Показалец 
Приети текстове
Вторник, 22 май 2012 г. - Страсбург
Купюрен строеж и технически спецификации на разменните евро монети *
 Стратегия за вътрешна сигурност на Европейския съюз
 Подход на ЕС в областта на наказателното право
 Стратегия за укрепване на правата на потребителите в уязвимо положение
 Емитиране на евро монети ***I
 Индекс на вътрешния пазар
 2020 г.: Перспективи за жените в Турция
 Изменение на Правилника на Европейския парламент относно прилагането на европейската гражданска инициатива

Купюрен строеж и технически спецификации на разменните евро монети *
PDF 347kWORD 39k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 22 май 2012 г. относно предложението за регламент на Съвета за изменение на Регламент (EО) № 975/98 на Съвета относно купюрния строеж и техническите спецификации на разменните евро монети (COM(2011)0296 – C7-0189/2011 – 2011/0128(NLE))
P7_TA(2012)0206A7-0440/2011

(Консултация)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2011)0296),

–  като взе предвид член 128, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C7-0189/2011),

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A7-0440/2011),

1.  Одобрява предложението на Комисията, както е изменено;

2.  Приканва Комисията съответно да внесе промени в предложението си, съгласно член 293, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС;

3.  Приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това;

4.  Призовава Съвета отново да се консултира с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението на Комисията;

5.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

Текст, предложен от Комисията   Изменение
Изменение 1
Предложение за регламент
Член 1
Регламент (EО) № 975/98
Член 1ж – параграф 2
2.  За целите на параграф 1 новите проекти за изображения на евро монети се изпращат от емитиращата държава членка до Комисията най-малко шест месеца преди планираната дата на емисията. Комисията проверява съответствието с разпоредбите на настоящия регламент незабавно или най-късно в срок от десет работни дни.
2.  За целите на параграф 1 новите проекти за изображения на евро монети се изпращат от емитиращата държава членка до Комисията най-малко шест месеца преди планираната дата на емисията. Комисията проверява съответствието с разпоредбите на настоящия регламент незабавно или най-късно в срок от 10 работни дни. Комисията информира другите държави членки и Европейската централна банка за установеното от нея в срок от 10 работни дни при подобна проверка.

Стратегия за вътрешна сигурност на Европейския съюз
PDF 372kWORD 80k
Резолюция на Европейския парламент от 22 май 2012 г. относно стратегия за вътрешна сигурност на Европейския съюз (2010/2308(INI))
P7_TA(2012)0207A7-0143/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид, по-специално членове 6, 7, 8, 10, параграф 1, 11, 12, 21, 47-50, 52 и 53 от Хартата на основните права на ЕС,

–  като взе предвид, по-специално, член 2 и член 3, параграф 2 от Договора за Европейския съюз, както и глави 1, 2, 4 и 5 на дял V (Пространство на свобода, сигурност и правосъдие) от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид решението на Съвета от 25 февруари 2010 г. за създаване на постоянен комитет за оперативно сътрудничество в областта на вътрешната сигурност (COSI)(1),

–  като взе предвид „Стокхолмската програма ‐ отворена и сигурна Европа в услуга и за защита на гражданите“ и съобщението на Комисията, озаглавено „Установяване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите на Европа ‐ план за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм “ (COM(2010)0171),

–  като взе предвид стратегията за вътрешна сигурност на Европейския съюз („Към европейски модел за сигурност“), приета от Съвета на 25 и 26 февруари 2010 г.,

–  като взе предвид стратегията за борба с тероризма на Европейския съюз, приета от Съвета на 30 ноември 2005 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Парламента и Съвета, озаглавено „Стратегията за вътрешна сигурност на ЕС в действие: пет стъпки към една по-сигурна Европа“ (COM(2010)0673),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Парламента и Съвета, озаглавено „Първи годишен доклад относно изпълнението на стратегията за вътрешна сигурност на ЕС“ (COM(2011)0790),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Парламента и Съвета относно укрепване на химичната, биологичната, радиологичната и ядрената сигурност в Европейския съюз – ХБРЯ план за действие на ЕС (COM(2009)0273),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 24 и 25 февруари 2011 г. относно съобщението на Комисията относно стратегията за вътрешна сигурност на ЕС в действие,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 8 и 9 ноември 2010 г. относно създаването и прилагането на цикъл на политиката на ЕС за организираната и тежката международна престъпност,

–  като взе предвид заключенията на Съвета за определяне на приоритетите на ЕС в борбата срещу организираната престъпност за периода 2011 г.‐2013 г.

–  като взе предвид становището на Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) от 17 декември 2010 г. относно съобщението на Комисията „Стратегия за вътрешна сигурност на ЕС в действие: пет стъпки към една по-сигурна Европа“,

–  като взе предвид доклада на Европол за обстановката и тенденциите в ЕС, свързани с тероризма („TE-SAT 2011“),

–  като взе предвид Оценката на заплахата от организираната престъпност в ЕС на Европол („OCTA 2011“),

–  като взе предвид Европейската стратегия за сигурност от 2003 г.(2) и доклада от 2008 г. относно доклада за изпълнението й(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2009 г. относно съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета – пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите – Програма от Стокхолм(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2011 г. относно организираната престъпност в Европейския съюз(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 септември 2011 г. относно усилията на ЕС за борба с корупцията(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2011 г. относно политиката на ЕС за борба с тероризма: главни постижения и бъдещи предизвикателства(7),

–  като взе предвид съответната европейска съдебна практика и съдебната практика на националните конституционни съдилища относно критерия за пропорционалност и необходимостта те да бъдат спазвани от страна на държавните органи в едно демократично общество,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по външни работи (A7-0143/2012),

А.  като има предвид, че влизането в сила на Договора от Лисабон допълнително затвърди пространството на свобода, сигурност и правосъдие по отношение на зачитането на основните права и на различните правни системи и традиции на държавите членки; като има предвид, че политиките в това пространство са споделена компетентност на Съюза и държавите членки в съответствие с условията на Договора;

Б.  като има предвид, че по този начин Договорът от Лисабон е обвързал здраво политиката за сигурност на ЕС към специфичното върховенство на закона на ЕС, полагайки основите за развитието на програма за сигурността, споделяна силно от ЕС и държавите членки и предмет на демократичен контрол на европейско и национално равнище; като има предвид, че укрепването на тази политика трябва да се основава на демократичните ценности, правата на човека и основните свободи;

В.  като има предвид, че политиката за сигурност трябва да включва компонент за предотвратяване, който е от особено значение в период, когато икономическите и социалните неравенства се увеличават и по този начин застрашават ефективността на основните права;

Г.  като има предвид, че в Програмата от Стокхолм беше подчертано, че стратегията за вътрешна сигурност на ЕС следва да бъде разработена с цел допълнително да се подобри сигурността в Съюза, защитавайки по този начин живота и безопасността на гражданите на ЕС и борейки се ефективно с организираната престъпност, тероризма и други заплахи, като се зачитат основните права, принципите на международната защита и правовата държава;

Д.  като има предвид, че все още нито държавите членки, нито Комисията са предвидили каквато и да е роля за Парламента в този процес, въпреки влизането в сила на Договора от Лисабон;

Е.  като има предвид, че в съобщението на Комисията относно стратегията за вътрешна сигурност (СВС) за периода 2010–2014 г. са набелязани пет приоритетни области, в които ЕС може да осигури добавена стойност, а именно борба и предотвратяване на тежката и организираната престъпност, тероризма и киберпрестъпността, укрепването на управлението на външните граници и изграждането на устойчивост на природните и предизвиканите от човека бедствия;

Ж.  като има предвид, че първият годишен доклад на Комисията относно изпълнението на СВС потвърди, че всички тези пет цели, набелязани през 2010 г., остават валидни и очерта сегашното състояние на нещата, постигнатия досега напредък и пътя напред;

З.  като има предвид, че съгласно Програмата от Стокхолм „разработването, наблюдението и изпълнението на стратегията за вътрешна сигурност трябва да се превърне в една от приоритетните задачи на [COSI]“;

1.  Приветства работата, предприета с цел да се създаде СВС и най-важните принципи, които са в основата на европейския модел за сигурност, разработен в СВС, особено по отношение на заздравената връзка между сигурността, свободата и неприкосновеността на личния живот и сътрудничеството и солидарността между държавите членки; подчертава, че мерките и сътрудничество на ЕС в областта на сигурността трябва да съответстват на задълженията, свързани с основните права на Съюза, и да са съсредоточени върху целенасоченото прилагане на законодателството и разузнавателните дейности с доказани възможности за намаляване на престъпността и предотвратяване на терористичните нападения;

2.  Подчертава, че свободата, сигурността и правосъдието са цели, които трябва да бъдат преследвани успоредно и вярва, че прилагането на Хартата на ЕС трябва да бъде в основата на всяка напълно разработена СВС; припомня, че за да се постигне свобода и правосъдие, винаги трябва да има стремеж към сигурност в съответствие с принципите на Договорите, върховенството на закона и задълженията, свързани с основните права на Съюза;

3.  Отбелязва напредъка, постигнат от държавите членки и Комисията в контекста на цикъла на политиката на ЕС относно организираната и тежката международна престъпност с оглед на изпълнението на общите стратегически цели чрез действията, основани на междуправителствено сътрудничество на оперативно равнище; все пак вярва, че е необходимо ясно разделение на задачите между ЕС и на национално равнище, че Парламентът трябва да бъде част от процеса по отношение на определяне на политическата посока, прилагането и оценка на резултатите и че през 2013 г. следва да бъде направена задълбочена оценка на цикъла на европейската политика; освен това, счита, че в светлината на естеството си, този цикъл следва да се преименува на „оперативен цикъл на ЕС“; призовава държавите членки редовно да оценяват допълняемостта на националните планове за борба с организираната престъпност с плановете, които трябва да бъдат разработени на европейско равнище, и да анализират постигнатите резултати и бъдещите перспективи от европейска стратегическа и оперативна гледна точка, включвайки институциите на ЕС, съответните агенции на ЕС и националните парламенти;

4.  Освен това счита, че е от съществено значение да се предвидят подходящи финансови ресурси в многогодишната рамка за периода 2014-2020 г. за прилагането на тази стратегия посредством предвидения за тази цел фонд;

5.  Припомня, че ЕС и държавите членки споделят помежду си компетентност за политиките за сигурност и че това е област, в която трябва да се спазва субсидиарността; изразява становището, че рамката на СВС би могла да добави стойност към усилията на всички институции на ЕС и на държавите членки в тази област посредством всеобхватен и последователен подход;

6.  Счита, че един задълбочен и основан на доказателства и натрупани знания анализ на ЕС на заплахите, които ще трябва да бъдат преодолени, е съществена предпоставка за ефективна СВС и че Европол, с подкрепата на институциите, органите и агенциите на ЕС следва да провежда такъв широкообхватен анализ за ЕС въз основа на по-прозрачна и ясна методология за оценка на заплахата и разчитайки на широк принос от страна на държавите членки;

7.  Припомня, че Европейският парламент вече е пълноправен институционален участник в областта на политиките за сигурност, и следователно има право да участва активно в определянето на функциите и приоритетите на СВС и на модела на сигурност на ЕС и в оценяването на тези инструменти, включително чрез редовно упражняване на контрол за изпълнението на СВС, провеждан съвместно с ЕП, националните парламенти и Съвета по силата на членове 70 и 71 от Договора за функционирането на ЕС и член 6, параграф 2 от Решението за създаване на COSI;

8.  Подкрепя в тази връзка и въз основа на съществуващото сътрудничество между Европейския парламент и националните парламенти, идеята за „парламентарен цикъл на политика“ ‐ който накрая трябва да бъде, наред с другото, синхронизиран с годишния доклад на Комисията в тази област ‐ приключващ с годишен парламентарен доклад за текущото състояние по отношение на СВС;

9.  Подчертава значението на съгласуваността и взаимодействието между вътрешния и външния аспект на сигурността и подчертава значението да се гарантира, че мерките и действията за изпълнение на СВС са в съответствие със задълженията, свързани с основните права на Съюза, по-специално членове 2, 6 и 7 от ДЕС и целите на външната му политика, предвидени в член 21 от ДФЕС, както и с международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно право; приема за сведение съвместния документ относно укрепването на връзките между участниците в общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) и участниците в пространството на свобода, сигурност и правосъдие, както и действията, изложени в Пътната карта; подчертава значението на подходящ обмен на информация, консултация и сътрудничество с всички съответни участници, както и на решения, насочени по-скоро към предвиждане, а не към реагиране на събития; очаква резултата от работата, извършена в рамките на изпълнението на Програмата от Стокхолм относно допълняемостта между действията на държавите членки и ЕС във външното измерение на ПВР, както и работата с оглед на възможно актуализиране на външната стратегия за сигурност на ЕС;

10.  Подчертава, че цялата СВС следва в дългосрочен план да се съсредоточава в по-голяма степен върху ясната връзка между външните заплахи и липсата или неефективното използване на стратегии и мерки, които могат да представляват основен елемент при предотвратяването на заплахите за сигурността, като целенасочено подпомагане на развитието, стратегии за ограничаване на бедността или проекти за възстановяване след природни или причинени от човека бедствия;

11.  Обръща внимание на определянето на петте ключови области, за които са били предложени различни конкретни действия на равнище ЕС и държави членки; счита, че тези цели не са изчерпателни, и че подреждането на приоритетите би могло да бъде по-добре структурирано; подчертава, че борбата срещу тероризма и организираната престъпност е и трябва да остане основен приоритет в рамките на СВС; счита, че въпросът с устойчивостта на природните и предизвиканите от човека бедствия, включително аварии в критични инфраструктури, трябва също да бъде разгледан; въпреки това отбелязва, че не изглежда напълно оправдано или уместно да се предприемат действия в областта на прилагането на правата на интелектуална собственост – въпрос, който е част от задълбочен дебат в рамките на СВС;

12.  Счита, че организираната престъпност във всичките й форми, включително мафията, представлява нарастваща заплаха за свободата, сигурността и правосъдието за гражданите на ЕС, и че борбата с нея трябва да остане приоритет в съответствие с препоръките, изложени в неговата резолюция от 25 октомври 2011 г. относно организираната престъпност в Европейския съюз, въз основа на конкретни данни и информация за съществуващото сътрудничество между ЕС и държавите членки в борбата срещу мафията, прането на пари, корупцията, престъпността на белите якички и другите форми на организирана престъпност;

