Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 24 май 2012 г. - Страсбург
Общи разпоредби за макрофинансовата помощ за трети държави ***I
 Положението в Украйна, случаят на Юлия Тимошенко
 Борба с хомофобията в Европа
 Европа за ефективно използване на ресурсите
 Инициатива „Възможности за младежта“
 Прилагане на принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност
 Швейцарски квоти за броя на разрешителните за пребиваване, издавани на граждани на Полша, Литва, Латвия, Естония, Словения, Словакия, Чешката република, Унгария
 Венецуела: евентуално оттегляне от Междуамериканската комисия по правата на човека
 Азербайджан
 Положението на бежанците от Северна Корея
 Продължаване и засилване на подкрепата за ваксинирането в развиващите се страни

Общи разпоредби за макрофинансовата помощ за трети държави ***I
PDF 486kWORD 246k
Изменения, приети от Европейския парламент на 24 май 2012 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на общи разпоредби за макрофинансовата помощ за трети държави (COM(2011)0396 – C7-0187/2011 – 2011/0176(COD))(1)
P7_TA(2012)0220A7-0157/2012

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Текст, предложен от Комисията   Изменение
Изменение 1
Предложение за регламент
Заглавие
Регламент на Европейския парламент и на съвета за установяване на общи разпоредби за макрофинансовата помощ за трети държави

Регламент на Европейския парламент и на съвета за установяване на общи разпоредби за макрофинансовата помощ за трети държави и територии

Изменение 2
Предложение за регламент
Съображение 1 a (ново)
(1а)  Макрофинансовата помощ на Съюза следва да се използва за предоставяне на изключителна финансова помощ за трети държави, които изпитват временни затруднения с платежния баланс. За разлика от другите инструменти на Съюза, чрез които се подкрепят пряко неговите външни политики (като например Инструмента за предприсъединителна помощ*, Европейския инструмент за съседство**, Инструмента за сътрудничество за развитие и др.), макрофинансовата помощ не следва да се използва за предоставянето на редовна финансова подкрепа, нито основната й цел да бъде да подкрепя икономическото и социалното развитие на държавите бенефициери. Макрофинансовата помощ не следва да се използва и подобно на условните безвъзмездни средства за опрощаване на дълг.
* Регламент № … на Европейския парламент и на Съвета от … относно Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II) (ОВ …)
** Регламент № … на Европейския парламент и на Съвета от … за създаване на Европейски инструмент за съседство (ОВ …)
Регламент № … на Европейския парламент и на Съвета от … за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие (ОВ …)

Изменение 3
Предложение за регламент
Съображение 2
(2)   Понастоящем макрофинансовата помощ за трети държави се основава на ad hoc решения на Европейския парламент и на Съвета за всяка конкретна държава. Това намалява ефикасността и ефективността на помощта като предизвиква ненужни забавяния между исканията на макрофинансова помощ и тяхното действително прилагане.
(2)   Рамковият регламент има за цел да изясни правилата и да подобри ефикасността и ефективността на помощта на Съюза, inter alia, чрез укрепване на прилагането на предварителните условия, подобряване на прозрачността и формализиране на политическата оценка от страна на Комисията, както и чрез подобряване на демократичната ефективност и демократичния контрол.
Изменение 4
Предложение за регламент
Съображение 3
(3)  Рамката за предоставяне на макрофинансова помощ на трети държави, с които Съюзът има важни политически, икономически и търговски връзки, следва да повиши ефективността на помощта. По-конкретно следва да бъде възможно да се предоставя макрофинансова помощ на трети държави с цел да се насърчава предприемането на мерки в икономическа политика, които да разрешат кризи с платежния баланс.
(3)  Рамката за предоставяне на макрофинансова помощ на трети държави следва да ги насърчава да предприемат мерки в икономическата политика, които да разрешават кризи с платежния баланс.
Изменение 5
Предложение за регламент
Съображение 5
(5)  Приемането на общ регламент за макрофинансова помощ, въз основа на членове 209 и 212, не засяга разпоредбите в член 213 от Договора, с които се урежда спешната финансова помощ за трети държави, и свързаните с тях прерогативи на Съвета.
заличава се
Изменение 6
Предложение за регламент
Съображение 7
(7)  В заключенията си от 8 октомври 2002 г. Съветът установи критерии (т. нар. критерии от Женвал) за насоки в областта на операциите на ЕС за макрофинансова помощ. Целесъобразно е да се формализират тези критерии в правен акт, потвърден от Парламента и Съвета, като същевременно се актуализират и изяснят.
(7)  В заключенията си от 8 октомври 2002 г. Съветът установи критерии (т. нар. критерии от Женвал) за насоки в областта на операциите на Съюза за макрофинансова помощ. Целесъобразно е да се актуализират и изяснят тези критерии в правен акт, приет от Европейския парламент и Съвета, inter alia, по отношение на критериите за определяне на подходящата форма на помощта (заем, безвъзмездни средства или комбинация от двете).
Изменение 7
Предложение за регламент
Съображение 8
(8)  Подходящите процедури и инструменти следва да се предоставят предварително, за да може Съюзът да гарантира, че макрофинансовата помощ ще се осъществява бързо, особено когато обстоятелствата налагат незабавни действия. Това също така ще повиши яснотата и прозрачността на критериите за прилагане на макрофинансова помощ.
(8)  Подходящите процедури и инструменти следва да се предоставят предварително, за да може Съюзът да осигури бързото предоставяне на макрофинансовата помощ, особено когато обстоятелствата налагат незабавни действия, и за да се повиши яснотата и прозрачността на критериите за прилагане на макрофинансова помощ.
Изменение 8
Предложение за регламент
Съображение 9
(9)  Комисията следва да гарантира, че макрофинансовата помощ съответства на основните принципи, цели и мерки, предприети в различните области на външни дейности и други политики на Съюза, свързани с тях.
(9)   При избора на държави бенефициери и в съдържанието на меморандумите за разбирателство Комисията следва да гарантира, че макрофинансовата помощ съответства на основните принципи, цели и мерки, предприети в различните области на външни дейности и други политики на Съюза, свързани с тях.
Изменение 9
Предложение за регламент
Съображение 9 a (ново)
(9а)  Макрофинансовата помощ представлява също така инструмент на външната политика на Съюза и следва да служи за подобряване на възприемането и влиянието на Съюза отвъд неговите граници. С цел координация и последователност на външната политика на Съюза, следва да бъде гарантирано активното участие на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) по време на цялата операция по оказване на макрофинансова помощ.
Изменение 10
Предложение за регламент
Съображение 10
(10)  Макрофинансовата помощ следва да помага за изпълнението на ангажимента на държавите бенефициери за общи ценности със Съюза, включително демокрация, правова държава, добро управление, зачитане на правата на човека, устойчиво развитие и намаляване на бедността, както и принципите за отворена и справедлива търговия, основана на правила.
(10)  Макрофинансовата помощ следва да включва мерки за повишаване на ангажимента на държавите бенефициери за общи ценности със Съюза, включително демокрация, правова държава, добро управление, зачитане на правата на човека, борба срещу принудителния детски труд, подкрепа за устойчиво развитие и намаляване на бедността, както и принципите за отворена и справедлива търговия, основана на правила. Комисията следва да извършва редовен контрол на изпълнението на тези цели.
Изменение 11
Предложение за регламент
Съображение 13
(13)  Макрофинансовата помощ следва да допълва средствата, предоставени от Международния валутен фонд и други многостранни финансови институции, и следва да има справедливо споделяне на тежестта с другите донори. Макрофинансовата помощ следва да гарантира добавената стойност на участието на Съюза.
(11а)   По принцип макрофинансовата помощ следва да допълва средствата, предоставени от Международния валутен фонд и други европейски или многостранни финансови институции, и следва да има справедливо споделяне на тежестта с тези институции и другите донори. Макрофинансовата помощ следва да се предоставя, когато гарантира добавената стойност на участието на Съюза.
Изменение 12
Предложение за регламент
Съображение 13 a (ново)
(13а)  С цел да се гарантира, че макрофинансовата помощ може да отговори на търсенето в резултат на неотложни икономически кризи, Съюзът следва да гарантира, че в неговия бюджет са разпределени достатъчно финансови средства. Необходимо е да се гарантира също, че макрофинансовата помощ е на разположение на всички държави, имащи право на помощта, независимо от техния икономически размер и че се прилага по подходящ начин в съчетание с другите външни финансови инструменти на Съюза.
Изменение 13
Предложение за регламент
Съображение 14 a (ново)
(14а)  С цел постигане на равновесие между необходимостта от ефективност и ефикасност на помощта на Съюза, от една страна, и по-голяма съгласуваност, прозрачност и демократичен контрол, от друга страна, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейският съюз във връзка с държавите и териториите, имащи право на помощта, и предоставянето на помощ на определени държави и територии. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и Съвета.
Изменение 14
Предложение за регламент
Съображение 15
(15)  С оглед гарантирането на еднакви условия за прилагане на регламента във връзка с одобряването и управлението на операциите за макрофинансова помощ в държавите бенефициери, Комисията следва да получи изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията.
(15)  С оглед гарантирането на еднакви условия за прилагане на регламента, Комисията следва да получи изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията.
Изменение 15
Предложение за регламент
Съображение 16
(16)  Процедурата за разглеждане следва да се използва за прилагане на решения за изпълнение, чрез които се определя сумата, вида, продължителността и общите условия на отделните операции за макрофинансова помощ, предвид значителното отражение върху бюджета на тези решения.
заличава се
Изменение 16
Предложение за регламент
Съображение 17
(17)  Процедурата по консултиране следва да се използва за приемане на Меморандум за разбирателство (МР) за установяване на мерките на икономическа политика, свързани с макрофинансовата помощ на Съюза, като се има предвид, че МР не е акт за изпълнение с общо приложение, нито акт с отражения върху бюджета или върху трети държави, освен отраженията от решението за предоставяне на помощта.
заличава се
Изменение 17
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 1
1.  Настоящият регламент установява общите разпоредби за предоставяне на макрофинансова помощ на трети държави и територии, които имат право на такава, както се посочва в член 2.
1.  Настоящият регламент установява общите разпоредби за предоставяне на макрофинансова помощ на Съюза на посочени в член 2 трети държави и територии, които имат право на такава („държави бенефициери“).
Изменение 18
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 2
2.  Макрофинансовата помощ е изключителен финансов инструмент на необвързана и непосочена подкрепа за платежния баланс на трети държави и територии, които отговарят на условията. Тя цели да възстанови устойчивото външно финансиране в държави, изпитващи затруднения с външното финансиране. Тя подкрепя прилагането на важни мерки за икономическо приспособяване и реформи, предназначени да разрешат затрудненията с платежния баланс.
2.  Макрофинансовата помощ е изключителен финансов инструмент на необвързана и непосочена подкрепа за платежния баланс на държави бенефициери. Тя цели да възстанови устойчивото външно финансиране в държави бенефициери, изпитващи затруднения с външното финансиране. Тя подкрепя прилагането от страна на държавите бенефициери на съответните двустранни споразумения и програми със Съюза и е насочена към важни мерки за икономическо приспособяване и структурни реформи, предназначени да разрешат затрудненията с платежния баланс.
Изменение 19
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 3
3.  Макрофинансовата помощ се предоставя при условие за наличие на значителен и остатъчен недостиг на външно финансиране, установен съвместно с многостранните финансови институции над средствата, предоставени от Международния валутен фонд (МВФ) и други многостранни институции, въпреки изпълнението на строги програми за икономическа стабилизация и реформи.
3.  Макрофинансовата помощ се предоставя при условие за наличие на значителен и остатъчен недостиг на външно финансиране в съответната държава бенефициер, установен съвместно с европейските или многостранните финансови институции, над средствата, предоставени от Международния валутен фонд (МВФ) и други европейски или многостранни финансови институции, въпреки изпълнението на строги програми за икономическа стабилизация и реформи от съответната държава бенефициер.
Изменение 20
Предложение за регламент
Член 2 – заглавие
Страни, имащи право на помощ

Страни и територии, имащи право на помощ

Изменение 21
Предложение за регламент
Член 2 – уводна част
Държавите и териториите, имащи право на макрофинансова помощ са:

1.  Третите държави и териториите, имащи право на макрофинансова помощ, при условие че изпълняват критериите за условност съгласно член 6 („държави бенефициери“), са:
Изменение 22
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 – буква в)
в)  Други трети държави в изключителни и обосновани обстоятелства. Такива държави трябва да са политически, икономически и географски близки до Европейския съюз.
в)  Други трети държави, които имат определяща роля за регионалната стабилност и са от стратегическо значение за Съюза, в изключителни и обосновани обстоятелства. Такива държави трябва да са политически, икономически и географски близки до Съюза.
Изменение 23
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 а (нов)
1а.  На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове съгласно член 14а за изменение на приложение І, точки 1 и 2 с оглед на неговата актуализация вследствие на съответните политически решения по отношение на статута на държавите на страни кандидатки или потенциални кандидатки или относно обхвата на европейската политика за съседство.
Изменение 24
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 б (нов)
1б.  На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 14а с цел да допълни, ако е необходимо, настоящия регламент с държави, отговарящи на критериите, посочените в параграф 1, буква в) от настоящия член.
Изменение 25
Предложение за регламент
Член 4 – параграф 1
1.  Сумите макрофинансова помощ, предоставена като безвъзмездни средства съгласно настоящия регламент, са в съответствие с бюджетните кредити, установени в многогодишната финансова рамка.
1.  Сумите макрофинансова помощ, предоставена съгласно настоящия регламент под формата на безвъзмездни средства, са в съответствие с бюджетните кредити, установени в многогодишната финансова рамка.
Изменение 26
Предложение за регламент
Член 4 – параграф 2
2.  Сумите макрофинансова помощ, предоставена като заем съгласно настоящия регламент, са обезпечени в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 480/2009 на Съвета от 25 май 2009 година относно създаване на Гаранционен фонд за външни дейности.
2.  Сумите макрофинансова помощ, предоставена съгласно настоящия регламент под формата на заем, са обезпечени в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 480/2009 на Съвета от 25 май 2009 година относно създаване на Гаранционен фонд за външни дейности.
Изменение 27
Предложение за регламент
Член 4 – параграф 3
3.  Годишните кредити се разрешават от бюджетния орган, в рамките на финансовата рамка. Съответните референтни суми за периода 2011-2013 г. са посочени приложение II.
3.  Годишните кредити се разрешават от бюджетния орган, в рамките на многогодишната финансова рамка.
Изменение 28
Предложение за регламент
Член 5 – параграф 1
1.  Размерът на помощта се основава на остатъчните нужди на държавата бенефициер от външно финансиране. Те се установяват от Комисията в сътрудничество с международните финансови институции, въз основа на обстойна и подробно документирана количествена оценка. Комисията по-конкретно ще се позове на последните прогнози на МВФ за платежния баланс на въпросната държава и ще отчете очакваните финансови приноси от многостранните донори.
1.  Предложеният размер на помощта се основава на остатъчните нужди на държавата бенефициер от външно финансиране. Те се установяват от Комисията в сътрудничество с МВФ и други европейски или многостранни финансови институции, въз основа на обстойна и подробно документирана количествена оценка. Комисията по-конкретно се позовава на последните прогнози на МВФ и други европейски или многостранни финансови институции за платежния баланс на въпросната държава бенефициер и отчита очакваните финансови вноски на многостранните донори, както и вече приложени в съответната държава бенефициер други инструменти за външно финансиране на Съюза.
Изменение 29
Предложение за регламент
Член 5 – параграф 2
2.  Определянето на размера на макрофинансовата помощ също взема под внимание необходимостта от гарантиране на справедливо споделяне на тежестта с други донори.
2.  Определянето на размера на макрофинансовата помощ също взема под внимание необходимостта от гарантиране на справедливо споделяне на тежестта между Съюза и другите донори. Вноската на Съюза следва да бъде достатъчна, за да се гарантира, че носи добавена стойност на Съюза и обикновено не следва да бъде под 20 %.
Изменение 30
Предложение за регламент
Член 5 – параграф 3
3.  В случай, че нуждите от финансиране на държавата бенефициер се понижат съществено по време на периода на изплащане на отделните траншове от макрофинансовата помощ, Комисията, в съответствие с член 14, параграф 2, може да реши да намали размера на средствата, предоставени в рамките на помощта, да прекрати временно или да отмени помощта.
3.  В случай, че нуждите от финансиране на държавата бенефициер се понижат съществено по време на периода на изплащане на отделните траншове от макрофинансовата помощ, Комисията прави преоценка на икономическата и финансовата ситуация в държавата бенефициер и въз основа на тази оценка й се предоставя правомощието да приема делегирани актове, в съответствие с член 14а, за изменение на приложение ІІа, за да намали размера на средствата, предоставени в рамките на помощта, да прекрати временно или да отмени помощта.
Изменение 31
Предложение за регламент
Член 6 – параграф 1
1.  Предварително условие за предоставяне на макрофинансова помощ е държавата бенефициер да съблюдава ефективни демократични механизми, включително многопартийни парламентарни системи, правова държава и зачитане на правата на човека.
1.  Предварително условие за предоставяне на макрофинансова помощ е държавата бенефициер да съблюдава ефективни демократични механизми, включително многопартийни парламентарни системи, правова държава и зачитане на правата на човека. Тази оценка се възлага на ЕСВД в сътрудничество с Комисията и в нея се вземат под внимание резолюциите и докладите, приети от Европейския парламент относно държавите бенефициери. Оценката може да определи препоръки за политиките по отношение на укрепването на демократичните институции, правата на човека, прозрачността и борбата с корупцията. Докладът се прилага към всеки отделен делегиран акт, посочен в член 7, параграф 3. С оглед на защитата на демократичните ценности и интереси на Съюза и засилването на спазването на основните права в държавите бенефициери, Меморандумът за разбирателство включва специфични за съответната държава препоръки, които съответстват на външните политики на Съюза, насочени към укрепване на принципите на правовата държава, правата на човека и трудовите права, прозрачността и борбата с корупцията.
Изменение 32
Предложение за регламент
Член 6 – параграф 2
2.  Макрофинансовата помощ се обуславя от наличието на програма на МВФ, свързана с използването на средства от МВФ.
2.  Макрофинансовата помощ се обуславя от наличието на програма на МВФ, свързана с използването на средства от МВФ или средства на друга европейска или многостранна финансова институция.
Изменение 33
Предложение за регламент
Член 6 – параграф 3
3.  Изплащането на отделните траншове от помощта се обуславя от задоволителното изпълнение на програма на МВФ. То се обуславя също от предприемането в рамките на конкретен период от време на поредица от ясно определени мерки за икономическа политика, насочени към структурни реформи, по които Комисията и държавата бенефициер ще се договорят и които ще бъдат установени в Меморандум за разбирателство.
3.  Изплащането на отделните траншове от помощта се обуславя от задоволителното изпълнение на програма на МВФ или на друга европейска или многостранна финансова институция и от спазването на политическите и основаващи се на ценности принципи. То се обуславя също от предприемането в рамките на конкретен период от време на поредица от ясно определени мерки за икономическа политика, насочени към структурни реформи, по които Комисията и държавата бенефициер ще се договорят и които ще бъдат установени в Меморандум за разбирателство.
Изменение 34
Предложение за регламент
Член 7 – параграф 2
2.   Ако условията, посочени в член 1, член 2, член 4 и член 6, са спазени, Комисията, в съответствие с член 14, параграф 2, отпуска макрофинансова помощ.
2.   При получаване на искането Комисията прави оценка дали условията, посочени в член 1, член 2, член 4 и член 6, са спазени за отпускането на макрофинансова помощ. Ако тези условия са спазени, в своето решение Комисията определя сумата и формата на помощта съгласно условията, посочени съответно в член 5 и член 3.
Изменение 35
Предложение за регламент
Член 7 – параграфи 3 и 3а (нови)
3.  В решението за предоставяне на заем се посочват размерът, максималният среден падеж и максималният брой траншове от макрофинансовата помощ. В решението за предоставяне на безвъзмездни средства се посочват размерът и максималният брой траншове от макрофинансовата помощ. И в двата случая се определя срокът за предоставяне на макрофинансовата помощ. По принцип той не надвишава три години.
3.   За целите на параграф 2 на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 14а за установяване и изменение на приложение ІІа с цел предоставяне на макрофинансова помощ на конкретна държава или територия. В делегирания акт Комисията посочва, inter alia:
а) във всички случаи – бенефициера на помощта, общия максимален размер на помощта, формата на помощта, както и срока за предоставяне на помощта;
б) в случай на решение за предоставяне на заем се посочват размерът, максималният среден падеж и максималният брой траншове от макрофинансовата помощ;
в) в случай на решение за предоставяне на безвъзмездни средства се посочват размерът и максималният брой траншове от макрофинансовата помощ. Решението за предоставяне на безвъзмездна помощ се придружава от обосновка за отпускането (или грант-елемент) на помощта.
3а.  По принцип срокът за предоставяне на макрофинансовата помощ не надвишава три години.
Изменение 36
Предложение за регламент
Член 7 – параграф 4
4.  След одобряване на решението за предоставяне на макрофинансова помощ, Комисията, в съответствие с член 14, параграф 3, се договаря с държавата бенефициер относно мерките за политики, посочени в член 6, параграфи 3, 4, 5 и 6.
4.  След приемане на делегирания акт за предоставяне на макрофинансова помощ, на Комисията, в тясно сътрудничество с ЕСВД, се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 14а, да договаря в Меморандума за разбирателство с държавата бенефициер мерките за политики, посочени в член 6, параграфи 1, 3, 4, 5 и 6.
Изменение 37
Предложение за регламент
Член 7 – параграф 5
5.  След одобряване на решението за предоставяне на макрофинансова помощ, Комисията се договаря с държавата бенефициер относно подробните финансови условия на помощта. Те се посочват в споразумение за безвъзмездна помощ или заем.
5.  След приемането на делегирания акт за предоставяне на макрофинансова помощ, Комисията се договаря с държавата бенефициер относно подробните финансови условия на помощта. Те се посочват в споразумение за безвъзмездна помощ или заем.
Изменение 38
Предложение за регламент
Член 7 – параграф 6
6.  Комисията уведомява Европейския парламент и Съвета за развитието на помощта във всяка отделна държава и им предоставя съответните документи.
6.  Комисията уведомява Европейския парламент и Съвета за развитието на помощта във всяка отделна държава и им предоставя своевременно съответните документи.
Изменение 39
Предложение за регламент
Член 9 – параграф 2
2.  Помощта се изплаща на последователни траншове, които се обуславят от спазването на условията, посочени в член 6, параграф 2 и член 6, параграф 3.
2.  Помощта се изплаща на последователни траншове, които се обуславят от спазването на условията, посочени в член 6, параграфи 1, 2 и 3.
Изменение 40
Предложение за регламент
Член 9 – параграф 3
3.  Комисията прави редовни проверки за спазването на условията, посочени в член 6, параграф 2 и член 6, параграф 3.
3.  Комисията прави редовни проверки за спазването на условията, посочени в член 6, параграфи 2 и 3. ЕСВД извършва редовни проверки, а в случай на непредвидени събития – спешни такива, дали условията, посочени в член 6, параграф 1 продължават да бъдат изпълнени, и съответно информира Комисията.
Изменение 41
Предложение за регламент
Член 9 – параграф 4
4.  В случай, че условията, посочени в член 6, параграф 2 и член 6, параграф 3, не са спазени, Комисията може да прекрати временно, да намали или да отмени изплащането на помощта.
4.  В случай, че условията, посочени в член 6, параграфи 1, 2 и 3, не са спазени, Комисията, в тясно сътрудничество с ЕСВД, може да прекрати временно, да намали или да отмени изплащането на помощта.
Изменение 42
Предложение за регламент
Член 9 – параграф 4 а (нов)
4а.  В такива случаи и ако временното прекратяване на операцията е отменено след консултация с ЕСВД, Комисията уведомява Европейския парламент и Съвета за причините за това.
Изменение 43
Предложение за регламент
Член 11 – параграф 1
1.  Държавите бенефициери извършват редовни проверки за правилното използване на финансирането от бюджета на Съюза, предприемат съответните мерки за предотвратяване на нередности и измами и, ако е необходимо, предприемат законови действия за възстановяването на средствата, предоставени съгласно настоящия регламент, които са били незаконно присвоени.
1.   Всички споразумения, произтичащи от настоящия регламент, съдържат разпоредби, които гарантират, че държавите бенефициери извършват редовни проверки за правилното използване на финансирането от бюджета на Съюза, предприемат съответните мерки за предотвратяване на нередности и измами и, ако е необходимо, предприемат законови действия за възстановяването на средствата, предоставени съгласно настоящия регламент, които са били незаконно присвоени.
Изменение 44
Предложение за регламент
Член 11 – параграф 3 а (нов)
3a.  Меморандумът за разбирателство, посочен в член 6, параграф 3, и другите споразумения, произтичащи от настоящия регламент, гарантират правата на Комисията и на Сметната палата съгласно параграфи 2 и 3 от настоящия член по време на и след срока за предоставяне на макрофинансовата помощ.
Изменение 45
Предложение за регламент
Член 12 – параграф 1
1.  Комисията редовно прави оценка на резултатите и на ефективността на макрофинансовата помощ, за да се определи дали са постигнати целите и да формулира препоръки за усъвършенстване на бъдещите операции.
1.  Комисията редовно прави оценка на резултатите и на ефективността на макрофинансовата помощ по отношение на всяка отделна държава или територия бенефициер, за да се определи дали са постигнати целите и да формулира препоръки за усъвършенстване на бъдещите операции. При оценяването на функционирането на политическите условия съгласно член 6, параграф 1 Комисията се консултира с ЕСВД.
Изменение 46
Предложение за регламент
Член 12 – параграф 2
2.  Комисията предава докладите за последваща оценка на Европейския парламент и на Съвета, като оценява степента, в която неотдавна завършилите операции за МФП са допринесли за целите на подпомагането.
2.  Комисията предава докладите за последваща оценка на Европейския парламент, Съвета и Сметната палата, като оценява степента, в която неотдавна завършилите операции за макрофинансова помощ по отношение на конкретна държава или територия бенефициер са допринесли за целите на подпомагането.
Изменение 47
Предложение за регламент
Член 12 – параграф 2 а (нов)
2а.  Сметната палата осъществява одит на финансовото управление на помощта.
Изменение 48
Предложение за регламент
Член 14 – параграф 3
3.  Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
заличава се
Изменение 49
Предложение за регламент
Член 14 а (нов)
Член 14a

