Европейският парламент,

–  като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3, втора алинея от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид член 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 юни 2011 г., озаглавено „Рио+20: към екологична икономика и по-добро управление“ (COM(2011)0363),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 март 2011 г., озаглавено „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“ (COM(2011)0112),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 февруари 2011 г., озаглавено „Доклад относно напредъка по отношение на равенството между жените и мъжете за 2010 г.“ (SEC(2011)0193),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 21 септември 2010 г., озаглавено „Стратегия за равенство между жените и мъжете 2010‐2015 г.“ (COM(2010)0491),

–  като взе предвид Четвъртата световна конференция за жените, състояла се в Пекин през септември 1995 г., Декларацията и Платформата за действие, приети в Пекин, както и последващите документи, приети на специалните сесии на ООН „Пекин+5“, „Пекин+10“ и „Пекин+15“ относно последващи заключителни действия и инициативи за прилагане на Декларацията и Платформата за действие от Пекин, приети съответно на 9 юни 2000 г., 11 март 2005 г. и 2 март 2010 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации от 18 декември 1979 г. относно премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW),

–  като взе предвид доклада на Европейския институт за равенство между половете от 2012 г., озаглавен „Преглед на изпълнението в ЕС на област К от Пекинската платформа за действие: Жените и околната среда: Равенството между половете и изменението на климата“,

–  като взе предвид доклада, публикуван съвместно от Програмата на ООН за околната среда (UNEP), Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD) и службата на върховния представител за най-слабо развитите държави, развиващите се страни без излаз на море и малките развиващи се островни държави (UN-OHRLLS), озаглавен „Защо зелената икономика е от значение за най-слабо развитите държави“(1), изготвен за Четвъртата конференция на ООН за най-слабо развитите държави (LDC-IV) през май 2011 г.,

–  доклада на Програмата на ООН за околната среда от септември 2008 г., озаглавен „Зелените работни места: Към достойни условия на труд в устойчив, нисковъглероден свят“(2),

–  като взе предвид доклада на ООН относно жените от 1 ноември 2011 г., озаглавен „Централното значение на равенството между половете и овластяването на жените за устойчивото развитие“(3), изготвен в очакване на заключителния документ от Конференцията на Организацията на обединените нации за устойчиво развитие („Рио+20“), която ще се проведе през 2012 г.

–  като взе предвид обобщението на заявената позиция от основната група на жените за „Рио+20“ от 1 ноември 2011 г.(4),

–  като взе предвид документа с позицията на основната група на жените от март 2011 г. при подготовката за Конференцията на Организацията на обединените нации за устойчиво развитие 2012 г., озаглавен „Зелената икономика“ от гледна точка на равенството между половете„(5),

–  като взе предвид публикуването на официалния правителствен доклад (Стокхолм, Швеция) от 2005 г., озаглавен „Bilen, Biffen, Bostaden: Hållbara laster – smartare konsumtion“(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 20 април 2012 г. относно жените и изменението на климата(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 март 2012 г. относно ролята на жените в процеса на вземане на политически решения ‐ качество и равенство(8),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 март 2012 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз – 2011 г.(9),

–  като взе предвид своята резолюция от 29 септември 2011 г. относно изработването на обща позиция на ЕС за предстоящата конференция на ООН по въпросите на устойчивото развитие („Рио+20“)(10),

–  като взе предвид своята резолюция от 7 септември 2010 г. относно развиване на потенциала за разкриване на нови работни места в нова устойчива икономика(11),

–  като взе предвид резолюцията си от 17 юни 2010 г. относно аспекти, свързани с равенството между половете, в контекста на икономическата рецесия и финансовата криза(12),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете (А7-0235/2012),

A.  като има предвид, че зелената икономика се определя като устойчива икономика, което предполага социална и екологична устойчивост; като има предвид, че социалната устойчивост включва социален ред, основан на равенството между половете и на социалната справедливост, независимо от пол, етнически произход, цвят на кожата, религия, сексуална ориентация, увреждания или политически убеждения;

Б.  като има предвид, че изменението на климата и намаляването на биологичното разнообразие застрашават условията на живот и благосъстоянието на жените и на мъжете; като има предвид, че опазването на нашата екосистема е крайъгълен камък за зелената икономика; като има предвид, че днешното поколение не може да остави на следващите поколения отговорността за решаване на настоящите екологични проблеми; като има предвид, че екологичната устойчивост включва използване, запазване и увеличаване на ресурсите на Общността, за да бъдат запазени екологичните процеси, от които зависи животът, и да се увеличи цялостното качество на живот понастоящем и за в бъдеще;

