Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 декември 2012 г. относно проекта на решение на Съвета за създаване на многогодишна рамка за Агенцията на Европейския съюз за основните права за периода 2013–2017 г. (10449/2012 – C7-0169/2012 – 2011/0431(APP))

P7_TA(2012)0501 A7-0361/2012

(Специална законодателна процедура – одобрение)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекта на решение на Съвета (10449/2012),

–  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 352 от Договора за функционирането на ЕС (C7-0169/2012),

–  като взе предвид член 81, параграф 1 от своя правилник,

–  като взе предвид препоръката на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A7-0361/2012),

1.  Дава своето одобрение относно проекта на решение на Съвета;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Решение на Европейския парламент от 13 декември 2012 г. относно изменението на членове 123 и 42 от Правилника за дейността на Европейския парламент: писмени декларации и законодателни инициативи (2011/2058(REG))

P7_TA(2012)0502 A7-0242/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид писмото на своя председател от 11 ноември 2010 г.,

–  като взе предвид проучването на своя тематичен отдел, озаглавено „Писмени декларации в Европейския парламент: преглед на процедурата и въздействието“ (PE 462.424),

–  като взе предвид членове 211 и 212 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси (A7-0242/2012),

като има предвид, че:

А.  с течение на годините Парламентът е увеличил значително своите правомощия, като се е сдобил с важни инструменти, чрез които може да оказва влияние върху процеса на вземане на решения в Европейския съюз по отношение на по-голямата част от дейностите на Съюза;

Б.  институциите следва да гарантират, че всяка писмена декларация, адресирана към тях, се разглежда по надлежния ред;

В.  писмените декларации служат като полезно средство за повдигане на въпроси от особен интерес за гражданите на Съюза;

Г.  писмените декларации се използват редовно, но техният брой не е много голям; само една малка част от тях получава необходимата подкрепа от мнозинството от всички членове на Парламента;

Д.  по-голямата част от писмените декларации отпадат след предвидения в правилника срок;

Е.  повечето приети писмени декларации са адресирани към Комисията, за която се признава, че е единствената институция, отговорила на повдигнатите в тях въпроси;

Ж.  тези отговори в повечето случаи се свеждат до изброяване на текущите дейности на Комисията и само в изключителни случаи в тях се предвижда специална мярка, за която поводът е съответната писмена декларация;

З.  в светлината на увеличените прерогативи на Парламента, както и с оглед на въвеждането на европейската гражданска инициатива, значението на писмените декларации се е променило, въпреки че те все още могат да служат като полезен инструмент, предоставящ възможност на членовете на ЕП да повишат информираността по въпроси от обществена значимост;

И.  писмените декларации имат много ограничено въздействие по отношение както на определянето на дневния ред, така и на оказването на влияние върху решенията, вземани от институциите, и че може да се създаде погрешна представа за тяхната ефективност; при все това, когато се използват правилно, те все още имат стойност като популярен инструмент за провеждане на кампании; към предложенията, в които се призовава за предприемане на законодателни действия, следва да се прилага член 42, параграф 2, който предоставя на всеки член на ЕП действителна възможност да окаже влияние върху законодателството на Съюза и да включи дадено предложение в работата на комисиите на Парламента;

Й.  качеството и уместността на някои писмени декларации и по-специално тяхното съответствие с областите на компетентност на Съюза, определени в част първа, дял I от Договора за функционирането на Европейския съюз, могат да бъдат неудовлетворителни; ето защо през следващия парламентарен мандат Парламентът може да извърши оценка на въздействието на новите разпоредби на своя правилник относно писмените декларации и да разгледа тяхната ефективност;

1.  Реши да внесе в своя правилник следните изменения;

2.  Счита, че институциите, към които е адресирана дадена писмена декларация, следва да информират Парламента за това, какви мерки възнамеряват да предприемат, в срок от три месеца след получаване на декларацията; освен това възнамерява да се опита да постигне споразумение с Комисията относно този принцип при следващите преговори за преразглеждане на Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия;

3.  Напомня, че настоящите изменения влизат в сила на първия ден от следващата месечна сесия;

4.  Приветства решението на Бюрото да ограничи широкото разгласяване на писмените декларации и така да се осигури безпроблемен достъп за членовете на ЕП до пленарната зала на Парламента;

5.  Възлага на своя председател да предаде за сведение настоящото решение на Съвета и на Комисията.

Текст в сила   Изменение Изменение 6 Правилник за дейността на Европейския парламент Член 42 – параграфи 2 и 3 2.  Всеки член на Парламента може да внесе предложение за акт на Съюза в рамките на правото на инициатива на Парламента по член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз. 2.  Всеки член на Парламента може да внесе предложение за акт на Съюза в рамките на правото на инициатива на Парламента по член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Такова предложение може да се внесе съвместно от най-много 10 членове на ЕП. В предложението се посочва правното основание, като предложението може да бъде придружено от изложение на мотивите от не повече от 150 думи. 3.  Предложението се внася чрез председателя на Парламента, който го разпределя на компетентната за неговото разглеждане комисия. Преди да бъде разпределено, предложението се превежда на онези официални езици, които председателят на компетентната комисия счете за необходими за предварителното разглеждане. В срок от три месеца след разпределянето на предложението и след изслушване на автора му,комисията взема решение относно последващите действия. 3.  Предложението се внася чрез председателя на Парламента, който проверява дали са изпълнени правните изисквания. Той може да отнесе предложението за изготвяне на становище относно целесъобразността на неговото правно основание до компетентната за такава проверка комисия. Ако председателят определи предложението за допустимо, той обявява това на пленарно заседание и разпределя предложението на компетентната комисия. Преди да бъде разпределено, предложението се превежда на онези официални езици, които председателят на компетентната комисия счете за необходими за предварителното разглеждане. Компетентната комисия може да препоръча на председателя предложението да бъде предоставено за подпис от членовете на ЕП, при условие че се спазят условията и сроковете, предвидени в член 123, параграфи 1а, 2 и 5. Ако комисията реши да внесе предложението в Парламента съгласно предвидената в член 48 процедура, авторът на предложението се споменава поименно в заглавието на доклада. Ако предложението е подписано от мнозинството от всички членове на Парламента, се счита, че Председателският съвет разрешава изготвянето на доклад относно предложението. След като изслуша авторите на предложението, комисията изготвя доклад съгласно член 48. Ако предложението не е предоставено за допълнителни подписи или не е подписано от мнозинството от всички членове на Парламента, в срок от три месеца след разпределянето на предложението и след изслушване на авторите му компетентната комисия взема решение относно последващите действия. Авторите на предложението се споменават поименно в заглавието на доклада. Изменение 1 Правилник за дейността на Европейския парламент Член 123 – параграф 1 1.  До петима членове на Парламента могат да внесат писмена декларация от не повече от 200 думи по въпрос, който попада в компетенциите на Европейския съюз и не включва теми, предмет на текуща към момента законодателна процедура. Председателят дава разрешение за всеки отделен случай. Писмените декларации се отпечатват на официалните езици и се разпространяват. Те се вписват в регистър, заедно с имената на лицата, които са ги подписали. Регистърът е публичен и се пази пред входа на пленарната зала по време на месечните сесии, а през останалото време на подходящо място, определено от квесторската колегия. 1.  Най-малко 10 членове на Парламента от най-малко три политически групи могат да внесат писмена декларация от не повече от 200 думи, отнасяща се изключително до въпрос, който е от компетентността на Европейския съюз. Съдържанието на тази декларация не може да излиза извън формата на декларация. По-конкретно тя не може да призовава за предприемане на каквито и да е законодателни действия, да съдържа решения по въпроси, за които в Правилника за дейността се предвиждат специални процедури и правомощия, или да разглежда въпроса за текущи процедури в Парламента. 1а.  Разрешението за предприемане на по-нататъшни действия се дава въз основа на обосновано решение на председателя съгласно параграф 1 във всеки един случай. Писмените декларации се публикуват на официалните езици на интернет сайта на Парламента и се разпространяват по електронен път до всички членове на ЕП. Те се вписват в електронен регистър, заедно с имената на лицата, които са ги подписали. Регистърът е публичен и е достъпен чрез интернет сайта на Парламента. Също така председателят съхранява подписаните писмени декларации на хартиен носител. Изменение 2 Правилник за дейността на Европейския парламент Член 123 – параграф 2 2.  Всеки член на Парламента може да положи подписа си под декларация, която е вписана в регистъра. 2.  Всеки член на Парламента може да положи подписа си под декларация, която е вписана в електронния регистър. Подписът може да бъде оттеглен във всеки един момент в срок от три месеца след вписването на декларацията в регистъра. В случай на оттегляне на подпис съответният член на ЕП не може да положи отново своя подпис под декларацията. Изменение 7 Правилник за дейността на Европейския парламент Член 123 – параграф 3 3.  Когато дадена декларация е подписана от мнозинството от членовете на Парламента, председателят уведомява за това Парламента и публикува имената на подписалите я членове на ЕП в протокола от заседанието и декларацията като приет текст. 3.  Когато в края на срока от три месеца от вписването й в регистъра дадена декларация е подписана от мнозинството от членовете на Парламента, председателят уведомява за това Парламента. Без това да задължава Парламента, декларацията се публикува в протокола от заседанието съвместно с имената на подписалите я. Изменение 4 Правилник за дейността на Европейския парламент Член 123 – параграф 4 а (нов) 4а.  Когато институциите, към които е адресирана приетата декларация, в срок от три месеца след получаването й не информират Парламента за това, какви мерки възнамеряват да предприемат, по искане на някой от авторите на декларацията въпросът се включва в дневния ред на следващото заседание на компетентната комисия. Изменение 5 Правилник за дейността на Европейския парламент Член 123 – параграф 5 5.  Писмена декларация, която е била вписана в регистъра в продължение на повече от три месеца и не е подписана от най-малко половината от членовете на Парламента, отпада. 5.  Писмена декларация, която е била вписана в регистъра в продължение на повече от три месеца и не е подписана от най-малко половината от членовете на Парламента, отпада, без да има възможност за продължаване на този тримесечен срок.

Резолюция на Европейския парламент от 13 декември 2012 г. относно годишния доклад за 2011 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на ЕС в тази връзка (2012/2145(INI))

P7_TA(2012)0503 A7-0377/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската конвенция за защита на правата на човека, Хартата на основните права на Европейския съюз и други ключови международни договори и инструменти в областта на правата на човека,

–  като взе предвид годишния доклад на ЕС за 2011 г. относно правата на човека и демокрацията по света, приет от Съвета по външни работи на 25 юни 2012 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 18 април 2012 г. относно годишния доклад относно правата на човека по света и политиката на Европейския съюз в тази област, включително последствията за стратегическата политика на ЕС в областта на правата на човека(1),

–  като взе предвид Стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията (11855/2012), приети от Съвета по външни работи на 25 юни 2012 г.,

–  като взе предвид Решение 2012/440/ОВППС на Съвета от 25 юли 2012 година за назначаване на специален представител на Европейския съюз за правата на човека,

–  като взе предвид съвместното съобщение на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Европейската комисия до Европейския парламент и до Съвета от 12 декември 2011 г., озаглавено „Правата на човека и демокрацията в основата на външните действия на ЕС – към по-ефективен подход“ (COM(2011)0886),

–  като взе предвид насоките на Европейския съюз относно правата на човека,

–  като взе предвид своята позиция от 8 юли 2010 г.(2) относно Европейската служба за външна дейност,

–  като взе предвид Резолюция 65/276 от 3 май 2011 г. на Общото събрание на ООН относно участието на Европейския съюз в работата на Организацията на обединените нации,

–  като взе предвид Декларацията на хилядолетието на Организацията на обединените нации от 8 септември 2000 г. (A/Res/55/2 ) и резолюциите, приети от Общото събрание на ООН,

–  като взе предвид резолюцията си от 17 ноември 2011 г. относно подкрепа от страна на ЕС за Международния наказателен съд (МНС): отговор на предизвикателствата и превъзмогване на трудностите(3), и резолюцията си от 19 май 2010 г. относно първата Конференция за преглед на Римския статут на МНС, състояла се в Кампала, Уганда от 31 май до 11 юни 2011 г(4)., както и ангажиментите, поети от ЕС по този повод(5),

–  като взе предвид Решение 2011/168/ОВППС на Съвета от 21 март 2011 г. относно Международния наказателен съд(6) и преразгледания план за действие от 12 юли 2011 г. с последващи действия във връзка с решението на Съвета относно Международния наказателен съд,

–  като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2011 г. относно преразглеждането на европейската политика за съседство(7),

–  като взе предвид съвместното съобщение на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Комисията до Европейския съвет, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 8 март 2011 г., озаглавено „Партньорство за демокрация и споделен просперитет с Южното Средиземноморие“ (COM(2011)0200),

–  като взе предвид съвместното съобщение на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Комисията от 25 май 2011 г., озаглавено „Нов отговор на промените в съседните държави“ (COM(2011)0303),

–  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно европейската политика за съседство, приети на 20 юни 2011 г. на неговото 3101-во заседание,

–  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно Европейския фонд за демокрация, приети на 1 декември 2011 г. на неговото 3130-то заседание, и Декларацията относно създаването на Европейски фонд за демокрация, по която беше постигнато споразумение от Комитета на постоянните представители (Корепер) на 15 декември 2011 г.,

–  като взе предвид своята препоръка от 29 март 2012 г. към Съвета относно механизмите за възможното създаване на Европейски фонд за демокрация(8),

–  като взе предвид резолюцията си от 7 юли 2011 г. относно външните политики на ЕС в полза на демократизацията(9),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 25 октомври 2011 г., озаглавено „Обновена стратегия на ЕС за периода 2011‐2014 г. за корпоративната социална отговорност“,

–  като взе предвид своята препоръка към Съвета от 2 февруари 2012 г. относно последователна политика по отношение на авторитарните режими, спрямо които ЕС прилага ограничителни мерки, когато техните ръководители упражняват своите лични и търговски интереси в рамките на ЕС(10),

–  като взе предвид Доклада на специалния докладчик на ООН от 16 май 2011 г. (A/HRC/17/27) относно насърчаването и защитата на правото на свобода на мнение и изразяване, който подчертава приложимостта на международните норми в областта на правата на човека и стандартите относно правото на свобода на мнението и изразяването в интернет като средство за комуникация,

–  като взе предвид съобщението от 12 декември 2011 г. от члена на Комисията, отговарящ за програмата за цифровите технологии, относно стратегията „No Disconnect“,

–  като взе предвид Доклада на специалния докладчик на ООН от 28 юли 2011 г. относно положението на защитниците на правата на човека (A/66/203),

–  като взе предвид Резолюция (A/RES/65/206) на Общото събрание на ООН от 21 декември 2010 г. относно мораториума върху използването на смъртното наказание,

–  като взе предвид Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание,

–  като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2012 г. относно предполагаемо използване на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници(11),

–  като взе предвид междинния доклад на специалния докладчик на ООН от 5 август 2011 г. относно изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, строгия тъмничен затвор, включително психиатричните клиники (A/66/268),

–  като взе предвид Резолюции 1325, 1820, 1888, 1889 и 1960 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността,

–  като взе предвид Доклада относно показателите на ЕС за цялостния подход за прилагане от страна на ЕС на Резолюции 1325 и 1820 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, приет от Съвета на ЕС на 13 май 2011 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 1 декември 2011 г. относно общата политика за сигурност и отбрана,

–  като взе предвид съобщението от Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 13 октомври 2011 г., озаглавено „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“ (COM(2011)0637),

–  като взе предвид Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW) и факултативния протокол към нея,

–  като взе предвид приемането от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 7 април 2011 г. на Конвенцията относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие,

–  като взе предвид резолюциите на Организацията на обединените нации относно правата на детето, най-скорошната от които е от 4 април 2012 г.,

–  като взе предвид резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека от 17 юни 2011 г. относно правата на човека, сексуалната ориентация и половата идентичност,

–  като взе предвид присъединяването на Европейския съюз на 22 януари 2011 г. към Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, която е първата конвенция на ООН за правата на човека, ратифицирана от Европейския съюз в качеството му на „организация за регионална интеграция“,

–  като взе предвид проекта на ООН за принципи и насоки за ефективно премахване на дискриминацията на основание работа и произход, публикуван от Съвета по правата на човека (А/HRC/11/CRP.3),

–  като взе предвид наблюденията и препоръките относно дискриминацията, основана на кастов признак, от страна на Върховния комисар на ООН по правата на човека, органите на ООН, отговарящи за договорите, и специалните процедури на ООН, и като отбелязва по-конкретно доклада на специалния докладчик относно съвременните форми на расизъм, расова дискриминация, ксенофобия и свързаната с тях нетърпимост от 24 май 2011 г. (А/HRC/17/40),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 21 февруари 2011 г. относно нетърпимостта, дискриминацията и насилието, основани на религията или вярванията, и като взе предвид Резолюция 66/167 на Общото събрание на ООН относно борбата срещу нетърпимостта, насаждането на негативни стереотипи и опетняването, дискриминацията, подбуждането към насилие и насилието срещу хора, основани на религиозна принадлежност или убеждения,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становищата на комисията по развитие и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0377/2012),

A.  като има предвид, че с договорите Съюзът се ангажира външните му дейности да бъдат ръководени от принципите на демокрацията, правовата държава, всеобщността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, зачитането на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации и на международното право;

Б.  като има предвид, че правосъдието, правовата държава, отчетността за всички престъпления, включително най-сериозните за международната общност престъпления, справедливите съдебни процеси и независимата съдебна система са незаменими елементи от защитата на правата на човека и стълбовете на устойчивия мир;

В.  като има предвид, че демокрацията и правовата държава са най-добрите гаранции за правата на човека и основните свободи, недискриминацията във всички нейни форми, толерантността по отношение на всички хора и общества и равенството за всички;

Г.  като има предвид, че поуките от събитията през Арабската пролет трябва да продължат да дават тласък на ЕС да преразглежда, подобрява и гарантира съгласуваност между своите политики относно, наред с останалото, защитниците на правата на човека, международното хуманитарно право, диалозите по правата на човека с трети държави и гражданското общество, включително НПО и движенията по места, както и социалните медии;

Д.  като има предвид, че ЕС се обвързва да помага на страните, с които подписва международни споразумения, включително и търговски, за да се приложи съвкупността от тези основни принципи, като следи по-конкретно за стриктното спазване на клаузите за демокрация и правата на човека, включени в тези споразумения;

Е.  като има предвид, че достъпът до интернет е ключов фактор за достъпа до информация, свободата на изразяване, свободата на печата, свободата на събранията, както и за икономическото, социалното, политическото и културното развитие; като има предвид, че правата на човека трябва да бъдат защитавани и насърчавани от ЕС както онлайн, така и извън мрежата;

Ж.  като има предвид, че нарушенията на свободата на мисълта, съвестта или религията, извършвани както от правителства, така и от недържавни участници, се увеличават в много страни по света и водят до дискриминация и нетърпимост както спрямо определени лица, така и спрямо религиозни общности, включително религиозни малцинства и невярващи;

З.  като има предвид, че ролята на жените и цялостното им участие в политическия, икономическия и социалния живот е от съществено значение, особено в следвоенния процес на изграждане на мира, при преговорите за осъществяване на демократичен преход и уреждането на конфликти, както и в процесите на помиряване и стабилизиране;

И.  като има предвид, че годишният доклад относно правата на човека и демокрацията по света, както и политиката на Европейския съюз в тази област следва не само да отразяват и преразглеждат минали постижения и слабости, а да служат и като документ в основата на стратегията и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията; като има предвид, че всеки следващ годишен доклад следва в идеалния случай да допринася осезаемо и редовно за подобряването на политиката на ЕС в областта на правата на човека по света;

Годишният доклад на ЕС за 2011 г.

1.  Приветства приемането на годишния доклад на ЕС за 2011 г. относно правата на човека и демокрацията по света; приветства факта, че заместник-председателят на Комисията/върховен представител (ЗП/ВП) беше в състояние да представи годишния доклад на юнското заседание на Парламента и по такъв начин беше възстановена обичайната практика;

2.  Отбелязва положителните стъпки, предприети в последните години за изработване на годишния доклад, но подчертава потенциала за по-нататъшно подобрение;

3.  Счита, че годишният доклад относно правата на човека и демокрацията следва да е важен инструмент за представяне на работата, осъществена от ЕС в тази област, и следва да допринася за по-голямата видимост на действията на ЕС; приканва ЗП/ВП при изготвянето на бъдещите годишни доклади активно и систематично да се консултира с Парламента и да докладва относно начина, по който резолюциите на Парламента са били взети под внимание;

Общи съображения

4.  Приветства приемането на стратегическа рамка на ЕС относно правата на човека на 25 юни 2012 г.; настоятелно призовава институциите на ЕС да работят заедно, за да гарантират своевременното и правилното й прилагане, така че убедително да се изпълнят ангажиментите от Договора за ЕС за водене на външна политика, основана на правата на човека, демократичните ценности и правовата държава по принципен и непоколебим начин, като се избягват двойните стандарти;

5.  Настоятелно призовава Съвета, Комисията, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и Парламента да запазят и да продължат да изпълняват ролята на ЕС на водещ защитник на правата на човека, като си сътрудничат отблизо в осъществяването на последователна, амбициозна и ефективна политика на ЕС относно правата на човека по света въз основата на тази стратегическа рамка, използвайки помощта за развитие и възможностите, предоставяни от Европейския фонд за демокрация (ЕФД);

6.  Препоръчва Съветът и ЕСВД да извършат междинна оценка на новия пакет относно правата на човека и особено плана за действие; настоява да се провеждат обстойни консултации с Парламента и той да бъде редовно информиран, а гражданското общество да бъде интегрирано в този процес;

7.  Приветства мандата на тематичния специален представител на ЕС по въпросите на правата на човека и планираното създаване на работна група на Съвета „Права на човека“ (COHOM) със седалище в Брюксел; очаква с нетърпение тяхното тясно сътрудничество с Парламента, в първия случай също така в съответствие с разпоредбите на член 36 от Договора за Европейския съюз;

8.  Очаква COHOM да засили сътрудничеството с работната група на Съвета „Основни права, граждански права и свободно движение на хора“ (FREMP), за да разгледа въпроса за съгласуваността между вътрешната и външната политика на ЕС в областта на правата на човека; подчертава колко е важно в рамките на Европейския съюз политиките да бъдат последователни, съгласувани, да служат за пример и да съответстват на основните ценности и принципи, така че да се увеличи максимално доверието в ЕС в световен мащаб и ефективността на политиките на ЕС в областта на правата на човека, както и да се прояви истинско зачитане на всеобщността на правата на човека;

9.  Приветства положителното въздействие върху съгласуваността на вътрешните и външните политики на ЕС от упражняването от страна на ЕС на неговата юридическа правосубектност, създадена от Договора от Лисабон, за да ратифицира Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания през декември 2010 г.; призовава за прилагане на подобен подход към другите международни договори и конвенции за правата на човека; призовава Съвета и Комисията да предприемат проактивен подход в тази област, за да се обърне внимание на отрицателните ефекти от откъслечното подписване и ратифициране от страна на държавите членки на ЕС на други важни външни договори и конвенции;

10.  Настоятелно призовава ЗП/ВП, ЕСВД, Съвета и Комисията за по-голяма ефективност да осигурят съгласуваност и последователност между различните външни финансови инструменти и съществуващи или планирани дейности и методики на ЕС за сравнителен анализ, мониторинг и оценка на положението с правата на човека и демокрацията в трети държави, включително: частите за правата на човека и демокрацията в докладите за напредъка за присъединяване или по линия на политиката за съседство; оценката на принципа „повече за повече“ в сферата на правата на човека и демокрацията, залегнал в европейска политика за съседство; планираното включване на правата на човека в оценките на въздействието, извършвани за законодателни и незаконодателни предложения и за регионални или двустранни споразумения, независимо от това дали са търговски, за партньорство и асоцииране или за сътрудничество; плана на Комисията да въведе оценка на правата на човека в условията за предоставяне на помощ от ЕС (по-специално по отношение на бюджетното подпомагане); засиленото прилагане на механизма за мониторинг за контролиране на спазването на конвенциите за правата на човека в ОСП + държави; целта за систематизиране на последващото използване на докладите на мисиите на ЕС за наблюдение на избори, както и акцента на Съвета на ЕС върху сравнителен анализ и върху непрекъснато и системно разглеждане на аспектите, свързани с правата на човека, пола и децата, засегнати от въоръжени конфликти, в поуките, извлечени от документите на мисиите по линия на ОПСО;

11.  Приветства приемането на национални стратегии за правата на човека за отделните страни за прилагане на политики по най-подходящия и ефективен начин; признава ключовата роля, изпълнявана от местните делегации на ЕС в разработването и проследяването на националните стратегии, пригодени за конкретни обстоятелства, но подчертава отговорността на ЕСВД за координиране и гарантиране на последователното прилагане на приоритетите на политиката на ЕС в областта на правата на човека, изложени в стратегическата рамка за правата на човека и в насоките на ЕС; подчертава значението на завършването на мрежата от координационни центрове за правата на човека и демокрацията в делегациите на ЕС и мисиите и операциите по линия на ОПСО; настоятелно призовава ЗП/ВП, ЕСВД и държавите членки да приемат като най-добра практика метода на работа по въпросите за правата на човека на местно ниво чрез работни групи за правата на човека, формирани измежду делегациите на ЕС и посолствата на държавите членки на ЕС; настоятелно призовава и за поддържане на редовни контакти с представители на гражданското общество, защитници на правата на човека и членове на националните парламенти; подкрепя целта на ЕСВД да осигури обучение по правата на човека и демокрацията за ЕСВД, Комисията, делегациите на ЕС и участниците в мисии по линия на ОПСО, както и за служителите на агенциите на Европейския съюз, имащи взаимоотношения с трети държави, и по-специално за FRONTEX; призовава да се обърне особено специално внимание на необходимостта да се закрилят защитниците на правата на човека; счита, че националните стратегии за правата на човека следва да бъдат интегрирани в ОВППС, ОПСО и политиките за търговия и развитие както в географските, така и в тематичните програми, за да се гарантира по-голяма резултатност, ефективност и съгласуваност;

Действия на ЕС в рамките на ООН

12.  Приветства усилията на ЕС за подкрепа и съживяване на работата по правата на човека в системата на ООН, включително приключването на прегледа на Съвета на ООН по правата на човека през 2011 г.; подчертава трайното значение на подкрепа за независимостта на Службата на Върховния комисар за правата на човека и ролята на тематичните и отделните за различни държави специални докладчици на ООН за правата на човека, и очаква тясното им сътрудничество с новоназначения специален представител на ЕС за правата на човека; подчертава важността на присъединяването на Европейския съюз на 22 януари 2011 г. към Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, която е първата конвенция на ООН за правата на човека, ратифицирана от Европейския съюз в качеството му на юридическо лице;

13.  Подчертава значимостта и силната подкрепа за активното участие на ЕС в работата на Съвета на ООН по правата на човека посредством съвместна предлагане или подкрепяне на резолюции, изявления и участие в интерактивни диалози и дебати;

14.  Приветства проявеното от държавите членки на ЕС лидерство в подкрепа на доверието към системата за права на човека на ООН чрез съвместното отправяне на постоянна покана до всички специални процедури на ООН за правата на човека, чрез инициирането на специална сесия за Либия на Съвета по правата на човека на ООН, на която беше направена историческа препоръка за временно изключване на Либия от Съвета по правата на човека, и чрез водещата роля в усилията, които доведоха до създаването на независима анкетна комисия за състоянието на правата на човека в Сирия;

15.  Признава потенциала на ЕС за иницииране и творческо изграждане на коалиции, пример за което е дейността на ЕС, проправила път за приемането на ключовата резолюция на Съвета по правата на човека относно правата на човека, сексуалната ориентация и половата идентичност, подкрепена от държави от всички региони, и изграждането на консенсус в Женева и Ню Йорк по отношение на необходимостта от борба с религиозната нетърпимост и от защита на свободата на религия или убеждения, като същевременно се избягва потенциален неблагоприятен ефект върху други основни права на човека като свободата на изразяване;

16.  Отново се противопоставя на практиката регионални групи да организират без оспорване избори за Съвета по правата на човека;

17.  Препоръчва препоръките на всеобщия периодичен преглед да се изпълняват чрез систематичното им включване в стратегии на ЕС за правата на човека за отделни държави, както и в диалога и консултациите за правата на човека;

18.  Припомня, че са необходими достатъчно финансови средства, за да се поддържа работата на регионалните бюра на Службата на Върховния комисар на Обединените нации за правата на човека (OHCHR);

19.  Припомня приемането на Резолюция 65/276 от Общото събрание на ООН относно участието на ЕС в работата на ООН, признавайки я за скромно начало на едно по-голямо начинание за увеличаване на ролята на Съюза в работата на организацията в областта на правата на човека;

Политиката на ЕС в областта на международното наказателно правосъдие, борбата срещу безнаказаността и Международния наказателен съд (МНС)

20.  Изразява съжаление, че често се проявява избирателно правосъдие в някои нови и преходни демокрации под прикритието на принципите на правовата държава и войната срещу корупцията; изразява съжаление, че избирателното правосъдие е станало едва ли не средство да се търси политическо отмъщение и да се уреждат сметки с политически дисиденти чрез сплашване и маргинализиране на опозицията, работещите в медиите и защитниците на правата на човека, особено в навечерието на избори; остава загрижен за твърденията за наличие на престъпност и за политически мотивираните обвинения срещу членове на опозицията в Украйна и настоятелно призовава украинските власти да сложат край на продължаващия тормоз над опозицията, който е сериозна пречка пред усилията на държавата да гарантира правова държава и демократични ценности;

21.  Изразява съжаление, че въпреки големия брой призиви от международни органи към руските власти, не е отбелязан никакъв напредък в разследването на смъртта на Сергей Магнитски; поради това настоятелно призовава Съвета да наложи и приложи визова забрана в рамките на ЕС за длъжностните лица, отговорни за смъртта на Сергей Магнитски, както и да замрази всички финансови активи, които те или техните най-близки членове на семейството притежават на територията на ЕС;

22.  Остава разочарован от съдебните действия срещу Михаил Ходорковски и Платон Лебедев, които в международен план се възприемат като действия, имащи политически характер;

