Европейският парламент,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951 г. и протокола към нея от 1967 г.,

–  като взе предвид ратификацията от Либия на 25 април 1981 г. на Конвенцията на Африканския съюз за регулиране на специфичните аспекти на бежанските проблеми в Африка,

–  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите и протокола към нея за основаване на Африкански съд по правата на човека и народите, ратифицирани от Либия съответно на 26 март 1987 г. и 19 ноември 2003 г.;

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Либия, по-специално резолюцията си от 15 септември 2011 г.(1),

–  като взе предвид пакета за Либия в рамките на ЕПС от 15 май 2012 г.,

–  като взе предвид резолюцията си от 14 юни 2012 г. относно положението с правата на човека и сигурността в региона на Сахел(2),

–  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 23 юли 2012 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2012 г. относно годишния доклад от Съвета до Европейския парламент относно общата външна политика и политиката на сигурност(3),

–  като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно Либия от 19 юли 2012 г. и 3 ноември 2012 г.,

–  като взе предвид доклада на генералния секретар относно мисията на ООН за подпомагане на Либия, приет на 30 август 2012 г.,

–  като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че Либия проведе първите си демократични и свободни избори през юли 2012 г. по забележително мирен и редовен начин; като има предвид, че на 9 август 2012 г. страната стана свидетел на първото в историята си мирно предаване на властта от Националния преходен съвет на Общия национален конгрес, на когото беше възложена задачата да приеме Конституция и други съществени законодателни реформи;

Б.  като има предвид, че първото от повече от петдесет години либийско правителство, съставено след демократични избори, положи клетва на 14 ноември 2012 г.;

В.  като има предвид, че Либия преживява следреволюционен период, изпълнен с предизвикателства, включващи широк кръг от проблеми, като се започне от сигурността (разоръжаване, демобилизиране и реинтеграция на бунтовническите милиции и реформа на националната армия, полицията, граничните и други сили за сигурност на държавата), националното помирение, преходната съдебна система, и прилагането на принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека, и се стигне до необходимостта от предприемане на много други реформи от ключово значение и до изграждането на демократични институции и демократична държава;

Г.  като има предвид, че исторически Либия е разчитала на работници мигранти в сектори, включващи здравеопазване, образование, селско стопанство, услуги по домовете и почистване; като има предвид, че Либия все още е притегателен център за лица, търсещи убежище и бежанци от конфликтите в Африка, Азия и Близкия Изток;

Д.  като има предвид, че възможностите на органите да контролират пристигането на хора по протежение на над 4 378 км от сухопътната граница на Либия са изключително ограничени;

Е.  като има предвид, че между 1,5 и 2,5 милиона чуждестранни работници са работили в Либия по време на управлението на полковник Кадафи; като има предвид, че от началото на освобождението на 17 февруари 2011 г., много мигранти бяха принудително включени в наемнически групи по време на управлението на Кадафи и голям процент от тях в момента са задържани без съдебен процес или са напуснали страната; като има предвид, че по данни на Международната организация по миграция (МОМ), към края на ноември 2011 г. около 800 000 мигранти вече са напуснали страната, отпътувайки към съседни държави, но много от тях са се върнали или други са пристигнали междувременно;

Ж.  като има предвид, че в Либия срещу мигрантите, лицата търсещи убежище и бежанците редовно се извършват злоупотреби и нарушения на правата на човека, и като има предвид, че чужденци без документи продължават да бъдат изложени на опасност от експлоатация, расизъм, произволно задържане, нанасяне на побой и мъчения, включително в места за задържане;

З.  като има предвид, че чужденците в Либия все още са особено уязвими по отношение на злоупотребите поради вакуума в сигурността, разпространението на оръжия, липсата на национално законодателство относно убежището и относно работниците мигранти, неподходящата съдебна система и слабото управление; като има предвид, че чужденците, включително бременни жени, жени с малки деца и непридружени деца са задържани заедно с възрастни, масово в места за задържане, специално предназначени за нелегални мигранти или директно от милицията;

И.  като има предвид, че неотдавнашните доклади, съставени от Международна федерация за правата на човека, Migreurop, Амнести интернешънъл и Правосъдие без граници за мигранти (JWBM), въз основа на редица разследвания в Либия през юни 2012 г., изтъкват повтарящи се случаи на малтретиране на мигранти, задържани в осем места за задържане в Куфра, Триполи, Бенгази и района на планината Нафуза;

Й.  като има предвид, че Либия все още не е ратифицирала Конвенцията на ООН от 1951 г. за статута на бежанците;

К.  като има предвид, че ВКООНБ въпреки че понастоящем присъства в страната, все още няма узаконен статут в Либия;

