Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 5 юли 2012 г. - Страсбург
Протокол относно Статута на Съда на Европейския съюз ***I
 Заместващи съдии в Съда на публичната служба на Европейския съюз ***I
 Финансова помощ в областта на трансевропейските транспортни и енергийни мрежи ***I
 Проект на коригиращ бюджет № 3/ 2012: излишък от изпълнението на бюджета за 2011 г.
 Политиката на ЕС по отношение на Западния бряг и Източен Йерусалим
 Насилието срещу лесбийки и правата на ЛГБТ в Африка
 Свободата на изразяване в Беларус и по-конкретно случаят на Andrzej Poczobut
 Скандал с принудителни аборти в Китай
 Образованието за развитие и активното глобално гражданство
 Европейски ден на домашния сладолед

Протокол относно Статута на Съда на Европейския съюз ***I
PDF 279kWORD 38k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2012 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Протокола относно Статута на Съда на Европейския съюз и приложение I към него (02074/2011 – C7-0090/2011 – 2011/0901A(COD))
P7_TA(2012)0294A7-0185/2012

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид искането на Съда, представено на Парламента и на Съвета (02074/2011),

–  като взе предвид член 257, параграфи 1 и 2 и член 281, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които е внесен проектът на регламент (C7-0090/2011),

–  като взе предвид член 294, параграфи 3 и 15 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид становището на Комисията (COM(2011)0596),

–  като взе предвид писмото на Съда от 8 май 2012 г.,

–  като взе предвид писмото на Комисията от 30 май 2012 г.,

–  като взе предвид ангажимента, поет от представителя на Съвета с писмо от 31 май 2012 г. за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становищата на комисията по бюджети и комисията по конституционни въпроси (A7-0185/2012),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Отбелязва, че като има предвид частичното обновяване на състава на Съда на 7 октомври 2012 г. и неотложната нужда от намиране на решение, което да гарантира нормалното функциониране на Съда на публичната служба, е необходимо предлаганите изменения на Статута, отнасящи се до организацията на Съда, на Общия съд и на Съда на публичната служба, да бъдат приети без допълнително забавяне, както е посочено в писмото от председателя на Съда на Европейския съюз от 8 май 2012 г.;

3.  Запазва си правото да разгледа на по-късен етап искането на Съда в частта му относно състава на Общия съд;

4.  Решава да проведе разискване в Парламента в близко бъдеще относно основателността на въвеждането на възможност за изразяване на особено мнение в рамките на производството на Съда;

5.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Съда и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 5 юли 2012 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС, Евратом) № …/2012 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Протокола относно Статута на Съда на Европейския съюз и приложение I към него

P7_TC1-COD(2011)0901A


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС, Евратом) № 741/2012.)


Заместващи съдии в Съда на публичната служба на Европейския съюз ***I
PDF 275kWORD 38k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2012 г. относно проекта на регламент на Европейския парламент и на Съвета за заместващите съдии в Съда на публичната служба на Европейския съюз (01923/2011 – C7-0091/2011 – 2011/0902(COD))
P7_TA(2012)0295A7-0184/2012

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид искането на Съда, представено на Европейския парламент и Съвета (01923/2011),

–  като взе предвид членове 257 и 281 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които проектът на регламент е внесен в Парламента (C7-0091/2011),

–  като взе предвид член 294, параграфи 3 и 15 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид становището на Комисията (COM(2011)0596),

–  като взе предвид ангажимента, поет от представителя на Съвета с писмо от 31 май 2012 г. за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A7-0184/2012),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Съда и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 5 юли 2012 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС, Евратом) № …/2012 на Европейския парламент и на Съвета за заместващите съдии в Съда на публичната служба на Европейския съюз

P7_TC1-COD(2011)0902


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС, Евратом) № 979/2012.)


Финансова помощ в областта на трансевропейските транспортни и енергийни мрежи ***I
PDF 279kWORD 34k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2012 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Решение № 1639/2006/ЕО за създаване на Рамкова програма за конкурентоспособност и иновации (2007‐2013 г.) и на Регламент (ЕО) № 680/2007 за установяване на общи правила за отпускане на финансова помощ от Общността в областта на трансевропейските транспортни и енергийни мрежи (COM(2011)0659 – C7-0372/2011 – 2011/0301(COD))
P7_TA(2012)0296A7-0150/2012

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2011)0659),

–  като взе предвид член 294, параграф 2, член 172 и член 173, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които предложението е внесено от Комисията (C7-0372/2011),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 23 февруари 2012 г.(1),

–  след консултация с Комитета на регионите,

–  като взе предвид поетия с писмо от 30 май 2012 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по бюджети и становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и на комисията по транспорт и туризъм (А7-0150/2012),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 5 юли 2012 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2012 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Решение № 1639/2006/ЕО за създаване на Рамкова програма за конкурентоспособност и иновации (2007‐2013 г.) и на Регламент (ЕО) № 680/2007 за установяване на общи правила за отпускане на финансова помощ от Общността в областта на трансевропейските транспортни и енергийни мрежи

P7_TC1-COD(2011)0301


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 670/2012.)

(1) ОВ С 143, 22.5.2012 г., стр. 134.


Проект на коригиращ бюджет № 3/ 2012: излишък от изпълнението на бюджета за 2011 г.
PDF 276kWORD 45k
Резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2012 г. относно позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 3/2012 на Европейския съюз за финансовата 2012 година, раздел III – Комисия (11113/2012 – C7-0147/2012 – 2012/2071(BUD))
P7_TA(2012)0297A7-0206/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 310 и 314 от него, и Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 106а от него,

–  като взе предвид Регламент (EО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности(1) („Финансовия регламент“), и по-специално членове 15, 37 и 38 от него,

–  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2012 година, приет окончателно на 1 декември 2011 г(2),

–  като взе предвид позицията на Съвета относно искане за трансфер DEC 9/2012, приета на 7 юни 2012 г.,

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление(3),

–  като взе предвид проект на коригиращ бюджет № 3/2012 на Европейския съюз за финансовата 2012 година, представен от Комисията на 16 април 2012 г. (COM(2012)0181),

–  като взе предвид позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 3/2012, приета от Съвета на 11 юни 2012 г. (11113/2012 – C7-0147/2012),

–  като взе предвид предложението на Комисията от 22 декември 2010 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за годишния бюджет на Съюза (COM(2010)0815),

–  като взе предвид членове 75б и 75д от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A7-0206/2012),

А.  като има предвид, че проект на коригиращ бюджет № 3/2012 цели записването в бюджета за 2012 г. на излишъка от финансовата 2011 година, възлизащ на 1 496 968 014 EUR;

Б.  като има предвид, че основните елементи на този излишък са икономия на разходи в размер на 0,73 милиарда евро, положителен резултат на приходите в размер на над 0,67 милиарда евро и положителна разлика в обменния курс в размер на 0,1 милиарда евро;

В.  като има предвид, че основната част от приходите (0,45 милиарда евро от общо 0,67 милиарда евро) е от глоби и лихви за забава на плащания;

Г.  като има предвид, че икономията на разходи, която касае бюджетни кредити за 2011 г. в размер на 0,56 милиарда евро и преноси от 2010 г. в размер на 0,17 милиарда евро, е следствие не от трудности при усвояването или лошо управление, а от действащите правила за привеждане на разпределението на плащанията в съответствие с потребностите, особено през последните седмици на финансовата година;

Д.  като има предвид, че напротив, всички налични показатели сочат през настоящата година недостиг на плащания в редица сфери на действие на ЕС, по-конкретно поради това, че през 2011 г., за втора последователна година, бюджетният орган намали равнището на бюджетните кредити за плащания в бюджета на Съюза за 2012 г. с над 3 милиарда евро, в това число за научни изследвания и политиката на сближаване, в сравнение с първоначалните прогнози на Комисията;

Е.  като има предвид, че в своята позиция относно искане за трансфер DEC 9/2012 Съветът драстично намали бюджетните кредити за плащания, които трябваше да бъдат предоставени с трансфер в полза на научните изследвания, за която област се съобщава, че съществува неотложна потребност от плащания за погасяване на поети преди това задължения, но най-накрая преразглежда своята позиция в контекста на искане за трансфер DEC 19/2012;

Ж.  като има предвид, че съгласно член 15 от Финансовия регламент всички отклонения от прогнозите се записват в бюджета на Съюза чрез коригиращ бюджет, предназначен изцяло за такива отклонения;

1.  Отбелязва проект на коригиращ бюджет № 3/2012, предназначен изцяло на записването в бюджета на излишъка от 2011 г., в съответствие с член 15 от Финансовия регламент; подчертава, че последният оставя известна свобода на преценка по отношение на разпределянето на излишъка;

2.  Отбелязва, че основните елементи на този излишък са икономия на разходи в размер на 0,73 милиарда евро, положителен резултат на приходите в размер на над 0,67 милиарда евро и положителна разлика в обменния курс в размер на 0,1 милиарда евро;

3.  Подчертава, че икономията на разходи (0,73 милиарда евро) е следствие не от трудности при усвояването или от лошо управление, а от действащите правила за привеждане на разпределението на плащанията в съответствие с потребностите; съответно счита, че това следва да бъде третирано по различен начин в сравнение с частта от излишъка, която произтича от колебания в размера на приходите; подчертава освен това, че до голяма степен неизпълнението се дължи на решението на Съвета да не одобри корекцията на възнагражденията и пенсиите, която е предвидена в Правилника за длъжностните лица;

4.  Изразява съжаление, че въпреки разпоредбите на член 310, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз за добро финансово управление и съвместното изявление относно бюджетните кредити за плащания, съгласувано между трите институции в рамките на бюджетната процедура за 2012 г., Съветът първоначално реши да намали с две трети сумата в искане за трансфер DEC 9/2012 в размер на 485 милиона евро от изпълнение в недостатъчната степен на енергийни проекти за подпомагане на икономическото възстановяване с оглед на подсилването на три бюджетни реда в рамките на Седмата рамкова програма – „Сътрудничество“;

5.  Подчертава, че това щеше да увеличи изкуствено недостатъчното усвояване на плащанията за 2012 г. и следователно да увеличи излишъка от 2012 г., при условие че всички налични показатели вече сочат през настоящата година недостиг на плащания в областта на научните изследвания и други сфери на действие на ЕС; ето защо приветства факта, че Съветът преразгледа позицията си чрез приемането на искане за трансфер DEC 19/2012;

6.  Одобрява без изменения позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 3/2012:

7.  Възлага на своя председател да обяви коригиращ бюджет № 3/2012 за окончателно приет и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

8.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и националните парламенти.

