се придружават от превод на официалния език или на един от официалните езици на държавата членка, в която е установен запитаният орган, само ако запитаният орган предостави подходящо обосновано обяснение на необходимостта от превод. Изменение 21 Предложение за регламент Член 25 - параграф 3 3.  Компетентният орган на държава членка може да откаже да изпрати информация, ако запитващата държава членка не може поради правни причини да предостави подобна информация. заличава се Изменение 22 Предложение за регламент Член 25 - параграф 4 4.  Предоставянето на информация може да бъде отказано, когато това би довело до разкриване на търговска, промишлена или професионална тайна или на търговски процес, или когато нейното разкриване би било в противоречие с обществения ред. Държавите членки нямат право да отказват да предоставят информация за стопански субект единствено поради причината, че тази информация се държи от банка или друга финансова институция, от лице, посочено или действащо като агент или доверено лице, или защото се отнася до капиталови дялове на юридическо лице. 4.  Предоставянето на информация може да бъде отказано, когато това явно би довело до разкриване на търговска, промишлена или професионална тайна или на търговски процес, или когато нейното разкриване би било в противоречие с обществения ред.. Държавите членки нямат право да отказват да предоставят информация за стопански субект единствено поради причината, че тази информация се държи от банка или друга финансова институция, от лице, посочено или действащо като агент или доверено лице, или защото се отнася до капиталови дялове на юридическо лице. Изменение 23 Предложение за регламент Член 28 – параграф 2 – алинея 2 При все това компетентният орган на държавата членка, предоставяща информацията, разрешава нейното използване за други цели в държавата членка на запитващия орган, ако законодателството на държавата членка на запитания орган допуска използването на информацията за подобни цели в посочената държава членка. При все това компетентният орган на държавата членка, предоставяща информацията, може да разреши нейното използване за други цели в държавата членка на запитващия орган, ако законодателството на държавата членка на запитания орган допуска използването на информацията за подобни цели в посочената държава членка. Изменение 24 Предложение за регламент Член 28 – параграф 4 – алинея 1 4.  По отношение на всяко съхранение и всеки обмен на информация от страна на държавите членки, посочено в настоящия регламент, се прилагат националните разпоредби за изпълнение на Директива 95/46/ЕО. 4.  По отношение на обработката на лични данни от страна на държавите членки, посочена в настоящия регламент, се прилагат националните разпоредби за изпълнение на Директива 95/46/ЕО. Изменение 25 Предложение за регламент Член 32 - параграф 2 2.  При условие, че заинтересованата трета страна е поела законово задължение да предостави исканата помощ при събирането на доказателства за транзакции от неправомерен характер, за които се предполага, че нарушават законодателството в областта на акцизите, информацията, получена съгласно настоящия регламент може да се изпрати на третата страна, със съгласието на компетентните органи, които са предоставили информация, в съответствие с националното им законодателство, за същите цели, за които е предоставена информация и в съответствие с Директива 95/46/ЕО, особено разпоредбите във връзка с предаването на лични данни на трети страни, и националните правни мерки за изпълнение на директивата. 2.  При условие, че заинтересованата трета страна е поела законово задължение да предостави исканата помощ при събирането на доказателства за транзакции от неправомерен характер, за които се предполага, че нарушават законодателството в областта на акцизите, информацията, получена съгласно настоящия регламент, може да се изпрати от компетентен орган на държава членка на третата страна, със съгласието на компетентните органи, които са предоставили информацията в съответствие с националното им законодателство, за същите цели, за които е предоставена информация и в съответствие с Директива 95/46/ЕО, включително разпоредбите във връзка с предаването на лични данни на трети страни, и националните правни мерки за изпълнение на директивата. Изменение 26 Предложение за регламент Член 34 - параграф 1 1.  Държавите членки и Комисията разглеждат и оценяват прилагането на настоящия регламент. За тази цел Комисията редовно съставя обобщение на опита на държавите членки, за да се подобри работата на системата, установена с настоящия регламент. 1.  Държавите членки и Комисията разглеждат и оценяват прилагането на настоящия регламент. За тази цел Комисията редовно сравнява и анализира опита на държавите членки, за да се подобри работата на системата, установена с настоящия регламент. Изменение 27 Предложение за регламент Член 34 – параграф 1 а (нов) 1a.  До 31 декември 2012 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно измамите в областта на акцизите и при необходимост изменения към настоящия регламент. Изменение 28 Предложение за регламент Член 34 – параграф 2 – алинея 2 С оглед на оценяването на ефективността на тази система за административно сътрудничество при ефективното прилагане на законодателството в областта на акцизите и борбата срещу избягването на плащане и измамите с акцизи, държавите членки съобщават на Комисията всяка налична информация, различна от информацията, посочена в първата алинея. С оглед на оценяването на ефективността на тази система за административно сътрудничество при ефективното прилагане на законодателството в областта на акцизите и борбата срещу избягването на плащане и измамите с акцизи, държавите членки съобщават на Комисията всяка налична информация, различна от информацията, посочена в първата алинея. Изменение 29 Предложение за регламент Член 37 На всеки пет години считано от датата на влизане в сила на настоящия регламент, и по-конкретно въз основа на информацията, предоставена от държавите членки, Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на настоящия регламент. На всеки три години считано от датата на влизане в сила на настоящия регламент, и по-конкретно въз основа на информацията, предоставена от държавите членки, Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на настоящия регламент.

Резолюция на Европейския парламент от 29 март 2012 г. относно бюджетната прогноза за приходите и разходите на Европейския парламент за финансовата 2013 година (2012/2006(BUD))

P7_TA(2012)0109 A7-0062/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 314 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид Регламент (ЕО, Eвратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности(1), и по специално член 31 от него,

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2012 г. относно насоките за бюджетната процедура за 2013 година – раздели I, II, IV, V, VI, VII, VIII, IX и Х(3),

–  като взе предвид доклада на генералния секретар до Бюрото относно изготвянето на предварителния проект на бюджетна прогноза на Европейския парламент за финансовата 2013 година,

–  като взе предвид предварителния проект на бюджетна прогноза, изготвен от Бюрото на 12 март 2012 г. съгласно член 23, параграф 7 и член 79, параграф 1 от Правилника за дейността на Парламента,

–  като взе предвид проекта на бюджетна прогноза, изготвен от комисията по бюджети съгласно член 79, параграф 2 от Правилника за дейността на Парламента,

–  като взе предвид член 79 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A7-0062/2012),

A.  като има предвид, че таванът на функция 5 от многогодишната финансова рамка (МФР) за бюджета на Съюза за 2013 г. е 9 181 милиона евро по текущи цени(4);

Б.  като има предвид, че присъединяването на Хърватия ще има последици за бюджета на Парламента за 2013 г., по-конкретно по отношение на средствата за новите членове на ЕП и набирането на персонал;

В.  като има предвид, че в контекст на тежко бреме на държавния дълг и ограничения в момент, когато продължават да се полагат усилия за бюджетна консолидация на национално равнище, Парламентът следва да покаже бюджетна отговорност и самоограничение, вземайки под внимание писмото от 23 януари 2012 г. на г-н Lewandowski, член на Комисията, до председателите на институциите на Съюза;

Г.  като има предвид, че е особено важно комисията по бюджети и Бюрото да продължават засиленото сътрудничество в рамките на годишната бюджетна процедура в съответствие с членове 23 и 79 от Правилника за дейността на Парламента;

Д.  като има предвид, че прерогативите на пленарните заседания по отношение на приемането на бюджетната прогноза и окончателния бюджет се запазват напълно, в съответствие с Договора и Правилника за дейността;

Е.  като има предвид, че на 6 и 13 март 2012 г. бяха проведени заседания за предварително съгласуване и съгласуване между делегации на Бюрото и комисията по бюджети;

Обща рамка и общ бюджет

1.  Приветства доброто сътрудничество между Бюрото и комисията по бюджети по време на текущата бюджетна процедура и споразумението, постигнато на заседанието за съгласуване от 13 март 2012 г.;

2.  Счита, че работните места на Парламента следва да бъдат ограничени до едно седалище за неговите членове и длъжностни лица; призовава Съвета да вземе предвид исканията, които бяха изразени вече няколко пъти от Парламента и гражданите на Съюза, относно необходимостта да се определи едно седалище за членовете и длъжностните лица на ЕП и които бяха отново отправени в параграф 7 от резолюцията на Парламента от 16 февруари 2012 г. относно насоките за бюджетната процедура за 2013 година, в частта с разделите, различни от раздела за Комисията;

3.  Отбелязва, че размерът на предварителния проект на бюджетна прогноза за финансовата 2013 година, предложен от генералния секретар в неговия доклад до Бюрото, възлиза на 1 768 731 441 EUR; отбелязва, че размерът на предложеното увеличение е 2,96 % спрямо бюджета за 2012 г.;

4.  Приветства положените усилия да се представи реалистична прогноза и потвърждава факта, че Бюрото има готовност да одобри допълнителни икономии спрямо първоначалната сума, предложена в доклада на генералния секретар; подчертава, че целта на преговорите за бюджета следва да бъде постигането на максимална ефективност; вследствие на споразумението, постигнато от Бюрото и комисията по бюджети на заседанието за съгласуване на 13 март 2012 г., определя общото равнище на бюджетната прогноза за финансовата 2013 година на 1 759 391 671 EUR, което съответства на увеличение от 1,9 % спрямо бюджета за 2012 г., като се изключат разходите за присъединяването на Хърватия; настоява освен това, че са необходими строг бюджетен контрол, тясно сътрудничество с комисията по бюджети и определяне на възможности за допълнителни икономии по време на настоящата бюджетна процедура;

Специфични въпроси

5.  Приветства предложените икономии във връзка с пътуванията на персонала и преразпределенията в щатното разписание;

6.  Приветства икономиите от приблизително 3,5 милиона евро във връзка с парламентарните сътрудници, предложени в доклада на генералния секретар до членовете на Бюрото относно предварителния проект на бюджетна прогноза на Европейския парламент за финансовата 2013 година; отбелязва, че тези икономии отчитат равнището на изпълнение на разходите по този бюджетен ред през 2011 г.;

7.  Отбелязва плановете за провеждането на информационна кампания за изборите през 2014 г.; изисква допълнителна информация, която да му бъде представена своевременно;

8.  Приветства инициативата на генералния секретар, предприета през 2011 г., който предложи реорганизация на дейностите по писмен и устен превод; счита, че такава инициатива ще доведе до значителни икономии в бюджета за 2012 г. и призовава тя да бъде продължена през 2013 г.; защитава при все това принципа на езиковото многообразие и подчертава уникалния характер на Парламента по отношение на потребностите от устен и писмен превод; подчертава освен това значението на междуинституционалното сътрудничество в тази област;

9.  Настоятелно призовава администрацията да представи независима оценка на бюджета на Парламента с цел определяне на възможностите за икономии по всички бюджетни редове, както и да предостави тази оценка на комисията по бюджети най-късно през септември 2012 г.; за целта припомня на генералния секретар и на Бюрото своето искане за актуализация на доклада на генералния секретар от 2002 г. до Бюрото относно разходите за поддържане на три места на работа; припомня освен това на генералния секретар и на Бюрото своето искане за създаването на работна група във възможно най-кратък срок; счита, че групата следва да обсъди, наред с другото, констатациите относно пътуванията на членовете на Парламента, посочени в доклада, за който беше отправено искане и който се очаква да бъде завършен до 31 март 2012 г., резултатите от сравнително проучване на бюджетите на представителна извадка на парламентите на държавите членки и бюджета на Конгреса на САЩ и финансирането на политиката в областта на сградния фонд; припомня, че заключенията, направени от групата, следва да се приведат в изпълнение незабавно;

10.  Изисква изготвянето на доклад за икономиите, реализирани при изпълнението на бюджета за 2012 г., в съответствие с призивите за икономии, изразени в неговата позиция от 26 октомври 2011 г. по проекта на бюджет за финансовата 2012 година, във вида, в който е изменен от Съвета – всички раздели(5); очаква този доклад да бъде предаден на комисията по бюджети най-късно до 31 август 2013 г.;

11.  Подчертава готовността си да допринася активно за поддържане на бюджетната дисциплина чрез замразяване на всички бюджетни редове, свързани с пътувания, и като не се индексират индивидуалните надбавки на членовете на ЕП до края на законодателния мандат;

12.  Отбелязва засиленото участие на членовете на ЕП в незаконодателната дейност, както е предвидено в Правилника за дейността, което ангажира значителни ресурси на Парламента и на другите институции на Съюза; изисква от Бюрото и генералния секретар да направят анализ на този факт преди приемането на бюджета на Парламента за 2013 г. и да представят възможни начини за ограничаване на увеличената натовареност;

13.  Счита, че следва да се разгледа възможността за допълнителна реорганизация на методите на работа на Парламента; отново изразява убеждението си, че биха могли да се постигнат значителни икономии чрез определянето на едно седалище за Парламента; подчертава, че Парламентът следва да има правото да определя реда и условията за собствената си работа; призовава генералния секретар да приведе в изпълнение евентуално преразглеждане на календара за заседанията на комисиите и командировките на делегациите; призовава освен това генералния секретар да проучи евентуални нови възможности за икономии по отношение на делегациите; ако тези промени могат да бъдат осъществени през 2012 г., изисква администрацията да предостави на комисията по бюджети описание на икономиите, реализирани през 2012 г. в тези области;

14.  Отбелязва високото ниво на бюджетните кредити, предложени за продължаване на многогодишната стратегия за ИКТ; разбира, че приключването на започваните понастоящем проекти би могло да отнеме няколко години; приветства стартирането на програмата „Електронна комисия“ (e-committee); доколкото му е известно понастоящем се подготвя пилотна схема за програмата „Електронни заседания“ (e-meetings); изисква допълнителна информация за вероятните разходи за тази програма и кога ще започне тя да се прилага пълноценно; призовава на комисията по бюджети да бъде представен анализ на разходите и ползите от проекта за заседания без документи на хартиен носител; насърчава своята администрация да продължава да прилага политики, които ще дадат възможност на членовете на ЕП да използват ефективни инструменти, основани на новите технологии, и подкрепят законодателния процес по-ефективно, по-специално чрез привеждането в действие на системата за управление на знанията; по същата причина призовава за по-често използване на видеоконферентна връзка, което би спомогнало за допълнително намаляване на пътните разходи на членовете на ЕП и на служителите;

15.  Отбелязва, че създаването на Дирекция за подкрепа за демокрацията е насочено към подобряване на взаимодействието между различните вътрешни служби, занимаващи се с въпроси, свързани с демокрацията; очаква взетото решение да направи организацията на службите по-прозрачна, съгласувана и ефикасна; настоява, че реорганизацията на службите трябва да бъде неутрална от гледна точка на бюджета;

16.  Отбелязва условията, определени в Регламента относно финансирането на политическите партии(6); изразява загриженост, че „принципите, на които се основава Европейският съюз, а именно принципите за свобода, демокрация, зачитане на основните човешки права и свободи и правова държава“ не се спазват напълно; настоява, че финансиране от Парламента следва да се предоставя само на партиите, които стриктно се придържат към основните принципи на Съюза и на Хартата на основните права; изисква следователно условията да бъдат съответно преразгледани;

17.  Като има предвид нивата на усвоените през 2011 и 2010 г. средства и необходимостта от бюджетни икономии в момент на криза, счита, че всички бюджетни кредити, свързани с представителните разходи за бюджетната 2013 година, следва да бъдат замразени и да подлежат на строг контрол;

18.  Отбелязва, че съгласно споразумението, постигнато от Бюрото и комисията по бюджети на заседанието за съгласуване от 13 март 2012 г., резервът от 3 милиона евро за приоритетни проекти в процес на реализация (глава 10 6) бе премахнат от бюджетната прогноза;

19.  Отбелязва, че равнището на бюджетните кредити, предложени в предварителния проект на бюджетна прогноза за резерва за EMAS, е значително увеличено в сравнение с равнището за 2012 г.; изисква подробно обяснение за това увеличение най-късно през август 2012 г.;

Сгради

20.  Съзнава, че проектът за разширяване на сграда KAD е мащабно начинание за Парламента, чиято цел е да се рационализира администрацията на Парламента в Люксембург с цел създаването на взаимодействия; изразява загриженост, че ново изоставане в неговото изпълнение би могло да доведе до значителни по размер допълнителни разходи; по тази причина призовава на комисията по бюджети да се предоставя във възможно най-кратък срок актуална информация относно графика на проекта до неговото приключване (планирано за 2017 г. най-късно), промените в прогнозните разходи по проектите KAD I и KAD II от 2008 г. насам в сравнение с първоначалната прогноза, напредъка на работата по проекта, както и информация за възникнали неочаквани промени; счита, че при създаването на нови длъжности, свързани конкретно с проекта, следва да се търси баланс между длъжностите, предвидени само за периода на неговото изпълнение, и постоянните длъжности; освен това подчертава необходимостта да се отчитат промените и настоява да бъде консултиран преди вземането на решения за увеличаване на финансирането на проекта и за създаването на нови длъжности;

21.  Приветства преразглеждането на очакваните текущи разходи на Дома на европейската история; отбелязва, че в бюджета за 2013 г. е включено значително увеличение на средствата за неговото финансиране, като се има предвид фактът, че откриването му е предвидено за 2014 г.; изразява загриженост относно очакваните разходи за разработване, поради което изисква стриктно придържане към минималните разходи, без да се превишават сумите, посочени в бюджетната прогноза; счита, че Парламентът следва да търси възможни източници на финансиране, които да са различни от собствения му бюджет; освен това, като има предвид писмото от председателя на Европейската комисия от 28 септември 2011 г., очаква най-късно през август 2013 г. да бъде подписано конкретно споразумение за съвместно финансиране на текущите разходи;

22.  Отбелязва, че в бюджетната включва 22-процентно увеличение в сравнение с 2012 г. за изпълнението на „политика за засилена поддръжка“; изисква от генералния секретар повече подробности относно тази политика и за това как ще бъдат използвани предложените бюджетни кредити; разбира, че е необходимо някои сгради да бъдат обновени; призовава при все това за по-подробна информация относно графика и разходите за политиката за обновяване на сградите;

o
o   o

23.  Приема бюджетната прогноза за финансовата 2013 година;

24.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и бюджетната прогноза съответно на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1. (2) ОВ C 139, 14.6.2006 г., стр. 1. (3) Приети текстове, P7_TA(2012)0050. (4) Таванът на функция 5 включва вноските на персонала по пенсионноосигурителната схема. (5) Приети текстове, P7_TA(2011)0461. (6) Регламент (ЕО) № 2004/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно статута и финансирането на политическите партии на европейско равнище (ОВ L 297, 15.11.2003 г., стр. 1).

Резолюция на Европейския парламент от 29 март 2012 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията в съответствие с точка 28 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (заявление EGF/2011/006 ES/ Comunidad Valenciana ‐ строителство на сгради, подадено от Испания) (COM(2012)0053 – C7-0044/2012 – 2012/2023(BUD))

P7_TA(2012)0110 A7-0066/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и Съвета (COM(2012)0053 – C7-0044/2012),

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление(1) (МИС of 17 май 2006 г.), и по-специално точка 28 от него,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1927/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията(2) (Регламента за ЕФПГ),

–  като взе предвид резултатите от тристранната процедура съгласно точка 28 от МИС от 17 май 2006 г,

–  като взе предвид писмото на комисията по заетост и социални въпроси,

–  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A7-0066/2012),

А.  като има предвид, че Европейският съюз създаде законодателни и бюджетни инструменти, за да осигури допълнителна подкрепа за работници, които са засегнати от последиците от големи структурни изменения в световната търговия, и да ги подпомогне при повторното им професионално интегриране на пазара на труда;

Б.  като има предвид, че обхватът на ЕФПГ беше разширен за подадените след 1 май 2009 г. заявления, за да се включи подкрепа за работниците, чието съкращаване е пряк резултат от глобалната финансова и икономическа криза;

В.  като има предвид, че финансовата помощ на Съюза за съкратените работници следва да бъде динамична и да се предоставя по възможно най-бърз и най-ефикасен начин, в съответствие със Съвместната декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията, приета по време на заседанието по съгласуване на 17 юли 2008 г., и при надлежно спазване на МИС от 17 май 2006 г. по отношение на вземането на решения за мобилизиране на средства от ЕФПГ;

Г.  като има предвид, че Испания поиска помощ във връзка с 1138 случая на съкращения, всички в целевата група за получаване на помощ в 513 предприятия, извършващи дейност в рамките на разделение 41 на NACE Revision 2 („Строителство на сгради“)(3) в региона по NUTS II Comunidad Valenciana (ES52) в Испания;

Д.  като има предвид, че заявлението отговаря на критериите за допустимост, определени в Регламента за ЕФПГ;

1.  Отправя искане към заинтересованите институции да положат необходимите усилия за подобряване на процедурните и бюджетните разпоредби с цел ускоряване на мобилизирането на средства от ЕФПГ; оценява подобрената процедура, установена от Комисията вследствие на искането на Парламента за ускоряване на отпускането на безвъзмездни средства, насочена към представянето на бюджетния орган на оценката на Комисията относно допустимостта на заявленията за ЕФПГ наред с предложението за мобилизиране на средства от фонда; изразява надежда, че в новия регламент относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (за периода от 2014 г. до 2020 г.) ще бъдат включени допълнителни подобрения на процедурата, както и че ще бъдат постигнати по-голяма ефикасност, прозрачност и видимост на ЕФПГ;

2.  Припомня ангажимента на институциите да осигурят безпроблемна и бърза процедура за приемането на решенията за мобилизиране на средства от ЕФПГ, като по този начин се предоставя еднократна, ограничена във времето индивидуална подкрепа, насочена към подпомагане на работниците, които са засегнати от съкращения в резултат на глобализацията и на финансовата и икономическата криза; подчертава ролята, която може да играе ЕФПГ при повторното професионално интегриране на съкратените работници на пазара на труда;

3.  Подчертава, че в съответствие с член 6 от Регламента за ЕФПГ следва да се гарантира, че ЕФПГ подкрепя дългосрочното повторно професионално интегриране на отделните съкратени работници на пазара на труда; отново заявява, че помощта от ЕФПГ не трябва да замества дейностите, които са отговорност на дружествата по силата на националното право или колективни споразумения, нито мерките за преструктуриране на дружества или сектори;

4.  Отбелязва, че предоставената информация относно съгласувания пакет персонализирани услуги, който трябва да се финансира от ЕФПГ, съдържа сведения относно взаимното допълване с действията, финансирани от структурните фондове; отново призовава Комисията да представи сравнителна оценка на тези данни и в своите годишни доклади;

5.  Приветства факта, че вследствие на многократно отправяните искания на Парламента в бюджета за 2012 г. са включени бюджетни кредити за плащания в размер на 50 000 000 EUR в бюджетния ред за ЕФПГ 04 05 01; припомня, че ЕФПГ е създаден като отделен специфичен инструмент със свои собствени цели и срокове и че следователно заслужава целево разпределение на средства, чрез което да се избегнат трансфери от други бюджетни редове, както се случваше в миналото, което може да възпрепятства постигането на целите на политиката на ЕФПГ;

6.  Приветства факта, че в съгласувания пакет от мерки е включена мярка, наречена „Съветник по въпроса на равните възможности“, с цел да се гарантира, че лични и семейни пречки не възпрепятстват работниците от целевата група да се възползват от мерките;

7.  Изразява съжаление предвид решението на Съвета да блокира удължаването на срока на действие на „дерогацията във връзка с кризата“, която допуска увеличаване на дела на съфинансирането от Съюза на 65 % от програмните разходи, за заявления, които са били подадени след крайния срок 31 декември 2011 г., и призовава Съвета да възстанови незабавно тази мярка;

8.  Одобрява приложеното към настоящата резолюция решение;

9.  Възлага на своя председател да подпише настоящото решение заедно с председателя на Съвета и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

10.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, включително и приложението към нея, на Съвета и на Комисията.

ПРИЛОЖЕНИЕ

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията в съответствие с точка 28 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (заявление EGF/2011/006 ES/ Comunidad Valenciana ‐ строителство на сгради, подадено от Испания)

(Текстът на това приложение не е възпроизведен тук, тъй като той съответства на окончателния акт, Решение 2012/261/ЕС.)

(1) ОВ С 139, 14.6.2006 г., стр. 1. (2) ОВ L 406, 30.12.2006 г., стр. 1. (3) Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2 и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета, както и на някои ЕО регламенти относно специфичните статистически области (ОВ L 393, 30.12.2006 г., стр. 1)

Решение на Европейския парламент от 29 март 2012 г. относно изменението на Правилника за дейността с оглед на развитието на отношенията на Европейския парламент с институциите, представляващи националните правителства, след влизането в сила на Договора от Лисабон (2011/2266(REG))

P7_TA(2012)0111 A7-0039/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид писмото на своя председател от 4 март 2011 г.,

–  като взе предвид членове 211 и 212 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на Комисията по конституционни въпроси (A7-0039/2012),

1.  Реши да внесе в своя правилник следните изменения;

2.  Напомня, че настоящите изменения влизат в сила на първия ден от следващата месечна сесия;

3.  Възлага на своя председател да предаде за сведение настоящото решение на Съвета и на Комисията.

Текст в сила   Изменение Изменение 1 Правилник за дейността на Европейския парламент Член 116 – параграф 1 1.  В рамките на всяка месечна сесия се отделя време за въпроси към Съвета и Комисията в момент, определен от Парламента по предложение на Председателския съвет. 1.  В рамките на всяка месечна сесия се отделя време за въпроси към Комисията в момент, определен от Парламента по предложение на Председателския съвет. Изменение 2 Правилник за дейността на Европейския парламент Член 116 – параграф 2 2.  В рамките на една месечна сесия всеки член на Парламента има право да задава само един въпрос към Съвета и един към Комисията. 2.  В рамките на една месечна сесия всеки член на Парламента има право да задава само един въпрос към Комисията. Изменение 3 Правилник за дейността на Европейския парламент Член 116 – параграф 5 5.  В съответствие с насоките, установени от Председателския съвет, може да се отдели специално време за въпроси към председателя на Комисията, към заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и към председателя на Еврогрупата. 5.  В съответствие с насоките, установени от Председателския съвет, може да се отдели специално време за въпроси към Съвета, към председателя на Комисията, към заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и към председателя на Еврогрупата. Изменение 4 Правилник за дейността на Европейския парламент Приложение II – част А – параграф 1 – тире 2 – са от компетентността и отговорността на Комисията и на Съвета и са от общ интерес; – са от компетентността и сферата на отговорност на адресатите и са от общ интерес; Изменение 5 Правилник за дейността на Европейския парламент Приложение II – част А – параграф 1 – тире 2 а (ново) - се отнасят, когато става дума за специфични въпроси до Съвета, по-специално до неговите функции за определяне, координиране или изпълнение на политиките на Съюза или до неговите правомощия в рамките на процедурите по назначаване или във връзка с функционирането на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза или с преразглеждане на договорите, Изменение 6 Правилник за дейността на Европейския парламент Приложение II – част А – параграф 2 2.  Не се допуска въпрос, свързан с тема, която вече е включена в дневния ред за обсъждане с участието на заинтересуваната институция. 2.  Не се допуска въпрос, свързан с тема, която вече е включена в дневния ред за обсъждане с участието на заинтересуваната институция или въпрос, свързан с упражняването на законодателните и бюджетните функции на Съвета, посочени в член 16, параграф 1, първо изречение от Договора за Европейския съюз.

Резолюция на Европейския парламент от 29 март 2012 г. относно положението в Беларус (2012/2581(RSP))

P7_TA(2012)0112 RC-B7-0178/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Беларус, по-специално тези от 16 февруари 2012 г.(1), 15 септември 2011 г.(2), 12 май 2011 г.(3), 10 март 2011 г.(4), 20 януари 2011 г.(5), 10 март 2010 г.(6) и 17 декември 2009 г.(7),

–  като взе предвид решението на Съвета от 23 март 2012 г. относно засилване на ограничителните мерки срещу режима в Беларус,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 1– 2 март 2012 г., с които се изразява дълбока загриженост относно допълнителното влошаване на положението в Беларус,

–  като взе предвид Решение 2012/126/ОВППС на Съвета от 28 февруари 2012 г. за изпълнение на Решение 2010/639/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Беларус(8),

–  като взе предвид изявлението от 28 февруари 2012 г. на върховния представител Катрин Аштън относно решението й, както и решението на полското правителство, съответно ръководителят на делегацията на ЕС в Минск и полският посланик в Беларус да бъдат отзовани,

–  като взе предвид Решение 2012/36/ОВППС на Съвета от 23 януари 2012 г. за изменение на Решение 2010/639/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Беларус(9),

–  като взе предвид Резолюция № 1857(2012) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 25 януари 2012 г. относно положението в Беларус, която осъжда непрекъснатото преследване на членове на опозицията и тормоза над активисти на гражданското общество, независими медии и защитници на правата на човека в Беларус,

–  като взе предвид Резолюция 17/24 на Съвета на ООН по правата на човека от 17 юни 2011 г. относно положението на правата на човека в Беларус, която осъжда нарушенията на правата на човека преди, по време на и след президентските избори в Беларус и призовава правителството на Беларус да прекрати „преследването“ на лидери на опозицията,

–  като взе предвид декларацията от срещата на високо равнище за Източното партньорство, приета в Прага на 7 – 9 май 2009 г., и декларацията относно положението в Беларус, приета по време на срещата на високо равнище за Източното партньорство, проведена на 30 септември 2011 г. във Варшава,

–  като взе предвид съвместното изявление на министрите на външните работи на Вишеградската група, Естония, Латвия и Литва, направено на 5 март 2012 г. в Прага,

–  като взе предвид изявлението на Националната платформа на Беларус на форума на гражданското общество на Източното партньорство, направено на 2 март 2012 г. в Минск,

–  като взе предвид решението, взето на ежегодния конгрес на Международната федерация по хокей на лед, проведен в Берн през май 2009 г., Световният шампионат по хокей на лед през 2014 г. да се проведе в Беларус, независимо от преследването на политическите противници на Александър Лукашенко и от широко разпространените злоупотреби с правата на човека в Беларус,

–  като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че декларацията от срещата на високо равнище за Източното партньорство, проведена в Прага, потвърди ангажиментите, наред с другото, на Беларус към принципите на международното право и основните ценности, включително демокрацията, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека и основните свободи;

Б.  като има предвид, че политическата ситуация в Беларус е в процес на сериозно влошаване след президентските избори на 19 декември 2010 г., като срещу членове на демократичната опозиция, независими медии, активисти на гражданското общество и защитници на правата на човека се предприемат репресивни мерки, независимо от многократните призиви от страна на международната общност за незабавно прекратяване на тези мерки;

В.  като има предвид, че Uladzislau Kavalyou и Dzmitry Kanavalau, които бяха осъдени на смърт през ноември 2011 г. от Върховния съд на Република Беларус, бяха екзекутирани през март 2012 г.; като има предвид, че в Беларус при режима на Лукашенко е налице недостатъчно доверие в принципите на правовата държава и независимостта на съдебната система, както и че съдебното производство очевидно не отговаря на международно признатите стандарти; като има предвид, че смъртното наказание е нечовешки, неефективен и невъзвратим наказателен акт;

Г.  като има предвид, че на 28 февруари 2012 г., като подчертаха допълнителното влошаване на положението в Беларус, министрите на външните работи на държавите – членки на ЕС, решиха да добавят 21 държавни служители от Беларус, отговорни за репресии по отношение на гражданското общество и демократичната опозиция, към списъка с лица, подлежащи на замразяване на активите и на забрана за издаване на виза;

Д.  като има предвид, че между ЕС и Беларус ескалира безпрецедентен дипломатически конфликт, след като органите на Беларус поискаха посланикът на ЕС и полският посланик да напуснат страната и отзоваха своите посланици от Брюксел и Варшава в отговор на решението на Съвета от 28 февруари 2012 г.;

Е.  като има предвид, че в този контекст Александър Лукашенко отвърна с обидни лични нападки към министъра на външните работи на Германия, без оглед на дипломатическия етикет;

Ж.  като има предвид, че всички посланици на държавите – членки на ЕС, в Минск бяха извикани за консултации в съответните столици и че всички държави – членки на ЕС, извикаха посланиците на Беларус в своите министерства на външните работи;

З.  като има предвид, че поемането на твърд ангажимент от страна на всички държави – членки на ЕС и от други демократични държави за единни действия при нужда може да допринесе за успешното насърчаване на универсалните ценности в страни като Беларус и да ги доближи до пътя на демократичен преход;

И.  като има предвид, че подобряването на двустранните отношения с Европейския съюз зависи също така от освобождаването на всички политически затворници и от напредъка, осъществен от правителството на Беларус по отношение на изпълнението на ангажиментите му към ОССЕ и зачитането на основните права на човека, принципите на правовата държава и демократичните принципи;

Й.  като има предвид, че голям брой представители на демократичната опозиция на Беларус и активисти на гражданското общество, в това число бивши кандидат-президенти, както и изтъкнати защитници на правата на човека, продължават да бъдат в затвора по политически причини;

К.  като има предвид, че млади активисти и членове на младежки организации постоянно са подложени на натиск или на тормоз по най-различни начини, като Иван Шило, член на „Младежки фронт“, който прекара 22 дни в затвора заради миналогодишната кампания за солидарност с Дмитрий Дашкевич;

Л.  като има предвид, че на 24 февруари 2012 г. окръжен съдия във Витебск осъди опозиционния активист Сергей Коваленко на две години и един месец престой в изправително заведение с ниско ниво на сигурност по обвинение за нарушение на правилата за пробация; като има предвид, че Коваленко беше арестуван на 19 декември 2011 г. по време на годишнината от фалшифицираните президентски избори; като има предвид, че от 86 дни той провежда гладна стачка срещу несправедлива присъда и здравословното му състояние е тежко;

М.  като има предвид, че органите на Беларус нарушават член 30 от Конституцията на Беларус и ограничават правото на свободно движение на гражданите на страната; като има предвид, че на 1 март 2012 г. Главната прокуратура на Беларус съобщи, че на гражданите на Беларус, които са подкрепили новите чуждестранни санкции срещу Беларус, може да бъде забранено да пътуват в чужбина; като има предвид, че на трима лидери и активисти от опозицията – Анатолий Лебедко, Александър Доброволски и Виктор Корниенко, както и на защитника на правата на човека Валентин Стефанович не беше разрешено да преминат границата между Беларус и Литва в периода 7 – 11 март 2012 г.;

Н.  като има предвид, че на 14 февруари 2012 г. Министерството на правосъдието на Беларус реши да откаже регистрацията на партията Беларуска християндемокрация (БХД) за четвърти път, без правни основания за това; като има предвид, че според доклади членове на БХД за първи път са получили заплахи за физическо насилие, ако не оттеглят подписите си като основатели на партията;

О.  като има предвид, че хиляди хора взеха участие в мирната демонстрация в Минск на 25 март 2012 г. по повод на Деня на свободата, за да отбележат 94 години от провъзгласяването на Народна република на Беларус през 1918 г., и като има предвид, че това показва готовността на хората да защитят смело своята позиция на беларуски граждани и да изразят своите европейски стремежи;

П.  като има предвид, че с Акта от 2011 г. за демокрацията и правата на човека в Беларус, единодушно приет от Сената на САЩ и подписан от президента Барак Обама на 3 януари 2012 г., Съединените щати призоваха Международната федерация по хокей на лед да отмени плановете си за провеждане на Световния шампионат през 2014 г. в Беларус, докато правителството на Беларус не освободи всички политически затворници;

1.  Продължава да осъжда строго влошаващото се положение с правата на човека и основните свободи, съчетано с липсата на задълбочена демократична и икономическа реформа в Беларус и ще продължава да се противопоставя на репресиите на противниците на режима в Минск;

2.  Решително осъжда екзекуцията на Uladzislau Kavalyou и Dzmitry Kanavalau, въпреки непрекъснатите вътрешни и международни протести, и призовава беларуските органи да предадат телата на двамата мъже на техните семейства, за да ги погребат; призовава беларуските органи незабавно да въведат мораториум върху смъртното наказание;

3.  Осъжда непрекъснатото преследване на защитници на правата на човека и на членове на демократичната опозиция, както и тормоза, упражняван по политически причини над активисти на гражданското общество и независимите медии в Беларус;

4.  Изисква безусловното и незабавно освобождаване на всички политически затворници; отново заявява, че не може да бъде постигнат никакъв напредък във връзка с диалога между ЕС и Беларус, без да има напредък от страна на Беларус в посока към демокрация, права на човека и правова държава и преди всички политически затворници, сред които Алес Беляцки, председател на Центъра по правата на човека „Вясна“ и заместник-председател на Международната федерация за правата на човека, двамата бивши кандидат-президенти Николай Статкевич и Андрей Санников, ръководителите на предизборните кампании на кандидат-президентите от демократичната опозиция Павел Северинец и Дмитрий Бондаренко, както и Сергей Каваленко, политически затворник, арестуван за предполагаемо нарушение и държан под домашен арест, който е провеждал продължителна гладна стачка, довела до критично влошаване на здравословното му състояние и застрашаваща пряко живота му, да бъдат безусловно освободени и техните граждански права да бъдат напълно възстановени;

5.  Подчертава, че решението за отзоваване на всички посланици на държавите – членки на ЕС от Беларус доказва, че опитите на органите на Беларус за разединяване на Европейския съюз във връзка с решенията за налагане на санкции са се оказали неуспешни;

6.  Подчертава, че поемането на твърд ангажимент от страна на всички държави – членки на ЕС, както и на други демократични държави, за единни действия при нужда може да допринесе за насърчаване на универсалните ценности в държави като Беларус и да ги доближи до пътя на демократичен преход;

7.  Осъжда обидната реплика, отправена от Александър Лукашенко към германския министър на външните работи;

8.  Изразява съжаление за списъка за забрана на пътуванията в чужбина, изготвен от правителството на Беларус, който забранява на няколко противници на режима и защитници на правата на човека да напускат страната; изразява своето съчувствие към всички хора, включени в този списък, и призовава органите на Минск да сложат край на тези практики, които нарушават основните свободи на гражданите на Беларус;

9.  Подчертава, че вместо да избере засилване на самоизолацията, Минск следва да направи правилния избор за своя народ и да се отвори за демокрацията;

10.  Призовава националните федерации по хокей на лед на държавите – членки на ЕС и всички други демократични нации да призоват настоятелно Международната федерация по хокей на лед, включително по време на заседанието на следващия й конгрес, който ще се проведе през май в Хелзинки, Финландия, да преразгледа предишното си решение за обсъждане на възможността за пренасочване към друга страна домакинството на насрочения за 2014 г. в Беларус Световен шампионат по хокей на лед, докато всички политически затворници, признати от международните организации по правата на човека като „затворници на съвестта“, не бъдат освободени и докато режимът не даде ясен знак за своя ангажимент към спазването на правата на човека и принципите на правовата държава;

11.  Приветства решението на Съвета от 28 февруари 2012 г. да засили ограничителните мерки и да добави 21 лица, отговорни за репресиите срещу гражданското общество и демократичната опозиция в Беларус, към списъка с лицата, на които е наложена забрана за пътуване и замразяване на активите;

12.  Приветства решението на Съвета от 23 март 2012 г. за засилване на ограничителните мерки срещу режима в Беларус чрез добавяне на още 12 лица, които се възползват от режима в Беларус и го подкрепят, както и на лицата, отговорни за репресиите на гражданското общество и демократичната опозиция в Беларус, към списъка на лицата, които са обект на забрана за пътуване и замразяване на активите, както и за замразяване на активите на 29 лица, подкрепящи режима;

13.  Призовава Съвета да направи оценка на последното развитие на дипломатическите отношения между ЕС и Беларус, както и на допълнителното влошаване на положението с правата на човека и основните свободи в страната, и на тази основа да приеме решение относно допълнителни ограничителни мерки, включително и целеви икономически санкции;

14.  Подчертава, че Европейският съюз и Беларус следва да поддържат добросъседски отношения и че тези отношения следва да се подкрепят силно от сериозен ангажимент на ЕС по отношение на гражданското общество и демократичната опозиция в Беларус и подкрепата му за демократичните стремежи на беларуския народ;

15.  Повтаря призива си към Комисията да подкрепи с финансови и политически средства усилията на гражданското общество в Беларус, независимите медии (включително ТВ Белсат, Европейско радио за Беларус, Радио „Рация“ и други) и неправителствените организации в Беларус, с цел насърчаване на демокрацията;

16.  Подчертава необходимостта от засилване на сътрудничеството между ЕС и неговите източни съседи в рамките на Източното партньорство, включително и неговото парламентарно измерение - Парламентарната асамблея Евронест, със споделената цел за започване на истински процес на демократизация в Беларус;

17.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, парламентите и правителствата на държавите членки, генералния секретар на ООН, Парламентарните асамблеи на ОССЕ и Съвета на Европа, на секретариата на Общността на независимите държави и на парламента и правителството на Беларус.

