Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2012/2115(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0354/2012

Внесени текстове :

A7-0354/2012

Разисквания :

PV 19/11/2012 - 22
CRE 19/11/2012 - 22

Гласувания :

PV 20/11/2012 - 6.16
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2012)0427

Приети текстове
PDF 376kWORD 88k
Вторник, 20 ноември 2012 г. - Страсбург
Паралелна банкова система
P7_TA(2012)0427A7-0354/2012

Резолюция на Европейския парламент от 20 ноември 2012 г. относно паралелната банкова система (2012/2115(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложенията и съобщението на Европейската комисия от 12 септември 2012 г. относно банковия съюз,

–  като взе предвид заключенията на Г-20 от 18 юни 2012 г., в които се призовава за приключване на работата по паралелната банкова система, за да бъде постигнато пълно прилагане на реформите,

–  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2011 г. относно финансовата, икономическа и социална криза: препоръки за мерките и инициативите, които трябва да се предприемат(1),

–  като взе предвид междинния доклад на работното направление, създадено от СФС, относно репо-сделките и заемането на ценни книжа, публикуван на 27 април 2012 г., както и консултативния доклад относно фондовете на паричния пазар (ФПП), публикуван на същия ден от Международната организация на комисиите по ценни книжа,

–  като взе предвид специален документ № 133 на Европейската централна банка относно паралелната банкова система в еврозоната, публикуван на 30 април 2012 г.,

–  като взе предвид зелената книга на Комисията относно паралелната банкова система (COM(2012)0102),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 26 юли 2012 г., озаглавен „Правила за продукти, управление на ликвидността, депозитар, фондове на паричния пазар и дългосрочни инвестиции за ПКИПЦК“,

–  като взе предвид доклада на СФС, публикуван на 27 октомври 2011 г., относно подобряването на надзора и регулирането на паралелната банкова система, в отговор на поканите от Г-20 в Сеул през 2010 г. и Кан през 2011 г.,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A7-0354/2012),

A.  като има предвид, че понятието за паралелната банкова система, според определението на СФС, означава системата на кредитно посредничество, която включва структури и дейности извън традиционната банкова система;

Б.  като има предвид, че регулираните структури в традиционната банкова система имат широко участие в дейностите, определени като част от паралелната банкова система, и са свързани в много отношения със структурите на паралелната банкова система;

В.  като има предвид, че значителна част от дейността на паралелната банкова система се извършва в регулирания банков сектор и че тази част трябва да бъде изцяло обхваната в съществуващата регулаторна рамка;

Г.  като има предвид, че някои елементи, които попадат под термина „паралелна банкова система“, са жизненоважни за финансирането на реалната икономика и при определянето на обхвата на нови или разширяването на съществуващи регулаторни мерки следва да се прояви необходимото внимание;

Д.  като има предвид, че в някои случаи в паралелния банков сектор ефективно се отделя рискът от банковия сектор и следователно от потенциалните данъкоплатци или системното въздействие; като има предвид, че независимо от това, по-пълното разбиране на операциите в паралелната банкова система и техните връзки с финансовите институции и регулирането с цел осигуряване на прозрачност, намаляването на системния риск и премахването на всички погрешни практики са необходима част от финансовата стабилност;

Е.  като има предвид, че за да се изясни паралелната банкова система, е необходимо при всяко регулиране да се вземат под внимание в максимална степен въпросите относно възможността за оздравяване, сложността и непрозрачността на финансовите дейности, свързани с нея, особено в ситуация на криза;

Ж.  като има предвид, че СФС оценява размера на паралелната банкова система в световен план на приблизително 51 трилиона евро през 2011 г., докато през 2002 г. тази сума е била 21 трилиона евро; като има предвид, че това съставлява 25‐30 % от цялата финансова система и половината от всички банкови активи;

З.  като има предвид, че въпреки някои възможни положителни последици, като повишена ефективност на финансовата система, по-голямо разнообразие на продукти и по-голяма конкуренция, паралелната банкова система беше посочена като една от главните възможни причини или фактори, допринасящи за финансовата криза, и може да заплаши стабилността на финансовата система; като има предвид, че СФС призовава за засилен надзор на дела от паралелната банкова система, който поражда загриженост i) относно системния риск, особено чрез трансформиране на матуритет/ликвидност, степен на чуждо финансиране и недостатъчно прехвърляне на кредитен риск, и ii) относно регулаторния арбитраж;

