Законодателна резолюция на Европейския парламент от 22 ноември 2012 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на многогодишен план за запаса от сьомга в Балтийския регион и за риболовните дейности по експлоатацията на този запас (COM(2011)0470 – C7-0220/2011 – 2011/0206(COD))

P7_TA(2012)0446 A7-0239/2012

Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2011)0470),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C7-0220/2011),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 18 януари 2012 г.(1),

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A7-0239/2012),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 22 ноември 2012 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2012 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на многогодишен план за запаса от сьомга в Балтийския регион и за риболовните дейности по експлоатацията на този запас

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(3),

като има предвид, че:

(1)  Срокът на плана за действие за сьомгата, приет през 1997 г. чрез Международната комисия за риболов в Балтийско море, изтече през 2010 г. Договарящите страни от Комисията за защита на морската среда в Балтийско море (HELCOM) приканиха ЕС да разработи дългосрочен план за управлението на Балтийската сьомга.

(2)  В неотдавнашно научно становище на Международния съвет за изследване на морето (ICES) и Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР) се посочва, че някои запаси от сьомга в реките от Балтийския регион са извън сигурните биологични граници и че следва да се разработи многогодишен план на европейско равнище.

(3)  В съответствие с член 3, параграф 1, буква г) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предложението попада под изключителната компетентност на Европейския съюз в областта на опазване на морските биологични ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството. Тъй като сьомгата представлява анадромен вид, опазването на морските запаси от сьомга в Балтийския регион не може да бъде постигнато без да се предприемат мерки за защита на тези запаси през времето на живота им в реките. Следователно такива мерки за осигуряване на ефективното опазване на морските видове през целия им цикъл на мигриране също са от изключителната компетентност на Съюза и следва бъдат разгледани в многогодишния план.

(4)  В Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна(4) сьомгата е посочена като вид, който е от интерес за Съюза, и следва да се определят мерки по посочената директива, за да се гарантира, че експлоатацията на сьомгата е съвместима с благоприятното природозащитно състояние. Следователно е необходимо да се гарантира, че мерките за защита на сьомгата, предприети според настоящия регламент, са съвместими с мерките, които се предприемат по споменатата директива, и са координирани помежду си. Забраната на риболова с кораби с парагади също е важен начин за подобряване на запасите от сьомга, тъй като води до намаляване на изхвърлянето на сьомга с по-малки размери. [Изм. 1]

(5)  Чрез Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите(5) се цели да се защитава, съхранява и разширява водната среда, в която сьомгата прекарва част от своя жизнен цикъл. Многогодишният план за запасите от сьомга в Балтийския регион следва да допринесе за постигането на целите на Директива 2000/60/EО. Мерките, които вече се изискват в посочената директива, като например планове за управление на речните басейни, следва да не се повтарят в настоящия регламент. Необходимо е обаче да се осигури координация и съвместимост между мерките по отношение на защитата и разширяването на местообитанията на сьомгата във вътрешни водоеми, предприети по настоящия регламент, и тези по споменатата директива.

(6)  В плана за изпълнение, договорен на Световната среща на върха по въпросите на устойчивото развитие, състояла се през 2002 година в Йоханесбург, се посочва, че до 2015 г. всички търговски запаси следва да бъдат възстановени до такива равнища, при които може да се произвежда максимален устойчив улов. ICESТова е законово изискване по силата на Конвенцията на ООН по морско право, в сила от 1994 г. HELCOM счита, че за запасите от сьомга в реките от Балтийския регион това равнище съответства на производство на млада сьомга на равнище между 60 % и 75 %80 % от потенциалния капацитет за нейното производство за различните реки с дива сьомга. Такова научно становище следва да представлява основа за определяне на общите и конкретните цели в многогодишния план. [Изм. 2]

(6а)  Капацитетът за производство на млада сьомга е приблизителен показател за здравето на запаса от сьомга във всяка река. Това налага въвеждането на поредица от предположения, преди да стане възможно използването на производството на млада сьомга като показател. Освен това върху равнището на производство на млада сьомга въздействат редица фактори, които правят съотношението между производството на млада сьомга и здравето на запаса от сьомга трудно за отделяне. Поради това като приложим втори показател за здравето на запаса от сьомга следва да бъде използвано равнището на връщане на женска сьомга в реките. [Изм. 3]

(7)  Според научни становища генетичното замърсяване на запасите от сьомга в Балтийския регион може да доведе до понижаване на коефициента на оцеляване и на изобилието от местни популации, както и до снижаване на генетичната способност за справяне със заболявания и изменения в условията на местната околна среда. Следователно съхраняването на генетичната цялост и разнообразието на запасите от сьомга в Балтийския регион играе решаваща роля за опазването им и следва да бъде включено като цел в многогодишния план.

(8)  Процентът смъртност от риболов в морето и в реките следва да доведе до такъв размер на запаса от дива сьомга, който да произвежда максималния устойчив улов в съответствие с поставените цели и срокове. Процентът смъртност от риболов в морето следва да се определя на основата на препоръката от НТИКР.

(9)  С оглед по-ефективното изпълнение на плана и създаването на възможности да се отговори по-целенасочено на особеностите на всеки речен запас от сьомга, съответните държави-членки следва да бъдат оправомощени, в съответствие с член 2, параграф 1 от ДФЕС, да определят равнището на процента смъртност от риболов на сьомга, общия допустим улов на сьомга и определени технически мерки за опазване в своите реки.

(10)  Държавите-членки следва да вземат изцяло под внимание своите международни задължения, когато приемат мерки в рамките на настоящия регламент, по-специално произтичащите от член 66 от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 година(6), в която се изисква inter alia държавата на произход на анадромните запаси и другите засегнати държави да си сътрудничат в опазването и управлението на тези запаси.

(11)  На основата на конкретните и общите цели, определени в многогодишния план, следва да се изготвят разпоредби за периодично оценяване от страна на Комисията на адекватността и ефективността на мерките на държавите-членки.

(12)  В научни становища се посочва, че процедуритенеподходящите процедури по попълване на запаса може да имат сериозни последици за генетичното разнообразие на запаса от сьомга в Балтийския регион. Посочва се и рискътСъществува също така и риск, че големият брой отглеждана риба, която всяка година се пуска в Балтийско море, засягаможе да окаже въздействие върху генетичната цялост на популациите на дивата сьомга и. С оглед на това трябвапопълването на запасите следва да бъде постепенно прекратено. Следователнопредмет на по-строг контрол. Освен това условията за възстановяването на запаса чрез пускане на рибаполучаване на генетичен материал за развъждане и отглеждане на материал от сьомга за възстановяване на запасите, както и условията за възстановяване на запасите следва да се установят в този многогодишен план по такъв начин, че извършваното попълване на запасите да няма неблагоприятно въздействие върху генетичното разнообразие. [Изм. 4]

(13)  Прякото зарибяване на реките с потенциал за сьомга при определени условия се счита за мярка за опазване; поради това, че предлага възможност за възстановяването на самовъзпроизвеждащи се популации от сьомга, ще има положителни последици за общия брой на сьомгата и за риболова. Следва да се изготвят разпоредби, които изрично разрешават прякото зарибяване ‐ когато изпълнява тези условия ‐ да бъде допустимо за финансиране в съответствие с член 38, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета от 27 юли 2006 г. за Европейския фонд за рибарство(7).

(14)  Тъй като обаче Възстановяването на запаса от сьомга в някои държави-членки понастоящем може да е задължително и за да се даде време на държавите-членки да се приспособят към тези изисквания, такова възстановяване, когато е различно от попълване на запаса и прякото зарибяване, не следва обаче да бъде разрешено послед изтичането на срок от 10 години, ако в края на този период производството на дива млада сьомга е достигнало 80 % от потенциалния капацитет за нейното производство в дадена река. Ако тази цел не бъде постигната, възстановяването на сьомга, когато е различно от попълване на запаса и прякото зарибяване, може да продължи още 10 години, след като съответната държава членка анализира и отстрани причините за непостигането на тази цел. Възможно е възстановяването на запаса от сьомга понастоящем да е задължително в някои държави членки и поради това следва на държавите членки да се даде време на преходен период от седем години след влизането в сила на настоящия регламентда се приспособят към тези изисквания. [Изм. 5]

(15)  С оглед да се гарантира спазване на мерките, определени в настоящия регламент, следва да се приемат конкретни контролни мерки в допълнение на предвидените в Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 г. за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството(8).

(15а)  За да се постигне устойчивост на риболовната дейност, следва да се укрепи доверието и да се подобрят начините за комуникация между заинтересованите страни. [Изм. 6]

(16)  Значителен брой кораби, извършващи риболов на сьомга по крайбрежието, са с дължина по-малка от 10 m. По тази причина използването на риболовен дневник, както се изисква по член 14, и предварителното уведомление, както се изисква по член 17 от Регламент (ЕО) № 1224/2009, следва да бъде разширено, така че да обхваща всички търговски риболовни кораби корабите за услуги. [Изм. 7]

(17)  С оглед гарантиране, че уловите на сьомга не се декларират невярно като морска пъстърва, като по този начин се избягва правилния контрол, е необходимо да се разшири задължението за представяне на предварително уведомление в съответствие с член 17 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 също по отношение на всички кораби, които задържат на борда си морска пъстърва.

(17а)  Държавите членки следва да засилят системите си за контрол и предварително уведомление за корабите за развлечение, използвани за спортен и други видове риболов, с цел да се гарантира наличието на проста и ефективна система и да се насърчи устойчивият риболов. [Изм. 8]

(17б)  Чрез дерогация от член 14 и приложение ІV от Регламент (ЕО) № 2187/2005 на Съвета от 21 декември 2005 г. за опазване на рибните ресурси посредством технически мерки в района на Балтийско море, Белти и протока Оресунд(9) следва да бъде установен минимален размер за разтоварване както за морската пъстърва (Salmo trutta), така и за сьомгата (Salmo salars) в подучастъци на ICES 22–32. [Изм. 9]

(18)  С оглед предоставянето на по-добри и повече научни данни за запаса от сьомга е необходимо да се разреши електрориболовът.

(19)  В неотдавнашни научни становища се посочва, че любителският риболов на сьомга в морето оказва значително въздействие върху запасите от сьомга, въпреки че наличните данни в тази връзка не са много прецизни. По-специално любителският риболов, който се извършва от кораби, експлоатирани от предприятия с предлагане на услуги срещу печалба, потенциално може да съставлява важна част от уловите на сьомга от Балтийския регион. По тази причина, за да се гарантира доброто функциониране на многогодишния план, е уместно да се въведат определени специфични мерки за управление с оглед контролирането на такива любителски риболовни дейности. [Изм. 10]

(19а)  Създаването на основана на интернет система за докладване в държавите членки или между тях следва да бъде насърчено и подкрепено, с цел докладването да стане по-лесно. Информацията относно декларирания улов следва да бъде обществено достъпна. Въпреки това специфичният риболовен район на улова следва да не бъде оповестяван с цел да се избегнат стимули за рибари, целящи този специфичен риболовен район. [Изм. 11]

(20)  С оглед постигането на целите, определени в настоящия регламент, по ефективен начин и за да се реагира бързо на промени в състоянието на запасите, в съответствие с член 290 от ДФЕС на Комисията следва да се делегира правомощието за приемане на актове по отношение на някои несъществени елементи от настоящия регламент по реда, предвиден в членове 6, 7, 11 и 25 от него. Тези правомощия следва да включват възможност да се изменя процентът смъртност от риболов в морето, списъкът на реките с дива сьомга и определена техническа информация, съдържаща се в приложенията към настоящия регламент, както и възможност за приемане на мерки за запасите в балтийските реки, когато мерките на държавите-членки съгласно правомощието, посочено в съображение 9, не са приети или бъдат счетени за неефективни.

(20а)  Комисията следва да гарантира, че държавите членки предприемат административните или наказателните мерки, необходими за справяне с незаконния, недекларирания и нерегулирания риболов. [Изм. 12]

(21)  При подготвянето и съставянето на делегирани актове Комисията следва да осигури едновременно, своевременно и подходящо предаване на съответните документи на Европейския парламент и на Съвета.

1.  За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на разпоредбите за попълването на запаса от сьомга, определени в член 12 от настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията(10),

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ПРЕДМЕТ, ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Предмет

Настоящият регламент установява многогодишен план за опазването и управлението на запаса от сьомга в Балтийския регион („планът“).

Член 2

Приложно поле

Планът се прилага по отношение на: а) търговския и любителския риболов в Балтийско море и в реки, свързани с Балтийско море, на територията на държавите-членки („съответните държави-членки“). [Изм. 13]

Член 3

Определения

1.  За целите на настоящото решение се прилагат определенията, посочени в член 3 от Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството(11), член 2 от Директива 2000/60/ЕО и член 4 от Регламент (EО) № 1224/2009.

2.  Прилагат се и следните определения:

ГЛАВА II

ЦЕЛИ

Член 4

Цели

ГЛАВА III

КОНКРЕТНИ ЦЕЛИ

Член 5

Конкретни цели за речните запаси от дива сьомга

1.  За реки с дива сьомга, в които са достигнати 50 % от потенциалния капацитет за производство на млада сьомга в срок до …(12), производството на дива млада сьомга трябва да достигне 75 %80 % от потенциалния капацитет за производство на млада сьомга за всяка река в срок до ...(13)*. [Изм. 16]

2.  За реки с дива сьомга, в които не са достигнати 50 % от потенциалния капацитет за производство на млада сьомга до ...(14), производството на дива млада сьомга трябва да достигне 50 % от потенциалния капацитет за производство на млада сьомга за всяка река до ...(15)* и 75 %80 % ‐ до ...(16)**. [Изм. 17]

3.  След ...*** производството на дива млада сьомга трябва да бъде поддържано на ниво най-малко 75 %80 % от потенциалния капацитет за производство на млада сьомга във всяка река с дива сьомга. [Изм. 18]

4.  Съответните държави-членки могат да определят други, по-строги цели за всяка река с дива сьомга, като например основани на броя на връщащи се екземпляри, хвърлящи хайвер. [Изм. 19]

Съответните държави членки предоставят и публикуват отчети с данни относно връщането на женска сьомга в реките им. [Изм. 20]

ГЛАВА IV

ПРАВИЛА ЗА УЛОВ

Член 6

Определяне на ОДУ в реките

1.  Годишният ОДУ за запаси от сьомга в реки с дива сьомга не надвишава равнището, съответстващо на процента смъртност от риболов, посочен в параграф 2.

2.  Всяка от държавите-членки определя процента смъртност от риболов за запасите от сьомга в реките с дива сьомга в съответствие с конкретните цели, определени в член 5, и с експертните мнения на НТИКР и ICES, като се подлага на редовна преоценка от тези органи, когато има на разположение повече информация или когато характеристиките на реката се променят. За тази цел държавите-членки вземат предвид потенциалния капацитет за производство на млада сьомга, изчислен от ICES за всяка река на базата на съответните конкретни параметри на реката, като той се подлага на редовна преоценка от този орган, когато има на разположение повече информация или когато характеристиките на реката се променят.

3.  В срок до ...(17) съответните държави-членки публикуват и ежегодно преразглеждат процента смъртност от риболов в реките с дива сьомга и съответния ОДУ на сьомга в зоната със свободен достъп на техните уебсайтове, създадени в съответствие с член 114 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета.

4.  На всеки три години Комисията оценява ежегодно съвместимостта и ефективността на мерките, предприети от държавите-членки съгласно настоящия член, на базата на общите и конкретните цели, посочени в членове 4 и 5. [Изм. 21]

5.  Комисията се упълномощава да приема делегирани актове в съответствие с член 26, за да определи процента смъртност от риболов и/или съответния ОДУ за реки с дива сьомга и/или да забрани съответния риболов, ако съответните държави-членки не са публикували мерките, посочени в параграфи 1, 2 и 3, в рамките на съответните срокове.

6.  Комисията се упълномощава да приема делегирани актове в съответствие с член 26, за да определи процента смъртност от риболов и/или съответния ОДУ за реки с дива сьомга и/или да забрани съответния риболов, ако на базата на оценка, извършена в съответствие с параграф 4, мерките, приети от държавите-членки, бъдат счетени за несъвместими с общите и конкретните цели, посочени в членове 4 и 5, или за неадекватни за постигането на тези цели.

7.  Приетите от Комисията мерки целят да се осигури, че общите и конкретните цели, посочени в членове 4 и 5, бъдат постигнати. С приемането на делегирания акт от Комисията мерките на държавите-членки престават да действат.

Член 7

Определяне на ОДУ в морето

1.  Годишният ОДУ за запасите от сьомга в морето не надвишава равнището, което съответства на процент смъртност от риболов от 0,1.

2.  Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 26, чрез които да променя стойността на процента смъртност от риболов в морето, посочен в параграф 1, когато има ясни признаци, че състоянието на запаса се е променило и/или че съществуващият процент смъртност от риболов не е подходящ за постигането на целите, установени в член 4.

3.  В случай на внезапно избухване на болести, на критично ниски коефициенти на оживяване на млада сьомга, която за първи път е преминала от реките в морето, или при други непредвидени развития Съветът определя ОДУ да бъде по-нисък от ОДУ, който би се получил при процента смъртност от риболов, посочен в параграф 1.

Член 8

Прилагане на националната квота върху кораби за услугиза любителски риболов [Изм. 22]

Сьомгата, уловена в морето от кораби за услугив рамките на любителски риболов и чрез крайбрежен и речен любителски риболов, се приспада от националната квота. [Изм. 23]

ГЛАВА IVА

МИНИМАЛЕН РАЗМЕР ЗА РАЗТОВАРВАНЕ ЗА СЬОМГА И МОРСКА ПЪСТЪРВА

Член 8а

Чрез дерогация от член 14 от Регламент (ЕО) № 2187/2005 минималният размер за разтоварване за сьомга е 60 см, а минималният размер за разтоварване за морска пъстърва е 50 см във всеки подучастък на ICES, посочен в член 3, параграф 2, буква а). [Изм. 26]

ГЛАВА V

ТЕХНИЧЕСКИ МЕРКИ ЗА ОПАЗВАНЕ

Член 9

Мерки на държавите-членки за защита на слабите речни запаси от сьомга

1.  За реките с дива сьомга, в които към момента на влизане в сила на настоящия регламент не са достигнати 50 % от потенциалния капацитет за производство на млада сьомга, В срок до две години след влизането в сила на настоящия регламент съответните в срок до …(18) съответните държави-членки определят, запазват и ако е целесъобразно, подобряват съществуващите национални технически мерки за опазване до …(19)*. [Изм. 24]

2.  Техническите мерки за опазване, посочени в параграф 1, се основават на специфичните за реката изисквания, така че по подходящ начин да допринесат за постигането на общите и конкретните цели, определени в членове 4 и 5. Месторазположенията за такива мерки се определят въз основа на най-добрата налична информация за пътищата в морето за миграция на сьомгата.

Член 10

Мерки за защита на други речни запаси от сьомга

Държавите-членки могат да определят национални технически мерки за опазване на речните запаси от сьомга в своите реки от региона на Балтийско море, които не са обхванати от член 9. Споменатите мерки допринасят за постигането на общите и конкретните цели, определени в членове 4 и 5.

Комисията преразглежда насоките за държавна помощ с оглед улесняване на държавите членки да компенсират щетите, причинени от тюлените и кормораните. [Изм. 25]

Член 11

Мерки на Комисията

1.  На всеки три години Комисията оценява ежегодно, на основата на общите и конкретните цели, определени в членове 4 и 5, съвместимостта и ефективността на мерките, предприети от държавите-членки в съответствие с членове 9 и 10, по-специално, където реките с дива сьомга протичат през няколко държави-членки. [Изм. 27]

2.  Комисията се упълномощава да приема делегирани актове в съответствие с член 26, за да определи при необходимост такива технически мерки за опазване, ако съответните държави-членки не са приели такива мерки в съответствие с член 9 в рамките на определения срок след влизането в сила на настоящия регламент.

3.  Комисията се упълномощава да приема делегирани актове в съответствие с член 26, за да определи при необходимост такива технически мерки за опазване, ако на базата на оценка, извършена в съответствие с параграф 1, мерките на държавите-членки бъдат счетени за несъвместими с общите и конкретните цели, определени в членове 4 и 5, или за неадекватни за постигането на тези цели.

4.  Приетите от Комисията мерки целят да се осигури, че общите и конкретните цели, посочени в членове 4 и 5, бъдат постигнати. С приемането на делегирания акт от Комисията мерките на държавите-членки престават да действат.

ГЛАВА VI

МЕРКИ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЗАПАСИТЕ

Член 12

Попълване на запаса

1.  Попълването на запаса от сьомга може да се извършва единствено в реки с дива сьомга. Броят на пуснатите млади екземпляри във всяка река не следва да надвишава прогнозирания потенциален капацитет на реката за производство на млада сьомга, когато това е необходимо за предотвратяване на унищожаването на местните запаси. [Изм. 28]

2.  Попълването на запаса се извършва по начин, който гарантира генетичното разнообразие и променливост на различните речни запаси от сьомга, като се вземат под внимание съществуващите риби в съответните и съседните реки, докато в същото време въздействието от попълването се увеличава в максимална степен. Младите екземпляри произхождат от най-близката река с дива сьомга. [Изм. 29]

2a.  Младата сьомга за попълване на запасите се маркира чрез подрязване на мастните перки. [Изм. 30]

3.  Комисията може да определиприема актове за изпълнение до …(20), като определя подробни правила за прилагането на настоящия член чрез актове за изпълнение, приети. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разследванеразглеждане, посочена в член 28, параграф 2. [Изм. 31]

Член 13

Пряко зарибяване

Принципът „замърсителят плаща“ е водещият принцип при възстановяването на водните пътища. Прякото зарибяване в съответствие с параграф 1 се счита също така за „консервационна мярка“ по смисъла на член 38, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1198/2006. [Изм. 36]

Член 13а

Произход на полово зрялата риба и младата сьомга

Полово зрялата риба и младата сьомга произхождат по възможност от една и съща река с дива сьомга или – ако това не е възможно – от възможно най-близкия речен басейн с дива сьомга. [Изм. 33]

Член 14

Преходен период

Мерки за възстановяване на запасите от сьомга, различни от тези, извършвани в съответствие с членове 12 и 13, могат да продължат до 7 години след влизането в сила на настоящия регламент…(21) и се оценяват внимателно. За постепенното премахване се използва подход за всяка отделна река. То се ръководи от местните, регионалните и/или националните агенции на държавите членки и включва също така заинтересованите страни на местно равнище и използва компетентностите им по отношение на възстановяването на местообитанието и други мерки. Правно обвързващите национални решения относно използването на икономически ресурси, използвани понастоящем за зарибяване, се пренасочват за подкрепа на рибари, които са потенциално неблагоприятно засегнати от отрицателното въздействие на прекратяването. [Изм. 37]

ГЛАВА VII

КОНТРОЛ И ПРАВОПРИЛАГАНЕ

Член 15

Връзка с Регламент (ЕО) № 1224/2009

Мерките за контрол, предвидени в настоящата глава, се прилагат в допълнение към тези, които са определени в Регламент (ЕО) № 1224/2009, освен където в членовете от настоящата глава е предвидено друго.

Освен това член 55, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1224/2009, както и членове 64 и 65 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 404/2011 на Комисията от 8 април 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета(22), се прилагат mutatis mutandis към всички форми на любителския риболов на сьомга в Балтийско море. [Изм. 38]

Член 16

Дневници

Чрез дерогация от член 14 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 капитаните на риболовни кораби на Съюза с всякаква дължина, които притежават разрешение за риболов на сьомга, както и капитаните на кораби за услуги, използвани за спортен риболов и други видове риболов, трябва да водят дневник за своите операции в съответствие с правилата, определени в член 14 от Регламент (ЕО) № 1224/2009. [Изм. 39]

Член 17

Предварително уведомление

Чрез дерогация от въвеждащото изречение на член 17, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 капитаните на риболовни кораби на Съюза с всякаква дължина, както и на капитани на кораби за услуги, които задържат сьомга и/или морска пъстърва на борда, незабавно след приключването на риболовната операция съобщават информацията по член 17, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 на компетентните органи на своята държава-членка на флага. [Изм. 40]

Член 18

Специални разрешения за дейност

1.  Корабите за услуги притежават специално разрешение за дейност за риболова на сьомгата, издадено в съответствие с приложение II към настоящия регламент.

2.  Съответните държави-членки включват специалните разрешения за дейност в списъка на разрешенията за риболов, който се съдържа в електронната база данни, създадена в съответствие с член 116, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 1224/2009. Освен това те следва да включат данните от специалните разрешения за дейност в компютъризираната система за валидиране на данни, посочена в член 109 от Регламент (ЕО) № 1224/2009

Член 19

Деклариране наДекларации относно улова за любителски риболов [Изм. 41]

1.  Капитанът на кораба за услуги попълваВсички видове кораби за любителски риболов попълват декларация за улова в съответствие с приложение III и я представяи докладват на компетентния орган на своята държавадържавата членка на флага до последния ден на всеки месец. [Изм. 42]

2.  До 15-то число на всеки месец съответните държави-членки въвеждат информацията, записана в декларациите за улова от предишния месец, в своята електронна база данни, създадена в съответствие с член 116, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕО) № 1224/2009, и в своята компютъризирана система за валидиране на данни, посочена в член 109 от Регламент (ЕО) № 1224/2009. Електронните данни и декларациите за улова се съхраняват в продължение на 3 години.

Член 20

Инспекции на разтоварванията

Съответните държави-членки проверяват точността на информацията, записана в декларациите за улова, чрез инспекции на разтоварванията. Тези инспекции обхващат най-малко 10 %20 % от общия брой разтоварвания. Европейската агенция за контрол на рибарството извършва ефективни проверки и насърчава държавите членки да предприемат по-целеви и целенасочени инспекции в области, където има съмнения или е докладвано, че се провежда ННН риболов. [Изм. 43]

Член 20а

Контрол на любителския риболов

Контролът на любителския риболов за целите на настоящия регламент се извършва по-специално въз основа на член 55 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 и член 64 и член 65 от Регламент (ЕС) № 404/2011. [Изм. 44]

Член 21

Национални програми за контролна дейност

ГЛАВА VIII

СЪБИРАНЕ НА ДАННИ

Член 22

За целите на събирането на данни всяка група млада сьомга във всички реки с дива сьомга може да бъде изследвана чрез електрориболов преди да излезе са първи път в морето.

Комисията може да приема актове за изпълнение за определяне на подробни условия за провеждане на електрориболов въз основа на най-новата научна информация. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 28, параграф 2. [Изм. 46]

Член 22а

Не по-късно от …(23) Комисията представя на Парламента и на Съвета резултатите от проведените научни изследвания относно въздействието на хищниците, по-специално на тюлените и кормораните, върху запаса от сьомга в Балтийския регион. Въз основа на резултатите от тези научни изследвания Комисията изготвя план за управление на популациите от хищници, които имат въздействие върху запаса от сьомга в Балтийския регион, който влиза в сила не по-късно от 2016 г. [Изм. 47]

Член 22б

Не по-късно от …(24) Комисията предава на Парламента и на Съвета резултатите от научните изследвания, проведени по отношение на изхвърлянето и прилова на сьомга във всички съответни риболовни райони на Балтийско море. [Изм. 48]

ГЛАВА IX

ПОСЛЕДВАЩИ ДЕЙСТВИЯ

Член 23

Докладване от страна на държавите-членки

1.  Съответните държави членки докладват на Комисията за техническите мерки за опазване, приети в съответствие с глава V, и изпълнението на целите, определени в член 5, през третата година след влизането в сила на настоящия регламент,на …(25)*, а след това ‐ на всяка трета годинаежегодно. [Изм. 49]

2.  Съответните държави членки докладват на Комисията за прилагането на настоящия регламент и за постигането на целите, посочени в член 5, през ...(26), а след това ‐ на всяка шестатрета година. Докладът на държавата-членка предоставя по-специално следната информация:

[Изм. 50]

Член 24

Оценка на плана

На основата на представяните от държавите-членки доклади, както е посочено в член 23 от настоящия регламент, и на основата на научни становища Комисията оценява въздействието на мерките за управление върху запаса от сьомга в Балтийския регион и върху риболовните дейности по експлоатацията на този запас.

ГЛАВА X

ИЗМЕНЕНИЯ НА ПРИЛОЖЕНИЯТА

Член 25

Изменения на приложенията

1.  Комисията се оправамощава да приема делегирани актове в съответствие с член 26, чрез които да изменя списъка на реките с дива сьомга, посочен в приложение I, за да го актуализира с последната научна информация.

2.  Комисията се оправамощава да приема делегирани актове в съответствие с член 26, ччрез които да изменя приложения II и III, за да осигури ефективен контрол.

ГЛАВА XI

ПРОЦЕДУРНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 26

Упражняване на делегираните правомощия

1.  Правомощието да приема делегирани актове се дава на Комисията при условията, предвидени в настоящия член.

2.  Посочените в членове 6, 7, 11 и 25 правомощия за приемане на делегирани актове се предоставят на Комисията за неограничен период от време.

3.  Делегирането на правомощия, посочени в членове 6, 7, 11 и 25, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. Решението за оттегляне прекратява делегирането на правомощията, посочени в него. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в него. То не засяга валидността на делегираните актове, които вече са влезли в сила.

4.  Веднага щом приеме делегиран акт, Комисията уведомява за това едновременно Европейския парламент и Съвета.

5.  Делегиран акт, приет съгласно членове 6, 7, 11 и 25, влиза в сила само ако Европейският парламент или Съветът не са повдигнали възражение в срок от 2 месеца, след като са получили нотификация за него, или ако преди изтичането на този срок Европейският парламент и Съветът са уведомили Комисията, че няма да повдигат възражения. Този период се увеличава с 2 месеца по искане на Европейския парламент или на Съвета.

Член 27

Оттегляне на оправомощаването

Когато съответна държава-членка не е установила или публикувала мерките, определени в член 6 или 11, в рамките на определения срок или когато тези мерки бъдат счетени за неподходящи и/или неефективни в резултат на оценката, извършена в съответствие с член 6, параграф 4 или член 11, параграф 1, Комисията оттегля правомощията на съответната държава, посочени в член 6 или 11. Решението за оттегляне прекратява делегирането на правомощията, посочени в него. То влиза в сила в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюзили на по-късна дата, посочена в него. [Изм. 51]

Член 28

Процедура за работа на комитета

1.  Комисията се подпомага от Комитета по рибарство и аквакултури, създаден с член 30 от Регламент (ЕО) № 2371/2002. Комитетът е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

ГЛАВА XII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 29

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент се прилага от ....

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на година.

За Европейския парламент:

Председател

За Съвета:

Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Реки с дива сьомга в региона на Балтийско море

Финландия

–  Simojoki

Финландия / Швеция

–  Tornionjoki/Torneälven

Швеция

–  Kalixälven, Råneälven, Piteälven, Åbyälven, Byskeälven, Rickleån, Sävarån, Ume/Vindelälven, Öreälven, Lögdeälven, Emån, Mörrumsån, Ljungan

Естония

–  Pärnu, Kunda, Keila, Vasalemma

Латвия

–  Salaca, Vitrupe, Peterupe, Irbe, Uzava, Saka

Латвия / Литва

–  Barta/Bartuva

Литва

–  Nemunas river basin (Zeimena)

ПРИЛОЖЕНИЕ II

МИНИМАЛНО СЪДЪРЖАНИЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА ЗА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗРЕШЕНИЯ ЗА ДЕЙНОСТ

1.  ПОДРОБНИ ДАННИ ЗА КОРАБА

Име на кораба(27)

Държава на флага

Пристанище на регистрацията (Наименование и национален код)

Външна маркировка

Международна радиопозивна (IRCS)(28)

2.  ТИТУЛЯР НА РАЗРЕШЕНИЕТО, СОБСТВЕНИК НА КОРАБА И КАПИТАН НА КОРАБА(29)

Име и адрес на физическото или юридическото лице

3.  ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПЛАВАТЕЛНИТЕ СЪДОВЕ

Мощност на двигателите (kW)(30)

Тонаж (GT)

Обща дължина

4.  УСЛОВИЯ НА РИБОЛОВ

1.  Дата на издаване:

2.  Срок на валидност:

3.  Условия на разрешението, включително, където е необходимо, вид(ове), зона и риболовни уреди:

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ДЕКЛАРАЦИИ ЗА УЛОВА

(1) ОВ C 68, 6.3.2012 г., стр. 47. (2) ОВ C 68, 6.3.2012 г., стр. 47. (3) Позиция на Европейския парламент от 22 ноември 2012 г. (4) ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7. (5) ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1. (6) ОВ L 179, 23.6.1998 г., стр. 1. (7) ОВ L 223, 15.8.2006 г., стр. 1. (8) ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 1. (9) OВ L 349, 31.12.2005 г., стр. 1. (10) ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13. (11) ОВ L 358, 31.12.2002 г., стр. 59. (12) * Датата на влизане в сила на настоящия регламент. (13) ** Седем години след датата на влизане в сила на настоящия регламент. (14) * Датата на влизане в сила на настоящия регламент. (15) ** Пет години след датата на влизане в сила на настоящия регламент. (16) *** Дванадесет години след датата на влизане в сила на настоящия регламент. (17) * Една година след датата на влизане в сила на настоящия регламент. (18) * Датата на влизане в сила на настоящия регламент. (19) ** Две години след датата на влизане в сила на настоящия регламент. (20) * Три години след датата на влизане в сила на настоящия регламент. (21) * 10 години след датата на влизане в сила на настоящия регламент. (22) OВ L 112, 30.4.2011 г., стр. 1. (23) * Три години след влизане в сила на настоящия регламент. (24) * Три години след датата на влизане в сила на настоящия регламент. (25) ** Една година след датата на влизане в сила на настоящия регламент. (26) * Третата година след влизането в сила на настоящия регламент. (27) За корабите, които имат имена (28) За корабите, за които се изисква да имат IRCS (29) Посочете за всички лица, за които е приложимо. (30) В съответствие с Регламент (ЕИО) № 2930/86 на Съвета (ОВ L 274, 25.9.1986 г., стр. 1).

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 22 ноември 2012 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на някои регламенти, свързани с общата търговска политика, по отношение на предоставянето на делегирани правомощия за приемането на някои мерки (COM(2011)0349 – C7-0162/2011 – 2011/0153(COD))

P7_TA(2012)0447 A7-0096/2012

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2011)0349),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 207 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0162/2011),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по международна търговия (A7-0096/2012),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 22 ноември 2012 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2012 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на някои регламенти, свързани с общата търговска политика, по отношение на предоставянето на делегирани и изпълнителни правомощия за приемането на някои мерки [Изм. 1]

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 207 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателен акт на националните парламенти,

като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура(1),

като имат предвид, че:

(1)  В няколко основни регламента, свързани с общата търговска политика, се предвижда, че актовете трябва да се приемат в съответствие с процедурите, посочени в Решение 1999/468/EО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията(2).