(1) Приети текстове, P7_TA(2012)0063. (2) Приети текстове, P7_TA(2011)0392. (3) Приети текстове, P7_TA(2011)0244. (4) Приети текстове, P7_TA(2011)0099. (5) Приети текстове, P7_TA(2011)0022. (6) ОВ C 349E, 22.12.2010 г., стр. 37. (7) ОВ C 286 E, 22.10.2010 г., стр. 16. (8) ОВ L 55, 29.2.2012 г., стр. 19. (9) ОВ L 19, 24.1.2012 г., стр. 31.

Препоръка на Европейския парламент от 29 март 2012 г. до Съвета относно механизмите за възможното създаване на Европейски фонд за демокрация (2011/2245(INI))

P7_TA(2012)0113 A7-0061/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението за препоръка до Съвета, внесено от Alexander Graf Lambsdorff от името на групата ALDE относно механизмите за възможното създаване на Европейски фонд за демокрация (B7-0391/2011),

–  като взе предвид резолюцията си от 7 юли 2011 г. относно външните политики на ЕС в полза на демократизацията(1),

–  като взе предвид членове 2, 6, 8 и 21 от Договора за Европейския съюз,

–  като взе предвид резолюцията си от 14 декември 2011 г. относно преразглеждането на Европейската политика за съседство(2), и по-специално параграф 10 от нея,

–  като взе предвид своите резолюции от 7 април 2011 г. относно прегледа на Европейската политика за съседство – Източно измерение(3) и от относно прегледа на Европейската политика за съседство - Южно измерение(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 декември 2010 г. относно годишния доклад за 2009 г. за правата на човека по света и политиката на Европейския съюз в тази област(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 април 2002 г. относно съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент относно ролята на Европейския съюз за насърчаване на правата на човека и процеса на демократизация в трети страни(6),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1889/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г за установяване на финансов инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека по света(7),

–  като взе предвид споразуменията, сключени между ЕС и трети страни, и клаузите относно правата на човека и демокрацията, съдържащи се в тях,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 18 май 2009 г. относно подкрепата за демократично управление – към подобрена рамка на ЕС,

–  като взе предвид три серии заключения на Съвета: заключенията от 22 октомври 2009 г. относно подкрепата за демокрацията във външните отношения на ЕС, заключенията от 13 декември 2010 г., съдържащи доклад за осъществения напредък през 2010 г. и списък с пилотни страни и заключенията от 20 юни 2011 г. относно европейската политика за съседство,

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 25 май 2011 г. относно „Нов отговор на промените в съседните държави“ (COM(2011)0303),

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията, озаглавено „Партньорство за демокрация и споделен просперитет с Южното Средиземноморие“ (COM(2011)0200),

–  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно европейската политика за съседство, приети на 20 юни 2011 г. на неговото 3101-во заседание,

–  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно Европейската фондация за демокрация, приети на 1 декември 2011 г., на неговото 3130-во заседание,

–  като взе предвид тематичните и географски финансови инструменти на Комисията относно демократизацията и правата на човека (като Европейският инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ), Европейската инициатива за съседство и партньорство (ЕИСП) и др.,

–  като взе предвид писмото за подкрепа за създаването на ЕФД до председателя на ЕП Jerzy Buzek и ВП/ЗП Catherine Ashton от 25 ноември 2011 г.,

–  като взе предвид член 121, параграф 3 и член 97 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по развитие (A7-0061/2012),

A.  като има предвид, че Договорите на ЕС утвърждават всеобщите права на човека и демокрацията като основополагащи ценности на Съюза и като принципи и цели на външната дейност на Съюза;

Б.  като има предвид, че принципът на интегрирането на равенството между половете се определя в член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който гласи, че във всички свои дейности Съюзът полага усилия за премахването на неравенствата и за насърчаване на равенството между мъжете и жените;

В.  като има предвид, че в своята програма за действие в областта на подкрепата за демокрацията във външните отношения на ЕС Съветът заяви, че желае да повиши последователността и ефикасността на подкрепата си, но че в това отношение е постигнат ограничен напредък;

Г.  като има предвид, че в своята резолюция от 7 юли 2011 г. относно външните политики на ЕС в полза на демократизацията, Парламентът приветства инициативата за създаването на Европейска фондация за демокрация;

Д.  като има предвид, че създаването на ЕФД беше подкрепено в писмото до председателя на ЕП Jerzy Buzek и ВП/ЗП Catherine Ashton, от няколко високопоставени защитници на правата на човека, включително лауреатите на наградата „Сахаров“, Aung San Suu Kyi и Alaksandr Milinkievic;

Е.  като има предвид, че ЕС и неговите държави-членки все още не са привели в действие истински последователен и стратегически подход по въпросите на демократизацията, който да признава подкрепата за демокрацията като въпрос със самостоятелно значение;

Ж.  като има предвид, че събитията от Арабската пролет и Източното съседство доказаха необходимостта от неотложен стратегически ангажимент от страна на ЕС по отношение на държавите с авторитарни режими и тези, които се стремят към демократични реформи, основан на нов и различен подход, целящ да възстанови доверието и да предложи навременна помощ за процеса на преход към демокрация; като има предвид, че създаването на Европейската фондация за демокрация би могло да бъде един от най-категоричните отговори на ЕС към предизвикателствата на демократизацията в съседните на нас държави и отвъд тях;

З.  като има предвид, че жените играят ключова роля в процеса на демократизация и за успеха на социалните движения;

И.  като има предвид, че неотдавнашните събития в Северна Африка и Близкия Изток доказаха, че жените са определящ фактор за демократична промяна и че правата на жените често биват нарушавани, като жените са изложени на по-голям риск от бедност и са изолирани от политическия, социалния и икономически живот на държавата си;

Й.  като има предвид, че размириците в Северна Африка и Близкия Изток подчертаха неотложната необходимост от адресиране въпросите на нестабилността и недемократичните режими в съседните на ЕС държави, като относими към собствената сигурност и стабилност на Европа;

К.  като има предвид, че е необходимо засиленият подход към подкрепа на демокрацията и правата на човека, разработен в контекста на Политиката за Съседство на ЕС и на Програмата за Промяна на ЕС, да бъде придружен от повишен капацитет, чрез който едновременно бързо и последователно да се реагира на събитията, засягащи демокрацията и принципите на правовата държава;

Л.  като има предвид, че Европейският инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДЧП) се съсредоточава върху неотложни мерки по отношение на защитниците на правата на човека в риск, включително журналисти и активисти на опозицията, както и върху дългосрочни мерки, които допълват съществуващите географски инструменти на ЕС;

M.  като има предвид, че политически партии, видни политически личности (например дисиденти, активисти на опозицията и лидери на младежки организации), социални движения и представители на гражданското общество, секторите на културата и медиите (напр. журналисти, блогъри, активисти на социалните мрежи и артисти), продължават да играят централна роля във всеки процес на демокрация и демократизация, с ясен дневен ред, насочен към подобряване на демокрацията; като има предвид, че поради недостиг на ресурси, ограничен мандат и продължителност на процедурите в рамките на ЕИДПЧ, в миналото подкрепата за тези активисти беше ограничена;

Н.  като има предвид, че Съветът по външни работи подкрепи инициативата за създаване на Европейска Фондация за Демокрация (ЕФД); като има предвид, че работните процедури са задействани своевременно към нейното създаване и е налице неотложна нужда от постигане на споразумение по конкретните оперативни аспекти;

1.  Отправя към Съвета следните препоръки, като го призовава:

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящата препоръка на Съвета и за сведение, на Комисията и държавите-членки.

(1) Приети текстове, P7_TA(2011)0334. (2) Приети текстове, P7_TA(2011)0576. (3) Приети текстове, P7_TA(2011)0153. (4) Приети текстове, P7_TA(2011)0154. (5) Приети текстове, P7_TA(2010)0489. (6) ОВ C 131 E, 5.6.2003 г., стр. 147. (7) ОВ L 386, 29.12.2006 г., стр. 1.

Резолюция на Европейския парламент от 29 март 2012 г. относно процеса на европейска интеграция на Сърбия (2011/2886(RSP))

P7_TA(2012)0114 B7-0188/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 2 март 2012 г.,

–  като взе предвид Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Република Сърбия, за което Европейският парламент даде съгласието си на 19 януари 2011 г. и което се намира във финалната фаза на процеса на ратификация от държавите-членки, както и Временното споразумение относно търговията и свързаните с нея въпроси между Европейската общност и Република Сърбия, което влезе в сила на 1 февруари 2010 г.,

–  като взе предвид Решение 2008/213/EО на Съвета от 18 февруари 2008 г. относно принципите, приоритетите и условията, които се съдържат в Европейското партньорство със Сърбия и за отмяна на Решение 2006/56/EО(1),

–  като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси от 28 февруари 2012 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 25 октомври 2010 г., в които Комисията се приканва да подготви становището си относно кандидатурата на Сърбия за членство в Европейския съюз, както и заключенията на Съвета от 5 декември 2011 г. и заключенията от заседанието на Европейския съвет от 9 декември 2011 г.,

–  като взе предвид становището на Комисията от 12 октомври 2011 г. относно кандидатурата на Сърбия за членство в Европейския съюз (SEC(2011)1208) и съобщението на Комисията от 12 октомври 2011 г., озаглавено „Стратегия за разширяване и основни предизвикателства през периода 2011-2012 г.“ (COM(2011)0666),

–  като взе предвид Резолюция 1244 (1999) на Съвета за сигурност на ООН, консултативното становище на Международния съд от 22 юли 2010 г. относно въпроса за съответствието с международното право на едностранното обявяване на независимост на Косово и резолюцията на Общото събрание на ООН от 9 септември 2010 г., която отбеляза съдържанието на становището и приветства готовността на ЕС да улесни диалога между Белград и Прищина(2),

–  като взе предвид съвместното изявление от Петата междупарламентарна среща между ЕС и Сърбия, проведена на 18-19 април 2011 г.,

–  като взе предвид споразумението за реадмисия между ЕС и Сърбия от 8 ноември 2007 г.(3) и Регламент (ЕО) № 1244/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001 за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване(4),

–  като взе предвид Решение 2011/361/ОВППС на Съвета от 20 декември 2010 г. за подписване и сключване на Споразумение между Европейския съюз и Република Сърбия за създаване на рамка за участието на Република Сърбия в операциите на Европейския съюз за управление на кризи(5);

–  като взе предвид доклада на главния прокурор на Международния наказателен трибунал за бишва Югославия (МНТБЮ), представен на 7 декември 2011 г.,

–  като взе предвид своите предишни резолюции,

–  като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че в заключенията на председателството след заседанието на Европейския съвет, проведено в Солун в периода 19 - 20 юни 2003 г., беше поет ангажимент към всички държави от Западните Балкани, че те ще се присъединят към Европейския съюз, след като изпълнят установените критерии, и този ангажимент беше повторен в подновения консенсус относно разширяването, одобрен от Европейския съвет на 14 и 15 декември 2006 г., заключенията на Съвета от 25 октомври 2010 г., както и на срещата на министрите от ЕС и Западните Балкани от 2 юни 2010 г.,

Б.  като има предвид становището си от 12 октомври 2011 г. относно кандидатурата на Сърбия за членство в ЕС, Комисията препоръча на Европейския съвет да предостави на Сърбия статут на страна кандидатка,

В.  като има предвид, че конструктивните подходи към регионалното сътрудничество и добросъседските отношения са ключови елементи от процеса на стабилизиране и асоцииране,

Г.  като има предвид, че Сърбия е в състояние да стане важен фактор за гарантиране на сигурността и стабилността в региона,

Д.  като има предвид, че двустранните въпроси не следва да представляват и да се използват като пречка в процеса на присъединяване, а следва да бъдат разглеждани в конструктивен дух, възможно най-рано, като се вземат предвид общите интереси и ценности на ЕС,

1.  Приветства решението на Съвета от 1 март 2012 г. да предостави на Сърбия статут на страна кандидатка; приветства постигнатия от Сърбия напредък в процеса на реформи и призовава Съвет да предостави на Сърбия статут на страна кандидатка на заседанието през март 2012 г., предвид на това че сръбските органи са изпълнили условията, посочени на срещата на високо равнище през декември 2011 г.; в тази връзка приветства постигнатото на 24 февруари 2012 г. споразумение между Белград и Прищина относно приобщаващото регионално сътрудничество; подчертава огромното значение на продължаването на диалога между Белград и Прищина и на добросъвестното прилагане на постигнатите споразумения;

2.  Счита, че ако по ключовия приоритет, очертан от Комисията в нейното становище, бъдат осъществени задоволителни действия и процесът на реформи продължи, преговорите със Сърбия за присъединяване към ЕС следва да започнат възможно най-скоро, като по този начин се демонстрира ангажиментът на ЕС към перспективите на страната за членство в ЕС; приветства постигнатия от Сърбия значителен напредък в посока удовлетворяване на политическите критерии от Копенхаген, който бе отчетен от Европейския съвет и припомня, че по-нататъшният напредък в процеса на европейска интеграция зависи от продължаването на напредъка в тази област и по-специално от гарантиране на демокрацията и функционирането на демократичните институции, съхраняване на правовата държава, зачитане на правата на човека, равна и ангажирана защита на всички малцинства в Сърбия в съответствие с европейските норми, поддържане на взаимоотношения на добросъседство и регионално сътрудничество, включително мирно разрешаване на двустранните проблеми, както и подобряване функционирането на пазарната икономика; призовава по-специално сръбските органи да не организират местни избори в общините в Северно Косово, тъй като това би било в разрез с международното право и с Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН; призовава сръбските органи да насърчават интеграцията на тези общини в Косово;

3.  Приветства напредъка по ратифицирането на Споразумението за стабилизиране и асоцииране и призовава останалите държави-членки на ЕС незабавно да приключат процедурите по ратификация;

4.  Подчертава значението на провеждането на справедливи и прозрачни парламентарни и местни избори, предвидени за 6 май 2012 г.; изтъква значението на възможно най-скорошното завършване на окончателния списък на допустимите гласоподаватели;

5.  Приветства предаването на съдебните органи на останалите двама бегълци, издирвани от МНТБЮ, Ратко Младич и Горан Хаджич, посредством което бе постигнато напълно задоволително сътрудничество с МНТБЮ; подчертава, че залавянето им беше не само изискване за постигането на по-нататъшен напредък от Сърбия към членството в ЕС, но преди всичко представляваше стъпка към осигуряването на правосъдие за жертвите на конфликтите в бивша Югославия през 90 -те и помирение в региона; призовава за постоянно, пълноценно и ангажирано сътрудничество с Трибунала и пълно разследване и наказателно преследване на лицата, участващи в мрежи за подкрепа, които позволиха на бегълците да се укриват толкова дълго време, особено във военните и гражданските служби за сигурност;

6.  Изразява сериозно безпокойство от развитието на нещата в северната част на Косово през втората половина на 2011 г., и по-специално насилието в резултат на събитията от юли и последвалите нападения срещу международните сили на КФОР; осъжда тези действия и напомня на сръбското правителство задълженията му да направи всичко, което е в негова власт, за предотвратяването им; отново заявява, че единствено непрекъснатите добросъвестни политически усилия и договарянето на прагматични и устойчиви решения в рамките на диалога между Белград Прищина, с посредничеството на ЕС, може да доведе до трайно премахване на напрежението в региона; напомня жизненоважното значение на стабилните взаимоотношения между малцинства и мнозинство, основаващи се на взаимното уважение; приветства в тази връзка постигнатите споразумения за свободно движение и участието на Косово в регионалните организации и призовава сръбското правителство да незабавно да се заеме с цялостното им прилагане; приветства редовния стокопоток, който стана възможен чрез приемането на митническите печати, техническия протокол за прилагането на споразумението за интегрирано управление на границите, стартирането на предоставянето от сръбските органи на EULEX на регистрите на актовете за гражданско състояние, взети от Косово, и началото на изпълнението на споразумението за свободно движение на 26 декември 2011 г. като първи положителни стъпки от изпълнението на споразуменията; приветства изявленията на президента Тадич относно необходимостта от демонтиране на барикадите и след това - частичното им отстраняване; призовава политическите лидери да възприемат конструктивен тон на изявленията си, за да не застрашат изпълнението на постигнатите споразумения и текущите преговори между Сърбия и Косово; припомня, че свободното движение на хора, стоки, идеи, услуги и капитали е основна ценност в ЕС и призовава сръбските органи да насърчават трайното премахване на останалите барикади, като осигурят възможност за свободен достъп до контролно-пропускателните пунктове и преминаване през тях, като улесняват сътрудничеството на EULEX с косовските сърби, за да могат EULEX и КФОР да изпълнят мандатите си докрай; приветства в тази връзка премахването на двете останали блокади на пътищата от сръбската страна на границата, както осъществяваните наказателни разследвания на извършителите на инцидентите от юли 2011 г.;

7.  Приветства утвърждаването на необходимостта от непрекъснат диалог между Белград и Прищина с оглед подобряване на условията на живот за хората както в Сърбия, така и в Косово, и подчертава важността на този процес за постигането на по-широко регионално сътрудничество, стабилност и динамика на процеса на присъединяване; призовава за надлежно разследване на случаите на насилие, по-специално на онези, свързани с международните сили на КФОР; припомня обаче, че всяко сътрудничество ще бъде насочено главно към разграждането на паралелните структури в Косово;

8.  Приветства факта, че сръбските граждани имат възможността да пътуват до Шенгенската зона без визи от декември 2009 г., както беше силно препоръчано от Европейския парламент; напълно подкрепя това разширяване на безвизовия режим, но все пак изразява безпокойство във връзка с увеличаването на броя на лицата, търсещи убежище в някои държави-членки на ЕС; призовава органите да увеличат усилията си за обясняване на обществото, че такива молби са недопустими, както и да открият и подведат под съдебна отговорност организаторите на „пътувания с цел получаване на убежище“; подчертава, обаче, че всички мерки за предотвратяване на злоупотребата с режима за безвизови пътувания трябва да се основават на принципите на правовата държава и не трябва неоснователно да нарушават основните права, например неоснователно да се отказва на гражданите правото да напускат страната си; призовава държавите членки на ЕС да помогнат на Сърбия в усилията й за борба с организираната престъпност във връзка трафика на лица, подаващи фалшиви молби за убежище; отбелязва също така, че Сърбия се превръща във все по-голяма степен в държава, която приема лица, търсещи убежище, и следователно се нуждае от по-ефективно управление на исканията за предоставяне на убежище;

9.  Изтъква, че голям брой от сръбските граждани, търсещи убежище в Европейския съюз, принадлежат на етнически малцинства; призовава сръбските органи да се заемат активно с разрешаването на техните проблеми, утежнени от настоящото икономическо положение и високия дял на безработицата, като улеснят приобщаването им към обществото и подобрят условията им на живот; счита, че подобни действия ще намалят и в крайна сметка ще елиминират същностните причини за големия брой молби за убежище; освен това призовава държавите членки да увеличат усилията си за борба с групировките на организираната престъпност, занимаващи се с трафик на хора, в сътрудничество с Комисията и европейските правоприлагащи органи;

10.  Припомня също така, че зачитането и защитата на малцинствата представляват важни елементи от критериите на ЕС за присъединяване; изразява съгласието си с Европейската комисия, че е необходимо подобряване на прилагането от страна на Сърбия на законовата и институционална рамка за защита на малцинствата; ето защо приветства намерението на Комисията, заявено в нейното изявление към протокола на Съвета от 28 февруари 2012 г., да наблюдава отблизо усилията на Сърбия в това отношение, и очаква нейния доклад;

11.  Подчертава първостепенното значение на борбата срещу корупцията и организираната престъпност за гарантиране на върховенството на закона в страната; приветства неотдавнашното приемане на редица свързани с борбата с корупцията закони и насърчава сръбските органи да се съсредоточат върху ефективното им прилагане; при все това изразява безпокойството си относно неприлагането и нарастващото влияние на изпълнителната власт върху работата на независимите институции и медиите; посочва, в тази връзка, че позицията на Сърбия в Индекса за възприятие на корупцията не се е подобрила през последните три години; подчертава, че за борба с корупцията е необходимо не само да се заяви, а действително да се прояви политическа воля; насърчава правителството да изгради стабилно лидерство в процеса на борба срещу корупцията; също така приветства решението на Конституционния съд, обявяващо едновременното изпълняване на няколко публични функции за противоконституционно, като стъпка към по-голяма прозрачност в публичния сектор, която води до намаляване на риска от конфликти на интереси; все пак подчертава, че преплитането на интересите на политическите партии и частните интереси допринася за запазването на системната корупция, един често срещан и все още широко разпространен проблем в региона, и призовава за надеждни резултати при съдебното преследване на високопоставени лица и за прилагане на подходяща система за защита на лицата, които докладват за такива случаи; подчертава също така, че корупцията в сектора на здравеопазването буди особена загриженост; настоятелно призовава правителството да предприеме последващи действия по констатациите за системна корупция на високо равнище, направени от Съвета за борба с корупцията и Агенцията за борба с корупцията, както и да гарантира осигуряването на достатъчно финансови и административни ресурси за тези агенции, за да могат те да вършат работата си и да обезпечават по-голяма подкрепа за стратегията за борба с корупцията;

12.  Изразява загриженост относно проектозакона за изменение и допълнение на закона за обществените поръчки, който не е в съответствие със самата стратегия на сръбското правителство за развитие на обществените поръчки; призовава сръбското правителство да даде възможност за провеждане на необходимата обществена консултация относно проектозакона и да го приведе в съответствие с официалната стратегия на правителството относно обществените поръчки и с международните норми; подчертава, че измененията на закона не следва да отслабват органа, който извършва надзор на процедурите за обществени поръчки, тъй като тази област е определена като един от най-важните източници на системна корупция в държавата;

13.  Обръща внимание на множеството докладвани нередности, по-специално в областта на приватизационния процес и на обществените поръчки, и призовава за по-активно ангажиране на правоприлагащите органи, с цел гарантиране на задълбоченото им разследване и подвеждането на извършителите под съдебна отговорност; в тази връзка обръща внимание на голямото значение на събирането на пълни и подробни данни за публичната собственост, с цел гарантиране на сигурна и предвидима бизнес среда, осигуряване на приемственост на реституцията на частната собственост, без каквато и да е дискриминация, и по- специално на етническа основа, предотвратяване на процеси, водещи до ликвидация и банкрут на частни предприятия, причинени от неуместно прилагане на данъци, преразглеждане на такива случаи и създаване на условия за справедливо обезщетение на засегнатите страни, както и предотвратяване на незаконното отчуждаване на държавни активи от частни капитали; приветства факта, че приетият закон за реабилитирането разрешава спорни въпроси относно колективната вина и че индивидуалната отговорност има превес в този закон; призовава правителството да гарантира ефективност и недискриминация в процеса на прилагането на закона за реституцията и закона за реабилитирането;

14.  Приветства приемането на закона за финансиране на политическите дейности като важна стъпка към прозрачност на политическата система и призовава за правилното му прилагане, и по-специално за установяването на ефективна система за мониторинг на сделките и налагане на ефективни санкции;

15.  Припомня значението на работата на сръбския парламент, приветства стъпките, предприети за засилване на законодателната му роля и ролята по контрол върху действията на правителството и призовава за полагане на допълнителни усилия за доизграждане на капацитета за ефективно изпълнение на неговите задачи, особено по отношение на службите за сигурност; за тази цел приветства решението за реорганизиране на службите на парламента, с цел рационализиране и увеличаване на ефективността от тяхната работа;

16.  Отбелязва реформата на съдебната система и прокуратурата, както и реорганизацията на системата с цел повишаване на нейната ефективност и предотвратяване натрупването на дела, в съответствие с препоръките на Венецианската комисия; при все това призовава сръбското правителство да увеличи усилията си за гарантиране независимостта и професионализма в тези два сектора, които трябва да претърпят дълбоки и пространни реформи; подчертава, че развитието на неполитическа съдебна система и разделението на властите са съществени елементи в реформата на съдебната система;

17.  Изразява съжаление относно липсата на прозрачност и редицата пропуски и недостатъци в процедурата за съдебно преразглеждане и процедурата за обжалване, отнасящи се до съдии и прокурори, които не са повторно назначени, включително нарушения на процедури и норми, както и относно въздействието, което биха могли да имат тези недостатъци върху независимостта на съдебната система, разделението на властите и правовата държава, както и върху правото на безпристрастно третиране за всички членове на съдебната власт, включително отстранените от длъжност; призовава органите на властта да гарантират, че Висшият съдебен съвет действа прозрачно, независими и при пълно упражняване на правомощията си, при упражняване на последователни и стриктни критерии, ясно постановени от закона и без какъвто и да е външен натиск; посочва необходимостта от регулярна система за оценка на работата на съдиите, за да се осигури постоянно равнище на качество на магистратурата след приключването на процеса на преразглеждане;

18.  Изразява дълбока загриженост относно нееднократните твърдения за заобикаляне на член 359 от Наказателния кодекс относно злоупотребата със служебно положение, придружено от предполагаемо широко разпространено неправомерно замразяване на активи на дружества и частни лица; подчертава, че тези твърдения са накърнили доверието в прилагането на принципите на правовата държава в страната; призовава органите бързо да пристъпят към преразглеждане на Наказателния кодекс, за да гарантират, че той съответства на европейските стандарти и незабавно да преустановят повдигането на обвинения по клаузите за злоупотреба със служебно положение в частните предприятия и предприятията с преобладаващ частен капитал и да прекратят текущите наказателни производства; изтъква, че в случаите на повдигане на обвинения по член 359, при които съществуват подозрения, че лицата са били задържани или техните капитали са били замразени за период непропорционален на предполагаемото нарушение, въпросните лица следва да имат правото на незабавно преразглеждане на производството, както и на правото да изискат връщането на частна собственост и справедливо обезщетение;

19.  Призовава сръбските органи незабавно да преразгледат спорната приватизация и продажба на 24 дружества, предвид това, че Европейската комисия изрази сериозни съмнения относно тяхната законност, включително по отношение на „Sartid“, „Jugoremedija“, „Mobtel“, „C market“ и ATP Vojvodina, и незабавно да разсекретят класифицираните като държавна тайна документи, свързани с тяхното приватизиране и продажба, тъй като това противоречи на европейските норми; в тази връзка обръща внимание на голямото значение на събирането на пълни и подробни данни за публичната собственост, с цел гарантиране на сигурна и предвидима бизнес среда, осигуряване на реституцията на частната собственост, както и предотвратяване на незаконното придобиване на държавни активи в полза на частни интереси;

20.  Обръща внимание на някои сериозни проблеми във функционирането на програмата за защита на свидетели във връзка с дела по обвинения във военни престъпления, в резултат на което редица свидетели се отказват от програмата доброволно след систематични заплахи срещу тях; призовава Министерство на вътрешните работи и Военна прокуратура да положат активно усилия за гарантиране сигурността и благосъстоянието на всички свидетели, които участват в програмата за защита; подчертава, че една функционална програма за защита на свидетелите е от голямо значение за гарантиране на върховенството на закона в страната, както и за демонстриране на политическа воля за ефективно решаване на делата по обвинения във военни престъпления, които МНТБЮ остави за разглеждане на националните съдилища;

21.  Настоятелно призовава сръбските органи да започнат и да гарантират процес на правна реабилитация и финансово обезщетяване на лица, преследвани по политически, етнически или религиозни причини в миналото, в това число на лица, понесли вреди поради колективна вина;

22.  Призовава органите на властта да продължат усилията си за елиминиране на наследството на бившите комунистически тайни служби, като стъпка в процеса на демократизация на Сърбия; припомня значението на по-нататъшната реформа на сектора на сигурността, при увеличаване на парламентарния надзор и контрол върху службите за сигурност, както и на отварянето на националните архиви и по-специално на документите на някогашната агенция по разузнаване - УДБА; насърчава органите се улеснят достъпа до архивите, които се отнасят до бившите републики на Югославия, и да ги върнат на съответните правителства, ако те са отправили такова искане;

23.  Приветства напредъка в реформата на публичната администрация, но подчертава, че все още е необходимо да се положат усилия за гарантиране на пълен професионализъм и независимост от политическо влияние, посредством цялостното прилагане на система за назначаване и професионално развитие, основаваща се на заслуги; призовава за засилена координация на изпълнението на стратегията за реформа на публичната администрация и за включване на местното управление в законодателната рамка; обръща внимание на недостатъчното представителство на националните малцинства в публичната администрация и съдилищата, както и в държавните дружества;

24.  Приветства изменението на законите относно изборите, включително местните избори, и по-специално премахването на недемократичните практики на определяне на парламентарните членове от политическите партии, независимо от реда в списъците с кандидатите, и писмата за подаване на оставка без дата, позволяващи политически контрол на тяхната работа; призовава за приемане на закона за държавната избирателна комисия непосредствено след изборите, с цел създаване на независим орган за контрол на избирателния процес;

25.  Приветства ролята на независимите регулаторни органи за подобряване на ефикасността и прозрачността на институциите на страната; приветства по-специално дейността, извършвана от Омбудсмана и от Комисаря по въпросите на информацията от обществено значение и защитата на личните данни; настоятелно призовава органите да предоставят на Държавната сметна палата, Комисията за защита на конкуренцията, Службата за обществени поръчки и Комисията за защита на правата на участниците в търгове подходящ финансов и административен капацитет, както и помещения, за да изпълняват своите задължения; отново заявява, че независимите регулаторни органи са от съществено значение в борбата срещу системната корупция, както и за упражняването на ефективен надзор над правителството;

26.  Припомня, че силните, професионални и независими медии и интернет доставчици са абсолютно необходим елемент от демократичната система; в тази връзка приветства приемането на стратегията за развиване на публична информационна система и нейния план за действие, както и заплануваното оттегляне на държавата от притежанието на медии; приветства факта, че стратегията спазва конституционните права по отношение на медиите на малцинствени езици; при все това изразява тревога по повод на опити за контролиране и намеса в медийния сектор и призовава органите да гарантират независимостта му от политически натиск и друго влияние; призовава сръбското правителство да гарантира свободата и независимостта на медиите в съответствие със стандартите на ЕС; изразява загриженост във връзка с това, че беше въведен наказателен закон, с който се забраняват публичните обсъждания в медиите на съдебни производства и присъди; изразява тревога по повод на заплахите, отправяни към сръбските журналисти, и призовава за щателно разследване на тези заплахи с цел осигуряване на сигурна среда за журналистите, за да вършат работата си ефективно и без необходимост от автоцензура; подчертава необходимостта от предприемане на мерки срещу концентрацията на собственост върху медиите и липсата на прозрачност в медиите, както и от осигуряване на равен достъп до пазара на реклами, включително отпускането на публични средства за реклами и популяризиране; призовава журналистите да зачитат етичния кодекс; отбелязва, че равнището на достъпа до интернет продължава да бъде ниско, признава значението на интернет за свободата на медиите и настоятелно призовава органите да увеличат възможно най-много своите усилия в тази област;

27.  Изразява съжаление относно факта, че държавните органи ефективно наложиха медийно затъмнение в страната по отношение на инцидентите през юли 2011 г. в северната част на Косово и погрешно представиха ролята на КФОР в тези събития; подчертава значението на свободните и независими медии за демокрация и добре информирана общественост;

28.  Приветства функционирането на демократично избраните национални съвети на малцинствата, които представляват националните малцинства в областите на образованието, културата, медиите и използването на официалния език; отбелязва обаче значението на пълното прилагане на правомощията на тези органи за самоуправление на малцинствата и необходимостта законът за националните съвети на малцинствата да гарантира адекватни бюджетни субсидии; отбелязва със загриженост жалбите относно нередности в подготвителния процес и правните изисквания за учредяване на съветите, както и жалбите относно нарушаването на гарантираните правомощия на националните съвети от някои министерства и местни общини, и призовава органите на властта да отговорят на тях; приветства тези решения на Сръбския административен съд, които подкрепиха делата, заведени от Националния съвет на унгарското национално малцинство, в резултат на нарушаване на правомощията на националния съвет от страна на местните органи;

29.  Изразява задоволство от цялостното добро междуетническо положение и факта, че броят и силата на етническите инциденти в страната са намалели, но насърчава допълнителни усилия от страна на Сърбия в областта на защитата на малцинствата, чрез последователно прилагане на законодателството, което е прието; изразява тревога по повод протестите на етническите албанци срещу дискриминация и по повод на напрежението в Санджак и призовава правителство да даде по-висок политически приоритет на подобряването на основните права на всички малцинства, включително достъпа им до образование на техния собствен език, равния достъп до пазара на труда и справедливото представителство в институциите; също така призовава правителството за решаване на проблема, свързан с регионалните различия, чрез осигуряване на подкрепа за социалното и икономическото развитие на Санджак и на Югоизточния район, включително долината на Прешево, и за разработване на стратегии за намаляване на равнището на безработицата в тези райони; приветства споразумението, постигнато през октомври 2011 г. в община Буяновац, в което се предвиждат мерки за интегриране на етническите сърби в публичната администрация, и призовава за бързото му прилагане;

30.  Отбелязва, че две години след изборите за съвети на малцинствата все още не е създаден Босненският национален съвет поради предполагаеми процедурни слабости в изборния процес, и призовава за бързото му сформиране в съответствие с правилата; призовава политическите и религиозните лидери да се въздържат от подстрекателски изявления, които могат да засилят напрежението; призовава сръбското правителство да прояви неутралност по отношение на напрежението, свързано с религиозната общност в Санджак, и да предприеме мерки за осигуряване на добри отношения с тази общност, като същевременно гарантира правото й на свобода на вероизповедание;

31.  Подчертана значението на преброяването на населението за събиране на важна статистическа информация за развитието на Сърбия, по-специално на по-слабо развитите райони; приветства факта, че операциите по преброяването като цяло бяха успешно осъществени в Сърбия през октомври 2011 г.; изразява силно съжаление по повод на призивите за бойкотиране на преброяването от страна на политици с етнически албански произход, изпълнени от членове на общинските преброителни комисии и значителен брой граждани в Прешево и Буяновац; отбелязва, че органите все още не са представили статистическа информация относно етническата принадлежност;

32.  Призовава за допълнителни стъпки за осигуряване на цялостно прилагане на законодателната рамка за мерки за борба с дискриминацията; изразява сериозна загриженост относно липсата на политическа воля за активно насърчаване на политика на толерантност и зачитане на основните права на човека, както и за гарантиране на сигурността на участниците в планирания за 2 октомври 2011 г. гей парад, проявена по време на подготовката му и довела до забрана за провеждането му; силно осъжда провокативните и дискриминационни коментари по темата от страна на някои политици и членове на Православната църква; припомня на правителството, че свободата на словото и свободата на сдружаване са основни права на човека и основни ценности на ЕС, които трябва да се зачитат от всяка страна, желаеща да стане членка на ЕС; приветства решението на Конституционния съд от 22 декември 2011 г. по този въпрос; приветства положителните действия, предприети от Омбудсмана и члена на Европейската комисия, отговарящ за равенството, за популяризиране на тези ценности в сръбското общество;