И.  като има предвид, че предложенията относно паралелната банкова система и относно структурата на ресурсите на едрото и дребното кредитиране са важни елементи от ефективното изпълнение на решението на Г-20 от 2008 г. за регулиране на всеки продукт и участник; като има предвид, че Европейската комисия трябва да разгледа тази сфера по-бързо и по-критично;

Й.  като има предвид, че паралелната банкова система, като глобално явление, изисква последователен регулаторен подход в световен мащаб, основан на препоръките на СФС (които ще бъдат публикувани през следващите седмици), които следва да бъдат допълнени от всички други съответни национални или наднационални регулаторни органи;

A.Определение на паралелната банкова система

1.  Приветства Зелената книга на Комисията като първа стъпка към по-строго наблюдение и надзор на паралелната банкова система; одобрява подхода на Комисията, основан на непряко регулиране и подходящо разширяване на обхвата или преразглеждане на съществуващото регулиране на паралелната банкова система; същевременно обръща внимание на необходимостта от пряко регулиране, когато съществуващото регулиране е недостатъчно по отношение на някои свои аспекти по функционален начин, избягвайки припокриването и гарантирайки съвместимостта със съществуващите разпоредби; призовава за цялостен подход към паралелната банкова система, при който както пруденциалният аспект, така и аспектът, свързан с пазарното поведение, са важни; отбелязва засилено преминаване към пазарно финансиране и продажба на дребно на изключително сложни финансови продукти; следователно подчертава, че пазарното поведение и защитата на потребителите следва да бъдат взети под внимание;

2.  Подчертава факта, че всяко по-строго регулиране на кредитните институции, инвестиционните дружества и застрахователните и презастрахователните предприятия неминуемо ще създаде стимули за преместване на дейностите извън обхвата на съществуващото секторно законодателство; във връзка с това подчертава необходимостта от подобряване на процедурите за системен, превантивен преглед на възможното въздействие на промените в законодателството във финансовия сектор върху риска и капиталовия поток чрез регулирани в по-малка степен или нерегулирани финансови структури, и съответно от разширяване на регулаторния режим с цел избягване на арбитраж;

3.  Е на едно мнение със СФС относно определението на паралелната банкова система като „система от посредници, инструменти, структури или финансови договори, създаваща комбинация от банкоподобни функции, но намираща се извън обсега на разпоредбите или в регулаторен режим, който или е лек, или не засяга системните рискове, и неразполагаща с гарантиран достъп до инструментите за осигуряване на ликвидност на централната банка или кредитните гаранции в обществения сектор“; посочва, че противно на внушението на термина паралелната банкова система не е непременно нерегулирана или незаконна част от финансовия сектор; подчертава предизвикателството това определение да бъде приложено в контекст на наблюдение, надзор и регулиране, вземайки също така предвид и поддържаната непрозрачност, липсата на данни и разбиране на тази система;

Б.  Обработване на данни и анализ

4.  Изтъква, че от началото на кризата само малко на брой практики на паралелната банкова система са изчезнали; въпреки това отбелязва, че новаторският характер на системата на паралелна банкова система може да доведе до нови промени и може да бъде източник на системен риск, срещу който следва да бъдат взети мерки; следователно подчертава необходимостта на европейско и световно равнище да бъде събрана повече и по-добра информация относно трансакциите, участниците на пазара, финансовите потоци и взаимовръзките на паралелната банкова система с цел да се постигне пълен преглед на сектора;

5.  Е убеден, че тясното международно сътрудничество и обединяването на усилията на световно равнище са жизненоважни за съставянето на цялостна представа за паралелната банкова система;

6.  Е на мнение, че по-обстоен обзор, по-добро наблюдение и по-добър анализ ще позволят да бъдат установени положителните за реалната икономика аспекти на паралелната банкова система, както и тези, които пораждат притеснения, свързани със системния риск или регулаторния арбитраж; подчертава необходимостта от по-силни процедури за оценка на риска, оповестяване и надзор по отношение на всички институции с повишен профил на риск със системна значимост; припомня ангажиментите, поети от Г-20 на срещата на върха в Лос Кабос, за създаване на система за международен идентификатор за юридическите лица и подчертава необходимостта да се гарантира в управлението на групата подходящото представителство на европейските интереси;