Упражняване на делегирането

1.  Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 2, параграфи 1а и 1б, член 5, параграф 3 и член 7, параграфи 3 и 4, се предоставя на Комисията за срока на прилагане на настоящия регламент.
2.  Делегирането на правомощия може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.
3.  Веднага след като приеме делегиран акт Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.
4.  Делегиран акт, приет съгласно член 2, параграфи 1а и 1б, член 5, параграф 3 и член 7, параграфи 3 и 4, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета, или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.
Изменение 50
Предложение за регламент
Член 14 б (нов)
Член 14б

Преглед

1.  Не по-късно от …* и на всеки четири години след това Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на настоящия регламент.
2.  Докладът, посочен в параграф 1, включва подробен преглед на предоставената съгласно настоящия регламент макрофинансова помощ и е придружен по целесъобразност от законодателно предложение за преразглеждането на настоящия регламент.
* Четири години след влизането в сила на настоящия регламент.
Изменение 51
Предложение за регламент
Член 15
Настоящият регламент влиза в сила на двайсетия ден след датата на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз и се прилага до 31 декември 2013 г.

Настоящият регламент влиза в сила на двайсетия ден след датата на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Изменение 52
Предложение за регламент
Приложение ІI
Приложението се заличава.

Изменение 53
Предложение за регламент
Приложение ІI a (ново)

Изменение

ПРИЛОЖЕНИЕ ІІа

МАКРОФИНАНСОВА ПОМОЩ ЗА ОПРЕДЕЛЕНИ ДЪРЖАВИ И ТЕРИТОРИИ

Бенефициер на помощта

Общ максимален размер на помощта

Форма на помощта

Срок за предоставяне на помощта

Заем

Безвъзмездни средства

Сума

Максимален среден падеж

Максимален брой вноски

Сума

Максимален брой вноски

(1) Въпросът е върнат за ново разглеждане в комисия съгласно член 57, параграф 2, втора алинея (А7-0157/2012).


Положението в Украйна, случаят на Юлия Тимошенко
PDF 292kWORD 60k
Резолюция на Европейския парламент от 24 май 2012 г. относно Украйна (2012/2658(RSP))
P7_TA(2012)0221RC-B7-0235/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Украйна, по специално от 9 юни 2011 г.(1), от 27 октомври 2011 г.(2) и от 1 декември 2011 г.(3)

–  като взе предвид резолюцията на Парламентарната асамблея Евронест от 3 април 2012 г. относно положението на Юлия Тимошенко,

–  като взе предвид изявлението на върховния представител Катрин Аштън от 26 април 2012 г. относно положението на Юлия Тимошенко,

–  като взе предвид изявлението относно Европейското първенство по футбол през 2012 г. на Андрула Василиу, член на Европейската комисия, отговарящ за спорта, от 4 май 2012 г.,

–  като взе предвид изявлението на полския президент Бронислав Коморовски от 9 май 2012 г., че Европейското първенство по футбол през 2012 г. следва да бъде проведено,

–  като взе предвид Доклада за напредъка относно изпълнението на европейската политика за съседство в Украйна, публикуван на 15 май 2012 г.(4),

–  като взе предвид заключенията на срещата на Съвета за сътрудничество между ЕС и Украйна от 15 май 2012 г.,

–  като взе предвид съвместната декларация от срещата на високо равнище на Източното партньорство, проведена в Прага на 7 май 2009 г.,

–  като взе предвид приключването на преговорите между ЕС и Украйна по Споразумение за асоцииране, включително преговорите за задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия (ЗВЗСТ), и парафирането на същото споразумение,

–  като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество (СПС) между Европейския съюз и Украйна, влязло в сила на 1 март 1998 г.(5), и продължаващите преговори по Споразумение за асоцииране, чиято цел е да замести СПС,

–  като взе предвид член 110, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че Украйна е държава със стратегическо значение за ЕС; като има предвид, че размерът на Украйна, нейните ресурси, население и географско местоположение я отличават в Европа, като я правят ключов регионален фактор със значително влияние по отношение на сигурността, стабилността и благоденствието на целия континент, поради което тя следва да поеме своя дял от политическата отговорност;

Б.  като има предвид, че положението с правата на човека в Украйна, спазването на гражданските свободи и на основните свободи, и зачитането на принципите на правовата държава, включително справедливи, безпристрастни и независими съдебни производства, и акцентирането върху вътрешната реформа, са предварителни условия за по-нататъшното развитие на отношенията между ЕС и Украйна;

В.  като има предвид, че подписването на Споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна, включително ЗВЗСТ, ще бъде важно за европейските перспективи на Украйна; като има предвид, че колкото повече общи ценности споделя Украйна с ЕС и колкото повече реформи провежда в духа на споразумението, толкова по-дълбоки ще стават нейните връзки с ЕС; като има предвид, че също така за ЕС е от голямо значение да разшири пространството на просперитет и на съблюдаване на принципите на правовата държава по източната си граница, значителна част от която представлява границата с Украйна;

Г.  като има предвид, че в Украйна все още не е проведена всеобхватна реформа на някои части от съдебната система, нито се прилагат мерки, гарантиращи зачитането на принципите на правовата държава в наказателните разследвания и преследвания, включително принципа за справедливи, безпристрастни и независими съдебни производства, като има предвид, че тези реформи трябва да бъдат разработени в тясно сътрудничество с Венецианската комисия; като има предвид, че решението по касационната жалба на госпожа Тимошенко срещу решението на Печерския окръжен съд в Киев се очаква на 26 юни 2012 г.;

Д.  като има предвид, че осъждането на 11 октомври 2011 г. на бившия министър-председател на Украйна Юлия Тимошенко на седем години лишаване от свобода и процесите срещу други висши служители от предишното правителство не са приемливи и представляват акт на избирателно правосъдие; като има предвид, че се отбелязват сериозни недостатъци по отношение на независимостта на съдебните органи и липсата на реформа във всички фази на съдебното производство: предварително разследване, процес, присъда, задържане и обжалване;

Е.  като има предвид, че ЕС продължава да подчертава необходимостта от спазване на принципите на правовата държава, които включват справедливи, безпристрастни и независими съдебни процеси, като същевременно се избягва опасността от създаване на каквото и да е впечатление, че съдебните мерки се използват избирателно; като има предвид, че ЕС счита, че тези принципи са особено важни в страна, която се стреми към по-дълбоки договорни отношения въз основа на политическо асоцииране;

Ж.  като има предвид, че корупцията и злоупотребата с власт продължават да бъдат широко разпространено явление в Украйна и изискват категоричен отговор от страна на органите под формата на изправяне на отговорните лица пред съда; като има предвид, че наказателните преследвания и разследванията трябва да бъдат безпристрастни и независими, и не трябва да бъдат използвани за политически цели;

З.  като има предвид, че в предварителния си доклад датският Хелзинкски комитет за правата на човека, който наблюдава съдебното производство срещу Юлия Тимошенко, констатира съществени недостатъци от страна на украинската система на наказателно правораздаване, които са повлияли отрицателно на защитата на индивидуалните права на човека и правовата държава;

И.  като има предвид, че европейската перспектива на Украйна трябва да се основава на политика на систематични и необратими реформи в редица важни институционални, политически, икономически и социални области; като има предвид, че важни реформи вече са проведени или са в процес на провеждане, докато други все още следва да бъдат извършени; като има предвид, че рамката, зададена от Споразумението за асоцииране, ще предостави на Украйна инструмент за модернизация с решаващо значение и пътна карта, осигуряваща насоки за провеждане на вътрешнодържавни реформи, а също така и инструмент за национално помирение, което ще помогне на страната да преодолее неотдавнашните отрицателни тенденции, да превъзмогне съществуващите разделения в украинското общество, като го обедини около целта, свързана с европейската перспектива, въз основа на ценностите на демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека и доброто управление;

Й.  като има предвид, че през юни съвместно с Полша Украйна ще бъде домакин на Европейското първенство по футбол за 2012 г.; като има предвид, че до този момент високопоставени европейски политици обявиха, че няма да посетят срещите, които ще се проведат в Украйна, но не са призовали за бойкот на срещите от Европейското първенство по футбол;

1.  Подчертава, че една от неговите основни външнополитически цели е засилване и насърчаване на отношенията с Украйна и укрепване на Европейската политика за съседство (ЕПС), чиято е насочена към поощряване на политическите, икономическите и културните връзки на съответните страни с ЕС и неговите държави членки; подчертава факта, че подписването и ратифицирането на Споразумението за асоцииране и неговото ефективно прилагане ще изискват подобряване на положението с правата на човека, включително декриминализиране на политическите решения съгласно реформиран наказателен кодекс, напредък в спазването на принципите на правовата държава и в посока стабилна демокрация, като се прекрати потискането на политическата опозиция и при провеждането на свободни, честни и прозрачни избори;

2.  Подчертава, че настоящите проблеми в отношенията между Украйна и Европейския съюз могат да бъдат решени само въз основа на ясна воля от страна на украинските органи да проведат и изпълнят необходимите реформи, по-специално в рамките на правната и съдебната система, с цел пълно придържане към принципите на демокрацията и зачитане на правата на човека и основните свободи, правата на малцинствата и принципите на правовата държава; призовава в този процес на реформи да бъде дадена активна и ефективна подкрепа от страна на институциите на Европейския съюз, както и от Съвета на Европа и неговата Венецианска комисия;

3.  Отново изразява загриженост относно съдебните производства срещу бивши и настоящи висши правителствени длъжностни лица, които не са проведени в съответствие с европейските стандарти за справедливост, безпристрастност, прозрачност и независимост; призовава за безусловното незабавно освобождаване на всички затворници, осъдени по политически причини, включително на лидери на опозицията;

4.  Изразява неодобрение спрямо осъждането на бившия министър-председател Юлия Тимошенко; подчертава, че укрепването на правовата държава и на независима съдебна система, както и започването на надеждна борба с корупцията, са от изключително значение не само за задълбочаването на взаимоотношенията между ЕС и Украйна, но също и за консолидирането на демокрацията в Украйна;

5.  Призовава украинските органи да правят разлика между политическа и наказателна отговорност и да променят съответно действащия наказателен кодекс; подчертава, че демократичната борба за политически решения трябва да се води в парламента, с участието на гласоподавателите в свободни избори, и не трябва да бъде разрушавана от личностни или политически мотивирани актове на наказателно преследване и от манипулирани решения на наказателните съдилища;

6.  Призовава украинските органи да изяснят положението на осъдените по политически причини затворници преди началото на предизборната кампания;

7.  Призовава украинските органи да гарантират безпристрастността и прозрачността на касационния процес по делото срещу госпожа Тимошенко, който следва да се проведе в съответствие с характерните за Европа честни и справедливи стандарти и практики, и изисква прекратяване на използването на избирателно правосъдие спрямо политически и други опоненти; осъжда факта, че Върховният специализиран съд на Украйна по наказателни и граждански дела е отложил решението си по касационната жалба на госпожа Тимошенко срещу решението на Печерския окръжен съд в Киев; отбелязва отлагането на касационното изслушване по делото на Юлия Тимошенко за 26 юни 2012 г., изразява съжаление относно забавянето и отправя предупреждение относно протакането на надлежното съдебно производство;

8.  Настоятелно призовава украинските органи да гарантират пълно зачитане на правото на всички осъдени по политически причини затворници, включително госпожа Тимошенко, господин Луценко и господин Ивашченко, на подходяща медицинска помощ в съответна институция, правото на неограничен достъп до адвокатите им и правото да бъдат посещавани от роднини и други лица, като посланика на ЕС; подчертава необходимостта Украйна да зачита напълно правната защита и правата на човека на подсъдимите и задържаните, включително правото на медицински грижи, в съответствие с международните стандарти; осъжда използването на сила от охраната на затвора срещу Юлия Тимошенко и припомня задължението на Украйна бързо и безпристрастно да разгледа всички жалби за изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне;

9.  Призовава украинските органи да образуват независима и безпристрастна международна правна група, която да докладва за евентуални нарушения на основните права и свободи в случаите на Юлия Тимошенко и други членове на нейното правителство; със задоволство отбелязва резултатите от срещата на председателя на Европейския парламент Мартин Шулц и министър-председателя на Украйна Микола Азаров и очаква украинските органи да отговорят на предложението, по което беше постигнато съгласие, чрез предоставяне на насоки за бързото му прилагане с цел гарантиране, в сътрудничество с и в подкрепа на медицинския екип Charité, на подходящо медицинско лечение на Юлия Тимошенко, както и на съдебен контрол от страна на влиятелно и компетентно лице от ЕС на апелативните и касационните процеси, както и на бъдещите процеси срещу бившия министър-председател на Украйна;

10.  Приветства факта, че госпожа Тимошенко е била прехвърлена от Качановския затвор в болница по нейно собствено решение и отбелязва скорошното посещение от международни медицински експерти;

11.  Настоява, че всички съдебни производства срещу бивши и настоящи високопоставени правителствени длъжностни лица трябва да бъдат провеждани в съответствие с европейските стандарти за справедливост, безпристрастност, прозрачност и независимост; осъжда факта, че украинските органи завеждат нови политически мотивирани дела срещу госпожа Тимошенко и други, противно на принципите на правовата държава.

12.  Изразява тревога относно състоянието на демократичните свободи, както и относно практиката на използване на държавни институции за партийни цели и политическо отмъщение;

13.  Подчертава изключително важното значение на свободните, честни и прозрачни парламентарни избори в Украйна по-късно тази година, включително правото на лидерите на опозицията да вземат участие, както и необходимостта от поддържане на сериозна ангажираност към демократичните ценности и принципите на правовата държава, включително в периода между изборите; призовава Европейския парламент да участва самостоятелно в международна мисия за наблюдение на избори, за да наблюдава следващите парламентарни избори;

14.  Припомня на украинските органи необходимостта от всеобхватни реформи, които трябва да бъдат проведени с оглед подпомагането на процеса на доближаване на Украйна до европейските норми и стандарти; подчертава, че сближаването между Украйна и ЕС следва да бъде изградено върху ангажираността на страната към ценностите и свободите на ЕС; подчертава, че един от основните стълбове на тези стандарти трябва да е независимата съдебна власт;

15.  Подчертава, че пълното спазване на законодателството в областта на правата на човека и установяването на основните стандарти на ОССЕ би засилило доверието в украинското председателство на ОССЕ, което предстои през 2013 г.;

16.  Като изразява своята надежда за успеха на Европейското първенство по футбол през 2012 г. в Полша и Украйна, призовава европейските политици, които имат желание да посетят мачовете от Евро 2012 в Украйна да оповестят публично своята осведоменост относно политическото положение в страната и да търсят възможности да посетят задържаните по политически причини в затворите или да присъстват в лично качество, а не като VIP лица;

17.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на ЕСВД, Съвета, Комисията, държавите членки, президента, правителството и парламента на Украйна, както и на парламентарните асамблеи на Съвета на Европа и на ОССЕ.

(1) Приети текстове, P7_TA(2011)0272.
(2) Приети текстове, P7_TA(2011)0472.
(3) Приети текстове, P7_TA(2011)0545.
(4) SWD(2012)0124.
(5) OВ L 49, 19.2.1998 г., стр. 1


Борба с хомофобията в Европа
PDF 375kWORD 64k
Резолюция на Европейския парламент от 24 май 2012 г. относно борбата срещу хомофобията в Европа (2012/2657(RSP))
P7_TA(2012)0222RC-B7-0234/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Конвенцията за правата на детето и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,

–  като взе предвид член 2, член 3, параграф 5, членове 6, 7, 21 и 27 от Договора за Европейския съюз, членове 10 и 19 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и Хартата на основните права на ЕС,

–  като взе предвид набора от инструменти за насърчаване и защита на упражняването на всички човешки права от лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните (ЛГБТ) лица, приет от работната група „Права на човека“ на Съвета на Европейския съюз,

–  като взе предвид резолюция 1728 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 29 април 2010 г. относно дискриминацията на основата на сексуалната ориентация и половата идентичност, и препоръката на Комитета на министрите CM/Rec(2010)5 от 31 март 2010 г. относно мерките за борба срещу дискриминацията на основата на сексуалната ориентация или половата идентичност,

–  като взе предвид доклада на Агенцията на Европейския съюз за основните права от ноември 2010 г., озаглавен „Хомофобия, трансфобия и дискриминация на основата на сексуалната ориентация и половата идентичност“,

–  като взе предвид предходната си резолюция от 18 април 2012 г. относно годишния доклад относно правата на човека по света и политиката на Европейския съюз в тази област, включително последствията за стратегическата политика на ЕС в областта на правата на човека(1),

–  като взе предвид предходната си резолюция от 14 декември 2011 г. относно предстоящата среща на високо равнище между ЕС и Русия(2),

–  като взе предвид предходната си резолюция от 28 септември 2011 г. относно правата на човека, сексуалната ориентация и половата идентичност в Обединените нации(3),

–  като взе предвид предходната си резолюция от 19 януари 2011 г. относно нарушаване на правото на свобода на изразяването и дискриминация на основата на сексуална ориентация в Литва(4),

–  като взе предвид предходната си резолюция от 17 септември 2009 г. относно литовския Закон за защита на непълнолетните лица от вредното въздействие на публична информация(5),

–  като взе предвид предходните си резолюции относно хомофобията, и по-специално резолюциите от 26 април 2007 г. относно хомофобията в Европа(6), от 15 юни 2006 г. относно нарастването на насилието на расистка и хомофобска основа в Европа(7) и от 18 януари 2006 г. относно хомофобията в Европа(8),

–  като взе предвид член 110, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че Европейският съюз се основава на ценностите за зачитане на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, върховенството на закона и зачитането на правата на човека, включително и правата на лицата от малцинствата, и трябва да утвърждава и насърчава тези ценности в отношенията си с останалата част от света;

Б.  като има предвид, че хомофобията представлява ирационален страх и отвращение от женската и мъжката хомосексуалност и лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните (ЛГБТ) лица на основата на предразсъдъци и е подобна на расизма, ксенофобията, антисемитизма и сексизма, че тя се проявява в личната и обществената сфера под различни форми като проповядване на омраза и подбуждане към дискриминация, подигравки и вербално, психологическо и физическо насилие, преследване и убийство, проява на дискриминация в нарушение на принципа на равенство, както и необосновани и неразумни ограничения на правата, които често са прикрити зад оправдания, свързани с обществения ред, религиозната свобода и правото на отказ от военна служба поради вътрешни убеждения;

В.  като има предвид, че в Русия наказателните и административните разпоредби срещу „пропагандата на хомосексуализма“ бяха приложени в региона на Рязан през 2006 г., в региона на Архангелск – през 2011 г., в регионите на Кострома и Санкт Петербург – през 2012 г., а регионите на Новосибирск, Самара, Киров, Красноярск и Калининград в момента обмислят такива разпоредби; като има предвид, че тези нормативни актове предвиждат различни глоби в размер до 1 270 EUR за физически лица и до 12 700 EUR за сдружения и дружества и че Федералната дума обмисля подобен закон;