33.  Призовава за разследване на отправените от екстремистки групи заплахи, изтъкнати като причина за забрана на парада; подчертава значението на първите от този род присъди за дискриминация срещу хомосексуалисти в Сърбия, включително осъждането на крайно десен лидер от Върховния съд на Белград на две години лишаване от свобода за подбудителство към насилие по време на гей парада през 2010 г., но отбелязва бавния темп на разследванията относно актовете на насилие, съпроводили гей парада през 2010 г., като към настоящия момент резултатът е малък брой леки присъди; при все това приветства мерките, предприети от прокуратурата и съдилищата за забрана на функционирането на екстремистки организации; призовава държавните и общинските органи да работят активно за изграждане на атмосфера на толерантност, включително кампании за повишаване на осведомеността за борба с ксенофобията, в съответствие с европейските стандарти;

34.  Приветства напредъка по отношение на подобряването на закрилата на детето и създаването на стабилна правна основа и стратегии за по-добро спазване на правата на детето и реформиране на системата за грижи за децата; изразява загриженост обаче във връзка с бавните темпове на прилагане на приетото законодателство, по-специално по отношение на децата с увреждания, много от които остават на практика изолирани от обществото, както и по отношение на създаването на служби за закрила на детето на местно равнище; изразява особена загриженост във връзка с увеличаването на насилието сред младежите; в това отношение призовава органите да действат енергично при прилагането на превантивни мерки, както и да предприемат всички необходими стъпки за премахване на насилието в училищата;

35.  Приветства измененията на избирателния закон, с които се увеличава процентът на жените в рамките на парламентарния мандат; призовава органите да прилагат бързо политики за борба срещу дискриминацията, включително непряката дискриминация, пред която жените все още са изправени на пазара на труда в други сектори на обществото, и да насърчават по-голямото им участие в политическия живот на страната, включително на държавни постове; изразява загриженост във връзка с това, че въпреки съществуването както на законодателни, така и на правоприлагащи органи в областта на мерките за борба срещу дискриминацията и за насърчаване на равенството между половете, ефективното прилагане на съществуващото законодателство и допълнителното укрепване на административния капацитет продължават да бъдат основни предизвикателства; настоятелно призовава органите да увеличат усилията си за тази цел; призовава за по-енергични усилия за превенция и сигнализиране във връзка с домашното насилие, както и за предоставяне на помощ на жертвите на това насилие; в тази връзка приветства откриването на първия защитен дом в Южна Сърбия;

36.  Подчертава трудното положение на ромската общност, която продължава да страда от дискриминация на пазара на труда, както и да изпитва трудности по отношение на достъпа до подходящо жилище, образование и здравеопазване; приветства редица инициативи, предприети от органите, с цел разрешаване по-специално на проблемите във връзка със здравословното състояние, достъпа до образование и регистрирането на ромите; призовава представителите на ромската общност активно да се ангажират с този процес; призовава сръбското правителство да прилага в пълна степен националната стратегия за подобряване на положението на ромите и на свързания с нея план за действие за подобряване на социалното и икономическото положение на ромите в съответствие с Рамката на ЕС за национални стратегии за интеграция на ромите; изразява загриженост по повод на ниската посещаемост на училище от децата от ромски произход, преди всичко момичетата; призовава сръбското правителство да осигури предоставянето на всички роми на документи за самоличност, липсата на които представлява пречка за упражняването на основните граждански права; подчертава особено трудното положение на членовете на ромската общност в Сърбия, които са избягали от Косово в началото на войната; осъжда случаите на принудително изваждане от жилищата на роми, включително деца и възрастни хора, без необходимата консултация и уведомление и без да им бъде предоставено алтернативно жилище; призовава органите незабавно да прекратят тази практика;

37.  Призовава сръбските органи да разработят институционална и правна рамка за организациите за социални услуги и да координират по-добре предоставянето на услуги и права, като ги приспособят към местните нужди и привлекат потенциални и настоящи бенефициенти при проектирането, мониторинга и оценката на системата и резултатите от нея, в тясно сътрудничество с местните органи; подчертава значението от укрепване на капацитета на общините за тази цел;

38.  Подчертава значението на организациите на гражданското общество за подобряване на междуетническите отношения и поощряване на търпимост, както и за наблюдение на действията на органите; призовава правителството и парламента да разработят и координират прилагането на последователна рамка за адекватна консултация с тях при разработването на социалните политики; настоятелно призовава правителството изцяло да разследва всички инциденти срещу етнически малцинства; изразява загриженост относно заплахите срещу активисти, защитници на правата на човека, журналисти и медийни организации, по-специално занимаващите се с въпроси относно военните престъпления, организираната престъпност, корупцията, правата на ЛГТБ лицата и връзките с Косово, и призовава тези заплахи да бъдат разследвани, а от извършителите да се потърси съдебна отговорност, като се сложи край на съществуващата понастоящем висока степен на безнаказаност;

39.  Изразява подкрепата си за инициативата RECOM (Регионална комисия за установяване и изразяване на истината относно военните престъпления и други сериозни нарушения на правата на човека в бивша Югославия) с оглед на по-нататъшното постигане на напредък на процеса на помирение в Западните Балкани;

40.  Подчертава, че Сърбия е ратифицирала основните конвенции на Международната организация на труда (МОТ) в областта на трудовото право, както и преразгледаната Европейска социална харта; посочва, че въпреки конституционните гаранции трудовите и синдикалните права са все още ограничени и призовава Сърбия за по-нататъшно укрепване тези права; изразява загриженост по повод неубедителността на социалния диалог и нередовния характер на консултациите със социалните партньори; призовава да бъдат предприети по-нататъшни мерки за укрепване на Икономическия и социален съвет, за да се гарантира, че той е в състояние да поеме активна роля за укрепването на социалния диалог и да изпълнява по-сериозна консултативна роля в законотворчеството;

41.  Призовава Сърбия и Комисията да гарантират, че структурните реформи и либерализацията, осъществявани във връзка с напредъка към членство в ЕС, не водят до влошаване на условията на труд и на правото на труд и профсъюзните права;

42.  Отбелязва със задоволство, че помощта от Предприсъединителния инструмент (ИПП) работи добре в Македония; насърчава както правителството, така и ЕС да опростят административните процедури за финансирането по ИПП, с цел да го направят по-достъпно за малките и нецентрализирани бенефициенти; изтъква необходимостта от запазване на подходящо равнище на предприсъединителната подкрепа в предстоящия преглед на финансовата рамка на ЕС;

43.  Приветства работата на Омбудсмана и призовава органите да дадат пълна политическа подкрепа на препоръките му и да осигурят съответните последващи действия, както и да предоставят на кабинета му необходимите за провеждането на дейността му финансови и административни средства и помещения;

44.  Приветства инициативата на общинските органи на Белград за започване на кампания за обявяване на Белград за Европейска столица на културата за 2020 г. и насърчава свързаните с кампанията проекти да сближат Белград и Сърбия до ЕС в областта на културата, по-специално по отношение на междуетническото съжителство, мултикултурното разбирателство и междурелигиозния диалог; призовава държавите членки и Комисията да подкрепят кандидатурата на Белград; призовава във връзка с това сръбския парламент да приеме и приложи необходимите специални закони за регулиране на културната дейност и да приеме стратегия за културно развитие с цел по-добро прилагане на Закона за културата;

45.  Подчертава значението на приобщаващо регионално сътрудничество в Западните Балкани и приветства активното участие на Сърбия в регионалните инициативи и двустранните срещи, които насърчават добри съседски отношения, както и все по-активната й роля в насърчаването на помирението в района; приветства официалното посещение на президента Таджич в Босна и Херцеговина и неговата подкрепа за териториалната цялост и суверенитета на страната; призовава сръбското правителство да гарантира, че преките му отношения с органите на Република Сръбска са в съответствие с тази заявена подкрепа и не подкопават целостта, суверенитета, правомощията и ефективното функциониране на институциите на държавата Босна и Херцеговина; освен това настоятелно призовава сръбските органи да подкрепят реформите в Босна и Херцеговина, насочени към укрепване и рационализиране на институциите на държавата с оглед на свързаните с ЕС реформи; призовава и двете правителства да проведат специално съвместно заседание с оглед постигане на по-добра координация при свързаните с ЕС реформи; приветства инициативите и постиженията за подобряване на политическите отношения между Хърватия и Сърбия, започнати и осъществени от президентите Йосипович и Таджич; отново заявява, че подобни положителни двустранни отношения са добра основа за разрешаване на неразрешени гранични въпроси, и подчертава, че съдебните процеси за геноцида, започнати от двете държави една срещу друга, не следва да възпрепятсттват по-нататъшния напредък в това отношение; насърчава сръбските органи на властта да работят в тясно сътрудничество със страните от бивша Югославия и други съседни страни за разрешаването на всички нерешени проблеми, свързани с правоприемствеността; насърчава трансграничното сътрудничество със съседните държави – членки на ЕС, България, Унгария и Румъния, включително в рамките на стратегията на ЕС за Дунавския регион;

46.  Приветства активното участие на Сърбия в процеса от Сараево и подписването на 7 ноември 2011 г. от Сърбия, заедно с Босна и Херцеговина, Хърватия и Черна гора на декларация на министрите относно прекратяване на разселванията и намиране на устойчиви решения за бежанците и разселените лица; очаква регионалната донорска конференция, която ще се проведе на 24 април 2012 г. в Сараево, където ще бъде представена съвместната регионална програма за жилищно настаняване, обхващаща останалите нужди, и изразява надежда, че ще бъде осигурена съществена помощ за подслоняване на бежанци и разселени лица във всички държави, като се гарантира пропорционалност за Сърбия, която е домакин на едно от най-големите населения от разселени хора в Европа;

47.  Приветства подобряването в отношенията между Черна гора и Сърбия; призовава за по-тясна координация между съответните правителства при свързаните с ЕС реформи и по-специално по отношение на усилията за справяне с общите предизвикателства пред принципите на правовата държава, особено мерките срещу организираната престъпност; насърчава двете правителства да ускорят усилията си за намиране на решение на останалите неразрешени гранични въпроси;

48.  Приветства постигнатото между Сърбия и Македония споразумение за свободно движение на гражданите в допълнение към споразуменията, които вече са подписани от Сърбия с Черна гора и Босна и Херцеговина, и се надява, че тези споразумения, които подобряват двустранните отношения и увеличават възможностите, с които разполагат засегнатите лица, могат да бъдат разширени, така че да се прилагат във всички страни в региона;

49.  Подчертава значението на дейността на историческия комитет за помирение и подчертава отново, че постоянният диалог може да доведе до по-добри отношения; изразява съжаление обаче, че по-голямата част от историческите архиви, особено тези на бившата тайна служба за държавна сигурност УДБА, остават затворени; освен това настоява за пълно и задълбочено разследване на масовото избиване от 1944-1945 г.;

50.  Призовава органите да популяризират примера на относително проспериращата Войводина сред по-слабо развитите райони на Сърбия; призовава органите бързо да пристъпят към приемането на съответния закон за финансиране на провинцията, две години след приемането на Статута на Войводина;

51.  Препоръчва – в контекста на подкрепата на ЕС за процеса на реформи в страната – европейските фондове да станат пряко достъпни за националните съвети на малцинствата и организациите на гражданското общество в Сърбия;

52.  Насърчава органите на властта да предприемат по-нататъшни стъпки и да отворят граничните региони към съседни страни с цел улесняване на търговските и икономическите връзки; подчертава значението на откриване на терминал за търговски камиони и стоки на граничния пункт Рибарци-Олтоманци с цел подобряване на местното икономическо развитие;

53.  Подчертава първостепенното значение на висококачественото образование за по-нататъшното социално и икономическо развитие на Сърбия и за намаляване на високата безработица в страната, по-специално сред младите хора; призовава органите да се ангажират активно в насърчаването на образованието като ценност сред младите, както и да инвестират повече във висшето образование; подчертава необходимостта от публични инвестиции за наемането на работа на хора с висше образование с цел публичният сектор за стане по-ефикасен и да се предотврати по-нататъшно изтичане на мозъци, което сериозно ще попречи на развитието на страната в дългосрочен план;

54.  Призовава за повече усилия за осигуряване на неограничено качествено образование на малцинствени езици на държавно и провинциално равнище, което е необходимо за запазване на етническата и културната идентичност – право, което е гарантирано чрез конституционни средства, както и с Федералния закон от 2002 г. за защита на правата и свободите на националните малцинства и е в съответствие с насоките, посочени в Рамковата конвенция за защита на националните малцинства – и по-специално за предоставяне на всички необходими учебници и учебни пособия; с оглед на това приветства откриването на двуезичния факултет в университета в Буяновац, приемащ студенти както от албански, така и от сръбски произход; насърчава Сърбия да прехвърли този модел на политика към други малцинства, където това е уместно; насърчава както малцинствата, така и сръбската общност като мнозинство да изучават езика на другия в интерес на по-добро разбирателство; подчертава необходимостта да се зачита културното многообразие на етническите малцинства, като се позволи безпрепятственото разпространение на културни центрове, електронни и печатни медии и библиотеки, които да удовлетворяват по подходящ начин културните потребности на тези общности.

55.  Призовава сръбското правителство да разреши въпроса за акредитация на Международния университет в гр. Нови Пазар в областта Санджак и подчертава значението на гарантирането на независимост и безпристрастност на Комисията за акредитация и осигуряване на качеството;

56.  Приветства важните стъпки, предприети към установяване на функционираща пазарна икономика и действията на правителството, които подобриха финансовото и макроикономическото положение в Сърбия; отбелязва решението за замразяване на стендбай споразумението с МВФ до избиране на новото правителство; подчертава, че Сърбия трябва да продължи структурните реформи, за да подобри производственият капацитет на икономиката, както и че страната трябва да намали бюджетния си дефицит; припомня, че световната финансова и икономическа криза имаше отрицателно въздействие върху обществото, по-специално върху най-уязвимите групи; призовава органите на властта да положат всички усилия за свеждане до минимум на отрицателните последици върху тези групи – бедност, безработица, социално изключване, и за преодоляване на първопричините чрез разработване на необходимите социални и икономически политики;

57.  Подчертава, че в страната са необходими действителни принципи на правовата държава с цел привличане на чуждестранни инвестиции, подобряване на условията за по-бърз преход на икономиката към отворения пазар и за създаване на по-добра бизнес среда; за тази цел припомня, че съществуването на монополи сериозно възпрепятства този преход и призовава правителството да продължи да приема мерки за премахването им; подчертава значението на премахването на бюрокрацията, повишаването на конкуренцията и ролята на частния сектор;

58.  Приветства усилията на правителството да развие процъфтяващ сектор на МСП чрез приемането и прилагането на съответното законодателство и създаването на административни органи в подкрепа на МСП; в същото време призовава за повече усилия за улесняване на разпространението на МСП чрез намаляване на административната тежест и липса на гъвкавост на пазара на труда чрез увеличаване на достъпа до финансиране; настоятелно призовава правителството да използва определение за МСП, което съответства напълно на препоръките на ЕС;

59.  Призовава сръбското правителство да предприеме необходимите мерки за засилване на сътрудничеството със сектора на МСП в съседните региони; подчертава, че това е съществена предпоставка за по-рентабилно включване на икономиката на Сърбия в системата за търговия на Общността;

60.  Приветства положителния напредък на Сърбия в привеждането в съответствие с достиженията на общностното право в областта на околната среда; призовава за допълнителни последователни усилия в тази област, съсредоточени върху прилагането на законодателството; настоятелно призовава органите на управление да увеличат усилията си, по-специално що се отнася до качеството на водата и до обезвреждането на отпадъците; насърчава Сърбия да си постави цели по отношение на изменението на климата, съответстващи на тези на Европейския съюз;

61.  Приветства сключването на споразумението между ЕС и Сърбия за създаване на рамка за участието на Сърбия в операции за управление на кризи на ЕС и приветства страната за готовността й да участва в две операции на ЕС ОПСО, а именно „EUTM Сомалия“ и „EU NAVFOR Сомалия“;

62.  Призовава за допълнителни усилия за развиване на устойчива мрежа на обществения транспорт в Сърбия и по-специално за подобряване на системата на железопътния транспорт и вътрешния воден транспорт (коридор VІІ), както и пътната инфраструктура, включително бързо завършване на коридор Х; подчертава значението на подобряването на връзките със съседните страни с цел улесняване на мобилността на гражданите;

63.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителството и парламента на Сърбия.

(1) ОВ L 80, 19.3.2008 г., стр. 46. (2) A/RES/64/298. (3) ОВ L 334, 19.12.2007 г., стр. 46. (4) OВ L 336, 18.12.2009 г., стр. 1. (5) ОВ L 163, 23.6.2011 г., стр. 1.

Резолюция на Европейския парламент от 29 март 2012 г. относно процеса на европейска интеграция на Косово (2011/2885(RSP))

P7_TA(2012)0115 B7-0187/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 12 октомври 2011 г., озаглавено „Стратегия за разширяване и основни предизвикателства през периода 2011‐2012 г.“ (COM(2011)0666), както и придружаващия го доклад на Комисията за напредъка на Косово за 2011 г. (SEC(2011)1207),

–  като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси от заседанията му от 7 декември 2009 г., 14 декември 2010 г. и 5 декември 2011 г., в които се подчертава и потвърждава отново, че на Косово, без това да засяга позицията на държавите членки относно неговия статут, следва също така да се даде перспектива за евентуална либерализация на визовия режим, след като бъдат изпълнени всички условия, като приветства намерението на Комисията да започне структуриран диалог относно визовия режим към края на годината и я приканва да предприеме структуриран подход за сближаване на народа на Косово с ЕС,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1244/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001 за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване(1), и по-специално приложение I към него, в което се упоменават лицата, пребиваващи в Косово, с оглед на правната яснота и сигурност,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 28 февруари 2012 г. относно разширяването и процеса на стабилизация и асоцииране;

–  като взе предвид Съвместно действие 2008/124/ОВППС на Съвета от 4 февруари 2008 г. относно мисията на Европейския съюз в областта на върховенството на закона в Косово, EULEX KOSOVO, изменено със Съвместно действие 2009/445/ОВППС на Съвета от 9 юни 2009 г. и с Решение 2010/322/ОВППС на Съвета от 8 юни 2010 г.,

–  като взе предвид Съвместно действие 2008/123/ОВППС на Съвета от 4 февруари 2008 година за назначаване на специален представител на Европейския съюз в Косово и Решение 2011/478/ОВППС на Съвета от 28 юли 2011 година за удължаване на мандата на специалния представител на Европейския съюз в Косово,

–  като взе предвид изявлението на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката за сигурност/заместник-председател на Комисията от 27 юли 2011 г. относно положението в Косово,

–  като взе предвид съобщенията за медиите на Съвета на Европейския съюз относно диалога, подпомаган от ЕС,

–  като взе предвид съвместните изявления на междупарламентарните заседания ЕП–Косово от 28–29 май 2008 г., 6–7 април 2009 г., 22–23 юни 2010 г. и 20 май 2011 г.,

–  като взе предвид окончателния доклад от 25 януари 2011 г. на мисията на Европейския съюз за оказване на експертна помощ при провеждането на избори в Косово,

–  като взе предвид своите предишни резолюции,

–  като взе предвид Резолюция № 1244 (1999) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации,

–  като взе предвид консенсусната резолюция на Общото събрание на ООН от 9 септември 2010 г. (A/RES/64/298), внесена съвместно от Сърбия и 27-те държави членки на ЕС, относно диалога между Белград и Прищина, в която се заявява, че неговата цел е да „насърчава сътрудничеството, да постигне напредък по пътя към Европейския съюз и подобри живота на хората“ и се приветства волята на ЕС да способства за това,

–  като взе предвид окончателния доклад на специалния пратеник на ООН относно бъдещия статут на Косово и подробното предложение за статута на Косово от 26 март 2007 г., и по-специално съдържащите се в него разпоредби относно правата на човека и основните свободи на общностите и техните членове, религиозното и културното наследство и децентрализацията,

–  като взе предвид консултативното становище на Международния съд от 22 юли 2010 г. относно съответствието с международното право на едностранното обявяване на независимост от страна на временните институции на самоуправление на Косово,

–  като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че на Европейския съвет, проведен в Солун на 19 и 20 юни 2003 г., на държавите от Западните Балкани беше дадено обещание, че те ще се присъединят към Европейския съюз, като това обещание беше потвърдено на срещата на високо равнище за Западните Балкани, проведена в Сараево на 2 юни 2010 г.,

Б.  като има предвид, че Европейският съюз винаги е защитавал устойчивостта на многоетническите и обединяващи различни религии държави на Западните Балкани, основани на ценностите, свързани с демокрацията, толерантността и културното многообразие,

В.  като има предвид, че регионалното сътрудничество и добросъседските отношения са от съществено значение за процеса на европейска интеграция и за осигуряване на сигурността и стабилността в региона;

Г.  като има предвид, че планът „Ахтисаари“ продължава да бъде добра рамка за намирането на решение на конфликта във връзка със северната част на Косово и за поддържане на неговата териториална и политическа цялост;

Д.  като има предвид, че продължаващото слабо прилагане на принципите на правовата държава забавя узряването на демокрацията и вреди на икономиката, като застрашава развитието в дългосрочен план;

Е.  като има предвид, че срез ключовите приоритети на мисията EULEX са борбата срещу корупцията и организираната престъпност и разследването и наказателното преследване на военните престъпления;

1.  Отбелязва, че обявената от Косово независимост е призната от 88 държави, в това число 22 държави членки на ЕС; би приветствал нейното признаване и от останалите пет държави членки на ЕС; би приветствал също така тяхното по-активно участие в посредничеството между Сърбия и Косово; отново подчертава важността на това ЕС да поеме ангажимент спрямо Косово и счита, че този ангажимент е от изключително значение за запазването на стабилността и сигурността в държавите, разположени в непосредствено съседство с ЕС; изразява съжаление относно дипломатическия натиск, упражняван от Сърбия, за да възпре някои държави от признаване на Косово;

2.  Подчертава европейската перспектива на Косово, в съответствие с тази на целия регион на Западните Балкани, която е силен стимул за необходимите реформи; подчертава, че до момента стратегията на ЕС да направи тази перспектива осезаема за гражданите на Косово не е успешна и са постигнати незначителни резултати; приветства назначаването на изпълняващия двойна функция специален представител на ЕС/ръководител на бюрото на ЕС;

3.  Приветства намерението на Комисията да започне проучване на възможностите за реализация на едно споразумение за стабилизиране и асоцииране между Косово и ЕС, както се отбелязва в заключенията на Съвета по общи въпроси от 28 февруари 2012 г., и по-специално официалния старт на това проучване, поставен от члена на Комисията г-н Фюле на 27 март 2012 г. по време на първото заседание на Националния съвет за европейска интеграция на Косово, и се надява, че то може да бъде завършено най-късно до есента на 2012 г.;

4.  Подчертава необходимостта от по-добро сътрудничество между мисиите на ЕС и другите международни мисии в Косово, за да се избегне припокриване на техните дейности и да се осигури ефективно управление на ресурсите;

5.  Отново изтъква становището си, изразено в резолюциите от 29 март 2007 г.(2), 5 февруари 2009 г.(3) и 8 юли 2010 г.(4), че възможността за разделяне на Косово следва да бъде отхвърлена;

6.  Изразява загриженост по повод на сериозните нередности по време на парламентарните избори през декември 2010 г.; призовава за надлежно разследване на изборните измами, като също така бъдат посочени лицата, носещи политическа отговорността за нередностите, и за бързо и адекватно наказание на всички извършители, включително на ангажирани с изборите местни служители, с цел да се постави край на културата на безнаказаност, която подкопава доверието на обществото в държавните институции и тяхната легитимност; настоятелно призовава да се даде приоритет на разрешаването на свързаните с изборите въпроси и за тази цел призовава държавните институции на Косово (Държавния прокурор, Върховния съд и Висшия съдебен съвет на Косово) да подобрят начина, по който координират работата си; подчертава, че добре функциониращата изборна уредба е от съществено значение за работата на демократичните институции;

7.  Призовава всички заинтересовани страни, както правителството, така и опозицията, да пристъпят бързо към обещаните конституционни и изборни реформи, както беше обещано на избирателите след изборите, с цел избирателната система да стане по-прозрачна и да се приведе в съответствие с международните стандарти, по-специално тези на Съвета на Европа;

8.  Във връзка с това отбелязва намерението на правителството на Косово да сложи край на процеса на независимост под международно наблюдение в хода на настоящата година с постепенното преустановяване на дейността на международната гражданска служба; призовава парламента на Косово да запази и заложи в новата конституция принципите на плана „Ахтисаари“, който постави основите на независимостта на Косово;

9.  Отбелязва, че в началото на 2011 г. институциите на Косово успешно се справиха с кризата във връзка с президентския пост; поздравява Косово за избора на първата жена – държавен глава, и отбелязва, че президентът Яхяга също е и най-младият демократично избран държавен глава в Европа;

10.  Приветства началото на диалога относно визовия режим в съответствие с предварителните ангажименти относно европейската перспектива на Западните Балкани и без да се засягат позициите на държавите членки относно статута на Косово, с цел противодействие на растящата изолация сред гражданите на Косово, която има отрицателно въздействие, главно върху най-уязвимите групи и младите хора и очаква Комисията да представи пътна карта за либерализирането на визовия режим тази пролет, възприемайки същия подход, както към други държави от Западните Балкани, а именно чрез изготвянето на пътна карта, която разглежда четири групи въпроси, с основната цел да се постигне визова либерализация в края на този процес; приветства заключенията на Съвета от 5 декември 2011 г., в които той отново потвърди евентуална либерализация на визовия режим за Косово, след като бъдат изпълнени всички условия; подчертава, че подобряването на междуличностните контакти е мощен стимул за демократизация и движеща сила за по-нататъшни реформи в региона;

11.  Подчертава, че завръщането на бежанците и вътрешно разселените лица все още представлява предизвикателство за Косово; приветства усилията на органите на Косово в тази област и насърчава допълнителните усилия на централно и на местно равнище, за да се гарантира социално-икономическата интеграция на завърналите се лица, като специално се вземат предвид потребностите на завърналите се сърби, роми, ашкали и гюпти;

12.  Подчертава необходимостта от осигуряване на активно сътрудничество и координиране между съответните министерства и, в сътрудничество с международните заинтересовани лица, допълнително предоставяне на обучение, изграждане на капацитет и техническа помощ на местните институции и координационни структури; подчертава значението на разрешаването на въпросите относно реституирането на собствеността на завърналите се лица и от гарантиране на възстановяването на правата на собственост на сръбските граждани в Косово;

13.  Подчертава необходимостта от постигането на съществен напредък в постигането на споразумение между Косово и съседните държави по въпроса за правоприемствеността и правата на собственост;

14.  Подчертава значението на диалога с Белград, провеждан след споразумението между Сърбия и Косово, сключено в рамките на Общото събрание на ООН през септември 2010 г. и насърчавано от ЕС, за регионално сътрудничество и европейска перспектива и за двете страни; приветства факта, че до настоящия момент са проведени девет кръга, довели до редица предварителни споразумения, включително това от 2 декември 2011 г. относно интегрираното управление на пропускателните пунктове в северната част на страната и въвежда механизми за единен, съвместен и интегриран контрол, и призовава за неговото добросъвестно прилагане;

15.  При все това, изразява загриженост, че предишни споразумения, важни за подобряване на ежедневния живот на гражданите от двете страни на границата, например споразуменията относно предаването на всички граждански регистри на косовските органи и относно митническите печати съответно, не са били изпълнявани от сръбска страна, като това неизпълнение на последното споразумение доведе до решението на правителството на Косово от юли 2011 г. да предприеме в отговор съответни мерки; призовава сръбското правителство да покаже добра воля за постигането на целите на диалога; във връзка с това приветства споразуменията между Белград и Прищина относно интегрираното управление на пропускателните пунктове и относно широко регионално сътрудничество, постигнати на 24 февруари 2012 г., и подчертава изключителното значение на добросъвестното прилагане на постигнатите споразумения; във връзка в това изразява съжаление относно неотдавнашните разногласия между страните относно използването на бележката под линия за делегацията на Косово;

16.  Подчертава, че и от двете страни се очаква да следват прагматичен подход, който изисква ангажираност, постоянство и чувство за отговорност при търсенето на решения; изразява надежда, че скоро ще бъдат постигнати споразумения по всички оставащи въпроси, за да се даде възможност за изграждане на истинска стабилност в региона и на добросъседски отношения и да се позволи на Косово да сключи договорни споразумения с ЕС;

17.  Подчертава значението на това да се гарантира, че парламентите и обществата на двете страни са адекватно информирани относно резултатите от диалога, с цел да се осигури прозрачност и легитимност на процеса; изтъква, че ЕС следва също да играе роля в подобни комуникации, както и в сближаването между двете страни и улесняването на контактите между хората;

18.  Настоятелно призовава Съвета и Комисията на Европейския съюз да договорят във възможно най-кратки срокове търговско споразумение с Косово, тъй като то е от ключово значение за развитието на страната и за успешна борба с безработицата;

19.  Изразява дълбока загриженост относно нестабилното и напрегнато положение в северната част на Косово и категорично осъжда неприемливото насилие в областта срещу КФОР и органите на властта в Косово, довело до наранявания и човешки жертви; призовава за усилия за възстановяване на принципите на правовата държава в тази област посредством засилване на борбата с организираната престъпност и престъпните структури, използващи тази област като сигурно убежище, извън контрола на каквито и да било органи на властта; призовава за бързото и цялостно отстраняване на всички пунктове за проверка по пътищата и за осигуряване на свободното движение на хора и стоки, включително достъп на международната общност и на митническите служители на Косово до граничните пунктове, и приветства изявлението на президента на Сърбия в тази връзка; призовава правителството на Сърбия да разформирова паралелните структури, действащи на територията на Косово;

20.  Подчертава, че изпълнението на плана „Ахтисаари“ в северната част би дало на сърбите в Косово широка автономия, като същевременно гарантира техните права и основни свободи; заявява отново, че единствено договорен резултат в рамките на диалога би довел до устойчиви решения, и призовава правителството на Косово да положи всички усилия за разработване и прилагане, в северната част, на ефективна стратегия, достигаща до гражданите, с цел да спомогне за този диалог; настоятелно призовава международната общност да продължи подкрепата си за правителството на Косово за намиране на дълготрайно, мирно разрешение на положението в северната част;

21.  Предупреждава сръбските органи на властта, че организирането на местни избори в Косово би било в противоречие с международното право, и по-специално с Резолюция №1244 на Съвета за сигурност на ООН, и би подкопало регионалната стабилност и продължаващия двустранен диалог с Косово; изтъква, че редът и условията за потенциално участие в предстоящите общи избори в Сърбия от страна на косовци, притежаващи сръбско гражданство, които живеят в Косово, следва да бъдат уточнени с косовските органи, в сътрудничество с Временна административна мисия на ООН в Косово (ЮНМИК) и ОССЕ;

22.  Подчертава, че косовските органи трябва да предприемат бъдещи стъпки за комуникация със сръбското малцинство, и по-специално на север, с оглед пълното му интегриране в косовското общество; в тази връзка приветства увеличаването на представителството на косовските сърби в местната и националната администрация, което е необходимо, за да се осигури обществената видимост на интересите на сръбското малцинство, както и за увеличаване на неговия капацитет да участва в процеса на вземане на решения, като по този начин се допринася за единството на Косово;

23.  Приветства засиленото участие на сръбската общност на юг от река Ибър в институционалната рамка на Косово, както се свидетелства от повишеното участие в изборите и преброяването; подчертава ключовата роля за тази цел на процеса на децентрализация и призовава да продължат усилията за увенчаването му с успех, и по-специално за осигуряване на добро сътрудничество между всички равнища на администрация; призовава за увеличаване на капацитета и бюджетите на местната администрация; изразява надежда, че този модел на сътрудничество ще може скоро да обхване и северната част, както се предвижда в плана „Ахтисаари“, и призовава също така да се прилага действителен процес на децентрализация в тази област с цел да се смекчи етническото напрежение и да се благоприятства стабилността;

24.  Подчертава значението на мисията EULEX за укрепване на правовия ред, която предоставя конкретно доказателство за ангажимента на целия ЕС и неговите 27 държави членки за подобряването на принципите на правовата държава в Косово, и призовава за инициативи на Европейския съюз, които да засилят ефикасността и приемането на тази важна мисия на цялата територия на Косово; призовава косовските органи да засилят сътрудничеството си с EULEX и да осигури подкрепа за работата на мисията във всички сфери от нейния мандат; отбелязва дейностите на EULEX в северната част на Косово и призовава мисията да засили усилията си за цялостно изпълнение на своя мандат в областта; отбелязва, че мандатът на мисията, по-специално по отношение на планирането, операциите, управлението и наблюдението, понастоящем е предмет на преразглеждане с цел адаптирането му към променящото се положение на място;

25.  Признава значимия прогрес в някои области като полицията и митниците и е на мнение, че основните действия в тези области по отношение на корупцията и организираната престъпност, както и военните престъпления, следва да се засилят, така че мисията да може да постигне по-осезаеми резултати; в това отношение изразява загриженост относно дългия списък с чакащи решение дела, причинен от прехвърлянето на EULEX на голям брой дела от Мисията на ООН за временно управление в Косово; подчертава отговорността на EULEX по отношение на изпълнителните ѝ правомощия, както и мандата на мисията като наблюдател, ментор и съветник; насърчава в тази връзка EULEX да предприеме конкретни действия за ускоряване на производствата по случаите на корупция на високо равнище; привлича вниманието, в този контекст, върху огромното значение на работа на прокурорите и съдиите и призовава държавите членки на ЕС да осигурят достатъчния им брой, като командироват подходящ персонал и, по целесъобразност, като прибягнат до договорни процедури за запълване на вакантните места;

26.  Призовава ЕС и неговите държави членки да осигурят адекватна логистична организация, за да позволят на персонала на EULEX да изпълнява мандата на мисията и в ситуация на криза като засягащата понастоящем северните гранични пунктове в региона на Митровиче/Митровица; обръща внимание, че е важно да се осигури последователност в работата на мисията; изразява загриженост относно изявленията на няколко държави членки на ЕС, че ще оттеглят съответните си контингенти от Формираните полицейски части, и призовава тези държави членки да преразгледат решенията си предвид на продължаващите нужди на място;

27.  Подчертава необходимостта от ефективно вътрешно управление, координация и сътрудничество в рамките на EULEX; подчертава необходимостта от прозрачност и отчетност в работата на EULEX, както и от съобразяване при дейността ѝ с политическия контекст, за да се укрепи легитимността на мисията в очите на гражданите; освен това подчертава значението на близката комуникация с правителството, гражданите и медиите в Косово; насърчава EULEX да осведомява гражданите на Косово за постиженията на мисията, да работи за повишаване на доверието към мисията и да отчита очакванията на гражданите;

28.  Счита, че EULEX спешно следва да обърне внимание на някои структурни слабости като слаба вътрешна отчетност и слаб външен надзор;

29.  Приветства постепенното предаване на отговорностите за опазване на културните и религиозни забележителности в ръцете на местната полиция, което показва функционирането на местните органи;

30.  Насърчава парламента на Косово да засили ролята си в демократичните и законодателните процеси в Косово; подчертава необходимостта от укрепване на функцията на парламента на Косово за надзор на действията на правителството, и особено за контролиране на бюджетните разходи; изразява загриженост относно яснотата на правилника на парламента и неговото спазване; подчертава, че, за да може да изпълнява ефективно своите функции, е необходимо институцията да действа в съответствие с ясни правила и да разполага с подходящ капацитет; приветства планираната програма за побратимяване и призовава за повече подкрепа за развитието както на оперативния капацитет, така и на експертните познания на парламента;

31.  Споделя мнението, че случаите на измама (изведени наскоро на преден план в медиите), независимо дали те са свързани с парламента, правителството или която и да било друга институция, следва да бъдат надлежно разследвани и при необходимост, да бъде снет имунитета на съответните лица; призовава парламента и институциите на Косово ясно да се разграничат от подобно поведение и да предприемат подходящи мерки, за да направят подобни ситуации несъвместими със заемането на обществена служба;

32.  Подчертава важната роля на комисията по европейска интеграция и Министерството на европейската интеграция, и приветства подобрените връзки между двете институции; при все това призовава правителството на Косово допълнително да укрепи органите и да подобри сътрудничеството им;

33.  Приветства създаването на специалната група за разследване на EULEX във връзка с твърдения за нехуманно отношение към хора и незаконен трафик на човешки органи, съгласно призива на резолюцията на Съвета на Европа от 25 януари 2011 г.; призовава за подробно проучване на събитията; призовава всички заинтересовани лица, включително органите на управление в Косово и в Албания, да сътрудничат изцяло на разследванията и всички съседни страни да предоставят цялостната си подкрепа за работата на специалната група;

34.  Подчертава необходимостта от допълнителни усилия за откриването на лица, изчезнали след конфликта от 1998-1999 г. и след това; подчертава, че правото на семействата да знаят съдбата на техните роднини е основно право и жизненоважна предпоставка за помирението между общностите и за мирно бъдеще в региона; затова изцяло подкрепя усилията на работната група за изчезналите лица и тези на EULEX за модернизиране на съдебната медицина в Косово; призовава за повече усилия при разглеждането на дела, свързани със събитията от март 2004 г., тъй като разглеждането на наказателни дела в този контекст продължава да бъде възпрепятствано от нежелание и неефикасност;