13.  Призовава Комисията и Съвета да отдадат приоритет на борбата срещу корупцията в контекста на програмата за сигурност на ЕС и да отпуснат подходящи ресурси, като се има предвид, че Програмата от Стокхолм (4.1) изброява корупцията сред транснационалните заплахи, които продължават да поставят предизвикателство пред вътрешната сигурност на Съюза и налагат ясен и изчерпателен отговор;

14.  Припомня значението на предотвратяването и борбата срещу тероризма и свързаните с него дейности, включително финансирането му, и очаква предложението за рамка за административни мерки като например замразяване на средствата на лица, заподозрени в тероризъм, в съответствие с член 75 от ДФЕС; в допълнение, излизайки извън специфичната рамка на СВС, призовава Комисията и държавите членки да разгледат приемането на специфично законодателство за жертвите на тероризма, за да се признае техният обществен характер, и да се включат по-подробни разпоредби, които гарантират адекватна защита, помощ и признание;

15.  Счита, че e от първостепенно значение да се провежда решителна борба срещу екологичната, икономическата и корпоративната престъпност, чието въздействието е особено вредно за условията на живот на гражданите на ЕС, особено във време на криза; по този повод изразява съжаление във връзка с взетите от някои държави членки мерки за намаляване на наказанията за престъпления в тези области; подчертава също така несъответствието между предложенията в тези области и заклеймяването на някои по-леки закононарушения;

16.  Приветства факта, че борбата срещу киберпрестъпността е приоритет в СВС и подчертава значението от съсредоточаване върху превенцията; отбелязва и подкрепя ангажимента на Комисията да разработи през 2012 г. всеобхватна стратегия за сигурността в интернет; настоятелно призовава държавите-членки да ратифицират Конвенцията относно киберпрестъпността на Съвета на Европа;

17.  Отново заявява, че укрепването на полицейското и съдебното сътрудничество на равнището на ЕС, включително чрез Европол и Евроюст, както и чрез подходящо обучение, е от решаващо значение за правилната СВС и трябва да включва компетентните органи на държавите членки, както и институциите и агенциите на ЕС; призовава Комисията и държавите членки да направят това приоритет за СВС; призовава също така за подходящи и последователни правни инструменти, улесняващи използването на доказателства;

18.  Подчертава приноса на мисиите на ОПСО за насърчаване зачитането на принципа на правовата държава и за поддържане на мира и сигурността в съседните на ЕС страни и по целия свят, като по този начин се съдейства за предотвратяване на разпадането на държавността и за премахване на убежищата на транснационална престъпна и терористична дейност;

19.  В тази връзка изразява съжаление, че на СВС все още й липсва подходящо „измерение за справедливост“; припомня, в съответствие с Програмата от Стокхолм, че взаимното доверие трябва да бъде укрепено чрез постепенно развиване на европейска правна култура, основана на разнообразието от правни системи и на единството чрез европейското законодателство, и че съдебните системи на държавите членки следва да работят заедно съгласувано и ефективно в съответствие с техните национални правни традиции; вярва, че създаването на набор от приоритети в областта на съдебното сътрудничество трябва да се разглежда в контекста на тясна връзка между всички измерения на пространството, заложени в дял V от ДФЕС, а именно пространството на свобода, сигурност и правосъдие; подчертава значението на правилно прилагане на споразуменията за съдебното сътрудничество с трети държави;

20.  Вярва, че по отношение на връзките между вътрешната и външната сигурност, сътрудничеството на ЕС с други международни институции като НАТО и ОССЕ следва допълнително да бъде насърчавано;

21.  Подчертава, че борбата срещу тероризма е приоритет за СВС, чиито цели и инструменти трябва да бъдат оценени правилно, както е посочено в неговата резолюция от 14 декември 2011 г. относно политиката на ЕС за борба с тероризма: главни постижения и бъдещи предизвикателства„; изтъква, че на политиките за превенция и защита трябва да се даде допълнителен приоритет, заедно с наказателното преследване и реагиране; в тази връзка изразява становището, че е необходимо да се обърне повече внимание на целевото правоприлагане и разузнавателните дейности с доказани възможности за предотвратяване на терористични нападения, които се провеждат в съответствие с принципите за необходимост, пропорционалност и зачитане на основните права и въз основа на подходящ контрол и отчетност; припомня, че това е от съществено значение, ако ЕС трябва да бъде надежден участник в насърчаването на основните права както в него, така и навън;

22.  Счита, че е от решаващо значение да се разработят механизми за превенция, по-специално с цел да се позволи ранно откриване на признаци на насилствената радикализация или заплахи, включително заплахи от насилие или войнстващ екстремизъм; припомня значението на дейности, насочени към борба с насилствената радикализация в уязвими групи на населението и очаква бъдещата работа на мрежата на ЕС за привличане на вниманието към проблема, свързан с радикализацията, с мисия за улесняване на споделянето на знания, повишаване на осведомеността и определяне на иновативни решения;

23.  Признава акцента върху граничната сигурност в контекста на СВС, но вярва, че управлението на границите и мобилността на хората не са просто проблеми, свързани със сигурността, а основни характеристики на една по-широка политическа стратегия, включваща измерението за сигурността, както и политиките за имиграция, убежище и развитие на равнището на ЕС и политики, подкрепящи икономическо, социално и демократично развитие и насърчаващи правата на човека в трети държави; освен това подчертава, че стремежът към сигурността трябва да е при зачитане на постиженията на Съюза, а именно правото на свободно движение през вътрешните граници;

24.  Отново подчертава значението на осигуряване на координация на действията на държавите членки по отношение на управлението на външните граници и подчертава, че тясното сътрудничество с граничещите с ЕС съседни държави е от съществено значение за улесняването на свободното движение и повишената солидарност и сигурност на външните граници; подчертава, че постепенното въвеждане на интегрирано управление на границите следва да бъде насочено към улесняване на пътуването;

25.  Поради това счита, че СВС трябва да продължи да отразява виждането на Програмата от Стокхолм и счита, че е целесъобразно да предприеме парламентарен междинен преглед на Програмата от Стокхолм преди края на 2013 г. с цел да оцени своите стратегически, законодателни и финансови приоритети, също така счита, че е необходима допълнителна оценка по отношение на съответните европейски агенции, които понастоящем са „лисабонизирани“ (Европол, Евроюст и Европейската съдебна мрежа), както и на други агенции и органи; припомня, че провежданите от агенциите акции и операции трябва да бъдат в съответствие с мандата, определен в решенията за тяхното създаване и функциониране, и да зачитат демократичните ценности и принципи и свободите и основните права, залегнали в Хартата на основните права на ЕС;

26.  Припомня, че обработването и събирането на лични данни в рамките на СВС трябва при всички положения да бъде в съответствие с принципите на ЕС за защита на данните, особено тези за необходимостта, пропорционалността и законността, и със съответното законодателство на ЕС в тази област; приветства предложенията за защита на данните, направени от Комисията на 25 януари 2012 г., но счита, че предложението за директива в областта на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и правоприлагането трябва да бъде по-амбициозно и да предвижда по-твърди предпазни мерки, по-специално в разпоредбите относно профилирането и автоматизираното обработване;

27.  В тази връзка потвърждава необходимостта от правилен демократичен контрол и оценка на работата на агенциите, свързани с ПССП, с цел да се избегне рискът от размиване на разделението „между политически съвет и същинско създаване на политика“ във връзка с тези агенции;

28.  Настоятелно призовава заместник-председателя/върховния представител и Комисията да представят предложенията си, планирани за 2011 г., относно прилагането на клаузата за солидарност, които не следва да повтарят съществуващите инициативи, а да очертаят рамката за използването и координацията на наличните европейски и национални инструменти, включително ОПСО, в ситуациите, посочени в член 222 от ДФЕС; счита, че само с пълния спектър от възможности, които предоставя прилагането на клаузата за солидарност между всички държави членки, ЕС ще има готовност да предотвратява и да реагира безопасно и координирано на всяка заплаха, насочена срещу сигурността на една или повече държави членки;

29.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на националните парламенти.

(1) ОВ L 52, 3.3.2010 г., стр. 50.
(2) „Сигурна Европа в един по-добър свят – Европейска стратегия за сигурност“, одобрена от Европейския съвет, проведен в Брюксел на 12 декември 2003 г., и изготвена в рамките на отговорностите на върховния представител на ЕС Javier Solana.
(3) „Доклад относно изпълнението на Европейската стратегия за сигурност ‐ гарантиране на сигурността в променящия се свят“, S407/08.
(4) ОВ C 285 E, 21.10.2010 г., стр. 12.
(5) Приети текстове P7_TA(2011)0459.
(6) Приети текстове P7_TA(2011)0388.
(7) Приети текстове P7_TA(2011)0577.


Подход на ЕС в областта на наказателното право
PDF 302kWORD 66k
Резолюция на Европейския парламент от 22 май 2012 г. относно подход на ЕС към наказателното право (2010/2310(INI))
P7_TA(2012)0208A7-0144/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално част трета, дял V, глава 4 от него със заглавие „Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси“,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално дял VI от нея относно правосъдието,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 септември 2011 г., озаглавено „Към политика на ЕС в областта на наказателното право: гарантиране на ефективно прилагане на политиките на ЕС чрез наказателно право“ (COM(2011)0573),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно примерни разпоредби, които да служат като насоки при разискванията в Съвета в областта на наказателното право,

–  като взе предвид резолюцията си от 25 октомври 2011 г. относно организираната престъпност в Европейския съюз(1),

–  като взе предвид препоръката си от 7 май 2009 г. до Съвета относно разработването на пространство на наказателно правосъдие на ЕС(2),

–  като взе предвид изследванията си относно „Хармонизиране на наказателното право в ЕС“(3) и относно „Разработване на пространство на наказателно правосъдие на ЕС“(4),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A7-0144/2012),

А.  като има предвид, че съгласно член 3, параграф 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) Съюзът предоставя на своите граждани пространство на свобода, сигурност и правосъдие без вътрешни граници, в което е гарантирано свободното движение на хора в съчетание с подходящи мерки по отношение на, наред с другото, предотвратяването и борбата с престъпността;

Б.  като има предвид, че съгласно член 83 от ДФЕС Парламентът и Съветът могат да установят минимални правила относно определянето на престъпленията и санкциите,

В.  като има предвид, че същевременно член 83, параграф 3 от ДФЕС въвежда процедурата на т. нар. „аварийна спирачка“, в случай че член на Съвета счита, че предложена законодателна мярка би засегнала основни аспекти на наказателноправната система на неговата държава, като по този начин се отчита, че наказателното право често отразява основните ценности, обичаи и избор на всяко едно общество, при все че се спазва напълно международното право в областта на правата на човека;

Г.  като има предвид, че следователно принципите на субсидиарност и пропорционалност, посочени в член 5 от ДЕС, са особено приложими при законодателни предложения, които уреждат въпроси от областта на наказателното право;

Д.  като има предвид, че системите на наказателното и наказателнопроцесуалното право на държавите членки са се развивали в течение на столетия и като има предвид, че всяка държава членка има свои собствени характеристики и особености, и като има предвид, че следователно държавите членки трябва да бъдат оставени сами да се разпореждат в основните области на наказателното право;

Е.  като има предвид, че принципът на взаимното признаване се прилага във все повече политически области, особено по отношение на присъдите и съдебните решения и като има предвид, че този принцип се основава на взаимно доверие, което изисква хармонизиране на минимални стандарти за закрила във възможно най-висока степен;

Ж.  като има предвид, че хармонизирането на наказателното право в ЕС следва да подпомогне развитието на обща правна култура по отношение на борбата с престъпността, която да допълва, но не и да замества националните правни традиции, и която да влияе положително върху взаимното доверие в рамките на правните системи на държавите – членки на ЕС,

З.  като има предвид, че наказателното право трябва да представлява съгласувана законодателна система, подчинена на набор от основни принципи и стандарти за добро управление, при пълно спазване на Хартата на основните права на ЕС, на Европейската конвенция за правата на човека и други международни конвенции за правата на човека, подписани от държавите членки;

И.  като има предвид, че с оглед на самата му същност, която позволява ограничаване на определени човешки права и основни свободи на заподозрени, обвиняеми и осъдени лица, в допълнение към възможния заклеймяващ ефект на наказателните разследвания, и предвид факта, че прекомерното използване на наказателното законодателство води до намаляване на ефективността, наказателното право трябва да се прилага като крайна мярка (ultima ratio), спрямо точно определено и конкретно поведение, което не би могло да бъде ефективно регулирано чрез по-леки мерки и което нанася значителна вреда на обществото или индивида,

Й.  като има предвид, че наказателното законодателство на ЕС по принцип следва да предвижда санкции само за умишлено извършени деяния или, в изключителни случаи, за такива, свързани с груба небрежност, и че следва да се основава на принципа на личната вина (nulla poena sine culpa), макар и в някои случаи да е оправдано да се предвиди корпоративна отговорност за определени видове престъпления;

К. като има предвид, че съгласно изискването за правна сигурност (lex certa) съставът на престъплението трябва да бъде точно формулиран, за да се гарантира предвидимост на неговото прилагане, обхват и значение;

Л.  като има предвид, че по отношение на директивите държавите членки си запазват известна степен на свобода на действие относно това как да транспонират разпоредбите в националното си законодателство, което означава, че за да се отговори на изискването за правна сигурност, не само законодателството на ЕС само по себе си, но и неговото транспониране в националното законодателство трябва да бъдат от най-високо качество;

М.  като има предвид, че въвеждането на наказателноправни разпоредби на ЕС не е ограничено до пространството на свобода, сигурност и правосъдие, но може да е свързано с множество различни политики;

Н.  като има предвид, че до този момент Европейският съюз често е създавал наказателноправни разпоредби ad hoc, като така е възникнала нуждата от по-голяма съгласуваност;

О.  като има предвид, че е необходимо Парламентът да създаде собствени процедури, за да гарантира, заедно със съзаконодателя, съгласувана наказателноправна система от най-високо качество;

П.  като има предвид, че за да се подпомогне сътрудничеството в областта на наказателното право между Комисията, Съвета и Парламента, е необходимо междуинституционално споразумение;

Р.  като има предвид, че в съответствие с член 67, параграф 1 от ДФЕС Съюзът представлява пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което се зачитат основните права и различните правни системи и традиции на държавите членки;

1.  Подчертава, че предложенията за материални наказателноправни разпоредби на ЕС трябва да са в пълно съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност;

2.  Напомня, че наказателното право трябва напълно да зачита основните права на заподозрените, обвинените и осъдените лица;

