Европейският парламент,

–  като взе предвид предишната си резолюция от 15 декември 2011 г. относно положението на жените в Афганистан и Пакистан(1),

–  като взе предвид предишните си резолюции относно правата на човека и демокрацията в Пакистан, и по-специално резолюциите си от 20 януари 2011 г.(2) и 20 май 2010 г.(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 18 април 2012 г. относно годишния доклад относно правата на човека по света и политиката на Европейския съюз в тази област, включително последствията за стратегическата политика на ЕС в областта на правата на човека(4),

–  като взе предвид изявлението на говорителя на Върховния представител от 10 октомври 2012 г. относно застрелването на млад защитник на правата на човека в Пакистан,

–  като взе предвид изявлението на изпълнителния директор на ООН Жени от 10 октомври 2012 г., което осъжда нападението върху Малала Юсуфзай,

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно нетърпимостта, дискриминацията и насилието, основани на религията или вярванията, приети на 21 февруари 2011 г.,

–  като взе предвид 5-годишния план за ангажименти ЕС-Пакистан от март 2012 г., който съдържа приоритети като добро управление, сътрудничество в областта на оправомощяването на жените и диалога относно правата на човека,

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно Пакистан от 25 юни 2012 г., които изразяват очакванията на ЕС относно насърчаването и зачитането на правата на човека,

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Специално място за децата във външните действия на ЕС“ (COM(2008)0055),

–  като взе предвид член 26 от Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. (ВДПЧ),

–  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 18 декември 1979 г. и Декларацията на ООН за премахване на насилието срещу жените от 20 декември 1993 г.,

–  като взе предвид Резолюции 1325 (2000 г.) и 1820 (2008 г.) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, както и Резолюция 1888 (2009 г.) на Съвета за сигурност на ООН относно сексуалното насилие срещу жени и деца при въоръжени конфликти, в която се подчертава, че всички държави носят отговорност за прекратяването на безнаказаността и за преследването по съдебен ред на носещите отговорност за извършването на престъпления срещу човечеството и на военни престъпления, включително на престъпления, свързани със сексуално или друг вид насилие срещу жени и момичета,

–  като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че на 9 октомври 2012 г. Малала Юсуфзай, 14-годишно момиче от долината Суат, е набелязана в училищния автобус по пътя към дома й, простреляна в главата и врата и сериозно ранена, като други две момичета са също ранени по време на нападението;

Б.  като има предвид, че Малала Юсуфзай е била национален символ на съпротива срещу усилията на талибаните да лишат момичетата от образование чрез блогове, които пише от 11-годишна възраст, като през декември 2011 г. получава Националната младежка награда за мир, преименувана в нейна част на Национална награда за мир „Малала“;

В.  като има предвид, че Техрик -и- Талибан Пакистан(TTП) са поели отговорност за нападението и са издали изявление впоследствие, в което твърдят, че е било задължително да убият всеки, който води кампания срещу ислямския закон, и обявяват, че движението ще се опита да убие Юсуфзай отново, ако се възстанови от раните си;

Г.  като има предвид, че в Пакистан и много други мюсюлмански страни са проведени протести в знак на възхищение и солидарност към Малала Юсуфзай и в осъждане на бруталното нападение на талибаните;

Д.  като има предвид, че силите за сигурност са реагирали с арести на множество заподозрени в престъплението и че пакистанският парламент е обсъдил предложение за осъждане на нападението, което е срещнало обаче съпротивата на основната опозиционна партия, Пакистанска мюсюлманска лига;

Е.  като има предвид, че нападението върху Малала Юсуфзай е предшествано през последните 12 месеца от убийството на защитниците на правата на човека Farida Afridi и Zarteef Afridi, заради предполагаемата им работа за благосъстоянието и образованието на жените;

