Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2012/2032(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0248/2012

Внесени текстове :

A7-0248/2012

Разисквания :

PV 10/09/2012 - 28
CRE 10/09/2012 - 28

Гласувания :

PV 11/09/2012 - 10.7
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2012)0310

Приети текстове
PDF 407kWORD 117k
Вторник, 11 септември 2012 г. - Страсбург
Засилена солидарност в рамките на ЕС в областта на убежището
P7_TA(2012)0310A7-0248/2012

Резолюция на Европейския парламент от 11 септември 2012 г. относно засилената солидарност в рамките на ЕС в областта на убежището (2012/2032(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 67, параграф 2 и членове 78 и 80 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите от 2 декември 2011 г. относно засилената солидарност в рамките на ЕС в областта на убежището ‐ Програма на ЕС за по-добро споделяне на отговорност и повече взаимно доверие (COM(2011)0835),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2009 г. относно съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета – Пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите – Програма от Стокхолм(1),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент от 6 април 2005 г. относно създаването на рамкова програма за солидарност и управление на миграционните потоци за периода 2007‐2013 г. (COM(2005)0123),

–  като взе предвид заключенията на Съвета по правосъдие и вътрешни работи от 8 март 2012 г. относно обща рамка за истинска и практическа солидарност с държавите членки, чиито системи за предоставяне на убежище са подложени на особено силен натиск, включително в резултат на смесени миграционни потоци, направени по време на 3151-то заседание на Съвета по правосъдие и вътрешни работи,

–  като взе предвид международните и европейски инструментите за правата на човека и по-специално Конвенцията на ООН за статута на бежанците, Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС) и Хартата на основните права на европейския съюз (Хартата),

–  като взе предвид Зелената книга на Комисията от 6 юни 2007 г. за бъдещата обща европейска система за убежище (COM(2007)0301),

–  като взе предвид Плана на Комисията за политика в областта на убежището от 17 юни 2008 г.: интегриран подход към закрилата в целия ЕС COM(2008)0360,

–  като взе предвид Директива 2001/55/ЕО от 20 юли 2001 година относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием(2),

–  като взе предвид 18-месечната програма на Съвета от 17 юни 2011 г., подготвена от полското, датското и кипърското председателства,

–  като взе предвид предложението за регламент на Комисията от 15 ноември 2011 г. за създаване на фонд „Убежище и миграция“ (COM(2011)0751),

–  като взе предвид член 48 своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A7-0248/2012),

A.  като има предвид, че Европейският съюз е поел ангажимент през 2012 г. да завърши създаването на Обща европейска система за убежище (ОЕСУ);

Б.  като има предвид, че още от самото начало солидарността е призната за основен елемент и ръководен принцип на ОЕСУ, както и за основен принцип в правото на ЕС, според който държавите членки следва да си разпределят както ползите, така и тежестите равнопоставено и справедливо;

В.  като има предвид, че солидарността е неразделно свързана с отговорността и държавите членки трябва да гарантират, че системите им за убежище са в състояние да отговорят на предвидените от международното и европейското право стандарти, по-специално на тези на Женевската конвенция за бежанците от 1951 г. и допълнителния протокол към нея, Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и Хартата на основните права на Европейския съюз;

Г.  като има предвид, че предоставянето на подкрепа при осъществяване на процедурите по предоставяне на убежище в смисъл на ефективна солидарност и справедливо споделяне на отговорност трябва да се възприеме като средство за подкрепа на държавите членки при изпълнение на тяхното задължение да осигурят закрила на тези, които се нуждаят от международна закрила, както и подкрепа за трети държави, които приемат най-голям брой бежанци, с цел укрепване на общото пространство на защита като цяло;

Д.  като има предвид, че въпреки задължението за разглеждане на молбите за убежище за всеки случай поотделно, ако съвместното разглеждане трябва да доведе до вземането на общи решения, е необходимо то да отдаде дължимото зачитане на общите понятия на ЕС за сигурна страна на произход и сигурни трети страни, като спазва условията и защитните мерки, включени в приетата на първо четене позиция на Парламента от 6 април 2011 г. относно предложението на Комисията за преразглеждане на Директивата за процедурите за предоставяне на убежище;

Въведение

1.  Приветства съобщението на Комисията за засилена солидарност в рамките на ЕС в областта на убежището, което призовава за превръщането на солидарността и споделянето на отговорност в конкретни мерки и за изпълнението от страна на държавите членки на тяхната отговорност да гарантират, че техните системи за предоставяне на убежище отговарят както на международните, така и на европейските стандарти;

