(Обикновена законодателна процедура: второ четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (11917/1/2012 – C7–0328/2012),

–  като взе предвид позицията си на първо четене(1) относно предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2010)0344),

–  като взе предвид писмото на председателя на комисията по международна търговия от 31 май 2012 г., имащо за цел да препоръча на пленарния състав на Парламента да одобри позицията на Съвета на първо четене,

–  като взе предвид член 294, параграф 7 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид член 72 от своя правилник,

–  като взе предвид препоръката за второ четене на комисията по международна търговия (A7-0389/2012),

1.  Одобрява позицията на Съвета на първо четене;

2.  Одобрява съвместното изявление на Парламента, Съвета и Комисията, приложено към настоящата резолюция;

3.  Констатира, че актът е приет в съответствие с позицията на Съвета;

4.  Възлага на своя председател да подпише акта заедно с председателя на Съвета, съгласно член 297, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС;

5.  Възлага на своя генерален секретар да подпише акта след проверка на надлежното изпълнение на всички процедури и да пристъпи заедно с генералния секретар на Съвета към публикуването му заедно със съвместната декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията в Официален вестник на Европейския съюз;

6.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) ОВ C 377 E, 7.12.2012 г., стр. 203.

Декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията

Фактът, че настоящият регламент, и по-специално съображения 17, 18 и 19, предвижда използването на процедурите, посочени в Регламент (ЕС) № 182/2011, не съставлява прецедент, който би позволил на Съюза в рамките на бъдещи регламенти да оправомощава държавите членки съгласно член 2, параграф 1 от ДФЕС да законодателстват и да приемат правно обвързващи актове в области, в които Съюзът има изключителна компетентност. Освен това фактът, че в настоящия регламент се използва процедурата по консултиране, а не процедурата по разглеждане, също не следва да се смята за прецедент по отношение на бъдещи регламенти, установяващи рамка за общата търговска политика.