Ж.  като има предвид, че през последните месеци в Пакистан продължиха да се осъществяват нападения на въоръжени групировки, използващи терористични тактики и повлияни от и/или свързани с талибаните или Ал Кайда, включително Техрик -и- Талибан Пакистан (TTП), и тези нападения бяха често насочени срещу правителствени обекти, училища и граждани, включително деца, в Хибер Пахтунхва, федерално администрираните племенни райони и градски центрове;

З.  като има предвид, че през 2011 г. са докладвани 11 случая на използване на деца от въоръжените групировки с цел изпълнение на самоубийствени нападения, че децата продължават да стават жертви на произволни нападения, включително чрез импровизирани експлозивни устройства и самоубийствени бомбардировки, като общо 57 деца са убити през периода на докладване от мини, остатъци от експлозиви и импровизирани експлозивни устройства, взривяване на бомби, бомбардировки и целенасочени нападения, и че се предполага, че на 13 септември 2011 г. TPP са нападнали училищен автобус в Хибер Пахтунхва, като са убили четири деца;

И.  като има предвид, че през 2012 г. и съобразно правителствени данни, в резултат от конфликта с талибаните са разрушени 246 училища (59 училища за момичета, 187 училища за момчета) и са нанесени щети на 763 училища (244 за момичета и 519 за момчета) в провинцията Хибер Пахтунхва, като хиляди деца са лишени от достъп до образование;

Й.  като има предвид, че от 2009 година до днес училищата за момичета продължават да бъдат под пряк прицел на въоръжените групировки при нападения с бомби и импровизирани експлозивни устройства, което е довело до 152 случая на частично или пълно разрушаване на училищни съоръжения във федерално администрираните племенни райони и Хибер Пахтунква през 2011 г.; като има предвид, че съобразно докладите нападенията са имали за цел отмъщение за военни операции в региона и противопоставяне на светското образование и образованието на момичета; като има предвид, че най-скорошното нападение върху училище за момичета е извършено на 25 септември 2012 г. в областта Чарсада;

К.  като има предвид, че положението за много жени и момичета в Пакистан продължава да бъде крайно сериозно, като Пакистан се счита за третото най-опасно за жени място в света, според Global Gender Gap Index;

Л.  като има предвид, че според доклада за глобален мониторинг на образованието за всички (Education For All (EFA) Global Monitoring Report) на Юнеско от 16 октомври 2012 г. Пакистан е намалил средствата, които изразходва за образование до под 2,3 % от БНП, въпреки че е втори в света по брой на момичета, които не посещават училище;

М.  като има предвид, че момичетата често продължават да стават жертви на домашно насилие, трафик и насилствени бракове или че се търгуват при уреждането на спорове;

Н.  като има предвид, че в повечето случаи извършителите на насилие по отношение на жените и момичетата не са преследвани по съдебен път,

О.  като има предвид, че въпреки съществуването на редица дискриминиращи закони срещу жените в Пакистан, правителството му въведе през 2011 г. и 2012 г. ново законодателство за по-ефективно справяне с дискриминацията и насилието върху жените, включително закони срещу насилствения брак, тормоза върху жените на работното място и у дома и заливанията с киселина;като има предвид, че тези закони все още предстои да бъдат прилагани и изпълнявани;

П.  като има предвид, че талибанският контрол в определени територии води до отрицателни последици за жените и момичетата, като им пречи при упражняването на правата им;

Р.  като има предвид, че в 5-годишния си план за ангажименти от март 2012 г. ЕС препотвърди ангажимента си за изграждане на силно дългосрочно партньорство, основаващо се на взаимни интереси и общи ценности с Пакистан, и за подкрепа на демократичните институции и цивилното управление на Пакистан, както и на гражданското общество;

С.  като има предвид, че въпреки готовността си за сътрудничество ЕС очаква от Пакистан да изпълнява международните си ангажименти, по-специално в областта на сигурността и правата на човека, включително правата на жените;

Т.  като има предвид, че ЕС и Пакистан обявиха на 5 юни 2012 г. създаването на ръководен комитет за борба срещу тероризма с цел по-тясно сътрудничество в борбата срещу тероризма;