В.   като има предвид, че заради дискриминацията между половете жените не оказват влияние върху околната среда по същия начин, както мъжете, и че в много страни тези структурни норми и дискриминация представляват пречка за достъпа на жените до ресурси и до възможности, които да им позволят да управляват условията и да се приспособят;

Г.  като има предвид прякото въздействие на екологичните политики върху здравето и социалноикономическия статут на хората и като има предвид, че неравенството между половете е свързано с факта, че не се отчита различният икономически и социален статус на жените, е необходимо да се отбележи, че обикновено жените често понасят по непропорционален начин последиците от влошаването на околната среда и неподходящите политики в тази област;

Д.  като има предвид, че ролята на жените в зелената икономика продължава да бъде подценявана и пренебрегвана в някои държави членки, което създава дискриминация по отношение на пропуснати ползи като социална защита, здравно осигуряване, подходящо заплащане и пенсионни права;

Е.  като има предвид, че най-бедните лица, от които жените съставляват 70 %, ще бъдат най-трайно засегнати от изменението на климата и унищожаването на екосистемата;

Ж.  като има предвид, че преходът към зелена икономика е от съществено значение за намаляването на въздействието върху околната среда, засилването на социалната справедливост и създаването на общество, в което жените и мъжете имат равни права и равни възможности;

З.  като има предвид, че преходът към зелена икономика често създава особени трудности по отношение на интеграцията на жените на пазара на зелени работни места, тъй като на тях често им липсва подходящо техническо обучение, което се изисква при заемане на специализирани позиции в зелената икономика;

И.  като има предвид, че има ясно изразено слабо представителство на жените при преговорите във връзка с околната среда, при бюджетните обсъждания, както и при вземането на решения за постигането на зелена икономика;

Й.  като има предвид, че потребителските навици и начинът на живот имат значително влияние върху околната среда и климата; като има предвид, че потребителските навици на богатите държави, и по-специално по отношение на храненето и транспорта, не са устойчиви в дългосрочен план, особено ако се има предвид, че всички жени и всички мъже по света имат право на добро качество на живот с висока степен на благополучие;

К.  като има предвид, че мъжете и жените като цяло имат различни модели на потребление; като има предвид, че жените потребяват по-малко от мъжете, независимо от социално-икономическия си статус, но че те изглежда също така искат да действат повече в посока на опазването на околната среда, като възприемат специфични модели на потребление, а именно като ядат по-малко месо, шофират по-рядко и използват по-ефективно енергията;

Л.  като има предвид, че жените, в следствие на настоящата структура за разпределение на властта между половете, нямат същия контрол върху транспорта, нито същия достъп до транспорт, както мъжете; като има предвид, че с цел да се подобрят възможностите за транспорт на жените е необходимо да се въведат по-ефикасни средства за обществен транспорт, повече маршрути за придвижване пеш и с велосипед, по-къси разстояния до транспортните услугите, както и да се развият и увеличат познанията и иновациите в областта на екологосъобразните транспортни средства;

М.  като има предвид, че жените са уязвими в по-голяма степен по отношение на последиците от рисковете за околната среда и изменението на климата поради своя по-нисък социално-икономически статут в сравнение с мъжете, традиционно непропорционалния дял от домашните задължения и опасността от насилие, на която са изложени в конфликтни ситуации, възникнали или изострени поради недостига на природни ресурси;

Н.  като има предвид, че жените трябва изцяло да участват във формирането на политики, вземането на решения и прилагането на зелената икономика; като има предвид, че участието на жените показва резултати в подобряване на бързото реагиране, повишаване на биоразнообразието, нарастване на безопасността на храните, намаляване на опустиняването и повишената закрила на горите;

O.  като има предвид, че липсват подробни и съпоставими данни относно въздействието на зелената икономика върху пазара на труда;

Общи съображения

1.  Подчертава необходимостта от създаването на зелена икономика, в която екологичните изисквания вървят успоредно със социалната устойчивост, което включва засилване на равенството между половете и на социалната справедливост;

2.  Отбелязва, че специфични и важни части на зелената икономика оказват въздействие върху екосистемите, потреблението, храните, растежа, транспорта, енергетиката и социалния сектор;