Г.  като има предвид, че в Украйна парламентът разглежда два законопроекта, внесени през 2011 г. и 2012 г., които ще обявят за престъпление „разпространението на хомосексуалността“, включително „провеждането на срещи, паради, действия, демонстрации и масови мероприятия, насочени към умишленото разпространение на всякаква положителна информация за хомосексуалността“, и които предвиждат глоби и лишаване от свобода за срок до пет години; като има предвид, че комисията по въпросите на свободата на изразяване и информация на украинския парламент подкрепя този законопроект;

Д.  като има предвид, че в Молдова градската управа на Белци, Сороки, Дрокия, Кахул, Чадър Лунга и Хилиуц, както и районите Аненеи Нои и Бесарабка наскоро приеха разпоредби за забрана на „агресивната пропаганда на нетрадиционни видове сексуална ориентация“ и ‐ в един случай ‐ „мюсюлманска дейност“; като има предвид, че такива мерки вече са обявени за противоконституционни от държавната канцелария в случая на Кетриш;

Е.  като има предвид, че в Литва продължава да бъде неясно от правна гледна точка дали обществената информация може или не може да насърчава приемането на хомосексуалността съгласно Закона за защита на непълнолетните лица от вредното въздействие на публична информация, изменен през 2010 г.;

Ж.  като има предвид, че в Латвия член на Градския съвет на Рига наскоро внесе законопроект за забрана на „пропагандата на хомосексуализма“, с цел предотвратяване на провеждането на балтийския гей парад през март 2012 г., и че това предложение все още не е разгледано;

З.  като има предвид, че в Унгария крайнодясната партия „Йобик“ наскоро внесе няколко законопроекта за въвеждането на нов вид престъпление „популяризиране на смущения, свързани със сексуалното поведение“, а в Градския съвет на Будапеща партията Fidesz внесе общинска наредба за „ограничаване на крайно неприличните манифестации“ в навечерието на гей парада в Будапеща и че впоследствие тези предложения бяха оттеглени;

И.  като има предвид, че делегацията на ЕС в Молдова изрази „дълбоко съжаление и загриженост“ за „тези прояви на нетолерантност и дискриминация“;

Й.  като има предвид, че Комисията обяви своя ангажимент за гарантиране на зачитането на правата на човека и основните свободи в ЕС и заяви, че хомофобията няма място в Европа;

К.  като има предвид, че хомофобията продължава да се проявява в държавите членки и в трети държави под формата на убийства, забрани за провеждане на гей паради и шествия за равнопоставеност, използване на обществени места на язвителен и заплашителен език, неуспех от страна на полицията за осигуряването на адекватна защита и даване на разрешения за провеждане на шествия на ожесточени хомофобски групировки;

Л.  като има предвид, че Европейският парламент продължава да е ангажиран с равнопоставеността и недискриминацията на основата на сексуалната ориентация и половата идентичност в ЕС, и по-специално с приемането на Директивата на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, което е блокирано поради възраженията на някои държави членки; с бъдещите предложения за взаимно признаване на правните последици на документите за гражданско състояние, с предстоящото преразглеждане на рамковото решение за расизма и ксенофобията, с цел включване на хомофобските престъпления, както и с всеобхватна пътна карта за равнопоставеност без проява на дискриминация на основата на сексуалната ориентация и половата идентичност;

Положението в Европейския съюз

1.  Строго осъжда всяка форма на дискриминация на основата на сексуалната ориентация и на половата идентичност и изразява огромното си съжаление във връзка с това, че в Европейския съюз основните права на ЛГБТ все още невинаги се зачитат напълно; следователно призовава държавите членки да гарантират, че лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните лица са защитени от хомофобски изказвания, проповядващи вражда и омраза, както и от насилие, и да гарантират, че партньорите от един и същ пол се ползват със същото зачитане, достойнство и защита като останалата част от обществото; настоятелно призовава държавите членки и Комисията категорично да заклеймяват хомофобското „слово на омразата“ или подбуждането към омраза и насилие, както и да гарантират, че свободата на демонстрациите, гарантирана от всички договори за правата на човека, се спазва на практика;

2.  Призовава Комисията да преразгледа рамковото решение за расизма и ксенофобията, с цел засилване и разширяване на неговия обхват, за да бъдат включени в него престъпленията, подбудени от омразата, основаваща се на сексуалната ориентация, половата идентичност и половото изразяване;

3.  призовава Комисията да гарантира, че дискриминацията на основата на сексуалната ориентация е забранена във всички сектори чрез завършването на антидискриминационния пакет въз основа на член 19 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

4.  Призовава Комисията и държавите членки да гарантират изпълнението на Директива 2004/38/ЕО относно свободното движение без каквато и да е дискриминация на основата на сексуалната ориентация и изисква Комисията да предложи мерки за взаимно признаване на действието на актовете за гражданско състояние въз основа на принципа на взаимното признаване;

5.  Обръща внимание на заключенията в доклада на Агенцията на Европейския съюз за основните права, озаглавен „Хомофобия, трансфобия и дискриминация на основата на сексуална ориентация и полова идентичност“; призовава Комисията и държавите членки да приложат във възможно най-голяма степен изложените в този доклад становища;

6.  Призовава Комисията да разгледа внимателно очакваните в близко бъдеще резултати от проучването на Агенцията на Европейския съюз за основните права относно ЛГБТ и да предприеме подходящи действия;

7.  Призовава Комисията да гарантира, че в годишния доклад относно прилагането на Хартата на основните права на ЕС е включена стратегия за подобряване на защитата на основните права в ЕС, включително пълна и изчерпателна информация за въздействието на хомофобията в държавите членки и предложения за решения и действия за нейното превъзмогване;

8.  Отново отправя искане към Комисията за изготвяне на всеобхватна пътна карта за равнопоставеност без дискриминация на основата на сексуалната ориентация и половата идентичност;

9.  Счита, че има по-голяма вероятност основните права на ЛГБТ да бъдат гарантирани, ако тези лица имат достъп до правни институти като съжителство, регистрирано партньорство или брак; приветства факта, че понастоящем 16 държави членки предлагат такива възможности, и призовава останалите държави членки да последват този пример;

Хомофобски закони и свобода на изразяване в Европа

10.  Изразява сериозна загриженост относно развитието на нещата, което ограничава свободата на изразяване и свободата на събранията въз основа на погрешни схващания за хомосексуалността и транссексуалността; счита, че държавите ‐ членки на ЕС, следва да служат за пример за прилагане и закрила на основните права в Европа;

11.  Изразява съжаление за това, че закони от този род вече са използвани за задържане и налагане на глоби на граждани, включително на хетеросексуални граждани, които изразяват своята подкрепа, толерантност или приемане на лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните лица; също така изразява съжаление, че тези нормативни актове узаконяват хомофобията, а понякога и насилието, какъвто беше случаят с жестокото нападение над автобус, превозващ активисти за правата на ЛГБТ на 17 май 2012 г. в Санкт Петербург;

12.  Осъжда насилието и заплахите, белязали насрочения за 20 май 2012 г. киевски гей парад, при които двама предводители на парада бяха пребити, в резултат на което парадът беше отменен; припомня, че споразуменията с ЕС включват условия за спазване на основните права, както е определено в Договорите, и затова призовава Украйна да въведе законодателство за забрана на дискриминацията, включително на дискриминацията на основата на сексуалната ориентация; изразява становището, че текущите събития в Украйна са в разрез с това изискване; призовава украинските органи незабавно да оттеглят съответните проектозакони, да изготвят законодателство за забрана на дискриминацията, включително на дискриминацията на основата на сексуалната ориентация, и да се ангажират с предоставянето на реална възможност за провеждане на сигурен и безопасен гей парад в Киев през следващата година;

13.  Подчертава, че рядко се дава определение за понятието „пропаганда“; изразява възмущението си от това, че медиите очевидно се самоцензурират, гражданите са заплашвани и се страхуват да изразят мнението си, а сдруженията и дружествата, използващи отличителни знаци, като например дъги, които се асоциират с гей движенията, могат да бъдат преследвани;

14.  Подчертава факта, че тези закони и предложения са в противоречие с Международния пакт за граждански и политически права, който защитава сексуалната ориентация от дискриминационни закони и практики на основата на сексуалната ориентация(9) и по който Русия, Украйна, Молдова и всички държави ‐ членки на ЕС, са страни; призовава Съвета на Европа да разследва тези нарушения на правата на човека, да извърши проверка на тяхната съвместимост с ангажиментите, произтичащи от членството в Съвета на Европа, и с Европейската конвенция за правата на човека и да предприеме подходящите мерки;

15.  освен това подчертава, че образованието е много важно, и следователно посочва необходимостта от добро и достъпно сексуално образование, възпитаващо в уважение; настоятелно призовава държавите членки и Комисията към засилване на борбата срещу хомофобията чрез образованието, както и с административни, съдебни и законодателни средства;

16.  И накрая подчертава, че националните и международните съдилища постоянно утвърждават, че обществената загриженост за морала не може да оправдае различното третиране, включително и по отношение на свободата на изразяване; посочва огромното мнозинство от европейски страни, които не са приели такива закони, но имат проспериращи общества, отличаващи се с многообразие и взаимно зачитане;

17.  Призовава съответните органи в Русия, Украйна, Молдова и всички държави членки да демонстрират и гарантират спазване на принципа за недопускане на дискриминация и да преосмислят тези закони и предложения в контекста на международното право в областта на правата на човека и произтичащите от него ангажименти;

18.  Призовава Комисията, Съвета и Службата за външна дейност да отбележат тези забрани и да ги осъдят, особено в контекста на вътрешните работи, двустранния диалог и Европейската политика за съседство; освен това призовава Съвета на Европейския съюз и Службата за външна дейност да повдигнат този въпрос на съответните международни форуми, като например Съвета на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и Организацията на обединените нации;

o
o   o

19.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на националните правителства и парламентите на Русия и Украйна, на горепосочените регионални парламенти в Русия и на горепосочените молдовски общински съвети.

(1) Приети текстове, P7_TA(2012)0126.
(2) Приети текстове, P7_TA(2011)0575.
(3) Приети текстове, P7_TA(2011)0427.
(4) ОВ С 136 Е, 11.5.2012 г., стр.50.
(5) ОВ C224 E,19.8.2010 г., стр. 18.
(6) ОВ C 74 E, 20.3.2008 г., стр. 776.
(7) ОВ C 300 E, 9.12.2006 г., стр. 491.
(8) ОВ C 287 E, 24.11.2006 г., стр. 179.
(9) Toonen срещу Австралия, Съобщение № 488/1992, Документ на ООН: CCPR/C/50/D/488/1992 (1994 г.); Young срещу Австралия, Съобщение № 941/2000, Документ на ООН: CCPR/C/78/D/941/2000 (2003 г.); X срещу Колумбия, Съобщение № 1361/2005, Документ на ООН: CCPR/C/89/D/1361/2005 (2007 г.)


Европа за ефективно използване на ресурсите
PDF 403kWORD 123k
Резолюция на Европейския парламент от 24 май 2012 г. относно Европа за ефективно използване на ресурсите (2011/2068(INI))
P7_TA(2012)0223A7-0161/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Пътна карта за ефективно използване на ресурсите в Европа“ (COM(2011)0571),

–  като взе предвид съобщението на Комисията относно „Европа за ефективно използване на ресурсите ‐ водеща инициатива на стратегията “Европа 2020' (COM(2011)0021),

–  като взе предвид съобщението на Комисията относно „Европа 2020 ‐ стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Подобряване на резултатите от мерките на ЕС в областта на околната среда: изграждане на доверие чрез повишаване на познанията и готовността за реакция“ (COM(2012)0095),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2011 г. относно ефективна стратегия за суровините в Европа(1),

–  като взе предвид заключенията на Съвета по околната среда относно Пътната карта на Комисията за ефективно използване на ресурсите в Европа, приети на 19 декември 2011 г. (18786/11), заключенията на Съвета по конкурентоспособност от 29 септември 2011 г. относно конкурентна европейска икономика, както и заключенията на Съвета по околната среда от 20 декември 2010 г. относно устойчиво управление на материалите и устойчиво производство и потребление: ключов принос за ефективно използване на ресурсите в Европа„,

–  като взе предвид доклада за състоянието и перспективите на околната среда през 2010 г. (SOER2010), изготвен от Европейската агенция за околната среда (ЕАОС),

–  като взе предвид предстоящата конференция на ООН в Бразилия по въпросите на устойчивото развитие, 20‐22 юни 2012 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Обезпечаване на Европа със суровини в името на нейното бъдещо благоденствие– предложение за европейско партньорство за иновации в областта на суровините“ (COM(2012)0082),

–  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2012 г. „Как да се избегне разхищаването на храни: стратегии за по-ефективна хранителна верига в ЕС“(2),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на комисията по международна търговия, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по регионално развитие и комисията по рибно стопанство (A7-0161/2012),

А.  като има предвид, че настоящата икономическа, финансова и екологична криза показва, че Европа се нуждае спешно от нови ресурси за устойчив икономически растеж;

Б.  като има предвид, че последиците в резултат на недостига на ресурси, като например увеличението на цените, са особено тежки за хората с по-ниски доходи и за лицата в необлагодетелстваните региони; като има предвид, че поради тази причина съществува по-голяма от всякога нужда за взаимодействие между социалните политики и политиките в областта на околната среда;

В.  като има предвид, че нарастващото търсене и прекомерната експлоатация на природни ресурси и свързаните с нея промени в земеползването водят до влошаване на състоянието на околната среда, по-бързи темпове на изменение на климата и разрушаване на ограничения природен капитал на земята, включително загуба на биологично разнообразие;

Г.  като има предвид, че недостигът на ресурси в резултат от интензивното им използване, спекулациите с цените на стоковите пазари и драстичното увеличение на световното потребление ускоряват покачването на цените на суровините, което води до реално увеличение на цените на стоките със 147 % от началото на новия век, като има предвид, че има вероятност ЕС да се изправи пред сериозни предизвикателства при осигуряването на достъп и постоянни доставки на ключови ресурси; като има предвид, че ефективното използване на суровините в промишлеността и на политическо равнище се признава за особено важно за справянето с тези предизвикателства;

Д.  като има предвид, че насочването на икономиката към ефективно използване на ресурсите, съобразено с възможностите на планетата и позволяващо нарастването на населението на света и броя на населението в бъдещите развити държави, ще допринесе за увеличаване на конкурентоспособността и откриване на нови източници на растеж и работни места чрез икономии на разходите в резултат на подобрената ефективност, пазарната реализация на иновациите, както и на по-доброто управление на ресурсите през целия им жизнен цикъл;

Е.  като има предвид, че рециклирането е повече от събирането на рециклируеми отпадъци, и като има предвид, че поради това е от съществено значение всяка стъпка по веригата на стойността да бъде обхваната в рамките на бъдещите мерки;

Ж.  като има предвид, че бъдещата цялостна политика в областта на ресурсите не следва повече да прави просто разлика между „възобновяеми“ и „невъзобновяеми“ ресурси, а трябва да се разшири и за трайните материали;

З.  като има предвид, че проучване на Евробарометър от март 2011 г. почва, че ефективното използване на ресурсите и устойчивото производство и потребление са от основно значение за гражданите на ЕС; като има предвид, че във всеки случай напредък към устойчивост няма да е възможен, ако гражданите не се ангажират пряко в резултат на промяна на отношението и промяна в навиците на обществото по отношение на използването на ресурсите;

И.  като има предвид, че осигуряването на достъп и постоянни доставки на ресурси представлява все по-голямо предизвикателство поради увеличеното използване на ресурси, вода и земя;

Й.  като има предвид, че конкурентоспособната промишленост позволява инвестирането в по-ефикасни технологии;

Приоритетни действия
1.Призовава Комисията да създаде съвместни работни групи за трите основни сфери на храните и напитките, жилищното строителство и мобилността, с цел разработване в най-кратък срок на европейски планове за действие във връзка с ефективното използване на ресурсите с ясни действия за намаляване използването на ресурси; тези работни групи следва да допълват дейността на Платформата на ЕС за преход към ефективност на ресурсите и следва да бъдат съставени експерти от Комисията, държавите членки, промишлеността, гражданското общество и други ключови заинтересовани участници, които насърчават създаването на партньорства между участниците във веригата на стойността;

2.  Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да премахват пречките пред функционирането на пазара за рециклиране и повторна употреба и да стимулират този пазар, като насърчават търсенето или наличието на рециклирани материали и странични продукти чрез мерки, които следва да включват бързото допълнително разработване в срок до 2013 г. на строги критерии за прекратяване на статута на отпадък за други приоритетни потоци на отпадъци и чрез икономически стимули, като намаляване на ДДС за вторични материали в сектори, където пазарът не функционира, или мерки за насърчаване използването на новаторски технологии за събиране и сортиране; в този контекст подчертава неотложната нужда от цялостно прилагане на съществуващото законодателство в областта на отпадъците и от повишаване на правоприлагането и контрола;

3.  Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да насърчават научните изследвания и технологичните иновации с цел ускоряване на прехода към икономика с ефективно използване на ресурсите; подчертава, че „Съюзът за иновации“, включително „Хоризонт 2020“, Европейското партньорство за иновации в областта на суровините, Планът за действие за екологични иновации (ПДЕИ) и общностите за знания и иновации, е един от двигателите за ефективното използване на ресурсите в Европа; призовава Комисията да създаде лесно достъпна онлайн база данни за най-добри практики в областта на ефективното използване на ресурсите;

4.  Настоятелно приканва Комисията и държавите членки в срок до 2013 г г. да се договорят да използват ясни, стабилни и измерими показатели за икономическа активност, които отчитат изменението на климата, биологичното разнообразие и ефективното използване на ресурсите от гледна точка на жизнения цикъл, например под формата на кошница от четири показателя за използване на ресурсите, а именно отпечатък върху земята, отпечатък върху водите, отпечатък върху използването на суровините и отпечатък от емисиите на парникови газове, и тези икономически показатели да бъдат използвани за основа на законодателни инициативи и конкретни цели за намаление; подчертава, че този процес трябва да бъде прозрачен и да включва основните заинтересовани страни;

5.  Призовава Комисията да предложи да бъде разширен обхватът на директивата за екодизайна до продукти, които не са свързани с потреблението на енергия, и да предложи допълнителни изисквания за екодизайна по отношение на цялостното използване на ресурсите и показателите на продуктите, включително рециклирано съдържание, трайност, рециклируемост, възможност за ремонт и за повторно използване, с цел да се подобри въздействието им върху околната среда и да се насърчат пазарите за рециклирани продукти; подчертава, че всяко такова предложение трябва да се основава на всеобхватни оценки на въздействието и да бъде съгласуван с други съответни разпоредби;

6.  Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да интегрират във възможно най-всеобхватна степен програмата за ефективно използване на ресурсите във всички други политики, включително обединяващите управленски икономически политики, като например „Европа 2020“, и да я прилагат на местно, регионално, национално равнище и на равнище ЕС;

Програма за бъдещ растеж

7.  Подкрепя водещата инициатива относно ефективното използване на ресурсите в Европа и Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа, както и нейната визия за 2050 г., включително важните Й етапи; призовава Комисията да представи своевременно всички законодателни и други инициативи, необходими за постигане на важните етапи, както и да гарантира, че всички политики на ЕС са приведени по съгласуван начин в съответствие с тях и с цялостната визия на ЕС за създаване на нисковъглеродна икономика до 2050 г., наред с другото, като се намалят емисиите на парникови газове с 80‐95 % в сравнение с равнищата от 1990 г.; припомня, че отделянето на икономическия растеж от използването на ресурсите е от съществено значение за подобряването на конкурентоспособността на Европа и за намаляването на зависимостта й от суровини; препоръчва Комисията да гарантира поддържането на стабилна законодателна рамка, за да не се застрашават дългосрочните инвестиции;

8.  Подчертава значението на ефективното използване на ресурсите за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“; счита, че Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ следва да изпълнява жизненоважна роля в това отношение; призовава държавите членки да приемат национални пътни карти за ефективно използване на ресурсите, които да включват конкретни мерки и цели в съответствие с целите на пътната карта на ЕС;

9.  Призовава Комисията до края на 2012 г. да предложи нова рамка за политика за устойчиво потребление и производство, с която да бъде създаден процес за определяне на онези приоритетни продукти или услуги, които най-много допринасят за това важни световни сфери на потребление )вода, земя, материали и въглерод) да съответстват на показателите за потребление, формулирани в Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа; това следва да се придружава от законодателни предложения, в които се разглеждат приоритетни продукти и услуги със съответни инструменти, включително механизми, които могат да подобрят ефективното използване на ресурсите по веригата на доставки, и възможността за определяне на минимални изисквания или условни критерии за най-добро представяне чрез мерки за прилагане;

10.  Поддържа становището, че никакви действия, които имат за цел постигане на по-ефективно използване на ресурсите, не трябва да останат ограничени до публичния сектор, и в този контекст призовава Комисията, държавите членки и предприятията да основават икономическите си стратегии на радикално подобрено ефективно използване на ресурсите, водещо до отделянето на икономическия растеж от използването на ресурсите; счита също така, че съществува необходимост от съсредоточаване както върху ефективното, така и върху ефикасното използване на ресурсите;

11.  Подчертава неотложната необходимост от предприемане на действия в настоящия момент в подкрепа на иновациите и инвестициите в нови техники и бизнес модели, включително отраслови промишлени стратегии и устойчиви бизнес модели, като например лизингово дружество, и за създаване на стимули, които ще донесат ползи за икономиката; подчертава основната роля на частния сектор, включително МСП, за постигане на екологосъобразен икономически растеж;

12.  Подчертава, че Европа като общество, което рециклира отпадъците си, трябва до голяма степен повторно да използва и рециклира своите собствени отпадъци и да произвежда вторични суровини по най-ефективен начин:

13.  Призовава за развитие на благоприятен за МСП стандарт за използването на ресурсите, основан на концепции като Глобалния договор;

14.  Призовава Комисията и държавите членки изцяло да интегрират целите за ефективно използване на ресурсите в Европейския семестър за координация на икономическата политика; настоятелно призова държавите членки да потвърдят това изискване в Европейския съвет; призовава Комисията да предостави допълнителна информация за това как напредъкът на държавите членки към по-ефективно използване на ресурсите ще бъде конкретно оценяван като част от процеса „Европейски семестър“;

15.  Подчертава, че предимството на ранен старт в ефективното използване на ресурсите може да овладее развиващите се пазари, като припомня, че ЕС държи приблизително една трета от световния пазар на екологични технологии;

Трансформиране на икономиката

16.  Припомня, че е спешно необходимо намаление на използването на ресурси, за да се избегнат бъдещи проблеми като недостиг на ресурси и увеличаване на техните цени;