3.  Подчертава, че с оглед на това не е достатъчно позоваване на абстрактни понятия и символично въздействие, а че необходимостта от нови материални наказателноправни разпоредби трябва да бъде доказана с помощта на необходимите фактически доказателства, които показват ясно, че:

   наказателноправните разпоредби са насочени към поведение, което нанася значителна финансова или нефинансова вреда на обществото, индивида или група индивиди;
   не съществуват други мерки за справяне с такова поведение, които да са свързани с по-малко вмешателство,
   съответното престъпление е особено сериозно по своя характер, има трансгранично измерение или пряко отрицателно въздействие върху ефективното прилагане на политика на Съюза в област, която е обект на мерки, насочени към хармонизиране,
   съществува необходимост от съвместна борба със съответното престъпление, т.е налице е практическа добавена стойност от общ подход на равнището на ЕС, като се вземе предвид, наред с другото, доколко разпространено и често срещано е това престъпление в държавите членки,
   съгласно член 49, параграф 3 от Хартата на основните права на ЕС тежестта на предлаганите наказания не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението;

4.  Признава значението на останалите общи принципи, на които се подчинява наказателното право, като:

   принципа на личната вина (nulla poena sine culpa), който предвижда наказание само за умишлено извършени деяния, или в изключителни случаи за такива, свързани с груба небрежност;
   принципа за правна сигурност (lex certa): описанието на състава на престъплението трябва да бъде точно формулирано, така че лицата да могат да предвидят действията, които биха довели до наказателна отговорност за тях;
   принципа за забрана на обратното действие и за прилагане на по-благоприятния закон (lex mitior): изключения от принципа за забрана на обратното действие са допустими само ако са в полза на извършителя,
   принципа за едно и също престъпление да не се наказва два пъти (ne bis in idem), който забранява лице, осъдено или оправдано с влязло в сила съдебно решение в една държава членка, да бъде преследвано или санкционирано за същото престъпление в наказателно производство в друга държава членка,
   презумпцията за невиновност, която означава, че всяко лице, обвинено в престъпление, се счита за невинно до доказване на вината му в съответствие със закона;

5.  Приветства признанието на Комисията в неотдавнашното й съобщение относно политиката на ЕС в областта на наказателното право, че първата стъпка в наказателноправното законодателство следва винаги да бъде вземане на решение относно това дали изобщо да се приемат мерки, свързани с материални наказателноправни разпоредби;

6.  Насърчава Комисията да предложи мерки, които, без да накърняват принципите на необходимост и субсидиарност, да улеснят по-последователно и съгласувано прилагане на действащите в ЕС материални наказателноправни разпоредби на национално равнище;

7.  Подчертава, че мерките за хармонизиране следва да бъдат предложени, на първо място, за да подкрепят прилагането на принципа на взаимното признаване на практика, а не единствено с цел разширяване на приложното поле на хармонизираното наказателно право на ЕС;

8.  Насърчава Комисията да продължи да включва в своите оценки на въздействието критерия за необходимост и пропорционалност, да използва най-добрите практики на държавите членки с висока степен на гаранции в сферата на процесуалните права, да включи оценка, основана на нейния пълен списък с основни права, както и да въведе критерий, определящ по какъв начин предложенията й отразяват горепосочените общи принципи, уреждащи наказателното право;

9.  Подчертава необходимостта от създаването на единни минимални стандарти за закрила във възможно най-висока степен на заподозрените и обвиняемите в наказателни производства с цел укрепване на взаимното доверие;

10.  Насърчава Комисията и държавите членки да вземат под внимание и незаконодателните мерки, които укрепват доверието между различните правни системи в държавите членки, увеличават съгласуваността и насърчават развитието на обща за ЕС правна култура във връзка с борбата с престъпността;

11.  Подчертава необходимостта от по-съгласуван и висококачествен подход на ЕС в областта на наказателното право и осъжда следвания досега фрагментарен подход;

12.  Приветства наличието на група за координация между службите по въпросите на наказателното право в рамките на Комисията и призовава Комисията да предостави на Парламента по-конкретна информация относно нейния мандат и начин на функциониране;

13.  Призовава за създаването на ясен, координиращ орган в рамките на Комисията за всички предложения, които съдържат наказателноправни разпоредби, за да се осигури съгласуван подход;

14.  Приветства съществуването на работна група на Съвета по въпросите на материалното наказателно право и настоява Съветът да предостави на Парламента конкретна информация относно това каква е нейната връзка с другите работни групи на Съвета, които се занимават с наказателноправни разпоредби в области на политиката, различни от правосъдието и вътрешните работи;

15.  Призовава за сключването на междуинституционално споразумение относно принципите и методите на работа, от които да се ръководят предложенията за бъдещи материални наказателноправни разпоредби на ЕС, и призовава Комисията и Съвета да създадат междуинституционална работна група, в рамките на която заедно с Парламента да подготвят такова споразумение и да обсъдят общи въпроси, при целесъобразност при провеждане на консултации с независими експерти, с оглед на гарантирането на съгласуваност на наказателното право на ЕС;

16.  Вярва, че тази междуинституционална работна група следва да оказва помощ при определянето на подходящ обхват и приложение на наказателноправните санкции на равнището на ЕС, както и да разгледа съществуващото законодателство с оглед намаляване на фрагментацията и несъвместимостта между правните системи, характеризиращи настоящия подход;

17.  Решава да проучи по какъв начин може да бъде най-добре гарантиран съгласуван подход към законодателството на ЕС в областта на материалното наказателно право в рамките на Парламента и във връзка с това посочва липсата към момента на комисия по координация, както и важната роля, която правната служба може потенциално да изпълнява;

18.  Подчертава значението на създаването на информационна служба за Парламента, която да подпомага отделните членове на ЕП в ежедневната им работа, като по този начин осигурява качеството на работата на Парламента като съзаконодател;

19.  Подчертава, че един съгласуван подход изисква преди приемането на законодателно предложение във връзка с материалното наказателно право Парламентът да разполага с правен анализ на предложението, който да показва дали са били изцяло изпълнени всички изисквания, посочени в настоящата резолюция, както и какви допълнителни подобрения са необходими;

20.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на националните парламенти на държавите членки и на Съвета на Европа.

(1) Приети текстове, P7_TA(2011)0459.
(2) OВ C 212 E, 5.8.2010 г., стр. 116
(3) http://www.europarl.europa.eu/committees/en/studiesdownload.html?languageDocument=EN&file=30499
(4) http://www.europarl.europa.eu/committees/en/studiesdownload.html?languageDocument=EN&file=30168


Стратегия за укрепване на правата на потребителите в уязвимо положение
PDF 379kWORD 91k
Резолюция на Европейския парламент от 22 май 2012 г. относно стратегията за укрепване на правата на потребителите в уязвимо положение (2011/2272(INI))
P7_TA(2012)0209A7-0155/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар(1),

–  като взе предвид Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(2),

–  като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно програма „Потребители“ за периода 2014‐2020 г. (COM(2011)0707) и свързаните с него документи (SEC(2011)1320 и SEC(2011)1321),

–  като взе предвид Директива 2006/114/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно заблуждаващата и сравнителната реклама(3),

–  като взе предвид Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги)(4)

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 г. за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (Регламент за сътрудничество в областта на защита на потребителите)(5),

–  като взе предвид Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 година относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2011 г. относно мобилността и интеграцията на хората с увреждания и Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010‐2020 г. (7),

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, включена в Договорите чрез член 6 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално член 7 (Зачитане на личния и семейния живот), член 21 (Недискриминация), член 24 (Права на детето), член 25 (Права на възрастните хора), член 26 (Интеграция на хората с увреждания) и член 38 (Защита на потребителите) от нея,

–  като взе предвид член 12 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който гласи, че „изискванията за защита на потребителите се вземат под внимание при определянето и осъществяването на другите политики и действия на Съюза“,

–  като взе предвид член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който гласи, че „при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът взема предвид изискванията, свързани с насърчаването на висока степен на заетост, с осигуряването на адекватна социална закрила, с борбата срещу социалното изключване, както и с постигане на високо равнище на образование, обучение и опазване на човешкото здраве“,

–  като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2011 г. относно нова стратегия за политика за защита на потребителите(8),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския съвет относно „Европа 2020 ‐ Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–  като взе предвид своята резолюция от 21 септември 2010 г. относно доизграждането на вътрешния пазар по отношение на електронната търговия(9),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2010 г. относно въздействието на рекламите върху поведението на потребителите(10),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 7 юли 2009 г. относно хармонизирана методология за класифициране и докладване на жалби на потребители и запитвания (COM(2009)0346) и придружаващата го проектопрепоръка на Комисията (SEC(2009)0949),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 7 април 2011 г., озаглавен „Овластяване на потребителите в ЕС“ (SEC(2011)0469),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от октомври 2011 г., озаглавено „Как пазарите да работят в полза на потребителите ‐ Шесто издание на индекса за развитие на пазарите на дребно“ (SEC(2011)1271),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 март 2011 г., озаглавено „Как потребителите да се чувстват уверени на вътрешния пазар“, пето издание на Индекса на условията за потребителите (SEC(2011)0299),

–  като взе предвид Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни(11),

–  като взе предвид Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации(12),

–  като взе предвид Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар(13),

–  като взе предвид своята резолюция от 9 март 2010 г. относно защитата на потребителите(14),

–  като взе предвид своята резолюция от 9 март 2010 г. относно индекса на вътрешния пазар(15),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 януари 2009 г. относно транспонирането, изпълнението и прилагането на Директива 2005/29/ЕО относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и на Директива 2006/114/ЕО относно заблуждаващата и сравнителната реклама(16),

–  като взе предвид своята резолюция от 3 септември 2008 г. относно влиянието на маркетинга и рекламите върху равенството между жените и мъжете(17),

–  като взе предвид специалното проучване на Евробарометър № 342 относно овластяването на потребителите,

–  като взе предвид аналитичния доклад относно отношението към трансграничната търговия и защитата на потребителите, публикуван от Комисията през март 2010 г. (Флаш Евробарометър № 282),

–  като взе предвид европейския подход към медийната грамотност в електронна среда,

–  като взе предвид насоките на Комисията относно прилагането на Директивата за нелоялните търговски практики (SEC(2009)1666),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A7-0155/2012),

A.  като има предвид, че насърчаването на правата на потребителите и тяхната защита представляват основни ценности при разработването на съответни политики на Европейския съюз, особено за укрепването на единния пазар, както и за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“;

Б.  като има предвид, че амбицията за потребителската политика на ЕС следва да бъде по-високо равнище на овластяване и защита за всеки потребител;

В.  като има предвид, че единният пазар трябва също да гарантира високо равнище на защита за всички потребители, със специално внимание към уязвимите потребители, за да се отчитат техните специфични нужди и да се укрепят техните възможности;

Г.  като има предвид, че широко използваната концепция за уязвими потребители се основава на схващането за уязвимостта като нещо с произход вътре в индивида и е насочено към разнородна група, съставена от лица, считани на постоянна основа за уязвими поради тяхното умствено, физическо или психическо увреждане, възраст, доверчивост или пол, и като има предвид, че понятието уязвими потребители следва да включва и потребители в уязвимо положение, т.е. потребители, поставени в положение на временна безпомощност в резултат от разликата между тяхното индивидуално състояние и характеристики, от една страна, и заобикалящата ги среда, от друга, отчитайки критерии като образование, социално и финансово положение (например свръхзадлъжнялост), достъп до интернет и т.н.; като има предвид, че всички потребители в даден момент от своя живот могат да станат уязвими поради външни фактори и поради взаимодействията си с пазара или защото се затрудняват да получат достъп до съответна потребителска информация и да я разберат и следователно се нуждаят от защита;

Уязвимост и уязвими потребители

1.  Отбелязва, че разнообразието от уязвими положения, както когато потребителят е поставен в режим на правна защита, така и когато се намира в специфично положение на секторна или временна уязвимост, затруднява единния подход и приемането на всеобхватен законодателен инструмент, което съответно води до това, че действащото законодателство и съществуващите политики решават проблема с уязвимостта отделно за всеки отделен случай; следователно подчертава, че европейското законодателство трябва да разглежда проблема с уязвимостта на потребителите като хоризонтална задача, като взема предвид различните потребителски нужди, способности и обстоятелства;

2.  Подчертава, че държавите членки трябва да предприемат подходящи мерки, за да предоставят адекватни гаранции за защитата на уязвимите потребители;

3.  Подчертава, че стратегията за правата на уязвимите потребители трябва да се насочи към укрепване на техните права и осигуряване на ефективно гарантиране и прилагане на тези права, както и предоставяне на потребителите на всички необходими средства, с цел да се гарантира, че те могат да вземат подходящи решения и да отстояват правата си независимо от използвания инструмент; счита, че тъй като ЕС трябва да се съсредоточи върху ефективна защита на правата на всички потребители, в понятието „среден потребител“ липсва необходимата гъвкавост за адаптиране към специфични случаи и понякога то не съответства на ситуациите от реалния живот;

4.  Подчертава, че една стратегия за решаване на въпроса с уязвимостта на потребителите трябва да бъде пропорционална, така че да не ограничава индивидуалните свободи и избора на потребителите;

5.  Призовава Комисията и насърчава държавите членки да анализират непрекъснато и отблизо социалното и потребителското поведение и ситуациите, които могат да поставят отделни групи или лица в уязвимо положение, например чрез анализ на потребителските искове, и да прекратят уязвимостта по целесъобразност чрез специфични мерки за осигуряване на защита на всички потребители, независимо от техните способности и възраст;

6.  Посочва, че все още съществуват разлики между продукти от една и съща марка в различни държави членки, поради което потребителите в някои държави членки са по-малко защитени; подчертава, че настоящата правна рамка не позволява премахването на разликите в качеството на продуктите от една и съща марка в различни държави членки, и призовава Комисията да допълни по съответен начин законодателството за защита на потребителя;

Оценка на настоящата законодателна рамка

7.  Отбелязва, че Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар въвежда въпроса за уязвимостта на потребителите, като се съсредоточава върху „незаконно въздействие“, което може да бъде упражнено спрямо потребителите, чиято воля не е изцяло оформена; отбелязва, че Директива 2005/29/EО се съсредоточава основно върху уязвимостта от гледна точка на икономическите интереси на потребителите,