У.  като има предвид, че в член 3, параграф 5 от Договора за Европейския съюз се казва, че насърчаването на демокрацията и зачитането на правата на човека и гражданските свободи са основни принципи и цели на Европейския съюз и представляват обща основа за неговите отношения с трети държави; като има предвид, че зачитането на правата на човека и на малцинствата е условие за предоставянето на помощ от ЕС в областта на търговията и развитието;

1.  Категорично осъжда жестокото нападение върху Малала Юсуфзай и сериозните рани, нанесени на две от нейните съученички, като отбелязва, че нападението представлява жестоко нарушение на правата на детето, както и атака спряма основни човешки ценности и спрямо защитниците на правата на човека в Пакистан;

2.  Изразява своето възхищение и признателност за смелостта и решителността, с които Малала Юсуфзай започна на много ранна възраст борба за правото на момичетата да получават образование и стана пример за много момичета на нейната възраст; приветства бързите медицински действия, предприети от пакистански военни лекари и от лекари в Обединеното кралство, и изразява силната си надежда, че тя ще може напълно да се възстанови от сериозните си наранявания;

3.  Приветства широкото осъждане на нападението от страна на големи групи на пакистанското общество, ислямските преподаватели и повечето големи политически партии; призовава всички политически партии ясно да осъдят групировката Техрик-и-Талибан Пакистан (ТТП), поела отговорност за нападението;

4.  Изразява подкрепата си за всички пакистански семейства, които насърчават образованието на дъщерите си;

5.  Призовава правителството на Пакистан да гарантира сигурността на Малала Юсуфзай и нейното семейство и да изправи пред правосъдието отговорните за нападението; призовава правителството на Пакистан да гарантира сигурността на другите активисти в областта на правата на човека (и по-специално жените и момичетата, участващи активно в областта на обществените и политическите дела), които са получили заплахи от талибаните и от други екстремистки групировки; изразява своята загриженост относно отправените заплахи към 17-годишната Хинна Хан и семейството й;

6.  Изразява дълбоко безпокойство по отношение на положението на жените и момичетата и многократното докладване за нарушаване на правата на децата и на жените в Пакистан, включително докладването за използване на деца от въоръжени групировки за провеждане на самоубийствени атентати; подчертава неотложната необходимост от обръщането на по-голямо международно внимание на положението на жените и момичетата в Пакистан;

7.  Изразява дълбока тревога относно влошаващата се тенденция на агресивен екстремизъм, представляваща сериозна заплаха за жените и момичетата, и прибягването до сплашване и насилие, което вече е довело до взривяване на училища за момичета и бой с пръчки на жени в части на федерално администрираните племенни зони (FATA ) и провинцията Хибер Пахтунхва;

8.  Настоятелно призовава пакистанските органи да преследват тези лица и групи, които подбуждат към насилие, и по-специално тези, които призовават за убийства на лица и групи, с които не са съгласни;

9.  Настоява да се предприемат много повече действия от страна на правителството на Пакистан за проследяване на стотиците, а може би и хилядите жертви на насилствени изчезвания в Пакистан, включително и деца, част от които са момичета, не по-големи от девет или десет години; призовава да се публикуват резултатите от правителствените разследвания относно мащаба на този проблем;

10.  Приветства политиката за закрила на детето във FATA, стартирана на 10 януари 2012 г., която цели изпълнение на план за служби за защита и отдели за закрила на детето във всички агенции на FATA;

11.  Приветства факта, че Законът за закрила на детето от 2010 г., вече в сила в провинция Хибер Пахтунхва, сега ще обхване и администрираните от провинциите племенни зони (PATA), включително и Суат, с незабавно действие; изразява надежда, че ефективното прилагане на този закон ще спомогне за налагането на законодателството в PATA;