(2)  Необходимо е да се направи преглед на законодателните актове в сила, които не са били адаптирани в съответствие с процедурата по регулиране с контрол преди влизането в сила на Договора от Лисабон, за да се осигури съгласуваност с разпоредбите, въведени от посочения Договор. В някои случаи е целесъобразно тези актове да бъдат изменени, за да се предоставят делегирани правомощия на Комисията в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Също така е целесъобразно в някои случаи да се прилагат определени процедури, посочени в Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията(3).[Изм. 2]

(3)  Поради това следните регламенти следва да бъдат съответно изменени:

(4)  С цел гарантиране на правна сигурност е необходимо процедурите за приемане на мерки, които са били инициирани, но не са приключили преди влизането в сила на настоящия регламент, да не бъдат засегнати от настоящия регламент,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламентите, изброени в в приложението към настоящия регламент се адаптират, в съответствие с приложението, към изискванията на член 290 от ДФЕС или към приложимите разпоредби на Регламент (EС) № 182/2011. [Изм. 5]

Член 2

Позоваването на разпоредбите на регламентите, посочени в приложението, се счита за позоваване на тези разпоредби, така както са изменени с настоящия регламент.

Член 3

Настоящият регламент не засяга процедурите за приемане на мерки, предвидени в посочените в приложението регламенти, които са били инициирани, но не са приключили преди влизането в сила на настоящия регламент.

Член 4

Настоящият регламент влиза в сила на тридесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в,

За Европейския парламент:

Председател

За Съвета:

Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ

Списък на регламентите, които попадат в обхвата на общата търговска политика и които се адаптират в съответствие с член 290 от ДФЕС или с приложимите разпоредби на Регламент (EС) № 182/2011.

1.  Регламент (EИО) № 3030/93 на Съвета от 12 октомври 1993 година относно общите правила за внос на някои текстилни продукти с произход от трети страни(14)

По отношение на Регламент (ЕИО) № 3030/93, за да се осигури необходимото функциониране на системата за управление на вноса на някои текстилни продукти, правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС следва да се делегира на Комисията, що се отнася до измененията, които следва да се правят на приложенията към посочения регламент. Освен това, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия да приема мерките, необходими за изпълнението на посочения регламент в съответствие с Регламент (EС) № 182/2011.

Поради това Регламент (ЕИО) № 3030/93 се изменя, както следва:

-1.  Навсякъде в текста на Регламент (ЕИО) № 3030/93 всяко позоваване на „член 17“ се заменя с „член 17, параграф 2“.[Изм. 7]

-1а.  Добавят се следните съображения 15а и 15б:"

Като има предвид, че за да се осигури необходимото функциониране на системата за управление на вноса на някои текстилни продукти, правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз следва да се делегира на Комисията във връзка с изменението на приложенията, предоставянето на допълнителни възможности за внос, въвеждането или адаптирането на количествени ограничения, както и въвеждането на защитни мерки и система за надзор, в съответствие с настоящия регламент. Особено важно е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе необходимите консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и съставянето на делегирани актове Комисията следва да гарантира едновременно, своевременно и подходящо предаване на съответните документи на Европейския парламент и на Съвета. Комисията следва да предостави изчерпателна информация и документация относно своите заседания с национални експерти, проведени в рамките на подготовката и прилагането на делегираните актове. Във връзка с това Комисията следва да гарантира, че Европейският парламент е надлежно включен, като използва най-добрите практики от предишния опит в други области на политиката, за да създаде възможно най-добри условия за бъдещ контрол над делегираните актове от страна на Европейския парламент;.[Изм. 6]

Като има предвид, че за да се гарантират еднакви условия за приемането на някои мерки за изпълнението на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия.Тези правомощия следва дабъдат упражняваниот Комисията в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията*;

* ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр.13.„.

[Изм. 8]

1.  В член 2 параграф 6 се заменя със следното:

„6.  Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 16а, за да адаптира количествените лимити, установени в приложение V, и категориите изделия, за които те се отнасят, когато това е необходимо, за да се гарантира, че всяко последващо изменение на Комбинираната номенклатура (КН) или всяко решение за изменение на класификацията на тези изделия, няма да доведе до намаляване на количествените лимити.

2.  В член 6 параграф 2 се заменя със следното:"

2.  Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 16а, за да изменя приложенията с цел да коригира положението, посочено в параграф 1, като се обръща надлежно внимание на условията, съдържащи се в съответните двустранни споразумения.

В случай че забавяне на налагането на мерки би причинило трудно поправима вреда и следователно сериозни съображения за спешност налагат това, процедурата, предвидена в член 16б, се прилага за делегираните актове, приети в съответствие с настоящия параграф.

3.  Член 8 се изменя, както следва:

4.  Член 10 се изменя, както следва:

5.  Член 10а се изменя, както следва:

6.  Член 13, параграф 3, втора алинея се заменя със следното:"

Комисията взема решение за въвеждане на система за предварителен или последващ надзор. Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 16а във връзка с налагането на системата за предварителен надзор.

В случай че забавяне на налагането на мерки би причинило трудно поправима вреда и следователно сериозни съображения за спешност налагат това, процедурата, предвидена в член 16б, се прилага за делегираните актове, приети в съответствие с втора алинея.

7.  Член 15 се изменя, както следва:

7a.  В член 16, параграф 1, уводната част се заменя със следното:"

1.  В съответствие с процедурата по консултиране, предвидена в член 17, параграф 1а, Комисията провежда консултациите, посочени в настоящия регламент, в съответствие със следните правила:„.

[Изм. 9]

8.  Вмъкват се следните членове:

„Член 16a

Упражняване на делегирането

1.  Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при условията, предвидени в настоящия член.

2.  Делегирането на правомощия, посочено в член 2, параграф 6, член 6, параграф 2, член 8, член 10, параграф 13, член 10a, параграф 3, член 13, параграф 3, член 15, параграфи 3 и 5 и в член 19 от настоящия регламент, както и в член 4, параграф 3 от приложение IV, а също така в член 2 и в член 3, параграфи 1 и 3 от приложение VII към настоящия регламент, се предоставя на Комисията за неопределен срок от пет години, считано от …(15). Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава с мълчаливо съгласие за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.[Изм. 10]

3.  Делегирането на правомощия, посочено в член 2, параграф 6, член 6, параграф 2, член 8, член 10, параграф 13, член 10a, параграф 3, член 13, параграф 3, член 15, параграфи 3 и 5 и в член 19 от настоящия регламент, както и в член 4, параграф 3 от приложение IV, а също така в член 2 и в член 3, параграфи 1 и 3 от приложение VII към настоящия регламент, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. Делегирането на правомощия се прекратява с решение за оттегляне. Решението за оттегляне влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз или на посочена в него по-късна дата. То не засяга валидността на делегираните актове, които вече са влезли в сила.

4.  Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира едновременно Европейския парламент и Съвета за него.

5.  Делегиран акт, приет съгласно член 2, параграф 6, член 6, параграф 2, член 8, член 10, параграф 13, член 10a, параграф 3, член 13, параграф 3, член 15, параграфи 3 и 5 и член 19 от настоящия регламент, както и съгласно член 4, параграф 3 от приложение IV и член 2, член 3, параграфи 1 и 3 от приложение VII към настоящия регламент, влиза в сила само ако Европейският парламент или Съветът не са повдигнали възражения в срок от два месеца след като са получили нотификация за него, или ако преди изтичането на този срок Европейският парламент и Съветът са уведомили Комисията, че няма да повдигат възражения. Този период се удължава с двачетири месеца по искане на Европейския парламент или на Съвета. [Изм. 11]

Член 16б

Процедура по спешност

1.  Делегирани актове, приети съгласно настоящия член, влизат в сила незабавно и се прилагат, докато не бъде представено възражение в съответствие с параграф 2. В нотификацията на делегиран акт до Европейския парламент и до Съвета се посочват причините за използването на процедурата по спешност.

2.  Европейският парламент или Съветът могат да възразят срещу делегиран акт в съответствие с процедурата, посочена в член 16а, параграф 5. В такъв случай Комисията незабавно отменя акта, след като бъде нотифицирана от Европейския парламент или от Съвета за решението за повдигане на възражения.

8a.  В член 17, параграф 2 се заменя със следното:"

1a.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011. Консултативният комитет представя своето становище в срок от един месец от датата на предаване за разглеждане.[Изм. 12]

2.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011. Комитетът по разглеждане представя своето становище в срок от един месец от датата на предаване за разглеждане.[Изм. 13]

2a.  Когато становището на комитета трябва да бъде получено чрез писмена процедура, тази процедура се прекратява без резултат, когато в рамките на определения срок за предаване на становището председателят на комитета вземе такова решение или мнозинство от членовете на комитета поиска това.„.

[Изм. 14]

8б.  Член 17а се заличава.[Изм. 15]

9.  Член 19 се заменя със следното:

„Член 19

Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 16а, за изменение на съответните приложения, когато е необходимо, за да се вземат под внимание сключването, изменението или прекратяването на действието на споразуменията, протоколите или договореностите с трети страни, както и измененията на правната уредба на Съюза в областта на статистиката, митническия режим или общите правила за вноса.

9a.  Добавя се следният член:"

Член 19a

Доклад

1.  Комисията внася в Европейския парламент два пъти годишно доклад относно прилагането на настоящия регламент.

2.  Докладът включва информация относно прилагането на настоящия регламент.

3.  Европейският парламент може да покани Комисията, в срок от един месец от внасянето на доклада, на специално заседание на неговата компетентна комисия, за да представи и разясни всякакви въпроси, свързани с изпълнението на настоящия регламент.

4.  Не по-късно от шест месеца след внасянето на доклада в Европейския парламент Комисията го оповестява публично.„.

[Изм. 16]

10.  В член 4 от приложение IV параграф 3 се заменя със следното:

„3.  Когато се установи, че съществува противоречие с разпоредбите на настоящия регламент и при наличие на съгласие на страната доставчик или на заинтересованите страни, Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 16а от настоящия регламент във връзка с изменението на съответните приложения към настоящия регламент, което е необходимо за предотвратяване настъпването на повторно противоречие.

В случай че забавяне на налагането на мерки би причинило трудно поправима вреда и следователно сериозни съображения за спешност налагат това, процедурата, предвидена в член 16б от настоящия регламент, се прилага за делегираните актове, приети в съответствие с настоящия параграф.

11.  В приложение VІІ член 2 се заменя със следното:"

Член 2

Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 16а от настоящия регламент, за да подложи реимпорта, който не е обхванат от настоящото приложение, на специфични количествени ограничения, при условие че въпросните продукти са предмет на количествените ограничения, предвидени в член 2 от настоящия регламент.

В случай че забавяне на налагането на мерки би причинило трудно поправима вреда и следователно сериозни съображения за спешност налагат това, процедурата, предвидена в член 16б от настоящия регламент, се прилага за делегираните актове, приети в съответствие с настоящата алинея.

12.  В приложение VII член 3 се изменя, както следва:

2.  Регламент (ЕО) № 517/94 на Съвета от 7 март 1994 година относно общите правила за внос на текстилни продукти от някои трети страни, които не са обхванати от двустранни споразумения, протоколи или други договорености или от други специфични правила на Общността за вноса(16)

По отношение на Регламент (ЕО) № 517/94, за да се осигури необходимото функциониране на системата за управление на вноса на някои текстилни продукти, които не са обхванати от двустранни споразумения, протоколи или други договорености или от други специфични правила на Съюза за вноса, правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС следва да се делегира на Комисията, що се отнася до измененията, които следва да се правят на приложенията към посочения регламента. Освен това, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия да приема мерките, необходими за изпълнението на посочения регламент в съответствие с Регламент (EС) № 182/2011.

Поради това Регламент (ЕО) № 517/94 се изменя, както следва:

-1.  Добавят се следните съображения 22а, 22б и 22в:"

Като има предвид, че за да се осигури необходимото функциониране на системата за управление на вноса на някои текстилни продукти, които не са обхванати от двустранни споразумения, протоколи или други договорености или от други специфични правила на Съюза за вноса, правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз следва да се делегира на Комисията във връзка с изменението на приложенията, промяната на правилата за внос и прилагането на защитни мерки и мерки за надзор в съответствие с настоящия регламент. Особено важно е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе съответните консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и съставянето на делегирани актове Комисията следва да гарантира едновременно, своевременно и подходящо предаване на съответните документи на Европейския парламент и на Съвета. Комисията следва да предостави изчерпателна информация и документация относно своите заседания с национални експерти, проведени в рамките на подготовката и прилагането на делегираните актове. Във връзка с това Комисията следва да гарантира, че Европейският парламент е надлежно включен, като използва най-добрите практики от предишния опит в други области на политиката, за да създаде възможно най-добри условия за бъдещ контрол над делегираните актове от страна на Европейския парламент;[Изм. 17]

Като има предвид, че за да се гарантират еднакви условия за приемането на някои мерки за изпълнението на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия.Тези правомощия следва бъдат упражнявани от Комисията в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията*; [Изм. 18]

Като има предвид, че при приемането на мерки за надзор следва да се прилага процедурата по консултиране предвид въздействието на тези мерки и тяхната логическа последователност във връзка с приемането на окончателни защитни мерки;[Изм. 19]

* ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр.13.

1.  В член 3 параграф 3 се заменя със следното:"

3.  Всички текстилни продукти, изброени в приложение V, с произход от третите страни, посочени в същото приложение, могат да бъдат внесени в Съюза, при условие, че е установено годишно количествено ограничение от страна на Комисията. Комисията е оправомощена да приема делегирани актове, за да изменя съответните приложения в съответствие с член 25а във връзка с установяването на такива годишни количествени ограничения.

2б.  В член 8, параграф 2 се заменя със следното:"

„2.  Ако Комисията счете, че не са необходими мерки за надзор или защитни мерки от страна на Съюза, тя публикува в Официален вестник на Европейския съюз съобщение, че разследванията са приключени, посочвайки основните заключения от разследванията.„.

[Изм. 23]

2в.  Член 11 се изменя, както следва:

[Изм. 25]

4.  Член 13 се заменя със следното:"

Член 13

Когато сериозни съображения за спешност налагат това и в случай че Комисията установи, по собствена инициатива или по молба на държава-членка, че условията, предвидени в член 12, параграфи 1 и 2, са изпълнени и счита, че определена категория продукти, изброени в приложение I, които не са предмет на количествени ограничения, би следвало да бъде подложена на количествени ограничения или на мерки за предварителен или последващ надзор, тя е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 25б, за да налага мерките, посочени в член 12, параграфи 1 и 2.

4a.  В член 15, уводната част се заменя със следното:"

В съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 25, параграф 1а, Комисията, по искане на държава членка или по собствена инициатива, ако съществува вероятност да настъпи ситуацията по член 12, параграф 2, може:„.

[Изм. 28]

5.  В член 16 трета алинея се заменя със следното:

„Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 25а по отношение на мерките, посочени в първа алинея.

В случай че забавяне на налагането на мерки би причинило трудно поправима вреда и следователно сериозни съображения за спешност налагат това, процедурата, предвидена в член 25б, се прилага за делегираните актове, приети в съответствие с трета алинея.

6.  В член 25, параграфи 2, 3, и 4 се заменят със следното:"

1а.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011. Консултативният комитет представя своето становище в срок от един месец от датата на предаване за разглеждане.[Изм. 29]

2.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011. Комитетът по разглеждане представя своето становище в срок от един месец от датата на предаване за разглеждане.[Изм. 30]

3.  Когато становището на комитета трябва да бъде получено чрез писмена процедура, тази процедура се прекратява без резултат, когато в рамките на определения срок за предаване на становището председателят на комитета вземе такова решение или мнозинство от членовете на комитета поиска това.„.

[Изм. 31]

7.  Вмъкват се следните членове:

„Член 25a

1.  Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при условията, предвидени в настоящия член.

2.  Делегирането на правомощия, посочено в член 3, параграф 3), член 5, параграф 2), член 12, параграф 3), както и в членове 13, 16 и 28, се предоставя на Комисията за неопределен срок от пет години, считано от …(17). Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава с мълчаливо съгласие за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.[Изм. 32]

3.  Делегирането на правомощия, посочено в член 3, параграф 3, член 5, параграф 2, член 12, параграф 3, както и в членове 13, 16 и 28, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. Делегирането на правомощия се прекратява с решение за оттегляне. Решението за оттегляне влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз или на посочена в него по-късна дата. То не засяга валидността на делегираните актове, които вече са влезли в сила.

4.  Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира едновременно Европейския парламент и Съвета за него.

5.  Делегиран акт, приет съгласно член 3, параграф 3, член 5, параграф 2, член 12, параграф 3, както и съгласно членове 13, 16 и 28, влиза в сила само ако Европейският парламент или Съветът не са повдигнали възражения в срок от два месеца след като са получили нотификация за него, или ако преди изтичането на този срок Европейският парламент и Съветът са уведомили Комисията, че няма да повдигат възражения. Този период се удължава с двачетири месеца по искане на Европейския парламент или на Съвета. [Изм. 33]

Член 25б

1.  Делегирани актове, приети съгласно настоящия член, влизат в сила незабавно и се прилагат, докато не бъде направено възражение в съответствие с параграф 2. В нотификацията на делегиран акт до Европейския парламент и до Съвета се посочват причините за използването на процедурата по спешност.

2.  Европейският парламент или Съветът могат да възразят срещу делегиран акт в съответствие с процедурата, посочена в член 25а, параграф 5. В такъв случай Комисията незабавно отменя акта, след като бъде нотифицирана от Европейския парламент или от Съвета за решението за повдигане на възражения.

7a.  Добавя се следният член:"

Член 26a

1.  Комисията внася в Европейския парламент два пъти годишно доклад относно прилагането на настоящия регламент.

2.  Докладът включва информация относно прилагането на настоящия регламент.

3.  Европейският парламент може да покани Комисията, в срок от един месец от внасянето на доклада, на специално заседание на неговата компетентна комисия, за да представи и разясни всякакви въпроси, свързани с изпълнението на настоящия регламент.

4.  Най-късно шест месеца след внасянето на доклада в Европейския парламент Комисията го оповестява публично.„.

[Изм. 34]

8.  Член 28 се заменя със следното:

„Член 28

Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 25а за изменение на съответните приложения, когато е необходимо, за да се вземат под внимание сключването, изменението или прекратяването на действието на споразуменията или договореностите с трети страни, както и измененията на правната уредба на Съюза в областта на статистиката, митническия режим или общите правила за вноса.

3.  Регламент (ЕО) № 953/2003 на Съвета от 26 май 2003 година за предотвратяване на търговското отклоняване към Европейския съюз на някои основни лекарства(18)

По отношение на Регламент (ЕО) № 953/2003, за да се добавят продукти към списъка с продукти, обхванати от посочения регламент, правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС следва да се делегира на Комисията, за да може да изменя приложението към посочения регламент.

Поради това Регламент (ЕО) № 953/2003 се изменя, както следва:

-1.  Съображение 12 се заменя със следното:"

(12)  За да се добавят продукти към списъка с продукти, обхванати от настоящия регламент, правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз следва да се делегира на Комисията във връзка с изменението на приложенията. Особено важно е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе съответните консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и съставянето на делегирани актове Комисията следва да гарантира едновременно, своевременно и подходящо предаване на съответните документи на Европейския парламент и на Съвета. Комисията следва да предостави изчерпателна информация и документация относно своите заседания с национални експерти, проведени в рамките на подготовката и прилагането на делегираните актове. Във връзка с това Комисията следва да гарантира, че Европейският парламент е надлежно включен, като използва най-добрите практики от предишния опит в други области на политиката, за да създаде възможно най-добри условия за бъдещ контрол над делегираните актове от страна на Европейския парламент;„.

[Изм. 35 и 36]

1.  Член 4 се изменя, както следва:

„3.  Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 5, за да определи дали продуктът отговаря на критериите, посочени в настоящия регламент.

В случай че забавяне на предприемането на действие би причинило трудно поправима вреда и следователно сериозни съображения за спешност налагат това, процедурата, предвидена в член 5а, се прилага за делегираните актове, приети в съответствие с настоящия параграф.

4.  Когато изискванията, съдържащи се в настоящия регламент, са спазени, Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 5, за да добави въпросния продукт в приложение І при следващото му актуализиране. Заявителят бива информиран за решението на Комисията в срок от 15 дни.

В случай че забавяне на предприемането на действие би причинило трудно поправима вреда и следователно сериозни съображения за спешност налагат това, процедурата, предвидена в член 5а, се прилага за делегираните актове, приети в съответствие с настоящия параграф.

2.  Член 5 се заменя със следното:"

Член 5

1.  Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при условията, предвидени в настоящия член.

2.  Делегирането на правомощия, посочено в член 4, се предоставя на Комисията за неопределен срок от пет години, считано от …(19). Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава с мълчаливо съгласие за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.[Изм. 37]

3.  Делегирането на правомощия, посочено в член 4, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. Делегирането на правомощия се прекратява с решение за оттегляне. Решението за оттегляне влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз или на посочена в него по-късна дата. То не засяга валидността на делегираните актове, които вече са влезли в сила.

4.  Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира едновременно Европейския парламент и Съвета за него.

5.  Делегиран акт, приет съгласно член 4, влиза в сила само ако Европейският парламент или Съветът не са повдигнали възражения в срок от два месеца след като са получили нотификация за него, или ако преди изтичането на този срок Европейският парламент и Съветът са уведомили Комисията, че няма да повдигат възражения. Този период се удължава с двачетири месеца по искане на Европейския парламент или на Съвета.

[Изм. 38]

3.  Вмъква се следният член:"

Член 5a

1.  Делегирани актове, приети съгласно настоящия член, влизат в сила незабавно и се прилагат, докато не бъде направено възражение в съответствие с параграф 2. В нотификацията на делегиран акт до Европейския парламент и до Съвета се посочват причините за използването на процедурата по спешност.

2.  Европейският парламент или Съветът могат да възразят срещу делегиран акт в съответствие с процедурата, посочена в член 5, параграф 5. В такъв случай Комисията незабавно отменя акта, след като бъде нотифицирана от Европейския парламент или от Съвета за решението за повдигане на възражения.

4.  В член 11 параграф 2 се заменя със следното:"

2.  Комисията периодично докладва два пъти годишно на Европейския парламент и на Съвета за обемите на продуктите, изнасяни по диференцирани цени, включително за обемите, изнасяни в рамките на споразумението за партньорство между производителя и правителството на страната по местоназначение. В доклада се разглеждат обхватът на страните и болестите и общите критерии за прилагане на член 3. [Изм. 39]

3.  Европейският парламент може да покани Комисията, в срок от един месец от внасянето на доклада, на специално заседание на неговата компетентна комисия, за да представи и разясни всякакви въпроси, свързани с изпълнението на настоящия регламент.[Изм. 40]

4.  Най-късно шест месеца след внасянето на доклада в Европейския парламент и Съвета Комисията го оповестява публично.„.

[Изм. 41]

4.  Регламент (ЕО) № 673/2005 на Съвета от 25 април 2005 година за установяване на допълнителни мита върху вноса на някои продукти с произход от Съединените американски щати(20)

По отношение на Регламент (ЕО) № 673/2005, за да се направят необходимите корекции на мерките, предвидени в посочения регламент, правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС следва да се делегира на Комисията, що се отнася до посочените корекции.

Поради това Регламент (ЕО) № 673/2005 се изменя, както следва:

-1.  Съображение 7 се заменя със следното:

„(7) За да се направят необходимите корекции на мерките, предвидени в настоящия регламент, правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз следва да се делегира на Комисията във връзка с промяната на допълнителния митнически налог или на списъците в приложения І и ІІ в съответствие с настоящия регламент. Особено важно е Комисията да извърши необходимите консултации по време на своята подготвителна работа, включително на експертно равнище. При подготовката и съставянето на делегирани актове Комисията следва да гарантира едновременно, своевременно и подходящо предаване на съответните документи на Европейския парламент и на Съвета. Комисията следва да предостави изчерпателна информация и документация относно своите заседания с национални експерти, проведени в рамките на подготовката и прилагането на делегираните актове. Във връзка с това Комисията следва да гарантира, че Европейският парламент е надлежно включен, като използва най-добрите практики от предишния опит в други области на политиката, за да създаде възможно най-добри условия за бъдещ контрол над делегираните актове от страна на Европейския парламент;“.

[Изм. 42]

1.  В член 3 параграф 3 се заменя със следното:

„3.  Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 4, за да внася корекции и изменения по настоящия член.

Когато, в случай на корекции или изменения на приложенията, сериозни съображения за спешност налагат това, процедурата, предвидена в член 4а, се прилага за делегираните актове, приети в съответствие с настоящия параграф.

2.  Член 4 се заменя със следното:"

Член 4

1.  Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при условията, предвидени в настоящия член.

2.  Делегирането на правомощия, посочено в член 3, параграф 3, се предоставя на Комисията за неопределен срок от пет години, считано от …(21). Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава с мълчаливо съгласие за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.[Изм. 43]

3.  Делегирането на правомощия, посочено в член 3, параграф 3, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. Делегирането на правомощия се прекратява с решение за оттегляне. Решението за оттегляне влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз или на посочена в него по-късна дата. То не засяга валидността на делегираните актове, които вече са влезли в сила.

4.  Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира едновременно Европейския парламент и Съвета за него.

5.  Делегиран акт, приет съгласно член 3, параграф 3, влиза в сила само ако Европейският парламент или Съветът не са повдигнали възражения в срок от два месеца след като са получили нотификация за него, или ако преди изтичането на този срок Европейският парламент и Съветът са уведомили Комисията, че няма да повдигат възражения. Този период се удължава с двачетири месеца по искане на Европейския парламент или на Съвета.

[Изм. 44]

3.  Вмъква се следният член:"

Член 4a

1.  Делегирани актове, приети съгласно настоящия член, влизат в сила незабавно и се прилагат, докато не бъде направено възражение в съответствие с параграф 2. В нотификацията на делегиран акт до Европейския парламент и до Съвета се посочват причините за използването на процедурата по спешност.

2.  Европейският парламент или Съветът могат да възразят срещу делегиран акт в съответствие с процедурата, посочена в член 4, параграф 5. В такъв случай Комисията незабавно отменя акта, след като бъде нотифицирана от Европейския парламент или от Съвета за решението за повдигане на възражения.

3a.  Член 7 се заменя със следното:"

Член 7

Комисията представя на Европейския парламент и Съвета предложение за отмяна на настоящия регламент, след като Съединените американски щати осъществят изцяло препоръките на Органа за уреждане на спорове на СТО.„.

[Изм. 45]

5.  Регламент (ЕО) № 1342/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година относно администрирането на определени ограничения върху вноса на определени стоманени продукти от Руската федерация(22)

По отношение на Регламент (ЕО) № 1342/2007, за да се позволи ефикасно администриране посредством приемането на корекции по отношение на ограниченията върху вноса на определени стоманени продукти, правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС следва да се делегира на Комисията, що се отнася до измененията на приложение V.

Поради това Регламент (ЕО) № 1342/2007 се изменя, както следва:

-1.  Добавя се следното съображение:

„(10а) За да се позволи ефикасно администриране посредством приемането на корекции по отношение на ограниченията върху вноса на определени стоманени продукти, правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз следва да се делегира на Комисията във връзка с измененията на приложение V. Особено важно е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе необходимите консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и съставянето на делегирани актове Комисията следва да гарантира едновременно, своевременно и подходящо предаване на съответните документи на Европейския парламент и на Съвета. Комисията следва да предостави изчерпателна информация и документация относно своите заседания с национални експерти, проведени в рамките на подготовката и прилагането на делегираните актове. Във връзка с това Комисията следва да гарантира, че Европейският парламент е надлежно включен, като използва най-добрите практики от предишния опит в други области на политиката, за да създаде възможно най-добри условия за бъдещ контрол над делегираните актове от страна на Европейския парламент;“.

[Изм. 46]

1.  Член 5 се заменя със следното:

„Член 5

За целите на прилагането на член 3, параграфи 3 и 4 и на член 10, параграф 1, втора алинея от Споразумението Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 31а от настоящия регламент, за да прави необходимите корекции по отношение на количествените ограничения, посочени в приложение V.

В случай че забавяне на предприемането на действие би причинило трудно поправима вреда и следователно сериозни съображения за спешност налагат това, процедурата, предвидена в член 31б, се прилага за делегираните актове, приети в съответствие с настоящия член.

2.  В член 6 параграф 3 се заменя със следното:"

3.  Ако Съюзът и Руската федерация не успеят да постигнат удовлетворително решение и ако Комисията забележи, че съществуват категорични доказателства за заобикаляне, тя е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 31а, във връзка с корекциите на приложение V, за да може да приспадне от количествените ограничения еквивалентен обем продукти с произход от Руската федерация.

В случай че забавяне на предприемането на действие би причинило трудно поправима вреда и следователно сериозни съображения за спешност налагат това, процедурата, предвидена в член 31б, се прилага за делегираните актове, приети в съответствие с настоящия параграф.

3.  Член 12 се заменя със следното:"

Когато решение относно класификацията, прието в съответствие с действащите процедури на Съюза, посочени в член 11, включва група продукти, подлежащи на количествени ограничения, Комисията, ако е необходимо, незабавно започва консултации в съответствие с член 9 с цел постигане на споразумение за всички необходими корекции в съответните количествени ограничения, предвидени в приложение V. Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 31а във връзка с корекциите за целта на приложение V.

4.  Вмъкват се следните членове след заглавието на глава IV:"

Член 31a

1.  Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при условията, предвидени в настоящия член.

2.  Делегирането на правомощия, посочено в член 5, член 6, параграф 3 и член 12, се предоставя на Комисията за неопределен срок от пет години, считано от …(23). Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава с мълчаливо съгласие за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.[Изм. 47]

3.  Делегирането на правомощия, посочено в член 5, член 6, параграф 3 и член 12, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. Делегирането на правомощия се прекратява с решение за оттегляне. Решението за оттегляне влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз или на посочена в него по-късна дата. То не засяга валидността на делегираните актове, които вече са влезли в сила.

4.  Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира едновременно Европейския парламент и Съвета за него.

5.  Делегиран акт, приет съгласно член 5, член 6, параграф 3 и член 12, влиза в сила само ако Европейският съвет или Съветът не са повдигнали възражения в срок от два месеца след като са получили нотификация за него, или ако преди изтичането на този срок Европейският парламент и Съветът са уведомили Комисията, че няма да повдигат възражения. Този период се удължава с двачетири месеца по искане на Европейския парламент или на Съвета. [Изм. 48]

Член 31б

1.  Делегирани актове, приети съгласно настоящия член, влизат в сила незабавно и се прилагат, докато не бъде направено възражение в съответствие с параграф 2. В нотификацията на делегиран акт до Европейския парламент и до Съвета се посочват причините за използването на процедурата по спешност.

2.  Европейският парламент или Съветът могат да възразят срещу делегиран акт в съответствие с процедурата, посочена в член 31а, параграф 5. В такъв случай Комисията незабавно отменя акта, след като бъде нотифицирана от Европейския парламент или от Съвета за решението за повдигане на възражения.

6.  Регламент (EО) № 1528/2007 на Съвета от 20 декември 2007 г. за прилагане на режима за продукти с произход от определени страни, които са част от групата държави от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ), предвидени в споразуменията, установяващи или водещи до установяване на споразуменията за икономическо партньорство(24)

По отношение на Регламент (ЕО) № 1528/2007, за да се направят техническите адаптирания на режима за продукти с произход от определени страни, които са част от групата държави от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ), правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС следва да се делегира на Комисията, що се отнася до техническите изменения на посочения регламент.

Поради това Регламент (ЕО) № 1528/2007 се изменя, както следва:

-1.  Добавя се следното съображение:"

(16а)  За да се приемат разпоредбите, необходими за прилагането на настоящия регламент, правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) следва да се делегира на Комисията във връзка с изменението на приложение I с цел добавяне или заличаване на региони или държави, както и във връзка с въвеждането на технически изменения в приложение II, които са необходими в резултат на прилагането на посоченото приложение. Особено важно е Комисията да извърши необходимите консултации по време на своята подготвителна работа, включително на експертно равнище. При подготовката и съставянето на делегирани актове Комисията следва да гарантира едновременно, своевременно и подходящо предаване на съответните документи на Европейския парламент и на Съвета. Комисията следва да предостави изчерпателна информация и документация относно своите заседания с национални експерти, проведени в рамките на подготовката и прилагането на делегираните актове. Във връзка с това Комисията следва да гарантира, че Европейският парламент е надлежно включен, като използва най-добрите практики от предишния опит в други области на политиката, за да създаде възможно най-добри условия за бъдещ контрол над делегираните актове от страна на Европейския парламент;„.

[Изм. 49]

-1а.  Член 2 се изменя, както следва:

„2.  Комисията изменя приложение I посредством делегирани актове в съответствие с член 24a, като включва региони или държави от групата държави от АКТБ, които са приключили преговорите за споразумение между Съюза и съответния регион или държава, които отговарят най-малко на изискванията на член XXIV от ГАТТ (1994).„;

[Изм. 50]

„3.  Тези регион или държава остават в приложение I, освен ако Комисията не приеме делегиран акт в съответствие с член 24a за изменение на приложение I, като заличи регион или държава от съответното приложение, по-специално когато:„.

[Изм. 51]

1.  В член 4, параграф 3 се заменя със следното:

Комисията, със съдействието на Комитета по Митническия кодекс, създаден с Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността*, наблюдава изпълнението и прилагането на разпоредбите от приложение II.;

4.  Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член[да се посочи номерът на члена/членовете, в който/които се определя процедурата за приемане на делегирани актове ‐ понастоящем членове 24a‐24в от предложение COM(2011) 82 окончателен]24а във връзка с техническите изменения на приложение II, които са необходими в резултат на прилагането на посоченото приложение. [Изм. 52]

5.  Решения относно управлението на приложение II могат да бъдат приемани в съответствие с процедурата, посочена в членове 247 и 247а от Регламент (ЕИО) № 2913/92*.

* ОВ L 302, 19.10.1992 г., стр. 1.

2.  Член 23 се заменя със следното:"

Член 23

Адаптиране към техническото развитие

Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член [да се посочи номерът на члена/членовете, в който/които се определя процедурата за приемане на делегирани актове ‐ понастоящем членове 24a‐24в от предложение COM(2011) 82 окончателен]24а във връзка с техническите изменения на член 5 и на членове 8‐22, които може да се наложат поради разликите между настоящия регламент и споразуменията, подписани с уговорка за временно прилагане или сключени в съответствие с член 218 от ДФЕС с регионите или държавите, изброени в приложение I.