8.  Изтъква, че Директива 2011/83/ЕС относно правата на потребителите, която е най-новият инструмент, насочен към защитата на потребителите, засилва изискванията към преддоговорната и договорната информация, като определя по-стриктно право на отказ, в случай че доставчикът или търговецът не е изпълнил законовото задължение да предостави съответната информация, и налага нейното предаване по ясен и разбираем начин; счита, че подходящи и ефективни мерки следва да се вземат и в сектори, които не са обхванати от Директива 2011/83/ЕС и в които може да съществува особена уязвимост, като например финансовия или транспортния сектор;

Овластяване: отговорността на потребителите за собствената им защита

9.  Счита, че укрепването на правата на уязвимите потребители не само изисква развитие в нормативната база и ефективно прилагане на техните права, но и укрепване на способността им да вземат сами оптимални решения; поради това приветства и решително подкрепя усилията на Комисията за насърчаване на овластяването на потребителите чрез предоставяне на леснодостъпна и разбираема информация и обучение на потребителите, тъй като всички действия в този смисъл допринасят за по-ефективния и справедлив вътрешен пазар; въпреки това изразява загриженост, че този подход може да се окаже недостатъчен за защита на уязвимите потребители, тъй като тяхната уязвимост може да произтича от затруднението им да получат достъп до предоставената им информация или да я оценят; отправя искане към Комисията да разработи потребителска политика за всички европейски потребители и да гарантира, че уязвимите потребители имат достъп до същите стоки и услуги и не са заблуждавани;

10.  Посочва, че уязвимостта на много потребители произтича точно от липсата на настоятелност и разбиране на информацията, която получават, или на възможностите, с които разполагат, или на непознаването от тяхна страна на съществуващите системи за рекламация и обезщетение и че тези пречки се увеличават в случаите на трансгранично потребление и продажби по домовете, включително трансгранична търговия онлайн;

11.  Призовава ЕС и държавите членки да обръщат повече внимание и да инвестират повече в информация за потребителите и в кампании за обучение, отправящи подходящите послания към подходящия сегмент потребители;

12.  Поради това призовава Комисията и държавите членки допълнително да насърчават и развиват съществуващите инициативи (като например Dolceta, мрежата на европейските потребителски центрове и т.н.), като същевременно гарантират съгласуваност между тях, за да подобрят информацията и обучението за потребители;

13.  Изтъква, че в договорните отношения често потребителят е по-слабата страна; призовава предприятията да насърчават и развиват инициативи за саморегулиране, за да укрепят защитата на правата на уязвимите потребители, да гарантират, че те имат достъп до по-добра и ясна информация и да разработят практики, които увеличават способността на всички потребители да разбират и оценяват дадено споразумение; призовава компетентните национални органи да предоставят стимули в това отношение, както и необходимата правна защита за потребителите;

Информация и нормативна уредба

14.  Отправя искане до Комисията и държавите членки при разработването на стандартите за безопасност и условията за експлоатация на определени продукти да гарантират по-солидно, че се набляга на изискванията за качество и мерките за защита и че необходимостта да се гарантира адекватна защита на уязвимите потребители се взема реално предвид; отбелязва, че в рамките на предвидената употреба може да не се разглеждат специфичните рискове, с които биха могли да се сблъскат потребителите в уязвимо положение, по-специално относно възможността за достъп на лицата с увредено зрение до продуктите за ежедневна употреба; поради това предлага при нормативното уреждане на стандартите за безопасност и условията за определени продукти да се взема предвид, когато е възможно, не само предвидената употреба, но и възможната употреба; призовава при бъдещата преработка на Директивата за общата безопасност на продуктите да се вземат предвид тези опасения;

15.  Призовава държавите членки и Комисията да положат усилия да направят достъпни обозначенията, предназначени за гражданите с увреждания, включително чрез стандартизация, да предоставят на предприятията добри практики и да стимулират прилагането им, както и да насърчат предоставянето на информация и предлагането на услуги от страна на предприятията в достъпен за всички граждани формат, включително когато са използвани средства от Европейския съюз;

16.  Отправя искане до държавите членки да подпишат и ратифицират Конвенцията от 13 януари 2000 г. относно международната защита на пълнолетни лица, която се прилага към защитата в международни ситуации на пълнолетни лица, които поради нарушени или недостатъчни лични способности не са в състояние да защитават собствените си интереси;

17.  Призовава Комисията и Съвета да разгледат възможността за укрепване на правата на уязвимите потребители като ключов приоритет в рамката на текущото преразглеждане на предложението за регламент относно програма „Потребители“ за периода 2014‐2020 г. и програмата за защита на потребителите;

18.  Призовава Комисията да включи измерението на потребителската уязвимост в дейността във връзка с индекса за развитие на пазарите на дребно, например като класифицира данните по възраст, образователно равнище или социално-икономически фактори, за да се постигне по-ясна обща представа за нуждите на уязвимите потребители;

19.  Призовава Комисията и държавите членки в съответствие с принципите на корпоративната социална отговорност да предложат стимули за предприятията да създадат система за доброволно етикетиране на опаковката на промишлените стоки в Брайлово писмо (включително например поне вида продукт и срока на годност), за да улеснят живота на потребителите с увредено зрение;

20.  В същия дух призовава държавите членки и Комисията да насърчават научноизследователската и развойна дейност за стоки, услуги, екипировка и оборудване, които са универсално проектирани, или с други думи могат да се използват от всички хора във възможно най-голяма степен, без да е необходимо адаптиране или специализиран проект;

Особено проблематични сектори

21.  Отбелязва факта, че международните форуми са признали необходимостта от защита на потребителите чрез информация и регулиране на финансовите пазари, чиято сложност води до това, че всеки потребител може да бъде потенциално уязвим; отбелязва, че подобна сложност може да доведе до свръхзадлъжнялост на потребителите; отбелязва, че според неотдавнашно изследване на Комисията 70 % от уебсайтовете на финансовите институции и предприятия съдържат основни грешки в рекламата и в базовата задължителна информация за предлаганите продукти, като разходите са представени по заблуждаващ начин; подчертава, че секторът на финансовите услуги следва да положи повече усилия да предоставя ясни и прости обяснения относно естеството на продуктите и услугите, които предлага, и призовава всички заинтересовани страни да разработят ефективни програми за финансова грамотност;

22.  Призовава информацията да се насочва и разпространява по-добре чрез всички средства, не само по официалните канали, а и чрез потребителски организации и регионални, общински и местни служби, които са много по-близки, по-видими и леснодостъпни за по-малко подвижните потребители;

23.  Подчертава необходимостта от действия, насочени основно към уязвимите потребители, както на равнище ЕС, така и на равнище държави членки, в съответствие с резултатите от последния Евробарометър, които показват, че под 50 % от потребителите се чувстват информирани и защитени; по-специално уязвимите групи се затрудняват да разберат вариантите, които им се предлагат за избор, не са осведомени за правата си, срещат повече проблеми и действат с неохота, когато възникнат проблеми;

24.  Подчертава, че децата и младите хора, които все повече страдат от заседналия начин на живот и затлъстяването, са по-чувствителни към рекламата на храни с високо съдържание на мазнини, сол и захар; приветства инициативите за саморегулиране и кодексите за поведение, въведени от предприятията, за да се ограничи излагането на децата и младите хора на въздействието на хранителни реклами (като например тези, предприети в рамките на Платформата на Комисията за действие относно хранителния режим, физическата активност и здравето), и призовава всички заинтересовани страни ефективно да образоват и информират децата и младите хора и лицата, които полагат грижи за тях, относно значението на балансирания хранителен режим и активния и здравословен начин на живот; в тази връзка призовава за задълбочен анализ от Комисията относно това, дали съществува необходимост от по-строги правила за рекламите, насочени към децата и младите хора; настоятелно призовава Комисията да включи защитата на децата сред основните приоритети на програмата за защита на потребителите, с особено внимание върху агресивната или заблуждаващата реклама по телевизията и онлайн;

25.  Призовава Комисията и държавите членки да увеличат осведомеността на потребителите относно безопасността на продуктите, особено тези, насочени към най-уязвимите групи от потребители, като децата и бременните жени;

26.  Изразява загриженост относно въздействието върху уязвимите потребители на рутинната употреба на поведенческата реклама онлайн и разработването на натрапчиви рекламни практики онлайн, особено чрез използването на социални мрежи; отново отправя искане към Комисията да проведе подробен анализ на въздействието на заблуждаващата и агресивната реклама върху уязвимите потребители, по-специално децата и юношите, до края на 2012 г.;

27.  Подчертава факта, че рекламите за финансови инвестиционни продукти често не обясняват в достатъчна степен заложените в тях рискове и наблягат прекомерно на възможните ползи, които често не се реализират, като така създават опасност потребителите на финансови услуги да загубят своя капитал; призовава Комисията да въведе по-строги стандарти за рекламите на сложни финансови продукти, насочени към инвеститорите на дребно, които може да не разбират добре финансовия риск, като включи изискване за изрично споменаване на загубите, които би могъл да понесе инвеститорът;

28.  Счита, че децата и юношите са особено уязвими спрямо агресивния маркетинг и реклама; отправя искане към Комисията да изготви подробен анализ на въздействието на заблуждаващата и агресивна реклама върху уязвимите потребители, по-специално деца и юноши;

29.  Подчертава, че децата и юношите са особено уязвими по отношение на използването на комуникационни технологии, като смартфони и игри в интернет; счита, че в такива случаи следва да се въведат защитни мерки за избягване на прекалено големите сметки;

30.  Отбелязва, че въпреки съществуващото законодателство потребителите все още често срещат затруднения при пътуване и често се озовават в уязвимо положение, особено при отмяна или закъснение на тяхното пътуване, като тези затруднения се задълбочават, когато потребителят страда от някакво увреждане; призовава Комисията и държавите членки да вземат необходимите мерки за гарантиране на по-добро предоставяне на информация и достъп до процедурите за подаване на искове по отношение, наред с другото, на правата на пътниците и на прозрачността на тарифите; изисква Комисията при планираното преразглеждане на законодателството на ЕС за правата на пътниците да вземе предвид положението на уязвимите потребители, особено на лицата с намалена мобилност и с увреждания, и да адаптира равнищата на обезщетенията, критериите и механизмите, като гарантира, че настоящите равнища няма да бъдат намалени;

31.  Отбелязва, че цифровизацията на услугите може да означава, че потребителите, които поради различни причини нямат достъп или не могат да използват интернет, могат да попаднат в уязвимо положение, тъй като не могат да се възползват напълно от предимствата на онлайн търговията и следователно са изключени от съществена част от вътрешния пазар, като плащат повече за едни и същи продукти или зависят от помощта на други лица; призовава Комисията и държавите членки да засилят доверието на потребителите, като същевременно преодолеят пречките пред трансграничната електронна търговия чрез разработване на ефективна политика, която обръща специално внимание на нуждите на уязвимите потребители при всички мерки, чиято цел е преодоляване на цифровото разделение; призовава държавите членки и Комисията да ускорят изпълнението на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа в полза на всички граждани и потребители в ЕС; подчертава, че следва да се насърчава полагането на усилия от цялото общество и по-конкретно от предприятията, за да бъдат информирани уязвимите потребители, включително тези в напреднала възраст, и за да им се даде възможност да се възползват изцяло от предимствата на цифровизацията;

32.  Подчертава, че либерализацията на основните пазари на доставки увеличи конкуренцията, което съответно може да е от полза за потребителите, ако те са правилно информирани и са в състояние да сравняват цените и да сменят доставчиците; отбелязва, че липсата на прозрачност на основните пазари на доставки, включително в енергийния и телекомуникационния сектор, може да е довела в някои случаи до допълнителни трудности за потребителите като цяло и в частност за уязвимите потребители по отношение определянето на най-подходящата за техните нужди тарифа, смяната на доставчик и разбирането на включените във фактурата елементи; призовава Комисията, държавите членки и предприятията да предприемат подходящи мерки за да гарантират, че потребителите като цяло и по-специално уязвимите потребители имат достъп до ясна, разбираема и сравнима информация относно тарифите, условията и средствата за защита и могат лесно да сменят доставчиците;

33.  Призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че предложението за директива за алтернативно решаване на потребителски спорове и предложението за регламент за онлайн решаване на потребителски спорове, които в момента се разглеждат, предоставят на уязвимите потребители възможност за ефективен достъп до алтернативно решаване на спорове или безплатно, или на най-ниска възможна цена; призовава Комисията да разгледа подходящи механизми за гарантиране, че нуждите и правата на уязвимите потребители са надлежно взети предвид в контекста на евентуалното създаване на схема за колективна правна защита на равнище ЕС;

34.  Призовава Комисията и държавите членки да си сътрудничат за приемането на широка и последователна политическа и законодателна стратегия за мерки относно уязвимостта, като вземат предвид разнообразието и сложността на всички съответни уязвими положения;

o
o   o

35.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) OВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22.
(2) ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 64
(3) ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 21
(4) ОВ L 95, 15.4.2010 г., стр. 1
(5) ОВ L 364, 9.12.2004 г., стр. 1
(6) OВ L 373, 21.12.2004 г., стр. 37.
(7) Приети текстове, P7_TA(2011)0453.
(8) Приети текстове, P7_TA(2011)0491.
(9) OВ С 50 Е, 21.2.2012 г., стр. 1.
(10) Приети текстове, P7_TA(2010)0484.
(11) OВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.
(12) OВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37.
(13) OВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1.
(14) OВ С 349 Е, 22.12.2010 г., стр. 1.
(15) OВ С 349 Е, 22.12.2010 г., стр. 25.
(16) OВ C 46 E, 24.2.2010 г., стp. 26.
(17) OВ C 295 E, 4.12.2009 г., стp. 43.


Емитиране на евро монети ***I
PDF 276kWORD 36k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 22 май 2012 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно емитирането на евро монети (COM(2011)0295 – C7-0140/2011 – 2011/0131(COD))
P7_TA(2012)0210A7-0439/2011

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2011)0295),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 133 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0140/2011),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид становището на Европейската централна банка от 23 август 2011 г.(1),

–  като взе предвид ангажимента, поет от представителя на Съвета с писмо от 25 април 2012 г. за одобрение на позицията на Парламента, в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A7-0439/2011),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 22 май 2012 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно емитирането на евромонети

P7_TC1-COD(2011)0131


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 651/2012.)

(1) OВ С 273, 16.9.2011 г., стр. 2.