3.  Изразява съжаление, че в съобщението на Комисията до институциите и комитетите на ЕС по отношение на „Рио+20: към екологична икономика и по-добро управление“ липсва виждането от гледна точка на равенството между половете;

4.  Призовава Комисията и държавите членки да събират диференцирани по възраст и по пол данни при планирането, изработването и оценката на стратегии, програми и проектобюджети в областта на околната среда и климата; заявява, че липсата на статистика пречи на прилагането на подходящи мерки с цел да се увеличи равенството между половете;

5.  Изразява съжаление, че проблемите на и перспективите пред равенство между половете не са включени в политиките и програмите за устойчиво развитие; отново припомня, че липсата на перспективи за равенство между половете в политиките за околната среда увеличава неравенството между половете и призовава Комисията и държавите членки да въведат механизми за интегриране на принципа на равенство между половете на международно, национално и регионално равнище в политиките за околната среда;

6.  Призовава Комисията да предприеме изследвания относно половете и зелената икономика, както и относно приноса на жените за развитието на зелени иновации, услуги и продукти;

7.  Призовава Комисията и държавите членки да подкрепят и насърчават прилагането на специфични изследвания и проучвания относно начина, по който преминаването към екологична икономика ще засегне жените и мъжете в различни сектори и относно съществената роля на жените за улесняване на този преход; призовава Комисията и държавите членки да включват аспекта на равенството между половете в проучванията за опазване на околната среда и проучвания за оценка на въздействието върху околната среда;

8.  Признава неотложната необходимост от международно споразумение относно общо определение за зелена икономика, което да се основава на двата стълба за социална и екологична устойчивост; подчертава съществената роля, която гражданското общество – особено социалните движения, екологичните организации и организациите за защита на правата на жените – трябва да играят при определяне на целите и задачите на зелената икономика;

9.  Призовава Комисията системно да включва перспективата за равенство между половете в определянето, изпълнението и мониторинга на политиките за околната среда на всички равнища, включително местното и регионалното развитие, и научноизследователската дейност; призовава Комисията да използва и подкрепя насърчаването на интегриране на принципа на равенство между половете като инструмент за добро управление;

10.  Призовава Комисията да насърчава равенството между половете като основен въпрос при планирането на и воденето на преговори относно бъдещи регламенти и програми за структурните фондове на ЕС Европейския социален фонд (ЕСФ), Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Общата селскостопанска политика (ОСП), по-специално в рамките на мерките, свързани с преминаването към зелена икономика;

11.  Отбелязва, че възобновяемата енергия може да се използва в отдалечените и изолираните места, където няма електричество, и да допринася за произвеждането на енергия, която не замърсява околната среда; ето защо насърчава държавите членки да разработят инсталации за експлоатация на източниците на възобновяема и екологосъобразна енергия чрез използване на ЕФРР И ЕСФ; освен това поощрява иновациите и по-голямото участие и на мъжете и на жените в разработването например на възобновяема и екологосъобразна енергетика и архитектура;

12.  Призовава Комисията в своите информационни кампании да повишава осведомеността относно важността на прехода към зелена икономика и относно положителните последици от съобразените с пола политики за опазване на околната среда;

Устойчиво потребление

13.  Призовава Комисията и държавите членки да включат целите за равенство на половете във всички политики по околната среда и на всички равнища на вземане на икономически решения; пояснява, че тези цели следва да бъдат осъществени чрез консултации с гражданското общество;

14.  Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да започнат да прилагат нов показател за растеж, съобразен със социалната сфера и климата, който включва неикономически аспекти на благополучието и се фокусира основно върху проблеми, свързани с устойчивото развитие, като например равенството между половете, намаляване на бедността и намаляване на емисиите на парникови газове;

15.  Отбелязва, че работата по изпълнение на основателните искания на хората за настаняване, храна, продоволствия, енергия и заетост трябва винаги да се извършва така, че да се опазват екосистемите и да се ограничава изменението на климата, а ресурсите на земята се използват по начин, който съответства на правата на човека, което ще доведе до по-голямо равенство и разпределяне въз основа на принципите на екологичното равенство;

16.  Подчертава значението на гарантирането на факта, че децата и внуци се радват на добри условия на живот и че икономическото развитие отговаря на текущите нужди, без да се засягат бъдещите поколения;