[Изм. 53]

2a.  Добавя се следният член:"

Член 24a

Упражняване на делегирането

1.  Правомощието да приема делегирани актове се дава на Комисията при условията, предвидени в настоящия член.

2.  Делегирането на правомощия, посочено в член 2, параграфи 2 и 3, член 4, параграф 4 и член 23 се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от…(25). Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава с мълчаливо съгласие за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.  Делегирането на правомощия, посочено в член 2, параграфи 2 и 3, член 4, параграф 4 и член 23, може да бъде отменено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за отмяна се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Решението за оттегляне влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз или на посочена в него по-късна дата. То не засяга валидността на делегираните актове, които вече са влезли в сила.

4.  Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира едновременно Европейския парламент и Съвета за него.

5.  Делегираният акт, приет в съответствие с член 2, параграфи 2 и 3, член 4, параграф 4 и член 23, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са повдигнали възражения в срок от два месеца от уведомлението до тях за съответния акт, или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че са решили да не повдигат възражения. Този период се удължава с четири месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.„.

[Изм. 54]

7.  Регламент (ЕО) № 55/2008 на Съвета от 21 януари 2008 година относно въвеждане на автономни търговски преференции за Република Молдова и за изменение на Регламент (ЕО) № 980/2005 и Решение 2005/924/ЕО на Комисията(26)

По отношение на Регламент (EО) № 55/2008, за да се позволи корекция на регламента, правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС следва да се делегира на Комисията, що се отнася до измененията, наложени в контекста на промени в митническите кодове или за сключването на споразумения с Молдова.

Поради това Регламент (ЕО) № 55/2008 се изменя, както следва:

-1.  Добавя се следното съображение:"

  „(12а) За да се позволи корекция на настоящия регламент, правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз следва да се делегира на Комисията във връзка с изменения, наложени в контекста на промени в митническите кодове, или за сключване на споразумения с Молдова. Особено важно е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе необходимите консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и съставянето на делегирани актове Комисията следва да гарантира едновременно, своевременно и подходящо предаване на съответните документи на Европейския парламент и на Съвета. Комисията следва да предостави изчерпателна информация и документация относно своите заседания с национални експерти, проведени в рамките на подготовката и прилагането на делегираните актове. Във връзка с това Комисията следва да гарантира, че Европейският парламент е надлежно включен, като използва най-добрите практики от предишния опит в други области на политиката, за да създаде възможно най-добри условия за бъдещ контрол над делегираните актове от страна на Европейския парламент;“.

[Изм. 55]

1.  Член 7 се заменя със следното:

„Член 7

Предоставяне на правомощия

2.  Вмъква се следният член:"

Член 8б

Упражняване на делегирането

1.  Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при условията, предвидени в настоящия член.

2.  Делегирането на правомощия, посочено в член 7, се предоставя на Комисията за неопределен срок от пет години, считано от …(27). Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава с мълчаливо съгласие за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.[Изм. 56]

3.  Делегирането на правомощия, посочено в член 7, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. Делегирането на правомощия се прекратява с решение за оттегляне. Решението за оттегляне влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз или на посочена в него по-късна дата. То не засяга валидността на делегираните актове, които вече са влезли в сила.

4.  Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира едновременно Европейския парламент и Съвета за него.

5.  Делегиран акт, приет съгласно член 7, влиза в сила само ако Европейският парламент или Съветът не са повдигнали възражения в срок от два месеца след като са получили нотификация за него, или ако преди изтичането на този срок Европейският парламент и Съветът са уведомили Комисията, че няма да повдигат възражения. Този период се удължава с двачетири месеца по искане на Европейския парламент или на Съвета.

[Изм. 57]

2a.  Добавя се следният член:"

Член 12a

Доклад

1.  Комисията внася в Европейския парламент два пъти годишно доклад относно прилагането на настоящия регламент.

2.  Докладът включва информация относно прилагането на настоящия регламент.

3.  Европейският парламент може да покани Комисията, в срок от един месец от внасянето на доклада, на специално заседание на неговата компетентна комисия, за да представи и разясни всякакви въпроси, свързани с изпълнението на настоящия регламент.

4.  Най-късно шест месеца след внасянето на доклада в Европейския парламент Комисията го оповестява публично.„.

[Изм. 58]

8.  Регламент (ЕО) № 732/2008 на Съвета от 22 юли 2008 година за прилагане на схема от общи тарифни преференции за периода от 1 януари 2009 г. до 31 декември 2011 г. и за изменение на регламенти (ЕО) № 552/97, № 1933/2006 и регламенти (ЕО) № 1100/2006 и № 964/2007 на Комисията(28)

По отношение на Регламент (ЕО) № 732/2008, за да може приложенията да бъдат адаптирани към промените, правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз следва да се делегира на Комисията, що се отнася до някои корекции на приложенията. Особено важно е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе необходимите консултации, включително на експертно равнище.

При подготвянето и съставянето на делегирани актове Комисията следва да осигури едновременното, навременно и подходящо предаване на съответните документи на Европейския парламент и на Съвета.

Поради това Регламент (ЕО) № 732/2008 се изменя, както следва:

1.  В член 10 параграф 2 се заменя със следното:

„2.  Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 27а, за да вземе решение, след като е разгледала искането, дали да предостави на държавата, подала искането, специален насърчителен режим за устойчиво развитие и добро управление и да измени съответно приложение І.

В случай че забавяне на предприемането на действие би причинило трудно поправима вреда и следователно сериозни съображения за спешност налагат това, процедурата, предвидена в член 27б, се прилага за делегираните актове, приети в съответствие с настоящия параграф.

2.  В член 11 параграф 8 се заменя със следното:"

8.  Когато дадена държава е изключена от ООН от списъка на най-слабо развитите държави, тя се изважда от списъка на бенефициерите по режима. Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 27а, за да извади държава от режима като измени приложение І и за да установи преходен период с минимална продължителност от поне три години.

3.  Член 25 се заменя със следното:"

Член 25

4.  Вмъкват се следните членове 27a и 27б:"

Член 27a

Упражняване на делегирането

1.  Правомощието да приема делегирани актове се дава на Комисията при условията, предвидени в настоящия член.

2.  Делегирането на правомощия, посочено в член 10, параграф 2, член 11, параграф 8 и член 25, се предоставя на Комисията за неопределен срок.

3.  Делегирането на правомощия, посочено в член 10, параграф 2, член 11, параграф 8 и член 25, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. Делегирането на правомощия се прекратява с решение за оттегляне. Решението за оттегляне влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз или на посочена в него по-късна дата. То не засяга валидността на делегираните актове, които вече са влезли в сила.

4.  Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира едновременно Европейския парламент и Съвета за него.

5.  Делегиран акт, приет съгласно член 10, параграф 2, член 11, параграф 8 и член 25, влиза в сила само ако Европейският съвет или Съветът не са повдигнали възражения в срок от 2 месеца след като са получили нотификация за него, или ако преди изтичането на този срок Европейският парламент и Съветът са уведомили Комисията, че няма да повдигат възражения. Този период се удължава с два месеца по искане на Европейския парламент или на Съвета.

Член 27б

Процедура по спешност

1.  Делегирани актове, приети съгласно настоящия член, влизат в сила незабавно и се прилагат, докато не бъде направено възражение в съответствие с параграф 2. В нотификацията на делегиран акт до Европейския парламент и до Съвета се посочват причините за използването на процедурата по спешност.

2.  Европейският парламент или Съветът могат да възразят срещу делегиран акт в съответствие с процедурата, посочена в член 27а, параграф 5. В такъв случай Комисията незабавно отменя акта, след като бъде нотифицирана от Европейския парламент или от Съвета за решението за повдигане на възражения.„

[Изм. 59]

9.  Регламент (ЕО) № 1340/2008 на Съвета от 8 декември 2008 година относно търговията с определени стоманени продукти между Европейската общност и Република Казахстан(29)

По отношение на Регламент (EО) № 1340/2008, за да се позволи ефикасното администриране на някои ограничения, правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС следва да се делегира на Комисията, що се отнася до измененията на приложение V

Поради това Регламент (ЕО) № 1340/2008 се изменя, както следва:

-1.  Добавя се следното съображение:"

  „(9a) За да се позволи ефикасното администриране на някои ограничения, правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз следва да се делегира на Комисията във връзка с измененията на приложение V. Особено важно е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе необходимите консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и съставянето на делегирани актове Комисията следва да гарантира едновременно, своевременно и подходящо предаване на съответните документи на Европейския парламент и на Съвета. Комисията следва да предостави изчерпателна информация и документация относно своите заседания с национални експерти, проведени в рамките на подготовката и прилагането на делегираните актове. Във връзка с това Комисията следва да гарантира, че Европейският парламент е надлежно включен, като използва най-добрите практики от предишния опит в други области на политиката, за да създаде възможно най-добри условия за бъдещ контрол над делегираните актове от страна на Европейския парламент;“.

[Изм. 60]

1.  В член 5 параграф 3 се заменя със следното:

„3.  Ако Съюзът и Република Казахстан не успеят да постигнат задоволително решение и ако Комисията забележи, че съществуват ясни доказателства за заобикаляне, тя е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 16а, за да може да приспадне от количествените ограничения еквивалентен обем продукти с произход от Република Казахстан и да измени съответно приложение V.

В случай че забавяне на предприемането на действие би причинило трудно поправима вреда и следователно сериозни съображения за спешност налагат това, процедурата, предвидена в член 16б, се прилага за делегираните актове, приети в съответствие с настоящия параграф.

2.  Вмъкват се следните членове:"

Член 16a

1.  Правомощието да приема делегирани актове се дава на Комисията при условията, предвидени в настоящия член.

2.  Делегирането на правомощия, посочено в член 5, параграф 3, се предоставя на Комисията за неопределен срок от пет години, считано от …(30). Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава с мълчаливо съгласие за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.[Изм. 61]

3.  Делегирането на правомощия, посочено в член 5, параграф 3, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. Делегирането на правомощия се прекратява с решение за оттегляне. Решението за оттегляне влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз или на посочена в него по-късна дата. То не засяга валидността на делегираните актове, които вече са влезли в сила.

4.  Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира едновременно Европейския парламент и Съвета за него.

5.  Делегиран акт, приет съгласно член 5, параграф 3, влиза в сила само ако Европейският парламент или Съветът не са повдигнали възражения в срок от два месеца след като са получили нотификация за него, или ако преди изтичането на този срок Европейският парламент и Съветът са уведомили Комисията, че няма да повдигат възражения. Този период се удължава с двачетири месеца по искане на Европейския парламент или на Съвета. [Изм. 62]

Член 16б

1.  Делегирани актове, приети съгласно настоящия член, влизат в сила незабавно и се прилагат, докато не бъде направено възражение в съответствие с параграф 2. В нотификацията на делегиран акт до Европейския парламент и до Съвета се посочват причините за използването на процедурата по спешност.

2.  Европейският парламент или Съветът могат да възразят срещу делегиран акт в съответствие с процедурата, посочена в член 16а, параграф 5. В такъв случай Комисията незабавно отменя акта, след като бъде нотифицирана от Европейския парламент или от Съвета за решението за повдигане на възражения.

10.  Регламент (ЕО) № 1215/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за въвеждане на изключителни търговски мерки за страни и територии, участващи или свързани с процеса на стабилизиране и асоцииране, осъществяван от Европейския съюз(31)

По отношение на Регламент (EО) № 1215/2009, за да се позволи корекция на регламента, правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз следва да се делегира на Комисията, що се отнася до измененията, наложени в контекста на промени в митническите кодове или за сключването на споразумения със страните и териториите, които влизат в обхвата на посочения регламент. Особено важно е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе необходимите консултации, включително на експертно равнище.

При подготвянето и съставянето на делегирани актове Комисията следва да осигури едновременното, навременно и подходящо предаване на съответните документи на Европейския парламент и на Съвета.

Поради това Регламент (ЕО) № 1215/2009 се изменя, както следва:

1.  Член 7 се заменя със следното:"

Член 7

Предоставяне на правомощия

2.  Вмъква се следният член 8б:"

„Член 8б

Упражняване на делегирането

1.  Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при условията, предвидени в настоящия член.

2.  Делегирането на правомощия, посочено в член 7, се предоставя на Комисията за неопределен срок.

3.  Делегирането на правомощия, посочено в член 7, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. Делегирането на правомощия се прекратява с решение за оттегляне. Решението за оттегляне влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз или на посочена в него по-късна дата. То не засяга валидността на делегираните актове, които вече са влезли в сила.

4.  Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира едновременно Европейския парламент и Съвета за него.

5.  Делегиран акт, приет съгласно член 7, влиза в сила само ако Европейският парламент или Съветът не са повдигнали възражения в срок от 2 месеца след като са получили нотификация за него, или ако преди изтичането на този срок Европейският парламент и Съветът са уведомили Комисията, че няма да повдигат възражения. Този период се удължава с два месеца по искане на Европейския парламент или на Съвета.

[Изм. 63]

(1) Позиция на Европейския парламент от 22 ноември 2012 г. (2) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. (3) OВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13. (4) ОВ L 275, 8.11.1993 г., стр. 1. (5) ОВ L 67, 10.3.1994 г., стр. 1. (6) ОВ L 135, 3.6.2003 г., стр. 5. (7) ОВ L 110, 30.4.2005 г., стр. 1. (8) ОВ L 300, 17.11.2007 г., стр. 1. (9) ОВ L 348, 31.12.2007 г., стр. 1. (10) ОВ L 20, 24.1.2008 г., стр. 1. (11) ОВ L 211, 6.8.2008 г., стр. 1. (12) ОВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 1. (13) ОВ L 328, 15.12.2009 г., стр. 1. (14) ОВ L 275, 8.11.1993 г., стр. 1. (15) + Датата на влизане в сила на настоящия регламент. (16) ОВ L 67, 10.3.1994 г., стр. 1. (17) + Датата на влизане в сила на настоящия регламент. (18) ОВ L 135, 3.6.2003 г., стр. 5. (19) + Датата на влизане в сила на настоящия регламент (20) ОВ L 110, 30.4.2005 г., стр. 1. (21) + Датата на влизане в сила на настоящия регламент. (22) ОВ L 300, 17.11.2007 г., стр. 1. (23) + Датата на влизане в сила на настоящия регламент. (24) ОВ L 348, 31.12.2007 г., стр. 1. (25) + Датата на влизане в сила на настоящия регламент. (26) ОВ L 20, 24.1.2008 г., стр. 1. (27) + Датата на влизане в сила на настоящия регламент. (28) ОВ L 211, 6.2.2008 г., стр. 1. (29) ОВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 1. (30) + Датата на влизане в сила на настоящия регламент. (31) ОВ L 328, 15.12.2009 г., стр. 1.

Изменения, приети от Европейския парламент на 22 ноември 2012 г. към предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 850/98 на Съвета относно опазването на рибните ресурси посредством технически мерки за защита на младите екземпляри морски организми и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1288/2009 (COM(2012)0298 – C7-0156/2012 – 2012/0158(COD))(1)

P7_TA(2012)0448 A7-0342/2012

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

[Изменение 32]

ИЗМЕНЕНИЯ, ВНЕСЕНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ(2)

P7_TA(2012)0448 A7-0342/2012

към предложението на Комисията

P7_TA(2012)0448 A7-0342/2012

------------------------------------------------------

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
за изменение на Регламент (ЕО) № 850/98 на Съвета относно опазването на рибните ресурси посредством технически мерки за защита на младите екземпляри морски организми и Регламент (ЕО) № 1434/98 на Съвета за определяне на условия, съгласно които херингата може да бъде разтоварена на сушата за промишлени цели, различни от директната консумация от човека

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(3),

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)  С Регламент (ЕО) № 1288/2009 на Съвета от 27 ноември 2009 г. за определяне на преходни технически мерки от 1 януари 2010 г. до 30 юни 2011 г.(4) и Регламент (ЕС) № 579/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г.(5) се осигурява временно продължаването до 31 декември 2012 г. на някои технически мерки, установени в Регламент (EO) № 43/2009 на Съвета от 16 януари 2009 г. за установяване на възможностите за риболов на определени рибни запаси и групи от рибни запаси за 2009 г. и свързаните с тях условия, приложими във водите на Общността и за корабите на Общността във води, които подлежат на ограничения на улова(6).

(2)  Очаква се нова правна рамка за техническите мерки за опазване до въвеждането на реформата на общата политика в областта на рибарството (ОПОР). Слабата вероятност тази нова рамка да бъде въведена до края на 2012 г. дава основание да бъде продължено временното прилагане на тези преходни технически мерки.

(3)  С цел да се осигури продължаването на доброто опазване и управление на морските биологични ресурси следва да бъде актуализиран Регламент (ЕО) № 850/98 на Съвета(7), като в него се включат преходните технически мерки.

(3а)  За да се гарантира продължаването на доброто опазване и управление на морските биологични ресурси в Черно море, в Регламент(ЕО)№850/98 следва да бъдат включени минималният размер за разтоварване и минималният размер на окото за риболова на калкан, които вече са установени в правото на Съюза.

▌

(5)  Забраната за селективно изхвърляне с цел „повишаване на качеството“ във всички зони на ICES следва да бъде запазена, за да се намали изхвърлянето на улов от видовете, за които се прилагат квоти.

(5а)  Въз основа на консултациите, проведени през 2009 г. между Съюза, Норвегия и Фарьорските острови с цел намаляване на нежелания улов, следва да бъде въведена забрана за освобождаване или изхвърляне на някои видове, както и изискване да се сменят районите на риболов, когато маломерната риба представлява 10 % от улова.

(5б)  Предвид становището на Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР) следва да бъдат запазени ограниченията за разтоварване на суша или задържане на борда на херинга, уловена в участък IIa на ICES.

(6)  Предвид становището на НТИКР вече не е необходима забрана за риболов за защита на размножаващата се херинга в участък VIа на ICES, за да се осигури устойчивото експлоатиране на този вид, поради което тази забрана следва да бъде отменена.

(7)  Предвид становището на НТИКР, в което се прави връзка между малкото наличие на пясъчна змиорка и слабото размножаване на трипръстата чайка, следва да се запази забраната за риболов в подзона IV на ICES, освен за ограничен риболов всяка година с цел наблюдение на запасите.

(8)  Предвид становището на НТИКР следва да е възможно да се разреши използването на съоръжения, с които не се улавя норвежки омар, в някои райони, в които риболовът на норвежки омар е забранен.

▌

(11)  Предвид становището на НТИКР следва да се запази забраната за риболов в участък VIb на ICES, за да се защитят младите екземпляри на пикша.

(11а)  Предвид становищата на ICES и НТИКР следва да се запазят някои технически мерки за опазване във водите на запад от Шотландия (участък VIa на ICES) с цел защита на запасите от атлантическа треска, пикша и меджид с оглед подпомагане опазването на рибните запаси.

(11б)  Предвид становището на НТИКР следва да се разреши използването на парагади с дръжка и автоматизирани кърмаци за риболов на сайда в участък VIa на ICES.

(11в)  Предвид становището на НТИКР относно пространственото разпределение на треска в участък VIa на ICES, съгласно което по-голямата част от улова на треска се добива на север от 59°с.ш., следва да се разреши използването на хрилни мрежи на юг от тази ширина.

(11г)  Предвид становището на НТИКР следва да се разреши използването на хрилни мрежи за риболов на котешка акула в участък VIa на ICES.

(11д)  Целесъобразността на характеристиките на съоръженията, посочени в дерогацията за риболов с тралове, дънни грибове или сходни съоръжения в участък VIa на ICES, следва да се преразглежда периодично съобразно научните становища с оглед на тяхното изменение или отмяна.

(11е)  Предвид становището на НТИКР следва да се въведе забрана за риболов в участък VIа на ICES, за да се защитят младите екземпляри на атлантическа треска.

(11ж)  Целесъобразността на забраната за риболов на треска, пикша и меджид в подзона VІ на ICES следва да се преразглежда периодично съобразно научните становища с оглед нейното изменяне или отмотмяна.

(11з)  Предвид становищата на ICES и НТИКР следва да бъдат запазени мерките за защита на запасите от атлантическа треска в Келтско море (участъци VIIf и VIIg на ICES).

(12)  Предвид становището на НТИКР следва да се запазят мерките за опазване на струпванията на размножаваща се синя молва в участък VІa на ICES.

(13)  Следва да се запазят мерките, установени през 2011 г. от Комисията за риболова в североизточната част на Атлантическия океан (NEAFC) за защита на морски костур в международни води от подзони I и II на ICES.

(14)  Следва да се запазят мерките, установени от NEAFC през 2011 г. за защита на морския костур в морето Ирмингер и съседните води.

(15)  Предвид становището на НТИКР риболовът с бим трал, използващ електрически импулсен ток, следва да продължи да бъде разрешен в участъци IVc и IVb юг на ICES при определени условия.

(16)  Въз основа на проведените през 2009 г. консултации между Съюза, Норвегия и Фарьорските острови някои мерки за ограничаване на съоръженията за обработка на улова и разтоварване на пелагични кораби, които ловят скумрия, херинга и сафрид в североизточната част на Атлантическия океан, следва да започнат да се прилагат ▌постоянно.

(17)  Предвид становището на ICES следва да бъдат запазени техническите мерки за опазване с цел защита на запасите от възрастни екземпляри на атлантическа треска в Ирландско море през периода на възпроизвеждане.

(17а)  Предвид становището на НТИКР следва да се разреши използването на сортиращи решетки в ограничена зона в участък VIIa на ICES.

(18)  Предвид становището на НТИКР риболовът с хрилни мрежи и заплитащи мрежи в участъци IIIa, VIa, VIb, VIIb, VIIc, VIIj, VIIk на ICES и в подзони VIII, IX, X и XII на ICES на изток от 27 °з.д. във води с картографирана дълбочина по-голяма от 200 m, но по-малка от 600 m, следва да бъде разрешен само при определени условия, осигуряващи защита за биологично чувствителните дълбоководни видове.

(18а)  Важно е да се изясни взаимодействието между различните режими, приложими към риболова с хрилни мрежи, особено в подзона VII на ICES. По-конкретно следва да се поясни, че специална дерогация за риболов с хрилни мрежи с размер на окото по-голям или равен на 100 mm в участъци IІIa, IVa, Vb, VIa, VIb, VII b, c, j и k на ICES, както и специалните условия, свързани с тази дерогация, са приложими само във води с картографирана дълбочина по-голяма от 200 метра, но по-малка от 600 метра, и че, следователно, в участъци VІIa, VІId, VIIe, VIIf, VIIg и VIIh на ICES и във води с картографирана дълбочина по-малка от 200 метра в участъци IІIa, IVa, Vb, VIa, VIb, VIIb, c, j и k на ICES се прилагат по подразбиране правилата относно диапазона на размера на окото и състава на улова, установени в Регламент(ЕО)№850/98.

(18б)  Предвид становището на НТИКР следва да бъде разрешено използването на тройните мрежи в подзона IX на ICES във води с картографирана дълбочина по-голяма от 200 m, но по-малка от 600 m.

(19)  Следва да продължи да бъде разрешено използването на определени селективни съоръжения в Бискайския залив с цел да се осигури устойчива експлоатация на запасите от мерлуза и норвежки омар и да се намали изхвърлянето на улов от тези видове.

(20)  Следва да се запазят ограниченията за риболова в определени зони с цел защита на уязвими дълбоководни морски местообитания в регулаторната зона на NEAFC, приети от NEAFC през 2004 г., и в някои зони в участъци VIIc, VІІj, VІІk и в участък VIIIc на ICES, приети през 2008 г. от Съюза.

(21)  Предвид становището на съвместната работна група на Съюза и Норвегия по техническите мерки забраната за риболов през почивните дни на херинга, скумрия или трицона с тралове или мрежи гъргър в Скагерак и Категат вече не допринася за опазването на пелагичните рибни запаси поради промени в моделите на риболов ▌. Следователно тази забрана следва да бъде отменена въз основа на консултациите, проведени през 2011 г. между Съюза, Норвегия и Фарьорските острови.

(22)  За по-голяма яснота и по-добро регулиране следва да бъдат заличени някои остарели разпоредби.

(22а)  С цел отразяване на промените в моделите на риболов и въвеждането на по-селективни съоръжения следва да бъдат запазени диапазоните на размера на окото на мрежите, целевите видове и изискваният процент на улова, приложими в Скагерак и Категат.

(23)  Предвид биологичните данни следва да бъдат преразгледани минималните размери на японската мида (Venerupis Philippinarum).

(24)  Определен е минимален размер за октоподите, уловени във водите под суверенитета или юрисдикцията на трети държави и разположени в района на Комитета по риболова в централната източна част на Атлантическия океан (CECAF), за да се допринесе за опазването на октоподите и по-специално на младите екземпляри.

(24а)  Следва да бъде въведена равностойна мярка по отношение на минималния размер при разтоварване за хамсия, изразена в брой риби за kg, тъй като това би опростило работата на борда на корабите, които ловят тези видове, и би улеснило прилагането на мерките за контрол на брега.

(25)  Следва да бъдат запазени ▌спецификациите за сортиращи решетки ▌, използвани за намаляване на прилова при риболов на норвежки омар в участък IIIa на ICES, подзона VI на ICES и участък VIIa на ICES.

(26)  Следва да се запазят спецификациите за платна от мрежа с квадратно око, използвани при определени условия за риболов с някои теглени съоръжения в Бискайския залив.

(27)  Следва да бъде разрешено ▌използването на двуметрови платна от мрежа с квадратно око от кораби с мощност на двигателя под 112 kW в ограничена зона в участък VIa на ICES.

(27а)  Думата „Общност“, използвана в постановителната част на Регламент (ЕО) № 850/98, следва да бъде променена вследствие на влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г.

(27б)  За да се осигурят еднакви условия за прилагане на правилата за използване на съюръжения с еднакво висока селективност при риболова на норвежки омар в участък VIa на ICES и на правилата, изключващи конкретни риболовни дейности на дадена държава членка от приложното поле на забраната за използване на хрилни, заплитащи или тройни мрежи в подзони VIII, IX и X на ICES, когато нивата на прилова от акула и изхвърлянето на улов са много ниски, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани, без да прилага Регламент (ЕС) № 182/2011.(8)

▌

(29)  Поради това Регламент (ЕО) № 850/98 следва да бъде съответно изменен.

(29а)  Регламент (ЕО)№1434/98 на Съвета предвижда специални условия, при които херингата може да бъде разтоварвана на сушата за промишлени цели, различни от директна консумация от човека. В посочения регламент следва да се включи специална дерогация от условията за разтоварване на прилова от херинга при риболов с малък размер на окото на мрежата в участък IIIa, подзона IV и участък VIId на ICES и във водите на съюза от участък IIa на ICES, каквато вече е била включвана в други актове на Съюза. Поради това Регламент (ЕО) № 1434/98 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Изменения на Регламент (ЕО)№850/98

Регламент (ЕО) № 850/98 се изменя, както следва:

-1а)  Вмъква се следният член :"

Член 1a

В член 4, параграф 2, буква в), член 46, параграф 1, буква б) и в приложение І, бележка под линия 5 думата „Общност“ или съответстващото ѝ прилагателно се заменя с думата „Съюз“ или съответстващото ѝ прилагателно, като се извършват всички граматични корекции, необходими във връзка с тази замяна.

-1б)  В член 2 се добавя следната подточка :"

i)  Регион 9

Всички води от Черно море, съответстващи на географската подзона 29, определена в приложение І към Регламент (ЕС) № 1343/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно определени разпоредби за риболова в зоната по Споразумението за GFCM (Генералната комисия по рибарство в Средиземно море) * и в Резолюция GFCM/33/2009/2.

* OВ L 347, 30.12.2011 г.,стр. 44.

-1в)  В член 11, параграф 1 се добавя следната алинея:"

Тази дерогация се прилага, без да се засяга член 34б, параграф 2, буква в).

-1г)  Вмъква се следният член :

Член 11a

В регион 9 минималният размер на окото на дънните хрилни мрежи, използвани за улов на калкан, е 400 mm.

▌

1г)  Член 17 се заменя със следното:"

Даден морски организъм не притежава необходимата големина, ако размерите му са по-малки от минималните размери, посочени в приложение XII и приложение XIIа за съответния вид и географска зона.

1д)  В член 19 се добавя следният параграф :"

4.  Параграфи 2 и 3 не се прилагат в регион 9.

2)  Вмъква се следният дял :"

ДЯЛ IIIа

МЕРКИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ИЗХВЪРЛЯНЕТО НА УЛОВ

Член 19а

Забрана за селективно изхвърляне с цел повишаване на качеството

1.  В рамките на региони 1,2,3 и 4 се забранява изхвърлянето по време на риболовните операции на улов от видове, за които се прилага квота и които могат законно да бъдат разтоварени на сушата.

2.  Разпоредбите, посочени в параграф 1, не засягат задълженията, предвидени в настоящия регламент или в други актове на Съюза в областта на рибарството.

Член 19б

Последващи разпоредби и забрана за изхвърляне

1.  Когато в региони 1, 2, 3 и 4 количеството уловена маломерна скумрия, херинга или сафрид, надвишава 10 % от общото количество улов при всяко едно теглене, корабът сменя района на риболов.

2.  В региони 1, 2, 3 и 4 е забранено освобождаването на скумрия, херинга или сафрид преди пълното изтегляне на мрежата на борда на риболовния кораб, което води до изгубването на мъртвата или умиращата риба.

3)  В член 20, параграф 1 се заличава буква г).

3а)  Вмъква се следният член :"

Член 20а

Ограничения за риболова на херинга във водите на Съюза от участък IIa на ICES

Забранява се разтоварването на суша или задържането на борда на херинга, уловена във водите на Съюза в участък IIa на ICES, през периода от 1 януари до 28 февруари и от 16 май до 31 декември.

4)  Член 29а се заменя със следното:"

Член 29а

Затваряне на зона за риболов на пясъчна змиорка риба в подзона IV на ICES

1.  Забранява се да се разтоварва на суша или задържа на борда пясъчна змиорка, уловена в географската зона, ограничена от източния бряг на Англия и Шотландия и от локсодроми, последователно съединяващи следните координати, които се измерват съгласно системата WGS84:

2.  Позволява се риболов с цел научни изследвания, за да се наблюдават запасите от пясъчна змиорка в зоната и последиците от затварянето ѝ за риболов.

5)  Член 29б, параграф 3 се заменя със следното:"

3.  Чрез дерогация от забраната, предвидена в параграф 1, ловенето с кошове, които не улавят норвежки омар, се разрешава в географските зони и през периодите, определени в посочения параграф.

6)  Вмъкват се следните членове :"

Член 29в

Защитна зона за пикша в Rockall в подзона VI на ICES

1.  Забранява се всякакъв риболов на пикша в Rockall, освен с парагади, в зоните, ограничени от локсодроми, последователно съединяващи следните координати, които се измерват съгласно системата WGS84:

Член 29г

Ограничения на риболова на атлантическа треска, пикша и меджид в подзона VI на ICES

1.  Забраняват се всякакви риболовни дейности на атлантическа треска, пикша и меджид в рамките на тази част от участък VIa на ICES, която е разположена източно или южно от локсодромите, последователно съединяващи следните координати, които се измерват съгласно системата WGS84:

2.  Всеки риболовен кораб, намиращ се в посочената в параграф 1 от настоящия член зона, взема мерки всички риболовни съоръжения на борда да са закрепени и съхранявани в съответствие с член 47 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 г. за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството*.

3.  Чрез дерогация от параграф 1 се разрешава да се извършват риболовни дейности в, посочената в параграф 1 зона, като се използват крайбрежни статични мрежи, фиксирани върху подпори, драги за пектен, драги за миди Сен Жак и за черни морски миди, парагади с дръжка, механизирани кърмаци, теглени от кораб грибове, на които единият край е фиксиран върху брега, крайбрежни грибове, винтери и кошове, при условие че:

4.  Чрез дерогация от параграф 1 се разрешава да се извършват риболовни дейности в зоната, посочена в същия параграф, при използване на мрежи с размер на окото, по-малък от 55 mm, при условие че:

4a.  Чрез дерогация от параграф 1 се разрешава да се извършват риболовни дейности в зоната, посочена в същия параграф, при използване на хрилни мрежи с размер на окото, по-голям от 120 mm, при условие че:

4б.  Чрез дерогация от параграф 1 се разрешава да се извършват риболовни дейности в зоната, посочена в същия параграф, при използване на хрилни мрежи с размер на окото, по-голям от 90 mm, при условие че:

5.  Чрез дерогация от параграф 1 се разрешава риболовът на норвежки омарв зоната, посочена в същия параграф, при условие че:

Въз основа на благоприятно становище на НТИКР Комисията приема актове за изпълнение за определяне кои риболовни съоръжения се счита за такива с еднакво висока селективност за целите на буква а).

6.  Параграф 5 не се прилага за зоната, ограничена от локсодроми, последователно съединяващи следните координати, които се измерват съгласно системата WGS84:

7.  Чрез дерогация от параграф 1 се разрешава риболовът с тралове, дънни грибове или сходни съоръжения в зоната, посочена в същия параграф, при условие че:

7а.  Не по-късно от 1 януари 2015 г. и най-малко на всеки две години след това,, Комисията прави оценка на характеристиките на риболовните уреди, посочени в параграф 7, като взема предвид научното становище на НТИКР и, когато е целесъобразно, представя на Европейския парламент и на Съвета предложение за изменение на параграф 7.

8.  Параграф 7 не се прилага за зоната, ограничена от локсодроми, последователно съединяващи следните координати, които се измерват съгласно системата WGS84:

8а.  От 1 януари до 31 март и от 1 октомври до 31 декември всяка година се забраняват всички риболовни дейности, при които се използват риболовните съоръжения, посочени в приложение І към Регламент (ЕО) № 1342/2008 на Съвета от 18 декември 2008 г. за създаване на дългосрочен план за запасите от атлантическа треска и риболовните стопанства, които експлоатират тези запаси**, в зоната, означена в зона VIa на ICES, ограничена от локсодроми, последователно съединяващи следните координати:

Нито капитанът на риболовен кораб, нито друго лице на борда няма право да подбуждат или разрешават на лице, намиращо се на борда, да прави опит за риболов, разтоварване, прехвърляне или задържане на борда на риба, уловена в определената зона.