17.  Отбелязва, че за да се осъществи преходът към икономика с ефективно използване на ресурсите, пазарните цени трябва изцяло да отразяват степента на недостиг на ресурси, както и производствените разходи; подчертава, че пазарите стимулират ефективното използване на ресурсите, ако цените отразяват реалната стойност на използваните ресурси; призовава за използване на подход, отчитащ целия жизнен цикъл, в процеса на отчитане и интернализация на външните разходи за околна среда в съответствие с принципа „замърсителят плаща“;

18.  Подкрепя ангажимента на Комисията в пътната карта за разработване на пазарни инструменти, за да се даде възможност негативните външни последици да бъдат включени в пазарните цени, като по този начин се отрази реалната цена на използването на ресурсите и техните въздействия върху околната среда;

19.  Призовава Комисията и държавите членки да разработят стимули, които насърчават дружествата и публичните органи да измерват, съпоставят и непрекъснато да усъвършенстват своя отпечатък върху водите, земята, материалите и въглерода, както и да създадат мерки, които да разширят принципа на отговорност на производителите и да премахнат пречките, които затрудняват ефективното използване на ресурсите;

20.  Настоятелно призовава държавите членки да извършат преход към екологично данъчно облагане и подчертава, че това следва да доведе до намаления на други данъци като облагането на трудовите доходи, ще повиши конкурентоспособността, ще създаде равни условия за всички и ще проправи пътя за технологично развитие; призовава Комисията и държавите членки да извършват наблюдение и сравнение на ефектите от този инструмент;

21.  Настоятелно призовава Европейската комисия да проучи разработването на йерархичен модел, за да осигури най-голяма добавена стойност на ресурсите, без да се допускат компромиси с околната среда;

22.  Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да приемат до 2014 г. конкретни планове, основани върху ясно определение, за поетапно прекратяване на всички вредни за околната среда субсидии преди 2020 г., включително субсидии, които стимулират неефективното използване на възобновяемите ресурси и докладват относно напредъка националните програми за реформи;

23.  Настоятелно призовава Комисията да проучи възможностите за създаване на схеми за разширена отговорност на производителите за целия ЕС, с цел повишаване на ефективността във всички държави членки, включително онези, в които процентите на повторна употреба и рециклиране са значително по-ниски от средните за ЕС;

24.  изтъква значението на ролята, която гражданите и организациите на гражданското общество имат за осъществяването на промяна при трансформирането на икономиката; подчертава необходимостта от разработването на информационни стратегии и стратегии за промяна на поведението на потребителите и избягване на така наречения „ефект на бумеранга“;

25.  Подчертава необходимостта от осигуряване на устойчиви европейски доставки на суровини, необходими за посрещане на нуждите на растящия сектор за рециклиране, разширяване на отворената европейска икономика и създаване на работни места;

26.  Призовава за по-строги изисквания относно екологосъобразни обществени поръчки (GPP) за продукти и услуги със значително въздействие върху околната среда и продукти и услуги, които допринасят в най-голяма степен за потреблението на важни световни ресурси (вода, земя, суровини и въглерод), формулирани в Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа; настоятелно призовава Комисията да прецени дали екологосъобразните обществени поръчки биха могли да се свържат с проекти, финансирани от ЕС; призовава до края на тази година да се положат усилия за насърчаване на съвместното възлагане на обществени поръчки и на мрежите от длъжностни лица по обществените поръчки в подкрепа на екологосъобразни обществени поръчки, при разбирането, че това не трябва да води до неблагоприятно положение на публичните предприятия от гледна точка на конкуренцията;

27.  Призовава изискванията за информация за околната среда да бъдат разширени, за да обхващат конвенционални масови потребителски стоки; подкрепя национални тестове за екомаркировка и настоятелно призовава Комисията да работи за разработване на хармонизиран европейски метод за изчисляване на отпечатъка върху околната среда на даден продукт, с оглед на това на потребителите да се предоставя повече информация относно продуктите, които не са обхванати от съществуващите схеми, като схемите за екомаркировка, етикети за енергийна консумация и етикети за биологично земеделие;

28.  Подчертава значението на изчерпателен етикет , който да включва в информацията за продукта използването на ресурси, без да се ограничава до това; призовава Комисията и държавите членки да предприемат необходимите мерки за подобряване на настоящата нормативна уредба относно етикетирането чрез включването на етикети, които дават възможност на потребителите да направят, с бърз преглед на етикета, добре информиран и устойчив избор;

29.  Настоятелно призовава държавите членки да гарантират цялостно прилагане на достиженията на правото на ЕС, свързани с отпадъците, включително минимални цели, посредством техните национални стратегии и планове за предотвратяване и управление на отпадъците; отново изтъква, че съществуващите цели относно събирането и разделянето на отпадъци трябва да бъдат доразработени и поставени за най-цялостно и най-качествено оползотворяване на материалите на всеки един от етапите на рециклиране; съответно подчертава, че е необходимо финансирането от страна на ЕС да отдава приоритет на дейностите, свързани с по-високите нива в йерархията на отпадъците, както е предвидено в Рамковата директива за отпадъците (например приоритет за инсталации за рециклиране пред депа за отпадъци); приканва Комисията да разгледа необходимостта от подобрение и хармонизиране на методите за изчисление и статистката за отпадъците, за да бъде създадена надеждна основа за насърчаване на рециклирането;

30.  Призовава Комисията и държавите членки да предприемат по-ефективни действия за борба с незаконния превоз на отпадъци, по-конкретно опасни отпадъци, към държави извън ЕС и по-специално да засилят съответните системи за наблюдение; предлага да се установи „европейска външна политика в областта на отпадъците“ с оглед разпространение на най-добрите европейски стандарти за обработка на отпадъците извън границите на ЕС;

31.  Изтъква, че повече от 20 % от храните се изхвърлят като отпадъци, и призовава Комисията и държавите членки за конкретни мерки за значително намаляване на хранителните отпадъци; освен това посочва, че се разхищават не само храните, но също така и ресурсите, използвани за обработка и опаковка на хранителните продукти;

32.  Призовава Комисията и държавите членки да поставят по-осезаем акцент върху информацията, образованието и повишаването на осведомеността, особено по отношение на сортирането на отпадъци, повторното използване и рециклирането, като се има предвид, че образованието оказва пряко влияние върху навиците за ефективно използване на ресурсите;

33.  Призовава Комисията да оптимизира достиженията на правото на ЕС, свързани с отпадъците, като отчита йерархията на отпадъците и необходимостта от свеждане до нула на остатъчните отпадъци; в този контекст призовава Комисията в срок до 2014 г. да представи предложения с оглед постепенно въвеждане на обща забрана за депонирането на отпадъци в целия ЕС и за постепенното прекратяване на изгарянето на рециклируеми и компостируеми отпадъци най-късно до края на настоящото десетилетие; това следва да бъде придружено от съответните преходни мерки, включително по-нататъшно разработване на стандарти, основани върху идеи за жизнения цикъл; настоятелно призовава Комисията да преразгледа целите за рециклиране за 2020 г. на рамковата директива за отпадъците; счита, че данъкът върху депонирането, въведен вече от някои държави членки, също би могъл да спомогне за постигането на горните цели;

34.  Изтъква, че съществуващите депа биха могли да служат като депа за суровини (добив на суровини в градски условия), но че по темата има малко резултати от научни изследвания;

35.  Призовава държавите членки да разширят работата си по насоки за разработване на стандарти за рециклирани материали чрез Европейския комитет по стандартизация (CEN);

36.  Призовава Комисията да гарантира политиките да насърчават каскадно използване на природните суровини и предпочитание към продукти с най-висока добавена стойност и ресурсна ефективност пред производството на електроенергия, отчитайки по-специално възможността за смекчаване на въздействието на емисиите на парникови газове;

37.  Настоятелно призовава Комисията да насърчава каскаден подход към използването на биомаса, предпочитание към продукти с най-висока добавена стойност и ресурсна ефективност, като продуктите на биологична основа и промишлените материали, пред биоенергията;

38.  Призовава Комисията и държавите членки да създадат програма за информиране и даване на насоки на предприятията, особено на МСП;

39.  Подчертава, че за да бъде пълноценен подходът, ориентиран към жизнения цикъл, той трябва да се основава на възможно най-точна отчетност; в този контекст настоява при прилагането на Директивата за качеството на горивата доставчиците да прилагат отделна стойност по подразбиране за катранени пясъци;

40.  Подчертава значението на научноизследователската и развойна дейност и иновациите за ускоряване на прехода към ефективно използване на ресурсите в Европа; отбелязва, че има конкретна необходимост от по-големи иновации за природосъобразното проучване и извличане на суровини, селското стопанство, химическата промишленост, управлението и рециклирането на отпадъци, управлението на водите, потенциала за повторно използване, както и за заместване на материалите, технологиите и дизайна, които оказват въздействие върху околната среда, с такива, които използват по-малко материали и енергия, производството на енергия от възобновяеми източници и енергийната ефективност; изтъква, че предоставянето на данъчни кредити, свързани с намаленото използване на ресурси, също ще е от полза за иновациите, научноизследователската и развойната дейност;

41.  Припомня, че ефективното използване на ресурсите следва да има за цел да помогне за подобряването на техническите показатели на ЕС, така че да се извлича повече от суровините по цялата верига на стойността (при добива, преработката, рафинирането, рециклирането);

42.  Призовава Комисията да проучи как ефективното използване на ресурсите в минното дело и в преработвателната промишленост на ЕС може да бъде увеличена с цел повишаване на конкурентоспособността и устойчивостта, наред с другото, чрез насърчаване на възприемането на нови технологии и увеличаване на производството на вторични продукти успоредно с основни метали;

43.  Настоятелно призовава държавите членки да разгледат възможността за създаване на центрове за иновационни технологии в подкрепа на извличане, рециклиране и повторно използване на полезни елементи от минните отпадъци и за улесняване на последващото използване на минните отпадъци, намиращи се в различни депа за отпадъци, в строителството и поддържането на тези депа по безопасен за околната среда начин;

44.  Обръща внимание на необходимостта от използване на алтернативни продукти, като се променят моделите на потребление, които са свързани с интензивно използване на енергия и материали, като същевременно се постига същото равнище на производителност, както и на необходимостта от използване на алтернативни суровини и други материали, като се намалява интензивното използване на енергия в производствените процеси;

45.  Настоятелно призовава Комисията да проучи въздействието от въвеждането на данък върху минералните ресурси и необработените суровини, със специално внимание върху възможните непредвидени последици, като например неустойчиво заместване, укриване на данъци или преместване на икономически дейности в трети държави;

46.  Подчертава значението на уменията и обучението; призовава Комисията и държавите членки да се включат в провеждането на тесен диалог със социалните партньори, академичните среди и промишлеността в този контекст; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят, в сътрудничество с промишлеността и академичните среди, ефективното използване на ресурсите чрез специални университетски програми и стипендии; в този контекст изразява допълнителна подкрепа за програмите за обмен в тази област, като например програмата „Еразмус Мундус“ за полезни изкопаеми и околна среда;

47.  Подчертава необходимостта от инвестиране в рециклирането на суровини и редкоземни метали, тъй като, ако не се управляват правилно, добивът, пречистването и рециклирането на редкоземните метали имат сериозни последици за околната среда;

Природен капитал и екосистемни услуги

48.  Подчертава, че биологичното разнообрази е от първостепенно значение за съществуването на човешкия живот и за благосъстоянието на обществата както пряко, така и непряко посредством екосистемните услуги, които то предлага; приветства и подкрепя стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г., включително всички нейни цели и дейности; подчертава значението на интегрирането на защитата на биологичното разнообразие и в ефективното използване на ресурсите в Европа;

49.  Приветства съответно факта, че са разработени специални мерки за контролиране на инвазивните видове, и призовава те да бъдат приложени незабавно;

50.  Подчертава значението на водата като природен ресурс, който е жизненоважен както за човечеството, така и за екосистемите; припомня увеличаващия се натиск върху наличието и качеството на безопасни и сигурни водни ресурси поради фактори, като обезлесяване, урбанизация, нарастване на населението, икономически растеж и изменение на климата; подчертава необходимостта от многостепенен подход към управление на нашите водни ресурси, като изтъква ролята на местните и регионални органи в контекста на водещата инициатива относно ефективното използване на ресурсите в Европа;

51.  Настоятелно призовава Комисията също така да изчисли и да оповести цената на вредите за околната среда в резултат на политиките на ЕС в областта на селското стопанство и рибарството;

52.  Призовава Комисията да се възползва от най-добрите практики в областта на ефективното използване на ресурсите и да започне пилотни проекти за няколко ресурса, например фосфор, с оглед постигане на стопроцентно повторно използване до 2020 г. и оптимизиране на използването и рециклирането; подчертава, че тези пилотни проекти следва да получават пряко финансиране от ЕС;

53.  Счита, че европейските ресурси следва да бъдат управлявани по по-стратегически и екологосъобразен начин; счита, че следва да бъдат полагани по-големи усилия за управление на съществуващите ресурси в ЕС, по-специално полезните изкопаеми, металите и дървения материал, както и енергийните ресурси, включително изкопаемите горива; подчертава потенциалната способност на ЕС да покрие собствените си нужди от суровини и го призовава да намали зависимостта си от внос на суровини, произведени по методи, които са неустойчиви от гледна точка на околната среда;

54.  Счита, че промишлените отрасли в държавите членки следва да разчитат във все по-голяма степен на местни суровини; изтъква, че управлението на националните ресурси следва да гарантира, че те не биват разхищавани;

55.  Подчертава важността на устойчивото селско стопанство, което води до намаляване на използването на „вносна“ земя за производството на продукти и на въглеродния отпечатък на Европа;

56.  Счита, че осведомеността на потребителите играе важна роля за подобряване на ефективното използване на ресурсите, и подкрепя инициативи на местно, национално и европейско равнище за насърчаване на по-устойчиви модели на потреблението на храни;

57.  Обръща внимание на ролята на възобновяемите природни ресурси, като например горите, за ефективното използване на ресурсите; призовава Комисията да насърчава използването на възобновяеми, на биологична основа, с възможност за рециклиране и екологосъобразни суровини и други материали; изтъква по-специално, че използването на възобновяеми материали, характеризиращи се с ниско равнище на емисии, като например дървесината, за целите на строителството, е ресурсно ефективно;

58.  Подчертава необходимостта да се засили опазването на горите в ЕС и да се консолидират свързаните с това методи за предотвратяване на риска, като се има предвид, че горските ресурси и екологичните качества на дървения материал представляват значим природен капитал; призовава за създаването на финансови инструменти за финансиране на мерки за предотвратяване на горски пожари и разпространяването на паразити; призовава Комисията заедно с дърводобивната и дървопреработвателната промишленост да проучи възможностите за конкретни мерки, насочени към устойчива експлоатация на горските ресурси, по-специално чрез пилотни проекти; подкрепя по-доброто използване на мерките в областта на горите, които вече съществуват в рамките на различни политики на ЕС, с цел повишаване на икономическата стойност на горите и осигуряване на повече дървесина, например чрез дейности по повторно залесяване по програмите за развитие на селските райони;

59.  Подчертава, че загубата на хранителни вещества в околната среда заради селскостопанското производство създава големи външни разходи за екосистемите, човешкото здраве и климата; призовава Комисията да въведе модерни техники за управление на хранителните вещества, за да се намали тяхната загуба при интензифициране на производството;

60.  изтъква, че пакетът за реформата на ОПОР е ключов компонент на настоящата водеща инициатива „Европа за ефективно използване на ресурсите“; счита, че максималният устойчив улов, предотвратяването на изхвърлянето на улов, по-чистите и ефикасни двигатели, риболовните съоръжения, позволяващи по-селективен улов, създаването на еднакви условия в международен мащаб и свръхкапацитетът на риболовния флот са въпроси, които трябва да бъдат разрешени, за да се гарантира, че секторите рибно стопанство и аквакултури са екологосъобразни и икономически жизнеспособни; в допълнение към това изтъква социалното и икономическо значение на дребномащабната крайбрежна флота;

Управление и контрол

61.  Настоятелно призовава Комисията, като провежда консултации с всички основни заинтересовани участници, да приеме стабилни и лесни за разбиране показатели, като например отпечатък върху водите, земята, материалите и въглерода, с цел контрол на напредъка спрямо целите; тези показатели следва да се основават на интегрирани счетоводни инструменти и на последователни и общоприети научни методи и следва да бъдат изрично определени, за да бъдат приложими в целия ЕС както за формулирането на политики, така и за заинтересованите частни лица; В допълнение към това, те следва да отчитат въздействието на целия жизнен цикъл и да измерват ресурсите, постъпващи в икономиката, за да бъде възможно разрешаването на проблема с недостиг на ресурси, като по този начин се интегрират скритите потоци; предупреждава, че предложеният показател за производителността на ресурсите няма да даде нужната информация;

62.  Отново подчертава важността от създаване на комплект от последователни, измерими, ясни и установими секторни цели, включително една обща цел, с цел изпълнение на визията и важните етапи на Пътната карта; признава комплексния характер на въпроса и съответно необходимостта от солидна научна основа; призовава Комисията да представи конкретно предложение за такива цели за ЕС и държавите членки най-късно една година след приемането на съответните показатели и да гарантира, че всички политики на ЕС са съвместими с поставените цели; счита, че важните етапи, включени в Пътната карта, следва да бъдат възприемани като цели, докато не бъдат поставени по-подробни такива; призовава държавите членки да включат съответни цели в техните собствени стратегии за ефективно използване на ресурсите;

63.  Подчертава, че специфичните показатели за ефективното използване на ресурсите са от изключително значение във всички области на политиката, и призовава Комисията да интегрира показатели за ефективно използване на ресурсите във всичките си оценки на въздействието; счита също така, че „проверка на целесъобразността“, в съответствие с предвиденото в съобщение COM(2010)0614 на Комисията, следва да бъде задължителна част от всяка оценка на въздействието;

64.  Призовава Комисията да наложи цялостно прилагане на съществуващото законодателство, със специален акцент върху законодателството в областта на водите, за да използва във възможно най-пълна степен всички възможности;

65.  Приветства Директивата на ЕС за качеството на горивата като важна стъпка в подхода за използване на ресурсите, основан на жизнения цикъл, и подчертава, че при изпълнението на Директивата за качеството на горивата доставчиците прилагат отделна стойност по подразбиране за битуминозен пясък;

66.  Счита, че Седмата програма за действие в областта на околната среда следва да осигурява подходяща политическа рамка за постигане на визията, важните етапи и цели на Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа;

67.  Призовава Комисията да прегледа внимателно политиките на ЕС и да извърши, наред с другото, оценка на националните планове за действие в областта на енергията от възобновяеми източници и Общата селскостопанска политика по отношение на тяхното въздействие върху ефективното използване на ресурсите;

68.  Счита, че Европа за ефективно използване на ресурсите е подходяща рамка за създаване на екологосъобразни работни места за всички без дискриминация;

69.  Застъпва становището, че ефективното използване на ресурсите често е затруднявано от тежки административни процедури; призовава Комисията да опрости разрешителните процедури, за да позволи по-добро прилагане на ефективното използване на ресурсите; с оглед на това приветства инициативата на Комисията за директивата за прозрачността;

70.  Призовава Комисията и държавите членки да разработват информационни и образователни кампании, насочени към увеличаване на използването на продукти, произведени от рециклирани отпадъци;

71.  Призовава за предприемане на действия, за да се гарантира, че възможно най-ефективното използване на ресурсите представлява ключов елемент на регионалната политика; подчертава, че трябва да се постигне ефективно използване на ресурсите на регионално и местно равнище, като се вземат предвид потенциалът, недостатъците и различните равнища на развитие на европейските региони; и подчертава необходимостта местните и регионалните органи да приведат предприеманите от мерки за ефективно използване на ресурсите в съответствие със стратегията „Европа 2020“;

Международно измерение

72.  Счита ефективното и устойчиво използване и разпределяне на ресурсите за един от ключовите елементи на промишлената политика на Европейския съюз, който следва също така да се отразява във външните отношения на Съюза сега и за в бъдеще; в това отношение счита, че търговията с екологични стоки и услуги е инструмент за устойчиво икономическо и социално развитие, което е от полза както за бизнеса, така и за околната среда;

73.  Счита, че справедливата, отворена и недискриминационна многостранна система за търговия и защитата на околната среда следва да се подкрепят взаимно и следва да са от полза за местните общности, при условие че многостранните търговски правила бъдат реформирани, за да отговарят по-добре на екологичните предизвикателства и на основните потребности на хората;

74.  Призовава Комисията да включи някои въпроси, свързани със суровините, като а) ограничения върху износа и б) инвестиционни аспекти, в по-голяма степен в настоящите и бъдещите двустранни или многостранни преговори, провеждани от ЕС;

75.  Подчертава, че справедливото отваряне на световните пазари за екологични стоки и услуги, при насърчаване на устойчивото потребление, създава възможности в сектора на износа, нови работни места, свързани с разпространението на нови екологосъобразни технологии, иновации и конкурентоспособност, води до намаляване на цените, повишаване на качеството и разширяване на избора за потребителите;

76.  Приветства извършената работата по време на преговорите от кръга Доха на Световната търговска организация за намаляване или премахване на тарифните и нетарифни бариери пред търговията с екологични стоки и услуги, и активно насърчава страните да продължат да работят – независимо от бъдещето на кръга Доха – за даването на ясно определение за екологични стоки и услуги, в което ще се включват корпоративната социална отговорност, стандартите на ЕС в областта на околната среда и принципите за справедлива търговия;

77.  Потвърждава отново, че всички съществуващи двустранни и регионални европейски търговски споразумения трябва да включват амбициозна глава, посветена на устойчивостта, както стана например с последните споразумения за свободна търговия на Европейския съюз с Република Корея, с Колумбия и Перу, както и с Централна Америка; счита, че главите относно социалната и екологичната устойчивост следва да бъдат равнопоставени на търговските аспекти на споразуменията и следователно призовава Комисията да включи тези глави в разпоредбите за уреждане на спорове на бъдещите споразумения за свободна търговия;

78.  Счита, че включването на тарифни преференции за произведени по социално отговорен начин екологични продукти и услуги в рамките на Общата система за преференции може да генерира добавена стойност в търговския обмен на ЕС с развиващите се страни и да действа като допълнителен стимул за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ и на дългосрочните цели на Съюза в областта на климата и енергетиката;

79.  Счита, че в контекста и в хода на подготовката за конференцията „Рио +20“ е необходим нов и засилен дебат, който да включва всички страни – членки на ООН, гражданското общество и професионалните съюзи, по-специално относно ефективността на доброволния характер на корпоративната социална отговорност;

80.  Подчертава, че екологичните иновации на ЕС стимулират по-висока ефективност на използване на ресурсите извън нашите граници, като по този начин се намалява изчерпването на световните ресурси; поради това настоятелно призовава държавите членки да подобрят националните си стратегии за ефективно използване на ресурсите и да споделят своите знания на световен форум като срещата на върха „Rio+20“; застъпва становището, че бързо нарастващото потребление в световен мащаб и намаляващите суровинни запаси предполагат необходимост от инвестиции в глобално ефективно използване на ресурсите;