17.  Подчертава, че БВП е мярка за измерване на производството, а не на екологичната устойчивост, на ефективното използване на ресурсите, на социалното приобщаване или на развитието на обществото като цяло; настоява за разработването на нови ясни и измерими показатели, които вземат под внимание изменението на климата, биологичното разнообразие, ефективното използване на ресурсите и социалната справедливост;

18.  Призовава държавите членки да приемат фискални политики, които насърчават създаването на зелена икономика, като на първо място определят показатели за въздействие върху околната среда и след това инвестират за стимулиране на екологичните иновации и устойчивите инфраструктури;

19.  Счита, че публичните фондове на Европейския съюз следва още повече да бъдат използвани за финансиране на устойчиви обществени блага;

20.  Призовава за въвеждане на условие за отпускане на субсидиите на ЕС за дейности, които допринасят за екологичната и социалната устойчивост;

Устойчив транспорт

21.  Призовава Комисията и държавите членки да създадат устойчива транспортна система, която надлежно отчита потребностите от мобилност на мъжете и жените и която да има слабо въздействие върху околната среда;

22.  Призовава Комисията да насочи своето финансиране в научни изследвания, лост от съществено значение, в иновативни проекти и решения за устойчив транспорт;

23.  Призовава държавите членки да намалят на въздействията на транспортния сектор върху енергетиката и околната среда и да усъвършенстват равенството, като се стремят да повишат достъпа до информационни технологични системи и до ефикасно планиране на транспорта;

24.  Призовава Комисията и държавите членки да определят йерархия на видовете транспорт, като посочат ясно тези от тях, на които би следвало да се даде приоритет за постигане на целия комплекс от цели по отношение на околната среда и на трафика;

25.  Призовава, преди разработването на каквато и да било транспортна йерархия, да се изготви статистика, за да се измери въздействието на обществените и частните методи за транспорт върху околната среда с цялостно обхващане на местните особености, и призовава заинтересованите обществени органи да служат за пример в това отношение;

26.  Призовава държавите членки да включат въздействието от използването от публичните орани на транспорта в публичните одити, извършвани от съответните органи за одит;

27.  Призовава държавите членки да насърчават работата от разстояние, като предоставят социални и данъчни стимули и защитна правна рамка за работниците;

28.  Приканва държавите членки чувствително да подобрят броя и качеството на услугите за обществен транспорт чрез подобряване на безопасността, удобството и физическия достъп до видовете транспорт и транспортни съоръжения и чрез осигуряване на интегрирани и допълнителни транспортни системи, в т.ч. за малките градове и селските райони, като по този начин се увеличат възможностите за придвижване на жени, хора с увреждания и хора в напреднала възраст, което ще доведе до по-голямото им социално приобщаване и ще подобри условията им на живот;

29.  Подчертава, че инвестициите в устойчиви транспортни системи трябва да се вземат предвид факта, че възприемането на обществените пространства от жените и мъжете е различно и се основава на различни оценки на риска, което означава, че безопасна среда, в транспортната система трябва да се превърне в приоритет, както за жените, така и за мъжете;

Благосъстояние и зелени работни места

30.  Отбелязва, че зелените работни места в сектори като селското стопанство, енергетиката, транспорта, комуналните услуги, научните изследвания, технологиите, ИТ, строителството и отпадъците са от голямо значение за зелената икономика;

31.  Призовава държавите членки да насърчават предприемачеството сред жените в зелената икономика чрез улесняване на достъпа на жените до него, чрез разпространение на данни и организиране на семинари за обучение, както и чрез създаването на мерки за подпомагане на жените да постигнат равновесие между професионалния и личния живот; призовава държавите членки да насърчават предприемачеството на жените в развитието на опазване на околната среда и екологични технологии, например в сектори като източниците на възобновяема енергия, селското стопанство и туризма, както и в разработването на съобразени с околната среда иновации, особено в сектора на услугите; отбелязва, че възобновяемата енергия може да се създаде нови възможности за заетост за жените-предприемачи в области, в които безработицата е особено висок сред жените;

32.  Призовава държавите членки да гарантират, че жените се ползват от подходящи условия на труд, имат достъп до достоен стандарт на здравеопазване, образование и настаняване, и участват активно в социалния диалог, за да се улесни преходът към нови „зелени“ работни места;

33.  Отбелязва, че устойчива икономика означава, че е „зелена за всички“, като създава достойна работа и устойчиви общности и чрез по-справедливо разпределяне на богатствата;