9.  Всяка заинтересована държава членка въвежда програма за присъствие на наблюдатели на борда за периода от 1 януари до 31 декември всяка година, за да се вземат проби от улова и изхвърляния улов от корабите, които се ползват от предоставените в параграфи 4а, 4б, 5 и 7 дерогации. Програмите за присъствие на наблюдатели се изпълняват, без да се засягат задълженията по съответните правила, и имат за цел оценка на улова и изхвърляния улов от атлантическа треска, пикша и меджид с точност от най-малко20 %.

10.  Заинтересованите държави членки изготвят доклад за общото количество улов и изхвърлян улов от корабите, включени в програмата за присъствие на наблюдатели, за всяка календарна година и го представят на Комисията най-късно до ▌1 февруари на следваща календарна година.

10a.  Не по-късно от 1 януари 2015 г. и не по-късно от всеки две години след това Комисията, оценява запасите от треска, пикша и меджид в зоната, определена в параграф 1, като взема предвид научното становище на НТИКР, и,когато е целесъобразно, представя на Европейския парламент и на Съвета предложение за изменение на настоящия член.

Член 29д

Ограничения за риболова на атлантическа треска в подзона VII на ICES

1.  От 1 февруари до 31 март всяка година се забраняват всички риболовни дейности в подзона VII на ICES в зоната, което се състои от следните статистически квадранти на ICES: 30E4, 31E4, 32E3. Тази забрана не се прилага в рамките на шест морски мили от изходните линии.

2.  Чрез дерогация от параграф 1 се разрешава извършването на риболовни дейности с използване на крайбрежни статични мрежи, фиксирани върху подпори, драги за пектен, драги за миди Сен Жак и за черни морски миди, теглени от кораб грибове, на които единият край е фиксиран върху брега, крайбрежни грибове, парагади с дръжка, механизирани кърмаци, винтери и кошове в зоните и периодите, посочени в същия параграф, при условие че:

3.  Чрез дерогация от параграф 1 се разрешава да се извършват риболовни дейности в зоната, посочена в същия параграф, при използване на мрежи с размер на окото, по-малък от 55 mm, при условие че:

Член 29е

Специални правила за защита на синята молва

1.  От 1 март до 31 май всяка година се забранява задържането на борда на синя молва в количества, надвишаващи 6 тона на риболовен рейс в зоните на участък VIa на ICES, ограничени от локсодроми, последователно съединяващи следните координати, които се измерват съгласно системата WGS84:

2.  При влизане и излизане от зоните, посочени в параграф 1, капитанът на риболовния кораб отбелязва датата, часа и мястото на влизане и излизане в корабния дневник.

3.  Ако даден кораб достигне улова от 6 тона синя молва в някоя от двете зони, посочени в параграф 1,той:

4.  Посочените в член 8 от Регламент (ЕО) № 2347/2002 на Съвета от 16 декември 2002 г. за определяне на специалните условия за достъп до риболовните полета на дълбоководни запаси и за определяне на съответните изисквания *** наблюдатели, назначени към риболовни кораби, намиращи се в посочените в параграф 1 зони, в допълнение към задачите си съгласно параграф 4 от посочения член, за подходящи проби от улова на синя молва измерват рибата в пробите и определят стадия на полова зрелост на рибата в пробата. Въз основа на становищата на НТИКР държавите членки изготвят подробни протоколи за вземане на проби и за съпоставка на резултатите.

5.  От 15 февруари до 15 април всяка година се забранява използването на дънни тралове, парагади и хрилни мрежи в зоната, ограничена от локсодроми, последователно съединяващи следните координати, които се измерват съгласно системата WGS84:

Член 29ж

Мерки за риболов на морски костур в международни води от подзони I и II на ICES

1.  Целевият риболов на морски костур в международни води от подзони I и II на ICES се разрешава само през периода от 15 август до 30 ноември всяка година от кораби, които преди това са извършвали риболов на морски костур в регулаторната зона на NEAFC, определена в член 3, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1236/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2010 г. за определяне на схема за контрол и изпълнение в зоната, обхваната от Конвенцията за бъдещо многостранно сътрудничество в областта на риболова в североизточната част на Атлантическия океан****.

2.  Корабите ограничават своя прилов на морски костур при друг риболов до максимум 1 % от общия улов, задържан на борда.

3.  Коефициентът на преобразуване, който се прилага при представянето на изкормен морски костур без глава, уловен в този риболовен район, включително при представяне след японски тип нарязване е 1,70.

4.  Чрез дерогация от член 9, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 1236/2010 капитаните на риболовни кораби, участващи в този вид риболов, докладват своя улов ежедневно.

5.  В допълнение към разпоредбите на член 5 от Регламент (ЕС) № 1236/2010 разрешението за риболов на морски костур е валидно само ако докладите, се предават от корабите в съответствие член 9, параграф 1 от посочения регламент и се записват в съответствие с член 9, параграф 3 от него.

6.  Държавите членки правят необходимото научните наблюдатели да събират научна информация на борда на корабите, плаващи под тяхно знаме. Събраната информация включва най-малко представителни данни за пол, възраст и дължина по дълбочини. Тази информация се предоставя на ICES от компетентните органи в държавите членки.

7.  Комисията информира държавите членки за датата, на която секретариатът на NEAFC е уведомил договарящите страни по NEAFC, че общият допустим улов (ОДУ) е бил напълно използван. Държавите членки забраняват целевия риболов на морски костур от кораби, плаващи под тяхно знаме, от същата дата.

Член 29з

Мерки за риболова на морски костур в морето Ирмингер и съседните води

1.  Забранява се риболовът на морски костур в международните води от подзона V на ICES и във водите на Съюза от подзони XII и XIV на ICES освен от 11 май до 31 декември всяка година и само в зоната, ограничена от локсодроми, последователно съединяващи следните координати, които се измерват съгласно системата WGS84 (наричана по-долу „зона за опазване на морския костур“):

1а.  Независимо от параграф 1 с правен акт на Съюза риболовът на морски костур може да бъде разрешен в морето Ирмингер и съседните води извън зоната за опазване на морския костур от 11 май до 31 декември всяка година въз основа на научно становище и при условие че NEAFC е изготвил план за възстановяване за морския костур в тази географска зона. В този риболов участват само кораби на Съюза, които надлежно са получили разрешение от съответните държави членки и за които Комисията е била уведомена съгласно изискванията в член 5 от Регламент (ЕС) № 1236/2010.

2.  Забранява се използването на тралове с размер на окото под 100 mm.

3.  Коефициентът на преобразуване, който се прилага при представянето на изкормен морски костур без глава, уловен в този риболовен район, включително при представяне след японски тип нарязване е 1,70.

4.  Капитаните на риболовни кораби, извършващи риболов извън зоната за опазване на морския костур, предават докладите за улова, предвидени в член 9, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 1236/2010, ежедневно след приключване на риболовните операции за съответния календарен ден. В тек се посочват уловът на борда, уловен след последното съобщаване на улова.

5.  В допълнение към разпоредбите на член 5 от Регламент (ЕС) № 1236/2010, разрешението за риболов на морски костур е валидно само ако предаваните от корабите доклади са в съответствие член 9, параграф 1 от посочения регламент и се записват в съответствие с член 9, параграф 3 от него.

6.  Докладите, посочени в параграф 5, се изготвят в съответствие със съответните правила.

* OВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 1.

** OВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 20.

*** OВ L 351, 28.12.2002 г., стр. 6.

**** OВ L 348, 31.12.2010 г., стр. 17.

6а)  В член 30 се вмъква следният параграф:"

1а.  Параграф 1 не се прилага за регион 9

7)  Вмъква се следният член :"

Член 31а

Електроулов в участъци IVc и IVb на ICES

1.  Чрез дерогация от член 31 се разрешава риболов с бим трал, използващ електрически импулсен ток, в участъци IVc и IVb на ICES южно от локсодромата, образувана от следните точки, които се измерват съгласно координатната система WGS84:

2.  Риболов с електрически импулси се разрешава само, когато:

8)  Вмъква се следният член :"

Член 32а

Ограничения на обработката на улова и изхвърлянето на риба за пелагични кораби

1.  Максималното разстояние между прътите във водния сепаратор на борда на пелагични кораби, които ловят скумрия, херинга и сафрид в зоната на Конвенцията NEAFC, определена в член 3, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1236/2010, е 10 mm.

Прътите трябва да са заварени към уреда. Ако във водния сепаратор се използват отвори вместо пръти, максималният диаметър на отворите не трябва да надвишава 10 mm. Диаметърът на отворите в улеите пред водния сепаратор не трябва да надвишава 15 mm.

2.  За хпелагичните кораби, извършващи дейност в зоната на Конвенцията NEAFC, е забранено да изхвърлят риба под своята водна линия, от буферни резервоари или резервоари с охладена морска вода.

3.  Капитанът на кораба изпраща на компетентните органи в областта на рибарството на държавата членка на знамето чертежите, свързани със съоръженията за обработка на улова и изхвърляне на риба, намиращи се на пелагичните кораби, които ловят скумрия, херинга и сафрид в зоната на Конвенцията NEAFC, заверени от компетентните органи на държавата членка на знамето, както и всякакви изменения към тях. Компетентните органи на държавата членка на знамето на корабите извършват периодични проверки на точността на представените чертежи. На борда на кораба по всяко време се съхраняват копия.„

9)  Вмъкват се следните членове :"

Член 34а

Технически мерки за опазване в Ирландско море

1.  От 14 февруари до 30 април се забранява употребата на дънен трал, гриб или подобни теглени мрежи, всякакви хрилни мрежа, тройни мрежи, заплитащи мрежи или подобни статични мрежи или риболовни съоръжения, включващи куки, в частта от участък VIIa на ICES, ограничена от:

2.  Чрез дерогация от параграф 1 в зоната и периода, посочени в същия параграф:

Член 34б

Използване на хрилни мрежи в участъци IIIа, IVа, Vb, VIа, VIb, VIIb, c, j, k на ICES и в подзони VIII, IX, X и XII на ICES източно от 27° з.д.

1.  Корабите на Съюза не разполагат дънни хрилни мрежи, заплитащи мрежи и тройни мрежи в никое местоположение, в което картографираната дълбочина е над 200 метра, в участъци IIIa, IVa, Vb, VIa, VIb, VII b, c, j, k на ICES, в подзона XII, източно от 27° з.д., и в подзони VIII, IX и X на ICES.

▌

3.  Чрез дерогация от параграф 1 се разрешава използването на следните съоръжения:

4.  Тази дерогация обаче не се прилага за регулаторната зона на NEAFC.

4а.  На всички кораби, разполагащи дънни хрилни мрежи, заплитащи или тройни мрежи във всяко местоположение, където картографираната дълбочина е над 200 метра в участъци IIIa, IVa, Vb, VIa, VIb, VII b, c, j, k на ICES, в подзона XII, източно от 27° з.д., и в подзони VIII, IX и X на ICES, се издава разрешение за риболов в съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 1224/2009.

5.  Само един от видовете съоръжения, описани в параграф 3, буква а), ▌буква б) или буква г), се държи на борда на кораба във всеки един момент. Корабите могат да носят на борда си мрежи с обща дължина, която е с 20 % по-голяма от максималната дължина на комплекта мрежи, които могат да бъдат разгърнати във всеки един момент.

6.  Капитанът на кораб, притежаващ разрешение за риболов, посочено в параграф 4а, отбелязва в риболовния дневник количеството и дължините на съоръженията, носени от кораба, преди да напусне пристанището и когато се върне в него, и отговаря за всяко несъответствие между двете количества.

▌

8.  Компетентните органи имат правото да отстранят съоръжение, което не се обслужва в морето в участъци IIIa, IVa, Vb, VIa, VIb, VII b, c, j, k на ICES, в подзона XII на ICES, източно от 27° з.д., и в подзони VIII, IX и X на ICES, в следните случаи:

9.  Капитанът на кораб, притежаващ с разрешение за риболов, посочено в параграф 4а, по време на всеки риболовен рейс отбелязва в риболовния дневник следната информация:

10.  На кораби, извършващи риболов с разрешение за риболов, посочено в параграф 4а, се разрешава да разтоварват само в пристанищата, определени от държавите членки съгласно член 7 от Регламент (ЕО) № 2347/2002*.

11.  Количеството акули, задържано на борда на кораб, използващ съоръжение от вида, описан в параграф 3, букви б) и г), не надхвърля 5 % от живото тегло на общото количество задържани на борда морски организми.

11а.  След консултация с НТИКР Комисията може да приеме актове за изпълнение, с които да изключи конкретни риболовни дейности на държава членка в подзони VIII, IX, X на ICES от прилагането на параграфи 1‐10, когато от предоставената от държавите членки информация личи, че тези риболовни дейности водят до много ниски нива на прилов на акули и изхвърляне на улов.

Член 34в

Условие за риболов с някои теглени уреди, разрешени в Бискайския залив

1.  Чрез дерогация от разпоредбите, предвидени в член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 494/2002 на Комисията от 19 март 2002 г. за установяване на допълнителни технически мерки за възстановяване на ресурсите от мерлуза в подзони на ICES (Международен съвет за изследване на морето) III, IV, V, VI и VII и участъци на ICES VIIIa, b, d и e**, се разрешава извършването на риболовни дейности с използване на тралове, датски грибове и сходни съоръжения, с изключение на бим тралове с размер на окото в диапазона 70‐99 mm, в зоната, определена в член 5, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 494/2002, ако съоръжението е снабдено с платно от мрежа с квадратно око в съответствие с приложение ХIVб.

2.  При риболов в участъци VIII a и b на ICES е разрешено използването на селективна решетка и прилежащите ѝ елементи пред наконечника и/или платно от мрежа с квадратно око, чийто размер е равен или по-голям от 60 mm в по-ниската част на удължението пред наконечника. Разпоредбите, предвидени в член 4, параграф 1, член 6 и член 9, параграф 1 от настоящия регламент и в член 3, букви а) и б) от Регламент (ЕО) № 494/2002, не се прилагат по отношение на частта от трала, където са поставени тези селективни уреди.

Член 34г

Мерки за защита на уязвими дълбоководни местообитания в регулаторната зона на NEAFC

1.  Забраняват се дънното тралене и риболовът със статични съоръжения, включително дънни хрилни мрежи и дънни парагади, в зоните, ограничени от локсодроми, последователно съединяващи следните координати, които се измерват съгласно системата WGS84:

▌

2.  Когато по време на риболовни операции в нови и съществуващи зони на риболовни дейности на морското дъно в регулаторната зона на NEAFC количеството уловени живи корали или живи сюнгери на риболовно съоръжение надхвърля 60 kg живи корали и/или 800 kg живи сюнгери, корабът уведомява своята държава на знамето, спира риболова и се придвижва на разстояние най-малко 2 морски мили от местоположението, за което данните показват, че е най-близкото до точното местоположение на направения улов.

Член 34д

Мерки за защита на уязвими дълбоководни местообитания в участъци VIIc, j и k на ICES

1.  Забраняват се дънното тралене и риболовът със статични съоръжения, включително дънни хрилни мрежи и дънни парагади, в зоните, ограничени от локсодроми, последователно съединяващи следните координати, които се измерват съгласно системата WGS84:

2.  Всички пелагични кораби, които извършват риболов в зоните за защита на уязвими дълбоководни местообитания, определени в параграф 1 от настоящия член, се включват в списък на одобрените кораби и им се издава специално ▌разрешение за риболов в съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 1224/2009▌. Кораби, които са включени в списъка на одобрените кораби, носят на борда само пелагични уреди.

3.  Пелагични кораби, които възнамеряват да извършват риболов в зона за защита на уязвими дълбоководни местообитания, определена в параграф 1 от настоящия член, съобщават четири часа предварително за намерението си да навлязат в з зона за защита на уязвими дълбоководни местообитания на ирландския център за наблюдение на риболова (ЦНР), както е определено в член 4, параграф 15 от Регламент (ЕО) № 1224/2009. В същото време те съобщават количествата риба, съхранявани на борда.

4.  Пелагични кораби, които извършват риболов в зона за защита на уязвими дълбоководни местообитания, определена в параграф 1, разполагат с работеща, напълно функционираща сигурна система за наблюдение на корабите (VMS), която напълно съответства на съответните правила, когато се намират в зона за защита на уязвими дълбоководни морски местообитания.

5.  Пелагични кораби, които извършват риболов в зона за защита на уязвими дълбоководни местообитания, определена в параграф 1, ежечасно изготвят VMS доклади.

6.  Пелагични кораби, които са приключили риболова в зона за защита на уязвими дълбоководни местообитания, определена в параграф 1, съобщават на ирландския ЦНР за напускането си на зоната. В същото време те съобщават количествата риба, съхранявани на борда.

7.  За риболова на пелагични видове в зона за защита на уязвими дълбоководни местообитания, определена в параграф 1, съществува ограничение наличните на борда или използвани при риболова мрежи да бъдат с размер на окото в диапазон 16 mm‐31 mm или 32 mm‐54 mm.

Член 34е

Мерки за защита на уязвими дълбоководни местообитания в участък VIIIc на ICES

1.  Забраняват се дънното тралене и риболовът със статични съоръжения, включително дънни хрилни мрежи и дънни парагади, в зоните, ограничени от локсодроми, последователно съединяващи следните координати, които се измерват съгласно системата WGS84:

2.  Чрез дерогация от установената в параграф 1 забрана кораби, които през 2006 г., 2007 г. и 2008 г. са извършвали риболов с дънни парагади с цел улов на брадата мерлуза, могат да получат от своите органи по риболова ▌разрешение за риболов съгласно член 7 от Регламент (ЕО) № 1224/2009, което им позволява да продължат да извършват този вид риболов в зоната на юг от 44° 00.00' с.ш. Всички кораби, получили такова ▌разрешение за риболов, независимо от общата им дължина, разполагат с работеща, напълно функционираща сигурна система за VMS, която напълно съответства на съответните правила, когато извършват риболов в определената в параграф 1 зона.

* OВ L 41, 13.2.2002 г., стр. 1.

** OВ L 77, 20.3.2002 г., стр. 8.

10)  Член 38 се заличава;

11)  Член 47 се заличава;

11а)  В Приложения І, ІV, ХІІ и ХІV към Регламент (ЕО) № 850/98 се изменят в съответствие с приложението към настоящия регламент;

11б)  Приложения XIIa, ХІVа, ХІVб, ХІVв и ХІVг. се вмъкват в съответствие с приложението към настоящия регламент.

▌

Член 2

Изменение на Регламент (ЕО) № 1434/98

В член 2 от Регламент (ЕО) № 1434/98се вмъква следният параграф:"

1а.  Параграф 1 не се прилага към херинга, уловена в участък IIIa, подзона IV, участък VIId на ICES и във води на ЕС от участък IIa на ICES.

Член 3

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 януари 2013 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в ... на

За Европейския парламент

Председател

За Съвета

Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ

3)  Таблицата в приложение XII се изменя, както следва:

4)  Вмъква се следното приложение:"

Приложение ХІІа

МИНИМАЛЕН РАЗМЕР ЗА РЕГИОН 9

5)  В приложение XIV се вмъкват следните наименования по азбучен ред на общоприетите наименования:"

6)  Вмъкват се следните приложения :"

ПРИЛОЖЕНИЕ ХIVа

СПЕЦИФИКАЦИИ ЗА СОРТИРАЩИ РЕШЕТКИ

-1.  Селективната по отношение на видовете решетка се закрепя в тралове със затворен край с квадратно око с размер на окото по-голям или равен на 70 mm и по-малък от 90 mm. Минималната дължина на затворения край е 8 m. Забранява се използването на тралове с повече от 100 квадратни очи във всяка обиколка на затворения край, като се изключват снаждането или кантовете. Затвореният край с квадратно око се изисква само в Скагерак и Категат.

1.  Решетката е правоъгълна. Прътите на решетката са успоредни на надлъжната ѝ ос. Разстоянието между прътите на решетката не надвишава 35 mm. Разрешава се да се използват един или повече шарнира с цел да се улесни съхранението ѝ върху барабана на мрежата.

2.  Решетката се монтира диагонално в трала, отгоре и надолу, от предната част на затворения край към предния край на нескосената част. Всички страни на решетката се прикрепят към трала.

3.  В горната яка на трала има незатворен изход за рибата в непосредствена връзка с горната страна на решетката. Отворът на изхода за рибата има същата широчина в задната част, каквато е широчината на решетката, и е заострен отпред по протежение на пречките на очите от двете страни на решетката.

4.  Разрешава се на предната страна на решетката да се закрепя фуния, която да насочва рибата към пода на трала и решетката. Минималният размер на окото на фунията е 70 mm. Минималният вертикален отвор на насочващата към решетката фуния е 15 cm. Широчината на насочващата към решетката фуния е равна на широчината на решетката.

Схематично представяне на селективен по отношение на размерите и видовете трал. Навлизащата риба се превежда към тралния под и решетката чрез насочваща фуния. След това по-голямата по размери риба се извежда от трала чрез решетката, а по-малката по размери риба и норвежкият омар преминават през решетката и влизат в затворения край. Квадратният отвор на затворения край позволява на малката риба и на малките норвежки омари да избягат. Затвореният край с квадратно око, показан на схемата, се изисква само в Скагерак и Категат.

ПРИЛОЖЕНИЕ ХIVб

УСЛОВИЯ ЗА РИБОЛОВ С НЯКОИ ТЕГЛЕНИ СЪОРЪЖЕНИЯ, РАЗРЕШЕНИ В БИСКАЙСКИЯ ЗАЛИВ

1.  Спецификации за горното платно с квадратно око

Платното представлява правоъгълно парче от мрежа. Има само едно платно. Платното не е запречено от никакви външни или вътрешни приспособления.

2.  Местоположение на платното

Платното се поставя в средата на горната яка на задната скосена част на трала, точно пред нескосената част, съставена от удължаващото парче и затворения край.

Платното завършва на не повече от 12 очи от ръчно оплетената редица очи между удължаващото парче и задната скосена част на трала.

3.  Размер на платното

Дължината на платното е най-малко 2 метра, а ширината му ‐ най-малко 1 метър.

4.  Омрежване на платното

Окото на мрежата е с минимален размер 100 mm. Очите са квадратни, т.е. всички четири страни на платното от мрежа се състоят от отвори, изрязани по всички страни.

Мрежата се монтира така, че страните на очите да са разположени успоредно и перпендикулярно на надлъжната ос на затворения край.

Омрежването е от безвъзлов единичен шнур. Дебелината на шнура не надвишава 4 mm.

5.  Вмъкване на платното в мрежата с ромбовидно око

Разрешава се на четирите страни на платното от мрежа да се закрепи кант. Диаметърът на този кант е не повече от 12 mm.

Разпънатата дължина на платното от мрежа е равна на разпънатата дължина на мрежата с ромбовидно око, прикрепена към надлъжната страна на платното.

Броят на ромбовидните очи на горната яка, прикрепени към най-малката страна на платното от мрежа (т.е. един метър дълга страна, която е перпендикулярна на надлъжната ос на затворения край) е най-малко равен на броя на пълните ромбовидни очи, прикрепени към надлъжната страна на платното, разделен на 0,7.

6.  Мястото на поставяне на платното в трала е показано по-долу.

ПРИЛОЖЕНИЕ ХІVв

ПЛАТНО ОТ МРЕЖА С КВАДРАТНО ОКО ЗА КОРАБИ С ДЪЛЖИНА НАД 15 МЕТРА

1.  Спецификации за горното платно с квадратно око

Платното представлява правоъгълно парче от мрежа. Омрежването е от безвъзлов единичен шнур. Очите са квадратни, т.е. всички четири страни на платното от мрежа се състоят от отвори, изрязани по всички страни. Размерът на окото е по-голям или равен на 120 mm. Дължината на платното е най-малко 3 метра, освен когато е включено в мрежи, теглени от кораби с двигателна мощност до 112 kW, в който случай тя е най-малко 2 метра.

2.  Местоположение на платното

Платното се вмъква в горната яка на наконечника. Задният край на платното не трябва да бъде на повече от 12 метра от въжето за затягане на наконечника, както е определено в член 8 от Регламент (ЕИО) № 3440/84 на Комисията от 6 декември 1984 г. относно прикрепването на съоръжения към тралове, шотландски грибове и сходни мрежени уреди*.

3.  Вмъкване на платното в мрежата с ромбовидно око

Не трябва да има повече от две отворени ромбовидни очи между надлъжната страна на платното и прилежащия кант.

Разпънатата дължина на платното от мрежа е равна на разпънатата дължина на мрежата с ромбовидно око, прикрепена към надлъжната страна на платното. Ходът на снаждане на мрежата с ромбовидно око на горната яка на наконечника и най-малката страна на платното е с три ромбовидни очи към едно квадратно око на 80 mm наконечник, или две ромбовидни очи към едно квадратно око на 120 mm наконечник, с изключение на ограждащите пръти на платното от двете страни.

ПРИЛОЖЕНИЕ ХІVг

ПЛАТНО ОТ МРЕЖА С КВАДРАТНО ОКО ЗА КОРАБИ С ДЪЛЖИНА ПОД 15 МЕТРА

1.  Спецификации за горното платно с квадратно око

Платното представлява правоъгълно парче от мрежа. Омрежването е от безвъзлов единичен шнур. Очите са квадратни, т.е. всички четири страни на платното от мрежа се състоят от отвори, изрязани по всички страни. Размерът на окото е по-голям или равен на 110 mm. Дължината на платното е най-малко 3 метра, освен когато е поставено в мрежи, теглени от кораби с двигателна мощност до 112 kW, в който случай тя е най-малко 2 метра.

2.  Местоположение на платното

Платното се вмъква в горната яка на наконечника. Задният край на платното не трябва да бъде на повече от 12 метра от въжето за затягане на наконечника, както е определено в член 8 от Регламент (ЕИО) № 3440/84.

3.  Вмъкване на платното в мрежата с ромбовидно око

Не трябва да има повече от две отворени ромбовидни очи между надлъжната страна на платното и прилежащия кант. Разпънатата дължина на платното от мрежа е равна на разпънатата дължина на мрежата с ромбовидно око, прикрепена към надлъжната страна на платното. Ходът на снаждане на мрежата с ромбовидно око на горната яка на наконечника и най-малката страна на платното е две ромбовидни очи на едно квадратно око, с изключение на ограждащите пръти на платното от двете страни.

* OВ L 318, 7.12.1984 г., стр. 23.

(1) Въпросът е върнат за ново разглеждане в комисия съгласно член 57, параграф 2, втора алинея (А7-0342/2012). (2) * Изменения: нов или изменен текст се обозначава с получер курсив; заличаванията се посочват със символа ▌. (3) OВ С 351, 15.11.2012 г., стр. 83. (4) ОВ L 347, 24.12.2009 г., стр. 6. (5) OВ L 165, 24.6.2011 г., стр. 1. (6) OВ L 22, 26.1.2009 г., стр. 1. (7) OВ L 125, 27.4.1998 г., стр. 1. (8) OВ L 55, 28.2.2011 г., стр.13

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 22 ноември 2012 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1185/2003 на Съвета за премахването на перките на акулите на борда на риболовните кораби (COM(2011)0798 – C7-0431/2011 – 2011/0364(COD))

P7_TA(2012)0449 A7-0295/2012

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2011)0798),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0431/2011),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет от 28 март 2012 г.(1),

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A7-0295/2012),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 22 ноември 2012 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2013 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1185/2003 на Съвета за премахването на перките на акулите на борда на риболовните кораб

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 605/2013.)

(1) OВ C 181, 21.6.2012, стр. 195.

Резолюция на Европейския парламент от 22 ноември 2012 г. относно декларацията за приемане от страна на държавите членки, в интерес на Европейския съюз, на присъединяването на осем трети страни към Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г. (2012/2791(RSP))

P7_TA(2012)0450 B7-0497/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 2, параграф 2, член 3, параграф 2, член 4, параграф 2, буква й), член 81, параграф 3, член 216, параграф 1 и член 218, параграф 6, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид съдебната практика на Съда на Европейския съюз, по-конкретно дела С-22/70(1) и С-467/98(2) и становище 1/03(3),

–  като взе предвид предложенията на Комисията за решения на Съвета относно декларацията за приемане от страна на държавите членки, в интерес на Европейския съюз, на присъединяването на Габон(4), Андора(5), Сейшелските острови(6), Руската федерация(7), Албания(8), Сингапур(9), Мароко(10) и Армения(11) към Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г.,

–  като взе предвид факта, че Съветът все още не е поискал одобрението на Парламента за тези решения,

–  като взе предвид въпроса към Комисията относно декларацията за приемане от страна на държавите членки, в интерес на Европейския съюз, на присъединяването на осем трети страни към Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г. (O-000159/2012 – B7-0367/2012),

–  като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980 г. е изключително важна, тъй като установява система, позволяваща на участващите държави да си сътрудничат с цел намиране на решение в случаи на международно отвличане на деца, като определя кои съдилища са компетентни и кое право е приложимо при вземането на решението за това, къде следва да живее детето;

Б.  като има предвид, че по този начин конвенцията предвижда бързо завръщане на отвлечените деца в собствената им страна на пребиваване;

В.  като има предвид, че конвенцията се прилага само между страни, които са я ратифицирали или са се присъединили към нея;

Г.  като има предвид, че присъединяването на нови държави трябва да бъде прието от държавите, които вече са членки, за да може конвенцията да се прилага помежду им;

Д.  като има предвид, че следователно присъединяването на нови държави е от изключителна важност;

Е.  като има предвид, че Европейският съюз вече е упражнил своята вътрешна компетентност в областта на международното отвличане на деца, по-конкретно чрез Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност(12);

Ж.  като има предвид, че следва, че Европейският съюз е придобил изключителна външна компетентност в областта на международното отвличане на деца;

З.  като има предвид, че тъй като конвенцията не позволява в нея да членуват международни организации, Европейският съюз следва да оправомощи държавите членки да действат в негов интерес, когато приемат присъединяването на горепосочените държави;

И.  като има предвид, че Съветът следователно трябва да предприеме възможно най-бързо мерки за приемане на решенията, предложени от Комисията, включително като се допита незабавно до Парламента;

Й.  като има предвид, че изглежда, че въпреки неотложността на въпроса и яснотата на правното положение Съветът е решил да забави допитването до Парламента и приемането на горепосочените решения, с оглед да оспори принципа на тези решения по правни съображения;

1.  Отправя към Съвета следните препоръки:

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и за информация ‐ на Комисията и постоянното бюро на Хагската конференция по международно частно право.

(1) Решение по дело С-22/70, Комисия/Съвет (ERTA) (Recueil 1971 г., стр. 263, точка 16). (2) Решение по дело С-467/98, Комисия/Дания, (Recueil 2002 г., стр. І-9519, точка 77). (3) Становище 1/03 относно компетентността на Общността да сключи новата Конвенция от Лугано относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (Recueil 2006 г., стр. I-1145, точка 126). (4) COM(2011)0904. (5) COM(2011)0908. (6) COM(2011)0909. (7) COM(2011)0911. (8) COM(2011)0912. (9) COM(2011)0915. (10) COM(2011)0916. (11) COM(2011)0917. (12) OВ L 338, 23.12.2003 г., стр. 1.

Резолюция на Европейския парламент от 22 ноември 2012 г. относно предстоящата Световна конференция по международни далекосъобщения (WCIT-2012) на Международния съюз по далекосъобщения и възможното разширяване на обхвата на Международния регламент за далекосъобщенията (2012/2881(RSP))

P7_TA(2012)0451 RC-B7-0498/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г.(1) за изменение на директиви 2002/21/ЕО относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги, 2002/19/ЕО относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях и 2002/20/ЕО относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги,

–  като взе предвид Директива 2009/136/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г.(2) за изменение на Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги, Директива 2002/58/ЕО относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации и Регламент (ЕО) № 2006/2004 за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите,

–  като взе предвид Директива 2002/77/ЕО на Комисията от 16 септември 2002 г.(3) относно конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни мрежи и услуги,

–  като взе предвид своята резолюция от 17 ноември 2011 г. относно отворено и неутрално интернет пространство в Европа(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 юни 2010 г. относно управление на интернет: следващи стъпки(5),

–  като взе предвид резолюция A/HRC/20/L13 на Съвета на ООН по правата на човека,

–  като взе предвид предложението на Комисията за Решение на Съвета за определяне на позицията, която ЕС следва да заеме относно преразглеждането на Международния регламент за далекосъобщенията на Световната конференция по международни далекосъобщения или на нейните подготвителни заседания (COM(2012)0430),

–  като взе предвид член 110, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че Международният регламент за далекосъобщенията (МРД) беше приет на Световната административна конференция по телеграфия и телефония в Мелбърн през 1988 г., след което не е актуализиран;

Б.  като има предвид, че МРД е подписан от 27-те държави ‐ членки на Европейския съюз;

В.  като има предвид, че Международният съюз по далекосъобщения (МСД) свиква Световна конференция по международни далекосъобщения (WCIT) в Дубай от 3 до 14 декември 2012 г. за приемане на нов текст за МРД;

1.  Призовава Съвета и Комисията да гарантират съответствието на всички изменения на Международния регламент за далекосъобщенията с достиженията на правото на ЕС, както и приноса им за постигане на целите и интереса на Съюза за развитието на интернет като истински публично пространство, в което се зачитат правата на човека и основните свободи, и по-специално свободата на изразяване на мнение и свободата на събранията, и се гарантира спазването на принципите на свободния пазар, неутралността на мрежата и предприемачеството;

2.  Изразява съжаление относно липсата на прозрачност и приобщаване във връзка с преговорите за WCIT-12 предвид факта, че резултатите от конференцията биха могли да засегнат в съществена степен обществения интерес;

3.  Счита, че МСД, или която и да било друга единствена централизирана международна институция не е подходящият орган за упражняване на регулаторни функции върху управлението на интернет или потоците на трафик в интернет;

4.  Подчертава, че някои от предложенията за реформиране на МРД биха оказали отрицателно въздействие върху интернет, неговата структура, операциите, извършвани в интернет, неговото съдържание и сигурност, бизнес отношенията и управлението, както и върху свободното движение на информация онлайн;

5.  Счита, че вследствие на някои от представените предложения самият МСД би могъл да се превърне в управляващата сила по отношение на аспекти в интернет, което би могло да сложи край на настоящия модел, основан на подхода „отдолу-нагоре“ с участието на множество заинтересовани страни; изразява загриженост, че ако бъдат приети, тези предложения могат сериозно да засегнат развитието на онлайн услуги за крайните потребители и достъпа до тях, както и цифровата икономика като цяло; счита, че управлението на интернет и свързаните с него регулаторни въпроси следва да продължат да бъдат определяни на всеобхватно равнище с участието на множество заинтересовани лица;

6.  Изразява загриженост относно факта, че предложенията за реформиране на МСД включват установяването на нови механизми за печалба, което би могло сериозно да застраши отворения и конкурентен характер на интернет чрез увеличаване на цените, възпрепятстване на иновациите и ограничаване на достъпа; припомня, че интернет следва да продължи да бъде свободен и открит;

7.  Подкрепя предложения за запазване на сегашното приложно поле на МРД и настоящия мандат на Международния съюз по далекосъобщения (МСД); противопоставя се на всякакви предложения, които биха разширили приложното поле с цел включване на области като интернет, включително пространство за наименование на домейна, разпределяне на IP адреси, насочване на трафика в интернет и въпроси, свързани със съдържанието;

8.  Призовава държавите членки да не допускат изменения в Международния регламент за далекосъобщенията, които биха навредили на отворения характер на интернет, на неутралността на мрежата, на принципа на крайните точки („end-to-end principle“), на задълженията за универсална услуга, както и на основаното на участието управление от страна на множество действащи лица, като правителства, наднационални институции, неправителствени организации, големи и малки предприятия, технологичната общност и интернет ползвателите и потребителите като цяло;

9.  Призовава Комисията да координира преговорите по преразглеждането на МРД от името на Европейския съюз, въз основа на приобщаващ принос от множество заинтересовани страни, посредством стратегия, чиято основна цел е гарантирането и запазването на отворения характер на интернет, както и защитата на правата и свободите на интернет потребителите онлайн;

10.  припомня значението на гарантирането на стабилен интернет в съответствие с принципа за полагане на максимални усилия, който насърчава иновациите и свободата на изразяване на мнение, гарантира конкуренцията и предотвратява ново цифрово разделение;

11.  Подчертава, че в МРД следва да посочи, че препоръките на МСД представляват незадължителни документи, които насърчават най-добрите практики;

12.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 337, 18.12.2009 г., стр. 37. (2) ОВ L 337, 18.12.2009 г., стр. 11. (3) ОВ L 249, 17.9.2002 г., стр. 21. (4) Приети текстове, P7_TA(2011)0511. (5) OВ C 236 E, 12.8.2011 г., стp. 33.