81.  Посочва, че предстоящата среща на най-високо равнище за Земята „Рио +20“ може да бъде важен форум за обсъждане на проблемите във връзка с ефективното използване на ресурсите и устойчивото развитие; счита, че един нов пакет от цели за устойчиво развитие може да запълни празнотите в ЦХР и може да се превърне в мощен последващ глобален проект, който признава сложните връзки между околната среда и всяко измерение на развитието; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да играят решаваща и положителна роля по време на тази среща, за да се посрещнат предизвикателствата, свързани с установяването на приобщаваща и екологосъобразна икономика в глобален мащаб;

o
o   o

82.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) Приети текстове, P7_TA(2011)0364.
(2) Приети текстове, P7_TA(2012)0014


Инициатива „Възможности за младежта“
PDF 315kWORD 83k
Резолюция на Европейския парламент от 24 май 2012 г. относно инициативата „Възможности за младежта“ (2012/2617(RSP))
P7_TA(2012)0224B7-0233/2012

Европейският парламент,,

–  като взе предвид въпроса от 26 април 2012 г. към Комисията с искане за устен отговор относно инициативата „Възможности за младежта“ (O-000106/2012 – B7-0113/2012),

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 17 юни 2010 г. относно стратегията „Европа 2020“ и нейните пет основни цели,

–  като взе предвид съобщението на Комисията относно инициативата „Възможности за младежта“ (COM(2011)0933),

–  като взе предвид пакета за заетостта „Към възстановяване и създаване на работни места“, представен от Комисията на 18 април 2012 г. (COM(2012)0173),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавен „Акт за единния пазар – Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието – “Заедно за нов тип икономически растеж' (COM(2011)0206),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено Младежта в движение − Инициатива за разгръщане на потенциала на младите хора с цел постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в Европейския съюз“ (COM(2010)0477),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Годишен обзор на растежа 2012 г.“ (COM(2011)0815),

–  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2010 г. относно насърчаване на достъпа на младежта до пазара на труда и укрепване на статута на стажантите, практикантите и чираците(1),

–  като взе предвид резолюцията си от 25 октомври 2011 г. относно мобилността и интеграцията на хората с увреждания и Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010-2020 г.(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 9 март 2011 г. относно стратегия на ЕС за интеграция на ромите(3),

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно насърчаването заетостта на младите хора за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“, приети в Люксембург на 17 юни 2011 г.,

–  като взе предвид изявлението на членовете на Европейския съвет „Към благоприятстваща растежа консолидация и благоприятстващ работните места растеж“, оповестено на 30 януари 2012 г.,

–  като взе предвид изпратеното до осем държави членки на 31 януари 2012 г. от председателя на Европейската комисия, г-н Барозу, писмо относно младежката безработица,

–  като взе предвид работния документ на Европейския икономически и социален комитет (SOC)450 от 28 март 2012 г. относно съобщението от Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите - Инициатива „Възможности за младежта“ (COM(2011)0933),

–  като взе предвид Директива 2000/78/EО от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите,

–  като взе предвид членове 15, 31 и 32 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид дял ХІІ от ДФЕС,

–  като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че Европейският парламент заяви становището си относно „Насърчаване на достъпа на младежта до пазара на труда и укрепване на статута на стажантите, практикантите и чираците“ в своята резолюция от 2010 г., в която се призовават Европейската комисия, държавите членки, социалните партньори и други заинтересовани лица, в рамките на съответната им компетентност, наред с другото, да:

   изработят незабавно стратегии, както и политики в областта на икономиката и пазара на труда с цел създаване на повече и по-качествени работни места за младежите, като по този начин се избегне клопката на нестабилността за младите хора, които сменят поредица от временни работни места и неплатени стажове, без това да води до реално подобрение в заплащането и условията на труд, нито до по-устойчиви форми на заетост;
   да подкрепят националния трудов пазар, политиката в областта на образованието и обучението чрез гаранция за младежта, която осигурява право на всеки младеж в ЕС да получи предложение за работа, професионално обучение, допълнително обучение или комбинация от работа и обучение след не повече от 4 месеца безработица;
   да активизират усилията за намаляване на преждевременното напускане на училище и да разработят далновидни стратегии за младите хора, които се намират извън системите на заетост, образование или обучение;
   по-добре да обвържат сферата на образованието и труда, като приспособят в по-голяма степен училищните програми към потребностите на пазара на труда, да осигурят качествени стажове, които предлагат достойно заплащане, подходящи условия на труд, да съставят Европейска харта за качеството на стажовете, която да определя минимални стандарти за стажовете с цел да се гарантира образователната им стойност, да се избегне експлоатацията и да се осигури социална защита, както и да създадат повече и по-качествени стажове в рамките на професионалното образование и обучение с цел да улеснят прехода на младите хора от образование към заетост;
   да положат повече усилия и да приложат европейската система за сертифициране и признаване на формалното и неформално обучение, като по този начин подобрят както националната, така и трансграничната трудова мобилност;
   да гарантират приобщаващи политики за избягване на дискриминацията на младите хора, които да са насочени и към потребностите на групи, които често са изправени пред специфични трудности при навлизането им на пазара на труда като млади мигранти, млади родители, млади роми и лица с увреждания;

Б.  като има предвид, че от 2010 г. след лишено от блясък икономическо възстановяване, безработицата отново е във възход, като средното равнище на безработицата в Европейския съюз е 10 %, а на безработица сред младежите - над 22 %, като в същото време икономическите прогнози предвиждат нов период на икономическа стагнация, с допълнително повишаване на равнището на безработица и липса на перспективи за възстановяване и създаване на работни места в близко бъдеще;

В.  като има предвид, че състоянието на заетостта на младите хора се различава значително в различните държави членки, като равнището на безработица в някои държави е далеч под 10 процента, а в държавите, които са най-тежко засегнати от кризата, достига близо 50 процента;

Г.  като има предвид, че проблемът с младежката безработица може да бъде разумно разгледан, когато се анализира на фона на по-широкия контекст на цялостната ситуация на заетостта в дадена държава членка и цялостната рамка на икономическата политика, която включва националния пазар на труда;

Д.  като има предвид, че една от причините за младежката безработица е липсата на нови работни места;

Е.  като има предвид, че отрицателните ефекти на финансовата и икономическа криза, особено кризата с държавния дълг в еврозоната в Европа, засегна още по-сериозно младите хора, особено младежите, които не са завършили или не са продължили задължителното или висшето си образование, младежите, които се сблъскват с дълготрайна безработица и социална изолация, както и младежите от региони в неблагоприятно икономическо положение, и остави младите хора в по-лошо положение отпреди;

Ж.  като има предвид, че тревожното нарастване на младежката безработица заплашва икономическото и социалното бъдеще на много млади хора в Европейския съюз и ги принуждава да плащат тежък данък за кризата;

З.  като има предвид, че борбата с младежката безработица изисква повече инвестиции в образованието и обучението в ЕС;

И.  като има предвид, че ефективните мерки се състоят в създаването на условия за преместване на работници от индустрии и сектори в упадък към такива, които преживяват възход, като се активизират иновациите и създаването на нови работни места;

Й.  като има предвид, че Европейският съвет прие на 17 юни 2010 г. стратегията „Европа 2020“ с пет основни цели, включващи:

   „намаляване на дела на преждевременно напускащите училище под 10 %,
   увеличаване с поне 40 % на броя на хората на възраст между 30 и 34 години, които приключват трета степен на образование,
   стремеж да се повиши на 75 % заетостта на жените и мъжете на възраст 20‐64 години, включително чрез по-активно участие на младите хора, на възрастните и нискоквалифицираните работници и чрез по-добра интеграция на законните мигранти,
   насърчаване на социалното приобщаване, по-специално чрез намаляване на бедността, със стремеж за преодоляване на риска от бедност и социално изключване за най-малко 20 милиона души“;

К.  като има предвид, че Европейската комисия в своето съобщение относно Акта за единния пазар посочва, че по-нататъшното задълбочаване на единния пазар съдържа потенциал за създаване на работни места и просперитет, от които спешно се нуждаем, за да постигнем икономическа промяна и да противодействаме на настоящата икономическа криза;

Л.  като има предвид, че Европейската комисия в своето съобщение „Младежта в движение“ насърчи държавите членки да въведат гаранция за младежта и впоследствие в своето съобщение „Младежта в движение“ призова държавите членки да предприемат допълнителни действия за прилагането на посочените гаранции;

М.  като има предвид, че на заседанието си от 30 януари 2012 г. членовете на Европейския съвет оповестиха изявление, в което призовават държавите членки да подобрят предлагането на работна сила и да намалят младежката безработица, и заключиха, че „целта следва да е в рамките на няколко месеца от завършване на училище младите хора да получават предложение за качествена заетост, продължаващо обучение, чиракуване или стаж“;

Н.  като има предвид, че на 31 януари 2012 председателят на Европейската комисия, г-н Барозу, изпрати писма до осем държави членки, изправени пред равнище на младежката безработица, което значително надвишава средното за ЕС, като в тези държави членки бяха изпратени „екипи за действие“, които да разработят планове за осигуряване на заетост на младежите;

О.  като има предвид, че обединяващият фактор за тези осем държави е много висок процент на лица, преждевременно напуснали училище, както и нискоквалифицирани млади хора, които търсят работа на пазара на труда;

П.  като има предвид, че през май Европейската комисия ще предложи конкретни за всяка държава препоръки за 2012 г., като същевременно в съобщението си инициатива „Възможности за младежта“ посочи, че държавите членки, особено държавите с най-високо равнище на младежка безработица, без да чакат въпросните препоръки, следва да предприемат решителни мерки в областта на превенцията на преждевременното напускане на училище, разработването на умения, които да отговарят на потребностите на пазара на труда, подкрепа за натрупване на първоначален професионален опит и обучение на работното място и улесняване на достъпа до (първо) работно място;

Р.  като има предвид, че по време на заседанието на Европейския съвет на 30 януари 2012 председателят на Европейската комисия, г-н Барозу, обяви, че 82 млрд. евро от бюджета за структурните фондове все още не са разпределени и могат да бъдат пренасочени;

1.  Приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Инициатива “Възможности за младежта'„, което се явява продължение на предишни инициативи на Комисията като “Младежта в движение' и Програмата за нови умения и работни места и на многобройните инициативи, представени в настоящата поредица от съобщения, но искрено се съмнява дали мащабът на предложените действия е съразмерен с дълбоките кризи, свързани с безработицата сред младежите в много държави членки;

2.  Подчертава, че безработицата сред младите хора е в голяма степен обусловена от цялостната икономическа ситуация; приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Към възстановяване и създаване на работни места“, и настоятелно приканва държавните и правителствените ръководители от ЕС да представят във възможно най-кратък срок европейски инвестиционен план за насърчаване на приобщаващия, устойчив и създаващ работни места растеж;

3.  Приветства изявлението на Европейския съвет, в което той призова държавите членки да въведат национални схеми, подобни на инициативата „Гаранция за младежта“, и настоятелно приканва държавите членки да подкрепят този призив със своевременни и конкретни действия на национално равнище, за да гарантират, че в срок от четири месеца след завършването на училище младите хора имат достъп до достойно работно място, образование или (пре)квалификация;

4.  Приветства инициативата на Комисията за насърчаване на инициативата „Гаранция за младежта“ и за разпределяне на 4 млн. EUR на държавите членки за подпомагане на създаването от тях на схеми от типа „Гаранция за младежта“, което следва да се подкрепи чрез активни политики по отношение на пазара на труда, спомагащи за преодоляване на пропастта между системите за образование и обучение и пазара на труда, но искрено се съмнява, че тази сума е достатъчна, за да могат страните с високо равнище на безработица и с ограничения на националния бюджет да въведат този вид гаранции;

5.  Подчертава, че схемата „Гаранция за младежта“ следва да подобри ефективно ситуацията на младите хора, които са извън системите за заетост, образование или обучение, и на постепенното преодоляване на проблема, свързан с безработицата сред младежта в ЕС;

6.  Приветства намерението на Комисията, заявено в съобщението, озаглавено „Към възстановяване и създаване на работни места“, за представяне на предложение за препоръка на Съвета за рамка за качество на стажовете и на предложение за препоръка на Съвета относно гаранциите за младежта до края на 2012 г. и настоятелно приканва държавите членки да приемат предложенията до края на 2012 г.;

7.  Отчита, че младите хора са жертва на трудова дискриминация по отношение на техния достъп до пазара на труда и на продължителността на техните трудови правоотношения в резултат на преобладаващата несигурност и на предлагането на временни договори и че тази ситуация изисква принципите на равно третиране, установени в европейското законодателство, да се съблюдават в пълна степен;

8.  Подчертава, че майките на малки деца са засегнати в особена степен от дискриминацията на пазара на труда във връзка с това, че прекъсват трудовата си дейност поради семейни ангажименти, и поради това призовава в държавите членки да се заздравят политиките за съвместяване на професионалния и личния живот, по-специално чрез укрепване на Директивата относно отпуска по майчинство на равнището на ЕС, и да се предоставят достъпни и качествени услуги на разумни цени за полагане на грижи за деца и нуждаещи се от грижи възрастни лица;

9.  Изразява увереност, че разработването на системни реформи за преодоляване на структурната безработица е ефективен начин за осигуряване на завръщането на младите хора на пазара на труда;

10.  Приветства чувството за неотложност, изразено чрез инициативата на председателя на Комисията, г-н Барозу, за изпращане на „екипи за действие“ в държавите членки, в които се наблюдава високо равнище на безработица сред младите хора, и приканва Комисията надлежно да информира Парламента за програмите и конкретните резултати от тези дейности; изразява съжаление, че тези екипи за действие са получили своя мандат и са създадени единствено от Комисията, и предлага в бъдеще Европейският парламент и Съветът да имат по-тясно участие в този процес;

11.  Призовава Комисията да извърши оценка на въздействието, което реформите на пазара на труда, свързани с предложенията, направени от „екипите за действие“, оказват върху равнището на безработица и върху стандартите за качество на работните места в съответните държави членки;

12.  Приканва Комисията да приеме във възможно най-кратък срок Регламента за европейска рамка за качество през 2012 г. и да определи минималните стандарти в подкрепа на предлагането и разпространението на висококачествени стажове;

13.  Призовава държавите членки да подобрят качеството на професионалното образование и обучение и да повишат информираността за него и оттам – неговия престиж, тъй като то е важна алтернатива на висшето образование;

14.  Счита, че мобилността и възможността за работа в друга държава членка може да бъде важна стъпка за младите хора за улесняване на достъпа им до пазара на труда; ето защо оценява високо разширяването на инициативата „Еразъм за всички“ и препоръчва в рамките на тази програма да се постави силен акцент върху практическия опит в чужбина за студентите и за младите хора в процес на професионално обучение;

15.  Призовава държавите членки да въведат и оценят нови задължителни цели за младежта, като се обърне специално внимание на качеството, както и да включат в своите национални програми за реформа насочени към младежта стратегии в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“;

16.  Призовава Комисията да включи по изричен начин безработицата сред младите хора в Европейския семестър, като я въведе като подцел в стратегията „Европа 2020“;

17.  Призовава държавите членки, които имат ниско равнище на безработица или които са въвели успешно гаранции за младежта, например Австрия, да съдействат активно на държавите членки, които са силно засегнати от безработицата сред младите хора, чрез трансфер на техния ноу-хау и успешни модели, с цел да се преодолее все по-голямата разлика между техните равнища на безработица и с общи усилия да се постигне разработването на по-успешни и по-приобщаващи насочени към младите хора политики в областта на заетостта, които оказват положително въздействие на практика;

18.  Призовава Комисията и държавите членки да извършат оценка на специфичните предизвикателства, пред които са изправени младите хора по отношение на достъпа си до социална закрила и заплахата от социално изключване; призовава Комисията и държавите членки да насърчат мерките за улесняване на техния достъп до социална закрила и трудово възнаграждение;

19.  Изразява съжаление във връзка с факта, че четири години след началото на кризата 82 милиарда EUR от бюджета за структурните фондове в рамките на финансовата перспектива за 2007‐2013 г. все още не са изразходвани; настоятелно приканва Комисията да отдаде приоритетно значение на пренасочването на значителна част от сумата от 82 милиарда EUR към проекти за младите хора и по-специално към малките и средните предприятия с цел да се стимулират възможностите за достоен труд за младите хора и призовава Комисията да разгледа възможността за увеличаване на процента на съфинансиране за осемте държави с особено високо равнище на безработица;

20.  Призовава Комисията да потърси нови и по-амбициозни източници на финансиране, за да помогне на държавите членки да преодолеят високото равнище на безработица сред младите хора;

21.  Счита, че е особено важно да се осигурят средства за младите хора при изготвянето на финансовата рамка за периода 2014‐2020 г., с особен акцент върху младите хора, които са извън системите за заетост, образование или обучение;

22.  Призовава държавите членки да гарантират, че разпределянето на тези средства се извършва с пълноценното участие на социалните партньори и младежките организации;

23.  Приветства предложението на Комисията за насърчаване на трудовата мобилност на младите хора в рамките на новата програма за социална програма и социални иновации с цел да ги насърчи да търсят работа в държавите членки и региони, в които се наблюдава недостиг на умения и на работна сила; в този контекст призовава за обръщане на по-силно внимание на положението на младите хора, по-специално по отношение на прехода от сферата на образованието към пазара на труда, ограничаването на преждевременното напускане на училище и качеството на стажовете и чиракуването; подчертава, че насърчаването на трудовата мобилност следва да върви ръка за ръка с подобряването на социалната закрила и ограничаването на пречките пред мобилността по отношение на социалните права и покритието от системите за социална сигурност, по-специално за младите работници, изложени на рискове;

24.  Призовава Комисията и държавите членки да финансират програми за мобилност, които са насочени към обучението и наемането на работа на млади хора в нови области, които могат да ускорят възстановяването и създаването на работни места, по-специално зелени работни места и работни места в сектора за предлагане на грижи, за младите мъже и жени;

25.  Призовава държавите членки да въведат двойни образователни системи за всички професии, за които не се изисква висше образование, включително цели за дружеството с определен размер за предлагане на места за чиракуване и стимули за наемане на работа на млади хора;

26.  Призовава държавите членки да разработят стратегия, която да е в по-голяма степен координирана между националните програми за образование и обучение и потребностите на пазара на труда, не само в краткосрочен, но и в средносрочен и дългосрочен план, с цел да се избегне прекомерното разрастване на определени сектори, да се отдаде предпочитание на развитието на нови пазарни ниши и да се прехвърлят ресурси от сектори, в които се закриват работни места, в сектори в процес на развитие като устойчивата икономика;

27.  Насърчава приемането на европейска стратегия за младежка заетост за подпомагане на дружествата, организациите за социални грижи, обществените органи и други работодатели при създаването на достойни и качествени работни места;

28.  Изразява специална загриженост във връзка с негативното въздействие, което значителните бюджетни съкращения в областта на образованието в някои държави членки ще окажат върху трудното положение на младите хора и върху прилагането на предложенията в рамките на инициативата за младежта; призовава Комисията да следи за това, че препоръките към държавите членки за възстановяване на фискалната устойчивост не подкопават или унищожават политики и програми, насочени към насърчаване на младежката заетост и социалното приобщаване и/или предотвратяване на тяхната маргинализация и откъсване от пазара на труда;

29.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията и Съвета.

(1) ОВ С 351 Е, 2.12.2011 г., стр. 29.
(2) Приети текстове, P7_TA(2011)0453.
(3) Приети текстове, P7_TA(2011)0092.