Индекс на вътрешния пазар
PDF 385kWORD 91k
Резолюция на Европейския парламент от 22 май 2012 г. относно индекса на вътрешния пазар (2011/2155(INI))
P7_TA(2012)0211A7-0153/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид 23-тия индекс на вътрешния пазар, публикуван от Комисията (SEC(2011)1128),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 24 февруари 2012 г., озаглавен „Как единният пазар да разгърне пълния си потенциал – годишна проверка на управлението за 2011 г.“,

–  като взе предвид 22-рия индекс на вътрешния пазар, публикуван от Комисията (SEC(2011)0372),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 24 февруари 2012 г., озаглавен „Подобряване на ефективното решаване на проблемите на единния пазар ‐ отключване на потенциала на SOLVIT по случай 10 години от нейното създаване“,

–  като взе предвид изявлението на членовете на Европейския съвет от 30 януари 2012 г., озаглавено „Към благоприятстваща растежа консолидация и благоприятстващ работните места растеж“ относно управлението на единния пазар и ангажимента „бързо и изцяло да приложим на национално равнище“ вече постигнатите договорености между държавите членки за пълното разгръщане на потенциала на единния пазар,

–  като взе предвид годишния доклад от 2010 г. за развитието и ефективността на мрежата SOLVIT (SEC(2011)0229),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 април 2011 г. със заглавие „Акт за единния пазар. Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието. “Заедно за нов тип икономически растеж' (SEC(2011)0467),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 ноември 2011 г. „За Акт за единния пазар. За изграждане на високо конкурентна социална пазарна икономика. 50 предложения с оглед подобряване на условията на работа, предприемачество и търговия за всички нас“ (COM(2010)0608),

–  като взе предвид Декларацията от Краков, приета по време на Форума по въпросите на единния пазар,

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Единният пазар през погледа на хората: кратък преглед на 20-те основни тревоги на гражданите и стопанските субекти“ (SEC(2011)1003),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Икономическия и социален комитет и до Комитета на регионите, озаглавен „Акт за единния пазар – Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието – “Заедно за нов тип икономически растеж' (COM(2011)0206),

–  като взе предвид годишния доклад за оценка на проекта „EU Pilot“ (COM(2010)0070),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 ноември 2010 г. относно прилагането на член 260, параграф 3 от Договора (SEC(2010)1371),

–  като взе предвид препоръката на Комисията от 29 юни 2009 г. относно мерки за подобряване на функционирането на единния пазар(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 20 май 2010 г. относно осигуряване на единен пазар за потребителите и гражданите(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 9 март 2010 г. относно индекса на вътрешния пазар(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 9 март 2010 г. относно SOLVIT(4),

–  като взе предвид доклада от професор Марио Монти, озаглавен „Нова стратегия за единния пазар. в служба на европейската икономика и европейското общество“,

–  като взе предвид заключенията на Съвета (Конкурентоспособност - вътрешен пазар, промишленост, научни изследвания и космическо пространство) от 10 декември 2010 г. относно „Акт за единния пазар“,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A7-0153/2012),

А.  като има предвид, че значението на функциониращ вътрешен пазар беше подчертано по време на първото заседание на Форума по въпросите на единния пазар (2-4 октомври 2011 г., Краков, Полша), и по-специално в Декларацията от Краков и резолюцията на Европейския парламент от 1 декември 2011 г. относно резултатите от Форума по въпросите на единния пазар(5), в която единният пазар е описан като най-мощния инструмент за връщането на Европа по пътя на устойчивия растеж и създаването на работни места;

Б.  като има предвид, че вътрешният пазар не може да работи правилно без правилното транспониране, прилагане и изпълнение на директивите, които допринасят за функционирането му;

В.  като има предвид, че е задължително държавите членки да транспонират законодателството относно вътрешния пазар в националното законодателство не само своевременно, но също така и правилно, и като има предвид, че несъобразяването с това задължение от страна на една единствена държава членка спъва икономическите интереси не само на тази държава членка, но и на целия Съюз;

Г.  като има предвид, че не е достатъчно само своевременното и правилно транспониране на европейските директиви, а от решаващо значение е и точното прилагане на правото на ЕС;

Д.  като има предвид, че публикуването на индекса на вътрешния пазар спомогна последователно за засилване на транспонирането на правилата на единния пазар чрез осигуряването на обективни и съществени данни за транспонирането и прилагането на тези правила от държавите членки; счита въпреки това, че някои държави членки все още не са успели да изпълнят напълно техните цели за правилно и навременно транспониране на европейското законодателство в националното им право и следователно тези обективни данни следва да останат в основата на индекса на вътрешния пазар, чрез систематичен, независим мониторинг; като има предвид, че е нужно да се възприеме по-качествен подход, който да надхвърли цифрите и да определи причините за този дефицит;

Е.  като има предвид, че въпреки че индексът на вътрешния пазар и индексът за развитие на пазарите на дребно се използват в различен контекст и имат различни методологии с различни обхвати и различни набори от показатели, те споделят общата цел за подобряване функционирането на вътрешния пазар;

Ж.  като има предвид, че Малта е с най-добър показател за своевременно транспониране на директивите на ЕС, а Белгия е на последно място, като допълнително е увеличила вече значителното си изоставане в транспонирането;

З.  като има предвид, че само Естония може да покаже добър резултат във всички области от т.нар. „здравна картина“ на вътрешния пазар;

И.  като има предвид, че въпреки че държави с малка администрация разполагат с ограничени ресурси за транспонирането на сложни законодателни мерки, малки държави членки като Малта въпреки това са успели да спазят крайните срокове за транспониране;

Й.  като има предвид, че текущият среден дефицит от 1,2 % отново е над целта от 1 %, договорена от държавните и правителствените ръководители през 2007 г., изразява съжаление поради нарастващата тенденция към увеличаване на дефицита на транспониране, насърчава държавите членки да отделят повече ресурси за борба с тази тенденция, като същевременно отбелязва, че много държави членки са намалили броя на директивите, които им остава да транспонират;

К.  като има предвид, че 85 директиви остават нетранспонирани в поне една държава членка (факторът на фрагментация е 6 %) и по този начин не могат да упражнят пълен ефект в единния пазар;

Л.  като има предвид, че две директиви са изостанали повече от две години от срока за транспониране в пряко нарушение на целта за „нулева толерантност“, поставена от държавните и правителствените ръководители през 2007 г.;

М.  като има предвид, че броят на неправилно транспонираните директиви остава средно 0,8 %, въпреки факта, че Комисията е отбелязала в Акта за единния пазар нуждата от ясна и обусловена политика на съобразяване с дефицита;

Н.  като има предвид, че през последните няколко месеца цели седем държави членки изостанаха още повече в транспонирането на директивите на ЕС;

О.  като има предвид, че е необходима по-точна информация относно качеството на транспонирането,

П.  като има предвид, че по-доброто качество при изготвяне на приеманото законодателство би могло да спомогне за намаляване на забавянето в транспонирането на законодателството на ЕС;

Р.  като има предвид, че Договорът от Лисабон въвежда за пръв път възможността за незабавни глоби, наложени от Съда на Европейския съюз в случай на неуведомяване за мерките за транспониране;

С.  като има предвид, че Комисията, Европейският парламент, националните парламенти и администрациите на държавите членки трябва да положат повече усилия, за да определят правата на гражданите, да информират гражданите за тях и да им помогнат да ги упражняват, тъй като това ще спомогне също за по-доброто функциониране на вътрешния пазар;

Т.  като има предвид, че когато правилата на вътрешния пазар не са приложени вярно, липсата на ефективни системи за правна защита може да възпрепятства ефективността на правата на гражданите, като ги задължи да започнат продължителни и бавни съдебни процедури, за да се защитят;

У.  като има предвид, че трябва да има свободен обмен на най-добри практики и информация сред органите, отговорни за правилното прилагане на правилата на вътрешния пазар, и сред тези, които отговарят за исковете в случай на неправилно прилагане;

Ф.  като има предвид, че мрежата SOLVIT беше създадена от Комисията и държавите членки през 2002 г. с цел разрешаване на проблеми, които възникват за граждани и предприятия поради неправилното прилагане на законодателството относно вътрешния пазар;

Х.  като има предвид, че SOLVIT е мрежа за онлайн решаване на проблеми, в която държавите – членки на ЕС, (както и Норвегия, Исландия и Лихтенщайн) работят заедно за решаването без предприемане на правни действия на проблеми, срещани от гражданите и предприятията, породени от неправилното прилагане на законодателството относно вътрешния пазар от страна на публичните органи;

Ц.  като има предвид, че SOLVIT е успешна система, която предоставя неформално защита в рамките средно на 10 седмици, и като има предвид, че успехът на SOLVIT при решаването на проблемите на вътрешния пазар може да послужи като модел за добра практика за други услуги за предоставяне на помощ в областта на единния пазар;

Ч.  като има предвид, че е важно да се консолидират и да се доразвият присъствието и потенциалът на SOLVIT на всички равнища на националните администрации с цел гарантиране на максимална ефективност и най-добри резултати;

Ш.  като има предвид, че SOLVIT следва да действа в допълнение към юридическата дейност на Комисията по процедури за нарушения, като предупреждава Комисията за конкретни проблеми, свързани с транспонирането и прилагането на законодателството на ЕС в държавите членки;

Щ.  като има предвид, че Комисията подготвя нова стратегия за укрепване на SOLVIT;

Изграждане на регулаторната рамка на вътрешния пазар

1.  Приветства индекса на вътрешния пазар и SOLVIT като важни инструменти, макар и с различен характер, за мониторинг и установяване на проблемите в транспонирането и прилагането на законодателството на ЕС, но също и за определяне на пропуските и затрудненията на единния пазар, с оглед на насърчаването на по-добро функциониране на вътрешния пазар;

2.  Потвърждава, че своевременното и правилно транспониране на законодателството на вътрешния пазар е решаваща предпоставка за успеха на вътрешния пазар, който на свой ред е основен двигател за повишаване на конкурентоспособността и засилване на растежа, особено във времето на икономическа криза;

3.  Приветства факта, че Комисията сля докладите за индекса на вътрешния пазар, „Вашата Европа“, „Вашата Европа ‐ Съвети“, SOLVIT и ИСВП и единните звена за контакт в един всеобхватен доклад – годишната проверка на управлението, който позволява представянето на разбираема за читателя цялостна оценка на функционирането на единния пазар;

4.  счита, че постоянният и редовен мониторинг на напредъка на държавите членки е един от основните фактори за насърчаване на усилията им; във връзка с това приветства съобщението на Комисията, че и занапред всяка година през или около лятото ще се публикува отделен индекс на вътрешния пазар; отбелязва с тревога обаче, че наличието на отделни доклади за всеки от различните елементи на годишната проверка на управлението може да отвлече вниманието от цялостния подход и да отклони усилията на Комисията към докладване, вместо към решаване на проблемите, посочени в годишната проверка на управлението;

5.  Призовава Съвета да се ангажира с по-нататъшното намаляване на дефицита на транспониране, но същевременно да постави по-реалистични цели за транспониране и прилагане, които да се изпълняват от държавите членки;

6.  Призовава държавите членки да приемат с нужната сериозност директивите, към чието създаване са съпричастни, и да изпълняват действително задълженията си, произтичащи от Договорите за ЕС;

7.  Приветства факта, че е отбелязан значителен напредък в намаляването на броя на директивите, чийто краен срок за транспониране е изтекъл, и призовава държавите членки да продължат своите положителни усилия в тази посока;

8.  Призовава Комисията и държавите членки да разгледат в рамките на консултативната комисия по вътрешния пазар възможностите за подобряване на сътрудничеството между Комисията и държавите членки, както и начините за осъществяване на максимално добър обмен на най-добри практики, а също и за открояване на успешните инструменти, въведени в действие от държавите членки;

9.  Призовава Комисията да класифицира всички нерешени нарушения в индекса на вътрешния пазар като такива, които може лесно да бъдат разрешени, и такива, които водят до отявлено несъгласие между Комисията и държавите членки; призовава Комисията и държавите членки да работят за установяването на причините за тези несъгласия и да ги премахнат; призовава Комисията, в особено конфликтни случаи да предложи, където е целесъобразно, изменения на законодателството на ЕС, за да реши спорни въпроси, свързани с тълкуването;

10.  Отбелязва успеха на Комисията с EU Pilot; предупреждава обаче, че макар това да е довело до по-малък брой нарушения, то също може да постави Комисията в положението да се справя с най-трудните случаи в официалните процедури за нарушения, което може да е причина за увеличаване на продължителността на тези случаи; опасява се, че това ще доведе до по-дълги забавяния при попълване на пропуските във връзка с вътрешния пазар;

11.  Отбелязва, че почти 50 % от неприключилите процедури за нарушения във връзка с вътрешния пазар са свързани със сферата на данъчното облагане и околната среда; призовава държавите членки да отделят особено внимание на по-доброто и навременно транспониране и прилагане на правилата на ЕС в тези две сфери;

12.  Призовава Комисията да гарантира, че нарушенията на правото на ЕС се санкционират незабавно чрез процедури за нарушения; призовава Комисията да въведе ускорена процедура за нарушение и да разгледа възможностите за създаване на независим орган в рамките на Комисията, отговарящ за съдебното преследване на случаи на нарушения на вътрешния пазар и за образуване на производства за нарушение след получаване на одобрение от страна на колегиума на членовете на Комисията;

13.  Призовава Комисията да се възползва в по-голяма степен от SOLVIT като първа инстанция за приемане на жалби относно неправилно прилагане на законодателството на ЕС в трансграничен контекст; призовава също така Комисията да гарантира, че случаите, които не могат да бъдат решени от SOLVIT, се препращат към подходящите инстанции;

14.Призовава Комисията да предостави подкрепа на държавите членки за транспонирането на законодателството на ЕС чрез разработването на нови инструменти като насоки за транспониране и чрез информационно бюро за съдействие при транспониране;

15.  Отбелязва, че средната продължителност на процедурите за нарушения е прекалено дълга и призовава Комисията да предприеме ефективни мерки за намаляване на тази продължителност; призовава Комисията да докладва на Парламента за такива мерки;

16.  Призовава Комисията да търси нови начини за гарантиране на своевременно и цялостно прилагане на решения и процедури на Съда от страна на държавите членки;

17.  Призовава Комисията да допълни индекса на вътрешния пазар с нови допълнителни критерии, без да се нарушава неговата яснота, с цел да се следи за правилното прилагане на действащото законодателство;

18.  Приканва Комисията да представи в рамките на индекса на вътрешния пазар как се развива разпределението на започнатите процедури за нарушения по сектори спрямо предишния индекс, както и да предложи анализ на мотивите за най-значимите промени от гледна точка на броя на започнатите процедури;