2.  Подчертава централната роля и хоризонталния ефект от солидарността и споделянето на отговорност при създаването на ОЕСУ; отново заявява необходимостта да се гарантира ефективно и еднакво прилагане на правото на Съюза в областта на убежището, както и изпълнение на законодателството, за да се гарантира високо равнище на закрила;

3.  Припомня, че правото на международна закрила е основно право, залегнало в международното право и в правото на Съюза, което се допълва от редица други права и принципи, като принципа на неотблъскването, правото на човешко достойнство, забраната на изтезанията и на нечовешкото и унизително отношение, защитата на жените от насилие и всички форми на дискриминация, правото на ефективни правни средства за защита и правото на личен и семеен живот;

4.  Подчертава, че принципът на солидарност и споделяне на отговорността е залегнал в Договорите, както и че една ефективна рамка за солидарност включва най-малкото задължението от страна на институциите и агенциите на ЕС и държавите членки да си сътрудничат, за да намерят начини за прилагането на този принцип; заявява, че солидарността не се ограничава единствено до взаимоотношенията между държавите членки, но е насочена и към лицата, търсещи убежище, и лицата, ползващи се с международна закрила;

5.  Подчертава факта, че докато броят на лицата, търсещи убежище, е нараснал през 2011 г., през последното десетилетие като цяло се наблюдава намаляване на броя на молбите за убежище в ЕС; подчертава, че определени държави членки са изправени пред непропорционално висок брой молби за убежище в сравнение с други, което се дължи на различни фактори, включително географските характеристики, и че молбите за убежище са неравномерно разпределени на територията на ЕС; припомня, че през 2011 г. повече от 90 % от общия брой на молбите за убежище са получени в десет държави членки, че до лятото на 2011 г. едва 227 лица, ползващи се с международна закрила, са преместени в рамките на ЕС от Малта в шест други държава и че през 2011 г. в целия ЕС едва 4 125 бежанци са презаселени само в 10 държави членки на ЕС, което представлява 6,6 % от всички презаселени лица през тази година; подчертава, че е от решаващо значение тази неравнопоставеност да бъде определена, наред с другото, чрез сравняване на абсолютните цифри и показателите за капацитет и държавите, в които има най-голям брой молби за убежище, да получат по-значимо съдействие от ЕС както от административна, така и от финансова гледна точка;

6.  Подчертава, че не може да бъде постигнато високо равнище на защита на лицата, търсещи убежище, и лицата, ползващи се с международна закрила, и не могат да бъдат вземани разумни решения за предоставяне на убежище, ако не се коригират разминаванията между броя на молбите за убежище и капацитета за усвояване на държавите членки в административно и техническо отношение и ако съществуващите мерки за подкрепа в държавите членки не са достатъчно приспособени, за да отговорят на променливите бежански потоци;

7.  Отново заявява, че държавите членки следва да гарантират, че са създали справедливи и ефективни системи за убежище, за да отговорят на променливите бежански потоци; изразява становище, че макар и броят на молбите за убежище да не е постоянен, налице са доказателства, че определени входни точки по външните граници на ЕС представляват „горещи точки“, за които с основание може да се предвиди, че там могат да бъдат подадени значителен брой молби за убежище; призовава за приемането на мерки за повишаване на степента на готовност на системите за предоставяне на убежище на тези държави членки, които са разположени на основните входни точки на ЕС, в израз на практическа солидарност;

8.  Подчертава, че всички държави членки имат задължение изцяло да изпълняват и прилагат както законодателството на Съюза, така и международните си задължения относно предоставянето на убежище; отбелязва, че държавите членки по външните граници на Съюза се сблъскват с различни предизвикателства в рамките на ОЕСУ в сравнение с държавите членки, които нямат външни граници, и поради това подкрепата, която се предоставя за адекватно изпълнение на съответните задачи е необходимо също така да бъде различна; посочва, че член 80 от ДФЕС изисква задействане на съществуващите мерки, както и разработване на нови, които да подкрепят тези държави членки, когато е необходимо;

9.  Призовава за оптимизиране на използването на съществуващите мерки, както и разработване на нови целенасочени мерки и инструменти с цел да се отговори на непрекъснато променящите се предизвикателства по гъвкав, но и ефективен начин; това оптимизиране е особено наложително в настоящия момент предвид острата финансова криза, която засяга ЕС и която подлага на допълнителни изпитания усилията на държавите членки ефективно да се справят с процедурите за предоставяне на убежище, по-специално по отношение на тези държави, в които има прекомерен брой лица, търсещи убежище;

10.  Отбелязва, че с оглед на нарастващите нужди по отношение на бежанците на световно равнище, сътрудничеството с трети държави в контекста на политиката в областта на околната среда и политиката на развитие може да изиграе жизненоважна роля при изграждането на взаимоотношения, основани на солидарност;