Прилагане на принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност
PDF 352kWORD 122k
Резолюция
Приложение
Резолюция на Европейския парламент от 24 май 2012 г. с препоръки към Комисията относно прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност (2011/2285(INI))
P7_TA(2012)0225A7-0160/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид членове 8 и 157 от ДФЕС,

–  като взе предвид Директива 2006/54/ЕО от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена)(1),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 21 септември 2010 г., озаглавено „Стратегия за равенство между жените и мъжете 2010‐2015 г.“ (COM(2010)0491),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 5 март 2010 г., озаглавено „По-висока степен на ангажираност за постигането на равенство между жените и мъжете: Харта на жените“ (COM(2010)0078),

–  като взе предвид доклада на Комисията от май 2010 г., озаглавен „Разликата в заплащането на жените и мъжете в Европа от правна гледна точка“,

–  като взе предвид доклада на Комисията от февруари 2009 г., изготвен от Европейската мрежа на правните експерти в областта на равенството на половете, озаглавен „Транспониране на преработената Директива 2006/54/ЕО“,

–  като взе предвид Съобщението на Комисията от 18 юли 2007 г., озаглавено „Как да преодолеем разликата в заплащането на жените и мъжете“ (COM(2007)0424),

–  като взе предвид доклада на Комисията от февруари 2007 г., изготвен от мрежата на Комисията от правни експерти в областта на заетостта, социалните въпроси и равенството между мъжете и жените, озаглавен „Правни аспекти на разликата в заплащането на жените и мъжете“,

–  като взе предвид Европейския пакт за равенство между половете (2011–2020 г.), приет от Съвета на 7 март 2011 г.,

–  като взе предвид съдебната практика на Съда на Европейския Съюз, на основание член 157 от ДФЕС,

–  като взе предвид доклада на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд от 5 март 2010 г., озаглавен „Преодоляване на разликата в заплащането на жените и мъжете: действия на правителството и социалните партньори“,

–  като взе предвид Рамката за действие на европейските социални партньори по отношение на равенството между половете от 1 март 2005 г., последващите доклади от 2006, 2007 и 2008 г. и окончателния доклад за оценка от 2009 г.,

–  като взе предвид разпоредбите на Конвенцията на Международната организация по труда (МОТ) от 1994 г. относно работата на непълно работно време(2), която изисква от държавите да включат в своите договори за обществени поръчки трудова клауза, предвиждаща наред с другото въпроса за равното заплащане,

–  като взе предвид Конвенция 100 на МОТ, озаглавена „Равно заплащане“,

–  като взе предвид уебинара, организиран от МОТ и Глобалния договор на ООН през март 2011 г.: „Равно заплащане на труд с равна стойност: как да го постигнем?“,

–  като взе предвид член 11, параграф 1, буква г) от Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, приета с Резолюция 34/180 на Общото събрание на ООН от 18 декември 1979 г.,

–  като взе предвид резолюцията си от 18 ноември 2008 г. относно прилагането на принципа на еднакво заплащане за мъже и жени(3),

–  като взе предвид доклада на Комисията от 3 февруари 2009 г. за последващите действия от резолюцията от 18 ноември 2008 г.,

–  като взе предвид инициативата от 8 март 2010 г. на 10 членове на ЕП за изготвяне на доклад за законодателна инициатива относно „Равно заплащане за труд с равна стойност“ съгласно член 42 от Правилника за дейността,

–  като взе предвид членове 42 и 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0160/2012),

А.  като има предвид, че според последните предварителни и непълни данни средно за Европейския съюз жените печелят 16,4 % по-малко от мъжете и че в държавите-членки разликата в заплащането на жените и мъжете варира между 4,4 % и 27,6 %, и като има предвид, че независимо от действащата от почти 40 години силна законова уредба, предприетите действия и средствата, изразходвани в опит за намаляване на разликата(4), напредъкът е изключително бавен (неравенството на равнище ЕС беше 17,7 % през 2006 г., 17,6 % през 2007 г., 17,4% през 2008 г., 16,9 % през 2009 г. и 16,4 % през 2010 г.), а в някои държави членки разликата в заплащането дори се е задълбочила; като има предвид, че разликата в заплащането на жените и мъжете може да се окаже по-голяма, тъй като все още липсват данни за три от държавите членки;

Б.  като има предвид, че причините за устойчиво голямата разлика в заплащането на жените и мъжете са сложни, многобройни и често взаимно свързани и надхвърлят рамките на въпроса за равното заплащане за равен труд или труд с равна стойност; като има предвид, че тези причини включват пряка и непряка дискриминация, както и социални и икономически фактори като професионално и силно хоризонтално и вертикално секторно разделение на пазара на труда, подценяване на женския труд, неравенство в съвместяването на професионалния и личния живот, както и традиции и стереотипи, включително в избора на образователни пътеки, в образователните консултации, в достъп до занаяти и професии и следователно ‐ в кариерата, особено за момичетата и жените, които са насочвани към типично женски професии, които са по-зле платени; като има предвид, че според експертен анализ дискриминацията, пряка и косвена, е причина за около половината от разликата;

В.  като има предвид, че доста често разликата в заплащането е свързана с културното наследство и с правни и икономически фактори, наблюдавани в съвременното общество;

Г.  като има предвид, че жените е трябвало да работят средно до 2 март 2012 г., за да спечелят толкова, колкото са спечелили средно мъжете през годината до 31 декември 2011 г.;

Д.  като има предвид, че прилагането на принципа на равно заплащане за равен труд и за труд с равна стойност е решаващо за постигането на равенство между половете; като има предвид, че Комисията и държавите членки следва да бъдат призовани да изготвят и публикуват редовно статистически данни не само за средното почасово възнаграждение, но и за размера на възнаграждението, което мъжете и жените получават за равен труд и за труд с равна стойност;

Е.  като има предвид, че Директива 2006/54/ЕО е допринесла за подобряване на положението на жените на пазара на труда, но не е довела до задълбочена промяна в законодателството за преодоляване на разликата в заплащането на жените и мъжете; като има предвид, че предварителните проучвания на експертите показват, че в законодателството на държавите членки са въведени малки или никакви промени и не са предприети санкции срещу работодатели; като има предвид, че сложността на проблема изисква не само усъвършенстване на законодателството, но и общоевропейска стратегия за справяне с разликата в заплащането между половете, което на свой ред изисква силна водеща роля на ЕС в координирането на политиките, насърчаването на добрите практики и включването на различни участници;

Ж.  като има предвид, че тенденциите показват, че много често заплатите се договарят индивидуално и съответно липсва информация и прозрачност относно индивидуализираната система за заплащане, което води до увеличаване на различията в заплащането между служителите на сходни нива и може да доведе до задълбочаване на разликата в заплащането на жените и мъжете; като има предвид, че по-децентрализираната и персонализирана система за определяне на заплатите следва да се оценява като доста тревожно развитие, а защитата на данните не може да се приема като законно основание за непубликуване на статистическа информация относно заплатите;

З.  като има предвид, че във всички държави членки учащите от женски пол постигат по-голяма успеваемост в учебния процес от своите съученици от мъжки пол и представляват 59 % от всички завършили висше образование; като има предвид, обаче, че поради традиционни схващания и стереотипи в образованието те са малцинство сред завършващите университет в области като математиката и компютърното инженерство;

И.  като има предвид, че уменията и компетенциите на жените често се подценяват, както и професиите, в които жените преобладават, без непременно да има каквато и да било обосновка въз основа на обективни критерии; като има предвид, че разширяването на възможностите на жените за кариера и промяната на образователните модели могат да имат положително въздействие в насока към преодоляване на разликата в заплащането, например чрез увеличаване на броя на жените учени и инженери;

Й.  като има предвид, че жените по-често се назначават на непълно работно време, а разликата в заплащането на жените и мъжете е почти два пъти по-голяма за работниците на непълен работен ден в сравнение с тези на пълен;

K.  като има предвид, че резултатите от експертен анализ сочат, че разликата в заплащането започва да става явна след завръщането на жената на пазара на труда след първия отпуск по майчинство, увеличава се с всяко последващо прекъсване на трудовата дейност поради външни фактори като прекъсвания, свързани с отглеждането на деца и грижите за членове на семейството на издръжка, и бележи тенденция към по-нататъшно нарастване с възрастта и образователната степен; като има предвид, че по-бавната, кратка и/или прекъсвана кариера на жените води също така до разлика между половете по отношение на вноските в социалноосигурителните системи, като по този начин увеличава риска от бедност за жените в напреднала възраст;

Л.  като има предвид, че данните сочат, че квалификацията и опитът, придобити от жените, водят до по-ниски финансови възнаграждения в сравнение с мъжете; като има предвид, че в допълнение към концепцията за „равно заплащане за труд с равна стойност“, която не трябва да бъде белязана от предубеден стереотипен подход, обществените роли, които до този момент са оказвали значително влияние върху избора на образование и работа, трябва да бъдат изоставени, а образованието може и трябва да допринесе за изкореняване от обществото на стереотипите във връзка с пола; като има предвид освен това, че отпуските по майчинство и за отглеждане на дете не трябва да пораждат дискриминация спрямо жените на пазара на труда;

M.  като има предвид, че работодателите във феминизираните отрасли и професии плащат по-ниски средни заплати и че тези отрасли и професии обикновено имат по-слабо колективно представителство и по-слаби позиции при договаряне;

Н.  като има предвид, че според законодателството и европейската съдебна практика работодателите следва да прилагат еднакви критерии за оценка на целия персонал, споразуменията за възнагражденията трябва да са разбираеми и прозрачни, а прилаганите критерии следва да отчитат естеството и вида на работата и да не съдържат дискриминационни елементи;

O.  като има предвид, че разликата в заплащането е дори по-очевидна при жените в многостранно неравностойно положение, като например жените с увреждания, жените от малцинствата и неквалифицираните жени;

П.  като има предвид, че е малък броят на исковете за дискриминация под формата на разлика в заплащането на жените и мъжете, които успяват да стигнат до компетентните съдилища(5); като има предвид, че има много обяснения за този факт, включително липсата на информация относно заплащането, проблемната база за сравнение и липсата на лични ресурси на ищците;

Р.  като има предвид, че Европейският институт за равенство между половете може да играе основна роля в наблюдението на развитието на разликата в заплащането на жените и мъжете, като анализира причините за нея и прави оценка на въздействието на законодателството;

С.  като има предвид, че Парламентът неведнъж призовава Комисията да предприеме инициативи, включително преразглеждане на действащото законодателство, с цел преодоляване на разликата в заплащането, премахване на риска от бедност сред пенсионерите, който е по-голям при жените в резултат пряко от разликата в заплащането на мъжете и жените;

1.  Изисква от Комисията най-късно до 15 февруари 2013 г. да преразгледа Директива 2006/54/ЕО в съответствие с член 32 от нея и да предложи изменения към нея въз основа на член 157 от ДФЕС, като следва подробните препоръки, посочени в приложението към настоящата резолюция, поне по отношение на следните аспекти на въпроса за разликата в заплащането между половете:

   определения,
   анализ на ситуацията и прозрачност на резултатите,
   оценка на работата и класификация на професиите,
   органи по въпросите на равенството и средства за правна защита,
   социален диалог,
   предотвратяване на дискриминацията,
   интегриране на равенството между половете,
   санкции,
   рационализиране на законодателството и политиката на ЕС;

2.  Потвърждава, че в препоръките се зачитат основните права и принципът на субсидиарност;

3.  Счита, че поисканото предложение няма да има финансови последици;

4.  Признава, че има много причини, които увеличават разликата в заплащането между жените и мъжете, и следователно ‐ че един многостепенен, многостранен подход изисква силно лидерство от страна на Европейския съюз в координирането на политиките, насърчаването на най-добрите практики и включването на различни участници като европейските социални партньори и неправителствените организации, с цел създаване на общоевропейска стратегия за преодоляване на разликата в заплащането между половете;

5.  Призовава държавите членки да въведат и прилагат преработената Директива 2006/54/ЕО последователно, както и да насърчават частния и държавния сектор да играят по-активна роля за намаляване на разликата в заплащането на жените и мъжете; държавите членки и Европейската комисия следва да насърчават социалните партньори, включително работодателите, да въвеждат безпристрастни по отношение на пола схеми за оценка на положения труд, да прилагат системи за класификация на професиите и да насърчават концепцията за труд с равно възнаграждение;

6.  Призовава държавите членки да действат, като самите те дадат пример по отношение на борбата с неравното заплащане на жените в държавното управление, обществените институции и обществените предприятия като цяло;

7.  Подчертава значението на колективното договаряне в борбата срещу дискриминацията спрямо жените, не на последно място по отношение на достъпа до заетост, заплащането, условията на труд, израстването в кариерата и професионалното обучение;

8.  Приветства инициативата на Комисията за Европейски ден на равностойното заплащане, който беше въведен за първи път на 5 март 2011 г. и се проведе за втори път на 2 март 2012 г.;

9.  Отбелязва, че не трябва да се толерира разликата в заплащането поради каквито и да е други фактори като расова, етническа принадлежност, сексуална ориентация или религия;

10.  Приветства инициативата на Съвета по време на белгийското председателство през 2010 г. за оценка и актуализиране на набор от количествени и качествени показатели;

11.  Насърчава Комисията да поощрява по-тясна координация между държавите членки във връзка с проучването, анализа и пълноценното използване на обмена на най-добри практики;

12.  Насърчава държавите членки, по възможност с участието на социалните партньори, да обменят най-добри практики и да засилят сътрудничеството при разработването на нови идеи за преодоляване на разликата в заплащането на жените и мъжете;

13.  Призовава Комисията и държавите членки да се противопоставят на неравенството между половете в заплащането във всички относими политики на Съюза и национални програми, по- конкретно в онези за борба с бедността;

14.  Предлага държавите членки да определят „защитник на равното заплащане“, който да наблюдава положението в отделните държави членки и да докладва на националните парламенти и на Европейския парламент относно постигнатия напредък;

15.  Призовава Комисията да преразгледа Директива 97/81/ЕО(6) на Съвета от 15 декември 1997 г. относно Рамковото споразумение за работа на непълно работно време сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) с цел намаляване на разликата в заплащането на жените и мъжете;

16.  Насърчава социалните партньори да поемат своята отговорност за създаването на по-равнопоставена по отношение на половете структура на заплащане; да осигурят курсове за обучение във връзка с уменията за договаряне, включително договаряне на заплащането; да насърчават на първо време осведомеността във връзка с равното заплащане, с оглед въвеждане на задължителни одити на заплащането, както и да засилват позициите на жените в структурата на социалното партньорство, по-специално на постовете, свързани с вземане на решения;

17.  Призовава държавите членки да осигурят възможност за колективна защита срещу нарушаването на принципа за равно заплащане, като начин отделни лица и/или представителни организации да завеждат дела от името на ищци в съдопроизводства, както и да предоставят на неправителствените организации и на профсъюзите правен статут да представляват жертвите на дискриминация и в административни производства; призовава Комисията да разгледа, в контекста на предстоящото предложение за хоризонтален инструмент относно колективната правна защита, включването на колективната правна защита срещу нарушаването на принципа за равно заплащане;

18.  Подчертава, че само много малък брой искове във връзка с дискриминация в заплащането на жените и мъжете са стигнали до компетентните (обикновени или административни) съдилища; поради това насърчава Комисията и държавите членки да продължат кампаниите за повишаване на осведомеността, включително предоставянето на подходяща информация за тежестта на доказването, предвид значителната й роля за гарантирането на принципа на равното третиране;

19.  Счита, че процедурите и механизмите за защита на принципа за равно заплащане за труд с равна стойност, както и за забрана на всякакви и всички форми на свързана с пола дискриминация, трябва да се подобрят и опростят;

20.  Призовава държавите членки и профсъюзните организации и организациите на работодателите да разработят съвместно инструменти за обективна оценка на положения труд, с цел да се намали разликата в заплащането на жените и мъжете;

21.  Насърчава държавите членки да определят цели, стратегии и срокове за намаляване на разликата в заплащането на жените и мъжете и за уеднаквяване на заплащането за равен труд и за труд с равна стойност;

22.  Призовава Комисията да насърчава по-нататъшните изследвания върху стратегиите за гъвкавост и сигурност, за да оцени въздействието им върху разликите в заплащането на жените и мъжете и да установи как тези стратегии могат да се справят с дискриминацията на основата на пола;

23.  Приветства заключенията на Съвета от 6 декември 2010 г., в които държавите членки се призовават да предприемат всеобхватни мерки за преодоляване на причините за това неравенство в заплащането;

24.  Заявява, че по-висока заетост на жените, особено в най-високо квалифицирани области, би помогнала да се намали разликата в заплащането на жените и мъжете; подчертава необходимостта жените да играят по-активна роля във вземането на икономически решения и да използват влиянието си за намиране на решения от гледна точка на равенството между половете; обръща внимание на проучванията, които са открили, че има силна зависимост между по-големия брой жени на управленски позиции в едно предприятие и по-високите печалби на предприятието от активи, продажби и инвестиционен капитал;

25.  Напомня на държавите членки техния ангажимент да проучат въздействието на политиките по заетостта и данъчните политики върху разликата в заплащането;

26.  Предлага Европейския парламент да учреди награда „Жените и бизнесът в Европа“, която да се връчва на работодатели (предприятия, институции и административни органи), които насърчават по образцов начин жените, подкрепят жени на ръководни позиции и прилагат равно заплащане;

27.  Подчертава необходимостта от предприемане на мерки, които да насърчават развитието в професията и в кариерата в условията на истинско равенство между жените и мъжете; изтъква, че този принцип е част от представата за корпоративна социална отговорност, която се поощрява на международно и национално равнище и трябва да бъде развивана във всички държави членки;

28.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, както и приложените подробни препоръки, на Комисията, Съвета, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ПОДРОБНИ ПРЕПОРЪКИ ПО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИСКАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Препоръка 1: ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Директива 2006/54/ЕО съдържа определение за равно заплащане, като повтаря разпоредбите на Директива 75/117/ЕИО на Съвета от 10 февруари 1975 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно прилагането на принципа за равностойно заплащане на работниците от мъжки и женски пол(7). За да са налице по-точни категории като инструменти за справяне с разликата в заплащането на жените и мъжете, е важно различните понятия да бъдат определени по-точно, като:

   разликата в заплащането на жените и мъжете, определението за която не трябва да обхваща само брутното почасово заплащане, а е необходимо да се прави разлика между некоригираната и „нетната“ разлика в заплащането на жените и мъжете;
   пряка и непряка дискриминация в заплащането;
   трудово възнаграждение, определението за което следва да обхваща всички нетни надници и заплати, както и всички парични добавки и непарични облаги за положен труд;
   разлика в размера на пенсиите (в различни стълбове на пенсионната система, напр. при разходопокривните системи, професионалните пенсии, като продължаване на разликата в заплащането след пенсиониране);
   труд, който се третира като „равен“ (в отделни категории професии);
   труд с равна стойност, така че да се посочват съответните фактори;
   работодател, за да се гарантира, че отговорността за заплащането на служителите (и за евентуално неравенство в заплащането) е ясно определена;
   професии и колективни договори – следва да се поясни, че работните места, свързани с различни колективни договори и различни професии, могат да се съпоставят в съда, при условие че тези работни места са сравними като равен труд или труд с равна стойност.

Препоръка 2: АНАЛИЗ НА СИТУАЦИЯТА И ПРОЗРАЧНОСТ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

2.1.  Липсата на информация и осведоменост сред работодателите и служителите относно съществуването на възможни разлики в заплащането в техните предприятия, както и тяхното незнание подкопават прилагането на принципа, заложен в Договора и в действащото законодателство.

2.2.  Като признават липсата на точни, сравними и последователни статистически данни, включително относно разликата в заплащането на жените и мъжете при непълно работно време, разликата в размера на пенсиите на жените и мъжете и съществуващите по-ниски равнища на заплащане на жените, особено сред професиите, в които традиционно преобладават жени, държавите членки следва да отчетат в пълна степен разликата в заплащането на жените и мъжете в своите социални политики и да я третират като сериозен проблем.

2.3.  Поради това е от съществено значение редовните одити на заплащането, както и публикуването на резултатите от тях, като се взема под внимание защитата на личните данни, да станат задължителни за предприятията (например в предприятия с най-малко 30 служители и поне 10 % от служителите от всеки пол). Същото изискване може да важи и за информацията относно възнагражденията, които са в допълнение към заплащането. Тази информация следва да бъде достъпна за служителите, профсъюзите и съответните органи (например инспекциите по труда, органите по въпросите на равенството).

2.4.  Работодателите следва да предоставят на служителите и техните представители резултати под формата на статистика на възнагражденията, разбита по полове, но като се взема под внимание защитата на личните данни. Тези данни следва да бъдат събирани на отраслово и национално равнище във всяка държава членка.

2.5.  Необходимо е да се въведе изискване работодателите да приемат политика на прозрачност във връзка с определянето и структурите на заплащане, включително допълнителни възнаграждения, бонуси и други придобивки, които са част от възнаграждението.

2.6.  Когато статистиката на възнагражденията показва групови или индивидуални разлики в заплащането въз основа на пола, работодателите са длъжни да извършат допълнителен анализ на тези разлики и да предприемат действия за тяхното премахване.

Препоръка 3: ОЦЕНКА НА ТРУДА И КЛАСИФИКАЦИЯ НА ПРОФЕСИИТЕ

3.1.  Концепцията за стойността на труда трябва да се основава на квалификацията, уменията и отговорността, като се наблегне на качеството на труда, с цел насърчаване на равни възможности между жените и мъжете. Тази концепция не следва да бъде белязана от стереотипен подход, неблагоприятен за жените, като например поставяне на акцент върху физическата сила вместо върху междуличностните умения, и тя следва да гарантира, че трудът, включващ отговорност за хора, не се счита за имащ по-ниска стойност от този, включващ отговорност за материални или финансови ресурси. По тази причина жените следва да получават информация, помощ и/или обучение по договаряне на заплащането, класификация на професиите и скалата на заплащане. От отраслите и предприятията трябва да може да се изисква да проверят дали техните системи за класификация на професиите отразяват социалното измерение на пола по изисквания начин и да направят необходимите корекции.

3.2.  Инициативата на Комисията следва да насърчи държавите членки да въведат класификация на професиите в съответствие с принципа на равенство между жените и мъжете, която да дава възможност както на работодателите, така и на служителите да констатират възможна дискриминация в заплащането, основаваща се на предубедено определяне на скалата на заплащане. Съблюдаването на националното законодателство и традиции, свързани със системата на колективните трудови правоотношения, остава важно. Оценката и класификацията на труда също следва да бъдат прозрачни и да са на разположение на всички заинтересовани страни, както и на инспекциите по труда и органите по въпросите на равенството.

3.3.  Държавите членки следва да извършат задълбочена оценка, съсредоточена върху професиите, в които преобладават жени.

3.4.  Една неутрална спрямо пола оценка на труда следва да се основава на нови системи за класифициране и организиране на персонала и на труда, както и на професионалния опит и производителността, оценени преди всичко от гледна точка на качеството, като образование и друга квалификация, изисквания за умствени и физически способности, отговорност за човешки и материални ресурси, за може да се използва като източник на информация и схема за оценка за определяне на възнаграждението, като се съблюдава принципът за съпоставимост.

Препоръка 4: ОРГАНИ ПО ВЪПРОСИТЕ НА РАВЕНСТВОТО И СРЕДСТВА ЗА ПРАВНА ЗАЩИТА

Органите за насърчаване и наблюдаване на равенството следва да играят по-голяма роля за намаляване на разликата в заплащането на жените и мъжете. Тези органи следва да бъдат оправомощени да наблюдават, докладват и, когато е възможно, да налагат по-ефективното и по-независимо спазване на законодателството за равенството между половете, както и да бъдат добре финансирани. Член 20 от Директива 2006/54/ЕО следва да бъде преразгледан, така че да подсили мандата на тези органи, така че той да включва:

   подпомагане и консултиране на жертвите на дискриминация в заплащането;
   осигуряване на независими проучвания, свързани с разликата в заплащането;
   публикуване на независими доклади и отправяне на препоръки по всички въпроси, свързани с дискриминация в заплащането;
   законови правомощия за започване на собствено разследване;
   законови правомощия за налагане на санкции в случаи на нарушаване на принципа за равно заплащане за равен труд и/или за завеждане на съдебни дела за дискриминация в заплащането;
   осигуряване на специално обучение за социалните партньори и адвокатите, съдиите и омбудсманите, основано на набор от аналитични инструменти и целеви мерки, които да бъдат използвани или при изготвянето на договори, или при проверката за спазване на правилата и прилагане на политиките за справяне с разликата в заплащането, както и осигуряване на курсове и материали за обучение на работодателите по недискриминационно оценяване на труда.

Препоръка 5: СОЦИАЛЕН ДИАЛОГ

Необходимо е допълнително разглеждане на колективните трудови договори, на приложимите скали на заплащане и на схемите за класификация на професиите основно по отношение на третирането на работниците на непълно работно време и на лицата, работещи при други нетипични условия на труд или при допълнителни възнаграждения/бонуси, включително непарични облаги за положен труд. Подобен контрол следва да обхваща не само основните, но и второстепенните условия на труд и професионалните социалноосигурителни схеми (условия за ползване на отпуск, пенсионни схеми, служебни автомобили, договорености за грижи на деца, гъвкаво работно време, бонуси и др.). Държавите членки, като спазват националното законодателство, колективните трудови договори или практики, следва да насърчават социалните партньори да въвеждат неутрални спрямо пола класификации на професиите, които да дават възможност както на работодателите, така и на служителите да установят възможна дискриминация в заплащането, основана на предубедено определяне на скалата на заплащане.

Управлението може да играе важна роля не само по отношение на равното заплащане, но също така и за създаването на климат в подкрепа на равното поделяне на отговорностите по грижите и израстването в кариерата както за работещите мъже, така и за работещите жени.