7.  Отбелязва, че е необходимо надзорните органи да имат информация, най-малкото в общ план, относно нивото на репо споразумения, сключени от институциите, на предоставените в заем ценни книжа и на всички форми на утежнение или договорености за възвръщане на предоставени средства; освен това отбелязва, че за разрешаването на този проблем в доклада на комисията по икономически и парични въпроси относно ДКИ IV, който в момента се обсъжда със Съвета, се призовава за това такава информация да се отчита в регистъра на трансакциите или в централния депозитар на ценни книжа, за да се позволи достъп, наред с другото, за Европейския банков орган (ЕБО), Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП), съответните компетентни органи, Европейския съвет за системен риск (ЕССР), съответните централни банки и Европейската система на централните банки (ЕСЦБ); също рака отбелязва, че докладът призовава нерегистрираните договорености за възвръщане на предоставени средства да бъдат считани без правна стойност при производства по ликвидация;

8.  Подкрепя създаването и управлението, по възможност от страна на ЕЦБ, на централна база данни на ЕС на репо-сделките в евро, захранвана от инфраструктурите и банките депозитари до степента, в която те интернализират репо сетълмента в собствените си книги; е на мнение обаче, че такава база данни следва да обхваща сделките във всички валутни деноминации, за да имат надзорните органи пълна представа и разбиране за световния пазар на репо-сделки; призовава Комисията да премине към бързото приемане (в началото на 2013 г.) на съгласуван подход за централизирано събиране на данни, установяване на пропуски в данните и съчетаване на усилията на съществуващите инициативи, предприети от други органи и от националните органи, по-специално регистрите с данни за трансакции, създадени с Регламента за европейската пазарна инфраструктура; приканва Комисията да изпрати доклад (до средата на 2013 г.), който обхваща, но не се ограничава до изискваната институционална структура (напр. ЕЦБ, ЕССР, независим централен регистър), съдържанието и честотата на изследванията на данни, по-специално относно репо-сделките в евро и прехвърлянето на финансов риск, както и относно нивото на необходимите ресурси;

9.  Счита, че въпреки значителното количество данни и информация, изисквани от ДКИ съгласно задължението за отчитане на репо-сделки, Комисията следва да проучи наличността, навременността и пълнотата на данните за целите на проследяването и наблюдението;

10.  Приветства разработването на идентификационен номер за юридически лица (ЕНЮЛ) и счита, че въз основа на неговата полезност следва да се разработят подобни общи стандарти по отношение на отчитането на репо-сделките и сделките с ценни книжа, които да включват главницата, лихвения процент, обезпечението, процентните намаления, срока, контрагентите и други аспекти, които да спомагат за сформирането на агрегирани данни;

11.  Подчертава, че за наличието на съвместен глобален подход за регулаторите, за да анализират данни и да могат взаимно да ги обменят, с цел да предприемат при необходимост действия за предотвратяване на натрупването на системен риск и за защита на финансовата стабилност, е от съществено значение да съществуват общи формати на отчитане, основани на открити отраслови стандарти;

12.  Освен това подчертава необходимостта от получаване на по-обстоен обзор на прехвърлянето на риск от страна на финансовите институции, който включва, но не се ограничава до прехвърляне, извършено чрез сделки с деривативни инструменти, за които ще бъдат предоставени данни в рамките на Регламента за европейската пазарна инфраструктура и Директивата/Регламента за пазарите на финансови инструменти, за да определи кой от кого какво е купил и как биват подкрепени прехвърлените рискове; подчертава, че постигането на проследяване на сделките в реално време следва да бъде цел във всички финансови услуги и че това се подпомага и може да бъде автоматизирано чрез стандартизирани идентификатори на съобщенията и данните; следователно приканва Комисията, в консултация с ЕССР и международни органи като СФС, да включи в своя доклад за централизираното събиране на данни текущата работа, свързана със стандартизираните формати на съобщенията и данните, и възможността за създаване на централен регистър за прехвърляне на риск, който да може да си набавя и да следи данни относно прехвърлянето на риск в реално време, като използва пълноценно данните, предоставени съгласно изискванията за отчитане, определени в съществуващото и бъдещото финансово законодателство, и като включва налични в международен мащаб данни;

13.  Счита, че изискванията за банково отчитане са жизнено важен и ценен инструмент за установяване на дейността на паралелната банкова система; отново заявява, че счетоводните правила следва да отразяват действителността и че в идеалния случай счетоводният баланс следва да отразява агрегираните данни във възможно най-голяма степен;

14.  Подчертава, че тези нови задачи ще изискват съответното количество нови средства;

В.  Вземане на мерки срещу системните рискове на паралелната банкова система

15.  Подчертава, че някои дейности и структури на паралелната банкова система биват регулирани или нерегулирани в зависимост от страната; подчертава значението на равнопоставените условия между държавите, както и между банковия сектор и структурите на паралелната банкова система, за да се избегне регулаторният арбитраж, който би довел до нарушаване на регулаторните стимули; отбелязва също така, че в момента финансовата взаимозависимост между банковия сектор и структурите на паралелната банкова система е прекалено голяма;

16.  Отбелязва, че точното регулиране, оценка и одит понастоящем са почти невъзможни в случаите, когато съществува нарушаване на кредитния риск или нарушаване на паричните потоци;

17.  Счита, че фондовете и лицата, които ги управляват, следва да демонстрират, че са защитени от срив и че позициите могат да бъдат правилно разбрани и поети от други;

18.  Подчертава нуждата от подобряване на оповестяването на прехвърлянията на финансови активи от счетоводния баланс, като се попълнят пропуските в Международните стандарти за финансово отчитане; изтъква отговорността на финансовите контролни органи, като счетоводители и вътрешни одитори, за подаването на сигнали за потенциално вредни промени и натрупване на рискове;

19.  Счита, че счетоводните правила следва да отразяват действителността и че позволяването на това, активите да бъдат остойностявани по покупна цена, когато тя е далеч над пазарната им стойност, спомогна за нестабилността на банките и другите структури и не следва да бъде разрешавано; призовава Комисията да насърчи промените в МСФО и да се обърне повече внимание на агрегати без нетиране и рискови тегла;

20.  Счита, че финансовото регулиране следва да има за цел да се справи с проблемите, свързани със сложността и непрозрачността при финансовите услуги и продукти и че регулаторните мерки, като повишено капиталово изискване и премахване на намаляванията на рисковите тегла, ще имат важна роля при ограничаване на комплексното хеджиране на деривати; счита, че новите финансови продукти не следва да бъдат пускани на пазара или одобрявани, ако заедно с тях на регулаторите не е представено доказателство за възможността за тяхното оздравяване;

21.  Предлага несиметричността на информацията да бъде наказвана, особено по отношение на документацията и клаузите за отказ от отговорност към финансовите услуги и продукти; счита, че при необходимост подобни откази от отговорност следва да подлежат на глоба заради „дребен шрифт“ (на страница и на клауза);

22.  Подчертава, че докладите на комисията по икономически и парични въпроси по ДКИ IV(2), които в момента се обсъждат със Съвета, представляват важна крачка при вземането на положителни мерки срещу паралелната банкова система, налагайки капиталово третиране на линиите за ликвидност към структурирани инвестиционни дружества със специална цел, определяйки максимална граница на риск от 25 % от собствените средства за всички нерегулирани структури, което ще спомогне за насочване на банките към нетния коефициент на стабилно финансиране, и признавайки повишения риск, свързан с регулираните и нефинансовите структури, на експозициите към такива структури при пруденциалните разпоредби относно рисковете, свързани с ликвидността;

23.  Отбелязва, че един от уроците на финансовата криза е, че докато обикновено съществува ясно разграничение между осигурителния риск и кредитния риск, то разграничаването, например при продуктите на кредитното осигуряване, е може би по-неопределено; приканва Комисията да преразгледа законодателството относно банковите, осигурителните и особено финансовите конгломерати, с цел да се гарантират условия на равнопоставеност между банките и осигурителните компании и да се предотврати регулаторният и/или надзорният арбитраж;

24.  Счита освен това, че предложеното разширяване на някои елементи на ДКИ IV върху определени финансови компании, които не приемат депозити, невключени в определението от Регламента относно капиталовите изисквания (РКИ), е необходимо, за да се преодолеят определени рискове, като се отчита факта, че някои разпоредби може да бъдат приспособени към особеностите на тези структури с оглед избягването на несъразмерно въздействие върху тези институции;

25.  Счита, че на Европейския банков орган не трябва да се позволи да изключва сектора на паралелната банкова система;

26.  Подчертава необходимостта всички структури, имащи банка-спонсор или свързани с някоя банка, да бъдат включени в общия баланс на банката с цел пруденциална консолидация; приканва Комисията да проучи до началото на 2013 г. начини за гарантиране на консолидацията поради пруденциално консолидационни причини на структури, които не са консолидирани от счетоводна гледна точка, за да се подобри общата финансова стабилност; насърчава Комисията да вземе под внимание всяка насока от страна на БКБН или други международни органи за по-доброто привеждане в съответствие на счетоводния и основания на риска обхват на консолидацията;

27.  Подчертава необходимостта от гарантиране на по-голяма прозрачност в структурата и дейностите на финансовите институции; приканва Комисията, като взема предвид заключенията на доклада Liikanen, да предложи мерки относно структурата на европейския банков сектор, като се вземат под внимание и ползите, и възможните рискове при комбинирането на банковите дейности на дребно и инвестиционните банкови дейности;

28.  Отбелязва значението на пазара на репо-сделки и на заемане на ценни книжа; приканва Комисията да вземе мерки до началото на 2013 г. за увеличаване на прозрачността, в частност за клиентите, които мерки може да включват идентификационен код на обезпечението и повторно използване на обезпечението и които да бъдат докладвани на регулаторите съвкупно, както и да позволят на регулаторите да наложат препоръчителен минимален процент на намаление на стойността на обезпечението или минимални равнища на обезпечение за обезпечените финансови пазари, но без това да води до тяхната стандартизация; във връзка с това признава значението на ясното определяне на собствеността върху ценните книжа и гарантирането на тяхната защита; въпреки това призовава Комисията да започне широк дебат относно маржовете в допълнение към вече предприети отраслови подходи, както и да проучи и обмисли налагането на ограничения върху повторното ипотекиране на обезпечения; подчертава необходимостта да се разгледа законодателната уредба относно несъстоятелността във връзка както с пазара и секюритизацията на репо-сделките, така и със заемането на ценни книжа, с цел хармонизация и вземане под внимание на проблемите с предходността, които са актуални за оздравяването на регулираните финансови институции; призовава Комисията да разгледа различни подходи за ограничаване на привилегиите при изпадане в несъстоятелност, в това число предложенията за ограничаване на привилегиите при изпадане в несъстоятелност по отношение на трансакциите с централен клиринг, както и обезпеченията, които отговарят на хармонизирани и предварително определени критерии за приемливост;

29.  Счита, че стимули, свързани със секюритизация, трябва да бъдат добре взети под внимание; подчертава, че изискванията за платежоспособността и ликвидността при секюритизациите следва да насърчават разнообразен инвестиционен портфейл от високото качество, като по този начин се избягва „груповото поведение“; приканва Комисията да проучи пазара на секюритизация, както и да преразгледа обезпечените облигации, които могат да увеличат рисковете за банковите балансови отчети; приканва Комисията да предложи стъпки за значително засилване на неговата прозрачност; призовава Комисията най-късно до началото на 2013 г. да актуализира, където това е необходимо, настоящия регламент, така че да е в съответствие с новата рамка за секюритизация на БКБН, обсъждана понастоящем; предлага налагането на ограничение на броя на секюритизациите, на които един финансов продукт може да бъде подложен, както и специални изисквания за доставчиците на секюритизации (например инициатори и спонсори) да запазват част от рисковете, свързани със секюритизацията, като гарантират, че запазването на рисковете в действителност се извършва от доставчика, а не се прехвърля върху лицата, управляващи активи, а също така и мерки за постигане на прозрачност, призовава по-специално за въвеждането на последователна методология за оценка на базовите активи и стандартизация на секюритизационните продукти в различните законодателства и юрисдикции;