(1) OВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1.
(2) ОВ L 56, 29.2.2012 г.
(3) ОВ C 139, 14.6.2006 г., стр. 1.


Политиката на ЕС по отношение на Западния бряг и Източен Йерусалим
PDF 302kWORD 82k
Резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2012 г. относно политиката на ЕС по отношение на Западния бряг и Източен Йерусалим (2012/2694(RSP))
P7_TA(2012)0298RC-B7-0373/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предходни резолюции, по-конкретно резолюцията от 29 септември 2011 г. относно положението в Палестина(1), от 16 февруари 2012 г. относно предложението за решение на Съвета за сключване на Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход(2) и от 9 септември 2010 г. относно положението с река Йордан, и по-специално на региона на долното течение на река Йордан(3),

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно близкоизточния мирен процес от 14 май 2012 г., 18 юли и 23 май 2011 г. и 8 декември 2009 г.,

–  като взе предвид речта на ЗП/ВП Катрин Аштън в пленарно заседание на Парламента на 12 юни 2012 г. относно последните събития в Близкия изток и Сирия,

–  като взе предвид изявленията на ЗП/ВП Катрин Аштън, по-конкретно това от 8 юни 2012 г. относно разширяването на селищата, това от 25 април 2012 г. относно решението на израелските власти относно статута на селищата Сансана, Рехелим и Брухин в окупираните палестински територии и това от 22 февруари 2012 г. относно одобренията за израелски селища,

–  като взе предвид докладите на ръководителите на мисии на ЕС относно Източен Йерусалим от януари 2012 г. и относно „Зона “C' и изграждането на палестинска държава' от юли 2011 г., и доклада на ръководителите на мисии на ЕС от април 2011 г. относно насилието, свързано със заселници, и придружаващата докладна записка на ръководителите на мисии на ЕС от февруари 2012 г. относно насилието, свързано със заселници,

–  като взе предвид четвъртата Женевска конвенция за защита на цивилни лица по време на война от 1949 г.,

–  като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

–  като взе предвид резолюциите на ООН, по-конкретно Резолюция 181 (1947) и Резолюция 194 (1948) на Общото събрание на ООН и Резолюции 242 (1967 г.), 252 (1968 г.) 338 (1973 г.), 476 (1980 г.), 478 (1980 г.), 1397 (2002 г.), 1515 (2003 г.) и 1850 (2008 г.) на Съвета за сигурност на ООН,

–  като взе предвид Международния пакт на ООВ за граждански и политически права от 1966 г.,

–  като взе предвид изявленията на Близкоизточната четворка и по-конкретно изявленията от 11 април 2012 г. и 23 септември 2011 г.,

–  като взе предвид съвместното изявление на Израел и Палестинската власт от 12 май 2012 г.,

–  като взе предвид консултативното становище от 9 юли 2004 г.на Международния съд, озаглавено „Правни последици от изграждането на стена в окупираните палестински територии“,

–  като взе предвид двугодишния план от август 2009 г. на палестинския министър-председател Салам Файяд за изграждане на държава, озаглавен „Слагане на край на окупацията, създаване на държава“,

–  като взе предвид временното споразумение за Западния бряг и ивицата Газа от 18 септември 1995 г.,

–  като взе предвид Споразуменията от Осло („Декларация на принципите на споразумението за временно самоуправление“) от 13 септември 1993 г.,

–  като взе предвид член 110, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че ЕС нееднократно е потвърждавал своята подкрепа за решението, основано върху съществуването на две държави, а именно Държавата Израел със сигурни и признати граници и независима, демократична, свързана и жизнеспособна Държава Палестина, които живеят съвместно в мир и сигурност, и е заявил, че няма да бъдат признавани промени в границите отпреди 1967 г., различни от договорените между страните, включително във връзка с Йерусалим като столица на две държави; като има предвид, че правото на палестинците на самоопределение и на собствена държава е неоспоримо, също както е неоспоримо правото на Израел да съществува в рамките на сигурни граници;

Б.  като има предвид, че в заключенията на Съвета от 14 май 2012 г. се подчертава, че „продължаващите промени в арабския свят правят необходимостта от напредък по Близкоизточния мирен процес още по-неотложна“ и че „вслушването в стремежите на хората от региона, включително на палестинците – за държавност, и на израелците – за сигурност, е решаващо за постигането на траен мир, стабилност и благоденствие в региона“;

В.  като има предвид, че преките мирни преговори между страните са блокирани и всички наскоро положени усилия за тяхното възобновяване се провалиха; като има предвид, че ЕС призова страните да извършват действия, които водят до необходимата атмосфера на доверие за гарантиране на преговори по същество, да се въздържат от действия, които накърняват доверието в процеса и да предотвратяват подстрекателството;

Г.  като има, че Израел и Палестинската власт излязоха със следното съвместно изявление на 12 май 2012 г.:„Израел и Палестинската власт са ангажирани с постигането на мир и двете страни се надяват, че размяната на писма между президента Абас и министър-председателя Нетаняху ще подпомогне тази цел“;

Д.  като има предвид, че международното право в областта на правата на човека и хуманитарното право, включително четвъртата Женевска конвенция, са изцяло приложими към Западния бряг, в т.ч. Източен Йерусалим и ивицата Газа; като има предвид, че Израел, наред с другото, е задължен да гарантира добросъвестно задоволяването на основните потребности на окупираното палестинско население, да управлява своята окупация по начин, който да носи полза на местното население, да защитава и закриля гражданското население и да предотвратява установяването на своето население в окупираните територии, както и установяването на населението на окупираните територии на своя територия;

Е.  като има предвид, че неотдавнашните доклади на ръководителите на мисии на ЕС относно „Зона “C' и изграждането на палестинска държава„, относно Източен Йерусалим, и относно насилието, свързано със заселници, потвърдиха отново обезпокоителни и потенциално необратими събития, които се развиват на място в засегнатите райони; като има предвид, че израелското министерство на външните работи отхвърля твърденията от документите на ЕС и ги критикува, заявявайки, че те не помагат за напредъка на мирния процес;

Ж.  като има предвид, че след Споразуменията от Осло от 1995 г. Западният бряг беше административно разделен на три зони или области: като има предвид, че Зона „С“ съставлява най-голямата част от територията на Западния бряг; като има предвид, че социалното и икономическото развитие на Зона „С“ са от особена важност за осъществимостта на бъдеща палестинска държава;

З.  като има предвид, че палестинското присъствие на Западния бряг, и по-специално по отношение на Зона „С“ и Източен Йерусалим, се подкопава от политиките на израелското правителство, в частност от изграждането и разширяването на селища; като има предвид, че израелските селища са незаконни по силата на международното право и че представляват съществена пречка пред усилията за постигане на мир, като същевременно получават помощи от израелското правителство със значителни стимули в областта на данъчното облагане, жилищното настаняване, инфраструктурата, пътищата, достъпа до вода, образованието, здравеопазването и др.;

И.  като има предвид, че в приетия през 1980 г. „Основен закон: Йерусалим, столица на Израел“, Йерусалим се обявява за цялостна и единна столица на Израел, което е в противоречие с Резолюция № 478 (1980 г.) на Съвета за сигурност на ООН; като има предвид, че в заключенията на Съвета от 14 май 2012 г. се подчертава отново, че трябва да бъде намерен начин за разрешаване чрез преговори на въпроса относно статута на Йерусалим като бъдеща столица на двете държави; като има предвид, че сегашните събития в Източен Йерусалим правят възможността Йерусалим да стане столица на две държави все по-малко вероятна и осъществима; като има предвид, че Източен Йерусалим е все по-откъснат от Западния бряг, а Историческият басейн в самия Йерусалим е все по-откъснат от останалата част на Източен Йерусалим;

Й.  като има предвид, че въпреки че палестинците, които живеят в Източен Йерусалим, съставляват 37 % от населението на Йерусалим и че допринасят за 36 % от фискалните приходи на общината, едва 10 % от общинския бюджет се изразходва в Източен Йерусалим, като предоставянето на услуги е изключително неадекватно; като има предвид, че повечето палестински институции, включително Домът на Изтока, са били закрити от израелските власти в Източен Йерусалим, което създава вакуум по отношение на институциите и ръководството сред местното палестинско население, и като има предвид, че това продължава да бъде основание за тревога;