Резолюция на Европейския парламент от 22 ноември 2012 г. относно конференцията за изменението на климата в Доха, Катар (COP 18) (2012/2722(RSP))

P7_TA(2012)0452 B7-0496/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид Рамковата конвенция на Обединените нации по изменението на климата (РКОНИК) и Протокола от Киото към нея,

–  като взе предвид резултатите от конференцията на ООН относно изменението на климата, проведена в Бали през 2007 г. и плана за действие от Бали (Решение 1/COP-13),

–  като взе предвид 15-тата конференция на страните (COP-15) по РКОНИК и петата конференция на страните, която представлява среща на страните по Протокола от Киото (COP/MOP5), проведена в Копенхаген, Дания от 7 до 18 декември 2009 г., както и споразумението от Копенхаген,

–  като взе предвид шестнадесетата конференция на страните (COP-16) по РКОНИК и шестата конференция-среща на страните по протокола от Киото (COP/MOP 6), проведена в Канкун, Мексико, от 29 ноември до 10 декември 2010 г., както и споразуменията от Канкун,

–  като взе предвид 17-та конференция на страните по РКОНИК (COP 17) и седмата конференция - среща на страните по протокола от Киото (COP/MOP 7), състояла се в Дърбан, Южна Африка, от 28 ноември до 9 декември 2011 г. и по-конкретно решенията, включени в Платформата от Дърбан за засилени действия,

–  като взе предвид предстоящата 18-та конференция на страните по РКОНИК (COP 17) и осмата конференция-среща на страните по протокола от Киото (COP/MOP 7), която ще се състои в Доха (Катар) от 26 ноември до 8 декември 2012 г.,

–  като взе предвид пакета на ЕС за енергетиката и изменението на климата, приет през декември 2008 г.,

–  като взе предвид Директива 2008/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел включване на авиационните дейности в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (1),

–  като взе предвид резолюцията си от 4 февруари 2009 г. относно „2050: Бъдещето започва днес – препоръки за бъдеща интегрирана политика на ЕС за опазване на климата“(2)

–  като взе предвид своите резолюции от 25 ноември 2009 г. стратегията на ЕС за конференцията по изменението на климата в Копенхаген(3), от 10 февруари 2010 г. относно резултата от конференцията по изменението на климата в Копенхаген (COP 15) )(4), от 25 ноември 2010 г. относно конференцията по изменение на климата в Канкун(5) и от 16 ноември 2011 г. относно конференцията за изменението на климата в Дърбан (COP 17) )(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 март 2012 г. относно Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност (7),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 9 март 2012 г. относно последващи действия след 17-ата сесия на Конференцията на страните (COP 17) по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и 7-ата сесия на Срещата на страните по Протокола от Киото (CMP 7) (Дърбан, Южна Африка, 28 ноември‐9 декември 2011 г.),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 15 май 2012 г. относно бързото финансиране за борбата с изменението на климата,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 18 юли 2011 г. относно дипломатическите действия на ЕС в областта на климата,

–  като взе предвид обобщителния доклад на Програмата на Обединените нации за околната среда (ПРООНОС) от ноември 2011 г., озаглавен „Преодоляване на разликите по отношение емисиите“,

–  като взе предвид съвместното изявление от 20 декември 2005 г. на Съвета и представителите на правителствата на държавите-членки, които заседават в рамките на Съвета, Европейския парламент и Комисията относно политиката на Европейския съюз за развитие: „Европейският консенсус“(8), и по-специално точки 22, 38, 75, 76 и 105 от него,

–  като взе предвид Декларацията на хилядолетието на Организацията на обединените нации от 8 септември 2000 г., която постави Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) като съвместно определени от международната общност цели за премахване на бедността,

–  като взе предвид ангажиментите, поети от Г-20 на срещата им на високо равнище на в Питсбърг на 24-25 септември 2009 г. за постепенно спиране на субсидиите за изкопаеми горива в средносрочен план и за предоставяне на целенасочена подкрепа, която да позволи на най-бедните страни да се адаптират към измененията на климата,

–  като взе предвид единадесетата среща на Конференцията на страните (COP 11) относно биологичното разнообразие, която се проведе в Хайдерабад, Индия, от 8 до 19 октомври 2012 г.,

–  като взе предвид въпросите с искане за устен отговор (O-000160/2012 - B7-0364/2012 и О-000161/2012 - B7-0365/2012) на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, внесен съгласно член 115 от правилника и като взе предвид изявленията на Съвета и Комисията,

–  като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид решенията, включени в Платформата от Дърбан за засилени действия (пакет от Дърбан), признава, че изменението на климата представлява неотложна и потенциално необратима заплаха за човешките общества и за планетата, поради което се налага разглеждането му на международно равнище от всички страни;

Б.  като има предвид, че пакетът от Дърбан по принцип постави основите за всеобхватно, амбициозно правно обвързващо за всички страни по него споразумение, което да бъде сключено до 2015 година и приложено до 2020 г.;

В.  като има предвид, че конференцията в Доха (COP 18) трябва да се основава на постигната в Дърбан инерция, за да гарантира, че посоченото правно обвързващо глобално споразумение ще остане на дневен ред и ще бъде постигнато до 2015 г.;

Г.  като има предвид, че подобно правно обвързващо в световен мащаб споразумение трябва да се съобразява с принципа „общи, но разграничени отговорности и съответни възможности“, но трябва да признава необходимостта всички големи източници на емисии да приемат амбициозни и достатъчни цели и съответстващи политически мерки за намаляване на емисиите на парникови газове, които отразяват променящите се възможности;

Д.  като има предвид, че пакетът от Дърбан не взема предвид в достатъчна степен необходимостта от действия за смекчаването на изменението на климата до 2020ºг., както и че поетите ангажименти и обещания са недостатъчни за изпълнение на целта за ограничаване на повишаването на световната средногодишна температура на повърхността до 2º C в сравнение с равнищата преди индустриализацията („целта 2º C“), и следователно тези проблеми следва да бъдат обсъдени като основен приоритет на конференцията в Доха,

Е.  като има предвид, че според научни данни, представени от Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК), целта 2º C изисква най-високите стойности на световните емисии, които бъдат достигнати до 2015 г., да бъдат намалени до 2050 г. с поне 50 % в сравнение с 1990 г. и след това да продължат да намаляват; като има предвид, че по тази причина ЕС следва да настоява пред всички големи източници на емисии за конкретни действия и за тяхното ефективно прилагане преди 2020 г.;

Ж.  като има предвид, че последните научни данни показват, че последиците от изменението на климата настъпват по-бързо и са по-осезаеми от първоначалните предвиждания, например в района на Арктика;

З.  като има предвид, че според Международната агенция по енергетика световното търсене на енергия се очаква да нарасне с една трета между 2010 г. и 2035 г. като има предвид, че по-голямата част от нарастващите търсене и емисии ще се осъществява в нововъзникващите икономики; като има предвид, че съществуват субсидии на стойност 400 милиарда. щатски долара в подкрепа на разточителното потребление на изкопаеми горива;

И.  като има предвид, че декарбонизацията в сектора на енергетиката и промишлеността посредством прилагане на иновации би представлявала предимство за Европа като пионер на разрастващия се световен пазар на свързани с енергетиката стоки и услуги;

Й.  като има предвид, че иновациите в сектора на устойчивата енергетика по целия свят (както на производствено равнище, така и на равнище на потреблението) създават работни места, стимулират икономическия растеж, повишават енергийната независимост и допринасят за един по-чист свят, в който изменението на климата е смекчено и се осигуряват достатъчни енергийни доставки;

К.  като има предвид, че инвестициите в сектора на енергетиката много често имат жизнен период от 30 и повече години и че планирането на нови проекти и политики изисква дълго време, което подчертава спешната необходимост в световен мащаб от нови мерки в областта на енергетиката;

Л.  като има предвид, че са необходими повече научни изследвания, насочени към полезни иновации в системите на енергетиката и транспорта;

М.  като има предвид, че за да демонстрира, че усилията му са сериозни и като се имат предвид неговите технически и икономически възможности, ЕС следва да играе водеща роля за опазването на климата;

Н.  като има предвид, че постигането на правно обвързващо споразумение през 2015 г. не е възможно при липса на консенсус относно справедливостта в дългосрочните усилия в световен мащаб за смекчаване на последиците;

О.  като има предвид, че развитите държави поеха в COP 16 в Канкун (2010) ангажимент до 2020 г. да предоставят 100 милиарда щатски долара „ново и допълнително“ финансиране годишно за нуждите, свързани с изменението на климата в развиващите се държави; като има предвид обаче, че засега няма международно прието определение какво всъщност значи „ново и допълнително“;

П.  като има предвид, че след 2012 г., последната година от ускореното финансиране (30 милиарда щатски долара за три години, за които бе постигнат ангажимент в Копенхаген), липсва сигурност относно размера на финансирането за климата, което ще бъде предоставено;

Р.  като има предвид, че в световен мащаб около 20 процента от емисиите на парникови газове се дължат на обезлесяване и други форми на земеползване и промени в земеползването; като има предвид също така, че агролесовъдството насърчава смекчаването на последиците от емисиите на въглероден диоксид чрез увеличеното съхранение на въглерод, а също така и бедността чрез диверсифицирането на приходите на местните общности;

С.  като има предвид, че подобряването на управлението на горите е основно необходимо условие за трайно намаляване на обезлесяването;

Платформа от Дърбан за засилени действия

1.  Приветства създаването на Работна група ad hoc относно Платформата от Дърбан за засилени действия и отбелязва, че Решение 1/COP-17 неотложно налага групата да започне работа за разработването на протокол, правен инструмент или правно обвързващ договорен резултат в съответствие с Конвенцията, приложима към всички страни по нея и да приключи работата си възможно най-скоро, но не по-късно от 2015 г.; отбелязва освен това, че работата на групата трябва да бъде основана на Петия доклад за оценка на МКИК, който следва да бъде изготвен до 2014 г.; приветства също така тенденцията за повишаване на амбициите за страните за периода преди 2020 г.;

2.  Подчертава, че справедливостта и общите, но разграничени отговорности и съответни възможности (ОНРОСВ) трябва да залегнат в самата основа на Платформата от Дърбан за засилено действие, ако искаме тя да доведе до подходящи резултати за климата;

3.  Отбелязва, че наред с това пакетът от Дърбан изисква работната група ad hoc за дългосрочни съвместни действия да постигне договорените резултати до конференцията в Доха;

4.  Подчертава, че новият правен инструмент ще трябва да гарантира действия за смекчаване на последиците от изменението на климата в съответствие с един глобален въглероден бюджет, който е съобразен с поддържането на изменението на климата до под 2° C в сравнение с прединдустриалните равнища, както и осигурява средства за необходимите действия в областта на климата в развиващите се страни, както и стриктно счетоводство, мониторинг и докладване, и стабилно прилагане и спазване на режима;

5.  С известна загриженост отбелязва неотстъпчивата позиция на някои страни по време на преговорите в Бон, състояли се през май 2012 г., но приветства малките, но забележими стъпки към сближаване, постигнати по време на неофициалните допълнителни сесии в Банкок, Тайланд, от 30 август до 5 септември 2012 г.;

6.  Призовава за по-голяма яснота и споразумение относно съпоставимост на усилията и общо отчитане на развитите държави, които не са страни по Протокола от Киото, преди сключване на конвенцията за изменение на климата (AWG-LCA);

7.  Подчертава, че ЕС трябва да дава водещ пример посредством реализиране на своите ангажименти и показване на амбиции както в областта на смекчаването на изменението на климата, така и във финансовата област; следователно счита, че всички институции на Европейския съюз са длъжни, преди конференцията в Доха, да се заемат с интензивни дипломатически действия в областта на климата и да изградят международни съюзи, за да гарантират, че ангажиментите от пакета от Дърбан се спазват и че процесът РКОНИК напредва към нов многостранен режим, който следва да бъде одобрен до 2015 г.; подчертава, че е важно да се изясни как принципите на Конвенцията ще се прилагат след 2020 г., така че всички участници да поемат ангажименти; изразява становището, че новият пазарно основан механизъм, определен на COP 17, е от особено значение в това отношение и изразява надежда, че AWG-LCA ще успее да изработи ред, условия и процедури за този механизъм;

Протокол от Киото - втори период на задължения

8.  Отбелязва решението на страните, както е отразено в пакета от Дърбан, да покрият заедно около 15 % от световните емисии; ето защо ЕС трябва да увеличи усилията си да намери решения за съвместни мерки, които да обединят всички главни действащи лица, за да постигнат, като междинна стъпка, споразумение за втори период на задължения по Протокола от Киото, който да започне на 1 януари 2013 г. и да бъде преход към нов, по-ефективен и изчерпателен правно обвързващ всички страни международен режим, в сила от 2020 г.;

9.  Отбелязва отсъствието на САЩ, Русия, Япония и Канада от евентуалния втори период на ангажимент към Протокола от Киото и несигурността на Австралия и Нова Зеландия относно това дали да се присъединят към него; отбелязва също така продължаващата липса на цели за намаляване на емисиите за развиващи се страни като Китай, Индия, Бразилия и Индонезия;

10.  Призовава за приемане в Доха на необходимите изменения, така че вторият период за изпълнение на задълженията по протокола от Киото да може незабавно да започне на временна основа;

11.  Отбелязва съдържащото се в Решение 1/CMP 7 от пакета от Дърбан обещание, че крайната дата на втория период на задължения ще бъде определена на конференцията в Доха и подкрепя един период на ангажиране от осем години, който да приключи на 31 декември 2020 г.;

12.  Подчертава, в рамките на настоящата оперативна структура на Протокола от Киото, необходимостта от количествени ангажименти за ограничаване или намаляване на емисиите, които трябваше да бъдат представени от страните по Конвенцията до май 2012 г., да бъдат отразени като изменения в протокола от Киото на конференцията в Доха, в съответствие с Решение 1/CMP 7; призовава страните по приложение Б, които още не предприели това действие, да представят количествените си ангажименти за ограничаване и намаляване на емисиите, приветства първоначалното представяне на ЕС в това отношение; подчертава, че преносът на предписаните емисионни единици (ПЕЕ) към втория период на задължение би подкопал екологосъобразността на Протокола от Киото; изтъква, че ако на държавите членки се позволи да пренасят ПЕЕ, Протоколът от Киото няма да има действително въздействие върху смекчаването на изменението на климата;

13.  Приветства предложението на Групата на 77-те и Китай за ефективно ограничаване и свеждане до минимум на използването на остатъка; отбелязва, че досега Европейският съюз не е излязъл с предложение за разрешаване на въпроса с излишъка от предписани емисионни единици; припомня, че Договорът от Лисабон гласи, че Съветът на Европейския съюз се произнася с квалифицирано мнозинство както за общи мерки (член 16 от Договора за Европейския съюз) така и по време на цялата процедура за водене на преговори и сключване на нови международни споразумения (член 218 от ДФЕС);

14.  Повтаря своя призив Механизмът за чисто развитие да се реформира с цел създаване на строги правила за качество, които да гарантират, че тези проекти са с достатъчно висок стандарт, за да спомогнат за намаляване на емисиите по надежден, проверим, реален и допълващ се начин, като допринасят за устойчивото развитие на развиващите се държави и предотвратяването на неправилно използване на механизма посредством инфраструктурни проекти с високи въглеродни емисии; счита, че в бъдеще Механизмът за чисто развитие трябва да бъде ограничен до най-слабо развитите страни;

Пропуски в областта на смекчаването

15.  Подчертава неотложната необходимост всички страни по Конвенцията първо да реализират своите обещания, а също и да повишат равнището си на амбиция отсега до 2020 г., така че да се придържат към целта 2º C; по-конкретно подчертава неотложната необходимост от напредък за запълване на „гигатоновата пропаст“ съществуваща между научните данни и настоящите обещания на страните, да предложат обвързващи ангажименти и действия за намаляване на емисиите, които да бъдат по-амбициозни от съдържащите се в споразумението от Копенхаген, основани на принципа на „общи, но диференцирани отговорности и съответните им възможности“, което означава, че по-бедните държави следва – посредством финансова и технологична помощ, но също и посредством мерки за изграждане на капацитет – да имат възможност да преминат непосредствено към напреднала нисковъглеродна енергийна и икономическа система; по-конкретно призовава страните да вземат спешни мерки, които най-късно до 2015 г. да доведат до намаляване на емисиите от международното въздухоплаване и морския транспорт, както и от други засегнати сектори, и трифлуорметани, сажди, метан и други бързо разпадащи се агенти, за преодоляване на несъответствията с целта от 2º C;

16.  Призовава за вземане на решение в Доха, което да определи количествено размера на световното несъответствие с целта и за постоянното му наблюдение с оглед извършване на необходимите действия за неговото премахване;

17.  Настоятелно призовава Комисията и кипърското председателство да намерят съмишленици за запълване на „гигатоновата пропаст“, т.е. разликата между настоящото равнище на амбиция и равнището, необходимо за поддържане на глобалното затопляне под 2° C;

18.  Признава, че ефективното постепенно прекратяване на субсидиите за изкопаеми горива би допринесло значително за премахване на пропуските в областта на смекчаването на климата;

19.  Припомня, че по данни на Четвъртия доклад за оценка на МКИК е необходимо до 2020 г. индустриализираните страни да намалят своите национални емисии с 25-40 % спрямо равнищата от 1990 г., докато групата на развиващите се страни следва до 2020 г. да постигнат съществено отклонение под предвиждания понастоящем темп на нарастване на емисиите, което да е от порядъка на 15-30 %; освен това припомня, че световните емисии като цяло ще се увеличат стремително преди 2020 г. и призовава към открито разискване относно по-ефективни политически стратегии за премахване на пропуските в областта на смекчаването на климата;

20.  Подчертава необходимостта от надеждна научна основа, каквато предоставя Междуправителственият комитет по изменение на климата (IPCC), който претърпя съществена реформа в структурата и процедурите, и подчертава в тази връзка значението на заключенията на Петия доклад за оценка на IPCC, който се очаква през 2014 г.;

21.  Припомня, че за ЕС е в негов собствен интерес да се стреми към цел от 30 % за опазване на климата до 2020 г., като по този начин се създава устойчиво развитие, допълнителни работни места и се намалява зависимостта от внос на енергия;

22.  Приветства предложеното включване в законодателството на ЕС на споразумението от Канкун относно това развитите държави – страни по Конвенцията да разработят стратегии за нисковъглеродно развитие и подчертава значението на предоставянето на финансова и техническа помощ на развиващите се страни за приемане и прилагане на Планове за развитие с ниски равнища на емисиите; отбелязва, че тези планове и стратегии трябва да начертаят политики и мерки, които включват ранни действия на национално равнище, за да се избегне зависимост от въглеродно интензивни инвестиции и инфраструктура, а също и да очертават краткосрочни и средносрочни цели за енергийна ефективност и енергия от възобновяеми енергийни източници;

Финансиране на борбата с изменението на климата

23.  Подчертава неотложната необходимост от избягването на финансова пропаст след 2012 г. (когато приключва периода на бързо финансиране) и от работа по посока на определянето на начин за увеличаване на финансирането на борбата с изменението на климата за периода от 2013 до 2020 г. от редица различни източници; счита, че от съществено значение за ускоряване на процесите на преход и за избягването на зависимостта от изкопаеми горива в много развиващи се страни, както и за подкрепа на усилията на развиващите се страни за смекчаване и приспособяване към изменението на климата, е поемането на конкретни ангажименти относно финансирането на борбата с изменението на климата за периода от 2013 до 2020 г.; припомня, че по-голямата част от държавите членки все още не са направили никакви обещания за финансиране на действията в областта на климата след 2013 г.;

24.  Отбелязва със загриженост, че докато развитите страни са поели ангажимент до 2020 г. да предоставят 100 милиарда щатски долара на година за финансиране в областта на климата, засега липсва международно прието определение какво всъщност означава „ново и допълнително“;

25.  Подчертава, че измерването, проверката и контролът на климатичните фондове и тяхната допълняемост са от изключителна важност и се нуждаят от международно прието определение; призовава ЕС да разработи общ подход, който да гарантира, че Официалната помощ за развитие (ОПР) не се отклонява от съществуващите цели за развитие, а наистина ги допълва;

26.  Приветства дейността на работната програма за източници за дългосрочно финансиране и финансови нужди в развиващите се страни и очаква докладът на съпредседателите да бъде обсъден в Доха;

27.  Счита, че финансирането за действия в областта на климата в развиващите се страни трябва да се насочи към отрицателните последици от изменението на климата, които са вече осезаеми понастоящем, както и да подпомага развитието на устойчивост по-специално в най-бедните и най-уязвимите страни, и да допринася за намаляване на разликите в амбициите за смекчаване на последиците от изменението на климата преди 2020 г., докато в същото време допринася за устойчиво развитие;

28.  Във връзка с това посочва, че би трябвало да се използват иновативни допълнителни източници на финансиране (международни данъци върху финансовите транзакции и финансиране от международните мита върху въздушния и морския транспорт);

29.  Призовава Комисията да гарантира, че финансирането е ново и допълнително и да продължи да насърчава иновативни източници на финансиране;

30.  Подчертава значителния потенциал на премахването на субсидиите за изкопаеми горива за икономия на разходи и намаляване на емисиите от газове с парников ефект; призовава към приемането в Доха на планове за постепенно прекратяване на субсидиите за изкопаеми горива, както в развитите така и в развиващите се страни, с приоритет за страните от приложение I;

31.  Приветства създаването на управителен съвет на Зеления фонд за климата и очаква решение относно домакинството за секретариата на Зеления фонд за климата в Доха; отбелязва, че е необходимо на конференцията в Доха да бъдат взети допълнителни решения за привеждането в действие на Зеления фонд за климата, което беше договорено като част от споразуменията от Канкун, особено по отношение на първоначалното му финансиране и подчертава необходимостта от мобилизиране на финансова подкрепа от страните за привеждане в действие на Зеления фонд; признава, че Зеленият фонд за климата е жизнено важен за най-слабо развитите страни с цел смекчаване на изменението на климата и приспособяване към него; и че конкретни финансови ангажименти в това отношение са от първостепенна важност;

32.  Подчертава, че споразуменията от Канкун ясно уточняват, че предвидените за развиващите се страни средства чрез Зеления фонд за климата следва да бъдат „нови“ и „допълнителни“ по отношение на наличната помощ за развитие;

33.  Припомня, че докато бедните държави допринасят най-малко за нарастващата концентрация на парникови газове в атмосферата, те са най-уязвими от въздействието на изменението на климата и имат най-малък капацитет за приспособяване;

34.  Подчертава, че гарантирането на съгласуваността на политиката и включването на околната среда в проектите за развитие представляват същината на стратегията на ЕС за ефективно смекчаване на изменението на климата и приспособяване към тях;

35.  Призовава ЕС и държавите членки да подкрепят намеси, насочени към бедните в развиващите се страни, които биха довели до повишаване на жизнения стандарт за най-бедните; настоятелно призовава ЕС да гарантира, че финансиране ще се предоставя само за подпомагането на щадящи климата пътища на развитие, тоест това означава постепенно ефективно прекратяване на прякото или косвено подпомагане от страна на ЕС за отраслите на промишлеността, работещи на базата на изкопаеми горива (например чрез гаранционните заеми на ЕИБ, агенциите за кредитиране на износа и т.н.) в съответствие с поетия от ЕС ангажимент на срещата на Г-20 в Питсбърг (2009 г.);

36.  Подчертава, че настоящата икономическа криза не трябва да се използва като претекст за липса на действия или отказ за финансиране на мерки за приспособяване в развиващите се страни; изтъква, че развитието на икономика с ниско равнище на въглеродни емисии е важна стъпка към разрешаването на кризата;

37.  Призовава индустриализираните страни да предоставят на развиващите се страни подходяща финансова и технологична подкрепа за прилагането на устойчиви, ефикасни технологии;

38.  Счита, че тези мерки следва да зачитат интересите и приоритетите на развиващите се страни, като включват местното познание и да укрепват сътрудничеството Юг-Юг и ролята на дребно- и средномащабното селско стопанство, като се отчита надлежно природата и екологичното равновесие;

39.  Подчертава, че финансирането на мерки за опазване на климата следва да се предоставя под формата на ново, допълнително финансиране освен съществуващата помощ за развитие;

40.  Припомня на ЕС и неговите държави членки, че ОПР представлява жизненоважно финансиране за основни потребности в областта на развитието, като здравеопазване или образование, което не следва да бъде пренасочвано към финансиране в областта на климата; призовава ЕС и неговите държави членки да гарантират достатъчно финансиране за постигане на Целите на хилядолетието за развитие, както и ново и допълнително финансиране за смекчаване на изменението на климата и приспособяването към него;

Земеползване, промени в земеползването и горско стопанство (LULUCF)

41.  Приветства приемането на Решение 2/CMP.7 на конференцията в Дърбан като важна стъпка към въвеждането на стабилни правила за отчетност за сектора на LULUCF; отбелязва, че решението предвижда двугодишна работна програма, която да разгледа нуждата от по-всеобхватна система за отчетност, така че да се гарантира екологосъобразността на приноса на сектора към намаляването на емисиите;

42.  Припомня, че както промяната в земеползването, така и земеделието носят отговорност за значителна част от емисиите на парникови газове в развиващите се страни; призовава ЕС да насърчава агролесовъдството и биологичното земеделие, особено в най-слабо развитите страни, тъй като и двете допринасят за смекчаването на изменението на климата и за намаляването на бедността, като се създава възможност за диверсифициране на приходите на местните общности;

43.  Припомня отново, че производството на агрогорива от хранителни култури (като маслодайни семена, палмово масло, захарно цвекло, пшеница) биха могли евентуално да доведат до значително търсене на земя и да постави хората в бедните страни, чиято прехрана зависи от достъпа до земя и природни ресурси, в риск;

44.  Изразява съжаление, че „критериите за устойчивост“, изброени в Директивата за възобновяемата енергия и Директивата за качество на горивата относно агрогоривата са ограничени по обхват и недостатъчни да противодействат на отрицателните ефекти от увеличаването на агрогоривата, по-специално чрез непряка промяна на земеползването; призовава ЕС да осъвремени критериите за устойчивост и сертифициране относно биогоривата, за да гарантира съгласуваност с ангажимента си за борба с изменението на климата, както и правното си задължение за последователност на политиките за развитие, предвидено в член 208 от Договора от Лисабон;

45.  Припомня, че евентуално нарастване на използването на биомаса би могло да доведе до засилване на практиките в горското стопанство и до намаление на въглеродните запаси в горите, което би могло да застраши целта на ЕС за ограничаване на повишението на температурата до 2° C; изисква от ЕС и държавите членки са приемат само агрогорива, които явно намаляват емисиите парникови газове, не поставят значителни проблеми със земеползването, не заплашват продоволствената сигурност на хората и не създават риск от конфликти, свързани с опазването; в тази връзка настоятелно призовава Комисията да разработи правно обвързващи критерии за устойчивост за биомаса и да включи изчисленията, свързани с непряката промяна на земеползването, в съществуващите критерии за устойчивост за агрогорива и да включи и изчисленията, свързани с непряката промяна на земеползването и с въглеродния дълг в критериите за устойчивост на биоенергията;

Намалени емисии от обезлесяване и деградация на горите (REDD+)

46.  Приветства приемането в Дърбан на решения относно равнищата на финансиране, гаранции и референтни нива; счита, че в Доха трябва да бъде постигнат допълнителен напредък, най-вече относно техническата оценка на референтните нива на горите; отбелязва също така, че на се пада важна роля за намаляването на пропуските в областта на смекчаването до 2020 г.;

47.  Подчертава, че според рамката на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКОНИК) ;

48.  Противопоставя се на търговията с въглеродни емисии от горите и включването на REDD+ в пазара на въглеродни емисии, което може да доведе до свръх разпределение на кредити и допълнително намаляване на цената на въглерода;

49.  Подчертава, че успешното прилагане на REDD+ зависи от прозрачността и разработването на стабилни системи за мониторинг;

50.  Признава значението на REDD+ за справянето на проблема с емисиите от горите; настоява, че REDD + не следва да подронва постигнатия досега напредък с правоприлагането, управлението и търговията в областта на горското стопанство(FLEGT), по-специално по отношение на управлението на горите, изясняването и признаването на обичайни владения; призовава ЕС да окаже натиск за по-силни и по-подробни социални, ръководни и екологични предпазни мерки за проектите по REDD+, в това число защитни механизми, гарантиращи, че правата на лицата, живеещи в горите, не са нарушават;

51.  Отбелязва, че е необходимо системата на заплащане за опазването на горите да се утвърди като стабилна и дългосрочна система; подчертава, че унищожаването на горите ще започне отново, ако финансирането спадне под определено равнище;

Международно въздухоплаване и морски транспорт

52.  Припомня призива си международните инструменти, които съдържат цели за намаляване на емисиите в световен мащаб да овладеят въздействието на международното въздухоплаване и морския транспорт; продължава да подкрепя включването на въздухоплаването в Европейската схема за търговия с емисии (СТЕ);

53.  Призовава държавите членки да използват приходите от продажбата на квоти за въздухоплаването в полза на увеличаване от 2013 г. на финансирането в областта на климата, предоставяно на развиващите се страни;

Опазване на климата, особено във времена на икономическа криза

54.  Подчертава, че сегашните времена на икономическа криза ясно показват факта, че единствено устойчива икономика е в състояние да осигури просперитет в дългосрочен план и че опазването на климата е един от основните стълбове на посочената устойчива икономика; подчертава, че никога не е било толкова важно да се изяснят причините за политическо действие в областта на опазването на климата, т.е. да се осигури на повече хора висок жизнен стандарт, като същевременно гарантира ресурси и възможност за развитие, в това число за бъдещите поколения;

55.  Припомня, че предизвикателството на изменението на климата не може да бъде разглеждано изолирано, но че винаги ще е необходимо спрямо него да се подходи в контекста на устойчивото развитие, промишлената политика и политиката за осигуряване на ресурси;

Структурни реформи

56.  Изразява становище, че една от причините за успеха на конференцията в Дърбан беше фактът, че тя постави основите за преодоляване на предишното стриктно разделение на „страни“ и „наблюдатели“ в „развитите“ и „развиващи се страни“, както и на държави по приложение І и държави извън приложение І, и следователно призовава за постигане на нов, всеобхватен и по-приобщаваща структура на бъдещите преговори;

57.  Изразява становище, че настоящата система на „обещания и преразглеждане“ няма да донесе необходимите фундаментални промени, с оглед борбата срещу изменението на климата в дългосрочен план и следователно призовава всички страни да разгледат и други подходи;

58.  Подчертава, че не съществува „магическо решение“ за проблема с изменението на климата и следователно подчертава многобройните възможни начини за постигането на необходимото ограничаване на емисиите и, дори още по-важно, необходимата промяна на съзнанието; приветства в това отношение факта, че много държави вече предприеха амбициозни действия за смекчаване на изменението на климата и призовава РКОНИК да предостави платформа за повишаване на прозрачността относно случващото се на терен;

Промяна, насочена към постигането на устойчива икономика и промишленост

59.  Изразява загриженост относно достигането на рекордни стойности на световните емисии на CO2 от изгарянето на изкопаеми горива през 2011 г. по данни на Международната агенция по енергетика; припомня, че планираното глобално увеличение на потреблението на енергия ще се базира върху увеличаване на всички източници на енергия; следователно счита, че усилията на ЕС за превръщане на икономиката му в устойчива икономика не трябва да отслабват, за да стане възможно върхът на конкурентоспособността му да бъде изграден върху устойчивите технологии и опит; счита, че ЕС следва да насърчава в международен план разпространението на опазващи околната среда технологии, включително в областта на възобновяемите източници на енергия, иновационни и ефикасни технологии в областта на изкопаемите горива и, по-специално, в областта на технологиите за енергийна ефективност;

60.  Призовава за по-тясно сътрудничество между Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), така че да се позволи ЕС да говори с един последователен глас в рамките на международни организации като Международната агенция по енергетика (IEA), Международна агенция по възобновяема енергия (IRENA), Международно партньорство за сътрудничество в областта на енергийната ефективност (IPEEC) и Международната агенция по атомна енергия (МААЕ), и по този начин да играе по-активна и влиятелна роля, най-вече като дава тласък на политики за устойчива енергия и политики за енергийна безопасност;

61.  Изтъква, че много държави предприемат стъпки към екологизиране на икономиката, по различни причини, включително опазването на климата, недостига на ресурси и тяхното ефективно използване, енергийната безопасност, иновациите и конкурентоспособността; отбелязва, например, инвестиционните програми, посветени на енергийния преход в държави като Китай и Южна Корея, и призовава Комисията да анализира тези програми и последиците от тях за конкурентоспособността на ЕС в съответните сектори;

