Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС) и по-специално членове 2, 21 и 49 от него,

–  като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II) (COM(2011)0838/4),

–  като взе предвид заключенията на председателството на заседанията на Европейския съвет в Копенхаген на 21 и 22 юни 1993 г., на Европейски съвет в Мадрид на 15 и 16 декември 1995 г., на Европейски съвет в Солун на 19 и 20 юни 2003 г. и на Европейски съвет в Брюксел на 14 и 15 декември 2006 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 5 декември 2011 г. относно разширяването и процеса на стабилизиране и асоцииране,

–  като взе предвид подновения консенсус относно разширяването, приет от Съвета през 2006 г., и консолидираната стратегия в областта на разширяването, която Комисията впоследствие прилага,

–  като взе предвид Съобщението на Комисията от 20 февруари 2009 г., „Пет години след разширяването на ЕС – постижения и предизвикателства на икономиката“ (COM(2009)0079/3),

–  като взе предвид резолюциите си от 13 декември 2006 г. относно Съобщението на Комисията относно стратегията в областта на разширяването и основните предизвикателства 2006–2007 г.(1), от 10 юли 2008 г. относно стратегическия документ на Комисията относно разширяването – 2007 г.(2) и от 26 ноември 2009 г. относно стратегическия документ на Комисията относно разширяването от 2009 г., отнасящ се до страните от Западните Балкани, Исландия и Турция(3), както и съобщението на Комисията относно стратегията за разширяване 2009–2010 г., 2010–2011 г. и 2011–2012 г.,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно страните от Западните Балкани, Исландия и Турция,

–  като взе предвид член 48 своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по бюджети (A7-0274/2012),

А.  като има предвид, че съгласно член 49 от ДЕС всяка европейска държава, която зачита и се ангажира да насърчава ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства, може да поиска да членува в Съюза; като има предвид, че тези ценности са в основата на самия Европейски съюз и също така ръководят действията на Съюза на международната сцена и че трябва да бъдат зачитани и подкрепяни от всички държави членки;

Б.  като има предвид, че разширяването е част от програмата на ЕС още от 60-те години на миналия век; като има предвид, че от първото си разширяване през 1973 г. ЕС постепенно е нараствал, като броят на членуващите в него държави се е увеличил от шест държави учредителки до настоящите 27 (скоро ще бъдат 28); като има предвид, че други страни се стремят към членство в ЕС като гаранция за бъдеще на сигурност, демокрация и просперитет;

В.  като има предвид, че политиката на интеграция през последното десетилетие показа, че разширяването е от полза за ЕС като цяло и му позволява да заеме по-добра позиция за справяне с глобалните предизвикателства;

Г.  като има предвид, че разширяването беше успешен процес за ЕС и за Европа като цяло за преодоляването на разделението от периода на Студената война, за мира, стабилността и просперитета в цяла Европа, за подобряване на предотвратяването на конфликти, стимулирането провеждането на реформи и укрепването на свободата, демокрацията, зачитането на правата на човека и основните свободи и правовата държава, както и за пазарната икономика и устойчивото развитие в социално и екологично отношение;

Д.  като има предвид, че почти 20 години след Европейския съвет в Копенхаген през 1993 г., който потвърди перспективите за членство на страните от Централна и Източна Европа и определи критериите за присъединяване, е настъпил моментът за преоценка на установените процедури и на политиката на разширяване като цяло, без да де засягат текущите преговори;

Е.  като има предвид, че критериите от Копенхаген устояха на изпитанията на времето и остават в центъра на политиката на ЕС за разширяване; като има предвид, че консолидираната стратегия за разширяване и новият акцент върху правосъдието и вътрешните работи, правовата държава и зачитането на основните права се очакват да бъдат ефективни и ефикасни;

Ж.  като има предвид, че с годишните си резолюции относно страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство Европейският парламент допринася за подобряване на прозрачността и отчетността на процеса на разширяване, като отразява мненията на европейските граждани; като има предвид, че след влизането в сила на Договора от Лисабон ролята на Европейския парламент се увеличи благодарение на признаването на съзаконодателни правомощия, наред с другото във връзка с Инструмента за предприсъединителна помощ;