К.  като има предвид, че палестинците, живеещи в Източен Йерусалим, имат статут на постоянно пребиваващи лица, който може да бъде прехвърлен на децата им при определени условия и не се прехвърля автоматично при сключване на брак, което възпрепятства членовете на семейства и децата на множество постоянно пребиваващи лица да живеят с членовете на техните семейства; като има предвид, че от друга страна приблизително 200 000 израелски заселници живеят в Източен Йерусалим или в близост до него;

Л.  като има предвид, че защитата на палестинското население и неговите права в Западния бряг и в частност Зона „C“ и Източен Йерусалим, е от изключително значение за съхраняването на жизнеспособността на решението, основано върху съществуването на две държави; като има предвид продължаващото разширяване на селищата и насилието от страна на заселниците, ограниченията върху строителството и произтичащият от това остър недостиг на жилища, разрушаването на къщи, изселванията и разселванията, конфискацията на земя, затрудненият достъп до природни ресурси, както и липсата на основни обществени услуги и подпомагане имат съществен отрицателен ефект върху условията на живот на палестинците; като има предвид, че икономическото положение в тези райони, затруднено от ограниченията за достъп, движение и планиране, продължава да бъде източник на голямо безпокойство; като има предвид, че според годишния доклад на МОТ 53,5 % от младите жени и 32,3 % от младите мъже на възраст между 15 и 24 години на Западния бряг са безработни;

M.  като има предвид, че палестинското население на Западния бряг, по-конкретно в Зона „С“, и в Източен Йерусалим се сблъсква със значителен недостиг на вода; като има предвид, че палестинските селскостопански производители са сериозно засегнати от липсата на вода за напояване, която се дължи на използването на въпросната вода предимно от Израел и израелските заселници; като има предвид, че наличието на достатъчни водни ресурси е едно от главните предварителни условия за жизнеспособността на една бъдеща палестинска държава;

Н.  като има предвид, че построената от Израел разделителна стена, която не следва Зелената линия, откъсва значителна част от палестинската територия както на Западния бряг, така и в Източен Йерусалим; като има предвид, че в консултативното становище от 2004 г. на Международния съд, озаглавено „Правни последици от изграждането на стена в окупираните палестински територии“ се заявява, че „строителството на стена от Израел …, както и свързаният с нея режим, противоречат на международното право“;

О.  като има предвид, че Парламентът е изразявал многократно своята подкрепа за усилията за изграждане на държава, полагани от президента Махмуд Абас и министър-председателя Салам Файяд, и е признал и приветствал успеха на двугодишния план на министър-председателя Салам Файяд за изграждане на държава; като има предвид, че Зона „C“ и Източен Йерусалим следва да останат приоритет в палестинските национални планове за развитие, в частност в отговор на чувството за изоставеност сред палестинците, живеещи в тези области;

П.  като има предвид, че повече от 4500 палестински затворници, включително 24 членове на Палестинския законодателен съвет, около 240 деца и повече от 300 палестински административно задържани лица продължават да се намират в израелски затвори и центрове за задържане;

Р.  като има предвид, че арабските бедуини са коренно население, което води уседнал и традиционно земеделски начин на живот по земите, оставени от техните предци, и което се стреми да получи постоянно признание на своето уникално положение и статут; като има предвид, че арабските бедуински общности, заплашвани от израелските политики, които накърняват техния поминък и включват също така принудителни премествания, са особено застрашено население както в окупираните палестински територии, така и в пустинята Негев;

С.  като има предвид, че според доклада на работната група по въпросите на разселването, който беше публикуван на 14 май 2012 г., и според месечния Хуманитарен преглед на Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси, повече от 60 постройки, включително слънчеви панели, водни резервоари и селскостопански постройки, финансирани от Европейския съюз и от известен брой държави членки, са били разрушени от израелските сили от януари 2011 г.; като има предвид, че повече от 100 сходни проекта са застрашени от разрушаване;

Т.  като има предвид, че по много поводи, в т.ч. в заключенията на Съюза от 14 май 2012 г., ЕС и държавите членки са повтаряли своя основополагащ ангажимент към сигурността на Израел, осъждали са решително насилието, умишлено насочено към цивилното население, включително ракетните нападения от ивицата Газа, и са отправяли призив за ефективно предотвратяване на контрабандата на оръжие към Газа;

У.  като има предвид, че в член 2 от Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел се заявява, че отношенията между страните се основават на зачитане на правата на човека и демократичните принципи, от които се ръководят техните вътрешни и външни политики и които съставляват основен елемент от това Споразумение;

Ф.  като има предвид, че блокадата и хуманитарната криза в ивицата Газа продължават от 2007 г. въпреки многобройните призиви от страна на международната общност за незабавно, трайно и безусловно отваряне на контролните пунктове за потока от хуманитарна помощ, търговски стоки и лица към и от Газа, както беше посочено и в заключенията на Съвета от 14 май 2012 г.;

1.  Потвърждава отново своята решителна подкрепа за решението, основано върху съществуването на две държави на базата на границите от 1967 г., с град Йерусалим като столица на двете държави, и Държавата Израел със сигурни и признати граници и независима, демократична, съседна и жизнеспособна Държава Палестина, които живеят съвместно в мир и сигурност;

2.  Приветства заключенията на Съвета от 14 май 2012 г. относно Близкоизточния мирен процес, които включват заключения относно Западния бряг и Източен Йерусалим, и отново заявява, че ЕС няма да признава никакви промени в границите от преди 1967 г., включително що се отнася до Йерусалим, с изключение на промените, договорени между страните, също така приветства изявлението на Близкоизточната четворка от 11 април 2012 г.;

3.  Подчертава, че прекратяването на конфликта е основен интерес за ЕС, както и за самите страни по него и за региона като цяло, и че това може да бъде постигнато чрез всеобхватно мирно споразумение, основано на съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН, принципите от Мадрид, включително принципът „земя срещу мир“, пътната карта, предишните споразумения между страните и Арабската инициатива за мир; настоява върху факта, че решението, което бъде постигнато, не трябва да засяга достойнството на нито една от страните; отбелязва, че ЕС, в качеството си на най-големия донор за Палестинската власт и на един от основните търговски партньори на Израел, разполага с инструменти по-активно да насърчава двете страни да работят за намирането на решение; призовава двете страни да работят заедно с ЕС, който следва да полага всички усилия за решаване на конфликта; припомня приложимостта на международното хуманитарно право в окупираните палестински територии, включително приложимостта на Четвъртата женевска конвенция, отнасяща се до защитата на цивилни лица по време на война;

4.  Подчертава, че с цел преодоляване на неприемливото статукво следва да бъдат възобновени незабавно и в съответствие със сроковете, за които призовава Четворката, преките преговори, водещи до решение между израелци и палестинци, основано върху съществуването на две държави; приветства започналата на 17 април 2012 г. размяна на писма между страните и съвместното изявление на Израел и Палестинската власт от 12 май 2012 г.;

5.  Изразява дълбока загриженост по повод събитията в Зона „С“ на Западния бряг и в Източен Йерусалим, както са описани в докладите на ръководителите на мисии на ЕС „Зона “C' и изграждането на палестински държавни структури' от юли 2011 г. и относно Източен Йерусалим от януари 2012 г.;

6.  Подчертава значението на защитата на палестинското население и неговите права в Зона „С“ и в Източен Йерусалим, което е от изключителна важност за запазване на жизнеспособността на решението, основано върху съществуването на две държави;

7.  Отново заявява, че всички заселнически селища продължават да бъдат незаконни съгласно международното право и призовава израелското правителство да спре всички строителни работи и дейности по разширяване на селища на Западния бряг и в Източен Йерусалим и да премахне всички контролни пунктове, издигнати от март 2001 г.;

8.  Осъжда остро всички актове на екстремизъм, насилие и тормоз, извършени от заселниците спрямо палестински цивилни лица и призовава израелското правителство и органи да изправят извършителите на подобни актове пред правосъдието и да им потърсят отговорност;

9.  Призовава за пълно и ефективно прилагане на действащото законодателство на ЕС и съществуващите двустранни споразумения между ЕС и Израел, за да се гарантира, че механизмът на ЕС за контрол – „техническите договорености“ – не позволява на продукти, произведени в израелските заселнически селища, да бъдат внасяни на европейския пазар при преференциалните условия на Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел;

10.  Призовава израелското правителство и израелските органи да изпълняват своите задължения съгласно международното хуманитарно право, по-специално като:

   осигурят незабавно прекратяване на събарянето на къщи, изселването и принудителното разселване на палестинци,
   улеснят палестинските дейности по проектиране и строителство, и изпълнението на палестински проекти за развитие,
   улеснят достъпа и движението,
   улеснят достъпа на палестинците до селскостопанска земя и пасища,
   гарантират справедливо разпределение на водата, което да отговаря на нуждите на палестинското население,
   подобрят достъпа на палестинското население до адекватни социални услуги и помощ, в частност в сферата на образованието и общественото здраве, и
   улеснят хуманитарните операции в Зона „С“ и Източен Йерусалим;