Л.  като има предвид, че някои държави членки възобновиха преговорите с Либия относно контрола на миграцията;

М.  като има предвид, че изцяло функциониращо и демократично правителство в Либия е предпоставка за преговори с ЕС, ООН и другите международни партньори по споразумения за сътрудничество с Либия;

1.  Приветства встъпването в длъжност на първото либийско правителство, чиято легитимност произтича от демократични избори и насърчава членовете на правителството да действат решително за изграждане основите на демократична, отчетна и функционираща държавна структура в Либия; призовава международните фактори, най-вече ЕС, да бъдат готови да помогнат на либийското правителство и на Общия национален конгрес в тази сложна задача;

2.  Призовава Либия да приеме и приложи законодателство, съобразено с международните й задължения, най-вече по отношение на гарантирането на спазването на универсалните права на човека; признава все пак, че такива усилия изискват време, като се има предвид, че новоизбраното правителство съвсем наскоро положи клетва; признава, че преодоляването на разрушителното наследство от режима на Кадафи ще наложи решителни действия и подходящо обучение до установяването на изцяло отчетна, основана на права правова, съдебна система и система на сигурност;

3.  Изразява загриженост по повод изключително уязвимото положение на сигурността и правата на човека на чужденци, които в момента се намират в Либия, най-вече онези от тях, идващи от Африка на юг от Сахара и Източна Африка, които търсят работа или политическо убежище и онези от тях, които все още са в затвор; изразява особена загриженост по повод условията на живот на мигрантите, задържани в центрове за задържане, особено в Куфра, Триполи, Бенгази и района на планината Нафуза;

4.  Изразява дълбока загриженост по повод екстремните условия, при които са задържани чужденци, в това число жени и деца, като много от тях са жертви на сексуално насилие и насилие, основано на пола, и по повод невъзможността им да се позоват на подходяща правна уредба и защита, което води до задържане без определен срок и до липса на възможност да обжалват решение за принудително отвеждане;

5.  Настойчиво призовава либийските органи да защитят всички чуждестранни граждани, независимо от имигрантския им статут, от насилие, експлоатация, заплахи, сплашване и злоупотреба;

6.  Призовава правителството на Либия и Общия национален конгрес да предоставят на всички национални и местни структури подходящо законодателство и инструкции, с цел да гарантират справедливо отношение, недопускане на дискриминация и необходимата защита за всички бежанци, лица, търсещи убежище и мигранти, като специално внимание се обърне на правата, свързани със сигурността и правата на жените и децата;

7.  Очаква от новите либийски органи да ратифицират без забавяне Конвенцията на ООН от 1951 година за статута на бежанците и протокола към нея от 1976 година, и да приемат законодателство относно убежището, съобразено с международното право и стандарти;

8.  Призовава новите либийски органи незабавно да предоставят законов статут на ВКООНБ и да улеснят работата му; насърчава по-тясно сътрудничество между ЕС, ВКООНБ и други агенции на ООН, развиващи дейности при постконфликтни ситуации;

9.  Призовава новите либийски органи да улеснят работата на всички организации, които могат да помогнат за защита и подкрепа на лицата, търсещи убежище, бежанците и мигрантите;

10.  Призовава Либия да приложи законодателство с цел да регулира влизането и престоя на чужденци в страната, включително функционирането на системата за предоставяне на убежище; призовава ЕС да предостави на Либия и на съседните й държави, техническа и политическа подкрепа при изпълнение на тази задача, включително мерки за подобряване на настоящите места за задържане;

11.  Приканва Либия да предостави легален статут на работниците мигранти в Либия, като им осигури цялостна защита на техните човешки права, включително трудови права, в съответствие с приложимите стандарти на МОТ;

12.  Приканва ЕС и неговите държави членки да действат внимателно при преговорите по бъдещи споразумения за сътрудничество и споразумения за контрол на миграцията с новите органи на Либия, като гарантират, че посочените споразумения включват ефективни механизми за наблюдение на защитата на правата на човека на мигрантите, бежанците и лицата, търсещи убежище;

13.  Призовава чуждестранните компании, развиващи дейност в Либия, най-вече европейските дружества, да гарантират цялостно съответствие с корпоративната им социална отговорност като принципна политика, приложима спрямо дейностите им, която гарантира реализиране на корпоративната социална отговорност, най-вече по отношение на работниците мигранти;

14.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на либийското правителство и на Общия национален конгрес, на генералния секретар на ООН, Арабската лига и Африканския съюз.

(1) Приети текстове, P7_TA(2011)0386. (2) Приети текстове, P7_TA(2012)0263. (3) Приети текстове, P7_TA(2012)0334.