З.  като има предвид, че перспективата за присъединяване оказва значително трансформиращо въздействие върху политическия, социално-икономическия и културния климат на държавите, които желаят да се присъединят, и действа като мощен стимул за провеждане на необходимите политически, икономически и законодателни реформи и за укрепване на мира, стабилността, помирението и добросъседските отношения; като има предвид, че благодарение на тази сила за постигане на промяна разширяването е същината на нежната сила на ЕС и важен елемент от външната му дейност;

И.  като има предвид, че изпълнението на съответните ангажименти и изисквания и установяването на доверие са поставени в центъра на процеса на присъединяване;

Й.  като има предвид, че е от изключително значение държавите членки да продължат да зачитат напълно и да подкрепят критериите за присъединяване и основните права за укрепване на доверието във и последователността на процеса на разширяване и за предотвратяване на каквато и да било дискриминация към потенциални нови членове;

K.  като има предвид, че изпълнението на ангажиментите за политически, икономически и законодателни реформи е преди всичко в интерес на страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство и техните граждани;

Л.  като има предвид, че всяка страна, която се стреми към членство в ЕС, следва да бъде оценявана в зависимост от собствените си заслуги по отношение изпълнението, прилагането и спазването на един и същи набор от критерии; като има предвид, че темпото на напредък в процеса на присъединяване следва да се определя от степента на ефективното прилагане и изпълнение на критериите за присъединяване към ЕС, както и от изпълнението на приоритетите на европейското партньорство и партньорството за присъединяване и рамката на преговорите; като има предвид, че степента на изпълнение на изискванията за членство трябва да бъде оценена по най-справедливия и прозрачен начин;

M.  като има предвид, че процесът на разширяване оказва значително въздействие и върху самия ЕС, като предоставя възможност за по-добро определяне на неговата идентичност, цели, ценности и политики, както и е подходящ момент за тяхното по-добро представяне на гражданите;

Н.  като има предвид, че в съответствие с подновения консенсус относно разширяването от 2006 г. този процес следва да се основава на консолидиране, изпълнение на конкретни условия и комуникация, в съчетание с капацитета на ЕС да интегрира нови членове; като има предвид, че капацитетът за интегриране на ЕС е основно съображение и предпоставка за устойчивостта на политиката на разширяване и на цялостния интеграционен процес; като има предвид, че това съображение е положителен стимул за институционално развитие, както показаха последователните преразглеждания на Договора, които съпътстваха различните вълни на разширяване, увеличавайки функциите и дейностите на Съюза;

O.  като има предвид, че действителното помирение между различни нации и народи, мирното разрешаване на конфликти и установяването на добросъседски отношения между европейските страни са от основно значение за устойчивия мир и стабилността и значително допринасят за един истински процес на европейска интеграция и следователно са от изключителна важност за процеса на разширяване; като има предвид, че редица страни кандидатки и потенциални кандидатки за членство продължават да имат неуредени въпроси със своите съседи и че следователно всички засегнати страни следва да работят открито за разрешаване на двустранните конфликти; като има предвид, че тези въпроси следва да бъдат разрешени преди присъединяването;

Общи съображения

1.  Твърдо подкрепя процеса на разширяване и счита, че разширяването трябва да продължи да бъде радваща се на доверие политика; подчертава следователно значението на това ЕС и страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство да изпълняват задълженията си, да спазват всички поети ангажименти и да създават необходимите условия за успеха на бъдещи разширявания, наред другото чрез оказване на подкрепа на съответните страни в усилията има да изпълнят критериите за присъединяване към ЕС;

2.  Признава ползите от процеса на разширяване и присъединяване както за гражданите в страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство, така и за европейските граждани;

3.  Счита, че критериите от Копенхаген продължават да представляват фундаментална основа и следва да останат в центъра на политиката на разширяване; подчертава, че пълното и стриктното спазване на тези критерии е задължително, че следва да се обърне необходимото внимание на социалните последици за страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство и че трябва напълно да се отчита капацитетът за интегриране на Съюза;