11.  Подчертава значението на събирането, анализирането и оценяването в перспектива на надеждни, точни, изчерпателни, съпоставими и актуални количествени и качествени данни с цел наблюдение и оценка на предприетите мерки и правилно разбиране на въпросите, свързани с убежището; следователно държавите членки се насърчават да предоставят на ОЕСУ и на Комисията съответните данни относно въпроси по предоставяне на убежище в допълнение към данните, предоставяни съгласно Регламента за статистика в областта на миграцията и Регламента за ОЕСУ; когато това е възможно, всички статистически данни следва да се представят по пол;

12.  Изразява съжаление относно увеличаването на проявите на ксенофобия и расизъм и негативните и основаващи се на невярна информация мнения за лицата, търсещи убежище, и бежанците, съпътстващи социално-икономическата несигурност в ЕС; препоръчва държавите членки да предприемат кампании за повишаване на осведомеността относно действителното положение на лицата, търсещи убежище, и лицата, ползващи се с международна закрила;

Практическо сътрудничество и техническа помощ

13.  Подчертава, че създаването на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (ЕСПОУ) има потенциала да насърчава по-тясното практическо сътрудничество между държавите членки с цел да се спомогне за намаляването на значителните различия между практиките в областта на убежището с оглед създаване на по-добри и справедливи системи за убежище в ЕС; счита, че това активно практическо сътрудничество трябва да бъде придружавано от законодателно хармонизиране на европейските политики в областта на убежището;

14.  Припомня необходимостта ЕСПОУ да предоставя техническа помощ и специфични експертни познания на държавите членки при прилагането на законодателството в областта на убежището в сътрудничество с гражданското общество и ВКБООН; подчертава, че е важно Комисията да използва информацията, събрана от ЕСПОУ, за да установява възможни недостатъци в системите за убежище на държавите членки; тази информация, събрана от ЕСПОУ съгласно Регламент (ЕС) № 439/2010, е от значение и в рамките на механизма за ранно предупреждение, готовност и управление на кризи, който ще е част от изменения Регламент от Дъблин; подчертава значението на представянето на редовни доклади и изготвянето на планове за действие с цел насърчаване на целенасочени решения и препоръки за подобряване на ОЕСУ и отстраняване на потенциални пропуски; отбелязва, по-специално, ролята на службата за координиране и подкрепа за общи действия с цел подпомагане на държавите членки, чиито системи за убежище и приемни съоръжения са обект на определен натиск, посредством мерки, които включват и командироване на длъжностни лица в съответните държави членки и разполагане на експертни екипи за предоставяне на убежище и на социални работници и устни преводачи, които могат да бъдат мобилизирани в кратки срокове при кризи; припомня, че въздействието на ЕСПОУ ще зависи от желанието на държавите членки да използват в максимална степен потенциала й;

15.  Призовава ЕСПОУ, като вземе предвид както задълженията си, така и ограничения си бюджет, ресурси и опит, да оптимизира ресурсите, с които разполага, чрез участие в тесен диалог и сътрудничество с международни организации и гражданското общество с цел обмен на информация и обединяване на знания в областта на убежището, събиране на данни, обмен на добри практики, разработване на подробни насоки по въпроси, свързани с пола в областта на убежището, развиване на обучение и набиране на група от експерти, служители в областта на убежището и устни преводачи, които да могат да бъдат мобилизирани в кратки срокове, за да окажат съдействие; препоръчва в допълнение ЕСПОУ да гарантира широко представителство на организации, участващи в консултативния форум;

16.  Подчертава, че дейностите на ЕСПОУ следва да бъдат съсредоточени както върху дългосрочни превантивни цели, така и върху краткосрочни мерки за реагиране, за да се отговори по подходящ начин в различни ситуации; поради това счита, че въпреки че ЕСПОУ следва да подкрепя мерки за изграждане на капацитет за недостатъчно развитите или недобре функциониращите системи за предоставяне на убежище, следва да се даде приоритет на извънредните ситуации и на държавите членки, които се сблъскват с особен или прекомерен натиск; в това отношение подчертава решаващата роля на екипите от експерти в областта на убежището за оказване на съдействие при тежка работна натовареност и натрупване на работа, предоставяне на обучение, поемане управлението на проекти, предоставяне на консултации и препоръки за конкретни мерки, както и наблюдение и изпълнение на последващи мерки;