11.  Призовава за преустановяването на административното задържане без повдигане на официално обвинение или процес на палестинци от израелските органи, както и за достъп до справедлив съдебен процес за всички задържани палестинци, и за освобождаването на палестинските политически затворници, по-специално членовете на Палестинския законодателен съвет, включително Маруан Баргути, както и на административно задържаните лица; призовава също за незабавното освобождаване на Набил ал-Рай, художествен директор на Театъра на свободата в бежанския лагер Дженин, арестуван и задържан от 6 юни 2012 г.; приветства споразумението, постигнато на 14 май 2012 г., което даде възможност да бъде прекратена гладната стачка на палестинските затворници и призовава за неговото пълно и незабавно изпълнение;

12.  Призовава за защита на бедуинските общности на Западния бряг и в пустинята Негев, както и за пълно зачитане на техните права от страна на израелските органи, и осъжда всяко тяхно нарушаване (например разрушаване на къщи, принудително разселване, ограничения на обществени услуги); и във връзка с това призовава за оттеглянето на плана „Правер“ от израелското правителство;

13.  Насърчава палестинското правителство и органи да обръщат все по-голямо внимание на Зона „С“ и Източен Йерусалим в палестинските национални планове и проекти за развитие, с цел да се подобрят положението и условията на живот на палестинското население в тези райони;

14.  Подчертава отново, че устойчиво решение на конфликта между израелци и палестинци може да бъде постигнато единствено с мирни и ненасилствени средства; във връзка с това продължава да подкрепя политиката на ненасилствена съпротива на президента Абас и да насърчава помирението между палестинците и изграждането на палестинска държава, и счита президентските и парламентарните избори за важни елементи от този процес;

15.  Отново заявява силната си ангажираност със сигурността на Държавата Израел; осъжда всеки акт на насилие, извършено от всяка от страните и насочен умишлено към цивилно население, и е ужасен от ракетните нападения от ивицата Газа;

16.  Призовава Съвета и Комисията да продължат да подкрепят и да предоставят помощ на палестинските институции и проекти за развитие в Зона „С“ и Източен Йерусалим с цел защита и подсилване на палестинското население; призовава за подобрена координация в тази област между ЕС и държавите членки; подчертава, че Израел трябва да прекрати практиката да отказва да предоставя митнически и данъчни приходи, принадлежащи на Палестинската власт;

17.  Призовава ЕСВД и Комисията да проверят на място всички твърдения за разрушения и нанесени щети на финансирани от ЕС постройки и проекти в окупираните територии, и да представят резултатите на Парламента;

18.  Призовава Съвета и Комисията да продължат да разглеждат тези въпроси на всички равнища на двустранните отношения на ЕС с Израел и Палестинската власт; подчертава, че ангажиментът на Израел да спазва своите задължения съгласно международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно право що се отнася до палестинското население трябва да бъдат взети пълноценно предвид в двустранните отношения на ЕС със страната;

19.  Призовава настоятелно ЕС и неговите държави членки да играят по-активна политическа роля, включително в рамките на Четворката, в усилията за постигане на справедлив и траен мир между израелци и палестинци; отново подчертава централната роля на Четворката и продължава да подкрепя върховния представител в нейните усилия да създаде надеждна перспектива за подновяване на мирния процес;

20.  Заявява отново своя призив за незабавно, трайно и безусловно вдигане на блокадата на ивицата Газа по отношение на лица, приток на хуманитарна помощ и търговски стоки, и за стъпки, които да позволят реконструкцията и икономическото възстановяване на този район; призовава също, като надлежно признава законните нужди на Израел в областта на сигурността, за ефективен контролен механизъм за предотвратяване на контрабандата на оръжие към Газа; отбелязва решението на Съвета да удължи мандата на мисията на Европейския съюз за подпомагане на контролно-пропускателен пункт Рафах до 30 юни 2013 г. и очаква от нея да изпълнява своите задачи и да има решителна и ефективна роля в ежедневното управление на трансграничните отношения и в изграждането на доверие между Израел и Палестинската власт; призовава Хамас да признае Държавата Израел и да даде подкрепата си за решението, основано върху съществуването на две държави; също така призовава Хамас да прекрати насилието, извършвано както вътрешно, така и външно срещу Държавата Израел;

21.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите членки, специалния представител на ЕС за Близкоизточния мирен процес, председателя на Общото събрание на ООН, правителствата и парламентите на членовете на Съвета за сигурност на ООН, специалния пратеник на Близкоизточната четворка, Кнесета и правителството на Израел, президента на Палестинската власт и Палестинския законодателен съвет.

(1) Приети текстове, P7_TA(2011)0429.
(2) Приети текстове, P7_TA(2012)0060.
(3) ОВ С 308 Е, 20.10.2011 г., стр. 81.


Насилието срещу лесбийки и правата на ЛГБТ в Африка
PDF 377kWORD 70k
Резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2012 г. относно насилието срещу лесбийките и правата на лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсексуални лица (ЛГБТИ) в Африка (2012/2701(RSP))
P7_TA(2012)0299RC-B7-0389/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права и Африканската харта за правата на човека и народите,

–  като взе предвид Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и Пекинската платформа за действие, в които се подчертава, че всички жени имат право да контролират и да решават свободно и отговорно въпросите, свързани с тяхната сексуалност, без принуда, стигматизация и насилие,

–  като взе предвид Резолюция A/HRC/17/19 на Съвета на ООН по правата на човека от 17 юни 2011 г. относно правата на човека, сексуалната ориентация и половата идентичност и доклада на върховния комисар на ООН за правата на човека от 17 ноември 2011 г. относно дискриминационни закони и практики и актове на насилие срещу отделни лица въз основа на тяхната сексуална ориентация и полова идентичност,

–  като взе предвид панелната дискусия на Съвета на ООН по правата на човека относно правата на човека, сексуалната ориентация и половата идентичност, проведена на 7 март 2012 г.,

–  като взе предвид изявлението на върховния комисар на ООН за правата на човека Navanethem Pillay пред панелната дискусия относно правата на човека, сексуалната ориентация и половата идентичност по време на 19-та сесия на Съвета на ООН по правата на човека на 7 март 2012 г.,

–  като взе предвид годишния доклад на Амнести Интернешънъл от 2012 г. относно състоянието на правата на човека в света, в който се твърди, че нетолерантността спрямо лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални лица (ЛГБТ) се е засилила в Африка,

–  като взе предвид второто преразглеждане на Споразумението за партньорство между членовете на Групата страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна (Споразумението от Котону), и клаузите относно правата на човека, съдържащи се в него, по-специално член 8, параграф 4 и член 9,

–  като взе предвид член 2, член 3, параграф 5 и член 21 от Договора за Европейския съюз и член 10 от Договора за функционирането на Европейския съюз, които задължават Европейския съюз и неговите държави членки да поддържат и насърчават всеобщите права на човека и защитата на отделните лица, в своите отношения с останалия свят,

–  като взе предвид Плана за действие на Европейския съюз относно равенството между половете и предоставянето на правомощия на жените в областта на развитието (2010‐2015 г.),

–  като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на председателя на Европейския парламент на Международния ден за борба с хомофобията през 2010 г., 2011 г. и 2012 г.,

–  като взе предвид Инструментариума на Съвета за насърчаване и защита на упражняването на всички човешки права от хомосексуални, бисексуални и транссексуални лица (Инструментариум за ЛГБТ),

–  като взе предвид предложението на Комисията от 7 декември 2011 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие (COM(2011)0840) и съобщението на Комисията от 13 октомври 2011 г., озаглавено „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“ (COM(2011)0637),

–  като взе предвид своите резолюции от 17 декември 2009 г. относно Уганда: проектозакон за борба с хомосексуализма(1), от 16 декември 2010 г. относно Уганда: т.нар. законопроект „Бахати“ и дискриминацията срещу лесбийки, гейове, бисексуални или транссексуални лица (ЛГБТ)(2), от 17 февруари 2011 г. относно Уганда: убийството на David Kato(3), както и от 28 септември 2011 г. относно правата на човека, сексуалната ориентация и половата идентичност в Обединените нации(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 7 май 2009 г. относно интегриран подход за равно третиране на жените и мъжете в рамките на външните отношения на ЕС и на укрепването на мира/изграждането на нация(5),

–  като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права; като има предвид, че всички държави имат задължението да предотвратяват насилието и подбудите към омраза въз основа на сексуална ориентация, полова идентичност и изразяване на половата принадлежност, и да спазват принципите на равенство между жените и мъжете;

Б.  като има предвид, че правата на лесбийките, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните жени са същите човешки права като на всички жени и мъже, които трябва да бъдат защитавани независимо от сексуалната ориентация, половата идентичност или изразяването на половата принадлежност;

В.  като има предвид, че някои африкански държави бяха в челните редици на действията за поддържане на правата на човека и основните свободи, като има предвид, че конституцията на Южна Африка след апартейда беше първата в света, която забрани дискриминацията, основана на сексуална ориентация, и като има предвид, че Южна Африка беше инициаторът за Резолюция A/HRC/17/19 на Съвета на ООН по правата на човека относно правата на човека, сексуалната ориентация и половата идентичност;

Г.  като има предвид, че съществуват политически движения и лидери, които са в състояние да поведат напред към промени и към укрепване на правата на човека, правата на жените и правата на лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсексуални лица (ЛГБТИ) в Африка;