4.  Счита, че понятието капацитет за интегриране включва четири елемента:

5.  Подчертава обаче, че Съюзът отговаря за подобряването на капацитета си за интегриране в процеса на разглеждане на основателните стремежи на страните кандидатки, потенциални кандидатки или бъдещи евентуални потенциални кандидатки за членство в ЕС;

6.  Посочва, че ЕС продължава да има притегателна сила, което се дължи и на уникалния начин, по който комбинира икономически динамизъм и социален модел, и съжалява, че този социален аспект до голяма степен е пренебрегван в процеса на разширяване; приканва Комисията да разгледа този въпрос, особено в рамките на глава 19 (Социална политика и заетост), да насърчава положителна социална трансформация в бъдещите държави членки на ЕС и да обръща необходимото внимание на социалната справедливост;

7.  Припомня, че достиженията на правото на ЕС в социалната сфера предвиждат минимални стандарти в области като трудово право, равно третиране на жените и мъжете, здравословни и безопасни условия на труд и борба с дискриминацията и че договорите на ЕС потвърждават ангажимента към Европейската социална харта от 1961 г. и Хартата на Общността за основните социални права на работниците от 1989 г., като в Хартата на основните права на ЕС също така се съдържат редица основни социални права; подчертава, че неспазването на общите основни стандарти на ЕС в социалната сфера представлява форма на социален дъмпинг, което е в ущърб на европейските предприятия и работници и на практика ще попречи на страната кандидатка да участва в единния пазар; посочва, че социалните партньори и по-специално професионалните съюзи се нуждаят от целенасочена подкрепа от ЕС, за да повишат своя капацитет;

8.  Счита, че наборът от критерии за присъединяване следва да бъде адекватно трансформиран в ясни, конкретни и измерими цели в ИПП, за да се демонстрира ясно връзката между финансираните от Съюза политики в страните в процес на присъединяване и напредъка при спазване на общите критерии за присъединяване;

9.  Признава необходимостта икономиките на страните в процес на присъединяване да се развиват в същата посока като тези на държавите членки на ЕС, за да се улесни хармонизацията; следователно насърчава страните в процес на присъединяване да формулират постижими цели, специфични за всяка страна, по отношение на основните цели в стратегията „Европа 2020“ за интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика;

10.  Насочва вниманието към значението на критериите от Мадрид (определени от Европейския съвет, състоял се в Мадрид през декември 1995 г.), които поставят акцент върху способността на страните кандидатки за членство да прилагат правилата и процедурите на ЕС; също така счита, че принципът на изискването за изпълнение на стриктни условия налага напредъкът на страните кандидатки и/или потенциални кандидатки за членство при предприемане и осъществяването на реформи да бъде ефективно оценяван на базата на ясен набор от критерии на всеки етап от процеса и че страните, желаещи да се присъединят към ЕС, следва да преминават към всеки следващ етап само след като са изпълнили всички условия за предишния; подчертава, че с оглед на повишаване на доверието в стратегията в областта на разширяването и на нейната ефективност, критериите от Копенхаген трябва изцяло да се съблюдават и изпълняват и от страна на държавите членки, с цел да се избегне това от страните кандидатки за членство да се изискват по-високи от прилаганите в някои държави членки на ЕС стандарти; подчертава значението на по-ясното диференциране на отделните етапи чрез определяне на прозрачни и справедливи референтни показатели по протежението на целия процес, които превръщат общите критерии за членство в конкретни стъпки към присъединяване и установяват дали необходимите изисквания са спазени, както и значението на това да се избягва определянето или обещаването на конкретна дата на присъединяване преди приключването на преговорите; подчертава, че следва също така да бъде ясно, че след като веднъж бъде постигнат даден референтен показател, той следва да се поддържа, а отстъплението назад следва да задейства подходящ отговор от страна на онези, които задават референтните показатели;

11.  Подчертава, че целта на процеса на присъединяване е пълноправно членство в ЕС;