17.  Отбелязва наличието на оперативен план за подкрепа на гръцката система за предоставяне на убежище и подобряване на положението с лицата, търсещи убежище, и лицата, ползващи се с международна закрила, в Гърция; подчертава, че независимо от постигнатия известен напредък са необходими допълнителни усилия както от страна на ЕС, така и от страна на гръцките органи за подобряване на системата за предоставяне на убежище и за гарантиране на пълното зачитане на правата на лицата, търсещи убежище; припомня, че мерките за ограничаване на бюджетния дефицит не позволяват разпределянето на национални средства за назначаване на повече служители, и препоръчва този проблем да бъде разгледан, тъй като е необходим добре функциониращ орган за убежище, за да може Гърция да изпълнява задълженията си съгласно международното право и правото на ЕС;

18.  Отбелязва препоръката на Комисията и Съвета относно междуведомственото сътрудничество между ЕСПОУ и Frontex и подчертава, че пълното и бързо прилагане на стратегията за основните права за Frontex представлява условие sine qua non за всяко подобно сътрудничество в контекста на международната закрила, включително назначаването на длъжностно лице по въпросите на правата на човека, създаване на консултативен форум с гражданското общество и отправяне на покана към международни организации за участие в неговите дейности като наблюдатели по въпросите на правата на човека; подчертава, че всяко сътрудничество трябва да бъде разглеждано в контекста на поддържането на стандартите, предвидени от европейските и международните норми, като така се повишава на практика качеството на закрила, предоставяна на лицата, търсещи убежище; по тази причина призовава ЕСПОУ да подпомага Frontex, като спазва задълженията си във връзка с достъпа до международна закрила, по-специално принципа на неотблъскване; подчертава, че граничните мерки следва да се прилагат, като се взема под внимание закрилата;

19.  Признава необходимостта от редовно преразглеждане на мандата на ЕСПОУ, за да се гарантира намирането на подходящ отговор за различните предизвикателства, с които се сблъскват системите за предоставяне на убежище; като има предвид, че всички действия, предприети от ЕСПОУ, зависят от добрата вола на държавите членки, предлага да се обмисли въвеждането на структурна защита в мандата на ЕСПОУ, така че да се гарантира предоставянето на практическо сътрудничество и техническо съдействие, където е необходимо;

Финансова солидарност

20.  Насърчава държавите членки пълноценно да използват възможностите, предоставени съгласно Европейския фонд за бежанците (ЕФБ) по отношение на предприемането на целенасочени действия за подобряване на системите за предоставяне на убежище; препоръчва държавите членки да предприемат действия за разглеждане на въпроси като тромави бюрократични процедури, забавяния при усвояването и проблеми с ликвидността, за да се гарантира ефективно и бързо разпределяне на средства;

21.  Отбелязва, че държавите членки трябва да направят необходимото, за да използват пълноценно възможностите, предоставени от Европейския фонд за бежанците, и да гарантират, че всички разпределени бюджетни кредити могат да бъдат изплатени, така че ръководителите на проекти да не се сблъскват с проблеми при изпълнението на финансирани проекти;

22.  Приветства създаването през 2014 г. на по-опростен и по-гъвкав фонд „Убежище и миграция“ (ФУМ), който да замести Европейския фонд за бежанците, Европейския фонд за интеграция на граждани на трети страни и Европейския фонд за връщане, и подчертава необходимостта да бъдат предвидени достатъчни ресурси в подкрепа на защитата на лицата, ползващи се с международна закрила, и лицата, търсещи убежище; подчертава в това отношение значението на включването на предпазни механизми в рамките на ФУМ с цел предотвратяване на прекомерното разпределение на фондове само за една област на политиката за сметка на ОЕСУ като цяло; счита за необходимо в контекста на реформата на разпределянето на фондове в областта на вътрешните работи за МФР 2014‐2020 г. също така да се предвидят достатъчно ресурси за защита на границите, за да се постигне по-голяма солидарност и в тази област; припомня, че следва винаги да има достатъчно ресурси за финансиране на мерките за международна закрила и солидарност за държавите членки;

23.  Подчертава необходимостта фондът „Убежище и миграция'да бъде достатъчно гъвкав и да се мобилизира лесно, за да може да реагира бързо и по подходящ начин на непредвиден натиск или извънредни ситуации, които засягат една или повече държави членки; в това отношение предлага, където е необходимо, определен процент от ФУМ да бъде предназначен в рамките на преразглеждането в средата на периода за мерки, целящи подпомагане на държавите членки за пълното изпълнение и прилагане на европейското право в областта на предоставянето на убежище и спазването на всички международни задължения в тази област;