34.  Отбелязва, че не само „зелените“ работни места, но всяка трудова дейност с ниско въздействие върху околната среда, е важна за една „зелена“ икономика; отбелязва, че както подобна трудова дейност може да се намери в частния сектор, така може да се намери и в социалната сфера, като например училищата и социалните услуги;

35.  Призовава държавите членки да гарантират че жените са равнопоставено представени при вземането на политически решения, както и в назначените от правителството органи и институции, занимаващи се с определянето, планирането и прилагането на екологичните и енергийните политики и политиките за „зелена“ заетост, така че да се интегрира и гледната точка относно половете; призовава държавите членки да назначават повече жени на ръководни позиции и в управителните съвети на дружествата в сектора на зелените работни места подчертава, че ако осъществяването на тази цел е невъзможно на доброволна основа, за укрепването на равенството и демокрацията следва да се вземат специфични мерки, като например определянето на квоти или други методи;

36.  Посочва, че екологичното преобразуване на икономиката и преходът към нисковъглеродна икономика ще доведе до огромна нужда от квалифицирани работници; изтъква факта, че работниците жени имат изключително малък брой представители в сектора на възобновяемите енергийни източници и по-специално при работните места, свързани с науката и високите технологии; ето защо подчертава, че е от особено значение държавите членки да разработят планове за действие с цел насърчаване на жените да избират образование в сектори като инженерството, природните науки, информационните технологии и други области на авангардните технологии, тъй като те ще създадат много зелени работни места в бъдеще;

37.  Призовава държавите членки да разработят и прилагат методи, които имат за цел да насърчат жените да предпочетат образование и професионална кариера в секторите околна среда, транспорт и енергетика, като решително се борят със стереотипите, които лансират научна кариера в областта на естествените и приложните науки за мъжете;

38.  Отбелязва необходимостта от подкрепа и насърчаване на достъпа на жените до микрокредити за малкия бизнес;

39.  Призовава държавите членки да разработят и прилагат методи, които имат за цел да насърчават мъжете да предпочетат образование и професионална кариера в секторите със слабо въздействие върху околна среда;

40.  Приканва държавите членки да разработят курсове за обучение, чрез програми на ЕС, като например ЕФРР и ЕСФ, които имат за цел да улеснят достъпа на жените до нови „зелени“ работни места и нововъзникващи технологии със слабо въздействие върху околната среда, както в частния, така и в публичния сектор; призовава държавите членки да гарантират, че жените са включени в по-голяма степен в проекти за обучение и в програми в областта на екологичната трансформация, като например в сектора на възобновяемите енергийни източници и свързаните интензивно с науката и високите технологии работни места, и да се съсредоточат върху това, чрез образование и обучение, да дадат на жените компетенции и квалификации, които са им необходими, за да могат да се конкурират с мъжете на равни начала в заетостта и при развитието на личната кариера; отбелязва, че мъжете имат по-лесен достъп до авангардни производствени средства в селското стопанство и до бизнес технологии, необходими за достъпа до висококвалифицирани работни места в зелената икономика;

41.  Отбелязва, че за да се позволи на жените да участват в зелената икономика при същите условия както мъжете са необходими повече центрове за отглеждане на деца и грижи за възрастни хора, като и жените и мъжете трябва да могат да съвместяват семейния и професионалния живот и е наложително да се гарантират сексуалните и репродуктивни права на жените; изтъква, че тези политики и регламенти следва да имат за цел предоставянето на подкрепа за социалното осигуряване, семейното планиране и отглеждането на деца, тъй като жените ще могат да допринесат със своя експертен опит и да дадат своя принос за просперитета на зелената икономика единствено ако обществото задоволи тези изисквания;

42.  Подчертава, че преминаването към зелена икономика се възприема като средство за стимулиране на икономическото развитие, по-специално в контекста на икономическата криза и на стратегията „ЕС 2020“, призовава Комисията и държавите членки да подкрепят усилията за „зелена“ икономика чрез подпомагане на инвестициите и програмите, които насърчават съобразените с околната среда иновации и „зелени“ работни места, предназначени за тези, които се нуждаят от тях най-много; настоява, че перспективата за равенство на половете е от основно значение ако желаем да избегнем задълбочаването на неравенствата;