35.  Подчертава, че широко разпространената и систематична корупция продължава да бъде основно предизвикателство за страната, както и в останалата част от региона на Западните Балкани, като подкопава доверието на гражданите в правовата държава и засяга достъпа им до обществени услуги; приветства обявените подобрения в законодателната рамка и призовава за тяхното бързо и надлежно прилагане, както и за полагане на усилия за справяне с това предизвикателство по по-активен начин, по-конкретно чрез подобряване капацитета на правоприлагащите органи и на съдебната власт в тази област, както и чрез осигуряване на прозрачност на процедурите за възлагане на обществени поръчки и на тръжните процедури; подчертава необходимостта от проактивен подход и по-добро сътрудничество между агенцията за борба срещу корупцията, полицията и прокуратурата; подчертава, че съществуващият климат на безнаказаност и липсата на пропорционални наказания за корупция, представляват един от най-големите проблеми на Косово, и призовава органите на управление на Косово да постигнат резултати в преследването по дела за корупция, включително на най-високо политическо и икономическо равнище;

36.  Счита, че въпросът с принципите на правовата държава в Косово продължава да поражда сериозна загриженост и изисква спешно внимание; насърчава органите бързо да предприемат реформите, необходими за приближаване на европейската перспектива за Косово, които в крайна сметка ще са от полза за населението;

37.  Изразява дълбока загриженост относно ролята, която играе организираната престъпност на Косово в редица престъпни дейности в региона, включително наркотици и трафик на хора; отбелязва, че капацитетът на полицията и съдебната система за борба с организираната престъпност остава на ранен етап на развитие, и призовава органите на управление на Косово да предприемат стъпки за подобряване на техния капацитет; призовава също така органите на управление на Косово да повишат качеството и прозрачността на законодателния процес, за да предоставят на Косово стабилна нормативна уредба и да подобрят доверието в съдебната система;

38.  Подчертава значението на международното сътрудничество за ефективната борба с организираната престъпност; изразява съжаление, че предвид нежеланието на някои членове на международната общност да признаят Косово като държава, Косово не успя да установи директно сътрудничество с Европол и Интерпол; изразява съжаление, че обменът на информация, осъществен досега чрез EULEX и UNMIK, не работи успешно; призовава Европол и Интерпол да установят ефективен обмен на информация с Косово, както посредством споразумения за сътрудничество, така и чрез предоставяне на Косово на статут на наблюдател; също значението на обмена на информация между FRONTEX и Косово;

39.  Приветства напредъка в реформата на съдебната система, но призовава за повече усилия за гарантиране на професионализма на съдиите и прокурорите, както и тяхната независимост от всяка политическа намеса, и за справяне с корупцията сред тях; предвид тази цел, приветства активната роля на Конституционния съд за гарантиране на конституционосъобразността на парламентарните процедури и на яснота по въпроса за имунитета, с който се ползват определени длъжности; отбелязва, че въпреки напредъка в някои области съдебната система в Косово остава слаба и продължава да съществува значителен обем висящи дела; подчертава във връзка с това необходимостта от провеждане на реформи; подчертава, че за правилното функциониране на съдебната система е от съществено значение въвеждането на изцяло функциониращи и ефективни програми за защита на свидетелите и тяхното преместване, и призовава за незабавни стъпки за прилагане на разпоредбите за защита на свидетелите и за сформиране на звена за защита на свидетелите в рамките на косовската полиция и съдебна система; освен това, призовава държавите-членки на ЕС и останалите страни, участващи в EULEX, да се ангажират да участват в програма за преместване на свидетели; изразява съжаление относно факта, че съдът в Митровиче/Митровица все още не работи при пълен капацитет, и призовава органите на управление в Косово и Сърбия да разрешат проблема, така че да подобрят достъпа на гражданите от северната част на Косово до правосъдие;

40.  Подчертава значението на професионална, независима, отчетна и достъпна публична администрация за правилното функциониране на държавните институции; за тази цел, призовава за бързо приемане на плана за действие за прилагане на реформите, предвидени от стратегията за публичната администрация; подчертава, че е необходимо администрацията да отразява косовското общество по отношение на пола и етническия състав и че решенията относно нейния състав следва да се вземат въз основа на професионалните заслуги, а системата на назначения да бъде независима от политическа намеса;

41.  Подчертава, че свободните, безпристрастни, силни и независими медии, съгласно международните медийни стандарти, гарантиращи свобода на словото и достъп до информация, са крайъгълен камък на демокрацията; за тази цел, призовава правителството да създаде подходяща правна рамка и гарантира ефективното й прилагане, включително като декриминализира клеветата; отбелязва със загриженост продължаващата политическа намеса в работата на медиите и настоятелно призовава органите на управление да предприемат незабавни мерки за защита на журналистите от заплахи и друг натиск в тяхната работа, включително чрез селективно разпределение на рекламни бюджети от държавата с оглед популяризиране на независимите и плуралистични медии, като по този начин се предоставя достъп на гражданите на Косово до информация; призовава за защита на журналистите и установяването на минимални трудови права и условия за журналистите; призовава за приемането на мерки, които да гарантират прозрачност по отношение на собствеността на медиите и да гарантират финансова и редакционна независимост на обществените медии, напр. чрез възлагане на подходящ дял от порядъка на 20 % от програмното време, включително актуални бизнес програми, на независими продуценти;

42.  Изразява загриженост по повод факта, че дискриминацията остава сериозен проблем в страната, и призовава правителството да приложи мащабна стратегия за борба с дискриминацията в съответствие с международните стандарти за права на човека, като гарантира равенството на всички граждани независимо от техния етнически произход, пол, възраст, религия, сексуална ориентация, полова идентичност или увреждане, за да насърчава толерантността, уважението и разбирането на другите в опит да се повиши осведомеността на централно и местно равнище; подчертава необходимостта от по-нататъшни действия за по-добро прилагане на правните и административните средства за защита при нарушения на правата на човека; по-конкретно, обръща внимание на положението на жените и това на общностите на роми, ашкали и гюпти, както и на необходимостта да се осигури включването в образователната система на всички деца чрез образование на техния майчин език; като има предвид етническото многообразие на Косово приканва настоятелно органите да гарантират достъпа до ефективни многоезични обществени услуги, съгласно международните и европейски стандарти;

43.  Изтъква значението на омбудсмана за защитата на интересите и свободите на гражданите, насърчава правителството и парламента на Косово да засилят усилията от своя страна за изпълняване препоръките на омбудсмана; призовава за повече политическа, административна и финансова подкрепа за институцията, която следва да играе ключова роля като гарант на спазването на правата на човека; отбелязва, в този контекст, че недостатъчните човешки и финансови ресурси, както и липсата на подходящи работни помещения, остават пречка пред правилното функциониране на службата;

44.  Настоятелно призовава правителството на Косово да гарантира, че конституционните разпоредби, целящи зачитането и защитата на малцинствата, са гарантирани на практика;

45.  Изтъква, че правната уредба на Косово създава основа за институционализирането на равенството между половете и за прилагането на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН относно „жените, мира и сигурността“; подчертава все пак, че социалните норми, традицията, лошите икономически условия и слабите институции, особено съдебните, позволяват системни изключения при прилагането на действащото законодателство, пример за което е ограниченият достъп на жените до собственост, колебания при претендирането на наследствени права и невъзможност за внасяне на иск за присъждане на родителски права; отбелязва, че недостатъчната защита на жените от домашно насилие, недостатъчният достъп до правосъдие при извършени престъпления, нееднакъв достъп до образование за момичетата, икономическото неравенство между жените и мъжете, и продължаващото слабо представителство на жените на ръководни политически постове на всички равнища са допълнителни доказателства за това, че въобще не може да се твърди, че Резолюция 1325 се зачита; в тази връзка призовава косовските органи да положат всички възможни усилия, за да приложат тази резолюция;

46.  Приветства напредъка, постигнат в областта на правата на жените и равенството между половете, пример за което е въвеждането на платен отпуск по майчинство до девет месеца; изразява все пак загриженост относно високото равнище на момичета, отпаднали от училище и от слабото представителство на жени на пазара на труда, включително в ключови обществени сектори; призовава косовските органи да насърчават по-активно участието на жените на пазара на труда и да укрепят тяхната позиция;

47.  Припомня жизненоважната роля на междукултурното образование в Косово за стимулиране на дух на уважение, приемане и толерантност между представителите на различни нации и между етнически или религиозни групи, като се запазва идентичността на всяка група и се признава идентичността на другия; настоятелно призовава косовските органи да предоставят образователна програма, която да обхваща историята, културата и други атрибути на всички общности, които традиционно присъстват в Косово, като по този начин стимулират дух на толерантност;

48.  Насърчава правителството и парламента на Косово да развият модерна образователна система от държавни и частни училища, която да зачита разделението между религиозните общности и държавата и която да се основава на културното и религиозно многообразие и на старата традиция на толерантност в косовското общество;

49.  Призовава за по-големи усилия за опазване на културното и религиозното наследство на Косово, по-специално сръбските православни църкви и манастири, както и всички други паметници, които са част от световното и европейското културно наследство; за тази цел призовава за ефективното прилагане на специални защитени зони, например като се спре нелегалното строителство около и в рамките на очертанията на тези зони и като се гарантира, че те са включени устойчиво в местните общности; за тази цел, обръща внимание на необходимостта от приемане на закони относно защитата на сръбските средновековни православни манастири, определени за световно културно наследство от ЮНЕСКО, и на историческия център на Призрен, както и Велика Хоча и Мадхе; призовава за приемането на изчерпателен списък на обекти с историческо значение, ползващи се от защита, така че да се постигне правна яснота и да се избегнат колебания;

50.  Във връзка с това подчертава значението на засилването на връзките и представителството на Косово в международни институции в областта на културата и наследството и международни спортни организации, и по-специално в Международния олимпийски комитет, с оглед да се даде възможност на спортистите на Косово да участват в предстоящите олимпийски игри в Лондон;

51.  Призовава за полагането на допълнителни усилия за обединяването на разделения понастоящем университет в Прищина и призовава Комисията да внесе предложения относно инициативите, които Европейския съюз би могъл да предприеме за обединяването на факултетите в Митровица с тези в Прищина;

52.  Призовава Съвета незабавно да даде разрешение на Комисията за започване на преговори относно рамково споразумение с Косово във връзка с неговото участие в програми на Общността; като отбелязва препоръката на Комисията за начало на програмите „Култура“ и „Европа за гражданите“, подчертава значението на възможно най-бързото разширяване на участието на Косово в други програми;

53.  Подновява своята подкрепа за дейностите на гражданското общество и призовава правителството и Народното събрание да разработят структури и платформи за провеждане на диалог с организациите на гражданското общество; същевременно насърчава институциите, които определят социалните и икономически политики, да вземат под внимание приноса от активистите на гражданското общество; подчертава значението на НПО за наблюдение на действията на органите на управление, по-специално в областта на борбата с корупцията и на изграждане на доверие между различните етнически групи; насърчава диалога между представителите на гражданското общество с цел определянето на общи приоритети и централизиране на усилията за оказване на влияние върху обществените политики;

54.  Признава, че макар свободното участие в професионални съюзи да е гарантирано със закон, все още съществува необходимост от подобрение по отношение на основните права на труд и участие в професионални съюзи; насърчава Косово да засили социалния диалог в рамките на процеса на съвместно вземане на решения, в изграждането на политиките и изграждането на капацитет на социалните партньори;

55.  Изразява загриженост относно икономическото положение в Косово; подчертава значението на бюджетната дисциплина и устойчивите макроикономически политики за развитието на страната и подчертава, че процесът на приватизация следва да се извършва при пълна прозрачност; приветства предприетите стъпки за опростяване на процедурите за новосъздадените предприятия, като средство, чрез което едновременно да се увеличат бюджетните приходи и да се намали високата безработица в страната, особено сред младите хора; предвид тази цел, изразява съжаление относно забавянето на удължаването на автономните търговски мерки;

56.  Приветства приемането на Стратегията за развитие на МСП за периода 2012-2016 г. и призовава Агенцията на Министерството на търговията и промишлеността за подпомагане на МСП да приложи стратегията; настоятелно призовава Агенцията да увеличи полаганите от нея усилия за улесняване увеличаване броя на малките и средни предприятия (МСП) чрез предоставяне на достъп до финансиране, намаляване на административната тежест и насърчаване на сътрудничеството между МСП в Косово, региона и ЕС;

57.  Призовава Съвета и Комисията на Европейския съюз да подкрепят, в тясно сътрудничество с местните, регионалните и националните органи в Косово, развитието на модерно, екологично и устойчиво земеделие и на МСП за производството на възобновяема енергия;

58.  Припомня, че съществена перспектива за устойчивостта на дългосрочното икономическо развитие на Косово може да бъде осигурена посредством търговско споразумение между Европейския съюз и Косово; приветства поканата, отправена от Съвета към Комисията, за предлагане на бъдещи действия за сключването на търговско споразумение веднага след постигането на достатъчен напредък и призовава настоятелно Комисията да изпрати незабавно делегация от експерти в Косово с оглед оценяване на напредъка на страната в тази област;

59.  Приветства поредица от стъпки, предприети в областта на опазването на околната среда; изразява съжаление, че органите на управление в Косово не са осъществили подходящо проучване относно алтернативите на изграждането на нова електроцентрала, захранвана с въглища, която да замести производството на енергия от електроцентрали „Косово А“ и „Косово В“; въпреки че отчита факта, че в краткосрочен план ще се наложи нарастващите енергийни потребности на Косово да бъдат посрещнати чрез продължаване на използването на въглища като основен енергиен ресурс, призовава все пак за по-големи инвестиции в алтернативни, по-чисти технологии и в подобряване на енергийната ефективност на електроенергийната система, в съответствие с целите на ЕС; призовава за произвеждането на по-голям дял енергия от възобновяеми източници, с оглед на затварянето на електроцентралите „Косово А“ и на „Косово В“ във възможно най-кратки срокове;

60.  Като има предвид, че наличието на солидна инфраструктура е жизненоважна предпоставка за постигането на устойчиво развитие, подчертава значението на подобряването на транспортната мрежа и нейното свързване със съседните страни, с цел да се улесни движението на хора и стоки; разглежда обществения транспорт и по-специално железопътната система като разходно-ефективна и устойчива алтернатива на автомобилния транспорт, и призовава правителството и международните донори да дадат приоритет на неговото развитие и модернизация в своите инвестиционни планове;

61.  Приветства укрепването на отношенията на Косово с повечето от съседните страни и призовава за пълното интегриране на Косово в регионалното сътрудничество; отбелязва, че председателството на Централноевропейско споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА) от страна на Косово през 2011 г. протече гладко; въпреки това изразява загриженост, че напрежението със Сърбия се отразява отрицателно на свободното движение на лица и стоки, и на сътрудничеството в рамките на ЦЕФТА като цяло;

62.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителството, президента и парламента на Косово.

(1) ОВ L 336, 18.12.2009 г., стр. 1. (2) ОВ C 27 E, 31.1.2008 г., стр. 207. (3) ОВ C 67 E, 18.3.2010 г., стр. 126. (4) ОВ C 351 E, 2.12.2011 г., стр. 78.

Резолюция на Европейския парламент от 29 март 2012 г. относно доклада за напредъка на Турция през 2011 г. (2011/2889(RSP))

P7_TA(2012)0116 B7-0189/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид доклада на Комисията за напредъка на Турция през 2011 г. (SEC(2011)1201),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Стратегия за разширяване и основни предизвикателства през периода 2011‐2012 г.“ (COM(2011)0666),

–  като взе предвид своите предходни резолюции от 27 септември 2006 г. относно напредъка на Турция по пътя на присъединяване към ЕС(1), от 24 октомври 2007 г. относно отношенията между ЕС и Турция(2), от 21 май 2008 г. относно напредъка на Турция през 2007 г.(3), от 12 март 2009 г. относно доклада за напредъка на Турция през 2008 г.(4), от 10 февруари 2010 г. относно доклада за напредъка на Турция през 2009 г.(5) , от 9 март 2011 г. относно доклада за напредъка на Турция през 2010 г.(6) и от 6 юли 2005 г.(7) и 13 февруари 2007 г.(8) за ролята на жените в обществения, икономическия и политическия живот в Турция,

–  като взе предвид Рамката за преговори с Турция от 3 октомври 2005 г.,

–  като взе предвид Решение 2008/157/EО на Съвета от 18 февруари 2008 година относно принципите, приоритетите и условията на Партньорството за присъединяване с Република Турция(9) („партньорството за присъединяване“), както и предходните решения на Съвета относно партньорството за присъединяване от 2001, 2003 и 2006 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 14 декември 2010 г. и 5 декември 2011 г.,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че преговорите за присъединяването на Турция започнаха на 3 октомври 2005 г., след като Съветът одобри рамката за преговори, и като има предвид, че започването на тези преговори представляваше началото на дългосрочен и отворен процес, основан на строги изисквания и ангажимент за провеждане на реформи;

Б.  като има предвид, че Турция е поела ангажимент за провеждане на реформи, за поддържане на добросъседски отношения и постепенно сближаване с ЕС, както и че тези усилия следва да се разглеждат като възможност за модернизиране на самата Турция и за консолидиране и по-нататъшно подобряване на демократичните й институции, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека и основните свободи;

В.  като има предвид, че цялостното изпълнение на всички критерии от Копенхаген и интеграционният капацитет на ЕС, в съответствие със заключенията от заседанието на Европейския съвет, проведено през декември 2006 г., продължават да бъдат основата за присъединяване към ЕС, който е общност, основана на споделени ценности, лоялно сътрудничество и взаимна солидарност между всички негови държави членки;

Г.  като има предвид, че в своя доклад за напредъка през 2011 г. Комисията заключи, че Турция е държава от основно значение за сигурността и просперитета на Европейския съюз, че приносът на Турция към Европейския съюз в редица области от решаващо значение ще бъде напълно ефективен при наличието на положителна програма и ползващ се с доверие подход към преговорния процес и че е от основно значение Турция да продължи извършването на реформи, свързани с политическите критерии и че са необходими значителни по-нататъшни усилия за гарантиране на основните права;

Д.  като има предвид, че Комисията започна обновена положителна програма между ЕС и Турция за съвместното и активно очертаване на бъдещето; като има предвид, че тази положителна програма надгражда върху солидните основи на отношенията между ЕС и Турция и придвижва напред процеса на реформи; като има предвид, че тази нова инициатива не замества преговорите по присъединяване, а ги допълва с цел подкрепа на реформите и разширяване на правата и свободите на турските граждани;

Е.  като има предвид, че Турция все още не е приложила, за шеста поредна година, разпоредбите, произтичащи от Споразумението за асоцииране между ЕО и Турция, и Допълнителния протокол към него;

Ж.  като има предвид, че в своя полза и с оглед на укрепването на стабилността и насърчаването на добросъседските отношения и положителното политическо и икономическо партньорство, Турция е необходимо да увеличи усилията си за решаване на неуредените двустранни въпроси със своите непосредствени съседи, включително неуредените правни задължения и споровете относно сухоземните и морските граници и въздушното пространство, съгласно разпоредбите на Хартата на ООН и международното право;

З.  като има предвид, че мащабът на турската икономика се е утроил през изминалото десетилетие, като тя е отбелязала растеж от почти 10 % през последната година и се счита за една от най-бързо развиващите се икономики в света и една от седемте най-големи бързоразвиващи се икономики в света; като има предвид, че търговията между Европейския съюз и Турция възлиза на 103 милиарда евро през 2010 г., като Турция е седмият най-голям търговски партньор на Съюза, а Съюзът е най-големият търговски партньор на Турция, като 80 % от преките чуждестранни инвестиции в Турция идват от Европейския съюз; като има предвид, че предприятия от ЕС създадоха над 13 000 дружества в Турция; като има предвид обаче, че БВП на глава от населението на Турция остава нисък в сравнение с този на повечето държави – членки на ЕС, в частност с този на по-конкурентоспособните; като има предвид, че сравнително ниският БВП на глава от населението в голяма страна – кандидатка за членство създава особени предизвикателства в областите на икономическо и социално сближаване с настоящите държави членки; като има предвид, че икономическият растеж следва също така да зачита принципа на екологичната устойчивост; като има предвид, че и Турция, и ЕС ще извлекат ползи от продължаващата икономическа интеграция;

И.  като има предвид, че диалогът и сътрудничеството между ЕС и Турция относно стабилността, демокрацията и сигурността в Близкия изток в по-широк план са от стратегическо значение; като има предвид, че в контекста на ефективния процес на реформи Турция, изградена въз основата на стабилна светска държава, се доказа като източник на вдъхновение за демократизацията на арабските държави в хода на техните усилия да извършат демократичен преход и социално-икономически реформи; като има предвид, че структурираният диалог между ЕС и Турция за постепенно координиране на съответните им външни политики и политики на съседство би могъл да осигури уникално по рода си взаимодействие, в частност в подкрепа на демократизацията и социално-икономическата реформа на целия Средиземноморски регион и Близкия изток като цяло, и с оглед на предизвикателствата, поставени от Иран;

Й.  като има предвид, че Турция е главен енергиен коридор на ЕС за кавказки и каспийски нефтени и газови ресурси и има стратегическа близост с Ирак и неговите развиващи се пазари на нефт и природен газ; като има предвид, че планираният тръбопровод „Набуко“ продължава да бъде един от най-големите приоритети на ЕС в областта на енергийната сигурност; като има предвид, че Турция и Азербайджан сключиха споразумение на 25 октомври 2011 г. относно транзита на азербайджански газ през турска територия, което ще отвори южния газов коридор, ще засили доставките на газ за планирания тръбопровод „Набуко“ и за транзитния газов коридор ITGI (междусистемна връзка между Турция, Гърция и Италия), като по този начин ще укрепи енергийната сигурност на Съюза; като има предвид, че Турция разполага със съществен потенциал за енергия от възобновяеми източници от нейните значителни соларни, вятърни и геотермални ресурси;

К.  като има предвид, че трайният мир, стабилност и просперитет на Балканите са от стратегическо значение както за ЕС, така и за Турция;

Взаимозависимост и взаимен ангажимент

1.  Подчертава взаимозависимостта между Европейския съюз и неговите държави членки и Турция; признава икономическия потенциал и потенциала за растеж на Турция и значимата й роля за регионалната стабилност и енергийната сигурност; подчертава, че тази взаимозависимост се допълва от полезността на потенциалното взаимодействие между външната политика, политиката на сигурност и политиката на съседство на Съюза и на Турция, носещо ползи и засилено влияние и на двете страни; при все това счита, че тази взаимозависимост може да донесе положителни резултати единствено ако се изразява в контекста на взаимен ангажимент, стратегически диалог и ефективно сътрудничество, успешно провеждане на процеса на реформи и изпълнение на реформите, и добри отношения между Турция и съседните държави членки;

2.  Приветства и изразява своята подкрепа за усилията на Комисията да разработи нова положителна програма, обхващаща широк спектър от области от общ интерес и насочена към нова динамика в отношенията между ЕС и Турция, постигането на осезаеми резултати и ползи за двете страни, както и възможността ЕС да остане еталон за непрекъснати реформи в Турция и да помага на Турция да изпълни критериите за присъединяване; подкрепя диалога с Турция относно подписани от ЕС споразумения за свободна търговия, които оказват потенциално въздействие върху Турция в рамките на митническия съюз; приема становището, че следва да бъдат положени отново усилия за създаване на условия за отваряне на главите в областта на правосъдието и основните права; настоява, че отношенията между Турция и съседните й държави членки са ключов фактор за обновяване на преговорите и диалога;

3.  Отбелязва, че Турция е единствената страна кандидатка без либерализиране на визовия режим; подчертава, че е важно да бъде улеснен достъпът до Европейския съюз за бизнесмени, представители на академичните среди, студенти и представители на гражданското общество; подкрепя усилията на Комисията и държавите членки да прилагат визовия кодекс, да хармонизират и опростят изискванията за визи и създаването на нови центрове за улесняване на издаването на визи в Турция; настоятелно призовава Турция без по-нататъшно забавяне да подпише и прилага споразумение за реадмисия между ЕС и Турция и да гарантира, че докато това споразумение влезе в сила, съществуващите двустранни споразумения се прилагат изцяло; подчертава значението на засилването на сътрудничеството между ЕС и Турция в областта на управлението на миграцията, борбата с трафика на хора и граничния контрол, наред с другото, предвид големия процент нелегални имигранти, влизащи на територията на ЕС през Турция; настоява за постепенното сближаване на визовите политики на Турция и ЕС по отношение на гражданите на трети държави; счита, че след като споразумението за реадмисия бъде подписано, Съветът следва да предостави мандат на Комисията да започне диалог за визовия режим и да определи пътна карта за либерализиране на визовия режим;

Изпълнение на критериите от Копенхаген

4.  Приветства Турция за изборния процес по повод на общите избори през юни 2011 г., при които беше отчетена висока избирателна активност и които получиха положителна оценка от международните наблюдатели като демократични и формирани от едно жизнено гражданско общество; същевременно отново заявява значението на една реформа на закона за политическите партии и на избирателния закон, с която да се намали десетпроцентовият минимален праг за представителство в парламента, който е най-високият праг сред всички държави, които членуват в Съвета на Европа, и не може да отрази по подходящ начин плурализма на турското общество; призовава за премахването на всички пречки пред учредяването на политически групи в турското Велико народно събрание (Меджлис);

5.  Приветства решението на новото правителство на Република Турция за създаване на министерство по въпросите на ЕС, което отразява разбирането, че подновените усилия, ангажиментът и диалогът са от изключително значение;

6.  Припомня основната роля на Меджлиса като център на демократичната система на Турция и следователно подчертава необходимостта да му бъде предоставена по-значима роля в предоставянето на платформа за всички политически партии, основана на контрол и отчетност, за техния принос към демократичния диалог и за насърчаването на приобщаващ процес на реформи;

7.  Припомня необходимостта да се продължи работата по прилагането на пакета, свързан с конституционната реформа от 2010 г., и призовава Комисията да включи в доклада относно напредъка от 2012 г. подробен анализ относно напредъка в процеса на изпълнение;

8.  Изразява пълната си подкрепа за изготвяне на нова гражданска конституция за Турция като единствена по рода си възможност за действителна конституционна реформа, насърчаваща демокрацията, принципите на правовата държава, гаранциите за основните права и свободи (по-специално свободата на изразяване и свободата на медиите), плурализма, приобщаването, доброто управление, отчетността и единството в турското общество, в пълно съответствие с Хартата на основните права на ЕС; призовава всички политически партии и заинтересовани страни да подкрепят и възприемат положителен и съзидателен подход към преговорите за новата конституция, основан на консенсус и конструктивен компромис; подчертава необходимостта да се продължи подготвителната работа в процеса на изготвяне и във връзка с това приветства решението да се гарантира равностойно представителство на всички политически сили в помирителния конституционен комитет и обещанието процесът на изготвяне да се основава на възможно най-широки консултации с всички сегменти на обществото като част от процес, който реално ангажира турското гражданско общество; подчертава, че новата конституция следва да защитава правата на всички групи и лица в Турция, да гарантира разделението на властите, да гарантира независимостта и безпристрастността на съдебната система, да осигурява пълен граждански контрол над военните и да насърчава приобщаващо турското гражданство;

9.  Насърчава Турция да използва процеса на изготвяне на конституция като възможност за разработване на по-реалистична и демократична идентичност, която да позволява цялостното признаване на всички нейни етнически и религиозни общности; да признае, че съвременното гражданство не е от етническо естество, както и да включи защита на правото на ползване на матерен език в новата гражданска конституция;

10.  Подчертава значението на спокойните и конструктивни отношения между правителството и опозицията като предпоставка за ефективен процес на реформи; припомня, че едно действително демократично и плуралистично общество винаги трябва да се основава на двата стълба, на правителството и опозицията, както и на непрекъснат диалог и сътрудничество между двете страни; във връзка с това изразява безпокойството си относно продължаващите съдебни процеси и продължителни периоди на досъдебно задържане, засягащи членове на Меджлиса, както и относно започнатото съдебно дознание за отнемане на депутатския имунитет на г-н Kemal Kılıçdaroğlu, лидер на основната опозиционна партия; подчертава, че в ситуация, в която народните представители трябва да изпълняват своите задължения под заплахата от преследване, демокрацията и свободата на изразяване не са гарантирани;

11.  Приветства продължаващите усилия за подобряване на гражданския контрол над военните сили, и по-специално приемането на Закона за Сметната палата през декември 2010 г. с цел гарантиране на граждански контрол над военните разходи; призовава за прилагането на пълен съдебен контрол върху разходите на военните сили; призовава жандармерията и въоръжените сили да преминат под гражданска юрисдикция, а жандармерията да бъде внимателно наблюдавана от омбудсмана; подчертава необходимостта да се гарантира оперативната способностна въоръжените сили, като се има предвид значението на членството на Турция в НАТО;

12.  Подчертава, че реформата на съдебната система е задължителна предпоставка за модернизацията на Турция и че тази реформа трябва да доведе до модерна, ефикасна, напълно независима и безпристрастна съдебна система, гарантираща справедлив процес за всички граждани; във връзка с това приветства приемането на законодателство относно Висшия съвет на съдиите и прокурорите (ВССП) и относно Конституционния съд, в тясно сътрудничество с Венецианската комисия; насърчава турското правителство да изпълни препоръките на Венецианската комисия от 2011 г., по-специално във връзка с процедурата за избор на ВССП, ролята на министъра на правосъдието в този орган, както и процедурата за назначаване на съдии и прокурори; призовава да се предприемат мерки, за да се гарантира, че решенията на ВССП са прозрачни и подлежат на съдебен контрол; посочва необходимостта от предприемане на допълнителни мерки с цел гарантиране на възможността за съдебен контрол на всички първоинстанционни решения на Висшия съвет за повишения, трансфери на други места и дисциплинарни санкции; приветства решението на министерството на правосъдието за създаване на генерална дирекция за правата на човека, която да отговаря за цялостното, ефективно и навременно изпълнение от страна на Турция на решенията на Европейския съд по правата на човека; във връзка с това изразява съжалението си относно увеличаващия се брой нови жалби, отправени към Европейския съд по правата на човека; приветства новите предложения за реформа на съдебната система, и по-специално във връзка с критериите за задържане, като първа стъпка в правилната посока;

13.  Счита, че новото законодателство относно Конституционния съд следва да гарантира, че тази съдебна инстанция има правомощия за оценка и преглед на съвместимостта на турското законодателство с международните споразумения, ратифицирани от Турция, като например Европейската конвенция за правата на човека;

14.  Изразява загриженост относно последната присъда по делото Hrant Dink; подчертава, че е изключително важно да се проведе пълно разследване на убийството на Hrant Dink и всички отговорни лица да бъдат изправени пред правосъдието и в този контекст подчертава решението на Европейския съд по правата на човека от 2010 г., съгласно което Турция не е провела ефективно разследване на убийството на Hrant Dink; счита, че този съдебен процес е изпитание за принципите на правовата държава и независимостта на съдебната система в Турция;

15.  Отново изразява своята загриженост, че съдебните процедури все още не са подобрени в достатъчна степен, що се отнася до ефикасността и нормите, така че да гарантират правото на справедлив и своевременен съдебен процес, включително правото на достъп до уличаващи доказателства и документи от съдебното производство в ранните фази на производството, и достатъчно гаранции за всички заподозрени лица; отново изразява сериозна загриженост относно прекомерно дългите периоди на досъдебно задържане, което понастоящем може да достигне до десет години и да се превърне в де факто наказание без съдебен процес; настоятелно призовава Меджлиса да реформира законодателството в тази област съгласно Европейската конвенция за защита на правата на човека и нормите на Съвета на Европа, като приведе максималните срокове на досъдебно задържане в Турция в съответствие със средната продължителност на сроковете за досъдебно задържане в Европейския съюз; настоятелно призовава правителството да продължи своите реформи и да преразгледа закона за борба с тероризма и турския наказателен кодекс; припомня, че специалната делегация на Европейския парламент за наблюдение на съдебните процеси срещу журналисти ще продължи да следи развитието на събитията; изразява тревога по повод големия брой непълнолетни/малолетни затворници, като 2 500 от тях са на възраст между 12 и 18 години;

16.  Призовава турското правителство да разгледа въпроса с големия брой неприключени съдебни дела, да приведе в действие районните апелативни съдилища, които по закон трябваше да започнат работа от юни 2007 г., възможно най-скоро и да се концентрира върху обучението на съдии за тази цел;

17.  Подчертава значението на правото на всеки гражданин на надлежна защита в съдебни процедури и припомня отговорността на държавата да гарантира достъп до правна защита; припомня също така, че адвокатите следва да се ползват с граждански и наказателен имунитет по отношение на съответните становища, направени добросъвестно в писмени и устни пледоарии или в професионални изяви пред съда, трибунала или друг правен или административен орган; призовава Турция да гарантира възможността на адвокатите да изпълняват всички свои професионални функции, без да са обект на заплахи, пречки, тормоз или нерегламентирана намеса;

18.  Подчертава, че разследванията на предполагаеми планове за преврат, като случаите „Ергенекон“ и „Чук“, трябва да демонстрират силата и правилното, независимо, безпристрастно и прозрачно функциониране на турските демократични институции и на съдебната система, както и техния твърд и безусловен ангажимент за зачитане на основните права; изразява загриженост относно твърденията за използване на противоречиви доказателства срещу обвиняемите в тези случаи; призовава Комисията внимателно да следи посочените по-горе случаи и да оповести в подробности констатациите в приложение към доклада на Комисията за напредъка през 2012 г.;

19.  Дава израз на своето облекчение във връзка с освобождаването преди съдебния процес на журналистите Ahmet Şik, Nedim Şener, Muhammet Sait Çakir и Coşkun Musluk, като важна стъпка в посока възстановяване на спазването на основните свободи в Турция; подчертава, обаче че тяхното освобождаване не следва да скрива факта, че много други журналисти продължават да са в затвора;

20.  Отново изразява загриженост относно практиката за образуване на наказателни производства срещу защитници на правата на човека, активисти и журналисти, които съобщават данни за нарушения на правата на човека или повдигат други въпроси от обществен интерес като принос към дебата за едно плуралистично общество; подчертава, че подобни преследвания влияят отрицателно върху общественото възприятие относно независимостта и безпристрастността на съдебната система; счита криминализирането на изразяването на мнение за важна пречка пред пълната защита на правата на човека в Турция и изразява съжаление за несъразмерните ограничения по отношение на свободата на изразяване на мнение, на сдружаване и на събрания;

21.  Изразява загриженост относно широкото тълкувателно и приложно поле на турския закон за борба с тероризма и турския наказателен кодекс, по-специално в случаите, когато не е доказана принадлежността към терористична организация и се решава, че дадено действие или становище съвпадат с целите на терористична организация; изразява загриженост относно продължаващите съобщения за мъчения и малтретиране в полицейските участъци и в затворите, прекомерната употреба на сила от полицейските служители при демонстрации и липсата на напредък при привличането под съдебна отговорност на държавни служители за предполагаеми злоупотреби с правата на човека; настоятелно призовава Турция да преразгледа приоритетно закона за борба с тероризма и да изпълнява стриктно своите международни задължения по отношение на правата на човека, като измени съответното законодателство; приветства решението да се проведе вътрешно обучение за съдиите и прокурорите относно свободата на изразяване на мнение и свободата на печата, както и относно фундаменталната роля на Европейския съд по правата на човека; настоятелно призовава турското правителство да осигури систематично и достатъчно обучение на полицейските служители относно съдебната практика на Европейския съд по правата на човека; подчертава необходимостта от създаването на ефективен механизъм за полицейски жалби; би приветствал допълнителни мерки за подобряване на прекия достъп до турските съдилища на отделни граждани с цел защита на техните права, за да се намали броят дела, подадени в Европейския съд по правата на човека в Страсбург;

22.  Настоява, че текущите съдебни процеси срещу журналисти следва да се провеждат по прозрачен начин, като се зачитат принципите на правовата държава и се гарантират съответните условия, като например предоставянето на места, които са подходящи за провеждане на конкретния вид изслушване, предоставянето на точни копия на задържаните и осведомяване на журналистите относно отправените срещу тях обвинения, като така се гарантира, че условията на процеса няма да окажат отрицателно въздействие върху съдебното решение; изразява дълбока загриженост относно условията, в които пребивават задържаните журналисти; изразява съжаление относно липсата на точни данни за броя на задържаните журналисти и броя на започнатите в момента дела срещу журналисти; призовава турските органи да предоставят на обществеността достъп до тази информация;

23.  Припомня, че свободата на изразяване на мнение и плурализмът на медиите са в основата на европейските ценности, и че едно истински демократично, свободно и плуралистично общество изисква истинска свобода на изразяване на мнение; припомня, че свободата на изразяване на мнение се прилага не само към информация или идеи, които се възприемат благосклонно или на които се гледа като на безвредни, но също и – в съответствие с Европейската конвенция за защита на правата на човека, към такива, които засягат, шокират или смущават държавата или която и да е част от населението; изразява съжаление, че редица правни разпоредби, като например членове 301 и 318, член 220, параграф 6 в съчетание с член 314, параграф 2, и членове 285 и 288 от наказателния кодекс, както и член 6, и член 7, параграф 2 от закона за борба с тероризма продължават да ограничават свободата на изразяване на мнение; подчертава, че следва да бъдат предприети незабавни мерки, целящи премахването на законодателството, което позволява несъразмерно високи глоби за медиите − които в някои случаи водят до тяхното закриване или до самоцензуриране от страна на журналисти или техните редактори, и реформата на закон 5651/2007 относно интернет, който ограничава свободата на изразяване на мнение, ограничава правото на гражданите на достъп до информация и позволява забрани на уебсайтове с несъразмерен обхват и продължителност; следователно повтаря предишните си призиви за приключване на преразглеждането на правната рамка относно свободата на изразяване и незабавното й привеждане в съответствие с Европейската конвенция за защита на правата на човека и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека;