Д.  като има предвид, че съществува все по-голямо стигматизиране и насилие спрямо лесбийките, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните жени, както и спрямо жените, възприемани като лесбийки, бисексуални, транссексуални и интерсексуални, от страна на държавните и полицейските органи, от страна на техните семейства и членовете на техните общности в Африка, като това безпокойство се споделя от мнозина, за което свидетелстват многобройните изявления на генералния секретар на ООН Бан Ки Мун, на върховния комисар на ООН по правата на човека Navanethem Pillay и Резолюция A/HRC/17/19 на Съвета на ООН по правата на човека относно правата на човека, сексуалната ориентация и половата идентичност;

Е.  като има предвид, че на годишното обсъждане в Съвета на ООН по правата на човека относно жените-защитници на правата на човека, проведено на 25-26 юни 2012 г., специалният докладчик на ООН за защитниците на правата на човека Margret Sekaggya посочи, че нарушенията срещу жените-защитници на правата на човека приемат конкретни, свързани с пола форми, вариращи от словесни обиди, свързани с пола, до сексуален тормоз и изнасилване, че се счита, че жените предизвикват приетите социални норми, култура или традиции или че предизвикват религиозните предписания, и вследствие на това биват стигматизирани, както и че жените-защитници на правата на човека се нуждаят от специално внимание, защото тормозът, на който са подложени по време на работата им, понякога е по-голям от този на колегите им мъже;

Ж.  има предвид, че жените, които престъпват социалните и културните норми, могат да бъдат етикетирани като лесбийки и рискуват да стане мишена за насилствено поведение и/или унизително отношение от страна на мъжете, и като има предвид, че това води до потискане на изразяването на сексуалността и свободата на избор на всички жени, включително и на хетеросексуалните; като има предвид, че сексуалните права са свързани с автономията на тялото и свободата на избор на всички жени;

З.  като има предвид, че в Африка женската хомосексуалност е законна в 27 държави и незаконна в 27, като има предвид, че мъжката хомосексуалност е законна в 16 държави и незаконна в 38, като има предвид, че хомосексуалността се наказва със смърт в Мавритания, Судан, части от Сомалия и Нигерия, и като има предвид, че законопроект, внесен в парламента на Уганда от индивидуален депутат, предвижда смъртно наказание за хомосексуалността;

И.  като има предвид, че законите, които криминализират еднополовите отношения и сексуалност, допринасят за създаването на климат, който насърчава насилието срещу жените, които са или се възприемат като лесбийки;

Й.  като има предвид, че във всички региони на света се съобщава за убийства, мъчения, лишаване от свобода, насилие, стигматизация и подбуждащи към омраза изказвания, насочени към ЛГБТИ, които понякога са легитимирани със закон; като има предвид, че в няколко африкански държави се наблюдават повтарящи се актове на насилие и агресия срещу лесбийки;

К.  като има предвид, че борбата за равенство и справедливост и за видимостта и правата на лесбийките е тясно свързана с цялостната борба за човешките права на жените; като има предвид, че лесбийките също като много други жени са подложени на насилие, както за това, че са жени, така и заради тяхната сексуална ориентация;

Л.  като има предвид, че през февруари 2012 г. в Камерун са били арестувани десет жени, а три са били обвинен за първи път за практикуване на хомосексуалност; като има предвид, че продължават арестите и побоите от страна на полицията, с най-нов регистриран случай на 24 юни 2012; като има предвид, че адвокат Alice Nkom многократно е била заплашвана със смърт и насилие, защото защитава лица, обвинени в хомосексуалност; като има предвид, че на 19 май 2012 г. една банда жестоко разтури среща на ЛГБТИ в Яунде;

M.  като има предвид, че Сенатът в Либерия понастоящем обсъжда предложение за допълнително разширяване на забраната на еднополовите връзки, предвидена от действащото законодателство; като има предвид, че средствата за масово осведомяване и широката общественост все повече се стремят да сплашват ЛГБТИ лицата; като има предвид, че две жени лесбийки в Либерия наскоро бяха нападнати от въоръжени мъже;

Н.  като има предвид, че през януари 2011 г. в Малави женският хомосексуализъм отново беше обявена за незаконен; като има предвид, че новият президент Joyce Banda заяви, че ще поиска от парламента да отмени законите, криминализиращи хомосексуализма;

О.  като има предвид, че Нигерия се стреми да криминализира регистрацията, функционирането и средствата за съществуване на определени организации и на техните събрания или шествия и обявява за незаконни дейности, които определено попадат в сферата на личния живот;

П.  като има предвид, че в Южна Африка т. нар. „изправителни“ изнасилвания на лесбийки и транссексуални жени продължават с неотслабваща сила; като има предвид, че продължаващите дебати относно конституционната защита на лицата, станали жертви поради своята сексуална ориентация, подхранва насилие спрямо ЛГБТИ лицата; като има предвид, че геят активист Thapelo Makutle наскоро беше измъчван и убит, 22-годишната лесбийка Phumeza Nkolonzi беше простреляна в главата заради сексуалната си ориентация, а Neil Daniels беше намушкан, осакатен и изгорен жив, защото е бил гей;

Р.  като има предвид, че в Свазиленд се правят положителни усилия за превенция и лечение на ХИВ/СПИН в рисковите групи от населението, включително жените, както и мъжете, които имат еднополови сексуални контакти, независимо от криминализирането на хомосексуализма в страната;

С.  като има предвид, че в Уганда през февруари и юни 2012 г. полицейските сили и министърът на етиката и почтеността, действайки без полицейски заповеди и при незачитане на свободата на гражданите на събрания, спряха частни събрания на активисти в областта на правата на човека; като има предвид, че министърът планира да обяви извън закона 38 организации, за които се е разбрало, че работят за правата на човека и ЛГБТИ лицата; като има предвид, че законопроектът за борба с хомосексуализма, предложен за първи път през 2009 г., е все още в процес на обсъждане и че може да включи неприемливи разпоредби, включително смъртно наказание; като има предвид, че съдебните дела и разследванията в Уганда и в Съединените американски щати разкриха ролята, наред с другото, на Scott Lively и Abiding Truth Ministries, фундаменталистка евангелистка група, базирана в САЩ, в разпространяването на омраза и нетърпимост въз основа на сексуалната ориентация и за въвеждането на закона;

Дискриминация и насилие над жените лесбийки в Африка

1.  Решително осъжда всички форми на насилие и дискриминация спрямо лесбийки в африканските държави, където това се случва, включително крайните форми на насилие, като „изправителните“ изнасилвания, и други форми на сексуално насилие;

2.  Изразява силната си подкрепа за кампании и инициативи, насочени към отмяна на всички дискриминационни закони срещу жените и ЛГБТИ лицата; призовава тези африкански държави, които все още имат дискриминационни закони, да ги отменят незабавно, включително закони, които забраняват хомосексуализма, и закони, които дискриминират жените по отношение на гражданското състояние, собствеността и правата на наследяване;

3.  Потвърждава, че борбата за основните права и за правата на човека на лесбийките в Африка е тясно свързана със защитата на сексуалното и репродуктивното здраве на всички жени; призовава поради тази причина Европейския съюз, в своята работа с партньорските държави в Африка, да поеме сериозен ангажимент по отношение на ресурсите и политиката в подкрепа на сексуалното и репродуктивното здраве;

4.  Призовава съответните органи в Африка да защитават ефективно всички жени от убийство, т. нар. „изправително“ изнасилване и от друго сексуално насилие, както и да изправят извършителите пред съда;

5.  Отбелязва, че стигматизирането и насилието, насочени срещу лесбийките, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните жени, често са тясно свързани с дискриминацията;

6.  Изразява своята солидарност и подкрепа за всички участници, които се мобилизират за една по-силна програма за правата на жените;

7.  Призовава Европейската комисия и държавите членки да подкрепят организациите на жените и организациите на ЛГБТИ в Африка в тяхната борба за равенство, автономия на тялото и право на свобода в сексуалността за всички жени и ЛГБТИ лица; подчертава същевременно необходимостта да се отдели специално внимание на лесбийките в рамките на движението на ЛГБТИ и на женското движение, както и в други социални движения, с цел да се осъди двойната или понякога многостранна дискриминация, пред която са изправени лесбийките в африканските държави;

8.  Призовава Европейската комисия, Европейската служба за външна дейност и държавите членки да ускорят изпълнението на целите, посочени в Плана за действие на Европейския съюз относно равенството между половете и предоставянето на правомощия на жените в областта на развитието, както и да отделят специално внимание на правата на лесбийките, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните жени както в техните отношения с трети държави, така и при оказването на подкрепа на неправителствени организации и на защитници на правата на човека;

Правата на ЛГБТИ в Африка

9.  Призовава всички 76 държави по света, където хомосексуализмът е незаконен, включително тези 38 държави от тях, които са в Африка, да декриминализират хомосексуализма;

10.  Осъжда подбуждането към омраза и насилие въз основа на сексуалната ориентация, половата идентичност или половото изразяване; призовава гореспоменатите държави ефективно да подкрепят правото на ЛГБТИ лицата на живот и достойнство и осъжда всички актове на насилие, дискриминация, стигматизиране и унижение, насочени срещу тях;

11.  Призовава политическите и религиозните лидери да осъдят преследването и дискриминацията, основани на сексуална ориентация, и да заемат твърда позиция срещу хомофобията, като с това се присъединят към призива на архиепископ Дезмънд Туту срещу несправедливостта и предразсъдъците и за солидарност и справедливост;