12.  Призовава Комисията да поддържа и да засили своето наблюдение на напредъка в процеса на присъединяване, както и подкрепата си за страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство, за да се гарантира, че те постигат висока степен на готовност, което ще бъде както в тяхна полза, така и в полза на ЕС;

13.  Счита, че за да се запази доверието в процеса на разширяване, капацитетът на ЕС за интегриране следва да бъде оценяван на ранен етап и следва да бъде реално отразен в „становището“ на Комисията за всяка потенциална страна кандидатка за членство, като бъдат очертани основните опасения в тази връзка и начините за тяхното преодоляване; счита, че след това следва да се извърши цялостна оценка на въздействието; в този контекст подчертава, че за да бъде процесът на разширяване успешен, ЕС следва да поддържа капацитета си да действа, да се развива и да взема решения по демократичен и ефикасен начин и да разполага с необходимите финансовите ресурси в подкрепа на икономическото и социалното сближаване и за осъществяване на политическите си цели;

Политики на разширяване

14.  Приветства новия подход в преговорите по отношение на бъдещите рамки за преговори, който дава приоритет на въпросите, свързани със съдебната система и основните права, както и на правосъдието и вътрешните работи; изразява съгласие, че тези въпроси следва да бъдат разгледани на ранен етап от процеса на присъединяване и че, като правило, глава 23 и глава 24 следва да бъдат отваряни въз основа на планове за действие, тъй като изискват установяването на наличие на убедителни резултати; призовава Комисията редовно да докладва на Парламента относно напредъка в тези области, а месечните предприсъединителни доклади на делегациите на ЕС да бъдат на разположение на членовете на комисията по външни работи при поискване; отбелязва въпреки това, че акцентът върху въпросните области не следва да бъде в ущърб на усилията и напредъка в други области, посочени в индивидуалните програми за разширяване на страните кандидатки и потенциалните кандидатки за членство;

15.  Счита, че е важно в рамките на политиката на разширяване да бъде даден адекватен приоритет на изграждането на ефективна, независима и безпристрастна съдебна система и на прозрачна демократична политическа система, която да може да укрепи правовата държава; същевременно подчертава значението на всички форми на свобода на изразяване и необходимостта да се гарантира свободата на медиите законодателно и на практика, както и да се води ефективна борба с корупцията и организираната престъпност;

16.  Подчертава, че либерализирането на визовия режим е добър пример за изпълнение на конкретни условия в съчетание с политически и технически критерии с желана цел и материални ползи; следователно приветства и подкрепя усилията на Комисията и на заинтересованите страни в тази област;

17.  Призовава Комисията да опрости административните процедури и да намали административната тежест на финансирането от Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП), с цел да го направи по-достъпно и да повиши участието на по-малките и нецентрализирани граждански организации, професионални съюзи и други бенефициенти;

18.  Насърчава по-голямо участие на гражданското общество и на недържавните субекти и социалните партньори, както от страните кандидатки за членство, така и от държавите членки в процеса на присъединяване; настоятелно призовава Комисията да поддържа непрекъснат диалог с тях; призовава страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство да гарантират участието им на всички етапи; подчертава, че гражданското общество може да действа като важен двигател за сближаване с ЕС и да създава натиск отдолу нагоре за прилагането на Европейската програма, за подобряване на прозрачността на процеса и за засилване на обществената подкрепа за присъединяването; подчертава значението на адекватната финансова подкрепа, включително и чрез Механизма за гражданско общество, особено за повишаване на капацитета на гражданското общество за осъществяване на мониторинг на прилагането на достиженията на правото на ЕС; подчертава значението на сътрудничеството между европейските организации на гражданското общество и техните партньори в страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство;

19.  Категорично подчертава необходимостта от увеличаване на административния капацитет и човешките ресурси, за да бъдат те в състояние да транспонират, изпълняват и прилагат достиженията на правото на ЕС; счита, че процесите в рамките на разширяването не следва да бъдат просто „технически“, и подчертава необходимостта от подобряване на връзката между процеса на проверка и реалните обстоятелства на място; следователно призовава Комисията да включи в този процес по целесъобразност НПО, професионалните съюзи и главни заинтересовани страни;