24.  Изразява своята подкрепа за новия подход на Комисията за решаването на въпросите, свързани със съдебната система и основните права, както и с правосъдието и вътрешните работи, на ранен етап от процеса на преговори, като свързаните с тях глави се отварят въз основа на ясни и подробни планове за действие, а тези глави се затварят на последно място въз основа на напълно убедителни добри резултати; счита, че предвид изключителното значение на продължаващата реформа на съдебната система в Турция и пълното зачитане на правата на човека и основните свободи, и по-специално на свободата на изразяване на мнение и свободата на печата, следва да се подновят усилията за представяне на скрининг доклада относно глава 23 относно съдебната система и основните права; призовава Комисията, в съответствие с положителната програма, да обмисли мерки, които да доведат до отварянето на глава 24 относно правосъдието и вътрешните работи;

25.  Настоятелно призовава Турция да признае правото на отказ от задължителна военна служба поради убеждения в съответствие с решението на Европейския съд по правата на човека в случая Erçep срещу Турция; отбелязва със загриженост неизпълнението на решението на Европейския съд по правата на човека от 2006 г. по случая Ulke срещу Турция, изискващо въвеждането на законодателство, което да предотвратява продължителното преследване на лица, отказващи да отбият военна служба поради своите убеждения;

26.  Приветства изпълнението на почти всички препоръки, отправени в докладите за оценка от 2005 г. на групата „Държави срещу корупцията“ (GRECO) към Съвета на Европа; подчертава необходимостта от по-нататъшен напредък в областта на законодателството и общите мерки за борба с корупцията и призовава за увеличаване на мощта и независимостта на институциите, участващи в борбата с корупцията; насърчава правителството да изпълни останалите препоръки на GRECO;

27.  Настоятелно призовава за пълното прилагане на конституционните разпоредби, гарантиращи правото на провеждане на демонстрации, и отправя искане към Министерството на вътрешните работи да приключи преразглеждането на закона за събранията и демонстрациите;

28.  Приветства приемането през август 2011 г. на ново законодателство за изменение на Закона за фондациите от февруари 2008 г. и за разширяване на обхвата на възстановяването на правата на собственост на немюсюлмански общности, като подчертава, че е необходимо да се гарантира пълното му прилагане; при все това припомня спешната необходимост от продължаване на жизненоважната и съществена реформа в областта на свободата на мисълта, съвестта и религията, по-специално чрез предоставяне на възможност на религиозните общности да придобият правосубектност, чрез премахване на всички ограничения върху обучението на духовници, чрез признаване на храмовете на алевите, както и чрез спазване на съответните решения на Европейския съд по правата на човека и отразяване на становищата на Венецианската комисия в правната рамка, и необходимостта от пълно признаване на правата на всички религиозни общности; призовава турското правителство да гарантира, че основания през 397 сл.Хр. манастир „Свети Габриел“ няма да бъде лишен от своите земи, и че се защитава целостта на манастира;

29.  Припомня, че образованието играе ключова роля в процеса на изграждане на приобщаващо и многообразно общество, построено върху принципа на зачитането на религиозните общности и малцинства; настоятелно призовава турското правителство да обърне специално внимание на образователните материали в училищата, които следва да отразяват етническия и религиозен плурализъм и плурализма от убеждения в турското общество, да премахват дискриминацията и предразсъдъците и да насърчават пълното приемане на всички религиозни и малцинствени общности, и подчертава необходимостта от безпристрастни учебни материали; приветства създаването на комисия по равенството между половете в рамките на министерството на образованието; отбелязва с облекчение освобождаването на студентите, неоснователно държани в затвора 18 месеца след призива им за свободно образование;

30.  Отново подчертава необходимостта от по-силно сближаване между турските региони и между селските и градски райони; изтъква във връзка с това специалната роля на образованието и необходимостта от решаване на постоянния сериозен проблем с регионалните различия по отношение на качеството на образованието и процентите на записаните ученици;

31.  Призовава правителството на Турция да спази ангажимента си за висока училищна посещаемост и да гарантира, че новата образователна реформа отразява необходимостта децата, особено момичетата в селските райони, да останат в образователната система след получаването на минимално образование и да се даде на децата възможност да вземат решение относно своето образование на възраст, когато те са способни да вземат информирани решения;

32.  Насърчава правителството в усилията си за реформа да отдаде приоритет на равенството между половете, като се справи с бедността сред жените и увеличи социалното приобщаване на жените и участието им в пазара на труда; повтаря своето предложение да се продължи с въвеждането на система на запазени квоти, за да бъде гарантирано значимо присъствие на жените на всички равнища в предприятията, публичния сектор и политическия живот; приветства усилията на турското правителство за увеличаване на броя на момичетата в училище, в резултата на което разликата между половете в началното образование е почти премахната, и призовава турското правителство да предприеме всички необходими мерки, за да намали разликата между половете и в гимназиалното образование; приветства също нарастването на броя на жените в турския парламент след изборите през юни 2011 г. и призовава политическите партии допълнително да подсилят активния ангажимент и участие на жените в политиката;

33.  Приветства подписването и ратифицирането от страна на Турция на Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие на 24 ноември 2011 г.; настоятелно призовава правителството да приеме политика на нулева толерантност по отношение на насилието срещу жените и да продължи да засилва превантивните си усилия на всички равнища в борбата срещу т.нар. убийства на честта, домашното насилие и явлението принудителни бракове и омъжване на малолетни момичета, по-специално чрез сътрудничество и постигане на широк консенсус с групи за правата на жените, чрез изменението на Закон № 4320 за защита на семейството, за да се гарантира широк спектър на приложение, независимо от брачното положение и характера на отношението между жертвата и насилника, включително ефективни правни средства и механизми за защита, чрез внимателното наблюдение на прилагането от страна на полицията на Закон № 4320, чрез ефективното наблюдение на пълното спазване от страна на общините на задължението за предоставяне на достатъчно места за подслон за жени и непълнолетни, които са в опасност, гарантирането на сигурността на местата за подслон и назначаването на достатъчно обслужващ персонал, и чрез въвеждането на система за последваща помощ за жени и непълнолетни, които напускат местата за подслон, за да им се осигури подходяща психологическа подкрепа, съдебна помощ и здравни грижи, както и възможност за социална и икономическа реинтеграция в обществото; приветства усилията на министерството за семейната и социалната политика за увеличаване на броя и качеството на местата за подслон и решението му да позволи на частни структури също да отварят приюти като допълнителен ресурс за жените и непълнолетните/малолетните лица, които са в опасност; приветства неотдавнашния Циркуляр № 18 на Висшия съвет на съдиите и прокурорите (ВССП), който гласи, че прилагането на мерки за защита при случаи на домашно насилие вече няма да се отлага до приключване на производствата; приветства усилията на турското правителство да засили сътрудничеството между държавните институции за постигането на равнопоставеност между половете;

34.  Изразява загриженост относно прекомерно високото равнище на бедност сред децата; призовава Турция да разработи всеобхватна стратегия за борба с бедността сред децата и детския труд; приветства ратифицирането на Конвенцията на Съвета на Европа за защита на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално посегателство; настоятелно призовава Турция за повече усилия за борба с домашното насилие срещу деца;

35.  Настоятелно призовава правителството да гарантира, че равенството, независимо от пола, половата идентичност, расата или етническия произход, религията или убежденията, наличието на увреждане, възрастта или сексуалната ориентация, се гарантира от закона и се прилага ефективно, включително че се зачита от страна на полицията; призовава правителството на Турция да приведе турското законодателство в съответствие с достиженията на общностното право и да приеме законодателство за създаване на съвет за равенство и борба срещу дискриминацията; отбелязва необходимостта да бъдат предприети по-нататъшни действия срещу хомофобията и всякакъв вид дискриминация, тормоз или насилие, основани на сексуалната ориентация и половата идентичност, а именно чрез включването на тези основания в законодателството в областта на борбата срещу дискриминацията; изразява дълбокото си безпокойство относно честото преследване на ЛГБТ лица въз основа на Закона за дребните престъпления и разпоредбите за „аморално поведение“; повтаря призива си към турското правителство да нареди на турските въоръжени сили да сложат край на класификацията на хомосексуалността като „психосексуално заболяване“;

36.  Призовава Турция да демонстрира гъвкавост и да увеличи усилията си за политическо решение на кюрдския въпрос; призовава всички политически сили да работят в съюз за постигането на целта за засилен политически диалог и процес на по-нататъшно политическо, културно и социално-икономическо приобщаване и участие на гражданите от кюрдски произход с цел гарантирането на правата, свързани със свободата на изразяване на мнение, сдружаване и събиране; във връзка с това счита, че правото на образование на родния език е съществено; призовава правителството на Турция да засили усилията си за по-нататъшно насърчаване на социално-икономическото развитие в югоизточните райони; счита, че конституционната реформа осигурява много полезна рамка за насърчаване на демократичното отваряне; припомня, че едно политическо решение може да се основава единствено на открит и истински демократичен дебат по кюрдския въпрос и изразява загриженост по отношение на големия брой дела, започнати срещу писатели и журналисти, които пишат по кюрдския въпрос, както и арестуването на няколко кюрдски политици, местни избрани кметове, членове на общински съвети, адвокати, демонстранти и защитници на правата на човека във връзка със съдебния процес „KCK“ и други полицейски операции; призовава турското правителство да създаде мирна основа за провеждането на свободен и плуралистичен дебат за политическите личности от кюрдски произход; подчертава, че е важно да бъде насърчен дебатът по кюрдския въпрос в рамките на демократичните институции, по-специално на Меджлиса;

37.  Остро осъжда последните нападения срещу европейските офиси на турските вестници и призовава за координирано разследване на тези нападения;

38.  Приветства и очаква бързото прилагане на приетата наскоро декларация на турското правителство да отвори отново училище за гръцкото малцинство на остров Gökçeada (Imbros), което представлява положителна стъпка в посока съхраняването на двукултурния характер на турските острови Gökçeada (Imbros) и Bozcaada (Tenedos), в съответствие с Резолюция 1625 (2008) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа; при все това отбелязва, че са необходими по-нататъшни мерки за уреждане на проблемите, които срещат представителите на гръцкото малцинство, по-специално по отношение на техните имуществени права;

39.  Подчертава неотложната необходимост от привеждане на правната рамка в областта на трудовите и синдикалните права в съответствие със стандартите на ЕС, инструментите на Съвета на Европа и конвенциите на МОТ и пълното им прилагане на практика, тъй като премахването на всички пречки пред пълното упражняване на тези права ще гарантира, че настоящият мощен икономически напредък се съпровожда от по-широко разпространение в турското общество на богатството, генерирано от икономическия растеж, като по този начин създава още по-голям потенциал за растеж; съответно насърчава всички страни в рамките на Икономическия и социален съвет да повишат своя ангажимент и сътрудничество с цел достигане на показателите за отварянето на глава 19 относно социалната политика и заетостта;

40.  Изразява загриженост относно практиката за наказателно преследване срещу синдикалисти, особено от сектора на образованието, които активно се стремят към по-добри условия за работа, образование и живот и които докладват за нарушенията на правата на човека в интерес на работниците и на обществеността като цяло и като принос за плуралистичното общество;

41.  Призовава турското правителство да насърчава активното и пълно участие на организациите на потребителите в законодателния и политически процес на консултации относно защита на потребителите и да предприеме всички необходими мерки за подкрепа и укрепване на движението на потребителите; насърчава организациите на потребителите да обединят силите си, за да увеличат своето представителство;

42.  Приветства диверсификацията на турския енергиен пазар, но също така насърчава турското правителство да проучи внимателно риска и отговорността по повод настоящите проекти за ядрени електроцентрали, като например този в Akkuyu; във връзка с това подчертава необходимостта от съхраняване на природното, културното и археологичното наследство в пълно съответствие с европейските стандарти;

Изграждане на добросъседски отношения

43.  Силно подкрепя продължаващите преговори за обединение на Кипър, провеждани под егидата на генералния секретар на ООН; подчертава, че вече е неотложно да се постигне справедливо и трайно уреждане на кипърския въпрос, и призовава Турция и всички заинтересовани страни да работят усилено и с добра воля за постигането на цялостно споразумение; призовава турското правителство да започне да изтегля войските си от Кипър, както и да прехвърли управлението на Фамагуста на ООН в съответствие с Резолюция 550 (1984) на Съвета за сигурност на ООН; призовава, успоредно с това, Република Кипър да отвори пристанището на Фамагуста под митническия надзор на ЕС с цел насърчаване на положителен климат за успешен резултат от продължаващите преговори за повторно обединение и да позволи на кипърските турци да търгуват директно по законен начин, приемлив за всички;

44.  Насърчава Турция да засили подкрепата си за Комитета за безследно изчезналите лица в Кипър;

45.  Призовава Турция да се въздържа от ново заселване на турски граждани в Кипър, тъй като това допълнително би променило демографския баланс и би намалило предаността на гражданите на острова към една бъдеща обща държава, основана на общо минало;

46.  Изразява съжаление относно изявленията на Турция, че ще замрази отношенията си с председателството на Европейския съюз през в втората половина на 2012 г., ако дотогава не бъде намерено решение на кипърския въпрос; припомня, че Европейският съюз се основава на принципите на лоялно сътрудничество и взаимна солидарност между държавите членки, и че като страна кандидатка Турция трябва да се ангажира с ясни отношения с Европейския съюз и неговите държави членки; освен това припомня, че председателството на Съвета на Европейския съюз е предвидено в Договора за Европейския съюз;

47.  Призовава Турция да даде възможност за политически диалог между ЕС и НАТО, като отмени своето вето върху сътрудничеството ЕС – НАТО, включващо Кипър, и последователно призовава Република Кипър да отмени ветото си за участието на Турция в Европейската агенция по отбрана;

48.  Отбелязва продължаващите усилени опити на Турция и Гърция за подобряване на двустранните им отношения; изразява съжаление, обаче, че обявената от турското Велико народно събрание заплаха „casus belli“ срещу Гърция все още не е оттеглена, и счита, че подобряването на двустранните отношения между тези страни следва да доведе до оттеглянето на тази заплаха; настойчиво призовава турското правителство да сложи край на нееднократното нарушаване на гръцкото въздушно пространство и прелитането на турски военни самолети над гръцки острови;

49.  Подчертава, че Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право е подписана от ЕС, 27-те държави – членки на ЕС, и от всички останали страни кандидатки и че е част от достиженията на общностното право; поради тази причина призовава турското правителство да подпише и ратифицира тази конвенция без по-нататъшно забавяне; припомня пълната легитимност на изключителната икономическа зона на Република Кипър в съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право;

50.  Настоятелно призовава Турция и Армения да пристъпят към нормализиране на отношенията си, като ратифицират, без предварителни условия, съответните протоколи и като отворят границата;

51.  Счита, че Турция е важен партньор на ЕС в Черноморския регион, който е от стратегическо значение за ЕС; призовава Турция да подкрепя и активно да допринася за осъществяването на политиките и програмите на ЕС в този регион;

Задълбочаване на сътрудничеството между ЕС и Турция

52.  Изразява съжаление по повод на отказа на Турция да изпълни своето задължение за цялостно, недискриминационно прилагане на Допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране между ЕО и Турция по отношение на всички държави членки; припомня, че този отказ продължава да засяга дълбоко процеса на преговорите, и призовава турското правителство да прилага протокола изцяло, без по-нататъшно забавяне;

53.  Подчертава, че митническият съюз между ЕС и Турция даде възможност на Турция да постигне висока степен на съответствие в областта на свободното движение на стоки и продължава да повишава обема на двустранната търговия между ЕС и Турция, който през 2010 г. беше в размер на 103 милиарда евро; при все това отбелязва, че Турция не прилага изцяло митническия съюз и поддържа закони, които са в нарушение на ангажиментите за премахване на техническите бариери за извършване на търговия, като например лицензи за внос, ограничения върху вноса на стоки от трети страни при свободното движение в ЕС, държавна помощ, прилагане на права върху интелектуалната собственост, изисквания за регистрация на нови фармацевтични продукти и дискриминационно данъчно облагане;

54.  Отново осъжда категорично и силно продължаващите терористични нападения на ПКК, която е в списъка на ЕС на терористични организации, и изразява пълната си солидарност с Турция; призовава държавите членки в тясна координация с координатора на ЕС за борба с тероризма и Европол и при зачитане на правата на човека, основните свободи и международното право, да засилят сътрудничеството с Турция в борбата срещу тероризма и в борбата срещу организираната престъпност като източник на финансиране на тероризма; призовава Комисията и държавите членки да улеснят провеждането на адекватен информационен диалог и обмен на информация с Турция относно исканията за екстрадиране, отправени от страна на Турция, които не могат да бъдат придвижени по правни или процедурни причини;

55.  Изразява съжаление по повод забавянето на внасянето в турското Велико народно събрание на законодателство за защита на правата на бежанците и лицата, търсещи убежище; изразява загриженост относно продължаващите сведения за лица, репатрирани в държави, където могат да бъдат изложени на риск от изтезания или други злоупотреби с правата на човека след произволния отказ на достъп до процедура по предоставяне на убежище;

56.  Приветства напредъка, който Турция отбеляза в областта на енергията от възобновяеми източници и подкрепя по-нататъшните усилия за увеличаване на употребата на възобновяемите енергийни източници във всички сектори; подчертава потенциала на Турция за енергия от възобновяеми източници, значителните соларни, вятърни и геотермални ресурси и възможността ЕС да внася електричество от възобновяеми енергийни източници от Турция чрез високоволтови, постояннотокови линии за пренос на дълги разстояния, като това би допринесло не само за енергийната сигурност на ЕС, но и за целите на Съюза за енергия от възобновяеми източници;

57.  Припомня централната роля на Турция като енергийния коридор на ЕС за кавказки и каспийски нефтени и газови ресурси и стратегическата й близост с Ирак и неговия развиващ се нефтен пазар; подчертава стратегическата роля на планирания тръбопровод „Набуко“ и други газопроводи, като например транзитния коридор за газ ITGI (Interconnector Turkey-Greece-Italy) за енергийната сигурност на Европейския съюз; счита, че с оглед на стратегическата роля и потенциал на Турция, включително за инвестициите на ЕС и по-нататъшното сътрудничество с ЕС, следва да се проведе първоначално обсъждане на стойността на започването на преговори по Глава 15 относно енергетиката, с оглед на допълнителния стратегически диалог ЕС – Турция относно енергетиката;

58.  Подчертава стратегическата роля на Турция, в политически и географски аспект, за външната политика на Европейския съюз и неговата политика за съседство; подчертава ролята на Турция като важен регионален фактор в Близкия изток, Западните Балкани, Афганистан/Пакистан, Южен Кавказ, Централна Азия и Африканския рог, както и ролята й като източник на вдъхновение за демократизацията на арабските държави в значими области на политиката, обхващащи политическите и икономическите реформи и изграждането на институционален капацитет; изразява подкрепа за усилията на Турция да допринесе за продължаването на диалога и сътрудничеството на високо равнище между Афганистан и Пакистан и приветства процеса от Истанбул, започнат с цел засилване на регионалното сътрудничество между Афганистан и неговите съседи; подкрепя твърдата позиция и ангажимент на Турция по отношение на демократичните сили в Сирия и припомня важната й роля при защитата на сирийските бежанци; изисква Комисията, държавите членки и международната общност да подкрепят усилията на Турция да се справи с нарастващото хуманитарно измерение на кризата в Сирия; призовава ЕС и Турция да засилят съществуващия политически диалог относно избора на външна политика и цели от взаимен интерес; насърчава Турция да развива своята външна политика в рамките на диалога и координацията с ЕС и постепенно да приведе своята външна политика в съответствие с тази на ЕС, с оглед на създаването на ценни взаимодействия и укрепване на потенциала за положително влияние;

59.  Припомня значението на тясната координация и сътрудничество между Турция и ЕС по въпроса за ядреното разпространение в Иран и счита, че Турция може да играе важна и конструктивна роля за улесняването и насърчаването на диалога с Иран за намиране на незабавно решение и за гарантиране на пълна подкрепа за санкциите срещу Иран;

60.  Припомня амбицията на Турция да вдъхновява и подпомага демократичния преход и социално-икономическите реформи в южните съседни държави; отбелязва, че участието на турските институции и неправителствени организации в инструментите на ЕПС би постигнало уникален ефект на взаимодействие, особено в области като изграждане на институциите, социално-икономическо развитие и развитие на гражданското общество; счита, че практическото сътрудничество следва да бъде допълнено от структуриран диалог между ЕС и Турция с цел координиране на съответните им политики за съседство;

61.  Приветства ратифицирането от страна на Турция на Факултативния протокол към Конвенцията на Организацията на обединените нации против изтезанията на 27 септември 2011 г. и приканва Турция бързо да приложи изискванията в националното си право; настоятелно призовава за приемането на местен механизъм за неговото прилагане; изисква Турция да предостави достъп на международните наблюдатели до своите затвори;

62.  Отново призовава турското правителство да подпише и представи за ратифициране Статута на Международния наказателен съд, като по този начин допълнително засили приноса и ангажимента на Турция към глобалната система за многостранно сътрудничество;

o
o   o

63.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, генералния секретар на Съвета на Европа, председателя на Европейския съд по правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки и правителството и парламента на Република Турция.

(1) OВ C 306 E, 15.12.2006 г., стр. 284. (2) ОВ C 263 E, 16.10.2008 г., стр. 452. (3) ОВ C279 E, 19.11.2009 г., стр.57. (4) ОВ C87 E, 1.4.2010 г., стр. 139. (5) ОВ C 341 E, 16.12.2010 г., стр. 59. (6) Приети текстове, P7_TA(2011)0090. (7) ОВ C 157 E, 6.7.2006 г., стр. 385. (8) OВ C 287 E, 29.11.2007 г., стр. 174. (9) ОВ L 51, 26.2.2008 г., стр. 4.

Резолюция на Европейския парламент от 29 март 2012 г. относно доклада за напредъка на Черна гора за 2011 г. (2011/2890(RSP))

P7_TA(2012)0117 B7-0190/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид Споразумението за стабилизиране и асоцииране от 29 март 2010 г. между Европейските общности и техните държави-членки от една страна и Република Черна гора от друга страна(1),

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 19 и 20 юни 2003 г. и приложението към тях със заглавие „Програма от Солун за Западните Балкани: път към Европейска интеграция“,

–  като взе предвид решението на Европейския съвет от 9 декември 2011 г. относно напредъка, постигнат от Черна гора в процеса на присъединяване(2),

–  като взе предвид решението на Европейския съвет от 17 декември 2010 г. за предоставяне на Черна гора на статут на страна – кандидатка за членство в Европейския съюз(3),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 12 октомври 2011 г. относно доклада за напредъка на Черна гора за 2011 г.(SEC (2011)1204),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 12 октомври 2011 г., озаглавено „Стратегия за разширяване и основни предизвикателства през периода 2011–2012 г.“ (COM(2011)0666),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 9 ноември 2010 г. „Становище на Комисията относно кандидатурата на Черна гора за членство в Европейския съюз“ (COM(2010)0670),

–  като взе предвид декларацията и препоръките от Третото заседание на Парламентарния комитет по стабилизиране и асоцииране Европейски съюз – Черна гора от 3 и 4 октомври 2011 г.,

–  като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че държавите-членки на ЕС се стремят към започване на преговорите за присъединяване с Черна гора през юни 2012 г. и че Европейският съвет прикани Комисията да предложи рамка за преговорите с Черна гора;

Б.  като има предвид, че Европейският съвет възложи на Съвета да разгледа напредъка на Черна гора въз основа на доклада на Комисията;

В.  като има предвид, че политическият консенсус по свързаните с ЕС въпроси в Черна гора остава значителен и че целта за постигане на напредък към членство в ЕС и НАТО е крайъгълен камък на външната политика на Черна гора; като има предвид, че усилията за реформи изискват силна политическа воля и твърд ангажимент за справяне с предстоящите в процеса на присъединяване предизвикателства;

Г.  като има предвид, че Черна гора е постигнала значителен напредък в изпълнението на седемте ключови приоритети, набелязани от Комисията през 2010 г., а именно подобрения в работата на парламента и в избирателната рамка, професионализъм на публичната администрация, независимост на съдебната система, борба с корупцията, борба с организираната престъпност, гарантиране на свободата на медиите и укрепване на сътрудничество с гражданското общество;

Д.  като има предвид, че в Черна гора се забелязва скромно възстановяване на икономиката наред с ниска инфлация, значителен приток на преки чуждестранни инвестиции и леко намаляване на процента на безработица; като има предвид, че Черна гора е изпълнила свързаните с търговията разпоредби на Споразумението за стабилизиране и асоцииране с ЕС;

Е.  като има предвид, че е необходимо Черна гора да продължи да полага усилия за реформи за ефикасното прилагане на плана за действие на правителството в областта на ключовите приоритети и за възстановяването от икономическата криза, като същевременно осигурява подходящ контрол на публичните разходи и на външния дълг, който, според данните от 2011 г., е по-висок в сравнение с предходната година; като има предвид, че е необходимо Черна гора да поддържа фискална стабилност, например , както и да укрепва и да изгражда административния и институционалния капацитет, необходими за поемане на свързаните с членството в ЕС задължения в бъдеще;

Общи бележки

1.  Приветства решението на Европейския съвет за цел за започване на преговорите с Черна гора за присъединяване през юни 2012 г.; призовава държавите – членки на ЕС, да не забавят неоснователно и прекомерно започването на преговорите предвид на значителния напредък, постигнат досега от Черна гора при изпълнение на изискваните референтни критерии;

2.  Подчертава необходимостта да се даде положителен сигнал на Черна гора и на останалите страни, които полагат сериозни усилия, за да отговорят на критериите за членство; изразява твърдо убеждение, че страните кандидатки или потенциални кандидатки следва да бъдат оценявани единствено според техните собствени заслуги и напредък в изпълнението на критериите и че процесът на тяхното присъединяване не следва по никакъв начин да се обвързва с напредъка на други съседни страни или страни кандидатки, за да се запази доверието в процеса на разширяване;

3.  Отбелязва със задоволство, че помощта по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) функционира добре в Черна гора; насърчава както черногорското правителство, така и Комисията да опростят административната процедура за финансиране по ИПП, с цел тя да стане по-достъпна за по-малките и неправителствените организации, профсъюзите и други бенефициери;

4.  Приветства Черна гора за това, че отбелязва висока степен на съответствие с критериите за членство, чрез постигането на задоволителни цялостни резултати по отношение на ключовите приоритети;

5.  Подчертава необходимостта и значението на това да се полагат всеобхватни и качествени усилия за провеждане на реформи, с особен акцент върху областта на правовата държава и основните права; изтъква, че най-важната цел за тези усилия е предприемането на мерки за борба с корупцията и организираната престъпност – тези мерки ще продължават да са от съществено значение през целия процес на присъединяване на Черна гора; призовава органите на Черна гора да продължават да изпълняват постепенно задълженията си, произтичащи от Споразумението за стабилизиране и асоцииране; споделя мнението, че институциите на ЕС ще бъдат в най-добра позиция да наблюдават и улесняват реформата на съдебната система, в момента, в който бъде отворена Глава 23 от преговорите за присъединяване;

6.  Приветства новата стратегия на Комисията за преговорите за присъединяване – да отвори Глава 23 и Глава 24 в началото на преговорите и се надява, че тези две глави ще бъдат отворени възможно най-скоро, за да ускорят допълнително реформите на съдебната система в Черна гора;

7.  Припомня, че ЕС се основава на ценностите на толерантността и равните права за всички в обществото; насърчава Черна гора да продължи да води конструктивен диалог между политическите сили с цел защита на сплотеността на мултиетническия характер на страната и за преодоляване на оставащите прояви на културно и национално разделение, както и за предотвратяване на дискриминацията;

Политически критерии

8.  Приветства законодателните действия, предприети за подобряване на функционирането на националния парламент; въпреки това препоръчва полагането на допълнителни усилия за по-голяма прозрачност на законодателния процес, за увеличаване на участието на обществеността в разработването на ново законодателство чрез още по-тясно допитване до субекти на гражданското общество, за увеличаване на административния капацитет на парламента с цел подобряване на неговото функциониране както по отношение на законодателната му дейност, така и по отношение на политическия надзор и демократичен контрол на изпълнителната власт, както и за по-често и по-ефикасно използване на инструмента на изслушванията с цел консултации и контрол и за системното предприемане на последващи действия във връзка с парламентарни питания и искания към правителството; по-конкретно, препоръчва да бъдат увеличени функциите и правомощията на съответните парламентарни комисии, така че парламентът да може да упражнява адекватен и ефективен надзор над процеса на европейска интеграция;

9.  Приветства приемането на изменение в закона за избиране на общински съветници и на членове на парламента, като едно от оставащите условия от седемте ключови приоритети; въпреки това призовава органите в Черна гора да допълнят посочените законодателни постижения с нови действия за засилване на равенството между половете, тъй като то все още не е практически гарантирано;

10.  Подчертава проблема, че жените продължават да бъдат изключително слабо представени в парламента, на висши правителствени постове и на отговорни постове в обществения и частния сектор; във връзка с това приветства новите разпоредби, които предвиждат 30 % от кандидатите в избирателните листи да бъдат жени, но изразява загриженост, че равенството между половете не е гарантирано на практика; изразява загриженост и относно широкоразпространените нарушения на трудовите права на жените, включително на правото на равно заплащане; насърчава органите в Черна гора да засилят работата за интегриране на политиките за равенство между половете и да въведат принципа за равно заплащане;

11.  Приветства приемането на изменения в закона за образованието, с което се поставя край на продължителен политически спор относно статута на сръбския език в образователната система на Черна гора; изразява становище, че този положителен компромис откроява широкия консенсус между всички политически сили относно сплотения, но същевременно мултиетнически и мултирелигиозен, характер на страната;

12.  Счита, че новата стратегия за реформа на публичната администрация за периода 2011–2016 г. представлява положителна стъпка, насочена към въвеждането на европейски стандарти за наемане и растеж в кариерата, както и мерки за повишаване на ефикасността на държавната администрация; настоятелно призовава правителството на Черна гора да разгледа съществуващите лошо функциониращи основни елементи на административната система в областта на вземането на решения и на организацията на работата на правителството, включително системата за делегиране и децентрализиране на пълномощия, с цел да се създаде една деполитизирана и професионална държавна служба, която да действа ефективно и безпристрастно; призовава органите на властта да дават предимство на доброто управление, да допринасят за постепенното еволюиране на правно-административната култура и да се заемат енергично с проблема с пренатоварените административни структури;

13.  Отбелязва напредъка, постигнат в реформата на съдебната система, включително по отношение на намаляването на броя на изостаналите дела по съдилищата, приемането на мерки за укрепване на независимостта, отчетността, безпристрастността и ефикасността на съдиите и прокурорите, което представлява ключов приоритет, както и напредъка към по-системно прилагане от страна на съдебния и прокурорския съвет на дисциплинарни процедури срещу заподозрени съдии и прокурори; приканва парламента на Черна гора да приеме конституционни разпоредби, които да засилят правната независимост и отчетността на съдебната система, да подобрят съдебната независимост и професионалната автономия на съдебния и прокурорския съвет; подчертава, че е необходимо корупцията и конфликтите на интереси да бъдат наблюдавани по-ефикасно; призовава за оптимизиране на съдебната система, насочено към по-добра съдебна ефикасност, като се има предвид, че Черна гора продължава да бъде една от страните с най-висок брой на първоинстанционни съдилища, съдии, прокурори и административен персонал на глава от населението в Европа;

14.  Призовава органите на Черна гора да се съсредоточат върху избора на съдии и прокурори, тяхната финансова независимост и стриктното прилагане на дисциплинарните разпоредби спрямо съдиите и прокурорите в случай на неспазване; също така призовава органите да подобрят прозрачността на съдебната система; подновява своя апел за гарантиране на предвидима съдебна система и обществено доверие; изисква на бюджета на съдебната система да бъде предоставено адекватно финансиране за инфраструктура, оборудване и обучение с цел подобряване на нейната ефективност; счита за важно да се установят общи критерии за обучение на магистрати, които да се прилагат от Центъра за обучение на магистрати;

15.  Приветства по-нататъшния значителен напредък в приемането на законодателство за борба с корупцията, по-специално новия закон за възлагане на обществени поръчки, закона за финансиране на политическите партии и измененията към закона за конфликта на интереси; отбелязва, че при все това новият закон за възлагане на обществени поръчки може да бъде по-рестриктивен от предишното законодателство и следователно може да има разубеждаващ ефект по отношение на предоставянето на информация за корупция; изразява загриженост относно значителната роля на представителите на политическите партии в комисията за предотвратяване на конфликт на интереси, която отговаря за прилагането на новите изменение в закона за конфликта на интереси; счита, че настоящият проектозакон за свободния достъп до информация може да ограничи достъпа до информация и по този начин да намали способността на организациите на гражданското общество и на средствата за масова информация да разкриват случаи на корупция; отбелязва, че корупцията все още е доминираща в много области, продължава да бъде предмет на особена загриженост и също може да предизвика значителна тежест за публичните финанси;

16.  Насърчава правителството да прилага с последователност законодателството за борба с корупцията както и законите относно финансирането на политическите партии и предизборните кампании; приканва компетентните законоприлагащи агенции да полагат всеобхватни усилия за борба с корупцията и за това повече антикорупционни дела да водят до присъди, включително дела за корупция на високо равнище; призовава органите в Черна гора да въведат по-точни механизми за добро изпълнение и контрол на инициативите и проектите за борба с корупцията, а също и да подобрят сътрудничеството между агенциите и обмена на информация, особено между полицията и прокуратурата; насърчава парламента на Черна гора да засили надзора, който упражнява върху органите за борба с корупцията; призовава органите да хвърлят повече светлина върху обвиненията в корупция, особено върху случаите, свързани с приватизацията; приканва Комисията да оцени въздействието и резултатите, постигнати чрез насочване на средства от ЕС към реформата на съдебната система и борбата с корупцията;

17.  Подчертава необходимостта от по-интензивни действия в борбата с организираната престъпност, по-специално по отношение на засилване на административния и следователски капацитет на полицията и на прокуратурата, с цел да се подобри ефикасността на тези органи; счита, че е важно да се засилят усилията в областта на ефикасната обработка на данните на криминалното разузнаване, както и да се разшири в по-голяма степен международното и регионалното сътрудничество в борбата с организираната престъпност, и най-вече с прането на пари и контрабандата;

18.  Признава напредъка на законодателството за обезпечаване на свободата на изразяване в медиите, но при все това отбелязва твърдения за случаи на сплашване и физическо насилие спрямо журналисти и данни за ограничаване на свободата на медиите; изразява загриженост относно броя на нерешените съдебни дела за клевета и обида срещу медии и журналисти;

19.  Призовава органите в Черна гора да разследват задълбочено случаите на физическо насилие и сплашване на журналисти и да демонстрират своя ангажимент за медии, свободни от политическо вмешателство; настоятелно призовава органите да разследват сериозно и да започнат наказателно преследване във връзка със случаите на убийства на журналисти и атаки срещу тях, както и на палежите на превозни средства, собственост на вестника „Vijesti“ и да преследват по съдебен път отговорните лица за нападението над екипа на телевизия „Vijesti“ през ноември 2011 г. в Humci близо до Nikšić; приканва органите да осигурят независимостта на регулаторните органи и да предоставят всички необходими условия, за да може органът за саморегулиране на медиите да започне да функционира в съответствие с най-добрите европейски стандарти; приканва правителството на Черна гора да предложи изменения в съществуващото законодателство относно свободата на информация по начин, който да не ограничава достъпа до информация и прозрачността; призовава журналистите да спазват професионалната етика и стандарти по отношение на зачитането на правото на личен живот и достойнство в медиите;

20.  Приветства усилията на правителството да подобри сътрудничеството с неправителствените организации и призовава за продължаване на консултациите с гражданското общество в сферата на формирането на политики и законодателната дейност; счита за положителен факта, че държавните институции са назначили лица за контакт с НПО и че много от тези институции са определили критериите и процедурата за подбор на представители на гражданското общество в съответните работни групи, създадени от правителството; въпреки това подчертава значението на засилването на диалога с профсъюзите, както и с организациите на гражданското общество, представляващи най-уязвимите групи или занимаващи се с въпроси, свързани с равенството между половете;

21.  Приветства добрата като цяло ситуация във връзка с междуетническите отношения, включително управлението на чувствителни въпроси като етническата принадлежност и езика в преброяването на населението; отбелязва със задоволство, че законодателната рамка относно антидискриминационните политики и защитата на малцинствата е до голяма степен налична, включително наличието на съветник на министър-председателя по въпросите на правата на човека и защитата срещу дискриминацията; подчертава, че все още са необходими допълнителни усилия за прилагането ѝ; призовава органите на властта в Черна гора да предприемат допълнителни мерки за гарантиране на по-добро представителство на малцинствата в публичните институции на национално и местно равнище, като се има предвид, че лицата, принадлежащи към малцинствата, остават непропорционално ниско представени в публичните институции; призовава органите на властта да се борят срещу дискриминацията на ромската, ашкалската и египетската общност и да подобрят техните условия на живот, достъп до социална сигурност, здравеопазване, образование, жилищно настаняване и услуги по заетостта; освен това настоятелно призовава правителството и местните органи да се присъединят към Европейската рамка за национални стратегии за приобщаване на ромите, като стартират и представят десетгодишна национална стратегия за приобщаване след изтичането на срока на настоящата стратегия за периода 2008‐2012 г., за да подобрят положението на населението от ромската, ашкалската и египетската общност;

22.  Приветства приетия наскоро Закон срещу дискриминацията, в който изрично се посочва сексуалната ориентация и половата идентичност, и призовава за подходящо прилагане на съществуващата антидискриминационна законодателна рамка; приканва органите на Черна гора да укрепят мерките по прилагане на правната и институционална рамка на държавата по отношение на правата на лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните лица; настоятелно призовава органите да вземат мерки, целящи да не се извършва сплашване на лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални лица и техните организации и да положат максимални усилия да предотвратят нападенията над тяхната общност;