19.  Призовава държавите членки да подновят усилията си за подобряване изпълнението на целите си; потвърждава, че осъществяването на вътрешния пазар с по-добро и по-своевременно транспониране на съществуващото и на ново законодателство е ефективен начин за преодоляване на икономическата криза;

20.  Подчертава, че държавите членки следва и занапред да продължат да намаляват закъсненията при транспониране с оглед постигане на целта от 1 %; отбелязва, че директиви, чийто срок на транспониране в националното законодателство е изтекъл преди повече от година, следва да се разглеждат приоритетно и с особено внимание, така че да се постигне значително съкращаване на закъсненията при транспониране;

21.  Призовава Комисията да докладва на Парламента за прилагането на член 260, параграф 3 от Договора от Лисабон относно възможността за налагане на незабавни глоби на първа инстанция от страна на Съда на Европейския съюз в случаите, когато държавите членки не са изпълнили задължението си да транспонират законодателството на ЕС;

22.  Призовава Комисията да направи оценки на констатациите вследствие на петициите, подадени до Европейския парламент по проблеми, засягащи единния пазар, и да ги включи в годишната проверка на управлението; набляга на факта, че на процеса на внасяне и разглеждане на петиции трябва да бъде отделено по-голямо внимание с цел подобряване на законодателния процес на ЕС и доближаването му до гражданите;

23.  Отбелязва, че влизането в сила на Договора от Лисабон е дало повече власт на Европейския парламент да структурира и преразглежда законодателството на ЕС; призовава констатациите от индекса да бъдат включени в структурирания диалог между Европейския парламент и националните парламенти;

24.  Призовава Комисията да гарантира, че таблиците на съответствията се публикуват, да настоява държавите членки официално да приемат намаляване на целевите стойности, които ограничават дефицита на транспониране и дефицита на съответствие за националното законодателство съответно до 0,5 % за дефицита на транспонирането и 0,5 % за дефицита на съответствието и да осигури по-ефективното прилагане на процедурите за нарушения чрез целеви стойности, свързани с етапите на процедурата, тъй като те са необходими за цялостното и пълно прилагане на законодателството на единния пазар, както Комисията отбелязва в Акта за единния пазар;

25.  Призовава държавите членки систематично да осигуряват подходящи таблици на съответствията, които да определят начина на прилагане на директивите относно вътрешния пазар в националните разпоредби;

26.  Призовава Комисията да предприеме мерки за повишаване на качеството на европейските законодателни текстове; приветства усилията, посветени на по-доброто и интелигентно законотворчество и насърчава и трите институции, участващи в законодателния процес, непрестанно да се стремят да подобряват качеството на законодателството, което създават съвместно;

Осигуряване на вътрешния пазар за предприятията и гражданите

27.  Призовава Комисията да намери начини за повишаване на координацията и за подобряване на практическото сътрудничество между наличните инструменти като SOLVIT, „Вашата Европа – Съвети“, мрежата „Enterprise Europe Network“, европейските потребителски центрове, европейските служби по заетостта, ИСВП, информационната мрежа Europe Direct и Единичните звена за контакт, за да се избегне дублирането на усилия и ресурси и съответно да се постигне по-ефективно управление;

28.  Призовава Комисията да предложи начини за по-добро интегриране на инструменти като SOLVIT към процеса на внасяне и разглеждане на петиции на Европейския парламент;

29.  Подчертава, че през годините мрежата SOLVIT се е доказала като прост, бърз и икономичен начин за разрешаване на проблемите, свързани с неправилното прилагане на правилата на единния пазар, засягащи гражданите и предприятията; въпреки това отбелязва, че мрежата SOLVIT все още е твърде разпокъсана и не се използва в достатъчна степен; призовава Комисията да насочи повече усилия към обучение, образование и обмен на най-добри практики сред наетия персонал в мрежата SOLVIT;

30.  Призовава държавите членки да гарантират, че човешките ресурси в центровете на SOLVIT са адекватни и че съществува необходимата степен на координация и комуникация с всички равнища на националните администрации, както и с различните служби на Комисията, с цел да се гарантира изпълнение на решенията; призовава Комисията да модернизира препоръката на Комисията от 2001 година относно принципи на прилагане на „SOLVIT“ ‐ мрежата за решаване на проблеми в рамките на вътрешния пазар, в съответствие с предложенията в работния документ на службите на Комисията „Подобряване на ефективното решаване на проблемите на единния пазар“;

31.  Отбелязва, че тежките процедури, свързани със социалното осигуряване, са една от основните тревоги на гражданите и възпрепятстват мобилността на работниците в Европа; призовава за отделяне на повече ресурси в рамките на SOLVIT за справяне с проблемите, свързани със социалното осигуряване;

32.  Подчертава значението на включването на партньори сътрудници в рамките на SOLVIT, особено с оглед облекчаване на центровете на SOLVIT; подчертава, че сътрудничеството с партньори сътрудници е доказало ефективността си в миналото, наред с другото благодарение на прекия контакт с граждани и предприятия; ето защо призовава Комисията да гарантира, че достъпът на партньори сътрудници до SOLVIT се запазва напълно;

33.  Призовава Комисията да продължи усилията си за предлагане на интегриран виртуален пакет от информационни услуги и услуги за подкрепа на гражданите и предприятията, най-вече чрез допълнително разработване на портала „Вашата Европа“ като единен онлайн портал за цялата необходима информация и помощ; отбелязва обаче значението на прекия човешки контакт и във връзка с това предлага тези действия да бъдат допълнени от единно звено за контакт в реално време за гражданите и потребителите чрез представителствата на Комисията във всяка държава членка; счита, че наемането на служители за връзка от SOLVIT, „Вашата Европа – Съвети“, мрежата „Enterprise Europe Network“, европейските потребителски центрове и европейските служби по заетостта в представителствата би изпълнило тази цел и би довело до по-добра координация и сближаване;

34.  Призовава Комисията и държавите членки да предприемат действия за популяризиране на портала „Вашата Европа“ сред националните администрации и да установят сътрудничество между „Вашата Европа“ и уебсайтовете на националните администрации;

35.  Приканва Комисията да насърчава държавите членки да развиват допълнително единните звена за контакт и да предоставят информация на гражданите по разбираем и практичен начин, като осигуряват и в същото време извличат максимална полза от инструментите за сътрудничество в областта на информационния обмен на европейско ниво, какъвто е „Вашата Европа – Съвети“;

36.  Призовава Комисията да докладва относно възможността за осигуряване на служители на Комисията в единните звена за контакт в реално време във всяка държава членка; счита, че това би могло да е решение на проблемите с човешките ресурси, установени от SOLVIT в различни национални обществени администрации; призовава Комисията да обмисли възможността да се даде конкретна правна основа на SOLVIT;

37.  Призовава Комисията да осигури създаването на онлайн единни звена за контакт чрез портали за електронно управление във всички държави членки на официалния език на приемащата държава и на английски език; отбелязва, че единните звена за контакт са ключови за прилагането на Директивата за услугите; изразява съжаление поради факта, че едва една трета от наличните онлайн портали за електронно управление предоставят достъп до онлайн електронни процедури; призовава държавите членки да осигурят информация, ориентирана към потребителя, на няколко езика на ЕС, относно правилата и процедурите на онлайн администрацията във връзка с предоставянето на услуги, с цел да подпомогнат трансграничната търговия в Европа;

38.  Призовава SOLVIT, „Вашата Европа – Съвети“, мрежата „Enterprise Europe Network“, европейските потребителски центрове и европейските служби по заетостта да вземат предвид основните тревоги на гражданите и предприятията, както е посочено в работния документ на службите на Комисията „Единният пазар през погледа на хората: кратък преглед на 20-те основни тревоги на гражданите и стопанските субекти“, и съответно да поставят приоритети в работата си;

39.  Призовава Комисията в годишната проверка на управлението да разгледа и констатациите от проучванията на Евробарометър като част от оценката с оглед на по-доброто информиране на органите, вземащи решения;

40.  Отбелязва неотдавнашните публикации на Комисията относно „20-те основни тревоги“ във връзка с горепосочената резолюция от 20 май 2010 г.; подчертава информационните, законодателните пропуски и пропуските в прилагането, които продължават да съществуват в рамките на единния пазар, както и липсата на информация сред потребителите и предприятията относно техните права и задължения, което ги възпрепятства да се възползват от предимствата на единния пазар; ангажира се и призовава Комисията и държавите членки да засилят комуникацията с гражданите във връзка с техните права, произтичащи от единния пазар;

41.  Призовава Комисията да докладва относно основните пречки пред вътрешния пазар, които засягат гражданите и потребителите с увреждания и да положи специални усилия за предприемане на мерки за премахване на тези пречки;

42.  Препоръчва по-задълбочена координация между SOLVIT и EU Pilot с цел постигане на по-добра координация и обмен на добри практики;

43.  Отбелязва успеха на първия Форум по въпросите на единния пазар като възможност за проверка на напредъка на единния пазар и подпомагане на гражданите и предприятията да се запознаят с техните права, правомощия и задължения в рамките на единния пазар; приветства това събитие като възможност фокусът да се насочи отново към съществуващите пречки за правилното функциониране на единния пазар; подчертава отново значението на предприемането на действия от страна на Комисията и държавите членки за премахването на тези пречки и за поставяне на преден план на тревогите на гражданите и предприятията; призовава Комисията и държавите членки да поддържат този ритъм и да продължат да ангажират заинтересованите страни и да им дават пълномощия чрез редовното провеждане на форуми по въпросите на единния пазар, като ги допълват с редовни посещения за оценка и популяризиране на единния пазар в отделните държави членки;

o
o   o

44.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията.

(1) ОВ L 176, 7.7.2009 г., стр. 17.
(2) ОВ С 161 Е, 31.5.2011 г., стр. 84.
(3) ОВ С 349 Е, 22.12.2010 г., стр. 25.
(4) ОВ С 349 Е, 22.12.2010 г., стр. 10.
(5) Приети текстове, P7_TA(2011)0543.


2020 г.: Перспективи за жените в Турция
PDF 458kWORD 102k
Резолюция на Европейския парламент от 22 май 2012 г. относно 2020 г.: Перспективи за жените в Турция (2011/2066(INI))
P7_TA(2012)0212A7-0138/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид Конвенцията за премахване на дискриминацията по отношение на жените (CEDAW) и Факултативния протокол към нея, които съставляват част от международното право и по които Турция е страна съответно от 1985 г. и 2002 г., и като взе предвид член 90 от Конституцията на Турция, който гласи, че международното право има предимство пред турското национално право,

–  като взе предвид конвенциите на Съвета на Европа, като Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие, които Турция подписа като първа държава,

  като взе предвид Документ 11372 и Препоръка 1817(2007) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, озаглавени „Парламенти, обединени в борбата с домашното насилие срещу жените – средносрочна оценка на кампанията“,

–  като взе предвид достиженията на общностното право в областта на правата на жените и равенството между половете,

–  като взе предвид решението на Европейския съвет от 17 декември 2004 г. за откриване на преговори с Турция за присъединяване към Европейския съюз,

–  като взе предвид докладите на Комисията за напредъка на Турция през 2010 г. (SEC(2010)1327) и 2011 г. (SEC(2011)1201),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия за разширяване и основни предизвикателства през периода 2010-2011 г.“ (COM(2010)0660),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010) 2020),

–  като взе предвид своите резолюции от 6 юли 2005(1) г. и от 13 февруари 2007 г.(2) относно ролята на жените в обществения, икономическия и политическия живот в Турция,

–  като взе предвид своята резолюция от 9 март 2011 г. относно доклада за напредъка на Турция за 2010 г.(3) и резолюцията си от 29 март 2012 г. относно доклада за напредъка на Турция през 2011 г.(4),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете (А7-0138/2012),

А.  като има предвид, че Турция, страна кандидатка, е задължена да спазва достиженията на правото на ЕС и да зачита правата на човека, включително правата на жените и равенството между половете, като има предвид, че Турция е приканена да продължи да изпълнява и контролира изпълнението на законодателната реформа, както и да организира дейности за повишаване на осведомеността с цел борба с насилието срещу жените, включително домашното насилие;

Б.  като има предвид, че политиката на равенство между половете има голям потенциал за постигане на целите на „Европа 2020“ чрез принос за растежа и пълната трудова заетост;

В.  като има предвид, че Турция отбелязва ограничен напредък в подобряването и прилагането на законодателната рамка с цел гарантиране на равно участие на жените в социалния, икономическия и политическия живот;

Г.  като има предвид, че Комисията подчерта в своите доклади относно напредъка на Турция за 2010 и 2011 г., че е необходимо усилията за превръщане на съществуващата законодателна рамка в политическа, социална и икономическа действителност да продължат и занапред; като има предвид, че освен това Комисията заяви, че равенството между половете, борбата с насилието срещу жени, включително убийствата на честта, ранните и принудителните бракове, продължават да бъдат основни предизвикателства за Турция; като има предвид, че равенството между половете, правата на жените и интегрирането на принципа на равенство между половете следва да бъдат закрепени в новата конституция на Турция, която предстои да бъде изготвена;

Д.  като има предвид, че има особена необходимост от съгласувани и координирани действия в областите на насилието срещу жените, образованието, заетостта и представителството на национално и местно равнище;

Законодателство, координация и гражданско общество

1.  Призовава турското правителство към спазване и засилване на принципите на равенство и правата на жените при приемането и изменението на законодателната рамка, включително планирания процес за приемане на нова конституция;

2.  Като има предвид, че икономическата и социалната изостаналост на регионите в неравностойно положение в Турция, както и проблемите, произтичащи от имиграцията, бедността и преобладаващите патриархални социални структури, задълбочават проблемите на жените и подкопават тяхната позиция; призовава да се наблегне повече на необходимостта от отчитане на регионалните различия, когато се предприемат мерки по отношение на правата на жените, и от съответно формиране на политиките, като същевременно се признават, че проблемите и неравенствата, пред които са изправени жените от кюрдски произход, като цяло са още по-големи; призовава турското правителство да се ангажира във всички необходими реформи и да сътрудничи с местните съвети, за да гарантира, че всички жени, включително тези от кюрдски произход, се ползват с равни права;

3.  Приветства назначаването на новия министър на семейната и социалната политика и създаването на комисия за равни възможности на жените и мъжете в турския парламент, която полага успешни усилия да провежда разследвания, да изготвя доклади и да провежда консултации с кръг от организации, включително с неправителствени организации (НПО), във връзка с важни въпроси, като например насилието срещу жени и браковете между деца;