20.  Като признава важната роля на социалния диалог във вземането на решения в ЕС, призовава за по-силен акцент върху укрепването на капацитета на социалните партньори и ролята на социалния диалог в процеса на разширяване; освен това настоява за обръщане на повече внимание на разработването на механизми за прилагане, като трудови инспекции, с цел защита на работниците и гарантиране на техните социални права и стандартите за здравословни и безопасни условия и борба с експлоатацията особено на недекларираните работници;

21.  Призовава за по-голяма ангажираност на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) в процеса на разширяване; подчертава неговата роля за предаване на добри практики на страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство, както и за обединяване на гражданското общество зад каузата на европейската интеграция в ЕС; подкрепя по-нататъшното укрепване на диалога между организациите на гражданското общество от ЕС и страните в процес на присъединяване и насърчава по-голямото сътрудничество между ЕИСК, Комисията и Европейския парламент;

22.  Припомня, че постигането на устойчиво икономическо възстановяване е основно предизвикателство за повечето страни, обхванати от процеса на разширяване, и подчертава необходимостта от насърчаване на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в съответствие със стратегията „Европа 2020“; призовава за повече подкрепа за малките и средните предприятия (МСП), предвид решаващата им роля за социално-икономическия напредък във всички страни, обхванати от процеса на разширяване, и настоятелно призовава Комисията да настоява за приоритетни реформи, които да създадат благоприятна регулаторна среда за новаторски МСП и МСП с голям потенциал; същевременно подчертава необходимостта от непрекъснато внимание към въпросите, свързани с нарастващата сива икономика, високата безработица и интеграцията на най-уязвимите членове на обществото;

23.  Изразява твърдото си убеждение в необходимостта от насърчаване на климат на толерантност и взаимно уважение, добросъседски отношения и регионално и трансгранично сътрудничество, като предпоставки за стабилност и като средство за постигане на истинско и трайно помирение; счита, че съдебното преследване на военни престъпления, мирното съвместно съществуване на различните етнически, културни и религиозни общности, защитата на малцинствата зачитането на правата на човека, както и реинтеграцията на бежанците и разселените лица трябва да останат основни елементи на процеса на присъединяване към ЕС в регионите с исторически конфликти; в тази връзка насърчава страните кандидатки и потенциалните кандидатки за членство, които все още не са ратифицирали Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, да го направят; счита, че в такива случаи насърчаването на преподаването и изучаването на историята, езика и културното наследство на другия по време на и след процеса на присъединяване ще улесни взаимното разбиране и историческото помирение;

24.  Счита, че на равенството на половете и борбата с дискриминацията следва да бъде още един приоритет в рамките на политиката на разширяване; подчертава, че равенството между мъжете и жените е основно право, основна ценност на ЕС и ключов принцип в неговите външни действия, както и че то притежава голям потенциал за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“, като допринася за растежа и пълната заетост; насърчава следователно участието на жените в процеса на присъединяване и подчертава значението на интегрирането на политиките на равенство между половете; подчертава, че дискриминацията на каквото и да било основание е забранена и че оценките на ЕС следва да включват правата на представителите на хомосексуалната, бисексуалната и транссексуалната общност и интеграцията на малцинствата в политическия, социалния и икономическия живот;

25.  Призовава Комисията да включи страните в процес на разширяване в своите инициативи, насочени към социално приобщаване, като Рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите, да подобри мобилизирането на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) за тази цел, и да подтиква страните в процес на разширяване, чрез механизма на процеса на стабилизиране и асоцииране, да реализират тези цели; призовава страните в процес на разширяване да участват активно в Десетилетието на приобщаването на ромите и да гарантират основните права на ромите, да подобрят социалното и икономическо положение на ромското население и да осигурят достъпа на ромите до жилища;