23.  Подчертава, че Черна гора е ратифицирала осемте основни конвенции за трудовите права на Международната организация на труда (МОТ) и преразгледаната Европейска социална харта; подчертава, че все още съществуват ограничения независимо от това, че основните трудови и синдикални права са предвидени в Кодекса на труда; насърчава Черна гора да продължава да укрепва трудовите и синдикалните права; изтъква значителната роля на социалния диалог и насърчава правителството на Черна гора да увеличи своите амбиции по отношение на Социалния съвет и допълнително да го укрепи; изтъква значението на подобряването на прозрачността и ефективността на Социалния съвет;

24.  Подчертава, че всички политически партии, независимо от общността, която представляват, следва да се стремят да поддържат конструктивен и зрял политически климат и да не приемат политически инструкции от трети държави;

25.  Насърчава Черна гора да укрепи юридическата рамка, определяща правата на лицата с увреждания, и да подобри достъпа им до заетост, включително в публични институции; призовава органите на властта да адаптират обществените пространства към нуждите на тези лица и да продължат да провеждат кампании за повишаване на осведомеността, насочени към социалното приобщаване на хората с увреждания;

26.  Като отбелязва, че понастоящем в Черна гора има приблизително 15 000 бежанци, вътрешно разселени и разселени лица с произход от Хърватия, Босна и Херцеговина и Косово, приканва правителството на Черна гора да намери трайно и устойчиво решение на въпроса, като прилага изцяло съответната си стратегия и полага допълнителни усилия за предоставяне на правен статут на разселените лица; счита за важно тяхното завръщане в държавите им на произход, както и необходимостта да се премахнат оставащите пречки между държавите от региона и да се улеснява завръщането; във връзка с това отбелязва със задоволство активната роля на Черна гора в регионалната програма „Белградска инициатива“ и приемането на план за действие за изпълнение на Стратегията за трайно решаване на проблема с разселените и вътрешно разселените лица в Черна гора;

Икономически критерии

27.  Приветства Черна гора за това, че е запазила макроикономическата си стабилност, но отбелязва също така прогнозите за забавяне на икономическия растеж и запазване на висока безработица; насърчава правителството да ускори възстановяването от тежкия икономически спад през 2009 г., като същевременно поддържа фискална стабилност при следване на по-предпазливи фискални политики и намаляване на публичния дълг, за да създаде солиден икономически напредък с цел подобряване на стандарта на живот;

28.  Приветства приемането на важни структурни реформи, като например тези, свързани с публичната пенсионна система, оптимизирането на публичната служба и нова схема за финансиране на местното управление; насърчава Черна гора да продължава със структурните реформи, по-специално укрепването на правовата държава, физическата инфраструктура и човешките ресурси, и да взема по-нататъшни мерки за премахване на бариерите пред стопанската дейност и подобряване на бизнес-средата, както и да увеличава гъвкавостта на пазара на труда и да насърчава конкурентоспособността на износа си; продължава да бъде загрижен относно значителното равнище на неофициална заетост и размера на неформалната икономика, което създава значителни предизвикателства за икономиката и обществото на Черна гора;

29.  Приветства приемането на стратегията за развитие за малките и средните предприятия (МСП) за периода 2011‐2015 г. и на Стратегията за насърчаване на конкурентоспособността на микроравнище за периода 2011‐2015 г.; насърчава правителството да подобри координацията между различните институции, работещи в тази област, да събира по-пълни данни за МСП и да укрепи системата за единна регистрация на предприятията с цел да гарантира ефективното изпълнение на тези стратегии;

Способност за справяне със задълженията, произтичащи от членството

30.  Приканва правителството на Черна гора съществено да укрепи институционалния и административния капацитет, както и свързаното с присъединяването сътрудничество и координация между съответните държавни институции; във връзка с това призовава органите да засилят административния капацитет на Министерството на външните работи и европейската интеграция и да увеличат капацитета на министерствата, занимаващи се с ключови области от достиженията на правото на ЕС; призовава органите на властта да предприемат действия относно разпокъсаността на административната система и застъпването на сфери на компетентност, както и да развият капацитета за изграждане на политики на ресорните министерства, с цел да се подобри качеството на законодателната дейност и в крайна сметка да се укрепи правовата държава;

31.  Приветства приемането на правителствения план, в който се представя енергийната политика на Черна гора до 2030 г., и отбелязва, че реформата в енергетиката е особено жизненоважно предизвикателство пред страната; настоятелно призовава органите на властта да ускорят напредъка в областта на сигурността на енергийните доставки и енергийната ефективност, както и да полагат по-нататъшни усилия за създаване на регулаторна среда, която би подкрепяла по-голямо използване на възобновяеми енергийни източници във всички отрасли, както се изисква от съответните достижения на правото на ЕС относно възобновяемата енергия;

32.  Призовава Черна гора да постигне напредък по хармонизирането на националното законодателство с достиженията на правото на ЕС по отношение на достъпа до информация за околната среда, достъпа до правосъдие, екологичната отговорност и разпоредбите за стратегическа оценка на околната среда относно трансграничните аспекти; настоятелно призовава органите на властта да интегрират по-систематично въпросите, свързани с околната среда и изменението на климата, в други секторни политики; счита за особено важно да се решат проблемите с твърдите отпадъци, отпадъчните води и слабо регулираната система за управление на отпадъците, както и да се въведат по-строги наказания за всички онези, които нарушават съответните регулаторни норми, както и да се установи ефикасна инспекционна система за наблюдение; освен това в общ план отново посочва необходимостта да се разреши въпросът с неясното разпределение на отговорностите между съответните органи и липсата на съгласуваност в техните действия, тъй като това сериозно спъва напредъка в областта на защитата на околната среда;

33.  Припомня, че над 25% от биологичното разнообразие в Европа се намира в региона на Западните Балкани; припомня също така, че много малки и големи реки и езера ‐ най-големите от които са река Морача и езерото Скадар ‐ се обитават от множество редки видове; призовава органите на Черна гора да преразгледат плановете за изграждане на големи водноелектрически централи и за разчитане основно на енергията, добита от такива източници; припомня необходимостта от изготвяне на национална енергийна стратегия, която да взема предвид множеството различни възобновяеми източници на енергия, включително малки водноелектрически централи; припомня необходимостта също така да се зачита природното наследство, заложена в конституцията, която определя Черна гора като екологична държава, както и факта, че природното наследство и туризмът са два важни стълба на икономиката на Черна гора; настоятелно призовава органите на Черна гора винаги да извършват оценка на въздействието върху околната среда и на социалното въздействие, преди да вземат решение за изграждане на нови електроцентрали, в съответствие със стандартите на ЕС и международните стандарти, като например конвенциите от Орхус и от Еспоо; настоятелно призовава органите на Черна гора освен това да се ангажират с обширни и прозрачни процеси на обществени консултации, като включват съответните организации на гражданското общество, когато става дума за планирането на бъдещи проекти за водноелектрически централи, и публично да оповестяват съответните решения, експертни мнения и друга документация;

34.  Поздравява Черна гора за това, че е станала световна туристическа дестинация с висок потенциал за бъдещо развитие; отбелязва обаче потенциалните рискове за околната среда, коренящи се в туризма, и призовава правителството да предприеме по-нататъшни стъпки, за да защити природата, включително и по крайбрежието на Адриатическо море;

35.  Приканва правителството на Черна гора да ускори напредъка по създаването на структурите, необходими за управлението на Общата селскостопанска политика, като разплащателна агенция и интегрирана система за администриране и контрол; призовава за постигане на напредък в политиката в областта на селското стопанство и развитието на селските райони, включително чрез полагане на усилия при разработването на политиките и при използването на наличното финансово подпомагане;

36.  Поздравява Черна гора за присъединяването ѝ към Световната търговска организация (СТО) на министерската конференция на СТО на 17 декември 2011 г.; счита, че членството в СТО ще предостави по-прозрачна, предсказуема и привлекателна среда за търговията и чуждестранните инвестиции;

37.  Призовава органите на властта на Черна гора да приложат съответното законодателство относно независимостта на централната банка, паричното финансиране, привилегирования достъп до финансовите институции на публичния сектор, както и защитата на еврото; отбелязва, че последствията за паричната система на Черна гора ще трябва да бъдат определени в подробности и относно тях да се вземат мерки при бъдещите преговори за присъединяване;

38.  Поздравява Черна гора за гладкото до момента прилагане на безвизовия режим с Шенгенското пространство, който влезе в сила на 19 декември 2009 г.; настоятелно призовава органите на властта обаче да повишат административния капацитет на Министерството на външните работи и европейската интеграция и да укрепят дипломатическата и консулската му мрежа, като създадат например връзка онлайн между националната визова система на Министерството и дипломатическите и консулските мисии и като въведат визов стикер с характеристики за сигурност;

Регионално сътрудничество

39.  Поздравява Черна гора за нейната ангажираност и конструктивна роля в допринасянето за регионалната стабилност и укрепването на добросъседските отношения с други страни от Западните Балкани; отбелязва със задоволство активното участие на Черна гора в различни регионални инициативи в Югоизточна Европа; подчертава по-специално усилията на Черна гора за подписване на споразумения за екстрадиране с Хърватия, бивша югославска република Македония и Сърбия, чрез сключването на споразумения за сътрудничество със службите за финансово разузнаване на други страни и чрез присъединяването си на 7 ноември 2011 г. към декларацията на външните министри на Сърбия, Черна гора, Хърватия и Босна и Херцеговина, целяща намиране на решения на въпроса с бежанците в региона;

40.  Приветства ангажимента както на Черна гора, така и на Сърбия за поставянето на двустранните отношения на по-здрава основа; насърчава политическите и религиозните лидери в двете страни да продължат да подобряват климата на диалог между етносите и вероизповеданията с оглед на постигането на споразумение, уреждащо положението на Сръбската православна църква в Черна гора; призовава Комисията да обърне внимание, успоредно с преговорите за присъединяване, на отношенията между Православната църква на Черна гора и Сръбската православна църква, тъй като подобряването на отношенията между двете църкви и общности, действащи в страната, би имало положително въздействие върху политическия климат в Черна гора;

41.  Отбелязва със задоволство добросъседските отношения между Черна гора и Хърватия; приветства споразумението относно сътрудничеството между правоприлагащите агенции на Черна гора и Хърватия, което предоставя рамка за съвместни дейности в различни сфери на полицейската работа, като превенция на престъпността, охрана на границите и борба със сложните форми на регионална и международна организирана престъпност; приветства създаването на съвместна комисия между Черна гора и Хърватия и отбелязва със задоволство, че двете страни са се съгласили да се съобразят с решението на Международния съд относно все още нерешения въпрос за това, на кого принадлежи територията на полуостров Превлака;

o
o   o

42.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителството и парламента на Черна гора.

(1) ОВ L 108; 29.4.2010 г., стр. 3. (2) Вж. Заключения на Европейския съвет (00139/1/2011) от 9.12.2011 г. (3) Вж. Заключения на Европейския съвет (00030/1/2010) от 16-17.12.2010 г.

Резолюция на Европейския парламент от 29 март 2012 г. относно рамка за корпоративно управление за европейските дружества (2011/2181(INI))

P7_TA(2012)0118 A7-0051/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид Зелената книга на Комисията от 5 април 2011 г. относно Европейската рамка за корпоративно управление (COM(2011)0164),

–  като взе предвид резолюцията си от 18 май 2010 г. относно деонтологични въпроси, свързани с управлението на дружества(1),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становищата на комисията по икономически и парични въпроси, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по промишленост, изследвания и енергетика и комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A7-0051/2012),

Общ подход

1.  Приветства преразглеждането на европейската рамка за корпоративно управление от Комисията, започнато със Зелената книга;

2.  Въпреки това изразява съжаление, че в Зелената книга не са включени важни въпроси, свързани с корпоративното управление, като вземането на решения от съвета, отговорността и независимостта на директорите, конфликтите на интереси или участието на заинтересованите страни;

3.  Изразява съжаление относно акцента в Зелената книга върху едностепенната система и пренебрегването на двустепенната система, която е също толкова широко представена в Европа; подчертава, че Комисията, при прегледа на рамката на ЕС за корпоративно управление, трябва да вземе под внимание правата и задълженията, предоставени на различните органи на дружествата съгласно националното право, по-специално разликите между едностепенната и двустепенната система; по-нататък по същество използва понятието „съвет на директорите“ за обозначаване на надзорната роля на директорите, която при двустепенната структура обикновено спада към надзорния съвет;

4.  Подчертава колко е важно да се създаде по-прозрачен, стабилен, надежден и подлежащ на отчетност корпоративен сектор в ЕС, с подобрено корпоративно управление; счита, че корпоративният сектор следва да бъде способен да отчита социалните, етичните и екологичните съображения в своите практики и да демонстрира своята отговорност към служителите и към акционерите, както и към обществото като цяло, освен да гарантира по-добри икономически резултати и създаване на достойни работни места;

5.  Въпреки това счита, че доброто управление само по себе си не може да предотврати поемането на прекомерни рискове; затова призовава за независимо одитиране и правила, които да вземат под внимание различните корпоративни култури в ЕС;

6.  Заявява, че необходимо условие е в едно добре управлявано дружество да съществува отчетност и прозрачност по отношение на неговите служители, акционери и когато е уместно, други заинтересовани страни;

7.  Счита, че следва допълнително да се утвърждава определението за корпоративно управление, дадено от ОИСР през 2004 г., съгласно което корпоративното управление включва набор от взаимоотношения между ръководството на едно дружество, неговия управителен съвет, неговите акционери и други заинтересовани страни;

8.  Счита, че след финансовата криза могат да се извлекат поуки от най-сериозните случаи на изпадане в несъстоятелност в света на бизнеса;

9.  В тази връзка подчертава, че трябва да се обърне внимание на важната роля, която играят различните комитети (одитните комитети и доколкото съществуват в държавите членки ‐ комитетите по възнагражденията и комитетите по назначаване) в доброто управление на дружеството, и призовава Комисията да засили тяхната роля;

10.  Счита, че за всички дружества, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулирани пазари, следва да се прилага основен набор от мерки на ЕС в областта на корпоративното управление; отбелязва, че тези мерки следва да бъдат пропорционални на големината, сложността и вида на дружеството;

11.  Счита, че инициативите относно корпоративното управление следва да бъдат свързани с предложените от Комисията инициативи за корпоративна социална отговорност; счита, че особено в настоящите икономически и социални условия, корпоративната социална отговорност би могла, заедно с корпоративното управление, да помогне за изграждане на по-тесни връзки между дружествата и социалната среда, в която се развиват и извършват дейност;

12.  Подчертава, че инициативата „Честна игра по отношение на финансирането“ е пример за добра практика за корпоративно управление в областта на спорта; призовава другите сектори и обществените органи да продължат да проучват тези мерки с оглед на прилагането на някои от техните основни принципи;

13.  Призовава Комисията да подлага всяко законодателно предложение, което разглежда във връзка с корпоративното управление, на оценка на въздействието, която следва да се съсредоточи както върху целите, които трябва да бъдат постигнати, така и върху необходимостта да се запази конкурентоспособността на дружествата;

Съвети на директорите

14.  Подчертава, че при едностепенните системи следва да има ясно разграничение между задълженията на председателя на съвета на директорите и главния изпълнителен директор; отбелязва обаче, че това правило следва да бъде пропорционално на големината и особеностите на дружеството;

15.  Подчертава, че съветът на директорите трябва да включва независими личности с комбинация от различни умения, опит и квалификации, че този аспект на състава му следва да бъде адаптиран спрямо сложността на дейностите на дружеството и че акционерите носят отговорността за осигуряването на правилния баланс на уменията в съвета;

16.  Изразява мнение, че политиките за набиране на персонал, когато биват използвани, следва да бъдат конкретни и да подлежат на режима „изпълнение или обяснение“; подчертава, че изготвянето и одобрението на документи за политики от този вид е изключителна компетентност на акционерите;

17.  Призовава дружествата да прилагат прозрачни методи, отчитащи личните заслуги, в областта на човешките ресурси и да развиват и насърчават ефективно таланта и уменията на мъжете и жените; подчертава, че дружествата трябва да гарантират равно третиране и равни възможности за мъжете и жените на работното място и да допринасят за постигането на подходящ баланс между професионалния и личния живот на мъжете и жените;

18.  Подчертава колко е важно това, в съвета на дружеството да са представени широк и разнообразен набор от умения и компетентности;

19.  Призовава Комисията да представи във възможно най-кратки срокове изчерпателни, актуални данни относно представителството на жените във всички видове дружества в ЕС и относно задължителните и незадължителните мерки, предприети от стопанския сектор, както и мерките, приети неотдавна от държавите членки с оглед увеличаването на представителството на жените; призовава също така Комисията след тези действия, в случай че се установи, че мерките, предприети от дружествата и от държавите членки са недостатъчни, в течение на 2012 г. да предложи законодателство, включително квоти, за увеличаване на представителството на жените в ръководните органи на дружествата до дял от 30 % в срок до 2015 г. и до дял от 40 % в срок до 2020 г., като същевременно взема под внимание отговорностите на държавите членки и тяхната икономическа, структурна (т.е. свързана с мащаба на дружествата), правна и регионална специфика;

20.  Подчертава, че директорите трябва да отделят достатъчно време за изпълнението на своите задължения; счита обаче, че универсалните правила не са препоръчителни; счита, че държавите членки следва да бъдат насърчавани да определят ограничения за броя на съветите, в които може да участва даден директор; посочва, че това ще спомогне за повишаване на честотата на заседанията на съветите и за подобряване на качеството на вътрешните надзорни органи; подчертава значението на това, членовете на съветите да бъдат напълно прозрачни и открити по отношение на други свои ангажименти;

21.  Изразява съгласие, че периодичното външно оценяване е полезен инструмент за оценка на ефективността на практиките на корпоративно управление; въпреки това е на мнение, че то не би трябвало да бъде задължително;

22.  Счита, че членовете на управителния и на надзорния съвет имат отговорността да се възползват от обучения и допълнителни мерки за професионално усъвършенстване, необходими за изпълнение на техните задължения, с подкрепата на дружеството, когато се налага;

23.  Подкрепя оповестяването на политиките на дружествата за възнагражденията и годишните отчети за възнагражденията , които следва да подлежат на одобрение от събранието на акционерите; подчертава обаче, че на държавите членки следва да се позволи да отидат по-далече и да определят изисквания относно оповестяването на размера на индивидуалните възнаграждения на директорите със или без изпълнителни правомощия, което може да спомогне за повишаването на прозрачността;

24.  Счита, че трябва да бъде въведен стриктен надзор и нови правила, с цел да се забранят злоупотребите във връзка със заплатите, допълнителните възнаграждения и обезщетенията на директорите на дружества в сектора на финансовите или нефинансовите корпорации, спасени от правителство на държава членка; счита, че при необходимост следва да бъдат предприети правни действия за предотвратяване на злоупотребите с публичните средства за спасяване на застрашени от несъстоятелност дружества;

25.  Призовава за устойчиви дългосрочни политики за възнагражденията, които следва да се основават на дейността на индивида и неговото дружество в дългосрочен план;

26.  Счита, че увеличенията на заплащането на директорите следва да съответстват на дългосрочната жизнеспособност на техните дружества;

27.  Подкрепя включването на компоненти за дългосрочна устойчивост в нефиксираното възнаграждение на управителите, като например условие, съгласно което процент от тяхното нефиксирано възнаграждение да зависи от изпълнението на целите на корпоративната социална отговорност, като например здравословни и безопасни условия на труд и професионално удовлетворение на работниците и служителите;

28.  Отбелязва, че съветът е органът, който отговаря за прегледа и одобряването на стратегията на дружеството, включително подхода на дружеството към риска, и следва да докладва по разбираем начин относно това пред акционерите, доколкото е възможно без да се оповестява информация, която може да навреди на дружеството, например във връзка с конкуренти; счита, че екологичните и социалните рискове следва да бъдат включени дотолкова, доколкото оказват съществено въздействие върху дружеството, както вече се изисква съгласно законодателството на ЕС;

Акционери

29.  Счита, че заинтересоваността на акционерите към дружеството следва да бъде насърчавана чрез засилване на тяхната роля, но че това участие трябва да бъде доброволен избор и никога задължение;

30.  Въпреки това счита, че следва да бъдат разгледани мерки за стимулиране на дългосрочните инвестиции, както и изискване за пълна прозрачност на гласуването за взети назаем акции, с изключение на акциите на приносител; счита, че следва да се преразгледа поведението на институционалните инвеститори, насочено към създаване на ликвидност и поддържане на добър рейтинг, тъй като това насърчава единствено краткосрочното дялово участие на такива инвеститори;

31.  Отбелязва, че Директивата за правата на акционерите(2) утвърждава принципа на равно третиране на акционерите и че следователно всички акционери (институционални или не) имат право да получават една и съща информация от дружеството, независимо от своя дял;

32.  Призовава Комисията да внесе пропорционални предложения за насоки в европейски мащаб относно естеството на информацията, разкривана на акционерите в годишните доклади на дружествата; счита, че тази информация следва да се характеризира с високо качество и информационна стойност;

33.  Отбелязва, че в рамките на пазара липсва дългосрочна ориентация, и настоятелно призовава Комисията да преразгледа цялото законодателство в тази област, за да прецени дали няма изисквания, които неволно да са допринесли за склонността към краткосрочна ориентация; по-специално приветства предложението на Комисията да се премахне изискването за отчетност на тримесечна база в Директивата относно прозрачността ‐ изискване, което не допринася особено за осведомеността на акционерите, а просто създава възможности за краткосрочна търговия;

34.  Приветства разработването на кодекси за управление за институционалните инвеститори в целия Европейски съюз; счита, че европейски кодекс за управление може да бъде разработен, като се използват съществуващи модели и в сътрудничество с националните органи;

35.  Подчертава, че институционалните инвеститори имат основното задължение да защитават своите инвестиции и имат отговорността да наблюдават назначения от тях управител на активи по отношение на стратегиите, разходите, търговията и равнището, до което този управител на активи се ангажира по отношение на дружествата, в които инвестира, и следователно да изискват адекватна прозрачност при изпълнението на фидуциарните задължения;

36.  В този контекст счита, че институционалните инвеститори следва да бъдат свободни да разработят съответните структури за стимулиране в професионалните си отношения с управителите на активи;

37.  Отбелязва, че конфликтите на интереси, включително тези с потенциален характер, следва винаги да бъдат разкривани и че са необходими подходящи действия на равнище ЕС;

38.  Призовава Комисията да измени Директивата за правата на акционерите, така че да оцени по какъв начин може да се увеличи допълнително участието на акционерите; счита в тази връзка, че ролята на електронното гласуване по време на общите събрания на дружества, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулирани пазари, за да се насърчи участието на акционерите, особено що се отнася до трансграничните акционери, следва да се анализира от Комисията чрез оценка на въздействието;

39.  Припомня на Комисията, че е необходимо ясно определение на израза „действат съгласувано“, тъй като липсата на единни правила представлява една от основните пречки за сътрудничеството между акционерите;

40.  Счита, че делегираните съветници играят много важна роля, но дейността им често е изложена на риск от конфликти на интереси; призовава Комисията да осигури допълнително регулиране по отношение на делегираните съветници, като обръща специално внимание на въпросите, свързани с прозрачността и конфликтите на интереси; изразява мнение, че следва да бъде забранено на делегираните съветници да предоставят консултантски услуги за дружеството, в което се инвестира;

41.  Счита, че дружествата следва да имат право да избират между режим на поименни акции и режим на акции на приносител; счита, че ако изберат поименни акции, дружествата следва да имат правото да знаят самоличността на своите собственици и че на равнище ЕС следва да бъдат определени минимални изисквания за хармонизация относно разкриването на съществени дялови участия; счита, че това не следва да засяга правото на собствениците на акции на приносител да не разкриват самоличността си;

42.  Отбелязва, че макар защитата на миноритарните акционери да е въпрос, който се урежда от националните разпоредби на дружественото право, действие на Съюза би могло да бъде полезно за насърчаването на гласуването чрез пълномощник;

43.  Подкрепя насоките, съдържащи се в декларацията от 10 март 2011 г. на Европейския форум по корпоративно управление относно сделките между свързани лица за дружества, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулирани пазари; насърчава Комисията да предприеме действия на равнище ЕС с помощта на акт с незадължителна правна сила, като например препоръка;

44.  Счита, че въпросът за схемите за дялово участие на работниците и служителите следва да бъде регулиран на равнище държави членки и да подлежи на преговори между работодателите и работниците и служителите, както и че възможността за участие в такава схема следва винаги да има доброволен характер;

Рамката „изпълнение или обяснение“

45.  Счита, че системата „изпълнение или обяснение“ е полезен инструмент за корпоративно управление; подкрепя задължителното спазване на избран от дружеството национален кодекс за корпоративно управление или кодекс за поведение; счита, че всяко отклонение от кодекса за поведение следва да подлежи на даването на смислено обяснение и в допълнение към това обяснение следва да бъдат описани и обяснени предприетите алтернативни мерки за корпоративно управление;

46.  Подчертава необходимостта от по-добро функциониране и спазване на съществуващите правила и препоръки във връзка с управлението вместо налагане на обвързващи европейски правила за корпоративно управление;

47.  Счита, че кодексите на практики могат да доведат до промяна на поведението и че гъвкавостта, осигурена от кодексите, дава възможност за иновации, които могат да черпят от най-добрите практики от целия ЕС; счита, че споделянето на най-добри практики би подобрило корпоративното управление в ЕС;

o
o   o

48.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ С 161 Е, 31.5.2011 г., стр. 16. (2) Директива 2007/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно упражняването на някои права на акционерите на дружества, допуснати до регулиран пазар (ОВ L 184, 14.7.2007 г., стр. 17).

Резолюция на Европейския парламент от 29 март 2012 г. относно годишния доклад на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за 2010 г. (2011/2186 (INI))

P7_TA(2012)0119 A7-0058/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид годишния доклад на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за 2010 г.,

–  като взе предвид членове 15, 126, 175, 208‐209, 271, 308‐309 от Договора за функционирането на Европейския съюз и Протокол № 5 за Устава на ЕИБ,

–  като взе предвид член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно ролята на Сметната палата,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията,

–  като взе предвид Решение № 1080/2011/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставяне на гаранция от ЕС на Европейската инвестиционна банка за загуби по заеми и гаранции по заеми за проекти, осъществявани извън Съюза, и за отмяна на Решение № 633/2009/ЕО,

–  като взе предвид решението си от 10 май 2011 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на осми, девети и десети Европейски фондове за развитие за финансовата 2009 година(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 7 април 2011 г. относно годишния доклад на Европейската инвестиционна банка за 2009 г.(2),

–  като взе предвид Корпоративния оперативен план на ЕИБ за периода 2011‐2013 г., одобрен от Съвета на директорите на 14 декември 2010 г.,

–  като взе предвид годишния доклад на Одитния комитет на ЕИБ за 2010 г. пред Съвета на гуверньорите от 6 април 2011 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2011 г. относно „Инвестиция за бъдещето: нова многогодишна финансова рамка (МФР) за конкурентоспособна, устойчива и приобщаваща Европа“(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2011 г. относно финансовата, икономическа и социална криза: препоръки за мерките и инициативите, които трябва да се предприемат(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 март 2010 г. относно „ЕС 2020“(5),

–  като взе предвид член 48 и член 119, параграф 2 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становищата на комисията по развитие, комисията по икономически и парични въпроси и комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A7-0058/2012),

A.  като има предвид, че ЕИБ е създадена с Договора от Рим и основната й цел е да допринася за развитието на единния пазар и за намаляването на различията в развитието на отделните региони,

Б.  като има предвид, че операциите на ЕИБ по финансиране в рамките на Европейския съюз са насочени предимно към шест политически приоритета: гарантиране на икономическо и социално сближаване и конвергенция; изграждане на икономиката, основана на знанието; изграждане на трансевропейски транспортни мрежи и мрежи за достъп; подкрепа за малките и средните предприятия (МСП); опазване и подобряване на състоянието на околната среда и насърчаване на устойчиви общности, както и подкрепа за конкурентоспособна и сигурна енергетика,

В.  като има предвид, че ЕИБ си остава „Европейската банка“ и представлява средството за постигане на целите на ЕС,

Г.  като има предвид, че отпускането на кредити от групата на ЕИБ в ЕС достигна до 52 милиарда евро през 2010 г.,

Д.  като има предвид, че дейностите на ЕИБ извън Европейския съюз се предприемат основно, за да подкрепят политиките на Европейския съюз, свързани с външната му дейност,

Е.  като има предвид, че отпускането на кредити от групата на ЕИБ извън ЕС достигна до 6 милиарда евро през 2010 г.,

Ж.  като има предвид, че съгласно своя Устав, след ратифицирането на Договора от Лисабон, ЕИБ има право на максимален размер на отпуснати заеми и гаранции, равен на два и половина пъти от нейния записан капитал и от резервите, неразпределените провизии и излишъка по отчета за приходите и разходите,

З.  като има предвид, че удължаването на финансовата и икономическа криза и кризата на държавния дълг след 2010 г. и на свързаната с това кредитна криза увеличиха нуждите от финансиране,

И.  като има предвид, че задачата на ЕИБ е да подпомага европейската икономика, като използва както капиталовите пазари, така и своите собствени ресурси,

Й.  като има предвид, че кредитният рейтинг „AAA“ на ЕИБ е от съществено значение за функционирането на Банката,

К.  като има предвид, че съгласно Устава на ЕИБ Одитният комитет е създаден като независим комитет, натоварен да одитира сметките на ЕИБ и да проверява дали дейността й съответства на най-добрите банкови практики; като има предвид, че в доклада си от 6 април 2011 г. Одитният комитет твърди, че през 2010 г. е получил от Банката очакваната подкрепа, която да му позволи да се справи адекватно със своите задължения,

Л.  като има предвид, че целите на стратегия „ЕС 2020“, като например инвестиции в инфраструктура, зелени технологии, иновации и МПС, не могат да бъдат постигнати без подходящо финансиране,

М.  като има предвид, че устойчивият растеж в Съюза трябва да се гарантира също и чрез преразпределение на неизползваните бюджетни кредити за плащания от бюджета на ЕС към съвместни програми, които имат за цел постигане на растеж, конкурентоспособност и заетост, и чрез мобилизиране на отпускането на заеми от ЕИБ и създаване на ефективен функциониращ пазар на облигации за проекти,

Рамка на годишния доклад за 2010 г.

1.  Приветства годишния доклад за 2010 г. и насърчава ЕИБ да продължи дейностите си за подкрепа на развитието на европейската икономика, стимулиране на растежа и заетостта и насърчаване на социалното и териториалното сближаване със специален акцент върху проекти в по-слабо развитите региони; подкрепя Банката в намерението й да се насочва към проекти, където финансирането й е вероятно да има най-голямо влияние върху икономическия растеж; посочва, че ЕИБ следва да използва ресурсите и инструментите си по най-добрия възможен начин, за да се бори срещу настоящата финансова и икономическа криза;

2.  Счита, че групата на ЕИБ(6) следва да продължи да докладва ежегодно на Парламента относно своите дейности по отпускане на заеми в рамките на ЕС във връзка с насърчаването на целите на Съюза и на стратегията „Европа 2020“, както и извън рамките на ЕС във връзка със своя мандат и общото синхронизиране на политиките на външна дейност на ЕС; счита, че ЕИБ и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) следва да се съсредоточат също върху подобряването на своята работа по координация и сътрудничество в трети държави, с цел да увеличат сравнителните си предимства и да избегнат дублиране в своята работа(7), като същевременно осигурят по-ефективно използване на ресурсите; припомня също така, че Съветът и Парламентът се споразумяха, че е назрял моментът да се проучи рационализирането на системата на европейските публични финансови институции, без да се изключват никакви варианти;

3.  Изтъква, че групата на ЕИБ следва да продължи да докладва ежегодно на Европейския парламент относно финансовите си дейности, свързани с бюджета на ЕС, по-конкретно по отношение на финансирането на ЕС и външното финансиране; призовава Банката да направи годишния си доклад лесно достъпен и разбираем за широката общественост;

4.  Приветства одобрения Корпоративен оперативен план за периода 2011‐2013 г., който определя три основни измерения на дейностите на Банката за идните години: прилагане на стратегията „Европа 2020“, борба с изменението на климата и подкрепа за външната политика на ЕС;

5.  Подкрепя Банката в ангажимента й да се съсредоточи върху „триъгълника на знанието“, който свързва образованието, научноизследователската и развойна дейност и иновациите;

6.  Препоръчва ЕИБ да публикува на уебсайта си резолюциите на Европейския парламент относно годишните доклади, както и писмените въпроси на членовете на Европейския парламент и отговорите, дадени от ЕИБ, заедно със своите собствени доклади;

Дейности на ЕИБ по финансиране на ЕС

7.  Признава увеличения обем на заемите по структурните програми (ЗСП) в контекста на икономическата и финансова криза; подчертава важната роля на тези заеми за възстановяването и растежа в подкрепата на инвестициите в публичния сектор в някои държави членки; насърчава ЕИБ да продължи да предлага подобни инструменти не само на страните, изпитващи финансови затруднения, но и да насърчава държавите с добра финансова дисциплина и регионите в обхвата на цел „сближаване“;

8.  Изтъква, че по отношение на обема на кредитирането, проектите за публично-частни партньорства (ПЧП) за 2010 г. представляват 32 % от кредитирането, което ЕИБ е финансирала в областта на трансевропейските транспортни мрежи; приветства създаването на Европейски експертен център за публично-частни партньорства с мрежа от членове, която понастоящем, освен ЕИБ и Европейската комисия, включва 30 държави от ЕС и асоциирани страни, както и много региони;

9.  Призовава ЕИБ да насърчи публичното оповестяване на кумулативните публични задължения за плащане на ПЧП по отношение на финансираното ПЧП, заедно с информация за източника на бъдещите плащания;

10.  Настоятелно призовава ЕИБ да публикува ежегодно списък на всички крайни бенефициенти по заеми и други финансови инструменти по същия начин, както Комисията е длъжна да публикува подобен списък на крайните бенефициенти на средствата на ЕС;

11.  Настоятелно призовава ЕИБ да увеличи подкрепата си за инфраструктурните мрежи в новите държави членки, която е все още относително малка в сравнение с тази на държавите членки от ЕС–15; настоява участието във финансирането на инфраструктурните мрежи да бъде по-голямо за връзките по границите на държавите членки;

12.  Подкрепя в голяма степен сътрудничеството между ЕИБ и Европейската комисия при разработването на иновативни финансови инструменти за утвърждаване на целите на стратегията „Европа 2020“, както и на действия, даващи тласък на засегнатите от кризата икономики, и на необходимостта от действия в областта на климата; признава предишния положителен опит от използването на тези инструменти ‐ в това число механизмите за съчетаване на заеми и безвъзмездни средства и механизмите за споделяне на риска;

13.  По-специално подкрепя механизма за финансиране с поделяне на риска, съвместна инициатива на Европейската комисия и на ЕИБ, който подкрепя финансирането на проекти с високо ниво на риска, но и с печалба, над средното ниво; в контекста на осъществяването на Седмата рамкова програма за научноизследователска и развойна дейност, изразява учудване, че отпуснатите заеми по механизма за финансиране с поделяне на риска през 2010 г. са достигнали едва 1,8 милиарда евро, което е намаление с 1 милиард евро спрямо 2009 г.; счита, че обяснението за това намаление, дадено от ЕИБ в доклада й за 2010 г., според което търсенето на кредити от предприятията, които са се обърнали към ЕИБ в разгара на кризата, е отслабнало, не е достатъчно и настоява за допълнителни обяснения от страна на ЕИБ и на Европейската комисия;

14.  Изразява загриженост относно системите за вътрешен контрол и одит на ЕИБ и насърчава ЕК и ЕИБ да представят в окончателен вид всеобхватно финансово и административно рамково споразумение до ноември 2012 г. с оглед на очакваното увеличено използване на иновативни финансови инструменти, управлявани от групата на ЕИБ; очаква ЕИБ да докладва на Парламента за постигнатия напредък до декември 2012 г.;

Подкрепа на ЕИБ за европейските малки и средни предприятия (МСП)

15.  Приветства изпълнението с една цяла година предсрочно на целта за отпускане на заеми на малките и средните предприятия (МСП) в размер на 30 милиарда евро, определена от Съвета по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) през декември 2008 г.; подкрепя новия продукт за кредитиране на предприятия със средна пазарна капитализация и подчертава значението му за стимулирането на възстановяването на европейската икономика; изисква от ЕИБ да предоставя консултации на МСП и други бенефициенти, по целесъобразност, за да се гарантира качеството и ефективността на проектите;

16.  Отново изтъква непрекъснатите предишни препоръки на ЕП за повишаване на прозрачността при подбора от ЕИБ на финансови посредници и за начина, по който се разпределят „глобалните заеми“, и настоява, че са необходими действия за изпълнението им; подчертава нуждата от по-ясни условия и по-стриктни критерии за ефективност на заемите; насърчава ЕИБ да разработи незабавно, преди края на 2012 г., нови, съгласувани и ефикасни инструменти за по-добър надзор на финансовите посредници, които си сътрудничат с ЕИБ в подкрепата на МСП в Европа;

17.  Отново изтъква своя призив към ЕИБ за редовно отчитане на постигнатите резултати, в това число подробни данни за крайните бенефициенти, обобщени доклади за мониторинга и изпълнението на вътрешните процедури и постигането на целите; призовава да бъдат посочвани и обяснявани отклоненията от целите и да бъдат давани подробности относно отговорността за тези отклонения;изразява загриженост относно липсата на ясни референтни показатели и равнища на разпространение, вследствие на което ефективността на заемите остава неясна;

18.  Признава факта, че 115 000 МСП са получили подкрепа от групата на ЕИБ и че приносът на ЕИБ достига 10,0 милиарда евро под формата на кредитни линии за кредитиране на МСП, докато Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) е осигурил на МСП гаранции и рисков капитал, възлизащ на 2,8 милиарда евро през 2010 г.; поощрява усилията на ЕИБ да осигури по-голяма подкрепа за МСП;