Социалните партньори следва да бъдат оправомощени да поставят въпросите за равното заплащане на дневен ред не само в собствените си сектори, но и да търсят междусекторен баланс(8).

Комисията следва да изготви лесно за ползване оперативно практическо ръководство за водене на социален диалог в предприятията и държавите членки. То следва да включва насоки и критерии за вземане на решения относно стойността на труда и за сравняване на професии. То също така следва да включва предложения във връзка с възможните методи за оценка на професиите.

Препоръка 6: ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ДИСКРИМИНАЦИЯТА

В член 26 от Директива 2006/54/ЕО (относно предотвратяване на дискриминацията) следва да бъде упомената конкретно дискриминацията в заплащането, така че да се гарантира, че държавите членки, с участието на социалните партньори и организациите за равни възможности, ще приемат:

   специфични мерки, отнасящи се до класификацията на обучението и професиите, насочени към системата за професионално обучение и предназначени за премахване и предотвратяване на дискриминацията в обучението и класификацията, както и в икономическата оценка на уменията,
   специфични политики, които да направят възможно съчетаването на професионалния със семейния и личния живот, обхващащи висококачествени и достъпни грижи за децата и грижи за други лица на издръжка, както и други грижи, гъвкава организация на работата и на работното време, както и отпуск по майчинство, по бащинство, родителски отпуск и отпуск по семейни причини,
   конкретни действия (по силата на член 157, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз) за отстраняване на причините за разликата в заплащането и разделението на половете, които да се прилагат от социалните партньори и от организациите за равни възможности на различни нива, както договорни, така и секторни, като например: насърчаване на трудови договори за борба с разликата в заплащането на жените и мъжете, разследвания във връзка с равното заплащане за равен труд, определяне на качествени и количествени цели и сравнителен анализ, както и подкрепа за обмена на най-добри практики,
   клауза в обществените поръчки, изискваща зачитане на равенството между половете и равното заплащане за равен труд.

Препоръка 7: ИНТЕГРИРАНЕ НА РАВЕНСТВОТО МЕЖДУ ПОЛОВЕТЕ

Интегрирането на равенството между половете следва да се засили, като в член 29 на Директива 2006/54/ЕО бъдат включени точни насоки за държавите членки относно принципа за равно заплащане и преодоляването на разликата в заплащането на жените и мъжете. Комисията следва да се ориентира към оказване на подкрепа на държавите членки и на заинтересованите страни по отношение на практическите мерки за преодоляване на разликата в заплащането на жените и мъжете посредством:

   разработване на схеми за докладване за целите на оценката на разликите в заплащането на жените и мъжете,
   създаване на база данни, съдържаща информация относно промените в системите за класификация и организация на работещите,
   събиране и разпространяване на резултатите от експерименти, свързани с реформата на организацията на труда,
   разпространение на информация и насоки относно практически средства, особено за малките и средните предприятия (например за IT-базирания инструмент LOGIB-D) за компенсиране на разликата в заплащането, включително национални или секторни колективни трудови договори,
   разработване на европейски сертификат за качество за равно заплащане със сътрудничеството на социалните партньори и асоциации, който би могъл да бъде използван от институциите, предприятията и административните органи за удостоверяване на спазваните от тях конкретни критерии по отношение на равното заплащане, например прозрачността при формиране на заплатите,
   изготвяне на специфични насоки за наблюдение на разликите в заплащането в контекста на колективното договаряне, които следва да бъдат на разположение на сайт в интернет, преведени на различни езици и достъпни за всички.

Препоръка 8: САНКЦИИ

8.1.  По различни причини законодателството в тази област очевидно е по-малко ефективно и като се има предвид, че цялостният проблем не може да бъде разрешен единствено по законодателен път, Комисията и държавите членки следва да подсилят действащото законодателство с подходящ вид ефективни, пропорционални и възпиращи санкции.

8.2.  Важно е държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че нарушаването на принципа за равно заплащане за труд с равна стойност подлежи на съответни санкции съгласно действащите правни разпоредби.

8.3.  Въпреки действащото законодателство, често проверките и наказателните действия съвсем не са достатъчни, що се отнася до принципа за равно заплащане. Тези въпроси трябва да се разглеждат приоритетно, като на компетентните агенции и органи трябва да се осигуряват необходимите технически и финансови средства.

8.4.  Следва да се припомни, че по силата на Директива 2006/54/ЕО държавите членки вече са задължени да предоставят компенсация или обезщетение (член 18), както и да налагат санкции (член 25). Въпреки това тези разпоредби не са достатъчни, за да предотвратят нарушаването на принципа за равно заплащане. Поради тази причина се предлага да се проведе проучване на осъществимостта, ефективността и въздействието на въвеждането на евентуални санкции, като например:

   санкции, които трябва да включват изплащане на компенсация на жертвата;
   административни глоби (например в случай че не е изпратено уведомление или задължително съобщение, или липсва анализ и оценка на статистиката на възнагражденията, разбити по пол (съгласно препоръка 2)), налагани от инспекцията по труда или от компетентните органи по равенството;
   дисквалифициране от обществени помощи, субсидии (включително финансиране от ЕС, управлявано от държавите членки) и от процедури за възлагане на обществени поръчки, както вече предвиждат Директива 2004/17/ЕО(9) на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и Директива 2004/18/EО(10) на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки;
   идентифициране на нарушителите, което следва да бъде публично достояние.

Препоръка 9: РАЦИОНАЛИЗИРАНЕ НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО И ПОЛИТИКАТА НА ЕС

9.1.  Една област, в която е необходимо незабавно действие, е свързана с факта, че ощетяването по отношение на заплащането изглежда е свързано с работата на непълно работно време. Това изисква оценка и евентуално преразглеждане на Директива 97/81/ЕО, което предвижда равно третиране на работниците на пълно и непълно работно време, както и по-целенасочени и ефективни действия в колективните трудови договори.

9.2.  В насоките за заетостта следва спешно да бъде включена конкретна цел за намаляване на разликата в заплащането на жените и мъжете, наред с другото по отношение на достъпа до професионално обучение и признаването на квалификациите и уменията на жените.

(1) OВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23.
(2) http://www.ilo.org/ilolex/cgi-lex/pdconv.pl?host=status01&textbase=iloeng&document=178&chapter=1&query=%23status%3D01&highlight=on&querytype=bool&context=0.
(3) OВ C 16 E, 22.1.2010 г., стр. 21.
(4) Устойчиво развитие в Европейския съюз: мониторингов доклад относно стратегията на ЕС за устойчиво развитие, Евростат, 2011 г.;
(5) Придружаващ документ към съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия за равенство между жените и мъжете 2010-2015 г. SEC(2010)1080“, стр. 36.
(6) ОВ L 14, 20.1.1998 г., стр. 9.
(7) ОВ L 45, 19.2.1975 г., стр. 19.
(8) Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд: предприемане на мерки за премахване на разликата в заплащането на жените и мъжете: действия на правителствата и на социалните партньори, 5 март 2010 г., стр. 30.
(9) ОВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 1.
(10) OВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 114.


Швейцарски квоти за броя на разрешителните за пребиваване, издавани на граждани на Полша, Литва, Латвия, Естония, Словения, Словакия, Чешката република, Унгария
PDF 369kWORD 52k
Резолюция на Европейския парламент от 24 май 2012 г. относно швейцарски квоти за броя на разрешителните за пребиваване, издавани на граждани на Полша, Литва, Латвия, Естония, Словения, Словакия, Чешката република и Унгария (2012/2661(RSP))
P7_TA(2012)0226B7-0248/2012

Европейският парламент,,

–  като взе предвид Споразумението за свободна търговия от 22 юли 1972 г. между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария(1),

–  като взе предвид Споразумението от 21 юни 1999 г. между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движение на хора(2), и по-специално приложение І към него относно свободното движение на хора и приложение ІІІ относно взаимното признаване на професионални квалификации,

–  като взе предвид Протокола от 26 октомври 2004 г. към Споразумението между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, за свободното движение на хора във връзка с участието на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република като договарящи страни след присъединяването им към Европейския съюз(3),

–  като взе предвид Протокола от 27 май 2008 г. към Споразумението между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга, относно свободното движение на хора във връзка с участието на Република България и Румъния като договарящи страни след присъединяването им към Европейския съюз(4),

–  като взе предвид своята резолюцията от 7 септември 2010 г. относно ЕИП-Швейцария: пречки пред пълното прилагане на вътрешния пазар(5),

–  като взе предвид Заключенията на Съвета от 14 декември 2010 г. относно отношенията на ЕС със страните от ЕФТА,

–  като взе предвид решението на Федералния съвет на Швейцария от 18 май 2012 г. относно прилагането на предпазна клауза по отношение на осем държави членки на ЕС,

–  като взе предвид въпросите от 14 май 2012 г. и 16 май 2012 г. до Комисията относно швейцарските квоти за броя на разрешителните за пребиваване, издавани на граждани на Полша, Литва, Латвия, Естония, Словения, Словакия, Чешката република, Унгария (O-000113/2012 − B7−0115/2012 и O-000115/2012 – B7-0116/2012),

–  като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че Федералният съвет на Швейцария реши от 1 май 2012 г. да въведе количествени ограничения за разрешителните за престой от категория Б за престой с продължителност до пет години, предоставяни на граждани на Полша, Литва, Латвия, Естония, Словения, Словакия, Чешката република и Унгария;

Б.  като има предвид, че взимайки това решение, швейцарските органи активираха така наречената предпазна клауза, установена в член 10 на споразумението от 1999 г., която им позволява да въведат временно посочената ограничителна мярка, ако през дадена година броят на издадените разрешителни за пребиваване надвиши средния брой за предходните три години с поне 10 %; като има предвид, че швейцарските органи заявиха, че подобна ситуация е констатирана по отношение на гражданите на осем държави членки на Европейския съюз (ЕС);

В.  като има предвид, че предпазната клауза, на която се позовават швейцарските органи, във вида, в който е установена в член 10 от споразумението от 1999 г. не предвижда дискриминация въз основа на гражданството при определянето на ограничения за разрешителните за престой, нито въвеждането на квоти на броя им, и се отнася до „заети и самостоятелно заети лица от Европейската общност“;

Г.  като има предвид, че до 30 април 2011 г. Швейцария прилагаше количествени ограничения по отношение на гражданите на осем държави членки, които се присъединиха към ЕС през 2004 г., както това се допуска от протокола от 2004 г.; като има предвид, че след изтичането на преходния период се прилага член 10, параграф 4 от споразумението от 1999 г.;

Д.  като има предвид, че е необходимо посочената ситуация да бъде разгледана в по-широк контекст, тъй като швейцарските органи са предприели редица мерки, които заплашват постигнатия вече напредък при прилагането на двустранните споразумения и относно които Парламентът вече изрази опасенията си в своята резолюция от септември 2010 г.;

Е.  като има предвид, че Швейцария прие редица така наречени съпътстващи мерки, които придружават споразумението за свободно движение на хора (ССДХ), които могат да възпрепятстват предоставянето на услуги от стопанските субекти в ЕС, най-вече малките и средните предприятия (МСП), в Швейцария, и като има предвид, че според съдебната практика на Съда на ЕС, голяма част от посочените подкрепящи мерки може да бъде приета единствено, ако пропорционално защитават общия интерес, който все още не е бил защитен в държавата по произход на доставчиците на услуги;

Ж.  като има предвид, че посочените съпътстващи мерки не са пропорционални спрямо поставената цел, що се отнася до задължението за предоставяне на предварително уведомление с период на изчакване от осем дни, изискването да се допринесе към разходите за прилагане на тричленната комисия и задължението на чуждестранните предприятия, предоставящи трансгранични услуги да предоставят гаранция за финансова почтеност; като има предвид, че посочените мерки са особено затрудняващи за МСП, които желаят да предоставят услуги в Швейцария;

З.  като има предвид, че в нарушение на ССДХ швейцарските органи взеха решение да оттеглят разрешението за германски и австрийските таксита да превозват пътници до швейцарските летища;

И.  като има предвид, че тези въпроси бяха многократно разисквани с Швейцария в рамките на създадения по ССДХ съвместен комитет; като има предвид, че съвместният комитет не успя да разреши посочените проблеми;

Й.  като има предвид, че се допускат единствено ограничени промени в ССДХ с цел адаптирането му спрямо еволюцията на законодателството на ЕС в областта на свободното движение на хора; като има предвид, че на ССДХ липсват ефективни механизми за надзор и съдебен контрол, подобни на използваните в рамките на ЕС и ЕИП;

Швейцарски квоти за броя на разрешителните за престой, предоставяни на граждани на ЕС

1.  Изразява дълбоко съжаление по повод решението на швейцарските органи да въведат отново количествени ограничения за разрешителните за дългосрочен престой, предоставяни на граждани на осем държави членки, присъединили се към ЕС през 2004 г., като по този начин ограничават предвиденото в споразумението с ЕС от 1999 г. свободно движение на хора;

2.  Счита това решение за дискриминационно и незаконосъобразно, доколкото липсва правно основание за подобна диференциация въз основа на гражданството в действащите между Швейцария и ЕС договори; настоятелно призовава швейцарските органи да преразгледат решението си и да оттеглят активирането на предпазната клауза;

3.  Отбелязва, че условията за прилагане на разпоредбите на член 10, параграф 4 от споразумението от 1999 г., във вида допълнен с протокола от 2004 г., не са изпълнени;

4.  Приветства навременното и критично изявление на Върховния представител/заместник-председател на Европейската комисия, като настоятелно призовава службите й да предприемат всички необходими действия, за да изискат швейцарските органи да отменят своето решение;

5.  Отбелязва, че през 2008 г. чрез протокол ІІ Швейцария разшири правото на свободно движение по отношение на България и Румъния; все пак изразява съжаление, че споразумението предвижда преходни периоди за срок до седем години; изразява съжаление по повод факта, че през май 2011 г. швейцарското правителство реши да удължи преходния период за българи и румънци до 31 май 2014 г.;

6.  Счита, че вместо да въвеждат ограничителни мерки в действащата рамка, двете страни следва да работят за развитието на по-подходяща, ефективна и гъвкава система на сътрудничество, с цел по-нататъшно улесняване на свободното движение на хора; призовава Комисията при първа възможност да постави въпроса пред швейцарските органи и да включи проблема в дневния ред на следващата среща на създадения по споразумението съвместен комитет;

Пречки пред пълното прилагане на единния пазар

7.  Призовава Комисията да посочи какви мерки са били предприети от приемането на резолюцията на Парламента от 7 септември 2010 г. за разрешаване на проблемите със съпътстващите мерки, които затрудняват МСП от ЕС да предоставят услуги в Швейцария и да убеди швейцарски органи да отменят нормативните уредби, които задължават чуждестранните предприятия, предоставящи трансгранични услуги да предоставят гаранция за финансова почтеност;

8.  Изразява загриженост по повод решението на Федералния свет на Швейцария да разгледа въвеждането на допълнителни съпътстващи мерки;

9.  Потвърждава загрижеността си относно положението на швейцарските летища, до които вследствие на отказа на швейцарските органи, германските и австрийските таксита нямат право да превозват пътници, и настоятелно призовава Комисията да разгледа съвместимостта на посоченото решение със ССДХ;

10.  Изразява съжаление, че споразумението не взема предвид Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки; призовава за по-динамично приспособяване на споразуменията към области, отнасящи се до вътрешния пазар спрямо еволюцията на достиженията на правото на ЕС;

11.  Счита, че за бъдещото развитие на участието на Швейцария в единния пазар от ключово значение е нормативната уредба от двете страни да предостави на икономическите оператори по-прозрачна и предвидима среда;

12.  Призовава за постигането на нов напредък при намирането на хоризонтални решения на проблеми, свързани с необходимостта от динамично приспособяване на споразуменията към еволюиращите достижения на правото на ЕС, единно тълкуване на споразуменията, независим контрол и механизми за правоприлагане, механизми за разрешаване на спорове, които да не се характеризират с разпокъсаност, прозрачност в системата за вземане на решения и комуникация между съвместните комисии;

13.  Подчертава, че механизмите за контрол на съвместимостта, които надхвърлят изцяло националните средства, са важни за доброто функциониране на вътрешния пазар;

14.  Изразява готовността си да подкрепи задълбочаването на отношенията между ЕС и Швейцария с оглед преодоляване на предизвикателствата, пред които са изправени двете страни;

o
o   o

15.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки, както и на швейцарското правителство и парламент.

(1) OВ L 300, 31.12.1972 г., стр. 189.
(2) OВ L 114, 30.4.2002, стр. 6.
(3) OВ L 89, 28.3.2006 г., стр. 30.
(4) ОВ L 124, 20.5.2009 г., стр. 53.
(5) ОВ С 308 Е, 20.10.2011 г., стр. 18.


Венецуела: евентуално оттегляне от Междуамериканската комисия по правата на човека
PDF 284kWORD 49k
Резолюция на Европейския парламент от 24 май 2012 г. относно евентуалното оттегляне на Венецуела от Междуамериканската комисия по правата на човека (2012/2653(RSP))
P7_TA(2012)0227RC-B7-0240/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предишни резолюции относно Венецуела, а именно резолюцията от 24 май 2007 г. относно случая „Radio Caracas TV“(1), резолюцията от 23 октомври 2008 г. относно недопускането по политически мотиви на кандидати на избори(2), резолюцията от 7 май 2009 г. относно случая с Мануел Росалес(3), резолюцията от 11 февруари 2010 г. относно Венецуела(4), и резолюцията от 8 юли 2010 г. относно случая с Мария Лурдес Афиуни(5),

–  като взе предвид Американската декларация за правата и задълженията на човека от 1948 г., официализираща началото на междуамериканската система за закрила за правата на човека (IAHRS), и като взе предвид създаването през 1959 г. от Организацията на американските държави (ОАД) на Междуамериканската комисия по правата на човека (IACHR), чиято страна е Венецуела от 1977 г. насам, както и законовото установяване на IACHR през 1979 г.,

–  като взе предвид създаването през 1979 г. на Междуамериканския съд за правата на човека, чиито член е Венецуела от 1981 г. насам,

–  като взе предвид своите резолюции от 17 юни 2010 г. относно политиката на Европейския съюз в полза на защитниците на правата на човека(6) и от 18 април 2012 г. относно годишния доклад за правата на човека по света и политиката на Европейския съюз в тази област, включително последствията за стратегическата политика на ЕС в областта на правата на човека(7),

–  като взе предвид изразеното на 4 май 2012 г. от говорителя на върховния комисар на ООН по правата на човека, Rupert Colville безпокойство, породено от евентуалното оттегляне на Венецуела от IACHR,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–  като взе предвид 122, параграф 5, и член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че ОАД създаде своя собствена регионална система за правата на човека, с Междуамериканска комисия по правата на човека (IAHCR), която бе създадена през 1959 г., и Междуамериканския съд за правата на човека, създаден през 1979 г. и чиито решения се основават на Американската конвенция за правата на човека или „Пакта от Сан Хосе“, който влезе в сила през 1978 г., като допълнение и коректив на колебливите национални съдебни системи;

Б.  като има предвид, че Американската декларация за правата и задълженията на човека включва сред основополагащите принципи на ОАД „основните права на личността“;

В.  като има предвид, че досега 24 от 34 членове на ОАД са ратифицирали Американската конвенция за правата на човека,

Г.  като има предвид, че Венецуела е страна по Американската конвенция за правата на човека и настоящ член на IACHR и подлежи на юрисдикцията на Междуамериканския съд за правата на човека, който отговаря за тълкуването и прилагането на разпоредбите на конвенцията; като има предвид, че Венецуела участва в механизмите на Съвета на ООН по правата на човека ;

Д.  като има предвид, че на 2 май 2012 г. президентът Чавес оповести създаването на държавна комисия, която да направи оценка на възможността за оттегляне от IACHR; като има предвид, че на 3 май 2012 г. министърът на външните работи на Венецуела призова други правителства в региона да направят същото;

Е.  като има предвид, че от 1970 до 2011 г. четири решения на IACHR се отнасят до Венецуела и като има предвид, че Съдът е взел решения по 12 случая от 2004 до 2012 г.; като има предвид, че ОАД, посредством IACHR, е предупредила няколко пъти Венецуела по повод нарушения на свободата на изразяване, личната сигурност и безнаказаността, както и на политическите права;

Ж.  като има предвид, че през последните няколко години Венецуела на няколко пъти изрази критики спрямо IACHR и Съда, и многократно заплашва, че ще се оттегли, като твърди, че IACHR е пристрастна и прилага двойни стандарти; като има предвид, че сега за първи път Венецуела предприема сериозни стъпки за оттегляне; като има предвид, че от 2002 г. насам Венецуела е отказала всички искания на IACHR за посещение на страната;

З.  като има предвид, че съдържанието на резолюциите на ЕП, по-специално на отнасящите се до недопускането по политически мотиви на кандидати на избори и до актовете на политическо преследване, като например закриването на RCTV, бе подкрепено от няколко решения и препоръки на IACHR; като има предвид, че вследствие на тези неблагоприятни препоръки и тяхното пренебрегване или неприлагане от страна на органите на Венецуела, президентът Чавес активира механизма за оттегляне на страната от горепосочената международна организация;

И.  като има предвид, че председателят на Върховния съд и главен прокурор на Боливарска Република Венецуела подкрепиха предложението на президента Чавес за оттегляне на Венецуела от IACHR, нещо което ясно демонстрира пълното подчинение на публичните органи и по-специално на съдебните органи на политическите решения, вземани от държавния глава;

Й.  като има предвид, че IACHR - високо уважавана организация с положително влияние в региона – бе решаващ фактор за постигането на справедливост за голям брой жертви на нарушения на правата на човека, а също така изигра ключова роля за прехода към демокрация от режима на диктатура, на който бяха подложени много държави в региона;

К.  като има предвид, че IACHR, в качеството си на независима комисия, състояща се от седем члена, които действат от свое име без да представляват дадена държава, представя на вниманието на Междуамериканския съд случаи, призовава членовете на ОАД да възприемат „предохранителни мерки“ с оглед предотвратяването на нанасянето на непоправими щети спрямо правата на човека при сериозни и неотложни случаи, и получава, анализира и проучва отделни петиции, в които се посочват нарушения на правата на човека;

Л.  като има предвид, че регионалните организации за правата на човека играят много важна роля за насърчаването и защитата на механизмите за правата на човека, а също така укрепват световните норми и договори в областта на правата на човека, както бе нееднократно отчетено от Генералната асамблея на ООН и от нейния Съвет по правата на човека, както и от НПО и от защитници на правата на човека;

М.  като има предвид, че съгласно Член 1 от неговия правилник Междуамериканският съд е автономна съдебна институция, чиято цел е да прилага и тълкува Американската конвенция; като има предвид, че неговите решения са обвързващи за страните по Конвенцията;

1.  Изразява загриженост по повод обявеното от Венецуела създаване на държавна комисия, която да направи оценка на възможността за оттегляне от Междуамериканската комисия по правата на човека и призовава органите на Венецуела да преразгледат тази позиция;

2.  Изразява опасения, че оттеглянето от междуамериканската система би могло да доведе до изолацията на Венецуела и до по-нататъшно влошаване на положението на правата на човека в страната;

3.  Насърчава правителството на Венецуела и всички други държави в региона да признават и прилагат решенията и препоръките на IACHR за сътрудничество с регионалните и международни механизми за защита правата на човека и настоятелно ги призовава да не предприемат никакви мерки, които биха отслабили защитата на правата на човека;

4.  Приветства свършената от IACHR работа, по-специално по отношение на въпросите, свързани със свободата на изразяване, правата на коренното население, предотвратяването на изтезанията, социалните права и правата на жените, както и благоприятстването на обществената осведоменост по въпросите на правата на човека в региона, и я насърчава да продължи тази работа с цел постигането на пълно зачитане на правата на човека;

5.  Подкрепя регионалните органи за защита правата на човека като част от международната система за правата на човека и приканва институциите на ЕС да интензифицират общата си подкрепа за Междуамериканския съд за правата на човека, IAHCR и Конвенцията;

6.  Приканва държавите, които все още не са се присъединили към междуамериканската система за закрила за правата на човека да направят бързо това и да вземат пълно участие в нея, като по този начин засилят институционалния авторитет на тази система;

7.  Призовава правителството на Боливарска Република Венецуела да се съобразява с международните и регионалните конвенции и харти, по които Венецуела е страна; напомня, че съгласно Конституцията на Венецуела всички подписани от нея международни конвенции са обвързващи;

8.  Изразява съжаление по повод решенията на венецуелските законодателни и съдебни органи да подкрепят опита на президента за оттегляне от IACHR, нещо което подчертава незачитането в страната на принципа на разделение на властите, както и абсолютното подчинение на съдебните и законодателни органи на политическите решения на президента;

9.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите членки, генералния секретар на организацията на американските държави (ОАД), Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея, и на правителството на Боливарска Република Венецуела.