26.  Счита, че всяка страна в процес на присъединяване следва да разреши своите основни двустранни проблеми и основните спорове със своите съседи, по-специално тези, свързани с териториални въпроси, преди да може да се присъедини към Съюза; настоятелно препоръчва тези въпроси да бъдат разглеждани на възможно най-ранен етап от процеса на присъединяване в конструктивен и добросъседски дух и за предпочитане преди започването на преговорите за присъединяване, за да не се отразят отрицателно върху него; в тази връзка счита, че е от съществено значение да се вземат предвид общите интереси на ЕС и неговите ценности и задължението изцяло да се спазват достиженията на правото на ЕС, както и принципите, на които е основан самият ЕС;

27.  Призовава ЕС да подкрепи усилията за разрешаване на неуредени спорове, включително и гранични спорове, преди присъединяването; в съответствие с разпоредбите на международното право, Хартата на ООН и съответните резолюции на ООН, както и Заключителния акт от Хелзинки насърчава всички страни по спорове, чието продължаване има вероятност да накърни прилагането на достиженията на правото на ЕС или да застраши опазването на международния мир и сигурност, да се заемат конструктивно с мирното им разрешаване и, в случай, че не могат да постигнат съгласие помежду си, да отнесат въпроса до Международния съд или да приложат задължителен арбитражен механизъм по свой избор или да работят конструктивно в рамките на интензивна посредническа мисия; припомня своя призив към Комисията и Съвета да започнат разработването в съответствие с договорите на ЕС на арбитражен механизъм за разрешаване на двустранни и многостранни спорове;

28.  Приветства инициативи като положителната програма за Турция, диалога на високо равнище с бивша югославска република Македония относно присъединяването и структурирания диалог относно правовата държава с Косово(4); приветства стремежа за създаване на нова динамика в процеса на реформите, като същевременно подчертава, че тези инициативи по никакъв начин не трябва да заменят официалните процедури на преговори, а да съответстват изцяло на рамката за преговори;

29.  Изтъква необходимостта от това, страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство да постигнат подобрения в областта на демократизацията, правата на човека и процесите на помирение ‐ области, на които винаги следва да се отдава приоритет в процеса на разширяване и които следва да бъдат отразявани във финансовите инструменти; във връзка с това припомня значението на това финансовата помощ да отчита необходимостта от възстановяване на обектите на културното наследство в зоните на конфликт, с оглед на ролята, която те играят за изграждането на доверие и за приобщаването на различните етнически и религиозни общности.

30.  Подчертава, че политиката на разширяване на ЕС е инструмент за модернизация, демократизация и стабилизиране, който също така има за цел укрепването на ЕС във вътрешен план и като глобален лидер; призовава Комисията да извършва всестранни оценки на въздействието, когато разглежда нови кандидатури за членство в ЕС, както и когато препоръчва започването или, в случай на съществено изменени обстоятелства, преустановяване на преговорите за присъединяване;

31.  Подкрепя ангажимента на Комисията за подобряване на качеството на процеса на присъединяване, като се обръща по-голямо внимание на постиженията, референтните показатели и прозрачността; счита, че това ще направи процеса по-справедлив и по-обективно измерим, като по този начин допълнително ще се увеличи доверието в него; в този контекст препоръчва докладите за напредъка да бъдат по-ясни в своите оценки; подчертава, че референтните показатели не следва да задават допълнителни условия за страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство, а следва да преобразуват общите критерии за членство и целите на предприсъединителната помощ от ЕС в конкретни стъпки и резултати в посока присъединяване, в пълно съответствие с рамката на преговорите;

32.  Подчертава изключителното значение за успеха на процеса на присъединяване на борбата с корупцията и организираната престъпност ; призовава Комисията да възприеме нов подход по този въпрос, като насочи вниманието на органите в страните, които желаят да се присъединят към ЕС, към отделни случаи на системна корупция; призовава Комисията за тясно сътрудничество с групата „Държави срещу корупцията“ (GRECO) и с органите за борба с корупцията в съответните държави; подчертава, че такъв един нов подход би бил изключително полезен за имиджа на Съюза сред гражданите на страните, които желаят да се присъединят към ЕС, и потенциално би способствал за борбата с корупцията;