43.  Призовава Комисията и държавите членки да съберат и анализират разбити по полов признак данни относно разпределението на финансови ресурси съотнесено към разделените по полов признак сектори и зелените иновации и да разработят показатели за оценяване на потенциалните отрицателни последици от зелената икономика върху териториалното и социалното сближаване; призовава Комисията и държавите членки да разработят стратегически насоки и набор от инструменти за ефективно реагиране на възможни промени в равнището на заетост и в структурата на пазара на труда;

Устойчива политика в международните отношения

44.  Счита, че преход към по-всеобхватни и по-устойчиви икономически показатели и в политиката на развитие ще позволи ударението да се постави върху социалните и екологичните цели на развиващите се страни и че конкретни политики и регламентиране ще гарантират правата на собственост на жените и контрола на природните ресурси; подчертава, че съществува необходимост от насърчаване на достъпа на жените до такива услуги и до нови технологии, които са необходими за управлението и функционирането на енергийни и водни схеми, стопанските предприятия и земеделското производство; подчертава, че съществува необходимост жените да се ангажират в по-голяма степен в ръководството на предприятията и организациите;

45.  Призовава Комисията да признае напълно и да обърне внимание на многобройните последици от влошаването на околната среда върху неравенството, по-специално между мъжете и жените, и да гарантира насърчаване на равни права на жените при разработването на нови предложения в политиката в областта на изменението на климата и устойчивостта на околната среда;

46.  Призовава Комисията и държавите членки да разработят показатели за оценка на въздействието, които отчитат различията между половете, на проекти и програми, както и за улесняване включване на виждането за половете и равенството в стратегиите за околната среда за постигането на „зелена“ икономика;

47.  Призовава Комисията да отдаде особено внимание на факта, че достъпът до чиста питейна вода е от първостепенно значение за момичетата и жените в много части на света, тъй като често на тях лежи отговорността да донесат питейна вода вкъщи; отбелязва, че също така е важно да се съхранят знанията на местните женски общности за местните екосистеми;

48.  Призовава Комисията да обърне специално внимание на факта, че в много развиващи се страни възможностите на жените да направят кариера в зелената икономика все още са много ограничени в резултат на социалните условия и патриархалната структура, и че жените не могат да получат информацията, обучението и технологиите, необходими за достъп до този сектор;

49.  Призовава Комисията да обърне особено внимание на факта, че милиарди хора са изцяло зависими от биомасата за енергийни цели, и че децата и жените страдат от здравословни проблеми поради това, че събират, обработват и използват биомаса; заявява, че поради това е необходимо да се инвестира във възобновяеми и по-ефикасни източници на енергия;

50.  Призовава за извършване на задълбочени анализи, от гледна точка на климата, пола и устойчивостта на резултатите от многостранните и двустранни търговски споразумения, договорени между ЕС и трети страни, и настоятелно приканва Комисията да разреши оказването на изрична подкрепа за управлението на изменението на климата в рамките на всички видове помощи за търговия и други свързани с тях помощи за развитие;

51.  Призовава Комисията да разработи програми за трансфер на съвременна технология и ноу-хау, за да се подпомогнат развиващите се страни и региони да се адаптират към изменението на климата;

52.  Подчертава, че неравенството между половете по отношение на достъпа до ресурси като микрозаеми, кредит, информация и технологии следва да се взема предвид при определянето на стратегиите за борба с изменението на климата;

o
o   o

53.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и на правителствата на държавите членки.

(1) http://unctad.org/en/Docs/unep_unctad_un-ohrlls_en.pdf (2) http://www.unep.org/labour_environment/features/greenjobs-report.asp. (3) http://www.unwomen.org/wp-content/uploads/2011/11/Rio+20-UN-Women-Contribution-to-the-Outcome-Document.pdf. (4) http://www.womenrio20.org/Women's_MG_Rio+20_Summary.pdf. (5) http://www.wecf.eu/download/2011/March/greeneconomyMARCH6docx.pdf. (6) http://www.regeringen.se/content/1/c6/04/59/80/4edc363a.pdf. (7) Приети текстове, P7_TA(2012)0145. (8) Приети текстове, P7_TA(2012)0070. (9) Приети текстове, P7_TA(2012)0069. (10) Приети текстове, P7_TA(2011)0430. (11) ОВ C 308 E, 20.10.2011 г., стp. 6. (12) ОВ C 236 E, 12.8.2011 г., стp. 79.