24.  Приветства диалога в областта на вътрешната политика с отделните държави членки относно използването на фондовете, предхождащ многогодишното програмиране; подчертава важността на действията с широко участие за постигане на оптимални резултати и препоръчва укрепване на принципа на партньорство чрез включване на гражданското общество, международните организации и местните и регионалните органи, както и относимите заинтересовани лица, тъй като опитът им в тази област е от основно значение за определяне на реалистични приоритети и разработване на устойчиви програми; приносът им по отношение на разработването, прилагането, наблюдението и оценката на целите и програмите следователно е важен и следва да бъде взет предвид от държавите членки;

25.  Подчертава значението на споделянето на финансовата отговорност в областта на убежището и препоръчва създаването на добре обезпечен с ресурси механизъм за приемане на по-голям брой лица, търсещи убежище, и лица, ползващи се с международна закрила, в абсолютно или пропорционално изражение, и за помощ за тези с по-малко развити системи за убежище; счита, че е необходимо допълнително проучване за установяване и количествено изразяване на реалните разходи за приемането и разглеждането на молбите за убежище; поради това призовава Комисията да започне проучване, за да оцени финансирането, което следва да бъде отпуснато според отговорността, поета от всяка държава членка, въз основа на показатели като: брой на постъпили за първи път молби за убежище, брой на положителни решения за предоставяне на статут на бежанец или субсидиарна закрила, брой на презаселени или преместени бежанци, брой на решения и операции за връщане и брой на заловени незаконни мигранти;

26.  Препоръчва държавите членки да използват финансовите стимули, предоставени чрез фондовете за дейности по преместване, като признава, че финансовото подпомагане чрез фонда и техническата помощ чрез ЕСПОУ са важни; предлага въвеждането на приоритетни области за разглеждане на извънредни ситуации и предоставяне на повече финансово подпомагане на държавите членки, които искат да участват в инициативите по преместване, за да се облекчат свързаните с това финансови разходи;

27.  Счита, че създаването на по-ясна и по-ефективна система за финансови стимули за държавите членки, участващи в дейностите по преместване и стратегиите за реагиране, насочени към подобряване на инфраструктурите на националните системи за убежище, ще има дългосрочно положително въздействие за сближаването на стандартите в ЕС и качеството на ОЕСУ;

28.  Приветства възможността за увеличаване на приноса на Комисията до 90 % от общите допустими разходи за проекти, които в противен случай не биха могли да бъдат изпълнени; счита, че следва да бъде налице ясно изразена добавена стойност от проектите, финансирани от Комисията; подчертава, че европейското финансиране не следва в никакъв случай да замества финансирането от националния бюджет, отделено за политики в областта на убежището;

29.  Подчертава проблемите, свързани понастоящем с финансирането на дейности по отношение на спънки за достъп до точна информация и финансиране, определянето на реалистични и конкретни цели и прилагането на ефективни последващи мерки; предлага въвеждането на защитни разпоредби, за да се избегне дублирането, ясно разпределяне на средствата и обстоен преглед на добавената стойност на дейностите и постигнатите резултати;

30.  Подчертава значението на извършването на стриктен контрол по отношение на използването и управлението на фондовете, въз основа на качествени и количествени показатели и специфични критерии, с цел избягване на лошото разпределение на човешки и финансови ресурси и гарантиране на изпълнението на установените цели; приветства в това отношение създаването на обща система за оценка и наблюдение;

31.  Настойчиво призовава държавите членки с помощта на Комисията да гарантират пълноценното използване на съществуващите възможности за допълване на средства от други налични финансови инструменти като Европейския социален фонд и други структурни фондове, с цел да се постигне цялостен подход на финансиране по отношение на свързаните с убежище политики;

Отговорности

32.  Приветства ангажимента на Комисията за извършване на цялостна оценка на дъблинската система през 2014 г., като преразглежда нейните правни, икономически, социални въздействия и въздействията върху правата на човека и по-специално въздействието върху положението на жените, търсещи убежище; счита, че е необходимо допълнително да се обмисли разработването на справедлив механизъм за споделяне на отговорността за определяне на това коя държава членка следва да бъде отговорна за разглеждането на молбите за предоставяне на убежище, което би позволило бързо и ефективно предоставяне на практическа помощ за държавите членки в кризисни ситуации и когато са изправени пред несъразмерна натовареност;