62.  Приветства посочените мерки и отново заявява, че международно координираните действия ще помогнат да се вземат мерки по отношение на опасенията за изместване на въглеродни емисии и конкурентоспособността на съответните засегнати сектори, по-специално енергоемките отрасли; призовава за споразумение, чрез което да се гарантират равни условия в международен план за промишлените отраслите с високи емисии на въглероден двуокис;

63.  Изразява загриженост по повод повишеното равнище на така наречените внесени емисии, при което емисиите от вносни продукти се повишават по-бързо от емисиите, дължащи се на производство, които се съкращават във вътрешен план; счита, че ЕС би могъл по-добре да наблюдава и повишава осведомеността относно развитието на внесени емисии, като това може да насърчи промишлените конкурентни да се присъединят към по-строга схема за намаляване на емисиите, за да осигурят по-високо равнище на приемане на продуктите им на пазара на ЕС;

64.  Изтъква, че засягащата ЕС финансова и бюджетна криза не следва да намалява равнището на амбицията на ЕС, на индустриите му, на потребителите и на държавите членки, по отношение на международните преговори по изменението на климата в Доха; счита, че усилията на ЕС да трансформира икономиката си не трябва да се колебаят, например, за да се избегне изтичане на работни места и по-специално на зелени работни места, и че ЕС трябва да убеди световните си партньори, включително Китай и САЩ, относно ползите от присъединяването към международно споразумение и факта, че намаляването на емисиите е постижимо без загуба на конкурентоспособност и работни места, особено ако се извършва съвместно;

65.  Подчертава необходимостта от неотложно разработване и прилагане на цялостна стратегия за суровините и ресурсите, включително по отношение на ресурсната ефективност във всички сектори на икономиката, както в развитите, така и в развиващите се страни, за да се постигне устойчиви в дългосрочен план икономики, и призовава ЕС и неговите държави членки да водят с примера си в това отношение; призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят развиващите се страни на национално и на местно равнище чрез предоставяне на опит в областта на устойчивото минно дело, увеличеното ефективно използване на ресурсите и тяхната повторна употреба и рециклиране;

66.  Счита, че секторните подходи, заедно с общи за цялата икономика горни граници в индустриализираните страни, могат да допринесат за действия в областта на климата, конкурентоспособност и икономически растеж; подчертава значението на възприемане на секторен подход по отношение на промишлените емисии, по-конкретни за държавите с нововъзникващи икономики, във връзка с международните преговори; изразява надежда, че подобен подход може също да бъде част от международна рамка за периода след 2012 г. за действие по отношение на климата;

67.  Отбелязва, че цените на различните енергийни източници играят основна роля при определянето на поведението на участниците на пазара, включително промишлеността и потребителите, и отбелязва, че непригодността на настоящата международна политическа рамка изцяло да интернализира външните разходи, води до трайното установяване на неустойчиви модели на потребление; освен това напомня, че световен пазар на въглерод би представлявал солидна основа за постигане както на съществено намаляване на емисиите, така и равнопоставени условия за промишлеността; призовава ЕС и неговите партньори да намерят в близко бъдеще най-ефективния начин за насърчаване на връзките между схемата за търговия с емисии на ЕС и други схеми за търговия, с цел разработване на световен пазар на въглеродни емисии, като по-този начин се гарантира по-голямо разнообразие от възможности за намаления, по-добър размер и ликвидност на пазара, прозрачност и, накрая, по-ефективно разпределяне на ресурсите за енергийния и промишления сектор;

Научни изследвания и технологии

68.  Изразява съжаление, че срещата на върха Рио+20 в Рио де Жанейро не успя да постигне съществен напредък по бъдещи ключови въпроси, свързани с устойчивостта; изразява съжаление по повод липсата на конкретни цели, измерими дейности и ангажименти от страна на световните лидери; отбеляза резултата от срещата в Дърбан, включително напредъка на Платформата от Дърбан, продължаването на Протокола от Киото и създаването на Зелен фонд за климата, разполагащ със 100 милиарда щатски долара и по-нататъшното развитие на изпълнителен технологичен комитет за развитието на нисковъглеродни технологии;

69.  Подчертава, че разработването и внедряването на революционни технологии е от ключово значение в борбата срещу изменението на климата, като същевременно е убедително доказателство за партньорите на ЕС по целия свят, че намаляването на емисиите е осъществимо без загуба на конкурентоспособност и работни места; призовава за международен ангажимент за увеличаване на инвестициите в революционни технологии в областта на изследователската и развойната дейност в съответните отрасли; счита за ключово ЕС да е водеща с примера, който дава, като значително увеличи разходите си за изследвания в областта на технологии, щадящи климата, енергийно ефективни промишлени технологии и технологии в областта на енергетиката, и че ЕС следва да развива тясно научно сътрудничество в тази област с международни партньори като страните от групата БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай) и САЩ;

70.  Счита, че иновациите са ключови за поддържането на глобалното затопляне под 2° C и отбелязва, че има различни начини за насърчаване на иновациите в пазарната икономика; призовава комисията да оцени различните механизми за възнаграждаване на водещите предприятия, които се отличават с капацитета си да ускоряват процеса на създаване на иновации и да прехвърлят и внедряват технологии на световно равнище; призовава за признаване на правото на развиващите се държави да се възползват пълноценно от гъвкавостта, която Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост позволява;

71.  Подчертава значението на изграждането на по-тясно сътрудничество между ЕС и най-слабо развитите държави; счита, че ЕС следва да подкрепя усилията, за да позволи на най-слабо развитите страни да намерят партньори и финансиране за инвестиции във възобновяема енергия и зелени технологии, и призовава Комисията да представи идеи за общи изследователски програми относно алтернативни енергийни източници, и относно начина, по който ЕС може да насърчи сътрудничеството между развитите и развиващите се държави в различни промишлени сектори;

Енергетика, енергийна ефективност и ресурсна ефективност

72.  Отбелязва, че неотдавнашен анализ на IEA сочи, че подобрената ефективност предлага най-ясния път към по-добро управление на енергията през следващите десетилетия, като предлага трикратна възвръщаемост на инвестицията в съобразена с климата пътека до 2050 г., но изискваща категорични държавни политическия действия и стимули;

73.  Счита, че е жалко, че потенциалът за енергийно спестяване не се разглежда адекватно на международно равнище и на равнище ЕС; подчертава, че енергийното спестяване позволява създаване на работни места, съкращаване на разходи и създава енергийна сигурност, конкурентоспособност и води до намаляване на емисиите; призовава ЕС да обръща повече внимание на енергийното спестяване в рамките на международни преговори, при обсъждане на трансфер на технологии, разработване на развойни планове за развиващите се страни, или финансова помощ; подчертава, че за да бъде надежден, ЕС и неговите държави членки трябва да изпълнят собствените си цели;

74.  Посочва, че приблизително два милиарда души по света все още не разполагат с достъп до устойчива и достъпна енергия; подчертава необходимостта от решаване на въпроса с енергийната бедност в съответствие с целите на политиката в областта на климата; подчертава, че съществуват енергийни технологии, които са насочени както към опазване на околната среда в световен мащаб, така и към задоволяването на местните потребности от развитие;

75.  Изразява съжаление във връзка с факта, че Рамковата Конвенция по изменение на климата на ООН (РКОНИК) и Конвенцията за биологичното разнообразие не са достатъчно координирани, което означава, че се прахосват ресурси и се изпускат ценни и допълнителни политически възможности; подчертава, че редица изследванията, в това число изследването „Икономика на екосистемите и биоразнообразието“ ясно показват, че опазването на екосистемните услуги чрез устойчиви практики е често по-евтино от това да се налага замяната на изгубени функции чрез инвестиране в алтернативна тежка инфраструктура и технологични решения; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки съответно да обвържат тясно своите цели в областта на изменението на климата с целите за опазване на биологичното разнообразие по време на предстоящото заседание на СОР 11 в Хайдарабад;

76.  Подчертава, че е необходимо да се насърчава по-голям достъп и трансфер на екологично издържани технологии навсякъде, но по-специално в развиващите се държави, за да се подобри достъпът то технологична информация, да се произвеждат и предоставят надеждни данни относно съществуващите патенти и технологии, да се улесни и увеличи споделянето, обменът и обединяването на правата върху интелектуалната собственост чрез прозрачни и сигурни механизми, и да се разработват нови механизми, предназначени за насърчаване изследователска дейност, която не възпрепятства достъпа до иновации; следователно призовава ЕС и неговите държави членки да разгледат въпроса за правата върху интелектуалната собственост с оглед ефективното и навременното генериране и разпространение на иновации, които са от съществено значение за изправянето пред и справянето с изменението на климата;

Дипломатическа дейност във връзка с климата

77.  Подчертава, че ЕС трябва да продължи конструктивните си действия в международните преговори по въпросите на климата, както и че е необходимо преди конференцията в Доха всички институции на ЕС, под егидата на ЕСВД, да развият допълнително дипломатическата дейност на ЕС във връзка с климата, с цел представяне на по-ясен профил на ЕС относно политиката в областта на изменението на климата, внасяне на нова динамика в международните преговори по въпросите на климата и насърчаване на партньорите по света, и по-специално най-големите източници на емисии, също да въведат задължителни, съпоставими и ефективни мерки за намаляване на емисиите и подходящи мерки за смекчаване и приспособяване към изменението на климата;

78.  Счита, че е жалко, че целта на ЕС за намаляване на емисиите не е последователна на приетата от него цел за 2º C и на разходноефективен подход към целта за намаляване на емисиите на парникови газове до 2050 г.;

79.  Подчертава важността от (под-световни) съюзи с най-напредналите държави като средство за предоставяне на допълнителен стимул на преговорния процес и гарантиране на приемането, от страна на най-големите емитери, на амбициозни и подходящи цели за намаляване на емисиите на парникови газове;

80.  Подчертава във връзка с това значението на ЕС като главен фактор, говорещ с един глас на конференцията в Доха в търсенето на напредък към постигането на международно споразумение и запазването на единство за тази цел;

81.  Призовава страните по РКОНИК да признаят, че ангажирането на законодателите с преговорите е от жизнено важно значение за постигането на успех в междуправителствения процес към едно световно споразумение през 2015 г. дотолкова, доколкото тяхното национално законодателство в областта на климата създава политическите условия за многостранните преговори и може да повиши общото равнище на техните амбиции;

82.  Подчертава ключовата позиция на двете „приемащи държави“– на Катар, в качеството му на един от най-големите световни производители на петрол и газ, чиито ресурси понастоящем намаляват, но все още има най-високото равнище на въглеродни емисии на глава от населението, както и на Южна Корея, в качеството й на лидер в областта на „зелените технологии“, и на първата държава в света, приела законодателство за прилагане на системите за ограничаване и търговия с емисии, и насърчава двете страни (които към момента не са обхванати от приложение І), да дават пример и да помагат за изграждането на нови съюзи;

83.  Изразява загрижеността си, че неформалната практика за изчакване на консенсус сред всички делегации на Съюза забавя неотложните действия в областта на климата и следователно настоятелно призовава Съвета да действа по всяко време въз основа на гласуване чрез квалифицирано мнозинство в съответствие с Договорите, по-конкретно за актове с общо приложение в съответствие с 16, параграф 3 от ДЕС и по-конкретно член 218, параграф 8 от ДФЕС „по време на цялата процедура“ по постигането на международни споразумения;

84.  Отбелязва, че Комисията предложи пътна карта за Европа без въглеродни емисии до 2050 г., която представлява много амбициозна, но постижима цел; потвърждава, в тази връзка, ангажимента си за ограничаване на емисиите на парникови газове, включително и при липса на международно споразумение;

85.  Отбелязва, че глобалното затопляне подчертава взаимозависимостта на всички държави; следователно счита за необходимо постигането на световно споразумение, така че да се избегне катастрофално изменение, което ще засегне драматично цялото човечество;

Делегация на Европейския парламент

86.  Счита, че делегацията на ЕС има жизненоважна роля в преговорите, свързани с изменението на климата, и следователно счита за неприемливо това, че членовете на Европейския парламент не са могли да присъстват на координационните заседания на ЕС на предишни конференции на страните по РКОНИК; очаква, че поне на председателя на делегацията на Парламент ще бъде позволено да участва в координационните заседания на ЕС в Доха;

87.  Отбелязва, че в съответствие с рамковото споразумение, сключено между Комисията и Европейския парламент през ноември 2010 г., Комисията трябва да улеснява включването на членове на Парламента като наблюдатели в делегациите на Съюза при договарянето на многостранни споразумения; припомня, че съгласно Договора от Лисабон (член 218 от ДФЕС), Парламентът трябва да даде своето съгласие за споразумения между Съюза и трети държави или международни организации;

o
o   o

88.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки и на Секретариата на UNFCCC, с молба да бъде разпространена до всички държави, които не са членки на ЕС и са страни по конвенцията.

(1) OВ L 8, 13.1.2009 г., стр. 3. (2) ОВ С 67 Е, 18.3.2010 г., стр. 44. (3) OВ C 285 E, 21.10.2010 г., стр. 1. (4) OВ C 341 E, 16.12.2010, стр. 25. (5) ОВ С 99 Е, 3.4.2012 г., стр. 77. (6) Приети текстове, P7_TA(2011)0504. (7) Приети текстове, P7_TA(2012)0086. (8) ОВ С 46, 24.2.2006 г., стр. 1.

Резолюция на Европейския парламент от 22 ноември 2012 г. относно Разширяване: политики, критерии и стратегическите интереси на ЕС (2012/2025(INI))

P7_TA(2012)0453 A7-0274/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС) и по-специално членове 2, 21 и 49 от него,

–  като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II) (COM(2011)0838/4),

–  като взе предвид заключенията на председателството на заседанията на Европейския съвет в Копенхаген на 21 и 22 юни 1993 г., на Европейски съвет в Мадрид на 15 и 16 декември 1995 г., на Европейски съвет в Солун на 19 и 20 юни 2003 г. и на Европейски съвет в Брюксел на 14 и 15 декември 2006 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 5 декември 2011 г. относно разширяването и процеса на стабилизиране и асоцииране,

–  като взе предвид подновения консенсус относно разширяването, приет от Съвета през 2006 г., и консолидираната стратегия в областта на разширяването, която Комисията впоследствие прилага,

–  като взе предвид Съобщението на Комисията от 20 февруари 2009 г., „Пет години след разширяването на ЕС – постижения и предизвикателства на икономиката“ (COM(2009)0079/3),

–  като взе предвид резолюциите си от 13 декември 2006 г. относно Съобщението на Комисията относно стратегията в областта на разширяването и основните предизвикателства 2006–2007 г.(1), от 10 юли 2008 г. относно стратегическия документ на Комисията относно разширяването – 2007 г.(2) и от 26 ноември 2009 г. относно стратегическия документ на Комисията относно разширяването от 2009 г., отнасящ се до страните от Западните Балкани, Исландия и Турция(3), както и съобщението на Комисията относно стратегията за разширяване 2009–2010 г., 2010–2011 г. и 2011–2012 г.,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно страните от Западните Балкани, Исландия и Турция,

–  като взе предвид член 48 своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по бюджети (A7-0274/2012),

А.  като има предвид, че съгласно член 49 от ДЕС всяка европейска държава, която зачита и се ангажира да насърчава ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства, може да поиска да членува в Съюза; като има предвид, че тези ценности са в основата на самия Европейски съюз и също така ръководят действията на Съюза на международната сцена и че трябва да бъдат зачитани и подкрепяни от всички държави членки;

Б.  като има предвид, че разширяването е част от програмата на ЕС още от 60-те години на миналия век; като има предвид, че от първото си разширяване през 1973 г. ЕС постепенно е нараствал, като броят на членуващите в него държави се е увеличил от шест държави учредителки до настоящите 27 (скоро ще бъдат 28); като има предвид, че други страни се стремят към членство в ЕС като гаранция за бъдеще на сигурност, демокрация и просперитет;

В.  като има предвид, че политиката на интеграция през последното десетилетие показа, че разширяването е от полза за ЕС като цяло и му позволява да заеме по-добра позиция за справяне с глобалните предизвикателства;

Г.  като има предвид, че разширяването беше успешен процес за ЕС и за Европа като цяло за преодоляването на разделението от периода на Студената война, за мира, стабилността и просперитета в цяла Европа, за подобряване на предотвратяването на конфликти, стимулирането провеждането на реформи и укрепването на свободата, демокрацията, зачитането на правата на човека и основните свободи и правовата държава, както и за пазарната икономика и устойчивото развитие в социално и екологично отношение;

Д.  като има предвид, че почти 20 години след Европейския съвет в Копенхаген през 1993 г., който потвърди перспективите за членство на страните от Централна и Източна Европа и определи критериите за присъединяване, е настъпил моментът за преоценка на установените процедури и на политиката на разширяване като цяло, без да де засягат текущите преговори;

Е.  като има предвид, че критериите от Копенхаген устояха на изпитанията на времето и остават в центъра на политиката на ЕС за разширяване; като има предвид, че консолидираната стратегия за разширяване и новият акцент върху правосъдието и вътрешните работи, правовата държава и зачитането на основните права се очакват да бъдат ефективни и ефикасни;

Ж.  като има предвид, че с годишните си резолюции относно страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство Европейският парламент допринася за подобряване на прозрачността и отчетността на процеса на разширяване, като отразява мненията на европейските граждани; като има предвид, че след влизането в сила на Договора от Лисабон ролята на Европейския парламент се увеличи благодарение на признаването на съзаконодателни правомощия, наред с другото във връзка с Инструмента за предприсъединителна помощ;

З.  като има предвид, че перспективата за присъединяване оказва значително трансформиращо въздействие върху политическия, социално-икономическия и културния климат на държавите, които желаят да се присъединят, и действа като мощен стимул за провеждане на необходимите политически, икономически и законодателни реформи и за укрепване на мира, стабилността, помирението и добросъседските отношения; като има предвид, че благодарение на тази сила за постигане на промяна разширяването е същината на нежната сила на ЕС и важен елемент от външната му дейност;

И.  като има предвид, че изпълнението на съответните ангажименти и изисквания и установяването на доверие са поставени в центъра на процеса на присъединяване;

Й.  като има предвид, че е от изключително значение държавите членки да продължат да зачитат напълно и да подкрепят критериите за присъединяване и основните права за укрепване на доверието във и последователността на процеса на разширяване и за предотвратяване на каквато и да било дискриминация към потенциални нови членове;

K.  като има предвид, че изпълнението на ангажиментите за политически, икономически и законодателни реформи е преди всичко в интерес на страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство и техните граждани;

Л.  като има предвид, че всяка страна, която се стреми към членство в ЕС, следва да бъде оценявана в зависимост от собствените си заслуги по отношение изпълнението, прилагането и спазването на един и същи набор от критерии; като има предвид, че темпото на напредък в процеса на присъединяване следва да се определя от степента на ефективното прилагане и изпълнение на критериите за присъединяване към ЕС, както и от изпълнението на приоритетите на европейското партньорство и партньорството за присъединяване и рамката на преговорите; като има предвид, че степента на изпълнение на изискванията за членство трябва да бъде оценена по най-справедливия и прозрачен начин;

M.  като има предвид, че процесът на разширяване оказва значително въздействие и върху самия ЕС, като предоставя възможност за по-добро определяне на неговата идентичност, цели, ценности и политики, както и е подходящ момент за тяхното по-добро представяне на гражданите;

Н.  като има предвид, че в съответствие с подновения консенсус относно разширяването от 2006 г. този процес следва да се основава на консолидиране, изпълнение на конкретни условия и комуникация, в съчетание с капацитета на ЕС да интегрира нови членове; като има предвид, че капацитетът за интегриране на ЕС е основно съображение и предпоставка за устойчивостта на политиката на разширяване и на цялостния интеграционен процес; като има предвид, че това съображение е положителен стимул за институционално развитие, както показаха последователните преразглеждания на Договора, които съпътстваха различните вълни на разширяване, увеличавайки функциите и дейностите на Съюза;

O.  като има предвид, че действителното помирение между различни нации и народи, мирното разрешаване на конфликти и установяването на добросъседски отношения между европейските страни са от основно значение за устойчивия мир и стабилността и значително допринасят за един истински процес на европейска интеграция и следователно са от изключителна важност за процеса на разширяване; като има предвид, че редица страни кандидатки и потенциални кандидатки за членство продължават да имат неуредени въпроси със своите съседи и че следователно всички засегнати страни следва да работят открито за разрешаване на двустранните конфликти; като има предвид, че тези въпроси следва да бъдат разрешени преди присъединяването;

Общи съображения

1.  Твърдо подкрепя процеса на разширяване и счита, че разширяването трябва да продължи да бъде радваща се на доверие политика; подчертава следователно значението на това ЕС и страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство да изпълняват задълженията си, да спазват всички поети ангажименти и да създават необходимите условия за успеха на бъдещи разширявания, наред другото чрез оказване на подкрепа на съответните страни в усилията има да изпълнят критериите за присъединяване към ЕС;

2.  Признава ползите от процеса на разширяване и присъединяване както за гражданите в страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство, така и за европейските граждани;

3.  Счита, че критериите от Копенхаген продължават да представляват фундаментална основа и следва да останат в центъра на политиката на разширяване; подчертава, че пълното и стриктното спазване на тези критерии е задължително, че следва да се обърне необходимото внимание на социалните последици за страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство и че трябва напълно да се отчита капацитетът за интегриране на Съюза;

4.  Счита, че понятието капацитет за интегриране включва четири елемента:

5.  Подчертава обаче, че Съюзът отговаря за подобряването на капацитета си за интегриране в процеса на разглеждане на основателните стремежи на страните кандидатки, потенциални кандидатки или бъдещи евентуални потенциални кандидатки за членство в ЕС;

6.  Посочва, че ЕС продължава да има притегателна сила, което се дължи и на уникалния начин, по който комбинира икономически динамизъм и социален модел, и съжалява, че този социален аспект до голяма степен е пренебрегван в процеса на разширяване; приканва Комисията да разгледа този въпрос, особено в рамките на глава 19 (Социална политика и заетост), да насърчава положителна социална трансформация в бъдещите държави членки на ЕС и да обръща необходимото внимание на социалната справедливост;

7.  Припомня, че достиженията на правото на ЕС в социалната сфера предвиждат минимални стандарти в области като трудово право, равно третиране на жените и мъжете, здравословни и безопасни условия на труд и борба с дискриминацията и че договорите на ЕС потвърждават ангажимента към Европейската социална харта от 1961 г. и Хартата на Общността за основните социални права на работниците от 1989 г., като в Хартата на основните права на ЕС също така се съдържат редица основни социални права; подчертава, че неспазването на общите основни стандарти на ЕС в социалната сфера представлява форма на социален дъмпинг, което е в ущърб на европейските предприятия и работници и на практика ще попречи на страната кандидатка да участва в единния пазар; посочва, че социалните партньори и по-специално професионалните съюзи се нуждаят от целенасочена подкрепа от ЕС, за да повишат своя капацитет;

8.  Счита, че наборът от критерии за присъединяване следва да бъде адекватно трансформиран в ясни, конкретни и измерими цели в ИПП, за да се демонстрира ясно връзката между финансираните от Съюза политики в страните в процес на присъединяване и напредъка при спазване на общите критерии за присъединяване;

9.  Признава необходимостта икономиките на страните в процес на присъединяване да се развиват в същата посока като тези на държавите членки на ЕС, за да се улесни хармонизацията; следователно насърчава страните в процес на присъединяване да формулират постижими цели, специфични за всяка страна, по отношение на основните цели в стратегията „Европа 2020“ за интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика;

10.  Насочва вниманието към значението на критериите от Мадрид (определени от Европейския съвет, състоял се в Мадрид през декември 1995 г.), които поставят акцент върху способността на страните кандидатки за членство да прилагат правилата и процедурите на ЕС; също така счита, че принципът на изискването за изпълнение на стриктни условия налага напредъкът на страните кандидатки и/или потенциални кандидатки за членство при предприемане и осъществяването на реформи да бъде ефективно оценяван на базата на ясен набор от критерии на всеки етап от процеса и че страните, желаещи да се присъединят към ЕС, следва да преминават към всеки следващ етап само след като са изпълнили всички условия за предишния; подчертава, че с оглед на повишаване на доверието в стратегията в областта на разширяването и на нейната ефективност, критериите от Копенхаген трябва изцяло да се съблюдават и изпълняват и от страна на държавите членки, с цел да се избегне това от страните кандидатки за членство да се изискват по-високи от прилаганите в някои държави членки на ЕС стандарти; подчертава значението на по-ясното диференциране на отделните етапи чрез определяне на прозрачни и справедливи референтни показатели по протежението на целия процес, които превръщат общите критерии за членство в конкретни стъпки към присъединяване и установяват дали необходимите изисквания са спазени, както и значението на това да се избягва определянето или обещаването на конкретна дата на присъединяване преди приключването на преговорите; подчертава, че следва също така да бъде ясно, че след като веднъж бъде постигнат даден референтен показател, той следва да се поддържа, а отстъплението назад следва да задейства подходящ отговор от страна на онези, които задават референтните показатели;

11.  Подчертава, че целта на процеса на присъединяване е пълноправно членство в ЕС;

12.  Призовава Комисията да поддържа и да засили своето наблюдение на напредъка в процеса на присъединяване, както и подкрепата си за страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство, за да се гарантира, че те постигат висока степен на готовност, което ще бъде както в тяхна полза, така и в полза на ЕС;

13.  Счита, че за да се запази доверието в процеса на разширяване, капацитетът на ЕС за интегриране следва да бъде оценяван на ранен етап и следва да бъде реално отразен в „становището“ на Комисията за всяка потенциална страна кандидатка за членство, като бъдат очертани основните опасения в тази връзка и начините за тяхното преодоляване; счита, че след това следва да се извърши цялостна оценка на въздействието; в този контекст подчертава, че за да бъде процесът на разширяване успешен, ЕС следва да поддържа капацитета си да действа, да се развива и да взема решения по демократичен и ефикасен начин и да разполага с необходимите финансовите ресурси в подкрепа на икономическото и социалното сближаване и за осъществяване на политическите си цели;

Политики на разширяване

14.  Приветства новия подход в преговорите по отношение на бъдещите рамки за преговори, който дава приоритет на въпросите, свързани със съдебната система и основните права, както и на правосъдието и вътрешните работи; изразява съгласие, че тези въпроси следва да бъдат разгледани на ранен етап от процеса на присъединяване и че, като правило, глава 23 и глава 24 следва да бъдат отваряни въз основа на планове за действие, тъй като изискват установяването на наличие на убедителни резултати; призовава Комисията редовно да докладва на Парламента относно напредъка в тези области, а месечните предприсъединителни доклади на делегациите на ЕС да бъдат на разположение на членовете на комисията по външни работи при поискване; отбелязва въпреки това, че акцентът върху въпросните области не следва да бъде в ущърб на усилията и напредъка в други области, посочени в индивидуалните програми за разширяване на страните кандидатки и потенциалните кандидатки за членство;

15.  Счита, че е важно в рамките на политиката на разширяване да бъде даден адекватен приоритет на изграждането на ефективна, независима и безпристрастна съдебна система и на прозрачна демократична политическа система, която да може да укрепи правовата държава; същевременно подчертава значението на всички форми на свобода на изразяване и необходимостта да се гарантира свободата на медиите законодателно и на практика, както и да се води ефективна борба с корупцията и организираната престъпност;

16.  Подчертава, че либерализирането на визовия режим е добър пример за изпълнение на конкретни условия в съчетание с политически и технически критерии с желана цел и материални ползи; следователно приветства и подкрепя усилията на Комисията и на заинтересованите страни в тази област;

17.  Призовава Комисията да опрости административните процедури и да намали административната тежест на финансирането от Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП), с цел да го направи по-достъпно и да повиши участието на по-малките и нецентрализирани граждански организации, професионални съюзи и други бенефициенти;

18.  Насърчава по-голямо участие на гражданското общество и на недържавните субекти и социалните партньори, както от страните кандидатки за членство, така и от държавите членки в процеса на присъединяване; настоятелно призовава Комисията да поддържа непрекъснат диалог с тях; призовава страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство да гарантират участието им на всички етапи; подчертава, че гражданското общество може да действа като важен двигател за сближаване с ЕС и да създава натиск отдолу нагоре за прилагането на Европейската програма, за подобряване на прозрачността на процеса и за засилване на обществената подкрепа за присъединяването; подчертава значението на адекватната финансова подкрепа, включително и чрез Механизма за гражданско общество, особено за повишаване на капацитета на гражданското общество за осъществяване на мониторинг на прилагането на достиженията на правото на ЕС; подчертава значението на сътрудничеството между европейските организации на гражданското общество и техните партньори в страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство;

19.  Категорично подчертава необходимостта от увеличаване на административния капацитет и човешките ресурси, за да бъдат те в състояние да транспонират, изпълняват и прилагат достиженията на правото на ЕС; счита, че процесите в рамките на разширяването не следва да бъдат просто „технически“, и подчертава необходимостта от подобряване на връзката между процеса на проверка и реалните обстоятелства на място; следователно призовава Комисията да включи в този процес по целесъобразност НПО, професионалните съюзи и главни заинтересовани страни;

20.  Като признава важната роля на социалния диалог във вземането на решения в ЕС, призовава за по-силен акцент върху укрепването на капацитета на социалните партньори и ролята на социалния диалог в процеса на разширяване; освен това настоява за обръщане на повече внимание на разработването на механизми за прилагане, като трудови инспекции, с цел защита на работниците и гарантиране на техните социални права и стандартите за здравословни и безопасни условия и борба с експлоатацията особено на недекларираните работници;

21.  Призовава за по-голяма ангажираност на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) в процеса на разширяване; подчертава неговата роля за предаване на добри практики на страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство, както и за обединяване на гражданското общество зад каузата на европейската интеграция в ЕС; подкрепя по-нататъшното укрепване на диалога между организациите на гражданското общество от ЕС и страните в процес на присъединяване и насърчава по-голямото сътрудничество между ЕИСК, Комисията и Европейския парламент;

22.  Припомня, че постигането на устойчиво икономическо възстановяване е основно предизвикателство за повечето страни, обхванати от процеса на разширяване, и подчертава необходимостта от насърчаване на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в съответствие със стратегията „Европа 2020“; призовава за повече подкрепа за малките и средните предприятия (МСП), предвид решаващата им роля за социално-икономическия напредък във всички страни, обхванати от процеса на разширяване, и настоятелно призовава Комисията да настоява за приоритетни реформи, които да създадат благоприятна регулаторна среда за новаторски МСП и МСП с голям потенциал; същевременно подчертава необходимостта от непрекъснато внимание към въпросите, свързани с нарастващата сива икономика, високата безработица и интеграцията на най-уязвимите членове на обществото;

23.  Изразява твърдото си убеждение в необходимостта от насърчаване на климат на толерантност и взаимно уважение, добросъседски отношения и регионално и трансгранично сътрудничество, като предпоставки за стабилност и като средство за постигане на истинско и трайно помирение; счита, че съдебното преследване на военни престъпления, мирното съвместно съществуване на различните етнически, културни и религиозни общности, защитата на малцинствата зачитането на правата на човека, както и реинтеграцията на бежанците и разселените лица трябва да останат основни елементи на процеса на присъединяване към ЕС в регионите с исторически конфликти; в тази връзка насърчава страните кандидатки и потенциалните кандидатки за членство, които все още не са ратифицирали Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, да го направят; счита, че в такива случаи насърчаването на преподаването и изучаването на историята, езика и културното наследство на другия по време на и след процеса на присъединяване ще улесни взаимното разбиране и историческото помирение;

24.  Счита, че на равенството на половете и борбата с дискриминацията следва да бъде още един приоритет в рамките на политиката на разширяване; подчертава, че равенството между мъжете и жените е основно право, основна ценност на ЕС и ключов принцип в неговите външни действия, както и че то притежава голям потенциал за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“, като допринася за растежа и пълната заетост; насърчава следователно участието на жените в процеса на присъединяване и подчертава значението на интегрирането на политиките на равенство между половете; подчертава, че дискриминацията на каквото и да било основание е забранена и че оценките на ЕС следва да включват правата на представителите на хомосексуалната, бисексуалната и транссексуалната общност и интеграцията на малцинствата в политическия, социалния и икономическия живот;

25.  Призовава Комисията да включи страните в процес на разширяване в своите инициативи, насочени към социално приобщаване, като Рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите, да подобри мобилизирането на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) за тази цел, и да подтиква страните в процес на разширяване, чрез механизма на процеса на стабилизиране и асоцииране, да реализират тези цели; призовава страните в процес на разширяване да участват активно в Десетилетието на приобщаването на ромите и да гарантират основните права на ромите, да подобрят социалното и икономическо положение на ромското население и да осигурят достъпа на ромите до жилища;

26.  Счита, че всяка страна в процес на присъединяване следва да разреши своите основни двустранни проблеми и основните спорове със своите съседи, по-специално тези, свързани с териториални въпроси, преди да може да се присъедини към Съюза; настоятелно препоръчва тези въпроси да бъдат разглеждани на възможно най-ранен етап от процеса на присъединяване в конструктивен и добросъседски дух и за предпочитане преди започването на преговорите за присъединяване, за да не се отразят отрицателно върху него; в тази връзка счита, че е от съществено значение да се вземат предвид общите интереси на ЕС и неговите ценности и задължението изцяло да се спазват достиженията на правото на ЕС, както и принципите, на които е основан самият ЕС;

27.  Призовава ЕС да подкрепи усилията за разрешаване на неуредени спорове, включително и гранични спорове, преди присъединяването; в съответствие с разпоредбите на международното право, Хартата на ООН и съответните резолюции на ООН, както и Заключителния акт от Хелзинки насърчава всички страни по спорове, чието продължаване има вероятност да накърни прилагането на достиженията на правото на ЕС или да застраши опазването на международния мир и сигурност, да се заемат конструктивно с мирното им разрешаване и, в случай, че не могат да постигнат съгласие помежду си, да отнесат въпроса до Международния съд или да приложат задължителен арбитражен механизъм по свой избор или да работят конструктивно в рамките на интензивна посредническа мисия; припомня своя призив към Комисията и Съвета да започнат разработването в съответствие с договорите на ЕС на арбитражен механизъм за разрешаване на двустранни и многостранни спорове;

28.  Приветства инициативи като положителната програма за Турция, диалога на високо равнище с бивша югославска република Македония относно присъединяването и структурирания диалог относно правовата държава с Косово(4); приветства стремежа за създаване на нова динамика в процеса на реформите, като същевременно подчертава, че тези инициативи по никакъв начин не трябва да заменят официалните процедури на преговори, а да съответстват изцяло на рамката за преговори;

29.  Изтъква необходимостта от това, страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство да постигнат подобрения в областта на демократизацията, правата на човека и процесите на помирение ‐ области, на които винаги следва да се отдава приоритет в процеса на разширяване и които следва да бъдат отразявани във финансовите инструменти; във връзка с това припомня значението на това финансовата помощ да отчита необходимостта от възстановяване на обектите на културното наследство в зоните на конфликт, с оглед на ролята, която те играят за изграждането на доверие и за приобщаването на различните етнически и религиозни общности.