4.  Подчертава значението на ефективната координация за осигуряването на интегриран подход за равно третиране на жените и мъжете; във връзка с това приветства усилията, които полага турското правителство за засилване на сътрудничеството между държавните институции по отношение на интегрирането на принципа на равенство между половете; насърчава турското правителство да приеме по-нататъшни стратегии – с активното и недискриминационно участие на гражданското общество, имащи за цел да се гарантира и ефективно да се наблюдава прилагането на пълно равенство, включително заличаването на разликата в заплащането на жените и мъжете, и да приложи на практика резултатите от това сътрудничество;

5.  Подчертава необходимостта от прилагане на практика в цялата страна на съществуващото законодателството, имащо отношение към равенството между половете, като се отделят достатъчни финансови и човешки ресурси и се осигури последователност и като се разработят механизми за наблюдение, основаващи се на ясни и измерими цели;

6.  Призовава турското правителство да признае важността на участието на гражданското общество в разработването и прилагането на политики за равенство между половете и да гарантира участието на НПО на централно и местно равнище с оглед постигането на най-благоприятни политики за жените;

7.  Приветства напредъка на Турция в регистрирането на всяко дете при раждането му, като процентът на тази регистрация понастоящем е 93 %; подчертава необходимостта от последователно и систематично събиране на статистически данни, свързани с пола, с цел наблюдение на напредъка в сферата на прилагането на законодателството или на празнотите в националното законодателство;

8.  Желае да узнае какъв напредък е постигнало турското правителство в признаването на правата на лесбийките, хомосексуалистите, бисексуалните и транссексуалните лица в обществения живот;

Насилие срещу жени

9.  Подчертава, че съгласно официалните данни на Турския статистически институт 39 % от турските жени са били подложени на физическо насилие в някакъв момент от живота си; изразява дълбоката си загриженост относно редовността и жестокостта на насилието срещу жени, включително убийствата на честта, ранните и принудителните бракове, и неефективността на съществуващите средства за правна защита, както и относно снизходителността на турските органи по отношение на наказанията за извършителите на престъпления, основаващи се на пола;

10.  Призовава турското правителство да предприеме по-ефективни действия за борба с убийствата на честта под формата на законодателни, правни и финансови мерки с цел да се предотвратят такива убийства и да се накажат извършителите, както и всички членове на семейството, които мълчаливо одобряват насилието срещу жените, по-специално в случаите на убийства на честта, и да се окаже помощ на жертвите; отправя въпрос към турското правителство дали броят на жертвите е намалял през годините след изменението в Наказателния кодекс на Турция, с което „убийството на честта“ се класифицира като отегчаващо вината обстоятелство в случай на убийство; отправя също така въпрос колко често съдии са се произнасяли по дела, свързани с „убийства на честта“, и какви са били съответните наказания;

11.  Призовава правителството да извърши проучване относно рязкото нарастване на случаите на самоубийства сред жени в източна Турция и да предприеме задълбочено разследване на явлението „самоубийство на честта“, както и да предостави помощ и подкрепа на жени, върху които се оказва натиск от семействата и близките им, с оглед предотвратяване на ситуации, в които вместо извършване на убийства на честта семействата подтикват жените към извършване на самоубийство;

12.  Счита, че всяко насилие срещу жени е неприемливо; призовава турското правителство да приеме и прилага политика на нулева толерантност към насилието срещу жени чрез приемане, контрол и прилагане на подходящо законодателство за защита на жертвите, за наказване на извършителите и за предотвратяване на насилието;

13.  Приветства замяната от 8 март 2012 г. на закон № 4320 относно защитата на семейството със закон 6284 относно защитата на семейството и предотвратяването на насилието срещу жени; подчертава значението на осигуряването на широко приложно поле, независимо от естеството на връзката между жертвата и извършителя и независимо от половата идентичност, на ефективни средства за правна защита и защитни механизми, както и строго и незабавно прилагане на правната рамка, без отстъпки, с цел да се изкорени насилието срещу жени чрез възпиращи и строги наказания срещу извършителите на насилие срещу жени; подчертава необходимостта от приемане на необходимите разпоредби за отстраняване на склонни към насилие съпрузи или партньори и от гарантиране на жертвите на ефективен достъп до съдилищата и мерките за защита;

14.  Изисква от турското правителство да разработи система за наблюдение със сравнителни критерии и срокове за изпълнението на Националния план за действие за борба с насилието срещу жени, както и да поеме сериозен ангажимент, благодарение на който планът да бъде финансиран в достатъчна степен;

15.  Застъпва се за напреднало обучение на полицейски служители, здравен персонал, съдии, прокурори, религиозни служители и други лица на официални постове по предотвратяване на домашно насилие; с цел да бъдат допълнени тези усилия още веднъж отбелязва необходимостта от механизъм за идентифициране и разследване на лицата, които не защитават и не подпомагат жертвите, както и за отпускане на достатъчно бюджетни средства за мерките за защита;

16.  Приветства създаването на специализирано бюро по домашното насилие в рамките на Главната прокуратура в Анкара; подчертава, че чрез гарантирането на това, че целият правен процес в случаите на насилие срещу жени се води от прокурори, които са експерти по домашно насилие, и чрез предоставянето на това бюро на правомощието да издава на полицията преки заповеди с незабавно действие за задържане на извършителите и защита на жертвата, включително незабавно изпълнение на заповедите за осигуряване на защита и прехвърляне в домове за жени, това бюро постигна значителна стъпка напред в борбата с насилието срещу жени, защитата на жертвите и наказването на извършителите; с цел да се разшири прилагането на това равнище на защита, така че да обхване цялата страна, призовава турското правителство да създаде във всички провинции в страната специализирани бюра в прокуратурите, които да се занимават с домашното насилие;

17.  Призовава турското правителство да гарантира ефективен достъп на жертвите до подходяща правна информация, правна помощ и подходящи съдебни производства, чрез които те да могат да получат справедливост по такъв начин, че да организират защитата на правата си без заплаха от по-нататъшно насилие;

18.  Подкрепя становището, че механизмите за защита следва да бъдат еднакво достъпни за жените от имигрантски произход, които са изправени пред допълнителни проблеми (като езикови бариери, изолация в рамките на семейството и др.);

19.  Приветства инициативите на турското правителство за реорганизиране на системата от домове за жени в консултация с всички заинтересовани страни; отбелязва, че по данни на генералната дирекция, отговаряща за положението на жените, официалният брой на съществуващите домове за жени, жертви на насилие, е 81, като тази цифра е все още много ниска и не отговаря на нуждите на население от около 70 милиона; призовава турското правителство да създаде достатъчен брой домове за жени, разпределени равномерно в цялата страна, в съответствие с разпоредбите на Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие от 11 май 2011 г., като по този начин изпълни целите, които то самото си е поставило със Закона за общините, и да създаде дом за жени във всяка община с най-малко 50 000 жители; отбелязва, че домовете трябва да бъдат разпределени в цялата страна, с подходящ баланс между селските и градските региони; подчертава значението на въвеждането на механизми за повишаване на сигурността, капацитета и наблюдението в съществуващите домове, на налагането на наказание в случай на неспазване, на наемането на добре обучени и добре платени социални работници и на гарантирането, чрез курсове за професионално обучение и други услуги, че жените в домовете придобиват подходящи умения, за да изградят нов живот за себе си и своите деца; подчертава важността на неразкриването на местоположението на тези домове за безопасността на жертвите;

20.  Подчертава значението на лечението на мъже, склонни към насилие; във връзка с това предлага мъжете, срещу които е издадена ограничителна заповед, да бъдат ресоциализирани от бюра за пробация;

21.  Приветства откриването на телефонни линии за помощ и създаването на центрове за предотвратяване и мониторинг на насилието, в които жертвите на насилие, основаващо се на пола, получават медицинска помощ и психологически консултации по време на съдебните процеси с цел да се предотврати повторното преследване на жертвите;

22.  Призовава турското правителство да криминализира принудителните бракове и да привлече чрез информационни кампании вниманието на жените и мъжете към правото на свободен избор на партньор; подчертава значението на повишаването на информираността в училищата и сред родителите относно незаконния характер на принудителните бракове;

23.  Изразява дълбока загриженост относно по-ниския правен статус на неомъжените жени, разведените жени, жените, които сключват брак само с религиозна церемония, което означава, че бракът им е незаконен, и жените от малцинствени групи;

24.  Изтъква значението на поощряването на уважението към жените, участващи в религиозни малцинства, и на насърчаването на диалога между различните вероизповедания;

Образование

25.  Подчертава значението на образованието за засилване на правата и ролята на жените и за гарантиране на интегрирането на принципа на равенство между половете на всички равнища на образованието;

26.  Отбелязва, че правото на образование е право на човека съгласно член 26 от Всеобщата декларация за правата на човека на ООН от 10 декември 1948 г.;

27.  Приветства факта, че участието на момичетата в началното образование (1-8 клас) се е увеличило и че различията между половете в началното образование вече са почти заличени; изразява съжаление обаче, че различията между половете в средното образование леко са се увеличили и настоятелно призовава турското правителство да предприеме всички необходими действия за намаляване на тези различия и да въведе допълнителни мерки, за да се гарантира посещението на училище от всички деца;

28.  Призовава в рамките на образователната система да се насърчават училищата за професионално обучение, които дават на жените възможността да изучат занаят или да се обучат за упражняване на професии в сектора на услугите;

29.  Призовава турското правителство да се бори срещу сексуалната експлоатация, сексуалната злоупотреба, домашното насилие, бедността, неграмотността и експлоатацията на момичета и да предостави равни възможности за достъп до образование, без да се правят разграничения въз основа единствено на възрастта, езика, етническата принадлежност или пола;

30.  Изразява своята загриженост за това, че делът на децата във възрастовата група от 0 до 5 години, посещаващи предучилищни занимания, е все още много нисък, както и поради липсата на напредък по отношение на осигуряването на грижи за децата и на институции за предучилищно образование; настоятелно призовава турското правителство да разпредели достатъчно средства за разширяване на услуги на достъпни цени, свързани с грижи за децата, за тази възрастова група; освен това го призовава да измени своята уредба относно центровете за грижи за деца, която задължава работните места, на които работят над 150 жени, да предоставят безплатни грижи за деца, тъй като тази разпоредба отразява дискриминационното отношение, което предполага, че отглеждането на децата е отговорност единствено на жените и оказва отрицателно влияние върху решенията на предприятията по отношение на наемането на повече жени;

31.  Призовава турското правителство да увеличи усилията си и кампаниите за повишаване на информираността с оглед изкореняване на неграмотността и бедността сред милионите жени, по-специално сред жените от кюрдски произход, жените от имигрантски и ромски общности, и да обърне специално внимание на жените, живеещи в селските райони;

32.  Приветства инициативите на турското правителство, например Проекта за намаляване на социалния риск (обвързан с условия трансфер на средства в брой), който включва изплащане на нуждаещи се семейства на определена сума за всяко дете, което посещава начално и основно училище; отбелязва, че сумата, която се предоставя на семействата, е по-висока за момичетата, отколкото за момчетата, и че тази сума се дава на майките; приветства факта, че тази мярка е насочена едновременно към преодоляването на проблемите, свързани с училищното образование на момичетата, и към овластяването на жените в рамките на семейната структура; отбелязва въпреки това, че преждевременното напускане на училище продължава да бъде повод за загриженост, особено при семействата на сезонните работници мигранти и децата от ромски произход, и призовава турското правителство да подкрепя и използва пълноценно системата за ранно предупреждение по отношение на децата, изложени на риск от преждевременно напускане на училище, и да премахне регионалните различия в рамките както на началното и основното, така и на средното образование;

33.  Подчертава, че проблемът, свързан със стереотипните представи за половете, може да се преодолее най-успешно в рамките на образователната система; поради това приветства създаването на комисия по равенството между половете в рамките на Министерството на образованието; признава неговите усилия за премахване на сексисткия език, изображения и изрази от учебните материали; отбелязва обаче, че премахването на неравното третиране на половете в учебниците във всички нива на образованието и обучението изисква допълнителни усилия и поради това отправя искане към турското правителство да извърши преглед на постигнатия напредък по отношение на премахването на неравното третиране на половете в учебните материали;

34.  Призовава всички институции за висше образование да направят задължителни курсовете за равенство между половете в учебната програма за бъдещи учители и турското правителство да включи тази тема в програмите за обучение на работното място на учители;

35.  Подчертава, че с цел да се гарантира участието на момичетата в задължителната степен на основно образование и за да се предотврати лишаването им от шанс да следват или принуждаването им да сключват ранни бракове, от съществено значение е, цялостната официална система на задължително основно образование да се състои от блок, който да не допуска пропуски в образователната система, които да позволяват момичетата да напускат преждевременно училището, най-вече в селските райони;

Участие в пазара на труда

36.  Подчертава твърде слабото участие на жените в работната сила в Турция, което е много под целевите стойности, предвидени в стратегията „Европа 2020“, и призовава турското правителство да изготви национален план за действие за осигуряване на по-голямото участие на жените на пазара на труда;

37.  Призовава за предприемане на допълнителни действия в рамките на схемата „Активни мерки за пазара на труда“, която има за цел да ограничи безработицата сред жените и младите хора; призовава турското правителство да отпусне допълнително финансиране от своя бюджет за подпомагане на безработните жени да намерят работа;

38.  Призовава турското правителство да изразходва финансирането от ЕС за проектите, осъществявани в Турция, по възможно най-ефективен начин; призовава Комисията да извърши финансов и правен анализ на ефективността на изразходването на средствата;

39.  Настоятелно призовава за прилагане на циркулярно писмо 2010/14 на министър-председателя относно увеличаването на заетостта сред жените и постигането на равни възможности; във връзка с това привлича вниманието към стратегиите и мерките на ЕС, насочени към постигане на балансирано и справедливо представителство на жените на ръководни длъжности;

40.  Призовава турското правителство да поощри активното участие на жените на пазара на труда чрез насърчаване, наред с другото, на мерки за гарантиране на по-добри условия на труд, равно заплащане за равен труд, учене през целия живот, гъвкаво работно време и справедливи съвместяване на семейния и професионалния живот;

41.  Отбелязва, че Турция наскоро подобри законодателството си относно отпуска по майчинство (като го увеличи от 12 на 16 седмици), като отпуск по бащинство съществува само за държавните служители, но не и за останалите работници и служители, и че широко приложима система за отпуск за гледане на дете е от съществено значение, за да се гарантира, че родителите споделят правата и отговорностите по отношение на отглеждането на децата и за да се намали неравенството между половете на пазара на труда; призовава турското правителство да създаде система за отпуск за гледане на дете за всички работници и служители, който да позволи на бащите да изпълняват своите равни отговорности за отглеждането на децата;