33.  Счита, че Регламентът от Дъблин, уреждащ разпределянето на отговорност за молбите за убежище, натоварва прекомерно държавите членки, които представляват входни пунктове за ЕС, и не предвижда справедливо разпределяне на отговорността между държавите членки в областта на предоставянето на убежище; отбелязва, че дъблинската система, по начина, прилаган досега, в контекст, характеризиращ се с много различни системи за предоставяне на убежище и недостатъчно прилагане на достиженията на правото в областта на убежището, доведе също така до нееднакво третиране на лицата, търсещи убежище, и едновременно с това оказва отрицателно въздействие върху събирането на семейството и интеграцията; освен това подчертава нейните недостатъци по отношение на ефикасността и разходната ефективност, тъй като повече от половината от договорените прехвърляния никога не се състоят и броят на повторните молби все още е значителен; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че лицата, търсещи убежище, които са върнати в държава членка въз основа на Регламента Дъблин II, не биват подложени на дискриминация единствено поради това, че са връщани лица съгласно Дъблин II;

34.  Подчертава, че относимата съдебна практика вече подкопава логиката на дъблинската система; счита, че въпреки че дава отговор на отделни случаи, съдебната практика не успява да преодолее недостатъците, които съществуват в прилагането на достиженията на правото в областта на убежището; признавайки необходимостта държавите членки да гарантират, че техните системи за предоставяне на убежище спазват нормите на ЕС и международните норми, приветства усилията за включване на допълнителни критерии в Регламента Дъблин II с цел намаляване на нежеланите неблагоприятни въздействия на системата; счита, че обсъждането относно определянето на компетентната държава членка трябва да вземе предвид факта, че някои държави членки вече се сблъскват с прекомерен натиск и някои системи за предоставяне на убежище вече частично или изцяло не функционират;

Съвместно разглеждане на молбите за убежище

35.  Счита, че е необходимо да се ангажира в по-нататъшен диалог относно споделянето на отговорност по отношение на лицата, търсещи убежище, и лицата, ползващи се с международна закрила, включително относно използването на инструменти като съвместно разглеждане на молбите за убежище (наричано по-долу „съвместно разглеждане“) и схеми за преместване;

36.  Счита, че съвместното разглеждане би могло да представлява ценен инструмент за солидарност и споделяне на отговорност при различни случаи, по-специално когато държавите членки се сблъскват със значителен или внезапен приток на лица, търсещи убежище, значителен брой натрупани за разглеждане молби, което забавя и пречи на процедурата за предоставяне на убежище за сметка на кандидатите за убежище; съвместното разглеждане би могло да предотврати или коригира свързани с капацитета проблеми, да намали тежестта и разходите, свързани с обработването на молби за убежище, да съкрати времето за обработване на молбите и да гарантира по-справедливо споделяне на отговорността за разглеждането на молбите за убежище; подчертава, че съвместното разглеждане изисква ясно разпределяне на отговорностите между участващите държави членки, за да се избегне прехвърлянето на отговорност, както и че вземането на решения остава отговорност на държавата членка; отбелязва, че е необходимо това да бъде допълнено от система за гарантиране на по-справедливо споделяне на отговорност след разглеждането на молбите;

37.  Приветства проучването за осъществимост, започнато от Комисията с цел изследване на правните и практически последици от съвместното разглеждане на територията на Съюза, тъй като е необходимо изясняване по отношение на редица въпроси;

38.  Отбелязва, че съвместното разглеждане не води непременно до общо решение, но би могло да включва подкрепа и общо разглеждане по отношение на други аспекти на процедурата за предоставяне на убежище, като например определяне, подготовка на първоинстанционни процедури, интервюта или оценка на политическата ситуация в държавата по произход;

39.  Подчертава, че съвместното разглеждане следва да предоставя добавена стойност по отношение на качеството на процеса на вземане на решение, като се гарантират и улесняват справедливи, ефективни и бързи процедури; подчертава факта, че подобряването на процедурите за предоставяне на убежище още от самото начало („frontloading“) може да намали продължителността и разходите на процедурата, което е от полза както за лицата, търсещи убежище, така и за държавите членки;

40.  Подчертава, че схемата на съвместно разглеждане следва да зачита напълно правата на кандидатите и да съдържа силни гаранции за това; настоява, че съвместното разглеждане при никакви обстоятелства не трябва да бъде използвано за ускоряване на процедурата за предоставяне на убежище за сметка на нейното качество; изразява мнението, че съвместното разглеждане би могло да доведе до по-ефективни процедури за предоставяне на убежище в полза на лицата, търсещи убежище, тъй като поради увеличения административен капацитет техните нужди от закрила биха могли да бъдат признати по-бързо;

41.  Счита, че ролята на ЕСПОУ може да бъде ценна при съставянето, обучението и координирането на екипи за подкрепа в областта на убежището, които да предоставят съдействие, консултации и препоръки за първоинстанционни процедури;

42.  Препоръчва предвидените схеми във връзка със съвместното разглеждане да определят приоритетни възможности, които да включват разполагане и сътрудничество на съответните органи, а не прехвърляне на лица, търсещи убежище;