23.  Отбелязва десетата годишнина от влизането в сила на Римския статут на Международния наказателен съд (МНС); приветства неговото ратифициране от Кабо Верде и Вануату; признава МНС като механизъм от „последна инстанция“, който отговаря за налагането на справедливост за жертвите на престъпления срещу човечеството, геноцид и военни престъпления, както предвижда принципът на допълняемост в Римския статут;

24.  Потвърждава своята силна подкрепа за МНС в борбата срещу безнаказаността за най-тежките международни престъпления; призовава ЕС и неговите държави членки да продължат своята политическа, дипломатическа, логистична и финансова подкрепа за Международния наказателен съд и други международни наказателни трибунали, включително специалните международните трибунали за бивша Югославия и Руанда, специалния съд за Сиера Леоне, извънредните съдебни състави в съдилищата на Камбоджа и специалния трибунал за Ливан;

25.  Приветства включването в стратегическата рамка на ЕС и плана за действие относно правата на човека и демокрацията на позоваване на необходимостта от енергична борба срещу безнаказаността при сериозни престъпления, не на последно място чрез поемане на ангажимент към МНС; приветства разбирането, че основен дълг на държавите е да разследват тежки международни престъпления, да насърчават и спомагат за укрепване на капацитета на националните съдебни системи да разследват и наказват тези престъпления;

26.  Приветства ангажиментите, поети в Решение 2011/168/ОВППС на Съвета относно МНС от 21 март 2011 г., и последващия план за действие, приет на 12 юли 2011 г., и препоръчва на ЕС и неговите държави членки да гарантират тяхното прилагане чрез ефективни и конкретни мерки за насърчаване на всеобщността и целостта на Римския статут, за подкрепа на независимостта на МНС и неговото ефективно и ефикасно функциониране и за подкрепа на прилагането на принципа на допълняемост; призовава специалния представител на ЕС за правата на човека да прилага мерките във връзка с МНС, включени в стратегическата рамка на ЕС за правата на човека и демокрацията;

27.  Признава усилията на Комисията да създаде „Набор от инструменти на ЕС за взаимно допълване“, насочен към подкрепа за развитието на капацитета на държавите членки и генериране на политическа воля за разследване и съдебно преследване на предполагаеми международни престъпления, и подчертава значението на задълбочените консултации с държавите членки, Парламента и организациите на гражданското общество с цел да се финализира създаването на набора от инструменти;

28.  Повтаря препоръката си Римският статут да бъде добавен към пакета от международни договори относно доброто управление, както и принципите на правовата държава да бъдат ратифицирани от трети държави, допуснати до Общата система за преференции плюс (ОСП+); подкрепя последователното включване на клауза за МНС в споразуменията на ЕС с трети държави; призовава за интегриране на МНС във всички приоритети на външната политика на ЕС, по-конкретно като систематично се вземат под внимание борбата срещу безнаказаността и принципът на допълняемост;

29.  Потвърждава важността на твърдото действие от страна на ЕС за предвиждане и съответно избягване или осъждане на случаи на несътрудничество, като например поканите до лица, които са обект на заповед за арест на МНС, и неарестуването и непредаването на такива лица; призовава отново ЕС и неговите държави членки да спазват всички искания на Съда за оказване на навременна помощ и съдействие, за да се гарантира, наред с другото, изпълнението на висящи заповеди за арест; потвърждава необходимостта ЕС и неговите държави членки, със съдействието на ЕСВД, да въведат набор от вътрешни указания, определящи кодекс за поведение при контактите между длъжностни лица от ЕС/държава членка и лица, издирвани от Международния наказателен съд;

30.  Изразява дълбоката си загриженост относно резултата от бюджетните обсъждания по време на Десетата сесия на Асамблеята на държавите, страни по Римския статут, от 12 декември до 21 декември 2011 г., който създаде опасност Съдът да остане с недостатъчно финансиране; изразява дълбоко съжаление, че някои европейски държави, страни по Римския статут, настояват за приемането на бюджет с нулев растеж/по-нисък бюджет и че Асамблеята не се съгласи да предостави на Съда достатъчно ресурси за ефективното изпълнение на неговия правен мандат и за осъществяването на правосъдие по един категоричен, справедлив, ефективен и значим начин; призовава държавите членки да покажат в Асамблеята категорична подкрепа за функционирането на Съда и да отхвърлят предложението за нулев номинален растеж на неговия бюджет, което би подкопало неговата способност да осъществява правосъдие и да реагира на нови ситуации;

31.  Подчертава, че подкрепата на ЕС за борбата срещу безнаказаността следва да обхваща редица инициативи, сред които се включват: повишаване на усилията за насърчаване на по-широко ратифициране на Римския статут и на Споразумението за привилегиите и имунитетите на Съда (СПИС), за да стане Съдът истински глобален и всеобщ; увеличаване на усилията за осигуряване на пълно сътрудничество със Съда, включително чрез прилагане на съответното национално законодателство за сътрудничество и чрез сключване на рамкови споразумения с МНС за изпълнение на решенията му, защитата и преместването на жертви и свидетели и др. с цел осигуряване на адекватно и своевременно сътрудничество със Съда; решителна политическа и дипломатическа подкрепа по-специално по отношение на изпълнението на висящи заповеди за арест;

32.  Подчертава, в светлината на Арабската пролет, важността на разработването на съгласувана и нюансирана политика на ЕС за преходно правосъдие, в допълнение към укрепването на независимостта на съдебната система, включително свързването с МНС като последна инстанция, за да се помогне на държавите в преход да разгледат миналите нарушения на правата на човека, да се борят срещу безнаказаността и да избягват повторения на нарушенията на правата на човека;

33.  Подчертава, че цифровото събиране на доказателства и разпространението на кадри от нарушения на правата на човека може да допринесе за световната борба с безнаказаността; счита, че е необходима подкрепа, за да може подобни материали да бъдат приети, съгласно международното (наказателно) право, като доказателство при съдебни производства;

Действия на ЕС в областта на международното хуманитарно право

34.  Приветства включването за първи път на специален раздел за международното хуманитарно право в годишния доклад за 2011 г. относно правата на човека и демокрацията и усилията на ЕС за гарантиране на отчетност чрез документиране на всички злоупотреби с международното хуманитарно право и подкрепа за механизмите за отчетност, както и ангажиментите за борба срещу насилствените изчезвания, продължаване на подкрепата за МНС, работа за по-нататъшно участие в основните инструменти на международното хуманитарно право, насърчаване на зачитането на основните процесуални гаранции за всички лица, задържани при въоръжен конфликт, както и подкрепа на международните инструменти за справяне с хуманитарни опасности от експлозивни останки от война, касетъчни боеприпаси, импровизирани взривни устройства и противопехотни мини;

35.  Изразява съжаление обаче, че общата осведоменост и изпълнението на насоките на ЕС за насърчаване на спазването на международното хуманитарно право остават значително по-ниски в сравнение с други насоки; призовава ЕС да даде по-голяма политическа значимост и да отдели повече ресурси за изпълнението на тези насоки, по-специално като се гарантира, че международното хуманитарно право е включено в операции за управление на кризи, както и чрез проактивна борба с безнаказаността и гарантиране на индивидуална отговорност;

36.  Припомня, че особено с цел да се предотвратят нарушения на правата на човека, спазването на международното законодателство трябва да залегне в основата на всяка стратегия на ЕС, насочена към подобряване на правата на човека и демокрацията в света, по-специално при взаимоотношенията с онези партньори, които са страни по въоръжен или замразен конфликт; припомня необходимостта от прекратяването на всяка помощ от ЕС, предоставяна на страни в конфликт, независимо дали финансова, логистична или тактическа, включително чрез доставки на оръжия, боеприпаси и всички други видове военно оборудване, както е определено в Общата позиция на ЕС относно износа на оръжие.

37.  Освен това подчертава необходимостта да се гарантира, че въпросът за борбата срещу безнаказаността за престъпления срещу човечеството, военни престъпления и геноцид се разглежда по-систематично в двустранните отношения на ЕС със съответните държави, включително чрез поставянето му в публични изявления, и че ЕС разглежда безнаказаността по-последователно на многостранно равнище, например в Общото събрание на ООН и Съвета по правата на човека;

38.  Изразява отново своя ангажимент към принципа „отговорност за защита“ (R2P), подчертавайки значението на това международната общност, включително ЕС, да поеме отговорност за обръщане внимание на сериозните нарушения на правата на човека в трети държави, когато правителствата на тези държави не са в състояние или не желаят да защитават собствените си граждани; подчертава, че това действие на международната общност предполага хуманитарна интервенция и подходящ дипломатически натиск и само като крайна мярка колективно използване на сила под егидата или с разрешението на ООН; настоятелно призовава ЕС да се ангажира активно и да насърчава спешната реформа на Съвета за сигурност на ООН, за да се избегне възпрепятстването на R2P;

39.  Приветства в този контекст действията на Европейския съюз и на няколко негови държави членки, които бяха в първите редици на предотвратяването на по-нататъшно насилие срещу гражданското население в Либия през 2011 г., но изразява съжаление за липсата на съгласуван отговор на равнището на ЕС;

40.  Дълбоко е загрижен за състоянието на правата на човека в Либия, особено що се отнася до условията на задържане и отношението към задържаните, които са държани от различни милиции без ефективен и сериозен контрол от страна на временното правителство върху тези бригади, и изисква повишена бдителност и постоянна помощ от международната общност, както беше заявено от Върховния комисар на ООН по правата на човека пред Съвета за сигурност на ООН на 25 януари 2012 г.;

41.  Отбелязва усилията на Европейския съюз и на международната общност в Сирия, но изразява съжаление, че тези усилия не доведоха до подобряване на обстановката на място; отново изразява своята дълбока загриженост за положението в Сирия, особено във връзка с продължаващата хуманитарна криза и криза с правата на човека; осъжда по най-категоричен начин широко разпространените брутални репресии и систематичните нарушения на правата на човека и основните свободи, извършвани от сирийския режим спрямо неговото население, включително жени и деца; призовава сирийските органи незабавно да сложат край на нарушенията на правата на човека и да спазват задълженията си по силата на международното право в областта на правата на човека, за да бъде възможен мирен и демократичен преход; отново изразява силната си подкрепа за специалния пратеник на ООН и на Арабската лига и настоятелно призовава Съвета за сигурност на ООН да предприеме необходимите стъпки за прекратяване на избиването на цивилни лица и да сезира МНС за отговорните за тежките военни престъпления и нарушенията на правата на човека в Сирия;

42.  Приветства новата инициатива „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“, която през началния програмен период от 2014 г. до 2020 г. ще даде възможност на близо 10 000 европейци да участват в хуманитарни операции по целия свят, на места, където има най-спешна нужда от помощ, и да демонстрират европейска солидарност, предоставяйки практическа помощ на общности, засегнати от природни или предизвикани от човека бедствия;

43.  Твърди, че частните военни и охранителни фирми следва да бъдат държани отговорни за нарушения на правата на човека и хуманитарните закони, извършени от техни служители; призовава ЕС и държавите членки, предвид широкото използване на частни военни и охранителни фирми, да увеличат усилията си за намиране на внушаващо доверие нормативно решение, за да се избегнат празнотите в правната уредба във връзка с отчетността;

Европейската политика за съседство и Арабската пролет

44.  Подчертава значението на въстанията в арабския свят през 2011 г. както като израз на желанието за свобода, справедливост и достойнство, така и като основно предизвикателство за политиката на ЕС в региона и извън него; признава, че ЕС е засилил своята политическа ангажираност както в източните, така и в южните съседни държави, но подчертава необходимостта да се поучи от последните политически грешки и да очертае нова политика в съответствие със зачитането на правата на човека и подкрепата на демократичните ценности;

45.  Приветства новия акцент в политиката на ЕС към южните съседни държави на основата на взаимна отчетност и споделен ангажимент към всеобщите ценности на правата на човека, демокрацията и правовата държава; призовава за съгласуваност на подхода на политиката на ЕС в областта на правата на човека към южните и източните държави; подчертава необходимостта в източните държави да се избягват същите видове политически грешки, които бяха направени в южните държави преди Арабската пролет на 2011 г.;

46.  Припомня своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно положението в Западна Сахара(12) и резолюцията си от 18 април 2012 г. относно годишния доклад относно правата на човека по света и политиката на Европейския съюз в тази област, включително последствията за стратегическата политика на ЕС в областта на правата на човека(13); изразява загриженост по повод влошаването на положението с правата на човека в Западна Сахара; призовава за спазване на правата на човека на населението на Западна Сахара, включително на свободата на сдружаване, свободата на изразяване и правото на демонстрации; настоява за освобождаването на всички политически затворници сахрави; призовава за осигуряване на достъп до територията на независими наблюдатели, НПО и медии; потвърждава подкрепата си за установяването на международен механизъм за наблюдение на спазването на правата на човека в Западна Сахара; подкрепя справедливо и трайно решение на конфликта, въз основа на правото на самоопределение на народа сахрави, в съответствие с релевантните резолюции на ООН;

47.  Подчертава значението на ролята на жените и на цялостното им участие в процеса на вземане на политически и икономически решения, особено в следвоенния процес на изграждане на мира, при преговорите за осъществяване на демократичен преход и уреждане на конфликти, както и в процесите на помиряване и стабилизиране, с цел по-добро информиране и отделяне на внимание на премахването на дискриминацията, на която се подложени жените в процеса на демократизация, протичащ в многобройни трети държави;

48.  Отново изразява своето становище, че подходът „повече за повече“ следва да се основава на ясно определени критерии с конкретни, измерими, постижими и прозрачни обвързани във времето показатели; призовава ЕСВД и Комисията да прилагат този подход систематично в докладите за напредъка по линия на политиката за съседство;

49.  Приветства засиленото обръщане на ЕС към гражданското общество и подчертава необходимостта гражданското общество да допринася по-систематично и редовно за разработването на стратегии и оценки за правата на човека за отделните държави, които се изискват за правилното прилагане на новия подход „повече за повече“ в политиката на ЕС;

50.  Приветства също така дейностите, предприети в рамките на инициативата „Източно партньорство“ за насърчаване на правата на човека, демокрацията, основните свободи и правовата държава в държавите партньори; призовава Европейския съюз да използва опита на своите държави членки от прехода от авторитарни към демократични режими и да превърне извлечените поуки от този опит в конкретни, ориентирани към резултатите програми в източните държави партньори на ЕС; настоятелно призовава ЕС да заеме по-активна и последователна позиция при насърчаването на правата на човека, демокрацията и правовата държава в държавите партньори;

51.  Изразява съжаление обаче, че политиката на Източното партньорство понякога остава отворена за погрешни тълкувания и по-скоро се превръща в политика на приемане на всичко и на опрощаване, както и на двойни стандарти, които често се прилагат по отношение на източните държави партньори;

52.  Остава изключително загрижен поради липсата на демокрация, правова държава, основни свободи и зачитане на правата на човека в Беларус, единствената европейска съседна държава, която не участва пълноценно в Източното партньорство и работата на Парламентарната асамблея Евронест, особено след президентските избори през декември 2010 г. и последвалите брутални репресии срещу протестиращите и политическата опозиция, включително съдебните процеси на активисти през 2011 г., които не бяха съобразени с международните стандарти и на които бяха постановени непропорционално тежки присъди; одобрява единството на ЕС в отговор на експулсирането на дипломати на ЕС от Беларус през февруари 2012 г.; настоятелно призовава Съюза и неговите държави членки да останат съгласувани и последователни в своите политики по отношение на Беларус, както и да продължат да оказват натиск върху политическия режим, включително чрез санкции, наред с останалото срещу конкретно определени служители, като едновременно с това се обръщат към гражданското общество чрез инструменти като облекчаване на визовия режим и увеличаване на възможностите за образование, обучение и друг обмен; изразява сериозна загриженост за Алес Белятски, намиращ се в затвора от 4 август 2011 г.; изразява съжаление за действията на полските и литовските длъжностни лица, които позволиха Алес Белятски да бъде арестуван, като предадоха банкова информация, и призовава за най-големи усилия от страна на всички действащи лица в ЕС, за да се предотврати повтарянето на подобни грешки;

53.  Настоятелно призовава ЕС да прилага еднакво последователен подход по отношение на нарушенията на правата на човека във всички трети държави, както държави партньори, така и държави, с които ЕС има по-слабо развити отношения; настоява ЕС да посочва и осъжда убедително нарушенията на правата на човека, когато и където се наблюдават те, независимо от равнището или стратегическо значение на партньорството със съответната държава; подчертава, че ЕС следва да използва финансовата помощ и икономическите връзки като механизъм на лоста, за да обезпечи ангажиране с всеобщите ценности на правата на човека от страна на всичките си партньори;

Политики на ЕС в подкрепа на демократизацията и изборите

54.  Подчертава взаимно подсилващия се характер на правата на човека и демокрацията, тъй като именно чрез зачитане на правата на човека обществата създават свободното политическо пространство, необходимо за мирно демократично оспорване на властта; приветства в тази връзка засилената ориентация на ЕС към подпомагане на демокрацията, за която свидетелства създаденият неотдавна Европейски фонд за демокрация;

55.  Подчертава, че за да се предприемат целесъобразни действия във връзка с докладите и препоръките на мисиите на ЕС за наблюдение на избори, е необходим по-дългосрочен подход, обхващащ целия изборен цикъл; изтъква, че е важно да се изготвят реалистични и постижими препоръки и да се гарантира, че делегациите на ЕС проследяват изпълнението на тези препоръки и превръщането им в част от политическия диалог и предлаганата помощ; счита, че постоянните делегации на Парламента и съвместните парламентарни асамблеи също следва да играят по-значима роля при проследяването на изпълнението на тези препоръки и при извършването на анализ на постигнатия напредък в областта на правата на човека и демокрацията; насърчава мисиите на ЕС за наблюдение на избори да засилят координацията си с други международни мисии за наблюдение на избори с цел подобряване на съгласуваността на действията на ЕС в това отношение; подчертава, че е необходимо ЕС да инвестира в обучението на местни наблюдатели с цел изграждане на устойчиви и независими изборни процеси в трети държави; посочва факта, че преходът към демокрация, както и напредъкът в насърчаването на правата на човека, изискват дългосрочни стратегии и може да не доведат до видими резултати в краткосрочен план; поради това насърчава Комисията и ЕСВД да наблюдават подробно повече от един изборен цикъл, като изпращат мисии на ЕС за наблюдение на избори в държави, които извършват преход от авторитарни към демократични режими или в които се наблюдават сериозни пропуски в напредъка към демокрация;

56.  Отново отправя призив към Съвета и Комисията да разработят последователна, дългосрочна стратегия по отношение на всяка мисия за наблюдение на изборите на ЕС, последвана от оценка на демократичния напредък две години след мисията с надлежно участие на съответния главен наблюдател на изборите, която да се обсъди по време на годишния дебат на Парламента по правата на човека с върховния представител/заместник-председател; припомня ангажимента на ЗП/ВП в мисиите за наблюдение на изборите да поставя акцент върху участието - и като кандидати, и като гласуващи - на жените, националните малцинства и лицата с увреждания;

57.  Подчертава, че ЕС трябва да се ангажира с политическите партии, така че да се даде възможност на заинтересованите страни да споделят инструменти и техники, които могат да се използват за развиване на по-силни връзки с обществеността, за провеждане на конкурентни изборни кампании и за извършване на по-ефективна законодателна дейност; подчертава, че демократизацията е процес, който трябва да включва гражданите, движенията по места и гражданското общество; поради това счита, че ЕС следва да финансира програми, които насърчават гражданското участие, образоването на гласоподавателите, организирането на дейности за застъпничество, свободата на печата и свободата на мнение и които като цяло осигуряват политически контрол и подпомагат гражданите при упражняването на правата им;

58.  Счита, че равнопоставеното участие на жените в политиката и управлението е от основно значение за изграждането и поддържането на демокрацията; поради това подчертава, че програмите на ЕС в областта на правата на човека и демократизацията следва да разглеждат като приоритет ангажирането и изграждането на капацитет от жени в законодателните органи, политическите партии и гражданското общество, в качеството им на лидери, активисти и информирани граждани; счита, че ЕС трябва да продължи да подкрепя и насърчава жените да се кандидатират за политически постове и да участват по осъзнат начин във всички аспекти на гражданския и политическия живот; припомня, че цялостното участие на жените в политическия живот не се ограничава до постигането на статистически цели относно броя на жените кандидати и избраните жени, и че гарантирането на равенството между жените и мъжете предполага отчитане на проблемите, свързани с правата на жените, при определянето на политиките, както и гарантиране на свободно и ефективно участие на жените във всички аспекти на обществения, политическия и икономическия живот;

59.  Припомня, че изграждането на законни демократични основи, на правилно функциониращо гражданско общество и на демократична общност, основаваща се на права, е дългосрочен процес, който трябва да се изгради отдолу нагоре и изисква национална, регионална, местна и международна подкрепа;

60.  Приветства създаването на Дирекция за подкрепа на демокрацията към Европейския парламент и удължаването на мандата на неговата група за координация на избори (ECG), прераснала в група за подкрепа на демокрацията и координация на избори (DSECG); очаква, че дейностите на Парламента за оказване на подкрепа за демокрацията, включващи политическите групи, ще бъдат допълнително разширени, не на последно място посредством Бюрото за насърчаване на парламентарната демокрация и неговото звено за наблюдение на изборите;

Диалог и консултации с трети държави по въпросите на правата на човека

61.  Отчита потенциала на провеждането на всеобхватни диалози с трети държави по въпросите на правата на човека, особено ако те бъдат съчетани по ефективен начин с прилагането на националните стратегии по отношение на правата на човека; подчертава, че при все това диалозите не следва да бъдат превръщани в инструмент, за да изместят на заден план разискванията относно правата на човека на други, по-високи равнища на политическия диалог като срещите на високо равнище; настоятелно призовава също така съображенията относно правата на човека да заемат централно място в отношенията на ЕС с трети държави;

62.  Препоръчва националните стратегии за правата на човека да бъдат направени публично достояние; подчертава, че публичните стратегии биха осигурили популярност на ангажимента на ЕС към правата на човека в трети страни, както и подкрепа за онези граждани, които полагат усилия да упражняват и защитават човешките си права;

63.  Подчертава, че е важно ЕС да използва тези диалози, за да повдига въпроси за конкретни случаи, будещи безпокойство, по-специално свързани с хора, лишени от свобода заради своите убеждения, които са в затвора заради мирно упражняване на правото си на свобода на словото, събранията и религията или вероизповеданието, и призовава ЕС активно да проследи със съответните държави развитието на тези случаи;

64.  Отново изразява своята загриженост относно неотменно разочароващата липса на напредък в рамките на редица диалози в областта на правата на човека, както и относно липсата на прозрачни показатели за извършването на действителна оценка на подобряването или влошаването на положението с правата на човека; отбелязва, че ЕС продължава да среща трудности във връзка с договарянето на по-добри условия за диалога по въпросите на правата на човека особено с Китай и Русия; призовава неотдавна назначения специален представител на ЕС за правата на човека да поеме водещата роля в тези и други диалози относно правата на човека и да внесе нов, ориентиран към постигането на резултати подход в тях чрез непрекъснато сътрудничество с Парламента;

65.  Подчертава, че въпреки някои поети от китайските органи стъпки в правилната посока състоянието на правата на човека продължава да се влошава и се отличава с разширяване на социалното недоволство и затягането на контрола и репресиите срещу защитниците на правата на човека, срещу адвокати, блогъри и обществени активисти, както и с целенасочена политика за маргинализиране на жителите на Тибет и тяхната културна самоличност; настоятелно призовава властите в Китай да насочат сериозно вниманието си към тибетския народ, за да оценят кои са причините тибетските монаси и монахини да се принасят сами в жертва, да спрат тормоза и сплашването на тибетците, които упражняват правото си на свобода на мнение, събиране и сдружаване, да прекратят всякаква употреба на ненужна прекомерна сила срещу протестиращи, да разследват всички случаи на нарушаване на правата на човека и да допуснат независими наблюдатели в зоните на протест;

66.  Повтаря своя призив за необходимостта от назначаването на специален представител на ЕС за Тибет, който да отговаря за защитата на правата на човека и, наред с други актуални въпроси, за правото на свободно практикуване на собствената религия и култура в Китай;

67.  Продължава да е разочарован от това, че Парламентът не участва систематично в извършването на оценка на диалозите относно правата на човека, включително на диалозите с Русия и Китай; призовава достъпът на Парламента до тези оценки да получи официален характер и припомня, че в насоките на ЕС относно диалозите за правата на човека се посочва, че „гражданското общество ще участва в този процес на оценяване“;

68.  Припомня, че положението и насърчаването на правата на жените, равенството между половете и усилията за борба против насилието срещу жените трябва да бъдат систематично отчитани във всички посветени на правата на човека диалози, водени от ЕС с трети държави, с които са били подписани споразумения за сътрудничество или асоцииране;

Санкции от страна на ЕС и клаузи относно правата на човека и демокрацията в споразуменията на ЕС

69.  Приветства ангажимента, включен в плана за действие на ЕС относно правата на човека, за разработване на методология за подобряване на анализа на положението с правата на човека в трети държави във връзка със стартирането или сключването на търговски и/или инвестиционни споразумения; призовава ЕС да гарантира, че предоставянето на статут съгласно ОСП+ е здраво обвързано с ратифицирането и прилагането от съответната държава на основни международни актове в областта на правата на човека, като се дава възможност за редовна оценка на тези задължения и се обръща специално внимание на зачитането на свободата на изразяване на мнение, на събиране и сдружаване, религия или вероизповедание, както и на правата на малцинствата, жените и децата; особено подчертава необходимостта от прозрачност при защитата на правата на човека на мигрантите;

70.  Приветства усилията на ЕС да включи клауза относно правата на човека и демокрацията във всички политически рамкови споразумения на ЕС, но отново отправя призив всички договорни отношения с трети държави, както индустриализирани, така и развиващи се, включително секторните споразумения, търговските споразумения и споразуменията за предоставяне на техническа или финансова подкрепа, неизменно да включват ясно формулирана обвързаност с условия и клаузи относно правата на човека и демокрацията; счита, че съществуващият праг в схемите по общата система на преференции (ОСП) за предприемане на действия въз основа на клаузите за правата на човека е висок, но следва да се коригира спрямо всяка съответна държава; отбелязва новото предложение за реформа на ОСП от 2011 г., в което се предлага процедурата на консултации да се разшири и в което се съдържат разпоредби за улесняване на разследванията на нарушенията на правата на човека в Комитета по ОСП; във връзка с това изразява дълбока загриженост за влошаващото се положение с правата на човека в Камбоджа, където заграбването на земи води до увеличаване на бедността и нарушаване на някои клаузи относно правата на човека, които са част от действащите споразумения между ЕС и Камбоджа; предупреждава, че липсата на последователност при прилагането на клаузата относно правата на човека може да подкопае доверието към политиката на ЕС за обвързаност с условия и ефективността й;

71.  Приветства предприетите мерки и разработените през 2011 г. планове от институциите на ЕС и държавите членки, насочени към създаване на по-последователна и координирана политика за корпоративна социална отговорност, т.е. в подкрепа на правата на човека по света, и прилагане на ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека от 2011 г.;

72.  Подчертава важността на включването на корпоративната социална отговорност като опорна точка в споразуменията за свободна търговия между ЕС и трети или развиващи се държави с цел насърчаване на правата на човека и социалните и екологичните стандарти; предлага включването на изчерпателна глава относно правата на човека, в допълнение към главите за социалната сфера и околната среда, във всички бъдещи споразумения за свободна търговия; призовава освен това Комисията да използва споразуменията за свободна търговия, за да насърчава четирите основни стандарти в областта на труда: свободата на сдружаване и свободата за колективно договаряне, премахването на всяка форма на принудителен труд, премахването на детския труд и премахването на дискриминацията в областта на заетостта; подчертава също така, че механизмите за наблюдение и изпълнение на системата ОСП+ следва да бъдат засилени още повече;

73.  Изтъква, че последователното прилагане на клаузата относно правата на човека, съдържаща се в споразуменията, е от основно значение за отношенията между Европейския съюз и неговите държави членки и трети държави; подчертава, че е важно да се извърши преглед на начина, по който държавите членки са оказвали сътрудничество на репресивния апарат в името на борбата срещу тероризма; във връзка с това подчертава, че е необходимо наскоро преработената европейска политика за съседство да насочи усилията си към предоставяне на подкрепа за реформата в сектора на сигурността и по-специално да осигури ясно разграничение между разузнавателните и правоприлагащите функции; призовава ЗП/ВП, специалния представител на ЕС за правата на човека, ЕВСД, Съвета и Комисията да активизират сътрудничеството си с Европейския комитет против изтезанията и с други свързани с тези въпроси механизми на Съвета на Европа при планирането и осъществяването на проекти за оказване на съдействие на трети държави в борбата с тероризма и на всички форми на диалог с трети държави в областта на борбата с тероризма;

74.  Подчертава, че е важно да продължи работата по глобалните практики на тайни задържания в контекста на борбата с тероризма; подчертава факта, че борбата с тероризма не може в никакъв случай да се използва за оправдание за нарушаването на правата на човека както в трети държави, така и на територията на Европейския съюз; в тази връзка насочва вниманието към приемането на своята резолюция от 11 септември 2012 г. относно предполагаемо използване на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници: последващи мерки във връзка с доклада на временната комисия TDIP на Европейския парламент по искане на държавите членки и прилагане на отправените в него препоръки;

75.  Подчертава, че е важно ЕС да спазва изцяло и да изпълнява международните си задължения, политики и инструменти в рамките на външната политика, например насоките относно изтезанията и диалозите за правата на човека, за да може неговият призив за стриктно прилагане на съдържащите се в споразуменията за асоцииране клаузи относно правата на човека да вдъхва повече доверие, както и да настоява пред своите основни съюзници да зачитат своите национални разпоредби и международното право;

76.  Отправя препоръка, с цел да се повишат правдоподобността на клаузата относно правата на човека и предвидимостта на действията на ЕС, клаузата да бъде доразвита, така че да включва политически и правни процедурни механизми, които да се използват в случай на искане за прекратяване на двустранно сътрудничество поради нееднократни и/или системни нарушения на правата на човека, които са в разрез с международното право;

77.  Приканва Европейския съюз да гарантира, че всички подписани от него търговски споразумения с трети държави съдържат клаузи за насърчаване на социалното сближаване и гарантиране спазването на социалните, екологичните и трудовите норми, както и доброто управление на природните ресурси, и по-специално на земята и водите; отбелязва, че ЕС разработва механизъм за мониторинг на правата на човека, който да бъде включен като част от новите споразумения за партньорство и сътрудничество и други търговски споразумения с редица държави; подчертава, че тези механизми за мониторинг не са достатъчно амбициозни и не са ясно определени и компрометират ангажимента, съдържащ се в Договора за ЕС, за насърчаване на правата на човека и демокрацията в цял свят; във връзка с това изразява особена загриженост относно споразумението за партньорство и сътрудничество с Узбекистан и предстоящото споразумение за партньорство и сътрудничество с Туркменистан;

78.  Отново отправя препоръка ЕС да приеме по-последователна и ефективна политика по отношение на налаганите от него санкции и ограничителните мерки, като предоставя ясни критерии за случаите, в които те следва да се прилагат, и за вида санкции, които следва да се прилагат, в т.ч. прозрачни показатели за прекратяването им; призовава Съвета да гарантира, че няма двойни стандарти при определянето на ограничителни мерки или санкции и че тези мерки или санкции се прилагат независимо от политически и икономически интереси, както и интереси в сферата на сигурността;

79.  Призовава Комисията и държавите членки да разгледат на международно равнище въпросите за насилието срещу жените и свързаното с пола измерение на нарушенията на правата на човека, по-конкретно в контекста на двустранните споразумения за асоцииране и международните търговски споразумения, които са в сила или в процес на договаряне;

Свобода на изразяване на мнение (свободи в рамките на социалните медии/цифровата среда)

80.  Отбелязва, че Арабската пролет показа как новата световна информационна и комуникационна структура не само създава нови канали за свободно изразяване на мнения, но и благоприятства появата на нови форми на политическа мобилизация, които изместват традиционните методи; изтъква в този контекст, че селските райони често са недостатъчно свързани към съвременните комуникационни технологии; призовава институциите на ЕС и държавите членки да се възползват от потенциала на новите технологии за целите на външната политика на ЕС, като същевременно подчертава, че финансова помощ се предоставя само на организирани групи, които разполагат с ясна и последователна политическа програма; призовава институциите на ЕС и държавите членки да предприемат действия по отношение на опасността, свързана с цензурата и репресивните мерки в интернет; приветства стартирането през декември 2011 г. на стратегията „No Disconnect“ („Без прекъсване“) за разработване на инструменти, позволяващи на ЕС да съдейства в случаи, в които това е уместно, на организации на гражданското общество или на отделни граждани с цел те да заобикалят мерки на произволно прекъсване на достъпа до електронни комуникационни технологии, в т.ч. и интернет;

81.  Отчита, че нарастващата зависимост от информационна и комуникационна технологична инфраструктура е възможно да създаде нова уязвимост и опасения, свързани със сигурността, в международен план; припомня при все това, че много от аспектите, свързани с децентрализацията на интернет, които пораждат опасения във връзка с киберсигурността, са същевременно причина той да бъде ефективен инструмент в ръцете на защитниците на правата на човека, които живеят в страни с репресивни режими; ето защо подчертава, че е важно да се прилага цялостна стратегия за цифрова свобода, при наличие на ясно измерение, свързано с правата на човека, в т.ч. извършване на оценка на въздействието върху правата на човека, при разработването на политики и програми, свързани с киберсигурността, борбата срещу киберпрестъпността, управлението на интернет и други политики на ЕС в тази област; във връзка с това призовава Комисията и ЕСВД да предприемат проактивен подход и да включат въпроса с кибернетичната сигурност в разговорите си с трети държави;

82.  Подчертава, че технологията играе все по-голяма роля в потискането и контрола над гражданите и бизнеса чрез блокиране на съдържание, наблюдение и идентифициране на защитници на правата на човека, журналисти, активисти и дисиденти, както и чрез криминализиране на законното изразяване на мнение онлайн и приемането на рестриктивно законодателство, което оправдава подобни мерки; препоръчва насърчаването и защитата на цифровите свободи да бъдат включени и преразглеждани ежегодно, за да се гарантира отчетност и последователност във всички външни действия, финансови политики и инструменти и политики и инструменти за подпомагане на ЕС; призовава Комисията и Съвета да признаят недвусмислено цифровите свободи като основни права и необходима предпоставка гражданите да се ползват от всеобщите човешки права като свободата на изразяване, свободата на събрания и достъпа до информация, както и за осигуряването на прозрачност и отчетност в обществения живот;

83.  Приветства ангажимента, поет в плана за действие на ЕС относно правата на човека, за разработване на нови открити за обществеността насоки за свободата на изразяване на мнение във и извън интернет, включително за защитата на автори на интернет блогове и журналисти, защитници на правата на човека и опозиционни партии;

84.  Подчертава значението на насърчаването на независима свободна преса и медии, които са основни участници в опазването на принципите на правовата държава и борбата с корупционните практики;

85.  Отбелязва със загриженост будещата тревога тенденция журналисти и лица, работещи в медии по света, да бъдат подлагани на все повече нападения и опити за сплашване; призовава ЕС да активизира усилията си за насърчаване на тяхната сигурност в диалозите с партньорите на Съюза и други държави;

86.  Изразява сериозна загриженост поради някои събития, които ограничават свободата на изразяване и свободата на събранията въз основа на погрешни схващания за хомосексуалността и трансполовостта; припомня, че закони и предложения с подобно съдържание противоречат на Международния пакт за граждански и политически права, който забранява приемането на закони и практики, допускащи дискриминация въз основа на сексуална ориентация; призовава ЗП/ВП и специалния представител за правата на човека да повдигат редовно посочените съображения;

87.  Изразява съжаление по повод използването в трети държави на произведени в ЕС технологии и услуги за нарушаване на правата на човека чрез цензура на информацията, масово наблюдение, надзор, както и следене и проследяване на граждани и техните действия в (мобилните) телефонни мрежи и интернет; изразява загриженост във връзка със сведенията за сътрудничеството на определени дружества от ЕС с авторитарни режими, на които те са предоставяли свободен и неограничен достъп до своите мрежи и бази данни под претекст, че спазват местното законодателство, какъвто е случаят с базираното в ЕС дружество „TeliaSonera“ в няколко страни от бившия СССР; изразява убеждение, че европейските дружества и техните клонове и подизпълнители следва да играят ключова роля в насърчаването и популяризирането по света на стандарти за социална защита и че те следва да действат в съответствие с европейските ценности и никога да не пренебрегват защитата на правата на човека в усилията си да разширят пазарите си в чужбина;

88.  Приветства решението на Съвета да забрани износа на определени информационни технологии и услуги за Сирия и Иран и настоятелно призовава ЕС да разглежда тези случаи като прецеденти по отношение на бъдещи ограничителни мерки срещу други репресивни режими; категорично подкрепя предложението за включването на нарушенията на правата на човека в режима на ЕС за контрол на износа на продукти с двойна употреба като основание за налагане на ограничения на износа от страна на държавите членки за стоки, които не са включени в списъка; в този смисъл обръща внимание на позицията си за приемане на Регламент за изменение на Регламент (ЕО) № 428/2009 за въвеждане режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба;

Подкрепа от страна на ЕС за гражданското общество и защитниците на правата на човека

89.  Подчертава, че развитието на силно и динамично гражданско общество е ключов фактор, благоприятстващ демократичния напредък и подобряването на защитата на правата на човека; подчертава, че мобилизирането на гражданското общество беше в основата на историческите промени по време на Арабската пролет;

90.  Отчита усилията на ЕС за увеличаване на подкрепата за организациите на гражданското общество; високо цени по-специално способността на Европейския съюз да съдейства пряко на гражданското общество посредством Европейския инструмент за демокрация и права на човека, Механизма за подкрепа на гражданското общество и Европейския фонд за демокрация; при все това изразява съжаление, че ЕС не провежда по-решителна систематична политика, за да убеди партньорските държави да премахнат неоправданите правни и административни ограничения, които ограничават всеобщите права на свобода на събранията и сдруженията; отправя призив да се разработят такива политически насоки;

91.  Отново изразява своята подкрепа за прилагането на концепцията за демократична ангажираност в рамките на сътрудничеството на ЕС за развитие и счита, че ролята на гражданското общество в този контекст е от ключово значение; подчертава необходимостта всички служители на ЕС да сътрудничат тясно с гражданското общество в държавите, в които работят; подчертава факта, че по-тясно сътрудничество с гражданското общество би допринесло значително за съставянето на осъществими и реалистични стратегии в областта на правата на човека за всяка държава, съобразени с приоритетите на тези държави;

92.  Изразява съжаление, че преследването и маргинализацията на защитниците на правата на човека остават широко разпространена тенденция по света,особено в Китай и Русия, и във всички други страни, които все още погрешно възприемат високите стандарти в областта на правата на човека като диктат от страна на ЕС и на ООН, и от международните организации за защита на правата на човека; изразява съжаление, че съдбата на лишените от правото да упражняват професията си адвокати и подложените на политическо преследване журналисти и лица, работещи в медиите в Китай, се разглежда като вътрешнополитически въпрос; отбелязва ограничаването на демократичното пространство;

93.  Приветства подкрепената от ЕС резолюция на Третия комитет на Общото събрание на ООН от ноември 2011 г. относно защитниците на правата на човека и публичната подкрепа на ЕС за специалния докладчик на ООН за правата на човека и съответните регионални механизми за закрила на защитниците на правата на човека;

94.  Подкрепя плановете за създаване на доброволна европейска инициатива за предоставяне на временно убежище на защитници на правата на човека, на които се налага спешно да напуснат своята държава на произход, в рамките на Европейския инструмент за демокрация и права на човека; подчертава, че тази инициатива следва да се осъществява по начин, който допълва вече съществуващите схеми за предоставяне на убежище;

95.  Отбелязва, че защитниците на правата на човека, които работят в отдалечени райони и белязани от конфликт зони, са изложени в най-голяма степен на заплахи и опасности и имат най-малко контакт със служители на ЕС; настоятелно приканва всички делегации на ЕС да разработят местни стратегии в областта на правата на човека, за да поддържат редовни контакти със защитниците на правата на човека по места и за да им предоставят необходимото съдействие и защита, както се изисква в насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека;

96.  Подчертава колко е важно ЕС да предприема активни мерки (реагиране и подкрепа на защитници на правата на човека, които са подложени на заплахи; наблюдение на съдебните производства, образувани срещу защитници на правата на човека; своевременна, красноречива и видима реакция в отговор на ограниченията на свободата на изразяване на мнение, на сдружаване и на събрания) и систематично да предоставя на защитниците на правата на човека и/или на техните семейства информация за действията, предприети от тяхно име, както се предвижда в насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека; във връзка с това призовава за укрепване на Европейския инструмент за демокрация и права на човека с цел да се осигурят неотложни мерки за закрила на защитниците на правата на човека, които са изложени на опасност или за които съществуват рискове;

97.  Изразява съжаление, че призивът му за засилване видимостта на годишната награда „Сахаров“ не е взет предвид, като се има предвид, че наградата „Сахаров“ е само декларативно спомената в частта, посветена на Европейския парламент в годишния доклад; още веднъж подчертава, че е необходимо подходящо проследяване от страна на ЕСВД на благосъстоянието на кандидатите и лауреатите, както и на положението в съответните им държави; подновява призива си към ЕСВД и Комисията да поддържат редовна връзка с кандидатите и лауреатите на наградата „Сахаров“, за да се гарантира непрекъснат диалог и наблюдение на състоянието на правата на човека в съответните държави и за да се предоставя закрила на тези, които са подложени на преследване; призовава ЕСВД да включи наградата „Сахаров“ в раздела за защитниците на правата на човека в Годишния доклад за правата на човека;

98.  Призовава Комисията и Съвета да подкрепят, обучават и упълномощават защитници на правата на човека, активисти на гражданското общество и независими журналисти, да гарантират тяхната сигурност и свобода в интернет, както и да гарантират основните права на свобода на изразяване на мнение, свобода на събрания и свобода на сдружаване в мрежата;

Действия на ЕС срещу смъртното наказание

99.  Повтаря непоколебимата си позиция срещу смъртното наказание във всички случаи и при всички обстоятелства и енергично подкрепя усилията на ЕС за приемане на 67-ата сесия на Общото събрание на ООН на категорична резолюция за налагане на мораториум върху смъртното наказание, също така с оглед на ускоряването на този процес преди началото на Световния конгрес срещу смъртното наказание; подчертава, че ЕС е лидер и най-голям донор в борбата срещу смъртното наказание;

100.  Призовава държавите членки да се въздържат от продажба или реклама на стоки, забранени в съответствие с Регламент (ЕО) № 1236/2005 от 27 юни 2005 г. относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание; призовава за редовен и актуализиран контрол на износа на произведени от фармацевтични дружества в ЕС лекарства, които биха могли да бъдат използвани за изпълняване на смъртно наказание в трети държави; във връзка с това приветства решението на Комисията от 2011 г. да измени Регламент (ЕО) № 1236/2005 с цел да засили контрола на износа над някои лекарства, които могат да бъдат използвани за изпълнение на смъртно наказание; приветства проактивния подход на някои фармацевтични дружества от ЕС да прекратят износа към трети държави, когато е налице предвидим риск тези лекарства да бъдат използвани за екзекуции; настоятелно призовава повече фармацевтични дружества от ЕС да предприемат подобни стъпки; призовава Комисията да въведе в Регламент (ЕО) № 1236/2005 всеобхватна разпоредба, която наред с другото да изисква предварителна разрешение за износ на всяко лекарство, което може да се използва за изтезания или екзекуции;

101.  Приветства оценката на някои организации за защита на правата на човека, според която данните за прилагането на смъртното наказание през 2011 г. като цяло потвърждават, че е налице тенденция в световен план за премахване на смъртното наказание; приветства премахването от страна на Тайланд на смъртното наказание за нарушители под 18 години; при все това изразява съжаление, че в Иран, Ирак, Афганистан и Саудитска Арабия е отбелязано значително увеличение на броя на екзекуциите; изразява дълбокото си разочарование във връзка с отказа на Китай да предостави надеждна информация относно прилагането на смъртното наказание и извършените екзекуции, които, според организацията „Amnesty International“, наброяват хиляди; приветства премахването на смъртното наказание в щата Илинойс в САЩ, но изразява съжаление във връзка с това, че САЩ продължават да екзекутират хора, въпреки че през 2011 г. те бяха единствената държава от Г-8, която прави това; напомня с безпокойство, че Беларус е единствената държава в Европа, която все още прилага смъртното наказание; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки последователно да повдигат този въпрос като приоритет в рамките на диалозите, които провеждат с тези държави;

102.  Заявява, че ЕС, който в миналото успешно се бореше срещу смъртното наказание в определени случаи, следва да приеме по-решителна позиция и призовава институциите и държавите членки да запазят и да укрепят ангажимента и политическата си воля за постигането на тази кауза, така че най-накрая да се постигне премахване на смъртното наказание навсякъде по света;

Изтезания и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание

103.  Приветства приемането на актуализираните насоки за политиката на ЕС към трети държави по отношение на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание; припомня при все това, че за да се постигне действителен напредък в рамките на политиката на ЕС, е необходимо да се преодолеят предизвикателствата, свързани с повишаването на осведомеността и прилагането;

104.  Приветства разширяването на списъка, в актуализираните насоки, на групите, нуждаещи се от специална закрила, чрез включването на лица, подложени на дискриминация въз основа на сексуална ориентация или полова идентичност, както и ангажимента третите държави да бъдат настоятелно призовани да предвидят във вътрешното си право процедури за внасяне на жалби и докладване по въпроси, засягащи половата идентичност и децата; изразява обаче съжаление, че координираните усилия на ЕС за противодействие на тероризма не включват отнасящо се до пола измерение по по-всеобхватен начин, най-вече поради липсата на информация по същество относно всички форма на изтезания и малтретиране;

105.  Подчертава значението на свързването на насоките на ЕС с условията за прилагане на факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията на ООН, като се отделя специално внимание на националните механизми за превенция;

106.  Подчертава, че ООН определя робството като статут или състояние на лице, върху което се упражняват някои или всички правомощия, свързани с правото на собственост; изразява съжаление, че са се запазили някои съвременни форми на робство, включително в рамките на ЕС; поради това призовава Комисията да прилага много по-строга политика по този въпрос, особено що се отнася до домашните работници, социално-професионалната категория, която е най-силно засегната от тези форми на робство;

107.  Изразява съжаление във връзка с факта, че политическата злоупотреба с психиатрията продължава да бъде болезнен проблем в редица държави, в които съществува практика да се използват насилствени психиатрични методи в подкрепа на антидемократични режими в опит да се сплашат и възпрат опозиционно настроени лица и части от обществото; подчертава с безпокойство, че тази тенденция върви ръка за ръка с някои неясни и трудни за дефиниране форми на изтезания, включително психологически тормоз и унизителни условия в затворите;

108.  Привлича вниманието към значението на доклада на специалния докладчик на ООН от 5 август 2011 г. (A/66/268) относно изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, в който вниманието е насочено към въздействието на строгия тъмничен затвор, включително използването на този метод в психиатрични клиники; изразява дълбока загриженост във връзка с данните от различни държави за това, че психиатрични болници се използват на практика като центрове за задържане; призовава ЗП/ВП, специалния представител на ЕС за правата на човека, ЕСВД и Комисията да обърнат подходящо внимание на този проблем;

109.  Изразява загриженост във връзка с бъдещото функциониране на центровете за рехабилитация на жертвите на изтезания; призовава ЕСВД и службите на Комисията да преодолеят разделителната линия между външни и вътрешни политики, за да гарантират, че разграничаването на административните правомощия между единия и другия вид политики не застрашава подкрепата на ЕС за центровете за рехабилитация както в рамките на Съюза, така и извън него;

110.  Изразява съжаление, че нарушенията на правата на човека все още остават болезнен проблем в окупираните зони на Кипър; отбелязва, че турските военни сили и до днес отказват на хиляди бежанци, принудени да напуснат домовете и да изоставят собствеността си, да живеят в родината си; отбелязва освен това, че на семейства и близки на изчезнали лица все още се отказва право да получат сведения за съдбата на любимите им хора, тъй като Турция не улеснява достъпа до военни зони или архиви, съдържащи съответните доклади от разследванията, извършени от Комисията за изчезналите лица в Кипър;

Дискриминация

111.  Настоява политическият диалог относно правата на човека между ЕС и трети държави да обхваща по-приобщаващо и широкообхватно определение за недискриминация, наред с другото въз основа на религия или убеждения, пол, расов или етнически произход, възраст, увреждания, сексуална ориентация и полова идентичност;

112.  Подчертава, че за да бъде надеждна и последователна външната политики на ЕС в областта на основните права, равенството и недискриминацията, Съветът следва да приеме директива относно равното третиране на лицата, независимо от тяхната религия или вярвания, увреждане, възраст или сексуална ориентация, и да разшири приложението на рамковото решение за борба с расизма и ксенофобията, така че да обхваща други целеви групи, като например лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални лица (ЛГБТ);

113.  Изисква държавите членки категорично да се противопоставят на всеки опит за подкопаване на понятието за всеобщност, неделимост и взаимозависимост на правата на човека и активно да насърчават Съвета на ООН по правата на човека да обръща еднакво внимание на въпроса за дискриминацията на всякаква основа, включително въз основа на пол, полова идентичност, раса, възраст, сексуална ориентация и религия или убеждения; изразява дълбоко съжаление във връзка с факта, че хомосексуалността продължава да бъде правно наказуема в 78 държави, включително в пет държави, в които хомосексуалните лица подлежат на смъртно наказание; призовава тези държави незабавно да изключат хомосексуалността от числото на наказуемите деяния, да освободят лицата, лишени от свобода заради своята сексуална ориентация или полова идентичност, и да не ги екзекутират; призовава ЕСВД да се възползва в пълна степен от Инструментариума за ЛГБТ, за да защити правата на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица; призовава Съвета да положи усилия за приемането на обвързващи насоки в тази област; призовава ЕСВД и държавите членки да оказват съдействие на защитниците на правата на човека на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица в страните, в които те са изложени на рискове, и призовава ЗП/ВП и специалния представител на ЕС за правата на човека да продължат да изразяват недвусмислено твърдия ангажимент на Европейския съюз по отношение на равенството и борбата срещу дискриминацията, основана на сексуалната ориентация, половата идентичност и изразяването на полова принадлежност, по цял свят, включително като стартират и подкрепят инициативи на двустранно и международно равнище и на равнището на ООН във връзка с тези въпроси; отново отправя своя призив към Комисията да изготви пътна карта за равенството в областта на сексуалната ориентация и половата идентичност;

114.  Призовава държавите членки да предоставят убежище на хора, които бягат от преследване в държави, в които лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните и интерсексуалните лица се инкриминират, на основание на оправдания страх на кандидатите от преследване и въз основа на тяхното самоопределяне като лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални или интерсексуални лица;

115.  Заявява отново, че принципът за недопускане на дискриминация, включително на основание пол и сексуална ориентация, е основен елемент от партньорството между АКТБ и ЕС;

116.  Подчертава ратифицирането от ЕС на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (UNCRPD) и приемането на „Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010-2020 г.“, и по-специално област на действие 8; осъжда всички форми на дискриминация въз основа на увреждане и призовава всички държави да ратифицират и въведат UNCRPD; отбелязва, че ЕС трябва също да наблюдава прилагането на UNCRPD на своя територия; призовава ЕС и държавите членки да популяризират както на територията на Европейския съюз, така и извън него Международната конвенция за правата на хората с увреждания, приета през 2006 г. в рамките на ООН;

117.  Осъжда продължаващите нарушения на правата на човека, извършвани срещу хора, които са подложени на дискриминация, основана на кастова система, включително лишаване от равенство и достъп до правосъдие, продължаваща изолация и обусловени от кастовата система пречки пред упражняването на основни права на човека; изисква Съветът, ЕСВД и Комисията да предприемат съвместни действия в областта на дискриминацията въз основа на кастова принадлежност, включително по целесъобразност в съобщения, рамкови стратегии и стратегии за всяка отделна държава и диалози на ЕС в областта на правата на човека, да насърчават проекта на ООН за принципи и насоки за ефективно премахване на дискриминацията на основание работа и произход като водеща рамка за преодоляване на дискриминацията въз основа на кастова принадлежност, както и да работят за тяхната подкрепа от страна на Съвета на ООН по правата на човека;

118.  Изисква ЗП/ВП и специалния представител за правата на човека да признаят изцяло дискриминацията въз основа на кастова принадлежност като въпрос, който засяга правата на човека и бедността, като води до сериозни последици, най-вече за жените;

119.  Приветства факта, че ръководните принципи на Съвета на ООН по правата на човека относно крайната бедност и правата на човека се основават на взаимозависимостта и неделимостта на всички права на човека, както и на принципите на участието и даването права на хората, които живеят в крайна бедност; настоява за неделимостта между крайната бедност и правата на човека: от една страна хората, които живеят в крайна бедност, често са лишавани също и от права на човека - както граждански и политически, така и икономически и социални; от друга страна в борбата срещу крайната бедност от съществено значение е подходът, основан на правата на човека, ако искаме явлението да бъде разбрано и срещу него да се води борба; настоятелно призовава Съвета да подкрепи този подход съвместно с Икономическия и социален комитет на ООН;

120.  Отбелязва със загриженост, че представителите на местното население са в особена степен изложени на опасност от дискриминация и че те са особено уязвими по отношение на политическите, икономическите, екологичните и свързаните с упражняването на заетост промени и сътресения; отбелязва, че по-голямата част от тях живеят под прага на бедността и или нямат достъп, или имат ограничен достъп до представителство, до процеса на вземане на политически решения или до съдебните системи; изразява особена загриженост във връзка с широко разпространените явления като заграбване на земя, насилствено изселване и нарушения на правата на човека, произтичащи от въоръжените конфликти;

121.  Призовава Комисията и Съвета да насърчат официалното, законно признато използване на термина „климатичен бежанец“ (означаващ лице, принудено да напусне дома си и да търси убежище в чужбина вследствие изменението на климата), който все още не е признат в международното право или в което и да е друго международно споразумение със задължителна правна сила;

122.  Подчертава значението на правото на гражданство като едно от най-важните основни права, тъй като в много държави единствено пълноправните граждани могат изцяло да се възползват и да упражняват основните си права на човека, включително правото на обществена сигурност, благополучие и образование;

123.  Подчертава, че традиционните национални малцинства имат специфични нужди, които се различават от тези на други малцинствени групи, и затова съществува необходимост да се гарантира равно третиране на тези малцинства по отношение на образованието, здравеопазването, социалните услуги и други обществени услуги, и да се насърчава във всички области на икономическия, социалния, политическия и културния живот всеобхватно и ефективно равенство между лицата, принадлежащи към национално малцинство, и представителите на мнозинството;

Жените и децата при въоръжени конфликти

124.  Оценява положително насочването на вниманието към предизвикателството във връзка с прилагането на резолюциите, свързани с жените, мира и сигурността, в рамките на политиките на ЕС, за което свидетелства Докладът относно показателите на ЕС за цялостния подход за прилагане от страна на ЕС на Резолюции 1325 и 1820 на Съвета за сигурност на ООН, приет от Съвета на ЕС на 13 май 2011 г.; приветства политическите действия, предприети от ЕС за осигуряване на удължаването на мандата на специалния представител на генералния секретар на ООН за децата и въоръжените конфликти в рамките на Общото събрание на ООН; споделя мнението, изразено в заключенията на Съвета от 1 декември 2011 г. относно общата политика за сигурност и отбрана, че непрекъснатото и системно разглеждане на аспектите, свързани с правата на човека, равенството между половете и децата, засегнати от въоръжени конфликти, следва да бъде ключов елемент във всички етапи на мисиите по линия на ОПСО;

125.  Счита, че с цел да гарантира ефективното участие на жените на места, където понастоящем те са недостатъчно представени в политическите или гражданските организации, от значение е да се предвидят модули за обучение и подпомагане както за европейските служители, занимаващи се с въпросите на равенството между половете, така и за жените по места, за да могат да допринесат ефективно за процесите на мир и уреждане на конфликти;

126.  Отчита, че конкретният напредък в подобряването на положението на жените и децата при въоръжени конфликти в много случаи зависи от постигането на ясни и единни структури за отчетност във военните служби и службите за сигурност под граждански контрол; поради това настоятелно призовава съответните служби на ЕС да търсят и прилагат по-ефективни методи за извършване на реформи в сектора на сигурността в държави с нерешен конфликт и държави след конфликт, като в този контекст се поставя силен акцент върху правата на жените и децата, приобщаването и овластяването; призовава ЕСВД и Комисията да вземат това предвид при планирането и прилагането на инструментите за външна помощ, свързани с реформата в сектора на сигурността, включително значението на овластяването на жените при възстановяването след конфликт;

127.  Призовава за разоръжаване, реабилитиране и реинтеграция на децата-войници като ключов елемент от политиките на ЕС, насочени към засилване на правата на човека, закрила на децата и замяна на насилието с политически механизми за разрешаване на конфликти;

128.  Изразява дълбоката си загриженост по отношение на района на Големите езера в Африка, където изнасилването представлява военно средство за изкореняване на цели групи от населението;

Права на жените

129.  Настоятелно призовава ЕС да активизира дейността си за преустановяване на практиките на генитално осакатяване на жени, ранни и принудителни бракове, убийства на честта, принудителни и селективни аборти въз основа на пола; настоява, че тези политики следва да бъдат съществени елементи от подхода на ЕС към сътрудничеството за развитие; подчертава значението на наличието на подходящ достъп до медицински средства и на информация и образование относно сексуалното и репродуктивното здраве и права за благосъстоянието на жените и момичетата във всички страни;

130.  Отбелязва, че продължава да се обръща недостатъчно внимание на нарушенията на сексуалните и репродуктивни права, което подкопава усилията за изпълнение на ангажиментите на програмата за действие от Кайро, приета на състоялата се през 1994 г. Международна конференция на ООН за населението и развитието, и за поставянето на въпроса за дискриминацията, включително дискриминацията въз основа на пола и неравенството, в стратегиите за населението и развитието; отбелязва, че напредъкът в областта на репродуктивното здраве е ограничен в няколко аспекта от нарушения като бракове на деца, ранни и принудителни бракове и неуспеха да се въведе минимална възраст за законно встъпване в брак, принудителни практики като насилствена стерилизация или генитално осакатяване на жени, както и лишаване на жени и момичета от правото самостоятелно да вземат решения относно своето сексуално и репродуктивно здраве, без да са подложени на дискриминация, принуда и насилие; призовава програмата за действие от Кайро да се прилага по отношение на аспектите за правата на човека и политиката за развитие, за да се насърчават равенството между двата пола и правата на жените и децата, включително сексуалното и репродуктивно здраве и права;

131.  Настоятелно призовава ЕС и държавите членки да гарантират, че процесът на оперативния преглед на Международната конференция за населението и развитието+20 ще доведе до всеобхватно преразглеждане на аспекти, свързани с упражняването на цялостния обем от сексуални и репродуктивни права, че той ще подкрепи един силен и прогресивен подход по отношение на сексуалните и репродуктивни права за всички, че ще бъде съобразен с международните стандарти за права на човека и ще повиши отчетността на правителствата при постигането на договорените цели; призовава по-конкретно ЕС и държавите членки да гарантират, че процесът на преглед се води чрез осигуряване на участие и че се предоставя възможност за осмислено участие на различни заинтересовани страни, включително гражданското общество, както и жените, подрастващите и младежите; припомня, че рамката за такъв преглед трябва да се основава на правата на човека и да се фокусира изрично върху сексуалните и репродуктивните права;

132.  Припомня Резолюция 11/8 на Съвета на ООН по правата на човека, озаглавена „Предотвратима майчина смъртност и заболеваемост, и права на човека“, в която се посочва, че превенцията на майчината смъртност и заболеваемост изискват ефективно насърчаване и защита на човешките права на жени и момичета, по-конкретно на правото им на живот, на образование, на информация и здравеопазване; следователно подчертава, че ЕС трябва да играе важна роля в оказването на принос за намаляване на предотвратими усложнения, настъпващи преди, по време и след бременността и раждането;

133.  Призовава ЕС да работи в тясно сътрудничество с „ООН - Жени“ както на двустранно, така и на международно, регионално и национално равнище за прилагане на правата на жените; подчертава по-специално необходимостта не само да се насърчават здравното образование и подходящи програми за сексуално и репродуктивно здраве и права, които са важна част от политиката на ЕС в областта на развитието и правата на човека по отношение на трети държави, но също така да се гарантира, че жените разполагат с равнопоставен достъп до системите за обществено здравеопазване и адекватна гинекологична и акушерска помощ, според определението на Световната здравна организация;

134.  Настоятелно призовава Комисията и ЕСВД да отделят специално внимание на гениталното осакатяване на жени като част от обща стратегия за борба срещу насилието срещу жени, включително на разработването на план за действие на ЕС относно гениталното осакатяване на жени съгласно принципа на дължима грижа; насърчава ЕСВД и държавите членки да продължат да разглеждат въпроса за гениталното осакатяване на жени в своите политически диалози и диалози по политиките с партньорските държави, в които тази практика все още се среща, и да включат в тези диалози защитниците на правата на човека, които вече полагат усилия за преустановяването на тази практика, заедно с жени и момичета, които са пряко засегнати от тази практика, ръководители на общности, религиозни водачи, учители, здравни работници и правителствени служители както на местно, така и на национално равнище; подчертава необходимостта от това ЕСВД да разработи специален набор от инструменти във връзка с гениталното осакатяване на жени като част от действията си за прилагане на стратегическата рамка на ЕС за правата на човека и демокрацията;

135.  Подчертава, че напредъкът по отношение на репродуктивното здраве в някои случаи е ограничен поради нарушения като бракове между деца, ранни и насилствени бракове и неналагане на законна минимална възраст за брак, принудителни практики като насилствена стерилизация или генитално осакатяване на жени;

136.  Приветства ангажимента на няколко държави членки за борба срещу насилието срещу жени, домашното насилие и гениталното осакатяване на жени, по-специално неговите трансгранични аспекти; отново изтъква необходимостта от съгласуваност на вътрешните и външните политики на ЕС по тези въпроси и настоятелно призовава Комисията да възприеме като свой приоритет прекратяването на насилието срещу жени и момичета, включително и убийството на жени, и чрез разпределянето на подходящи финансови ресурси да подкрепя целенасочените и новаторски програми както в ЕС, така и в трети държави; насърчава ЕС и неговите държави членки да подпишат и ратифицират Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие;

137.  Приветства приемането на Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него(14), както и въвеждането на нова стратегия на Европейската комисия, озаглавена „Стратегия за премахване на трафика на хора за периода 2012‐2016 г.“; посочва, че трафикът на хора е сложно явление, което надхвърля националните граници и се корени в уязвимостта на обедняване, липсата на демократична култура, неравенството между половете и насилието срещу жените; подчертава необходимостта да се наблегне повече върху измерението на пола в диалога с трети държави по тази тема; и накрая призовава държавите членки, които още не са ратифицирали Протокола на ООН от Палермо относно трафика на хора и Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора, да го направят възможно най-скоро;

138.  Подчертава важната роля на жените в политическия живот на южните съседни държави; приветства резултатите от изборите, довели до значително нарастване на броя на жените в политическите форуми;

139.  Призовава Съвета, Комисията и държавите членки да насърчават по-специално ратификацията и прилагането от страна на държавите членки на Африканския съюз на Протокола на Африканския съюз за правата на жените в Африка;

Права на детето

140.  Напомня за специалния ангажимент, поет в Договора от Лисабон, в рамките на външните политики на ЕС да се обръща внимание на правата на детето; изтъква, че приемането от почти всички държави на Конвенцията на ООН за правата на детето предоставя особено солидна международна правна основа за следване на прогресивни политики в тази област; препоръчва правата на детето да се взимат предвид във всички политики и дейности на ЕС; призовава следователно държавите, които все още не са ратифицирали Конвенцията, да го направят и да започнат да я прилагат, заедно с факултативните протоколи към нея, възможно най-скоро;

141.  Обръща внимание на сериозния проблем, който съществува в няколко страни в Африка на юг от Сахара, свързан с обвиняването на деца в магьосничество, което води до тежки последици, вариращи от социално изключване до детеубийства и до ритуални убийства на деца под формата на жертвоприношение; отбелязва, че държавата носи отговорност за защита на децата от всякакви форми на насилие и злоупотреби и следователно настоятелно призовава ЗП/ВП, специалния представител на ЕС за правата на човека, Комисията и ЕСВД да обърнат специално внимание на защитата на децата от всички форми на насилие и на съдбата на тези деца по време на диалога по правата на човека с правителствата на съответните държави и при програмирането на външните финансови инструменти;

142.  Призовава ЕСВД и Комисията да защитават в рамките на външните политики на Съюза правата на децата по време на наказателно производство чрез определяне на нуждата им от специална защита и признавайки уязвимостта им втори път и повторно да се превърнат в жертва, и да разглеждат на първо място най-добрия интерес на детето, както е посочено в Директива 2012/29/ЕС за установяване на минимални стандарти за правата на жертвите;

143.  Приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Програма на ЕС за правата на детето“, което обединява в един политически документ цели както на вътрешната, така и на външната политика; припомня ангажимента на ЗП/ВП в съобщението на Комисията „Правата на човека и демокрацията в основата на външните действия на ЕС“ за поставяне на акцент върху правата на детето като един от трите приоритета на кампанията; подчертава обаче значението на преобразуването на тези ангажименти в бюджетирани действия и извършването на мониторинг на тяхното ефективно прилагане;

144.  Призовава за последователно включване на правата на детето в стратегиите на ЕС за правата на човека по държави в съответствие с ангажимента, поет с Договора от Лисабон; подкрепя плановете за постигане на допълнителен напредък в разработването на основани на правата подходи към сътрудничеството за развитие, както е заявено в плана за действие на стратегията на ЕС в областта на правата на човека; подчертава, че що се отнася до правата на детето, това е неотложно с цел да се осигури по-дългосрочен устойчив напредък; отново заявява, че момичетата са особено уязвими в някои държави;

145.  Подчертава необходимостта от борба срещу всички форми на принудителен детски труд, експлоатация и трафик на деца; призовава за по-добро прилагане на съществуващите национални и международни правила, които насърчават осведомеността относно злоупотребата с деца на пазара на труда; подчертава факта, че децата и подрастващите следва да участват само в работа, която не влияе на тяхното здраве и личностно развитие и не пречи на тяхното образование;

Свобода на мисълта, съвестта и религията или убежденията

146.  Подчертава, че правото на свобода на мисълта, съвестта, религията или убежденията е основно човешко право(15), включващо правото да вярваме или да не вярваме и свободата да практикуваме теистични, нетеистични или атеистични убеждения в уединение или публично, самостоятелно или в общност с други хора; подчертава, че упражняването на това право е от основно значение за развитието на плуралистични и демократични общества; призовава ЕС систематично да защитава правото на всички на свобода на религията или убежденията, в съответствие с конвенциите на ООН за правата на човека, в политическия диалог с трети държави;

147.  Осъжда всякаква нетърпимост, дискриминация или насилие въз основа на религия или убеждения, независимо от това къде и по отношение на кого се проявяват, и от това дали са насочени срещу вярващи, вероотстъпници или невярващи; изразява дълбоката си загриженост във връзка с нарастващия брой такива действия в различни страни, извършвани срещу представители на религиозните малцинства, както и срещу онези скромни гласове сред представителите на религиозните традиции на мнозинството, които насърчават плуралистичните и многообразни общества, основани на взаимно уважение между хората; изразява тревога относно безнаказаността на подобни нарушения, предубедеността на полицията и съдебните системи в работата им по такива случаи и липсата на подходящи схеми за обезщетяване на жертвите в много страни по света; отбелязва, че парадоксално събитията от Арабската пролет, които се очакваше да доведат до продемократична трансформация, в много случаи по-скоро доведоха до влошаване на положението със свободите и правата на религиозните малцинства, и поради това категорично осъжда всички актове на насилие срещу християнски, еврейски, мюсюлмански и други религиозни общности; признава растящата нужда в редица държави от преобразуване на конфликтите и усилия за помиряване, включително от междурелигиозен диалог на различни равнища; настоятелно призовава ЕС и ЗП/ВП, специалния представител на ЕС за правата на човека, Комисията и ЕСВД да обърнат внимание на дискриминационното и подстрекателското съдържание, например в медиите, както и на пречките пред свободното изповядване на вярата, по време на диалозите на ЕС с трети държави във връзка с правата на човека; счита, че в трети държави, в които правата на религиозните малцинства се нарушават, тези проблеми не могат да бъдат разрешени чрез изолирането на тези малцинства от заобикалящите ги общества с цел те да бъдат защитени, като по този начин се създават „паралелни общества“;

148.  Изразява особена загриженост във връзка със ситуацията в Китай, където лица, които изповядват своята религия извън официално одобрените канали, включително християни, мюсюлмани, будисти и практикуващи Фалун Гонг, са систематично подложени на преследване; призовава китайското правителство да сложи край на своята кампания на малтретиране и тормоз, насочена срещу практикуващите Фалун Гонг, които са наказвани с дълги години лишаване от свобода за упражняване на правото си на свобода на религията и убежденията, и подлагани на превъзпитание чрез труд с цел да бъдат принудени да се откажат от своите духовни вярвания, въпреки че Китай е ратифицирал Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание; призовава настоятелно Китай да ратифицира Международния пакт за граждански и политически права съгласно поетия вече от него ангажимент; настоятелно приканва китайските органи да преустановят и впоследствие да изменят, посредством процес на действителни консултации с жителите на Тибет, политиките, които оказват най-отрицателно въздействие върху тибетския будизъм, културата и традициите на жителите на Тибет; изразява дълбока загриженост относно положението със свободата на религията в Куба, по-специално нарасналото преследване както на лидери, така и на последователи на католически и протестантски църкви;

149.  Подчертава, че международното право в областта на правата на човека признава свободата на мисълта, съвестта, религията, убежденията и на политическа принадлежност, независимо от статута на регистрация, така че регистрацията не следва да бъде предварително условие за изповядването на религия или упражняване на правото на политическа принадлежност; посочва с безпокойство, че в Китай от всички лица, желаещи да практикуват дадена религия, включително петте официални религии ‐ будизъм, таоизъм, ислям, католицизъм и протестантизъм ‐ се изисква да се регистрират в правителствените служби и че те трябва да извършват своята дейност под ръководството на контролирани от правителството управителни съвети, като това възпрепятства тяхната религиозна автономия и ограничава тяхната дейност; отбелязва освен това със загриженост, че нерегистрирани религиозни групи, включително домашни църкви и практикуващи Фалун Гонг, са подложени на различни форми на малтретиране, което ограничава дейността и събиранията им, включително на конфискуване на собственост и дори задържане и лишаване от свобода;

150.  Приветства включването на свободата на религията или убежденията в обучението на служителите на ЕС; отново настоятелно повтаря призива си за амбициозен набор от инструменти за насърчаване на правото на свобода на религията и убежденията като част от външната политика на ЕС; приветства в този контекст ангажимента на ЕС за разработване на насоки относно свободата на религията и убежденията съгласно раздел 23 от плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията; отбелязва, че тези насоки следва да са съгласувани със стратегиите на ЕС за правата на човека по държави и да включват списък за проследяване на необходимите свободи, свързани с правото на свобода на религията или убежденията, с цел да се извърши оценка на ситуацията в дадена страна, както и методология, с помощта на която да се установят нарушенията на свободата на религията или убежденията; подчертава необходимостта от включването на Европейския парламент и на организациите на гражданското общество в изготвянето на тези насоки; насърчава ЕС да осигури последователност между новите насоки и приоритетите, посочени в стратегиите на ЕС за правата на човека по държави; подчертава значението на включването на свободата на религията или убежденията във външните политики и политиките за развитие на ЕС;

151.  Настоятелно призовава ЕС да реагира проактивно на нарасналото използване на закони срещу вероотстъпничеството, богохулството и промяната на вероизповеданието и ролята, която те имат за увеличаване на религиозната нетърпимост и дискриминация; подчертава, че международното право включва правото да се изповядват, приемат и сменят религията или убежденията; приканва ЗП/ВП и институциите на ЕС да предприемат действия срещу неприемливите практики, като оказват натиск върху тези трети държави за премахването на тези практики, като се обръща специално внимание на държавите партньори на ЕС, в които те все още съществуват; насърчава ЕС да говори открито срещу използването на такива закони от правителствата и да подкрепя правото на отделните хора да променят своята религия, особено в страните, в които вероотстъпничеството се наказва със смърт;

152.  Подчертава значението на защитата на свободата на мисълта, съвестта, религията или убежденията, включително на атеизма и други форми на непринадлежност към религия, в съответствие с международните конвенции за правата на човека и настоява, че тази свобода не следва да бъде подкопавана с прилагането на закони срещу богохулството, използвани за потискане и преследване на хората с различна религия или убеждения; подчертава, че докато законите срещу богохулството често се подкрепят под претекста, че намаляват социалното напрежение, на практика те само допринасят за неговото увеличаване и за повишаване на нетърпимостта, по-специално спрямо религиозните малцинства; припомня в тази връзка, че в редица държави забраната, конфискацията и унищожаването както на места за поклонение, така и на религиозни издания, а също така и забраната за обучение на духовници, са все още разпространени практики; настоятелно призовава институциите на ЕС да се противопоставят на тези нарушения в контактите си със съответните правителства; призовава за твърда позиция срещу инструментализирането на законите срещу богохулството с цел преследване на представители на религиозни малцинства;

153.  Подчертава значението на включването на свободата на религията или убежденията във външните политики на ЕС и политиките му за развитие, предотвратяване на конфликти и борба с тероризма; приветства приобщаващите усилия на междукултурния и междурелигиозния диалог и сътрудничество на различни нива с участието на ръководители на общности, жени, млади хора и представители на етнически малцинства за насърчаване на обществено сближаване и мирни общества; приветства ангажимента на ЕС да представя и подкрепя правото на свобода на религията или убежденията в рамките на международни и регионални форуми, включително ООН, ОССЕ, Съвета на Европа и други регионални механизми, и призовава за конструктивен диалог с Организацията на ислямските страни (ОИС) за отдалечаване от терминологията, свързана с борбата против оклеветяването на религиите; насърчава ЕС да продължи да внася ежегодна резолюция относно свободата на религията и убежденията в Общото събрание на ООН;

154.  Приветства съвместната декларация на ЗП/ВП, генералния секретар на ОИС, генералния секретар на Арабската лига и комисаря по въпросите на мира и сигурността на Африканския съюз от 20 септември 2012 г., в която се потвърждава зачитането на всички религии и основополагащото значение на религиозната свобода и толерантност, като същевременно се признава напълно значението на правото на изразяване; осъжда всяка подкрепа за религиозна омраза и насилие и изразява дълбоко съжаление за загубата на човешки живот в резултат от последните нападения срещу дипломатически мисии; поднася своите съболезнования на семействата на жертвите;

155.  Отбелязва, че свободата на религията или убежденията е взаимосвързана с въпроси, отнасящи се до признаването, равноправното гражданство и равнопоставеното упражняване на права в дадено общество; насърчава ЕС да работи за равенството и равноправното гражданство като приоритет за представителите на маргинализирани или дискриминирани групи на обществото; подчертава освен това значението на подкрепата на инициативите и на създаването на възможности за финансиране за гражданското общество и защитниците на правата на човека в борбата им срещу дискриминацията, нетърпимостта и насилието, основани на религия или убеждения;

156.  Настоятелно призовава ЕСВД да развие постоянен капацитет в рамките на своята структура за наблюдение и анализ на ролята на религията или убежденията в съвременните общества и в международните отношения и да включи въпроса за свободата на религията или убежденията в географските и тематичните дирекции и звена; насърчава ЕСВД да докладва на Парламента ежегодно за напредъка в областта на свободата на религията или убежденията по света;

157.  Подчертава значението на подкрепата за инициативите на гражданското общество и защитниците на правата на човека и на създаването на условия за финансиране на техните усилия за борба с дискриминацията, нетърпимостта и насилието, основани на религия или убеждения; счита, че схемите за подпомагане по държави на Европейски инструмент за демокрация и права на човека следва да дават приоритет на финансирането в подкрепа на свободата на религията или убежденията в държавите, в които стратегията на ЕС за съответната държава е определила това право като приоритетен въпрос;

o
o   o

158.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, на заместник-председателя/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на Европейската служба за външна дейност, на правителствата и парламентите на държавите членки и на държавите кандидатки, на Организацията на обединените нации, на Съвета на Европа и на правителствата на държавите и териториите, посочени в настоящата резолюция.

(1) Приети текстове, P7_TA(2012)0126. (2) ОВ C 351 E, 2.12.2011 г., стр. 454. (3) Приети текстове, P7_TA(2011)0507. (4) OВ С 161 E, 31.5.2011 г., стр. 78. (5) http://www.icc-cpi.int/NR/rdonlyres/18B88265-BC63-4DFF-BE56-903F2062B797/0/RC9ENGFRASPA.pdf. (6) OВ L 76, 22.3.2011 г., стр. 56. (7) Приети текстове, P7_TA(2011)0576. (8) Приети текстове, P7_TA(2012)0113. (9) ОВ C 291 E, 4.10.2011 г., стр. 171. (10) Приети текстове, P7_TA(2012)0018. (11) Приети текстове, P7_TA(2012)0309. (12) OВ C 99 E, 3.4.2012 г., стp. 87. (13) Приети текстове, P7_TA(2012)0126. (14) OВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1. (15) Резолюция на Европейския парламент от 20 януари 2011 г. относно положението на християните в контекста на свободата на религията (OВ C 136 E, 11.5.2012 г., стр. 53).

Резолюция на Европейския парламент от 13 декември 2012 г. относно прегледа на стратегията на ЕС за правата на човека (2012/2062(INI))

P7_TA(2012)0504 A7-0378/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 2, 3, 6, 8, 21, 33 и 36 от Договора за Европейския съюз,

–  като взе предвид съвместното съобщение на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 12 декември 2011 г., озаглавено „Правата на човека и демокрацията в основата на външните действия на ЕС ‐ към по-ефективен подход“ (COM(2011)0886),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент от 8 май 2001 г., озаглавено „Ролята на Европейския съюз за насърчаване на правата на човека и процеса на демократизация в трети страни“ (COM(2001)0252),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 20 април 2010 г., озаглавено „Установяване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите на Европа ‐ План за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм“ (COM(2010)0171),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 25 октомври 2011 г., озаглавено „Обновена стратегия на ЕС за периода 2011 ‐ 2014 г. за корпоративната социална отговорност“ (COM(2011)0681),

–  като взе предвид Стратегическата рамка на ЕС относно правата на човека и демокрацията и Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, приети на 3179-ото заседание на Съвета по външни работи, проведено на 25 юни 2012 г.,

–  като взе предвид Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека,

–  като взе предвид своята резолюция от 18 април 2012 г. относно годишния доклад относно правата на човека по света и политиката на Европейския съюз в тази област, включително последствията за стратегическата политика на ЕС в областта на правата на човека(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 февруари 2006 г. относно клаузата за правата на човека и демокрацията в споразуменията на Европейския съюз(2),

–  като взе предвид резолюцията си от 7 юли 2011 г. относно външните политики на ЕС в полза на демократизацията(3),

–  като взе предвид своята препоръка до Съвета от 2 февруари 2012 г. относно последователна политика по отношение на авторитарни режими, спрямо които ЕС прилага ограничителни мерки, когато техните ръководители упражняват своите лични и търговски интереси в рамките на ЕС(4),

–  като взе предвид насоките на ЕС за правата на човека,

–  като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека и текущите преговори относно присъединяването на ЕС към нея,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид своята препоръка към Съвета от 13 юни 2012 г. относно специалния представител на ЕС по правата на човека(5),

–  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно Европейския фонд за демокрация(6), приети на неговото 3130-то заседание на 1 декември 2011 г., и Декларацията относно създаването на Европейски фонд за демокрация(7), по която беше постигнато споразумение в Комитета на постоянните представители (Корепер) на 15 декември 2011 г.,

–  като взе предвид своята препоръка от 29 март 2012 г. към Съвета относно механизмите за възможното създаване на Европейски фонд за демокрация (ЕФД)(8),

–  като взе предвид неотдавнашното създаване на Европейския фонд за демокрация (ЕФД),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по развитие (A7-0378/2012),

A.  като има предвид, че ЕС се основава на принципа на зачитане на правата на човека и има правно задължение, предвидено в договорите, да постави правата на човека в центъра на всички политики на ЕС и държавите членки, без изключение, както и в центъра на всички международни споразумения; като има предвид, че диалозите между ЕС, държавите членки и трети държави трябва да бъдат последвани от конкретни мерки, чиято цел е да се гарантира, че правата на човека остават в центъра на тези политики;

Б.  като има предвид, че ЕС е разработил богат набор от инструменти под формата на политическа рамка в подкрепа на това задължение, в това число насоки за правата на човека, глобален финансов инструмент за правата на човека и демокрацията (Европейският инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ)), изискване за всички външни финансови инструменти - Инструментът за сътрудничество за развитие, Инструментът за стабилност, Европейският инструмент за съседство и партньорство, Инструментът за предприсъединителна помощ и Инструментът за партньорство – за насърчаването на правата на човека и демокрацията в рамките на тяхната компетентност, създаването на EФД и назначаването на новия специален представител на ЕС за правата на човека, декларации и заключения на Съвета, изявления на върховния представител, постъпки на равнище ЕС, санкции от страна на ЕС в случай на сериозни нарушения на правата на човека и съвсем наскоро стратегии за правата на човека за отделните държави;

В.  като има предвид, че в съответствие с променливия характер на договорните отношения между ЕС и трети държави, ЕС създаде широк набор от инструменти като Европейската политика за съседство (EПС), Споразумението от Котону и диалози и консултации относно правата на човека с трети държави, с цел насърчаване на правата на човека и демокрацията и подобряване на сътрудничеството в рамките на международните органи в контекста на дискусиите по въпроси от общ интерес; като има предвид, че ЕПС наблюдава прилагането на договорените ангажименти и Споразумението от Котону предвижда консултации в случай на нарушения на правата на човека; като има предвид, че ролята на ЕС в подкрепа и наблюдение на изборните процеси също има много осезаемо въздействие върху насърчаването на правата на човека и демокрацията и укрепване на правовата държава;

Г.  като има предвид, че кумулативният ефект от тези политики е довел до частичен подход, при който принципът на съгласуваност и последователност между различните области на външната дейност на ЕС и между тези и други политики не е бил изцяло зачитан; и че тези различни инструменти следователно са се превърнали в самостоятелни елементи и не обслужват нито правното задължение да осъществяват надзор над прилагането на клаузите за правата на човека или свързаната цел на политиката, така че е налице необходимост от хармонизация и осъществяване на полезни взаимодействия между тези инструменти;

Д.  като има предвид, че редица фактори пречат на прилагането на ефективна политика на ЕС в областта на правата на човека и демокрацията, и като има предвид, че съвместното съобщение от декември 2011 г., не обръща необходимото внимание на тези фактори, сред които са липсата на интегриран подход, основан на връзка между всички външни инструменти на ЕС и адекватното включване на приоритетните цели по страни, отсъствието на целева политика за всички инструменти (в това число географски политики и стратегии), които следва да бъдат в състояние да измерват и осъществяват надзор на зачитането на принципите на правата на човека и демокрацията въз основа на конкретни, прозрачни, измерими, постижими и времево определени показатели, както и недостатъците на диалозите в областта на правата на човека, които следва да бъдат интегрирани в по-широк политически диалог на най-високо равнище;

Е.  като има предвид, че събитията от „Арабската пролет“ и опитът, натрупан с държавите от Източното партньорство както по време на, така и преди съответните им периоди на преход, доказаха необходимостта от промяна на политиката за съседство, за да се даде по-голямо предимство на политическия диалог, наред с други, с НПО, защитници на правата на човека, синдикални организации, медии, университети, демократични политически партии и други елементи на гражданското общество, и на защитата на основните свободи, които са абсолютно необходимо условие за процесите на демократизация и преход; приветства в тази връзка създаването на ЕФД като категоричен отговор на ЕС към предизвикателствата на демократизацията, първоначално, макар и не изключително, в съседните на ЕС държави;

Ж.  като има предвид, че тази обновена политика следва да цели допълнително ангажиране на страните партньори в по-задълбочени демократични реформи и зачитане на основните права, и по-специално на най-съществените основни права, като свобода на изразяването, свобода на съвестта, свобода на религията или убежденията, свобода на събранията и сдруженията, въз основа на подхода „повече за повече“ и на взаимната отчетност между страните партньори, ЕС и държавите членки;

З.  като има предвид, че като част от процеса на преразглеждане Съветът рационализира и постави в нова рамка политиката на ЕС относно правата на човека и демокрацията във връзка с външната му дейност; като има предвид, че това предефиниране е включено в Стратегическата рамка на ЕС относно правата на човека и демокрацията, която беше приета от Съвета по външни работи на 25 юни 2012 г. и допълнена от План за действие, установяващ ясни цели, график, основни етапи за действие и възлагането на отговорности; като има предвид, че Съветът назначи специален представител за правата на човека, който да засили видимостта, ефективността и последователността на политиката на ЕС в областта на правата на човека и да допринесе за изпълнението на нейните цели чрез оценка на сега действащите инструменти за правата на човека, консултиране на различни партньори и институции в тази област и чрез съсредоточаване върху съществени въпроси, които изискват незабавно внимание;

И.  като има предвид, че настоящата икономическа криза, нейното осезаемо отражение върху здравината на европейския проект и промените в глобалното равновесие на силите са доказали колко са недостатъчни приповдигнатите твърдения относно правата на човека, ако не бъдат съчетани с принципно обусловена политика в тази област, която да се прилага чрез умели и конкретни мерки и да бъде подкрепена от задължението да се зачита последователността и съгласуваността на вътрешното и на външното измерение на всички политики на ЕС;

Й.  като има предвид, че насърчаването на правата на човека и демокрацията е съвместна отговорност, поделена между Европейския съюз и държавите членки; като има предвид, че напредък в тази област може да се постигне само посредством координирани и последователни действия от двете страни; като има предвид, че икономическите и социални права са неделима част от правата на човека от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека през 1948 г.;

K.  като има предвид, че по тази причина е необходимо ЕС да подпомогне прилагането на тези права в най-слабо развитите държави и в развиващите се държави, с които сключва международни споразумения, в т.ч. търговски;

Л.  като има предвид, че технологичното развитие, новите инструменти в областта на информационните и комуникационни технологии, нарастващите нива на образованост в редица региони на света, оформянето на някои развиващи се държави като регионални сили, създаването на нови многостранни форуми като Г-20 и възникването на информирано и взаимосвързано глобално гражданско общество, всичко заедно сочи към необходимостта от укрепване на последователността и съгласуваността на съществуващите в рамките на международното право инструменти и към заздравяване на сътрудничеството в контекста на глобалното управление, за да се гарантира, че правата на човека се зачитат, да се сложи край на безнаказаността за тяхното нарушаване и да се подобрят перспективите за демокрация по света;

M.  като има предвид, че свободният достъп до интернет и телекомуникации насърчава свободните и демократичните дебати и може да бъде средство за отправяне на бързо предупреждение за нарушения на правата на човека, поради което следва да има приоритет във външната дейност на ЕС в подкрепа на демокрацията и защитата на правата на човека;

Н.  подчертава, че широкият замисъл и основните елементи от новата Стратегическа рамка на ЕС относно правата на човека и демокрацията се нуждаят от висока степен на последователност и политическа воля, за да постигнат осезаеми резултати;

Стратегическа рамка на ЕС относно правата на човека и демокрацията

1.  Счита, че инициативата за стратегически преглед се стреми да отговори на основните предизвикателства, установени от Европейския парламент и от другите заинтересовани страни; приветства задълбочения и приобщаващ подход, приет от Съвета в тази връзка, и по-специално Плана за действие относно правата на човека и демокрацията като конкретен израз на ангажимента и отчетността от страна на ЕС, заедно с назначаването на специален представител на ЕС за правата на човека, за което Парламентът беше призовавал в предишни свои доклади;

2.  Отново потвърждава, че универсалните права и свободи на човека, предвидени във Всеобщата декларация за правата на човека, се отнасят за всяко човешко същество, независимо от всички обстоятелства или положение, както и от религия или убеждения, пол, расов или етнически произход, възраст, увреждане, сексуална ориентация или полова идентичност;

3.  Призовава ЕС да премине от думи към действия и да осъществи дадените обещания бързо и прозрачно;

4.  Подчертава, че Стратегическата рамка и Планът за действие представляват основа, а не таван, за политиката на ЕС относно правата на човека и настоява институциите на ЕС и държавите членки да възприемат твърд и последователен подход към нарушенията на правата на човека по света, по прозрачен и отчетен начин;

5.  Приветства факта, че заместник-председателят на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност предложи да се насърчават правата на жените, правата на децата и правосъдието (като съсредоточи вниманието си върху правото на справедлив процес) като три междусекторни теми на кампанията, и изразява увереност, че новият специален представител на ЕС за правата на човека, ще играе положителна роля в прилагането на Плана за действие в това отношение;

6.  Изразява твърдо убеждение, че създаването на поста на специалния представител на Европейския съюз за правата на човека следва да подсили политиката в областта на правата на човека във всички стратегии за външна политика на ЕС;

7.  Стреми се да гарантира непрекъсната комуникация и сътрудничество между ЕП и специалния представител на ЕС за правата на човека;

8.  Изразява желанието на Парламента в качеството му на единствената пряко избирана институция на ЕС, да бъде тясно свързан с тази преработена политическа рамка, и неговата решимост да продължи да играе ключова роля за подобряване на демократичната легитимност на разработването на политиките на ЕС при зачитане на ролята на всяка институция в съответствие с Договора;

9.  Отново заявява своята воля за засилване на междуинституционалното сътрудничество, в това число в рамките на контактна група за правата на човека, която да обедини Европейската служба за външна дейност (EСВД), съответните служби на Съвета и Комисията, специалния представител на ЕС за правата на човека и подкомисията на ЕП по правата на човека и комисията на ЕП по външни работи, на която е възложен последващия контрол на прегледа и на Плана за действие;

10.  Подчертава необходимостта всички институции да съчетаят своите усилия в този процес и призовава, по тази причина, за съвместна декларация, която да ги ангажира с общи основополагащи принципи и цели;

11.  Приветства амбициозния характер на Стратегическата рамка; подчертава обаче необходимостта от по-добра координация и по-висока степен на изясняване на процедурите и разделението на задачите между ЕС и държавите членки с оглед на по-ефикасното и ефективно прилагане на Плана за действие;

Последователност и сътрудничество в политическите области и между ЕС и неговите държави членки

12.  Подчертава необходимостта от последователност и съгласуваност на всички политически области като съществено условие за ефективна и надеждна стратегия в областта на правата на човека и счита, че е жалко, че не съществува конкретно позоваване на тези принципи в Стратегическата рамка на ЕС; припомня на Комисията поеманите неведнъж от нея ангажименти, както е посочено в нейното съобщение от 2001 г. и от 2010 г. относно План за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм (COM(2010)0171), за предприемането на практически мерки за осигуряване на по-голяма последователност и съгласуваност между външните и вътрешните й политики; припомня, че през 2001 г. бяха договорени пълната ангажираност на Парламента и по-добрата координация в тази област; припомня на държавите членки и институциите на ЕС, че зачитането на основните права започва у дома и че не трябва да се приема за даденост, а трябва непрестанно да бъде подлагано на оценка и подобрение, така че ЕС да бъде чут като надежден глас във връзка с правата на човека по света;

13.  Призовава за по-ефективна координация между ЕС и държавите членки с оглед привеждането на политиките и програмите в областта на правата на човека, сигурността и развитието в състояние на по-голяма последователност и взаимно допълване;

14.  Призовава Комисията и ЕСВД да изпълнят обещанието за „основан на правата на човека подход“ в хода на целия процес, свързан със сътрудничеството за развитие;

15.  Настоятелно призовава ЕС да запази и да продължи да изпълнява своята роля на водещ защитник на правата на човека в световен план чрез ефективно, последователно и обмислено използване на всички налични инструменти за насърчаване и защита на правата на човека и ефективността на нашата политика в областта на помощта за развитие;

16.  Подчертава важността на последователността на политиките за развитие с цел да се гарантира, че политиките на ЕС във всички области позволяват правата на човека да се реализират във все по-голяма степен, като същевременно се гарантира, че никоя от политиките на ЕС не нарушава което и да било човешко право;

17.  Подчертава, че новият специален представител на ЕС за правата на човека трябва да отчита програмата за развитие при всички дейности, насочени към насърчаването на правата на човека по света; във връзка с това очаква той да сътрудничи тясно с Парламента и съответните му комисии по този въпрос;

18.  Приканва Комисията и ЕСВД, в контекста на Конвенцията на ООН за правата на детето и необходимостта да се осигурява максималната възможна защита на предвидените в нея права и да се предотвратява тяхното уронване, да предоставят конкретна подкрепа за извеждането на нуждите на децата и от двата пола на първо място от гледна точка на специална защита и грижа, въз основа на Конвенцията и Декларацията за правата на детето;

19.  Твърдо осъжда гениталното осакатяване на жени като нарушение на физическата неприкосновеност на жените и момичетата, и настоятелно призовава Комисията и ЕСВД да обърнат специално внимание на такива вредни традиционни практики в своята стратегия за борба с насилието срещу жените;

20.  Счита, че на ЕС ще се гледа като на заслужаващ доверие защитник на правата на човека само ако политиките му в чужбина са в съответствие с действията му в рамките на собствените му граници;

21.  Изтъква, че стратегическата рамка трябва да има достатъчна видимост, за да се засили нейната легитимност, надеждност и отчетност в очите на обществеността;

22.  Настоятелно призовава Комисията да представи съобщение относно план за действие в областта на правата на човека с цел насърчаване на ценностите на ЕС във външното измерение на политиката в областта на правосъдието и на вътрешните работи, както беше съобщено в Плана за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм през 2010 г. и в духа на Плана за действие относно правата на човека и демокрацията;

23.  Настоява всички генерални дирекции на Комисията и ЕСВД да извършат подробна оценка на правното отражение на Хартата на основните права върху външните политики на ЕС, тъй като Хартата се прилага за всички действия, предприемани от институциите на ЕС; поема ангажимент за същото; насърчава своите парламентарни комисии да използват съответните разпоредби по член 36 от Правилника, който им позволява да проверят доколко дадено предложение за законодателен акт е в съответствие с разпоредбите на Хартата на основните права, в това число предложенията относно външните финансови инструменти;

24.  Подчертава необходимостта от повишаване на равнището на сътрудничество и консултации между работната група на Съвета „Основни права, граждански права и свободно движение на хора“ (FREMP) и работната група на Съвета по правата на човека (COHOM); призовава това сътрудничество и консултации да бъдат разширени и да включат и Специалния представител на ЕС за правата на човека; призовава и двата органа да използват пълноценно експертния опит и инструментите на Съвета на Европа и специалните процедури на ООН, в това число при подготовката на нови инициативи с оглед формулирането и насърчаването на общи ценности и международни стандарти;

25.  Приветства засилената съгласуваност на политиките с международните и регионалните конвенции и механизми като тези на ООН и на Съвета на Европа; призовава за системното включване на тези стандарти в държавните стратегии в областта на правата на човека, които следва да бъдат референтен документ за географските и тематичните политики, планове за действие, стратегии и инструменти; предлага сътрудничеството в областта на правата на човека, по-специално чрез провеждането на диалози на тази тема, насрочени така, че да съвпадат със международните срещи на високо равнище, които да бъдат разширени, така че да обхващат всички регионални партньори и организации и да бъдат последвани от конкретни изявления след заседанията с тези партньори и след срещите с трети държави, по-специално страните БРИК и други страни с бързоразвиващи се икономики;

26.  Счита, че включването на държавите от Северна Африка и Близкия изток в политиката за съседство на Съвета на Европа ще осигури допълнителни инструменти за сближаване на законодателните те им рамки и най-добрите практики в областта на правата на човека; отбелязва, че неотдавна договорената съвместна програма между ЕС и Съвета на Европа за укрепване на демократичните реформи в южните съседни държави е пример за допълващия експертен опит на Съвета на Европа във връзка с конституционната, правната и институционалната реформа;

27.  Приканва компетентните институции на ЕС да работят в посока подобряване на зачитането и защитата на свободата на религията или убежденията, когато става въпрос за международните стандарти за правата на човека;

28.  Призовава съответните си комисии като подкомисията по правата на човека, комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по правата на жените и равенството между половете да засилят сътрудничеството си със съответните органи и инструменти на Съвета на Европа и да установят структурирани диалози, с които да се развие ефективно и прагматично взаимодействие между двете институции и да се използва пълноценно наличният експертен опит в тази област;

Към приобщаващ и ефективен подход

29.  Признава целта на прегледа да постави правата на човека в центъра на отношенията на ЕС с всички трети държави; счита, че е от изключителна важност ЕС да възприеме ефективен подход към партньорите си чрез постигане на напредък при подбраните ключови приоритети, свързани с правата на човека, демокрацията и правовата държава, и да съсредоточи усилията си върху този подход, така че да ги насочи към осезаеми и постижими резултати; отбелязва, че в областта на правата на човека тези ключови приоритети следва да включват основни права от първостепенно значение, като недискриминация и свобода на изразяване, религия или убеждения, съвест, събиране и сдружаване;

30.  Счита, че ЕС и държавите членки следва да приемат за основни приоритети правата на човека, борбата срещу смъртното наказание и усилията в борбата срещу дискриминацията на жените – области, в които ЕС е постигнал завидни резултати и в които неговият опит е достатъчно значим, за да бъде споделян и да води до практически резултати;

31.  Припомня, че развитието, демокрацията и принципите на правовата държава са необходими за, но не са идентични с осъществяването на правата на човека и че те си взаимодействат и се подкрепят взаимно; призовава ЕС да подкрепя създаването на основани на демокрацията и правата на човека идеали в обществото, особено с оглед насърчаване на равенството между половете и спазването на правата на детето;

32.  Приветства централната роля на стратегиите за правата на човека за отделните държави, които бяха дългогодишно искане на Парламента и факта, че бяха изготвени в рамките на един приобщаващ процес, който включваше делегации на ЕС, ръководители на мисии и работната група на Съвета по правата на човека; счита, че е от основно значение да се организират широки консултации, най-вече с местни организации на гражданското общество, представители на национални парламенти, защитници на правата на човека и други заинтересовани страни, и подчертава, че те трябва да бъдат защитени чрез прилагане на мерки за тази цел;

33.  Счита, че идентификация на приоритети, реалистични цели и форми на политическо подкрепа в зависимост от всяка държава е от изключителна важност за по-ефективни действия от страна на ЕС и за измерими постижения; счита, че стратегиите за правата на човека за отделните държави следва да бъдат интегрирани в Общата външна политика и политика на сигурност и в търговската политика и политиката за развитие на ЕС (както в географски, така и в тематични програми), за да се гарантира по-голяма ефикасност, ефективност и съгласуваност;

34.  Изисква от Комисията да включи стратегиите за правата на човека за отделните държави в планирането и изпълнението на всяко действие по предоставяне на помощ на трети държави, и в стратегическите документи и многогодишните индикативни програми;

35.  Препоръчва ключови приоритети на националните стратегии в областта на правата на човека да бъдат обществено достояние, без да се излага на риск безопасността на защитните на правата на човека и гражданското общество в засегнатите страни; подчертава, че тези публични приоритети биха демонстрирали ангажимента на ЕС по отношение на правата на човека в трети държави и биха осигурили подкрепа за онези, които се борят за упражняване и защита на своите права на човека; счита, че Парламентът следва да има достъп до националните стратегии за правата на човека и до цялата информация, свързана с тях;

36.  Подчертава ролята на корпоративната социална отговорност (КСО) в областта на правата на човека, както е формулирана в съобщението на Комисията от 25 октомври 2011 г., което се отнася наред с другото до ръководните принципи на ООН относно бизнеса и правата на човека; подчертава необходимостта от включване на КСО в стратегии на ЕС в областта на правата на човека; припомня, че европейските и мултинационалните предприятия също имат отговорности и задължения и приветства повторното потвърждаване на КСО от ЕС; настоятелно призовава всички предприятия да поемат своята корпоративна отговорност за спазване на правата на човека в съответствие с ръководните принципи на ООН; приветства готовността на Комисията да разработи насоки за правата на човека за малките и средни предприятия; призовава държавите членки да разработят свои собствени национални планове за изпълнение на ръководните принципи на ООН и да настояват на необходимостта страните партньори също да се придържат към международно признатите стандарти за КСО, като например в насоките на ОИСР за мултинационалните предприятия и тристранната декларация на МОТ относно принципите за многонационалните предприятия и социалната политика;

37.  Счита, че Стратегическата рамка и свързаният с нея план за действие, който е с тригодишна продължителност, ще доведат до усъвършенстване на приоритетните цели по страни, наред с другото и чрез обхващане на тематичните насоки на ЕС и свързаните с тях местни стратегии, за да се осигури съгласувана рамка за всички действия на ЕС; призовава за бързо завършване на всички стратегии за правата на човека за отделните държави, за бързото им прилагане и за оценка на най-добрите практики; изразява убеденост, че тези стратегии ще позволят точни годишни оценки на прилагането на клаузите, които се отнасят до правата на човека, предвидени в рамковите споразумения;

38.  Препоръчва като част от стратегиите за правата на човека за отделните държави, ЕС да постигне съгласие относно списък на „минималните елементи“, които неговите държави членки и институциите на ЕС следва да поставят пред партньорите си в трети държави по време на заседания и посещения, включително на най-високо политическо равнище и по време на срещи на високо равнище;

39.  Настоятелно призовава институциите на ЕС и държавите членки да продължат да насърчават трети държави да приемат изрична разпоредба за правата на жените в своето законодателство и да гарантират спазването на тези права;

40.  Приканва компетентните институции на ЕС да поемат ангажимент и да предоставят помощ на религиозни дейци и организации на верска основа в подкрепа на свободата на религията и разрешаването на конфликти;

41.  Приветства ангажимента, поет в Стратегическата рамка, да се поставят правата на човека в центъра на отношенията на ЕС с трети държави, в т.ч. стратегически партньори; следователно призовава ЕС да приеме годишните заключения на Съвета по външни работи относно стратегическите партньори на ЕС, за да се установи общ праг за държавите членки и за длъжностни лица на ЕС с оглед на опасенията свързани с правата на човека, които те, като минимум, следва да поставят пред своите съответни колеги;

42.  Призовава за възобновяване на усилията за защита и подкрепа на защитниците на правата на човека в трети държави, особено за тези, които живеят под заплаха или в страх поради своята обвързаност с тази дейност; очаква по-гъвкави, целенасочени мерки, които ще е възможно да бъдат взети за закрила на защитниците на правата на човека в рамките на ЕФД;

План за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията
Клауза за правата на човека

43.  Настоятелно призовава Комисията да предложи законодателство, с което се поставя изискване дружествата от ЕС да гарантират, че техните покупки не подкрепят участници в конфликти и сериозни нарушения на правата на човека, а именно като извършват проверки и одити на своите вериги за доставки на минерални изкопаеми и чрез публикуване на резултатите; изисква от Комисията да изготви и да направи публично достъпен списък с дружествата от ЕС, които са били преки съучастници в нарушения на правата на човека по време на тяхната дейност, свързана с авторитарни режими; счита, че задължителното извършване на надлежна проверка от дружества от ЕС, в съответствие с насоките, публикувани от ОИСР, ще защити репутацията на европейските предприятия и ще доведе до по-съгласувани политики на ЕС в областта на правата на човека и политики за развитие, особено в региони, засегнати от конфликти;

44.  Препоръчва върховният представител да базира този механизъм върху признаването на възможния риск страна партньор да наруши международните стандарти за права на човека, като включи в клаузата конкретни характеристики на истинска система за „ранно предупреждение“, и върху създаването на степенувана рамка, основана на консултации, стъпки и последици, сходна на тази, предвидена в Споразумението от Котону и като следва рамките на механизма за мониторинг, въведен съгласно Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Туркменистан; отбелязва, че подобна система, основана на диалог, би помогнала за установяването и справянето с влошаваща се среда и повтарящо се и/или системно нарушаване на правата на човека в разрез с международното право и би дала възможност за обсъждане на коригиращи мерки в обсега на обвързваща рамка; по тази причина призовава прегледът да оцени и ролята, мандата и целите на диалозите и консултациите във връзка с правата на човека, които следва да бъдат подобрени;

45.  Призовава за редовна оценка на и специално внимание към защитата на основните права на мигрантите в приемащите държави;

46.  Приветства създаването от страна на Парламента на механизъм за мониторинг на случаи, свързани с правата на човека, създаден като част от сключването на споразумението за партньорство и сътрудничество с Туркменистан; препоръчва подобни механизми за мониторинг да бъдат предвидени и за други споразумения;

47.  Подчертава решението на Съвета от 2009 г. да разшири клаузата за правата на човека и демокрацията по отношение на всички споразумения и да предвиди връзка между тези споразумения и споразуменията за свободна търговия чрез включване на клауза за преход, когато е необходимо; отбелязва, че в Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията има позоваване на разработването на критерии за прилагането на този елемент; отбелязва, че разширяването на обхвата на клаузата за правата на човека по необходимост изисква ясен механизъм за нейното прилагане на институционално и политическо равнище, и че следователно е необходимо да бъде допълнена с оперативен механизъм за принудително прилагане; настоява, че приложими и неподлежащи на преговори клаузи за правата на човека трябва да бъдат включени във всички споразумения, сключени от ЕС както с индустриализирани, така и с развиващи се страни, включително в секторни споразумения и споразумения за търговия и инвестиции; счита, че е от изключителна важност всички страни партньори, по-специално държави със сходни позиции и стратегически партньори, с които ЕС е в процес на преговори по споразумения, да се присъединят към този обвързващ ангажимент;

48.  Отбелязва, че Парламентът не е включен в процеса по вземане на решения във връзка със започване на консултации или спиране на действието на дадено споразумение; счита, че в случай че Европейският парламент приеме препоръка, призоваваща за прилагане на клауза за правата на човека и на разпоредбите на главата за устойчиво развитие, Комисията следва да разгледа внимателно дали условията по тази глава, са изпълнени; отбелязва, че когато Комисията счете, че тези условия не са изпълнени, тя следва да представи доклад пред компетентната комисия на Парламента;

49.  насърчава върховния представител да разшири годишния доклад относно действията на ЕС в областта на правата на човека и демокрацията в света, като добави доклад за напредъка при изпълнението на Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, който да включва и прилагането на клаузата за правата на човека и демокрацията в действащите споразумения, и да съдържа анализ на всеки отделен процес на консултации и други подходящи мерки, предприети от Съвета, ЕСВД и Комисията, заедно с анализ на ефективността и съгласуваността на предприетите действия;

Оценка на въздействието на правата на човека

50.  Счита, че ЕС може да изпълнява пълноценно задълженията си съгласно Договора от Лисабон и Хартата само посредством изготвянето на оценки на въздействието върху правата на човека преди договарянето на каквито и да са двустранни или многостранни споразумения с трети държави;

51.  Отбелязва, че тази систематична практика е единственият начин да се гарантира последователност между първичното право, външната дейност на ЕС и собствените задължения на третата държава съгласно международни конвенции, включително Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), Международният пакт за икономически, социални и културни права и международно признатите трудови и екологични стандарти;

52.  Призовава горепосочените оценки на въздействието да обхванат пълния набор права на човека, в т.ч. онлайн, които трябва да бъдат схващани като едно неделимо цяло;

53.  Отбелязва, че тези оценки трябва да бъда извършвани по независим и прозрачен начин на принципа на активното участие, като включват потенциално засегнатите общности;

54.  Призовава Комисията и ЕСВД да разработят ясна методология, която да обхваща принципите на равенство и недискриминация, за да се избегне всякакво отрицателно въздействие върху определени групи население, и която да предвижда взаимно съгласувани предпазни или коригиращи мерки в случай на каквото и да било отрицателно въздействие, преди приключването на преговорите;

55.  Обръща особено внимание на необходимостта от извършване на оценки на въздействието на тези проекти, чието осъществяване носи сериозен риск от нарушаване на разпоредбите на Хартата, като проекти във връзка със съдебната власт, органите за граничен контрол и полицията, и силите за сигурност в страните, управлявани от репресивни режими;

Политика на показателите

56.  Подчертава, че целите в областта на правата на човека и демокрацията по необходимост изискват конкретни, измерими, осъществими, публични критерии, насочени към оценяване на равнището на зачитане на основните свободи, правата на човека и принципите на правовата държава; счита в тази връзка, че ЕС следва да използва пълноценно съответните инструменти и експертни познания на ООН и Съвета на Европа, включително прилагането на Европейската конвенция за правата на човека като значим елемент в такъв набор от показатели за правата на човека и демокрацията по отношение на държавите – членки на Съвета на Европа, и следва ясно да разграничи политическите си заключения от правната и техническа оценка;

57.  Препоръчва ЕСВД да разработи набор от качествени и количествени индикатори и конкретни за всяка страна публични целеви показатели, които могат да служат като последователна и съгласувана основа за годишната оценка на политиките на ЕС в рамките на стратегиите за права на човека за отделните държави и диалозите относно правата на човека с трети държави; препоръчва тези показатели да включват и основите на международното право в областта на правата на бежанците, така че да защитават правата на бежанците и разселените лица;

Европейска политика за съседство

58.  Припомня политическите уроци, научени от Арабската пролет и опита, натрупан със страните от Източното партньорство както по време на, така и преди съответните им периоди на преход, включително необходимостта от промяна на предишните политики, съсредоточени главно върху отношенията с органите на властта, и от установяване на ефективно партньорство между ЕС и правителствата и гражданските общества на страните партньори; подчертава във връзка с това важната роля на новосъздадения Европейски фонд за демокрация, първоначално, макар и не изключително, в страните, които се намират в съседство на ЕС;

59.  Подчертава важността на създаването на програми и оказването на подкрепа за проекти, които позволяват контакт между гражданското общество в ЕС и трети държави и изисква Комисията и ЕСВД да увеличат капацитета на гражданското общество да участва в процесите на вземане на решение на местно, регионално, национално и международно равнище, което следва да се превърне в основен стълб на външните финансови инструменти, които понастоящем са обект на преглед;

60.  Приветства факта, че диалозите за правата на човека в рамките на Източното партньорство се допълват от съвместни семинари на гражданското общество, и потвърждава своята подкрепа за Форума на гражданското общество към Източното партньорство;

61.  Призовава Комисията и ЕСВД да използват модела на институционализиран механизъм за консултации на гражданското общество, предвиден в Споразумението за свободна търговия между ЕС и Южна Корея като отправна точка за разработването на още по-приобщаващи механизми за всички споразумения;

62.  Изразява разбирането си за ядрото на новия подход на ЕС като укрепване на обществата посредством активна вътрешна отчетност, така че да подпомогнат капацитета им да участват във вземането на публични решения и в процесите на демократично управление;

63.  приветства нови инициативи като Европейския фонд за демокрация (ЕФД) и Механизма за подкрепа на гражданското общество, които правят помощта на ЕС по-достъпна, по-специално за организациите на гражданското общество, и които могат да действат като катализатори за един по-стратегически и политически подход на ЕС към демократизацията чрез предоставяне на специфична за контекста, гъвкава и навременна помощ, насочена към улесняване на демократичния преход в страните партньори;

64.  Отбелязва, че макар да се очакваше събитията от Арабската пролет да донесат продемократична трансформация, в много случаи те доведоха до влошаване що се отнася до свободите и правата на религиозните малцинства; поради това категорично осъжда всички актове на насилие спрямо християни, евреи, мюсюлмани и други религиозни общности, както и всички видове дискриминация и нетърпимост въз основа на религия или убеждения спрямо вярващи, апостати и невярващи; още веднъж подчертава в съответствие със своите предходни резолюции, че свободата на мисълта, на съвестта и на вероизповеданието е основно право на човека;

65.  Подчертава, че събитията от Арабската пролет разкриха редица недостатъци на политиките на ЕС по отношение на региона, включително по отношение на положението на младите хора, които са изправени пред масова безработица и липса на перспектива в своите страни; приветства обаче готовността да се възприеме нов подход и настоява да бъдат увеличени текущите проекти и програми за обмен, които приобщават младежта от Арабската пролет, особено проектите и програмите, които са инициирани в рамките на Съюза за Средиземноморието;

66.  Подчертава необходимостта от създаване на програми за обмен или за отваряне на европейски програми за младежта от Арабската пролет и за опиращ се на гражданското общество размисъл върху причините и последствията от липсата на осъзнаване на проблемите, особено тези от икономическо и социално естество, пред които са изправени тези общества;

67.  Предлага да се създадат програми за обмен или да се отворят европейски програми за младежи от трети държави;

68.  Подчертава, че силните връзки с гражданското общество в страните от Арабската пролет и Източното партньорство, поощрени наред с другото от програми за обмен, стажове в институциите на ЕС и на държавите членки, и стипендии в европейски университети, са изключително необходими за бъдещото развитие и консолидиране на демокрацията в тези страни;

69.  Изтъква, че горепосоченият опиращ се на гражданското общество размисъл би могъл да бъде засилен чрез създаването на Евроарабски младежки конвент или Euro-MENA/Евро-средиземноморски младежки конвент, като се отдели специално внимание на правата на човека;

70.  Подчертава, че положението на жените в страните, участвали в Арабската пролет, често е критично с оглед оценката на напредъка към демокрация и спазване на правата на човека, и че гарантирането на правата на жените следва да бъде съществена част от действията на ЕС по отношение на тези държави; призовава да бъде създаден Женски междупарламентарен евро-арабски конвент; също така припомня, че демокрацията предполага пълното участие на жените в обществения живот, както е заявено в международни и регионални инструменти, като Протокола относно правата на жените в Африка към Африканската харта за правата на човека и народите;

71.  Подчертава ключовата роля на националните институции по правата на човека, и на тяхното сътрудничество, в държавите членки и в съседните на ЕС държави; насърчава инициативите, насочени към трансфер на добри практики, към координиране и стимулиране на сътрудничеството между националните институции по правата на човека в държавите членки и в съседни на ЕС държави, като програмата за сътрудничество между омбудсманите от страните от Източното партньорство за периода 2009‐2013 г., създадена съвместно от полския и френския омбудсман с оглед повишаване на способността на службите на омбудсманите, държавните органи и неправителствените организации в страните от Източното партньорство за защита на индивидуалните права и за изграждане на демократични държави въз основа на принципите на правовата държава; подчертава необходимостта тези действия да се координират в рамките на ЕС и институциите на ЕС да използват натрупания чрез това сътрудничество опит; подчертава необходимостта да се насърчава създаването на национални институции по правата на човека в тези съседни на ЕС държави, чиито правни системи не включват подобни органи;

72.  Настоява върховният представител и Комисията да прилагат уверено обновената европейска политика за съседство посредством прилагането с еднакво внимание на принципите „повече за повече“ и „по-малко за по-малко“;

73.  Счита, че страните, за които има ясна оценка, че не са отбелязали напредък в посока задълбочаване на демокрацията и дълбоко залегнали институционални и социални промени, включително принципите на правовата държава, следва да установят, че подкрепата от Съюза намалява, без да се накърнява подкрепата за гражданското общество в тези държави, в съответствие с целите на настоящата политика, по-специално, когато са нарушени определени ключови принципи, включително свободата на изразяване, свободата на религия или убеждения, недискриминацията, равенството между половете, свободата на съвестта, свободата на събранията и свободата на сдруженията;

74.  Изразява загриженост относно продължаването на предишното отношение, при което се предоставя прекомерно политическо възнаграждение за стъпки, предприемани от правителствата партньори, които не допринасят за прякото постигане на целите;

75.  Приветства инициативата за въвеждане на основан на правата на човека подход към политиката за развитие, отбелязва, че подобен подход трябва да бъде базиран на неделимостта на правата на човека и изразява твърда убеденост, че хората и тяхното благоденствие, а не правителствата, следва да бъдат в центъра на целите за сътрудничество; подчертава, че съгласуваността на политиката за развитие трябва да се разбира в този контекст като принос към пълното постигане на целите в областта на правата на човека, така че различните политики на ЕС да не се подкопават взаимно в това отношение;

76.  Приветства новата инициатива „Европейски доброволчески корпус за хуманитарна помощ“, която от 2014 г. до 2020 г. ще даде възможност на близо 10 000 европейци да участват в хуманитарни операции по цял свят, на тези места, където нуждата от помощ е най-неотложна, и да демонстрират европейска солидарност, предоставяйки практическа помощ на общности, засегнати от природни или предизвикани от човека бедствия;

Съвместна междуинституционална отговорност

77.  Счита, че Стратегическата рамка и Планът за действие са от особено значение, тъй като представляват общ ангажимент, поет от върховния представител, Съвета, Комисията и държавите членки; приветства признаването на водещата роля на Парламента в утвърждаването на правата на човека и демокрацията; очаква Парламентът да бъде надлежно включен във фазата на прилагане на Плана за действие, наред с другото, чрез размяна на мнения в рамките на контактната група по правата на човека, която събира ЕСВД, съответните служби на Съвета и Комисията, специалния представител на ЕС за правата на човека и подкомисията на ЕП по правата на човека и комисията на ЕП по външни работи;

78.  Препоръчва Парламентът да развие по-динамични връзки с делегациите на ЕС въз основа на редовни контакти и обмен на информация чрез доклади за напредъка, които да отразяват „програмата за промяна“ в областта на правата на човека и демокрацията, както и целите и основните етапи, определени в плана за действие;

79.  Ангажира се да гарантира по-системни последващи действия във връзка с резолюциите си относно правата на човека и отделни случаи във връзка с правата на човека чрез разработване на механизъм за последващи действия с подкрепата на наскоро създадения отдел за дейности в областта на правата на човека, и препоръчва разширяване на сътрудничеството между подкомисията по правата на човека, комисията по бюджети, комисията по бюджетен контрол и други компетентни комисии на ЕП, и с Сметната палата с цел да се гарантира, че на целите на стратегическия преглед ще бъде предоставена адекватна финансова подкрепа от Съюза;

80.  Препоръчва Парламентът да подобри собствените си процедури във връзка с въпросите за правата на човека и да увеличи усилията си за ефективно интегриране на правата на човека в своите собствени структури и процеси с цел да се гарантира, че правата на човека и демокрацията са в основата на всички парламентарни действия и политики, включително чрез преразглеждане на насоките за междупарламентарните делегации на ЕП относно насърчаването на правата на човека и демокрацията;

81.  Счита, че във всяка постоянна делегация на Парламента и всяка компетентна комисия следва да има член, за предпочитане избран между председателя и заместник-председателите, с конкретната задача да наблюдава цялостното положение с правата на човека в съответния регион, страна или тематична област, и че определените лица следва да докладват редовно на подкомисията на Парламента по правата на човека;

82.  Препоръчва делегациите на ЕП, които отиват на мисия в страна, в която положението с правата на човека е тревожно, да имат членове с конкретната задача да повдигат въпросите, свързани с правата на човека в съответния регион или страна, и препоръчва тези членове да докладват на подкомисията по правата на човека към Европейския парламент;

83.  Призовава за подобрено сътрудничество с националните парламенти на държавите членки по въпросите на правата на човека;

84.  Подчертава необходимостта от подобряване на модела на пленарни разисквания по случаи на нарушения на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава, за да се даде възможност за по-чести разисквания с по-широко участие на членовете, консултации с гражданското общество по време на процеса на изготвяне на актове и по-висока степен на реакция към нарушения на правата на човека и други непредвидени събития на място, и подчертава необходимостта от по-добри последващи действия след разискванията и резолюциите;

85.  Подчертава необходимостта от по-добро оползотворяване на потенциала на мрежата на лауреатите на наградата „Сахаров“ от страна на ЕП и останалите институции на ЕС;

86.  Препоръчва Парламентът, в сътрудничество с националните парламенти на държавите членки, да организира ежегодно събитие, посветено на защитниците на правата на човека, с участието на защитници на правата на човека от цял свят, което ще даде на Парламента ежегодна възможност да демонстрира своята подкрепа за защитниците на правата на човека по цял свят и ще спомогне за укрепването на правото им да изразяват мнението си и да се борят за правата си в своите държави;

87.  Призовава за конкретно прилагане на член 36 от ДЕС, за да се гарантира, че вижданията на Парламента са надлежно взети предвид, когато става въпрос за последващи резолюциите действия и препоръчва засилен диалог в това отношение;

o
o   o

88.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейската служба за външна дейност, специалния представител за правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки и на Съвета на Европа.

(1) Приети текстове, P7_TA(2012)0126 (2) ОВ C 290 E, 29.11.2006 г., стр. 107. (3) Приети текстове, P7_TA(2011)0334. (4) Приети текстове, P7_TA(2012)0018. (5) Приети текстове, P7_TA(2012)0250. (6) Документ на Съвета 17944/2011. (7) Документ на Съвета 18764/2011. (8) Приети текстове, P7_TA(2012)0113.

Резолюция на Европейския парламент от 13 декември 2012 г., съдържаща препоръките на Европейския парламент до Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност относно преговорите във връзка с новото споразумение между ЕС и Русия (2011/2050(INI))

P7_TA(2012)0505 A7-0338/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество за установяване на партньорство между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Руската федерация, от друга страна, влязло в сила на 1 декември 1997 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 26 октомври 2012 г. относно търговските отношения ЕС-Русия след присъединяването на Русия към СТО(1),

–  като взе предвид започналите през 2008 г. преговори за ново споразумение между ЕС и Русия, както и стартиралото през 2010 г. „Партньорство за модернизация“,

–  като взе предвид споделяната от ЕС и Русия цел, изложена в общата декларация, представена след 11-ата среща на най-високо равнище между ЕС и Русия в Санкт Петербург на 31 май 2003 г., за създаване на общо икономическо пространство, общо пространство на свобода, сигурност и правосъдие, общо пространство на сътрудничество в областта на външната сигурност и общо пространство за научни изследвания и образование, включващо и въпроси от областта на културата („четирите общи пространства“),

–  като взе предвид консултациите между ЕС и Русия в областта на правата на човека,

–  като взе предвид препоръката на Европейския парламент от 23 октомври 2012 г. към Съвета относно въвеждането на общи визови ограничения за руски длъжностни лица, замесени в случая със Сергей Магнитски(2),

–  като взе предвид своите резолюции относно отношенията между ЕС и Русия,

–  като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2012 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване на Споразумението под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Руската федерация във връзка с въвеждането или увеличението на износните мита върху суровините(3),

–  като взе предвид член 90, параграф 4 и член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по международна търговия (A7-0338/2012),

A.  като има предвид, че в съответствие с принципа за обвързаност с условия Русия следва да бъде включена в търпящата развитие обща политика на ЕС в областта на външните работи, сигурността и енергетиката като стратегически партньор, при условие че споделя и поддържа основните ценности, на които се основава Съюзът, в т. ч. демокрацията, принципите на правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и основните свободи, зачитането на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и спазването на принципите на Устава на Организацията на обединените нации (ООН) и на международното право; като има предвид, че Русия е страна с европейски културни корени и е важно действащо лице на световно и регионално равнище в качеството си на член на Съвета за сигурност на ООН, Г-8, Г-20, Съвета на Европа и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), поради което е длъжна да изпълнява задълженията си като член на тези организации, по-специално що се отнася до мониторинговия доклад на Съвета на Европа от октомври 2012 г.;

Б.  като има предвид, че Русия, в качеството си на постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, носи обща отговорност с останалите членове за поддържане на глобалната стабилност; като има предвид, че многобройни предизвикателства на международно равнище могат да бъдат преодолени само чрез координиран подход, който включва Русия;

В.  като има предвид, че икономическата взаимозависимост между ЕС и Русия непрекъснато нараства, и като има предвид, че поради това засиленото сътрудничество и добросъседските отношения между ЕС и Русия следва да се разглеждат като въпроси от основно значение за стабилността, сигурността и благоденствието на двете страни;

Г.  като има предвид, че под председателството на Владимир Путин Русия показва само избирателен интерес към разработването на общи политики и няма действително намерение да развива истинско и задълбочено стратегическо партньорство с цел прилагане на международното право и предотвратяване на конфликти;

Д.  като има предвид, че и ЕС, и Русия преминаха през дълбоки политически, институционални, обществени и икономически промени след 1994 г., когато беше подписано действащото Споразумение за партньорство и сътрудничество (СПС);

Е.  като има предвид, че присъединяването на Русия към СТО на 22 август 2012 г. представлява важна стъпка, която би могла да спомогне за ускоряване на модернизирането на руската икономика и в същото време да служи като положителен стимул за Русия по отношение на спазването от нейна страна на международните правила и стандарти в областта на търговията, за които е поела ангажимент;

Ж.  като има предвид, че тези промени, заедно с новите предизвикателства и възможности пред отношенията между ЕС и Русия, трябва да се разглеждат както на двустранно, така и на многостранно равнище; като има предвид, че въпреки настоящата липса на ентусиазъм от страна на Русия едно амбициозно, всеобхватно и правно обвързващо ново споразумение за партньорство и сътрудничество, което обхваща най-важните области на сътрудничеството и се основава на общи ценности като демокрацията, спазването на правата на човека и принципите на правовата държава, би могло да осигури основата за истинско стратегическо партньорство; като има предвид по-специално, че следва да се подчертае необходимостта от изграждане на истинско партньорство между обществата на ЕС и Русия;

З.  като има предвид, че ЕС остава ангажиран с допълнителното задълбочаване и развиване на своите отношения с Русия, както и с принципите, залегнали в Партньорството за модернизация, които се основават на общи интереси и дълбока ангажираност с универсалните ценности и демократичните принципи, спазването на основните права на човека и принципите на правовата държава;

И.  като има предвид, че осъждането на членовете на руската пънк група „Пуси райът“ на две години лишаване от свобода заради протестна проява срещу президента Владимир Путин, извършена в московска православна катедрала, е несъразмерно и поражда дълбока загриженост за начина, по който руската съдебна система третира гражданите и по който действа за сплашване на руското гражданско общество;

Й.  като има предвид, че в контекста на текущите преговори статуквото на отношенията между ЕС и Русия следва да бъде надлежно оценено, като се вземат предвид съществуващите двустранни спорове между Русия и държави ‐ членки на ЕС;

К.  като има предвид, че отношенията между ЕС и Русия продължават да страдат поради неуспеха на Русия напълно да приеме демократичните ценности и да утвърди принципите на правовата държава;

Л.  като има предвид, че продължаващите заплахи, тормоз и задържания на представители на опозиционните сили и неправителствените организации (НПО), неотдавнашното приемане на законите относно финансирането на НПО и правото на събрания, законът срещу клеветата, законът за налагане на ограничения върху интернет, както и растящият натиск, упражняван върху свободните и независими медии и малцинствата във връзка със сексуалната ориентация и религиозните вярвания, водят до допълнително влошаване на състоянието на правата на човека и демократичните принципи в Русия;

М.  като има предвид, че Съветът по правата на човека на Организацията на обединените нации осъди наскоро действащите закони в някои региони на Руската федерация, които забраняват „хомосексуалната пропаганда“ като нарушаващи Международния пакт за граждански и политически права;

Н.  като има предвид, че действащото Споразумение за партньорство и сътрудничество трябва да остане действително и ефективно до сключването и влизането в сила на новото споразумение;

О.  като има предвид, че на 14 октомври 2012 г. в цяла Русия се проведоха местни и регионални избори;

П.  като има предвид, че упоменатите по-горе нови или изменени закони бяха приети от Държавната дума, последните избори за която не бяха нито свободни, нито честни според мисията за наблюдение на ОССЕ и заключенията на ЕП;

Р.  като има предвид, че използването на някои процедури срещу опозицията, като например отнемането на парламентарния мандат на Генадий Гудков, бивш член на Държавната дума от опозиционната партия Справедлива Русия, може да се тълкува като пример за избирателно прилагане на правосъдието и намеса в законната политическа дейност;

1.  В контекста на текущите преговори за ново споразумение отправя следните препоръки към Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност:

2.  Да се запази бдителността във връзка с изискванията, които ЕС възнамерява да определи, що се отнася до зачитането на демократичните принципи, като това зачитане следва да се счита за абсолютно необходимо предварително условие за подписването на споразумението между ЕС и Русия;

o
o   o

3.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, съдържаща препоръките на Европейския парламент, на Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност, както и, за сведение, на правителството на Руската федерация и на руската Държавна дума.

(1) Приети текстове, P7_TA(2012)0409. (2) Приети текстове, P7_TA(2012)0369. (3) Приети текстове, P7_TA(2012)0286.

Резолюция на Европейския парламент от 13 декември 2012 г. относно решението на правителството на Израел за разширяване на селищата на Западния бряг (2012/2911(RSP))

P7_TA(2012)0506 RC-B7-0561/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

–  като взе предвид съответните резолюции на ООН: Резолюции 181 (1947 г.) и 194 (1948 г.) на Общото събрание на ООН и резолюции 242 (1967 г.), 338 (1973 г.), 1397 (2002 г.), 1515 (2003 г.) и 1850 (2008 г.) на Съвета за сигурност на ООН,

–   като взе предвид „Декларацията на принципите на споразумението за временно самоуправление“ (Споразумения от Осло) от 13 септември 1993 г.,

–  като взе предвид временното споразумение за Западния бряг и ивицата Газа от 28 септември 1995 г.,

–  като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън, по-конкретно изявленията относно разширяването на селищата от 8 юни 2012 г. и от 2 декември 2012 г,

–  като взе предвид решението на Общото събрание на ООН от 29 ноември 2012 г. за признаване на Палестина за държава със статут на наблюдател, която не е член на ООН,

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно близкоизточния мирен процес от 10 декември 2012 г. и от 14 май 2012 г.,

–  като взе предвид член 110, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че на 2 декември 2012 г. израелското правителство съобщи, че планира изграждането на 3 000 нови жилищни постройки на Западния бряг и в Източен Йерусалим; като има предвид, че ако бъдат изпълнени, обявените планове ще подкопаят жизнеспособността на решението, основано върху съществуването на две държави, по-специално по отношение на зона E1, където дейностите по строителство на селища биха разделили Западния бряг на две, правейки невъзможно създаването на жизнеспособна, съседна и суверенна палестинска държава;

Б.  като има предвид, че на 2 декември 2012 г. израелското правителство обяви задържането на 100 милиона щатски долара палестински данъчни приходи; като има предвид, че месечните преводи на данъчни приходи са основен елемент от бюджета на Палестинската власт; като има предвид, че финансовият министър на Израел Ювал Щайниц заяви, че данъчните приходи са били задържани за погасяване на палестинските дългове към израелската електрическа корпорация;

В.  като има предвид, че ЕС многократно е потвърждавал своята подкрепа за решението за две държави ‐ Държавата Израел и независима, демократична и жизнеспособна палестинска държава в съседство ‐ съществуващи редом една с друга в мир и сигурност;

Г.  като има предвид, че Споразуменията от Осло от 1993 г. разделиха територията на Западния бряг на три зони: зони „А“, „B“ и „C“; като има предвид, че Зона „C“, която се намира под гражданския и военен контрол на Израел, представлява 62 % от територията на Западния бряг и е единствената проходима зона с най-плодородната и богата на ресурси земя на Западния бряг; като има предвид, че във Временното споразумение за Западния бряг и ивицата Газа от 1995 г. се посочва, че Зона „C“ постепенно ще премине под палестинска юрисдикция;

Д.  като има предвид, че на 29 ноември 2012 г. Общото събрание на Организацията на обединените нации реши с огромно мнозинство, със 138 гласа „за“, 9 „против“ и 41 „въздържали се“, да признае Палестина за държава със статут на наблюдател, която не е член на ООН;

1.  Изразява най-дълбоката си загриженост по повод съобщението, направено от израелското правителство относно изграждането на близо 3 000 нови жилищни постройки на Западния бряг, включително в Източен Йерусалим;

2.  Подчертава отново, че такова разширяване може да представлява стъпка към подкопаване на перспективите за жизнеспособна Палестина с Йерусалим като поделена столица между Палестина и Израел;

3.  Подчертава, че израелските селища на Западния бряг и в Източен Йерусалим са незаконни според международното право; призовава за незабавно, цялостно и постоянно замразяване на всички дейности от страна на Израел по изграждане и разширяване на селища, както и за спирането на следващи действия по прогонването на палестински семейства от техните домове и разрушаването на къщи на палестинци;

4.  Осъжда заявленията на политическия лидер на Хамас Халед Мешал, в които отхвърля признаването на Израел и ясно отказва каквото и да е израелско присъствие в Йерусалим и призовава Хамас да признае правото на съществуване на Израел;

5.  Изразява дълбоко съжаление по повод решението на израелското правителство да задържи 100 милиона щатска долара от палестинските данъчни приходи, което подкопава бюджета на Палестинската власт, и призовава за незабавното прехвърляне на тези приходи; насърчава засегнати страни да уредят всички неразрешени финансови спорове с посредничеството на ЕС;

6.  Потвърждава отново своята решителна подкрепа за решението, основано върху съществуването на две държави и на базата на границите от 1967 г., с град Йерусалим като столица на двете държави, и със сигурна държава Израел и независима, демократична, съседна и жизнеспособна палестинска държава, които живеят съвместно в мир и сигурност; отново подчертава, че мирните и ненасилствени средства са единственият начин за постигане на справедлив и траен мир между израелци и палестинци и призовава в тази връзка за възобновяване на преките мирни преговори между двете страни; призовава всички страни да се въздържат от каквито и да било едностранни действия, които биха могли да подкопаят или възпрепятстват усилията за мир и перспективите за договорено мирно споразумение;

7.  Призовава отново за пълно и ефективно прилагане на цялото действащо законодателство на ЕС и на всички действащи двустранни споразумения между ЕС и Израел от страна на ЕС и неговите държави членки, и подчертава, че всички разпоредби на Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел относно спазването на правата на човека на палестинците следва да се спазват; потвърждава ангажимента на ЕС за гарантиране на постоянно, цялостно и ефективно прилагане на действащото законодателство на Съюза и на двустранните споразумения, приложими спрямо продуктите, произведени в заселнически селища;

8.  Продължава да призовава в същия дух за палестинско помирение, което е начинът за обединяване на палестинците, живеещи по Западния бряг, Източен Йерусалим и ивицата Газа, които принадлежат към същия палестински народ;

9.  Настоятелно призовава палестинската власт и правителството на Израел да подновят Близкоизточния мирен процес; подчертава също така важността на това палестинското население и неговите права да бъдат защитени в зона „С“ и в Източен Йерусалим, като това е от изключителна важност за жизнеспособността на решението, основано върху съществуването на две държави;

10.  Отново призовава настоятелно ЕС и неговите държави членки да играят по-активна политическа роля, също в рамките на Четворката, в усилията за постигане на справедлив и траен мир между израелци и палестинци; подкрепя заместник-председателя/върховен представител в нейните усилия да създаде реална перспектива за подновяване на мирния процес;

11.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите членки, специалния представител на ЕС за Близкоизточния мирен процес, председателя на Общото събрание на ООН, правителствата и парламентите на членовете на Съвета за сигурност на ООН, специалния пратеник на Близкоизточната четворка, Кнесета и правителството на Израел, президента на Палестинската власт и Палестинския законодателен съвет.

Резолюция на Европейския парламент от 13 декември 2012 г. относно положението в Украйна (2012/2889(RSP))

P7_TA(2012)0507 RC-B7-0544/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предишни резолюции и доклади, по-специално резолюцията от 1 декември 2011 г., съдържаща препоръките на Европейския парламент към Съвета, Комисията и ЕСВД относно преговорите във връзка със споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна(1) и от 24 май 2012 г. относно положението в Украйна и случая на Юлия Тимошенко(2),

–  като взе предвид междинните доклади и предварителните заключения на мисията за наблюдение на изборите в Украйна на ОССЕ/БДИПЧ, по-конкретно съвместната декларация с Парламентарната асамблея на ОССЕ, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Европейския парламент и Парламентарната асамблея на НАТО относно предварителните констатации и заключения, направена на 29 октомври 2012 г.,

–  като взе предвид съвместното изявление от 12 ноември 2012 г. относно парламентарните избори в Украйна на върховния представител на ЕС Катрин Аштън и члена на Комисията Щефан Фюле,

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно Украйна от 10 декември 2012 г.,

–  като взе предвид изявлението, направено от бившия полски президент Александър Квашневски и бившия председател на Европейския парламент Пат Кокс от 3 октомври 2012 г., в което те посочиха, че изборите ще бъдат „решаващи“ за Украйна и че „импулсът в отношенията между ЕС и Украйна е загубен“,

–  като взе предвид доклада на специалната делегация на Парламента за наблюдение на парламентарните избори в Украйна, представен на заседанието на комисията по външни работи на 6 ноември 2012 г.,

–  като взе предвид плана за действие ЕС-Украйна относно либерализирането на визовия режим, приет на 22 ноември 2010 г.,

–  като взе предвид Доклада за напредък по европейската политика за съседство – Украйна, публикуван на 15 май 2012 г.,

–  като взе предвид член 110, параграф 2 и параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че срещата на високо равнище между ЕС и Украйна в Киев призна Украйна като европейска страна с европейска идентичност, която споделя обща история и общи ценности с държавите от Европейския съюз;

Б.  като има предвид, че ОССЕ/БДИПЧ и международните наблюдатели на избори откриха доказателства, че украинските избори са се характеризирали с небалансирана медийна среда, нарушения по отношение на състава на избирателните комисии, липса на прозрачност при финансирането на партиите, злоупотреба с административни ресурси и неосигуряване на равни условия за участие, което също така се прояви в отсъствието на водещи опозиционни кандидати, намиращи се в затвора по политически причини, което представлява стъпка назад в сравнение с предишните общи избори;

В.  като има предвид, че докато ОССЕ представи като цяло положителна оценка за процеса на гласуване в изборния ден, международните наблюдатели изтъкнаха липсата на прозрачност в начина, по който бяха обобщени окончателните резултати, и дадоха отрицателна оценка както на процеса на обработване на резултатите от гласуването в 77 от 161 наблюдавани районни избирателни комисии, така и на факта, че забавянето в обработването на резултатите от гласуването продължи на 10 ноември в 12 едномандатни района;

Г.  като има предвид, че съгласно докладите на ОССЕ/БДИПЧ провеждането на следизборния процес беше белязано от нередности, закъснения при преброяването на гласовете и липса на прозрачност в избирателните комисии;

E.  като има предвид, че в съвместна декларация върховният представител/заместник-председател на Комисията Катрин Аштън и членът на Комисията Щефан Фюле изразиха загриженост относно провеждането на следизборния процес, който беше белязан от нередности;

Е.  като има предвид, че общите избори от 28 октомври 2012 г. бяха считани за основно изпитание за Украйна, с което да бъде показана необратимостта на ангажимента на страната към разгръщането на изцяло развита демократична система, консолидацията на принципите на правовата държава и продължаването на реформите в политическата сфера;

Ж.  като има предвид, че за първи път Венецианската комисия и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа отправиха препоръки, в които много ясно посочиха, че Украйна следва да въведе пропорционална система с отворени листи;

З.  като има предвид, че специалният пратеник на Европейския парламент Александър Квашневски отправи предупреждение да не се правят опити за изолиране на Украйна, което би могло да доведе до създаването на благоприятни условия за възникването на недемократични режими;

И.  като има предвид, че срещата на високо равнище между ЕС и Украйна от декември 2011 г., която се очакваше да доведе до подписването на споразумение за асоцииране, не постигна целта си поради безпокойството на ЕС във връзка с политическата ситуация в Украйна и по-конкретно с оглед арестуването и съдебното преследване на опозиционните лидери Юлия Тимошенко и Юрий Луценко;

Й.  като има предвид, че Върховната рада разглежда Закон № 8711, убиващ свободата законодателен акт, който ще ограничи свободата на изразяване и на събрания за тези, които подкрепят човешките права на лесбийки, хомосексуалисти, бисексуални и транссексуални лица; като има предвид, че Комитетът на ООН по правата на човека постанови наскоро, че това представлява нарушение на членове 19 и 26 от Международния пакт за граждански и политически права;

1.  Изразява съжаление по повод факта, че според наблюдатели на ОССЕ, ПАСЕ, Парламентарната асамблея на НАТО и Европейския парламент, предизборната кампания, изборният процес и следизборният процес не са отговорили на основните международни стандарти и представляват крачка назад в сравнение с националните избори от 2010 г.;

2.  Отбелязва, по-конкретно, че определени аспекти от предизборния период (задържането на опозиционни политически лидери, липсата на равни условия за участие, което се дължеше най-вече на злоупотребата с административни ресурси, случаите на тормоз и сплашване на кандидати и избирателен персонал, липсата на прозрачност на кампанията и финансирането на партиите, и на липсата на балансирано медийно отразяване), както и нередностите и забавянето при преброяването и разпределянето на гласовете, представляват крачка назад в сравнение с произведените неотдавна национални избори;

3.  Подчертава факта, че двама лидери на опозицията – Юлия Тимошенко и Юрий Луценко, и други лица бяха задържани в затвор по време на изборите, което оказа неблагоприятно въздействие върху изборния процес;

4.  Подчертава, че ефективно сътрудничество между Украйна и Европейския съюз може да се постигне само въз основа на ясно изразена готовност страна на украинските органи да проведат и изпълнят необходимите реформи, по-специално в рамките на правната и съдебната система, с цел пълно придържане към принципите на демокрацията и зачитане на правата на човека и основните свободи, правата на малцинствата и принципите на правовата държава; призовава институциите на Европейския съюз, Съвета на Европа и неговата Венецианска комисия да предоставят активна и ефективна подкрепа за този процес на реформи;

5.  Изразява загриженост във връзка със злоупотребите с административни ресурси, както и във връзка със системата за финансиране на кампаниите, която не беше в съответствие с международните стандарти, определени от групата „Държави срещу корупцията“ на Съвета на Европа (GRECO); призовава новото правителство да продължи да укрепва разпоредбите на закона за финансирането на политическите партии, с цел да осигури повече прозрачност при финансирането и изразходването на средствата, по-специално пълното разкриване на източниците и размера на разходите по кампаниите и санкциите за нарушения на разпоредбите относно финансирането на кампании;

6.  Призовава правителството на Украйна да предприеме действия във връзка с изборните нарушения, включително по отношение на неокончателните резултати от някои избирателни райони, в диалог с всички политически партии; очаква освен това украинският парламент своевременно да отстрани слабостите в закона за изборите; очаква Върховната рада да бъде в състояние да доразвие съществуващите предложения, изготвени от парламента, чийто мандат изтича, с пълната подкрепа на Европейския съюз и на Венецианската комисия;

7.  Изразява загриженост във връзка с проблемите, свързани с преброяването на гласовете и обработването на резултатите в редица едномандатни избирателни райони; приветства решението на Централната избирателна комисия да не обявява резултати за тези избирателни райони, както и факта, че украинските органи започнаха да предприемат мерки за провеждането на нови избори в тези избирателни райони колкото се може по-бързо;

8.  Изразява загриженост относно нарастващите националистически настроения в Украйна, изразени в подкрепата за партията „Свобода“, която в резултат на това е една от двете нови партии, които ще влязат във Върховната рада; припомня, че расистките, антисемитските и ксенофобските възгледи са в противоречие с фундаменталните ценности и принципи на ЕС и следователно призовава продемократичните партии във Върховната рада да не се присъединяват към, да не подкрепят и да не формират коалиции с тази партия;

9.  Изразява своята неотменна подкрепа за европейските стремежи на украинския народ; изразява съжаление във връзка с това, че неотдавнашните парламентарни избори не доведоха до значим напредък, що се отнася до увеличаването на доверието в Украйна в това отношение; подчертава, че ЕС потвърждава ангажимента си да работи с Украйна, включително с гражданското общество (НПО, религиозни организации и др.), за подобряване на демократичните институции, укрепване на принципите на правовата държава, гарантиране на свободата на медиите и постигане на напредък по отношение на особено важните икономически реформи;

10.  Потвърждава ангажимента на ЕС за по-нататъшно задълбочаване на отношенията с Украйна чрез подписването на споразумение за асоцииране веднага щом украинските органи демонстрират решителни действия и осезаем напредък, за които Парламентът призовава по-горе, евентуално преди срещата на високо равнище на Източното партньорство във Вилнюс през ноември 2013 г.; отбелязва, че напредъкът в политическото асоцииране и икономическата интеграция зависи от осезаемия ангажимент на Украйна към демократичните принципи, принципите на правовата държава и независимостта на съдебната система и на медиите;

11.  Отбелязва приемането и подписването на закона за референдумите в Украйна; очаква от украинските органи да вземат под внимание препоръките на Венецианската комисия, след тяхното представяне, с цел предотвратяване на евентуални нарушения на този законодателен акт;

12.  Настоятелно призовава украинските органи да намерят, заедно с пратениците на Европейския парламент Александър Квашневски и Пат Кокс, разумно и справедливо разрешение на случая Тимошенко; настоятелно призовава украинското правителство да спазва и да приведе в действие окончателните решения на Европейския съд по правата на човека по все още неприключения случай на Юлия Тимошенко и Юрий Луценко;

13.  Призовава Украйна да прекрати избирателното прилагане на правосъдие на всички управленски равнища в страната и да даде възможност на опозиционните партии да участват в политическия живот при равни условия; във връзка с това призовава органите да освободят и реабилитират преследваните по политически причини представители на опозицията, в това число Юлия Тимошенко, Юрий Луценко и други;

14.  Приветства подписването на измененото споразумение за улесняване на визовия режим между Европейския съюз и Украйна, с което се въвеждат несъмнени подобрения на издаването на визи за украински граждани в сравнение с действащото споразумение; призовава Съвета да постигне напредък в диалога между ЕС и Украйна относно либерализирането на визовия режим преди срещата на високо равнище на Източното партньорство във Вилнюс през ноември 2013 г.;

15.  Настоятелно призовава заместник-председателя/върховен представител Катрин Аштън и члена на Комисията Щефан Фюле да задълбочат ангажимента на ЕС към Украйна и да продължат усилено да работят за оползотворяването на пълния потенциал на отношенията между ЕС и Украйна в полза на гражданите на Украйна и ЕС, наред с другото, посредством гарантиране на стабилен напредък в диалога относно либерализацията на визовия режим;

16.  Приветства заключенията от заседанието на Съвета по външни работи от 10 декември 2012 г.;

17.  Призовава Върховната рада да отхвърли Закон № 8711, с който се ограничава свободата на изразяване във връзка със сексуалната ориентация и половата идентичност и който беше приет на първо четене през октомври; посочва, че този закон е в явно нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и на Международния пакт за граждански и политически права, които са ратифицирани от украинския парламент;

18.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), Съвета, Комисията, държавите членки, президента, правителството и парламента на Украйна, както и на парламентарните асамблеи на Съвета на Европа и ОССЕ.

(1) Приети текстове, P7_TA(2011)0545. (2) Приети текстове, P7_TA(2012)0221.

Резолюция на Европейския парламент от 13 декември 2012 г. относно Доклада за напредъка на Албания от 2012 г. (2012/2814(RSP))

P7_TA(2012)0508 B7-0533/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид заключенията на председателството от Европейския съвет, състоял се в Солун на 19 и 20 юни 2003 г., относно перспективата за присъединяване към Европейския съюз на страните от Западните Балкани,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 октомври 2012 г., озаглавено „Стратегия за разширяване и основни предизвикателства през 2012-2013 г.“ (COM(2012)0600) и придружаващия го Доклад за напредъка на Албания (SWD(2012)0334),

–  като взе предвид Решение 2008/210/EО на Съвета от 18 февруари 2008 г. относно принципите, приоритетите и условията, които се съдържат в Европейското партньорство с Албания и за отмяна на решение 2006/54/EО(1),

–  като взе предвид заключенията от Четвъртото заседание на Съвета за стабилизиране и асоцииране между Албания и ЕС от 15 май 2012 г.,

–  като взе предвид препоръките, приети от Парламентарния комитет за стабилизиране и асоцииране ЕС-Албания в хода на 5-ото му заседание, проведено на 11 и 12 юли 2012 г.,

–  като взе предвид политическото споразумение между правителството и опозицията на заседанието на председателите на 14 ноември 2011 г. и преработения план за действие на правителството на Албания от март 2012 г. във връзка с 12 ключови приоритети от Становището на Комисията относно кандидатурата на Албания за членство в Европейския съюз от 9 ноември 2010 г. (COM(2010)0680),

–  като взе предвид своята резолюция от 8 юли 2010 г. относно Албания(2),

–  като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че бъдещето на Албания и това на Западните Балкани е свързано с Европейския съюз и че Албания е географска, историческа и културна част от Европа;

Б.  като има предвид, че присъединяването на страната към ЕС следва да бъде цел не само на правителството и опозицията, но и трябва да има за цел по-добро реализиране на общия интерес на всички албанци;

В.  като има предвид, че държавите, които се стремят към членство в Съюза, трябва да докажат способността си за укрепване на практическото прилагане на ценностите, на които се основава Съюзът, на всички етапи от процеса на присъединяване; като има предвид, че те трябва да установят и на насърчат още на ранен етап правилното функциониране на основните институции, което е необходимо за демократичното управление и спазването на принципите на правовата държава, от националния парламент, като се мине през правителството и съдебната система, в това число съдилищата и държавната прокуратура, както и правоприлагащите агенции;

Г.  като има предвид, че процесът на присъединяване на ЕС следва да се превърне в движеща сила за трайни реформи и основен фактор, гарантиращ конструктивно и отговорно сътрудничество в рамките на политическото ръководство на страната;

Д.  като има предвид, че от споразумението от ноември 2011 г. между управляващата партия и опозицията е постигнат видим напредък в програмата за реформи; като има предвид, че продължават да съществуват предизвикателства, по отношение на които трябва да се предприемат мерки с цел постигане на напредък по пътя към членство в ЕС;

Е.  като има предвид, че реформите в социалния сектор и тяхното ефективно прилагане са също толкова важни колкото и реформите относно прилагането на законите и развитието на инфраструктурата с оглед осигуряването на стабилност и социално сближаване и че това следва да бъде отразено във финансирането на ЕС; като има предвид, съответно, че Комисията следва да отчете това във връзка с изготвянето на стратегията за Албания за периода 2014-2020 г.;

Ж.  като има предвид, че Албания продължава да играе стабилизираща роля в Западните Балкани;

З.  като има предвид, че Албания, благодарение на своите усилия за реформи и доколкото албанският народ желае това, може да пристъпи към следващия етап от своя процес на присъединяване през 2012 г., т.е. да поеме отговорността от статута на страна кандидатка за присъединяване, при условие че предостави значителни на брой конкретни резултати в областите, където текат реформи от ключово значение;

И.  като има предвид, че ЕС е поставил принципите на правовата държава в ядрото на процеса на разширяване;

Общи положения

1.  Изразява пълната си подкрепа за бъдещото присъединяване на Албания към Европейския съюз; споделя оценката на Комисията, че страната следва да получи статут на страна кандидатка за членство, при условие че ключовите реформи в съдебната система и публичната администрация, както и по отношение на преразглеждането на правилника за дейността на парламента, бъдат завършени и приети; поздравява Албания за първата й сериозна стъпка напред и насърчава нейното правителство да приеме всички необходими мерки за изпълнение на вече поетите ангажименти; призовава Съвета да предостави на Албания статут на страна кандидатка за членство в ЕС незабавно след осъществяването на тези ключови реформи;

2.  Приветства целенасочените усилия на правителството и опозицията за сътрудничество в областта на реформите, и признава значението на политическото споразумение от ноември 2011 г., което сложи край на дълъг период на безизходица и подготви пътя в посока напредък по отношение на 12-те приоритети; приканва както управляващото мнозинство, така и опозицията да поддържат сътрудничеството между партиите и да допринасят за успешното приемане и съгласувано прилагане на ключовите реформи, необходими за поставянето на начало на официалните преговори по присъединяване; подчертава, че всички политически партии и участници в Албания, включително пресата, медиите и гражданското общество, следва да се стремят да подобрят политическия климат в страната, за да позволят установяването на диалог и постигането на взаимно разбирателство; следователно призовава за реален ангажимент на всички политически партии за подобряване на политическия климат в страната; призовава политическите сили в Албания да не допускат това, страната да се отдалечи от пътя към ЕС по време на избирателната кампания през следващата година;

3.  Подчертава важността на свободните и честни избори, които придават легитимност на демократичните институции и им позволяват да функционират правилно; призовава всички политически сили да проведат изборната кампания през идната година и парламентарните избори за 2013 г. по свободен и честен начин; силно вярва, че изборите ще бъдат важен тест за зрелостта на албанската демокрация и способността на всички политически сили да се заемат с обща европейска програма за страната, както и ще бъдат важни за по-нататъшния напредък в процеса на присъединяване; припомня, че консолидирането на демокрацията предполага провеждането на свободен и справедлив избирателен процес, чиито резултати да бъдат разглеждани като законни от всички политически партии; приветства политическия консенсус относно измененията на законодателната рамка на провеждането на избори, които вземат предвид препоръките на ОССЕ/БДИПЧ;

4.  Призовава всички политически сили да продължат да приемат конкретни реформи, които водят към осезаеми резултати в полза на всички граждани; счита за важно това, че албанското гражданско общество, медиите и гражданите изискват от своите лидери отчетност за резултатите от определени политики;

Консолидиране на демокрацията и засилване на правата на човека

5.  Продължава да счита, че демокрацията и правовата държава са най-добрите пазители на правата на човека и на основните свободи;

6.  Силно подкрепя конструктивния политически диалог, който е не само важен елемент от 12-те ключови приоритети, но и предпоставка за функционираща демокрация; настоятелно приканва политическия елит да поддържа междупартийния диалог и консенсуса относно реформите, за да може страната да постигне необходимия с оглед на присъединяването напредък;

7.  Приветства напредъка на Албания в посока изпълняването на политическите критерии за членство в ЕС; отбелязва, че наличието на конструктивен политически диалог е важен елемент за постигането на конкретни резултати при изпълняването на 12-те ключови приоритети, в частност тези, които се отнасят за правилното функциониране на парламента, приемането на висящите закони, за които се изисква засилено мнозинство, назначаването на омбудсмана и процесите на гласуване за ключовите институции, както и изменението на законодателната рамка за изборите;

8.  Приветства избирането на новия президент; отбелязва, че изборният процес е бил в съответствие с конституцията; изразява обаче съжаление за това, че политическият процес около изборите не се е основавал на диалог между отделните партии; подчертава, че ролята на президента е да обединява нацията и да гарантира стабилност и независимост на държавните институции;

9.  Оценява развиващия се диалог между гражданското общество и албанското правителство; изтъква необходимостта от запазване на актуалното състояние на тези взаимоотношения и укрепването на постигнатото чрез тях;

10.  Подчертава значението на напълно функциониращи, представителни институции, които са гръбнакът на една консолидирана демократична система и ключов политически критерий за интегрирането в ЕС; изтъква, във връзка с това, изключително важната роля на парламента и настоятелно приканва политическите сили в страната да продължат да подобряват неговото функциониране, да приемат и изпълняват предстоящата реформа на правилника за дейността му, да продължат да укрепват надзорните му функции, включително да използват в по-голяма степен отправянето на въпроси към членовете на правителството, да подобряват изготвянето на законодателни текстове и да засилват консултирането с гражданското общество, професионалните съюзи и социалните организации;

11.  Отбелязва ограничен напредък в реформата на съдебната система; настоятелно приканва органите да предприемат нови действия за гарантиране на реалната независимост, интегритет, прозрачност, отчетност и ефективност на съдебната система, която да е свободна от политически намеси и корупция, да предоставят на гражданите равнопоставен достъп до съдилищата, да гарантират, че съдебните процеси се провеждат в рамките на разумни срокове, както и да ускорят напредъка при изпълнението на стратегията за съдебна реформа, включително приемането на изменения на закона за върховния съд; счита за важно това, съдебната реформа да бъде постепенен и необратим процес, който включва надеждни механизми на консултиране и който прави системата по-ефикасна, и че съдебните органи разполагат с необходимото финансиране, за да могат да функционират ефективно в цялата страна;

12.  Изтъква, че правоприлагането в областта на борбата срещу трафика и усилията за защита на жертвите следва да се засилят; призовава за приемането на стратегията за справедливост за децата и изпълнението на съдебните решения, което е основната предпоставка за функциониращата и ефективна съдебна система;

13.  Приветства новия подход на Комисията и нейния ангажимент за поставяне на принципа на правовата държава в центъра на политиката на разширяване; застъпва становището, че този подход следва да бъде допълнителен стимул за ключови съдебни реформи и да улесни допълнително напредъка на Албания в тези области, като направи възможно постигането на конкретни резултати и изграждането на надеждни резултати при изпълнението;

14.  Изтъква необходимостта от премахване на рисковете от политизиране на публичната администрация и от създаване на основана на заслугите и професионална публична администрация, която работи прозрачно и е в състояние да приема нормативни актове и да ги изпълнява; приветства процедурата за създаването на Албанско училище по публична администрация; изразява задоволството си от назначаването на омбудсмана по открит и прозрачен начин и призовава за достатъчна политическа подкрепа за институцията;

15.  Приветства назначаването на омбудсмана през декември 2011 г. призовава албанските органи да предоставят подходяща политическа подкрепа и ресурси за службата на омбудсмана; насърчава албанското гражданско общество и гражданите като цяло да се възползват пълноценно от институцията с цел подобряване на състоянието на правата на човека;

16.  Изразява загриженост относно това, че корупцията продължава да играе преобладаваща роля в живота на гражданите; силно препоръчва да се продължи отношението на нетолерантност по отношение на въпроси, свързани с корупцията и злоупотребата с държавни средства, като в същото време се гарантира свободен и справедлив процес за всички заподозрени; призовава за бързото прилагане на препоръките на Групата държави срещу корупцията (GRECO), по-специално тези, свързани с повдигането на обвинения и финансирането на политическите партии; отбелязва, че е необходимо по-нататъшно прилагане на политиките за борба с корупцията; отбелязва, че прилагането на антикорупционната стратегия се реализира с твърде бавно темпо;

17.  Изтъква, че е необходимо събитията от януари 2011 г. да бъдат последвани без по-нататъшни закъснения или пречки от пълно и независимо наказателно разследване и надеждно съдебно производство;

18.  приветства ангажираността на всички политически сили с борбата срещу безнаказаността, както и парламентарния консенсус в полза на реформата на системата на имунитетите, която да позволи висши държавни служители, съдии и прокурори да бъдат разследвани; призовава всички компетентни органи да гарантират последователното й прилагане; призовава албанските органи да засилят прилагането и координацията между институциите на стратегията на правителството за борба с корупцията 2007─2013 г.; подчертава необходимостта от укрепване на политическия ангажимент за стабилен напредък при разследванията и произнасянето на присъди дори в случаите на корупция на високо равнище;

19.  Приветства усилията за борба с организираната престъпност, особено по отношение на прилагането на законодателството срещу мафията, включително засилената конфискация на активи, придобити от престъпна дейност; приканва органите да продължат да засилват полицейското и съдебно сътрудничество в Албания и със съседните страни;

20.  Отбелязва постигнатия напредък в борбата срещу организираната престъпност и в управлението на границите; подчертава необходимостта от продължаване на реформите в тези области, по-специално посредством увеличаване на координацията между правоприлагащите институции;

21.  Подчертава, че е необходимо поддържането на усилията с оглед на това да се гарантира, че работата на полицията изцяло зачита правата на човека и е насочена към постигането на резултати; призовава за по-проактивни и ефективни действия на преследване на нарушителите и защита на жертвите на трафик на хора;

22.  Подчертава изключителното значение на професионалните, независими и плуралистични обществени и частни медии като крайъгълен камък на демокрацията; призовава настоятелно компетентните органи да гарантират медийния плурализъм и свободата на изразяване и информиране чрез медии, които не са подложени на политически или други намеси и да вземат мерки за осигуряване на прозрачност относно собствеността върху медиите и тяхното финансиране;

23.  Изразява загриженост относно свободата на изразяване и независимостта на медиите и в частност независимостта на регулаторния орган – Националния съвет за радио и телевизия; изразява съжаление, че регулаторният орган взе още не разполага с достатъчни административни и технически възможности и редакционна независимост; призовава за приемането на Закона за аудиовизуалните медийни услуги;

24.  Изразява загриженост във връзка с пряката намеса на правителството при назначенията на ръководните кадри на обществените радио и телевизия, която възпрепятства развитието на политически плурализъм, а вследствие на това и укрепването на демокрацията; изразява също така загриженост за това, че редакционната независимост от правителството не е била засилена; изразява загриженост, че дискредитирането все още се наказва с високи глоби за журналисти, което води до журналистическа самоцензура; призовава за надеждно и ефективно прилагане на мерки за защита на журналистите; изразява голямата си загриженост относно несигурните условия на работа на журналистите и изразява съжаление във връзка с продължаващата липса на законови трудови права на журналистите и във връзка с факта, че много от тях не получават заплатите си от собствениците на медиите;

25.  Призовава държавните органи да приведат в съответствие с международните стандарти законодателството относно изборите, свободата на събиране, свободата на сдружаване и медийната свобода и да го прилагат в неговата цялост; призовава държавните органи да насърчават и отстояват цифровата свобода, която се счита за неразделна част от критериите за присъединяване;

26.  Признава постигнатия напредък във връзка със закрилата на малцинствата; отбелязва обаче, че са необходими допълнителни усилия за борба с дискриминацията, по-специално по отношение на лицата, уязвими по отношение на дискриминацията; напомня в тази връзка на правителството на Албания за задължението му да създаде в страната атмосфера на приобщаване и толерантност; призовава за решителни мерки за всеобхватна закрила на правата на човека и подобряване на качеството на живот на членовете на всички малцинствени групи в страната като цяло, наред с другото чрез прилагане на съществуващите мерки във връзка с използването на малцинствените езици в образованието, религията и обществените медии, както и чрез борба срещу всеки вид дискриминация спрямо тях;

27.  Подчертава необходимостта да се осигурят тези права за всички малцинствени групи, а не единствено за националните малцинства; подчертава също, че са необходими допълнителни усилия за гарантиране на имуществените права и правото на собственост на малцинствените групи; отбелязва със загриженост продължаващата липса на ресурси за прилагането на Плана за действие във връзка с ромите; призовава за по-голяма отчетност по отношение на услугите, предоставяни на малцинствата и уязвимите групи; подчертава важността на зачитането на принципа на самоопределението и призовава за обективно и прозрачно обработване на данните от преброяването в съответствие с международно признатите стандарти;

28.  Приветства напредъка, постигнат в областта на правата на човека на лицата от общността на ЛГБТ, и по-специално факта, че първата публична проява на такива лица в Тирана на 17 май 2012 г. беше проведена в условия на безопасност и празничност; категорично отхвърля обаче дискриминационните изказвания, направени в същия ден от заместник-министъра на отбраната, като приветства критиките, отправени от министър-председателя Сали Бериша в това отношение; подчертава факта, че все още съществува дискриминация срещу лицата от общността на ЛГБТ, а също така и че е налице спешна необходимост да се преразгледа законодателството с цел да се обърне внимание на потенциално дискриминационни разпоредби, както и да се състави списък с резултатите;

29.  Призовава за необходимия напредък в областта на основните права и свободи и при прилагането на политиките за гарантиране на правата на жените и равенството между половете, правата на лицата от общността на ЛГБТ, правата на детето, правата на социално уязвимите лица и лицата с увреждания, както и правата на малцинствата, тъй като все още се докладва за случаи на дискриминация срещу лица от общността на ЛГБТ, ромското малцинство и други уязвими групи; подчертава необходимостта от подобряване на правата и качеството на живот на лицата, които зависят от държавата, като например затворници, сираци и психично болни лица;

30.  Приветства приетите закони и въведените мерки за насърчаване на равенството между половете, но счита, че тяхното действително прилагане е незадоволително, тъй като жените продължават да страдат от неравнопоставеност по отношение на достъпа им до политическия живот и до пазара на труда;

31.  Отбелязва, че домашното насилие, насилствената проституция и много широко разпространеният трафик на жени и деца продължават, както и че липсва нужната координация за предоставяне на жените и децата на съществена закрила; припомня важността на това да се осигури достъп на жертвите до правна помощ и психологическа подкрепа в пълен обхват, и настоятелно приканва органите да предприемат действия, включително и увеличаване на финансирането на агенциите и службите, за премахване на насилието и неравенството; подчертава неотложната необходимост от въвеждане и прилагане на мерки като специализирани структури за социални услуги и рехабилитационни центрове, както и от изграждане на мрежа от приюти и улесняването на организациите, които оказват помощ на жени и деца, в това число и във връзка със социалната им реинтеграция в обществото; приветства безплатната и действаща 24 часа в денонощието телефонна линия за подпомагане на жертвите, укрепването на отделите за закрила на детето и добрия пример на сътрудничество за съвместно подпомагане на жертвите, установен от общината в Тирана, полицията, съдебната система и НПО;

32.  Подчертава, че трябва да се обърне специално внимание на защитата на правата на децата, наред с другото чрез подобряване на условията в държавните институции за грижи за деца, улесняване на възможностите за настаняване на деца в приемни семейства и решителна борба срещу трафика на хора и детския труд;

33.  Изтъква необходимостта от установяване на модерна образователна система, насочена към учащия и предоставяща възможно най-добро образование; счита за важно това, всички деца, особено тези от семейства с ниски доходи и от малцинствени групи, да имат сигурен достъп до образование и учебни пособия; отбелязва задължението на правителството да осигури високо ниво на академично и техническо образование и да гарантира трудовите права след получаване на диплома, така че завършилите обучение млади хора да имат стимул да работят за напредъка на страната;

34.  Призовава правителството в пълна степен да гарантира спазването на трудовото право в публичния и в частния сектор и спазването на правата на професионалните съюзи, като насърчава практиката на посредничеството за решаване на трудови спорове; призовава правителството да продължи да подобрява тристранния диалог в Националния съвет по труда като разшири неговите правомощия, така че да се включва одобрението на важни социални и икономически политики и на законодателни пакети и да се засили ролята на професионалните съюзи в рамките на този Съвет;

35.  Изразява загриженост във връзка с липсата на план за действие във връзка със заетостта и намаляването на бюджета за изпълнение на реформите в областта на социалното подпомагане и закрила; призовава държавните органи на Албания да изготвят такъв план за действие; призовава за съставянето на периодични статистически данни относно пазара на труда в съответствие с тези на другите присъединяващи се страни и на Евростат, за да се наблюдава и сравнява по по-добър начин състоянието на заетостта в Албания;

36.  Призовава държавните органи да продължат да подобряват третирането на задържаните лица и затворниците в съответствие с препоръките на националния омбудсман и с оглед на международните стандарти за правата на човека, защото продължават да се докладват случаи на лошо третиране; подчертава нуждата да се намали честотата на предварително задържане на нискорискови нарушители и непълнолетни лица и изразява силно съжаление във връзка с продължителното предварително задържане на непълнолетни лица и прекомерното използване на тази мярка, включително в институции, които не са пригодени за реинтеграцията на непълнолетни; настоятелно призовава за приемането на стратегия по отношение на правосъдието по дела на малолетни и непълнолетни лица и на свързан с нея план за действие с цел преодоляване на съществуващите пропуски в правото и съдебната практика, в съответствие с международните стандарти и най-добрите практики на други европейски държави;

37.  Подчертава, че е важно да се изяснят правата на собственост и изцяло да се прилага националната стратегия и плана за действие по отношение на тези права; подчертава необходимостта от задълбочени консултации с всички заинтересовани страни по време на този процес; призовава Комисията да предостави подкрепа за изпълнението на стратегията и плана за действие;

38.  Призовава правителството и всички отговорни органи да направят всичко възможно за стриктното прилагане на всички необходими критерии и мерки за безвизово пътуване до страни от Шенгенското пространство; счита за необходимо гражданите да бъдат надлежно информирани за ограниченията на безвизовия режим относно предотвратяването на всякаква злоупотреба със свободата на пътуване и политиката на визова либерализация; отбелязва, че либерализирането на визовия режим е едно от най-големите постижения на постигнатия в последно време напредък на страната по пътя към членство в ЕС;

Продължаване на социалноикономическите реформи

39.  Приканва правителството да започне и приложи структурни реформи и реформи, свързани с принципите на правовата държава, чиято слабост затруднява наред с другото приложимостта на договорите, така че да се запази макроикономическата стабилност и да се укрепи икономическа среда, водеща до инвестиции, икономически ръст и устойчиво икономическо развитие в полза на гражданите; насърчава правителството да продължи да разглежда въпроса с правото на собственост, да подобрява системата за събиране на данъци, да постави акцент върху инфраструктурата и човешките ресурси и да се справи с широкото присъствие на сивата икономика и нерегулирания пазар на труда, които възпрепятстват социалното сближаване и икономическите перспективи;

40.  Изтъква необходимостта от това да се обърне специално внимание на областта на енергийната сигурност, диверсификацията на енергийните източници и подобряването на мрежите на обществения транспорт; изразява съжаление във връзка с незадоволителното състояние на обществения транспорт, по-специално железопътния транспорт, и лошото управление на транспортните мрежи;

41.  Призовава за по-голям напредък в областта на опазването на околната среда и изменението на климата, на пълното прилагане на законодателството в областта на околната среда и по-тясното регионално сътрудничество с цел насърчаване на екологичната устойчивост; призовава правителството да счита за приоритет опазването на уникалния естествен ландшафт на Албания, както и да ускори темпото на привеждане в съответствие на законодателството със законодателството на ЕС в областта на качеството на въздуха и водите, управлението на отпадъците и контрола на промишленото замърсяване; настоятелно призовава правителството да развие политики относно възобновяемите източници на енергия, да се справи по-ефективно с проблема на управлението на отпадъците и незаконния внос на отпадъци и да развие устойчив от екологична гледна точка туризъм; призовава държавните органи да прилагат в неговата цялост националния план за управление на отпадъците и да създадат прозрачна и добре функционираща инфраструктура за мониторинг на отпадъците в тясно сътрудничество с местни и национални представители и организации на гражданското общество;

42.  Изразява дълбока загриженост относно високия процент на безработица, въпреки по-ниските стойности в сравнение с миналото, и относно броя на албанците, които продължават да живеят под прага на бедността; настоятелно приканва правителството да предприеме всички възможни мерки за справяне с крайната бедност и за създаване на система за социална закрила за социално слабите и най-нуждаещи се граждани, в т.ч. уязвимите групи като деца, лица с увреждания и малцинствени групи; счита за важно те да имат равен достъп до образование, здравеопазване, жилищно настаняване и обществени услуги;

43.  Препоръчва модерни публични инвестиции с цел насърчаване на устойчиво развитие и намаляване на безработицата; е убеден, че една всеобхватна програма за публични инвестиции също ще спомогне за разгръщането на потенциала на младите висшисти в Албания; приканва правителството да приеме допълнителни мерки и законодателство за насърчаване на заетостта и растежа;

44.  Изразява загриженост във връзка с положението на бивши политически затворници, някои от които наскоро организираха демонстрации; призовава компетентните органи за пълно прилагане на закона за обезщетяване на бивши политически затворници;

Засилване на регионалното и международното сътрудничество

45.  Приветства действията на Албания за засилване на добросъседските отношения; изразява убеждението си, че границите в Западните Балкани следва да се зачитат в пълна степен, и насърчава Албания и всички заинтересовани страни да се въздържат от действия, които биха могли да породят напрежение в района; приветства политиките на правителството по отношение на албанските общности в съседни страни, в частност по отношение насърчаването им към сътрудничество със съответните правителства за решаването на проблеми;

46.  Призовава Албания да отмени двустранното споразумение за имунитет, сключено със Съединените американски щати, тъй като то не е в съответствие с политиката на ЕС относно Международния наказателен съд (МНС) и накърнява целостта на Римския статут, както и да продължи да подкрепя МНС и да му сътрудничи своевременно и изцяло;

o
o   o

47.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителството и парламента на Албания.

(1) ОВ L 80, 19.3.2008 г., стр. 1. (2) OВ C 351 E, 2.12.2011 г., стр. 85.

Резолюция на Европейския парламент от 13 декември 2012 г. относно стоманодобивната промишленост на ЕС (2012/2833(RSP))

P7_TA(2012)0509 RC-B7-0541/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, чиито основи са в Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС),

–  като взе предвид своите предходни резолюции относно стоманодобивната промишленост и преструктурирането, прехвърлянето и закриването на дружества в ЕС,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз и Хартата на Общността за основните социални права на работниците,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 февруари 2011 г., озаглавено „Посрещане на предизвикателствата, свързани със стоковите пазари и суровините“ (COM(2011)0025),

–  като взе предвид стратегията „Европа 2020“,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 октомври 2012 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „По-силна европейска промишленост за растеж и възстановяване на икономиката“ (COM(2012)0582),

–  като взе предвид въпроса до Комисията относно стоманодобивната промишленост на ЕС (O-000184/2012 – B7-0368/2012),

–  като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че след изтичането на Договора за ЕОВС секторите на въгледобива и стоманодобива се уреждат от разпоредбите на Договора за ЕС;

Б.  като има предвид, че една от целите на Европейския съюз е оказването на подкрепа за преработващата промишленост и осигуряване на нейната конкурентоспособност, устойчивост и съответствие с променящите се пазарни условия във и извън Европа, тъй като тя е от съществено значение за растежа и благоденствието в Европа;

В.  като има предвид, че европейската стоманодобивна промишленост страда от значителен спад в търсенето, който предизвика задълбочаваща се загуба на работни места и конкурентоспособност;

Г.  като има предвид, че стоманодобивната промишленост е от стратегическо значение за икономиката на ЕС и като има предвид, че е в интерес на целия Европейски съюз да поддържа дейностите, които съставляват неговата промишлена структура, и да гарантира сигурността на доставките посредством местно производство;

Д.  като има предвид, че конкурентоспособната европейска стоманодобивна промишленост представлява гръбнака на развитието и създаването на добавена стойност за много основни промишлени сектори като например автомобилния сектор, строителния сектор и сектора на машинното инженерство;

Е.  като има предвид, че стоманодобивната промишленост е изправена пред значителни предизвикателства като значителен спад в търсенето, силна конкуренция от вноса от трети държави с различна нормативна уредба и стандарти, труден достъп до суровини и по-високи разходи, които доведоха до преструктуриране, промишлени сливания и загуба на работни места;

Ж.  като има предвид, че заетостта в стоманодобивния сектор се е свила от 1 милион работни места през 1970 г. до около 369 000 през 2012 г. и като има предвид, че броят на работниците в секторите надолу по веригата е от порядъка на милиони;

З.  като има предвид, че съгласно публикуваните от Комисията данни износът на стомана от ЕС през 2010 г. е достигнал 33,7 милиона тона (32 милиарда евро), като най-големите пазари за износа на стомана от ЕС са Турция, САЩ, Алжир, Швейцария, Русия и Индия, докато вносът на стомана в ЕС през 2010 г. е достигнал 26,8 милиона тона (18 милиарда евро), като най-големите източници на внос са Русия, Украйна, Китай, Турция, Южна Корея, Швейцария и Сърбия;

И.  като има предвид, че настоящата криза създава големи социални трудности за засегнатите работници и региони и като има предвид, че участващите в преструктуриране дружества следва да действат по социално отговорен начин, тъй като опитът показва, че успешното преструктуриране може да бъде постигнато само с достатъчен социален диалог;

Й.  като има предвид, че високотехнологичните сектори ‐ както е илюстрирано чрез стоманодобивния сектор ‐ се разглеждат като модел на технологично ноу-хау и поради това трябва да бъдат запазени чрез предприемане на незабавни действия, за да се избегне преместването им извън територията на ЕС;

1.  Изисква Комисията да представи в краткосрочен план ясна картина на обстановката по отношение на основните промени, настъпващи в стоманодобивната промишленост в Европа; подчертава, че е важно Комисията да наблюдава внимателно текущите процеси, с цел да съхрани промишленото наследство на Европа и заетата работна сила;

2.  Припомня, че Комисията има право, след изтичането на Договора за ЕОВС, да разгледа икономическото и социалното въздействие на процесите в европейската стоманодобивна промишленост и призовава Комисията да вземе под внимание положителния опит на ЕОВС и да създаде тристранен орган (профсъюзи, промишленост и Комисията), който да работи за по-нататъшно развитие на европейската стоманодобивна промишленост, да осигури предвиждане, консултации и предоставяне на информация на работниците и да гарантира пълно спазване на правните изисквания на Директивата относно европейските работническите съвети(1);

3.  Призовава Комисията внимателно да обмисли стратегическите инициативи в средносрочен и дългосрочен план за подпомагане и запазване на стоманодобивната промишленост и нейните сектори надолу по веригата;

4.  Настоятелно призовава Комисията да отдаде по-голямо значение на промишлената политика, за да се съживи конкурентоспособността на европейската промишленост на световния пазар с оглед гарантиране на действителни равнопоставени условия на конкуренция като същевременно се гарантират високи социални и екологични стандарти в ЕС и се работи за постигане на реципрочност в трети държави;

5.  Счита, че европейското икономическо възстановяване зависи също така от една по-силна преработваща промишленост; посочва, че стоманата играе ключова роля за гарантиране на конкурентоспособността на сектори със стратегическо значение надолу по веригата, които биха били засегнати от свиването на европейската стоманодобивна промишленост и биха станали зависими от вноса от трети държави, което ще ги направи уязвими;

6.  Приветства инициативата на Комисията за разработване на европейски план за действие за стоманодобивния сектор до юни 2013 г., но подчертава необходимостта той да бъде представен във възможно най-кратки срокове;

7.  Призовава Комисията да преразгледа своето решение да не удължава срока на действие на системата за предварителен надзор на вноса на продукти от стомана и стоманени тръби след 31 декември 2012 г. съгласно установеното в Регламент (ЕС) № 1241/2009(2) на Комисията, както и да включи тази система в плана за действие;

8.  Настоятелно призовава Комисията да включи в своя план за действие мобилизирането на всички налични инструменти на ЕС, като например засилване на научноизследователската и развойната дейност, по-специално в областта на енергийната и ресурсната ефективност, целево инвестиране от Европейската инвестиционна банка, активна политика за умения и преквалификация на работниците, потенциалното използване на финансовите инструменти на ЕС като например Европейския социален фонд и Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, когато е необходимо, както и други стимули, които допринасят за инвестиции и модернизиране на сектора;

9.  Счита, че подобен план за действие следва също да разгледа начини за справяне и намаляване на високите разходи за енергия и суровини, които представляват заплаха за конкурентоспособността на стоманодобивната промишленост; във връзка с това подчертава, че енергийната и ресурсната ефективност могат да генерират значително намаляване на разходите и приветства в това отношение европейското публично-частно партньорство SPIRE, като въпреки това настоятелно призовава Комисията и самия стоманодобивен сектор да продължат с проучването на наличните възможности, да съдействат за създаването на бизнес консорциуми и да насърчат производствена система със затворен цикъл, имаща за цел възстановяване и повторно използване на скрап предвид настоящото и бъдещото ограничаване на доставките на суровини;

10.  Призовава Комисията да вземе предвид стоманодобивната промишленост в текущия си преглед на действащите правила за държавна помощ и да извърши оценка на възможността за въвеждане на сертификат за качество на продукти от стомана;

11.  Призовава Комисията да наблюдава дейностите по преструктуриране и преместване и за всеки конкретен случай да гарантира, че те се извършват при строго спазване на правото на Съюза в областта на конкуренцията; счита, че следва да се наблюдават и евентуалните злоупотреби с господстващо пазарно положение;

12.  Приветства проекти като консорциума за производство на стомана с изключително ниски равнища на въглероден диоксид (ULCOS), който служи за пример на новаторска инициатива в областта на научноизследователската и развойната дейност с цел да подпомогне стоманодобивната промишленост допълнително да намали емисиите си на CO2 и подчертава необходимостта от текущи инвестиции в изследователски и новаторски дейности, които имат решаващо значение за рестартирането и обновяването на този сектор;

13.  Призовава Комисията да следи отблизо бъдещото развитие на положението в предприятия, разположени във Флоранж, Лиеж, Терни, Калати, Шифланж, Пиомбино, Кампиа Турци, Роданж, Отелу Росу, Триест, Шлезия, Решита, Търговище, Кълъраш, Хунедоара, Бузъу, Браила, Борленг, Лулеа, Оксельосънд и на други места, чиято цялост е изложена на риск, за да се гарантира, че конкурентоспособността на европейския стоманодобивен сектор и значението му като сектор на заетост не са застрашени;

14.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, Съвета и правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 254, 30.9.1994 г., стр. 64. (2) ОВ L 332, 17.12.2009 г., стр. 54.

Резолюция на Европейския парламент от 13 декември 2012 г. относно нова устойчива и конкурентоспособна стоманодобивна промишленост, въз основа на получена петиция (2012/2905(RSP)

P7_TA(2012)0510 B7-0550/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид петиция 760/2007, получена от италиански гражданин, относно стоманодобивния завод ILVA и тревогата във връзка с диоксина в Таранто,

–  като взе предвид решението на Съда на ЕС от 31 март 2011 г., в което се заявява, че Италия не е успяла да изпълни задълженията си съгласно Директивата за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването,

–  като взе предвид член 191, параграф 2 от ДФЕС и Директива 2004/35/ЕО относно екологичната отговорност,

–  като взе предвид разискванията в комисия със заинтересованите вносители на петиция последно на 9 октомври 2012 г. и заместник-председателя на Комисията, отговарящ за тези въпроси,

–  като взе предвид член 202, параграф 2 от Правилника за дейността,

А.  като има предвид, че вносителите на петицията настоятелно изразиха своята загриженост относно изключително повишените нива на емисии на диоксин от стоманодобивния завод ILVA в Таранто, които са имали и продължават да имат значително вредно и трайно въздействие върху здравето на местното население, където членове на 20 000 семейства са работили или са били свързани със стоманодобивната промишленост, и където степента на заразяване на местното население е довела до неприемливи и нетърпими равнища на боледуване и хронични заболявания;

Б.  като има предвид, че части от стоманодобивния завод ILVA наскоро бяха затворени от италианските органи, за да се избегне по-нататъшното замърсяване, и като има предвид, че органите и собствениците на съществуващия завод имат належащо правно задължение да осигурят драстично допълнително намаляване на вредните емисии;

В.  като има предвид, че несигурната и опасна ситуация на стоманодобивния завод ILVA води също така до сериозно влошаване и щети на околната среда и тежки социални и икономически проблеми в южната част на Италия, и като има предвид, че приватизацията на този завод не доведе до никакво подобряване на екологичната сигурност на сектора;

Г.  като има предвид, че стоманодобивната промишленост, в която са заети около 360 000 работници, е ключов икономически сектор на Европейския съюз и като има предвид, че Парламентът има задължение и отговорност ясно да покаже своята солидарност с работниците от стоманодобивния завод ILVA и техните семейства, които са засегнати от тази напълно неприемлива ситуация;

Д.  като има предвид, че по отношение на промишлената политика на ЕС е стратегически важно да се предотврати по-нататъшното преместване на стоманодобивни заводи и производства извън Европейския съюз, както и да се гарантира сигурността на работната сила, и като има предвид, че по отношение на политиката на ЕС в областта на околната среда е също толкова важно да се гарантира, че „замърсителят плаща“ и че се подобрява и, когато е необходимо, възстановява екологичното равновесие съгласно член 191, параграф 2 от ДФЕС и Директива 2004/35/ЕО относно екологичната отговорност;

1.  Призовава Комисията и Съвета да разработят нова политика за стоманодобивната промишленост, която да насърчава растежа и заетостта по време на икономическата криза и е съвместима със здравето и безопасността на всички граждани и жители на ЕС;

2.  Призовава Комисията и Съвета също така да работят заедно с всички участващи страни, за да се гарантира, че тази политика съгласувано обединява икономическите цели със социалните и екологичните приоритети, така че да се изгради модерна, конкурентоспособна и устойчива европейска стоманодобивна промишленост, която е в пълно съответствие със законодателството на ЕС в областта на околната среда;

3.  Призовава италианските органи с изключителна неотложност да гарантират възстановяване на околната среда в замърсения район на стоманодобивния завод, като същевременно гарантират, че разходите, направени във връзка с предприетите превантивни или възстановителни действия, са поети съгласно принципа „замърсителят плаща“, както се изисква съгласно член 8 от Директива 2004/35/ЕО относно екологичната отговорност;

4.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

Резолюция на Европейския парламент от 13 декември 2012 г. относно положението в Демократична република Конго (2012/2907(RSP))

P7_TA(2012)0511 RC-B7-0562/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид Споразумението за партньорство от Котону, подписано през юни 2000 г.,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека (1948 г.) и Международния пакт за граждански и политически права (1966 г.),

–  като взе предвид член 3 от Женевската конвенция от 1949 г. и Протокол ІІ към нея, които забраняват екзекуции по бързата процедура, изнасилвания, насилствено включване в армията и други зверства,

–  като взе предвид Международната конвенция за правата на детето от 20 ноември 1989 г., която в частност забранява ангажирането на деца във военни конфликти,

–  като взе предвид Факултативния протокол към Международната конвенция за правата на детето относно участието на деца във въоръжени конфликти, който е ратифициран от държавите от региона на Големите езера,

–  като взе предвид относимите резолюции на Съвета за сигурност на ООН и особено резолюции № 2076 (2012), 2053 (2012), 1925 (2010) и 1856 (2008) относно положението в Демократична република Конго (ДРК), които определиха мандата на Мисията на ООН за стабилизиране в ДРК (Monusco), декларацията на Съвета за сигурност от 2 август 2012 г. и месечните доклади на генералния секретар на ООН по тази тема;

–  като взе предвид резолюции № 1325 (2000), 1820 (2008), 1888 (2009) и 1960 (2010) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността,

–  като взе предвид Резолюция 60/1 на Общото събрание на ООН от 24 октомври 2005 г. относно резултатите от Световната среща на високо равнище през 2005 г., и по-специално параграфи 138–140 от нея относно отговорността за защита на населението,

–  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите, която беше ратифицирана от ДРК през 1982 г.,

–  като взе предвид решението на Съвета за мир и сигурност на Африканския съюз от 19 септември 2012 г. относно положението със сигурността в източната част на ДРК,

–  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 25 юни и 19 ноември 2012 г. относно положението в източната част на ДРК,

–  като взе предвид изявлението на председателя на Съвета за сигурност на ООН от 19 октомври 2012 г.,

–  като взе предвид изявлението от 23 юни 2011 г. на Margot Wallström, бивш специален представител на ООН по въпросите на сексуалното насилие при въоръжени конфликти,

–  като взе предвид изявлението от 27 септември 2012 г. на председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпьой,

–  като взе предвид изявленията от 7 юни, 12 юни, 10 юли и 23 ноември 2012 г. на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 10 декември 2012 г. относно положението в източната част на Демократична република Конго,

–  като взе предвид изявлението от 22 февруари 2011 г. на Андрис Пиебалгс, член на Комисията, отговарящ за развитието, озаглавено: „ДРК: стъпка към прекратяване на безнаказаността“,

–  като взе предвид изявлението от 26 юни 2012 г. на Кристалина Георгиева, член на Комисията, отговарящ за международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи, във връзка с влошаването на хуманитарната ситуация в ДРК,

–  като взе предвид изявленията на държавните и правителствените ръководители на държавите, членуващи в Международната конференция за региона на Големите африкански езера (ICGLR), във връзка с положението със сигурността в източната част на ДРК, и особено изявлението от 24 ноември 2012 г.,

–  като взе предвид резолюцията относно положението в ДРК на Международната организация на франкофонията (МОФ), приета на 14-та среща на високо равнище на франкофонските държави, проведена в Киншаса на 13 и 14 октомври 2012 г.,

–  като взе предвид писмото от 21 юни 2012 г. от председателя на Комитета на Съвета за сигурност на ООН, създаден съгласно резолюция 1540 (2004) във връзка с ДРК, до председателя на Съвета за сигурност, с което се предава междинния доклад на групата експерти по ДРК и приложенията към него и се изисква те да бъдат публикувани като документ на Съвета (S/2012/348),

–  като взе предвид съобщенията на организации за защита на правата на човека за сериозни нарушения на правата на човека, извършени в източната част на ДРК,

–  като взе предвид споразумението за прилагане на законодателството в областта на горите, управлението и търговията с дървен материал (FLEGT) между ЕС и ДРК, влязло в сила през септември 2010 г.,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно ДРК, и по-конкретно резолюцията от 23 юни 2011 г. относно наблюдението на изборите в Демократична република Конго(1),

–  като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че след април 2012 г. части от армията на ДРК (FARDC) се разбунтуваха в източната част на страната, по-точно в провинция Северен Киву, и като има предвид, че този бунт бързо прерасна във въоръжено въстание под името „Движение 23 март“ (M23), призоваващо за прилагане на мирното споразумение, подписано в Гома на 23 март 2009 г. от правителството на ДРК и въоръжената група, известна като Национален народен конгрес (CNDP);

Б.  като има предвид, че бунтовниците от М23 представляват една от дузината въоръжени групи като групата Май-Май, Демократичните сили за освобождение на Руанда (FDLR) и руандийските бунтовници хуту, от една страна, и армията на ДРК (FARDC) от друга страна, които се сражават в този богат на ресурси регион;

В.  като има предвид, че в продължение на почти седем месеца бунтовническата група M23 окупира голяма част от провинция Северен Киву, като има предвид, че тя е установила своя собствена администрация, и като има предвид, че поради това тази част от провинцията е изцяло извън контрола на държавата Демократична република Конго, като по този начин поражда непрекъсната нестабилност и несигурност;

Г.  като има предвид, че 11 дни след като завзе ключовия град Гома от правителствените войски, подкрепяни от мироопазващи сили на ООН, М23 отстъпи оттам по силата на международно договорено споразумение;

Д.  като има предвид, че на 6 декември 2012 г. в Кампала, Уганда, започнаха преговори и процеси на диалог между бунтовническите групи и конгоанското правителство;

Е.  като има предвид, че неотдавнашните нападения, извършени от въоръжени групи над лагера Мугунга ІІІ, подчертават необходимостта сигурността на местата за вътрешно разселени лица да стане приоритет, както и по-добрият хуманитарен достъп;

Ж.  като има предвид, че експертната група на ООН представи доказателства, че Руанда подкрепя бунтовници от М23, предоставяйки военна помощ, в т.ч. оръжие, муниции, обучение и войници;

З.  като има предвид, че правителствата на Уганда и Руанда отхвърлиха обвиненията, отправени от експертна група на ООН, за това че са подкрепяли бунтовниците от М23 и завземането на град Гома в източната част на ДРК;

И.  като има предвид, че САЩ, Обединеното кралство, Германия, Нидерландия, Швеция и ЕС отмениха част от помощите си за Руанда в отговор на доклада на ООН;

Й.  като има предвид, че държавите от Международната конференция за региона на Големите африкански езера (ICGLR), Южноафриканската общност за развитие (SADC) и ЕС са положили усилия, за да се намери конструктивно политическо решение на конфликта в източната част на ДРК;

K.  като има предвид, че държавите от ICGLR са установили механизъм за съвместна проверка за наблюдение на движението на войските в източната част на ДРК и са решили за разположат неутрални международни сили;

Л.  като има предвид, че по силата на Резолюция 2053 (2012) на Съвета за сигурност на ООН мандатът на Monusco беше удължен до 30 юни 2013 г.;

М.  като има предвид, че източната част на ДРК е пострадала от повтарящи се зверства, характеризиращи се с нарушаване на правата на човека и военни престъпления, като масови изнасилвания, включително на жени и момичета, изтезания, убийства на граждански лица и масово включване в армията на деца-войници;

Н.  като има предвид, че прибягването до сексуално насилие и засиленото използване на изнасилванията водят до сериозни последици като физическото и психологическото унищожаване на жертвите, и че трябва да се считат за военни престъпления;

О.  като има предвид, че конгоанската армия (FARDC) също е извършила многобройни нарушения в зоните, обхванати от войната;

П.  като има предвид, че липсата на наказателно преследване на отговорните за нарушенията на правата на човека и военните престъпления насърчава климат на безнаказаност и стимулира извършването на нови престъпления;

Р.  като има предвид, че над 2,4 милиона конгоанци, живеещи в областите, засегнати от сражения, са били вътрешно разселени, а 420 000 са избягали в съседни държави, и като има предвид, че те живеят при нечовешки условия;

С.  като има предвид, че ДРК и особено източните провинции, които понастоящем са под контрола на въоръжени паравоенни групи, притежават изобилие от природни ресурси като злато, калай и колтан, които чрез незаконен добив подпомагат финансирането и продължаването на конфликта;

Т.  като има предвид, че националният парк Вирунга през 1979 г. беше включен като обект от Списъка на световното културно и природно наследство на Юнеско поради уникалното си биоразнообразие;

У.  като има предвид, че е недопустимо, че в националния парк Вирунга са били предоставени петролни концесии в нарушение на Парижката конвенция от 16 ноември 1972 г. за опазване на световното културно и природно наследство;

Ф.  като има предвид, че петролните концесии в националния парк Вирунга противоречат на свързването на ДРК и Юнеско посредством Конвенцията, както и на конгоанската конституция и закони, и като има предвид, че поради това тези концесии следва да бъдат отменени;

Х.  като има предвид, че нарастващата безработица, социалната криза, продоволствената криза, недостигът на основни услуги, обедняването на населението и влошаването на околната среда също отчасти са отговорни за нестабилността на региона; като има предвид, че тези проблеми изискват изчерпателен план за развитие и стратегия;

Ц.  като има предвид, че е необходимо справяне с последиците от конфликтите, особено посредством демилитаризация, демобилизация и реинтеграция на бившите бойци, репатриране на бежанците, повторно заселване на лицата, изселени в собствената им страна, както и осъществяване на жизнеспособни програми за развитие;

Ч.  като има предвид, че коренното население от племето батва в източната част на ДРК наброява 90 000 души, но при все това е жертва на систематичен расизъм, социално и политическо изключване и нарушаване на правата на човека в ДРК и в други държави от региона на Големите африкански езера;

Ш.  като има предвид, че репресиите на активисти в областта на правата на човека и журналисти в ДРК са се увеличили, и като има предвид, че те биват произволно задържани и сплашвани; като има предвид, че не са предприети никакви стъпки за изправяне на отговорните лица пред правосъдието;

1.  Изразява силната си загриженост относно влошаването на общото положение в източната част на ДРК, което има сериозни политически, икономически, социални, хуманитарни и свързани със сигурността последици в ДРК и в целия регион;

2.  Категорично осъжда атаките на М23 и всички други негативни сили в източната част на ДРК през последните месеци; противопоставя се на всяка външна намеса в конфликта и изтъква необходимостта от поставяне на край на дейността на чуждестранни въоръжени групи в източната част на ДРК;

3.  Призовава по-конкретно правителствата на Руанда и Уганда да се въздържат от подкрепа на бунтовническата групировка М23, тъй като това има дестабилизиращи последици за региона на Големите езера;

4.  Отново потвърждава неотчуждаемото и неотменимо право на ДРК на зачитане на нейния суверенитет и териториална цялост;

5.  Призовава всички засегнати страни в региона да допринесат добросъвестно за мирното решаване на конфликта; наред с това призовава за незабавно прилагане на плана за решаване на кризата, приет в Кампала на 24 ноември 2012 г.;

6.  Приветства усилията на държавите членки на ICGRL, АС и ООН в усилията им и инициативите, целящи намиране на трайно и мирно политическо решение на кризата; настоява, че военно решение няма да реши кризата, и във връзка с това призовава за политически мирен процес, който да се справи с разоръжаването на бунтовническите сили и да предприеме мерки по отношение на причините за конфликта;

7.  Изтъква значението на ефективното функциониране на съвместния механизъм за проверка и установяването и ефективното разполагане на предвидените неутрални международни сили;

8.  Призовава за позиция на ЕС по отношение на всички лица, нарушили оръжейното ембарго на ООН спрямо Конго;

9.  Призовава правителствата на ДРК и на съседните държави да предприемат необходимите мерки за постигане на структурно решение, което да доведе до траен мир, сигурност, стабилност, икономическо развитие и зачитане на правата на човека в региона чрез сътрудничество, постоянен диалог, установяване на доверие и помирение; потвърждава ангажимента си за сътрудничество с ДРК и региона на Големите езера за тази цел;

10.  Осъжда всички актове на насилие и нарушения на правата на човека в източната част на ДРК и в региона на Големите езера и изразява солидарност с хората в ДРК, засегнати от войната; призовава всички сили, които участват в конфликтите в източната част на ДРК, да зачитат правата на човека и международното хуманитарно право, да прекратят всички нападения на граждански лица, особено жени и деца, и да предоставят на хуманитарните агенции, които идват в помощ на страдащото гражданско население, достъп и защита;

11.  Категорично осъжда актовете на сексуално насилие, извършени в голям мащаб в ДРК, особено изнасилванията на жени и момичета, и набирането на деца войници; настоятелно приканва правителството на ДРК и международната общност да предоставят на всички нуждаещи се в източната част на ДРК необходимите медицински грижи, включително посттравматична и психологическа подкрепа;

12.  Осъжда опита за убийство на д-р Муквеге и призовава за независимо съдебно разследване, което да хвърли светлина върху този опит, причинил смъртта на бодигарда на д-р Муквеге;

13.  Счита за важно провеждането на безпристрастно, задълбочено разследване на всички минали и настоящи случаи на нарушения на правата на човека и призовава всички държави в региона на Големите езера да положат усилия за прекратяване на безнаказаността в центъра на процеса на подобряване на прилагането на принципите на правовата държава;

14.  Настоятелно приканва в частност нарушителите на правата на човека, извършителите на военни престъпления, на престъпления срещу човечеството, на сексуално насилие върху жени и набиране на деца войници да бъдат докладвани, посочени, преследвани и наказани в съответствие с националното и международното наказателно право; изтъква, че безнаказаността на може да се толерира независимо от това, кои са извършителите;

15.  Призовава конгоанското правителство да поеме цялата си отговорност и да сложи край на безнаказаността, включително за нарушенията, извършени от конгоанската армия (FARDC);

16.  Призовава ДРК да установи функционираща реформа на сектора на националната сигурност със силни независими институции, които се отчитат пред държавата, и със служители, които могат да се борят срещу престъпленията и случаите на корупция и да ги преследват;

17.  Призовава международната общност и по-специално Европейския съюз, АС и ООН да продължат да правят всичко възможно за предоставяне на по-координиране и ефективна помощ на хората в източната част на ДРК и да допринесат за усилията в отговор на хуманитарното бедствие;

18.  Настоятелно приканва правителството на ДРК и международната общност да предоставят на всички нуждаещи се в източната част на ДРК необходимите медицински грижи, включително посттравматична и психологическа подкрепа;

19.  Призовава Африканския съюз и страните от региона на Големите езера към допълнителни мерки за борба срещу незаконната експлоатация и търговия с природни ресурси, която е една от причините за разпространението и трафика на оръжия - един от основните фактори, които подклаждат и обострят конфликтите в региона на Големите езера;

20.  Счита, че прозрачният достъп до природните ресурси на ДРК и контролът върху тях са неотменими за устойчивото развитие на страната;

21.  Призовава за засилване на правните мерки за гарантиране на по-добро проследяване на нелегално добитите минерали, с международен инструмент за пазарен контрол на природните ресурси, вдъхновен от Закона „Дод – Франк“, приет от Конгреса на САЩ;

22.  Настоятелно приканва правителството на ДРК да действа бързо и категорично с цел предотвратяване на всички невъзстановими щети на националния парк Вирунга поради проучване и добив на петрол или други нелегални дейности;

23.  Призовава правителството на ДРК да не дава разрешения за добив на петрол в съответствие с изричното искане на Юнеско;

24.  Призовава за усилия, които да бъдат положени на национално и международно равнище с цел засилване на авторитета на държавата и на принципа на правовата държава в ДРК, особено в областта на управлението и сигурността, включително в тясно сътрудничество с мисията на Европейския съюз за военна помощ (EUSEC) и мисията на Съюза за полицейска помощ (EUPOL), които следва да продължат с цел утвърждаване на мира и сигурността в страната и в целия регион на Големите езера;

25.  Призовава държавните и правителствените ръководители в региона на Големите езера да работят за реалното въвеждане на съществуващите инструменти за регионален мир и развитие и призовава всички държави, които са страни по Пакта за сигурност, стабилност и развитие в региона на Големите езера, да го прилагат в пълна степен с цел установяване и утвърждаване на необходимата основа за мир и сигурност в региона; призовава ООН, ЕС и АС, както и приятелите на региона на Големите езера, силно и активно да подкрепят усилията за прилагане на пакта;

26.  Призовава всички държави в региона и всички международни органи да си сътрудничат активно с органите на ДРК с цел разтурване и демобилизиране на всички въоръжени групировки и установяване на траен мир в източната част на ДРК;

27.  Настоятелно приканва мисията на ООН за стабилизиране в ДРК (Monusco) да изпълнява мандата си с по-голяма ефективност с цел гарантиране на сигурността и безопасността на гражданските лица в ДРК; препоръчва насърчаване и улесняване на установяването на местни инициативи за мир от Monusco и правителството на ДРК, особено на територии, където е налице силно етническо напрежение, с цел трайно стабилизиране на положението;

28.  Насърчава лидерите на ДРК да предприемат всички необходими инициативи за утвърждаване на демокрацията и гарантиране на участието на всички активни сили на конгоанската нация в управлението на страната въз основата на конституционни и правни правила;

29.  Приветства създаването на 6 декември 2012 г. от парламента на ДРК на национална комисия по правата на човека, както е посочено в конституцията на държавата, като стъпка, предхождаща приемането на закон за закрила на жертвите и свидетелите на нарушения на правата на човека, активистите в областта на правата на човека, хуманитарните работници и журналистите;

30.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Африканския съюз, на правителствата на страните от региона на Големите езера, на президента, министър-председателя и парламента на Демократична република Конго, на генералния секретар на ООН, на специалния представител на ООН по въпросите на сексуалното насилие при въоръжени конфликти, на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации и на Съвета по правата на човека към ООН.

(1) Приети текстове, P7_TA(2012)0252.

Резолюция на Европейския парламент от 13 декември 2012 г. относно дискриминацията, основана на кастов признак, в Индия (2012/2909(RSP))

P7_TA(2012)0512 RC-B7-0574/2012

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции, по-специално своята резолюция от 1 февруари 2007 г. относно положението с правата на човека на далитите в Индия (1) и тези относно положението на правата на човека по света, а именно тази от 18 април 2012 г.(2),

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права,

–  като взе предвид Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация и нейните общи препоръки XXIV, във вида, в който са ратифицирани от Индия;

–  като взе предвид предложението на правителството, внесено от Мукул Васник, министър на социалната справедливост и развитието, относно „Забрана за наемане на работа на лица, които ръчно почистват екскременти, и законопроект за тяхното реабилитиране през 2012 г.“, представена на индийския парламент на 3 септември 2012 г.;

–  като взе предвид изявлението от 19 октомври 2009 г. на върховния комисар на ООН по правата на човека, Нави Пилай, и нейния призив към държавите - членки на ООН да одобрят проекта на принципи и насоки на ООН за ефективно премахване на дискриминацията, основаваща се на работа и произход,

–  като взе предвид препоръките, произтичащи от Специалните процедури на ООН и на органите на ООН, както и тези в двата общи периодични прегледа относно Индия от 10 април 2008 г. и от 24 май 2012 г.,

–  като взе предвид препоръките от 9 юли 2012 г. на работната група на ООН относно общия периодичен преглед относно Индия,

–  като взе предвид дълбоката загриженост, изразена на 6 февруари 2012 г.от специалния докладчик на ООН относно защитниците на правата на човека относно положението на далистките активисти в Индия,

–  като взе предвид текущия „Maila Mukti Yatra“, всенародния поход от 30 ноември 2011 г. до 31 януари 2012 г. на хиляди граждани в подкрепа на изкореняване на ръчното почистване на екскременти, които за този период прекосиха 18 щата на Индия,

–  като взе предвид тематичния диалог между ЕС и Индия относно правата на човека,

–  като взе предвид членове 2 и 3, параграф 5, от Договора за Европейския съюз,

–  като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че Индия е постигнала огромен икономически напредък и че като един от членовете на БРИК (Бразилия, Русия, Индия, Китай) играе важна роля в световната политика; като има предвид, че независимо от това дискриминацията, основана на кастов признак, продължава да бъде широко разпространена и устойчива;

Б.  като има предвид, че съгласно конституцията на Индия всеки неин гражданин има равен статут и че дискриминацията, основана на кастов признак, и практиките на „недосегаемост“ се считат за незаконни в членове 15 и 17 от нея; като има предвид, че далитите са заемали най-високопоставените политически длъжности; като има предвид, че в Индия съществуват закони и разпоредби, предназначени за закрила на регистрираните касти и регистрираните племена, като Закона за защита на гражданските права от 1976 г. и Закона за регистрираните касти и регистрираните племена (Предотвратяване на жестокости) от 1989 г.; като има предвид, че министър-председателят на Индия Манмохан Сингх неведнъж е правил силни изказвания относно отдаването на предимство на провеждането на борба срещу насилието спрямо далитите;

В.  като има предвид, че въпреки тези усилия приблизително 170 милиона далити и местни адиваси в Индия продължават да страдат от сериозна форма на социално изключване; като има предвид, че МОТ счита, че преобладаващото мнозинство от жертвите на насилствения труд в страната са от регистрираните касти и регистрираните племена;

Г.  като има предвид, че ръчното събиране на екскременти, независимо от факта, че е забранено със закон, продължава да бъде широко разпространено, като стотици хиляди далити предимно от женски пол извършват тази форма на насилствен труд, а Индийските железници са най-големият работодател, наемащ лица, които ръчно почистват екскременти,

Д.  като има предвид, че далитските и жени и тези от общността на адиваси са сред най-бедните в Индия, че са изправени пред многостранна дискриминация въз основа на каста и пол, че са често подложени на груби посегателства над физическата им неприкосновеност, включително безнаказан сексуален тормоз от членове на доминиращи касти и са социално изключени и икономически експлоатирани, при едва 24 % грамотност;

Е.  като има предвид, че съгласно прогнозите голямата част от престъпленията срещу далитските жени не са регистрирани поради страх от социално отхвърляне и заплаха за личната безопасност и сигурност; като има предвид, че при един особен случай в щата Харияна 16-годишно далитско момиче беше групово изнасилено в село Дабра, област Хисар, на 9 септември 2012 г.; като има предвид, че нейният баща се самоуби, след като научи за случилото се, а полицията се реши да предприеме действия със закъснение, едва когато беше изправена пред масови протести;

Ж.  като има предвид, че на 20 ноември 2012 г. в Дхармапури, щат Тамил Наду, тълпа от около 1 000 души от по-висшите касти плячкоса и опожари най-малко 268 къщи в далитската общност, без да има каквато и да не намеса от страна на присъстващите служители на полицията;

З.  като има предвид, че Актът за закрила на жените от домашно насилие от 2005 г. не се прилага ефективно и че повсеместните предразсъдъци срещу жените в полицията, правната система, медицинските заведения и политическата класа възпрепятства раздаването на правосъдие;

И.  като има предвид, че процентът на осъдените съгласно Акта за регистрираните касти и регистрираните племена (Предотвратяване на жестокости) продължава да бъде много нисък, като не осигурява никакъв принос за възпирането на престъпленията;

Й.  като има предвид, че съгласно различни местни и международни източници се предполага, че между 100 000 и 200 000 момичета – най-вече далити – са в плен в условия на принудителен труд в предачните цехове в Тамил Наду, които доставят прежда на заводите, произвеждащи облекла за западните марки;

1.  Признава усилията, положени на федерално, държавно, регионално и на местно равнище в Индия за изкореняване на дискриминацията основана на кастов признак; освен това приветства ясната позиция срещу дискриминацията, основана на кастов признак, заета от страна на редица индийски политици, индийските медии, НПО и други лица, формиращи общественото мнение на всяко едно обществено равнище;

2.  Продължава обаче да бъде разтревожен от устойчиво големия брой зверства и широко разпространени практики на „недосегаемост“, за които е докладвано или – не, по-специално ръчното събиране на екскременти;

3.  Настоятелно призовава индийските органи, на федерално, държавно, регионално и местно равнище да спазят поетите от тях тържествени обещания за прилагане или при необходимост изменение на съществуващото законодателство, а именно Акта за регистрираните касти и регистрираните племена (Предотвратяване на жестокости), за да бъдат ефективно защитени далитите и други уязвими групи в обществото;

4.  Подчертава особено необходимостта жертвите да могат безопасно да регистрират случаите, които са претърпели, в полицията и в съдебните органи, както и да бъдат предприемани сериозни последващи действия от страна на полицията и съдебните органи във връзка със зверствата, за които е съобщено, и други случаи на дискриминация;

5.  Призовава индийския парламент да работи по своя план за прокарване на нов законопроект за забрана на наемането на лица, които ръчно почистват екскременти, и за гарантиране на тяхното реабилитиране, както и правителството да предприеме необходимите мерки за незабавното му прилагане;

6.  Призовава индийските органи да отменят онези разпоредби на Акта за чуждестранния принос (разпоредби), които не отговарят на международните стандарти и потенциално застрашават дейността на неправителствените организации, в това число организациите на далитите и други организации, представляващи групите в неравностойно положение в индийското общество, като им пречат да получават средства от международни дарители;

7.  Призовава Съвета, Комисията, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Комисията и на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), специалния представител на ЕС за правата на човека и държавите членки да изготвят политика на ЕС относно дискриминацията, основана на кастов признак, и да одобрят проекта на принципи и насоки на ООН за ефективно премахване на дискриминацията, основаваща се на работа и произход, в рамките на Съвета на ООН по правата на човека;

8.  Приветства одобрението от кабинета на Съвета от септември 2012 г. на Акта за забрана на детския и юношеския труд, забраняващ наемането на деца под 14 годишна възраст във всички сектори и под 18 годишна възраст в опасни сектори; призовава правителството на Индия да вземе ефективни мерки за неговото изпълнение с цел бързо намаляване на един от все още най-високите броеве на работещи деца в света и да въведе законодателство за пълна забрана на детски труд съгласно насоките на Международната организация на труда;

9.  Призовава ЕС и представителствата на държавите членки в Индия да включат въпроса за дискриминацията, основана на кастов признак, при провеждането на диалози с индийските органи и да изготвят приоритетен ред за програмите, разглеждащи дискриминацията, основана на кастов признак, в това число в сферата на образованието, както и програми, в които се поставя особен акцент върху жените и момичетата; очаква, бъдещото сътрудничество между ЕС и Индия да бъде оценявано според това как ще се отрази на дискриминацията, основана на кастов признак;

10.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на министър-председателя на Индия, на министъра на правосъдието на Индия, на министъра на вътрешните работи на Индия, на министъра на социалната справедливост и развитието на Индия, на Съвета, на Върховния представител/Заместник-председателя, на Комисията, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на правителствата и на парламентите на държавите – членки на ЕС, на генералния секретар на Британската общност на нациите, на генералния секретар на ООН и на председателя на Общото събрание на ООН.

(1) OВ C 250 E, 25.10.2007 г., стp. 87. (2) Приети текстове P7_TA(2012)0126.