12.  Призовава ЕСВД, Европейската комисия и държавите членки в политическия си диалог с африканските държави да им напомнят за тяхното задължение да изпълняват ангажиментите, поети по силата на правно обвързващи международни инструменти и конвенции в областта на правата на човека, и по-специално да зачитат и насърчават правото на недискриминация въз основа на сексуална ориентация и полова идентичност;

13.  Приветства факта, че някои африкански държави, включително Кабо Верде, Централноафриканската република, Габон, Гвинея-Бисау, Малави, Мавриций, Руанда, Сао Томе и Принсипи, Южна Африка и Свазиленд, са обявили несъгласието си с криминализирането на хомосексуализма, гарантирали са достъп до здравеопазване за ЛГБТИ лица или са обещали да декриминализират хомосексуализма;

14.  Призовава държавите от АКТБ да се включат в открито, конструктивно и основано на взаимно уважение обсъждане;

15.  Призовава африканските държави да гарантират сигурността за защитниците на правата на човека на ЛГБТИ и призовава ЕС да подпомага местното гражданско общество с програми за изграждане на капацитет в Африка;

16.  Настоятелно призовава Европейската комисия, ЕСВД и държавите членки да използват пълноценно Инструментариума за ЛГБТ, за да насърчават трети държави да декриминализират хомосексуализма, да помогнат за ограничаване на насилието и дискриминацията, както и за да защитават защитниците на правата на човека на ЛГБТИ;

17.  Призовава Комисията и особено Катрин Аштън, върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник- председател на Европейската комисия, да предприеме конкретни действия чрез мобилизиране на всички подходящи инструменти за оказване на натиск с цел защита на лица от дискриминация и преследване въз основа на тяхната сексуална ориентация, както и да повдигне тези въпроси в хода на отношенията и диалога на ЕС с трети държави;

o
o   o

18.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Комисията, на държавите членки, генералния секретар на държавите от АКТБ, на всички посланици на държави от АКТБ към Европейския съюз, на парламента на Южна Африка и Африканския съюз и на неговите институции.

(1) ОВ С 286 Е, 22.10.2010 г., стр. 25.
(2) ОВ С 169 Е, 15.6.2012 г., стр. 134.
(3) ОВ С 188 Е, 28.6.2012 г., стр. 62.
(4) Приети текстове, P7_TA(2011)0427.
(5) ОВ С 212 Е, 5.8.2010 г., стр. 32.


Свободата на изразяване в Беларус и по-конкретно случаят на Andrzej Poczobut
PDF 311kWORD 72k
Резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2012 г. относно Беларус, по-специално случаят на Andrzej Poczobut (2012/2702(RSP))
P7_TA(2012)0300RC-B7-0393/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Беларус, по-специално тези от 29 март 2012 г. (1), 16 февруари 2012 г. (2), 15 септември 2011 г. (3), 12 май 2011 г. (4), 10 март 2011 г. (5), 20 януари 2011 г. (6), 10 март 2010 г. (7) и 17 декември 2009 г. (8),

–  като взе предвид изявлението на върховния представител на ЕС Катрин Аштън от 28 юни 2012 г. относно положението в Беларус,

–  като взе предвид изявлението пред печата от 22 юни 2012 г. на представителя на ОССЕ по въпросите на свободата на медиите, Dunja Mijatovic, във връзка с ареста на журналиста от полско-беларуски произход Andrzej Poczobut,

–  като взе предвид писмената декларация № 523 от 26 юни 2012 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, призоваваща за освобождаването на полско-беларуския журналист Andrzej Poczobut от затвора в Беларус,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 1– 2 март 2012 г., с които се изразява дълбока загриженост относно допълнителното влошаване на положението в Беларус,

–  като взе предвид Решение 2012/126/ОВППС на Съвета от 28 февруари 2012 г. за изпълнение на Решение 2010/639/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Беларус(9),

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно започването на европейски диалог с беларуското общество относно модернизирането (3157-о заседание на Съвета по външни работи, състояло се в Брюксел на 23 март 2012 г.),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 354/2012 на Съвета от 23 април 2012 година за изменение на Регламент (ЕО) № 765/2006 относно ограничителни мерки по отношение на Беларус(10),

–  като взе предвид изявлението от 28 февруари 2012 г. на върховния представител на ЕС Катрин Аштън относно решението й, както и решението на полското правителство, съответно ръководителят на делегацията на ЕС в Минск и полският посланик в Беларус да бъдат отзовани,

–  като взе предвид Решение 2012/36/ОВППС на Съвета от 23 януари 2012 г. за изменение на Решение 2010/639/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Беларус(11),

–  като взе предвид Резолюция № 1857(2012) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 25 януари 2012 г. относно положението в Беларус, която осъжда непрекъснатото преследване на членове на опозицията и тормоза над активисти на гражданското общество, независими медии и защитници на правата на човека в Беларус,

–  като взе предвид доклада от 10 април 2012 г. на Върховния комисар на ООН по правата на човека и резолюция 17/24 от 17 юни 2011 г. на Съвета на ООН по правата на човека относно положението с правата на човека в Беларус,

–  като взе предвид декларацията от срещата на високо равнище за Източното партньорство, приета в Прага на 7 – 9 май 2009 г., и декларацията относно положението в Беларус, приета по време на срещата на високо равнище за Източното партньорство, проведена на 30 септември 2011 г. във Варшава,

–  като взе предвид съвместното изявление на министрите на външните работи на Вишеградската група, Естония, Латвия и Литва, направено на 5 март 2012 г. в Прага,

–  като взе предвид изявлението на Националната платформа на Беларус, която е част от форума на гражданското общество към Източното партньорство, направено на 2 март 2012 г. в Минск,

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно Беларус, приети по време на 3101-то заседание на Съвета по външни работи, проведено на 20 юни 2011 г.,

–  като взе предвид изявлението на говорителя на върховния представител на ЕС Катрин Аштън от 10 април 2011 г. относно репресивните мерки срещу независимите медии в Беларус,

–  като взе предвид член 19 от Всеобщата декларация за правата на човека, член 19 от Международния пакт за граждански и политически права и член 11 от Хартата на основните права на ЕС,

–  като взе предвид член 19 от Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. и Декларацията на Организацията на обединените нации за защитниците на правата на човека от декември 1988 г.,

–  като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че г-н Andrzej Poczobut, кореспондент на полския всекидневник „Gazeta Wyborcza“ и виден деец на полско-беларуското малцинство, председател на Съвета на Съюза на поляците в Беларус, беше арестуван на 21 юни 2012 г. в гр. Гродно, Беларус;

Б.  като има предвид, че апартаментът на г-н Poczobut в Гродно беше претърсен с нареждане на прокуратурата и че неговите материали бяха конфискувани; като има предвид, че впоследствие служители на правоприлагащите органи претърсиха офиса на Съюза на поляците в Гродно, чийто официален наемател е г-н Poczobut, и конфискуваха компютърното оборудване,

В.  като има предвид, че г-н Poczobut беше обвинен в „клевета“ срещу президента Александър Лукашенко по член 367 от Наказателния кодекс на Република Беларус, заради публикуваните от него дванадесет статии в уебсайтовете „Харта 97“ и „Беларуски партизанин“, наред с другото във връзка с опита за бомбен атентат в метрото през изминалата година,

Г.  като има предвид, че г-н Poczobut вече е прекарал три месеца в затвора в миналото и че е с тригодишна условна присъда за лишаване от свобода, наложена му поради същите обвинения в обида срещу президента в статия, публикувана във всекидневника „Gazeta Wyborcza“ и на беларуски уебсайт; като има предвид, че по този начин той е изправен пред ограничаване или лишаване от свобода в размер на седем години и девет месеца, което включва и условната присъда;

Д.  като има предвид, че на 30 юни 2012 г. г-н Poczobut беше освободен условно от задържане след подписването на декларация, че няма да напуска адреса си по местожителство;

Е.  като има предвид, че на 5 юли 2011 г. Ленинският съд в Гродна издаде присъда, която сне от г-н Poczobut обвинението по член 368, част 1 от Наказателния кодекс, за обида срещу президента, но отсъди, че той е „виновен“ по член 367, част 1 от Наказателния кодекс, за клевета срещу президента;

Ж.  като има предвид, че арестът на г-н Poczobut от 21 юни 2012 г. съвпадна с мирния протест, организиран от Съюза на поляците под негово ръководство, насочен срещу насилственото налагане на руски език в полско училище в Гродно от режима на Лукашенко, по време на който бяха задържани около 20 души;

З.  като има предвид, че Законът за медиите на Беларус, който влезе в сила през 2008 г., е ограничаващ по своето естество, тъй като журналистическите дейности са контролирани посредством редица мерки, като цензуриране на телевизията и радиото, контрол над дейностите на независимите журналисти и контрол над издателствата;

И.  като има предвид, че съгласно член 19 от Международния пакт за граждански и политически права всеки има право да изразява мнение, без в това да има чужда намеса, и разполага с правото на изразяване, а член 34 от Конституцията на Беларус гарантира свобода на словото; като има предвид, че независими и международни наблюдатели на медиите и журналисти непрестанно съобщават за налагани от правителството ограничения върху свободата на словото и свободата на медиите;

Й.  като има предвид, че след ареста на г-н Poczobut през април 2011 г., „Амнести интернешънъл“ го призна за затворник заради убежденията му;