42.  Насърчава жените да създадат свои собствени предприятия, като използват финансирането, предоставено в рамките на схеми за отпускане на заеми като Програмата за отпускане на заеми за малките предприятия, и да се възползват от програмите за обучение в рамките на KOSGEB (организация на развитие на МСП);

43.  Подчертава значението на борбата срещу всички форми на дискриминация на работното място, включително срещу дискриминацията, основана на пола, в сферата на наемането на работа, професионалното развитие и паричните стимули; отново отправя своето искане към турското правителство да събира актуални и точни статистически данни;

44.  Подчертава значението на предоставянето на специални курсове за обучение, финансиране и техническа помощ на безработните жени служители и жени предприемачи, за да се гарантира наличието на равни възможности за достъп до пазара на труда;

45.  Подчертава, че неотдавнашното разширяване на обхвата на законодателството за отпуска по майчинство (който се удължава от дванадесет на шестнадесет седмици) следва да бъде последвано от повишаване на заплащането, с цел да се предоставят по-добри гаранции, че семействата и жените не са ощетявани финансово поради това, че имат деца;

46.  Настоятелно призовава турското правителство да разпредели средства за създаване на широко достъпни заведения за грижи за децата, възрастните и лицата с увреждания на достъпни цени, за да се увеличи заетостта сред жените;

47.  Отбелязва ниския процент на участие на жените в синдикалните организации и особено в техните управителни съвети; подчертава значението на увеличаването на достъпността на синдикалните дейности, за да се постигне по-голямо участие сред жените;

48.  Подчертава факта, че жените в много случаи работят при лоши условия, в семейни предприятия без регистрация и без заплащане и че поради това те се превръщат в жертви и са експлоатирани; призовава турското правителство да предприеме всички необходими действия за борба срещу сивата икономика;

Участие в политиката

49.  Приветства увеличаването на броя на жените членове на турския парламент от 9,1 % след изборите през 2007 г. на 14,3 % след изборите през 2011 г.; при все това отбелязва, че този процент все още е нисък и призовава за нов закон за политическите партии и изборите, който да въведе задължителна система на квоти, гарантираща справедливо представителство на жените в избирателните списъци; изразява загриженост във връзка с като цяло ограниченото представителство на турските жени в политиката, на ръководните позиции в държавната администрация и в политическите партии;

50.  Подчертава необходимостта от преразглеждане от турското правителство и политически партии на действащия закон за изборите с оглед на равното и демократично участие на мъжете и жените в политиката, включително за по-балансирано представителство на жените на избираеми позиции в изборните бюлетини;

51.  Насърчава всички турски политически партии да приемат всеобхватни стратегии за равенство между половете и вътрешни правила, гарантиращи присъствието на жените на всички равнища;

52.  Изразява загриженост относно много ниския процент на политическо участие на жените на местно равнище и приканва всички политически партии да гарантират, че това положение ще се промени на местните избори през 2014 г.; с оглед на факта, че в едва 1 % от турските общини кметовете са жени, и с оглед на произтичащата от това необходимост да се насърчи участието на жените в политиката, не на последно място на местно равнище, призовава да се въведе система с квоти за жените по отношение на избирателните списъци;

Перспективи 2020 г.

53.  Приканва Турция, като страна кандидатка за членство в ЕС, да подкрепи целите на стратегията „ЕС 2020“ и да създаде условията за по-активното участие на жените на пазара на труда;

54.  Призовава Комисията да постави на централно място въпроса за правата на жените при преговорите с Турция; подчертава значението на изпълнението от Турция на нейните правни и политически задължения, произтичащи от достиженията на правото на ЕС и съответните решения на ЕС и ЕСПЧ, с цел да се улесни отварянето на глава 23 от преговорите за присъединяване относно съдебната система и основните права, в подкрепа на реформите в Турция относно правата на жените съгласно въпросната глава;

55.  Призовава Турция да изпълни задълженията си, произтичащи от Споразумението за асоцииране ЕО-Турция и от допълнителния протокол, който Турция за шеста поредна година все още не е приложила, за да докаже действителния си ангажимент да се превърне в пълноценна плуралистична демокрация, в основата на която са заложени зачитането и защитата на правата на човека и основните свободи както на мъжете, така и на жените;

56.  Подчертава, че един от критериите за отварянето на глава 19 от преговорите за членство относно социалната политика и заетостта, която е от голямо значение за подобряването на социалното и икономическото положение на жените и за увеличаването на присъствието им на пазара на труда, е Турция да представи на Комисията план за действие за изпълнение на достиженията на правото в областта, попадаща в обхвата на глава 19, включително приемането на подход за интегриране на принципа на равенство между половете; предлага генералната дирекция отговаряща за положението на жените, да участва активно в този процес;

57.  Подчертава, че положителната програма, въведена от Комисията с цел допълване на преговорите за присъединяване с Турция, следва да бъде използвана като водещ форум за насърчаване на правата на жените и равенството между половете в Турция; призовава Комисията да гарантира интегрирането на принципа на равенство между половете във всички работни групи в рамките на положителната програма;

58.  Подчертава значението на извършването на нова оценка на съществуващите строги ценности по отношение на ролята на жените в социалната структура и подчертава, че в крайна сметка е необходима промяна в манталитета, за да се приложи на практика законодателната рамка;

59.  Призовава за организирането на кампании за повишаване на информираността, насочени към цялото общество и фокусиращи се върху правата на жените и равенството между половете, предотвратяването на насилието, основано на пола, осъждането на убийствата на честта и неравното третиране на половете в медиите;

60.  Призовава социалните партньори да участват активно в насърчаването на правата и ролята на жените в рамките на стопанския, обществения и политическия живот, както и във включването на жените в диалога между социалните партньори;

61.  Призовава турското правителство да въведе на всички равнища на образование задължителни програми за равенство и толерантност между половете;

62.  Предлага стартирането на национален проект, който да обединява жени и мъже като модели за подражание и млади жени и мъже в дебат относно бъдещето на Турция, така че жените и мъжете от всички възрастови групи и политически убеждения да могат да работят съвместно относно стратегия за успешното трансформиране на обществото, което е с патриархална структура, в общество, в което участието на жените в политическия, икономическия и обществения живот е справедливо и се приема от обществото;

63.  Признава, че промяна в манталитета никога не може да бъде извършена без участието и ангажираността на мъжете, и поради това призовава турското правителство да организира публични дебати за размяна на мнения между жените и мъжете от всички прослойки на турското общество като средство за справяне с причините за насилието, основано на пола, и в крайна сметка за постигане на истинско равенство между половете;

64.  Изразява убеждението си, че следва да се обърне специално внимание на овластяването на жените в по-слабо развитите региони на Турция; във връзка с това приветства проектите на турското правителство като например тези, които предлагат курсове за професионално обучение в рамките на CATOM (многоцелеви обществени центрове) в югоизточната част на Турция, но подчертава също така необходимостта от повече инициативи за зачитане и насърчаване на правата на всички жени, като акцентът се поставя по-специално върху социалното приобщаване и овластяване на жените в селските райони, безработните жени и жените, живеещи в бедност;

65.  Изразява убеждението си, че ако Турция желае да изпълнява ролята на еталон за държавите, участвали в „Арабската пролет“, тя следва да продължи с решителност да осъществява своите реформи и да гарантира прилагането на гласуваното законодателство; припомня, че Турция трябва да постигне осезаеми и конкретни резултати при прилагането на принципа на равенство и зачитане на правата на жените;

66.  Подчертава изключително важната роля на медиите за утвърждаване на правата на жените и насърчава включването на равенството между половете в обучението на работното място на медийните организации; подчертава значението на представянето на образ на жените в медиите, който избягва стереотипите, свързани с пола;

67.  Подчертава значението на бюджетирането, съобразено с фактора пол, тъй като без подходящи средства не могат да се приложат никакви реформи;

68.  Призовава Турция да увеличи своите усилия, насочени към провеждане на всеобхватни реформи, да изпълни критериите от Копенхаген в името на собственото си модернизиране и да създаде атмосфера на взаимно разбирателство и уважение с всички 27 държави-членки на ЕС, като по този начин създаде възможност за обмен на най-добри практики в областта на равенството между половете с всички, който да принесе ползи на жените в Турция;

o
o   o

69.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията, генералния секретар на Съвета на Европа, ООН Жени, генералния директор на Международната организация на труда и на правителството и парламента на Турция.

(1) ОВ C 157 E, 6.7.2006 г., стр. 385.
(2) ОВ C 287 E, 29.11.2007 г., стр. 174.
(3) Приети текстове, P7_TA(2011)0090.
(4) Приети текстове, P7_TA(2012)0116.


Изменение на Правилника на Европейския парламент относно прилагането на европейската гражданска инициатива
PDF 370kWORD 56k
Решение на Европейския парламент от 22 май 2012 г. относно изменение на Правилника за дейността на Европейския парламент относно прилагането на европейската гражданска инициатива (2011/2302(REG))
P7_TA(2012)0213A7-0148/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложенията за изменение на своя правилник (B7-0539/2011 и B7-0732/2011),

–  като взе предвид членове 211 и 212 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на Комисията по конституционни въпроси (A7-0148/2012),

1.  Решава да внесе в своя правилник следните изменения;

2.  Посочва, че настоящите изменения влизат в сила на първия ден от следващата месечна сесия;

3.  Приканва своя председател да предприеме необходимите мерки, за да осигури създаването в Европейския парламент на единна точка за контакт, към която гражданите, представителните сдружения и гражданското общество могат да се обръщат по въпроси, свързани с европейските граждански инициативи;

4.  Приканва Комисията да потвърди в писмо, адресирано до председателя на Европейския парламент, своето намерение да бъде представена на всяко публично изслушване, свързано с европейски граждански инициативи, от члена на Комисията, отговарящ за предмета на конкретната гражданска инициатива, или, ако той е възпрепятстван, за предпочитане от друг член на Комисията или от генералния директор, отговарящ за предмета на инициативата;

5.  Приканва своето Бюро и своя генерален секретар да вземат подходящите мерки, за да осигурят възможно най-голяма видимост за публичните изслушвания, свързани с европейски граждански инициативи, като предоставят подходящи улеснения, включващи използването на най-добрата налична информационна и комуникационна технология;

6.  Счита, че следва да бъде насърчено участието на членовете на Европейския парламена в изслушванията, свързани с европейски граждански инициативи;

7.  Възлага на своя председател да предаде за сведение настоящото решение на Съвета и на Комисията.

Текст в сила   Изменение
Изменения 5 и 4
Правилник за дейността на Европейския парламент
Член 197 а (нов)
Член 197а

Публични изслушвания относно граждански инициативи
1.  Когато Комисията публикува гражданска инициатива в съответния регистър съгласно член 10, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕС) № 211/20111, председателят на Европейския парламент, по предложение на председателя на Съвета на председателите на комисии:
а)възлага на законодателната комисия, компетентна по въпроса съгласно приложение VІІ, да организира публичното изслушване, предвидено в член 11 от Регламент (ЕС) № 211/2011; комисията по петиции се асоциира автоматично със законодателната комисия съгласно член 50 от настоящия правилник;
б) когато две или повече граждански инициативи, публикувани в съответния регистър съгласно член 10, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕС) № 211/2011, имат сходен предмет, може, след консултация с организаторите, да реши да се организира общо публично изслушване, на което всички тези граждански инициативи да бъдат разгледани по равнопоставен начин.
2.  Компетентната комисия:
а) проучва дали организаторите са приети на подходящо равнище в Комисията съгласно член 10, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 211/2011,
б) гарантира, ако е необходимо с подкрепата на Съвета на председателите на комисии, че Комисията участва пълноценно в организирането на публичното изслушване и е представена на подходящо равнище при провеждането му.
3.  Председателят на компетентната комисия свиква публичното изслушване на подходяща дата в срок от три месеца от датата на представяне на инициативата пред Комисията съгласно член 9 от Регламент (ЕС) № 211/2011.
4.  Компетентната комисия организира публичното изслушване в Европейския парламент, ако е целесъобразно заедно с други институции и органи на Съюза, желаещи да участват. Тя може да покани и други заинтересовани страни.
Компетентната комисия кани представителна група на организаторите, която включва поне едно от лицата за контакт, посочени в член 3, параграф 2, алинея втора от Регламент (ЕС) № 211/2011, да представят инициативата на изслушването.

5.  Бюрото приема правила относно възстановяване на направените разходи, съгласно договорените с Комисията условия.
6.  Председателят на Европейския парламент и председателят на Съвета на председателите на комисии могат да делегират своите правомощия по настоящия член на някой от заместник-председателите на Парламента или на някой от председателите на комисии.
7.  Ако са изпълнени условията по член 50 или по член 51, тези разпоредби се прилагат mutatis mutandis и за други комисии. Прилагат се също разпоредбите на член 188.
Член 23, параграф 9 не се прилага за изслушвания, свързани с граждански инициативи.

1Регламент (ЕС) № 211/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно гражданската инициатива (ОВ L 65, 11.3.2011 г., стр. 1).
Изменение 2
Правилник за дейността на Европейския парламент
Член 203 а
Когато Парламентът бъде информиран, че Комисията на Европейските общности е била поканена да представи предложение за нормативен акт по член 11, параграф 4 от Договора за ЕС, Комисията по петиции проверява дали има вероятност това да се отрази на нейната дейност и при необходимост информира за това вносителите на петиции по свързани теми.

Когато Парламентът бъде информиран, че Комисията е била поканена да представи предложение за нормативен акт по член 11, параграф 4 от Договора за ЕС и в съответствие с Регламент (ЕС) № 211/2011, Комисията по петиции проверява дали има вероятност това да се отрази на нейната дейност и при необходимост информира за това вносителите на петиции по свързани теми.

Предложените граждански инициативи, които са регистрирани в съответствие с член 4 от Регламент (ЕС) № 211/2011, но не могат да бъдат представени на Комисията съгласно член 9 от посочения регламент, тъй като не са били спазени всички съответни процедури и условия, които са предвидени, могат да бъдат разгледани от Комисията по петиции, ако тя счита тяхното проследяване за необходимо. Членове 201, 202 и 203 се прилагат mutatis mutandis.

Правна информация - Политика за поверителност