33.  Настоятелно призовава Комисията да планира ненамаляване в реално изражение на цялостното финансиране за всеки бенефициент; отбелязва, че тази калкулация следва да се направи, като се има предвид следното: а) отношението на общия размер на програмираната помощ по ИПП към БВП на всяка страна не следва да намалява в относително изражение, дори ако в реално изражение знаменателят (БВП) за всяка страна бенефициент е показал кумулативно увеличение през периода 2007‐2013 г.; б) броят на страните с достъп до финансиране чрез бъдещия инструмент е вероятно да се намали с присъединяването на Хърватия, което потенциално би променило сравнителното преразпределение в рамките на общото финансиране, в) с предложените промени в новия инструмент, служещи да премахнат диференцирането между страните въз основа на статута им на страни кандидатки за членство, по-голям брой страни ще могат да имат достъп до финансиране ‐ което до момента е било недостъпно за страните, които не са кандидатки за членство, заделено за области на политиката, съсредоточени върху социално-икономическото развитие; препоръчва в този контекст нито една страна бенефициент да не бъде лишавана от достатъчен и справедлив достъп до финансиране поради ограничени ресурси на ЕС, по-специално по отношение институционалното изграждане като област на политиките;

34.  Припомня необходимостта разширяването на ЕС да бъде съпътствано от по-съгласувана и по-ефективна и прозрачна комуникационна политика, включваща всички институции на ЕС, правителствата и парламентите на държавите членки, както и представителите на гражданското общество с оглед на провокирането на открит и честен дебат относно последиците от разширяването, отразяващ общественото мнение както в държавите членки на ЕС, така и в страните кандидатки; подчертава, че такава комуникационна политика следва да се прилага и в страните кандидатки за членство в сътрудничество с всички участници;

35.  Счита, че за да се насърчи подкрепата сред гражданите на ЕС на по-нататъшното разширяване, както и ангажираността на гражданите на страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство с продължаването на реформите, е изключително важно да бъде предоставена ясна и изчерпателна информация относно политическите, социално-икономическите и културните ползи от разширяването; счита, че е от първостепенно значение по-специално да се обясни на обществеността как разширяването осигурява нови инвестиции и възможности за износ и как то може да допринесе за постигане на целите на ЕС по отношение на предотвратяването на конфликти, стимулирането на мирното разрешаване на конфликти, справянето с икономическата криза, създаването на работни места, улесняването на свободното движение на работна сила, опазването на околната среда, повишаването на сигурността и безопасността, като същевременно ускорява програмата за реформи, улеснява достъпа до финансови ресурси и в резултат на това подобрява условията на живот в страните, обхванати от процеса на разширяване, в полза на всички европейски граждани, както и намалява социалните и икономически дисбаланси; подчертава необходимостта от насочване на усилията към всички обществени сектори, наред с другото, от включване – на равнището на средното образование или на еквивалентно образование – на специфичен учебен предмет относно историята, целите и функционирането на Европейския съюз и процеса на разширяването му; също подчертава необходимостта от насочване на усилията към ключови фигури, формиращи общественото мнение, като журналисти, представители на гражданското общество, както и социално-икономически фактори и професионалните съюзи; счита, че подобни усилия на страните кандидатки и потенциалните кандидатки за членство следва да се насърчават и подкрепят;

Перспективи и стратегическите интереси на ЕС

36.  Изразява твърдото си убеждение, че ЕС може да постигне стратегически ползи от политиката на разширяване; подчертава, че членството в ЕС осигурява стабилност в бързо променящата се международна обстановка и че Европейският съюз продължава да предлага перспектива за социално развитие и просперитет; счита, че разширяването е от дългосрочен стратегически интерес на ЕС, който не може непременно да бъде измерван чрез краткосрочни равносметки; счита за важно да се има предвид същественото му и трайно значение като израз на нежната, но въпреки това значителна сила на ЕС;

37.  Остава изцяло ангажиран с перспективата за разширяване и призовава държавите членки да запазят набраната скорост на процеса на разширяване; подчертава убеждението си, че с Договора от Лисабон ЕС може както да продължи програмата си на разширяване, така и да запази стремежа към по-дълбока интеграция;