К.  като има предвид, че случаят на г-н Poczobut е част от широко разпространена практика на непрекъснат дългогодишен тормоз върху гражданското общество, полското малцинство и защитниците на правата на човека след президентските избори през декември 2010 г., което води до драматично ограничаване на правата на човека и гражданските и политическите свободи в Беларус;

Л.  като има предвид, че непрестанно се сигнализира за неспиращ тормоз, упражняван над представителите на гражданското общество в Беларус; като има предвид, че неотдавна са осъществени още арести, включително на дейците на демократическата опозиция Alyaksandr Artsybashaw, Paval Vinahradaw и Siarhei Kavalenka, както и задържане на журналистите Aliaksandr Barazenka, Siarhei Balai, Alina Radachynskaya и Ina Studzinskay и на активистите на организацията „Tell the Truth“ Hanna Kurlovich, Mikhail Pashkevich, Aliaksandr Ulitsionak и Siarhei Vazniak;

М.  като има предвид, че Ales Bialiatski, председател на „Вясна'и заместник-председател на Международната федерация по правата на човека, задържан в наказателна колония в град Bobruiks, е бил неотдавна подложен на нови незаконни органичителни мерки и натиск от страна на наказателната администрация с ясното намерение да бъде принуден да признае предполагаемата си вина;

Н.  като име предвид, че на 24 май 2012 г. Aleh Volchek, бившият ръководител на „Правна помощ за населението“ – организация, предоставяща правна помощ до момента на нейното ликвидиране през 2003 г.- беше арестуван от цивилни полицейски служители, които го обвиниха, че „отправя груби обиди на публично място“; като има предвид, че още същия ден той получи присъда от „девет дни административно задържане по член 17.1 от Административно-наказателния кодекс (“груба обида, нанесена на полицията„); като има предвид, че г-н Volchek беше осъден през януари 2012 г. на 4 дни административно задържане по обвинение в използване на груб език на улицата; като има предвид, че името му е добавено в списъка на лицата, за които има забрана да напускат Беларус;

О.  като има предвид, че от началото на март 2012 г. на петнадесет политици от опозицията, независими журналисти и защитници на правата на човека е било отказано правото да напускат страната под различни предлози, а в същото време се съобщава, че беларуските органи обмислят изготвянето на списък със 108 активисти в областта на правата на човека и активисти от опозицията, с оглед да им се забрани да напускат страната;

П.  като има предвид, че на 14 юни 2012 г. беларуският парламент прие редица изменения към закона за органите за държавна сигурност, които дават широки правомощия на беларуското КГБ, включително свободно ползване на принудителни мерки; като има предвид, че съгласно новото законодателство на КГБ е разрешено да влиза свободно в частна собственост и да арестува, без ограничения, беларуски граждани и дипломати и представители на международни институции;

Р.  като има предвид, че през 2011 г. най-малко 95 журналисти са били задържани по време на действия за „тих протест“, 22 журналисти са били изправени пред съда и 13 са били осъдени на административен арест с различен срок; като има предвид, че в края на 2011 г. органите допълнително затегнаха контрола върху интернет, наред с другото, чрез допълнителни мерки за регулиране на интернет;

С.   като има предвид, че съществуват опасения, че опитите на беларуските органи да започнат наказателни дела срещу активисти на опозицията са се превърнали в претекст законно да им се забрани да напускат страната и да си взаимодействат с Организацията на обединените нации и други механизми;

1.  Решително осъжда неотдавнашния арест на Andrzej Poczobut, журналист, работещ за полския всекидневник „Gazeta Wyborcza“, и обвиненията срещу него;

2.  Приветства освобождаването на г-н Poczobut от ареста и настоява разследването срещу него да бъде прекратено и всички обвинения срещу него да бъдат оттеглени;

3.  Изразява дълбоката си загриженост относно влошаващото се положение на защитниците на правата на човека в Беларус и осъжда всички заплахи срещу журналисти и лица, които се възползват от правото си на свобода на изразяване;

4.  Призовава Четвъртата среща на министрите на външните работи на страните от Източното партньорство, която ще се проведе на 23 и 24 юли 2012 г. в Брюксел, да проучи и да обсъди влошаването на положението с правата на човека в Беларус и случая на г-н Poczobut;

5.  Призовава за прекратяване на съдебния тормоз срещу журналисти, активисти на гражданското общество и защитници на правата на човека; призовава беларуските органи да променят настоящата си репресивна политика;

6.  В този контекст и като се имат предвид безпрецедентните репресивни мерки срещу гражданското общество в Беларус след президентските избори през декември 2010 г. и периода след тях (при които най-малко 21 репортери са бити и 27 журналисти са задържани, 13 от които са осъдени на десет до петнадесет дни задържане под стража) счита, че делото срещу г-н Poczobut е политически мотивирано и има за цел да възпрепятства законната му дейност като журналист и лидер на национално малцинство;

7.  Изразява дълбоката си загриженост относно условната присъда от три години затвор, издадена срещу г-н Poczobut за подобни предполагаеми „престъпления“; изразява загриженост, че условният характер на присъдата може да бъде отменен, като се има предвид, че условна присъда означава, че той може да бъде върнат в затвора по всяко време, изцяло по усмотрение на режима на Лукашенко, ако органите решат, че той отново е „нарушил закона“, докато изпълнява журналистическата си дейност; счита, че това по същество представлява форма на сплашване и опит той да бъде принуден да прилага автоцензура;

8.  Изразява съжаление поради факта, че беларуските органи правят невъзможна дейността на журналистите, като въвеждат репресивни закони, целящи да заглушат дейностите на гражданското общество, и използват заплахи за налагане на наказателно правни санкции с цел сплашване на защитниците на правата на човека и активистите за правата на малцинствата;

9.  Счита, че беларуското право и международните механизми са били предмет на съзнателна злоупотреба и използване като инструмент от страна на беларуските органи;

10.  Призовава органите на Беларус да гарантират при всички обстоятелства зачитането на демократичните принципи, правата на човека и основните свободи, в съответствие с Всеобщата декларация за правата на човека и с международните и регионалните инструменти за правата на човека, ратифицирани от Беларус; подчертава, че свободата на медиите и свободата на изразяване са сред основните крайъгълните камъни на демокрацията, които беларуските органи са поели задължението да зачитат;

11.  Настоятелно призовава органите на Беларус да преработят законодателството на Беларус и да го приведат, по-конкретно в областта на свободата на сдружаване и свободата на изразяване, в съответствие с международните норми и да прекратят практиката на цензуриране и автоцензуриране, както и да се въздържат от по-нататъшни злоупотреби със законодателството, като например хвърляне в затвора на политически опоненти, заглушаване на журналисти, тормоз на независими адвокати на обвинени лица и прилагане на мерки за контрол на интернет;

12.  Настоятелно призовава беларуските органи да отменят измененията към редица законодателни актове, приети от парламента през октомври 2011 г., които допълнително ограничават свободата на сдруженията, на събранията, на убеждение и на изразяване;

13.  Настоятелно призовава беларуските органи да прекратят краткосрочните произволни задържания и произволни забрани за пътуване, които изглежда имат за цел сплашване на защитниците на правата на човека, медиите, политическата опозиция и активистите на гражданското общество, както и да им се попречи да си вършат работата;

14.  Счита, че прехвърлянето на Mykola Statkevych при условия на строг тъмничен затвор е акт на репресия и опит той да бъде принуден да подпише молба за помилване; затова призовава Комисията и ЕСВД да се намесят в неговия случай;

15.  Призовава беларуските органи да сложат незабавно край на всички форми на натиск върху журналисти и медийни работници и да оттеглят всички обвинения срещу журналистите, преследвани поради професионалната си дейност, и да предприемат мерки, за да ги реабилитират; призовава ги също така да гарантират свободата на изразяване и да създадат правна среда и практики, които допринасят за ефективна свобода на медиите, както и да премахнат практиката на цензуриране и автоцензуриране и да гарантират, че мерките за контрол на интернет са минимални и че разпоредбите не водят до цензура на електронните медии и свободното слово;

16.  Подчертава, че потенциалният ангажимент на ЕС към Беларус е предмет на строги условия и зависи от ангажимента на Беларус по отношение на зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава, както се заявява в Съвместната декларация от срещата на високо равнище в Прага за Източното партньорство от 7 май 2009 г., подписана и от правителството на Беларус;

17.  Призовава Съвета и Комисията да засилят ангажимента си към беларуските организации на гражданското общество и да насърчават по-интензивен контакт между хората;

18.  Призовава тези държави-членки на ЕС, които в момента са членове на Съвета на ООН по правата на човека, да положат всички усилия в този орган да установят, за най-малко две години, специфичен за страната мандат, като например специален докладчик, за положението с правата на човека в Беларус; подчертава, че подобен механизъм ще играе също така важна роля за независимо документиране на злоупотреби и наблюдение на изпълнението на препоръките, издадени от различните механизми на ООН, по-специално онези, които са формулирани в най-новия доклад на Върховния комисар;

19.  Отново заявява необходимостта от засилване на отношенията и политическия диалог между ЕС и неговите източни съседи в рамките на Източното партньорство, включително и неговото парламентарно измерение, Парламентарната асамблея Евронест, с общата цел за осигуряване на демократични реформи в Беларус;

20.  Настоятелно призовава беларуските органи, с оглед на парламентарните избори през 2012 г., да продължат процеса на реформиране на изборното законодателство и практика, като се вземе предвид пълният набор от препоръките на ОССЕ / СДИЧП и Европейската комисия за демокрация чрез право, а също така като действат в съответствие с всички международни демократични норми и стандарти;

21.  Призовава държавите членки да оценят ефикасността на съществуващите ограничителни мерки срещу Беларус и да разгледат възможността за разширяване на съществуващите санкции чрез разширяване на списъка на беларуски граждани, които са обект на визова забрана и замразяване на активи;

22.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Парламентарната асамблея на ОССЕ и на Съвета на Европа, както и на правителството и на парламента на Беларус.