30.  Подчертава, че политиката на разширяване на ЕС е инструмент за модернизация, демократизация и стабилизиране, който също така има за цел укрепването на ЕС във вътрешен план и като глобален лидер; призовава Комисията да извършва всестранни оценки на въздействието, когато разглежда нови кандидатури за членство в ЕС, както и когато препоръчва започването или, в случай на съществено изменени обстоятелства, преустановяване на преговорите за присъединяване;

31.  Подкрепя ангажимента на Комисията за подобряване на качеството на процеса на присъединяване, като се обръща по-голямо внимание на постиженията, референтните показатели и прозрачността; счита, че това ще направи процеса по-справедлив и по-обективно измерим, като по този начин допълнително ще се увеличи доверието в него; в този контекст препоръчва докладите за напредъка да бъдат по-ясни в своите оценки; подчертава, че референтните показатели не следва да задават допълнителни условия за страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство, а следва да преобразуват общите критерии за членство и целите на предприсъединителната помощ от ЕС в конкретни стъпки и резултати в посока присъединяване, в пълно съответствие с рамката на преговорите;

32.  Подчертава изключителното значение за успеха на процеса на присъединяване на борбата с корупцията и организираната престъпност ; призовава Комисията да възприеме нов подход по този въпрос, като насочи вниманието на органите в страните, които желаят да се присъединят към ЕС, към отделни случаи на системна корупция; призовава Комисията за тясно сътрудничество с групата „Държави срещу корупцията“ (GRECO) и с органите за борба с корупцията в съответните държави; подчертава, че такъв един нов подход би бил изключително полезен за имиджа на Съюза сред гражданите на страните, които желаят да се присъединят към ЕС, и потенциално би способствал за борбата с корупцията;

33.  Настоятелно призовава Комисията да планира ненамаляване в реално изражение на цялостното финансиране за всеки бенефициент; отбелязва, че тази калкулация следва да се направи, като се има предвид следното: а) отношението на общия размер на програмираната помощ по ИПП към БВП на всяка страна не следва да намалява в относително изражение, дори ако в реално изражение знаменателят (БВП) за всяка страна бенефициент е показал кумулативно увеличение през периода 2007‐2013 г.; б) броят на страните с достъп до финансиране чрез бъдещия инструмент е вероятно да се намали с присъединяването на Хърватия, което потенциално би променило сравнителното преразпределение в рамките на общото финансиране, в) с предложените промени в новия инструмент, служещи да премахнат диференцирането между страните въз основа на статута им на страни кандидатки за членство, по-голям брой страни ще могат да имат достъп до финансиране ‐ което до момента е било недостъпно за страните, които не са кандидатки за членство, заделено за области на политиката, съсредоточени върху социално-икономическото развитие; препоръчва в този контекст нито една страна бенефициент да не бъде лишавана от достатъчен и справедлив достъп до финансиране поради ограничени ресурси на ЕС, по-специално по отношение институционалното изграждане като област на политиките;

34.  Припомня необходимостта разширяването на ЕС да бъде съпътствано от по-съгласувана и по-ефективна и прозрачна комуникационна политика, включваща всички институции на ЕС, правителствата и парламентите на държавите членки, както и представителите на гражданското общество с оглед на провокирането на открит и честен дебат относно последиците от разширяването, отразяващ общественото мнение както в държавите членки на ЕС, така и в страните кандидатки; подчертава, че такава комуникационна политика следва да се прилага и в страните кандидатки за членство в сътрудничество с всички участници;

35.  Счита, че за да се насърчи подкрепата сред гражданите на ЕС на по-нататъшното разширяване, както и ангажираността на гражданите на страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство с продължаването на реформите, е изключително важно да бъде предоставена ясна и изчерпателна информация относно политическите, социално-икономическите и културните ползи от разширяването; счита, че е от първостепенно значение по-специално да се обясни на обществеността как разширяването осигурява нови инвестиции и възможности за износ и как то може да допринесе за постигане на целите на ЕС по отношение на предотвратяването на конфликти, стимулирането на мирното разрешаване на конфликти, справянето с икономическата криза, създаването на работни места, улесняването на свободното движение на работна сила, опазването на околната среда, повишаването на сигурността и безопасността, като същевременно ускорява програмата за реформи, улеснява достъпа до финансови ресурси и в резултат на това подобрява условията на живот в страните, обхванати от процеса на разширяване, в полза на всички европейски граждани, както и намалява социалните и икономически дисбаланси; подчертава необходимостта от насочване на усилията към всички обществени сектори, наред с другото, от включване – на равнището на средното образование или на еквивалентно образование – на специфичен учебен предмет относно историята, целите и функционирането на Европейския съюз и процеса на разширяването му; също подчертава необходимостта от насочване на усилията към ключови фигури, формиращи общественото мнение, като журналисти, представители на гражданското общество, както и социално-икономически фактори и професионалните съюзи; счита, че подобни усилия на страните кандидатки и потенциалните кандидатки за членство следва да се насърчават и подкрепят;

Перспективи и стратегическите интереси на ЕС

36.  Изразява твърдото си убеждение, че ЕС може да постигне стратегически ползи от политиката на разширяване; подчертава, че членството в ЕС осигурява стабилност в бързо променящата се международна обстановка и че Европейският съюз продължава да предлага перспектива за социално развитие и просперитет; счита, че разширяването е от дългосрочен стратегически интерес на ЕС, който не може непременно да бъде измерван чрез краткосрочни равносметки; счита за важно да се има предвид същественото му и трайно значение като израз на нежната, но въпреки това значителна сила на ЕС;

37.  Остава изцяло ангажиран с перспективата за разширяване и призовава държавите членки да запазят набраната скорост на процеса на разширяване; подчертава убеждението си, че с Договора от Лисабон ЕС може както да продължи програмата си на разширяване, така и да запази стремежа към по-дълбока интеграция;

38.  Припомня, че процесът не приключва с транспонирането на достиженията на правото на ЕС и подчертава значението на ефективното прилагане и спазване в дългосрочен план както на достиженията на правото на ЕС, така и на критериите от Копенхаген; счита, че за да се запази доверието в условията за присъединяване, държавите – членки на ЕС също следва да бъдат оценявани по отношение на продължаващото придържане от тяхна страна към основните ценности на ЕС и изпълняването на ангажиментите им, свързани с функционирането на демократични институции и правовата държава; призовава Комисията да изработи подробно предложение за механизъм за наблюдение, който да се основава на разпоредбите на член 7 от ДЕС и член 258 от ДФЕС;

39.  Припомня, че рационализираната, ориентирана към бъдещето политика на разширяване би могла да бъде ценен стратегически инструмент за икономическото развитие на ЕС и региона и следва да се стреми към създаване на бюджетни взаимодействия и засилено сътрудничество между различните мерки и видове помощ, предоставяни от ЕС, държавите членки и международните финансови институции, както и със съществуващите инструменти, а именно Инструментът за предприсъединителна помощ като се избягва потенциално припокриване, дублиране или пропуски във финансирането, особено в условията на бюджетни ограничения;

40.  Отбелязва, че световната финансова криза и трудностите в еврозоната подчертават взаимозависимостта на националните икономики както в рамките на ЕС, така и извън него; поради това изтъква значението на по-нататъшното консолидиране на икономическата и финансова стабилност и подпомагането на растежа, включително и в страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство; при тези трудни обстоятелства подчертава необходимостта от предоставяне на адекватна и по-добре насочена предприсъединителна финансова помощ на страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство; отбелязва предложението на Комисията за нов ИПП, който включва увеличена финансова подкрепа за финансовата перспектива за 2014-2020 г.; във връзка с това подчертава необходимостта от опростяване и ускоряване на процедурите, както и от укрепване на административния капацитет на страните бенефициенти, за да се гарантира високо равнище на участие в програмите на ЕС и да се увеличи капацитетът на усвояване; посочва, че ще бъде представена всеобхватна позиция на Европейския парламент относно ИПП в хода на обикновената законодателна процедура; изтъква значението на националната фискална стабилност и повишеното внимание на равнището на ЕС на икономическото управление; препоръчва въпросът за доброто управление на публичните финанси да бъде разгледан по време на процеса на присъединяване;

41.  Подчертава, че целите на „Европа 2020“ са изградени върху общи принципи, които са силен двигател за икономическо благосъстояние; във връзка с това препоръчва напредъкът в областта на водещите инициативи да се включи в предприсъединителния диалог и да се стимулира с допълнително финансиране; счита, че моделът на растеж, основан на ниски въглеродни емисии, заслужава специално внимание и следва да се прилага активно в хода на процеса на разширяване;

42.  Призовава за непрекъснат диалог между донорите и, по целесъобразност, използването на подходящи структури за координиране и управление на помощите; призовава в този контекст за по-обстойно разглеждане на използването на иновативни финансови инструменти, изискващи координационни структури, като например Инвестиционната рамка за Западните Балкани, която допълва административните структури за ИПП и която има за цел привличането, обединяването и канализирането на помощите към приоритетни области; подчертава финансовия потенциал и потенциала на лост в областта на политиките на проектите за финансиране чрез използване на комбинация от финансови средства ‐ от ЕС, държавите членки, или от международните финансови институции ‐ по начин, който гарантира както строгото спазване на най-добрите практики за финансово управление, така и координацията на ключовите участници;

o
o   o

43.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки и на Албания, Босна и Херцеговина, Република Хърватия, бивша югославска република Македония, Исландия, Косово, Черна гора, Сърбия и Турция.

(1) ОВ C 317 E, 23.12.2006 г., стр. 480. (2) ОВ C 294 E, 3.12.2009 г., стр. 60. (3) ОВ C 285 E, 21.10.2010 г., стр. 47. (4) Това название не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244/1999 на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово.

Резолюция на Европейския парламент от 22 ноември 2012 г. относно положението в Газа (2012/2883(RSP))

P7_TA(2012)0454 RC-B7-0522/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 19 ноември 2012 г.,

–  като взе предвид изявленията за печата на генералния секретар на ООН Бан Ки-Мун от 18 и 19 ноември 2012 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно близкоизточния мирен процес от 14 май 2012 г., 18 юли и 23 май 2011 г. и 8 декември 2009 г.,

–  като взе предвид изявлението на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 12 ноември 2012 г. относно последната ескалация на насилието между Газа и Израел и от 16 ноември 2012 г. относно по-нататъшната ескалация на насилието между Израел и Газа,

–  като взе предвид споразумението за прекратяване на огъня от 21 ноември 2012 г.,

–  като взе предвид Четвъртата Женевска конвенция за защита на цивилни лица по време на война от 1949 г.,

–  като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

–  като взе предвид временното споразумение за Западния бряг и ивицата Газа от 18 септември 1995 г.,

–  като взе предвид „Декларацията на принципите на споразумението за временно самоуправление“ (Споразумения от Осло) от 13 септември 1993 г.,

–  като взе предвид член 110, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че скорошната ескалация на насилието доведе до човешки жертви и неприемливо страдание на гражданското население и за двете страни, участващи в него;

Б.  като има предвид, че на 21 ноември 2012 г. на пресконференция в Кайро египетският министър на външните работи Мохамед Камел Амр и държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън обявиха прекратяването на огъня; като има предвид, че съгласно споразумението за прекратяване на огъня „Израел ще прекрати всички враждебни действия в ивицата Газа - сухопътни, морски и въздушни, включително нашествия и атакуване на отделни хора“ и „Всички палестински фракции ще прекратят всички враждебни действия от ивицата Газа срещу Израел, включително ракетни нападения и всички атаки по границата“;

В.  като има предвид, че Парламентът многократно е изразявал подкрепата си за решение, основано върху съществуването на две държави, като Държавата Израел и независима, демократична и жизнеспособна Държава Палестина съжителстват една до друга в мир и сигурност, и е призовавал за възобновяването на преките мирни преговори между страните;

Г.  като има предвид, че блокадата и хуманитарната криза в ивицата Газа продължават въпреки многобройните призиви от страна на международната общност за отваряне на контролните пунктове за потока от хуманитарна помощ, търговски стоки и лица към и от Газа, както беше посочено отново в заключенията на Съвета от 14 май 2012 г.;

Д.  като има предвид, че Европейският парламент е изразявал нееднократно своя ангажимент за сигурността на Държавата Израел; като има предвид, че в заключенията на Съвета от 14 май 2012 г. също се заявява отново основополагащият ангажимент, поет от ЕС и неговите държави членки, за сигурността на Израел, като има предвид, че в тях беше осъдено по най-решителен начин насилието, насочено срещу цивилното население, включително ракетните нападения от ивицата Газа, и беше отправен призив за действителното предотвратяване на контрабандата на оръжие в Газа;

1.  Изразява сериозната си загриженост относно положението в Газа и Израел и приема с дълбоко съжаление загубата на човешки живот, включително на жени и деца; приветства споразумението за прекратяване на огъня, обявено в Кайро и призовава за пълното му изпълнение; подчертава, че трябва незабавно да бъдат прекратени всички нападения, тъй като те причиняват несправедливи страдания на мирни граждани, и призовава незабавно да се намали напрежението и да се прекратят враждебните действия; приветства посредническите усилия на Египет и други заинтересовани страни за устойчиво прекратяване на огъня и приветства мисията на генералния секретар на ООН в региона;

2.  Решително осъжда ракетните нападения от Ивицата Газа към Израел, които трябва да бъдат прекратени незабавно от Хамас и от другите въоръжени групировки в Газа; подчертава, че Израел има право да защитава своето население от подобни атаки, като същевременно подчертава, че докато извършва това, Израел трябва да действа съразмерно и да гарантира защитата на цивилни лица във всеки един момент; подчертава, че е необходимо всички страни да спазват безусловно международното хуманитарно право и че не може да има оправдание за целенасочената стрелба по мирни граждани;

3.  Осъжда терористичното нападение срещу автобус, превозващ гражданско население, в Тел Авив на 21 ноември 2012 г.;

4.  Потвърждава отново своята решителна подкрепа за решението, основано върху съществуването на две държави и на базата на границите от 1967 г., с град Ерусалим като столица на двете държави, а именно Държавата Израел и независима, демократична и жизнеспособна Държава Палестина, които живеят съвместно в мир и сигурност;

5.  Подчертава отново, че постигането на справедлив и траен мир между израелци и палестинци може да бъде постигнато единствено с мирни и ненасилствени средства; призовава отново за създаването на условия за възобновяване на преките мирни преговори между двете страни;

6.  В този контекст подкрепя искането на Палестина за получаване на статут на наблюдател, който не е член на Общото събрание на ООН, и счита, че това е важна стъпка за придаването на по-голяма видимост, решителност и ефективност на палестинските искания; във връзка с това призовава държавите – членки на ЕС, и международната общност да постигнат споразумение в тази посока;

7.  Отново призовава настоятелно ЕС и неговите държави членки да играят по-активна политическа роля в усилията за постигане на справедлив и траен мир между израелци и палестинци; подкрепя върховния представител в нейните усилия да създаде будеща доверие перспектива за подновяване на мирния процес;

8.  Повтаря своя призив за вдигане на блокадата на ивицата Газа, обвързано с условия за ефективен международен механизъм за контрол, който да не позволява незаконното внасяне на оръжия в Газа, като така се отчитат легитимните нужди на Израел в сферата на сигурността; призовава също да се предприемат стъпки, за да се даде възможност за реконструкция и икономическо възстановяване на Газа;

9.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите членки, специалния представител на ЕС за Близкоизточния мирен процес, председателя на Общото събрание на ООН, правителствата и парламентите на членовете на Съвета за сигурност на ООН, специалния пратеник на Близкоизточната четворка, Кнесета и правителството на Израел, президента на Палестинската власт и Палестинския законодателен съвет.

Резолюция на Европейския парламент от 22 ноември 2012 г. относно изпълнение на общата политика на сигурност и отбрана (въз основа на годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно общата външна политика и политика на сигурност) (12562/2011 – 2012/2138(INI))

P7_TA(2012)0455 A7-0357/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно общата външна политика и политиката на сигурност и, по-специално, частта, която се отнася до общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) (12562/2011),

–  като взе предвид изявленията относно ОПСО на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност пред Съвета на 23 юли 2012 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно ОПСО от 23 юли 2012 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно ОПСО от 1 декември 2011 г.,

–  като взе предвид инициативата от Гент относно военния капацитет, чието начало бе поставено на неофициалната среща на министрите на отбраната от ЕС през септември 2010 г.,

–  като взе предвид членове 2, 3, 24 и 36 от Договора за Европейския съюз,

–  като взе предвид параграф 43 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление(1);

–  като взе предвид Дял V от Договора за Европейския съюз, както и Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид Стратегията на ЕС срещу разпространението на оръжия за масово унищожение, приета от Съвета на 9 декември 2003 г,

–  като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

–  като взе предвид Европейската стратегия за сигурност, озаглавена „Сигурна Европа в един по-добър свят“, приета от Европейския съвет на 12 декември 2003 г., и доклада относно нейното изпълнение, озаглавен „Гарантиране на сигурността в променящия се свят“, приет от Европейския съвет на 11–12 декември 2008 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 10 март 2010 г. относно изпълнението на Европейската стратегия за сигурност и на Общата политика за сигурност и отбрана(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 23 ноември 2010 г. относно гражданско-военното сътрудничество и развитието на гражданско-военен капацитет(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 11 май 2011 г. относно развитието на общата политика за сигурност и отбрана след влизането в сила на Договора от Лисабон(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2011 г. относно въздействието на финансовата криза върху сектора на отбраната в държавите членки на ЕС(5),

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно положението в Мали от 15 октомври 2012 г.,

–  като взе предвид член 119, параграф 1 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A7-0357/2012),

A.  като има предвид значителните промени, които са в ход в геостратегическия контекст, в който се вписват общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) и ОПСО, по-специално промените в Близкия изток и Северна Африка (в това число революции, конфликти и/или смяна на режимите в Либия, Тунис, Египет и Сирия), появата на нови действащи лица на международната сцена с регионални, дори световни амбиции и преориентирането на приоритетите на политиката на отбрана на Съединените американски щати към азиатско-тихоокеанския регион;

Б.  като има предвид в същото време, че заплахите и предизвикателствата пред световната сигурност се увеличават с оглед несигурността, свързана с действията на държавите и недържавните участници (като терористични организации), ангажирани в опасни конкуриращи се програми за разпространение на оръжия за масово унищожение (включително ядрено оръжие), развитието на кризите на местно равнище в съседните на ЕС територии, които имат значителни регионални последици (като сегашния конфликт в Сирия), непредвидимостта на процеса на преход в арабските страни и неговото измерение, свързано със сигурността (например в Либия и на Синайския полуостров), развитието на афганистанско-пакистанската зона в перспективата на изтеглянето на въоръжените сили на НАТО, нарастването на терористичните заплахи в Африка, по-специално в Сахел, Африканския рог и Нигерия;

В.  като има предвид, че изменението на климата е широко признато за основен двигател и фактор, увеличаващ многократно заплахите за глобалната сигурност, мира и стабилността;

Г.  като има предвид, че Европейският съюз трябва да отговори на тези заплахи и предизвикателства с единна позиция, като така гарантира съгласуваност, действайки в дух на солидарност между държавите членки и използвайки всички средства и инструменти, с които разполага, за да осигури мир и сигурност на гражданите си;

Д.  като има предвид, че ОПСО, което представлява неразделна част от ОВППС, чиито цели са определени в член 21 от Договора за Европейския съюз, предоставя на Съюза оперативен капацитет, който почива на граждански и военни средства;

Е.  като има предвид, че е необходимо ОПСО да затвърди приноса си към световния мир и стабилност чрез мисии и операции, които са част от глобалния подход, който Европейският съюз прилага по отношение на определена страна или регион, включително чрез многостранно сътрудничество в рамките на и с международни организации, в частност ООН, и регионални организации, при зачитане на Устава на Организацията на обединените нации;

Ж.  като има предвид, че разоръжаването и неразпространението на ядрено оръжие са неразривна част от ОПСО и трябва да се насърчават в политическия диалог на ЕС с трети държави и международни институции, и представляват задължение, поето от държавите-членки на ЕС по силата на международни конвенции и споразумения; като има предвид, че този ангажимент е напълно съвместим с целта за изграждане на граждански и военен капацитет в рамките на ОПСО;

З.  като има предвид, че Договорът от Лисабон въвежда важни промени, предполагащи укрепване на ОПСО, които обаче все още са далеч от пълноценно използване;

И.  като има предвид, че Европейският съюз е осъществил от 2003 г. досега 19 граждански мисии и 7 военни операции в рамките на общата европейска политика за сигурност и отбрана , а после и на ОПСО, и че понастоящем са в ход 11 граждански мисии и 3 военни операции;

Стратегическа рамка за ОПСО
Нова стратегическа рамка

1.  Подчертава, че Европейският съюз следва да играе такава политическа роля в световен план на международната сцена, че да насърчава международния мир и сигурност, да защитава глобално интересите си и да гарантира сигурността на собствените си граждани; счита, че Европейският съюз следва да поеме отговорностите си, изправен пред международни заплахи, кризи и конфликти, по-специално в съседните му страни; подчертава в тази връзка необходимостта ЕС да бъде последователен в политиките си и по-ефикасен при поемането на гореспоменатите отговорности;

2.  Подчертава в тази връзка необходимостта ЕС да заяви стратегическата си автономност чрез силна и ефикасна външна политика и политика на сигурност и отбрана, които да му позволят да действа самостоятелно, ако е необходимо; подчертава, че тази стратегическа автономност остава илюзорна без наличието на надежден граждански и военен капацитет; припомня, че тази стратегическа автономност се изгражда, като се вземат предвид съществуващите партньорства, по-специално партньорството с НАТО, като в същото време се поддържат силни трансатлантически връзки, както е подчертано в член 42 от Договора за Европейския съюз, и надлежно се зачитат и укрепват ефективните многостранни отношения като основополагащ принцип за намеса на ЕС при управлението на международни кризи;

3.  Изразява загрижеността си от перспективата за упадък в стратегическо отношение, която заплашва ЕС, не само във връзка с тенденцията за намаляване на бюджетите за отбрана поради световната и европейска финансова и икономическа криза, но и поради свързаната с това и увеличаваща се маргинализация на инструментите му за управление на кризи и на капацитета му, по-специално военния; отбелязва също отрицателното въздействие от липсата на ангажименти в това отношение на държавите членки;

4.  Счита, че Съюзът има важна роля като „доставчик на сигурност“ на държавите членки и техните граждани; изразява убеждението си, че той следва да укрепи собствената си сигурност и тази на съседните му държави, за да не я делегира на други, настоява, че ЕС трябва да е в състояние да допринася пълноценно за операциите по поддържане на мира в целия свят;

5.  Отбелязва, че въпреки добре обоснованите си анализи и твърдения, европейската стратегия за сигурност, изготвена през 2003 г. и завършена през 2008 г., започва да бъде изпреварвана от събитията, и вече не е достатъчна за разбиране на света днес;

6.  Ето защо отново призовава Европейския съвет да възложи на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност изготвянето на Бяла книга за сигурността и отбраната в ЕС, в която ще бъдат разгледани стратегическите интереси на ЕС в контекста на променящите се заплахи, в светлината на капацитета за сигурност на държавите членки, на капацитета на институциите на ЕС за ефективно действие в областта на политиката на сигурност и отбрана и на партньорствата на ЕС, по-специално със съседните страни и с НАТО, и която ще вземе предвид променящите се заплахи и развитието на отношенията със съюзниците и партньорите ни, но също така и със страните с бързо развиваща се икономика;

7.  Подчертава значимостта на една такава стратегическа рамка, която да направлява външната дейност на ЕС и да формулира ясни приоритети за политиката му на сигурност;

8.  Отбелязва, че Бялата книга следва да се основава както на идеите, въведени от европейските стратегии за сигурност от 2003 г. и 2008 г., така и на новите идеи в областта на сигурността, възникнали в последните години, като „отговорност за защита“, сигурност за хората и ефективни многостранни действия;

9.  Подчертава значимостта на провеждането в рамките на Европейската агенция по отбрана (EDA) и със сътрудничеството на НАТО на технически преглед на силните и слабите страни във военно отношение на държавите – членки на ЕС; счита, че Бялата книга ще съставлява основата на бъдещия стратегически подход на ЕС и ще осигури ориентиране в средно- и дългосрочен план на стратегическото планиране на гражданския и военен капацитет, който да се изгражда и развива от гледна точка на ОПСО;

10.  Приветства заключенията на Съвета относно ОПСО от 23 юли 2012 г. и съобщението за Европейски съвет по въпросите на отбраната през 2013 г.; насърчава държавите членки и председателя на Европейския съвет да включат Европейския парламент в подготовката на това заседание на Съвета;

11.  Приветства доклада на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно главните страни и основните избори на ОВППС, който е отчасти посветен на въпросите на сигурността и отбраната; въпреки това подчертава необходимостта от повишаване на равнището на амбициите за развитие на ОПСО; призовава държавите членки, с подкрепата на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, да използват в пълния му потенциал този инструмент, утвърден от Договора от Лисабон, в ситуация, в която съществуват многобройни продължителни кризи, включително в непосредствена близост до границите на Европа, и американският преформулиран ангажимент става все по-видим;

12.  Приветства приноса на инициативата от Ваймар, към която се присъединиха Испания и Италия, за придаване на нова динамика програмата на ОПСО и тласъка, който тя даде на трите основни сфери, а именно институциите, операциите и капацитета; призовава тези държави да се придържат към ангажимента, който са поели, за да се запази амбициозната визия на ОПСО и разглежда действията им като модел, към който трябва да се присъединят всички останали държави членки и който трябва да следват;

ОПСО в центъра на глобален подход

13.  Приветства заключенията на Съвета относно общата политика на сигурност и отбрана от 23 юли 2012 г. и обявяването на представяне на съвместно съобщение относно глобалния подход от Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност; припомня на Комисията и на заместник-председателя/върховен представител, че следва да включат Парламента в това начинание;

14.  Подчертава, че силата на Европейския съюз в сравнение с други организации се крие в уникалния му потенциал да мобилизира целия набор политически, икономически, свързани с развитието и хуманитарни инструменти в подкрепа на гражданските и военните си операции за управление на кризи в структурата на единен политически орган – заместник-председателят на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност– и че този глобален подход му предоставя единствена по рода си и широко ценена гъвкавост и ефикасност;

15.  При все това застъпва становището, че прилагането на глобалния подход трябва да гарантира, че Съюзът отговаря на специфичните рискове с подходящи граждански и/или военни средства; настоява, че глобалният подход следва да разчита на ОПСО толкова, колкото и на другите инструменти за външна дейност;

16.  Подчертава, че посредством тези операции ОПСО е основният инструмент за управление на кризи на Съюза, който придава политическо доверие и видимост на дейността на Съюза, като в същото време позволява политически контрол;

Прилагане на Договора от Лисабон

17.  Припомня, че Договорът от Лисабон е внесъл в ОПСО редица важни промени, които все още чакат да бъдат приложени на практика; във връзка с това изразява съжаление, че заместник-председателят на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност не е обърнал внимание на предишните резолюции на Европейския парламент, в които се призовава за по-активен и съгласуван напредък в прилагането на новите инструменти, предвидени в Договора от Лисабон:

18.  Възлага на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да даде необходимия тласък за развитието на възможностите, предвидени в Договора от Лисабон по такъв начин, че ЕС да разполага с пълния набор възможности за действие на международната сцена в рамките на глобалния си подход, било посредством силата на убеждението, било чрез по-твърди действия, ако е необходимо, и винаги в съответствие с Устава на ООН;

19.  Призовава държавите членки да работят активно със заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и със Съвета, за да приемат разпоредбите на Договора от Лисабон, относно ОПСО, в националните си стратегии за отбрана;

20.  Приветства разширяването на мисиите, които могат да бъдат провеждани в рамките на ОПСО в сравнение с предишните мисии, наречени мисиите от Петерсберг, посочени в член 43 от Договора за Европейския съюз; при все това отбелязва, че тази амбиция не е отразена в решенията, взети след създаването на ЕСВД;

Граждански и военни операции

21.  Подчертава, че досега ОПСО е допринесла за управлението на кризи, поддържането на мира и укрепването на международната сигурност; настоява, че сега е необходимо ОПСО да може да се намесва във всички видове кризи, включително в контекста на тежки конфликти в съседните региони, и да бъде достатъчно амбициозна, за да окаже реално въздействие на място;

22.  Отбелязва, че понастоящем се провеждат 14 операции – 11 граждански и 3 военни; приветства започването на три нови граждански операции през лятото на 2012г. в Африканския рог (EUCAP Nestor), в Нигер (EUCAP Sahel Niger) и в Южен Судан (EUAVSEC South Sudan), както и планирането на гражданска мисия за подкрепа на контрола на границите в Либия и мисията за обучение в Мали; счита, че тези мисии представляват първи знак за новата динамика на програмата на ОПСО; подчертава значимостта на усъвършенстване на рамката, за да се черпи опит от мисиите и операциите;

23.  Въпреки това изразява съжаление, че ЕС не използва максимално военните инструменти на ОПСО, макар че редица кризи можеха да оправдаят намеса чрез ОПСО, включително кризите в Либия и Мали; подчертава необходимостта да се предвиди предоставянето на помощ в областта на реформата на сектора за сигурност на страни от Арабската пролет, особено в Северна Африка, и в региона на Сахел; в този контекст насърчава задълбочаването на провеждащото се планиране на евентуални военни мисии и същевременно призовава за преоценка на осъществяваните мисии;

24.  Призовава освен това държавите членки да подкрепят изявленията си с действия и да използват съществуващите средства, протоколи и споразумения, за да предоставят капацитета си на разположение на ОПСО, например под формата на бойни групи или съвместни работни групи;

Западните Балкани

25.  Припомня и приветства политическото, стратегическото и символичното значение на ангажирането на ЕС в Западните Балкани, допринесло за мира и сигурността в региона; все пак изтъква, че този регион продължава да е изправен пред редица предизвикателства, представляващи тест за доверие в Съюза; призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и Съвета отново да оценят приноса на ЕС в областта на сигурността в Западните Балкани, с особено внимание към укрепването на принципите на правовата държава, защитата на малцинствата и борбата с организираната престъпност и корупцията;

26.  Изразява задоволство от получените резултати от първата гражданска мисия EUPM в Босна и Херцеговина, която приключи на 30 юни 2012 г. и която позволи, успоредно с операцията EUFOR Althea, да се допринесе за диалога между съставните структури на страната и за укрепването на принципите на правовата държава;

27.  Отбелязва, че личният състав на операцията EUFOR Althea в Босна и Херцеговина, започната през 2004 г., непрекъснато намалява; ето защо подкрепя приключването на тази мисия и предоставянето на нов вид помощ от страна на ЕС в областта на укрепване на капацитета и обучението на въоръжените сили на Босна и Херцеговина;

28.  Подкрепя ролята, изиграна от мисията EULEX Косово, която действа в трудна политическа обстановка, и приветства продължаването на мандата ѝ за още две години до 14 юни 2014 г.;

29.  Подчертава нейната положителна роля за подпомагането на Косово в борбата с организираната престъпност на всички равнища и изграждането на правова държава и за създаването на съдебна, полицейска и митническа система, свободна от всякаква политическа намеса, в съответствие с международните и европейските най-добри практики и стандарти; отбелязва преконфигурирането и съкращаването на мисията, като ги счита за ясен знак за постигнатия напредък;

30.  При все това подчертава, че остава да бъдат положени още много усилия, за да изпълни EULEX напълно задачите, които са ѝ възложени, и да получи пълното доверие на населението, особено на сръбската общност в Косово; призовава мисията да засили дейностите си в северната част на Косово и да се ангажира в по-голяма степен в разследването и наказателното преследване на случаите на корупция на високо равнище;

31.  Призовава специалната група за разследване на EULEX да продължи да разследва възможно най-внимателно и точно въпросите, поставени в доклада на Съвета на Европа, относно истинността на обвиненията за трафик на органи; призовава EULEX да приложи, с пълната подкрепа на участващите държави, програма за защита на свидетели, която да включва например мерки за преместване на свидетелите, така че едно щателно съдебно производство да може да установи фактите;

32.  Отбелязва, че присъствието на КФОР остава наложително за гарантиране на сигурността в Косово и че свързването на военната мисия на НАТО с гражданската мисия на ЕС продължава да предизвиква многобройни въпроси относно ефикасността и бъдещето си; ето защо призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност редовно да изготвя доклад относно развитието на мисията EULEX, чието продължаване на мандата до 14 юни 2014 г. се приветства, както и относно получените резултати и отношенията с военния апарат на НАТО;

Африканският рог

33.  Приветства новата стратегия на Европейския съюз за Африканския рог, която прилага глобалния подход за борба с пиратството и причините за него, както и водещата роля на Съюза по въпроси, свързани със сигурността в този регион, което укрепва видимостта и надеждността на ЕС в управлението на кризи; приветства задействането през май 2012 г. на Оперативния център на ЕС за подкрепа на мисиите по линия на ОПСО в региона на Африканския рог;

34.  Отбелязва, че понастоящем три операции (EUNAVFOR Atalanta, EUTM Somalia et EUCAP Nestor) са разгърнати в полза на региона, и подчертава необходимостта от продължаване на координацията на намесата на ЕС с усилията, полагани от международната общност, преди всичко от Африканския съюз (АС), с цел осигуряване на функционираща и демократична държава в Сомалия; счита, че Оперативният център на ЕС би спомогнал за по-ефективна координация в рамките на стратегията за Африканския рог;

35.  Препоръчва, с оглед политическото развитие и развитието в областта на сигурността в Сомалия, държавите членки и заместник-председателят на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност заедно със законните органи на Сомалия, с Африканския съюз (АС) и с Междуправителствения орган по развитие (IGAD), както и със САЩ, да проучат възможността за провеждане на процес на реформи в сектора за сигурност (РСС);