38.  Припомня, че процесът не приключва с транспонирането на достиженията на правото на ЕС и подчертава значението на ефективното прилагане и спазване в дългосрочен план както на достиженията на правото на ЕС, така и на критериите от Копенхаген; счита, че за да се запази доверието в условията за присъединяване, държавите – членки на ЕС също следва да бъдат оценявани по отношение на продължаващото придържане от тяхна страна към основните ценности на ЕС и изпълняването на ангажиментите им, свързани с функционирането на демократични институции и правовата държава; призовава Комисията да изработи подробно предложение за механизъм за наблюдение, който да се основава на разпоредбите на член 7 от ДЕС и член 258 от ДФЕС;

39.  Припомня, че рационализираната, ориентирана към бъдещето политика на разширяване би могла да бъде ценен стратегически инструмент за икономическото развитие на ЕС и региона и следва да се стреми към създаване на бюджетни взаимодействия и засилено сътрудничество между различните мерки и видове помощ, предоставяни от ЕС, държавите членки и международните финансови институции, както и със съществуващите инструменти, а именно Инструментът за предприсъединителна помощ като се избягва потенциално припокриване, дублиране или пропуски във финансирането, особено в условията на бюджетни ограничения;

40.  Отбелязва, че световната финансова криза и трудностите в еврозоната подчертават взаимозависимостта на националните икономики както в рамките на ЕС, така и извън него; поради това изтъква значението на по-нататъшното консолидиране на икономическата и финансова стабилност и подпомагането на растежа, включително и в страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство; при тези трудни обстоятелства подчертава необходимостта от предоставяне на адекватна и по-добре насочена предприсъединителна финансова помощ на страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство; отбелязва предложението на Комисията за нов ИПП, който включва увеличена финансова подкрепа за финансовата перспектива за 2014-2020 г.; във връзка с това подчертава необходимостта от опростяване и ускоряване на процедурите, както и от укрепване на административния капацитет на страните бенефициенти, за да се гарантира високо равнище на участие в програмите на ЕС и да се увеличи капацитетът на усвояване; посочва, че ще бъде представена всеобхватна позиция на Европейския парламент относно ИПП в хода на обикновената законодателна процедура; изтъква значението на националната фискална стабилност и повишеното внимание на равнището на ЕС на икономическото управление; препоръчва въпросът за доброто управление на публичните финанси да бъде разгледан по време на процеса на присъединяване;

41.  Подчертава, че целите на „Европа 2020“ са изградени върху общи принципи, които са силен двигател за икономическо благосъстояние; във връзка с това препоръчва напредъкът в областта на водещите инициативи да се включи в предприсъединителния диалог и да се стимулира с допълнително финансиране; счита, че моделът на растеж, основан на ниски въглеродни емисии, заслужава специално внимание и следва да се прилага активно в хода на процеса на разширяване;

42.  Призовава за непрекъснат диалог между донорите и, по целесъобразност, използването на подходящи структури за координиране и управление на помощите; призовава в този контекст за по-обстойно разглеждане на използването на иновативни финансови инструменти, изискващи координационни структури, като например Инвестиционната рамка за Западните Балкани, която допълва административните структури за ИПП и която има за цел привличането, обединяването и канализирането на помощите към приоритетни области; подчертава финансовия потенциал и потенциала на лост в областта на политиките на проектите за финансиране чрез използване на комбинация от финансови средства ‐ от ЕС, държавите членки, или от международните финансови институции ‐ по начин, който гарантира както строгото спазване на най-добрите практики за финансово управление, така и координацията на ключовите участници;

o
o   o

43.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки и на Албания, Босна и Херцеговина, Република Хърватия, бивша югославска република Македония, Исландия, Косово, Черна гора, Сърбия и Турция.

(1) ОВ C 317 E, 23.12.2006 г., стр. 480. (2) ОВ C 294 E, 3.12.2009 г., стр. 60. (3) ОВ C 285 E, 21.10.2010 г., стр. 47. (4) Това название не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244/1999 на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово.