Резолюция на Европейския парламент от 20 ноември 2012 г. относно прилагане на Директива 2008/48/EО относно договорите за потребителски кредити (2012/2037(INI))
Европейският парламент,
– като взе предвид член 48 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становището на комисията по икономически и парични въпроси (A7-0343/2012),
A. като има предвид, че отварянето на националните пазари за важния икономически сектор потребителски кредити, засилването на конкуренцията, третирането на различните нива на защита на потребителите, премахването на потенциалните нарушения на конкуренцията между операторите на пазара и подобряването на вътрешния пазар е политическа задача на ЕС и е в интерес на потребителите и кредиторите;
Б. като има предвид, че с Директивата относно потребителските кредити е създадена общоевропейска рамка за защита на потребителите посредством целенасочено окончателно хармонизиране в пет сектора с малка свобода на действие за държавите членки, най-вече по отношение на различните форми на прилагане;
В. като има предвид, че при все това ще останат бариери от правно и практическо естество;
Г. като има предвид, че съгласно проучването на Европейския парламент относно транспонирането на Директивата относно потребителските кредити, определени ключови разпоредби на директивата, напр. член 5 относно преддоговорната информация, не са довели до предвиденото хармонизиране на правилата на държавите членки в областта на защитата на потребителите поради различното тълкуване и транспониране от страна на държавите членки;
Д. като има предвид, че поради краткия срок и многообразните, мащабни правни изменения, които трябваше да се предприемат през това време, Директивата относно потребителските кредити не беше приложена своевременно от всички държави членки или отчасти не беше приложена съвсем коректно;
Е. като има предвид, че според направените проучвания трансграничното вземане на потребителски кредити не се е увеличило след влизането в сила на директивата, като обяснение за това биха могли да бъдат различни фактори като езика, но също така и глобалните проблеми във финансовия сектор и липсата на достатъчно информация за потребителите относно възможностите за трансгранично вземане на потребителски кредити и правата на потребителите при сключване на такива договори;
Ж. като има предвид, че подходящите практики за защита на потребителите в кредитния сектор играят значителна роля в обезпечаването на финансовата стабилност; като има предвид, че нестабилността на валутните курсове изправя потребителите пред значителни рискове, особено по време на финансови кризи;
З. като има предвид, че прекомерните потребителски кредити в чуждестранна валута доведоха до по-голям риск и загуби за домакинствата;
И. като има предвид, че Европейският съвет за системен риск от 21 септември 2011 г. прие важна препоръка относно предоставяне на кредити в чуждестранна валута (EССР/2011/1);
Й. като има предвид, че съгласно член 27 от директивата от Комисията се изисква да извърши преглед на определени нейни аспекти и като има предвид, че вече е възложено провеждането на подготвително изследване в тази връзка;
К. като има предвид, че придава голямо значение на това да бъде в течение на междинните стъпки и резултати от проверката и да има възможност за даване на становище;
1. Приветства факта, че в подготовката на тази проверка Комисията вече провежда изследване относно въздействието на директивата върху вътрешния пазар и защитата на потребителите, за да проучи как точно ще се отрази това на трансграничното отпускане на потребителски кредити, и оценява мащабния труд, положен от Комисията, националния законодател и кредитните институции;
2. Изтъква, че подобряването на трансграничния пазар на потребителски кредити може да генерира европейска добавена стойност чрез стимулиране на вътрешния пазар; счита, че това може да бъде постигнато, наред с другото, чрез предоставяне на повече информация на потребителите относно възможностите за вземане на потребителски кредит в друга държава членка и относно правата, които имат при сключване на такива договори;
3. Отбелязва, че обемът на трансграничните вземания на потребителски кредити е под 2 % и от тях прибл. 20 % се вземат онлайн;
4. Отбелязва, че една от целите на директивата е да се гарантира наличието на информация, което ще улесни функционирането на единния пазар също и в областта на предоставянето на кредити, и че следователно е необходимо да се прецени дали броят на трансграничните трансакции се увеличава;
5. Счита, че разпоредбите относно информацията, която се предоставя преди сключването на договора, съгласно предвидените в член 5, параграф 6 разяснения и оценката на кредитоспособността съгласно член 8 играят важна роля по отношение на повишаване осведомеността на потребителите за рисковете при вземане на кредити в чуждестранна валута;
6. При все това призовава надзорните органи да изискват от финансовите институции да предоставят на потребителите персонализирани, пълни и лесно разбираеми разяснения относно рисковете, свързани с предоставянето на кредити в чуждестранна валута, и влиянието върху вноските на едно драстично обезценяване на законното платежно средство на държавата членка, в която се намира местожителството на потребителя, както и влиянието на увеличаването на чуждестранния лихвен процент; счита, че тези пояснения следва да бъдат предоставяни преди подписването на договора.
7. Отбелязва опасенията, изразени в някои държави членки относно начина на предоставяне на преддоговорната информация на потребителите чрез „Стандартната европейска информация за потребителския кредит“ (СЕИПК), която е от толкова технически характер, че се засяга способността на потребителите ефективно да я разберат; счита, че ефикасността на СЕИПК следва да бъде важен аспект от оценката на въздействието на директивата, извършвана от Комисията;
8. Приветства проведената през септември 2011 г. процедура за контрол „Sweep“, при която се констатира, че при 70 % от проверените уеб сайтове на финансови институции са липсвали данни в рекламата и важни данни в офертата и представянето на разходите е било заблуждаващо, и призовава Комисията и държавите членки да предприемат подходящи мерки, за да коригират това; в този контекст отбелязва, че правилата относно представителните примери понякога не се изпълняват, както е предвидено и има нужда от подобрения в това отношение;
9. Призовава да бъдат стриктно наблюдавани практиките на финансовите институции по отношение на рекламата и маркетинга, с оглед да се избегне подвеждащата или невярна информация при рекламирането или маркетинга на договори за кредит;
10. Отбелязва, че някои държави членки са се възползвали от възможността да включат в приложното поле на директивата и други финансови продукти, без това да доведе, както се вижда, до противоречия при прилагането;
11. Подчертава, че в основата на законовите разпоредби следва да бъдат общият случай, средният потребител и обикновените предприемачи, а не ограничен брой случаи на злоупотреба, вследствие на което предоставяната на потребителя информация става по-неразбираема, по-непрозрачна и сравнима в по-малка степен;
12. Отбелязва, че по-големият брой разпоредби не означава автоматично по-добра защита на потребителите и че излишъкът на информация може да предизвика именно в неопитния потребител повече объркване, отколкото да му даде яснота; в това отношение признава опита, помощта и разясненията в областта на финансовите въпроси, предоставяни от сдруженията на потребителите и тяхната потенциална роля в преструктурирането на кредитите в полза на домакинствата, които се намират в тежко положение;
13. Призовава за това потребителите да имат право на информация относно разходите за допълнителни услуги, както и относно правото си да закупуват допълнителни услуги от алтернативни доставчици; счита, че от финансовите институции следва да се изисква да разграничават подобни услуги и свързаните с тях разходи от тези, които се отнасят до основния кредит, и да разясняват закупуването на кои услуги е съществено за предоставянето на кредит и на кои е изцяло по преценка на кредитополучателя;
14. Счита, че трудностите, които могат да възникнат при упражняването на правото на отказ при свързаните договори, би следвало да се проучат по-задълбочено; изтъква значението на това потребителите да бъдат осведомени, че в случай на упражняване на правото им на оттегляне от договора, когато доставчикът на стоката или услугата получава директно съответната сума от кредитора посредством допълнителен договор, те не заплащат каквито и да било такси, комисионни или разходи, свързани с предоставената финансова услуга;
15. Призовава Комисията да направи оценка на степента на неспазване на информационните задължения при договори, където посредниците не са обвързани от изисквания за предоставяне на преддоговорна информация, за да се установи как най-добре да се защитят потребителите в подобни ситуации;
16. Счита, че на сложните разпоредби относно предсрочното погасяване трябва да се отдели специално внимание;
17. Заявява, че уведомление, отправяно до потребителите преди извършването на промени в лихвените проценти, следва да им дава достатъчно време, за да проучат пазара и да сменят кредитора, преди промените да влязат в сила;
18. Отбелязва, че е необходимо да се направи по-добро тълкуване на понятието „представителен пример“;
19. Подчертава, че би следвало да се въведе унифициран метод на изчисление на годишния процент на разходите, да се отстранят неяснотите и да се постигне съгласуваност с всички други правни инструменти;
20. Призовава държавите членки да гарантират, че на националните надзорни органи са предоставени всички необходими правомощия и ресурси, за да изпълняват функциите си; призовава националните надзорни органи да следят за спазването и прилагането на разпоредбите на директивата по един ефективен начин;
21. Подчертава, че при определянето на сроковете за транспониране в бъдеще следва да се вземат предвид в по-голяма степен промените в националното законодателство, до които води процесът на транспониране;
22. Призовава държавите членки да разширят съществуващото ниво на защита на потребителите по отношение на кредитите, за да се включат краткосрочни кредити, предоставяни по Интернет, чрез услугите за кратки съобщения или други медии за комуникация от разстояние, които стават все по-често срещано явление на пазара на потребителски кредити, включващи суми, ненадвишаващи по-ниския праг от 200 евро, които в момента попадат извън приложното поле на директивата;
23. Подчертава, че в момента няма повод за преразглеждане на директивата, а много повече следва да се положат грижи тя да се транспонира и прилага коректно;
24. Счита, че след пълно коректно транспониране следва да се изчака и да се оцени фактическото и практическото въздействие на директивата и след това Комисията да предложи необходимите изменения; призовава Комисията да представи на Европейския парламент и на Съвета доклад за оценка относно прилагането на директивата и пълна оценка на въздействието й по отношение на защитата на потребителите, като се вземат предвид последиците от финансовата криза и новата правна рамка на ЕС за финансовите услуги;
25. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.