43.  Призовава ЕСПОУ да насърчава, улеснява и координира обмен на информация и други дейности във връзка със съвместното разглеждане;

Преместване на лицата, ползващи се с международна закрила, и лицата, търсещи убежище

44.  Подчертава, че схемите за презаселване в ЕС и за преместване в рамките на ЕС целят укрепване на закрилата на лицата, търсещи убежище, и лицата, ползващи се с международна закрила, като същевременно изразяват солидарност както в рамките на ЕС, така и извън ЕС;

45.  Подчертава, че при определени условия физическото преместване на лица, ползващи се с международна закрила, и на лица, търсещи убежище, е една от най-конкретните форми на солидарност и може да окаже значителен принос за постигането на по-справедлива ОЕСУ; подчертава, че въпреки че това представлява също така и красноречив израз на ангажираност за международна закрила и насърчаване на правата на човека, досега само няколко държави членки са се ангажирали с инициативи за преместване;

46.  Подчертава значението на проекти като Европейския проект за преместване от Малта (Eurema) и неговото разширяване, по силата на който лица, ползващи се с международна закрила, са прехвърляни и продължават да се прехвърлят от Малта в други държави членки, и подкрепя създаването на повече инициативи от този вид; изразява съжаление, че този проект не е бил толкова успешен, колкото се е очаквало, тъй като държавите членки не са имали желание да участват; призовава държавите членки към по-активно участие в проекта Eurema в дух на солидарност и споделяне на отговорност; приветства ангажимента на Комисията да извърши задълбочена оценка на проекта Eurema и да внесе предложение за постоянна схема за преместване в ЕС;

47.  Призовава Комисията, в законодателното предложение за постоянен и ефективен механизъм за преместване в рамките на ЕС, да вземе предвид използването на европейски коефициент за разпределяне за преместването на лицата, ползващи се с международна закрила, който да се основава на подходящи критерии, свързани с капацитета на държавите членки за прием и интеграция, като БВП на държавите членки, население и площ, както и интересите и перспективата за интеграция на лицата, ползващи се с международна закрила; този европейски коефициент за разпределяне би могъл да се взема предвид, когато става въпрос за държави членки, изпитващи конкретен и несъразмерен натиск върху техните национални системи за предоставяне на убежище, или по време на извънредни ситуации; подчертава, че преместването винаги ще зависи от съгласието на лицата, ползващи се с международна закрила, и че въвеждането на европейски коефициент за разпределяне не би засегнало задължението на всяка държава членка изцяло да изпълнява и прилага съществуващото европейско законодателство в областта на убежището по отношение на изпълнението на критериите за закрила, условията на приемане и процедурните гаранции, както и да спазва всички международни задължения в тази област;

48.  Призовава Комисията да включи силни процедурни гаранции и ясни критерии в предложението си за постоянна схема за преместване в ЕС, за да се защитят в най-голяма степен интересите на бенефициентите и да се облекчи натискът от миграция в държавите членки, които са особено изложени на приток от мигранти; препоръчва приемащата общност, гражданското общество и местните органи да бъдат включени в инициативите по преместване от самото начало;

49.  Подчертава, че докато преместването може едновременно да предложи трайни решения за лицата, ползващи се с международна закрила, както и да облекчи системите за убежище на държавите членки, то не трябва да води до прехвърляне на отговорност; настоява, че преместването следва да включва сериозни ангажименти от страна на държавите членки, които се ползват от него, за ефективно отстраняване на пропуските в защитата на системите им за убежище и гарантиране на високи нива на защита за тези, които остават в изпращащите държави членки, по отношение на условията за приемане, процедурите за предоставяне на убежище и интеграцията;

50.  Приветства възможностите за финансиране, осигурявани чрез ФУМ за преместване на лица, търсещи убежище, и насърчава държавите членки да участват в доброволчески инициативи, като напълно зачитат правата на лицата, търсещи убежище, и необходимостта от тяхното съгласие; призовава Комисията да проучи възможността за разработване на система на ЕС за преместване на лица, търсещи убежище, като проучи, наред с останалото, възможността тя да се основава на европейски коефициент за разпределяне, който да взема предвид обективно проверими критерии като БВП на държавите членки, население и площ, както и интересите и перспективата за интеграция на лицата, търсещи убежище; една такава програма би могла да се прилага като мярка на солидарност в ситуации, при които броят на лицата, търсещи убежище, е несъразмерно по-голям от капацитета на системата за убежище на дадена държава членка, или при спешни случаи;

51.  Припомня мандата на ЕСПОУ по отношение насърчаването на преместването между държави членки на лица, ползващи се с международна закрила, и призовава агенцията да изгради капацитет, за да може активно да подпомага програми и дейности за преместване в тясно сътрудничество в ВКБООН чрез обмен на информация и най-добри практики и чрез дейности по координиране и сътрудничество;

52.  Отбелязва, че Комисията е посочила, че ще разглежда и възможността за активиране на механизма по Директивата за временна закрила при наличието на определени условия, по-специално в случай на масово навлизане на разселени лица или заплаха от масово навлизане на разселени лица, които не могат да се завърнат в страната по произход в трайно безопасна обстановка; призовава Комисията да направи възможно активирането на тази директива дори и в случаи, при които съответното навлизане представлява масово навлизане за най-малко една държава членка, а не само когато то представлява масово навлизане за ЕС като цяло;

Взаимното доверие като основа на обновената система за управление

53.  Настоява, че взаимното доверие се основата на споделено разбиране за отговорностите; подчертава, че спазването на законодателството на ЕС е необходимо условие за доверие между държавите членки;

54.  Подчертава, че ако държавите членки изпълняват своите правни задължения и задълженията, свързани с основните права, това ще укрепи както доверието, така и солидарността;

55.  Подчертава важността на полагането на здрави основи за взаимно доверие между държавите членки, тъй като това е свързано по същество с развитието на ОЕСУ и с истинска и практическа солидарност;

56.  Признава, че докато спазването на международните задължения за закрила повишава взаимното доверие, това няма непременно да доведе до единно прилагане на правила, тъй като тълкуването и прилагането на международното право и правото на ЕС за предоставяне на убежище все още варира в широки граници между държавите членки, както става ясно от неотдавнашната съдебна практика на Европейския съд по правата на човека и Съда на Европейския съюз, свързана с Регламента от Дъблин; подчертава, че е отговорност на Комисията и на съдилищата да наблюдават и оценяват прилагането на правилата в областта на предоставянето на убежище в съответствие с международното право и правото на ЕС;

57.  Счита, че механизмите за ранно предупреждение, въведени, за да отчитат и разглеждат възникнали проблеми, преди да доведат до кризи, могат да бъдат ценен инструмент; въпреки това счита, че следва също така да бъдат предвидени допълващи решения, да се избегне нарушаване на основните права и да се гарантира правилно функциониране на системите за предоставяне на убежище;

58.  Подчертава, че макар процедурите за нарушение следва да се използват с повече готовност, за да се насочи вниманието към отговорностите на държавите членки и неспазването от тяхна страна на съществуващото право в областта на предоставянето на убежище, те следва да бъдат допълвани от превантивни мерки, оперативни планове и надзорни механизми, така че да постигнат резултати; подчертава значението на редовното извършване на оценка, конструктивния диалог и обмена на най-добри практики като основни елементи, които има голяма вероятност да доведат до положителни резултати за системите за убежище, при които са установени пропуски; така могат да бъдат предоставени различни видове финансова и практическа помощ, за да се постигне пълното и правилно прилагане на европейското законодателство в областта на предоставянето на убежище;

59.  Отбелязва, че дъблинската система се основава на взаимно доверие и че нейното приложение изисква взаимно признаване на решения за отхвърляне между държавите членки, като се има предвид, че дадена молба за убежище може да се разглежда само еднократно в ЕС; призовава Комисията да изготви до 2014 г. съобщение относно рамка за трансфер на защитата на лицата, ползващи се с международна закрила, и взаимно признаване на решенията за убежище в съответствие с Плана за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм;

60.  Подчертава, че управлението на миграцията може да увеличи взаимното доверие и мерките за солидарност само ако се съчетае с подход, който взема под внимание закрилата и при който се извършват гранични мерки, без да се засягат правата на бежанците и на лицата, търсещи международна закрила;

61.  Подчертава, че визовите режими уреждат множество разрешения за влизане и излизане и че тези правила за влизане и излизане не поставят никакви ограничения на правните задължения за предоставяне достъп до убежище;

62.  Припомня ангажимента на Комисията да улеснява организираното пристигане в ЕС на лица, нуждаещи се от закрила, и я призовава да проучи нови подходи за достъп до процедурите за предоставяне на убежище; в тази връзка приветства ангажимента на Комисията да приеме до 2013 г. Съобщение относно нови подходи по отношение на достъпа до процедури за предоставяне на убежище, насочени към основните транзитни държави;

o
o   o

63.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на парламентите на държавите членки и на Съвета на Европа.

(1) ОВ С 285 Е, 21.10.2010 г., стр. 12.
(2) ОВ L 212, 7.8.2001 г., стр. 12.

Правна информация - Политика за поверителност