19.  Приветства решението на ЕИБ да се присъедини към ЕБВР и към Групата на Световната банка в съвместен план за действие от страна на международните институции, за да се засили подкрепата за МСП в Централна и Източна Европа през периода 2009–2010 г.; отбелязва, че чрез изпълнение на задълженията си по този план (удвояване на ресурсите, които обикновено са налични за МСП в региона) ЕИБ е изпълнила предсрочно целта си и в края на 2010 г. е отбелязала 25 % или 14 милиарда евро увеличение на отпуснатите от нея заеми; призовава ЕИБ да продължи тясното си сътрудничество с банките в този регион в подкрепа на МСП;

20.  Приветства Европейския механизъм за микрофинансиране „Прогрес“, създаден от Комисията и ЕИБ през март 2010 г.; набляга на нуждата от публично оповестяване на резултатите от този механизъм към днешна дата; призовава възможно най-скоро да бъдат определени ясни критерии за подбор на посредниците, участващи в инициативата, и те да бъдат оповестени;

21.  Приветства специалния доклад на Европейската сметна палата № 4/2011 относно одита на Гаранционната схема за МПС и признава важността на нейната роля; изразява загриженост относно заключенията на Палатата, съгласно които Гаранционната схема предоставя недостатъчно данни, оправдаващи параметрите на споразумението между ЕИФ и финансовите посредници, дава неясни показатели за изпълнение и й липсват целеви стойности за показателите; призовава групата на ЕИБ да отстрани тези слабости в съответствие с препоръките на Палатата;

22.  Призовава ЕИБ да докладва на Европейския парламент относно напредъка по изпълнението на препоръките на Европейската сметна палата;

23.  Подчертава важната роля на ЕИФ за подкрепата на МСП; подчертава, че ЕИФ трябва да продължи дейностите си, свързани с финансирането и гаранциите по сделките на МСП; насърчава ЕИФ да продължи усилията си да подкрепя възстановяването на пазара на секюритизация на МСП, който е все още слаб;

Дейности на ЕИБ извън ЕС

24.  Приветства факта, че гаранцията, предоставена от ЕС на ЕИБ за периода 2007–2013 г. в случай на загуби по заеми и гаранции по заеми за проекти извън ЕС, без съмнение попада под контрола на Европейската сметна палата(8);

25.  Приканва Европейската сметна палата да представи на Европейския парламент специален доклад относно финансовите операции, извършени съгласно това решение, с оценка на въздействието на ниво проект, сектор, държава и регион, която показва ефективността на приноса на ЕИБ към постигането на целите на външната политика на ЕС;

26.  Счита, че инструментът за гаранции на Европейския съюз, предоставен от външния мандат, има висока добавена стойност и ливъридж; независимо от това, насърчава ЕИБ да следва механизми на собствен риск, когато това е възможно, като запази своя „ААА“-рейтинг и в същото време гарантира ефективна координация на дейностите за подпомагане, предприети от Европейската комисия, ЕИБ и други международни и местни партньори, с цел повишаване на съгласуваността и взаимното допълване на действията;

27.  Счита, че ЕИБ и ЕБВР следва да се съсредоточат върху укрепването на сътрудничеството и координацията си в трети държави, с цел да увеличат съответните си сравнителните предимства и да избегнат припокриване на дейностите си(9);

28.  Призовава ЕИБ да уведомява Европейския парламент относно операциите си по финансиране в Средиземноморския регион, подкрепени от мандата за външно кредитиране, да демонстрира въздействието на кредитирането върху развитието и да представи доклад пред Европейския парламент до края на 2012 г.;

29.  Подчертава ролята на финансирането от страна на ЕИБ на проектите за публично-частни партньорства (ПЧП) основно в рамките на ЕС и отбелязва намерението на ЕИБ да проучи потенциала за ПЧП в страните от Средиземноморския регион;

30.  Призовава ЕИБ, съвместно с Комисията и в тесен диалог със страните получателки на помощ, да изготви спешно предложение за по-ефикасен банков инструмент от Механизма за евро-средиземноморски инвестиции и партньорство (FEMIP), за да се гарантира ефикасността на ролята на ЕИБ в страните от Средиземноморския регион по отношение на МСП, микрокредитирането и т.н.;

31.  Изразява загриженост относно рисковете, които носят схемите за ПЧП, като например ниска стойност за парите и частичен извънбалансов държавен дълг; насърчава ЕИБ да вземе под внимание препоръките от вътрешния му доклад „Преглед на поуките от приключили проекти за ПЧП, финансирани от ЕИБ“, по-специално чрез:

32.  Насърчава ЕИБ да ограничи всякаква подкрепа за финансови посредници извън ЕС само до местни институции, които не извършват дейност в офшорни финансови центрове, които имат значително местно участие и разполагат с необходимото за прилагането на ориентиран към развитие подход, който подкрепя спецификата на местните МСП във всяка държава; изисква от ЕИБ да докладва относно изпълнението на тази препоръка през 2012 г.;

33.  Приветства междинния преглед на външния мандат на ЕИБ за периода 2007‐2013 г. „Доклад и препоръки на ръководния комитет от “мъдреци' от февруари 2010 г.;

34.  Приветства изпълнението на Решение № 1080/2011/ЕС за предоставяне на гаранция от ЕС на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за загуби по заеми и гаранции по заеми за проекти, осъществявани извън Съюза; подчертава, че външният мандат на ЕИБ трябва да бъде в съответствие с член 208 от Договора за функционирането на ЕС, който гласи, че основната задача на политиката на Съюза в областта на сътрудничеството за развитие е намаляването и изкореняването на бедността;

35.  Изразява загриженост относно липсата на достатъчно информация относно резултатите от действията на външната политика; подчертава липсата на изисквания за това финансовите посредници да изпращат последващи резултати от индивидуалните действия; ето защо призовава Банката да направи подобно последващо докладване задължително; приветства обаче новите разпоредби за докладване съгласно Решение № 1080/2011/ЕС;

36.  Като има предвид, че извън ЕС ЕИБ извършва дейност основно в страни със среден доход, с ограничени човешки ресурси, особено за подготвителната работа и за мониторинга на проектите, както и с ограничено местно присъствие предвид равнището и сложността на дейностите по финансиране извън ЕС;

37.  Препоръчва засилване на мониторинга на проектите по време на тяхното изпълнение, както и при приключването им;

38.  Отбелязва, че от общо 72 милиарда евро, които ЕИБ е отпуснала като заеми през 2010 г., 8,511 милиарда евро са били предоставени като заеми на развиващи се страни (от които 1,2 милиарда евро на Азия и Латинска Америка, 1 милиард евро на групата държави от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ) (973 милиона) и Южна Африка (50 милиона), 2,55 милиарда евро на страните от Средиземноморския регион и 328 милиона евро на страните от Централна Азия), включително 657 милиона евро за проекти в областта на водоснабдяването и канализацията, здравеопазването и образованието;

39.  Отбелязва, че независимата оценка на външния мандат на ЕИБ показва, че усилията на ЕИБ да следи изпълнението на проектите и да гарантира присъствие на място и последващи действия във връзка със свързаните с околната среда и социалните аспекти все още изглеждат недостатъчни, а способността на ЕИБ да удовлетвори изискванията на мандата по отношение на свързаните с развитието аспекти е само косвена;

40.  Припомня, че тясното фокусиране върху растеж, основан на БПВ, не води автоматично до приобщаващо и устойчиво развитие и до намаляване на неравенството; в този контекст също така счита, че е необходимо подходящо преференциално финансиране, както и човешки ресурси, които да позволят на ЕИБ да подкрепя по-ефективно целите на ЕС за сътрудничество за развитие;

41.  Призовава ЕИБ да подкрепя активно проекти, насочени към финансово приобщаване, а именно такива, които улесняват равния достъп до финансови услуги като заеми, спестявания и осигурителни схеми, например чрез подкрепа за институции за микрофинансиране;

42.  Призовава за определяне на „показатели за резултатите“ с цел по-добро проследяване на добавената стойност и въздействието на операциите на ЕИБ, както и на увеличаването на експертния опит на собствения персонал в областта на устойчивото развитие, правата на човека и социалните/свързаните с пола въпроси;

43.  Приветства ангажиментите на ЕИБ и разработената от нея политика по отношение на несътрудничещите юрисдикции; въпреки това изразява загриженост във връзка с липсата на прозрачност относно начина, по който се отпускат и контролират „глобалните заеми“ по отношение на управлението на данъците; припомня, че ЕИБ следва да гарантира, че лицата, получаващи заеми от нея, не ползват данъчни убежища или други вредни данъчни практики, като трансферно ценообразуване с цел злоупотреба, което може да доведе до укриване или избягване на данъци; в този контекст призовава ЕИБ да поиска от финансовите посредници да предоставят публичен достъп до информацията относно използването на получаваните от тях глобални заеми, включително доклад относно дейността им във всяка отделна страна, в която упражняват дейност;

44.  Изразява съжаление във връзка с това, че ЕИБ не поставя като приоритет инвестициите в местни дружества в страни от АКТБ; счита, че мониторингът на глобалните заеми и на заемите за МСП следва да бъде подобрен, за да се гарантира, че финансовите посредници изпълняват правилно изискванията на ЕИБ, като по този начин се осигури отчетност, прозрачност и екологична устойчивост при използването на средствата, предоставени на местните МСП; счита, че следва да бъде изяснено определението за МСП, използвано във всеки външен регион, като се вземе предвид структурата на местните икономики;

45.  Изисква спазването на стандартите на ЕС/приетите международни стандарти в областта на околната среда и социалните политики да се прилага системно като условие за достъп до финансиране от страна на ЕИБ, като същевременно дружества или предприятия, които нарушават тези принципи и/или са регистрирани в данъчни убежища, да бъдат практически изключени;

46.  Приветства инициативата за сключване на Меморандум за разбирателство за сътрудничество между Европейския парламент и ЕИБ; в този контекст подчертава необходимостта Парламентът да участва непосредствено в обсъжданията относно създаването на „Платформа на ЕС за външно сътрудничество и развитие“ и да се гарантира прозрачността на процеса;

47.  Изтъква значението на подобряването и оптимизацията на финансовите операции на ЕС и държавите членки в подкрепа на външното сътрудничество; подкрепя предложението на „мъдреците“ всички външни дейности да се консолидират в един отделен орган с цел постигането на по-целенасочено управление; отново изтъква предложението на ЕП за проучване на възможните варианти за създаването на „Платформа на ЕС за външно сътрудничество и развитие“;

48.  Препоръчва оптимизиране на дейностите на ЕИБ чрез запазване на същността на ЕИБ като „Европейската банка“;

49.  Настоява при кредитирането си извън Съюза, ЕИБ да действа само след като се е уверила, че правилата за търговия между държавата, в която се осъществява кредитирането, и Съюза включват принципа за реципрочност при прилагането на социалните, екологичните и здравните стандарти;

Механизми за управление и контрол на ЕИБ

50.  Припомня необходимостта от Европейска система за пруденциален надзор, съгласно която ЕИБ следва да бъде предмет на същите пруденциални правила като кредитните институции; такъв пруденциален надзор следва да проследява качеството на финансовото състояние на ЕИБ и да гарантира точността на оценката на постигнатите от нея резултати и спазването на правилата на добрата професионална практика; отново изтъква призива на ЕП да подложи ЕИБ на пруденциален регулаторен надзор;

51.  Отново призовава Европейската комисия да представи на Парламента правен анализ на възможните варианти за пруденциален надзор на ЕИБ; признава съществуването на институционални трудности по отношение на възможната роля на Европейската централна банка в пруденциалния надзор на ЕИБ; призовава Комисията да проучи, в тясно сътрудничество с държавите членки от еврозоната, всички възможности за пруденциален надзор на ЕИБ;

52.  Предлага този регулаторен надзор:

53.  Въпреки това призовава настоятелно групата на ЕИБ да продължи да прилага автономно най-добрите пруденциални банкови практики с цел да запази силната си капиталова позиция и да допринесе за растежа на реалната икономика; поради това призовава ЕИБ да се подложи на стрес-тест, за да провери устойчивостта на портфейла си;

54.  Приветства факта, че ЕИБ доброволно спазва настоящите капиталови изисквания „Базел ІІ“ и отправя настоятелен призив към ЕИБ да изпълни също така и бъдещите задължения по „Базел ІІІ“;

55.  Изразява сериозната си загриженост относно последните събития, свързани с кредитния рейтинг на ЕИБ; настоятелно призовава ЕИБ да разработи и приложи стратегия, за да запази своя „AAA“-рейтинг, който е крайъгълният камък на дейността на Банката и е от съществено значение за операциите й; отбелязва, че Банката ще загуби определени категории инвеститори, в случай че „AAA“-рейтингът й не бъде запазен;

56.  Като се имат предвид нуждите от инвестиции на ЕС и на неговите държави членки, както и недостатъчният капитал, осигурен от пазарите, призовава гуверньорите на ЕИБ да дадат съгласието си за значително увеличение на капитала на Банката;

57.  Изтъква, че общото ниво на кредитен риск на кредитния портфейл на Банката се е увеличило, отчасти в резултат на увеличаващия се натиск върху кредитоспособността на настоящите партньори, предизвикан от продължаващите въздействия на икономическата криза, и отчасти в резултат на по-високия кредитен риск, свързан с новите операции; препоръчва ЕИБ да предприеме подходящи мерки, за да избегне влошаването на кредитния си портфейл;

58.  Изтъква, че ЕС се нуждае от икономически растеж, който може да бъде ефективно стимулиран чрез инвестиране в научноизследователски и развойни дейности и чрез насърчаване на изграждането на трансевропейски мрежи, както и че в този контекст дейността на ЕИБ може да спомогне за подобряване на настоящата икономическа перспектива;

59.  Счита, че ЕИБ следва да приложи механизми, с които да гарантира, че във всички нейни финансови операции се вземат предвид екологичните, социалните и свързаните с правата на човека ценности на ЕС и се спазват стандартите по отношение на прозрачността и обществените поръчки; призовава ЕИБ допълнително да увеличи прозрачността при отпускането на заеми чрез финансови посредници и да работи за предотвратяване ползването на данъчни убежища, трансферното ценообразуване и избягването на данъчно облагане;

60.  Призовава ЕИБ, на официална и прозрачна основа, да предостави на Парламента годишен доклад, който да съдържа подходящи данни относно нейната капиталова адекватност, условните пасиви, операциите чрез финансови посредници, поетите рискове, коефициента на относителна задлъжнялост при отпусканото от нея финансиране за частния сектор и сътрудничеството между ЕИБ и ЕИФ;

61.  Призовава групата на ЕИБ да продължи да прилага най-добрите пруденциални банкови практики, с цел да запази своята много силна капиталова позиция и да допринесе за растежа на реалната икономика; следователно призовава ЕИБ да продължава да се подлага на строг пруденциален регулаторен надзор с цел оценка на нейната кредитоспособност, наблюдение на качеството на нейното финансово състояние, гарантиране на точното отчитане на резултатите от нейната дейност и спазването на правилата за добра професионална практика; счита, че ЕИБ също би могла да проведе стрес-тест, за да оцени своята кредитоспособност;

62.  Призовава групата на ЕИБ да предостави на своята уебстраница, по целесъобразност и преди одобряването на проекта, подходяща информация относно бенефициентите на дългосрочни заеми и гаранции, относно своите финансови посредници, критериите за допустимост на проектите и заемите за рискови инвестиции на МСП, като уточни по-специално отпуснатата сума, броя на предоставените заеми и съответния регион и промишлен сектор; препоръчва ролята на ЕИБ да бъде по-целенасочена, избирателна, ефективна и ориентирана към резултати; призовава също така за оценка на екологичното, социалното и макроикономическото въздействие на подкрепените проекти;

63.  Счита, че за да достигне до малките и средните предприятия, ЕИБ следва специално да формира партньорства на по-високо равнище с прозрачни и контролирани финансови посредници, свързани с местната икономика;

64.  Призовава ЕИБ да продължава да полага усилия, за да гарантира ефективното предоставяне на заеми от финансовите посредници на МСП;

65.  Призовава ЕИБ да изясни своята позиция по т.нар. проектни облигации на ЕС или други иновативни финансови инструменти, основаващи се на съфинансиране от бюджетите на ЕС и ЕИБ; счита, че Комисията следва да въведе проектните облигации на ЕС, които следва да започнат да се прилагат възможно най-скоро, за предпочитане преди бюджетния период 2014‐2020 г.; призовава ЕИБ да участва активно в реализацията на тези инициативи; счита, че изпълнението на предложението на Комисията относно проектните облигации по стратегията „Европа 2020“ би могло да допринесе за развитието на устойчиви индустрии и инфраструктура в държавите членки, както и на равнището на ЕС; подчертава, че установените за тази цел процедури следва изрично да бъдат посочени в рамка за допустимост на проектите по обикновената законодателна процедура; счита, че при всички иновативни финансови инструменти следва да се спазват изискванията относно екологичните и социалните стандарти, както и стандартите за гражданските права и прозрачността;

66.  Счита, че ЕИБ следва да взема предвид финансовото положение на държавите членки при определянето на инфраструктурата, където да се приложи пилотната фаза на проектните облигации; тази пилотна фаза следва да дава приоритет на проектите в държави членки, които страдат от нисък растеж и проблеми с ликвидността на финансовите пазари;

67.  Призовава ЕИБ да оцени, и по целесъобразност, да преразгледа или ускори своите дейности в страните от Южното Средиземноморие, в които извършва дейност, с цел да насърчи инвестициите в сектори, които са от основно значение за икономическото развитие, функционирането на пазара, конкурентоспособността и създаването на нови работни места, и да вземе предвид демократичния процес и върховенството на закона в тези страни; отбелязва неотдавнашното увеличаване с 1 милиард евро на мандата на ЕИБ за отпускане на заеми за страните от Южното Средиземноморие и счита, че ЕИБ следва да оповести въздействието на текущите си операции в региона върху развитието;

68.  Приветства нарасналата роля на заемите на ЕИБ по структурните програми при подпомагането на държавите членки да финансират своя принос по програмите, подкрепяни от структурните фондове на ЕС; призовава Комисията да работи съвместно с ЕИБ, за да гарантира, че инвестициите в инфраструктурни проекти няма да бъдат забавени в резултат на икономическите трудности, пред които са изправени държавите членки;

69.  Счита, че ЕИБ следва да извърши своя независима оценка на юрисдикциите, в които работи, за да противодейства на незаконните капиталови потоци и да гарантира, че не участва в офшорни финансови центрове;

70.  Призовава ЕИБ да засили дейността си в държавите – членки на ЕС с голям и траен дефицит по текущите сметки, с цел да насърчи социалното и икономическото сближаване и да увеличи финансовата и политическата устойчивост на паричния съюз;

71.  Изисква от ЕИБ да изясни и обоснове позицията си относно преобразуването на Механизма за евро-средиземноморски инвестиции и партньорство (FEMIP) в Евро-средиземноморска банка;

72.  Изисква преразглеждане на документа на ЕИБ от 2007 г. относно енергийната политика с оглед привеждането му в съответствие с целите и пътните карти на „Европа 2050“;

73.  Отбелязва, че през 2010 г. ЕИБ е предоставила 25,9 милиарда евро на тези региони от ЕС, които са най-тежко засегнати от икономическата криза;

74.  Счита, че в контекста на трудностите, пред които са изправени МСП по отношение на достъпа до кредитиране, ЕИБ следва да си партнира с прозрачни и контролирани финансови посредници, свързани с местната икономика, и следва редовно да публикува информация относно отпуснатите суми, получателите на тези суми и регионите и промишлените сектори, за които са отпуснати средства;

75.  Подчертава важността на програмите JASPERS, JESSICA, JEREMIE и JASMINE както за регионалната конвергенция и сближаване в Европа, така и за подкрепата за малките и средните предприятия, и подчертава необходимостта от достатъчно финансиране и през новия програмен период (2014‐2020 г.); приветства участието на ЕИБ в Европейския механизъм за микрофинансиране „Прогрес“; подчертава важността на регионалната конвергенция на заемите на ЕИБ под формата на финансиране за структурни проекти;

76.  Отбелязва намаляването на заемите към ЕИБ от 75 милиарда евро през 2011 г. на 60 милиарда евро през 2012 г. по новата Оперативна програма за периода 2012‐2014 г., както е посочено в годишната програма, приета от Съвета на директорите;

77.  Приветства помощта, предоставена от ЕИБ, съвместно със структурните фондове на ЕС, за държавите, изправени пред финансови трудности, включително заеми за покриване на част от националното участие по проекти, подкрепяни от тези фондове; приветства създаването на Гаранционен фонд в Гърция, финансиран от Националната стратегическа референтна рамка (НСРР) с помощта и подкрепата на ЕИБ, което се очаква да улесни осъществяването на публични инвестиции;

78.  Приветства новия механизъм на ЕИБ за подаване на жалби; отбелязва обаче, че през 2010 г. този механизъм не е напълно функциониращ; отбелязва значителното увеличаване на броя на подадените жалби, най-вече в областта на обществените поръчки, екологичните и социални аспекти и аспектите, свързани с развитието, на финансираните проекти; изисква от ЕИБ да предостави на ЕП до края на септември 2012 г. съответна информация относно последващите действия във връзка с подадените жалби; приветства приемането на процедурните правила относно механизма за подаване на жалби (ППМПЖ), одобрен от Управителния комитет на Банката през ноември 2011 г.;

79.  Призовава ЕИБ да увеличи дължимата грижа по отношение на социалните аспекти (в това число спазването на правата на човека) в работата си по проектния цикъл чрез ex ante анализ, както и по-специално чрез мониторинг в хода на изпълнението и завършването на проектите;

80.  Изисква спазването на стандартите на ЕС в областта на околната среда и социалните политики да се прилага системно като условие за достъп до финансиране от страна на ЕИБ, като същевременно дружества или предприятия, които нарушават тези принципи и са регистрирани в неприведени в съответствие юрисдикции, да бъдат практически изключени;

81.  Призовава ЕИБ да определи ясни „показатели за резултатите“ с цел по-добро проследяване на добавената стойност на финансовите операции, както и да увеличи експертния опит на собствения си персонал в областта на устойчивото развитие, правата на човека и социалните/свързаните с пола въпроси;

82.  Изисква финансовите гаранции, дадени от ЕС на ЕИБ, да бъдат заплащани по средния процент за заплащане на съпоставими гаранции, установен на финансовия пазар; изчисленото по този начин заплащане може да бъде предмет на решение за субсидия от страна на Съюза по отношение на ЕИБ по обичайните процедури, ако липсата на заплащане на тази гаранция е част от икономически модел в съответствие с целите на Съюза, по-специално за външни за Съюза дейности, и с правилата за функциониране на вътрешния пазар, за да се избегнат нарушенията на конкуренцията с частния сектор;

83.  Изисква от ЕИБ и от Комисията с оглед да се подобри ефикасността и ефективността на системите за контрол, мониторинг и надзор, както и на прилагането и функционирането на инструментите и механизмите, да разработят ръководство с добри практики, което да идентифицира и да включва и лошите практики, където ги е имало, и по този начин да позволи извличането на поуки от допуснатите грешки;

84.  Изказва съжаление от съображения за прозрачност, че в главата, озаглавена „Капитал на ЕИБ и операции по отпускане на заеми през 2010 г.“ докладът на ЕИБ за 2010 г. не представя и не оценява риска, свързан със самия механизъм на ЕИБ, риск, основан на твърде значителен записан капитал, който не е освободен от единствените акционери – държавите членки, чиито финансови рейтинги прогресивно се понижават от началото на кризата през есента на 2008 г.;

85.  Предлага държавите членки, които участват в ЕИБ, да приемат план, например за периода на стратегията „Европа 2020“, за освобождаване на частта от неплатения записан капитал, която към 31 декември 2010 г. възлиза на около 190 милиарда евро;

Отговорности и бъдеща роля на ЕИБ

86.  Отбелязва обезпокояващите разлики между европейските икономики по отношение на конкурентоспособността и иновациите;

87.  Приветства факта, че през 2010 г. ЕИБ е увеличила финансирането за проекти, свързани с климата, в области като енергийната ефективност, възобновяемите енергийни източници, транспорта, горското стопанство, иновациите и адаптирането към изменението на климата, на 19 милиарда евро (30 % от всички заеми, отпуснати в ЕС), в сравнение с 16 милиарда евро през предходната година;

88.  Приветства вниманието, отделено от ЕИБ на изменението на климата, по-специално на енергията от възобновяеми източници; призовава ЕИБ да постави универсалния достъп до енергия в центъра на своите ангажименти в енергийния сектор, като подкрепя децентрализирани дребномащабни и независими проекти, особено в селските райони; призовава ЕИБ да преустанови постепенно изпълнението на проекти, които биха могли да окажат значително въздействие върху околната среда, като например големи язовири, улавяне и съхранение на въглероден диоксид и технологии за използване на изкопаеми горива, за да се избегне възможността развиващите се страни да станат заложници на тези енергии;

89.  Счита, че ЕИБ следва да финансира проекти, които отговарят на строги екологични изисквания, като по този начин се насърчава устойчивият растеж и постепенното прекратяване на вредно за околната среда финансиране;

90.  Призовава ЕИБ за по-амбициозен принос за декарбонизация на транспортния сектор; в тази връзка счита, че ЕИБ следва да отдаде приоритетно значение на проектите за намаляване на търсенето на транспортни услуги и развитие на обществения и комбинирания транспорт;

91.  Призовава ЕИБ да изготви сив списък – с проучвателна цел – на технологични проекти, които, въпреки че отговарят на европейските минимални стандарти, не могат да достигнат средните европейски екологични стандарти;

92.  Приветства подкрепата на ЕИБ за сектора на възобновяемите енергийни източници (който е от стратегическо значение за изпълнение на целите на ЕС по отношение на климата), която се е увеличила значително през последните години (6 милиарда евро през 2010 г., в сравнение с 500 милиона евро през 2006 г.);

93.  Приветства факта, че ЕИБ също така е подобрила вътрешния си технически капацитет, като е увеличила броя на експертите по проекти, работещи основно по проекти за енергийна ефективност/възобновяеми енергийни източници, от 40 % (през 2007 г.) на 64 % (през 2011 г.);

94.  Изисква от ЕИБ да продължи да прилага по-строги условия по отношение на проектите, предвиждащи използването на изкопаеми горива, които за съжаление все още представляват 10 % от финансирането на Банката; подчертава колко е важно прилагането на тези условия с оглед на постепенното прекратяване, при първа възможност, на подкрепата на ЕИБ за производството на енергия с високи въглеродни емисии;

95.  Призовава ЕИБ да гарантира, че местните общности също се възползват от проектите, финансирани от ЕИБ в развиващите се страни; по целесъобразност, тези местни общности следва да бъдат консултирани по инвестиционни проекти, които има вероятност да окажат въздействие върху техния район; счита, че проектите следва да бъдат проверявани за екологосъобразност и следва да съответстват на целите на ЕС за намаляване на въглеродните емисии;

96.  Призовава ЕИБ в областта на биологичното разнообразие да основава своите действия на принципа „без нетни загуби“; в тази връзка обръща внимание на стандартите, разработени по програмата „Бизнес и компенсационни замени на биологичното разнообразие“ (Business and Biodiversity Offsets Programme – BBOP);

97.  Настоятелно призовава ЕИБ да увеличи финансирането за проекти, свързани с управлението на водните ресурси, с особен акцент върху европейските страни от района на Южното Средиземноморие, като се отдели специално внимание на устойчивостта на доставките;

98.  Привлича вниманието на ЕИБ върху нарастващия недостиг на суровини; призовава ЕИБ да проучи как може да помогне за гарантирането на по-ефективно използване на суровините в ЕС;

99.  Призовава Комисията и групата на ЕИБ да изготвят иновативни инструменти за съвместно финансиране от бюджета на инвестиции в подкрепа на биологичното разнообразие, както и групата на ЕИБ да предоставя технически и финансови консултантски услуги, които са съвместими с екологичните стандарти за резултати на Банката;

100.  Призовава ЕИБ да подкрепя проекти за насърчаване на биологичното разнообразие и управлението на водните ресурси и да се ангажира да не финансира проекти, предвиждащи значителни промени във важни природни местообитания или производството на забранени вещества, проекти за изграждане на големи язовири, които не са съобразени с препоръките на Световната комисия по язовирите, или проекти за добив (на петрол, газ и минерали), които имат опустошителни екологични и социални последици и не са съобразени с препоръките, направени в прегледа на Световната банка за добивната промишленост;

101.  Призовава ЕИБ да продължи да прилага строги условия по отношение на проектите за производство на енергия от въглища и лигнит, които все още са допустими за финансиране от Банката в съответствие с целите на политиката на ЕС за сигурност на доставките, и подчертава колко е важно прилагането на тези условия с оглед на постепенното прекратяване, при първа възможност, на подкрепата на ЕИБ за производството на енергия с високи въглеродни емисии;

102.  Освен това отново призовава ЕИБ да приведе своите операции в пълно съответствие с целта на ЕС за бърз преход към нисковъглеродна икономика и да приеме план за постепенно прекратяване на отпускането на заеми за проекти, свързани с изкопаеми горива, в това число за кредитиране на електроцентрали, функциониращи чрез изгаряне на въглища, и за удвояване на усилията за увеличаване на трансфера на технологии за енергия от възобновяеми източници и енергийна ефективност;

103.  Настоятелно призовава ЕИБ да подобри системата си за оценка и подбор на проекти и да избягва да подкрепя проекти с отрицателно въздействие върху климата, като в същото време засили мониторинга на изпълнението на проекти; постигнатите резултати, свързани с инвестициите на Банката по отношение на предотвратяването на изменението на климата, следва да се докладват ежегодно;

104.  Предлага Комисията, в сътрудничество с ЕИБ (предвид качеството на човешкия ресурс, с който разполага ЕИБ, и опита й във финансирането на големи инфраструктурни проекти), да започне изготвянето на стратегия относно финансирането на инвестициите, без да се изключва нито една възможност: безвъзмездни помощи, освобождаване на средства, внесени от държавите членки в капитала на ЕИБ, средства, внесени от ЕС в капитала на ЕИБ, заеми, иновативни инструменти, финансови механизми, пригодени за дългосрочни проекти с по-бавна възвращаемост, развитие на система за гарантиране, създаване на инвестиционно перо в рамките на бюджета на Съюза, финансови консорциуми между европейски, национални и местни органи, публично-частни партньорства и т.н;

105.  Освен това припомня, че стратегията „Европа 2020“ ще е надеждна единствено ако е подкрепена от адекватни финансови ресурси, и поради това подкрепя даването на по-важна роля на ЕИБ в засилването на ролята на катализатор и функцията на лост на структурните фондове и по-нататъшното развитие и оптималната употреба на иновативни финансови инструменти, включващи основно ЕИБ и ЕИФ, както и други международни финансови институции въз основа на реципрочността (напр. съчетаване на безвъзмездни средства и заеми, инструменти за рисков капитал, нови форми на споделяне на риска и гаранции);

106.  Призовава управителните органи на ЕИБ да разгледат възможността и Европейският съюз, освен държавите членки, да стане акционер в Банката, с което, по негово мнение, ще се засили сътрудничеството между ЕИБ и Комисията;

107.  Призовава ЕИБ да подкрепи усилията за изграждане на доверие в държавите членки, които изпитват или са застрашени от сериозни трудности по отношение на финансовата си стабилност в еврозоната, като участва в инвестиционни проекти в тези държави и предоставя гаранции, които намаляват нарасналия риск за страната;

108.  Счита, че след промените в Договора от Лисабон и по-голямата роля на ЕИБ за балансираното и устойчиво развитие на вътрешния пазар, ЕИБ следва да се отчита в по-голяма степен пред гражданите на ЕС, а именно като стане обект на процедура по освобождаване от отговорност от Европейския парламент във връзка с разпределянето на публични средства от бюджета на ЕС или Европейския фонд за развитие, управлявани от ЕИБ;

109.  Приветства ангажимента на ЕИБ да разработи нова рамка за измерване на въздействията върху развитието (Рамка за измерване на резултатите (REM)) за оценка на проекти както ex-ante, така и ex-post, считано от януари 2012 г., и насърчава ЕИБ да повиши прозрачността в прилагането на тази рамка чрез оповестяване на пълния списък на показателите и публикуване на докладите относно мониторинга и предприетите мерки; изисква да бъде информиран за подобренията по отношение на мониторинга на резултатите, постигнати с помощта на REM;

110.  Приветства факта, че мониторингът на проектите по отношение на финансовите параметри и изпълнението на договорите е засилен посредством създаването на нова работна група за мониторинг; изисква да бъде информиран за резултатите и подобренията, постигнати от новата работна група за мониторинг;

111.  Призовава ЕИБ да участва във финансирането на инвестиционни проекти, които целят подпомагането на научните изследвания, развойните дейности и иновациите в тези държави и региони, които са засегнати непропорционално при външни асиметрични икономически шокове;

112.  Призовава ЕИБ да обвърже своите проекти за финансиране с усилия, допринасящи за намаляването на бедността, постигането на Целите на хилядолетието за развитие, правата на човека, корпоративната социална отговорност, достойния труд и принципите за опазване на околната среда и доброто управление чрез прилагането на Решение № 1080/2011/ЕС на Европейския парламент и на Съвета;

113.  Приветства инициативата „Облигации за проекти по стратегията Европа 2020“, в качеството й на механизъм за споделяне на риска между EC и ЕИБ, предоставяща подкрепа от бюджета на ЕС в определени граници, която следва да служи като капиталов лост по отношение на фондовете на ЕС и да привлече допълнително финансиране от страна на частния сектор за отделни инфраструктурни проекти в съответствие с целите на стратегия „Европа 2020“; насърчава ЕИБ да проведе пилотна фаза на инициативата преди края на програмния период 2007‐2013 г., за да може да се оцени ефективността на системата;

114.  Признава постигнатия от ЕИБ напредък по установяването на ясни процедури по отношение на неприведените в съответствие юрисдикции; подкрепя Банката в политиката й да не участва в никакви операции, извършвани чрез несътрудничещи юрисдикции; призовава ЕИБ да направи оценка на прилагането и функционирането на своята „Политика спрямо слабо регулиране, непрозрачни и несътрудничещи юрисдикции“ (т.нар. Политика „NCJ“ – неприведени в съответствие юрисдикции) и да докладва на Европейския парламент преди края на 2012 г.; насърчава ЕИБ редовно да обновява и актуализира своята Политика „NCJ“, за да гарантира, че финансовите операции на ЕИБ нямат принос под никаква форма за укриване на данъци, пране на пари или финансиране на тероризма;

o
o   o

115.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на Европейската инвестиционна банка и правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 250, 27.9.2011 г., стр. 111 (2) Приети текстове, P7_TA(2011)0156. (3) Приети текстове, P7_TA(2011)0266. (4) . Приети текстове, P7_TA(2011)0331. (5) . ОВ С 349 Е, 22.12.2010 г., стр. 30. (6) Групата на ЕИБ включва ЕИБ и ЕИФ. (7) Парламентът призова за това в своята резолюция от 25 март 2009 г. относно годишните доклади на ЕИБ и ЕБВР за 2007 г. Освен това Парламентът прие тази позиция като част от гласуването си по доклада Bowles за записване на допълнителни акции в капитала на Европейската банка за възстановяване и развитие *** I. (8) . Член 15 от Решение № 1080/2011/ЕС (9) . Парламентът призова за това в своята резолюция от 25 март 2009 г. относно годишните доклади на ЕИБ и ЕБВР за 2007 г. В решението относно записването на допълнителни акции от капитала на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) от страна на ЕС вследствие на решението за увеличаване на въпросния капитал, Парламентът, както и Съветът призоваха гуверньора на ЕБВР, представляващ Европейския съюз, да докладва ежегодно на Парламента относно сътрудничеството между ЕИБ и ЕБВР извън границите на Съюза.