(1) Приети текстове, P7_TA(2012)0112.
(2) Приети текстове, P7_TA(2012)0063.
(3) Приети текстове, P7_TA(2012)0392.
(4) Приети текстове, P7_TA(2011)0244.
(5) Приети текстове, P7_TA(2011)0099.
(6) ОВ С 136 Е, 11.5.2012 г., стр. 57.
(7) ОВ C 349 E, 22.12.2010 г., стр. 37
(8) ОВ C 286 E, 22.10.2010°г., стр. 16.
(9) ОВ L 55, 29.2.2012 г., стр. 19.
(10) ОВ L 113, 25.4.2012 г., стр. 1.
(11) ОВ L 19, 24.1.2012 г., стр. 31.


Скандал с принудителни аборти в Китай
PDF 277kWORD 40k
Резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2012 г. относно скандала с принудителните аборти в Китай (2012/2712(RSP))
P7_TA(2012)0301RC-B7-0388/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид докладите, внесени съгласно Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и Факултативния протокол към нея и съгласно Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание,

–  като взе предвид Конвенцията за правата на детето,

–  като взе предвид Международната конференция за населението и развитието, проведена в Кайро през 1994 г.,

–  като взе предвид политиката в Китай за ограничаване на броя на децата в семейството до едно дете и китайските закони относно аборта,

–  като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че на 2 юни 2012 г. Feng Jianmei, бременна в седмия месец, е била отвлечена и подложена на принудителен аборт в окръг Zhenping (провинция Shanxi), което предизвика бурни реакции на възмущение и порицание в Китай и из цял свят;

Б.  като има предвид, че извършването на аборти след шестия месец на бременност е незаконно съгласно китайското законодателство; като има предвид, че общинските власти в Ankang са провели разследване, в рамките на което се е достигнало до заключението, че държавни служители в окръг Zhenping са използвали „груби методи“ и „са убедили“ г-жа Feng да се подложи на аборт; като има предвид, че в доклада се посочва, че това решение е било в нарушение на нейните права; като има предвид, че общинските власти в Ankang са обявили налагането на санкции срещу служители от службите за семейно планиране, замесени в този случай, включително уволнения;

В.  като има предвид, че според разследването местни държавни служители са поискали от семейството на г-жа Feng „гаранционен депозит“ в размер на 40 000 RMB, който според нейния съпруг е бил глоба за зачеването на второ дете; като има предвид, че местните органи на управление не са разполагали с правни основания за получаването на такъв депозит; като има предвид, че г-жа Feng е била подложена на принуда, за да подпише формуляр, в който изразява съгласието си за прекратяване на бременността си, тъй като тя не е искала да плати глобата, и е била задържана в болницата от охрана;

Г.  като има предвид, че вследствие на китайската политика за ограничаване на броя на децата в семействата до едно дете незаконните аборти, повлияни от пола на зародиша, са широко разпространени, което води до дисбаланс между броя на мъжете и жените;

Д.  като има предвид, че ЕС е предоставял и продължава да предоставя средства за организациите, участващи в политиките за семейно планиране в Китай;

1.  Категорично подчертава, че съгласно плана за действие, приет на Международната конференция за населението и развитието, целта на програмите за семейно планиране трябва да бъде да се предостави на двойките и отделните лица възможността да вземат свободни, отговорни и информирани решения относно раждането на деца и да се осигури пълен набор от безопасни, ефективни и приемливи методи за семейно планиране по техен избор и че всяка форма на принуда е недопустима;

2.  Отново изтъква основното право на всички жени на достъп до системите за обществено здравеопазване, по-специално до първични, гинекологични и акушерски здравни грижи съгласно определението на Световната здравна организация;

3.  Изразява съболезнования на семейството на жертвите, строго осъжда тормоза, на който те са подложени, и отправя искане да им бъде предоставена обществена закрила;

4.  Строго осъжда решението г-жа Feng да бъде принудена да се подложи на аборт и осъжда практиката на извършване на принудителни аборти и стерилизация по света, по-специално в контекста на политиката за ограничаване на броя на децата в семейството до едно дете;

5.  Приветства решението на общинските власти в Ankang да предложат на семейството на г-жа Feng обезщетение и да наложи строги санкции срещу местни държавни служители, замесени в случая;

6.  Приема за сведение факта, че случаят на г-жа Feng е станал широко известен благодарение на интернет, и подчертава значението на свободата на изразяване на мнение, включително в интернет; приветства с удовлетворение възникването на обществена сфера за дебати, дължащо се отчасти на използването на блогове с малък обем (microblogging);

7.  Счита, че текущите дебати сред интелектуалците и хората от академичните среди относно това, дали да се продължи прилагането на политиката в Китай за ограничаване на броя на децата в семейството до едно дете, са важни;

8.  Настоятелно призовава Комисията да гарантира, че финансирането от нейна страна на проектите не е в нарушение на забележките, включени в раздел III, дял 21 от общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2012 г.;

9.  Призовава Комисията и Европейската служба за външна дейност да включат принудителните аборти в дневния ред за следващия си двустранен диалог в областта на правата на човека с Китай;

10.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите членки, делегацията на Европейския съюз в Организацията на обединените нации и правителството и парламента на Китайската народна република.


Образованието за развитие и активното глобално гражданство
PDF 65kWORD 33k
Декларация на Европейския парламент от 5 юли 2012 г. относно образованието за развитие и активното глобално гражданство
P7_TA(2012)0302P7_DCL(2012)0007

Европейският парламент,

–  като взе предвид Европейския консенсус за развитие, в който се подчертава, че „ЕС ще обърне специално внимание на образованието за развитие и повишаването на осведомеността сред гражданите на ЕС“,

–  като взе предвид заключенията на структурния диалог относно ролята на гражданското общество и местните органи за развитието, който призовава „държавите-членки на ЕС и Европейската комисия да засилят стратегиите си за образованието за развитие и повишаване на осведомеността“,

–  като взе предвид член 123 от своя правилник,

A.  като има предвид, че образованието за развитие и повишаването на осведомеността са от централно значение за европейските политики за развитие, както се посочва в Европейския консенсус за образование за развитие („Европейски консенсус за развитие: приносът на образованието за развитие и повишаването на информираността“);

Б.  като има предвид, че въпреки че е един от най-големите източници на финансиране за образованието за развитие в Европа, Европейският съюз не разполага със специална стратегия в тази област;

В.  като има предвид, че по времето на периоди на мерки на бюджетни ограничения, кризи и пробуждане на националистични и популистки движения, подкрепата за активното глобално гражданство е особено важна;

1.  Призовава Комисията и Съвета да развият дългосрочна, комплексна Европейска стратегия за образование за развитие, повишаване на осведомеността и активно глобално гражданство;

2.  Призовава държавите членки да развият или да засилят националните си стратегии за развитие на образованието;

3.  Възлага на своя председател да предаде настоящата декларация, придружена от списък с имената на подписалите я лица(1), на Комисията, Съвета и парламентите на държавите членки.

(1) Списъкът на подписалите се е публикуван в Приложение 1 към протокола от заседанието на 5 юли 2012 г. (P7_PV(2012)07-05(ANN1)).


Европейски ден на домашния сладолед
PDF 63kWORD 32k
Декларация на Европейския парламент от 5 юли 2012 г. относно обявяването на Европейски ден на домашния сладолед
P7_TA(2012)0303P7_DCL(2012)0010

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 123 от своя правилник,

А.  като има предвид, че развитието на европейската нормативна уредба е насочено към гарантиране на качеството на храните и че сред пресните млечни продукти домашният сладолед представлява изключително постижение по отношение на качеството и безопасността на храните, което повишава ценността на селскостопанските хранителни продукти на всяка държава членка;

Б.  като има предвид, че изборът на потребителите все по-често се насочва към по-здравословни, питателни и вкусни храни, произведени по традиционен начин, които не оказват въздействие върху околната среда;

В.  като има предвид, че секторът осигурява пряка заетост на около 300 000 работници, предимно млади хора, в около 50 000 сладоледени къщи в цяла Европа и че консумацията на сладолед постепенно губи своя сезонен характер, като по този начин създава оборот от стотици милиони евро през цялата година;

1.  Призовава държавите членки да предоставят подкрепа за производството на качествен домашен сладолед като сектор, в който икономиката на ЕС е конкурентоспособна, и като възможност, която трябва да се използва в настоящата криза, засегнала, наред с другото, и млечния сектор;

2.  Обявява 24 март за Европейски ден на домашния сладолед, с цел да се допринесе за популяризирането на този продукт и за развитието на кулинарната традиция на сектора;

3.  Възлага на своя председател да предаде настоящата декларация, придружена от списък с имената на подписалите я лица(1), на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) Списъкът на подписалите се е публикуван в Приложение 2 към протокола от заседанието на 5 юли 2012 г. (P7_PV(2012)07-05(ANN2)).

Правна информация - Политика за поверителност