(1) ОВ С 102 Е, 24.4.2008 г., стр. 484.
(2) ОВ C 15 E, 21.1.2010 г., стр. 85.
(3) ОВ С 212 Е, 5.8.2010 г., стр. 113.
(4) ОВ C 341 E, 16.12.2010 г., стр. 69.
(5) ОВ C 351 E, 2.12.2011 г., стр. 130.
(6) ОВ C 236 E, 12.8.2011 г., стр. 69.
(7) Приети текстове, P7_TA(2012)0126.


Азербайджан
PDF 294kWORD 51k
Резолюция на Европейския парламент от 24 май 2012 г. относно положението с правата на човека в Азербайджан (2012/2654(RSP))
P7_TA(2012)0228RC-B7-0252/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предишни резолюции относно положението в Азербайджан, и по-специално тези относно правата на човека,

–  като взе предвид своята резолюция от 18 април 2012 г., съдържаща препоръка до Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност относно преговорите по Споразумението за асоцииране между ЕС и Азербайджан(1),

–  като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейските общности и Азербайджан, което влезе в сила през 1999 г., и текущите преговори между двете страни за ново споразумение за асоцииране, което да замести предишното споразумение,

–  като взе предвид съвместното съобщение до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 15 май 2012 г., озаглавено „Осъществяване на нова европейска политика на съседство“,

–  като взе предвид новата Национална програма за действие за по-ефективна защита на правата на човека и свободите в Република Азербайджан, одобрена от президента на Азербайджан на 27 декември 2011 г.,

–  като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че Азербайджан участва активно в Европейската политика на съседство и в Източното партньорство, като е поел ангажимент за зачитане на принципите на демокрацията, правата на човека и правовата държава, които са основни ценности за тези две инициативи; все пак, като има предвид, че положението с правата на човека в Азербайджан като цяло непрекъснато се влошава през последните няколко години, независимо от ангажиментите, включени в Европейския план за действие за политиката на съседство, като все повече се увеличават натискът и заплахите към неправителствени организации и независими медии, което е причина за широко разпространеното чувство на страх сред опозиционните сили и защитниците на правата на човека, както и сред младежките активисти и активистите от социалните мрежи, и което води до самоцензуриране на журналистите;

Б.  като има предвид, че на 15 май 2012 г. в столицата Баку полицията потуши мирните протести, призоваващи за освобождаване на политическите затворници преди провеждането на конкурса за песен „Евровизия“ на 26 май 2012 г. в Азербайджан; като има предвид, че използването на насилие срещу мирни демонстранти представлява модел на поведение на азербайджанските органи, който сигнализира за неизпълнение на ангажиментите, поети от Азербайджан към ЕС и в рамките на Съвета на Европа и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ);

В.  като има предвид, че независими журналисти, защитници на правата на човека и други лица, които желаят да изразят мнението си, да разследват въпроси от обществен интерес или да критикуват държавни органи в Азербайджан, биват нападани, тормозени, заплашвани или лишавани от свобода, като случаите с журналистите Идрак Абасов и Хадиджа Исмаилова са особено тревожни;

Г.  като има предвид, че Елнур Месидли, активист и член на опозиционната партия Народен фронт, беше освободен от затвора на 16 май 2012 г.;

Д.  като има предвид, че конкурсът за песен „Евровизия“ 2012, който ще се проведе на 26 май 2012 г. в Баку, следва да представлява възможност за Азербайджан да покаже своя ангажимент към демокрацията и правата на човека;

Е.  като има предвид, че стотици имоти бяха отчуждени по един непрозрачен и безотговорен начин и хиляди собственици на жилища в Баку бяха насилствено изгонени заради благоустройствени проекти, включително и в квартала близо до площада на Националния флаг, където се намира Кристалната зала в Баку – мястото, където ще се проведе конкурсът за песен „Евровизия“ 2012, наред с други бъдещи събития;

Ж.  като има предвид, че свободата на пресата и медиите често не се зачита; като има предвид, че неограничената дигитална свобода, включително свободата на словото и свободата на онлайн събрания, практически не е гарантирана;

З.  като има предвид, че Азербайджан е непостоянен член в Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации за периода 2012 - 2013 г. и че се е ангажирал да зачита ценностите, провъзгласени в Хартата на ООН за правата на човека;

И.  като има предвид, че Азербайджан е член на Съвета на Европа и е подписал Европейската конвенция за правата на човека;

1.  Призовава органите на Азербайджан незабавно да преустановят всички действия, насочени към потъпкване на свободата на словото и свободата на събранията, тъй като това е несъвместимо с ангажиментите на Азербайджан по отношение на демокрацията, защитата на правата на човека и основните свободи;

2.  Осъжда бруталния побой, нанесен от полицията и от охраната на държавната петролна компания SOCAR над Идрак Абасов, журналист от вестник „Зеркало“ и от Института за свобода и сигурност на репортерите, когато той е заснемал разрушаването на къщи в селището Сулутапа в Баку;

3.  Осъжда кампанията за изнудване и сплашване на разследващата журналистка Хадиджа Исмаилова във връзка с разследването на твърденията за бизнес интереси на семейството на президента Алиев;

4.  Отбелязва продължаващите разследвания, започнати от органите на Азербайджан по случаи на нападения срещу журналисти; призовава органите да гарантират ефективно разследване на тези инциденти и наказателно преследване на извършителите на тези нападения;

5.  Призовава органите на Азербайджан да разрешат мирните протести и да забранят полицейската намеса в работата на журналистите, отразяващи демонстрациите;

6.  Осъжда тормоза, заплахите и насилието срещу журналисти и други лица, които изразяват възгледите си по мирен начин; призовава органите незабавно да освободят от затвора или от предварително задържане лицата, които са задържани по политически мотивирани обвинения, включително шестима журналисти ‐ Anar Bayramli, Ramil Dadashov, Vugar Gonagov, Zaur Guliyev, Aydin Janiyev и Avaz Zeynalli, активиста на социалните медии Bakhtiyar Hajiyev, адвоката и лидер на НПО Vidadi Isganderov, активиста за правата на човека и адвокат Taleh Khasmammadov и активистите, задържани по различни политически мотивирани обвинения, свързани с мирните протести през април 2011 г.;

7.  Припомня своята позиция, че споразумението за асоцииране между ЕС и Азербайджан, по което понастоящем се водят преговори, следва да включва клаузи и референтни критерии за защитата и насърчаването на правата на човека, особено по отношение на свободата на медиите и правото на свобода на изразяване на мнение, свободата на сдруженията и събранията, които отразяват принципите и правата, залегнали в конституцията на Азербайджан и задълженията, поети от Азербайджан в рамките на Съвета на Европа и ОССЕ;

8.  Изразява своето съпричастие с инициаторите на кампанията „Пеене в подкрепа на демокрацията“ („Sing for Democracy“), стартирана по повод конкурса за песен „Евровизия“, който ще се проведе в Баку, и изразява надежда, че техните действия могат да допринесат за провеждането на належащи демократични реформи и значително подобряване на положението с правата на човека в страната;

9.  Изразява загриженост относно принудителното изселване и разрушаване на сгради във връзка с основен план за възстановяване в Баку, който е отчасти свързан с предстоящия конкурс за песен „Евровизия“; призовава органите на Азербайджан да гарантират, че продължаващото изграждане на нови сгради в Баку е в съответствие с приложимото законодателство и че презаселването на хората се извършва съгласно прозрачни правни процедури и справедливо обезщетение;

10.  Приветства освобождаването от затвора на Elnur Mecidli, член на опозиционната партия „Народен фронт“; призовава правителството на Азербайджан да издаде виза на специалния докладчик на ПАСЕ за политическите затворници, с цел да му се предостави разрешение да посети страната, в съответствие с неговия мандат;

11.  Призовава органите на Азербайджан да гарантират цифровите свободи, включително нецензурирания достъп до информация и комуникация, които са универсални права и са незаменими за правата на човека, като например свободата на изразяване на мнение и достъпа до информация, както и за гарантирането на прозрачност и отчетност в обществения живот;

12.  Призовава органите на Азербайджан да приемат проектозакон относно дискредитирането, който предвижда отмяна на наказателната отговорност за дискредитиране и обида; приветства разискванията относно приемането на такъв закон в азербайджанското общество, тясното сътрудничество с ОССЕ в това отношение, както и намерението на органите на Азербайджан да приемат проектозакона преди края на годината;

13.  Призовава органите на Азербайджан да приведат законодателството относно изборите, свободата на сдруженията и събранията, както и свободата на медиите в съответствие с международните стандарти и да гарантират пълното му прилагане;

14.  Настоятелно призовава органите на Азербайджан да положат повече усилия за реформа на всички аспекти на съдебната система: преследване, производство, задържане и обжалване;

15.  Призовава органите на Азербайджан да изпълнят всички решения на Европейския съд по правата на човека, които се отнасят до Азербайджан;

16.  Призовава върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност / заместник-председател на Европейската комисия, Съвета и Комисията да следят отблизо положението с правата на човека и основните свободи в Азербайджан след провеждането на конкурса за песен „Евровизия“; призовава Съвета да разгледа възможността за налагане на целенасочени санкции срещу лицата, отговорни за нарушения на правата на човека, ако въпросните нарушения продължат;

17.  Категорично осъжда заплахите, отправени от радикални ислямистки организации и лица, към участници в предстоящия конкурс за песен „Евровизия“, и по-специално към лицата ЛГБТ; решително подкрепя светската идентичност на Азербайджан и свободния й избор на ориентация на външната политика;

18.  Категорично осъжда тероризма във всички негови форми и прояви и високо цени приноса на Азербайджан към борбата срещу тероризма и екстремизма на регионално и международно равнище;

19.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, ЕСВД, правителствата и парламентите на Република Азербайджан и държавите членки на ЕС, както и на Съвета на ООН по правата на човека.

(1) Приети текстове, P7_TA(2012)0127.


Положението на бежанците от Северна Корея
PDF 295kWORD 48k
Резолюция на Европейския парламент от 24 май 2012 г. относно положението на севернокорейските бежанци (2012/2655(RSP))
P7_TA(2012)0229RC-B7-0241/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предишни резолюции относно Северна Корея (Корейска народнодемократична република – КНДР) и в частност резолюцията, приета на 8 юли 2010 г.(1),

–  като взе предвид срещата на високо равнище ЕС-Китай от 14 февруари 2012 г. и 29-ия диалог между ЕС и Китай за правата на човека, проведен на 29 юни 2010 г. в Мадрид, където беше обсъждан въпросът със севернокорейските бежанци,

–  като взе предвид доклада за КНДР, представен на 6-то заседание на работната група за общия периодичен преглед в рамките на Съвета на ООН по правата на човека (30 ноември − 11 декември 2009 г.),

–  като взе предвид доклада на специалния докладчик за положението с правата на човека в Корейската народнодемократична република, представен на 21 февруари 2011 г., в който той изразява съжаление, че „Корейската народнодемократична република все още не е проявила никакъв ангажимент да осъществи препоръките и заключенията на общия периодичен преглед“,

–  като взе предвид Резолюция A/HRC/19/L.29, приета с консенсус от Съвета на ООН по правата на човека на 19 март 2012 г., в която той изразява силната си загриженост във връзка с продължаващите сериозни, широко разпространени и систематични нарушения на правата на човека в Корейската народнодемократична република, както и резолюция A/RES/66/174 на Общото събрание на ООН, приета на 29 март 2012 г.,

–  като взе предвид доклада на Националната комисия по правата на човека на Южна Корея от май 2012 г. относно нарушения на правата на човека в Северна Корея, основаващ се на около 800 интервюта с бежанци, в т.ч. няколкостотин дезертьори, оцелели след престоя си в затворнически лагери,

–  като взе предвид декрета на Министерството на обществената сигурност на КНДР от 2010 г., с който дезертьорството се обявява за „предателство спрямо нацията“,

–  като взе предвид изявлението на органите на властта на КНДР от декември 2011 г., в което те заявяват намерението си да „унищожат“ до три поколения от едно семейство, ако някой член на това семейство е напуснал страната по време на 100-дневния траур за смъртта на Ким Чен Ир,

–  като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя процедурен правилник,

A.  като има предвид, че в гореспоменатата резолюция на Съвета на ООН по правата на човека се изразява съжаление във връзка със сериозните, широко разпространени и систематични нарушения на правата на човека в Северна Корея, преди всичко във връзка с прилагането на изтезания и трудови лагери за политически затворници и репатрирани граждани на КНДР; като има предвид, че държавните органи систематично извършват и позволяват извънсъдебни убийства, произволни арести и насилствени изчезвания;

Б.  като има предвид, че голяма част от населението гладува, и като има предвид, че Световната програма за изхранване съобщи през септември 2009 г., че една трета от жените и децата в Северна Корея са недохранени;

В.  като има предвид, че като пряко следствие от политиката на правителството на КНДР и въпреки опасностите, се счита, че не по-малко от 400 000 севернокорейци са напуснали страната през годините и много от тях живеят в съседен Китай като нелегални мигранти;

Г.  като има предвид, че повечето бежанци от КНДР нямат намерение да остават в Китай, но трябва да минат оттам, за да стигнат до Южна Корея или до други части на света;

Д.  като има предвид, че въз основа на споразумението за репатриране със Северна Корея от 1986 г. Китай не разрешава на севернокорейски граждани достъп до процедурите на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) за даване на убежище в нарушение на Конвенцията на ООН за бежанците от 1951 г. и Протокола от 1967 г., по които Китайската народна република (КНР) е страна; като има предвид, че по оценки на неправителствени организации КНР арестува и принудително връща до 5 000 севернокорейски бежанци в КНДР годишно;

Е.  като има предвид, че голям брой севернокорейски бежанци в Китай са жени, много от които са жертви на трафик на хора, сексуално робство и принудителни бракове, и като има предвид, че родените при такива насилствени условия деца се считат в Китай за лица без гражданство и биват изоставяни или изложени на същата участ като техните майки;

Ж.  като има предвид, че на 29 март 2012 г. Ким Янг Хуан и още трима активисти от базираната в Сеул Мрежа за демокрация и права на човека в Северна Корея бяха арестувани в китайския град Dalian, провинция Liaoning, по обвинения в „заплаха за националната сигурност на Китай“, в момент, когато са се опитвали да помогнат на севернокорейски дезертьори;

З.  като има предвид, че според съобщения на очевидци насилствено върнатите в Северна Корея бежанци систематично са подложени на изтезания, затваряне в концлагери и дори могат да бъдат екзекутирани, бременните жени са принуждавани да абортират, а децата от китайски бащи са изложени на риск да бъдат убити; като има предвид, че държавната практика на вменяването на вина по асоциация доведе до лишаване от свобода на цели семейства, включително на деца, баби и дядовци;

И.  като има предвид, че спътникови снимки и множество съобщения на севернокорейски дезертьори подкрепят твърденията, че в КНДР функционират най-малко шест концлагера и множество „превъзпитателни“ лагери, в които може би се намират до 200 000 затворници, повечето от които политически;

1.  Повтаря призива си КНДР да сложи незабавно край на продължаващите сериозни, широко разпространени и систематични нарушения на правата на човека, извършвани срещу собственото й население, които принуждават севернокорейците да напускат страната си;

2.  Призовава органите на КНДР да изпълнят препоръките в доклада на работната група за общия периодичен преглед в рамките на Съвета на ООН по правата на човека и като първа стъпка да разрешат инспекции на всички видове места за задържане от независими международни експерти;

3.  Настоятелно призовава държавите членки да приемат по-систематичен подход за организиране на европейска и международна защита за напускащите страната си севернокорейци и призовава Комисията да продължи да подкрепя организациите на гражданското общество, които подпомагат севернокорейски бежанци;

4.  Изразява дълбоко съжаление за факта, че в случая с Ким Янг Хуан и неговите сподвижници китайските органи за първи път са приложили обвинението в „заплаха за националната сигурност“, за което може да се поиска смъртно наказание; призовава китайските органи да предоставят пълен консулски достъп до южнокорейските органи, както и правно представителство на четиримата задържани активисти и незабавно да ги освободят;

5.  Призовава КНР да спази задълженията си по международното право, в частност Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола от 1967 г., както и Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 1984 г., и да престане да депортира севернокорейски граждани обратно в КНДР, тъй като депортираните и техните семейства са изложени на сериозен риск от репресии и дори екзекуция;

6.  Затова призовава настоятелно КНР да прекрати споразумението със Северна Корея от 1986 г. за репатрирането на бежанци и приветства някои неотдавнашни съобщения, че Китай може да опита промяна на политиката; припомня, че севернокорейските граждани са считани за пълноправни граждани на Република Корея, и призовава КНР да им предоставя безопасен достъп до Южна Корея или до трети държави;

7.  Призовава китайските органи да третират севернокорейските дезертьори като бежанци „sur place“, да разрешат на ВКБООН достъп с цел определяне на техния статут и подпомагане на безопасното им повторно установяване, да освободят всички такива дезертьори, които понастоящем са задържани, да декриминализират лицата, които се опитват по хуманитарни причини да помагат на бежанците, както и да дадат на севернокорейските жени, омъжени за китайски граждани, статут на законно пребиваващи;

8.  Също така призовава Китай да спре да сътрудничи на севернокорейските сили за сигурност в проследяването на севернокорейски бежанци с цел арестуването им; настоятелно призовава КНР вместо това да разреши хуманитарен достъп на НПО и на доставчиците на обществени услуги до севернокорейските бежанци и лица, търсещи убежище в Китай, в т.ч. за доставяне на храна, медицинско обслужване, образование и правни и други услуги;

9.  Призовава заместник-председателя/върховен представител и Комисията да повдигат въпроса за положението в КНДР във връзка с правата на човека, както и въпроса за севернокорейските бежанци в КНР, при всички разговори на високо равнище между ЕС и Китай и в рамките на диалога между ЕС и Китай за правата на човека;

10.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на държавите членки, на Съвета, Комисията, правителствата на Република Корея, Корейската народнодемократична република и Китайската народна република, на върховния комисар на ООН за бежанците, на върховния комисар на ООН по правата на човека, на специалния докладчик на ООН по правата на човека в Северна Корея и на генералния секретар на ООН.

(1) ОВ С 351 E, 2.12.2011 г., стр. 132.


Продължаване и засилване на подкрепата за ваксинирането в развиващите се страни
PDF 69kWORD 33k
Декларация на Европейския парламент от 24 май 2012 г. относно продължаване и засилване на подкрепата за ваксинирането в развиващите се страни
P7_TA(2012)0230P7_DCL(2012)0004

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 123 от своя правилник,

A.  като има предвид, че заболяванията, които могат да бъдат предотвратени чрез ваксиниране, включително хепатит, морбили, пневмококови инфекции, ротавирусна диария, полиомиелит и жълта треска, са основна причина за детската смъртност в развиващите се страни;

Б.  като има предвид, че широкото разпространение на заболявания представлява пречка за постигането на устойчиво социално-икономическо развитие;

В.  като има предвид, че е известно, че заболяванията, които могат да бъдат предотвратени чрез ваксиниране, засягат по различен начин мъжете и жените;

Г.  като има предвид, че жените формират петдесет процента от населението в целия свят, както и че развитие и добро здраве не могат да бъдат постигнати, ако се пренебрегва тяхното мнение;

Д.  като има предвид, че основните грижи за здравето – болници, лекари, медицински сестри, медицинско оборудване и т.н. – са жизненоважни и следва да не се пренебрегват;

Е.  като има предвид, че Световният алианс за ваксини и имунизации (GAVI) е признат като много ефикасно средство за постигане на целите, свързани с развитието и предоставянето на хуманитарна помощ;

Ж.  като има предвид, че през изминалото десетилетие GAVI постигна голям напредък в спасяването на човешки живот и във все по-масовото имунизиране в най-бедните държави в света, като в резултат на това са имунизирани 288 милиона деца и е предотвратена смъртта на над пет милиона души в бъдеще;

З.  като има предвид, че въпреки тези постижения всяка година 1,7 милиона деца умират от заболявания, които могат да се предотвратят чрез ваксиниране;

1.  Поздравява Комисията за предоставената от нея подкрепа на GAVI чрез Инструмента за сътрудничество за развитие и Европейския фонд за развитие в периода 2003–2012 г.;

2.  Настоятелно призовава Комисията да поеме траен ангажимент за намаляване броя на смъртните случаи, настъпили в резултат на заболявания, които могат да се предотвратят чрез ваксиниране, в бъдещите си външни действия;

3.  Възлага на своя председател да предаде настоящата декларация, придружена от списък с имената на подписалите я лица(1), на парламентите на държавите членки.

(1) Списъкът на подписалите се е публикуван в Приложение 1 към протокола от заседанието на 24 май 2012 г. (P7_PV(2012)05-24(ANN1)).

Правна информация - Политика за поверителност