Резолюция на Европейския парламент от 29 март 2012 г. относно Доклада за гражданството на ЕС за 2010 г.: премахване на пречките за упражняване на правата на гражданите на ЕС (2011/2182(INI))

P7_TA(2012)0120 A7-0047/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно разискванията на комисията по петиции,

–  като взе предвид правото на петиции, предвидено в член 227 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид член 20 от ДФЕС, в който се определя понятието гражданство,

–  като взе предвид част втора на ДФЕС, озаглавена 'Недискриминация и гражданство на Съюза„ и дялове III и V от Хартата на основните права,

–  като взе предвид член 45 от ДФЕС, съгласно който гарантираното свободно движение на работници от ЕС налага премахването на всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство, между работниците от държавите членки, що се отнася до трудова заетост, възнаграждение и други условия на труд;

–  като взе предвид членове 3, 10 и 11 от Договора за Европейския съюз и член 8 от ДФЕС,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 октомври 2010 г., озаглавено „Доклад за гражданството на ЕС за 2010 г.: Премахване на пречките за упражняване на правата на гражданите на ЕС“ (COM(2010)0603),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 октомври 2010 г., озаглавено „За Акт за единния пазар – За изграждане на високо конкурентна социална пазарна икономика“ (COM(2010)0608),

–  като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 г. относно свободното движение на работници в Общността(1),

–  като взе предвид Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки(2) (Директива за свободното движение),

–  като взе предвид Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионални квалификации(3) (Директива за квалификациите),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 2 април 2009 г. относно проблемите и перспективите, свързани с европейското гражданство(5),

–  като взе предвид предложението на Комисията от 11 август 2011 г. за решение на Европейския парламент и на Съвета относно Европейската година на гражданите (2013 г.) (COM(2011)0489),

–  като взе предвид Стокхолмската програма, която поставя гражданите в центъра на европейските действия в областта на свободата, сигурността и правосъдието, гарантирайки зачитане на многообразието и защита за най-уязвимите,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по петиции и становищата на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, както и на комисията по култура и образование и комисията по конституционни въпроси (A7-0047/2012),

A.  като има предвид, че гражданите на Съюза – независимо от своите увреждания – имат, наред с другото, правото да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, правото да избират и да бъдат избирани в избори за Европейски парламент и в местни избори в държавата членка на пребиваване, правото на закрила от дипломатическите и консулските органи на друга държава членка в трети държави и правото да внасят петиции до Европейския парламент, да подават жалби до Европейския омбудсман и да се обръщат към институциите и към консултативните органи на Съюза на някой от езиците на Договорите(6);

Б.  като има предвид, че Договорът от Лисабон укрепи и подробно представи концепцията за гражданство на ЕС – въведена за първи път от Договора от Маастрихт през 1992 г. – и правата, произтичащи от това, които също се ръководят от съдебната практика, чрез засилване на статута и облика на Европейския съюз като защитник на правата на гражданите, чрез предоставяне на законодателни средства за стимулиране на активната ангажираност на гражданите на ЕС, както и чрез създаване или насърчаване на нови права като например европейската гражданска инициатива и индивидуалните права, заложени в Хартата на основните права; като има предвид, че гражданството на ЕС следва да бъде разглеждано като набор от права и задължения;

В.  като има предвид, че това показва стремежа на ЕС да поставя гражданите в центъра на своите действия и да работи за изграждането на пространство на свобода, правосъдие и права за всички граждани на ЕС;

Г.  Приветствайки съдебната практика на Съда на ЕС във връзка с тълкуването на член 51 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално решението по дело ERT, в което се подчертава, че институциите на държавите членки също са обвързани с първостепенните основни права на Съюза дори и тогава, когато чрез национални мерки целят да ограничат основните свободи, гарантирани от ДФЕС;

Д.  като има предвид, че свободата на движение е присъща на идеите за права на човека и гражданство на Съюза и е сред основните права и свободи на гражданите на Съюза, признати в Договорите;

Е.  като има предвид, че седем години след влизането в сила на Директивата за свободното движение все още продължават да съществуват много проблеми, свързани с прилагането й; като има предвид, че повечето жалби са свързани с гражданите на ЕС, тяхното право на влизане, тяхното право на пребиваване за период, по-дълъг от три месеца, срокът на валидност на разрешенията за пребиваване, запазването на тяхното право на пребиваване и правото на постоянно пребиваване и правата на членовете на техните семейства;

Ж.  като има предвид, че много граждани не притежават цялата релевантна информация относно своите права, подкрепяни от Директивата за свободното движение, по-специално, когато търсят права за членовете на семейството, които са граждани на трети държави;

З.   като има предвид, че гражданите на ЕС, които имат обичайно пребиваване в Обединеното кралство, и които подават заявление за определени социални придобивки, са длъжни да преминат т.нар. „тест за определяне на правото на пребиваване“, налагащ допълнителни условия за лицата, които не са граждани на Обединеното кралство;

И.  като има предвид, че въпросът, свързан с депортирането на роми от Франция през 2010 г. беше спорен не само от гледна точка на основните права, но и от гледна точка на правото на свободно движение и дискриминация въз основа на националност и расов и етнически произход;

Й.  като има предвид, че на 15 декември 2011 г. Европейският парламент прие резолюция относно свободното движение на работници в рамките на Европейския Съюз, в която се набляга на правата на румънските и българските работници на единния пазар(7); като има предвид, че няколко държави членки решиха да въведат или да продължат да прилагат преходни разпоредби, които ограничават достъпа на българските и румънските граждани до техните пазари на труда; като има предвид, че подобни мерки би могло да доведат до експлоатиране на работници, незаконен труд и липса на достъп до социални придобивки;

К.  като има предвид, че упражняването на редица права, дадени на гражданите по силата на законодателството на Съюза, зависи от, или се засилва, от свободното движение или доброволната мобилност на работниците; като има предвид съответно, че улесняването на свободното движение може да направи по-лесно за гражданите да се възползват изцяло от единния пазар, като това служи също като основен фактор за растеж;

Л.  като има предвид, че правото на свободно движение и пребиваване на територията на държавите членки позволява по-доброто разбиране на ценностите на европейската интеграция, само ако е придружено от конкретни мерки, предприети от Съюза и държавите членки, по въпросите на информацията, обучението, признаването на квалификациите и мобилността на работниците (сред сезонните работници, трансграничните работници, командированите работници, работници, преместени поради преместване на седалището и др.);

М.  като има предвид, че голям брой петиции разкриха проблеми в областта на достъпа до социално осигуряване, включващи основно липса на сътрудничество от страна на националните органи, неправилно прилагане на принципа на сумиране на дължимите надбавки в няколко държави членки (включително преносимост на пенсиите), липса на точна информация относно приложимите правила или тромаво прилагане на процедурите; като има предвид, че Решението на Съда на Европейския съюз от 21 юли 2011 г. (8), потвърждава правото на гражданите на ЕС да се движат в друга държава членка на ЕС и да имат право на социално осигуряване;

Н.  като има предвид, че в рамките на процеса от Болоня по принцип признаваните дипломи за завършено университетско образование се връчват като стъпка към улесненото признаване на дипломите;

О.  като има предвид проблемите, свързани с неправилното прилагане на Директива 2005/36/EО относно признаването на професионалните квалификации (компенсаторни мерки, изискване на допълнителни документи, необосновани отрицателни решения от страна на приемащата държава членка, неоправдани закъснения при обработването на заявления, системно налагане на специфични езикови тестове), което съставлява значителна пречка за упражняването на правата на гражданите в ЕС и по този начин ги лишава от ползите на социалното сближаване;

П.  като има предвид, че вносители на петиции обвиняват Германската служба за младежта (Jugendamt) в дискриминация на съпрузите, които нямат германско гражданство, в смесените бракове; като има предвид, че поради автономното си функциониране Jugendamt допринася в някои случаи за затрудненията пред разведени съпрузи чужденци, желаещи да напуснат германската територия заедно със своите деца;

Р.  като има предвид, че на 25 октомври 2011 г. парламентът прие резолюция(9) относно мобилността и интеграцията на хората с увреждания; като има предвид, че редица петиции са внесени от хора с увреждания, които ежедневно се сблъскват с много препятствия, пречещи им да се ползват от правата си на граждани на ЕС, като например нормалното ползване на образователната система и достъп до осигуряване или до съоръженията на обществения транспорт; като има предвид необходимостта от съгласувана система в ЕС за определяне на степента на увреждане и предвид факта, че липсата на такава система често може да доведе до неравнопоставеност и дори социално изключване;

С.  като има предвид, че всички граждани на ЕС, изправени пред съд на държава членка, имат правото, за целите на своята защита, на достъп до документи, преведени на майчиния им език, с което се избягва всякаква дискриминация въз основа на език, и като има предвид в частност, че всички граждани трябва да бъдат държани в течение за всяко съдебно производство срещу тях, като целият процес протича в рамките на допустими от правна гледна точка срокове;

Т.  като има предвид, че най-големите пречки за упражняването на активно гражданство на Съюза са липсата на информираност у хората за техните права като граждани на Съюза, както и в липсата на ясно структурирани и широко оповестени информационни услуги; като има предвид следователно, че в своите действия за укрепване на гражданство на Съюза Парламентът и Комисията трябва да акцентират върху по-добра и разполагаща със съответното финансиране комуникация спрямо гражданите и държавите членки както на местно, така и на национално равнище, като същевременно премахват всякакви оставащи правни и административни пречки, които възпрепятстват гражданите на ЕС да упражняват своите права, и като им гарантират лесен достъп до ясни и точни съвети;

1.  Приветства доклада за гражданството на ЕС за 2010 г., който определя целта за премахване на пречките пред правата на гражданите на ЕС, като счита, че съдържащите се в него предложения съставляват осезаеми мерки за намаление на ненужните разходи, допринасяйки по този начин за покупателната способност на гражданите на ЕС, която е от особено значение във времена на криза; призовава Комисията да гарантира, че законодателните и незаконодателните мерки, предвидени в доклада, са представени и одобрени възможно най-бързо, за да се осигури това, че правата на гражданите на ЕС са ефективни и че всички държави членки са премахнали изброените по-горе пречки и едновременно с това са въвели административни мерки, улесняващи всеобхватното ползване на тези права, и са премахнали евентуални противоречия между националното и европейското право;

2.  Отбелязва, че въпреки че правото на внасяне на петиции до Европейския парламент е изрично предвидено в Договорите, то не се познава или използва достатъчно и следователно призовава за подобрена, активна комуникация спрямо гражданите, включваща обосновки и разяснения, относно правото на внасяне на петиции на един от официалните езици на Европейския съюз; призовава освен това Комисията, с цел достигането до възможно най-голям брой граждани и споделянето на най-добри практики, да се присъедини към него при засиленото да предоставяне информация относно правото на внасяне на петиции чрез представителствата им в държавите членки, чрез децентрализираните им информационни мрежи, чрез мрежата на националните омбудсмани и чрез всички организации, сътрудничещи си с Комисията и с Европейския парламент;

3.  Счита, че Европейската гражданска инициатива, която ще се прилага от април 1 април 2012 г., е първият инструмент на транснационална демокрация и ще предостави на гражданите възможността да бъдат активно включени в съставянето на европейските политики и законодателство; призовава за ефективно, прозрачно и отговорно прилагане на Регламента относно Европейската гражданска инициатива и по-специално призовава институциите на ЕС и държавите членки да изпълнят своевременно всички необходими административни и практически договорености, като играят активна роля и участват ефективно при информирането на гражданите относно този нов инструмент, така че всички граждани на ЕС да могат изцяло да се ползват от него и по-специално да използват „Европейската година на гражданите“ (2013 г.) като тласък за повишаване на осведомеността; счита също така, че на комисията по петиции, като се има предвид нейния опит в пряката връзка с гражданите, следва да се повери отговорността за провеждането на публични изслушвания за организаторите на успешни европейски граждански инициативи, както се предвижда в член 11 от Регламента относно Европейската гражданска инициатива; предлага Комисията редовно да представя отчет за прилагането на Европейската гражданска инициатива пред комисията по петиции;

4.  Призовава Комисията, при изготвянето на годишния доклад относно прилагането на Хартата на основните права на ЕС, да се съсредоточава не само върху прилагането на Хартата, но също и върху всички членове от Договорите на ЕС, свързани с основните права, и върху положението на основните права в Европейския съюз; призовава Комисията да включи в този доклад по-подробна информация относно изпълнението на Хартата от държавите членки, когато прилагат европейското право, и относно въпросите, поставени от гражданите, начина, по който ги разглежда, и какви конкретни последващи мерки предприема;

5.  Призовава всички институции, органи, служби и агенции на Съюза да гарантират, че правото на достъп до документи, предвидено в Регламент (ЕО) № 1049/2001(10), важно право, с което се ползват гражданите на ЕС, е гарантирано чрез повишаване на прозрачността и улесняване, опростяване и всеобхватност на достъпа до документи и информация, включително чрез осигуряването на технологии за безпрепятствен достъп, за да се позволи на гражданите да участват по-отблизо в процеса на вземане на решения; посочва в тази връзка централното значение на работата на Европейския омбудсман за упражняването на правото на достъп до документи на институциите на Съюза;

6.  признавайки правото на достъп до информация като един от стълбовете на демокрацията, подчертава, че достъпът до информация не трябва да води до нарушаване на други основни права като правото на неприкосновеност на личния живот или защитата на личните данни; подчертава, че достъпът до информация, с която разполагат институциите на ЕС, е от първостепенен интерес за гражданите, за да разберат политическите и икономическите обсъждания, които стоят зад процеса на вземане на решения; счита, че по-голям достъп до информация относно досиета за разследвания и нарушения могат да бъдат предоставени от Комисията, без да се компрометират целите на разследванията, и че първостепенен обществен интерес може да оправдае достъпа до тези досиета, особено в случаите, когато основните права, човешкото или на животните здраве и опазването на околната среда от необратими вреди могат да бъдат изложени на опасност, както и ако е в ход производство във връзка с дискриминация на малцинства или посегателства срещу човешкото достойнство, при условие че е гарантирана защитата на търговската тайна и на поверителна информация, свързана със съдебни дела, дела в областта на конкуренцията и лични досиета на служителите;

7.  Насърчава Комисията да продължи настоящите си усилия да гарантира, че държавите членки транспонират и прилагат изцяло и по правилен начин Директивата за свободното движение, като използва в пълна степен правомощието си да започва процедури за нарушения; призовава държавите членки да премахнат съществуващите правни и практически бариери пред свободното движение на граждани и да не въвеждат тежки, необосновани административни процедури или да толерират неприемливи практики, ограничаващи прилагането на това право; освен това призовава Комисията да увеличи усилията си за повишаване на осведомеността относно правото на гражданите на свободно движение и да ги подпомага при упражняването му, особено когато то е отказано или ограничено, или ако се прилагат практики, които водят до пряка или косвена дискриминация; в този контекст, призовава Комисията да представи оценка на политиките, свързани със свободното движение, в следващия доклад за гражданството на ЕС и да предложи конкретни начини и средства за подпомагане на прилагането на свободата на движение; посочва, че макар и концепцията за гражданство на Съюза да е тясно обвързана с правото на свободно движение, всички граждани, които не напускат държавата си по произход, също се ползват от своите права на граждани на Съюза;

8.  Повтаря предишните си призиви към държавите членки да гарантират свободата на движение на всички граждани на ЕС и техните семейства, без дискриминация въз основа на тяхната сексуална ориентация или националност; отново призовава държавите членки да приложат изцяло правата, предоставени съгласно членове 2 и 3 от Директива 2004/38/ЕО(11), не само по отношение на съпрузите от различни полове, но също така и по отношение на регистрираните партньори, членовете на домакинството на гражданин на ЕС и партньори, с които гражданинът на ЕС има надлежно доказана стабилна връзка, включително двойките от същия пол, въз основа на принципите на взаимно признаване, равенство, недискриминация, зачитане на достойнството, на личния и семейния живот; призовава в тази връзка Комисията да гарантира стриктното прилагане на директивата;

9.  Призовава държавите членки да премахнат препятствията пред свободното движение на гражданите на ЕС и да предприемат действия, за да насочат и дадат съвети на мобилните работници относно възможностите им за заетост и условията на живот и работа в ЕС, като същевременно запознаят гражданите с присъщите на нелегалния труд рискове и предимствата на законния труд (по отношение на данъците и социалното осигуряване, правото на професионално обучение, на гражданство, на жилище, на събиране на семейството, достъп на децата до обучение и образование) с помощта на вече съществуващите инструменти (EURES);

10.  Призовава за по-добра координация между държавите членки във връзка с проблеми като двойното данъчно облагане и липсата на хармонизация на данъчното облагане на пенсиите на гражданите на ЕС и призовава следователно държавите членки да укрепят и актуализират своите двустранни споразумения за сътрудничество; подкрепя усилията на Комисията да предложи ново законодателство, което да премахне данъчните пречки и счита, че следва да се отдели специално внимание на таксите за регистрация на моторни превозни средства, които преди това са били регистрирани в друга държава членка;

11.  Призовава държавите членки, които в рамките на Договора за присъединяване към ЕС са решили да въведат седемгодишен мораториум до 1 януари 2014 г. за Румъния и България във връзка с правото на свободно движение в ЕС за работници от тези две държави или да продължават да прилагат преходните разпоредби, ограничаващи достъпа на румънски и български граждани до техните пазари на труда(12), да преразгледат възможно най-скоро своите решения, като вземат предвид принципа на равенство, забраната за дискриминация, необоснования характер на тези решения и принципа на солидарност, така че правото на трудова заетост повече да не бъде ограничено за румънските и българските граждани;

12.  Призовава Комисията да обърне повече внимание и да даде по-точен отговор на многобройните петиции, получени относно движението на документите за гражданско състояние и с тяхното признаване, както и последиците от това(13); подчертава важността на това във възможно най-кратък срок да се постигне напредък във връзка с взаимното признаване и гарантирането на свободното движение на документите за гражданско състояние, без дискриминация, в контекста на член 21 от Хартата на основните права;

13.  Подчертава факта, че освен нарушение на основните ценности и принципи, които стоят в основата на Европейския съюз, масовото експулсиране представлява нарушение и на Директивата за свободното движение; припомня, че съгласно Директивата за свободното движение ограниченията на свободата на движение и пребиваване от съображения, свързани с обществения ред и обществената сигурност, могат да бъдат налагани единствено въз основа на личното поведение, без каквато и да било дискриминация въз основа на увреждане, етническия или националния произход, както и че липсата на финансови средства или всеки друг случай, свързан с компенсиране, наказване или лишаване от избирателни права, не може да се използва като основание за автоматично експулсиране на граждани на ЕС (съображение 16, член 14);

14.  Настоятелно призовава държавите членки да премахнат политиките и да анулират и отменят закони, които дискриминират пряко или косвено ромите и други малцинствени групи въз основа на расова и етническа принадлежност, и ги призовава да преустановят всички случаи на преследване, принудително извеждане и експулсиране или на конфискация на имуществото на която и да било малцинствена група; призовава всички държави членки и ЕС да поемат обща отговорност за насърчаването и улесняването на интеграцията на ромските общности, давайки им същите права и задължения като на другите граждани на ЕС, в съответствие с резолюцията на Европейския парламент от 9 март 2011 г. относно стратегията на ЕС за интеграция на ромите(14) и съобщението на Комисията, озаглавено „Рамка на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г.“ (COM(2011)0173), както и да популяризират и защитават техните основни права;

15.  Призовава Комисията да свърже приоритетите за социално приобщаване с ясен набор от цели, които включват защитата на гражданите от дискриминация във всички области на живота и насърчаването на социалния диалог между роми и нероми, с цел борба с расизма и ксенофобията; призовава Комисията, в качеството й на пазител на Договорите, да гарантира пълното прилагане на съответното законодателство и налагането на подходящи санкции за престъпленията на расова основа(15);

16.  Изразява загриженост поради факта, че въпреки че правото на свободно движение и пребиваване е твърдо заложено в първичното право на Съюза и добре развито във вторичното право, правилата продължават да се прилагат по незадоволителен начин; посочва, че държавите членки следва да работят съвместно за премахването на всички оставащи административни и правни пречки, доведени до знанието им от институциите на ЕС или от комисията по петиции; призовава Комисията да извърши внимателна преценка на това дали законодателството и практиките на държавите членки нарушават правата на гражданите на ЕС съгласно Договорите и Директивата за свободното движение и дали не обременяват неоснователно гражданите на ЕС и техните семейства, като косвено ограничават правото им на свободно движение;

17.  Припомня, че почти 80-те милиона души с увреждания в Европейския съюз продължават да бъдат изправени пред често непреодолими пречки при различни форми на упражняване на тяхното право на свободно движение като граждани на Съюза; съответно призовава институциите на ЕС и държавите членки да установяват и отстраняват пречките и бариерите, ограничаващи възможността на лицата с увреждания да се ползват от правата на граждани на ЕС, и да улеснят възможно най-бързо достъпа на лицата с увреждания до всички превозни средства, инфраструктурни съоръжения, обществено образование и информация, без забавяне и допълнителни разходи, в съответствие с Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010‐2020 г. (COM(2010)0636) и с основаната на тази стратегия резолюция на парламента от 25 октомври 2011 г., спомената по-горе; също така обръща внимание на изключително големия брой възрастни хора с ограничена мобилност; призовава за създаването на програма от типа на „Еразъм“ за лицата с увреждания;

18.  Настоятелно призовава държавите членки да гарантират, че на заподозрените и обвиняемите лица с увреден слух, включително на пострадалите от престъпления, се осигуряват, ако те желаят това, подходящи преводачи на жестомимичен език, в интерес на защитата на техните права и запазването на тяхното достойнство, и насочва вниманието на Комисията към необходимостта от подобни услуги;

19.  Призовава Комисията и държавите членки – с оглед на предложенията на Комисията за улесняване на достъпа до трансгранично здравно обслужване и предвид факта, че правото на пациентите на информация е основно право – да информират по-точно гражданите на ЕС относно техните права и средствата, с които разполагат за упражняването им, включително практичните аспекти като възстановяването на разходите въз основа на европейската здравноосигурителна карта; призовава Комисията и държавите членки да използват максимално наличния потенциал за услуги в областта на телемедицината и електронното здравеопазване до 2020 г., като същевременно спазват изцяло европейските разпоредби за защита на данните; приветства инициативата на Комисията за разработване на нова система за електронен обмен на социалноосигурителни данни и съответно призовава за засилено сътрудничество между националните системи за социална сигурност; освен това подкрепя пилотните проекти, насочени към предоставянето на гражданите на ЕС на сигурен онлайн достъп до медицинските им данни и гарантиране на оперативната съвместимост на медицинските досиета на пациентите;

20.  Отбелязва, че най-големите пречки, които не позволяват на гражданите да се възползват от по-голямата продуктова палитра и конкурентните цени на единния пазар, са липсата на знания за техните права на потребители в други държави членки и липсата на информация за потребителите, които извършват покупки по интернет в други държави членки; счита, че информацията, предназначена за потребителите, е сложна понякога и че е необходимо опростяване, например при етикетирането;

21.  Припомня неотдавнашните публикации на Комисията на тема „Упражняване на правата на потребителите“ и „Двадесет основни проблема“, в които се подчертават празнотите в информацията, законодателството и прилагането, които все още съществуват в рамките на единния пазар, например практиките на злоупотреба от някои справочни услуги; призовава Комисията да разглежда развитието на единния пазар на цифровите технологии като приоритет; приветства работата и ангажимента на Комисията за прилагане на Акта за единния пазар; изисква допълнителни действия от страна на държавите членки в сътрудничество с Комисията за преодоляване на пречките, възпрепятстващи достъпа на гражданите до онлайн услуги; във връзка с това отбелязва предложението на Комисията за създаване на европейско договорно право;

22.  Счита, че достъпът до банкови услуги за гражданите на ЕС, които са се установили в друга държава членка, следва да бъде допълнително улеснен; настоятелно призовава Комисията да предприеме необходимите законодателни мерки, за да гарантира достъп до основна разплащателна сметка за всички граждани на ЕС; подчертава необходимостта от подобряване на прозрачността на банковите такси;

23.  Отбелязва различията между държавите членки по въпросите на мобилната телефония и интернет абонамента; подчертава, че намаленията на тарифите за роуминг се дължат единствено на законодателството на ЕС; изисква съответно публикуването във всяка държава членка на цените за текстови съобщения, мултимедийни съобщения, минута разговор и интернет връзка, с цел да се насърчи създаването на фиксирани европейски ставки, които да позволят намаляването на разходите за мобилност;

24.  Осъжда практиките на обвързани продажби; призовава Европейската година на гражданите да се използва като възможност за привличане на вниманието на гражданите към мерките, които са им предоставили защита като потребители и които са спомогнали за запазването на покупателната им способност във време на криза;

25.  Призовава Комисията да следи за правилното прилагане от страна на държавите членки на регламентите за координация на системите за социална сигурност, като се фокусира върху новите аспекти, въведени с Регламенти (ЕО) № 883/2004 и (ЕО) № 987/2009, които влязоха в сила на 1 май 2010 г.;

26.  Изразява загриженост поради факта, че органите на Обединеното кралство са задължили много вносители на петиции да преминат „теста за определяне на правото на пребиваване“, за да получат достъп до социални жилища или други социални придобивки, като например помощи за търсещите работа(16); обръща особено внимание на факта, че това изискване поражда непряка дискриминация въз основа на националността, в нарушение на член 4 от Регламент (ЕО) № 883/2004; настоятелно призовава Обединеното кралство да приведе своето законодателство в съответствие с правото на ЕС;

27.  Настоятелно призовава Обединеното кралство да се придържа към решенията на Съда на Европейския съюз по отношение на прехвърляемостта на паричните обезщетения(17) за болест и да не прилага т. нар. „проверка за предшестващо пребиваване“, когато могат да се използват други показателни елементи за установяването на истинска връзка със системата за социално осигуряване на Обединеното кралство;

28.  Счита, че една актуализирана Директива за квалификациите следва да се фокусира върху премахването на пречките пред мобилността в областта на образованието, като се обръща специално внимание на младите хора и същевременно се опростяват източниците на информация, с които понастоящем разполагат специалистите, и като се гарантира координацията с портала „Вашата Европа“; настоятелно призовава Комисията да рационализира предоставянето на информация относно мобилността за студентите, преподавателите и изследователите в ЕС посредством създаването на система за обслужване на едно гише; изразява съгласието си, че доброволната европейска професионална карта би могла да служи като инструмент за улесняване на мобилността сред европейските граждани и да осигури модел за „Европа на гражданите“;

29.  Настоятелно призовава държавите членки, които още не са направили това, да създадат системата от компенсационни мерки, която се изисква съгласно член 10 от Директивата за квалификациите, в рамките на общата система, защото в противен случай изглежда се създава дискриминация въз основа на националността; в тази връзка посочва, че гражданите на държавите членки, които се присъединиха към ЕС съответно през 2004 и 2007 г., и по-конкретно здравните специалисти (лекари, акушерки и медицински сестри), съобщават, че срещат проблеми във връзка с признаването на тяхната квалификация или придобити права в държава членка, различна от тяхната собствена(18);

30.  Припомня, че една от най-старите неприключени петиции касае дискриминационното отношение, на което са подложени преподавателите по чужди езици („lettori“) в няколко италиански университета(19); призовава Комисията да проучи допълнително т. нар. реформа Gelmini, която влезе в сила през декември 2010 г.; призовава италианските органи и съответните университети да намерят спешно решение на този случай; все пак счита, че това не е изолиран случай и че следователно омбудсманите в държавите членки биха могли да се срещнат, за да обменят мнения относно решенията, които трябва да бъдат въведени в Европа;

31.  Предлага да се създаде специфичен и много редовно обновяван интернет портал, който да позволява на националните, регионалните и местните органи да посочват икономическите сектори, търсещи работна ръка, за да се улесни доброволната мобилност;

32.  Припомня, че Регламент (ЕО) № 2201/2003(20) определя принципа, че децата следва да могат да запазят своите отношения с двамата си родители след тяхната раздяла, дори ако те живеят в различни държави членки; посочва, че макар въвеждането и прилагането на материалноправни норми за правата за достъп понастоящем да е въпрос от компетентността на държавата членка, държавите членки трябва да зачитат правото на Съюза при упражняването на своите правомощия и по-конкретно разпоредбите на Договора относно свободата на всички граждани на ЕС да пътуват и да пребивават в друга държава членка(21), както и запазването на връзката между родители и деца, баби, дядовци и внуци и братя и сестри; добавя, че продължителните понякога изчаквания и броят на процедурите, създаващи ограничения за родителите, пожелали да се завърнат в родината си със своето(ите) дете(ца), са пречка пред свободното движение на гражданите на ЕС; призовава Комисията да разследва твърденията за дискриминация спрямо съпрузите, които нямат германско гражданство, в смесените бракове от страна на Германската служба за младежта (Jugendamt);

33.  Подчертава значението на административното сътрудничество по въпроси, свързани с гражданското състояние; отбелязва, например, че всяка държава членка, която възнамерява да измени признатите в друга държава – членка на Съюза документи за гражданското състояние на дете, трябва да информира въпросната държава членка за намерението си, за да не се могат да се изменят документи, като например актовете за раждане, така че да се заличат установяващите самоличността на детето данни;

34.  Посочва, че всеки гражданин на Съюза, признат като родител на дете, родено във или извън брака, трябва да бъде информиран за своите възможности за правна защита в случай на раздяла, за да получи право на срещи с детето, освен в случаите когато се установи с общо съгласие между държавите, откъдето произхождат родителите и детето, че това би изложило детето на реална опасност;

35.  Призовава за назначаването на омбудсман или поне на омбудсман за децата във всяка държава членка, който да разполага с достатъчни правомощия за достъп до всякакви документи и да преразглежда съдебни решения, с цел съвместяване на исковете и правните трудности на разделящите се родители, за да им се попречи да възприемат поведение, което излиза извън рамките на закона, с цел да наложат това, което считат за свое право и право на своите деца; добавя, че всеки гражданин може да сезира омбудсмана в своята родина или в държавата, където счита, че правата му не са били спазени;

36.  Призовава държавите членки, които не са ратифицирали Решението на Съвета от 12 юли 2010 г. за разрешаване на засилено сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла, да го ратифицират в интерес на равните възможности на гражданите на ЕС при избора на бракоразводно законодателство; освен това приканва Комисията да популяризира този нов инструмент по време на Европейската година на гражданството предвид факта, че неизбежно броят на международните разводи расте успоредно с броя на международните бракове;

37.  Счита, че всеки гражданин, който счита, че правата му са били нарушени, трябва да разполага с възможност да ги защити на местно, национално или европейско равнище;

38.  Отново обръща внимание на проблемите, пред които са изправени гражданите на ЕС, които решиха да упражнят правото си на установяване съгласно член 49 от ДФЕС и закупиха законно имоти в Испания, които впоследствие станаха незаконни; настоятелно призовава испанските органи да преразгледат цялостно начина на прилагане на Ley de Costas (закон за крайбрежната ивица), за да се избегне засягането на правата на частните собственици, като се вземе предвид фактът, че вещното право не попада в сферата на компетентност на ЕС и е подчинено на принципа на субсидиарност, залегнал в Договорите;

39.  Отново подчертава ключовия приоритет на комисията по петиции: да намери решение на дългогодишните проблеми със собствеността; посочва, че гражданите на ЕС – местни и чуждестранни граждани, имаха редица сериозни проблеми със сделките с имоти и банковите гаранции и че нарушаването на правата на собственост допринесе за липсата на доверие на трансграничния пазар на имоти и за икономическите проблеми на Европа; призовава за разширяване на европейските принципи за защита на потребителите и свободно движение към собствеността и повтаря призива си за пълно зачитане на правото на законно придобита собственост;

40.  Признава, че съществуват редица препятствия, които не позволяват на гражданите на ЕС да се ползват в пълна степен от избирателните си права, в случаите когато пребивават в държава, различна от тяхната собствена, като има предвид, че това е най-осезаемото политическо право на гражданите на Съюза и неговото упражняване трябва да бъде освободено от всякакви дискриминиращи и утежняващи формалности; призовава Комисията и държавите членки да осведомяват гражданите за това право в по-голяма степен посредством целенасочени информационни кампании преди съответните избори; приветства желанието на Комисията да опрости процедурата, която позволява на гражданите на ЕС да бъдат избирани в избори за Европейски парламент в държавата членка, в която пребивават, и я насърчава да извърши подготвителната техническа работа за подобряване на механизмите за предотвратяване на дублирането на гласове или загубата на право за гласуване; съответно предлага да се създаде европейски избирателен списък за изборите за Европейски парламент; подкрепя действията на Комисията с оглед на публикуването на резултатите от изборите за Европейски парламент едновременно във всички държави членки; призовава държавите членки да намерят по-добри решения за подобряването на правилата за провеждане на избори и да насърчават най-добрите практики; подчертава, че наред с другото по-прякото участие на гражданите посредством европейските политически партии е решителна стъпка за постигането на „повече“ Европа и по-истинска демокрация;

41.  Предлага членството в европейска политическа партия да се предлага по-често при присъединяване към национална партия с цел да се насърчава участието на гражданите в политиката в Европа;

42.  Счита, че създаването на физически и онлайн център за обслужване на „едно гише“ за гражданите, портала „Вашата Европа“, е от голямо значение за лицата, които търсят съвет или правна защита, независимо от това дали пребивават дългосрочно или са нови жители; същевременно признава, че създадените от Комисията информационни мрежи и мрежи за решаване на проблеми (Europe Direct, SOLVIT и европейските потребителски центрове) са важни партньори в разглеждането на жалби във връзка с лошото функциониране на вътрешния пазар или ограниченията на правата на гражданите на ЕС; призовава Комисията да насърчава по-активно тези достъпни онлайн услуги не само чрез участието на съществуващите служби за съдействие и решаване на проблеми на равнище ЕС, но и по-специално чрез възприемането на по-всеобхватен и по-активен подход при осведомяването на гражданите за тях;

43.  Счита, че трансграничните работници, които са много потърпевши от бюрокрацията в държавите членки, се нуждаят от по-добра и по-целенасочена информация за своите социални и професионални права; насърчава Комисията да изготви информационни материали, в които с ясни и прости термини се представят правата на всички граждани на ЕС, които се движат, работят, учат, пазаруват, пътуват и упражняват своите политически права зад граница; счита, че новата система за АРС (алтернативно разрешаване на спорове), насочена към гражданите и изградена на основата на съществуващите консултативни органи и административни структури, може да постигне много в осигуряването на евтини, подходящи и достъпни процедури за извънсъдебно разрешаване на спорове за потребителите;

44.  Предлага Комисията да проведе проучване, за да разбере как гражданите на ЕС биха желали да се информират за дейностите на Съюза, за да се отговори по-пряко на техните очаквания;

45.  Призовава Комисията да подобри предоставянето на информация в целия ЕС относно дейностите на Съюза, като увеличи броя на местните информационни бюра;

46.  Призовава количеството документи, нуждаещи се от легализиран превод за съдебно производство, да бъдат сведени до абсолютния минимум, за да не се забавя защитата на гражданите и да не се генерират прекомерно високи съдебни разноски;

47.  Изразява желание всеки гражданин на ЕС, който е жертва на прекомерно усърдие или злоупотреба с господстващо положение от страна на административните или полицейските органи на друга държава членка, да може лесно да се обърне към националния или местния орган, отговарящ за жалбите срещу тези органи;

48.  Призовава Комисията, която подкрепя побратимяването на европейски градове, да не се фокусира изключително върху предоставянето на средства за схеми за побратимяване с участието на новите държави членки или страни извън ЕС, но изразява желание дългогодишните побратимявания да продължат да получават помощ от ЕС, за да се гарантира понастоящем застрашеното им съществуване в дългосрочен план;

49.  Счита, че всеки гражданин на ЕС има правото на свободен достъп до обективна и качествена информация; следи с най-голямо безпокойство създаването на органи за медиен надзор, които са прекалено тясно свързани с правителството;

50.  Счита, че Съюзът следва да комуникира по-редовно чрез телевизията, която е важно средство за предоставянето на информация; приветства по този повод допълнителните бюджетни средства, разпределени за Euronews;

51.  Приветства неотдавнашното предложение на Комисията за засилване на защитата на гражданите на ЕС от страна на дипломатическите и консулските органи на друга държава членка, по-специално като се изясни кога един гражданин се счита за непредставляван и се уточни видът на помощта, която държавите членки обикновено предоставят в случай на необходимост;

52.  Поздравява Комисията за създаването на портала „e-justice“, който предлага полезна информация за правния ред и процедури във всяка държава членки;

53.  Насърчава Комисията да си сътрудничи с комисията по петиции при изготвянето на нов доклад за гражданството през 2013 г.; в този контекст ясно посочва, че комисията по петиции ще извърши критична проверка на постигнатите (до публикуването на следващия доклад) резултати във връзка с укрепването на гражданството на Съюза, по-специално въз основа на постъпващите в комисията петиции, и по целесъобразност ще прикани Комисията да предприеме допълнителни мерки;

54.  Приветства предложението на Комисията да обяви 2013 г. за „Европейската година на гражданите“, като по този начин ще се повиши и затвърди осведомеността за правата и предимствата, свързани с гражданството на ЕС; призовава Комисията – в сътрудничество с местните, регионалните и националните органи и представителите на гражданското общество – да използва тази възможност, за да засили усилията си за защита и популяризиране на правата на гражданите и по този начин да утвърди статута и имиджа на ЕС като защитник на правата на гражданите, който улеснява тяхното упражняване; подчертава значението на използването на стратегическия потенциал на 2013 г. за ускоряване на социално-политическите промени, които са необходими за преодоляването на задълбочилата се вследствие на икономическата криза липса на доверие; призовава гражданството на Съюза да бъде включено като приоритет на действащото председателство на Съвета на Европейския съюз; изразява надежда, че Европейската година на гражданите през 2013 г. ще разгледа социално-икономическите проблеми на ЕС и ще работи за постигането на пазар, който да бъде от полза за гражданите, като същевременно ще увеличи значително общата осведоменост за статута на гражданите на ЕС;

55.  Предлага Комисията да организира конкурс на равнище ЕС през 2012 г. за създаването на лого на Европейската година на гражданите;

56.  Призовава Парламента и Съвета да гарантират, че държавите членки разполагат с достатъчно бюджетни средства, за да осигурят гладкото протичане на Европейската година на гражданите през 2013 г. и на свързаните с нея дейности, в частност тези с участието на медиите, така че да бъдат постигнати определените цели;

57.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, на Европейския омбудсман, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 257, 19.10.1968 г., стр. 2. (2) ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77. (3) ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 22. (4) ОВ L 284, 30.10.2009 г., стр. 1. (5) ОВ C 137 E, 27.5.2010 г., стр. 14. (6) Член 20, параграф 2 от ДФЕС. (7) Приети текстове, P7_TA(2011)0587. (8) Вж. Решение по дело Lucy Stewart/Secretary of State for Work and Pensions, C-503/09. (9) Приети текстове, P7_TA(2011)0453. (10) Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43. (11) OВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77. (12) Вж., наред с другото, петиции 0810/2011 и 0900/2011. (13) Вж., наред с другото, петиция 0632/2008. (14) Приети текстове, P7_TA(2011)0092. (15) Вж., наред с другото, петиции 1351/2008, 0945/2010 и 1300/2010. (16) Вж., наред с другото, петиции 0401/2009 и 1119/2009. (17) Дело C-299/05 от 18 октомври 2007 г. и отскоро, дело C-503/09 от 21 юли 2011 г. (18) Вж., наред с другото, петиция 0112/2009. (19) Вж., наред с другото, петиции 0511/1998 и 0689/1998. (20) Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, OВ L 338, 23.12.2003 г., стр. 1. (21) Вж., наред с другото, петиция 1614/2009.