12.  Настоятелно призовава правителството на Пакистан да използва настоящата обстановка на подем и да осъществи действителни подобрения в областта на правата на жените и момичетата, като преразгледа и реформира части от Закона „Худоод“ и Закона за доказателствения материал, Закона за ограничаване на браковете в детска възраст и други законодателни актове, които нарушават статута и правата на жените, като определят по-нисък правен статут за тях;

13.  Приветства въвеждането на ново законодателство от правителството на Пакистан през 2011 г. и 2012 г. с цел по-ефективно противодействие на дискриминацията и насилието срещу жени и призовава правителството да осигури действителното прилагане и изпълнение на тези нови законови актове;

14.  Настоятелно призовава правителството на Пакистан да работи в тясно сътрудничество с ООН и ЕС за постигане на резултати по Целите на хилядолетието за развитие, и по-специално цел 2, която гласи, че „до 2015 г. всички деца, както момчета, така и момичета, ще могат да завършват пълния курс на начално образование“; призовава правителството на Пакистан да си постави като приоритетна цел увеличаването на броя на момичетата, получаващи училищно образоване, и да гарантира тяхната сигурност, докато получават това образование;

15.  Призовава правителството на Пакистан да увеличи средствата за обществените училища и да предприеме ефективни мерки за налагане на задължителен стандартен курс на основно образование и режим на инспекции за всички частни или обществени медресета, които често са единственият източник на образование, най-вече в селските райони;

16.  Призовава Комисията да развие, съвместно с правителството на Пакистан, образователни програми, насочени към повишаване на грамотността и образованието на жените в Пакистан, като част от своята политика в областта на помощта за развитие;

17.  Настоятелно призовава Комисията и Съвета, както и международната общност, значително да увеличат средствата в подкрепа на усилията за защита на жените и момичетата от изнасилване, малтретиране и домашно насилие и да подкрепят мерки с цел предоставяне на възможност за движения на гражданското общество срещу дискриминирането на жените и момичетата;

18.  Призовава Комисията да действа в съответствие с ангажимента си по отношение на децата в съобщението си „Специално място за децата във външните действия на ЕС“ и да гарантира, че ЕС прави всичко възможно за насърчаване и опазване на правата на децата ;

19.  Настоява правата на жените и децата да се обсъждат изрично по време на всеки диалог за правата на човека, и по-специално въпросът за борба срещу и премахване на всички форми на дискриминация и насилие срещу жени и момичета, и по-специално принудителните бракове, домашното насилие и убийствата на жени, и настоява също така да бъде отхвърлено всяко позоваване на каквито и да било обичаи, традиции или религиозни съображения с цел избягване на задължението за премахване на подобни жестокости; счита, че предотвратяването на практиката на бракове в детска възраст е жизнено важно, за да се гарантира, че в Пакистан се спазват правата на подрастващите момичета;

20.  Призовава всички компетентни институции на ЕС да продължават да подчертават въпроса за религиозната търпимост в обществото в политическия си диалог с Пакистан, предвид факта, че този въпрос има централно значение за борбата в дългосрочен план срещу ислямския екстремизъм;

21.  Настоятелно призовава компетентните институции на ЕС да настояват правителството на Пакистан да съблюдава клаузата за демокрацията и правата на човека, заложена в споразумението за сътрудничество между Европейския съюз и Ислямска република Пакистан; отново призовава Европейската служба за външна дейност и специалния представител на ЕС за правата на човека по-специално редовно да докладват относно изпълнението на споразумението за сътрудничество и клаузата, свързана с правата на човека и демокрацията, включително упражняването на правата на жените и на децата;

22.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Европейската служба за външна дейност, заместник-председателя на Европейската комисия/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, специалния представител на ЕС за правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки, Службата на ООН за равенство между половете и овластяване на жените, Съвета на ООН по правата на човека и правителството и парламента на Пакистан.

(1) Приети текстове, P7_TA(2011)0591. (2) OВ C 136 E, 11.5.2012 г., стр. 90. (3) OВ C 161 E, 31.05.11, стр. 147. (4) Приети текстове, P7_TA(2012)0126.