30.  Отбелязва, че кошниците от активи са изкупени обратно по начин „пораждащ репо-сделка“, придобивайки висок рейтинг в някои случаи; подчертава, че подобни трансакции не следва да бъдат използвани като регулаторна мярка за ликвидност (вж. доклада на комисията по икономически и парични въпроси относно ДКИ 4);

31.  Признава важната роля, която играят фондовете на паричния пазар (ФПП) при финансирането на финансови институции в краткосрочен план и при диверсификацията на риска; признава различните роля и структура на фондовете на паричния пазар в ЕС и в САЩ; признава, че насоките на Европейския орган за ценни книжа и пазари от 2010 г. налагат по-строги стандарти на фондовете на паричния пазар (кредитно качество, падеж на базовите ценни книжа и по-добро информиране на инвеститорите); все пак отбелязва, че някои фондове на паричния пазар, особено тези, които предлагат на инвеститорите стабилна нетна стойност на активите, са уязвими при масово оттегляне на инвеститорите; следователно подчертава, че следва да бъдат взети допълнителни мерки за подобряване устойчивостта на тези фондове и за покриване на ликвидния риск; подкрепя окончателния доклад на Международната организация на комисиите по ценни книжа (IOSCO) от м. октомври 2012 г. в частта му относно предлаганите препоръки за регулирането и управлението на фондовете на паричния пазар между различните юрисдикции; счита, че фондовете на паричния пазар, които предлагат стабилна нетна стойност на активите, следва да подлежат на мерки, замислени така, че да намалят конкретните рискове, свързани с тяхната характеристика на стабилна нетна стойност, и да интернализират възникващите от тези рискове разходи; счита, че регулаторите следва да изискват, когато това може да стане, преминаване към плаваща/променлива нетна стойност на активите или, в противен случай, следва да се въведат гаранции за укрепване на устойчивата нетна стойност на активите на фондовете на паричния пазар и способността им да се справят със значителни погасявания; приканва Комисията да представи преглед на рамката на ПКИПЦК в началото на 2013 г. със специален акцент върху проблема с фондовете на паричния пазар, задължаващо фондовете на паричния пазар или да приемат променлива стойност на активите с ежедневна оценка, или, в случай че запазят стабилната стойност, да бъдат задължени да кандидатстват за банков лиценз за ограничени цели, и да подлежат на капиталови и други пруденциални изисквания; подчертава, че регулаторният арбитраж трябва да се сведе до минимум;

32.  Приканва Комисията в контекста на проверката на ПКИПЦК да проучи допълнително идеята да се въведат специфични разпоредби за ликвидността по отношение на ФПП чрез поставяне на минимални изисквания за овърнайт, седмична и месечна ликвидност (20 %, 40 %, 60 %), и чрез налагане на такси за ликвидност върху начално събитие, което също така води до директно информационно задължение към компетентния надзорен орган и ЕОЦКП;

33.  Признава ползите, които носят фондове, търгувани на организиран пазар (ETF), позволявайки достъпа на малки инвеститори до по-широка гама от активи (по-специално стоки), но подчертава рисковете, които фондовете, търгувани на организиран пазар, носят по отношение на сложност, риск от контрагента, ликвидност на продукти и възможен регулаторен арбитраж; предупреждава за рисковете, свързани с изкуствените фондове, търгувани на организиран пазар (ETF), вследствие на тяхната увеличаваща се непрозрачност и сложност, по-специално в случаите, когато изкуствените ETF се търгуват на малки инвеститори; съответно приканва Комисията да оцени и да вземе мерки срещу тези възможни структурни уязвимости в продължаващата и в момента проверка на раздел VI на ПКИПЦК, като се вземат предвид различните категории клиенти (напр. малки инвеститори, професионални инвеститори, институционални инвеститори) и техните различни рискови профили;

34.  Приканва Комисията при всички нови законодателни предложения да предприема широкообхватни проучвания на въздействието относно ефектите върху финансирането на реалната икономика;

o
o   o

35.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и на Съвета за финансова стабилност.

(1) Приети текстове, P7_TA(2011)0331.
(2) А7-0170/2012 и А7-0171/2012.

Правна информация - Политика за поверителност