36.  Приветства започването на мисията EUCAP Nestor и настоятелно призовава Танзания да приеме тази мисия, чиято цел е укрепване на морския капацитет за отбрана на Джибути, Кения и Сейшелските острови и подкрепата за принципите на правовата държава в Сомалия (Пунтланд и Сомалиланд на първо време) чрез развиването на отговорна крайбрежна полиция и на съдебна власт, изцяло зачитащи принципите на правовата държава, прозрачността и правата на човека;

37.  Изисква мисията EUCAP Nestor да бъде координирана с други инициативи, свързани с морската сигурност, като MARSIC и MASE, финансирани съответно от Инструмента за стабилност и Европейския фонд за развитие; препоръчва разширяването на мисията EUCAP Nestor в други страни веднага след като те изпълнят необходимите условия;

38.  Отдава дължимото уважение на съществения принос на операцията EUNAVFOR Atalanta за борба с пиратството в Аденския залив и в западната част на Индийския океан, както и хуманитарния ѝ принос за гарантиране на морската сигурност чрез защита на корабите на Световната програма по прехраната и други уязвими плавателни съдове, и одобрява удължаването на мандата ѝ до декември 2014 г.; подкрепя също така разширяването на полето на действие на тази мисия до крайбрежната зона и до териториалните и вътрешните води на Сомалия; призовава държавите членки да предоставят подходящи средства за тази операция – военноморски и въздушни, и насърчава търговските плавателни съдове да продължат да прилагат най-добри навигационни практики за ограничаване на рисковете от нападение; приветства приноса на Нидерландия в операцията Atalanta под формата на екип за защита на борда, предназначен да гарантира сигурността на хуманитарните конвои, и насърчава други държави членки да предоставят същия вид принос;

39.  Потвърждава, че пиратството е подобно на организираната престъпност и че е важно, с оглед на свободата на търговията и закрилата на основен морски път, да се прекрати икономическият интерес от пиратството и да се води борба с неговите дълбоки причини посредством дългосрочен ангажимент за насърчаване на доброто управление и законните икономически възможности за населението само да задоволява потребностите си; призовава Комисията и Съвета да предприемат всички необходими мерки, за да се гарантира проследяването на финансовите потоци, получени от тази дейност, и да се улесни обменът на информация между EUNAVFOR Atalanta и Европол;

40.  Подчертава положителната роля на мисията на ЕС за обучение в Сомалия (EUTM) в тясно сътрудничество с Уганда, АС и САЩ за обучение на повече от 3 000 сомалийски новобранци, 2 500 от които вече са реинтегрирани в сомалийските сили за сигурност, като същевременно се насърчават принципите на правовата държава; счита, че мисията допринесе особено за подобряването на положението в Могадишу и в околностите му, като укрепи силите за сигурност на Сомалия и мисията на Африканския съюз в Сомалия (AMISOM); настоятелно призовава усилията на мисията да се насочат към установяване на отговорни, прозрачни структури за командване и контрол и на финансова рамка, която да създаде условия за редовно изплащане на заплати, както и към свеждане до минимум на броя на дезертиралите обучени войници;

41.  Одобрява продължаването на мандата на мисията на ЕС за обучение в Сомалия до декември 2012 г. и акцента, поставен върху капацитета за командване и контрол, специализирания капацитет и капацитета за самообучение на националните сомалийски сили за сигурност, с оглед на предаването на отговорността за обучението на участниците на местно равнище; отбелязва, че ще е необходимо ЕС да продължи усилията си за обучение след 2012 г., и в тази перспектива призовава ЕСВД да проучи, веднага щом състоянието на сигурността в Сомалия го позволи, възможността да прехвърли цялото или част от това обучение в частите на Сомалия, които са под контрола на органите, с оглед подобряване на положението със сигурността; препоръчва мисията на ЕС за обучение в Сомалия да бъде приобщена в по-голяма степен към процеса по набиране и интегриране на персонала, преминал това военно обучение;

42.  Подчертава, че моделът на операцията на ЕС за обучение (EUTM), който с относително скромни финансови, материални и човешки ресурси предостави на ЕС основна регионална роля в източна Африка, може да бъде възпроизведен в други области, по-специално в Сахел;

Сахел

43.  Изразява дълбоката си загриженост относно развитието на зона на нестабилност в Сахел, характеризирана със съчетаването на престъпни дейности, най-вече трафик на наркотици, оръжия и хора, с въоръжени операции на радикални терористични групи, които поставят под въпрос териториалната цялост на държавите от региона и чиято дейност би могла да доведе до дълготрайно създаване на област на беззаконие на част от територията на Мали и до разпростирането ѝ върху съседните страни, положение, което увеличава заплахата на място за европейските интереси и риска, на който са изложени европейските граждани, някои вече станали жертви на убийства и отвличания; ето защо подчертава необходимостта от подкрепа за стабилно правителство в Мали, с цел да се предотвратят разпадането на страната и значителните вторични последици, до които може да доведе това по отношение на разпространението на престъпност и конфликти;

44.  Подчертава заплахата за сигурността, която това положение поставя за Европа като цяло; в този контекст призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност на Съюза да приложи бързо и в цялост стратегията на ЕС за Сахел, приета през март 2011 г., и да предприеме подходящи мерки по отношение на сигурността, ако е необходимо, като използва мисии на ОПСО, за да се помогне на държавите в региона да укрепят капацитета си в борбата срещу трансграничната организирана престъпност и терористичните групи;

45.  Приветства започването на мисията EUCAP Сахел Нигер, предназначена конкретно да помогне на Нигер да се справи с тези предизвикателства в областта на сигурността; отбелязва, че тази мисия се вписва напълно в рамките на глобалната стратегия за Сахел, но изразява съжаление, че се отнася само до една страна, докато други държави от региона, по-специално Мали, изпитват спешна и сериозна необходимост от укрепване на капацитета им и предоставяне на отговор на заплахите за териториалната им цялост;

46.  Приветства единодушното приемане на резолюция 2071 относно Мали от Съвета за сигурност на ООН на 12 октомври 2012 г.; отбелязва, че с нея се отправя пряк призив към регионалните и международните организации, включително ЕС, да предоставят координирана помощ, опит, подкрепа за обучение и изграждане на капацитет на въоръжените сили и силите за сигурност на Мали (…) с цел възстановяване на държавното управление в Мали; призовава също така Съвета за сигурност на ООН да приеме допълнителна резолюция, която официално разрешава разполагането на нова африканска мисия, която да бъде стартирана с подкрепата на международната общност по същия модел като подкрепата, предоставена на AMISOM в Сомалия;

47.  Приветства заключенията на Съвета от 15 октомври 2012 г. относно положението в Мали, които изискват неотложно продължаване на планирането на възможна военна операция в рамките на ОПСО, по-специално чрез разработването на концепция за управление на кризи във връзка с реорганизацията и обучението на малийските сили за отбрана;

48.  Приветства решението на държавните и правителствените ръководители на Икономическата общност на западноафриканските държави от 11 ноември 2012 г. за предоставяне на сили за стабилизиране от най-малко 3 200 войски с едногодишен мандат за намеса;

49.  Призовава за продължаване на планирането на операция, целяща подкрепа, заедно с Икономическата общност на Западноафриканските държави, на преструктурирането на малийските военни сили с цел подобряване на ефективността на силите за сигурност на страната и предоставяне на възможността на страната да вземе отново контрол върху територията си;

Либия

50.  Приветства предишните дейности на Комисията и на държавите членки във връзка с хуманитарната помощ и гражданската защита в Либия и съседните държави в подкрепа на организации на ООН; счита обаче, че либийската криза можеше да бъде подходяща възможност ЕС да докаже способността си да действа по-всеобхватно, включително във военно отношение при целесъобразност, при пълно зачитане на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН в условия на сериозна криза, която се случва в съседните държави и засяга пряко стабилността на неговата среда; изразява съжаление, че липсата на обща политическа воля от страна на държавите членки и идеологическите колебания на Съюза да приложи собствените си умения му отредиха да играе второстепенна роля; отбелязва нежеланието на някои членове на Съвета за сигурност на ООН да се разреши на ЕС да започне своя хуманитарна военна операция в Либия;

51.  Призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да направи всички подходящи изводи от либийската криза както за процеса на вземане на решения в ЕС, така и за военната намеса на НАТО по отношение на капацитета, но съща така и най-вече по отношение на политическата съгласуваност и солидарност между държавите членки, както и за отношенията между Европейския съюз и ОПСО, от една страна, и НАТО, от друга страна;

52.  Счита, че ЕС играе важна роля в процеса на институционален преход в Либия, и по-специално във връзка с демобилизацията и интеграцията на членовете на революционните бригади, реорганизацията на въоръжените сили и помощта във връзка с контрола на сухопътните и морските граници; изразява съжаление, че приносът на ЕС в сектора на сигурността се реализира бавно и че трудностите при планирането и предоставянето на този принос допускат възможности за двустранни инициативи със съмнителна видимост и последователност; подкрепя ускоряването на работата по планирането на гражданска мисия за подкрепа на контрола на границите;

Южен Судан

53.  Отбелязва началото на мисията на Европейския съюз по линия на ОПСО за сигурност на въздухоплаването в Южен Судан (EUAVSEC-South Sudan) за укрепване на сигурността на летище Джуба; задава си при все това въпроса дали е разумно прибягването до мисия на ОПСО за осигуряване на сигурността на летището, като се има предвид, че подобна мисия би могла да бъде осъществена от Комисията чрез Инструмента за стабилност;

Демократична република Конго

54.  Подчертава значението на Демократична република Конго за мира и стабилността в Африка и подкрепя действията на мисията на ООН за стабилизиране в Демократична република Конго (MONUSCO) за защита на цивилното население в източната част на страната;

55.  Приветства усилията на Европейския съюз в рамките на неговите две мисии – мисията за предоставяне на консултации и подпомагане на реформата в сектора за сигурност в Демократична република Конго (EUSEC ДР Конго) и полицейската мисия EUPOL ДР Конго, за утвърждаване на принципите на правовата държава в тази страна; отбелязва при все това, че тези две мисии са твърде малки предвид обхвата на съответните им задачи и че е необходимо активно сътрудничество от страна на конгоанските органи за постигането на осезаеми резултати;

Афганистан

56.  Приветства полицейската мисия на Европейския съюз в Афганистан (EUPOL Афганистан), чиято цел е създаването на гражданска полиция и съдебна система, за да бъде в състояние афганистанският народ да поеме по-голямата част от отговорността за изпълнението на тези задачи в контекста на възстановяването на афганистанската държава; подчертава, че тази мисия със срок до 31 май 2013 г., който би могъл да бъде продължен до 31 декември 2014 г., е част от общите усилия на международната общност, целящи създаването на условия афганистанският народ да поеме контрола на своята съдба след оттеглянето на войските на НАТО през 2014 г.; призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и Съвета да проведат задълбочено обсъждане с участието на Европейския парламент на развитието на общите действия на Съюза и мисията EUPOL, по-конкретно относно периода след 2014 г. в Афганистан;

Палестинските територии

57.  Счита, че мисията за обучение на палестинската гражданска полиция EUPOL COPPS, чиято цел е да подпомогне Палестинската власт да укрепи институциите на бъдещата палестинска държава в областта на правоприлагането и наказателното правораздаване под палестинско управление и в съответствие с най-добрите международни стандарти, е успешна; отбелязва, че тази мисия е част от усилията на Европейския съюз за създаването на палестинска държава, мирно съжителстваща с Израел;

58.  Изразява съжаление, че мисията на Европейския съюз за подпомагане на контролно-пропускателен пункт Рафа (EUBAM Рафа) преустанови дейността си, откакто Хамас пое контрола над ивицата Газа, както и относно съкращаването на нейния персонал, като подчертава, че продължаването на присъствието ѝ в региона показва готовността на ЕС да допринесе за всяко действие, което би улеснило диалога между израелския и палестинския народ; изразява съжаление, че израелското правителство не разреши ръководителят на мисията EUPOL COPPS да поеме освен това ръководството на мисията EUBAM Рафа и че седалището на тази мисия се намира в Тел Авив, а не в Източен Ерусалим;

Грузия

59.  Подчертава положителната роля на мисията за наблюдение на Европейския съюз в Грузия (EUMM Грузия), по-специално в подкрепа на диалога и възстановяването на мерки за изграждане на доверие между страните, но изразява съжаление, че тази мисия все още няма разрешение да посети окупираните територии в Абхазия и Южна Осетия, където Русия е призната като окупационна сила от Европейския парламент, НАТО, Съвета на Европа и някои държави членки;

Ирак

60.  Отбелязва, че интегрираната мисия на Европейския съюз за спазване на правовия ред в Ирак (EUJUST LEX), чийто мандат беше продължен до 31 декември 2013 г., е първата интегрирана мисия за спазване на правовия ред, чиято цел е да допринесе за създаването на професионална система за наказателно правораздаване в Ирак, основаваща се на принципите на правовата държава; отбелязва при все това, че Ирак все още далеч не е стабилизиран, доказателство за което са редовните нападения в страната, като положението се утежнява от извънредно несигурната обстановка в региона;

Изводи въз основа на натрупания опит

61.  Отбелязва значимостта на изводите, направени въз основа на натрупания опит вследствие на мисиите и операциите, провеждани в рамките на ОПСО, и приветства работата на Дирекцията за управление и планиране при кризи на ЕСВД и Военния секретариат на ЕС в тази насока; призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да докладва редовно на Парламента за резултатите от тази работа;

62.  Счита, че натрупаният в резултат на гражданските мисии и операции опит, е от особена важност; изтъква, че ЕС е осъществил значителна работа в тази област, в която е постигнал заслужаващи уважение резултати; счита, че добавената стойност на гражданските операции на ЕС би трябвало да се вземе предвид при координацията на усилията с нашите партньори и съюзници в контекста на международно управление на кризи;

Капацитет и структури за провеждането на операции

63.  Отбелязва, че военните операции на ЕС все още твърде често срещат затруднения при сформирането на военни сили и че когато липсва надежден капацитет, доверието в ОПСО е изложено на риск; призовава следователно държавите членки да имат готовност да предоставят качествени персонал и оборудване;

64.  Отбелязва, че структурите за управление на кризи в рамките на ЕСВД не разполагат с достатъчно персонал, както граждански, така и военен, а това оказва влияние върху тяхната способност да реагират и допринася за известна маргинализация на ОПСО; призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да намери възможно най-скоро решение за преодоляването на това положение; подчертава пряката връзка, която трябва да съществува между заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и структурите за управление на кризи на ОПСО;

Граждански персонал и капацитет

65.  Подчертава трудностите, пред които са изправени държавите членки във връзка с осигуряването на достатъчен брой квалифициран и обучен персонал за гражданските мисии по линия на ОПСО; призовава Комисията и ЕСВД да проучат възможности за подпомагане на държавите членки с оглед на повишаване на броя на полицейските служители, съдиите и високоспециализирания персонал в областта на публичната администрация, които да бъдат изпратени в гражданските мисии по линия на ОПСО;

66.  Отбелязва продължаването на срока на гражданската приоритетна цел 2010 след тази дата и приветства приемането на многогодишна програма за развитието на гражданския капацитет; призовава държавите членки, и по-специално съответните министерства, да се мобилизират, за да я изпълнят;

67.  Подчертава необходимостта от разработване – в допълнение към капацитета, споменат в контекста на гражданската приоритетна цел във връзка с полицейските служители, съдиите и високоспециализирания персонал в областта на администрацията – на по-ефективни насоки и капацитет за посредничество с цел осигуряване на подходящи ресурси за своевременно и координирано посредничество;

68.  Със загриженост отбелязва, че в някои държави членки определянето, координацията и разполагането на граждански персонал в мисии по линия на ОПСО все още страда от използването на твърде различни национални практики и критерии; призовава за по-висока степен на координация между държавите членки и идентифицирането на най-добрите практики в това отношение;

69.  Във връзка с това изразява съжаление, че върховният представител/заместник-председателят на Комисията и държавите членки са пренебрегнали предишните резолюции на Парламента, в които се призовава за осигуряването на достатъчен и компетентен граждански персонал и значителен капацитет; във връзка с това припомня заключенията на Съвета от 21 март 2011 г. относно гражданския капацитет на ОПСО и счита, че те все още са напълно актуални, а именно:

Военен персонал и капацитет

70.  Отбелязва, че понастоящем ЕС изпитва значителни финансови ограничения и че държавите членки, по финансови, бюджетни и политически причини, свързани с кризата в еврозоната или не, на този етап намаляват или в най-добрия случай поддържат своите бюджети за разходи за отбрана; подчертава потенциалното отрицателно въздействие на тези мерки върху техния военен капацитет и следователно върху способността на ЕС ефективно да поеме своята отговорност в областта на поддържането на мира, предотвратяване на конфликти и укрепване на международната сигурност;

71.  Отбелязва увеличаване на военния капацитет и въоръжаването на азиатския континент, и по-специално в Китай; призовава да бъде задълбочен диалогът с региона, като се набляга на въпросите, свързани със сигурността и отбраната;

72.  Подчертава освен това, че увеличаването на броя външни операции през последните години, независимо дали в Ирак, Афганистан или Африка, включително Либия, е и продължава да бъде значителна финансова тежест за държавите, които участваха или все още участват в тези операции; отбелязва, че тези разходи имат пряко въздействие върху амортизацията и преждевременното износване на оборудването, а също така и върху готовността на държавите да участват в операции по линия на ОПСО, предвид ограниченията по отношение на техните бюджети и възможности;

73.  Подчертава, че в абсолютно изражение общите разходи в бюджетите за отбрана на всички държави членки са почти същите като разходите на най-големите бързоразвиващи се сили и че следователно проблемът е в по-малка степен бюджетен, отколкото политически, от определянето на европейска промишлена и технологична база до обединяването на някои оперативни способности; посочва, че за развитието на европейска отбранителна промишленост могат да допринесат консорциуми, съвместни инициативи и проекти за сливане на европейски предприятия на равнище ЕС;

74.  Отбелязва, че военните действия в Либия, започнати от Франция и Обединеното кралство с подкрепата на САЩ и продължени впоследствие от НАТО, подчертаха способността на някои европейски държави да участват в решаването на тежки конфликти, но изтъкнаха и затрудненията, които срещат те при изпълнението на тези дейности за дълъг период от време, по-специално поради липсата на основен капацитет като дозареждане във въздуха, събиране на разузнавателни данни и боеприпаси с прецизно насочване;

75.  Припомня своята резолюция от 14 декември 2011 г. относно въздействието на финансовата криза върху сектора на отбраната в държавите – членки на ЕС и подчертава, че препоръките в нея са от значение за развитието на военния капацитет на държавите членки в дух на споделяне и обединяване на ресурси;

76.  Приветства двустранни споразумения като френско-британския договор за военно сътрудничество и призовава и другите държави членки да обмислят подобни двустранни или многостранни споразумения за военно сътрудничество и интеграция като важен инструмент за икономии на разходи, чрез който може да се избегне дублирането и да се постави основата на процес по изграждане за ОПСО и на бъдещето на интеграцията на ЕС в областта на сигурността;

77.  Приветства постигнатия първоначален напредък на инициативата на ЕС за обединяване и споделяне и отдава дължимото значение на работата на Европейската агенция по отбрана (EDA), благодарение на която бяха определени 11 приоритетни области за действие; подчертава по-специално напредъка, постигнат в четири области: дозареждане във въздуха, морско наблюдение, медицинска помощ и обучение; призовава, при все това, да се осигури стратегическа рамка за тази инициатива;

78.  Изразява съжаление, обаче, че досега инициативата за обединяване и споделяне не е спомогнала за запълване на пропуските, установени в Приоритетна цел 2010; отбелязва колебанията на държавите членки да поемат бремето на водеща нация в един от предложените 300-та проекта за „обединяване и споделяне“, представени от Военния секретариат на ЕС (ВСЕС) през април 2011 г;

79.  Призовава държавите членки, в перспективата на Европейския съвет, посветен на въпросите за отбраната и предвиден за следващата година, да направят преглед на съществуващия капаците в рамките на ЕС и да постигнат устойчивост на инициативата в крайна сметка, за да се стартира процес по планиране на отбраната в Европа;

80.  Приветства предложението на EDA за разработване на доброволен кодекс на поведение относно обединяването и споделянето с оглед улесняване на сътрудничеството между държавите членки при придобиването, използването и споделеното управление на военния капацитет;

81.  Подкрепя по-специално проекта за дозареждане във въздуха, в който има и компонент „придобиване“; в тази връзка изразява съжаление, обаче, относно предвижданите ограничени резултати от действията, които се свеждат само до подновяване на съществуващия капацитет, вместо да изграждат нов; настоява държавите членки да запазят европейския характер на тази инициатива и счита, че Организацията за сътрудничество в областта на въоръженията (OCCAR) ще бъде в състояние да управлява компонента „придобиване“;

82.  Приветства споразумението, подписано на 27 юли 2012 г. между Европейската агенция по отбрана и OCCAR, чрез което отношенията между двете агенции ще бъдат институционализирани и ще се пристъпи към по-интегрирано сътрудничество по отношение на програмите за развитие на военния капацитет и към обмен на класифицирана информация;

83.  Припомня, че войната в Либия показа също така липсата на разузнавателни безпилотните летателни апарати („дрони“) в рамките на европейските въоръжени сили, и припомня, че понастоящем съществуват два конкурентни проекта за дрони със средна височина на полета и голяма издръжливост; отбелязва също така френско-британското сътрудничество в областта на бойните безпилотните летателни апарати, за което би било от полза, ако не се ограничава до двустранно и бъде отворено и за други европейски партньори;

84.  Счита, че създаването на Европейското командване на въздушния транспорт (EATC) е конкретен и успешен пример за обединяване и споделяне, и подчертава, че създаването на флота от A400M в рамките на тази структура би подсилило значително капацитета на ЕС и на неговите държави членки за действия извън тяхната територия; насърчава всички участници да допринесат с всички налични превозни средства за EATC; насърчава неучастващите държави ‐ членки на ЕС да се включат в EATC;

85.  Призовава Комисията, Съвета, държавите членки и Европейската агенция по отбрана да обмислят прилагането на иновативни решения за увеличаване на капацитета на ЕС за действия извън неговата територия, по-специално като част от двупистов подход: публично-частно партньорство в областта на въздушния транспорт, изградено около малка флота от A400M, ще позволи превозването както на хуманитарна помощ в случай на бедствия, така и на оборудване и персонал при мисиите и операциите в рамките на ОПСО;

86.  Настоява, че засилването на европейския капацитет следва да се изразява също така и в консолидиране на промишлената и технологическа база на европейската отбранителна промишленост; в тази връзка припомня значението на принципа за европейски избор и целесъобразността на един законодателен акт „Купувай европейското“;

87.  Отбелязва, че финансовата и бюджетна криза, засегнала ЕС и неговите държави членки, ще доведе до загуба на експертен опит, ако не се лансира на европейско равнище мащабна програма на двустранна или многостранна основа, и че тази криза може също така да доведе до изчезването на една високо специализирана промишлена структура; подчертава също така, че европейските средни предприятия във военната промишленост също бяха засегнати от икономическата и финансова криза и че те имат икономически принос и предоставят работни места в някои държави членки;

88.  Приветства предложението на Комисията относно „Хоризонт 2020“ за бъдещи финансирани от ЕС граждански и военни научни изследвания и обществени поръчки в подкрепа на мисии в рамките на ОПСО; установява с безпокойство намаляването на бюджетните кредити за научни изследвания и технология, което в дългосрочен план засяга възможността на европейците да поддържат надежден капацитет за отбрана въз основа на целия набор от въоръжение и военно оборудване; напомня на държавите членки техния ангажимент да увеличат средствата за научни изследвания и технологии в областта на отбраната, така че те да представляват най-малко 2 % от бюджета за отбраната, и припомня, че инвестициите в научни изследвания и технологии в областта на отбраната са дали важни резултати във връзка с гражданските приложения;

89.  Приветства скорошните инициативи и проекти, свързани с кибернетичната отбрана; приканва държавите членки да работят в още по-тясно сътрудничество с EDA при развиването на капацитет за отбрана, и особено от кибернетично естество, по-специално предвид изграждането на доверие, обединяването и споделянето; приветства факта, че кибернетичната отбрана ще бъде един от приоритетите на EDA в областта на научните изследвания и технологиите в областта на отбраната;

90.  Приветства усилията на EDA за запазване на европейска промишлена и технологична база за отбрана, както и инициативата Барние/Таяни за създаване в рамките на Европейската комисия на работна група, която да има за задача да опазва и развива този стратегически инструмент, чиято функция е да гарантира автономията на ЕС и на неговите държави членки в областта на отбраната; изисква от Комисията да държи информиран Парламента относно текущата дейност на работната група и я призовава да включи в бъдеще и Парламента;

91.  Призовава държавите членки да прилагат изцяло директивата за обществени поръчки в областта на отбраната (2009/81/ЕО(6), така че да се постигне по-голяма оперативна съвместимост на оборудването и да се води борба срещу разпокъсването на пазара, което в много случаи е от полза за трети държави;

92.  Приветства съобщението на Комисията в областта на промишлената политика от 10 октомври 2012 г., озаглавено „По-силна европейската промишленост за растеж и възстановяване на икономиката“, което признава, че секторът на отбраната има силно изразено национално измерение, и обявява разработването на широкообхватна стратегия за подкрепа на конкурентоспособността на отбранителната промишленост;

93.  Припомня значението на плана за развитие на капацитета, разработен от ; призовава държавите членки по-добре да го интегрират в националното си планиране и с повече готовност да дават принос за проектите на EDA;

94.  Счита, че Съветът и държавите членки следва да подкрепят в по-голяма степен капацитета на Съюза, позволяващ осъществяването на икономии посредством обединяване на средствата, и по-специално що се отнася до EDA, Сателитния център на ЕС и Европейския колеж по сигурност и отбрана;

95.  Настоятелно призовава Съвета и държавите членки да предоставят на EDA необходимия бюджет и квалифициран персонал, така че тя да е в състояние да изпълнява всички задачи, възложени ѝ от Договора от Лисабон; подчертава, че това трябва да се вземе предвид в контекста на следващата многогодишна финансова рамка;

Космическа политика в подкрепа на ОПСО

96.  Подчертава, че е необходимо, с оглед на автономността на ЕС при вземането на решение и осъществяването на операции, да се разполага с адекватни сателитни средства в областта на сателитните изображения, събирането на информация, комуникациите и наблюдението на космическото пространство; счита, че тези области могат да са предмет на по-засилено споделяне и обединяване на средствата в сравнение със съществуващите споразумения на двустранна основа или със Сателитния център на ЕС по отношение на програмите Helios, Cosmo-Skymed и SAR-Lupe; изразява надежда, че програмата MUSIS, която ще замени настоящото поколение спътници за наблюдение, ще бъде пример за сътрудничество както между европейските страни, така и с ЕСВД и политическите и военни органи на Съюза;

97.  В този контекст призовава Съвета и Комисията да проучат възможността за финансово участие на ЕС в бъдещите програми за космически сателитни изображения, така че да се даде възможност на политическите и военни органи на Съюза и на ЕСВД да „възлагат задачи“ на сателитите и да разполагат, по искане и в зависимост от собствените си нужди, със сателитни изображения на регионите, в които има кризи, или на тези, в които трябва да се разгърне мисия по линия на ОПСО;

98.  Припомня необходимостта от финансиране от страна на Съюза на проекта за глобален мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС), който следва да се превърне, по подобие на програмата Галилео, в ключова инфраструктура на ЕС;

Засилване на капацитета за бързо реагиране

99.  Отбелязва, че въпреки въведените изменения в механизма ATHENA, предходните резолюции на Парламента и доктрината за разгръщането на бойни групи на ЕС, както например се иска в писмото от Ваймар, до настоящия момент не е разгърната нито една такава група, въпреки че те могат да представляват военна сила за първо влизане на съответния терен, докато бъдат сменени от други сили с по-голям капацитет за дълготрайно присъствие;

100.  Счита, че тази ситуация подкопава доверието в бойните групи като инструмент и в ОПСО като цяло, тъй като тези групи вече би трябвало да са разгърнати; насърчава държавите членки да останат мобилизирани и да изпълнят задълженията си във връзка с този инструмент, като се има предвид, че с оглед на финансовите инвестиции и инвестициите в човешки ресурси за бойните групи, да не бъдат използвани при наличието на различни възможности за това вече се превръща в пасив;

101.  Отново подчертава, че механизмът ATHENA следва да се коригира допълнително, за да се увеличи делът на общите разходи, като по този начин се гарантира по-справедливо разпределение на тежестта при военните операции и се преодолеят негативните стимули за държавите членки да поемат водещи роли в мисиите на ОПСО;

102.  Подкрепя процеса на преразглеждане на процедурите за управление на кризи, който следва да приключи до края на годината и да улесни по-бързото разгръщане на граждански и военни операции по линия на ОПСО; счита, че процедурите за управление на кризи следва да се запазят за операциите по линия на ОПСО и да не включват други инструменти, което би създало риск от утежняване на процедурата; подкрепя също така преразглеждането на процедурите за финансиране с цел по-голяма гъвкавост и бързина при мобилизиране на средства;

Структури и планиране

103.  Счита, че ролята за координиране на мисиите в Африканския рог, поверена на Оперативния център, е първа стъпка към създаването на европейски капацитет за планиране и провеждане на операции, разполагащ с достатъчно персонал и средства за комуникации и контрол; въпреки това изразява съжаление, че Центърът не е постоянен или главен пункт за планиране и провеждане на граждански и военни операции;

104.  Отново призовава за създаването на оперативен главен щаб на Европейския съюз за оперативно планиране и провеждане на граждански мисии и военни действия в рамките на ЕСВД, по целесъобразност посредством постоянно структурирано сътрудничество;

105.Отбелязва изразената от Съвета воля в заключенията му от декември 2011 г. за засилване на капацитета за предварително планиране; подкрепя разширяването в тази посока на правомощията на Военния секретариат на ЕС; счита, че Оперативният център би могъл също така да подкрепя Военния секретариат на ЕС за тази задача;

106.  Отбелязва с интерес разделянето на Ситуационния център на две нови структури: Ситуационна служба („Situation Room“), от една страна, и Център за разузнаване („Intelligence Centre“ или „INTCEN“), от друга, като приветства факта, че последният ще се разраства, ако държавите членки имат волята да развиват ОВППС и ОПСО;

107.  Препоръчва създаването на постовете временни или постоянни експерти по въпросите на сигурността в делегациите на ЕС, които имат най-голямо значение за ОПСО, за да се отговори по по-добър начин на въпросите в областта на сигурността; призовава да се обмисли превантивната роля, която биха могли да имат тези постове в областта на сигурността и ранно предупреждение;

Партньорства
ЕС / НАТО

108.  Посочва, че и ЕС, и НАТО, обединени в стратегическо партньорство, отново потвърдено на срещата на най-високо равнище в Чикаго, са ангажирани в различни региони като Косово, Афганистан и борбата срещу пиратството в Аденския залив и Индийския океан; припомня в този контекст значението на доброто сътрудничество между Европейския съюз и НАТО;

109.  Счита, че укрепването на гражданския и военния капацитет на ЕС също ще е от полза за НАТО и ще спомогне за създаването на полезни взаимодействия между двете организации;

110.  Отбелязва, че блокирането във връзка с турско-кипърския спор не възпрепятства двете организации да водят, по целесъобразни начини, политически диалог, да работят заедно благодарение на контактите между съответния персонал или да координират дейностите си; призовава обаче за решаване на този спор, за да се подобри сътрудничеството между двете организации;

111.  Приветства сътрудничеството между ЕС и НАТО в областта на военния капацитет, по-специално с цел да се избегне всяко дублиране между инициативата за обединяване и споделяне на възможностите на ЕС и инициативата на НАТО за т.нар. интелигентна отбрана;

112.  Подчертава значението практическото сътрудничество в областта на киберсигурността и киберотбраната, основаващо се на съществуващото взаимно допълване в развитието на отбранителен капацитет, и подчертава необходимостта от по-тясно сътрудничество в тази връзка, особено що се отнася до планирането, технологиите, обучението и оборудването;

113.  Изразява съжаление по повод развиването на граждански структури за управление на кризи в рамките на НАТО, тъй като това представлява ненужно дублиране на вече съществуващия и добре развит капацитет в ЕС;

EС / АС

114.  Приветства сътрудничеството между Европейския съюз и Африканския съюз за поддържане на мира и стабилността на африканския континент; отбелязва, че ЕС допринася за изграждането на архитектура за мир и сигурност в Африка и за тази цел подкрепя усилията за мир на АС и африканските регионални организации като Икономическата общност на Западноафриканските държави с цел борба срещу нестабилността, несигурността и терористичната заплаха, от Африканския рог до Сахел;

115.  Припомня, че ЕС остава главният донор за бюджета на AMISOM, и подчертава необходимостта от стратегическа визия относно бъдещето на тази операция;

ЕС / ООН

116.  Приветства доброто сътрудничество, развито между ЕСВД и Департамента на ООН по мироопазващите операции; отбелязва, че ЕС, със своите бойни групи, би могъл да осигурява сила за първо влизане на съответния терен при спешни операции за поддържане на мира, в очакване на силите на Обединените нации, които продължат операцията;

ЕС / ОССЕ

117.  Подчертава значението на сътрудничеството между ЕС и ОССЕ в регионите от общ интерес и по въпроси като превенция на конфликти, управление на кризи, възстановяване след конфликти, както и насърчаване и укрепване на принципите на правовата държава; изразява задоволство от факта, че обхватът на това сътрудничество се е разширил и задълбочил през последните години, но призовава към по-тясно сътрудничество и взаимодействие при справянето с кризи и конфликти, като се избягва дублирането на усилия и се разработят икономически ефективни подходи;

Европейски съюз / трети държави

118.  Подчертава трайното значение на силната трансатлантическа връзка и приветства сътрудничеството между ЕС и САЩ за операциите за управление на кризи, включително EUTM Сомалия, EUNAVFOR Аталанта, EULEX Косово и EUPOL Афганистан;

119.  Приветства рамковите споразумения, подписани до настоящия момент от ЕС с над десет трети държави, за да се даде възможност за тяхното участие в граждански и военни операции, провеждани в рамката на ОПСО;

o
o   o

120.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, както и на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, генералния секретар на НАТО, председателя на Парламентарната асамблея на НАТО, генералния секретар на Обединените нации, действащия председател на ОССЕ и председателя на Парламентарната асамблея на ОССЕ.

(1) OВ C 139, 14.6.2006 г., стр. 1. (2) OВ C 349 E, 22.12.2010 г., стр. 63. (3) OВ C 99 E, 3.4.2012 г., стр. 7. (4) Приети текстове, P7_TA(2011)0228. (5) Приети текстове, P7_TA(2011)0574. (6) ОВ L 216, 20.8.2009 г., стр. 76.